30 юни 2016 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, господин Пайович – председател на Скупщината на Черна гора! Представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. На заседание, проведено на 23 юни 2016 г., Комисията по отбрана разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерския съвет на 16 юни 2016 г. На заседанието присъстваха 12 народни представители. В Законопроекта се предлага Народното събрание със закон да ратифицира Протокола за присъединяването на Черна гора към Северноатлантическия договор на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, предвид на факта, че Протоколът представлява допълнение към Северноатлантическия договор. Същият е подписан на 19 май 2016 г. в Брюксел. В мотивите на вносителя е изтъкнато, че България, като член на НАТО, неведнъж е декларирала принципната си и безусловна подкрепа на политиката на отворени врати на Алианса. Тази подкрепа е гаранция за укрепването на мира, трайната сигурност и просперитета в региона, а отправянето на покана към Черна гора е и несъмнен успех за провежданата от Република България политика. Становището на Министерството на външните работи беше представено от заместник-министър Валентин Порязов, който изтъкна значението на присъединяването на Черна гора към колективната система за сигурност и отбрана, като фактор за укрепването на сигурността и стабилността в района на Западните Балкани. Становище по Законопроекта беше представено от председателя на Комисията по отбрана, който подкрепи Законопроекта и обърна внимание на влиянието, което ще окаже присъединяването на Черна гора към НАТО по отношение на Македония и другите страни в региона. Изказалите се народни представители изтъкнаха, че българската държава винаги е подкрепяла Черна гора по пътя на евроатлантическата ориентация на страната, активно е работила с нейното държавно и политическо ръководство и е оказвала необходимата помощ по линия на двустранното военнотехническо сътрудничество. В този смисъл може да се очаква, че с пълноправното си членство Черна гора ще допринесе за по-голяма стабилност в района на Западните Балкани. След обсъждането беше проведено гласуване, в което участваха 12 народни представители. С 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното решение: Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България със закон да ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, подписан на 19 май 2016 г. в Брюксел.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости от Черна гора, уважаеми „ястреби“ тук – в това пространство на Народното събрание! (Сочи към местата за Министерския съвет.)

Разбира се, но те се заявяват като такива. Мисля, че не ги обиждам – не ми е това целта. Уважаеми колеги, както се досещате, партия „Атака“ няма да подкрепи тази точка. Защо? Защото по митингите дори в България, дори в Черна гора може да се чуе следният слоган: „НАТО – терористи, фашисти!“. Това се чува, да. Не е ли така? О'кей. НАТО е такава организация, която е съществувала по времето на Студената война в противовес на организацията Варшавски договор. Организацията Варшавски договор я няма, но НАТО го има. (Реплика: „И ще го има!“.) Който помни, който е чел история, прекрасно знае уговорката тогава, която е била между американската и съветската страна, когато се е разпадал Съветският съюз, че НАТО няма да се разширява, че НАТО няма да завзема нови територии. Разбира се, тази уговорка не е спазена. (Реплики от десния блок.) Дръжте се културно, ако обичате, и не подвиквайте от място.

Естествено, тази уговорка не беше спазена. През годините НАТО се разширяваше, разширяваше и завземаше нови територии. В този момент какво получаваме? Черна гора избира, както казаха тук поредното клише, евроатлантическата насоченост, евроатлантическите ценности. Забравихте православните ценности за сметка на евроатлантическите. През изминалите месеци в Черна гора имаше страхотно народно вълнение, по улиците всеки ден имаше митинги, имаше организирани протести под всякакви форми. Разбира се, българските медии не отразиха нищо от това, защото нали е забранено да се говори срещу НАТО?! От тази трибуна, когато говоря срещу НАТО, виждам „ястребите“, които са в пленарната зала, колко се възмущават от това, но истината трябва да бъде казана. А истината каква е? Че това е настъпателна организация, която се стяга за война. Но да се върнем на това, което се случи в Черна гора. Редица опозиционни партии събраха повече от необходимите подписи за провеждане на референдум, да бъде питан черногорският народ: да влезе ли Черна гора в НАТО, или не? Естествено, такъв референдум там не беше проведен. Защо? Защото прекрасно знаят какво е мнението на черногорския народ – те не искат да бъдат член на НАТО. (Реплика от ГЕРБ: „Откъде го знаете?“.) Да, така е. Те отново не бяха питани. Сега тук ще ратифицираме Черна гора да влезе в НАТО. Знам, че много от Вас ще гласуват и сигурно това ще бъде прието. Но трябва да чуете и този глас, че има страшно много хора в България, на Балканите, в цяла Европа, които са против тази организация. Тук в последните дни се говори за brexit, за това как Великобритания е излязла от Европейския съюз. От самото създаване на „Атака“ ние казваме: „НАТО – вън!“ и, повярвайте ми, този глас ще продължи да се чува и тези гласове ще стават все повече.

Господин Председателстващ, господа министри, уважаеми гости от Черна гора, уважаеми колеги! В самото начало на своето изказване да изкажа най-топли поздравления към гостите от Черна гора и да заявя, че винаги в качеството си на дипломат от Република България на Балканите съм подкрепял независимостта и териториалната цялост на Черна гора, особено по време на конфликта в бивша Югославия, който изцяло бе по вина на режима на Слободан Милошевич. Това не ми пречи да заявя от тази висока трибуна, че решението, което след малко ще вземем, сигурен съм, с голямо мнозинство, както заяви господин Чуколов, е в противоречие с настроенията на черногорския народ. При проведеното допитване на общественото мнение в края на миналата година 47% от черногорската общественост заявиха, че са „за“ членството в НАТО, 40% са „против“, а 13% – неопределени, като според последни социологически изследвания хората, които са срещу членството на Черна гора в НАТО, са болшинство. Тоест със своя акт, който ще приемем след малко, ние ще задълбочим разделението в черногорското общество. Много добре беше споменато преди мен, че в края на миналата година възникна истинска политическа криза, когато хиляди демонстранти протестираха срещу това решение на черногорското правителство и черногорското държавно ръководство, което отказа да проведе национален референдум за членството на Черна гора в НАТО. Апропо, такъв референдум не се проведе и в България, но хайде да не говорим за условията в нашата страна. В началото на тази година, през януари 2016 г. управляващата черногорска коалиция се разцепи именно заради този факт, че управляващите в Черна гора отказват да проведат такъв референдум, очевидно страхувайки се от резултатите, които ще се получат. След като ние смятаме, че демократичните общества трябва да вземат големите решения за развитието на своите нации и държави чрез национално допитване, защо не изчакаме допитване до общественото мнение в Черна гора и след това да вземем своето решение като членки на Северноатлантическия пакт? И когато говоря за членството на Черна гора в НАТО, а вероятно и в Европейския съюз, нека да кажа нещо доста еретично – с извинение към гостите от Черна гора, че това, което ще се случи днес в българския парламент, и това, което ще се случи във Варшава на срещата на високо равнище на НАТО, по същество ще бъде легитимация на един режим в Черна гора, който вече 27 години е на власт. Става дума за режима на уважаемия господин Мило Джуканович – същия Мило Джуканович, който при управлението на Слободан Милошевич на два пъти заемаше най-високата длъжност първо в бивша Югославия, а след това в съкратената Сръбско Черногорска федерация. И, ако господин Мило Джуканович не се озова на подсъдимата скамейка в Хага, както това се случи на Слободан Милошевич, и както това не се случи на покойния президент на Хърватия Франьо Туджман, защото той почина, на Мило Джуканович, на господин президента на Черна гора, това не се случи, тъй като господин Джуканович е държан в много сериозна зависимост заради своите действия като политик и бизнесмен. Тук искам да Ви припомня, преди да натиснете зеленото копче за гласуване, че през 2003 г. съдът в италианския град Бари за малко не успя да подведе под съдебна отговорност Мило Джуканович, обвинен в трафик, контрабанда на цигари и пране на пари. Италианската агенция за борба с мафията година по-рано заяви, че Черна гора, малка държава на Адриатическо море с 600 хил. жители, колкото са кварталите „Люлин“ и „Младост“ в София, та според тази италианска агенция за борба с мафията Черна гора може да бъде сравнена само с пиратския остров Тортуга…

Аз казах: „С цялото уважение…“.

С цялото уважение към нашите гости от Черна гора, което засвидетелствах от самото начало… (Силен шум и реплики.) В края на своето изказване искам да кажа, че с днешното гласуване в българския парламент ние ще увеличим разделителните линии в Европа, ние ще нанесем удар по системата за колективна сигурност. Нека да Ви припомня какво стана в последните 45 дни, за да сглобите мозайката от събития, която е доста тревожна. (Шум и реплики.) Днес решаваме Черна гора да стане член на НАТО. Преди 45 дни бяха официално монтирани на територията на Румъния елементи на противоракетния щит, който има възможност да изстрелва балистични ракети и ракети с малък и среден обсег на действие, което е нарушение на Договора за ракетите с малък и среден обсег на действие. (Силен шум и реплики.)

То е в темата по текста на днешното гласуване.

Тоест в последните 45 дни на Балканите в Европа се случват събития, които увеличават геополитическото напрежение и разделят континента. Благодаря за Вашето внимание, уважаеми колеги. Виждам, че не желаете да чуете моите аргументи, но аз се надявам един ден това, което казвам, черногорската общественост със своето поведение след това гласуване, да го докаже. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Не смятах да взимам думата от името на Парламентарната група на ГЕРБ, но с уважение към гостите от Черна гора, искам да изразя позиция, която предполагам, че формира позицията на мнозинството в българския парламент. Както България прие своя път да бъде част от силна и обединена Европа, да бъдем част от НАТО, така също и Черно гора е избрала своя път и са определили своите приоритети още 2012 г. Моето уважение към народните представители, които говориха преди мен, но трябва все пак да изпитваме уважение към суверенитета на всяка една държава, която избира своя национален приоритет. Скъпи колеги, ние днес трябва да ратифицираме, а не да взимаме отношение по избора, който е направила Черна гора. В тази връзка искам да поздравя Черна гора, че става част от Северноатлантическия пакт и нека да припомня, че Черна гора вече са участвали в мироопазващи мисии в Афганистан и Сомалия и са били съпричастни към целите, които си поставя НАТО и силна и обединена Европа. Нека да им пожелаем успех в отворените глави за присъединяването към Европейския съюз. Те винаги ще имат подкрепата на българския парламент в тяхното намерение да бъдат част от силна и обединена Европа и да бъдат част от НАТО, защото НАТО може да защити териториалната цялост на всяка една държава от НАТО и може да бъде гарант за сигурността и стабилността в региона. Благодаря на Черна гора за тяхната активна роля в югоизточните инициативи, които се провеждат в Югоизточна Европа, и могат да разчитат винаги на приятелството на България, на парламента и на българското правителство, и на президентската институция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще гласува „за“ с убеденост за тази Ратификация. Уважаеми колеги, смятам, че наше задължение е да уважим избора на народа на Черна гора. Чрез това съгласие ние правим Европа по-сигурна и по-стабилна, защото Западните Балкани имат нужда от това. Целите Балкани имат нужда от това, уважаеми колеги! И това е въпрос, който при сегашната ситуация в Европа е изключително важен. Смятаме, че изборът на народа на Черна гора е правилен. Ще получат нашата подкрепа, както каза преди малко господин Цветанов, и за тяхното влизане в Европейския съюз, защото Европейският съюз в момента, сега, от процесите, които вървят, има нужда от повече стабилност, от повече страни, които да бъдат в него. Смятаме, че това е добро не само за цяла Европа, това е за доброто на света. Използвам случая като презентирам нашето съгласие с уважение и желание да подкрепим тази Ратификация, да пожелаем от сърце на народа на Черна гора успехи. Мисля, че отношенията между България и Черна гора трябва да претърпяват все по-сериозно развитие – икономическо, политическо, културно, и заедно да направим каквото можем за общата стабилност на Балканите. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми гости, уважаеми колеги! Парламентарната група на БДЦ – Народен съюз ще подкрепи Ратификацията за присъединяването на Черна гора в Северноатлантическия пакт. Считаме, че именно интегрирането на Западните Балкани в Европейския съюз и НАТО ще доведе до сигурност, мир и стабилност в целия регион, целия Балкански полуостров. На един от преждеговорившите ще отговоря, че не, ние не подменяме нашите православни ценности, напротив – искаме създаване на едни мирни Балкани, едни народи, които да търсят своя просперитет в рамките на една спокойна регионална политика. Пример за православните ценности – съжалявам, че сега ще го кажа, но във вторник бях в Босилеград, господин Чуколов. Може би присъствах на първата панихида, на която Сръбската православна църква отказа да изпрати свещеник, защото става въпрос за български офицери, които са разстреляни на 28 юни 1913 г., и въпреки православните ценности на Сръбската православна църква, те отказаха да отслужат панихида по отношение на български офицери. Сто и три години след това, православните ценности явно не са това, което трябва да са. Считаме, че евроатлантизмът, който България изповядва, е бъдещето на всички нации на Балканския полуостров. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости от Черна гора! Парламентарната група на Патриотичния фронт ще подкрепи решението на народа на Черна гора да се присъедини към НАТО. Ще го направим с пълно съзнание, с уважение и респект и преклонение пред едно такова отговорно решение и с пълното съзнание, че в сложната геополитическа обстановка, особено на Балканския полуостров, който е бил много често генератор на световни конфликти, един от най-сигурните начини за гарантиране на независимостта и суверенитета на всяка държава е участието и в една обща военна организация. Въпреки че изразяваме като политическа сила известен скептицизъм по отношение на някои решения на НАТО, ние си даваме сметка, че НАТО към настоящия момент представлява една гаранция за националната сигурност над всички държави, които участват в този блок. От друга страна, връщайки се към историята, ние изразяваме благодарност и преклонение пред участието на представители на великия черногорски народ в революционните борби на България, като се започне от Възраждането, революционните борби срещу турското робство, за освобождението на Тракия и Македония по късно и смятам, че наш дълг е да подкрепим Вашето решение, защото ние сме били братя по оръжие и ще бъдем пак братя по оръжие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от дясно.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, господа министри, госпожи и господа народни представители, скъпи гости от Черна гора! Аз мисля, че с това решение ние ще направим този ден много по-добър за България, много по-добър за Балканите и за Черна гора. Защо? Защото нашият регион ще стане още по-сигурен, защото това е стъпка по стъпка реализация на приоритетите на нашата страна Балканите да станат още по-сигурно място – място, където има все повече търговия, все повече добри отношения, все повече културен обмен, все повече сигурност, както вътрешна така и външна, за всички страни. Полето на консенсус на Балканите вярвам, че с това решение ще се разшири и занапред ще се разширява. Искрено вярвам, че един ден и Сърбия ще ни последва водена както от вътрешните си интереси, така и от интересите и приоритетите на региона и на цяла Европа. Какво значи НАТО? НАТО значи общи ценности, значи повече търговски и икономически обмен, повече сътрудничество в сектора на сигурността, значи културен обмен. Това е фундаментът, през който България направи много дълбоки реформи, стъпвайки на който успя да направи тези реформи и успя да стане пълноправен член и на Европейския съюз. Пожелавам го същото и на нашите приятели от Черна гора. Затова групата на Реформаторския блок убедено ще подкрепи ратификацията и ще следваме същата политика и занапред по отношение на всички наши съседи и страни от региона. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от дясно.)

Господин Председател, моля така приетият Законопроект за ратификация на първо гласуване да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора Член единствен. Ратифицира Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, подписан на 19 май 2016 г. в Брюксел“.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г. На свое заседание, проведено на 1 юни 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г. На заседанието присъстваха: госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета, госпожа Даниела Симеонова и господин Явор Сидеров – съветници; от Сметната палата на Република България: господин Цветан Цветков – председател, и госпожа Петя Димитрова – началник на отдел „Правен“; от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество: господин Пламен Георгиев – председател на Комисията. Законопроектът беше представен от госпожа Меглена Кунева, която посочи, че с него се предлага изграждането на единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, който да обедини функциите и правомощията на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и звеното в Сметната палата, на което са възложени проверките на имуществените декларации. Предвидено е Бюрото да се ръководи от директор и четирима заместник-директори, избирани от Народното събрание. Като важен акцент в предлагания Закон госпожа Кунева посочи прецизирането и разширяването на кръга от декларираните обстоятелства в единна декларация, обхващаща информацията за имущественото състояние на лицата и данни за възможен конфликт на интереси, като подробно са уредени правилата за деклариране и проверката им. Законопроектът предвижда разширяване на кръга на лицата, задължени да подават имуществени декларации и специалните правила за проверка на декларираното имущество и интереси на магистратите. Предлага се възможността за образуване на производство по сигнали и медийни публикации, като стремежът е да се засили значимостта на сигналната функция на гражданите и медиите. Със Законопроекта се въвежда изискването за проверка за почтеност на инспекторите като средство за гарантиране ефективността на антикорупционния орган и се въвеждат норми, целящи увеличаване на правомощията по отнемане на незаконно придобито имущество с цел преодоляване затрудненията до този момент по отношение на прилагане на процедурата по гражданската конфискация. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители: Данаил Кирилов, Димитър Лазаров, Димитър Делчев, Петър Славов и Явор Нотев. Народният представител Димитър Делчев изрази подкрепата си към Законопроекта и подчерта, че приемането на Закона ще отговори на нуждата на обществото за борба с корупцията. Господин Данаил Кирилов и господин Димитър Лазаров изразиха подкрепата си към Законопроекта и приветстваха промените в Законопроекта, които са съобразени със становищата, дадени към предишния Законопроект. Те посочиха, че нуждата от антикорупционно законодателство е безспорна и че подкрепата на Законопроекта е подходяща антикорупционна мярка. Господин Лъчезар Никифоров оцени усилията на вносителя като положителни, но посочи, че Законопроектът следва да бъде съобразен със становищата към Законопроекта и изрази необходимостта от прецизиране на някои текстове. В отговор на поставените от господин Нотев въпроси, госпожа Кунева посочи, че Законопроектът е изготвен в резултат на анализ на работата до сега на антикорупционните органи и допълни, че акцентът при процедурата по подаване на сигнал е върху съдържането на сигнала, като същевременно чрез предвидената предварителна проверка на сигналите се цели да се противодейства на евентуални злоупотреби. По повод необходимостта от обединяване на функциите в единен орган господин Цветан Цветков посочи, че създаването на единен орган ще повиши работата му и отбеляза, че дейността по приемане, обработка и проверка на декларациите е възложена на Сметната палата от 2006 г., но тази проверка е нетипична с функциите и замисъла на Сметната палата, като орган, който да следи за доброто управление и да упражнява контрол върху публичните финанси. Господин Пламен Георгиев приветства създаването на единен орган, като изтъкна, че по този начин ще се улесни работата му. Мнозинството от народните представители се обединиха около необходимостта от приемането на такъв антикорупционен закон, като изразиха необходимостта същият да бъде прецизиран. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная с: „ДОКЛАД на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно първо гласуване на Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г. Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика на свое заседание, проведено на 12 май 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18. На заседанието присъстваха: госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси, и госпожа Мария Карабельова – началник на кабинета на заместник министър- председателя. Мотивите на Законопроекта за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество бяха представени от госпожа Меглена Кунева. Накратко бяха посочени основните насоки на направените предложения в Законопроекта, свързани с водещите приоритети за противодействието на корупцията и въвеждането на гражданска конфискация. Въведената връзка между конфликта на интереси и проверката на имуществото е по препоръка в доклада на Европейската комисия, в който е дадена положителна оценка за подхода и подготовката до приемането на Закона. Приемането на Закона е определено като ключов тест в борбата с корупцията през 2016 г. Вицепремиерът Меглена Кунева призова народните представители да се обединят и да подкрепят Законопроекта на първо гласуване. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители: Валентин Николов, Атанас Зафиров, Методи Андреев, Иван Иванов, Кирил Добрев, Георги Ковачев, Янко Янков и Анна Александрова. Проведената дискусия засегна следните въпроси: уредбата по установяването на конфликт на интереси и проверка на декларациите за лицата по чл. 5, извършвана от Националното бюро, а за лицата по § 2 от допълнителните разпоредби от органа по избор или от Инспекторатите; изборът и освобождаването на директора и заместник-директорите на Бюрото да бъде с две трети от Народното събрание или най-малко с 50 плюс 1 от народните представители; беше засегната регресната отговорност на всички в Националното бюро, а не само на инспекторите; прецизиране на текстовете, залегнали за фактическата раздяла с оглед конституционната уредба на формата за брак, условията и редът за неговото сключване и прекратяване; новият вариант на Закона относно „анонимните“ сигнали, наречени „неподписани сигнали“; изслушването от Народното събрание при ограничението на чл. 23 за служебната тайна; правото по Конституция да се извършва парламентарен контрол от Народното събрание; проверката по чл. 84 по отношение на директора и заместник-директорите на Бюрото да се извършва от Постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за борбата с корупцията, конфликта на интереси и парламентарна етика, по правила, приети от Народното събрание, както беше заложено в предходния вариант на този Законопроект; при установени данни за извършено престъпление, производството по този Закон да се спира, до произнасянето на прокуратурата; продължаването на производството по този Закон, независимо от амнистията, изтичането на предвидената в закона давност, смърт на лицето и наличието на имунитет и въвеждането на обратната тежест за доказване на невиновност от проверяваното лице. Обобщи се констатацията, че въпреки всички критики, отправени в предходния опит за приемане на този Закон, преди всичко в частта, относно анонимните сигнали и по отношение обхвата на проверяваните лица, отново се предлага същият подход. Всички се обединиха около необходимостта от приемането на такъв Закон, но същият да бъде преосмислен и прецизиран, за да може действително да окаже една сериозна превенция и противодействие на корупцията. Избраният орган съгласно дадените му изключителни правомощия с този Закон да бъде работещ, ефективен, безпристрастен и независим. Поради тази причина Законопроектът беше подкрепен от членовете на Комисията, представители от ПГ на ГЕРБ и Реформаторския блок, а членовете на Патриотичен фронт, БСП ЛБ, Движението за права и свободи и БДЦ-НС се въздържаха при гласуването. Членовете на Комисията от ПГ на АБВ не участваха в гласуването. След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 4 гласа – „за“, без „против“ и 6 гласа – „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 21 април 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, № 602-01-18, внесен от Министерски съвет на 13 април 2016 г. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател и министър на образованието и науката. Основната цел на Законопроекта е да създаде работеща система за предотвратяване на корупционно поведение и която да гарантира, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват задълженията си честно и почтено, и която да защити интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Законопроектът се основава на три действащи закона – Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Създава се единен антикорупционен орган – Национално бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Предложените решения се основават както на извършения анализ на действащата институционална рамка за противодействие на корупцията, така и на проучен чужд опит и препоръки на български и чуждестранни организации, работещи задълбочено по проблемите на борбата с корупцията. Законът урежда принципите и механизмите за предотвратяване на корупционното поведение на лицата, заемащи висши публични длъжности, условията и реда за деклариране, проверка и анализ на имущественото състояние и правните основания за отнемане на незаконно придобито имущество, условията и реда за установяване на конфликт на интереси, както и статута и функционирането на Националното бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Разширява се кръгът на лицата, задължени да подават декларации, като към тези, включени в приложното поле на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, са добавени и изцяло нови категории лица, имащи публични функции или правомощия по разходване на публични средства. Сред новите категории са общинските съветници, главните архитекти на общините, ректорите на държавни висши училища, управителите и изпълнителните директори на лечебни заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, лицата, определени да администрират и управляват средства от Европейския съюз, лицата, на които са делегирани функции да организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и да сключват договорите, членовете на управителните съвети на държавните предприятия по Закона за горите и други. За осигуряване на по-пълна информация за имущественото състояние на лицата, заемащи висши публични длъжности, е разширен кръгът на обстоятелствата, които те са длъжни да декларират. Променени са и правилата за деклариране. Подробно са уредени и въпросите относно производството за проверка на имущественото състояние на лицата, попадащи в обхвата на Закона, като освен проверката на декларациите законът урежда и ново производство за проверка на цялото имуществено състояние на лицето, както и хипотезите, при които то може да бъде образувано. Предвидени са и специални правила за проверка на магистратите. В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип необходимостта от приемането на Законопроекта, като подчертаха, че с приемането му ще се създадат условия за изграждане на ефективна система за превенция на корупцията, която да гарантира, че лицата, заемащи висши публични длъжности, изпълняват правомощията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото. Част от изказалите се народни представители изразиха притесненията си от отделни разпоредби на Законопроекта, като обърнаха внимание на необходимостта от тяхното допълнително обсъждане и прецизиране в процеса на разглеждане и приемане на законопроекта. Обърнато беше внимание и на необходимостта да бъдат взети предвид и бележките и предложенията, изразени в становището на Националното сдружение на общините в Република България. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа – “за”, 2 гласа – “против” и 3 гласа – “въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Министерския съвет да бъде приет на първо гласуване“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа представения Законопроект с вносител Министерският съвет, представен от госпожа Меглена Кунева – заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси. Вицепремиер Кунева сподели, че настоящият Законопроект е посрещнал онези притеснения, които са били отчетливо изразени при предишния му вариант. На първо място, промени има във формата на органа – Националното бюро за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който става колективен, съставен от председател и четирима заместник-председатели, които имат ясно разписани отговорности. Другата пресечна точка се отнася до сигналите, уредени в Г0лава пета в материя, която е доста стриктно регулирана. Новите законови предложения са разписани така, че да не се допуска злоупотреба с права, заобикаляне на закона или той да се използва за политически цели. Това, което е новост, е Институтът на гражданската конфискация. Колкото до така наречената „обратна доказателствена тежест”, то такава съществува в правните системи на Ирландия и Великобритания, а в някои държави като Швеция например няма дори антикорупционен закон. Най-добрият ефект, който би предизвикал антикорупционният Закон, е този да се предотврати корупцията, да се подобри микроклимата за инвестиции и да има повече доверие в икономиката ни. От страна на вносителите бяха предоставени материали, касаещи Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в Република България, на основата на която е бил изготвен закона, а също така и анализ на корупционната среда, на базата на който е формулирана стратегията. Членовете на Комисията по бюджет и финанси бяха запознати и със становищата на Националното сдружение на общините в Република България, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност. Членовете на Комисията по бюджет и финанси се обединиха около идеята за ефективен и работещ закон, който да оправдае очакванията на обществото за борба с корупцията по високите етажи на властта. Изразена беше удовлетвореността от това, че част от забележките и предложенията по първоначалния Законопроект са били обсъдени и взети под внимание. При проведената дискусия народният представител Георги Ковачев от Народен съюз изрази притесненията си по отношение на прилагането на така наречената „обратна тежест на доказване”, анонимността на сигналите, изследванията с полиграф, смесването на правни институции, наказателното производство в административната част. Той счита, че Законопроектът би следвало да е придружен с финансова обосновка за това, с колко щат ще разполага Националното бюро, каква ще е издръжката му, какво би било отражението върху фиска при сливането на трите комисии и звеното от Сметната палата. Липсва също така и обстоен анализ за дейността на институциите, които ще се слеят в единния орган – Национално бюро. При това положение и в случай, че не се прецизират текстовете и не се коригират неяснотите, Народен съюз не би подкрепил Законопроекта. Народният представител Георги Търновалийски заяви, че БСП лява България няма да подкрепи Закона в този му вид. Според него буди недоумение защо не са взети предвид при изготвянето на Законопроекта бележките от самите органи, които ще съставят Националното бюро. Счита, че е недопустимо в Закона да съществуват анонимните сигнали, да има дублиране на правомощията на Инспектората на Висшия съдебен съвет с тези на Националното бюро, а също така и дублиране на дейностите по проверки за имуществено състояние, извършвани от НАП и тези от Националното бюро. Колкото за анонимните сигнали, според него те биха били ефективни на един по-късен етап от заработването на Националното бюро, в момента, в който то докаже своята ефективност. Народният представител Румен Гечев настоя Комисията по бюджет и финанси да бъде запозната в детайли с това в кои точно страни от Европейския съюз с континентална правна система е въведен принципът на така наречената „обратна тежест на доказване”. Освен това според него липсва сравнителен анализ, а той е бил необходим, относно работещите досега институции, които ще се слеят в единния орган – Националното бюро. Това, както и другите бележки по Законопроекта, обосновават решението на парламентарната група, която представлява, да вземе решение за „въздържал се”. Народният представител Петър Чобанов сподели, че не е достатъчно да разбере, че Законопроектът е бюджетно неутрален, тъй като целта при създаването на един нов орган от няколко съществуващи такива, какъвто е Националното бюро, е да се постигне синергия, за да се получат по-добри резултати като цяло и в частност по отношение на превенцията и наказанието на корупцията и положителни върху фиска. Това, както и другите бележки и притеснения по отношение на разпоредби от Законопроекта, обосновавали решението на парламентарната група на ДПС на този етап от гласуването да вземат решение за „въздържал се”. Народният представител Владислав Николов от ГЕРБ сподели, че трябва да се обърне внимание на очакванията на обществото от ефективното действие на този Закон. Приемането на антикорупционния закон би имал положителен отзвук не само в Европа, но и в България. Независимо че са налице опасения по отношение на свръховластяване на единния орган Националното бюро, съвместяване на съдебни и изпълнителни функции на Националното бюро, анонимните сигнали, така наречената „обратна доказателствена тежест”, парламентарната група на ГЕРБ, чийто представител е, ще подкрепи Закона на първо четене. Вицепремиерът госпожа Меглена Кунева изрази готовност на екипа си за конструктивни обсъждания на всички притеснения, бележки и препоръки, изразени от народните представители както в Комисията по бюджет и финанси, така и в другите постоянни комисии, където е обсъждан Законопроектът, с цел създаването на обективен и ефективен антикорупционен закон. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: с 11 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 602-01-18, внесен от Министерския съвет на 13 април 2016 г.“

Уважаеми господин Председателстващ, дами и господа народни представители! Най-напред искам да Ви благодаря за работата във всяка една отделна комисия, за изказаните становища и за тези от Вас, които направиха крачката и подкрепиха Закона на първо четене, специално да отбележа техните усилия и тяхната решителност. Аз смятам обаче, че ние имаме възможност да разширяваме това съгласие, защото имаме общ проблем, който да решаваме, и ще концентрирам своите изказвания в това за дискусия на Закона за първо четене, тоест да говорим за неговите цели, да говорим за това какво очакваме от него и каква е логическата му конструкция, която ще доведе до успех. Първото, което трябва да си кажем, е, че ние имаме проблем и по този въпрос нямаше възражения от народните представители, от почти никоя парламентарна група, биха казала, и че този проблем трябва да се адресира, трябва да се предприемат мерки, за да може предотвратяването на корупцията по високите етажи, проверката на конфликта на интереси, на имуществото да се случат и да се случат по един утвърден, предвидим законов начин. Другата тема, която обсъждахме, която е важна за нашето разглеждане на първо четене, това е въпросът за органа. Този орган трябва да бъде единен, трябва да бъде силен и трябва да има достатъчно гаранции, че той не просто ще спазва Закона, което е абсолютно необходимо, но и че ще бъде отчетен – ще бъде отчетен пред обществото, ще бъде отчетен пред Народното събрание. Създаването на добър работещ единен орган е наистина в основата на ефективността на този Закон. Бих искала да подчертая специално едно качество на антикорупционния орган, на което всички ние особено държим и по което предстои да работим още заедно, надявам се – това е неговата независимост. Всички неща, които Вие изразихте като въпроси, като съмнения за това дали ще бъде политически независим орган, аз наистина искам между първо и второ четене да направим такава работна група, която и най-малкото съмнение, че органът може да не изпълни тази голяма цел – независим, професионален единен орган, да адресираме всяко едно опасение. Искам да Ви кажа тук и да поема ангажимент пред Вас, че забранени въпроси между първо и второ четене няма. Ако всички ние заедно подкрепим философията и сме съгласни с нея, всеки един въпрос, всяко едно възражение, всеки един опит да се направи още по-добър текст през волята на колективния разум, от това Законът може само да спечели. Ние искаме да дадем през този Закон абсолютно всички гаранции, и то законови гаранции, че органът е независим. Всичко, което може да се подобри, ще го направим не просто наблюдавайки отстрани като част от изпълнителната власт, а активно участвайки във всяка дискусия, във всяко оформяне на текстовете. Трябва да видим кое е най-работещо у нас в България и как ще се приложи отново у нас – в България. Вероятно за тази работна група ще е необходимо не просто да бъде между парламентарните групи, но и да привлечем експерти допълнително. Например конституционно право – ще дам един пример, който възникна в Комисията по антикорупция, за избор на директор и заместник-директор на бюрото с мнозинство 2/3. Това, което ние обсъждахме, е, че има един конституционен текст – чл. 81, който дава друг прочит на това кога се приема 2/3 мнозинство в състава на един орган. Аз нямам нищо против този въпрос да го обсъдим с експерти-конституционалисти и да намерим най-доброто решение. Включително и външни експерти са добре дошли. По въпроса за гражданската конфискация и в кои страни има обърната доказателствена тежест. Аз обещах да направим такава справка – справката е тук, пред мен (показва справката). Първо, всъщност не във всички страни има антикорупционен закон, второ, не във всички страни наистина има гражданска конфискация и обърната доказателствена тежест. Тези страни обаче, които са 6-7 европейски страни, имат гражданска конфискация, в 5 от тях има обърната доказателствена тежест. Аз съм готова със справката, всеки, който прояви интерес, може да я види. Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията ни дава голямата картина как ще се върви напред с приложението не само на този Закон, но и на цяла мрежа от закони, които могат да направят средата в България предвидима, чиста и по този начин, както някои от изказващите се каза – не само пред европейските партньори да покажем, че ние разбираме проблема и знаем как да се справим с него, но преди всичко, пред българските граждани. Идеята за това законодателство, за приемането на антикорупционно законодателство, всъщност е подкрепяна и е подкрепяна от хора, които са гласували за всички представители на парламентарни групи тук, в пленарната зала. Искам специално да обърна внимание още и на въпроса за гражданската конфискация в няколко направления. Става дума за гражданско производство, а не за наказателно, където безусловно действа презумпция за невиновност. В гражданското производство тази презумпция липсва и това, което се прави, не е насочено към лицето, а е насочено към неговото имущество. Още малко за обратната доказателствена тежест – тя е действала в първия Закон за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Сега искам да споделя с Вас най-важното основание, заради което тези текстове се появиха, но пак подчертавам, това подлежи на обсъждане. През февруари тази година Вие сте подкрепили единодушно законопроект със същите текстове по отношение на така наречената „обратна доказателствена тежест“ – това е бил Законът за изменение и допълнение на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, внесен от народни представители – тогава от 100 народни представители, участвали – да, на първо четене, аз също говоря за първо четене, тогава от 100 народни представители, участвали в гласуването, 100 са гласували „за“. Тъй като в Законопроекта, който Ви предлагаме, има събиране на двата органа, събиране и на двата закона, аз реших, че бихме отишли против Вашата воля, ако нещо, което Вие сте приели на първо четене, ние го махнем. Но, ако Вие искате да се върнем отново на този въпрос, аз ще го направя с експертите – и външни, включително и колеги, които са били част от работната група. Така че да кажа още веднъж, това са мотивите. Няма нищо, което да не можем да кажем и да обясним публично. Готови сме да се върнем и да обсъдим отново този въпрос. По темата за така наречените „анонимни сигнали“ или „неподписани сигнали“. Аз съм наясно, че това е един от най-чувствителните въпроси. Ние сме предложили гаранции, реквизити, предварителни проверки, решение на Бюрото само ако има достатъчно данни, задължение за неразпространяване на информация и отговорност на служител, който не го спазва, в това число дисциплинарна възможност за наказателна отговорност за разпространение на служебна тайна. Искам да Ви уверя, че чухме страховете и опасението от злоупотреба. Нека да ги обсъдим и да предложим най-добрия вариант с всички необходими гаранции. Мисля, че един от депутатите от БСП беше предложил вариант, който всъщност е предложен и от една неправителствена организация – това е Институтът за пазарна икономика. Те бяха казали, когато Бюрото докаже своята независимост и ефективност като работи на базата на защитените сигнали, тогава да се види дали има нужда от тази втора крачка. Така че този въпрос също е един от въпросите, по които аз съм сигурна, че ще намерим решение, което да не позволява никаква злоупотреба – било по партийна, било по друга линия на целесъобразност, която в последна сметка не само няма да утвърди независимостта и ефективността на Бюрото, а точно обратното – ще го направи орган, който ще бъде обвиняван в такива пристрастия. Съвсем не това е нашата цел. Ние искаме независим орган, който да е много далече от всякакво подозрение, че може да работи при други обстоятелства, при партийна или друга намеса. Така че искам да Ви кажа това по най-важните въпроси, които Вие повдигнахте. И да Ви кажа, че ако на първо четене ние решим, че този Закон е необходим, че създаването на единен и независим орган е това, което иска нашето Народно събрание, аз смятам, че ще намерим решение на абсолютно всички въпроси. Декларирам пред Вас, че сме готови да участваме, да привличаме експерти, а не просто да бъдем наблюдатели отстрани на това, което Вие през обсъжданията се стремите да постигнете. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Първо, искам да кажа, че по отношение на последния вариант на Законопроекта, той се различава съществено в една част, а именно по отношение на избора на така нареченото „Национално бюро“. Предпоследният вариант беше, знаете, един директор, заместник-директор, сега са четирима заместници и един директор, тоест става колективен орган. Това е съществената промяна, държа да я подчертая. Спираме се на избора на ръководство на Националното бюро. Аз не съм сигурен, че това е противоконституционно. Съветвал съм се с юристи, също както и госпожа Кунева. Искам да Ви кажа, че никъде в Конституцията в чл. 81 няма изрична забрана Народното събрание да приема своите актове и закони с мнозинство над изискуемото, но това е спорен въпрос. Ще се дискутира, както каза и госпожа Кунева, и ще видим дали е законосъобразно, или противоконституционно. Защото аз считам, че за да се избере един такъв истински независим орган, който действително да взима решения, които да бъдат надпартийни, безпристрастни, този орган действително трябва да бъде избиран минимум с 50 плюс един от народните представители, а защо не и с две трети, имайки предвид обхвата на дейност на това бъдещо Бюро. За Ваше сведение, ако сте чели Закона, знаете, обхватът ще бъде 12 хиляди души, лица, заемащи публична длъжност, ще се проверяват от това Национално бюро, а пет хиляди магистрати ще се проверяват от Инспектората. Така че, взимайки и това предвид, вижда се колко правомощия ще има този орган. Това е по избора. Както казах, на това Национално бюро се възлагат много големи правомощия. Вътре има текстове, които трябва да бъдат изчистени. Например аз, предполагам и Вие, не сте съгласни да не бъде отнемано правото по Конституция, чл. 80, тоест да има, да се осъществява парламентарен контрол чрез парламента, респективно чрез Комисията за борба с корупцията, така както има и Комисия за контрол на службите и така нататък. Така че това е напълно резонно – органът по избор е Народното събрание, нормално е то да осъществява и контрола. В момента, както е заложено в Законопроекта, Бюрото е неконтролируемо – няма кой да го контролира въобще, така както е записано. Всички даваме за пример Румъния. Нашата Комисия миналата седмица беше на посещение в Румъния и имахме възможността там да се срещнем с Националната агенция по интегритет, така наречената – АНИ, прословутата Агенция, там се срещнахме и с държавния секретар на Министерството на правосъдието, който впрочем е втори по ранг след министъра. За нас беше много полезно да чуем какво е тяхното законодателство, действително ли в Румъния се води толкова голяма борба с корупцията и какви в крайна сметка са резултатите? Ще Ви кажа, примерно да започнем с АНИ, така наречената „Национална агенция“. Първо, колеги, тя се избира от Националния съвет по интегритет, в който влизат различни представители, включително и такива на гражданското общество. Националният съвет съответно предлага членовете на ръководството на Комисията и Националния съвет в зависимост от независимия одит, който се прави на тази Комисия, предлага и тяхното освобождаване, тоест тази Комисия не е безконтролна, докато при нас Националното бюро, пак повтарям, към момента, ако бъде прието по този начин, е безконтролно. В Комисията АНИ ни направиха много сериозна презентация, лично главният секретар господин Силвио Попа. Това е в общи линии, което Ви казах, но специално сега да се спрем на сигналите, така наречените „неподписани сигнали“. Това са си анонимни сигнали, след като не са подписани. Освен това в сравнение с предходния текст в предходния Закон, той допускаше да се разглеждат и анонимни сигнали. В момента, гледайки реквизитите, изискванията на подадения сигнал, Законът допуска сигналите да бъдат 100% анонимни. Защо? Защото единственото изискване е да има дата на сигнала – нито подпис, нито имена, да не говорим за ЕГН. Това са така наречените „неподписани сигнали“. Да не говорим, че ако сигналът се окаже неоснователен, никой от Вас и въобще от всички лица, заемащи публична длъжност, не може да се защити. Знаете, че в Наказателния кодекс чл. 147 и чл. 148 всяко едно лице, заемащо висша държавна длъжност, може да се защити и да осъди съответно за набеждаване този, който е пуснал сигнала. Тук такава възможност не се дава. Освен това изрично в Закона е записано, че директорът и заместник-директорите не носят никаква отговорност. Това абсолютно противоречи. Те трябва да носят регресна отговорност, както е в Румъния. Пак даваме за справка Румъния. На наши въпроси главният секретар на Комисията АНИ ни отговори, че там румънското законодателство изрично изисква сигналът да бъде подписан. Само при тежки доказателства Комисията има право да се самосезира, но съответно носи наказателна отговорност. Искам да подчертая това много добре. Ще Ви кажа нещо интересно, незнам как ще бъде изтълкувано, но по време на нашето посещение на 22 юни румънският парламент гласува, тоест на практика забрани на Комисията АНИ да води разследвания и проверки преди 2013 г., когато са приети последните законодателни промени относно Комисията АНИ. Тоест румънският парламент със своето гласуване забрани проверки със задна дата. Знаете, че в нашия Законопроект са заложени такива проверки десет години назад. Нищо не казвам, просто го казвам за информация. Освен това заместник-председателят на Правната комисия лично заяви пред цялата делегация, че много от проверките са се оказали противоконституциони. Това също искам да се чуе. Да не говорим, че категорично ни беше заявено относно обратната тежест на доказванe, че спрямо румънското законодателство това не е допустимо. Сигурен съм, че и спрямо българското законодателство не е, но, в крайна сметка, виждате, че в нашия Законопроект това е заложено. Тоест, този, срещу когото е подаден сигнал, трябва да доказва, че не е придобил своето имущество по незаконен или престъпен начин, което е абсурд. Ще Ви кажа със съвсем кратка статистика с по три изречения, за да добиете представа все пак дали Румъния е много по-напред по отношение на борбата с корупцията по отношение на България. Националната агенция по интегритет разглежда около 300 хиляди лица на година. При изборите стигат до 1 милион. Създадена е 2007 г. До момента има 11 хиляди проверки, от които само 300 са дадени на прокуратурата. Националната дирекция за борба с корупцията е създадена през 2002 г. Тя се занимава само с голямата корупция. Тоест изрично питахме и ни сe каза, че там примерно за подкупи под 10 хил. евро и за злоупотреби под 200 хил. евро Националната държавна агенция за борба с корупция не се занимава. Там се занимава обикновената прокуратура. Да, тук ще кажа също нещо много важно – че тази Национална дирекция за борба с корупцията се оглавява от главен прокурор, който е абсолютно независим от генералния прокурор на Република Румъния, тоест абсолютно автономна дирекция. Там за тези години – от 2002 до момента, има извършени 1258 проверки, от които 352 са с присъди, в това число един министър-председател, шестима депутати, четирима държавни секретари и така нататък, 389 са с пробация, 222 с условна присъда. Това е статистиката, това е, накратко казано, румънската ефективност и борбата им с корупцията. Накрая искам да кажа, колеги, да не бъда многословен, така или иначе ние, предполагам и Вие, всички имаме воля да се преборим или поне да се опитаме да преборим с корупцията. Имахме срещи както с колегите от Реформаторския блок, така и с госпожа Кунева. Мисля, че те се съгласиха с нашите сериозни бележки, защото това са само четири бележки, които са най-съществени, бих казал. Ние имаме още може би 20. Сигурно между първо и второ четене ще направим предложение и по тях. И тъй като виждаме воля и съгласие от тяхна страна да подкрепят нашите бележки за второ четене, ние от групата на Патриотичния фронт взехме решение да подкрепим този Законопроект, за да няма изрични приказки и инсинуации едва ли не че сме против борбата с корупцията. Така че с днешното гласуване ще докажем своята воля и непоколебимост наистина да се приеме един работещ Закон, пак казвам, ефективен най-вече и решенията на това бюро наистина да бъдат надпартийни, да няма никакви съмнения между нас, че ще има разчистване на политически сметки и каквито и да е други сметки. Така че това е накратко, благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Благодаря Ви, че толкова пространно говорихте за румънския модел, защото действително румънският модел постигна много добри резултати и в голяма степен той е в основата на сегашния антикорупционен Закон, предложен от Министерския съвет. Действително ние – една група от Комисията за борба с корупцията бяхме там. Струва ми се, че в голямата си част нещата, които Вие казахте, са така, но за някои неща сякаш сте сложили тъмни очила и не виждате реално какво се случвало там и как развитията там могат да повлияят върху Закона, който е тук. Три са според мен важните неща, които отбелязахте във Вашето изказване, които са ключови за работата и приемането на Закона. Първото нещо е анонимните сигнали. Второто нещо е обърнатата доказателствена тежест, тоест презумцията за виновност вместо презумцията за невинност, и третото е зависимостта на самото бюро от политическо влияние, тоест как се избират неговите председател и заместник-председатели, как се оценява неговата работа и въобще кой го контролира. По отношение на първия въпрос – анонимните сигнали. В Румъния за всички ни стана ясно, че се работи по анонимни сигнали и по начин, по който неподписан сигнал, ако инспекторът реши, че има достатъчно доказателства, застава с името си и когато има такива доказателства, ги внася. Ако, разбира се, е злоупотребил, съответно може да понесе дисциплинарна отговорност. Що се отнася до другите въпроси, виждам, че времето ми изтече. Най-вероятно ще го развия в изказване. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми господин Николов! Вземам като повод тази реплика от самото начало да разсея едно съмнение. Вие казахте, че този Закон ще касае 12 хиляди служители по висшите етажи на властта. Това не е така. В основната си част Законът в производството по отнемане на незаконно придобито имущество ще действа спрямо всеки гражданин, който е придобил някакво имущество, за което Законът предполага, че е незаконно придобит до доказване на противното. Сякаш умишлено в обществото се налага, че това е Закон, по който ще се проверява и ще се отнема имущество само на висшите етажи на властта. Това не е така. Това касае абсолютно всеки български гражданин и ще се проверява и всяка кокошка как е закупена по селата. Така че искам това да разсея. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кунева! Колега Иванов, не можах да разбера за какви тъмни очила ми говорите, като потвърдихте в крайна сметка всичко, което казах и аз. Само че аз изрично казах, че в Румъния тяхното законодателство изисква сигналите да бъдат подписани, но когато Комисията прецени и има тежки доказателства – това ни се подчерта, а не обвинения и клевети, тогава Комисията се самосезира, но отговаря по Наказателния кодекс. Мисля, че това казах, колеги. И другите колеги, които бяха в Румъния, ще го потвърдят в крайна сметка. По отношение на господин Хамид. Говорих за обхвата на лицата, които заемат висши публични длъжности. Те за 12 хиляди. Направих сравнение с Инспектората на Висшия съдебен съвет, който разглежда около 5 хиляди магистрати. Това беше по отношение на самия избор защо трябва да бъде с 50 + 1 от броя на депутатите, за да имаме един наистина независим орган, работещ орган, ефективен, а не партиен, защото все пак ние сме партии, които ще предлагаме кандидатурите. Това беше моето изказване. Благодаря.

Благодаря Ви, Уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи на първо четене предложения от Министерския съвет Законопроект, въпреки нашите много сериозни несъгласия и по отделни текстове на Закона, и по неговия обхват и по начина на конструиране на органа, и по редица други по същество текстове от Закона, както и по начина, по който беше направен дебатът в обществото, и по начина, по който се движеше този Закон към пленарната зала и в самата пленарна зала в първия и втория му вариант. Мотивът ни при толкова много несъгласия да подкрепим този Закон е един-единствен. Нашата партия и нашата парламентарна група искаме чрез този акт да покажем наличие на воля наистина за справяне с един голям проблем, който съществува в нашата страна през целия преход, а именно корупцията. Бих искал да очертая два кръга от нашите несъгласия със Закона. Първият е за начина, по който тази тема и този Закон беше наложен в дневния ред на Народното събрание в дебата в обществото. Вторият е, разбира се, по същество. Там ще говоря по различните глави и по различните аспекти, по които ние имаме забележки, моите колеги, които ще се изкажат след мен. Уважаема госпожо Вицепремиер, признавам, че успяхте да превърнете приемането на този Закон едва ли не в лакмус за наличие на политическа воля за борба с корупцията. Не смятам, че това е правилно. И Парламентарната група на Движението за права и свободи не смята, че този модел е политически коректен. Стигна се дори до там, че няма нито един посланик от Европейския съюз, който при срещи с ръководството на парламентарните групи и на парламентарно представените партии първо да не задава този въпрос: А Вие как ще гласувате по този Закон? Кое наложи да убеждаваме нашите европейски партньори, че този Закон е лакмусът за наличие на воля за борба с корупцията? Първо, прекрасно знаем всички, и Вие знаете, че един закон не може да бъде по никакъв начин дори крайъгълен камък на борбата с корупцията, защото в България законодателството е на много високо европейско ниво и в различните класации по възприемане на европейските норми сме между първо и трето място. В България съществуват достатъчно законодателни норми, по които може да се води борбата с корупцията. Основният проблем, който констатираме и ние, и външните наблюдатели, и Европейската комисия, и при партньорските проверки, е, че всъщност това законодателство не се прилага. Там са проблемите. Така че ние не смятаме, че по този начин трябваше да бъде поставен въпросът. Защото това не води до консенсус. Това е своего рода политически некоректно извиване на ръце – или подкрепяте, или нямате воля за борба с корупцията. Волята за борба с корупцията, пак казвам, се изразява в много и различни други перманентни дейности, като приемане на законодателство, като прилагането на всеки един закон. Дори, ако щете, ние през годините нямаме оценка на всеки един законопроект от гледна точка на това създава ли той условия за корупция. Ако имахме такава оценка и се стараехме в законодателството да няма такива норми, може би нямаше да се стигне до такова усещане за свръх корупция, която, да си говорим честно, няма държава в Европейския съюз, в която да няма такава. Не съм даже сигурен, че в доста от държавите не е на по-високо ниво. Но това е друга тема. Впрочем по тази причина и първият вариант на Закона не беше приет, което е доста безпрецедентен акт. При положение че всички изразяваме воля за борба с корупцията, очевидно имаше проблеми и в комуникацията помежду ни, и в начина, по който тази тема беше сложена в обществото и, респективно в парламента. По втората тема, по която имаме несъгласие, това са обхватът и конкретните текстове на Закона, които трябва да се прецизират. Ние от Парламентарната група на Движението за права и свободи Ви благодарим за това, че изразявате воля да променим между първо и второ четене спорните текстове. Повярвайте ми, те са достатъчно на брой и достатъчно значими. Ще посоча само няколко примера, тъй като времето на парламентарната група не позволява детайлен анализ, и ние ще го направим между първо и второ четене, както сме Ви обещали. Прословутият текст за анонимните сигнали по принцип и въобще за сигналите и тяхната проверка и завършването им с констативен акт. Ще Ви прочета първо текста на чл. 51: „Лице, което е подало сигнал за корупционно поведение на лице, заемащо висша публична длъжност, не може да носи отговорност и да търпи други неблагоприятни последици само на това основание.“ Категорично не сме съгласни с този текст! Само на това основание трябва да търпи последици, ако този сигнал е клевета! Защото, ако Комисията установи, че сигнал, който е подаден срещу лице, е неверен, това е чиста проба клевета. Не намирам нищо демократично в това лица да подават сигнали кой от където му дойде и както му дойде и с различна мотивация и да не носят отговорност за това. Че в кое общество го има това? Това ли са обществата, към които ние се стремим? Да се клеветим едни други и това да се използва и като възможност за политическа и всякаква друга репресия? Да, разбирам Вашето желание органът да е независим. Но тук може да се предложи и друг текст – сигналът да не е анонимен, но лицето да не бъде оповестявано до извършване на проверката от бюрото. Но след като проверката завърши и се докаже, че е невярна, че сигналът е с невярно съдържание, няма какво да го крием това лице! Всеки трябва да знае, че когато подава сигнал срещу друг, носи отговорност за действията си! Отговорност за действията си не носят само малолетните и тези, които са под една или друга форма на запрещение. Колективният акт, с който завършва проверката, не подлежи на обжалване. Колко са нормите в европейските страни, които не подлежат на обжалване, и в България също? (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.) Ще стане административен акт, ако това е условието. Най-малкото трябва да може да бъде обжалвано пред самата Комисия, да можеш да си кажеш възраженията и така нататък. Нали трябва да има някаква форма, при която да се… Този орган безпогрешен ли е? Кой ще контролира неговите действия? Обхватът и срокът, за който се извършван проверките. Казвате в чл. 90, че те са за срок от 10 години. Как, при положение че срок е пет години? Данъчна проверка се извършва за срок от пет години и Националната агенция за приходите и другите органи, които работят в тази сфера, пазят резултати, факти и обстоятелства за пет години. А за следващите пет на каква база ще се извършва проверката? На устни спомени на някой?! Това е също абсолютно нонсенс. Колкото е данъчната, толкова трябва да бъде и тази максимално, не повече от това. Разбира се, има още редица текстове, които се нуждаят от прецизиране, като например обичайните извънредни доходи и разходи за издръжка на физическо лице. Кои са обичайните, кои са извънредните, как са дефинирани, защо и така нататък? Няма да се спирам повече в конкретика. В заключение само ще кажа, че подкрепяме този Закон като наличие на политическа воля за справяне с голямата язва на българското общество, но разчитаме на това, че между първо и второ четене ще обърнете внимание и ще приемете конструктивно всички предложения – наши и на колегите от другите парламентарни групи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, взимам Ви реплика, не че по същество с почти всички неща съм съгласен, с това, което казахте. Взимам Ви реплика по начина и остротата на Вашето изказване. Кажете нещата в прав текст. Господин Цонев, ако Законът остане така на първо четене, нарушено е основно правило в световното право – винаги обвиняващата страна доказва. В момента ние правим системата Вишински в Сталиновата система, тоест обвиняваният трябва да доказва своята невинност. Това само по себе си е пълен абсурд. Повтарям, това е пълен абсурд! Това е правено само в Сталинова Русия и в Хитлеристка Германия.

Да.

Второ, органът, който трябва да се грижи и да следи за тази корупция, е абсолютно безконтролен. Извинявайте, но това ми напомня на Светата инквизиция при Томас Торквемада в Испания – пак отново трябва да доказваш, че си невинен. Защо казвам тези силни думи? Защото съм потърпевш от тези неща. Като кмет имам 198 ревизии. Не е лошо да бъдат проверявани управляващи органи, но питам аз: кой кмет на управляваща партия е проверяван 198 пъти? Няма такъв случай! Поради тази причина ние не вземем ли мерки между първо и второ четене тези неща да бъдат изгладени, ние на практика ще родим, повтарям Ви, една класическа политическа бухалка за разправа с политически опоненти. Благодаря.

Не виждате ли, че вдигам ръка?!

Уважаеми господин Цонев, Вие казахте две неща, сумирам накратко. Първото – ние ще подкрепим този Законопроект на първо четене, за да не бъдем обвинявани, че сме срещу корупцията. Аз не подкрепям този Законопроект и съм срещу корупцията, и няма равенство между тези две неща. Ако следвате последователна позиция, трябва да застанете на тази позиция. Второто нещо, което казахте, е, че при всяка среща с посланици, разбирай при натиск от посланици, ни питат за Закона за корупцията. Аз също се срещам и винаги им казвам едно и също нещо – не мога да подкрепя законопроект, който, първо, създава един политически Франкенщайн, събира четири мъртви агенции и прави една жива. Как ще стане тази работа? Агенция БОРКОР, която нищо не е свършила за последните незнам колко години съществуване, изхарчила е десетки милиони лева, ние вместо да я закрием и да им кажем на тези хора – за нищо не ставате, ние ги вкарваме тук? Защо? Каква работа свършиха точно до момента? Второ, тя въвежда статута на анонимните сигнали. И аз съм потърпевш на това нещо. Имейл от трима души в google – Георги Кадиев еди-какво си, разследване. Защо? И когато питах разследващите кой е подал сигнала, те ми казаха: „Не можем да открием, тъй като имейлът не е валиден“. И какво правим тогава? От тук нататък всеки един от нас може да подлежи на такова нещо. Вие убедени ли сте, че го искате? Утре аз ще подам за Вас, Вие ще подадете за мен от анонимни имейли и после ще ходим да се обясняваме кой е виновен и кой не е. Защо трябва да подкрепяме това нещо? Да обясняваме как се борим с корупцията?! Третото нещо е това за необжалваемостта. Четвъртото нещо е това за доказването на презумпцията за невиновност, което е абсурдно. Всичко това води до там, че ние правим нещо само и единствено, за да демонстрираме борба с корупцията без всъщност изобщо да сме убедени. И на второ четене това, което ще стане, е, че така ще бъде променен този Закон, че никой няма да го познае от първото четене. Какъв е смисълът тогава да го приемаме на първо четене? В ДАНС имате цяла дирекция, която е за борба с корупцията по високите етажи на властта. В нея има три отдела – изпълнителна власт, държавна власт, съдебна власт. Защо не ги изкараме тези хора, на тях да дадем повече правомощия, тях да натоварим? Те са опитни. Защото те се занимавали с национална сигурност, а корупцията не е ли национална сигурност? Тя е най-голямата национална сигурност от всички останали.

Благодаря.

Уважаеми колега Цонев, взимам реплика към Вашето изказване поради един много важен и съществен момент, който се надявах, че ще засегнете, най-малкото като опитен финансист. А той е важен за абсолютно всички колеги в потвърждение и на думите на господин Хамид, че обсегът не е само върху 12 хиляди лица, а практически е върху 7 млн. 200 хил. лица. Същественият момент, който е важно да отбележим, уважаеми колеги, е, първо, въпросът за лична отговорност относно извършеното деяние. Само че кажете ми, колега Цонев, когато извършителят на деянието е починал, от къде на къде неговите роднини и деца ще носят отговорност? Това дори го няма в основите на Римското право. Разбирате ме, предполагам, за какво иде реч и защо взимам тази реплика. Защото това е може би един от най ужасяващите текстове, който можем да сътворим и ние трябва задължително, между първо и второ четене, този въпрос да го решим, защото това означава да превърнете 7 млн. граждани, след като е починал съпругът, бащата, майката, братът, сестрата, практически във виновни лица. А как ще се защити починалият, е съвсем отделна тема. Благодаря, надявам се, че ме разбрахте и приемате моята реплика.

Благодаря, господин Председател. Благодаря на колегите, които ми направиха реплики, защото всъщност очертаха и разшириха кръга от проблеми, които има в този Закон и които трябва да се променят. Абсолютно съм съгласен с колегата Атанасов и с колегата Байрактаров. Аз не се спрях на отделни текстове, защото просто няма време, а и моите колеги, които ще говорят след мен, ще говорят по тези различни проблемни аспекти на Закона. Нещо повече, ще кажа, че начинът, по който е съставен Законът, правомощията, обхватът и така нататък, наистина създават условия за репресия. Колега Атанасов, има още един кмет, ние знаем поне още един кмет, който е имал над 200 проверки. Това е кметът на Кърджали – Хасан Азис. Ще Ви кажа нещо и в личен план, въпреки че не е прието да се говори от тази трибуна. На мен ми е извършвана такава проверка през 2001 – 2002 г. Проверяваха и майка ми, и баща ми, и двегодишния ми син. Тази проверка продължи близо година и тя е сериозен стрес за всички. В крайна сметка в нея няма нищо, има само едно тежко премеждие за всеки човек. Затова, когато апелираме за внимателно описание на технологията, обхвата и така нататък на проверките, имаме предвид и това – дава някой един анонимен сигнал, започва проверка, тя продължава една година и после пито-платено, така ли? Не, не може така! Всеки, който прави това нещо, трябва да знае, че ще носи отговорност. Освен това самият орган трябва да знае, че проверката трябва да се извършва по конкретика на сигнала, а не общо; по параметри на сигнала, а не общо и така нататък, и така нататък. Това са неща, които със сигурност трябва да конкретизираме между първо и второ четене, защото иначе ще превърнем Закона във възможност за политическа репресия. Ние не живеем по тези географски ширини, по които демокрацията има 500-годишна история. Живеем тук, в България, и знаем как се прилагат законите! За съжаление, нямаме тази традиция. Затова трябва да бъдем изключително внимателно в прецизирането на всеки един текст! Да отговоря и на репликата на господин Кадиев. Нашата парламентарна група и нашата партия никога не е гласувала под натиск и няма да гласува. Ние взехме това наше решение, за да дадем ясен сигнал към българското общество, към нашите избиратели, към пленарната зала, че ще участваме конструктивно и като опозиция, и когато сме били управляващи, в мерките, които трябва да вземем. „Конструктивно“ означава конструктивно, когато трябва, настоятелно критично и с конкретни предложения по текстовете, по които не сме съгласни. Ще видите, че ще направим това между първо и второ четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Групата на БДЦ-Народен съюз не подкрепи първия вариант на Закона, но в крайна сметка партия Български демократичен център направи според мен много ползотворна среща с представители на Реформаторския блок, с представители на Министерския съвет, с Ваши експерти, госпожо Вицепремиер, и взехме своето политическо решение. Никога няма да отпаднат опасенията, че всеки административен орган може да бъде използван за политическа репресия. Това не зависи дали органът е индивидуален или колективен, как се избира, какви са неговите правомощия, а от умисъла на управлението или на представляващия органа, който е решил да се саморазправи с опозицията, а защо не и с управляващите?! Има реална опасност всеки един орган в страната –от изпълнителната власт или от прокуратурата, недобросъвестно да направи разследване, да запорира сметки и да утежни живота на всеки един гражданин. Да, кръгът наистина е 7,5 милиона български граждани. Днес обаче ние имаме друга задача. Народното събрание има пред себе си готов Законопроект за борба с корупцията. Дали ще се сбъднат опасенията на някои, че три неработещи органа ще направят и четвърти неработещ, или защо не, дай Боже, Комисията за отнемане на имуществото да вдъхне същото желание за работа и на останалите органи и това да бъде наистина работещ орган? Смятам, че не е нужно да влизаме в детайли. Принципната позиция на партия БДЦ е, че ще подкрепим антикорупционния закон в България. Ще го направим, защото има нужда от такъв закон. На тази работна среща си казахме много от недостатъците на предложения текст. Тук бяха споменати някои. Няма да ги повтарям. Ако бъда недобросъвестен сега, от всеки два текста на един мога да намеря някаква забележка, с която не съм съгласен и като политик, и като юрист. Ако търсим всяка запетая в този Закон, а в него има доста неправилно поставени, има доста неща, които противоречат на други нормативни актове, затова поемаме ангажимента да се включим в работната група и текстът да бъде усъвършенстван, за да не стигаме в крайна сметка до ситуацията Четиридесет и третото народно събрание два пъти да отхвърля Закон за борбата с корупцията по висшите етажи. Както казах, няма да навлизам в подробности. Да, има проблеми с някои от принципите в Законопроекта. Има проблеми в някои от текстовете. Смятаме, че той не е съвършен. Предложихме на Вашите колеги Законът да мине през Съвета за съдебна реформа към Министерството на правосъдието, но явно това няма да може да стане. Не виждам сега председателя на Правната комисия, но се надяваме на максимален срок за работа между първо и второ четене – спокойно време за работа на групата от експерти, преподаватели по право, които да влязат в тази Комисия. След заседанието на Правната комисия на второ четене да влезе наистина доклад с доста по-съвършен Законопроект, с доста по-изчистени принципи. Вярвайте, че ще подкрепим текст по текст всички разумни предложения, направени от всички страни на залата, независимо дали са от БСП, ДПС, ГЕРБ или някои от другите колеги.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Ще бъда кратък. (Шум и реплики от ДПС и БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Аз ще продължа репликата си от изказването на господин Николов. Искам да кажа, че Законопроектът ще бъде подкрепен от нашата парламентарна група, защото е действително основополагащ за борбата с корупцията, която знаем, че в България е достигнала такива размери, че няма нужда да даваме доказателства справяме ли се, не се ли справяме. Въпросът е, че действително в тази посока Законопроектът дава много добри идеи. Както казах, три са ключовите въпроси, на които най-вероятно работната група ще се спре. Анонимните сигнали, в повечето други държави те работят. Всичко е въпрос на професионализъм на самите инспектори. Ако те са отговорни и не злоупотребяват, анонимните сигнали ще свършат своята работа. Има казуси, в които Вие включително може да манипулирате човек да подпише Вашия сигнал от Ваше име, и сигналът да е манипулиран и по него пак да се работи. Въпросът действително е на професионализъм. Ако инспекторите злоупотребяват, съответно трябва да понесат своята дисциплинарна отговорност. Що се отнася до обърната тежест, да, ако наистина това е антиконституционно, по така наречената „презумпция за невинност“ не трябва да се работи, но така или иначе това е извънредно законодателство и трябва да се съобразим с този факт. Сега Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество работи, и то работи нелошо. Що се отнася до зависимостта на самото Бюро, рискът, ако той е изцяло независим орган и се контролира от Народното събрание, е действително да има политическа злоупотреба. Ако няма обаче контрол от някакъв орган, в Румъния той се нарича Национален съвет по интегритет и включва различни представители на институциите, действително може да се отиде към самоуправство. Надявам се между първо и второ четене да има поправки, така че да се постигне консенсус и Законът да даде структури, които да работят добре. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! За пореден път внасяте Проект за антикорупционен закон. Той генерира много очаквания и много надежда. Европейската комисия очаква България, българските политици да дадат адекватен отговор на констатациите за корупция у нас. Бизнесът очаква по-добра среда и намаляване на корупционното бреме. Държавата очаква ефективни антикорупционни механизми и правила. Най-големи очаквания обаче, госпожо Кунева, има българският народ – да се сложи край на политическия и административен рекет, на грабежа на публични средства при обществени поръчки, на купуването на гласове и на власт. Ще останат обаче само едни очаквания, защото Вашият Законопроект е спорен както политически, така и професионално. Като слушах изказванията в залата, искам да Ви успокоя – този Законопроект ще мине, защото това е цената да спасите управлението, това е цената да спасите коалицията! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Извинете, но ние от БСП нямаме никакви намерения да плащаме Вашите сметки. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“.) Всъщност даже и свикнахме. Когато ГЕРБ и управляващите не знаят какво да правят, просто пишат нов закон, а когато не искат да решат проблема, създават нов орган. Вие, госпожо Кунева, сте компилирали три сравнително нови закона, които, предполагам, някога през годините сте подкрепяли, да не кажа, че даже сте ги защитавали и в Брюксел. Закони, за които дори нямаме експертиза дали са сработили! Вместо това, обединяваме механично БОРКОР, конфликта на интереси, Комисията за конфискация на придобито имущество и част от Сметната палата. И правим едно голямо Бюро като българското ФБР. На всички юристи и запознати по темата става ясно, че в новия Законопроект 85% от текстовете се повтарят, защото вече съществуват в българското законодателство. Новото, естествено, е детекторът на лъжата, с който ще проверявате служителите. Меко казано, унизително. Всъщност Вие дали бихте го пробвали първо със себе си? (Ръкопляскания и смях от БСП ЛБ.) Разбирам, при създаването на такива органи всичко започва с много добри намерения. Този орган трябва да бъде независим, но на практика го избират политици. Да нямат управляващите превес, но в нашата действителност всички знаем, че това е абсурдно да се постигне. Позволете ми да Ви припомня един много известен тефтер – тефтера Златанов. Надявам се и господин Зеленогорски, който ще се изказва след мен, да Ви го припомни. Тази Комисия беше използвана, уважаеми колеги, всички знаете, като политическа бухалка. Цитирам от тефтера: „да се удари“, „да се смачка“, „да се изчака“, „да се оправи“ – все изрази, характерни за този стил на управление! Какви са гаранциите, че с новото Бюро или новата Комисия това няма да се повтори? Да Ви кажа честно, като чета Проекта, никакви. С новия Законопроект дори стигате и по-далеч – връщаме времето на Вишински! Така ли беше: анонимка и виновен до доказване на противното? Честно да Ви кажа, ум не ми побира как съчетавате в себе си тази нежна европейска душа, която носите, със сталинските методи и похвати, които предлагате?! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Да Ви припомня, тук, от тази трибуна под рубриката „борба с корупцията“ станахме свидетели на репресия срещу български политици, на произнасяне на присъди срещу българските лекари. Уважаема госпожо Кунева, до болка ни е ясно, че корупцията се вихри там, където хората живеят бедно, където има дълбоки социални неравенства! Има много бедни и много богати. Корупцията може да бъде ограничена съществено само ако обществото стане по-богато и по-справедливо. Ето затова не Ви вярвам. Защото това правителство не е предложило нито една мярка обществото, тези хора да живеят по-добре. С този Законопроект показвате, че не се стремите да борите корупцията, а отново искате просто само да се харесаме на Брюксел. Да Ви успокоя – „Старата любов ръжда не хваща“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Добрев! Искам да Ви кажа, че аз не съм комунист и никога няма да бъда, поздравявам Ви, че и Вие не сте комунист – явно никога няма да бъдете, но тези, които са комунисти, си остават такива. Това зависи просто от начина им на мислене. Считам, че този Законопроект е изключително антидемократичен и е посегателство върху демокрацията в страната, колеги. От тази гледна точка създава предпоставка всеки български гражданин да създава условия за посегателство върху демокрацията. Трябва да спрем този процес. Ние имаме отговорност по отношение на демокрацията в страната, по отношение на този процес, който тече вече 25 години и не може с един закон да заличим всичко, което е постигнато досега. Това е сериозно, може би най-сериозното предизвикателство от гледна точка на запазването на парламентаризма, от гледна точка на запазването на устоите на демократичното развитие на българското общество. Призовавам Ви, госпожо Кунева, наистина да осъзнаете голямото посегателство и предателство по отношение на демокрацията, което се извършва с този Законопроект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Първо да поздравя младата надежда на БСП за изразително прочетената, но написана декларация. За една бройка щяхме да повярваме, че наистина ги разбира нещата. (Оживление, шум и възгласи от БСП ЛБ: „Ууу!“.) Той има известни практически познания по темата. Виждам, че най-накрая сте научили и теорията на корупцията, поздравления за което. Изключително смехотворно е точно партията, която четири пъти фалира България в последните 25 години, да ни говори каквото и да било за корупция. Пределно е ясно на всички кой за какво е, защо се бори. След провала Орешарски наистина не Ви прави чест да говорите такива неща. (Шум и възгласи от БСП ЛБ. Ръкопляскания от РБ.)

Уважаеми господин Председател, да Ви кажа честно, през 1989 г. съм бил на 18 години. Даже Методи Андреев ме е амнистирал, в смисъл – не попадам в неговите списъци. Оттам нататък, уважаеми колега, животът се е развил така, че аз съм един продукт на прехода, на това, което Вие сте създали – Вие, демократите, защото управлявахте през по-голямата част от тези години. Аз не се срамувам от това, което съм. Мъчно ми е просто: защо искате да си правите реклама на мой гръб? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Защо толкова се възбудихте нещо? (Шум и реплики.) Вижте, доколкото аз виждам, мъжката част се възбужда. Защо така нещо… В БСП нещо… (Смях и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Действително този Закон е голямо предизвикателство не само за този, но за който и да било български парламент. Много неща се казаха от колеги, които по принцип като страхове и съмнения съществуват в българското общество. Трябва да кажем, че един такъв законопроект се гледа с особено внимание, особено в държава като нашата, в която не можем да кажем, че имаме истинска действаща демокрация. Затова трябва да бъдем много внимателни в тези отношения, и в същото време да не забравяме следния факт – че в България корупцията вече застрашава националната сигурност. Тоест ние сме поставени в едни гранични състояния, които трябва да решим със закон. Защо казвам, че нашата демокрация не е такава, каквато е примерно демокрацията в развитата част от света? Защото, за да има демокрация са необходими четири неща. Първото нещо е да има независима, обективна преса. Благодарение на тежките корупционни практики, благодарение на тежката политическа корупция отдавна в България няма обективна, независима преса. Второто нещо – да има свободни и честни избори. Отново благодарение на тежката корупция и тежката политическа корупция в България от много време свободата на изборите се поставя под въпрос. Третото нещо – да имаме действаща пазарна икономика. Отново благодарение на тежките лобистки закони, на тежката корупционна практика и политика България няма действаща пазарна икономика. Има икономика на картелите, на корпорациите. На четвърто място – имаме ли ние върховенство на закона? Всичко това, дето Ви го казах досега, ако нямаме върховенство на закона, всичко друго е едно пожелание. Нямаме върховенство на закона! То е факт. Законът работи за този, който има властта и финансите, и капитала, за да си купи свобода и недосегаемост. Това е факт! Затова, когато разглеждаме такъв законопроект, трябва да слушаме включително и опозицията, защото иначе има опасност, когато те станат на власт, ние, които сме го гласували сега, да бъдем потърпевши. Аз не искам нито те сега, нито тези, които са в момента на власт, да бъдат потърпевши някога, освен ако не влязат в рамките на този Закон. Поради тази причина, още от миналия път Ви казах, че съм твърд привърженик на това законодателство, но то трябва да бъде правено по един много внимателен начин. Примерно за мен остана неясно защо ние, които сме част от обединена Европа, не си харесахме някой по-близък до нас модел – френския, немския, италианския, а отидохме в ирландския? Това за мен е необяснимо. Разбира се, като говоря тези неща, ги казвам с мисълта, че този Закон трябва да бъде приет. Иначе това ще е много лош сигнал, първо, към нашите избиратели. Те и без това не ни вярват, и без това непрекъснато ни свързват с най-тежко корумпираната част от българския политически елит – и може би с голямо основание, затова ние друго не можем да направим. Даже и тези, които в момента казаха, че няма да подкрепят Закона, стискайки със зъби трябва да го подкрепите и да се борите между първо и второ четене да го направите такъв, че да не бъдете после жертва на политическо преследване. Истина е, че в България това се случва и то неведнъж. Виждаме как хора, които би трябвало да бъдат разследвани, не се разследват, и обратно – хора, които по някаква причина са направили някаква грешна стъпка, биват разследвани. Сега по същество. По принцип органите, които имат правомощия за борба с корупцията в България, не се ползват с високо обществено доверие. Това е факт. В доклада за 2015 г. в ГРЕКО към Съвета на Европа за напредъка на България в борба с корупцията е отбелязано: „Като цяло общественото доверие в специализираните органи и системата за наказателно правосъдие остава ниско и се засилва усещането за безнаказаност на извършителите на корупционни действия“. Абсолютно вярна и точна констатация. Констатация за липсата на координация между органите за борба с корупцията пък е направена в Мониторинговия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка от януари 2016 г. Там се казва: „Институциите, създадени с цел борба срещу корупцията, са определени като фрагментирани, некоординирани и несъответстващи на сериозността на предизвикателството“. В този смисъл това, което прави този Закон – да обедини три административни закона и четири административни органа, може да се каже, че е една стъпка в правилната посока. Другото, много проблематично виждане в Закона, е тълкуването за обратната тежест на доказване. В чл. 94, ал. 2 от Законопроекта е уредена презумпцията, че „всяко имущество, за което не са установени законни доходи, е незаконно придобито до доказване на противното“. Това ново разрешение е препоръчано от самата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) в нейния Годишен доклад за 2015 г. Тази презумпция означава тежестта на доказване да се прехвърли върху гражданите, а не върху административните органи. Задължението на разследващите или административните органи да докажат нарушението или престъплението е основен принцип в административни и наказателни процеси. То е част от конституционно установената презумпция за невинност. Недопустимо е тази презумпция да бъде обръщана и да се вменява като задължение на гражданите да доказва, че доходите им са незаконни. Това отваря вратата за административен произвол и следва да се търсят други начини, за да се установи незаконният произход на имуществото. Подобно изключение на презумпцията за невинност, но при много стриктни гаранции за правата на гражданите, е учредено в Института на разширената конфискация. Според нас, разпоредбата на чл. 94, ал. 2, при евентуално приемане в Народното събрание, е твърде вероятно да бъде отменена от Конституционния съд. Препоръката, която трябва да бъде отразена между първо и второ четене, е да се премахне тази презумпция, че всяко имущество, за което не са установени законни доходи, е незаконно придобито до доказване на противното. Държавните органи са тези, които следва да докажат, че едно имущество е придобито незаконно, а не гражданите да доказват, че то е придобито законно. Другото, много тънко място в Закона, това са анонимните сигнали. В Законопроекта остават анонимните сигнали, които съдържат достатъчно данни за корупционно поведение. От една страна, това е един от сериозните позитиви на Закона, държа да го подчертая, тъй като отдавна българските административни и наказателни закони следваше да приемат в международната практика разследващите органи да се самосезират след получена достатъчна и надеждна информация, макар и от анонимен източник. Източникът условно е анонимен, тъй като софтуерните системи, чрез които се подават сигналите, изискват или могат да проследят подателя. Но това, което е важно, е, че държавният орган гарантира, че това лице няма да бъде разкрито и ще остане анонимно, докато трае процесът. Дали органът ще получи качествена информация от анонимен източник, или ще си я набави сам и ще се самосезира, е без значение. За да се избегнат опасенията за репресии, Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) създава достатъчно гаранции за правото на защита на проявяваните лица.

НПК?

Поради тази причина имам една препоръка. Тя може да бъде отразена между първо и второ четене. Казах Ви това нещо, когато бяхте и в Комисията. За да не създаваме разединение на хората, които бяха готови да подкрепят Закона, тогава още Ви казах: „Дайте сега тук да изясним въпроса конкретно и точно по отношение на тези анонимни сигнали“. Затова препоръката ми е следната: анонимните сигнали следва да бъдат уредени като законова възможност, но след анализ и оценка на ефективността, безпристрастността и обективността на Бюрото, което може да се направи след период от три до пет години. Между другото, в Румъния точно това са направили. Всъщност тази Главна прокуратура – Националната дирекция антикорупция (ДНА), е започнала работа малко преди 2000-та година и 2003 г. й правят проверка от „Фридъм хаус“. Тогава тази проверка дава оценка, която е в основата на създаването на този орган, който в момента работи в Румъния, и на който главен прокурор е госпожа Лаура Кьовеши. Ние тук трябва да пробваме, първо, това, което ще създадем като институция, дали ще бъде действително безпристрастна и обективна. Това е моето предложение. То е междинно и задоволява както желанията на хората, които смятат, че обективните сигнали са позитив, към които аз принадлежа, така и хората, които се съмняват, че те в момента могат да бъдат достатъчно основание за обективно и безпристрастно разследване. Третото, което искам да отбележа, това са санкциите за конфликт на интереси и несъвместимост. В Раздел шести на Законопроекта са предвидени санкции от 5 до 10 хил. лв. за длъжности лица, за които са установени действия в конфликт на интереси. Тази санкция може да е достатъчна, когато конфликтът на интереси е довел до сходно облагодетелстване, но може да е ниска, ако облагата от неправомерното действие е на значителна стойност, например 50 – 100 пъти над посочената максимална глоба от 10 хил. лв. Ето защо е добре да се възприеме подходът на румънския Закон за интегритет и това, което прави Комисията там, по който работи Националната агенцията по интегритет, а именно санкцията да включва задължително уволнение и забрана да се заема държавна длъжност за срок от три години. Също така в румънския закон е предвидено, че ако лицето не бъде дисциплинарно освободено при установяване на конфликт на интереси, то отговорното за освобождаване от длъжност лице се наказва с парична глоба. Възможно е да се помисли и за обвързване на глобата със стойността на облагодетелстването над определения размер. Другото, което е много съществено да се разбере, е, че на конфискацията на имуществото трябва да се гледа като на превантивна мярка. Аз това искам да обясня тук на много колети. Тя цели да се премахнат от легалната икономика онези имущества и ценности, които са добити нелегално и то пози начин „замърсяват“ нормалните икономически отношения. Собственик на такова имущество не се наказва в личното му качество, тъй като целта е да се предотврати използването на незаконно придобитото имущество, на нелегалните средства за извършване на бъдещи престъпления. Така се елиминира и възможността за мултиплициране на корупционното поведение, като се намалява заплахата за обществото и нормално действаща пазарна икономика. По принцип ще има два вида конфискация – широка конфискация, която е обект на наказателното производство, и превантивна или гражданска конфискация, която Вие препоръчвате във Вашия Законопроект. Що се отнася до лицата, които се обхващат от този Закон – в корупционните схеми обикновено участват три страни. Обикновено участва лице, което получава подкуп, лице, което дава подкуп, а в някои случаи има посредник. Виждаме от структурата на Закона, така както са определени лицата на високи публични длъжности, че Законът е насочен преди всичко към лицата, които вземат подкуп, защото един държавен служител, един човек, който е на изборна длъжност, попадаща във Вашия списък, обикновено това са хора, които получават подкупи. Още в самата Комисия аз казах, че ако ние ще борим корупцията по високите етажи на властта, ние трябва да намерим начин, механизъм, с който между първо и второ четене на бъдат ударени и тези, които могат да дават подкупи, а те в България са доста много. И много хора, включително в това Народно събрание, разчитат на такъв финансово подпомагане, така че в този смисъл Законът трябва да има сериозна поправка между първо и второ четене. Аз например там Ви казах, че не виждам защо примерно в тези публични длъжности не влизат членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество – един изключително важен и много, да не кажа, основен орган в българското управление. В този Национален съвет за тристранно сътрудничество влизат както синдикатите, така и работодателски организации. В този смисъл те участват по някакъв начин със своята позиция – политическа, икономическа и всякаква друга, и влияят върху решенията на държавните органи, така че те трябва да бъдат също вкарани в този Закон. Другото, което е много важно за мен, това е начинът, по който се избират директорът и заместник-директорът на Бюрото. Знаем, че в чл. 81, ал. 2 от Конституцията е регламентирано как… (Реплики от ГЕРБ.) Добре. С една дума, защото има действително и други, които трябва да се изкажат, с една дума мога да Ви кажа следното нещо, госпожо Министър. Аз ще подкрепя с убеждение този Закон на първо четене, като ще направя необходимото с моя скромен принос между първо и второ четене и всички тези неща, които тук поставих като пунктове, да станат по-убедителни за хора, които не вярват в това законодателство. Също ще направя опит да вкараме задължително да се използва полиграф като форма и като част от проверка за интегритет, защото такава форма на проверка има и в полското бюро за предотвратяване на корупцията. И трябва да Ви кажа, че това не е нещо, което е страшно или обезпокоително. Когато човек си гледа работата и изпълнява Закона честно и почтено, той не би трябвало да се притеснява от полиграф. Тези, които имат задни мисли, тези, които има какво да крият затова какво са правили, те ще се притесняват от полиграф. Аз ще бъде един от твърдите привърженици на това да се въведе и използването на полиграф и то да се използва периодично, както това става в Полша. Имах и още много други неща да кажа, но ще оставя и колегите да доразвият тази тема.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Андреев, добре е да се цитира действащото законодателство в Румъния. И други колеги го направиха преди Вас. Хубаво е и да се знаят и действащите български закони, не само този Закон, който е предмет на разглеждане сега на първо гласуване. В Наказателния кодекс никой не е отменил, макар че има такива идеи, за съжаление, активния и пасивния подкуп. Този Закон регламентира не неимуществото, пряко придобито с престъпление, затова си има наказателен Закон по така наречените „суителни престъпления“. А между другото, конфискацията не е обвързана с пряко придобиване на имущество, за да има конфискация. То си е наказание и обикновено е по Глава първа. Дори и в суителните престъпления в Наказателния кодекс не е предвидена конфискация. Не във всички, така че нека да не смесваме последиците от присвояване на имущество, обсебване на имущество, подкуп, измама, кражба и така нататък с този Закон. Този Закон говори за гражданска конфискация. Между другото и сега действащият Закон говори за гражданска конфискация на имущество, незаконно придобито. То може да бъде незаконно придобито, без да бъде извършено престъпление. Това е идеята. Идеята е тръгнала оттам, ако някой върши едно, две, три, четири престъпления за наркотици, за трафик на хора и е установено, че за 2000 или 3000 лв. в момента е установен наркотикът или трафикът на хора – 20 или 30 хил. лв., и има имущество, което не може да докаже, което е за 500 хиляди. Това е идеята на този Закон, така че да не смесваме наказателните закони с последиците, с действията на този Закон.

Ще се вместим във времето, господин Председател. Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Андреев, да Ви кажа защо не са заимствани, примерно, френският, немският закон. Ами, защото примерно в Германия, когато се пусне анонимен сигнал срещу някой, той се счита за жертва. Във Франция, моята информация е, че – първо, ако се докаже, че сигналът е неоснователен: клевета, донос и така нататък, лицето отговаря пред Закона с до 5 години лишаване от свобода и до 45 хил. евро санкции. Едно от двете. Не засегнахте още един много важен въпрос, защото господин Лазаров говори за Наказателния кодекс. Ами, в Наказателния кодекс, господин Лазаров, знаете, че има изминала давност, има амнистия, има починал деец – затова, за което Байрактаров говори, обаче тук Бюрото започва проверка и продължава проверката независимо от тези обстоятелства. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Андреев, ние се развълнувахме, защото предполагахме, че ще ни изнесете, както се случи, един трактат за философията на корупцията в България. Явно добре сте я изучили. Нека всички Ваши предложения, които смятате за разумни, бъдат предоставени от Вас между първо и второ четене. Наистина трябва да спасяваме демокрацията, спасявайки България от корупцията, а пък на госпожа Кунева ще и кажа за един отговорен фактор, председател на една Комисия, няма да говоря с имена, който преди време я оглавяваше – сутрин, отивайки на работа, си пускаше в пощенската кутия един анонимен сигнал, на обяд го резолираше за проверка. Нека така да направим закона, че той да не позволява такава репресия срещу определени хора.

Ще започна отзад напред, първо към господин Генов. Аз винаги съм смятал, че такъв вид законодателство трябва да създава във всеки парламент единение. Поради тази причина ще възприема това, което той казва като добро пожелание – между първо и второ четене да бъдем много по убедени, че такъв Закон трябва да има и че той ще бъде направен по-добър между първо и второ четене. Що се отнася до репликата на господин Валентин Николов, ще кажа, че го подкрепям. Казах същото. Нямаше смисъл да ходим толкова далеч, когато по-наблизо до нас има държави, които сочим като модел за демокрация, за демократично развитие и борба с корупцията. В крайна сметка можем да си създадем наш собствен български модел. По отношение на господин Лазаров – той също е прав като сериозен юрист. Има нещо друго, което някак си не се разбира. Аз го разбрах, когато бях в Румъния. Ние говорим за гражданска конфискация и давностните срокове по Наказателния кодекс за гражданска конфискация не важат, тъй като гражданската конфискация не е наказание. Тя е превенция. Ще Ви кажа как в Румъния правят гражданска конфискация. Там реално погледнато няма определена давност. Започва проверката от деня, в който дадено лице е заело длъжността, на която се е корумпирало. Това означава, че ако един съдия или прокурор е започнал в далечната 1995 – 1996 г. да бъде част от съдебната система, ако сега се получи сигнал за него съгласно този Закон, проверката по гражданска конфискация започва от тогавашната 1995 – 1996 г.

Уважаеми господин Председател, бях споменат в реплика, която беше към друг изказващ се.

Уважаеми колеги и уважаеми господин Андреев, при сега действащото законодателство, ако искате, можете да приемете наследството, а ако желаете – обикновено това става, когато задълженията в наследствената маса са много повече от това, което бихте получили – да се откажете от наследството. Но ако приемете наследството, приемате го с пасивите. Не можете да заявите, че приемате само активите.

Благодаря, господин Председател. Поисках процедурата още при воденето на господин Хайтов на трибуната, но и Вие допуснахте грешка. Моля да не допускате на трибуната лица, които официално от Комисията за конфликт на интереси са наказвани и са в явен конфликт на интереси със Закон, който регламентира конфликта на интереси. И господин Хайтов, и Вие правите тази грешка. Поне го поканете да каже дали има конфликт на интереси. Той освен изказване дава и препоръки. Човекът има лично отношение към този Закон!

Не мога да не спомена името на господин Хамид, с който работим в прекрасни отношения в Правната комисия, но той ми вменява в задължение да знам кой какви наказания има от някакви органи. Моля Ви, председателството не е длъжно по никакъв начин да следи всеки сайт и всичко, което се случва в интернет пространството. Още в самото начало, когато започна дебатът по този Закон, съвсем ясно и коректно цялото председателство споменахме, че ще даваме думата по групи, както са направени съответните заявки. Много Ви моля, господин Хамид, не злоупотребявайте и не употребявайте термини като „вина“, „грешка“ и така нататък. Моля Ви!

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър председател, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на АБВ отчита като положителна стъпка преработването на Закона и представянето на нов Законопроект за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. АБВ обаче продължава да счита, че с един-единствен закон няма да може да се пребори корупцията на всички нива в държавата. И досега можеха да бъдат предприети много практически мерки по сега действащото законодателство за по-ефективно противодействие на корупцията, и то на всички нива, включително и на по-високите. Ще дам пример. Практически можеше да бъде засилена превантивната роля на Агенцията за обществените поръчки при възлагането на обществени поръчки, защото знаем, че там най-често се генерират корупционни практики. За съжаление вместо това вниманието беше фокусирано върху приемането на един Закон, положителните резултати от което са твърде съмнителни. АБВ продължава да е убедена, че не това беше правилният подход. Макар мотивите на новия Закон да са много по-добри, отново липсва анализ, от който да става ясно защо се предвижда една или друга мярка в него. А това е задължително, тъй като Законът обединява три други закона и четири различни институции. Най малкото трябваше да има анализ – например по какви причини е необходимо да се изземват функциите на Сметната палата, как е работила Комисията по конфликт на интереси и с какво новият Закон ще подобри работата й. Същото се отнася и за Комисията по конфискуване на имуществото. Освен посочения анализ, липсва и оценка на въздействие – какво се очаква, че ще се постигне с една или друга мярка по Закона. Това ни кара да имаме определени опасения, дори съмнения по новия Закон. Непрецизираните правни понятия могат да дадат основания за произволно прилагане на Закона и за превръщането му в средство за политическа, икономическа разправа с неудобни на властта. Вероятно поради това много специалисти и представители на редица политически сили в началото се изказаха сдържано по Закона, а експертните становища на институциите и на неправителствения сектор, които постъпиха в Народното събрание, са критични. Законът продължава да третира конфликта на интереси като корупционна практика. Новият орган, който се предвижда да бъде създаден със Закона, съвместява твърде разнородни функции и от различно естество. Следва ли например един и същ орган да разследва конфликта на интереси и да отнема незаконно придобитото имущество? Не беше ли именно заради това създадена отделна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество? Не се ли припокриват отговорностите на различни институции, например Националната агенция по приходите, и на новия орган, който се предвижда да бъде създаден? И как ще се осъществява междуинституционалното взаимодействие, за да не се предизвика хаос в институциите? Възлаганите функции на новия орган, включително и на териториалните звена, ще доведе до създаването на един огромен орган, който ще заработи твърде бавно. Видно от експертните становища той поражда определени съмнения доколко и кога ще бъде ефективен. Новият орган ще изисква огромен административен и експертен капацитет, който не е ясно как ще бъде осигурен. Поради изложените мотиви Парламентарната група на АБВ няма да подкрепи Закона на първо гласуване. Искам обаче да заявя, че АБВ е твърдо да се работи за борба с корупцията на всички нива в държавата. Изразяваме нашата готовност да участваме в работни групи по Закона между първо и второ гласуване. Твърдо сме решени да съдействаме за разработването на добри предложения, които да доведат наистина до един добър и работещ закон! Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Спомням си миналата година, горе-долу по това време се разглеждаше предният Проект. Хубаво е, че колегата Иванов – мисля, че тогава не беше в парламентарната група, сега направи това изказване. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Беше – грешката е моя. Тогава критиките бяха в друга посока и сегашният Законопроект е удовлетворил основните критики тогава към Законопроекта, представени от Парламентарната група на АБВ: едноличен или колективен орган, правомощия на този едноличен или колективен орган, начина на конституиране на този орган – дали да бъде в Министерския съвет, или да бъде избиран, сега е колективен, от Народното събрание. В тази част не виждам нещо, за което Парламентарната група на АБВ да каже, че Законопроектът е съобразен с тези техни забележки. По отношение на другите забележки. Това, което Сметната палата прави в момента, е отдел, който проверява по регистрите съответствието на декларациите с декларираните сметки, доходи и автомобили. Дали това ще бъде в друг орган не е работа на Сметната палата. Между другото, понеже цитирахте становища на друга институция, точно в този дух е становището на Сметната палата и то е изразявано нееднократно. Второ, създава се орган, който няма да конфискува имущество. Уважаеми колеги, нека да бъде ясно – ще внася иск в съда. Българският съд е този, който ще се произнася. Няма орган, който да конфискува имущество. Нека да бъдем наясно. Що се отнася до конфликта на интереси, и сега действащата Комисия си върши работата в малък състав. Действащата в момента Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – тя вече 10 години си има териториални звена и структури. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега, към онзи момент съм бил в Парламентарната група на АБВ. Искам да Ви кажа, че в обществото има силна нагласа да бъде приет работещ закон, който наистина да доведе до реални резултати. Да не приемаме закон, който събира, отново казвам, твърде разнородни функции, обединява всичко в себе си и в крайна сметка цели създаването на орган, който може да се превърне в инструмент за политическа разправа с неудобни на деня. Нека да приемем закон, който наистина да даде добър резултат, нека не приемаме нещо, което да послужи за поредното потупване от Брюксел, да цели някакъв пиар и реклама. Нека наистина да приемем мерки, които да целят борба с корупцията на всички нива в държавата. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Дами и господа народни представители! Законът, който се предлага, е абсолютно излишен. Не само че е излишен, той е прах в очите на обществото, за да не се занимава обществото с нещо, което е много по-важно. На първо място, ще запитам каква е работата на министъра на образованието да внася закон срещу корупцията? Госпожо Кунева, внесете закон за вероучението в училище – това е Вашата работа, затова сте министър на образованието. Да се занимавате със закон за корупцията означава, че искате да се харесате на някого. На кого? Вие бяхте еврокомисар, вероятно искате пак да станете еврокомисар и сега подавате заявление с този Закон. Аз пък много се забавлявам, когато ми кажат, че от Еврокомисията имали някакви изисквания към България по отношение на корупцията. Ами начело на Еврокомисията стои човек, който беше уличен в огромна корупция, за милиарди – този, който сега е там, не е избиран никога, но е шеф на Еврокомисията – господин Юнкер, който се държи като конферансие, между другото, или като слаб клоун. Този, същият като премиер на Люксембург беше уличен за милиардна корупция. Бившият френски президент Жак Ширак, когато излезе на балотаж срещу Жан-Мари Льо Пен през 2002 г., всички десни, леви троцкисти, комунисти и всякакви християндемократи се обединиха с лозунга: „По-добре мошеник, отколкото Льо Пен“. Откъде точно ни размахват пръст заради корупция? От най-корумпираните кътчета на света! Държавите, които сочите за развити и наш образец, те са образец именно за корупция – точно тези в Европейския съюз, САЩ, където пък е най-грандиозната корупция. Спомнете си колко скандали имаше с донорства за президенти – там поначало законът е такъв, че той просто всекидневно ражда корупция. Тук сега искате да направите едно Гестапо, което да преследва този, който е неудобен. Направете го, няма проблем. Както виждам, ще стане работата. Само че Вие смятате, че ще бъдете на власт вечно. Е, нищо не е вечно освен Господ. Вие ще бъдете на власт до известно време, после ще паднете от власт. А това Гестапо няма ли да се обърне срещу Вас?! Кой ще застане начело на това Гестапо? Някой, който ще иска да разчиства лични сметки вероятно. Някой, който, както преди малко беше казано, ще си пуска сам сигнали, за да ги разследва. Нима вярвате в независимостта на правораздавателните органи в България?! Ако вярвате, значи сте наивници. Ако смятате, че корупция се бори със закон – народът е казал: книжка кола не кара. Със закон не може да се бори корупция – първо. Второ, в България корупцията е на по-ниски нива отколкото в държавите, които сочите за пример. Ние като типична подмандатна територия – колониална територия, винаги трябва да бъдем сочени: „Вие сте лоши, корумпирани, поправете се и пак се върнете“. Защо? Защото към нас има двойни стандарти. Защото Европейският съюз изсипва милиарди в Турция – недемократична, антихристиянска, антиевропейска Турция, за България – нула. Защото в България здравната система е такава, че ако не отидеш да си платиш на ръка, просто ще умреш, може да загинеш от липса на медицински услуги, ако не си платиш на ръка. Това го знае всеки българин. Каква корупция точно ще преборите? Трябва да се промени колониалната система. Това трябва да се промени. В момента почти всеки полицай е корумпиран. По улиците се стрелят полицаи с полицаи, защото те са и гангстери, и полицаи – Вие ще борите полицията. В момента България се е превърнала в бойно поле на апаши и стражари, които са едновременно едното и другото – Вие искате да си закачите червена точка, да отидете в Брюксел и да кажете: „Ето, прокарах закона срещу корупцията“. Лошата България отново е наказана. Хубаво, направете си Вашия актив, госпожо Кунева, вероятно ще Ви вземат пак, може и в борд на някоя банка, както бяхте преди време. Апропо, тази банка нямаше ли интереси в една атомна електроцентрала в Румъния, заради което бяха затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и Вие бяхте активен участник в това затваряне – противозаконно, с лъжа, с измама, че те били лоши.

Моля?!

Това е точно по темата. Имаме конфликт на интереси. (Реплики.) Човек с конфликт на интереси предлага закон срещу конфликта на интереси. Ако искате да конфискувате имущество или да проверявате…

… незаконно имущество, започнете от имотите на господин Плевнелиев. На Халкидики има огромни резиденции, на Черноморското крайбрежие – също. Проверете първо тях. Между другото, и сега има предостатъчно органи, с които може да проверявате, с които може да санкционирате, глобявате и вкарвате в затвора. Не Ви трябва ново Гестапо, трябва Ви заявление за нова служба в Еврокомисията. Това го разбираме и ще Ви изпратим пак там, така да се каже, с бяла кърпичка на гарата. Не използвайте парламента, за да си правите личната кариера. Ако търсите корупция, изгонете фирмата, която изважда българското злато и го изкарва срещу 1% концесионна такса. Изгонете я от България! Ако търсите корупция, изгонете ЕРП-тата, за които има том с всякакви нарушения – предостатъчни, за да бъдат изгонени от България. Вие сте за колонизацията, работихте за колонизацията на България, продължавате да работите, а сега искате изведнъж да поправите хората, да не бъдат корумпирани. Това няма как да стане. Затова Ви казвам, че се занимавате с нещо, което излишно взема времето на Народното събрание, на обществото ни. В заключение пак ще кажа: като министър на образованието предложете Закон за вероучението. Това ще подкрепим от „Атака. От години пледираме за това нещо, защото ако не се учи закон Божи в училище, ако децата не го учат от малки, след това като големи за тях е все едно кое е добро, кое е лошо. Тогава вече няма как да ги превръщаш в некорумпирани или да ги преобразуваш, защото те са израснали без морално-етична система. Единствената е християнската религия. Закон за вероучението е Вашата дейност. Там можем да Ви помогнем, да Ви консултираме. Предложете го, ще го подкрепим. Благодаря.

Процедура!

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър! Моята процедура е по начина на водене. Вече заседаваме няколко часа, Вие упорито не обявявате почивка, която е по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – не знам поради какви причини. На няколко пъти от залата беше подвиквано, че е редно да дадете 30 минути законната почивка, която се полага. Вече слушаме десетина изказвания – оставям настрана въпроса, че ги нареждате по свое усмотрение, което не отговаря на представителността на парламентарните групи в Народното събрание. Моля Ви, обявете 30 минути почивка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Тъй като очевидно не се съобразявате с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, от името на парламентарна група искаме 30 минути почивка – не за да обядваме, а, за да може да се провежда един конструктивен дебат по този толкова важен Закон. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес пред нас е Законопроектът за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Поставя ли този Закон ново начало за противодействие на корупцията и престъпността? Това ново начало вече не е ли дежавю? Същото се говореше през 2005 г., когато се приемаше Законът за отнемане на незаконно придобито имущество, създадено по така наречения „ирландски модел“, с цел икономическо омаломощаване на престъпниците. Същото се твърдеше през 2006 г. при изграждането на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, така наречената БОРКОР, която беше създадена в изпълнение на препоръките на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията. Още през 2000 г., когато се прие Законът за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други длъжности, се нагнетиха огромни очаквания, че публичното оповестяване чрез деклариране на имущественото състояние на властимащите ще се окаже панацея, а създадената Комисия за конфликт на интереси се превърна в Комисията „тефтерчето Златанов“, в което се отбелязваше кой да се оправи, кой да се удари. Днес голямата надежда за провеждане на голямата реформа в противодействието на корупцията е в миксирането на старите десетгодишни неосъществени надежди, добавяйки им възможност за доноси, политически или икономически рекет, добавяне на възможност за обявяване на всеки за незаконно забогатял до доказване на противното от него самия, тотална смесица на несъвместими правни постулати и всичко това в нова опаковка с панделка с надпис: „Реформа в борбата с корупцията“, представяни ни като нова панацея, нова надежда. Залага се на едно Национално бюро, което да обедини четири институции – БОРКОР, Комисията за конфликт на интереси, Комисията по конфискация и тази част от Сметната палата, която проверява имуществените декларации. Механичното събиране на тези институции ще направи ли новата структура по-силна, или ще я направи по-силова? Ще успее ли да противодейства на корупцията, или ще се превърне в репресивна машина за саморазправа и натиск срещу неудобните на властта? Отговор на тези въпроси трябваше да даде задължителният анализ за въздействието на нормативния акт, но вносителите не са сметнали за необходимо да предоставят такъв анализ. Разчитат на мантрата да се харесат на европейските чиновници и го развяват като неопределимо условие за запазване на управленската формула. Точно Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, добил известност като БОРКОР, експертната институция, създадена да подпомага Министерския съвет в политиката по противодействие на корупцията, казват, че по техен анализ по Законопроекта са изработили становище с 41 забележки и предложения, като 18 от тях не са възприети. Не са съобразени голяма част от забележките и съображенията, с които беше отхвърлен същият Законопроект от Народното събрание през месец септември 2015 г., камо ли да очакваме, че това ще се случи между първо и второ четене, нито пък са взети предвид експертните становища на юридическата и магистратската гилдия. Проектът на Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконното имущество по-скоро ще доведе до увреждане на обществените отношения, отколкото да реши проблеми. Необяснимо е защо общата уредба на отнемане на незаконното имущество, относима към всички обществени отношения, е прикачена към специалните хипотези на конфликта на интереси като вероятен частен случай на корупцията. Правно неиздържано е и механичното смесване на две самостоятелни административни производства – тази за превенция на корупцията и предотвратяване, установяване и санкциониране на конфликт на интереси, която се развива според принципите и правилата на общите закони – АПК, Закона за администрацията, ЗАНН. Всичко това се смесва с административно-гражданска процедура по отнемане на незаконно имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно имущество. Извършването на определени административни нарушения или нарушаване на правилата за превенция на корупцията и конфликта на интереси стават специални, отделни предпоставки за образуване на производство за отнемане на незаконно имущество наравно с описаните престъпления по Наказателния кодекс. Още повече че поради доноси или самосезиране от медийни публикации срещу лице, заемащо висша държавна длъжност, се провежда проверка и при несъответствие отнемане на имуществото, но това не е така за всички престъпления по Наказателния кодекс, защото те са изброени избирателно. Познавайки българската действителност, вместо да поощряваме писането на доноси или така наречените „неподписани сигнали“, имайки предвид риска това Бюро като орган на този Закон да потъне в междуличностни, партийни или корпоративни войни – и без това лицата, заемащи висши държавни служби се възприемат като априори корумпирани, така наречената „реформа“ би могла да бъде пълна и всеобхватна, ако се въведе условието, че е достатъчен актът за назначаването, за да започне проверка за съответствие на имуществото. Ако Ви звучи абсурдно, по същия начин звучи целият Законопроект с цялата си невъзможна смесица от правни техники. В частта за отнемане на имуществото настоящият Законопроект представлява опит за законодателно заобикаляне или преодоляване на тълкуването на Върховния касационен съд с тълкувателно Решение № 7 от 2014 г., чрез въвеждане на обвързващата съда презумпция за незаконност на имуществото на проверяваното лице. Същевременно, определянето на това спрямо кои лица ще се прилага Законът, се осъществява с административна процедура, която не се контролира по съдебен ред. В Законопроекта остава усещането, че изброените лица, заемащи висши държавни служби, включително и кметове на населени места и общински съветници, са обявени предварително за корумпирани, притежават незаконно имущество и са длъжни да доказват законност на всяка своя придобивка, даже и за съпрузите, с които са се развели преди пет години, за роднини по права линия без ограничение и по сватовство до четвърта степен. Може да не си виждал с години втория си братовчед например, но той да попадне в обсега на проверката, само защото ти е роднина и ти си допуснал административно нарушение. В цялата административна фаза на производството действията на Бюрото по Глава седма – проверка на имущественото състояние, и по Глава осма, Раздел I – V, липсват задължения на длъжностните лица да установяват източници на придобиване, съответно да правят оценка на техния законен или незаконен характер. Такова задължение Бюрото няма и при съдебна фаза. В мотивите вносителят третира проверяваното лице и третите лица като правни субекти, които са длъжни да имат активно поведение в гражданския процес, а когато го нямат, за тях настъпват санкционни последици. Проектът, в частта му за отнемане незаконно имущество, съдържа изключително много противоречия. Ще се спра на един по-съществен проблем, който досега не беше засегнат от преди мен говорещите колеги. За да започне административното производство, Бюрото трябва да обоснове презумпция за значително несъответствие на имуществото и доходите за период от десет години, като значителното несъответствие е дефинирано на 120 хил. лв. Приемането на решенията си за образуване на производство по отнемане на незаконното имущество се обосновава на определените в същото производство пазарни стойности на активите в имуществото. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

Липсва процедура по приемането и контрол на акта за определяне на тези стойности, съответно на изискванията към оценителите, тяхната отговорност и възможност да се осъществява контрол върху оценките им в административната фаза. Оценителят в много от случаите би действал на сляпо поради факта, че трябва да изготви пазарна оценка на имуществото към датата на придобиване… РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!

…без да може реалната оценка…

В заключение едно изречение.

Госпожо Кунева, Законопроектът Ви не струва, но ние ще го подкрепим заради борбата с корупцията.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! Парламентарната група на Реформаторския блок ще подкрепи този Законопроект. Защо? Защото и цялото общество, и нашите партньори очакват от нас решителни мерки в борбата с корупцията. Всички сме наясно, че, за съжаление, негативните класации винаги ни поставят в челото по корупция в рамките на Европейския съюз. Това не означава, че ние сме от хората, които искат да се самобичуват. Ние просто искаме ефективни действия. Ефективните действия минават и през ефективно законодателство. Може би стана добре, че Законопроектът в първия си вариант не беше приет в тази зала, защото обществото се фокусира върху тази тема, защото се направи преглед на европейското законодателство в тази област и защото този Законопроект е доста по-строг от онзи, който беше внесен преди една година. Естествено, че ние от Реформаторския блок и вносителите, а вносител е Министерският съвет, няма как да приемем реплики от рода, че това е законопроектът на този министър, на вицепремиера или на конкретна парламентарна група – Министерският съвет и мнозинството стоят зад този проект. Да, има теми, които трябва да бъдат обсъдени. Да, има въпроси, на които трябва да се даде отговор между първо и второ четене. Да, никой не би искал да създаде машина за политическа репресия. Уверявам Ви, че в мнозинството има доста хора, които са били доста политически репресирани през всичките тези години. За съжаление, и аз се оказах във фокуса на тези събития, както споменаха и част от изказалите се. Някак си обаче е време да се сложи край на това. Някак си е време да се създаде законодателство, което да не те визира в коя част на политическия спектър си в момента, а просто на базата на конкретния сигнал или с конкретни доказателства, на базата на конкретен механизъм да бъде доказано или отхвърлено подозрението ти за участие в корупция и престъпна дейност. Да, ние ще подкрепим Законопроекта. Да, ние ще участваме активно между първо и второ четене в изчистване на всички детайли, в това да премахнем опасенията в българското общество и сред колеги в тази зала, че наистина това би могла да бъде една политически репресивна машина. Да, ние сме с ясното съзнание, че нещата се променят и ако днес си в мнозинството, утре може да си в опозиция и ако си създал такъв Франкенщайн, той може да се разпореди и със самия теб. Но, да, имаме нужда от действителна и ефективна работа срещу корупцията и аз бих се надявал съвсем добронамерено при всички усилия на румънците и така наречения „румънски модел“ – за съжаление, и те са в челото на класирането по корупция, нека по-внимателно да се вгледаме и американския модел, немският модел – моделът на утвърдени демокрации, постигнали много повече в намаляване на нивото на корупция в своите държави. Приключвам с това. Аз лично ще внеса предложения за разширяване кръга на наблюдаваните лица. Не мисля, че обществото се страхува от това, че 12, 17 или 20 хиляди души ще бъдат под специалния фокус и под специалната лупа на общественото внимание и на Бюрото, което би трябвало да докаже всеки един сигнал. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Зеленогорски, всъщност Вие току-що признахте, че този Законопроект е една политическа бухалка и Ваш единствен страх е да не би да не сте в следващия мандат в управляващото мнозинство, за да не се обърне този Законопроект срещу Вас. Това току-що го казахте. Аз не виждам по какъв начин и с каква доблест от тук нататък Вие можете да подкрепяте този Законопроект, за който току-що признахте, че е политическа бухалка. Благодаря.

Естествено, господин Попов, не съм казал нищо такова. Знам, че тук има политически групи – няма да казвам кои са, които очевидно изпитват известен страх от този Законопроект, може би с основание, защото в практически план многократно са доказали своите възможности в тази сфера. Ние искаме едно – чист закон, който да работи ефективно. Уверявам Ви, по никакъв начин мнозинството не би допуснало това да се превърне в машина за политически репресии. Неслучайно Ви казах, че за разлика от левите групи, обикновено десните и десноцентристките политици са много по-чест обект на подобни намеси, за съжаление с Ваше участие.

Уважаеми господин Председателстващ! Госпожо Вицепремиер, комплимент, чудесен цвят сте избрали (в червено) в днешния дебат.

Дами и господа народни представители, обикновено да настъпиш веднъж мотиката и да те удари в главата е достатъчно силно, за да проумееш, че не бива да го правиш повече. Да я настъпиш обаче втори път, и то съвсем умишлено, вече говори за едно или клинично състояние, или ако става въпрос за политически акт, просто това е още по-лошо, защото говори за политика на инат. Точно така изглежда за непредубедения зрител днешният втори опит на Реформаторския блок с методите на политическия шантаж да прокара един изключително спорен Законопроект, носещ всички черти на извънредно и репресивно законодателство, замаскиран иначе зад благородния порив за борба с корупцията – този безспорно така страшен бич на нашето съвремие. Аз с голяма доза увереност още сутринта можех да прогнозирам как ще протече днешният дебат, днешното гласуване. Да, в залата тръгна някакъв дебат. Тук буквално бяха разпердушини 10-15 съществени слабости в Законопроекта, някои от тях, забележете, дори противоконституционни. Чухме закани как, ако няма промени между двете четения, няма да се гласува на второ четене. Вносителите ни обещаха известни отстъпки, най-вече по линия на анонимните сигнали, както и по обратната тежест на доказване – доста семпло обаче обещание. Законопроектът явно ще бъде приет, за да може Реформаторският блок и лично госпожа Кунева да отидат на президентските избори, закичени с брошката на борци с корупцията! А техният агент на влияние в ГЕРБ – господин Андреев, дори ще бъде закичен с две брошки, втората на борец с остатъците от „Държавна сигурност“, какъвто текст, явно под негово давление, също има предвиден в Законопроекта. Колеги, този сценарий е напълно реален, но, за съжаление, преследва чисто конюнктурни предизборни цели и не дава никакви гаранции за промяна на спорните текстове. В крайна сметка не става ясно защо е нужно да ги приемаме сега, след като ще се променят между двете четения?! Не става ясно и как народните представители от ГЕРБ влизат в този доста плитко скроен сценарий. Ние тук изказване от ГЕРБ не чухме.

Ще чуете.

Явно залогът за запазването на коалицията и облагите от властта е по-важен от това да дадеш гласа си за един, откровено казано, калпав Закон. А защо е калпав, колеги? Защото дотук най-малкото не чухме нито едно изказване, което да похвали Закона. РЕПЛИКИ ОТДЯСНО: Ами, слушайте внимателно!

Ако снощи не беше ме домързяло да пиша изказване, можех съвсем спокойно да мина с миналогодишното ми такова, когато обсъждахме предишния вариант на Законопроекта. Това изказване, повярвайте, с много дребни корекции щеше да е напълно актуално и днес, защото предлаганите промени са чисто козметични и не засягат двата основни обекта на критика от моя страна, а именно анонимните сигнали и нещо, за което никой не говори от тази трибуна – обхвата на проверяваните лица. Затова от началото започнах с мотиката и удивителната способност тя да бъде настъпвана два пъти. В някои детайли сте стигнали дори още по-далеч от недомислиците, например факта, че проектът предвижда неподписан сигнал да е основание по решение на Бюрото за започване на проверка за имущественото състояние по Глава седма или за производство за конфликт на интереси. Това е съществено различие с отхвърления Законопроект, който предвиждаше анонимните сигнали да са повод само за производство за конфликт на интереси, но не и за имуществена проверка. Уважаеми колеги, това е абсолютен прецедент в новата ни история! В момента анонимните сигнали не се прилагат или се прилагат изключително ограничено в българското право и процедури. Производството за гражданска конфискация започва само след официално уведомление от държавен орган – прокурор или съд. Процедурата по чл. 50, както я предлагате, създава най-малко три процедурни проблема. Първо, не е предвиден принцип на случайно разпределение за определяне на инспектора, който в 30-дневен срок от регистрация на сигнала ще проведе предварителната проверка. Какво означава това? Означава, че следва да се определя еднолично от директора – чл. 50, ал. 2. Второ, няма легално определение за израза „констатация за наличие на достатъчно данни“ – чл. 50, ал. 5. Тази констатация основание ли е за образуване на производство за конфискация, или за конфликт на интереси по анонимния сигнал е?! Трето, не е предвидено, ако констативният акт не съдържа тези данни, самият акт или решението на Комисията за отказ да образува производство да се изпраща на прокурор за осъществяване на общ надзор за законност, за възможност за протест пред съда – чл. 50, ал. 4. Принципът за независимост на държавния апарат включва нулеви законни възможности за манипулиране на длъжностно лице от корпорации, лобистки групи или политически опоненти чрез шантаж. За съжаление, анонимният сигнал отваря широка врата за опции точно в тази посока. Валидният анонимен сигнал е явление, почти непознато в действащото законодателство. Тук всякакви аналогии с чуждестранни разрешения са абсолютно неуместни. Даже и на самата среща в Румъния, за която тук се говори, главният секретар на Агенцията за интегритет каза, че няма никаква гаранция, че това, което работи в Румъния, ще работи и в България. Въвеждането в материя, свързана със сериозни глоби, санкции, отнемане на част от заплатата, както и уволнение, предсрочно прекратяване на мандат би провокирало и би насърчило депозирането на всякакви анонимни сигнали, целящи решаване на личностни, политически, професионални и всякакви други спорове. Втората слабост, за която говорих в материята за конфликта на интереси, е, че се предвижда значително свиване на субективния обхват на Закона. Неправилно се изоставя една система, която доказва своята ефективност, за централизирано установяване и санкциониране на конфликта на интереси. При тази система, действаща от средата на 2011 г. – тук ще я похваля, въпреки че беше приета от друго правителство – се даде възможност за осъществяване на тази държавна дейност от специализиран държавен орган, единна устойчива административна практика по изпълнението на Закона, извеждането на превенцията, което е също много важно, на конфликта на интереси като приоритет, системни действия в тази посока под формата на обучения, мониторинг на декларации, изготвяне на материали и прочее. Сега Бюрото ще проверява конфликт на интереси само по отношение на около 12 до 15 хиляди лица, които заемат висши публични длъжности. Компетентност да установяват по отношение на останалите до 120 хиляди, какъвто е действащият режим на Закона за конфликт на интереси, ще имат пак, забележете, съответните няколкостотин органа по назначаване или избор. Давам пример: министър ще установява конфликт на интереси по отношение на експерти в министерството. Кмет на община – по отношение на служители в общината. Кмет на кметство – по отношение на експертите в кметството. Директор на окръжна дирекция на МВР – за съответните полицаи и така нататък. Е, редно ли е да е така?! Децентрализираната система вече е действала от 2009 до 2011 г. и възстановяването й ще повтори проявилия се в този етап проблем с липса на капацитет при по-малките администрации за провеждане на процедурата за конфликт на интереси. Друг, много по-съществен дефект, за който говорих още миналата година, е възможността за политическо влияние върху тези процедури и формирането на различни практики по приложение на един закон. Миналата година Ви попитах, ще Ви попитам пак: как ще ме убедите, че тези инспектори ще бъдат защитени от политическо влияние и политическа намеса? Не можете да ме убедите в това по никакъв начин! Ето още един аргумент в полза на моето разсъждение, че така написан и предложен, Законопроектът създава основание за политически натиск. Ако трябва да резюмирам, това намаляване създава две групи проблеми: депрофесионализация на тази държавна дейност, защото има стотици органи по избор и назначаване, които ще имат задължение да установяват конфликти на интереси за тези 105 хиляди души, но те не разполагат с необходимата експертиза за това. Второ, възможност за образуване и провеждане на установителните производства при органите по назначаване по политически причини. Госпожо Кунева и колеги от управляващата коалиция, ще спра дотук, защото проблемните текстове в този Законопроект са десетки. Темата за еклектичното смесване на гражданската конфискация с конфликта на интереси е безкрайна тема и може да отнеме часове на спорове относно цялостната й целесъобразност. Изкушавам се в заключение да засегна още едно велико нововъведение, въвеждано но от Вас – използването на полиграф в тестовете за почтеност на инспекторите от Бюрото. Правя го, за да кажа, колеги, че в даваната ни постоянно за пример Румъния не само че не ползват никакви полиграфи, ами като настоятелно им задавах този въпрос на срещите, организирани от нашата Комисия, те ме гледаха доста изразително и неразбиращо, като явно си мислеха, че не съм наясно с един основен постулат, а именно, че е възможно с такъв полиграф хора по погрешка да бъдат наречени лъжци или фалшификатори на истината. Уважаема госпожо Кунева, една такава грешка струва много повече, отколкото верният резултат, който може евентуално да се получи. Затова методът не се смята за надежден и не се използва от съда. Питам аз, госпожо Кунева: щом е толкова важен подобен текст, защо е само за инспекторите, а не за ръководния състав на Бюрото, което явно имате намерение да назначавате по политически признак? И още: не би ли бил този текст още по-важен за хората, заемащи високи обществени позиции, за ангажираните с публична дейност, за министрите и вицепремиерите например? Вие, госпожо Кунева, застанете на този полиграф и отговорете на въпроси. Колегата Ви призова, аз ще Ви задам и конкретните въпроси. Примерно: обещавали ли сте нещо в предизборната кампания, което сте знаели, че не можете да изпълните? Или: когато сте писали даден закон, влияли ли сте се от това чии интереси обслужвате? Или: личните Ви виждания влияят ли върху решенията, които вземате? Или: защитавали ли сте решение, което не е от обществен интерес, но обслужва партийни интереси? Ако приемем, че полиграфът е толкова надежден, на него първо трябва да бъдат подложени хората, чиито отговорности и решения засягат цялото общество. Разбира се, и много други неща могат да бъдат казани, но аз ще спра дотук. В заключение, добре е, когато се приемат такива изключително важни закони, да има много широк консенсус. Такъв консенсус в момента в тази зала не виждам. Всичко това ни дава основание да не подкрепим внесения от Вас Законопроект. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! Господин Зафиров, уважавам Вашите усилия да направите анализ на този текст и да привлечете вниманието на народните представители върху неговата антидемократичност, върху неговата антиконституцинност, върху заложените в него скрити механизми за политическа репресия, които дават предпоставка за промяна, включително във функционирането на политическата система в България. Искам да обърна внимание върху един конкретен факт. Този Законопроект противоречи на чл. 31 от Конституцията, където е записано, че никой не може да бъде обвиняван на базата на неговите самопризнания. Какво означават тези полиграфи? (Шум и реплики.)

Вторият въпрос. Алинея 3 – никой не може да бъде признаван за виновен, докато няма влязла в сила присъда. Е, какво представлява цялата философия на Законопроекта, както е внесен? Това е един тоталитарен Закон! Тоталитарен Закон –законодателство, норми, характерни за тоталитарната държава! Съжалявам и ме е срам за реформаторите, които хора считам, че са убедени либерали по душа! Срам ме е за тоталитарното законодателство, което предлагате! Господин Зафиров, този Законопроект не може да бъде анализиран с демократични инструменти! Той е извън конституционния ред на държавата! Това е фашистки закон! Според него всеки от нас, от Вас, както направиха в турския парламент – Ердоган, може да отнема имунитета на депутатите. Така утре на базата на съшити доказателства…

…всеки може да бъде обесен като Трайчо Костов! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър!

Уважаеми господин Зафиров, не съм доволен от Вашето изказване, защото не казахте ясно и право в очите пред министъра истината за този Законопроект. Защо Вие не казахте, че по отношение на борбата с корупцията е преливане от пусто в празно? Това не е Закон за борба с корупцията и ще обясня защо. Може би министърът не знае, че има легална дефиниция за корупция или пък може би защото много добре знае, в Законопроекта никъде, освен в заглавието, няма термина „корупция“. Говори се за корупционно поведение! Някакво нововъведение в правото, имагинерно понятие, което ще го тълкуват изключително разширително! Защо не казахте на колегите, че ако гласуват „за“ този Законопроект, сами си слагат примката на шията, че утре ще се молят само да не ги обесят, но ни Аллах, ни Господ ще ги чуе?! Защо не казахте на колегите от ДПС, че тяхната позиция е изключително безпринципна – против Законопроекта, но ще гласуват „за“, защото все още са част от управлението очевидно?! Всичките тези истини трябваше да кажете на госпожата министър. (Реплика от десния блок.) За какво се страхувате от нея? (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Кунева, уважаеми колеги! Понеже тук слушах как полиграфът никъде в света не се ползва като доказателство, хубаво е да се четат законите. Никъде в Законопроекта не е посочено, че полиграфът се ползва като доказателство. Ще повторя още нещо. Никъде в Законопроекта не е посочено, че „Бюро“, „Комисия“, както искате го наречете, отнема, защото, видите ли, това нарушавало Конституцията, тъй като там е принципът за невиновност. Съдът, българският съд е този, който се произнася по внесения иск! И сега действащият Закон е такъв! Българският съд е този, който се произнася, ако има установен конфликт на интереси, ако някой обжалва. Българският съд се произнася по констатациите на данъчните органи! Уважаеми колеги, от това, което от одеве се говори, се убеждавам, че просто наистина няма нужда от полиграф. В опорните точки, които усърдно четете, които са Ви написали – дори Вие не вярвате в това, което четете, така че няма нужда от полиграф за Вас! Благодаря Ви.

Господин Лазаров, аз наистина нямам нужда от полиграф, защото, за разлика от Вас, не съм служил в репресивните органи нито преди 10 ноември, нито след 10 ноември – държа да уточня.

И аз не съм служил!

Държа да Ви кажа следното. Мислех си, че тук никой не може да надмине по фарисейство и византийщина изказванията, в които обясняваха как е много лош Законопроектът, но ще го подкрепим, защото той е Закон за борба с корупцията, обаче Вие ги надминахте. Как да няма, господин Лазаров, разписано в Законопроекта, че полиграфът ще се използва в тестовете за почтеност? Прощавайте, ако няма да се стъпва на тези резултати, за какво ще се ползва?

За да го питат дали изневерява на жена си? За това ли ще го ползват този полиграф? Това е супер – не знам как точно да го определя. Колеги, по отношение на Вашите забележки – записах си много старателно. Всичко, което казахте, е вярно. Ще се постарая във всякакви възможни големи, малки и средни медии да кажа онова, което не успях да кажа от тази трибуна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! В самото начало искам да кажа, че нашата парламентарна група съзнателно, обосновано, последователно и не за пръв път ще подкрепи обсъждания на първо четене Законопроект. Смятаме, че Проектът, който е на нашето внимание, в голяма степен отрази бележките и взе предвид критиките, които бяха навеждани като тези и като аргументи, при обсъждането на първо четене на предния Законопроект, който беше отхвърлен на 3 септември 2015 г. При всички положения Законопроектът, който разглеждаме, е много по-добър, много по-добре изграден, много по-систематизиран спрямо предходния вариант, а бих казал и спрямо източниците, които Вие коментирате и сочите. Да, действително в този Закон се инкорпорират правни норми на действащото ни законодателство, което е приложимо по отношение на съществуващите и до момента антикорупционни органи в Република България с една или друга компетентност. Много внимателно слушах дебата досега. Уви, не можах да изслушам абсолютно всички оратори. Моето впечатление е следното, предните оратори красноречиво го доказаха – очите на страха, колеги, очевидно са големи. Смятам обаче, че Законът и законите трябва да утвърждават добросъвестното поведение, трябва да утвърждават и потвърждават точното спазване на закона. Така че, ако нещо Ви се е сторило прекомерно, то това е по друга причина. Това е по друга причина и тази причина сме ние. Една от големите причини сме тук, стоящите в пленарна зала и не само в това Народно събрание, а сигурно поне в 10 издания на Народното събрание преди това. Ще си позволя да споделя част от дебатите, които проведохме аз и членове на Правната комисия с екипа, който осъществяваше мониторинг по Механизма за сътрудничество и оценка. Тъй като коментарите по Закона действително бяха доста продължителни, действително се поставиха сериозни въпроси, накрая си позволих да поставя следния въпрос: иска ли специално механизмът, искат ли колегите от Главна дирекция „Правосъдие“ специално такъв закон? Отговорът беше прост. Колеги, Вие се заблуждавате, ако смятате, че ние предявяваме някакви, да кажем, конкретни изисквания за такъв или онакъв закон. Те казват: като Ви слушахме, всъщност не разбрахме къде се приемат законите във Вашата държава. Не се ли приемат в Народното събрание? Какъв Ви е проблемът? Искала го била Европа, или този, или онзи. Законите се приемат от народните представители. С какво се съобразяват народните представители? Съобразяват се с интереса на избирателите си. Съобразяват се със законите и с държавния интерес.

И с Конституцията.

И с Конституцията. И с Конституцията се съобразяват. Тогава какъв Ви е проблемът да го направите този Закон такъв, какъвто Вие смятате, че трябва да бъде? Такъв, какъвто Вие смятате, че избирателите Ви ще бъдат убедени, че Вие се борите ефективно с корупцията. Такъв, какъвто да Ви донесе резултат. Защото аз си позволих дори да поставя дискусионно въпроса: закони ли да приемаме, или да търсим статистически резултати – толкова министри в затвора, толкова депутати в затвора или толкова магистрати в затвора. Не, това беше отговорът, и в интерес на истината това е правилният отговор – най-вече този Закон трябва да отговори на нуждите на българския правов ред. Трябва да отговори на нуждите на всеки един българин да си възстанови доверието в своите представители. А, ако сме стигнали до там на тази възстановителна процедура, би следвало всички ние да си поставим въпроса и да му отговорим: защо се стигна до тук? Да, всеки един закон, и най-съвършеният закон, може да не се прилага. Казвам това в следния смисъл: разбира се, че не може да не се прилага, но недобросъвестността при неговото прилагане, в кавички, може да дерогира смисъла и съдържанието. Затова този Закон Ви се струва по-радикален. Защото той има нужда ясно да отличи... РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Какво значи „радикален закон“?

... механизмите на отговорността и да прекрати, и да предотврати, и да превентира евентуалното изпадане в конфликт на нарушение или проявяване на такова поведение. Смятам и няма да повтарям, тъй като госпожа Кунева като вицепремиер и вносител изрично го каза, ние ще имаме възможност да обсъдим всички предложения между първо и второ четене. Продължавам да твърдя, че работната група, която би се формирала, ако законопроектът се приеме на първо четене, ще бъде максимално широка. Уведомявам всички колеги, не само от водещата Правна комисия, а от всички участващи комисии – Комисията по бюджет и финанси, Комисията по конфликт на интереси и колеги от всички други комисии, че са поканени в работната група. Освен това в работната група смятам, че би следвало да участват всички институции, които имат пряк или косвен интерес или компетенции във връзка с прилагането на Закона. Но, колеги, ние трябва да приемем Закона. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Защо трябва?

Ние не можем да стоим във висящото положение, в което сме и понастоящем. Ще си позволя съвсем малко да конкретизирам по един от спорните въпроси, по така наречената „обратна доказателствена тежест“. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: По основните права на гражданите.

Обратна доказателствена тежест. Колеги, това не е прецедент в нашето законодателство. Погледнете Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Спомнете си по времето на Четиридесет и второто народно събрание, когато Вие осъществявахте всякаква политическа репресия към наши представители и ние по всякакъв начин дирехме начин да защитим законните права и интереси на тези наши колеги. Прилагаше се. С пълна сила се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК). И се доказва. Десет години назад всичко се доказва. Комисията за отнемане също може да направи производството за отнемане, нищо че е независима и отделна. Ние това го преживяхме. Ние тази цена сме я платили, колеги. Затова Ви казвам, разумно и съзнателно – въпреки това, стоим зад този Законопроект. Връщам Ви към Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Да, в Законопроекта за изменение на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество, който гледахме на първо четене през февруари месец, както правилно беше отбелязано, също имаше възстановяване на така наречената „обратна доказателствена тежест“. Също тогава в Правната комисия се състоя много тежък дебат по този въпрос. Тогава също се взе решение и се прецени, че по този въпрос ще има допълнителен дебат и, че той следва да бъде разширен окончателно на второ четене. Така че ще си позволя и пред Вас да потвърдя тази продължителност на позицията. Да, по така нареченото „обратно доказване“ трябва да сме изключително внимателни. Изключително внимателни! Действително не бива да се поставят в риск законово и конституционно гарантирани права, но не бива и да се подпомага недобросъвестното и престъпно поведение. Не бива! За да не удължавам дебата, защото досега си казахме и много пъти си повторихме основните аргументи, ще огранича изказването си до тук. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ вече изказа своята одобрителна оценка, че отхвърленият миналогодишен Закон за предотвратяване на корупцията е сериозно преработен и пред нас е един доста променен нов Законопроект. Тъй като обаче обсъждането му съвпада по време със Закона за съдебната власт, друг съотносим по значимост закон, няма как да не съпоставим различните подходи на двамата вносители. И заради несполучливия миналогодишен опит логиката предполагаше да се заложи на публичност, на откритост, дискусионност преди внасянето на Проектозакона. Изискваше го и силно проявяваният публичен интерес по темата. Търсените необходими резултати няма да бъдат постигнати, ако борбата срещу корупцията не впрегне силите на всички субекти, които имат своя дял в нея. В този смисъл не упрекваме хората, които са писали Закона, а визираме тези, които имат претенцията да се виждат борци с корупцията, но и сега пропуснаха значението на подхода, на диалога. Безспорни са висящите без надежден отговор, но същностни въпроси по Законопроекта. Текстовете говорят, че липсва прогнозен анализ на потенциала на въздействие на Закона. Ще може ли новият орган – Бюрото, да извършва качествено и в срок проверки? Налице са препокриване на функции, присъщи на досегашния НАП. Как ще ги разграничим? И ще му стигне ли експертизата на Бюрото? Предвидената възможност за сътрудничество с чуждестранни институции вменява на Бюрото да изисква информация за авоари, за вложения, за сделки на български граждани зад граница, но подобни правомощия към настоящия момент има и НАП. В АБВ винаги сме смятали, че борбата с корупцията не може да се води и провежда от една-единствена институция. В Бюрото се очертават да са заети около 80 служители. В НАП са седем хиляди. Реалистични са очакванията ни към Закона и в този смисъл. Събирането на четири институции в една поставя с всичката му сложност въпроса за мястото и ролята на превенцията. Органът по превенция трябва да е равно отдалечен от всички институции, да работи с тях в партньорство, както и с гражданското общество, с медиите и с Европейската комисия, но тяхно – на органа по превенция, участие по реализация на гражданската конфискация и налагане на санкции, буди недоумение. Как се съчетават функциите по превенция? Недоумение обаче будят и други текстове от Закона. Не може и в тази дискусия да пропуснем темата за състоянието на специализираните институции – 20 месеца почти от мандата на правителството на Четиридесет и третия парламент, повече от три години не е свикван Консултативният съвет за борба с корупцията, а това е ръководен орган от представители на всички власти, както и на независимата Сметна палата. Години продължава недокомплектът в състава на Комисията по конфликт на интереси. Законосъобразни ли са решенията й? Съставът й е от три вместо от пет члена. Подобни въпроси висят и за Комисията за конфискуване на имуществото. Ако не друго, знак за несериозност са оставените да полуфункционират държавни органи към този момент. Всеизвестно е, че Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Институтът по пазарна икономика, различни неправителствени организации и парламентарни групи заявиха обоснована критичност към Законопроекта и в настоящия му вариант. Съгласие има върху необходимостта от легално дефиниране на всяко понятие, защото такова липса на не малко от понятията като „корупционно поведение“, „имущество с неясен произход“. Липсата им може да доведе до различно прилагане на правни практики от отделните съдилища. Безспорно е първенствуващото значение на процедурата за избор на членовете на Бюрото. Водеща роля в Закона е отредена на народните представители от ресорната комисия, където равнопоставени са всички парламентарни групи. Правилата за подбор, за изслушване на кандидатите са максимална прозрачност и откритост, но гаранции за почтеност и тук няма. На библейското „По делата им ще ги познаете“ ни отвежда към измерване и проверка на изпълнението на задълженията при работа. Така наречените „анонимни сигнали“ – една от приоритетно дискусионните теми по Законопроекта, са предизвикателство, че гаранцията може да е единствено в почтеност, професионализъм, независимост на служителите, в качествата на хората от Бюрото. За да не си спомняме дори за злополучното тефтерче от преди три и половина години. С особена неохота АБВ заявява, че запазваме своите резерви по предлагания Законопроект. Не сме убедени, че той съдържа потенциала за основен, ефективен инструмент за предотвратяване на корупцията, какъвто трябва да бъде. За нас са неприемливи прибързаните, конюнктурни законодателни решения, предназначени не толкова за решение на тежките проблеми с корупционните практики и действия в държавата, колкото за наблюдаващите ни. В същото време проектът храни недоверие към държавността, в професионални и граждански среди. АБВ не приема и опита за обвинение или констатации от рода на тези, че не сме искали да се борим с корупцията и затова сме против Закона. Напротив, дискусията е единствено в Народното събрание по Закона с участието на широк кръг представители на съдебната система, на НПО бе организирана не от вносителя на този Закон, а от АБВ и колегите ни от Народен съюз и „Гергьовден“. Коментирайки критично Закона се водим от убеждението, че трябва да сме наясно какво точно ще постигнем с него. Представените експертни становища не само от институции, но и от неправителствения сектор прогнозират сериозната опасност да се създаде пълен хаос и в институционално, и в административно, и в правно отношение и също така предложеният проект няма нищо общо с прокламирания румънски модел. Спецификата на този Закон го отличава от много други. Той не е функция просто на гласовете на мнозинството. По-важното несъмнено е дали Законът създава ефективен модел за борба с корупцията, защото сега загрижените за мнозинството пресмятат брой на гласове в залата, но не бяха сторили необходимото този Закон да бъде дискутиран, да бъде предложен във вид, който няма да изисква последващо преработване и бъдещи изменения и допълнения. Той трябва да бъде траен. Не можем да не си дадем сметка, че механичният сбор от стари закони не е най-работещата законодателна техника. Предполагаме, че точно затова бе направена и заявката, че ще се формира работна група по Закона. Поради всички изведени дотук въпроси и проблеми, АБВ ще се въздържи на първо четене, като заявява готовност да участва в работната група по Закона и ще настоява да се вземат под внимание и да се отразят становищата, постъпващи в парламентарните комисии от институции и неправителствени организации, да се усъвършенства Закона и да се променят спорните текстове, изпълнителната централна и местна власт да започнат пълен преглед на регистрационните, разрешителните и лицензионните режими с цел тяхното рязко намаляване, опростяване и оптимизиране и сега, след влезлия в сила през април тази година нов Закон за обществените поръчки, да се предприемат спешни организационни мерки от изпълнителната и местна власт за максимално прозрачно и честно провеждане на процедурите по възлагане на обществени поръчки, но не и с цената на създаване на допълнителна бюрократична и административна тежест на участниците. Необходими са действия, които да докажат, че не правните норми са пречка за провеждане на антикорупционната борба. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Аз наистина ще бъда много кратък, защото нашите партньори и колеги от нашата парламентарна група от БДЦ имат важно пътуване и искат да участват в това гласуване, но най-напред искам да чуя, госпожо Заместник министър-председател, Вие можете ли да гарантирате тук, от най-високата трибуна в България, че нито един български гражданин няма да пострада от незаконосъобразни действия спрямо него от тази прословута комисия, която предстои да бъде създадена? Няма нищо по-важно от това да гарантираме правата на българските граждани! Искам да Ви кажа, че дори един български гражданин да е застрашен от репресия, то не си заслужава да гласуваме този Закон! И Вие носите голямата отговорност тук, днес и сега убедително, залагайки дори и политическата си кариера, да гарантирате, че нито един български гражданин няма да пострада от репресии, защото идвайки насам ми мина наум една кратка историческа ретроспекция. Никой не бива да забравя, че освен нови, модерни и политически партии има и български стари, исторически партии и една от тях е Земеделският съюз. След Девети септември 1944 г. в лагерите в Богданов дол, в Куциян, в Скравена в преобладаващата си част там са били земеделци и много от тях са били там именно по анонимни сигнали и доноси, без присъди и без решения на съдилищата, така че днес всъщност е един от изпитите по демокрация. Дълго мислихме, няма да скрия, спорихме и, забележете, групата ни, която никога не е била толкова обединена, както през днешния ден, да, ще дадем подкрепа на този Закон, но имайте предвид, че ако на второ четене не се случи това, за което говориха преди мен оратори като господин Цонев и други опитни народни представители, ще бъдем принудени да оттеглим подкрепата си по този Законопроект, защото, хайде да си го кажем – Вие сте възпитаник на Юридическия факултет, този Закон не е добър. Усещам как много хора се опитват по един или друг начин да заявят подкрепа. Дори слушах моя стар приятел и колега Методи Андреев, наистина не е добър този Закон, защото носи заплаха български граждани да бъдат репресирани. Ваша е отговорността да не поставяте под съмнение стабилността и да не извивате в политически план ръцете на всички ни, че видите ли, който не гласува този Закон, то той едва ли не е част от корупционната мафия в страната. Има нещо друго, което е много важно. В основната си част този Закон касае управляващите, тоест в голямата си част той касае и Вас. И аз искам да припомня едно много интересно събиране на голямата политическа сила, на мандатоносителя ГЕРБ в зала 1 на НДК, където министър-председателят повече от 15 мин. говори за корупцията по високите етажи на властта. Така че ако този Закон не сработи, не бива да търсите оправдание и упрек към българската опозиция, защото отговорността е Ваша. Завършвам своето изказване и ще чакам убедителни аргументи от Вас, ясни и точни, че няма да пострада нито един български гражданин, което е най-важно. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ПФ.)

Не съм съгласен с това, което каза господин Хайтов. Не искам моето изказване да се използва като аргумент на хора, които нямат подкрепа. Аз много ясно казах в моето изказване, че този Закон трябва да бъде подкрепен и призовах всички да го направят. Но да използват моето изказване за обяснение защо те няма да подкрепят Закона, аз не го приемам!

Уважаеми господин Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Още Оскар Уайлд е казал, че лицемерието е тежкият данък, който порокът плаща на добродетелта. Още в началото на изказването си искам да кажа, че това е добър Закон, който трябва да бъде подкрепен, защото в какъвто и вид да бъде приет, порокът ще плати данък на добродетелта поради наличието на такъв закон, поради лицемерието, с което голямо мнозинство в тази зала казва, че ще подкрепи един закон заради заглавието му, а не заради съдържанието му. Това го чухме като официална позиция на парламентарни групи, най-вече тази на Движението за права и свободи. Знаем и официалната позиция на колегите от Патриотичния фронт. Между другото тук има сериозно съвпадане на позицията – ще подкрепят този Закон по две причини. Първата е защото мнозинството им помогна да ограничат правата за гласуване на българите в чужбина, а втората – защото имат уверението, че Законът ще бъде осакатен допълнително между първо и второ четене. В крайна сметка при окончателното си влизане в сила този Закон може да бъде и лицемерие, може да бъде реална предпоставка за борба с корупцията, както беше замислен и подготвен, с мотивацията, която, убеден съм, вицепремиерът и българското правителство го внасят в тази зала. Не, господин Хайтов – за да няма пострадали, а за да има пострадали! Тъй като в българската политика и в управлението на България има много корумпирани хора, този Закон наред с други закони трябва да гарантира тези хора да пострадат, а не да няма пострадали! Дали този Закон ще бъде лицемерие или ще доведе до реално намаляване на корупцията в обществото ни, зависи от два фактора. Първият е доколко ще бъде осакатен между първо и второ четене. Вторият е процедурата по избор и подбор на ръководството на Бюрото, което ще го прилага. Тук искам да отбележа, че противно на мнението на повечето изказали се аз харесвах повече първия проект, който беше отхвърлен миналата година, най-малко по две причини. Тогава имаше едноличен орган за борба с корупцията и съответно избор на лице, което носи пълната отговорност за резултатите от прилагането на този Закон, и на второ място, защото това лице не се избираше от Народното събрание, тоест не се избираше от обектите на въздействие на този Закон. Защото политическата корупция в парламентарните демокрации твърде често е съсредоточена в парламента. Не мисля, че настоящият парламент прави особено изключение от това. Вчерашният пример с избора на Комисията за защита на конкуренцията само допълнително затвърждава убеждението ми, че настоящият Законопроект е отстъпление от предишния, който беше изготвен от много сериозен екип от експерти, събран основно от госпожа Кунева като вицепремиер, отговарящ за борбата с корупцията. Продължаването на линията на отстъпки между първо и второ четене, която се оформи като консенсус в тази зала, би била гаранция, че Законът няма да е нищо повече от лицемерие. Това ще бъде и етапът, на който Демократи за силна България категорично ще се противопоставят на продължаващото отслабване на мерките по Закона, но категорично ще го подкрепим на първо четене. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Слушах с голямо внимание изказванията. Във всяко от тях имаше нещо, което си струва да продължи да бъде дискутирано, за да намери най-доброто си решение. В много случаи изказванията по един и същ въпрос, който е от обхвата на Закона, бяха съвсем противоположни – от това, че Законът е механичен сбор и че няма нищо ново в него, до точно обратното – че Законът е толкова радикален и толкова различен, че направо е непредсказуем. Смятам, че трябва да изведем напред няколко акцента след онова, което чух във Вашите разисквания. Нека най-напред да кажем нещо, което господин Лазаров няколко пъти повтори – че това не е наказателен закон. Това е административен закон. Нека също така да кажем, че този Закон има съдебен контрол. Нека да кажем, че това, което в момента предлага Законът, свързано с отнемане на противозаконно придобитото имущество, е действаща уредба. Нека също така да кажем, че специално по този въпрос през февруари, подчертавам отново, това Народно събрание е приело тезата, с която излезнахме в Законопроекта, свързан с гражданската конфискация. За мен беше по-скоро нормално да последвам нещо, което вие сте предложили и което е прието на първо четене, отколкото да не се съобразя с Вашето желание от месец февруари. Има държави, и то съвсем не тоталитарни, където такъв закон действа. От неговото приложение не просто не трябва да се дърпаме, а да направим всичко възможно, за да работи той с подкрепата и на парламента, и на цялото ни общество. Смятам, че във всяка парламентарна сила има избиратели, които очакват какво ще направим в резултат от този закон. В скоби ще кажа, че в Законопроекта работата на Бюрото се проверява на всеки две години от външна оценка, тоест съществува такъв външен поглед. Има неща, които между първия и втория вариант на Закона не са стигнали до всички народни представители. Ще дам съвсем малък пример, който ми се струва важен. Господин Зафиров каза защо няма случайно разпределение на случаите при инспекторите. Чета ал. 3 на чл. 22: „Определянето на инспекторите-докладчици се извършва на случаен принцип по правила, приети от бюрото“. Тоест голяма част от забележките можем да изчистим като вървим текст по текст и обясняваме, където ги има, както е в този случай. Уважаеми дами и господа народни представители, фактът, че между първо и второ четене забранени теми няма да има и ще обсъдим в конструктивен дух абсолютно всичко, което считате, че ще направи Законът, наказващ конфликта на интереси по високите етажи на властта, и запазване, разбира се, на всички способи, по които правата на личността се защитават, ще ни даде закон, който е още по-добър. Мисля, че между първия и втория вариант ние обогатихме Закона с хипотези, на които животът налага отговор. Сега, след обсъжданията между първо и второ четене, надявам се да направим заедно още по-силен закон. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. (Възгласи, шум, реплики.)

Гласувах против този Закон освен всичките доводи, които колегите изброиха, и поради още няколко. Съдържанието на Закона е противоречиво: предмет на уредба са две материи – гражданска конфискация и конфликт на интереси, с твърде малко пресечни точки. Като субективен обхват, фактически състав и процедура те по-скоро се изключват, отколкото да се допълват. Гражданската конфискация и конфликтът на интереси са две различни държавни функции, които се провеждат по различни закони с различни правни основания и в момента са възложени на различни държавни органи. Едната държавна дейност е насочена към държавния апарат, а другата – към организираната престъпност и сивия сектор, или може би в този Закон презюмирате, че те са едно и също нещо. Съвместяването на толкова различни институти в един нормативен акт с ранг на закон противоречи на чл. 3 от Закона за нормативните актове. Гражданската конфискация и конфликтът на интереси са правни институти, които уреждат различни обществени отношения. Общият орган създава възможността някои от тези две и повече държавни дейности да бъдат определени като приоритетни за сметка на останалите. Проектът не е кодифициращ закон в материята на борбата с корупцията. Тясното разбиране за това понятие включва преди всичко престъплението по Наказателния кодекс. (Реплики, шум, възгласи.)

Същевременно в отклонение на изискването за специализация той смесва две различни и без почти никакви пресечени точки правни материи. Чл. 94, ал. 3 от този Закон предвижда 10-годишната давност, считано от датата на придобиване на съответното имущество, се счита, на която се погасява правото на държавата да отнеме съответното имущество, да спира – това е абсолютната давност – да спира от датата на започване на проверката. Това е неприемливо, меко казано. Давността е срок, с изтичането на който се счита, че обществената опасност на съответното правонарушение се е заличила. В заключение, господин Председател, с две думи: всичко, което не е необходимо, е излишно. Този Закон е излишен, защото е мракобесен, облечен в лъскавите доспехи на борба с корупцията. Между първо и второ четене сте щели да го промените. (Реплики, възгласи: „Времето“)

И утре е ден, колеги, ама друг ден. Тук и сега беше времето да спрете този мракобесен Закон.

С този акт Вие, управляващите, показахте, че се страхувате от опозицията и че сте готови на всичко, за да запазите отчаяно властта, която Ви е обсебила. Благодаря. (Шум, реплики и възгласи.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, виждам, че левицата е особено щастлива, че Законът мина, аз – също. Предложението ми е да удължим максимално срока за предложения между първо и второ четене във връзка с необходимостта очевидно от сериозен дебат по темата. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Преди да преминем към доклада за второ гласуване, моля да подложите на гласуване допуск в залата на доц. д-р заместник-министър Георги Костов, Панайот Господинов – директор на дирекция „Хидромелиорации“, Надежда Богданова – държавен експерт в същата структура, и Соня Симеонова – главен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“.

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване, № 602-01-27, внесен от Министерския съвет на 13 май 2016 г., приет на първо гласуване на 27 май 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за сдруженията за напояване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 3, т. 1 думите „предадената им по реда на чл. 47 и § 3 от Преходните и заключителни разпоредби“ се заличават.“

По § 2 има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за отпадането на § 2. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „подпомагат и“ се заличават. 2. В ал. 2 думата „продоволствието“ се заменя с „храните“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Законопроекта, който се предлага, едно от основните му достойнства досега беше, че държавата се ангажираше с подпомагане на сдруженията за напояване и предложението, което сега се прави, е думата „подпомагане“ да изчезне. Мотивите да сме против това предложение са в няколко насоки. Първо, това е доброволно сдружаване на физически и юридически лица, които изпълняват определени функции от обществен интерес. Второ, в много от законите в България думата „подпомагане“ съществува – в Закона за кооперациите е отбелязано, че държавата подпомага; в Закона за подпомагане на земеделските производители; в Закона за обща организация на пазарите; в Закона за научните изследвания и така нататък. Защо бягаме от тази дума и въобще от необходимостта държавата да подпомага сдружения, които са създадени с цел определена дейност и тя е в обществен интерес, в интерес на своите членове? Ние предлагаме думата „подпомагане“ да остане в Закона, още повече че министърът на земеделието след това осъществява надзор, без да подпомага, но ще осъществява надзор върху дейността на сдруженията за напояване от гледна точка на функциите, които изпълняват, и в по-голямата си част те са в интерес не само на водоползвателите и на тези, които са в сдруженията, но и в интерес на собствениците на земеделска земя. Поддържаме нашето становище, че думата „подпомагане“ трябва да остане в Законопроекта като едно от основните изисквания държавата да изпълнява своите функции. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, и аз, и колегата Димитров не успяхме да гласуваме. Моля за прегласуване.

По § 3 има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 6, ал. 2 думите „50 на сто плюс един“ се заменят с „30 на сто“.“

Параграф 4 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.

Параграф 5 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6: „§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „от 50 плюс 1 от гласовете, а по т. 3 – с мнозинството” се заменят с „повече от половината от гласовете на лицата”. 2. Създава се ал. 3: „(3) Решенията по ал. 1, т. 3 се приемат с гласовете на всички лица по чл. 6, ал. 2.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 14, ал. 2 думите „с повелителни разпоредби на закона“ се заменят с „в закона“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.

Параграф 9 – предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В § 9 т. 1 се изменя така: „1. Основният текст се изменя така: „При писмено искане от страна на сдружението надзорният орган му предоставя безвъзмездно:“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Иван Станков – § 9 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10: „§ 10. В чл. 19, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Текстът преди т. 1 се изменя така: „Надзорният орган предоставя по писмено искане на сдружението:”. 2. В т. 1 в началото се добавя „текстова информация за”. 3. В т. 2 в началото се добавя „графична и текстова информация за”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 12: „§ 12. В чл. 22 след думите „чл. 7, т. 2” се добавя „или на чл. 21“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 13: „§ 13. В чл. 37, ал. 4, изречение първо думите „повелителни разпоредби на“ се заличават, а в изречение второ думите „подлежи на обжалване“ се заменят със „се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението, което правим, е предоставянето на информация от страна на Сдружението от гледна точка на графична и текстова информация за земеделските земи и за хидромелиоративната инфраструктура. В досега действащия Закон тази информация се предоставя безплатно на сдруженията. Предложението е тази информация да е платена, като съответно таксите, които се дължат за всеки един имот, ще бъдат изключително натоварващи за сдруженията, имайки предвид – всеки един от Вас може би има представа колко струва една скица от фирмите, които поддържат имотите или документите, които се издават от Агенцията по кадастъра. Специалистите и тези, които в момента работят в сдруженията, казват, че това представлява от порядъка на 50 – 60 хил. лв., което всяко едно сдружение трябва съответно от тук нататък да заплати, за да разполага с тази информация. Без тази информация сдруженията не могат да започнат да работят. Затова нашето предложение е свързано с желанието ни при писмено искане от страна на Сдружението, Надзорният орган безвъзмездно да предоставя тази информация и по този начин да се облекчат процедурите по работата на сдруженията и финансовите резултати наистина в края на краищата да бъдат в интерес на членовете, които се сдружават. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето предложение е почти еднакво с това на госпожа Нинова. В Комисията казах и продължавам да отстоявам това, че „подпомагане“ и „преференции“ като ключови думи в този Законопроект трябва да ги има. Казвам това, за да не вземам отношение и по едно друго предложение по- нататък. Известно е, че тези сдружения за напояване извършват дейност, която е в обществен интерес и те трябва да бъдат подпомагани. В случая това, за което става дума, е точно подпомагане на безвъзмездно осигуряване на така необходимата информация. В чл. 2 от основния Закон е записано, че тези сдружения имат две важни функции, две важни дейности – едното е напояване, другото е отводняване. Това са ключови проблеми за България. Тези сдружения нямат икономически интереси, така че те не са предприятия, така както се дават някой тълкувания, затова ние настояваме този текст да отпадне – това е по различното от госпожа Нинова, и да се запази старият текст. Благодаря Ви.

Параграф 14. Предложение на народния представител Иван Станков – § 14 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 15: „§ 15. В наименованието на Глава пета думата „преференции“ се заличава.“ Параграф 15. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Ферихан Ахмедова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: „Министърът на земеделието и храните може да предостави на сдруженията за срок 5 години право на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на търговски дружества, в които държавата е едноличен собственик на капитала, или на техни правоприемници.“, а в изречение второ думата „продоволствието“ се заменя с „храните“. 2. Алинея 2 се отменя. 3. В ал. 3 след думата „обектите“ се добавя „и обслужващата техника“. 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Министърът на земеделието и храните може да предостави на сдружението ново право на ползване за срок 15 години, ако в срока по ал. 1 на сдружението не е отнето правото на ползване или не му е наложено административно наказание за нарушение на закона и на актовете по неговото прилагане.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.

Параграф 17. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители – § 17 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението за отпадане на § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 53, изречение първо думата „продоволствието“ се заменя с „храните“, а изречение второ се заличава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20. Параграф 20. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 20 и предлага да бъде отхвърлен.

Параграф 21. Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители: „В § 21, в новата редакция на чл. 58 след думата „определени“ се добавя „при спазване на принципите на единната цена за територията на сдружението и поносимост на цената за селскостопанско производство“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.

Прощавайте! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, но не подкрепя предложението на госпожа Нинова.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Може би това е най-важната част от Законопроекта и искам да обърна внимание върху предложението, което правим – за поносима цена на водата за напояване за селскостопанското производство. В Комисията имаше дебат що за понятие е това. Тези, които са в Комисията по екология и познават Закона за водите, знаят, че там се използва точно същият термин „поносима вода за потребителите“, защото ако няма поносима цена, няма да има и конкурентоспособно производство. Какво правим с този Закон? Не знаем наредбата, по която ще се предоставя имуществото на държавните предприятия, защото тя предстои да бъде създадена и приета от Министерския съвет. Не знаем каква ще е методиката, по която ще се изчислява цената на водата за напояване. Може да се случи това, което и в момента е факт. Има методика, но субективно определяне цената на водата, при което цената й в Южна България например в района на Пазарджик е 2 стотинки, докато в Самоков е 87 стотинки. При 87 стотинки цена на водата за напояване нито едно производство не може да бъде рентабилна! Затова предлагаме да има поне някакъв ориентир, тоест водата за напояване да бъде достъпна за земеделските производители, за да могат да осъществяват своята дейност. Само да припомня, че в Гърция не се плаща водата за напояване, което означава, че гръцкото производство и гръцките плодове и зеленчуци идват тук с конкурентоспособна цена, докато в България това не може да се случи, докато субективно я определяме. Ще има налагаща цена методика, която няма да може под никаква форма да достигне до земеделските производители по начин, по който те да организират ефективно своето производство. Затова молбата ни е в този текст да има ориентир – цената да бъде поносима за земеделските производители. Това да бъде в основата на методиката. Благодаря.