МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА1842 думи
Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Веселинов, уважаеми господин Иванов! Обобщихме отговора на въпроса, защото той касае основно и Северна България, и изграждането на магистрала „Хемус”, и инвестициите като цяло в Северна България, затова предложих неговото обединяване, но се надявам, че ще успея да дам изчерпателен отговор и на трите поставени въпроса.
За съжаление, ако погледнем назад статистиката, а и периода от 2007 г. – от присъединяването на България към Европейския съюз до момента, наистина можем да признаем една неприятна тенденция, която виждаме от реализираните проекти, а именно, че в проектите, изпълнени за рехабилитация, реконструкция или строителство на пътна инфраструктура, има превес в Южна България, което се дължи основно на изградената изцяло магистрала „Тракия” и магистрала „Марица”, с които всъщност основният дял, както Вие казахте, от финансирането, налично в програмния период 2007 – 2013 г. по Оперативна програма „Транспорт”, беше инвестирано именно там.
Ако все пак задълбочим този анализ, мога да кажа, че това не е направено по причина или с желание от всяко едно от правителствата, бих казала, за да се финансира само и Южна България за сметка на Северна, а една от основните причини, които намирам, това е добрата проектна готовност, която е била налице към онзи момент, а именно за проектите за доизграждане и на магистрала „Тракия”, и на магистрала „Марица”, и на останалите пътни участъци, така че – да. На първия въпрос мога да отговоря с „да“. Имаме сериозна разлика в съотношението на инвестирането и от европейските фондове, и от бюджета в рамките на изграждане на рехабилитация на пътната инфраструктура в Южна България спрямо Северна, което някъде едно към четири, а може и повече да е в зависимост как смятаме източниците.
Това, което обаче мога да кажа, е, че въпреки всичко не са малко инвестираните средства в Северна България. Ако погледнем периода, за който ме питате – от присъединяването 2007 до 2016 г. до 2015 г., нека да направим това като разделителна ивица, тогава приключи програмният период, в Северна България са реализирани 180 проекта на стойност 1 млрд. 300 милиона – малко над 1 млрд. 300 милиона. Така че инвестицията в Северна България също можем да кажем, че не е малка – 180 проекта – 1 млрд. 300 милиона. Най-важните от тях, бих казала, са по Оперативна програма „Регионално развитие” – около 50% от ресурса – почти над 550 километра, които са рехабилитирани по линия на Програмата за регионално развитие, са именно в Северна България. Така че от общия бюджет, с който разполагахме от над 500 млн. лв., около половината са инвестирани именно в Северна България. Така че тук също е търсен опит за баланс между Севера и Юга, ако мога да кажа така.
По програмите за трансгранично сътрудничество имаме реализирани три проекта на обща стойност около 20 милиона и по Оперативна програма „Транспорт” извън магистралите, които споменах, в Северна България са реализирани три проекта – обходът на Монтана, обходът на Враца и обходът на Габрово, които са една инвестиция, като европейската й част представлява около 90 милиона и като добавим европейското финансиране, също е един сериозен ресурс.
Немалка инвестиция в пътищата в Северна България имаме по линия на Програмата „Транзитни пътища 5”, съфинансирана от Европейската инвестиционна банка. Там инвестицията в пътища в Северна България е на стойност над 340 милиона, като това са над 813 километра пътища в Северна България като основни направления Шумен – Карнобат, Силистра – Търговище, все едни дълги пътни обекти, които бяха реализирани по линия на Програмата „Транзитни пътища”, която се надявам успешно да приключим през тази година, тъй като 2016 г. е последна година за тази програма.
А по линия на Програмата за ново строителство реализирахме с инвестиция от над 100 милиона довършването на участъка от магистрала „Хемус” откъм страната на Шумен целия участък в Шумен – Белокопитово – Каспичан и големия пътен възел на Белокопитово – това са 12 километра. Пътният възел на Белокопитово също е една инвестиция от над 100 милиона. Тук не споменавам, разбира се, и редиците инвестиции, които се правят на текущ ремонт. Но, пак казвам, факт е – дисбалансът го има и затова мога да потвърдя нашето не само намерение и воля, то вече е видно в приетите постановления на Министерския съвет, оттук нататък 2016 г. и напред до 2020 г. основен фокус на инвестициите да бъде Северна България в няколко ключови направления. Първо по отношение на Програмата „Региони в растеж”, която имаме с европейско финансиране за периода 2014 – 2020 г. Вече са одобрени 15 проекта за финансиране, 12 от които са именно в Северна България. Така че това именно е и фокусът на проектите, които бяха приоритетно предвидени за рехабилитация с европейско финансиране. Общата стойност на бюджета, с който разполагаме за целия програмен период от „Региони в растеж”, е 380 милиона, така че се надявам поне половината от него да бъдат инвестирани в Северна България, а и 12 проекта за Северна България, като например Варна, Добрич, Кардам, Разград, Кубрат, Тутракан, Плевен, Ловеч, Троян, Кърнаре, проходът Петрохан – проекти, които вече са включени за финансиране, както и други проекти – Враца – Леденика. Това са все проекти, които са одобрени за финансиране по линия на Програмата „Региони в растеж”.
Както казах, довършваме Програмата „Транзитни пътища” със съфинансиране от Европейската инвестиционна банка, довършваме 12 обекта тази година в Северна България. Стойността им е над 66 милиона като инвестиция, така че това също са важни пътни направления.
И най-важното е постановленията на Министерския съвет. Както знаете, от началото на годината бяха приети няколко постановления за целево финансиране на пътища, като тяхната обща стойност е 150 милиона, от които 120 милиона са директно целево финансиране от бюджета за пътища в Северна България със специален фокус върху Северозападна България, направлението не само през Димово – Видин, както и пътищата във Видин и Враца като целенасочено финансиране ремонтите и виадуктите на магистрала „Хемус”, които са в аварийно и критично състояние, както и ремонти на пътищата в Северен централен район и в региона на Разград и Исперих – също област и регион с третокласни пътища в незадоволително състояние.
Надявам се, че с тази целенасочена инвестиция от 120 милиона в бюджета, ще могат да бъдат ремонтирани около 250 километра пътища в Северна България. Това е значителен принос, бих казала, разбира се, спрямо нуждите е недостатъчно, но това е една стъпка в тази дългосрочна програма – инвестиция и воля всяка година да продължим усилията си именно в подобряване на състоянието на пътищата в Северна България.
По отношение на втория въпрос, даже може би и на третия, няколко думи за магистрала „Хемус”. Но, за да премина детайлно към магистрала „Хемус”, да кажа няколко думи за автомагистрала „Струма”.
Оперативна програма „Транспорт 2014 – 2020 г.” има общ бюджет за абсолютно всички пътни проекти, които бихме искали да финансираме поне едва 670 млн. евро, това е европейското и национално съфинансиране, с което разполагаме за целия програмен период по линия на Оперативна програма „Транспорт”. Крайно недостатъчно. Помните, в предишния програмен период имаше предоставени от европейско финансиране почти 2 млрд. лв. За съжаление, Европа вече почти не дава пари за пътища и за базисна инфраструктура и намалението видимо е драстично – почти на 50%.
С разполагаемия бюджет единственото, което можем да довършим, е изграждането на магистрала „Струма”. Няма как да не я довършим, тъй като тя е ангажимент, това е европейски коридор. Нейното строителство е започнато в предишния програмен период и ние сме длъжни да довършим инвестицията на тази автомагистрала.
Това, което правим, Вие знаете, имаме избран изпълнител за първия участък – това е лотът от Благоевград до Крупник, както и за последния участък от Кресна до Сандански, в момента сме в процедура по отчуждаване, и се надявам, че в следващите седмици и месеци ще можем реално да започнем строителството.
Стойността на тези два лота е около 730 милиона, така че инвестицията, която ще реализираме там, е значителна.
Най-важното усилие в момента е насочено в най-тежкия, най-сложния и най-критичен участък на Кресненското дефиле – тези 20 километра и начина на тяхното преминаване. Защото първоначално избраният през 2008 г., но към днешна дата анализиран като неприложим и рисков тунел, струва 1 милиард и би се изграждал седем години, а ние нямаме толкова. Ние разполагаме с около 350 млн. евро, с които можем да изградим участъка, и търсим най-доброто проекторешение. Имаме идеен проект. В момента в рамките на процедурата по ОВОС – оценка на въздействието върху околната среда, се анализират и други четири алтернативи, извън осемте първоначално анализирани за преминаваме през дефилето, в търсене на най-доброто проектно решение максимално да се възползваме от съществуващия път с минимална интервенция и риск за природата, която безспорно трябва да пазим, но пък и човешкият живот ни е още по-ценен. Трябва да намерим това проектно решение, надявам се до края на годината, и ако получим подкрепа от Европейската комисия и одобрение на ОВОС и изберем максимално оптимален вариант и от финансова, и от техническа гледна точка, това е нещото, което целим, и тогава ще имаме реална представа колко средства биха могли да бъдат спестени от това направление.
По отношение магистрала „Хемус”, тя остава наш безспорен приоритет. За нея европейско финансиране не можем да получим. Освен недостига на средства, освен намаления финансов ресурс за тази автомагистрала така или иначе Европейската комисия няма как да ни подкрепи, тъй като пак казвам, ресурсът е ограничен. Усилията ще бъдат със средства от бюджета. Ако трябва в бъдеще, за сметка на бъдещите увеличени приходи от толтакси, да можем да инвестираме и в доизграждането на тази автомагистрала, и в останалите участъци, за които Вие споменавате: и Русе – Търново, и Видин – София, тъй като трябва да отбележим, че за тези участъци необходимият финансов ресурс е огромен. Направлението Русе – Търново е 110 км, индикативната му стойност е 1 млрд. 100 милиона. Направлението Видин – София е около 105 км, индикативната му стойност е около 1 млрд. 100 милиона – 1 млрд. 200 милиона. Само за тези две направления около 2,5 милиарда са необходими, като добавим 2 милиарда за автомагистрала „Хемус”, това е почти 5-милиардна инвестиция само за тези три безспорно важни, ключови пътни артерии и транзитни коридори, които трябва да бъдат изградени. Именно затова ще разчитаме и на приходите от толтакси, и вече на приходите от бюджета, съпътстващо с увеличението и въвеждането на тази смесена толсистема.
Какво правим по отношение на автомагистрала „Хемус” конкретно? Препроектираме участъка, за първите 10 километра трябва да обявим търга, надявам се през месец юни. Тъй като все още имаме обжалване, за което чакаме решението на Върховния административен съд по него и ще обявим тръжната процедура за строителството на първите километри от Ябланица до Боаза през месец юни, а за всички останали участъци от магистралата ще обявим процедура за избор на проектанти за технически проект с варианти, именно за да направим и приближаването до Търново, да направим избор на нови трасета, за да можем да избегнем строителството на тунели, което би довело до драстично намаляване стойността на инвестицията. Само ако успеем да намалим трите тунела, това са поне около 150 милиона надолу от индикативната стойност. При намаляване на проектната стойност за 120 километра, което означава шофиране със 140 км, искам да уточня, но остава магистрала с габарит Г-29 – магистрала, която остава като приоритет, който трябва да бъде довършен. Благодаря.