16 ноември 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, господин Премиер, господа и дами министри! Колкото време има този парламент, толкова! Въпросът е всеки ден да се свърши поне едно добро дело. Защо Фондът за гарантиране на влоговете да продължава да бъде безотчетен?! Ние водихме дело срещу този Фонд – да разкрие информация за събираните средства.

И спечелихте ли го?

И защо това да продължава да бъде по този начин? Българските граждани да трябва да водят дело в съда, за да разберат каква е работата на Фонда за гарантиране на влоговете! Специално се обръщам към колегите от център – дясно, а и към другите колеги. Това е теза за прозрачност и отчетност. За прозрачност и отчетност! Няма значение, че гласуваме и други точки в дневния ред. Това е едно добро дело, колеги, около което всички можем да се обединим. Чудя се, има ли сред Вас хора, които искат този Фонд да продължава да бъде неотчетен?

Моля за прегласуване, защото не всички колеги успяха да гласуват. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На основание чл. 111, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България подавам оставка на ръководения от мен Министерски съвет, избран с Решение № 43 на Народното събрание от 7 ноември 2014 г. В съответствие с чл. 111, ал. 3 от Конституцията ръководеният от мен Министерски съвет ще продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново правителство и ще осигури приемственост в управлението на Република България. Първо, да честитим на победителите на президентските избори – категорична, ясна, точна победа и поне аз не си спомням толкова честни избори. Преди две години държавата беше в критична ситуация, надявам се, никой не е забравил. Имахме два варианта: правителство след правителство, избори след избори, или да се опитаме по някакъв начин да стабилизираме държавата. Тогава БСП и ДПС излизаха от управление. Единственият шанс беше между ГЕРБ, Реформаторският блок и да търсим подкрепа от патриотите и АБВ – партии, диаметрално противоположни, партии, които в много неща изобщо нямат съгласие. Нямаше мое идване в парламента, в което да не съм благодарил на всички Вас – от всички парламентарни групи, че бяхте отговорни, че има парламент, че успяхме в изключително тежка ситуация, с мигрантски кризи, със срутване на цели държави под натиска на мигрантските кризи, войни, да изкараме две години. В най-оптимистичните ми прогнози това не се е случвало. Мислех, че максимум може да се изкара една година в това състояние, в което дори най-близките ни коалиционни партньори – в Реформаторския блок имаше тежки противоречия по между им. Налагаше се, за да се запази тази стабилност, да правим редица компромиси с една, с втора, с трета, с четвърта партия. Аз си знам какво ми е било през тези две години. Нашата оценка е, че се опитахме, положихме максимум усилия и в момента нито се е вдигнала цената на тока, трето тримесечие сме втори в Европа по ръст на икономиката – 3,5%, успяхме да платим каквото имаше да се плаща, близо четири милиарда, за две години и повече приходи в бюджета, и сигурно много неща, които не сме свършили. Вотът в неделя даде ясно да се разбере, че обществото иска промяна, ново, каквото и както са го заявили хората, гласували и за референдума, и за двойката господин Радев и госпожа Йотова. Някои казват: „А защо трябва да се обвържат двата избора“? Защото това е реален вот – промяна на политическата ситуация. Има партия по-силна от нас на тези избори. Много от Вас са се опитвали да ме уязвят. Едни, че съм бил диктатор, а други – султан, какви ли не глупости съм чул по мой адрес. Управлението се дава от народа и в момента, в който той е разколебан, че това е най-правилното управление, трябва веднага и незабавно да се върне. Това е моята убеденост и символ верую. Народът в неделя каза: търсете друг начин да продължи държавата да се управлява. Разбира се, ние си правим нашите изводи, разбира се, нашите приоритети, които сме мислили кабинетът и всеки един министър – помолил съм всеки да си сложи на сайта и в дните, които ни остават, да представи пред обществото направеното и, разбира се, това, което не е направено. Нямам претенциите изобщо и никога не съм ги имал всичко, което правим, да е незаменимо, нито, че сме имали претенциите да бъдем незаменими. Затова, честитейки победата, искам да помоля вече новото мнозинство, новите, получили моралното право, както преди две години, Ви казах, моралното право да управляваме се падна на нас, защото сме по-голяма партия. Независимо че не са минали парламентарни избори, вече имаме съвсем друго разпределение на силите. Многократно чух от господин Радев, не се и съмнявам в това, между другото, преди два-три дни, когато в президентството гледах стария, отиващ си президент Плевнелиев и господин Радев, усмивките им, добронамереността, приемствеността, някак си ми стана по-спокойно, защото за хората вече имаме нов президент, за българите имаме нов президент. Редното е, за да не вкарвате държавата в едно служебно правителство, от 22 януари – второ служебно правителство, поемете още сега, направете консултации с президента Плевнелиев, господин Радев и госпожа Йотова да поемат своята нова функция, дадена им от избора на хората, направете служебно правителство, което да изкара до изборите. Ние Ви вярваме. Вярно, Вие малко поговорихте, че машината за избори – щели да ги манипулират, какво ли не. Видя се, че това не е така. Направете правителство, успокойте държавата и управлявайте. Каквато необходимост има, включително и до времето, в което парламентът трябва да работи, ние максимално ще бъдем конструктивни. Моят съвет към всички политически партии е да чуят какво казаха хората на референдума. Произнесли са се 2,5 милиона – повече отколкото и за господин Радев, и за госпожа Цачева. Дали на нас ни харесва или не, това е волята на народа и така, както аз, когато има друга воля, се съобразявам с нея, така е редно и Вие да се съобразите. Или ако не се съобразявате, така както, когато трябваше да тръгне референдумът, много от Вас напуснаха залата, за да останем само ние, които го пускаме, обяснете на хората какви са рисковете и какво трябва да се направи, защото досега не се направи.

Не, не, Вие го приехте.

Да, ние го приехме. Ние го приехме, Карадайъ. Аз не бягам от отговорност. Всички други тогава очакваха, че ние ще спрем референдума и ще излезе, че ние не искаме волята и гласа на народа да се чуят в референдума. Затова го пуснахме. Но сега другите да обяснят рисковете. Имам последна молба към Вас. Бюджетът на една държава отразява политиката на правителството, приоритетите на правителството. Има два варианта – ако бяхме оттеглили бюджета, защото хората не си представят, че старият бюджет продължава да действа, докато дойде в парламента, щяхте да кажете, че едва ли не вкарваме държавата в криза. Когато гласувате бюджета, имам една голяма молба към Вас – популизмът вече взима страховит връх сред политическата класа, панически пазейки се да не сгрешат. Ако много от предложенията, които чух от комисиите, станат факт в този бюджет – те са популистки, те са много приятни, за да се чуят от хората, но на годишна база бюджетът ще губи около 3 милиарда, на втората година ще се мултиплицира, на третата, и накрая ще счупите държавата. Знам колко негатив ми носи това, което казвам в момента, знам хората колко искат да чуят, макар че доходите са се вдигнали с 11% – не искам да говоря с цифри, няма смисъл, никой не иска и да ги чува вече. Системните партии не са за един ден. Демокрацията е направила така, че да падат, да идват на власт, да се борят като опозиция, да докажат, че тяхното е било по-правилно и най демократичното е да уважават и себе си, и своите опоненти. Аз поне се опитвам да го правя. Голяма молба имам към Вас: направете така, че след две, три или четири години, когато дойде друго управление, да не трябва да почват пак от начало. Много ще е трудно. Няколко пъти е правено – веднъж, тръгвайки си, се вдигнаха заплатите на полицаите, веднъж, тръгвайки си, слагаха с 10% увеличение на пенсиите, а след това други ги плащат. Разбира се, молба! От тук нататък всеки си носи своя кръст и всеки ще носи своята отговорност пред обществото. Още веднъж благодаря на всички Вас, че въпреки неразбирателството помежду ни две години успяхме да се справяме като парламент и като кабинет. Добро – лошо, хората дадоха оценката си в неделя, ще я дадат и след една година сигурно. Нека да не се заблуждаваме. Оставаме като отговорни. Някой ми каза, че съм се бил обидил. Не, ни най-малко не съм се обидил, защото гласът на хората винаги е бил най-важен за мен. Винаги! А те сега ми казват: „Това, което предложихте, това което направихте, ние по-малко харесваме отколкото това, което направи левицата, това, което направи БСП – техният вариант с независим кандидат по този начин излезе много по-печеливш, по-успешен и те си победиха“. Аз не съм чул от тях, когато сме ги побеждавали, да кажат, че сме ги победили, но въпрос на манталитет. Какво да кажа на зрителите или слушателите, които чакат какво ще им кажа? Много сериозни изводи сме си направили. Оставаме на разположение на обществото, ако един ден прецени, сме готови отново да работим за него. Сега обществото ни казва, че иска други и ние сме длъжни да го направим. Пожелавам успех на господин Радев и на госпожа Йотова и се надявам така, както в цялата кампания той обясняваше, че ще пази границите, че ще бъде стожер на държавата, още сега, при добрите си отношения с господин Плевнелиев, да дадат премиер, министри и да започнат да носят своята отговорност. Те са я заслужили и народът им е дал моралното право да го правят, и никой друг не би трябвало да им се сърди. Благодаря Ви още веднъж, беше чест за мен. Благодаря и на Вас колеги. (Обръща се към членовете на Министерския съвет. Бурни и продължителни ръкопляскания. Министър-председателят излиза от пленарната зала.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа и дами министри, вицепремиери и господин Министър-председател в оставка – е в отсъствие! В духа на политиката, в която се ангажирахме като Патриотичен фронт да изпълняваме и на която политика да служим, още от първия ден, при създаването на Народното събрание, обявихме, че ще търсим общото и ще подкрепяме всичко позитивно и положително за българската държава и българския народ. В изпълнение на този наш ангажимент, след продължило около месец обсъждане, подписахме Програма за стабилно управление, която трябваше да бъде реализирана от коалиционното правителство на ГЕРБ и Реформаторския блок с подкрепата на АБВ, както и на Патриотичния фронт. В името на изпълнението на тази Програма ние също така гласувахме доверие на избраното правителство, което управлява две години България. За изминалите две години нашата оценка е, че това правителство свърши много полезна работа. Нашата оценка е, че бяха решени изключително ключови и рискови за България проблеми. На първо място, тогава като време, ако си спомняте, беше огромната заплаха от банкова криза, от сриване на цялата банкова система и оттам на държавата България във финансов аспект. С общите гласове, с обединяването на гласовете на почти всички парламентарни групи ние приехме, гласувахме 3,4 милиарда за стабилизирането на банковата система. В момента след успешно проведените стрес тестове спрямо банките в България безспорно е констатирано, че вече няма никаква заплаха. Това е първият голям успех. Искам да припомня също и проблемите, свързани с бежанската вълна и фактът, обстоятелството, че в продължение на две години България е държавата от Европейския съюз с най-малък процент мигранти и най-малко засегната, въпреки много приказване и писане в обратната посока, фактите са такива. Искам да припомня, че това правителство и това управление, подкрепено и коалиционно в Народното събрание, взе решение и направи възможно изграждането на защитното съоръжение по границата с Турция, което вече е на привършване. Това защитно съоръжение е сериозна преграда и основен фактор за малката миграция и малкия поток от – няма да кажа „бежанци“, защото те са в по-голяма степен авантюристи имигранти, но това е факт, обстоятелство, което никой не може да оспори. Друго, което постигнахме още в първите месеци на нашето управление, е да наложим мораториум върху сечта и безогледното унищожаване на българската гора със съответната последваща промяна в Закона за горите. Също така ние успяхме да постигнем в тези две години, в резултат на това че работихме заедно, че съгласувахме своите усилия, цели и програми, началото на промяната в съдебната система, чрез промяна на Конституцията, едно безпрецедентно мнозинство от над 200 човека при промяната на текстовете в Конституцията – нещо, което никой не очакваше. Ние успяхме също така да запазим без промяна цената на електроенергията за бита, което е изключително важно в този относително кризисен за България период. Успяхме също така да приемем изплащането на направените дългове от други правителства преди нас – грешни, пагубни за България сделки, свързани със закупуването на двата реактора за „Белене“ и други, и други, и други постижения. Това е като оценка за работата на правителството, което беше подкрепяно и от Патриотичния фронт. Във вътрешнопарламентарен аспект няма как да не отчетем, че ние успяхме да постигнем един градивен, бих казал, действен диалог с останалите партии – не само с партиите ГЕРБ и Реформаторски блок, а също така и с останалите колеги както в работата в комисиите, така и в работата по приемането на полезни за България решения. Естествено, че аз изброявам неща, както се сещате, които бяха заложени в програмата на Патриотичния фронт. Нека колегите от ГЕРБ и другите партии да изброят тези приоритети, които са заложили в техните програми, но това са все неща, които бяха заложени в нашата програма и ние няма как да не бъдем доволни, удовлетворени от постигнатото за тези две години и, естествено, и най-накрая това, което сме записали в нашата програма на първо място, бяха сериозно увредени икономическите източници и възможността на ДПС да консумира и да изнасилва властта. (Шум и реплики от ДПС. Възгласи: „Ееее!“) Това вече е факт. Процесите в тази протурска партия вече са налице и според нас са необратими. Какво обаче трябва да се каже и в посока на не толкова положителни резултати? През целите тези две години имаше неколкократни опити и, за съжаление, успешни, на пряка намеса на изпълнителната власт в лицето на господин Бойко Борисов, в работата на Народното събрание. Такъв беше случаят с промяната на избора на КЗК, такъв беше случаят с промяната в Закона за енергетиката и още няколко такива случаи, които според нас бяха недопустими, бяха доста грозни примери на нарушаване на разделението на властите. Не мога да се съглася също с току-що направеното изказване от господин Борисов, че са правени много компромиси. Не, когато ние сме водили един нормален и конструктивен диалог, то това не може да бъде определено като компромиси и като едва ли не извиване на ръце. Патриотичният фронт също е отстъпил от много свои позиции, само и само да се постигне един примерно нов Изборен кодекс – не с всички текстове бяхме съгласни, но постигнахме компромиси, с компромиси в Конституцията и така нататък, и така нататък. Защото това е начинът за постигане на единство и за постигане на по-високи резултати, чрез търсене на общото и на единението, така че не мога да приема оценката за компромиси и в този дух да приема обвинения. Не мога да приема също така и изразената позиция преди малко на господин Борисов за ново мнозинство в парламента. Не, уважаеми колеги, мнозинството е същото, старото, даже увеличено. Защото „Обединените патриоти“ разполагат с 33 депутати в Народното събрание, които заедно с депутатите на ГЕРБ и с подкрепата на, бих казал, градивната част на Реформаторския блок и на други колеги, щеше да се получи едно твърдо бетонирано мнозинство от над 130 гласа (шум и реплики отдясно), но само, ако би бил запазен този диалог и този начин на конструктивна съвместна работа. Така че няма ново мнозинство в този парламент, в следващия може и да има. Искам също така да изразя несъгласие и с оценката за изминалите избори. Изминалите избори, уважаеми колеги, всъщност не бяха толкова избор на президент, колкото бяха вот на недоверие срещу личността на Бойко Борисов. Само това обяснява стабилното мнозинство на гласували при първия тур и увеличения брой при втория тур, защото има едно изхабяване на лидерството и в лицето на Бойко Борисов хората решиха да нанесат звучен удар, чрез гласуване против Бойко Борисов. Той сам го организира, за съжаление, декларирайки, че той ще подаде оставка, ако загуби изборите. А, от друга страна, естествено, че няма нищо общо между президентските, парламентарните и останалите избори. Иначе всички избори щяха да бъдат в един ден, иначе наведнъж щяхме да избираме и евродепутати, и кметове, и народни представители, и президенти. Смисълът на това управление, което ние подкрепихме в първия ден – на 7 ноември, беше точно такъв, да се изпълнява тази програма четири години. В това отношение за мен постъпката на господин Борисов е изключително сериозно укорима. Правителството трябваше да продължи да работи в същия диалог с парламентарните партии и със същите успехи, дай Боже и по-големи. За съжаление, в момента гласуваме оставка на това правителство. Как ще гласува Патриотичният фронт? Ще приемем оставката. Ние ще гласуваме „за“ оставката. Но искам да подчертая, че в изминалите избори не спечели никому неизвестният господин „никой“ Румен Радев, а всъщност това беше референдум с един-единствен въпрос: „Искате ли да цапардосате Бойко Борисов?“. Отговорът беше „да“. Това бяха предните избори. Така че не може да се прави генерален извод, че те са оценка за работата на правителството. Нещо повече, извършените социологически проучвания показват подкрепа на работата на правителството и нежелание за предсрочни избори в размер на около 45% срещу двадесет и няколко, които искат промяна в управлението. (Шум.) Така че, ако трябва да се съобразим с желанието на народа, аз препоръчвам в името на стабилността на Родината, в името на благополучието, в името на това да не допускаме още най-малко една година безвремие, анархия, от които би следвало повишаване на цената на тока – първото, което ще стане, и всички други последици основно върху бизнеса и върху икономиката, да не допускаме такава драстична промяна и една година служебно правителство, докато навлезе в работата, докато научат къде са им министерствата, кои са им служителите – време, време, време, което България го няма. Аз се обръщам към колегите от ГЕРБ да преценят трезво ситуацията и когато президентът възложи мандат за съставяне на правителство, да съставят правителство, бих казал, в почти същия състав, който виждаме тук, но с друг министър-председател. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз мисля, че по този начин ще отговорим на желанието на българския избирател. Точно това показа той с гласуванията си при последните избори. (Шум и реплики. Възгласи: „Сядай!“) В името на стабилността, в името на недопускането на хаос, анархия и срив във всички показатели, апелирам към ГЕРБ да извърши това, което хората чакат от него! Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа министри и народни представители! “БСП лява България” ще гласува за оставката на правителството. Вие загубихте категорично изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Ние спечелихме категорично тези избори. (Реплика от ГЕРБ: „Кои Вие?“) Не сами, разбира се, а заедно с народа си, защото нашата партия прояви мъдрост да издигне надпартиен кандидат – човек, който в професионалния си път е доказал, че може да защитава национален интерес, че може да защитава достойнството на българския народ, че може да бъде обединител и че такъв ще бъде и занапред. Затова го подкрепиха и млади, и средно поколение, и възрастни, хора от различни политически партии, от ГЕРБ, от Реформатори, от ДПС, от АБВ. Благодарим на тези хора. Благодарим на народа за мъдростта, която прояви, и днес има достоен президент и вицепрезидент. Ние се гордеем с тази победа. Но за нас това не е повод за самодоволство и агресия, защото никак не е достойно да риташ паднал на земята човек или партия (възгласи „Еее!“ от ГЕРБ). Но ще е безотговорно да не Ви посочим грешките и причините, поради които днес сте тук в качество на правителство в оставка. За нас тези причини са поне две. Първата: тоталното разминаване между живия живот и Вашите политики, между нерешените проблеми на хората и решенията, които Вие им предлагахте. За мнозинството български граждани най-важният въпрос е бедността и безработицата. А и двата се решават с производство и икономика. За съжаление, Вие не направихте нищо, за да има производство и икономика. Евро парите изтекоха в магистрали, в услуги, а не в производство, в кражби. Не създадохте собствена икономическа база. Родното производство, малкият и среден бизнес бяха смачкани, а чужди монополи се вихреха на гърба на българския народ. Доходите не мърдаха, а бедността растеше. Друг важен въпрос за българските граждани според нас, както сме го видели от разговорите с тях, е желанието им да има справедливост. Който убива баба на село за 20 лв. или който краде милиони от обществени поръчки, политик, властимащ, да бъде наказан. Вашата съдебна реформа не доведе до тази справедливост, тя беше насочена само към това да овладеете съдебната система, за да я командвате, но не и за да отговорите на нуждите на хората. Трето, народът ни обича училището си и отколе е давал всичко, за да могат децата му да учат. С реформата в образованието Вие им отнехте и тези възможности. Взехте парите от държавните и общинските училища и прехвърлихте към частните колежи. Преформатирахте всички програми, ударихте дъното в намерението си да подмените „Под игото“ с „Робинзон Крузо“. Това не отговаряше на очакванията на хората за образователна промяна. Всеки българин иска да е здрав. Със здравната реформа Вие го лишихте от възможност за здравеопазване. Пратихте го на опашка за чакащи, на списък за чакащи, на опашка за даване на отпечатъци. Това също отблъсна. Но най-много сгрешихте, като отнехте чувството за достойнство на българите, защото нашият народ е понесъл много, но никога не трябва да се посяга на чувството му за българщина и гордост, а Вие направихте това с решението да смените Ирина Бокова с Кристалина Георгиева, с решението да подпишете споразумението с Канада, с решението на служите на Ердоган, като предлагате отпадането на визите за турски граждани, без да са изпълнили условията за това, с решението многократно да подкрепите санкциите срещу Русия. Накърнихте най-важното – чувството на българина за българщина и за национално достойнство. Втората причина за да се стигне до тук, според нас е, че правихте всичко това с чувство за незаменимост, непогрешимост, единственост, високомерие към опоненти и към институции и току-що министър-председателят в оставка го демонстрира, сигурно за стотен път – неуважение към българския парламент, към българската институция парламент, към това, което ще се каже тук, към опоненти и към собственото си правителство, към собствения си председател на парламента. Ето я една от причините – високомерие и самодоволство. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.) Със същото отношение се отнасяхте и към народа си (ръкопляскания от БСП ЛБ), като не го чувахте какви въпроси Ви поставя, а смятахте, че Вие сте тези, които трябва да му казвате как да живее. Още по-странно обаче е поведението Ви по време на изборите и след тях. По време на изборите да плашите, че ще спрат еврофондове, ще стане катаклизъм, няма да има ток, детски градини, евро пари – кого плашите? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Един беден народ, който не може да се лекува, няма работа и няма заплата и Вие го плашите, че от това лошо може да стане по-лошо. И няма как да го уплашите! Защото този народ очаква някой да му даде надежда, да му даде перспектива, да му даде път, да изведе държавата от това състояние. И ние поемаме тази задача. Поставяме си я като задача – да дадем алтернатива на народа си, но в този момент неговото мъдро решение да избере такъв държавен глава, очаква съответното мъдро поведение от нас, политиците, защото имаме две много краткосрочни важни задачи, народът ни ги посочи. Първата – да му гарантираме спокойствие, сигурност, прилагане на Конституцията, законов и спокоен начин за преминаване през този процес на оставка на кабинет и предсрочни парламентарни избори. В тази първа задача стои въпросът за бюджета. Господин Валери Симеонов го каза много добре. Промяна в мнозинството в този парламент няма. Мнозинството е ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт, които ги подкрепят. Ние в този парламент сме опозиция и такива до край. Това мнозинство много преди изборите изработи бюджет и го внесе. И ние, както винаги, като опозиция, много преди изборите направихме своите алтернативни предложения. Но днес оказваме да бъдем съучастници в този техен бюджет. Затова няма да го подкрепим на първо четене, няма да Ви пречим. Приемете си го. Това е бюджетът на това мнозинство, това е отговорността на това правителство. Нашата цел е да се борим с алтернатива на предсрочни парламентарни избори, да убедим хората, че сме по-добри, да получим тяхното доверие и тогава да управляваме със свой бюджет, който ще изразява нашите последователни политики. Второто предизвикателство пред нас – да отговорим на това, което хората ни казаха в референдума. Уважаеми колеги, това е предпоследният сигнал към нас. Следващият ще е фатален за политическата класа. Ако сега не сме помъдрели, ако не сме разбрали какво ни казва народът ни, това е краят на политическата класа. Затова Ви призоваваме да разговаряме разумно, да седнем всички и да обсъдим как мъдро и държавнически отговаряме на волята на народа си за промяна в политическата система на България така, че тези хора да получат увереност, че институциите в България ще работят за тях, че на тези места ще седят държавници, които ще мислят за тях, и че всички ще надмогнем партийния си интерес, когато става въпрос за националния. Благодаря Ви за вниманието! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател! Уважаема госпожо Нинова, точно преди една седмица от това място призовах колегите да бъдат смирени. Вас Ви призовавам за втори път. Вие не сте спечелили изборите като ръководител на партия и е илюзия, и невярно твърдение, че БСП е участвала в изборите. Това е едно. Второ, днес, аз подробно си записах всичко това, което изложихте, тъй като се явихте в ролята на продавач на надежди, пропуснахте обаче да уведомите българския народ, че голяма част от законите, за които Вие днес твърдите, че са допуснати грешки, че е ощетен народът, всъщност са приемани по времето на тройната коалиция 2005 – 2009 г. Такъв е случаят и с Постановление № 12 по чл. 37а, който е приет с гласовете на ДПС и на БСП – една друга лъжа, но някои четем. Аз имам самочувствието и мога да погледна много от министрите в очите, защото съм ги критикувал открито, но съм ги критикувал за това, че съм искал нещата да се случват по-бързо, тъй като – Вие слушахте Валери Симеонов, но не чухте най-важното, че всъщност вотът не беше срещу Цецка Цачева, не беше за Румен Радев, той беше против Бойко Борисов и допуснатите от него грешки на чисто народопсихологична основа. Тоест, ако Вие гласувате срещу моя кандидат, аз Ви давам право да ме замеряте с домати и с торти, и това стана. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Така че, бъдете смирена!

Хубаво започнахте на пресконференцията в изборната нощ – по-смирено, госпожо Нинова. И тук пак минахте всякакви граници. Ето, затова съм бесен на премиера – не толкова за това, че подаде оставка вследствие на емоционални причини, не толкова че предизвика тази криза и спря пътя на едно успешно правителство, а заради това, че реанимира БСП. Заради това, че по места Вашите хора вече тръгнаха пак като партизани през 1944 г., когато вече е слязла обаче Червената армия в градовете, заради това че вече в парламента ходите с толкова високо вдигнати глави, че чак не виждате върха на обувките си с периферното си зрение. Дори Четин Казак не може да го направи това нещо. (Шум, реплики и смях в залата.) Много скоро, на предстоящите избори, Вие ще разберете, че генерал Радев не е истинското ЦСКА. Резултатът ще бъде съвсем друг тогава. Дори с първите Ви ходове в рамките на този парламент, с искането за отмяна на плоския данък, Вие сте на път да поставите друг рекорд – два пъти сте изритвани с шутове от властта, когато сте били в управление, на път сте за трети път да Ви изритат от парламента, и то, когато сте в опозиция! (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Нинова, уважаеми колеги! Изключителна грешка е да се счита, че БСП е спечелила тези президентски избори. Изключителна грешка е да се счита, че Корнелия Нинова е спечелила тези избори. Изключителна грешка е да се счита, че дори ген. Радев е спечелил тези президентски избори. Изключителна грешка е да се счита, че Георги Кадиев е спечелил изборите в „Младост“ или партия „Нормална държава“, или Десислава Иванчева – „една фризьорка“, както я нарече министър Лукарски. Само че представяте ли си, министър Лукарски, колко зле сте всичките, Вие дето сте наредени тук, след като една фризьорка Ви смаза с 65 % на 35 % ?! (Шум и реплики: „Не е вярно!“) Това, което се случи на тези избори, колеги, е не победа на един или друг, върна се каузата в политиката! Хората не вярват на партии, хората не вярват на политици! За тях аз и Пеевски сме едно и също. Несправедливо е, невярно е, но за тях всички ние сме един дол дренки! Един дол дренки, за съжаление, са и партиите! Дали ще е 120-годишна партия или партия на две седмици, това, което е различно, е каузата. Всеки от нас оттук нататък трябва да намери каузата за неговата партия, за неговите симпатизанти, да намери носителите на тази кауза, както ние я намерихме в „Младост“, Вие я намерихте на национално ниво, и да върнем нормалността в политиката! Това е! Благодаря Ви.

Колеги, за съжаление, репликите Ви показват, че нищо не сте разбрали от тези избори. Никакви поуки не сте си взели, което означава, че Ви чакат още тежки дни.

За нас не мисли!

Да Ви кажа от личен опит – да можеш да понасяш победа с достойнство е много важно, но истинското достойнство личи, когато си загубил – дали можеш да понесеш загубата за това. Е, Вие не можахте! И сега го показвате. Ако искате да повторя сигурно за десети път…(Реплики.)

…десети път след нощта на изборите, казах го и само преди една минута. Защо спечелихме? Не сами, а с народа си! Първо, защото му дадохме кауза, и, второ, защото проявихме мъдростта да издигнем човек (ръкопляскания от БСП ЛБ), който може да отстоява каузи. Казвате, че не било за БСП, не било за алтернатива, а било срещу Бойко Борисов. Абе, уважаеми, колко много алтернативи имаше на тези избори, освен Бойко Борисов? Двадесет. Защо не избраха хората някой от другите 19, а избраха Румен Радев, БСП и Инициативен комитет? Поради кауза и заради достойнството на човек плюс силата, организацията и политиките на партията, която застана зад него! (Шум и ръкопляскания от БСП ЛБ.) Мъдростта в този случай, без да изтъквам личния си принос, мъдростта е да намериш начина да съчетаеш тези три неща – кауза, политика и човек, който да я прави тази политика. Това е победата на БСП, на Румен Радев и на българския народ, и тя е за достойнството на България. Гордеем се с тази победа! (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Благодаря, госпожо Председател! Уважаеми госпожи и господа министри, ограниченото време, което ни е определено, не позволява по-сериозен анализ за наследството, което ни оставя този кабинет, нито за мястото и ролята на единствения български политик, избиран два пъти за министър-председател в най-новата история на България. Ще се ограничим само да кажем, че господин Бойко Борисов дойде на власт през 2009 г. с ангажимента пред българските граждани, че ще бъде алтернатива на всички партии, че е алтернатива на политическо статукво. В началото на втория си мандат през 2014 г. той трансформира този принцип: „Аз съм алтернатива на всички“ в принцип на „Съгласие с всички“. Тази обща оценка трябва да се чуе. Бедата е там, че българските граждани възприеха политиката на съгласие като политика на съглашателство и имаше защо. Тъжният извод днес за него може да се представи с една максима, за която той твърди, че е библейска, и която гласи, че наистина няма нищо по-лошо от непоисканото добро, защото резултатът е, че той днес е предаден от всички, с които потърси съгласие, дори, когато те не го заслужаваха. По-важен обаче е въпросът: накъде върви България след тези президентски избори? Отварям скоба, за да честитим на господин Румен Радев и да изразим силно очакване, че той ще разсее съмненията относно геополитическия курс на страната, породени още при номинирането му за кандидат за президент от Инициативен комитет, подкрепен от БСП. Няма съмнение обаче, че резултатите от президентския вот и особено тези от референдума освен че задават нови политически реалности, изправят страната пред потенциална политическа, парламентарна и правителствена криза. Въпрос на политическа отговорност е да се предотврати тази криза. Въпрос на политическа отговорност е най-вече заради резултатите от референдума системните партии да не се включат в една бясна ултрапопулистка надпревара. Уважаеми госпожи и господа, ясно е, че предсрочните парламентарни избори са неизбежни. Въпросът е дали те да бъдат избори за Четиридесет и четвърто обикновено народно събрание, или има необходимост от избори за Велико народно събрание, защото българската политика страда от системни пороци, част от които имат своите ярки конституционни измерения. Впрочем, конституционно измерение имат два от трите въпроса, на които българските граждани отговориха с „да“ на референдума. Затова нашата теза е, че трябва незабавно да започнат политически консултации не за това кога ще се проведат предсрочни парламентарни избори за Четиридесет и четвърто народно събрание, а да започнат консултации за провеждане на избори за ново Осмо велико народно събрание, за да отстраним всички конституционни пречки за превръщането на България в модерна евроатлантическа държава. Без това пътят е за никъде, пътят е към поредното разочарование от поредното конюнктурно управляващо мнозинство. Завършвам с убедеността, че едва ли скоро ще има по-благоприятна среда за търсене на съгласие за провеждане на Велико народно събрание. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от дъното на залата.)

Уважаеми госпожи и господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Преди две години се заклехме в тази зала да служим на дълга си към българските граждани и към страната. Припомням какво казахме преди две години: че Реформаторският блок няма да помогне България да влезе в политическа и икономическа криза, която би се задълбочила от нови избори и поредно нестабилно или служебно правителство. Затова призовахме да не се стига до правителство на малцинството и дадохме куража на ГЕРБ да изпълнят отредената им роля на мандатоносител и да съставят стабилно правителство. Дадохме този кураж не безусловно обаче, а срещу ясни гаранции за реформи. Припомням, че и тогава, и сега Реформаторският блок не одобряваше пасивното наблюдение на управлението отстрани. Затова тогава при съставяне на правителството ние квалифицирахме като въпрос на смелост политическите фигури от парламентарно представените партии да се ангажират категорично с управлението, без да калкулират личен или партиен риск и без политическо дезертьорство. Тогава именно ние от Реформаторския блок призовавахме политическите сили да подкрепят дясноцентристки кабинет с ясна политическа отговорност на партийните ръководства и под политическата декларация за съставяне на кабинета подписи сложиха всички, подчертавам: всички лидери на партиите от Реформаторския блок. Гласът на Реформаторския блок е бил винаги глас на спокойствието, разума, спазването, а не рушенето на правилата, дългосрочното мислене. Реформаторският блок е алтернативата на експериментите, на авантюрите, на необмислената импулсивност и на популизма, все едно дали той идва от ляво, или от дясно. Реформаторският блок, за разлика от други политически сили, не тича задъхано по затворена писта, а се стреми да върви с умерена крачка напред, без да бърза. На мода са тези, които тичат най-бързо и крещят най-силно, но решенията в политиката не са спринт или надвикване, а маратон. Като се погледне назад, макар и бавно, с лъкатушения, мъчително, но се вижда, че предложенията на Реформаторския блок накрая се приемаха в Народното събрание и ние правехме реформи, за които поехме отговорност. Нека само да припомня: бяхме силен фактор за промените в Конституцията, макар и недостатъчни; за приемането на Закона за съдебната власт – основа на съдебната реформа; приехме Закона за предучилищното и училищното образование, който е основа на образователната реформа и не е променян, забележете, от 90-те години; промените в здравеопазването; в Закона за държавния служител и за администрацията; електронното управление, електронното гласуване; промените в Изборния кодекс; промените в енергетиката, антикорупционния закон. Днес обаче в дневния ред на Народното събрание гласуваме оставката на кабинета Борисов 2. Реформаторският блок ще останем последователни в партньорството си с управляващото мнозинство и няма да се отметнем от него, ще подкрепим тази оставка, но предупреждаваме, че държавата ще поеме по несигурен и опасен път. Оценката ни за това правителство – поне на тези, които подкрепяме мнозинството, е строго положителна – както за цялото правителство, така и за нашите конкретни министри. Финансовата стабилност. Може би 13-милиардният фискален резерв е сиренцето, за което много политически мишки се надяват, само че ще клопне капанът и той ще бъде капан за цялото общество, защото дълго лелеяната финансова стабилност, която е постигната, ще бъде поставена на огромно изпитание с популизъм, независимо откъде идва той. Бих казал, че нашите усилия за стартиране на реформите в образованието, в здравеопазването, в отбраната, в икономиката, в енергетиката показаха наистина добри резултати. Ние успяхме да се справим и с промените за машинното гласуване, за увеличаване на икономическия растеж. За нас е от изключително значение да направим така, че на база на икономическия растеж да се увеличат и доходите, както и на следващ етап – за съответни конституционни промени. Оставката на правителството обаче не трябва да означава и край на възможността едно голямо мнозинство – от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, надявам се и от други политически сили, които са за антикорупцията, да положим усилия и до края на този парламент да гласуваме на второ четене антикорупционния закон. Хората очакват това от нас и никой не би могъл да ги убеди защо не бихме желали да се преборим докрай и да положим максимални усилия, за да овладеем корупцията. Подчертавам, че Реформаторският блок ще подкрепи оставката на кабинета Борисов. След това призоваваме мнозинството, което все още съществува – от Реформаторския блок, ГЕРБ, Патриотичния фронт, да направим съответни консултации и да покажем безапелационна политическа воля за приемане на антикорупционния закон; да бъде избран антикорупционният орган и да бъде финансирана дейността му през бюджета за 2017 г. След оставката обаче пред нас остават задачите за запазване на евроатлантическата ни ориентация, за обявяване на ясна политическа визия и задълбочаване на европейската си интеграция чрез влизане в Европейския банков съюз, банковия надзор, чакалнята на Еврозоната, Европейският енергиен съюз и особено Шенген, печатът за качество и сигурност, който е ключов за интереса на страните и инвеститорите. Да гарантира върховенството на закона и още конституционни промени с реформа на прокуратурата и съдебна реформа; да промени в посоката по стратегически ориентирано образование у нас; да осигури икономически ръст, реформите в здравеопазването и политика по модернизиране на отбранителните способности и сигурност; да запази силен глас в Европейския съюз, особено в контекста на идващото председателство, Брекзит, миграционен натиск, отношенията ни с Русия, с Турция, на Турция с Русия, на САЩ, поддържането на партньорство в управляващото мнозинство ще е наистина много важна среда за репутацията на България и личната сигурност на гражданите през тези два месеца – два месеца и половина. И макар да имам да кажа още много, ще завърша с това, че в този момент на българските политици е необходимо хладнокръвие и прагматичност, а не силни емоции, и мисъл за България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от РБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Днес обсъждаме оставката на кабинета Бойко Борисов и последиците от нея. Последните събития след президентските избори поставят пред всички нас нови предизвикателства. Резултатите от изборите, разчетени от управляващата партия като драматично недоверие срещу управлението, доведе до оставката на премиера Бойко Борисов. Този резултат беше ясен още при съставянето на кабинета. Оставката на кабинета Орешарски след платени протести, беше в името на плавния преход към стабилност. Не се получи. В резултат беше сформиран най-шареният парламент в демократичната история на страната. Възприе се странна управленска формула при съставяне на правителството, при което основният политически субект допусна създаването на мнозинство на противопоставянето, съставянето на анти-ДПС коалиция в името на някаква уж стабилна власт. Тази коалиция не беше стабилна. Тази коалиция нямаше как да е стабилна. Това беше коалиция от две политически формации, едната от които сама по себе си е коалиционна, подкрепени чрез външно споразумение на основния политически субект в две други формации, едната от които представлява коалиция на популистки и откровени националистически партии. (Реплика от ПФ: „Браво!“) В този момент основната политическа сила пренебрегна изразената позиция на ДПС за подкрепа на дясно правителство с единственото условие в него да не участват крайни националистически формации. Впрочем това им го каза и Жозеф Дол – председател на ЕНП. Така изразената позиция на ДПС тогава, като резултат на политическата зрялост, опит и мъдрост, е следвана последователно от нашата партия през целия този период. Обратно на публично демонстрираното от най-голямата партия в парламента желание за нормализация на политическия живот, националистическите партии разшириха влиянието си. Вместо да се търси подкрепа сред утвърдените системни партии, се залагаше на популистки тези и риторика. Вместо да се залага на най-големите достижения на демокрацията и евроатлантизма, се заложи на краткросрочни политически интереси. В резултат се утвърди езикът на омразата от министри и политици през медиите. Нещо повече – за първи път стана ежедневие от трибуната на парламента да звучи преобладаващо език на омразата, на ксенофобията в името на евтиния популизъм, в името на тясно партийни интереси и политически дивиденти. Омразата и ксенофобията намериха своето отражение и в законодателството на този парламент. Уж в името на стабилността във властта се включиха така наречените „реформатори“ и „националисти“. Това не само не беше стабилност, напротив – постави под риск стабилността на държавата. Затова ние от ДПС заявяваме, че този край на правителството беше предначертан. Въпросът е какво следва. Отговорът: много неизвестни. Точно тези неизвестни изискват от нас отговорът на въпроса да се базира на внимателен анализ и разумни решения чрез диалог. Приемайки като факт критиката на статуквото, да приемем натиска на обстоятелствата и да използваме най-силното оръжие – единството, за да изградим нова архитектура на стабилността и сигурността на базата на диалога. Това драматично недоверие, разчетено в резултатите, ни придвижва към простите очевидности. Призовавам всички отговорни за бъдещето на България политици да прозрем тези прости очевидности, да спрем с безсмислените отбранителни или нападателни речи, да спрем с езика на омразата, да престанем с посочването или намирането на лесния виновник за всички злини. Нека да заложим на диалога, на съгласието, на единството, на заедността. Ние имаме нужда от нов обществен договор между управляващи и граждани и нека да го осъществим чрез нов опит за диалог между политиците, от една страна, и между политици и обществото – от друга. Нека проведем този диалог в името на стабилността. Приемайки неизбежността на промените, да използваме новите предизвикателства разумно и далновидно. В момента най-важното е да проявим разум и да постигнем обединение в името на националните интереси. Дали България ще извлече позитиви от неизбежните промени, или ще се задейства спиралата на политическата криза зависи от нас. Призоваваме всички национално отговорни политически сили за отговорно поведение, за действие и ефективни мерки за недопускане на политическа и парламентарна криза в страната. Обръщаме внимание, че днес повече от всякога трябва да бъдем смирени, трябва да бъдем разумни и с общи действия да спрем процесите на противопоставяне и създаване на разделителни линии в българското общество по отделни признаци – социални, етнически, религиозни и други. Днес ние трябва да прекратим деструктивните процеси, чиито наченки наблюдаваме, да не допуснем правителствената криза да прерасне в политическа, тоест да преведем страната към предсрочни избори със стабилни институции. Това означава с консенсус да определим и датата на предсрочните избори, и с консенсус да приемем бюджет, осигуряващ нормалното функциониране на държавата и икономиката й. Днес трябва да се направи нужният компромис, а след това постигнатото трябва безкомпромисно да се изпълнява. Уважаеми колеги, направим ли това, можем да очакваме успешно организиране на честни и демократични избори. Успоредно с това спокойна обстановка в страната, стабилна външна политика са условия за просперитет в страната, условия да се възползваме от историческия шанс да имаме проактивна роля при реформирането на Европейския съюз с оглед и председателството на България в началото на 2018 г. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа министри и народни представители! Навремето един човек, когото много уважавам – Александър Йорданов, каза веднъж от тази трибуна, че днес е хубав ден за българската демокрация. Не бих казал, че днешният ден е толкова хубав за страната ни, но бих казал, че днес е един нормален ден за българската демокрация. Няма нищо по-нормално от това правителства и парламент да идват и да си отиват. Каква оценка да дадем на правителството, което управлява страната в последните две години? Според нас – от Българския демократичен център и Народен съюз, успехите са повече от неуспехите. Първото и най-важното – правителството постигна относително спокойствие в страната, финансова и банкова стабилност. Имаше нормален диалог с бизнеса и синдикатите. Осъществи се пенсионна реформа с дългосрочна перспектива. Икономиката показа устойчив ръст през 2015-а и 2016 г. Разбира се, съзнаваме, че този ръст на икономиката не бе усетен от много от българите. За пръв път от години насам армията получи пари за ново въоръжение. За момента по сравнително спешен начин е овладяна емигрантската криза. В рамките на този парламент бе осъществена и съдебна реформа, каквато бе възможна в този състав. На фона на общата геополитическа криза около нас България остана спокойна. Така че днес наистина е нормален ден за българската демокрация. Правителството си отива, но има нещо в нашето политическо развитие, което ни смущава и ни плаши. Не е нормално на всеки две години да се сменя правителство. За последните пет години се смениха шест правителства – три служебни и три, избрани по конституционния ред. Не мисля, че има държава и общество, които могат да се развиват нормално, ако на две години всичко започва отначало. Две години може да са много само за старата казарма, но не и за едно правителство. Коя страна може да живее в перспектива от две години?! Това ясно показва, че сегашната политическа система възпроизвежда нестабилност и трябва да претърпи коренни промени. Надявам се, че във времената, които ни предстоят, страната няма да влезе във въртележката на избори до дупка. Уважаеми колеги, изборите до дупка обикновено водят до падане в дупката. Нашата икономика не е нито италианската, нито испанската и няма да го понесе. За жалост, пред лицето на опасностите отвън обществото ни отново е разделено, за което голяма вина имат и политическите сили. И тук, в парламента, както личи и от днешните изказвания, разумът често отстъпва пред популизма, а съединението, което прави силата – пред политическия и личностния егоцентризъм. Ако не преодолеем това, ако поне основните, така наречените „системни политически сили“ не осигурят приемственост в националните задачи и цели, не ни чака нищо добро. Желая успех и здраве на всички Ви и Бог да пази България! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БДЦ-НС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, министри, уважаеми колеги! Отвъд политическото противопоставяне и партийното говорене, днес може би има нужда и от една минутка за думи в израз на етичност и на коректност. В ресорните комисии по културата и медиите, на която имах честта да бъда председател, и по икономическа политика и туризъм, като заместник-председател, работихме отблизо с двама министри – с министър Вежди Рашидов и с министър Николина Ангелкова. Убедена съм в усилията, които те полагаха, за решаване на проблемите и за развитие в положителна посока на възможностите във всяка сфера. Добре е да знаем, че културата е нашето национално богатство, а туризмът – най-влиятелната платформа, на която това национално богатство може да бъде представено пред света. Затова и културата, и туризмът не могат да бъдат поставяни в тесните рамки на партийното и дори на политическото управление. Те имат нужда единствено и само от безусловната подкрепа на държавата, на правителството, на българския парламент, на всички нас. Затова ми позволете да изразя своето уважение към тяхната работа и да оценя тези усилия, които в личен план понякога имат твърде висока, несправедливо висока цена – от личен опит мога да го потвърдя. Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, надявам се в следващото правителство министрите на културата и на туризма да продължат и да надградят това, което Вие направихте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, министри, дами и господа народни представители! Намираме се в критична, дори бих казал взривоопасна ситуация. ГЕРБ поискаха и превърнаха президентските избори във вот на доверие към своето управление и резултатите от проведените избори недвусмислено показват отговора на този въпрос. Неадекватната реакция на основната управляваща сила изправя страната пред политическа криза с трудно предвидими изход и последици. Оценката ни за кабинета. Ние изразихме своята оценка за кабинета още през месец май тази година, когато оттеглихме подкрепата си за управлението. Направихме го с ясната представа и съзнание, че за година и половина Парламентарната група на АБВ, Политическа партия АБВ постигна солидни резултати в редица области. Пенсионната и съдебната система са малка част от тях. Липсата на диалог и партньорство обаче с партията мандатоносител определено не бе най-тежкият проблем, а по-скоро отсъствието на ефективност в работата на кабинета. И тук резонно поставяме въпроса: доколко кабинетът е добър за България, доколко е работещ и доколко решава проблемите на гражданите и обществото? Многократно сигнализирахме за грешките в работата на редица министри – отбрана, вътрешни работи, икономика, външни работи и прочее, и прочее. Президентските избори. Днес коментираме оставката на кабинета непосредствено след проведените президентски избори. Няколко са основните причини за резултатите, като безспорно трябва да се отчете, че политическите партии тръгнаха на президентски избори срещу модела ГЕРБ на държавен глава. Защо? Защото най-напред чрез господин Плевнелиев се стигна до сериозно обезличаване на президентската институция. На второ място, президентът не съумя да осигури функционалност на своите задължения, предоставени му от Конституцията на Република България, а именно да формира курса на държавата. Тук обаче основателно възниква въпросът: трябваше ли държавата и политическата стабилност да бъдат заложник на изборните резултати? При сегашната обстановка, уважаеми дами и господа, длъжни сме да постигнем без никакво отлагане минимум съгласие по няколко ключови въпроса: предсрочните парламентарни избори, промените в изборното законодателство и бюджета за следващата година. Важно е да се обсъди какво предстои по-нататък и как ще се справяме с необратимите неща. Необратима е подадената оставка – безспорно. Може би са необратими и предсрочните парламентарни избори. Нужно ни е не време на обединение, а нов стратегически коалиционен проект. Търсенето на по-широка коалиция е тактически обоснована необходимост. Разумът диктува тези въпроси да се обмислят сериозно и в рамките на легитимните институции – парламента и президента. Позицията на АБВ е, че в рамките на настоящия парламент, възможностите за промени в изборното законодателство са изчерпани както от гледна точка на времето, така и от гледна точка кредитът на доверие. Още повече, когато става дума за такива радикални промени като въвеждане на нова избирателна система – апропо, нека отбележим, че ако се постигне политическо съгласие, ние от АБВ сме склонни да подкрепим смесена избирателна система. Нашата позиция е, че новият парламент трябва да се заеме с въпроса за промени в изборното законодателство и да прецени необходимостта от свикване на Велико народно събрание. Длъжни сме междувременно да гарантираме необходимата финансова, икономическа, социална и политическа стабилност като предвидим продължаващ режим на действие на бюджета в края и началото на новата година, и оставим възможност на новия парламент и правителство да приеме нов бюджет. АБВ е в състояние да подготви вариант за нова Конституция и да участваме в консултации по този въпрос. Несъмнено българският избирател иска и очаква радикална промяна преди всичко в политическия модел, държавата и институциите. Подобна промяна може да бъде гарантирана само чрез Велико народно събрание и нова Конституция. Избирателната система, задължителното гласуване, финансирането на партиите и прочее, и прочее са част от инструментите за постигане на такава промяна. В заключение, АБВ ще подкрепи депозираната оставка на кабинета Борисов. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Не знам дали всички си даваме сметка, но влизаме в петата година на политическа криза в България, без ясни изгледи да се излезе от тази политическа криза.

Помогна с каквото можа.

Добре е … (Шум и реплики.) Знаех, колега, че ще стане шумно, но мисля, че имам достатъчно време.

Тази криза се дължи на един и същи проблем при различни управления. Между другото, различни и по политическа ориентация, и по качество на извършваната политическа дейност. Проблемът не е от икономическо естество. Искам да обърна внимание, че три правителства вече, заедно с днешната оставка, са си тръгвали от властта в условия на благоприятна икономическа конюнктура и прилично справяне с икономическите предизвикателства. Никой не може да отрече на правителството, което днес си отива, че при дадената демографска и международна обстановка постигна оптимални добри нива на икономически растеж. (Силни възгласи: „Еее!“.) Всички предполагаме, че правителствата си тръгват при икономически причини, но, ако се върнем на икономическата динамика в края на кабинета Костов или в края на кабинета Сакскобургготски, ще се сетим за още двама премиери, преживявали тежки политически загуби, след като са се справили с икономическите проблеми. Причината е друга. И в трите случаи, между другото, тя е системното поставяне на партийния интерес пред националния интерес при управлението на държавата както по отношение на контрола върху правосъдието и съдебната система, където безспорният национален интерес е независимост на съдебната система, безспорният партиен интерес е партиен контрол. По отношение на администрацията, където безспорният национален интерес е малка, икономична, политически независима администрация, безспорният партиен интерес е голяма, раздута, политически зависима администрация. По отношение на разходването на европейските фондове, които системно при повече от едно правителство, тук не трябва да хвърляме всички на последния кабинет, се харчат в интерес на управляващата партия в полза на кметовете и министрите от управляващата партия. Но преди всичко, и тук искам да обърна внимание на нещо ново, което рядко говорим, но е много по-важно от всичко друго, на абсурдната централизация на всички тези системи – финансовата, правосъдната, административната, разходването на публичните средства и европейските фондове, съсредоточаването в името на укрепване на партийната власт на всички правомощия в държавата в едни ръце, независимо дали става дума за прокуратура, независимо дали става дума за публични финанси, или става дума за публична администрация. Това предизвиква вълната от недоволство, независимо как върви икономиката. Затова хората не оценяват постигнатото, защото хората виждат построеното, но хората виждат и още две неща – откраднатото и безнаказаното. И пак казвам – при много повече от едно правителство. Не е моментът – който е атакувал правителството на ГЕРБ, атакувал, който не е, вече е късно да атакува. Не му е сега времето, не му е сега моментът. Сега е моментът да говорим за възможния изход от тази политическа криза. Тъй като всички тези проблеми, които изредих, бяха ясни и от предишни управленски провали, не е случайно, че преди три години предложих предварително договорка за кратък мандат на управлението и Велико народно събрание. Двугодишен мандат и избори за Велико народно събрание и за президент две в едно. Ако тогава си бяхме стиснали ръцете, днес България щеше да има десен президент и избрано Велико народно събрание с дясно мнозинство. Сега пак имаме кратък мандат, пак говорим за Велико народно събрание, но не по силата на разумен политически консенсус, а по силата на политически инат, разпри и в крайна сметка популистко лява вълна, която помете и управлението, и шансовете за задълбочаване на реформите. Трябва да си дадем сметка и за това. Другият вариант, за да се излезе поне формално от политическата криза, беше да се устиска това управление – четири години да се удържи, защото това е формален белег за липсата на политическа криза. Това беше възможно. Само че още веднъж, и тук ще бъда остър към Вас, колеги от ГЕРБ, още веднъж поставихте партията пред държавата. Защото при тежка изборна загуба, ако Вие я оценявате като тежка, аз не Ви се меся във Вашата оценка, оставка подават партийният лидер и шефът на щаба, а не министър председателят и правителството. Така е в повечето демократични държави. Министър-председателят си носи отговорността до края на мандата, както стана с „Гражданска платформа“ в Полша – Ваши добри приятели. И те загубиха изборите, но Полша не е в политическа криза за разлика от България днес. В ситуацията, в която така и така се намираме, възможният изход от политическата криза, колеги, е само един и той е да си избием от главите, особено към Вас, колеги от ляво, и колегите от Патриотичния фронт, да си избием от главите възможността да продължим популистката кампания за президентските избори в непрекъсната кампания за парламентарните избори, да злоупотребяваме с държавния бюджет с популистки цели, да злоупотребяваме с резултатите от референдума с популистки цели. Трябва да има ясно съгласие. Аз бих предложил това ясно съгласие да е за обща подкрепа на този бюджет. Ясно е, че всяко следващо мнозинство може да го актуализира и най-вероятно ще го актуализира, но защо да спираме увеличението на учителските заплати, защо да спрем едва тръгналата и твърде пестелива без друго пенсионна реформа, защо да спрем усилието за модернизация на армията? По отношение на избирателната система. Абсурд е да правим предсрочни избори по старата система. Други партии, които днес ги няма в тази зала, ще държат мнозинството в този случай. И надали ще е за доброто на страната. Естествено, че трябва да има промени. По същия начин трябва да има промени за партийното финансиране. Трябва да има национално споразумение кога да се проведат изборите за Велико народно събрание, защото този парламент със служебно правителство не може да подготви задължителния по Конституция проект, за да се стигне до Велико народно събрание. Трябва да има национална пътна карта, план кога ще се решат тези проблеми. Не на последно място, но с това ще завърша – трябва да има ясно национално съгласие какво прави оттук нататък в близките месеци, година България като член на Североатлантическия пакт. Тежки съмнения породи кампанията. Взаимните нападки и залитанията на кандидатите в популизъм породиха тежки съмнения колко сериозен и отговорен член на НАТО е България, колко разчита България на НАТО за своята национална сигурност и какво ще направи България – президентът, правителството, парламентът, за да получи тези гаранции за националната сигурност. Трябва да има ясен консенсус, в който новоизбраният президент да бъде важен елемент и не просто на думи да подкрепя членството на България в НАТО, а за конкретни стъпки – обект на национално съгласие, които ще бъдат предприети за закрепване на това членство и съответно защита на българската национална сигурност и стратегически интерес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи вицепремиери и министри, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се последен от Парламентарната група на ГЕРБ, защото просто исках да чуя абсолютно всички парламентарни групи, като смятам, че това е най-отговорното за най-силната парламентарна група. Спомняме си много добре периоди, в които в парламента ние не си говорехме. През 2014 г. имаше проведени извънредни парламентарни избори. Те бяха проведени и народът ни подреди да бъдем в тази конфигурация, в която сме днес – осем парламентарно представени групи. Тогава най-безотговорно щеше да бъде, ако най-голямата парламентарна група – ГЕРБ, с нейния лидер господин Борисов върне управленския мандат. Може би от чисто политически конюнктури може би най-правилно беше да върнем и да участваме отново на предсрочни парламентарни избори. Това не беше решение. Страната беше зле и ние всички знаехме какво е предизвикателството пред всички, които трябваше да бъдем в Четиридесет и третия парламент. Тогава имаше много тежки консултации. Имаше дори невъзможност в началния етап на тези преговори да се състави правителство. Спомням си по време на тези консултации премиерът Борисов каза, че за партията ще бъде по-голям негативът, но ние трябва да мислим само и единствено водени от националните интереси. Затова направихме компромис, за да съставим правителство. Вярвахме в лоялността на всички парламентарни групи, които формирахме парламентарното мнозинство. За голямо съжаление не получихме това, което очаквахме. Тази лоялност се изразяваше само в това, че подкрепата се дава, но при спазването на определени условия. Винаги ГЕРБ отстъпваше, защото се водехме само и единствено от националните интереси. Това се доказа в преговорния процес, когато трябваше да се номинират съответните министри за съответните секторни политики. Скъпи приятели, ГЕРБ понесе най-голямото неудобство, защото и премиерът, и всички министри, и част от парламентарната група, всички наши структури постоянно задаваха въпроса: защо имаме такова разпределение на министерски позиции, като това не съответства на електоралната обществена подкрепа? Затова трупахме негатив. Премиерът е един истински държавник и когато състави правителството, ние се съобразихме с всички основни приоритети на парламентарните групи, които формирахме парламентарното мнозинство. Искам да кажа на уважаемия господин Радан Кънев, който обяви неговата си теза. Нека само да припомня, че ако бяхме лоялни в намеренията си и спазвахме това, което бяхме договорили през 2014 г., днес ние, народните представители, които подкрепяме правителството, трябваше да бъдем много повече, защото в този преговорен процес Радан Кънев играеше основна роля. Той даде подкрепата за всички министри от Реформаторския блок и в началния етап той даваше тази подкрепа. Скъпи народни представители, нека бъдем обективни, когато говорим по теми, свързани с поемането на отговорност. Никой от парламентарната група не наруши дисциплината, за да подкрепяме всяка една секторна политика на всеки един министър от различните парламентарни групи. Знаехме, че трябва да се водим само и единствено от националните интереси и да намерим този баланс, който да ни даде възможност да управляваме. Резултатът е много видим днес – имаме стабилност и ние винаги сме работили за тази стабилност. Днес обаче ние нямаме възможността да застанем пред всички наши български избиратели и да кажем, че тази стабилност може да продължи. Днес условията са съвсем различни. Имаше проведени президентски избори. Да, те нямат пряко отношение към парламентарните избори или към днешното управление. Нека да си припомним ГЕРБ през 2014 г. след двегодишното управление на Пламен Орешарски със странното парламентарното мнозинство и вечната дружба между БСП и ДПС – тя се показа и на тези избори. Скъпи приятели, нека да припомня, че Политическа партия ГЕРБ е единствената партия в годините на прехода, която не е била подвластна на интересите на Движението за права и свободи. Нека да припомня и че Политическа партия ГЕРБ е единствената политическа партия, която е издигала кандидат за президент през 2011 г., който не получи подкрепата от Движението за права и свободи, защото ние винаги сме смятали, че когато един президент бъде избран, той трябва да бъде президент на всички български граждани, независимо от тяхното образование, независимо от техния етнос, независимо от пола им. Това сме го правили, това го правехме и през тази кампания. Когато заставаме пред избирателите, по-добре е да говорим истината. Много по-лесно е да говориш неистини. Много по-лесно е да влезеш в популизма и да говориш за това, което направиха нашите партньори, с които формираме парламентарното мнозинство. Когато говорим за избори и за обществена подкрепа, която се дава на един избор, трябва все пак да правим аритметичен сбор от партиите, които формират парламентарното мнозинство. Да припомня, че когато формирахме правителството Бойко Борисов 2, тогава имахме обществена подкрепа от избирателите с над 1 млн. 600 хил. гласа. Това бяха парламентарните групи на ГЕРБ, Патриотичния фронт и Реформаторския блок. Към тях в преговорния процес се присъедини и подкрепата от АБВ с още 160 хиляди гласа. Тази подкрепа по време на мандата беше некоректна, но АБВ напуснаха изпълнителната власт. Тук искам също така да подчертая, че имаше политик от Реформаторския блок, който през цялото време не е мислил за интересите на България, не е мислил за интересите как действително трябва да имаме закони, да имаме програма, която да изпълняваме, а през цялото време е целял да реализира личния си политически проект. Повярвайте, никога и по никакъв повод (бурни ръкопляскания от ГЕРБ) Политическа партия ГЕРБ не е заставала и не е била против Реформаторския блок. Искам да дам още една допълнителна справка, свързана с електоралната подкрепа, която получиха партиите, които формират парламентарното мнозинство. Това са ГЕРБ, Патриотичния фронт, и Реформаторския блок без Радан Кънев и тези, които биха могли да се причислят към някаква електорална подкрепа, и отново получихме над 1 млн. 600 хил. гласа. Беше нормално и закономерно да продължим заедно управлението на страната, когато имахме реалната лоялна подкрепа между първи и втори тур. Колеги, не можем ние да бъдем лоялни и да изпълняваме стриктно поетите ангажименти и в изборния процес между първия и втория тур да излезеш и да кажеш, че ще дадеш 300 лв. пенсия или в края на предизборната кампания на първи тур… Повярвайте, това нито може да се реализира днес, нито някой би могъл да формира парламентарно мнозинство, за да бъде прието. Никой не даде обяснение откъде ще дойдат тези пари, а това щеше да бъде тежест за държавата с 1,5 млрд. лв., които щяха допълнително да натежат на сегашния дефицит, който има в Националния осигурителен институт, а това са 4,5 милиарда. И това, което също в момента се вижда, е каквото предлага БСП, да има прогресивно облагане и да премахнем това, което те въведоха – плоския данък, точно преди пет-шест години. Ето това е, което трябва да правим в политиката и когато заставаме пред избирателите, когато заставаме и пред парламентарната трибуна да бъдем искрени, а ГЕРБ знае, че трябва да бъде искрен към избирателите. И затова както и сега, така и за в бъдеще, както сме го правили досега, винаги ще заставаме с високо вдигната глава, защото, повярвайте, няма как да правиш политика, ако ти не спазваш това, което си начертал като управленска политика. Управленската програма, която имаше ГЕРБ, беше договорена с всички партии, които формираха парламентарното мнозинство. Да, имаше и различия. Тях ще продължава да ги има и занапред, но ние трябва да търсим тази допирна точка, която може да ни обединява, а не тази, която може да ни разделя. От това разделяне не печели нито една партия, нито печели българското общество. Когато говорехме за това как трябва да бъде променен и как да бъде приет Изборният кодекс, тогава всеки излагаше своите си аргументи. Тогава бяхме отново най-лоялните във формиращите се партии в парламентарното мнозинство. Всички забравиха, че изчакахме Реформаторския блок и Патриотичния фронт да ни дадат тяхното решение за това как да бъдат направени изборните секции в чужбина. И ГЕРБ понесе този негатив, защото заложихме стабилността на страната и всички тези управленски програми, които се реализират и към настоящия момент от българските министри. И когато искаме да отиваме на избори, аз смятам, че трябва действително, когато е изчерпана всякаква възможност за взаимно доверие и тази лоялност, за която ние сме настоявали винаги да бъде, повярвайте, няма как да правиш управленска политика при положение, че всеки иска да прави на чужд гръб даден политически дивидент. Ние не искаме да участваме в тези сценарии. Ние искаме да бъдем открити, откровени и нека, когато отидем на предсрочните парламентарни избори, всяка една от парламентарните групи да може действително да участва и – както ни подреди българският избирател, така ще се съберем отново в Четиридесет и четвъртия парламент. Но тогава, повярвайте, няма да бъде по-различно от това, което имаме днес. Това многообразие ще го има и занапред и всяко едно следващо правителство ще бъде коалиционно, защото днес повече от всякога обществото иска да има динамика и те да ни задават формулата на управленските мандати, които трябва да се изпълняват. Затова въпреки различията трябва да търсим пресечните точки и да се обединяваме само и единствено водени от националния интерес. И това е призивът ми към “БСП лява България”, които днес в разговора и в това, което направиха като изложение от техния председател – аз смятам, че за тази емоция за тази убедителна победа, не се заблуждавайте. Просто победители в тези избори няма. Победителите в тези избори са само донякъде Патриотичния фронт и, разбира се, новият политически бъдещ субект, който ще се появи, това е на Веселин Марешки. И затова, скъпи народни представители, нека да бъдем реални, да бъдем реалисти и да се подготвим така, че да можем действително да представим най-доброто, хората да не бъдат подвеждани, да не им се правят поредните внушения за определени месии и за определени политики, които ще влязат, защото те няма да могат реално да се изпълнят, но всички ние ще трябва да носим политическата отговорност за това, което трябва да правим занапред. Затова се надявам, че всеки един ще има достатъчно разум и новият бюджет, който се предлага за 2017 г., молбата ми е – нека действително, ако се обединим, да го приемем. И това, което беше направено само преди два дни на извънреден Председателски съвет – всичките представители на всичките парламентарно представени групи казаха: „Бюджетът нека да се гледа!“. Отговорността, която пое министър-председателят, финансовият министър, е бюджетът действително да не бъде изтеглян, при положение че правителството е в оставка, но отново сме водени само и единствено от това да дадем сигурност на бизнеса, да дадем сигурност на гражданите и да дадем сигурност за бъдещото развитие на страната в параметри, които са допустими в днешните икономически и сложни състояния, в които работим и това, което е реалността както в икономиката, така също и в сигурността. Предизвикателствата, които има пред нас, повярвайте, те са много по-големи отколкото това, което говорихме в тази предизборна кампания. И ще видите, че когато влезем в Четиридесет и четвъртия парламент всеки един ще анализира и ще казва: „Да, допуснахме грешка, че загубихме ценно време, за да правим избори и отново да управлява ГЕРБ с коалиция с тези партии, с които ще можем да формулираме парламентарното мнозинство“. Повярвайте, че днес повече от всякога алтернатива на това, което имахме до настоящия момент реално няма и на алтернативата, която предлагат “БСП лява България”, аз съм убеден, че българските избиратели категорично ще кажат: „Не!“, защото спомените им са скорошни и те знаят много добре какво правеха и как управляваха във всичките си мандати БСП със съответните си коалиционни партньори. Ние обаче бяхме искрени, заставахме пред хората, министрите даваха своята прозрачност в управленските си политики и аз съм убеден, че това ще бъде оценено по достойнство и в следващите предсрочни парламентарни избори, на които вярвам, че хората действително ще вземат правилното, мъдро решение само и единствено водени от интереса на България, а не от това, което ни се харесва да бъде чуто или това, което очакваме да бъде чуто, но все пак трябва да знаем, че то е неизпълнимо по начина, по който се предлага и натежава бюджета, и задлъжнява държавата за поколения напред. Аз не искам да участва Политическа партия ГЕРБ и ние сме го заявявали много категорично, че няма да участваме в такъв популистки сценарий! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние ще бъдем откровени! Ще бъдем искрени! Ще предлагаме управленска програма и ще имаме ясна позиция както за Крим, както за санкциите, които са срещу Русия и в никакъв случай няма да си играем със страховете и няма да нарушаваме тази добра комуникация, която трябва да бъде изградена с всички държави по света, но все пак трябва да знаем, че България е част от силна, обединена Европа и че основният й стратегически партньор това са Съединените щати. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, във Вашето дълго изказване Вие с неприкрита гордост и самодоволство подчертахте факта, че ГЕРБ никога не е било подвластно на ДПС. (Шум и реплики от БСП ЛБ.) Аз не знам на какво се дължи това самодоволство. (Смях и оживление отляво.) ГЕРБ може никога да не е било заедно с ДПС, но ДПС винаги, когато е участвало в управлението на държавата, България е вървяла напред. (Реплики и провиквания от ГЕРБ: „Еее!“.) Нито една партия не е била подвластна на ДПС. ДПС винаги е било лоялен коалиционен партньор в правителството заедно с НДСВ, което изкара целия си мандат. В тройната коалиция заедно с НДСВ и БСП, което правителство изкара целия си мандат! И ДПС направи така, че България да приключи своя евроатлантически проект, да стане пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз не знам дали НДСВ и БСП могат да се съгласят с Вас, че някога те са били подвластни на ДПС. Напротив, ние заедно тогава ковяхме европейското настояще и бъдеще на България, а Вие – Вие, Вашата основна грешка, на ГЕРБ, е че Вие станахте подвластни за първи път на антисистемни политически сили, които съставляват Патриотичния фронт. Основната Ви грешка беше, че отворихте широко врати и легитимирахте популизма, крайния национализъм и антисистемната ориентация, която Вие вкарахте в управлението на европейска България за първи път. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ето, там Ви е основната грешка, затова се провалихте. Затова за втори път ГЕРБ не може да изкара мандата си до край.

Но дано да сте се поучили от тези грешки. Благодаря.

В лично качество излизам. Уважаеми господин Цветанов, чувствам се малко засегнат, не за друго, а защото мен са ме отгледали моите родители по времето на комунизма. Всичко, което съм успял да постигна, е, защото тези хора са се грижили за мен. Добри, лоши, те са пенсионери и аз им дължа моите уважения. Единият почина отдавна. Тези хора нямат никакви други доходи освен пенсията и разчитат, и се радват на два, на пет, на 10, на 20, на 100 лв. Основният въпрос винаги когато ме види майка ми е: „С колко ще ни вдигнете пенсиите?“. Разбира се, че тя може би иска да й е двойно, друг може би иска да е тройно, но това, което предложи господин Каракачанов в предизборната кампания, беше да е с един лев над минималния праг за бедността, който е в момента. Приемам, че това е непосилно за Вас. Приемам, че в деня, в който излиза премиерът и казва: „Ние имаме повече от три милиарда, събрани от борба с контрабанда.“ – ако това е така, аз вярвам. Нали другият бюджет е разпределен? Той си върви и за пенсии, и за всички други социални плащания, да функционира държавата. Тези три милиарда са отгоре. Има доклад на Министерството на финансите, че най-големият проблем при вноса на горива като рискови стоки е при нафтата, което било милиард и 200. Това били пропуснатите приходи в бюджета. Трябва да положим усилия да ги съберем. При 3 милиарда, при още милиард и 200 от тези горива, при 4 милиарда можехте поне да обещаете на тези пенсионери да им вдигнете с малко пенсиите. Да кажете: „Ще дадем цяла Коледна, ще дадем цяла Великденска. Не можем да го направим 300.“ Приемам, че Вашите разчети показват нещо друго. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но можехте от тези 4 милиарда и 200 да заделите 100, 200, 300, 400 милиона за пенсионерите. Преценихте, че не трябва да го направите. В изборната нощ господин Каракачанов каза:… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Позволете ми 30 секунди. … отправете послание към пенсионерите. Можехте да им обещаете, а не да казвате: „Като тръгне икономиката. В другия живот, в този няма да Ви се случи!“ Тук беше грешката, за размера можеше да се разберем.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Казак, трябва да бъдем обективни – Движението за права и свободи е участвало във всички процеси, които са се случвали през последните 27 години – както за европейската ориентация за влизането на страната ни в Европейския съюз, така също и в НАТО. Когато участвахте във властта, имаше едно усещане в обществото, а може би това Ви го формираха Вашите коалиционни партньори, но когато влязохме за първи път в изпълнителната власт, хората искаха да участваме без Движението за права и свободи. Имаше натрупан негатив както към ДПС, така също и към “БСП лява България”. Това, което направихме в първия мандат, е действително да възстановим доверието на Европа към България, да бъде чуван силният глас, и това го правеше с достойнство и министър-председателят. Знаете, че сме били изключително отговорни и сме се надявали винаги когато има национални каузи, да бъдат подкрепяни от всички парламентарни групи, без значение кой към кое политическо семейство принадлежи в Европа. Искам да призная, че в Четиридесет и третия парламент не са били малко случаите, в които и Вие, заедно с “БСП лява България”, сме формирали мнозинство, и то квалифицирано, за да постигаме решения, които са важни за държавата – главния съдебен инспектор; нека да припомним и конституционните промени; нека да припомним и Стратегията за реформа в съдебната система, която беше подкрепяна много и от уважавания от мен Радан Кънев. Всички Вие знаете – това, което винаги оставаше с усещане, е, че ДПС, когато не подкрепя даден кандидат за президент, той не може да бъде избран. Дадох пример само с избора на Росен Плевнелиев. Мога да кажа в момента: нека да бъдем толерантни един към друг. Всеки да изпълнява своята управленска програма, всеки да защитава своята кауза. Но за мен е изключително важно, че трябва да се даде заслуженото на всяка една партия, но не да я даваме днес в българския парламент, а ще я дават историците за всичко, което се е случило през този 27-годишен преход. Извинявайте, ако под някаква форма съм Ви обидил, но казвам какво е усещането на хората, и ние се съобразяваме с това, което ни казват нашите избиратели в цялата страна. Що се касае до репликата, която отправи уважаваният от мен Емил Димитров, мога да му кажа следното. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Все пак нека да припомним, че за тези две години Министерският съвет осигури над 200 млн. лв., за да може да подпомогне най-ниските пенсии на българските пенсионери, защото те действително заслужават повече пенсии. Всеки един знае, че родителите ни трябва да получават това, което са заработили в техния трудов стаж. Но нека да си припомним защо се стигна до този огромен дефицит и всичко това, което е в пенсионната реформа. Нека да си припомним управленията на “БСП лява България” в годините на прехода – знаете какво се случи през 1995-а, 1996 г. (Шум и реплики.) Смятам, че това е наследство, което даде отражение и към настоящия момент за всички тези български пенсионери. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, господин Цветанов! Съжалявам, не беше необходимо четири пъти да ми се казва името в този дух на конструктивност, така че няма защо сега да има недоволни. Разбирам обвиненията, господин Цветанов, но искам да обърна внимание на един тежък за мен факт. Нито имаме 800 хиляди гласа, с които загубихте втория тур, поне засега, нито имаме необходимия брой депутати, които определят мнозинството в парламента. Много преди пътищата ни да се разделят, с удоволствие демонстрирахте възможността да изградите много и различни парламентарни мнозинства, за да заобиколите обещаните реформи. Така че тук вината не е моя, вината не е наша! Тя е именно в желанието тези реформи да бъдат заобиколени. Ако ГЕРБ сега се разделя с управлението, то е, защото съзнателно отказа да скъса опашката – дебела свинска опашка, нещо, което през цялото време Ви обяснявахме, че трябва да стане в името на доброто на държавата, в името на дясното мнозинство, от което България винаги е имала нужда и винаги ще има нужда. А тази напълно излишна фиксация в мен, господин Цветанов, не се дължи очевидно на политическата ни сила, пак казвам – за съжаление, а се дължи на факта, че през целия този период – и когато вървяхме заедно, и когато се разделихме, съм имал свободата и пълната лична независимост да казвам тази истина в очите. Благодаря.