27 юли 2016 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове: № 554-01-184, внесен от Валери Симеонов и група народни представители; № 654-01-10, внесен от Петър Славов и група народни представители; № 654-01-41, внесен от Емил Димитров и Стефан Кенов; и № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители На заседание, проведено на 21 април 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, внесени от Валери Симеонов и група народни представители, Петър Славов и група народни представители, Емил Димитров и Стефан Кенов, и Менда Стоянова и група народни представители. На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, Божидар Алексов – заместник-директор на Агенция „Митници“, представители на КРИБ, на Националната лозаро-винарска камара и на Националното сдружение „Българска домашна ракия“. От името на вносителите законопроектите бяха представени съответно от Валери Симеонов, Емил Димитров и Менда Стоянова. Със законопроектите с вносители Валери Симеонов и група народни представители и Петър Славов и група народни представители се предлага общата вместимост на съдовете в специализираните малки обекти за дестилиране да стане до 1000 литра, вместо до 500 литра, както е по действащия Закон за акцизите и данъчните складове, и да се отменят разпоредбите на Закона, които определят период за работа на тези обекти от 1 юли до 31 декември на годината, а в останалото време само след писмено уведомяване на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок преди извършване на дейността. Със Законопроекта с вносители Емил Димитров и Стефан Кенов се предлага да се разреши на всяко домакинство да произвежда в домашни условия до 30 литра етилов алкохол – ракия, годишно от грозде и плодове, собствено производство за лично потребление, без да дължи акциз. Със Законопроекта с вносители Менда Стоянова и група народни представители се предлага администрирането и контролът върху дейността на специализираните малки обекти за дестилиране да се осъществяват от кметовете на общините, където се намират съответните обекти, а Агенция „Митници“ да запази контролните си функции по отношение незаконното производство на етилов алкохол от лица без регистрация. Предлага се да се прецизира определението за „специализиран малък обект за дестилиране“, като към него се добави, че в специализирания малък обект за дестилиране се произвежда не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година, което е в съответствие с европейското законодателство. С цел намаляване на незаконното производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки се предлага да се създаде регистрационен режим за лицата, които внасят, въвеждат на територията на страната, произвеждат, продават, предоставят или предлагат съоръжения и/или оборудване за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Предлага се регистърът да е публичен и да се води в Министерството на икономиката. Въвежда се и задължение на регистрираните лица да подават данни в Министерството на икономиката за лицата, на които са продадени или предоставени съоръжения и/или оборудване за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. След представянето на законопроектите се проведе обсъждане, при което представителите на Министерството на финансите изразиха становище за неподкрепа на законопроектите с вносители Валери Симеонов и група народни представители, Петър Славов и група народни представители, и Емил Димитров и Стефан Кенов и за подкрепа на Законопроекта с вносители Менда Стоянова и група народни представители, а представителите на Националното сдружение „Българска домашна ракия“ изразиха становище за подкрепа на законопроектите с вносители Валери Симеонов и група народни представители и Петър Славов и група народни представители. Аргументите на Министерството на финансите за неподкрепа на законопроектите, с които се предлага увеличаване вместимостта на съдовете до 1000 литра в малките обекти за дестилиране, са, че от представените данни от Агенция „Митници“ за 2015 г. става ясно, че няма необходимост от увеличаване вместимостта на съдовете. При действието на разпоредбата за обща вместимост на съдовете до 1000 литра същите не са използвани с пълния си капацитет. За 2015 г. от тези обекти са подадени 19 942 броя декларации, от които с начислен акциз са 6667 декларации, в това число за произведено количество алкохол до 100 литра месечно са 6034 броя декларации, а за количество алкохол над 100 литра са 633 декларации. Аналогични са данните и за първото тримесечие на 2016 г., като от подадените 4894 декларации с начислен акциз са 949 броя, в това число за произведено количество до 100 л месечно са 861 броя декларации, а за количество над 100 л са 88 декларации. Освен това, в тези обекти се прилага намалена акцизна ставка при производство на етилов алкохол – ракия, от грозде и плодове, собствено производство на физически лица за тяхно лично и семейно потребление, до 30 литра ракия годишно на семейство, а съгласно чл. 22, параграф 1 от Директива 92/83/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и спиртните напитки условие за прилагане на намалената акцизна ставка за етиловия алкохол е в обекта да не се произвежда повече от 10 хектолитра чист алкохол годишно. При увеличаване на вместимостта на съдовете в малките специализирани обекти за дестилиране ще се създаде възможност обектът да произвежда по-голямо количество от 10 хектолитра алкохол годишно, с което ще се нарушат изискванията на европейското законодателство. По отношение на Законопроекта с вносители Емил Димитров и Стефан Кенов аргументите за неподкрепа са, че европейското законодателство не дава възможност за освобождаване от облагане с акциз на етиловия алкохол, а само прилагане на намалена акцизна ставка при спазване на определени условия, както е при малките специализирани обекти за дестилиране. В този смисъл направеното със Законопроекта предложение за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове е в противоречие с европейското законодателство, в потвърждение на което е и решението по дело С-115/13 на Съда на Европейския съюз, с което се постановява, че като освобождава от акциз частното производство на спиртни напитки до 50 литра за лично потребление на домакинство, Унгария нарушава правото на Съюза. В хода на дискусията членовете на Комисията се обединиха около становището за подкрепа на Законопроекта с вносител Менда Стоянова и група народни представители и неподкрепа на останалите законопроекти. След обсъждането на законопроектите се проведе гласуване със следните резултати: 1. По Законопроекта, внесен от Валери Симеонов и група народни представители: 6 гласа „за“, 12 гласа „въздържали се“, без „против“. 2. По Законопроекта, внесен от Петър Славов и група народни представители: 6 гласа „за“, 12 гласа „въздържали се“, без „против“. 3. По Законопроекта, внесен от Емил Димитров и Стефан Кенов: 2 гласа „за“, 16 гласа „въздържали се“, без „против“. 4. По Законопроекта, внесен от Менда Стоянова и група народни представители: 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-184, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, № 654-01-10, внесен от Петър Славов и група народни представители, и № 654-01-41, внесен от Емил Димитров и Стефан Кенов, и да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители На редовно заседание, проведено на 12 май 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди горепосочения Законопроект. От името на вносителите Законопроекта бе представен от госпожа Диана Йорданова. Със Законопроекта се предлага промяна в съществуващия към момента режим на регистрация и контрол на специализираните малки обекти за дестилиране. Предвижда се регистрацията, декларирането и заплащането на акциза, както и административния контрол да преминат от Агенция „Митници“ към кметовете на съответните общини. Регламентирани са условията и реда за регистрация, респективно за заличаване на регистрацията на специализираните малки обекти за дестилиране от страна на кметовете на общини. Прецизирано е определението за „специализиран малък обект за дестилиране“, като е предвидено производство на не повече от 10 хектолитра чист алкохол на година. Целта на предложението е да се създаде възможност за ежедневен контрол по отношение на изискванията за извършване на регламентираните дейности в тези обекти от страна на местните органи, като по този начин се увеличи и събираемостта и размера на приходите от тази дейност, които ще постъпват в общинските бюджети. Приходите от глоби и имуществени санкции по наказателните постановления, издадени от кмета на общината, ще постъпват в приход на бюджета на съответната община. В Комисията са постъпили становища в подкрепа на Законопроекта от страна на Министерството на финансите и Агенция „Митници“, като са направени и предложения за прецизиране на отделни разпоредби. В становището на Националното сдружение на общините се изразява несъгласие с предложения Законопроект, тъй като на общините се вменяват неприсъщи задължения, а приходите от тази дейност ще бъдат недостатъчни за покриване на разходите за осъществяване на задълженията. В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип предложените промени, като същевременно бе обърнато внимание на необходимостта да се потърси решение, с което да се преодолеят противоречията с позицията на общините. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа – „за“, 1 глас – „против“ и 5 гласа – „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.“

„ДОКЛАД по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 27 април 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“, Десислава Трифонова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“, и Татяна Накова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика“; от Министерство на икономиката: Константин Марков – директор на Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“, и Цвета Димитрова – държавен инспектор в Националната винаро-лозарска камара: Радослав Радев – председател, и Мирослав Каракашев – експерт към Камарата. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Даниела Савеклиева. Законопроектът предлага промяна в съществуващия режим на регистрация и контрол на специализираните малки обекти за дестилиране. Създава се нов Раздел ІІІд „Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране“, който вменява задължения на кмета на общината за регистрация и дерегистрация на горните обекти. Законопроектът предвижда дължимият акциз от собствениците или наемателите на специализираните малки обекти за дестилация да се внася по сметката на общината по местонахождение на обекта, в срока за подаване на акцизната декларация. Отменя се текста за лимитиране на периода, през който се произвеждат (изваряват) ракиите. Предвиден е тримесечен срок за регистрация на специализираните малки обекти за дестилиране в общината, след който се счита, че те са с прекратена регистрация. Според вносителя Законопроектът ще има пряко въздействие върху общинските бюджети, като се разчита на увеличени приходи. В свое становище Министерството на финансите подкрепя по принцип Законопроекта, като счита, че така ще бъде постигнат по ефективен контрол върху дейността на лицата, осъществява в малките обекти за дестилиране, както от страна на компетентната община, така и от страна на Агенция „Митници“. Министерството на икономиката счита, че въвежданите нови режими биха имали ниска ефективност за подобряване на контрола върху малките производители. Приемането на измененията би довело до повишаване на риска от увеличаване на сивия сектор в бранша, занижаване на контрола върху производството на алкохол и застрашаване здравето на хората. На кметовете на общини се вменяват задължения, които не са от тяхната компетентност. Натоварването с още един регистрационен режим ще затрудни бизнеса. В последвалата дискусия народните представители Борис Ячев, Димитър Байрактаров и Мартин Димитров изразиха недоволство, че в комисията се разглежда само един от постъпилите законопроекти по същия Закон. Представителите на Националната винаро-лозарска камара изразиха притеснение относно прехвърляне на кметовете на общини правомощията по регистрацията, контрола и събирането на акцизите, поради липса на капацитет на отделите „Местни данъци и такси“. Народните представители Йордан Цонев и Мартин Димитров заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, но ще внесат съществени предложения за промени. Народният представител Жельо Бойчев коментира, че не трябва законодателството да обслужва големите производители. Народният представител Георги Кадиев определи като грешка прехвърлянето на контролни правомощия върху кметовете, защото лицата, които трябва да бъдат проверявани и евентуално санкционирани, са избиратели на кмета. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 11 гласа, „въздържали се“ – 4 гласа и без „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Явно има някакво разбирателство в залата в дясно, но в крайна сметка ние ще заявим нашата позиция. БСП лява България ще подкрепи двата законопроекта, които връщат възможността в малките обекти за дестилиране обемите на съдовете да бъдат до 1000 литра, както и да отпадне това времево ограничение за изваряване на етилов алкохол. По отношение на предложението на господата Емил Димитров и Стефан Кенов, няма как да го подкрепим, то наистина не отговаря на изискванията на Директивата. По отношение на предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители. Това предложение е направено под привидно доброто намерение да се осигурят повече приходи за общините, и то ще бъде единствено работещо ефективно, ако се даде възможност тези малки обекти за дестилиране да работят истински и да не бъдат ограничавани в обемите. В мотивите, които са посочени и в доклада, и в мотивите към Законопроекта, е казано, че това са изискванията на европейското законодателство, само че вносителите и тези, които са подготвили доклада, пропускат § 6 на чл. 22 от Директивата, който дава възможност на България и Чехия да изваряват етилов алкохол в обекти, произвеждащи над 10 хектолитра алкохол, с намалена ставка на акциза. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.) Имам достатъчно време, госпожо Стоянова, така че, ако искате, може да не ме слушате. Това, което се изнесе в доклада, и това, което е написано в мотивите, не е вярно. Възможността да се произвежда алкохол в тези обекти е дадена по Директива и това е спестено в тези доклади. Ако искаме наистина да подпомогнем общинските бюджети и да им дадем възможност, и ако това е целта на тази промяна, то тогава нека да им дадем възможност тези обекти да работят добре. Друг е въпросът доколко кметовете ефективно ще контролират тази дейност и ще могат да събират акциз. 700 хиляди акциз за 2015 г. от тази дейност на 265 общини, разбирате, че това е никакъв приход, разпределен по тези толкова много общини. Ограничението във възможности да се прави дейност също няма да подобри тези приходи, така че е безсмислено всичко това, което се предлага в Законопроекта на госпожа Стоянова, ако не бъде върната старата възможност за обем поне до 1000 л на тези съдове. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Иска ми се по теми като тази българският парламент да не се разделя, а всички заедно да защитим малките производители срещу монополите. За това става въпрос – за нищо повече, за нищо по-малко. Няма дясно, няма ляво в тази ситуация, няма център. Нека да гласуваме всички заедно и да разберат всички малки производители в България, че когато парламентът трябва да вземе страна, винаги защитава малкия, защото големият има много, много механизми сам да се защити. Двата законопроекта, единият внесен от мен и Петър Славов и Реформаторския блок, другият – от Валери Симеонов и Патриотичния фронт, са абсолютно идентични, така че призовавам, колеги, в това кратко изказване да ни подкрепите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, не виждам борбата между монополисти и производители. Смятам, че днес трябваше да решим въпроса за домашната ракия. Затова и нашето предложение беше такова, че защитавахме хората, които искат да произвеждат българска домашна ракия в домашни условия, но явно не се възприе. Затова не станах и да защитавам така пламенно нашето предложение. В крайна сметка, ако третираме казаните за изваряване на ракия като производители, а би трябвало да са само хора, които извършват услуга, нали така, и ако тръгнем да разсъждаваме, че те са производители, тогава ще намерим и голямата въпросителна за липсата на акциз, за по-малкото проверки, които са направени, за заловените хиляди и десетки хиляди литри незаконен етилов алкохол, който намериха в Карнобат, Айтос и Сунгурларе, който в момента се смесва с глюкоза и се продава на чужденците като „Уокър водка“ и „Уокър уиски“? Дебатът е друг. Дебатът е възможно най-добре да защитим интереса на българските граждани и възможността те да запазят традициите. А да третираме казаните като малки производители на алкохол, би трябвало да се съобразяваме с останалата част от законодателството. Има си спиртоварни, има си винзаводи, нека те да отговарят на условията. Днес според мен трябва да се съсредоточим само върху домашната ракия. Благодаря.

Втора реплика? Господин Ерменков.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Димитров, никога не съм мислил, че Вие можете да бъдете толкова наивен и да си мислите, че в парламента мнозинството ще започне да подкрепя изведнъж, от днес, сега, в момента малкия, обикновения, дребния производител. Надявам се всички да подкрепим този Закон, но въпреки всичко историята на парламента показва, че невинаги е така. Приемете моята реплика като още един апел за подкрепа на това, което Вие предлагате, защото наистина големите са си големи и те имат достатъчно защита. Малките ги няма никъде, няма ги даже в нашето полезрение. Това исках да Ви кажа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще кажа няколко думи в подкрепа на това, което каза колегата Търновалийски преди малко. Хвърляйки контрола в общините, отново замитаме проблема под килима. Ще Ви разкажа една случка (силен шум и реплики от ГЕРБ) в годините от 2006 г. насам. ЕТ, еди-кое си, на територията на община Садово го хващат с 4000 л незаконен алкохол. Има ефективна присъда, после обжалвана, на последна инстанция става условна. На същия адрес под същото име ЕТ-то става ООД. Къде беше митническото разузнаване, капацитетът на митницата да ги открие тези? Последната случка е преди няколко месеца, тази пролет, отново 4000 л, и сега ние ще хвърлим проблема на кметовете. Митницата все пак има експерти, има специалисти. Тя не може да се справи с тази контрабанда, обслужваща ол инклузивите по нашите курорти редовно, та камо ли един кмет!? Колегата каза тук – със 700 хил. лв., образно казано, като ги разделим на 265 общини, какво ще направи кметът? Нищо! Просто им хвърляме още един инструмент. Някои могат да го ползват в полза на общината, да събират пари, други могат да ползват този инструмент с рекетьорски, предизборни и каквито си искате цели. Категорично няма да подкрепим това предложение, госпожо Стоянова. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на АБВ държи да изрази своето становище по четирите законопроекта. Ще подкрепим законопроектите на Валери Симеонов и група народни представители и на Петър Славов и група народни представители по причина, че в тях виждаме уважение към труда на земеделските производители, подкрепа на инициативата, уважение към традицията и даване на възможност на стопанина да бъде истински стопанин. Смятаме, че е добре да не допускаме законодателни извращения, каквито преди 7-8 месеца получиха подкрепа и мнозинство. Днес нямаше да събираме недоволството на десетки производители, които с право искаха подкрепа за своя труд и своята инициатива. Ние ще се въздържим от подкрепа на Законопроекта на Стефан Кенов и Емил Димитров, защото в него съзираме известен дефицит на етика. Единият законотворец е участник в онзи Законопроект отпреди 7-8 месеца. Противопоставянето на идеи за няколко месеца е трудно обяснимо за нас. Наред с това съзираме възможност за удовлетворяване на мотивите от Законопроекта в първите два закона, поради което смятаме, че те могат да бъдат удовлетворени и чрез тях. Няма да подкрепим Законопроекта на госпожа Менда Стоянова и група народни представители по няколко причини. Първо, смятаме, че този Законопроект има редица рестриктивни мерки, които ограничават работата на производителя, за да реализира продукта си до завършек. Смятаме, че е логично Законопроектът да поощрява, а не да спира правото на производителя да реализира своя продукт. На следващо място, намираме за необяснимо различието в подхода на вносителите, които възлагат правомощия на общините да осигуряват и регламентират преработването на продукти за ракия и изваряване. В същото време е логично да се очаква съгласието на заинтересованите – общините. Нелогично е според нас точно Националното сдружение на общините чрез председателя си да възразява и да изразява несъгласието си в реализирането на този Законопроект. Поради тези причини ние ще се въздържим от подкрепа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Гласувах „против“ втория Законопроект – на господин Емил Димитров, поради една причина… (Силни възгласи в ГЕРБ.) Гласувах и „против“ Законопроекта на госпожа Менда Стоянова. Правя отрицателен вот за двата законопроекта. Защо гласувах „против“ втория Законопроект – на господин Емил Димитров? Защото е един популистки и лицемерен Законопроект! Не може първо да внасяш Законопроект, с който да объркаш цял един сектор в дребното производство на домашна ракия, а след това да внасяш Законопроект, който е изцяло несъвместим с европейската Директива. Защо гласувах „против“ Законопроекта на госпожа Стоянова? Поради една много проста причина – не защото нейният Законопроект е толкова лош, има много хубави неща в него – примерно регулацията на ниво общини. Гласувах, защото не видях съответствие между заявената цел, а именно да се увеличат приходите в общините. Така е направен Законопроектът, че не само ще намали дейността на средните и малките производители на ракия, но ще ги и ликвидира. Това ще е дебат между първо и второ четене. Като народен представител от Пловдивския край, в който има най-много такива малки производители на ракия, аз се ангажирам… Самият аз съм собственик на 15 декара лозя, затова се ангажирам да внеса между първо и второ четене такива законодателни промени, които да отразят…

Никакъв конфликт на интерес няма, госпожо Председател. Аз съм лозар. Ако това, че си лозар, е конфликт на интереси, то Вие обиждате страшно много хора в държавата. (Силни възгласи в ГЕРБ.) Аз съм лозар и се гордея с това! Никакъв конфликт на интереси не виждам тук. Между първо и второ четене ще внеса такива промени, които изцяло и точно да отразяват Директива 9283 на ЕИО.

Уважаема госпожо Председател, моля за процедура – да удължим срока между първо и второ четене на току-що гласуваните законопроекти с три седмици.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 87. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 88: „§ 88. В чл. 177 навсякъде думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 90. Параграф 83 – предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 83, т. 3 се правят следните изменения: а) буква „в“ се изменя така: в) създава се нова т. 7: „т. 7. данни за контакт с двама юристи, при които лицето е провело стажа за придобиване на юридическа правоспособност, или които познават професионалните и нравствени качества на кандидата, от които администрацията на Висшия съдебен съвет може да изиска становище за качествата на кандидата“; б) в буква „г“ т. 8 се заличава, а т. 9 става т. 8.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 91, като в т. 3, буква „в“ относно т. 7 думите „или които познават“ се заменят с „и които познават“.

По § 84 има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 92: „§ 92. В чл. 182 се създават ал. 4-8: „(4) Недопуснатите до участие в конкурса кандидати могат да оспорят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет недопускането си в 3-дневен срок от обявяването на списъка по ал. 2 на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (5) В 7-дневен срок от постъпване на жалбата съответната колегия на Висшия съдебен съвет се произнася с решение, с което отхвърля жалбата или допуска кандидата. Решението се обявява на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. (6) Решението по ал. 5 може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. (7) Върховният административен съд разглежда жалбата в 7-дневен срок в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Решението на съда е окончателно. (8) Обжалването по ал. 4 и 6 спира изпълнението.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 93.

По § 86 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „§ 86, т. 3 се изменя така: „3. Създава се ал. 6: „(6) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на професионалната етика и въпроси за ролята и независимостта на съдебната система, изтеглени от кандидата от предварително публикуван конспект. Отговорите на въпросите на професионалната етика и относно ролята и независимостта на съдебната система се оценяват с „издържал“ или „неиздържал“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Калфин, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 86, който става § 94: „§ 94. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Писменият изпит е анонимен и включва: 1. проверка на знанията в избрания от кандидата правен отрасъл чрез решаване на казус; 2. проверка на знанията по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека чрез тест.“. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) До устния изпит се допускат само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на казуса и теста по ал. 2.“ 3. Създава се ал. 6: „(6) Устният изпит включва събеседване с кандидата по въпроси от съответните отрасли на правото по ал. 2, както и по въпроси на Кодекса за етично поведение на българските магистрати по предварително публикуван конспект.“ По параграф 87 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „§ 87 се изменя така: „§ 87. В чл. 185 се създава нова ал. 2: „(2) До класиране се допускат само кандидатите, които са получили оценка не по-ниска от добър (4,00) на устния изпит по въпроси от отраслите на правото и оценка „издържал“ на въпросите от областта на професионалната етика и за ролята и независимостта на съдебната система.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 95: „§ 95. В чл. 185, ал. 1 се създава изречение второ: „В класирането участват само кандидатите, получили оценка, не по-ниска от добър „4,00“ на устния изпит.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 96. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 97: „§ 97. В чл. 186а се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Комисиите по професионална етика към колегиите на Висшия съдебен съвет анализират документите по чл. 19а, чл. 181, ал. 4, т. 1, 7 , 8 и 9, извършват проверки по чл. 37, ал. 9 за първите трима класирани за съответната свободна длъжност кандидати, изготвят мотивирано становище за всеки кандидат по чл. 162, т. 3 и го предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ 2. В ал. 3 изречение първо се изменя така: „Въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 комисиите по атестирането и конкурсите внасят в съответната колегия на Висшия съдебен съвет предложение за първоначално назначаване в съответните органи на съдебната власт.“ 3. В ал. 6 думите „и 164” се заменят със „164, 184, ал. 4 и 185, ал. 1”.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90, който става § 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 99, като в ал. 1, изречение второ думите „Висшият съдебен съвет“ се заменят със „Съответната колегия на Висшия съдебен съвет“.

По § 92 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 92, т. 3, текстът на ал. 4 на чл. 189 се изменя така: „(4) Преминаването на съдия на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор, както и преминаването от системата на общите съдилища в административен съд или обратно, става чрез конкурс за повишаване, включващ и проверка на познанията за заемане на съответната длъжност чрез писмен изпит по конспект.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Филип Попов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Димитър Делчев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста но вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 100: „§ 100. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „който се провежда чрез събеседване“ се заличават и се създават изречения второ и трето: „Конкурсите за по-горестоящите органи на съдебната власт се обявяват с решение и се провеждат преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи. В случай че конкурсите за по-горестоящите органи не приключат в срок до три месеца с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, се обявяват конкурсите за по-ниските по степен органи.” 2. В ал. 2 пред думата „орган” се добавя „същия по вид”. 3. Алинеи 3, 4, 5 и 6 се изменят така: „(3) Извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията – в друг съд, на прокурора – в друга прокуратура, а на следователя – в друг следствен отдел. (4) Преминаването на съдията на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор, става чрез конкурс за повишаване или преместване, включващ и проверка на знанията за заемане на съответната длъжност чрез писмен изпит по конспект. (5) Конкурсът се провежда от петчленни конкурсни комисии, определени според конкурсната материя. Членовете на конкурсната комисия включват един представител на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет със статут на действащ съдия, прокурор или следовател и един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя с академична длъжност доцент или професор, както и трима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени, както следва: 1. за провеждане на конкурс за преместване на съдия в районен съд – по конкурсна материя от общите събрания на съдиите от окръжните съдилища за всеки апелативен район; съдиите от окръжните съдилища в един апелативен район провеждат едно общо събрание; 2. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд – по конкурсна материя от общите събрания на всички апелативни съдилища; 3. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в административен съд – от пленума на съдиите във Върховния административен съд чрез жребий измежду тях; 4. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия в апелативен съд – по конкурсна материя от пленума на съдиите във Върховния касационен съд чрез жребий измежду тях; 5. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на съдия във Върховния касационен съд и Върховния административен съд – по конкурсна материя от пленумите на съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд чрез жребий измежду тях; 6. за провеждане на конкурс за преместване на прокурор в районна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички окръжни прокуратури за всеки апелативен район; 7. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в окръжна прокуратура – от събранията на прокурорите във всички апелативни прокуратури; 8. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор в апелативна прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховна касационна прокуратура чрез жребий измежду тях; 9. при провеждане на конкурс за повишаване и преместване на прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура – от събранията на прокурорите във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура чрез жребий измежду тях; 10. за провеждане на конкурс за повишаване и преместване на следовател в окръжен следствен отдел и в Националната следствена служба – от събранието на следователите в Националната следствена служба. (6) Членовете на конкурсната комисия със статут на действащ съдия, прокурор или следовател се избират от съответната колегия на Висшия съдебен съвет чрез жребий измежду предложените от органите по ал. 5, точки 1, 2, 6, 7 и 10. Конкурсната комисия избира председател измежду членовете си.“ 4. Алинея 7 се отменя. 5. Алинея 8 се изменя така: „(8) Органите по ал. 5, точки 1, 2, 6, 7 и 10 предлагат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет членове за участници в конкурсната комисия на всеки три години. Участниците могат да бъдат предлагани повече от веднъж.“ 6. Създават се ал. 9 и 10: „(9) Членовете на конкурсната комисия трябва да са придобили статут на несменяемост и през последните 5 години да не им е било налагано някое от дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, точки 3, 4, 5 или 6 с влязло в сила решение. Те трябва да са с ранг, равен или по-висок от ранга за обявената за кандидатстване свободна длъжност. В конкурсната комисия не могат да участват членове на Висшия съдебен съвет и административни ръководители. (10) Участието в конкурсната комисия се взема предвид при изготвяне на атестация и при определяне на натовареността на съответния съдия, прокурор или следовател.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 93, който става § 101. По § 94 има предложение от народния представител Димитър Делчев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94, който става § 102: „§ 102. Създава се чл. 191а: „Чл. 191а. (1) Конкурсната комисия класира кандидатите за преместване според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело и преценката на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидатите професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж. (2) В случаите по чл. 189, ал. 4 Конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект. (3) Конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите с мотивирано становище и изпраща резултатите от класирането с цялата конкурсна документация на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, която приема решение по поредността на класирането до попълване на местата. Решението може да се обжалва по реда на чл. 187.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Точно по отношение на § 92 по вносител е моето изказване. Всъщност, той е доста важен параграф, защото касае конкурсите за преместване и повишаване вътре в съдебната система и някак си случайно или не случайно по отношение на провеждането на конкурси са пропуснати случаите, когато един съдия се мести от наказателен или граждански съд в административен съд и обратно. Случаят на преместване на съдия от общите в административните съдилища или обратно, е доста специфичен случай, защото материята, която се разглежда в едните съдилища – именно административните и другите, които са гражданските, и наказателните, няма нищо общо. Материалните закони, с които работят едните съдии и с които работят другите съдии, са тотално различни. Не е все едно дали един граждански съдия, който цял живот е работил с Гражданския процесуален кодекс, със Закона за задълженията и договорите, със застрахователните закони, отиде в административен съд, където се води по правилата на Административно-процесуалния кодекс и където се гледат административни закони, и където материята е съвсем различна. При това положение, искам да припомня мненията на водещите лица в Комисията, мнението и на министъра на правосъдието, и на председателя на Върховния касационен съд, и на представители на различните съсловни организации, а именно и на двата съдийски съюза, че трябва да има конкурс в случай на преместване на съдии от гражданския в административния съд и обратно. Това е съвсем логично, защото в противен случай, ако не бъде прието предложението, направено от мен, това означава, че съдиите ще се местят от единия в другия съд, без да имат опит за това и на базата единствено и само на атестации по отношение на техните актове, които те са постановявали като съдия в конкретния съд, а именно гражданския. Тоест, те без да са гледали реално материята, по отношение на която те трябва да бъдат бъдещи съдии, ще трябва да бъдат атестирани, което е затруднение и за Комисията по атестиране, и за Комисията по преместване и което е затруднение като цяло за цялата процедура. Аз Ви моля – нека да последваме разумните предложения и на представителите на съдебната система, и на министъра на правосъдието. Въпреки, че е отхвърлено в Комисията, нека да подкрепим моето предложение, като по този начин докажем, че не искаме по нито един случай, по нито един повод, да се заобикаля конкурсното начало. Искам да направя редакционно предложение в моето предложение...

Ако бъде прието, все пак е добре да има една думичка…

Аз все пак мисля, че това няма да доведе до кой знае какви промени, до кой знае какви главоблъсканици, така че молбата ми е, колеги, нека да подкрепим този текст, разумен е, ще докаже, че това Народно събрание иска да се спазва конкурсното начало и не прикрива определени съдилища и определени съдии от това да се минава на конкурс в случай, когато те искат да се преместят. Благодаря.

По § 95 има предложение от народния представител Чавдар Георгиев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 95, който става § 103: „§ 103. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. При еднакви оценки се назначава съдията, прокурорът или следователят с по-дълъг стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг юридически стаж.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „и протокол (стенограма) от проведеното събеседване“ се заличават. 5. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96, който става § 104. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97, който става § 105. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98, който става § 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99, който става § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100, който става § 108.

По § 101 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Има предложение от народния представител Четин Казак: „В § 101 се създава нова т. 2: „2. В Чл. 195 ал. 2 се изменя така: „(2) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат членове на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България, за президент и вицепрезидент на републиката и за общински съветници и кметове.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 101, който става § 109: „§ 109. В чл. 195, ал. 3 думите „заеманата длъжност“ се заменят с „заеманата преди избора или равна по степен длъжност“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! По § 101 искам да направя едно изказване, колеги, за да се ориентирате по-лесно в обстановката. Това е този ноторен текст за така наречените „членства в тайните и неформални организации“, някои медии ги нарекоха „масонският текст“.

Сто и едно по вносител, който става 109 по доклада.

Ако трябва да изчакам, ако преждевременно се изказвам.

Добре, ще изчакам. (Шум и реплики.) Сто и едно не го ли прочетохме? (Реплики.) Не сме ли на 101?

Да. Мисля, че е коректно изказването ми, госпожо Председател, а вероятно и Вие се заблудихте от това, че...

Ако забелязвате, след § 101 е написано, че Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 101, като от параграфа мистериозно изчезва цялата първа точка, което за мен въобще не означава подкрепа по принцип на едно предложение, тъй като всъщност същината на § 101 е точно в т. 1 и тя доразвива съществуващия текст на чл. 195, като казва какво всъщност означава членство в такава неформална, тайна или друга организация, което поставя под съмнение на практика независимостта на един магистрат. За да Ви стане по-ясно, колеги, просто ще припомня сегашната редакция на чл. 195, категорично не позволява на магистрати да членуват в политически партии и по-нататък казва: „…както и да членува в организации или да извършва дейност, които засягат независимостта им“. Това е действащ текст. Това, което вносителят прави, това, което от Министерския съвет предлагат, е всъщност да се прецизира какво значи да се извършва дейност и да се членува в организации, които засягат независимостта им. И в т. 1 на вносител по § 101 много детайлно са описали какви са тези организации, които имат такива цели и статут и така нататък, които са тайни и които допускат възникване, упражняване или прекратяване на права или задължения за членовете, и то по един скрит начин. Много удачен пример, между другото, даде един от членовете на Висшия съдебен съвет като коментирахме текста на комисия и каза: „Замислете се, колеги, какво се случва в едно съдебно заседание, в което съдебният състав, съдията членува в такава неформална организация, прокурорът също членува в такава неформална организация и си помислете, ако и подсъдимият членува в такава неформална организация. Това няма как да се знае, няма как да се поиска отвод съответно на съдебния състав и той ще правораздава в една такава абсурдна ситуация.“ Това е смисълът на този текст и това е целта според мен на вносителя, която е оправдана и която Ви предлагам да подкрепим. Госпожо Председател, за да може да стане това, правя следното редакционно предложение: в § 109 по доклада, ще Ви го дам и писмено, досегашният текст става т. 2 и се създава нова т. 1 с текста на вносителя по § 101, т. 1. Тоест възстановяваме това, което присъстваше в първоначалния доклад и както казах мистериозно отпадна в доклада на Комисията.

Не, не. Аз предлагам, госпожо Председател, досегашният текст, това единствено изречение ще стане т. 2.

Точно така. Досегашният текст в чл. 195, ал. 3 думите „заеманата длъжност“ се заменят с „заеманата преди избора или равна по степен длъжност“ – това става т. 2, а преди него се създава т. 1, със следния текст: „В ал. 1, т. 6 на чл. 195 се правят следните...“.

Да, да. Точно така.

Благодаря Ви, колеги.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, Вие съвсем правилно в началото посочихте на преждеговорившия къде е систематичното място на подобен род предложения, а именно следващият текст, който следва, и в следващия § 102, който става § 110, ясно и изрично е записано, че всички магистрати, съдии, прокурори и следователи трябва да декларират пред Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност дейности и членства в организации – не се упоменава какъв вид, „организации“ като общо понятие, след това – юридически лица с нестопанска цел и граждански дружества или обединения. Тоест в следващия параграф магистратите се задължават да декларират всякакъв вид организации. Ето тук е систематичното място на подобно задължение. А в предходния параграф, който Вие визирате, сегашният текст е пределно ясен и категоричен. Относно несъвместимостите на магистратите сегашният текст е пределно ясен – всяко членство в организация, която по някакъв начин засяга безпристрастността, независимостта на магистрата е забранена, недопустима, тоест го поставя в положение на несъвместимост с изпълняването на длъжността „магистрат“. Така че и сегашният текст е пределно ясен и няма нужда от допълнителни такива дълги описания – персонифицирани, неперсонифицирани организации с нестопанска цел, и така нататък. Оттам нататък вече знаете, че за всяка една такава дума при евентуално възникнал спор ще може да се закачи съответното засегнато лице и да се оправдае, че той не членува в подобна организация. Благодаря.

Уважаеми господин Казак, учудвате ме с това Ваше изказване. Член 195 касае забраните, които се отнасят до така наречената „несъвместимост“. Там изрично е посочено, че един магистрат не може да членува в политическа партия, не може да извършва дейност по трудов договор, да изпълнява дейности по свободна професия и така нататък. Това са така наречените „несъвместимости“, които не могат да се декларират. Това, за което Вие говорите в следващите параграфи, са разрешените от Закона членства в така наречените примерно „съсловни организации“, които подлежат на деклариране. Или иначе казано, нещо, което Законът забранява, ако го декларирате, няма да стане разрешено. Това е смисълът на чл. 195 и затова е толкова важно да се прецизира съществуващият текст за членство в такива неформални организации, именно защото той е неработещ и тъй като до момента така написан просто не функционира. Смисълът на този текст наистина е той да заработи и подобни членства да не се допускат. Това е целта и на вносителя с допълването на съществуващия параграф.

Благодаря, госпожо Председател. Аз под формата на реплика, но един-единствен въпрос: как на практика ще формализираме неформалните организации? Току-що, което каза колегата. Много ми е чудно и интересно. Благодаря.

Репликата беше правилна. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, ако Вие ме бяхте слушали внимателно, щяхте да вникнете в моето изказване, което беше разделено на две части. Първата част беше посветена на факта, че ние предлагаме в следващия параграф всякакви членства във всякакъв вид организации – формални, неформални, регистрирани, нерегистрирани да се декларират пред Висшия съдебен съвет. Това е задължение, което се вменява на всички магистрати. Значи, щом става магистрат, трябва да декларира всички членства във всякакъв вид организации – пише, вижте параграфа. От там нататък, ако някои от тези членства го поставя в положение на зависимост или несъвместимост, естествено, той или трябва да напусне тази организация, или да се откаже от длъжността си на магистрат. И това е пределно ясно в сегашния текст на чл. 195, тоест параграфът, който сега обсъждаме, където и в момента ясно е записано, че всякакво членство в организация, която застрашава, която накърнява неговата независимост, го поставя в положение на несъвместимост, тоест е недопустима. От там нататък, който претендира, че магистратът членува в дадена организация, която го поставя в положение на несъвместимост, естествено, той трябва да изтъкне това, той трябва да сигнализира.

Има си способи. Може да поиска отвод. Например това, което казахте, за подобен случай като този във Великобритания. Достатъчно е една от страните да каже, че има информация, че съдията и прокурорът членуват в една и съща организация и най-малкото да поиска отвод на този съдия веднага. Ако наистина има доказателства, може да поиска вече да бъде сезиран и Висшият съдебен съвет за установяване на несъвместимост. Така че и сегашният текст е пределно ясен и стига да има желание, стига да има ясни данни и доказателства, че даден магистрат членува в организация, която накърнява неговата независимост или го поставя в положение на несъвместимост, той може да сигнализира и да бъдат предприети мерки срещу този магистрат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Тъй като тази точка за мен е много важна, според мен е важна, нека всеки, който излезе да говори по тази точка, да декларира дали членува в такива организации, за да не се получават някакви такива…

Госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! Разбира се, не членувам в никакви подобни организации. Но искам да Ви върна в същината на дебата и да кажа следното нещо. Правителството и Министерският съвет са предложили на нашето внимание дефиниция, която включва непублични правила или процедури, които да поставят магистрата в несъвместимост, тоест, когато има членство в организация, която има непублични правила или процедури, това може да оказва влияние върху независимостта на работата на магистратите. Ние можем или да подкрепим това предложение и съответно дефиниция, което е нещо ново от страна на Министерския съвет…

С декларация, госпожо Председател, от страна на магистратите. Както е тайнство и всичко е тайно, всичко в крайна сметка става явно. Когато в един процес бъдат представени такива обвинения, към тях ще има и доказателства и тогава ще се установи кой какво е декларирал и кой какво не е декларирал. Така че този текст на Министерския съвет е много добре прецизиран, много добре обмислен и както господин Велчев призова всеки да казва, аз ще Ви призова всички Вас да гласуваме този текст, предложен от Министерския съвет, който ще доведе до една по-голяма независимост на самата съдебна система и до установяване на подобни връзки. Претенцията на част от колегите, включително уважаваната от мен госпожа Цачева, че понеже масонството било тайнство и то не можело да бъде разкрито, не е съвсем вярно, защото тези декларации могат да бъдат проверявани и впоследствие след случването на различни събития може да се окаже, че определени магистрати, защо не и колеги депутати, защо не и колеги министри, имат подобно участие, тогава ще се види защо не са направили съответната декларация. Така че, подкрепяйки колегата Велчев и неговите мотиви, се обръщам към всички Вас, които искаме заедно да направим съдебна реформа. Ако нямате аргументи срещу това, ако не смятате, че непубличните правила или процедури са проблем, тоест, ако не смятате, че подобно членство ограничава и накърнява независимостта на магистрата, заедно и убедено да подкрепим този текст на Министерския съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Честно да Ви кажа, бях много изненадан, когато вчера на гласуването по отношение на проверките за принадлежност към бившите служби нямаше никаква обструкция. Разбрах с учудване, че и в самата Правна комисия не е имало никаква обструкция. Това ми се струва много странно, тъй като съм свикнал винаги, когато се говори по такива теми, да бъда атакуван, но сега вече разбирам защо това е така. Не е тайна, не съм юрист, няма да говоря витиевато, няма да използвам най-различни словесни образи, ще кажа нещата както се казват, както ги говорим в нормалния живот. Ясно на всички нас тук в тази зала е, че съдебната власт има две основни множества от хора, които влияят върху нейната дейност. Едното множество беше класическата зависимост – зависимост от службите на бившата комунистическа държава. Другото, новото множество, е, сега използвам една много купешка терминология, се изразява в персонифицирани и неперсонифицирани организации. Казано просто – масонски организации. Защото групата на масоните в съдебната система, заедно с групата на бившите ченгета, имат едно огромно общо пресечено множество. И това е големият проблем. Тоест, щафетата на едната зависимост беше умело предадена през годините на другата, по-модерната, по-актуалната, по-, да кажем, лицеприятната, по-демократичната зависимост. Макар че демократични зависимости няма. Какъв е проблемът? Проблемът не е това дали ще членува в масонска ложа или не. Масонството по принцип е една благородна дейност, там обаче, където има демокрация и където има върховенство на Закона. Проблемът с нашето масонство, особено това, което е в съдебната система, е, че периодически предизвиква големи скандали. Спомняме си скандалите от преди 3-4 години. Поне два такива скандала имаше в съдебната система. Проблемът е, че нашето масонство и то като всичко българско, което сме създали – като демокрацията, ако щете като комунизма, не е истинското. То е много по-близо по характер до масонството, проповядвано именно от масонската ложа П-2 на Личо Джели. Не напразно в Италия – забележете, в Италия, където има действително воля да бъде преборена тази зависимост, през 1982 г. е приет Специален закон № 17 на 25 януари, с който се забранява създаването на тайни организации. Това, разбира се, е другата крайност. Подобно законодателство и подобни, да кажем дебати, има и в други държави, примерно в Англия и Шотландия. Знае се, че сред пореден скандал, свързан с такива влияния, английският парламент приема едно компромисно решение да се обявява членството. Забравих да обявя, че аз не съм член на масонска ложа, член съм на ловна дружинка „София-запад“, но не съм член на масонска ложа.

Каква е разликата? Ненапразно направих това нещо. Госпожа председателката така добре ме репликира. Зависимостта в ловните дружинки е явна. Там няма таен ритуал на полагане на клетва. Когато един магистрат е призван по силата на Закон, по силата на законно дадена клетва да бъде независим, влиянието на тайната организация, където той полага тайна клетва, вече дефрактира тази негова зависимост, прави го да бъде нерешителен в определени моменти. Затова много ясно, много точно и мога да кажа с добра терминология, без да обиждам никого, Министерството на правосъдието е направило това предложение. И аз Ви казвам следното нещо: няма смисъл да ограничаваме възможността на отделни хора в съдебната система да се сдружават, да участват в организации. Ние искаме само едно да е ясно: че това членство не трябва да става за сметка на тяхната независимост в качеството им на магистрати. Затова моето мнение е категорично. Говорил съм много, много преди този дебат. То не е измислено сега. Само ще припомня на някои народни представители от това Народно събрание, които са били народни представители през 2010 г. Спомняте ли си тогава в поредната промяна в Закона за съдебната власт, течеше същият дебат и по същия начин в Правната комисия това падна и в Събранието този текст не мина? Ако искаме да покажем прогрес, включително в тези партии, които представляват в момента мнозинството – и вляво, и вдясно, ако искаме да отбележим прогрес в тази тема, трябва да гласуваме това, което предложи господин Петър Славов. Това е доброто предложение. Иначе ще бъдем запомнени като парламент с мнозинство на персонифицирани и неперсонифицирани организации. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Аз също не членувам в никакви организации, освен в Ловна дружинка – село Връх, за информация на колегата. (Оживление.) Вижте, дебатът отиде в такива крайности, които не са приятни за орган като Народното събрание. Предлагам прекратяване на дебата и да преминем към гласуване.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Мисля, че имаше колеги, които не гласуваха, затова искам прегласуване. Виждам, че и сред колегите от ГЕРБ има колебание… РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма!

Една част подкрепиха, а друга – не подкрепиха. Така че очевидно, колеги, от Вас зависи този текст да бъде приет и да бъде приет по редакцията на Министерския съвет. Аз Ви призовавам всички – нека го подкрепим, изключително е важно. Наличието на такива тайни зависимости е нещо много страшно, всички го знаем, неслучайно и колегата Велчев се изказа. Аз също декларирам, че не членувам в такива тайни организации, нито съм член на ловна дружинка, ако това е толкова важно. Така че нека да подкрепим текста на Министерски съвет. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Гласувах „против“, защото след промяната в Комисията между първо и второ четене и предходното гласуване този текст е на практика дори безсмислен. Той беше предложен от Министерския съвет с цел да няма тайни общества в българския съд. Забележете, не с цел в българския съд да няма масони или не защото – тук с господин Методи Андреев дори няма да се съглася, масоните са нещо лошо, а защото не може най-висшата власт в едно републиканско демократично общество да се упражнява от хора с неофициални тайни зависимости. Тук е може би моментът да кажа – не съм масон, не съм и в ловна дружинка. Единственото, в което членувам, е Демократи за силна България, Алпийски клуб „Планинец“ в София. Това са единствените организации. Но не е въпросът в това какви са българските масони. Не е въпросът в това, че немалка част от тях са просто едни впиянчени ченгета от Държавна сигурност, които си играят на рицари и се обличат в чаршафи. Това не е проблем на българската съдебна система. Огромен проблем – реален, а не хипотетичен проблем е на българската съдебна система, че част от тези облечени с чаршафи ченгета, всички много добре го знаем, всички многократно сме го коментирали, осъществяват нерегламентирани контакти помежду си на ниво адвокат/прокурор, адвокат/съдия и съдия/прокурор и като продукт на тези нерегламентирани контакти в България се появяват извънреден брой необективни съдебни решения и прокурорски постановления. Ние току-що отказахме да решим един проблем, който го знае цялото българско общество. Заради това гласувах „против“ и основния текст. Благодаря.

Уважаеми колеги, и аз като господин Кънев не членувам в масонски организации и в ловни дружинки. Единственото, в което членувам, е Политическа партия „Нормална държава“. И нищо повече! (Викове от ГЕРБ: Еее!“.) Искам да Ви кажа, че съм изключително разочарован от това, което направи ГЕРБ и съм разочарован, защото този текст дойде от Министерския съвет, който е Вашият Министерски съвет. Фактът, че Вие гласувахте „против“, означава, че вече сте сключили някаква тайна сделка. Това, което направихме – да разрешим на съдиите да участват в тайни общества, теоретичната възможност е там едновременно да участват прокурори, адвокати, престъпници. Кой гарантира тогава правосъдието в България? Затова аз гласувах „против“ основния текст, защото правилният текст беше този, който дойде от Министерския съвет. И до момента не разбирам тайната сделка, която сте сключили – едно да предложи Министерският съвет и ГЕРБ да гласува точно обратното в залата.

По § 102 – предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители: „§ 102. В чл. 195а се създава ал. 3: „(3) На деклариране по реда на ал. 1 не подлежи членството в професионална организация по чл. 217, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 102, който става § 110: „§ 110. В Глава девета, Раздел III се създават чл. 195а и 195б: „Чл. 195a. (1) Всеки съдия, прокурор и следовател, членовете на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет в едномесечен срок от встъпване в длъжност подават пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет декларация за всички свои дейности и членства в организации, юридически лица с нестопанска цел и в граждански дружества или обединения по образец, утвърден от Висшия съдебен съвет. При промяна се подава декларация за коригиране на декларираните обстоятелства в едномесечен срок от настъпването на промяната. (2) Колегиите на Висшия съдебен съвет водят централен публичен регистър на декларациите по ал. 1. Чл. 195б. Когато констатира несъвместимост, Комисията по професионална етика изготвя мотивирано заключение, което се изпраща на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.”

Господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Дискусията, която започна по предишния параграф, има своето продължение в § 110. Според мен съдържанието му е удовлетворително. То дава достатъчно широка рамка, която изисква съдиите, прокурорите, следователите, както и членовете на Висшия съдебен съвет, както и тези на Инспектората да декларират всички свои ангажименти към различни видове организации. Обръщам внимание, че думата „организации“ е дадена отделно от „юридически лица с нестопанска цел“, което означава, че те трябва да посочат своята причастност към организации, включително от неформален характер, които не са непременно регистрирани или подлежащи на регистрация. Затова тези от народните представители, които говориха по предишния текст и неговото отхвърляне, мисля, че не трябва да снемат своето изискване и очакване към магистратите, защото редакцията на § 110 им вменява това задължение. За да няма колебание, аз правя единствено редакционна добавка, но тя е пояснителна, а не е променяща съдържанието на сегашния текст – след думата „организации“ да се добави „включително неявни“, за да няма никакви колебания. Нарочно не казвам „непублични“, за да няма някакво двусмислие за разграничение между частно правни и публично правни организации. „Неявни организации“ са различни видове общества, които съществуват, но членовете им поемат някакво взаимно задължение да не оповестяват публично тези свои взаимни ангажименти и да не бъде ясно на по-широката общественост тяхното съществуване, вътрешни правила на дейност и някои други въпроси, които могат да оказват влияние върху тяхното поведение. Затова аз очаквам, госпожо Министър (министър Екатерина Захариева разговаря оживено с народни представители от ГЕРБ на първата банка), очаквам госпожа Захариева да застане на трибуната и да подкрепи това тълкувание, което изразих, защото според мен то предявява такъв висок стандарт към всички, които участват в съдебната власт. Да подкрепи даже и това малко редакционно допълнение, за да няма после двусмислие при тълкуването. Ако министърът на правосъдието не иска да бъде кукла на конци, пред чиито очи се разиграват някакви публични сценки, а зад кулисите съществуват други зависимости, както при кадруването на съдебната власт, така и при упражняването на правосъдието, мисля, че това е нещо, което даже не може да бъде оспорвано и трябва да бъде ясно заявено. Ако такова предложение не бъде подкрепено и не бъде направена такава декларация, наистина за мен ще остане сериозно съмнение как ще бъде прилаган този текст. А пак казвам: съдържанието на текста е достатъчно обхватно, за да ограничи до крайна степен поне този род зависимости. Благодаря Ви.

След думата „организации“, където се казва, че те подават декларация за всички свои дейности.... (Министър Екатерина Захариева продължава да говори с депутати от ГЕРБ.)

... в организации, „включително неявни“ и текстът продължава – „юридически лица с нестопанска цел, в граждански дружества“ и така нататък. Мисля, че това решава напълно въпроса и така Народното събрание, ако иска да покаже, че реално държи на публичния контрол върху дейността на съдебната власт, трябва да приеме това пояснение. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, радвам се, че Вие вникнахте в това, което аз изтъкнах по време на обсъждането на предходния параграф – че точно тук е мястото и този параграф разсейва всички страхове и решава всички проблеми, които вълнуват колегите от дясно и в център, свързани с членство във всякакъв вид организации – явни и неявни, които по някакъв начин биха накърнили независимостта на магистратите. Искам само да Ви обърна внимание, че колкото повече подобни на този текст, който отхвърлихме, допълнителни характеристики се опитваме да придадем на термина „организации“, колкото повече уточнения се опитваме да направим, толкова по-трудно след това ще стане възможността да се докаже дали даден човек членува, или не в такава организация; дали тази организация е такава, или не е. Доколкото знам, тези масонски и други организации не са неявни. Те са съвсем явни, дори са регистрирани в Регистъра на организациите с нестопанска цел. Доколкото знам, и тамплиери, и масони, и всякакви са регистрирани, тоест те не са неявни. Следователно с това пояснение Вие, вместо да улесните приложението на Закона, ще го затрудните, и не само ще го затрудните, а ще го парализирате. Благодаря.

Господин Казак, по-важно е дали се споделя идеята, защото, повтарям, възможни са различни редакции – дали ще говорим за явни и неявни организации, за персонифицирани и неперсонифицирани. Всеки термин може да предизвиква известни възражения и колебания. Но когато говорим за организации, не бих искал да изпуснем различните видове така наречени „общества“, защото те могат да кажат формално, че не са организирани, но създаването на определени общества понякога предполага още по-тесни връзки между техните членове в преследването на общи цели, които обаче в много случаи не са от общественополезен характер, а преследват частни ползи. Затова според мен пояснението е по-скоро сполучливо. В този случай трябва да е ясно, че не говоря за определен вид организации. Дори в бъдеще могат да възникнат организации, които нямат историческа връзка, приемственост с подобни общества. Те могат да бъдат формирани на най-различен признак – религиозен, етнически, политически, идеологически, икономически и какъв ли не още, но няма да е ясно коя е тази спояваща връзка. Ние трябва да сложим граница между дейността на съдебната власт, така както я определят материалните и процесуалните закони, и тези влияния, които имат непубличен характер. Вече стана дума, че те могат да бъдат измежду магистрати, могат да бъдат между магистрати и адвокати, между политици и магистрати, между различни икономически групи и тези, които вземат решенията. Така че тяхното естество може да бъде най-различно. За мен е важно да се заяви ясно волята този тип зависимости да бъдат рязко ограничени. Факт е, че в българското правосъдие през последните години те наистина имат значително въздействие, и то главно при решаване на въпроси от голям обществен интерес. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Преди да направя изказването, искам да заявя, че съгласно чл. 143 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание нямам конфликт на интереси. Членувам единствено и само в Политическа партия Национален фронт за спасение на България. Освен това, в ранна детска възраст съм бил подложен на каноническо покръстване в Българската православна църква, тоест съм православен християнин – редно е и това да кажа. Не членувам нито в масонски ложи, нито в Ку-клукс-клан, нито в сектата на Муун и каквито и да били други такива тайни и явни общества. Уважаеми колеги, текстът, който беше отхвърлен по вносител, в чл. 195, ал. 1 беше изключително важен. В крайна сметка е ясно на много хора, че все пак съществуват тайни общества и не всички имат благородната цел да вършат нещо полезно за съответното общество. Ясно е, че много от тези тайни общества чрез тайни знаци и кореспонденция вършат своите пъклени дела. Не бих се наел да ги определям като наименование, тъй като не съм толкова компетентен – да знам коя организация какво наименование има. За да придобие смисъл текстът на чл. 195а, ал. 1 – подкрепям чисто идеологично предложението на колегата Янаки Стоилов, но ми се струва, че то юридически не е издържано, тъй като няма определение за „неявни“ – оттам нататък ще последва едно порочно тълкуване, ако бъде прието Вашето предложение, предлагаме юридически пό издържана редакция. Уважаеми господин Председател, преди думата „организации“ да се добавят думите „персонифицирани или неперсонифицирани“ организации, юридически лица и така нататък. Повтарям, „персонифицирани или неперсонифицирани“ да се добавят преди думата „организации“. По този начин обхващаме целия списък… (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Само че неперсонифицираните лица знаете, че имат по интересен статут и ако трябва сега да Ви обяснявам какво представляват тайните организации… Например госпожа Цачева одеве Ви каза много добре – по техния устав те имат задължението да не разкриват тайните. Тоест ако Вие сте създавали някога такова юридическо лице с нестопанска цел, трябва да Ви е ясно, първо, каква е неговата отчетност. Един от задължителните реквизити на отчетност на тези организации е воденето на книга с членовете. Само че когато погледнете книгите на тези организации, ще видите, че фигурира само официално регистрираният управителен съвет, който обикновено е от трима души. Има и други интересни форми, на които Вие в момента не обръщате внимание. Юридическите лица с нестопанска цел могат да бъдат регистрирани и в частна, и в обществена полза. Информацията на тези, които са в частна полза, не подлежи на публикуване в официалния регистър на Министерството на правосъдието. Тоест за тях пък изобщо нищо няма да знаете, освен ако нарочно не отидете да се ровите в архивите на съда, за да изкарате делото, по което са регистрирани, устава и така нататък. Има и нещо по-интересно, което Вие също пропускате, колега Стоилов, че и тези организации имат правото да развиват стопанска дейност. Никой не забранява на юридическите лица с нестопанска цел, въпреки че се казва „с нестопанска цел“, да развиват стопанска и търговска дейност. Никой! Те си получават БУЛСТАТ и така нататък – всичко, като на фирма. Но има една друга форма. Казвам „и неперсонифицираните организации“, защото определени организации могат да сключат договор по чл. 235, ако не се лъжа, или 255 – това са така наречените „ЗЗД-та“. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля да подкрепите нашето предложение, защото то попълва тази празнина в чл. 195а. Благодаря за вниманието.

Господин Председател, госпожо Министър! Господин Байрактаров, забелязал съм, че имате склонност да се впускаме в подробности и така рискуваме, вместо да решим въпроса по същество, да спорим по терминологията. Аз не претендирам точно кой термин да изберем, но трябва да е ясно дали има воля този въпрос да бъде решен. Затова моята реплика е сега и в други случаи да не издребнявате във фразеологията, за да се създаде впечатление, че има някакъв проблем по същество, поне измежду тези, които искат да го решат, защото и Вашата терминология търпи възражения. Нямаше да се впусна в тази дискусия, ако Вие не я предизвиквате и сега да ми давате някакви юридически препоръки. Когато говорите за персонифицирани и неперсонифицирани организации, трябва да знаете, че самото юридическо лице вече е определена правна персона. Друг е въпросът дали тази правна персона има членствен състав, или няма. Но нашият въпрос не е в това. Вие казвате, че сдруженията, които са регистрирани в частна полза, няма да ги знаем какви са. Ами текстът не прави такова разграничение – дали един магистрат членува в сдружение в обществена или в частна полза, той трябва да декларира своето участие. Това, че съответното сдружение го няма в публичния регистър на Министерството, е отделен проблем, но той ще си декларира своето персонално участие в такова сдружение в частна полза по силата на специалния закон, а не на общите разпоредби по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Затова не искам да навлизаме в дискусия, която става строго професионална, а да е ясно какъв проблем има и как най-добре може да бъде решен. Дали с единия, или с другия термин – вярно е, че ние използваме понятия, които не са намерили широка гражданственост в правната система просто защото това са нови явления и няма откъде да измъкнем готово понятие. Готов съм, ако министърът, мнозинството предложат формулировка – подкрепяйки тази, която аз казвам, някаква друга или своя, да решим въпроса без кой знае какви дискусии повече. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Стоилов, Вие сте уважаван юрист и, предполагам, може би народният представител със законодателна дейност с най-дълъг стаж в това Народно събрание. Предполагам, не съм сигурен, в което няма нищо лошо. Само че на Вас Ви е пределно ясно, че липсата на определение на термина „неявен“ вече довежда до едни, предполагам, изключително порочни последващи действия. Затова казах: приемам Вашата идея, защото съм убеден, че тя е същата, каквато я мисля и аз. Но вижте, ще Ви дам един пример, за да стане ясно и на колегите. Знаете, и всички тук предполагам сте чували, че съществува един съд, който се нарича „Мешере“. Искам да Ви попитам Вие знаете ли този съд дали някъде е регистриран и кои са неговите членове? Аз не знам. Това е неявна организация, както Вие я наричате. Тя затова е неявна и, първо, тук искам вече да Ви обясня – неслучайно започнах да обяснявам цялата технология по регистрация на едно сдружение. Неслучайно! Защото, уважаеми колега Стоилов, първите, които стават явни, първо, Законът забранява неявните организации, ако не знаете. Това е едно – като юридическа постановка. Второ, първите, които стават явни при една организация, това са учредителите, които представят учредителен списък. Само че, когато една организация се създава с благородни цели, обикновено учредителите са от 50 нагоре като брой души. Точно това Ви обяснявах, че на тези организации, които са с нечисти помисли, обикновено се вижда, че учредителите са само трима и същите тези трима, които са явни, те са и членове на управителното тяло. Пак казвам, ние сме на едно мнение с Вас, но мисля, че чисто юридически по-правилното предложение е персонифицирани или неперсонифицирани дружества. Защото за тях поне има определение в българската правна уредба! Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Много и надълго се говори какво да се декларира, по какъв начин да фигурира и да присъства в декларациите за членство на магистратите. Позволил съм си, заедно с група народни представители, да направим едно предложение, в което да се посочи изрично какво не трябва да се декларира. Това е в ал. 3 на чл. 195а, която да звучи така: „На деклариране по реда на ал. 1 не подлежи членството в професионални организации по чл. 217, ал. 1.“ За какво става въпрос? Става въпрос за организации, които са съсловни и са само и единствено на магистрати помежду им. Този вид членство не поражда никаква зависимост. (Шум и реплики.) Има съществуващи четири такива организации: Съюзът на съдиите в България; Българска съдийска асоциация; Камарата на следователите и Асоциация на прокурорите. Ако тези неща бъдат вписани по начина, по който е посочено в чл. 195а, а впоследствие членовете напуснат или сменят своята принадлежност към тази съсловна организация, това поражда вътрешни неудобства за самите магистрати и много често самите те се отказват да членуват, тъй като, отново казвам, чисто формално това е сведено до подаване на декларации, нов тип заявления, евентуално нов тип проверки. Моето предложение и молба към Вас, почитаеми дами и господа народни представители, е да подкрепите този текст, и съсловните организации между магистратите вътре помежду им да не подлежат на деклариране. Благодаря Ви.

Втора реплика.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Колега Хайтов, ние ще Ви подкрепим в това Ваше предложение. То решава един проблем, който наистина поставиха професионалните организации, и тъй като тяхната дейност е публична, самите те декларират своите членове на уебстраниците си. Тук на практика те не създават проблем. Но искам да Ви върна в оставащата част от репликата ми на големия проблем и това е, че ние, с гласуването на предходната разпоредба, на практика изключихме възможността да има публичност и яснота за зависимости и членство в тайни организации. Затова искам да използвам и направя редакционно предложение, като заимствам от текста, който беше предложил Министерският съвет, а именно – разковничето, колеги, тук е членството в организации, които имат непублични правила и процедури. Това е важното, което трябва да съобразим, и тук се надявам колегите Стоилов и Казак да вникнат като юристи в думите ми. Колеги, както и Вие обръщате внимание, много от тези масонски ложи формално имат съдебна регистрация, те са регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, но имат тайни правила, които никога не вписват в съдебния регистър, и които никога не стават публични. И ако ние кажем в § 209, там където се казва за членство в организации, че членството в организации, „включително такива с непублични правила и процедури”, тогава вече юридически ги обхващаме и те ще бъдат длъжни да го декларират. Разбира се, ако не искат да го декларират, просто нека не бъдат част от съдебната система и да решават съдбите на хората. Ако искат да останат членове на такива ложи, нека напуснат системата…

… като магистрати и оттам нататък вече да си членуват колкото искат. Така че, госпожо Председател, давам Ви го написано в § 110 в чл. 195а, ал. 1.

Няма да се изказвам, за да спестя време. Затова използвам репликата, за да направя и това предложение под формата на редакционно предложение, както вече казах: § 110 в чл. 195а, ал. 1. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим предложението на господин Хайтов и нека Ви кажа за какво става въпрос тук, в залата. Трябва да не смесваме двете неща – участието в неформални, в тайни, което трябва да стане явно и така нататък. Това е едната страна на нещата и ние го подкрепихме от ДПС, и смятаме, че е така. Всяко участие, всяко членство на магистрати, както и на нас политиците, трябва да се декларира. Тук обаче става въпрос за деклариране на участие в съсловна организация. И въобще не лобирайте това да не се случва с думи, с редакционни бележки и така нататък! Става въпрос директно и конкретно за Съюза на съдиите в България, който се утрепва да лъже навсякъде, че е съсловна организация на цялото съсловие. Като влезе текстът на Комисията, която е одобрила, редакционният, всеки магистрат ще декларира членство в съсловна организация. Тогава ще видим кой кого представлява и в какво членува. Ние не сме против членството в съсловни организации, но сме против това определени съсловни организации да лъжат обществото и посланиците, че представляват цялото съсловие. Против сме това някой да членува в съсловна организация, пък другите да не знаят, че той членува. Почитаеми колеги от Реформаторския блок, не ни баламосвайте тук с редакционни текстове, които изключват по някакъв начин декларирането на членство в съсловна организация. Молбата и апелът ми е към Вас, госпожо Министър. Ще декларират членството в съсловни организации, колеги, защото това е правилно. За магистратите и за нас, политиците, абсолютно всичко трябва да е прозрачно! И членството в явни организации, господин Славов, с устав, с всичко. Толкова по-лесно е пък за тях да декларираш. За да няма претенции, измами, зависимости. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Всъщност, мога само да благодаря на колегата Славов за това, че изрази подкрепа в това отношение, но категорично не съм съгласен със заявеното от господин Цонев. Най-малкото не подценявайте посланиците, акредитирани в България. Те са сериозни хора, високообразовани, интелигентни. Много трудно някой, та макар и Съюзът на съдиите, би могъл да ги заблуди. Напротив! Неслучайно споделих, че има още четири магистратски съсловия, които са организирани като професионални организации – пропуснах Асоциацията на административните съдии, но отново повтарям, че декларирането в тези съсловни организации е една пречка за самите магистрати по отношение на отказа им от членство впоследствие при преминаването им в друга съсловна организация. Още един път Ви моля за подкрепа на този текст. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги! Първо, искам да подкрепя редакционните предложения, направени по настоящия параграф от господин Янаки Стоилов и господин Петър Славов, като смятам, че те биха допринесли да разрешим проблема, който произведохме с гласуването по предишния параграф. Както вече казах в обяснението на отрицателния си вот, кой как си решава кризата на средната възраст в съда или извън съда не може да бъде наш проблем. Не може да бъде наш проблем и анализ на историческата роля на масонството от XVII – XVIII век до ден днешен. Но не може да допуснем да има среда на тайни и нерегламентирани контакти между магистрати, защото тази среда, веднъж възникнала, замества частично или изцяло три основни принципа на демократичното правораздаване, дори бих казал, на правораздаването в правовата държава, не само в демокрация. На първо място, принципът на публичния процес. На второ място, принципът на вътрешното убеждение на магистрата. На трето място, защитата на обществения интерес. И още нещо, за което сякаш рядко си даваме сметка, принципът на ексклузивна защита на интереса на клиента от страна на адвокатите. В този смисъл, като говорихме за конфликт на интереси, пропуснах да кажа, че членувам в Софийската адвокатска колегия. Смятам, че декларирането на членство в неявни организации трябва да бъде задължително и за адвокатите, защото те защитават не себе си в съда, а защитават клиента си и той трябва да е абсолютно наясно с всички техни потенциални зависимости, конфликти на интереси и подобни неявни контакти в неявна среда. Тук искам да поставя въпроса: а за кой още важи всичко това? Всичко, което казах, освен за магистратите и за защитниците в гражданския и наказателния процес, важи и за българските народни представители. Те също тук защитават не своя интерес, а защитават обществен интерес. Също по Конституция са длъжни да гласуват на принципа на вътрешното убеждение и съвета си, което поставя в много интересна перспектива въпроса: защо гласуването по предишния параграф беше толкова шарено по отношение на различните парламентарни групи? Ние много лесно можем да скочим на ГЕРБ и да кажа, че контролирано са гласували шарено, за да не мине.

Не е вярно!

Казвам: лесно би било това обяснение, но най-вероятно не е вярно. Съгласен съм с Вас, колега. Също така гласуването на Българската социалистическа партия беше шарено. Дали всъщност не е прекършен принципът на вътрешното убеждение и на публичността при вземането на това решение на парламента, както и при вземането на множество решения в българския съд? По тази причина оставащата ми минута ще посветя на процедурно предложение: гласуването по настоящия параграф да бъде освен явно, също така поименно и с позоваване на наличие или липса на конфликт на интереси при подаването на всеки един глас в пленарната зала. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кънев, тъй като при обсъждането на този член не Ви видях в залата, вероятно не разбрахте, че има подкрепа и от нашата парламентарна група, и от залата да се декларира въпросното членство. Става въпрос тук при приемането на този член, че има предложение на народния представител Николай Хайтов да бъде изключен… (Шум и реплики.)

Явор Хайтов. Така е, мисля за големия. РЕПЛИКА: И той е голям.

Той е колега, и е жив още, слава Богу. Та, господин Кънев, дискусията е за следното. Дали да приемем и членството в съсловни организации да бъде декларирано, защото, ако Вие тук, от тази трибуна, казахте, че членувате в адвокатска колегия, ние също тук и в декларациите си за конфликт на интереси казваме абсолютно всичко, в което членуваме – в неправителствени и така нататък. Ние от Парламентарната група на ДПС настояваме да бъде приет текстът на Комисията по този параграф, тоест да бъде декларирано и това членство, за да е ясно кой прокурор в коя съсловна организация членува и колко са прокурорите в нея, кой съдия в коя организация членува и колко са съдиите в тази организация. Твърде често се спекулира от името на такива организации, че едва ли не представляват цялото съсловие. Това важи и за прокурорите, нека да бъда ясен, важи и за следователите, и за съдиите. Ние сме законодателен орган и трябва да създадем максимална законодателна възможност за пълна прозрачност. Това е, което исках да стане ясно, тъй като не Ви видях в залата.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ще изчета един цитат много набързо. Преди това да декларирам: член съм на Адвокатска колегия – Габрово, и съм член на един неформален клуб на баджанаците. (Смях и оживление.) Не знам дали трябва да влезе и той, защото има много организации, които не са регистрирани, хората си контактуват и най-малкото не могат да се чувстват виновни, че някой в тяхната група, членство, сбирка е лош човек. Ще Ви изчета цитат, който един провалил се министър каза за всички Вас в Народното събрание: „Това е една бозава шаячна маса, която препълва пленарната зала и от която всъщност зависи управлението на страната, законодателството и прокарването на всякакви лобистки интереси. Обединени са и са силни, но за пълнота на този парламентарен модел на фасадата на Събранието трябва да се запише и вторият им принцип: „Пачавра леке не хваща.“ Ето, тези хора, членуващи в подобни организации, трябва да намерят своето място в поправката, която Правната комисия внесе като текст и прие. Също така мога да кажа и още нещо. В Америка има израз, че с блага дума и пистолет в ръка можеш да отвориш много повече врати, отколкото само с блага дума. По повод членството в някои организации, които не искат да бъдат обявени и се възпротивяват на текста, който в момента е предложен, мога да кажа така: с лоша дума и пачавра в ръка не можеш да изтриеш лекетата, които един провалил се министър остави и които един нов министър се налага да бърше след него, само и само за да може достойно да се приеме един Закон в текста, който е приет от вносител и от Правната комисия. (Шум и реплики.) Хора, които членуват някъде си и държат подобен тон и подобно отношение към нас, не могат да останат в сянка и затова трябва да бъде приет текстът така, както е предложен, за да няма подобни прояви и за в бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, моето изказване беше съвсем стриктно по две направени конкретни предложения – на Янаки Стоилов и Петър Славов, които подкрепих. По отношение предложението на господин Явор Хайтов, най-вероятно то се има предвид, включително в цветистата реплика на колегата Димитров. Честно казано, не виждам какъв е проблемът там. Знам, че много хора, които са ми близки съмишленици, възроптаха срещу тази форма на публичност. Не го споделям. Смятам, че трябва да има 100-процентова публичност, но не мисля, че изобщо въпросът за публичност на членството в организации без тайни правила и без таен характер, без правила, забраняващи разкриването на членство и така нататък, трябва да бъде какъвто и да било въпрос. Аз не съм коментирал, включително когато говорим за конфликт на интереси, неправителствените организации, в които участвам. Даже мисля, че не са малко. Всичко това седи някъде по съдебните регистри. Декларирал съм го, когато съм бил длъжен по силата на закона. Не виждам тук конфликт на интереси. Искам да припомня, че по отношение на членството в тайни общества имаше разгорещен дебат при приемането на първоначалния текст на Стратегията за съдебна реформа. То беше едно от условията за подкрепа на Българската социалистическа партия, предложено тогава от днешния омбудсман Мая Манолова, което тогавашното мнозинство в парламента прие. За мен е изненадващо, че при днешното гласуване най-големият процент гласове „против“ и „въздържали се“ идва именно от редовете на БСП. Най-малка беше подкрепата за широка публичност сред българските социалисти. Не мога да си обясня тази непоследователност на поведението, освен може би с една промяна на ръководството на Българската социалистическа партия, която издигна лице с много високи позиции в такива неявни организации, а и на много висока позиция в БСП, или може би връщане на БСП към годините, в които тя самата е била неявна организация по смисъла на тогавашното репресивно законодателство, което аз никога не съм одобрявал. Не трябва да има неявни политически организации в една страна. Нека да стъпим на принципна основа и общото ни принципно решение би могло да бъде пълна публичност – както на условията, при които гласуваме, тоест поименно деклариране на наличието или отсъствието на конфликт на интереси, така и пълна публичност при работата на всички магистрати, депутати, адвокати и други фигури, които защитават обществен, а не личен интерес. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Изглежда темата е изключително благодатна за риторически упражнения и от колеги, и от публиката. Няма да повтарям становища, които частично съм изразил в Комисията по правни въпроси. Смятам, че конкретните норми, освен апломба и стремежа да се създаде някакво впечатление в публиката, не съдържат този заряд, защото голяма част от нормите са съществуващи в закона и в законите. Правя редакционно предложение към текста, както е одобрен от Комисията по правни въпроси – след думата „организации и членство в организации“ да се добави „включително тайни и/или неформални организации и общества“. Специално обръщам внимание на колегите, че този израз сме го взаимствали от дебатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. То е отразено в техен протокол по отношение на второто четене на Закона за класифицираната информация и е бил приет като текст. Повтарям: след думата „организации“ да се добави „включително тайни и/или неформални организации и общества“. Ще си позволя да добавя следното. Като установяваме стандарт за публичност, той трябва да има общо действие и трябва да действа по отношение на всички факти и обстоятелства. Затова в Комисията, със съжаление обръщам глава и към нашите гости от Съюза на съдиите в България, но не подкрепих текстовете на колегата Явор Хайтов. Смятам, че след като всичко трябва да бъде публично, особено когато е една съсловна организация, всички членства трябва да бъдат обявени. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов! Разбира се, че ще Ви подкрепим. Аз използвам репликата, за да Ви обърна внимание, че макар текстът така да става доста по-добър, остава опасението, че именно тези организации, за които, мисля, колегата Казак и колегата Стоилов по-рано говориха – които формално имат съдебна регистрация, тоест те не са неформални или тайни, но същевременно имат тайни процедури и тайни вътрешни правила, които никога не се обявяват публично, остават изключени извън обхвата на текста, който предлагате. Затова предлагам да добавите към него, както Вие формулирахте – „включително тайни и/или неформални организации и общества“, да сложите запетая и да добавите „както и такива с непублични правила и процедури“. Тоест това предложение, което направих по-рано, ако приемете да допълни Вашето с него, мисля, че тогава текстът става безупречен. Благодаря. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)

Уважаеми господин Славов, не искам да повтарям нито реплики, нито случаи, нито аналогии, които коментирахме в Правната комисия, точно за текста, който не приехме и по предходния параграф – той е неприемлив, не може да работи. Как ще проверите публичността или непубличността на правилата? Аз иронизирах в Правната комисия със земеделска кооперация. Да, в един момент кооперацията решава да произвежда домати, но в другия момент непублично решава да смени реколтата. Първо, как ще санкционираме това? Второ, защо точно това би трябвало да контролираме?! Това не е обективният критерий, който би могъл да доведе според мен до ефекта, който се цели с такава добавка. Съжалявам, но ще продължа да поддържам възражението си срещу този израз.

Госпожо Председател, колеги! Не знам защо имам подозрението, че тук нарочно се фиксираме върху проблема с тайните общества, за да замаскираме, за да заслепим народното представителство с реалния проблем, на който е посветен този текст, реалният проблем на българската магистратура, а именно неправомерните влияния на някои нетайни, а много явни медийно известни организации, включително с явно финансиране, въпреки че не много ясно си го признават и не са много склонни да го декларират, които оказват огромно влияние и тепърва ще оказват огромно влияние върху управлението на съдебната власт, а именно съсловните организации, особено пък някои от тях. След като сме тръгнали към такава пълна прозрачност и след като не сме доволни от ясния запис на текста, че трябва да се декларира членство във всякакъв вид организации, че се налага да добавяме пояснения като „тайни общества“ и така нататък, за да стане напълно ясно, и съм убеден, колеги от дясно, които сте за пълна прозрачност, и правя редакционно предложение – в текста на ал. 1 на чл. 195а след думите „юридически лица с нестопанска цел“, да се постави запетая и да се добави „включително и професионални организации по чл. 217, ал. 1“ – така че да няма спорове дали съсловните организации влизат в тази графа или не.

Ами аз мисля, че в общия термин „организации“ влизат всякакъв вид – тайни, явни, с явен устав, с таен устав…

Именно. След като сме тръгнали в тази посока, нека да извървим тогава докрай този път. Да се уточни: след „юридически лица с нестопанска цел, включително и професионални организации по чл. 217, ал. 1“ – това ми е редакционното предложение.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, с извинение за това, че провлачваме дебата, съзнавам, че е вече неуместно, но на този тип заяждане трябва да се отговори. Иначе остава – хиляда пъти повторената лъжа, е истина. Нищо не замаскираме, господин Казак, но не може всички проблеми на съдебната система да се решат в един текст на Закона. Това, за което Вие говорите, всъщност е друг тип нерегламентирани контакти, различен от типа, за който говорим ние в момента и те не са толкова свързани с членство в организации. Нерегламентираните контакти между българското правосъдие, българската политика и българските медии са отделен, огромен проблем. Те са проблем както на законодателство, така и на етични кодекси и на медиите, и на магистратите, и на народните представители. Те следва да бъдат проблем и на българските служби, следва да бъдат проблем и на българската прокуратура и в крайна сметка – на българския съд. От Вашето изказване разбрах, че Реформаторският блок се занимава с това, като говори за масони и други подобни не толкова съществени въпроси да предпази по някакъв начин медийната империя на господин Пеевски и неговата лична роля в кадруването в българската съдебна система. Не се притеснявайте! Не сме забравили тази тема. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, ако правилно съм Ви разбрал, Вие казвате следното: членуването в тайна организация е много по-неосъдително, много по-правилно отколкото членуването в съсловни организации. Тук Вие противопоставяте секти, тайни общества и казвате – да, те са о`кей, но Съюзът на съдиите, Асоциацията на прокурорите са съмнителни организации, които едва ли не преследват неясни цели. Напротив, господин Казак, и Съюзът на съдиите и двата съдийски съюза – и Асоциацията на прокурорите, и Съюзът на следователите имат ясно разписани цели и по очевиден начин се изпълняват от техните членове, а именно преследване на интересите на съдиите, на съдийското съсловие и на прокурорското съсловие съответно. При това положение, господин Казак, тотално не разбирам Вашето предложение. Не приемам въобще такова противопоставяне и не приемам прикриването на тайните организации, прикриването на тайните зависимости зад едно говорене против определени асоциации, определени съюзи. Нещо, което не чух от Вас, господин Казак, е декларация, която доста колеги преди мен направиха, че не членуват в такива тайни общества и тайни организации. Аз също съм готов да направя тази декларация, защото аз не членувам в организации с тайни устави, тайни правила и тайни процедури. Вие готов ли сте да направите тази декларация? Последно, господин Казак, ще кажа, че с едно нещо съм съгласен – дебатът за масонски организации, за членуване в тайни организации и така нататък не е най-важната част от съдебната реформа. Има много по-важни неща, които се случват в този втори пакет от съдебната реформа, като например укрепването на съдийското самоуправление. Факт е обаче, че това е най-интересната тема за медиите и най-интересната тема явно за хората. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Казак, ще си позволя да изразя известно несъгласие с това, което казахте, макар и нюансирано – важно е всичко. Важна е прозрачността и по отношение членството в така наречените „тайни организации“, важна е и прозрачността по отношение на членството в съсловни организации. Господин Радан Кънев каза тук, че е изключително важно кой какво влияние има, аз ще Ви кажа, господин Казак, че той е прав! Страшно важно е всички влияния да се осветят. Важно е например една съсловна организация, тъй като имам доста дълъг стаж и добра памет, една съсловна магистратска организация – тук е мястото да кажа на господин Кънев, беше създадена от един олигарх в защита на неговите собствени олигархични интереси. Този олигарх не се казва Делян Пеевски. И тук, когато от Реформаторския блок стават да говорят, когато произнасят имена, да бъдат така добри и честни да произнесат и това име, защото то има сериозно влияние в тези съсловни организации, които той лично създаде с тази цел в онези години. Много добре знам за какво говоря, и Вие много добре знаете за какво говорим. Да не споменаваме имена и да правим реклама на групировки, на олигарси и така нататък. Всичко трябва да бъде прозрачно по отношение на магистратите и политиците. Това е нещото, което с господин Радан Кънев днес от тази трибуна ни обединява. (Частични ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, двамата първи репликиращи ме колеги започнаха: „Това, което аз разбрах от изказването на господин Казак, е“ и започват някакви волни интерпретации, за това, което те са били разбрали, или това, което не са разбрали. Уважаеми колеги, нищо не сте разбрали! (Оживление.) Това е проблемът. Проблемът на проблемите е, че Вие чрез хвърлянето на прах в очите сега с темата за тайните общества и така нататък се опитахте и все още се опитвате да скриете неправомерните влияния с много явни организации, които обаче имат тайни подбудители и не толкова явни хора, които ги финансират. (Оживление и реплики.) Искам да напомня на господин Радан Кънев, че по времето, когато той беше много млад, един лидер на Демократи за силна България, тогава беше лидер на СДС, тогава се прочу с един кръг, наречен „Олимп“. След това този кръг претърпя трансформации и се трансформира в друг кръг, който е заимствал заглавието си от една известна книга на Карл Маркс.

Ето този тип неправомерни влияния, включително и в съдебната система, трябва да станат публично известни чрез декларирането на всички факти, обстоятелства и членства в тайни, явни и не дотам явни и тайни организации, включително и професионални такива. Още повече че с промените, които приехме, с които се дават изключително сериозни правомощия на общите събрания на съдиите, на пленумите, тези явни съсловни организации ще имат важна роля в управлението на съдебната власт. Така че поне обществото има правото да знае кой оттук нататък ще взема, ще диктува решенията в съдебната власт и в органите на съдебната власт. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, тъй като дебатът отиде в сферата на световната конспирация, правя процедурно предложение за прекратяване на дебата. За да не ставам втори път, или ще заявя отсега веднага следваща процедура…

Добре. Тогава отсега заявявам и втора процедура след гласуването.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, тъй като се вижда, че гласуването на този текст е изключително важно, още повече и дългият, и разгорещен дебат показа важността на това гласуване, предлагам процедура за поименна проверка с оглед всички народни представители да бъдат тук и да се види кой как ще гласува по този текст. Благодаря за вниманието.

Да, от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт.

Оттеглям го.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Умишлено изчаках дебата и взимам думата накрая. Искам да Ви благодаря за това, което гласувахте преди малко. С редакциите, които бяха направени сега, в залата, считам, че се постига и целта на вносителя по предходния текст, по който имаше доста бурни дебати, а именно в чл. 195. Факт е, че тук е мястото за деклариране. Текстът на чл. 195 касае несъвместимостите и ще зачета нарочно, защото се чуха доста неща, които не бяха съвсем верни. В текста на чл. 195 за несъвместимостите, т. 6 и в момента ще съществува текст за забрана за членуване в организации – не само юридически лица, които засягат независимостта на магистрата. С приемането току-що на новия текст на чл. 195а и добавянето след думата „организации“ предложението, което господин Кирилов направи и беше подкрепено от абсолютно всички парламентарни групи, всъщност се въведе задължение за магистратите да декларират тези членства. По процедурата на чл. 195б, ако се докаже, че тази организация, юридическо лице или каквато и да било организация може да доведе до дейности, които накърняват независимостта на магистрата, то това е основание за неговото отстраняване по текста на чл. 195, т. 6. Считам, че след доста бурни дебати, интересни за медиите, се постигна целта на вносителя и текстът дори се подобри. Малко бяха дебатите по отношение предложението на господин Хайтов. То не беше и подкрепено от всички парламентарни групи, или може би, само от неговата, но мисля, че има аргументи и в двете посоки. В крайна сметка, ако искаме прозрачност – какво пречи да се декларира членство в професионална организация? От друга страна, това са организациите по чл. 217, в които съдиите, прокурорите и следователите имат право да членуват. Считам, че няма пречка да се декларират. От друга страна, самите организации трябва да бъдат длъжни на сайта да поддържат актуалния списък на техните членове – наистина актуалния, в чл. 217. Не считам, че неприемането на текста на господин Хайтов, който аз между другото, подкрепих в Комисията по правни въпроси, ще доведе до накърняване на правото им на сдружаване. Благодаря още веднъж за това мнозинство, което беше постигнато. Надявам се този текст да бъде за добро и за прозрачност и може да помислим такъв текст да бъде включен в останалите закони, които касаят декларирането на министрите, заместник-министрите, на народните представители. Призовавам Ви да помислим за такава прозрачност, която постигнахме току-що и за останалите закони, които задължават и нас – висшите държавни служители, най-общо казано, да декларират и такова членство. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103, който става § 111. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104, който става § 112. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 105, който става § 113. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106, който става § 114. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107, който става § 115. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108, който става § 116. Но тук, уважаеми господин Председател, искам да направя редакционно-техническо уточнение, което се отнася за ал. 1, т. 4, буква „г“. В изписването по чл. 163, т. 4, всъщност вярната препратка е към т. 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109, който става § 117.

По § 110 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 110 се правят следните изменения: а) Създава се нова т. 3: „3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Комплексна оценка „много добра“ се изготвя за магистрати, които са показали особени професионални качества, които видимо надминават тези на останалите магистрати. Комплексната оценка се мотивира, като се дават и препоръки към атестирания.“ б) Настоящата т. 3 става т. 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110, който става § 118, като т. 3 се изменя така: „3. Създава се ал. 5: „(5) По инициатива на съдия, прокурор или следовател или ако в рамките на атестационната процедура служебно се установят специфични нужди или необходимост от допълнително развитие на професионални умения на съдия, прокурор или следовател, комисиите по атестирането и конкурсите към колегиите на Висшия съдебен съвет развиват и прилагат с участието на съответния магистрат индивидуални планове за професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111, който става § 119. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 112, който става § 120. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 113, който става § 121.

По § 114 има предложение от народния представител Петър Славов: „В § 114, т. 2 по отношение на чл. 216, в досегашна ал. 2 (нова ал. 3) накрая преди думата „следователите“ съюзът „и“ се заличава, поставя се запетая и се добавя „и съдебните заседатели“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 114, който става § 122. Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители: „Създава се § 114а: „§ 114а. В чл. 217 се създават ал. 3 и ал. 4: „(3) При осъществяване на правомощията си по чл. 30, ал. 2, точки 1, 3, 7, 10, 12 и по чл. 30, ал. 5, точки 5, 6 и 7, както и при сключване на застрахователните договори по чл. 224, ал. 2 съответно Пленумът и колегиите на ВСС изискват становища от професионалните организации по чл. 217, ал. 1. (4) По решение на Пленума и на колегиите на ВСС представители на организациите по чл. 217, ал. 1 могат да бъдат поканени да участват в обсъждането на решения при осъществяване на правомощията по ал. 3.“ Комисията не подкрепя предложението.

По 115 има предложение от народния представител Данаил Кирилов. Комисията подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя предлага следната редакция на § 115, който става § 123: „§ 123. Член 227 се изменя така: „Чл. 227. (1) Съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован при необходимост за не повече от 12 месеца с предварителното му писмено съгласие. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца. Той не може да бъде командирован повторно в същия орган на съдебната власт. (2) При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на дело се командироват съдии за разглеждане на конкретното дело до приключването му на съответната инстанция при спазване на общите правила и принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. (3) Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие. (4) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение. (5) Органът, в който е назначен магистратът, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по-високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован. (6) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит, оценка от атестацията и становище от прекия му административен ръководител. (7) За всяко командироване се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост за командирования съдия, прокурор или следовател. (8) В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след приключване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 116, който става § 124. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 117, който става § 125. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 118, който става § 126. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 119, който става § 127. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 120, който става § 128. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 121, който става § 129. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 122, който става § 130. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 123, който става § 131. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 124, който става § 132. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 125, който става § 133. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 126, който става § 134. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 127, който става § 135. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 128, който става § 136. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 129, който става § 137. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 130, който става § 138.

Благодаря, господин председател. В текста на Комисията по § 115, който става 123, чл. 227, ал. 1 правя редакционно предложение за последното изречение: „Той не може да бъде командирован повторно на същата незаета длъжност.“ Тоест „да бъде същият орган на съдебната власт“ да отпадне и на негово място да дойде „същата незаета длъжност“. Ако остане така, както е предложено, това би затруднило неимоверно много функционирането на съдилищата, особено тези малките, където или в повечето случаи липсват кандидати, които да се явят на Комисия за да бъдат назначени или прехвърлени в тези малки съдилища. Така или иначе, в чл. 188 и чл. 189 е създадена една ритмичност при провеждането на тези конкурси и тук на практика с тези два члена, които цитирах преди малко, се защитава възможността да не се кадрува в тези малки съдилища. Затова е и моето предложение. Нека да остане останалия текст. Той е логичен, но вместо „органът на съдебната власт“ да бъде „същата незаета длъжност“. Благодаря Ви.

Благодаря, господин председател. Господин председател, уважаеми колеги! Принципите, които полагаме в Закона, са да не се командирова на незаета длъжност. Причините, поради които може да се направи командироване на магистрат, са други – болест примерно, или нещо такова, трайна невъзможност за изпълнение. Но не на незаета длъжност. Така че не мисля, че предложението е удачно.

Съгласен съм с колегата, идеята е че, в тези малки провинциални съдилища наистина няма да има кандидати или пък тези, които се явят, няма да могат да издържат изпита и на практика там няма да има хора, които да упражняват професията. Затова нека да не вкарваме това широко понятие „орган“, а да остане на същата длъжност. Защото могат да бъдат командировани, но на същата длъжност, за да има кадри и капацитет да работят. Затова е и моето предложение.

„на същата длъжност“.

Параграф 131. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 131 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Петър Славов: „Създава се § 131а: В чл. 245 се създава ал. 3: „(3) Едно лице може да изпълнява длъжността „съдебен помощник“ за срок не по-дълъг от пет години, независимо от преназначаването в друг орган на съдебната власт или освобождаване и ново назначаване.“ Комисията не подкрепя предложението. Параграф 132. Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 132 в ал. 1, т. 4 на новия чл. 246а се добавя запетая и думите „без да участват в случайното разпределение на делата“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 132, който става § 139.

Параграф 133. Предложение на народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 133, който става § 140: „§ 140. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „младши съдия и младши прокурор“ се заменят с „младши съдия, младши прокурор, и младши следовател“; б) в т. 2 след думите „съдебните служители“ се добавя „съдебните заседатели“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Към Националния институт на правосъдието има учебно-информационен център, който развива електронно обучение и организира приложно изследване и анализ на практики в областта на правосъдието.“

Параграф 134. Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 134 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 258, ал. 1.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам процедура по удължаване на времето до приключване на втора точка от Програмата на Народното събрание. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 135, който става § 141. По § 136 – предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 136 и предлага да бъде отхвърлен. Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 142: „§ 142. В чл. 252а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „Изборен член на управителния съвет може да бъде освободен от представлявания орган:“, а в т. 3 накрая се добавя „по предложение на министъра на правосъдието за представителя на Министерството на правосъдието“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по ал. 1 представляваният орган в едномесечен срок избира нов член на управителния съвет“.“

По § 137 – предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 137, който става § 143: „§ 143. В чл. 253 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 думата „назначава“ се заменя с „избира“. 2. В т. 3 след думите „представя пред“ се добавя „пленума на“. 3. В т. 6 след думите „предложение пред“ се добавя „пленума на“.“ По § 138 – предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 138, който става § 144: „§ 144. В чл. 254 след думите „по чл. 253, т. 1 - 4“ се добавя „и по предложението по чл. 263“.“ Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народните представители Емил Димитров, Филип Попов и Петър Славов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 145: „§ 145. В чл. 255 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „управлява“ се добавя „и представлява“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Директорът на Националния институт на правосъдието се избира за срок 5 години. Той може да бъде избран за още един мандат след оценка на дейността му от управителния съвет. Директорът се подпомага от заместник-директори.“ 3. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 след думата „директор“ се добавя „и заместник-директор“; б) в т. 3 след думите „по чл. 164, ал. 7“ се добавя „за директор и на изискванията за стаж по чл. 164, ал. 5 за заместник-директор“. 4. Създава се ал. 6: „(6) Заместник-директорите се избират и освобождават от управителния съвет по предложение на директора за срока на неговия мандат.“

По § 139 – предложение от народния представител Свилен Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 139, който става § 146: „§ 146. В чл. 257 ал. 1 се изменя така: „(1) Учебните програми на Националния институт на правосъдието се приемат от управителния съвет по предложение на директора след съгласуване с пленума на Висшия съдебен съвет.“ По § 140 – предложение от народните представители Емил Димитров, Филип Попов и Петър Славов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 140, който става § 147: „§ 147. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: „През време на обучението кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи получават 70 на сто от основното възнаграждение на младши съдия, младши прокурор и младши следовател за сметка на бюджета на съдебната власт чрез Националния институт на правосъдието.“ и се създава изречение трето: „Средствата се осигуряват от бюджета на съдебната власт чрез увеличаване на бюджета на Националния институт на правосъдието, съобразно конкретния брой кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за съответния випуск.“ 2. В ал. 2 думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“. 3. Създава се ал. 6: „(6) В края на обучението постоянните преподаватели изготвят доклади за нравствените и професионалните качества по чл. 162, т. 3, проявени от кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по време на обучението. Докладите се предоставят на съответната колегия на Висшия съдебен съвет заедно с оценката по ал. 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 141, който става § 148: „§ 148. В чл. 258а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 и 2 навсякъде думите „младши съдия и младши прокурор“ се заменят с „младши съдия, младши прокурор и младши следовател“. 2. В ал. 5 думите „младши съдии и младши прокурори“ се заменят с „младши съдии, младши прокурори и младши следователи“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 142, който става § 149. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 143, който става § 150. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 144, който става § 151. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 145, който става § 152. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 146, който става § 153. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 147, който става § 154.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Ще се опитам да бъда кратък. Като вносител имах две хипотези. Касае се за съдиите по вписванията и къде да бъдат заплатите им и всички останали разходи. По досегашните правила те бяха към бюджета на съдебната власт, а всъщност се назначават от министъра.

Втората хипотеза е те да преминат към бюджета на съдебната власт. В тази връзка за прецизност на редакцията предлагам да се създаде нов § 154а със следния текст: „В чл. 277, ал. 2 думите „бюджета на съдебната власт“ се заменят с „бюджета на Министерство на правосъдието“. Това е за яснота. Същото е и в чл. 292 – за съдиите по вписванията, което направихме. Това е предимно за яснота, за да е ясно, че е от бюджета на Министерството на правосъдието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 148, който става § 155. Предложение от народния представител Емил Димитров по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 156: „§ 156. В чл. 292, ал. 2 думите „бюджета на съдебната власт“ се заменят с „бюджета на Министерството на правосъдието“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 149, който става § 157: „§ 157. В чл. 294, ал. 2 думите „дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове“ се заменят с „работата на професиите, за които се изисква юридическо образование и участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 150, който става § 158. Параграф 151. Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „§ 151, т. 3 се изменя така: „3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 151, който става § 159: „§ 159. В чл. 297 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Министърът на правосъдието“ се добавя „или оправомощен от него заместник-министър“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Стажът за придобиване на юридическа правоспособност се провежда на два етапа: 1. основен: общо запознаване с основните функции, задълженията и с организацията на дейността на органите на съдебната власт с продължителност, не по-малка от два месеца; във всеки орган на съдебната власт на стажант-юриста се определя наставник; 2. професионален: при адвокат, нотариус, частен съдебен изпълнител, представител на друга професия, за която се изисква юридическо образование, в орган на изпълнителната власт или в друга институция, определена с наредбата по чл. 297а, чиято дейност е свързана с развитието на правото, съдебната власт или защитата на правата на човека; професионалният стаж е с продължителност 4 месеца и се провежда под ръководството на наставник; професионалният стаж може да бъде проведен и в орган на съдебната власт по т. 1.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) По време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж, освен когато договорът с лице по ал. 2, т. 2 предвижда друго.“ 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Стажът по ал. 2, т. 1 се отчита при атестирането на съответния съдия, прокурор или следовател.“ 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Стажът по ал. 2, т. 2 се провежда под ръководството на наставник с най-малко 5 години стаж на съответната длъжност или професия. Мястото на провеждане на професионалния стаж е в окръжния район, посочен по реда на чл. 296, т. 1.“ 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 152, който става § 160.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моля да подложите на разделно гласуване § 149, който става § 157, тъй като не мога да подкрепя такава формулировка „документи с правно значение“ – „участват в изготвянето на проекти на актове и документи с правно значение“. Какво се има предвид под „документи с правно значение“ не е ясно, затова моля за разделно гласуване. Благодаря Ви.

По § 153 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 153, т. 1 в ал. 3 думите „петчленна комисия“ се заменят с „петчленни комисии“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 153, който става § 161. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 154, който става § 162. И тук, госпожо Председател, бих искала да направя една техническа редакция: в ал. 3 в последния абзац „по реда на чл. 297“ вместо ал. 1 да се чете „ал. 2. т. 1, до три пъти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 155, който става § 163. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 156, който става § 164. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 157, който става § 165. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 158, който става § 166 и предлага в ал. 3, т. 2 думите „тежко накърняване на“ да се заменят с „действия, които накърняват“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 159, който става § 167. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 160, който става § 168.

По § 161 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 161, който става § 169: „§ 169. Член 312 се изменя така: „Чл. 312. (1) Предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от: 1. съответния административен ръководител; 2. по-горестоящ административен ръководител; 3. Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. министъра на правосъдието. (2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 на член на Висшия съдебен съвет може да се прави от петима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет или от трима от членовете на съответната колегия. (3) Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията на Република България на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание, може да бъде направено и по искане на една пета от народните представители. (4) Предложение за налагане на наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ по чл. 130, ал. 8, т. 4, предложение първо от Конституцията на Република България на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от съдиите, прокурорите или следователите, може да бъде направено и по искане съответно на една пета от действащите съдии, прокурори или следователи.“ Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители: „Създава се нов параграф със следното съдържание: „§...,създава се нов член 312а със следното съдържание: „Чл. 312а. Предложения до пленума на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарното наказание освобождаване от длъжност на главния прокурор и прокурора по чл. 139, ал. 3 за извършено тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, могат да правят повече от половината от всички народни представители по инициатива на не по-малко от 1/5 от народните представители.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 162, който става § 170. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 163, който става § 171. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 164, който става § 172. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 165, който става § 173. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 166, който става § 174. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 167, който става § 175. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 168, който става § 176. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 169, който става § 177. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 170, който става § 178. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 171, който става § 179. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 172, който става § 180. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 173, който става § 181. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 174, който става § 182. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 175, който става § 183. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 176, който става § 184.

Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители: „Създава се § 176а: „§ 176а. В чл. 335 се създава ал. 2: (2) Право да ползват отпуск при условията на чл. 159 от Кодекса на труда имат членовете на управителните органи на организациите по чл. 217, ал. 1.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за 177, който става § 185. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 178, който става § 186. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 179, който става § 187. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 188: „§ 188. В чл. 356, ал. 8 думите „ал. 5“ се заменя с „ал. 8“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 180, който става § 189. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 190: „§ 190. В чл. 358, ал. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 8“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 181, който става § 191.

По § 182 – предложение от народния представител Свилен Иванов по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 182, който става § 192: „§ 192. Създава се Глава осемнадесета „а“ с членове от 360а – 360т: „Глава осемнадесета “а“ Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма Раздел І Общи правила Чл. 360а. Органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. Чл. 360б. (1) Органите на съдебната власт използват информационни системи, одобрени от пленума на Висшия съдебен съвет съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. (2) Органите на съдебната власт използват информационни системи, които отчитат единно време по реда на Закона за електронното управление. Чл. 360в. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието изгражда и поддържа единен портал за електронно правосъдие. (2) Единният портал за електронно правосъдие е информационна система, чрез която се осигурява възможност за: 1. заявяване на извършването на удостоверителни изявления в електронна форма; 2. извършване на процесуални действия в електронна форма; 3. връчване на съобщения и призовки; 4. достъп до поддържаните от органите на съдебната власт електронни дела и публични регистри. (3) Чрез единния портал за електронно правосъдие се осигурява свободен и публичен достъп до протоколите и статистиката за случайния подбор при разпределението на делата, които са предвидени в закон или в друг нормативен акт. (4) Чрез единния портал за електронно правосъдие може да се осигурява достъп и до друга информация и функционалности. Чл. 360г. Органите на съдебната власт поддържат интернет страници в рамките на единния портал за електронно правосъдие. Чл. 360д. Органите на съдебната власт предоставят чрез интернет страниците си безпрепятствен, безплатен, пряк и постоянен електронен достъп до следната информация: 1. наименование на органа на съдебната власт; 2. адрес на органа на съдебната власт; 3. данни за кореспонденция, включително телефон и електронен адрес; 4. телефон, на който лицата могат да получат информация за начина на извършване на процесуалните действия в електронна форма и помощ за необходимите технически стъпки, които трябва да предприемат за това; 5. уникален идентификатор на органа на съдебната власт; 6. данни за банкови сметки и начини за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт; 7. друга информация, предвидена в нормативен акт или в акт на Висшия съдебен съвет. Чл. 360е. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ издава наредба, с която определя: 1. изискванията към интернет страниците на органите на съдебната власт; 2. техническите изисквания за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и начините за извършването им; 3. форматите и техническите изисквания, на които трябва да отговарят електронните документи, изпращани към и от органите на съдебната власт, както и начините за подаването им от гражданите и организациите; 4. форматите на сканираните документи и на другите електронни доказателства, съхранявани по електронните дела; 5. начините за плащане по електронен път на държавни такси, разноски и други задължения към органите на съдебната власт; 6. техническите изисквания към потребителските, машинните и други интерфейси на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт; 7. електронните адреси, на които могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт, в зависимост от определените начини на извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления. (2) Наредбата по ал. 1 се публикува на интернет страниците на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието и на единния портал за електронно правосъдие. Чл. 360ж. (1) Изявленията и актовете, подавани до органите на съдебната власт на хартиен носител, както и всички документи и информация на хартиен носител, се въвеждат в информационната система на органите на съдебната власт чрез снемане на електронен образ във вид и по начин, позволяващи възпроизвеждането им. (2) Документите и информацията, представени на електронен носител, постъпили по електронен път или въведени в информационната система на органите на съдебната власт, се обработват и съхраняват по начин, гарантиращ защитата от грешки, подправяне и загуба. (3) Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания оригинал, както и на въведената електронна информация, се удостоверяват от служители, определени от административния ръководител на органа на съдебната власт. Удостоверяването се извършва чрез полагане на подпис на служителя върху хартиения носител, а на въведените електронни образи – чрез подписването им с електронен подпис на служителя. (4) До доказване на противното се смята, че електронните документи и информацията, създадени по посочения в ал. 1 начин, са идентични с представените, съответно въведените електронни документи и информация по ал. 2. (5) Представените документи и носителите на информация се връщат на подателя незабавно след въвеждането им в системата. (6) Пленумът на Висшия съдебен съвет осигурява технологичната и техническата възможност на органите на съдебната власт за извършване на действията по ал. 1 и 2. Чл. 360з. (1) При извършване на процесуално действие, което поставя началото на отделно производство, в информационната система на органа на съдебната власт се образува електронно дело. (2) Електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по чл. 360ж и други данни, обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството. (3) Органите на съдебната власт осигуряват съхраняването на доказателствата, за които материалният носител има правно значение, както и такива, които поради естеството си не могат да се преобразуват в електронна форма по реда на чл. 360ж. (4) Органите на съдебната власт осигуряват на лицата, които имат право на достъп до делата, отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела, както и технологии и средства за достъп до електронните дела в помещенията, където се намират администрациите им. На лицата се осигурява и достъп до доказателствата по ал. 3. (5) Органите на съдебната власт осигуряват поддържането и съхранението на електронните дела по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение. За всяко електронно дело се съхранява информация за лицата и електронните адреси, от които делото е достъпно, времето за достъп, както и извършените по делото действия в информационната система на органите на съдебната власт. (6) Органите на съдебната власт осигуряват чрез определени служители от администрациите им съдействие на лицата, които поискат да осъществят достъп до електронните дела. (7) Цялото или част от електронното дело може да се възпроизвежда в необходимия брой документи на хартиен носител със значението на официални преписи след заверка от служител, овластен от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. За възпроизвеждането се събира такса като за препис. (8) По искане на лицата, които имат право на достъп до делото, органите на съдебната власт им предоставят незаверено копие на цялото или на част от електронното дело, възпроизведено на хартиен носител. За възпроизвеждането се събира такса като за препис. (9) Такса по ал. 7 и 8 не се дължи в случаите на освобождаване по чл. 83 от Гражданския процесуален кодекс, както и в други случаи, предвидени в закон. Чл. 360и. Организацията и редът за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начинът на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешният оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, се определят с наредба, приета от пленума на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието. Чл. 360к. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя с правилник вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт. Раздел II Обмен на електронни документи Чл. 360л. (1) Органите на съдебната власт обменят помежду си електронни дела и електронни документи автоматизирано и по електронен път в условия на оперативна съвместимост и информационна сигурност. (2) Органите на съдебната власт са длъжни да използват единни стандарти и правила, определени в наредбата по чл. 360е, ал. 1, установяващи технологични и функционални параметри, които се поддържат от информационните им системи за постигане на оперативна съвместимост и информационна сигурност. (3) Изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност, включително изискванията за интерфейси, стандарти за обмен, формати на предаваните електронни документи и начинът на обмен, се определят с наредбата по чл. 360е, ал. 1. Чл. 360м. (1) Органите на съдебната власт обменят автоматизирано и по електронен път електронни документи с лицата, осъществяващи публични функции, с организациите, предоставящи обществени услуги, и с административните органи съгласно Закона за електронното управление. (2) Лицата, организациите и административните органи по ал. 1 са длъжни да предоставят вътрешни електронни административни услуги на органите на съдебната власт. (3) Правилата относно оперативната съвместимост и сигурния обмен на електронни документи по ал. 1 и 2 се определят с наредбата по чл. 360е, ал. 1. Раздел III Регистър на актовете на съдилищата Чл. 360н. (1) Регистърът на актовете на съдилищата, наричан по-нататък „регистърът“, е електронна база данни, съдържаща актовете, които слагат край на производството пред съответната инстанция или подлежат на самостоятелно обжалване. (2) Регистърът е част от единната информационна система на съдилищата и се води и съхранява по начин, който гарантира целостта, достъпността и сигурността на съдържащата се в него информация. Чл. 360о. (1) В регистъра се обявяват актове и се правят други отбелязвания в предвидените от закона случаи. (2) Всеки съд незабавно обявява актовете си в регистъра. (3) Не подлежат на обявяване в регистъра актовете, с които се разкрива защитена от закон тайна и мотивите към тях и други актове, определени от пленума на Висшия съдебен съвет. Чл. 360п. При обявяване на последващ акт, който е свързан с предходен акт на същия орган, връзката между двата акта се отразява в регистъра. Чл. 360р. Обявяването се извършва чрез последователното въвеждане в регистъра на съдържащите се в съответния акт данни. Чл. 360с. (1) Достъп до обявените в регистъра актове имат участниците в производството, оправомощени от тях или по закон лица. (2) Всеки има право на свободен и безплатен достъп до обявените в регистъра актове при спазване на Закона за защита на личните данни. Чл. 360т. Пленумът на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието приемат наредба за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра.“

Предложение от народния представител Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението във Вариант ІІ, а във Вариант І е оттеглено.

Прощавайте, госпожо Председател, има техническа грешка.

Предложение от народния представител Емил Димитров по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното място в чл. 292, ал. 2. Комисията предлага да се създаде нов § 193: „§ 193. В чл. 361, ал. 3 след думите „с изключение на разходите“ се добавя „по издръжката на съдиите по вписванията и тези“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Министър! За да спазим Закона за публичните финанси, трябва да разграничим финансирането на съдебната власт, на изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието и е необходимо, разбира се, да отразим вече приетите до момента предложения по Закона. За да съобразим всички тези изисквания, е необходимо да разграничим къде ще бъдат съдебните изпълнители и от кой бюджет ще се финансират, и разликата им със сега. Текстът, който в момента съществува, е така: „Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт, Националния институт на правосъдието, разходите за издръжката на органите на съдебната власт, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието.“ Моето предложение, което беше прието, съгласувано е със съответните министерства и с Министерството на финансите, разбира се, е след думите „с изключение на разходите“ да се добави „по издръжката на съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители и тези“. Има се предвид и тези, които по силата на закон също са там. Така че моето предложение е да се създаде нов § 193, където за прецизност текстът да бъде в следния вид: в чл. 361, ал. 3 след думите „с изключение на разходите“ се добавя „по издръжката на съдиите по вписванията, държавните съдебни изпълнители и тези“. Благодаря Ви.

Предложение на народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители – създава се § 182а: „§ 182а. Чл. 361, ал. 3 се изменя така: „(3) Бюджетът на съдебната власт включва всички приходи от дейността на органите на съдебната власт, съдиите по вписванията, Националния институт на правосъдието, Главна дирекция „Охрана“, разходите за издръжката на органите на съдебната власт, съдиите по вписванията, Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, с изключение на разходите, които по силата на този Закон се определят по бюджета на Министерство на правосъдието, взаимоотношенията с централния бюджет и други бюджети и финансирането на бюджетното салдо.“ Комисията не подкрепя предложението.

По § 183 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 194. По § 184 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 195: „§ 195. В чл. 374 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на правосъдието въз основа на конкурс по Кодекса на труда.“ 2. Алинея 5 се отменя.“ По § 185 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 196.

Предложение от народния представител Емил Димитров. Предложението е оттеглено. По § 186 има предложение от народния представител Емил Димитров. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и 4, а в останалата част е оттеглено. Предложение от Чавдар Георгиев и група народни представители: „В § 186 се поставя уводно изречение: „В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения:“ и се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се т. 1 и 2: „1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Дейността по охраната на органите на съдебната власт се осъществява от Главна дирекция, който е юридическо лице, на бюджетна издръжка, със седалище в гр. София, второстепенен разпоредител с бюджет към Висшия съдебен съвет.“ 2. Алинея 2 се отменя.“ 2. Досегашният текст на § 186 става негова т. 3.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Четин Казак. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 186, който става § 197: „§ 197. В чл. 391 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 3 преди думите „Висшия съдебен съвет“ се добавя „пленума на“, а думите „и на защитени лица – при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство“ се заличават. 2. В ал. 4 накрая се добавя „с пленума на Висшия съдебен съвет и с Бюрото по защита при главния прокурор“. 3. В ал. 5 накрая се добавя „и с пленума на Висшия съдебен съвет“.“ По § 187 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 198. По § 188 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 199. По § 189 Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 200.

По § 190 има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 190, който става § 201: „§ 201. След чл. 409 се създава Допълнителна разпоредба с § 1.“ Ако позволите, госпожо Председател, ще направя една техническа редакция: „§ 201. След чл. 409 се създава допълнителна разпоредба с нов § 1.“

„Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Електронен адрес“ е идентифицируема чрез общоприет стандарт информационна система за получаване на електронни изявления. 2. „Електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). 3. „Cвързани лица“ са: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително; б) физически и юридически лица, с които съдията, прокурорът или следователят се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. 4. „Трайно ползване“ е ползване на чужда вещ за задоволяване на нужди на ползвателя или на лицата по чл. 175б, ал. 4, което продължава повече от три месеца в рамките на една календарна година. 5. „Фактическа раздяла“ е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и нямат общо домакинство. 6. „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство. 7. „Достатъчно данни” са данни, от които може да се направи основателно предположение за конфликт на интереси, нарушение на основните принципи за поведение, уредени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, или несъответствие между декларираните обстоятелства и събраната информация. 8. „Членове на семейството“ са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство на съпружески начала, и ненавършилите пълнолетие деца. 9. „Повторно” е нарушението, извършено в двугодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или на решението на съда, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 10. „Контролната дейност в прокуратурата“ се осъществява посредством: а) комплексна ревизия, която установява цялостната дейност на отделна прокуратура или на Националната следствена служба; б) тематична ревизия, която установява работата на отделна прокуратура по дадено направление или за определен период и цялостната работа на следствен отдел при окръжна прокуратура; в) проверка, която има за предмет конкретни обстоятелства от административно-управленски характер, сигнал за дисциплинарно нарушение, работата на конкретен прокурор или следовател, работата на прокурор или следовател по определена категория дела или дадено дело, спазване на трудовата дисциплина и други конкретни обстоятелства.”

Предложение от народния представител Радан Кънев и група народни представители – предложението е оттеглено. Уважаеми господин Председател, бих искала да направя едно предложение: да се създаде нов § 201а: „§ 201а. В Преходните и заключителните разпоредби досегашният § 1 става § 1а“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, при днешното обсъждане на т. 1, при гласуването на Законопроект, № 554-01-184, на Валери Симеонов и група народни представители моят глас е зачетен като „не“. Моята воля е „за“ и потвърждавам „за“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам да направя процедурно предложение да се върнем към отложения за гласуване, представен, но отложен за гласуване текст на § 13. В случай, че той се приеме, ще направя допълнително предложение – да се създаде нов § 3а.

Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Стажът като главен инспектор или инспектор се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.“

При това положение, уважаеми господин Председател, и с оглед на тезите, които бяха подробно развити в изказванията, включително и на колегата Четин Казак, за да бъдат изравнени статутите на инспекторите в Инспектората със статута на членовете на Висшия съдебен съвет, предлагам да се създаде § 3а със следното съдържание: „§ 3а. В чл. 29 се създава ал. 3: „(3) Стажът като изборен член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Предложение от народния представител Емил Димитров, което е оттеглено. Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители: „Създава се § 190а: „§ 190а. В Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн. ДВ, бр. 28 от 8 април 2016 г., в § 83, в ал. 2 се създава изречение второ: „Управлението и разпределението на ползването на обособени части от имотите по изречение първо, се извършва от пленума на Висшия съдебен съвет.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 191, който става § 202. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 192, който става § 203: „§ 203. (1) Съдия, прокурор или следовател, който е атестиран по досегашния ред и участва в конкурс за повишаване в длъжност или преместване или за избор на административен ръководител, подлежи на извънредно атестиране, ако в конкурса участва кандидат, атестиран по новия ред. (2) До влизането в сила на наредбата по чл. 209б атестирането се провежда по досегашния ред. Заварените до влизането в сила на наредбата атестационни процедури се довършват по реда, по който са започнали. (3) Съдия, прокурор или следовател, назначен до влизането в сила на този Закон, не се атестира периодично след получаване по новия ред на две последователни положителни комплексни оценки по чл. 196, т. 3.“ По § 193 има направено предложение от народния представител Свилен Иванов, по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 193, който става § 204: „§ 204. (1) Съдиите, прокурорите или следователите, командировани до влизането в сила на този закон на незаети длъжности, продължават да изпълняват съответните длъжности до заемането им чрез конкурс. (2) В двумесечен срок от влизането в сила на този Закон се обявяват конкурси за незаетите длъжности по ал. 1, за заемането на които не са обявени конкурси до влизането му в сила.“ По § 194 има направено предложение от народния представител Свилен Иванов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 194, който става § 205: „§ 205. Неприключилите до влизането в сила на този Закон дисциплинарни производства по Глава шестнадесета, се разглеждат по досегашния ред.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 195, който е отразен на систематичното му място в § 205. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 196, който става § 206. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 197, който става § 207.

Господин Председател, моля, освен тези параграфи и гласувания, да подложите на гласуване възможността за преномерация на параграфите с оглед новоприети и неномерирани параграфи, за да може номерацията да следва съответно текстовете. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. По § 198 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 198 се правят следните изменения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Заварените главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет продължават да изпълняват функциите си до приключване на техния мандат.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 198, който става § 208. „§ 208. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон главният инспектор и инспекторите в Инспектората на министъра на правосъдието, назначени до влизането му в сила, се преназначават на трудов договор за неопределено време на длъжност „главен инспектор“, съответно „инспектор“.“

По § 199 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители – § 199 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 199 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 200, който става § 209: „§ 209. До 1 януари 2017 г. главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет утвърждава образците на декларациите по чл. 175а, ал. 1, както и образеца на сигнал по чл. 175л, ал. 5.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 201 и предлага да бъде отразен на систематичното място в § 226. Където е отразен, госпожо Председател.

По тази причина предлагам да се отхвърли.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 202, който става § 210: „§ 210. Неприключилите до 1 януари 2017 г. производства по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности по отношение на съдия, прокурор или следовател се довършват по досегашния ред.“ Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители – създава се § 202а. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 211: „§ 211. Стажант-юристите, постъпили на стаж до влизането в сила на наредбата по чл. 297а, провеждат стажа и полагат изпита за придобиване на юридическа правоспособност при досегашните условия и ред.“ По § 203 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 203, който става § 212: „§ 212. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се приемат или привеждат в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. (2) Методиките по чл. 28, ал. 2 и чл. 50, ал. 2 се приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. (3) До приемането на подзаконовите нормативни актове по ал. 1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите подзаконови нормативни актове доколкото не противоречат на този закон.“

По § 204 има предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 204, който става § 213: „§ 213. (1) В тригодишен срок от влизането в сила на този закон: 1. органите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1-5, при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на пленума на Висшия съдебен съвет; 2. органите на съдебната власт съхраняват документите, подадени до тях на хартиен носител, по ред, определен от пленума на Висшия съдебен съвет; 3. органите на съдебната власт може да извършват удостоверителни изявления при спазване на разпоредбите на закона, да издават актове и да извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, когато пленумът на Висшия съдебен съвет е определил с решение кои от тях може да се извършват по този начин и е установил, че е осигурена технологична възможност за извършването им; 4. органите на съдебната власт може да поддържат интернет страници, чрез които осигуряват възможност за извършване на процесуални действия и на удостоверителни изявления в електронна форма; действията, предвидени в чл. 360в, ал. 2, т. 1-3, може да се извършват чрез единния портал за електронно правосъдие след решение на пленума на Висшия съдебен съвет, ако е осигурена съответната функционална възможност; 5. пленумът на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието може да осигурят обмен за един или за различни административни органи, лица, осъществяващи публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, като определят началния момент на предоставянето на обмена със свои съгласувани решения; 6. пленумът на Висшия съдебен съвет, след съгласуване с министъра на правосъдието, разработва единна централизирана информационна система за съдилищата.“ (2) Единната централизирана информационна система за прокуратурата се привежда в съответствие с този Закон в тригодишен срок от влизането му в сила. След изтичането на този срок органите на досъдебното производство са длъжни да използват тази система за извършването на процесуални действия в електронна форма и за извършване на удостоверителни изявления. (3) В тригодишен срок от влизането в сила на този закон справки за адресната регистрация може да се правят от органите на съдебната власт по досегашния ред.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 205, който става § 214: „§ 214. (1) До разработването и пускането в експлоатация на единната централизирана информационна система за съдилищата поддържането на регистъра на актовете на съдилищата се осигурява от пленума на Висшия съдебен съвет. (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон пленумът на Висшия съдебен съвет определя актовете по чл. 360о, ал. 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 206, който става § 215: „§ 215. (1) Всички дела, образувани на хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон, се приключват по досегашния ред. По тях не може да се извършват процесуални действия в електронна форма от страните. (2) При наличие на решения на пленума на Висшия съдебен съвет по…“ Тук, госпожо Председател, е посочен § 204, който трябва да стане с актуалната номерация 216. „…§ 204, ал. 1, т. 1 и 3 органът на съдебната власт води само електронни дела. (3) Когато в тригодишен срок от влизането в сила на този закон орган на съдебната власт е снел електронен образ на висящи или приключени дела, съответният орган може да предоставя достъп до тях само за справочни цели.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 207, който става § 216.

Предложение от народния представител Петър Славов: „В § 208, т. 2 б. „б“ по отношение на чл. 213 НПК се изменя така: досегашният текст се заменя с думите: „Алинея 2 се изменя така: „(2) Жалбоподател по предходната алинея може да обжалва постановлението на прокурора от по-горестоящата прокуратура пред компетентния съд, когато то потвърждава отказа за образуване на досъдебно производство. Определението на съда е окончателно.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Делчев и група народни представители: „В § 208, т. 1 в новата ал. 3 думата „служебно“ се заличава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 208, който става § 217: „§ 217. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 46, ал. 3 изречение първо се изменя така: „Прокурор от по-горестоящата прокуратура може служебно писмено да отмени или измени постановление на прокурор от по-ниската по степен прокуратура, което не е било разгледано по съдебен ред.“ 2. В чл. 213: а) в ал. 1 се създава изречение второ: „Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура.“; б) алинея 2 се отменя.“

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Министър! На финала сме, но ще Ви помоля за малко внимание по този важен текст. Както виждате, изменяме наказателно-процесуалния кодекс и предложението, което съм направил, вече частично го коментирахме онзи ден, обсъждайки доклада на прокуратурата. Тогава и колеги от Патриотичния фронт поставиха този проблем. Обърнах внимание, че съм внесъл подобно предложение и очаквам и от тях подкрепа. Надявам се и от други колеги. Колеги, става дума за тези така важни случаи, при които прокурор откаже да образува досъдебно производство. В момента единствената възможност на пострадалото лице е да го оспорва пред горестоящия прокурор. За съжаление няма възможност за съдебен контрол, а ми се струва, че в случая това е изключително важно и трябва да дадем такава възможност. Всеки това е и моето предложение наистина да има възможност и за съдебен контрол, когато подобно лице жалбоподател веднъж вече е оспорил пред горестояща прокуратура, тя е потвърдила въпросния отказ да се образува досъдебно производство и тогава същото лице жалбоподател да може да отнесе въпросът и до съд. Единственият аргумент, който чух на практика донякъде против това мое предложение, е че някои колеги се опасявали да не задръстят съдилищата. Но, съгласете се, колеги, това не може да е аргумент когато става наистина дума за справедливост, когато става дума, помислете и в контекста на този казус от последните дни с детенцето как се било ударило в джип и подобни глупости. Наистина трябва да има съдебен контрол за подобни неща, за да не стигаме до подобни абсурди. Така че има много други добри неща, които можем да направим, за да облекчим работата на съдилищата и да ускорим съдопроизводството, но нека да не лишаваме българските граждани от възможност наистина да търсят правосъдие в съд, където му е мястото. Госпожо Председател, при условие на евентуалност, ако бъде подкрепено моето предложение, ще Ви моля да подложите след това на гласуване и то да намери систематично място в т. 2 по § 217, както е по доклада на Комисията, буква „б“. То фактически трябва да бъде вместено там и не ал. 2 да се отменя, а да се измени така и по начина, по който съм го написал, да бъде вместено там. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, искам процедура по прегласуване, тъй като имам чувството, че имаше колеги, които не успяха да гласуват, но…

Освен това мисля, че доста от колегите от ГЕРБ като че ли не разбраха, че този текст всъщност е текстът, който създава възможност за справедливост изначално.

Хайде да не се обиждаме!

А именно контрол върху отказа от образуване на досъдебни производства от страна на прокуратурата и досъдебен контрол. Тоест Вие днес гласувате, уважаеми колеги, понятието „справедливост“ да бъде зачеркнато с дебел кръст. Ако това е Вашата цел, наистина не го подкрепяйте, но е важно да се знае, че този текст наистина е важен и е добре да бъде подкрепен.

Ако не желаете, отговорността е Ваша. Гласували 76 народни представители: за 16, против 34, въздържали се 26. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване предложението на господин Делчев и група народни представители. Комисията не го подкрепя. Гласували 90 народни представители: за 10, против 33, въздържали се 47. Предложението не е прието. Подлагам на гласуване § 217 за промени в НПК в редакцията на Комисията. Гласували 95 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 2. Предложението е прието.

Параграф 209. Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители – § 209 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 209, който става § 218: „§ 218. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 69, ал. 2 думите „следователите и младши следователите“, както и думите „или като следователи или младши следователи“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 210, който става § 219. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 211, който става § 220. Параграф 212. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по чл. 80, ал, 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 212, който става § 221: „§ 221. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. …) в чл. 39 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 8 след думите „Висшия съдебен съвет” се поставя запетая и се добавя „главния инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет”. 2. В ал. 3 се създава т. 5: „5. за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет – при осъществяване на техните правомощия.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 213, който става § 222. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 214, който става § 223. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по чл. 80, ал, 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи 224 и 225: „§ 224. В Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 3 т. 5 и 20 се отменят. 2. В чл. 25, ал. 2: а) в т. 1 думите „членовете на Висшия съдебен съвет, включително председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор“ се заменят с „изборните членове на Висшия съдебен съвет“; б) точка 4 се отменя. § 225. В Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 2, ал. 1 т. 5 и 6 се отменят.“

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, наистина ще бъда кратка. Искам да Ви благодаря за това, че подкрепихте съдебната реформа във вчерашния и в днешния ден, защото с приемането на това изменение на Закона за съдебната власт ние слагаме начало на дълбоки промени в съдебната реформа. Досега са извършвани десетки промени в този Закон, но те винаги са били частични, не с цялостна визия и неслучайно 25 години по-късно ние отново сме пред такова съществено изменение. Новият Закон отговаря на искането на българското общество за справедлива съдебна система. Днешната и вчерашната Ви подкрепа от почти всички парламентарни групи и широкото съгласие, което беше постигнато, ми дава увереност, че съдебната реформа ще бъде доведена докрай. Искам да Ви благодаря още веднъж за това. Благодаря преди всичко, разбира се, на …

…на депутатите от Правна комисия, защото там имахме четири съдебни заседания, продължаващи много часове.

Не „съдебни“.

Благодаря на Политическа партия ГЕРБ, от която почти всички са в залата, на реформаторите, които също бяха…

Не са в залата.

…от време на време са в залата. (Смях.)

Благодаря на тези, които са в залата. Благодаря на всички, защото от всички парламентарни групи Законът беше подкрепен, с малки изключения в него. Аз съм убедена, че днешните изменения са пряко свързани с качеството на правосъдието, защото няма качествено правосъдие без качествени магистрати. Фокусирахме се върху малка част от Законопроекта, но с него се дава възможност за влизане преди всичко в съдебната система, надявам се, на най-качествените завършили „Право“ млади хора и на кариерен ръст на тези, които постановяват по съвест, работят качествено и се водят само от съвестта си и от закона. Благодаря още веднъж на всички парламентарни групи и най-вече на тези, които са в залата. Благодаря Ви, госпожо Председател. (Ръкопляскания от ГЕРБ, РБ.)

Комисията предлага да се създаде § 226: „§ 226. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи: тук е посочен § 85, който трябва да се замени с § 86; посочен е § 125, който трябва да се замени с § 126; трябва да се добави § 202; посоченият § 224 трябва да се замени с § 227 и посоченият § 225 трябва да се замени с § 228, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.; 2. параграф 194 относно чл. 360о–360т, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“; 3. параграф 194 относно чл. 360в, ал. 2, чл. 360ж, чл. 360з, ал. 1 и чл. 360м, които влизат в сила три години след обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Да, колегите подкрепиха възможността „Финални текстове“ да съгласуват всички препратки и номерацията. Колеги, искам да Ви благодаря.