АТАНАС ЗАФИРОВ (БСП ЛБ)1525 думи
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа директори на специални служби! Днес е 1 септември. Изтекли са две трети от годината, а ние дебатираме и ще приемем документ, който си поставя за цел „на базата на оценка и изводи за състоянието на средата за сигурност и секторните политики, да очертае очаквания и перспективи за 2016 г.“. Логичен е въпросът: кому е нужен този документ в края на годината, за която би трябвало да послужи? И ако все пак се намерят някои ентусиасти от обществото, защото пак ще цитирам, в Доклада Министерският съвет информира обществото за рисковете и заплахите, резултатите от провежданата политика в областта на сигурността, та ако се намерят такива ентусиасти, които да се опитат да го прочетат, аз тук не говоря за експертите, защото за експертите няма нищо непознато в този доклад, но мога да се обзаложа, че това така наречено „общество“ ще се откаже още като види обема на доклада.
Видно е, че този материал е с обем, много надхвърлящ самата Стратегия за национална сигурност. В него е заложена значителна степен на аналитични и дори бих казал доктринални разработки, които го правят на моменти труден за четене и тежък за възприемане, а най-вероятно и частично не съвсем достъпен за широката аудитория, за която би трябвало да е предназначен.
Анализът на рисковете и заплахите, и то за период до 2020 г., е направен и пред Стратегията – едва ли е необходимо до такава степен да се разширява и да се развива. Би следвало да се прецизира и да се посочи кои са основните рискове за националната ни сигурност – главно тези, които са се появили през 2015 г., и на тях да се обърне внимание. Тук едва ли би следвало да има противоречие и друго мнение, че преобладаващо това са тежките симптоми на кризата, независимо дали тя може да се отчете като финансова, като икономическа, като рецесия, като депресия, дали е глобална, или регионална, и най-вече нейното отражение върху обществото, отделния човек и държавата. Вместо това, в Доклада националната сигурност се разглежда предимно през призмата на външната политика, външните отношения, където Русия директно или индиректно е посочена като една от основните заплахи за националната сигурност на България.
За съжаление, колеги, четейки този документ, в някаква степен се връщаме във времената на Студената война, в биполярното блоково противопоставяне. Главен акцент се поставя върху хибридната война. С тази хибридна война имам чувството, че някои чиновници в Министерския съвет биха могли вече да защитят и дисертации. Само че, за съжаление, хибридната война е като извънземните – всички знаят, че ги има, ама никой не ги е виждал.
На следващо място, Докладът би имал повече достойнства, ако беше поне малко по-реалистичен, и най-вече по-критичен. Видимо слабо са засегнати някои жизненоважни въпроси и причините за тях – ръстът на безработицата, намаляването на инвестициите в икономиката. Последното, непрестижно място в редица класации, като например по ниво на доходи на населението, маргинализирането на значителни групи социални прослойки на нашето общество и така нататък. Не са достатъчно задълбочени и анализите за проблемите в образованието, донякъде в здравеопазването, особено тревожните симптоми на демографската криза и така нататък.
Докладът на пръв поглед подвежда с една обстоятелствена псевдоаналитичност. В действителност има плъзгане по проблемите на националната сигурност и затрупването ни със законови и подзаконови нормативни документи, особено в раздела за конкретните политики, които би трябвало според авторите да се случват. С това явно се изчерпват усилията на правителството. Само че тези неща не се случват. За съжаление, свидетели сме как остават просто на хартия.
Трябва да се обърне по-сериозно внимание на идентифицирането и посочването на рисковете и заплахите, защото това е практичният и полезен подход – така може да се изгради база, на която да се надгражда. Самата Стратегия отчете нови реалности и нова среда за сигурност, наред с класическите опори на националната сигурност – армия, полиция, специални служби. На преден план, особено в настоящата кризисна ситуация, излезе животът на хората – тяхната сигурност, която включва правото им на достоен живот, на достъпно и качествено образование, на работа и достойни доходи, на сигурна и здравословна среда на живот, на правото да се чувстват достойни хора в демократична държава.
За да не бъде Докладът универсален, тоест с малки промени той да е актуален, и предишната, и следващата, и тази година трябва да е по-близък до отделния човек, до неговите проблеми, които събрани в съвкупност определят дневния ред на обществото. Тук, разбира се, трябва да се държи сметка и да се прилага държавен стратегически подход при дългосрочното подреждане на приоритетите.
Потвърждение на това разсъждение се съдържа и в самата Стратегия за национална сигурност – в точка 19, в която на първо място сред жизненоважните интереси са посочени, цитирам: „гарантиране на правата, свободите, сигурността и благосъстоянието на гражданина, обществото и държавата“.
Не на последно място по значение е набелязването на специфичните рискове и заплахи през следващата година, тоест това, по което тя ще се различава от сегашната, от отчетната.
Сега ще се спра на няколко аспекта, които засегнах и в Комисията по отбрана. Те касаят две от основните насоки за действие в политиката за национална сигурност, а именно противодействието на организираната престъпност и развитието и модернизацията на Въоръжените сили. По първата, по обясними причини и липса на време, ще цитирам само едно изречение от Доклада. Слушайте внимателно: „Общата престъпност намалява, като се увеличава разкриваемостта“.
Колеги от управляващата коалиция, отидете с това твърдение в който и да е български град или село и Ви гарантирам, че ще бъдете жестоко осмивани и прогонени. Държава, където битовата престъпност придоби пандемичен характер – стрелбите и убийствата по улиците са ежедневие, корупцията и злоупотребите с публични финанси задминаха страните от третия свят… (Оживление и реплики от ГЕРБ.)
То е казано и в Доклада. Защо реагирате така?
Тази констатация, колеги, не е просто невярна. Тя е цинична и обидно грозна.
По отношение на отбраната. Докладът по същество не анализира и не дава представа за институционалната и ведомствена политика в този сектор. Нещата са сведени до едно представяне на извършените действия от Министерството на отбраната в период от една година, като разходване на ресурси, а политиката е развита като клишета, и по-скоро като някаква теория във вариант за лекция пред някаква аудитория или пред слушатели. Формулировките и отчетите за политиката в областта на отбраната и Въоръжените сили не дават ясна представа за целесъобразност и насоченост на извършваните дейности. Развитите тези, като управленски виждания и приоритети в отбранителната политика, са представени като ново начало под девиза „Всичко започва от нас – досега нищо не е правено“.
Представените като приоритет промени в Закона за отбраната и въоръжените сили доказват, и това сме го казвали много пъти, и сме го доказвали, по-скоро един стремеж да се партизира политиката в областта на отбраната, а не да бъде условие за въвеждане на управленски подходи на отбранителните процеси.
Изпълнението на бюджетните програми на основата на Интегрираната система за управление на ресурсите за отбрана по четирите основни политики е утвърдила се практика, а не е откритие на сегашното ръководство на Министерството на отбраната. Развитието на способностите е по-скоро теоретична разработка, а не аналитични формулировки какво и доколко е постигнато. Анализът на развитието на способностите акцентира на изпълнението на така наречените „цели на силите“, изразяващи се в поетите ангажименти към НАТО, а не следва логиката на комплексния подход.
Ограничаването на разходите за бойна подготовка на видовете Въоръжени сили – един от основните показатели за формиране на способностите, говори за несъстоятелност на политиката и подхода. Независимо че се клишира прозрачност, липсва ясен и открит анализ как са разходвани бюджетните средства във видовете Въоръжени сили и какви способности са развити на базата на тези разходвани средства.
Не се отчита необходимостта от баланс между потребности с оглед на способностите и новите тенденции в развитието на технологиите и на въоръженията при модернизацията на Въоръжените сили.
Извършеният анализ на проектите за модернизация на Българската армия не дава представа за приоритетност в реализирането и необходимост за финансиране с оглед постигането на способности за изпълнение на приоритетни задачи. Анализът е чисто технически сбор от цифри и пак повтаря тезата, че предишното управление е виновно за всичко.
В Доклада статистически са дадени данни за участието на Въоръжените сили в различни операции, без необходимите изводи, задачи и поуки от това.
В заключение можем да кажем, че формулираните приоритети за 2016 г. са клиширани намерения, които не отразяват един реалистичен подход за реализиране на активна политика, основаваща се на национална идентичност, съчетана с позитивните реалности на членството на страната в НАТО и Европейския съюз. Няма ясна рамка за развитие на комплексните способности, адекватни на рисковете и заплахите с приоритет на сили и средства по заявени вече ангажименти. Няма баланс между потребности и ресурси по продължаване модернизацията на Българската армия и формирането на активна политика по приоритети в областта на модернизацията и отбранителната аквизиция, като гарант за нужния ефект в строителството на Въоръжените сили.
Утвърждаването на нов модел за управление на отбраната също липсва, като въпросът е сведен до подчинение на военно-професионалния капацитет на политическото ръководство. Политиката за формиране на условия за духовен напредък, развитие на култура, образование и социален стандарт, тоест повишаването на качеството на живот на военнослужещите и мотивацията за работа в националната институция, каквато е армията, също липсва.
Всичко това, уважаеми колеги, ни дава основание да не подкрепим Доклада в този му вид. Благодаря Ви за вниманието.