22 декември 2016 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 80, ал. 1 правя предложение срокът за предложения между първо и второ гласуване по Закона за регионалното развитие да бъде съкратен на три дни.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Правя предложение Законопроектът да бъде разгледан на второ гласуване в днешното заседание.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа, предлагам на второ гласуване „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50 127/26.09.2016 г.) Член единствен. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (с регистрационен индекс РД 50-127/26.09.2016 г.) Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Правя предложение за гласуване на току-що гласувания Законопроект на първо гласуване и на второ в днешното заседание.

„ЗАКОН за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие Чл. 1. Ратифицира Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на образованието и науката и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано на 22 август 2016 г. в София. Чл. 2. Дава съгласие споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Както беше посочено в доклада, който Ви представих на вчерашното заседание и след това в мое изказване в Комисията по образованието и науката се обединихме с колегите чл. 2 от предложения Законопроект да отпадне. Затова правя и в момента това предложение чл. 2 да отпадне.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г. На редовно заседание, проведено на 6 октомври 2016 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на труда и социалната политика госпожа Деница Сачева – заместник-министър и госпожа Ирина Иванова – началник отдел в Дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“, от Комисията за защита от дискриминация – доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на комисията, и д-р Баки Хюсеинов – заместник-председател, както и представители на неправителствени организации. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Деница Сачева. Тя обясни, че първата промяна е свързана с регламентацията на понятието „непряка дискриминация“, с която се разширява кръгът на лицата, към които се прилага принципът на равно третиране, като се включват и тези, които търпят неблагоприятно третиране наред със защитените лица на основата на тяхната раса, етнически произход и други признаци, регламентирани в чл. 4, ал. 1 на Закона. Така се коригира установеният от Европейския съд недостатък на определенията за непряка дискриминация в Закона за защита от дискриминацията, което към момента преповтаря концептуално дефиницията за пряка дискриминация. Предложената промяна дава възможност да се защитят и онези лица, които са потърпевши от неблагоприятното третиране на лица, независимо, че не са носители на някои от защитените признаци. Втората промяна е по отношение на коригиране на дефиницията за неблагоприятно третиране, като тя е съобразена с решението на Европейския съд, че за да е налице дискриминация, е достатъчно спорната практика да представлява по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго. Не е необходимо да са засегнати законни права и интереси, каквото е изискването в Закона за защита от дискриминация към момента, защото с това изискване се ограничава нивото на защита от дискриминация. Поради това е несъвместимо с Директивата и е предложено да бъде премахнато като текстът е приведен в съответствие с решението на Европейския съд. Госпожа Цачева изтъкна, че Законопроектът цели да приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2043/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица, без разлика на раса или етнически произход. Предложените промени са изработени съвместно от Министерството на труда и социалната политика, Комисията за защита от дискриминация, омбудсмана на Република България и Министерския съвет. С това се цели не само да се подобри защитата от дискриминация, но и да се предотврати евентуалното откриване от Европейската комисия на производство срещу България за неизпълнение на чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз. В хода на дискусията се изрази подкрепа на Законопроекта и бяха задени въпроси, на които се отговори изчерпателно от заместник-министъра на правосъдието и председателя на Комисията за защита от дискриминацията. След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека, единодушно с 15 гласа „за“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерски съвет на 8 юли 2016 г. На свое извънредно заседание, проведено на 16 ноември 2016 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, внесен от Министерски съвет. На заседанието на Комисията взе участие госпожа Деница Сачева – заместник-министър на труда и социалната политика. I. С настоящия Законопроект се цели привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Предложените изменения в Закона за защита от дискриминацията са в резултат на поети ангажименти от Република България в отговор на писмо от Главна дирекция „Правосъдие и потребители” на Европейската комисия. Повод за кореспонденцията е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16 юли 2015 г. по дело C-83/14, постановено във връзка с преюдициално запитване на Административния съд – София град. II. В писмото си ЕК посочва, че въведеното в настоящия Закон определение за непряка дискриминация не съответства на Директива 2000/43/ЕО. В чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация се посочва като непряка дискриминация поставянето на лица в по-неблагоприятно положение на основата на тяхната раса или етнически произход. От своя страна Директивата не изисква да се установява на каква точно основа или поради каква причина тези хора са поставени в по-малко благоприятно положение. В тази връзка е отчетено, че действащите разпоредби в българското законодателство намаляват защитата срещу дискриминация, установена в Директива 2000/43/ЕО (по-специално чл. 1 и чл. 2, § 1 от нея). III. От своя страна Съдът на Европейския съюз е заключил, че тълкуването на Директивата не допуска национални разпоредби, съгласно които, за да се приеме наличие на дискриминация, трябва да са засегнати установени в закон права или интереси. Достатъчно е спорната практика да представлява по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на неговата раса или етнически произход. Направен е извод, че § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация ограничава нивото на защита от дискриминация, заложено в чл. 2, § 2, букви „а“ и „б“ от Директивата, и следователно е несъвместим с нея. IV. Не на последно място следва да се отбележи, че настоящият законопроект не предвижда да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Предложените промени имат за цел да допринесат за хармонизирането на българското законодателство с разпоредбите на Директива 2000/43/ЕО и да разширят обхвата на Закона за защита от дискриминация като включат и защита на лица, които търпят неблагоприятно третиране, наред с лицата, които са защитени на основата на тяхната раса или етнически произход. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 15 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 602-01-43, внесен от Министерския съвет на 8 юли 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тъй както чухте, Законопроектът е приет единодушно в двете комисии и няма никакви предложения, предлагам, господин Председател, Законопроектът да се разгледа и на второ четене.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация § 1. В чл. 4 ал. 3 се изменя така: „(3) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.“ § 2. В § 1 от Допълнителните разпоредби т. 7 се изменя така: „7. „Неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, така предложените нови постановки в Закона за защита от дискриминация, тъй като някак си много бързо се случиха нещата, ние бяхме решили да правим предложения между първо и второ четене, вярно, не ги заявихме, сега правя това в залата, но тези постановки, колеги, означават, че ако някой Ви погледне накриво или например намигне на Вашия колега, а на Вас не намигне, че ще бъде дадена възможност да бъдете осъдени за дискриминация. Тук искам да Ви обърна внимание, че този Законопроект не е писан от експертите, които следваше да го напишат, тоест от експертите от Министерството на правосъдието, а е писан от експертите на Министерството на труда и социалната политика, които вероятно са изключителни експерти в сферата на дискриминацията... За да осмислите какво ще гласувате сега, вероятно е редно пак да Ви прочета текстовете. Алинея 3 в чл. 4 се изменя така: „(3) Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак – обърнете внимание, „без да са носители“ – съвместно с първия търпят по-малко благоприятно третиране.“ Пак казвам: погледнали сте някого накриво, намигнали сте на друг или друга, за да не ме обвинят сега по Закона за равнопоставеност между жените и мъжете, или по някакъв друг закон, защото преди време тук приехме един по-различен пол, това означава, че всеки един може да Ви заведе съдебно дело или преписка в Комисията за защита от дискриминация. Вярвайте, колеги, това е несериозно, това е несериозно! Нещо повече, двете постановки, които ни се предлагат, освен всичко дават възможност за нагнетяване на напрежение и по-опасното – за ограничаване на свободата на словото! Искам да попитам: кой от Вас тук е за ограничаване свободата на словото по тези две постановки, защото това се цели чрез тези две постановки? Това е изключително опасно в едно демократично общество – по неизяснени признаци да поставяш свободата на словото в изключително опасни, ограничаващи рамки. (Шум и реплики.) По тази причина, уважаема госпожо Председател, правя предложение § 1 и § 2 да отпаднат от Закона.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Байрактаров, въобще не съм съгласен с Вас! Във Вашето изказване направихте много сериозен пропуск: не казахте най-важния недостатък на предлаганите нови определения. В тези случаи на неравноправно третиране, забележете, няма като резултат засягане на законни права и интереси на лицата, които ще бъдат обект на такова третиране. След като няма такъв противоправен резултат, от какво точно ще ги защитаваме?! Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Митев, всъщност Вие сте съгласен с мен, но допълнихте празнината, която не успях да развия, поради причина че щеше да изтече регламентираното време за изказване.

Благодаря, госпожо Председател. Това, което казахте, е изключително важно от юридическа гледна точка, защото, когато предявяваш претенции за нещо, по което не са нарушени законните ти права, възниква въпросът къде всъщност е казусът, къде е нарушена нормата и в какво се състои нейното нарушаване? Много Ви благодаря, че доразширихте нещата и дадохте възможност за още минути да обясним на колегите, че това, което ще приемем, първо, е юридически нонсенс. Абсолютен нонсенс! Недопустимо е Народното събрание да приема това като закон, защото то означава да приемем нещо, което не само че няма да действа, както трябва да действа, а ще създаде много по-сериозни обществени проблеми, заради което е недопустимо Народното събрание да гласува и дава ход на такива опасни норми. Пак казвам: тези опасни норми са плод на различна форма на тълкуване от различни хора. Когато има различни форми на тълкуване, за които, за съжаление, няма изградена още съдебна практика, това означава да се получи тенденциозно отношение, на първо място, към определени журналисти, медии, а оттам вече – и към всеки един човек. Представете си, ако политик влезе в даден дебат и започнат да се прилагат тези норми, те ще му разкажат играта най-различни правозащитници от любимия ми Хелзинкски комитет. Представете си само какво поле ще се отвори за тези правозащитници (прави знак с ръка), които всеки знае колко са правозащитници. Това ще се постигне с тези текстове. Надявам се колегите вече да са преминали в режим на мислене, защото много лесно се прие на първо четене този Законопроект, но ако не се приемат моите предложения да отпаднат тези два параграфа, аз ще взема процедура да се отложи разглеждането на Законопроекта днес на второ четене, защото някак си предколедно, предпразнично, колеги, ще допуснем една изключително сериозна грешка. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Колежката от Комисията по труда и социалната политика д-р Стоянова току-що влезна и не можа да гласува. Това е формалният повод.

„ДОКЛАД по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 602-01-77, внесен от Министерски съвет на 17 ноември 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 7 декември 2016 г., разгледа и обсъди законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 602-01-77, внесен от Министерски съвет на 17 ноември 2016 г. На заседанието от Министерството на икономиката присъстваха: Любен Петров – заместник-министър, и Христо Атанасов – директор в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“. Законопроектът бе представен от господин Любен Петров. Според вносителя целта на предложения Законопроект е допълване на съществуващите административнонаказателни разпоредби, отнасящи се до нарушения и неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 7 и 8 от Закона относно трансфер от и за територията на Република България за и от държава от Общността на химически вещества от приложения № 2 и 3, както и до нарушения при представяне на информация за това в Междуведомствената комисия от българското физическо или юридическо лице в 7-дневен срок преди извършването на трансфера, съгласно наредбата на министъра на икономиката, т.е. санкциите се отнасят за неспазване на изисквания с декларативен характер. След гласуване с резултати: „за“ – 13 гласа, без „въздържали се“ и „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, № 602-01-77, внесен от Министерски съвет на 17 ноември 2016 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроекта за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3,буква ”а” от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., разгледа и обсъди Законопроекта за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква ”а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654 01 107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев на 19 септември 2016 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“, и Лъчезар Борисов – началник на отдел „Управление и преструктуриране на държавното участие“; представители на неправителствени организации. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Мартин Димитров. Според вносителя повод за предложения Законопроект е превратното и неправилно тълкуване на Закона за приватизация и следприватизационен контрол от страна на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол във връзка с продажбите на така наречените „обособени части“ от търговски дружества, включени в Забранителния списък по Приложение № 1 от Закона. Никога Агенцията не е имала право да извършва тези продажби. Вносителите не са дали становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта. Министерството на финансите в свое становище счита, че редакцията на чл. 3, ал. 3, т. 3, буква „а“ от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСК) е ясна и не се нуждае от тълкуване. По отношение на чл. 3, ал. 3, т. 1, точният смисъл при прилагането на правната норма се изяснява при систематичното тълкуване на разпоредбата съвместно с нормата на чл. 3, ал. 3, т. 3, буква „а“ и в тази връзка не е необходимо автентично тълкуване от Народното събрание чрез приемането на тълкувателен закон. Бъдещото прецизиране на разпоредбите на чл. 3 би могло да се осъществи със съответните промени в ЗПСК. В своите становища Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол отчитат, че закон за тълкуване на дадена разпоредба е правно обоснован, когато са налице неясни текстове. Счита се, че по отношение на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, б. „а” от ЗПСК такава неяснота липсва. Целта на внесения Законопроект за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква „а“ от ЗПСК не би могла да бъде постигната по пътя на тълкуването на визираните в него разпоредби, а само чрез изменение на чл. 3, ал. 3 от ЗПСК. Предложената Заключителна разпоредба от Законопроекта за придаване на обратна сила на Законопроекта, която предвижда влизането му в сила от приемането на ЗПСК, тоест от 2002 г., ще доведе до нищожност на извършените до момента сделки от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, множество съдебни производства и загуба на значителен финансов ресурс от страна на държавата. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 3 народни представители, „въздържали се” – 11 народни представители и без гласове „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроекта за тълкуване на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3, буква ”а“ от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, № 654-01-107, внесен от Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев.“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Има закони големи, има закони малки. Обаче малките и големи закони се различават не единствено и само по техния обем, а и по тяхното значение и тяхното звучене сред обществото. Станахме свидетели през миналите месеци как една воля, която беше декларирана навремето – аз между другото съм участвал в Тридесет и осмото събрание, когато се подготвяше този Закон, и той беше приет 2002 г., как една воля на народното представителство, на парламента на Република България, беше заобиколена, беше намерена схема, по която тя да бъде заобиколена. Когато е гласуван този Закон, идеята е била, волята на законодателя е била, да не могат определени предприятия да бъдат продавани под масата. Това да става с активната воля, съзнателната воля на Народното събрание и единствено по предложение на Министерския съвет. С последния случай, който беше причина, за да внесем този Законопроект – това е случаят с приватизацията на така наречените „обособени части от БОДК“ в Бояна, ние искаме да прекратим една схема. И е много странно, когато две министерства – Министерството на финансите, Министерството на икономиката, в някакъв странен картел обясняват, че видите ли, това щяло да нанесе загуба на държавата, дела и не знам си какво! А нима няма загуба, и няма загуба най-вече на доверие, когато едни предприятия, които влизат в един списък, наречен „Приложение 1“ към този Закон, могат без знанието на народните представители, без санкция на парламента, да бъдат продавани? Нещо повече! Купувачът да може сам да си събира обособените части. Аз смятам, че това е една гавра с волята на народното представителство. Ако ние действително се вслушаме в препоръките на Министерството на финансите и на икономиката, и ако ние не застанем като народни представители на своето собствено мнение и не защитим своето собствено достойнство, ще станем или съучастници, или ще изглеждаме като последни глупаци. По скоро, може би, като съучастници! Ние какво правим? В момента, ако не приемем това предложение, което сме направили, практически ще денонсираме нашата воля, ще се откажем от нашата воля да бъдем информирани и да вземаме съзнателни решения във връзка с такива приватизации. Ама, това не е единствената приватизация! Само да си припомним как през 2013 г. беше извадено едно знаково предприятие за Пловдив – Пловдивският панаир. Тогава всички, резултат от няколко управления, като започнете от тройната коалиция, мълчаха и правиха „политика”, и в крайна сметка какво се случи – Пловдивският панаир беше приватизиран от фирмите на члена на Висшия партиен съвет на БСП господин Георги Гергов. Това ли стана? Това стана. Държавата отстъпи ли от своите позиции? Отстъпи. Има ли обвинения срещу народните представителства, независимо дали са ГЕРБ, БСП и така нататък, че са в някакво съзаклятие с тези, да кажем, задкулисни интереси? Има. Ето сега, в момента, е второто предложение. Фактът, че Външното министерство предложи онзи ден подобно решение – да се изпишат изрично всички предприятия, които не могат да бъдат приватизирани, означава, че проблем има. Значи, не може едно министерство да иска, а други да са против. И си задавам въпрос: всъщност картелът, който е оформен между Министерството на финансите и Министерството на икономиката, за кого ли работи? Както искате го възприемайте – като въпрос или като отговор! Уважаеми колеги народни представители, този Законопроект е от малкото закони, които връщат справедливостта, връща вярата на хората, че тук има народни представители, които защитават действително държавния интерес. Оставете ги настрана тези приказки на Агенцията по приватизацията. Кое е по-важно – волята на законодателя, нашата воля, или мнението на някакви чиновници, които стоят някъде и изпълняват някакви кой знае какви интереси? Не може едни чиновници, с тяхното грешно тълкуване на един текст, да бъдат по силни от волята на един парламент, който веднъж вече, някога, преди 14 години, ясно е изразил своята воля, че не може нищо да се продава от този списък без да има санкция, изрична санкция на Народното събрание, и то след искане на Министерския съвет. Не мога да бъда нито съучастник, нито мога да изглеждам като глупак. Ще гласувам за този Закон. Призовавам всички Вас да се отърсите от политическите си пристрастия, да се отърсите от това кой какво е препоръчал, да застанете като народни представители и да защитите държавния интерес. Това е водещият интерес, който ние сме защитавали с това предложение. Моля Ви като колеги, като почтени хора, да защитим действително държавния интерес. Гласувайте за този Законопроект!

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г. На редовно заседание, проведено на 20 октомври 2016 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите. Гаранцията, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие (ББР) на 16 август 2016 г., е сключена във връзка с изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕ), приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. Необходимият финансов ресурс за финансиране изпълнението на мерките за енергийна ефективност по Националната програма се осигурява от ББР чрез заеми от водещи финансови институции. В изпълнение на чл. 73 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. Народното събрание е ратифицирало със Закон, приет на 20 април 2016 г. Гаранционното споразумение между Република България и Банката за развитие на Съвета на Европа във връзка с Рамковото споразумение за заем на стойност 150 000 000 евро между ББР и БРСЕ за частично финансиране на НПЕЕ, сключено чрез размяна на писма от 24 и 29 февруари 2016 г. С цел осигуряване на необходимия ресурс за финансиране на мерките за енергийна ефективност по Националната програма на 16 август 2016 г. ББР е сключила договор за кредит в размер до 100 000 000 евро с КфВ. С издаването на гаранцията гарантът – Република България, неотменимо и безусловно гарантира на КфВ надлежното изпълнение на всички финансови задължения на кредитополучателя по заемното споразумение между КфВ и ББР. Задълженията на гаранта за плащане по силата на гаранцията стават дължими при първо писмено поискване от КфВ, в което се посочва дължимата от кредитополучателя сума на просрочените задължения в съответствие със заемното споразумение. Плащането се извършва в рамките на 10 банкови дни от искането за плащане на КфВ, като сумите се превеждат по специално определена за целта от нея сметка. Всички плащания се извършват в евро, като разходите за плащанията – данъци, такси и други, се поемат от гаранта. Подписването и ратифицирането на гаранцията във връзка с Договора за кредит между КфВ и ББР е предварително условие за усвояване на средствата от заема. С влизането в сила на гаранцията ще се осигури финансов ресурс за изпълнението на проектите за обновяване на многофамилни жилищни сгради в рамките на Националната програма. Гаранцията подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: С 11 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г. На свое заседание, проведено на 23 ноември 2016 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесен от Министерския съвет на 13 октомври 2016 г. На заседанието присъстваха oт Министерството на финансите: господин Фейзи Бекир – заместник министър, и госпожа Росица Димитрова – държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“; от Българската банка за развитие: господин Билян Балев – изпълнителен директор, и госпожа Захарина Тодорова – началник управление. Законопроектът беше представен от господин Бекир, който посочи, че гаранцията, предоставена от Република България на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ), е във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г. Договорът за кредит цели осигуряването на необходимия ресурс на мерките за енергийна ефективност по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2015 г. С издаването на гаранцията Република България обезпечава изпълнението на всички финансови задължения на кредитополучателя по Заемното споразумение между КфВ и Българската банка за развитие. Подписването и ратифицирането на гаранцията във връзка с Договора за кредит между КфВ и Българската банка за развитие е предварително условие за усвояване на средства от заема. Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България. След проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и 6 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г., № 602-02-36, внесена от Министерски съвет на 13.10.2016 г.“ Благодаря Ви.

Господин Председател, видях, че влязоха колеги, след като обявихте край на гласуването, така че моля за процедура по прегласуване.

Благодаря, господин Председател. Моля на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да допуснете второ гласуване на току-що приетата ратификация.

Благодаря. „ЗАКОН за ратифициране на Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г. Член единствен. Ратифицира Гаранция, платима при първо поискване, предоставена от Република България, представлявана от министъра на финансите на Република България (гарант), от 23 август 2016 г. в полза на Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ) във връзка с Договор за кредит № 27691 в размер до 100 000 000 евро, сключен между КфВ и Българската банка за развитие на 16 август 2016 г.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, представям на Вашето внимание Доклад относно Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, № 602-01-31, внесен от Министерския съвет на 14 юни 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Търговския закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

Параграф 3. Предложение от народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 1 е отразена на систематичното й място в § 23. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 137 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нови ал. 4 и 5: „(4) За взетите решения по ал. 1, т. 2, 4, т. 5, предложение първо, и т. 7 се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. (5) Нищожни са решения на общото събрание, приети в нарушение на ал. 4.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 6 и 7.“

Параграф 4. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 608 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2 и 3 се изменят така: „(2) Предполага се, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. (3) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.“ 2. Създава се ал. 4: „(4) Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 661, ал. 2 думите „чл. 657, ал. 6“ се заменят с „чл. 657, ал. 7“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.

Предложение от народния представител Явор Хайтов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В Глава четиридесет и втора се създава Раздел IIа с чл. 668а и 668б: „Раздел IIа – Помощник-синдик Компетентност Чл. 668а. (1) Помощник-синдикът може да извършва определени действия от компетентността на синдика съгласно указанията му и по реда на чл. 660, ал. 2. (2) Помощник-синдикът може да подписва определени документи във връзка с дейността на синдика, като прибавя към подписа си добавката „помощник“. (3) За вредите от виновно неизпълнение на задълженията на помощник-синдика, синдикът отговаря солидарно с него. (4) Отношенията между синдика и помощник-синдика се уреждат с договор. (5) Доколкото липсват особени правила за помощник-синдика, се прилагат правилата за синдика. Изисквания Чл. 668б. (1) Помощник-синдикът е физическо лице, което отговаря на условията по чл. 655, ал. 2, т. 1 – 6 с изключение на изискването за стаж по специалността, който е не по-малък от две години. (2) За придобиване на квалификация за помощник-синдик се полага изпит по ред, определен с наредбата по чл. 655а, ал. 1. (3) Министърът на правосъдието издава заповед за включване на лицето, придобило квалификация за помощник-синдик, в списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7.“

Уважаеми господин Председател, искам думата, за да направя предложение за редакция по отношение на текста относно чл. 668б, ал. 1, където след посочване на условията по чл. 655, ал. 2, точки 1 – 6, да се добави „и т. 8“. Това съответства на волята и дебатите в Комисията и означава, че синдик, който е наказан за неизпълнение на служебните си ангажименти от съда, не може да встъпи като помощник-синдик след това наказание.

По § 7 има предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9: „§ 9. В чл. 669 се създават ал. 3 и 4: „(3) Не се провежда първо събрание на кредиторите, ако: 1. длъжникът преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване годишните си финансови отчети в търговския регистър за последните три години; 2. длъжникът не изпълни задълженията си по чл. 640 и не предостави на временния синдик търговските си книги или ако търговските му книги са водени явно нередовно. (4) В случаите по ал. 3 назначеният от съда временен синдик изпълнява правомощията си до избирането на постоянен синдик от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл. 692 от съда.“ По § 8 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа, който става § 10: „§ 10. В чл. 670, ал. 2 се правят следните допълнения: 1. В досегашния текст накрая се добавя „като не се вземат предвид гласовете на:“ 2. Създават се т. 1 и 2: „1. кредиторите, които са свързани лица с длъжника или са били свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност; 2. кредиторите, които са придобили вземания от свързани лица с длъжника през последните три години преди откриване на производството по несъстоятелност.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. Член 694 се изменя така: „Предявяване на установителни искове Чл. 694. (1) Длъжникът може да предяви иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2. вземане, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4. (2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако: 1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение; 2. предявеното от кредитора вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на длъжника или на друг кредитор. (3) Кредитор може да предяви иск за установяване несъществуването на: 1. прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение; 2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4. (4) Синдикът е длъжен да участва в производството по ал. 1 – 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица – помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 – 3. (5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск, но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото. (6) Иск по ал. 1 – 3 се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на съда (7) Държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца. (8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 – 3 има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. (9) В плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество, задължително се заделят резерви за неприето вземане – предмет на установителен иск.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13, като предлага да се създаде заглавие на чл. 717д: „Плащане на цената“, а в ал. 1 и 2 думата „едноседмичен“ се заменя със „7-дневен“.

Параграф 12 –предложение от народния представител Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14: „§ 14. Член 717н се изменя така: „Продажба на ипотекирано или заложено имущество Чл. 717н. (1) При продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, синдикът изпраща на обезпечения кредитор съобщение за насрочване на продажбата. (2) За получените суми от продажбата на имущество, ипотекирано или заложено за чужд дълг, се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Обезпеченият кредитор има правата по чл. 728 и 729 по отношение на сметката за разпределение. (3) Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като кредиторът представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество. (4) Припадащата се по разпределението сума на кредитор, обезпечен с особен залог, се запазва от синдика и се предава на кредитора въз основа на представено удостоверение от регистъра за вписан особен залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на обезпеченото вземане.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19, като предлага във: 1. Чл. 770, ал. 4 думата „оздравяване“ се заменя със „стабилизация“. 2. Чл. 771, ал. 3 думата „документите“ се заменя с „доказателства по чл. 770, ал. 2“, а думите „чл. 770, ал. 2 – 7“ се заменят с „чл. 770, ал. 3 – 7“. 3. Чл. 772 думите „приложен към молбата за откриване на производството“ се заличават. 4. Чл. 776, ал. 7 думите „предходните алинеи“ се заменят с „ал. 2 – 5“. 5. Чл. 777, ал. 2 думите „предходната алинея“ се заменят с „ал. 1“. 6. Чл. 780, ал. 5 думите „предходните алинеи“ се заменят с „ал. 2 – 4“. 7. Чл. 782, ал. 1 думите „на съда“ се заличават, в ал. 3 думата „предходното“ се заличава и след думата „изречение“ се добавя „първо“, а в ал. 4 думата „вписване“ се заменя с „обявяване“. 8. В чл. 787, ал. 1 думите „чл. 766“ се заменят с „чл. 786, ал. 5. 9. Член 791 се изменя така: „Действие на плана Чл. 791. (1) Утвърденият от съда план за стабилизация е задължителен за търговеца и за кредиторите, чиито вземания са възникнали преди датата на решението за утвърждаване на плана, включително за онези, които не са взели участие в производството или са гласували против плана. (2) Планът не поражда действие за кредитор, който не е включен в списъка на кредиторите или не му е била осигурена възможност да гласува при приемането на плана. (3) Планът не засяга правата на кредитори по отношение на учредените им обезпечения, включително по отношение на обезпеченията, учредени от трети лица и правата на кредиторите против солидарните длъжници. (4) Планът поражда действие и за неограничено отговорните съдружници, освен когато е предвидено друго. (5) Вземането на всеки кредитор по ал. 1 се преобразува съобразно предвиденото в плана. (6) Търговецът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана структурни промени. (7) С влизане в сила на определението на съда за утвърждаване на плана се прекратяват правомощията на довереното лице, както и висящите производства по несъстоятелност. (8) С утвърждаване на плана за стабилизация се спират изпълнителните дела и изпълнителните действия по реда на Закона за особените залози. Спрените изпълнителни дела и изпълнителни действия се възобновяват, когато планът не бъде изпълнен.“ 8. Чл. 796, ал. 1, т. 7 след думата „план“ се добавя „за стабилизация“.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21, като в точка 2, буква „б“ относно чл. 189 ал. 1 думите „споразумение в производството по стабилизация“ се заменят с „план в производството по стабилизация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 22. Параграф 21 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 21, който става § 23: „§ 23. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 83: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Лицата по ал. 1 не могат да удостоверяват подписи на частни документи в случаите по чл. 15, ал. 1, чл. 129, ал. 2 и чл. 137, ал. 6 от Търговския закон.“ 2. В чл. 90: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: ,,(2) За нотариалното удостоверяване на съдържанието на документ, което по силата на Търговския закон и Закона за особените залози се извършва едновременно с удостоверяване на подписите на същия, се дължи обикновена нотариална такса.“. По § 22 има предложение от народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24: „§ 24. Параграф 17 влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.“

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На Вашето внимание представям: „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2016 г. На свое редовно заседание, проведено на 14 декември 2016 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм. Законопроектът беше представен от министъра на туризма Николина Ангелкова. Ратифицирането на Споразумението за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм е правната основа за провеждането на конгреса. Самото Споразумение е стандартен документ, който Световната организация по туризъм към ООН подписва с всяка една от страните при организиране на съвместни събития, поради задължителната арбитражната клауза и изискванията и мерките, наложени от специализираните агенции на организацията. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма в Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, № 602-02-44, внесен от Министерски съвет на 1 декември 2016 г.“

Госпожо Председател, предлагам процедура за второ гласуване на току-що приетия Закон за ратифициране на Споразумението. Обратно становище? Няма. Гласуваме, колеги. Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма. Единодушно е прието предложението. Доклад за второ гласуване.

Уважаеми колеги! „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм Член единствен. Ратифицира Споразумението между Министерството на туризма на Република България и Световната организация по туризъм (СОТ) за провеждането на Международен конгрес на световните цивилизации и модерния туризъм, подписано в София на 17 август 2016 г. и в Мадрид на 19 август 2016 г.“

Уважаема госпожо председател, една процедура по общия Законопроект, който прочетохте преди малко по Закона за пътищата. Предлагаме срокът за предложения между четенията да бъде намален на 3 дни, тоест да могат да се правят до 9-и януари включително предложения между двете четения по общия Законопроект. Благодаря.