ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП ЛБ)1649 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Заместник-министър, имам особен интерес към Закона за насърчаване на заетостта, затова много внимателно го прочетох и се запознах с направените предложения за промени в този Закон. Приемам мотивите и целите, които си поставяте с тези промени.
На първо място, отново искам да отбележа, че според мен е време за нов Закон за насърчаване на заетостта. Сега действащият е приет през 2001 г. и е в сила от 1 януари 2002 г. и мисля, че е изиграл положителната си роля за развитието на националния пазар на труда и въобще за насърчаване на заетостта. В същото време в него вече съществуват много препратки към стари изменения и допълнения. Всичко това няма как да не усложнява прилагането на желаната политика по заетостта като цяло и осъществяването на отделните политики на пазара на труда.
При обсъждането на последните промени, които бяха внесени отново от Министерския съвет през месец юли миналата година и приети окончателно през декември миналата година, обърнах внимание на тогавашния министър, че наистина е време за нов закон и трябва да се изготви още тогава, за да не налага да правим следващи поправки на стария закон. Ето, оказах се прав и само осем-девет месеца по-късно отново трябва да приемаме направените нови промени в Закона.
Ще отдам това на смяната на министъра на труда и социалната политика, въпреки че това не е оправдателен аргумент в тази посока.
Когато направих призив за нов закон, ми беше отговорено в процеса на обсъждане на Законопроекта, че съм прав, но е необходима бърза реакция поради редица причини, като например промени в социално-икономическата среда и невъзможност за разплащане с бенефициенти по програмите от страна на Агенцията по заетостта. Сега за пореден път се внасят промени може би със същите мотиви, че трябват спешни промени, без да се направи по-сериозен анализ на необходимостта от изцяло нов законопроект и сигурно пак ще ги обясняваме с необходимостта от бърза реакция.
Ще използвам възможността чрез Вас, господин Заместник-министър, да предупредя, че е крайно време да се изготви изцяло нов Закон за насърчаване на заетостта от експертите на Министерството в сътрудничество с експерти от Агенцията по заетостта и социалните партньори, който да съответства на новите реалности и потребности.
Безработицата е един от най-сериозните проблеми за съвременното ни общество и затова е изключително важно да имаме адекватен, стегнат и работещ Закон за насърчаване на заетостта, който да дава механизми на държавата за успешна интервенция на пазара на труда и за ограничаване последиците от безработицата. Защото едва ли с тези непрекъснати промени в основния закон ще постигнем тези цели, а се съмнявам дали ще постигнем и целите, записани още в началото на мотивите към настоящия Законопроект, а именно гъвкав пазар на труда и мобилна работна сила, която да отговаря на най-новите предизвикателства в търсенето на труд.
Иначе, като изключим, че се правят на парче, предлаганите промени са адекватни и приемливи.
Ще си позволя няколко коментара по предложенията.
Първо, въвеждате нова мярка за насърчаване на мобилността на безработните лица, като предлагате, когато безработни лица започват работа след насочване от дирекция „Бюро по труда“ в друго населено място, отдалечено на повече от 50 км, да получават средства за възстановяването на част от разходите, съпътстващи преместването, както и такси за детски ясли, детски градини, наем за жилище, такси за ползване на интернет и така нататък. Това е добро като идея. Друг е въпросът дали на практика ще проработи, защото българинът, въпреки тежката безработица в редица региони, не е много трудово мобилен. Няма ли да допринесе тази мярка до още по-голямо обезлюдяване на и без това сериозно засегнати райони поради липса на работа, миграцията към по-големите градове и така нататък?
И още нещо – всичко това наистина е добро като предложение, но ако няма релевантно задължение на общините да осигуряват достъп до детска градина, промяната няма да е работеща. Нужда от работна ръка има в големите икономически центрове, но пък там има и перманентно проблеми с липсата на места и настаняването в детски градини и ясли. Обикновено приемът се прави веднъж или най-много два пъти годишно и то по различни правила например пръв по регистрация по електронен път на заявлението, месторабота на родителите до заведението, местоживеене на родителите в региона на заведението и така нататък. Никъде няма критерии за класиране по това, че се е преместил на ново работно място. И какво от това, че по Закона за насърчаване на заетостта на някой му се отпускат средства за настаняване на децата му в детска градина или ясла, ако детето не може да бъде настанено на практика в такава?
И още нещо съвсем мимоходом – в § 9, чл. 42, създавате ал. 3, която общо гласи: „на безработни лица, включително младежи от специализирани институции, или ползващи социални услуги в общността от резидентен тип, завършили образованието си“ и така нататък, няма да цитирам предложението. Не знам дали съм прав, но считам, че в условията на все повече отпадащи от системата на образованието е нецелесъобразно да стои този текст за завършено образование, защото много често младежи от тази заведения не успяват да положат матури, респективно не завършват образованието си, но въпреки това трябва да работят, защото друга алтернатива нямат.
Констатирам, че засега има една група младежи, които убягват от полезрението Ви. Това са децата на българските икономически мигранти, които са от бедни региони. Напускат училище и заминават при родителите си. За да не правят това или след като по някаква причина се завърнат, не е ли удачно да са част от тази приоритетна целева група например като младежи, отпаднали от системата на образованието поради живот и работа в чужбина, на които да се предлагат тези услуги до определен период след връщането им от чужбина например шест месеца? Тези младежи са мобилни, имат изградени навици за труд, често са отпаднали от системата на образованието и ако не намерят институционална подкрепа за работа и обучение, ще търсят начин отново да се връщат в чужбина.
Второ, подобряване на достъпа до услугите на Агенцията по заетостта. Промените по изискванията за регистрация са безспорно положителни и в интерес на търсещите работа лица.
Не мога да не отбележа и още нещо положително. В допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта, в определението за безработен отпада изискването лицето при регистрация да не попада в друга група търсещи работа лица. След промяна в определението „безработен учащ се“, ще може да се регистрира като безработен в бюрото по труда, и което е по-важното – да ползва правото си на парично обезщетение за безработица, когато, разбира се, отговаря на останалите условия, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване.
Имам парламентарен въпрос по този повод и обещание от страна на министъра да реши проблема. Ето така проблемът наистина се решава. Но пак чрез Вас, господин Заместник-министър, искам да обърнете внимание при окончателното приемане на текстовете, че ще има хора, които в периода от получените указания от Агенцията по заетостта и влизането в сила на настоящите промени са засегнати и към момента нямат право да получават обезщетение. Когато вече придобият това право, те по някакъв начин ще са загубили обезщетението си и трябва да решим по справедлив начин този въпрос. Иначе ще останат излъгани очакванията на хората за справедливост. Не знам как може да се реши този въпрос, нямам засега решение и идея, но Вие трябва да я намерите, защото има засегнати хора в тази посока, на които е отказано изплащане на обезщетение.
Трето, включвате ново задължение, нова дейност на регионалните комисии по заетостта. Те два пъти в годината ще набират, обработват и представят на Агенцията по заетостта информация за потребностите на работодателите от работна сила в областта. Отлично попадение, което може да доведе до идентифициране на потребностите на местните работодатели от работна сила с определена квалификация. Само че много сериозно подчертавам, стига тези комисии да не се отнасят формално към това си задължение.
Мисля, че е крайно време да се преразгледа принципът на сформиране на тези комисии, на техните състави и на техните задължения. Смея да твърдя, че голяма част от тези комисии си вършат абсолютно формално работата и колкото и задължения да им вменяваме, колкото и да са удачни те, няма да доведат до някакво подобрение, нито ще са в полза на Агенцията по заетостта, нито ще доведат до подобрение на регионалните пазари на труда.
Засега няма да коментирам детайлно другите проблеми. Само един коментар за идеята Ви за разширяване достъпа на предприятията до програми и мерки на пазара на труда. Само ще спомена, че не можахме да вкараме едно единно тълкуване на тези минимални помощи, съгласно различните регламенти на Европейския съюз. И по-конкретно № 1407 от 2013 г. Това изключително затруднява както работодатели, ползващи програми и мерки, така и служителите и експертите в Министерството на труда и социалната политика, управляващи тези програми и мерки. Мисля, че е крайно време да дадем категорично определение на тези минимални помощи, единно тълкуване и да ги прилагаме, както трябва.
И в заключение ще кажа, че ще подкрепя по принцип на първо гласуване този пореден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, защото си давам сметка, че изработването и приемането на един изцяло нов Закон е бавен процес, а пазарът на труда е доста динамичен.
Аз очаквах да е тук министърът и да обещае от тази трибуна, че докато е министър, ще направи всичко възможно да даде начало поне на изготвянето на един нов закон, уреждащ насърчаването на заетостта в България.
Ще подкрепя предложените промени на първо гласуване и защото имайки предвид положителните становища, които виждам на всички, на социалните партньори, защото отрицателно становище по Закона не прочетох, виждам, че сте получили единодушна подкрепа от тези социални партньори и ако успеете да ги ангажирате, да ги включите в работната група за създаването на един нов закон, ще бъде успех за Министерството и ще може да се похвали с наистина нещо добро и креативно, свършено през мандата си.
Благодаря за вниманието.
Ще наблюдаваме внимателно от парламентарната група какво ще се случи между първо и второ четене като предложения. Които са удачни – ще ги подкрепим, които не са – не. Благодаря Ви още веднъж.