МЕТОДИ АНДРЕЕВ (ГЕРБ)1393 думи
Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера не мислех да се изказвам, тъй като достатъчно ясно със Законопроекта, който сме предложили с моите колеги, сме дали информация за нашето мнение по този въпрос. Но както винаги, когато става дума за този въпрос, в тази пленарна зала бяха изказани много неистини, манипулации, създават се внушения, че едва ли не това, което ние правим, е антидържавно, антинационално, застрашава националната сигурност, и поради тази причина реших да направя днешното изказване.
Тук не става въпрос да съчиняваме, или да си измисляме факти и обстоятелства. Вече сме 26 години след онзи знаменателен ден, когато Българската комунистическа партия си направи вътрешен партиен преврат и в България се отпушиха демократичните процеси. Вече има достатъчно много архивни, исторически свидетелства каква е била всъщност системата за сигурност на Народна Република България и въобще имало ли е национална значимост и национално самочувствие у хората, които са били част от тази система.
Това е много сериозен исторически въпрос и аз смятам, че достатъчно много историци от едната и от другата страна, със сериозни разработки, дадоха отговор на този въпрос.
Конкретно за предложените от опозицията законопроекти. Въпросът на БСП. Забележете, БСП се прави на партия, която съзнава, че този процес не може да бъде прекъснат. Това е много важен момент в това, което те показват в момента като политическо поведение. Те не искат отмяната на Закона. Те искат изваждането на жилото на закона, а именно Законът да продължи да действа, под друга форма, по-мека форма, но обществеността да не може да научава всъщност какви са хората, за които се правят проверки. В техния Закон ясно е написано, че проверката се съобщава на този, който я е поръчал – институцията, или партията, или правителствената организация, и се съобщава и на този, за който се отнася. И на никой друг! Тоест пито – платено. Все пак опитът на БСП да не отхвърля изцяло този процес е достоен за уважение и за похвала.
Ще припомня обаче една изключителна мисъл на Чудомир. Той казва: „Разкаянието, покаянието на лицемерите е също така лицемерие“.
Уважаеми господа от БСП, ако Вие действително осъзнавате, че този процес не може да бъде спрян, не правете опити да го обезсмислите. Защото действително разкаяние на лицемери е продължаващо лицемерие.
Иначе казано според мен това, което дава БСП като сигнал, е, че тя страда от диагнозата – лекарите ще я разберат – „хронично дисоциативно разстройство на идентичността“. Това е точното определение: „хронично дисоциативно разстройство на идентичността“. То се характеризира с наличието на две идентичности, независими една от друга.
От една страна, БСП се показва като демократична партия на прехода, която съзнава необходимостта този процес да бъде продължен, от друга страна, обаче – другата идентичност, тази, която се корени в миналото й, от която тя не успя и не намери сили да се откъсне, и я тика към това минало, и се стреми да обезсмисли целия този процес.
Ненапразно Шопенхауер казва много интересна мисъл: всяка истина има три нива на развитие. Първото е осмиването. Така беше, когато ние правихме Закона – далечната 1998 – 1999 г. Тогава ни осмиваха, правеха ни за две пари по медиите. След това започна яростната съпротива, когато Законът започна да действа. Това е втората фаза от историята на една истина.
Яростната съпротива съвпадна с управлението на Симеон Сакскобургготски. Тогава беше изпълнена заръката на задкулисието – комисията беше ударена и закрит законът.
Мина време. Тези, които закриха закона, които отмениха закона, съдбата ги наказа. Унизи ги! Политически ги унизи! Всички те, вкупом – БСП, НДСВ и ДПС, се наложи да приемат нов закон, който, забележете, беше много по-радикален от този, който ние приехме в Тридесет и осмото народно събрание. Ето това е времето, когато те приеха третата фаза на истината – че тя е обективна и не може да бъде отменена. Това е точно класически Шопенхауер. Това е политическият Шопенхауер, който ние видяхме в България.
И тези хора в момента, вместо да се засрамят, вместо да наведат глава, продължават в условия на дясноцентристко управление неистово да настояват на своята позиция. Тази позиция обаче, трябва да бъде казано, че благодарение на това, че в два мандата ГЕРБ, като член на Европейката народна партия, не промени и не отмени своята принципна политика по този въпрос.
И сега, като част от парламентарната група на ГЕРБ, разчитайки, разбира се, и на другите – Реформаторския блок, които също имат голям принос за създаването на този Закон – някои от тях, не всичките. Някои от тях имат принос и за закриването на този Закон. (Реплики.) Да, и патриотите каня.
Смятам, че днес ние трябва да покажем, че България не е тази България, за която си мисли лявата част на залата. България е безвъзвратна част от Европа, верен и точен съюзник на НАТО.
Сега ще пристъпя към конкретните неща, свързани с това законодателство.
Вчера беше направено внушение, че, видите ли, членовете или хората, обвързани с бившите тоталитарни служби, били хора, които са работили за националния интерес, и за България.
Няма да говоря празни приказки. Ще спомена няколко документа, подчертавам, документи, които всеки един от Вас при добро желание може да прочете и в оригинал. Ще стане ясно, че всъщност това не е процес, започнал случайно, това не са приказки на Методи Андреев, Антон Тодоров или на някой друг, който говори против тази система. Това са обективни исторически реалности.
Всичко започва на 4 декември 1963 г. Тогава на пленум на БКП се обсъжда първа точка, забележете, какво е обсъждано. Обсъждане на въпроси за по-нататъшното най-тясно сближаване и перспектива за сливане на НР България със Съветския съюз – 4 декември 1963 г.!
Следваща стъпка – месец февруари 1964 г. Делегация, водена от тогавашните другари Тодор Живков, Станко Тодоров, Иван Михайлов, заминават в Москва при тогавашния генерален секретар Хрушчов и официално предлагат решението от този пленум да бъде прието. Забележете, какво казва Хрушчов – това всичко е документирано, има стенограми, има исторически свидетелства. Хрушчов казва, „че е приятно изненадан и впечатлен“. Думите му са: „Засега не Ви съветвам, защото Плановият комитет на Съветския съюз ще Ви приравни по потребление с потреблението в Съветския съюз“. Тоест той им казва: „Другари, не идвайте при нас, защото ние сме с по-ниско потребление Вие ще станете част от нашата държава“.
Казва им и следното. Чуйте сега какво им казва Хрушчов: „По-важно е обаче сливането да започне чрез сливане на службите на КГБ и ДС“. И нарежда на тогавашния шеф на КГБ Андропов: да се разработи конкретен план за интеграция на база на пълно подчинение на ДС на КГБ на Съветския съюз.
Забележете, какво докладва другарят Тодор Живков години по-късно, когато Андропов идва в България. Ето тук, Министерство на вътрешните работи, „лично“, „строго секретно“ и така нататък, Информация № 724 относно състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с другаря Юрий Андропов.
Вижте, какво казва: „другарят Тодор Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Другарят Живков увери другаря Андропов, че Държавна сигурност на Народна република България – чуйте добре – Държавна сигурност на Народна република България е филиал на КГБ на Съветския съюз“. (Възгласи: „Браво!“, реплики.) Точно така! Точно така. Междувременно малко по-късно Димитър Стоянов признава, че българската ДС е органична част от КГБ на Съветския съюз.
Толкова за независимостта на българските специални служби по време на комунизма от „империята на злото“, както я нарича великият Рейгън.
Твърдя, че българските специални служби са били колониални по характер и не български по същност, като трансмисията между митрополията и колонията е била тогавашната комунистическа номенклатура.
След това ще Ви запозная и с някои критерии как са били подбирани великите разузнавачи. Обръщам се към моите приятели патриоти. Знам, че по този въпрос те имат свое собствено мнение, което аз дълбоко уважавам.
Ще Ви прочета обаче архивна единица, фонд № 23, опис 01288, архивна единица 760. (Реплики и възгласи, оживление.)
Забележете, в най-сериозното разузнаване, то и сега е такова – Военното разузнаване, какви са били критериите. Повече нищо няма да кажа! Ще кажа какви са били критериите съгласно този, бил навремето, секретен документ. Критериите, чета дословно, какви са онези предварителни лични качества, които ние трябва да имаме предвид при подбора на кандидатите. Това е във връзка с една докладна до тогавашния генерал-полковник Зикулов.
Слушайте сега много внимателно какви са критериите, по които са били подбирани великите разузнавачи на комунистическата държава. (Оживление.)
Първо, социален произход и идейно-политическа убеденост. Първо! Социален произход и идейна политическа убеденост! Забележете, какво включва това: от какво семейство произхожда кандидатът, в каква среда е израснал и се е възпитавал…