22 юни 2016 г.

Имам предложение по дневния ред.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, правя предложение за разглеждане в дневния ред на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност. Смисълът на внесения от нас Законопроект касае намаляване на стандартната данъчна ставка, която съществува в Република България, за храните за кърмачета, храните за бебета, преходни храни, пелените за еднократна употреба, столчета и приспособления за малките деца, включително и доставката на услуги, домашни грижи за социален патронаж и за гледането на деца и възрастни хора или хора с трайни увреждания, както и необходимите приспособления за тях. Нашата страна се намира в една от най-тежките си демографски ситуации. Справката от статистиката показва, че за първите месеци на тази година броят на ражданията е с над 1500 по-малко спрямо същите месеци на предходната година. Ако вземем съпоставката с 2014 г., тенденцията става още по драстична. Знам, че някои от Вас ще кажат, че намаляването на ставката на 5% за тези предлагани от нас услуги и стоки е малко, но нашата молба и апел към Вас е да подкрепите разглеждането на този Законопроект и нека Народното събрание да направи необходимия жест към българските семейства и към хората с трайни увреждания. Така ще остане повече разполагаем доход за българските семейства и това ще бъде един знак за подкрепа от страна на българската държава. Отделно за хората, които са в неравностойно положение, ще има по-голяма възможност да бъдат адаптирани към социално икономическия живот в страната. Искам да Ви отговоря, че Законопроектът е съобразен с европейското законодателство, което дава възможност на до две намалени ставки на данък добавена стойност да бъдат приети в националното законодателство. Фискалният ефект върху бюджета е пренебрежимо малък, така че няма никакъв проблем да застрашим тази рамка. Моята молба е българският парламент да бъде обединен относно бъдещето за българските деца, което е и бъдеще на нашата страна. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Формален повод за прегласуването ми е, че не всички можаха да гласуват, но искам да Ви обърна внимание и върху важността на предлагания от нас Законопроект да влезе в дневния ред. Постоянно говорим за демографския проблем. Не говоря, че ще го решим с нашия Законопроект, но е хубаво да се замислим, че това са малки стъпки към решаването на този проблем. При толкова труден живот в България, при желанието ни България да върви напред, да се раждат деца, трябва да правим нещо. Разберете го това. Моят апел към Вас е да подкрепим Законопроекта, който предлагаме. Ако имаме някакви проблеми по самите текстове на Законопроекта, да ги дискутираме на първо четене, между първо и второ четене да направим предложения и да вземем някакви мерки за тези хора, които се грижат за бъдещето на България. Благодаря Ви и очаквам разбиране от Ваша страна.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! От името на парламентарната ни група правя предложение да поканим за изслушване министър-председателя, министъра на отбраната и министъра на външните работи по въпросите, свързани с морската инициатива на Румъния. Темата, позната като „флотилията в Черно море“, е достатъчно актуална. Тя вече седми ден не слиза от общественото внимание и със сигурност ще продължи да фокусира това внимание до и на срещата на върха на НАТО във Варшава в началото на месец юли. Какви са нашите основания за това предложение? Опитът на президента, премиера и на министъра на отбраната да внесат някаква яснота по този въпрос се оказа неуспешен. От последвалата информация, пък и от изявленията на министър-председателя, става ясно, първо, че са водени разговори не през последния месец, а най-малко от шест месеца по темата за тази морска инициатива. Второ, че инициативата не се заключава само в увеличен брой на корабите в Черно море или в увеличения брой на съвместните учения. Тя се развива в някаква формална структура, която вероятно ще бъде предложена и съответно одобрена на срещата във Варшава, и всъщност това не е единствената инициатива в такъв регионален формат, която включва съответно участието на България. И трето, по думите на министър-председателя се оказва, че министрите водят разговори без да го информират. Нещо повече, те са поемали ангажименти, както той твърди, зад гърба му. Само това вече би било основанието пленарната зала да поиска изслушване и внасяне на яснота от страна на министър-председателя по тези въпроси. Но всъщност всичко, което научаваме през последните дни, поставя една серия от други въпроси: кой и как формира българската външна политика; кой и как предопределя политиката ни за сигурност; кой и как дефинира мандата и съответно какви са позициите, с които българската делегация ще участва на срещата във Варшава? Това са фактически основанията, които ни карат да предложим изслушване на премиера. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Секунда, госпожо Председател! Обсъдихме го на Председателския съвет. Зная, че има съответните ангажименти на Министерския съвет и на премиера. Въпросът е да намерим времето в рамките на тази седмица да внесем яснота и да престанем с тези разнопосочни сигнали, които даваме навън и навътре.

По § 41 има направено предложение от народните представители Пламен Манушев, Христо Гаджев и Валентин Радев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 41, който става § 42: „§ 42. Създават се чл. 64а и 64б: „Чл. 64а. (1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 64 се създава областен съвет за намаляване на риска от бедствия. (2) Членове на съвета по ал. 1 са: кметовете на общини или оправомощени техни представители, по един представител на общинския съвет от всяка община на територията на областта, директорът на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, директорът на областната дирекция на МВР, командирът на военното формирование на територията на областта, директорът на териториалната дирекция на Държавна агенция „Национална сигурност”, директорът на Центъра за спешна медицинска помощ, ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия. (3) Областният съвет по ал. 1 се председателства от областния управител и се представлява от него. (4) Областният съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа. (5) Областният съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3. (6) Областният съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон дейности и правомощия на територията на съответната област. (7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на областния управител. Чл. 64б. Областният съвет за намаляване на риска от бедствия: 1. разработва и координира изпълнението на областната програма за намаляване на риска от бедствия; 2. координира дейностите по изпълнение на общинските програми за намаляване на риска от бедствия; 3. разработва, преразглежда и актуализира областния план за защита при бедствия; 4. съгласува общинските програми за намаляване на риска от бедствия; 5. съгласува общинските планове за защита при бедствия; 6. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 62, ал. 3 за състоянието на защитата при бедствия на територията на областта.”

Параграф 42. Има направено предложение на народния представител Румен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 42, който става § 43: „§ 43. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 4 се изменя така: „4. създава организация за ранно предупреждение за бедствия;” б) в т. 5 думите „осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението“ се заменят със „защита при бедствия“; в) точка 6 се отменя; г) в т. 7 след думата „заповед“ се добавя „общински“; д) създават се т. 8-14: „8. със заповед определя ръководител на операциите; 9. координира и контролира разработването и изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия; 10. координира и контролира разработването и изпълнението на общинския план за защита при бедствия; 11. осигурява способностите за реагиране на общината; 12. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението на съответната община, за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки; 13. предоставя данни за изготвянето на областната програма за намаляване на риска от бедствия и на областния план за защита при бедствия. 14. осигурява фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, ако не разполага с резервни жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост.” 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите „При възникване на бедствие“ се заменят с „При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3“; б) точка 1 се отменя; в) точка 4 се отменя; г) в т. 5 думите „лична или материална“ се заличават. д) точка 7 се изменя така: „7. може да поиска обявяване на бедствено положение от областния управител, когато не могат да бъдат обезпечени дейностите по чл. 19, ал. 1 чрез изпълнението на общинския план за защита при бедствия;“. 3. Създава се ал. 3: „(3) Общинският щаб по ал. 1, т. 7 извършва следните основни дейности: 1. анализ и оценка на обстановката при бедствие; 2. предлага на кмета на общината за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население; 3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието; 4. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия; 5. докладва на кмета на общината за хода на провежданите защитни мероприятия.“

Параграф 43. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 43, който става § 44: „§ 44. Създават се чл. 65а и 65б: „Чл. 65а. (1) За подпомагане изпълнението на дейностите по чл. 65 се създава общински съвет за намаляване на риска от бедствия. (2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-кметовете на общината, главният архитект на общината, представители на общинския съвет, ръководители на структурите за спешно реагиране, юридически лица, включително юридически лица с нестопанска цел, и други, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия. (3) Съветът по ал. 1 се председателства от кмета на общината и се представлява от него. (4) Общинският съвет по ал. 1 определя и приема правила за своята работа. (5) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява указанията и насоките на съвета по чл. 62, ал. 3. (6) Общинският съвет по ал. 1 изпълнява възложените му с този закон функции и правомощия на територията на съответната община. (7) Поименният състав на съвета по ал. 1 се определя със заповед на кмета на общината. Чл. 65б. Общинският съвет за намаляване на риска от бедствия: 1. разработва и координира дейностите по изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия; 2. разработва, преразглежда и актуализира общинския план за защита при бедствия; 3. прави преглед и изготвя годишен доклад до съвета по чл. 64а, ал. 1 за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината.“

Благодаря, господин Председател. Моето изказване е свързано с някои понятия, които се смесват в този член. Такова понятие е предвидено в чл. 65а, ал. 1 – да се създаде общински съвет. Обърнете внимание, колеги, че в чл. 62 е записано кои са членове на Съвета. „Членове на съвета по ал. 1 са зам.-кметовете на общината, главният архитект на общината, представители на Общинския съвет“. И сега Ви питам: представители на кой общински съвет – този, който се създава, или Общинският съвет, който е избран легитимно по Закона за местното самоуправление и местната администрация и Изборния кодекс? Получава се тавтология, която дава възможност за неправилно тълкуване на този текст. Затова ще направя редакционна промяна, за да има точност в понятията. За целта в чл. 65а, ал. 1 след думите „се създава“ думата „съвет“ да бъде заменена с думите „Общински комитет за намаляване на риска от бедствия“. По този начин определяме точно и ясно структурата на този орган и тя не може вече да бъде смесвана, защото Ви питам: в кой от всички общински съвети в този текст са членовете? В кой от всички тези общински съвети? Тук става преплитане на общински съвети да се чуди човек всъщност за кой общински съвет става въпрос. От там нататък трябва да се направят: В ал. 2 – не членовете на съвета, а „членовете на комитета“. В ал. 3 – думата „съветът“ предлагам да се замени с „комитетът по ал. 1“. В ал. 4 – „Общинският съвет по ал. 1“ трябва да се замени с „Общинският комитет“. В ал. 5 – „Общинският комитет“ и така нататък. Не знам какво е гледала Комисията, но ако може някой да ми обясни, всъщност за кой общински съвет става въпрос, аз ще му бъда благодарен. Представям си като се чете законът, хората за кой общински съвет от всичките ще си мислят. За кой общински съвет? Виждам, че Ви е смешно, но на мен не ми е смешно, защото цялото това нещо след това поражда серия от тълкувания и много други проблеми на хората, които стават жертви на бедствия от различен характер. Въпросът е доста сериозен и тук трябва да има точност на понятията. Затова правя тези редакционни предложения и моля да бъдат подложени на гласуване.

Не.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 46.

Има предложение, направено от народните представители Иван Валентинов Иванов, Манол Генов и Дора Янкова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 47: „§ 47. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 6: „(6) Който не изпълни и/или осуети изпълнението на заповед по чл. 64, ал. 1, т. 13 или по чл. 65, ал. 1, т. 8 се наказва с глоба от 1 500 до 5 000 лв.“. 2. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 1 – 5“ се заменят с „ал. 1 – 6“.“

По § 46 – предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 46, който става § 48: „§ 48. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „министъра на вътрешните работи” се добавя „или органите по чл. 63, ал. 1“. 2. В ал. 2 след думите „административните нарушения по“ се добавя „чл. 94, ал. 6 и“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от органите по чл. 63, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица, а в случаите по ал. 2 –от съответния областен управител.“

По § 47 – предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 47, който става § 49: „§ 49. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думите „геологичен (геофизичен, геоложки)“ се заменят с „геоложки“, а думите „потоци от отломки“ се заменят с „кално-каменни порои“. 2. Точки 11-13 се изменят така: „11. „Опасност“ е опасно явление, вещество, човешка дейност или състояние, което може да причини загуба на човешки живот, травми или други последици за здравето, имуществени щети, загуба на поминък и услуги, социални и икономически сътресения или увреждане на околната среда. 12. „Уязвимост“ са характеристиките и състоянието на дадена общност, система или актив, които ги правят податливи на вредните фактори на дадена опасност. 13. „Риск от бедствие“ са потенциалните загуби при бедствие, които могат да възникнат за дадена общност, включващи живота, здравния статус, поминъка, активите и услугите, в определен период от време.“ 3. В т. 18 след думата „защита“ се добавя „на критични инфраструктури“. 4. Създават се т. 22-26: „22. „Система за ранно предупреждение“ е съвкупност от необходими способности за създаване и разпространяване на навременна и значима предупредителна информация, позволяваща на застрашените от опасността хора, общности и организации да се подготвят и да действат по подходящ начин, с цел намаляване на възможните вреди или загуби. 23. „Способност за реагиране“ е способността за обезпечаване на оборудване и подходящ брой лица, използвайки наличните ресурси, за ефективно справяне или оказване на помощ за справяне с бедствие. 24. „Реагиране“ са действията, които са предприети по време на или непосредствено след бедствието с цел спасяване на човешки живот, намаляване на въздействията върху здравето, осигуряване на обществената безопасност и на основните потребности на засегнатите хора. 25. „Готовност“ са знанията и способностите на държавни структури, организации, общности и хора, които спомагат за предвиждането, реагирането и ликвидирането на последствията от вероятни, неизбежни, случващи се или случили се бедствия, постигнати в резултат на предварително предприети действия. 26. „Намаляване на риска от бедствия“ е идентифициране, анализиране и оценяване на риска от бедствия, и прилагане на мерки за отстраняването или намаляването му.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 50, който става § 52: „§ 52. Програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 4 се разработват в срок до три месеца след приемане/утвърждаване на документите по § 51.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 51, който става § 53: „§ 53. Програмите по чл. 6а, ал. 2, т. 5 се разработват в срок до три месеца след приемане/утвърждаване на документите по § 52.“

По § 52 има предложение от народния представител Румен Иванов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 52, който става § 54: „§ 54. (1) Указанията по чл. 6а, ал. 3 се изготвят в срок до три месеца от разработването на програмата по чл. 6а, ал. 2, т. 2. (2) Указанията по чл. 9, ал. 15 се изготвят в срок до девет месеца от влизането в сила на този закон.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 56.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 55, който става § 57: „§ 57. До разработване на документите по § 50, 51, 52 и 53 се прилагат действащите планиращи документи, доколкото не противоречат на този закон.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 61.

Предложение от народния представител Светослав Белемезов: „Създава се нов параграф 60, а предвиденият в Законопроекта става съответно § 61: „§ 60. До излизане на анализа, оценката и картографирането на рисковете от бедствия за сеизмичен риск, риск от наводнения, риск от ядрена или радиационна авария, геоложки риск и риск от горски пожари, експертизите за изследването, анализа, оценката и картографирането на опасностите и рисковете от бедствия се извършват с експертизи съобразно директивите на Европейския съюз и чрез съществуващи методики.“ Комисията не подкрепя предложението и предлага да бъде отхвърлено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 62.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДЕКЛАРАЦИЯ на Парламентарната група на Реформаторския блок Уважаеми дами и господа, Изпълнителният съвет, парламентарната група и Гражданският съвет на Реформаторския блок отстояваме националната сигурност и териториалната цялост на България като фундаментални ценности, гарантирани от пълноправното членство на държавата ни в НАТО. Приобщаването на България към общия Северноатлантически отбранителен съюз е безспорно и необратимо постижение на българската демокрация. То е резултат от дългогодишния стремеж на българския народ да се чувства защитен и сигурен член на семейството на демократичните и проспериращи нации. Като парламентарна политическа сила Реформаторският блок ще продължи да бъде гарант за демократичното развитие на Република България, ще отстоява участието на страната като равноправен, коректен и предвидим партньор в евроатлантическите структури. Колективната сигурност на Европа, включително в нашия регион, се постига чрез общите решения и инициативи на атлантическите съюзници. Българският национален интерес е да участваме активно и отговорно в тези процеси по глобална и регионална сигурност. Отговорност на политиците и на партията в България е да не допускаме злоупотреба със страховете на хората.“ Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от РБ.)

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, “Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификат за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, “Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 май 2016 г. На редовно заседание, проведено на 15 юни 2016 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от Румен Александров – заместник-министър на външните работи, както следва: На 8 октомври 2015 г. в Люксембург се проведе Конференция на високо равнище с участието на министрите на външните и на вътрешните работи на 28-те страни – членки на Европейския съюз, страните от Западните Балкани, както и най-засегнатите от бежанската криза от Сирия съседни държави – Турция, Йордания и Ливан. Основна цел на конференцията беше да се обсъдят възможностите за управление на миграционните потоци по западнобалканския и източносредиземноморския маршрут и да се потърсят ефективни решения, включително чрез предоставяне на допълнителна финансова помощ за най-засегнатите от бежанската криза държави. Особено ефективни и гъвкави за постигането на горните цели са специализираните доверителни фондове на ЕС, при които се реализира по-добра съгласуваност, видимост и бързина при предоставянето на подкрепа или провеждането на действия на ЕС по линия на различните финансови инструменти и в различни държави. Доверителният „Фонд Мадад” за отговор на кризата в Сирия е единственият инструмент за финансиране от ЕС с действително регионален обхват не само в Сирия, но и в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет (основните потоци на мигрантите в Европа са с произход от Сирия, но също така от Ирак и Афганистан). Неговите цели и приложно поле са формулирани по начин, позволяващ средствата да бъдат използвани и за най-засегнатите страни в Западните Балкани. По време на участието в конференцията на високо равнище в Люксембург България обяви принос от 100 000 евро към „Фонд Мадад” като потвърждение на активната ни позиция за намиране на ефективни решения на бежанския проблем в Европа и като акт на солидарност с най-силно засегнатите държави. Източникът на финансиране на вноската на България в размер 100 000 евро ще бъдат предвидените бюджетни средства за официална помощ за развитие от Програмния бюджет на Министерството на външните работи за съответната година. Споразумението е подписано и е влязло в сила на 15 декември 2014 г., съгласно предвидената в чл. 17 процедура. На 4 март 2016 г. Споразумението бе изменено и допълнено в съответствие с чл. 19 от същото, поради което се прилага консолидираната му версия. Промените бяха наложени от необходимостта приложното поле на Фонда да бъде разширено към региона на Западните Балкани, съгласно Решение на Европейската комисия от 21 декември 2015 г. Република България ще се присъедини към Споразумението с изпращането на подписан Сертификат, който, заедно с останалите подписани и депозирани от други донори сертификати, ще стане част от Приложение II. По силата на чл. 3 от Сертификата с подписването му всеки донор потвърждава, че ще бъде обвързан във всяко отношение от неговите условия и последващи негови изменения. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, да приеме внесения от Министерския съвет Проект за Закон за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602–02-21, внесен от Министерския съвет на 20 май 2016 г. На редовно заседание, проведено на 16 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението. При представянето на Законопроекта се отбеляза, че Доверителният фонд е отговор на кризата в Сирия и единственият инструмент за финансиране от ЕС на действително регионален обхват не само в Сирия, но и в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет. На 8 октомври 2015 г. са обсъдени въпроси относно фонда на проведена в Люксембург Конференция на високо равнище с участието на министрите на външните и на вътрешните работи на 28-те страни членки на Европейския съюз. България на този форум е обявила принос от 100 000 евро към фонда като потвърждение на активната си позиция за намиране на ефективни решения на бежанския проблем в Европа и като акт на солидарност с най-силно засегнатите държави. Източникът на финансиране на вноската на България в размер 100 000 евро ще бъде от предвидените бюджетни средства за официална помощ за развитие от Програмния бюджет на Министерството на външните работи за съответната година. По силата на чл. 3.2.2 от Споразумението всяка вноска от донор се осъществява с подписването на сертификат за принос по образец от Споразумението. С изпращането на подписан сертификат за принос до Управителя донорът се съгласява да бъде обвързан с разпоредбите на Споразумението, като Република България ще се присъедини към Споразумението с изпращането на подписан Сертификат. Споразумението е подписано и е влязло в сила на 15 декември 2014 г., съгласно предвидената в чл. 17 процедура. На 4 март 2016 г. Споразумението е изменено и допълнено в съответствие с чл. 19 от същото, поради което се прилага консолидираната му версия. Споразумението съдържа както финансови ангажименти за държавата, така и предвижда участието й в арбитражно разрешаване на международни спорове, поради което и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Конституцията на Република България, подлежи на ратификация от Народното събрание със закон. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза.”

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на италианското Министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 май 2016 г. На свое заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 май 2016 г. На заседанието присъстваха от Министерството на външните работи: госпожа Мария Павлова – директор на дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, госпожа Етелка Чернакова – държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, и госпожа Натали Павлова – младши експерт в дирекция „Международно право и право на ЕС”. Законопроектът беше представен от госпожа Павлова, която посочи, че „Фонд Мадад“ е създаден в отговор на бежанската кризата в Сирия и Ирак и цели по-ефективно подпомагане на бежанците, търсене на решения за справяне с миграционните потоци и тяхното законосъобразно управление. Чрез Фонда ще се предостави финансова помощ на засегнатите от ситуацията в Сирия и Ирак съседни държави като Турция, Йордания и Ливан. Тя съобщи, че създаването на доверителни фондове на Европейския съюз е ефективен и гъвкав способ, при който се реализира по-добра съгласуваност, видимост и бързина при предоставянето на подкрепа или провеждането на действия на Европейския съюз. Доверителният „Фонд Мадад“ е единственият инструмент за финансиране от Европейския съюз с действително регионален обхват не само в Сирия, но и в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и неговите цели и приложно поле са формулирани по начин, позволяващ средствата да бъдат използвани и за най-засегнатите страни в Западните Балкани. Госпожа Павлова посочи, че Република България е обявила принос от 100 000 евро към „Фонд Мадад“ в потвърждение на активната позиция на българската държава за намиране на ефективни решения на бежанския проблем в Европа и като акт на солидарност с най-силно засегнатите държави. Финансирането ще се осъществи с предвидените бюджетни средства от Програмния бюджет на Министерството на външните работи. Тя посочи, че основното финансиране на Фонда ще дойде от Европейския бюджет, като към момента във Фонда са събрани около 639 млн. евро. Ратификацията на Споразумението се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. В отговор на поставения от господин Емил Димитров въпрос, госпожа Павлова уточни, че Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи е страна по Споразумението, тъй като Италия е първата държава подписала Споразумението с Европейския съюз и всяка последваща държава членка се присъединява към това Споразумение за сформиране на „Фонд Мадад“ и добави, че секретариатът на Фонда се намира в Брюксел. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумение за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификат за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 май 2016 г.“

Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумение за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификат за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза На свое редовно заседание, проведено на 15 юни 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на външните работи: господин Румен Александров – заместник-министър на външните работи, госпожа Етелка Чернакова – държавен експерт в дирекция „ООН и сътрудничество за развитие”, както и госпожа Натали Павлова – младши експерт в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз”. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон консолидираната версия на горепосоченото Споразумение, подписано на 15 декември 2014 г. и изменено и допълнено на 4 март 2016 г., както и Сертификата за принос на Република България, част от Приложение II на същото Споразумение. Създаването на специализиран доверителен фонд на Европейския съюз следва да отговори на необходимостта от засилено сътрудничество и координиране с международните партньори, за да се осигури законосъобразно управление на миграционните потоци. Средствата, предоставени от Фонда, са предназначени не само за подпомагане на бежанците, но и за борба с организираната престъпност, отговорна за трафика на мигранти и контрабандата, както и за гарантиране на надежден контрол на границите и връщане на онези лица, които нямат статут на бежанци съгласно международното право. Доверителен „Фонд Мадад“ следва да бъде достатъчно ефективен и гъвкав за постигане на тези цели, като същевременно е единственият инструмент за финансиране от Европейския съюз с действително регионален обхват, който позволява средствата да бъдат използвани не само в Сирия, но и в Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет, както и най-засегнатите страни в Западните Балкани. По време на провелата се на 8 октомври 2015 г. в Люксембург Конференция на високо равнище с участието на министрите на външните и на вътрешните работи на страните – членки на Европейския съюз, България е обявила своя принос от 100 000 евро към „Фонд Мадад“ в знак на солидарност със засегнатите страни и като израз на активна позиция при намирането на работещи решения на бежанския проблем. Източник на финансиране за тази вноска следва да бъдат предвидените бюджетни средства за официална помощ за развитие от Програмния бюджет на Министерството на външните работи за съответната година. Съгласно чл. 3.2.2 от Споразумението всяка вноска от донор се осъществява с подписването на сертификат за принос по образец (Приложение III от Споразумението). Подписаните и депозирани сертификати съставляват Приложение II на Споразумението. С изпращането на подписан сертификат донорът потвърждава, че ще бъде обвързан във всяко отношение с разпоредбите на Споразумението и последващи негови изменения. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага, с 11 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификата за принос на донорите, част от Приложение II от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад“, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, № 602-02-21, внесен от Министерския съвет на 30 май 2016 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Господин Председател, дами и господа! От Патриотичния фронт подкрепихме в Комисията по външна политика с особено мнение тази ратификация не защото сме против да се отделят средства именно за бежанците в държавите около конфликтите, където смятаме, че е редно да се отделят средства и тези хора да останат там, за да могат след приключване на конфликта в Сирия да се върнат по родните си места, а особеното ни мнение беше относно две неща, върху които ще заостря Вашето внимание. Едното е, че вноската, която България прави в този Фонд, всъщност няма да й даде правото на глас да определя как да се използват средствата, които се набират от държавите – членки на Европейския съюз, което смятаме, че не е редно. Щом България, или която и да е държава от Европейския съюз, финансира подобни неща, е нормално да се зачита и нейният глас. Така че това беше едно от нещата, които ни притесняват. Второто, в което смятаме, че няма логика – предвижда се от този Фонд да се използват средства включително и за Република Турция, при положение че има вече две споразумения с Република Турция и ясни параметри за финансиране на бежанците, които са на нейна територия. Не смятаме, че трябва да се отделят допълнително средства отново за Република Турция в сферата на здравеопазване и образование на бежанци и така нататък, а тези средства трябва да бъдат разпределяни именно в другите държави, които не обхващат споразумението с Република Турция и Европейския съюз. Поради тази причина ние ще подкрепим. Пак казвам, имаме особено мнение по ратификацията от гледна точка на това, че има два спорни за нас момента. Благодаря.

Господин Председател, колеги, моля за процедура – така приетият Законопроект за ратификация да бъде разгледан и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумение за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз и на Сертификат за принос на донорите, част от Приложение ІІ от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, подписано на 15 декември 2014 г., и Сертификата за принос на донорите, част от Приложение ІІ от Споразумението за създаване на регионален доверителен фонд на Европейския съюз в отговор на сирийската криза, „Фонд Мадад”, и неговите вътрешни правила между Генералната дирекция за сътрудничество за развитие на Италианското министерство на външните работи и международното сътрудничество и Европейската комисия от името на Европейския съюз, подписано на 15 декември 2014 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”

Уважаеми господин Председател, колеги! Най-напред искам да направя предложение за допускане в залата на господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, във връзка със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г.; Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 г.; и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г.

„ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 година. На свое заседание, проведено на 25 февруари 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от народния представител Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 г. От Министерството на вътрешните работи присъстваха Пламена Недялкова – експерт по правни въпроси, Цветомир Панчев – Дирекция „Български документи за самоличност“, Петър Тошков – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност“, дирекция „Правнонормативна дейност“. Законопроектът бе представен от народния представител Илия Илиев. С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност се предлага създаването на правни норми, които дават възможност да се легализира адресната регистрация на лица, които не притежават постоянен и настоящ адрес, поради обитаването на незаконни сгради и не могат да се легитимират с действителен договор за наем. Тази порочна практика е създадена с празнотата в Закона за българските лични документи, по отношение регистрацията на тези лица и създава огромни затруднения на държавната администрация и службите за сигурност на МВР. Регистрацията на по 200-300 души на един адрес прави невъзможна комуникацията и идентифицирането на тези лица в случай, че се издирват от държавните органи. Според вносителите този проблем следва да се разреши чрез създаване на картотека от кметовете за тези български граждани, които не отговарят на условията за адресна регистрация и да се водят на временен служебен адрес. Представителите на МВР изказаха отрицателно становище по внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Считат, че не са определени смисълът и значението на временния служебен адрес и начинът за определянето му. Няма легални дефиниции, което е съществен пропуск в ЗИД на Закона за българските лични документи. Не са ясни критериите за прилагане на процедурата по служебна картотека, и на МВР се вменява функция, която нормативно е в правомощията на ГРАО на МРРБ. От друга страна, в личната карта не е предвидена възможност да се изписва информация за временен служебен адрес, както за легитимация, така и за кореспонденция. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Стефан Дедев, Мустафа Карадайъ, Атанас Атанасов, които посочиха, че този Законопроект поставя на разглеждане наболели проблеми, които следва да се разрешат чрез по-задълбочен анализ на празнотите в законодателството. Народният представител Атанас Атанасов посочи, че решаването на проблема трябва да се обвърже с промени в Закона за гражданската регистрация, както и да се активизира дейността на кметовете, които имат задължения в тази област. Не на последно място подчерта, че в Закона за устройство на територията следва да се изследва приложението и на института на „търпимост”, отнасящ се до незаконните обекти. Народният представител Атанас Мерджанов предложи да се осъществи изслушване на представители на МРРБ и МВР с оглед цялостно разрешаване на комплекса от проблеми, които се повдигнаха при обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 4 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 7 гласа „въздържал се“ не подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454 01 54, внесен от народния представител Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 г., и предлага на Народното събрание да не го приеме на първо гласуване.“ Това беше първият доклад. Има още два доклада. „ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 8 юли 2015 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г . От Министерството на вътрешните работи присъстваха заместник-министър Красимир Ципов и Мария Рангелова – началник-сектор „Правно осигуряване“, дирекция „Международно сътрудничество“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Красимир Ципов, който изтъкна връзката между предлагания Законопроект и нормативни промени, следващи Резолюция № 2178 от 2014 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и Решение на Министерския съвет за внасяне в Народното събрание на пакет законопроекти за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, Закона за чужденците в Република България и Закона за убежището и бежанците. Заместник-министър Ципов акцентира върху промените, касаещи най-вече Закона за българските лични документи, даващи възможност да се предлага изменение на принудителната административна мярка по чл. 75, ал. 1, като се възлага на председателя на ДАНС да налага такава мярка, когато има данни, че се извършват, подбуждат, участват в приготовления, подпомагат или участват в обучение за извършване на терористична дейност подобни идентифицирани чуждестранни бойци. По време на дебата отношение взе народният представител Хамид Хамид, който изрази готовност да подкрепи внесения Законопроект и отбеляза, че използваната формулировка в него „или интереси”, звучи много разтегливо и предложи да бъде заменена с термина „национална сигурност“. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г., и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.“ Има още един доклад.

„ДОКЛАД на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г. На редовно заседание, проведено на 1 юни 2016 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г. На заседанието присъстваха представители на Министерството на вътрешните работи: Румяна Бъчварова заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, и Атанас Славов – съветник в политическия кабинет към Министерския съвет. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи беше представен от министър Бъчварова. Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения, чрез които се регламентира начинът, по който в личните документи се имплантира носителят на електронната идентичност. Целта, която се поставя, e достъп до електронната идентификация от максимално голям брой граждани, като това ще повиши използването на електронни административни услуги и ще намали бюрократичните и финансовите разходи както за гражданите, така и за бизнеса. Законопроектът изрично предвижда наличието на електронен носител на информация – чип, имплантиран в личните карти. С предлагания Законопроект се създава правна възможност в личните карти на българските граждани да се съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Министър Бъчварова посочи, че Законопроектът е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация и удостоверителните услуги в националното европейско право, а също така е съобразен с възприетите от държавите – членки на Европейския съюз, стандарти и практики. Въведени са разпоредби, които дават възможност гражданите да контролират каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти. Урежда се и начинът за вграждане на електронен чип в международните паспорти. По този начин и българските граждани, живеещи в чужбина, ще могат да ползват електронните услуги в страната. Това дава възможност в бъдеще да бъде уреден и въпросът, свързан с електронното гласуване. С обсъждания Законопроект се предвижда личната идентификация да се осъществява и на други носители. По този начин гражданите могат да преценят дали да ползват чип в личните си карти, получавайки новите си лични документи. Със Законопроекта се предвижда и чужди граждани да имат своя идентификация за ползване на електронни услуги независимо дали са в страната ни или са извън нея. Всичко това ни задължава да поддържаме високо ниво на сигурност на личната идентификация. Законопроектът не предполага задължителна смяна на личните карти на българските граждани. В обсъждането участие взеха народните представители Иван Иванов, Димитър Делчев и Красимир Янков. Зададоха се въпроси, свързани с разходите по осъществяване на услугата и практиката в другите европейски държави. След проведената дискусия Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г.“

Уважаеми господин Председатели, уважаеми дами и господа народни представители, гости! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група нарони представители. На редовно заседание, проведено на 11 декември 2014 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител господин Илия Илиев. Със Законопроекта се предлага в задължителните лични данни, съдържащи се в българските лични документи, в особени случаи да се вписва временен служебен адрес за кореспонденция. Предложено е също така гражданите да могат да подават заявление за издаване на документи за самоличност и без постоянен адрес – в общината, в която са регистрирани през последните пет години, въз основа на което компетентните органи да издават лични документи и да определят временен служебен адрес за кореспонденция. Законопроектът е в пряка връзка с предложения от същите вносители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, в който е предвидено по изключение в гражданските регистри вместо постоянен адрес да може да бъде вписан служебен временен адрес. По Законопроекта е представено отрицателно становище на Министерството на вътрешните работи, в което са посочени недостатъците му и причините, поради което същия не може да бъде подкрепен. В хода на дискусията бе констатирано, че съществуващите проблеми, изложени от вносителите, не само че не могат да бъдат разрешени с предлаганите промени, но и ще се създадат допълнителни проблеми с тяхното прилагане. От предложените текстове на Законопроекта не става ясно кои са особените случаи и кои са изключенията, в които ще се прилагат предложените разпоредби, респективно – каква е разликата между двете хипотези. Не е ясно как ще се определя временния служебен адрес за кореспонденция и за кореспонденция с кого и в какви случаи ще бъде използван, липсва определение на понятието, което не фигурира в действащите разпоредби на законодателството. Не става ясно дали предложения временен служебен адрес за кореспонденция е аналогичен или различен с временния служебен адрес, предложен от същите вносители с Проекта за изменение в Закона за гражданската регистрация. Освен това с предложението в задължителните лични данни, съдържащи се в българските лични документи, в особени случаи да се вписва временен служебен адрес за кореспонденция ще се създадат и чисто практически проблеми, тъй като само в личната карта се посочва постоянен адрес, а в останалите документи графа за какъвто и да било адрес не съществува. Не става ясно и каква следва да е регистрацията на съответните лица в общината през последните пет години – с настоящ адрес, или с предложения по Закона за гражданската регистрация временен служебен адрес. Не е ясно и какво се случва, ако през последните пет години едно лице има различни адресни регистрации в повече от една община. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 3 гласа “за”, 8 гласа “против” и 5 гласа “въздържал се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители, да не бъде приет на първо гласуване“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми гости! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 17 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на вътрешните работи – господин Красимир Ципов, заместник-министър, и госпожа Нина Чимова – директор на Дирекция „Правна”. От името на вносителите Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г., беше представен от господин Красимир Ципов. Със Законопроекта се предлагат промени, насочени към допълване на приетите в националното законодателство мерки за борба с тероризма в контекста на нарастващото му разпространение като риск за международния мир и сигурност. Основен акцент в приетата Резолюция 2178 от 2014 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации е поставен върху заплахата, наложена от чуждестранните бойци- терористи, дефинирани като лица, които пътуват до държава, различна от държавата на произход или в която те пребивават с цел извършване, подготовка, планиране, участие в обучение за извършването на терористични актове. Необходимите наказателноправни мерки са включени в проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, в който се предвижда инкриминиране на деяния, свързани с терористични действия. С обсъждания Законопроект се предлагат административни мерки и мерки на административна принуда, които да способстват за ограничаване на влизането, транзитното преминаване и напускането на страната на лица, за които има данни, че са съпричастни към терористична дейност. В тази насока са предлаганите законодателни изменения в Закона за българските лични документи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, Закона за чужденците в Република България и в Закона за убежището и бежанците. С предлаганите разпоредби в Закона за чужденците в Република България се допълват и основанията за отказ от издаване или продължаване на разрешението за пребиваване в страната, основанията за отнемане на правото на пребиваване в страната, експулсиране и основанията за подаване на сигнал за целите на отказ за влизане в Шенгенската информационна система спрямо посочената категория лица. В обсъждането участие взеха народните представители Явор Нотев и Хамид Хамид, които се изказаха в подкрепа на Законопроекта, като отбелязаха, че за някои от текстовете е необходимо прецизиране. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси: с 9 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 2 юли 2015 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г. На заседанието присъства господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи. Той представи Законопроекта, с който се отговаря на част от препоръките, отправени до държавите с Резолюция 2178 от 2014 г. на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, като се предлагат административни мерки и мерки на административна принуда, които да способстват за ограничаване на влизането, пребиваването, транзитното преминаване и напускането на страната от лица, за които има данни, че извършват, подбуждат или участват в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност. За въвеждането на тези мерки в действащото законодателство със заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат съответни изменения и допълнения и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, Закона за чужденците в Република България и Закона за убежището и бежанците. Законопроектът бе подкрепен от господин Димитър Лазаров като необходим и въвеждащ мерки, които вече съществуват и се прилагат в други държави. След проведеното обсъждане и гласуване със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 502-01-48, внесен от Министерския съвет на 11 юни 2015 г.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 11 май 2016 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г. На заседанието присъстваха госпожа Светлана Ценева – директор на Дирекция „Български документи за самоличност” в Министерството на вътрешните работи, както и съветниците в кабинета на госпожа Румяна Бъчварова – заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи: господин Антон Герунов, господин Божидар Божанов и господин Атанас Славов. Законопроектът бе представен от господин Антон Герунов. Господин Герунов отбеляза, че предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи урежда наличието на електронен носител (чип) в личните карти, като не се предвижда задължителна смяна на личните документи. Предвидено е това да стане поетапно при изтичане на срока на валидност на настоящите. Със Законопроекта се създава правна възможност документите за самоличност на българските граждани да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Предлага се, в случай че гражданинът не желае да ползва електронна идентификация, изрично да заяви това. При наличието на електронен носител в личната карта лицето, заявяващо такава, може да избере доставчик на квалифициран електронен подпис и съответният доставчик да издаде удостоверение за квалифициран електронен подпис. Също така е възможно и записването на биометричните данни на гражданина в отделен защитен сегмент на електронния носител, ако в заявлението изрично е посочено желание за това. Господин Герунов обърна внимание на факта, че Законопроектът регламентира възможността за записването на удостоверения за електронна идентичност и електронен подпис и в международния паспорт, но само ако гражданинът е заявил изрично желание за това. Също така са дефинирани и правила за прекратяване на удостоверенията за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис при обявяване на личен документ за невалиден. Беше подчертано, че е отчетена необходимостта от осигуряване на допълнителни защити и повишаване на сигурността на личните документи. В тази връзка се предвижда данните, съдържащи се в машинночетимата част на личните карти, да бъдат записвани служебно и във вградения електронен носител на информация, като бъдат защитени от подправяне с криптографски методи посредством електронен печат на Министерството на вътрешните работи. Вносителите предлагат законът да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато Министерството на вътрешните работи ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител. След проведената дискусия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерския съвет на 21 април 2016 г.” Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, ще представя нашите мотиви за промените в Закона за българските лични документи. След множество проведени срещи от нас на територията на цялата страна с български граждани, основно в квартали със смесено население, установихме, че в много градове на територията на страната живеят хиляди български граждани без реална адресна регистрация и документи за самоличност, вследствие на премахване на техните жилищни постройки от общинските власти, в които са живеели и са били адресно регистрирани. Има стотици примери на територията на страната в различни области и общини, в които местните власти противоконституционно премахват и заличават жилищни постройки, в които са настанени и адресно регистрирани преди това български граждани. Вследствие на тази фактология потърпевшите са принудени да си търсят адрес за настаняване при близки, познати и роднини, което води до струпване на огромен брой хора, адресно регистрирани на един и същи адрес, на който реално не живеят. Вследствие на горепосочените обстоятелства, де факто кметовете, които са премахнали жилищните постройки и заличили адресните регистрации на хората, са принудени да регистрират същите, само че с по 200 – 300 човека на един и същи адрес. Има хиляди такива случаи на територията на цялата страна и според нас е недопустимо в едноетажна тристайна къща или апартамент общината да регистрира по 200 – 300 човека. Ще посоча само, че като стандарт в Европейския съюз се предвижда минимум 13 кв. м жилищна площ за живеене на един човек. Не е ли това явно и съзнателно излизане от неловка ситуация от страна на общинските власти именно поради това че нямаме закон и наредба, която да регламентира действията на общинските власти в такива случаи, да бъдат в интерес на обществото и на държавата? Оставянето на тези хора на улицата и без покрив над главите им от страна на общинските власти ги прави нелегитимни пред каквито и да е държавни институции. Това води до нарушаване на основни човешки права като преглед от лекар, дори и спешна помощ; кандидатстване за работа; осигуряване на образование на децата; невъзможност да получават каквато и да е кореспонденция; лишаване от правото им на свободно пребиваване и придвижване в страната и извън нея, което всъщност им е гарантирано от Конституцията на Република България – чл. 1: „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“, и чл. 35 на Конституцията, ал. 1: „Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и извън нейните предели.“ Вследствие на това се наблюдава тенденция на увеличаване на граждани без документи и без адресна регистрация на територията на Република България. Това е и предпоставка за извършване на множество престъпления, част от които следователно стават невъзможни за откриване на евентуалните извършители, именно поради липса на идентичност на предполагаемия извършител. Имайки предвид горепосочената фактология, считам, че това представлява заплаха за националната сигурност, още повече вследствие на множеството бежанци, които влизат на територията на страната. Те реално могат да се омешат с нашите хора в кварталите, в които не са регистрирани, и действително да не може да ги откриваме. Предвид това и с цел намаляване на вероятността от злоупотреби от битов, икономически, социален и криминален характер, считам за крайно наложителна промяната в Закона за българските лични документи. Колеги, понеже за пореден път обсъждаме този Закон, включително и Закона за гражданската регистрация, които взаимно са свързани, само ще Ви дам пример, тоест не един, мога да посоча няколко. В чл. 18 от Закона за българските лични документи, заявлението за издаване на документи за самоличност на български граждани съдържа следните лични данни – един вид заявителят, за да му бъде издадена лична карта, той трябва да посочи постоянен адрес. Уважаеми колеги, искам да попитам всеки един от Вас, да се замисли: кой постоянен адрес посочва този човек, който е адресно регистриран в една къща, където са регистрирани още 300 човека?! Това ли е реално неговият адрес? Възможно ли е 200 – 300 човека да живеят в три стаи?! Разбира се, че не е. Ето затова и с още много други мотиви, включително и от настоящия Закон за българските лични документи – вижте и чл. 29, където се казва, че всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14-годишна възраст да поиска издаването на лична карта. Кой адрес посочва и това ли е адресът, в който са регистрирани още 300 човека?! Тук се получава едно многократно нарушаване не на един, а на няколко закона. Считам, че ние, народните представители, сме хората, които трябва да решат този проблем и да дадат предложения. Чух докладите на Правната комисия и на Регионалната комисия – колегата Зеленогорски. Те казват, че няма достатъчно яснота, няма ясни мотиви, какво ще пише в личната карта и така нататък. Ние сме описали ясно и точно, че идеята ни е в личните карти на тези хора, които реално нямат адрес, да бъде вписан временен служебен адрес. Идеята е тези хора, които реално са нелегитимни до този момент, да бъдат регистрирани в една отделна картотека във всяка една община и кметът, или районното управление, да знае, че в тази община има 400 или 1000 човека, които нямат реални адресни регистрации, а са отделени в картотека, която много по-лесно може да бъде намерена и открита от органите на МВР, от всички институции. А не, когато стане някакво престъпление, МВР да търси игла в купа сено, както се казва. Това, което се каза и от Регионалната комисия преди малко, че няма достатъчно яснота: кое, как ще бъде вписано? Колеги, затова тук сме 240 човека. Аз не казвам, че съм най-умният от всички. Ние дадохме идея за решение на този проблем. Моето предложение и молба към всички Вас е да приемам на първо четене Закона и между първо и второ четене да направим отделни предложения – всеки колега да си каже идеите, да бъде обсъдено така че Законопроектът да стане изцяло завършен и да кореспондира с другите закони. Много Ви моля да се замислите, защото това е един проблем, който касае цялото общество и той предстои да бъде решен от нас, от народните представители. Благодаря, господин Председател.

Благодаря, господин Председател. Искам да заявя от името на групата на Патриотичния фронт, че ще подкрепим двата законопроекта, внесени от Министерския съвет, и категорично няма да подкрепим внесения от Илия Илиев и група народни представители от ДПС и Партия ДОСТ Законопроект за промени на Закона за българските лични документи. Естествено, тук искам веднага да насоча вниманието на народните представители за направените предложения от народния представител Илия Илиев. Тук вече ще изразя мое лично мнение като народен представител, че така направените предложения на първо място демонстрират дълбоко непознаване на същия Закон и, естествено, и цитирания Закон за гражданска регистрация. Какво предлага народният представител господин Илиев, който почти десет минути излагаше становище, което с направените предложения напълно противоречи дори на неговото становище? Първо, ако Вие бяхте прочели, уважаеми господин Народен представителю, целия Закон, щяхте да знаете, че децата получават адресна регистрация по настоящ и постоянен адрес на тази регистрация, на която са регистрирани техните родители. Вие обаче понеже не сте прочели Закона, дори не сте обърнали внимание на чл. 9, който казва какви са задължителните случаи, в които един български гражданин трябва да пристъпи към изваждане на документи за самоличност, подмяна и така нататък. Аз обаче ще Ви ги кажа, за да ги знаете. Един от тези случаи е промяна на постоянен адрес. Само че в Закона за гражданска регистрация фигурира и настоящ адрес, който обаче не Ви вменява задължението да си променяте или да си сменяте личните документи. Оттам нататък е много интересно второто изречение на предлаганата от Вас нова ал. 2 в чл. 18. Ще Ви го изчета, колеги, за да Ви стане ясно и на Вас, пък и на самия господин Илиев. Какво гласи предлаганата от него нова ал. 2 на чл. 18? „По изключение българските граждани могат да подават заявления – подчертавам, да подават заявления – за издаване на документи за самоличност и без обявен постоянен адрес. И сега следва интересното изречение второ: „В този случай заявленията се подават в общината“. Уважаеми господин Илиев, ако Вие и Вашите колеги от Партия ДПС и ДОСТ си бяхте направили труда да прочетете чл. 2 от същия Закон, щяхте да знаете кои са институциите, които имат право да издават документи за самоличност. И понеже не сте го изчели, ще си направя този труд да Ви изнеса кратка обучителна лекция. Това са: Министерство на вътрешните работи, Министерство на транспорта, Министерство на външните работи и Министерство на отбраната в предвидените случаи. Това са институциите, които имат право да издават лични документи. И сега, забележете, оттук нататък вече какъв законодателен прецедент трябва да създадем, уважаеми колеги – да подадете заявление в съответната община тя да Ви издаде лични документи. Ама как, по силата на кой закон, като Вие дори не предлагате да променим чл. 2, да дадем такива правомощия на общините? Кажете ми, как да Ви приемем този необмислен, глупав закон, глупави предложения? Продължаваме по-нататък. Тук влизаме вече в съответните противоречия. „В този случай заявленията се подават в общината, в която гражданинът е бил регистриран през последните пет години.“ Пак започваме да се обучаваме. След като е бил регистриран гражданинът в тази община, това означава, че той притежава най-малкото постоянен адрес. Това означава, че той е трябвало да изпълни закона и законовото си задължение, след като притежава постоянен адрес, в рамките на един месец да отиде в съответното поделение на МВР, дирекция „Български документи за самоличност“ и да си подаде заявлението за постоянен адрес, на базата на което ще му бъдат извадени тези лични документи. Тоест, ако лицето притежава постоянен адрес, това означава, че е трябвало да спази Закона и вече да притежава лична карта. Сиреч, питам Ви аз, кое налага тогава това лице да изважда нови лични документи, след като няма обстоятелство по промяна на постоянен адрес? И сега вече влизаме в същността на този тънък момент. Тъй като, уважаеми колеги, ако не сте забравили, направихме промени в Закона за гражданска регистрация, чрез които промени задължихме общините да извършват проверки от типа град Бургас, квартал „Меден рудник“, ул. „Ален мак“ 13, на която бяха регистрирани над 200 такива лица на един адрес, на една схлупена къщичка. И сега тук, тълкувайки превратно Конституцията, изведнъж тези хора от закононарушители, каквито са, виждате ли, се превръщат в нелегитимни граждани, ощетени граждани. Питам Ви аз, уважаеми колеги: кой им е забранил на тези граждани да се движат свободно в България, да отидат като всеки нормален български гражданин да си наеме жилище под наем и на базата на този договор за наем, както направихме промени в Закона за гражданската регистрация, да си получи съответния адрес за постоянна регистрация, на базата на което да си извади и лични документи? Кой му пречи? Никой. Пречи му обаче политическата мафиотска прослойка, която иска да го използва за съответни политически цели, тоест, за пренасочване на определени маргинални групи в определени райони и, ако Вие си направите труда да направите един преглед на изборите, ще видите едни маргинални групи се движат от единия край на България до другия в определени избирателни райони, където никога не ги е имало. И понеже ставаше вече нарушение на Закона за гражданска регистрация, каквито промени Вие се опитахте да направите и, естествено, пак с порочните си вътрешни подтекстови политически убеждения, те не бяха приети… Ето това е Вашата цел. След като ние тук положихме усилия, голямата част от народните представители, да променим Закона за гражданската регистрация, да принудим общините да извършат проверки, сега чрез Закона за личните документи уважаемите господа се опитват отново да върнат по 300, 400, че даже и по 1000 души на един адрес! Това е текстът, който Ви вкарват чрез промяната на чл. 18, въвеждане на нова ал. 2. Само че няма да стане! И вземете прочетете Закона, да го научите, поне да не се излагате. Благодаря за вниманието.

Искам да направя няколко уточнения на уважаемите колеги, защото някои хора дрънкат глупости от парламентарната трибуна. Разбира се, че след като едно дете навърши 14-годишна възраст, се регистрира на адреса на родителите, но ако той е редовен и легитимен. Другите глупости, които се дрънкат също, са, че заявлението се подава в общината. Идеята е точно това – в общината да има картотека. Къде е адресната регистрация на всеки български гражданин? Нали на територията на съответната община! И когато отиде в МВР да си изкара лична карта, той дава адреса на съответната община. Идеята като цяло е тези регистрации и отделни картотеки да бъдат не в МВР, а там, където им е мястото – в общината. Аз започвам да се срамувам от преждеговорившия колега, че съм с него колега в Народното събрание – стига сте дрънкали глупости! (Оживление вдясно: „Ооо!“.) А относно това, че нашият Законопроект – от Парламентарната група на ДПС, няма да бъде приет, ние все повече и повече се убеждаваме и вече сме убедени в това, защото виждаме силната завера между Вас. Но жалкото е, че много скоро ще бъде изхвърлени от това управление като центрофуга, защото Движението за права и свободи внася законопроекти, които са в интерес на цялото българско общество, а не законопроекти, които само имат частни, отделни или лобистки интереси. Този Закон дава възможност на много, на хиляди български граждани да бъдат реално легитимни в обществото. Това, което се каза – кой им забранява да пътуват, никой не им забранява да пътуват, разбира се. Само че без лична карта той няма право да пътува, защото когато после го спрат някъде по време на пътуването, той трябва да се представи. Така че това бяха абсолютно едни глупости, издрънкани, които не ги приемам на сериозно. Благодаря, господин Председател.

Не е вярно, може да се разпознае.

Само един е, само един-eдинствен е преждеговорившият.

Един-единствен беше, а не n на брой. Един-единствен беше преди изказването на господин Илиев.

За реплика.

Лично обяснение. Уважаеми господин Председател, взимам думата за лично обяснение, тъй като преждеговорившите не са n на брой, а един-единствен. Бяха отправени обидни квалификации по отношение на преждеговорившия. Аз пак ще се опитам да обясня личното си обяснение, че това, което съм казал, не са глупости. Цитирал съм конкретните разпоредби на Закона. Пак се опитвам да обясня, че общината няма правомощия да издава лични документи. Това е регламентирано в чл. 2 на Закона. Освен това, служба ГРАО съществува, тя си върши много добре работата по издаването на удостоверения. Освен това, всеки гражданин, навършил 14 години, е длъжен и той да получи и безплатно да си извади първата лична карта. Глупостите, които са в кавички казаното от мен, са цитиране на Закона, и не означава, че господин Илиев, след като не си е направил труда да прочете Закона, ние трябва да слушаме тези небивалици като негови и на Партия ДПС предложения. На мен ми е мъчно, че в ДПС има много добри юристи, които можеха поне да Ви дадат тези съвети. Така че с квалификациите – по-спокойно! Това, че много от тук присъстващите вероятно ги е срам, че са заедно с Вас народни представители, тъй като Вашето място трябва да е някъде другаде, е друг въпрос. Благодаря. (Реплики от ДПС.)

По начина на водене!

Това не беше реплика, а лично обяснение.

Госпожи и господа народни представители, искам да Ви обърна внимание, че порокът в този Законопроект е заложен още в мотивите. Според мотивите на вносителите, имало стотици примери на територията на страната в различни области и общини, че местните власти противоконституционно са премахнали и заличили жилищните постройки, в които са настанени и адресно регистрирани българска граждани, става дума за цигански незаконни постройки. „Вследствие на тази фактология“ – пишат вносителите – „потърпевшите са принудени да си търсят адрес за настаняване при близки и познати, вследствие на което на един адрес могат да се окажат регистрирани 200 – 300 души“. Тази картина няма нищо общо с действителността в България. Абсолютно нищо не пречи на всеки, чийто незаконно построен дом или барака е бил премахнат, да излезе на свободен наем, да се регистрира, както повелява Законът, и на тази база да може да получава лични документи или да ги променя. Ние не разбираме какво пречи на хората, чийто постройки са били разрушени противоконституционно – тук пише, да се регистрират на който и да било друг адрес в общината, например на свободен наем, да подадат декларация, че искат общинско жилище и така нататък? Просто тук е нарисувана една картина, писана сякаш в централите на Сорос, някъде зад океана. Такава картина в България не съществува. Вината затова, че те се регистрират по 200 – 300 души сезонно, срещу избори, на един и същи адрес, представете си, е прехвърлена на кметовете. Това не може да бъде прието!

По начина на водене!

Благодаря, господин Председател. Първо, голяма част от тези хора са потърпевши и защо трябва да излизат на свободен наем, след като държавата преди 30 – 40 – 50 години ги е регистрирала адресно там? Те имат адресни регистрации и това са били жилищни постройки, в които са били законно настанени от институциите на България. Защо тези хора, които са в беда, трябва да отиват на свободен наем, след като общината или държавата е решила да премахне постройките, в които живеят? Така че те стоят абсолютно пред една безизходица. И не само заради това! Създаването на адресна регистрация и даването на лична карта на всеки български гражданин е не само в негов интерес, а в интерес на държавата, на държавността, на органите на МВР като цяло. Благодаря, господин Председател.

Не можах да разбера какво съм нарушил, при положение че четири пъти…

Тогава откажете, щом така смятате, че е редно.

Господин Председател, от господин Илиев бяха отправени обидни квалификации и реплики, включително се говореше за дрънкане на глупости и така нататък няколко пъти, включително това как се срамува да бъде в зала с други народни представители, включително обидни квалификации, а Вие не направихте никаква забележка. Аз разбирам, че сте съпартийци и сигурно имате някаква функция да защитавате своите съпартийци, но все пак в момента сте Председател на Народното събрание и трябва да сте безпристрастен. Така че не мога да разбера защо не направихте забележка на господин Илиев? Другото, което е по начина на водене, много ясно е казано, че когато един народен представител се разпознае и иска лично обяснение, а е ясно, че се е разпознал, защото един беше преждеговорившият по тази точка, Вие не му дадохте правото на лично обяснение, което е недопустимо.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя подкрепата – моята и на колегите от Реформаторския блок, по отношение на двата законопроекта, внесени от Министерския съвет. Единият, очевидно по-краткият Законопроект, касае мерки за противодействие на тероризма. Мисля го за безспорен и предполагам, че ще получи подкрепата на залата. Другият Законопроект за мен е по-важният, той е по-обемният и до голяма степен касае електронното управление, тъй като реализира мерките, за които стана дума преди около месец – месец и половина, когато коментирахме Закона за електронната идентификация и трябваше да бъдат направени промени в съответния закон, в случая – в Закона за българските лични документи. Промените, предлагани сега, са изключително важни и предвиждат в българските лични документи да може да се инкорпорира така нареченият „чип“, който дава възможност да се съхранява както електронен подпис, така и електронна идентификация на лицето, титуляр на личната карта. Едва ли е нужно да казвам колко е важно това, за да може ефективно да се реализира електронното управление и електронното дистанционно гласуване по начина, по който го записахме в Изборния кодекс. Приемането на тези промени ще създаде масовизация – всеки да притежава електронна идентичност и електронен подпис, разбира се, ако желае това. Предполагам, че огромната част от българските граждани ще го поискат. По този начин те ще могат хем по-лесно да комуникират с администрацията, било то тя държавна или общинска, хем да гласуват електронно, надявам се съвсем скоро да могат да гласуват дистанционно електронно, както и да ползват редица други услуги по този начин, без да се налага да ходят на място физически в една или друга институция, община и така нататък. Мисля Законопроекта за много важен. Мисля също, че тук трябва да кажем добра дума и за усилията на екипа на Министерството на вътрешните работи, който го подготви изключително бързо и го внася може би месец, след като пое ангажимента. И преди коментирахме, че това е начинът да се реализират тези промени. Мисля, че Законопроектът заслужава подкрепа и ние ще го подкрепим. Що се касае до последния Законопроект, достатъчно много се каза по него – имам предвид Законопроекта, внесен от господин Илия Илиев, господин Лютви Местан и група народни представители от ДПС и вече не от ДПС. Колеги, това, което не се каза и за което се опасявам, е, че всъщност той ще дискриминира всички наши добросъвестни сънародници, които спазват изискванията на Закона – и за гражданската регистрация, и за българските лични документи, имат постоянен и настоящ адрес и изпълняват изискванията на Закона. Въвеждайки така наречения „служебен адрес“, който освен че не е ясен, ще даде и много възможности за злоупотреби, на практика ще позволи някои компактни групи хора в нашето общество, които традиционно не спазват Закона, да се възползват от тази вратичка в него, да се впишат по служебен адрес в дадена община и после никога нито органите на Министерството на вътрешните работи, нито на съдебната власт, ако се наложи, да могат да ги намерят и да знаят къде са, тъй като те ще са се писали по служебен адрес някъде, а физически никой няма да знае къде са. Струва ми се, че подобно нещо е не само неразумно, но е дори и опасно и няма как да бъде подкрепено. За мен са очевидни чисто политическите мотиви, които вносителите са имали, внасяйки този Законопроект. Дори се чудя защо не са записали направо, че въпросната регистрация по служебен адрес се извършва в общини, в които кметовете примерно са на ДПС!? Тогава нещата щяха да са съвсем ясни. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, не мога да разбера защо толкова много колеги не искат да помислят по този проблем, който стои. Двеста-триста човека, регистрирани в къща, в която има 2-3 стаи, не е ли по-опасно, колега Славов? Не е ли по-добре да ги регистрираме и да има картотека за тях, отколкото да не ги знаем колко са там, от къде са, какво правят, там ли са, не са ли там?! Идеята е за създаване на картотеки по общини и общината да контролира тези хора, тяхното пребиваване: къде са, как да ги намери, как да ги открие, когато органите на МВР имат необходимост от контакт с тях. Прави ми впечатление, че тук излизат няколко колеги и казват: „подкрепяме двата законопроекта на Министерския съвет, а другия не го подкрепяме, защото е за циганите“. Той не е само за циганите Законопроектът, защото проблемът е за цялото общество. Отворете мисленето си по-широко! Да мислим пò държавнически, уважаеми колеги! Този Закон не е нито за циганите, нито за гласове! Тази промяна касае улеснение: всички институции в България да имат нормален достъп и нормална комуникация с хората, регистрирани по 200 300 човека на един адрес. Идеята за създаването на тези картотеки трябва да бъде именно с помощта на общината, защото адресната регистрация е по общини. Говорите за опасност и мислите, че става въпрос за гласове. Прочетете по-подробно, вижте мотивите. Погледнете и сега действащия Закон и го преценете малко по-трезво, моля Ви! Благодаря.

Господин Илиев, не е толкова трудно да се прочете внимателно Вашият Законопроект, защото той е от един параграф, така че се чете сравнително бързо и не отнема особено много време. Казахте, че той се възприемал едва ли не като закон за циганите – мисля това бяха думите, които използвахте. Не, аз лично, а мисля, че и голяма част от колегите ми в залата го възприемат като закон срещу българските граждани, които спазват Закона. Вие срещу добросъвестните български граждани създавате привилегия за онези, които не спазват Закона, не се регистрират по начина, по който го изисква Законът – по постоянен и настоящ адрес, а въвеждате привилегия, която очевидно ще се ползва само от тези компактни маси население – да се регистрират по така наречения „служебен адрес“, а после никой никога няма да може да ги намери! Те, като се регистрират веднъж по този служебен адрес, после няма да е ясно дали през летния сезон не са отишли на гастроли в „Слънчев бряг“, където да страда туризмът и да има посегателства срещу собствеността на туристите или да се занимават с други закононарушения. Няма да има физическа възможност, ако се наложи, Министерството на вътрешните работи да ги открие. Те практически ще бъдат неоткриваеми, освен ако те самите не преценят, че имат някакъв интерес да отидат до съответната община, където са се вписали по въпросния служебен адрес и да се появят доброволно. Иначе просто никой няма да знае къде са. Не мога да си представя как Вие си мислите, че от въпросната община ще комуникират с тези хора, след като на практика те физически не са там?! Те са се регистрирали на един адрес, но въобще не са там, а живеят някъде другаде. Утре могат да дойдат в покрайнините на София, да направят поредното незаконно гето в някой от районите, да пребивават там и да се занимават с най различни закононарушения. Тогава Вие пак няма да знаете това и няма да може да го установите. Това са опасни промени и Ви предлагам да не ги подкрепяме, защото дискриминират добросъвестните български граждани, които спазват Закона.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, възприемам ръкоплясканията като акт, че след като прочетете този съвсем кратък текст, не искате да го асимилирате. Явно четенето е лесно, но асимилирането е трудно. Колеги, пред Вас е един Законопроект, с който се опитваме да разрешим проблем на държавата. Има ли някой народен представител днес тук, сред нас, който да ни каже, че няма в България български граждани, независимо дали са цигани, турци и българи, без лични документи? Има ли някой от Вас днес тук да застане пред нас и да каже, че няма регистрирани 200 или 300 човека на един адрес?! Има ли някой от Вас днес да излезе тук и да каже, че проблемът с циганското малцинство е реален проблем и не е проблем само на Движението за права и свободи?! Защо тогава, колеги от всички политически сили, седящи днес в това Народно събрание, не се заемем да разрешим този проблем?! Ние сме Ви предоставили един текст, един Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личните документи, с който казваме, че ако Вие сте съгласни и приемем този документ, ще направим първата крачка, въз основа на което ще издадем лични документи на хората и няма да ги оставим в този омагьосан кръг. Какво правим в момента? Имаме здравна реформа. Не можеш да отидеш в здравно заведение, без да имаш лична карта, защото не те регистрират. А хиляди хора нямат лични карти. Ще кажете – нямат лични карти, защото не са си платили осигуровките. Е как да си платят осигуровките, като нямат лични карти?! Лесно е да излезеш и кажеш, че умираш от мъка, защото не си член на Движението за права и свободи, но е трудно да асимилираш и да кажеш: „Уважаеми колеги, има законопроект с определени текстове, въз основа на които разрешаването на проблема с онези хора, които могат да пречат на туристите и на не знам кои си, можем да ги регистрираме”. Дори и за националната сигурност. Колко човека – ще ми кажете днес от службите – има нерегистрирани и с липсващи лични документи? И сега Вие знаете ли ги къде са?! Какво правят тези хора? Оставяме настрана бурките и расото. Колеги, става въпрос за много сериозен акт. Абстрахирайте се, че е писан от Движението за права и свободи. Възприемайте си го като Ваш текст. Приемайте го като Ваш проблем. Още си спомням, че 1994 г., когато приключваше апартейда в Южна Африка, тогавашните холандци, които напуснаха Южна Африка, съжаляваха, че не са създали средна класа и трябва да напуснат държавата и да я оставят в ръцете на нерегистрирани и неграмотни хора. Неграмотността също е задължение на всички наши политици, които сме в тази зала днес. Много е лесно днес да си патриот, да излезеш и да обясняваш, че някаква маса от хора – уважаеми колеги, те са живи хора и ние имаме определени задължения към тези хора, независимо къде и по какъв начин живеят. Ако имаме пропуски в този Закон, ако няма определение за служебна регистрация, моля юристите да седнат и да го напишат. Ако смятате, че имаме грешка и не сме чели Закона за МВР и не знаем кой къде се регистрира, жестоко се лъжете. Затова, уважаеми колеги, нека да бъдем на висотата на онова равнище, което обществото очаква от нас. Дайте да започнем да разрешаваме онези проблеми, които с всеки изминал ден се задълбочават. Ще дойде момент, когато няма да можем да се справим и ние. Готови ли сте за това? Ако сте готови, подкрепете Законопроекта на първо четене, дайте предложения между първо и второ четене – как и по какъв начин да подобрим тези текстове, за да може тези хора да се регистрират, да ги знаем къде са, да могат да отидат по болниците, дори и да отидат на училище и да започнат да се трудят и да работят. За това става въпрос. Иначе мъката Ви е много голяма. Виждам. Но ако подадете заявление, можем да Ви приемем и в ДПС, колега. (Оживление.)

Уважаеми господин Аталай, уважаеми колеги! Не е лесно да си патриот в България. Поетът го е казал – сред глупци неразбрани не е лесно да си патриот в България. Не спекулирайте с патриотизма, защото не сте го изповядвали. Второ, апартейда. Извинявайте, ама обидно е за ХХІ век в държава като България, която още с Търновската конституция е заявила, че всеки роб, стъпил на нейна територия, става свободен, и да говорите, че в България има апартейд... Може би в известна степен сте прав. Апартейдът обаче е срещу нормалните български граждани, можете да погледнете медиите от вчера и от днес – които са обект на набези, унищожения на имуществото, побой, грабежи, произвол и насилие от същото това население, което Вие нарекохте малцинство. Апропо, по българската Конституция няма малцинства, а има индивидуални човешки права. Нека да не спекулираме с тази тема. Аз очаквам българският парламент и Вие, след като сте толкова загрижени като парламентарна група за това население, най-накрая да отворите дебата как това население да бъде интегрирано, а не да се замислят начини, по които да се улеснява купуването на гласовете на това население чрез контрол. Това, което се случва в България, го няма в нито една нормална, дори африканска държава. Това, което се случва всеки ден с нашите възрастни родители – бабите и дядовците по селата и в малките населени места – грабеж, насилие, побой. Вземете медиите. Стига сърцераздирателни приказки за неща, които целят едно-единствено нещо – улесняване на механизма за купуване на този цигански вот. И нищо повече! Проблеми има, но проблемите са това население да отиде в училище, да учи, да се научи, че има и права, но и задължения, че чуждата собственост е неприкосновена, че чуждият живот има стойност. Не можеш да бъдеш пребиван за три сливи – като случая с момчето в Русе от вчера. Това са реалните проблеми пред това население. Всичко останало е смешен плач. Пак цитирам класúка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ще продължа репликата на колегата Каракачанов. Господин Аталай, както каза колегата Каракачанов, всеки български гражданин освен права има и задължения. Само че когато се опитвате чрез Закон за личните документи да заобикаляте Закона за гражданска регистрация, пак ще повторя – закононарушители Вие да ги обявявате в нелегитимни лица по простата причина, че същите тези лица са нарушили Закона... Не става въпрос за Закона за МВР. Става въпрос за Закона за личните документи и Закона за гражданска регистрация. Един гражданин има съответните задължения по този Закон – да се снабди с документ за самоличност. Този документ на 14 години се издава безплатно. Издава се на база удостоверение за придобит постоянен адрес. Повтарям – постоянен адрес, който се издава от Служба ГРАО на съответната община. Това, което искате да направим в момента, е да въведем понятието „служебен адрес” и в един момент цели маргинални групи от по 200, 300, 500 души да получават този служебен адрес, който ще бъде адресът на съответната община – ето, това искате да направите!

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, за да разрешим този проблем, трябва да подкрепите Законопроекта на Движението за права и свободи. Уважаеми колеги, от Вас очаквах, че излизате да ме репликирате с идеята, че сте намерили решение на този проблем. Вие се опитахте въз основа на омразата срещу цигани и турци да се изкарате пак патриоти. Ако искате патриотизъм, елате в ДПС – ще Ви научим. Благодаря Ви. (Оживление.)

Благодаря, госпожо Председател. Моля за прегласуване, тъй като някои колеги не успяха да гласуват. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, преди да представя доклада, моля за процедура за допуск в залата на заместник-министъра на правосъдието госпожа Вергиния Мичева Русева.

Госпожо Председател, искам да уточня, че и по следващата точка тя също ще бъде гост. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г. На свое заседание, проведено на 8 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерски съвет на 26 април 2016 г. На заседанието присъстваха – от Министерството, на правосъдието госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър и госпожа Юлиана Чолпанова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”. Законопроектът беше представен от госпожа Мичева, която посочи, че с него се цели осъвременяване на правната уредба на института на особения залог, преодоляване на неясноти и празноти в Закона, както и постигане на единство и непротиворечивост в неговите разпоредби. Законопроектът предлага преминаването на Централния регистър на особените залози от министъра на правосъдието към Агенцията по вписванията, като по този начин ще се осигури цялостна електронизация на регистъра на особените залози и публичност на вписаните и обявени обстоятелства, като се предвижда възможността заявленията за вписване да се подават на хартиен носител и по електронен път. Очаква се приемането на промените да допринесе за намаляване на административната тежест и спестяване на значителен организационен и финансов ресурс, като същевременно се осигури публичен и безплатен достъп до информацията в регистъра чрез интернет. Законопроектът предвижда вписването на договора за особен залог да има конститутивно действие, като по този начин режимът е уеднаквен с този на ипотеките; разширяване на кръга от субекти, имащи право да бъдат залогодатели; мерки създаващи невъзможност за недобросъвестния залогодател да отклонява и да се разпорежда със заложното имущество. Подробно и ясно се уреждат отношенията между кредиторите, техните права при изпълнение върху заложеното имущество, както и правоотношенията с конкуриращите в принудителното изпълнение по ГПК и ДОПК права на трети лица. Прецизират се правилата, уреждащи залог на вземане, залог на ценна книга и залог на съвкупност, като е възприет подходът на опростяване на режима на вписване на договора и осигуряване на бързина и качествено реализиране на правата на кредитора. В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Петър Славов и Димитър Делчев. Господин Кирилов приветства Законопроекта и припомни на народните представители, че по внесения Законопроект е било проведено предварително изслушване и той е представен на вниманието на членовете на Комисията по правни въпроси. В отговор на поставения от господин Димитър Делчев въпрос госпожа Мичева посочи, че новите разпоредби предвиждат забрана за разпореждане със заложното имущество без съгласието на първия по ред заложен кредитор, като по този начин се цели създаване на правна сигурност при използването на института. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г.“

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г. На заседание, проведено на 16 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г. Законопроектът бе представен от госпожа Вергиния Мичева – заместник-министър на правосъдието. Предлаганият Законопроект цели преодоляване на неясноти и празноти в Закона, свързани с приложението на конкретни разпоредби, постигане на единство и непротиворечивост на уредбата, създаването на гаранции от страна на държавата за законосъобразно протичане на процесите и възвръщане на доверието на гражданите и бизнеса при упражняване на правото на договаряне и стопанска инициатива. Конкретните изменения и допълнения касаят следното: Преминаване на дейността на администрацията на Централния регистър на особените залози към Агенцията по вписванията и цялостната електронизация на регистъра на особените залози; Превръщане на регистъра на особените залози в публично достъпна база данни за вписаните обстоятелства и обявените актове; Усъвършенстване на законодателната рамка на правния институт „особен залог“. Специални изисквания относно квалификацията на лицето, което може да бъде депозитар. Ефектът от предлаганите промени е съизмерим със спестяването на разходи, свързани с организационния и човешки ресурс, намаляване на административната тежест, увеличаване на степента на правна сигурност за заложните кредитори и залогодатели, защита и гаранция на техните права и интереси, както и тези на трети лица, законосъобразно протичане на процесите. След представянето и обсъждането на Законопроекта членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около становището, че същият следва да бъде подкрепен изцяло. Проведе се гласуване, което приключи със следните резултати: със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 602-01-22, внесен от Министерския съвет на 26 април 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, № 502-01-98, внесен от Министерския съвет на 14 декември 2015 г., приет на първо гласуване на 2 март 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „(1) Органите на Министерството на вътрешните работи, следователите и организациите за подкрепа на пострадали незабавно уведомяват пострадалите или лицата по чл. 3, ал. 2 за:“; б) точка 1 се изменя така: „1. възможностите им за достъп до медицинска помощ, за организациите, към които могат да се обърнат за безплатна психологическа помощ и подкрепа, както и за всякакъв вид специализирана помощ, които могат да получат;”; в) създава се нова т. 4: „4. органите, пред които може да бъде подаден сигнал при нарушаване на правата им от компетентния орган, действащ в рамките на наказателното производство;“; г) досегашните т. 4-8 стават съответно т. 5-9. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Наблюдаващият прокурор в хода на досъдебното производство следи за изпълнението на задълженията на разследващите органи за предоставяне на информацията по ал. 1.“ 3. Алинея 3 се отменя.“

Благодаря Ви, господин Председател. „§ 3. Създават се чл. 6а и 6б: „Чл. 6а. (1) При уведомяването по чл. 6, ал. 1 компетентните органи се съобразяват със състоянието на пострадалите или на лицата по чл. 3, ал. 2, включително с възрастта им. (2) Уведомяването се извършва устно и писмено чрез формуляр по образец, на език, който пострадалите или лицата по чл. 3, ал. 2 разбират. (3) За уведомяването се изготвя протокол по образец, в два еднообразни екземпляра, които се регистрират по установения в съответния орган или организация по чл. 6, ал. 1 ред. Единият екземпляр от протокола и формулярът по ал. 2 се връчват на пострадалия или на лицата по чл. 3, ал. 2. Чл. 6б. Задграничните представителства на Република България в държавите – членки на Европейския съюз, информират писмено българските граждани, които се намират там и са пострадали от престъпления на територията на приемащата държава, както и лицата по чл. 3, ал. 2 – при тяхно желание, за компетентните органи в тази държава, към които могат да се обърнат относно реда за получаване на подпомагане и финансова компенсация, за възможността по чл. 19, ал. 1, както и за условията и реда за получаване на съответния вид подпомагане по чл. 8 – 11 на територията на Република България.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 3 накрая се добавя „по реда на Закона за правната помощ“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Формите на подпомагане по ал. 1, т. 2 и 4 се предоставят при спазване на принципа на поверителност преди образуване на наказателно производство, по време на или в подходящ срок след приключване на наказателното производство съобразно нуждите на пострадалите и на лицата по чл. 3, ал. 2.“ 3. Създава се ал. 4: „(4) При необходимост безплатната психологическа консултация и помощ по ал. 1, т. 2 се предоставят и след постановяване на решението по чл. 24.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „съобразно нуждите на пострадалия и психологическото му състояние“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Дейността по ал. 1 се финансира от Министерството на правосъдието, като процедурата по избор на организации за подкрепа на пострадали, условията и редът за финансирането, отчитането и контролът върху дейността им се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на правилата за държавните помощи.“ 3. Алинея 3 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 11 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „в предоставянето на информация относно риска от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване или отмъщение, както и в предоставяне на съвети относно предотвратяването им“. 2. Създава се ал. 3: „(3) Организациите за подкрепа на пострадали осигуряват подслон или друго подходящо временно настаняване на пострадалите от престъпления, за които е налице непосредствен риск от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: § 9. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се ал. 1: „(1) Пострадалите от престъпления имат право на еднократна финансова компенсация при условията и по реда на този закон.“ 2. Досегашният текст става ал. 2 и в нея: а) създава се нова т. 2: „2. споразумението за решаване на делото в досъдебното производство;“ б) досегашните т. 2 и 3 стават съответно т. 3 и 4.“ Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. Член 13 се изменя така: „Чл. 13. (1) Финансовата компенсация се изразява в предоставяне от държавата на парична сума, като максималният й размер за лице по чл. 3, ал. 1 или за лицата по чл. 3, ал. 2 не може да надвишава 10 000 лв. (2) Когато финансовата компенсация се предоставя за издръжка на лица по чл. 3, ал. 2, ненавършили 18-годишна възраст, размерът за всяко едно лице е до 10 000 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Молбата за финансова компенсация се подава до Националния съвет в едногодишен срок от влизането в сила на акта по чл. 12, ал. 2. Молбата може да се подаде и чрез организация за подкрепа на пострадали или чрез областния управител по настоящ адрес на пострадалия.“ 2. В ал. 4 думите „подадена до” се заменят с „подадена чрез”. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Когато молбата е подадена чрез организация за подкрепа на пострадали, тя се изпраща на Националния съвет в 7-дневен срок от получаването й.“ 4. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 6 и 7 и се изменят така: „(6) Когато молбата за финансова компенсация не е подадена в срока по ал. 3, пострадалият или лицата по чл. 3, ал. 2 представят писмена декларация за причините и обстоятелствата за неспазването на срока. Националният съвет допуска или отказва разглеждане на молбата, за което се мотивира. (7) Към молбата се прилагат заверени копия на документите, които удостоверяват посочените в нея данни, включително декларация по образец от пострадалия или от лицата по чл. 3, ал. 2, за обстоятелството по чл. 15, ал. 1, т. 4.“ 5. Създава се ал. 8: „(8) Когато пострадалият е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, за установяване на основанието по чл. 15, ал. 1, т. 1 Националният съвет може да поиска съдействие от компетентните органи на държавата членка, чийто гражданин е пострадалият.“ 6. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така: „(9) Националният съвет предоставя на пострадалия, на областния управител и на организацията за подкрепа на пострадали, когато молбата е постъпила чрез тях, информация за лице за контакт в Министерството на правосъдието, документ за получаването на молбата и срока за произнасяне по нея.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „състои от“ се добавя „постоянни членове“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) По реда на ал. 2 се определят и резервни членове, които заместват постоянните членове при тяхно отсъствие.“ 3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.“ Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 21, т. 2 след думите „разглеждането й“ се поставя запетая и се добавя „образци на формуляра и на протокола по чл. 6а, ал. 2 и 3, на декларацията по чл. 18, ал. 7“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17: „§ 17. В чл. 24 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Молбите за предоставяне на финансова компенсация се разглеждат в едномесечен срок от датата на постъпването им. При необходимост този срок може да бъде удължаван до три месеца.“ 2. Алинея 6 се изменя така: „(6) Препис от решението се изпраща незабавно на пострадалия и на областния управител или на организацията за подкрепа на пострадали, когато молбата за финансова компенсация е постъпила чрез тях.“ 3. В ал. 7 думите „чл. 12, т. 3“ се заменят с „чл. 12, ал. 2, т. 4“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 19 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Този Закон въвежда изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ, L 315/57, 14 ноември 2012 г.).“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: „§ 21. В тримесечен срок от обнародването на този Закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема правилника за прилагането на Закона.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22: „§ 22. Подадените до влизането в сила на този Закон молби за финансова компенсация се разглеждат при досегашните условия и ред.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията предлага следната редакция на § 23: „§ 23. В двумесечен срок от обнародването на този Закон в „Държавен вестник“ Националният съвет изготвя и предоставя на министъра на правосъдието за утвърждаване образци на формуляра и на протокола по чл. 6а, ал. 2 и 3 и на декларацията по чл. 18, ал. 7.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията предлага следната редакция на § 24: „§ 24. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 21 и § 23, които влизат в сила от деня на обнародването.“

Господин Председател, първо моля за допуск в пленарната зала на представители на Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник министър, и Свилена Симеонова – директор на дирекция „Вътрешен контрол“.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, № 502-01-78, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2015 г. и приет на първо гласуване на 1 март 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 4 думите „със стандарти за вътрешен одит” се заменят със „с международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит”.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.

Параграф 2. Предложение на народните представители Георги Търновалийски, Румен Гечев и Димитър Горов: „В § 2, в новото съдържание на чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 2, в т. 2 след думата „съвет” се поставя запетая и се добавя „Българската народна банка”.“ Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова: „В § 2, чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: а) в ал. 2, т. 2 след думите „Сметната палата” се добавя „Българската народна банка”;“ Комисията не подкрепя предложението по буква „а” и го подкрепя по буква „б”. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става §3: „§ 3. Член 12 се изменя така: „Чл. 12. (1) Вътрешният одит в публичния сектор се осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление. Звеното се състои от вътрешни одитори, които са служители на организацията, единият от които е ръководител. (2) Звено за вътрешен одит задължително се изгражда в: 1. Администрацията на Президента, Народното събрание, Министерския съвет, министерствата, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и Държавен фонд „Земеделие”; 2. Висшия съдебен съвет и Сметната палата; 3. общините, чиито бюджет надхвърля 10 млн. лв.; 4. други организации, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджет и бюджетът им надхвърля 10 млн. лв.; 5. изброените в приложението организации, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет; 6. търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала и с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години; 7. търговските дружества, чийто капитал е собственост на дружествата по т. 6 с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години; 8. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години. (3) Общо звено за вътрешен одит може да се изгражда след съгласуване с министъра на финансите в една община въз основа на споразумение, сключено между две или повече общини, които са съседни или попадат в границите на една административна област, и бюджетът на всяка една от тях не надхвърля 10 млн. лева. Това звено извършва дейността по вътрешен одит в общините по споразумението. (4) С писмено съгласие на министъра на финансите въз основа на мотивирано предложение на съответния разпоредител с бюджет може да се изгражда звено за вътрешен одит и в други организации. (5) Извън случаите по ал. 2, 3 и 4 дейността по вътрешен одит може да се осъществява от лица, които не са служители на съответната организация и отговарят на изискванията на чл. 21, ал. 1. (6) Звено за вътрешен одит в търговски дружества с държавно и/или общинско участие в капитала и в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са извън посочените в ал. 2, т. 6-8, може да се създаде по решение на управителните им органи. (7) Когато бюджетът, съответно годишният оборот на организациите по ал. 2, т. 3, 4, 6, 7 и 8 намалява под 10 млн. лв. в продължение на два последователни отчетни периода, звеното за вътрешен одит не се закрива, след което съответният компетентен орган приема решение за функционирането на вътрешния одит.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

По § 4 – предложение от народните представители Георги Търновалийски, Румен Гечев и Димитър Горов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Стоянова и Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 14, ал. 4 думите „не се включват стажант-одиторите“ се заменят със „се включват и стажант-одиторите“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

По § 7 – предложение от народните представители Георги Търновалийски, Румен Гечев, Димитър Горов: „В § 7, в новото съдържание на чл. 18 се правят следните изменения и допълнения: 1. в ал. 1: а) в изречение първо, в края на текста, след думата „лица“ се поставя запетая и се добавя „поне едно от които притежава сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ или валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор“; б) създава се изречение трето: „Ръководителят и членовете на управителните органи на организацията не могат да бъдат членове на одитния комитет.“ 2. в ал. 2, в т. 1 и т. 2 думите „министъра на финансите” се заменят с „Министерския съвет“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Румен Гечев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 7, който става § 8: „§ 8. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) В министерствата, в общините с изградени звена за вътрешен одит и в Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, задължително се създават одитни комитети, които се състоят от 3 до 5 членове, включително и председател, като най-малко две трети от тях са външни за организацията лица. Членовете на одитните комитети трябва да: 1. имат придобита образователно-квалификационна степен „магистър“; 2. имат най-малко 5 години стаж в областта на управлението и контрола, вътрешния или външния одит; 3. не участват в повече от два одитни комитета. (2) Съставът на одитните комитети се определя след провеждане на процедурата съгласно наредбата по ал. 11 за срок 3 години, както следва: 1. в министерствата – от съответния министър съгласувано с министъра на финансите; 2. в Министерството на финансите – от министъра на финансите; 3. в общините – от общинските съвети; 4. в Държавен фонд „Земеделие“ – от управителния съвет съгласувано с министъра на финансите. (3) Общините изпращат ежегодно на министъра на финансите информация относно състава на одитните комитети. (4) В организациите, извън тези по ал. 1, в които има изградено звено за вътрешен одит, може да се създават одитни комитети по решение на ръководството на организацията. (5) Одитният комитет има следните правомощия: 1. съгласува статута и числеността на звеното за вътрешен одит, стратегическите и годишните планове за дейността по вътрешен одит; 2. разглежда и приема с решение годишния доклад за дейността по вътрешен одит; 3. запознава се при необходимост и дава становища по одитните доклади за извършени одитни ангажименти и по всички значими въпроси, свързани с вътрешния одит в съответната организация; 4. наблюдава процеса по управление на риска в организацията и дава становища с препоръки за подобряването му; 5. осъществява взаимодействие с външните одитори; 6. наблюдава процесите на финансово отчитане в организацията и дава становища с препоръки за подобряването им; 7. наблюдава ефективността на системите за вътрешен контрол в организацията и дава становища с препоръки за подобряването им. (6) Одитният комитет заседава най-малко веднъж на два месеца, когато присъстват повече от половината от неговите членове. (7) Решенията и становищата на одитния комитет се вземат с мнозинство повече от половината от всички негови членове. Комитетът не може да взема решения неприсъствено. Не се допуска въздържане от гласуване. (8) Становищата на одитния комитет по ал. 5 т. 3, 4, 6 и 7 се изпращат на ръководителя на организацията, който изпълнява дадените в тях препоръки. В случай на неизпълнение на препоръките от ръководителя на организацията и несъгласуване на статута на звеното за вътрешен одит и на стратегическите и годишните планове за дейността по вътрешен одит, одитният комитет изпраща информация до министъра на финансите. (9) Членовете на одитния комитет получават възнаграждение за участие в заседанията на одитния комитет, равно на половин минимална работна заплата, но не повече от една минимална работна заплата за месец. (10) Одитният комитет се ръководи от председателя, който организира и свиква заседанията на комитета. (11) Министерският съвет приема наредба относно процедурата за определяне на състава и дейността на одитните комитети в организациите от публичния сектор.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С измененията в Закона за вътрешния одит се прави съществена крачка към осигуряване на независимостта на дейността по вътрешния одит, като се предвижда задължително да бъдат изграждани одитни комитети – нещо различно от досега действащия Закон, където това беше пожелателно. В повечето страни одитните комитети са като граждански съвети – изградени са изключително от външни за организацията лица. В друга част от страните одитните комитети са изградени смесено – от външни лица и от служители в администрацията. Никъде обаче ръководителите на администрацията не участват в одитните комитети, защото ако участват, няма да има независимост на органа, за която преди малко казах. Ето защо направихме това предложение, неразбираемо за мен защо работната група не го прие, а именно да бъде записано изрично, че ръководителите и членовете на управителните органи на организациите не могат да бъдат членове на Одитния комитет. Смятам, че това е напълно разумно и резонно и Ви призовавам да го подкрепите като предложение. Другата част от предложението, която е по ал. 1. Приемаме, че Одитният комитет може да бъде от 3 до 5, а не до 7, но считаме, че е правилно и нужно поне едно от лицата, които са в Одитния комитет, да бъде сертифициран вътрешен одитор. Разбираемо, след като те ще се занимават, гледат и приемат работата на вътрешния одит, да има лице, поне едно, което да познава тази специфична и много важна дейност. По отношение на ал. 2. Разбирам притесненията на колегите, но смятам, че предложението, което правим за замяната на министъра на финансите с Министерския съвет, разбирате, че има единствена цел – независимостта на органа по вътрешния одит, и затова сме направили това предложение. Но ако то не се приеме, то тогава, госпожо Председател, предлагам двете алинеи да ги гласуваме отделно. Предложенията – ал. 1 отделно, ал. 2 също. Благодаря.

Предложение на народния представител Георги Търновалийски, Румен Гечев и Димитър Горов: „Параграф 8 се изменя така: „§ 8. В чл. 21, ал. 5, 6 и 7 се отменят.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Госпожо Председател, колеги! Нашето предложение е да отпадне този параграф, за да остане старата редакция на текста, а именно: считаме, че необосновано се разширяват правомощията на министъра на финансите да дава съгласие по всички назначения, освобождавания, промени на всички одитори в страната. Досегашният текст гласеше, че само за ръководителите на одитните звена дава съгласие министърът на финансите. Още повече, че предвид независимостта на общинските съвети, това разрешение, което трябва да дава министърът на финансите – за назначаване в одитните комитети и за ръководители, и за одитори, смятам, че е в противоречие със Закона за местното самоуправление. Мисля, че е резонно да остане старият текст. Той е бил по-добър. Такова е и мнението на Сметната палата. Ако искате, съобразете се с тях, а не с мен. Благодаря.

Параграфи 9 и 10 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 9 и 10, които стават съответно параграфи 10 и 11.

Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 12: „§ 12. В чл. 25 думите „стандартите за вътрешен одит“ се заменят с „международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит“.“ Параграфи 11, 12, 13, 14 и 15 по вносител са подкрепени от Комисията и стават съответно параграфи 13, 14, 15, 16 и 17.

По § 16 по вносител има предложение на народните представители Търновалийски, Гечев и Горов - § 16 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18.

По § 17 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19: „§ 19. В чл. 33, ал. 2 се изменя така: „(2) Стратегическият план, както и промените в него се съгласуват от одитния комитет или съответния колективен орган на управление и се утвърждават от ръководителя на организацията.“

По § 18 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 20: „§ 20. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1.Алинея 3 се отменя. 2.Алинея 4 се изменя така: „(4) Годишният план, както и промените в него се съгласуват от одитния комитет или съответния колективен орган на управление и се утвърждават от ръководителя на организацията.“ 3.Създава се ал. 5: „(5) Стратегическият и годишният план за дейността по вътрешен одит в общините се представят за сведение на общинските съвети.“

Параграфи 19, 20, 21 и 22 по вносител са подкрепени от Комисията и стават съответно параграфи от 21 до 24 включително.

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25: „§ 25. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 2 думата „предоставя“ се заменя с „представя“, след думите „одитния комитет” се поставя запетая и думите „по чл. 18, ако има сформиран такъв“ се заменят с „или на съответния колективен орган на управление“.“ 2.Алинея 4 се изменя така: „(4) Ръководителят на звеното за вътрешен одит в организация, чийто ръководител е първостепенен разпоредител с бюджет, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, изготвя и представя на ръководителя на организацията обобщен годишен доклад в срок до 28 февруари на следващата година. Обобщеният доклад съдържа информация от годишните доклади на звената за вътрешен одит на второстепенните разпоредители, търговските дружества и държавните предприятия към организацията.“ 3. В ал. 5 думите „28 февруари“ се заменя с думите „10 март“. 4. В ал. 6 думите „ал. 1, т. 2“ се заменят с „ал. 2, т. 2“. 5. Създава се ал. 7: „(7) Ръководителите на вътрешния одит в търговските дружества и в държавните предприятия по чл. 12, ал. 2, т. 6-8 изготвят годишен доклад за дейността по вътрешен одит, който изпращат на звеното за вътрешен одит на съответния орган, който упражнява правата на собственост, в срок до 31 януари на следващата година.“

По § 24 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 26.

По § 25 има предложение на народните представители Георги Търновалийски, Румен Гечев и Димитър Горов – § 25 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 25, който става § 27: „§ 27. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 се създава т. 3: „3. дава указания за приоритетни цели и области за одитиране при планиране на дейността по вътрешен одит, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29. Предложение на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 30: „§ 30. В чл. 53, ал. 1 след думите „наредба за” се добавя „условията” и се поставя запетая. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 32: „§ 32. В § 1 „Допълнителна разпоредба” се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 5 думите „по чл. 14” се заличават. 2. Създават се т. 7 и 8: „7. „Годишен оборот” е общият размер на приходите, включително от финансирания, съгласно годишния финансов отчет. 8. „Международни стандарти за професионална практика по вътрешен одит” са Международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, издадени от Института на вътрешните одитори, Алтамонте Спрингс, Флорида, САЩ и техния превод на български език, публикувани от Института на вътрешните одитори в България.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 33.

„Заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34, като предлага думите „чл. 18, ал. 8” да се заменят с „чл. 18, ал. 11”.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 32 и предлага да бъде отхвърлен, тъй като промяната е направена със ЗИД на Закона за публичните финанси, обн., ДВ, бр. 43 от 2016 г.

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов § 33. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 35: „§ 35. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ., бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 22 се изменя така: „Чл. 22. (1) Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява от звено за вътрешен одит, ръководено от главен одитор. (2) Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява в съответствие с международните стандарти за професионална практика по вътрешен одит, Етичния кодекс на вътрешните одитори, Правилата на комитета на вътрешните одитори към Европейската система на централните банки и приети от управителния съвет на Българската народна банка правила за дейността. (3) Целите, правомощията, отговорностите, планът и отчетът за дейността на вътрешния одит на Българската народна банка се приемат от управителния съвет. (4) Главният одитор и одиторите в звеното за вътрешен одит трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да са дееспособни лица; 2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност; 3. да имат завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен „магистър”; 4. да притежават сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор”, издаден от министъра на финансите, и/или международно признат сертификат в областта на одита и счетоводството.” 2. В Допълнителните разпоредби се създава § 1б: „§ 1б. „Международно признат сертификат в областта на одита и счетоводството” са сертификатите „Сертифициран вътрешен одитор” (Certified Internal Auditor - CIA), „Сертифициран одитор на финансовите услуги” (Certified Financial Services Auditor - CFSA), издавани от Института на вътрешните одитори (Institute of internal auditors) – международната професионална организация на вътрешните одитори; „Сертифициран одитор на информационни системи” (Сertified Information Systems Auditor – CISA), издаден от Асоциацията по одит и контрол на информационните системи (Information System Audit and Control Association); „Сертифициран публичен счетоводител” (Certified Public Accountant - CPA), издаден от Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители (The Association of Chartered Certified Accountants); „Дипломиран финансов анализатор” (Chartered Financial Analyst - CFA), издаден от Институт на дипломираните финансови анализатори (Certified Financial Analyst Institute); „Сертифициран експерт по разкриване на измами” (Certified Fraud Examiner), издаден от Асоциацията на сертифицираните експерти по разкриване на измами (Association of Certified Fraud Examiners).“ Предложение на народния представител Румен Гечев по реда на чл. 80, ал. 4, т.2 от ПОДНС – да се създаде § 36. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 36: „§ 36. Параграф 35, т. 1 относно чл. 22, ал. 4 влиза в сила от 1 април 2017 г.”