АНГЕЛ НАЙДЕНОВ1515 думи
БСП изрази политическата си позиция и има обяснение, господин Лазаров. От друга страна, да проявим разбиране, че е голям църковен празник днес!
Уважаеми дами и господа, най-доброто на този дебат, който се провежда в момента по законопроектите, които са предложени, е, че за пореден път насочва вниманието и на медии, и на общество, доколкото то следи тази дискусия, към въпросите, които са свързани с армията, с отбраната, с военната сигурност и също така добър знак за тази дискусия е, че, независимо посоката на аргументите „за“ или „против“ отделните законопроекти, те звучат достатъчно професионално, нещо, което трябва да отличава всяка една дискусия в Народното събрание.
Откровено казано, основно ще се спра на законопроекта, внесен от Министерския съвет, и на този от колегите Каракачанов и група народни представители. Бързам веднага да кажа, че при баланса между аргументите „за“ или „против“ предложенията, които прави Министерството на отбраната, респективно Министерският съвет, като резултат у мен надделява мнението, че не мога и не бих подкрепил този законопроект. Той, разбира се, има много достойнства, решава много въпроси, които би следвало да намерят своето решение в законопроекти за изменение и допълнение, и независимо от факта, че този законопроект е доста закъснял, предлага тези решения на всеки един, който е заинтересован от прилагането на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Аз например бих определил като аргументи в положителна посока, тоест за подкрепа, допълнителното уреждане на въпросите по отбранително-мобилизационната подготовка. Нещо, което липсваше или беше по-скоро празнота в сегашните или досегашните нормативни документи, закон или съответно постановление и наредби. Това при всички случаи трябва да бъде отчетено като достойнство на законопроекта, включително и въпроси по отношение отчета на техниката, на хора, предвидени за служба в запаса и резерва, най-общо казано.
На следващо място, бих отбелязал като положителни промени решението, което е намерено при ползване на военни въздухоплавателни средства. Един въпрос, който в началото на 2013 – 2014 г. нямаше как да не привлече внимание и съответно да бъде на ръба на скандала по простата причина, че имаше достатъчно много случаи на ползване на военни въздухоплавателни средства в нарушение на действащи текстове и проблемът беше не толкова, че се ползват военни въздухоплавателни средства, колкото във факта, че нямаше законова регламентация – кой може и в кои случаи да ползва тези въздухоплавателни средства. И не по-малко важният проблем е, че не се възстановяваха средства, които се изразходваха от бюджета на Министерството на отбраната, респективно средства, които бяха изключително необходими за подготовката и полетите на пилотите във военновъздушните сили в резултат на ползването на тези хеликоптери или транспортни самолети за превоз на хора, най-вече свързани с властта и управлението.
Бих добавил, че в сегашния текст, който регламентира възможността тогава, когато полетите не могат да бъдат изпълнявани от „Авиоотряд 28“, да се ползват по ред, който е определен от министъра на отбраната, че е необходимо една добавка: „само в случаите, които са свързани с националната сигурност“. Сигурен съм, че колегите, включително и Комисията по отбрана, ще се съгласят, че извън тези случаи, които са достатъчно широко дефинирани и позволяват ползването на военни въздухоплавателни средства, би било укоримо, да кажа така, най-меко казано, ползването на военни въздухоплавателни средства. Важно е да се лети за посещение в община, за откриване на обекти, но извинявайте, това не може да бъде ангажимент на българските Военновъздушни сили и те да бъдат ползвани като таксиметрова фирма. Да, ползвани от лица, които са в управлението, които имат нужда, регламентиране на тези лица, които имат право, съответно ред, определен от министъра на отбраната, но само в случаите, които са свързани със сигурността и отбраната на страната.
Друг положителен момент в този Законопроект, който си заслужава да бъде коментиран, са текстовете, които засягат подобряване дейността на военнообразователната система и аргументиране на статута на курсантите. Всички въпроси, които са залегнали в Законопроекта за изменение и допълнение, включително правото на отпуска, работа, обучението, което е заложено в този Законопроект.
И не на последно място, добър знак е намирането на решение в случай на отнет достъп до класифицирана информация, тоест временното отстраняване на длъжностните лица, съответно тяхното право, да бъдат възстановени тогава, когато има, да кажем, оправдателен съдебен акт, или тяхното уволнение тогава, когато единствено в случая те не приемат друга предложена работа в рамките на Въоръжените сили, която не предвижда ползване или достъп до класифицирана информация. Сами разбирате, че с текстовете, по които намерихме консенсус, свързани със законите за достъп до класифицираната информация, намираме решения, макар и тръгнали от един конкретен случай, но случаи, които са достатъчно на брой, за да предизвикат необходими промени в действащото законодателство.
По отношение на няколко коментара, които имам по текстове, по които имам съответни възражения и резерви. Ще започна с промените, засягащи дейността на Инспектората, и по-специално правомощията и дейността на Инспектората по отношение проверките на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплина и съответно оперативните способности, обърнете внимание, на Въоръжените сили. Това е текст, който се появява във времето и изчезва по предложение за изменение и допълнение. Последното изменение, по което функционира Инспекторатът, е от 2014 г.
Наистина не разбирам и не чух аргументи защо сегашният министър на отбраната, и съответно подкрепен от мнозинството, се лишава и го лишава от възможността за проверки от страна на Инспектората по отношение на бойната подготовка или по отношение на оперативните способности, доколкото Инспекторатът е основният орган, чрез който министърът съответно осъществява своята контролна дейност? Защо трябва да се лиши от възможността, и то, забележете, не чрез цивилни служители, граждански лица, а чрез кадрови професионални офицери да осъществява проверките във Въоръжените сили, не просто в Българската армия? Не намирам такава логика, не чух аргументи, освен една негласна съпротива, която винаги е съществувала, нека така да кажем, във военната част, във военната експертиза срещу подобни предложения, което, разбира се, е и основната причина, въпреки становищата на Съвета по отбрана, на които няма особени възражения, да се правят предложения периодично за отпадане на това правомощие на Инспектората. В резултат на тази промяна, разбира се, ще трябва да бъдат, ако не съкратени, то преназначени кадрови офицери, които са на служба в Инспектората, тъкмо с оглед на тези отговорности и права на Инспектората към министъра на отбраната. Това вероятно има връзка.
И вторият пункт, по който бих искал да изразя несъгласие, са промените в правомощията на началника на отбраната. Най-вероятно, доколкото тези правомощия са част от неговите отговорности и се предвижда разширяване на неговите правомощия вече не само като началник на отбраната по отношение на задължения за Българската армия, а и по отношение на Въоръжените сили, е една от причините, макар и непризната, неизговорена, за отпадане на правомощията на Инспектората към министъра на отбраната.
Да оставим настрана тази еволюция, която забелязвам в част от колегите от Комисията по отбрана. Тук да отворя една скоба и да припомня, че орязването на правомощията на началника на отбраната, ако изобщо може да се използва този израз, настъпи с промените през 2010 г. при сегашното мнозинство, вероятно не в този състав, но и при бивш министър на отбраната, който сега е военният съветник на министър-председателя. Сега изведнъж се оказваме на 180 градуса и казваме: трябва да бъдат разширени правомощията. Не съм против тези правомощия на началника на отбраната, но смятам, че в този период от време – от 2010-а до 2016 г., е намерен добър механизъм за работа, ако щете, и на Щаба по отбраната, и на началника, и на дирекциите, които се водят към началника на отбраната, на Канцеларията на началника на отбраната в рамките на интегрираното Министерство на отбраната, и сега всяка промяна само ще внесе допълнителни, нови сътресения и смущения в работата на двете части, нека така да кажем, двете експертизи – гражданска и военна, в Министерството на отбраната. Има някаква логика за разписване на правомощията му по отношение на Въоръжените сили, не само по отношение на отбраната, но смятам, че в този обем на предложения, които са направени, те са в момента неудачни.
Трети пункт, по който имам възражение, е въпросът за снижаване на възрастта за професионалните войници от 32 на 28 години. Извинявайте, колеги, от една страна, имаме проблем с набирането на войници. Беше споменато – близо 5000 или над 5000, повече от 20% недокомплект на Въоръжените сили, проблем при конкурсите за попълване на свободните щатове в Българската армия, няма достатъчно кандидати, тоест повече места, отколкото кандидати, и изведнъж снижаваме възрастта с аргумента, че искаме да подмладим Българската армия, физическата издръжливост. Тогава дайте да засилим критериите, или нека да препоръчаме на Министерството на отбраната, респективно на Военното командване, да засили, да прилага по-строги критерии по отношение на физическата подготовка и издръжливост на кандидатите за професионални войници. Ще се съгласите с мен, че има младежи на 22 години, които са далеч по-големи, извинете ме за израза, торби в сравнение с 32-годишни. Каква е тогава логиката за снижаване на тази възраст, и то в момент, когато имаме проблем с набирането на кандидати? Няма логика, и не чух такава логика!
Четвърти пункт, промяната в званието „комодор“ с „флотилен адмирал“. Разбирам, че това е желание на Военноморските сили. Те в някаква степен харесват това ново наименование, но след въвеждането на званието „комодор“, нека да кажем за несведущите – еднозвезден адмирал, респективно равен като звание на еднозвезден генерал, сега изведнъж променяме и казваме „флотилен адмирал“. Какво говори „флотилен адмирал“ на тези, които биха го чули?