29 юни 2016 г.

Господин Председател, уважаеми колеги! Днес, когато отдаваме почит на жертвите на терористичните атаки в Истанбул, нека отдадем почит и на една друга жертва на световния тероризъм – на българския гражданин Сергей Антонов, който преди 30 години получи своята оправдателна присъда. Това събитие се навърши точно преди месец. Предлагам следната Декларация на 43-тото Народно събрание по повод 30-ата годишнина от произнасянето на оправдателната присъда на Сергей Антонов, несправедливо обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел Втори: „На 29 март 2016 г. се навършиха 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов по изфабрикувано обвинение за участие в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, една от най-големите мистификации на миналото столетие. В разгара на Студената война България се оказа въвлечена в монтиран процес, в който изкупителна жертва бе българският гражданин Сергей Антонов. Вече няма никакво съмнение, че зад Али Агджа – прекия извършител на атентата срещу главата на Римокатолическата църква, стои терористичната организация „Сивите вълци“. Сергей Антонов бе оправдан от римски съд след близо 4-годишен арест, като в нито един момент не се пречупи и не призна несъществуващата си вина. Неговата невинност получи потвърждение и от самия папа Йоан Павел Втори, който при посещението си у нас през 2002 г. призна, че никога не е вярвал в българската следа. Както заяви неговият адвокат – професор по конституционно право Джузепе Консоло: „Сергей Антонов е съвестта на хората, които все още вярват, че на този свят има справедливост“. Четиридесет и третото народно събрание изразява дълбоката си признателност към Сергей Антонов за неговото достойно поведение по време на съдебния процес и вярва, че правосъдието никога повече няма да принася в жертва истината и справедливостта.“ Това е текстът на Декларацията. Аз се надявам, че този път ще загърбим своите партийни различия и ще отдадем почит към един човек, който направи всичко за България, но България нищо не направи за него. Благодаря Ви.

Моля за прегласуване. Очевидно уважаемите депутати не са разбрали, че не предлагам за награждаване с орден, а предлагам българският парламент да отдаде почит на човек, който стана жертва на Студената война. Това е малка частица от нашата признателност – българският парламент да почете Сергей Антонов, невинната жертва на Студената война. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Възползваме се от процедурата по чл. 50, ал. 3 и предлагаме за включване в дневния ред на Народното събрание ЗИД на Закона за предучилищното и училищното образование. Това се налага по две причини. Първата не е свързана със същността на предложения Законопроект, внесен от нас преди половин година, а поради това че за този период той не намери своето място в дневния ред на ресорната комисия, и то при положение че през последните два месеца заседанията не бяха редовни. Време имаше, желание – очевидно не. Бяхме лишени да изложим своите виждания и аргументи защо е нужно отлагане с една година на Закон, който трябва да започне да действа от 1 август тази година, а вече създава толкова проблеми. Отказва се воденето на дебат по една от най актуалните теми за обществото, каквато е образованието. Втората причина е самият Закон за предучилищното и училищното образование – проблемите, заложени в него. Постоянно сме свидетели на скандали в сферата на образованието: напрежението, което се ражда от бързането при създаването на подзаконовите нормативни актове; скандалите около отпадащите български автори; хаоса от невъзможността за създаване на адекватни учебници за І и V клас – децата ще започнат по един начин, но ще завършат годината по друг. Това са само първите симптоми на опасностите, за които ние говорихме при приемането на Закона. Все пак всички в тази зала сме наясно, че държавата не може да си позволи да плаща пиар акции в зала „Арена Армеец“ за над половин милион лева всеки месец. Колеги, обръщам се към Вас с молба – нека включим в дневния ред предложения от нас Законопроект за отлагане с една година на влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование. Нека се чуят различни мнения по този въпрос в един дебат тук, в Народното събрание, където му е мястото. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не виждам защо цялата образователна общност в средното образование трябва да става заложник на някакви рационални поведенчески стереотипи в изпълнителната власт и в законодателния орган.

Няма нужда учениците да бъдат потърпевши. Всички с Вас сме преживявали смяна на образователната система няколко пъти, докато сме били в училище. Нека от тази позиция да гласуваме. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предлагам за включване в седмичната Програма Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за семейни помощи за деца. Темата Ви е добре позната и няма да я развивам по същество. Само ще спомена, че касае размера на месечната добавка за отглеждане на дете с увреждане и обвързването й с минималната работна заплата за страната. Същата тази месечна добавка, която в момента е 240 лв. и е замразена за втори пореден път във втори пореден бюджет на нивата, достигнати при кабинета Орешарски. Преди два месеца и половина, на 15 април, след сериозно и последователно настояване от страна на БСП лява България Народното събрание прие този Законопроект на първо гласуване, който, само да припомня, бяхме внесли още на 14 октомври 2015 г. Нека да си свършим работата докрай – да разгледаме и приемем Законопроекта и на второ гласуване. Силно се надявам да ме подкрепите. Ще Ви представя още малко аргументи. Мисля, че Народното събрание узря за това наше предложение. Трябва да сме коректни към хората с увреждания, към семействата, които отглеждат деца с увреждания. Нека най-после докрай покажем отношение към тези родители, които са се наели да гледат децата си с увреждания, вместо да ги оставят в някакво заведение. Няма да им решим проблемите, но да им дадем глътка въздух. Второ, родителите на деца с увреждания чакат това наше решение. Предполагам, че си спомняте техните протести на 7 април тази година пред Народното събрание. Редица народни събрания и редица правителства са огромни длъжници към тези хора. Мисля, че дебатът е излишен. Това, което предлагаме, е недостатъчно, но все пак е крачка в правилната посока. Трето, след приемане на този Законопроект на първо гласуване бяха направени редица предложения, които бяха разгледани във водещата Комисия. В името на консенсуса някои от тях бяха оттеглени, други – отхвърлени. В крайна сметка е достигнато почти пълно единодушие, тоест имаме доклад за второ гласуване, приет консенсусно от всички партии, представени в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Четвърто, има подкрепа от Министерството на труда и социалната политика, потвърдена категорично от заместник-министър Сачева на заседанието на Комисията. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Господин Главчев, още 10 секунди. Пето, предвидено е Законопроектът да влезе в сила от 1 януари, така че по никакъв начин да не влияе върху тазгодишния бюджет и да не се налага корекцията му. Шесто, докладът за второ гласуване е от две непълни страници и включването му в седмичната Програма няма да наруши предвидения ритъм на работа. Има консенсус. Докладът е кратък, 15 – 20 минути парламентарно време. Моля да подкрепите включването му в дневния ред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Мисля, че има някакво неразбиране. Докладът е готов, решението е консенсусно – няма да отнеме повече от 15 – 20 минути парламентарно време. Където и да го включим в седмичната Програма на парламента, няма да сбъркаме. Хората го очакват от нас. И е във връзка с призива на председателя на Народното събрание госпожа Цачева от предната седмица комисиите да си вършат работата и да гледат внесените законопроекти между първо и второ гласуване, за да не спъват работата на Народното събрание. Тук работата е свършена – остава само да я финализираме с едно гласуване в пленарната зала. Подкрепете го. Моля да решим този проблем веднъж завинаги. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председателю. Уважаеми колеги народни представители, решението на Председателския съвет на Народното събрание от тази сутрин за изслушването на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова е проява на загриженост, предвид случващото се в София, но като член на Вътрешната комисия, на Комисията за контрол над службите мога да Ви уверя, че ние сме присъствали на десетки изслушвания на госпожа Бъчварова и в двете комисии предвид тежката ситуация и с организираната престъпност, и с битовата престъпност и предвид заплахите от тероризъм. Тези изслушвания не доведоха до никакъв резултат. Госпожа Бъчварова беше изслушвана тук, в пленарната зала на Народното събрание само преди една седмица, в резултат на което вчера беше проведен частичен експеримент, на който зрелищно бяха арестувани свидетелите пред очите на смаяните норвежци и туристи. Ако това е професионална работа, здраве му кажете! Не само госпожа Бъчварова, бяха изслушвани шефът на Областната дирекция на полицията, шефът на Районно полицейско управление в МВР – Слънчев бряг, в Несебър и въпреки това пак тези, прощавайте, неразбории. Изглежда министър-председателят има достатъчно изпреварваща информация, тъй като вчера той заявява, че групата, която осъществи половинчасова престрелка по улиците на София, е следена отдавна. Още в самото начало, при избора на госпожа Бъчварова, ние казахме, че фактическият министър на вътрешните работи е министър-председателят. Очевидно той трябва да носи пълната отговорност, затова правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде поканен министър-председателят, за да даде информация за това какво се случва в България, как действат службите, за които той пряко отговаря, как работи ДАНС, как работи Министерство на вътрешните работи и как се справя с всичките ангажименти, които са поверени по Закон на това министерство.

Иначе следващата седмица пак ще бъдем свидетели на подобна престрелка, на подобни смъртни случаи и на подобни неубедителни действия от страна на МВР.

Уважаеми господин Председател, преди това искам да направя процедура на основание чл. 46, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата кандидатите. Това са: Юлия Ненкова, Димитър Кюмюрджиев, Анна Янева, Георги Ганев, Георгица Стоянова, Кирил Дойчинов, Красимир Витанов, Красимир Зафиров, Николай Илчев, Пламен Киров и Стамен Гърбелов.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! На Вашето внимание представям Доклад относно изслушване на кандидатите за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията: „На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм проведе изслушване на предложените кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по икономическа политика и туризъм, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“. Заседанието беше излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. В началото на заседанието председателят на комисията Петър Кънев отбеляза, че видно от представените документи предложените кандидати отговарят на изискванията на Закона за защита на конкуренцията за длъжностите, за които са предложени, както и на изискването на Раздел III от Процедурните правила за предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и следва да бъдат допуснати до изслушване. За председател на Комисията за защита на конкуренцията е издигната кандидатурата на Юлия Рачева Ненкова. Кандидатурата на Юлия Ненкова, предложена от Цветан Цветанов и група народни представители от ПП ГЕРБ за председател на Комисията за защита на конкуренцията, беше представена от народния представител Данаил Кирилов. Юлия Ненкова е юрист с богат професионален и административен опит. В своето професионално развитие е заемала висши държавни длъжности като директор на дирекция „Правна“ и заместник-кмет на Столична община с ресор „Законност, координация и контрол“, която длъжност изпълнява и в момента. От 2010 г. до сега госпожа Ненкова е и председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Притежава богат опит в областта на административното право, административния процес и в процедурите по обществени поръчки. С отличната си правна подготовка и организационните си качества, както и с високите си нравствени качества, Юлия Ненкова отговаря на изискванията на Закона за защита на конкуренцията за председател на Комисията за защита на конкуренцията. За заместник-председател на Комисията за защита на конкуренцията е издигната кандидатурата на Димитър Иванов Кюмюрджиев. Кандидатурата на Димитър Кюмюрджиев, предложена от Валери Симеонов и група народни представители от ПГ на „Патриотичния фронт“, беше представена от народния представител Красимир Каракачанов. Димитър Кюмюрджиев е юрист с повече от 30 г. юридически стаж, от които повече от 5 години като член на Комисията за защита на конкуренцията в периода 1997 – 2003 г. Като член на КЗК и като адвокат господин Кюмюрджиев има опит в прилагането на антитръстовото законодателство и обществените поръчки. Той е преподавател по право на конкуренцията и контрола на държавните помощи в България. Участвал е активно в предприсъединителния период в хармонизиране на законодателството ни с правото на Европейския съюз. Бил е ръководител на екипа по Преговорна глава „Конкуренция и държавни помощи“. Автор е на над 20 научни публикации по проблемите на антитръстовата регулация. За членове на Комисията за защита на конкуренцията са издигнати кандидатурите на Анна Георгиева Янева, Георгица Петрова Стоянова, Георги Йорданов Ганев, Кирил Бойков Дойчинов, Красимир Георгиев Витанов, Красимир Йорданов Зафиров, Николай Илчев Илиев, Пламен Веселинов Киров и Стамен Владимиров Гьрбелов. Кандидатурата на Анна Янева, предложена от Корнелия Нинова и група народни представители от Парламентарната група на БСП лява България, беше представена от народния представител Жельо Бойчев. Той посочи, че Анна Янева притежава дългогодишен опит в местното самоуправление. Има професионален опит в приватизацията и следприватизационния контрол като член на Надзорния съвет в Столичната общинска агенция за приватизация. Два пъти е била заместник-министър с ресор „Икономика“ в Икономическото министерство. Под нейно ръководство е провеждана политика за насърчаване на инвестициите, стимулиране на малките и средни предприятия, управлението на държавната собственост и природните ресурси и концесии. Кандидатурата на Георгица Стоянова, предложена от Цветан Цветанов и група народни представители от Политическа партия ГЕРБ, беше представена от народния представител Даниела Савеклиева. Георгица Стоянова притежава юридическо образование. Цялата й професионална кариера е свързана с публичния сектор – директор на дирекция в община Благоевград, от юрист до директор на дирекция в Министерството на отбраната, Софийския административен съд. Притежава богат опит в областта на обществените поръчки и концесиите, облигационното и търговското право. Участвала е в подготовката, съгласуването и ежедневното прилагане на редица нормативни актове, свързани със защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Георги Ганев е номиниран от Фондация „Център за либерални стратегии“ и предложен за член на Комисията от Мартин Димитров и група народни представители. Кандидатурата му беше представена от народния представител Мартин Димитров. Георги Ганев е икономист, дългогодишен преподавател в Софийския университет и ръководител на икономическата програма на Фондация „Център за либерални стратегии“. Доктор Ганев е добре познат не само в академичните среди в България, но и в международен план от партньорите на България в Европейския съюз. Георги Ганев със своята експертиза и с публичния си образ може да бъде полезен както за работата на Комисията, така и за благоприятно бъдещо развитие на конкурентната среда в България. Кирил Дойчинов, предложен от независимия народен представител Муса Палев, беше представен от последния. Кирил Дойчинов е юрист. В периода 2005 – 2009 г. работи в КЗК на експертни позиции. Последващият му опит е в Агенцията за пътна инфраструктура, в община Исперих и община Панагюрище. В момента е юрисконсулт в консултантско дружество и същевременно е управител на „Ер Джи Консултинг Лимитид“ ЕООД, гр. София. От 2009 г. е вписан като външен експерт в списъка на Агенцията за обществени поръчки и е взел участие в над 300 оценителни комисии. Има богат опит в прилагането на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Кандидатурата на Красимир Витанов, предложена от Никола Хаджийски и група народни представители от Реформаторския блок, беше представена от народния представител Никола Хаджийски. Той посочи професионалния опит на Красимир Витанов в Комисията за защита на конкуренцията, Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Булгартрансгаз“ ЕАД. Професионалното развитие на господин Витанов, в частност експертният му опит в областта на провеждането на обществените поръчки, и натрупаният в годините управленски опит в различни държавни учреждения, го правят подходящ за позицията член на КЗК. Същият се ползва с добро име в обществото, стремеж към усъвършенстване и с възможност за бързо навлизане в нова за него професионална сфера. Кандидатурата на Красимир Зафиров е предложение на д-р Красимира Ковачка и група народни представители от Парламентарната група на Български демократичен център-Народен съюз и беше представена от народния представител Чавдар Пейчев. Красимир Зафиров е юрист, адвокат от Софийската адвокатска колегия с професионален опит в сферата на гражданското, търговското и административното право. Притежава солиден опит по дела по Закона за обществените поръчки. Той е доказан професионалист в сферата на корпоративното и конкурентното право. Осъществявал е процесуално представителство по дела на различни клиенти срещу опити за налагане на монопол от страна на конкурентите в бранша. Името му не е свързано с корупционни схеми и скандали. Красимир Зафиров притежава необходимите професионални и морални качества, ползва се с добро име и доверие в обществото и по тези причини Комисията за защита на конкуренцията, обществото и бизнесът имат нужда от хора като Красимир Зафиров. Николай Илчев е предложение на Кирил Цочев и група народни представители от Парламентарната група на АБВ. Неговата кандидатура беше представена от народния представител Кирил Цочев. Николай Илчев е практикуващ юрист с дългогодишен трудов стаж и опит по специалността. От 2000 до 2006 г. работи като юрисконсулт в „Електроразпределение“. От 2006 г. е вписан в регистъра на Адвокатска колегия Велико Търново. Практикува в областта на гражданското, данъчното, търговското, вещното и енергийното право, обществените поръчки. Притежава богат опит и в осъществяването на процесуално представителство и по дела за производства по несъстоятелност, заповедно производство и изпълнителен процес. Проф. д-р Пламен Киров, предложен от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи от Мустафа Карадайъ, беше представен от народния представител Ферихан Ахмедова. Пламен Киров съчетава висока теоретична подготовка с широки практически умения в областта на правната наука и регулация. Професор по право на Софийския и на Великотърновския университет. Ползва се с безупречна репутация сред преподаватели и студенти. Участва активно в разработването на редица законопроекти, свързани с държавното управление. Работил е в Централната избирателна комисия, в президентската администрация като юридически секретар и председател на Правния съвет. Конституционен съдия в периода 2006 – 2015 г. В момента е представител на Република България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Кандидатурата на Стамен Гърбелов, предложена от Светлин Танчев и група народни представители, беше представена от народния представител Светлин Танчев. Стамен Гърбелов притежава висше юридическо и висше икономическо образование. От 2008 г. досега той работи в Комисията за защита на конкуренцията, като израства последователно от младши експерт до директор на дирекция. Доказал е професионалните си качества на юрист, който познава нормативната уредба и има задълбочени познания в областта на конкурентното право, практиката на КЗК и Върховния административен съд. Кандидатите за председател, заместник-председател и членове на КЗК представиха в Комисията по икономическа политика и туризъм своите концепции за дейността на Комисията. Юлия Нейкова, кандидат за председател на Комисията, изложи своите виждания за възможностите и инструментариума, които настоящата правна рамка дава на КЗК; бъдещи законодателни промени, които да улеснят работата на Комисията; набеляза приоритети за бъдещата си работа. Тя счита, че най-голямото предизвикателство пред новия състав на КЗК е свързано с осигуряването на ефективност в дейността на Комисията по отношение на борбата срещу забранените споразумения и злоупотреби с монополно и господстващо положение. Антиконкурентните поведения и практики не са само едни от най-тежките нарушения на конкуренцията на пазара, но и най-трудно разкриваемите и доказуеми. За да се постигне желаният успех за събиране на необходимите доказателства, трябва да се гарантира изненадващият им ефект спрямо проверяваните предприятия. Според нея би могло да се дебатира въвеждането на наказателна отговорност за участие в картели, с цел повишаване на общата превенция срещу този вид правонарушения. С цел да се засили възпиращият ефект на забранените споразумения и да се осигури защитата на потребители и конкуренти е важно да се засили ролята на така нареченото частно правоприлагане в областта на конкуренцията. С цел да се предотврати овладяването на пазара от определени участници би било целесъобразно да се помисли в посока законодателно въвеждане и последващо прилагане на теста за „значително засягане на ефективната конкуренция“, въведен от Европейската комисия. КЗК следва да запази своята роля на партньор в сътрудничеството с органите по конкуренцията от страните – членки на Европейския съюз. КЗК, като добре функциониращ и ефективен орган по конкуренцията, трябва да се отличава с: ясна стратегия и конкретни индикатори за изпълнение; възможност за приоритизиране на казуси; използване на цялата гама от законови средства; осигуряване на баланс между независимостта на органа и неговата отчетност пред Народното събрание; поддържане на високо експертно ниво на администрацията. Димитър Кюмюрджиев, кандидат за заместник-председател на Комисията, счита, че КЗК в настоящата си дейност няма за приоритет контрола и противодействието срещу картелните споразумения, злоупотребата с водещо положение, както и не влияе активно върху пазара и оценката на концентрацията на стопанска дейност. Необходима е коренна промяна в организацията на специализираната администрация на регулатора, за да може да бъдат адресирани действително проблемите, свързани с разкриването на най-злостните нарушения на конкуренцията, каквито са картелните нарушения и злоупотребата с господстващо положение. КЗК е особено пасивна по отношение на използването на чл. 50 от Закона за защита на конкуренцията. Той ще настоява за засилване функцията на членовете на КЗК; засилване на възможността за извършването на така наречените „секторни анализи“ на чувствителните сектори; за промяна на методиката, по която се определя икономическата концентрация. Във връзка с наказателната отговорност за картелно споразумение господин Кюмюрджиев отбеляза, че е изключително опасно да се даде възможност на прокуратурата да преценява кой участва в картелно споразумение при наличието на секторен регулатор – КЗК, който има тези правомощия. Кандидатите за членове на КЗК също представиха своите концепции. Анна Янева посочи необходимостта от създаване на звено за икономически анализи в комисията; провеждане на постоянен мониторинг на значими и чувствителни за потребителите и бизнеса сектори; непротиворечиво произнасяне по постъпили жалби с еднакви или сходни казуси; предварителен контрол по постъпилите жалби, а не директно образуване на производства; създаване на ясни правила за нелоялна конкуренция; въвеждане на принципа на случайно разпределение на производствата между членовете на КЗК; анализ на решенията на комисията, обжалвани пред ВАС; анализ на възможността за преодоляване на различното законодателно решение по отношение обжалването на концесиите; активна информационна политика. Георгица Стоянова изведе основните, според нея, приоритети за дейността на комисията: ефективно противодействие на забранените споразумения и злоупотребите с монополно или господстващо положение; активното участие на КЗК в процеса на изготвяне и съгласуване на нормативни актове; осъществяването на ефективен контрол върху концентрациите между предприятия; бързина и ефективност на проучванията по жалби срещу решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки; изграждането на константна и непротиворечива практика на Комисията с оглед постановяване на еднакъв резултат по идентични казуси; активно международно сътрудничество в рамките на Европейската и Международната мрежа по конкуренцията; развитие на административния капацитет. Тя обърна специално внимание върху предложението на някои от другите кандидати за разпределението на преписките на случаен принцип. Въвеждането на такъв принцип в КЗК би довело до подмяна на законодателната воля относно начина, по който приема своите актове. Решението на законодателя КЗК да приема колективно своите решения има антикорупционен ефект и се явява гаранция за обективност и безпристрастност на взетите от нея решения. Според Георги Ганев значението на конкуренцията за развитието на обществото се основава на нейната полза за две основни групи в обществото. Това са потребителите на блага и участници в процеса на производство на тези блага. Комисията ще спечели значително от създаването на обособено звено за икономически анализи, което не просто да поддържа вече добре известните „секторни" анализи, а да задълбочи способността й да разбира стопанските процеси в страната. От ключово значение ще е и тясната връзка на комисията с колеги от другите страни-членки на Европейския съюз и от Европейската комисия. Необходимо е значително усилване и приоритизиране на връзката на комисията с обществото като цяло, представено както от организациите на бизнеса, така и от медиите и неправителствените организации. Кирил Дойчинов коментира следните по-важни въпроси: осъществяване на непрекъснат контрол чрез извършване на проучвания на всички реални пазари и установяването на забранени от закона споразумения; липсата на доверие към КЗК относно освобождаването от санкция; въвеждане на наказателна отговорност за картели; извършване на реални проверки на място в предприятията и изземване на информация, която може да докаже наличието на забранени споразумения; извършване на ефективни проверки на браншови организации; елиминиране на противоречивата практика на комисията; работа за свеждане до минимум на съществуващите слабости – бланкетни мотиви при недопускане на предварителни изпълнения по Закона за обществените поръчки, забавяне на преписките след провеждане на заседания, липса на комуникация с други институции, бавене на преписки при изпращане до ВАС. Според Красимир Витанов в изпълнение на задачата да осигури и да следи за спазването на националното и европейското антитръстово право, КЗК следва да осъществява активно наблюдение и да извършва анализ на значими и значителни за потребителите и бизнеса сектори на икономиката. КЗК следва активно да проучва и да прави анализ на всяко съмнение за злоупотреба с картелно споразумение между конкурентни предприятия. Необходимо е да се популяризира и регламентираната в чл. 101 от Закона за защита на конкуренцията специална процедура за освобождаване от санкция или намаляване на санкции. Да се постигне бързина и ефективност при проучвания по жалби срещу решения, действия и бездействия на възложители по Закона за обществените поръчки и решенията на органите по чл. 83 от Закона за концесиите. Според Красимир Зафиров сега КЗК няма капацитет да извършва пазарни анализи, защото съвместява функциите и на правораздавателен орган – особена юрисдикция, и това отнема от административния й капацитет. Няма данни за диалог със заинтересованите страни при изготвяне на приоритетите на комисията. Приоритетите в дейността на КЗК са: създаване на информационна среда, със съответни бази данни по индикатори за наблюдение с оглед иницииране на производства; подобряване на координацията с Народното събрание и Министерския съвет; оценка на съответствието с правилата на конкуренцията на нормативни актове, специално насочени към бизнеса; уеднаквяване на практиката по прилагане на Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите; периодичност и публичност на казусите; единни критерии за налагане на временна мярка „спиране“ на процедурата и за допускане на „предварително изпълнение“ на обжалваните решения; преустановяване на някои практики, които противоречат на буквата и идеята на закона; подобряване организацията на администрацията на комисията. Според Николай Илчев КЗК следва ефективно и внимателно да използва възможността да освобождава определени споразумения от забраните. С въвеждането на новата забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне българското конкурентно право стана по-строго от стандартите на Европейския съюз. КЗК е длъжна бързо да започне да прилага тази разпоредба, за да отговори на обществените очаквания. Борбата на КЗК със злоупотребите на пазара не трябва да е насочена срещу бизнеса. Трябва да се наказват предприятията с господстващо положение, само ако злоупотребяват с него. Основният проблем в работата на КЗК, който се забелязва отвън, е в сроковете за решаването на преписките, особено за такива, по които трябва да се доказва нелоялна конкуренция. Не се използва възможността КЗК да се включи в борбата срещу корупцията. Необходим е анализ на причините, поради които ВАС връща или отменя решения на КЗК, за да може от него да се изведат грешките в правоприлагането на КЗК. Според Пламен Киров българското законодателство в сферата на конкуренцията, обществените поръчки и концесиите е добро. Най-силното средство за въздействие върху конкурентната среда в стопанския живот са секторните анализи. Поради това КЗК следва да извършва такива във всеки отделен случай, когато има съмнение, че конкуренцията в даден сектор или отрасъл е ограничена или нарушена. Законът за защита на конкуренцията дава възможност за предварително събиране на доказателства чрез проверки на място. Това е един от начините да се увеличи рязко ефективността от дейността по осигуряване на защита на конкуренцията и свободната стопанска инициатива. Целесъобразно е предприемането на инициативи за популяризиране правилата на конкуренцията, както и такива за обжалване на процедури по обществени поръчки и предоставяне на концесии. Според Стамен Гърбелов за бъдещата дейност на комисията би било от полза обсъждането на някои промени както в Закона за защита на конкуренцията, така и в другите актове, свързани с неговото приложение. Следва да се прецизират някои от забраните за нелоялна конкуренция; контролът върху незабавното изпълнение на решения на комисията; правилата за достъп до материалите, представляващи търговска тайна; възлагането и приемането на експертизи, основанията за прекратяване на производство и др. Най-важните дейности, които трябва да се доразвият от новата КЗК, са приложението на Leniency; разкриването на тръжни манипулации в контекста на по-ефективното прилагане на антитръстовите разпоредби; прилагането на добрите европейски и международни практики; привличането на квалифицирани служители и подобряване на „успеваемостта“ на постановените от Комисията решения пред ВАС; подобряване сътрудничеството с други държавни институции и неправителствени организации. В проведената дискусия въпроси зададоха народните представители Мартин Димитров и Димитър Байрактаров. Кандидатите отговориха задълбочено и изчерпателно на поставените от народните представители въпроси, както и на тези, зададени по реда на чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Българския институт за правни инициативи и вестник „Капитал“. След проведеното изслушване Комисията по икономическа политика и туризъм установи, че кандидатите отговарят на изискванията на Закона за защита на конкуренцията и Процедурните правила за заемане на съответната длъжност, за която са предложени. Въз основа на изслушването Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила кандидатурите на Юлия Ненкова, Димитър Кюмюрджиев, Анна Янева, Георгица Стоянова, Георги Ганев, Кирил Дойчинов, Красимир Витанов, Красимир Зафиров, Николай Илчев, Пламен Киров и Стамен Гърбелов, за което прилага към доклада проект на решение за всеки кандидат за съответната длъжност.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, имах нагласата да представя кандидатурата на доктор Георги Ганев, но след като няма да има представяне в пленарната зала, под формата на изказване ще кажа нещата, които исках да кажа. Мисля, всички осъзнаваме, че днес е важен ден за конкуренцията и за пазарната икономика в България. Дали ще бъде добър ден за пазарната икономика, за потребителите в България предстои да разберем от гласуването, което ще последва. С няколко думи ще представя кандидатурата на доктор Георги Ганев, като искам много ясно да се разбере, че е кандидатура на колегите ми от Реформаторския блок. Това е кандидатурата на Реформаторския блок, за да няма никакви съмнения или недоразумения при гласуването. Независимо, че той беше издигнат като единствена гражданска кандидатура от Центъра за либерални стратегии с председател господин Иван Кръстев, когото всички много добре познаваме, кандидатурата на доктор Ганев беше подкрепена и от някои от най-авторитетните български неправителствени организации – Института за пазарна икономика, Българската стопанска камара, Центъра за изследване на демокрацията, да не изброявам всички. Колеги, искам да обърна внимание, че това е единствената гражданска кандидатура, предложена по новата процедура, по начина, по който изменихме спрямо провалената стара процедура. Иначе казано, неправителственият сектор номинира господин Ганев. Представители на пет от шестте партии, имащи народни представители в Парламентарната група на Блока, са съвносители, включително гражданската квота в мое лице, в лицето на колегата Мартин Димитров и останалите колеги. Ние припознахме тази кандидатура като собствена и я внесохме. Убедени сме, че тя заслужава подкрепа. Едва ли е нужно да казвам, че господин Ганев никога не е бил партиен член. Неговият профил е стриктно граждански. Дългогодишен преподавател е по макроикономика в Софийския университет, един от уважаваните български макроикономисти. Особено ми е приятно да кажа няколко добри думи за него, защото не всеки ден имам възможност да предлагам, да номинирам някого за нещо, още по-малко пък и всеки ден не ми се дава възможност да предлагам на вниманието Ви, уважаеми колеги, за член на този така важен регулатор човек, който е докторант, Нобелов лауреат. Ако не знаете, проф. Дъглас Норт е бил научен ръководител на доктор Ганев, когато е готвил докторантурата си в Уошингтън Юнивърсити/Washington University. Доктор Ганев е член на Управителния съвет и председател на Българската макроикономическа асоциация през 2005 – 2009 г. Колеги, казвам това, защото при прегледа на кандидатите прави впечатление, че преимуществено избираме кандидати с юридически профил. На практика само двама са икономистите, които са кандидати за член на КЗК, от които само един – в лицето на доктор Ганев, е човек, който наистина е работил професионално по изготвяне на макроикономически модели, по иконометрия и така нататък – неща, изключително важни при анализа, проверката на конкуренцията, анализа за картели, въобще всички неща, които очакваме тази Комисия да върши. Честно да Ви кажа, наистина се питам, ако съставът бъде формиран, дори и двамата макроикономисти бъдат избрани, плюс останалите колеги, дали капацитетът на икономисти в този състав на КЗК ще бъде достатъчен? Да не говорим, ако Комисията остане без икономисти. Накрая ще кажа още нещо. Още веднъж искам да обърна внимание, колеги, че това е кандидатурата на Реформаторския блок. При гласуването безспорно ще подкрепя и други авторитетни кандидатури, като примерно кандидатурата на колегите от Патриотичния фронт – човек, бил член на КЗК в предишен мандат, човек с доказани научни публикации, какъвто е господин Кюмюрджиев. Ще Ви кажа обаче, че не мога да подкрепя кандидатури които, видно от CV-тата им, имат убедителни тройки при следването си по право по най-важните юридически дисциплини, включително и тройка на държавен изпит. Съжалявам, но такива кандидати няма да подкрепя. Няма да подкрепя и кандидати, които, когато голямата част от нас протестирахме против безобразията на кабинета Орешарски наред с гражданското общество на улицата, в същия момент са правили стремителна кариера по върховете на държавни компании. В случая визирам конкретно „Булгартрансгаз“. Много добре си спомняте какви проблеми имаше тогава с интерконекторите, със забавянето – неща, които сега с общи усилия се опитваме да наваксаме. Не мога да подкрепя такива кандидати, надявам се, че и Вие няма да ги подкрепите. Това на практика ще бъде – неуважение е слаба дума, по-скоро бих казал, подигравка към хората от улицата, които излязоха на 14 юни 2014 г. да протестират срещу кабинета Орешарски, благодарение на които протести до голяма степен стана възможно този парламент да се случи значително по-рано, отколкото може би въобще щеше да се случи. (Реплики и възгласи от БСП ЛБ.) Можеше Орешарски да си управлява и в момента. Много е важно за кого, в случая бих казал, за КОЙ гласуваме днес, защото последиците ще се носят години и хората ще задават въпроси: „Какво направихте Вие, уважаеми народни представители, за борбата с картелите? Какво става с горивата за пореден път? Цените на международните пазари намаляват, в България се вдигат“. Това предотпускно ли е, или как да го разбират хората? КЗК мълчи и анализира, и така е от години. Ако искате да спре това нещо и наистина, така да се каже, да върнем държавата на хората, пътят започва, бих казал, от тук и до голяма степен днес. Това може би е най-важният регулатор в икономиката на страната. Ако го приемем като пореден избор, в който избираме някакви хора, част от тях до голяма степен анонимни, после всички ще трябва да живеем с тези последици и да отговаряме пред избирателите си защо, когато сме могли да променим нещо в държавата, в този регулатор, в борбата с картелите, в липсата на конкуренция, в ощетените потребители, ние нищо не сме направили и може би пак сме прибегнали до бързи и лесни, не знам как да ги нарека, партийни договорки, за да се гарантира осъществяването на пореден избор. Колеги, това не е пореден избор. Това е много важен избор на може би на най-важния регулатор, повтарям още веднъж, и апелирам да подкрепим достойните кандидати, сред които безспорно е доктор Георги Ганев – кандидатурата на Реформаторския блок. Нека днес да бъде наистина добър ден за българската пазарна икономика и за българските потребители. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. След като допуснахте колегата Славов да се изказва като представи един от кандидатите, въпросът ми е следният: как ще се гарантира равнопоставеността на всички други кандидати? Казахме, че няма да има повторно представяне, след като изслушахме подробния доклад на Икономическата комисия. Въпросът ми конкретно към Вас е следният: означава ли, че всички вносители на предложения, с които се номинират кандидати, следва да представим наново нашите кандидатури?

Това не е дебат. Той каза в началото представяне.

Казах и други неща.

Уважаеми господин Председател, аз разбрах господин Кирилов и неговото изказване като призив дебатът да отиде по същество, но видях, че няма други изказвания, а по същество трябва да бъдат казани наистина няколко важни неща. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е най-важният регулатор, колеги, и някак си не е редно без дебат, набързо да бъдат избрани следващите членове, председател и заместник-председател на Комисията. Искам да започна с това, че ние двамата с колегата Славов поискахме смяната на целия състав на КЗК, тоест, ако ние не го бяхме направили, не го бяхме записали в Закона и колеги като Делян Добрев не ни бяха подкрепили, сега нямаше да има смяна на целия състав на Комисията. Защо го поискахме? Защото не виждахме необходимата ефективност и резултати, които се надяваме следващата КЗК да произведе.

Той мандатът изтече.

Говоря за цялата Комисия, уважаеми колеги. Надяваме се, най-важният въпрос – следващата комисия да бъде много по-ефективна в своята работа, от това, което досега бяха постигнатите резултати. Затова и ние на практика се отказахме от издигането на партийни кандидати, а при нас беше пълно с такива предложения. Не можете да си представите колко идеи за партийни кандидатури имаше около нас, но ние казахме така: ще предложим човек, на който никой не може да му се обади и да му каже какви действия да предприеме и как да постъпи. По тази причина поканихме неправителствени организации да издигнат свои кандидатури. За съжаление, има само една такава кандидатура. Надявахме се повече NGO-та (енджиота), да предложат свои представители и днес парламентът да може да избира между множество кандидатури от неправителствени организации. Имаме една такава и това е кандидатурата на Георги Ганев, издигната от четири авторитетни неправителствени организации. Ще Ви кажа днес какво ме притеснява. Уважаеми дами и господа, притеснява ме дали фигурата на независимия експерт, на който никой не може да се обади и да му каже как да действа, какво да прави, как да постъпи, който е самостоятелен в своите действия, дали тази фигура няма да притесни част от българския парламент. Максимално откровен съм и го казвам директно. Фигурата на човекът, който идва от неправителствения сектор, и който е показал с живота си, кариерата си, че постъпва обективно, справедливо и самостоятелно. Знаете ли, на мен ми се ще да има такива хора в бъдещата Комисия за защита на конкуренцията, защото така ще променим България – с един, двама, трима такива, но така настъпва желаната промяна – с хора, които няма да се замесват и забъркват в нелицеприятни практики, няма да оказват нерегламентиран натиск. Най-важното – много ми се искаше и добре, че има такава кандидатура, който математически иконометрично може да разследва и да провери наличието на картел на пазара на горива. Не смятате ли, че поне един такъв човек трябва да има в бъдещата Комисия? Картел означава съвпадение на цени, освен всичко друго. Това се доказва със сложни иконометрични модели. Не смятате ли, че поне един човек трябва да може да събере данните, да седне и да направи сметката, и да се види дали има цени, които се движат заедно, при които има съвпадение, или няма такива на пазара на горива, и да потърси съответно причините за наличието на такива съвпадения в ценовата политика? Уважаеми дами и господа, както искахме смяната на КЗК, сега Ви призоваваме – сигурно тук, както обикновено има партийни договорки и пазарлъци, аз съм сигурен. Още като погледна някои мои колеги, ми е ясно, че тази работа вече е свършена. Знаем си, ние си знаем … даже някой си признава в момента. Въпросът е по отношение на избора на бъдещата КЗК, да го направим достатъчно отговорно и да изберем хората, които се представиха най-добре, които имат най-добрата биография, които имат независимата експертиза, и които, най-важното – знаем, че ще взимат честни и отговорни решения. Затова Ви призовавам. В този смисъл – не можем да застанем зад хора, които са попречили на България, да речем, или са били част от управлението на Орешарски – не можем да подкрепим такива хора, просто не можем, ако искаме КЗК да работи по друг начин, ако искаме КЗК да работи както досега, нямаше смисъл да правим промяната. Ако искаме нов начин на работа, трябва да изберем хора, в чиито авторитет никой няма съмнение, които са се доказали през годините и които са автори на научни трудове, включително международни такива в областта на макроикономиката, институциите и работата на регулаторите. Колеги, нека поне по отношение на този избор да не се повторят най-лошите практики в парламента, а именно предварително малка група хора са се разбрали кого ще подкрепим, защото тези хора са ни най-удобни в дадената ситуация. Нека да подкрепим професионалистите, ако искаме утре България да бъде по-добра, да бъде по-работеща и конкуренцията да бъде защитена.

Искам удължаване на времето, господин Председател, и приключвам.

Призовавам Ви, колеги, гласувайте по съвест, гласувайте отговорно. Благодаря за Вашето внимание.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Вие казахте да гласуваме по съвест, казахте, че трябва да гласуваме за специалисти, за независими експерти. Изтъкнахте, че една от кандидатурите, предложена от неправителствения сектор…

Единствената.

…да, единствената кандидатура. Знаете, че в България неправителственият сектор по принцип не може да съществува без да има отнякъде източници на финансиране, без да кандидатства по определени програми, проекти и така нататък. От тази гледна точка за мен е трудно да възприема тезата, че видите ли, понеже някой е представител на неправителствена организация, то той по дефиниция е независим. Напротив, аз мисля, че когато дадена неправителствена организация стои зад дадена личност или, когато предприема дадена инициатива, винаги първият въпрос, който трябва да си зададем, е: каква е тази неправителствена организация, кой стои зад нея, кой финансира нейната дейност, за да видим и да можем да преценим доколко тази неправителствена организация наистина е независима или не? От там – дали предложената кандидатура от тази неправителствена организация наистина е независима или не. Ето на тези въпроси трябва да получим отговор, за да можем наистина да гласуваме по съвест. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, изслушах много внимателно аргументите Ви за представянето на Вашия кандидат и искам да ми отговорите на следните няколко въпроса. Първо, Вие казахте, че той е единственият независим кандидат, но аз виждам, че и другите колеги, другите представители са също независими. Там няма нито един лидер на политическа партия или пък някой от тях да е изявен политически представител на която и да е политическа сила. След това Вие казвате, че той е единственият независим – господин Иван Иванов, който Вие предложихте в КЕВР, не беше ли партийно ангажиран и той не си ли върши съвестно работата? Вторият Ви аргумент беше, че единствено той може да събира две и две, че е четири. Единствено той можел да събира иконометрични данни, въз основа на които да каже дали има картел, или не. Че другите не са ли завършили поне осми клас и те не знаят ли да събират данни, и да могат да направят съответните анализи?! Третото, което Вие днес ни представяте тук. Ако не бяхте Вие, нямаше да има други народни представители, които да искат да се смени. Добре, че бяхте само Вие. Четвъртият Ви аргумент, който най-много ми направи впечатление. Казвате, че никой не може да се обади на господин Петров, освен Вас. Значи само Вие двамата с господин Славов може да му се обадите, за да вземат някакво решение?! (Оживление. Смях.) Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми колеги, много искам да Ви призова да се отнасяме сериозно към процедурата и да не изпадаме на нивото на последната реплика. Въпросът е твърде сериозен, за да го разглеждаме по този начин. Започвам от господин Казак – това, което ме притеснява. Казахте следното нещо, че това, което е неправителствен сектор в България – не му вярвате, аз така Ви разбрах, защото то има някакво финансиране. Но, ако българският парламент, по отношение на единствения кандидат, предложен от неправителствени организации, и то четири, Стопанската камара, Институтът за пазарна икономика, Центърът за изследване на демокрацията, Център за либерални стратегии – четири авторитетни неправителствени организации, ако единственият такъв кандидат не получи подкрепа, за мен сигналът към неправителствения сектор ще бъде точно това, което каза господин Казак: „Ние на Вас не Ви вярваме, не Ви харесваме и повече да не правите кандидатури и да не предлагате, защото няма да ги избираме“. Такъв ще бъде сигналът от българския парламент. Това, което каза господин Аталай. Той обича да спекулира, но сам знае – господин Иван Николаев Иванов и господин Георги Ганев имат едно общо качество и то е, че двамата самостоятелно взимат решения и че никой не може да им каже какво да правят. Такива хора са особено ценни. (Шум и реплики.) Няма значение кой го е предложил, няма значение кой е предложил Георги Ганев. Вие познавате досегашната му работа въпреки думите, които казахте от тази трибуна, и знаете, че той е такъв. Много добре го знаете! Но това според мен притеснява част от българския парламент, че той сам ще взима решения на база анализи и резултати. А това не е добре, уважаеми колеги! Не е добре силните експертни фигури да носят притеснение, тяхната самостоятелност да носи притеснение. Това не е добре за българския парламент! Господин Аталай последно каза, че осми клас бил достатъчен за доказване на картел. Не стига, господин Аталай! (Шум и реплики.) С осми клас образование картел не се доказва! Картел се доказва, анализира и разследва със сложни иконометрични модели, които, за съжаление, не всеки владее. Изисква се специално образование и много знания. Затова трябва в бъдещата КЗК да има икономисти с необходимите знания, които могат да проведат необходимите изследвания и проучвания. Така че, уважаеми колеги, благодаря за репликите на колегите от ДПС и Ви призовавам да гласувате по съвест и отговорно. Това е много важно!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поисках прегласуване, тъй като видях, че колеги не гласуваха и то не защото влизаха и излизаха, а просто се колебаеха с натискането на пулта. (Шум отляво.) Допускам, че…

Допускам, че причината… Отляво ми е ясно каква е причината, там няма да обяснявам. Но ми се струва, че по скоро в център-дясно причината може да е известно колебание дали това е кандидатурата и чия кандидатура е. Обръщам внимание, че това е кандидатурата на Реформаторския блок. (Единични ръкопляскания от БСП ЛБ.) Използвам, че господин Цветанов дойде в залата, понеже когато се изказвах го нямаше, да кажа ясно, че това наистина е кандидатурата на Реформаторския блок, колеги и Ви моля…

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г. На свое заседание, проведено на 22 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Екатерина Захариева – министър, госпожа Красимира Филипова и госпожа Петя Тянкова – заместник-министри, господин Благовест Пунев – съветник, и господин Любомир Талев – директор на дирекция „Съвет по законодателство“; от Прокуратурата на Република България – господин Сотир Цацаров – главен прокурор; от Върховния касационен съд – господин Лозан Панов – председател; от Върховния административен съд – господин Георги Колев – председател; от Висшия съдебен съвет (ВСС) – господин Димитър Узунов – представляващ ВСС, господин Михаил Кожарев и госпожа Юлияна Колева – членове; от Инспектората на ВСС – госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и госпожа Лидия Стоянова – инспектор; от Висшия адвокатски съвет – госпожа Ралица Негенцова – председател, господин Йордан Йорданов и господин Юрий Бошнаков – заместник-председатели; от Българската съдийска асоциация – госпожа Богдана Желявска – председател, и госпожа Красимира Костова – съдия в Апелативния специализиран наказателен съд. Законопроектът беше представен от госпожа Екатерина Захариева. Тя посочи, че промените са съобразени с основните положения на приетия от Народното събрание през 2015 г. Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България и изпълнява мерките, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Една от основните цели на Законопроекта е да се утвърди съдийското самоуправление като ефективно средство за ограничаване на възможностите за административни форми на влияние върху независимостта на съда. Предвижда се възлагането на най-важните функции на общите събрания на съдиите, които да определят броя и съставите на отделенията, да изслушват кандидатите за председатели и заместник-председатели, да изказват становища относно кандидатурите и да определят разпределението на делата по материя. Така за председателите остават най-вече организационни функции – да управляват имуществото на съда и да ръководят администрацията, като същевременно се засилва демократичното самоуправление на съда. Създават се гаранции за индивидуална независимост на прокурорите и следователите чрез въвеждането на забрана за даване на устни разпореждания и указания във връзка с работата по дела и преписки, както и по отношение на ограничението горестоящият прокурор да дава мотивирани указания, които са относно прилагането на закона, но не и задължителни указания за решаване по същество, с което да се гарантира правото на независима преценка на доказателствата. За първи път в Закона за съдебната власт се въвежда максимален три месечен срок за извършване на проверки, като с това се цели повишаване на ефективността на извършващите проверките органи. С цел по-висока отчетност и прозрачност се предлага задължително публикуване на годишния доклад за дейността на прокуратурата и на разследващите органи, както и годишните доклади на отделните административни ръководители на интернет страницата на прокуратурата. Проектът на закон усъвършенства процедурите по заемане на длъжност в органите на съдебната власт, преместването и повишаването в длъжност. С него се предвижда създаването на постоянни комисии по атестация, които да събират информация за нуждите на отделните звена на съдебната система, както и надлежна информация за всеки магистрат. Предвижда се пленумът на ВСС да приеме Наредба за показателите и методика за атестиране и критерии за отчитане на степента за натовареност на магистратите. Цели се унифициране на методите и механизмите на оценяване и гарантиране на прозрачен кадрови подбор чрез създаване на единни централни органи по атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. За гарантиране на обективно и предвидимо кариерно израстване се предлага първоначалното назначаване на магистрат да се извършва чрез конкурс и да е ограничено до заемането на длъжности в началните по степени органи. В процедурите за първоначално заемане се предвижда по-широк обхват на изпита, който да включва и проверка на познанията на кандидата по право на Европейския съюз, както и механизми за предварителна оценка на нравствените качества на кандидатите. Предвижда се при повишаване на магистрати оценката да се прави само на база постановените от тях актове и показаните от тях професионални умения. Предлага се отпадане на събеседването при процедурите за повишаване на магистрати, като оценката ще се прави само на база постановените от тях актове. Проектозаконът предвижда въвеждане на смесена система за придобиване на юридическа правоспособност – задължителен двумесечен стаж за придобиване на обща компетентност, след което за четири месеца се провежда професионално насочен стаж с един наставник. Правилата за изпита включват проверка на знанията на кандидатите чрез решаване на казус и решаване на тест с практическа насоченост. Със Законопроекта се предвиждат промени в дисциплинарното производство, които да разграничат дисциплинарната отговорност на съдии, прокурори и следователи от тази на съдии по вписванията и държавни съдебни изпълнители. Предлага се дисциплинарните производства срещу магистрати и техните административни ръководители да се образуват пред съответната колегия на ВСС с цел ненамеса на членове от различни гилдии. За усъвършенстване на производството разследването се извършва от членове, избрани на случаен принцип, а налагането на наказанието се извършва от пленума на ВСС с квалифицирано мнозинство. Законопроектът създава ясни правила за командироване на магистратите, като цели уравновесяване на натовареността им, но и ограничаване на произволното упражняване на това правомощие, като предвижда ограничаване на командироването за срок не повече от 6 месеца в рамките на една календарна година със съгласието на магистрата и 3 месеца без неговото съгласие. С него се предлага кадрово обезпечаване на дейността на Инспектората към ВСС с оглед ефективното изпълнение на функциите по проверките на имуществените декларации на съдиите, прокурорите и следователите и проверките за почтеност и конфликт на интереси. Като допълнително условие е въведено изискването за допълнителен и диференциран стаж на кандидатите за инспектори и тяхното специализиране по материя. Последната част от Закона урежда общите въпроси по обмена на документи между съдилищата и прехода от преминаването на документооборота от хартиен към електронен носител. Промените предвиждат увеличаване на администрацията на Инспектората към ВСС, която извършва проверките, като административните сътрудници ще трябва да минават през проверка за почтеност и ще се назначават след конкурс, проведен по правила и методика за подбор, одобрени от главния инспектор. Подробно се уреждат подлежащите на деклариране обстоятелства, сроковете за подаване на декларациите и условията и редът за тяхната проверка. Предвижда се компетенциите на Инспектората към ВСС да включват извършването на проверка за почтеност, за установяване на действия на магистратите, които накърняват престижа на съдебната власт и свързани с нарушаване на независимостта на магистратите. Господин Узунов отчете важността на Законопроекта като посочи, че голяма част от съображенията на ВСС са съобразени в проекта и подкрепи предложенията, касаещи атестирането на магистрати. По отношение разпоредбите, регулиращи дейността на Инспектората към ВСС, той посочи, че становището на ВСС се солидаризира с това на Инспектората и изрази резерви към част от текстовете, касаещи принципа на самоуправление. Господин Колев подкрепи Законопроекта в частта за промените относно конкурсното начало и атестирането, както и принципа на самоуправление, но изрази резерви относно възможността общите събрания да могат да определят структурата на съответния съд, броя на съставите и отделенията, както и материята, с която ще работи отделният магистрат. Той счете за неприемливо предложението общите събрания да определят председателите и заместник-председателите на съответния съд и се присъедини към мотивите, изложени в становището на Инспектората към ВСС. Господин Цацаров изрази становището, че Законопроектът следва да бъде подкрепен изцяло и посочи, че по него е работено в консенсус и диалог и че обединява вижданията на всички заинтересовани страни. По отношение предложенията за дейността на прокуратурата господин Цацаров посочи, че ги подкрепя изцяло и че те отразяват напълно становищата на прокурорската гилдия. Господин Панов изрази принципна подкрепа за Законопроекта. По отношение на част от предложенията той изрази необходимостта от прецизиране и посочи, че за този Законопроект е свикан пленум на ВКС и е дадена възможност на върховните съдии да изразят становище по него. Относно предвиденото самоуправление на съдилищата той посочи, че трябва да се търси баланс между управление и самоуправление и предложението следва да се прецизира, тъй като, от една страна, правомощието на общите събрания и пленумите да определят броя на отделенията и персоналния им състав е прерогатив на ВСС, а от друга страна, на председателя на съд често се налага да взема непопулярни мерки, които не биха намерили одобрението на общото събрание. Госпожа Точкова изрази принципната си подкрепа за Законопроекта, като акцентира върху необходимостта възложените върху Инспектората на ВСС правомощия по проверка на имуществените декларации, почтеност и конфликт на интереси да бъдат подробно нормативно определени и прецизирани, за да се очертае неговата функционална компетентност и да се осигури непротиворечивост в работата. Тя посочи, че за гарантиране на независимостта на работата на Инспектората към ВСС е важно Инспекторатът сам да може да определя своя бюджет, да не подлежи на атестиране и с това на оценка на своята работа от страна на ВСС. Госпожа Желявска и госпожа Негенцова изразиха принципната си подкрепа за Законопроекта и посочиха, че е необходимо прецизиране на отделни разпоредби. Господин Кожарев подкрепи Законопроекта, като изрази нуждата от прецизиране на разпоредбите относно бюджетните взаимоотношения между Министерството на правосъдието и Висшия съдебен съвет по отношение на съдиите по вписване, както и управлението на недвижимите имоти. Госпожа Захариева отбеляза, че всички становища на Инспектората към ВСС са съобразени и гласувани по време на работата на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, като по отношение бюджета на Инспектората и на Агенцията по вписванията е възможно да се търси и становището на Министерството на финансите. В обсъждането взеха участие народните представители Лъчезар Никифоров, Явор Хайтов, Данаил Кирилов, Петър Славов, Филип Попов, Димитър Делчев, Четин Казак и Емил Димитров. Господин Никифоров изрази принципна подкрепа за Законопроекта, като съобщи, че Парламентарната група на АБВ има готовност да изтегли депозирания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Господин Кирилов също изрази готовност за оттегляне на внесения от Парламентарната група на ГЕРБ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, за да има приоритет и предимство Законопроектът на Министерския съвет. Господин Хайтов изрази подкрепа за Законопроекта и приветства направеното предложение за образуване на предварителна проверка. Господин Славов, господин Делчев и господин Димитров приветстваха Министерството на правосъдието за положените усилия, като посочиха, че този Законопроект е съществен за съдебната реформа и че при подготовката му са работили всички заинтересовани страни. Господин Попов изрази становище, че в предложения Законопроект има редица текстове, които заслужават подкрепа, но същевременно обърна внимание, че ВСС не е дал писмено становище и че становището на Инспектората към ВСС сочи за принципни положения, които са по философията на Законопроекта, което го мотивира да не го подкрепя. Господин Казак отчете сериозния труд, положен при изготвянето на Законопроекта, но изрази резерви относно предвиденото увеличаване на самоуправлението на магистратите, тъй като според него това ще изземе отговорността и функциите на ВСС и ще ги възложи на колективен орган, от който трудно може да се очаква единна позиция. Този подход би довел според него до обвързаност на административния ръководител и неговата зависимост от тези, които трябва да ръководи. Господин Казак изрази и опасения за готовността на Инспектората към ВСС да се справи с възложените му нови правомощия. Господин Кирилов посочи, че подкрепя Законопроекта, като насочи вниманието към необходимостта да се търси синхрон между разпоредбите, уреждащи правомощията на Инспектората към ВСС, и правомощията, които се предвиждат със Законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г. На свое редовно заседание, проведено на 23 юни 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 602-01-34, внесен от Министерския съвет на 17 юни 2016 г. В заседанието на Комисията взе участие госпожа Екатерина Захариева – министър на правосъдието, която представи Законопроекта от името на вносителя. Законопроектът има за цел да утвърди съдийското самоуправление като ефективно средство за ограничаване на възможностите за административни форми на влияние върху независимостта на съда и повишаване на отговорността и ефикасността на администрирането на съдилищата. Разширяват се правомощията на общите събрания на съдиите, като се предвиждат възможности те: - да правят предложения за назначаване на председател на съответния съд; - да изслушват всички кандидати и да изразяват становище относно кандидатурите; - да определят броя и съставите на отделенията и тяхната специализация по материя; - да обсъждат и приемат доклада на председателя за дейността на съда; - да дават мнения по искания за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления, засягащи дейността на съответните съдилища; - да дават становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до дейността на районните съдилища. С предложените изменения в частта за прокуратурата се постига съответствие с конституционно определената й структура и организация. Прокурорите и следователите вече няма да са подчинени на главния прокурор. Подчинеността остава само за административните ръководители, и то само при ръководната им дейност, като по този начин се постига разграничение между прокурорски функции и ръководна дейност. Засилва се отчетността на главния прокурор, както и на административните ръководители в системата на прокуратурата. Утвърждават се законови гаранции за ненамеса във вътрешното убеждение на прокурорите при произнасянето им по преписки и дела, като се премахват възможностите за влияние и подмяна на преценката на решаващия прокурор чрез необоснована отмяна на прокурорски актове и произволни указания по линия на инстанционния и служебния контрол, като в тези случаи се поставят изисквания към актовете на горестоящите прокурори. Подобряват се процедурите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, за преместване и повишаване, посредством което се гарантира обективно и предвидимо кариерно израстване, и се акцентира върху придобития в съдебната власт юридически стаж като основен критерий за правораздаване във върховните съдилища и прокуратури. Предлага се и профилиране на стажа за придобиване на юридическа правоспособност, като се отчитат предпочитанията за професионалната насоченост на бъдещите юристи. Дисциплинарните производства срещу магистратите и техните административни ръководители са разделени между съответните колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС). Така се постига независимост на магистратите и ненамеса на членовете на ВСС, които представляват прокурорите и следователите при реализиране на дисциплинарната отговорност на съдиите, както и ненамеса на членовете, представляващите магистратите при реализиране на дисциплинарната отговорност на прокурорите и следователите. Обезпечава се статутът на Инспектората към Висшия съдебен съвет като независим, авторитетен и ефективен орган на съдебната власт с ясно очертани контролни правомощия по отношение на дейността, имуществото и почтеността на съдиите, прокурорите и следователите. Предложени са промени в частта за съдебните заседатели, като подробно са разписани условията, редът, процедурите и сроковете, в които общинските съвети ще провеждат избора на кандидати за съдебни заседатели, които след това ще бъдат предлагани на съответния съд. Подробно са уредени и изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите, както и статутът и възнагражденията на съдебните заседатели. Предложените в Законопроекта промени са съобразени с основните положения на приетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 100 от 2015 г.) и изпълняват основните мерки, предвидени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, приета от Министерския съвет през декември 2014 г. и одобрена от Народното събрание през януари 2015 г. Със Законопроекта се изпълняват основните препоръки на европейските и международните институции, както и част от мерките, заложени в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. В хода на дискусията бяха поставени въпроси, свързани с атестирането и кариерното израстване на магистратите, на които бе даден изчерпателен отговор от министъра на правосъдието. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! В двата доклада, които чухме и от Правната комисия, и от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, подробно бяха изложени основна част от мотивите на Законопроекта и затова няма да ги повтарям пред Вас, но искам да кажа само няколко думи. Това е Законопроект, който предлага най-мащабната реформа през последните 25 години в основния закон, който регулира структурата, дейността, задълженията, отговорностите и органите за управление на съдебната власт. Защо е толкова важно той да бъде подкрепен? На първо място, защото българските граждани очакват това от нас не само защото Европейската комисия в редица доклади дава подобни препоръки, но и защото, въпреки че той не е процесуален закон, е пряко свързан с бързината и качеството на съдебния процес. А защо е пряко свързан? Защото, на първо място, в него освен реформата в съда, реформата в прокуратурата, засилването на самоуправлението, основна и съществена част от него е кариерното развитие – оценка на магистратите и тяхната отговорност. С него се дават редица допълнителни гаранции за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите, но в същото време с новите правомощия на Инспектората и с начина, по който ще се развиват дисциплинарните производства, се засилва и тяхната отговорност. Защото обратната страна на независимост и безпристрастност на магистратите е тяхната висока отговорност, която носят пред обществото и пред всички нас. Законопроектът беше разработен в работна група с участие на всички заинтересовани страни и обсъден на четири заседания на Съвета за съдебна реформа, в който участваха представители и на Висшия съдебен съвет, и на двете върховни съдилища, и на прокуратурата, и на професионалните организации на съдиите, прокурорите и следователите, на неправителствения сектор, от Софийския университет, както и представители на част от политическите партии, за което благодаря. Разбира се, че винаги може да има критики към даден законопроект, но представителите на тези институции, когато участваха в Съвета, подкрепиха Законопроекта във вида, в който е. Всички спорни въпроси бяха подложени на сериозно обсъждане и дебат в този Съвет. Аз считам, че това е работещ формат, за който България беше поздравена и от Съвета на Европа, и от Европейската комисия, когато бяха тук на мисия, защото важната реформа в съдебната система няма как да се случи без участието на самата съдебна система. В никакъв случай няма как да бъде постигнато пълно съгласие по всеки един от текстовете, но аз считам, че работата на правителството и на министъра на правосъдието е да внесат текст, който съответства най-много на нуждите на обществото, а не на един или на друг орган на съдебната власт. От тази гледна точка считам, че точно това предлага този Законопроект. Благодаря Ви за подкрепата, която на Правна комисия и на Регионална комисия беше изказана по този Законопроект, и се надявам той да бъде подкрепен на първо четене.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, ние подкрепихме Стратегията за развитието на съдебната власт, но не подкрепихме конституционните промени, защото считаме, че те не са от такова естество, че да разрешат проблемите в съдебната власт, а пък донякъде и ги задълбочават. Този Законопроект на практика отразява именно тези промени – някъде успешно, другаде не. Той не е еднозначен. За това говорят и становищата на Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Инспектората към Висшия съдебен съвет, а самият Висш съдебен съвет не успя да излезе със становище, което води именно до извода, че Законопроектът не е еднозначен, а някои текстове са такива, че не могат да бъдат санирани, подобрени между първо и второ четене. Абсолютно основателни са бележките на Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на Законопроекта, като например: Инспекторатът трябва да може сам да предлага и отстоява своя бюджет, което е част от конституционния принцип за неговата независимост. Отношенията между Висшия съдебен съвет и Инспектората не са отношения на власт и подчинени, и това гласи чл. 132, буква „а“, ал. 6 от нашата Конституция. Главният инспектор и инспекторите са независими и не могат да бъдат атестирани от Висшия съдебен съвет. Това ги поставя в други, неконституционносъобразни отношения с Висшия съдебен съвет. Инспекторът и главният инспектор не могат и не следва да налагат глоби на съдии, прокурори и следователи за административни нарушения, което надхвърля далеч конституционно установените му правомощия. Как Инспекторатът ще извърши проверка на достоверността на декларираните данни на съдии, прокурори и следователи, защото едно е да се провери достоверността, съвсем друго е да се направи съпоставка между представените данни пред Инспектората и тези, обявени в съответните регистри? Моралното понятие „почтеност“ и опитът за легалното му дефиниране са неуспешни, меко казано. Инспекторатът следва да борави с това понятие и да извършва и проверка за почтеност на съдиите, прокурорите и следователите. Зададена е дефиниция „съмнения за безпристрастност“, но не е уточнено съдържанието на термина „съмнения“ в конкретния случай. Как Инспекторатът ще установи дали съдия, прокурор или следовател се поддава на натиск – с психотест ли, със СРС-та ли? Какъв е този Инспекторат с тези едва ли не разследващи функции? Как Инспекторатът следва да установи дали съдия, прокурор или следовател накърнява престижа на съдебната власт? Какви критерии за благоприличие следва да приложи Инспекторатът? Аз бих искал да подкрепя този Законопроект, защото има проблеми в съдебната власт. А в този Законопроект има наистина добри предложения, но не мисля, че това е инструментът, с който следва да се разрешават проблемите в съдебната власт, а и презюмирам, оборимо, надявам се, че управляващото мнозинство няма да се съобрази с всички забележки по Законопроекта и той няма да бъде редактиран между първо и второ четене. Не е добре уреден и статутът на съдебните заседатели, а знаете, че има сериозен проблем с намирането на такива граждани, които да изпълняват тази отговорна задача. Поради тези причини, които изредих, а има и други, аз ще се въздържа да подкрепя този Законопроект на първо четене. Надявам се между първо и второ четене – това вече зависи от волята на управляващото мнозинство – да вземат под внимание всички бележки, които и аз изказах тук от трибуната на Народното събрание, а и които се чуха в Правната комисия от Върховния административен съд, ВКС, от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чухте от Доклада на водещата Комисия по правни въпроси, че в Правната комисия аз изказах както поздравления и похвали по отношение на огромния труд, който е извършен, многобройните положителни изменения, които са предложени в този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, но наред с това имам една съществена и много принципна критика по отношение на един концептуален въпрос в този Законопроект. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Когато приехме промените в Конституцията, свързани с продължаването на реформата в съдебната власт, основният мотив, който обосноваваше нашите действия, беше да се гарантира ефективното разделение вътре в съдебната власт между различните съсловия – от една страна съдийското, а от друга страна прокурорско-следователското, невъзможността за неправомерни влияния между тези съсловия – едно спрямо друго, тоест да се гарантира относителната вътрешна независимост между отделните съсловия на съдебната власт, най-вече с цел да се постигне ефективна независимост на съда. Именно тези бяха мотивите и този беше мандатът, който даде Народното събрание чрез промени в Конституцията. Но никъде в тези промени, никъде в концепцията, в Стратегията за продължаване на съдебната реформа не се предвиждаше, а и няма помен от това този мотив да се развива в посока на така нареченото „самоуправление“ в съдебната система. Постигането на независимост на съсловието, постигането на независимост в действията и актовете на магистратите е добра, достойна за подкрепа цел. Никъде не сме обсъждали, никъде не е ставало дума, че реформата в съдебната власт трябва да продължи в посока на постигане на форма на самоуправление вътре в институциите на съдебната власт чрез драстично увеличение на правомощията на така наречените „общи събрания на магистратите“, за сметка на обезличаване ролята, за сметка на тоталното лишаване от ефективни правомощия на административните ръководители и де факто поставянето им под абсолютна зависимост от страна на тези, които по принцип те трябва да ръководят. Един ръководител, бил той и административен, за да може ефективно да упражнява своите правомощия, трябва да има не само възможност да прокарва и налага своите решения с цел да води някаква политика, но най-вече да бъде независим от тези, които ръководи, да не бъде подвластен и поставен в положение на зависимост във всеки момент. В нито една друга държавна институция, била тя част или не от една от трите власти, ръководителят на съответната институция не е поставян в подобна форма на зависимост от тези, които ръководи, може би единствено и само с изключение на Народното събрание. Тук все пак трябва да подчертаем, че става въпрос за политически орган. Категорично не можем да говорим за подобен паралел, защото съдът е последното нещо освен политически орган! Той трябва да бъде крайно, крайно различен от един политически орган, каквото е Народното събрание, за да даваме основание да се правят подобни паралели. Идеята за самоуправление на магистратите, прокарана в този Законопроект, е крайно погрешна. Тя, както казах, тотално обезличава, лишава от правомощия, лишава от смисъл съществуването на административните ръководители. Тя изземва техните функции и ги предоставя на един орган, който дори не е конституционно дефиниран като общите събрания. Тя реално лишава от кадрови правомощия и Висшия съдебен съвет чрез заобикаляне на Конституцията. Чрез даването на възможности на общите събрания да номинират своите бъдещи ръководители, реално се предоставят възможности за неправомерно участие и влияние на съсловните магистратски организации в процеса на вземане на кадрови решения в съдебната власт, както казах – зад гърба на Конституцията, въпреки волята на конституционния законодател. Това – от една страна. На второ място, чрез подобно правомощие реално административните ръководители се поставят в тотална зависимост от онези свои бъдещи „подчинени“, които са номинирали съответния бъдещ административен ръководител, които са гласували за него. Естествено, то създава рискове от партизиране, от разделяне на лагери вътре в институциите на съдебната власт, между онези, които са издигнали и номинирали бъдещия си административен ръководител, и другите, които не са били съгласни с неговата номинация. От друга страна, създава се естествено предимство за онази кандидатура, която е номинирана от съответния орган на съдебната власт, за сметка на други кандидатури, които биха били предложени от други органи на съдебната власт. Подобно предложение няма никакво конституционно основание. Не на последно място, уважаеми колеги, идеята, Концепцията за магистратско самоуправление реално създава рискове от дуализъм и оттам от анархия вътре в институциите на съдебната система, тъй като реално отговорността от това кой ще номинира, кой ще определи бъдещия административен ръководител, се размива, от една страна, между общото събрание, от друга страна, между съответната съсловна колегия на Висшия съдебен съвет и, разбира се, пленума на Висшия съдебен съвет. Мисля, че тази концепция трябва да бъде сериозно преразгледана между първо и второ четене. Както казах, тя няма никакво конституционно основание. Тя отива отвъд мандата, който промените в Конституцията дадоха на Закона за съдебната власт, отива в грешна посока, рискува да тласне в грешна посока реформата в съдебната система. Похвална е мотивацията, похвално е желанието да се гарантира пълната независимост на магистратите при постановяването на техните решения, на техните актове, но това не означава и не оправдава въвеждането на така нареченото „самоуправление“, което, както казах, няма нищо общо с мотивите, с които гласувахме измененията в Конституцията. Пак искам да се обърна към всички колеги да преосмислим тази теза. Очаквам този Законопроект да бъде подкрепен, но тази концепция трябва да бъде сериозно преразгледана, както и правомощията, които се предоставят на Инспектората към Висшия съдебен съвет – дали Инспекторатът е в състояние да се справи с всички тези правомощия, задължително ли е да му бъдат предоставени някои от тях, или може да бъдат оставени на друг орган, който има по-добър административен капацитет и по-добри възможности да се справи с тях. Наред с положителните неща, разбира се, както подчертах в началото, които заслужават подкрепа, Законопроектът съдържа този основен недостатък, който задължително трябва да бъде коригиран между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме един фундаментален за нашата страна Законопроект, който дълго време беше дискутиран и мина през най-различни перипетии. В крайна сметка обаче това, което виждаме като предложения на първо четене, е една определена крачка напред – това трябва всички да го подчертаем и да го признаем. Разбира се, като във всяко едно добро начинание той има своята добра и своята нетолкова добра страна. В своето изказване ще се опитам да покажа и добрата страна на този Законопроект, и да направя някои предложения, и да отправя някои критики, които между първо и второ четене могат да бъдат поправени. Две са основните цели, които Законът предвижда по отношение на най-оспорваната и най-коментираната част от съдебната власт, а именно прокуратурата. Моето изказване ще бъде насочено изключително в тази част на Законопроекта, която разглежда – да го кажем, положението на прокуратурата в Закона за съдебната власт. Факт е, че двете основни промени, които се правят, са похвални – първо, по отношение на отчетността на главния прокурор и второ, по възможността за намеса на ръководителите на прокурорите и главния прокурор по конкретни дела. В двете посоки ние имаме определен прогрес. С новия чл. 138а от Законопроекта се урежда конституционна процедура, при която Народното събрание може да поиска от главния прокурор представянето на доклади относно дейността и резултатите на прокуратурата при прилагането на Закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика – това е факт. При изслушването на главния прокурор пред Народното събрание ние ще можем да задаваме въпроси, можем да задаваме въпроси, включително и от граждани, от неправителствени организации, това е много добро предложение в този Закон. Възможността за такива въпроси също е положителна, макар и недостатъчна стъпка за отчетност на прокуратурата, но е съществена стъпка. За съжаление, този Законопроект не може да компенсира липсата на адекватна процедура за отстраняването и разследването на главния прокурор и висшите прокурори като форма за контрол и върху тази част на съдебната власт. Такава процедура може да бъде уличена, както всички знаем, в Конституцията – това е конституционният въпрос. Още в Тридесет и осмото Народно събрание, като народен представител, съм предлагал такива текстове и тогава при онова мнозинство – 131 човека, също не успяваха да минат. Не отправям упрек и към сегашното Народно събрание. Въпросът за липсата на такава процедура не е свързан с личността на който и да било главен прокурор, тя е принципна, тя е основна за нашата демокрация. Още повече, че много пъти тази наказателна политика нееднократно и този принцип в наказателната политика, нееднократно е поставян във Венецианската комисия, в Съвета на Европа, Европейския съд за правата на човека. Свръховластеното и безконтролно ръководство на прокуратурата е опасно, както за съда, така и за останалите институции от демократичния модел, опасно е за самата демокрация. В тази посока пред нас, разбира се, има възможност. Аз се надявам, че в тази посока ще има развитие и за в бъдеще. Втората цел, в която е направена крачка напред, това е твърде широката намеса на ръководители на прокуратурата и главния прокурор по конкретни дела. Досега знаете, че в България това е много дискутирана тема, аз самият много пъти съм я дискутирал. В новия Законопроект намесата се ограничава, но тя не се ограничава достатъчно, а в някои случаи се явява и последващ ефект от едно засилване. Нека да кажем, първо, положителните неща, хубавите неща, които се случват. На първо място, това е премахването – ще го нарека буквално, точно както си му е името, на болшевишкия текст от чл. 136 на Закона за съдебната власт, а именно, че прокуратурата е единна и централизирана и че всички прокурори, са подчинени на главния прокурор. Сам по себе си този факт е един много добър сигнал към всички – на държавата, и към Закона, и към съдебната власт. Както неведнъж е отбелязано, чл. 136 от Закона за съдебната власт досега е бил преписан от чл. 129 на руската конституция, който е действал до 2014 г., когато е сменен. Проблемът е и в думите, които коват модела и облика на една институция. Въпреки че е премахнат този текст, гласящ, че всички прокурори са подчинени на главния прокурор, се предлага разпоредба, според която прокурорите са ръководени от своите административни ръководители, а те от своя страна са подчинени на главния прокурор. Забелязва се една опосредственост, през която преминават отношенията на субординация в прокуратурата. Като цяло понятието подчиненост, на него ще обърна внимание според мен няма място в Закона за съдебната власт. Такъв израз не съществува дори в Закона на МВР, където подчинеността не може да бъде оспорвана. Този израз е ненужен и е в противоречие с чл. 117, ал. 2 от Конституцията на България, който казва, че всички съдии, прокурори, следователи, всички, които се намират в съдебната власт, се подчиняват единствено и само на Закона, тоест те не могат да имат подчиненост извън този свой ангажимент, поет съгласно Конституцията. В противоречие с предварително обявената цел децентрализация на Законопроекта, е уредено правомощие на главния прокурор да извършва ревизии и проверки, и да контролира работата на всички прокурори и следователи. Този текст не е конкретен, а когато има неконкретни текстове, се създават вратички, през които може да се увеличи фактически централизацията в прокуратурата. Не е ясно до какво ще доведат тези проверки-ревизии и каква е целта им, и какъв може да бъде резултатът от тях. Като положителна новост в Законопроекта може да се оцени новата алинея на чл. 136, алинея 5: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите и юридическите лица на държавата.“ Това е текстът на чл. 136, ал. 5. Накратко главният прокурор трябва да издава общите инструкции за уеднаквяване на практиката на всички прокуратури, но не и да се намесва с разпореждане по конкретни дела. Европейският съд по правата на човека нарича този модел „функционална независимост, но институционална зависимост“ на отделните прокурори. При него всеки прокурор е независим при решаване на въпроси по конкретно дело, но институционално зависим от своите ръководители, главния прокурор и така трябва да бъде. В този контекст всеки прокурор е длъжен да спазва общите инструкции на главния прокурор. Може да бъде наказван дисциплинарно от своя административен ръководител със забележка и порицание – към момента това е уредено в Закона за съдебната власт. Главният прокурор може да предлага отделен прокурор за по-тежки наказания и уволнения пред Висшия съдебен съвет и това е уредено в Закона за съдебната власт. Главният прокурор и по-горестоящите прокурори следва да могат с разпореждане да инициират разследване за дадено престъпление, но не и последващо да влияят на това разследване, освен по законосъобразност на производството и чрез възможността за последващ протест през по-горна инстанция – така е уреден този въпрос във френския модел. Главният прокурор и по-горестоящите прокурори могат да отменят актове на по-долустоящи прокурори, но само ако са незаконосъобразни. Тази отмяна следва да бъде мотивирана и писмена. Инспекторатът и комисиите по атестиране към Висшия съдебен съвет могат да оценяват работата по конкретни дела на всеки прокурор, поради което са още една гаранция срещу евентуално безконтролност на редовите прокурори. Най-накрая – писмените указания следва да бъдат премахнати, тъй като те са в противоречие с принципа за функционалната компетентност на прокурорите. Ако Законът изисква осем години стаж за един окръжен прокурор, то е нелогично той да има нужда от писмени инструкции, за да реши дадено дело. Реална гаранция за необходимата децентрализация на прокуратурата би било – ето тук едно хубаво предложение, което може да се възприеме между първо и второ четене от колегите, да го внесем, би била процедура за обжалване за неправомерна намеса в работата на прокурорите от техните ръководители и по-горестоящите прокурори. Такава примерно процедура е възприета в Румъния, а трябва да Ви кажа, че миналата година бяхме на посещение в Румъния и видяхме как функционира тяхната система за борба с корупцията. В Румъния прокурорите могат да подават жалба пред Висшия съдебен съвет, ако преценят, че други прокурори се намесват неправомерно в работата им по конкретни дела. Всички по-горни мерки, които изредих и които биха могли да бъдат предложени между първо и второ четене, могат само да допринесат Законът още повече да се доближи към разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България. И накрая нещо, което не може да не бъде споменато. Пак в Румъния на въпроса как са били подбирани кадрите в тези висши институции, борещи се с корупцията по високите етажи на властта, каквато е DNA – това е Дирекция от тяхната генерална прокуратура, която си има главен прокурор Лаура Кьовеши, и другата институция – ANI, която е тяхната Комисия за интегритет – отговорът беше категоричен, че на тези места не се допуснаха хора, свързани с бившата Секуритате. Похвално е, че в този Закон за съдии, за инспектори, за съдебни заседатели, за експерти, са предвидени изключително адекватни проверки – за интегритет, за невъзможност, за несъответствие със заеманата служба. Предвидени са най-различни проверки и само една е изпусната. Аз смятам, че трябва да бъде въведена. Когато един човек кандидатства за инспектор, за експерт или за съдебен заседател, да представя, както вече много пъти сме го гласували в това Народно събрание, документ от Комисията по досиетата, че лицето е проверено по този Закон и че има, или няма принадлежност. Разбира се, това му качество – има, или няма принадлежност, няма да се отрази на възможността той да заеме въпросния пост, но ще даде възможност за един действително информиран избор, когато става дума за избор на длъжност в системата на съдебната власт. Ето това е хубаво. Аз лично ще предложа някои такива промени между първо и второ четене. Искам да похваля министърката, която действително постигна един труден консенсус.

Господин Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Позицията на Парламентарната група на АБВ в сектор „Съдебна реформа“ е ясна и последователна от самото начало. Ние подкрепихме актуализираната Стратегия, бяхме коректив при промените в Конституцията и не допуснахме политическо влияние при формирането на двете колегии на Висшия съдебен съвет. АБВ се противопостави на първоначалния опит за едностранно провеждане на реформата за кадрово овладяване на Висшия съдебен съвет и съдебната система. Още от началото на дебата по промените в Конституцията АБВ настояваше за структурирана широко професионална и експертна дискусия по съдебната реформа чрез създаването на Съвет по съдебната реформа към Народното събрание, дори имаме формално внесен проект за решение. Какво беше ценното в този подход? Първо, че щяхме да придобием цялостен поглед върху необходимите промени, а не да работим на парче и после да се сещаме, че това или онова не е ставало, или не е можело. Второ, щеше да има съгласие на трите власти, което несъмнено би довело до ускоряване на самото приемане и на самия ход на реформата. Тоест, ако тогава преди повече от година нашият призив бе чут, то най-вероятно отдавна щяхме да сме приели законовата рамка на реформата в съдебната система и да имаме вече реални и положителни резултати. Все пак е добре, че макар и на по-късен етап, и под различна форма, нашата идея за Съвет по реформата се реализира. Виждаме и на практика, че конституирането на Съвет по реформата, който се ангажира с изработването на промените в Закона за съдебната власт, отразяващи промените в Конституцията и приетата и актуализирана Стратегия за съдебна реформа, е правилната стъпка, вместо непрекъснато да се впускаме в промени и на Конституцията. Съветът разгледа постъпилите в Народното събрание проекти за изменение на Закона в съдебната власт, ведно с проекта на Министерството на правосъдието. В същото време АБВ не разбира защо повечето политически партии, представени в Народното събрание, не присъстваха на заседанията на Съвета по подготовката на измененията в Закона за съдебната власт. За нас реформата в правосъдието не е нито на партиите, нито на властта, нито на опозицията, а я дължим на гражданите. Точно този дълг към гражданите изискваше всички ние да участваме в процеса. За съжаление, това не се случи. И институциите, и партиите сякаш отвикнаха да работят по този начин – на основата на професионалните мнения заедно да търсят най-добрите решения за обществото. Затова днес вероятно ще има и много критики към Закона – такива, които са градивни, но и такива, които са безпринципни. АБВ имаше редица инициативи в сектора. Наред с предложения Съвет по реформата, ние предложихме Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, включително електронното правосъдие. Внесохме широка парламентарна подкрепа, проект за промени в Административнопроцесуалния кодекс, които по съществото си са промени в административното правосъдие и са пряко свързани с реформата, с бързото и достъпно правораздаване. АБВ подкрепи първия пакет промени в Закона за съдебната власт, без да се опитва да го изменя и променя извън постигнато съгласие на Съвета по реформата. АБВ участва активно в работата на Съвета по съдебната реформа и по втория пакет промени и счита, че предлаганият Законопроект до голяма степен отразява направените по времето на работните групи предложения и препоръки. Много голяма част от спорните или предложените без анализ идеи отпаднаха. За тези, които не знаят, в Съвета са представени освен Министерството на правосъдието, но и парламентарните групи, академичната общност, съсловните организации на магистрати, Висшият съдебен съвет, Висшият адвокатски съвет, неправителственият сектор, експерти. Съвсем естествено на Съвета като колективен орган бяха изразявани и различни становища, вероятно и сега по един и същи въпрос има различни мнения. И въпросът не е в това да се противопоставяме, защото най-лесно е да критикуваш и да не предлагаш нищо, най-важното е да се търсят и да се намират работещи, ефективни и полезни за гражданите решения. Според АБВ, въпреки огромния труд, в публичното пространство се поставят още няколко въпроса. Например тези, свързани с Инспектората към Висшия съдебен съвет или съдийското самоуправление, но и там са възможни решения. Отчитаме като положително това, че не бяха използвани спорните текстове от антикорупционния закон, отнасящи се до анонимните сигнали и проверките с полиграф. За нас са важни промените, които се предлагат в текстовете, посветени на съдебните заседатели, на атестирането, на командироването, на електронното правосъдие. АВБ проведе и продължи да провежда срещи със съсловните организации, със заинтересованите страни, за да отчетем и тяхното мнение по финалния проект, но ще настояваме работата по тези глави да продължи, ако се налага, и след гласуването на първо четене, и ако постъпят предложения, които да подобрят Закона, те да бъдат подкрепени. АБВ няма да участва в договорки, внасяне и подкрепа на текстове, които биха били попречили на съдебната реформа. АБВ ще подкрепи Закона на първо четене по принцип и в цялост като знак за подкрепа за реформата в правосъдието, а между четенията ще запази своето право да предложи или да подкрепи текстове, които подобряват Закона. АБВ също така настоява Съветът по съдебна реформа да се произнесе и по постъпилите предложения между първо и второ четене. В противен случай, рискуваме да зачеркнем огромния положен досега труд и в крайна сметка отново да се върнем на кота нула в реформата на съдебната власт. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Аз, заедно с голяма част от колегите от Реформаторския блок, ще подкрепим Закона за съдебната власт, така както е предложен на първо четене, тъй като това е един Законопроект, който има за цел да завърши един много важен етап от съдебната реформа – един етап, който започна, надявам се да не прозвучи нескромно, но започна още с предизборната кампания на Реформаторския блок, където настоявахме и бяхме записали във всички програмни документи, че това е топ реформата за Реформаторския блок, продължи със Стратегията за съдебна реформа, с усилията на господин Христо Иванов по отношение на Конституцията и проектите в Закона за съдебната власт и беше поета и доразвита по един добър начин от госпожа министъра Екатерина Захариева, която, заедно, консултирайки го с останалите заинтересовани лица в съдебната власт, смятам, че постигна един Законопроект, който отразява мнението на мнозинството от хората в съдебната власт. В края на миналата година направихме петата поправка на Конституцията и приехме текстове, променящи основни положения, които да доведат до подобряване на съдебната система, а преди три месеца внесохме тези промени в Закона за съдебната власт, които прилагат на практика промените в Конституцията. Всичко това беше необходимо, но всички си даваме сметка, че няма как онези разпоредби, които са прекалено общи, бидейки разпоредби в Конституцията, да дадат реално отражение в обществото и по отношение върховенството на Закона и за справедливостта. Не така стои въпросът със сегашните промени в Закона за съдебната власт. Доверието в съда е изключително ниско, а също и в прокуратурата – под 10% е доверието в тези институции. Заради липсата на доверие у хoрата, липсата на схващане, че в съда ще получат справедливост, се стига до улично раздаване на справедливост, което виждаме всеки ден по криминалните сводки в телевизиите, което за едно демократично и развито общество не може да бъде факт. Очакванията в обществото са определено големи. Затова се радвам много да видя, че в този проект в Закон за съдебната власт са отразени няколко много важни принципа и се прокарват няколко много важни идеи. Едната е по отношение на самоуправлението на съдиите и на независимостта на съдиите; ясни и прозрачни конкурсни процедури, по-малко формализъм при атестациите, по-ясно дисциплинарно производство и електронното правосъдие. Всички тези въпроси са засегнати в този Законопроект. Целта на този Законопроект също така е да постигне една реална проверка на почтеността на магистратите чрез правомощията, които се дават на Инспектората към Висшия съдебен съвет. И въпреки че се чуха различни възражения по отношение на това, че Инспекторатът получава правомощия, които не може да поеме, получава функции, с които не може да се справи, аз смятам, че Инспекторатът на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание и независим орган, трябва да получи всички възможни правомощия, за да може самостоятелно, независимо и отговорно да се справи с толкова тежките пороци в съдебната власт като корупцията, търговията с влияние и всички останали процеси. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет е органът, който има възможност да доведе до връщане на доверието по отношение на това дали системата действа порядъчно и правилно. Разбира се, че има неща в Законопроекта, които могат да бъдат оправени. Все пак Законопроектът е над 200 параграфа и беше изготвен в изключително кратки срокове, както беше поставено като цел от новото ръководство на Министерство на правосъдието и няма как да няма неща за изправяне. Разбира се, че по отношение на независимостта на съдиите е направено много. Не толкова е направено по отношение на независимостта на прокуратурата и децентрализацията на прокуратурата, но, в крайна сметка, по отношение на нито един принцип за децентрализация или независимост не трябва да се изпада в крайности. Децентрализацията в прокуратурата, когато е в една прекалена крайност, може да доведе до неочаквани последици и явления. Има неща по отношение на оценяването, цифровите оценки при атестирането или приемането на оценката „много добър“ като оценка по презумпция, а не оценката „добър“ при оценяването на дейността на съдиите, които могат, разбира се, да претърпят промени, но всички забележки, които бихме имали към Законопроекта, не променят цялостното ни отношение към него, а то е позитивно, то е разбирането и схващането, че с този Проект на Закон за съдебната власт се прави нещо, което отдавна трябваше да бъде направено. Правят се детайлни промени в сфери по отношение на съдебната власт, които отдавна не бяха пипани, които, бих си позволил да кажа, че бяха хванали паяжини и бяха довели до скандали по отношение на председатели на отделения на различни съдилища в България, които можеха да бъдат избегнати, ако на съдиите им беше дадена възможност чрез общите събрания да вземат така важните решения и да се конкурират един друг, така че председателят наистина да бъде пръв между равни. Заради това и заради много причини и обстоятелства аз, заедно с част от колегите, ще подкрепим така предложения Законопроект. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Министерският съвет ни представи поредния Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който прави впечатление с обема си, и който по същността си е прекрояване на целия действащ Закон – може би 34-ото или 35-ото изменение, но всъщност това няма значение. Обсъждайки този Законопроект на първо четене, би следвало да си зададем въпроса: какви са точно целите на Законопроекта, каква е неговата философия, ако има такава, и какво ще произтече като резултат след като бъде приет и започне да действа? Тези въпроси, разбира се, са реторични. И отговорът е ясен. Цели се да се демонстрира реформа първо, за да се отчете нещо пред някога и второ, за да се демонстрира някакво усилие пред обществото, че съдебната реформа продължава и се прави опит да се подобри състоянието на правораздаването в нашата страна. За жалост и съдебната реформа, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, е като другите Ви реформи – объркана, безцелна, безпринципна, безлична, с неясен положителен резултат. Вносителят не показва в мотивите си ясна визия какво ще произтече от приемането на новата нормативна регулация след година, две, три или повече, какво точно ще се подобри в системата на така наречената съдебна власт, кои точно проблеми или недостатъци ще се разрешат с този Закон. Вместо това се декларират обтекаеми, привидно положителни цели и това се прави, за да не се носи отговорност за резултатите от тази „реформа“. Ние от БСП лява България няма да подкрепим този Законопроект и това беше ясно казано от тази трибуна, защото той е несъотносим, неадресиран, както обичат да казват колегите отдясно, към реалните проблеми на съдебната власт, не укрепва независимостта на магистратите, не създава реални законови предпоставки за ограничаване на влияние и корупция. Нашата позиция е ясна и последователна. Изтъкнахме я още при приемането на Стратегията, поддържахме я при изменението на Конституцията, поддържаме я и сега. Предлаганите от мнозинството законопроекти не водят до съществено подобряване на правосъдието. Ясно е за всеки и за всички: третата власт боледува, както боледува и цялото ни общество. Нейното функциониране не е добро. На обикновения гражданин не е осигурено върховенството на закона, няма еднакво точно и безпротиворечиво прилагане спрямо всеки. Едни могат да бъдат осъдени, за други трудно се завежда дори преписка за наказателно преследване. Не е осигурено правото на защита на физическите и юридическите лица, няма справедлив и относително бърз процес, включително при разрешаване на търговски или имуществени спорове. Едни лица са поставени в привилегировано отношение, а други са потърпевши. Никой не носи отговорност за съдебните грешки. Зле стоят нещата и с изтърпяване на наказанията. За нормалните магистрати няма сигурност и гарантирано справедливо кариерно израстване. Не се решава и въпросът за драстичната разлика в натовареността на магистратите и на съответните структури на съдебната власт. Всички ние, а и не само ние, имаме основателни съмнения, че в съдебната власт има достатъчно „гнили ябълки“, които я правят неефективна, че тази власт вероятно, или поне частично, не е независима и е под влиянието на политическия, олигархическия и престъпния елит. Според нас предлаганият Законопроект няма да промени състоянието и функционалността на съдебната власт и не осигурява адекватни нормативни регулации за премахване или поне съществено ограничаване на системните недъзи и проблеми. Затова БСП лява България няма да го подкрепи. Разглежданият сега Законопроект трябва да се оцени и в контекста или съобразно рамката на приетата с много усилия актуализирана Стратегия за продължаване на съдебната реформа. Тук съм длъжен да подчертая, че във връзка с приемането на тази актуализирана стратегия, ние от БСП лява България дадохме конструктивната си подкрепа и своя кредит на доверие. Уви, много бързо стана ясно, че Стратегията и действието на мнозинството не са насочени към разрешаване на реалните проблеми на съдебната власт или поне не на основните от тях, взети в тяхната взаимовръзка и в цялост. Например, какво ни предлагат с този Законопроект за прословутото съдийско самоуправление? То е дефинирано като средство за ограничаване на влияние или за борба с корупцията, стратегическа цел № 1, специфична подцел № 2, от Стратегията. Същевременно то е определено и като основна цел и достижение на предлагания Законопроект. Но всъщност нищо съществено не се променя, което да ограничи влияние или да предотврати корупция. Създаваме регулация, с която даваме привидно по-голямо значение на общото събрание на съответния съд, като някакъв вид, по-скоро, консултативен орган. Разбира се, че е добре да се даде право на общото събрание на съдиите да правят предложение за кадрови назначения, да дават мнения и да изслушват, да определят броя и съставите на отделения, но това не решава въпросите за външното влияние и борбата с корупцията. Тогава не се ли разширява привидно съдийското самоуправление, за да може да се използва общото събрание като една аморфна структура, свиквана от председателя на съда, зад която да се прикрие или чрез която да се наложи дадено кадрово или организационно решение, например в полза на дадена съдийска организация? Няма ли тази регулация да доведе до противопоставяне на различните групи магистрати по специализации и материя? Защо в него ще могат да решават 25% плюс един глас, при това по неясни правила? Защо се изключват командированите магистрати и те не са ли засегнати от решенията на общото събрание? Изобщо предлаганите изменения, не само свързаните с така нареченото „съдийско самоуправление“, поставят основателни въпроси за ефективността и резултатността на законовата регулация. Защо в новия Законопроект по същество се ограничава възможността дадено лице да участва като съдебен заседател? Защо магистратите, след като са били членове на ВСС или на Инспектората към ВСС, задължително се връщат на заеманата преди това длъжност и как точно ще се прави оценка на дейността им, която е и част от атестацията им? Какво се постига като отказваме на административните ръководители общото организационно и административно ръководство? Това ще доведе ли до по-ефективна работа на съответните структури и администрациите към тях? Какво променяме като определяме прокуратурата само като единна, а не и като централизираме и същевременно възлагаме повече правомощия на главния прокурор? Това ще направи ли дейността й по-ефективна и ще се намали ли престъпността? Ще спрем ли външното влияние или корупция с подаването на многобройни декларации или със Закона създаваме само повод за целенасочени проверки? Тези и ред други въпроси, които възникват при прочита на новия Законопроект, само показват според мен, че всъщност не се прави реформа, а поредна промяна, колкото и обемна да е тя. Още при приемането на Стратегията предупредихме, че БСП лява България е за реална реформа на съдебната власт, която ще подобри правораздаването. Обществото ни се разкъсва от неравенства, несправедливост и възникващи противоречия. Съдебната власт е тази, която може да ги регулира и възстанови справедливост, ако е независима, и ако прилага правилно Закона. Очевидно е, че мнозинството е предприело тактиката на постоянно продължаващата реформа, а не на постигане на по-добрия резултат. Затова този Законопроект ще е поредният, без особено съществен резултат. Затова този Законопроект не следва да се подкрепя. Ние си даваме сметка, че фундаменталните недъзи на съдебната власт произтичат от фундаменталните пороци на съвременното неолиберално общество и че в несправедливо общество, основано на неравенство и задълбочаващи се противоречия, трудно се постига върховенство на закона. Но това разбиране не може да е повод да се подкрепя постоянно продължаваща реформа, която същност е псевдореформа. Напротив, ние от БСП лява България се противопоставяме на този подход и ще направим всичко възможно да се промени реално правораздаване като гарант за правата на физическите и юридическите лица и като проявление на върховенството на закона. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Като слушах дебата досега, да Ви призная директно дълбоко се усъмних дали има нужда отново да повтаряме предимствата и приоритетите на настоящия Законопроект, да припомняме историята назад във времето как стигнахме до настоящия Законопроект или респективно да направим сравнителен анализ колко бяхме смели в планиране на мерките в актуализираната Стратегия за реформа в съдебната система, или да ги оставим назад във времето. Колегите от опозицията обаче, които концентрират настойчиво дебата върху две теми, очевидно следва да получат не достойни по дължина и протяжност отговори, а бих казал, отговори в тяхната конкретика. Аз съм убеден, че и в дебата в Правна комисия те се убедиха точно в противното. Двата акцента бяха по отношение на съдийското самоуправление – допустимо ли е то и в каква степен? Спомнете си актуализираната Стратегия. Всички ние тогава, включително и колегите от БСП, приветствахме отварянето на възможността за съдийско самооуправление като една форма на контрол, на самоконтрол, като форма и инструмент за преодоляване на зависимостите. Ако съдиите останат в сегашната си степен на ангажираност, бих казал, по отношение на вътрешните си взаимоотношения в институцията, в която правораздават – да, те ще останат също толкова зависими, ще останат също толкова дезинтересирани, но ще останат и също толкова пасивни, колкото бяха и сега. Идеята за самоуправление очевидно даде възможност и в момента магистратското съсловие определено е в подем – по отношение на вярата, убеждението и надеждата, че вече вижда, среща активна политическа воля, която постига конкретни резултати. Какво лошо има в това съдиите и магистратите да знаят и да участват във вземането на решения по основни въпроси, които касаят организацията на тяхната дейност в институцията, в която правораздават? Ами, не е лошо! Напротив, другото е лошо, защото като не знаят, се вихрят подозрения, нанасят се и се наслагват негативни отношения. Какво лошо има в това – работата да се дели, да се разпределя от общото събрание, да се знае какво е разпределението по материи. Какво лошо има в това съдиите да имат отношение към кандидатурите? Досега всички критикуваха и обясняваха как по неясен, тъмен способ задкулисието номинира по някакъв начин кандидатурите в съдебната система. Това е точно обратното, абсолютно обратното, така че нека да знаят, нека да имат възможност да изразят мнение, становище, отношение. Ангажиментът на съдиите към правосъдието и неговата организация е също толкова голям, колкото и нашият, дори техният е много по-голям, защото работят пряко и непосредствено в тази среда. Те знаят детайлите, които биха могли да им помогнат да се самоорганизират по-добре. Не искам да въвеждам внушение за вътрешна параноичност или въобще да говоря, че формата на самоуправление е и форма на самоконтрол. Нека заложим на прозрачността – това е позитивното, към което се стремим. Тук рязко ще се разгранича от всякакви твърдения на оратори от опозицията, които казват, че правим нещо конюнктурно. Нищо конюнктурно не правим. Това са изисквания, които колегите ни по всички механизми, по-всички взаимоотношения ги говорят да не кажа от десетилетия, но активно ги говорят през последните 5 – 10 години. Не критикувайте вносителя, че има куража да предложи тази стъпка! Дано тази стъпка е достатъчно смела! Искам да кажа едно изречение по притеснението: „Ама, знаем ли какъв ефект ще има това самоуправление?!“. Нали затова сме законодатели? Нали затова приехме специално изменение в ключовия нормативен акт, който урежда законотворчеството – в Закона за нормативните актове. Би следвало всеки закон освен на предварителна да подлежи и на последваща оценка. Никой обаче не знае това, защото не сме го виждали. Нека да стартира, да го видим и ако се открият или се проявят дефекти, то съответно има възможност да бъдат коригирани. Според мен обаче не може и не бива да губим интереса на магистратите, защото разчитаме този интерес и ангажимент да бъдат двигателната сила на реформата в съдебната система. По втората тема – за Инспектората, едва ли на този етап и на първо четене можем да бъдем категорични и изчерпателни по отношение на разширяване на правомощията на Инспектората конкретно по отношение на детайлите. Аз застъпих тезата и в Правна комисия, продължавам да коментирам и мисля по нея. Безспорно трябва да имаме хармоничен режим по отношение на отговорността, проверката за конфликт на интереси, почтеността и така нататък както към висшите държавни служители, така и към магистратите. Тук ще си позволя една скоба, защото лично аз професионално бях много изненадан. Мислех, че съдиите, колкото добре пишат решения, тоест съдебни актове, също толкова добре пишат и нормативни актове. За мое учудване, а също и с известно притеснение останах с впечатление за себе си, че боравят по- несигурно с нормативните текстове, по-трудно формулират ясна воля, имат обаче огромни притеснения и подозрения при тълкуването и извличането на ясния и точния смисъл на правната норма. Признавам, че това ме притесни. По този въпрос обаче имаме възможност и да се самокоригираме, и да работим между първо и второ четене, а и на самото второ четене. Тук безспорно би следвало да сме прецизни. Ще завърша със следното, макар да имаше много изказвания, но за да не отнемам времето. Аз няма да се присъединя към констатациите, които направи колегата Методи Андреев, и не бих искал да ги коментирам. Заявявам позицията на нашата парламентарна група, че подкрепяме изцяло внесения Законопроект от Министерския съвет и министъра на правосъдието. Искам да подчертая сериозната и значима роля на работата, свършена от министъра и от Съвета за съдебна реформа. Това е нов инструмент, който доказа приложимостта и ефективността си, особено при решаването на толкова тежки и сложни нормативни казуси. Искам също така да кажа и добри думи за прекрасното участие на министъра, който много успешно балансираше крайни спорни тези и противоречия, и се стигна всъщност до консолидиран и в голяма степен приет от всички нормативен акт. Опозицията каза нещо много интересно. Не бих искал адхок да го коментирам. Принципно няма как Съветът за съдебна реформа да гледа между първо и второ четене предложенията за второ четене. Това нещо го няма в Правилника ни. То обаче има смисъл и не бива да го пренебрегваме като предложение. Поставям си като задача да намерим решението, защото е хубаво дебатът, който беше в Съвета за съдебна реформа, да се осъществи и по отношение на текстовете с предложения между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, аз с интерес изслушах Вашето изказване. Останах озадачен специално от тезата Ви: дайте да видим сега, да пробваме какво ще се случи. Предварително не можем да кажем какъв ще бъде ефектът от тези промени. Нека да видим и ако се налага, тогава ще се самокоригираме. Когато предварително е ясно, че дадена идея крие сериозни рискове, мисля, че подходът проба – грешка, не е най-добрият подход! Когато предварително е ясно, че залагаме сериозни мини във функционирането на органите на съдебната власт чрез въвеждането на този вид самоуправление, мисля, че е по-добре по възможност предварително да ограничим, да обезвредим тези мини, отколкото да чакаме да избухнат след това и после да се чудим, че да, пробвахме, но явно сме сбъркали. Вие казвате, че този инструмент създава възможности за самоконтрол. Какъв самоконтрол? Само давате правомощие на общите събрания, тоест на Съюза на съдиите – да си го кажем право в очите, да участва вече съвсем явно и открито във всички управленски и кадрови решения в съдебната власт. И след това да се самоконтролира?! Как ще се самоконтролира? Те ще участват, ще номинират, ще изслушват, към тях ще се поемат ангажименти и след това Вие ще очаквате някакъв самоконтрол?! Няма да има самоконтрол. Просто ще бъдат обезличени административните ръководители. Виждате, че двамата висши представители на административните ръководители в съдебната власт – председателят на ВКС и председателят на ВАС, изразиха крайни резерви по отношение на тези идеи за самоуправление. Крайно време е, освен на представители на редовите магистрати, да се чуе гласът и на административните ръководители, за да се види докъде може да се стигне по този път. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Казак, точно това се опитах да обясня – че не иде реч за мина, а иде реч за благо. Ние това благо го дефинирахме като цел, като стремеж да бъде постигнато още в актуализираната Стратегия. Казахме, че ще развиваме съдийското самоуправление. Не сме писали в Стратегията „Самоуправлението е минно поле“, затова давайте да го обезвреждаме. Ще продължа да твърдя, че самоуправлението в която и да е форма – в интензивната, в умерената или в минималната, винаги е достижение за една затворена система. Няма как да е иначе. По отношение на тезите и становищата на административните ръководители – аз лично много внимателно ги слушах и много внимателно ги възприех. Вероятно ще проявя известна склонност да бъдат подкрепени техни предложения, за да се намери действително ефективен баланс. Но дайте да помислим: Съюзът на съдиите откъде накъде се яви голямото зло? Не знам дали е голямо зло даже защото отскоро знам за тази професионална организация – мисля, че тя е престижна съсловна магистратска организация. Ако има някакъв стремеж една съсловна организация да превземе общото събрание, какъв е проблемът да има, да кажем, съюз или асоциация на другите съдии? Точно това е полето, в което трябва да се прояви плурализмът, дебатът. Нека да отворим такава възможност. Аз лично се притесних заради това, защото ценя високо съсловните организации на съдиите, но се изненадвам, че сега трябва да бъда предпазлив и скептичен по отношение на тях. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи Законопроекта, но все пак е добре да обърнем внимание на няколко важни момента. Когато се правят изказвания, уважаеми колеги народни представители, те трябва да са насочени в две направления. Едно от направленията е обикновеният, нормален български гражданин, който жадува за справедливост, за справедлив процес и правилно раздаване на правото. Интересна е тезата на опозицията, която казва: „Ние няма да подкрепим Законопроекта“. Тоест по презумпция следва, че ние ще искаме да действа старият Закон, който е натрупал – имам предвид, че опозицията иска това, всичките тези негативи в годините, това огромно недоверие към съдебната власт – създал е огромен дефицит на доверие към същата тази съдебна власт. Тоест това казва опозицията. Жалко ми е, дори ми е мъчно, че в същото време има една опозиция, която стои рехаво от ляво – вероятно по-голямата част в момента ядат черешите на омбудсмана, това е тъжно наистина. Когато разглеждаме Закон за съдебната власт, е добре да отчетем няколко важни неща, които са въпрос като че ли на забравена памет. Една част от Законопроекта, уважаеми колеги, всъщност са приложими действия вследствие на промените в Конституцията. Тези действия – 209 народни представители гласуваха за промяна на Конституцията, беше необходимо да бъдат извършени в този Закон, както и в поредица други. Естествено, няма как да кажем, че има перфектен закон. Едва ли тук някой ще се похвали, че е внесъл перфектния закон през годините или му предстои да внесе такъв. Мога само да кажа, че бяха проведени няколко изключително конструктивни, диалогични срещи на министъра на правосъдието с Парламентарната група на Патриотичния фронт. Бих обърнал внимание, че все пак има един проблем в Закона, ако мога така да го нарека, свързан с контрола върху работата на прокуратурата. По-точно тази част от работата на прокуратурата, която води до това огромно недоверие в гражданите и която се изразява в отказ за образуване на досъдебно производство. Ето в тази посока може би трябва да се помисли по-добре, защото, за огромно съжаление, статистиката сочи, че когато гражданите са активни и подават жалби до същата тази прокуратура, над 85% от тях са увенчани с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. По-неприятното е, но все пак виждаме, че тук има воля и е работено в този Законопроект за осъществяване на контрол от висшестоящ прокурор, който да посочи пороците на съответното постановление на съответния прокурор, за да бъдат те отстранени и евентуално да бъде извършено справедливо разследване, което да повиши доверието на обикновения гражданин към съдебната власт. Повтарям, ние ще подкрепим Законопроекта с ясната цел, че това е добър и смел опит за промяна. Много е изтъркана тази дума „реформа“. Имаме си нормални, хубави български думи – „промяна“. Бих призовал и останалите колеги да подкрепят Законопроекта, неговата философия, а между първо и второ четене, естествено, всеки има своята възможност за съответните мотивирани предложения, които да направят Закона пό съвършен. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Вземам процедура по начина на водене и Ви моля да прекратявате дебелашките опити за иронизиране на някоя парламентарна група, която и да е тя. Моля да направите забележка най-малкото на преждеговорившия в тази връзка. Не е уместно тук, от тази трибуна, по такъв начин да се правят тези опити за иронизиране, на която и да е група. Няма и да коментирам самото изказване на преждеговорившия по отношение на това как един закон подкопавал доверието в системата – това просто е уникално изказване. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Процедура.

Вие дадохте процедура преди реплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега Байрактаров, вземам думата, за да Ви изясня каква е ясната позиция на Българска социалистическа партия лява България. Ние просто не желаем да сме съотговорни във Вашите нескончаеми опити – това е нашата позиция. Законът за съдебната власт е достатъчно сериозна юридическа материя, за да си играем на грешки и опити.

Кой го казва?

Вие го казахте. Вие го казахте в изказването си. Разберете, не желаем да бъдем съотговорни с Вашите опити. Според нас те са нескопосани – това е.

Уважаеми господин Председател, въпреки че нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и дадохте процедура на колегата Попов, все пак ще се възползвам от моето право на дуплика, а веднага след това ще искам и процедура по начина на водене. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Господин Георгиев, в ляво от мен стои стенографът, можете да се запознаете подробно със стенограмата от това заседание и от моето изказване и ако Вие намерите една дума, с която да съм казал, че Законът за съдебната власт е нещо несериозно и несериозно дело, ще стана от тази трибуна да се извиня. Но да ми вкарвате думи, които не съм казвал, е, първо, недостойно от гледна точка на това, че сте юрист, и второ – показва за пореден път безсилието да се опитвате да се правите на опозиция, но, за съжаление, дори и тази роля не можете да играете като политическа сила, което е жалко. Казвам: жалко, защото винаги е добре да има силна опозиция в едно Народно събрание. Оттам нататък би било добре да си извлечете поуката от това, което казах. Пак ще го повторя: да говориш за недоверие, което е създадено от сега действащия Закон за съдебната власт в голяма степен, и да искаш да продължи да действа същият този Закон е вече несериозно. Всеки опит за промяна, който е свързан и с промените в Конституцията, както Ви казах, трябва да бъде поощряван. Ние затова подкрепяме този Законопроект и го изразяваме и ясно, и отговорно. Вие може да проявите и да изразите цялото си творчество между първо и второ четене, да предложите алтернативи и ако те бъдат хубави, ако са полезни за българската съдебна система и за българското общество, аз лично ще ги подкрепя, само че не виждам дори и такива действия от Ваша страна, както в много случаи по много други законопроекти. Благодаря Ви за вниманието. А сега, господин Председател, моля за процедура по начина на воденето. Уважаеми господин Председател, Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ясно и категорично е регламентирал в кои случаи следва последователността след изказването. Вие нарушихте Правилника, като дадохте право на процедура, с която да се направи опит за цензура на моето изказване. Българската Конституция ясно и точно е регламентирала – ако не я знаете, аз ще Ви припомня – че България е република с парламентарно управление, което се извършва според законите и Конституцията на тази държава, а народният представител има пълната свобода и право от трибуната на Народното събрание да изразява свободно своето мнение. Не виждам нищо обидно някой да хапне от черешите на Омбудсмана на Република България. Даже и аз ще отида да го направя след малко, след като гласувам.

И тъй като Вие нарушихте Правилника, вземете си бележка друг път да не го нарушавате и да не давате процедури, а след това да давате право и за реплики.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Нямах възможност да присъствам на дебата в Правната комисия по отношение на разглеждането на първо четене на Законопроекта, но, както даде възможност министърът и Съветът по съдебна реформа, всички парламентарни групи бяхме поканени на този Съвет. Аз се постарах да присъствам на всички заседания на Съвета по съдебна реформа за разглеждането на Закона за съдебната власт. На първо място, искам да поздравя министър Захариева, защото може би това е първата работна група, първият Експертен съвет, на който присъствам, на който се вършеше професионална работа от най-добрите професионалисти в тази сфера в Република България. Само няколко думи за тези, който не са запознати с работата на Съвета. Идваха предложения от най-добрите магистрати в страната, от най-добрите представители в съдебната власт и там те бяха одобрени. Недоумение за мен е фактът, че някои от същите тези хора впоследствие предложиха други неща, а вътре на самите заседания, смятам, че беше постиган консенсус. Госпожо Министър, ние сме може би единствената парламентарна група, която не подкрепи Стратегията за съдебна реформа на министър Иванов. Според нас имаше много пропуски, неопределености и неточности, но методично и неотклонимо подкрепяхме всички разумни предложения в измененията на Конституцията, имахме нашите предложения. Цялата парламентарна група единодушно подкрепихме измененията в Конституцията. Като продължение на тази си политика ще подкрепим на сто процента и като Парламентарна група БДЦ-Народен съюз това, което предлагате днес. Няма да влизам в детайли. Смятам, че дебатът продължи прекалено дълго. За нас днес е важен принципът. Ние, всички ние поискахме съдебна реформа, дори и ние, които не гласувахме за Стратегията, която бе гласувана преди повече от година и половина в тази зала. Няма как да постигнем съдебна реформа, без да гласуваме Закона на първо четене. А който има някакви съображения, каквито и да са те, ние сме готови да разгледаме и тях и да ги подкрепим като текстове за второ четене. Призивът ми към колегите народни представители е да подкрепим този Законопроект за съдебната власт на първо четене, а оттам насетне всеки да представи своите предложения. Благодаря.

Уважаема госпожо Министър, господин Председател, уважаеми колеги! Многократно бе казано по време на дебата в тази зала, че предложеният Законопроект има добри и лоши страни. Той е безспорно добър в частта, уреждаща съдийското самоуправление, и безспорно слаб по отношение на необходимата промяна в българската прокуратура, в преодоляването на тежките недъзи на българската прокуратура. Повечето от досега говорилите стигат до извода, че балансът между силните страни и слабостите на Законопроекта са крачка напред. Добавят още нещо – този баланс е поправим, като бъде провалена между първо и второ четене и частта, свързана със съдийското самоуправление. Това чухме много ясно още от момента, когато то беше отхвърлен от Висшия съдебен съвет, и в изказванията на повечето политически представители на българската прокуратура, макар тя да не би трябвало да има политическа роля. Сега е време да кажем добър ли е или е лош този баланс по принцип, ако приемем, че Законът оцелее между първо и второ четене, в което имаме всички основания да се съмняваме, включително въз основа на днешния дебат. Отговорът ни е ясен. Не, не е добър закон, който предвижда семпли промени в сферата на съдийското самоуправление и още по-семпли промени в реформата на българската прокуратура. Не е крачка напред, ако увенчаваме съдебната реформа с акт, който се надяваме да не бъде променян още догодина, при положение че не засягаме болната част, при положение че не лекуваме болестта. Както с промените в Конституцията, с редакцията между първо и второ четене, така и с този Закон ние бихме задълбочили промените на българската съдебна система поради отказа да ги назовем, поради очевидната липса на смелост да ги засегнем законодателно. Няма как да проработи такава реформа, при положение че не се посочва основният проблем, а той е липсата на преследване на корупционни практики както в съдебната власт, така и в прокуратурата, така и в изпълнителната власт. И в трите сфери това е отговорност на българската прокуратура – че не се назовава тежкият десетилетен проблем с политическата роля на българската прокуратура в българския политически живот, че не се назовава тежкото смесване на функции между прокуратура и изпълнителна власт, което води до разпъване на общ чадър над корупцията от двамата най-влиятелни мъже в държавата. И забележете, не говоря за Бойко Борисов и Сотир Цацаров, а за българския премиер и българския главен прокурор, които и да са те, тъй като проблемът съществува много отпреди Борисов и Цацаров. Очевидно е, че ако приемем този Закон, той ще продължи да съществува много след Борисов и Цацаров. Така най-тежките проблеми на нашето общество ще останат незасегнати, независимо от политическата промяна, защото в България политическата корупция, полагането на чадър върху нея и недопустимата политическа роля на прокуратурата са проблем, който съществува, независимо кой е в изпълнителната власт. Тя се сменя, проблемите остават и така ще продължи да бъде. Не е случайно, че 68% от българските граждани заявяват категоричната си подкрепа за съдебна реформа по румънски модел. Нищичко от подобна съдебна реформа, хей толкова малко не е застъпено в този Законопроект и беше ясно, че ще бъде така, още от момента, когато бяха приети редакциите на второ четене на промяната в Конституцията. Както видяхме преди година и вече два пъти го споменах, проблемът дали този Закон ще остане наполовина добър, наполовина лош, изцяло добър или изцяло лош, е нещо, което изобщо няма да разберем днес. Ключът е между първо и второ четене. Не е случайно, че чухме заявките на АБВ и ДПС – партиите, които изиграха основната роля по мократа поръчка, по проваляне на консенсуса за Конституцията. Ние вече очакваме техните предложения, както и мълчаливата активност в гласуването в подкрепа на ГЕРБ, която ще настъпи на второ четене. Този Закон може да стане между първо и второ четене много по-добър. Може да стане и много по-лош. Между първо и второ четене ще се реши дали става дума за семпла реформа или за пълна имитация. По тази причина народните представители от Демократи за силна България и от Гражданската квота на Реформаторския блок няма да участваме в гласуването на първо четене на този Законопроект. Защото въпросът какво ще се случи с него, е въпрос между първо и второ четене. Сега, госпожо Захариева, ще получите от нашата група един глас „за“ заради разумните реформи в съдебната система, които предлагате, един глас „против“ заради липсата на промяна в прокуратурата. Други гласове няма да има! (Смях и оживление в залата.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кънев, ако има държавник, лидер, който да е нанесъл най-големи щети на съдебната власт, то това е бившият председател на Демократи за силна България Иван Костов. Ако има партия, която да е станала синоним на овладяване изцяло на съдебната власт в трите й измерения – съд, прокуратура и следствие, то това е СДС, когато неин председател беше Иван Костов и когато министър-председател на тази страна пак беше Иван Костов. Тогава той и партията, която ръководеше, правителството, което тогава управляваше държавата, си напазаруваха, си назначиха всички висши ръководители на съдебната власт. Тоест имаше тотално сливане на изпълнителната и съдебната власт. И сега точно от Демократи за силна България да излизат най-големите обвинения и критики, че видите ли, някой друг бил променил хода на съдебната реформа в грешна посока, ми се струва доста, доста, доста, меко казано комично. Когато ние от Движението за права и свободи приемахме всички изменения в Конституцията по време на преговорите за членство на България в Европейския съюз, благодарение на които изменения в Конституцията България покри всички критерии и стана член на Европейския съюз, нито Вас Ви имаше, нито Демократи за силна България имаха участие във властта. Тогава, когато ДПС участва в съдебната реформа, тогава нещата се случват добре. Ние ще продължим да имаме такъв конструктивен подход, защото за нас европейската същност на България е над всичко! Благодаря.

Уважаеми господин Казак, изобщо не съм учуден, че за периода от 15 години, в които господин Костов е извън властта в България, той е виновен, че не се е случила никаква съдебна реформа. Това е добре познат фолклор – изобщо няма да се занимавам с него. Между другото, ДСБ многократно е отчитало, че не се е справило, нашите представители в тогавашния Съюз на демократичните сили не са се справили с отговорностите, свързани със съдебната реформа през 1997 – 2001 г., когато в този парламент имаше може би достатъчно конституционно мнозинство за по-смела реформа. Съюзът на демократичните сили тогава се изкуши да използва лостовете, предоставени на политическата власт от лоша Конституция и лоши закони, вместо да промени лошата Конституция и лошите закони и има огромен грях по тази причина към българското общество. Този период обаче свърши преди 15 години. През следващите 15 години – десет години официално във властта е Движението за права и свободи, шест години официално във властта е Българската социалистическа партия, други шест години официално във властта е Политическа партия ГЕРБ. Всички тези партии обикновено заедно, включително и с Движението Симеон II, когато той имаше най-много народни представители, обикновено в сговор, направиха същата фатална грешка, която преди повече от 15 години направи Съюзът на демократичните сили – вместо да променят системата, решиха да се възползват от нея, за да се стигне до сегашното отчайващо състояние както на съдебната система, така и на цялостното държавно управление поради непрекъснато напредващата и непреследвана от ефективна прокуратура политическа корупция. Аз няма да отхвърлям Вашите обвинения за преди 15 години. Ще кажа, че те са изцяло валидни към днешния ден, и към днешния ден пълната отговорност за това каква реформа ще има в съдебната система в България носят тези, които ще гласуват този Законопроект за съдебната власт, включително и редакциите, които очакваме между първо и второ четене, както отбелязах. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратка. Чух доста конструктивни предложения и доста неоснователни критики към Законопроекта. Ще се огранича само до съдийското самоуправление. Чух неща от типа, че предлаганият Законопроект ще затрудни работата, ще обезличи председателя. Уважаеми дами и господа народни представители, структурата на съда е различна от структурата на прокуратурата. Там председателят е пръв сред равни. Нека да не обиждаме съдиите и техните административни ръководители като презюмираме, че те няма да се справят с този Закон, че няма да имат интерес да участват във важните за съда решения, че за тях е без значение кой ще бъде техният председател или заместниците му, че за тях е без значение каква ще бъде нормата на натовареност за техните съдилища. Тази част от Законопроекта е обсъждана в Съвета за съдебна реформа и беше подкрепена с огромно мнозинство. Считам, че в Законопроекта е постигнат баланс между това да се носи отговорност от председателя, да се дава възможност той да взима и непопулярни решения – понякога и такива са възможни, във връзка със защита на обществения интерес и в същото време той да не се превръща, или да има скрити форми на влияние върху независимостта на съдиите в съответния съд. Искам да обърна внимание и на частта за Инспектората. Дами и господа народни представители, това са правомощия на Инспектората, които бяха дадени от Вас с Конституцията. В Инспектората би трябвало да се избират юристи с високи професионални и морални качества. Не приемам твърдението, че те няма да се справят с правомощията, дадени им по Конституция. Ние трябва да им създадем всички условия да се справят, защото те вече са действащо право в Конституцията. И нашата задача беше в Закона да разпишем подробно процедурите. Неприемам, че в Законопроекта има и неясни текстове от типа на основателно съмнение. Основателно съмнение, господин Георгиев, е термин, който се използва поне в пет или шест закона, за които се сещам, и то процесуални закони – и НПК, и АПК, и ГПК, и редица други закони, ако се не лъжа и ДПК. Това е термин, наложен в българското право от десетилетия, и мисля, че е ясно как се прилага той. По отношение на прокуратурата. Господин Кънев, за Ваша информация ще Ви изпратя – чух много критики, че нищо не се пипа, че се прави отстъпление от предишния Законопроект – помолих екипа ми да направи сравнение между Законопроекта, обявен миналата година и Законопроекта, който в момента е на Вашето внимание. В един табличен вид много ясно се вижда, че в този Законопроект се развиват още повече неща. Беше критикувана контролната и ревизионната дейност, която са извършили главният прокурор и административният ръководител. Ще дам само един пример – в предишния Законопроект, този текст не беше пипнат от сега действащия закон. За първи път ние даваме определение – това е за господин Андреев – в § 1 на „Допълнителните разпоредби“ има изрично определение в какво може да се състои контролната и ревизионната дейност на главния прокурор. Прочетете, за да видите, че тя се осъществява само за проверка да се види дали се прилага правомощието по Конституция – точно и еднакво прилагане на законите. Както всеки административен ръководител, включително и административният ръководител на съда може да предлага дисциплинарно производство с цел да се установи дали има нарушение на съответния прокурор. Това важи, включително и за административния ръководител на съответния съд. Надявам се да подкрепите Законопроекта, защото той има ясна цел, описана подробно в мотивите. Абсолютно съм съгласна и тя – от всичките политически партии се каза – се чака преди всичко от българското общество. Считам, че беше свършена много работа в работните групи. Благодаря на всички, които участваха в тях: и на органите на съдебната власт, и на неправителствения сектор, и на адвокатурата, и на другите институции, които участваха. Надявам се да подкрепите Законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми, господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 654-01-54, който беше приет в залата на първо четене на 23 юни 2016 г. Спомняте си, че тогава с оглед удължаване на времето и невъзможността да се направи това предложение, остана да се направи в нормално пленарно заседание – дебатът за дефиницията на ислямски фундаментализъм. Моля за максимално дългия срок за предложения между първо и второ четене.

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД Относно Решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 22 юни 2016 г., разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ и на основание чл. 89, ал.7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да приеме следния Проект на решение: Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 89, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по труда, социалната и демографската политика, както и процедурата за избор от Народното събрание. I. Предлагане на кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт и представяне на документите им. 1. Предложения за управител и подуправител на Националния осигурителен институт се правят от народни представители или от парламентарни групи. Българските неправителствени организации може да правят предложения за управител и подуправител на Националния осигурителен институт до народните представители и парламентарните групи. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация, това се отбелязва в него. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по труда, социалната и демографската политика чрез председателя на Народното събрание в 21-дневен срок от приемането на процедурни правила от Народното събрание. 2. Предложенията за управител и подуправител на Националния осигурителен институт се придружават с писмени мотиви, които аргументират високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи: а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – Приложение № 1 към Решението; б) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – Приложение № 2 към Решението; в) подробна автобиография; г) диплома за завършено висше образование; д) свидетелство за съдимост; е) декларация от кандидата, че за него не са налице обстоятелствата по чл. 39, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от Кодекса за социално осигуряване, по образец – Приложение № 3 към Решението; II. Публично оповестяване на документите 1. Внесеното предложение, заедно с приложените към него документи, се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 7 дни преди изслушването. 2. Публикуването на предложението и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни. 3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по труда, социалната и демографската политика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени. 4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по труда, социалната и демографската политика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени. 5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. 6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I“ № 1, Комисия по труда, социалната и демографската политика, или по електронен път на e-mail: ktsdp@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. IV. Изслушване на кандидатите 1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по труда, социалната и демографската политика проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на съответните изисквания за заемане на длъжността, за която е предложен. 2. Изслушването се провежда в открито заседание на Комисията по труда, социалната и демографската политика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. 3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите за управител и подуправител – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата. 4. Кандидатите за управител представят тяхната концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 15 минути на кандидат. Кандидатите за подуправител представят тяхната концепция за дейността на Националния осигурителен институт – до 10 минути на кандидат. 5. Комисията по труда, социалната и демографската политика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за управител и към кандидатите за подуправител по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител за кандидат. След изчерпване на зададените въпроси към съответния кандидат от всички народни представители кандидатът отговаря – до 10 минути. 6. Председателят на Комисията по труда, социалната и демографската политика задава в резюме въпросите на лицата по чл. 89, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор. 7. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. 8. Комисията изготвя по смисъла на чл. 89, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването, в който са представени кандидатите. Ако са изслушани няколко кандидата за дадена длъжност, Комисията по труда, социалната и демографската политика изготвя доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилагат проекти и решения за избор на всеки кандидат за управител и подуправител на Националния осигурителен институт. 9. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата. Процедурата не спира и когато няма предложен кандидат за някоя от длъжностите. V. Избор на управител и подуправител на Националния осигурителен институт от Народното събрание. 1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати. 2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика. 3. Вносителите на предложения представят кандидатите за управител и подуправител – до 2 минути за всеки кандидат. 4. Провеждат се разисквания по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 5. Народното събрание избира поотделно управителя и подуправителя на Националния осигурителен институт. 6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидата за една длъжност гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго. 7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“. 8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“. 9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор. 10. Когато някой от кандидатите за съответната длъжност се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност. 11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.“ Към Проекта за решение, уважаеми господин Председател, са приложени: Приложение № 1 към Решението, Приложение № 2 и Приложение № 3.

Благодаря, господин Председател. Моля, първо, за процедура. В залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Пламен Димитров, господин Мирослав Туев – заместник директор на дирекция „Контрол“ в НАП, и началник отдел „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП.

Благодаря. „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2016 г. На заседание, проведено на 16 юни 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Фейзи Бекир – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”. Законопроектът беше представен от господин Фейзи Бекир. Законопроектът за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) цели предотвратяване на възможностите за злоупотреби чрез ефективна превенция и борба с данъчните измами в областта на данък върху добавената стойност. Със Законопроекта се предлага механизъм, съгласно който, при осъществяване на търговия с течни горива, лицата се задължават да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Задължението за предоставяне на обезпечение ще възникне, когато данъчно задължено лице за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива с обща стойност на данъчните основи по доставките над 25 хил. лв., вътреобщностно придобиване на течни горива с обща стойност на данъчните основи на придобиванията над 25 хил. лв. или получи освободени за потребление течни горива по чл. 20 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 хил. лв. Размерът на обезпечението ще е 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на течните горива за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 хил. лв. Когато лицето не е извършвало облагаеми доставки, вътреобщностно придобиване или не е получавало освободени за потребление течни горива по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност над 25 хил. лв. в предходния данъчен период, размерът на обезпечението ще се определя върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаеми доставки/придобивания на течни горива или стойност на течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 хил. лв. Режимът ще се прилага по отношение на търговците, които са рискови, като лицата-вложители на течни горива в данъчни складове и лицата-посредници в търговията с течни горива. Предложените промени са продиктувани от високата степен на риск, идентифициран при търговията с течни горива, както и фактът, че в схемите за данъчни измами участват голям брой лица, което изключително много затруднява и намалява ефективността от административния контрол върху задължените лица, като същевременно налага използване на ресурс за детайлен анализ на риска от участие в схеми за данъчни измами на отделните задължени лица. Характерен за търговията с течни горива е и 24-часовият цикъл на реализация на стоките от доставчик до краен потребител, което е допълнителна пречка за конвенционалните контролни дейности. Данъчните измами с течни горива водят и до значителни загуби за държавния бюджет. Данните от изготвения от НАП анализ на риска „Намаляване на данъчните задължения чрез непълно отчитане на приходи от продажби на твърди, течни и газообразни горива от задължените лица, осъществяващи дейност „Търговия с твърди, течни и газообразни горива“, показват тенденция на нарастване на щетата за бюджета от този риск – от 55 млн. лв. за 2013 г. и 99 млн. лв. за 2014 г., оценката за размера на тази щета за 2015 г. възлиза на 109 млн. лв. Предлаганият механизъм представлява и предпазна мярка за коректните икономически оператори от сделки с некоректни доставчици на течни горива, участващи в схеми за данъчни измами. Със Законопроекта се предлага Националната агенция за приходите да създаде и да поддържа електронен публичен регистър – част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който ще се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението. Целта на предложението е да се осигури правна сигурност за получателите по доставки на течни горива, че техните доставчици са обезпечили задълженията си за ДДС и в случаите на укрит данък от доставчик претенцията на държавата да не бъде насочена към получателя по доставката. С цел да се осигури ефективност на предлаганата мярка се предвижда възможност да бъде прекратена регистрацията по ЗДДС на лице, което не е предоставило в пълен размер обезпечението или не е предоставило обезпечението в срок, както и налагането на административнонаказателна санкция. Предвиден е преходен период, съгласно който в едномесечен срок от влизането в сила на предложените разпоредби, лицата, за които се отнася режимът, следва да предоставят необходимото обезпечение за доставките с течни горива. След представянето на Законопроекта се проведе обсъждане, при което членовете на Комисията се обединиха около становището за принципна подкрепа на Законопроекта. След обсъждането се проведе гласуване със следните резултати: „за“ – 17 народни представители, „въздържал се“ – 1 народен представител, без „против“. Въз основа на гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение да удължим времето до приемане на този Законопроект с гласуване. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, много колеги не можаха да гласуват и сега влизат. Моля да подложите на прегласуване това предложение, тъй като след съвсем кратко време ще гласуваме Законопроекта.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД на Комисията за енергетика относно Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2016 г. Заседанието беше проведено на 23 юни 2016 г. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите Фейзи Бекир – заместник-министър, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, Ирена Христова и Искра Гърбелова – началници на отдели в същата дирекция, представителите на Националната агенция по приходите, Васил Панов – директор на дирекция „Контрол“ и Мирослав Туев – началник отдел „Методология на процеса и правни становища“ в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“. След кратки, но съдържателни разисквания Комисия взе решение с 10 гласа „за“, без „против“ и 6 „въздържали се“ да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.“ Благодаря Ви.