8 септември 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Параграф 3 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „Параграф 3 да се измени така: „§ 3. В чл. 6, ал. 1 накрая се добавя „и с обявяването му в регистъра, воден от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Параграф 4 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 4 относно чл. 7: 1. В ал. 4 след думата „вписано“ да се добави „и обявено“. 2. В ал. 5 след думата „Вписаното“ да се добави „и обявено“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Велизар Енчев: „В § 4. В чл. 7 се създава нова алинея 6: „(6) Към името на юридическо лице с нестопанска цел, когато същото е представителство или клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, се добавя името „чуждестранен агент“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 7 ал. 4 и 5 се изменят така: „(4) След като юридическо лице с нестопанска цел е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, не може друго юридическо лице с нестопанска цел да бъде вписано със същото наименование. (5) Вписаното в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, юридическо лице с нестопанска цел може да предяви иск срещу всяко друго юридическо лице с нестопанска цел, приело по-късно наименование, съвпадащо с неговото, за преустановяване на използването му, както и иск за обезщетение за настъпилите от това вреди.“

Да повторя моето предложение още веднъж: „Към името на юридическо лице с нестопанска цел, когато същото е представителство или клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, се добавя името „чуждестранен агент“. Уважаеми колеги, време е от тази трибуна да се каже една еретична истина, че в нашата страна чужди неправителствени организации създават партии, влияят на българските медии и по същество определят изхода от парламентарни, президентски и всякакви други избори, а и подкрепят управляващата партия, която и да е тя. Затова предлагам да се приеме наредба за регистриране на чуждестранни агенти, която по своята същност е копие на Наредбата за регистриране на чужди агенти в Съединените американски щати. Тя е в сила от 1938 г. и съдържа дефиниция и начина за функциониране на тези неправителствени организации, които се финансират от чужбина, и по същество създават обществено мнение в полза на чужди правителства. В България не е никаква тайна – има редица чужди НПО-та, които взимат пари, за да прокарват чужди интереси и да влияят на обществените нагласи, ползвайки за тази цел български граждани, които са много добре заплатени. Тези хора, дори те не крият, се финансират от чужбина, за да формират обществено мнение в полза на тези чужди организации, а щом страната е чужда, тя е с различни интереси от нашата. С въвеждането на американската практика, ако Вие приемете това мое предложение, тези неправителствени организации ще се регистрират законно като агенти на чужда държава. Не вярвам Вие от дясната и средната част на залата да имате нещо против американския модел за чуждите агенти. Американската наредба може да бъде пренесена в България, тъй като няма да има колизия с нашето законодателство. И за да бъда конкретен, в оставащото ми време ще дам конкретни факти, за да Ви убедя, най-вече лявата част на залата, която едва ли се нуждае от убеждаване, тъй като предполагам, че и те мислят като мен, кои са фондациите, неправителствените организации, които влияят пряко на политическия процес в България. Фондация „Ханс Зайдел“ и Фондация „Фридрих Науман“ са двете фондации, които пряко, не казвам косвено, директно подкрепят управляващата партия ГЕРБ (шум и реплики) и участваха в нейното създаване. Също така те участваха и са най-големите спонсори на „България на гражданите“ на госпожа Меглена Кунева. Тази Фондация беше спонсор на българското Министерство на вътрешните работи през 2011 г. и по този повод искам да припомня нещо много важно, тъй като става дума за един недопустим конфликт на интереси – ГЕРБ тогава инициираха отличаването на президента на „Ханс Зайдел“ с Отличие за доблест и заслуги – І степен, което беше лично връчено на господина от господин Цветан Цветанов в качеството му на вътрешен министър. Това не е ли конфликт на интереси? Не трябва ли, ако искаме да приложим американския модел, да наречем тези две германски фондации „чужди агенти“? Няма нищо лошо в това! В този смисъл, уважаеми колеги....

Той кандидат- президент ли е?

Чувам реплика, че моето изказване било част от кампанията ми, но искам да подчертая, че това е внесено на 11 март тази година. На 11 март тази година е внесено, когато и дума не е ставало за президентска, парламентарна и друга кампания. Аз защитавам една принципна позиция, която, уважаеми колеги, е изключително важна, защото не може чужди неправителствени организации да влияят на политическия процес в България и, подчертавам това още веднъж – винаги в полза на управляващата партия, която и да е тя. Но тъй като в последните седем години управлява само една партия и само една дясна коалиция, очевидно тези две фондации – „Фридрих Науман“ и „Ханс Зайдел“, трябва да бъдат регистрирани като чуждестранни агенти. В последните седмици, когато започна вече предизборната кампания, или поне неофициално е започнала партия ГЕРБ, ние виждаме, че господин премиерът Борисов, господин Цветанов се намират на събрание с младежката организация на ГЕРБ и зад гърба им стои името на тази Фондация. Какво лошо има в това да знаем, че тази Фондация е чужд агент, която отстоява чужди интереси и, разбира се, тези интереси се прокарват със съгласието на управляващата партия. И за да бъда още по-убедителен, ще Ви дам опита на Израел. Опитът на Израел с неправителствените организации е един закон, който е приет неотдавна от парламента на тази страна, и се отнася за неправителствените организации, които приемат финансова помощ от чужди държави. С тази цел израелската държава осветлява изцяло тези неправителствени организации, които финансират граждански сдружения и партии в Израел, и израелските граждани много добре знаят за кого гласуват и за кого трябва да гласуват, ако желаят да гласуват за партия, за организация, която е независима от външни влияния. Този закон на Израел задължава неправителствените организации, това е много интересна практика, но това ще бъде очевидно друго мое предложение, че НПО-тата, които получават повече от половината от финансите си от чужбина, трябва да декларират това в съответната институция на Израел. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря за Вашето внимание и се надявам да гласувате по съвест.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Енчев! Понеже ме споменахте поименно, само да Ви кажа, че Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ е регистрирано, съгласно българското законодателство. Ежегодно в края на май месец трябва да дадем отчет в Министерството на правосъдието, където се отчита абсолютно цялата дейност и мероприятия, които са проведени, и то конкретно със съответните фондации или с неправителствени организации. Така че Вашето говорене, визирайки моето име, е несъстоятелно и мога да припомня на колегите народни представители, че в периода, в който извършваха дори данъчните ми проверки в периода 2013 – 2014 г., се стигна до парадокса да блокират сметката на Фондация „Ханс Зайдел“ – и забележете тогава беше написано: „Да се осигурят минимални средства на лицето Ханс Зайдел”, а той беше починал 1961 г. и на негово име е направена Фондацията. Не искам да изпадам в други популистки действия, които бяха предприети. Мога да Ви кажа, че за България и за всяка една политическа сила е много важно да има партньори, представители от други европейски развити държави. Мога да Ви кажа, че и колегите от „БСП лява България“ също са част от тяхното политическо семейство в ПЕС и също имат възможност чрез техните неправителствени организации и фондации на държави в Европа да имат съвместни мероприятия. И в това няма нищо лошо. В края на краищата ние вървим към една демокрация и всички трябва да се съобразяваме с това. А има българско законодателство, което се спазва, и в тази посока мисля, че изцяло е несъстоятелно обвинението Ви, което отправихте тук от парламентарната трибуна. Нека да се отнасяме с уважение към фондациите, които имат възможност да подпомагат демократичните процеси в страната (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) и да говорят по дадени секторни политики. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя предложение за възобновяване на дебата по отложения § 2. В случай, че това мое предложение се приеме, моля за изказване, за да предложа окончателна редакция, която да консолидира евентуална подкрепа.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Действително дебатът по § 2 срещна доста различни становища. Вносителят, респективно комисиите, които са обсъждали текстовете по § 2, предлагат нов модел, който се надяваме да подпомогне развитието на юридическите лица с нестопанска цел, като им даде ново правомощие – участието в Съвета за развитие на гражданското общество, което също е ново, което се установява с ал. 3 от предложения текст, като в голяма степен представлява институт, който делегира, предоставя самоуправление на субектите в гражданското общество по отношение на минималния финансов ресурс, който държавата осигурява в подкрепа на тяхната дейност. Подчертавам, лично моето мнение е, че не е работа на държавата да осигурява, да продължава да осигурява финансов ресурс на юридическите лица с нестопанска цел. След 25 години развитие би следвало гражданският сектор да има достатъчно инструменти да си осигурява необходимата, включително и финансова подкрепа, за съответните инициативи. Това може би е контрапунктът на хубавото, на полезното, на перспективното в това предложение, че оставяме юридическите лица с нестопанска цел все пак да бъдат по един или друг начин привързани към държавата и по този начин да бъдат едва ли не институционализирани. Пак подчертавам, нашето виждане е, че юридическите лица с нестопанска цел трябва да се еманципират, трябва да завоюват своето място в гражданското общество. След обсъжданията във вчерашния ден и с участието на колегите, които изразиха различни становища, визирам и заместник-председателя на Събранието господин Янаки Стоилов, обсъдихме редакционни поправки в текста в следния смисъл: По отношение на текста за ал. 8 в края думите „бюджета на Министерския съвет“ да се замени с думите „по държавния бюджет“. По отношение на ал. 9 правя предложение текстът на ал. 9 да бъде в следния вид: „Оценките на проектите и предложението за разпределението на средствата по ал. 8 се осъществява по критерии, условия, правила и процедури, приети от съвета по ал. 3, който прави предложение на Министерския съвет“. По отношение текста на ал. 11 правим предложение текстът да добие следната редакция: „Членовете на Съвета по ал. 3 не получават възнаграждение за участието си като те и организациите, които представляват, и свързаните с тях лица не могат да участват с проекти за финансиране“. Припомням Ви, че преди началото на обсъжданията направих редакционно предложение за техническа редакция, където преди наименованието на чл. 4 да се запише точната дефиниция: „чл. 4 се изменя така“. Благодаря Ви.

По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 6 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители – в § 6 относно чл. 13, ал. 4 думата „вписва“ се заменя с „обявява“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя в „а в случаите по чл. 44а, ал. 4 след уведомяване от Агенцията по вписванията.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) В случаите по ал. 2 съдът назначава ликвидатор и изпраща решението за прекратяване на Агенцията по вписванията, която служебно вписва прекратяването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“.

По § 7 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 8 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители – в § 8 относно чл. 16 думите „заличаване на вписването на юридическо лице с нестопанска цел от“ да се заменят със „заличаване на вписването на юридическото лице с нестопанска цел, като заличаването се обявява в“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 16 думите „окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел“ се заменят с „регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията“.“

По § 9 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители: „§ 9 да се измени така: § 9. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието се изменя така: „Регистри за юридическите лица с нестопанска цел“. 2. Досегашният текст става ал. 1. 3. Създава се ал. 2: „(2) Към Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието се води регистър на юридическите лица с нестопанска цел, в който се обявяват всички вписани от съдилищата обстоятелства относно юридическите лица с нестопанска цел, годишните им финансови отчети, както и докладът по чл. 40, ал. 2.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.

По § 10 има предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 10 относно чл. 18: 1. В ал. 1 текстът преди т. 1 да се измени така: „(1) На вписване и обявяване в регистъра към Агенцията по вписванията подлежат следните обстоятелства:“ 2. Алинея 2 да се измени така: „(2) На служебно обявяване в регистъра към Агенцията по вписванията подлежат следните предоставени от съдилищата документи: 1. решението за учредяване на юридическото лице с нестопанска цел; 2. уставът на сдруженията, съответно учредителният акт на фондациите; 3. решенията за промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване.“ 3. Алинея 3 да се измени така: „(3) На обявяване в регистъра към Агенцията по вписванията подлежат и финансовите отчети на юридическото лице с нестопанска цел, както и докладът за дейността по чл. 40, ал. 2 за тези, определени за извършване на общественополезна дейност.“ 4. Досегашните ал. 3 и 4 да станат съответно ал. 4 и 5.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.

Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес се навършват 70 години от провеждането на референдума за обявяването на България за република. Считам, че тази дата е изключително значима с оглед развитието на българската държавност през ХХ век. Днес ние отстояваме принципите на републиканизма чрез институцията, която представляваме, и смятам, че всички сме убедени, че републиканското устройство на държавата е гарант за свободите и правата на гражданите.

Предлагам във връзка с това и във връзка с декларацията, която ще бъде представена от нашата парламентарна група, да бъдат включени камерите на Българската национална телевизия и декларацията да бъде предавана и по Българското национално радио. Правя процедура за включване на камерите и другите информационни средства на националните медии…

Много сте малко! Ще Ви се смеят!

Но аз пръв стигнах до трибуната.

Уважаеми колеги, става въпрос за онази форма на държавно устройство, по волята на която ние всички сме тук. Става въпрос за българската република. Не виждам никакво основание да има притеснения от гледна точка на една декларация, която би следвало да напомни на българските избиратели корените на българския републиканизъм.

Правя предложение за прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз също правя процедура по прегласуване, за да дадем възможност на БСП да се съберат, тъй като те са 19 човека, а ние от ГЕРБ сме 67. Когато искаш прегласуване или когато искаш гласуване на нещо, поне си събери кворума, който е 39 човека, за да можете да подкрепите нещо. Ние нямаме против. Ще изслушаме декларацията, но няма смисъл да включваме телевизионен ефир, защото предизборната кампания все още не е започнала. В крайна сметка съберете си хората, за да имате кворум.

Бяха 19 човека, а сега са 18!

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Смятам, че едва ли парламентът трябва да действа затворен сам за себе си, а не за българските граждани. Ние дори очакваме Вие също да изразите своето отношение по това важно събитие. Преди 70 години на днешната дата българските граждани гласуват за обявяване на България за република, за свикване на Велико народно събрание и за изработване на нова Конституция. Сами можете да сравните важността на въпроса с част от тези, на които предстои да отговорят българските граждани през ноември. Допитването е проведено по специален закон, приет няколко месеца преди. Броят на участвалите в референдума е впечатляващ – над 91% от имащите право на глас. Огромното мнозинство – над 95%, се произнася в полза на републиката, а само около 4% – за запазване на монархията. През последните години в опит този резултат да бъде оспорен и омаловажен, се изтъкват политически и юридически възражения. Факт е, че по онова време в страната действа Съюзническата контролна комисия. България вече се намира в орбитата на Съветския съюз, който респектира дори своите съюзници във войната със силата на Червената армия. Опозицията е подложена на силен натиск, който не се изчерпва с прилагането на политически средства. Все пак до подписването на Парижкия мирен договор България трябва да държи сметка за спазването на определени демократични стандарти. В потвърждение на това са проведените през есента на 1946 г. избори за Велико народно събрание, в които опозицията печели около 30% от местата в парламента. Изтъква се, че Търновската конституция не предвижда референдум като форма за промяна на държавното устройство. Това е факт, но обективността изисква да припомним, че разпоредби на тази Конституция са нарушени още при определяне на Регентския съвет след смъртта на Цар Борис. Освен това само монархът може да свиква Великото народно събрание за промяна на Конституцията. Едва ли някой е очаквал спокойно да се изчакат около 10 години, за да може навършилият пълнолетие цар да свика Велико народно събрание за собственото си детрониране. Вярно е, че отечественофронтовското правителство се обявява за възстановяване на суспендираната Търновска конституция, но също така историята показва, че едва ли е възможна коренна социално-икономическа и политическа промяна в рамките на съществуващия правен ред. В този период в следвоенна Европа доминира идеята за народния суверенитет, с която се обосновава премахването на монархията в редица страни. Масовата обществена подкрепа за установяването на републиканско управление се изразява в тогавашните обществени настроения. Например в София се провеждат два големи митинга – през август и в началото на септември, в които участват над 200 хиляди души, в Пловдив – около 100 хиляди, във Варна – около 60 хиляди. Повечето партии без или с уговорки се обявяват за премахване на монархията и за установяване на република. Не само комунистите, а и БЗНС (Никола Петков), и БРСДП (обединена) са за Народна република. Дори центристки партии, като Демократическата и Радикалната, са за Търновската конституция, но без монархия. Показателни са думите на лидера на тогавашната опозиция Никола Петков, цитирам: „Референдумът за република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи.“ Установяването на република в България е част от общоевропейски процес, особено в държави, претърпели тежки поражения във войната, в които политическите елити са силно дискредитирани и отхвърлени. Ръководството на Комунистическата партия в България прави опит да намери свой път към социализма. Затова то не копира буквално съветското устройство, а се опитва да създаде „народна демокрация“, въпреки тавтологията на термина. Но понятието „демокрация“ е толкова многопластово и толкова много е злоупотребявано с него, че често се налага то да бъде придружавано с допълващи го определения. Републиката, като всяка друга форма на управление, има своя историческа еволюция. Идеята за републиканското устройство в България първоначално е споделяна от най-прогресивната част на националноосвободителното движение. Тя намира синтезиран израз в идеала на Левски „За свобода и чиста република“. Монархическата форма на управление след Освобождението е предопределена от Великите сили и подкрепяна от буржоазните партии у нас. За разлика от тях, българските социалисти през цялата си история са републиканци. Земеделският лидер Александър Стамболийски обмисля проект за републиканска Конституция. Но едва след 9 септември 1944 г. става възможно отхвърлянето на монархията и установяването на република. Можем да кажем, че историческата тенденция е от монархия към република. Но тази тенденция също е противоречива. У нас забраната на партиите в последните години на монархията бързо е заменена от фактически еднопартийната републиканска власт. Свидетелство за привързаността към републиканската идея са внесените в Седмото Велико народно събрание 16 конституционни проекта, никой от които не предвижда връщане към монархията. Така през 1991 г. е създадена действащата Конституция на Република България. Първата българска република ще се запомни с властта на Комунистическата партия и господството на нейната идеология, с така наречената „диктатура на пролетариата“, с държавни граници, които на Запад трудно се преминават и в двете посоки, с по-малко на брой, но гарантирани възможности за избор. Младите поколения не са видели, но трябва да знаят, че по време на Народната република е изградена значителна индустрия, модерно земеделие. България постига високи резултати в областта на образованието, културата и спорта, всеобхватно здравеопазване и социално осигуряване, небивал и може би недостижим в обозримо бъдеще демографски ръст на българската нация. Положителните и отрицателните страни на тази форма на държавно устройство създават множество привърженици, малко явни и, както се оказа по-късно, повече скрити противници. Днес съпричастността с общото благо, с това, което наричаме res publica, критично намалява. Безразличието, безперспективността и безучастността, обхванали много от хората, са заплаха за републиката и отстъпление пред олигархията, глобализма и небивалата в новата ни история социална поляризация. В наше време, независимо от формата на управление, демокрацията е поставена на изпитание у нас и в много страни по света. Кризата на политическото представителство, и в частност на политическите партии, е предизвикателство пред парламентарната република. Въпросът е: дали тя ще бъде в действителност република на народа и за народа, или ще обслужва и прикрива властта на малцина, които в името на собствените си интереси са готови да отстъпват от националните интереси? Следователно искреното застъпничество за парламентарно управление предполага възстановяване на доверието към политическите партии, противопоставяне срещу привилегиите, срещу всяка авторитарна и безконтролна власт. В предстоящите президентски избори кандидатите и подкрепящите ги партии ясно трябва да заявят отношението си към парламентарното управление, към развитието на България като демократична, правова и социална държава, към ролята на България в Европейския съюз и съвременния свят. Да изразят ясно позициите си по острите актуални въпроси на миграцията, енергийната сигурност, обсъжданите проекти за търговски споразумения и други важни страни на националното развитие и националната сигурност. Да поемат конкретни ангажименти пред българските граждани. Съвременната републиканска повеля е за суверенна, справедлива и просперираща България. Да живее републиканска България!“ (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

По § 16 има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 16 относно чл. 37: 1. в т. 1, ал. 2, думите „Агенцията по вписванията“ да се заменят със „Съдът“. 2. Точка 2 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

По § 17 има предложение от народния представител Велизар Енчев: „§ 17. В чл. 38 ал. 1 се изменя така: 1. създава се нова т. 5. „5. Забранява се финансирането на всякакъв вид политическа дейност от страна на юридическите лица с нестопанска цел;“ 2. точка 5 става т. 6.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Правя предложение да се забрани финансирането на всякакъв вид политическа дейност от страна на юридически лица с нестопанска цел и за да е по-разбираемо за уважаеми зрители – от така наречените НПО-та, тъй като знаете, че една българска телевизия предава на живо това и всички хора гледат внимателно, но „юридическа лица с нестопанска цел“ за много хора е неясно като понятие, да бъдем откровени. Защо предлагам това? – От юридическа гледна точка, за да бъде в хармония с чл. 24 от Закона за политическите партии, който гласи, че политическите партии не могат да получават средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни организации с идеална цел. След като Законът за политическите партии забранява финансирането на партиите и тяхната политическа дейност, се питам: по каква логика ние ще позволим на НПО-тата – NGО-тата да финансират политическа дейност? Затова, струва ми се, че моето предложение е в пълно съзвучие със законодателството на много европейски държави, дори няма да ги изброявам. Повечето забраняват неправителствени организации да финансират политическа дейност. У нас обаче ненормалното се приема за нормално, а моето говорене се приема за някаква екзотика и това е най-странното. Сега, за да бъда убедителен, както обичам да казвам, ще Ви кажа, че в България като статистика до момента има общо регистрирани – друг е въпросът колко от тях развиват дейност, над 34 хил. НПО-та, като 50 от тях имат цели, свързани с демокрацията, гражданското общество, защитата на човешките права и ценности, и така нататък, и така нататък. Двадесет от тях имат предимно външно финансиране. Кои са те? Сега е време от тази трибуна да се каже коя е най-голямата неправителствена организация, която финансира в България – USAID или по-точно „Америка за България“ – нейният клон. Сега ще кажа нещо, което няма да бъде отразено от нито един парламентарен репортер, защото повечето телевизии, ефирни, кабелни и други, много водещи – това се знае официално и никой не го отрича, получават грандове или субсидии от неправителствени организации. Уважаеми парламентарни репортери, които в момента няма да отразите нито една моя дума по този въпрос, тъй като не трябва да засегнете своите колеги в тези телевизии и вестници, или пък своите работодатели, трябва да знаете, че това е не само неморално, но би могло да влезе в колизия с чл. 24 от Закона за политическите партии и би трябвало да влезе. Затова аз призовавам народните представители, които утре могат да попаднат под ударите на подобна платена пропаганда от подобни журналисти, да гласуват този мой текст. Той е изцяло в полза на всички политически партии във и извън парламента. „Америка за България“ е дала от периода 1990 – 2007 г. – това е официална справка, която съм взел от сайта на „Америка за България“, над 200 млн. долара. Над 200 млн. долара, уважаеми колеги, предимно за политическа дейност, за създаване на политически партии – говорих преди малко, за създаване на негативна кампания и образ на други политически сили. Преди малко господин Цветанов взе думата като лично обяснение – моите уважения към него, но аз се питам на какво основание Фондация „Зайдел“ финансира, господин Цветанов, младежката организация на Партия ГЕРБ? Това не се крие, а младежката организация на Партия ГЕРБ развива политическа дейност. Много добра реплика ми направи господин Божинов преди малко, „Ханс Зайдел“ е правителствена организация, в чието ръководство се намира канцлерът на Германия Ангела Меркел. Знам, че това няма да бъде отразено в нито един български вестник и в нито една българска телевизия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пак ще кажа: те са платени, повечето от тях, от тези неправителствени организации. Господин Цветанов, хубаво е сега Вие да вземете думата и да кажете ще подкрепите ли този текст и по този начин, господин Цветанов, Вие ще разсеете съмнението, че „Ханс Зайдел“ плаща политическата дейност на младежката организация на Партия ГЕРБ. Нищо лошо няма партиите да имат свои младежки организации, но защо трябва неправителствени организации на чужди държави с правителствено участие да финансират подобна дейност? Аз се надявам на Вашата реакция и като лично обяснение, и като становище, като изказване,най-добре като изказване, за да мога да взема думата като реплика – да ми направите тази услуга, ще Ви бъде много признателен. (Реплика от ГЕРБ: Хайде сядай си!) Не, госпожо, няма да седна, тъй като това, което говоря, е в полза на гражданското общество в България, а не на политическите и олигархическите елити. Благодаря за Вашето внимание. Очаквам репликите Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители! Това, което мисля по текста, е, че тези фондации не могат да се занимават и не се занимават с политическа дейност пряко, защото политическата дейност включва участие на избори. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.) Обаче те няма проблем да формират или да защитават определени ценности, които са и в политиката, и в обществения живот – толерантност, демократичност, свобода, либерализъм, ако щете, и така нататък. Това не е забранено. Партиите, които развиват подобни ценности, формират в дейността си политически убеждения и участват на избори, могат да се възползват от донори, които финансират подобни обучения, ако щете политически, организационни и така нататък. Така се случва, в целия свят го има това нещо. Вече доколко това е някаква външна намеса, влияние, контрол върху определени партии, намеса във вътрешните работи – това може да бъде въпрос на дебат и на някаква регулация, но аз в случая не виждам някаква адекватност на тези твърдения. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Исмаилов, за Вашата реплика, тъй като ми давате възможност да кажа нещо, което нямах възможност досега да кажа. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие сте абсолютно прав, би трябвало да се подпомага – неправителствени организации, различни движения, но не такива, които се занимават с политическа дейност, тъй като по този начин се върши политическа работа. Давам Ви един пример. Партията, проектът за помашкия етнос на Евгения Иванова и Институт „Помак“ беше изцяло финансирана от Фондация „Фридрих Науман“. Ето това трябва да Ви говори. Тази партия формално не се занимава с политическа дейност, но се опита да бъде политически активна и, слава Богу, че българската съдебна система и институциите се намесиха. Така, че Вие формално сте прав, господин Исмаилов, но когато говорим по същество, ние ще видим, че неправителствените организации оказват влияние – пряко и косвено, както върху медиите, така и върху политическите партии. А що се отнася до финансирането на младежката организация на партия ГЕРБ, ми това е публична тайна. Вие видяхте, казах в предишното си изказване, на гърба на господин Цветан Цветанов, на гърба на господин Борисов, на тези форуми се вижда с огромни букви логото на тази Фондация. Това не е ли платена политическа пропаганда и, бих казал, платено политическо лобиране от чужда фондация с държавно участие, пак казвам, с участието на канцлера на Федерална република Германия Ангела Меркел? Благодаря Ви.

Параграф 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18.

Параграф 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.

Параграф 20. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20: „§ 20. В чл. 41, ал. 2 думите „съгласно обявения ред и правилата за осъществяване на дейността” и изречение второ се заличават.“

Параграф 21 – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „§ 21 да се измени така: „§ 21. Създават се чл. 44а, 44б и 44в: „Спиране на статут в обществена полза Чл. 44а. (1) По партидата на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се вписва служебно „със спрян статут в обществена полза“, когато до две поредни години не заяви за обявяване в срок документите по чл. 40, ал. 3, както и когато в две поредни години заявеният от него за обявяване годишен доклад за дейността не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 2. (2) В случаите по ал. 1 преди извършване на вписването „със спрян статут в обществена полза“ Агенцията по вписванията изпраща писмено уведомление до юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, в което определя допълнителен срок, не по-кратък от 1 месец, за представяне на информацията, след който, ако тя не бъде представена, промяната се вписва по партидата му. (3) Вписването по ал. 1 и 2 не освобождава юридическото лице с нестопанска цел и членовете на управителните му органи от задълженията и отговорността им по този закон. (4) Юридическото лице с вписано обстоятелство по ал. 1 продължава да разходва имуществото си за дейностите, посочени в устава или в учредителния му акт, и при спазване разпоредбите на чл. 38-44. Възстановяване на статут в обществена полза Чл. 44б. Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, по чиято партида е вписано обстоятелството по чл. 44а, възстановява статута при представяне на документите по чл. 40, ал. 3. Обжалване Чл. 44в. (1) Актовете и действията на Агенцията по вписванията по чл. 44а, ал. 1 подлежат на обжалване пред окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел. (2) При отмяна по ал. 1, възстановяването на статута се извършва служебно.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21: “§ 21. В глава Трета, Раздел I се създават чл. 44а, 44б и 44в: „Временно спиране на статут в обществена полза Чл. 44а. (1) По партидата на юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност се вписва служебно „с временно спрян статут в обществена полза”, когато то две поредни години не заяви за обявяване в срок документите по чл. 40, ал. 3. (2) В случаите по ал. 1, преди извършване на вписването „с временно спрян статут в обществена полза”, Агенцията по вписванията изпраща писмено уведомление до юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, в което определя допълнителен срок, не по-кратък от един месец, за представяне на информацията, а ако тя не бъде представена в този срок, промяната се вписва по неговата партида. (3) Вписването по ал. 1 и 2 не освобождава юридическото лице с нестопанска цел и членовете на управителните му органи от задължения и отговорност по този закон. (4) Системното неизпълнение на задълженията по ал. 1 е основание за прекратяване на юридическото лице по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, буква „б“. (5) Юридическото лице с нестопанска цел с вписано обстоятелство по ал. 1 може да продължи да разходва имуществото си за дейностите, посочени в устава или в учредителния му акт, доколкото не противоречат на разпоредбите на чл. 38–44. Възстановяване на статут в обществена полза Чл. 44б. Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, по чиято партида е вписано обстоятелството по чл. 44а, ал. 1, може да поиска възстановяване на статута след отпадане на основанието за спирането му. Обжалване Чл. 44в. (1) Актът на Агенцията по вписванията по чл. 44а, ал. 1 и отказът за възстановяване на статут по чл. 44б подлежат на обжалване пред окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (2) Ако актът по ал. 1 бъде отменен, възстановяването на статута се извършва служебно.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

Предложение от народните представители Менда Стоянова, Бойка Маринска, Снежана Дукова и Милена Дамянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 23: „§ 23 (1) В срок три месеца от влизането в сила на този Закон Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. (2) В срок 6 месеца от влизането в сила на този Закон Съветът за развитие на гражданското общество приема правила за допустимите дейности с обществена значимост за финансиране, условията, реда и механизмите за разходване на средствата, условията, реда и начина за набиране, оценка и подбор на проектни предложения, изискванията към изпълнението на дейностите и отчетността на лицата с одобрени за финансиране проекти, условията и реда за контрол върху изпълнението на проектите, финансирани със средствата по чл. 4, ал. 8. (3) Средствата по чл. 4, ал. 8 се планират по бюджета на Министерския съвет със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.“

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители! След като приехме редакционно изменение в текста на чл. 4, ал. 8, където бюджетът на Министерски съвет го заменихме с държавния бюджет, в текста на ал. 3 предлагам да отпаднат думите „по бюджета на Министерски съвет“ и текстът на ал. 3 да стане: „Средствата по чл. 4, ал. 8 се планират със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година“. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 24.

Параграф 24. Предложение от народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Менда Стоянова и Диана Йорданова: „В § 24 : 1. В ал. 1 думите „31 декември 2018 г.“ се заменят с „31 декември 2019 г.“. 2. В ал. 2 думите „31 декември 2015 г.“ се заменят с „31 декември 2016 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 24: 1. Алинея 1 да се измени така: „(1) Обстоятелствата и документите относно юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, се обявяват по реда на този закон в срок до 31 декември 2018 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи.“ 2. Алинея 2 да отпадне. 3. В ал. 3 изречение първо да се измени така: „Обявяването по ал. 1 се извършва въз основа на влязъл в сила акт на съдебен орган или въз основа на заявление на заинтересовано лице, когато са оправомощени по силата на закон да искат вписване, заличаване или обявяване в регистъра.“ 4. Алинея 4 да се измени така: „(4) Съдът по регистрацията предоставя служебно на Агенцията по вписванията удостоверенията по ал. 2 в тридневен срок от поискването.“. 5. В ал. 5 думите „ал. 2 и 3“ да се заменят с „ал. 2“. 6. Алинеи 7 и 8 да отпаднат. 7. В ал. 9 думата „пререгистрирането“ да се замени с „обявяването“. 8. В ал. 10 думата „пререгистрацията“ да се замени с „обявяване по ал. 1“, а след думите „чуждестранни юридически лица с нестопанска цел“ да се добави „се изключват“. 9. В ал. 13 думите „пререгистрацията по ал. 2 и 3“ да се заменят с „обявяването по ал. 2“, а думата „регистрацията“ да се замени със „седалището на организацията“. 10. Алинея 14 да се измени така: „(14) Грешки и непълноти, допуснати от съда по регистрацията при вписвания или обявявания по делото на юридическото лице с нестопанска цел, се отстраняват от съда по регистрацията по реда на този Закон въз основа на заявление от лице по чл. 15, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в което се посочва допуснатата грешка или непълнота и се представят съответни документи, обосноваващи отстраняването й. Съдът по регистрацията отстранява грешките и непълнотите и издава ново удостоверение по ал. 2. Държавна такса за издаване на удостоверение в този случай не се дължи.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 25: „§ 25. (1) Юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31 декември 2020 г. Държавна такса за пререгистрацията не се дължи. (2) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва чрез вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписвания на юридическото лице с нестопанска цел и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление и удостоверение за актуалното състояние по регистрацията му, в което съдът посочва кода по БУЛСТАТ на юридическото лице, съответно клона на чуждестранното юридическо лице с нестопанска цел, издадено след датата на влизането в сила на закона и съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства. В случаите на неприключили производства по вписвания по ал. 11, удостоверение се издава след извършване на вписването от съда. Сдруженията или фондациите представят вписания в съда актуален учредителен акт или устав, заверен от съда по регистрация или от законния си представител. (3) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва и въз основа на акт на съдебен или на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител или въз основа на заявление на заинтересовано лице, когато са оправомощени по силата на закон да искат вписване, заличаване или обявяване в регистъра. В този случай Агенцията по вписванията изисква от окръжния съд по регистрацията на юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, за които се иска вписване, заличаване или обявяване - издаването на удостоверение за актуалното състояние, съдържащо пълни данни за актуалните вписани обстоятелства, както и препис от актуалния учредителен акт или устав на юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел. След пререгистрирането по този ред на юридическото лице с нестопанска цел, което има клонове, Агенцията по вписванията незабавно изисква от съдилищата по седалището на всеки клон издаването на удостоверения за актуално състояние на клона и предоставяне на фирмените дела за сканиране на документите, отнасящи се за вписване на обстоятелствата за съответния клон. (4) Съдът по регистрацията издава удостоверенията по ал. 2 и 3 в тридневен срок от поискването и незабавно служебно ги изпраща на Агенцията по вписванията. Държавна такса за еднократно издаване на удостоверение не се дължи. (5) В случаите по ал. 2 и 3 съдът незабавно предоставя на Агенцията по вписванията достъп за снемане на електронен образ на цялото прономеровано фирмено дело. Снемането на електронния образ се извършва съвместно от служител на съда и представител на Агенцията по вписванията. Служителят на Агенцията по вписванията удостоверява с електронен подпис идентичността на сканираните документи на хартиен носител от фирменото дело с документите в електронна форма. След обработването и въвеждането от Агенцията по вписванията на електронно копие от фирменото дело в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съдът архивира фирменото дело. (6) В срока по ал. 1 справки и удостоверения от документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията на пререгистрираните юридически лица с нестопанска цел, съответно клонове на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, преди пререгистрацията се издават от Агенцията по вписванията в 14-дневен срок от поискването. (7) При пререгистрация по ал. 1 юридическото лице с нестопанска цел се вписва с досегашното си наименование. (8) Със заявлението за пререгистрация може да бъде подадено и заявление за вписване на ново обстоятелство, заличаване и обявяване, освен в случаите на преобразуване по чл. 12. За вписването на обстоятелство или за обявяването на акт се дължи съответната държавна такса. (9) След пререгистрацията по този ред на юридическото лице с нестопанска цел, което има клонове, Агенцията по вписванията незабавно изисква от съдилищата по седалището на всеки клон издаването на удостоверения за актуално състояние на клона и предоставяне на фирмените дела за сканиране на документите, отнасящи се за вписване на обстоятелствата за съответния клон. (10) При пререгистрацията юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел се изключват от регистър БУЛСТАТ и кодът по БУЛСТАТ става идентификационен код на юридическото лице с нестопанска цел, съответно на неговия клон. (11) Започналите до влизането в сила на този закон регистърни производства се приключват от съда по досегашния ред. (12) В срока по ал. 1 окръжните съдилища осигуряват право на всеки да преглежда регистрите на юридическите лица с нестопанска цел относно непререгистрираните юридически лица с нестопанска цел и документите, въз основа на които са извършени вписванията, и издават преписи от тях, както и удостоверения за актуално състояние. (13) До извършване на пререгистрацията по ал. 2 и 3 и при поискване в срока по ал. 1 съдът по регистрацията издава удостоверение за актуално състояние. (14) Грешки и непълноти, допуснати от съда по регистрацията при вписвания или обявявания по делото на юридическото лице с нестопанска цел преди пререгистрацията му, се отстраняват от съда по регистрацията по реда на този закон въз основа на заявление от лице по чл. 15, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в което се посочва допуснатата грешка или непълнота и се представят съответни документи, обосноваващи отстраняването й. Съдът по регистрацията отстранява грешките и непълнотите и издава ново удостоверение по ал. 2. Държавна такса за издаване на удостоверение в този случай не се дължи.“

По § 25 предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 25, ал. 3 накрая да се добави „или прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 26. Уважаеми господин председател, бих искала да направя една техническа редакция – в ал. 4, в изречението „по § 24, ал. 1“ да отпадне и на негово място да стане „по § 25, ал. 1“.

Това е техническа редакция.

По § 26 предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Лъчезар Никифоров: „В § 26, т. 2, в чл. 1 ал. 2 от Закона за Търговския регистър се изменя така: „Този закон не се прилага по отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикални организации“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 26 относно Закона за търговския регистър: 1. В т. 8, буква „а“ относно чл. 6, ал. 1 след думата „съответно“ да се добави „обявени“. 2. В т. 17, буква „в“ относно чл. 22, ал. 5 накрая да се добавят изречения пето и шесто: „При наличие на всички документи, както и след изпълнение на указанията длъжностното лице по вписванията изпраща служебно преписката на съответния съд по седалището на организацията за процедиране. Определенията и разпорежданията на съда по хода на производството се предоставят служебно на регистъра за обявяване.“ 3. В т. 18 относно чл. 23: - В ал. 1 думата „вписани“ да се замени с „обявени“; - В ал. 2 след думата „вписване“ да се добави „съответно обявяване“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 27: „§ 27. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Заглавието на закона се изменя така: „Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел” 2. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. (1) Този закон урежда регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в тях. (2) Този закон не се прилага по отношение на политическите партии и вероизповеданията.“ 3. В чл. 2: а) в ал. 1 думите „Търговският регистър е електронна база данни“ се заменят с „Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни“, а след думата „търговци“ се добавя „юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел“. б) в ал. 3 в изречение първо след думите „чуждестранен търговец“ се добавя „и за юридическо лице с нестопанска цел и клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел“, а в изречение второ накрая се добавя „или юридическото лице с нестопанска цел“. 4. В чл. 2а думите „Търговската регистрация“ се заменят с „Регистрацията“, а след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“ 5. В чл. 3: а) в ал. 1 след думите „Търговският регистър” се добавя „и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел”, а думата „води” се заменя с „водят”; б) в ал. 2 след думите „Търговският регистър” се добавя „и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел”, а думата „съхранява” се заменя със „съхраняват“; в) в ал. 3 след думите „чуждестранни търговци“ се добавя „юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел“ и след думите „търговския регистър” се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”; г) в ал. 4 след думите „търговския регистър” се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 6. Член 4 се изменя така: „Подлежащи на вписване обстоятелства Чл. 4. В търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване.“ 7. Член 5 се изменя така: „Подлежащи на обявяване актове Чл. 5. В търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се обявяват актове, които се отнасят до търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и до клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване.“ 8. В чл. 6: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Всеки търговец и всяко юридическо лице с нестопанска цел са длъжни да поискат да бъдат вписани в търговския регистър, съответно в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като заявят подлежащите на вписване обстоятелства и представят подлежащите на обявяване актове.“ б) в ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 9. В заглавието на чл. 10 накрая се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 10. В чл. 11 ал. 1 и 2 се изменят така: „(1) Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите. (2) Агенцията по вписванията осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.“ 11. В чл. 12: а) в ал. 1: аа) в т. 1 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; бб) в т. 4 след думата „фирма“ се добавя „или наименование“; б) в ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и до регистъра на юридическите лице с нестопанска цел“; в) в ал. 4, в изречение първо и второ след думите „търговския регистър“ се добавя „и до регистъра на юридическите лице с нестопанска цел“; 12. В чл. 13, ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. данни за търговеца, за клона на чуждестранен търговец, за европейско обединение по икономически интереси, за юридическото лице с нестопанска цел и за клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, по чието дело се иска вписване, заличаване или обявяване;“. 13. В чл. 15: а) в ал. 1, т. 1 след думата „търговеца“ се добавя „съответно юридическото лице с нестопанска цел“; б) в ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 14. В чл. 18, ал. 3 изречение второ след думата „търговецът“ се поставя запетая, добавя се „съответно юридическото лице с нестопанска цел“. 15. В чл. 19: а) в ал. 2 думите „търговския регистър“ се заменят с „регистрите“; б) в ал. 3 изречение второ след думите „финансови отчети“ се добавя „и доклади, когато това се изисква по закон“ и се поставя запетая; в) в ал. 4 след думите „по делото на търговеца“ се поставя запетая, добавя се „съответно на юридическото лице с нестопанска цел“. 16. В чл. 21: а) в т. 2 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; б) точка 7 се изменя така: „7. друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел, при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел;“. 17. В чл. 22: а) в ал. 2 накрая се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; б) в ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; в) ал. 5 се изменя така: „(5) Когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел, а когато е подадено заявление за регистрация на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел – на електронната страница на агенцията, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра. В случаите, когато заявителят е посочил електронна поща, указанията се изпращат и на нея в срока по изречение второ. Заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен с наредбата по чл. 31. Длъжностното лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2.“ 18. Член 23 се изменя така: „Единен идентификационен код Чл. 23. (1) Агенцията определя единен идентификационен код, наричан по-нататък „ЕИК“, задължителен за търговците и техните клонове, клоновете на чуждестранните търговци, юридическите лица с нестопанска цел и техните клонове, клоновете на чуждестранните юридически лица с нестопанска цел, вписани в регистъра, както и в случаите по Глава втора „а“. (2) Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия. (3) Агенцията определя персонален идентификационен код, наричан „ПИК“, задължителен за други лица и структури, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване в регистъра. (4) Идентификационният код по ал. 1 и 3 се определя при първоначалното вписване в регистъра и остава непроменен до заличаването. (5) Начинът за формиране на идентификационният код по ал. 4 се определя с наредбата по чл. 31. (6) Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки, които са извън тези, изброени в изречение първо.“ 19. В чл. 25, ал. 1 след думите „чуждестранен търговец“ се добавя „юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел“. 20. В чл. 28, изречение първо накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 21. В чл. 29, ал. 2 след думите „чуждестранен търговец,“ се добавя „юридическото лице с нестопанска цел, съответно клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел“. 22. В чл. 30, ал. 2 след думата „търговеца“ се добавя „или на орган на юридическото лице с нестопанска цел“. 23. В чл. 31, ал. 1 накрая се добавя „и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 24. В чл. 31а: а) в ал. 1 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; б) в ал. 2 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; в) в ал. 3 след думите „търговския регистър“ се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“ 25. В чл. 32: а) в ал. 1 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; б) създава се нова ал. 3: „(3) Справки в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел относно юридически лица с нестопанска цел може да се извършват по: 1. наименованието или ЕИК на юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел; 2. името или ЕГН, съответно фирмата, наименованието или ЕИК на учредителя, член на управителния орган или представляващия на юридическото лице с нестопанска цел.“; в) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) В делото на отделния търговец, съответно на клон на чуждестранен търговец, на юридическо лице с нестопанска цел или на клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел и на неговите праводатели и правоприемници може да се извършват справки по всяко вписано обстоятелство или обявен акт.“ 26. В чл. 33: а) алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) Справките и удостоверенията могат да съдържат извлечение от регистрите или копия от електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията или обявяванията. Справките и удостоверенията не могат да съдържат лични данни, които не са предмет на вписване или обявяване. (2) Удостоверения се издават и относно това, че за определен търговец, клон на чуждестранен търговец, юридическо лице с нестопанска цел или клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел определено обстоятелство не е вписано.“; б) алинея 5 се изменя така: „(5) Копия от документи, съдържащи се в делото на отделен търговец или на юридическо лице с нестопанска цел, заверени от длъжностните лица, имат силата на официални преписи.“ 27. В чл. 34, ал. 3 накрая се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 28. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: „Запазване на фирма и наименование“. 29. В чл. 35: а) в заглавието накрая се добавят думите „и наименование“; б) в ал. 1 след думата „фирма“ се добавя „на търговеца или наименование на юридическото лице с нестопанска цел“; в) в ал. 2 след думите „търговския регистър” се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”; г) в ал. 3 след думата „фирмата“ се добавя „или наименованието“. 30. В чл. 36, ал. 1 изречение първо след думата „търговец“ се добавя „или юридическо лице с нестопанска цел да бъдат вписани в съответния регистър под същата фирма или наименование“ и текстът до края се заличава. 31. В чл. 37 след думата „фирма“ се добавя „и наименование са неотчуждими и непрехвърлими“ и текстът до края се заличава. 32. В наименованието на Глава пета накрая се добавя „и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 33. В чл. 38: а) в ал. 1 след думите „търговския регистър” се добавя „и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”; б) в ал. 2 накрая се добавя „и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”; в) в ал. 3 след думите „търговския регистър” се добавя „и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”; г) в ал. 4 след думите „търговския регистър” се добавя „и на регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”. 34. В чл. 40, ал. 4 след думите „търговския регистър” се добавя „и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел”.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с промяната на чл. 1, ал. 2 в Закона за Търговския регистър, който предлагаме да се измени така: „Този Закон не се прилага по отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикални организации“. Мотивите ни за това са следните: предложението ни като цяло е съобразено с ангажиментите, които българската държава е поела и те произтичат от чл. 3, чл. 6 и чл. 7 от Конвенция № 87 на Международната организация по труда, ратифицирана, която чрез посочените си текстове предоставя изключителна самостоятелност на синдикалните организации по отношение формирането на техните устави, цели, задачи, инструменти за постигането им, членство, финансиране, представителство, регистрацията им като юридическо лице и редица други. В този смисъл действащият Закон, а оттам и трайно установената съдебна практика отчитат правото на синдикатите да ползват единствено и само реда за регистрация в действащия регистър към съда. В тази връзка считаме, че синдикалните организации са особен вид сдружение на гражданите и Конституцията на Република България ги разграничава по категоричен начин от останалите сдружения на гражданите, сравнителен анализ между чл. 12 от Конституцията на Република България и чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България. Именно тази правна уредба е в релация с посочената по-горе Конвенция, както и с редица други международни актове, по които Република България е страна. Това ни дава основание да считаме, че няма никаква пречка досегашният режим за регистрация на синдикалните организации да бъде запазен, тоест регистърът за тях да си остане в съда. В този смисъл се е произнесла и Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество от 25 февруари 2016 г. със свое решение. Освен това на нашето внимание във всички парламентарни групи е представено едно много обосновано, юридическо аргументирано писмо на Конфедерацията на независимите синдикати в България, изх. № 02-01-26 от 1 септември 2016 г. Аз разчитам, че парламентарните групи внимателно и задълбочено са се запознали с правния анализ, направен в него. Затова считам, че нашето предложение, което ние правим от Парламентарната група на АБВ, ще бъде подкрепено. Искам само да вметна, че в Правната комисия по същото предложение 5 от членовете гласуваха „за“, а 7 се въздържаха. На това основание то беше отхвърлено. Сега Ви моля за решение в другата посока, което считаме за правилно. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Действително колегата Никифоров в голяма част Ви разказа част от дебатите, които се проведоха в Правна комисия по този казус. Аз ще си позволя да дам малко повече детайли. В Правна комисия ние дебатирахме действието на новия режим по отношение на всички лица, включително и по отношение на синдикалните организации. Подкрепихме вносителя, защото смятаме, че разбирането на вносителя е принципно и правилно, тоест вписванията в Агенцията по вписвания в Регистъра на юридическите лица, тъй като е, бих казал, доста по-облекчена процедурата, доста по-ергономична, много по-технически развита и модерна, това би било в полза на всички лица: и в полза на публиката, и в полза на самите юридически лица, така че от това биха спечелили самите синдикати. Вярно, в Правна комисия ние имахме частична представа за обсъжданията, които са протекли в Тристранния съвет за сътрудничество. Към настоящия момент и тъй като този казус, този въпрос продължава да ескалира, след обсъждане в нашата парламентарна група и след решение и на ръководството на парламентарната ни група, ние бихме били склонни да подкрепим предложението, което остана неподкрепено от Правната комисия на колегата Никифоров по отношение на синдикалните организации, но при следното условие: стриктно спазвайки равенството между синдикалните и работодателските организации. Впрочем, протоколът от Тристранния съвет, решението завършва точно в този смисъл, като се казва: членовете на Комисията единодушно приеха, че следва да се запази досегашният ред за регистрация на организациите на работниците и служителите, и на работодателите в съда, тоест аз правя следното предложение, което съдържа наполовина и предложението, отхвърленото предложение на колегата Никифоров – в т. 2 на чл. 1, ал. 2 от Закона за Търговския регистър да се измени така: „Този Закон не се прилага по отношение на политическите партии и вероизповеданията, както и към синдикалните и работодателските организации“. Тоест в предмета, в изключването от предметния обхват на този Закон ще бъдат четири групи субекти – политически партии, вероизповедания, синдикати и работодателски организации. Благодаря Ви. Моля да подкрепите това наше предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Аз исках да направя изказване с предложение, което колегата Данаил Кирилов вече направи. Ние също се запознахме обстойно с писмото на КНСБ. Предложението на колегата Никифоров всъщност е припознат от него текст, предложен от КНСБ, но липсваше това допълнение, което гарантира равнопоставеност между синдикалните и работодателските организации, което колегата Данаил Кирилов направи изключително удачно. Аз и моята парламентарна група ще подкрепим направеното предложение на Данаил Кирилов, поради простата причина че то допълва предложения текст на колегата Кирилов. Но тук искам да кажа и нещо друго, което е изключително важно – че всъщност много често парламентарните комисии изпадат в едно такова състояние да гласуват текстове на тъмно, тоест в случая един добър текст е бил отхвърлен в парламентарната Комисия по правни въпроси, поради простата причина че не е имало достатъчно информация и колегите поради нейната липса са били принудени така да гласуват. Но това не е добра практика, която ще Ви покажа и при следващия Законопроект, който предстои да разгледаме или днес, или утре, по насърчаване на заетостта. Ще видите, че пак поради липса на информация се вземат решения, които са недобри, и сега ще трябва, както тук в този случай, да се променят адхок тези текстове. Ние ще подкрепим направеното предложение от колегата Данаил Кирилов, а всички останали текстове за равнопоставеност, начини на регистрация са регламентирани в Кодекса на труда за национално представените организации, така че текстът, който предложи Данаил Кирилов, е най-пълният и най-точният. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 27, който става § 28: „§ 28. В Закона за регистър Булстат (обн., ДВ, бр…)се правят следните допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1: a) в т. 1 накрая се добавя: „и не са юридически лица с нестопанска цел по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел“; б) в т. 3 накрая се добавя „и не са юридически лица с нестопанска цел“. 2. В чл. 8а думите „чл. 7“ се заменят с „чл. 5“.“

Параграф 28. Предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „§ 28 да се измени така: „§ 28. В Семейния кодекс, в чл. 116, ал. 1 думите „вписано в Централния регистър по чл. 45, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел“ се заменят с „вписано в съдебния регистър по чл. 17, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и обявено в регистъра по чл. 17, ал. 2 от същия закон.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 29.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Параграф 29 по вносител – предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 29 относно Закона за народните читалища: 1. Точки 1 и 2 да се изменят така: „1. В чл. 9: а) в ал. 1 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“; б) в ал. 3 след думите „регистъра на окръжния съд“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 2. В чл. 9а, ал. 6 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 2. Точки 4 и 5 да се изменят така: „4. В чл. 10, ал. 3 след думите „съдебния регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“. 5. В чл. 27, ал. 1 в основния текст след думите „регистъра на окръжния съд“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 30.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 31. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 34. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 35.

Параграф 35 – предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „§ 35 да се измени така: „§ 35. В Закона за културното наследство, в чл. 30, ал. 2, т. 3 след думите „съдебна регистрация“ се добавя „и обявяване от регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 35, който става § 36: „§ 36. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. …) в чл. 30, ал. 2, т. 3 след думите „съдебна регистрация“ се добавя „ако липсва вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.

По § 36 по вносител има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 36 относно Закона за защита на потребителите: 1. В т. 1 относно чл. 168, ал. 1, т. 4 след думата „вписани“ да се добави „и обявени“. 2. В т. 2 относно чл. 170, ал. 1, т. 2 думите „вписано е“ да се заменят с „вписано и обявено“. 3. Точка 3 относно чл. 170а, ал. 1, т. 3 да отпадне.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 37. Има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 38: „§ 38. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр…) в чл. 38, ал. 1 т. 2 се изменя така: „т. 2. юридическите лица с нестопанска цел със статут в обществена полза – чрез заявяване за обявяване и предоставянето им в регистър на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в срок до 30 юни на следващата година“.“

Има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 39: „§ 39. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр…), в чл. 4, ал. 1, т. 4 и в чл. 10а, ал. 4 думите „определени за осъществяване на общественополезна дейност“ се заменят със „статут в обществена полза“.“

По § 38 по вносител има предложение от народните представители Менда Стоянова и Диана Йорданова: „Параграф 38 да стане § 39 и в него думите „1 януари 2016 г.“ да се заменят с „1 януари 2017 г.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители: „В § 38 думите „1 януари 2016 г.“ да се заменят с „1 януари 2017 г.“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя. Комисията предлага да се създаде нов § 40: „§ 40. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви: Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 654-01-37, внесен от Данаил Кирилов, Христиан Митев, Свилен Иванов, Петър Славов и Ралица Ангелова на 17 март 2016 г., приет на първо четене на 14 април 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Параграф 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. Създават се членове 19а-19ж: „Определение на административен договор Чл. 19а. (1) В производство пред административните органи страните могат да сключат административен договор по въпроси от значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. (2) Административният договор е писмено съглашение между административен орган и граждани или организации. (3) Административният договор се сключва в писмена форма и съдържа: страни, предмет и съдържание, дата на сключване и подписи на страните, ако друго не е предвидено в специален закон. Правила за сключване на административния договор Чл. 19б. (1) В производството по сключване на административния договор се прилагат разпоредбите на Глава пета, Раздел I, с изключение на чл. 21, 26, 32, 35, 58, 59, 61, 63 и 64, доколкото не е предвидено друго в специален закон. (2) Административният договор се сключва в сроковете по чл. 57, ал. 1…“ – тук е записано: „алинеи от 4-9“, но явно се има предвид точки от 4-9…

… „доколкото не е предвидено друго в специален закон“.

Точно така, правилно го разбирате, госпожо Председател. Уточнявам, става въпрос за: „…чл. 57, ал. 1 и алинеи от 4-9, доколкото не е предвидено друго в специален закон.“ (3) Ако за сключването на административния договор в специален закон се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (4) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53. (5) Когато неотложно трябва да се сключи административен договор за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят разпоредбите на Глава пета, Раздел I относно събирането на документи от неучастващи в производството лица, поясненията на страна в производството, разходите на страната и неучаствалото в производството лице и срока за сключването на договора по чл. 57. Действие на административния договор Чл. 19в. Административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице. Предварително изпълнение на административния договор Чл. 19г. (1) В защита на обществения интерес административният орган може да предвиди клауза за допускане на предварително изпълнение на договора. (2) Допуснатото предварително изпълнение може да се обжалва чрез административния орган пред съда в сроковете и по реда на чл. 60 от този кодекс. (3) В случай че договорът не съдържа клауза за предварително изпълнение, всяка страна може да поиска от съда такава при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Искането се разглежда в закрито заседание, като съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му. В този случай съдът може да изиска съответна гаранция в определен от него размер. Изменение и прекратяване на административния договор Чл. 19д. (1) Ако след сключване на договора една от страните не може да го изпълни поради значително изменение на обстоятелствата, при които договорът е сключен, страната може да поиска изменение на клаузите на договора в съответствие с изменените обстоятелства. Когато това не е възможно или при отказ на другата страна, може да прекрати договора. (2) Административният орган може едностранно с писмено предизвестие да прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес. Недействителност на административния договор Чл. 19е. (1) Административният договор е недействителен при наличие на основанията по чл. 146. (2) Когато недействителността засяга само част от договора, която е несъществена за обществения интерес, договорът произвежда действие, ако може да се приеме, че би се сключил и без недействителната част. Ред за оспорване на административния договор Чл. 19ж. (1) Административният договор може да се оспори пред съда по реда на глава десета, раздел I. (2) Оспорването на договора не спира изпълнението му. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в двумесечен срок от постъпването му, доколкото друго не е предвидено в специален закон.“

Благодаря. Уважаема госпожо председател уважаеми народни представители! По своята същност договорът е съглашение между две или повече страни за да се създаде, уреди или прекрати една правна връзка между тях. При договора страните са равнопоставени, за разлика от административното право, публичното, където има едни властнически правоотношения между държавата и останалите правни субекти. Мисля, че тези отношения са достатъчно добре уредени в член 21 от Административнопроцесуалния кодекс, където е описано и е дадено определението за индивидуален административен акт. Защо и в името на какъв интерес държавата ще се откаже от тези свои правомощия на практика…

Точно така, по редакцията. Става въпрос за определението на административен договор, както е записано тук. Административният договор е писмено съглашение между административния орган и гражданин или организация. Тук се пита защо с тези изменения се цели отнемане на правомощия от страна на държавата, според мен, и разпределението им между държавата и частно правни субекти и чии интереси и как държавата ще защити тези свои публични интереси? Може би по същия начин, както защити интересите си при продажбата на 7 декара атрактивни имоти в центъра на София, далеч под себестойността на такъв тип имоти -при 1200 лева за квадрат 650 000 лева за 7 декара в центъра на София. По този начин няма как да се защитят държавните и публичните интереси с този договор. Достатъчно добро е определението за индивидуален административен акт – това властническо правоотношение. Поради тази причина цялата концепция на параграф 3 мисля, че е неприемлива, особено в ситуация, където държавата трябва да докаже, че на практика съществуват държавност и държава в България, а тук се отнемат от нейните правомощия. Пак повтарям, надявам се с това да не се цели да се повтори случая с продажбата на атрактивни имоти в центъра на София, което се случи.

Уважаема госпожо председател,уважаеми народни представители! Смятам, че уредбата, която се предлага с настоящия параграф, както и с настоящото изменение на Административнопроцесуалния кодекс, е сериозна стъпка и достижение в развитието на административнопроцесуалното и материалното право, включително и конкретно разпоредбите, които се коментираха и са предложени като членове от 19а до 19ж. Смятаме, че в резултат на много прецизна работа, тук ще припомня, че между първо и второ четене по този Законопроект беше създадена изрична работна група, в която участваха и представители на Софийски университет, катедра „Административно право“, както и съдии от Върховния административен съд, смятаме че в конкретния случай се предлага една уредба, която да бъде основата и фундаментът за сключването на административни договори. Тук ще припомня на вашето внимание следното. Това че държавата участва или административният орган, държавата чрез административния орган сключва административен договор, това не означава, че й се отнемат властническите правомощия. Напротив, това е режим, в който да може да се съгласува властническият статут на органа в една хипотеза, в която той би могъл да договаря равнопоставеност. Ясна е тенденцията, която опозицията и колегите се опитват да дирят по аналогия в този случай, но искам да кажа следното. И колегата Попов добре знае и може да ми направи реплика за това: режимът за сключване на договори за продажба по Закона за държавната собственост е отделен режим. Той, при положение че приемем тези изменения сега, ще се отнася като специален спрямо общ, защото с разпоредбите на членове от 19а до 19ж, всъщност ние установяваме общия режим на административните договори, които биха се проявявали и биха имали подробна регламентация в другите материални закони. По отношение на злободневната тема днес, която релевира колегата Попов, с огромно усилие и без да защитавам по никакъв начин настоящия областен управител на София, защото не познавам конкретните параметри на конкретната сделка, ще отбележа следното на вниманието на господин Попов. Споровете, господин Попов,…

Собствено изказване, в което…

За да може колегата да ми направи реплика и се надявам пък да науча нещо по-конкретно от това, което той само бегло спомена в изказването си. Искам да спомена, господин Попов, че това е една съдебна епопея, продължила повече от 10 години. С любопитство бих се запознал с документите, защото като областен управител три години и девет месеца на София съм давал, изследвал и издирвал множество документи, свързани с процесната релевирана от Вас сделка. Благодаря Ви.

Благодаря. За уточнение – не съм визирал колегата Кирилов във въпросната сделка. Моята реплика е насочена към изказването на колегата Кирилов – дайте дефиниция каква е разликата всъщност между „административен договор“, „договор“ и „административен акт“. Тогава нека мислим в посоката, в която е направен този Законопроект. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Попов! По наше виждане ние сме дали една прецизна дефиниция, която, мисля, че и правно-технически, и съдържателно върши работа. С риск да не се хареса моето обяснение на колеги-специалисти в правната доктрина, ще отговоря по следния по-прост начин на Вашия въпрос. Административният акт е властническо разпореждане. То е между неравнопоставени субекти. Договорът е съглашение, двустранна сделка между равнопоставени субекти. Тъй като между тези две крайности има, съществуват отношения, в които органът, който властва, би следвало и може и други закони му разпореждат да участва и като равнопоставен субект, затова е необходимо да се дефинира тази, бих казал, междинна форма между двете крайности, когато една от страните, въпреки че е властнически субект, все пак договаря равнопоставено и последиците от това договаряне трябва да се ценят равнопоставено. Затова трябва да се създаде регламент как властническият орган, въпреки тази си власт, трябва да действа наравно с другия субект. Благодаря Ви.

Параграф 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 128, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се добавя „и административните договори”. 2. Създава се нова т. 3: „3. изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон;” 3. Досегашните точки 3, 4, 5, 6, 7 и 8 стават съответно 4, 5, 6, 7, 8 и 9.“

Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. В чл. 268 се създава т. 4: „4. административните договори.”

Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Свилен Иванов и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Анна Александрова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението по принцип. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде подразделение с наименование „Заключителни разпоредби“ с § 6 и § 7: „Заключителни разпоредби § 6. В Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 27 ал. 6 се изменя така: „(6) При оспорването на индивидуалните административни актове по този Закон, държавните такси, които се събират за съдебните производства, са пропорционални и са в размер на 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 млн. лв. – таксата е в размер 4500 лв. За производства по частни жалби пред Върховния административен съд се събира пропорционална такса в размер на 10 на сто от дължимата такса по изречение първо, но не по-малко от 100 лв.” 2. В § 10 от Преходните и заключителни разпоредби: а) в ал. 2 думата „производства“ се заменя с „дела“; б) създава се ал. 3: „(3) Образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред.“ § 7. Параграф 6, т. 2, б. „б“ влиза в сила от 25.12.2015 г.“

Да.

Благодаря, господин Председател. Преди това ми позволете да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на труда и социалната политика господин Ивайло Иванов и директорът на дирекция в Министерството госпожа Елка Димитрова.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 602-01-47, внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 31 август 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, с вносител Министерският съвет. Законопроектът бе представен от госпожа Зорница Русинова, министър на труда и социалната политика. С този Законопроект вносителят си поставя за цел да се изпълнят специфичните препоръки на Европейската комисия към България, а именно, че в областта на пазара на труда България следва „да подсили и интегрира социалните услуги и активните политики по заетостта, по-специално за дългосрочно безработните и за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение.“ Освен тази цел предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта допринасят и за изпълнение на Препоръката на Съвета от 2015 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда. Основните изменения и допълнения в Законопроекта са представени в пет групи. Първата група промени се отнасят до регламентиране на нова мярка за насърчаване на мобилността на безработните лица, а именно: когато безработни лица, включително младежи от специализирани институции или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип, завършили образованието си, започнат работа след насочване от дирекция „Бюро по труда“ в друго населено място, отстоящо на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес, да получават средства за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище, такси за ползване на интернет, но за не повече от 12 месеца. Размерът на средствата ще се определя ежегодно в Националния план за действие по заетостта, а редът и условията за получаването им – в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Втората група промени се отнасят до подобряване на достъпа до услугите на Агенцията по заетостта. С предложените промени търсещите работа лица ще могат да ползват услуги по информиране и/или консултиране, насочване и подпомагане за започване на работа и психологическо подпомагане, независимо от адреса на регистрация. Ще отпадне санкцията за прекратяване на регистрацията, когато търсещите работа лица сменят адреса, по който са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“, без да я уведомят за това. Третата група промени се отнасят до включване на нова дейност на регионалните комисии по заетостта. С цел по-прецизно отчитане на потребностите на местните работодатели от работна сила с определена квалификация комисиите по заетостта към областните съвети за развитие два пъти в годината ще набират, обработват и предоставят на Агенцията по заетостта информация за потребностите на работодателите от работна сила в съответната област. Редът за набиране, обработване и предоставяне на информацията ще се определя в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Четвъртата група промени ще регламентират разширяване достъпа на предприятията до програми и мерки на пазара на труда. С предложените промени предприятията, които са в затруднено положение, също ще могат да получават средства, представляващи минимална помощ съгласно Регламент 1407/2013 г. Работодателите, както и институциите, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, вече ще могат да получават средства по Закона за насърчаване на заетостта, представляващи минимална помощ. Това ще се отнася и до онези предприятия и работодатели, които осъществяват дейност в отрасъл „въгледобив“. Петата група промени се отнася до промените на заявлението за регистрация на предприятие, което осигурява временна работа. Заявлението ще се промени в съответствие с направените изменения в чл. 74ж, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за насърчаване на заетостта. Към заявлението за регистрация кандидатите няма да прилагат удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на заявлението, както и удостоверение от съответната община по регистрация на предприятието за наличието или липсата на задължения към датата на подаване на заявлението. За целите на административното производство Агенцията по заетостта ще изисква удостоверенията по служебен път съгласно условия и ред, определени от Националната агенция за приходите и общините. В Комисията бяха получени становищата на Българската търговско-промишлена палата, Асоциация на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива, Конфедерацията на труда „Подкрепа“, както и Съвместна позиция на КТ „Подкрепа“ и на Асоциацията на индустриалния капитал в България относно неприлагането на схеми за минимална помощ – De minimis,спрямо компенсациите за предоставяне на услуги от общ икономически интерес. В обсъждането взеха участие народните представители Димитър Байрактаров, Светлана Ангелова, Мариана Тодорова и Хасан Адемов. Като изразиха общата си подкрепа към Законопроекта, те зададоха въпроси към вносителя на Законопроекта, свързани с начина на изразходване на средствата от Националния план за действие по заетостта, от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ по отношение на мерките за заетост на трайно безработните лица и безработните лица с ниска квалифицираност и грамотност. Освен това изразиха опасения от облекчените условия, при които ще се прилагат новите мерки, с което активните мерки на пазара на труда ще могат да се материализират и като „пасивни“. В дискусията народните представители се обединиха около тезата, че промените са необходими и наложителни, но се нуждаят и от по-голяма конкретизация и изчерпателност. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати 9 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, 602-01-47 , внесен от Министерския съвет на 1 август 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Заместник-министър, имам особен интерес към Закона за насърчаване на заетостта, затова много внимателно го прочетох и се запознах с направените предложения за промени в този Закон. Приемам мотивите и целите, които си поставяте с тези промени. На първо място, отново искам да отбележа, че според мен е време за нов Закон за насърчаване на заетостта. Сега действащият е приет през 2001 г. и е в сила от 1 януари 2002 г. и мисля, че е изиграл положителната си роля за развитието на националния пазар на труда и въобще за насърчаване на заетостта. В същото време в него вече съществуват много препратки към стари изменения и допълнения. Всичко това няма как да не усложнява прилагането на желаната политика по заетостта като цяло и осъществяването на отделните политики на пазара на труда. При обсъждането на последните промени, които бяха внесени отново от Министерския съвет през месец юли миналата година и приети окончателно през декември миналата година, обърнах внимание на тогавашния министър, че наистина е време за нов закон и трябва да се изготви още тогава, за да не налага да правим следващи поправки на стария закон. Ето, оказах се прав и само осем-девет месеца по-късно отново трябва да приемаме направените нови промени в Закона. Ще отдам това на смяната на министъра на труда и социалната политика, въпреки че това не е оправдателен аргумент в тази посока. Когато направих призив за нов закон, ми беше отговорено в процеса на обсъждане на Законопроекта, че съм прав, но е необходима бърза реакция поради редица причини, като например промени в социално-икономическата среда и невъзможност за разплащане с бенефициенти по програмите от страна на Агенцията по заетостта. Сега за пореден път се внасят промени може би със същите мотиви, че трябват спешни промени, без да се направи по-сериозен анализ на необходимостта от изцяло нов законопроект и сигурно пак ще ги обясняваме с необходимостта от бърза реакция. Ще използвам възможността чрез Вас, господин Заместник-министър, да предупредя, че е крайно време да се изготви изцяло нов Закон за насърчаване на заетостта от експертите на Министерството в сътрудничество с експерти от Агенцията по заетостта и социалните партньори, който да съответства на новите реалности и потребности. Безработицата е един от най-сериозните проблеми за съвременното ни общество и затова е изключително важно да имаме адекватен, стегнат и работещ Закон за насърчаване на заетостта, който да дава механизми на държавата за успешна интервенция на пазара на труда и за ограничаване последиците от безработицата. Защото едва ли с тези непрекъснати промени в основния закон ще постигнем тези цели, а се съмнявам дали ще постигнем и целите, записани още в началото на мотивите към настоящия Законопроект, а именно гъвкав пазар на труда и мобилна работна сила, която да отговаря на най-новите предизвикателства в търсенето на труд. Иначе, като изключим, че се правят на парче, предлаганите промени са адекватни и приемливи. Ще си позволя няколко коментара по предложенията. Първо, въвеждате нова мярка за насърчаване на мобилността на безработните лица, като предлагате, когато безработни лица започват работа след насочване от дирекция „Бюро по труда“ в друго населено място, отдалечено на повече от 50 км, да получават средства за възстановяването на част от разходите, съпътстващи преместването, както и такси за детски ясли, детски градини, наем за жилище, такси за ползване на интернет и така нататък. Това е добро като идея. Друг е въпросът дали на практика ще проработи, защото българинът, въпреки тежката безработица в редица региони, не е много трудово мобилен. Няма ли да допринесе тази мярка до още по-голямо обезлюдяване на и без това сериозно засегнати райони поради липса на работа, миграцията към по-големите градове и така нататък? И още нещо – всичко това наистина е добро като предложение, но ако няма релевантно задължение на общините да осигуряват достъп до детска градина, промяната няма да е работеща. Нужда от работна ръка има в големите икономически центрове, но пък там има и перманентно проблеми с липсата на места и настаняването в детски градини и ясли. Обикновено приемът се прави веднъж или най-много два пъти годишно и то по различни правила например пръв по регистрация по електронен път на заявлението, месторабота на родителите до заведението, местоживеене на родителите в региона на заведението и така нататък. Никъде няма критерии за класиране по това, че се е преместил на ново работно място. И какво от това, че по Закона за насърчаване на заетостта на някой му се отпускат средства за настаняване на децата му в детска градина или ясла, ако детето не може да бъде настанено на практика в такава? И още нещо съвсем мимоходом – в § 9, чл. 42, създавате ал. 3, която общо гласи: „на безработни лица, включително младежи от специализирани институции, или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип, завършили образованието си“ и така нататък, няма да цитирам предложението. Не знам дали съм прав, но считам, че в условията на все повече отпадащи от системата на образованието е нецелесъобразно да стои този текст за завършено образование, защото много често младежи от тази заведения не успяват да положат матури, респективно не завършват образованието си, но въпреки това трябва да работят, защото друга алтернатива нямат. Констатирам, че засега има една група младежи, които убягват от полезрението Ви. Това са децата на българските икономически мигранти, които са от бедни региони. Напускат училище и заминават при родителите си. За да не правят това или след като по някаква причина се завърнат, не е ли удачно да са част от тази приоритетна целева група например като младежи, отпаднали от системата на образованието поради живот и работа в чужбина, на които да се предлагат тези услуги до определен период след връщането им от чужбина например шест месеца? Тези младежи са мобилни, имат изградени навици за труд, често са отпаднали от системата на образованието и ако не намерят институционална подкрепа за работа и обучение, ще търсят начин отново да се връщат в чужбина. Второ, подобряване на достъпа до услугите на Агенцията по заетостта. Промените по изискванията за регистрация са безспорно положителни и в интерес на търсещите работа лица. Не мога да не отбележа и още нещо положително. В допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта, в определението за безработен отпада изискването лицето при регистрация да не попада в друга група търсещи работа лица. След промяна в определението „безработен учащ се“, ще може да се регистрира като безработен в бюрото по труда, и което е по-важното – да ползва правото си на парично обезщетение за безработица, когато, разбира се, отговаря на останалите условия, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване. Имам парламентарен въпрос по този повод и обещание от страна на министъра да реши проблема. Ето така проблемът наистина се решава. Но пак чрез Вас, господин Заместник-министър, искам да обърнете внимание при окончателното приемане на текстовете, че ще има хора, които в периода от получените указания от Агенцията по заетостта и влизането в сила на настоящите промени са засегнати и към момента нямат право да получават обезщетение. Когато вече придобият това право, те по някакъв начин ще са загубили обезщетението си и трябва да решим по справедлив начин този въпрос. Иначе ще останат излъгани очакванията на хората за справедливост. Не знам как може да се реши този въпрос, нямам засега решение и идея, но Вие трябва да я намерите, защото има засегнати хора в тази посока, на които е отказано изплащане на обезщетение. Трето, включвате ново задължение, нова дейност на регионалните комисии по заетостта. Те два пъти в годината ще набират, обработват и представят на Агенцията по заетостта информация за потребностите на работодателите от работна сила в областта. Отлично попадение, което може да доведе до идентифициране на потребностите на местните работодатели от работна сила с определена квалификация. Само че много сериозно подчертавам, стига тези комисии да не се отнасят формално към това си задължение. Мисля, че е крайно време да се преразгледа принципът на сформиране на тези комисии, на техните състави и на техните задължения. Смея да твърдя, че голяма част от тези комисии си вършат абсолютно формално работата и колкото и задължения да им вменяваме, колкото и да са удачни те, няма да доведат до някакво подобрение, нито ще са в полза на Агенцията по заетостта, нито ще доведат до подобрение на регионалните пазари на труда. Засега няма да коментирам детайлно другите проблеми. Само един коментар за идеята Ви за разширяване достъпа на предприятията до програми и мерки на пазара на труда. Само ще спомена, че не можахме да вкараме едно единно тълкуване на тези минимални помощи, съгласно различните регламенти на Европейския съюз. И по-конкретно № 1407 от 2013 г. Това изключително затруднява както работодатели, ползващи програми и мерки, така и служителите и експертите в Министерството на труда и социалната политика, управляващи тези програми и мерки. Мисля, че е крайно време да дадем категорично определение на тези минимални помощи, единно тълкуване и да ги прилагаме, както трябва. И в заключение ще кажа, че ще подкрепя по принцип на първо гласуване този пореден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, защото си давам сметка, че изработването и приемането на един изцяло нов Закон е бавен процес, а пазарът на труда е доста динамичен. Аз очаквах да е тук министърът и да обещае от тази трибуна, че докато е министър, ще направи всичко възможно да даде начало поне на изготвянето на един нов закон, уреждащ насърчаването на заетостта в България. Ще подкрепя предложените промени на първо гласуване и защото имайки предвид положителните становища, които виждам на всички, на социалните партньори, защото отрицателно становище по Закона не прочетох, виждам, че сте получили единодушна подкрепа от тези социални партньори и ако успеете да ги ангажирате, да ги включите в работната група за създаването на един нов закон, ще бъде успех за Министерството и ще може да се похвали с наистина нещо добро и креативно, свършено през мандата си. Благодаря за вниманието. Ще наблюдаваме внимателно от парламентарната група какво ще се случи между първо и второ четене като предложения. Които са удачни – ще ги подкрепим, които не са – не. Благодаря Ви още веднъж.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз между другото съм изумен от изказването на предходния колега. Защо съм изумен? Защото, първо БСП в Комисия не подкрепи Законопроекта, което е интересно да се знае. Същият колега отсъстваше от Комисия. Интересно какви позиции изразява по него…

Момент! Ако обичате, ще изразя позиция…

Слушайте внимателно, ще научите нещо! (Оживление.) Защо съм изумен, уважаеми колеги? Неслучайно в разглеждането на един от предходните Законопроекти аз Ви казах, че става порочна практика да се вземат решения по важни законопроекти на тъмно. Изумен съм от изказването на колегата, защото той единодушно е подкрепил решение на Комисията по труда и социалната политика от 10 юни 2008 г., което е изпратено на Министерството на труда и социалната политика, в частност на министъра. Какво гласи това решение на Комисията по труда? Министерството на труда и социалната политика да изготвя анализ и оценка на положителните и отрицателните тенденции, съгласно заложените показатели по отделните бюджетни програми в рамките на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. разходи по области на политики и/или бюджетни програми по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2016 г. Политиките и програмите в съответствие с Закона са: първо, политика в областта на заетостта. Спирам дотук, тъй като днес разглеждаме Закон за насърчаване на заетостта. Познайте какъв е отговорът от уважаемия министър на труда и социалната политика. Който желае, мога да му го предоставя. На 13 юли Комисията по труда в лицето на уважаемия председател на Комисията д-р Хасан Адемов получава този отговор. В резюме отговорът гласи следното: „Във връзка с изпълнението на чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси и поради липса на окончателна, достоверна и надеждна информация на натурални и стойностни показатели за изготвяне на искания от Комисията анализ, същият не може да бъде предоставен в срок до 15 юли 2016 г.“ Разбирайте и към днешна дата – 8 септември, той продължава да не бъде предоставен. Решението на Комисията е гласувано единодушно от всички членове на Комисията, тоест, уважаеми колеги, затова съм изумен от изказването на колегата Гьоков, той също го е подкрепил това решение. Вие днес сте длъжни да приемете промените в Закона за насърчаване на заетостта на тъмно, а политиките касаят бюджетни средства в размер на 1 млрд. 109 млн. лв. Нещо повече! Министърът на труда и социалната политика с този си свой отговор е пропуснал да прочете случайно чл. 133, ал. 1 от Закона за публичните финанси, който го задължава ежемесечно и на всяко тримесечие да предоставя тази информация, за която той твърди, че няма данни, не са достоверни данните, тоест министърът ни отговори, че не знае как и по какъв начин се харчат 1 млрд. 109 млн. лв.! Но няма никакви проблеми да ни предлага в Закона за насърчаване на заетостта нови харчове неизвестно в какъв размер. Направих си труда преди да Ви обърна внимание на конкретните текстове и благодаря, че все пак има съвестни служители, които да ми предоставят ето тази информация, това е докладът на многоуважаемия министър на труда и социалната политика с мотивите, по които се предлагат предложените на Вашето внимание промени. Ще Ви прочета някои интересни неща, а Вие сами преценете верни ли са те или не. Първият мотив, който би следвало да засяга така наречената „трудова мобилност“ за промени в Закона е, че се задълбочава дисбалансът в териториалното разпределение на населението. И сега обърнете внимание, уважаеми колеги! Най-голямото териториално движение има по направлението „град – село“: 37,6%, тоест близо 38%. Сиреч 38% от градското население, според госпожа министърката и данните, които тя представя, се насочват от града в селото. Дали го вярвате Вие това нещо? При тоталното обезлюдяване на селските райони! Само преди месец и половина си направих труда да направя една голяма обиколка. Повярвайте ми, ние вече имаме села, които трябва да бъдат заличени от регистъра на населените места, села, в които живееха по 2-3 хиляди души, в момента няма никой или има по един-двама дядовци или баби. Това е тъжната картина! Според министърът обаче 37 цяло или близо 38% от града се изнасят да живеят на село. И това е мотив за насърчаване на така наречената „трудова мобилност“. Дали е така обаче наистина? Уважаемата госпожа Министър, отказвайки да предостави информация как се движат разходите, какви са положителните, какви са отрицателните тенденции, харчейки със стотици милиони левове, всъщност какво сме постигнали срещу тях. На тъмно! Вие днес на тъмно трябва да вземете и това решение – да подкрепите тези нови разходи, защото, уважаеми колеги, на първо място ни се предлага да добавим нова т. 24 в чл. 30а от Закона за насърчаване на заетостта. По-интересно е, понеже съм убеден, че много от колегите, тъй като не им е профилирана тази област, да не знаят пък какво касае чл. 30а и какво представляват предходните 23 точки. Предходните 23 точки са формулиране на разходи, чрез които се харчат стотици милиони левове на българския данъкоплатец. Аз ще Ви ги прочета: за изпълнение на програмите и мерките за насърчаване на заетостта се предоставят средства, предназначени за: първо – трудови възнаграждения; второ – допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда; трето – възнаграждения за основен платен отпуск; четвърто… За да спестявам време, това са така наречените „плащания на осигурителни вноски“ по Кодекса са социално осигуряване. Пето – болнични и така нататък. Шесто – по същия начин. Седмо – обучение на възрастни. Обучение на възрастни! Сега тук възниква въпросът: на кои възрастни? На тези, които са в пенсионна възраст и не е нужно да бъдат обект на мобилна заетост. Кои? Няма отговор. Важното е да се харчат пари, пък да обучаваме – нали, и възрастни. Няма лошо. И ще отчитаме дейност, а след това ще казваме, че няма пари за увеличаване на пенсиите. Естествено, че няма да има, като се харчат безцелно и, ей така – безотчетно! Продължавамe по-нататък – насърчаване на териториалната мобилност на безработните лица, регистрирани в поделенията на Агенцията по заетостта. Тук ние трябваше да получим информация какво се случва, какви средства са изхарчени, колко от тези насърчени лица са започнали трайно работа. Всъщност в крайна сметка всичките тези 23 точки, а сега в добавка и 24 точка, какво представляват? Те представляват чисто и просто субсидирана заетост и нелоялна конкуренция на пазара на определени приближени фирми, защото определени приближени фирми ще получават тези средства, държавата и данъкоплатците ще плащат заплатите на техните работници, ще им плащат разходите. А сега за капак следва нещо интересно: прибавя се т. 24, която предвижда заплащане на квартирните разходи, заплащане на интернет, такси за детски градини, за детски ясли. И тук вече трябва да се прехвърлим към чл. 43 – на кои? На безработните, обърнете внимание, които са насочени и живеещи на повече от 50 километра от мястото по адресна регистрация. Тук не е уточнено дали по настоящ адрес, дали по постоянен адрес. В самия текст не пише по какъв, пише: по регистрация. Само че тънкият момент е: над 50 километра, тоест всичко, което е извън, ще дам пример. Ние ще местим примерно един безработен, който задължително трябва да е регистриран в Бюрото по труда, за да бъде отчетена дейността, от Варна, да кажем, в София, защото разстоянието е над 50 километра. Ще дойде тук уважаемият господин или госпожа, и тук обърнете внимание, става въпрос за нискоквалифицирани работници. Нискоквалифицирани, което министърката – може да видите стенограма – категорично потвърди и се съгласи, че точно за това става въпрос. Има стенограма от предходната Комисия, може да я прочетете и да се уверите, че това, което казвам, е точно така. Тоест едни нискоквалифицирани хора ще ги преместим от разстояние „хикс“, което е на повече от 50 километра, ще платим едни сериозни разходи, и оттук следва нещо по-интересно – че всяка година българското правителство приема Национален план за действие по заетостта. В него и 2015 г., и 2016 г. са заложени приоритети – да не се харчат пари за пращане на хора от място „хикс“ в място „игрек“, в случая вече на повече от 50 километра, поради простата причина че се обезлюдяват цели райони и това е вече въпрос на национална сигурност, тъй като, на първо място, се обезлюдяват пограничните райони. Правителството е приело този свой План за действие и там е казало, че средствата трябва да бъдат инвестирани в тези райони, за да могат хората да остават на места, нашите гранични зони да бъдат населени с хора и те да имат къде да работят. Всъщност тук се прави нещо точно обратното, което вече е въпрос на национална сигурност: плащане милиони левове на данъкоплатеца, за да бъдат обезлюдявани нашите райони. Тогава за какво строим ние съоръжения? За какво харчим милиони да си пазим границите, за да ги оставяме без хора и да се чудим кой къде да отиде да работи, и да му плащаме да го изселваме даже, дето има една дума? Това ли ни е Законът?

Удължете, ако обичате, времето.

Продължаваме по нататък. Миналата година декември месец тук, от тази трибуна, разкритикувах промените в т. 4 на Допълнителните разпоредби – това е промяна на подходящо място за работа. Сега пак се променят. 4. Забележете обаче, никой не казва за една година какво се случи по тази т. 4. Нещо повече, представя се финансова обосновка. Мога да я представя на който пожелае от народните представители, в която ще видите, че няма нито едно число какъв ще бъде разходът по този Закон. Нито едно число! Ако такива финансови обосновки са обосновките за приемане на закони, аз не знам ние какво правим тук тогава. И не ме гледайте с доволна физиономия, защото изхарчихте стотици милиони и никой не знае за какво са отишли, а резултатът е 125 хиляди души трайно безработни, и продължава да расте това число. Ето, това е резултатът! Точка 4 беше, че подходящо работно място трябва да е до 30 километра, увеличи се на 50, за да се обслужват пак определени фирми. По наша информация огромна част от Ботевград са започнали работа в София. Може да проверите тази информация, но тя не се дава, тя се крие. Защо се крие?! Питам аз в крайна сметка: каква държава е България – република с парламентарно управление или република с министерско, с не знам си какво управление? Но явно депутатите, Народното събрание не означават нищо за това Министерство, което крие информация и до ден днешен не я е представило, най-вероятно няма и да я представи. Затова лично аз няма да подкрепя този Законопроект. Призовавам Вие също да не го подкрепяте, защото въпросът е принципен. Ще бъдат изхарчени стотици милиони и Вие ще носите отговорност, ако подкрепите Закона с Вашия глас. Много е лесно след това да се казва, че няма пари за пенсии, че няма пари за друго, а в същото време да узаконяваме с гласуването си на тъмно безпардонното харчене на милиони, да не кажа, милиарди средства. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, моето ще бъде лично обяснение с елементи на реплика. Хайде, нека да го смятаме за реплика.

Добре, така да бъде. Първо, господин Байрактаров, личното ми обяснение. Отсъствал съм от заседанието на Комисията, защото съм имал ангажименти и съм уредил отсъствието си по съответния ред, указан в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. (Реплика от народния представител Димитър Байрактаров.) Сега за първи път изразявам отношение по Законопроекта. Ние сме го обсъдили в групата и ще го подкрепим на първо четене, повтарям го още веднъж. Гласувал съм „за“ искания анализ и оценка на различните политики от Министерството на труда и социалната политика, защото те наистина са необходими и всеки трябва да е запознат и да знае какъв е ефектът от харченето на парите. Въпросът е друг. На мен не ми пречи, позволявам си да го кажа, аз не съм експерт в много неща, но поне в това смятам, че съм – моята експертиза ми позволява без такъв анализ и оценка на политиките да видя, че нещата, които се предлагат в момента, са добри. Политиките по заетостта не винаги са с еднозначни ефекти. В случая вносителите искат да подобрят мобилността и казвате, че ще се обезлюдят районите. Дайте тези хора пък да ги държим без работа по тези райони само за да не се обезлюдяват районите, а те да стоят без работа. Обезлюдяването на районите е предмет на друга политика и други закони. Свършва ми времето, пък много неща искам да Ви кажа. Няма финансова обосновка и Вие казвате: „Харчат се стотици милиони!“. Не знам как се харчат стотици милиони, когато в Националния план за действие по заетостта има едва 73 милиона!? Не знам къде са тези стотици милиони, дето ги говорите?! За мярката ще се отдели малка част от тези пари. Ако смятаме, че тази мярка няма да работи ефективно, ще се отделят малко пари и ще се види дали работи. Ако трябва, следващата година ще се увеличат парите по тази мярка. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Аз по-скоро като лично обяснение исках, отколкото като реплика. Вие си имате своето убеждение, аз си имам моето. Не смятам, че някой може да ми държи сметка на експертизата и на възможността да подкрепя или да отхвърля нещо по този Законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Колега Гьоков, никой не е поставял на дебат Вашето отсъствие, просто беше отчетено като факт, който Вие потвърдихте – отсъствали сте от Комисията същия ден. Може да си имате наистина основателни причини, никой не го е поставял като Ваше нарушение или лошо поведение. Що се касае до Вашата експертиза, Ваше право е Вие да си давате собствена оценка на себе си като експерт, както Вие пожелаете. Мое право е да изразя моето мнение, а мнението ми е, че силно се съмнявам във Вашата експертиза поради проста причина – нито един уважаващ себе си експерт не би си позволил да каже, че без анализ, без информация може да даде категорична оценка. Продължавам по-нататък – по отношение на стотиците милиони. Един милиард сто и девет милиона са политиките, по които ние искахме да получим надлежен анализ за положителните и отрицателните тенденции в натурални стойностни показатели! Ако това за Вас не са стотици милиони, аз не знам каква математика и какви числови изрази да използвам. Един милиард сто и девет милиона са средствата по бюджетните политики на въпросното министерство! Продължавам по-нататък. Ваше право е дали БСП като лява партия ще подкрепи безцелното харчене на милиони средства. Повтарям, стотици милиони средства – безцелно. Защото и Вие, за което мога чистосърдечно да кажа, че Ви прави чест, сте заставали с мен, задавали сме въпроси: какви са ефектите от провежданите програми, какви са числовите изрази, изхарчени за заети лица? Колко от тези заети лица са останали трайно заети или вече са изхвърлени от списъка на трайно безработните и въобще безработните? Вие сам сте се убедили и заедно с Вас задавахме този въпрос миналата година, затова недоумявам, че подкрепяте нещо, ей така, не знам с какви Ваши цели и разсъждения. Това е Ваше право. Аз не мога да Ви упрекна, че сте гласували, но след това и като гражданин мога да изразявам своето възмущение и да държа сметка, че гласувате на тъмно, защото всеки, който подкрепи днес този Законопроект, ще трябва да го подкрепи на тъмно без съответната информация, без съответните анализи, за които министерството беше длъжно, тъй като сме се позовали на чл. 26 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който ни дава правото да изискваме от Министерството. Но както видяхте, на него изобщо не му пука, пък и за какво да ни дава информация? Ето затова казах, че изразявам своето недоумение, защото съм с добри впечатления от Вас като участник в тази Комисия и Вие винаги сте имали принципна позиция, но това е Ваше право. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мислех да направя кратко изказване по промените в Закона за насърчаване на заетостта, но след емоционалното изказване на преждеговорившия, казаните доста неточности по промените, които се правят в Закона за насърчаване на заетостта, и персонални обиди към министъра на труда и социалната политика, съм длъжна да изсветля, така да се каже, промените в Закона за насърчаване на заетостта, който колегата Байрактаров каза, че е приет на тъмно. Ще започна с безработицата в страната. По данни на Евростат към края на месец август имаме една от най-ниските безработици за последните четири години – 7,9%, при 8,6% средна безработица за Европейския съюз, благодарение на активните политики, мерките и програмите на Министерството на труда и социалната политика. Промените в Закона за насърчаване на заетостта са важни, необходими и ще доведат до търсения положителен ефект – намаляване още на безработицата, по-лесен достъп до услугите на пазара на труда на една от най-уязвимите групи – дълготрайно безработните лица. Основните промени, които заслужават внимание, защото от преждеговорившите не стана ясно за какви промени става въпрос в Закона за насърчаване на заетостта, затова ще ги изсветля, както каза преждеговорившият. На първо място, два пъти в годината Регионалната комисия по заетостта, каквато има във всяка една област, набира, обработва и предоставя информация на Агенцията по заетостта за потребностите на работодателите от работна сила в областта. Какво лошо има в това предложение? Напротив, информацията, която ще се актуализира два пъти в годината, ще послужи за изпреварващо обучение на кадри, които ще са необходими на работодателите от съответните региони и на нови инвеститори в съответните райони. Благодарение най-вече на тази информация по-успешно ще се срещне търсенето и предлагането на работна сила, за което все по-често говорим, че ни липсва и което е основна причина за безработицата, особено сред младите хора. На второ място, внимание заслужават промените, свързани с подобряване на достъпа до услугите на Агенцията по заетостта. Понастоящем – това е към колегата Байрактаров, регистрацията в бюрата по труда се прави или по настоящ адрес, или по постоянен. Важно е безработното лице да има регистрация. Не е необходимо да бъде само по настоящ или само по постоянен адрес. С направената промяна в Закона за насърчаване на заетостта вече се прави отмяна на това изискване и това е важна промяна за улесняване на безработните лица, които вече ще могат да ползват услугите на бюрата по труда, независимо от адреса на регистрация. Тоест ако едно лице е регистрирано в Бюрото по труда в Русе, то може да ползва услугите на Бюрото по труда във Варна. Какво лошо има в тази промяна? На следващо място, друга промяна – разширяване достъпа на предприятията до програми и мерки на пазара на труда. Предприятия, които са в затруднено положение, както и институции, осъществяващи обучение на възрастни или професионално ориентиране, да могат да ползват средства по Закона за насърчаване на заетостта, които представляват минимална помощ. Най-коментираната и обсъждана нова мярка в този Законопроект е свързана със субсидирането на безработни лица, които започват работа, насочени от бюрата по труда на над 50 км от дома си, в друго населено място. Първо искам да кажа, че тази мярка не е насочена към хората с ниска квалификация, насочена е към всички безработни лица. Те ще могат да получават средства от държавата, като тези средства няма да бъдат допълнителни в бюджета, а ще бъдат в рамките на Националния план за действие по заетостта, който всяка година се гласува със Закона за държавния бюджет. Именно тези лица ще могат да получават средства в продължение на една година за наем на жилище, такси за ползване на интернет, а ако са семейни и имат деца – средства за заплащане на детски градини и детски ясли. Целта на тази мярка е не да обезлюдим малките населени места и слабо развитите икономически райони, както беше казано от преждеговорившия, напротив, точно обратното – в малките населени места, в слабо развитите, непривлекателни икономически райони, да могат да работят специалисти, и то млади. Ще ви дам следния пример: две момичета, които завършват Софийския университет със специалност „Начална педагогика“, си търсят работа като млади учители в столични училища. Знаете колко е трудно млад учител, без стаж, да започне работа, но те искат да работят по специалността си. В същото време от Бюрото по труда – София, им предлагат работа в Трън и в Мездра, където има свободни места за млади учители. Каква по-добра възможност за тези момичета да отидат да работят там? Те ще бъдат подпомогнати със средства за заплащане на наем, за интернет, а ако са семейни, ще могат да получат и средства за заплащане на детска градина или детска ясла на техните деца. Ще дам още други примери с други професии като например медици, юристи и други специалисти, където има концентрация в големите населени места – в София, в областните градове, но всъщност в малките градчета и слаборазвитите икономически райони липсват или има недостиг от такива специалисти. По този начин, благодарение на тази мярка, ние ще насърчим вътрешната мобилност на работна сила, но не към столицата и големите градове, както беше казано, а точно обратното на твърденията, които чухме. Със сигурност тази нова промяна в Закона за насърчаване на заетостта ще бъде полезна за младите хора и за младите специалисти. Ще се спра на една друга промяна във връзка с това, което каза преждеговорившият – защо намаляваме срока от 18 на 12 месеца за понятието „подходяща работа“. Ами много просто, защото по този начин ще искаме да активираме дълготрайно безработните лица да могат да си намерят по-бързо работа. Този срок от 18 месеца за подходяща работа не е променян от 10 години. Той не е променен миналата или по-миналата година, той действа от 2005 г. Намаляването на този срок коя работа е подходяща и за какъв срок от 18 на 12 месеца ще активира повече безработните лица и те по бързо ще могат да си намерят работа. Това са накратко предложенията. Смятам, че ги изсветлих пред Вас, уважаеми колеги. С тези промени ще се насърчи мобилността на работната сила. Дълготрайно безработните лица ще имат по-лесен достъп до всички услуги на бюрата по труда в цялата страна и по-лесно ще могат да си намерят работа. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. На два пъти представителката на Политическа партия ГЕРБ спомена моето име – нещо повече, вмени, че аз съм използвал обидни квалификации към министърката на труда. Ще поискам стенограмата, защото не съм използвал нито една обидна квалификация. Нещо повече, представителката на ГЕРБ се опита да вмени, че аз съм дал невярна и неистинска информация, което изобщо не е вярно и не е истина. По точка 4 аз изобщо не съм коментирал срока, а съм коментирал, че не сме получили информация след като с „Държавен вестник“ бр. 101 от 2015 г. беше променена точка 4 за подходяща работа. Какво се е случило? Факта го потвърждава госпожа Ангелова, че тя също няма информация. Госпожа Ангелова се опита също да вменява мои твърдения, които аз не съм изричал от тази трибуна, затова след това ще поискам експресната стенограма: е, че аз съм Ви заблудил по отношение на заетостта. Госпожа Ангелова Ви каза, че в момента имаме най-ниската регистрирана безработица. Може би това е така – аз не съм коментирал обаче този факт. Ние нямаме информация вследствие на какво е толкова ниска безработицата. Само преди няколко дни получих и видях снимка на изявен представител на ГЕРБ от град Бургас, който публикувал на фейсбук страницата си снимка с цялото си семейство от 3 септември, на терминал 2 на летището в София, че заминава човекът с цялото си семейство за Испания. Дали според Вас този човек и неговото семейство са регистрирани като безработни и са отчетени? По някаква случайност го познавам лично момчето, може би повечето от колегите тук го познават. Ето за това иде реч, че няма информация. Не вменявайте и не изнасяйте лъжливи данни, което не Ви прави чест!

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, господин Иванов, госпожо Димитрова! Предложеният Законопроект за насърчаване на заетостта има за цел да подпомогне динамичния гъвкав пазар на труда в България. Разбира се, едно от предложенията включва и елементи на мобилност на работната сила. За да се случи всичко това, се предлагат мерки, които можем да ги групираме в пет групи. Аз искам да коментирам част от тях, защото голяма част от тях бяха коментирани преди малко. Преди това искам да кажа няколко думи за това, че съм изненадан от предложението за нов Закон за насърчаване на заетостта. Уважаеми колеги, преди 97-а година имаше Национална служба по заетост, нямаше закон, който да регулира по единили друг начин пазара на труда и обществените отношения в тази сфера. През 1998 г. беше приет Закон за защита при безработица и насърчаване на заетостта, като в този Закон място намериха както активните, така и пасивни мерки на пазара на труда. След това през 98-а година беше приет този Закон, тогава безработицата в България беше в пъти повече от сега и тъкмо затова се налагаха освен активните мерки и пасивни мерки на труда, и комбинацията между тях всъщност беше в основата на този Закон. От 1 януари 2002 г. действа Законът за насърчаване на заетостта, който регламентира активните политики на пазара на труда, защото пасивните мерки, в това число и за закрила от безработица, намериха място и в Закона за социално подпомагане, и в други закони, регламентиращи тази материя. Искам да кажа и няколко думи по отношение на финансирането на предложените мерки. В мотивите на Законопроекта е казано, че тази мярка, която беше предмет на дискусия – подпомагането на безработните лица, насочени от бюрата по труда да търсят своята реализация на повече от 50 километра от адреса по местоживеене, всички тези средства са предвидени в Националния план за действие по заетостта. Вие знаете, че в края на всяка календарна година правителството приема Националния план за действие по заетостта. Тук големият проблем е дали тези традиционни 73 милиона ще бъдат достатъчни, или няма да бъдат достатъчни, защото активните мерки на пазара на труда, финансирани от националния бюджет, са изключително разнообразни. Тук искам да отворя една скоба и да отбележа, че препоръките на Европейската комисия към Националния план за развитие на България винаги са били в посока на това да се наблегне на мерките, които да подпомогнат реализацията на пазара на труда на продължително безработните и на тези от рисковите групи на пазара на труда, от една страна, и от друга страна, да се наблегне на регионалните мерки за заетост. Регионализирането на програмите и мерките за заетост е намерило своето отражение в новата роля на комисиите по заетост към областните комисии за развитие. Новата роля на тези комисии беше подчертана тук, че всяка година два пъти в годината трябва да предоставят информация на Агенцията по заетостта за това какво е търсенето и какво е предлагането, за да може в крайна сметка този преход от търсене към предлагане да бъде опосредстван с помощта на тези регионални комисии по заетост. Що се отнася до новата мярка за насърчаване на мобилността на безработните лица – безработни, включително и младежи от специализирани институции или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип и завършили образование, когато бъдат насочени от бюрата по труда в друго населено място, отстоящо на повече от 50 километра – средствата за детски ясли, тук беше подчертано. Уважаеми колеги, за да говорим за обезлюдяване на населените места, в това число и на пограничните региони, трябва да сме наясно, че и тази мярка ще обхване не повече от 1000-1500 безработни и ако 1000-1500 човека допринесат за обезлюдяването на населените места, това означава, че ние нямаме реална представа за това, което се случва. На следващо място, искам да отбележа нещо, на което е обърнато сериозно внимание в едно от становищата на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Тук като че ли се преплитат активните с пасивните мерки, защото в Закона за социално подпомагане в първия член още е казано, че целта на този Законопроект, тоест на пасивните мерки, заложени в Закона за социално подпомагане, е за подпомагане на безработните лица, а и не на последно място в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане е казано, ако не се лъжа, в чл. 14, че безработните лица могат да бъдат подпомагани за плащане на наеми за общински жилища. Разбира се, разликата тук е, че там има подоходен тест, който придава малко по-друг смисъл, но между първо и второ четене, мисля, че можем да решим този проблем. Що се отнася до споменатите милиони, активните мерки на пазара на труда от националния бюджет са 73 милиона, а тези милиард и 90 милиона са целият бюджет за всички политики на Министерството на труда и социалната политика. Друг е въпросът, ако в това число се включват и мерките за заетост от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Искам да кажа още нещо по този въпрос и по този повод. Що се отнася до контрола по изразходването на средствата от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и Националния план за действие по заетостта, винаги може да се желае по-добра ефективност за използването на тези средства. От друга страна, ако става въпрос за законосъобразно изразходване на тези средства, Министерството на труда и социалната политика, Агенцията по заетостта, Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ два пъти е проверявана от Европейската сметна палата. Няма друга оперативна програма, която да е проверявана от Европейската сметна палата. Нещо повече, и българската Сметна палата се е произнесла по законосъобразното изразходване на финансовите средства. Що се отнася до целесъобразното и ефективното използване на финансовите средства, това е тема, която е винаги отворена. Може винаги да се желае повече и дискусиите по този въпрос биха могли да продължат и в бюджетната процедура за следващата година. Благодаря.