ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС)1587 думи
Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Може да е изненадващо за мнозина, но идеята, особено някои мотиви на Закона, не ни дават основание остро да възразяваме. Казвам „изненадващо”, защото, както всички знаят, ако между политическите партии ГЕРБ и Патриотичен фронт има светове разлика, то между ДПС и Патриотичния фронт разликите са вселени. Но няма да политизирам.
Част от аргументите, особено допълнени и с придадения им акцент от страна на Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и най-вече на ДАНС, а после и на Главно мюфтийство, заслужават внимание, а именно – налице са пречки за идентифициране на определено лице при закриването му. Това, макар и неубедително, е свързано с теми, като „национална сигурност”, като „риск от терористични атентати”, „осигуряване на спокойствие и сигурност за българските граждани”, търсенето на баланс чрез законотворчество между свободата на вероизповеданията, от една страна, и неуязвимостта на националната сигурност, редът, здравето, моралът, правата и свободите на други неизповядващи тази религия, от друга страна, а също приемането на подобен закон от Франция, Белгия и някои немски провинции – това е по данни на Министерството на вътрешните работи, трябва да отбележим и решението на Европейския съд по правата на човека от 1 юли 2014 г., че този Закон не нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот и свободата на мисълта, съвестта и религията.
И още един, по-личен аргумент, към който някои проявяваме особена чувствителност, а именно опитите за ограничение на личната свобода и достойнството на лица от женски пол със светски мироглед, тоест факторът „равнопоставеност” и недискриминиране на половете. Според европейски културни традиции закритото лице е дори израз на брутално посегателство, обезличаващо жената дори като човешко същество.
Въпреки това този Законопроект не е стойностен и не решава –това го казвам категорично – нито един съществен смислен проблем, да не говорим за екзистенциален проблем на българското общество. Затова и не трябва да се подкрепя.
Има причини, и то в няколко посоки.
На първо място, искам да изтъкна техническите несъвършенства и некомпетентно предложени текстове и интерпретации. Френският закон е пред мен и е само седем изречения, а тук имаме цели три страници. Известно е, че съвършенството е в семплия изказ. Една от причините е тромавият текст, а също и неточните дефиниции в този текст.
Аз няма да се спирам на забележките от страна на министерствата и на ДАНС по отношение на мигрантите, по отношение на гражданите – дефинициите, които говорят за граждани, населяващи Република България, да не е забранено само на участници, а на посетители на обществени мероприятия да се закриват и така нататък. Но ще се спра, и то подробно, на друг дефект, а именно ако приемем, че забраната за пълно закриване на лицето е сравнително добре дефинирана постановка в Закона, то тази за частично закриване е неточна с много сериозни, ама много сериозни анатомофизиологични противоречия и по много дилетантски начин дефиниран.
В чл. 2 се казва, че за частично скрито лице се считат случаите на закриване на главата и лицето, включително уста, очи, коса и уши, независимо от наименованието на съответната дреха. Тоест какво излиза? Ако се позоваваме на анатомична дефиниция за лица и глава, стигаме до нелепи, дори до комични констатации. Глава е част от тялото на човек, в която се намира, знаем всички, мозъкът, органите на зрението, слухът, вкусът, обонянието и така нататък. А лицето е част от тази глава. Лицето не е обособен друг орган от тялото на човек. Лицето включва чело, вежди, слепоочия, нос, бузи, уста и брадичка. Ако се осланяме и вярваме на текста на вносителя, разбираме, че на нивото над шията на човек има два анатомически органа, а именно глава и лице, което е нелепо, което е глупаво, което е смешно.
Липсата на дефинитивна яснота за тези структури от човека води до тези смешни изводи и неприложимост на желанието за забрана и ползването на тази забрана в Закона. Косата и ушите неправилно се включват като част от лицето и объркването оттам е неизбежно.
Адекватното в случая предложение е това на Главно мюфтийство, а именно те предлагат – това е съобразено и с ислямските канони: „частично скрито е лицето при закриването на която и да е една от частите на лицето уста, нос, очи, но в това число не трябва да се включват коса, шия и уши”. Тоест те могат да се закриват и това не бива да се наказва, но не и устата, носът и очите. Това ще има практическо приложение.
Сегашният текст прави уязвими фотографиите с бутафорните придружители розови пантери, Мики Маус и така нататък, но също и мотоциклетисти, рокери, а също фини дами с шалове, с бонета, с пелерини. А също с този Закон трябва да наказваме и рибари, ловци, скиори, пчелари и така нататък. Това са техническите проблеми.
Втората причина, поради която ние не можем да подкрепим Закона, е опасността според нас за отприщване на тенденции за дискриминация на религиозна основа. Със Закона се инициират ограничения на вече утвърдени и изконни религиозни права, а също приемане на противоконституционни текстове и наредби. Имаме опасения, че това може да бъде последвано от пълна забрана за носене на религиозно облекло според представите на мюсюлманската религия.
Освен това вече някои общински съвети приеха неправомерни забрани, които практически са ограничения на конституционните права на действие и прилагане на различни вероизповедания. Например в Стара Загора се прие да има забрана за публични религиозни прояви, за религиозна агитация и рекламни материали по улицитe, забрана за религиозна пропаганда по домовете – забележете, за прекланяне пред чудотворни икони. Засегнати са всички тук, не само мюсюлманското вероизповедание, но също и протестанти, евангелисти, Свидетели на Йехова и така нататък.
Улисани в тези забрани, в един момент може да се окаже, че забравяме аксиоматичен факт, а именно, че религиите по презумпция са моралният, нравственият кодекс на българското общество и на всяко общество и посегателства от този характер са в състояние да засегнат духовната опора на вярващите, а дори и ценностната им система. (Шум и реплики от дъното на залата.)
На трето място, този Закон може да се приеме от страна на девиантни интерпретатори на мюсюлманската религия, от фундаменталисти с психо-патологичен профил, които неправилно обобщаваме в рубриката „радикални ислямисти”, като провокация към ортодоксалния ислям. Какво имам предвид? Със законодателството ние като законотворци трябва да протектираме българското общество от действия на потенциални зложелатели с назидателни и реваншистки мотиви. Нищо не налага, уважаеми колеги, да сме едва четвъртата държава в Европа, тук включвам и немските провинции, в която се приема такъв Закон. Според мен влизаме в полезрението на нездрави религиозни общности, на доктрини, на мракобесие с рамкиран, догматичен мироглед. За съжаление, историята изобилства от примери, доказващи, че е вярна тезата „насилието ражда насилие”, в случая – забраната, че понякога предубедено общество със свръхчувствителни политици в стремежа си да предотврати агресия и терор, напротив, по парадоксален начин дори ги провокира.
И четвърта причина, поради която не можем да подкрепим този Закон, е, че той се създава цифром и словом, забележете, за 30-40 жени, които живеят в Пазарджик. (Реплики от дъното на залата: „Не са толкова”.) Във Франция наистина има закон, но е установено, че там живеят над 40 хиляди такива жени.
Каква е дефиницията на думата „закон”? Вижте какво пише в Български тълковен речник: „Нормативен акт, постановление, наредба на държавната власт за уреждане на обществено-правовите отношения между гражданите в една страна”. Същото се сочи и в Закона за нормативните актове. Подобна е и дефиницията в Уикипедия.
Какви обществени отношения ние ще уредим с този Закон? Как и дали ще прехвърлим онзи нищожен сегментен обхват на субективността на тази норма? Има ли други закони в България, които касаят 30 – 40 човека?! Има ли нужда от тях?! Други са според нас – от Политическа партия „Движение за парва и свободи”, екзистенциалните, насъщните проблеми на българското общество, респективно на религиозните общности.
Добре, забраняваме бурки, никави, хиджаби. Какво решаваме с това?! С нещо ще допринесем ли за по-добро общество?! (Шум и реплики от дъното на залата.) Това не е ли бутафорен, измислен, несъществуващ проблем?! Изключването и сегрегацията на голяма общност от хора от икономическия, културния и дори обществения живот наистина е проблем, но генезисът е на друго място. Той е в необразоваността! Това води до манипулируемо общество.
Това, което се предлага от Патриотичния фронт, е чист популизъм. Както е известно, популизмът не храни. Той може да носи удовлетвореност, да прави шоу, но популизмът не храни. В едно модерно, съвременно демократично, европейско общество забраните трябва да се прилагат като последен, дори като краен възможен вариант при интерпретацията на такъв тип проблеми.
Други са според нас истинските, други са автентичните аргументи на вносителя. Ако се познава платформата на Патриотичния фронт от парламентарни избори 2014 г., няма как да не направим съответната асоциация. Там се предлага например да се изградят, цитирам: „на пустеещи земи в България официални лагери, гета, където да се изолира определен моноетнически контингент от хора, а това да е туристическа атракция – забележете, за другите”! „Да се ограничи раждаемостта в средите на този контингент – забележете, с безплатна контрацепция. Да нямат право на социални помощи след трето дете” и така нататък, и така нататък. В този план на анализ трябва да търсим аргументите на Патриотичния фронт.
Идеята с този Закон не е нищо повече от арогантна проява на досаден популизъм, но и на ксенофобия! Националистите имат уникалното качество да използват по-глобални, световни геополитически проблеми, за да извършат ритуалното си дефиниране на кауза, а именно: идентифициране на враг. След като един враг е идентифициран, стереотипът на действие, поведението на националистите винаги е едно и също. С този Закон те показват ново плашило сред политическите инструменти, с които боравят, а именно: омраза, страх, идентичност, държавност, териториална цялост, американски военни бази, турска държава, радикален ислям и така нататък. (Реплики от дъното на залата: „Времето!”)