2 декември 2009 г.

Процедура!

Възразяваме срещу включването на т. 4 и 5 в Проекта за програма за настоящата седмица, която предвижда два проекта за решение за отстраняване на председателя на Парламентарната комисия по труда и социалната политика, които са с аналогично съдържание. Това е грубо нарушение на парламентарния правилник, насочено към обслужване интересите на мнозинството, а именно отвличане на вниманието от антисоциалния бюджет, който предстои да приемем на второ четене. Няма такава процедура в парламентарния правилник, каквато е предложена от господата Костов и Димитров, според която народни представители, били те и председатели на парламентарна група, пък бил той и самият Иван Костов, да искат отстраняването на председател на Парламентарна комисия. Няма такава процедура, според която Социалната комисия да поиска отстраняването на нейния председател на едно абсурдно основание – обективна невъзможност да изпълнява задълженията си в течение на 6 месеца. Каква обективна невъзможност и какви 6 месеца при положение, че Четиридесет и първото Народно събрание и Социалната комисия са конституирани преди 4 месеца?! Включването на тези точки в дневния ред на настоящата седмица е грубо нарушение на парламентарния правилник, абсолютно конфронтационно, с цел да обслужи интересите на мнозинството. Според нас това е една недопустима намеса в правомощията на една парламентарна група сама да определя своите представители в ръководството на парламента. Освен това, това е наказателна акция срещу народен представител от опозицията, за който, както и за всеки друг български гражданин, важи конституционната презумпция, че всеки е невинен до доказване на противното. Това не е първият случай, в който председателят на събранието си позволява да нарушава правилника и затова заявявам от името на ръководството на Парламентарната група на Коалиция за България, че напускаме участието си в Председателски съвет. Нещо, което заявихме още миналата седмица...

...защото е безсмислено нашето оставане и налагането на един стил на конфронтация и невслушване...

... в мнението на опозицията.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа заместник министър-председатели, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Като се позовавам коректно на разпоредбата на чл. 45, ал. 2, правя предложение за разместване на точките в приетия дневен ред, а именно т. 2 и т. 3 да станат съответно т. 1 и т. 2, а т. 1 да стане т. 3. Съображенията ми са свързани с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, която разпоредба гласи, че: „Разпоредбите на закони, които предвиждат увеличаване на разходите или намаляване на приходите, след като е приет годишният Закон за държавния бюджет, влизат в сила не по-рано от изменението му или влизането в сила на Закона за държавния бюджет за следващата година”. Във връзка с разпоредбите и на чл. 4, ал. 2, че републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи, става ясно, уважаеми колеги, че обсъждането на второ четене на законопроектите за бюджета на НЗОК и на ДОО ще имат малко или много формален характер, или ако бъдат гласувани измененията, които да са в някакво противоречие с вече приетия окончателно бюджет на страната за 2010 г., тези изменения би следвало да влизат в сила от януари 2011 г. И за да не бъдат чисто формални тези разисквания, предлагам да спазим установената традиция бюджетите на НЗОК и на ДОО да се обсъждат и приемат преди приемането на държавния бюджет. Разбирам съображенията, че следващата седмица редица министри ще отсъстват от страната поради ангажименти в Брюксел и тяхното участие в дебатите наистина е изключително важно, но ние не случайно като опозиционна сила не направихме предложение, макар да бе първи ден от новия месец, и се съгласихме коректно в петък да няма парламентарен контрол, така че най-вероятно при добра организация ще можем да разгледаме и трите законопроекта през тази седмица. С оглед на това предлагам да подложите на гласуване процедурното ми предложение, което, повтарям, е повече от коректно и е в съзвучие с не случайно установената традиция бюджетите на НЗОК и ДОО да се разглеждат и приемат преди държавния бюджет за съответната година. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа вицепремиери, господа министри, уважаеми колеги! Госпожо председател, процедурно предложение. Във връзка с разглеждания Законопроект за държавния бюджет за 2010 г. моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати: господин Владислав Горанов – заместник-министър на финансите, госпожа Христина Митрева – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Красимир Попов – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Добри Пинджуров – директор на дирекция в Министерството на финансите, господин Александър Огнянов – изпълняващ длъжността директор в Националната здравноосигурителна каса, госпожа Жени Начева – директор в Националната здравноосигурителна каса, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, господин Аньо Ангелов – заместник-министър на отбраната, господин Иво Маринов – заместник-министър на икономиката и туризмаq и господин Евгени Ангелов – заместник-министър на икономиката.

„Доклад на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект за държавния бюджет за 2010 г., № 902-01-37, внесен от Министерски съвет на 29 октомври 2009 г., приет на първо гласуване на 17 ноември 2009 г., второ гласуване. „Закон за държавния бюджет на Република България за 2010 г.” Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Член 1, ал. 1. Постъпили са предложения на народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Димчо Михалевски, Георги Божинов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Емилия Масларова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Ивелин Николов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Румен Такоров. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Атанас Мерджанов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Милена Христова и Димчо Михалевски. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Петър Мутафчиев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, все пак става дума за второ четене на държавния бюджет за 2010 г. Може би тук трябва да се придържаме към спазването на правилата и процедурите, а те не са измислени съвсем формално. Те не са кухи фрази, имат своя смисъл. Нормално е, особено когато се четат предложения на народни представители, които не са възприети от Бюджетната комисия, те да бъдат прочитани в зала, за да има смисъл след това дебатът, който ще се води тук. Освен ако не сте решили обсъждането на бюджета да бъде абсолютно формално и никой от управляващите, както обикновено, да не знае какво точно гласува. (Шум и реплики.)

Нали трябва да се изчетат в залата?

Благодаря, госпожо председател. Продължавам с предложенията по чл. 1. Предложение на народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Красимир Ципов и Иван Петров. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Рамадан Аталай, Алиосман Имамов и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Искра Фидосова. Предложението е оттеглено.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, колеги! Искам само да се обърна към председателката на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова – миналия петък я попитах кога ще се разглежда бюджетът на второ четене в комисията и ми беше казано – следващата седмица. През следващата седмица не беше уточнено, а бюджетът беше разглеждан в понеделник. Не знам дали е грешка, или само така случайно, но нито имам уведомление в кутията, нито някой ми е съобщил, че ще се разглежда бюджетът и аз не присъствах, за да представя нашето предложение – моето, на Димчо Михалевски, на Георги Божинов и на Спас Панчев от Комисията по земеделието и горите. Мисля, че това е важен и тревожен момент. Въпреки всичко, това, което съм си нагласил да кажа за комисията, ще го кажа и тук. Нашето предложение е по чл. 1, разбира се, но то касае и следващите членове. То е свързано с бюджета на Министерството на земеделието и храните. Ние предлагаме да се увеличи приходната част на бюджета с 290 милиона, като разходната част също и това да бъде като разход за Министерството на земеделието и храните. Даваме и подробна разбивка как ние виждаме да бъдат разпределени тези 290 милиона. Казвам с няколко думи: 50 хил.лв. за национални доплащания към директните плащания или общо сумата да стане 150 милиона, което се равнява на миналогодишния размер на националните доплащания за единица площ; 60 млн. лв. - за сектор „Животновъдство”, като за сектор „Растениевъдство и животновъдство” общо сумата да стане 210 млн. лв.; 20 хил. лв. допълнително по план-сметката на фонд „Земеделие” или това да станат общо 60 млн. лв. за държавната помощ. Защото досега не е нотифицирана нито една държавна помощ, за съжаление. Европейската комисия по програма „Деминимис” предвижда за 2010 г. възможността за всяко стопанство държавни помощи до 15 хил. евро без ограничение на бюджета и броя на фермите за подпомагане. Това предполага планиране в бюджета на средствата. Продължавам: 80 хил.лв. за възстановяване акциза на горивото – за съжаление по тази тема вече говорихме, тази помощ не е нотифицирана. Разбирам, че има предложения под друг вид, но нашето предложение е за 80 милиона, защото през миналата година бяха изразходвани такива средства. И естествено 80 хил. лв. за подпомагането на тютюнопроизводителите, защото ако това не е заложено в бюджета, а плащанията за тютюнопроизводителите за реколта 2009 ще станат през следващата година. Ако тези средства не са предвидени, ние просто обричаме на гибел този сектор. Искам да мотивирам с още няколко думи тези наши предложения, защото земеделието като отрасъл, особено в период на криза, е важно да бъде подпомагано. Защото приходите, които постъпват от този важен отрасъл в бюджета, винаги намаляват най малко в сравнение с всички останали отрасли - доказано е даже в историята, нашето земеделие ни е вадило от национални катастрофи. Така се получава на практика. Разбирам, че по предложенията в бюджета, които на първо четене бяха 100 милиона, сега ще бъдат 220 милиона. Но въпреки всичко средствата от националния бюджет, които отидоха към земеделието за 2009 г., бяха почти 500 милиона – двойно намаление на тези разходи. Аз не разбирам двойно ли намалява брутният вътрешен продукт, двойно ли намаляват приходите в хазната, за да бъде така драстично намален този бюджет? Затова се обръщам към колегите в пленарната зала да подкрепят нашето предложение. То е разумно и средствата, които ще бъдат вложени, ще се върнат в бюджета и ще има действителен смисъл, защото земеделието е отрасълът, който в период на криза ще ни дава добри резултати. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Господин Атанасов, много подробно обяснихте къде трябва да се разходват тези 290 млн. лв., бяхте много обстоятелствен. Само не стана ясно откъде измислихте, че 290 милиона могат да бъдат посочени като източник от увеличение на приходите от ДДС. Аргументът във Вашите мотиви, с които се запознах, единствено е от едно изречение, че Бюджет 2010 е изключително рестриктивен към земеделските производители. Това не може да бъде основание, това не може да бъде аргумент, за да посочите като източник за тези разходи увеличаване на приходите от ДДС. Това предложение не е обосновано с прогнозните макропоказатели. Това, което Министерството на финансите предлага и с което Комисията по бюджет и финанси е съгласна, почива на редица анализи и на такива прогнозни показатели. Постъпленията са завишени с 10 на сто спрямо текущата година и са максимално оптимистични. Не става ясно откъде Вие имате такова предложение, откъде смятате, че ще се повишат приходите от ДДС.

Господин Атанасов, аз искам да отговоря на Вашето обвинение, че не сте били уведомен за заседанието на комисията и не сте могли да присъствате. Заседанието на комисията, извънредно в понеделник, беше обявено по реда, предвиден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание - беше публикувано на интернет страницата на Народното събрание и абсолютно всички членове на комисията и вносители между първо и второ четене получиха в пощенските си кутии съобщение. (Реплики от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, госпожо Стоянова и госпожо Георгиева! Благодаря ви за отправените реплики. Само че вие казвате – откъде решихте, че с 290 милиона могат да се увеличат приходите. Извинявайте, но вие сами казахте, че приходите по ДДС не са реалните, че предното правителство нищо не прави в тази посока, че вие ще ги увеличите няколко пъти и аз реших, че това е най добрият начин, откъдето средствата могат да дойдат. (Единични ръкопляскания от КБ.) Така че не виждам място за вашата реплика. Това, че сме били уведомени, съжалявам, но аз три пъти пребърках кутията си – няма съобщение, госпожо Стоянова. Но да приемем, че грешката е моя, че не съм отворил интернет-страницата на комисията.

Благодаря, госпожо председател. Госпожи и господа народни представители, аз взех думата, за да съобщя една добра новина. Вчера вечер най голямата рейтингова агенция в света „Стандарт енд Пуърс” вдигна международният рейтинг на България от „БББ – негативен” на „БББ – стабилен”. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Искам да ви прочета част от текста на агенцията, който казва следното: през първата половина на 2009 г. бюджетният излишък по време на предишното правителство бързо мина в голям дефицит в ситуация, допълнително влошена от безразборното харчене по време на изборите през м. юли 2009 г. Само че новото правителство и парламент бързо оправиха ситуацията с корективни мерки. През 2009 г. ние, „Стандарт енд Пуърс”, очакваме най малкия дефицит в целия Европейски съюз. И не само това, а очакваме също и най малкия дефицит през 2010 г. заради очакванията това правителство и този парламент да продължат да действат по същия начин в период на консервативна фискална политика. Това е голям успех и за нас, правителството, и за вас, като народни представители, и за целия народ. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! На първо четене ние говорихме много малко, сега ще говорим много. (Смях и шум от ГЕРБ.) Не бързайте да се смеете, защото ще бъде смешно, ако резултатът се окаже един и същ! Искам да обоснова едно предложение, направено от мен и народните представители Петър Курумбашев и Петър Мутафчиев, разделено в своята цялост и същност по чл. 1, ал. 1, отнасящо се до промяна в І „Приходи”, където предлагаме в т. 2-4 „Други неданъчни приходи” да има увеличение със 100 млн. лв.

Дарения ли ще направите?

Няма да бъдат дарения. Слушайте внимателно и отворете внимателно доклада, който ви раздадоха преди малко, за да разберете, когато гласувахте да се отмени неговото гледане в Народното събрание и казахте, че това е експресна информация и закъснява с две години, моята реплика беше, че това съвсем не е експресна информация, а сериозна информация за нуждите на управлението на страната. Сега ще ви го илюстрирам, отворете на стр. 60-61. Предлагаме с тези 100 млн. лв. да се увеличат в т. 2.2 капиталовите трансфери. Третата част от нашето предложение, в логическа връзка с първите две, е да се създаде нов § 57а със съдържание: „§ 57а. Средствата в размер на 100 млн. лв. „Други неданъчни приходи” се разходват по решение на Министерския съвет, като средства в размер на 50 млн. лв. се изразходват целево за допълнително финансиране на дейности и мерки за изпълнение на Националната програма за дейности по управление на отпадъците в периода 2009-2013 г., и средства в размер на 50 млн. лв. се изразходват за подобряване на инфраструктурата на железопътния транспорт”. Откъде ще дойдат тези пари? Предлагаме да дойдат от възможността на страната да разполага с парникови газове по Протокола от Киото и възможността за търговия с квоти. Приходите от тази продажба в размер на 100 млн. лв. могат да се използват целево за дейности по опазване на околната среда. Някой може да каже: „Защо за железопътен транспорт?”. Ако сте слушали последната информация от Европейската комисия, тя се отнася до следното: ако се подменят разходите за самолетния въздушен транспорт с разходи за железопътния транспорт на разстояние 1000 км, ефектът от въздействието върху околната среда ще бъде невероятно голям. Има ли в България ресурс? Първо, трима министри заявиха, че предстоящата година могат да се продадат за 100 млн. лв. до 1 млрд. лв. квоти, с които страната разполага. Има ли такъв ресурс и защо правителството не е продавало досега? Не е продавало, защото не е имало такава потребност. Сега казвате, че тази година ситуацията е трудна, че трябва да се прецени дали да се продава или не. Ако правителството сериозно прогнозира и планира нещата в страната, чрез това решение на Комисията по бюджет и финанси то трябва да каже, че България няма да продава. Но ако днес кажете, че няма да продава и не приемате парламентът да разпредели този ресурс, а утре го направите, това ще говори за характера на управлението. С какво разполагаме? Отворихте ли на стр. 60 на доклада, който имате? Разделът там е озаглавен „Инвентаризация на емисиите на парниковите газове”. За последната 2009 г. имаме общи емисии на парникови газове, в еквивалент въглероден двуокис 75 хил. 793 гама (председателят Цецка Цачева подава звуков сигнал за прекъсване на изказването), чакайте да чуете поне мерната единица, защото и това няма да знаете. Има 56% от онова, с което имаме право да разполагаме. Преценете: ще продаваме или няма да продаваме. Господин финансов министър, ще продава ли България емисии следващата година или няма?

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! Вземам думата да мотивирам нашето предложение, свързано с увеличаване на приходната част по проекта на Бюджет 2010. Увеличението касае данъчните приходи и е в размер на 500 млн. лв. Каква е нашата аргументация? Ако отворите доклада към бюджета, ще видите, че на няколко места „Бюджет 2010” е наречен „консервативен бюджет”. Това е точно така. Какво означава „консервативен бюджет”? Означава лесен за изпълнение бюджет със силно подценени приходи. Този бюджет залага на резултати, свързани с макроикономически показатели, които с много голяма вероятност ще бъдат преизпълнени през следващата година. Всъщност, уважаеми колеги, това не е нищо ново. Консервативни бюджети у нас се прилагат още от началото на 1998 г., когато започна икономическото устойчиво развитие на страната. Бих казал, че това е бюджетен подход още от ранния период на господин Костов. След това всички правителства – трябва да си го кажем – прилагаха този подход. В условията на икономически растеж ние прилагахме консервативен бюджет, стягахме коланите заради проблемите в текущата сметка на платежния баланс, заради лошото салдо в търговския баланс. Сега продължаваме да стягаме коланите заради кризата. Каква е разликата в консервативния бюджет по време на растеж и по време на криза? Уважаеми колеги, разликата е само в размера на излишъците. Тогава имаше големи, сега ще има също излишъци, но ще бъдат по-малки. Това е разликата в консервативния бюджет. Ако си признаем, че през миналата година подценихме кризата, тоест не я оценихме достатъчно обективно в Бюджет 2009, сега със сигурност ще кажем, че Бюджет 2010 подценява евентуалния растеж през следващата година. Вярно е, че никой не може със сигурност да твърди какво ще се случи през следващата година по отношение на кризата, но може да се каже следното: много по-голяма е вероятността следващата година да има обръщане на тренда, тоест България да излезе от рецесията. Това автоматично означава, че заложеният отрицателен растеж от -2% е нереалистичен. По-вероятно е през следващата година българската икономика да има положителен растеж, което автоматично означава по-високи приходи, по-леки за изпълнение показатели на бюджета, излишъци, възможност за раздаване на допълнителни средства през втората половина на годината. Уважаеми колеги, бих казал, че неправилно се създават излишни илюзии в българската общественост, че балансираният бюджет е едно от основните условия за влизането на България в Еврозоната. На всички е известно, че това е само един от малкото – от петте критерия, не говорим изобщо за балансиран бюджет, така нареченият Маастрихтенски критерий за бюджета, известен на всички, това е -3% дефицит. В момента цяла Европа работи на дефицити. Какво печелим в края на краищата, след като абсолютизираме целта за балансиран бюджет? Какво печелим?! Това, че някоя агенция ще ни вдигне рейтинга, което така активно аплодирате?! Какво означава това? Та през последните 7-8 години най-малко 20 пъти е вдиган рейтингът на България по отношение на такива показатели. Как се е отразило това на доходите, на заплатите, на стандарта на живот? Това са основните неща, които трябва да съпоставяме като цел в такива макроикономически дейности, с които се занимаваме днес, като бюджета за следващата година. Смятаме, че излишъкът в този бюджет ще надхвърли 1 млрд. лв. и с достатъчна скромност предлагаме той да бъде увеличен, тоест приходната част да бъде увеличена с 500 млн. лв., които да бъдат насочени към земеделските стопани, защото в този бюджет ясно са разписани мерките, които ще преместят тежестта на кризата върху гърба на земеделските стопани. По всяка вероятност това ще предизвика сериозни социални сътресения. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Имамов, това, което казахте за реализирането на излишъците от 1 млн. лв. - 500 хиляди да се пренасочат към земеделците, е много хубаво. Знаете, че този бюджет е направен, като се разпределя дефицит, а не се разпределят излишъци, така че не виждам откъде ще ги вземем, за да ги разпределим. Ако се реализират излишъци, това е задължение на Министерския съвет да ги разпредели, така че, господин Имамов, не виждам откъде ще вземете вие тези излишъци. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да предложа увеличение на приходната част със 762,5 млн. лв. Аргументите са свързани с малко по-реалистична оценка на номиналния брутен вътрешен продукт спрямо представената официална макрорамка. Съвсем очевидно е, че последните тенденции в развитието на глобалната икономика, в т.ч. и последните флаш-оценки на Статистическия институт за третото тримесечие, са доста по-позитивни спрямо лятото на тази година. Оттук има всички основания и може да се докаже подцененост на номиналния брутен вътрешен продукт поне с 2 млрд. лв., а реалистичните прогнози са за малко повече, което дава основание да се изведе и ръстът в приходите, който предлагам. При това подчертавам, че това е сравнително умерен подход. Не засягаме по никакъв начин степента на събираемост на приходите, което остава допълнителен буфер, тъй като ние вярваме, че следващата година мерките за изсветляване на икономиката ще дадат резултат, така както впрочем всички индикатори за сивата икономика бележат подобрение от края на 90-те години до миналата година. Нямаме основание да мислим, че следващата година ще бъде изключение в тази посока. Ако ми позволите, госпожо председател, като се присъединявам към оценките за подобрената перспектива на рейтинга, бих искал все пак за терминологична чистота да уточня, че подобрената перспектива е предпоставка за бъдещо подобряване на рейтинга. Такива подобрения кредитните агенции SNP и „Мудис” направиха на няколко страни от Източна Европа. Мисля, че те отчитат същото, за което говорих преди малко, но, разбира се, във функционални форми, които са характерни за тях. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Обръщам се нарочно към вицепремиера господин Дянков, за да кажа, че е разбираемо изкушението по този § 1 да се правят изказвания относно цялостната философия на бюджета. Така сякаш правим някакво усилие да компенсираме несъстоялите се дебати на първо четене. Няма да спорим чия е отговорността. Колегата Имамов обоснова предложението за увеличаване на приходната част с 500 милиона повече данъчни приходи. Аз ще се съглася с вас, че на вас ви предстои да реализирате един бюджет при трудни условия. Но, уважаеми госпожи и господа, има разлика между това бюджетът да се реализира при трудни условия и това самият бюджет да е труден. Той не е чак толкова труден, макар че ще се реализира при наистина трудни условия. Точно затова, уважаеми господин министър, е и нашето предложение. Смятаме, че то е реалистично, че приходната част на бюджета е подценена и че има логика бюджетът малко да се напрегне чрез тези допълнителни 500 милиона. Какви въпроси бихме решили и какви рискове бихме избегнали, ако предложението на колегите Имамов и Адемов бъде подкрепено от мнозинството? На първо място, изкуството на управление в условия на криза е тежестта на кризата да се разпредели така, че да се избегне рискът тази тежест да се носи от определени социални групи в пъти повече, отколкото от други. За съжаление - тук отварям скоба, за да ви помоля изказването ми да не бъде атакувано с добре познати клишета, защото ще дам един конкретен пример - твърдим и можем да го докажем с числа, че тежестта на кризата ще се носи в пъти повече от възможно най-чувствителните социални слоеве, което е политически абсурд. Имам предвид земеделските производители, които за първи път ще бъдат ударени с допълнителни тежести, за първи път от 20 години насам ще плащат данък общ доход. Особено трагично е положението на тютюнопроизводителите, които освен това ще плащат четири пъти по-високи социални и здравни осигуровки – от 241 лв., колкото плащаха за тази година, на 835 лв. Освен това, видно от текстовете на бюджета, приети на първо четене, те за първи път няма да получат премия. Това, уважаеми господин министър, означава редуциране на приходите им с над три пъти. Ако не ми вярвате, уважаеми колеги, моля да ме чуете! Едно семейство, което се изхранва от тютюн, произвежда средно около 1 т – 1000 кг; изкупна цена 4,50 лв. – 4500 лв., плюс за миналата година 4,30 лв. премия – 4300 лв., това са 8800 лв., от които дължи 482 лв. за двама осигурени. Остават му 8380 лв., с които тютюнопроизводителят ще покрива разходите по производството и ще изхранва семейството си. Какво се получава през 2010 г.? Първо, вместо 482 лв., 1670 лв. осигурителна тежест – здравни и социални осигуровки, второ, ще плаща около 280 лв. данък общ доход, и трето, няма да получава премии. Това означава, че при тях се получава една недопустима, разрушена трудова парадигма. Това означава, че той ще работи единствено и само за своите осигуровки. С този бюджет вие им казвате: „Откажете се от това производство”. Разбирам, може би трябва рано или късно да се откажем от това производство, но все още я няма алтернативата. Нямаме отговор на въпроса какво правим с тези близо 150 хил. семейства, които се изхранват от тютюна. Затова ви моля, недейте да съзирате в изказването ми каквато и да е опозиционна политика. Моля ви да чуете един реален, много тежък проблем. Той трябва да намери своето решение във второто четене и не трябва да бъде обвързан с каквито и да е условности. Това е смисълът на приемането на предложението ни по § 1. Защото ако го отхвърлите, после ще кажете: „Няма откъде”. Затова предполагам, че автоматично ще отхвърлите и всички останали наши предложения. Призовавам към коректност и политическият разум да надделее! Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз вземам думата, за да заявя от името на Синята коалиция, че ние няма да подкрепим предложенията за увеличаване на приходите в бюджета, тъй като аргументите, с които те са защитавани, според нас не са достатъчно солидни. Страната е в икономическа криза. Сега е моментът да бъдем най-предпазливи по отношение на планирането на данъчните постъпления. Никога не сме били в подобна ситуация от 1997 г. насам. И да се твърди, че в момента има възможност да се планират с 500 милиона или със 700 млн. лв. повече приходи, е несериозно. Това може да не се случи. Следващият аргумент е, че ако това се случи, ще даде възможност за още по-добри параметри на бюджетния дефицит. Защото в оценката, която министърът не процитира, е казано, че се очаква политика на намаляване на бюджетния дефицит на страната. Тоест ако има допълнителни приходи, едно от местата, където те трябва да отидат, е да намалят бюджетния дефицит, какъвто се очертава. На трето място, пак от този доклад – да кажа на групата на ГЕРБ, защото тя беше много ентусиазирана – вътре е казано, че се повишава рейтингът от негативен на стабилен заради финансовата дисциплина, но се очакват структурни реформи. В самото начало е казано – за социално-осигурителната система, но по-нататък, в края е казано, че се очакват структурни реформи в здравеопазването и на много други места. На страната й предстоят тежки структурни реформи, и на вас – също, и на нас, които ви подкрепяме, за да расте кредитният рейтинг на страната. А той трябва да порасне, ако искаме да изпълним целта си да влезем във валутния механизъм, да започне да тече изпитателният срок. В този смисъл тези предложения хвърлят в излишен риск страната предвид това, че я изправят пред необходимост да увеличи разходите за сфери, които всъщност трябва да бъдат реформирани. Третият аргумент е, че ако се следва тази логика – плътно да се движим до силно позитивните оценки за вероятния брутен вътрешен продукт, ние ще рискуваме да не изпълним едно от основните изисквания – България да започне процедурата на валутния механизъм. Не знам колко хора го познават, но той е, че сумарните разходи на страната не трябва да надвишават 40% от брутния вътрешен продукт. Ако приходите се доближат отвъд границата на 41% на брутния вътрешен продукт и разходите предвид планирания малък дефицит отидат над 41%, тогава се минира изпълнението на основната цел, която си поставят правителството и министърът на финансите – която ние силно поздравяваме и желаем да се случи. В този смисъл с тези опити да бъдат увеличени приходите се рискува стратегическата цел на бюджета. Призовавам цялата зала, разбирайки естеството, замисъла и стратегията на този бюджет, да не подкрепя тези предложения. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Господин Костов, във Вашата аргументация има едно базисно противоречие. Вие основателно заявявате, че предстоят структурни реформи. Назовахте здравеопазването. Както сам съзнавате, такива реформи са свързани с доста сериозни разходи. Те не стават без сериозен целеви разход за осъществяването на такава реформа. Казвате, че трябва да сме максимално предпазливи в условията на криза, за да не нарушим финансовия баланс и заради това не е реалистично да планираме повече от най-консервативните оценки за приходите. Дори да приемем, че това е така, има сериозно място да се аргументира по-голям дефицит от този от 0,7%, даже в рамките на един процентен пункт – разход, който да бъде целево насочен за реализиране на такава структурна реформа. Както Вие, така и всички тук добре разбирате, че отлагането на тези реформи вече с години само увеличава необходимия разход, който предстои. Затова тази философия, която се преследва по един много догматичен начин от министъра на финансите – рязане на всичко, което е възможно да се отреже, рязане на живо, при това именно и в този подход, за който говори господин Местан, е много вредна като философия и подход именно за стабилността в по-дългосрочна перспектива, да не говорим за растежа. Затова Ви призовавам да се аргументирате, ако можете, а и по този въпрос господин министърът не може да остане пасивен. Той е длъжен да вземе отношение пред залата, да аргументира своята позиция, защото изразеното от него разбиране, че вижда България като средно богата страна при минимални данъци, няма как да се реализира без много по-сериозен публичен разход, за който е необходим съответен ресурс.

Уважаеми господин Костов, Вие знаете, че в тъй наречените маастрихтски критерии - пет маастрихтски критерии, които имат отношение към Еврозоната, има само два фискални критерия. Между тях не е размерът на публичните разходи. Първият критерий е дефицитът – минус 3%, вторият критерий е относителният дял на външния дълг спрямо брутния вътрешен продукт. Това са двата фискални критерия. Други няма. Бих желал да коментирате следното: основният проблем на България по отношение на Еврозоната не е фискът. Основният проблем са дългосрочните лихвени равнища. Когато България влезе в преддверието на Еврозоната, тя трябва да подготви конвергентен доклад, който обхваща две-три години назад. Това ще бъдат точно кризисните години. Как ще отговорим на тези маастрихтски критерии при тези показатели, които имаме в момента?

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми господин Костов! Има един въпрос, свързан с възможността на приходната администрация да реализира резултати. Видно е от бюджета, че няма друго ведомство, няма друго министерство, в което фонд „Работна заплата” да се увеличава с такава стъпка – 18, 19 до 20%. Тоест средствата за работна заплата в това ведомство се увеличават със стъпка, каквато няма нито едно друго министерство. В това министерство бяха извършени редица кадрови и структурни действия по отношение на приходните администрации. Имам предвид митниците, имам предвид НАП. Чисто кадрови! Всичко това би трябвало да доведе до онзи резултат, който беше обещаван –по-висока събираемост, дори тя да компенсира и това, което няма да влезе по отношение на икономическите параметри. В същото време това по никой начин не личи от приходната част на бюджета. Това е тази скрита част – дали действията, които са извършени за повишаване на ефективността и събираемостта ще дадат резултат – и това се признава от бюджета – или ние хвърляме едни 30 милиона за увеличение на работни заплати в министерството, без това да бъде отразено по някакъв начин в неговите резултати. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин Пирински, министърът се подписва под споразумение, според което ако започне реформи министърът на здравеопазването в сферата на болничното здравеопазване, той ще гарантира още 35 милиона за това болнично здравеопазване. В този смисъл най-малко догматично е поведението на министъра на финансите, тъй като той е готов да реагира съобразно ситуацията и в случай на необходимост да даде допълнителните средства… РЕПЛИКИ ОТ КБ: Откъде?

…така че да гарантира осъществяването на реформите. И това е една от причините, поради която ние браним бюджета на второ четене. Второ, по отношение на репликата на господин Имамов. Господин Имамов, фискалните критерии са наистина тези, които Вие казахте – бюджетният дефицит да бъде под 3%. Но за да влезе страната във валутния механизъм, просто да влезе в пробния период, тя трябва да докаже изпълнение на строга макроикономическа рамка. Защото първия път на правителството на тройната коалиция беше отказано да започне процедурата на изпитателния срок точно заради макроикономически рискове. Това беше причината през 2007 г., поне това, което аз съм разбрал и мисля, че това достатъчно добре се знае от господин Пламен Орешарски. Намаляването на рисковете минава само по линията на това, което казах – по-малко от 40% от брутния вътрешен продукт трябва да бъдат сумарните разходи на Министерството на финансите. За да се убеди Европейската централна банка и специалният Финансов комитет, който трябва да вземе решението да покани България да влезе в изпитателния срок на валутния механизъм, трябва да я има тази категорична убеденост. Другият фактор е, че от нас се иска не 3% дефицит, а се иска да бъдем сред най-добрите от гледна точка на фискалните показатели на дефицита, за да може България да започне процедурата. Защото съседна Гърция със своите 12% дефицит в момента, финансиран изцяло от държавни ценни книжа, на практика саботира работата на Европейската централна банка. И те са в правото си да задават въпроса: съседната на вас Гърция се проваля по такъв шумен начин, вие с какви гаранции ще убедите финансовия комитет, за да ви допусне? Това е положението. Ние сме наистина в ситуацията да даваме повече доказателства, отколкото иначе биха били необходими. И последно, на въпроса на господин Миков. Аз съм съгласен с Вас. Водих специален разговор с министъра на финансите и настоявам за сериозни съкращения. Посочих му и как могат да бъдат извършени съкращенията. Там има сектори, има администрация, за която просто не ми се говори. Тя е оставена в момента с тройна заплата – веднъж заплатата, която получава, втори път удвоена заплата, трети пъти до 120% бонуси. Това е наследство на господин Пламен Орешарски. И накрая работят по граждански договори по проекти. Това е безобразие! Няма такава администрация, това е конфликт на интереси и Яне Янев няма нужда да търси други конфликти. Как така администрация, тройно заплащана, накрая работи с граждански договори по проекти! Що за безобразие е това! Така че тук аз съм категорично „за”. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Нека първо да ви задам един въпрос, на който господин Орешарски, като направи своето изказване, не отговори. Ами че той в края на 2008 г. изхарчи към 4 милиарда от излишъка и това доведе ли до икономически растеж? Какви ефекти имаше в икономиката? Веднага ви казвам: никакви! От цялата работа никаква полза. Единствено сега ще трябва да се правят много одити от Сметната палата къде са отишли парите, защото никой не знае. Това - откровено. Та, всички, които в момента говорят как допълнителните разходи в бюджета ще ни извадят от кризата, са абсолютно несериозни съждения. Абсолютно не е вярно! Следващият още по-важен въпрос - господин Имамов иска да има голям дефицит в бюджета. Това е възможно най-грешната политика в условия на криза. И ако в момента ни повишават кредитния рейтинг или има такава перспектива, това е основно защото България в момента има нисък дефицит, сравнимо с европейските страни. И това не е ваша заслуга, много добре знаете в какво се състояние оставихте държавата. Между другото, в доклада на „Стандарт енд Пуърс” ясно е записано, че разходите през 2009 г. особено много нарастват и то без целесъобразност – е казано – около изборите през юли месец 2009 г. Това ви беше казано и от министъра на финансите, но той не каза, че това е забелязано и отчетено, и подчертано в този доклад, казано именно по този начин, който е независим източник на информация. Та, всички, които настояват за големи дефицити, работят срещу стабилността в България. И пак ви напомням, най-големите излишъци бяха допуснати от вашето правителство на тройната коалиция съвсем целенасочено, за да може после да изхарчите парите, от което да няма никакъв ефект. И друго нещо напомням на ДПС. От години от тази трибуна ви предупреждавах, че заради всички игри, които играхте с „Булгартабак” ще се стигне до тези безпокойства сега на господин Местан. Ако го бяхте продали на голям чуждестранен мощен инвеститор, сега нямаше да стане тази голяма беля. Защото съседните на България страни продадоха своите фабрики на мощни инвеститори и нещата там са добре. (Реплика от ДПС.)

Тук затова са зле. Готов съм на всякакви реплики по този повод. Който желае, да заповяда на трибуната. След това. Защо е важно приемането на еврото? По тази тема много се философства, но не се казва ползата. Каква е ползата от приемане на еврото? Ползата е, че сума ти асоциации сега говорят за намаляване на лихвените проценти. Ами това е единственият начин, това е най-силният инструмент да паднат лихвите в България. Защото като се приеме еврото, колеги, ще могат българските банки да получават евтино финансиране от Европейската централна банка. Ей затова приемането на еврото е толкова важно. Ей затова е важно да няма голям дефицит през 2010 г. Той не трябва да бъде допускан, господин министър! Защото падането на лихвените проценти ще помогне на много повече хора и на много повече представители на бизнеса, отколкото харченето на повече пари през бюджета, каквото господин Орешарски харчи най-много в новата българска история, той е шампион, той е българският шампион по харчене допълнително на пари. Това не доведе до нищо реално в икономиката. Колкото до реформите, сега е моментът да започнат реформите, колеги. Ако те не започнат в началото на мандата на един парламент, на едно правителство, после винаги има избори, винаги има усложнения и реформи няма. Това, което подписахме като Меморандум за здравеопазването, дайте да си го изпълним. Тия 60 милиона лева, които са за онкоболните, ги обещахме – да ги изпълним. Но по-важното е да подобрим ефективността на системата. Страшно много пари се харчат, много пари се и крадат, което е едно ужасно наследство, което беше оставено. Тук реформата трябва да почне по един категоричен начин. Съвет към финансовия министър: господин министър, като няма реформи в една сфера, ще им намалявате постоянно парите докато има реформи. Това е ролята на финансовия министър. Като няма реформи – намаляват парите. Поощряват се тия сектори, в които има реформи. Там се дават повече пари. Това трябва да е Ваша публична позиция и тя е абсолютно разбираема за цялото общество. Който не се реформира и допуска парите да се прахосват, както беше при миналото правителство, намалявате парите, които давате. Ще видите как ще тръгнат реформите, включително здравната. За съкращенията. Аз разбирам ситуацията, която Ви беше оставена и това е ситуация на катастрофа. Досега съкращенията бяха механични. Много е важно да се направи преглед на добавената стойност, която се създава от различните министерства, и на тая база да се продължи реформата. Да се види като функции, като работа от какво има смисъл и от какво няма смисъл. Това е другото, което трябва да се направи. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин Димитров, взимам думата, за да Ви поправя. Аз бих претендирал за челни места по отношение на приходната част и степента на събираемост на приходите. По отношение на разходите, нито за една от четирите години те не надминаха 40% от брутния вътрешен продукт. Нещо повече, годината, която Вие цитирахте, те достигат 38 на сто от брутния вътрешен продукт, което е рекорд в последните 20 години по икономичност на разходите. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, упорството е ценност, но никак не разбирам Вашето упорство, още повече че преди един месец на точно такова изказване от Ваша страна трябваше да Ви обяснявам нещо много простичко. Ако се наложи, заповядайте през почивката, за да Ви обясня по-ясничко, защото в крайна сметка трябва да разберете нещо пределно ясно. Първо, избийте си от главата Вашата представа, че „Булгартабак” и тютюнопроизводството в България са в пряка връзка, по една проста причина, че „Булгартабак” употребява малко повече от 6% от българското тютюнопроизводство. Второ, тезата Ви за това, че „Булгартабак” не е приватизирана и това се дължи на ДПС, е вярна дотолкова, доколкото ДПС винаги е било против това да се подаряват дружества в България. Казвам Ви това за сетен път, защото помните 2002 г., когато имаше опит за приватизация на „Булгартабак”. Стойността на „Булгартабак” беше 110 млн. лв. и тогава се обявяваше, че ако същата година не се приватизира, следващата година „Булгартабак” вероятно ще фалира. По-следващата година имаше още един опит, когато вече началната стойност на това дружество беше 180 млн. лв. Същото се случи. Ефектът беше ясен. Още повече, че този период съвпадаше с годините, когато България можеше да ценообразува свободно цигарите. България можеше да налага рестрикции по отношение на вносни цигари. Тоест стойността на „Булгартабак” беше значително по-голяма по ред причини, ако въобще разбирате за какво Ви говоря. Ако не разбирате, аз ще Ви обясня, но недейте прави такава пряка връзка между тютюнопроизводството, което по Вашите представи отива задължително за преработка в „Булгартабак” и оттам вече идва и тази Ваша грешна логика, че ние сме против приватизацията, защото „Булгартабак” трябва да изкупи задължително българския тютюн. Това не е вярно.

Господин Димитров, ние се познаваме от предишния мандат с Вас. Направило ми е впечатление, че Вие имате един много вреден навик – да се отклонявате от темата. В това, което казахте преди малко, има по-малко от 10% неща, които се отнасят за Бюджет 2010, а това е темата на днешното заседание. Аз направо се чудя когато сте били студент как сте си взимали изпитите с този навик. Ние не сме против еврото в България, господин Димитров. Това си е Ваша интерпретация. Ние обръщаме внимание на факта, че това няма да стане скоро и лесно, няма да стане догодина. Пак казвам: ние имаме сериозни проблеми с дългосрочните лихвени равнища – господин министърът го знае. Това е един от основните критерии за влизане в Еврозоната. Как ще се справим с този проблем? Ще стане ли това факт през следващите 1-2 години? Сериозен проблем. Следващият проблем е инфлацията. Утре, може би догодина, пак инфлацията ще стане втори проблем. Ето това са нещата, за които трябва да говорим, а не че ние сме против еврото. Естествено, че ние сме за еврото и нямаме нищо против в България това да бъде основна разплащателна валута. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, много пъти съм ви казвал от тази трибуна, че когато минавате в лични нападки нямате аргументи. Тогава показвате слабост. Да ви кажа няколко неща. Господин Тасим ми обяснява как те не подарявали предприятия. Какво направихте бе, колеги, с БТК? Сега да вдигнат ръка в залата тия, които приватизираха БТК. (Весело оживление в ГЕРБ.) Хайде, господин Тасим, сега е Вашият момент, вдигайте ръка! Какво направихте с БТК? Ето, господин Тасим вдигна ръка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Признавам, господин Тасим вдигна ръка и господин Имамов – също. По-нататък, колкото до еврото, колеги, да ви кажа факти, които не сме ви казвали от тази трибуна. Сега да ви ги кажа. Една от причините да не бъде прието еврото и да не бъде допусната България в Еврозоната са корупционните скандали покрай еврофондовете. Това беше причината, която никой не може да ви я каже официално, но всъщност това беше причината. Третият много важен въпрос, който е най по темата, господин Имамов. Господин Орешарски в края на 2008 г. заедно с колегите и приятелите от тройната коалиция изхарчиха към 4 милиарда от излишъка. Аз питам: какъв беше ефектът върху икономиката от тая работа? Защото ефект нямаше. Нямаше ефект! Нямаше ефект върху растежа, нямаше ефект върху заетостта, само върху инфлацията, господин Орешарски. Това ви признаваме – ефект само върху инфлацията. Това успя да постигне. При това положение да обяснявате на 41-то Народно събрание как решението- а това е стратегическият въпрос - как решението за излизане от кризата са допълнителните разходи, е грешно. То е икономически грешно. Така че, господин Имамов, когато говорите за студенти, не говорете тия работи на тях, защото е грешно и може да се види от практиките през последните години. Това не трябва да бъде правено. Най-голямото достойнство на Бюджет 2010 е това, че всъщност той няма дефицит. Има един преходен остатък по европейските фондове. Не трябва да има дефицит, не трябва да бъде допускан. Господин министър, на всеки натиск за дефицитен бюджет ние ще бъдем твърди и няма да се подадем. И Вие не се поддавайте! Това ще бъде грешка и ще повлече много проблеми след себе си. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще се опитам да върна дискусията към чл. 1, защото преди малко господин Димитров говори за всичко друго, но не и за приходите и разходите, които са визирани в чл. 1. Очевидно е, че този чл. 1 на Закона за държавния бюджет е изключително важен, защото той на практика предопределя останалите гласувания. След приемането на този член, в неговата част за приходите и за разходите, на практика дискусията става не толкова интересна, защото се предопределят не само разходите в Закона за държавния бюджет, а и в останалите автономни бюджети на Националната здравноосигурителна каса и на бюджета на Държавното обществено осигуряване. Неслучайно в процедурата в началото на заседанието ние пожелахме реда за приемането на бюджетите да бъде малко по-различен. Нека се върнем на чл. 1 – няколко аргумента в подкрепа на тезата, която нашата парламентарна група заяви тук, че приходите в Бюджет 2010 са подценени. Уважаеми господин министър, според Ваше решение спадът на икономиката в България през 2009 г. се очертава да бъде някъде около 6,3%. Това, което заяви вашият заместник-министър в Комисията по бюджет и финанси – очакванията в края на 2009 г. са този спад да бъде някъде около 5,5 или 5% или, дай Боже, да бъде по-нисък този процент. Очевидно е, че на фона на този спад през 2009 г. очакваният спад през 2010 г. за 2% поражда най-малкото съмнение. Тъкмо затова ние сме предложили в приходната част приходите за следващата година да бъдат завишени с тези 500 милиона, за които стана въпрос в изказването на нашите колеги. Защо предлагаме тези 500 милиона? Защото ние смятаме, че в разходната част на бюджета са заложени няколко много сериозни конфликта, чието решение може да се извърши с приемането на тези приходни 500 милиона. На първо място, този Проект на Бюджет за 2010 г. е зареден с няколко конфликта, а именно конфликт между земеделските производители и тютюнопроизводители и държавните служители, служителите в армията, в полицията, в държавната администрация. На второ място, между големите и малките населени места. Третият конфликт, който е изключително сериозен, е между големите и малките болници, заложен в Проекта за Бюджет на Националната здравноосигурителна каса. Следващият проблем, който възникна в хода на дискусията на второто четене на Комисията по бюджет и финанси, това е зараждащият се конфликт между земеделските производители и БАН. Уважаеми колеги, за да можем да решим тези конфликти, ние предлагаме увеличение на разходите с 500 милиона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Предложението, което правим с господин Михалевски, е за промяна в приходната част, тоест увеличаване приходната част на бюджета за 2010 г., съответно и на разходната част с 10 млн. лв. Ще поясня какво стои зад тази цифра. Ако погледнете, тази промяна кореспондира с нашето предложение за създаване на нов параграф 35б, където тези 10 милиона ще бъдат предназначени за финансиране на Националната програма за подобряване жилищните условия на ромите в Република България за 2005-2015 г. Уважаеми колеги, тази програма е ангажимент на българското правителство по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване”. Тя е съгласувана с Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините и неправителствени организации. По тази програма до момента са извършени много дейности като подготовка на терените за построяване на тези жилища. Три години досега – 2007, 2008 и 2009 г. до момента от държавния бюджет са отпускани около 10 млн. лв. за извършване на дейности, които подобряват жилищните условия на ромите, инфраструктурата и т.н. За бюджета за 2010 г. няма предвидено такова финансиране. Изграждането на тези жилища безспорно е необходимо. За 2010 г. изграждането на жилищата беше предвидено със заем от Банката за развитие към Съвета на Европа, който, както вече стана ясно, през м. септември се отказа от правителството, без да има алтернатива, с мотива, че лихвата по заема е много висока, която да ви кажа е 3,5%. За 2010 г. няма предвидена алтернатива дали ще се осигури финансиране от заем, дали ще се осигури по оперативна програма, както няма предвидено за финансиране в държавния бюджет. Уважаеми колеги, задължително е българското правителство да продължи ангажимента си по тази програма, тъй като подобряването жилищните условия на ромите би следвало да бъде една от основните политики на правителството. Това е международен ангажимент, който следва да бъде изпълнен. По тази програма са направени проекти за изграждане на жилища в четири общини – Пазарджик, Самоков, Раднево и Балчик. В Пазарджик е започнало строителството – към момента е спряно. В Самоков терените са подготвени, пред разрешение за строеж са. С писмо на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 19 ноември т.г. програмата е спряна, поради липса на финансиране засега. Проблемът е, че не е предвидено никакво финансиране за 2010 г. Да, към момента се твърди, че няма възможност, но каква е алтернативата? Никъде по никакъв начин не става ясно. Тъй като виждам, че в Комисията по бюджет и финанси това предложение не е подкрепено, призовавам всички колеги народни представители да помислят отново върху това предложение и да си дадат ясна сметка колко е важно то и колко е важно за тази социална група от български граждани, които са в абсолютно неравностойно положение. Призовавам ви да гласувате за това предложение, тъй като държавната политика по отношение жилищата на ромите и подобряване на инфраструктурата и условията, в които живеят, трябва да бъде продължена. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.

Когато тази програма за ромското включване се приемаше от миналото правителство, имаше дебат и на него „Атака” каза своите съображения. Ние сметнахме, че тази програма просто в този си вид е излишна. Тези милиарди, които се дават за тази програма, особено за изграждане на жилища, са грешни пари, от които няма никакъв ефект. Ромите влизат, живеят, разрушават жилищата и си отиват пак по бараките и нищо не се получава. Не спазват никакви санитарни норми, не пазят жилищата, не си плащат минималните наеми, които им се дават. Трябва промяна на културния модел, а той не става по този начин. Той става по съвсем друг начин, който беше изложен в миналия парламент и колегата Любен Дилов, който сега го няма. Не става чрез агитации за образование. Става чрез принудителни мерки – жилище получава онзи, който спазва мерките. Помощи за деца получава онзи, чиито деца ходят на училище, чиито деца се възпитават по друг начин. Този, който нарушава законите, не получава нищо. Така само могат да бъдат принудени – работата не е само в моркова, работата е и в тоягата. Това трябва да се разбере веднъж завинаги и смятам, че при тази криза пари за това ромско включване изобщо не трябва да се отделят. Трябва като се получат пари, защото един ден – след 2 3 години, ще бъдем в друго състояние, в това съм убеден, когато се получат такива средства, да се променят принципите, да се променят тези програми и да се направи нещо съвсем друго. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Благодаря, госпожо председател. Госпожице Христова, чудесно аргументирахте необходимостта от разходи. Аз пак питам: защо смятате и по кой начин преценихте, че точно от завишаване на приходите от ДДС трябва да потърсите източника си? За мен е несериозно да подхождаме по този начин. Трябват ни едни пари – търсим източник, без никакъв друг аргумент освен този, че ни трябват някакви пари. Уважаеми колеги, обръщам се към вас като ви посочвам само два факта – единият е, че на 23 ноември Георги Кадиев заявява, че приходната част, която е предложена, е надценена с 1 млрд. лв. Едно от предложенията, което е на господин Станишев и компания, е, че приходната част е занижена с милиард и двеста. Разликата е от 2 млрд. Кое е вярно? Обърнете внимание на предложенията на опозицията – не защото са на опозицията, аз лично се обиждам от едни такива предложения за увеличаване на приходите, които не са мотивирани. Предложенията за увеличаване на приходи от ДДС варират от 600 хил., защото на господин Атанас Мерджанов му трябват толкова за неговите общини, откъдето той е избран, през 10 млн., 1 млн., 21 млн. е предложението на госпожа Масларова, до 480 млн. На какви анализи стъпват от 600 хил. до 480 млн.? По кой начин се преценява колко трябва да се завишат приходите? Не се стъпва на никакви прогнозни показатели, а точно обратното, подходът е обратен – трябват ни едни пари, да потърсим откъде да ги увеличим, но това е само на хартия. Този филм сме го гледали, когато увеличаваме приходите без никакви аргументи. Много ви моля да подкрепите приходите така, както са предложени, защото в крайна сметка по Закона за устройството на бюджета правителството е това, което е отговорно за изпълнението на бюджета. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Колежке, дайте ми един пример досега в България тази програма в този й вид някъде да е проработила? Аз мога да ви дам много примери, в които програмата не само че не е проработила, ами е доказала своята безполезност и неефективност. Да ви напомня ли в Пловдив какво стана? Не българският парламент, не българската държава, а Европейска банка за възстановяване и развитие прекрати финансирането, защото се доказа, че построените жилища, първо, се строят много скъпо и там едни пари изтичат някъде, както впрочем във всякакви подобни инициативи, фондации ромски и така нататък, и второ, жилищата бяха разграбени. Този не е моделът. В някои български общини, една от тях е в Бургаско, правят опити за друг модел – там на символични цени дават общински парцели на циганите да си строят къщи, като общината им строи инфраструктура, но там хората сами участват в изграждането на къщите. Тези хора се ангажират и да работят, ангажират се и децата им да учат, тоест схемата е съвършено друга. Моля Ви, не ми пробутвайте пак същата теза, защото ще стане същата работа - няма да има никаква полза за вашите хора, но пък някои ромски барони ще забогатеят адски много.

Уважаеми колеги, по тази програма не става въпрос за усвояване на милиарди левове или евро. Договорите, които са сключени за изграждането на тези къщи, са 18 млн. лв. Това, което каза колегата, че трябва да се участва в строежа на къщите, напълно го подкрепям. Идеята може да се перифразира по този начин – когато тези къщи са финансирани за изграждане, хората, които ще живеят в тях, да участват с работата си в изграждането на къщите, без за това да им бъде заплащано. Има друг метод, който също може да бъде ефективен – за няколко години да плащат наем или изплащане, така да се каже, с идеята след 10, 15 или 20 години тази къща да бъде тяхна собственост. С парите, които те изплащат, така да се каже, закупуват тази къща, ще бъдат направени други къщи за други семейства. Така че този модел досега не е прилаган и може да се приложи. Ако вие дадете на някого нещо даром, естествено е, че той няма да го пази, при положение че никога няма да бъде негово. Но ако той с труда си допринася тази къща да бъде изградена, ако той 10, 15 или 20 години изплаща тази къща и един ден тя ще бъде негова собственост, естествено е, че той ще се грижи за нея и ще я пази. В Столипиново са изградени блокове. Нашите хора не могат да живеят в блокове, те живеят в къщи. Това е един манталитет, с който ние трябва да се съобразим, за да бъде работеща програмата, каквато и да е, насочена към тази общност. И друго, колеги, това не е просто една програма, по която липсва финансиране и която можем да спрем с лека ръка. Това е единствената програма на правителството, която е насочена към тази социално слаба група от български граждани.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, господин вицепремиер! Да благодарим на опозицията за този коректен дебат. Значи можело, той се състоява, ние го дължахме на българския народ. Дано с този дебат да приключи този период на окайване, на плач, че опозицията била лишена от дебата при първото четене на бюджета. Сега по чл. 1 на второ четене това е дебат за философията на бюджета, това е дебат за неговата макрорамка, но и сега опозицията е много малобройна в залата – от ДПС я има, я няма 6-7 души, от БСП – 10-12 виждам. Така че и сега няма особено голям интерес от опозицията към дискутиране и към дебат. Колеги, въпреки че този дебат, както тече до този момент, е коректен, ще ви кажа, че той е и банален, защото ние го чуваме всяка година от 1997 г. насам. Той е дебат за това дали бюджетът е консервативен, дали е рестриктивен, дали бюджетът е монетарен. Да, спокойно можем да кажем, няма спор, че бюджетът този път е и консервативен, и рестриктивен. Различното от други години беше, че управляващите отричаха тези твърдения на опозицията. Тази година обаче разликата от други години е тази, че това се признава. Това е така по две причини. Ние от „Атака” други години сме били против един такъв бюджет, който е рестриктивен и който е консервативен, но тази година даденостите са такива – ние не можем да бъдем против него, тъй като налице са две причини, върху които той се гради. Първо, това е кризата, която миналата година по това време беше факт, но тя беше отричана от тогавашното мнозинство, защото предстояха избори и всичко в страната след четири години управление трябваше да бъде „прекрасно”. Другата причина е зейналата дупка предвид разходите, харчовете, направени от мнозинството по най-лошия начин, които сега трябва да бъдат запълвани като дупка. Опозицията, както е било винаги, вика: „Дайте да дадем!”. Същата тази опозиция, която беше управляваща и която на този повик на предишната опозиция отговаряше с твърдо не. Тук прави впечатление, че ДПС отново свежда едва ли не всичко и ДПС може би щеше да бъде доволно, ако бяха дадени повече пари за тютюнопроизводителите. Затова сме национален парламент, да мислим както за тютюнопроизводителите, да мислим за млекопроизводителите, за всички животновъди, да мислим за зърнопроизводителите, за зеленчукопроизводителите. В тази връзка ДПС нищо не казва. Всички изказващи се от ДПС говорят целево за тютюнопроизводителите, за които те можеха да помислят, можеха да направят нещо през всичките осем години от своето управление. Откога ви задавам въпроси, колеги от ДПС: сега ли да го направим, в момент на криза и на зейналата дупка в бюджета, която самите вие предизвикахте? Този дебат обаче има нещо много ценно – че от страна на опозицията не кой да е, а господин Орешарски твърди за по-голям брутен вътрешен продукт дори от този, който се залага от правителството. Значи, колеги, положението в България, икономиката, състоянието на нещата не е толкова страшно. Опозицията е по-оптимистично настроена за състоянието на българската икономика и предвижда по-голям брутен вътрешен продукт и от онзи, който се залага от управляващите. Най-важното обаче е не толкова да са големи разходите при тези условия, а да не се краде, да бъдат управлявани добре тези средства. И последно, госпожо председател, за първи път министърът на финансите, управляващите, правителството правят нещо, което до този момент никога не беше правено от управляващите – те предвиждат една корекция, една актуализация на бюджета през средата на годината, на бюджета, на който управляващите досега винаги гледаха като на свещена крава, която да не се дои дори. Това само по себе си е особено показателно и особено положително.

Благодаря, госпожо председател! Надявам се, че влизането на народните представители няма да попречи на дискусията. Съжалявам, че ги няма господин Костов и господин Димитров. (Народни представители продължават да влизат в залата.)

Бих искал да успокоя народните представители и господин министъра на финансите да не се притесняват дали ще бъде бюджетът дефицитен или ще завърши балансиран. В Закона за държавния бюджет е записано как ще завърши той. На стр. 4 е казано: „бюджетното салдо по републиканския бюджет е минус 1 млрд. 516 млн.” Тоест бюджетът ще бъде дефицитен и това си е предвидено от тези, които са го правили. Дай, Боже, да знаят откъде са тези 670 милиона външно финансиране, също така 640 милиона вътрешно финансиране и още 200 милиона от приватизация, за да докарат баланса до нула. Искам да ги успокоя също така, че бюджетът е дефицитен и от гледна точка на консолидираната фискална рамка. Там дефицитът е малко по малък. Няма как също така и разходите да бъдат под 40%. Те ще бъдат над 40%, близо 41%, така че всичко това, което господин Костов се опитваше да ни агитира преди около час, отдавна е известно, че няма как да се случи. Бюджетът е дефицитен. Разходите са над 40%, така че всичките тези неща, които не се бяха случвали през последните четири години, сега ще се случат. На господин Мартин Димитров, тъй като той непрекъснато си приказва на тема фискален излишък и харчене на пари в края на годината. Той миналата година беше заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и много добре знае, ако не знае, ще му го припомня: излишъкът, който беше разпределен в края на миналата година, 1 млрд. 230 млн. лв., над 3% излишък още по 1 милиард, бяха във фискалния резерв, а също така и в Сребърния фонд. Казвам това, за да припомня на тези, които много бързо са забравили, че през последните четири години няма нито една година, в която бюджетът да е завършвал на дефицит. Няма също така нито една година, в която разходите на държавата да са превишавали 40% от брутния вътрешен продукт. Нито една. Всичките са били под тези граници. Някой ще каже: „Ама как така ставаше това, пък сега не се случва?” Ще ви кажа и защо ставаше така. Ставаше така, защото правителството провеждаше последователна макроикономическа политика – намаляване на данъците, намаляване на осигуровките, създаване на максимално добра бизнес среда, привличане на чуждестранни инвестиции, ръстове на брутния вътрешен продукт и оттук възможности за решаване на социалните проблеми. Казвам това, за да ви кажа, че с този бюджет, който сега ни предлагате, това нещо няма как да се случи. В бюджета няма политика, няма нито антикризисна политика, няма политика за намаляване на ефекта от кризата върху най социално слабите, няма и политика за стимулиране на икономиката. Именно поради тази причина този бюджет няма как да доведе до положителни резултати. Ако в рамките на шегата мога да кажа нещо, единственият вариант да постигнете балансиран бюджет и да имате средства за някаква политика, било за бизнес, било за социално слабите, е да приемете предложението, което сме направили ние. Първо, то ще ви даде възможност да балансирате бюджета, и второ, ще ви даде възможност на базата на реалната оценка на приходната част на бюджета да използвате част от тези средства за реализиране на определени социални или стимулиращи икономиката действия. Инвестиции – нека да са в магистрали, нямам нищо против, или в каквото друго решите, или решаване на ред социални въпроси. Министърът на финансите го няма, надявам се да му предадете, нека да не започва ад хок реформа в здравеопазването. Нека да не започва реформа в здравеопазването под съветите на Иван Костов, защото те са тези, които докараха здравеопазването до това положение. (Реплики от СК.) Господин Шарков също е един от тези герои. Така че и него е добре да не го слуша много-много. Ако иска да направи истинска реформа в здравеопазването, аз бих му предложил нещо друго. Проблемите в здравеопазването не са лекарски, те са управленски, мениджърски. Нека си наеме някой от съветниците или експертите от Световната банка, те са изключително добре запознати с проблемите на българското здравеопазване, нека да чуе тях и едва след това да започва да прави реформа в здравеопазването. Той според мен точно така мисли да направи, защото тези 350 милиона, които уж се разпределиха преди десетина дена, така и ги няма на нито един ред в бюджета. И накрая, тъй като трябва да завършвам, искам да кажа в заключение: този бюджет не гарантира нито антикризисни мерки на правителството, не гарантира мерки, които да подпомогнат най социално слабите, не подпомага и икономиката. Така че отново повтарям, господин финансов министър, единственият Ви шанс да балансирате бюджета е да приемете предложението, което сме направили за оптимизиране на приходната част и оттук нататък използване на средствата, които ще ви останат, за провеждане на политики за стимулиране на икономиката, инвестиции или за решаване на социални проблеми. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми господин Овчаров! Относно Вашите предвиждания се сещам за един виц в началото на демокрацията, понеже четох във в. „Дума”, че сте намерили начин за увеличаване на приходите в държавния бюджет, как едно дете отива при баща си и казва, че слонът може да лети, защото го пишело във в. „Дума”. Баща му казал: „щом пише във в. „Дума” може и да попрелитва малко, но чак толкова!” (Реплики от КБ.) В този ред на мисли ......

В този ред на мисли искам да ви кажа, че последните четири години нито веднъж не сте познали приходната част на бюджета, и то с разлика от 2 милиарда. (Реплики от КБ.) Аз не виждам как идвате тук и казвате, че се намират приходи, и изведнъж бюджетът бил в дефицит. Трябва да се уточните помежду си. (Реплики от КБ и ДПС.) Според мен трябва да четете по добре бюджета, защото всичко при вас е популизъм. Вие търсите някакви измислени приходи, за да може после популистки да ги разпределите като разходи. Това е евтин популизъм от ваша страна при условие, че ДДС в момента в този бюджет е с 10% повече, отколкото очакваните приходи от ДДС за 2009 г. с 10%. (Реплики от КБ.) За корпоративния данък, който ще се събира за 2009 г., 2010 г. ясно е, че при пика на кризата не може да се увеличат приходите, така че четете по добре бюджета. Благодаря.

Аз благодаря на господин Николов, че формира мнението си по бюджета от в. „Дума”. Предполагам, че редакцията на „Дума” ще му изпрати специален коледен подарък. Но ми се струва, че когато водим дискусия по бюджета, добре е от време на време да се прочита и самият бюджет. Господин Николов, пак Ви казвам – отворете стр. 4 на материалчето, което ви беше раздадено сутринта, и прочетете какво пише - салдо по Централния републикански бюджет. Ако искате да го прочета аз, или да ви кажа на кой ред е – утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 1 млрд. 516 млн. 609 хил. 200 лв., както следва: минус един милиард, нали, дефицит! И после започва: външно финансиране – 670 милиона, вътрешно финансиране – 640 милиона. Откъде са тези две финансирания? Можете ли да ми кажете Вие, като толкова много сте чели бюджета? Какво точно ще приватизирате за 200 милиона, знаете ли? Не знаете, нали? Ако продължим в рамките на шегата, онзи ден, като обсъждахме бюджета на второ четене, с министър Орешарски измислихме така наречения „кейбъл” или „кънекшън ревълидж”. Това е откритие на вашето правителство и специално на министър Дянков – от свързването на Приходната агенция с Агенция „Митници” ще увеличим приходите с 800 млн. лв. Тогава се питахме с колко ще се увеличат приходите от свързването на всички стопански субекти с Приходната агенция и така по логиката решихме, че и там сигурно ще бъдат поне около милиард. Ако добавим тези два милиарда, трябва да ви кажа, че бюджетът ви ще бъде близък до тези бюджети, които ние правихме в първите години от управлението. До последните няма да може да я докарате, но до първите може и да стигнете! Благодаря ви за вниманието.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Понеже говорим как се прави бюджет, аз съм донесъл Бюджет 2009 г. Ето я книгата. Това е последният бюджет на бившето правителство. Ще ви кажа вътре как са го измислили. В Бюджет 2009 г. пише, че за тази година всичките приходи ще бъдат на стойност 32 млрд. 556 млн. 300 хил. лв. Държавата в момента върви на 26 млрд. 395 млн. лв. С други думи те някак си са изчислили приходи със 7 милиарда и половина повече, отколкото са приходите. Седем милиарда и половина! Господин Орешарски толкова го е срам, че дори не е в залата в момента. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Явно ви показва как знаят да се прави бюджет. Не знаят!

Уважаема госпожо председател, уважаеми министри! Във връзка с приетия Закон за корпоративното подоходно облагане, където приехме увеличаване на данъчната ставка на 15% на хазарта, очакваните приходи от 70 млн. лв. не са отразени в приходната част на бюджета. Затова ние от Синята коалиция предлагаме в приходната част в т. 1.1. Корпоративен данък да бъде завишен със 70 млн. лв., като 1 503 267.3 да стане 1 573 267.3 и съответно със 70 млн. лв. да бъдат завишени данъчните приходи от 15 237 602.3 на 15 307 602.3. Това увеличение на приходите от 70 млн. лв. да намери отражение в приходната част на държавния бюджет и съответно в разходната част по бюджета на Министерството на здравеопазването, съгласно направеното от нас предложение по чл. 6 от закона.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Разбира се, интересно е, че при обсъждането на най-сериозния закон за следващата година не виждаме в пленарната зала такива пламенни трибуни на българския парламентаризъм като господин Сидеров, не виждаме и господин Янев. Но това е разбираемо, защото бюджетът не е материя, от която те разбират. (Е-е-е!” от ГЕРБ.) Всеки един бюджет е хипотеза. Той е прогноза на държавата за икономическото развитие, а съответно и формира разходите на държавата съобразно нейните приоритети. Тук бих искал да коментирам и това, което сподели министърът на финансите за Бюджет 2009. Искам да припомня, че той се формираше в една крайно несигурна икономическа среда, не само в България, а най-вече международно. Независимо от това (шум и реплики от ГЕРБ), в проекта на бюджет залегнаха необходимите буфери, които позволиха на държавата още от началото на годината да ограничи разходите и да ги съобразява с приходната част на бюджета. Тази политика беше провеждана през първата половина на годината, за която бюджетът беше на положително салдо – имаше лек излишък, независимо от трудностите, с които се сблъска България. Между другото, тъй като се води една много наситена икономическа дискусия на тема „Излишъци и дефицити”, добре е министърът на финансите да информира Народното събрание какви са дефицитите на всички 27 европейски страни за тази година. Има страни, в които дефицитите надхвърлят 10% от брутния вътрешен продукт. Това е по темата за това колко е харчило предишното правителство. Но не това е същността на дискусията, която водим днес. Днес водим дискусия за бъдещето, за 2010 г. Затова е много важно народните представители да подходят с отговорност към това какво залагаме в бюджета като приходна част и съобразно приходната част какво планираме като разходи за нуждите на основните държавни социални системи, за приоритетните политики на държавата. Затова искам да призова народните представители от всички парламентарни групи да подкрепят предложението, което направихме с господин Орешарски и с господин Овчаров, за увеличаване на приходната част на бюджета за 2010 г. Това предложение не е взето от тавана, не е направено популистко, а на базата на реалистични прогнози за развитието на българската икономика и за развитието на европейските икономики. Не е тайна, че след Америка и редица европейски страни започнаха да излизат от кризата и от рецесията. Това е изключително важно като предпоставка за развитие на българската икономика. Не е тайна също така, че българското правителство предприе един план, който се нарича Антикризисен план, и беше обявено, че към края на пролетта България трябва да излезе от кризата. Независимо от тези заявки бюджетът е разчетен при прогноза за спад на брутния вътрешен продукт от 2% от икономиката на страната, което според нас не е реалистична прогноза. Мога да се позова и на независими експерти, и на прогнозата на Българската народна банка. Затова действително бюджетът не е планиран реалистично. Има възможности и за допълнителни приходи. Освен това предлагаме да се преосмисли решението за намаляването на осигурителната тежест в условия на много по-голяма несигурност за приходната част, отколкото беше в годините на икономическия растеж. Да, разбираме, че стремежът е да се даде едно рамо на бизнеса. Но това няма да реши истинските проблеми на бизнеса като обем средства, които остават в икономиката, в частния сектор. Затова пък ще създаде допълнителна дупка в приходната част и съответно в разходите на българската държава. Освен това стана дума и за третия аспект и третото предложение, което е свързвано с продажба на емисии на въглероден двуокис. Беше заявено и от представителите на правителството, че това е съвсем реалистично като приходна част. Затова смятаме и предлагаме да подкрепите това предложение за увеличаване на приходната част с 1 млрд. 260 млн. лв. То е съвсем възможно и изисква, разбира се, сериозно напрежение от българската държава. (Реплики от ГЕРБ.) Виждам, че няма такава нагласа в залата, но в крайна сметка след толкова много приказки за балансиран бюджет отивате към дефицитен бюджет.

Опитваме се да ви помогнем с предложението, което правим (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ) и да решавате реалните проблеми на българското общество, свързани с образование, социалната политика, местно самоуправление. Вслушайте се в този глас на разума (реплики от ГЕРБ), иначе ще имате реален откат и негативен отзвук в цялото българско общество през следващата година.

Господин Станишев, когато говорите, че никой не разбира от бюджет, говоря аргументи за противното, след като Вие говорите за бюджета и се самоизтъквате, излиза, че Вие разбирате от бюджет, така ли е? Но явно Вие не разбирате от бюджет най-малкото заради използваното в края понятие „дефицитен бюджет”. Тук има много финансисти. Смятам, че понятието „дефицитен бюджет” не е икономическо, не е бюджетно, не е финансово, не е научно понятие. (Шум и смях от ГЕРБ.) Но да оставим понятието, което използвахте. Вие не разбирате от бюджет, тъй като вашият бюджет за последната година се оказа провален бюджет. Вие докарахте нещата дотам: да правим такъв бюджет от лоши изходни данни, предвид сътвореното от вас с вашия последен бюджет, бюджет, в който лъсна огромна дупка – първо. Друго, останах с впечатление, че Вие претендирате не за дефицитен бюджет – няма да използвам Вашето блестящо понятие или словосъчетание от две думи, а за дефицити в бюджета. Много странно, Вие, които други години правехте всичко възможно, бидейки министър-председател на правителство, което представи и тук мнозинството прие такъв бюджет, толкова лошо балансиран, че в него имаше повече от 4 млрд. лв. излишъци. Така ли е?! През миналата и миналите години вие приемахте бюджета с такива излишъци, а сега претендирате за бюджет с голям дефицит, и то голям дефицит. Не мога да ви разбера!

Благодаря Ви, госпожо председател. Другарю Станишев – така Ви наричат всички. Колко сте другар, за да говорите за господин Янев и за господин Сидеров, които ги няма, говори колко разбирате от бюджет. Когато говорехме за прословутата министърка на труда и социалната политика, неслучайно заявих, че ако Вие разбирате от бюджет, сега в момента има 20 млн. лв. хвърлени на вятъра пари, които можеха да направят така, че по Постановление на Министерския съвет № 44, прието от вашето правителство, сега можеше през месеците януари, февруари и март да подпомогнем 54 хиляди безработни, които в момента ще останат безработни, да останат на работа и ги спасим. Това ли е другарството от ваша страна?! Колкото до хората, дали са тук или ги няма, Вие отговаряйте за своите собствени действия, не за тези, които ги няма!

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! По повод репликите, отправени към мен, първо, искам да обърна внимание върху следното. Вярно, потвърдихте, че през последните години бюджетите винаги бяха на излишък. Това беше съзнателна политика на българското правителство, за да балансира макроикономическите дисбаланси – дефицитът по текуща сметка, търговският дефицит. Затова бяха планирани и реализирани излишъци повече от 3% от брутния вътрешен продукт. Бих пожелал същото на сегашното българско правителство. За съжаление това, което ни се представя като бюджет, е с дефицит. Записано е след толкова много месеци, в които се говореше как бюджетът на всяка цена ще бъде балансиран. Но не е балансиран – това трябва да е ясно на народните представители. Второ, дори няма да споменавам за приходната част за следващата година, което беше предложил и обещал министърът на финансите: 2 млрд. лв. допълнителни приходи, идващи от спирането на контрабандата, 800 млн. лв., които да дойдат от свързването на НАП и Митниците, това не е в нашето предложение. Нашето предложение за приходната част се основава на реалистични прогнози. За лошия бюджет за 2009 г. искам да ви обърна внимание да четете вестници и да следите медиите. Всеки ден министър-председателят господин Борисов открива нови обекти, финансирани с пари, отпуснати от предишното правителство. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо председател, преди да започна, бих помолил да изясним нещо. Тук се говори за буфери в бюджета за 2009 г. Направих една бърза справка какво точно означава думата „буфер” на български: „група разтвори с определени качества”, „памет за междинно съхранение на данни в компютъра”, „електронен усилвател”, „метални накрайници на вагон”, „приспособление в края на железопътните релси” или „територия, която разделя враждуващи страни”. В кой смисъл заложихте буфери в бюджета, господин Станишев?! (Смях от ГЕРБ.) Разтвори ли заложихте в този бюджет, или за буфери приемаме вагоните, купени от Министерството на транспорта, които сега се чудим какво да правим?! Къде са тези буфери?! Нека да говорим на български! Буферите в бюджета за 2009 г. са именно причините, поради които бюджетът за 2010 г. изглежда по този начин, защото парите в държавата са изхарчени. Може би искате да кажете, че буфер в бюджета е решението, което по време на вашето управление министърът на отбраната, съгласувано с министъра на финансите, взема на 20 и 21 януари т.г., за да изтегли авансово месечния бюджетен лимит за месеците май, август, септември, октомври, ноември и, ако не се лъжа, декември. Това ли е буфер, знаейки много добре какво правите – в първата половина на годината да изтеглите парите и да запишете в докладните (показва докладни записки), че с тях ще платите международните задължения на България?! Лъжете и не ги плащате. Кога отидохте Вие като министър-председател с вашия министър на отбраната при Генералния щаб, при Щаба по отбраната, при Върховния главнокомандващ да им кажете, че вие фалирахте системата на българската отбрана? Кога отидохте да им кажете защо се съгласявате средства от държавния бюджет да бъдат изваждани от сметките на министерствата и да бъдат слагани в сметки на банки без да получавате лихви, без да има нужда от това?! Кога министърът на финансите започна да подписва разрешение за откриване на акредитивни сметки без нужните документи за това?! Кога започнахте да си давате сметка или кога разбрахте, че това, което наричате „несигурна среда през 2008 г.”, ви позволи да направите през 2009 г. бюджет, от който България ще страда през 2010, 2011 г. и т.н.?! Казвам „ще страда”, защото искам много добре всички да сте наясно, че в края на 2008 г. предходното правителство, ако не от други, то от международните финансови институции е било много ясно информирано за финансовата криза и последиците през 2009 г. И какво прави то? Взема парите от втората половина на годината и ги изхарчва през първата половина на годината. (Шум от КБ.) Именно затова вие нямате абсолютно никакво морално право, видимо нямате и интерес към този дебат, защото половината парламентарна група липсва от залата. За следващата година говорите за увеличаване на постъпленията в бюджета, предлагате така да решим проблема. Благодаря Ви много. Обяснете къде са отишли парите от тази година, които не можем да разплатим сега и трябва да прехвърлим към следващата година! Това са пари, които се дължат не само към чужди, но и към български доставчици, към доставчици от цялата страна, към работодатели в България, хора, които създават работни места тук. Сега седим тук в края на годината и не само в моето, но и в други ведомства получаваме предупредителни писма, че спират тока, водата, че започват съдебни дела срещу България за неразплатени сметки. Какво Ви дава основания да смятате, че можете да помогнете на някого при положение, че сте се съгласили на два пъти, в два поредни дни по време на Вашия мандат с две писма от дати 20-21 януари да бъдат поискани парите от едно и също министерство за едно и също нещо, да бъдат извадени от бюджета за втората половина на годината и да не бъдат изхарчени за това, за което става въпрос?! Какъв финансов контрол сте осъществявали?! Оттук нататък през 2010 г. ситуацията с бюджета – да, ще бъде много тежка. Моля ви, уважаеми народни представители, недейте да мислите, че държавата трябва да бъде в някакво по-различно състояние от това, в което всяко българско семейство в момента е поставено! Всеки ограничава своите разходи заради ситуацията, в която се намираме. Всеки прави невъзможното, за да живее. Защо вие смятате, че ние с някаква благородна безотговорност трябва да разхвърляме държавните пари наляво и надясно? Бюджетът през следващата година ще бъде изключително тежък и ще бъде изключително тежък в системата на отбраната. Последствията, които вашето управление нанася на българската отбрана, на българската сигурност, оттук нататък означават, че ние ще трябва да вземем толкова тежки и толкова сериозни мерки, колкото не са вземани никога до този момент в българската история. Оттук нататък това, което трябва да се направи в рамките на следващата година, е ние да върнем обратно фокуса на Министерството на отбраната върху отбраната, да създадем професионалните възможности на хората във Въоръжените сили да се развиват. Това, което вашето управление е направило с бюджет 1,2 милиарда, мисля, че беше за тази година: не е осигурило бойната подготовка на Българската армия, не е осигурило техниката, от която се нуждае тя, не е осигурило обучението и всичко, което трябва. А в същия момент говорите за обекти! Знаете ли какви обекти има, колко пари са хвърлени за безсмислени обекти, които нямат нищо общо с отбраната? Сега не ние, не правителството на Борисов, не управляващото мнозинство – българският данъкоплатец трябва да плаща тази сметка, защото тези пари, за които днес говорим как ще бъдат разпределени, идват от джоба на всеки един от българското общество! Пред него трябва да се отчитаме. Това, което ние трябва да направим през следващата година в рамките на изключително тежкия бюджет, в който сме поставени, е наистина да стиснем зъби, да оптимизираме системата, която вие сте разхвърляли, която сте разпищолили, за да я превърнем в много по-ефективна, в много по-нормална. Много ще ни е трудно. Ще означава изключително тежки решения, но това са решенията, които трябва да се вземат. Иначе практиката на януари - да изтеглиш парите за втората половина на годината и да ги изхарчиш за друго, не за това, за което си казал, че ще ги изхарчиш. Прощавайте много, не съм юрист, юристите ще преценят, но това е престъпление за мен, това е нарушение на всички морални правила (реплика от народния представител Ангел Найденов), това е всичко, което може да се нарече грях. Това е грях към българското общество.

Мълчете поне! (Шум от КБ.)

Благодаря Ви много. Ще чуете какво искам да кажа - запишете си всичко това, което ви казах тази сутрин. Искам да Ви кажа и нещо, с което приключвам. Когато аз разбрах за тази ситуация, се почувствах все едно някой ми е извадил въздуха от белия дроб. Когато съобщих на министър-председателя, той ме погледна и каза: не, това не може да е вярно. Когато отидох при върховния главнокомандващ тази сутрин, той ме гледаше с празен поглед. Когато го казвам на вас, на хората, които са направили тези деяния, виждам пълно мнозинство, което седи в залата и се интересува от бюджета, и празна част на опозицията. След като толкова много искате да защитите великите постижения на вашето управление до този момент, да разкритикувате ситуацията, в която сте ни хвърлили да се справяме през следващата година, имайте поне достойнството да влезете в пленарната зала, да седите тук да се защитавате и да защитавате тезите и вижданията си за България. Хората трябва да знаят какво се случва, хората трябва да знаят защо следващата година ще бъде тежка и кой носи отговорността за положението, в което сме поставени в момента. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Процедура!

Уважаема госпожо председател, вярно е, че министрите могат да говорят без ограничение във времето в пленарната зала, но техните изказвания би следвало да бъдат свързани с конкретната тема, която се обсъжда. (Силен шум, смях и възгласи от ГЕРБ.) В момента сме на чл. 1 от Бюджета за 2010 г.! Така или иначе никой народен представител няма как да се включи и да отговори на министъра на отбраната, тъй като има ангажимент в днешния ден да говори конкретно по предложения проект за бюджет. По този начин, правейки общи разсъждения, които пό биха прилягали при обсъждането на бюджета на първо четене, вие ни поставяте в невъзможност да отговорим на нападките, отправени от министъра на отбраната. Нормално би било, след като за първи път взема отношение в пленарната зала, той да говори за бюджета за отбрана, за неговия сектор, за да може да тръгне дебат по този изключително важен въпрос. (Реплика от ГЕРБ.) Тъй като се изкушавам да кажа две реплики по това, с което той започна...

Процедурното ми предложение касае начина на водене на днешното пленарно заседание. (Силен шум от ГЕРБ.) Много Ви моля, помолете министрите да се изказват по точките, които се обсъждат в момента в пленарната зала, за да може да има дебат, за да могат да получат отговори на поставените въпроси.

Иначе народните представители са в невъзможност да коментират това, което... (Шум от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, аз съм за първи мандат народен представител, но съм говорил често от тази трибуна и никога не съм ползвал софистиката като инструмент. Сега за първи път ще се опитам, не защото я обичам или съм се влюбил в нея, а за да илюстрирам на всички вас, в това число и на вицепремиера и министъра, как звучи отстрани един софистичен израз. Тъй като неизпълнението на приходите се представя по друг начин, като изразът беше „опукани пари” или нещо от този род, неизпълнение на приходи, които инкасират всичките 27 страни, в това число и нашата страна, разбира се, неизпълнение на приходи, които към полугодието възлизаха на 2 милиарда, а към края на годината се очаква да бъдат 6,5. Та софистиката е: защо втората половина на годината неизпълнението се удвоява спрямо първата половина на годината? Аз няма да давам отговора, макар че знаете какво бих могъл да кажа софистично и ще бъде ефектно – не можете да съберете приходите. Не го казвам обаче, и ви призовавам за малко по-сериозен и аргументиран дебат. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ще говоря по същество. Предложението ни за изменение и допълнение на приетия на първо четене Законопроект за държавния бюджет е за увеличаване на приходната и разходната част на бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, и ще се опитам да ви обясня защо. Целта е да се осигурят средства за финансиране на обследване и прилагане на мерки за енергийно спестяване при крайните потребители според клаузата на чл. 19 от Закона за енергийната ефективност. (Шум и реплики.) Съжалявам, че не бяхме поканени да присъстваме на заседанието на комисията, за да се защитим там и да имаме повече време, но съм убеден, колеги, че предложението ни не е продиктувано от това, че Движението за права и свободи се намира в опозиция и затова предлага някои неприемливи предложения. (Шум и реплики, смях.) Уважаеми колеги, същото такова предложение бях направил и беше прието при приемането на Бюджет 2009, но не с достатъчна степен на разбиране на проблема, свързан с енергийната ефективност. Мисля, че този път предложението ни ще бъде подкрепено от всички политически сили (шум и реплики), защото аргументите, които ще ви изложа, са в правилността и полезността на това предложение. Уважаеми колеги, една от четирите приоритетни области на Лисабонската стратегия е подобряване на енергийната ефективност на сградите като част от антикризисната програма на Европейския съюз. Въз основа на това още през 2008 г. беше приет Законът за енергийната ефективност. В този закон има разпоредби, които са задължителни за изпълнение както от Народното събрание, така и от Министерския съвет, а още повече от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Ако искате, уважаеми колеги, да не си бламирате министъра на икономиката, енергетиката и туризма, така както по време на обсъждането на бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в Комисията по икономическата политика не беше прието с ясното съзнание, че приходите за това министерство са недостатъчни. Затова аз даже не апелирам за увеличаване на приходната част на бюджета, а сме намерили откъде да се вземат първите 50 милиона, за да могат да се започнат съответните действия и мерки по енергийна ефективност. Съгласно чл. 3, ал. 4 държавата упражнява функциите си за повишаване на енергийната ефективност чрез Народното събрание и Министерския съвет, а държавната политика по повишаване на енергийната ефективност при крайно потребена енергия и представянето на енергийните услуги се провеждат от Министерския съвет чрез министъра на икономиката и енергетиката. Министърът на икономиката и енергетиката предлага на Министерския съвет, колеги, национална стратегия и национален план за действия по енергийна ефективност, където има национални индикативни цели, които са 3% за повишаване на енергийната ефективност до края на 2010 г. Тези национални индикативни цели се разпределят, разбира се, както към търговците на енергия, към собствениците на сгради, така и към собствениците на промишлени системи. Уважаеми колеги, ако и този път не намерим средствата, с които да се започнат първите мерки по енергийна ефективност, първоначално саниране на всички сгради, които са над 1000 м разгъната площ, впоследствие и по изискванията на Европейската комисия - до 50 квадрата, няма как да намалим разхода на енергия. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да кажа само една цифра. Благодаря Ви, госпожо председател. Ако искаме да намалим една единица енергия при крайния потребител, при това намаление ние ще намалим производството с 2,5 енергия при производителя. Ако искате по-нататък да не се строят излишни мощности, а да намерим възможност да повишим енергийната ефективност, подкрепете това предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз няма да коментирам изказването на другаря Станишев, защото той не ми е никакъв другар и още по-малко колега. Ще започна по същество с нашето предложение в чл. 1, ал. 2. Тук става въпрос за духа на нашето предложение: трансферите за общините да се увеличат с 250 млн. лв. Ние предлагаме източникът да бъде следният: първо, в т. 1.1 разходите за заплати и възнаграждения на персонала да бъдат намалени с 200 млн. лв. - става въпрос за административна реформа, след това предлагаме в т. 1.5 издръжката да бъде намалена с 50 млн. лв., капиталовите трансфери в т. 2.2 да бъдат увеличени с 30 млн. лв. и в т. 4 – резерв за непредвидени и неотложни разходи, сумата да бъде намалена с 30 млн. лв. Всичко това прави 250 млн. лв. източник или това са трансферите за общините в Бюджет 2010, които, както знаем, са предвидени в размер на 2 млрд. 250 млн. лв. Другото, което знаем, е, че общините са най-потърпевши при свиването на българската икономика. Техните борчове все още не са обявени, но съперничат на държавните. С това наше предложение искаме реално да разширим приходната база на общините и в същото време да реализираме истинска децентрализация, за която говорим напоследък в общественото пространство. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, най-напред искам да благодаря на народните представители от управляващото мнозинство, че въведоха едно нравствено понятие – „другарю”, вече като официално обръщение в парламента. Искрено ви благодаря за това. Вероятно този акт от ваша страна ще спомогне за коректността на дискусията, която водим, както господин Шопов приключи със своето изказване първата част от нашето заседание. Да, нашият подход е коректен. Затова, уважаеми дами и господа, ние предложихме увеличение в приходната част, което е достижимо. Не си позволихме в нито един от секторите да увеличим повече разходите от тази приходна част, която ви предлагаме. Господин министър, не знам какво след време, примерно след шест месеца ще говорите като финансов министър, ако нашата прогноза излезе вярна. Защото това не е само прогноза на Българската социалистическа партия, това е прогноза на много финансисти и икономисти, включително и в Европейската комисия, и в Европейския съюз. Какво предлагаме за транспортния сектор? Първо, изхождали сме от два важни момента. Единият момент е свързан с програмата, приета и от предишното правителство, утвърдена от Съюза на европейските железници в Брюксел, за финансиране на железопътния транспорт. Там са разпределени съответно средства за 5 години – до 2013 г. Основната цел е да се подпомогнат пътническите превози, като се поднови изцяло подвижният състав (това са вагони, локомотиви и мотрисни влакове), изхождайки от това, че близо 16 години не са доставяни, не са извършвани цялостни рехабилитационни ремонти на подвижния състав, което поставя пред сериозна опасност безопасността на движението. Виждате, че тези случаи започват да се повтарят всяка година. Това означава, че държавата трябва да обърне внимание на този европейски приоритет по отношение на железниците. Предложили сме увеличение по отношение на субсидията, която трябва да получи Националната компания „Железопътна инфраструктура”, защото тя има ангажимент - както пътната инфраструктура - да запази целостта и да подновява железния път по същия начин, както се подновяват пътищата. Знаете, че от Европейската комисия има писмо до българската страна, в което се изисква (понеже таксите в България са високи и трябва да се спази директивата) таксата да не отива за работни заплати в Националната компания „Железопътна инфраструктура”, а за ремонт, като едва 10% от нея осигуряват работните заплати. Ангажиментът за осигуряването на работните заплати е на държавата от държавния бюджет. Уважаеми дами и господа, заложените суми категорично показват отказ както от програмата за развитие на железопътния транспорт, така и невъзможност да решим този проблем, за който вероятно до м. юни 2010 г. ще поискат проверка във връзка с изпълнението на ангажиментите, които имаме като страна - членка. И то няма да е за друго, уважаеми дами и господа, а защото от 2012 г. в Европейския съюз се въвежда каботажът. Това означава, че западните превозвачи ще могат да пътуват и да обслужват българските превози, което пък означава, че нашата такса трябва да отговаря на принципите на останалите европейски страни. Миналата година направихме малка крачка в тази посока. Очаквах, че вие ще довършите тази крачка. За съжаление това не стана. Надявам се да приемете това наше предложение за отделяне на субсидиите за железниците в отделни редове, тъй като това е ангажимент на парламента. В противен случай, поставено общо в чл. 1, ал. 2, т. 1.7 – това са всички пари, които се дават. Можете да забележите, че освен за железопътния транспорт ние сме предложили в т. 1.7. увеличение с 6 млн. лв. Това е за автомобилния транспорт. Господин Дянков, във Вашия доклад пише, че там се намаляват средствата за субсидиране транспорта на ветераните от войните. Това не са големи средства. В никакъв случай не бива отново да режем от придобивки, които имат хора, заслужили за свободата и авторитета на България. Надявам се, че ще бъдете коректни, защото във втората част от заседанието много лош тон даде министърът на отбраната.

Вие го дадохте този тон!

Аз искам да му кажа, че когато говори за неща, които не са в неговата сфера, то когато се говори за локомотив, за вагон, добре е да разберем кое е годно, а това могат да го кажат само институтите - както в Германия, така и в България. И още нещо. Не се опирайте на опит да се дискредитира една сделка, за да кажем: „Не, ние няма да обновяване Българските държавни железници”. (Оживление в мнозинството.) Можете да се усмихвате колкото си искате, но ще дойде време, когато отново пак ще говорим по този въпрос. Не поставяйте под условие съществуването на железниците! Не съсипвайте пътническите превози! Проблемът е само в товарните превози. (Шум и реплики в мнозинството.)

Господин Мутафчиев, Вие се намирахте в изключителна икономическа обстановка. Вашите първи три бюджета изглеждаха добри и ефективни, защото имаше много пари. Когато дойде четвъртата година и започна кризата, вашият бюджет се оказа неефективен. Затова сега се берат горчивите плодове. Що се отнася до железниците, ами като имахме много пари и излишък, защо не взехте мерки да оправите тези железници?! Нали при вас станаха катастрофите и в една от тях, именно защото вагоните бяха стари и негодни, загина най-близкият ми приятел и най-известният български археолог проф. Рашо Рашев! Изгоря в този влак! Ако всичко беше наред, ако използвахте тези пари и бяхте направили някаква реформа, ако бяхте направили нещо, нямаше да сме на това дередже!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което каза господин Мутафчиев, че увеличавайки приходите ще подобрим състоянието на железниците като цяло, е популизъм, но трудно осъществим, защото към момента две трети от инфраструктурата и от подвижния състав имат просрочени ремонти от над 80%. Това не може да стане за следващата година с тези приходи, които залагате. Господин Орешарски спомена, че в момента страната е в криза и трудно се събират приходите, които са предвидени и във вашия бюджет. На какво основание считате, че тези приходи ще можете да ги увеличите през следващата година, а оттам – да изпълните вашето популистично обещание да подобрите инфраструктурата? Ще можете ли да направите това за една година?! Не ви бяха достатъчни 4 години, за да направите каквото и да било като подобрение, а сега считате, че за една година ще можем ние да го направим. Ще ни бъде много трудно, господин Мутафчиев. Благодаря.

Уважаеми господа, искам да ви кажа, че железница не се гради за четири години или за една година. Искате ли да знаете (включително и господин Младенов да обясни), че 15 години паркът не е обновен?!

Защо?!

Петнадесет години след 1989 г., защото политиката на държавата е била последователна, тези следствия дойдоха точно по времето на нашето управление. Аз неведнъж и пред нашето правителство съм казвал от самото начало, че трябва да има направена стратегия. И ние направихме тази стратегия. В 2009 г. финансирахме с необходимите средства, бяхме подкрепени, отново ще кажа, от Съюза на европейските железници, който е най-сериозната организация в Брюксел, именно с ясна програма. И ние, господин професоре, трябва да си даваме сметка, че ако отново, както с този бюджет, държавата бяга от железницата, железницата ще създава проблеми и най-вече по безопасността. От най-сигурния транспорт може да се превърне в несигурен транспорт. Може да изтегли голяма част от своите пътници, независимо че това са повечето бедни хора. Защото железопътният транспорт е социален транспорт. Ние сложихме началото в 2008 г., не връщайте назад! Защото ще има други министри, които от тази трибуна също ще ги обвиняват, че не са успели да овладеят определени кризи. Но кризите се създават и от предшестващите. Аз искам да попитам, господин Костов ме гледа внимателно, направихме приватизацията в 1998-1999 г. в железниците. Колко пари се дадоха тогава именно в железопътния транспорт след приватизацията на предприятията, за да може да се обнови паркът? Най-голямата сума, която е отпускан,а примерно при Вашето правителство, е 20 млн. Ние увеличихме пет пъти тази сума, за 2009 г. е шест пъти по-висока. Нека наистина да не си прехвърляме топката, а да се обединим и да знаем, че в България преди съществуването на държавата е имало железница и трябва да я има тази железница ако искаме да имаме по-свободни пътища, ако искаме да имаме един добре организиран транспорт, транспорт, достъпен за всички. Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Вземам думата, за да подкрепя направеното от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост предложение, което преди малко беше защитено от колегата Дарин Матов, във връзка с 10-процентно увеличаване на парите, които се отпускат на българските общини. Искам да мотивирам това решение – той го направи финансово, аз искам да го мотивирам политически, за да стане ясно на залата защо ние настояваме то да бъде прието и защо сме приели на всички общини да бъде дадено по този начин 10%. Смятаме, че когато не се създаде фондът, който трябваше да гарантира участието на общините в различни проекти при получаването на финансиране, сега общините трябва да разполагат с по-големи възможности и по-голям финансов ресурс, за да могат да участват, да съфинансират и да усвояват европейски средства. Смятаме, че когато имаме делегирани бюджети при недофинансиране в здравеопазването от страна на държавата, общините ще трябва да играят своята роля и да участват във финансирането на общински здравни заведения. Смятаме, че общините ще имат много отговорности и по оправяне на базите в различните учебни заведения – в детските учебни заведения и в училищата. Освен това ние разчитаме, че с възможността, която има за по-голям финансов ресурс, това може да се получи чрез връщане на по-голяма сума от събраните доходи от данъци, тоест данъци от доходите на физическите лица, връщането към общините на по-голяма сума ще даде възможност общините, разполагайки с тези средства, да правят по-големи разходи, включително за подобряване на инфраструктурата. Заради това ние направихме и правим предложение и за по-правилно разпределение на трансферите по тримесечия за делегираните дейности и за капиталовите субсидии, а именно в първото тримесечие, а не в четвъртото да бъде трансферът в рамките на 30%, защото обикновено след зимата общините изпадат в най-големи финансови затруднения и точно тогава са най-големите невъзможности те да се разплащат и да извършват необходимите разходи по различните видове дейности, които са след зимата. Така че ние призоваваме пленарната зала да подкрепи предложенията, които са направени от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост в чл. 1 от Закона за държавния бюджет при настоящото гласуване. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател. Аз съм подминавал винаги подобни изказвания, подобни упреци от страна на Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи, но сега искам да реагирам по следния начин. Първо, не може да се сравнява 1998 г. с 2008 г. Защото за тези десет години в номинално изражение брутният вътрешен продукт на страната нарасна с повече от 3,5 пъти. Не може да сравнявате едни 20 млн. тогава с едни 20 млн. миналата година. И това го разбират повечето от хората, това е грубата манипулация, която се съдържаше в това изказване. Един вид, не дадохте достатъчно пари! Второ, съвсем ясно е, че парите от приватизацията никога не са се връщали обратно като инвестиции в сектора, където е извършена. Защото на тази база би трябвало парите, получени от Българската телекомуникационна компания, да се върнат там. А това не е станало и това го знае отлично Движението за права и свободи, което вдигаше ръка, когато питаха кой е продал Българската телекомуникационна компания. Това е втората спекула в това изказване. И накрая, когато се очертаха годините на високия растеж, аз от тази трибуна казах на министър-председателя Станишев: въобще не сте готови за това, което ще се случи. Въобще не можете да разсъждавате в мащабите на това, което ще трябва да разсъждавате и като растеж, и като възможности, и като разполагаеми средства. Вие бяхте ето тук, точно до мен. И точно това се случи – вие въобще не бяхте готови да посрещнете и да решите включително най-болезнените въпроси в момента, в който имаше паричната, финансовата възможност това нещо да се направи. Ето един пример за много недалновидна политика на самия господин Мутафчиев. Има едно предложение за ремонт на локомотивите серия 07, което не иска никакви пари от Министерството на транспорта. Никакви пари! А това са най-ефективните средства за осъществяване на жп превози. Има предложение, което една година той не подписва, въпреки че е с намерено финансиране, намерено е обезпечение, всичко е намерено и той не е направил една стъпка. Ако беше приел това предложение, щеше да има 350 работни места в Горна Оряховица. Защо не са направени тези неща? Защо това нещо той не го е разписал? Иска се само едно писмо за намерение от него. Това да обясни! Защо не създаде завода, защо не направи това усилие? Защото тези машини, които щяха да бъдат ремонтирани, са работни места за 300 машинисти. Благодаря.

Моля за извинение, госпожо председател, тъй като господин Костов даваше лично обяснение по повод изказването на предишен народен представител се разсеях, но бях заявила изказване. Предложението ми касае разходната част на бюджета и по-точно трансферите, които са предвидени от републиканския бюджет за българските общини. То е направено заедно с колегите Димчо Михалевски и Румен Петков и предвижда увеличаване на трансферите от републиканския бюджет със 72 млн. лв., от които 5 млн. лв. увеличение за зимно поддържане, 7 млн. лв. за общински пътища и 60 млн. лв. за капиталови разходи, което включва разни инфраструктурни проекти и екологични проекти на българските общини. Това предложение е в контекста на предложенията, които са направени от Парламентарната група на Коалиция за България и които включват корекции както в разходната, така и в приходната част на републиканския бюджет, а именно обоснованото от господин Орешарски и господин Румен Овчаров предложение за увеличение със 762 млн. лв. на приходната част на бюджета, което, заедно с нашето предложение за ненамаляване на социалните вноски, дава сумата от 1 млрд. 260 млн. лв. приходи в държавния бюджет. Ние считаме, че прогнозата, която е направена, както вече беше казано от вносителите, е силно занижена, което показва страх и неразбиране по какъв начин и в каква степен ще се развие икономическата криза в български условия, по какъв начин тя ще засегне българската икономика и българските фирми. Бих казала, че в тази си част бюджетът е бюджет на паниката. Ще използвам метафора за господин Младенов, както е метафора и изразът за буферите в Бюджет 2009 – нещо, което е абсолютно допустимо и нормално при използването му в българския политически език. Така че ние даваме една по-реалистична прогноза на приходната част на бюджета, което ще даде възможност да бъдат коригирани важни сектори, предвидени в разходната част, а именно социални дейности, здравеопазване, средства за българските общини и за регионално развитие. В тези 200 млн. лв., които предлагаме за регионално развитие за българските общини, както беше казано и от колегите от „Ред, законност и справедливост”, считаме за необходимо да бъдат предвидени разходи и за поемане от държавата на предвиденото 5 процентно съфинансиране на общините по европейски проекти, което е в рамките на 45 млн. лв. – 16 млн. лв. за Фонд „ФЛАГ”, 40 млн. лв. за поемане от държавата на разходите за ДДС за общините, които кандидатстват по програмите за селските райони, 12%, с които да бъде компенсиран структурният дефицит на най-бедните български общини – тези, които през следващата година, в условията на криза, ще бъдат обречени на фалит. Конкретно по предложението, което е включено в чл. 1 на Проекта за държавен бюджет: ние считаме, че намаляването на капиталовите разходи на общините, което е с около 40% и е в рамките на над 40 млн. лв., е една изключителна прокризисна мярка, защото по този начин ще бъде стимулирана кризата в българските общини. Това, заедно с неразплащането на фирмите по редица проекти и програми, какъвто е случаят по „Красива България” и по ПУДООС, ще доведе не само до фалити на фирми, но и до фалити на общини. Затова нашето предложение е за увеличаване на инвестиционните разходи на общините, поне до нивото им от 2009 г., като по този начин се постига двоен ефект – от една страна се стимулира местният бизнес, от друга страна се решават проблеми на гражданите и се стимулира потреблението. Тук искам да припомня, че това предложение, което е в контекста на децентрализацията, не е лява мярка и беше широко прокламирано в предизборната програма на Политическа партия ГЕРБ, пък и ние, както и всички български граждани, бяхме свидетели през последните четири години на едно непрекъснато говорене за това по какъв начин са подценени приходите на общините, включително с предложение над 50% от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общините. След като това не беше направено, тоест не беше спазено поредното обещание на Партия ГЕРБ, е нормално общините да бъдат компенсирани поне чрез едно нормално финансиране на най-неотложните им разходи за общинска инфраструктура и за инвестиционни проекти, което да се случи през републиканския бюджет.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, не бих взел думата, но след като се разбра, че и Мая Манолова разбира от общински бюджети, един кмет с дълги години стаж сигурно е редно да каже нещо по въпроса за общинските бюджети в рамките на двете минути. Изобщо никак не е вярно това, което казвате, че общините са пред фалит. Ако вземем числата от Бюджет 2009 и планираните за 2010 г. ще видите, че предоставените трансфери за общините ще бъдат увеличени с 2,2%. Защото вие гласувахте бюджет, в който предвидихте 90% предоставяне на средствата на общините, а не 100%, с оглед на очакваното неизпълнение на бюджета - естествено, след това неразумно харчене, което се получи. Що се касае до капиталовите разходи, има направено предложение и от мен, но аз ще го коментирам, когато стигнем до чл. 10 – по отношение на средствата за зимно поддържане, за изграждане и ремонт на общинска пътна мрежа. В никакъв случай те не са по-малки от тези, които са заложени в бюджета за 2009 г. Недейте вече да спекулирате с тези числа и с тези внушения, че общините щели да фалират. Това изобщо не е вярно. Ако става въпрос и за друг източник за преразпределение към общините от бюджета, да погледнем екологичните проекти – 40 млн. лв. Аз се чудя защо Министерството на финансите не ги е разпределило по всички общини точно за капиталови разходи, защото в тия 40 милиона има примерно Кърджали – някакъв път за сметището, 70 или 80 млн. лв. за някакво водно огледало. Не намериха пари да си построят пътя до сметището. Аз се чудя, господин министър на финансите, защо продължаваме да даваме пари на такива общини, които се бяха нагълтали с проекти, похарчиха ги за какво ли не и сега пак са заложени в бюджета под формата на екологични проекти. Аз лично не съм съгласен с това. Там са Кърджали, Смолян, Варна – да не ги изброявам.

Уважаеми господин Татарски, жалко е, че това е едно изказване на бивш кмет на българска община и по-жалко е, че това е изказване на председателя на Комисията по местно самоуправление в българския парламент. Ако Вие се бяхте запознали с Протокола за разногласия по проведените консултации, между другото чисто формално, между министъра на финансите и Националното сдружение на общините, ако Вие се бяхте запознали с предложението, което е направено от Националното сдружение на общините за корекции към предложения от вас бюджет, ако Вие се бяхте запознали с многобройните несъгласия на кметове, включително и от Благоевградска област, от която Вие сте народен представител, може би щяхте да направите изказване от друг характер. Предложенията, които защитих пред Вас и които сме направили с колегите от Коалиция за България, са предложения на кметовете от Югозападна България, подкрепени от кметовете на общини в Националното сдружение на общините. Те касаят решаването на изключително важни въпроси. Аз не мога да разбера как Вие, като бивш кмет и като човек, който е ангажиран с тази проблематика, в момента абдикирате от настояването на Вашите бивши колеги. Няма да коментирам както Вие коментирахте за начина, по който е била управлявана Вашата община, или за това, което се говори в медиите, защото считам, че нито му е мястото, нито е коректно дебатът да се измества в тази плоскост. Но очакването на Вашите колеги кметове и в момента е да защитите бюджетите на общините в посока даване на възможност на тях и на местния бизнес да просъществува през следващата трудна година за всички български граждани. Защото е нормално тежестите на кризата да се разпределят между държавата, между бизнеса, между общините и българските граждани – най-нискодоходните групи, а не да се прехвърлят в цялата им тежест върху обикновените хора и върху българските общини. Между другото, ще пострадат най-вече бедни и малки общини, каквито са и повечето от общините в Благоевградска област, от която Вие сте избран за депутат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Аз имах намерение да се изкажа и ще се възползвам, разбира се, по-нататък в текстовете на закона по проблемите на българските общини. Бях провокиран от изказването на моя колега и човек, когото познавам доста отдавна – господин Татарски, като кмет на Разлог и сега на отговорната му позиция като председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Искам да ви представя няколко цифри, върху които всички ние да се замислим, защото отношението на българския парламент към проблемите на общините и на местните финанси има много пряко отношение към формиране, изпълнението на приходната част в бюджета за следващата година. Самият факт, приемайки прогнозите, които Министерството на финансите е подготвило за спад на брутния продукт с минус 2%, на консолидираната фискална програма, сравнена 2009 с 2010 г., забелязваме, че отношението към българските общини доста се различава от тези тенденции. Различава се по това, че за делегираните от държавата дейности парите са намалени с няколкостотин милиона, намалени са възможностите на общините да изпълняват своите публични услуги и в същото време по тези все пак еднопосочни тенденции има една рязко отличаваща се тенденция на несъразмерно планиране на местните приходи. Цифрата, която е към 31 октомври т.г., вчера или онзи ден беше качена на сайта на Министерството на финансите. Българските общини към 31 октомври са събрали местни приходи през 2009 г. в размер на 1 млрд. 262 млн. Реалната прогноза до края на годината, отчитайки това, че се забавя основният приходоизточник - данъкът от прехвърляне на собственост, показва, че до края на годината едва ли те ще надхвърлят 1,5 млрд., а дори могат да бъдат и доста по-малко. Скромно всички ние заедно с Министерството на финансите планираме за следващата година общините да съберат 1 млрд. 700 мил. Сами разбирате, че когато те не могат да съберат над 300 млн., когато ще завършат годината с над 300 млн. просрочие и само тези две цифри над 600-650 млн. ще блокират над 17% от общинските бюджети, няма как да очакваме, че те ще бъдат деен, ефективен и основен участник, какъвто е заложеният дух в Закона на Бюджета за 2010 г. в усвояването на Европейските фондове. Това обаче, колеги, означава, че планираният 1 млрд. лв. в бюджета, във всички структурни фондове – кохезионния фонд и Програмата за развитие на селските райони, най-вероятно няма да се случат. Това обаче пряко и косвено влияе върху приходната част. Извън другите негативни ефекти на несъздадените десетки хиляди работни места, нерешените проблеми в балансираното регионално развитие, така че си струва, когато има предложение от различни групи – не само от опозицията или от подкрепящото мнозинство, от различни партии, да се вслушаме в тези аргументи, за да можем да намерим най-вярното решение, защото моторът на приходната част, какъвто е и в българските общини, просто няма да заработи. Тогава всичко онова, което сме си говорили в залата, ще доведе до факта може би в средата на годината да актуализираме бюджета не в неговото повишаване, а в неговото, за съжаление – намаляване. Замислете се върху това. Ще имаме възможност да обсъдим тази тема и върху други текстове. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди 3 месеца тук от тази трибуна заявих, че при закриването на фонд „Българска гора” България рискува да бъде единствената държава в Европа и не само в Европа, която няма да задели и 1 лев за залесяване. Към днешна дата с този бюджет вие казвате: „България не се занимава с такава дейност”. Аз съм изкушен да говоря на тази тема, но няма да се спра на нея. Няма да говоря и за изключително важната тема за пазарна подкрепа на земеделските производители, господин министър. Там сте предвидили 100 млн. лв. Тези 100 млн. лв. са от Европейския съюз. Оттам не са предвидени 39 млн. национално съфинансиране, без които пък се обезсмисля усвояването на тези средства. Изкушен съм да говоря и за държавните помощи. Там нуждите – много добре знаете, уважаеми колеги, които се занимавате с тази материя – са около 240 млн. Отговорът на Министерството на финансите е 40 млн. Какво от това, че Европейският съюз разреши или увеличи програмата да мине вместо от 7 хил. 500 евро на 15 хил. евро, когато в нашия бюджет срещу тази дейност има цифрата 0?! Мен лично повече ме дразнят други три неща, които са в бюджета. Програмата за развитието на селските райони е една от най-тежките, най-важните и с най-голям обем средства, които предстоят за усвояване от Европейския съюз. За да се усвоят тези средства, на България са нужни около 50-60 млн. лв. на малките общини, които нямат възможността да внесат ДДС. Това сме го предвиждали в други години. То задължително трябва да се случи. В този бюджет това го няма, което означава, че рискуваме да не се усвояват тези средства. Ние с този бюджет казваме, че ще усвоим горе-долу половината от средствата, предвидени по тази мярка. Най-интересно ми изглеждат последните две неща, които са ярко рекламирани от нас и по никакъв начин не са изпълнени. Уважаеми колеги, с Решение на Министерския съвет – на вашия Министерски съвет, от м. август 2009 г., вие обявявате земеделието като приоритет. Какво означава приоритет? Сега аз няма да вадя като колегата тълковния речник или колегата министър на отбраната, за да кажа какво означава приоритет. Аз така го разбирам – при дефицит от 3% в бюджета ако нещо е приоритет, би трябвало поне най-малко да се съхранят средствата, предвидени за тази дейност. Моето разбиране е, че трябва да се увеличат. Какъв е бюджетът на Министерството на земеделието? Намалението е 33%. Това ли е приоритетът? Как се случва при 3% намаление на брутния вътрешен продукт да има 33% намаление на бюджета на Министерския съвет? Разбира се, тук отпадат цели програми, които са обявени от вас и от нас за поливно земеделие, за земеделие, което трябва да подпомогне за свиване на търговския дисбаланс и т.н. Уважаеми колеги, важният въпрос е отношението на българското правителство към Държавен фонд „Земеделие”. Тук са най-големите разплащания на държавата, тук са най-големите помощи на българските земеделски производители. Има едно странно разминаване, което аз не разбирам и не споделям и може би министърът на финансите ще трябва да обясни. Министерството на земеделието и храните, според техните разчети – аз вярвам на тези разчети, за тази цел са нужни 627 млн. Забележете, това са пари, които ще дойдат от Европейския съюз, а Министерството на финансите предвижда 600 млн. Липсват 30 млн. Има едно разминаване между двете министерства от 30 млн., още повече, че тези пари ще бъдат възстановени от Европейския съюз. Ние казваме: „Тези 30 млн. не ги искаме!” Интересното е, че за национални доплащания към тези преки плащания на хектар от европейските, миналата година бяхме предвидили в бюджета 211 млн. В първия прочит на Закона за държавния бюджет тези средства са 100 млн. Сега виждам, че има предложение за още 120 млн., което, разбира се, ние от Парламентарната група на ДПС го приветстваме и ще подкрепим това предложение. Тук има една уловка. Тук сте включили една сума от 70 млн. Звучи прекрасно, като казвате, че добавяте към тия 100 млн., но тези 70 млн. на практика идват от нещо, което бяхме извоювали с разрешение на Европейския съюз, а това са ниско акцизните горива за земеделските производители. Към днешна дата вие казвате: „Няма да ползвате такава привилегия, но ще добавим доплащания”. Преди това има отказ от подпомагане, защото националното доплащане плюс отстъпките от акциза за миналата година бяха 280 млн., вашите средства са 220 млн. Това, ако е приоритет – здраве му кажете. Аз съм изкушен, не изкушен, а задължен да говоря за една много по-тежка тема, където нещата са не плачевни, да не кажа по-силна дума. Може би ще кажа след малко.

Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Тасим! Първо, по отношение на фонд „Българска гора”. И политиката, и следващите години това ще е да се възползваме и да усвояваме средствата по така наречените горски мерки в Програмата за развитие на селските райони, където можем да извършваме същите дейности, включително бенефициенти могат да бъдат държавните горски стопанства и средствата за това са около 70 млн. евро. И в момента има подадени проекти, които са одобрени на стойност около 1 млн. евро, на което отговаряме на бележката по отношение на дейностите на закрития фонд „Българска гора”. По отношение на националните доплащания: да, наистина група народни представители сме входирали предложение за увеличаване размера на националните доплащания, гласуван на първо четене с бюджета, със 120 милиона. Надявам се, че то ще бъде подкрепено и общо средствата ще бъдат в размер на 220 милиона. На вашата бележка по отношение на акциза на горивата и ползваните облекчения обяснявам и мисля, че Вие знаете много добре, защото този въпрос го дебатирахме надълго и нашироко в комисията, облекчението от 70 милиона - това беше теоретичната възможност максимална за усвояване на средствата като облекчение от горивата на земеделските производители, ако тази възможност беше нотифициране и за следващата година. Ползваните облекчения от земеделските производители по четирите закона – за акцизите, за облагане на доходите на физическите лица и местните данъци и такси, приключва дерогацията до края на тази година. Това, което беше възможно да направим и което направихме, и то е максималното, тази сума от 70 милиона, която беше максимално възможната, да бъде предложена към увеличаване на националните доплащания към директните плащания. Това е възможно най-доброто.

Благодаря, госпожо председател. Уважаема госпожо председател на Земеделската комисия, Изпълнителна агенция по горите вече е структура към Министерството на земеделието и храните. В Министерството на земеделието и храните по проекта за бюджет трябваше да има 450 милиона, сега има 300 милиона, при това към структурата е привлечена още една изпълнителна агенция. Как се случва при намаляване на финансите за едно учреждение и прикрепването на ново такова към това тяло, ще получи и това, за което Вие говорите? Това няма как да се случи. Ако, разбира се, това се случва без пари. Но такова нещо в България не се е случвало, още по-малко ще се случва в някаква инфраструктура, примерно горска или селскостопанска, без пари. Такова животно няма. Уважаеми колеги, по-тежкият въпрос е друг. Съгласно Договора за присъединяване на България към Европейския съюз българските земеделски производители започват с 25% от субсидиите, които получават, от техни колеги в развитите европейски държави. Съгласно същия договор България може до 50% да увеличи националните доплащания или да ги приравни към техните доходи. В момента с този бюджет връщате България в 2008 г. Тоест това, което ще получат българските земеделски производители, ще е това, което са получили през 2008 г., а трябваше вече да говорим за 2010 г., защото българското земеделие от слабо ще става още по-неконкурентоспособно. Себестойността на българското земеделие се увеличава, а идеята е точно обратното, за да можем да излезем на пазара. Защото нашият пазар, дали ще го наречете Женския пазар или пазара в кв. „Иван Вазов”, той е европейски пазар и там стоките влизат със себестойност, а нашата продукция вече няма тази конкретна цена. Това е проблемът. За да се случи това нещо, хората са го измислили и ние сме го декларирали с подписа, като сме се присъединявали към Европейския съюз. Искаме да помогнем на българските земеделски производители, като към преките доплащания да добавим и национални доплащания. Така че това става пак с пари, а тези пари ги няма във вашия бюджет, госпожо председател. Знам, че сте с добри намерения, но това трябва да се види в бюджета, а то го няма.

Благодаря Ви, госпожо председател. От името на Синята коалиция вземам думата, за да поканя президента Първанов незабавно да оповести мотивите, с които през 2004 г. неговата институция помилва Цветелин Кънчев, осъден на 6 години затвор за отвличане и побой, които мотиви тогава останаха скрити от обществото. Освен това президентът публично да се извини на българското общество за последвалото престъпление, извършено от помилвания Кънчев, защото той е извършил същото престъпление, за което е бил помилван. От Синята коалиция каним държавния глава да дойде в Народното събрание и да поеме политическата отговорност за превръщането на президентската институция в неотменен публичен защитник на организираната престъпност в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, започвам с първото предложение по чл. 1, което е от народния представител Пенко Атанасов, Спас Панчев, Димчо Михалевски и Георги Божинов, което комисията не подкрепя.

Предложението на народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова се подкрепя от комисията.

Предложение на народния представител Емилия Масларова, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Ивелин Николов, което не се подкрепя от комисията.

Предложение на народните представители Сергей Станишев, Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Румен Такоров. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Атанас Мерджанов. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Милена Христова и Димчо Михалевски. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Петър Мутафчиев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Петър Мутафчиев и Георги Петърнейчев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Рамадан Аталай, Алиосман Имамов и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, виждам че имате желание да подкрепите това предложение, но някак си не усетих защо не го направихте. Не искате да има санирани сгради, тези панелни жилища вече да имат красив вид и хубава инфраструктура. Не искате на следващите избори като отидете при тези хора, да не се срамувате. Не искате да спестим енергия, да не даваме излишни пари за строителство на нови мощности. Ако всичко това не го искате, разбирам да не подкрепите предложението, но, колеги, 50 млн. ще бъдат началото, за да се започне. Да дадем на тези хора въдиците, с които да ловят рибата, за да могат да се нахранят, а не да им раздаваме пици. Благодаря ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Предложение на народния представител Мариана Даракчиева в чл. 1, ал. 1, І „Приходи”, т. 1.1. Корпоративен данък числото – 1 503 267,3 хил. лв. става 1 573 267,3 хил. лв.

„Във връзка с приетия Закон за корпоративното подоходно облагане е прието увеличение на данъчната ставка 15% на хазарта с очаквани приходи от 70 млн. лв., които не са отразени в приходната част на бюджета”. (Реплики от КБ.)

Това са мотиви.

„Затова предлагаме в приходната част в т. 1.1. Корпоративен данък – да бъде завишен със 70 млн. лв., като от 1 503 267,3 лв. да стане 1 573 267,3 лв. и съответно данъчните приходи да станат от 15 237 602,3 на 15 307 602,3. Това увеличение на приходите от 70 млн. лв. да намери отражение в приходната част на държавния бюджет и съответно в разходната част по бюджета на Министерството на здравеопазването, съгласно направено от нас предложение по чл. 6 от закона”.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това гласуване беше направено в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Не могат да се правят предложения в залата извън редакционни такива, а това предложение съвсем не е редакционно.

То е техническо.

Не е техническо. Не може един пропуск да се отстранява с нарушение. Нито аз, нито моите колеги сме против това, но намерете си подходящата форма - направете го поне от името на Комисията по бюджет и финанси, която, предполагам, няма нищо против това да се направи от името на комисията. Но не ни поставяйте непрекъснато в условия, госпожо председател, на нарушаване на правилника, което е пар екселанс нарушаване на законите.

По чл. 1 комисията е подкрепила предложението на народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова. Комисията подкрепя и предложението на народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2010 г. по приходи на обща сума 17 млрд. 142 млн. 083,4 хил. лв., както следва: съгласно таблицата, в която се правят следните корекции във връзка с приетото предложение на госпожа Даракчиева, а именно: І. Приходи – 17 млрд. 142 млн. 083,4 хил. лв. 1. Данъчни приходи – 15 млрд. 377 млн. 602,3 хил. лв.; 1.1. корпоративен данък – 1 млрд. 573 млн. 267,3 хил. лв.” По ал. 2: „ІІ. Разходи – 8 млрд. 065 млн. 973,9 хил. лв. 1. Текущи разходи – 6 млрд. 805 млн. 440 хил. лв.” И във: „1.5. издръжка – 2 млрд. 145 млн. 293,4 хил. лв. (3) Утвърждава бюджетно салдо по републиканския бюджет за 2010 г. в размер на минус 1 млрд. 516 млн. 609,2 хил. лв. (4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер на 1 млрд. 516 млн. 609,2 хил. лв., както следва, съгласно таблица. (5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства”.

Уважаема госпожо председател, гласувах „против” и искам да обясня защо. Госпожо Стоянова, струва ми се, че Вие прочетохте промени в таблицата по І, „Общо приходи” и обявихте тези 70 млн. лв., получи се числото 17 142 73,4 хил. лв., но в 1.1. „Данъчни приходи”, много Ви моля да видите в стенограмата, отразихте ли тези 70 милиона в плюс или не? Сигурна ли сте? Ако така е записано, става пълна бъркотия. Моля, проверете дали сте прибавили 70-те милиона на този ред!

Прибавихме ги.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Разбирам, че имате мнозинство. Щях да направя процедура да дадете почивка, още веднъж да се прегледат текстовете и числата, които не са раздадени в писмен вид. Такъв тип гласуване – на ръба на ПОДНС, в негово нарушение, винаги крие рискове, както миналата седмица. „Искахме – не искахме, младите семейства”, да дойде някой след половин час да каже: „Какво направихте, дайте пак!” Затова в такива ситуации, когато няма внесен на вниманието на народните представители текст, актуализацията на определени колони и графи става от госпожа Стоянова тук, на трибуната, в движение. Дайте почивка, да седне Комисията по бюджет и финанси, имате мнозинство, ако трябва, отложете гласуването на текста и минете към обсъждането на другите текстове, но не правете такава каша, защото после пак ще има: „Извинявайте много, не разбрахме какво направихме”. Процедурата ми по начина на водене е следната: когато се приемат предложения, които не са раздадени в писмен вид, каквото е изискването на правилника, Вие да давате почивка, за да може Бюджетната комисия да си събере акъла, да седне и да види какво гласуваме в залата. Благодаря ви.

Госпожо председател, колеги! На основание чл. 38, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да удължим работното време до приемането изцяло на второ четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2010 г. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Продължаваме. По чл. 2 са постъпили следните предложения: предложение от народния представител Искра Фидосова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението. Има и предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, има нещо в този бюджет, има много неща в този бюджет, които го различават от предишни бюджети, но има и нещо, което досега не се е случвало. В няколко текста – не само в чл. 2, Народното събрание дава предварително съгласие изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, респективно на министъра на финансите, да променя субсидии и да размества бюджети дори тогава, когато се нарушава бюджетното салдо. Уважаеми колеги, смятам даването на такова правомощие за нарушение на ясните законови разпоредби. Визирам Закона за устройството на държавния бюджет. В него ясно са разписани основните параметри на един бюджет, освен приходите и разходите, основен параметър е салдото. Бюджетното салдо, което преди малко гласувахме, в размер приблизително на 1,5 милиарда лв., е параметър, една от котвите на бюджета. Всяко нарушаване на бюджетното салдо, без да е санкционирано от Народното събрание, в конкретния случай не е нищо друго, освен нарушаване на бюджета. В Закона за устройството на държавния бюджет има няколко разпоредби, които забраняват такъв тип игра с бюджета. Например в чл. 34 е казано, че „Министърът на финансите дори в изпълнение на нормативен акт може да прехвърля кредити от един бюджет в друг, когато не нарушава баланса на държавния бюджет”. В чл. 35 има подобна разпоредба, която казва, че съответната „ал. 2 може да се прилага, когато не се влошава балансът на консолидираната фискална програма”. Член 36 казва, че „Не се допуска извършване на разходи и поемане на задължения, които нарушават баланса на бюджета”. Ще ви цитирам най-категоричния текст, който е чл. 10, ал. 4: „Министерският съвет внася в Народното събрание предложение за изменение на държавния бюджет, когато през бюджетната година се очертаят отклонения с неблагоприятен ефект за приходите и разходите, увеличаващи бюджетния дефицит”. А нашето отрицателно салдо не е нищо друго, освен бюджетен дефицит. Уважаеми колеги, няма как да не нарушим Закона за устройството на държавния бюджет, няма как да не нарушим Конституцията, която в чл. 84, т. 2 казва, че: „Държавният бюджет се приема от Народното събрание”, ако приемем тези няколко записани текста. На практика Министерският съвет и Министерството на финансите могат да прехвърлят субсидии и по този начин да нарушават бюджетното салдо. Не бива да отваряме тема с тези няколко текста, които надали са фатални за изпълнението на бюджета, и така да дадем възможност да се поставя под съмнение неговата законосъобразност. Такива неща досега не са правени, нека не ги правим и сега! В § 29 има подобен текст, който касае Държавното обществено осигуряване. Текстът, който сега разглеждаме, засяга съдебната власт. Някак си ненормално и неморално е с противоконституционен и противозаконен текст да решаваме проблеми точно на съдебната власт. Затова аз смятам, че комисията не е постъпила правилно, като е отхвърлила предложението. Нека да спазваме досегашната практика винаги, когато се извършват такива трансфери. Те стават само когато не се нарушава бюджетното салдо. Между другото, в този закон има няколко други текста, например текстът за общините, които позволяват такова разместване, но без да се нарушава бюджетното салдо. Няма причина в едни случаи изпълнителната власт да може да нарушава бюджетното салдо, а в други случаи бюджетното салдо да е нещо, на което не може да се посяга. Това са аргументите ми. Моля да приемете моето предложение.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа! Господин Бисеров на няколко пъти спомена думите „незаконосъобразни, неконституционосъобразни текстове”. Искам да кажа, че подобна разпоредба има и в сега действащия Закон за държавния бюджет за 2009 г. – чл. 18, ал. 2, т. 2. Това, от една страна. От друга страна, подобни текстове, които са предлагани от Министерския съвет, касаят просто прехвърляне на средства между бюджетни сметки, които осигуряват необходимия ресурс за финансиране на предварително одобрени от Народното събрание разходи на съдебната власт. Тоест чрез тези текстове правителството на Република България гарантира разходите, необходими за съдебната власт – за извършване на своята дейност, както това ще видим в други текстове, за пенсионната и за здравноосигурителната система. В тази връзка просто няма как да приемем предложението на господин Бисеров. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колега, това просто не е вярно. Досега никой бюджет няма такава разпоредба, която предварително да дава съгласие изпълнителната власт да нарушава бюджетното салдо. Напротив, всички текстове казват: така и така, и така, ако не се нарушава бюджетното салдо. Това, че Министерският съвет има доброто желание да решава въпроси на съдебната власт, на пенсионната система, на здравеопазването, не означава, че ние, българските народни представители, трябва да им гласуваме незаконни и противоконституционни текстове. За това става въпрос. Не за тях, за нас става въпрос.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, понеже, убеден съм, този спор ще бъде продължен относно разпоредбите на чл. 17 от Закона за държавния бюджет и в редица преходни и заключителни разпоредби, е много важен въпросът (ще ме извините, аз ще го формулирам, може да ви се стори излишен): ще се съгласим ли, че промяната в салдото е промяна на бюджета? Уважаеми господин вицепремиер, обръщам се към Вас. Ако това е риторически въпрос, в смисъл – ако промяната на салдото е промяна на бюджета, питам: съгласно Конституцията кой е компетентният орган, който може да променя бюджета? Може ли това да е Министерският съвет, без изричната санкция на Народното събрание? Има разлика между предварително делегираното право от страна на Народното събрание при определени показатели относно излишъка, подчертавам, Министерският съвет да разпределя без санкция на Народното събрание до 0,5 или 1% от брутния вътрешен продукт или от приходите. Или и това да променя салдото? Тоест да променя субсидията, да речем, за първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Това са две фундаментално различни неща. Затова отново повтарям въпроса: е ли промяната в салдото промяна на самия бюджет и има ли друг компетентен орган, освен Народното събрание, който да е в правото си да променя бюджета без изричен акт именно на Народното събрание? Това ми е въпросът. От отговора на този въпрос зависи съдържанието и на дебатите по текстовете на чл. 17 и няколко преходни разпоредби. Да, става въпрос за основателни съмнения за противоконституционност на някои текстове. На този етап говоря само за основателни съмнения за противоконституционност. Като чуя отговорите от министри, вицепремиери, които по необходимост са по-компетентни от мен, може и да променя мнението си. Благодаря за вниманието.

Аз не искам да измествам центъра на тежестта от нейната юридическа и противоконституционна част, но ми се ще да помислим малко и за икономическата логика, която залагаме с този текст. Какво означава да правим текстове, които ни позволяват да харчим пари извън това, което е написано в държавния бюджет? И то не един, а според мен, ако не ме лъже паметта, три такива текста: единият – за съдебната власт, другият – за Националния осигурителен институт, и третият – за Здравната каса. Тоест в трите посоки правителството има право да харчи толкова, колкото намери за добре, при определени условия, които със сигурност ще бъдат изпълнени. Тук господин Колев се опита да направи елементарна спекулация, че подобен член е имало и миналата година. Няма такъв член, господин Колев, и Вие много добре го знаете. Параграф 18 от миналата година дава възможност за харчене на средства до размера на приходите! До размера на приходите! Искам да ви припомня, че планираният тогава излишък беше сложен с разбирането, че той може и да не се случи – като буфер за намалените приходи през тази година. Нали така, господин Дянков? Тъй като видях, че сте си направили труда да носите насам-нататък бюджета, не знам дали сте си направили труда и да го прочетете. Става дума за бюджета за тази година. Тоест няма подобен член миналата година. За пръв път се случва подобно нещо. Господин Мартин Димитров колкото пъти застане на тази трибуна, започва да разказва как миналата година правителството изхарчило едни огромни излишъци ей така тайно, скрито, без да каже на никого нищо. Господин Димитров, всичките тези излишъци – 1 млрд. 200 млн. лв., бяха изхарчени с решение на Народното събрание, с обсъждания в Парламентарната комисия по бюджет и финанси, с гласуване тук. А вие сега давате възможност на Министерството на финансите да си харчи колкото поиска и както поиска и да не изпълнява бюджетното салдо. И ще стигна до този въпрос, който ви зададох в самото начало, на който продължавате да не отговаряте - искате ли наистина балансиран бюджет или просто си говорите за балансиран бюджет? Бюджетът ви и сега е дебалансиран. Вие залагате три възможности той да бъде още по-дебалансиран и от тези 0,7 – 0,8% бюджетен дефицит, който ще имаме тази година, догодина те да станат 7 или 8%. Ако това е целта ви, трябва да ви кажа, че ще направите много сериозна грешка, и то стратегическа грешка от гледна точка на състоянието на българската икономика. Възниква простичкият въпрос: защо приемаме бюджети, когато Министерството на финансите ще може да си ги приема, когато си поиска и както си поиска?! Бюджетни салда, чл. 1, приходи, разходи... Защо ни е цялото това упражнение? Защо губим времето и нашето, и вашето цяла сутрин тук, при положение че вие ще си намалявате и ще си харчите колкото си поискате?! Затова отново ви предлагам, преосмислете позицията си. Бюджетът е затова, за да слага определени параметри, определени рамки, от които не бива да се излиза, от които съблазните на конюнктурата не бива да позволяват на правителството елементарно да харчи пари. Защото конюнктурата оттук нататък ще налага много разходи, които не са планирани тук, и ако ние с лека ръка сме отворили вратичката, през която ще пускаме тези разходи, ще стане страшно догодина. Благодаря ви за вниманието.

Уважаеми колеги, искам да започна с благодарност към господин Овчаров, който за разлика от всички свои колеги остана в залата, което все пак е жест към Народното събрание, затова ще отговоря на част от въпросите, които зададе. Дето се казва, като стоите в залата, трябва да бъдете уважен с отговор на въпросите, които задавате. На първо място, господин Овчаров, и миналата година приехме бюджет. В този бюджет никъде не пишеше, че в първата половина на годината трябва да се изхарчат повечето разходи, както направи вашето правителство. (Реплики от Коалиция за България.) Това е първият въпрос, който принципно трябва да поставим. На следващо място, господин Овчаров, харченето на големите излишъци като практика в края на годината беше въведено основно от вашето правителство, така че тук да не се лъжем. Това е ясно, знае го цяла България, цялото българско общество. Да се разказват сега едни истории как вие идвате днес, пък до вчера не било така, просто не е честно, не е коректно. Вие да сте най-притесненият и най-доблестният български гражданин точно по този въпрос - не ми звучи сериозно, както и да го гледаме. Иначе, бюджетът трябва да бъде балансиран. Тези 0,7% дефицит, за които Вие говорите, идват от един остатък по европейските фондове от тази година. За това става въпрос. Извън този въпрос не трябва да бъде допускан никакъв дефицит. Тук имам ясна и категорична позиция и препоръка към финансовия министър, който пряко отговаря за това – не трябва да се допуска дефицит. Господин министър, не слушайте нито един от призивите на БСП и ДПС, които под различна форма днес казаха как искат да харчат дефицитно много пари и т.н. Допускането на голям дефицит в условия на криза няма да доведе само до спад в кредитния рейтинг. Ще доведе до това много инвеститори да се уплашат и да избягат от България или да не дойдат въобще, така че не слушайте тези хора какво говорят днес цял ден, това е опасно. Благодаря.

Господин Овчаров, разберете се най-после в опозицията. Съберете се, говорете ги тези неща, така както правехте в миналото Народно събрание. В рамките на тройната коалиция вашите лидери се събираха, съвместно правехте заседания на парламентарните групи. Има някакво раздвоение както между БСП и ДПС, така и вътре в БСП има някаква шизофрения. Събрахте ни очите – един от вашите лидери - другият го няма, разбира се, той не се вясва тук - но Сергей Станишев хвърли бомбата и започна да пледира за дефицити. Даде пример с 27-те страни от Европа – всички имали дефицити, обяви го кой знае защо за нещо много прекрасно. После Христо Бисеров и Лютви Местан пък ни обвиняват, че имало такъв дефицит и бюджетът бил дебалансиран. Уточнете си позицията и най-после се разберете какво искате вие – да има дефицити или да няма дефицити. Колкото до тези 1 млрд. 500 млн. лв., които бяха похарчени миналата година с решение, казвате вие. Настоящото правителство няма да допусне това, което вие направихте тогава. Това не беше работа на решение, вие не искахте да променяте бюджета. Такова изменение се прави с бюджета. Парите се харчат и минават през бюджета, което се одобрява от Народното събрание със закон, не както миналата година. Можете да ми изложите аргументи, че решението има същата правна природа. То има същата правна природа, обаче вие нарушавате Закона за държавния бюджет. Вие нарушихте тогава Закона за държавния бюджет и ние ще продължим да напомняме за онова престъпно решение, което беше гласувано тук и с което вие похарчихте тези пари.

Господин Овчаров, с тези текстове казваме, че правителството гарантира нормалната работа, в случая на съдебната власт. Тоест разходва достатъчно средства, когато те не достигнат в системата на съдебната власт, за да може да си покрие своите нужди. От една страна, Вие казвате: защо правителството ще има такова право, защо ще дофинансира съдебната власт, т.е. защо ще разходва повече средства, от друга страна, Вие отново сте вносител на предложение за увеличаване на приходите. Вие предвиждате повече разходи в бюджета или некоректно отразени приходи. Моля ви, изберете едната от двете версии и дръжте само на нея! Просто двете са абсолютно противоположни. (Реплики от КБ.)

Много добре знам, че да се спори с телевизор е доста безсмислено упражнение, но все пак ще го кажа от гледна точка на уважението, което имам и към Народното събрание, и към вицепремиера, който седи тук. Господин Димитров, уважавайте хората, пред които говорите! Ако си бяхте направили труда да видите справката за разходите на бюджета за тази година към средата на годината, щяхте да направите елементарния извод: към средата на годината са похарчени 42,1% от предвидените по бюджет разходи, а не повече от половината от предвидените. Затова, когато излизате тук, си правете труда - от време на време поглеждайте някое число, сверявайте някоя цифра и тогава излезте да говорите от трибуната на Народното събрание, иначе просто, как да Ви кажа, унижавате всички хора, които стоят тук и си губят времето с Вашите приказки. Що се отнася до това, че сме нарушили Закона за държавния бюджет миналата година с § 18, имаше дело в Конституционния съд, който много ясно и категорично каза, че няма никакво нарушение нито на законите, нито на Конституцията с този параграф. Ако го бяхте направили така, по този начин, и сега – до бюджетното салдо или до приходите да бъдат харчени разходите, никой от нас нямаше да ви възрази нищо. Господин Колев очевидно не е слушал това, което казах по време на изказването си в началото. Аз казах едно – вие трябва да прецените какво искате да направите. Да имате балансиран бюджет, с който да покажете пред целия свят и пред всички световни инвеститори, че да, България е страна със стабилна макроикономика, или да направите другото – да направите един бюджет, който изглежда балансиран, но на практика е пробит. Предложихме ви и варианти, чрез които можете да проведете и политика и да имате балансиран бюджет. Това е нещото, което сме ви казали, господин Колев. Ако сте слушали внимателно, щяхте да го разберете. Не приемайте всяка дискусия и всяко изказване като политически задявки. Приемете, че понякога може да чуете нещо умно и от някой друг, извън вашите кръгове. Всичките умници на България не са събрани в Парламентарната група на Синята коалиция или в Парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря ви за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Мисля, че е твърде рано да се губи интерес към бюджета, защото вероятно ще продължим до тъмно. Искам да приканя юристите от управляващото мнозинство да обърнат особено внимание на предложението на господин Бисеров. Мисля, че този проблем е по скоро юридически, отколкото финансов или икономически. Ще направя няколко разсъждения дали този текст може да се определи като противоконституционен или не. Когато в един бюджет има излишъци, устройственият закон за държавния бюджет е решил този проблем. Това е чл. 35, алинеи 2, 3 и 4. Ако прочетете тези текстове, ще видите, че там ясно е разписано какво може да се прави, когато бюджетът има излишъци – че Министерският съвет има право да изразходва до 1,5% без санкции от Народното събрание и че ако трябва да се изразходват допълнителни средства от тези излишъци, трябва да има задължителна санкция от Народното събрание. Приказките, че миналата година са изразходвани 50% от бюджета през първата половина на годината, са лишени от всякаква логика и смисъл. Това е празнодумие. То няма как да стане. Следователно текстовете по чл. 2, ал. 6 и следващите текстове, които вероятно ще се дискутират като чл. 17, имат отношение главно към евентуалните дефицити в бюджета. С тези текстове се дава възможност на изпълнителната власт да регулира дефицитите. Следователно ако тези текстове останат в бюджета, той ще бъде бюджет с контролирани дефицити. Изпълнителната власт ще има право да контролира този дефицит в процеса на изпълнението на бюджета. Смятам, че юристите трябва много сериозно да обърнат внимание на този текст, защото никой от нас не желае върху този бюджет, след като го приемем, да виси съмнение за противоконституционност. Благодаря.

Има предложение на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.

Има предложение на народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение на народния представител Искра Фидосова, което комисията подкрепя, и предложение на народния представител Менда Стоянова, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Приема бюджета на съдебната власт за 2010 г. по приходите на сума 95 000 хил. лв., по разходите на сума 387 705 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 292 705 хил. лв., както следва: (съгласно таблицата). (2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2010 г., както следва: (съгласно таблицата под ал. 2). (3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменение в бюджетните разходи на органите на съдебната власт. (4) Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет. (5) Неизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на наличностите по сметки от предходни години. При недостиг на средства от наличности, неизпълнението се компенсира с допълнителна субсидия от централния бюджет, която се предоставя и в случаите, когато тя може да доведе до влошаване на бюджетното салдо по чл. 1, ал. 3. (6) В случаите, когато органите на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми. (7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включат и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт, и събирания от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи, след направени отчисления по чл. 18, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. (8) В едномесечен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г., Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт”.

По чл. 3 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3.

По чл. 4 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.

По чл. 5 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 5.

По чл. 6 са постъпили следните предложения: Предложение на народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Димчо Михалевски и Георги Божинов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Георги Пирински, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Йордан Бакалов, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Ана Янева, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Ваньо Шарков, Кирчо Димитров, Мариана Даракчиева и Веселин Методиев, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители проф. Стефан Данаилов и Петър Курумбашев, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Рамадан Аталай, Алиосман Имамов и Ариф Агуш, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Ивелин Николов, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Ангел Найденов, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Сергей Станишев, което комисията не подкрепя. Предложение на народните представители Георги Анастасов и Румен Петков, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Ангел Найденов, което комисията не подкрепя. Предложение на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.

Благодаря Ви, госпожо председател. Госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Предложението, което съм внесъл, засяга бюджета на Министерството на земеделието и храните и в това число бюджета на Селскостопанската академия. Уважаеми колеги, господин министър! Предлагам това предложение да не се счита нито като предложение, което влошава салдото, нито по някакъв друг начин, който създава проблем за управлението на бюджета, а напротив, госпожо председател, предложение, което се стреми да спазим законовите изисквания. Едно от тях е съгласно Закона за Селскостопанската академия академията да има определен със закон размер на своята субсидия от държавния бюджет. Това изискване е регламентирано в чл. 4 от Закона за Селскостопанската академия. Там академията е определена като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Това е един текст. Вторият текст е, че субсидията за академията се определя със закон. Искам също да подчертая, господин министър, че в същия Закон за Селскостопанската академия ясно е заявено, че дейността на академията се контролира от министъра на земеделието и храните и от министъра на науката, образованието и младежта. Тоест не може да се счита, че упражняването на бюджета на академията ще бъде без необходимия контрол от страна на съответните членове на Министерския съвет. Практиката досега, включително и в бюджета за 2009 г., е да се сочи приходи, разходи и субсидия за Селскостопанската академия като подточка от точката, която регулира бюджета на Министерството на земеделието и храните. Това е т. 16, предлагам да се включи т. 16а, която да регламентира в общия обем приходи, разходи и субсидия за министерствата и ясно да бъде дефиниран обемът, който се дължи на Селскостопанската академия. Що се отнася до числата, които се съдържат в моето предложение, те възпроизвеждат сумите, които бяха утвърдени и които са в сила за тази бюджетна година. Предлагам, госпожо председател, господин министър, да бъдат направени уточнения в посочените суми, а именно разходите да не бъдат 42 974 лв., а 40 950 лв. и съответно субсидията да бъде не 30 174 лв., а 27 150 лв. Това е размерът на тези две суми, които ръководството на Селскостопанската академия – нямам предвид само ръководителя на академията, а ръководното тяло – са приели като минимално необходимите за предстоящата година, отчитайки необходимостта от съкращения спрямо текущата година. Обръщам се и към Вас, госпожо председател, от гледна точка на Вашата скрупульозност да се спазват прецизно нормите на правилника, съответно на законите, не може да има съмнение, че законът изисква да бъде записано на отделен ред приход, разход и субсидия за Селскостопанската академия. Обръщам се и към всички представители на мнозинството в парламента, по същество Селскостопанската академия изпълнява една функция, която е от първостепенно значение за продоволствената сигурност на страната. Това не е просто научно изследване с ефект бъдеще, а много важна текуща дейност, за да може успешно да се реализира включително и следващата селскостопанска година. Затова убедително се обръщам и към Вас, госпожо председател, и към всички членове на мнозинството, да подкрепят този запис, който дава възможност на академията достатъчно ясно да има предвид с какви суми разполага, да може да планира своята бюджетна година и да бъде сигурна, че разполага с необходимия ресурс за нормална дейност. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, дами и господа! С ясното съзнание, че след приемането на приходната част на бюджета чудеса няма как да се случат, но все пак съм длъжен да обоснова защо ние с колегата Янаки Стоилов предлагаме 110 млн. повече в разходната част на Министерството на здравеопазването. Имахме предвид една голяма част – 80 млн., за онкоболните, защото ако не се увеличат парите по Наредба № 34, то няма как да се покриват нуждите на тези хора, и 30 млн. за покриване на ангажимента към чл. 37, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, където се казва, че държавата поема разликата в потребителската такса от 1,00 лв. до това, което е необходимо, тъй като никъде аз поне не видях в този бюджет и в бюджета на Здравната каса този разход, а този член стои в Закона за здравното осигуряване, стои и в новия законопроект за изменението му и смятам, че е необходимо да се покрият тези законово обосновани разходи. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, предложението, което сме направили с колеги от Синята коалиция, вече е в съответствие и с промяната, която приехме в чл. 1 – за увеличение на приходната част със 70 млн. лева. Нашето предложение е в чл. 6, ал. 1 на ред десети – „Министерство на здравеопазването”, колона трета – „Разходи”, числото „634 094,6” да се замени със „704 094,6”. Идеята на предложението ни е свързана със ситуацията, в която се намира страната и средствата, които се осигуряват за лечение на онкоболните и хемодиализите в страната. При положение, че при предното правителство бяха осигурени средства за лечение само на 28% от пациентите, които са с онкологични заболявания, тоест едва един от четирима от хората с онкологични заболявания имаше достъп до лечение. Предложението ни е свързано с така поне показаната обща воля на това мнозинство да направи първа решителна стъпка към осигуряване на по-добър достъп за пациентите с онкологични заболявания до качествена медицинска помощ. Идеята е 60 милиона от тези средства да бъдат осигурени за лечение на онкоболните за химиотерапия, за лъчетерапия и останалите 10 млн. лв. да бъдат осигурени за подмяна на хемодиализната апаратура в страната, тъй като тя е в състояние, непозволяващо наистина качествено лечение. Надявайки се нашето предложение да бъде прието, би следвало тази промяна да бъде отразена и в последната графа – „Всичко по таблицата”, където сумата съответно да нарасне със 70 милиона, както и в Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3 в Раздел VІІІ по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2010 г., в графа втора – „Политика в областта на диагностиката и лечението”, сумата от 388 269,6 да се замени с 458 269,6. Това е реалното увеличение на средствата в Министерството на здравеопазването със 70 млн. лв., за да осигурим наистина началото на по-качествена и достъпна медицинска помощ за хората с онкологични заболявания, както и за пациентите, които се нуждаят от хемодиализно лечение, за да можем да гарантираме евентуалната тяхна бъдеща трансплантация, поне от медицинска гледна точка като готовност и възможност за извършване на такава. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колега Шарков, дами и господа! Аз няма да правя реплика, искам да внеса само едно уточнение, защото в последно време се разпространяват едни приказки, които нямат много общо с действителността. Първо, всички онкоболни получават лечение в България. Всички! Двеста и шестдесет или 270 хиляди. Само обаче една част от тях – 30% са на химиотерапия. Така ли е, господин Шарков? Това не означава, че една трета от онкоболните получават лечение. Нека да сме точни в данните. Аз също ще подкрепя това предложение, което практически и ние правим, защото всичко е пари. С тези 70 млн. лв., които предлагате, добре, няма всички онкоболни да получат химиотерапия, но все пак ще има някакъв сериозен ръст. Нека бъдем точни в изказванията. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми д-р Желев, всъщност Вашата реплика беше, че подкрепяте, за което се радвам. Тези данни обаче, които аз казвам, не ги измислям. Всъщност 2009 г. във Ваше интервю Вие казвате, че един от четири онкоболни има достъп до медицинска помощ. Не знам кое сте имали предвид тогава. Това е, което съм видял в интервюто. Всеизвестен факт е, че между 27 и 28% от онкоболните имат достъп до качествено медицинско лечение. Благодаря ви.

Благодаря, господин председател. Уважаеми господин вицепремиер, господин министър, колеги! Давам си сметка, че след като не беше приета корекцията, която предлагахме за увеличаване на приходната част, много трудно можем да обосновем необходимостта от разходи в разходната част на бюджета. Така или иначе аз съм направила предложения, в които съм дълбоко убедена, че трябва да ги направим. На първо място, това са предложения, свързани с увеличаване със 178 млн. лв. средствата за Министерството на труда и социалната политика. Ще кажа в коя област. На първо място, определено трябва да бъдат трансферирани средства към активните политики на пазара на труда. Всички ние говорим, че идващата година ще има по-висока безработица. Успоредно с това разбираме, че няма да има ограничение за плащане на социални помощи и всъщност ще се получи така, че парите, които бяха за активни политики на пазара на труда, вместо общините и работодателите да ги дадат на хора, които да се трудят и да получават тези средства, ние ще трябва да ги даваме под форма на социални помощи. Струва ми се, че много по-добрият вариант е да бъдат в Националния план за действие по заетостта 85 млн. лв., които да дадат шанс на може би над 20-23 хиляди души, които да работят по активните политики на пазара на труда. На второ място – хората с увреждания. Тук смятам, че ще трябва да се направи някаква корекция, господин вицепремиер, още повече че намерението на управляващото мнозинство беше да се сложи доходен критерий за получаване на интеграционните добавки на хората с увреждане. Сега разбирам, че след вчерашната среща институциите имат някаква договореност и може би доходен критерий не трябва да има. Аз мисля, че не трябва да има доходен критерий за хората с увреждане. Защото, разсъждавайки логически, трябва да мислим, че всъщност правите една добра крачка към пенсионерите на 75-годишна възраст и на тях се дават определени суми, диференцирано съобразно размера на пенсията, но не съобразно доходен критерий. В същото време на хората с увреждане слагаме доходен критерий. Аз мисля, че това не е нормално и не би трябвало да бъде. Както и едно предложение за децата с увреждания. Вие вече се сблъсквате с проблема за деинституционализацията и за необходимостта колкото се може повече деца с увреждане да живеят в домашна среда. Издръжката на едно дете в институция, което е с увреждане, струва на държавата около 600 лв. Когато то е у дома, ние решихме да получава двойни детски добавки, тоест 70 лв., плюс 70% от минималната работна заплата, което досега беше 168 лв. Нашето предложение е да бъде 90% от минималната работна заплата и по този начин ние да дадем повече възможности на повече семейства да гледат своите деца с увреждане в домашна среда. Това са тези предложения по чл. 6, които правим заедно с моя колега Драгомир Стойнев. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Взимам думата с илюзията, че колегите от мнозинството ще подкрепят предложението, което съм направила. То е свързано с увеличение на разходите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с 15 млн. лв., в това число 13 млн. лв. по Програма 8 – „Привличане и насърчаване на инвестициите”, и 2 млн. лв. по Програма 2 – „Насърчаване на предприемачеството и иновациите”. Уважаеми колеги, мисля че всички можем да се обединим около факта, че ключов фактор за постигане на приоритетите на икономически растеж и повишаване конкурентоспособността на българската икономика в условията на глобална икономическа криза и на засилваща се конкуренция в привличането на чуждестранните инвестиции е провеждането на активна инвестиционна политика. Именно такава активна инвестиционна политика провеждаше правителството на Сергей Станишев, създавайки благоприятна среда за привличане на преки чуждестранни инвестиции, изразяваща се в макроикономическа и финансова стабилност; благоприятна бизнес среда; намаляване на данъците и по-точно намаляване на корпоративния данък печалба от 15 на 10%; нулев процент над корпоративния данък в регионите, в които безработицата е по-висока от средната за страната; намаляване на данъчната осигурителна тежест с 11,4%. Още нещо, активни промени в Закона за насърчаване на инвестициите, насочен преди всичко към разширяване и увеличаване на насърчителните мерки, и не на последно място, заделяше необходимите средства в бюджетите през последните четири години за две от насърчителните мерки по Закона за насърчаване на инвестициите, а именно мярката за финансово подпомагане на изграждането на елементи на техническата инфраструктура, общинска и публична собственост и подпомагане на обучението на работниците и служителите за придобиване на професионална квалификация. Казвам всичко това неслучайно, тъй като видях, че в Програмата за управление на правителството насърчаването на инвестициите също е приоритет. Какво виждам в предложения проект за бюджет? За 2010 г. са предвидени само 7 милиона за насърчаване на инвестициите. Уважаеми колеги, с тези 7 милиона през следващата година ще бъдат подкрепени само три проекта и нито един проект от сертифицираните през тази година. Колеги, имайте предвид, че чуждестранните инвеститори през последната година намаляват. През тази година са сертифицирани само 13 проекта и предложените инвестиции за тези 13 проекта са 1 млрд. 700 млн. лв. Как ще стимулираме и как ще подпомогнем тези инвеститори и тези проекти, които са насочени изключително в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и преработваща промишленост? Аз предлагам да увеличим средствата за насърчаване на инвестициите с още 13 милиона – те да бъдат 20 милиона, точно толкова, колкото са и през тази година. Два милиона в другата програма за насърчаване на предприемачеството и иновациите. Тук трябва да кажа, че много добри проекти се осъществяват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и те заслужават ние да ги подкрепим. Няма да се спирам подробно на тези проекти, но те са свързани преди всичко с обучение в предприемачеството във висшите учебни заведения, в средните учебни заведения, ваучерната схема – един много добър проект – нарича се „Техностарт”, който е свързан с подпомагане иновативността и желанието на младите хора, на студентите да правят собствен бизнес. Надявам се наистина да подкрепим нещо, което ще бъде полезно не само за икономиката, не само за чуждестранните инвеститори, а за конкурентоспособността на българската икономика. Благодаря ви, колеги.

Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ. Уважаеми господа министри, колеги! Изказването ми е по предложението на народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова с входящ № 954-04-78, с което се иска да се намалят субсидиите за Българската академия на науките с още 10 милиона. Като председател на Комисията по образование и наука ви призовавам, колеги от всички парламентарни групи, да не подкрепим това предложение. Ще си позволя кратка статистика по въпроса. По бюджета за 2009 г. субсидията към Българската академия на науките беше 95 милиона. Тази субсидия се намали м. август т.г. с 11 милиона – стана 84 милиона. Към момента се предлага трето намаление на тази субсидия на 74 милиона. Съотнесени двете цифри 95 милиона към 74 милиона тези 21 милиона представляват повече от 24-25% от бюджета на БАН. Една четвърт от бюджета на БАН ние го отрязваме. Българската академия на науките е науката в България към настоящия момент – добра или лоша, това е ситуацията в момента. Между другото за тази ситуация от 30 ноември 2009 г. – понеделник, имаме доклад на Европейската федерация на Академията на науките, в който се дава една оценка, и то добра оценка на Българската академия на науките от нашите европейски партньори в сферата на науките. Точно по времето на тази оценка в понеделник на 30 ноември се гласува в Комисията по бюджет и финанси БАН да бъде отрязана с нови 10 млн. лв. Това ще застраши нормалното функциониране на академията. В писмо, което съм получил със същия текст, който е разпространен към председателя на Народното събрание госпожа Цачева и председателя на Бюджетната комисия – госпожа Стоянова, академик Съботинов ни призовава, че Българската академия на науките ще бъде затруднена да работи, да функционира и в следващите три месеца работещите в академията ще бъдат принудени да излязат в неплатен отпуск. Това го приемам не като ултиматум от БАН, а го приемам като горчивина от научните работници, които работят в тази академия. Пак казвам – добра или лоша, аз също имам критика и бележки към нейната работа. Българската академия на науките работи съгласно Закона за Българската академия на науките и под надзора на министъра на финансите. Така разпорежда чл. 10 от Закона за Българската академия на науките. Министърът на финансите е този представител на държавната власт, който има право да ревизира, да отчита, да изисква отчети, да спира действия, тоест това е държавната власт на Българската академия на науките. Когато казваме, че Българската академия на науките не е реформирана, не е трансформирана, не е ефективна, не е обърната към приложните дейности, това е критика и към Народното събрание, и към министъра на финансите, защото ние сме хората, които 2001 г. сме написали Закона за Българската академия на науките. На следващо място, искам да отбележа само, че Лисабонската стратегия, към която сме се присъединили, ни призовава към икономика на знанието. Аз питам: когато накараме БАН да се самозакрие, защото натам сме тръгнали, каква икономика на знанията ще развиваме и откъде ще дойде знанието в България? Също така нека да отбележа – голяма част от присъстващите в тази зала идват от бизнеса. Едно от правилата в частния бизнес е, че трябва добре да се плаща на служителите, на персонала и да се санкционира, да се глобява, когато този, на който не му плащаш, не си върши работата. В момента се предлага принцип, който е от минали години – едни хора се правят, че плащат на други хора, които се правят че работят. Това Българската академия на науките няма да го позволи. Няма да го позволя и аз, също като председател на комисията апелирам към вас да гласувате против тази поправка. В тази връзка правя и процедурно предложение – разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 да се подложи на отделно гласуване. Това е предложение на Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова да го гласуваме отделно, за да съхраним науката в България и да я реформираме всички заедно. Ако не успеем, нищо не пречи на правителството догодина лятото пак да направи ревизия и да отреже науката, както го направи август месец поради непостигнати добри резултати. Тогава аз ще се изкажа от тази трибуна и ще подкрепя това отрязване на бюджета, но нека сега да дадем възможност 6 месеца Българската академия на науките да работи и да се трансформира и това, което е направил акад. Съботинов – отрицателните бележки, които са в този доклад – той ги е приел и ще съкрати голяма част от институтите, които са към момента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)

Госпожи и господа народни представители, господин министър, господин председател! Благодаря, че получих думата, след като чухме изказването на господин Стоичков. В началото бих искала да подкрепя току-що направеното заявление на председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта в нашето Народно събрание, защото си давам сметка, че проблемът за науката, който твърде сериозно бива коментиран в последно време и твърде публично, свързан с хората, които я правят, с качеството на българската наука, със структурите, чрез които тя се прави, придоби сериозна публичност, макар и с нееднозначни оценки. Мисля, че идеята 10 милиона от бюджета на БАН да бъдат предоставени на Фонд „Земеделие” вероятно има смисъл дотолкова, доколкото Фонд „Земеделие” има своите нужди. Едва ли обаче той би следвало да се формира, да се увеличава и да разширява капацитета си точно за сметка на българската наука. Така че аз мисля, че реформите в БАН могат да бъдат направени, без да бъдат унижавани, обиждани и притискани българските учени. Второто, заради което поисках думата, е свързано с едно предложение, направено от мен и от колегата Ивелин Николов, с което се предлага по политиката на Министерството на образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, свързано с развитието на научния потенциал като база за научно развитие, да бъде предоставена една допълнителна сума в размер на 50 милиона. Казвам това, защото няма спор, колкото и да коментираме състоянието на българската наука днес, колкото коректни и некоректни да бъдат оценките ни за нея, и европейските структури като цяло, и европейските държави в частност припознават в инвестирането в наука точно една сериозна антикризисна мярка. Очевидно ние не правим това, не го коментираме и не го залагаме в бюджета ни за следващата година. Мисля, че не пари по бюджета на БАН, а пари точно по политиката на Министерството на образованието, младежта и науката е нужна. Тези пари ние предлагаме основно да бъдат ползвани като допълнителен ресурс за фонд „Научни изследвания”, които по разчетите на министър Игнатов за 2010 г. биха имали размер на 50-55 милиона, твърде малко в сравнение с парите, предоставени в предишни периоди. Мисля, че с тези 50 милиона фондът би разполагал с един ресурс, близък до заложения през миналата година, който ще даде възможност да бъдат финансирани проекти и идеи на българските учени, в което има особен политически и управленски смисъл. Казвам това с разбирането, че ние по никакъв начин няма да съизмерваме своите предложения и искания за средства, с които да разполага българската наука, свързани с начина, по който това правят другите европейски държави. Ако мога да използвам този пример, на фона на 35-те милиарда евро, които френската държава инвестира в наука, нашите 50 милиона звучат твърде скромно, но според мен изключително наложителни. Надявам се това предложение да бъде подкрепено. Въпрос е на добрата воля и на стратегическото виждане на всички вас. Благодаря.

Господин председател, дами и господа народни представители, господа министри! Струва ми се, че ако по нещо можем да постигнем признато съгласие, дискутирайки проекта за бюджет, то това е в разбирането, че имаме драстично намаляване на разходите за отбрана за 2010 г. Казвам „признато”, защото съм сигурен, че непризнато съгласие по много от предложенията, които сме направили, въпреки че ги отхвърляте, има в залата. И все пак, връщайки се към проекта за бюджет за отбраната, трябва да кажа, че това намаляване на разходите има поне две последици. Първо, това означава едно сериозно намаляване в рамките на половин процент от брутния вътрешен продукт в сравнение с 2009 г. В парично изражение това са 300 милиона. Това е отстъпление от поети от България ангажименти. Второ, средствата, които са предвидени за 2010 г., според мен не позволяват да се изпълнят основни ангажименти и отговорности, които има поети както за Българската армия, така и като цяло за системата на отбраната, не позволява да се реализират онези цели на Въоръжените сили, които са вече договорени. Бързам веднага да кажа, че като представител на опозицията, в случая и на българската левица, нямам особени основания да правя предложение за увеличаване на разходите за отбрана. Сигурен съм, че това решение на мнозинството се посреща с аплодисменти дори в една немалка част от българските граждани. Аз не правя предложение за такова увеличаване в размер на 300 милиона на бюджета за 2010 г. Като член обаче на специализираната парламентарна Комисия по отбрана и външна политика се чувствам отговорен да предупредя за сериозните политически рискове, пред които този бюджет за 2010 г. изправя България по отношение на поетите ангажименти и задължения. Правя предложение, уважаеми дами и господа народни представители, многократно по-скромно – в размер на 30 милиона. Правя това предложение не защото те са 10% от сумата, с която е намален бюджетът за 2010 г. в сравнение с 2009 г., а защото представляват сума от средства, които целево би следвало да бъдат насочени за реализация на социалната програма в рамките на Министерството на отбраната, специално по отношение на социалната програма за кадровите военнослужещи и, разбира се, служителите в системата на Министерството на отбраната и на Българската армия. Няма да правя сравнение с това, което е 2009 г., но ще кажа, че също има много сериозно намаление, което представлява проблем пред задържането на кадровите военнослужещи в системата на Въоръжените сили. Второ, това е сума, която включва разходи, които са необходими за повишаване на бойната подготовка – един изключително сериозен проблем, по който също няма да правя пространна аргументация. Трето, средства, които са необходими за реализация на Програмата за утилизация на боеприпасите с отпаднала необходимост – един риск, който мисля е ясен за всички в тази зала. Тази сума представлява комбинация от различните средства в тези основни три направления. Второто предложение, което съм направил, дами и господа, по този текст на Законопроекта за бюджет, е за увеличаване на субсидията за Висшето военноморско училище. Предложението е за увеличаване на средствата с 1,5 милиона, не особено голяма сума. Искам да кажа, че има поне четири аргумента за това предложение. Първият аргумент е, че това е едно необосновано намаляване на средствата. Това са 25%. То не кореспондира с процентите за другите намаления. Това намаление на средствата обаче не е обвързано с намаляване на задачите, които трябва да реализира Военноморското училище. И трето, ще кажа, че това представлява рискове за програмите, за техниката и за материалната база, които трябва да поддържа Висшето военноморско училище в съответствие с изискванията на Международната морска организация.

Благодаря, господин председател. Колеги отляво, обръщам се към вас. Вие настина ли не сте тук? Господин Найденов, бяхте ли тук, когато министърът на отбраната чете? Доколкото знам, без да съм бил в предишното Народно събрание, Вие сте бил председател на тази комисия и сте допуснали това нещо да се извърши - меко казано, престъпление към армията - да се изхарчат парите. Не знам, Вие не чухте ли какво каза министърът? Сега претендирате да се увеличат някакви разходи и т.н. Вашият популизъм и наглост нямат никаква граница. Съжалявам, че трябва да се изкажа така, но то е така, колеги, това да грабите и да отклонявате пари. (Реплики от КБ. Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие сте отклонили тези пари, станало е с вашето знание. Президентът не знам дали знае, но вие трябва да знаете, нали вие сте били контролиращи тогава. Къде са тези пари? Сега армията е поставена в задънена улица и Вие имате очи да станете тук и да давате акъл. Аз нямам думи.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ние сме в парадоксална ситуация. (Смях.) В парадоксална ситуация, защото в продължение на 8 години непрекъснато намаляваше процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделяше за отбраната. Такива запалени атлантици като мен непрекъснато подозираха правителството в това, че отдалечават България от НАТО. Имах всички основания за тези подозрения. Истината обаче е далеч по-прозаична. Истината е, че отбраната беше управлявана много лошо в тези 8 години. Тя беше управлявана без път, без цели, ако не броим онази джобна цел, която преследваха някои министри. От тази гледна точка аз не искам да споря с господин Найденов, защото приемам неговите аргументи за целите и т.н. Искам да кажа две думи за това, че правителството днес е изправено пред този парадоксален избор. Аз познавам добре министъра на отбраната и знам, че това е един убеден атлантик. В същото време той е изправен пред невъзможността да осъществи тази политика, защото заварва тежко наследство, за което слушахме тази сутрин. Ето затова възразявам срещу опита да се използва бюджета на отбраната в едно тежко време, за да се прави политическа полемика. Ние от Демократи за силна България, които винаги сме защитавали атлантическия курс на България, ще подкрепим с много горчивина тези разходи за отбраната. Аз приканвам всички онези, които мислят за догодишния бюджет, не за тазгодишния, за догодишния бюджет на отбраната, да подкрепят точно тези разходи за отбраната.

Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа, господа министри! Вие от БСП така зорлем се набутвате в този дебат, който във всички случаи ще бъде против вас. Изводите, които ще се направят, са, че вие сте виновни да се стигне до това положение. Толкова е ясно. Вместо да си мълчите и нещата да минат леко, хей така, за да не ви поставяме въпроси. Започнем ли да ви поставяме въпроси, вие трябва да ни дадете отговорите. Защо, господин Найденов, ги няма тези пари? Тези пари щеше да ги има, ако не бяхте буквално потурчили „златни” военни имоти, за които ние в миналото Събрание питахме какви пари се вземат от продажбата им. Тогава стана пословична продажбата на такива имоти, които се превърнаха в МОЛ-ове, в новостроящи се сгради и какво ли не, имоти, които струваха десетки милиони, за които в момента пледирате. Ако тези пари бяха дошли по техните пазарни цени, които си отидоха хей така в небитието - те сублимираха, изчезнаха, парите щеше да ги има. Това е една тема за продадените военни имоти, господин министър на отбраната, която оттук нататък трябва да тръгне и заради която трябва в затвора да влязат доста хора. Аз ще Ви питам по-нататък в парламентарен контрол, ще Ви задавам парламентарни въпроси за едни имоти в Пловдив, десетки декари. Те си знаят, но пловдивската общественост се чуди, защото, общо взето, тези неща в армията и военните имоти са обвити в тайна относно цената, числата, и тогава ще си говорим с вас защо ги няма тези пари и откъде можеха да дойдат за Военното училище във Варна.

Аз си признавам, че не видях особен смисъл за две от репликите. Става дума за Вашата реплика, господин Велчев, и за Вашата реплика, господин Шопов. Освен ако, разбира се, не искате да отбележите участие в днешната дискусия, и то по темата за Министерството на отбраната, защото ако представлява интерес, можете да видите докога съм бил председател на Комисията по отбрана и нямам никакви основания да се срамувам, и смея да кажа, че бяха направени много неща в този период от време. (Реплики от ГЕРБ.) Второ, трябва да подчертая, че много повече внимание заслужава това, което казва господин Агов, защото то засяга същината на проблема, който би следвало да бъде дискутиран. Аз пък ще кажа, че ваше е решението, ваша е отговорността, и, разбира се, от вас трябва да се търсят аргументите за това съкращаване на разходите за отбрана, който процент стига до 1,44% от брутния вътрешен продукт. Разбира се, аз пак казвам, не виждам особени основания в случая като представител на левицата да настоявам за увеличаване на тези разходи, когато имаме драстично съкращаване на разходите за здравеопазване, на разходите за социалната програма в Министерството на труда и социалната политика, на хората с увреждания, когато имаме драстично увеличаване на средствата, предвидени за българското земеделие, образованието и науката. Не, няма да правя предложения за увеличаване на военните разходи, но вие сте длъжни да обясните защо поети ангажименти от страна на България, в това число и по отношение на целите на Въоръжените сили, не могат да бъдат реализирани и ще бъдат прехвърлени за следващи години. Това обаче, което искам да кажа, е, че съм направил предложение да бъдат увеличени приходите с продажбата основно на имоти и имущество с отпаднала необходимост в рамките на Министерството на отбраната. Аз правя предложение за увеличаване на приходите в размер на 30 млн. лв. като ... (Реплики от ГЕРБ.) Да, точно така. Предложение за увеличаване на собствените приходи на Министерството на отбраната и ако вие бяхте прочели, щяхте да разберете за какво става дума. Това са абсолютно изпълними цели, които стоят пред Министерството на отбраната. В рамките на тези 30 милиона собствени приходи допълнително следва да се реализират, ако за това има волята Народното събрание, онези приоритети, които са заложени в трите направления, за които споменах целево. Благодаря ви за вниманието.

Господин председател, уважаеми народни представители! Господин Найденов, Вие отдавна познавате този сектор и знаете историята на проблемите в отбраната в доста големи подробности. Аз искам да Ви благодаря за загрижеността, която проявявате към проблемите на нашия бюджет, но ми се струва, че тя е леко закъсняла. Леко е закъсняла, защото Вие започнахте с това как ще бъде постигнато изпълнението на целите на Въоръжените сили през следващата година. За съжаление искам да Ви информирам, че изпълнението на целите на Въоръжените сили през 2009 г. не е в рамките на това, което, сигурен съм, и Вие бихте искали, сигурен съм, и аз бих искал да видя. За съжаление обаче Народното събрание в предходния си мандат явно не е проявило същата загриженост, каквато сега проявява, за да установи контрол както при формулирането на целите на Въоръжените сили, така и при тяхното изпълнение. Задавам си и въпроса предложенията, които Вие правите, по какъв начин ще решат основните проблеми, които седят пред бюджета на българската отбрана през следващата година, а именно осигуряването на необходимите способности, за да може ефективно системата да осигури националната сигурност на България чрез увеличаване на социалната програма. Прощавайте, но през последните години Министерството на отбраната е превърнато в министерство на социалното подпомагане, а не в министерство на отбраната. Извинявам се за емоционалността тази сутрин, но това, което сутринта обясних – средствата за осигуряване на способности на българските Въоръжени сили, които са били планирани, са били изхарчени именно за така наречените социални дейности, които в крайна сметка не са и били довършени. Прощавайте много, но когато цялата държава свива своите разходи и всеки български гражданин си дава сметка за това, аз не мога да поема отговорността за това да насоча пари там, където те не са ми най-спешно нужни. Най-спешно нужните средства в отбраната са за осигуряване на способностите, подготовката на армията и така нататък. В момента българските Въоръжени сили работят по актуализирания План за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. Съгласно този план за отбраната за 2009 г. трябва да бъде отделен 1,98% от брутен вътрешен продукт, а за 2010 г. – 1,89%. В момента бюджетът, който седи пред вас, намалява този процент на 1,44. При сегашния План за развитие на Въоръжените сили средствата, от които Българската армия се нуждае, за да може да осигури своето не само съществуване, а и развитие, са в рамките на 1,5 млрд. лв. За съжаление това не са възможностите на държавата към днешна дата. Това означава, че оттук нататък ние трябва да предприемем няколко стъпки, които ще започнат през 2010 г. Първата стъпка е ясно да заявим кои са приоритетите, които можем да осигурим. Може би сега именно е моментът да започнем този разговор и да го завършим много бързо, защото приоритетите ще бъдат малко. На първо място, това е осигуряването на декларираните подразделения за силите за отговор на НАТО. Това са силите, които България декларира като част от възможностите на Северноатлантическия алианс да действа, формированията, от които се нуждаем за коалиционните операции, операциите на НАТО, на Европейския съюз и на ООН. Накратко казано, това са нашите мисии и способностите, които декларираме като готови пред НАТО. На второ място, това са декларираните формирования, свързани с изпълнението на целите на Въоръжените сили – отново цели, които – оттук започва, ако мога така да се изразя, леката промяна – ние ще трябва да ревизираме през следващата година. За съжаление процесът, който през последните не една, а осем години се е наложил, е процес на едно в много голяма степен фалшиво планиране както на целите на Въоръжените сили, така и въобще на разходите в системата на отбраната. Именно затова от началото на следващата година Министерството на отбраната ще инициира нов преглед на способностите, от които България се нуждае, откъдето ще последват в рамките не на една, а на няколко години цялостно преосмисляне на това, което ние имаме в рамките на българската отбрана, и това, което смятаме да развиваме. Прощавайте много, България е пълна със стара руска техника, в която се инвестират много пари, в която се харчат изключително много средства, която не осигурява, освен на хартия, способностите, от които ние се нуждаем. Комбинацията от мерки, които Министерството на отбраната ще предложи на правителството и на Народното събрание, ще бъдат в общи линии драконовски. Няма как да избягаме от това. На първо място, ние ще трябва да преформулираме ролите и задачите на Въоръжените сили, които те ще изпълняват в следващия период. Защото тенденцията за намаляване на разходите за отбраната, както беше отбелязано, която не е отсега и няма да свърши със следващата година, изисква от нас много по-ефикасно да разходваме средствата, които имаме, и, разбира се, по-ясно да формулираме приоритети пред управлението. Това ще наложи структурни промени в Министерството на отбраната и в Българската армия, включително и вероятно ребалансиране на системата на Българската армия на друго ниво, не на нивото, на което тя се намира в момента. Това е неизбежно, защото в крайна сметка до този момент винаги се е говорило за реформа в областта на отбраната, която се е свеждала до това колко военнослужещи съкращаваме. Аз съм противник на тезата, че един министър трябва да излезе с изявление от типа, че навсякъде ще отрежем десет, двадесет или еди-колко си процента. Не може да се подхожда по този начин. Разумният и, разбира се, по-бавен подход изисква внимателен преглед - някъде нещата могат да се съкратят в рамките на 10%, другаде – на 30%, зависи от казуса. Прощавайте, но никой не може да ме убеди, че огромната администрация, която в момента администрира Въоръжените сили на България в рамките на министерството и свързаните с него структури, работи ефективно, ефикасно и прозрачно в името на интересите на обществото. На трето място, ще трябва да осмислим много внимателно и съюзните ангажименти, които сме поемали не само по линия на операциите на НАТО, на Европейския съюз и така нататък, а въобще в рамките на международната дейност на България. Казвам това, защото през последните години се е наложила една тенденция всеки да ходи в Брюксел и да обещава какво ли не. Много ангажименти са били поети, които не могат да бъдат изпълнени, които сега трябва да се финансират, които трябва да се издържат. Веднага ви давам пример. По време на срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург-Кел е заявено, че България ще изпрати военнополева болница в Афганистан. Тази военнополева болница е подготвена, тя е сертифицирана. За съжаление нейната издръжка надминава 30 млн. лв. на година, което в момента е невъзможно за държавата да го направи. Не можем да продължаваме да поемаме ангажименти, които не можем да изпълняваме. Разбира се, това ще доведе до преосмисляне на участието ни в част от мисиите зад граница, като искам да уверя Народното събрание, че това ще бъде направено много внимателно и в рамките на законите и решенията, които Събранието е приемало преди. Неизбежно е прекратяване и/или предоговаряне на много от договорите за превъоръжаване. България е наблъскана, ако мога така да се изразя, с мега-проекти, които не винаги могат да бъдат обосновани както икономически, така и от гледна точка на нуждите на националната сигурност. Целият този процес трябва да бъде преосмислен много внимателно, защото неведнъж такъв тип проекти са били източник на съмнения в обществото за корупция и практики, с които настоящото управление със сигурност смята да се раздели. Неизбежен е въпросът и за управлението на излишните имоти, които са в системата на отбраната – имоти, които принадлежат на българския данъкоплатец. Те не са собственост на министерството, а са собственост на държавата и се управляват от министерството от името на държавата. Именно затова ще внесем в Министерския съвет Стратегия за управление на тези имоти и там, където е възможно, ние възнамеряваме със сигурност да се освободим от тях, за да не бъдат тежест на Министерството на отбраната. Вие много добре знаете, господин Найденов, че до този момент над 25 млн. лв. струва в бюджета ние да държим в тези имоти по един или двама уважавани от всички нас пенсионирани граждани на Република България, които фактически да се броят, че ги пазят. Това е неефективно. Това не може да продължи по този начин. Затова в стратегията ще изложим вижданията на министерството как да се случи освобождаването от излишните имоти. Неизбежно е да погледнем и въпроса с приватизацията на голяма част от почивната база, която е в рамките на Министерството на отбраната, или смяната на формата на управление на тази база, която, разбира се, е нужна, за да могат военнослужещите да получат и по-високо качество на живот и услуги, от които те се нуждаят, давайки голяма част от времето си и, не дай си Боже, живота за сигурността на страната ни. Но управлението на тези бази е отново един от най-вкоренените източници на съмнения за корупция в отбраната и трябва да бъдат управлявани на много по-пазарен принцип, така че да се осигури както нужното, но да не се понасят негативите и трудностите от тяхното управление, защото такова управление не е характерно за едно Министерство на отбраната. Прощавайте, но не разбирам социалната политика на Министерството на отбраната то да бъде строителна площадка за детски градини в българската държава. Няма нищо лошо да има детски градини, разбира се, такива трябва да бъдат осигурени, но нека да бъдат поети от българските общини. Има възможности да бъдат направени договори на общините с различни детски градини, така че военнослужещите да получат услугата на място, без министерството да се ангажира с нехарактерна дейност, каквато има до момента. През следващата година в рамките на бюджета, който за съжаление е изключително тежък, изключително свит за нас, ще имаме големи трудности да се справим през следващата година. Убеден съм, че с повече разум и с по-малко своеволни харчения ще успеем да направим това. Надявам се Народното събрание да си даде сметка, че по никакъв начин нито отбраната, нито която и да е друга част от обществото ни може да се различава от общата ситуация в момента. Бюджетните ограничения са факт навсякъде и всички трябва да свием в рамките на възможното, колкото и да е трудно това. Благодаря ви още веднъж.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки че Комисията по бюджет и финанси не е одобрила, отхвърлила е нашето предложение, касаещо администрацията на Президента на републиката, продължаваме да отстояваме това наше становище и да искаме числото 5 232 хил. да бъде заменено с 4 232 хил. или бюджетът на Президента да бъде намален с 1 млн. лв. Дали сме достатъчно много мотиви до момента, ще допълня още към тях. Преди това бих искал да подчертая, че ще бъде много важно дали нашето предложение ще получи подкрепата на Политическа партия ГЕРБ, а също така на Синята коалиция и „Атака”, защото всички сме наясно, че президентът на републиката 8 години заедно с неговата администрация живееше в необясним лукс и разкош. Например екскурзиите, насочени изключително към атрактивни туристически дестинации, мине се към това, че президентът освен бюджета, предвиден за неговата администрация, използва и от бюджетите на НСО, НРС и редица други ведомства, използва и голяма част от бюджета на Българската национална телевизия. Ако направите калкулации за цялото време и съпоставите с рекламните тарифи на БНТ, ще видите, че президентът е изразходвал един голям дял от бюджета на Българската национална телевизия. Преди време беше превърнал Българската национална телевизия в своя собствена трибуна за сметка на българските данъкоплатци. Беше на път да открие почти седмични брифинги, предавани пряко по Българската национална телевизия. Спомням си един от последните брифинги, превърнат в тип предаване на Уго Чавес „Ало, президента”. Цялата нация беше принудена да слуша фантасмагориите на Първанов по отношение политическата и партийната система и най-вече дали трябва да има мажоритарни избори. Видяхме в резултат на тези огромни разходи какво се постигна и какво се случи. Ние считаме, че този 1 млн. лв. трябва да бъдат предоставени на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. И без това президентът пледираше, че правителството на ГЕРБ трябва да лови престъпниците, да се занимава с организираната престъпност - ето, от това по-добро занимание няма. Ще дадем възможност на комисията „Кушлев” наистина да си свърши работата. Имам предвид, че има консенсус да бъдат увеличени правомощията на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. По този начин ще възтържествува една справедливост. Няма по-голям лукс в нито една администрация, съпоставим с този на президента на републиката. Ако видите колко автомобила ползва тази администрация, колко са командировъчните разходи на президента, особено през тези 8 години, тъй като той правеше каквото си иска по отношение на делегираните му ресурси. На практика 8 години той беше архитект и конструктор на двете правителства, доминирани от Движението за права и свободи, което всъщност го избра за президент. Ще бъде много добър знак, ако новото конституционно мнозинство отнеме част от тези пари, които са за ненужен лукс, и ги предостави на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за да си свърши работата. Благодаря ви.

Госпожо председател, колеги! Колега Янев, възмутен съм от езика, който държите по адрес на държавния глава. Не мога да приема такива приказки от трибуната на Народното събрание: „фантасмагориите на Първанов” и т.н. Първанов е избран с гласовете на над 2 млн. български избиратели, не е избран от парламента. Трябва първо да уважаваме избора на българските граждани и да се отнасяме с уважение към държавния глава. Днес може да е Първанов, утре – друг, преди това беше Стоянов и т.н. От трибуната на Народното събрание не може да се говори непочтително за българския държавен глава! Изказвам искрено възмущение за езика, използван от колегата по адрес на българския президент, независимо как се казва той. Не може да се обезличава ролята и мястото на държавния глава в тази република. Едва ли не, дайте от тези 5 млн. да му оставим 500 хил. и да ги дадем на комисията на Кушлев или на господин Янев, да увеличим персонала й, да има бюджет на отделен ред в Народното събрание, защото едва ли не според неговата теза комисията „Кушлев” трябва да се превърне във втора прокуратура, вероятно и тази постоянна комисия, която гласувахме тук, в Народното събрание. Много Ви моля, госпожо председател, не позволявайте повече от тази трибуна, независимо от коя страна на залата, да се говори непочтително по адрес на българския държавен глава или по адрес на други персони, представляващи българската държава. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изглежда на някои хора от лявата част на залата още им кънти залпът на „Аврора” в главата, но това е само техен проблем. (Шум и смях от ГЕРБ.) Говоря съвсем сериозно и изтъкнах съвсем рационални аргументи. Единственото значимо през този период, което си спомням да е направил Първанов, беше да помилва Цветелин Кънчев, това е най-значимото постижение. (Шум и смях от мнозинството.) Да се говори по такъв начин, че едва ли не обиждаме президентската институция - няма такова нещо. Говорим за персоната Георги Първанов. Той освен всичко друго беше доказано, че има принадлежност и има псевдоним „Гоце”, който целият български народ знае. Не мога да разбера как има такива хора като вас, които стават адвокати на въпросния Гоце?! Няма да се впускам в подробности. Искам да направя едно рационално предложение, а именно в чл. 6, ал. 1 да остане само 4.1, т. 1, а останалите точки по този член ги оттегляме, за да улесним колегите. Остава точката, свързана само и единствено с намаляване с 1 млн. лв. на парите, предвидени за администрацията на президента. Благодаря ви. (Ръкопляскания от РЗС.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изказвам се по отношение начина на водене на заседанието. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Малко възпитание и малко ред в залата може ли да въведете? Аз не направих реплика на господин Янев, защото той няма да разбере каквото и да му кажа. Обръщам се към Вас – избрана сте за председател на българския парламент, водете така заседанието, че в българския парламент да не се обижда президентът на Републиката. (Оживление.)

В края на заседанието искам лично обяснение.

Част от бившите комунисти и сегашни социалисти им посиняха гърдите да се тупат години наред, че са правоверни и ортодоксални служители на Държавна сигурност, а сега се обиждат от истини, които са разкрити по съответния легитимен път. И идват тук да правят инсинуации, които са свързани едва ли не с уронване престижа на институцията. Няма подобно нещо. Президентската институция не може да се свързва с едно лице. В България са били избирани много президенти и всеки е отговарял за собствените си действия. Така че да не се опитвате нито вие от БСП, нито от ДПС да правите чадър над Първанов, защото сме парламентарна република и рано или късно истината ще излезе на бял свят. Благодаря ви.

И сега ли няма да му направите забележка?

Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Направи ми впечатление, че вдясно от мен на трибуната има само един вицепремиер и за моя радост тук беше и министърът на отбраната, което показва, че той е загрижен за състоянието и бъдещето през 2010 г. Неслучайно той остана тук, защото драстичното намаляване с 30% на разходите за 2010 г. поставят в доста деликатно, трудно състояние изпълнението на задачите и мисиите, които стоят пред Българската армия. Искам да подкрепя колегата Найденов, който предложи да се търсят възможности, за да се увеличат приходите и оттам разходите в Българската армия. Защото, повярвайте ми, четири години бях в Министерство на отбраната и наистина армията има нужда от средства. Българската армия се модернизира в последните години. Тя преминава от едно състояние в друго, изпълнява много отговорни мисии в страната и в чужбина, изпълнява наши коалиционни такива и ги изпълнява достойно. И аз се притеснявам от възможността, която има министърът на отбраната с този бюджет, за да поддържа боеспособността и възможностите на нашата армия. Казвам го отговорно, не като седящ отляво в тази зала, а като човек, който е видял отблизо това, от което армията има нужда и това, което трябва да се направи. Не забравяйте, уважаеми дами и господа народни представители, че няколко хиляди български военнослужещи ротират мисии зад граница и ние, народните представители, ръководството на Министерството на отбраната са отговорни за тези хора. Те, за да отидат в чужбина, трябва да са добре подготвени и екипирани. Бюджетът, за съжаление, не предвижда достатъчно средства нито за бойна подготовка, нито за окомплектовка на нашите мисии в чужбина. Казвам ви това, за да ви накарам да разберете отговорността, която стои пред нас и да потърсим възможности, тъй като вече мина обсъждането на приходите от преразпределение на допълнителни средства през 2010 г. Трябва да се помогне на армията, армията има нужда от това. Армията има нужда и от социални помощи, разбира се, защото доскоро беше много трудно да се намерят военнослужещи, които да работят, да изпълняват своя дълг в Българската армия, която е 100 процента професионална армия. А със заплатите, които доскоро имаше и без тези социални придобивки, отново в Българската армия ще има текучество. За да е силна една армия, тя трябва да е сигурна за своето материално благосъстояние, за да може тя отговорно да изпълнява своите ангажименти и задължения. Искам да ви кажа последно още нещо, трябва да го знаят особено тези, които като мен досега не са били в парламента. За съжаление в Българската армия има събрани десетилетия неупотребявани вече бойни припаси, които са останали на съхранение в Българската армия, които трябва да бъдат утилизирани и държавата е задължена да намери средства за това. Защото, уважаеми колеги, това е една огромна опасност за няколко десетки селища, около които се намират складовете, в които се съхраняват бойните припаси, които не са нужни на Българската армия. За тях са нужни средства, за да започне регулярно утилизиране, а не армията да плаща заплати само за охрана на тези средства, без те да се унищожават. Това е важна задача. Не забравяйте, че като пропуснем една година, и следващата година след това не можем да наваксаме. А вече над 35 хил. тона боеприпаси са с изтекла годност, стоят и чакат тяхната утилизация. И най-после – 7 млн. лв. за капиталови разходи в Министерството на отбраната. Повярвайте ми, в отбраната има толкова стара техника, която не може да не се поддържа. Ще оставим армията без каквато и да е техника, а това е недопустимо, макар че в близко бъдеще не се вижда да има военни действия в България. И може би това успокоява хората, но така или иначе Българската армия трябва да е и добре подготвена, и добре нахранена, и да има с какво да работи. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, малко съм разноглед от това, което говори господин Найденов, след това – господин Панчев. Единият каза, че голяма част от народа се радва, че намаляваме парите за армията, другият каза, че народът страда заради това, че намаляваме парите за армията. Сигурно едно от двете е вярно или някъде по средата. Истината е, че ние най-много не искаме армията да бъде обезсилена, но такива са възможностите в момента. За какво става въпрос? Нашите войници на мисиите в чужбина няма да пострадат. Единственото е, че няма да бъдат превъоръжени с необходимото, за да бъдат в максимална степен боеготови. Истината е и друга, че добрите армии в света ползват бюджета си в съотношение 40-30-30. Тоест 40% за личен състав, 30% за бойна готовност, 30% за превъоръжаване. Нашият бюджет в момента е 80-20-0. Страшно е това, но това са ни възможностите в момента. Няма откъде да вземем други пари. Няма да обяснявам в една реплика от 2 минути какво означава балансиран бюджет. Ние обаче няма да лишим армията от нейните способности да си изпълни мисиите в чужбина. Господин Найденов предложи да разпродадем имотите на безценица в момент, когато няма пазар за тях. Това са имоти в центровете на градовете – атрактивни имоти, които ние няма да допуснем да бъдат употребени по този лош начин, защото те ще трябват на тази държава и по-нататък. Това, което не бива да се направи, е да заблудим хората, че българският парламент не се грижи за своята армия. По-нататък, когато гласуваме приложенията, ние предлагаме едно вътрешно прехвърляне на пари от общите разходи за армията към издръжка на мисиите в чужбина. Това е нашата грижа за тях. Това можем в момента да направим и това ще направим. В комисията обсъждахме тези неща - господин Найденов и господин Панчев знаят много добре. Това, което сега се предлага по всички политики, включително в политиката за отбрана, се чува на микрофона. Ние няма да допуснем заради един микрофон и една камера да изпадаме в такъв дълбок популизъм, че да обясняваме как и защо армията щяла да остане в намалена бойна готовност. Това няма да се случи.

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Панчев, сега искам да се изкажа и като човек, който е отраснал по летища и по полигони. Много ме боли това, че армията е в много тежко състояние, но не разбирам, пак повтарям, Вашите изказвания тук. Да Ви върна малко по-назад. Да не говорим за това, което министърът каза за бюджета за тази година. Не знам защо отбягвате тази тема. Честно казано, снощи научих за тези трансформации на капитали и това, че за второ полугодие всичките пари на армията са били прехвърлени на друго място. Даже не е ясно, доколкото разбрахме от министъра, къде са отишли тези пари. Мисля, че Вие станахте да се изказвате (след като сте заявили, че няма да се изказвате), защото министърът си отиде.

Човекът каза, че е загрижен и че той няма да позволи това, с което вие искате да плашите хората в момента. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) От тази трибуна казахте, че положението е бедствено, че има опасно оръжие и т.н. Естествено, но нашето правителство и този министър няма да позволят това нещо. Защо не зададохте въпроса: какво стана с „Воинтех”? Това предприятие, което бившият министър беше ръководил и след като стана министър или по време, когато той пое „Воинтех”, само ще ви кажа, че е имало 120 самолета, които са били продадени за по 2 лв. единият, морски бази, кораби и т.н. Цялата тази база, колеги, ако знаете, е струвала стотици милиони! Тя е била разграбена без никакво обяснение и без никакви приходи! Ако вие смятате, че ние ще се подведем?! Господин Найденов предлага от 70 милиона приходите да станат 100 милиона. Как да станат? С разпродажбата на това, което е градено години! Аз мисля, че позицията не Ви е правилна и искате да ни подведете – да направим същата грешка като вас. Благодаря.

Това не е съществено.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Във връзка с предложението за увеличаване на собствените приходи на Министерството на отбраната коментираме следното: за 2010 г. това, което е заложено като собствени приходи на Министерството на отбраната, е 72 милиона. Това, което е одобрено като собствени приходи за 2009 г., е малко над 53 милиона, което означава, че така или иначе има увеличение в собствените приходи с близо 20 милиона. Заедно с това, за първите десет месеца на тази година отчетът за изпълнението на приходите е малко над 54 милиона. Така че нямаме реално основание да залагаме такъв процент на удвоени собствени приходи на Министерството на отбраната. Още повече, в състоянието на икономическа криза интересът към недвижимите имоти е доста по-слаб. Не виждаме основание в това предложение почти двойно да се увеличат собствените приходи на Министерството на отбраната, защото считаме, че това е нереалистично. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Започвам отзад напред. Прав сте, господин Тодоров, че и тази година се продаваха. Видях в проекта за следващата година заложени 72 милиона. Ако аз подкрепям господин Найденов, то е защото имам малко повече информация. Останаха непродадени 22 обекта, въпреки че имаше осигурени документи от тази година. Знам, че те струват доста пари и това може да донесе повече пари в бюджета. От друга страна, знам, че при възможност министерството да продаде повече то може да използва тези пари – има дадено такова право на министерството, за да реши свои финансови проблеми. Аз се надявам, че продажбите през 2010 г. ще бъдат по-големи въпреки финансовата криза и министерството ще получи допълнително приходи, от които то наистина има нужда. Радвам се, господин Тошев, че сте разбрали необходимостта от пари за мисии и че имате решение как те да бъдат осигурени. Ние имаме ангажимент и към НАТО, и към Европейския съюз, към нашите коалиционни партньори - не бива да се връщаме назад в обещанията си и това, което даваме. Трябва да осигуряваме необходимите средства, за да изпълняваме тези ангажименти. Аз се радвам, че това е така. Що се отнася до господин Велчев, той наистина е човек опитен. Животът му до голяма степен е минал в армията. Уверявам Ви, че аз не знам, господин Велчев. Чух от генерал Анев, че пари от второто полугодие са прехвърлени за разходи в министерството за първото полугодие. Те са министерство, могат да проверят кога, защо и как е станало това, ако наистина е станало. Законът за държавния бюджет е закон за всички нас и трябва да се изпълнява. Аз не съм го променил във всеки случай, да знаете. Не е редно. Доколкото си спомням, парите ни се плащаха всеки месец, за да ги харчим. Ако министър Цонев е успял да осигури някаква друга схема, за да разходва пари, това е въпрос, за който той носи отговорност, разбира се. Относно „Воинтех”, той още преди повече от 7 8 години започна да продава имущество по времето на господин Свинаров. Вие лесно можете да проверите какво е продадено, колко са приходите от това, да видите какво е останало за продажба да се продаде. Двадесет и седем милиона, уважаеми дами и господа, Министерството на отбраната плаща само за охрана на обекти, които са собственост на министерството. Една много крупна сума, четири пъти по висока от капиталовите разходи, които залагаме в Бюджет 2010 г. Ако приемете моето изказване като един коректен анонс за необходимост за помощ в Министерството на отбраната, ще разберете какво съм искал да кажа. Благодаря ви.

Процедурното ми възражение, госпожо председател, е именно по начина на водене на заседанието от Ваша страна. Не го направих веднага след Вашето тълкувание кое е правомерно водене, тъй като не разполагах в момента с текста на правилника, но Ви обръщам внимание именно на този текст, който Вие прочетохте и в който не намерихте основания за порицание на господин Янев, който забранява да се отправят лични нападки срещу когото и да било. Наред с многото недомислици, които господин Янев огласи от тази трибуна, той заяви, че президентът Първанов не вършел работа. Аз Ви задавам въпроса, госпожо председател – Вие вчера посетихте държавния глава и се обърнахте към него с искане за ускорено публикуване на приетите закони за данъците, за да може мнозинството да поправи една груба грешка, която допусна по отношение помощите за младите семейства. Очевидно Вие не споделяте разбирането, че той е безполезен фигурант, а напротив –държавен глава с решаваща роля в живота на страната. Освен това, Вие не счетохте за нужно, а може би и не си спомняте, че в правилника има чл. 133, който гласи, че председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три, народен представител, който оскърбява Народното събрание или държавния глава. Не Президентството, държавния глава. Аз Ви призовавам да се постараете наистина в залата да поддържате едно равнище на отговорно говорене, на сериозно отношение към въпросите, особено когато говорим за държавен бюджет, и да не позволявате на очевидно самозабравили се политикани да злоупотребяват с парламентарната трибуна. (Ръкопляскания от КБ.)

Имате възможност най малко порицание да наложите по чл. 126.

В момента, в който се споменава името ми, имам право на лично обяснение.

Господин Пирински, много Ви моля да не тълкувате думите ми както дяволът Евангелието! Не ме цитирайте по Ваш стил, и без това знаете, че сме имали достатъчно много пререкания в Четиридесетото Народно събрание. Вие, за разлика от госпожа Цачева, прилагахте правилника по Ваше партийно усмотрение. Сега искам да Ви кажа, че точните ми думи бяха: „Най значимото постижение на президента Първанов е помилването на Цветелин Кънчев”. А какви други постижения има е въпрос, по който можем да правим анализи няколко часа. Ако отидем на ловните постижения (шум и реплики), те вече са обект на много сериозна дискусия.

Личното ми обяснение, госпожо Цачева, е, че когато господин Пирински е бил на Вашето място, аз по негов адрес, да речем, съм се обръщал като към господин Зайков и той не се е обиждал от това. (Шум, реплики и смях.)

И съм разяснявал, че тази фамилия Зайкови в моя роден край е свързана с Коминтерна (смях, шум и реплики). Ако трябва да водим такъв тип полемика, тя не е за пленарната зала. Може би е за някое студио. Благодаря ви. (Реплика от народния представител Георги Пирински.)(Смях и ръкопляскания.)

По стандартите на господин Яне. Госпожо председател, както сама се убедихте, Вашето впечатление, че народният представител говори в рамките на правилника, е съвършено фалшиво. Очевидно господин Янев няма способността да се ограничава в параметрите на необходимото, коректното парламентарно поведение. Ясно е, че Вие имате прякото задължение по правилник да се стараете, да го подканяте някак си да влезе в тези норми. Аз не виждам какво можете да направите сега, освен най малкото да го накажете с порицание - ако не, да го отстраните от залата за едно заседание.

Това не е преди 10 ноември! (Смях и ръкопляскания.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Предложенията, които сме направили, касаят Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Това са предложения, съобразени със синдикатите КТ „Подкрепа” (това е текстът, който сте получили на 26 октомври т.г.) и КНСБ. Необходимо е да се чуе техният глас, защото всеки, който не се съобразява със синдикатите, с представителите на работниците, не го чака нищо добро. Казвам това в най-добрия смисъл на думата, ако има кой да чуе, разбира се, при това движение в залата, докато седнат колегите народни представители.

На себе си. В тази връзка сумите, които сме предложили, са абсолютно реалистични и има възможност да бъдат намерени при правилно разместване на разходите, като бъдат завишени разходите в Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването. Каква е презумпцията, от която изхождат синдикатите КТ „Подкрепа” и КНСБ? Първо, бюджетът на Министерството на труда и социалната политика не е еластичен. Това би трябвало да е ясно на всеки български икономист, който се занимава професионално с макроикономика. Става въпрос, че 86% от бюджета на министерството са плащания, установени със закон. Става дума за социално подпомагане и социални услуги, които по размер ще растат през кризисната 2010 г., тъй като ще се увеличи относителният дял на изпадащите в крайна бедност хора, тоест броят на бенефициентите и размерите на целевите помощи рязко ще се повишават. Искам господин вицепремиерът да чуе това, което ще кажа. Уважаеми народни представители, дали вие ще приемете това, не зная, но искам да запомните тези цифри: сумата в колона 3 на т. 9 – за министерството, която сме предложили – 1 057 920 хил. лв., в края на отчетната година вие ще я изпълните – дали заедно с извънбюджетните средства или заедно с бюджетната сметка на министерството, както и сумата в т. 10, колона 3 - на Министерството на здравеопазването, защото същата е ситуацията и в Министерството на здравеопазването. Там бюджетът също не е еластичен. Там има средства за хронично болни хора. Тях не можете да ги намалявате, както са намалени в момента. Пак казвам – числото за Министерството на здравеопазването в т. 10, колона 3, ще бъде 659 094 хил. лв. Абсолютно съм сигурен, че в края на 2010 г., когато отчитате 2011 г., ще видите, че такава ще бъде сумата. Намалението с 14,8% на текущите разходи в Министерството на здравеопазването е нереалистично, както и намалението от 21,16% на субсидиите за болничната помощ. Що се касае до социалните помощи и обезщетенията, които са направени също като анализ от КНСБ и КТ „Подкрепа”, заложените суми в размер на 705 милиона ще достигнат сумата от 1 089 млн. лв. Говоря реално и професионално с тези цифри. Само икономистите ще разберат за какво става въпрос. Не можеш да направиш по-малко разходи за безработните при условие, че и синдикатите, и Българската стопанска камара са единни, че безработицата през кризисната 2010 г. ще бъде между 12,5% и 14%. Заради това ще има повишаване на разходите. И още нещо. В Националния план за заетостта е необяснимо намаляването от 190 млн. лв. на 65 млн. лв.

Да, но една минута от моето време бе изядена, докато ги въдворите да седнат.

Шестдесет процента от активните мерки на пазара на труда ще бъдат намалени с намаляването от 190 млн. лв. на 65 млн. лв. И накрая, странно е защо се завишават разходите за заплати в системата на Министерството на финансите. Много ще ми е интересно, ако господин вицепремиерът ми обясни каква е причината там да се завишат заплатите. Като цяло обаче замразяването на номиналните заплати в България ще се отрази върху реалните доходи на хората. Те ще намалеят, защото като свалим осигурителната тежест от работодателите, реално ние ще натоварим работниците, малките и дребните фирми. Това ли е целта – работниците да отнесат тежестта на кризата?! Не можем да приемем това. Затова са и нашите предложения. Подчертавам, вие може би няма да ги приемете като мнозинство, но в края на 2010 г. и в отчета за 2011 г. това ще бъдат минимум цифрите, които сме казали. Запомнете го!

Искам да се извиня на председателстващия преди малко господин Иванов, че се обърнах към него с думите „госпожо председател”, защото не видях, че сте се сменили. Госпожо председател, благодаря Ви за възможността да се изкажа по чл. 6. Синята коалиция ще подкрепи предложението на народните представители Яне Янев, Чукарски, Великов и Петрова за намаляване на разходите на президента с 1 млн. лв. Ние смятаме, че това е акт, който цели да съхрани авторитета и достойнството на президентската институция. Защото ние държим на това президентската институция да се ползва с уважението на цялата нация, тъй като президентът е президент на цялата нация. Само че, госпожо председател, ние смятаме, че с разкошните разходи, които напоследък си е позволявал Георги Първанов, се е уронвал престижът на президентската институция. Ние например се опитахме да установим като народни представители колко точно е щатният състав на президентската институция. Записани са 172 бройки. Разбирам от оскъдните изявления на Пресцентъра на президента, впрочем една от малкото дейности, която цялата тази администрацията осъществява, че са назначени 159 души. Има обаче хора на граждански договори и това са все политически приятели на българския президент, в случая Георги Първанов. Всичко това ни кара да си задаваме въпроса какво правят тези, да приемем числото 160 души, в президентската институция? Коя е тази дейност, която оправдава толкова голямо количество хора да се движат из президентството и в крайна сметка да няма никакъв резултат, който публично да се усеща, обществото да чувства този резултат? Отгоре на всичко, когато говорим за достойнството на президентската институция, аз ще ви съобщя някои цифри, до които се добрах благодарение на въпрос, който зададох на министъра на транспорта. Ето някои от тези числа. Пътуването по маршрута, обърнете внимание на дестинациите, София – Новосибирск – Бусан –Сеул – Бруней – Дарвин – Камбера – Сидни – Бали - Коломбо-Шарджа - София - този разход струва 484 хил. 759 лв. Това са разходи от Министерството на транспорта. И сега ще ви съобщя няколко доста по-малки числа. За един уикенд на 10 и 11 юли 2009 г. президентът е похарчил за транспорт 3984,49 лв. Това е за един уикенд. Месец по-късно отново за уикенд е похарчил малко по-малко – 3342,47 лева е за един уикенд. Месец по-късно отново за уикенд е похарчил малко по-малко – 3342,47 лв., това вероятно е заради поевтиняването на керосина. След една седмица имаме нов уикенд, пак до Варна, който е струвал на българския данъкоплатец 2588,38 лв. Един билет до Варна икономическа класа, в каквато впрочем пътуват всички народни представители, сега, похвално е, и министрите от правителството, до Варна струва 120 лв. Разбирате, че 20 пъти по-скъпо отиване на лов в никакъв случай не качва престижа на президентската институция. Ето затова ние смятаме, че трябва с такива мерки чрез гласуване в Народното събрание да бъде възпитан към една скромност българският президент, който незнайно как е развил този вкус към лукса, сякаш е раждан в Бъкингам или във Версай. Ето по тази причина аз смятам, че българският президент трябва да разбере, че когато страната е в оскъдица, когато хората изпитват нужда, когато тук говорим за необходимостта, както каза господин Мутафчиев, да се реформира железопътната система така, че да обслужва бедните хора - и това не е популизъм, да се харчат по 2500-3000 лв., за да отидеш на лов до Варна, ми се струва излишен разкош. Има още един въпрос, който аз искам да поставя тук и който не забелязвам в бюджета, вероятно ще получа отговор в един момент от министъра на финансите. Защо Министерството на транспорта абсолютно безконтролно и по заявка на президента трябва да осигурява неговите транспортни разходи? Защо другите ведомства си плащат транспортните разходи, а президентът трябва да ползва привилегията на Министерството на транспорта? Това са въпроси, които напълно оправдават мярката, предложена от колегите Янев и другите от „Ред, законност и справедливост”. Ние ще я подкрепим.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господин министър! Господин Агов, след като направихте това изявление, аз очаквах, че ще предложите да се намали бюджетът на Отряд 28, който за разлика от миналата година тази година е увеличен с 1 млн. лв. Такова предложение Вие не направихте. Напротив, предлагате да бъде намален бюджетът на президентството, а говорите за пътуванията и правото на ползване на Отряд 28. Но бяхте неточен. И може би щяхте да звучите по-убедително, ако бяхте казали какви пътувания се правят съответно от министър-председателя, какви са разходите от президента, от председателя на Народното събрание. Защото тези средства в Отряд 28 са отделени за ръководителите на трите най-важни власти в страната. Не знам дали господин Дянков ще ме опровергае, но той също ползва Отряд 28, за което Министерството на финансите плаща. И вероятно знае колко струва примерно полетът на вертолета от София за срещата с общините до Варна и обратно до София. Говори се включително, господин Дянков, че Вие сте пътували скоро до Рилския манастир с една група гости на Министерството на финансите също с вертолет. И обикновено наистина, когато се случва това нещо, се налага да се движат и ескорти. Така че нека да не изолираме една институция, а да гледаме общо на проблема и ясно и категорично да се каже тогава необходимо ли е или не финансиране на една подобна дейност.

Благодаря, госпожо председател. Разбира се, аз знам за Авиотряд 28. Ще говоря силно, за да ме чувате. Явно умората надделява у вас. РЕПЛИКИ ОТ КБ: И у Вас.

У мен – не. Аз мога да говоря и още по-силно, за да ме чуете и да разберете какво казвам. Ако председателят на Народното събрание мине по маршрута София – Новосибирск –Бусан – Сеул – Бруней – Дарвин – Камбера – Сидни – Бали –Коломбо – Шарджа - София, аз ще й задам същия въпрос. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Имаше ли министри в делегацията?

Само че не съм видял министър-председателя да пътува по този дълъг маршрут, който струва половин милион лева на българските избиратели и където няма никакво постижение. Ако председателят на Народното събрание си позволи този лукс, аз съм сигурен, че Народното събрание ще намери начин да го санкционира. Отгоре на всичко, ще ви кажа, аз си направих труда да попитам министъра на финансите, когато е ползвал този хеликоптер, дали е платил за него от бюджета на Министерството на финансите. И той е платил за него.

Пак е от държавата, това са народни пари! (Шум и реплики в КБ.)

Тоест пътните разходи, господин Мутафчиев, трябва да се включат в бюджета на Президентството, и то в намаления бюджет на президентството, за да не виждаме оттук нататък екзотични пътувания с екзотични ловувания на екзотични животни, които са забранени от международния ред.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Сега ще ви кажа една смешка: един път пътувах с премиера за Париж – официална делегация, откривахме една голяма изложба „Тракийско изкуство”. Тогава нямаше самолет, беше счупен. Бяха наели един чартърен самолет, на който беше нарисуван един грамаден гущер. Ние се движехме не като птиците, а като гущери. Не смятам, че една държава, която уважава себе си, трябва да подценява тези важни, респектиращи все пак и народа ни, и хората около нас. Едва ли това е най-важното в случая. Пожелавам и на днешното правителство, и на бъдещите президенти наистина да се чувстват като достойни държавници на една достойна държава. Скъпи колеги, мислех да не взимам отношение, разбирайки все пак, че всички материи са много важни. Сами се досещате, че моите предложения са свързани с бюджета на Министерството на културата. Само ще припомня, че бюджетът за 2010 г. е определен на 102 млн. 540 хил. лв., от които 17 млн. 700 хил. лв. трябва да бъдат изработени като приходна част от ведомствата, подчинени на самото министерство. Това са нашите второстепенни разпоредители – театри, опери и т.н. Практически държавата е отпуснала 84 млн. лв. за ведомството, в сферата на което работят 7300 човека. Смея да твърдя, че тази сума е крайно недостатъчна, защото с тази ниска рамка дори и ведомствата, които имат възможност да изкарат повече печалба, не биха могли да реализират своята дейност. Добре ви е известно, че трудно ще отидете да гледате втори или трети път спектакъл или опера, която сте гледали. Когато няма средства за дейност, няма да стигнат средствата и за попълване на тази рамка на бюджета от 17 млн. 700 хил. лв., при тази общо взето финансова стагнация, макар че смея да твърдя, че на територията на София, наблюдавайки Народния театър, приходната част е много добра, въпреки кризата, за която толкова много говорим. Все пак това, което ми прави впечатление, е, че в тези 102 млн. лв. трудно се откриват средства, които са необходими по Закона за киноиндустрията на българското кино. Действително в т. 14, 15 и 16 от Закона за филмовата индустрия е оповестено, че параметрите на субсидията не може да бъдат по-малки от сумата на средностатистическите бюджети от предходните години, съответно: 7 игрални филма, 14 пълнометражни и документални филми и 160 минутни анимации. Няма да изреждам кое колко струва, но това прави 17 млн. 607 хил. лв. Това, което бих искал да кажа, е, че със заниженото, както поне беше оповестено тук, 50-процентно намаление на тая субсидия, освен невъзможността да се реализират тези филми, които са длъжни да се реализират и по закона, се вземат предвид и задължителните ангажименти към международните организации и фондове в областта на филмовото изкуство, без което нашата филмова индустрия ще загуби и преференциите си. Това също е свързано със средства. От тази гледна точка тази субсидия е много важна. Аз наистина разбирам финансовите проблеми. Няма да коментирам другите две предложения, които също са важни, свързани с доизграждане на паметници на културата, каквито са Александровската гробница, гробницата в Старосел и довършването на „Трапезица” – едно уникално българско богатство, което има необходимост от капиталови средства, тъй като капиталовите средства за 2009 г. са 5 млн. 810 хил. лв., които не мога да си представя за кое по-напред ще стигнат. Все пак ми се струва, че е много важно и не бива да се допусне пренебрегване на разпоредбите, определени в Закона за филмовата индустрия, защото така ние създаваме прецедент и обезсмисляме законотворческите усилия на Народното събрание. Бих споделил, ако имам време, и това, което е предложено от колегата Курумбашев по отношение на Българската национална телевизия. Предложението е да бъде завишена разходната й част с 9 млн. лв. За какво става въпрос? Първо, без тези средства ще бъде занижено качеството на работата, както и възможността да се поддържат сателитна, регионални програми и въобще за качеството на програмите. В този смисъл, макар че съзнавам, че това трудно може да се реализира, все пак искам да ви уведомя. Уважаеми колеги, току-що разбрах, че господин премиерът се е срещнал в Министерството на културата с министъра Вежди Рашидов и с членове на нашите гилдии и е поел много сериозни ангажименти, чрез които дано да се съберат средствата и дано да се намери законовият начин тези средства да влязат в Министерството на културата от м. юни. Господин Дянков, много Ви моля, не забравяйте това, защото е наистина много важно! Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, взимам думата, за да се изкажа по едно конкретно предложение и за да направя една процедура, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър и заместник министър-председател, колеги, мисля, че се допусна грешка. Грешката е в това, че беше намалена субсидията за Българската академия на науките с 10 млн. лв. В тази тема има няколко вида гласове, уважаеми господин заместник министър-председател. Едната група говори за българските национални ценности и, за съжаление, говорейки за тях, не внимава. Аз не съм от тях. Другата група се опитва да превърне една от най-старите български институции, наистина белег на нашата национална идентичност, в партийно-политически спор. Не съм и от тази група. Аз принадлежа на третата група, където сме малко, може би с господин Стоичков засега сме само двамата, че когато една институция, уважаеми господин министър, поеме ангажимент за реформи, трябва да бъде стимулирана в тази посока. Българската академия на науките заявява не само такава готовност, а предлага конкретен план. Когато има такъв конкретен план, той трябва да бъде финансиран. В заседанието на Комисията по образованието стана дума от председателя на академията акад. Съботинов, че искат да извършат пенсиониране, забавено в годините многократно. Искат да го извършат веднага, което е реформаторски ход откъдето и да го гледаме, защото това е затягане на дисциплината вътре в самата институция и провеждане в крайна сметка на действия, които имат и структурен характер. Те казаха, че за тази цел имат нужда от 3,5 млн. лв., които в общия бюджет за образование и наука – лаская се да смятам, че го познавам – не са голяма сума по простата причина, че като всеки останал бюджетен сектор има своите резерви. Господин заместник министър-председател, убеден съм, че Вие ще намерите решение, защото съм виждал не едно и не две Ваши изявления на човек, който казва, че реформите ще бъдат подкрепяни както от структурен, така и от персонален характер. Мисля, че Вие ще поемете задължение да се поправи тази грешка, защото не вярвам залата вече да я поправи втори път, тъй като тя е допусната един път в предишен текст, който мина на гласуване. Ясно е, че ние няма да подкрепим такъв текст, ако се приеме процедурата, която е предложена от колегите. Най-важното от всичко за мен е, и с това ще завърша първата част на своето изказване, че Министерството на финансите трябва да дава подкрепа за онези институции, които вървят по пътя на реформата. Трябва да го дава под строгия консервативен контрол на вашето министерство. В това съм абсолютно убеден. Не може да бъдат изоставени хората, които тръгват да правят реформи, защото така ще се даде лош пример на останалите институции, които много лесно и бързо ще се откажат. Така или иначе подобен тип промени винаги срещат съпротива вътре в самите институции. Уважаема госпожо председател, имам едно процедурно предложение към Вас. Понеже тук в последния час и нещо се говори за престижа на институциите в България, в частност на една – тази на българския държавен глава, ще отнема 30 секунди на залата, така че трябва да се пази престижа и на институцията Народно събрание. Народното събрание да заседава по въпросите на държавния бюджет на 2 декември през нощта е много лош възглед за българския парламент. Имаше такива парламенти, заседаваха до 5,30 ч. сутринта. Мисля, че са останали в ХХ век, защото това се е случвало тогава. В ХХІ век не е имало. Моля Ви да поставите на гласуване краен час на днешното заседание, което да бъде в рамките на разумното. Ако Вие нямате конкретно предложение, ще помогна с едно предложение – например 20,00 ч., но да се смята, че повече от 12-14 часа има ефективна работа в Народното събрание, може да го смятат хора, които наистина не внимават за престижа на българския парламент. Имаше такива в тази зала. Моля колегите от Парламентарната група на ГЕРБ да не наследяват този лош пример от миналия век. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо председател. Под формата на реплика, господин Методиев – в контекста на Вашия основен аргумент за необходимостта от уважение към институциите, и то научните институции, такава каквато е БАН, моята единствена реплика е, че бих предложил да включите в това Ваше разбиране и отношението към Селскостопанската академия. Това е една институция с над 100-годишна история, която има много богата традиция на аграрната наука със световни постижения, както знаете, която в момента е една разгърната система от различни институции и инстанции в цялата страна, с много впечатляващи постижения, които всеки може да види на годишните изложения, които се правят – тази година в Стара Загора. Това, което законопроектът предвижда по-нататък в Преходните разпоредби, е отмяната на един действащ текст в закона за академията, който предвижда, че тя има самостоятелен бюджет и субсидия, определена със закон. Аз се връщам към предложението, което съм внесъл, което съответства на предложението на академията за 10-процентно съкращаване на разходите в сравнение с разходите за тази година. Предложението да бъде записано така, както сега действащият закон предвижда - на отделен ред, като подточка субсидията за академията. Именно като уважение към институцията, като признание за една роля, която е изключително важна, първостепенна за цял един отрасъл – и за икономиката, и за обществото. Призивът ми по-скоро е да подкрепите предложението, което съм направил.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, репликата ми към господин Методиев я използвам като процедура. Не са 3,5 милиона, а са 3 млн. 800 хил. случая на пенсиониране на 500 човека в Българската академия на науките. Това, което иска и акад. Съботинов, казвайки, че проблемът на БАН е не че има много възрастни учени, проблемът на БАН е, че няма млади учени. Ние, орязвайки бюджета на БАН, нямаме вариант да оставим младите учени в България. Те ще заминат в чужбина. За науката в България ще говорим само по време на предизборни обещания, а когато дойде въпрос за цифри и за бюджет, те ще говорят друго. Що се касае за Селскостопанската академия, аз лично ще подкрепя това предложение като напълно навременно и кореспондиращо със Закона за Селскостопанската академия. Недоумявам защо Комисията по бюджет и финанси предлага новият § 68, в който да отпадне записът на отделен ред на бюджета на Селскостопанската академия; ако ще я превръщаме в дирекция на Земеделското министерство – да си го кажем. Ако ще си остане Селскостопанска академия, би следвало, както повелява законът от 2008 г., бюджетът да е записан на отделен ред. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Повод на тази реплика е изказването на господин Методиев. Той се изрази, че има само двама съмишленици – той и колегата ми. Има още съмишленици. Нека наистина, колеги, добре да размислим – науката, това е фундаментът на държавата. Изразявам се като инженер, но нека да не гилотинираме БАН! Нека просто да й помогнем да се реформира. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ и Атака.)

Първо, към последния колега. Не съм заявил претенции, че сме само двамата с господин Стоичков. Казах, че сме от тази категория, която не злоупотребява с темата, а точно подкрепя реформаторските усилия. По отношение на репликата на господин Стоичков за младите учени, ще кажа следното: в моята представа нещата стоят разделени на две. В България има умението от години да се усвояват средства по различните рамкови програми в Европейския съюз в областта на природните науки и там България чрез свои колективи постига успехи. Обикновено ги постига в съучастие със свои колеги от други държави в Европа. Много голяма традиция, това е мое дългогодишно наблюдение, има в сътрудничеството, например, с Федерална република Германия – на колективи, които печелят проекти. Същевременно има една втора група научни изследвания, които са уникални поради една проста причина. Тях никой не може да ги финансира отвън, защото те се занимават с националната история, с националния език. Това не е възможно да бъде покривано през седма рамкова или през някоя друга програма. Това е въпрос на приоритети, за който аз съм съгласен с господин министъра на финансите, който заяви, че не са подредени и българското общество не ги е видяло. Това е част от реформата. Не може да се отнемат средства и да се иска реформа, това го знаят абсолютно всички. И на господин Пирински ще отговоря, че аз не познавам реформаторска амбиция в Селскостопанската академия и затова не мога така пламенно да защитавам, както правя това с Академията на науките. Искам да кажа следното: ако тези хора желаят да извършват реформа и аз успея да видя в каква посока е, както видяхме на заседанието на Комисията по образованието амбицията на Българската академия на науките, естествено, че ще ги подкрепя. Сега не мога, защото не знам за какво става дума изобщо. Наистина в комисията тези хора забравиха като че ли да представят своята амбиция. Виждам, че председателят е информиран и затова така лесно ви подкрепи. Госпожо председател, надявам се, че по отношение на процедурата няма да остане глас в пустиня. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, нека да работим и отсега да не решаваме дали в 20,00 ч. или в 21,00 ч. ще приключим. Естествено, че няма да работим до 01,00 ч. Но нека да видим какво ще свършим и отсега да не решаваме това нещо. Има процедурно предложение за сега, докато гласуваме този бюджет. Ако видим, че времето напредва и стане 21,00 ч., 22,00 ч., тогава ще мислим за друго. Но отсега да фиксираме час, мисля, че не е редно. Благодаря. (Реплики от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Искам да внеса едно уточнение за протокола. Става въпрос за чл. 6, ал. 1. Уточнявам, че не оттегляме т. 4.1 от нашето предложение или т. 1 от таблицата, която гласи следното: „За администрацията на президента цифрата „5 млн. 232 хил.” се заменя с „4 млн. 232 хил.” в разходи и в субсидии от вноски за централния бюджет”. Също не оттеглям т. 4.6 от нашето предложение или т. 23 от таблицата: „За Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, цифрата 5 млн. 310 хил. се заменя с 6 млн. 310 хил. за субсидии в централния бюджет и за разходи”. Всички останали точки ги оттегляме. Благодаря ви за вниманието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! След много обиди, хули и клевети може би е добре да дискутираме текстове като израз на политики. По този текст съм направил три предложения, свързани с реализация на изключително важни политики. Министерството на вътрешните работи е в тежко финансово състояние и се надяваме с помощта на държавата да излезе от това състояние. Това не го казвам аз, това го каза министър Цветанов преди час и половина. Наистина и в момента Министерството на финансите е в тежко състояние. Бюджетът, който се предвижда за догодина, ще направи така, господин Дянков, че това тежко състояние ще се усети един месец по рано. Единствено тази разлика ще бъде. Защото няма средства, с които да се поеме издръжката на министерството. Защото в Министерството на вътрешните работи беше прехвърлена една функция – Министерството на бедствията и авариите, зад която стоят между две и три хиляди души – функция, която преди беше покривана с 72 млн. лв. Това е бюджетът на министерството за тази година. Тази функция догодина не е осигурена. Функция, за която в коригирания бюджет, забележете, на Министерството на вътрешните работи за догодина се предвиждат 30 млн. лв. Уважаеми дами и господа, българските граждани осъзнават реда и сигурността в страната като изключително важен въпрос. Позволявам си да се обърна към тези от вас, защото няма друг парламент, в който да е имало повече хора, свързани с Министерството на вътрешните работи в последните двадесет години. Защото всички вие имате познати, колеги и хора, с които сте работили в Министерството на вътрешните работи и да оцените сериозната нужда на МВР. Наскоро беше изнесена информация, че в условията на криза се развива процес на ръст на престъпността, в същото време финансовата неосигуреност на министерството не го прави по никой начин ефикасно в борбата с престъпността. Хубаво е да има случаи за медиите, но още по-хубаво е полицията да е осигурена и да функционира универсално. Този бюджет, който се предвижда за 2010 г., не дава такава възможност. Аз няма да коментирам въпроса за спряната модернизация. Да, криза е, може да намерите аргументи за това да не осигурите средства за развитие на процеса на модернизацията, но не може да не се осигури дейността на полицията, ежедневната й дейност. Всъщност другото изказване на министъра е, че има реална опасност до няколко месеца ведомството да няма възможност да изпълнява функциите си по охрана на обществения ред. Всичко това в момента е в агенциите. Тези изявления са отскоро. Мисля, че съвсем нормално е когато в Министерството на финансите средствата за работна заплата се увеличават с 19%, господин Дянков, където Вие провеждате съкращения, реформи, което би трябвало да доведе до намаляване на фонд „Работна заплата”, Вие поемате от други структури едва около 330 души - пътни такси и свързаните с административен капацитет служители, а Министерството на вътрешните работи поема три хиляди души. Поема Специална куриерска служба, поема телефон 112, поема бедствия и аварии с бюджет от миналата година 72, редуциран 60, 50, 40, 30 и Министерството на финансите си увеличава бюджета с 30 милиона, Министерството на вътрешните работи – с 25 милиона. И последно. Не е осигурена една изключително важна функция, програма и цел на държавата. На 54 стр. от доклада към приложенията пише, че 2010 г. е годината за реализация на Шенгенския план, само че тези 162 млн. евро са европейски пари, но за да се изпълни планът, трябва да има национално съфинансиране, поне в някакви разумни граници, като в условия на криза. Такива пари няма. Затова съм предложил да не проваляме Шенгенската цел на България. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател! Уважаеми колеги, нашето предложение е в чл. 6, ал. 1 да увеличим приходната част в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за политиката, която Европейската комисия прие като една от четирите приоритетни области в Европейския съюз. В чл. 1 не можах да ви убедя с моите аргументи откъде да вземем тези 50 милиона, с които трябваше да направим първите крачки за въвеждане на мероприятия по енергийна ефективност. Колеги, Европейският съюз в момента предлага на България 42 млн. евро в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за енергоефективни мероприятия и подобряване на инфраструктурата около тези жилищни сгради, общински или държавни сгради. Искам да ви кажа една информация, че в Германия в първите две години за Източна Германия бяха отделени 20 млрд. евро, за да може днес сгради, които стояха като чудовища в Германия, вече да имат един приятен вид, но по-важна е енергийната ефективност. Затова, колеги, искам да ви кажа, че енергийната интензивност на България е най-висока сред 27-те европейски държави. Ако България направи така, че енергийната интензивност при крайните потребители се намали с 2,5 пъти до 2030 г., ще спестим 26 млн. тона нефтен еквивалент енергия от енергийните ресурси годишно. Тоест, крайното потребление на енергия, за което днес България ползва от 42 млн. тона нефтен еквивалент, ще възлезе на 16 млн. тона. Едно сравнение, вносът на енергийните ресурси в страната през 2006-2007 г. е 14 млн. тона нефтен еквивалент. Тук говорим за диверсификация на пътищата, диверсификация на ресурсите, когато всичко друго е в нашите ръце. Уважаеми господин вицепремиер, може би тези 50 млн. лв., които са необходими на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, е по-добре да отделим от онези средства, които събрахме от хазарта, и да ги дадем на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Нека вече да са 70, защото доколкото разбрах, те са точно толкова, защото именно в тази политика, господин вицепремиер, един лев вложен открива работни места, прави се енергийно спестяване и се включваме в антикризисната програма на Европейския съюз, което все още в България го няма. Няма друга програма, друга политика, която да дава толкова предимства на това правителство. Ако ви притеснява това, че Движението за права и свободи ви дава тази идея, това предложение нека то да бъде предложение на цялото Народно събрание, ако искате да бъде лично Ваше или на ГЕРБ. Уважаеми колеги, мога да ви дам много други аргументи, но няма как след като законово сме уредили всичко – Законът за енергийната ефективност от чл. 3 до чл. 11, включително до чл. 19, където предложението на предишния Министерски съвет беше само за обществени сгради, ние приехме, че трябва да се санират и жилищните сгради така, както е по изискването на Европейския съюз, включително в чл. 48 от Закона за устройството на територията, където до 2012 г. България има задължение всички стари сгради да имат технически паспорти. Аз защитавам идеята да не бламирате министъра на икономиката, енергетиката и туризма и да се включите в тази идея, за да може в края на 2010 г., когато той дава отчет по Националния план за действия по енергийна ефективност, да отчете, че 3-те процента, приети от индикативните цели, записани в тази програма, са започнали да бъдат изпълнявани. Благодаря ви, колеги. Дано този път съм бил малко по-убедителен, защото от предишното прегласуване двама ме подкрепиха, сега дано да са над 122. Благодаря ви.

Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, независимо от това, че предложенията на опозицията са отхвърлени като цяло от Комисията по бюджет и финанси, аз съм длъжен да поставя една тема, която няма политически цвят. От 1984 г. в Габрово тече реконструкция и разширяване на Националната Априловска гимназия с музей на образованието. По различни причини финансирането през последните 12 години при четири различни правителства е толкова, колкото да се ремонтира течът на покрива на ремонтиращата се сграда. Искам да напомня от тази трибуна на народните представители от мнозинството и на партия ГЕРБ, че всички обявиха, че това е техният приоритет за Габровска област като отделен ред в Министерството на образованието, младежта и науката. Става въпрос за 1 млн. лв. Съжалявам, че когато гласувахме приходната част, предварително беше обяснено как тези средства могат да бъдат намерени. Отношението към образованието и науката винаги е било мерило за държавническото мислене на всички управляващи. Ако мнозинството продължава с това отношение към образованието и науката, резултатите обикновено са такива, каквито са. Един министър-председател на Република България днес в кулоарите на парламента заявява, че опозицията са простаци. С това отношение към образованието и науката ще доведем и друг път такива министър-председатели тук. Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ, бих желал в началото да Ви направя и аз забележка, че Ви дадох знак да ме включите в списъка на чакащите, а Вие не го направихте, да бъдете по-концентриран и последователен, когато водите заседанието. Уважаеми колеги, излизам пред вас като заместник-председател на Комисията по образованието и науката, за да потвърдя нашето намерение да не подкрепим предложението за орязване бюджета на БАН с 10 млн. лв. Преди това искам да изразя моето съгласие с две констатации на министъра на финансите по отношение на науката в условията на криза. Първо, за това, че наистина БАН се нуждае от сериозна реформа. Второ, че по време на криза наистина не се влагат много средства в наука, защото ефектът от науката има лагов ефект, лагово влияние във времето. Тоест, ако днес вложим пари в науката, ефектът ще се прояви след много години, а в момента е много важно да се решават злободневни проблеми – проблеми на днешния, на утрешния ден, които ни носи кризата. Въпреки това обаче, господин министър, аз смятам, че по-трудният и по-сигурният начин е ние да дадем тези пари на БАН и Вие като министър да осигурите тяхното ефективно използване в процеса на реформирането на тази институция. В противен случай това ще бъде един изключително сериозен фискален натиск, преса върху бъдещото състояние на БАН и по всяка вероятност институцията няма да се реформира, а ще се промени в неблагоприятна посока. Благодаря.

Уважаеми колеги, бих искала да аргументирам предложението на Коалиция за България за предвиждане на средства за съфинансиране на мерките по отношение на присъединяването на България към Шенген. От договорените 400 милиона по план е допустимо намаляване на тези суми дори до 200 милиона. Ние не предлагаме такова нещо, защото сме разумна и конструктивна опозиция. Предлагаме да се осигурят поне 70 милиона, защото има опасност България да не изпълни поетия ангажимент през 2011 г. да се присъедини към Шенген. Това е и ваш приоритет – обявявате го във всички ваши планове и програми, а в същото време не го обезпечавате финансово, което създава опасност дори и да усвоим 162 милиона европейски средства, заради това, че не сме осигурили национално съфинансиране, да се провалят всички тези мерки и България да не изпълни ангажиментите си за присъединяване към Шенген. Благодаря.

Колеги, аз предлагам 15 минути да починем и след това да продължим отново. Можете да се сетите пак нещо да говорите.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Имам процедурно предложение: текстът, предложен от вносителите, да бъде подложен на отделно гласуване съгласно чл. 59, отделно от чл. 6. Въпреки че комисията е подкрепила това предложение, предлагам поради особената важност на повдигнатия и обсъден проблем да се гласува отделно и да се види всеки народен представител как гласува за българската наука. Благодаря ви.

Има предложение от народните представители Пенко Атанасов, Спас Панчев, Димчо Михалевски и Георги Божинов. Комисията не подкрепя предложението.

Моля да гласуваме. Гласували 172 народни представители: за 47, против 124, въздържал се 1. Предложението не е прието.

Има предложение от народния представител Георги Пирински. Комисията не подкрепя предложението.

Госпожо председател, оспорвам резултатите от гласуването в съответствие с чл. 61, ал. 2, тъй като това гласуване е в нарушение на действащия Закон за Селскостопанската академия, по специално на чл. 1, ал. 3, която гласи, че „академията има самостоятелен бюджет към Министерството на земеделието”, и по нататък, че „субсидиите от републиканския бюджет се определят със закон”. По действащото законодателство Народното събрание е длъжно да отрази в т. 16 като подточка разходния таван и субсидията за Селскостопанската академия. Доколкото беше повдигнат въпросът от господин Методиев, бих го помолил за минутка внимание, дали има проявена воля за реформи от академията, председателят на комисията господин Стоичков наистина подкрепи предложението ми, защото е запознат с писмото от академията, което гласи, че: „През 2008 г. са извършени радикални трансформации в организационната структура, в резултат на което числеността на персонала е намалена със 753 щатни бройки” – забележете, господин Методиев – „и съответно редуцирана бюджетна издръжка”. Казва се, че „Имайки предвид изключително сложната ситуация, в която се намира страната, с разбиране и убеденост приемаме редуциране на разходния таван с 10% спрямо 2009 г.”. Уважаема госпожо председател, всичко това според мен еднозначно означава, че Народното събрание следва да гласува следния текст като т. 16а: „Селскостопанската академия, в колона 2 „Приходи” – 13 800 хил. лв.; колона 3 „Разходи” – 40 950 хил. лв. и в колона 5 „Субсидии” – 27 150 хил. лв. Моля да подложите на прегласуване моето предложение, като призовете пленарната зала да спази закона и гласува текст, който и по целесъобразност, и законосъобразно е задължителен.

Да, госпожо председател. Господин Иванов водеше тогава заседанието, тогава направих това уточнение при представянето на своето предложение.

Точно така, да.

Ето го в писмен вид, заповядайте.

Има предложение от народния представител Йордан Бакалов. Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народния представител Анна Янева. Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, което не се подкрепя от комисията.

Предложение на народните представители Евгений Желев и Янаки Стоилов. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Ваньо Шарков, Кирчо Димитров, Мариана Даракчиева и Веселин Методиев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител проф. Стефан Данаилов и Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Рамадан Аталай, Алиосман Имамов и Ариф Агуш. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Ивелин Николов. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Ангел Найденов. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Михаил Миков. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова в неоттеглената част. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Сергей Станишев. Комисията не подкрепя предложението.

Процедура!

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В самото начало на днешното заседание парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” оттегли повече от 30 свои предложения, за да се запази това, за което пое ангажимент пред нас и министърът на финансите господин Дянков, а именно бюджетът на президента да бъде намален с 1 милион. (Ръкопляскания от РЗС.) И аз не мога да разбера защо колегите от ГЕРБ, които бяха добронамерено настроени към това наше предложение, сега в един момент се обърнаха на 180 градуса и гласуваха против нашето предложение, тоест в президентската администрация да продължи да се харчи така, както се е харчило през изминалите осем години. И за всички други институции да има рестрикции, а за президентската институция да няма рестрикции. Така че ви моля, заострям ви вниманието, че става въпрос за президентската институция и за вземането на 1 милион. И ви моля да повторите гласуването. Благодаря ви.

Следва предложение от народния представител Сергей Станишев. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Георги Анастасов и Румен Петков. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Ангел Найденов. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народния представител Михаил Миков. Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова, което комисията подкрепя. Предложение от народните представители Десислава Танева, Менда Стоянова и Лили Боянова, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6, съобразена с гласуваното предложение на Ваньо Шарков, а именно: „Чл. 6. (1) Определя приходите на сума 1 196 412,8 хил. лв., разходите на сума 5 708 355 хил. лв., трансферите (нето) на сума 365 288,7 хил. лв., субсидиите от вноските за централния бюджет на сума 4 978 648,8 хил. лв., бюджетното салдо и финансирането на сума 101 417,9 хил. лв., на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2010 г., както следва:” Таблицата, която е пред вас, с промяна в ред десети: Министерство на здравеопазването, колона 3 „Разходи”. Сумата е 704 094,6 хил. лв. Ред десети: Министерство на здравеопазването, колона 5 „Субсидии от централния бюджет” – 666 894,6 хил. лв. Ред „Всичко”: колона 3 „Разходи” – 5 708 355 хил. лв., и колона 5 „Субсидии от централния бюджет” – 4 978 648,8 хил. лв. „(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките, съгласно приложение № 1 на обща сума 459 228,7 хил. лв. (3) Утвърждава разходите на Министерския съвет, на министерствата, на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" и на Държавната агенция "Национална сигурност" по ал. 1 по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики и по програма "Администрация", съгласно приложение № 2. (4) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1. (5) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 3 по програми в рамките на утвърдените им разходи, съгласно приложение № 2. (6) В 10-дневен срок от обнародването на Постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2010 г. в „Държавен вестник” държавните органи, министерствата и ведомствата публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети по ал. 4 и 5, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (7) Одобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, съгласно приложение № 3”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа министри, колеги! Гласувах „против”, защото...

Ще плачем.

Кърпичка мога да Ви донеса, ако желаете. Гласувах „против”, защото в залата не се стигна до споразумение да се гласуват отделно 10-те милиона за Българската академия на науките. С това ваше гласуване на практика обричате Българската академия на науките да бъде унищожена в рамките на 1 - 2 години. (Шум и реплики.) Въпреки всичко искам да кажа на тези, които не знаят, че 40 експерти от Европейската научна федерация и Федерацията на европейските академии на 30 ноември 2009 г. – мисля, че е много скоро и би трябвало да не сте го забравили, връчиха доклада и оценката на Българската академия на науките. Присъствали са лично министърът на образованието, младежта и науката и министърът на физическото възпитание и спорта. Бил е поканен и господин Дянков, но той не е присъствал на връчването на тази оценка. Знаете ли какво гласи оценката, колеги? Шестдесет и девет от научните институти са над европейско ниво. Само един от посочените институти получава оценка „Д”. Разбирате ли, че без тези 10 милиона, които отнехте от Българската академия на науките, няма да може да функционира нормално нито Националният институт по метеорология и хидрология, нито Институтът по геофизика, нито Институтът по океанология. Недейте да забравяте още нещо, заради което гласувах „против”. Съгласно Лисабонската стратегия в бюджета на всяка една страна – член на Европейския съюз...

Само няколко секунди. В бюджета трябва да има 1% за научни изследвания, а в момента в България са 0,43%.

Благодаря, госпожо председател. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

По чл. 8 е постъпило предложение от народния представител Петър Курумбашев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

По чл. 9 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Приема субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел за 2010 г., съгласно Приложение № 4 на обща сума 10 612, 6 хил. лв. (2) Средствата по т. 27 от Приложение № 4 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в Централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (3) Лицата по ал. 2 могат да кандидатстват за финансиране на общественозначими проекти в областите по чл. 38, ал. 1, т. 1-4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. (4) При преценката на обществената значимост на проектите по ал. 3 се вземат предвид следните критерии: 1. съответствие с областите по ал. 3; 2. ефективност на предлаганите дейности, с оглед на очакваните резултати и въздействието върху целевите групи; 3. устойчивост на резултатите; 4. ефективност на разходите; 5. капацитет на кандидата. (5) Лицата по т. 1-26 от Приложение № 4 не могат да получават средства и по т. 27 от същото приложение”.

Постъпило е предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова за създаване на нов чл. 9а. Комисията не подкрепя предложението.

По чл. 10 са постъпили следните предложения: Предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Захари Георгиев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Йордан Бакалов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ангел Найденов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Емилия Масларова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Ивелин Николов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Горов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Румен Такоров. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Мутафчиев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Атанас Мерджанов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Бойко Великов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Румен Петков и Георги Анастасов. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Дъбов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Михаил Миков. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кирил Добрев. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Яне Янев и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Сергей Станишев. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10. Ще го прочета след дебатите.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, ще защитя своето предложение с две уговорки. Първата е, че ако бях известèн за заседанието на Комисията по бюджет и финанси в понеделник, щях да защитя това предложение там и може би щях да спестя това време днес. Втората е, че ясно съзнавам, че приетите параметри на приходната част не позволяват да се променят параметрите на разходната част. Предложението, което съм направил, включва възможността да се увеличат с 15 млн. лв. капиталовите разходи на община Пловдив за 2010 г. Тези 15 млн. лв. са същите, които Министерският съвет гласува по програмата „Твърди битови отпадъци на София в бали срещу инвестиции в гр. Пловдив”. Вероятно някой може да ми отговори, че обещаното е обещано, но то не е като даденото. Вероятно някой може да ми отговори: „Ще намерим начин да изпълним обещанието си”, но на мен ми се иска да се обърна към вицепремиера Дянков, за да го попитам: господин министър на финансите, дали обещаното и прието с решение на Министерския съвет под т. 23 от 7 октомври т.г. финансиране на инвестиционни обекти в Пловдив срещу твърдите битови отпадъци на София ще се изпълни? Можете да ми кажете, че ще се изпълни от политиките на Министерския съвет, можете да ми кажете, че ще се изпълни при наличие на финансови възможности, но Вие дайте някакъв знак, за да съм спокоен поне аз, а предполагам и още десетина души в тази зала, че обещаното няма да остане само на книга, а ще се изпълни. Благодаря.

Нямам знак. Господин министър, ...

Уважаеми колеги, уважаеми вицепремиери! Аз съм направил предложение по перата, касаещи зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – област Шумен, като съм предложил всички общини в област Шумен да получат онова финансиране, което са имали през миналата бюджетна година. Виждам, че комисията предлага числа, които напълно удовлетворяват моята претенция и се учудвам защо моето предложение не се подкрепя. За да бъда по-кооперативен, аз го оттеглям, защото предложението на комисията е удачно. Искам да взема отношение по ал. 2. Господин министър на финансите, ал. 2 на чл. 10 казва следното: „Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавни субсидии, без да се влошава утвърденото бюджетно салдо”. Господин министър, господин министър (вицепремиерът Симеон Дянков разговаря с вицепремиера Цветан Цветанов), господин вицепремиер (оживление в залата)... Как му е малкото име?

Извинявайте. Защо за общините да не може, а за другите да може? Защо тук спазваме закона, а когато говорим за съдебната система, за пенсиите и за здравното осигуряване, си позволяваме да нарушаваме закона?! Вие сте вносител на този текст и аз Ви питам: защо? И питам: Вие днес ще вземете ли отношение по нещо от дебата - по каквото и да е?! Вие министър на финансите ли сте или кукла?! (Възгласи: „Е-е-е!”от мнозинството.)

Обичам, господин водещ, обичам. Вие цял ден... (Неодобрителни ръкопляскания от мнозинството.) Вие цял ден стоите тук и не отговаряте на нито един въпрос. (Ръкоплясканията продължават.) Аз Ви моля, аз Ви умолявам – отговаряйте на въпросите, които изникват тук. Вие сте човекът от изпълнителната власт, от който ние разчитаме да получаваме отговорите.

Получавате ги от комисията.

Мнението на комисията ми е ясно. Но аз питам изпълнителната власт и затова се обръщам към министъра. Моля Ви, отговаряйте на въпросите.

Благодаря, господин председателстващ. Уважаеми господа министри, колеги! Взимам думата като вносител на предложение за изменение на чл. 10, най-вече в частите, които предизвикаха интерес и бяха в основата на предложенията, направени от Националното сдружение на общините, а именно средствата за зимно поддържане на общинската пътна мрежа и за изграждане и ремонт на същата. От решението на комисията се вижда, че това предложение е прието и то показва отношението на правителството и на мнозинството към проблемите на общините – отношение на разбиране, отношение на подкрепа. Но тъй като днес много пъти се споменават общините, и то общо взето спекулативно, внушават се страх, настроения, някакви фалити, искам с няколко факта да разсея тези съмнения и да успокоя моите колеги кметове, които в момента вероятно ни слушат. Общият предоставен трансфер на общините за 2010 г. ще бъде увеличен с 250 млн. лв. спрямо това, което те ще получат за 2009 г. Общата субсидия за делегираните от държавата дейности ще бъде увеличена с 85 млн. лв. – около 5%. По-важно, трансферите за местни дейности, тъй наречената обща изравнителна субсидия, която се отнася основно за социално слаби, за възрастни хора, ще бъде увеличена с 25 млн. лв. Тук искам да подчертая, че законът дава възможност при структурни промени тя да бъде променена. Това е отразено в § 31, ал. 4. Снегопочистването е увеличено с 2 млн. лв., тоест с 4% и напълно задоволява и отговаря на претенциите на общините. Можем да говорим за намаление на целевите средства за капиталови разходи, но все пак да не забравяме, че около 600 700 млн. лв. са договорени от общините, и то предимно за дребномащабна инфраструктура, тоест за това, за което кметовете обикновено изразходват тези средства. Така че, макар и относително намалени, като цяло общините ще имат достатъчно възможности да реализират своята инвестиционна програма. Ако трябва да има някакво притеснение, то трябва да бъде по отношение на собствените приходи – данъчни и неданъчни. Ако вярваме на оптимизма, който днес цари - особено в опозицията, че следващата година ще бъде много по-добра, че ще имаме допълнителни приходи, не би трябвало да се притесняваме и за това. Имаше изразени притеснения относно съфинансирането от страна на общините при участие и изпълнение на проекти по европейските програми - тези тъй наречени 5%. Разбра се, че те не са за една година, а за целия период, когато се изпълнява даден проект. Освен това съществуват помощни инструменти. Това е фонд ФЛАГ, това са и средствата за капиталови разходи, които общините могат да ползват. Друг въпрос, с който пак се злоупотребява според мен и се нагнетява напрежение, това е какво ще стане с общините, които имат структурен дефицит. Аз смятам, че съвсем правилно Министерството на финансите е решило и комисията е приела - надявам се ние да подкрепим това предложение - да няма повече такова дофинансиране на общини, които не спазват финансовата дисциплина. Това е основната причина за поява на такъв структурен дефицит. И все пак всеки трябва да се простира според чергата си, особено когато кандидатства по разни програми, поема отговорности, възлага поръчки, сключва договори. Аз смятам, че бюджетът за 2010 г. по отношение на общините е един оптимален бюджет, бюджет, който ще осигури спокойствие в общините, спокойна работа, един бюджет, който ще бъде дисциплиниращ за всички нас. Стига вече сме се упражнявали върху общините на тема бюджет. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господа вицепремиери, колеги, господин Татарски! Няма смисъл да има призиви за спиране на този дебат. Той трябва да продължи непрекъснато и в изпълнението на общинските бюджети. И това не е от някаква спортна злоба, а защото има реални проблеми. Цифрите, които Вие цитирате, с огромно уважение към Вас, крият зад себе си много други детайли, които трябва да бъдат казани. Макар и известно увеличение на субсидиите на общините за държавно делегираните дейности, трябва да се каже, че в тези дейности се прехвърлят примерно парите, които идват от досегашната национална програма в Министерството на образованието по отношение на функции в образователната сфера. Така че когато ние казваме тези неща, това не са пари, които отиват директно за местни дейности или за една по-добра доходност, за да могат те да изпълняват своите функции. Ще ви дам примери. Държавните трансфери за 2008 г. са били над 3 млрд., за миналата година планираните държавни трансфери, от които се предоставят 90% тази година, са над 2 млрд. 600 млн. лв. Това, което в момента предлагате вие да се коригира, е 2 млрд. 256 млн. Сравнете цифрите. И още нещо. Фондът ФЛАГ съществува, но ако няма решение за компенсаторния механизъм, който ще коментираме в § 58 в Преходните и заключителните разпоредби, този фонд ще бъде недостъпен за 2/3 от българските общини. Когато ние изолираме 2/3 от българските общини, когато те имат по принцип проблеми от просрочие и други такива наглед дребни детайли, успокоението не е решение. Казвам го съвсем добронамерено. Затова ние трябва да коментираме, защото българските общини могат да се превърнат за всички нас в голям проблем въобще за развитието на държавата ни в следващата година. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Аз най-напред искам да благодаря за това, че моето предложение частично е прието. И това, което комисията предлага – увеличението на парите за зимно почистване и поддръжка на четвъртокласната пътна мрежа, това, което аз предложих за общините в Пловдивска област, изцяло съвпада с текста, който сте предложили в крайния вариант на чл. 10. Така че поне можехте да пишете, че това предложение го приемате частично, а не че е отхвърлено, защото е предложено от опозицията.

Това е в името на коректността, госпожо председател. Аз направих още две предложения и те касаят две общини, които нямат спад в натуралните показатели, което означава, че тяхната субсидия за държавните ангажименти трябва да бъде запазена. Това са Асеновград и община Марица. Там има и увеличение на населението, има увеличение на децата в училищата и в детските градини. Така че аз мисля, че парламентът и Министерството на финансите са длъжници, тъй като тук явно има някаква грешка в сметките, които са правени по формулата за тези две общини. И второто предложение е свързано с екологичните проекти. Предложил съм увеличение от 2 млн. на 3 млн. 500 хил. за строителството на водоемите в община Карлово, на пречиствателната станция. Това е необходимо, за да може да се приключи с този проект още през 2010 г. И средствата за довършване на водоснабдяването на гр. Лъки, тъй като този проблем е много сериозен там. Уважаеми дами и господа, аз се надявам, че ще подкрепите тези мои предложения, най-вече народните представители от Пловдивска област, изхождайки от това, че предложенията са свързани със сериозни проекти, които са неотложни на този етап за Пловдивска област. Миналата година имаше 8 екологични проекта за над 14 млн. лв. за Пловдивска област, сега има само 1 за 2 млн. Затова настоявам - подкрепете ни, за да довършим проекта в Карлово и да довършим водоснабдяването на община Лъки. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Направил съм няколко предложения по чл. 10. Народен представител съм от Софийска област. Може би сте запознати с живота в по-малките общини, ясна ми е технологията на Министерството на финансите за съкращения на общинската администрация. Но има две неща, които искам да ви помоля и колегите ми от областта да подкрепят. Става въпрос за община Копривщица, където се провежда Десетият национален събор за народно творчество. Там са необходими наистина символични средства, за да може да се представим на ниво и хората да отнесат в страните си приятните спомени от България. И второто ми предложение е за две малки общини – Драгоман и Антон, където са необходими средства за рехабилитация на пътната мрежа. Знаете, че Софийска област е най-голямата и с най-дългата пътна мрежа, затова моля финансовия министър за разбиране. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, колеги! Аз имам две предложения по чл. 10 на настоящия бюджет и те са свързани с два обекта, които са в Ловешка община. Единият от двата обекта е започнат, има частично финансиране, това е канализацията на кв. „Продимчец”. Наясно съм, че трудно ще можем да направим някакви корекции при положение, че не беше променен чл. 1 от настоящия бюджет, а именно приходната част. Но представете си варианта, при който кварталът е разкопан и канализацията не може да бъде затворена, всички хора в този квартал газят в калта. Второто ми предложение е по отношение на с. Малиново - изграждането на допълнително водохващане, което да подобри водоснабдяването в селото. Лятно време в това село има постоянни режими. В тази връзка умолявам, като, разбира се, разчитам и на подкрепата на колегите от нашия избирателен район, за тези две предложения, които няма да затруднят кой знае колко държавния бюджет, но ще решат много проблеми на хората от нашия край. Благодаря ви.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, със сигурност можехме да си спестим част от аргументите, които сега звучат по предложенията, направени по чл. 10 на Законопроекта за бюджета за 2010 г., ако имахме възможност да изложим тези аргументи, разбира се, в заседанието на комисията. Мълчанието по предложенията, които са направени по тези текстове, би означавало известна формалност от страна на вносителите на тези предложения и аз в никакъв случай не искам да се нареждам сред онези, които правят формални предложения, за да фигурират в доклада на комисията. Искам обаче, дами и господа народни представители, в това число, разбира се, и на министъра на финансите, да обърна внимание върху следното. От дискусиите по предходни текстове, засягащи трансферите от държавния бюджет към общините, а и от разменените реплики между народните представители Татарски и Михалевски можем да направим заключението, че сред най-силно ощетените са общините. За съжаление, това идва при едно комбинирано въздействие на намаляване на средствата като трансфер от държавния бюджет към общините и същевременно намаляване на собствените приходи на общините. Разбира се, този подход усилва негативния ефект от кризата, който се изпитва на територията на общините и, за съжаление, това се чувства най-силно. Най-силно засегнати са общините, които и без това имат ограничени възможности на собствените приходоизточници – общини, които имат нарастващ дял на неразплатени задължения, и, за съжаление, общини, в които има проявление на трайна тенденция на обезлюдяване. В този смисъл отсъствието на ангажимент на държавата по отношение на инфраструктурни обекти, по отношение на обекти, които имат социално значими функции, каквито са например домове за стари хора, каквито са инфраструктурните обекти от типа на пътища, от типа на инженерни съоръжения или ангажимент на държавата по отношение на изравнителната субсидия за общини, в които синтетичните показатели по отношение на формулата не могат да уловят цялата специфика на тези общини, разбира се, усилва негативните тенденции на териториите на тези общини. Аз, разбира се, не храня илюзия по отношение на предложенията, които съм направил за общините Радомир, Брезник и Ковачевци, но държа да подчертая, и това да се отбележи, че става дума за предложения, които визират тъкмо такива проблеми на територията на трите общини. Силно се надявам, че тогава, когато говорите, господин председателю на Комисията по местно самоуправление и регионална политика, за по-високия дял на общата субсидия или на целевата субсидия, всъщност трябва да имате предвид факта, че чрез решенията, които влагаме в тези средства, можем да създадем и поминък, и съответно по-добър начин и стандарт на живота на хората на територията на тези общини. И тогава, когато отхвърляме тези предложения, да имаме предвид обратното – че задълбочаваме негативните тенденции на територията на тези общини и населени места. Пак казвам, не храня илюзия, че ще подкрепите тези предложения, но държа те да бъдат отбелязани. Благодаря.

Господин Найденов, Вие казахте, че не искате Вашите предложения да прозвучат формално, но самият сте наясно, че не могат да бъдат приети след като няма приходи, няма приходоизточници за тези Ваши предложения. Аз взех думата, за да Ви кажа, че Вие пледирате за тези три общини – община Радомир, община Ковачевци и Брезник, но именно за увеличаване на общата изравнителна субсидия, а много добре знаете, че тая обща изравнителна субсидия се определя по единен критерий. Критерият е заложен именно в Приложение № 5 към настоящия закон за всички общини и не е възможно народните представители за община Х или У да искат по различен начин да бъде определена субсидията за тези общини. Благодаря.

Не.

Уважаема госпожо председател, разбирам, че умората вече е видима в залата. Няма да правя дълго изказване. Искам да кажа само следното: дискусията по тази проблематика за бюджетите на общините засегна един много съществен въпрос – тяхната възможност да реализират програми по различните оперативни програми на Европейския съюз. Тази възможност засяга сърцевината на онова, което се нарича европейско развитие. Бяха отправени различни въпроси към министъра на финансите във връзка именно с тази възможност – от господин Михалевски, от други народни представители. Господин Дянков през цялото време даваше вид, че сякаш слуша, но никаква индикация, че има намерение да вземе думата и да отговаря на зададените му въпроси. Затова се обръщам към Вас, госпожо председател, с настоятелното искане да отправите запитване към господин министъра той смята ли да вземе думата или напротив. Бихте ли го направила?

В зависимост от неговия отговор ще продължа.

Да, госпожо председател, но освен буквата на правилника има добре установена парламентарна практика. Включително и в 40-то Народно събрание аз не съм си позволил нито веднъж, когато от опозицията имаше въпроси към членове на кабинета или към представители на вносителите, да не поканя представител на вносителя да отговори на въпросите. Може да го потвърди седящият от дясната Ви страна господин Иванов. Господин Иванов вместо да постъпи по същия начин, както съм постъпвал и когато той е задавал въпроси, по един недопустим начин се обърна към господин Захари Георгиев да си седнел на мястото. Не се намираме в класна стая. Намираме се в Народното събрание на България. Има ясни текстове какви са правата на министрите и какви са им задълженията. Имат право да присъстват, имат право да се изказват с предимство. Ако имат елементарно чувство за уважение към Народното събрание, ще чувстват моралното задължение да станат и да отговорят на зададените им въпроси. Иначе изводите са два: Първото е, че с поведението си господин министърът демонстрира грубо неуважение към парламента. Второ, че няма отговор на зададените му въпроси. (Ръкопляскания от КБ.)

Аз не твърдя, че има задължение.

Вие можете да ги поканите.

Моята реплика естествено е към господин Пирински. Аз не смятам, че неговият извод, че вицепремиер Дянков демонстрира неуважение към парламента, е пълен. Аз смятам, че той демонстрира неуважение към длъжността, която заема. Господин вицепремиер, господин министър на финансите, припомням Ви, че Вие, както и ние, разбира се, не участвахме в дебатите на първо четене. Ние не участвахме, защото не взехме думата.

Вие не участвахте, защото казахте пет изречения. Благодаря Ви.

Господин Бисеров, може би наистина споделяте това, което аз заявих, че имаме пример на пълно неуважение на парламента. Струва ми се, че пропуснахте да отбележите, че председателката на Народното събрание предпочете да остане във формалните рамки на правилника, изчитайки текстове, които всички добре знаем, и предпочете да не настоява министърът да прояви елементарно разбиране за своята отговорност. След като той има пряката отговорност като вносител да обосновава това, което се внася, предпочете да седи във великолепно пренебрежение към всичко, което се говори в пленарната зала. Това е поведение, което говори, че той наистина не разбира какви са му отговорностите.

Вие така ли ги викахте?

Не ме репликирайте, нямате право по правилник.

Уважаеми колеги, дръжте се сериозно! Обсъждаме бюджета за 2010 г. на второ четене. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Нека всеки, който е направил предложения, да има възможност поне да ги защити. Моето изказване е във връзка с направеното от мен предложение, което касае общините от Кюстендилска област, откъдето съм избрана за народен представител. Както всички български общини, общините в Югозападна България, както вече имах възможност да кажа, са с намалени суми за трансфери от републиканския бюджет, като особено драстично са намалени средствата за капиталови разходи, които включват изграждането на пътна инфраструктура, пътна общинска инфраструктура, включително и зимно поддържане. Моето предложение не касае всички пера, които включват трансферите от републиканския бюджет, а средствата за капиталови разходи, които са силно ограничени. Позволила съм си да включа само по един изключително важен за общините инфраструктурен проект в рамките на суми, които за до 1 милион. Подчертавам, че става дума за проекти, които са започнати по време на предишното управление и които могат да бъдат довършени с минимални средства, като по този начин ще се получи двоен ефект. От една страна, ще се създаде заетост за хората, които живеят в тези общини и работа за местния бизнес, а от друга страна, ще се решат важни инфраструктурни проблеми. Предложението ни касае довършването на водопроводно отклонение, което касае снабдяването с вода на община Бобошево –една от малките общини в област Кюстендил, която има изключително сериозен проблем с водоснабдяването. Представете си, че в началото на 21 век има населени места, които са на режим със снабдяването, и то по няколко дни седмично. Пак казвам, решаването на този проблем беше започнато по време на предишното управление. Бяха инвестирани около 10 млн. лв., като необходимата сума за довършване и дорешаване на този проблем е в рамките на няколко стотици хиляди, така че ви моля да подкрепите това предложение. Другото предложение касае справянето с опасните отпадъци в община Кюстендил на стойност 300 хил. лв., колкото остават до довършването на този проект. Осемстотин хиляди са необходими за довършване на две канализации в гр. Дупница. Едната касае един от ромските квартали в града, където канализацията е започната и предстои нейното довършване. Има и един проблем, който касае община Бобов дол и е свързан с решаване проблема с едно свлачище, което касае пътя, който свързва Дупница с гр. Бобов дол. Аз се съмнявам, че ще срещна разбиране от народните представители от мнозинството, но се надявам, че поне народните представители от Кюстендилска област, изобщо от Югозападна България, ще подкрепят тези предложения, които касаят наистина важни проблеми на живеещите в посочените общини. Пак казвам, че това предложение е в рамката на общата концепция, която беше предложена от Парламентарната група на Коалиция за България, която включваше съответни суми и корекции както в приходната, така и в разходната част, така че правеше напълно възможни и изпълними реализирането на тези проекти и на други подобни, предложени от колегите от Коалиция за България. Вие не подкрепихте нашите предложения по чл. 1, но имате възможност да го направите сега при гласуването на чл. 10 от Бюджета на Република България за 2010 г. Апелирам към вашата активност. По начина, по който аплодирате участието на депутатите от Коалиция за България в днешния дебат, така да подкрепите и смислените техни предложения.

Благодаря на госпожа Манолова. Има ли реплики? Няма. Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Няма. Обявявам дебатът по чл. 10 за закрит. Преминаваме към гласуване. Госпожо Стоянова, заповядайте.

Има предложение от народния представител Христо Бисеров, което е оттеглено. Има предложение от народния представител Захари Георгиев, което комисията не подкрепя.

Има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Ангел Найденов, което не е подкрепено от комисията.

Предложение на народния представител Емилия Масларова, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Ивелин Николов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Димитър Горов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Румен Такоров, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Петър Мутафчиев в частта, която не се подкрепя от комисията.

Предложение на народния представител Мая Манолова, което комисията не приема.

Предложение на народния представител Атанас Мерджанов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Бойко Великов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народните представители Румен Петков и Георги Анастасов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Димитър Дъбов, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Михаил Миков, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Кирил Добрев, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Яне Янев и група народни представители, което комисията не подкрепя.

Предложение на народния представител Сергей Станишев. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя предложението на народния представител Любен Татарски. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2010 г. под формата на субсидии по механизъм, съгласно Приложение № 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 876 907,6 хил. лв., трансфери за местни дейности, в т.ч. обща изравнителна субсидия 242 617 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 14 600 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 122 600 хил. лв., в т.ч. за екологични обекти 40 млн. лв. и за изграждане и основен ремонт на общински пътища 50 млн. лв. и по общини, както следва: (от приложената таблица.) (2) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции, без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах против така предложения чл. 10, защото не можахме да формулираме необходимата държавническа позиция към местните органи за самоуправление, които са част от конституционната йерархия на управление в България. Гласувах против, защото ние делегирахме по-голям обем дейности от държавата на българските общини като едновременно с това намалихме с над 300 млн. реалното финансиране на тези делегирани от държавата дейности. Гласувах против, защото не си дадохме ясна сметка и прехвърлихме гласно и негласно проблема с увеличеното планиране на нереалните местни данъци и такси в следващата година. Прехвърлихме цинично възможността те да увеличат промила върху данък имотите на българските граждани и в същото време намалихме драстично капиталовите разходи в момент, когато са им жизнено необходими, за да бъдат в кондиция, да усвояват над 26% от всички капиталови разходи на държавата. Двадесет и шест процента сме искали от тях да усвоят. Същевременно тук се обръщам към господин Симеон Дянков. Той много добре знае като икономист, че основният показател, който една икономика наблюдава, е обемът на незавършеното строителство за съответната страна. Ние, уважаеми колеги, с това действие, с този текст на чл. 10 ще увеличим в пъти незавършеното строителство, което „ще дърпа” в макроикономически смисъл назад нашата държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 11.

Предложение на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова за създаване на нов чл. 11а. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, предложението ни се отнася за оказване на помощ от Републиканския бюджет за общините с една конкретна цел - подпомагане разходите за издръжка на детските градини. Искам да подчертая, че това предложение не се отнася за суми за заплати и възнаграждения и е в рамките само на 15 млн. лв. Необходимостта да го направим се поражда и от това, че в условията на криза общините са все по-затруднени да поддържат детските заведения. Ако наистина управляващите смятате, че справянето с демографската криза е един от основните приоритети на това управление, би следвало да бъде подкрепено такова предложение, което със сигурност ще се отнася за подпомагане бюджетите на младите семейства. Видно от изказванията на новия столичен кмет от миналата седмица, подобен проблем съществува и в София. Решението, което госпожа Фандъкова предлага на столичани, е неприемливо и невъзможно за изпълнение в малките общини. Тя предложи да бъдат увеличени с 50 до 100% таксите в детските градини. Това означава, да ви го преведа в цифри, от 40-60 лв. таксата за едно дете в детска градина да стане 120 лв. Това е не само в столицата, а в малките общини, където в условията на маломерни групи и по-малки детски градини издръжката в детските заведения не е по-малка, а напротив, обратното, много по-голяма. Ако за един родител столичанин 120 лв. може би не са проблем за такса за детска градина за неговото дете, то за провинцията това е изключително сериозен проблем, особено за малките общини. Моята молба към вас е да подкрепите това предложение, с което ще покажете, че наистина управляващите мислят за младите семейства и грешката, допусната в данъчното законодателство с отнемането на привилегиите, които имат при ползването на кредити за покупка на жилища, да не бъде повтаряна при приемането на Републиканския бюджет, защото приоритетите не трябва просто да се заявяват, те трябва да се отстояват, а Републиканският бюджет е най-доброто място за това.

По чл. 12 е постъпило предложение от народния представител Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

По чл. 13 има предложение от народния представител Ивелин Николов. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Румен Такоров. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложението на народния представител Любен Татарски, комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова, подкрепя предложението на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан, комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Михаил Миков. Комисията не подкрепя предложението на народния представител Емилия Масларова. Предложението на народния представител Румен Такоров също не се подкрепя от комисията.

Колеги, ако бяхме уведомени за заседанието на комисията, може би тогава щяхме по-добре да дискутираме по предложението, което съм направил. В цялата си същност чрез него се желае средствата за капиталови разходи да бъдат в общините до третото тримесечие на годината. Всички искаме от строителите качество. Всички искаме от строителите да свършат обектите си в срок. Но аз ви питам в тази насока не е ли предложението на господин Татарски, който е увеличил с 5% между трето и четвърто тримесечие? Аз мисля още по-напред – всичките средства за капиталови разходи да бъдат в общините до първите три тримесечия на годината, за да могат и те да са спокойни, да могат да извършват разплащанията, търговете са приети в подготвителния период – първото тримесечие, и мисля,че това е най-добрият вариант, който аз предлагам. Помислете и ще видите, че е така. Благодаря ви.

Започваме гласуването с предложението на народния представител Ивелин Николов, което не е подкрепено от комисията.

Предложението на народния представител Емилия Масларова не е подкрепено от комисията.

Предложението на народния представител Румен Такоров не се подкрепя от комисията.

Комисията подкрепя предложението на народния представител Любен Татарски, подкрепя предложението на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова, подкрепя предложението на Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан, подкрепя по принцип предложението на народния представител Михаил Миков. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13 и предлага следната редакция: „Чл. 13. (1) Годишният размер на общата субсидия за делегираните от държавата дейности за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 30 на сто; 2. второ тримесечие – 25 на сто; 3. трето тримесечие – 20 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто. (2) Годишният размер на целевата субсидия за капиталови разходи, без тази за изграждане и основен ремонт на общински пътища, за общините се разпределя по тримесечия, както следва: 1. първо тримесечие – 20 на сто; 2. второ тримесечие - 25 на сто; 3. трето тримесечие – 30 на сто; 4. четвърто тримесечие – 25 на сто. (3) Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините до 31 януари в размер 50 на сто и до 31 юли – останалите 50 на сто. (4) Средствата за зимно поддържане и снегопочистване по чл. 10, ал. 1 се предоставят на общините до 20 януари в размер 75 на сто и до 30 октомври – останалите 25 на сто”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14 и чл. 15.

По чл. 16 е постъпило предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, а какво ще стане, ако се наложи да бъдат изразходвани средства и това става в условията на влошаване на утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо? Става дума за средства по два специфични фонда, които са натрупани и които са вече над 700 милиона. Какво ще се получи в този случай, че примерно се налага возене на отработено ядрено гориво от басейните за отработеното гориво, отработените касети на АЕЦ „Козлодуй”, пък вече нямаме средства и нарушаваме бюджетното салдо? Какво ще направим в този случай? Бихте ли ми отговорили? Защо го правим сега тук съобразяването с бюджетното салдо, а за едни случаи, които преди обяд коментирахме, където съвсем не са толкова аварийни, тук могат да се случат и аварийни такива случаи, ние изведнъж слагаме едно препятствие, което за мен е малко неразбираемо.

Господин Овчаров, в този случай ще приложим чл. 17, а него ще го гласуваме след малко. Колкото до членовете, за които Вие споменахте и които дават възможност на правителството да не се съобразява с числото по чл. 1, ал. 3, това са именно приоритетите – разходите на съдебната власт, на ДОО-то и на Здравната каса, което е социално важно, социално значимо, което е приоритета на правителството и на управлението на ГЕРБ.

Уважаема госпожо Стоянова, обяснявам простичко, за да ме разберете. В басейните за отработено ядрено гориво в “Козлодуй” се намират касети отработено ядрено гориво – 240 или 250, не ги помня колко са. Всеки момент може да стане така, не дай си Боже, необходимост тези касети да бъдат изнасяни от там. За това трябва да бъдат използвани средствата от тези фондове. Те затова са събирани. Какво ще се случи, след като ние приемаме такава разпоредба, че не можем да пипаме парите от тези фондове, които са събрани, ако нарушаваме бюджетното салдо, което с лека ръка нарушихме в няколко случая преди това? (Реплики на народния представител Менда Стоянова.) Добре, добре. Само питам какво ще се случи в този случай?

Гласуваме предложението на Яне Янев, което комисията не подкрепя.

По чл. 17 са постъпили предложения от народния представител Христо Бисеров – комисията не подкрепя предложението, предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасен Адемов и Лютви Местан – комисията не подкрепя предложението, предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова – комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Благодаря, госпожо председател. Колеги, става въпрос за чл. 17, в който се дава правомощие на изпълнителната власт да намали при определени условия, които са много разтегливо посочени - съгласен съм, че няма как да бъдат посочени по-конкретно, да намали нелихвените разходи и предоставените трансфери по чл. 1, ал. 2 под утвърдения им размер. Правя връзка с досега действащите закони за бюджета. През всичките тези години, които поне ние - на моята възраст, си спомняме, когато това правомощие винаги законът го е ограничавал и го е ограничавал до 10%. Тази практика съществува, вероятно ще продължи и за в бъдеще - в определени ситуации изпълнителната власт да намалява тези разходи и трансфери. Нормално е, но винаги е имало бариера. И когато изпълнителната власт е искала да прекрачи тази бариера, тя е влизала в Народното събрание и обикновено е получавала това съгласие. Няма да питам господин министъра, който излиза от залата, как смята да упражнява свое правомощие. Ако ще дадем такова голямо правомощие, поне да знаем как ще бъде упражнявано – ще има ли някакви критерии, ще има ли нещо, което да е политика? Чак на края на работния ден днес чух, че приоритетите на правителството в този бюджет били онези текстове, които по незаконен начин се опитват да изведат някакви правомощия. Начинът е незаконен – за съдебната система, за ДОО и за здравеопазването. Приоритети не се преследват с незаконни средства и, за да няма друг такъв капан, не питам министъра, защото няма да ми отговори. Питам народните представители: какви ще бъдат механизмите и критериите, по които изпълнителната власт ще реализира това свое толкова голямо правомощие?

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Христо Бисеров разгледа юридическата страна на въпроса. Аз вече се изказах по този въпрос. Смятам, че това е юридически проблем, на който трябва да се обърне особено внимание, защото след приемането на този текст върху този бюджет ще виси подозрението за противоконституционност. Предполагам, че повечето от вас не са прочели текста. Нека да го прочетат много внимателно. Аз няма да го чета оттук, но искам да ви кажа, че дори във формулировката на този текст има повторения, неправилни съчетания на думи, например „показатели и индикатори”, което е едно и също нещо. Обърнете внимание: при икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното – това е израз, който позволява с голяма свобода изпълнителната власт да преценява дали има лоши тенденции в икономиката. Няма нищо конкретно – цифра, число, показател. Този текст показва от фискална гледна точка, че този бюджет е бюджет на контролирания дефицит, на неограничения, ако се наложи, дефицит. Досега винаги се е твърдяло, че ние сме залагали 10-процентен буфер на разходите. Тук няма процент, уважаеми колеги. Тук ограничението варира от 0 до 100%. Точно това е формулировката на този текст.

Господин Имамов, текстът, за който Вие говорите, е същият, който беше и е записан в Закона за държавния бюджет 2009 г...

Това е абсурдно.

...само че в чл. 18.

Уважаеми колеги, струва ми се, че повече не бива да спекулираме с една простичка истина. В миналия бюджет такъв текст не е имало. Текстът в миналия бюджет е много ясен и категоричен – разходите могат да бъдат ограничени до равнището на приходите, тоест бюджетът не може да бъде по-лош от балансиран, преведено на нормален език. Това се опитвах да ви обясня и в първата част от дискусията още сутринта. Вие залагате три начина или три приоритета, както казва госпожа Стоянова, чрез които бюджетът може да бъде дефицитен. Всъщност бюджетът ви е дефицитен, така да се каже, по презумпция, защото разходите надвишават приходите с 1 млрд. 500 милиона. Сега залагате още нещо и аз отново ви питам това, което ви питах още сутринта: за какво приемаме бюджет? За какво въобще приемаме бюджет, за какво се хабим днес цял ден? (Реплики от ГЕРБ.) Аз ще си отида, но не мога да разбера вие защо стоите тук. (Шум и реплики.) Защо стоите тук, министърът ви е казал – каквото и да си приемете, каквото и да си гласувате, аз като си реша, ще си харча толкова, колкото поискам.

Това Вие го казвате.

Ето ви го, написано е: „При икономически и финансови показатели и индикации, водещи до оценки и прогнози за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното, Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и предоставени трансфери по чл. 1, ал. 2 под утвърдения им размер”. Кога, кога ще получат общините и всички тези второстепенни и първостепенни разпоредители с бюджетни средства своите пари? Кога, при какви показатели?

При добри прогнози.

Сутринта си говорихме с Пламен Орешарски. Аз мога да ви направя една прогноза, че утре температурата ще бъде между минус 10 и плюс 20 градуса и ви казвам, че 100% ще позная. Поне това да бяхте направили – при показатели от еди-колко си до еди-колко си процента могат да бъдат намалени разходите. Поне това направете от уважение към самите себе си. Стоите тук 12 часа, мигате, той не иска да ви отговори на нито един въпрос, вие сте доволни и се смеете накрая! (Шум и реплики в ГЕРБ.) На какво се смеете, не мога да разбера?

Този текст е антиконституционен. Благодаря ви за вниманието.

Имам реплика към колегата Овчаров, защото наистина не е вярно, че този израз не съществува в днешния бюджет. Има го. Точно този засукан израз за икономическите и финансови показатели и индикатори го има и в сега действащия бюджет в чл. 18, само че там има и други критерии. Там се говори за неизпълнение на приходите по консолидираната фискална програма, говори се за опазване на бюджетното салдо – то трябва да бъде не само запазено, но и да е положително. Така че бележката, която направи госпожа Стоянова, е вярна, но само отчасти. Господин Овчаров е прав, като оспорва текста, но не е прав може би в аргументацията.

За да не спекулираме повече с този текст, ще ви го прочета и оттам нататък както искате, се оправдавайте: „Чл. 18. (1) При икономически и финансови показатели и индикатори, водещи до оценки и прогнози за съществено забавяне темповете на развитие на икономиката, при значително отклонение на оценките за дефицита по текущата сметка на платежния баланс на страната и при неизпълнение на приходите по консолидираната фискална програма, нелихвените разходи и трансферите по чл. 1, ал. 2 могат да се извършат в утвърдения им размер от 90 на сто, съгласно чл. 17, ал. 1, при условие че бюджетното салдо по консолидираната фискална програма е положително. (2) Утвърденото бюджетно салдо по чл. 1, ал. 3 може да се намали: 1. в случаите по ал. 1 до размерите на неизпълнението на приходите по държавния бюджет; 2. при предоставяне на допълнителни трансфери по реда на чл. 2, ал. 5 и на § 28 до техния размер. (3) Когато неизпълнението на приходите по консолидираната фискална програма е в размер, който може да доведе до отрицателно бюджетно салдо по консолидираната фискална програма, Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и трансферите по чл. 1, ал. 2 под утвърдения им размер, съгласно чл. 17, ал. 1”. Ако твърдите, че текстът е същият като този, който предлагате, аз ви предлагам да го приемем. (Ръкопляскания от КБ и реплики.)

Няма да стане.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Трябва наистина добре да се осъзнае, че с този текст на чл. 17 бюджетът става не, както някои се изразяват, дефицитен, той става незаконен. Разберете го! Ще ви кажа, ако искате, по кой член от Закона за устройство на държавния бюджет този текст прави този бюджет незаконен – чл. 22, ал. 2 от Закона за устройство на държавния бюджет гласи: „(2) Държавният бюджет се приема със закон по съставни бюджети, включващи основните им видове приходи и разходи и трансфери, бюджетното салдо по републиканския бюджет и неговото финансиране, общите суми на приходите и разходите на бюджетите на държавните органи и отношенията им с централния бюджет, отношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и отношенията с извънбюджетните фондове”. Този чл. 17 пряко противоречи на основния Устройствен закон за държавния бюджет. Няма как това, което сега се гласите да приемете, да не бъде веднага атакувано като пряко противоречащо и на Конституцията, и на специалния закон. В Глава трета „Приемане на държавния бюджет” от Закона за устройство на държавния бюджет са описани редица процедури, където министърът на финансите или Министерският съвет могат да правят определени корекции, размествания в рамките на утвърдените лимити. Господин Овчаров току-що прочете при какви условия е допустимо – при много ясно разписани правила с оглед запазването на бюджетното салдо да има намаление на нелихвените разходи. Вместо това вие предлагате, защото повечето от вас може би не разполагате с текста пред себе си, вижте какво пише: „При икономически и финансови показатели и индикатори,...” – На кое? - „...водещи до оценки и прогнози...” – На кого? - „...за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното,...” – Кое? - „Министерският съвет може да намали нелихвените разходи и предоставените трансфери под утвърдения им размер”. Този текст прави всички досега приети абсолютно без всякакъв законов смисъл и целият бюджет, пак повтарям, като абсолютно незаконен. Нямам никакви илюзии, че господин министърът на финансите ще прецени, че има смисъл да защити законността на бюджета, но той трябва да е наясно и всички вие да сте наясно, че ако имате сериозната претенция да сте движение за европейско развитие на България, това, което правите в момента, го няма не само в Европа, а и в другите континенти. (Викове: „Браво, браво!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги! Всички доводи бяха казани досега и съм убеден, че колегите от ГЕРБ се убедиха, че, от една страна, текстът е противоконституционен. Той лишава от всякакъв смисъл приемането на бюджета от Народното събрание, което е особен негов прерогатив, записан в Конституцията - не само в българската, но и във всички съвременни конституции, претендиращи да изразяват достиженията на европейското право. Парламентите са тези, които трябва да одобряват, да приемат основните показатели за приходите и разходите на една държава. С приемането на подобен текст парламентът сам се отказва от едно свое конституционно правомощие, което е недопустимо. Не може един орган сам да се отказва от упражняването на свое основно правомощие, каквото е да одобрява със закон – основен нормативен акт, приеман от Народното събрание, задължаващи за правителството показатели за приходите и разходите. Не на последно място, искам да попитам министъра на финансите: защо има нужда от подобен текст, след като всички чухме, дори премиерът Бойко Борисов категорично заяви, че дори да се случат проблеми с приходната част на бюджета, никакъв проблем, ще се деблокира фискалният резерв, ще вземем един милиард лева и ще покрием дупката. Защо има нужда с подобен текст ние да даваме възможност на министъра на финансите да намалява фиксираните в бюджета разходи, след като министър-председателят публично се ангажира, че по един или друг начин ще запълни тази дупка, ако трябва, дори от фискалния резерв? Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Тягостно е, когато няма никаква чуваемост в мнозинството, за себе си да го прочетете. Страхувам се, че някой ви е забъркал в нещо, което обезсмисля и бюджетната процедура, и приемането на бюджета, а не обсъждане, разговори и накрая да кажем: „Министерският съвет може, ако прецени, има прогнозни индикатори”. И нещо друго – премиерът има цветист език, може да сложи още няколко думи там, бюджетът да изглежда така. Бюджетът на Републиката не може да изглежда така, това е просто абсурд! Госпожо Стоянова, заблуждавате своите колеги, не нас – няма такъв текст. Господин Овчаров го прочете. Не миналата година, няма го в последните 20 години, а съм убеден, че го няма и в последните 100 години, откакто има парламент, иначе се обезсмисля съществуването на парламента. От 130 години има парламент, но няма такъв текст, нито царят, нито някой друг е могъл в тази основна функция на парламента с такава бланкетна норма да променя това, което е прието в парламента. Ако падне под определена рамка, миналата година – 90%, колегите предлагат 10%, идва се пак в парламента, имате мнозинство, какъв ви е проблемът?! Тук въпросът е за парламентарния характер на Републиката и за втората основна функция, записана в чл. 84 след отмяна, приемане или изменение на законите, е приемането на държавния бюджет, а не на текстове, които могат според преценка, според индикаторите или ланския сняг, да се променят. Това категорично ще го отнесем до Конституционния съд, ако го приемете. Категорично, ще го отнесем. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Добре, разбрахме.

Моля Ви, уважаема госпожо председател, вземете почивка, съберете юристи, не слушайте опозицията! Чуйте юристи, на които имате доверие, за да не правим такива глупости! Иначе нямаше смисъл да дискутираме цял ден тези трансфери. Поканете хора, на които имате доверие и ги чуйте! Вие обезсмисляте съществуването на парламента по чл. 84, т. 2. Не приемаме бюджет, а приемаме нещо, което може да се променя от Министерския съвет без ясни рамки. България никога не е била в такава ситуация. Госпожо председател, разумна е една почивка. Поканете юристите, вижте кой е вкарал тези текстове, дори това не е толкова важно. Вижте миналогодишния или някой текст от времето на господин Костов. Питайте господин Костов! Но ние ще искаме и поименно, за да е ясно кой за какво гласува. Това е абсурд в парламентарна република!

Има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението.

Има предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Доколкото не чухме абсолютно никакви аргументи от страна на министъра на финансите, независимо от много изказвани аргументи от страна на народните представители и от Парламентарната група на Коалиция за България, и на Движението за права и свободи, склонен съм да мисля, че няма такива нормални финансови аргументи, които подкрепят току-що направеното гласуване. Второ, това гласуване очевидно противоречи и на политическата логика, доколкото има обективно разбиране за политика, а не изкривените разбирания, които ни демонстрирате в момента, противоречи и на нормалната институционална логика по отношение на държавния бюджет. Нещо повече, току-що гласуваното предложение е в ярко противоречие със Закона за устройство на държавния бюджет и в този смисъл това гласуване беше и противоконституционно. Но, уважаеми дами и господа народни представители, правите нещо повече от нарушенията, за които вече споменах – вие на практика обезсмисляте тези 12 часа, в които правим предложения, представяме аргументи, защитаваме по финансова и икономическа логика направените предложения. Гласувах „против”, воден от тези аргументи, но искам да кажа, че след като вие не цените усилията, приноса, който сме направили към Законопроекта за държавния бюджет за 2010 г., след като имаме стена от мълчание от страна на министрите, ние не считаме за необходимо да оставаме в пленарна зала. (Възгласи и ръкопляскания от ГЕРБ. Народните представители от Коалиция за България напускат пленарната зала.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

„Преходни и заключителни разпоредби”. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.

По § 1 има предложение от народния представител Михаил Миков. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

По § 2 и § 3 комисията подкрепя текстовете на вносителя.

По § 4 е постъпило предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Госпожо председател, имам процедурно предложение заседанието да продължи да се предава пряко по националните медии. (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)

В момента излъчват международен мач.

По § 5 комисията подкрепя текста на вносителя.

По § 6 е постъпило предложение от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Михаил Миков, което е същото. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Гласуваме двете предложения едновременно – на Румен Овчаров и Пламен Орешарски и на Михаил Миков, които са едни и същи.

Гласуваме текста на вносителя, който комисията подкрепя, за § 6.

По § 7 е постъпило предложение от народния представител Искра Фидосова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя с друга редакция.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. През 2010 г. плащанията на Фонда за покриване разходите за приватизация се финансират само за сметка на преходния остатък на извънбюджетната сметка на фонда, като неусвоените средства над одобрените по план-сметката на фонда за 2010 г. плащания се превеждат като трансфер в приход на централния бюджет”.

По § 8 е постъпило предложение от народния представител Искра Фидосова, което комисията подкрепя. Комисията предлага § 8 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 8.

Предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристиана Петрова за създаване на нов § 9а. Комисията не подкрепя предложението.

Параграф 10 и § 11 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 9 и за § 11, който става § 10.

Уважаеми колеги, предлагам да излезем от глупавата ситуация, в която попаднахме, като разпоредихме на Българската национална телевизия да предава нашия мач, при положение че има друг, по-интересен мач. Много е глупаво да издаваш заповеди, които после не се изпълняват. Между другото, в момента телевизията излъчва другия мач – на „Левски”, където има много неустойки и не може да си позволи да излъчва нашия мач, защото в нашия бюджет няма пари за тези неустойки. По-добре е да гласуваме решение за прекратяване на прякото излъчване сега и веднага. Мисля, че това е единственият полезен изход от ситуацията. (Реплики.)

По § 12 е постъпило предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан – комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова –комисията подкрепя предложението по буква „з” и не го подкрепя в останалата му част.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми господа министри, дами и господа народни представители, предложението, което правим с колегите Алиосман Имамов и Лютви Местан, е свързано с § 12, алинеи 5, 6 и 7. Уважаеми колеги, предложението, което правим в ал. 5, е за размера на еднократната помощ при раждане на живо дете. При раждане на първо дете еднократната помощ, която се отпуска, независимо от дохода на членовете от семейството, е в размер на 250 лв., за второ дете тази сума е 600 лв., а ние предлагаме за трето дете сумата, която е по сега действащия закон от 200 лв., да бъде променена на 300 лв. Аз искам обаче да обърнете внимание на следващото предложение, което правим, което се отнася за размера на допълнителната еднократна помощ за дете с установено трайно увреждане 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст. Тази помощ по сега действащият закон е в размер на 100 лв. Уважаеми колеги, тази помощ се предоставя на семействата на децата с увреждания като допълнителна еднократна помощ за установяване на самото увреждане, за изследванията, които са необходими за самото установяване на увреждането, затова моята молба е да подкрепите тези семейства, защото става въпрос само 200 хил. лв. Това са 4 хиляди деца в България и това е по справка от Агенцията за социално подпомагане. Тези 4 хиляди семейства сега получават по 100 лв. Уважаеми колеги, в навечерието на светлите Коледни празници ви моля да бъдете достатъчно ангажирани с проблема на тези семейства. Това са 4 хиляди деца с увреждания, които имат нужда от нашата подкрепа. Става въпрос само за 200 хил. лв. Моята молба е да подкрепим предложението. Аз се чудя защо Комисията по бюджет и финанси не е подкрепила това предложение. Другото предложение, което правим, е за размера на месечните помощи за отглеждане на дете до едногодишна възраст – по ал. 7. Става въпрос за неосигурените майки. Изискването, за да попаднат като осигурени майки, е да имат преди раждането една година осигурителен стаж. В условията на криза да се натрупа една година осигурителен стаж - вие знаете, че не е толкова лесно. Затова нашето предложение е тези хора в рамките на тази една година да получават не 100 лв., а 150 лв. Благодаря ви.

Гласуваме предложението на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан, които комисията не подкрепя.

Това е за децата с увреждания. Това са 200 хил. лв.

Има предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова – комисията не подкрепя предложението по всички букви извън буква „з”.

Комисията подкрепя предложението на народния представител Лили Боянова, на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, на народния представител Ваньо Шарков. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 11: „§ 11. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 350 лв. (2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 35 лв. за всяко дете. (3) При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от (4) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 150 лв. (5) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е, както следва: 1. за първо дете – по 250 лв.; 2. за второ дете – по 600 лв.; 3. за трето и всяко следващо дете – по 200 лв. (6) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на двегодишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 100 лв. (7) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 100 лв. (8) Размерът на еднократната помощ за близнаци по чл. 6а от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 1200 лв. за всяко дете. (9) Размерът на еднократната помощ по чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца за 2010 г. е 2 880 лв.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 13.

По § 15 има предложение от народните представители Диан Червенкондев и Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 15 да отпадне.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 16.

По § 19 е постъпило предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 17: „§ 17. Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 20.

По § 23 е постъпило предложение от народните представители Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 21.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 24.

По § 27 има предложение от народния представител Димитър Главчев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 25: „§ 25.(1) Начисляването, внасянето и отчитането на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, без общините, се извършва по досегашния ред чрез прилагането на централизирано разплащане и разчитане между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове. (2) Годишното разчитане за сумите по ал. 1 между централния бюджет, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите и съответните бюджети, сметки и фондове се извършва на базата на данните от годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия. (3) Министърът на финансите дава указания по прилагането на ал. 1 и 2”.

По § 28 има предложение от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 26.

По § 29 има предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, господа министри! Тук отново става въпрос за онова правило, с което даваме възможност да се нарушава бюджетното салдо. Очевидно е, че вие ще гласувате по начин, който вече показахте. Няма как да смените логиката на вашето поведение. Ние нямаме повече въпроси към вас на тази тема. Жалко, че не получихме нито един отговор. Жалкото е друго – че за първи път в българската история българското правителство не участва в дебата по бюджета. Епизодичните изказвания на министъра на отбраната не са достатъчни, за да кажем, че българското правителство е участвало в дебата по бюджета. (Реплики сред мнозинството.) Разбира се, когато гласуваме последния текст, министърът на финансите може да стане и да направи едно обобщаване. Но, господин министър, тогава дебатът ще е приключил. Дебатът е преди гласуването, а не след гласуването. Не е нормално. Разберете, ние участваме в дебата и излизаме на трибуната, защото искаме да бъдем конструктивна опозиция, но очакваме вие да бъдете конструктивни управляващи и да давате отговори на нашите въпроси, когато става въпрос дали нашата република е парламентарна. Приключвам с участието си в дебата. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Господин Бисеров, сигурно за първи път също в историята на българския парламент при приемането на многобройните бюджети за десетилетия и столетия парламентарната опозиция напуска парламентарната зала, по-точно дезертира от парламентарната зала и остава мнозинството да си приема бюджета без опонент, без дебат от един момент нататък. Това не е почтено по отношение на избирателите, защото на избирателите, на българския народ се дължи дебат. Такъв дебат не беше проведен при първото гласуване на бюджета – по вина също на опозицията. Такъв дебат няма и сега отново по причина и по вина пак на опозицията. (Реплика на Юнал Тасим.) Тук нещата се объркаха и обърнаха. Много е странно, господин Бисеров – опозицията е тази, която трябва да напада, да критикува, но нея я няма. Ако щете – не само БСП, ами и ДПС. Движението за права и свободи също го няма, няма го лидерът. Може би поради тази причина те приличат на разбити авари – 2-4-6-7 души от близо 40.

Да, и заместник-председателят на Народното събрание господин Бисеров, разбира се. Поправям се. Тук обвиненията през цялото време като че ли бяха към министъра на финансите и вицепремиера господин Дянков, като че ли той е дал обет за мълчание. Господин Дянков е казал своето. Той е казал най-важното. Той ни е задал всичко това преди месеци – Закона за устройството на държавния бюджет. Той е казал своето и всъщност ние сме тези, които трябва да му отговорим.

Господин Шопов, аз предлагам утре или вдругиден да направим една аритметична сметка по стенограмата и да видим кой повече е говорил – дали опозицията или управляващите в тази зала. Ще видите, че днес опозицията говори повече, отколкото управляващите. А кой напуска и кой остава? Първите, които напуснаха залата преди няколко часа, бяха колегите от „Ред, законност и справедливост”, които се разсърдиха, че министърът на финансите ги е подвел и сърдити напуснаха залата. Така че този стил на поведение е характерен за всички. Тук една трета или една четвърт от колегите от ГЕРБ ги няма в момента в залата. (Реплики „Е-е-е”, „Хайде де!” от мнозинството.) Да, аз виждам кои столове са празни. Не казвам, че пиете кафета. Това важи и за „Атака”.

Не цялата е тук. Всички парламентарни групи не са изрядни, както не е изрядно и правителството. Всички сбъркахме в този бюджет – и на първо четене, и на второ четене. Обаче вие сте тези, които управляват, и вие трябва да бъдете изрядните!

Вашите ядат кюфтаци. Ще отида да ги снимам.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че особено след последната реплика се утвърди всеобщото впечатление, че дебатът за Бюджет 2010 се превърна в един фарс.

Един фарс, какъвто това Народно събрание не е виждало.

Стига с тези упражнения!

Уважаема госпожо председател, за капак на всичко това то срина и малкото останал свой авторитет, след като гласува едно решение, което не беше изпълнено от страна на Българската национална телевизия.

Благодаря ви, няма да говоря повече.

Освен да пречите, вие друго не правите!

Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Казак, понеже тук много се говори от одеве и от тези, които напуснаха залата, за мълчанието, аз мисля, че правилникът е ясен и категоричен – министрите могат да отговорят, когато пожелаят, но не са длъжни. Искам да ви напомня, че преди няколко дни уважаемият господин президент даде едно интервю. Той каза, че правителството…

Той каза, че правителството на тройната коалиция е мълчало в продължение на години, когато той е правил разни изказвания и забележки. Така че не повдигайте въпроса за мълчанието отново. Не е актуален.

Трябва да спазваме правилника, както каза госпожата председател на Народното събрание. Уважаеми колега, винаги в дебатите, които са протичали в това Народно събрание, що се отнася най-вече до държавния бюджет, са присъствали министри. Те са вземали отношение, но най-вече – министърът на финансите. Винаги министърът на финансите е отговарял на поставените въпроси от страна на народни представители, тъй като това го изискват елементарните правила за парламентарно поведение в една парламентарна република.

Но както вече казах, Четиридесет и първото Народно събрание върви уверено и неотклонно по пътя на тоталното си обезличаване. Как искаме да ни уважават другите институции и най-вече Националната телевизия, която не изпълнява решение на Народното събрание, след като виждаме, че и министрите не вземат отношение, не отговарят на поставените въпроси. Не трябва да се записва в правилника изрично задължение на министрите да отговарят, когато това го изискват елементарните правила на парламентарно поведение. Благодаря.

Гласуваме предложението на народния представител Христо Бисеров, което комисията не подкрепя.

Предложение от народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски. Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 27.

Параграф 30, § 31, § 32 и § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 28, за § 31, който става § 29, за § 32, който става § 30, и за § 33, който става § 31.

Предложение на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан за създаване на нов § 33а. Комисията не подкрепя предложението.

Няма да си ходя, колеги, това ми е деветият бюджет, който приемам. Не чакайте да си ходя. Може и двама авари да останем, но ще останем. А това за аварите вероятно е тема за друг разговор. Нашето предложение е много ясно написано – че се дава възможност на общините със структурен дефицит да бъдат подпомагани от държавата. Това е ставало винаги досега. Този текст е подкрепен от общините и предложен от тях. Винаги го е имало в бюджетите досега. Общини със структурен дефицит са слаби общини, които не могат да генерират собствени приходи и всяка година имат финансови проблеми. Ето това е смисълът на предложението.

Параграф 34 и § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 32, и § 35, който става § 33.

Предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова за създаване на § 35а, което комисията не подкрепя.

Предложение от народния представител Милена Христова и Димчо Михалевски за създаване на нов § 35б, което комисията не подкрепя.

Параграф 36 и § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 34, и § 37, който става § 35.

По § 38 има направено предложение от народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 36: „§ 36. (1) Изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, частта за Шенген от временния Инструмент за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, Преходния финансов инструмент и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и правото на Европейския съюз. (2) Вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (3) Вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите. (4) В случаите на ал. 3 разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите, не се прилагат”.

По § 39 има направено предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова, което не е подкрепено от комисията. Има направено предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан, което не е подкрепено от комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 37.

Има направено предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан за създаване на нов § 39а, което не се подкрепя от комисията.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги народни представители! В нашето предложение са предвидени 500 млн. лв. като трансфер към Министерството на земеделието – Държавен фонд “Земеделие”, които да бъдат разпределени по следния начин: - за зърнопроизводителите – 220 млн. лв.; - за тютюнопроизводителите за реколта 2009 – 120 млн. лв.; - за други земеделски производители – 160 млн. лв. Благодаря ви.

Как може да гласувам за това предложение, като в това предложение на господин Имамов се предвижда да се дадат пари на тютюнопроизводителите за реколта 2009 г.? Забележете! Нали така беше? Правилно чухме всички. Тоест да се дадат пари от бъдещия бюджет за 2010 г. за бюджета 2009 г. – нещо, за което много често сме говорили, как от сегашния бюджет се иска да се плащат сметки, които са направени за миналата и може би предишни години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 38. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 42.

Постъпило е предложение от народния представител Ангел Найденов за създаване на нов § 44а, което не е подкрепено от комисията.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 44.

По § 47 е постъпило предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 45: „§ 45. (1) Министерският съвет, министерствата и държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, изготвят и представят на Народното събрание, Сметната палата и Министерството на финансите отчети за изпълнението на политиките и програмите си за полугодието и годишни отчети в срок до 45 работни дни след отчетния период. Отчетите за полугодието и годишните отчети съдържат информация за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение. (2) Структурата и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите. (3) Отчетите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на съответните държавни органи, министерства и ведомства в срок 10 дни от представянето им при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (4) С годишните отчети за изпълнението на политиките и програмите си първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по ал. 1 внасят в Народното събрание и кратък доклад за обсъждане в подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси. (5) Редът за докладване и обсъждане по ал. 4 се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание. (6) В срок до 15 септември 2010 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2010 г.

Има предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан за създаване на нов § 47а. Комисията не подкрепя предложението.

Госпожо председател, уважами господин премиер, колеги! Тук ние предлагаме, при условие, че има преизпълнение на консолидираната бюджетна програма за следващата година, обърнете внимание – само при това условие, да бъдат осигурени 500 млн. лв. за фонд „Земеделие”, които да бъдат разпределени: 220 милиона за зърнопроизводителите, 120 милиона за тютюнопроизводителите и 160 млн. лв. за другите земеделски производители. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, аз се учудвам на тези негативни реакции, които се чуха, за едно такова предложение, което е съвсем, съвсем добронамерено и разумно. (Реплика от ГЕРБ.) Да, точно така. Съвсем ясно се каза, че при условие, че има достатъчно преизпълнение на приходите, което би позволило разпределение на допълнителни разходи, да се дадат предлаганите средства за тези категории земеделски производители, които така или иначе имат нужда от тях. Те са изправени в изключително трудната ситуация в условия на криза, при конкуренцията на земеделските производители от другите страни – членки на Европейския съюз да претърпят огромни загуби, а много от тях и да фалират, ако не получат тези субсидии. Специално тютюнопроизводителите без субсидии ще бъдат в невъзможност да продължат да упражняват тази дейност за по-следващата година. Аз се обръщам към министъра на земеделието, който е тук и слуша – нека той да вземе отношение и да каже не подкрепя ли това принципно предложение за подпомагане на българските земеделски производители при условие, че има преизпълнение на приходната част. Искаме да чуем неговото мнение и тогава съм уверен, че вие бихте променили своето първоначално намерение. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! По време на дебата за бюджета на Министерството на земеделието и храните казах на министъра на министерството, че аз ако съм на негово място, бих си подал оставката. (Смях и реплики от ГЕРБ.) Разбира се, че това не бива да го приемаме като оценка за дейността му до настоящия момент, а като политик, който трябва да изпълнява много сериозен ресор в българската икономика. С такъв бюджет няма министър, който да бъде убедителен в България. Това приложение, ако го четете внимателно...

Кажете откъде да ги вземем и ще ги вземем.

Ще Ви обясня, господин министър-председател. Ще Ви обясня! То е в текста на приложението. При преизпълнение – тук става въпрос държавата ангажира ли се с това да подпомогне българските земеделски производители? Има голямо неразбиране на един много тежък въпрос. Преди един час имах възможността да обясня, че българското правителство отказваше да подпомогне българските земеделски производители като редуцира отделни политики. Тук има един много, много тежък въпрос и това е въпросът, свързан с тютюнопроизводството. Тук за тютюнопроизводството има една цифра и тя е нула – нула лева! Имайте предвид, че в България към настоящия момент действа Закон за тютюневите изделия, който беше приет от правителството на Иван Костов. Съгласно този закон България има фонд ”Тютюн”, който се фондонабира и има разпределение на целеви средства за тютюнопроизводителите. Към настоящия момент държавната помощ е приблизително равна на помощта или оценката, която подават търговците на такава дейност. Казвам го не само в присъствието на министър-председателя, но и на министъра на земеделието и храните, който знам и съм убеден, че разбира какво говоря. Като че ли от залата има едно неразбиране,и аз искам да ви върна в последните 8-10 години. Уважаеми колеги, тютюнът за вас е нещо, което е свързано с фиска в тютюнопроизводството, отнема ресурса от фиска. Това не е съвсем така и винаги може да се потвърди от министъра на финансите, но той днес няма намерение да говори. Аз ще отговоря от негово име нещо простичко. Ако към днешна дата имаме претенции за 120 млн. лв. за тютюнопроизводителите като премии, от това щеше да следва догодина да има приходи от около 300 млн. евро за българския бюджет. Българското тютюнопроизводство и цигаропроизводство дават 1 млрд. 800 милиона в бюджета срещу 120-130 милиона директна помощ за тютюнопроизводителите. Имайте предвид, че предишното правителство успя да издейства от Брюксел, и то съвместно с усилията и на други държави, които имат същия проблем, да има допустими държавни помощи за периода 2007-2009 г. Две хиляди и девета година реколтата се плаща, както се е плащала и в предходните години – от бюджета от следващата година, тоест премиите за тютюна трябва да се плащат от бюджета от следващата година. В момента имаме това като занимание. Аз разбирам, че господин Шопов не разбира тази материя и сега да му обясня, пак няма да я разбере, но Вие трябва да я разберете. Тук не е важно да правите някакви усилия към Брюксел, за да ви разрешат тази допустима държавна помощ. Нещо повече. Уважаеми дами и господа управляващи, има още един голям проблем, който също е решен и който чака решение от вас. До края на годината българското правителство трябва да вземе решение или просто да уведоми Брюксел, че следващите три години България може и трябва, и ще направи всичко, за да даде премии на българските тютюнопроизводители, в размер на 80 млн. евро. Разбира се, за следващите три години от това право ще се възползват всички държави в Европа, които се занимават с тази дейност. Само и единствено България няма намерение или поне не сме чули такива намерения от ваша страна. Това граничи с престъпление и ще ви кажа защо. В тези райони, където има тютюнопроизводство, няма друго производство. Там има монокултурно земеделие. Има региони в България, където няма друго производство. Има региони в България, където цели семейства нямат други доходи, освен от тютюна. Какво правите вие сега? Първо, като се отказвате от прибиране на тютюна, догодина в бюджета няма да влязат ...

Само още една минута, за да стане ясно.

Догодина няма да влязат 200 милиона в бюджета, а догодина трябва да се предвидят 300 милиона, ако тези хора отидат в социалната сфера, или балансът ще бъде половин милиард, защото не си позволявате да разберете проблема. Това е жестоко!

Жалко, пак няма да разберете за какво иде реч, но ...

Уважаеми господин Тасим, искам да Ви отговоря, ние с Вас сме дебатирали този въпрос в Комисията по земеделието и горите и в този смисъл аз лично на Вас няма да отговоря нещо ново, но за информация на останалите колеги народни представители. По отношение на премирането на тютюнопроизводителите съгласно предложение, което аз и мои колеги направихме в края на гласувания в момента Закон за бюджет, ще бъде подложен на гласуване допълнителен параграф, съгласно който при невлошаване на бюджетното салдо тютюнопроизводителите ще бъдат премирани с размер до 80 млн. лв. Точно така е и Вие можете да го видите в предложенията – за реколта 2009 г. По отношение на предложението за допълнителни 500 млн. лв. за националните доплащания искам да Ви отговоря, че, първо, трябваше много точно да си сверите сумата доколко са допустими като общ размер националните плащания към директните плащания от Евросъюза и те са по-малко от общата предложена сума 500 милиона, която виждам в това предложение. Съгласно това, което гласувахме и досега, промяната е допълнение на 120 млн. лв. общо национални доплащания към гласуваните на първо четене 100 милиона, или общо 220 млн. лв. За акциза за горивата сигурно се потретвам в тази зала, ако сметна и дебатите в комисията, че облекчението за акциза на горивата за земеделските производители теоретично максимално възможната сума за 2010 г. беше 70 млн. лв. При условие, че не беше пусната процедура за нотификация на това облекчение пред Брюксел, това, което се направи, беше най-доброто решение и то тази сума да ни се предостави към националните доплащания. В този смисъл земеделските производители по тази линия ще усвоят цялата възможна сума.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, виждате, че може да има и професионален дебат по конкретна тема. Поздравявам Ви, госпожо председател на Комисията по земеделието и горите, че имате такова отношение. За мен не е изненада, защото в голямата си част обхващате материята, но искам да се съобразите със следното. Първо, повтаряйки, казвам следното: на днешното българско правителство не се налага да иска разрешение от Брюксел за Бюджет 2010, дали тази помощ е допустима или не. Отговорът е даден преди три години. Ако има нещо, което трябва да се случи до края на годината, е едно решение на Министерския съвет, че България ще се включи към групата държави – 16 държави от Южна и Централна Европа, в които държави има такова производство, че и България ще има субсидиране на килограм тютюн. Това е много важно да се разбере. Другото, което е много важно да се разбере, е, че тези 100 хил. тютюнопроизводители не са разпределени равномерно в България. Те са концентрирани в няколко района. България ще има бели петна, където няма да има доходи. Тъй като разсъждавате фискално, за фиска това значи 200 милиона по-малко приходи и 300 милиона допълнителен разход, ако тези хора трябва да отидат в „Социални грижи”. Това е драмата на България. Разберете го. Така че ако фискалното Ви разсъждение е грешно, поне влагайте малко сърце за тези хора, които няма да имат никакви източници на доходи. Това вече е драма. Цяла Европа казва, че тази драма не може да се преживее по този начин. Миналата седмица ваш народен представител от Европарламента също се съгласи с Европейската народна партия за продължаване на тази помощ, а Вие тук казвате, че това не може да се случи. Това ще е огромен проблем. Няма естествено да е от вашето неразбиране, а от това, че не искате да има такава политика. Ако искате да наказвате ДПС, накажете ни, ние ще поемем този удар. Но ако наказвате тютюнопроизводители, ако наказвате отрасъла, не го разбирам, защото цялата тази продукция се изнася, 95% от тази продукция се изнася. Това може да се потвърди в момента от министъра на финансите. Но по-големият проблем е, че вие наказвате тютюнопроизводителите. Това е страшно. По-добре накажете нас, ако смятате, че някъде в нас е вината. Не може да вървите срещу приходите на държавата.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги народни представители! Не се престраших, не ме е било страх никога. Тъй като стана доста професионален спорът, искам да започна оттам, че българското правителство не наказва в момента българските тютюнопроизводители, господин Тасим, наказа ги тютюневата реформа, приета от Европейския съюз още през 2004 г. Съгласно същата реформа последната година, в която мога да бъдат получавани субсидии, или последната реколта е реколта 2009-та и наистина може да се възползва България и да бъдат изплатени субсидии от Бюджет 2010. Искам обаче да уточня, че 8 години, докато точно вашата партия управляваше този сектор, заблуждаваше същите български тютюнопроизводители, че това може да продължи и от следващите години. Вие не направихте абсолютно нищо това да продължи. Това се случи миналата седмица, когато български евродепутат, и то точно от ГЕРБ, Мария Неделчева се казва, внесе на пленарно заседание на Европейския парламент резолюция и тя беше гласувана, за да отвори дебата, но този дебат ще продължи много дълго. Забележете, това се случи от български евродепутат и то от ГЕРБ, а не от ДПС, тъй като вие имахте представители досега. Аз ви питам, след като знаехте за тази тютюнева реформа от 2004 г., защо продължавате да заблуждавате и да не правите нищо в тези райони. Прав сте, че наистина ще пострадат хората там. Когато говорим за алтернатива, нека да говорим за алтернатива на заетост. Правителството осигурява тази алтернатива на заетост и сега ще ви дам един красноречив пример. Преди около месец нашето правителство подписа договори - давам ви община Сатовча, където вашето правителство не осигури 1 лев. Ние подписахме договори за 23 милиона на тази община по Програмата за развитие на селските райони, защото това е алтернативата на заетост. Ясно е, че съгласно тютюневата реформа тютюнопроизводството не може да продължи в тези размери и мащаби, в които е било. По отношение на сумите. Вие предлагате 120 милиона. Ние направихме експертна оценка, включително ползвайки и хората отсреща, и сумата 80 милиона и, както ви каза госпожа Танева, тази сума е заложена в бюджета по същия начин, по който вие искате да заложите. Да, ако, но за да не кажем „ако”, миналата година, когато имаше в бюджета 4 милиарда излишък, защо не заложихте в Бюджет 2009 повече средства? Те могат да бъдат изплатени и в Бюджет 2010, но можеше да бъдат изплатени и в Бюджет 2009. Защо не заложихте тогава повече? Защо не направихте друго? Тъй като единственият полезен ход, който ние имаме в момента, се нарича „Булгартабак”. Тъй като фонд „Тютюн”, но това е друга тема, нека не я отварям сега. Така че работим и по темата „Булгартабак” и ще се случи това, което очакват тютюнопроизводителите: ще им осигурим алтернатива на заетост, ще защитим техните интереси, ще осигурим и средствата, но отново в условията на изключителен дефицит, до който, разбира се, е довело не нашето, а вашето правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан за нов § 47а.

Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан за създаване на нов § 47б. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер! В това наше предложение при условие, че има преизпълнение на консолидирания бюджет през следващата година, предлагаме да бъдат подпомогнати общините със структурен дефицит или слабите общини с 12 млн. лв. – източник, преизпълнението на бюджета. Благодаря ви.

Следват параграфи 48, 49, 50 и 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 49.

Постъпило е предложение от народния представител Георги Божинов за § 52. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.

Уважаема госпожо председател, уважаеми отпочинали и гледали мача колеги, уважаеми господин министър-председател! Днес повече от 12 часа нашата парламентарна група отстояваше своите предложения. Ние напуснахме залата след гласуването на чл. 17.

Ще Ви помоля, понеже имам предложения по параграфи 52 и 53, които са взаимно свързани, да ми позволите да свържа своите две изказвания, тъй като нашето връщане в залата не е случайно. Става дума за един изключително принципен и сложен въпрос, който е резултат на много грешки в изминалите години и който, ако се надстрои в предложените текстове, ще доведе до изключително усложнение. Затова искам да разполагам с времето за двете си предложения и конструктивно да изложа проблема, и да търсим заедно решение. Става дума за следното: в § 52, ал. 5 и 6 и § 53 в трите му алинеи се предлага нормативно уреждане на идеята бюджетни средства да бъдат насочени към акционерните дружества, ще ги наричам за краткост – областните болници, за три неща. Първо, за погасяване на задължения, това е в § 52. Второ, други средства освен бюджетни, за апаратура и дълготрайни материални активи. Трето, за капиталови разходи. Идеята на тези текстове е това, което държавата предоставя на болниците, да се отразява като увеличаване на капитала. Предвидено е това увеличаване на капитала да не се съобразява с разпоредбите на Търговския закон. Винаги, когато става дума за увеличаване на капитала без да се отчитат разпоредбите на главата в Търговския закон, която регламентира тези неща, това е основание за тревога. Това е причината общините и Националното сдружение на общините да раздадат на всички парламентарни групи своето предложение за отпадането на § 52 в алинеите 5 и 6 и § 53 в трите му алинеи. Аз затова направих предложението, но когато се задълбочих в изучаването на юридическата форма, в която са регистрирани този тип алогични търговски дружества, разбрах и заявявам пред вас – те са заченати в нарушение на Конституцията, те съществуват в разрез с изрично и конкретно решение на Конституционния съд и върху този тип юридическа форма на устройването на тези търговски дружества със Закона за бюджета надстрояваме правото на мажоритарния собственик да привежда средства и да вдига капитала в нарушение на Търговския закон. Ще изясня пред вас, защото господин премиер, господин финансов министър и най-вече министъра на здравеопазването, тези грешки, натрупани през последните девет години, трябва да бъдат отстранени. Как е станало това? През 2000 г. правителството на Република България с премиер Иван Костов чрез заповед на министъра на здравеопазването Петър Бояджиев преобразува окръжните болници в търговски дружества, национализирайки публична общинска собственост. През 2001 г. достатъчен брой народни представители...

...сезират Конституционния съд. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) (Реплика на народния представител Георги Божинов).

Добре, на следващ член продължавам оттук, където стигнах, защото проблемът е изключително важен.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър-председател, господа министри! Проблемът, който господин Божинов повдига, е един от най-болезнените за цялото ни общество. Здравеопазването през тези 9 години след преобразуването на болниците в търговски дружества е в една постоянна агония и криза. Тя е резултат именно на онова, което господин Божинов спомена – едно натрупано объркване, смесване и фатални за достъпа до здравеопазването за всеки български гражданин решения. Това е причината, която ни накара ние отново да се включим в днешното заседание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото независимо от всичко, което вие днес допуснахте в тази зала (шум и реплики от ГЕРБ), като грубо нарушение на законите преди всичко, тъй като гласувахте текстове в пряко нарушение на действащи закони, тъй като вие пренебрегнахте всякакъв дебат, преди всичко от страна на министъра на финансите,...

...който през целия ден не уважи с нито един отговор и един наш въпрос, въпреки всичко това ние преценихме, че въпросът, който поставя нашият колега, е от първостепенен обществен интерес. Затова сме тук и желаем сериозен дебат по този въпрос. (Реплики от ГЕРБ и от министър-председателя Бойко Борисов.)

Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаема госпожо председател! Доживяхме отново господин Пирински да застане тук пред нас и да говори за здравеопазване. Това е похвално. През последните 4 години как нито веднъж, господин Пирински, не се сетихте за здравеопазването, за онова състояние на болниците, които вие ни оставихте, за дълговете на болниците, които ни оставихте...(Реплики в КБ.)

Тихо!

...за „реформите”, които вие започнахте. Изобщо грижата за здравето на българския народ беше една от първостепенните причини този народ да даде своя вот и затова тук, в лявата част на пленарната зала, просто да не се забелязвате. Или може би, понеже се предава по Националната телевизия заседанието, се върнахте в залата, за да можете отново да покажете присъствие! По-скоро считам, че второто е вярно. Много се радвам, че се сетихте за здравето на българската нация. Тук не виждам д-р Желев, който беше министър на здравеопазването, да представи доклад за състоянието на нацията и неговото здраве. Така че, господин Пирински, когато вземате отношение по въпроси на здравеопазването, трябва да се обърнете и да видите какво направи вашето правителство. Не виждам и господин Станишев, който отчете, че в сектора „Здравеопазване” бяхте пълен провал в политиката си. Благодаря. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Той ми прави реплика на мен.

Вие се изказахте по точката и си седнахте.

С процедури няма да решите този въпрос. Той е много сложен. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Иванов, днес аз и моите колеги 12 часа участваме в тази зала с цялата сериозност (смях и силен шум в ГЕРБ) в дебатите, които вървяха през целия ден и вие, независимо че правите тези възгласи, много добре го знаете. Второ, господин Иванов, какво е било през последните 4 години не е било предмет на днешната дискусия. Имаше избори, хората си казаха думата, отговорността е ваша. Не черпете аргументи за вашето днешно поведение от едни или други провали или успехи на предходните 4 години. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Не се занимавайте с мен, не се занимавайте с нас – отговаряйте пред гражданите! (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Първо, да кажа „Добър вечер!” на групата от БСП! (Смях и оживление в ГЕРБ.) Аз се радвам, че направихме така тази вечер, че отново да ви докараме да дойдете на работа. (Викове „Браво, браво!” от ГЕРБ и правителството. Бурни ръкопляскания в ГЕРБ.) Въпреки че се мъчим 4 месеца да направим това и най-накрая успяхме, въпреки че отново потвърждавате това, което казах преди месец, че вашият девиз е: „Аз мога и да не мога, но мога да преча!”, вие сега точно това правите.

Даже тук се сбутахте кой да дойде. Вие се разбързахте, починахте, пийнахте, хапнахте. (Реплики от КБ.) Сега да ви кажа – имам процедура, колеги. Тъй като на българските граждани явно им е омръзнало тези дебати, особено в този късен час, ние да си продължим да работим, но да прекратим предаването по телевизията (силни викове, шум и ръкопляскания от ГЕРБ), за да може и те да си починат, и ние да си работим. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.) Трябва да си свършим работата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя обратно процедурно предложение, защото вече наистина постигнахте върха на фарса, уважаеми господин Велчев.

Не го съзнават!

Три пъти в днешното заседание вие предлагате да се излъчва, след това се отказвате, тъй като ви се обадиха, че Българската национална телевизия излъчва мача на „Левски” (реплики от ГЕРБ), унижихте Народното събрание - унижихте го с това, че Българската национална телевизия отказа да изпълни решение на Народното събрание, и сега излизате...

...с абсолютно измисления аргумент, че на хората им били омръзнали дебатите. Напротив, хората живо се интересуват от тези дебати. Понеже те не се състояха на първо четене, тези, които се интересуват от това колко пари ще получат догодина - например земеделските производители, тютюнопроизводителите, другите граждани – социално слабите и т.н., те много живо се интересуват от тези дебати. Много добре е те да се излъчват пряко, тъй като вече няма и мач. Така че няма да има проблем за привържениците на „Левски”, който щяхте да им създадете, ако не се бяхте отказали от предходното си процедурно предложение. Благодаря.

Прегласуване!

Покажете гласуването по групи!

Госпожо председател, нищо не пречи да покажете резултата по групи, докато правя своето искане за прегласуване на направеното предложение.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! С последното предложение наистина превръщате парламентарната зала в цирк. (Викове: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Всичко това би било смешно, ако не беше тъжно и ако не беше жалко, особено пред очите на българските граждани: некадърна сценография, некадърна постановка, некадърен режисьор! След като вкарахте дебата по бюджета за 2010 г. в 22 ч. местно време, след като прекарахме целия ден в пълно мълчание от ваша страна, без защита на никое от направените предложения, след като имахме за наблюдател на днешната постановка финансовият министър, който така и не се изказа по никое от остро критикуваните текстове, сега, след като пред очите на българските граждани предстои да се състои последното действие, а именно защита на направените от Коалиция за България предложения, вас изненадващо - или не толкова изненадващо - ви хвана страх (шум, реплики от ГЕРБ и викове: „Е-е-е!”), че хората ще разберат пълната несъстоятелност на това, което предлагате и пълната ви неспособност да го защитите. Уважаеми колеги, някой ви е излъгал, че за да си върши работата един народен представител е достатъчно да присъства в пленарната зала и да натиска копчетата. Напротив, трябва да си е прочел текстовете, да е направил предложения и да ги защитава тук, от тази трибуна, а не да посрещате с ръкопляскания и свиркания обосноваването на всяко едно разумно предложение. Мисля, че дебатът трябва да бъде доизгледан от българските граждани тази вечер, до колкото часа мнозинството реши да се състои, и няма за какво за пореден път да демонстрирате страх и немощ.

Историята става прекалено инфантилна и обидна за българския парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 50.

По § 53 е постъпило предложение от народния представител Георги Божинов. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 51.

Уважаема госпожо председател, сега без камери дано да ме чуете и разберете добре. Ще продължа оттам, откъдето завърших. След като Конституционният съд отменя нормата, по която са преобразувани областните болници, въз основа на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България, по силата на Закона за Конституционния съд чл. 101, ал. 5 от Закона за лечебните заведения загубва правния си ефект и не съществува като правна уредба. Този член регламентираше преобразуването и списъка на болниците, които стават търговски дружества. Следователно ще повторя дословно казаното през 2008 г. от тази трибуна, но също подминато, а то е: в съществуващото законодателство няма текст, който да урежда собствеността на областните болници, няма нормативна уредба. Ще кажете: „обаче има регистрация на търговски дружества, извършена от министъра”. Чуйте обаче тълкуването на Конституционния съд, който казва: „ Правото на собственост върху преобразуваните публични заведения се преобразува в право на собственост върху капитала на дружеството, следователно титулярът на правото остава същият, а правото на собственост се урежда от общинския съвет. Регистрацията на съществуващите дружества е незаконосъобразна, тъй като липсват решения на съответните общински съвети”. Господин министър-председател, господин финансов министър, надявам се поне вие да ме слушате. Това е изключително сложен казус. Какъв е резултатът? Който за каквото поиска да води дело срещу тези дружества, ще го спечели. Първият прецедент е кметът на Перник, който завежда дело, че земята, на която е изградена болницата, е на общината, и го е спечелил. Такова дело води и община Бургас. Решението на общинския съвет в Кнежа е болница „Враца” да напусне търговското дружество, защото е преминала към Плевен. Представете си, че тази община продаде своето акционерно участие в това дружество и лицето Х, което става акционер, почва да оспорва текстовете, които сега гласуваме, за повишаване на капитала. Проблемът е реален и изключително сериозен. Налага се в най-скоро време да бъде преодолян този правен вакуум, защото в последното списание на „Правен свят” нас, депутатите ни наричат вместо „законотворци” – „закононарушители”. Съвсем добронамерено изложих този проблем. Предлагам, ако решите днес да не го надстрояваме с текста на § 53, спешно, господин премиер, експертите намерят решение да се приеме промяна в законодателството, да се легитимират тези търговски дружества и тогава да се уреди начинът, по който средствата, които държавата предоставя, да служат за повишаване на капитала или за каквото прецените. Така остана този батак отпреди девет години, става правен прецедент. Изложих го най-добронамерено. Ако има кой да ме чуе – да чуе. Ако няма, карайте така шеговито, както досега.

Щом така смятате, действайте.

По § 54 е постъпило предложение от народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение от народния представител Елин Андреев, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 52.

Уважаеми колеги, само с няколко изречения нашето предложение предвижда да се дадат по-големи права и възможности на общините при разпределянето на средствата между отделните училища и детски градини, както и по отношение на дефинирането на така наречените слети и маломерни паралелки и допълнителното финансиране на тези паралелки там, където е необходимо. Благодаря.

По § 55 е постъпило предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 53.

Исках да се изкажа по предложението.

Процедура!

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, предлагам текстът да се прегласува, тъй като смятам, че част от колегите в пленарната зала не разбраха смисъла и съдържанието на нашето предложение. И това е обяснимо както предвид късния час, така и предвид възприетия подход при обсъждането на бюджета на второ четене – без да се изчитат предложенията и без да се дава възможност на вносителите на съответните предложения да ги защитят в залата. Аз разбирам, че всички сме уморени, нормално е и Вие да сте уморена, но бих Ви помолила тогава, когато има предложения, направени от Коалиция за България, да поглеждате и наляво, за да можем да обосновем своите предложения. А на вас, уважаеми колеги, в подкрепа на моето предложение за прегласуване искам да кажа, че искането ни за отпадане на ал. 8 е свързано с предложение на Националното сдружение на общините, което не е взето предвид от Бюджетната комисия и чрез което се създават възможности за натрупване на средства за по-големи инвестиции за сметка на намаляването на средствата за текущи разходи. Нещо, към което се стремят, по техните думи, вносителите на този бюджет.

Параграфи 56 и 57 – комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 54, и за § 57, който става § 55.

Постъпило е предложение от народните представители Георги Божинов, Петър Курумбашев и Петър Мутафчиев за създаване на нов § 57а. Комисията не подкрепя предложението.

Въобще не съм гласувал! (Силен шум.)

Уважаема госпожо председател, това предложение вече не може да бъде подкрепено, тъй като във вече направените гласувания беше отклонено нашето предложение по чл. 1, ал. 1, точки 2-4 за увеличаването на така наречените други неданъчни приходи. Само искам още един път да припомня, че беше пропусната една добра възможност за сериозни приходи в бюджета на България. За базовата година 1998 България има право на 133 милиона тона въглероден двуокис еквивалент парникови газове. От днес раздадения отчет за състоянието на околната среда за 2007 г. е ясно, че верифицираните емисии за тази година са 56,6% от признатите на България права за емисии. Имаме около 50 милиона тона, които можем да продадем. Разбрах обаче от министъра на финансите, че се води интензивна работа и ако се намери добър оператор, ще имате нашата подкрепа да продадете не 100 милиона, както предвиждаме, а България може да получи в тази трудна година около 1 млрд. лв. Дано решенията в Копенхаген след една седмица създадат по-благоприятна среда и Вие, господин министър, да не я изпуснете. Това беше нашата идея – да има текст, да се предвидят 3,5% продан от това, което имаме, но дано се реализира и по-голямото количество. Това беше най-добронамерено предложение.

По § 58 има предложение на народния представител Ариф Агуш – комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова – комисията не подкрепя предложението. Предложението на народните представители Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан – предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 56.

Уважаеми колеги, предложението ми, заедно с Димчо Михалевски и Румен Петков, касае публичното финансиране на общински проекти, изпълнявани чрез структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз. То е в рамките на така наречения алтернативен бюджет, предложен от Парламентарната група на „Коалиция за България”, с което предлагаме съответно корекция в приходната част на републиканския бюджет в рамките на 1 млрд. 260 млн. лв., респективно в разходната част, като 200 млн. лв. от тях предлагаме за насочване към българските общини. След като не можахме да получим разумно обяснение за това защо толкова драстично се намаляват трансферите от републиканския към бюджетите на общините и след като и финансовият министър остави без коментар нашите въпроси по тази тема, между другото се надявам, че след идването в залата и на премиера Бойко Борисов, финансовият министър ще се активизира и ще даде отговор поне на някои от поставените въпроси, но предложението, което правим, касае едно много важно перо за допълване на финансирането на общините, а именно участието и кандидатстването по европейски програми и проекти, какъвто съвет, между другото, беше отправен към общините и от страна на правителството. За да стане факт обаче това участие, има една изключително сериозна пречка, а именно премахването на облекчението, което имаха общините през 2009 г., за поемане от страна на държавата на съфинансирането по тези проекти от страна на общините. На пръв поглед 5% може би изглеждат нищожна сума за хора, които не си дават сметка какво е реалното състояние на общинските бюджети, но аз бих си позволила да дам един пример от областта, от която съм народен представител. Приоритетният проект – изграждането на регионално депо за съхранение на отпадъците, е в рамките на 40 млн. лв., което предполага съфинансиране от страна на общините в рамките на 2 млн. лв. Като се добавят в голяма част от проектите и процент за отчуждителни процедури и за други дейности, съфинансирането от страна на общините става в рамките на 10%, което означава, че това ще направи невъзможно, особено за малките общини, реалното им кандидатстване по европейски програми и проекти, тоест още едно от добрите намерения на управляващите ще остане само голо пожелание, след като няма да бъде подкрепено с реални действия, мястото на които е републиканският бюджет. Нещо повече, ние предлагаме да се подходи диференцирано към тази мярка, а именно да се направи разграничение между по бедните и по богатите общини, от една страна, а от друга страна, с оглед приоритетността на проектите, по които кандидатстват общините, а именно в случаите, в които се касае за публични инфраструктурни проекти, които имат голямо значение за съответния регион, съфинансирането на общините да бъде поето изцяло от страна на държавата в рамките на 100%, когато става дума за проекти с разкрасителни и помощни функции, да се даде възможност на общините да участват в това съфинансиране. Мисля, че този текст е разковничето, което ще даде отговор на въпроса дали наистина управляващите са загрижени за това как ще се усвояват фондовете с основен бенефициент българските общини през следващата година и за това какво ще бъде тяхното реално финансово състояние.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, уважаеми колеги! Моето предложение се състои в следното: то оставя като ал. 1 текста на вносителя. Предлагам да има нова ал. 2 в § 58, който касае данък добавена стойност за общините, които изпълняват проекти по развитие на селските региони. Проблемът е доста сериозен, защото касае такива общини, както и господин Найденов каза, да вземем за пример Сатовча. Сатовча има одобрени проекти за 23 милиона. На 23 милиона данък добавена стойност е 4,6 милиона. Целият бюджет на общината е 4,5 милиона. И ние сега, ако не намерим със Закона за държавния бюджет решение на въпроса, имайте предвид, че тази програма не може да стартира и няма как да бъдат изпълнени именно тези проекти. Подписани са за 400 млн. лв. проекти, очакват се за още 100 млн. лв. да бъдат подписани. На тези 500 млн. лв. данък добавена стойност е 100 милиона. И ние, ако не заложим в бюджета именно - да предположим, че няма да бъде изпълнена цялата сума, но поне едни 60 млн. лв. - ако не заложим в бюджета, за да може да стане разплащането на данък добавена стойност, защото за общините, изпълнявайки тези проекти, тези инвестиции не носят доход, няма откъде да възстановят тези пари. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, колеги, уважаеми господин Агуш! Вие казвате нещо невярно, то е следното: че към момента няма усвояване на средства от програмите за развитие на селските райони. Не е вярно. Сумата, усвоена до настоящия момент, е 430 милиона, но е вярно нещо друго – съгласно едно правило М+2 - тук господин министърът на земеделието може да вземе отношение и да обясни малко по добре, защото той има по голяма възможност да го направи, защото аз имам само още минута и половина, за да обясня този факт - в бюджета за 2010 г. трябва да бъдат предвидени около 1 млрд. 400 млн. лв. Към настоящия бюджет тази сума е 610 млн. лв., тоест с Бюджет 2010 г. казваме, че ние няма да усвоим близо 700 800 милиона по тази програма. Това е факт, ако не е така, нека да ме обори тук и сега министърът на земеделието. Може би и оттам идва така нелогично предложение да няма предвидени средства за общини, които са бенефициенти. Бенефициент по тази програма е включително и Министерството на земеделието и горите. Бенефициент по тази програма е и новата Изпълнителна агенция по горите, така че за тези агенции, за които и без това бюджетът е редуциран, сега няма пари за ДДС. Представете си една малка община или Изпълнителната агенция по горите с проект за 2 милиона, където са нужни 400 хиляди лева - пари за ДДС. Тези пари ще бъдат възстановени едва следващата година. България не губи и лев от това, ако предвиди тези средства. Тук се допуска една фундаментална грешка – не от липса на пари, не разбирам от какво. Може би вие можете да имате повече информация, кажете ми.

Уважаеми господин Тасим, наистина има някакво усвояване на средства за тази година. За тази година въпросът е решен... (Силен шум в залата.)

Въпросът е решен с постановление на Министерския съвет, където са отделени 10 млн. лв. за данък добавена стойност по тази програма. Въпросът остава много сериозен за следващата година, защото вече не говорим за 10 млн. лв. по тази програма, а говорим за едни 100 млн. лв., които трябват и никъде не са заложени. Също задължение на държавата е да има 20% съфинансиране. На 500 млн. лв. и с 20% със съфинансиране са около 100 млн. лв. Събират се някъде от порядъка на 200 млн. лв. Опасенията тази програма да не стартира при следващата година по тази причина са много големи. Ние, ако не намерим решение именно тук, в този закон – Закона за държавния бюджет, аз мисля, че по-нататък трудно с постановление на Министерския съвет е да се търсят начини, защото бюджетите на общините са част от консолидирания бюджет. Те са части и от консолидираната политика на фиска. Аз очаквам и министърът на земеделието да вземе отношение по този въпрос, защото това решава и част от неговите задължения. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! Въпреки нетрадиционния час, в който обсъждаме тази тема, аз ви моля за малко внимание, защото това, което искам да обсъдим заедно, да споделя, наистина е важно. Още повече, че всички ние, по един или друг начин, сме се старали да направим България, тоест да върнем България на достойното й място в Европа. А работата по европейските програми от българските общини е най-важният инструмент за реализацията на тази цел. Моето изказване е свързано с предложението за разширение на въпросния § 58 и създаването на нов, който накратко касае въвеждането на новото обстоятелство, на новото изискване към българските общини за 5% съфинансиране на всички европейски програми и продължаване гаранцията за механизма, който даваше достъп на всички общини, без значение на техния размер, до финансиране от фонда ФЛАГ, което едновременно е бързо, достъпно и евтино. Между другото тази тема беше една от основните точки в дискусията, включително и на двете срещи с министър-председателя на Националното сдружение на общините в Република България, затова аз считам, че изключително важно е да чуете възможностите, които, между другото, не влияят на разходната част като решение, което веднага успокоява и безпокойството на колегите от Министерството на финансите за това откъде ще намерят разходна част. Второто е, че тази тема е важна, защото, уважаеми колеги, независимо, че явно не ви е интересно, но България в следващата година трябва да направи усилия, които са ключови – ключови по отношение на показването към Европейския съюз, че преди междинната оценка за усвояването на средства от оперативните програми ние имаме значителен напредък. И ключова от гледна точка на аргументите, които ще ни бъдат необходими през 2011 г., когато започваме да защитаваме приоритетите и нуждите на нашата страна за фискалния период 2014-2020 г. В тази връзка ще ви посоча няколко цифри, за да разберете откъде българските общини могат да вземат средства, за да осигурят тези 5% и да осигурят лихвите към ФЛАГ, ако няма държавна помощ. Само 24 общини в България имат - и това са изключително областни центрове и българската столица - средства от местен източник, от които са приспаднати целевите за такса смет, за такса детска градина, за такива с еднократен характер от продажба на имоти, само 24 общини имат над 4 млн. лв. на годишна база. Тридесет и шест общини имат между 1 и 4 милиона, 31 общини имат между 500 хиляди и 1 млн. лв., тоест тези 93 общини или по-скоро 60 общини би следвало да нямат особен проблем, но те също ще бъдат затруднени поради други обективни външни обстоятелства. Тридесет от тези 90 ще могат да работят по малки проекти с неголям бюджет. Останалите общини, колеги, за които са две трети от българските общини - 173 на брой, са основно концентрирани в приходната част за тази, за която ви говорих – под 250 хил. лв. С тези пари те трябва да осигурят и мероприятия, свързани с култура и други характерни, традиционни местни дейности, от които те трудно биха могли да се откажат, защото това вече е традиция на публичните услуги. Затова моето предложение към вас е да разширим § 58, който не касае увеличаване на разходната част, а касае това да дадем инструмент в ръцете на Министерството на финансите, на Министерския съвет, да могат да поемат ангажимента за това да осигурят това необходимо кофинансиране като опцията, която предлагаме, е да се разработи механизъм от Министерството на финансите, от дирекция „Финанси на общините” заедно с Националното сдружение на общините в Република България за това кои общини е справедливо спрямо техните възможности да поемат директно тези 5% веднага или отложено след 2010 г. и кои абсолютно няма откъде да ги вземат. Защото, колеги, вероятно от вас немалка част са били в общинските съвети. Нали си представяте момента, в който, кандидатствайки, една българска община, примерно Х, тя трябва да получи решението на общинския съвет, че се поема този ангажимент? Дори ангажиментът, който прие правителството, че ще бъде отложено реалното плащане, в масовия случай те няма откъде да ги вземат, не само през 2010 г., но и в следващите години, затова не отхвърляйте с лекота този текст. Той е инструмент в ръцете на Министерството на финансите в помощ на българските общини, още повече, бъдете сигурни, че необходимото кофинансиране в Националния фонд за догодина е достатъчно, за да покрие тези нужди. И второто нещо, което е изключително важно – компенсаторният механизъм за фонда ФЛАГ. По същество този механизъм дава достъп на общините. Не случайно те бяха класифицирани от експерти в три групи, защото това е важно, за да могат всички да имат равноправно участие в този процес. Още повече, че сумата е в рамките на не повече от 12 милиона, с половината от които ще стане капитализация, допълнително на фонда ФЛАГ, тъй като тя остава като рискова премия, така че си припомнете, че вие сте партия, която си е поставила европейското развитие в центъра на своето внимание, за да бъдем достойни, макар и в 23,00 ч., да вземем това решение. Благодаря.

Господин председател, моля да предложите да гласуваме предложението на народния представител Ариф Агуш, което комисията не подкрепя.

Уважаеми колеги, аз усещам, че не се прави разлика между другите програми и Програмата за развитие на селските региони. (Реплики.) Наистина, ако не заложим в държавния бюджет тези средства за плащане на данък добавена стойност, не би могла да стартира Програмата за развитие на селските региони. Едно правителство, чийто приоритет е европейското развитие, аз мисля, че тези неща като усвояването на средствата трябва да му бъдат приоритетни. И ви моля да се отнесете сериозно и да подкрепите предложението. Нека това да не бъде мое предложение, редактирайте го по нов начин, но то трябва да фигурира в текста на Закона за държавния бюджет. Благодаря ви.

Моля да подложите на гласуване предложението на народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова, което комисията не подкрепя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 56.

Постъпило е предложение от народните представители Румен Петков, Димчо Михалевски и Мая Манолова за създаване на нови параграфи 58а и 58б. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми колеги, разбирам вашето нетърпение да приключим с обсъждането на второ четене на бюджета... (Шум и реплики.)

... и да минем към бюфета, където ни очаква шампанско (шум и реплики), но нека да спазваме процедурата.

С колегите Михалевски и Петков сме направили две предложения: за създаване на нови § 58а и § 58б. Съобразно парламентарната процедура би следвало да имаме възможност да се изкажем по всяко едно от направените предложения и при добро желание колегите от мнозинството да участват в предложения от нас дебат, така че изказването ми е по § 58а. Темата, която предлагаме за обсъждане, е възможността на българските общини да участват в европейски програми и проекти и касае липсата на финансови средства и възможностите за тяхното компенсиране чрез Фонда за местните органи на самоуправление „ФЛАГ” за средствата, с които участват по европейски програми и проекти. След като и от страна на правителството, и на премиера беше отправена една убедителна молба към кметовете на общини да активизират своята дейност за получаване на необходимите финанси чрез европейските програми, необходимо е възможностите за това да бъдат предоставени и чрез националния бюджет. Конкретното ни предложение касае фонда „ФЛАГ” и ще се отнесе за общините, които са финансово слаби и са в най-затруднено положение, и ще даде възможност за частичното компенсиране на разходите по обслужване на техния дълг към фонд „ФЛАГ” в размер, както ние го предвиждаме, на 16 млн. лв. Предвид предложенията, които сме направили за приходната част на бюджета, и предвид това, което се чу в тази зала, считаме, че отделянето на тези финансови средства няма да бъде проблем, но от своя страна наистина ще гарантира, че и най-малките, и най-бедните български общини ще могат ефективно да се включат в кандидатстването за получаване на финансови средства по Кохезионния фонд и по структурните фондове на Европейския съюз. Въпреки късния час отново апелирам за вашето вникване в направеното от нас предложение и за неговата подкрепа, доколкото всеки един от вас е изпратен в българския парламент от съответен многомандатен избирателен район, в който има и малки общини, за които участието в европейските програми и проекти е наистина проблем в случай, че не се осигури 5-процентното поемане на съфинансирането от страна на държавата, което за съжаление вече не се случи, и предвид това, че ще бъдат принудени да обслужат своите ангажименти към фонда „ФЛАГ” още през следващата година, която според общите ни очаквания ще бъде най-тежката година за българските общини. Моля да ми бъде дадена възможност да се изкажа след това и по направеното предложение за нов § 58б.

Не губя надежда, че все някое от направените предложения, които касаят българските общини, ще намери подкрепата на мнозинството, още повече, че сред вас има и достатъчен брой бивши кметове, които би следвало да имат своите ангажименти както към Националното сдружение на общините, така и към своите колеги, действащи кметове. Предложението, което правим за създаване на нов § 58б, касае покриването на разходите за данък върху добавената стойност при реализация на проекти, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Касае компенсиране на разходи от ДДС в размер на 40 млн. лв., която сума не е прекалено голяма за възможностите на предложения бюджет. Бих искала да кажа, че по тези програми кандидатстват традиционно най-бедните български общини, за които тези 20% ДДС, които ще бъдат поети от тях, наистина ще се окажат непреодолима пречка за участието им по тази европейска програма. Ако направим една проста аритметика с какво ще се натовари всяка българска община, трябва да включим петте процента съфинансиране, които са увеличени с отчуждителни процедури обикновено в рамките на още 5%, което прави 10-процентно участие плюс ДДС, което, ако не е върху цялата сума, по която кандидатства общината, е върху над половината от тази сума. Това означава, че ако една малка община кандидатства по проект на стойност 5 млн. лв., сметнете, ще трябва да участва с 250 хил. собствено съфинансиране, около 250 хил. от отчуждителни процедури и около 800 хил. данък добавена стойност върху 2-3 млн. лв. от този проект, подлежащи на облагане с този данък, което означава, че в рамките на тези 5 млн. българската община ще трябва да участва със съфинансиране в рамките на над 1 млн. Отговорете си на въпроса колко от малките общини, които попадат в категорията да могат да участват и да кандидатстват по тази европейска програма, ще могат да отделят такива средства, за да отговорят на изискванията за участие по този проект. Искам за пореден път да кажа, че практически с тези текстове в бюджета и с неприемането на нашите предложения поставяте изключително висока бариера пред всяка българска община, която прави абсурдни възможностите й да кандидатства за финансиране по европейските програми и проекти.

По параграфи от 59 до 63 комисията подкрепя текста на вносителите. Параграф 59 става § 57. Параграф 60 става § 58. Параграф 61 става § 59. Параграф 62 става § 60. Параграф 63 става § 61.

Постъпило е предложение от народните представители Десислава Танева и Стоян Гюзелев за създаването на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 62: „§ 62. (1) Министерският съвет може да даде право на Държавен фонд „Земеделие”, респективно на Разплащателната агенция към него, да извършва през 2010 г. допълнителни плащания в областта на земеделието – по национални програми, помощи и национални доплащания към директните плащания на земеделските производители след 30 октомври 2010 г., в размер до 150 млн. лв. при условие, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет. (2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет. (3) Размерът на допълнителните плащания по ал. 1 и източниците на тяхното финансиране се определят с акт на Министерския съвет след предоставяне от Министерството на земеделието и храните предложение, придружено с анализ на въздействието от предоставянето на допълнителните средства по ал. 1 върху отрасъла и крайните бенефициенти, като в него се посочват ефектите и ползите, които ще бъдат постигнати, както и очакваното отражение върху конкурентоспособността на отрасъла”.

Постъпило е предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 63: „§ 63. Частните държавни вземания, свързани с плащания на търговски дружества с държавно участие в капитала за дължим дивидент и част от печалбата, се събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите”.

Комисията предлага да се създаде § 64: „§ 64. (1) За събирането от Националната агенция за приходите на публични и частни вземания, които са били в обхвата на дейността на закритата Агенция за държавни вземания, се откриват и ползват от Националната агенция за приходите сметки за чужди средства. (2) Събраните суми по ал. 1, подлежащи на превеждане в полза на бюджети, които не са част от републиканския бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а останалите събрани средства се превеждат по сметките на Националната агенция за приходите за събиране на приходите на централния бюджет. (3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и по отношение на събираните от Националната агенция за приходите вземания, представляващи недължимо платени надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства за сметка на предприсъединителните финансови инструменти, структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейски фонд за рибарство, Eвропейския фонд „Солидарност”, Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент, други международни програми и споразумения и свързаното с тях национално съфинансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните договори за тези средства и програми или не е определено друго с нормативен акт. (4) Използваните от закритата Агенция за държавни вземания банкови сметки за събиране на публични и частни вземания се закриват, като наличните по тях суми се превеждат по съответните сметки на Националната агенция за приходите за събиране на приходите на централния бюджет. (5) В случай, че при закриването на сметките на Агенцията за държавни вземания са останали непреведени към бюджета по ал. 2 суми, те се превеждат чрез съответните сметки на Националната агенция за приходите, където са постъпили наличните средства от закритите сметки по ал. 4”.

Има предложение от народния представител Димитър Главчев за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде § 65: „§ 65. (1) Министерският съвет може да предостави след 30 юни 2010 г. по бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” до 250 млн. лв. за създаване и поддържане на задължителни запаси от нефтопродукти по категории горива за 60 дни и за донатрупване на 85 хил. т хлебна пшеница по реда на чл. 34 и/или чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет при условие, че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал.3 бюджетно салдо по републиканския бюджет. (2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет”.

Има предложение от народните представители Сергей Станишев, Емилия Масларова и Янаки Стоилов. Комисията не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Предложението, което правим с моите колеги за създаването на нов параграф, касае през 2010 г. при определяне на минималната работна заплата да не се прилага чл. 244, т. 1 от Кодекса на труда. Предлагаме минималната работна заплата за 2010 г. да бъде не 240, а 280 лв. Уважаеми колеги, всички ние мислим за периода на кризата. В този период всички обръщаме внимание към най-ниско доходните групи. В случая увеличаването на минималната работна заплата с 40 лв. ще бъде традиция, която се наложи през последните години. Минималната работна заплата през 2005 г. беше 150 лв., през 2006 2007 г. стана 180 лв., през 2008 г. стана 200 лв., през 2009 г. – 240 лв. Сега предлагаме да бъде 280 лв. Това значи, че ще помогнем на около 48 хил. жени, които получават майчински, отглеждайки децата си до 2-годишна възраст. Нека не забравяме, че не сме с достатъчно голяма база да приемем децата в детски ясли, така че това е една възможност майките по-спокойно да гледат децата си. Освен това с минималната работна заплата се определят и плащанията за децата с увреждания до 20-годишна възраст. Аз мисля, че вие всички ще разберете, че това не са колосални пари от бюджета, но са пари, с които може да се помогне на нискодоходните групи и най-вече на хората, отглеждащи деца в домашна обстановка, както и на родителите, които имат деца с увреждания, разбира се, и на тези граждани, които са с ниска квалификация и които ползват различните програми по активните политики на пазара на труда. Благодаря.

Предложение от народния представител Десислава Танева. Комисията подкрепя предложението по принцип. Комисията предлага да се създаде § 66, а именно: „§ 66. (1) Министерският съвет може да предостави след 30 юни 2010 г. по бюджета на Министерството на земеделието и храните до 80 млн. лв. за премиране на тютюнопроизводителите от фонд „Тютюн” по реда на чл. 34 и/или чл. 35, ал. 2, от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3, бюджетно салдо по републиканския бюджет. (2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2, от Закона за устройството на държавния бюджет”.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин премиер, уважаеми господа вицепремиери, уважаеми господин министър! Дебатите за бюджета на фонд „Тютюн”, тоест премирането на тютюнопроизводителите, се проведоха. Те започнаха още с чл. 1 на Закона за държавния бюджет и ние в Парламентарната група на ДПС оставаме с впечатление, че все още не се осъзнава сериозността на този проблем. Прави впечатление – коректността ме задължава да кажа – че председателят на комисията госпожа Десислава Танева изглежда прави усилие някакво, според нас недостатъчно, но някакво усилие все пак да се даде отговор на силните очаквания от близо 150 хил. семейства, за които тютюнът е основен приходоизточник. Прави впечатление обаче, уважаеми колеги, че редакцията на Комисията по бюджет и финанси влошава предложението на вносителя. Този бюджет по необходимост заради трудните условия, в които ще се реализира, съдържа много условности заради неясната икономическа ситуация, трудното дефиниране на предизвикателствата, които стоят пред страната. По необходимост това е бюджет на условностите. Но в това предложение вие ни предлагате две условия, тоест условието става двойно. Госпожа Десислава Танева предлага да бъдат осигурени 80 млн. при положение, че са изпълнени определени условия. Предложението на комисията е, че Министерският съвет може да ги предостави след 30 юни дори да са изпълнени условията. Кажете ми защо е необходимо това второ условие? Ние ще подкрепим това предложение на госпожа Десислава Танева, но предложението ни е да отпадне думичката „може”. Министерският съвет да предостави 80 млн., ако са изпълнени тези и тези условия. Господин вицепремиер, не разбирам защо е допълнителното условие „може”, след като вече казваме, че тези средства ще бъдат предоставени, ако бъдат изпълнени редица условия – да не се променя салдото и т.н., и т.н. Така че, уважаеми колеги, изказването ми е пределно коректно и конкретно, както и конкретно е предложението ми за отпадане на една думичка – думичката „може”. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо председател.Уважаеми колеги, тъй като наближава 24,00 ч., аз предлагам да продължим заседанието при хипотезата спрял часовник. Благодаря ви.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, може би вече си досаждаме, защото много често взимам отношение, но волята е ваша, вие пожелахте да продължим този дебат и ние се опитваме да се включим, макар и много уморени. Колеги, това, което се предлага в този параграф, в крайна сметка ще бъде мъртъв текст. Казвам го съвсем категорично, както преди малко заявих съвсем категорично, че в програмата за развитие на селските райони трябва да се усвояват 1 млрд. 400 милиона. Никой не ме опроверга. След малко ще кажа и нещо по отношение на това, което каза министърът на земеделието, защото се направи едно не съвсем коректно изказване по отношение на фондовете. Но конкретно по темата: уважаеми колеги, трябва да знаете, практиката е тазгодишната реколта да се плаща с бюджета на следващата година. Но това се случва в началото на годината по една проста причина. Стойността на тютюна се плаща сега, но тази стойност не покрива разходите на тютюнопроизводителите. Ако земеделският производител не получи премиите до края на м. март, той не може да започне кампанията, защото има опасност две реколти той да бъде на загуба. Няма тютюнопроизводител, който да тръгне да сее, ако няма сигурност в това дали ще има премии или не. Още повече, че в записа е казано, че субсидирането ще бъде до 80 милиона, тоест от 0 лв. до 80,00 лв. Да не говорим, че има още други условия, че ако не се влошава салдото и т.н., и т.н., вкарваме едни понятия, които още повече усложняват нещата. Така че няма разумен човек, който две поредни години ще си вложи усилията, ще впрегне последните си ресурси за такава дейност. Има нещо, което трябва да уточним с господин министъра на земеделието и храните. Опитвам се цял ден днес да бъда коректен с цифрите и с отношението ми към тая материя. Господин министърът каза, че в Европейския съюз има дебат, свързан с аграрната реформа, и то едва ли не дебат, свързан само и единствено с тютюна, което не е вярно. В Европейския съюз има един дебат за реформа по следния въпрос – ще се опитам да бъда максимално ясен. В Европейския съюз има две практики за субсидиране на земеделски производители и земеделски производства. Първата схема е по плащане на хектар и второто е плащане за килограм, за брой животни и т.н. Идеята е някога в Европейския съюз, за следващия планов период – 2013-2019 г., да се мине към единно отношение. Какво ще бъде то - това е въпрос, който се обсъжда най-вече в Съвета на министрите на земеделието. Така че в контекста на това имаше идея Европейският съюз да се откаже от производства, които вредят на здравето на човека, което включва и производство на тютюни, но такова решение няма. Така че като говорим на тема земеделие, нека да бъдем точни, коректни и добронамерени, защото това е най-честният труд и този труд заслужава сериозно внимание и от българския парламент. Уважаеми колеги, ние ще гласуваме за това ваше предложение, но то няма да поражда нищо, защото пред хората има огромна опасност да повторят две поредни години да инкасират загуби. Това казвате вие и на практика в момента, когато вие имате това намерение, хората вече ще са се отказали от тази възможност. Имайте предвид, колеги, министърът на земеделието е прав, че във времето можеше да се измисли алтернатива на тютюна. Може, и днес може, но за да се измисли алтернатива са нужни много пъти повече средства за такава алтернатива. Още повече допустимостта на тези средства трябва да дойде от Брюксел. Така че задачата е много по-трудна, отколкото сега да дадем на тютюнопроизводителите. Сега от това производство се изнася. Повтарям, изнася се. Това е реколтата, която може би дава най-добрите резултати в българското земеделие. Не разбирам защо се отказвате от тази идея?! Но радостта и грехът е ваш. Ще почакаме и ще видим.

Благодаря. Уважаеми колеги, аз ви моля наистина да прегласувате това съвсем коректно и добронамерено предложение, направено от господин Лютви Местан, което е изцяло в съответствие с внесеното предложение от госпожа Десислава Танева. Господин Лютви Местан не предлага нищо повече от това текстът, който трябва да приемем, да съответства изцяло на предложението на госпожа Танева. Госпожа Танева като председател на Комисията по земеделие много добре знае какви са проблемите в българското земеделие и в частност тютюнопроизводството и неслучайно е направила своето предложение без тези условности – „може” и „до”, и т.н., и т.н. Една условност в текста на записа е достатъчна и тя е най-важната, ако има пари в бюджета. Оттам нататък няма нужда от други условности. Аз наистина ви призовавам: проявете здрав разум и подкрепете предложението на госпожа Танева. Благодаря.

Комисията предлага да се създадат § 67 и 68: „§ 67. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн. ДВ, бр. ....) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нов чл. 22а: „Данъчно облекчение за млади семейства Чл. 22а. (1) Местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице следните условия: 1. договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата не са навършили 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. (2) Когато размерът на ипотечния кредит е по-голям от 100 хил. лв., данъчното облекчение по ал. 1 може да се ползва за направени през годината лихвени плащания по първите 100 хил. лв. от главницата. (3) Данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 и при условие, че данъчно задълженото лице представи писмена декларация от съпруга/та, че няма да ползва данъчното облекчение за съответната данъчна година. (4) Обстоятелствата и условията по ал. 1-3 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.” 2. В чл. 23 се създава нова т. 5: „5. документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 хил. лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище – за данъчното облекчение по чл. 22а”. 3. В чл. 50: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси; бб) създава се т. 5: „5. предоставените/получените парични заеми, както следва: а) предоставените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.; б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните десет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.; в) получените през данъчната година парични заеми, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции; г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните десет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.” б) в ал. 2 накрая се добавя „и в случаите по чл. 37а”. в) в ал. 3 думите „буква „е” се заменят с думите „букви „е” и „и”. 4. Създава се чл. 80а: „Чл. 80а. (1) Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50 ал. 1 т. 5, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 10 на сто от недекларираните или невярно декларираните суми. /2/ При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 е в размер 15 на сто от недекларираните или невярно декларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание”. 5. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица се създава § 29а: „§ 29а. С годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5”. § 68. В Закона за Селскостопанската академия в чл. 1, ал. 3 думите „и самостоятелен бюджет” се заличават.

Уважаеми колеги, ще започна с това, че Коалиция за България подкрепя направеното предложение. Това е едно от основните наши предложения, които са в подкрепа на младите семейства, които им предоставят данъчни облекчения в случаите на закупуване на жилища чрез ипотечен кредит. Това беше и действащ текст на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който беше приет от миналото Народно събрание и беше действащ през тази година. Аз правя предложение за отлагане на гласуването по този текст по следните съображения. Знаете, че с помощта на българския президент законопроектът, който приехте миналата седмица, беше публикуван днес, по-точно вчера, с цел да могат да бъдат правени поправки върху този текст през държавния бюджет. Че това е нарушение на процедурата е безспорно, но това е един много удобен случай да ви обясня защо процедурите не са кухи фрази и защо тяхното нарушаване води до объркване и последствия, които са повече вредни, отколкото полезни за групите, към които са насочени. След публикуването на този текст, който все още не е станал действащ, тъй като законопроектът не е влязъл в сила - знаете, че данъчните закони имат своето действие от 1 януари на следващата календарна година, а законите влизат в сила в общия случай най-малко три дни след тяхното публикуване. В момента ние правим упражнения върху законопроект, който току-що е публикуван в „Държавен вестник”. Може ли някой да каже дали текстът, който е разписан в Проекта за Държавен бюджет за второ четене, е коректен спрямо действащия закон или спрямо това, което е било публикувано днес в „Държавен вестник”? По какъв начин тези предложения се напасват върху действащите текстове? Всъщност днес ние се убедихме, че вие не държите особено на прецизността даже когато се прави държавен бюджет, защото тук в движение се приемаха едни предложения, които увеличаваха, забележете, с устни предложения приходната част, разходната част, появиха се едни 70 милиона за здравеопазване…

…бяха коригирани и други текстове. Тук се борави с милиони и милиарди, без това да притеснява никой и без да си даваме сметка, че става дума за един бюджет, който следва да бъде изпълняван. Конкретно в този текст става ясно, че не може подходът при правенето на законите и правенето на основния закон да бъде толкова повърхностен и толкова безотговорен, защото лично аз не мога да си отговоря, въпреки че съм юрист, върху кой текст в момента правим корекции – дали върху действащия по Закона за данъците върху доходите на физическите лица или върху този, който беше публикуван. Може ли някой в тази зала да ми отговори и дали в крайна сметка с това разглеждане на бюджета по това време и в този час не стигаме до абсурда една голяма част от народните представители, които присъстват тук, изобщо да не разбират какво гласуват. Това е обидно за нас като народни представители и за българските граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Станете и кажете върху кой текст се правят промени?! Станете, господине, и кажете! (Реплики от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Твърдите, че внимавате, но няма как да внимавате, защото от проекта не става ясно. Каквито и усилия да полагаме ние, тогава, когато се прави нарушение на процедурата и се изменя един закон, който не е влязъл в сила, няма как да бъдем прецизни и коректни.

Вие ми правите реплика, така че имам право на дуплика.

Вие ми правите реплика, имам право на дуплика!

Искам думата по § 67.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа! Нормално е в тази каша, в която се развива дискусията, почти никой да не разбира за какво става въпрос. Първо, уважаема госпожо председател, нашето търпение е огромно, но няколко пъти през деня Вие без да искате като човек реагирате и правите реплика. Щом правите реплика, както направихте преди малко на госпожа Манолова, Вие…

Ами по същество говоря за този текст, но освен това правя и забележка по начина на водене.

В същото време искам да направя и двете, ако не, ще взема думата два пъти.

Предлагам на ръководството да смени госпожа Цачева за известно време, за да си почине (шум и реплики от ГЕРБ), защото днес многократно в пленарната зала се нарушаваше правилникът, включително се принуждавахме да викаме от място, защото предполагам, че поради умора, не заради това, че не поглежда нататък, не виждаше какво става в залата. Преди малко госпожа Манолова се изказа. Изчакайте някой друг да й направи реплика, а не Вие да й правите реплика по същество, защото когато й правите реплика като председател, тя има право на дуплика – разбирате ли?! Изчакайте, Вие сте председател на Събранието. Ако искате да й направите реплика – правите й реплика и предоставяте веднага трибуната на друг да ръководи заседанието. Има поне още трима заместник-председатели до Вас, които могат да направят това. Това са елементарни процедури. Вярно, че е 12,20 ч. през нощта, но нека да се опитаме да издържим още малко. Имаше поне 2-3 случая, в които Вие директно по същество обяснявахте текстове от закона. Не може хем да водите, хем да обяснявате текстове от закона.

В нула часа и двадесет минути – дано го разберете!

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, колеги! С предложения текст в § 68 вие отменяте текст от Закона за Селскостопанската академия, който в предния мандат беше приет, който възстанови съществуването на Селскостопанската академия, защото преди това беше Национален център за аграрни науки. Нашето желание и мисля, че успяхме, е да приравним статута на Селскостопанската академия, както е и Българската академия на науките. Ако Българската академия на науките е на бюджет към Министерството на образованието, младежта и науката на отделен ред, по подобен начин в бюджета на Министерството на земеделието и храните да бъде на отделен ред като самостоятелен бюджет и бюджетът на Селскостопанската академия. За съжаление когато разглеждахме бюджета на първо четене, колегите от Министерството на финансите бяха на обсъждането в Комисията по земеделие и тогава наблегнах на факта, че този текст не е отбелязан в бюджета на първо четене. Мисля, че с това подсказах сега този текст да се появи в бюджета и донякъде съжалявам, че съм го казал. Но вие днес направихте такава стъпка – орязахте бюджета на БАН с 10 милиона, сега съсичате бюджета въобще на Селскостопанската академия и я приравнявате, днес вече беше казано в залата, като дирекция или може би мислите да я закривате. Това е една институция, която от много години стои в българското общество и дава плодове, които не бива с лека ръка да бъдат затривани. Ние направихме малка положителна стъпка, а вие сега я унищожавате. Не можем да приемем такъв подход и, разбира се, няма да гласуваме това предложение. Знаем, че това няма да ви уплаши, но надявам се, че поне звънчето ще звънне вътре в главата ви. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо председател, много сме изморени, но моля Ви, ако ми правите реплика, направете го по реда на правилника след моето изказване. Бавно и членоразделно ще се опитам още веднъж да обясня това, което и госпожа Манолова се опита да ви обясни. Става въпрос за предложение за изменение на закон – последното му изменение е в бр. 41 от 2009 г. Това е предложението, внесено в текста. На второ място, става въпрос за приемане на текст на едно четене за изменение на данъчните закони. Текст на едно четене! На трето място, по същество никой не възразява - нито опозицията, нито министър-председателят, вече и мнозинството, да има облекчение за младите семейства. Това е безспорно. Първата част леко сте префасонирали текста, за да не е същият, да избягате от онова изискване на правилника за шестте месеца - добре, да решим проблема, добре. Но след това влизаме в една каскада от предложения по отношение на онзи спорен текст и във вашата група – 10 хил. лв., 5 хил. лв., как се декларират кредитите, въвеждате данъчни ефекти с обратно действие – нещо, което народното представителство не би могло, при публикуван днес „Държавен вестник”, да осмисли. Избягвайки един проблем, който сме създали, ние можем да влезем в друг проблем. Тук се променят поне няколко текста на Закона за облагане на доходите на физическите лица. Аз не знам вие какво сте коментирали с господин президента, не знам и каква е била идеята. Тук би трябвало да излезе някой представител на вносителите и да каже: младите семейства – този въпрос го решаваме, по отношение на кредитите правим това, това и това за декларирането, по отношение на глобите, по отношение на годишните данъчни декларации. Поне 4-5 въпроса. По процедура накрая да Ви помоля, госпожо Стоянова, да ни обясните просто в 0,25 ч. какво се случва с този закон, който предлагате да се приеме на едно четене? Това искаме ние. Нищо повече. Иначе как да гласуваме – „за”, „против” или „въздържали се”? Никак. (Реплики от ГЕРБ: „За”.) Вие сте „за”, ама като миналата седмица - пак бяхте „за”, после, хайде, тичайте по коридорите. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Казвате, че ще гласувате „за”. Добре – „за”. Уважаема госпожо Стоянова, кой закон изменяме? Този, който сте цитирали тук в новосъздаващия се § 67 – това е законът, действал през тази година, или променяме закона, който е публикуван вчера? Ако изменяме стария закон, текстът е правомерен. Ако изменяме новопубликувания закон, само че вие не ме слушате, трябва да добавите и неговия номер, за да бъде всичко... (Народният представител Менда Стоянова говори по GSM.)

Няма въпрос, утре това се публикува и вие изменяте закона, в който това фигурира, а то отпадна и ние изменяме този закон, който е отпаднал. Аз ви го говоря най-добронамерено. Ако е първото, вие сте перфектни, ако изменяме закона от вчера, трябва да добавите и неговия номер, когато изреждате името на закона, който променяте. Това е безспорно. Както искате, така гласувайте.

Господин Божинов, много Ви моля, не вкарвайте мнозинството в толкова опасна спирала. По какъв начин искате да им предложите да променят закона, който е разписан в § 67 и в който последното изменение е в бр. 41 от т.г., след като между двата закона има друг законопроект, който беше приет миналата седмица от това Народно събрание, който беше публикуван днес, тоест вчера? Аз апелирам всички, които се изказват от тази трибуна, да бъдат по-отговорни, защото в крайна сметка тези текстове, особено когато се отнасят за данъчните закони, ще трябва освен да се пишат, да се четат, но и да се изпълняват. Тук става дума за сериозни неща, за даване на данъчни облекчения по кредити на младите семейства, става дума за рестрикции, за санкции при неизпълнение на задължения от страна на българските граждани, при това сериозни санкции. При едни некоректни текстове по какъв начин ние ще си изпълним своите ангажименти и по какъв начин след това ще бъдем санкционирани при неизпълнение от съответните органи?

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Аз предлагам госпожа Мая Манолова заедно с господин Божинов да се оттеглят, да вземат решение точно как и по какъв начин искате да бъде променен законът и когато сте готови, да дойдете и тук да излезете с единно становище, защото в един момент в този час ние не можем да приемем – единият казва едно, другият – друго, вземете се уточнете, съберете се групата и направете веднага едно събрание.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Според мен, за да се излезе от сегашната ситуация, Комисията по бюджет и финанси трябва да добави в текста в скобите по отношение Закона за данъците върху доходите на физическите лица и бр. 95 на „Държавен вестник” от 2009 г. Текстът, който се предлага, е да се измени точно този закон, последният, а не предишни закони. Ако изменим предишни закони, ще имаме два аналогични текста с едно и също съдържание. Затова е нормално да се добави този текст в скобите и да изменим начина, по който всички имаме видимо съгласие. Благодаря.

Уважаема госпожо председател! По първото изказване на госпожа Мая Манолова - не приемам нейното възражение. Не го приемам, то не е адресирано към мен. Второ, изказването на заместник-председателя господин Иванов - то е несериозно и не отговаря на степента на сериозност, с която участвам в дебата. Третото предложение е на Захари Георгиев. Той дава правилния отговор. (Смях в ГЕРБ.) Не се смейте, но аз не питам него, а питам вносителя: това ли ще бъде текстът и ще се съгласите ли да добавим новия номер – ако е да, ще ми благодарите за това, че го поставих и формулирах. (Смях и реплика в ГЕРБ.) Вие мълчите и се смеете целия ден, а аз ви предлагам едно сериозно поведение. Това е моята реплика.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин премиер, господа министри! Тази каша е не само върху първата част на този текст. Тя е и върху втората част, онази, която регламентира подаването на данъчни декларации относно дадени и получени заеми. Прескачам темата, че не може така на второ четене извън обхвата на закона да се предлагат нови текстове. Тук парадоксът е още по-голям, защото от една страна в рамките на този закон приемаме този текст на първо четене, а истината е, че го приемаме на трето четене. Аз не знам кое нарушение е по-голямо. Въпросът е, че и в тези текстове има несъвършенства. Първо, защо трябва да се декларират получените или дадени кредити през годината? Не е ли по-правилно да се декларират непогасените части от тези кредити?

Заеми.

Заеми – получени и дадени. Тоест аз ви предлагам да прередактираме текста на буква „а” и буква „в”, „предоставените и непогасени през данъчната година” и т.н., а в буква „в” - „получените и непогасени”, защото това е целта на проверката, това е логиката на текстовете. Правя формално предложение за редакция на тези два текста.

Чл. 50, т. 3, буква „б”, създава се т. 5 и там в т. 5, буква „а”: „предоставените и непогасени …” и продължава изречението. В буква „в” по аналогичен начин: „получените и непогасени …” и изречението продължава. Това на първо място. На второ място, предлагам да отпаднат изцяло текстовете по буква „б” и буква „г”, текстовете, които връщат хората десет години назад. Това е против всякакви правила, когато държавата иска да създаде задължения, тя ги създава от днес за утре и занапред. Държавата не бива да създава задължения на гражданите назад със задни дати, защото това може да предизвика хаос в стопанския живот на малките фирми, на едноличните търговци, на семейните бюджети. Знаете ли колко кредита се раздават, знаете всъщност, как да не знаете между близки, роднини, години назад. Как ще ги възстановят тези неща? Без да пречим на идеята, която искате да наложите, която e спорна, най-добре е тези два текста да отпаднат. Госпожо председател, предлагам за отпадане букви „б” и „г”. Продължавам нататък, питам: каква е тази имуществена санкция за физическо лице? Имуществена санкция се налага на юридическо лице. (Реплика от народния представител Михаил Миков.) Тук има глоба и имуществена санкция. Тези декларации са по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предлагам изразът „или с имуществена санкция” да отпадне. Това е в чл. 80а, ал. 1. Същото трябва да стане и в ал. 2, защото е смешно да пишем, че физическите лица плащат имуществена санкция и още по-смешно е, когато правим това в 24,00 ч. Защото този часовник е неверен – той е спрян, но продължава да се движи. Друго, вижте какво пише тук сега – „десет на сто от недекларираните или невярно декларираните суми”. Какво значи това? Като декларирам сума 0, ще ми сложат глоба 10 на сто върху нулата ли? Кой го е писа този текст – питам аз? Някой го е писал в 0,40 ч. онзи ден и сега ни го предлагат пак в 0,40 ч. (Смях в КБ и ДПС.) Предлагам ви поне това да изчистим – „десет на сто от недекларираните суми”. Може да не е съвършено, но е по-правилно. Правя формално предложение за отпадане изразът „или невярно декларираните”. Разберете, че това са смислени предложения. Те не са насочени към блокиране на текста. Има защо да ги приемете. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бисеров, чл. 88, ал. 1 на Конституцията казва, че законите се обсъждат и приемат в две гласувания, които се извършват на отделни заседания. Искаме да решим даден проблем, по който презюмираме, че има някакво съгласие - говоря за младите семейства, и там Конституцията е казала, че по изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание. Но не може да се прави редакция на трибуната в диалог с председателя - госпожа Манолова предлага едно, господин Божинов предлага друго, Захари Георгиев предлага трето. Имаме два изхода от тази ситуация. По-разумният изход е този текст да се отложи. От всички парламентарни групи по един юрист да седнат, да направят спорните и безспорните неща, да го напишат и утре сутринта - не утре сутринта, а тази сутрин, да го гласуваме като започне заседанието, на едно заседание. Вторият вариант е сега да продължим по другите текстове, за да не искаме почивки от групи или вие да давате почивки. По правилник имаме тези права, но времето си тече. Не сме ползвали днес нито една почивка от нашата парламентарна група, нито от другите. (Оживление, смях и реплики от ГЕРБ.) Не се смейте, защото имаме това право.

Не, не ме ядосвайте, защото ще поискам сега и не можете да откажете. Само че не го правя. (Реплики от ГЕРБ.)

Който ни гледа отвън, просто ни се чуди на акъла какво правим. Затова ви предлагам: изберете си приемливата за мнозинството хипотеза да се изчисти този текст – да се изчисти, разберете! Ясно, за младите семейства аз успях да го прочета - там горе-долу е същото, с малки изключения. Но нататък тръгват неща и изменения, които никой в този момент не разбира какви афекти може да има - господин Бисеров предупреди за тези неща, но може и други да има, за които никой не може да поеме гаранция. Затова тази ад хок редакция, която си я правим помежду си в изказвания, реплики и дуплики, е несериозно. Ако приемем, че има още воля да се реши този проблем, да се приеме на едно заседание двете четения да минат...

Изтече. Но, господин Бисеров, ако смятате това предложение за разумно, да се продължи нататък по текстовете, да се седне за половин час, да се прочетат, да се сравни стар закон, днес публикуван закон и трети – внесен проект.

Приемам идеята, която разви господин Миков, но смятам, че няма да мине. Съжалявам! Затова поне правим малко усилия, за да подобрим текста. Казвам ви - текстът, колкото и да го подобряваме, той ще е дефектен. Ако вие направите процедурно предложение за отлагане гласуването на този текст, аз ще го подкрепя. (Реплики на народния представител Мая Манолова.) Но не стана ясно, че правите процедурно предложение.

Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри! По-важно е да има съгласие да се реши този въпрос. Понеже всички парламентарни групи декларираха подкрепа за текста, явно спорът е само по оформянето...

По първата част.

...на коректни текстове, които да не будят съмнение, тоест, гласувайки, да не се окаже, че не сме решили проблема заради недостатъчно прецизирани текстове. Не правя процедура за отлагане за утре. Случвало се е - просто да преминем към следващия параграф, а една група юристи извън залата да седнат, да ни представят един достатъчно изчистен вариант и след 15-20 минути, когато са готови, да се върнем към този параграф и с консенсус да приемем едно вече постигнато съгласие да намери своята подходяща юридическа форма. Това е конкретното ми предложение. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри, колеги! Съвсем накратко. Първо, този текст разширява кръга на лицата, които трябва да подават данъчна декларация. В момента съгласно българското право само тези лица, които имат, да речем, само доходи от трудови правоотношения, не трябва да подават данъчна декларация. Сега ще трябва да подават, когато имат такъв вид кредити. Затова, господин министър на финансите, трябва да се направи една сериозна информационна кампания, за да знаят хората, че трябва да подават декларации. Ние ще подкрепим тези текстове, но те трябва да бъдат насочени изключително към хората, които извършват сериозни злоупотреби – да не се окаже, че приложението е основно към хора, които не са си подали декларации поради незнание за съществуването на такива текстове. Те са прецедент, в българското право не е имало до момента такива изисквания. Затова трябва да поемете един сериозен ангажимент за голяма информационна кампания хората да са запознати с тези текстове и че тяхното приложение ще бъде основно към хора, които правят сериозни злоупотреби. Защото в момента, когато данъчните правят ревизии, питат човека откъде е джипът, откъде е къщата, а той казва – аз доходи нямам, но имам тук едни приятели, сто човека, които дадоха по 50 хил. лв. Знам го този проблем. Но нека приложението да бъде именно в тази насока, да не се стигне до нещо друго. Това е ваша отговорност. Нека хората да бъдат информирани, че още тази година трябва, попълвайки своите данъчни декларации, това да бъде упоменато. Особено опасно е за хората, които традиционно не подават декларации, защото имат доходи само от трудови правоотношения. Те трябва да бъдат информирани от страна на Министерството на финансите, на данъчната администрация, че имат вече ново задължение, което трябва да спазват. Иначе ефектът няма да се постигне, господин министър. Благодаря.

Параграф 68 можем да го гласуваме.

Да гласуваме § 68.

Госпожо председател, уважаеми колеги! Основната причина, поради която гласувах „против”, беше обоснована от колегата Пенко Атанасов. Свързана е с отнемането на правото на Селскостопанска академия да формира самостоятелен бюджет. Разбирам защо е направено това предложение. Сега се счита, че се снема въпросът за неспазване на закона, когато се приемаше чл. 6. Госпожо председател и господин министър на финансите, като вносител вие сте подвели и Министерския съвет, и правителството, и вашите колеги, че приемайки това предложение, въпросът със законността на чл. 6 отпада. Не отпада, защото остава да действа нормата на т. 1 от ал. 4 на чл. 1 на закона, която гласи: „Субсидии от републиканския бюджет, определени със закон”. В поправката, която току-що приехте, остава да действа тази т. 1, така че, госпожо председател, и Вие трябва добре да осъзнаете, че текстът на чл. 6, който сте приели, е противозаконен, защото нарушава именно този текст от Закона за Селскостопанска академия.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, с този акт на отнемане възможността на Селскостопанска академия да бъде второстепенен разпоредител, всъщност се вижда вашето отношение към една от поставените цели и в програмата на правителството, и декларативно от самата управляваща партия, а именно да се стремим да увеличаваме икономиката, базираща се на знания. По този начин пар екселанс казваме: „Няма смисъл да подкрепяме такива научни институции, каквато е тази академия”. По този начин се прави и едно своеобразно експроприиране на собствените приходи на Селскостопанска академия, които формират бюджета й, като по този начин те ще отидат в министерството, а собствените приходи, които имат интерес да увеличават, са в размер на близо 14 млн. лв. Това елементарно действие, което направихте сега, не зная какво цели – неглижиране на академията или нещо друго, но то не е полезно за държавата ни и това в скоро време ще се разбере и от вас самите.

По § 64 и § 65 комисията подкрепя текстовете на вносителя, като § 64 става § 69, а § 65 става § 70.

По § 66 са постъпили предложения от народните представители Йордан Бакалов, Менда Стоянова, Красимир Ципов и Михаил Миков, които са едни и същи. Комисията подкрепя техните предложения и предлага § 66 да отпадне.

По § 67 са постъпили предложения от народните представители Йордан Бакалов, Менда Стоянова, Красимир Ципов и Михаил Миков с едно и също съдържание. Комисията подкрепя предложенията. Комисията предлага § 67 да отпадне.

По § 68 са постъпили предложения от народните представители Йордан Бакалов, Менда Стоянова, Красимир Ципов и Михаил Миков с едно и също съдържание. Комисията подкрепя предложенията. Комисията предлага § 68 да отпадне.

По § 69 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 71.

По § 70 е постъпило предложение от народния представител Искра Фидосова. Комисията не подкрепя предложението. Има предложение от народния представител Георги Анастасов и Румен Петков. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага друга редакция на чл. 70, който става чл. 72.

Комисията предлага следната редакция на § 70, който става § 72: „§ 72. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 8 се изменя така: „Чл. 8 (1) Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, включително и постъпленията от приватизацията на държавното участие в капитала на лечебни заведения по чл. 10а, ал. 2, т. 1, се внасят и отчитат в централния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система. (2) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала или част от тях могат да бъдат преведени по сметка на дружеството по решение на Агенцията за приватизация след съгласуване с органа, който упражнява правата на едноличен собственик на капитала, и остават собственост на дружеството. (3) Паричните постъпления от приватизацията на обособени части от имуществото на търговски дружества, в които държавата не е едноличен собственик на капитала, се превеждат по сметка на дружеството и остават негова собственост. (4) Паричните постъпления от дейности, съпътстващи приватизационния процес на търговски дружества с държавно участие в капитала и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, както и неустойките по приватизационните им договори се разпределят, както следва: 1. паричните постъпления от меморандуми, тръжна и конкурсна документация, задържаните като санкция депозити за несключени договори при участие в търг или конкурс и други подобни се внасят в приход по бюджета на Агенцията за приватизация; 2. средствата от глобите, имуществените санкции и неустойките, свързани с приватизационния процес, постъпват и се отчитат в централния бюджет и се разпределят изцяло в полза на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система”. 2. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) Разходите за приватизация и следприватизационен контрол се извършват чрез бюджета на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол и Фонда за покриване разходите за приватизация. (2) Със закона за държавния бюджет за съответната година се определя размерът на трансфера от централния бюджет за финансиране плащанията на Фонда за покриване разходите за приватизация. Част от средствата от фонда се изразходват за придобиване на дълготрайни и краткотрайни материални и нематериални активи, за изплащане на възнаграждения в случаите по чл. 5 и за допълнително стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация”. 3. В чл. 10 се създават ал. 6 и 7: „(6) С решение на общинския съвет средствата по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се разходват и за инвестиционни цели, включително за придобиване на дълготрайни материални активи със социално и здравно предназначение и за погасяване на кредитите за незавършени обекти в строителството. (7) С решение на общинския съвет временно свободните средства по ал. 1, могат да се ползват като временен безлихвен заем за плащания по бюджета на общината, както и за общинско съфинансиране и авансово финансиране на проекти по програми, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз и по други международни програми и споразумения”. 4. В чл. 10а, ал. 2, т. 1 се изменя така: „1. двадесет на сто – в централния бюджет;”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 71 и предлага следната редакция на § 71, който става § 73: „§ 73. В Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (ДВ, бр. 98 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2, ал. 4 накрая се добавя „в срок, определен от министъра на финансите” и се създава изречение второ: „В случай, че ръководните органи не определят представители в срока по изречение първо, Министерският съвет по предложение на министъра на финансите определя на ротационен принцип за срок от една година национално представителните организации по ал. 3, т. 3 и 4, които ще имат представител в управителния съвет”. 2. В чл. 11, ал. 1 т.1 се изменя така: „1. паричните постъпления от приватизация, отчетени по републиканския бюджет;”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 74, § 73, който става § 75, § 74, който става § 76, § 75, който става § 77, и § 76, който става § 78.

По § 77 е постъпило предложение от народните представители Лили Боянова; Емилия Масларова и Драгомир Стойнев; Алиосман Имамов, Хасан Адемов и Лютви Местан; Михаил Миков; Яне Янев, Димитър Чукарски, Тодор Великов и Кристияна Петрова – § 77 да отпадне. Комисията подкрепя техните предложения и предлага § 77 да отпадне.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 78 и предлага следната редакция за § 78, който става § 79: „§ 79. В Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. …) в § 11, ал. 4 по Закона за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (обн., ДВ, бр. …) накрая се добавя „в срок до 31 декември 2019 г.”.

По § 79 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров, и народните представители Румен Овчаров и Пламен Орешарски - § 79 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 80.

Благодаря, госпожо председател. Господин вицепремиер, колеги народни представители! Предлагаме тези изменения да отпаднат. Ще се опитам да разшифровам на по-нормален език какво значи сухата формулировка в предложението. Така, както би звучал съответният текст от настоящия закон за тази година, означава следното: фискалната цел е тази, която се получи в края на годината. Тоест тъй като смятаме, че това не е традиционен начин, по който парламентът задава фискалната цел на изпълнителната власт, считаме, че трябва да отпадне. Още повече, след като за 2010 г. гласувахте достатъчно текстове, които размиват фискалната цел, сега със задна дата се опитваме да направим същото и за 2009 г. Благодаря ви.

Предложение от народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев за създаване на нов § 80, което комисията не подкрепя.

Уважаема госпожо председател, господин министър, колеги! Предложението е в Закона за интеграция на хората с увреждания, в чл. 43, ал. 1 числото „70” да се замени с „90”. Какво значи това? Колеги, най-напред искам да ви информирам, че в предвидения бюджет и разчетите, които са направени от Министерството на труда и социалната политика, са заложени около 13 хил. деца с увреждания, които живеят в семейна среда. За тази година до момента децата с увреждания, които живеят в семейна среда, са 19 хил. 600. Миналата година бяха 19 хил. 712. Така че в никакъв случай за следващата година те не могат да бъдат 13 хил. Това, от една страна. На второ място, доколкото разбирам, вече отпадна договорката, че ще отпадне и доходният тест – критерият за доходи за предоставяне на интеграционни добавки за хората с увреждания, в това число и за деца. Досега беше: 70% от минималната работна заплата се дават на всяко семейство, в чийто дом се отглежда дете с увреждане, което е до 18 години, ако учи, или до 20, ако продължава да учи средното си образование. Нашето предложение е да бъде 90%. В едно от изказванията си казах, че национално представителните организации на хората с увреждания поставят искането издръжката на децата в семейна среда, деца с увреждания, да бъде равна на издръжката в домовете. Тези издръжки в домовете са с пъти повече, отколкото ние даваме на семействата. Това ще струва, господин министър, някъде по-малко от 11 милиона. Считам, че при бюджета, който се предвижда за следващата година, амбициите, които имате – да изпълните приходната част, ангажиментите, които и вие сте поели, и всички ние специално към децата с увреждания, това няма да бъде фатално за бюджета. Настоятелно ви моля, колеги, да приемете това наше предложение. Благодаря.

Следва предложение от народния представител Галина Банковска за създаване на нови параграфи 81, 82 и 83. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат §§ 81 и 82: „§ 81. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр....) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21 се създава ал. 6: „(6) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, алинеи 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им”. 2. В чл. 95: а) в ал. 3 думите „30 на сто” се заменят с „една трета”; б) създава се нова ал. 5: „(5) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 6 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.”; в) досегашните ал. 5-7 стават съответно ал. 6, 7 и 8; г) досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 9 и 10 и в тях думите „ал. 6” се заменят с „ал. 7”; д) досегашната ал. 10 става ал. 11. 3. В Преходните и заключителните разпоредби се създава § 10а: „§ 10а. Семестриалните такси, заплащани от студентите до 1 януари 2010 г., не се преизчисляват по реда чл. 95, ал. 3”. § 82. В Закона за кредитиране на студентите и докторантите се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, т. 1 след думата „лихвите” се добавя „(уговорена лихва и лихва за забава)”. 2. В чл. 13, ал. 1 след думата „лихвата” се добавя „(уговорена лихва и лихва за забава)”. 3. В чл. 14, ал. 2, изречение второ, думите „включително чрез способите на принудителното изпълнение по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, и са останали неудовлетворени” се заличават и се създава изречение трето: „конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума от държавата се уреждат в типовия договор по чл. 7”. 4. В чл. 20, ал. 1 думите „основния лихвен процент, определен от Българската народна банка, увеличен с два пункта” се заменят с „7 процентни пункта”. 5. В чл. 27, ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „задължението” се добавя „(главница и лихви)”.

Колеги, извинявам се. Госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, откровено казано, създаването на нова ал. 6 в чл. 21 беше необходимост. От тази гледна точка бих приветствал предложението на колегата Банковска, но какво правим – изменяме на едно четене Закона за висшето образование. Да бяхте се ограничили с ал. 6, нямаше да поставям въпроса, че на едно четене изменяме Закон за висшето образование, защото действително нямаше отговор на въпроса какво се случва със студентите от евентуални закрити частни висши училища. Те не могат да се поемат като тежест от държавните, би трябвало да се уреди заплащането на обучението им, така както са плащали в частния ВУЗ, който обаче, по една или друга причина, е закрит. Но какво постигате със замяната на 30% с „една трета”? Вдигаме таксите с 3,33 в период. Кому е нужно това? Какъв проблем решаваме? Ваша воля, но какъв проблем решаваме с тези 3,3% завишаване на таксите? И не е редно това да се случва по този начин. Аз например смятам, че създаваме излишни коментари, излишна негативна енергия насочваме срещу Народното събрание, защото досега студентите плащаха 30%, а замяната с „една трета” означава 3,33% повече. Ваша воля, но просто не бива да пристъпваме към изменение на специални закони на едно четене с предложение за второ четене в Закона за държавния бюджет. Ако тези текстове бяха в основното тяло на закона на първо четене – въпрос на политическа воля. Това го разбирам, но на едно четене – ще е добре да се въздържаме занапред всички да променяме специални закони на едно четене. Затова взех думата. Благодаря.

Да.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да го прегласуваме. И разумно е, и полезно ще бъде и за вас, и за хората, и предлагам да го подкрепим.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 83.

По § 81 е постъпило предложение от народния представител Христо Бисеров. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 84: „§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.”

Преминаваме към Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2. Постъпило e предложение от народния представител Ангел Найденов, което комисията не подкрепя. Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 1 и предлага следната редакция, съгласно таблицата.

Благодаря, госпожо председател. Всички тези предложения са гласувани в залата в съответните текстове, на съответните места. Нека ме поправи някой от колегите, аз не помня да са гласувани приложения. Те са приложени към закона, предложенията, които са направени по тях, са съгласувани на съответното място и не виждам абсолютно никакъв процедурен смисъл да се гласува отново нещо, което залата е гласувала. Няма случай на гласуване на приложения към Закона за бюджета, не помня, защото ние гласуваме нещо, за което има воля на залата. Освен това, и без това гласувахме много неща, които не трябваше да гласуваме, защото бяха минали с чл. 1. Но хайде, да сте живи и здрави, за първи път беше. Пожелаваме успех и по-нататък! Моля ви поне сега да не гласуваме още един час приложения, които сме гласували!

Благодаря. Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен със становището, което изказа господин Веселин Методиев. Първо, господин Методиев, тези приложения освен цифри съдържат и текст. Може да има предложения за корекции, за редакционни поправки, за отпадане на текстове и т.н. (Реплика от народния представител Веселин Методиев.) Господин Методиев, приложенията съдържат думи, изречения. Те съдържат текстове, освен цифри. Вие поне като литератор, като историк и като човек на хуманитарните науки трябва да правите разлика. Второ, най-малкото на Вас Ви отива, тъй като сте единствен представител на ДСБ в тази зала. Оставиха Ви дежурен...

...да правите такива предложения. (Реплика от народния представител Веселин Методиев.)

Това не е вярно.

Къде е вашият лидер, господин Методиев, къде е вашият лидер? (Смях, ръкопляскания и свиркания от ГЕРБ.) Не, понеже винаги репликите са към нашия лидер, един път аз да Ви попитам: къде е вашият лидер, Вие сте сам? (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Госпожо председател, предлагам да гласуваме по Приложение № 1 предложението на народния представител Ангел Найденов, което комисията не подкрепя.

Постъпило е предложение от народния представител Десислава Танева, което комисията подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 1 и предлага следната редакция: Трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2010 г., съгласно таблицата.

Преминаваме към Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3. По това приложение е постъпило предложение от народния представител Георги Анастасов, което комисията не подкрепя. Постъпило е предложение от народния представител Светлана Ангелова, което комисията не подкрепя. Постъпило е предложение от народния представител Валентина Богданова, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2, като в Раздел VІІІ, т. 2 – Политика в областта на диагностиката и лечението, сумата 388 269,6 хил. лв. да се замени с 458 269,6 хил. лв. във връзка с приетото предложение по чл. 6 за увеличение със 70 млн. лв. на сумите на Министерството на здравеопазването.

По Приложение № 3 към чл. 6, ал. 7 комисията подкрепя текста на вносителя съгласно таблицата.

Има предложения.

Става въпрос за субсидиите, които се дължат на вероизповеданията, и за ремонти на сгради на вероизповеданията. Това е ред 8. На ред 7 пише: „За издаване на религиозна литература” и т.н., затова предлагам на ред 8 думата „църковни” да се замени с „религиозни”. В България има религиозни сгради, които не е задължително да бъдат църковни. Те могат да бъдат и други. Ако са такива с национално значение, би следвало да попадат в полето на този текст. Това е моето предложение. Благодаря.

По Приложение № 4 към чл. 9, ал. 1 – Субсидии за юридически лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2010 г., са постъпили две предложения – на народния представител Менда Стоянова, което комисията подкрепя, и на народния представител Яне Янев, което комисията подкрепя по принцип. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 4 със следната редакция: (Таблицата пред вас).

По Приложение № 5 към чл. 10, ал. 1 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 5.

По приложение № 6.1 към чл. 11, ал. 2 са постъпили: предложение от народния представител Бойко Великов, което комисията не подкрепя, предложение от народния представител Румен Петков, което комисията не подкрепя, предложение от народния представител Кирил Добрев, което комисията не подкрепя, и предложение от народния представител Йордан Бакалов, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.1.

Приложение № 6.2. към чл. 11, ал. 2. Постъпило е предложение на народния представител Ивелин Николов. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народните представители Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Комисията не подкрепя предложението. Постъпило е предложение на народния представител Бойко Великов. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 6.2.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз разбирам, че комисията не подкрепя предложението, защото аз съм го направил. Искам само да напомня, че Приложение № 6.2. е приложението за натурални показатели на общините за делегираните бюджети. Което значи, че не става въпрос за пари, а за бройки хора. В тази връзка предложението, което аз правя, е за дневен център за социални грижи, открит от министър Тотю Младенов в началото на ноември т.г., преди един месец, в община Трявна, в който броят на лицата, които са в домове за социални услуги, от 80 се увеличава на 100. След писмо на кмета на общината министър Младенов е признал, че това е факт и е подкрепил тази цифра да бъде променена. Такова е становището, доколкото разбирам от кмета, и на министър Дянков, че броят на заетите по натурални показатели от 80 се е увеличил на 100. Истината е, че ако вие гласувате „против”, както ви предлага комисията, 20 души просто трябва да ги изгонят, не знам защо. Тук не става въпрос за пари, а за натурални показатели, така че ви предлагам да подкрепим реалните цифри, а не защото съм ги внесъл аз. Благодаря.

Приложение № 7 към чл. 12, ал. 1. Постъпило е предложение от народния представител Ариф Агуш, което комисията не подкрепя. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 7.

Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Предложението се състои в следното. В три общини в Смолянска област има изградени пречиствателни станции, но те не са натоварени, защото не са подвързани, няма изградени колектори. И за да ви кажа, че предложението ми не е опозиционно, и в Златоград, и в Рудозем кметовете са избрани с листата на ГЕРБ. А вие гласувайте както намерите за добре. Благодаря.

Приложение № 8 към § 16, ал. 1. Няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 8.

Приложение № 9 към § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 9 и предлага следната окончателна редакция: „Списък на извънбюджетните фондови сметки, които ще функционират през 2010 г. 1. Фонд за покриване на разходите за приватизация към Агенцията за приватизация – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 2. Държавен фонд „Земеделие” – Закон за подпомагане на земеделските производители. 3. Извънбюджетна сметка на Националния фонд към министъра на финансите. 4. Специална сметка към общинските съвети за приходите от приватизация на общински предприятия – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 5. Общински фонд за покриване на разходите за приватизация и следприватизационен контрол – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 6. Специален фонд към съответните общински съвети за инвестиции и дълготрайни активи – Закон за приватизация и следприватизационен контрол. 7. Учителски пенсионен фонд – Кодекс за социално осигуряване”.

Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители, гласувах против, за да мога да кажа следните няколко думи. Гласувайки всички тези предложения, ние направихме един принос в парламентаризма на българското Народно събрание. Не се вслушахте в това, което ви каза господин Веселин Методиев. Приложенията в бюджета не се гласуват. Ако някои народни представители са допуснали грешката да ги отнесат само там, а не в систематичното им място към съответния член и алинея, грешка на комисията е, че не ги е препратила там, защото когато гласувахме съответните членове, ние ги приехме заедно с приложенията и не може отново да се връщаме на тях. Това го казвам, не че ще променя нещо сега, но в следващия бюджет, живот и здраве, се казва, да го имате предвид.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, контактната група достигна до следния консенсус. Редакциите, които ние предлагаме в текста на § 67, са следните: В § 67 – „В Закона за данъците върху доходите на физическите лица” в скобите, където са изброени броевете на „Държавен вестник”, предлагаме да бъде добавено „и бр. 95 от 2009 г.”. Считаме, че това е резонно. Също така правим предложение в чл. 50. В т. 5, буква „а” придобива следната редакция: „а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лв.;”. В буква „б” думата „десет” се заменя с „пет”. Става „пет данъчни години”.

Има – „непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми”. Нашето предложение е „десет данъчни години” да се замени с „пет данъчни години”. Буква „в” придобива следния текст: „в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 хил. лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;”. В буква „г” думата „десет” се заменя с „пет” и става „пет данъчни години”. Другото предложение е в чл. 80а, ал. 1 се заличават думите „или с имуществена санкция”, тъй като тук визираме само физическите лица, и в края на изречението отпадат думите „или невярно декларираните”. Думата „суми” остава. Алинея 1 придобива следния текст: „(1) Физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информация по чл. 50, ал. 1, т. 5, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми”.

Да, по същия начин и ал. 2 – „15 на сто от недекларираните суми, ако лицето не подлежи на по-тежко наказание”.

Да, по същия начин. В т. 5, текстът в скобите „(ДВ, ...)”, където е оставено място, добавяме „бр. 95 от 2009 г.”.

Уважаеми колеги, предлагам да разделим гласуването по този параграф в частта, която касае данъчните облекчения за младите семейства, и частта, която касае задълженията за гражданите да декларират получените, съответно дадените заеми, по начина, по който това беше докладвано от колегата Димитров. Парламентарната група на Коалиция за България безусловно ще подкрепи предложението, което касае данъчните облекчения за младите семейства, след корекциите, които бяха направени, защото наистина създаваме един работещ текст. По втората част от предложението аз лично, като участник в контактната група, ще гласувам „за” и ще подкрепя това, което изработихме заедно с колегите - не толкова заради съдържанието на този текст, а защото за първи път в тази зала беше демонстриран наистина един разумен подход, а именно да се търси съгласие, което не е в интерес на депутатите от мнозинството или от опозицията, а е в интерес на българските граждани. Защото текстовете, които създадохме в крайна сметка, са подобрени, работещи и могат да бъдат приложени, и не създават на хората огромни неудобства, какъвто щеше да бъде ефектът от първото предложение. Ако този подход беше възприет вместо конфронтационния подход от сутринта от ръководството на Народното събрание, мисля, че дебатът щеше да бъде по-смислен и съдържателен и в крайна сметка щяхме да приемем наистина един по-добър бюджет. Но всяка една първа крачка, която се прави, трябва да бъде подкрепена. Аз, предполагам и част от колегите ще подкрепят и втората част на това предложение, тъй като наистина със съвместни усилия създадохме един по-добър текст.

Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Благодаря на всички, които останаха с нас всичките над 17 часа, за да свършим тази работа. Това е добър бюджет – единственият възможен бюджет за 2010 г. Приемането на този бюджет е още една крачка към по-бързото излизане от икономическата криза. Искам да ви напомня първото си изказване от преди 17 часа. Вчера, преди ден, най-голямата кредитна агенция „Standart and Pооr`s” повиши оценката на България от ВВВ-негативна до ВВВ-стабилна. В мотивацията между други коментари също се казва: „Ние от „Standart and Pооr`s” имаме основание да вярваме, че правителството и парламентът ще приемат и Бюджет 2010 г., основан на същата стабилност във фискалната политика”. Вие току-що направихте това – приехте бюджета за 2010 г. със същата стабилност на фискалната политика, която нашето правителство показа през последните 4-5 месеца, откакто сме на власт. Благодаря ви отново и до нови успехи! (Ръкопляскания.)

Госпожо председател, господа вицепремиери, депутати, министри! Благодаря ви за подкрепата, благодаря ви за това, че в един ден се справихте с тази тежка задача, защото и утре е ден, утре има да гледате още закони, имаме и друга работа. Беше добре днес това да го приключим. Честит ви бюджет! Действително на всички нас ни се иска той да е с доста повече пари, да е по-блажен, както се изказват от БСП, да не е постен, но нека да не си разваляме настроението, защото блажното го няма, поради знаете какви причини – не от нас. Благодаря ви, особено на госпожа Манолова за конструктивните предложения, които бяха приети. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Да се надяваме, че за в бъдеще ще бъдем по-диалогични и всички ние ще се учим на взаимно уважение, демокрация и разбиране. Нека първите стъпки да ги подкрепяме. Желая ви „Лека нощ!”, защото след малко трябва да ставаме за работа. (Ръкопляскания.)