20 октомври 2016 г.

„Проект! РЕШЕНИЕ за създаване на Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара на горива Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: 1. Създава Временна анкетна комисия за проучване и установяване на факти и обстоятелства, свързани с наличие на картел на пазара за горива. 2. Комисията по т. 1 се създава на паритетен принцип, като се състои от по двама народни представители от всяка парламентарна група и двама народни представители, нечленуващи в парламентарни групи. 3. Избира ръководство: председател и един заместник председател и състав на Временната анкетна комисия, както следва – по предложение на парламентарните групи: 4. Комисията се избира за срок от два месеца.“ Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! След като вчера беше заявено, че БСП са направили подписка за създаване на такава Комисия, те нагло излъгаха, че ние не сме искали да участваме в тази подписка. (Шум и реплики от БСП ЛБ.)

Само пояснявам. Ние имаме ясна позиция за картелите и затова предлагаме, уважаеми господин Председателю, да се формира комисия, след като събрахме подписи от ГЕРБ, от Реформаторския блок и от Патриотичния фронт, предлагаме Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства, водещи до съмнения за изкривяване на конкуренцията на пазара на горивата и до съмнения за злоупотреба с господстващо положение в периода от 2008 г. до юли 2016 г. Какви са мотивите ни затова? Основната цел на Временната анкетна комисия е изясняването на пречките пред конкуренцията и възможните злоупотреби с господстващо положение и предприемането на законодателни мерки и действия за подобряване на конкуренцията на пазара на горивата. Анализ на данните за цените на дребно на горивата в България без данъци и акцизи показва, че за периода от началото на 2008 г. до месец септември 2012 г. тези цени са устойчиво по-ниски от средните нива за Европейския съюз – средно с около 6% за бензина и около 8% за дизеловото гориво. От месец октомври 2012 г. до средата на 2016 г. местните цени на горивата рязко изпреварват цените в Европейския съюз, като се изключват данъците и акцизите. В различни документи на КЗК, включително и на сайта в „Съобщения“ от 25.02.2016 г., така и по централните медии, говорителят на КЗК акцентира върху може би най-сериозната административноправна пречка пред конкуренцията на пазара на горивата, режимът на регулиране и функциониране на данъчните складове. Освен че се изисква уставен капитал на търговското дружество от минимум 500 хил. лв. са необходими банкови гаранции от порядъка на 30 млн. лв., както и спазването на редица технически и процедурни изисквания в процеса на изграждане на данъчния склад. Допълнително в анализа на КЗК отново се потвърждава констатацията и от 2011 г., че над 80% от капацитетите на данъчните складове се контролират от две дружества. Комисията прави редица препоръки по промяна и облекчение на режима на регистрация и управление на данъчните складове с оглед нормалното функциониране на Договора на Европейския съюз за свободно движение на стоки. От данните, предоставени с писмо, изх. № МФ 01-00-93/12.04.2011 г., министър Симеон Дянков относно капацитетите по видове горива и концентрацията на собственост на данъчните складове към онзи момент се потвърждават потенциалните проблеми с достъпа до данъчните складове. Подобряването на достъпа до данъчните складове и съответно повишаването на конкуренцията може да бъде реализирано с промени на законодателство, което може да се реализира от Народното събрание. През месец февруари 2016 г. в Народното събрание бе внесена гражданска инициатива за справедливи цени на горивата, в която подробно се аргументира тезата, че съществуващите картелни споразумения, поддържащи значително по-високи цени на горивата в България спрямо средноевропейските, са ощетили държавата и българските граждани с над 3 млрд. лв. за последните три години. Това твърдение следва да бъде проверено, включително с изискването на експертизи от компетентни институции. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че е положително, че има два проекта за решение за създаване на Временна анкетна комисия, която да провери всички факти и обстоятелства на пазара на горивата. Защо проектът, формулиран да бъдат проверени съмненията за изкривяване на конкуренцията на пазара на горива и съмненията за злоупотреба с господстващо положение в периода 2008 – 2016 г., е по-коректен? Защото картел, уважаеми дами и господа, е само една от формите на изкривяване на конкуренция. Формите на изкривяване на конкуренцията могат да бъдат различни видове и ако Комисията предварително каже, както са предложили колегите от БСП, че се занимава изключително с картелите, е странно. Не е редно. Това, което трябва да направи парламентът, е да разгледа съмненията за изкривяване на конкуренцията и съмненията за злоупотреби с господстващо положение на пазара на горива. И какво може да направи? За съжаление, първо, с колегата Петър Славов, после с колегата Делян Добрев зададохме редица въпроси към сегашния финансов министър и той, за разлика от Симеон Дянков, не отговори. Той не отговори на въпроса кои са собствениците на данъчните складове като капацитет. Този въпрос трябва да бъде разгледан от Комисията и тя да направи следващите крачки – да работи за законодателни промени, които да премахнат или да намалят пречките пред конкуренцията на пазара на горива, за да може чрез ценова конкуренция цените да бъдат сравними спрямо Европейския съюз. Това, което мен ме притеснява и редица колеги – аз съм убеден, че и Вас Ви притеснява, е, че в периода 2012 – 2016 г. средните цени на дизел и бензин в България, без акциз и ДДС, бяха над средноевропейските. Това за борсова стока означава, че има нещо съмнително на този пазар на горива. Това е повод ние да погледнем на ситуацията не от гледната точка, от която гледа КЗК, а от гледна точка на законодателните възможности за облекчаване на вноса и за намаляване на пречките пред конкуренцията вътре в страната. Задавам и следния въпрос: колко струва литър бензин и литър дизел да мине – горивото, през данъчен склад в България? Това е свещена тайна, на която никой не иска да ни отговори. А този въпрос трябва да бъде ясно разгледан от тази Временна анкетна комисия и ако се види, че от тук идва поскъпването на горивата, от тук идва ограничаване на конкуренцията и от тук идва проблем, да се помисли за законодателни мерки и решения за подобряване на конкурентната среда. В този смисъл парламентарната комисия има съвсем различен фокус, съвсем различни правомощия от това, което прави КЗК. Не може парламентарната комисия да има едва ли не същия фокус и предмет, както регулаторния орган. Разбрахте от всичко това, което Ви казах, какво разграничение трябва да се направи. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛБ: Айде, айде!

Аз Ви моля да не политизирате тази тема, няма място за политизиране. Има място да си признаем, че има проблем, защото заради това че горивата бяха по-скъпи от средноевропейските, без данъците, няколко години поред, това ограничи икономическия растеж в България. Това намали растежа на икономиката и, на второ място, костваше допълнителни разходи за българските граждани. По тази причина, уважаеми колеги, нашите усилия трябва да бъдат именно в посоката повече внос, повече възможности за внос и намаляване и ограничаване на пречките пред конкуренцията на вътрешния пазар. Именно затова ще подкрепим този Проект на решение и призовавам парламента да направи същото. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, аз съм съгласен с всичко казано от Вас. Репликата ми е само относно това, че средните цени на горивата в България не са по-високи от средноевропейските в периода 2012 – 2016 г., а от 2001 до 2016 г. Аз лично като икономист съм правил такива анализи и съм много улеснен, ще Ви кажа откъде – има таблица с данни на Евростат, която се публикува редовно. В нея са показани цените на пластове на всички видове деривати, средните транспортни разходи, средната тежест, по-точно тежестта във всяка държава на ДДС и акциза, и разликите. Тази таблица от 2001 г. досега много ясно показва, че тук, в България става въпрос за картел. Друг е въпросът, че многократно от ДПС сме повдигали този въпрос, но така и в различните комисии не сме получавали отговор, нито задоволително обяснение. А иначе там дори са дадени местата, на които една страна, съобразно тежестта на акциза, нашият акциз е най-нисък в Европа, транспортните разходи също са средни за Европа, а да кажем, в дизеловото гориво в определени периоди по години – на първо място, в други периоди – на трето място, по мащаб на цената на това гориво. Така че тези данни ги има и от 2001 г. този проблем го има. Всички го виждаме, но нещо не се получава.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Димитров, искам да внеса малко яснота. Абсолютно сме съгласни с оценките за данъчните складове и това, че трябва да има информация. Тук ние отдавна поддържаме тази теза, нямаме никакви различия. Но, уважаеми колеги, проблемът за българската държава е сериозен, поради следната икономическа причина. Къде е заровено кучето, както се казва? Акцизите в България, уважаеми колеги, са почти три пъти по-ниски върху горивата, отколкото акцизите в една богата държава, като Холандия. При положение че крайната цена на дребно на горива – дизел, бензини, в България е около средната на Европа, даже по-ниска – крайната цена, това означава, скъпи колеги, че стотици милиони левове не влизат в хазната на България, както в Холандия и Германия, а влизат в хазната на тези, които продават горивата. Така че проблемът не е само в данъчните складове и е скандално, че Министерството на финансите на Република България така не се интересува от няколко милиарда, които не влизат в касата на българския народ, в други каси. Така че освен данъчните складове, работа на тази Комисия – това е въпрос за законите за акцизите и пазара, при по-силна конкуренция и по-високи акцизи. Не по-висока крайна цена. Българската държава трябва да промени законодателството така, че без да се повишават цените на горивата, тоест при реална конкуренция, първо, запазване на цените и, второ, промяна в структурата на цените. Така че тези милиарди да влязат в хазната, в Министерството на финансите, а не в джобовете на олигарсите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, благодаря на двамата колеги за професионалните въпроси, които зададоха. Точно така трябва да работим като Комисия – да проверим дали тенденцията е от 2012 до 2016 г., или е от по-рано. Данните на energy.eu, господин Цонев, показват това, но ние трябва да видим и други данни, да бъдем максимално задълбочени. Колегата Гечев, също така. Само че, колега Гечев, различието ми с Вас е, че ние искаме разликата в цената или по-добрата конкурентна среда да остави повече пари в българските граждани. Вие на първо място мислите за бюджета. Но между двете тези може да се намери своеобразен компромис. Иначе точно такава комисия трябва да бъде направена, защото иначе годините си минават. Имаше правителство на БСП, сега има правителство на ГЕРБ и, за съжаление, нямаме конкретни резултати по отношение на подобряване на конкурентната среда на пазара на горива. Това, което прави КЗК – те не могат и нямат правомощия да подобрят законодателната база, това е нашата работа. Това е нашето задължение и нашата работа. Те изследват проблемите на пазара на горива, могат да направят препоръки, но промяната на законодателството и подобряването на достъпа до данъчните складове, включително облекчаването на вноса, това е нашата работа. Това Ви призовавам – сега има избори, утре ще има други избори, да се абстрахираме от всякакви избори и тази Комисия професионално, сериозно, каквито бяха и репликите на колегите, да свърши своята работа, да видим какво може да направим заедно за това да има повече конкуренция, съответно по-ниски цени на горивата, заради конкуренцията и по-висок растеж на българската икономика. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Откровено казано, не бях подготвен за дебат днес, но виждам, че темата е важна и благодаря, че сте я поставили за разглеждане. Преди да изложа моята мисъл накрая ще кажа какво ми е мнението за двете предложения – това, което е на госпожа Корнелия Нинова, и това, което е на ГЕРБ. Добрите и лошите страни според мен трябва да се обединят. Ще се опитам да бъда аргументиран. Защо тази тема е важна? Защото имаме един сив сектор, който постоянно генерира приходи, които работят и за дискредитиране на партийните системи, и за купуване на гласове, и за купуване на магистрати, и за генериране на престъпност. Факт е, че парите в мафията работят срещу всички нас. От какво се пълни една държава? Или пускаш печатницата да печата пари, или намаляваш разходите, а мисля, че ние не сме ориентирани в тази посока, или трябва да увеличиш приходите, за което администрацията трябва да работи много повече и по-добре, или външни приходи – заеми. Единственият начин да увеличим приходите е администрацията да работи, от една страна. Другото е да вдигнем данъците. Смятате ли, че трябва непременно да се вдигат данъците, за да могат да се увеличат приходите? Или смятате, че трябва сивият сектор да бъде изтласкан и намален до минимум, за да може при настоящата данъчна ставка, при настоящата администрация приходите в бюджета да бъдат твърде повече и да подкрепят много повече социална дейност или политиката на управляващото мнозинство в момента? Една такава комисия трябва да провери внасянето на горива, преработката на горива, дистрибуцията на горива, разбира се, продажбата, отчитането и внасянето в бюджета на дължимия акциз и ДДС. Трябва да провери дела на сивия сектор, дела на прозрачния сектор, причини и предпоставки сивият сектор да процъфтява, причини и предпоставки белият сектор да може да работи безпрепятствено. Защото ако имаш две бензиностанции в един град, едната има десет уреда, а другата – нито един, тази с 10-те уреда плаща заплати, осигуровки, постоянно има данъчни, митничари и всякакви органи го контролират, а другият – никой, редно е този, който е прозрачен, да каже: „Да, добре, аз изпълнявам всичко, а какво става с другите? Защо за един – майка, за друг – мащеха?“ Това не може да се направи еднозначно от левицата или от десницата. Един балансиран поглед трябва да бъде арбитраж – арбитраж, който безпристрастно да обясни какво се е случвало без да отправя обвинения, без да е издава присъди и без да се занимава със следствена дейност. Не трябва да превишаваме този праг. От друга страна, парламентарният контрол дава достатъчно възможност всички неясноти от този сектор да бъдат изяснени. Предложението на госпожа Корнелия Нинова, от една страна, е доста балансирано, защото казва по двама души от парламентарна група, включително и двама души от нечленуващите в парламентарна група народни представители. От другата страна имаме предложение, което е за период от осем години. Това предложение от осем години означава, че шест години и половина е било управление на ГЕРБ. Съгласете се, че ако Ви кажа може ли Цветан Василев сам себе си да проверява или някой да го проверява, докато той е управител, резултатът го знаем – идвали са одитори, правили са проверки, а в крайна сметка ние платихме сметката. Без да казвам кой е крив и кой е прав, но когато някой проверява сам себе си, това винаги буди съмнение. От друга страна, никой не може да отрече, че трябва да има представители и на проверявания, за да може да се защити, да даде данни, факти, обстоятелства и да гарантира безпристрастност. Предложението на Мартин Димитров, което е на пропорционален принцип – второто, гарантира по-голямо присъствие на ГЕРБ и опасност после да се каже: „Вие сами проверихте себе си, написахте си доклада, остана ние само да го подпишем или да ръкопляскаме“. Очевидно е обаче, че трябва да се направи такава проверка. Може би някаква компилация между двете предложения – на госпожа Нинова, и на господин Мартин Димитров. Тази комисия трябва да включва много широко представителство и трябва да избегне да се занимава с политика. Политика, имам предвид, да се делим на сини, червени, да се нападаме, а да даде причините и предпоставките, да разкаже целия процес и да посочи защо на едни пристанища има уреди, на други – няма? Защо едни данъчни складове се ползват, а други – не? Помним времето, когато нямаше данъчни складове и цистерните безпрепятствено преминаваха през границата постоянно, когато, за да се разбере дали вътре има гориво или газ за горене, се взимаха проби, водиха се дълги дела. Държавният бюджет изключително много разчита на данъчните и акцизни складове. Да, можем да ги премахнем и още в чужбина да си декларирал и платил всичко. Ако обаче се случи така, че парите не дойдат в края на месеца, какво ще извадите за заплати, за пенсии? Тоест всяка стъпка, която е в данъчното законодателство, във вече създадения ред до момента, е много лесно някой да импровизира върху нея – дали не може да се премахне, дали не може да се видоизмени. Уверявам Ви, че всяко едно действие пряко и директно рефлектира върху прихода в бюджета и върху възможността да се провежда или не дадена политика. От друга страна, имаме система за контрол БАЦИС, която системно не работи, системно пропуска хиляди транзакции, оказва се, че хиляди операции не са регистрирани. И ние тук се непрекъснато занимаваме да въвеждаме нови и нови уреди на част от сектора, а другият се правим, че не го забелязваме. Каквато и да е истината обаче ние трябва безпристрастно да я покажем, защото резултатът от нея означава дебат, запитване на всички производители, на всички дистрибутори, на всички засегнати в този бранш дори ако щете и ведомствените бензиностанции, които да кажат своите проблеми. Надявам се, ние все по-информирани от това, с което сме се запознали и сме установили, да можем да предприемем адекватна законодателна промяна. Разбира се, това не изключва, ако имаме факти, обстоятелства, данни, доказателства, да сигнализираме прокуратурата. Те са тези, които могат да преценят какво да направят от този момент нататък. Нашата роля като Народно събрание – да имаме законодателна инициатива, е въз основа на данните от тази комисия да може много по-обективно, много по-точно и надявам се, много по-безпристрастно… Предлагам, ако тази комисия бъде създадена, да бъде след изборите, които предстоят, за да не се натоварва с допълнително напрежение. Тази комисия да може да даде обективни данни, въз основа на които да се промени законодателството. В заключение, моля Ви, когато предлагате кандидати, нека да бъдат хора, които познават материята и които не са крайни или изключително ангажирани да защитават една или друга теза. Нека изводите, които направи тази комисия, да бъдат плод на обективната действителност, на фактите и обстоятелствата, които стоят на масата, а не някой някъде да пише доклад, който после само да се дава за подпис. Смятам, че тази комисия трябва да бъде съставена. Тя не трябва да бъде съставена със скандал. Смятам, че предложението на госпожа Нинова конкретно за състава, е малко по-добро от това на Мартин Димитров само поради обстоятелството, че ще бъде изкуствено натоварено с политическо напрежение, че заинтересована страна проверява сама себе си, тъй като, както казах, този осемгодишен период включва шест години и половина управление на ГЕРБ. Това беше и причината, когато госпожа Нинова създаде проекта на тази декларация, да разговаря с мен – нека да няма тайни, и да каже: „Ако ние оглавим тази комисия или пожелаем да я оглавим, ще излезе, че се опитваме да се саморазправяме. Ако ГЕРБ я оглави, ще излезе, че се опитват да се защитават. Нека да бъде някой неутрален“. Подкрепям това нейно виждане независимо, че се натоварва с политически оттенъци. Апелирам към Вас при състава на комисията много обективно и балансирано, ако трябва юристи вкарайте, но вкарайте хора, които няма да се занимават и заиграват с политика, а ще дадат краен продукт, който ще бъде полезен на всички ни, а няма да се използва за вотове, за оставки и за какви ли не други неща, които не са свързани пряко с бюджета, с подобряване на приходната му част, създаването на указания администрацията да работи все по-добре и по-добре и с представяне на обективната действителност – какво се е случвало, или не се е случвало и кои са причините и предпоставките това да бъде по този начин до момента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изказването ми ще бъде логическо продължение на това, което господин Димитров говори досега. Искам да спомена и да изразя своето удовлетворение, че Народното събрание най-накрая успя да намери тема, която да отговаря на интересите на обществото и да бъде признато от управляващото мнозинство – независимо, че беше инициирано от опозицията, че тази тема е тема на обществото, за което, мисля, че можем да бъде поздравени като Народно събрание, че сме стигнали до извода, че можем да разглеждаме въпрос от обществен интерес. Искам да обърна особено внимание на двете различия, които съществуват в двата проекта за решение. На първо място, срокът, който се определя. Забелязвате, че предложението ни в самото решение няма срок. Няма срок, защото считаме, че работата на комисията според това какъв обем информация ще ѝ бъде предоставен, какви изводи ще бъдат направени, може сама да си определи срока, в който да работи. В противен случай, както каза господин Димитров, започвайки от 2008 г., има голяма опасност да съберем повече информация отколкото ни е необходимо. Когато има изкривяване на пазара, ако го има в последните три години, е достатъчно доказателство, че е имало изкривяване на пазара. Не е необходимо да търсим много по-напред. Ако ще поставяме срокове, може да се запитаме защо от 2008 г., защо не от 2005 г., защо не е от момента, в който е продаден „Лукойл“, като начален момент на възможността за изкривяване на пазара? Предлагам да не посочваме в решението срок, тъй като комисията може сама да реши във връзка с обема и фактите, които установи за последните години, дали да разширява по-нататък и по- дълбоко в миналото този проблем, или да се ограничи с последните три години, които ще са достатъчни за определяне на тенденциите и достатъчни за вземане на съответните законодателни решения, с които да подобрим положението на пазара. Второто, което искам да кажа, колеги, ако Вие наложите, а имате възможността с мнозинството, с което разполагате, пропорционалния принцип на създаването на тази комисия, искам да Ви предупредя, че ще понесете и цялата политическа отговорност от резултатите, които ще бъдат от тази комисия. Разбирате ме какво искам да кажа. Разбирате, че в една комисия, която защитава и е създадена, за да изследва обективно какво се е случило и да вземе необходимите мерки – ако е имало нарушение, вбъдеще да бъдат избягвани, е хубаво да е на паритетен принцип. Така всяка една от политическите партии, които са представени тук, и независимите депутати ще имат възможност и ще понесат отговорността за работата и за решенията на комисията. Ако сте готови да поемете само Вашата политическа отговорност в разследването на период, в който Вие сте били управляващи в по-голяма част от него, ние не възразяваме. Направете го! Ние ще подкрепяме принципа на паритета, защото искаме и ние да носим политическа отговорност за това, което ще бъде решено. Изборът е Ваш. Българската социалистическа партия и Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепи решението за паритетен принцип на изграждане на тази комисия и ще продължим да работим както и досега, както в този случай доказахме, с инициативи в полза на обществото. Надяваме се както и в този случай управляващите да ни последват. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! По тази тема говоря вече втори път от тази трибуна. Нека още в самото начало да кажа, че си сложих подписа на инициативата на Българската социалистическа партия за създаване на Анкетна комисия за картела при горивата. Смятам, че тази Анкетна комисия трябва да сложи пръст в раната и да назове проблемите или по-точно проблема с истинското му име. Истинското име на проблема, когато говорим за картела на горивата в България, е „Лукойл България“! Една дума, която в този парламент – вече две години съм в тази пленарна зала, имам чувството, че представлява една мръсна тайна или опасна дума за използване и от ляво, и от дясно, и от центъра. Дори и от тези, които преди две години най-патриотично говориха от Бургас срещу монопола на „Лукойл България“. Лукойл има господстващо положение на пазара и това не е никаква тайна. Лукойл продава по-скъпо в чужбина – на външните пазари, отколкото на вътрешните пазари, тоест по-голямата част от продукцията му отива навън, отколкото на вътрешните пазари. За акцизните складове вече беше казано, но нека да повторя още веднъж, за да разберете какъв е проблемът и къде е коренът на злото. Пречка за конкуренцията на пазара на горивата у нас са именно екстремно високите изисквания към частните фирми за разкриване и опериране на акцизен склад. Кой може да си позволи да даде 500 хил. лв. уставен капитал и 30 млн. лв. гаранция, за да открие такъв склад? Естествено, големите компании и монополи. От тях на първо място се намира „Лукойл България“. Всъщност новината от онзи ден е, че Комисията за защита на конкуренцията обвини следните фирми за картел на горивата: „Лукойл“, „Шел“, ОМV, НИС, да подчертая, НИС е сръбско дъщерно дружество на руската компания „Газпром“ и „Петрол“ АД, чиято собственост се затруднявам да посоча. Те са нарушили Закона за конкуренцията в частта обмен на ценова информация. И какво ще последва от всичко това? Някаква глоба, която е погалване по главата – 10% от годишния оборот на тези компании, още повече че тази процедура отива в съда, обжалва се и накрая не се получава нищо. Затова смятам, че комисията, която ще бъде създадена, трябва да назове „Лукойл България“ като главния проблем – тумора на българския пазар за горивата. Всъщност тази фирма е много мощна, тъй като тя е превзела и медиите. Погледнете на първите страници на вестниците, праймтайма на телевизиите. Защо се страхувате да го кажете, Вие, патриоти? Станете да го кажете! „Лукойл България“ е превзела всичко! Превзела е политиката и парламента! Който се страхува да каже това, донякъде го разбирам. „Лукойл България“ има много мощни лобита тук, в този парламент. (Реплики, възгласи, шум.) Ето, от Партия „Атака“ нека да се изкажат. Какво мисли Партия „Атака“ – нейните представители, по въпроса „Лукойл България“? (Реплики, възгласи и шум в залата.) Намерете смелост и вземете отношение по този въпрос.

Да, излагам своята теза. Знам, че със своето изказване взривявам залата, но някой трябва да каже истината. (Възгласи.) Истината е, че „Лукойл България“ управлява и българската политика. Бивша фирма на министър-председателя охранява тръбопроводите „Лукойл“ и това никой не смее да го каже. Някой трябва да казва истините в този парламент и се надявам, че Българската социалистическа партия също ще намери тази смелост. Когато тази комисия се създаде, да назове проблемите с техните имена, независимо дали те засягат Руската федерация, или не. Ние тук трябва да бъдем преди всичко българи и да се подчиняваме на законите на пазара. Ако този капитализъм, който се изгражда в България, е моделът „Лукойл България“, аз съм против този капитализъм, независимо дали е източен, западен или друг. (Шум, реплики и възгласи.) Крясъците, които чувам от ляво и от дясно показват още веднъж, че съм сложил пръста в раната.

Сам!

Да, сам! Хубаво е всички, които са засегнати, да излязат от тази трибуна, но не да говорят за това кой кой е, а да говорят за своето отношение към проблема. Отношението към проблема „Лукойл България“. Иначе създаването на Анкетната комисия – Вие знаете как ще завърши нейната работа. Нейната работа ще завърши с констатации, от които не следва абсолютно нищо. В случая отправям добронамерен призив към управляващата Партия ГЕРБ – да намери смелост, и да постави юзди на тази компания, която държи българската политика, държи българските медии в зависимост. Дори и репортерите, които сега отразяват това събитие в кулоарите на парламента, съм сигурен, че и една дума няма да посмеят да кажат в своите репортажи от тук, тъй като на първите страници на техните вестници и в праймтайма на телевизиите стои – какво? „Лукойл България“! Благодаря Ви.

Понеже политическият брокер Велизар Енчев призова засегнатите да излязат, аз не съм засегнат, но все пак искам да кажа няколко думи. „Лукойл“ наистина господства на пазара, наистина има картел. То няма картел само в горивата, има картел примерно в продажбата на олио съвсем сигурно, в лекарствата, във фармацевтиката. Къде е Даниела Дариткова? Няма я. В лекарствата, фармацевтиката има картел 100%. Всички лекарства в България са на по-високи цени, отколкото в околните държави. Това на какво прилича?! Излизам да кажа, че „Лукойл“ е станал такъв, защото всички сме му позволили, без изключение. Години наред Народното събрание само с това се занимаваше – защо Иван Костов продал „Нефтохим“ на руснаците? Голяма работа станала. А ЧЕЗ, които са пък на чешките пенсионери, пак държавна компания, те какво правят? Същият грабеж. Тоест трябва да се води политика, че да не се позволява, първо, монополизъм, и, второ, да се изнасят огромни пари от страната. Парите трябва да се инвестират тук. Нямаше нужда изобщо да говорим дали е „Лукойл“, дали е ОМV. ОМV да не би да са по-стока от „Лукойл“? Същите разбойници са. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, предлагаме ръководство от един председател на Комисията и двама заместник-председатели.

Уважаеми господин Председател, предлагаме господин Валентин Николов да бъде председател, а останалите шестима членове моля да ги предложим малко по-късно, защото още нямаме готовност.

Благодаря Ви, господин Председателю. От името на Парламентарната група на БСП предлагаме за членове на Комисията народните представители проф. Румен Гечев, включително и за заместник-председател на Комисията, Георги Търновалийски и Филип Попов.

Благодаря, господин Председател. Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага за членове на Временната анкетна комисия народните представители Йордан Цонев, Хамид Хамид и Петър Чобанов. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, от името на Реформаторския блок предлагаме Петър Славов и Настимир Ананиев за членове, а Петър Славов – и за заместник председател.

Уважаеми господин Председател, от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт предлагаме за членове господин Борис Ячев и господин Емил Димитров, като предлагаме господин Емил Димитров и за председател на Комисията, а в случай, че не бъде избран – за заместник-председател на Комисията.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Използвам случая да Ви напомня, че Парламентарната група се казва Български демократичен център-Народен съюз. Моля да използвате цялото наименование.

От името на нашата парламентарна група предлагам господин Георги Ковачев за член на Комисията и за заместник-председател.

Парламентарната група на „Атака“ предлага за член на Комисията проф. Любомир Владимиров.

Уважаеми господин Председател, Парламентарната група на АБВ предлага за член на Комисията Иван Славов Иванов.

Уважаеми господин Председател, предлагаме за членове на Комисията господин Евгени Стоев, господин Атанас Ташков, господин Димитър Бойчев, господин Пламен Йорданов, госпожа Евгения Ангелова и господин Добромир Проданов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за изменение в Програмата за работа на Народното събрание. За утрешния ден като точка десета и точка първа за петък е предвидено Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс – общо 12 на брой. Правя предложение сегашната точка осма от Програмата за работа на Народното събрание да бъде предвидена като точка втора за петък.

Предлагам Законопроект за ратифициране на Споразумението от Париж към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и за приемане на декларация по чл. 9, параграф 1 от Споразумението, с вносител – Министерския съвет, да бъде точка втора за петък. Ще обясня каква е логиката на настоящото предложение. При положение че в утрешния ден ще обсъждаме на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс и в случай че бъдат приети повече от един от тези законопроекти, ще бъде наложително да бъде разгледан от Правната комисия Проект за общ доклад, който да бъде обявен, и след обявяването да започне да тече срокът. Предложението ми за въвеждане на такава точка втора е да има възможност Правната комисия да разгледа обобщен доклад на приетите законопроекти и да бъде съобщено в пленарната зала. (Реплика от БСП ЛБ.) Проблемът е – извинявам се, господин Председател, че влизам в диалог.

Проблемът е да може да се гласува, тоест да имаме възможност, да имаме пленарно време, в което да се проведе това процедурно гласуване, като подчертавам, че това по никакъв начин няма да засегне времето и обема на парламентарния контрол. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам да удължим срока за предложения между двете четения по вчера приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите, така наречения „Законопроект за законната лихва за забава”. Коментирахме в залата, че е хубаво да се вземат повече становища, така че предлагам срокът да се удължи на три седмици за предложения. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт във връзка с предстоящите промени в Изборния кодекс. Станахме свидетели през последната седмица на абсолютно гнусни спекулации, че именно парламентарната група на Патриотичния фронт е причина да бъдат ограничавани правата на българските граждани в чужбина. Поради тази причина искам да заявя ясно и категорично от името на цялата Парламентарна група, от името на всички български патриоти в българския парламент. Първоначалният текст, който ние предложихме, беше да се даде възможност на всички български граждани в страните – членки на Европейския съюз, да гласуват свободно и да се разкриват секции навсякъде, където българските граждани съберат необходимия брой подписи за отваряне на подобни предизборни секции. Ограничението беше наложено по отношение на страните извън членките на Европейския съюз. Промените, които ще променяме утре, се дължат на неразбирането на държавния глава и най-вече на нежеланието му да се защитят националните интереси на Република България. Затова съм длъжен да заявя категорично: нашата позиция, на Патриотичния фронт, и на всички български патриоти е била не да се ограничават правата и интересите на българските граждани в чужбина, а да се ограничи възможността, която от години се ползва от Република Турция за намеса във вътрешните работи на Република България. Тогава този дебат беше остър в парламента. Ние бяхме обвинявани, че едва ли не ограничаваме гласуването в Турция по политически причини. Уважаеми дами и господа народни представители, практиката показа, че всъщност ние за пореден път сме били прави. Изказванията на турския президент Ердоган отпреди няколко дни, че турското етническо землище не е само Република Турция, а и Кипър, Алепо, Солун, Варна и Кърджали, за пореден път показват едно – и това не е първото изказване на турски държавник, турски политик, по подобен брутален начин предявяване на претенции спрямо територии, които са част от други суверенни държави. Изказването на турския президент показва, че нашата теза е била абсолютно основателна. В Турция изборният процес се организира несвободно, а се контролира от тяхното Външно министерство и е в полза на един или друг политически фактор за този, за който реши турската държавна администрация. Поради тази причина, уважаеми дами и господа, призовавам колегите народни представители, когато дойде за разглеждане текстът, макар и в дванадесет и пет, да не проявяваме типичната за българския парламент партизанщина, а да проявим национална отговорност, съобразявайки се с реалните факти. От името на Патриотичния фронт настоявам българското правителство, българското Външно министерство да заеме ясна и категорична позиция, подобна на тази, която вече зае Република Гърция, позиция, която ясно да покаже на управляващите в Турция, че България не е част от някаква нова неоосманска империя, а България е суверенна държава, която може и ще защитава националния си суверенитет и своята национална гордост! Благодаря Ви, уважаеми колеги. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предложението е продиктувано от това, че през миналата седмица, в петък, имахме извънредно заседание на Комисията по енергетика, на което станаха ясни факти и обстоятелства, свързани с процеса на отдаване на концесия на „Мини Бобов дол“. Всъщност, колкото факти и обстоятелства станаха ясни, толкова и не станаха ясни, защото Министерството на енергетиката не можа да ни отговори на какъв принцип е отдадена тази концесия. Първоначално през 2005 г. е записано, че трябва да има концесионна процедура или друга процедура например приватизация за придобиване на активите в тази мина. В един момент се оказва, че мината изведнъж попада в частни ръце, в частно юридическо лице, без да има какъвто и да бил тип конкурсна процедура или избор на процедура, за избор на въпросната частна фирма. В последствие тази частна фирма продава концесията на друга частна фирма за сумата от 35 млн. евро и, забележете, това се случва само няколко месеца след като първото юридическо лице е придобило собствеността върху концесията. В този смисъл: „Целта на Временната комисия е да изясни данните, фактите и обстоятелствата около предоставянето и придобиването на права за концесия на добив на въглища от Бобовдолския въглищен басейн, участък Бабино. По време на заседание на Комисията по енергетиката на 14 октомври 2016 г., Министерството на енергетиката изложи редица смущаващи факти относно процедурата по въпросния концесионен договор. С решение № 79 от 9 февруари 2005 г., Министерският съвет предоставя концесия на „Мини Бобов дол“ ЕАД за период от 35 години, като към онзи момент дружеството е 100% държавна собственост. В договора за предоставяне на концесия фигурира странна клауза, гласяща: „Концесионният договор влиза в сила от датата на прехвърляне на собственост върху акциите на Концесионера по договор за приватизационна продажба или по друг вид сделка, което се случи по-рано“. Според информацията, предоставена от Министерството на енергетиката, въпреки че това обстоятелство не е изпълнено, концесията влиза в сила. На 19 февруари 2007 г. Министерският съвет взема решение с № 108, с което се дава право на „Мини Бобов дол“ ЕАД,+ да прехвърли изцяло правата и задълженията си по договора за концесия, като през месец май 2006 г. Министърът на икономиката и енергетиката издава протоколно решение, с което разрешава прехвърлянето на права с процедура по пряко предоставяне. На 26 февруари 2007 г. се подписва Анекс № 1, с което всички права по концесионния договор на „Мини Бобов дол“ ЕАД се прехвърлят на „Ораново“ ЕООД. Впоследствие концесионерът „Ораново“ се преименува в „Открит въгледобив Бобов дол“ ЕООД. В публичното пространство беше изнесена информация, че мината е придобита срещу 1 лв. По време на Комисията народният представител Валентин Николов показа договор, според който само няколко месеца след подписването на Анекс № 1, е сключен договор между „Балкан МК“ ЕООД и „Въгледобивна компания“ ЕООД, съгласно който купувачът заплаща на продавача сумата от 35 млн. евро. Народният представител Делян Добрев попита министъра на енергетиката дали това е вярно и с каква процедура е избрана фирма „Балкан МК“ ЕООД. Имало ли е процедура по приватизация, процедура по избор на концесионер, или друг вид конкурентна процедура? Ако няма конкурсна или приватизационна процедура за избор на концесионер и цената е наистина 1 лв., то как в такъв случай е определена цената? Министерството на енергетиката не разполага с други документи, освен договора от 2005 г., който не е влязъл в сила и Анекс № 1 от 26 февруари 2007 г., с който се прехвърлят правата на „Ораново“ ЕООД, впоследствие „Открит въгледобив Бобов дол“ ЕООД. Тези обстоятелства навеждат на мисълта, че не е защитен държавният интерес. Красимир Михайлов Христов придобива права без да е проведена конкурсна или приватизационна процедура, няколко месеца след това продава закупените за 1 лв. права срещу 35 млн. евро. След изнесените смущаващи данни и обстоятелства народните представители от Комисията по енергетика се обединиха около идеята да се създаде Временна парламентарна комисия, която да провери дали е защитен държавният интерес в случая с мини „Бобов дол“ за периода 2005 – 2016 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Явно времето е такова – ще се наложи българското Събрание да промени малко начина си на работа, за да отговорим на редица проблеми в обществото. Изразихме определени притеснения относно този подход, на който сме свидетели – по всеки един от проблемите в страната се създава анкетна комисия. Същевременно ясно заявихме в Комисията и днес тук, в тази зала също, че Парламентарната група на БСП ще подкрепи създаването на тази Комисия поради няколко причини. Искаме всички факти, данни и обстоятелства относно този случай да се сложат на масата и да излязат наяве, тъй като, съжалявам да го кажа, но последните дни има – да го нарека лека спекулация, с определени факти, които се изнасят и се коментират, без да се разглежда случаят в цялост. Затова мисля, че в интерес и на Народното събрание, и на българското общество е целият случай да се сложи на масата. Радвам се, че в Проекта за решение е отразена и дискусията на Комисията по енергетика, в която предложихме периодът и обхватът на проверката да бъдат действията от предоставянето на концесия до 2016 г. Големите въпроси, които трябва да провери тази Комисия са: как се е стигнало до предоставяне на мината под наем или на концесия (шум и реплики), всичките факти по този въпрос. Има и договор за наем също предоставен. Много интересно е да се види защо се е стигнало до този договор, какви са били причините, поради които се е стигнало до този договор. Ние много ще държим оттук нататък да се провери как е бил изпълняван този договор във всичките тези години, какви са били приходите за държавата по него, как различни държавни институции във времето са третирали този проблем. С част от колегите бяхме в мините по времето на стачката през миналата седмица и видяхме ужасяващи картини. Затова Комисията трябва да се занимае и с това: какво са правили отговорните за това институции, за да се стигне до тази картина, на която сме свидетели днес? Оказа се, че има над 256 проверки, свързани с трудовото законодателство, които са констатирали над 800 наказателни постановления. Добре е да се види другите държавни органи, приходните агенции как и по какъв начин са се отнасяли към тези дружества. Радвам се това да бъде обект на тази проверка. Пак казвам: БСП ще подкрепи тази Комисия и ние винаги ще настояваме истината да излиза на бял свят. Ще си позволя, господин Председател, да направя няколко редакционни корекции в Решението.

В самото заглавие и в т. 1, за да бъдем максимално прецизни, където говорим за „всички данни, факти и обстоятелства около предоставянето“, да стане „предоставянето, придобиването и изпълнението на Договора за концесия за добив на въглища от периода...“ – да стане ясно, че говорим и за изпълнението. В т. 4 колегите предлагат Комисията да е със „срок на действие шест месеца“, а предложението, което правя е: „срокът на действие на Комисията да бъде три месеца“. Преди малко коментирахме една анкетна комисия за сектора с горива, където твърдя, че обемът на информация и масив е огромен и необятен в сравнение с това, което имаме като задача пред тази Комисия. Там, знаете сложихме срок от три месеца, затова ми се струва, че няма никакво основание да отлагаме във времето произнасянето на тази Комисия. Ако се окаже, че е толкова сложно и като материя, и като факти и обстоятелства, знаете, че винаги има възможност да бъде удължен срокът, но ми се струва, че създавайки Комисията със срок от три месеца, ще отговорим и по-добре на всички въпроси и очаквания към нейната работа.

Уважаеми господин Бойчев, резонни са предложенията Ви и мисля, че могат да бъдат подкрепени от нашата група за редакция в Решението. Това обаче, което на мен ми стана интересно, е, че Вие споменахте, че има договор за наем, какъвто не беше споменат по време на Комисията. Явно имате повече информация и в тази връзка, ако може да ни доразкажете съответно как този договор за наем е бил продаден. Ако има договор за под наем, да вземеш един актив под наем, можеш ли този договор за наем, при положение че не притежаваш активите, да го продадеш на някого за 35 млн. евро? Дори и така да се е случило, дори да е възможно това, например вземаш един апартамент под наем за 10 години, в един момент продаваш правото някой друг да живее в този апартамент под наем срещу една огромна сума от 35 млн. евро. Пак възниква въпросът защо държавата не получила тези 35 млн. евро., при положение че апартаментът в моя пример е държавен? Та, ако може да ни дадете повече информация по този казус. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, какво означава „под наем“? Това не е апартамент, това не е автомобил, какво означава „под наем“? Това според мен е концесия и трябва да се наричат с правилните имена съответните действия, които са осъществявани по това време. Защо се криете зад думите „под наем“? Какво Ви устройва тази дума „под наем“? Защо не го наречете „концесия“ и от там нататък да говорим истини?!

За един лев!

И то за един лев! Благодаря.

Не знам за какво беше направена репликата. Аз направих две предложения по съдържанието на решението, а то касае всички факти и обстоятелства от придобиването и изпълнението, а в моето изложение, което коментирах, по начина, по който бяха изнасяни части от истината по този случай, бяха размахвани различни договори за продажба за 1 лв., за продажба за 35 млн. евро. Аз казах, че пък до мен стигнаха едни договори за наем също. Казвам какво е стигнало до мен. (Реплики.) За наем – да. Има и такъв договор. Затова аз не виждам как може да бъде предмет на коментар. Аз казах, че да се правят изводи относно случая, образно казано, „Бобов дол“ само по извадка на един документ или друг, без да се гледа в съдържание цялата картина до днес, не е необходимо. Затова казах, че има и редица други документи. Това казах в момента и ще видите, че има и такива договори.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз се надявам, че комисията, която ще се формира, ще обърне специално внимание на един синдикален въпрос. Тъй като аз бях в мината два пъти по време на протестите миналата седмица и сега говоря от името на миньорите, които разговаряха с мен. (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.) Всъщност ще говоря не само за условията на труд в мини „Бобов дол“, а ще говоря за уродливото лице на българския капитализъм и смятам, че тази комисия трябва да обърне специално внимание на това уродливо лице. Първо, условията на труд са ужасяващи. Отидете само за един час, когато миньорите излизат от мините „Бобов дол“, за да разберете какви са резултатите от този порочен капитализъм в България. Що се отнася до трудовото възнаграждение – заплатите се изплащат нередовно, на три месеца или ако се изплащат редовно – не в пълен размер. Когато говоря обаче за мини „Бобов дол“, разбира се, това не е тема на работата на тази комисия, не мога да отмина условията на живот и на работа в Брикетна фабрика „Гълъбово“, която също е собственост на господин Ковачки. (Шум и реплики.) Вярно, тя не е включена като тема в тази анкетна комисия, но ние не трябва да си затваряме очите за условията на труд, за плащане в предприятията на господин Ковачки. Да, господин Ковачки има своя парламентарна група тук и аз се надявам те да излязат на тази трибуна сега, след това, когато комисията работи, за да говорят и по този въпрос – човешкия фактор. Ето, виждате тази карта. Миньорите ми показаха стотици такива карти – дебитни карти, в които в последните две години са внасяни така наречените „бонове за храна“. Когато аз поставих въпроса… (Силен шум и реплики от ГЕРБ: „Картата! Покажи картата!“) Когато аз поставих въпроса… Много Ви моля, не ме прекъсвайте! (Силен шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.)

Когато аз поставих въпроса на временно управляващия на мината…

Говоря по темата за създаване на анкетна комисия… (Провиквания от ГЕРБ.) Не мога да разбера – искате да ми отнемете думата, или ще ме оставите да говоря. Говоря по темата. (Шум и реплики.)

Ако зависеше от Вас госпожо, Вие въобще бихте отнели думата на цялата опозиция.

Когато Вие ги накарате да млъкнат, тогава няма да влизам в дебат.

Освен това в мини „Бобов дол“ се упражнява политико-икономически рекет върху работниците, върху миньорите. Миньорите изнесоха, а това изнесоха и националните телевизии миналата година по време на местните избори – три години по-рано. Едва ли някой ще ме опровергае, че миналата година в навечерието на местните избори, депутати дори от тази партия, която се намира тук, в парламента, са разговаряли с миньорите и са заявявали, че ако Вие не гласувате за нашите общински съветници няма да си получите заплатите. Ако никой не ми вярва на това, което казвам, аз съм готов в комисията да Ви доведа миньори, които ще потвърдят това. Разбира се, миньори, които са вече напуснали или са пенсионирани. Не мога да разбера реакцията в залата на това, което казвам. Нима това не Ви касае? Нима Вие не изразявате интересите на българските работници? (Шум и реплики.) По темата говоря, разбира се. Не се отклонявам изобщо от нея, тоест аз настоявам тази комисия да се занимае с финансовите параметри на работещите в мини „Бобов дол“ – заплатите, нередовното им изплащане, политико-икономическия рекет, за който говорих, който ги прави зависими и по политическа линия, а не само по финансово-икономическа. Изплащането на парите, повтарям още веднъж като резюме, в тези дебитни карти, които нямат никаква стойност, а в много от дебитните карти средната сума, която не е изплатена, е между 300 и 800 лв. И сега най-сега скандалното – тези дебитни карти могат да се осребрят и да се купи храна само от магазините „Европа“ на господин Ковачки, а от една година магазините „Европа“ са фалирали, тоест тези карти нямат никаква стойност. Затова аз моля, предлагам депутатите от Български демократичен център и д-р Ковачка да излезе на тази трибуна и да каже какво от изнесеното от мен за статута на работниците в „Бобов дол“ не е вярно. Какво от казаното от мен е лъжа и кога ще престане този терор на работниците в „Бобов дол“? Не мога да кажа, че този терор по политическа линия е в Брикетна фабрика, но тъй като много добре познавам условията в град Гълъбово мога да твърдя, че условията в Брикетна фабрика в Гълъбово са по-ужасяващи, отколкото мини „Бобов дол“. Затова пак ще кажа, говоря от името на работниците, които разговаряха с мен и ме помолиха да изнеса всичко това в българския парламент. (Шум, реплики и провиквания от ГЕРБ.) Благодаря за Вашето внимание и се надявам д-р Ковачка да вземе отношение.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз мисля, че тази комисия съвсем резонно трябва да се създаде. Наистина, отношенията между работодател и работник са важни и съответните институции, които следят именно тези отношения, да са коректни и да са законосъобразни. Но това мисля, че не е предмет на тази комисия. Предмет на тази комисия е дали държавата е ощетена и по какъв начин са ставали именно отношенията между държава концесионер, държавни предприятия как са минавали в частни ръце и по какъв начин едно частно лице, възползвайки се от държавни фирми, от държавен капитал в един момент се облагодетелства с 35 млн. евро при условие, че тези пари можеха да отидат в държавата. Аз, разбира се, получих този договор, който е сключен между два субекта частни, където там се показва именно прехвърлянето на капиталите на едно дружество за 35 млн. евро при условие, че това дружество е с капитал 5000 лв., при което дружеството единствено държи концесията именно на рудник „Бабино“. Аз искам да цитирам и още един документ, който потвърждава нуждата от именно тази комисия, за да могат да се разгледат тези документи и този документ е становище на дирекция „Икономическа и социална политика“, с който те потвърждават предишно заключение, че няма законосъобразност, при която да може да се прехвърли именно концесия. Ще цитирам: „Приемането на решение от Министерския съвет за даване на разрешение за прехвърляне на правата и задълженията по концесионните договори ще бъде немотивирано и прието в нарушение на чл. 25, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Това обстоятелство представлява самостоятелно основание да се твърди, че решението на Министерския съвет ще бъде незаконосъобразно“. Незаконосъобразно! Именно това показва не държавността, а бих казал дори и навява на мисли как Министерският съвет взема това незаконосъобразно решение и 35 млн. евро отиват в частни ръце, така че аз мисля, че тази комисия е много важна, навременна, за да се установят тези факти, а оттук нататък може да се разшири тази комисия и да се видят и други приватизации и концесии по какъв начин са давани. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, вземам отношение по следния въпрос. Мисля, че имаме един конкретен текст на решение, което трябва да бъде взето. Имаме конкретни редакционни предложения, които, доколкото разбрах от изказването на господин Добрев, са приемливи, като намаляване на срока и въвеждане на предмет на анкетната комисия изпълнението на концесионните договори. Всичко дотук би било нормално, ако колегите не се бяха впуснали в реторика, свързана с работата на Комисията. Все си мисля, че ако ще продължаваме да бъдем в този тон кой с какви документи разполага, ако и ние от БСП също извадим документи тук, на масата, няма да има нужда от комисия. Ще има нужда от пленарни заседания, които да разследват какво се е случило. Затова нека да не използваме трибуната на Народното събрание за предварителни внушения по темата „Бобов дол“. Нека да не даваме още отсега квалификации дали има законосъобразност, има ли целесъобразност, какво се е случило, как се е случило и защо се е случило, защото пък може да се окаже, че всички тези документи, които са извадени, освен от архивите, са извадени от контекста на събитията. Много Ви моля, дайте да се съсредоточим върху приемането на това решение. Колкото по-бързо започне да работи тази Комисия с целия обем документация и с изслушване на всички заинтересовани страни, толкова по-обективно и непредвзето ще бъдат взети решенията по тази важна точка. Проблемът не е само свързан с това до колко законно и по какъв начин е била давана тази концесия. Това е изключително важно. Проблемът е свързан и с това какво се случва сега в мините. Тук съм напълно съгласен, че може да се окаже, че няма да се ограничим само с „Мини Бобов дол“. Може да се наложи да се разгледат и други концесии за даване на подземни богатства, но нека това да го оставим на Комисията, която се надявам да изберем, да си свърши работата, а не да го обсъждаме тук, от трибуната на Народното събрание. Затова призовавам колегите, ако нямате нещо, което да е по същество, свързвано с редакционни предложения по това решение, да се ограничим дотук и да гласуваме решението. Да продължим нататък, защото имаме достатъчно важна работа, в това число утре ни чака Изборен кодекс. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Съжалявам, колеги от ляво, обаче и онзи ден, когато говорихме за създаване на Комисия за проучване на всичките обстоятелства около АЕЦ „Белене“, Вие имахте същата реторика и същия начин на говорене, а именно: нека да създадем комисията, минало-заминало, всякакви такива тем подобни реплики се чуваха, това е станало в миналото, дайте да видим настоящето. Не, колеги, не мога да се съглася с Вас. Защо? Ако погледнем глобално на целия проблем, ще разберем, че това е начин на мислене на управляващи, които са имали неблагоразумието, или поради някакви други икономически интереси са взели решения, които са били абсолютно в противовес с държавния интерес. Това е начин на мислене, който се наслагва от десетилетия назад. Всъщност с тези комисии, макар че парламентът не е разследващ орган, макар че парламентът няма да издаде присъда накрая, той ще стигне до някакви констатации, но е важно пред обществото и за бъдещите поколения, за бъдещите хора, които също ще заемат такива позиции, да знаят, че в някакъв момент някой ще им потърси отговорност. Не може сега да кажем: „Хайде да оставим миналото настрана. Хайде за АЕЦ „Белене“ три милиарда настрана. Хайде 35 млн. евро за „Мини Бобов дол“ настрана!“ Няма как! Ние сме парламентарна република и като народни представители сме призовани и избрани именно за да стигаме до такива крайни заключения, да търсим истината и ако трябва, да сигнализираме съответните органи. Нямам нищо против, господин Бойчев, което и Вие предложихте, и господин Ерменков – да се търси дори ако има някаква вина и в момента. Някоя от институциите, които имат пряко отношение към работата на тези мини, не си е свършила работата. Ако не си е свършила работата, да понесе отговорност, няма нищо лошо в това. Но е факт, че 35 млн. евро, ние ще се запознаем достатъчно добре с документите,…

Договор за наем.

Дали е наем, дали е концесия, абсолютно няма никакво значение.

Как да няма значение?!

Важно е, че 35 млн. евро са отишли в нечий ръце, без държавата по никакъв начин да бъде облагодетелствана от това, така че наистина е хубаво да се създаде тази комисия. Не трябва да забравяме миналото, напротив – трябва да започнем оттам, а в ден-днешен, ако някой не си е свършил работата, нямам нищо против всеки да си поеме своята отговорност. Нали затова всъщност всеки един е на някаква отговорна позиция и трябва да носи отговорност. Това, колеги, е начин на мислене и той се наслагва от дълги години. Важно е да се изкорени този начин на мислене – че някъде всеки може да си прави каквото си пожелае, може да го замаскира по един или друг начин и никой никога няма да му потърси отговорност. Не, стига толкова!

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, не очаквах, че дебатът по тази Комисия ще се разгърне толкова, но съм длъжен да направя реплика на господин Ненков, няколко неща да станат ясни. Не може да бъде сравняван този случай с Комисията за АЕЦ „Белене“. Нашите възражения там бяха, тъй като този случай, така наречен „АЕЦ „Белене“, е бил обект на проверка на едно Народно събрание, бил е обект на проверка на множество държавни институции, включително и на Агенцията, която ръководеше министърката на енергетиката, която е в момента, и в момента се разследва и от прокуратурата. Това беше разминаването и затова не правете аналогия с този случай. Категорично заявихме – и в Комисията, и днес в пленарната зала, ще гласуваме за тази комисия. Час по-скоро искаме истината да излезе наяве. Само че ще трябва да Ви разочаровам, ако си мислите, че целите, с които създавате тази Комисия, ще отговорят на резултата от нейната работа. Аз много се надявам тя да си свърши работата и да изкара пред българското общество цялата истина по този случай. А относно начина на замисляне, ние вярваме, и аз лично вярвам в разделението на българските власти. Съжалявам, че българският парламент ще трябва да се превърне в правораздавателен орган. Нямаме такива очаквания към българското Народно събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но за да не остава някой със съмнението, че някой нещо крие, или някой от нещо го е страх, веднага подкрепяме създаването на тази Комисия и изваждането на всички факти и обстоятелства. В Комисията по енергетика се обърнах към двете министърки, които присъстваха, тъй като тук се създава впечатление, че има грандиозни нарушения, без още да сме наясно с фактите. Казах към министърките, тъй като те показваха договори, които аз нямам: ако някоя от Вас твърди, че има каквото и да е нарушение, молбата ми е сега и в момента, веднага, като български министър да сезира компетентните органи. И очаквам договорите, които бяха разнасяни, вече да са подадени в тези институции и да започне проверка по тях. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това ще помогне и за работата на самата Комисия, тъй като ние нямаме такава функция – да раздаваме.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Ненков, позволете ми да не се съглася с Вас, защото не може да кажете договорът наем ли е, концесия ли е. Господин Ненков, договорът за наем е договор за наем на нещо, което може да е движима вещ, недвижима вещ и така нататък. Тук говорим за концесия, господин Ненков. Колегите се измъкват с наема, знаете ли защо? За да не се извади може би този договор, да се види, че е договор за концесия, да видим какви са неустойките в този договор, защото те трябва да са записани вътре. Въобще ако може да се потули този случай, да го направим договор за наем, да го развеем някъде и нещата да приключат. Не бива така, господин Ненков! Трябва да се разгледат всички договори, всички документи, да се види дали е договор за наем. Аз предполагам, че не е. Ако е договор за концесия, да видим какво пише, какви неустойки има в тази концесия и за какво става въпрос. Затова нека бъдем отговорни и да не правим такива изказвания, господин Ненков. Благодаря. (Реплика от народния представител Таско Ерменков.)

Аз си бях запазил втора реплика, но отстъпих на господин Иванов. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Ненков, искам да прочетете още веднъж стенограмата – какво сме говорили в тази Комисия, за да видите, че в нито един от случаите не сме казали да се забрави миналото и да гледаме в бъдещето. Напротив.

Казахте за „Белене“.

Господин Председател, много Ви моля!

Как няма да се обадя!

Никъде в стенограмата няма да прочетете, че ние днес, говорейки за тази Комисия, сме казвали, че трябва да се замазва положението. Напротив, разширихме обхвата точно с това, което Вие тук казахте – как се е изпълнявала тази концесия, какви задължения е имало, какво е било направено. Единствено казахме да не превръщаме днешното заседание в първо заседание на Комисията. Това не ни е работата днес! Днес трябва да гласуваме решение да създадем комисия и след това, когато се събере тази комисия в състава, в който я изберем, да започне да разглежда всички документи в тяхната цялост, а не да вадим отделни документи от тук, от там. Трябва да видим цялата картина и да направим съответните изводи. Напълно съм съгласен, тези изводи ще доведат до положение, в което няма да се налага определени мини и определени предприятия, дадени на концесия, вместо да носят полза на държавата, да носят полза само на частника. Тук не са само мините, за които говорим. Тук са и други концесии, в това число златодобив, но да не се отклоняваме от темата. За това говорехме, господин Ненков – не да замазваме нещата, а да си свършим работата, да изберем колкото се може по-бързо тази комисия, за да може колкото се може по-бързо тя да работи. Иначе това, което казахте, според мен е опит за инсинуация и фалшификация на наши изказвания днес от тази трибуна.

Не днес, беше онзи ден.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Ерменков и господин Бойчев, не беше коректна Вашата реплика, защото изобщо не е влязло в темата по същество. Не съм се опитвал в моето изказване да накланям везните нанякъде. Напротив, казах и смятам, че двата проблема трябва да се разделят. Казвам го с ръка на сърцето. Парламентът не трябва да се обръща в обвинител, съд или каквото и да било друго. В историята такива моменти не са били позитивни за демокрацията. Не случайно изобщо не влязох в темата, а казах, че по-скоро има два момента. Единият е чисто обективен, професионален. В тази комисия ние ще се запознаем с договорите, ще установим кой е виновен, кой крив и кой прав. Ако има доказателство за някакво нарушение, нещата ще отидат в съответната институция. Наблегнах върху другия важен момент – политическия, защото ние като законодателен орган изпълняваме и политически функции. Като народни представители сме политици, преди всичко когато се изказваме от тази трибуна. Политическият мотив за създаването на тази Комисия и за създаването на Комисията за АЕЦ „Белене“, както и за създаването на която и да било друга комисия, разследваща някакви обстоятелства и факти, е да установим дали съответстващото на дадения закон формално, завоалирано, законодателно е изпълнено в съответното време, дали мисленето на хората, тяхната дейност съобразно с техните решения отговарят на интересите на държавата. Ние като парламент можем да проверим това в тази Комисия. Що се отнася дали някой е виновен, или не, ние няма да сме хората, които ще отсъдим. Напротив. Но мисленето на всеки, заемащ висша държавна позиция оттук нататък, не оттук нататък, а изобщо по принцип трябва да се съобразява с целесъобразността на своите решения, а не просто обличайки ги формално в законова рамка, за да е спокоен, че никой няма да му потърси отговорност. Ние трябва да сме хората, които да не допускат това да се случва повече.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние ще подкрепим този Проект за решение, но слушайки дебата, аз междувременно прочетох и протокола от Енергийната комисия, където доста детайлно е дискутирана темата. Убеждавам се все повече, че тази Комисия може да се окаже много по-значима отколкото една скрита приватизация или каквото са правили по отношение на мини „Бобов дол“ или въобще на въгледобива в този район. Може да се окаже на практика емблематична за начина, по който някои, чудя се как да ги нарека – може би някой от тримата големи в БСП отговорни другари са вършили скрита приватизация с участието си, било то в кабинета на тройната коалиция, било то преди това в други правителства. Тук няма как да намесвам изказването отляво, което чух, че от БСП можели да извадят всички документи. Господа, как ще вадите Вие документи, които ги няма в Министерството на енергетиката?! Ето, чета стенограмата – министърът казва: „Ние сме предоставили всички документи на Комисията“. Това е, с което разполага Министерството на енергетиката. Изведнъж се оказва, че вляво Вие имате и други документи, защото на Енергийната комисия не се е говорило за никакъв договор за наем. Онзи ден един Ваш другар обясняваше за въпросния договор, даже го размахваше по една телевизия – не знам дали е било договор за наем или нещо друго – но казваше: „Ето го договорът за наем!“ Започвам да се чудя Вие през годините в БСП колко документи сте изнесли?! Естествено, няма как да не се запитам кога най-после ще върнете архива, който липсва – липсващата част на архива на Държавна сигурност?! Няма как да не се запитам това! Убеждавам се, че тази Комисия ще се окаже много по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед. Надявам се задълбочено да си свърши работата и да стане ясно на цялото българско общество как в България от „беден социалист“ за една нощ вече се става крупен капиталист олигарх. Това се е случвало. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Славов, много документи са скрити. Понеже говорим за енергетиката и за Министерството на енергетиката, уважаемите колеги се опитаха да скрият едно писмо, с което двамата изпълнителни директори на АЕЦ „Белене“ са информирали господин Димитров – тогава министър, че не е необходимо да се прави АЕЦ „Белене“. Опитали са се да го скрият, но не са го скрили както трябва и го намерихме в НЕК. Много неща има скрити и много неща трябва да се покажат. Това е работата на тази Анкетна комисия. Прокуратурата ще си свърши своята работа и ще посочи виновните, но ние трябва да информираме българското общество, господин Славов. На база на нашите коментари българското общество ще си направи изводите. Не е работа на прокуратурата да вади документи и да ги показва. Тяхната работа е друга. Благодаря.

Господин Славов, репликата ми е в потвърждение на Вашето съмнение, че едни хора за една вечер са станали капиталисти.

Този път репликата е съгласие. (Шум и смях в ГЕРБ.) Ами Вие знаете ли, че тяхната председателка на БСП, която официално в телевизионно предаване отрича, че има дял в приватизираното дружество „Техноимпекс 98“, има 37%?! Да, госпожо Нинова, имате 37%! (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)

Нинова, кажи нещо!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, нашето предложение е за Делян Добрев и за председател на Комисията, господин Кирил Калфин, Станислав Иванов, Александър Ненков, Валентин Николов, Методи Андреев и Светлана Ангелова.

Благодаря Ви, господин Председателю. От името на Парламентарната група на „БСП лява България“ предлагаме народните представители Жельо Бойчев – за заместник-председател на Анкетната комисия, Таско Ерменков и Драгомир Стойнев.

От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – Рамадан Аталай за заместник-председател, Ахмед Ахмедов и Митхат Метин.

От името на Парламентарната група на Реформаторския блок предлагаме колегите Никола Хаджийски и Валентин Павлов за членове на Комисията.

Мисля, че можем да предложим сходна структура – като тази на предходната комисия, която гласувахме: един председател и двама заместник-председатели.

От Парламентарната група на Патриотичния фронт предлагаме за членове на Комисията Атанас Стоянов и Петър Петров.

Предлагаме за член господин Георги Недев.

Парламентарната група на „Атака“ предлага за член на Комисията и за заместник-председател колегата Николай Александров.

Парламентарната група на АБВ предлага за член на Комисията народният представител Лъчезар Никифоров.

Господин Председател, аз смятам, че Вие като пръв сред равни трябваше да обясните може би, че формирането на временни анкетни комисии на пропорционален принцип всъщност възпроизвежда равновесието, балансът на силите в постоянните комисии и ги обезсмисля. Управляващата партия заедно със своите коалиционни партньори в тези временни комисии ще формират мнозинство и това предопределя изводите от работата на временната комисия. Временната комисия трябва да се председателства задължително от представител на опозицията и да се формира на паритетен принцип, иначе от работата на временни комисии на пропорционален принцип няма абсолютно никакъв смисъл. По-добре същата работа да бъде възложена на постоянните комисии.

Нали е за договор за наем, нали няма концесия?!

Благодаря. Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Преди да продължа с доклада по Законопроекта, предлагам процедура за допускане в залата на заместник-министъра на отбраната Атанас Запрянов и заместник-директора на „Военна полиция“ – Стоил Чипилски.

Само единият беше. Смяна има. (Шум и реплики.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 накрая се добавя „и придобита юридическа правоспособност”. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Полицейската регистрация по ал. 4 се извършва и снема в случаите и по реда, определени в Закона за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и инструкцията по чл. 26, ал. 2.“ 3. Създава се ал. 6: „(6) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба „Военна полиция” при извършване на действията по полицейската регистрация. При отказ на лицето действията по полицейската регистрация, с изключение събирането на личните му данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи, се извършват принудително с разрешение на съдия от първоинстанционния съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители, имам конкретно редакционно предложение с цел прецизиране на текста, а именно: в чл. 6, ал. 6 след „лицата“ да се добави „по смисъла на ал. 1 и в съответствие с ал. 5“. Във второто изречение на ал. 6 от чл. 6 след „първоинстанционен“ се добавя „военен“ и изречението продължава „съд…“ „Първоинстанционен военен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем.“ Това е предложение, което е редакционно и прецизира текста за да е ясен обхватът на действие на военна полиция. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. Създава се чл. 6а: „Чл. 6а. (1) Служба „Военна полиция” извършва експертна и експертно-криминалистическа дейност. (2) При изпълнение на дейността по ал. 1 служителите на служба „Военна полиция” могат да изготвят експертизи, експертни становища и справки. (3) За изготвена експертиза, експертно становище или справка по ал. 2, ведомствата и органите, които са ги поискали или назначили, заплащат на службата направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски по ред и в размери, определени със заповед на министъра на отбраната.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 след думата „охрана” се добавя „и/или ескорт”; б) в т. 1 думата „имущество” се заменя с „отбранителни продукти”; в) в т. 4 в началото се добавя „организирани групи от”. 2. В ал. 4 накрая се добавя „както и на чуждестранни военни представители”. 3. Създава се ал. 5: „(5) При охраната на стратегически обекти органите на служба „Военна полиция” могат да поставят временни или постоянни заграждения около тези обекти. Стратегическите обекти за охрана от служба „Военна полиция“ се определят със заповед на министъра на отбраната.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имам конкретно допълнение към ал. 4 в чл. 7: след „чуждестранни военни представители, акредитирани към Министерството на отбраната“. Благодаря.

Господин Председател, продължаваме с § 7. Параграф 7 – Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Параграф 8 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Чл. 9 се изменя така: „Чл. 9 (1). Служба „Военна полиция“ осъществява противопожарен контрол в обектите на Министерство на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на българската армия чрез: 1. извършване на проверки за спазване на правилата и нормите за противопожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекта; 2. издаване на писмени разпореждания за изпълнение на правилата на пожарна безопасност; 3. прилагане на мерки за административна принуда при установяване на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност; 4. изискване на документи и сведения, свързани с осъществяването на пожарната безопасност от длъжностните лица от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и юридически лица; 5. изискване на документи за правоспособност за упражняване на пожароопасни и взривоопасни професии и дейности; 6. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите за пожарна безопасност на инвестиционни проекти; 7. издаване на сертификати за съответствие на обектите с изискванията за противопожарна безопасност, когато това е предвидено в нормативен акт; 8. издаване на становища за съответствие с правилата и нормите на противопожарна безопасност на строежите във връзка с въвеждането им експлоатация; 9. контрол за осъществяване на влаганите в строежите и в обектите продукти с нормативните изисквания за пожарна безопасност. (2) Правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите по ал. 1, и свързаните с тях дейности на органите за противопожарен контрол на служба „Военна полиция“ се определят съгласно актовете по чл. 125, ал. 2 от Закона на Министерството на вътрешните работи. (3) Служба „Военна полиция“ осъществява методическо ръководство и контрол по осигуряване на пожарната безопасност, обучението на личния състав, поддържането на противопожарната техника, готовността на обектите и звената за пожарогасене на Министерството на отбраната, на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и на Българската армия. (4) Сертификат, становище и друг документ във връзка с дейността по противопожарен контрол се издават на собственика, ползвателя, владелеца или обитателя на обекта по ал. 1. (5) Когато се издава документ по ал. 4 на лице извън състава на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, за съответните дейности се събират такси в размерите, определени с тарифата за таксите по § 2, от допълнителното разпореждане на Закона за Министерството на вътрешните работи. Таксите се внасят в приход към бюджета на Министерството на отбраната. Редът и условията за издаване на документи се определят в правилник за прилагането на закона“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е редакционно – в § 7, в чл. 8, ал. 3 да се добави след „лични данни“ – „по смисъла на ал. 1“, запетайка.

Благодаря Ви.

Процедура по начина на водене.

Къде са БСП?

Работят. (Шум и реплики.)

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „както и“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) Лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват органите на служба „Военна полиция“ при извършване на действията по ал. 4. При отказ на лицата действията се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен военен съд.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя конкретно редакционно предложение в § 12 с цел прецизиране на текста – след „извършва конвойна дейност на задържани лица,“ се добавя „по смисъла на чл. 11, ал. 1,“ и изречението продължава „спрямо които не е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или не изтърпяват наказание „лишаване от свобода“. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15: „§ 15. Член 18 се изменя така: „Чл. 18. (1) При изпълнение на служебните си задължения органите на служба „Военна полиция” могат да използват физическа сила и помощни средства само когато това е абсолютно необходимо при: 1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане; 2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на орган на службата; 3. опит на конвоирано или задържано лице да избяга, да посегне на своя живот или на живота и здравето на други лица; 4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица; 5. нападения срещу граждани и органи на службата; 6. освобождаване на заложници; 7. групови нарушения от военнослужещи на обществения и войсковия ред; 8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 9. освобождаване на незаконно заети обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, ако им е разпоредено от компетентен орган. (2) При изпълнение на служебните си задължения, свързани с пренасяне на документи или материали, съдържащи класифицирана информация, органите на служба „Военна полиция” имат право да използват физическа сила и помощни средства при опит за нерегламентиран достъп до кореспонденцията само ако това е абсолютно необходимо. (3) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; бронирани машини. (4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници. (5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения или войсковия ред и личността на правонарушителя. (6) Органите на службата използват само абсолютно необходимата сила. (7) При използването на физическа сила и помощни средства органите вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. (8) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане на законната му цел. (9) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5, 6 и 8, когато са изчерпани всички други средства. (10) Забранява се използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. (11) Редът за употреба на физическа сила и помощни средства се определя с наредба на министъра на отбраната.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Конкретно допълнение към чл. 18, ал. 1, т. 6 „Освобождаване на заложници“ – да се добави: запетайка „които са лица по чл.11, ал.1, както и в обекти, по смисъла на чл. 7“. Благодаря Ви.

Прегласуване.

Според мен има и такива, които са в залата, но не са гласували. Взимам процедура за прегласуване с основанието, че не всички, които присъстват видимо в залата, са гласували. Обръщам Ви внимание, колеги, че става въпрос за прецизиране на текста и за уточняване обхвата на действия на Военна полиция. С този текст, така както е предложен, след като не се приема допълнението, оставяме възможността освобождаване на заложници и граждани, които не са в обхвата на ведомството да бъдат обект на работа на Военната полиция. И до този момент всички текстове, които предлагам като редакционни, са за уточняване обхвата на действие на Военна полиция. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, моля Ви не допускайте прегласуване с мотиви, които нямат право да бъдат използвани в случаите, както преди малко колегата каза, че много хора не са могли да гласуват. Вижте колко човека са! Седем души…

Осем човека…

Девет човека, но са гласували седем. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Гласували са седем човека! Вижте, тези хора не стоят в залата, а искат да работим. Това ли са хората, които искат да работим – 76 човека?! Питам Ви – къде са Ви 76-те човека?

Господин Председател, ако обичате, спазвайте стриктно Правилника и не давайте право на колегите да губят времето на цялата зала. Виждате, че от ГЕРБ сме всички тук, от Реформаторския блок – всички групи, които подкрепят кабинета, са тук, а колегите от БСП ги няма.

Това ми е процедурата към Вас. Моля Ви, спазвайте Правилника и членовете на Правилника, които казват точно по какъв начин може да се иска прегласуване! Благодаря.

Господин Председател, моля да направите забележка на преждеговорившия и, ако трябва да извадите стенограмата от вчера, когато той направи предложение за прегласуване без абсолютно никакъв аргумент. Просто излезе на тази трибуна и каза: „Правя предложение за прегласуване“ и си седна. Сега обяснява как трябвало да бъде аргументирано едно такова обяснение.

Не, не е така!

Това е странно раздвояване на личността от тази трибуна!

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя две предложения, които моля да бъдат подложени поотделно на гласуване. Едното е в чл. 19, ал. 4 се добавя след „за отстраняването им,“ „в рамките на тяхната компетентност“. Второто предложение е ал. 6 да отпадне. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18. „§ 18. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Министърът на отбраната утвърждава длъжностните разписания на службата по предложение на директора на служба „Военна полиция” въз основа на класификатора по ал. 1 и Класификатора на длъжностите в администрацията.” 2. Създава се ал. 4: „(4) Министърът на отбраната утвърждава Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция”.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23: „§ 23. Създава се Глава четвърта „а” с чл. 26а: „Глава четвърта „а” Принудителни административни мерки Чл. 26а. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с пожарната безопасност на обектите по чл. 9, както и за отстраняване на негативните последици от тях министърът на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и да спират други дейности, които създават опасност за възникването на пожари и аварии. (2) Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Заповедта по ал. 2 подлежи на незабавно изпълнение, освен ако съдът постанови друго.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Който не изпълни писмено разпореждане по чл. 9, ал. 1, т. 2 или заповед по чл. 26а, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25: „§ 25. Създават се членове 28а, 28б и 28в: „Чл. 28а. Който наруши правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обекти се наказва с глоба до 500 лв. Чл. 28б. Орган на служба „Военна полиция” или служител по чл. 10, ал. 4, който изгуби служебната си карта, се наказва с глоба от 10 до 200 лв. Чл. 28в. Който, без да има право, използва униформено облекло, символи и отличителни знаци или служебна карта, показващи принадлежност към служба „Военна полиция”, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28: „§ 28. (1) Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават или привеждат в съответствие с този закон в 6 месечен срок от влизането му в сила. (2) До издаването или до привеждането в съответствие на актовете по ал. 1, се прилагат действащите подзаконови актове, доколкото те не противоречат на този Закон.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.

„§ 29. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 29. Корекция.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Позволявам си да поискам тази процедура, защото имам опасения за последното гласуване, което беше по отношение на § 29. Смятам, че не успяхме да се ориентираме правилно във волята на Комисията. Комисията не е подкрепила текста на вносителя за § 29, респективно ние отхвърлихме пък решението на Комисията.

Да, за това моля, ако допуснете прегласуване, да гласуваме предложението на Комисията за § 29. Всъщност тук дори и да приемем, че не отстраним, да кажем, това опущение, се касае за норма, която казва, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Все пак, като не са изложени причини за мигновеното влизане в сила, нека все пак да е в установения срок – три дни след публикацията му.

Благодаря, господин Председател. Първо искам да направя една процедура – на основание чл. 46, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата от Министерството на икономиката: Любен Петров – заместник-министър на икономиката, Ивелина Пенева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и Калин Маринов – заместник-главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“.

„ДОКЛАД по Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 28 септември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33. На заседанието присъстваха: Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, и Калин Маринов – заместник-главен директор в Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”. Законопроектът бе представен от Даниела Везиева. Договорът за залог върху трежъри сметката е последният документ от пакета споразумения и договори за залог, необходими за изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. За изпълнението на Инструмента за неограничени гаранции по Инициативата за малки и средни предприятия, в съответствие с разпоредбите на Общия регламент и чл. 13 от Споразумението за финансиране, Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) открива и води от името на Управляващия орган две сметки: - сметка на Целевия компонент (оперативна сметка), и - трежъри сметка (сметка на свободните наличности). Сметката на Целевия компонент се използва изключително във връзка с трансакции или oперации в съответствие със Споразумението за финансиране. Сметката на Целевия компонент се кредитира с приноса по Оперативната програма, възстановявания на средства, приходи и санкции, и се дебитира с необходимите суми във връзка с текущите операции, разходи и такси за управление, сумите, възстановявани на Управляващия орган в рамките на политиката на излизане. Свободните наличности се управляват в съответствие с политиките и процедурите на ЕИФ и принципа на доброто финансово управление. Всякакви права на Управляващия орган във връзка с двете сметки се предоставят като първи по ред залог, за да се обезпечи плащането към ЕИФ на всички суми, дължими от Управляващия орган на ЕИФ. Договорено е сметката на Целевия компонент да бъде открита в търговска банка в Люксембург, а трежъри сметката да бъде открита в Българската народна банка (БНБ). Договорът за залог върху трежъри сметката съдържа финансови задължения за държавата, предвижда и участие на Република България в арбитражно уреждане на международни спорове. В последвалата дискусия на вносителите бяха поставени редица въпроси: какво е облекчението за малките и средни предприятия; дали Договорът не е облекчение за банките; каква е ролята на Министерството на икономиката при договаряне на облекчени условия за кредитиране на бизнеса; не е ли по-добре парите на ЕК да отидат директно в бизнеса по досегашните механизми, вместо да минават през банките-посредници. В отговор на поставените от народните представители въпроси заместник-министър Везиева коментира, че най-голямото облекчение за малките и средните предприятия при ползване на кредити по Инициативата ще бъдат облекчените условия за обезпечаване на вземанията. По Инициативата няма национално съфинансиране, което предполага по-различен ред за финансиране на малките и средни предприятия. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 14 гласа, без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. Договорът за залог върху трежъри сметката е документ от пакета споразумения и договори за залог, необходими за изпълнението на Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. За изпълнението на Инструмента за неограничени гаранции по Инициативата за малки и средни предприятия Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) открива и води от името на Управляващия орган две сметки: сметка на Целевия компонент (оперативна сметка) и трежъри сметка (сметка на свободните наличности). Всякакви права на Управляващия орган във връзка с двете сметки се предоставят като първи по ред залог, за да се обезпечи плащането към Европейския инвестиционен фонд на всички суми, дължими от Управляващия орган на ЕИФ. Договорено е сметката на Целевия компонент да бъде открита в търговска банка в Люксембург, а трежъри сметката да бъде открита в Българската народна банка (БНБ). Ефектът за малките и средните предприятия при ползване на кредити по Инициативата се изразява в облекчените условия за обезпечаване на вземанията, а редът за финансиране е този, описан в документите. Инициативата не предвижда национално финансиране. Договорът за залог върху трежъри сметката съдържа финансови задължения за държавата, предвижда участие на Република България в арбитражно уреждане на международни спорове и изрично предвижда ратификация, което налага на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 8 от Конституцията на Република България необходимостта да бъде ратифициран. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 15 гласа „за”, без “против” и „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014 – 2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. На свое заседание, проведено на 12 октомври 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – господин Любен Петров – заместник-министър, госпожа Ивелина Пенева – главен директор, и господин Калин Маринов – заместник главен директор в Главна дирекция ,,Европейски фондове за конкурентоспособност“. Законопроектът беше представен от господин Петров, който посочи, че Договорът за залог върху трежъри сметката е условие за подписването и стартирането на първите оперативни споразумения с избрани от Европейския инвестиционен фонд финансови посредници по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия”. Той уточни, че Оперативната програма цели да осигури предлагането на кредити на малки и средни предприятия при облекчен режим. Господин Петров отбеляза, че по силата на подписаното на 2 март 2016 г. Споразумение между кредиторите и Споразумение за финансиране относно Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” се предвижда разкриването на трежъри сметка в Българска народна банка, като Законопроектът урежда учредяването на залог върху сметката, за да се обезпечи плащането към Европейския инветиционен фонд на всички суми, дължими от Управляващия орган на фонда. Ратификацията на Договора за залог върху трежъри сметката се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, и 8 от Конституцията на Република България. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия” 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г.“ Благодаря.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 –2020, № 602-02-33, внесен от Министерския съвет на 15 септември 2016 г. На своето заседание, проведено на 19 октомври 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, внесен от Министерския съвет. В заседанието на Комисията взеха участие следните представители на Министерството на икономиката: господин Любен Петров – заместник-министър, и господин Калин Маринов – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор за залог върху трежъри сметката между Република България и Европейския инвестиционен фонд, подписан на 31 август 2016 г. Следва да се има предвид, че Договорът е одобрен на заседание на Министерския съвет на 24 август 2016 г., като упълномощен да води преговорите и да го подпише е бил министърът на икономиката. Целта на Договора е да обезпечи плащането на всички задължения и отговорности, които Управляващият орган може да дължи на Европейския инвестиционен фонд по или във връзка със Споразумението между кредиторите и Споразумението за финансиране, свързано с Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020. Настоящият Договор съдържа 18 клаузи. Сред тях са упоменати задълженията, които Залогодателят (Република България) има към Заложния кредитор (Европейския инвестиционен фонд), очертани са пълномощията на двете страни по него, регламентирани са действителността на залога; разходите и разноските; конвертирането на валутата; уведомленията; правоприемниците; измененията и частичната недействителност; отказът от имунитет; потвърждаване на упълномощаването и надлежното подписване; ратифицирането и публикуването, както и правото на юрисдикция. Съгласно Договора Република България следва да съдейства на Европейския инвестиционен фонд, в това число да подписва и да се разпорежда с всички допълнителни документи. При възникване на събитие, което би въздействало неблагоприятно, страната ни има задължение да уведоми Заложния кредитор. Същото важи и при вреда върху залога или намесата на трето лице. Не на последно място, ратифицирането на Договора ще допринесе за навременното стартиране на процеса по предлагане на кредити за бизнеса по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 13 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014–2020, № 602-02-33, внесен от Министерски съвет на 15 септември 2016 г.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Предполагам, че ще ратифицираме и ще извършим всичко, което е необходимо, но тъй като тук отново има една чуждица, може би някой от колегите специалисти или от вносителите да изясни, тъй като не всички от нас са наясно защо трябва да има такова понятие като „трежъри сметка“ или, ако трябва да има на всяка цена, какво всъщност представлява. Така просто като ни попитат навън: „Вие какво гласувахте, каква е тази „трежъри сметка?“, да можем да обясним какво й е особеното и защо така се нарича. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, съжалявам, но наистина във финансите и във финансовите инструменти се използват доста чуждици. А за успокоение на всички, не само в българския, но съм имал срещи и с руски финансови институции, дори и те, въпреки че говорят на руски, също използват английски термини във финансовите инструменти. Да, трежъри сметката означава един вид съкровищница – такава сметка, в която седят средства, които са свободни, които не се използват в момента. Това е по-скоро, ако трябва да го кажем на български, може би някаква сметка, „съкровищна сметка“, би трябвало да я преведем. Благодаря за вниманието. (Реплика от народния представител Борислав Великов.) Да, заложни, може би, да.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, тъй като и Законопроектът за ратифициране на Договора за залог беше и единодушно приет и нямаше други предложения, правя процедура да бъде гласуван и на второ гласуване.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020. Член единствен. Ратифицира Договора за залог върху трежъри сметката между Република България, представлявана от министъра на икономиката, и Европейския инвестиционен фонд за изпълнението на Инициативата за малки и средни предприятия по Оперативна програма „Инициатива за малки и средни предприятия“ 2014 – 2020, подписан на 31 август 2016 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря, господин Председател. Преди да предложа на Вашето внимание доклада за първо гласуване, моля да допуснем в залата заместник-министърът на земеделието и храните доц. Костов и председателят на Селскостопанската академия проф. Тотка Трифонова.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 11 октомври 2016 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г. В работата на Комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните господин Георги Костов – заместник-министър, Невена Ненова и Ивелина Колева – началник отдели в дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки“, и Десислава Стоянова – директор дирекция „Финансово управление“; от Селскостопанската академия – Тотка Трифонова – председател, както и участие взеха председателят и заместник-председателят на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ и редица учени. Законопроектът беше представен от заместник-министър Костов. Предложените промени касаят модела на финансиране, структурата и организацията на управление на Селскостопанската академия, както и нейното имущество и начина на неговото управление. По отношение на финансирането се предлага Академията, която към момента е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието и храните, да има самостоятелен бюджет като част от консолидираната фискална програма, който ще се утвърждава със Закона за държавния бюджет за съответната година, чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните. Дава се възможност Академията да набира допълнителни приходи от помощи и други безвъзмездно получени средства. Освен с висши училища, Академията ще може да сключва договори за съвместна, целево финансирана, образователна, квалификационна и научна дейност и с институти на Българската академия на науките. По отношение на организацията на управлението предложенията са свързани с промяна на числеността и състава на управителния съвет на Академията. В него се включват трима представители на Министерството на земеделието и храните и се дава възможност, в зависимост от дневния ред, в заседанията с право на съвещателен глас да участват двама представители на съответните браншови организации. Заседанията на управителния съвет ще са публични. Освен това значително са разширени правомощията на председателя на Селскостопанската академия, на управителния съвет и на изпълнителното бюро. Предвидено е в състава на изпълнителното бюро да бъдат включени трима научни секретари и икономически директор. По отношение на структурата на Академията се предлага опитните станции и експерименталните бази, извършващи експериментално-производствената и обслужващата дейност, които към момента са държавни предприятия по смисъла на Търговския закон, да станат структурни звена на научните институти. Освен това, в Академията на функционален принцип следва да се обособят Центрове за изследвания и иновации, които чрез научни и координационни съвети ще координират дейността на научните институти, работещи в сходни направления на земеделието. Дейността на центровете ще се организира от научните секретари. По отношение на имуществото на Академията се предвижда управлението на предоставените от Министерския съвет държавни имоти – публична държавна собственост, да се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за държавната собственост. За осъществяване на основната си дейност структурите на Селскостопанската академия ще могат да ползват земи от държавния поземлен фонд, които ще са частна държавна собственост и няма да могат да се преотдават на трети лица. Земите ще бъдат предоставяни от министъра на земеделието и храните със заповед, която ще подлежи на отмяна или изменение при установяване на нарушения или отпадане на необходимостта. Създава се ред за използване на предоставеното на Селскостопанската академия и на самостоятелните й звена имущество. Недвижимите имоти и движимите вещи ще могат да се използват въз основа на 10-годишни договори, сключени след провеждането на конкурс. Разписани са изискванията към кандидатите, процедурата за провеждане на конкурса, условията за сключване на договорите за съвместна дейност и реда за извършване на ежегоден контрол върху тях. В Заключителните разпоредби е определено разпределението на опитните станции и експерименталните бази към съответните институти. Тяхната дейност, активи, пасиви, архив, както и другите права и задължения преминават към съответните институти. Трудовите правоотношения с работниците и служителите ще се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. По отношение на три опитни станции и на държавно предприятие към Селскостопанската академия „Система за агропазарна информация” (САПИ) – София, е предвидено да бъдат прекратени без ликвидация, като техните активи, пасиви, архив и другите права и задължения преминават към Селскостопанската академия. Трудовите правоотношения с работниците и служителите на прекратените предприятия ще се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Задължението за заличаване на регистрацията на държавните предприятия в Търговския регистър е вменено на председателя на Академията. Устройственият правилник на Селскостопанската академия следва да бъде приведен в съответствие със закона в срок от 6 месеца. В последвалата дискусия от парламентарните групи на ПП ГЕРБ, на Патриотичния фронт, на БДЦ-Народен съюз и на АБВ подкрепиха Законопроекта, отбелязаха като положителни промените свързани с финансовата самостоятелност, с преструктурирането, с промените в управлението и с възможността за развиване на публично-частното партньорство. Отправиха някои конкретни бележки и заявиха готовност да внесат съответните предложения между първо и второ четене на Законопроекта. От Реформаторския блок отбелязаха, че промените са стъпка в правилната посока, че одобряват заложената финансова самостоятелност, но са очаквали значително по-мащабни реформи, които да преодолеят фрагментацията на научната дейност и да допринесат за подобряване на дейността на Академията, като обединяване на част от институтите на Академията с висши училища и университети в страната, като също заявиха готовност да внесат съответните предложения между първо и второ четене. От „БСП лява България“ заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта, оцениха високо промяната на модела на финансиране, но припомниха системния недостатък на финансиране за Академията и подчертаха, че преструктурирането ще доведе до увеличаване на числеността на персонала със служителите на държавните предприятия. Освен това предприятията, които следва да бъдат прехвърлени към научните институти, имат задължения, които допълнително ще окажат негативно въздействие върху бюджета на Академията. Представителите на синдикатите принципно подкрепиха Законопроекта. Заявиха, че одобряват заложената финансова самостоятелност и липсата на фиксиран разходен таван. Одобриха реда за уреждане на трудовите правоотношения с работниците и служителите, но също припомниха, че числеността на персонала ще се увеличи със служителите на държавните предприятия, а бюджетът на Академията ще следва да поеме задълженията, които те имат. В тази връзка настояха за увеличение на заложената в проекта на бюджет за 2017 г. субсидия. В заключение всички се съгласиха, че отправените забележки ще бъдат внимателно обсъдени между първо и второ четене на Законопроекта. След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2016 г.“ Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, колеги! Искам да Ви запозная с мотивите към Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за селскостопанската академия. Действащият закон за Селскостопанската академия показа слабости, които пречат на системата да се развива като ефективна научна структура за изследователска, консултантска и научноприложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и храните. Основните слабости на закона са: 1. Моделът за управление на бюджета, който не осигурява достатъчна автономност и научна свобода и демотивира учените и специалистите, в същото време е пречка за постъпването на високоподготвени млади кадри и води до постепенна загуба на капацитет. 2. Затворената система за формулиране на изследователските теми, тяхното разработване, приемане и отчитане, което води до дублиране на тематиката и рефлектира върху ефективността на научните изследвания, отдалечава науката от практиката. 3. Липсата на регламентирано участие на потребителите на научни и научноприложни продукти, което е резултат от непредставителност на бизнеса в управляващите, координационни и ръководни органи на Селскостопанската академия. 4. Липсата на действащи колективни координиращи органи в Селскостопанската академия, които да насочат и консолидират усилията на академичния състав в сходни приоритетни направления на научните изследвания и иновации за по-висока ефективност на българското земеделие. Тези слабости и съответните решения са дефинирани на базата на SWAT анализ на Селскостопанската академия като система, на базата на многокритериен анализ на научноизследователските институти и държавни предприятия, както и на опита на Европейските страни, съизмерими с нашата страна, за преструктуриране на научните структури. Законопроектът има за цел да създаде основа за развитие на системата като ефективен и достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие, привлекателен за младите учени, да се разшири активността на учените за увеличаване на приходите от научни проекти и да бъде активен партньор на Министерството на земеделието и храните при формиране на политиките в областта на земеделието и храните. Селскостопанската академия е единствената специализирана научна структура в страната за изследователска, консултантска и научноприложна дейност в областта на земеделието, животновъдството и храните, свързана с реализиране на стратегическата цел за продоволствената сигурност, подобряване качеството на живот на населението и за запазване на националните ресурси. С предложения Законопроект се цели въвеждане на бюджетни параметри, стимулиращи дейността на ССА, при осигурено съответствие на бюджетните взаимоотношения с консолидираната фискална програма на държавата. Въвеждането на принципа на автономност в областта на финансирането на академията ще увеличи нейната научна свобода, ще възстанови демократичното и академичното начало, ще доведе до равнопоставеност на ССА в това отношение с другите научни организации. Желаната финансова промяна при управлението на паричните средства е основа за постигане на целите на академията, за по-добра мотивация и реална възможност за увеличаване на приходите, за значително увеличаване капацитета за работа по всички програми, свързани с европейското и национално финансиране, и като резултат по-висока ефективност. Очаква се оптимизиране и стабилизиране на научно-изследователската дейност на институтите към ССА за създаване на качествен научен продукт и реализация на цялостни проекти в обществен интерес. Наред с това се правят законодателни промени за функционално разделяне на финансовото и научното управление на академията и прехвърлянето на тесни професионалисти, което ще даде основа за по-ефективно управление на паричните средства. Промяната по отношение на опитните станции – държавни предприятия, е крачка в посока за намаляване на структурната и регионалната изостаналост на част от районите на страната чрез възстановяване активностите на комплексните опитни станции като демонстрационни и образователни структури на научните институти. По отношение на финансовата обосновка за преминаването на опитните станции – държавни предприятия, към научните институти, тъй като те са по Търговския закон, не оказват влияние на план-сметката на бюджета на МЗХ. Във връзка с това се прави предложение за промяна в състава на Управителния съвет на ССА с представители на Министерството на земеделието и храните и бизнеса. Прави се промяна в състава на изпълнителното бюро на ССА, като се въвежда длъжността на икономически директор. Икономическият директор подпомага председателя на ССА по отношение на управлението на финансовите и икономическите дейности, следи за целесъобразното изпълнение на бюджета и за законосъобразното управление на имуществото на ССА, подпомага УС при взимането на управленски решения. С цел изграждане на благоприятна среда за засилено партньорство и по-добро сътрудничество между научните структури на Селскостопанската академия, за изграждане на ефективна система за научни и научноприложни изследвания, за ускорен трансфер на знания в практиката и комерсиализация на научните продукти, се предлага на функционален принцип да се формират центрове за изследвания и иновации. Центровете за изследвания и иновации координират дейността на научните институти с изследвания в сходни приоритетни направления на земеделието за осъществяване на политиките на Селскостопанската академия; извършват съвместна научноизследователска, обучителна, консултантска и обслужваща дейност за постигане стратегическите цели на Селскостопанската академия; използват съвместно създадената научна инфраструктура, съдействат за реализация на създадените научни продукти и права на интелектуалната собственост. Демократичните традиции на управление на научната и научноприложната дейност в центровете и ССА като система се гарантира от формирането на колективни органи за управление – научни и координационни съвети с представителство на бизнеса, браншовите организации и за първи път с гарантирано участие на младите учени. Научният съвет на центровете е орган за научно ръководство и за ефективна координация на изследователската дейност в съответната приоритетна област на земеделието – разработват и приемат визията и стратегическата цел на центровете, въвеждат програмния принцип за изпълнение на научните програми и разработват годишния научен план, който се утвърждава от министъра на земеделието и храните. Координационният съвет е помощен колективен орган за осъществяване на цялостната политика на ССА за ефективна реализация на научните продукти и интелектуалната собственост и за устойчиво и ефективно управление на собствеността и активите. Той разработва програмите за приложна, обслужваща и спомагателна дейност, механизъм за въвеждане на проектното разпределение на разходите и приходите, механизъм за стимулиране на младите учени и за ефективно и целенасочено използване на средствата от дейността, правила за изграждане, притежаване и съвместно използване на научната инфраструктура и материално-техническа база, правила за вътрешна мобилност на учените и др. Връзката с бизнеса и потребителите на научноприложни продукти – гаранция за правилно съставяне и изпълнение на годишната научна политика, се постига чрез участие на представители на браншови организации в Управителния съвет на ССА, както и в координационните съвети на центровете за изследвания и иновации. Разписан е специален ред за осъществяване на взаимодействие с бизнеса при изпълнение на научни и научно-приложни проекти. Взаимоотношенията на Селскостопанската академия с Министерството на земеделието и храните ще бъдат по-пълноценни и полезни за бизнеса и при формиране и подкрепа на политиките на министерството. Законопроектът предвижда държавните предприятия, които са държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, да станат структурни звена на институтите. Предвиждат се и други структурни промени за оптимизиране структурата на Селскостопанската академия.

Уважаеми господин Председател, предлагам да удължим малко работното време до гласуване на Законопроекта за Селскостопанската академия. Имаме няколко изказвания, мисля, че ще се включим в рамките 5 – 10 минути след 14,00 ч.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако не бяха четени толкова дълго мотивите, може би щяхме да влезем във времето. Но така или иначе те бяха представени и искам да Ви акцентирам вниманието върху три основни елемента, които се предлагат като премени в Закона. Самият Закон се работи около година – година и половина с различни нюанси и направления на промяна на структурата на Селскостопанска академия, като се започне от ликвидация и прехвърлянето на институти към висшите учебни училища, до съответно разформироване на доста от звената в Селскостопанската академия. Но така или иначе сега имаме Проект на Закона, който в някаква степен отговаря на нуждите на Академията от гледна точка на това какво се очаква да се промени в Закона и механизмите, които се предлагат да бъдат достатъчно адекватни, за да могат да гарантират работата на научните звена в системата на Селскостопанската академия. Три са според мен основните направления на промяната в Закона. Първата промяна е свързана с възможността и вече необходимост, Селскостопанската академия да има автономен бюджет. Това е желание на системата не от една година. С промените в Закона тази справедливост се възстановява, защото всички, които са в системата на висшето образование, включително и БАН, имат автономни бюджет и това им дава възможност да проявяват достатъчна гъвкавост и инициативност, за да могат да си осигурят финансиране на научните проекти не само чрез трансфера от субсидии, но в същото време и от своята дейност – експериментална, научно-приложна и така нататък. Това е първата промяна. Втората промяна е свързана с промяна на структурата в Академията, преминаване на държавните предприятия към институтите. Това за мен e спорна промяна, но така или иначе такова е виждането на Министерството – че по този начин по-добре би могла да се управлява експерименталната дейност. И третата промяна, която представлява две трети от Закона, е публично-частното партньорство – публично-частно партньорство между бизнеса и съответно институтите, и базите, които са към Селскостопанската академия. По тези три въпроса нашето становище е, че въпреки добрите решения и пожелания, все пак съществуват много въпроси, които не са уточнени в Законопроекта, които създават проблеми и най-вероятно ще се създадат такива проблеми при функционирането и прилагането на самия Законопроект. Първо, по отношение на автономния бюджет. Тук притесненията и в доклада на Комисията бяха посочени. Според икономическата обосновка, която Министерството на финансите е приело, се казва, че 13 милиона е трансферът или бюджетната субсидия. Тя е такава и в следващите три години. Но имаме проблеми и тези проблеми са: Първо, че 500 човека отиват в състава на Селскостопанска академия, което означава, че издръжките за фонд „Работна заплата“ най-малко се увеличават. Второ, че все още Академията даже няма понятие какви са задълженията на държавните предприятия. Ако тези задължения се прехвърлят в новия бюджет, Академията ще бъде поставена през следващата година в невъзможност да изпълнява каквито и да е било функции поради липсата на именно такива трансфери, които да й осигурят една стабилност. Затова, ако приемането на тази част от Закона е положителна насока, но, от другата страна, ние създаваме предпоставки бюджетният трансфер да бъде минимален, ние на практика минаваме към втората промяна, тоест публично-частното партньорство. Уредено е по начин, който много взаимства от други закони, които са приети в Народното събрание и се реализира този механизъм на действие. Тоест, ако няма достатъчно средства, ние ще предложим такова публично-частно партньорство, от което съответно част от разходите, които трябва да се поемат от Академията, ще бъдат прехвърлени върху тези договори, които ще бъдат сключени. Тук има страшно много въпроси, които не са решени, включително и с понятийния апарат. Например понятието „дейност“, прехвърляме дейност. Какво значи „дейност“? „Дейност“ може да бъде създаването на нов сорт, може да бъде поддържането на нов сорт, може да бъде серийно производство и търговия – много широко понятие. Но самият научен продукт е сортът, който се създава или породата животно, тоест това е научният продукт и за него трябва да имате публично-частно партньорство, а не за търговия със семена, които са собственост на Селскостопанската академия. Такова е моето виждане, защото публично-частното партньорство означава, че бизнесът трябва да създава научни продукти заедно със звената на Селскостопанска академия. Къде отиват освен това заетите със съответните направления? Представете си дадена база е прехвърлена по този ред като публично-частно партньорство. Къде отиват хората, които работят там? Предполагам, че остават в Селскостопанска академия. Така че този въпрос за нас е решен много схематично и не създава предпоставки да има такива правила, които да гарантират наистина по-добра научна дейност, а тази научна дейност не е необходима. Тя е необходима на българското земеделие, защото, както е добре известно, ние аграрна наука не можем да си внесем и трябва да развиваме нашата, за да имаме възможности оттук нататък да работим в посока на укрепване на връзката между наука и бизнес. Третата група въпроси има за мен някои странни решения. Това, което се предлага, е връщане към отдела на функциониране на базите през края на 90-те години, който се оказа неудачен. Тоест, експерименталните бази бяха към институтите, създадоха се страшно много проблеми и противоречия, за няколко години част от тези бази бяха доведени до фалит от самите институти – забележете, а не от някакви други ръководства извън Селскостопанската академия. Сега се предлага тези държавни предприятия, които под някаква форма успяха да реализират своите направления на дейност, успяха да се стабилизират – само две или три не са в състояние да продължат и се предлага тяхната ликвидация, но то става не заради това, че съответно не са искали да развиват дейност, а заради това, че няма желаещи да работят в тези структури. Средната работна заплата в Селскостопанска академия е 586 лв. – тя е по-ниска, отколкото и на учители, отколкото във всяка една друга сфера. И съответно млади хора нямат желание нито да реализират своите намерения – да се развиват в сферата на науката, нито пък да продължат по-нататък своята дейност като хабилитирани лица. Тук са дадени странни прехвърляния на бази към институти, които нямат нищо общо с дейността на тези институции, нито териториален, нито функционален принцип има на прехвърляне, което за нас създава повече въпроси, отколкото могат да бъдат решенията, които се представят. Една важна подробност – в Закона са включени само няколко института като институти, останалите изчезват, което означава, че тези институти евентуално биха били в Устройствения правилник. Или всички институти трябва да бъдат в Закона, или всички да бъдат в Устройствения правилник, защото другото според нас създава предпоставка наистина някои от институтите чрез Устройствения правилник просто да престанат да съществуват. Нашето решение беше да се въздържим по Закона, въпреки че аз лично имах огромно желание да подкрепим този Закон, защото са необходими промени. Между първо и второ четене ще направим предложения, които ми се иска да бъдат обсъдени по начин, по който научната общност също да изкаже своето мнение, за да се получи един работещ закон. За мен лично тези 2300 човека, които работят в Академията, са герои и със Закона ние трябва да създадем предпоставка те наистина да работят добре, защото за всички е добре да има българско земеделие, което е конкурентоспособно и българска аграрна наука, която го подкрепя и аз се надявам наистина, колеги, между първо и второ четене предложенията, които се предложат да бъдат реализирани в Закона по начин, който да създаде по-добри правила за функциониране на Академията. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Не е голямо предимство човек да прави изказвания в края на работния ден, в края на пленарното заседание по такъв изключително важен Законопроект, какъвто е този за Селскостопанската академия. И затова аз ще бъда максимално кратък, няма да повтарям това, което казаха някои от колегите, като голяма част от направените бележки, от положителните оценки приемам и съм съгласен. Искам само да кажа това, че Парламентарната група на АБВ ще подкрепи, макар и с доста резерви, предложения Законопроект. Ние ще го подкрепим, защото този Закон е много нужен и защото Селскостопанската академия не може и не трябва да работи, и да продължава да съществува по досегашния начин. В този Законопроект има някои положителни неща, които се казаха, аз само ще ги фиксирам. Първо, относно финансирането – аз смятам, че тази самостоятелност вече, която се дава и това невръщане в бюджета, а разполагане със собствени средства, е едно голямо предимство. И начинът на финансиране наистина ще бъде един голям плюс за Селскостопанската академия. На второ място – за мен е изключително важно, аз не чух да се коментира това – създаването на научни центрове и на научни съвети. Аз съм бил много пъти рецензент на представители от различните институти, защото бях един от малкото хабилитирани преподаватели и трябва да Ви кажа, че това, което се правеше в малките институти, беше погрешно, беше порочно, беше по роднински. Аз смятам, че със създаването на тези центрове и с тези съвети, при всички случаи ще се повиши качеството на научните разработки, ще се подложат на много по-детайлно и обстоятелствено обсъждане всички предложения, които се правят – за рационализации, проекти и така нататък, което е предимство. Друго предимство е начинът, по който се изгражда Управителният съвет – в него да влизат представители на Министерството на земеделието, но и представители на бизнеса. Професор Бъчварова говори за новия момент, който и аз подкрепям – това е публично-частното партньорство. Това е сериозно предимство. Има и някои други предимства, на които няма да се спирам. Ще кажа обаче някои недостатъци, някои критични бележки и нашите резерви. Съгласен съм с това, което каза проф. Бъчварова: има голяма опасност да се увеличи численият състав и да стане нещо много тромаво. Погледнете: има Управителен съвет, има Изпълнително бюро, има Консултативен съвет, научни съвети, институти и така нататък, така че опасността Селскостопанска академия да стане тромава организацията е много голяма. Смятам, че могат да се явят противоречия при разделянето на научната от финансовата част. Знаете, че Съветът на ректорите реагира много остро срещу това, защото може да стане така, че директорите взаимно да си пречат. Затова аз също имам големи резерви. За мен големият проблем, който се поставя от колегите по места, е, че в Селскостопанската академия не се предлага да има общо събрание. Ние сме парламентарна република и виждате, че всичко тръгва от парламента, от най-висшия ръководен орган. Всичко това се повтаря по-надолу в структурите. Знаете – в БАН, университетите, дори в неправителствените организации има общо събрание. Винаги председателят или изпълнителният директор се избират с тайно гласуване. Тук се предлага отново старата формула – назначаване на председателя. Няма общо събрание, няма висш орган, пред който да се отчита избраният председател и научните секретари. Смятам това за минус, за голям недостатък. Ако сега го пропуснем, в скоро време трябва да направим корекция и да стане така, както е навсякъде – да има общо събрание, ръководен орган, всичко да се отчита в общото събрание, да се провежда тайно гласуване, изборът да става с предложения и платформи на председателите. Председателят да не бъде политически зависим, защото днес едни са управляващи, утре ще бъдат други. Политическата зависимост според мен е неприемлива. Има и други бележки, които се казаха, но не искам да се спирам върху тях. Пак ще кажа: ние ще подкрепи Законопроекта, но ще направим своите предложения между първо и второ четене. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, колко е времето на групата?

Не се притеснявайте, няма да изразходя цялото време, но искам да приканя да пристъпим към гласуване, защото бяха казани положителните и отрицателните моменти на Законопроекта. Всеки, който ги е изказал, между първо и второ четене ще направи своите предложения, а после текст по текст ще пристъпим към дебат. Моля да пристъпим към гласуване.

Уважаеми господин Председател, моля срокът за представяне на предложения между първо и второ гласуване да бъде удължен на максималния.