МИНИСТЪР НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ1644 думи
Господин председател, уважаеми народни представители! Господин Найденов, Вие отдавна познавате този сектор и знаете историята на проблемите в отбраната в доста големи подробности. Аз искам да Ви благодаря за загрижеността, която проявявате към проблемите на нашия бюджет, но ми се струва, че тя е леко закъсняла. Леко е закъсняла, защото Вие започнахте с това как ще бъде постигнато изпълнението на целите на Въоръжените сили през следващата година.
За съжаление искам да Ви информирам, че изпълнението на целите на Въоръжените сили през 2009 г. не е в рамките на това, което, сигурен съм, и Вие бихте искали, сигурен съм, и аз бих искал да видя. За съжаление обаче Народното събрание в предходния си мандат явно не е проявило същата загриженост, каквато сега проявява, за да установи контрол както при формулирането на целите на Въоръжените сили, така и при тяхното изпълнение.
Задавам си и въпроса предложенията, които Вие правите, по какъв начин ще решат основните проблеми, които седят пред бюджета на българската отбрана през следващата година, а именно осигуряването на необходимите способности, за да може ефективно системата да осигури националната сигурност на България чрез увеличаване на социалната програма.
Прощавайте, но през последните години Министерството на отбраната е превърнато в министерство на социалното подпомагане, а не в министерство на отбраната. Извинявам се за емоционалността тази сутрин, но това, което сутринта обясних – средствата за осигуряване на способности на българските Въоръжени сили, които са били планирани, са били изхарчени именно за така наречените социални дейности, които в крайна сметка не са и били довършени.
Прощавайте много, но когато цялата държава свива своите разходи и всеки български гражданин си дава сметка за това, аз не мога да поема отговорността за това да насоча пари там, където те не са ми най-спешно нужни. Най-спешно нужните средства в отбраната са за осигуряване на способностите, подготовката на армията и така нататък.
В момента българските Въоръжени сили работят по актуализирания План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. Съгласно този план за отбраната за 2009 г. трябва да бъде отделен 1,98% от брутен вътрешен продукт, а за 2010 г. – 1,89%. В момента бюджетът, който седи пред вас, намалява този процент на 1,44. При сегашния План за развитие на Въоръжените сили средствата, от които Българската армия се нуждае, за да може да осигури своето не само съществуване, а и развитие, са в рамките на 1,5 млрд. лв. За съжаление това не са възможностите на държавата към днешна дата. Това означава, че оттук нататък ние трябва да предприемем няколко стъпки, които ще започнат през 2010 г.
Първата стъпка е ясно да заявим кои са приоритетите, които можем да осигурим. Може би сега именно е моментът да започнем този разговор и да го завършим много бързо, защото приоритетите ще бъдат малко.
На първо място, това е осигуряването на декларираните подразделения за силите за отговор на НАТО. Това са силите, които България декларира като част от възможностите на Северноатлантическия алианс да действа, формированията, от които се нуждаем за коалиционните операции, операциите на НАТО, на Европейския съюз и на ООН. Накратко казано, това са нашите мисии и способностите, които декларираме като готови пред НАТО.
На второ място, това са декларираните формирования, свързани с изпълнението на целите на Въоръжените сили – отново цели, които – оттук започва, ако мога така да се изразя, леката промяна – ние ще трябва да ревизираме през следващата година.
За съжаление процесът, който през последните не една, а осем години се е наложил, е процес на едно в много голяма степен фалшиво планиране както на целите на Въоръжените сили, така и въобще на разходите в системата на отбраната. Именно затова от началото на следващата година Министерството на отбраната ще инициира нов преглед на способностите, от които България се нуждае, откъдето ще последват в рамките не на една, а на няколко години цялостно преосмисляне на това, което ние имаме в рамките на българската отбрана, и това, което смятаме да развиваме.
Прощавайте много, България е пълна със стара руска техника, в която се инвестират много пари, в която се харчат изключително много средства, която не осигурява, освен на хартия, способностите, от които ние се нуждаем.
Комбинацията от мерки, които Министерството на отбраната ще предложи на правителството и на Народното събрание, ще бъдат в общи линии драконовски. Няма как да избягаме от това.
На първо място, ние ще трябва да преформулираме ролите и задачите на Въоръжените сили, които те ще изпълняват в следващия период. Защото тенденцията за намаляване на разходите за отбраната, както беше отбелязано, която не е отсега и няма да свърши със следващата година, изисква от нас много по-ефикасно да разходваме средствата, които имаме, и, разбира се, по-ясно да формулираме приоритети пред управлението. Това ще наложи структурни промени в Министерството на отбраната и в Българската армия, включително и вероятно ребалансиране на системата на Българската армия на друго ниво, не на нивото, на което тя се намира в момента. Това е неизбежно, защото в крайна сметка до този момент винаги се е говорило за реформа в областта на отбраната, която се е свеждала до това колко военнослужещи съкращаваме.
Аз съм противник на тезата, че един министър трябва да излезе с изявление от типа, че навсякъде ще отрежем десет, двадесет или еди-колко си процента. Не може да се подхожда по този начин. Разумният и, разбира се, по-бавен подход изисква внимателен преглед - някъде нещата могат да се съкратят в рамките на 10%, другаде – на 30%, зависи от казуса.
Прощавайте, но никой не може да ме убеди, че огромната администрация, която в момента администрира Въоръжените сили на България в рамките на министерството и свързаните с него структури, работи ефективно, ефикасно и прозрачно в името на интересите на обществото.
На трето място, ще трябва да осмислим много внимателно и съюзните ангажименти, които сме поемали не само по линия на операциите на НАТО, на Европейския съюз и така нататък, а въобще в рамките на международната дейност на България.
Казвам това, защото през последните години се е наложила една тенденция всеки да ходи в Брюксел и да обещава какво ли не. Много ангажименти са били поети, които не могат да бъдат изпълнени, които сега трябва да се финансират, които трябва да се издържат. Веднага ви давам пример. По време на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург-Кел е заявено, че България ще изпрати военнополева болница в Афганистан. Тази военнополева болница е подготвена, тя е сертифицирана. За съжаление нейната издръжка надминава 30 млн. лв. на година, което в момента е невъзможно за държавата да го направи. Не можем да продължаваме да поемаме ангажименти, които не можем да изпълняваме.
Разбира се, това ще доведе до преосмисляне на участието ни в част от мисиите зад граница, като искам да уверя Народното събрание, че това ще бъде направено много внимателно и в рамките на законите и решенията, които Събранието е приемало преди.
Неизбежно е прекратяване и/или предоговаряне на много от договорите за превъоръжаване. България е наблъскана, ако мога така да се изразя, с мега-проекти, които не винаги могат да бъдат обосновани както икономически, така и от гледна точка на нуждите на националната сигурност. Целият този процес трябва да бъде преосмислен много внимателно, защото неведнъж такъв тип проекти са били източник на съмнения в обществото за корупция и практики, с които настоящото управление със сигурност смята да се раздели.
Неизбежен е въпросът и за управлението на излишните имоти, които са в системата на отбраната – имоти, които принадлежат на българския данъкоплатец. Те не са собственост на министерството, а са собственост на държавата и се управляват от министерството от името на държавата. Именно затова ще внесем в Министерския съвет Стратегия за управление на тези имоти и там, където е възможно, ние възнамеряваме със сигурност да се освободим от тях, за да не бъдат тежест на Министерството на отбраната.
Вие много добре знаете, господин Найденов, че до този момент над 25 млн. лв. струва в бюджета ние да държим в тези имоти по един или двама уважавани от всички нас пенсионирани граждани на Република България, които фактически да се броят, че ги пазят. Това е неефективно. Това не може да продължи по този начин. Затова в стратегията ще изложим вижданията на министерството как да се случи освобождаването от излишните имоти.
Неизбежно е да погледнем и въпроса с приватизацията на голяма част от почивната база, която е в рамките на Министерството на отбраната, или смяната на формата на управление на тази база, която, разбира се, е нужна, за да могат военнослужещите да получат и по-високо качество на живот и услуги, от които те се нуждаят, давайки голяма част от времето си и, не дай си Боже, живота за сигурността на страната ни. Но управлението на тези бази е отново един от най-вкоренените източници на съмнения за корупция в отбраната и трябва да бъдат управлявани на много по-пазарен принцип, така че да се осигури както нужното, но да не се понасят негативите и трудностите от тяхното управление, защото такова управление не е характерно за едно Министерство на отбраната.
Прощавайте, но не разбирам социалната политика на Министерството на отбраната то да бъде строителна площадка за детски градини в българската държава. Няма нищо лошо да има детски градини, разбира се, такива трябва да бъдат осигурени, но нека да бъдат поети от българските общини. Има възможности да бъдат направени договори на общините с различни детски градини, така че военнослужещите да получат услугата на място, без министерството да се ангажира с нехарактерна дейност, каквато има до момента. През следващата година в рамките на бюджета, който за съжаление е изключително тежък, изключително свит за нас, ще имаме големи трудности да се справим през следващата година. Убеден съм, че с повече разум и с по-малко своеволни харчения ще успеем да направим това.
Надявам се Народното събрание да си даде сметка, че по никакъв начин нито отбраната, нито която и да е друга част от обществото ни може да се различава от общата ситуация в момента. Бюджетните ограничения са факт навсякъде и всички трябва да свием в рамките на възможното, колкото и да е трудно това. Благодаря ви още веднъж.