МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА2281 думи
Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поисках думата на първо място да Ви благодаря за това, че подкрепихте Законопроекта на правителството. Както вече многократно стана ясно, това е един Законопроект, който ще даде възможност на българското правителство да вземе решения, които в максимална степен да защитят националните интереси на страната. Затова Ви благодаря на всички. Това беше наистина изключително важен Законопроект, който, уверявам Ви, ще разплете един от най-сериозните възли в българската енергетика.
Поисках думата и за нещо друго – защото в хода на дебата се казаха много неща по отношение на това защо има Арбитражно решение, кой е виновен и какво се е случило. Тъй като не искам да остава и нотка съмнение както у Вас, така и в българските граждани за какво гласувахте днес и какво внесе българското правителство в Народното събрание за гласуване, искам да напомня само няколко факта, без да давам оценка и без да се връщам назад в миналото.
Между другото, мислех да не се връщам назад и да не споменавам тези факти, но това, което беше казано, е, меко казано, неистина.
Така че, уважаеми дами и господа, ще си позволя много накратко само няколко основни факта във връзка с този проект. Как стартира? Стартира през 2004 г. на базата на една прогноза, която ясно казва, че през 2005 – 2010 – 2015 г. ще има режим на тока. Такова нещо, всички сме свидетели, не се случи. Тоест проектът стартира с една прогноза, която се оказва подвеждаща и неточна. През 2005 г. Министерският съвет взема окончателно решение – казва, че този проект е от национално значение и взема окончателното решение за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“. Веднага след това се стартира обществена поръчка за избор на изпълнител. В тази обществена поръчка – нейното провеждане и впоследствие сключване на така нареченото Споразумение, се съдържа цялата палитра на нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки.
Законът за обществените поръчки както тогава, така и сега, предвижда две опции, когато се проведе такава процедура и трябва да се избере изпълнител – или се сключва договор за пълния обем на възложените дейности, или процедурата се прекратява. Е, в този случай това не се е случило. В този случай е постигнато някакво решение, което е много нестандартно и законодателят дори не е могъл да предвиди, че на някой може да му хрумне подобно нещо. Подписа се това Споразумение, което има характер на някаква предварителна договореност между този, който е избран за изпълнител, като в него се казва, че страните ще водят преговори, за да подпишат договор. Нещо повече, уважаеми дам и господа. В това Споразумение е казано, че НЕК като възложител си запазва правото, в случай, че нещо в хода на преговорите не го удовлетвори, да престъпи към преговори с втория в класирането. Сами можем да си направим извода за каква сигурност и за какъв проект става въпрос, при положение, че не знаем с кого точно ще преговаряме. Но това не пречи на тогавашните изпълнителни директори на Националната електрическа компания да се ангажират, че с този предварителен документ те ще възложат и част от дейностите, свързани с едно бъдещо строителство на Атомната електроцентрала „Белене“. Това по отношение на обществената поръчка и на така нареченото Споразумение, от което тръгват основните пороци в този проект.
През 2007 г. се тегли заем във връзка с проекта „Белене“ – заем, който е в размер на половин милиард, уважаеми дами и господа. Отново обществена поръчка с десетки нарушения. Но това не е най-страшното. Следва това, че този кредит е поискан за проекта АЕЦ „Белене“, но впоследствие оказва, че средствата са изразходвани за други цели, нямащи нищо общо с този проект. Знаете ли колко плаща Националната електрическа компания като лихви, уважаеми дами и господа? Сто четиридесет и един милиона лева стоят на сметката НЕК за този кредит, който е в размер на половин милиард ужким за проекта АЕЦ „Белене“. Но през 2007 г. се случва още едно нещо – подписва се Рамковият договор за изкупуване на така нареченото старо оборудване. Неговата стойност е 295 млн. евро. Това старо оборудване е продадено за жълти стотинки, неизвестно поради какви причини. През 2008 г. се случват също няколко важни неща – подписва се Допълнение № 3, с което се дават 200 млн. лв. от парите на българските данъкоплатци, за да може да се разруши така наречената „стара инфраструктура“. Разрушава се старата инфраструктура, в резултат на което има сключен договор с „Атомстройекспорт“. Но впоследствие се установява, че това разрушаване на практика не е извършено от „Атомстройекспорт“, а от два холдинга, които са отишли и са разруши това оборудване и съответно са взели 93% от стойността на средствата, които са предоставени.
През 2008 г. се случва още едно важно събитие и то е свързано с това, че се избира стратегически инвеститор за този проект – RV. Този инвеститор определя три основни свои искания: първото е да има незабавно сключване на Договор за инженеринг, доставка и строителство, а второ основно искане е българската страна, тоест Националната електрическа компания, да каже откъде ще вземе 5 млрд. лв., които са нейният дял в този проект, и третото основно искане е по никакъв повод да не се стига до поръчване на оборудването с дълъг цикъл на производство, тъй като няма договор. Това е съвсем логична реакция на един стратегически инвеститор, който има намерение да вложи своите пари. Но ние не мислим така.
Тогава се взема едно решение на Министерския съвет, с което се увеличава капиталът на Българския енергиен холдинг, впоследствие Националната електрическа компания и тези пари трябва да отидат за това да се създаде съвместно дружество с избрания стратегически инвеститор. Понеже няколко пъти стана дума за подаръци, за празни чекове и за не знам какви други страхове – ето това се казва празен чек – даваш 300 милиона за нещо, което на практика никога не се случва. Тези пари, уважаеми дами и господа, не отиват за създаване на такава компания и такава никога не е създадена.
Междувременно се сключва Допълнение № 5 на 5 ноември
2008 г. С това допълнение се определя стойността на оборудването. Ние си поръчваме оборудване без да имаме договор. Нещо повече, в това Споразумение от 2006 г., както вече споменах, е предвидено, че този проект може да се реализира и с някой друг, а не с „Атомстройекспорт“, но това не пречи да подпишем Допълнение № 5 през 2008 г., да си поръчаме оборудване, чиято стойност е 673 млн. евро и, разбира се, да платим аванс – 84 млн. евро от тези пари, които са отпуснати от централния бюджет, от парите на българските данъкоплатци, за създаване на такава съвместна компания.
И с това, уважаеми дами и господа, нещата вървят към своя закономерен финал днес. Стигнахме дотам, че впоследствие „Атомстройекспорт“ заведе това Арбитражно дело. Ако за някой все още не е ясно, осъдителното арбитражно решение на Международния арбитраж е не за това, защото е спрян проектът, нека българските граждани и Вие, уважаеми дами и господа народни представители, да сте наясно – осъдителното решение е за това, че е поръчано оборудване, което не е платено. Осъдителното решение е във връзка с Допълнение № 5. Радвам се, че когато колегите от Реформаторския блок се запознаят, а и всички, които искат да се запознаят с Арбитражното решение на място в НЕК, ще могат да се убедят в това.
Това е така, защото „Атомстройекспорт“ има седем иска. Те са за 1 млрд. 200 млн. евро. Ние забравяме, сякаш, тази сума – 1 млрд. 200 млн. евро! Осъдителното решение е за малко по-малко от 50%. Точно тези искове на „Атомстройекспорт“ за ескалация, за пропуснати ползи, тоест във връзка с евентуалното спиране на проекта, са отхвърлени като неоснователни и Арбитражът много ясно казва – тези искове са неоснователни, защото Вие никога не сте имали договор и никога не сте се разбирали как ще се развива този проект и ще има ли въобще такъв проект.
Така че, уважаеми дами и господа, важно е да помним, че този Арбитраж, това осъдително решение е заради Допълнение № 5 и това, което си поръчахме тогава. Днес трябва да платим сметката и да попълним чека, който не е празен. Чекът изобщо не е празен! Чекът е много ясен и в него ясно е записано – това е чекът по осъдителното решение на Международния арбитраж. Това е по отношение на миналото.
Сега малко по отношение на отговорността, тъй като всичко това, което се е случвало, не се е случвало просто ей-така. То се е случвало благодарение на това, че някой е превишил правата си, друг е бездействал и се е стигнало до днешния финал.
Така че аз се надявам тези хора, тези колеги, които са работили не така, както трябва, защото между другото когато е подписано Допълнение № 5, не е взето решение на Съвета на директорите. Представяте ли си как изпълнителният директор на НЕК на своя глава ангажира държавата със сума в размер на 673 млн. евро? Това е малко над 1 млрд. 200 милиона. Възможно ли е това да се случи? Ето, ние днес ставаме свидетели на такъв задълбочен дебат и аз съм абсолютно „за“ такъв дебат. Много бих се радвала ако такъв дебат се беше водил във времето години назад, когато се даваха тези пари за този проект. Ако тогава беше дебатирано по този начин, сигурна съм, уважаеми дами и господа народни представители, че днес нямаше да си говорим така. Та, така по въпроса за отговорността. Това е много важна тема.
Сега по отношение на бъдещето, понеже няколко пъти стана дума за това какво мисли правителството, какво мисли управляващото мнозинство. Аз ще кажа следното. Бъдеще трябва да има и ние трябва да мислим за това бъдеще, защото фактите са ни поставили в тази ситуация. Имаме площадка, имаме разходи, които са извършени, те са в размер на 1 млрд. 400 млн. лв., сега ще си платим и това, което през 2008 г. някои си поръчаха и ние ще имаме и реактори – един реактор, произведен на 100%, другият – на 90%, и трябва да мислим за бъдещето. Но не ни карайте да мислим за бъдещето безотговорно, трябва да се мисли отговорно за бъдещето. Ние сме отговорно правителство. Смятам, че всички ние тук сме отговорни хора и трябва да подходим прагматично, трябва да подходим така, че да защитим в максимална степен интересите на страната.
Какво ще бъде бъдещето на този проект? Надявам се всички заедно да решим. Това, което ние нееднократно сме споменавали, е, че българската държава и българското правителство нито преди, нито сега разполагат с такъв ресурс – в размер на 20 млрд. лв., нека да сме наясно, че става въпрос за такава сума, който да ни позволи държавата сама да изгради този проект. Това е било ясно още от самото начало. Неслучайно през 2007 г. се търсеше стратегически инвеститор. Тоест, и тогава ние нямахме тези пари. Това е сериозен ресурс.
Уважаеми дами и господа, нека да мислим за бъдещето, но да мислим с необходимата отговорност. Нека да мислим всички заедно как да защитим интересите на българската страна, как да защитим интересите на българската енергетика. Сигурна съм, че с общи усилия ще успеем да се справим с този въпрос.
Нещо друго по отношение на Законопроекта. По отношение на Законопроекта се казаха много неща – че бил празен чек. Чекът не е празен. Вижте какво пише в текстовете, които ние сме предложили. Там ясно е казано как ще се плащат тези средства. Те ще се плащат след като бъде съответно взето решение на Министерския съвет. Всеки един транш ще бъде предмет на вземане на решение от страна на Министерския съвет. А защо искаме нотификация на Европейската комисия – ами, защото ние просто спазваме правилата, уважаеми дами и господа. Ние така работим – трябва да спазваме правилата.
Между другото, съвсем скоро в Европейската комисия депозирахме Наредбата за намаляване на тежестта върху индустрията във връзка с разходите за възобновяеми енергийни източници. Знаете ли какво казаха колегите от Европейската комисия? – Че това е първият документ от българската енергетика, който се подава за нотификация в съответствие с чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз.
Е, аз, уважаеми дами и господа, искам да спазвам правилата, и правителството иска да спазва правилата, така че ние ще изпълним този свой ангажимент. Провели сме необходимите консултации, провели сме необходимите проучвания затова какви са сроковете. Повярвайте, няма човек, който по-силно от нас, няма хора, които по-силно от нас да искат това плащане да стане час по-скоро, защото лихвите, които текат в момента, са наистина убийствени.
Защо не е посочена сумата? Отговорът е много ясен. Сумата ясно е посочена, тя е посочена в арбитражното решение. Сумата я има и във финансовата обосновка към Законопроекта, с която Вие разполагате. Вие знаете, че в края на бюджетната година, тъй като това ще бъде възмездна финансова помощ по реда на Закона за публичните финанси, тази транзакция трябва да стане през Министерството на енергетиката. Във финансовата обосновка, свързана с промяната в бюджета на Министерството на енергетиката, ясно е посочено каква е тази сума. Но тъй като от тук нататък ни предстои да уточним какъв е размерът на лихвата – знаете, че ние сме предявили претенция по отношение на този размер, съществува вероятност тази сума да бъде по-малка. Съществува вероятност да се намали и част от размера на главницата, тъй като и там имаме определени питания към Арбитража. Нека да изчакаме Международнияj арбитраж да изрази своето допълнително становище във връзка с това и сумата ще бъде ясна. Нашата цел е тази сума да не е по-висока от това, което сме предвидили. Затова беше толкова важно този Законопроект да мине максимално бързо, да мине с консенсус, за да можем наистина да изпълним това осъдително решение на Международния арбитраж.
Още веднъж, уважаеми дами и господа народни представители, Ви благодаря за това, което направихте. Благодаря Ви за дебата. Благодаря и на колегите от БСП, които не подкрепиха този Законопроект, но благодарение на това станаха ясни и много други неща. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)