ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака)1269 думи
Благодаря, господин Председателстващ.
Дами и господа народни представители, моето изказване от името на Парламентарната група на партия „Атака” е свързано с едно фундаментално събитие – това е речта на българският президент Росен Плевнелиев на 8 юни, произнесена в Страсбург пред Европарламента. Тази реч, както Ви е известно, ако не Ви е, да Ви припомня, беше направена на английски език. Разбира се, можеше спокойно да бъде направена и на испански език, можеше и на португалски, но господин Плевнелиев избра английския език, вероятно да покаже своите познания по английски. Но някой би трябвало да му напомни, че българският език е официален в Европейския парламент и това, така да се каже, слагане пред англоговорящите, е, според мен, заявка за бъдеща служба в някоя англоговоряща държава. Но аз се питам: Докога ние ще произвеждаме през президентският пост служители на американските фондации, служби, спецслужби и някакви други лобистки организации? Защото изказването на Росен Плевнелиев звучеше точно като изказване на служител в американска администрация, в щатска, имам предвид на Съединените щати на Америка, или като служител на Държавния департамент на САЩ, но не и като на горд проевропейски президент, както той самият обяви себе си в това изказване.
Искам да се спра на няколко момента от изказването на господин Плевнелиев, защото смятам, че той даде заявка за това какво не трябва да бъде българският президент и в тази връзка да се обърна към избирателите в България, защото е крайно време българските избиратели да поемат отговорност за това, което правят. Обикновено критиките са насочени към политиците. Да, ние политиците сме мишена, ние политиците носим отговорност, ние сме обект на най-тежките медийни и обществени нападки, когато нещо не е в ред. Но аз питам: Кой постави на поста българския президент Росен Плевнелиев? – Милион и 600 хиляди български граждани. Има ли сред тях сега такива, които съжаляват? Ако има, да излязат да го кажат, даже ги подканвам да направят движение: „Аз гласувах за Росен, съжалявам!”. Може и на английски: „Сори!”. С това движение да излязат тук – какви ли не асоциации, дружества се появяват, всички те протестират, излизат в центъра на София. Да се появят такива хора и да покажат, че най-после им е дошъл акълът и повече няма да повтарят тази грешка. Защото този човек, заставайки, вдигнат от тях на най-високия пост в българската държава, застава пред Европейския парламент и говори за това, че ние не искаме да има нова война, но, за съжаление, днес има война в Европа и тя е в Украйна. И казва: „За нас Крим е Украйна, Украйна е в Европа”.
Не знам историческите познания на господин Плевнелиев какви са, но Крим никога не е бил в Украйна, Украйна – такава държава не е имало, когато Крим е бил в пределите на Русия.
Ние не искаме да има война, но, за съжаление, има война. Да, за съжаление, в Украйна беше разпалена война. Господин Плевнелиев услужливо прескача фактологията – кой разпали тази война. Много ясно, на този въпрос отговори самият заместник-държавен секретар на САЩ – госпожа Нюланд. Тя призна публично, че там Щатите са налели 5 млрд. долара. Още нещо каза тя, защото господин Плевнелиев говори в тази реч за това, че има кризи днес и една от тези кризи е, че Русия не подкрепя принципно международния ред – как е установил това – не е ясно, че да стабилизира Евросъюза. Такова твърдение от устата на един държавен глава звучи не само като нещо, което не може да се докаже, но е нещо много опасно, тъй като един държавен глава на практика вкарва враждебна фразеология, език на омразата в своята реч, спрямо друга държава и то много сериозна държава.
Аз обаче бих припомнил на господин Плевнелиев кой всъщност дестабилизира Евросъюза. Същата госпожа Нюланд, за която той не обелва дума в своето слово, която пред цял свят каза много ясно: „Fuck the EU”, тоест „Майната му на Европейския съюз”. Е, кой да стабилизира Евросъюза, господин Плевнелиев – Русия или САЩ? Отговорът оставям за зрителите и слушателите – нашите граждани, които могат да мислят.
Отбелязвам нещо друго, което е много опасно в речта на господин Плевнелиев. Това е неговата заявка, че подкрепя Трансатлантическото споразумение. Той казва така: „Трансатлантическите отношения са стратегически важни с оглед на растящите предизвикателства към нашия либерално-демократичен ред.” Какво означава това? Трансатлантическото споразумение, за съжаление, е доста рядко дискутирана тема в българското общество, медийно пространство и тук в Народното събрание, а би трябвало да е обратното, тъй като това Споразумение носи големи опасности не само за националните държави в Европа, които просто ще бъдат заличени като авторитет и възможности, да запазят своите икономически интереси, а към цяла Европа като континент. Европа на практика ще клекне пред натиска на САЩ, ще бъде залята с ГМО произведения, които в САЩ просто чакат този огромен пазар и транснационалните корпорации ще имат повече власт от всяка една държава, дори и най-големите в Европа. Всичко това го казвам съвсем схематично, но би могло да се дискутира много повече за опасностите от Трансатлантическото споразумение. Точно тази опасност българският президент отива да защитава в Европарламента.
Също така има едни моменти в изказването на господин Плевнелиев, когато той напада национализма и патриотизма. Тук аз няма да споря с него, тъй като моите виждания са отдавна известни, аз съм ги защитавал с думи, с дела, с действия, с политически ходове и с всичко възможно, в публицистиката си и цялата си биография. Тъй като той цитира в своето изказване Шарл дьо Гол, който защитава патриотизма, но според него е бил против национализма – няма разлика между тия понятия, но да кажем, че може да се намери от по-критичното око.
Искам да припомня на господин Плевнелиев, че Шарл дьо Гол напусна, тоест Франция напусна военнополитическия съюз НАТО през 1966 г. Просто дьо Гол каза: „Ние няма да сме в НАТО“ и изгони американските бази от своята държава. Да, това е патриотизъм и аз съм съгласен с това.
Господин Плевнелиев прави обратното. Той кани още, иска повече НАТО у нас, иска повече американска техника, иска ние все повече да ставаме фронтова държава, каквато сме в момента, пак по признанието на Държавния департамент на САЩ. Господин Плевнелиев каза, че не искаме война, а в същото време прави всичко възможно тук от нашата територия да се дрънка оръжие. Аз мисля, че вече всички са запознати с това, че руският президент каза много ясно спрямо Румъния и Полша, че те вече са под прицел: „Когато ти насочиш оръжие към някого, логично е да очакваш и той да насочи своите към теб“.
Политиката на Росен Плевнелиев направи така, че в България ние да бъдем сега мишена на една огромна, много силна във военно отношение държава. Ако това е борба за мир, аз не знам какво е тогава обратното.
Цялото управление на Росен Плевнелиев беше поставено върху грешна позиция, беше поведение на човек, който, както казах, си заработва по време на своя мандат служба в някоя американска институция.
Дами и господа народни представители, обръщам се пак към всички български граждани, нека на тези президентски избори да да определим правилно своето отношение и да не позволяваме повече на този пост да застава човек, който е там, за да може да си заработи служба в Билдербергите или в някоя друга американска институция или наднационална полутайна ложа. Нека на този пост, този път да застане български патриот, който ще може да каже „Не”, когато българските интереси са застрашени, който ще може да защити проекти, когато са полезни за България, който ще може да ни предпази от въвличане на България във война. Ние в момента сме заплашени от това. Този път българските граждани трябва да изберат такъв президент – патриотичен, иначе може да стане късно. За следващите президентски избори България може да не съществува. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПГ на „Атака”.)