МЕТОДИ АНДРЕЕВ1266 думи
Това, което беше внушавано вчера, че видите ли, по времето на комунизма сме преживели своеобразен духовен ренесанс… Нека само да започна с историята на романа „На завой“ на Димитър Талев – велик български писател. Заради три изречения в този роман, издаден 1940 г. той беше вкаран в лагерите на комунистите. Вижте какви са изреченията, вижте колко са били прозорливи, колко умен човек е бил Димитър Талев. Той казва: „Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България и тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все още ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние, Милке, какъв народ сме?!“ Заради тези три изречения Димитър Талев отива в лагерите на смъртта.
След това комунистът Райко Алексиев – главният редактор на „Щурец“, убит от комунистите – небългарските комунисти. Говори се, че бащата на Бокова е бил този, който е извършил физическото убийство.
За фашистка дейност още на 23 ноември 1944 г. от Съюза на българските писатели чуйте кои са изгонени, защото са били фашисти: Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красенски, Николай Дончев, Петър Горянски, Богдан Филов, Йордан Бадев, Борис Йоцев, Фани Попова-Мутафова – уникална българска писателка, Чавдар Мутафов, Димитър Шишманов, Михаил Арнаудов, Никола Балабанов, Павел Спасов и десетки други.
Говори се, че българското кино е било в ренесанс. Сега ще Ви прочета колко е било в ренесанс. То е било в ренесанс, само ако е отразявало правилно положителният социалистическия герой. Забранените филми на комунизма: „Животът тече тихо“ на Бинка Желязкова – уникална режисьорка, забранен след решение на ЦК на БКП юли 1958 г.; „На малкия остров“ на Рангел Вълчанов, по сценарий на Валери Петров, обявен след 30 години за най-добрия игрален филм в историята на нашето кино – също забранен; „Понеделник сутрин“ – филм на един от най-блестящите тандеми в нашето кино – Ирина Ташева и Христо Писков. След забраната на този филм Радой Ралин ще напише следното пророческо четиристишие, да го чуят много добре: „Този филм сега ще спреме не за грешки, ний го спираме, ще го пуснеме след време, свобода да демонстрираме.“
Третият филм на Бинка Желязкова – „Превързаният балон“ – 1967 г. по едноименната новела на Йордан Радичков, също е спрян. Подобна е нерадостната участ на филмите „Завръщане“ на Лада Бояджиева и Януш Вазов; „Небето над Велека“ – 1968 г. на Едуард Захариев; „Прокурорът“ – 1968 г. на Любомир Шарланджиев; „Стихове“ – 1977 г. на Маргарит Николов; „Кратко слънце“ – 1979 г. на Людмил Кирков; през 1980 г. е забранен сериалът „Селцето“ на Иван Георгиев; „Една жена на 33“ – 1982 г. на Христо Христов; „Маргарит и Маргарита“ – 1988 г. на Николай Волев и още много други филми и документални. Ето това е тяхното духовно възвисяване, за което те говорят.
Накрая, уважаеми колеги, аз смятам, че това, което ние искаме, е нищо повече нито по-малко, искаме да приложим резолюциите, които приеха в Съвета на Европа преди време, именно Резолюцията на Европейския парламент относно Европейската съвест и тоталитаризма от 30 март 2009 г.
Много от Вас са присъствали на 19 ноември 2009 г., когато тази Резолюция е ратифицирана и в нашия парламент. Основният смисъл на тази резолюция е, че поставя равенство между двата човеконенавистнически строя – комунистическия и националсоциалистическия. Това е истината, която се съдържа в тази Резолюция. Когато ние говорим за история, за нас е срамно, че 27 години, след като приехме пътя на демокрацията към Европейския съюз, ние продължаваме да се питаме кои сме и не можем да дадем отговор на нашите избиратели.
Тъй като е много важно да се знае, че ние не сме единствените народни представители, които предлагаме такива поправки, само искам да Ви кажа, че тази година в Румъния на 27 юли 2015 г. (шум и реплики от БСП ЛБ) е гласуван Закон, който забранява Чаушеску да бъде хвален като голям народен водач, към култа на Чаушеску, забраняват култа към Чаушеску, забраняват и легионерските символи, защото в Румъния е имало фашистки режим на Йон Антонеску. Това е гласувано на 27 юли 2015 г. в нашата съседна държава Румъния и после се чудим защо Румъния ни издуха по всички пътища към Европа. От 2003 г. в Румъния има лустрация.
Само преди една седмица Международният съд за правата на човека каза, че тази лустрация не нарушава правата на човека в Румъния. Не е ли срамота, че през 2016 г. Конституционният съд реши да съди не по морал, а по едно сбъркано право, защото както каза тук, господин Местан, не може да има правосъдие без морал. Когато правосъдието не е морално, то трябва да бъде сменено, защото не може шефът на Конституционния съд да бъде внук на член на ЦК на Политбюро на БКП. Не може половината конституционни съдии да са завършили Школата в Симеоново и да са били бивши комунисти и да гласуват този Закон. Не може главният прокурор, който е бил член на партията в казармата, да предлага това нещо да бъде отхвърлено. Ето това е странната държава, в която ние живеем. Този Закон има само едно желание: да изчисти историята от измислиците на комунизма, да създаде едно усещане, че в България в тези 27 години нещо се е случило.
Що се отнася до подхвърлянията, които бяха направени тук, какво ще правим с петолъчката – вижте, петолъчката е един древен символ, тя няма нищо общо с комунистите. Те всичко останало си го откраднаха. Мога да Ви кажа, че това нещо по думите на свидетели, то също е забулено с мистицизъм.
Знаете ли, че навремето, в началото, когато в бившия Съветски съюз, се е установявала новата комунистическа държава, тогава е текъл спорът какъв да бъде нашият символ – петолъчка или свастика. Дълго време съветските войници са имали на наръкавниците еднакви символи – петолъчка и свастика. Знаете ли кой е измислил да бъде петолъчката? Откраднал я е от паметта на човечеството Лев Троцки, който е известен масон. Той непрекъснато е говорил мистично. Заклинанието на червените демони на еволюцията изисква да се въведе звездата в новата емблема на новата държава.
Подобни терзания тогава са имали и други лидери на новата комунистическа държава Бухарин и Свердлов. Петолъчката е свързана с Питагор, тя е свързана с Леонардо да Винчи. Тя има съвсем други смисли, но те я откраднаха. Това е масонски символ, който те наложиха на много народи, наложиха включително и на християнски народи, като на нас, като на Русия и така нататък. (Шум и реплики.) Този символ е дълбок и антихристиянски и не е нормално, когато един човек… има починали хора – например в моя роден град Перущица има едни момчета, избити преди 9 септември, има едни други 28 човека, които са избити след 9 септември. Не е нормално. Ние сме го запазили да се вижда, да се смеят хората, да се чудят на този акъл. Не може над християни да има петолъчка – там трябва да има кръст. Не може над българи, независимо какви са били те, да има руски герб – има го още руския герб, той стои, който иска може да го види, има го на много места в България.
Ние, ако сме нация, трябва да покажем с този Закон, че сме осъзнали нашето историческо място и че го заслужаваме.
Призовавам всички – и демократи, и не толкова демократи, и патриоти, и не толкова патриоти, да подкрепим този Закон. Между първо и второ четене той може да бъде допълнен и изменен.
Накрая, искам да направя едно заявление, за да не изглежда, че това е предизборно. (Шум и реплики от БСП ЛБ: „Досега какво прави?“.)
Много хора имат известно основание, които го говорят. Аз лично ще го приема за предизборно, ако в този парламент този Закон не мине на второ четене. (Ръкопляскания от ГЕРБ и РБ.)