ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)1370 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа вицепремиери, дами и господа министри, дами и господа народни представители, уважаема госпожо Русинова! Нямам и не изпитвам никаква вътрешна потребност да влизам в задочната полемика между АБВ и „БСП лява България” и затова ще говоря по съвсем различен начин, уважаеми дами и господа.
На първо място искам да кажа, че това е поредната, трета промяна в персоналния състав на Министерския съвет в рамките на мандата на кабинета Борисов 2. Тази персонална промяна е съпроводена и със структурна промяна в Министерския съвет, тъй като господин Калфин беше и вицепремиер, който отговаряше и за демографската политика. Сега тази структурна промяна предизвиква и няколко въпроса, на които ще се спра малко по-късно в моето изказване.
Сегашната оставка обаче, за разлика от предишните две, е малко по-различна, защото дойде след политическо решение на Националния съвет на АБВ за напускане на управляващата коалиция. В рамките на Четиридесет и третото народно събрание вече имаме две партии, които напуснаха управляващата коалиция – първа беше ДСБ, сега са АБВ, което означава, че опозиционните партии в Народното събрание са вече няколко на брой.
Много интересно е как тези две опозиционни партии ще гласуват на предстоящия вот? Това е може би един от важните въпроси, защото гласуването за състав на Министерския съвет, за структурни промени в Министерския съвет, както и гласуването на Закона за държавния бюджет са най-важните политически актове, които чертаят демаркационната линия между управляващи и опозиция. От това гласуване ще стане ясно кой е истинска опозиция и кой по един или друг начин имитира опозиционно поведение.
Движението за права и свободи няма да подкрепи предложените структурни и персонални промени в Министерския съвет. ДПС няма да подкрепи предложените проекти, защото според нас няма персонална промяна, която може да коригира погрешната формула за структуриране на управляваща коалиция.
Какво имам предвид? Правителството е силно зависимо от желанията и капризите на коалиционните партньори и вместо да генерира стабилност, решенията на правителството генерират нестабилност, застрашават демокрацията и правовия ред в страната.
По Конституция Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външна политика. Отделните секторни министри са тези, които ръководят и, забележете, носят отговорност за дейността на съответните министерства. В този смисъл са предизвикателствата, които стоят пред кандидата за министър на труда и социалната политика, защото това Министерство е малко по-различно от всички останали министерства, уважаеми дами и господа. Приложното поле на дейността на Министерството на труда и социалната политика обхваща живота преди раждане и след настъпване на смъртта, защото социалната политика започва с плащане на обезщетения за бременност и майчинство и завършва с плащания, които са характерни за плащанията на така наречените „наследствени пенсии”.
В този смисъл предизвикателствата, които стоят пред госпожа Русинова, са в няколко направления. Искам да ги очертая по следния начин.
На първо място, с Министерството на финансите. Ако в Министерството на труда и социалната политика е имало някакви недоразумения или скандали, те са били предизвиквани не от решение на министър Калфин, а от предложения и решения, които идват от Министерството на финансите. Не искам да привеждам примери – последният пример е отпреди няколко седмици.
На следващо място, всички бюджетни проблеми на Министерството на труда и социалната политика, а знаете, че Сектор „Социално осигуряване, здравеопазване и грижи” харчи повече от една трета от разходите на държавата като цяло, са обвързани с взаимоотношенията между Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика. В този смисъл е много важно министър Русинова, ако бъде избрана, да прояви характер във взаимоотношенията с министъра на финансите, иначе не очаквам нищо добро да се случи в социалната политика.
Следващият тип взаимоотношения, които са подобни, са с Министерството на здравеопазването – също един труден контакт между двете министерства, защото в продължение на една година и половина все още не е решен въпросът с регулиране на експертизата на работоспособността. Това, което беше заявено – че трябва да се отдиференцира медицинската експертиза на вида и степента на уврежданията от оценката на трайно намалената работоспособност, за съжаление, все още не е направено и не е много ясно кога ще се случи. В този смисъл взаимоотношенията между двете министерства, между двамата министри в рамките на кабинета, са от изключителна важност и министър Русинова трябва да прояви характер, за да може да реши тези проблеми в интерес на българските граждани и на осигурените лица.
Следващите взаимоотношения са с Министерството на образованието, защото Министерството на образованието е това, което отговаря за професионалната квалификация, а изискванията на пазара на труда, който е подвластен на решенията на министъра на труда и социалната политика, са изключително важни, защото от регулирането на тези взаимоотношения зависи по какъв начин ще функционира пазарът на труда.
И не на последно място, взаимоотношенията с Министерството на икономиката – няма смисъл да привеждам аргументи в тази посока.
Много важна политика, която трябва да реализира Министерството на труда и социалната политика, е демографската политика, още повече че досега министър Калфин отговаряше на ниво вицепремиер за демографската политика. България е приела две национални стратегии – първата 2006–2020 г., и има актуализирана Национална стратегия за демографска политика 2012–2030 г., в които национални стратегии ролята и мястото на вицепремиера, който отговаря за демографска политика, са ясно разписани ангажиментите. Защото демографската политика, както добре е известно, е хоризонтална политика и необходима координация на по-високо ниво, от нивото на което и да е министерство.
Затова моето очакване е кога и какво ще бъде решението на Министерския съвет за определянето на вицепремиера, който ще отговаря за демографската политика. Това е изключително важно.
Демографската политика е в основата на всички останали политики, защото не е тайна за никого в България, че близо 20% от българските граждани, от населението на Република България, е на възраст над 65 години. От тук нататък променената демографска картина – демографските дисбаланси са тези, които ще оказват все по-голям натиск върху публичните финанси. И ако това не се отчете, няма как нещата да вървят в правилната посока.
Искам да кажа и още няколко думи. Към днешна дата вицепремиерът Калфин беше този, който оглавяваше Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тоест още един тип взаимоотношения, които са в приложното поле на министъра на труда и социалната политика вече ще бъдат оглавени от друг вицепремиер, който не е от социалната сфера. Да се надяваме, че това няма да предизвика никакви проблеми, защото е ясно, че социалното партньорство, индустриалните отношения са изключително важни и ако социалното партньорство по един или друг начин не върви по най-добрия начин, проблемите в социалната сфера винаги са налице.
На следващо място, искам да кажа и може би това е най-големият проблем в социалната сфера, е дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване.
Уважаеми дами и господа, не виждам министъра на финансите, но трансферът, който е предвиден в бюджета за 2017 г., от държавния бюджет към държавното обществено осигуряване, е малко под 5 млрд. – 4 млрд. 700 милиона. Заложеният дефицит, забележете, въпреки промените в пенсионната система – въпреки бодряшките изказвания, които чухме преди малко, са 2 млрд. 89 милиона. Това е числото, което е записано в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, тоест при дефицит в държавния бюджет 2% от брутния вътрешен продукт или около милиард и 800 милиона, целият този дефицит в държавата се генерира от социалната система. Бюджетът на държавното обществено осигуряване на практика е дефицитът на държавата. И ако не предприемем мерки, които да намалят натиска на този дефицит, не очаквам нищо добро със Закона за държавния бюджет и за неговото изпълнение.
Последното нещо, което искам да кажа, е, че са необходими и сериозни промени в трудовото законодателство. Госпожа Русинова в досегашното си битие и в участието си в няколко кабинета като заместник-министър, като директор на главна дирекция в Министерството на труда и социалната политика, която дирекция всъщност е управляващият орган на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, има опит в управлението на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и преди това на Оперативната програма „Административен капацитет”.
Какво ще се случва от тук нататък, какъв е нейният опит, какви са нейните виждания в другите сектори на социалната политика на нас не ни е известно, тъй като тя поне до тук няма опит в социалното осигуряване, няма опит в другите политики на социалната политика. Да се надяваме, че госпожа Русинова ще се справи с предизвикателствата.
Завършвам с това, че Движението за права и свободи няма да подкрепи предложените два проекта за структурни промени в състава на Министерския съвет и за персонални промени.