1 декември 2016 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това беше изключително манипулативно изказване на човек, който сам казва, че произхожда от комунистически род. Затова ще обясня за какво става дума. Става дума не просто да вземем едни пари от ДАТО и да ги дадем на някаква си агенция, а вземаме пари от ДАТО и ги даваме на „Военно разузнаване“ и на „Военна информация“. Първо на първо, „Военна информация“ работи извън територията на Република България и има особено чувствителни източници, а именно от там, откъдето е емигрантският поток. А за ДАТО – това, което ние казваме, е, че се бори с тежка престъпност. Нека да дадат един резултат от тяхната дейност, да видим като им даваме 48 млн. лв. бюджет за 2017 г., какво са върнали на държавата като приход? Защото „Военна информация“, която има сграда, строеж и работи, както в случая имаше един филм „Топло“ – в такива условия работят тези хора, тоест „Военна информация“, която трябва да пази нашата национална сигурност, има 44 млн. лв. бюджет! Ето това е манипулативното! Ние не ги даваме на някакви други, ние ги даваме точно на онази служба, която гарантира нашата национална сигурност, а не зарежда с информация различни библиотекарски и други сарайски кръгове!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Не искам да съм груб, но явно на господин „ревизор“ детската му мечта е била да бъде служител на службите за сигурност, ама не се е осъществила. Само че никак не е добре човек да се изказва по тематика, която не разбира. Между другото, секторът за сигурност е тежко недофинансиран и никак необичан от финансовия министър, който беше някъде тук и излезе. Това е голям проблем за баланса на бюджета. Изобщо за страната секторът за сигурност е тежко неофинансиран като цяло. Недопустимо е разузнавателните ни служби да работят с такава оскъдица! Вчера тук бяха извадени определени цифри и трябва да сте ги чули какви са. Но специално за въпросното ДАТО – Държавна агенция „Технически операции“. Когато тази Агенция се състоеше от две служби, които бяха в МВР, общият им бюджет беше 24 хил. лв., а сега на събраните служби в ДАТО е 48 милиона. Кажете ми: за какво са тези пари? Между другото, много тежки скандали има в тази скрита служба. Там председатели с антуража си в администрацията ежемесечно си правят тиймбилдинги в най-скъпите хотели в България, а нямат пари за гориво за проследяващите автомобили. Да не говорим за кадровата политика, че там бяха назначени основно хора от Велинградско, които да правят проследяване в София, а те не знаят улиците в София. И последно да Ви кажа. Бях го казал веднъж в тази зала и пълна тишина навсякъде – съгласно Закона за специалните разузнавателни средства председателят на ДАТО се назначава с указ на президента, по предложение на правителството. Днешният председател – една година и половина след промяна на Закона няма указ за назначаване! Давате ли си сметка, че всичките специални разузнавателни средства, които се прилагат с подписа на този човек, са незаконни? Но това всичко е благодарение на господин Бойко Борисов, защото шефът на ДАТО му бил студент, което се оказа, че не е вярно. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Декларирам, че детската ми мечта не е била да работя в специалните служби, както не е била и да бъда машинист, който после да стане шеф на Националната служба за сигурност. Декларирам, че и това не ми е било детска мечта. (Оживление, смях.) За разлика от много хора, които сме завършили полицейски академии, други само са гледали филма за тях. За разлика от много, на които званията ни вървят с годините и са били много преди 10 ноември, други са ги получили за 15 минути след 10 ноември. И за разлика от много хора, които са били в ДОИ и в ДОТИ – макар и финансови ревизии, са се занимавали с други глупости. Аз лично искам да кажа, че бюджетът трябва да остане такъв, какъвто е, а това, какъв ще е резултатът от работата на тези служби, го решава съдебната власт, които преценяват, че събраните материали могат, годни са или не са годни за доказателствени средства. Това е малката разлика, но съществена. Резултатът от техния труд се преценява от съдебната власт, а не от политическите причини или от депутатите и парламентарните групи тук. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми министри, дами и господа народни представители! Вземам отношение по неподкрепено наше предложение от Парламентарната група на АБВ, касаещо Раздел І – „Приходи“. Може би е неприемливо като традиция, но Министерството на отбраната вече няколко години има приходи 44 милиона. Ние предлагаме те да бъдат увеличени на петдесет и два, защото тази закостенялост и вътрешна незагриженост за боеспособността на армията вече дразни. Във всички случаи Министерството на отбраната има няколко търговски дружества в областта на икономиката, на лечебното дело, институти, които трябва да произвеждат и да попълват приходната част. Второ, в Раздел ІІ по отношение на разходите. Аз гласувах „въздържал се“ при първото обсъждане на Законопроекта, но във всички случаи смея да кажа, че преструктурирането не решава проблемите на боеспособността на армията, тъй като 78,8 милиона увеличение на бюджета на Въоръжените сили отива действително за покриване на задължителните плащания при увеличението от 46 на 66 на осигурителните вноски, както и за увеличаването на минималната работна заплата и фонд „Пенсии“. Ето защо тук ние предлагаме увеличението, което Ви е известно и, най-важното, знаем, че армията е непопълнена с 5500 души. Тази година се планира попълване с 500 души, но отпуснатите средства в бюджета дават възможност да се назначат не повече от 200 – 250 военнослужещи. Необходими са 11 милиона за 500 души, за да бъдат оборудвани, стъкмени и да бъдат осигурени със заплати. Накрая, по отношение на военните ВУЗ-ове. Няма армия без команден състав. Ако няма командири, това е сбор от военнослужещи, които не могат да решават бойни задачи. Тази година Военният университет прие увеличение на курсантите от 260 планирани на 160, но трансферът за тяхното обучение е недостатъчен. Единственото добро, което направихме ние в тази зала, е в Закона за отбраната и въоръжените сили, където решихме много почтено статута на бъдещите офицери, тоест приемането на курсантите. Така че пледирам това неподкрепено наше предложение да бъде преосмислено. Благодаря за вниманието.

По чл. 12 има предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 12, III, 1. се намалява с 4,298 млн. лева (намалява се бюджета на Държавна агенция „Технически операции”).“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Гроздан Караджов: „В чл. 12, ал. 1, в раздел „III. Бюджетни взаимоотношения (Трансфери) - (+/-)“ се правят следните изменения и допълнения: 1. в точка „1. Бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (+/-)“ числото „1 161 854,0“ да се замени с „ 1 166 854,0“. 2. Да се създадат нови точки 3 и 3.1. със следното съдържание: 3. Трансфери от/за държавни предприятия и други лица, включени в консолидираната фискална програма -5 000,0. 3.1 Предоставени трансфери (-) (за Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги”) -5 000,0.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.

Член 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 със следната редакция на ал. 4: „(4) В разходите по ал. 1 са включени средства за персонал за увеличаване на персонала на Агенцията по вписванията с осемнадесет щатни бройки за обезпечаване на възложените й със закон функции. Разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията не се прилагат при увеличението на числеността на персонала на агенцията.”

По чл. 14 има предложение на народните представители Мариана Тодорова и група: „В чл. 14, ал. 1: - ІІ „Р“, т. 1.1 „Персонал“ числото „88 701, 6“ да се замени с „96 701,6“, - т. 1 „Текущи разходи“ числото „1 115 138,9“ се заменя с „1 123 138,9”. - т. 1.3 „Текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата“ числото „1 000 523,3“ се заменя с „1 100 523,3“.“ (Правят се съответните изменения и в чл. 14, ал. 1, таб. 1,ред 7, колона 3, II „Разходи“ числото „1 117 528,9“ се заменя с числото „1 225 528,9“ и чл. 14, ал. 1, таб. 1, ред 8, клона 3 II „Разходи“, т. 1 „Текущи разходи“ числото „1 115 138,9“ се заменя с числото „1 223 138,9“.) Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В тази точка ние правим две предложения. Първото е с 10% да се увеличат възнагражденията в Агенцията по заетостта, Агенцията за социално подпомагане и Главна инспекция по труда. Тазгодишното увеличение е предвидено да бъде 5%, а ние искаме да бъде 10%, тъй като тези 8500 социални работници са обречени почти на мизерия и трудно могат да изпълняват задълженията си. Опасяваме се, че ако техният труд продължава да бъде обезценен и подценен, няма да останат работници в тази система и тя ще бъде обезкървена. Второто предложение, което предлагаме, е, да бъдат допълнително отпуснати 100 милиона към общините за преосмисляне и повишаване на социалните стандарти, а оттам и на социалните услуги. В това се включват много неща – за домове за деца, за домове за възрастни, социални патронажи, трапезарии за бедни, издръжка на дете в Дневен център за деца с увреждания, като ние искаме максимумът, таванът от сумата, за да има пари за заплати, за психолози, логопеди и рехабилитатори. Ако тази сума не бъде отпусната, ще има недостиг на такива кадри и няма да могат пълноценно да се изпълняват тези услуги. Затова молим за подкрепа. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, лично аз ще подкрепя предложението, направено от колежката Мариана Тодорова и групата на АБВ, тъй като ние винаги сме имали принципно поведение, когато нещо е добро и трябва да се направи – да, то трябва да се подкрепи. Всъщност това, което каза колежката, е, че една голяма част от тези лица, особено Инспекцията по труда, които имат контролна функция, работят за едни смешно ниски възнаграждения, тоест те са абсолютно демотивирани и по-лошото е, че по този начин са стимулирани да се поддават на корупционни практики, което е по-лошото. Точно в тази посока аз съжалявам, че днес министърът на труда отсъства от заседанието, но искам да Ви обърна внимание, че в бюджета на Министерството на труда има увеличаване на перо „Персонал“ с 5 млн. 600 хил. лв., тоест ние не знаем увеличението на перо „Персонал“ от 5 млн. 600 хил. лв. всъщност за кого е предназначено? Коя част от персонала на Министерството на труда и социалната политика ще бъде, така да се каже, възнаградена? Това за увеличаване на възнаграждение ли е, или за увеличаване на щата? Искам да припомня, че на 7 ноември 2014 г. правителството на Борисов встъпи в длъжност с ясното и категорично заявяване тук, в тази зала, че ще пристъпи към 15% съкращение и на без това драстично раздутата държавна администрация. Това не само, че не е така, а както виждаме и в този бюджет се предвижда увеличаване на разходите на това перо „Персонал“ на обща сума 302 милиона за всички министерства. В същото време такива важни пера, за които говори колежката Мариана Тодорова, някак си остават между другото, а ние очакваме от тези контролни органи да извършват една изключително важна дейност по спазване на трудовото законодателство, по предотвратяване на практики, свързани с укриване на данъци, на осигурителни вноски. Защото, когато установиш, че се нарушава трудовото законодателство например в посока полагане на извънреден труд, който не е отчетен, това е вече и укриване на данъци и осигуровки. Искам да Ви обърна внимание, че е предвидено увеличаване на капиталови разходи с 1 млн. лв. За какво? Бих искал да имам информация дали тези капиталови разходи ще се увеличават, защото ще се създаде нормална и достъпна среда за хората с увреждания, както не един и два пъти съм посочвал, че има агенции, намиращи се на такива места, че човек с увреждане просто няма шанс да отиде там и да потърси помощ. Посочвал съм Ви не един и два примера, но нямам отговор дали тези пари са именно за това, или после ще получаваме шаблонни отговори от министри, че не са предвидени пари. Сега именно за това разпределяме публичните средства на българския народ, за да нямаме след това шаблонния отговор: „Няма пари“. Министъра го няма, председателят на Бюджетната комисия му е по-лесно да обикаля студията и да лъже, че ще се плащат пенсии на хора, които нямат нито един ден осигурителен стаж, без дори да си направи труда да прочете, че в Кодекса за социално осигуряване няма такъв законодателен текст! (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Препоръчвам й да прочете членовете от чл. 68 до чл. 80 на Кодекса за социално осигуряване и с колежката Десислава Атанасова да спрат да разпространяват лъжи в медиите, защото в Закона няма текст, който да предвижда изплащане на пенсии на такива лица, най-малкото да получавате минимална пенсия, без да имате нито един ден осигурителен стаж! Така се лъже! Ако искат, да вземат лично обяснение.

По чл. 15 – предложение от народните представители Султанка Петрова, Искрен Веселинов, Борис Ячев, Петър Петров и Красимир Каракачанов: „В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения: II. РАЗХОДИ – Числото 458 млн. 847,7 хил. лв. се заменя с 468 млн. 847,7 хил. лв. 1.1. Персонал – Числото 204 млн. 709,1 хил. лв. се заменя с 214 млн. 709,1 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.

Госпожо Председател, позволете да използвам микрофона и да поканя членовете на Бюджетната комисия в 11,30 ч. в зала „Запад“ на извънредното заседание, което току-що обявихте.

Член 17. Предложение от народния представител Славчо Атанасов: „В чл. 17, ал. 1 да се направят следните изменения: а) В колона 2, на ред II числото „157 143,9“ да се замени със „167 143,9“. б) В колона 2, на ред II. 1.2 числото „14 500,0“ да се замени с „25 500,0“. в) В колона 2, на ред II. 1.2.1 числото „13 900,0“ да се замени с „23 900,0“. г) В колона 2, на ред III числото „132 243,9“ да се замени със „142 243,9“. д) В колона 2, ал. 2 , т. 1 числото „17 701,8“ да се замени с „22 701,8“. ж) В колона 2, ал. 2 , т. 2 числото „134 728,4“ да се замени с числото „139 728,4“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Найден Зеленогорски: „В чл. 17 се правят следните изменения: а) В ал. 1, Раздел II, „РАЗХОДИ“: - числото „157 143,9“ да се замени със „159 143,9“; - в т. 2 „Капиталови разходи“ числото „5 683,7“ да се замени със „7 683,7“. б) В ал. 2: - т. 1 „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“ числото „17 701,8“ да се замени с „19 701,8“; - в ред „Всичко“ числото „157 143,9“ да се замени със „159 143,9“. Да се увеличи размерът на капиталовите разходи в бюджета на Министерството на културата с 2 млн. лв. с цел изграждането на мемориален комплекс и музей на жертвите на тоталитаризма на остров Персин.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Всъщност това е второто предложение от мен и от Министерството на културата, защото Министерството с Комисията по културата и медиите поиска от Финансовото министерство за 2017 г. бюджет в рамките на увеличение от 56 милиона. За жалост, Финансовото министерство не предостави нищо от това искане. Бих желал да разсея една спекулация, защото в парламента постоянно се казва, че Финансовото министерство дава 14 милиона допълнително за 2017 г. за Министерството на културата. Колеги, искам да направя много важно уточнение – 11 милиона са дефицит на Министерството на културата, а другите 3 милиона се дават за училищата, които са към Културното министерство. На практика, ако трябва да използваме жаргонен футболен език, резултатът е 0:0. Тоест след като Министерството си покрие дефицита от 11 милиона, след като изплати трите милиона на училищата към Министерството на културата, които са, забележете, императивни в Закона – те няма как да не се дадат, на практика за култура в страната за 2017 г. не се дава абсолютно нищо повече от 2016 г. Това предложение, което правим, повтарям, заедно с Министерството на културата, както беше вчера с Левски, е за следното: за дигитализация – забележете, колеги, нещо изключително важно – на паметниците на културата от национално, регионално и местно значение. Нещо, което е задължително за нас, защото с поправката в Закона за културното наследство за 2016 г., колеги, ако си спомняте, ние гласувахме, че тази дигитализация трябва да е задължителна. Тоест в Закона вече го има като наше задължение. На всичкото отгоре твърдим, че трябва да влезе електронното правителство, а Министерството на културата е част от него. Няма как да влезе електронното правителство, ако тази дигитализация не стане. Тук искаме, заедно с Министерството на културата, 5 милиона и други 3 млн. лв., колеги, които искаме за развитие на съвременната култура, и най-вече за подпомагане на Фонд „Култура“, защото тази година са предвидени само 400 хил. лв. в него, а той отговаря, колеги, за 12 културни програми. За всяка програма са предвидени за цяла година едва 33 хил. лв. За това са тези 3 милиона. Колеги, да обърна внимание – тук няколко дни разпределяме милиарди, повтарям, милиарди разпределяме, стотици милиони! Е, бива ли сега да не увеличим бюджета за културата с 8 млн. лв.? Наистина е срамно, просто е срамно, ако не го подкрепим. За жалост, Комисията по бюджет и финанси отхвърли това предложение, въпреки че е в съюз и подкрепено от Министерството на културата. Повтарям, колеги, става въпрос за 8 млн. лв.! Моля Ви, дайте да ги дадем.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Атанасов, аз подкрепям Вашето предложение, но репликата ми е в допълнение, защото според мен част от тези средства, които предлагате за увеличение на бюджета на Министерството на културата, трябва да отидат и за дейността на читалищата. Особено след предстоящото увеличаване на минималната заплата много от хората, които работят там, всъщност ще работят така, както нискоквалифицирани служители, а част от тях имат значителна квалификация. Освен това, е необходимо читалищата да могат да попълват своите фондове – книжни, дигитални и така нататък. В момента дейността на някои от тях се крепи на това, че общините им поемат издръжката за отопление, за други разходи, а не за дейността, която трябва да извършват. Ако те не правят това като едно допълнително усилие, тяхната дейност става проблематична. Включително проблемите, за които говоря, ги има и в Пловдив – Вие би трябвало да ги знаете, и в много български общини. Като подкрепям Вашето предложение, смятам, че средствата, макар и немного на брой, трябва да бъдат по-равномерно разпределени, за да могат тези огнища на българската духовност да продължат да съществуват и да развиват своята дейност. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колега Атанасов, изобщо не съм съгласен с Вас. Вие давате ли си сметка, че, искайки тези пари за култура, ще съсипете държавата, бе?! Вие ще съсипете бюджета, рамката на бюджета! Давате ли си сметка въобще тук, че капацитетите от Бюджетната комисия с ниво на счетоводител, водещ материална сметка, дори не могат да си представят какво означава култура?!

Репликирам колегата Славчо Атанасов.

Не съм обидил никого.

Кого съм обидил? Да си счетоводител, водещ материална сметка, не е обида, извинявайте. Просто искам в репликата си – сега ми отнехте 30 секунди, които ще си взема, да обясня на колегата Славчо Атанасов, че те няма как да си представят, че културата е нещо, което, първо, носи духовност; на второ място, е източник на много приходи, когато умееш да използваш културата, дори като продукт в туризма! Затова на Вас ще Ви бъде обяснено, че целите да съсипете бюджета, да съсипете макрорамката, да баталясате държавата, защото искате някакви си ужасно много 10 милиона. Жалко, че за 2 милиона за Левски не можахме да се преборим. Но това е, това е „материалът“, както казваше един велик премиер. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Да, господин Янаки Стоилов, изключително сте прав и тези пари специално за читалищата бяха предвидени в проектобюджета на Министерството на културата и на Комисията по култура и медии и даже ще Ви кажа цифрата – за читалищата бяха предвидени 14 млн. лв., само че, както споменах в първото си изказване, те бяха поголовно посечени от Министерството на финансите. В отговор на господин Байрактаров: господин Байрактаров, ще Ви отговоря със следния случай. Годината е зимата на 1941 г. Германия е завладяла цяла Европа и Сталин все още е съюзник на Германия. Тогава при Чърчил идват неговите министри и му казват: господин Чърчил, всеки момент германците ще нахлуят на острова! Дайте да дадем пари за въоръжаване! Чърчил ги питал: откъде, господа, предлагате да вземем тези пари? Тогава неговите министри казват: ами, господин министър, от културата. Тогава Чърчил им отговорил: ако аз дам парите на културата, няма да има вече за какво да воюваме. Англия вече я няма. По-добре да дойдат германците! С това Ви отговарям, господин Байрактаров. За справка – това са спомените на Идън – тогава външен министър на Великобритания.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за промени в бюджета на Министерството на културата като предлагам в чл. 17 в разходната част да бъдат увеличени капиталовите разходи от 5 млн. 683 хил. лв. на 7 млн. 683 хил. лв. специално в политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство. Всъщност идеята е да бъдат увеличени разходите с 2 милиона с цел изграждане на Мемориален комплекс и музей на жертвите на тоталитаризма на остров Персин в Белене. Знам, че тази тема много вълнува българското общество. Знам, че 27 години всички си говорим как това е една от най-драматичните страници в българската история, една черна страница, десетки хиляди са подложени на терор и унищожение. Вероятно това вълнува не само България и европейското, и световното общество, но всъщност се оказва, че 27 години след 10 ноември в България не е направено нищо, за да се прочете тази наистина черна страница. В тези държави, към които се стремим, има множество мемориали, в които е запазена истината за това духовно и физическо тероризиране и унищожение на десетки хиляди хора. Там се водят деца, за да видят какво се е случвало и да не се повтори никога вече. За съжаление в България най-лесният начин е да кажем: дайте вместо да прочетем тази страница в българската история, да я откъснем, тя не е съществувала, не са избити десетки хиляди, стотици хиляди не са тероризирани в затворите. Не искам да Ви разказвам онази история с труповете на убитите на остров Персин и как прасетата са хранени с тях. Съжалявам, обаче, обръщам се към Вашата съвест, става дума за една стотна от процента от държавния бюджет. Нека да направим така, че 27 години след 10 ноември да изградим един Мемориален комплекс в един от българските концлагери – най-зловещият, на остров Персин в Белене и наистина да направим така, че българското общество никога повече да не се връща към такива мрачни страници. Така че сигурно пак ще разбием макрорамката, но аз не искам да разбивам съзнанието на хората, които смятат, че това е едно нравствено и физическо падение, което никога не трябва да се повтаря. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Госпожо Председател, не знам, може би ще трябва да заявя в тази реплика и конфликт на интереси, тъй като дядо ми, на когото нося името, е лежал три години в този затвор. Колега Зеленогорски, ще подкрепя Вашето предложение, но репликата, която искам да направя, е много проста и е изречена от великия български поет Христо Ботев: „Трудно, братя, се живее сред глупци неразбран.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В една неолиберална схема на икономиката няма как да има пари за култура по простата причина, че в либералната схема в самата философия изразходваните пари трябва да носят пари. Пари за нищо не се влагат. Ето защо за фундаменталната наука пари няма, както вече се изказах и съм го казвал и друг път. Ето защо няма пари за култура. Част от културата е пазарът. Обаче в една малка страна, където културният пазар, особено на книги, музикални произведения и така нататък, понеже е свързано с езика, пазарът е къс и не може да се добие. Тогава народите, които имат малки държави, малобройните народи, обикновено събират определен вид ресурс и подкрепят в това отношение творците. Така е ставало и става и преди Втората световна война, и при комунизма след Втората световна война. И Вазов е бил назначен в Народната библиотека, и Пейо Яворов е бил назначаван като директор на Народния театър и други са били, така да се каже, на такава ясла, както са се изразявали тогава. Да не говорим за комунизма, когато всички големи писатели до един бяха на ясла някъде. Сега ние не искаме да даваме такива пари за култура по принцип. Процентът от брутния вътрешен продукт – половин процент, е най-ниският от брутния вътрешен продукт на другите европейски държави. Вярно, че те имат повече пари в тази структура, обаче колкото е процентът? Ако е малък брутният вътрешен продукт, ще бъде малък и процентът. Ние обаче и това не искаме да направим. По тази причина даже съм отчаян, защото 20 и колко години вече минаха, по един и същи начин се отнасяме към културата, а аз съм 11 години в Народното събрание, говоря едни и същи думи и отношението е едно и също. В това няма никакво съмнение. За културата парите могат да се увеличат само с дофинансиране и ако културният министър успее да изкрънка от финансовия министър някакво дофинансиране, който досегашен министър на това правителство го правеше главно за сценичните изкуства, а за другите неща, когато отида при него, много пъти съм ходил, той ми викаше: иди там при оня, където дава парите. Аз отида при Владислав Горанов или при Симеон Дянков и те свиват рамене и така нататък. Тези 8 милиона, за които става дума, са все едно нищо спрямо държавния бюджет и спокойно могат да бъдат гласувани и намерени, но не виждам особено желание в залата за това. Затова сме на това положение! Преди да сляза, ще Ви кажа едно нещо. Унгарското правителство между двете световни войни прави един експеримент с бюджета си като залага 3% от него всяка година за култура – тогава не се е мерило вътрешен продукт. И удивителното е – никой не е обяснил феномена, който е факт, че в края, преди Втората световна война, изведнъж по някаква причина започва много силен икономически растеж. Твърдят, че причината е това – влагането на парите в култура. Не мога да Ви кажа нищо повече. Нямам и желание да споря с когото и да било. Това са фактите! Останалото, както е казал поетът, е …

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Става дума за едно изключително навременно предложение, което дава господин Найден Зеленогорски. Става дума за едни 2 млн. лв. за паметта на българската държава! Всички ние тук обичаме да се кичим и по време на предизборни кампании да се срещаме с репресираните. Но сега точно, при това гласуване ще видим колко сме били искрени при тези наши срещи. Защото България е единствената страна в Европейския съюз, подчертавам, единствената от източния блок, която няма паметник, няма място, където българите да видят какво е било времето на концентрационните лагери на комунистическия режим! Няма място, където хората да отидат и да се поклонят по един нормален начин! Аз бях миналата година и видях в какви условия се правят поклоненията. Два милиона лева са една нищожна сума за огромните страдания на тези хора, които сега ни подкрепят и гласуват за нас, и се нуждаят да бъде оценена тяхната саможертва, тяхната мъка и българите да знаят, че никога повече такова нещо не трябва да се случва. Ето сега, в това гласуване ще видим, колко са истинските демократи в този парламент и на колко от нас в мозъците стоят турени петолъчки! Призовавам Ви – два милиона лева за една памет, която досега е замитана под килима! Призовавам и моите колеги от ГЕРБ да го подкрепят, защото това действително е един знак, че ние съзнаваме за какво сме пратени тук, и помним историята на България!

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Андреев, могат да се намерят аргументи за предлаганото предложение. То обаче има два недостатъка. Единият, е, че периодично към законопроектите за бюджетите различни политически формации ще предлагат мемориални знаци за жертви, които са дадени в различни политически периоди, заради това че тези хора са отстоявали определени идеи, политически възгледи и позиции. Втората причина, поради която според мен народните представители от ГЕРБ не могат да подкрепят това предложение, е, че те вчера, когато се предлагаше да бъдат отделени два милиона за отбелязване на годишнината на Васил Левски, който е символ на последователност, на борба и мъченичество, не ги дадохте, а сега предлагате да се гласуват …

Знаеш къде са парите.

Не, не. Това е въпрос на последователност. Отхвърлянето на вчерашното предложение според мен прави невъзможно, с аргумент за по-силното основание, подкрепата на това предложение, което предлагат от Реформаторския блок. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не се учудвам, че господин Янаки Стоилов има това мнение. Бих се учудил, ако ние от ГЕРБ не подкрепим тази точка. Това бих се учудил. Що се отнася до двата милиона лева за честването на Левски, аз лично го подкрепих.

Всички ли ще се изредите?

Мисля, че не е забранено да се изказваме, госпожо Стоянова. Така че не е уместна изобщо забележката Ви. Господин Председател, моля да направите забележка на госпожа Стоянова за това, че разпорежда кой да се изказва и кой не в Народното събрание.

Господин Председател, дами и господа народни представители! Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим предложението на господин Зеленогорски, защото смятаме, че паметта на всички жертви, без значение в кой период и в кой режим, трябва да бъде тачена, почитана и също така да бъде запазено това до знанието на бъдещите поколения, за да може да правят изводи от различни грешки от различни български режими. Мисля, че дебатът по това предложение пак леко беше изместен и от ляво, и от дясно от гледна точка на това комунизъм – антикомунизъм. Ние не трябва да водим този дебат, трябва да водим дебата за това, че е полезно в България да се пази и почита историческата памет без значение от кой исторически период е. Ние от Патриотичния фронт ще подкрепим това предложение. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, взимам думата, за да кажа няколко факта, и мисля, че като ги чуете няма да има нужда от допълнителен коментар. Първо, господин Янаки Стоилов спомена за вчерашния ден и честванията на Левски. Искам да кажа, не че не дадохме двата милиона за честванията на Левски – напротив, тези два милиона, а може би и повече, ще бъдат дадени след като има подробна план-сметка и парите са предвидени в централния бюджет. Същата е и схемата за въпросния мемориал, за който тук стана дума. Ако има план-сметка, ако има обосновано предложение – обосновано, мотивирано предложение, такива суми могат да бъдат отпуснати, пак казвам, от централния бюджет. Тук, в тази зала, през бюджетите на съответните министерства, не можем да планираме капиталови разходи за паметници. Колкото до културата, ще Ви кажа няколко числа. Бюджетът на Министерството на културата за 2017 г. е с 16 млн. лв. повече от бюджета за 2016 г. Това е близо 20% увеличение на бюджета. Не знам дали друго министерство има такова увеличение на бюджета или някъде другаде има такова увеличение на бюджета. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Отделно от това за делегираните от държавата дейности през общините за библиотеки, музеи, галерии са дадени 6 млн. лв. допълнително. Отделно от това милион и шестстотин лева са дадени допълнително ръст за читалищата – отново през делегираните от държавата дейности. Отделно от това половин милион са през делегираните дейности за музеи със закрити площи. Отделно от това има допълнително бройки, субсидирани от делегирания бюджет – 80 за читалищата, 67 за музеите, които се сещате, че като допълнително субсидирани бройки също са в субсидията за делегираните от държавата дейности. Мога да Ви изброявам и още неща. И всичко това е за култура, за което говори тук вносителят на това предложение. Разбирам, че са нужни още пари. Няма сфера в тази държава, която да не иска още средства, за да се развива. Всички сфери тази година получиха допълнителни средства и въпреки всичко те отново считат, че това е малко. Аз също мисля, че това е малко. Всичко обаче се случва с развитието на икономиката. Всичко се случва с допълнителните проходи и, когато тях ги има, така както ги имаше през 2016 г. и са планирани през 2017 г., ще има и ръст, но ще има ръст за всички, балансирано. Не можем да удовлетворим всички на макс. Няма как да се случи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожа Стоянова, защо си мисля, че използвате идеологемата на Гьобелс: „Една лъжа повторена сто пъти става истина“?! Ще Ви кажа, че преди малко…

Господин Председател, моля да направите забележка!

Защо забележка? Не виждам с какво съм Ви обидил?! Ще Ви кажа, пак ще Ви припомня и ще го повтарям навсякъде: няма увеличение на пари за културата! Културата има 11 милиона дефицит! Повтарям: дефицит! Още като пристигнат парите в Министерството на културата, първото нещо, което ще бъде направено, е да се разплати този дефицит. Второ, госпожа Стоянова. Знаете ли колко са читалищата в България и тези сумички, които ги давате? Три хиляди шестстотин двадесет и осем читалища има в България! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не ме прекъсвайте, ако искате, вземете отношение. И друго ще Ви кажа. Само за ремонта на моста на Кольо Фичето са необходими 2 млн. лв. Като падне мостът, госпожо Стоянова, Вас ще търсим, а не Министерството на културата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Стоянова, колеги! Опитвам се да не се вълнувам. Двадесет и седем години лъжем хората по един и същи начин: „Ще го направим, ще ги заложим, чакаме проектосметка, ще се случи...“ – 27 години нищо не е направено за паметта на избитите и репресираните десетки хиляди и стотици хиляди българи. Вие осъзнавате ли колко наследници имат тези хора?! Не е въпросът за това кой кого подкрепя на едни избори. Въпросът е, че това е национална памет. Не може в България да няма един мемориал, на мястото, в държавата, в която има най-тежки репресии след сталинските. Това просто е абсурд! Двадесет и седем години! (Шум в залата.) На госпожа Стоянова изобщо не й е интересно какво й говоря. Вчера й го казах и отношението й към това, което казах, беше потресаващо за мен. Не искам да го коментирам. Съжалявам!

Благодаря, господин Председател. Уважаема госпожо Председател на Бюджетната комисия, току-що казахте как не може. Искам да обърна внимание на народните представители какво сте дали, за да им бъде ясно, както и на широката българска общественост. Уважаема госпожо Председател на Бюджетната комисия, в България има 3600 български работещи все още, за радост, читалища.

Не са толкова!

Вие сте дали, както се изразихте – казвам „Вие“, защото се разбра, че Вие давате парите – по 400 лв. на читалище. Сега, забележете, колеги, в тези 400 лв. дори не е предвидено увеличението на минималната работна заплата. Дори това не е предвидено! Тоест на тези хора дори не са им дадени пари, с които да могат на месец да платят не тока, а водата за това читалище. Тъжното е, че тези читалища основно се издържат от дейността на все още живи български пенсионери и на хора като нас, които помагаме с каквото можем, но не и от хора като Вас, които правите всичко възможно, за да можете да закриете и тази дейност, защото е по-лесно да се каже: „Не може, ще съсипем макрорамката, ще съсипем държавата!“. Е, щом и българските читалище са способни да съсипват държавата, явно тя отдавна вече е съсипана! Благодаря.

В техния присъщ популистки стил – на веене на байраци, се изказаха и господин Байрактаров, и господин преждеговорившият, забравих кой беше. Гьобелсовата пропаганда с повтаряне на една лъжа няколко пъти не е мой прерогатив, господа, а по-скоро на Вашата парламентарна група. Защото пак от тази трибуна Вие използвахте този вид пропаганда. Аз като един прост счетоводител (реплики от ПФ) – толкова ми е нивото според Вас – се позовавам единствено и само на цифри и числа, записани в бюджета и в неговите приложения. Аз ги цитирах много точно. За Вашата нападка, че не са осигурени минималните заплати – това не е вярно. Това е именно другата част от делегираните от държавата субсидии към общините, защото знаете, че всички тези музеи, галерии и библиотеки са държавна дейност, делегирана на общините. (Шум и реплики от ПФ.) Така че не знам чия е лъжата (силни ръкопляскания от ГЕРБ), повтаряна неколкократно, но не е моя.

Процедура!

Господин Председател, обявихме заседание на Комисията по бюджет и финанси за 11,30 ч., но залата е заета, затова ще помоля за почивка от 20 минути, за да направим извънредно заседание на Комисията. Заповядайте горе.

Благодаря, госпожо Председател. Членове от 18 до 22 включително са подкрепени от Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя съответно за членове 18, 19, 20, 21 и 22.

По чл. 23 – предложение на народния представител Милен Михов и група народни представители: „Член 23 се изменя така: “Чл. 23. (1) Приема бюджета на Министерство на земеделието и храните за 2017 г., както следва“ (по приложена таблица в доклада). Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24 и предлага в ал. 1, т. 1 и 1.1. да се изменят така (съгласно приложена таблица): „1. Предоставя на възмездна финансова помощ – 35 хил. лв. 1.1. Възстановени суми по възмездна финансова помощ 35 хиляди“.

Да, но таблицата е в хиляди лева, госпожо.

35 млн. лв. – за протокола.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 25. По чл. 26 – предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 26, ал. 1, ІІІ, 1. се увеличава с 2,922 млн. лв.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Да поясня какво съм предложил в проекта за бюджет. Предложил съм и чл. 26, чл. 31 и чл. 32 са засегнати от това предложение. И тъй като сега се гледа чл. 26, той е във връзка с чл. 31, съгласно който от Националната служба за охрана се вземат 5 млн. 844 хил. лв. – горе-долу толкова, колкото струва охраната на господин Ахмед Доган и на господин Делян Пеевски. И ги даваме на две други служби, които имат много по-голямо значение за националната сигурност. Предлагам да се дадат 2 млн. 922 хил. лв. на ДАНС и 2 млн. 922 хил. лв. на ДАР. И аз задавам сега въпроса към всички народни представители: всички, когато говорим с нашите избиратели казваме, че защитаваме техните интереси. В момента ние виждаме как държавата дава едни пари на нашия данъкоплатец, на нашите избиратели, за да бъдат охранявани, примерно, господа, които са в много добро финансово положение и могат сами да осигурят своята охрана. Още повече, че и тук колегите от ДПС могат да кажат, че господин Делян Пеевски вече не идва и на работа. И затова аз питам: кое е по-важно, това ли да направим или да гарантираме националната сигурност като дадем на Държавна агенция „Разузнаване“, която, ще припомня, има унизително нисък бюджет – 23 млн. лв., срещу предлаган на НСО – 37 млн. лв. Само ще припомня, че Република Хърватска, която има Агенция за разузнаване по брой, равна на нашата, има за тази година бюджет от 43 млн. евро – четири пъти повече от нашата Държавна агенция „Разузнаване“, а ние сме гранична държава между два свята. И аз питам: докога ще работим по този двойствен начин – едно ще говорим, а друго ще гласуваме? Затова моето предложение е – без да увеличавам разходната част на бюджета, без да увеличавам дефицита, предлагам едно преразпределение, което е разумно и справедливо, отговаря на националния интерес на държавата и отговаря на интересите на всички български граждани, а не само на някои от тях. Същото е положението, което се отнася и за ДАНС. ДАНС е контраразузнавателната служба, която поема целия удар от големия мигрантски натиск. Какъв е проблемът да дадем на ДАНС 2 млн. 922 хил. лв.? Примерно единият от охраняваните ще си плати сам охраната – ето, това Ви предлагам. Сега ще видим тук, когато се гласуват тези предложения, кое е по-важно: националният интерес или някакви други политически сметки и заигравания? Предлагам да подкрепите това предложение.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Андреев, явно е добре приета практика изкуството да противопоставяме. То започва с противопоставянето на различни прослойки. Сега се противопоставят и различни служби, и някои от тях са по-важни за националната сигурност от други, според Вас. Вие сте управляващ, имахте възможност да участвате и в бюджетния процес. Имахте възможност за тези служби, на които според Вас не им достигат средства, да предложите, когато му е времето, това да се случи, а не тук да давате акъл кой да бъде охраняван, как да бъде охраняван и защо да бъде охраняван. Това са решения, които са сериозни, които се вземат от съответните органи, които далеч по-добре ги решават, отколкото тук, в залата, да се замеряме с тези празни приказки. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Андреев, аз се учудвам на това Ваше предложение. Нямаше да се учудя, ако бяхте предложели да се дадат повече пари например на Комисията по досиетата, защото знам, че имате особен интерес към дейността на тази Комисия, но пък да предлагате повече пари за ДАНС и за ДАР, наистина ме учудва. Явно инерцията, която сте придобили от кадруването в Първомай в службите на МВР, Ви е подтикнала към подобен ход и сега. Благодаря.

Уважаеми господин Чобанов, да, вярно е, аз не познавам толкова добре интериора на гаража на хотел „Берлин“, обаче мога да Ви кажа следното нещо. Това, което Вие говорите, е абсолютно невярно, тъй като моето предложение защитава националната сигурност на държавата. А иначе нямам нищо против съответни заплашени лица да бъдат охранявани, когато това е необходимо, а ако те могат сами да поемат охраната си, да го направят. В случая става дума точно за това – тези хора могат сами да си поемат охраната. Не съм съгласен аз да им плащам данъците, за да охраняват тези хора, тъй като дълбоко не ги уважавам примерно. А що се отнася до това, което каза господин Четин Казак, да, господин Казак, точно това дистанцирано отношение, което имахте Вие като партия през годините на прехода спрямо проблемите на Вашия електорат, Ви направи в това положение – да Ви спрягат в България като корпоративната партия, партията на корпорациите. Точно това! А иначе Вие действително през тези години можехте да докажете много навреме и много пъти, че сте Движение за права и свободи. Обаче Вие не сте такива. Вие сте Движение за корпоративните интереси на босовете на Движението за права и свободи.

Членове от 27 до 30 включително по вносител, подкрепени от Комисията.

Член 31. Предложение на народния представител Методи Андреев: „В чл. 31, ал. 1, ІІІ, 1. се намалява с 5,844 млн. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

По чл. 32 има предложение на народния представител Методи Андреев – в чл. 32, ал. 1 III, 1. се увеличава с 2,922 млн. лв. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32.

Членове от 33 до 50 включително по вносител се подкрепят от Комисията.

По чл. 51 има предложение на Мариана Тодорова и група народни представители: „В чл. 51, ред „Всичко“ „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности“ числото „2423 034,2“ се заменя с „2 673 034,2“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение на Султанка Петрова и група народни представители: „В чл. 51 се правят следните изменения: „Текстът „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 423 034,2 хил. лв.“ се заменя с „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности 2 443 134,2 хил. лв.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Найден Зеленогорски: „1. В чл.51 се правят следните изменения и допълнения: а) В текста преди таблицата с общините, след думите „обща субсидия за делегираните от държавата дейности“, числото ”2 423 034,2” се заменя с „2 429 034,2”, след думите „обща изравнителна субсидия” числото „274 000,0“ се заменя с „279 200,0“ и след думите „капиталови разходи“ числото „154 090.2“ се заменя със „164 090,2“. б) В ред „ВСИЧКО”: - „Бюджетни взаимоотношения“ числото „2 881 352,5“ да се замени с „2 902 552,5”; - „Обща субсидия за делегираните от държавата дейности“, числото „2 423 034,2“ се заменя с „2 429 034,2“; - „Обща изравнителна субсидия“ числото „274 000,0“ се заменя с „279 200,0”; - „Целева субсидия за капиталови разходи“ числото „154 090,2” се заменя с „164 090,2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51.

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! На практика това са предложения на Националното сдружение на общините в Република България, които обсъдихме на заседание на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Имайки предвид, че средствата, които по принцип са заложени в държавния бюджет като макрорамка, са подкрепени от Сдружението, но все пак има няколко места, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Предложението е внесено от мен – за първи път от шест години да се получи размразяване на средствата за общинската администрация по отношение на средствата за работни заплати, като те се увеличат с още 6 млн. лв., което осигурява средно месечно брутно възнаграждение 490 лв. на зает при заложени в проектобюджета 475 лв. За сравнение ще кажа, че минималната работна заплата ще бъде 460 лв. Какво означава това? Ако в момента подкрепите такова предложение, то средната брутна работна заплата в общинската администрация ще бъде 490 лв. Сами преценете много или малко са тези пари, когато отговаряш за десетки милиони левове и когато вземаш решение за цялата общност, за което се изисква огромен професионализъм. Второто предложение е за увеличаване размера на изравнителната субсидия с 5,2 млн. лв., като от тях 1,9 млн. лв. бъдат насочени към най-бедните 74 общини, които поради дефекти в разпределителния механизъм вече втора година са с нулев или незначителен – под 1%, ръст на субсидията. Идеята на изравнителната субсидия е да се подкрепят общините с нисък собствен приходен потенциал. С останалите 3,3 млн. лв. идеята е те да бъдат компенсирани заради драстичното увеличение на акциза на течните горива, тъй като общините ги използват за отопление. Аналогична компенсация на практика е заложена и за земеделските стопани. Последното предложение е целевата субсидия за капиталови разходи да бъде увеличена с 10 млн. лв., които основно да бъдат насочени за поддръжка на общинската пътна мрежа. Според едно изследване състоянието на общинската пътна мрежа е многократно по-лошо от републиканската пътна мрежа, а достъпните ресурси за поддържката са над 4,5 пъти по-ниски. В същото време общините не разполагат с данъчен източник, нито с целеви собствени приходи, каквито са винетните такси за републиканската пътна мрежа, нито с достъп до евросредства с изключение на един незначителен ресурс по Програмата за развитие на селските райони. Моето предложение е да обмислим внимателно и да подкрепим българските общини. Всеки от нас живее в българска община, независимо кой е кмет, независимо какъв е общинският съвет. Това са местните власти, които са най-близо до хората, които на ежедневен и ежечасов темп се опитват да отговорят на очакванията и изискванията на нашите избиратели, на хората на България. Да, българските общини имат проблеми. Да, българските общини се нуждаят от подкрепата на държавата. Бих Ви приканил да подкрепите това предложение, внесено от мен, но реално е предложение на ръководството на Националното сдружение на общините в Република България и е гласувано от кметове от всички политически сили, представени в този парламент. Благодаря.

Господин Зеленогорски, искам да Ви направя само една реплика и да кажа два факта, без да коментирам друго. За първи път тази година за общините има повече от предходната година – 200 милиона. Двеста милиона, която е много сериозна сума и мисля, че Националното сдружение на общините оценява това. Колкото до парите, които искате допълнително за общините и тяхната мотивировка, искам да се спра на акциза на тежките горива, който наистина се увеличи. Всъщност има толкова много програми до момента, в които общините трябваше да кандидатстват и да променят начина на отоплението с газ или с друг подходящ източник, тъй като самите тежки горива са скъпи по принцип и това е най-скъпото отопление. Ако досега те наистина ползват най-скъпото отопление и не са направили никакви усилия да го заменят с по-евтино, това означава, че напразно им даваме тези пари и тези пари се харчат неефективно. Повишаването на акциза на тежките горива имаше две цели – едната да намали сивата икономика в тази област, която наистина се вихри, тъй като такива са параметрите на тежките горива. Втората цел е да стимулира потребителите на тежки горива да преминат към по-екологични и по-евтини източници. Това също е стимул на общините да променят начина, по който отопляват детски градини, ясли, училища, собствените си сгради и така нататък. Мисля, че няма смисъл да даваме от бюджета пари за неефективното им разходване.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Зеленогорски, безспорно всеки един от нас е от различна община, всеки иска да има повече пари за извършваните услуги на всяка една от тези общини. Не може обаче да не отчетем факта, че самото Сдружение на общините в Комисията изрази задоволство от предложените промени в Закона за държавния бюджет именно, че не 200, а 209 милиона ще отидат по различните дейности, които общините трябва да извършват, и във връзка с подобряването на качеството на услугите, делегирани им от държавата. Още повече, смятам, че не само чрез Закона за държавния бюджет, но и в последните една-две години това правителство и това мнозинство направиха доста сериозни крачки общините да бъдат финансово оздравени – и чрез Закона за публичните финанси, където се даде възможност на общините, които имат затруднения, да бъдат финансирани с безлихвени заеми и чрез други закони, които одобряваха и даваха възможност чрез постъпления от данъци върху такситата да имат повече приходи. Самото подобрение между държавната и общинската администрация, което е факт, ще доведе и до повече приходи във всеки един от общинските бюджети. Да, парите никога няма как да стигнат, но и в самата Комисия, когато говорихме и обсъждахме предложенията на Сдружението на общините, ясно се разбра, че в крайна сметка трябва да имаме възможност да вземем отнякъде тези пари. Вие виждате, че от вчера до днес всяко предложение – само 12 милиона, само 10 милиона, в крайна сметка се натрупва сума, без да имаме ясна представа откъде ще дойдат тези пари. Смятам, че бюджетът е много добре балансиран и наистина дава възможност за сериозна глътка на общините от гледна точка на финанси. Смятам, че е хубаво самите общини да ги потърсят, тъй като, очевидно има резерви и в тяхната събираемост и могат да подобрят своите финансови възможности. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Стоянова, господин Ненков! Още в началото на моето изказване казах, че принципно общините в България, Сдружението на общините одобрява тази макрорамка. Да, наистина тази година има 209 милиона повече, но все пак има детайли и точно за детайлите става дума. Става дума за около 20 милиона допълнително, които, забележете, не отиват конкретно за едно министерство, за един проект, а на практика се разпределят върху всички жители на България. Защото тези 6-7 милиона, които в момента живеят в България, през финансиране на общините, на практика са бенефициенти на това финансиране, което ще направим. Забележете къде отиват тези пари. Първо, в най-бедните 74 общини, които почти нямат собствени приходоизточници, които са в ужасно тежко финансово състояние; общини, които наистина би трябвало да получават подкрепата на държавата. Другата част, много важната част е за общинската пътна мрежа. Наистина общинската пътна мрежа на някои места е като след бомбардировка. Наистина общините не разполагат с нужните ресурси, за да гарантират елементарното придвижване на хората в общината Х от точка А до точка Б. Нека да Ви кажа, че когато се случи нещо извънредно, когато не дай си Боже някой загине, поради това че има дупки на пътя Х, кметът е човекът, който моментално отива в прокуратурата и започва да пише, защото общината е отговорна за всичко това. Но общината е отговорна, когато разполага със съответните ресурси. За съжаление, те не разполагат с тези ресурси. Състоянието на общинската пътна мрежа е многократно по-лошо отколкото на републиканската, затова Ви призовавам за подкрепа. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители. Взимам думата по този член, тъй като с приемането на националния бюджет за 2017 г. имаше доста спекулации относно това как и по какъв начин Националната програма за саниране ще продължи и как тя е разписана в държавния бюджет за 2017 г. Разчитам на присъствието тук на министър Горанов и на председателя на Бюджетната комисия за отговор по този въпрос. В крайна сметка ние приемаме бюджета, както е предложен от Министерския съвет като, виждате, че няма никакви промени между първо и второ четене по него. Молбата ми е, господин Министър, госпожо Стоянова, да разсеете тези съмнения. Как и по какъв начин ще продължи изпълнението на Националната програма по финансиране? Как е обезпечено финансирането по този бюджет? Взимам отношение по чл. 51, който е за взаимоотношението с общините, тъй като нито в бюджета на Министерството на регионалното развитие, нито в бюджета на Министерството на финансите, нито в чл. 70 и чл. 72, където се третира поемането на нови държавни гаранции и взаимоотношения на Българската банка за развитие, има така записани суми. Молбата ми е, за да няма никакви спекулации, при политическа воля, декларирана от Вас, че продължавате тази програма и при бюджет, съставен от Вас преди правителството да подаде оставка, моля, тук, в залата да се отговори как това е разписано, къде и по какъв начин българските общини могат да бъдат спокойни оттук нататък да провеждат тези процедури. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, представям нашето предложение. То е за допълнително субсидиране на общините, за да се въведе поетапно безплатни детски ясни и детски градини в страната. На пръв поглед може би звучи популистко, но това не е някакво произволно хрумване, а преди време обсъждано в рамките на Министерския съвет. Започнати са сериозни разговори, както и с Националното сдружение на общините в Република България. Изчислено е колко ще струва. Това би имало сериозен демографски ефект върху страната. Би имало отношение и към раждаемостта, и към по-ранното връщане на майките на работа, но най-вече към това, че всички български деца биха имали безплатен достъп до детски ясли и детски градини. Това е особено важно за децата от малцинствата. Когато те имат такава безплатна детска ясла или детска градина, ще я посещават, ще научат български език и, тръгвайки на училище, ще знаят български език и вероятността да отпаднат от училище ще е по-малка. Така те ще придобият грамотност и ще намалим и неграмотността в България и нискоквалифицираните кадри. Тази мярка би имала ефект далече в бъдещето, но би ни подпомогнала в това да решим много от сериозните проблеми на неграмотни хора и нискоквалифицирана работна ръка, така че заслужава да се помисли. Сумата не е малка – около 500 милиона струва годишно, но ефектът в годините би бил кумулативен и би дал добра възвръщаемост. Ако ние наистина искаме да търсим демографски решения в много посоки – и с образование, и с борба с неграмотността, такива са мерките, а не отпускане на средства на калпак, които биха подействали единично, но не биха дали решение в бъдещето. Виждам, че логиката на вносителя е друга. Бюджетът има своята логика, своята консистентност и едва ли ще се приеме, но си заслужава да отворим тази дискусия, ако не за този парламент, то поне за някой от следващите, тъй като това действително би решило много проблеми наведнъж, а не само един. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, предложението на Парламентарната група е за възнаграждение на работещите в домовете за медико-социални грижи, за регионалните здравни инспекции и за други структури на Министерството на здравеопазването. Възнагражденията на работещите в тези лечебни заведения са в структурата на Министерството на здравеопазването, но те не са увеличавани от 2009 г. През последните години са извършени изключително много съкращения в регионалните здравни инспекции и в домовете за медико-социални грижи, а там се полагат изключително много усилия за българските деца. Именно затова предлагаме това увеличение, защото нашите анализи показаха, че в структурите на регионалните здравни инспекции в различните райони на страната се получават различни възнаграждения – например във Варна минималната заплата е около 450 лева. Нашето предложение е за увеличение на тези средства, защото ниските възнаграждения по принцип демотивират младите хора да работят на подобни места, дори и новозавършилите със съответните специалности или напускат страната, или се насочват в друга сфера и реализация. Ние настояваме да се подкрепи нашето предложение, защото това са две много важни сфери, в които наистина има нужда от увеличение. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители, изказвам се да подкрепя предложението на народния представител Найден Зеленогорски, който е и председател на Комисията по регионално развитие, със следните мотиви. В заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление имахме съгласие, с изключение на колегите от ГЕРБ, които се притесняваха по рамката на бюджета по отношение на подкрепата за общините с малко ресурс. Тук ще споделя за обективност към дебата: всички ние знаем, че когато трябва да отнесем относителния дял на общинските разходи към брутния вътрешен продукт, той е 5,3%, който е нисък. Когато трябва да отнесем относителния дял на общинските разходи в общите разходи на консолидираната фискална програма, той е 13,3%. Тоест ние с всяка година, като отношение към общините, вървим надолу във вътрешните финансови отношения на публичните финанси, които отиват за самите общини. Сега Вие казвате, може би защото бяхте спокойни досега, че има възможност и общините постоянно се подкрепят, но въпросът е принципен. Ако вземем общинската пътна инфраструктура – 20 хил. км държавна пътна инфраструктура, за която финансовият ресурс е 732 млн. лв. и 19,500 хиляди общинска пътна инфраструктура, за които финансовият ресурс е 149 млн. лв. Какво се получава? Че държавата инвестира 37 хиляди на километър, а за общините – 8 хиляди. Няма лошо, ако в европейските средства за общински пътища има ресурс. Този ресурс все повече намалява. Този ресурс, Вие знаете, с Мярка 72, която по селските райони е малък финансов ресурс, за всички български общини той намалява. В регионална оперативна програма, там където са големите общини, и имат голяма селска периферия, би трябвало ГЕРБ да бъде политически много заинтересован, защото фактически там на 100%, почти на 98% са кметовете на ГЕРБ. Ние оставяме тези общини принципно, не говорим, дали са кметове на ГЕРБ, на ДПС, на БСП или други, тук става въпрос за политика, свързана с общинските пътища. Затова предложението дори е много скромно – 10 млн. лв. Обръщам се към всички парламентарни групи: нека подкрепим допълнителен финансов ресурс за българските общини за общинските пътища още 10 милиона! Какво е реално в момента – ако трябва да Ви дам още един аргумент? Близо 70% от републиканската мрежа е в добро или в среднодобро състояние, докато 38% от общинската мрежа е в добро или в среднодобро състояние, като статистика. Ако трябва да кажем и това, че 15% са общинските пътища, където почти няма настилка, и ако трябва да решаваме демографски проблеми – пътната мрежа е онази икономическа инфраструктура, по която върви икономиката, аз се обръщам с молба да подкрепим предложението на колегата Зеленогорски. Искам да дам още един мотив за изравнителната субсидия, която се пледира и която е предложена. Колеги, ние също, нашият председател в началото на мандата подписва договор със Сдружението на общините и пое ангажимент да не товарим общините със законодателни решения, които във финансовия анализ не са свързани, нямат обвръзка с финанси и няма финансиране по тези закони. Искам да Ви кажа, че в момента 67 закона и разпоредби и 43 национални програми има приети преди и допълнени – наш принос от това Народно събрание, които не са обвързани с финансиране. Това означава, че ние решаваме със закон и хайде от „Местни данъци и такси“. Няма ресурс, който да финансира тези програми. Така че какъвто и да е бюджетът – да, общините винаги ще искат повече. Тези 200 милиона и госпожа Стоянова, и господин Ненков знаят, че са увеличени стандартите и това е в изпълнение на Закона за образоването и Закона за социалното подпомагане. Ние увеличаваме стандартите – там е политиката в образованието и социалната политика и съвсем редно е да ги има тези 200 милиона. Но тук става въпрос за конкретни местни политики, за които се обръщам към Вас да подкрепим предложението на Найден Зеленогорски. Благодаря.

Госпожо Председател, правя процедурно предложение за прегласуване и поименна проверка. (Шум и реплики.)

Има кворум. Каква поименна проверка?

Допълнителен доклад към Доклад № 653-02-79 от 30 ноември 2016 г. за второ гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2017 г., № 602-01-64. По чл. 16 има предложение на народния представител Борислав Великов и група, което Комисията подкрепя. Има предложение на народния представител Мариана Тодорова и група, което Комисията не подкрепя. Комисията подкрепя по принцип текста на чл. 16 и предлага следната редакция на чл. 16, а именно: „Чл. 16. Приема бюджета на Министерството на образованието и науката за 2017 г., както следва:“ Следва таблица, в която са направени следните промени: „В ІІІ „Бюджетни взаимоотношения“ 1. „Бюджетно взаимоотношение с централния бюджет“ числото е 962 млн. 028,9. 2. „Бюджетни взаимоотношения с други бюджетни организации“ числото е минус 483 млн. 036,8. 2.1. „Предоставяне на трансфери“ – числото е минус 483 млн. 023,8.“ В доклада е включена и промяна в Приложение № 3 към чл. 16 „Трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавни висши училища и Българската академия на науките за 2017 г., където е променена т. 1 – числото за Българската академия на науките на 88 млн. 287, числото за Софийския университет на 52 млн. 100,7 както и сбора на таблицата „всичко“ на 483 млн. 036,8.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Приканвам Ви да подкрепим това предложение, тъй като става дума за увеличение на бюджета на Българска академия на науките, което увеличение ще бъде използвано по две основни направления. Първо, уважаеми колеги, за да финансираме тези 600, повтарям 600, млади българи докторанти в Българска академия на науките – и в природни науки, и в приложни, и във фундаментални, и в обществени науки. Второ, по време на обсъжданията имайте предвид, че тези средства са необходими също за участие на Българската академия на науките в европейски проекти. Уважаеми колеги, за да може БАН да спечели такива проекти и да усвои тези средства, той трябва да съфинансира тези проекти. Ето защо Ви приканвам, едва ли е нужно тук дълго да се говори, уважаеми колеги. Директивите на Европейския съюз, бюджетните политики на страните членки са за увеличение на разходите в областта на българската наука. Аз мисля, че Българската академия на науките, която дава почти 60% от научната продукция – публикации в световни списания и издания, заслужава този жест. Така че, уважаеми колеги, моля Ви да подкрепите с 10 млн.лв. Българската академия на науките, която е флагманът на българската наука. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще призова за същото, защото не приемам аргументите, че БАН може да се финансира на принципа на проектното финансиране. Има много институти, които са по хуманитаристика, по хуманитарни науки, които пазят българската идентичност. Нека говорителите, които смятат, че може тези институти да кандидатстват по определени проекти, да излязат и да кажат по кои проекти те ще могат да си набавят средствата. Освен това много от научните постижения, иновации, патенти и продукти са на базата на фундаменталните науки. Фундаменталната наука няма как да произвежда някакви продукти, които да кандидатстват на този принцип на проектното финансиране. България има две научни открития. Едното стои в основата на изработването на копирните машини, другото е откритието на шестия сърдечен тон. Учените, които са го направили, са направили откритията и на базата на това са произведени копирните машини, множества лекарства и медицински изследвания. Но не може един учен, който се занимава с фундаментална наука, да предложи и нещо друго. Наистина е много важно да разберем, че няма как фундаменталната наука и хуманитаристиката да кандидатства по проектно финансиране. Освен това страните, в които има проектно финансиране и учените, които подписват договори за проектно финансиране, получават това от бизнеса, от частни корпорации и от държавата. В България профилът на бизнеса е малък и среден бизнес – над 99,8%, те нямат пари за научна и развойна дейност. Също така страните, в които е най-много развита науката и технологията, имат високо производство и икономиката, имат високопроизводствен и технологичен профил, отделят най-много за наука. За справка: Израел – 6%, САЩ – 3%, Южна Корея и Япония – 3%. Когато те подпомагат фундаменталната наука, която може да подпомогне с научни изследвания тези високотехнологични фирми, идват и такива инвеститори. Така че аз не съм съгласна да гледаме на българските учени като на решение на социален проблем – да им отпуснем нещо за екзистенц-минимум и те сами да се откажат от това, което правят. Това не е социален проблем, това е отношение към науката в България. Нека да не превръщаме елита на нацията в маргинали и те всяка година да се срамуват да искат някакви 10 милиона, защото това е жалко и не е достойно. Благодаря за вниманието.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще се изкажа накратко и като съвносител, и като упълномощен от групата на Патриотичния фронт да подкрепим това предложение и да гласуваме с голямо съгласие, а защо не и всеобщо съгласие, тази поправка. За да можем поне мъничко да имаме основание да говорим, че действително науката и институциите на българската наука са приоритет за хората, които управляват страната ни. Тази редукция, тази поправка в бюджета на Българската академия на науките трябва да бъде първа стъпка към промяна в политиката към науката. Разбирането, че науката трябва да се самофинансира и самоиздържа поражда под въпрос съществуването на институциите, в които тя се осъществява. Трябва да се осигури онова неотменно ниво на финансиране, което да даде стабилност на институциите – Българската академия на науките, университетите, Стопанската академия и другите утвърдени по историята и по традицията все пак държавни институции на българската наука. Само гарантирайки такава стабилност – финансова стабилност, на тези институции ние ще дадем възможност за житейска, професионална и научна кариера на младите учени. Аз лично съм преживял последните 25 години пътя от млад асистент до хабилитиран преподавател в университет и не искам, не искам, не искам – три пъти го казвам, нашите млади колеги да изживяват отново този път, в който заплатата да бъде въпрос за плащане на сметки или въпрос за съществуване. Това унизително положение, в което бяха поставени българските учени десетки години, трябва да бъде променено. Нека днес започнем с първата стъпка. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Прегласуване, госпожо Председател, искам. Някои от колегите не успяха да гласуват, затова искам прегласуване.

Благодаря, госпожо Председател! Член 52 – предложение на народния представител Борис Ячев: „В чл. 52 се правят следните изменения: „ Чл. 52. Стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности са определени съгласно Приложение № 7, колона 1 и колона 3, както следва:“ – съгласно приложени таблици. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.

Господин Председател, уважаеми колеги! Предложението ми е свързано с подпомагане дейността и функционирането на общинските съвети по наркотични вещества. Съгласно чл. 15 от Закона за контрол върху наркотичните вещества още преди десет години са създадени 28 общински съвети по наркотични вещества в областните центрове на страната. В съответствие с този Закон именно те осъществяват и реализират програмата на „Национална стратегия за борба срещу наркотиците“. Съгласно чл. 15 от Закона за контрол на наркотичните вещества финансирането на тези центрове се извършва със средства от държавния бюджет чрез общинските бюджети като делегирани от държавата дейности, а за 2016 г. е приет стандарт в размер на 9530 лв. за една бройка. Това прави някъде около 460 лв. средна работна заплата за тези хора, които са специалисти, повечето с по две висши образования, психолози. За сравнение в местните комисии за борба с трафика на хора за една щатна бройка финансирането е със сума от 11 130 лв. Предвидените в делегирания бюджет средства са определени само за заплати, осигуровки и издръжка на помещенията чрез Министерството на здравеопазването, за дейност на всеки един от общинските съвети по наркотични вещества, и осигуряват по едни 1300 лв. на година. Една от предложените мерки през 2006 г. в Закона за здравето е: общинските съвети по наркотични вещества да осъществяват своята дейност като използват предвиденото финансиране в чл. 53, ал. 3 от Закона за здравето. Казано е, че 1 на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизи върху тютюневи изделия и спиртни напитки, се използва за финансиране на националните програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употреба на наркотични вещества. Това сигурно е един от най-неглижираните членове в Закона за здравето – чл. 53, ал. 3, защото от 2006 г. насам нито един лев от този 1% от акцизи не е постъпил по Националната програма за борба с наркотичните вещества. Министерството на финансите многократно е изразявало становище, че тези пари трябва да отидат в общия бюджет и оттам евентуално да бъдат разпределяни по различни дейности. В тази връзка моето предложение е свързано с допълнително финансиране на общинските съвети по наркотични вещества, като то е увеличено от 9530 лв. на 13 440 лв. за една субсидирана бройка. Искам да кажа, че това е всъщност по-малко от 10%, тоест с около 46 лв. ще е повишението на средната работна заплата на тези 160 специалисти работещи в 27-те центрове за общински съвети за наркотични вещества. Моето предложение предвижда допълнителни средства общо в размер на 400 хил. лв. за извършване на превантивни дейности. Това са по 15 хил. лв. на година на всеки един от тези 27 общински съвети по наркотични вещества. Общата сума е 600 хил. 200 лв., според мен пренебрежимо малко на фона на други разходи, които бюджетът предвижда. Хората го заслужават, защото това са единствените структури, които работят ефективно в борбата срещу разпространението на наркотици сред младите хора и тези центрове са на ръба на своето съществуване. Благодаря Ви.

Моля да подложите на гласуване процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на доклада по точка четвърта и гласуването на съответните текстове.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 53 до 55. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56: „Чл. 56. (1) В 10-дневен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2017 г. в „Държавен вестник“ бюджетните организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдените им бюджети, както и програмните формати на бюджетите си при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. (2) Първостепенните разпоредители с бюджет са отговорни и контролират процеса по публикуване от второстепенните им разпоредители с бюджет на информация или на документи на интернет страницата им, когато това е предвидено в този закон или в Закона за публичните финанси.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58 и чл. 59.

По чл. 60 – предложение от народните представители Мариана Тодорова, Михо Михов, Кирил Цочев, Светослав Белемезов, Иван Иванов, Иван Станков, Лъчезар Никифоров, Петър Кадиев, Георги Кючуков: „В чл. 60 числото „380“ се заменя с „418“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Атанас Атанасов: „В чл. 60 числото „380“ да замени с числото „418“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! От 2009 г. до момента сме свидетели на бавното повишаване на минималната месечна работна заплата с цели 220 лв. – от 240 на 460 лв., което ще бъде в сила от 1 януари 2017 г. Както казах, това увеличение е приблизително двойно. За същия период минималният месечен размер на най-ниската заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, се увеличава от 335 лв. на 460 лв., отново считано също от 1 януари 2017 г. От 2009 г. до момента базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение на най-ниската длъжност на военнослужещите – полицаи, граничари, пожарникари и надзирателите в затворите, се увеличи с едва 4 лв. – от 376 на 380 лв. Това „увеличение“ се случи след 5 години – забележете, колеги – замразяване на заплатите в сектор „Сигурност“. В следващите три години не се предвижда никакво увеличение на тази база, тоест налице е трайно замразяване и дори намаляване на разходите за сектор „Сигурност“. Нашето предложение е в чл. 60 числото „380“ да се замени с числото „418“ като база, което представлява 10-процентно увеличение. Предложеното увеличение на базата в чл. 60 от Законопроекта за държавния бюджет е обезпечено изцяло със средствата, предвидени за увеличение на перо „Персонал“ в сектора „Сигурност“ за годините 2017, 2018 и 2019 г. Увеличението съответства на общото увеличение на доходите през 2017 г., заложено в минималната работна заплата и минималното възнаграждение за най-ниската длъжност за държавните служители. Към момента, уважаеми колеги, съществува сериозен проблем с попълването на състава на сектор „Сигурност“ – визирам Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Това е проблем, породен най-вече от ниското начално месечно възнаграждение и непосилните условия на труд – визирам липсата на консумативи, униформи, техника, остаряла материално-техническа база. Смятам, че с оглед на повишените рискове за вътрешната, националната сигурност, с оглед на всичките предизвикателства, които грозят не само България, но и Европа, трябва да бъдем изключително прецизни в направление „Сигурност“. Предлаганото от наша страна увеличение е изцяло съобразено с условията, предвидени за 2017 г., и с възможностите на държавния бюджет. Затова апелираме към Вас това наше предложение да бъде подкрепено. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 61 и 62 по вносител.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Това е чл. 61 от Законопроекта за държавния бюджет, с който замразявате всички социални плащания за поредна година. И тази година правото за получаване на семейни помощи за дете до навършване на средно образование ще събуди страстите в обществото ни. Родителите, които получават такива помощи, ще са недоволни от размера им, но няма и как да са доволни, защото няма никаква промяна от миналогодишните размери, тоест, замразени са, въпреки че животът поскъпва. Те са и крайно недостатъчни за покриване на основните нужди на децата. Семействата пък, които са лишени от тази добавка, заради това че надскачат някакъв праг, някакъв подоходен критерий, се чувстват ощетени и пренебрегнати от държавата. Не се предвижда промяна в средномесечния доход по чл. 4 от Закона за семейните помощи за деца за 2017 г. и той остава 400 лв., тоест право на семейни помощи за деца по Закона ще имат семейства и бременни жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на 400 лв. Отново на дневен ред идва въпросът: доколко справедлив е подоходният критерий и няма ли дискриминация спрямо група деца? Не е ли дошло времето да бъде премахнат, или ще продължаваме да оправдаваме съществуването му, че в условията на криза е по-удачно да бъдат подкрепени само тези, които не могат да се справят сами. Като гледам, ние в България сме в перманентна криза – я икономическа, я финансова, я политическа, така че скоро няма да има премахване на този критерий. Поне помислете да го вдигнем по-високо! Ние от БСП многократно сме предлагали да се промени принципът на подкрепа на семействата с деца от страна на държавата. За нас работещият механизъм е въвеждането на реално семейно подоходно облагане и така смятаме, че ще се решат много проблеми. Не знам дали тук е мястото, но ще обърна внимание, че широко рекламираният от предишния министър на труда и социалната политика нов подход…

Стига си ни занимавал… (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Не знам кого занимавам, но Вие трябва да чуете това, защото за поредна година замразявате плащанията (силен шум и реплики от ГЕРБ) и трябва да ги чуете тези неща, да Ви ги кажат! Предишният министър на труда и социалната политика каза, че има нов подход при определяне на месечните помощи за отглеждане на дете и това щяло да доведе до увеличаване на размера им. Само че аз смятам, че това доведе до намаляване, защото при семейства с 2-3 и повече деца, когато едното или и двете деца излязат от детската възраст и от семейството си, семейството се превръща в семейство с едно дете и вместо да получава 85 лв. или 130 лв., ще получава 37 лв. За другите замразени плащания няма да Ви говоря. Вие си ги знаете, защото няма година, в която да сте управлявали и да не сте ги замразявали тези плащания. (Шум и реплики.) Чудя се има ли мисъл в главите Ви или само протестирате за решаване на демографската криза и демографския признак?!

Не смятам, че има нещо странно да питам има ли мисъл в главите на хората.

Стигаме до една нова творческа интерпретация в социалните плащания, това е в ал. 12, с която се определя размерът на месечната помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания. Няма да се въздържа да изразя сериозното си безпокойство, че в Проекта за държавен бюджет не е намерен механизъм за справедливо разпределяне на средствата между отделните групи деца с увреждания. За какво говоря? Семействата с деца с 50 до 70% увреждания са най-сериозно ощетени от направените предложения и причината за това е, че предвиждат тези деца с увреждания да получават по 350 лв., което според мен е по-малко от отпусканата до момента социално икономическа закрила, защото с Преходните и заключителни разпоредби отнемате всичките им добавки за интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания и им отнемате, освен това, и възможността да получават конкретна подкрепа от държавата за ползването на балнеолечебни и рехабилитационни услуги. Също така се оказва, че тези деца са изведени от обхвата за подпомагане за диетично хранене и лекарствени продукти. Ще отбележа, че и доста нескопосано сте подходили при определяне на границите за вид и степен увреждания и сте ги застъпили крайните проценти, което неминуемо ще създаде предпоставки за субективно тълкуване при прилагането им. Не приехте нашето предложение за промени в Закона за социалното подпомагане за деца и не обвързахте това плащане с минималната работна залата под предлог, че предложението Ви е по добро, но не обяснихте за кого е по-добро – за семействата, които отглеждат деца с увреждания, или за държавата, която ще спести някой и друг лев. В заключение целият чл. 61 от Проектозакона за държавния бюджет е в противоречие с разбиранията на Парламентарната група на БСП лява България за социална закрила и с политиките, които следва БСП. Това не ни дава право да подкрепим тези предложения в този им вид. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Не знам защо реагирахте така на колегата Гьоков, но наистина проблемът е сериозен. Вчера Ви помолих да се включи в дневния ред Законът за семейните помощи за деца с увреждания, тъй като този модел, който Вие предлагате в момента, наистина е несправедлив и сега ще Ви го докажа. Ако Вие бяхте приели това, което БСП предлага, месечната помощ за деца с увреждания щеше да бъде 322 лв. Сега обаче правителството предлага една скала, и най-вече за тези 13 хиляди 764 дечица с увреждания, които имат между 50 и 70% степен на увреждания, сумата от 350 лв. Някой ще каже: да де, ама едно е 350, друго е – Вие предлагате 322 лв. Но – има едно голямо но! Тези 350 лв., уважаеми дами и господа, представляват един пакет, който изключва всички други добавки, най-вече интеграционните добавки, които са близо 30 лв. Изключват и размера на детските надбавки. Тоест едно семейство, което има детенце с увреждане между 50 и 70%, ще получава 350 лв. Ако Вие бяхте приели това, което ние искахме да предложим, то щеше да получава минимум 352 лв. Минимум! И тук вече е разликата. И затова ние апелирахме към един нов подход, различен подход от това, което предлага правителството. Правителството предлага прах в очите на хората. Този подход, който ние предлагаме, е много по-справедлив. Както каза и колегата Гьоков, тук се включваха и разходите за рехабилитация, и за балнеолечение. Сега Вие им казвате: ето Ви 350 лв. – оправяйте се! Ние обаче казваме не! Нека да бъдат 322 лв. и да се надгражда, надгражда, защото тези родители са жертвали своята професионална кариера в името на това да отглеждат своите деца. Те не ги захвърлят на държавата, ами жертват своя живот в името на своите деца. И идеята беше наистина държавата и всички ние да направим така, че да имам едно по-справедливо заплащане. Знаем, че не можем нищо да дадем като достатъчни средства, така че да ги облекчим, но в крайна сметка това, което ние предлагаме, са много повече средства. Това имаше предвид колегата Гьоков. Не знам защо така му се нахвърлихте. Това, което предлагахме ние, беше наистина едно по-голямо увеличение. Това, разбира се, не решава проблема. Тук, за да се реши проблемът, въпросът не е кой каква сума ще даде, а да има наистина целенасочена политика за децата с увреждания. Пак казвам, правителството заблуди, заблуди и Вас, заблуди и нас – народните представители, вкарвайки тази скала, която де факто не отговаря на очакванията на тези семейства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, слушаме от няколко дни много активно говорене в посока за подкрепа на децата с увреждания от страна на колегите от БСП. Интересно е, че е добре структурирано, подготвено, написано изявлението на господин колегата Гьоков, с което явно цели да насити общественото пространство колко сме лоши, колко нищо не искаме да направим и как никакви мерки не сме предприели към тези деца. Искам да започна своя коментар по тази тема с изречението че – да, факт е, че всички в последните години, управлявали държавата, продължаваме да бъдем длъжници на тези деца. В същото време обаче искам веднага да кажа, че за първи път, за първи път със Закона за държавния бюджет, се предлага едно по-различно внимание, по-различен поглед към темата „Семейство и подкрепа на семейства с деца с увреждания“. Ако тук ще си говорим само за пари, защото аз съм наясно, че без пари тази подкрепа няма как да стане наистина, но ако ще си говорим само за пари, смятам, че това не е правилно. Подкрепата за едно семейство с дете с увреждания и подкрепата към тези деца не трябва да бъде гледана само като финансова сума, която ще се дава на калпак във всяко семейство, което има такъв проблем. Подкрепата към тези деца трябва да бъде хоризонтална, тя трябва да се извършва едновременно с мерки, предприети и от сферата на здравеопазването, и в сферата на образованието, и в сферата на социалната подкрепа и Социалното министерство, защото само така, с комплексни и общи усилия, ще могат наистина да получават тези деца заслужаваната грижа. Аз имам самочувствието, че ние направихме много постъпки и много верни крачки в търсенето на този добър елемент и добрата подкрепа на тези деца – и с промените в образователната сфера, и с промените в здравеопазването, и сега, колкото и да е малка тази крачка, която се прави в момента със Закона за държавния бюджет, тя е най-вярната. Тук за първи път имаме диференцирана подкрепа, а не подкрепа на калпак с едни пари, които ще ги изсипем навсякъде и не знаем какво ще се случва с тях. Да, има още какво да се направи. Тук веднага искам да Ви попитам, специално ще се обърна към господин Стойнев, който е един от основните вносители на Закона. На 25 ноември 2015 г. по време на заседание на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта Вие сте казали: „Да, трябва да има диференциация при подкрепата за децата. Съгласен съм. Не е нормално едно дете, което е с астма примерно, да получава това, което е с цялостна парализа. Така е. Наистина трябва да го направим. Да, не казвам, че ние сме перфектни.“ – край на цитата. И аз не казвам, че ние сме перфектни. Но ние започваме една различна политика по отношение на тези деца и семействата им. И тук трябва всички да се обединим и наистина от тук нататък да започнем да надграждаме. Съгласна съм с Вас, че може би 352 лв. е Вашата подкрепа, а нашата остава 350 лв. в най-ниския процент. Но другата – подкрепата за децата с най-висок процент, е 930 лв., а 490 лв. е по-малката. Тоест има надграждане в най-тежките и най-сериозните случаи, в които има нужда от подкрепа. Смятам, че началото на този различен подход, на този комплексен подход към решаване на проблема е много важен и ние трябва да се обединим и да го подкрепим, защото и Вие самият вече сте споделил, че сте съгласен с диференциацията при този проблем. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Захариева, да, не се отричам от моите думи. Тук става въпрос за 13 764 деца, за които сумата в този пакет, който Вие предлагате, е по-малка. Нашата идея е следната: тази сума включва днешната помощ за деца с увреждания, размерът на детските надбавки, интеграционната добавка и всички други допълнителни плащания. Ние искахме следното: тази месечна помощ за деца с увреждания да бъде 322 лв. Затова аз апелирах вчера: нека да подкрепите Вие Законопроектът, който ние предлагахме, защото Вие в момента стъпвате на база 240 лв. Ние искаме да бъде 70% от минималната работна заплата – да бъде 322 лв., и да бъде както преди: всички останали добавки да вървят. Сега не е така. (Реплики от народния представител Галя Захариева.) Министерството предлага един пакет и казва: „В тези 350 лв., уважаеми родители, включвате всичко“. Това е разликата. Съгласен съм, че трябва да се направи крачка напред, но за масовия случай, за тези 13 764 дечица, това е крачка назад. Благодаря.

Гьоков, как на реплика ще четеш тези неща?

Ами, подготвен съм, господин Иванов. Ти като не се подготвяш, аз се подготвям. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Госпожо Захариева, Вашето изказване малко се превърна като реплика към мен. Драгомир Стойнев Ви обясни за каква става въпрос. Диференциация, разбира се, е необходима. Никой не спори по този въпрос, защото нуждите на едно семейство, което отглежда дете със 100% са едни, а тези, които отглеждат с 50% увреждания, са съвсем други. Когато Вие от една голяма група, за която правите нещо, диференцирате и ощетявате финансово, парично по-голямата част от тази група, няма как да кажа, че това нещо е добро. Иначе идеята, замисълът Ви за диференциация е добър, но ощетявате по-голямата част от групата на деца с увреждания. И второ, не знам, но когато разглеждахме чл. 61, се съсредоточихме към новото Ви предложение. Вие замразявате останалите 12. Няма да ги изреждам сега от трибуната, но замразявате еднократните помощи при раждане на дете и така нататък. Всичко, което е било през миналата и пò миналата в бюджета, си остава на същото ниво. Ще кажете, че няма инфлация, все едно няма поскъпване на живота. Въобще става въпрос за това. Виждам, че по чл. 61 няма други направени предложения. Нашата група реши да не прави предложения, защото Вие смятате, че като предлагаме такива неща, се водим от популизъм. Ето сега ние не предлагаме, но Ви питаме Вас: защо замразявате тези плащания? За това става въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря, уважаеми колеги – имаме голям напредък. Имаме, първо, признание от колегите, че това, което правим с диференциацията, е добро. Това е добрата крачка – към това ги призовах в моето изказване, и им благодаря, че имаме подкрепата им. Второ, чухме едно много логично обяснение защо няма увеличаване на определена част и определени подкрепи и социални плащания: ами, защото няма инфлация. Вие го казахте. Само че, когато Ви отърва да говорите логично, го правите, когато трябва популистично да говорим, да кажем на хората и да обясним колко е лошо това, което ГЕРБ предлага, веднага обръщаме говоренето. Фактите са такива. Наистина инфлация няма. Наистина държавата е добре и има нужда от подкрепа винаги и по-голяма, но за съжаление, в момента възможностите са такива. По отношение на диференцираните помощи и подкрепа на семействата с деца с увреждания. Още веднъж искам да кажа и да го отбележа, и да го натъртя, защото това е важно: да, най-малката подкрепа е 350 лв. Не пропускайте подкрепите в другите степени и в другите семейства, които ще имат нужда от тази. Не трябва да говорим само за едно нещо, а да гледаме нещата комплексно. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Предложение на народните представители Славов, Димитров, Андреев: „В чл. 63 числото след думите „лв.“ се поставя запетая и се добавя текста: „като общият размер на средствата от държавната субсидия за една партия или коалиция не може да надхвърля 1 млн. 600 хил. лв.“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Кратко ще защитя нашето предложение, каквото между другото през годините съм чувал и други колеги да правят предложения в тази посока. Нашето е малко по-различно, но то е принципно и наистина касае необходимостта да се поставят едни рамки, едни лимити за тези субсидии, които получават политическите партии. Последното е особено актуално в контекста на въведеното задължително гласуване, защото замислете се, колеги, казали сме в Изборния кодекс, че гласуването е задължително и същевременно казваме, че за получен глас се получава определена сума пари от дадена политическа партия, което много хора биха нарекли „класически пример на конфликт на интереси“, ако няма поне една горна граница за размера на тази субсидия, на тези пари, които дадената партия или коалиция може да получи. Това е и нашето предложение всъщност с колегите Андреев и Димитров, тоест да има един що-годе разумен лимит на година, който горе-долу да осигурява дейността, разумната политическа дейност на една политическа формация, включително, ако приемем, че всяка година има избори и съобразим ограничителните текстове по Изборния кодекс за максимални харчове за съответно избори или референдум. Вярвам, че се съгласите с мен, че е разумно да има подобен лимит на получаваната субсидия, за да не се стига до абсурди и, примерно, дадена политическа формация да получава десетки и десетки милиони, които очевидно за реализиране на политическа дейност не са нужни и много често се харчат за съвсем други неща, като луксозни воаяжи или купуване на някакви луксозни стоки, но не и за политическа дейност и не и за това, за което е бил замисълът на законодателя, когато е предвидил да се получава подпомагане за политическите партии от държавния бюджет, за да могат те да са независими и да не се влияят от корпоративни и други интереси. Тук по-рано чух между другото много добри предложения и от ляво, и от дясно, и от центъра за допълнително финансиране на най различни дейности – и от колегите от Патриотичния фронт чух, и въобще мисля, че всички направиха предложения като започнете от нуждата на допълнителни средства за честването на годишнината от рождението на Васил Левски и минете през средствата за БАН. След това коментирахме нуждата от средства за изграждане на мемориал на остров Персин. Тук от ляво настояваха за допълнителни средства за децата с увреждания. Все, между другото, резонни и разумни предложения, но обикновено отговорът е, че парите не достигат и трябва от някъде да се вземат, за да се дадат за тези предложения. Мисля, че с това наше предложение ще се освободят поне едни 20 милиона в държавния бюджет, които могат да бъдат насочени именно към тези начинания. Наистина призовавам всички колеги, които предлагаха да финансираме допълнително такива важни дейности, мероприятия, като изброените преди малко, да подкрепят това наше предложение. Между другото, с това завършвам, по-нататък в Законопроекта ще видите, че се опитваме да бъдем наистина принципни и сме предложили през Преходна разпоредба и в Закона за политическите партии това да се регламентира и то да бъде трайно, тоест да не трябва всяка година в Закона за държавния бюджет да се предлага подобен текст, а наистина и в Закона за политическите партии това да се фиксира трайно. И, наистина, последно – с което завършвам, това наше предложение разбира се не противоречи с резултатите от референдума и въобще със заявените намерения на различни колеги да се намали абсолютната стойност на тази субсидия за получен глас от 11,00 лв. сега, на 5-4-3 или един, колкото се реши. То просто поставя един лимит, който не може да бъде надхвърлен и той е, както го чухте по доклада на Комисията. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа! Става въпрос за следното: гласуваме чл. 63, в който се казва, че годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2017 г. е 11 лв. Това води до прекомерна субсидия за партии, които получават повече гласове. Идеята на субсидията не е да си отвориш депозит в банка и да си държиш парите там. Никога идеята на субсидията за партиите не е била такава! Идеята е партията да се издържа. Идеята е партията да може да се яви на избори – парламентарни, местни, президентски. Партийната субсидия не би трябвало да има други функции – да се държи на депозити, да трупа лихви, да се използва за покупка на автомобили, за пътувания в чужбина, които не са свързани с пряката политическа дейност. Такава цел никога не е имало, затова и българският народ с референдума показа своята настройка и отношение към темата. Но ние, освен намаляване на субсидията като абсолютен размер, трябва да сложим и таван. Трябва да кажем, че една определена сума е достатъчна за една партия на годишна база, да се яви на избори и да се издържа. Ние с колегите Методи Андреев и Петър Славов сме предложили годишният таван да бъде 1 млн. 600 хил. лв. Смятаме, че всичко над това не е нормално. Или, ако една партия в момента е получила на избори един милион гласа, по тези текстове ще вземе на годишна база 11 млн. лв. субсидия. Това според Вас, колеги, нормално ли е? И необходимо ли е? Какво ще ги прави тази партия тези пари? Ами, ще е принудена да ги сложи на депозит! На депозит! (Силен шум и реплики.) Затова, колеги, този таван можем да го обсъдим. Ако имате по разумни предложения, смятате че е нисък, можете да предложите и друг таван, но таван трябва да има, защото при задължителното гласуване утре е възможно нова партия, която не присъства в този парламент да получи няколко милиона гласа, когато се явява особено за първи път на избори и да се окаже, че под тази форма получава огромна и ненужна субсидия, тоест таванът е необходим по принцип, а не спрямо съотношенията, или сегашният парламент, уважаеми дами и господа. Таванът е необходим по принцип, а не да се учудваме, ако се появи нова партия, която получи огромен брой гласове, че трябва съответно да получава една несъразмерна и ненужно голяма партийна субсидия. Така че, колеги, отваряме дебата за тавана, за годишния таван на субсидията. Можете да ми кажете, че не сме прави, че този таван е нисък или висок, ще чуем и Вашето предложение, но таван трябва да има, защото утре при задължително гласуване могат да гласуват и пет-шест милиона български граждани. Тогава какво става с партийните субсидии? Какво става, ако една партия получи, примерно, три милиона гласа? Това е възможно теоретично и може би някой ден ще се случи. Това означава ли, че тя ще получи 33 млн. лв. на година, субсидия. И това необходимо ли е, да се стига до такива неща? Така че Ви призовавам разумно, конструктивно и справедливо да решим този въпрос – да има таван на партийните субсидии. Какъв да бъде той? Ние сме предложили един вариант, нека чуем и Вашите предложения и най-разумният да бъде приет. Благодаря за Вашето внимание, колеги.

Членове 64, 65 и 66 включително, подкрепени от Комисията, по вносител.

Член 67. Предложение на народния представител Мариана Тодорова и група народни представители: „5. Чл. 67 ал. 1 се изменя така: „(1) Не се предвижда поемането на нов държавен дълг през 2017 г.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Считаме, че генерираният бюджетен излишък напълно позволява фискалният резерв не само за следващата година да обслужва безпроблемно отрицателното бюджетно салдо или бюджетния дефицит, а също и преструктурирането на външния дълг на България – това, от една страна. От друга страна, считаме, че в настоящия бюджет за 2017 г., който разглеждаме, силно са подценени приходите, а също така и прогнозите, които са дадени за икономическия растеж, а ние смятаме, че в тази посока числата ще бъдат много по-различни, което допълнително ще увеличи приходите и ще даде допълнителни възможности за държавния бюджет. И не на последно място по важност, увеличаването на държавния дълг ще допринесе много директно за финансовата и бюджетна рамка на държавата, от една страна, и от друга страна – за макроикономическите процеси, тъй като с повишаването на външния дълг силно ще бъдат понижени преките чуждестранни инвестиции в България. Това са икономически зависимости, които се наблюдават много тенденциозно. Особено през последните няколко години имаме сериозен недостиг на преки чуждестранни инвестиции, и то диференцирани по пера, които дават възможност за равномерен икономически растеж. В тази посока смятаме, че целта на държавния бюджет е да търси рестартирането на българската икономика, а не генерирането на нов външен дълг, който да ни постави в допълнителни финансови несгоди, ако мога така да кажа. Затова предлагаме в чл. 67, ал. 1 да отпадне текстът с поемането на държавен дълг за 2017 г., и разчитаме на Вашата подкрепа. Благодаря Ви.

Предлагам анблок гласуване на членове от 68 до 83 по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за членове от 68 до 83 включително.

Член 84. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84 и предлага следната редакция на ал. 3: „(3) Размерът на задълженията на общини – бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство, за наложени финансови корекции и/или за предоставени безлихвени заеми от централния бюджет за финансиране на плащания по проекти с наложени финансови корекции за програмен период 2007 – 2013 г., неразплатени към 31 декември 2016 г., се намалява с 80 на сто чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма, министъра на финансите и кмета на съответната община.”

Госпожо Председател, искам да предложа на залата една поправка, която да направим в ал. 6 на чл. 84 – изречение второ да отпадне.

По чл. 85 Комисията подкрепя текста на вносителя.

По чл. 86 Комисията подкрепя текста на вносителя, със следната редакция на ал. 4: „(4) При прилагане на ограничението по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси се включват извършените плащания по главницата на банкови заеми тип овърдрафт/револвиращи кредити.“

Членове 87 и 88 са по вносител. Комисията ги подкрепя. По чл. 89 Комисията подкрепя текста на вносителя, със следната редакция на ал. 3: „(3) Предложението на кмета по ал. 2 се представя в Министерството на финансите при условия и по ред, определени от министъра на финансите.“ Членове 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98 и 99 по вносител са подкрепени от Комисията.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Параграфи от 1 до 7 включително са по вносител, подкрепени от Комисията.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 със следната редакция: „§ 8. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4 се създава т. 7: „7. финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ, L 347/320 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент № 1303/2013“, от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“ 2. В чл. 5, ал. 1 се създава т. 6: „6. проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“ 3. В чл. 17, ал. 3 след думата „финансова“ се добавя „или кредитна“. 4. В чл. 17а, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за общинския дълг, поет за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“ 5. В наименованието на Глава пета след думата „финансова“ се добавя „или кредитна“. 6. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. Процедурата за избор на финансова или кредитна институция, или финансов посредник се провежда въз основа на открита, прозрачна и недискриминационна процедура, проведена при условия и по ред, приети от общинския съвет.“. 7. Член 19а се изменя така: „Чл. 19а. Член 19 не се прилага за проекти, подлежащи на финансиране от „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ“ ЕАД, от фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“, от фондовете за градско развитие, както и за финансиране на проекти чрез финансови инструменти по смисъла на чл. 2, т. 11 от Регламент 1303/2013 от финансови посредници, избрани от „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД въз основа на открита, прозрачна, пропорционална и недискриминационна процедура.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Параграф 10 – предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) Агенция „Митници“ е администратор и на приходите от: 1. акцизи; 2. данък върху добавената стойност при внос на стоки по чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност; 3. мита; 4. глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения и по Закона за акцизите и данъчните складове; 5. суми по чл. 20 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс; 6. събраните от Агенция „Митници“ такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10 от Закона за пътищата; 7. други публични или частни държавни вземания, които са възложени за събиране от Агенция „Митници“ със закон или друг нормативен акт. (2) Събраните суми по ал. 1, т. 1 – 5 постъпват в приход на централния бюджет. (3) По бюджета на Агенция „Митници“ постъпват приходите: 1. по чл. 12 и 13; 2. от експлоатация на недвижимо имущество – държавна собственост, и от предоставяне на данни; 3. от печатните издания по чл. 7, ал. 9; 4. от ползване на почивната база; 5. по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс. (4) По бюджета на Агенция „Митници“ се отчитат като приход и събраните от агенцията такси по чл. 29, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.“. 2. В чл. 16, ал. 1, т. 3а думите „и притежаващи акредитация от компетентни международни организации” се заличават. 3. В чл. 16з: а) в ал. 1 думите „и притежаващо акредитация от компетентни международни организации“ се заличават; б) в ал. 2 се създава т. 5: „5. притежава акредитация от компетентни международни организации или отговаря на следните условия: а) поддържа електронен регистър, чрез който в реално време се извършва проверка за съществуването и статута на търговците, за техните законни или упълномощени представители и спесимените от подписите им; б) има регионални структури във всички области на страната; в) осигурява възможност за електронно подаване на данни и формуляри за издаване на сертификати за произход; г) поддържа база данни за всички издадени сертификати за произход и документацията към тях с възможност за осигуряване на достъп за органи, институции и/или организации с компетентност в тази област; д) не извършва спедиторска, транспортна или експортна дейност.“; в) в ал. 3 се създава т. 8: „8. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 5, буква „д“.“ 4. В чл. 240 ал. 2 се изменя така: „(2) След приспадане на направените разходи, сумите по ал. 1 и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в приход на централния бюджет.“

Параграф 11 – предложение от народния представител Гроздан Караджов. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2 и т. 3: „2. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ бр. …), § 76 се изменя така: „§ 76. При сключване на трудовите договори на лицата по § 70 и § 75 се определя основно месечно възнаграждение така, че същото, намалено с дължимия данък, да не е по-ниско от получаваното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност и допълнително възнаграждение за прослужено време.“ 3. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ бр. …), в § 82 думите „влизането в сила на този закон“ се заменят с „31 декември 2016 г.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено на основание чл. 80, ал. 5 от ПОДНС. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. …), се правят следните изменения и допълнения: 1. Член 250 се отменя. 2. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. …), в § 102 се създава т. 3: „3. параграф 22, § 73 – 75, § 76 относно лицата по § 75, § 77, § 78 по отношение на лицата по § 73, § 79 по отношение на лицата по § 73, § 80 и § 89, т. 2 – 5, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.

Параграф 17 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага следната редакция на § 17: „§ 17. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. ...), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 56: а) в ал. 1 т. 1 се изменя така: „1. банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната;“ б) алинея 6 се изменя така: „(6) Информация от системата се получава срещу заплащане на такси съгласно методика, определена с наредбата по ал. 4.“; в) създава се ал. 7: „(7) Разходите, свързани с получаването на информация от системата от държавни и съдебни органи, когато е налице основание за това, са за сметка на държавния бюджет и могат да се изплащат от централния бюджет въз основа на сключен договор между Министерството на финансите и Българската народна банка.“ 2. В чл. 56а: а) в ал. 3: аа) досегашната т. 6 „съдебните изпълнители при образувано изпълнително дело;“ става т. 9; бб) създават се т. 7 и 8: „7. министърът на финансите по отношение на банковите сметки и сейфовете на бюджетните организации и лицата по чл. 156 от Закона за публичните финанси и информацията по ал. 10; 8. министърът на правосъдието във връзка с изпълнението на Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189/59 от 27 юни 2014 г.);“; вв) създава се т. 10: „10. банките и клоновете на банки, извършващи дейност на територията на страната.“; б) алинея 7 се изменя така: „(7) Информация от системата се получава срещу заплащане на такси съгласно методика, определена с наредбата по ал. 8.“; в) създават се ал. 10-12: „(10) В електронната информационна система може да се включи и специфична за сметките на бюджетните организации и лицата по чл. 156 от Закона за публичните финанси информация, характеризираща тези сметки и техните титуляри, определена с наредбата по ал. 8, след предварително съгласуване с министъра на финансите. (11) Разходите, свързани с получаването на информация от системата от органите и институциите по ал. 3, т. 1-8, са за сметка на държавния бюджет и могат да се изплащат от централния бюджет въз основа на сключен договор между Министерството на финансите и Българската народна банка. (12) Министърът на финансите и Българската народна банка могат да договорят по реда на чл. 43, ал. 2, т. 4 от Закона за Българската народна банка електронен обмен на информацията за сметките и сейфовете на бюджетните организации и лицата по чл. 156 от Закона за публичните финанси.“

Предложение от народния представител Менда Стоянова за нов параграф, което Комисията подкрепя. Комисията предлага да се създаде § 18: „§ 18. В Закона за Сметната палата (обн. ДВ, бр. ...) се правят следните изменения: 1. В чл. 20, ал. 5, т. 4 думата „одитни“ се заменя с „одитните“, а думите „освен в случаите по чл. 54, ал. 8, т. 1 и 2“ се заличават. 2. В Чл. 36, ал. 3 се изменя така: „(3) Трудовото правоотношение на служител може да бъде прекратено без предизвестие, когато е получил възможно най ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаването на окончателната оценка.“ 3. В чл. 54, ал. 13 и 14 се изменят така: „(13) Заместник-председателят на Сметната палата изготвя мотивирано заключение по становищата по ал. 11 в 14-дневен срок от получаването им. (14) В тридневен срок от изготвяне на заключението заместник-председателят внася за разглеждане на заседание на Сметната палата доклада, одитното становище, становищата по ал. 11 и мотивираното заключение. Сметната палата със свое решение приема окончателен одитен доклад и одитно становище въз основа на цялостна оценка на доказателствата, становищата по ал. 11 и заключението, като може да приеме или отхвърли напълно или частично заключението и направените към него предложения и да приеме, измени или отмени изцяло или частично констатации, изводи, оценки и препоръки в одитния доклад и формата на одитно становище.”

Предложение от народния представител Румен Йончев и група народни представители за създаване на нов параграф: „Създава се §… „1. §…. В чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии (Обн. ДВ. бр. …) се изменя така: „(3) Държавната субсидия, отпускана на всяка коалиция, представена в Народното събрание, се разпределя между съставляващите я партии според актуално коалиционно споразумение. Коалиционното споразумение за разпределяне на държавната субсидия е актуално, когато е подписано след влизането в сила на Годишния закон за държавния бюджет на Република България от всички партии, съставляващи коалицията. При липса на актуално коалиционно споразумение за разпределяне на държавната субсидия същата се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии. Министерство на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия в посочената от нея сметка.“ 2. ЗИД на Закона за политическите партии влиза в сила от първи януари 2017.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Петър Славов, Мартин Димитров, Методи Андреев за създаване на нов параграф: „Създава се нов §…: „§… В Закона за политическите партии (Обн., ДВ, бр. …) в чл. 25, ал. 2 след думите „предвидени в бюджета“ се добавя текста: „за една партия или коалиция не може да надхвърля 1 млн. 600 хил. лв.“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 19.

Господин Председател, преди да гласуваме последния параграф, трябва да се върнем на чл. 1, тъй като е гласуван по вносител след гласуването на чл. 16 и измененията, които настъпиха в чл. 16, които залата гласува, трябва да се направят съответните корекции в чл. 1. Аз сега ще ги докладвам. Първата корекция, съобразена с чл. 16, е именно във II „Разходи“, където сумата трябва да стане 11 млрд. 081 млн. 624,1. По-нататък в т. 2, а именно „Капиталови разходи“ сумата трябва да стане 2 млрд. 066 млн. 428,2. „2.1. „Придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“, сумата е 1 млрд. 818 млн. 967,4.“ В Раздел III „Бюджетни взаимоотношения и трансфери“ сумата става 10 млрд. 721 млн. 965,9. В т. 1 „Предоставени трансфери“ сумата става 10 млрд. 989 млн. 419,9. В т. 1.7. „Държавни висши училища“, сумата става 420 млн. 485,8. Точка 1.7.1. От Министерството на образованието и науката сумата става 394 млн. 749,8. Точка 1.8. „Българска академия на науките“ сумата става 90 млн. 837. Точка 1.8.1. От „Министерство на образованието“ сумата става 88 млн. 287. Това са корекциите, които трябва да се гласуват в чл. 1 и след това, може би, целият чл. 1 с тези корекции.

Те са във връзка с приетия текст на чл. 16.

Уважаеми господин Председател, колеги! Предлагам поименна проверка преди прегласуването. (Реплики: „Няма право“.) Защо няма право?

Първо поименна проверка, след това прегласуване.

Преди почивката.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура по прегласуване. Имаше ясно изразена воля на Народното събрание при приемането на чл. 16. Мисля, че трябва да приключим работата по бюджета и да я отразим в чл. 1.

Не знам. (Шум и реплики.) Ами то затова не се прави така. Господин Председател, трябва преди края да гласуваме и приложенията, които са към…

За чл. 1?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още един аргумент да Ви обясня защо отрицателен вот. Като се говореше за Българската академия на науките, Вашето правителство не е включило Академията в списъка на Европейската комисия за пряко участие в проекти, поради което единствената възможност да се финансират българските учени в Академията на науките е този. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

… В резултат на несъгласие за това, че Вие се гаврите с българската наука, ние протестираме и излизаме от залата. (Парламентарната група на БСП лява България напускат залата. Шум и реплики от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Може би тук трябва да се обърна към Вас и да може да призовете някой да дойде и да даде обяснение в момента какво се случи. В момента при това гласуване, ако сумирате приходите, разходите и дефицита в бюджета, както и отделните пера, имате 10 милиона и половина несъответствие по чл. 1, който възниква и от…

Сега ще гласуваме чл. 16…

А, Вие сте намерили процедура, по която да не дадете парите за БАН – ааааа, излезте и го кажете, че сте намерили такава процедура. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, процедурата ми е по начина на водене на заседанието от Вас. Обръщам се към Вас с молба да не използвате процедурата за отрицателен вот, тоест да не давате възможност с процедура по отрицателен вот да се правят изказвания по същество и да се говорят неистини по отношение на оперативни програми и на други източници възможности за финансиране. Българска академия на науките не е изключена като възможност. Напротив, това може да се проследи в стенограмата на заседанието на Комисията по образованието и науката, на което се разглежда бюджетът, където и висшите училища, и БАН изразиха своите именно възможности за участие в Оперативната програма. Това, че те са избрали да го правят под формата на консорциум, за да имат по-големи възможности, си е лично тяхно решение.

И повече на брой.

Точно така, и да участват в повече на брой проекти. Уважаеми колеги, 560 млн.лв. са средствата за наука и за научни изследвания. Така че от тези средства могат да се използват както висшите училища, така и Българската академия на науките. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаеми господин Председателю, правя процедурно предложение по начина на водене. Очевидно с тази точка приключихме, моля да преминем към следващите. Ако за колегите не е станало ясно – днес гласувахме да дадем пари на БАН, които те няма да получат. Приключваме темата и да продължаваме нататък.

Тъй като имаме Допълнителен доклад, господин Водещ, който в първата му част по чл. 16 гласувахме. Но все пак се връщам на втората му част, която е за Приложение № 3, където беше отразен, а именно трансферът от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2017 г., съгласно таблицата, приложена към Допълнителния доклад. В него има изменение на сумите в т. 1 – Българска академия на науките сумата е 88 млн. 287,0 хил. лв., в т. 15. – Софийски университет „Св. Климент Охридски“ сумата е 52 млн. 100,7 хил. лв. и в сбора всичко сумата е 483 млн. 036,8 хил. лв. Моля да подложите на гласуване този доклад на Комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4 и предлага тази редакция, която е във връзка с чл. 16, който беше приет. Така че сега, не знам, трябва да го отхвърлим.

Иначе това е необвързано, нещо трябва да направите.

Да, прав сте, господин Председател.

Правя, да.

Член 16 от Допълнителния доклад на Комисията, който гласувахме преди малко.

Да, към Основния доклад, № 653-02-79 от 30.11.2016 г. – чл. 16, който приехме с този Допълнителен доклад, който Комисията подкрепи, като подкрепи по принцип текста на носителя и предложи редакция, съобразена с подкрепеното предложение на господин Борислав Великов и група.

Господин Председател, дами и господа! Моята процедура е следната. Предлагам да бъдат прегласувани всички текстове по т. 4 от дневния ред от самото начало.

Аз предлагам процедура. Щом на госпожа Стоянова допуснахте процедурата, сте длъжни и моята процедура да допуснете.

Няма значение.

По Допълнителния доклад на Комисията по бюджет и финанси – към Доклад № 653-02-79 от 30.11.2016 г., за чл. 16 и Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4. Комисията по принцип подкрепи текста на вносителя за Приложение № 3 към чл. 16, ал. 4, предложи редакция на това Приложение – Трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българската академия на науките за 2017 г., в която т. 1, т. 15 и сбор всичко бяха отразени приетите преди това предложения на господин Великов, а именно в т. 1 числото стана 88 млн. 287,0 хил.лв., в т. 15 числото стана 52 млн. 100,7 хил.лв. и в сбор всичко числото е 483 млн. 036,8 хил.лв. Трябва да прегласуваме тази точка.

Искам процедурата.

Господин Председател, предлагам прегласуване на Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. по т. 4 да бъде започнато гласуването от самото начало от заглавието на Закона до края.

Казах, до края на Закона.

Това е школата на Байрактаров! (Шум, реплики и смях.)

Параграф 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.

И последно, господин Председател, Приложения от № 1 до № 9 към доклада на Комисията по Закона за държавния бюджет за 2017 г., по които няма…

Да, те са по вносител. Така че гласуваме Приложения от № 1 до № 9 по вносител, които Комисията е подкрепила.