ЕМИЛ ДИМИТРОВ (ПФ)1379 думи
Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Първо, искам да заявя, че ние ще подкрепим – надявам се, да не сме само тези шест, седем човека, да дойдат и другите, но като цяло ние подкрепяме кандидатурата.
Не мога да се похваля, че съм защитавал Менда Стоянова от освобождаване или пък, че съм я назначавал, не мога да се похваля със същото и за госпожа Карина Караиванова.
Ще кажа няколко думи. Първо, по процедурата. Факт е, че беше прибързано. И дотук! Кандидатът си заслужава. Най-малкото, защото ако сме имали други, да ги бяхме номинирали. И аз съм могъл да номинирам, но не намерих човек. Тя ли трябва да ми е виновна за това?! Не, не са посмели, не са решили, сега тя трябва да се чувства виновна за всички останали.
По отношение на Комисията – аз бях на тази Комисия, все пак съм заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси. Много се извинявам, обаче тя беше преди извънредното заседание, което беше тук, в тази сграда, на горния етаж. Всеки, който би пожелал, би могъл да дойде – дойде бизнесът, дойдоха неправителствени организации, дойдоха медии, дойдоха представители от други комисии, които задаваха въпроси. Всеки, който би могъл да пише, но е твърде зает да дойде на тази Комисия, би могъл да напише въпросите, които го касаят и да ги даде на колегата си. Никой не беше пренебрегнат по време на Комисията да зададе въпроси, каквито намери за добре.
Какви бяха въпросите? Първо, досегашната Комисия си е направила нова сграда или е отремонтирала старата и се е преместила в нея, се е нанесла, какво ще се направи със сградата? Това е един много оригинален въпрос. Новият председател на Комисията, ако бъде избран, ще излезе ли на палатка? Ако приемем, че тя желае да живее на палатка, дали трябва и Комисията да работи при тези условия? Ако ние сме против една институция да работи при нормални условия, защо тогава гласуваме парламент и наред пари, за да се строи нашата сграда долу? За нас нова сграда може и добри, и нормални условия, но за Комисията за финансов надзор не можело, защото така ни се струвало, или трябва да нападнем някой от предшестващите председатели?
Другото беше дали да се направи оценка и ревизия на Комисията за финансов надзор. Извинявам се, всеки един от председателите – и господин Чобанов, и господин Мавродиев, надявам се, и следващият, ще има своя дял, своя принос в изграждането на институцията, в отстояването на дадени правомощия, в постигането на определени успехи или загуби.
Чобанов имал определени ангажименти и желание да свърши работа, но не е могъл – не му е било времето, не е бил той човекът, не е имал парламентарната подкрепа... Сигурен съм, че и Мавродиев е искал да постигне много други задачи, но не е успял – в някои е успял, в някои не. Това е с всеки един от нас. Всеки е извървял своя път.
Ако аз съм следващият председател на Комисията и реша, че господин Чобанов е работил много зле, приемете, че съм целенасочен към него – нарочно слизам с един назад, не за току-що действащия, мога ли да променя, да върна времето назад, да кажа: „Чобанов за това не беше прав, затова ще го променя.“ Няма как! То е минало. Дори да харесвам, или да не харесвам неговата работа – тя е минала, има своето място. Мога да подобря работата отсега занапред, но как да се ангажирам с неща в миналото, при положение че не мога да им въздействам?
Добре, не харесвам работата на Чобанов – и какво от това? Напротив, въз основа на опита, който е постигнат през всичките години, преимуществото е, че сега управляващата партия, на която народът е дал много гласове и тя може да избере този председател, подкрепя тази кандидатура, и ако на нея се наложи – било през Бюджетната комисия, било през другите, да предложи законодателна инициатива, тя би се случила тази инициатива и би подпомогнала дейността.
Аз съм убеден, че ако питате предишните председатели на тази Комисия, те ще Ви кажат, че е много по-добре да имаш и парламентарна подкрепа за своите намерения, отколкото да нямаш никаква и че парцелирането не винаги е добре. Ще Ви дам случай – в момента въпросът, който се задава на един все още неизбран председател, е: „Кои ще ти бъдат заместниците, за да знам дали да гласувам за теб?“
Много важен въпрос е, но съгласете се, имаше едно такова парцелиране в БНБ, и то точно във връзка с КТБ го казвам, защото сега нали се опитваме да закачим Мавродиев за КТБ, за БНБ – за всичко. Там имаше парцелиране и се оказа, че за целия банков надзор отговарял само един човек – другите се скриха и станаха в момента шефове. Ако парцелирането го наложим на всяка цена да бъде в Комисията за финансов надзор, не рискуваме ли да ни се повтори второ КТБ? Залитането в едната посока и в другата е различно. При едното имаме колективна отговорност, но имаме и председател, който носи цялата. При другото имаме преразпределение на приоритетите, но и възможност някои неблагоприятни явления да се укрият. Като цяло обаче сега да й поставяш тези условия, си звучи като: „Абе, кажи ми дали ще избереш моя човек за твой заместник-председател, за да знам дали да гласувам за теб?“ Малко не звучи добре.
По отношение на неправителствените организации – извинявам се, но тук госпожа Менда Стоянова допусна голяма грешка. Хубаво е да докараш две-три неправителствени организации, които да кажат: „Ние много я харесваме, даже сме й направили психопортрет, профайлър и не знам какво си“. Сега, че някоя неправителствена организация трябва да си отчете бюджета как е създала профайлър или някакъв вид достоен за показване пред медиите за кандидатката, е погрешно. Ние имаме 40 000 неправителствени организации. Защо само една се съгласи? Ако една е „за“, другите като не са се съгласили, „против“ ли са? Да изброим ли тези, които не са направили такъв портрет?
Нямаше нужда да намесваме неправителствени организации, да ги легитимираме, точно на определени медии да им се споменават имената и да им правим реклама по националната телевизия и по интернет, без да има нужда. Да, имат право да я харесват, имат право и да не я харесват. Това, че три я харесват, не означава, че други 3000 не я харесват и няма нужда да ги броим и да ги мерим.
Фактът, че тя е единственият кандидат, ако има само един за президент – какво? Няма да си изберем президент ли? Ами да се бяха кандидатирали и други, примерно – не намериха сили, не намериха смелост, не са решили, не са се кандидатирали. Аз имах възможност, но никой не се е обърнал към мен.
Аз смятам, че тази предложена кандидатура трябва да бъде избрана, ние я изслушахме. Много забавно би било да кажа: „От всички кандидати тя се представи най-добре“, само че другите ги нямаше.
Тя трябва да поеме своя кръст, след като е дала съгласието, след като е набрала смелост да се яви, другите не набраха дори и това. Нека да бъде предложено на гласуване, да бъде прекратена тази безкрайна процедура, а всички, които не са могли да зададат въпроси, да се сърдят на себе си, а не на Менда Стоянова и на Комисията, която беше тук, в тази сграда, непосредствено преди започването на извънредното заседание и всеки би могъл, та дори и по делегация, да зададе своите въпроси.
Смятам, че тя отговаря на необходимите достатъчни условия да започне тази дейност. Смятам, че не трябва да я натоварваме със свръхочаквания и трябва да гледаме какво ще направи тя отсега напред, не да се ровим в миналото, което трябва да се помни и знае, но в никакъв случай не трябва да бъде пречка за нейното кариерно израстване и нейното бъдеще.
В едно нещо съм съгласен с господин Кадиев – на нас парите ни във втория осигурителен стълб стоят там, в тези пенсионно осигурителни дружества. Всички сме заинтересовани, когато дойде време да се пенсионираме, освен частта от НОИ, да вземем и нашите пари в пълен размер, които се намират там.
Аз искрено й желая успех и имам личен интерес тя да се справи и да работи добре, за да мога, когато дойде време, живот и здраве, ако доживея да си взема пенсията, това важи за всички от нас.
Моля да подложим на гласуване, да прекъснем тази процедура и да преминем към основните си занимания, които са изключително важни. Благодаря Ви.