20 July 2016

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На 1 юни тази година предложих декларация на Народното събрание по повод 13-та годишнина от Решението на българския парламент за изпращане на български военен контингент в Ирак, което бе в нарушение на международното право. След 1 юни тази година, когато Вие отхвърлихте декларацията, се случиха събития, които правят тази декларация повече от актуална. След 1 юли тази година Франция стана жертва на атентат в град Ница, в който загинаха над 80 души и най-важното, в Лондон независимата обществена комисия, с участието на народни представители – така наречената „Комисия Чилкод“ – Комисията на лорд Чилкод излезе с резултатите от своето разследване. В продължение на 12 години бе разследвана дейността на правителството на Тони Блеър, което през 2003 г. бе инициатор на така наречената операция „Шок и ужас“ – операция, която заедно със Съединените американски щати потопи в кръв една независима държава – Ирак, завзе тази територия, завзе нейните природни ресурси, екзекутира държавния глава на Ирак и отключи разрушителни процеси в Близкия Изток, които са в основата на днешния световен тероризъм, в основата на разпада на такива цветущи някога държави като Либия, Сирия, Ирак и цялата Северна Африка. Поради тази причина, отново внасям пред Вас, уважаеми колеги, тази декларация за одобрение и смятам, че Четиридесет и третото Народно събрание трябва да декларира, че взетото на 29 май 2003 г. Решение на 39-тото Народно събрание за изпращане на военен контингент в Ирак е било базирано на невярна информация, подадена от правителството на НДСВ, оглавявано от господин Симеон Сакскобургготски. В декларацията – няма да я чета отново, тъй като Вие сте запознати с нея, се казва, че този акт на законодателната и изпълнителната власт преди 13 години е тежка политическа грешка, която погазва международното право и въвлече страната ни в една несправедлива война. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, моля преди това да гласуваме допуск в залата на господин Диян Стаматов – заместник-министър на образованието и науката.

„Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 602-01-32, внесен от Министерския съвет на 15 юни 2016 г., приет на първо гласуване на 1 юли 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. …)“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 ал. 3 се изменя така: „(3) За училищното професионално образование и обучение се прилага Законът за предучилищното и училищното образование, подзаконовите актове по прилагането му и държавните образователни стандарти, доколкото в този Закон не е предвидено друго.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов §3: „§ 3. В чл. 6 се създава ал. 4: „(4) Редът за разработване и поддържане на списъка по ал. 1, както и критериите и сроковете за актуализирането му се утвърждават със заповед на министъра на образованието и науката по реда на ал. 2, по предложение на Управителния съвет на Националната агенция за професионално образование и обучение.“ По § 3 има предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4: „§ 4. В чл. 6а се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: „Защитени специалности от професии“; 2. Алинея 1 се изменя така: „(1) Определени специалности от професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 може да се утвърждават като защитени от държавата специалности от професии на областно ниво.“ 3. В ал. 2 думата „професии“ се заменя със „специалности от професии“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

По § 15 има предложение от народни представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 16: „§ 16. В глава втора наименованието на раздел III се изменя така: „Организация на процеса на обучение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за §16, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за §17, който става § 18.

По § 18 има предложение от народни представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19: „§ 19. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 накрая се добавя „по чл. 5, ал. 4, т. 2“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Обучението по ал. 1 по рамкова програма В се провежда по рамкови учебни планове съгласно държавния образователен стандарт за учебния план.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) В институциите по чл. 18, т. 1-4 практическото обучение в реална работна среда се организира в ХІ и ХІІ клас за ученици, които са навършили 16 години, а в институциите по чл. 18, т. 5 и 6 – съгласно съответния учебен план. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“

По § 19 има предложение от народни представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20: „§ 20. В глава втора се създава раздел ІV с чл. 17б и чл. 17в: „Раздел ІV Документи в професионалното образование и обучение Документи в училищното професионално образование и обучение Чл. 17б. Видовете документи в училищното професионално образование и обучение, както и условията и редът за тяхното водене, съхранение и издаване се определят с държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование. Документи за професионалното обучение на лица, навършили 16 години Чл. 17в. (1) Изискванията към формата и съдържанието на документите за завършване, удостоверяване и признаване на професионалното обучение на лица, навършили 16 години, се определят с държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование. (2) Видовете документи за професионално обучение на лица, навършили 16 години, с изключение на посочените в ал. 1, както и условията и редът за тяхното водене, съхранение и издаване, включително и тяхното предаване и съхранение в случаите по чл. 49д, се определят с наредба на министъра на образованието и науката.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21. По § 21 има предложение от народния представител Красимир Богданов и от народни представители Петър Чобанов и Станислав Анастасов, абсолютно идентични са. Комисията не разгледа предложението на основание чл. 81, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 23.

По § 23 има предложение от народни представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в § 25, и предлага следната редакция на § 23, който става § 24: „§ 24. Член 23 се отменя.“

Параграф 24. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. В Глава трета се създават чл. 23а – чл. 23г: „Професионални колежи Чл. 23а. Професионалните колежи осъществяват професионално обучение на лица, навършили 16 години, за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по рамкова програма Г. Статут и видове професионални колежи Чл. 23б. (1) Професионалните колежи са държавни, общински и частни. (2) Държавните и общинските професионални колежи се откриват със заповед на министъра на образованието и науката и се финансират съответно от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката или на друго министерство или ведомство или чрез бюджета на общините. (3) Частни са професионалните колежи, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по законодателството на държава членка. (4) Частните професионални колежи осъществяват дейността си след вписване в регистъра на професионалните колежи при условията и по реда на този закон. (5) Частните професионални колежи се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени. (6) Професионалните колежи са юридически лица. (7) Държавните и общинските професионални колежи придобиват качеството на юридическо лице от деня на обнародване на акта за откриването им в „Държавен вестник“, освен ако в него не е предвидено друго. (8) Частните професионални колежи придобиват качеството на юридическо лице при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на Закона за кооперациите или на законодателството на друга държава членка. (9) Седалището на професионалния колеж е населеното място, където се намира неговото управление. (10) Официалният адрес на професионалния колеж е адресът, на който се намира управлението на институцията. Официалният адрес трябва да съвпада с адреса на някоя от сградите, в която се осъществява професионалното обучение или валидирането. (11) Наименованието на професионалния колеж се изписва на български книжовен език и може да включва означение за основните професии, по които се провежда обучение, както и/или основната форма на обучение. Наименованието на частен професионален колеж включва и означението „частен“. (12) Професионалните колежи притежават обикновен собствен печат. Държавните и общинските професионални колежи притежават и печат с изображение на държавния герб. Автономия на професионалните колежи Чл. 23в. Професионалните колежи осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията, като: 1. определят политиките за развитието си в съответствие със законите на страната; 2. уреждат устройството и дейността си в правилник в съответствие с този закон; 3. самостоятелно определят преподавателския състав и допълнителни условия за приемане на обучаемите; 4. съставят учебни планове и учебни програми в зависимост от интересите на обучаемите, потребностите на пазара на труда и в съответствие с изискванията на този закон; 5. определят организацията, формите и методите за обучение; 6. осъществяват съвместна учебна, проектна и иновационна дейност с професионални гимназии, висши училища, научни организации и отделни работодатели; 7. участват в национални и международни програми и проекти, подпомагащи дейности в областта на професионалното обучение. Органи за управление на професионалните колежи Чл. 23г. (1) Орган за управление и контрол на държавните и общинските професионални колежи е директорът, който се назначава от финансиращия орган и заема длъжността въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда. (2) Директорът по ал. 1 управлява и представлява съответната институция. (3) Органите за управление и контрол на частните професионални колежи се определят от закона, по който са учредени. (4) Дейностите по осъществяване на професионално обучение и валидиране на професионални знания, умения и компетентности в частните професионални колежи се ръководят от директор, който се определя от дружеството, от юридическото лице с нестопанска цел или от кооперацията. (5) Директорът на професионален колеж е лице, което е български гражданин, придобило образователно-квалификационна степен на висшето образование „бакалавър“ или „магистър“, не е осъждано на лишаване от свобода за престъпления от общ характер и не страда от заболявания, застрашаващи живота и здравето на обучаемите. (6) Директор на професионален колеж може да е и: 1. гражданин на друга държава членка; 2. чужд гражданин, ако е предложен по междудържавни спогодби; 3. продължително, дългосрочно или постоянно пребиваващ в страната чужд гражданин. (7) Директорът на държавен и общински професионален колеж организира и контролира цялостната дейност на институцията. (8) Директорът на частен професионален колеж ръководи дейностите по ал. 4 в институцията. Съответните органи на търговското дружество, на юридическото лице с нестопанска цел или на кооперацията може да овластят директора и с други правомощия, свързани с управлението, представителството и контрола на институцията. (9) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди. (10) Административните актове на директорите на професионалните колежи могат да се оспорват по административен ред пред министъра на образованието и науката. (11) Административните актове на директорите на професионалните колежи могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) При управлението и контрола на учебната, учебно-производствената и административно-стопанската дейност директорът може да се подпомага от един или няколко заместник-директори. (13) Структурата и функциите на органите за управление се определят с правилника за дейността на професионалния колеж, който се утвърждава от директора, съгласувано с финансиращия орган – за държавните и общинските професионални колежи, или със съответните органи за управление на дружеството, организацията с нестопанска цел или кооперацията – за частните професионални колежи. (14) При отсъствие на директора на държавен и общински професионален колеж за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед преподавател от институцията. Заповедта се издава от директора, а при невъзможност – от съответния финансиращ орган. (15) При отсъствие на директора на държавен и общински професионален колеж за срок, по-дълъг от срока по ал. 14, съответният финансиращ орган сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността „директор“. (16) При отсъствие на директора на частен професионален колеж неговият заместник се определя от съответните органи на дружеството, юридическото лице с нестопанска цел или кооперацията.“

Параграф 25. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 26: „§ 26. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: „Съдържание и организация на професионалното образование и обучение“.“ Параграф 26. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. В Глава четвърта, Раздел I „Общи положения“ с чл. 24, 25 и 26 се отменя.“ Параграф 27. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 28: „§ 28. В Глава четвърта наименованието на Раздел II се изменя така: „Професионална подготовка“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30. Параграф 30. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31, като предлага думите: „В Раздел ІІ от Глава четвърта се създават чл. 28а – 28в:“ да се заменят с: “В Глава четвърта, Раздел ІІ се създават чл. 28а, 28б и 28в:“.

Параграф 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става §33. Комисията подкрепя текста на вносителя за §33, който става §34. Параграф 34. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35: „§ 35. В Глава четвърта, в наименованието на Раздел ІV след думите „родителска грижа“ съюзът „и“ се заличава и накрая се добавя „и за лица, лишени от свобода“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45.

По § 45 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 46: „§ 46. В чл. 40 се правят следните изменения: 1. В ал. 3, т. 1 думите „чл. 8, ал. 5“ се заменят с „чл. 8, ал. 6“. 2. В ал. 4: а) в т. 1 думите „съответното държавно образователно изискване“ се заменят със „съответния държавен образователен стандарт“; б) в т. 2 думите „изпити по теория на професията и по практика“ се заменят с „изпит по теория и практика“. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) За признаване на степен на професионална квалификация изпитът по ал. 4, т. 2 е държавен и се организира в съответствие с чл. 36, а за признаване на професионална квалификация по част от професия изпитът по ал. 4, т. 2 се организира в съответствие с чл. 37, ал. 2.“ 4. В ал. 7, т. 1 и 2 думите „държавното образователно изискване“ се заменят с „държавния образователен стандарт“. 5. В ал. 9 думите „държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета“ се заменят с „държавния образователен стандарт за информацията и документите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47. По § 47 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 48: „§ 48. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 след думата „ориентиране“ се добавя „както и издава дубликати на лицензии, когато оригиналните са изгубени, унищожени или са станали негодни за ползване, по ред, определен в правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение“. 2. В т. 3, буква „б“ думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“. 3. Точка 4 се изменя така: „4. участва в разработването на наредбите по чл. 17в, ал. 2 и чл. 34, ал. 1;“

Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 49: „§ 49. В чл. 47 се създава т. 2а: „2а. изготвя реда за разработването и поддържането на списъка по чл. 6, ал. 1, както и критериите и сроковете за неговото актуализиране и ги предлага на министъра на образованието и науката за утвърждаване;“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 51.

Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 52 и 53: „§ 52. В чл. 49а, ал. 4 се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 3а: „3а. условия на лицензията;“ 2. В т. 4 след думата „професиите“ се добавя „и специалностите“ и накрая се добавя „като професиите и специалностите (наименование, код, степен на професионална квалификация) се описват в приложение към лицензията“; 3. Създава се т. 4а: „4а. номер на лицензията и номер на заповедта на председателя на агенцията, с която е издадена лицензията;“. 4. В т. 5 накрая се добавя „подпис на председателя на агенцията и печат на Националната агенция за професионално образование и обучение.“ § 53. Създава се чл. 49д: „Чл. 49д. В случаите, когато центърът за професионално обучение е преустановил дейността си поради прекратяване или отнемане на лицензията по реда на този закон, цялата документация, издадена във връзка с осъществяване и удостоверяване на професионално обучение, се предава и съхранява по ред, определен в наредбата по чл. 17в, ал. 2.“

По § 50 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 54: „§ 54. В чл. 50, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя „както и информацията за всяко успешно приключило професионално обучение или за валидиране на професионални знания, умения и компетентности и за издадените документи по чл. 38 и 40;“. 2. В т. 3 думите „Списък на защитените от държавата професии“ се заменят със „Списък на защитените от държавата специалности от професии“; 3. В т. 4 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“.“

По § 51 има предложение от народния представител Стефани Михайлова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 55: „§ 55. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“; б) точка 3 се изменя така: „3. поддържа регистъра по чл. 345 от Закона за предучилищното и училищното образование по отношение на институциите в системата на училищното образование, които осигуряват или извършват обучение за придобиване на професионална квалификация;“ в) създава се т. 3а: „3а. поддържа публичен регистър на професионалните колежи;“ г) точка 4 се изменя така: „4. утвърждава със заповед държавния план-прием и допълнителния държавен план-прием за неспециализираните училища с национално значение, които осъществяват професионално образование и обучение, както и броя на местата за обучение в държавните професионални колежи и в държавните центрове за професионално обучение, за които е финансиращ орган;“ д) в т. 5 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“; е) в т. 13 след думата „държавата“ се добавя „специалности от“. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 думите “Регионалните инспекторати по образованието“ се заменят с „Регионалните управления на образованието“; б) точка 1 се изменя така: „1. координират взаимодействието между институциите в системата на училищното образование, които осигуряват или извършват професионално обучение и/или професионално образование, с дирекциите „Регионална служба по заетостта“ и дирекциите „Бюро по труда“, с регионалните здравни инспекции, с органите на местното самоуправление и с регионалните структури на социалните партньори;“ в) точка 2 се изменя така: „2. утвърждават със заповед държавния план-прием и допълнителния държавен план-прием в съответствие с чл. 143, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование;“.“

По § 52 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 56: „§ 56. В чл. 52 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“. 2. Точка 5 се изменя така: „5. участва в съгласуването на държавния план-прием и на допълнителния държавен план-прием за училищата с национално значение, а чрез дирекциите „Регионална служба по заетостта“ – и за останалите училища, които извършват професионално образование и професионално обучение;“. 3. Създава се т. 5а: „5а. утвърждава броя на местата за обучение в държавните професионални колежи и държавните центрове за професионално обучение, за които е финансиращ орган;“. 4. В т. 8 след думата „държавата“ се добавя „специалности от“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 59.

По § 56 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 60: „§ 60. В чл. 56, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. изготвят предложения за включване на нови професии и специалности в Списъка на професиите за професионално образование и обучение и участват в неговото разработване, съгласуване и актуализиране;“ 2. Точка 2 се отменя. 3. В т. 3 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“. 4. В т. 6 след думата „държавата“ се добавя „специалности от“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 62. Комисията подкрепя текста на вносител за § 59, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 65.

По § 62 има предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 66, като предлага думите „Създава се нова глава осма“ да се заменят със „Създава се нова глава осма с нови чл. 63-79 и чл. 80, 81 и 83“ и в чл. 69, ал. 3, буква „б“ и в чл. 77, ал. 2, т. 2 думите „чл. 23в“ да се заменят с „чл. 23г“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 67: „§ 67. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 1, т. 6 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“. 2. В § 1а: а) в т. 6 думата „изисквания“ се заменя със „стандарти“; б) т. 10 се изменя така: „10. „Защитена специалност от професия“ е специалност от професия, която е от значение за икономическото развитие на съответната област и за която има доказана потребност от квалифицирани кадри на пазара на труда.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Параграф 64. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 68: „§ 68. (1) Учениците, които през учебната 2017–2018 г., учебната 2018–2019 г., учебната 2019–2020 г. и през учебната 2020–2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават за придобиване на професионално образование по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. (2) През учебните години по ал. 1 учениците извън посочените в ал. 1 се обучават и завършват обучението си за придобиване на професионално образование по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и при условията и по реда, определени в разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение, действащи до 1 август 2016 г. (3) Учениците в училищата в местата за лишаване от свобода, които постъпват за обучение в V клас, през учебната 2016–2017 г., учебната 2017–2018 г., учебната 2018–2019 г. се обучават за придобиване на професионална квалификация по част от професия по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон. (4) Учениците със завършен VІ клас, които постъпват в VІІ клас за начално професионално обучение с придобиване на първа степен на професионална квалификация, през учебната 2016 –2017 г. се обучават и завършват по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, както и при условията и по реда, определени в разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение, действащи до 1 август 2016 г.“

Параграф 65. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 69: „§ 69. (1) Заварените и неприключили до влизането в сила на този закон обучения за придобиване на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, се довършват и професионалната квалификация се придобива при досегашните условия и ред. (2) Лицата, навършили 16 години, които се приемат за обучение за придобиване на професионална квалификация до утвърждаването на съответните рамкови програми по чл. 10, се обучават и завършват обучението си при досегашните условия и ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 70. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители – да се създаде нов § 66а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 71: „§ 71. Лице, навършило 16 години и успешно завършило Х клас по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, има право да се обучава за придобиване на втора степен на професионална квалификация по смисъла на чл. 8, ал. 4, т. 2, буква „д“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 73.

Параграф 69. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 74: „§ 74. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката утвърждава рамковите програми по чл. 10.“ Параграф 70. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 75: „§ 75. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 17в, ал. 2.“ Параграф 71. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 76: „§ 76. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 34, ал. 1.“ Параграф 72. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 72, който става § 77: „§ 77. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката издава наредбата по чл. 83, ал. 2.“

Параграф 73. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 78, като предлага в ал. 1 и ал. 13 думата „закона“ да се замени с „този закон“. Параграф 74. Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 79: „§ 79. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с изискванията му правилника за дейността на Националната агенция за професионално образование и обучение.“ Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 80: „§ 80. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. …), в чл. 7в думите „професионалните училища“ се заличават.“ Предложение от народните представители Дамянова, Великов, Тодорова, Михов, Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 81: „§ 81. В Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (обн., ДВ, бр. …), в чл. 32 ал. 3 се изменя така: „(3) Завършилите тези училища получават документи и придобиват правата, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 82. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 83: „§ 83. В Закона за признаване на професионални квалификации в § 1, т. 19 от Допълнителната разпоредба думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 84: „§ 84. В Закона за туризма в § 1, т. 79 от Допълнителната разпоредба думите „профилирана гимназия, профилирана паралелка в среднообщообразователно училище, гимназия и професионално училище“ се заменят с „профилирана или професионална гимназия, средно училище“. Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 85: „§ 85. В Кодекса на труда в чл. 230, ал. 3 думите „професионалните училища и“ се заличават.” Предложение от народните представители Милена Дамянова, Борислав Великов, Мариана Тодорова, Милен Михов, Чавдар Пейчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 86: „§ 86. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, позволете ми да направя предложение за допуск в зала на Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112,№ 554-01-185, внесен от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г., приет на първо гласуване на 12 май 2016 г.” „Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1; „§ 1. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Условията и редът за достъп на хората със слухови или говорни увреждания до ЕЕН 112 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.”

Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 4 се изменя така: „4. Спешно повикване" е сигнал, подаден при необходимост от спешна помощ чрез гласово повикване към ЕЕН 112 или чрез друг способ за хората със слухови или говорни увреждания."

Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в § 1 относно чл. 23.

„Заключителна разпоредба”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.

Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители: „Създава се § 3: „§ 3. Наредбата по § 2 от Допълнителните разпоредби се издава в срок от 6 месеца от влизане на закона в сила“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложения от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители по § 2. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3: „§ 3. В срок до една година от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи осигурява достъп на хората със слухови или говорни увреждания до Единен европейски номер 112“.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, вземам думата не за да правя формално изказване, а по-скоро се чувствам задължен да благодаря на всички народни представители, в това число и на мнозинството, обръщам се към Вас, госпожо Дариткова, и да изразя едно уверение, че въпросният Законопроект, който ние ще приемем след последното гласуване, наистина ще влезе в сила в срок до една година, тъй като имахме достатъчно прецеденти. Това, че опозицията внася този Законопроект съвсем не е наша привилегия. Това е преди всичко едно откликване на болката на гражданите със слухови и говорни увреждания, които са над 120 хиляди в страната. Смятам, че с действията си Министерството на вътрешните работи действително трябва да бъде особено стриктно затова се обръщам и към господин Ципов, защото поради една или друга оглушки, за влизането на този Закон в сила се търсиха различни предтекстове, с което се задържаше неговото приемане. Благодаря за вниманието.

Колеги, първо на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника, искам да поканим в залата представители на Министерство на икономиката: Любен Петров – заместник министър на икономиката, и Валентин Груев – директор на дирекция.

„Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 2 юни 2016 г. Законопроект за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-56, внесен от Манол Трифонов Генов и група народни представители на 13 април 2016 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 602-01-24, внесен от Министерския съвет на 9 май 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (Обн., ДВ, бр. …)“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По параграфи 1 и 2 Комисията подкрепя текста на вносителя.

Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура: в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Галя Димитрова – заместник-изпълнителен директор на НАП.

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 654-01-89, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12 юли 2016 г. На заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане. На заседанието присъстваха: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, представители на Националната агенция за приходите: Галя Димитрова – заместник-изпълнителен директор, представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Института на дипломираните експерт счетоводители, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Диана Йорданова. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е изготвен с цел облекчаване на механизма за облагане на личното ползване под формата на разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, от гледна точка на ЗКПО и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това се постига чрез предоставяне на право на избор на работодателите, вместо с данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, да изберат да облагат с данък върху разходите доходите в натура, представляващи разходи в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично ползване на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол, както и на лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Изборът не обхваща други категории физически лица, тъй като в тези случаи би се стигнало до съществена промяна в режима на данъчното им облагане, а целта на Законопроекта не е да се промени редът за данъчно облагане на съответните категории данъчно физически лица, а да се облекчи администрирането. Под „разходи в натура“, спрямо които е приложима възможността за упражняване на избор за облагане, се разбират само онези разходи, които се извършват със собствен за данъчно задълженото лице персонал или са свързани с употребата на собствени, наети или предоставени за лично ползване активи. В тази категория не се включват заплатените и/или начислените от данъчно задълженото лице разходи за стоки и услуги, които са предоставени в полза на съответните физически лица от трети лица. В общия случай разходите, свързани с използване на активи или персонал на данъчно задължено по ЗКПО лице за лично ползване от наети лица и от лица, упражняващи личен труд, носят белезите на възнаграждение за положен от тези лица труд. Квалифицирането на подобен род разходи като възнаграждение е предпоставка за признаването им за данъчни цели по реда на ЗКПО, но води след себе си определяне на данък върху доходите на физическите лица и на задължителни осигурителни вноски, тъй като физическото лице, ползващо за лични цели тези активи и/или персонал, на практика придобива допълнителен доход (доход в натура). Именно определянето на данъчната основа за целите на облагане с данък върху доходите на физическите лица и базата за начисляване на задължителните осигурителни вноски предполага влагане на значителни усилия, свързани с администрирането на тези задължения. Поради тези причини с цел намаляване на административната тежест, както и поради необходимостта от намиране на улеснен за прилагане режим, се предлага въвеждане на право на избор за облагане с данък върху разходите на разходите в натура, свързани със собствени, наети активи или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично ползване на наети лица и лица, упражняващи личен труд. При упражнено от работодателя право на избор получените от физическите лица непарични доходи под формата на разходи, свързани с използване на активи и/или персонал на дружеството за лични цели, няма да се облагат с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като в тази връзка са предложените промени в този Закон. Едновременно с това се предлага тези доходи да не са обект на задължително обществено и здравно осигуряване, като след обнародването на Закона ще бъдат направени необходимите промени в съответните подзаконови нормативни актове. Предложеният режим на облагане предвижда данъчно задължени лица да бъдат всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, както и юридическите лица, чиито съдружници и акционери упражняват личен труд, когато техните доходи са приравнени на доходи от трудови правоотношения за целите на данъчното облагане. Предлага се данъчната основа за определяне на данъка върху разходите да бъде сумата на разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал за лично ползване за календарната година. По отношение на предоставяните за лично ползване активи в Проектозакона е предвидена регулация, която разграничава начина на определяне на данъчната основа, като активите са групирани в следните три категории: превозни средства, недвижимо имущество и активи, различни от посочените в първите две категории. Целта на групирането е да се създаде подходящ механизъм за определяне на данъчната основа, който да е едновременно лесен за прилагане и да отразява спецификата на активите. Поради тази причина в случаите, в които разпределението на разходите между дейността и личното ползване не се извършва чрез измерване на същите, е възприет подход за използване на съотношение, което за превозните средства се базира на изминати километри или време на използване, или на фиксиран процент, а за недвижимото имущество – на площ или на време на използване. Това съотношение се прилага към общия размер на разходите и по този начин се определя данъчната основа за облагане с данък върху разходите. За третата категория, която включва разнообразни видове активи, е предвидено данъчната основа да бъде 20 на сто от общия размер на разходите за съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа. Ставката за данъка върху разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, предоставени за лично ползване, се предвижда да бъде 10%. Данъкът е окончателен и подлежи на деклариране и внасяне веднъж годишно – в срок до 31 март на следващата календарна година. В Законопроекта се предвижда отмяна на данъка върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Предложената промяна отново цели опростяване на механизма на облагане с данък върху разходите, както и отчита икономическите реалности, доколкото от една страна управленската дейност безспорно е присъща и необходима за всяка компания, а в настоящите динамични бизнес условия тя не може да бъде осъществявана без използването на превозни средства. В Преходните и заключителни разпоредби на Проектозакона е предложена промяна в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласно която се регламентира описаното по-горе право на избор за облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО на доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на предложената в ЗКПО нова дефиниция. Предлагат се и промени, свързани с посочването на данни за собствениците на чуждестранните лица в годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тези промени са в резултат на препоръките на оценяващия екип от Глобалния форум във връзка с членството на Република България в Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към ОИСР и стартиралата през месец декември 2015 г. процедура за преглед и оценка на българското законодателство и административните процедури и практики в контекста на международните стандарти за прозрачност и обмен на информация. След представяне на Законопроекта се проведе дискусия, при която членовете на Комисията и представителите на работодателските организации изразиха принципна подкрепа за Законопроекта. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: „за” – 13 народни представители, „въздържали се” – 6 народни представители, без „против”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 654-01-89, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 12 юли 2016 г.“

То беше достатъчно добре представено в Доклада.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние по принцип подкрепяме усилията на правителството да увеличи бюджетните приходи чрез усъвършенстване и повишаване на ефективността на данъчното събиране, но ще гласуваме „въздържали се“, тъй като управляващите не се вслушват в нашите препоръки мотивите да бъдат подкрепени със съответни разчети. В мотивите, които са предложени от вносителя – уважаеми колеги, отворете мотивите – няма нито едно число. Няма никакви разчети как различните варианти в промяна на корпоративния данък ще доведат до промени в бюджетните приходи, колко ще бъдат променени бюджетните приходи, кои от бюджетните приходи, как ще се променят бюджетните разходи, по какъв начин промяната в данъка ще доведе до промени в другите приходи? Уважаеми колеги, когато променяте данъка примерно върху превозни средства, това ще промени потреблението, да речем, на горива, на смазочни материали, ще се променят приходите от ДДС и от акцизи. Къде са изчисленията тук?! Не е сериозно да се предлагат данъчни промени, при положение че няма, ще кажа за трети път: нито едно число и никакви разчети, а без разчети парламентът на Република България не бива да подкрепя нито един закон. Ще Ви кажа и много сериозен аргумент. Скъпи колеги, всяка година променяме данъчните закони на България. Специално този Закон е променян четири пъти през последните четири години. Е, на какво да разчитат българските и чуждестранните инвеститори в една държава, която всяка година си променя данъчното законодателство, без никакви разчети?! Следователно в заключение, БСП лява България ще гласуваме „въздържали се“ и настояваме, госпожо Председател, пред колегите си – винаги, когато се внасят закони, които имат ефект върху икономиката и бюджета на Република България, вносителите да бъдат така добри да предлагат и конкретни разчети, за да можем да направим правилен избор. Ние ще гласуваме „въздържали се“. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! За да стане може би по-ясно на колегите, които не се занимават толкова с данъчно и финансово право, това, което в момента гледаме, много лесно може да бъде определено като данък „уикенд 2“. Ако си спомняте, в края на миналата година гледахме данък „уикенд 1“. Тогава в тази зала надделя разумът и едни абсурдни постановки, които ни бяха предложили представители на данъчната администрация за фиксирана ставка 70 на 30, ги отхвърлихме и остана на практика коректно да се изчислява реалното ползване за лични нужди на актив и спрямо него да се преизчислява ползваният данъчен кредит. Сега тук очевидно не са си взели поука, за съжаление, тези същите вероятно представители на данъчната администрация и ни предлагат, забележете, не 70 на 30, както беше миналата година, а веднага са минали на 50 на 50. Това не бих го нарекъл прогрес. Даже, ако си спомняте, мисля, че самият аз предупредих от тази трибуна, но със сигурност и на Комисия го казах, че това 70 на 30 вероятно е само началото. И сега виждаме 50 на 50 – ето Ви го доказателството. И какво се получава? Малкият, средният бизнес, този бизнес, в който обикновено управителят е и счетоводител, и личен състав, и с какво ли още не се занимава, който определено има една служебна баничарка или е купил служебен лаптоп, последното нещо, с което има възможност да се занимава, е да пише пътни листове за всяко нещо и да води на 100% подобна документация. Оказва се, че ако не е водил примерно такива пътни листове, ще бъде обложен 50 на 50. Това показва така написаният Законопроект, което абсолютно не е коректно. Както сами си давате сметка, големите фирми, които имат цели счетоводни отдели и могат да си позволят да водят повече от изрядно счетоводство, тоест да има и пътни листове, и всички други разходно отчетни документи – къде фиктивни, къде не чак толкова, и ги имат, при тях последици няма да има. Обаче при малкия бизнес, който се занимава с всичко останало в една фирма – двама или трима души в семейния бизнес и нямат време да се занимават и с това, тях ще ги обложим 50 на 50. Между другото, на заседание на Комисията много коректно поставиха въпроса представители на бизнеса към представителите на данъчната администрация, внасящи този Законопроект: „Ами Вие, уважаеми господа, Вие чиновници, като ползвате служебния си автомобил примерно сутрин да закарате детето до детска градина, корекция ще правите ли, да кажем, и ще важат ли за Вас тези правила?“ И както се досещате, настана мълчание, защото за едни тези правила ще важат, за високопоставения държавен чиновник няма да важат. Тук може би трябва да се даде един много прост пример. Представете си, малка фирма е купила лаптоп за 1000 лв., който вероятно управителят го ползва в извънработно време и за лични нужди, и се пита сега по този Законопроект при 50 на 50, като се приложи ставката, какво ще се случи? Законът казва така: един лаптоп може да се амортизира в рамките на две години, тоест в рамките на две години всяка година тази фирма да си приспада по 500 лв. разход годишно и така да амортизира този актив. С това нещо, което се предлага, очевидно ще презюмират представители на приходната администрация, че 50% от времето този актив се ползва за лични нужди и тези 500 лв. на година, които могат да си приспаднат като разход, няма да са 500 лв., ще станат 250 лв., и върху другите 250 лв. ще има 10% данък. Тук по-интересното, това ми е въпрос и към хората, които се занимават с финанси – какво ще се случи с тези непризнати 250 лв., за които стана дума? Дали няма да се приложи чл. 23 от Закона, който казва, че се прави корекция, когато разход не е признат за данъчни цели и този разход отива във финансовия облагаем резултат? Тоест и другите 250 лв. ще обложим с 10%. И накрая какво ще се получи се пита в тази задача, тоест колко ще бъде на практика признатият разход за тази малка фирма? На мен ми се струва, че отговорът клони към нула. Но се радвам всеки един от Вас да се замисли наистина и Законопроекта в този вид да не го пускаме. Най-малкото между двете четения, понеже виждам голямо желание доста групи да го подкрепят, поне това нещо да отпадне. Както отпадна за 70 на 30 миналата година, това за 50 на 50 категорично да отпадне. Колеги, и с това завършвам, както знаете, има максима, че две неща са сигурни в живота: едното е смъртта, другото, за съжаление, са данъците. Напоследък в България започва тази максима да бъде допълвана с това, че е сигурно и увеличаването на данъците. Аз Ви предлагам това да не го допускаме. Благодаря Ви.

Не мога да не взема реплика, госпожо Председател, защото господин Славов просто говори неверни неща от тази трибуна, като примерът с лаптопа и 50-те процента. Ако беше прочел Закона, щеше да разбере, че не е вярно. (Реплика от народния представител Петър Славов.) Не е вярно, не си го прочел, това е проблемът! За съжаление, когато отхвърлихме Закона по ДДС и предложението 30 на 70, сега целият бизнес съжалява, но Вие бяхте тези, които го направихте. (Шум и реплики.) Първо искам да Ви кажа, че този Законопроект категорично е подкрепен от всички работодателски организации и неправителствени организации, които се занимават с отчитане и счетоводство. И неслучайно е подкрепен, защото той наистина силно облекчава административната им тежест. Нищо подобно, за което говори господин Славов, няма в Законопроекта. Ако един работодател, една фирма във връзка с регистрацията си по ДДС води съответната отчетност и ясно, и точно отчита колко е личното потребление на един актив и колко е служебното, същото съотношение, същите документи той ще използва и за ЗКПО. Само че тук му даваме и друга възможност, която я няма там и за която говори господин Славов. Ако той реши да не води документи, да облага 50% от данъчната основа, тоест половината от разходите с корпоративен данък, като едновременно с това сме отменили масово разпространената досега практика, когато не се водят пътни листове, не се водят документи, фирмите да облагат с еднократен 10% данък 100% от данъчната си основа. Разбирате ли, че говорим за облекчение? И то данъчно облекчение, намаляване на данъчната тежест, не само на административната, и то по желание на съответния бизнес, на съответния работодател. Седнете, господин Славов, и внимателно прочетете Закона. Моля Ви, уважаеми колеги, да подкрепите този Законопроект, защото той е подкрепен от заинтересованите, което означава, че е добър. Да не оставяме на философстването на депутати, които не са запознати с подробности, да подвеждат залата.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, няма да се обидя от Вашето изказване. Все пак 10 години се занимавам с данъчно право. Може да се провери в сайта на Върховния съд колко данъчни дела съм водил и колко от тях съм спечелил, което на практика е критерият за компетентност. Проблемът на този Законопроект, аз ще се върна на него, е именно празнотите, които се виждат в него, тоест той не е пълен най-малкото. На първо място, не виждам в Преходните и заключителните разпоредби да са уредени заварените положения. Какво правим със заварените фирми, със заварените активи, чиято амортизация върви от вече година-две и ще продължи още няколко години и очевидно хората не са водили пътни листове към този момент? С тях какво ще правим и как го регулираме? Примерът за лаптопа. Ако погледнете внимателно двете точки, където на практика са посочени начини за определяне на данъчната основа, са дадени доста прецизно за моторните превозни средства и за недвижимите имоти, и доста общо за всички останали активи. Аз Ви питам: като влезе ревизиращият представител на Агенцията за приходите в съответното дружество, какво ще направи, като няма прецизна разпоредба в Закона? Най-вероятно ще приложи по аналогия това, което най-много му харесва, и отсега съм сигурен, че ще приложи това за 50 на 50%. Така че всички тези пропуски и непълноти, за съжаление, ще се отразят на малкия и среден бизнес, който и ние, и Вие като представител на дясно ориентирана партия, би трябвало да защитаваме и да не даваме възможност за двусмислено тълкуване на подобни разпоредби от приходната администрация, чиято цел очевидно е да събере повече приходи. За съжаление много често представители на приходната администрация не се замислят, че това събиране на приходи може да е поредната кожа, свалена от гърба на малкия и среден бизнес. А това не може да продължава до безкрай! Пак Ви обръщам внимание – има доста непълноти в Закона. А това за 50:50 откровено е несправедливост, да не кажа – глупост!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, ние смятаме, че има необходимост от подобен Законопроект. В съответната област, която този Законопроект регулира, има злоупотреби, които трябва да бъдат ограничени в максимална степен по отношение на събиранията на данъците. Смятаме също така, че всички проценти в случая ще бъдат приблизителни, защото едва ли някой ще реши да събира документи и да прави множество изчисления, за да определи точния размер на данъка, който трябва да получава. Друга положителна характеристика на този Законопроект е, че има облекчаване на бизнеса. Търси се начин да се спестят усилия и средства на бизнеса при начисляването на този данък. Проблемите, които ни накараха да се въздържим при този Законопроект, а вероятно и в залата ще го направим, са следните: Първо, липсва оценка за фискалния ефект на този Законопроект. Това е изискване за всички законопроекти, но когато става дума за данъчен законопроект, това е недопустимо. Трябва да се каже ясно какво печели и какво губи приходната част на бюджета от влизането в действие на този Законопроект. Такава оценка липсва. Второ, обърнете внимание на § 13. Там е предвидено Законът да влезе в сила от началото на текущата година. Аз не съм юрист и няма да споря по този проблем. Имало е подобни други случаи, когато даден законопроект влиза в сила със задна дата, но мисля, че това не е редно за подобен данъчен Законопроект.

Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 602-01-30, внесен от Министерския съвет на 10 юни 2016 г., приет на първо гласуване на 29 юни 2016 г. „Закон за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност“.

Предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов § 1. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 1 със следната редакция: „§ 1. В чл. 46, ал. 1, т. 6 накрая се добавя „както и управлението на дейността на Фонда на фондовете по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“.“

По § 2 има предложение на народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова – „§ 1 да стане § 2 и в него да се направят следните изменения и допълнения:…“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2, и предлага следната редакция: „§ 2. Създава се чл. 176в: „Обезпечение при доставки на течни горива Чл. 176в. (1) Всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период: 1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или 2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива, които не са предназначени за потребление от лицето, осъществило вътреобщностните придобивания, надвиши 25 000 лв., или 3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на стойност над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. (2) Обезпечението по ал. 1 е в размер не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление за предходния данъчен период, но не по-малко от 50 000 лв. При последващи доставки с място на изпълнение на територията на страната на течни горива, които са били предмет на вътреобщностно придобиване или са били обезпечени при освобождаването им за потребление, не се предоставя обезпечение от лицето, осъществило вътреобщностното придобиване или получило течните горива, освободени за потребление. (3) Когато лице по ал. 1 не е извършвало облагаеми доставки или вътреобщностни придобивания, или не е получавало освободени за потребление течни горива по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове с обща стойност на доставките, придобиванията или освобождаванията над 25 000 лв. за предходния данъчен период, размерът на обезпечението се определя по реда на ал. 2 върху прогнозната средномесечна данъчна основа на облагаемите доставки или придобиванията на течни горива или стойността на освободените за потребление течни горива, изчислена на базата на 12 месеца, но не по-малко от 50 000 лв. (4) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в 7-дневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер, не по-малък от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение. (5) Обезпечението по ал. 1 се предоставя в 7-дневен срок преди датата на: 1. възникване на данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или 2. възникване на данъчното събитие при вътреобщностното придобиване, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., или 3. освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с чиято стойност се надвишават 25 000 лв. (6) Когато са налице условията по ал. 1, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. Размерът на новото обезпечение се определя по реда на ал. 2. (7) Обезпечението се освобождава и лицето се заличава от регистъра по ал. 10 преди изтичането на едногодишния срок, когато регистрацията на лицето по този закон е прекратена, когато лицето няма да извършва сделки по ал. 1 и няма неуредени задължения за данък върху добавената стойност. (8) Лицензиран складодържател по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение. (9) Компетентен орган по приходите може да прекрати регистрацията по този закон и да заличи от регистъра по ал. 10 лице, което не е предоставило обезпечение или не е предоставило обезпечение в пълен размер или в определения срок. (10) За лицата по ал. 1 Националната агенция за приходите създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване. (11) Компетентен орган по приходите вписва лицето в регистъра по ал. 10 в 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението. При освобождаване на обезпечението компетентен орган по приходите заличава лицето от регистъра в деня на освобождаването, като уведомява лицето. (12) Редът за предоставяне, освобождаване и усвояване на обезпечението по този член се определя с Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.

Уважаема госпожо Председател! Първо, искам да кажа, че нямам никакво съмнение, че вносителите на Законопроекта – Министерският съвет, Националната агенция за приходите и госпожа Менда Стоянова целят повече контрол. Това е целта. Само че понякога в живота се получава така, че пътят към ада е обсипан с добри намерения. Намеренията са добри, но резултатът има опасност да бъде лош. Искам да Ви обърна внимание какво казва Васил Панов от Националната агенция за приходите пред Комисията по енергийна политика. Васил Панов от Националната агенция за приходите дойде на Комисията по енергийна политика и каза какъв според него ще бъде резултатът от този Законопроект. Той каза така: „Над 160 дружества, мисля, автоматично ще отпаднат. Ще престане да ги има. Ще престанат да съществуват. Над 160 фирми в резултат на този Законопроект – търговци на горива, ще престане да ги има“. И за да не би да не сме го разбрали правилно, Васил Панов от Националната агенция за приходите по-нататък обяснява какво иска да каже. Тоест казва така: „С тази мярка, ако се „изчистят“ още – глаголът е „изчистят“ – да кажем 160 – 170 дружества, сами сте наясно, че колкото по-бързо отиде горивото от данъчния склад до бензиностанцията, пътят ще бъде съкратен значително, така че би трябвало цената да се коригира“. Уважаеми колеги, пак Ви казвам: нямам съмнение, че Националната агенция за приходите цели повече контрол. Нямам съмнение, че те са добронамерени. Нямам съмнение, че и Бюджетната комисия цели същото. Опасявам се обаче, че резултатът ще бъде ограничаване на конкуренцията или по-малко конкуренция. Не мога да подкрепя Законопроект, чиято цел е да бъдат изчистени 160 фирми. Дори и да имате някакви съмнения за тях, хванете ги, не ги изчиствайте! Хванете ги, накажете ги, ако грешат, ако не плащат данъци! Потърсете им отговорност, включително и наказателна. Не ги изчиствайте от пазара – използвам глагола, който господин Васил Панов от НАП използва пред Енергийната комисия. Защото, ако съмнението ни, че има картел на пазара на горива, е вярно, че ще отпаднат 160 фирми, би помогнало на този картел. За това става въпрос. Ако 160 търговски фирми изчезнат, бъдат изчистени, това означава, че конкуренцията ще намалее и каквито проблеми има на този пазар, ще бъдат задълбочени. Не мога да бъда част от такова решение. Затова смятам да гласувам категорично „против“, уважаеми дами и господа, и Ви призовавам и Вие да се замислите. В условия, в които търсим растеж, търсим повече конкуренция, търсим повече избор, повече алтернативи, да ни се предложи изчистването – заличаването. За мен глаголът „изчистване“ означава заличаване. Да бъдат заличени 160 търговци, защото били съмнителни според Националната агенция за приходите, е лошо решение. Лошо решение е, че се поставят под един и същи знаменател вътрешнообщностните доставки с вноса от трети страни. Това са две съвсем различни хипотези. За вътрешнообщностните доставки има стриктен контрол, изграден на ниво Европейски съюз. Не може тези две хипотези да съвпаднат и да бъдат поставени под един и същи знаменател. На следващо място: защо търговците да трябва да изпълняват същите гаранции или подобни гаранции, подобни обезпечения, както складодържателите или както бензиностанциите? Защо да ограничим по този начин конкуренцията на този пазар? Уважаеми колеги, искам да Ви напомня, че носите индивидуална отговорност и че ние трябва да насърчаваме конкуренцията. И не, ако имаме съмнения за даден пазар, да решаваме, както казва човекът от НАП – Васил Панов, да бъдат изчистени 160 фирми. Да контролираме по-добре, а тези, които не плащат, да бъдат хванати, тези, които са злоупотребили – да бъдат съдени, но не да заличавате, да ограничавате конкуренцията по този начин. Призовавам българския парламент с разум и отговорност да отхвърли днес този текст. Защото ние не само че не предприемаме мерки за повишаване на конкуренцията, а вече се предприемат мерки за нейното ограничаване и то, за съжаление, по доста грозен начин. Колеги, надявам се да сте ме чули и се надявам да ме подкрепите. Благодаря за Вашето внимание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз също няма да подкрепя така направените предложения, защото и предишният колега говори, той просто трябваше да фокусира, че всъщност 160 фирми са малки и средни фирми. Нека да Ви разясня точно по какъв начин ще стане това „изчистване“ – не знам дали е най-правилната дума, която е използвана. Забележително е, че в предложението се изисква за обезщетението да има минимална гаранция от 50 000 лв. Това значи, че Вие може да сте направили оборот от 26 хил. лв., защото е над 25 хил., както е по Закона, но гаранцията Ви е 50 хил. лв. Защо трябва гаранцията да е 50 хиляди, ако имате оборот от 26 хиляди? Защо гаранцията трябва да Ви е 50 хиляди, дори и оборотът да Ви е 50 хиляди? Аз не виждам каква е причината, освен ако не целим разчистване на пазара и затрудняване точно на малките и средните предприятия, които нямат финансовия ресурс, с който да разполагат, да слагат гаранция, да обезпечават различните си сделки. Ние не трябва да подкрепяме това предложение в никакъв случай. Също така доста притеснително е, че се предлага регистрираните като данъчен склад търговци да не дължат тази гаранция. Нали всички знаем, че това е само една фирма в България, която е регистрирана като данъчен склад, и изведнъж тя не трябва да дължи тази гаранция. На мен ми мирише на лобизъм. Другото притеснително, което дава предпоставки и за корупционна среда. Допуска се данъчната администрация сама да определя размера на банковата гаранция. Това значи: харесва те данъчният – определя ти такава гаранция; не те харесва – гаранцията по десет. Дали ще се оправиш, не ги интересува. Ако не – аут! Другото притеснително нещо е изискването да внесеш гаранцията в седемдневен срок преди сделката. В седемдневен преди сделката! Как може преди сделката? Ти можеш утре да решиш да сключиш сделка с някой, но не можеш, трябва да изчакаш седем дни, за да я сключиш, защото ако сключиш на следващия ден, тогава имат право моментално да те дерегистрират и да те закрият. Така пише изрично в текста – че ако не си спазил срока, размера и така нататък, дерегистрират те и край! Закриват те като предприятие. За мен това дава страшно голяма свобода за своеволия. Няма как да допуснем този текст. Също ще направя няколко редакционни предложения, госпожо Председател, които са свързани, първо, с чл. 176в, в ал. 2 в частта да отпадне „но не по-малко от 50 хил. лв.“. Това какво значи? Предложението е всъщност всеки да внесе гаранция не по-малко от 20 на сто на данъчната основа. Самата гаранция трябва да гарантира ДДС-то. Нека да оставим на фирмите, колкото си направил оборот – направил си 100 хиляди, внасяш 20 хиляди; направил си 25 хиляди – внасяш 5 хиляди. Защо трябва да слагаме този минимум от 50 хиляди и по този начин да затормозяваме бизнеса? Предложението ми е в следващата алинея също да отпадне тази част – „но не по-малко от 50 хиляди“. В ал. 5 „Обезпечението по ал. 1 се предоставя в 7-дневен срок преди датата“. Не мога да разбера как може седем дни преди датата да направиш сделка? Да, аз след седем дни може би ще направя сделка, но ако утре искам да реша да направя сделка, да направя бърза сделка, има изгодна оферта, какво правим тогава? Затова предлагам „седемдневен“ да стане „еднодневен“ срок. Всъщност става: „Обезпечението по ал. 1 се предоставя в еднодневен срок преди датата на:“ изброените вече опции. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега, съгласен съм с много от констатациите Ви, но искам да направя едно уточнение – къде всъщност е основният проблем, който не чух във Вашето изказване. Първо това, че в основния данъчен склад няма да платят 50 хил. лв. данъчна гаранция, както се изразихте, въобще не се притеснявайте.

Минимум 50 хиляди.

Минимум 50 хиляди, да! Но, колега, фирмата с данъчен склад, която има десетки, да не кажа стотици милиони оборот, нали разбирате, че 50 хил. лв. за тях са пари, за… „Добър ден!“ няма да Ви кажат. Това не е лобизъм. Няма как да го считате за лобизъм. Вторият въпрос – за оборота на фирмите от 50 хил. лв. Какъв ще е този търговец на бензин, който ще прави дневно по 100 лв.? Това ще е някой, който ще ходи на продава на съседа си с туба. Това не е сериозно. Тоест, уважаеми колеги, като изразявам съгласие с повечето Ви изводи, искам да кажа, че Вие не изразихте основния икономически проблем, а той е, че нямаме гаранции, че ще разделим добрите от лошите. Трябва да има конкуренция. Затова ще гласуваме „въздържал се“. Трябва да има конкуренция, трябва да има повече фирми. По принцип опитът на вносителите на Закона да предотвратят кражбата на ДДС чрез фирми по веригата е правилен, защото по принцип не съм съгласен. Да, няма как да бъдат изчистени 160 фирми. Но аз бих казал, че могат да бъдат изчистени и 1600 фирми, ако са крадци. Няма никакъв проблем. Но този проблем не е решен в Закона и затова и Вашето изказване в тази му част не беше фокусирано. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Гечев, в Закона е записано: „не по-малко от 50 хиляди“, но разбирам, че Вашето притеснение е най-вече за господин Румен Овчаров, който представихте там на държавата. Не мисля, че ако тази фирма прави, да кажем, 1 милиард оборот, 20% ще бъдат вече 200 милиона, а не 50 хил. лв., което не е и затруднение. Казва се „не по-малко от 50 хил. лв.“, така че нека не променяме думите. Да, за въпросната фирма 50 хил. лв. не са проблем, но когато трябва да се справят на конкурентни начала с всички, нека следваме всички правила. Защо за големите е едно, за малките друго – за да разчистим пазара, за да направим един картел от няколко играчи и след това се чудим защо горивата ни са на цени, които са много над тези, които би трябвало да бъдат? Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, ще Ви призова да подкрепите текста така, както е внесен, и ще се обоснова. Първо, кои фирми защитаваме? Посредници, ДДС-ари, които са наредили пет фирми и една стока, която струва един лев, минава през петте фирми и накрая се оказва, че е шестдесет стотинки при последния – случай от последните месеци. Как се случва? Ами като се точи ДДС. Прехвърляш фирмата на един, на втори, на трети, накрая той изчезва, държавата не си взима парите. Ама, виждате ли, такава била икономическата обстановка в България. Някакви фирми-посредници, които точат ДДС и които продават в някакви неизвестни количества случайно къде. Купил си гориво за огромна сума и чакаш някой, ако мине, да го купи от теб и не знаеш дали ще го продадеш след два, след три или след седем дни. Извинявам се, всичко става с договори за зареждане на големи, на малки обекти, с уведомяване, със съответно съпроводителните писма за товара. И някакви такива, които много искали да работят, обаче нито можели да вземат от банката обезпечение, нито можели да декларират някакво имущество, защото нямат, защото единствената им работа е да поддържат една секретарка с два телефона и да издава фактури. За тези хора трябва да ми е много мъчно, защото те дори не си внасят и ДДС-то. Професорът беше прав като каза: „Ако тези фирми са нелигитимни“, а те самите ще се изявят като такива, да. А какво лошо има държавата да си гарантира ДДС-то? Искате да работите – заповядайте! Регистрирали сте фирма – чест и почитания! Искате да продавате горива – продавайте! Ама може ли да си ги обявявам днес за вчера, ама може ли да не слагам депозит, ама може ли банката да не ми го гарантира и може ли утре, ако фалирам или изчезна, или нарочно си преработя фирмата, никой да не е виновен? Колко е хубаво, каква добра пазарна среда! Така че никакви ДДС-ари, никакви посредници и никакви случаи повече, когато една стока струва „Х“ лева и след пет посредника струва по-евтино, отколкото е закупена. Няма такъв случай! Това е алогична пазарна икономика. Странно – не го забелязвате!? Който иска да ги защитава. За хора, които се занимават с малки обеми, с неясна търговия, с неясен предмет на дейност, които не могат да отидат като стопански субекти в която и да е банка и да поискат гаранция и обезпечение, не виждам защо те имат изобщо място на пазара. Ако ти си нормален търговец със съответните обеми, не пречи да отидеш в която и да е банка и да кажеш: „Ето това е моят предмет. Имам обеми в еди-какви си количества, имам договори с 20 бензиностанции, с 30 детски градини, с 50 обществени поръчки – легитимирани, сигурни приходи“. Срещу този договор да получиш това обезпечение и да си работиш. На практика то е гаранция от напускането на стоката, която е рискова, до пристигането на местоназначението, за да бъде освободена тази гаранция. Добре, плащайте тогава Вие цялото ДДС, целия акциз и няма да се налага изобщо да имате такава гаранция. Почвайте да плащате всичко на момента. Искате свободна пазарна среда, искате режим на отложено плащане, ама ако може никакви гаранции, защото така се чувстваме спокойни. Да, но бюджетът не се чувства спокоен. Той иска да има пари и за здравеопазване, и за образование, и за общини, и за социални помощи. Когато дойде време за бюджета, сигурен съм, че ще има колеги, които един през друг ще искат да се завиши по този и по този ред размера в бюджета, а когато дойде време да се събират тези пари: моля Ви, нека бъдем много свободни! Кой каквото иска да прави, пък ако случайно забрави да плати – няма нищо, ще му простим. Тя държавата е богата. Никакво толериране на ДДС-ари! Никакво толериране на посредници, на които дейността им е само да издават фактури! Купил, продал и изведнъж: аз съм много добър търговец, много честен. Щом иска да търгува акцизни стоки и да се прилага някаква форма на режим на отложено плащане или достатъчно мощна фирма, която да има активи, които винаги държавата да влезе и да вземе своето, което й е дължимо в името на общото благо и на широкия обществен интерес, той самият или да плати веднага сумата, или, ако ще се ползва с някаква преференция, да ползва банкова гаранция. Каква е тази фирма и кои са тези фирми, които не могат да си разделят банките, не могат да се разберат с данъчните, постоянно крият доходи и изведнъж обаче искат свободна пазарна среда? Това не е средата и никъде по света я няма. Каквото е било, било е до този момент. Отсега нататък ще трябва да си намерят съответния начин да получат банковата гаранция и да заповядат и да работят колкото, както искат и в каквито обеми искат. Обемите те ще си определят сами, а правилата ги определя държавата, защото защитава широкия обществен интерес. Още веднъж се обръщам към колегите, които не се занимават с ДДС-арски фирми и с делене на наши и ваши, на сини и червени, да гласуват така предложения проект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Димитров, позволявам си да Ви направя реплика не защото не съм съгласен с всичко, което казахте, а защото не съм съгласен, че не казахте всичко, което трябваше да кажете. Има няколко основни нещица, които беше хубаво да ги кажете, за да могат да са ясни на повечето от народните представители. Първото е, че една огромна част от така наречените „дедесарски фирми“ са всъщност фирми, които са регистрирани на социално слаби лица, най-често от ромски произход. Мотивите, които изложиха някои от преждеговорившите, че тези така наречени „малки фирми“, които видите ли не можели да внесат 25 хиляди или 50 хиляди гаранция, ами той 50 хил. лв. струва само бензиновозът. Интересно как ще си го купи този бензиновоз тази малка фирма?! Второто, което е важно да се знае, е, че всъщност по един естествен път чрез тази законодателна мярка – Вие бяхте длъжен да го кажете, колега Димитров, ще изчистите точно тези социално слаби така наречени фирми „от малкия и дребния бизнес“, които е много ясно, че няма как да внесат гаранция, защото лицето от ромски произход срещу скромните 100-200 лв. се е съгласило неговите лични данни да бъдат използвани за измами, и то данъчни измами с ДДС. Ето за това става въпрос! Хайде, нека малко да укротим популизма и да кажем истината такава, каквато е. Благодаря.

Хайде малко да укротим популизма! Господин Димитров, всичко, което казахте, е сто процента вярно. Да, трябва да се борим с нелегалния бизнес. Да, трябва да се плаща ДДС-то. Точно това искаме. Двадесет процента е ДДС-то, защо трябва да се платят 50 хил. лв.? Защо? Много ми е интересно, защо не засегнахте във Вашето изказване нищо за петдесетте хиляди лева. Ние искаме – да, да се плаща предварително, за да се знае, че държавата е обезпечила, за да се прекрати кражбата на ДДС, но да се обезпечи със ставката, която е – 20% се дължи на държавата, да бъде обезпечено с тази ставка. Тогава няма как да се открадне нито от примерите, които бяха дадени, нито от никой. Кажете ми, много ми е интересно да ми отговорите за петдесетте хиляди лева – нищо не казахте. Обяснете ми логиката за тези 50 хил. лв. минимум. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Много се извинявам, реформаторите понякога, когато говорят представителите на академичната общност – в случая професорът, ами слушайте! Най-малката цистерна е 25 тона, има и много по-големи. Двадесет и пет тона – колко според Вас е стойността на горивото? По два лева, ако е нафтата, по лев и петдесет, ако е бензинът, сметнете колко е акцизът, колко е ДДС-то и каква е вероятността с тази цистерна да се причини някаква вреда на бюджета, ако се укрие. Представете си, че не е една цистерна, а са няколко. Както чухте хипотезата, че се продават в канчета, в тубички или в не знам какво си – отпадна. Горивото се продава в цистерни. Такива са правилата. Има нивомер, разходомер, GPS уреди и така нататък. Когато продаваш това гориво – ясно е, че то е в обем не по-малък от една цистерна. Какви количества ще ги разпродаде по пътя, е друга тема. Слушайте, когато академичната общност говори и не задавайте такива въпроси. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, виждам, че още се събират колегите. Надявам се изказването ми да е интересно и да ги привлека в по-голям размер. Искам много кратичко и аз да се изкажа по тази тема. Много верни неща се казаха от колегите Димитров и Ананиев. Колеги, искам да Ви върна малко назад във времето. Хубаво е да си вадим поуки от недобри решения, които сме взимали през годините. Безспорно едно такова, ако си спомняте, беше решението за така наречените „малки обекти за дестилиране“ или „селски казани“. Тогава, даже мисля, че се изказа вече този колега преди почивката, с горе-долу същите горещи аргументи ни обясняваше как това щяло да въведе контрол на пазара, да се приберат допълнително приходи и така нататък, и внесоха там едни безумни предложения, които забраниха на хората за шест месеца да си варят ракията и сега ги виждаме през седмица тук, пред парламента да идват и да протестират, и ние да се чудим как да оправим това нещо. Тук горе-долу подходът е същият. Казва се, че има някакви нарушители при малките търговци и затова дайте да ги забраним всичките, което като подход е абсурдно, не е справедливо и не мога да го приема наистина за един десен подход, какъвто би трябвало да има, мисля, управляващото мнозинство, съставено от десни партии, тоест подходът трябва да е индивидуален. Трябва да е ясно кой е нарушител и спрямо него да има санкции, трябва да бъде гонен, трябва да бъде задължен да си плати дължимите данъци и такси, въобще да има индивидуален подход и коректните участници на пазара да не бъдат тормозени за това, че има некоректни. Това е смисълът. Затова има приходна администрация, затова има такива сериозни правомощия тази администрация и може да налага мерки, включително и чрез държавна репресия, за събиране на публичните вземания. А това, което в момента се предлага, е: дайте да ги забраним всичките – и един вид няма малки фирми, няма проблем. Горе-долу същото направихме, за съжаление, със селските казани. Между другото, много колеги след това осъзнаха грешката си, гласувайки тогава тези абсурдни разпоредби, за които също предупреждавахме.

Разбира се, госпожо Председател. Но си мисля, че е добре да си вадим поука. Знаете сентенцията, че мъдрият човек се учи от грешките на другия, да не казвам кой не се учи от собствените си грешки. Затова припомням тези неща и казвам, че тогава пак с такива благи аргументи всъщност направихме една грешка и сега всички се опитваме да я поправим – има внесени други законопроекти.

Продължавам нататък конкретно по Законопроекта. Ще цитирам вече станалия класик господин Панов от НАП, който в изказването си тук ни е обяснил, което цитира господин Димитров, как, разбирате ли, нямало никакъв проблем процедурата като минава през данъчния склад, тя не оскъпявала горивото и единственото оскъпяване би дошло, ако имало разходи за самия данъчен склад. Ето такива интересни неща той е разказал на Енергийна комисия, както разбирам. С такива, пак абсурдни за мен, аргументи на практика се предлага едни 160 дружества, без да бъде направена диференциация кое от тях с какво се занимава, дали част от тях не са абсолютно добросъвестни търговци, които участват на пазара на горива, които създават конкуренция и по този начин свалят цените на пазара на горива, ние сега дайте да ги забраним. Колеги, предлагам Ви много внимателно да гласуваме по тези текстове, за да не направим същата грешка, каквато вече – да не се повтарям, че вече казах, и да мислим след два или три месеца как да оправяме нещата. Защото, колеги, като се заличат едни 160 дружества от този пазар, знаете, че това не е толкова голям пазар, за мен възниква логичният въпрос: кой ще остане на този пазар и дали всъщност на този пазар няма да останат тези седем или осем или колко са дружествата, за които включително Комисията за защита на конкуренцията образува производство и започна проверка за картел? Тоест ние какво правим в момента? Насърчаваме конкуренцията и по-ниските цени на пазара на горива, или с една такава адхок мярка на практика забраняваме конкуренцията и оставяме тези, за които са налице подозрения и разследване за картел?! Последното нещо, което искам да кажа и Ви моля също да имате предвид като предупреждение, моята прогноза и на колеги от Реформаторския блок е, че ако тази мярка бъде приета в този вид, цените на горивата в България ще нараснат и след два или три месеца, ако пак водим този разговор и цените са нараснали, моля Ви не казвайте, че не сме Ви предупредили. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предстоящото гласуване, тъй като то се очертава като най-важното, моля за поименна проверка от името на група.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, и предлага следната редакция: „§ 3. Създава се чл. 180в: „Чл. 180в. (1) Лице, което, като е длъжно, не предостави в срок обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение, или предоставеното обезпечение не е в размера по чл. 176в, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на дължимото обезпечение. (2) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в двоен размер на дължимото обезпечение. (3) При нарушение по ал. 1, когато лицето е предоставило обезпечение в 7-дневен срок, следващ изтичането на срока, в който е следвало да бъде представено обезпечение, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от дължимото обезпечение, но не по-малко от 10 000 лв.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.

„Преходна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Благодаря, госпожо Председател. Моля първо за процедура за допускане в пленарната зала на господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, на госпожа Росица Петкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Предложение на народния представител Диана Йорданова за § 2а, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 6 се отменя. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Платежна институция може писмено да заяви пред БНБ, че желае да прекрати извършването на дейността, за която е лицензирана. След съгласие на БНБ по чл. 16, ал. 2 издаденият лиценз се обезсилва.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и след думата „отнемането“ се добавя „или обезсилването“. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и след думата „отнемане“ се добавя „или обезсилване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.

Параграф 4. Господин Председател, позволете ми да направя една редакционна поправка. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5, като редакцията е в Раздел I: поради това, че е пропуснато наименованието на Раздела, предлагам Раздел I да има наименование „Общи положения“, а чл. 73а да е с наименование „Приложно поле“.

„Глава четвърта „а“ – Прозрачност и съпоставимост на таксите. Прехвърляне на платежни сметки. Достъп до платежни сметки за основни операции“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Предложение на народния представител Диана Йорданова за § 5а, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция: „§ 7. В чл. 104, ал. 2 накрая се добавя „извършващи дейност на територията на Република България чрез клон“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8. Предложение на народния представител Диана Йорданова за § 6а, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция: „§ 9. Член 110 се изменя така: „Гаранционни механизми Чл. 110. (1) За извършване на сетълмента БНБ може да създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сметките за сетълмент, включително чрез резервиране на ликвидност и поставяне на изискване за задължителна минимална наличност по всяка сметка. (2) Българската народна банка може да изисква от системен оператор и участниците в платежна система или в система за сетълмент на ценни книжа, която извършва нетен сетълмент в определен момент в RINGS да създават гаранционни механизми за сетълмента на плащанията на участниците в съответната система.“

Госпожо Председател, § 5, § 6 и новият § 9 вече са докладвани. Трябва да се подложат на гласуване.

Комисията подкрепя предложените параграфи 7, 8, 9, 10 и 11 по вносител и съответно ги преномерира, като стават от § 10 до § 14 включително.

Параграф 12: „Отказ за съдействие при надзорно сътрудничество“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15 със следната редакция: „§ 15. В Глава седма, Раздел I се създават чл. 119а и 119б: „Отказ за съдействие при надзорно сътрудничество“. „Чл. 119а. (1) По въпроси, свързани с осъществяване на надзора по глава четвърта „а“, БНБ може да откаже да съдейства при получено искане за сътрудничество за извършването на разследване или надзорна дейност, или обмен на информация, само когато: 1. такова разследване, проверка на място, надзорна дейност или обмен на информация могат да засегнат по неблагоприятен начин суверенитета, националната сигурност или обществения ред на Република България; 2. вече е започнало съдебно производство по отношение на същите лица и за същите действия пред компетентните съдебни органи на Република България; 3. има влязло в сила съдебно решение по отношение на същите лица и за същите действия в Република България. (2) В случай на отказ по ал. 1 БНБ уведомява по подходящ начин отправилия искането компетентен орган, като му предоставя възможно най-подробна информация.”

Благодаря, госпожо Председател. От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам половин час почивка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. „Уреждане на разногласия между компетентните органи на различни държави членки Чл. 119б. Когато по искане за обмен на информация по чл. 118, ал. 4 е получен отказ или не са били предприети действия в разумен срок, БНБ може да отнесе въпроса до Европейския банков орган (ЕБО), като поиска съдействието на ЕБО, съгласно чл. 19 от Регламент (ЕС) № 1093/2010.“

Госпожо Председател, тъй като от § 13 до § 28 няма направени предложения и Комисията подкрепя текстовете на вносителя, предлагам да подложите анблок гласуване на тези параграфи. Те съответно се преномерират на параграфи от 16 до 31.

По § 29 има предложение на народните представители Румен Гечев, Димитър Горов и Георги Търновалийски. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 32, като предлага т. 3 да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението. Госпожо Председател, позволете ми да направя редакционна поправка в наименованието – поради липса на преходни разпоредби, наименованието да бъде само „Заключителни разпоредби“.

По параграфи от 30 до 33, Комисията подкрепя текста на вносителя, които съответно се преномерират и стават параграфи от 33 до 36 включително.

По § 34 – предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34, който става § 37, и предлага в него: 1. Да се създаде нова т. 13: „13. В чл. 119, ал. 3 т. 1 се изменя така: „1. изпълнението на задължения, възникнали от нареждания за превод, въведени в платежна система с окончателност на сетълмента преди поставянето на банката под специален надзор;“ 2. точки 13, 14 и 15 да станат съответно т. 14, 15 и 16.“

Предложение на народния представител Диана Йорданова за създаването на нов § 35. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 37 със следната редакция: „§ 37. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ДВ, бр. …) в § 10 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 4: „(4) Комисията за финансов надзор възлага изработването на методология за стрес тестове на застрахователите и презастрахователите, тяхното организиране и провеждане на независимо външно лице в срок до 31 декември 2016 г. Разходите за изготвяне на методологията и за провеждането на стрес тестовете са за сметка на държавния бюджет.“ Една корекция. Преномерацията е за създаване на нов § 38, защото § 37 вече го гласувахме. Техническа грешка.

По § 35 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 39: „§ 39. Параграфи 1, 5, 13-15, § 31, т. 2, § 32, т. 1 и 2, § 33 и 34 от Закона влизат в сила от 18 септември 2016 г. Параграф 5 относно чл. 73б влиза в сила три месеца след влизането в сила на делегирания акт, който Европейската комисия приема съгласно чл. 3, параграф 4 от Директива 2014/92/ЕС. Параграф 5 относно чл. 73в, 73г, 73д, 73е, 73ж, 73з и 73и влиза в сила девет месеца след влизането в сила на делегирания акт, който Европейската комисия приема съгласно чл. 3, параграф 4 от Директива 2014/92/ЕС.“