9 септември 2016 г.

„ДОКЛАД относно Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2016 г. На заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите – Карина Караиванова – заместник-министър; Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари”; и Анна Андонова – експерт в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор – Владимир Савов –член на Комисията и изпълняващ правомощията на заместник-председател на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и Ернесто Еленков – началник на отдел „Разследване на пазарни злоупотреби”. Законопроектът беше представен от госпожа Караиванова. Със Законопроекта се отменя действащия Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти поради отмяната на Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара, която е въведена чрез него в българското законодателство. С Регламент (ЕС) № 596/2014 е установена нова регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара, която от 3 юли 2016 г. е задължителна и пряко приложима за държавите членки. Със Законопроекта се предвижда: 1. Въвеждането на мерки за изпълнение на новия регламент за пазарните злоупотреби – определяне на компетентни органи при упражняването на правомощията по регламента – Комисията за финансов надзор (по-специално тези, свързани с установяване на приети пазарни практики; със сътрудничество с Европейския орган за ценни книжа и пазари, с органите на други държави членки и на трети държави; с разкриване на лични данни на трети държави, както и с предприемане на някои от административните мерки по регламента) и заместник-председателят на Комисията, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” (относно правомощията, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията и които са свързани основно с упражняването на текущ надзор). В Законопроекта принудителните административни мерки и административно-наказателни разпоредби са въведени като са съобразени с предвидените в регламента максимални размери на глоби и имуществени санкции. 2. Въвеждането на разпоредбите на Директива на Комисията (ЕС) 2015/2392 за изпълнение на регламента за пазарните злоупотреби. Директивата определя правилата, които следва да се спазват при изпълнението на задълженията по регламента за съобщаване на нарушения на неговите изисквания. Тя въвежда и мерки за защита на лицата, работещи по трудов договор, които са съобщили за такива нарушения, в това число защита на личните им данни. 3. Изменения в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с които се въвеждат изискванията в Директива 2014/91/ЕС, а именно: - въвеждат се допълнителни изисквания за депозитарите на колективни инвестиционни схеми, както и разпоредби, насочени към изясняване на отговорността им в случай на загуба на активи на колективни инвестиционни схеми под тяхно попечителство или при неправилно изпълнение на депозитарните им функции; - уреждат се хипотезите и условията за делегиране на задължения от депозитаря на трето лице; - създават се допълнителни изисквания към политиките на възнагражденията, които управляващите дружества следва да приемат и прилагат; - променени са принудителните административни мерки и административни наказания съгласно изискванията на директивата, която цели осигуряване прилагането хоризонтални политики по отношение на санкциите и мерките в сектора на финансовите услуги чрез преодоляване на разликите между нивата на паричните санкции в отделните държави членки. 4. Промени, които не произтичат от задължение за транспониране на законодателство на Европейския съюз, но целят развитие на инвестиционния сектор чрез предоставяне на възможности, които са характерни за колективните инвестиционни схеми в други европейски държави – например възможност за създаването на колективни инвестиционни схеми, при които записването на дялове от тях се осъществява срещу финансови инструменти, а не само срещу парични вноски. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2016 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за прилагане на мерки срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2016 г. На своето редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за прилагане на мерки срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие: госпожа Карина Караиванова – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, и госпожа Елена Петрова – държавен експерт в същата дирекция. С настоящия Законопроект се предлага въвеждането на мерки за изпълнение на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията. Горепосоченият Регламент има за цел създаването на единна и стабилна правна рамка, която да намали регулаторната сложност и разходите на дружествата във връзка със спазването на нормативната уредба, както и да подобри конкуренцията помежду им посредством предотвратяването на разлики в националите изисквания към тях. Приемането на изцяло нов закон е необходимо във връзка с отмяната на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г., свързана с търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара и въведена в българското законодателство със Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Глава втора, трета и четвърта от него следва да бъдат отменени и вместо тях да се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 596/2014. В допълнение се цели транспониране в нашето законодателство на разпоредбите на Директива за изпълнение (ЕС) 2015/2392 на Комисията от 17 декември 2015 г. относно Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съобщаването на компетентните органи за действителни или възможни нарушения на посочения регламент. Следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директива 2015/2392 е изтекъл на 3 юли 2016 г. Предвидено е също изменение на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, с което се въвеждат изискванията на Директива 2014/91/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2014 г. за изменение на Директива 2009/91/ЕС относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа по отношение на депозираните функции, политиката за възнагражденията и санкциите. Не на последно място, в Преходните и заключителните разпоредби на Закона се предвижда отмяна на сега действащия Закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, в съответствие с чл. 39 от Регламент (ЕС) № 596/2014. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 11 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, № 602-01-41, внесен от Министерския съвет на 5 юли 2016 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 21 юли 2016 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014–2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ между правителството на Република България и правителството на Република Турция. В заседанието на Комисията взеха участие госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта от името на вносителя, и госпожа Мария Дузова – главен директор на главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 –2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ е одобрена с Решение на Европейската комисия С(2015)5280 от 22 юли 2015 г. Меморандумът е подписан от българска страна на 19 февруари 2016 г. и за Република Турция на 28 март 2016 г. С Меморандума се осигурява пълноправното участие на Република България в Програмата за трансгранично сътрудничество с Република Турция, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на Програмата, в съответствие с поетите ангажименти от страната ни. Меморандумът се състои от следните глави: общи разпоредби, касаещи предмета на програмата, административни разпоредби, касаещи институциите, участващи в управлението и изпълнението на същата, изпълнение, където са посочени съответните процедури – подбор на операции, договаряне, наддоговаряне и тръжни процедури, съответните финансови разпоредби и заключителни такива. Народните представители се изказаха в подкрепа на предложения Законопроект, като изразиха увереност, че проектите, които ще бъдат реализирани в изпълнение на Програмата, ще подпомогнат развитието и двустранните добросъседски отношения на общините от пограничните райони на двете страни. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014–2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ако ми позволите, искам да предложа две процедури за удължаване на сроковете с 3 седмици първо по общия Законопроект на приетите на първо гласуване на 27 юли 2016 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-184, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 3 декември 2015 г., № 654-01-10, внесен от Петър Славов и група народни представители на 3 февруари 2016 г., и № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и да бъде удължен с 3 седмици срокът за предложения по ЗИД на Закона за ДДС № 654-01-49, внесен от Мартин Димитров и Петър Славов на 7 април 2016 г., приет на първо гласуване на 7 септември 2016 г.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г. На редовно заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г. Документът с вносител Министерски съвет бе представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Меморандумът за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция е подписан за Република България на 19 февруари 2016 г. и за Република Турция - на 28 март 2016 г. Предвиждат се задължения за Република България като страна домакин по отношение на цялостното осигуряване на NFIU за времето на неговото разполагане в страната, което по същество се явява поемане на траен финансов ангажимент от българската страна, поради това е необходимо Меморандумът да бъде ратифициран на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за“, без „против“ и 3„въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602–02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г.“

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване Относно: Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г. На свое заседание, проведено на 6 юли 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г. На заседанието присъства госпожа Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция ,,Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която представи Законопроекта. С Решение № 653 на Министерския съвет от 18 септември 2014 г. Република България изрази съгласие със съдържанието на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 преди представянето й в Европейската комисия за одобряване, както и ангажиментите на Република България като държава участник в Програмата. Програмата е одобрена с Решение на Европейската комисия С/2015/5280 от 22 юли 2015 г. Меморандумът за изпълнение на Програмата между правителството на Република България и правителството на Република Турция е подписан от Република България на 19 февруари 2016 г. и за Република Турция – на 28 март 2016 г. Меморандумът се състои от следните глави – общи разпоредби, касаещи предмета на Програмата, административни разпоредби, касаещи институциите, участващи в управлението и изпълнението на същата. Посочени са съответните процедури – подбор на операции, договаряне, тръжни процедури, съответните финансови разпоредби и заключителни такива. По Законопроекта бе изразена подкрепа от народните представители, като изказване направи народният представител Емил Димитров. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 11 гласа „за”, без „против“ и 2 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССІ 2014ТС16I5СВ005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г.“ Благодаря Ви.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерски съвет на 1 юли 2016 г. На своето заседание, проведено на 13 юли 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник-министър, и госпожа Мария Дузова – главен директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“, подписан за Република България на 19 февруари 2016 г. и за Република Турция на 28 март 2016 г. С настоящия Меморандум се определят общите правила за управление и изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество, както и правомощията на органите по Програмата. Тя е одобрена с Решение на Европейската комисия C(2015) 5280 от 22 юли 2015 г. Следва да се има предвид, че Република България и Комисията са отговорни за управлението и контрола на Програмата, както е предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Делегиран Регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията и Регламент (ЕС) № 447/2014. Горепосоченият Меморандум включва 5 глави, сред които: „Общи разпоредби“, „Административни разпоредби“, „Изпълнение“, „Финансови разпоредби и контрол“, както и „Заключителни разпоредби“. Управляващ орган по Програмата е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България. Министерството по въпросите на Европейския съюз на Република Турция изпълнява ролята на Национален орган. Сертифициращ орган е дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите на Република България и за Одитен орган е определена Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“. В допълнение ратифицирането на Меморандума от Народно събрание ще допринесе за изпълнението на поетите от страната ни ангажименти по горепосочената Програма за трансгранично сътрудничество. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 10 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г.“

Уважаеми колеги, докладът – в резюме! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерски съвет на 1 юли 2016 г. На заседание, проведено на 20 юли 2016 година, Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект. Мотивите към Законопроекта бяха представени от Таня Милева – началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С Решение № 653 на Министерския съвет от 18 септември 2014 г. Република България изрази съгласие със съдържанието на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 преди представянето й в Европейската комисия за одобряване, както и ангажиментите на Република България като държава - участник в Програмата. Програмата е одобрена с Решение на Европейската комисия C(2015) 5280 от 22 юли 2015 г. Тя е една от общо петте програми на Европейския съюз за трансгранично сътрудничество, в които страната ни участва през съответния период. Управляващ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България, а Министерство по европейските въпроси на Турция изпълнява функциите на Национален орган. С предложения за ратифициране със закон Меморандум се осигурява пълноправното участие на Република България в Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.” по линия на цитирания Инструмент за предприсъединителна помощ, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата, в съответствие с поетите ангажименти от Република България. С Меморандума се договаря националното съфинансиране по приоритетните оси и участието между партньорите от всяка държава. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ-ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП ІІ) ССI 2014TS16I5СB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, № 602-02-26, внесен от Министерския съвет на 1 юли 2016 г.“

Господин Председател, уважаеми колеги! Аз предлагам тази Ратификация да се отложи. Ето защо. Материалният обхват на Програмата за трансгранично сътрудничество включва региони, разположени на границата между двете партньорски държави. Това са три области от българска страна: Бургас, Ямбол и Хасково, а от турска страна: провинции Одрин и Къркалери. Знаете, че след като миналата година българският парламент и съответните общини приеха декларации, осъждащи арменския геноцид по повод 100-годишнината от трагичната страница в историята на Армения, турската страна, по точно тези две общини – Одрин и Къркалери, прекъснаха сътрудничеството с Бургас, Хасково и Ямбол. След като обаче под турски натиск Общинският съвет в Ямбол оттегли декларацията за арменския геноцид, санкциите срещу Ямбол отпаднаха. Ако влезете в сайта на Европейската комисия „Трансгранично сътрудничество“, сега чета оттам текста, ще разберете, че през месец март 2016 г. турското Министерство на външните работи забрани да се работи с българските общини, гласували декларации за арменския геноцид. В случая става дума само за Бургас и Хасково, тъй като, както казах, Ямбол отпадна. Следователно няма да се получи еврофинансиране от 11 млн. евро, които би трябвало да се усвоят заедно с турската страна, от тези две български общини. Следователно милиони евро от трансграничното сътрудничество няма да достигнат до застрашените от бедствия райони, тъй като става дума за Програма „Опазване на околната среда и природни бедствия“, а тъй като става въпрос за европейско финансиране – чета сега текста от сайта на Европейската комисия, където правилата изключват изборът на общините да става по критерий, различен от географския, цялата Програма ще бъде спряна заради решението на Турция да въведе свои правила, тоест да бойкотира тези две общини – Бургас и Хасково, по нареждане на Министерството на външните работи на Република Турция. Ако днес ние, тоест Вие ратифицирате този Договор, ще ратифицирате Договор за трансгранично сътрудничество с Република Турция, при положение че самата Република Турция блокира трансграничното сътрудничество по отношение на две общини, което по своята същност от международноправна гледна точка е парекселанс нарушение, а от морална гледна точка – отмъщение заради независимата позиция на две автономни български общини, а като цяло – и на позицията на българския парламент за арменския геноцид. Затова конкретно предлагам тази ратификация да се отложи, докато тези въпроси не отпаднат от двустранните отношения между Република България и Република Турция. Трябва да има трансгранично сътрудничество с нашите съседи, и на първо място с Турция, като държава, която в момента изпитва най-сериозни проблеми с бежанския поток – над два милиона души се намират на турска територия. Ние обаче не можем да пренебрегнем българските национални интереси и най вече интересите на тези две общини. Не можем да си затворим и очите пред рекета, който беше упражнен над община Ямбол, която под официален турски натиск оттегли своето решение. Надявам се колегите от „Атака“ и ВМРО да вземат думата и да ме подкрепят. Благодаря за Вашето внимание.

Направих процедурно предложение за отлагане.

Благодаря, господин Председател. Правя процедурно предложение да се подложи на гласуване отлагането на ратификацията.

Господин Председател, дами и господа! Групата на Патриотичния фронт не подкрепи тази ратификация, защото смятаме, че мястото на Турция не е в Европейския съюз. Абсурдно е в днешно време Европа да продължава да финансира държава, в която няма никакви човешки права, в която един полудиктатор се изявява вече като султан, човек, който преследва свободата на печата, преследват се всички другомислещи хора. Ние и като държава, и като парламент не би следвало да подкрепяме подобна държава в усилията й да влиза в Европейския съюз. Това е позицията на Патриотичния фронт – на ВМРО и НФСБ, от години, че Турция няма място в Европейския съюз, защото тя е съвсем друга държава и не отговаря на европейските ценности. Надявам се при следващи гласувания и ратификации по подобни договори, че българският парламент няма да подкрепя повече правителството и самата Република Турция в това тя да влиза в Европейския съюз. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпреки изказващите се преди мен колеги, тъй като не се направиха предложения и не се заяви желание за промени между първо и второ гласуване, правя предложение на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество между правителствата на България и Турция. Правя процедура да го подложите и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Меморандум за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция Член единствен. Ратифицира Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Турция 2014 – 2020 г.“ по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) CCI 2014TC16I5CB005 между правителството на Република България и правителството на Република Турция, подписан за Република България на 19 февруари 2016 г., и за Република Турция – на 28 март 2016 г. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Използвам повода да призова народните представители от област Хасково, независимо от коя парламентарна група са, да подкрепят отказа от ратификация на този документ, защото, припомням на народните представители от Хасковска област, не познавам кои са от Вас, тъй като в момента нямам възможност да направя тази справка. Припомням им, че през месец март тази година Хасково изгуби 300 хил. евро по Програмата за трансгранично сътрудничество, след като турските общини, които вече споменах, оттеглиха своята подкрепа за трансграничното сътрудничество с Хасковска област. И заради това, че Хасково възнамеряваше да вложи по-голямата част от тези 300 хил. евро в парка с името „Арменци“, те ще загубят половин милион лева. Това е чисто формално обръщение към народните представители от Хасковска област от Партия ГЕРБ, Реформаторския блок, ВМРО, НФСБ, „Атака“, Българската социалистическа партия и АБВ. Ако днес ние приемем тази ратификация, Народното събрание на Република България не е солидарно с българските общини, подложени на – бих казал – репресия от страна на турското външно министерство и в негово лице на турското правителство. Ако трябва да бъда конкретен в чисто персонален план – от страна на турския държавен глава Ердоган. Освен това много добре се изказа преди мен представителят на ВМРО господин Ангелов, който заяви, че Турция няма място в Европейския съюз. Но има нещо по-важно, и то от последните два дни – самото турско правителство заяви, че обществените настроения в страната са такива, че Турция на този етап може би не трябва да става член на Европейския съюз. След като турското правителство има резерви, позовавайки се на турското обществено мнение, защо ние развиваме Програма за трансгранично сътрудничество, след като България е поставена в дискриминирано положение? Това е унизително положение, унизително гласуване преди малко. Вие гласувахте срещу авторитета на Република България. Вие погазихте автономията на българските общини, подложени на санкции от страна на Република Турция. Аз Ви моля да погледнете чисто прагматично на това мое предложение за отлагане на ратификацията. Правя отново това предложение, макар че вече е късно.

Не може вече.

Да, не може вече, съгласен съм, но Ви моля при гласуването да дадете своя глас против тази ратификация, за да може да излезете с чест пред своите избиратели в Хасковска област, Ямболска област и Бургаска област. Ако Вие подкрепите в момента тази ратификация, мога да кажа, че Вие, като народни представители от тези три области, нямате право да погледнете своите избиратели в очите. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията, № 602-02-30, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г. На заседание, проведено на 31 август 2016 г., Комисията по външна политика разгледа горепосочения Законопроект. Споразумението е подписано на 21 юни 2016 г. в Париж. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на външните работи Румен Александров. Приемането на Закон за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията, подписано на 21 юни 2016 г. в Париж, дава възможност тази година Министерството на външните работи да направи за първи път целеви принос към Международната организация на франкофонията и да подкрепи чрез официална помощ за развитие два проекта за младежта, разработени съвместно с Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа. Двата проекта са включени в програмата за 2016 г. на регионалния План за действие за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията. Дейностите по проектите ще се реализират в София, в сградата на Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа. Първият проект предвижда провеждането на Първа международна среща на младежките франкофонски асоциации от региона на Централна и Източна Европа на тема „Аз съм франкофон, аз съм активен, аз мога”. Целта на тази среща е чрез серия от лекции и свързани с тях дебати участниците от балканските франкофонски държави, Армения, Молдова и Косово да споделят виждания за укрепването на младежкото асоциативно движение в региона, както и на неговата ценностна ориентация чрез изграждане на култура на демократични ценности, права на човека, равенство на половете, солидарност, съжителство в среда на културно и езиково многообразие. Акцентът на този проект, в контекстa на инициативата на генералния секретар на Международната организация на франкофонията от 10 март 2016 г. „Свободни, заедно“, ще бъдат въпросите на образованието за световно гражданство и борбата с радикализирането и екстремизма на младежта в интернет и в социалните мрежи – проблеми, които са приоритет на Международната организация на франкофонията и на международната общност. Вторият проект предвижда провеждането на Регионален семинар „Франкофонска медийна среда в училище”, по време на който младежи от същите държави, които доброволно издават училищни и университетски вестници и списания, ще бъдат обучени в писането на журналистически текстове, оповестяването и рекламирането на франкофонски събития, провеждането на интервюта. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 64 453 евро, съответно 27 042 евро за първия и 37 409 евро за втория проект. Съгласно Споразумението срокът за изпълнение на дейностите е 1 декември 2016 г., като безвъзмездната помощ не може да бъде използвана за друго, освен за финансиране на дейностите, подробно описани в приложение 1 към основния текст на Споразумението. Страните се договарят да излъчат по един представител, който да осъществява текущ и последващ контрол на всички дейности, като за българската страна тази роля ще бъде изпълнявана от националния кореспондент към Международната организация на франкофонията. Разпоредбите на Споразумението са в съответствие с Конституцията, българското законодателство, международните задължения на Република България и правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на тяхното прилагане. Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика, с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията, № 602-02-30, внесен от Министерския съвет на 12 август 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вземам думата не за да оспоря или да направя възражение по това Споразумение – то е необходимо. Развитието на отношенията между България и Франция, изучаването на френския език и френската култура несъмнено са път и средство за участието ни в световния културен обмен. Позволявам си да кажа, че Франция и френската култура са в основата на съвременната цивилизация, в основата на съвременната демокрация, а принципите, завещани ни от Великата френска революция –„Свобода, равенство и братство“, са неотменни ценности и до ден-днешен. Вземам думата обаче да обърна внимание и да изразя становището на нашата група по един важен въпрос, който е свързан с темата. В приложение 1, описание на Проект 2, първото изречение ясно определя статута на френския език в България. Френският език няма статут на официален или майчин език в нито една държава от Източна и Централна Европа и се изучава като чужд език – това е така. Мисля, че е правилно ратифицирането на това Споразумение, а малко по-късно ще разглеждаме в залата и ратифицирането на едно споразумение с Международната организация на франкофонията, свързано с дейността на Висшето училище на франкофонията за администрация и управление. Вземам повод от тези две ратификации, за да се обърна към Министерството на външните работи и към Министерството на образованието и науката във връзка с една инициатива на Асоциацията на българските училища в чужбина, която беше придобила формата на петиция до Европейския парламент, за извоюването и признаването на статут на българския език като матуритетен в държавите от Европейския съюз. Смятам, че Република България е направила много неща десетилетия назад за развитието и разпространяването на френския език и френската култура в България и ние имаме право да поставим този въпрос пред правителството на Република Франция. Освен друго, във Франция живеят стотици български граждани, чиито деца изучават българския език в българските неделни училища – той не е чужд за тези граждани на Европа, а е майчин език. С тази наша бележка и обръщение към изпълнителната власт в лицето на двете министерства се надяваме, че ще активизираме политиката на българската държава за разрешаването на този важен въпрос за нашите съграждани в Република Франция. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Михов, солидаризирайки се със заключенията, които направихте, искам само да отправя една бележка. Международната организация на франкофонията не е френска организация, а е организация, в която Франция членува на общо основание, заедно с още 97 държави. Така че не можем да говорим за френска организация и за това, че подкрепяме Франция, правим нещо в полза на Франция. Благодаря Ви.

Господин Председател, моля за процедура – току-що приетият Законопроект за ратификация да бъде разгледан и на второ четене в днешното заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на външните работи на Република България и Международната организация на франкофонията, подписано на 21 юни 2016 г. в Париж.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моля, във връзка с чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде даден допуск в залата на господин Айруш Хаджи, заместник-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г., № 520-00-29, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2015 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 7 октомври 2015 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г., № 520-00-29, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2015 г. На заседанието присъства Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия, който представи накратко дейността на Комисията в посочения отчетен период. В Доклада са отразени дейностите по установяване и обявяване на принадлежност на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и данни за създаването на централизиран архив на документите. Представени са дейностите по осигуряване достъп на документи, изследователската и международна дейност на Комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи. Комисията, спазвайки разпоредбите на закона за отчетния период, е извършила проверка на 15 990 български граждани и е обявила принадлежност на 542 лица. За периода 1 декември 2014 г. – 30 юни 2015 г. Комисията е обсъдила и приела 95 решения. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с 12 гласа „за", без гласове „против" и 2 гласа „въздържал се" внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г., № 520-00-29, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2015 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция: „РЕШЕНИЕ За приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г. Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г.“

Да. „ДОКЛАД за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г., № 520-00-32, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 18 декември 2015 г. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 13 април 2016 г., разгледа Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г., № 520-00-32, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 18 декември 2015 г. От Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия на заседанието присъства председателят Евтим Костадинов. Евтим Костадинов представи накратко дейността на Комисията в посочения период. В Доклада са отразени данни за създаването на централизиран архив на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Представени са дейностите по осигуряване достъп на документи, изследователската и международна дейност на Комисията. Дадена е информация за съдебните дела и предстоящите задачи. Комисията, спазвайки разпоредбите на закона, за отчетния период е извършила проверка на 18 630 български граждани и е обявила принадлежност на 598 лица. За периода 1 юли 2015 г. – 30 ноември 2015 г. Комисията е обсъдила и приела 54 решения. Евтим Костадинов подчерта, че съгласно направеното споразумение между Комисията и „Военна информация“ се осъществява поетапно и в съответствие със съставен план приемане и предаване на архива на „Военна информация“. В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред подкрепи с 14 гласа „за“, 3 гласа „против" и 1 глас „въздържал се" внесения Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г., № 520-00-32, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 18 декември 2015 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция: „РЕШЕНИЕ За приемане на Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г. Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 4, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и чл. 87, ал. 10 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 юли 2015 г. – 20 декември 2015 г.“

Господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение докладът на Комисията да не се приема на този етап, докато между първо и второ четене не се вземе окончателно решение както в Комисията, така и в пленарната зала по три законопроекта, и най-вече два законопроекта – Законопроектът на БСП за трансформирането на Комисията в Институт за националната памет и моят Законопроект за закриването на Комисията по досиетата и преминаването на нейните документи и архиви към Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация“, Държавна агенция „Национална сигурност“. Правя процедурно предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя обратно предложение. Както господин председателят обърна внимание – докладите нямат нищо общо с тези законопроекти. Специално за господин Енчев пояснявам Правилника на Народното събрание, който очевидно не е прочел внимателно. Законопроекти, които са отхвърлени на първо четене, няма да бъдат обсъждани между четенията на приетия законопроект, а приетият от залата Законопроект предвижда не само Комисията по досиетата да остане и да продължи да работи, а нейните правомощия да бъдат разширени и да бъде разширен кръгът на лицата, който ще се проверява. Даже за радост на господин Енчев ще кажа, че днес внасяме допълнение между двете четения към този Закон за още по-сериозно разширяване на правомощията. Да бъде спокоен – Комисията няма да бъде закрита и законопроектите за закриване на Комисията бяха отхвърлени на първо четене и няма как да стане това, което той много се надява. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, преди да Ви запозная с докладите, моля да подложите на гласуване да бъде допуснат в залата господин Бойко Рашков – директор на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

„ДОКЛАД относно Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2014 г., № 509-00-1, внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 1 юни 2015 г. На свое заседание, проведено на 7 юли 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Доклада за дейността на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2014 г. На заседанието присъстваха: главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров; заместник-председателят на Върховния касационен съд госпожа Павлина Панова; от Министерство на вътрешните работи: господин Цвятко Георгиев – заместник-министър; главен комисар Георги Костов – главен секретар; от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства: господин Бойко Рашков – председател, Георги Гатев – заместник-председател, Илия Ганев – член, Огнян Атанасов – член; от Държавна агенция „Национална сигурност“: господин Димитър Георгиев – председател, и от Държавна агенция „Технически операции“: господин Бисер Борисов – заместник-председател. От името на вносителя Докладът бе представен от господин Бойко Рашков. Той съдържа три основни групи въпроси: първо – създаване и организация на Националното бюро; второ – обобщени данни за проверяваните процедури, и трето – изводи и предложения за законодателни промени. През 2014 г., като първа година от функционирането на Националното бюро, са били извършени над 200 проверки на дейността на съответните органи. В Доклада са посочени конкретни данни за броя на лицата, спрямо които са приложени специални разузнавателни средства – 4202. Процедурите са били инициирани от МВР – в 43,3% от случаите; ДАНС – 31,5%, прокуратурата – 24,9%; Служба „Военна полиция“-МО – 0,2%. В 645 случая са били използвани специални разузнавателни средства по отношение на обекти за установяване на самоличност на лица по реда на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за специалните разузнавателни средства. Общо исканията за иницииране на процедури по отношение на лица и обекти са: 5604 – първоначални, и 2000 –допълнителни, за продължаването на срока. СРС са били използвани за разкриване на тежки умишлени престъпления: по чл. 354а – 29,3%), тоест за наркотици; по чл. 321 – организирана престъпна група – 20,9%; по чл. 104 –шпионство – 14,2%, по чл. 234 – акцизни стоки и други – 13,9%. По отношение на оперативните способи Националното бюро е констатирало: 19 698 броя поискани; 19 208 броя разрешени и 11 115 броя реално приложени способи. Констатирани са 334 нарушения, допуснати от заявителите, по които в 150 от случаите е постановен отказ от съдия. В останалите 184 случая са дадени разрешения и са проведени процедури, които противоречат на Закона. В резултат на използването на специални разузнавателни средства през 2014 г. са изготвени 1084 броя веществени доказателствени средства, от които 952 са приобщени към наказателното производство. В провелата се дискусия с въпроси и коментари се включиха народните представители Методи Андреев, Димитър Дъбов, Цветан Цветанов, Атанас Мерджанов, Атанас Атанасов и Димитър Лазаров. Членовете на Комисията изразиха положителното си становище по Доклада за дейността на Националното бюро през 2014 г. Положителна оценка за работата на Бюрото даде и заместник-председателят на ВКС госпожа Панова. След приключване на дискусията се проведе гласуване. С 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията предлага на Народното събрание да приеме проект на решение със следната редакция: „РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2014 г. Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2014 г.“ „ДОКЛАД относно Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г., № 609-00-1, внесен от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства на 31 май 2016 г. На свое заседание, проведено на 7 юли 2016 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г. На заседанието присъстваха: главният прокурор на Република България господин Сотир Цацаров; заместник-председателят на Върховния касационен съд госпожа Павлина Панова; от Министерство на вътрешните работи: заместник-министър Цвятко Георгиев и главен комисар Георги Костов; от Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – господин Бойко Рашков,председател; Георги Гатев –заместник-председател, Илия Ганев – член, и Огнян Атанасов –член; от Държавна агенция „Национална сигурност“: председателят господин Димитър Георгиев, от Държавна агенция „Технически операции“: господин Бисер Борисов, заместник-председател. Докладът на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г. бе представен от неговия председател - господин Бойко Рашков. През отчетния период Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства е извършило 242 проверки, дало е 49 задължителни указания, разработило е 6 образци на регистри и правила за воденето им, предоставило е информация по 6 заявления по Закона за достъп до обществена информация, в 20 случая е уведомило ръководители на различни държавни институции за значими проблеми при прилагането на СРС, разработило е свои вътрешни правила и е участвало в редица работни срещи по проблемите на СРС. През 2015 г. са започнали процедури по прилагане на СРС по отношение на 2638 лица. За сравнение, през 2014 броят на контролираните лица е бил с 37,22% повече, а през 2013 г. – с 40,75% повече, тоест налице е трайна тенденция за намаляване броя на лицата, спрямо които се използва СРС. В 79 случая СРС са били използвани за опазване на живота и имуществото на лица, дали съгласие за това по чл. 12, ал. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства. В 299 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица по чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона. 50,29% от исканията са били отправени от МВР, 30,05% – от прокуратурата, 19,16% – от ДАНС. В сравнение с 2014 г. най-голямо е намалението на относителния дял на исканията, направени от ДАНС, чийто дял от 31,5% е намалял до 19,16%. Общият брой на дадените разрешения е 4034 – 3150 по първоначални искания, и 884 – по искания за продължаване на срока. Откази са били постановени в 683 случая, като спрямо 2014 г. е налице 455,33% увеличение на отказите. Най-много разрешения, съответно откази от общия брой, са постановени от Специализирания наказателен съд: разрешения – 26,79%, откази – 29,28%, Софийски градски съд: разрешения – 21,38%, откази – 35,14%, и Окръжен съд – Пловдив: разрешения – 11,78%, откази – 7,91%. Откази са постановени по 22,37% от исканията на ДАНС, 15,21% от исканията на МВР и 10,58% от исканията на прокуратурата. Основните причини за постановените откази са: недостатъчна мотивираност на исканията; надвишаване максималния срок за прилагане; свързани с искания за „вмъкване“ на допълнителен обект при вече действащо прилагане и поради отправени искания до некомпетентен съд. Специални разузнавателни средства са се използвали най-често за разкриване на престъпления за организирана престъпна група, за наркотични вещества и за кражби. Намалява общият брой на разрешения за прилагане оперативни способи, което е с 41,58% по-малко в сравнение с 2014 г. В резултат от прилагането на Специални разузнавателни средства през 2015 г. са изготвени 1677 броя веществени доказателствени средства, което е увеличение с 54,7%. Бюрото отчита като цяло добра дейност по унищожаване на информация, непослужила за изготвяне на ВДС. През 2015 г. в Бюрото е образувало 123 преписки за проверка правомерността на прилагането на специални разузнавателни средства. От тях 98 са по сигнали на граждани, а в останалите 15 Бюрото се е самосезирало. В резултат от проверките 10 граждани са уведомени, че срещу тях неправомерно са били прилагани СРС поради: прилагане на СРС за срок по-дълъг от максималния по закон – 5 случая; използване на СРС при липса на данни за престъпление – 5 случая, даване на разрешение за СРС от некомпетентен орган –2 случая. Наред с това Бюрото отчита, че в 41 случая са установени данни за неправомерно използване и прилагане на СРС или за неправомерно съхраняване или унищожаване на придобитата чрез тях информация, за което са сезирани ръководителите органи по чл. 13 и чл. 20 Закона за специалните разузнавателни средства, както и други 9 случая на неправомерно разрешаване прилагането на СРС, за което се уведомени прокуратурата, Висшия съдебен съвет и министъра на правосъдието. В последната част на Доклада Бюрото обобщава, че през 2015 г. сериозно е завишен съдебният контрол по отношение на специалните разузнавателни средства. Голяма част от направените от него предложения за законови промени са били приети от законодателя, което е подобрило правната рамка и режимът на използване на СРС. В проведената дискусия взеха участие народните представители Методи Андреев, Димитър Дъбов, Цветан Цветанов, Атанас Мерджанов, Атанас Атанасов и Димитър Лазаров. Обединиха се около становището, че Докладът съдържа достатъчно подробна информация за дейността на Бюрото през 2015 г. и за състоянието на прилагането и използването на СРС през 2015 г. и редица от констатираните през 2014 г. проблеми са преодолени през 2015 г., благодарение на предприети действия от Бюрото и доброто сътрудничество с органите, участващи в процедурите по разрешаване, прилагане и използване на СРС. В този смисъл работата на Бюрото бе оценена положително. Отбеляза се тенденцията за намаляване на броя на лицата, спрямо които се прилагат СРС и за намаляване на броя на разрешените и приложени оперативни способи, като бе посочено, че тази тенденция не трябва да се абсолютизира и тълкува сама за себе си, а в контекста на обективната необходимост от правомерно използване на СРС в зависимост от криминалната обстановка и заплахите за националната сигурност. Отбелязана бе нарасналата ефективност от използването на СРС, поради нарасналия брой изготвени веществени доказателствени средства. След проведеното обсъждане и гласуване с 14 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение със следната редакция: „РЕШЕНИЕ за приемане на Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г. Народното събрание на основание на чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България РЕШИ: Приема Доклад на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2015 г.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател, в последните дни на месец август стана известно, че Република Турция и най-вече нейният президент Реджеп Ердоган имат нагласа да денонсират Споразумението за реадмисия между Турция и Европейския съюз. Това в голямата си част касае България като гранична държава с Република Турция. Все още стои отворен въпросът това истина ли е, или са само журналистически интерпретации? Без значение дали това е така или не, българската държава е длъжна да има своята ясна политика по отношение охраната на своята граница. Моето питане е: каква е общата политика на правителството по отношение охраната на българската граница – сухопътна и морска? Моля да ни отговорите какви са техническите възможности на Главна дирекция „Гранична полиция“ в МВР и с какви технически съоръжения разполага за охрана на нашата черноморска граница? Дали те са достатъчни и какво се прави за подобряване на същите? Моля също така да ни информирате в качеството Ви на заместник министър-председател по коалиционната политика и отговарящ за държавната администрация – областните управители, които са в граничните зони, по какъв начин подпомагат действията по отношение на българската граница и какво е състоянието и техническата обезпеченост на граничните контролно-пропускателни пунктове? Благодаря.

Уважаема госпожо Цачева, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, преди да отговоря по същината на Вашия въпрос, ще направя едно уточнение. По повод позицията на Турция няма никакви индикации, че турската страна ще денонсира сключеното Споразумение. То не се изпълнява в момента от Турция, защото се възприема като част от общия пакет на Споразумението с Европейския съюз. Турция смята, че доколкото Европейският съюз не е изпълнил исканите от тях условия, те спират Споразумението по реадмисията. Българската страна полага всички усилия, за да възстановим практиката за реадмисия и да я приложим по отношение на граждани на трети страни. В момента текат двустранни разговори, които ни дават доста добри перспективи според мен на този етап, на който се водят преговорите. Що се отнася до общата политика на правителството, многократно съм имала възможност да представя нейната основна философия и използване на всички налични ресурси при спазване на европейското и националното законодателство. Това, което МВР прави в общ политически план, е да организира така своите сили – „Гранична полиция“, силите на Националната полиция и след промяната на Закона – и определен брой армейски части и офицери, които да се включат в охраната на българската граница. Техните действия са заложени и разработени в два оперативни плана. Единият е за действия по българо-гръцката граница, а другият – за действия по българо-турската граница. Те са одобрени от Министерския съвет. Ние действаме според развитието на ситуацията по тези планове. Направихме поредица от учения и тренировки по тях. Поддържаме общата готовност на всички сили, с които разполагаме. От друга страна, продължаваме с техническото обезпечаване – след малко ще го представя – което е необходимо за по-ефективното опазване на границата. Обърнали сме се към момента за допълнителни сили от страна на Фронтекс. Имаме уверение, че много скоро ще пристигнат още сто офицера тук. Поискали сме допълнителни средства от Европейската комисия. Тази процедура в момента тече. Обосновали сме се с оглед на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки относно това, от което имаме нужда. Изпратили сме до всички европейски държави, до техните премиери един списък с техническите средства, които биха ни били необходими, и ако имат възможност – да ни ги предоставят. Немската страна, след разговорите в Германия, ни информира, че до 17 септември ще получим основната част, която ни беше предложена до ноември, това, с което те разполагат в момента. След провеждане на техните процедури ще имаме допълнения към тях. Лично моето виждане е, че дипломатическите усилия са основата за успешна дългосрочна политика по отношение справянето с мигрантската ситуация. На различни форуми, на различните съвети и на ниво Европейски съвет, и на тези, които са на министрите на външните и на вътрешните работи, ние настояваме за общо европейско решение по отношение на условията, при които се разпределят бежанците, защото не поставяме под съмнение изобщо политиката по засилена охрана на външните граници. Ние си носим отговорността по тази политика – по общо мнение, доста добре в сравнение с останалите държави. Това, което прави България, е да пресича нелегалната миграция, която, за съжаление, е основна, да регистрира всеки един, за когото установи, че е на нейна територия, което не е практика на другите държави, и да провежда много стриктни процедури по предоставянето на убежище на тези, които го искат. Над 95% са тези, които на практика имат основание да получат такъв статут, и ние го даваме. Що се отнася до техническите възможности, които МВР използва при опазване на границите си. За обезпечаване на гранично наблюдение на сухоземната граница на Република България Главна дирекция „Гранична полиция“ разполага с интегрирана система за наблюдение по границата и автоматизирана система за наблюдение на участък от българо-сръбската граница. Допълнително в граничното наблюдение се използват мобилни системи за наблюдение, базиране на автомобили с висока проходимост, както и ръчни, термовизионни камери, очила и бинокли за нощно виждане. За наблюдение както на външната, така и на вътрешната граница се използват и четири хеликоптера за въздушно наблюдение. Като допълнителна мярка за опазване на българо-турската граница нашето правителство одобри финансирането и довършва инженерното възпрепятстващо съоръжение и прилежащия път към него. За обезпечаване на граничното наблюдение на морската граница на Република България Главна дирекция „Гранична полиция“ използва интегрирана система за наблюдение и синя граница, и 13 гранично-полицейски кораби, които са с високи мореходни качества и съвременно техническо оборудване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Има и още дълъг списък.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Министър, следя внимателно това, което правите като ръководител на това изключително важно ведомство. Разбира се, имам и мое мнение по темите, които не правите добре, качествено и в срок. Позволявам си по втората част да Ви запозная с мнението ми в личен разговор. По отношение на това, което правите. Проследих, че през месец август имахте три важни срещи според мен в тази връзка от международен характер – с министъра на вътрешните работи на Република Сърбия Небойша Стефанович, с министъра на вътрешните работи на Австрия Волфганг Соботка, присъствахте и на среща с канцлера на Федерална Република Германия госпожа Ангела Меркел. Искам да чуя от Вас какви ангажименти поеха нашите европейски партньори и, разбира се, западните ни съседи – Сърбия. Това е първият ми допълнителен въпрос. Вторият е: какви процедури по Закона за обществените поръчки или пряко договаряне текат в Министерството на вътрешните работи за подобряване на техническото състояние и оборудване – било то за автомобили, компютри, визьори? Не е тайна, че лошото материално-техническо състояние е и повод за напускане на някои от служителите в Министерството.

Уважаеми господин Хайтов! От срещите, които изброихте, има и още една важна според мен – с вътрешния министър на Гърция, господин Тоскас. На срещите с вътрешните министри на Сърбия, Гърция, Австрия и Германия сме представили българската позиция за общо европейско решение, която е настояване държавите, които са на първа линия, да не бъдат натоварвани допълнително с всички тежести по поемане на миграционния поток. Тоест по логиката на Дъблинския регламент тези, които са регистрирани при нас, да остават завинаги при нас. Много важно в тази ситуация е двустранното сътрудничество и обмена на информация. Това е тема, която сме обсъждали с всички и, разбира се, организационни въпроси, свързани със съвместните патрули по българо-гръцката, българо-сръбската граница, които ни дават възможност да имаме по-обективна картина. Имаше проблеми със сръбската страна, за това че беше ограничен обхватът на действието на съвместните патрули и това възпрепятства тяхното по-широко използване. Уточнихме ги. Вече работят добре. С гърците също уточнихме този въпрос и там имаме двустранен център. С гръцката и с турската страна сме обсъдили откриването на Тристранния център на „Капитан Андреево“, на който заедно, на едно място ще работим гръцки, турски и български офицери и служби за обмен на информация и предприемане на общи действия. Що се отнася до австрийската страна, там се запознахме подробно със ситуацията. В Австрия е доста сложна. Те имат специфични мерки, които прилагат, като например определят таван. Тяхното законодателство позволява на бежанците, които могат да приемат, те не са малко в Австрия. Имат идея, която аз лично много харесвам, но както казах и на моя колега Соботка, струва ми се закъсняло нейното реализиране – за изнесени извън територията на Европейския съюз центрове за приемане и разпределяне на бежанци в държавите от региона. Що се отнася до разговорите ни в Германия, знаете, че Германия ни е основен партньор. Там представихме нашите очаквания за помощта, която те ни предложиха. Конкретизирахме я. В това конкретизиране участваха на всички нива немските институции, включително канцлерът Меркел се информираше на всеки един етап какво сме договорили. По същия начин обсъдихме общата, глобалната ситуация в Европа и какво може да бъде направено. В тези разговори (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) всъщност ние представихме нашата позиция, че разговорите между Турция и Европейския съюз трябва да продължат, за да се излезе от мъртвата точка, в която само преди месец се намираха, затова че двете страни поставяха непреодолими условия. Виждате, и в изявленията на различни лидери на държавите се забелязва, че тази политическа посока вече е поета – беше удължен срокът за представяне на отговор за визите на турската страна. Най-важното, което постигнахме, мисля, че дадохме (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) основание да продължа този процес. Що се отнася до втория Ви въпрос…

Само да кажа, че обществените поръчки са публично известни. Има една или две поръчки, които ни възпрепятстват, защото офертите, които са подадени за техническата поддръжка на съоръженията по границата, надхвърлят многократно обявената от нас сума. Затова обявяваме на ново с допълнителни изисквания.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Считам, че изнесеното от Вас е важно и за всички български граждани, за да знаят, че държавата е на място, върши си работата и българските граници се защитават и охраняват по надлежния ред. Не на последно място, също така изключително важно е, че европейските ни партньори не ни забравят и полагат достатъчно грижи и сили България да не е сама, в това число, мисля, че посоченото от Вас участие на Фронтекс като подпомагащи Главна дирекция „Гранична полиция“ не е съвсем достатъчно. Бил съм много пъти критичен от трибуната на Народното събрание по отношение на това, че може би, заети да сме сериозни охранители на Европейския съюз като цяло от незаконни емигранти, ние забравяме нещо много важно – темата с битовата престъпност. Госпожо Министър, считам, че това е тема, която трябва да бъде възобновена отново. Мнението ми е, че Министерството на вътрешните работи може би, заето с охраната на границата ни, изостава на тази тема и българските села, малките български общини остават без нужната подкрепа и без полицейско присъствие – това, което всички ние желаем. Навлизаме във фаза за подготовка на бюджета за 2017 г. и аз много Ви моля да упражните цялото си влияние, за да получи Министерството на вътрешните работи един достатъчен, авторитетен бюджет, който да дава възможност не само да охранява границата, а и малките населени места да бъдат посещавани и да има полицейско присъствие, за да бъдат хората малко по-сигурни, защото наистина това е един от бичовете на съвремието. Аз съм сигурен, че и Вие като правителство сте длъжни да си давате сметка за тези проблеми, които се стоварват върху гражданите по селата и малките общини. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми народни представители! На днешния ден, 9 септември, преди 72 години е съставено правителството на Отечествения фронт, а сутринта в шест часа е прочетена правителствената декларация, в която е обявено излизането на България от Тристранния фашистки пакт. Участието на България във Втората световна война на страната на фашистките сили е факт, който, за радост, не може да бъде преиначен от противниците на 9 септември. На този ден българската нация, общество и държава дължат почит и уважение към празника на антифашистката съпротива, наредила огромната част от българското общество и българския народ на страната на мира, хуманизма и достиженията на европейската цивилизация. Нашият български празник на победата е част от голямата победа, постигната от народите на Европа с оръжие срещу фашистките окупатори. В годините на Втората световна война европейските народи се обединиха срещу фашизма, борците от въоръжената съпротива на Франция, Италия, Испания, Полша, Чехословакия и редица други държави, нелегалните, политическите затворници и войниците от антихитлериската коалиция поставиха над своята националност общото дело за победата за справедливостта, свободата и човечността. Победата на 9 септември в същото време е резултат от десетилетните борби на голяма част от българската общественост, на представителите на различни партии срещу неконституционните режими за управление на държавата. В тази борба участват земеделци, социалдемократи, радикали и демократи, срещу фашистките политически организации в България за възстановяване на Търновската конституция. В годините на войната прогресивните политически сили и обществени среди успяха да намерят формата и средствата за широко обединение, в което влязоха работнически и либерални партии, демократични политически среди, отделни известни български политици и интелектуалци. Създаден бе Отечественият фронт, в който участват различни партии – противници на Съюза с фашистка Германия. Програмата на Отечествения фронт, обявена на 17 юли 1942 г., очертава следните цели: да се предотврати включването на България във военните операции на Хитлер; да се оттеглят българските войски от югославска територия; да се установи сътрудничество с балканските народи и държавите от антихитлеристката коалиция. Зад тази програма застават всички прогресивни български граждани. Програмата на Отечествения фронт поставя за цел съставянето на истинско народно правителство и свикване на Велико Народно събрание. На основата на заложените в тази програма ценности, срещу фашисткия режим в България се осъществява многоизмерна съпротива на цялото българско общество – работници, селяни, интелектуалци, офицери, войници. В резултат на тази съпротива българският народ спаси нашите еврейски съграждани от ужасяващата фашистка машина за човешко изтребление. Това се случи, когато редица други народи в Европа безучастно наблюдаваха влаковите композиции на Третия райх по пътя към концентрационните лагери и газовите камери. В годините на войната и фашистката диктатура българската общественост постави съюзниците на фашистка Германия в нравствена и политическа изолация. На 9 септември беше установено широко коалиционно управление, беше съставено правителство, което си постави за цел да изведе България от войната, от губещия Съюз на фашистките държави. Жертвите, които даде българският народ, не бяха напразни. Днес участието на България в заключителната фаза на войната се разглежда, едва ли не като едно обикновено военно участие. Участието на нашата армия в Отечествената война показа, че българският войник може да служи на каузите на мира и свободата и този скромен наш принос не остава забравен от народите на Югославия, Унгария и Австрия. И днес на паметниците на българските антифашисти в Испания и Белгия, Сърбия и Хърватия, Франция, Македония и Италия се отдава дължимата почит. Политическата промяна на 9 септември даде тласък на половинвековно възходящо развитие. За няколко десетилетия беше изградено индустриалното общество в България, отвори се пътят за догонващо икономическо и социално развитие. Днес, след като голяма част от индустриалното наследство на държавата е в руини, ние отново сме в положението на догонващи развитите общества и икономики на Съюза, към който принадлежим. Икономическото планиране и огромните държавни инвестиции, подкрепяната от държавата външна политика и външна търговия, и не на последно място ентусиазмът на няколко поколения строители на социалистическа България, несъмнено са в основата на неоспоримия икономически възход през тези десетилетия. Както се оказа в историческата равносметка, пътят на нашата страна след Втората световна война по този начин беше единствената възможност България от селска страна да стане член на Съюза на развитите държави. В днешния ден, когато несигурността обхваща Европа, а крайната десница пред погледа на всички подхваща познатата политика на разделение, на изолация, на противопоставяне на европейските народи едни срещу други, ние – социалистите, а надявам се и всички, които се бориха срещу фашизма, припомняме практиката, политиката, действията на отечественофронтовското правителство и на 9 септември, които спасиха България от катастрофата на нацизма. (Ръкопляскания от ПГ на БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Бъчварова! Поводът за настоящия въпрос е случаят от 28 юни 2016 г. в квартал „Разсадника“, в София, когато след обира на заложна къща в район „Надежда“ е застрелян от полицията Христо Георгиев – бивш служител на МВР с 9-годишен стаж в системата. Известно е, че същият е разследван за връзки с подземния свят и това е повод да подаде рапорт за напускане. Впоследствие през 2010 г. той е задържан при акция „Златарите“ след поредица въоръжени обири на златарски ателиета, но е освободен. Заподозрян е и за редица обири през следващите години, включително на банки и на пощи. През октомври 2013 г. участва във въоръжен обир на Асет Банк във Враца. През ноември същата година е в престрелка с полицията в София в квартал „Св. Троица“. Арестуван е по-късно с оръжие и е освободен. През 2014 г. е заподозрян за редица банкови обири, в това число на клон на Първа инвестиционна банка, задържан е отново през май 2015 г. непосредствено преди началото на въоръжен грабеж на поща в квартал „Люлин“ в столицата – отново въоръжен. След задържането му е установено участието му в ограбване на редица магазини, в това число и на магазин на мобилен оператор. През март 2016 г. отново е освободен под домашен арест, и на 28 юни е застрелян при престрелка с полицията. Във връзка с изложеното по-горе моля да ми отговорите на следните въпроси: защо доказани престъпници биват освобождавани след всяко задържане при наличие на достатъчно данни и доказателства за участие в тежки престъпления и с какви мотиви е ставало това? Вторият въпрос: какво е необходимо да се предприеме, за да се преустанови практиката такива рецидивисти да се разхождат безнаказани в България? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков, едно важно уточнение в началото. Христо Георгиев не е бил под домашен арест. На 7 март тази година той е освободен от следствения арест, където е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на осем месеца. Това е максималният срок за задържане на едно лице, ако не е започнало дело срещу него. След изтичането на този срок задържаният се освобождава незабавно по разпореждане на прокурора, което е разписано в чл. 63, алинеи 4 и 5 от НПК. Христо Георгиев е бил в ареста след извършено престъпление, за което е бил задържан преди това от органите на МВР и е било образувано досъдебно производство. Органите на МВР многократно през годините са задържали лицето, срещу което има осем досъдебни производства, едно съдебно дело с оправдателна присъда и е осъждан веднъж през 2014 г., като след сключено споразумение е изтърпял присъдата си. Точно защото е бил известен на МВР и се е очаквало, след като напуска следствения арест отново да извърши престъпление, служителите на МВР са събирали оперативна информация и е организирана специализирана полицейска операция. С оглед на това, първият Ви въпрос се отнася до решенията и действията на органите на съдебната власт оттук нататък, а според българската Конституция те са независими и не би следвало да ги коментирам. По втория Ви въпрос, трябва да припомня, че през месец май миналата година бяха приети промени в НПК, предложени на народните представители от главния прокурор, които прецизират разпоредбите в законодателството, с цел повишаване ефективността на мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда. Приети бяха и текстове, които обезпечават качеството на процесуалната дейност чрез съответни промени в компетентността на органите на досъдебното производство и подсъдността. В хода на законодателния процес по промените от страна на Министерството на вътрешните работи представихме на народните представители сравнително проучване на законодателствата в десет държави от Европейския съюз относно мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда. Освен законодателни промени, които да ограничат опитите на лица, извършващи престъпления с елемент на рецидив, бих искала да подчертая важността на работата по превенцията в тази сфера. Ние сме поставили като основен фокус на усилията ни при справянето с битовата престъпност, защото констатираме, че по-голямата част от битовите престъпления се извършват от хора с рецидивиращи прояви. Това изисква не просто намеса на органите на реда, които действат според законовите си правомощия, но и една по-дългосрочна политика на превенция, в която да се включат отделни органи и която да даде съответния резултат за това. Последните няколко месеца сме инициирали възобновяване на дейността на междуведомствените комисии, в които се включват всички институции на местно ниво – защото тези престъпления се извършват на местно ниво, и предприемане на мерки, които да възстановят някои практики, които биха дали резултат, като някои от програмите, които други министерства трябва да осъществяват, както и социалните служби.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Бъчварова, удовлетворен съм от отговора Ви, защото именно това очаквах да чуя – дали се предвиждат такива действия по превенция, тъй като действително рецидивистите са в основата на извършването на такива престъпления и гражданите се питат как е възможно и допустимо такова нещо. Разбира се, една такава програма трябва да бъде достатъчно мащабна. Ще се радвам, ако Вие в скоро време представите пред парламента тази програма в детайли. Да се надяваме, че в следващия бюджет тя ще бъде финансово осигурена, иначе само програмата така написана, няма да свърши работа. Така че в този смисъл очаквам в следващия бюджет да обезпечим финансово такава програма и действително да има ефект. Защото, четейки това досие и гледайки действията на такива рецидивисти, хората направо се чудят има ли власт в България. А иначе, по оправданието: ние ги хващаме, те ги пускат – дано повече да не се използва в такива случаи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер! На 1 септември Вие поискахте и получихте оставката на директора на Областната дирекция на РДВР – Благоевград. Според изказвания от медиите, цитирам: „Причината е превишаване на полицейските правомощия и неправомерни действия по отношение на граждани“. Искам да припомня на народните представители, че поводът беше една случка – тъй като съм от трибуната на Събранието, ще я нарека „от интимен характер“, в която собственик на една строителна фирма, кмет, си изясняваха отношенията с министър-председателя на страната. Прави впечатление много бързите действия, които служителите на МВР са предприели по задържането на собственика на местния сайт и един от собствениците на тази фирма. Вие твърдите, че е разпоредена и проверка от Ваша страна. Въпросът, заедно с народния представител Кирил Добрев, към Вас е: какъв е резултатът от тази проверка и кой, на какво основание е разпоредил да бъдат задържани собственикът на строителната фирма и собственикът на местния регионален сайт? Ако позволите, ще си позволя една препоръка към Вас. Надявам се със същия устрем, с който браните честта на премиера, да защитавате обществените интереси и интересите на хората, тъй като редица случаи с доста сериозни злоупотреби – икономически, остават някак си по на заден план и не с такъв устрем в действията на органите на реда. Благодаря.

По повод на личния коментар, който си позволихте, мисля, че той доказва обратното огледало, през което гледаме света. Не виждам с какво с това си действие съм защитила интереса на Борисов, аз съм защитила честта на службата с това, че поисках и приех в спешен порядък оставката на господин Танушев. Проверката не е завършила, но ще Ви кажа какви са обстоятелствата, които ме накараха да поискам тази оставка. Още едно уточнение, че собственикът на сайта само е извикан и е беседвано, не е задържан. Задържан е собственикът на строителната фирма. Там трябва да се уточни този човек, доколко е собственост, на коя точно фирма и така нататък, но позовавайки се на чл. 321, ал. 1 от Наказателния кодекс, господин Танушев е задържал господин Бачев. До изтичането на тази мярка не е намерил достатъчно основание за това си действие. Нещо повече, той не е информирал нито професионалното ръководство, което е длъжен да направи, нито политическото за тези си действия. Това е недопустимо за системата на МВР. Аз не мога да го толерирам и не мисля, че такива действия трябва да бъдат приемани с разбиране и трябва да бъдат толерирани от МВР. Проверката продължава. Искам да кажа, че господин Танушев има много добри качества на полицай – той е добър полицай, и затова ще му дам възможност да се реализира като служител, но не на ръководна длъжност, в Петрич. Всички останали спекулации са неверни, не знам откъде тръгват, но това са обективните обстоятелства и аз мисля, че точно по този начин се защитава интересът на българските граждани и честта на МВР.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Понеже говорихте за честта на службата. Искам да задам допълнителен въпрос, ако е възможно да ми отговорите след това, за всеки един арестуван ли се пита политическото ръководство на МВР и професионалното ръководство? Защото случаят тук е специален и ако има нещо, по което ние сме гневни, е, че само преди три-четири месеца, по-скоро повече – пет, март месец, специализираната прокуратура заедно с полицейски части правят акция в „Агромах” и задържат 1 млн. евро в касата, плюс злоупотреби за 13 милиона източено ДДС, плюс златни накити за над 500 хил. евро. И тук въпросът ни е защо тогава нямаше извършени арести? Защо със същия устрем не браните икономическите интереси на страната, а само честта на премиера? Това е нашият допълнителен въпрос.

Пак ще кажа: ако тълкувате правилно тези действия, те не са защита на премиера. Точно обратното. Ще си позволя една лична препоръка: повече се информирайте за фактите по случаите, за които питате или повдигате. Има и такъв случай от днес също. Господин Бойчев си е позволил неправилна информация, която звучи оклеветяващo за мен. Но това е друг казус. По всеки един от случаите, в които има задържане, се информира професионалното ръководство. При случаите, когато основанията за това задържане са спорни или трябва да бъдат обсъдени, тогава се дава възможност на професионалното ръководство да се произнесе. По този случай, въпреки че е имало и други в Благоевград, които са се случили, основателно господин Танушев не е информиран. Що се отнася до делото “Агромах”. Tрябва да сте информиран, че то вече е в прокуратурата. МВР е работило по него. Свършило е това, което трябва да стане. ГДБОП е работил по него и в момента се провежда разследване в прокуратурата. Доколко съм информирана, собствеността на фирмата не е еднозначно свързана с лицето, което коментираме сега.

Трети и осми са разменени?

Мога да започна?

Уважаема госпожо Председател, колеги, уважаема госпожо Бъчварова! Министър-председателят по време на международната кръгла маса „Икономика на светло“ заяви, че в момента България е една от най-добрите в Европа в борбата с контрабандата, което води с милиарди повече приходи в бюджета. Обяви също, че резултатите се виждат, тъй като само от началото на годината са събрани милиард и 400 млн. лв. повече. В тази връзка моля да отговорите на въпросите: Какъв е приносът на ръководеното от Вас ведомство? Колко са разследванията за контрабанда и колко са досъдебните производства през 2016 г.? От тях колко повдигнати обвинения има и колко са установените щети от разкритите престъпления по тези дела? Благодаря.

Уважаеми господин Цочев, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Янков! Много Ви благодаря за този въпрос. Давате ми изключителна възможност да представя една картина на постигнатите изключително добри резултати на МВР в борбата с контрабандата. За първите седем месеца за тази година структурите на МВР и Агенция „Митници“, които работят заедно в центъра, който създадохме към ГДБОП, са иззели следните количества акцизни стоки: цигари – 46 милиона 866 къса; нарязан тютюн 68,795 килограма – почти 70 тона; етилов алкохол – 91 хиляди 552 литра, газьоли 229 хиляди 839 литра; тежко гориво 79 хиляди 627 литра. Предотвратените щети от невнесен акциз са в размер на повече от 19 млн. лв., което е с близо 60% повече от същия период на миналата година. През първите седем месеца на 2016 г. …на кого отговарям, не знам…

През първите седем месеца на 2016 г. са образувани 740 досъдебни производства по чл. 234 и чл. 242 от НК, от които 221 бързи и 5 незабавни по чл. 234 от НК. В качеството на обвиняеми са привлечени 666 лица, на 13 лица са повдигнати обвинения за ръководство и участие в организирани престъпни групи, занимаващи се с контрабанда и търговия с акцизни стоки. Отделно от това ситуираният в ГДБОП Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрола на движението на рискови стоки и товари – нещо, което аз и всички експерти смятат за изключително успешна инициатива, осъществява оперативно взаимодействие и координация на територията на страната между други служби на МВР, ГДБОП, ГДГП и ГДНП и външните държавни органи, представени в него – ДАНС, Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. През първата половина на 2016 г. са извършени над 19 хил. 767 проверки на стоки и товари с висок фискален риск във вътрешността на страната, не само по границите. В хода на осъществения контрол с цел да бъде избегнато отклонение от данъчно облагане, са предприети обезпечителни действия в 971 случая. Общата стойност на наложените обезпечения е почти 7 млн. лв. Във връзка с опити за избягване на плащането на данъчни задължения от фирми, Центърът е инициирал извършването на проверки и финансови ревизии от НАП, координирани са 195 мероприятия – за първите седем месеца, с други структури на МВР и външни контролни органи. С цел пресичане и предотвратяване на престъпни дейности, ощетяващи държавния бюджет, са проведени 15 национални операции. В хода им е осъществен комплексен контрол на почти 500 обекта за съхранение и разпространение на течни горива, магазини, складови помещения и други. За констатирани нарушения от контролните органи са съставени 170 акта за установени административни нарушения и 60 протокола задължително предписание. Около 80 хиляди литра течно гориво, разпространено в търговската мрежа, е изтеглено от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Общият ефект от тези мерки е 1 млрд. 600 млн. лв. повече приходи за същия период в бюджета спрямо същия период за миналата година и 8% ниво на контрабандата на цигари – нещо, което в Европа няма такава стойност. Това са данни от независим източник – всички цигарени компании, които провеждат независимо проучване.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Моят въпрос е относно шумовия тормоз над гражданите на София през нощта от мотористи. Известно е, госпожо Министър, че години наред гражданите на София са подложени на шумов терор от мотористи, които през нощта вилнеят – неслучайно използвам тази дума – вилнеят, из улиците на София – по „Патриарх Евтимий“, по бул. „България“, по бул. „Васил Левски“, покрай болници и заведения, в малките улички на София. Когато минат мотористите по ул. „Цар Асен“ и „Гургулят“, влизат в спалните на хората. Години наред масови оплаквания достигат до Столична община, Пътна полиция, МВР и до кметовете на София и на отделните райони. Задавал съм многократно въпроси към кмета на София. Отговорът винаги е бил: за това отговаря МВР и Пътна полиция, ние имаме други функции и други задължения. Известно е, че София е един от най-шумните градове в Европа, не само измежду столиците, изобщо между градовете. За това моят въпрос е следният. Какви мерки взема МВР за решаване на проблема? Желая да чуя действащи мерки, мерки, които ще доведат действително до прекратяване на този тормоз. Второ, какви глоби и наказания е наложила Пътна полиция на нарушителите за последните три години? Трето, необходими ли са законодателни промени, които да подобрят ефективността за работата на МВР и Пътна полиция за справяне с проблема? Благодаря.

Уважаеми господин Цочев, дами и господа народни представители, уважаеми господин Лилков! Знаете, че това е част от задълженията на полицейските служители да контролират наличността на шумозаглушителните устройства. При подадени сигнали от граждани за нарушение своевременно се взема отношение от полицейските органи с цел установяване на извършителя, което е първата задача, и налагане на административната санкция. С цел превенция и недопускане на нарушаване на обществения ред и нощната тишина са провеждат внезапни полицейски операции на местата, където е известно или се предполага, че са извършени нерегламентирани състезания. Следва да се има предвид, че поради липса на технически средства не е възможно да се осъществява ефективен контрол на нивото на шума на място, няма как да се установи впоследствие. В тази връзка водачите се придружават до пункта за регистрация на отдел „Пътна полиция“ в СДВР, където е налично необходимото техническо оборудване. Там се осъществява замерване и в случай на установено нарушение на индивидуалните звукови устройства се налага санкция на водача, превозното средство се спира от движение поради техническа неизправност. За първото шестмесечие на 2016 г. на територията на СДВР са установени призоваеми 44 водачи на МПС с цел провеждане на беседи. По втория въпрос относно наднормения шум от МПС от страна на „Пътна полиция“, СДВР са предприели следните административно-наказателни мерки: за 2015 г. – 87 броя, отношение по административен ред, за първите шест месеца – 21 броя. Тази година гонките и сигналите за гонки са доста по-малко. По третия Ви въпрос с оглед подобряване работата на МВР е необходимо изготвяне на законодателни промени съвместно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването поради факта, че с техни нормативни актове са регламентирани допустимите норми на шум. Те трябва да се прегледат. Необходимо е осигуряване на техническо оборудване за контрол на шумови нива, идващи от шумозаглушителните устройства на МПС. Към настоящия момент с техническо оборудване за контрол по изправността на шумозаглушителните устройства на МПС разполагат само в СДВР и някои от областните дирекции на страната.

Благодаря, господин Председател. Категорично не съм съгласен и не приемам Вашия отговор. Това, което Вие докладвате като мерки, които са предприемани срещу тези терористи – повтарям, терористи, е като потупване по рамото. Какво означава да го задържиш и проведеш с него беседа? Това е насърчаване за тези хора. Тези хора от дума не разбират. Буквално, от дума не разбират! Затова би трябвало да се предприемат драстични мерки по този въпрос. Какво означава „ще преразглеждаме шумовите норми“? Шумовите норми са много добри. Тук става дума за шум 120 и повече децибели. Шумовите норми са съвсем на европейско ниво. Знаете ли какво е шум от 120 децибела, когато минава този мотор? Това е сравнимо с шума от излитащ самолет, ако се намирате в близост до него. И ще трябва да го арестуваме, да го заведем и да измерим шума от неговия мотоциклет?! Това е подигравка, госпожо Бъчварова! Извинете ме, но действително очаквам от Вас по сериозен отговор и ще внеса този въпрос отново. Защото проблемът не се решава, действително не се решава. Какви съвместни действия сте предприели със Столична община? Как работите с тези хора? Защо трябва да ходите само там, където те имат сборища? Те индивидуално кръстосват по цяла вечер София и полицията бездейства, и ги гледа. Като мине един такъв мотоциклет покрай болница, какво става? Моля Ви се! Събуждането от такъв импулсен шум е буквално като удар с бухалка по главата. А Вие ще правите беседи с тези хора и ще ги потупвате по рамото буквално! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! На 10 август 2016 г. България предава на турските власти Абдуллах Бююк. Припомням обаче, че през месец февруари Софийският градски съд и Софийският апелативен съд отказват искането на турската държава с мотива, че „молбата за екстрадиция за престъпления от общ характер има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения“. Няколко месеца по-късно обаче решенията на българските съдилища се оказват излишни – госпожа Бъчварова нарича Бююк „заплаха за националната сигурност“, полицията го задържа след „рутинна проверка“, товари на един автомобил и го предава на дежурните на турския граничен пункт Капъкуле. Госпожо Министър, искам да Ви припомня, че по силата на българската Конституция, на членството ни в Европейския съюз, на Европейската конвенция за защита правата на човека и основите свободи, както и на Женевската конвенция за статута на бежанците, страната ни е обвързана да защити всяко лице на нейна територия, по отношение на което съществува риск за живота му, за мъчение, за нечовешко и унизително отношение, ако бъде предадено на друга държава. Считам случая „Бююк“ за точно такъв. Затова моля да ми отговорите на следните въпроси: каква в крайна сметка е наложената мярка на Абдуллах Бююк, въз основа на която е предаден на турските власти? На какво правно основание е издадена и от кой орган? Какво се е променило от решението на българския съд през м. февруари до момента на предаването му на турските власти? Спазено ли е българското законодателство, правото на Европейския съюз и международноправните ангажименти на нашата страна, в частност Закона за чужденците във всичките му алинеи, касаещи този случай – чл. 39, чл. 44 и така нататък? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Бойчев, спрямо Абдуллах Бююк не е прилаган подход, по-различен от този за чужденци, които нямат основание да пребивават законно на територията на страната. Приложени са различни правни процедури, самостоятелно една от друга. Наложената мярка за административна принуда – принудително отвеждане до границата на Република България, издадена спрямо господин Бююк, е имиграционна мярка и е свързана с упражняването на административен контрол по пребиваването. Органът, наложил мярката, е Дирекция „Миграция“ на МВР и по конкретно нейният директор в изпълнение на функциите на Дирекцията по контрол върху пребиваването на чужденците и изпълнява разпоредбите на Закона за чужденците в Република България. Лицето е било запознато с издадения спрямо него административен акт, с реда и със сроковете за обжалване при спазване на законовата процедура. Причините за налагане на имиграционната мярка са следните. Лицето не е имало предоставена закрила. Господин Бююк е стартирал и впоследствие отказал процедура в Държавната агенция за бежанците за получаване на статут на бежанец или на хуманитарен статут. Едно важно уточнение – делата, които разглеждат искането за екстрадиция, се гледат само по отношение на лица, уредили своя статут на територията на държавата. Това са известните случаи от международната практика. По време на разглеждането след 8 февруари миналата година от съда на случая Бююк той е заявил, че е подал своите документи и при положително решение на съда ще приеме бежански статут. Веднага след като получава положителния отговор обаче, той отива и се отказва да получи такъв статут. Това за него означава да остави документите си. Той е отказал да остави и документите си, за които е установено, регистрирано от системите на Интерпол, че са невалидни при неговото влизане. С тях той е регистриран и му е дадена възможност за издаване на такъв документ на територията на страната. Освен че чужденецът е пребивавал на територията на страната с невалиден документ за самоличност, не е бил узаконен престоят му и не е предоставил в нито един от моментите, когато се е ползвал и от защитата на адвокати, на компетентните държавни органи информация за адрес на пребиваване. През шестте месеца, в които е бил, той е пребивавал нелегално с невалидни документи, при отказ от легитимни процедури. По втория Ви въпрос, на 26 юли 2016 г. в дирекция „Миграция“ е получено писмо от администрацията на президента на Република България, в което е предоставена информация, че турският гражданин е получил отказ на молбата за предоставяне на убежище. Допълнително към това през целия период на пребиваване на българска територия лицето не е предприело действия, за да му бъдат предоставени хуманитарен статут или международна закрила. На практика след приключване на процедурата за предоставяне на убежище с отказ господин Бююк повече не е имал основание да пребивава на територията на страната и турският гражданин би могъл да търси друг вид закрила – като бежанец и така нататък. Той е бил информиран за правата си и е имал достъп до правна помощ, но въпреки това е направил своя избор. По третия въпрос, ако позволите, господин Председател, още малко време, за да продължа – има още половин страница. Спазили сме и българското, и европейското законодателство при изпълнение на мярката за принудително отвеждане. Налагането на принудителната административна мярка е съобразено с Решение № 329 на Министерския съвет от 2005 г., с което е утвърден Списък на сигурните държави, както и с Рамковата конвенция по проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за утвърждаване на общ Списък на сигурните държави за целите на Директива 2013/32/ЕС от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и Споразумението между Европейския съюз и Република Турция за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. Спазени са и разпоредбите на Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки, за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. В чл. 7, § 4 се предвижда, че ако съществува опасност от откриване или ако молбата за законен престой е отхвърлена като явно неоснователна или измамна, или ако засегнатото лице представлява опасност за обществения ред, обществената или националната сигурност, държавите членки могат да се въздържат от предоставяне на срок за доброволно напускане и да предприемат бързата процедура. Мога да Ви уверя, че има надеждна информация, която ни дава основания да смятаме, че в случая сме действали в интерес на защитата на обществения ред, националната сигурност и на гражданите на Република България.

Благодаря, господин Председател. Надявам се наистина да сте спазили всички процедури съгласно законодателството и ангажиментите на страната. Госпожо Министър, усещането у мен обаче е доста объркано и това е може би предвид многопосочните изявления, които имаше относно този случай. В един момент той беше обявен като човек – заплаха за националната сигурност, и това е бил редът, по който се е искало неговото екстрадиране и принудително отвеждане до границата, а след това се оказа, че е със заповед на директора на дирекция „Миграция“. В крайна сметка важното, което трябва да остане в българското общество, е, че България е правова държава и правата на всеки един неин гражданин, на всеки пребиваващ на територията на Република България са гарантирани и защитени. Тук основното е върховенството на закона. В мен, за съжаление, за този случай остава неприятното усещане, че конституционният ред в страната е един, но когато министър-председателят поиска нещо, то се изпълнява веднага. Още по-неприятното усещане, което остана у мен от този случай, е, че всичко това се случи под натиска и давлението на турската страна в лицето на господин Ердоган. Като български гражданин и народен представител затова си позволих да задам този въпрос и да изясним тези обстоятелства, тъй като ние сме призовани тук да пазим правовата държава и правата на всеки български гражданин, пребиваващ на територията на Република България.

Господин Бойчев, въздържам се да коментирам лични усещания. Мога да Ви кажа, че защитата на правата на българските граждани е нещо изключително важно и основен принцип за нас – защитата на националния интерес, на националната сигурност са моя отговорност като министър. По този случай работим много преди неговото финализиране. Информацията, с която разполагаме и сме анализирали, ни дава достатъчно основание да предприемем това решение и действие, колкото и в човешки план то да е притеснително. Не може, няма основания в ситуацията, в която се намираме – на нелегално влизащи в страната, на хора, чиято самоличност трудно установяваме, хора, които прикриват своята самоличност, да правим изключения. Няма основания да бъде направено такова изключение. Мисля, че в тази ситуация органите на МВР действахме и са действали според закона и в интерес на националната сигурност.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бъчварова, моят въпрос е относно напуснали и пенсионирани служители на Министерството на вътрешните работи през 2015-а и първото полугодие на 2016 г. Тъй като въпросът е зададен преди два месеца, ако имате готовност, можете да предоставите информация и за първите осем месеца. Въпросът е във връзка с изнесена информация от синдикатите на Министерството за напуснали служители. Моля да предоставите информация за броя на напусналите и пенсиониралите се служители. Колко от напусналите са със стаж в Министерството до пет години, до 10 години, до 15 години и над 15 години? Благодаря.

Уважаеми господин Янков, ще се наложи да прочета няколко таблици по въпроса, както сте ни го задали. Имам данните и мисля, че това е конкретният подход. За 2015 г. – за цялата година, а за 2016 г. – за първото шестмесечие. Затова мога да сравня данните за първото шестмесечие на 2015 и на 2016 г. За 2015 г. са напуснали 659, за 2016-а – 689. За 2014-а, за която ме питате, за същия период те са 2554, тоест четири пъти повече в сравнение с последните две години. През 2015 г. 121 човека са напуснали със стаж до пет години; през 2016 г. – 131 човека. През 2015 г. – 82 човека са напуснали със стаж между шест и 10 години, 141 човека – през 2016 г. През 2015 г., говорим за първото шестмесечие – 59 човека със стаж между 11 и 15 години, 117 човека – през 2016 г. 397 човека със стаж над 15 години, които основно са пенсионирани, и 300 човека – през 2016 г. Мога да Ви предоставя и разбивката с основанията за напускането. Не мисля, че след 2014 г. в този период, имаме някакви извънредни събития. Разбира се, с внимание ще следим какво ще се случи до края на годината.

Господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Министър, сигурно Ви прави впечатление по-големият брой на напуснали вече с опит в Министерството на вътрешните работи над 10 години, над 15 години, което е изключително притеснително. Изградени служители от системата напускат работните си места най-вероятно за да започнат друга работа, което, доколко Вие сте правили анализ на тази статистика, може да отговорите в дупликата, но според мен това е във връзка с несигурността, с усещането за натовареност, тъй като Вие имахте възможност в пленарна зала на мой въпрос да отговорите, че близо 6000 е свободният щат в МВР. Недокомплектът води до прекомерно натоварване на служителите. Отделно от това по курортите бяха командировани повече служители, отколкото друга година. И днес сутринта има случай в „Люлин“, който след няколко дни ще разберете, че е свързан с криминогенната обстановка и с организираната престъпност, а не е битов скандал за паркомясто, или разпра за момиче – така, както обяснява професионалното ръководство за други инциденти. Вие потвърдихте, че с Ваше съгласие се разширяват правомощията на „Военна полиция“ с обхват всички български граждани, с правомощията, които има Министерството на вътрешните работи. Подготвени кадри напускат системата, Вие давате възможност на нова структура да изпълнява функциите, вменени Ви като Министерство на вътрешните работи. Те дали имат опита – такъв, какъвто са натрупали за 10 – 15 години служители, израствали в кариерата и напуснали в резултат на начина, по който се ръководи Министерството? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Янков, за втори път ще кажа, че усещания не мисля, че е редно да се коментират от парламентарната трибуна – усещане за несигурност. (Реплика от народния представител Красимир Янков.) Статистиката показва, че няма съществена разлика в динамиката на напускащите, с изключение на това, което се случва през 2014 г. – с четири пъти по-голям размер. Що се отнася до коментарите за „Военна полиция“ и предложението тя да се включи в ситуации, в които има терористична заплаха или евентуално извършен терористичен акт, мисля, че не сте достатъчно коректен. Това е възможност за допълнителна помощ на служителите, от които те биха били доста доволни, както и резултатът за цялата държава, а не заместване на полицейските служители. Надявам се, че парламентарният стил ще изисква известна коректност.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми министър Рашидов, един от личните Ви приоритети като министър на културата вече втори мандат е реформата в театрите. За Вас тя е успешна, а за Вашите критици това е финансов експеримент, който вече шест години бавно унищожава театралните трупи в България. Въвеждането на делегираните бюджети като единствен начин на финансиране на държавните културни институти, е в основата на тази реформа. Това на практика означава, че всички разходи в един театър, в това число изплащането на заплати, граждански договори, разходи за създаването на творчески продукти, битови разходи, осветление, отопление, вода и капиталови разходи, зависят от приходите на театъра, продадените билети и субсидията, която държавата изплаща по определения единен разходен стандарт. Тази реформа обаче поставя като основна мерна единица не качеството на творческия продукт на българските театри, опери, синфонетни и танцови състави, а броя на продадените билети, които бяха единственият критерий за изчисляване на държавната субсидия до месец юли 2015 г. А оттогава досега, вече една година единственият критерий е приходът от продажбата на продадените билите. Резултатът от реформата доведе до това, че през 2015 г. една голяма част от държавните културни институции приключиха финансовата си година с дефицит, а от февруари 2016 г. осем държавни културни институции, между които и два с национален статут, изготвиха така наречената от Вас „Програма за финансово стабилизиране“. Че моделът на реформата в сценичните изкуства е сгрешен се потвърждава и от факта, че по Ваше предложение и то по средата на финансовата 2015 г., сменихте изцяло философията на финансиране от брой продадени билети на лев от прихода от продаден билет. Финансовите показатели от първото тримесечие на 2016 г. отново показват, че тази промяна води до стимулиране на покачване на цените на продажбата на театралните билети, които със сигурност трябва да бъдат високи, защото изкуството е скъп продукт, но пък е сигурно и това, че българските граждани, за мое огромно съжаление, нямат възможност да отделят от семейния си бюджет толкова, колкото заслужава българското сценично изкуство. Ще завърша с един цитат и една Ваша оценка в отчета на Министерството на културата от 2014 г.: „Прилагането на методиката за финансиране на сценичните институти обаче доведе както до увеличаване на зрителите и приходите от билети, така и до някои негативи, свързани с недостига на финансови ресурси, заложени в бюджета. Продължава и тенденцията за комерсиализиране на репертоарите за сметка на високите художествени търсения.“ Нашият въпрос е: една година след промяната на базата на финансиране на държавните културни институти какво показва анализът на основните параметри, по които се изплаща държавната субсидия, и каква ще бъде политиката на Министерството на културата за преодоляване на финансовия дефицит? Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Свиленски, господин Мирчев! Искам да Ви отговоря кратко на този въпрос. Виждам, че сте се загрижили за българския театър, но явно не разбирате принципите на съществуване на световния и европейския театър. Преди да стана министър, по време на някакво Ваше управление навремето, мога да Ви го докажа с документи, 80% от театрите бяха с неплатено парно, с неплатен ток и неплатени заплати. 80%! Запишете си го. Същите тези театри, статистиката показва, че един от тях, няма да кажа името, защото сега работи много добре, имаше три представления и половина на месец, за 30 дена. Месец август се изчерпваше бюджетът на театрите, защото беше най-лесното управление! Хвърляха се едни ежегодни бюджети, до август се изчерпват, от август има отлив на публика. Днес, благодарение на това, че бавно тръгнахме да осъществяваме пазарния принцип – да излезем сред зрители. Това е пазарният принцип, така че недейте се изненадва, иначе заплатите се плащат от българския данъкоплатец, а художественият продукт също е продукт. Да не Ви давам примери как един актьор някъде без хонорар от 20 милиона не играе. Само тук гоним художествената самодейност, имаме и читалища за това. Театрите започнаха да правят по 27 – 28 представления на месец. Да, разбира се, сценичните изкуства трябва да имат и приходи, не само разходи. Тотална грешка е, тотална художествена самодейност, ако искате да превърнем българските творци в самодейци. Това е професия, от която си храним семействата. Сега ще Ви задам един въпрос обратно оттук: знаете ли колко държавни театри има в 60-милионна Италия? Отговорът е: нула. Проверете си го. Колко държавни театри има в 60-милионна Франция? Четири – мога да Ви кажа кои са. Колко са в Австрия – 12 милиона? Нула. Колко са в Испания? Четири. В 40-милионна Полша? Четири. 54 държавни театри имаме, колега, и трябва да извървим наистина сериозен път – да реформираме театрите ни, да ги направим конвертируеми. Вие казвате: „Има пошли представления“. Питам: кое в софийски или провинциален театър е пошло представление? Едно ми посочете – имат наименования. „Хъшове“ ли е пошло, или всички останали представления в Сатирата, в 199 или в Сълзата? Това нито е полезно за българския театър, нито Вие сте полезен за българската култура. Това е политическо говорене. Сто пъти съм Ви молил: когато говорите за българската култура, леко излезте от политиката. Навремето аз съм защитавал Радичков, защото отново политиците го обвиняваха, че бил комунист. Не, гений е! Не ги меря по политическата, партийната им принадлежност. Затова Ви моля: ако искате да съдействате на българския театър и реформата да тръгне напред… Хората в момента си дават DMS-тата, зрителите се върнаха! В крайна сметка театър има не за да имате театър в града за украшение – българските граждани имат нужда да гледат изкуство и театър. Те се върнаха в залите. Колега, дъвчем тази храна почти пет години. Пет години! Помогнете ми Вие, всички депутати, общините да започнат да си вземат театрите, да ги обгрижват – салоните да са топли, уютни, а държавата да отдели милиони средства, както е навсякъде по европейските стандарти, на проектна основа. И тогава от парламента няма да ми говорите за заплатите на българските артисти! Те не са и толкова лоши, но не са и най-добрите. Бих искал, като министър, заплатите им да са много добри. Големите български творци не заслужават да са бедни! Това е истината. Само че помогнете тогава държавата да дава. Не да говорим с Вас тук вече пета година за заплатите на артистите, а за творчеството на артистите, да даваме пари на проектен принцип. Държавата няма да абдикира от нещата. Много Ви моля, и общините не са готови да го направят. 54 театъра на 6-милионна държава! За какво говорим? Италия има пет професионални опери – ние имаме седем! Франция има три филхармонии, едната е на фондационен принцип, другата е частна филхармония и една държавна – ние имаме осем! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Много Ви моля. Казвам Ви го, много загрижен за бъдещето на театъра – много моля, недейте да имате политическо отношение към всичко това, което е много сериозен път за българския творец.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, ще поставя два допълнителни въпроса, но няма как в двете минути, които имам, да не взема отношение по това, което Вие казахте. Като министър на културата, със сигурност разбирате може би повече от нас от култура, но за загрижеността мисля, че всеки има право да бъде загрижен, още повече като народни представители от София, на чиято територия са по-голямата част от културните институции. Така че нашата загриженост ще продължи да я има. Не го намирайте това наше отношение като политическа атака или някакви политически действия, били те свързани с избори или след това. Просто искаме заедно да допринесем българските артисти, българската култура, българските театри, сценични изкуства да работят спокойно и да получават това, което заслужават, и съответно българските граждани да получават необходимия продукт. Дали сме полезни? Понеже казахте, че с тези действия колегата не е полезен за българската култура, пак твърдя, че всеки народен представител в тази зала е полезен, както и Вие, като министър. Двата допълнителни и уточняващи въпроса, които искам да задам, въпреки че на първия не отговорихте както очаквахме –колегата ще изрази отношение след това: В края на 2014 г. Министерството на културата изплати ли на държавните културни институти цялата субсидия, която им се полагаше, или този дълг на Министерството към културните институти беше изплатен чрез допълнително отпуснатите от Министерството на финансите 10 млн. лв. едва през месец септември 2015 г.? Вторият уточняващ въпрос е: изпълняват ли се програмите за финансово стабилизиране на осемте държавни културни института и продължават ли да трупат финансов дефицит? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Говорейки емоционално, да не политизираме, държа да Ви кажа, че като творец и художник аз съм загрижен за колегиума. Обичам си колегите и знам, че като си отида от поста „министър“, няма да бъда много често между Вас, но ще бъда сред моите колеги. Когато си отивам, искам да си отида като достоен техен колега. Това се опитвам да правя седем години и ще Ви се отчета – немалко, от Георги Йорданов досега. Прав сте за въпроса. Ще Ви отговоря – така е. Благодаря Ви, че ме разбрахте. Не Ви нападам – напротив, емоционално говоря за съдбата на едни хора, която трябва да подобрим всички. Помогнете ми да станат общински, за да можем вече да даваме пари за творчество, това исках да кажа, за културен, духовен продукт. Вярно е, по времето на господин Орешарски имах направен дефицит от 5 млн. лв. Това е истина. Разбира се, че този дефицит беше създаден по мое време. Ще Ви дам пример. Един прекрасен театър, като Музикалния – като си отивах, можете да го проверите, имаха 600 хил. лв. остатъчни пари, де факто печалба. Като си отидох, имаха 500 и кусур хиляди лева дефицит. Някъде е изпуснат контролът. Да, разбира се, има пролуки, където и те хитруват. Нека бъдем почтени – казвам това с уважение към колегиума. Всеки в тази държава, където може, хитрува. Този дефицит трябваше да бъде покрит по една проста причина, че през декември месец никога не съм изпращал българските творци без заплата за Коледа! Недопустимо беше. Благодаря на министър Владислав Горанов – молих му се, на премиера Борисов, че имам нужда да покрия този дефицит, тъй като се касае за съдбата и живота на живи хора. Благодаря им, че ми дадоха 5 милиона. И едни 5 милиона отгоре взехме, за да покрием дефицита относно паметници на културата – на хората са им обещали, копали са и не им е платено – археология имам предвид, като казвам „копали са“. Колкото повече публика има, толкова повече ще има нужда от пари. Вие помните добре, господин Дянков навремето ни казваше: „Правете реформа“. Осмелих се да я направя, защото ще даваме пари срещу реформа. Много Ви моля, когато приемаме бюджета всички заедно в тази зала – знаете, че публика вече влиза в българския театър, в българските музеи, редовно имаме отчет: вдигнете още малко бюджета на това пусто Министерство, което все е на последно място като дерт, а на първо – преди избори. Всички се снимаме с известните хора. Тогава ще се снимате с известните хора и като си отивате. Тази снимка ще бъде показател, че сме работили за тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За съжаление, не съм доволен от отговора, тъй като не чух анализ на въпроса, който отправихме за начина на финансиране. На всичкото отгоре в първата част на отговора чух квалификации, които според мен не Ви отиват да ги правите към народното представителство. Говорите и за реформи, но Вие сте министър на културата вече над пет години в двата мандата и може би сте един от най-отговорните хора за тези реформи. Неслучайно с колегата Ви задаваме тези въпроси, защото имаше голяма поредица от писмени въпроси, които изпратихме към Вашето ведомство, но получавахме постоянно противоречиви и неверни данни. На няколко пъти се наложи да питаме едно и също нещо дори, за да достигнем до истинската информация. Да не забравяме все пак, че сценичните изкуства донасят и приходи във Вашето министерство – над 18 милиона. Казвам всичко това, защото последният въпрос, който Ви зададох, беше свързан с договора за Лувъра. Вие го скрихте под формата, че е конфиденциален, а сам знаете, че народните представители имаме право да четем такъв тип договори. Има секретна секция. Нещата са доста скрити във Вашето министерство. Три месеца нe отговаряте има ли проект на Национална стратегия за развитие на културата. Недвижимите културни паметници на България горят, разпадат се, а някои дори – от вчера виждаме как се и продават. Казвате, че няма пари, но Министерството защо не иска пари от Министерството на финансите, които му се полагат по линия на хазарта? Вашето Министерство отказва, за разлика от господин Кралев – Министерството на спорта си получава тези пари. Защо Министерството на културата не ги получава? Не чухме анализ. Нещата в сценичните изкуства стават все по-зле. Парите не достигат, тоест трябва да се направи анализ на ситуацията и да се направи наистина някаква реформа – това, за което Вие сте отговорен. Ние сме готови като народни представители да помогнем, ако е за благото на изкуството. Ще продължим с колегите да задаваме въпроси (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), защото най-накрая трябва да започне да се върши работа във Вашето ведомство, защото възраждането на българския дух започва чрез възраждането на културата. Благодаря Ви и се надявам да предприемете мерките, от които имат нужда сценичните изкуства.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Наистина нашият въпрос касае една информация, която в края на месец август се появи в публичното пространство, относно евентуално намерение за финансиране на ремонт на така наречения „Монумент на БКП“, който се намира на връх Бузлуджа, известен също като „Чинията“. Уважаеми господин Министър, преди години така нареченият „Дом-паметник на БКП“ на връх Бузлуджа беше предложен безвъзмездно на БСП като наследник на Българската комунистическа партия, но оттам отказаха да приемат собственото си творение и да станат собственик, за да го стопанисват. Неотдавна в публичното пространство беше обявено, че около 85 млн. европейски средства по Програма „Региони в растеж“ е възможно, голяма част, да бъдат насочени към ремонт на този така наречен „Дом-паметник на БКП“ на връх Бузлуджа. Евентуални подобни намерения на изпълнителната власт будят у нас, а и у много граждани, сериозно безпокойство предвид че, на първо място, в България традиционно не достигат парите за културата и за опазване на паметниците на културата, като примерите с разрушения Тютюнев склад, след това и опожарените тютюневи складове в Пловдив са може би най-пресният пример. Същевременно тази огромна сума следва да се похаби за нещо, построено с принудително събирани средства от хората – така наречените „доброволни вноски“ – за хората, които си спомнят как са събирани преди 1989 г., тоест доброволни, ама не съвсем, плюс това, че държавни средства тогава са били додадени, за да се построи този паметник на комунистическия строй във възхвала, бих добавил, на една престъпна организация, обявени за престъпна със закон. На второ място, въпросният обект няма статут на културна ценност. Ние питаме: следва ли въпреки това за него да се харчат средства било то на българския или европейския данъкоплатец, при положение че хронично не достигат средствата за култура, както вече казах? Уважаеми господин Министър, моля да отговорите на следния въпрос: предвижда ли се финансиране с бюджетни и/или европейски средства на ремонтни и други дейности по „Дом-паметника на БКП“ на връх Бузлуджа и, ако това е така, в какъв размер и на какво основание, след като тази така наречена „Чиния“ няма статут на паметник на културата, и има ли намерение Министерството на културата да й предостави такъв статут? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Радвам се, че като трио „Българка“ в един глас ми задавате пак хубав въпрос. Колеги, кратко ще Ви отговоря с пълното си уважение. Няма статут на паметник на културата, Министерството не възнамерява да финансира ремонта и, разбира се, ще Ви кажа как се случи дискусията, заради която Вие днес задавате този въпрос. Едно младо момиче решило да подобри тази архитектура, за да може да се случи нещо друго, за да не се руши. Разбира се, тук много отговорно ще кажа, че архитектът на това нещо е жив и здрав, ако махнете петолъчката – сама по себе си тя е една пластична, добра архитектурна форма, той е много талантлив архитект и, разбира се, вътре бяха мозайките, като забравите портрета на другаря Живков, на Ленин, на Маркс, това са мозайки на изключително големи майстори на българската живопис. Длъжен съм да Ви го кажа. Аз живях с тези хора, учил съм с част тях, така че там има едни неща, които са ценни като произведение. Нека да правим тази разлика! Едно младо момиче решава подобрение. Но при жив архитект, при готова архитектурна даденост, не е правилно да се прави така. Това се прави – най-малкото всичко може да бъде направено, достатъчно е да се прави правилно. Прави се първо една консултация със Съюза на архитектите, за да се види какво мислят. Всичко това е правено в синтез с комисия между архитектите и Съюза на художниците, защото има и много монументални – най-малкото със Съюза на художниците трябва да се направи, и живият архитект, ако е съгласен от едно да стане друго, да е жив организъм, където нещо да се случва, да, разбира се, защо да не могат да се взимат решения? В случая е подхвърлено при едно посещение на кметицата, същата тази млада девойка, талантлива, подхвърля на кметицата, че срещу два милиона това ще стане, но срещу два милиона, кой ще го опазва, кой ще плати тока, кой ще поддържа чистотата, и най-малкото, какво ще прави тази сграда при два милиона? Нали трябва да има някаква функция. Преди е имало някаква функция, затова е направена. Премиерът тогава казва една реплика, за която се закачиха журналистите: „Да спрем разрухата!“, която реплика е държавническо поведение – нищо лошо няма. И аз искам да спрем разрухата. Няма да се финансира. Никой досега не е повдигнал този въпрос. Онова, което направих – събрах Съюза на архитектите, на художниците, живия архитект, младото момиче да дискутират и да поговорят на тази тема. Да не е художествена самодейност. Дори предлагам нещо повече: трябва да направим експертни държавни комисии, да спрем и самодейността в държавата, защото утре ще видим паметник, който ще ни псува на майка и това ще предизвика медиен интерес. Мълчащите не предизвикват. Но качеството в градската среда не е свободно пространство. Художествените качества не могат да се определят нито от случайни хора, нито от политици. Днес парите казват къде какво да има, но това е кич. Да се пазим от кича! Благодаря.

Господин Министър, ние като гражданска квота с Вас винаги сме се разбирали. Отговорът е ясен и лично аз смятам, че е правилна Вашата позиция по отношение на финансирането, но мога да Ви предложа също да се помисли в посоката, която Вие дадохте като идея. Първо на първо, този паметник навремето аз съм бил съвременник, най-вероятно и Вие помните, че той беше финансиран от българските граждани. Те събираха насилствено, уж доброволно, пари от българските тогава трудови хора. Разбира се, нещо дава и тогавашната БКП. Този паметник е свързан с историята на една престъпна комунистическа партия, независимо колко са ценни тези мозайки, които, между другото, са разрушени. Там нищо не е останало от тях. Да бъдем точни! Би трябвало да бъде предоставена на самата партия да си го стопанисва. Там има доста олигарси. Там има от най-богатите хора на държавата, да не говорим за кражбите, които са свързани с историята на БКП преди 10 ноември и след 10 ноември. Нека те да си дадат, ако са българи, една правилна трактовка, да видим, че са се променили. Примерно аз давам идея да стане паметник на българския гении. България има изключително гениални хора, които бяха репресирани по време на техния режим – Джон Атанасов, акад. Наджаков – човекът, който откри фотоелектричния ефект в основата на всичките копирни машини. Човекът, който направи модула, спускаемия двигател, спускаемия модул на Луната – американската програма на НАСА. Да не говорим, че наскоро български физик откри уникален рентгенов лазер. В България има най-малко 50 – 60 известни откриватели. Ако те са българска партия и ако са си направили изводите от историята, днес на техния 9-ти септември би трябвало да дадат една истинска нова идея за този монумент, ако те искат България да се обедини. Ето това правя и към Вас, и към тях.

Уважаеми господин Председател! Господин Андреев, помните, Вие ми зададохте един въпрос за музея на Тодор Живков в Правец. Като министър на културата не ми го зададохте правилно. Ако бяхте ми задали дали в музеите има идеология, какъвто и ще да е музеят, като ми зададат въпроса, щях да направя проверка и да Ви докладвам. Думата „музей“ е свято нещо. Думата „църква“ е свято нещо и хора, които строят музеи и църкви, остават в историята. Така че не е толкова драматично как се казва музеят. Затова казах, че е хубаво да не проектират политици, защото вече проектирахме едни светещи очи, сега един говорящ кон, утре псуващ ще има... Колеги, дайте да оставим и да направим експертни съвети. В България професионалистите да имат правото на професионално мнение. Знаете добре, колеги, голяма врява се вдигна покрай Ларгото, когато се правеше. Днес има едно хубаво Ларго. От утре – вдругиден откриваме сезон и ще има мероприятия. Има го Ларгото и то е много хубаво. Такава врява вдигнаха едни самодейни хора, които дърво не са посадили. Аз понякога се чудя на моя млад приятел. Първо, едно дърво трябва да се посади, приятели, след това да говорим за гора. Ако не бяха съборили Мавзолея, аз днес пари за културата щях да правя. Не го крия. И щях да поръчам в Мадам Тюсо два модела на Георги Димитров. Единият щях да го лъскам за резерва. Само че ние събаряме всичко, без да сме построили едно нещо. Затова не искам, докато съм министър, да го позволя. Казвам: не съм партиен функционер и бягам от идеологическото говорене. Не е правилно към българската култура. Затова всичко може да се направи – да направим държавните експертни комисии, да възложим на експертите като мъдри мъже, както Ларгото имаше шест архитекти – едни от най-големите, единият почина – Китов, който и Света София проектира. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Моля Ви, всичко може да се направи, за всичко съм съгласен. Да, идеологията трябва да излезе от музеите. За това и аз съм съгласен. Мерси.

Имам право на лично обяснение.

Той се обърна лично към мен.

Посочи ме и каза: „младият колега“...

Не, не, лично обяснение!

Аз ви казвам, че аз съм „младият колега“.

Благодаря Ви. Министър Рашидов излезе, иначе и аз имах едно предложение. Тук е обаче господин Андреев – ако не бе продадена царската конюшня, можеше точно това предложение за дома, който той коментира, да бъде разположен там. Но пък не е късно министър Рашидов с 500 – 600 хил. лв. да изкупи отново мястото. Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът, който зададох към Вас на 27 юли в навечерието на Олимпиадата в Бразилия, бе по отношение на провежданата в момента от 1 до 14 септември в столицата на Азербайджан – Баку, шахматна олимпиада. Въпросът ми към Вас бе: какво е Вашето отношение по отношение участието на българските шахматни отбори за мъже и за жени на Олимпиадата и по принцип какво е Вашето отношение към шахмата? Основанията ми бяха няколко в тази посока. Първо, при разговора ми с ръководството в края на месец юли останах с впечатление, че българските отбори няма да участват в Олимпиадата, защото не можехме да наберем средства. Говоря като член на Управителния съвет, искам да кажа това за аудиторията – не можехме да наберем средства. Това е първо. Второто ми притеснение идваше от един друг много сериозен факт, че за първа година през 2015 г. България нямаше представители на Европейското първенство по шах за мъже и жени. Искам да спомена няколко поводи, които дават основание за голяма гордост на България по отношение на шаха. Първо, България е една от трите страни, която има световни шампиони – Топалов и Стефанова, в двете категории – мъже и жени. Една от трите страни! Към днешна дата съвсем актуално по нации в класирането за деца от 8 до 18 години комплексно за момичета и момчета, България е на второ място в света след Индия, като великите сили като Русия, Китай, САЩ и още над 120 страни са след нас. За 2015 г. едно българско момиче от село Крепча в община Попово – Нургюл Салимова, развя българския знак като световна шампионка до 12 години. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) След десет дни ще отиде в Русия като актуална шампионка, която ще се бори да защити титлата си до 14-годишна възраст.

Разбирам Ви, за половин минута ще приключа. Наред с това имаме и други, разбира се, успехи. За 2016 г. имаме бронз за жени на европейско – Антоанета Стефанова, до 14 години от тази година имаме сребро – второ място за деца на европейско първенство, без да са минали световните първенства. Моят конкретен въпрос към Вас: какво е отношението Ви към българския шах? Вече е ясно, че българските спортисти участват на Олимпиадата, която се провежда през тези години. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Антонов, благодаря Ви за този въпрос, защото е в един изключително важен за българския шахмат момент. Отношението ми към този спорт е такова, каквото трябва да бъде към един спорт, който е с огромни традиции в България. България винаги е била една от водещите световни сили в шахмата. Това е тенденция, която продължава от много години. За съжаление, както и в други спортове, междуособици вътре във Федерацията по шахмат пречат на спортистите да разгърнат с пълна сила своите възможности. Искрено се надявам този процес да приключи колкото се може по-скоро и ще положа всички усилия да съдействам българските шахматисти да намерят общ език. Много ръководители на други федерации успяха да потиснат личното си его и в името на развитието на съответния спорт да си подадат ръка и заедно да вървят в една посока и да вършат основните функции, които една федерация трябва да прави, а именно: подсигуряване на условия за подготовка на младите спортисти, реализиране на елитните спортисти и така нататък. Знаете, пред българския шахмат има много предизвикателства, има проекти за включването на шахмата като дисциплина за изучаване в българските училища, което е идея, която аз приветствам. Излишно е да коментираме функциите и значението на този спорт за младите хора. Безспорно, можете да разчитате на подкрепа от Министерството, но ще дам пояснение във връзка с въпроса, който зададохте. Българската федерация по шахмат е кандидатствала с проект за финансово подпомагане по утвърдените програми на Министерството на младежта и спорта. Подписан е договор с Министерството от 27 януари 2016 г. и с Допълнително споразумение от 12 февруари 2016 г. е включено и фигурира Световното отборно първенство по шахмат в Азербайджан. За съжаление във връзка с констатиране на нецелесъобразно разходване на средства по договор от 2014 г., в резултат на извършена проверка от Инспектората по чл. 64, е изготвен доклад и на основание заповед от 16 март 2016 г. е преустановено финансовото подпомагане на Федерацията. След проведени редица срещи между представители на Министерството на младежта и спорта и Българската федерация по шах е постъпило заявление от страна на Федерацията с искане за подписване на Споразумение за разсрочено плащане на паричното задължение. На основание на подписаното Споразумение за разсрочване на задълженията е възобновено финансирането и подпомагането на спортната дейност на Федерацията. За месец септември са приведени средства по постъпила заявка, включваща средства за участие на националния отбор – мъже и жени на Световното отборно първенство по шахмат на Четиридесет и втората олимпиада по шах. Световното отборно първенство по шахмат е най-елитното екипно мъжко и женско състезание на Световната федерация по шахмат и се провежда от 1 до 14 септември в Баку, Азербайджан, като продължава и в момента. България участва с представителни отбори в състав: мъже – Веселин Топалов, Валентин Йотов, Момчил Николов, Красимир Русев и Мартин Петров, жени – Антоанета Стефанова, Ива Виденова, Адриана Николова, Елица Раева и Маргарита Войска. Към днешна дата вървят шахматните партии и се очаква информация за класирането на националните състезатели по шахмат на Световното отборно първенство. Министерството на младежта и спорта следи представянето на българските национални състезатели по шахмат. С добри класирания през 2016 г. са гросмайстор Антоанета Стефанова, която е завоювала бронзов медал на Европейското индивидуално първенство за жени и второ място имаме за Габриела Антова на Европейските индивидуални първенства за юноши и девойки до 18-годишна възраст. Моментното състояние – виждаме, че имаме класирания, които потвърждават и защитават доброто име и честта на България, която има безспорни традиции в световния шах.

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, наистина Ви благодаря, че до голяма степен мотивиран, предполагам не само от въпроса ми, но взехте отношение и наистина за кратко време успяхме да направим тази организация, основно с Ваша подкрепа, за да изпратим нашите шахматисти на Олимпиадата в Азербайджан. Наред с това има обаче един друг неприятен, много неприятен факт. В Асамблеята, която се провежда, това е ръководният орган на Европейската федерация, в т. 7 на 10 септември е включена: Суспендиране и изключване на Българската федерация по шах. Това го разбрах буквално преди седмица. Използвах времето си за тази седмица, като изпратих лични писма до господин Макрополис. Това е вицепрезидентът на Световната федерация, и на господин Азмайпарашвили от Грузия, който е президент на Европейската федерация. Спрях вниманието си върху факта, че не бива личните конфликти, които съществуват в една федерация да бъдат прехвърлени, а те са не само при нас, в нашата, Българската федерация, а и между Европейската и Световната федерация, не бива да бъдат прехвърляни и в резултат на това да бъде суспендирана, от участието да бъде изключена нашата Федерация. Разчитам много, че ще вземете отношение до 10-и и Вие също да можете да проведете индивидуални разговори. Аз съм водил и разговори с мои колеги в тези парламенти от тези страни, щото те са православни страни и разчитаме и от тях на подкрепа. Последен факт, който е – Българската федерация е учредена на 15 април 1928 г. Защо казвам датата? Защото по стечение на обстоятелствата тогава страната ни е връхлетяна от унищожителното Чирпанско земетресение. Въпреки това нашата Федерация, учредителите успяват и учредяват Федерацията. Сега, години по-късно, ние имаме реално много голяма опасност на 10 септември. Разчитаме на Вашата намеса и на нашите общи усилия, за да успеем да спасим Федерацията, а след това в един близък период от време да решаваме и проблемите, които са належащи. Благодаря Ви за отговора и за отношението.

Благодаря, господин Иванов. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! С колегата Петър Славов задаваме този въпрос с желанието да създадем една допълнителна възможност на спортните клубове в България да имат достъп до финансиране. Къде са възможностите, как ги виждаме – става въпрос в това питане, което отправям към Вас. Уважаеми Министър Кралев, съгласно чл. 10а от Закона за хазарта организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, които постъпват в бюджета на Държавната комисия по хазарта. Част от тях се предвиждат и изразходват за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, за дейности, които се отнасят за: предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг. Специална наредба, приета от Министерския съвет през август 2015 г., определя начина, по който се изразходват тези средства, както и процедурата за оценка и контрол на изпълнението на финансираните проекти. Прегледът на тази наредба показва, че допустимите дейности и критериите за оценка на проектните предложения не дават възможност на спортни клубове и спортни сдружения да кандидатстват и техни проекти да бъдат финансирани за тези цели. Известно е обаче, че спортът е може би най-мощното средство за превенция на зависимости и реклама и гаранция за здравословен начин на живот, поради което считаме, че в наредбата е допуснат сериозен пропуск. Във връзка с изложеното по-горе, както и във връзка с това, че ал. 4 на чл. 10а от Закона за хазарта предвижда, забележете – тази наредба се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, министъра на финансите и министъра на младежта и спорта. Затова отправяме към Вас следните въпроси: първо – участвали ли са представители на Министерството на младежта и спорта и кои в Комисията за оценяване и определяне на финансирането на проектите, предложени по чл. 10а от Закона за хазарта? Какъв е размерът на разпределените средства за 2015 г.? И което е най-важното: предвиждате ли да инициирате промени в наредбата по чл. 10а от Закона за хазарта, така че спортът да бъде включен измежду дейностите за предпазване на младите хора от хазарт, за превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социална отговорна реклама и маркетинг? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лилков и господин Славов! В Закона за хазарта се предвижда задължение за организаторите на хазартни игри да правят годишни вноски за социално отговорно поведение, които приходи постъпват по бюджета на Държавната комисия по хазарта. В тази връзка, по бюджета на Държавната комисия по хазарта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на обществено полезна дейност. Всяка година в срок до 31 януари Държавната комисия по хазарт взема решение относно: първо – Годишния план за социално отговорно поведение, включващ нормативно регламентираните дейности за осъществяването му; второ – разпределението на средства за текущата година по отделните дейности за социално отговорно поведение, както и за максималния размер за финансиране на отделните проекти за всяка от дейностите за социално отговорно поведение. Следва да се обърне внимание, че представител на Министерството на младежта и спорта участва едва на етап оценяване и подбор на подадените в рамките на обявената от Комисията по хазарта процедура за представяне на проектни предложения, като участието му е нормативно установено в Наредбата, в която е регламентиран и съставът на Комисията за оценка и подбор на подадените проектни предложения. Министерството на младежта и спорта участва с един представител в Комисията от седем членове, като през 2015 г. за представител на Министерството е определен началникът на отдел „Правно-нормативно информационно обслужване“. Комисията разглежда подадените проекти и оценява дали отговарят на изискванията на Наредбата и насоките за кандидатстване. По този начин ограничава тези, които подлежат на финансиране. Решенията за финансиране на проектите, респективно на отказ да се финансират, се вземат от Държавната комисия по хазарта. Министерството на младежта и спорта не разполага с информация за разпределените средства за дейности за социално-отговорно поведение. По отношение на допустимите за финансиране дейности Законът за хазарта и Наредбата регламентират три големи групи дейности за социално-отговорно поведение, които са допустими за финансиране. Допустими за финансиране са дейности като разработване на образователни програми, програми за подпомагане на социалната интеграция, личностната реализация и провеждане на различни видове социална рехабилитация. Именно в такива програми и процеси заниманията със спорт, физическо възпитание и всякакви форми на физическа активност имат своето органично присъствие. Следователно проектите, включващи различни форми на спорт и физическа активност като средство за противодействие срещу хазарта и хазартната зависимост не би трябвало да се изключват като допустими за финансиране по реда на Наредбата. Бенефициенти, които могат да бъдат финансирани по реда на Наредбата съгласно Закона за хазарта, Наредбата и насоките за кандидатстване за 2015 г., изготвени от Държавната комисия по хазарта, са всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза и вписани в централния регистър при Министерството на правосъдието. Наредбата регламентира широк обхват от субекти и дейности, които могат да бъдат финансирани, тъй като противодействието на хазарта и хазартната зависимост могат да бъдат реализирани чрез разнородни активности и трябва да се обхване максимално възможното разнообразие от дейности. Спортни клубове и спортни сдружения имат възможност да кандидатстват с проекти и да бъдат финансирани за тъй наречените „дейности за социално-отговорно поведение“. Нито спортните организации, нито спортът като дейност са изключени от този обхват. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Категорично не съм съгласен. В насоките за кандидатстване и в методическите правила, залегнали в тази Наредба, думата „спорт“ не присъства. Думите „спортни клубове“ също не присъстват. Твърдя определено, че е пропуск вероятно на Вашия предшественик, който бидейки задължен съгласно Закона за хазарта да участва в Комисията по съставянето на тази Наредба, е направил пропуск. В момента могат да бъдат финансирани по тази Наредба само неправителствени организации, които имат определен тесен спектър от дейности, финансирани тази година. Не ми отговорихте също какъв е размерът на средствата, които са разпределени. Аз ще Ви кажа. Един милион и половина лева са разпределени за отговорно поведение към хазарта. Ако Ви кажа, че съм се смял с глас, когато четох дейностите, които някои неправителствени организации предвиждат по тази тема, няма да ми повярвате! Може би един-единствен проект имаше някакъв смисъл – във Варненския затвор. Всички останали проекти бяха просто смешни. Става въпрос за проекти с размер 150 – 200 хил. лв. за провеждане на исторически проучвания и издаване на диплянки и разпространение на материали. Но това е друг въпрос. Аз съм готов като заместник-председател на Комисията за младежта и спорта заедно със своите колеги експерти от Министерството да направим допълнения в тази Наредба. Вие имате основания да я внесете и да променим Наредбата така, че да направим достъп до този сериозен ресурс, като осигурим достъп на спортните клубове. Моята цел е: съгласни ли сте да работим заедно и да променим така Наредбата, че действително спортните клубове да могат да кандидатстват? Аз мисля, че в момента те не могат да кандидатстват и ако някой от тях кандидатства, ще бъде отхвърлен. Отделно ще задам въпрос към министъра на финансите, тъй като има сериозни подозрения, че тези 1,5 млн. лв., които са разпределени за отговорно поведение към хазарта, са насочени към фирми, свързани с хазартните босове. Получава се така, че вместо парите да отиват за социално-отговорно поведение и за спортни проекти за превенция на зависимости, се връщат там, откъдето са били взети от държавата. Благодаря.

Уважаеми господин Лилков, както установихме, този процес е под юрисдикцията на Държавната комисия по хазарта. Ако Вие с Вашите колеги виждате пречка в Наредбата или ограничение на финансирането на спортните клубове и организации, категорично заставам зад Вашата идея да има промени в Наредбата, та спортните клубове и организации да бъдат равнопоставени с другите неправителствени организации по получаването на финансиране по този ред. Категорично смятам, че спортът и спортните клубове могат да бъдат много полезни за преодоляване зависимостите от хазарта. Би трябвало да се обърне внимание в тази посока. Ако имате някакви идеи и предложения, можете да разчитате на моята безусловна подкрепа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Моят въпрос касае по-нататъшното функциониране на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация „Св. Георги победоносец“ в град Поморие. Преди да го задам, ще направя едно уточнение – този въпрос беше зададен преди три месеца във връзка с излезли в публичното пространство съмнения, че се върви към ликвидация и закриване на болницата. За тези три месеца настъпи известно развитие по казуса. Аз съм запознат с него, но въпреки това ще задам въпроса, а в допълнителния въпрос ще направя уточнения. Уважаеми господин Министър, в последно време в някои медии и интернет пространство се появиха сигнали за закриване на Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в град Поморие. В тази връзка моят въпрос е: запознат ли сте с обстоятелствата и истинското състояние на болницата? Какви действия възнамерявате да предприемете за оздравяване и продължаване дейността на това лечебно заведение? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Зафиров, благодаря Ви за въпроса. Вече имахме възможност в Комисията по отбрана да коментираме този казус, но нека Ви запозная по-подробно с действията, които сме предприели. С докладна записка до мен началникът на Военномедицинската академия предложи Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация – Поморие, която е част от състава на ВМА, да бъде закрита. Мотивите за това предложение са лошите икономически показатели на болницата, силно амортизираният сграден фонд и апаратура, липсата на средства за капиталови ремонти и работа в силно изразена конкурентна среда. Вие добре знаете, че са необходими значителни финансови средства, за да се предприемат действия по проучване, проектиране и изпълнение на основни ремонти по всички части на сградния фронт. Сградата в Поморие не отговаря на изискванията на Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. и Наредба № 30 от 19 юли 2004 г. на МЗ. Не разполага с необходимия брой медицински специалисти, няма нужната апаратура, наличието на амортизирана апаратура не отговаря на изисквания на НЗОК. Уверявам Ви, че си давам сметка за състоянието, в което се намира болницата, и за негативния социален ефект, който би предизвикал нейното закриване. Никога пред мен не е стоял този въпрос. В тази връзка с моя заповед назначих работна група, която да извърши анализ и да предложи вариант за реорганизацията на структурата от състава на ВМА. На основата на предложените варианти в доклада на работната група ресорният заместник-министър на отбраната имаше задача да внесе в Съвета по отбрана обоснован вариант за по-нататъшно разпореждане с базата в Поморие. На редовно заседание на Съвета по отбрана на 5 юли 2016 г., за което Вие имате информация, се взе решение за преструктуриране на Военномедицинската академия, като Болницата за долекуване, продължително лечение и рехабилитация в Поморие се извади от нейния състав и имотът се апортира в капитала на търговско дружество „Вита“ ЕООД – Велинград. Това дружество също извършва идентична дейност и негов принципал е министърът на отбраната. С това решение болницата в Поморие ще остане държавна собственост. През следващите няколко години поетапно и в зависимост от възможностите ще бъдат извършени възстановителни и ремонтни дейности. Предвидили сме да се запази персоналът на болницата, както и социалната функция за достъп на военнослужещи, цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Ветераните, военноинвалидите и военнопострадалите също могат да използват базата, по сегашните цени, държа да подчертая това. В средносрочен период, поетапно и в зависимост от възможностите ни ще бъдат извършени възстановителни и ремонтни дейности, което означава, че запазваме болницата, ще се запазят и нейните функции, както коментирахме в Комисията. Благодаря.

Господин Министър, имах възможност в Комисията, искам и от тази трибуна да Ви благодаря за отговора и за положените усилия за спасяване на Болницата за долекуване и продължително лечение и рехабилитация „Св. Георги Победоносец“ в Поморие. Наясно сме, това донякъде прозвуча и във Вашия отговор, че това е временно решение. Бих искал да Ви задам още два допълнителни въпроса. На първия в някаква степен Вие ми отговорихте, но ако може малко по-конкретно: какво финансиране предвижда Министерството за извършване именно на тези неотложни ремонти, най-вече в сградния фонд и медицинската апаратура, преди придобиването от „ВИТА“ – Велинград, за да се създадат поне нормални условия за работа и за функциониране в пазарна среда, защото в момента те са ненормални? Вторият, по-важен или по-точно казано, не по-малко важен въпрос е: какви са причините, поради които е допуснато болницата в Поморие да бъде доведена до сегашното ѝ състояние? Има ли според Вас виновно действие или бездействие от страна на ръководството на Военномедицинска академия? Ако има такова, каква отговорност следва да бъде потърсена? Ако позволите, една препоръка. Уважаеми господин Министър, болницата в Поморие реализира основната част от приходите си от приема и лечението на пациенти по Програмата на НОИ. За съжаление, след като болницата стане част от „ВИТА“ – Велинград, тя няма да може да ползва възможността, предвидена в чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Във връзка с това моля за съдействието Ви да се направи всичко необходимо търговски дружества, в които собственик на капитала е Министерството на отбраната и които имат разрешение за лечебна дейност, рехабилитация от министъра на здравеопазването, да могат да работят и по Програмата на НОИ. Благодаря.

Уважаеми господин Зафиров, първо, нека да Ви информирам, че срокът, който сме поставили в решението на Съвета по отбрана, е пет месеца. В рамките на пет месеца трябва да завърши тази процедура. Действително много добре съм запознат със състоянието на болницата, тъй като още в началото на мандата посетих това лечебно заведение и се уверих сам на място. Действително условията са ужасяващи. Правим всичко възможно, ще осигурим необходимите средства, както вече споменах, вероятно на няколко етапа, тъй като не са предвидени в бюджета на Министерството за тази година. Надявам се в края на годината, ако има излишъци, част от тях да бъдат насочени в тази посока. Вече полагам необходимите усилия и сме предвидили изготвяне между Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването на съвместен Проект за постановление на Министерския съвет – имаме съгласие за това. На второ място, предвиждаме изменение в Правилника за устройството и дейността на ВМА. На трето място, направили сме проект за изменение на министерско Постановление № 45 от 2001 г. за определяне на Военномедицинска академия като лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на нейната специфична функция за лекуване и долекуване. Благодаря Ви, господин Зафиров.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители. През месец май военнослужещи от Българската армия по собствена инициатива поставят паметна плоча, съвсем малък монументален знак, не знам дали сте го виждали, господин Министър. Изглежда нещо такова (показва снимка) за „Вечна слава и дълбок поклон пред героите от Българската армия, дали живота си за националното обединение“ в боевете на Каймакчалан през 1916 г. За тези, които не са наясно, искам да припомня, че „Каймакчалан“ е най-високият връх на Нидже планина, който се намира на границата между Република Македония и Гърция. През Първата световна война Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сблъсъци и сражения. В края на месец август и началото на месец септември над шест хиляди български войници и офицери се качват на върха. В началото на месец октомври 1916 г. от върха слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, ранени или осакатени. Тази битка ще остане завинаги в паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори на върховете. Господин Министър, разбрах, до мен достигна информация, че служители на Вашето министерство, са си позволили да искат обяснение от българските военнослужещи, които са поставили този паметен знак на този връх. Затова отправям и въпроса към Вас: вярно ли е това? Ако е да, кои са тези служители? Бих искал да разбера каква е Вашата позиция по този акт на признателност, който е извършен от българските военнослужещи? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, благодаря Ви! Изключително навременен е този въпрос, тъй като ние и днес, и утре, и другата седмица отбелязваме годишнина от Първата световна война. Вие споменахте исторически факти, малко познати и неизвестни за българската история. Ние вече направихме представяне на книгата „Каймакчалан“, във Военната академия, предполагам, че знаете. Предприели сме инициативи да направим подобно представяне в цялата страна. Питате ме какво е отношението ми: изключително положително, господин Бойчев. Не само че няма да упрекна служителите, които са извършили този благороден акт, но и ще ги наградя в това си качество. (Ръкопляскания от групата на БСП ЛБ.) Само след няколко дни ние ще бъдем там – на Каймакчалан, за да отбележим, за да почетем паметта на тези достойни български воини, които направиха невъзможното да защитят честта на България. Ще го направим, надявам се, съвместно с моя сръбски колега, а защо не и с македонския ми колега, за да покажем солидарност и това, че сме се поучили от историята. Благодаря Ви още веднъж за въпроса.

Ще дойдем и ние.

Заповядайте (Оживление.)

Да си призная, изключително съм удовлетворен от това, което казахте, господин Министър. Честно да си призная, дори не го очаквах. Факт е, че наистина тези дни се навършват 100 години от тези боеве. Факт е обаче, че 100 години след това на тези български войни не са отдадени военни почести и на тях не е извършено опело от представители на Българската православна църква. Българската държава не е имала възможност да го направи досега. Подготвяйки се, съм извадил хронология на всичките събития. Попадна ми докладът на нашия посланик в Република Сърбия от тридесетте години, който в един доклад относно състоянието на Военните гробища, господин Министър, пише: „Кръстовете вече изгниха, не можем да познаем кой къде лежи – не ни допускат.“ Радвам се, че за втори път става въпрос от тази трибуна за връх Каймакчалан. На 17 януари 1941 г. при обсъждане на бюджета на тогавашното Министерство на войната, народният представител Найден Андреев – ще си позволя да го цитирам, знаете какво казва: „Днес в границите на обединена България освен Шипка и Сливница имаме още и Тутракан, Калиманци, Каймакчалан, Червена стена и други свещени за нас места, които доскоро не бяха достъпни за поклон и почит, но днес са открити за целокупния български народ. На тези исторически места трябва да бъдат издигнати паметници, мавзолеи, които да приберат свещените кости на нашите герои и да образуват пантеон на безсмъртния борчески български дух, които да служат в бъдеще като места за поклонение.“ Надявам се, и приветствам тази инициатива, доколкото разбрах, и на началника на Генералния щаб, за първи път да се отиде с почести, и да се отдаде нужното уважение към тези български герои. Господин Министър, надявам се да инициираме нужното, така че там да бъде поставен и нужният паметен знак, тъй като, доколкото разбрах, това, което са поставили българските военнослужещи, е обект на посегателства и доколкото разбирам, вече е разбито. Трябва да направим всичко необходимо със съдействието на Република Македония и Република Гърция да изградим нужните паметници на признателност. Поздравления за това, че ще наградите тези български военнослужещи – единият от които, между другото, е доблестен генерал от Българската армия. Благодаря Ви.

Още веднъж, благодаря, господин Бойчев. Винаги съм вярвал, че трябва да се обединяваме около националната кауза и не само това. Ще се присъединя към това, което казахте, с голяма болка. Преди няколко дни бях в Тутракан да почетем Тутраканската епопея, след това бях в Добрич, за да открия паметника на ген. Колев. Вчера обаче бях в Гюешево – Деве баир, и там, уважаеми господин Бойчев, от 1944 г. никой не е отдал заслуженото на българските войни. За първи път с официална церемония от Министерството на отбраната и панихида за тези български герои отдадохме почит. Няма как да не споделя с болка, че ген. Бонев – героят от тази битка на Деве баир, получава признание от кмета на Кюстендил. За голямо съжаление, подсказват ми Вашите депутати, че малко по-късно, прибирайки се в Пловдив вместо да бъде награден и да бъдат признати заслугите му, той е осъден от така наречения „Народен съд“, на 15 години, което е много жалко. Надявам се всички заедно, уважаеми госпожи и господа народни представители, да поправим тази историческа несправедливост. Вярвам в общата ни воля да направим така, че българският народ да повярва и да поправим историческите грешки. Благодаря Ви още веднъж.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Господин Министър, участието Ви в днешния парламентарен контрол е странно, имайки предвид някои идеологически различия, които имате с представители на Левицата. Днес от всички тях, които задават въпроси към Вас, Вие получавате адмирации и похвали. Това е може би много странно и вероятно е плод на добре свършената Ви работа, но е факт. Никой не може да отрече, че в днешното Ви участие на парламентарния контрол от страна на представителите на опозицията, преждеговорившите колеги и господин Бойчев, получихте интересни похвали. Сега по същество…

Господин Председател, аз съм възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет и преди да представим своя петитум, ние имаме право на увод, изложение…

…и след това по същество. Не е заключение, а петитум. За да няма повече паметни плочи на български войни или на български служители, в Министерството на вътрешните работи е необходима подготовка – подготовка, целеустремена, последователна и, разбира се, бюджет. В тази връзка в днешно време с новите изисквания, които има Българската армия, моите въпроси към Вас са: готова ли е Българската армия за участие в антитерористични акции и операции? Кои части на нашата армия предвиждате да вземат участие в такива операции? Подготвени ли са те? Окомплектовани ли са кадрово и имат ли достатъчно екипировка? Аз Ви моля да направите анализ за дейността на Военна полиция по отношение на съвместните операции със структурите на Министерството на вътрешните работи.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, и на Вас благодаря за въпроса. Вие сте особено активен по въпросите, свързани с Министерството на отбраната, карате ме да бъда активен по всяка една от темите и въпросите, които поставяте, и това, трябва да Ви призная, помага. Ще отговоря конкретно на Вашите въпроси. В съответствие с Националния план за противодействие на тероризма и плана за действие на Министерството и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия под противодействие на тероризма структурите от въоръжените сили разработиха собствени планове за участие в съвместни операции с МВР. Съгласно разработените планове Въоръжените сили поддържат в готовност и са в състояние да предоставят екипи от специалните сили и Служба „Военна полиция“ за извършване на директни действия – освобождаване на заложници, издирване, задържане, неутрализиране на терористи и охранителна дейност. За изпълнение на задачите по ограничаване на достъпа до определени зони и райони, контрол на придвижването по определени маршрути, охрана на важни обекти от критичната инфраструктура е планирано участието на сили и средства от Сухопътните войски, разпределени в 10 гарнизона. За транспортиране на сили и средства по въздуха са предвидени летателни средства от военновъздушните сили. За овладяване, ограничаване или ликвидиране на последствията от терористичен акт имаме готовност да използваме модулни формирования от видовете въоръжени сили, предназначени за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии. Съответните формирования разполагат с щатно въоръжение, техника и екипировка, които осигуряват възможност за изпълнение на поставените задачи по противодействие на тероризма. В тази връзка следва да се има предвид, че снабдяването с въоръжение, техника и екипировка е непрекъснат процес. Формированията от Българската армия и Военна полиция, съгласно плановете за подготовка, участват в провеждането на съвместни тренировки и учения със специализираните структури на МВР, включително и с провежданите национални и международни учения по противодействие на тероризма. Специализираните звена на Служба „Военна полиция“ са добре оборудвани и продължават да се оборудват с необходимата бронирана и друга специализирана автомобилна техника, индивидуални средства за защита и комуникация в зоната на антитерористичните операции. Провеждат се ежедневни занятия и тренировки както в рамките на структурното звено, така и в съвместното със служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма и другите специализирани полицейски подразделения. Специализираният отряд за борба с тероризма на МВР повишава готовността и оперативната съвместимост на личния състав от Сектора за сигурност. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз отново ще повторя това, с което започнах. Важно е да няма пострадали, да няма, опазил ни Бог, и загинали служители в сектора „Сигурност“, а в новото време спецификата на Министерството на отбраната и на българските войни налага тяхната висока подготовка за участие в такъв тип дейности и, разбира се, нещо, което е много важно, помощ на населението при бедствия и аварии. Затова като народен представител в Четиридесет и третото народно събрание освен ангажиментите, които имам към моите гласоподаватели от моя избирателен район – Шести многомандатен Врачански район, за мен е много важно и в национален план да може да отчетем, че българските граждани живеят в една среда на сигурност, че срещу тях няма външни заплахи, а и много важно е да подчертаем, че темата „терор“ е много пъстра, многоцветна. Понякога става така, че един служител се готви цял живот за едно участие в такава операция и наистина всичко трябва да е много прецизно, много внимателно и много добре финансирано. Казвам го в духа на времето, а именно, че навлизаме в бюджетната процедура за 2017 г. и за всички тези дейности ще дойде моментът, а той наближава съвсем скоро, когато Вие, господин Министър, вероятно ще посетите групите на управляващото мнозинство, а защо не и опозицията, за да потърсите помощ и подкрепа за бюджета на Министерството на отбраната, защото продуктът „сигурност“ има и цена, и ние не можем да очакваме ей така абстрактно българските граждани да живеят в среда и сигурна обстановка, без държавата да харчи пари за това нещо. Аз ще бъда особено внимателен по отношение на формиране на бюджета на Министерството на отбраната и разходването му за подготовка на личния състав, защото, отново повтарям, ако служителите не са подготвени, ефектът от тяхната работа би бил незначителен и би имало опасност дори и от жертви. Отново повтарям, че сигурността на българските граждани е моя приоритет и ще бъда максимално взискателен за това да предпазваме освен българските граждани, така и служителите на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи от случаи, при които някой може да пострада. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председателстващ, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Хайтов, благодаря Ви за вниманието, което отделяте. Вие сте абсолютно прав – времето почти е дошло, когато трябва да защитаваме новия бюджет на Министерството за отбраната. Що се касае за служителите, те са подготвени изключително добре и аз мога да го кажа тук, от тази трибуна, с цялата си отговорност. Що се касае за необходимата техника, може да се желае много повече, правим всичко необходимо. Ако Ви направи впечатление, преди месец и половина заедно с министър-председателя посетихме Специалните сили, полигона в Црънча, който е в ужасно състояние. По волята на Министерския съвет са отпуснати 3 млн. лв. за нови сгради, нови спални помещения, за нова столова. Отпуснати са допълнително средства за техника, която е необходима на тези достойни момчета и момичета. Знаете, че от началото на миналата година вземаме изключително активно участие в охраната на българската граница. Тези средства не бяха, за съжаление, предвидени в бюджета. Надявам се тази година всички народни представители от всички парламентарни групи да проявят необходимото разбиране. А що се касае за мен, миналата година посетих всички парламентарни групи – нямам скрупули, когато се касае за въпроси, касаещи националната сигурност. И тази година ще го направя, и очаквам Вашата подкрепа, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви.