18 януари 2017 г.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура точка дванадесет от така гласуваната току що Програма за работа на Народното събрание през седмицата, Второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда от точка дванадесет да стане точка пет, тъй като Законопроектът въвежда европейски директиви и намалява административната тежест върху бизнеса. Мисля, че тези две основания са достатъчни, за да подкрепите моето предложение. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Иванов, имам обратно процедурно предложение, или по-скоро коригиращо такова. Настоявам пред Вас и пред Вашите колеги от ГЕРБ дванадесета точка да стане не пета, а шеста точка, тъй като т. 5 е намаляването на законната лихва за забава, което касае правата на стотици хиляди български граждани, когато те имат дела срещу редица видове монополисти. Настоявам пред Вас, колега Иванов, точката да стане шеста, за да не се измества т. 5 от дневния ред, за която има огромен обществен интерес. Знаете, че при подобни дела хиляди български съдби са засегнати и много хора са фалирали абсолютно незаслужено, тъй като законната лихва за забава в България в момента има санкциониращ, а не компенсиращ характер. Обръщам се към Вас да подкрепим заедно Вашето предложение, но да не става т. 5, а да стане т. 6. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Аз също правя предложение т. 6, която е: промените в Наказателнопроцесуалния кодекс, който всъщност е само един-единствен текст, подкрепен от Комисията и на второ четене, да стане т. 7, всъщност след предложението на колегите от Реформаторския блок и след предложението, прието от колегата Иванов. Благодаря Ви.

Точка 11 да отиде след точката на Станислав Иванов.

Господин Председател, уточнявам – да стане т. 7.

След шеста.

След шеста, след Закона за задълженията и договорите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение т. 14 – Второ гласуване на Законопроекта за концесиите, да стане т. 6, след промяната в дневния ред. Мотивите за това са, че по този Законопроект имаме наказателна процедура от Европейския съюз в напреднала фаза, а Четиридесет и третото народно събрание вече в продължение на шест-седем месеца работи по Законопроекта и е добре да приключим на второ четене Закона за концесиите. За да се случи това, би следвало Законопроектът да е по-напред в дневната програма. Благодаря.

Искам да е т. 6. Благодаря.

Колеги, правя обратно предложение. Най-вече се обръщам към колегите от ГЕРБ. Извинявайте, колеги, обаче се създава изключително неприятното положение, че всички тези предложения, които направихте – и за Закона за опазване на околната среда, и сега за Закона за концесиите, който Ви обещавам, че ще го гледаме дни наред, а в Правната комисия сигурно шест заседания сме посветили само на този Законопроект, Народното събрание ще гледа това от тук до края на света, ако днес го сложим толкова напред. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако наистина не искате да затвърдите, че предложението е само за да се измести Законът за задълженията и договорите и тази наказателна лихва, която в един параграф на практика оправяме, но решаваме наистина проблема на стотици и хиляди български граждани – този проблем да не бъде решен, да бъде спрян на практика от всичките тези лобистки интереси, които вероятно са се намесили, звънят по телефоните и искат това да не се случи (силен шум и реплики от ГЕРБ), тогава наистина не знам какво да кажа. Предлагам Ви: нека да стане т. 7. Коректно беше предложението и преди това. Това е най-естественото нещо – един параграф можем да приключим за половин час, а после да гледаме Законът за концесиите, ако трябва и до другата седмица. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Моля процедура по прегласуване, по простата причина, че не успях да гласувам.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, искам да предложа, тъй като се разгоряха малко емоциите, утре след клетвата на президента, т. 5 в днешния дневен ред да стане т. 1. Тази точка е изключително важна и много моля да не се опитваме да я потопим с такива предложения в дневния ред. Повтарям, утре т. 1 в заседанието на Народното събрание да бъде т. 5 от днешния дневния ред.

Добре, като т. 2, след заклеването на президента. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура за прегласуване. Има колеги, които не са гласували, има колеги, които сгрешиха в гласуването… (Силен шум и реплики от дясно. Възгласи: „Аааа!“) Подчертавам, колеги, следното: лихвата, която много Ви касае и много Ви притеснява…

…казвате, че касае абсолютно целия народ, касае само някои длъжници, но нека стигнем до дебат. (Шум и реплики от дясно.) Ще стигнем до дебат, бъдете спокойни! Лихвата не е единственият въпрос, с който трябва да занимаваме последните пленарни заседания на парламента.

Да. Заповядайте, да го обосновете.

Уважаеми господин Председател! Колеги, ние поддържаме това предложение. Всъщност предложението е прието с пълно мнозинство в Регионалната комисия и в Правната комисия и то е за налагане на мораториум за строителство в старозагорския парк „Бедечка“. Знаете, че там има много активни граждански протести, има силна гражданска позиция по отношение на опита – през строителство, инвеститори да нанесат поражения върху един от белите дробове на Стара Загора, а Стара Загора е, бих казал, в известна степен проблемен град по отношение на чистотата на въздуха и битката за кислород е много важна. (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)

Така че аз Ви моля да подкрепим това предложение, както го подкрепихме и в две комисии. В противен случай, ще се наложи да обясняваме на избирателите в Стара Загора защо сме против да бъде съхранен този парк. Благодаря.

Уважаеми колеги, предлагам процедура по прегласуване. Имаше колеги, които не са гласували. Изключително важно е да кажем, че ако тази точка не бъде приета…

…парк „Бедечка“ няма да бъде парк, а ще бъде квартал.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата е за преместване на точка втора – Второ гласуване на Закона за движение по пътищата, да стане точка четвърта. Основание за преместването е изчистването на два текста, по които няма пълно съгласие.

Уважаеми колеги, господин Председател! Има два текста, които трябва да се изчистят, но предлагам да се замени точка втора с точка трета. Не ни трябва толкова много време, за да решим за тези два текста, а трябва да приключим с този Законопроект. Не може да седи недовършен. Благодаря.

„ДОКЛАД относно Проект на решение за подкрепа за продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресрус на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет В заседанието на Комисията взеха участие: представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и представители на професионални и граждански организации. От името на вносителя Проектът за решение беше представен от министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. В своето експозе министър Павлова изтъкна, че в доклада към предложението за решение е направен детайлен анализ на изпълнението на Националната програма до момента. С програмата се стимулира работата на малките и средните фирми на принципа една фирма за една сграда в един град. Нуждите на сградния фонд в България за обновяване и саниране са големи, тъй като голяма част от него, особено сградите, изградени по индустриален способ, са много остарели. Ефектът от прилагането на програмата вече е налице. Намалени са драстично сметките за отопление и енергопотреблението в санираните по програмата сгради. До момента са обхванати около две хиляди и двеста сгради и блок секции с над 148 000 жилища, за което е изразходван отпуснатият през 2015 година ресурс от един милиард лева. Всички разплащания се извършват само при 100% извършени СМР при строг контрол от страна на кметовете, банките, инвеститорския и строителния надзор. Видно е и позитивното отношение на населението, като засега има нови над 6000 желаещи да се включат в програмата, а 4000 чакат одобрение. По тази причина с настоящия проект за решение се предвижда отпускането на още един милиард лева през 2017 година, който, както и първия милиард, ще бъде гарантиран и обезпечен от Българската банка за развитие, като във всички допълнителни разходи – лихви, такси и комисиони на Българската банка за развитие има споразумение между МРРБ и Министерството на финансите. В хода на дискусията бяха изказани мнения, че програмата трябва да продължи, защото никой не губи от нея, напротив, ще има много сериозен енергоспестяващ ефект, който ще освободи около 1500 мегавата електроенергия, които в следващите години ще се реализират и ще покрият направените разходи. Въз основа на дискусията и резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 9 гласа за, без против и 4 гласа въздържали се, предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лева, № 602-03-17, внесен от Министерския съвет.“

„На редовно заседание, проведено на 12 януари 2017 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г. Документът с вносител Министерски съвет бе представен от госпожа Лиляна Павлова – министър на регионалното развитие и благоустройството. С Решение № 1059 от 15 декември 2016 г., Министерският съвет одобри Доклада на Министъра на регионалното развитие и благоустройството за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, приета с Постановление на Министерския съвет № 18 от 02 февруари 2015 г. Националната програма е в унисон със съществуващата в ЕС твърда убеденост за приноса на енергийната ефективност за устойчиво развитие на Общността. Поради това енергийната ефективност е определена за траен приоритет в развитието на ЕС до 2020 г. и в дългосрочен времеви хоризонт до 2050 г. С оглед на обстоятелствата по програмата беше наложително прецизирането й, което доведе до неколкократно изменение и допълнение на ПМС № 18 от 02 февруари 2015г. Министър Павлова засегна какви са ефектите от прилагането на програмата – социални, икономически и екологични. Те са видими и измерими. България е държавата с най-ниска енергийна ефективност на сградния фонд като цяло. В програмата са ангажирани около 600 малки и средни предприятия – строителни фирми, избрани за изпълнители по ЗОП; тя засяга около 3 млн. души, общо 2022 са сградите, които са обект на изпълнение на програмата, за които има сключени договори с Банката за развитие, от тях над 1000 сгради вече са в процес и процедура по изпълнение, като такива и над 200 завършени сгради, промени се обликът на градовете, където се изпълнява проектът, домакинствата са усетили намаление на сметките си за ел. енергия с около 50%. Размерът на сключените договори от страна на банката е достигнал почти до 1 милиард лева, което обосновава причината временно да се апелира за преустановяване сключването на нови договори, докато се вземе решение, предвид че правителството е в оставка, за продължаване на програмата като срок за кандидатстване, който изтече в края на 2016 г. Необходимостта от удължаване на срока и на ресурса по програмата с още един милиард лева е стратегически важно за страната. Програмата е аполитична и е насочена към всички българи. Безспорно дългосрочната визия и стратегия, създавайки тази програма, а също и другите документи, свързани с обновяването на жилищния фонд в страната като цяло, показва, че такъв тип програма в България трябва да продължи да има и в следващите поне 10 години, за да може да се покрият не само панелните сгради, които сега са във фокуса, но и да се разшири към всички видове жилищни сгради на територията на страната, не само многофамилните, а впоследствие и еднофамилните жилищни сгради. Така е записано и в стратегическите документи. Докладът, одобрен от Министерския съвет, съдържа детайлна информация за постигнатото досега и очакваното в бъдеще. Подкрепата от Народното събрание е необходима предвид прозрачността на изразходването на средства по програмата и поемането на дългосрочен финансов ангажимент за следващите поне 10 години, съобразно разпоредбите на Закона за публичните финанси. След представяне и обсъждане на проекта за решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 8 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, позволете ми първо да направя процедурно предложение за допускане в зала на Ангел Геков – изпълнителен директор на Българската банка за развитие, и Николай Нанков – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

„ДОКЛАД относно Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г. На свое редовно, заседание проведено на 12 януари 2017 г., Комисията по енергетика обсъди проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г. На заседанието присъства от Министерство на регионалното развитие и благоустройство господин Николай Нанков – заместник-министър. Проектът на решение беше представен от господин Николай Нанков, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, който раздели аргументите в полза продължаване на Националната програмата на четири групи: икономически, фискални, социални и екологични. Предвид мащабността на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради се наблюдава създаване на заетост и увеличени финансови постъпления както в строителния сектор, така и по отношение на производителите на строителни материали, инженерни, архитектурни и проектантски фирми, транспортен бранш, складове и логистични центрове. Това касае пряко всички фирми, изпълнители по Програмата, и съпътстващите ги видове бизнеси и наетите работници и служители в гореспоменатите сектори. Поради интензивността на строително-ремонтните дейности се забелязва икономическо оживление, увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата в цели региони, съответно увеличаване на приходите на цели домакинства, а от там и до увеличаване на вътрешното потребление – основен показател и двигател на икономическия растеж. По предоставени данни от браншовите организации, заетите и ангажирани с изпълнението на програмата са приблизително 80 000 човека, без да се включва в това число управленският и съпътстващ персонал. Непосредственият социален ефект от Програмата спомага за намаляване разходите за отопление на домакинствата между 45-55%, подобряване на здравословните условия за живот, създаване на приятна жизнена среда (подобрени и ремонтирани общи части и околоблоково пространство). Трябва да се отбележи и по-естетичният външен вид на завършените сгради в сравнение с останалите. Като се има предвид, че на територията на страната групата на уязвимите лица в неравностойно положение е приблизително 1,1 млн. души, чрез мерките, прилагани по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, се подпомагат и тези лица. Екологичният ефект се изразява в намаляване отделянето на вредни въглеродни емисии в атмосферата. Господин Николай Нанков представи в резюме данните от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Актуалните данни към 10 януари 2017 г. показват: 5695 регистрирани сдружения на собствениците; 4685 подадени заявления за искане за финансиране; 4030 броя договора между общини и сдружения на собствениците; 3810 подадени заявления за финансиране към Българската банка за развитие; 2022 сключени договори за финансиране между община, областен управител и ББР; броят на жилищата, които ще бъдат обновени в рамките на тези 2022 сгради е 147 461, като жилищната площ се равнява на 11 361 795 кв. м; броят на жителите, които ще бъдат облагодетелствани от подобренията е над 340 000; очакваната икономия на енергия от приложените мерки в обновените жилища ще е 975 226 Mwh годишно; размерът на спестените вредни парникови емисии ще е 319 ktCO2 годишно; сградите със започнати дейности са 1921, като 203 са обновените сгради, 549 в различен стадий на строителните дейности, 368 са със сключен договор за инженеринг без започнати дейности по СМР. Данните от регистъра на Българска банка за развитие към 11 януари 2017 г. показват сключени анекси към договорите за целево финансиране на стойност 902 044 136,38 лв., усвоената сума по договорите за целево финансиране е 446 787 021,35 лв. След представянето на Проекта за решение последва дискусия. Народният представител Делян Добрев изказа мнение, че Националната програма освен повишаване на жизнения стандарт и качество на живот чрез енергийна ефективност и намалено крайно потребление на енергията при потребителите, би довела и до спестяване на приблизително 150 мегавата генерираща мощност, която би могла да бъде реализирана на пазара в моменти на пиково потребление. Госпожа Магдалена Ташева изиска от Министерството на регионалното развитие и благоустройство да предостави на Комисията по енергетика информация относно адресите на завършените и приетите от приемателните комисии сгради, за да могат народните представители лично да посетят сградите. Господин Рамадан Аталай изрази подкрепа за Националната програма, като предлага да бъде обмислено нейното разширение със включването на еднофамилни сгради като допустими за финансиране. Господин Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, уточни, че ще бъде извършен необходимият анализ по предложението на господин Рамадан Аталай, а по това на госпожа Магдалена Ташева ще бъде изготвена и предадена справка с пожеланата информация в Комисията по енергетика. След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване, Комисията по енергетика с 12 гласа „за”, 1 „против” и 4 „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя и от името на вносителя предложения Проект за решение на Народното събрание за подкрепа продължаването на Националната програма за енергийна ефективност и предложението за увеличаване на нейния ресурс от 1 на 2 млрд. лв. Точно преди две години в тази зала представих пред Вас приетото от Министерския съвет Постановление и Решение за създаването на Националната програма за енергийна ефективност. Мисля, че това е най-мащабната социално-икономическа програма, насочена към българските граждани директно, пряко. Програма, която дава 100% субсидия, 100% безвъзмездна подкрепа на всички български граждани, живеещи на територията на цялата страна, без териториално ограничение, на територията на всички 265 общини, където има многофамилни жилищни сгради от типа – по-известни, като „панелни сгради“ или сгради, строени по индустриален способ, тъй като една много голяма част от българското население живее именно в такива сгради. Какво постигнахме за изминалите две години? Към днешна дата мога да кажа, че имаме почти шест хиляди сдружения на собственици на такъв тип многофамилни жилищни сгради, които имат желание да се включат в Програмата, независимо от това че Програмата през 2015 г. започна трудно, започна с една много силна негативна антикампания с опити да се плашат българските граждани за това, че някой ще им отнеме домовете или ще плащат, или ще останат без жилища и така нататък. Радвам се, че хората видяха резултатите, видяха ползите, видяха, че Програмата е единствено и само и изцяло насочена към тях, да даде на тях по-топли, по-красиви, по-уютни домове. Към днешна дата имаме одобрени за финансиране и сключени споразумения с над две хиляди сгради, които са в процес на реализация, в различна степен на реализация. Двеста и три от тях са изцяло завършени, над 550 са в процес на извършване на строително-монтажни дейности. Безспорно в момента в зимния период не разрешаваме извършването на такъв тип дейности, тъй като при температури под 5 градуса не можем да си позволим такъв тип дейности, но при благоприятни метеорологични условия ремонтите по тези над 500 сгради ще продължат. Над 1000 сгради са сгради, които са в процедура за избор на изпълнител или процедура за техническо, енергийно или конструктивно обследване и има възможност през строителния сезон на 2017 г. да започне тяхната реализация. Нещо много важно. Като информация по Програмата ще допълня, че имаме над 2000 готови сключени споразумения и сгради, които чакат и са в готовност да бъдат одобрени и финансирани по Програмата, разбира се, при положително решение, при воля, желание и подкрепа на Народното събрание Програмата да продължи. Програмата има три основни направления, три основни ефекта, които цели с реализацията си. Това са социалният ефект, икономическият ефект и екологичният ефект. Започвайки от социалния ефект, както казах, Програмата е най-мащабната социална програма, насочена към всички граждани, без да ги дели по политически, партиен, религиозен или друг принцип. Това е изключително важно. Към момента от 265 общини на територията на страната, мога да кажа, че във всички 28 области, във всяка една от областите се реализират и има одобрени сгради за финансиране. Няма дискриминирани населени места или дискриминирани области, които да не са били допуснати за изпълнение на проекти по Програмата. Това е много важно. От 265 общини – не във всички общини и не навсякъде има много или голям брой такъв тип жилищни сгради, но на територията на 165 от тях вече се реализират и има сгради, които са одобрени за финансиране. От гледна точка на икономическия ефект, той беше изключително важен, особено през 2016 г. по отношение на подкрепата за малки и средни фирми в строителния бранш, малки и средни фирми производители на строителни материали, доставчици на дограма и друг тип материали. Това беше много важна подкрепа и много важен фокус на Програмата. Програмата е отворена за всички малки и средни фирми на територията на страната, защото именно те са двигателят на реализацията на Програмата. Днес отчитаме пред Вас, че успяхме – над 570 строителни фирми на територията на цялата страна участваха пряко, директно в изпълнение на строително-монтажните дейности по Програмата, а извън тези над 570 малки и средни фирми, които участваха в строителния процес, още стотици са фирмите, производители, доставчици, поддоставчици, които също бяха включени в изпълнението на Програмата. Това беше изключително важно през 2016 г. не само от гледна точка на възможността да осигурим работа за тези фирми, но и защото, както очаквахме, след приключването през 2015 г. на предишния програмен период и все още ненавсякъде започналите нови проекти от новия програмен период от 2016 г., беше важно да няма голямо забавяне или блокиране на строителния процес или на по-малко работа за строителния бранш. И именно Програмата за саниране, докато приключи единият програмен период, докато стартират проектите с европейско финансиране от новия програмен период, именно тази национална, бюджетно финансирана програма даде възможност, даде глътка въздух на строителния бранш да работи, да реализира своите проекти и да осигурим заетост. Данните на Статистическия институт показват, че имаме съответно увеличен брой заети лица, намаляване на безработицата, на заетите лица, особено в строителния бранш през изминалата 2016 г., така че и от тази гледна точка ефектът беше постигнат. Там, където имаме изцяло завършени сгради, сгради които вече минаха, минават един отоплителен сезон, статистиката, данните показват също много добри резултати от гледна точка на спестяването на разходите на домакинствата, спестяването на разходите за отопление и осветление на жилищата, тъй като този ефект, освен красивия ефект, освен промяната на облика на градовете ни, на цели квартали на някои места и на конкретните сгради и околоблокови пространства, изключително важно е да кажем, че това спестява около минимум 50% от разходите на всяко едно домакинство, на всяко едно семейство в разходите за отопление и осветление. Когато говорим за домакинства и семейства, можем да кажем, че към момента със средствата, с първия милиард по Програмата, с тези програми, които са реализирани, ние имаме 340 хиляди души, български граждани, обхванати от инвестициите по тази Програма, което представлява около почти 150 хиляди апартамента като потребители, тъй като е много трудно да дадем по-прецизна статистика от гледна точка на брой сгради, брой блок-секции, тъй като сградите от панелно строителство са различни. Някои са много високи като етажи, но имат два-три входа, други са с по 10-12 входа и с поредица от блок-секции, обвързани една в друга, но за тези над две хиляди сгради всъщност стоят много повече, няколко хиляди блок-секции, които ние финансираме, които ние подкрепяме. Това са най-общо мотивите по Програмата. Това, което предлагаме на Вашето внимание, предвид големия интерес, предвид готови, сключени и чакащи над две хиляди сгради с готовност да се включат и да продължат към вече изпълняващите се или изпълнени тези от двете хиляди, Народното събрание да подкрепи дългосрочното удължаване на срока по Програмата, както удължаване на нейното действие, удължаване на срока за приемане на документите, сключване на договори по Програмата и увеличаване на нейния ресурс с още 1 млрд. лв., за да можем да имаме и финансово обезпечение, зад което общините, които са основният двигател по реализацията на Програмата, двигател, който изпълнява целите на Програмата, да продължат своите действия, да сключват договори, да обследват тези сгради и да реализират всички мерки не само за енергийна ефективност. Това е една много важна разлика, бих казала. Тази Програма не включва единствено и само мерки за енергийна ефективност на тези жилищни сгради – тази програма включва и дейности, свързани с основен ремонт, текущ ремонт, съпътстващ ремонт, техническо, конструктивно укрепване на тези сгради, тъй като знаем състоянието на жилищния фонд, на сградния фонд, особено на панелните сгради е доста лошо, така че усилията ни са наложени не само от нуждата за енергийна ефективност. Тя е безспорна, но има и нужда от основен, целенасочен ремонт към покривите, към цялостното конструктивно, устойчиво укрепване на тези сгради, тъй като техният живот трябва да бъде подновен, а това е един огромен шанс за всички тези български домакинства това да бъде факт. Благодаря Ви за вниманието. Разчитаме на Вашата подкрепа.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз излизам пред Вас тук, за да Ви призова да не подпечатвате, да не влизате в ролята на гумен печат на този пореден многомилиарден гешефт на управляващата партия. Ето какви аргументи мога да Ви предложа сега. На 12 януари в Комисията по енергетика беше представен този доклад на присъстващата тук министърка на регионалното развитие и благоустройството. Мога да го предложа на всеки. Всеки обективен човек веднага ще констатира, че това не може да бъде доклад, срещу който ти искаш 1 милиард от българския данъкоплатец. Това е една безсолна белетристика, която на моменти минава в жива реклама и пропаганда. Тук можете да намерите и литературни, и стилистични бисери. Впрочем един такъв ние чухме току-що. Госпожа Павлова каза, че с тази Програма за саниране домакинствата щели да си спестят 50% от разходите за отопление и, забележете, осветление! Как ще си спестят 50% от разходите за осветление? Имате ли представа? Нещо като бели нощи ли ще им доставяте чрез саниране? Друг е въпросът, че няма отчет в този доклад. Не е ясно къде отиде първият милиард. Присъстващият на заседанието заместник-министър Нанков заяви, че, цитирам: „391 млн. 354 хил. лв. са похарчени за обследване и прочие услуги.“ Тези близо 400 – 391 милиона, са разплатени от Българската банка за развитие към общините и техните контрагенти за услуги, които предхождат самото саниране. Питах къде са следващите, останалата част от сумата, милиардната! Ами, ето къде са: 926 милиона, заяви заместник министърът, са в анексите, които Българската банка за развитие сключва с областните управи и общините, тъй като договорът между сдружението на собствениците в един панелен блок, е тристранен. Той се сключва между общината и областната управа. В него обаче, каза заместник-министърът, няма финансови параметри. Финансовите параметри се определят след това между общината или областната управа, между местната власт и Българската банка за развитие. Това какво означава? Че хората, които са си заложили апартаментите и отговарят с тях за задълженията, за дълговете на това сдружение, на това юридическо лице, са подписали бял чек. (Шум и реплики.) Санирането може да струва, колкото излиза тук, към 450 хиляди на сграда, но Българската банка за развитие да издаде анекс, в който то е оценено на 1 милион, а в договорите е записано, че никой не може да напуска сдружението не просто докато изтече гаранционният срок, а докато се изплати задължението, докато се изплати инвестицията, ако трябва да си служа с тяхната стилистика. Тоест, ние в момента получаваме предложение да подпишем поредния гешефт на управляващата партия ГЕРБ. Аз няма да говоря тук, че абсолютно неясни са например такива моменти: какво се прави с апартаментите на собствениците, които, виждайки заплахата, са отказали да влязат в сдружението? Как ги санирате, госпожо Павлова? Излезте и обяснете. Или не ги санирате? Оставате така – петната по фасадите? Отново призовавам: колеги, в тези последни дни виждаме, че много бързат ГЕРБ. Бързат да пуснат онзи грабителски и антибългарски Закон за концесиите, за вечните концесии, за 100 годишните концесии. Сега бързат да си уредят още 1 милиард преди да са отчели предишния милиард, който разбира се от хазната ще бъде разплатен на Българската банка за развитие, тоест от всеки един от нас. Затова призовавам: нека да имаме малко повече достойнство. Нека да мислим за обикновения човек, защото тази схема е начин тези сдружения да бъдат фалирани, например от втората половина на 2018 г. нататък, и хората да се превърнат в наематели на собствените си жилища.

Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди около два месеца в тази зала Патриотичният фронт и Обединените патриоти внесохме предложение за увеличаване на пенсиите на българските пенсионери, тъй като само за последните две години имаме 30% ръст на пенсионерите в риск, на пенсионерите, които са изпаднали под чертата на бедност. Не ни подкрепихте, обвинихте ни в популизъм, казахте, че пари няма. Абсолютно в същия ден правителството на Република България, вече в оставка, гласува два милиарда и двеста, ако не ме лъже паметта, бюджетен излишък. Разпредели го, като един милиард отиде за санирането, което явно е една емблема, един профил на популизма, който ГЕРБ си е избрал да проповядва и с оглед на предстоящите избори. Това е програма, която не сме подкрепяли в нито един момент. Това е пункт от програмата на правителството, с който Патриотичният фронт не беше съгласен, и една от четирите позиции в тази програма, по които ние не постигнахме съгласие и не сме имали никога ангажимент да я подкрепяме. Бяхме прави – казвам Ви го и сега, две години по-късно! Твърди се, че тази програма е социална. Не, не е социална, защото тя не е насочена към нуждаещите се. Тя не прави обследване на нуждите на конкретния подател и има множество случаи на санирани жилища на изключително добре обезпечени граждани, дори и милионери, тъй като не става дума, разбира се, само за панелките. Става дума и за ЕПК, и за всички останали форми на индустриално строителство, които са допустими за финансиране. Казва се, че тя обхваща територията на цялата страна. Това също не е вярно, тъй като е насочена единствено към индустриализираното строителство, което е факт в големите градове. Разбира се, лъвският пай отново ще бъде спечелен от град София, който се превърна във витрината на Политическа партия ГЕРБ, в който се наливат милиарди, в който европейските фондове, които ужким трябва да заличават разликата в развитията на регионите, превърнаха София в един средноевропейски град, повишиха доходите до три пъти над тези примерно във Видин, но за Северна България, за Северозападна България, разбира се, има гръмки декларации, програми, но няма и реални действия. Тези два милиарда, които искате да похарчим за саниране, са равни на автомагистрала „Хемус“, която няма осигурено финансиране. Този един милиард, който сега искате да похарчим, да обявим, че ще се похарчи за саниране, е равен на магистралата от Русе до Велико Търново – един път убиец, по който всяка седмица има по 5 – 6 жертви. Четем в новините, цъкаме с език, но не предприемаме нищо – там също няма осигурено финансиране. Това дори не е десен популизъм само по себе си, защото то не води до инвестиции в нещо, което води до развитие, води до една консумация. Казвате, че един от положителните ефекти е как се е променил обликът на градовете и фасадите. Да, по-свежо боядисани са, но никъде не се стигна до това, което се искаше – унификация на фасадите и връщане към техния архитектурен вид, или дори до еднакъв архитектурен изглед на тези сгради. Всяка тераса си остава различно оцветена, оградена и така нататък, тоест и това като ефект не е постигнато, госпожо Министър. Казвате, че имаме изключително добър енергиен ефект, което също не е вярно. Инвестициите за постигане на икономия за един мегаватчас се равняват на 300 хил. 680 лв. При изграждане на нова мощност говорим за инвестиция от порядъка на 2000 до 2500 лв. за мегаватчас. Направих си труда да поискам справка от експерти за подобен тип проекти за енергийна ефективност. При обследване на 100 такива проекта средната цена за постигната икономия на мегаватчас е между 1500 – 1600 лв., тоест Вашата цена е повече от два пъти по-висока, отколкото при частни проекти. Логично е това да е така, защото в случая имаме харчене на държавни пари, в което собственикът – този, който трябва да търси най-рационалното решение, не е заинтересован, той просто получава подарък. Не на последно място споменавате за ползата за тези 600 фирми. Да, съгласни сме, тези 600 фирми имат полза. Но аз питам: тези 150 хил. апартамента, които ще санирате за два милиарда, ако сметнем тези два милиарда в ново строителство по 500 лв. квадратния метър, излизат 66 хил. апартамента, новопостроени – чисто нови, санирани, включително със земята под тях. Не беше ли по-редно, ако ще променяме жилищния фонд, ако ще правим, ако щете, активна демографска политика – ще даваме някаква възможност на млади семейства да се настаняват, да минем към този вариант? Разбира се, решението е взето, то вече се консумира и това е реторичен въпрос. Като цяло обаче за нас, не на последно място, остава провалът на тази програма, дори от гледна точка на критериите, които Вие сами си заложихте в началото на мандата, защото тогава се говореше, че на втората година ще имаме 50% санирани от тези 6 хил. сгради, за които се споменава като възможен обхват на програмата. В момента имаме 200 – това са три или пет процента. Тоест дори от гледна точка на голямата хвалба колко е атрактивна и колко добре работи програмата – не, не работи добре! Разбира се, няма да можем да охладим ентусиазма на ГЕРБ да приеме това решение, защото идват избори, защото това очевидно ще бъде една от емблемите на тяхното управление. Емблема впрочем доста съмнителна, тъй като аз си направих труда да обиколя някои от новосанираните сгради. Порадвах се на мухъла в апартаментите, на лошо монтирани дограми, на первази, които вкарват водата обратно в сградата, и ред други неща, които са техническа подробност, но важна, защото тя показва нашата правота, че когато се прави подарък, когато няма самоучастие и контрол съответно от този, който е заинтересован от работата, резултатите винаги са лоши. Като цяло Патриотичният фронт няма да подкрепи този проект за решение. Силно се надяваме следващото управление на страната да го ревизира и да насочи ресурса, който всички ние ще плащаме, защото за санирането на блоковете в София, с ДДС-то, което плащат, със стотинките, които броят за хляба си (реплики от ГЕРБ), ще го финансират включително и старците в планинските махали. Те няма да видят някаква полза от тази програма. Даже тук има елемент на дискриминация, защото те нямат и никакъв начин да кандидатстват за тази програма и да направят собствените си жилища енергийно ефективни. Надявамe се следващото управление да я ревизира и насочи наистина към смислени социални програми, които се борят с бедността, които създават условия за развитие, за регионално развитие включително, и които ще бъдат полезни за цялото общество, а не за част от него. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Веселинов, изказването Ви в някои части беше коректно и конструктивно и затова реших да Ви направя реплика. Не е коректно обаче да сравнявате пенсиите и парите, които са необходими за пенсиите, с Националната програма или пък магистрала „Хемус“. Това са съвсем различни теми. По същия начин може да сравняваме стойността на оградата и похарчените средства с оградата и защо ги дадохме за ограда, а не за пенсии, нали? Не е хубаво да влизаме в такъв политически дебат, защото знаем, че и от едното, и от другото има нужда. Прав сте обаче за това, че програмата не може да продължава на 100% след днешното решение, че трябва интензитетът на помощта да бъде намален. Аз съм сигурен, че това ще се случи от което и да е правителство, сформирано след парламентарните избори през месец април, защото не само че е важно самоучастието от страна на собствениците на апартаменти, на етажната собственост, а и това ще гарантира по-голям обхват на програмата и по-голям обем свършено СМР, тогава когато привлечем и частни инвестиции, и инвестиции на собствениците към тази програма. Има варианти, по които това може да бъде направено – с авансиране от страна на общинската администрация и последващо изплащане през данък сгради или по други различни варианти, които ще се радвам, когато имаме време, да обсъдим по-подробно. Не сте коректен обаче за това, че в Програмата няма икономически ефекти, защото икономическите ефекти не са толкова по отношение на строителните фирми, доставчиците на материали и така нататък, а по-скоро се изразяват в това, че спестените средства, като не се дават за електроенергия в размер на 1 милион мегаватчаса – това са около 200 млн. лв. годишно, всяка година по 200 млн. лв., тези средства ще останат в домакинствата и ще бъдат дадени за увеличено потребление от страна на тези домакинства. Това е само обхватът от първите 22 блока. Когато Програмата продължи, тези 200 млн. лв. ще станат 300 – 400 млн. лв. и така нататък. Тези спестени милиони или влизат обратно в потреблението още същата година, или хората си ги спестяват в банковите сметки. Каквото и от двете да направят, то помага на икономиката. Знаете, че ръстът от 3,6%, който записахме през 2016 г., се дължеше в много голяма степен на повишеното потребление. Тоест това доведе до по-висок икономически растеж. Дори и спестените пари след година или две в средносрочен план се превръщат в инвестиции, защото банките ги отпускат като кредити, простичко казано. И не Ви е правилна сметката – не знам как я правите – че 150 хиляди санирани жилища са равни на 66 хиляди нови апартамента, построени по 500 евро на квадратен метър, защото средната стойност на това саниране или горната граница в момента е около 65 евро, а Вие казвате 500 евро за новото строителство. Разликата е девет пъти! Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Веселинов, обръщам се към Вас за следното. Направих едно изваждане от Вашето изказване, където споменавате „два милиарда за 150 хиляди апартамента“. Ако сметката е точна и правилна в изказването Ви, това означава, че санирането на едно жилище излиза приблизително около 14 хил. лв. Това всеки може да го сметне. Не зададохте обаче може би въпроса, който господин Добрев повдигна в някаква степен – 65 евро, но не знам за квадратен метър на санирано жилище ли става въпрос? Това е другият въпрос – колко струва санирането на квадратен метър? Въпросът е дали в него се включват изграждането на конструктивния план, конструктивното укрепване на сградата, енергийният паспорт – тоест абсолютно всички дейности или само извадена част? (Реплики в ГЕРБ.) Затова се обръщам към колегата, защото изказването е негово и е редно той да направи обръщение към министъра, съответно тя да отговори. Това са пунктовете на несъгласието. И ако ми позволите, имам още нещо в социалната сфера, с което започна изказването си господин Веселинов. Той каза за едно от нашите предложения. Господин Веселинов, ние имахме две предложения. Ще Ви помоля да припомните и второто, тъй като ако говорим за най-социалната програма, то това беше най-социално справедливото предложение, а именно индексацията на пенсиите. Благодаря.

Преди всичко ще кажа, че цифрата „150 хиляди апартамента“ я чух току-що в залата и я използвам, защото я използва министър Павлова. Не съм я виждал в доклади, поне никъде до момента не съм я срещал. Разделих 2 милиарда на тази цифра. По отношение на цифрите за квадратен метър – ето, блок 101 в „Меден рудник“, Бургас, цената е 245 лв. на квадратен метър, а не е 65 евро. Цената всъщност става двойна. Има масово сключени договори на над 100 евро. Нямам цялата извадка и не мога да боравя с нея, но давам конкретни примери. По отношение на въпроса на колегата Добрев за приоритетите и че не бива да ги противопоставяме, единствената причина да ги противопоставяме в случая е, защото в единия случай говорим за неща, достъпни за цялото българско население, за услуга, на която всеки може да стане потребител, докато в конкретния случай със санирането не всеки български гражданин може да стане такъв потребител. Все пак има някакъв лъч надежда в това, че сте съгласен да има съфинансиране, защото това е един от най-съществените пороци на тази Програма, поради което до момента не сме я подкрепяли. Като цяло това трябва да се преосмисли. За нас публичните ресурси трябва да се насочват към услуги, достъпни за цялото общество.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Ще започна своето изказване оттам, откъдето започнахте Вие, госпожо Павлова, от 22 февруари 2015 г., когато в тази зала беше проведено разискването по питане от колеги от нашата парламентарна група с предложение Народното събрание да вземе решение, една от точките в което беше да се задължи Министерският съвет да внесе Програмата, за да бъде дебатирана в тази зала. Вие от управляващото мнозинство не приехте това наше предложение, направихте друго решение и приехте Програмата, без тя да бъде разисквана. В своето изказване в залата госпожа Павлова спомена, че това не би трябвало да ни притеснява, че Програмата е на сайта на Министерството и всеки може да се запознае с нея. Но зад тази Програма стоят сериозни публични средства, които според мен се харчат в нарушение на Закона за публичните финанси. В разискването имаше въпроси към министъра – как ще бъде финансирана Програмата и защо в бюджета за 2015 г. липсват предвидени средства по Програмата. Отговорът от Вас, госпожо Павлова, беше, че това е напълно нормално, тъй като през 2015 г. ще плаща Българската банка за развитие, а в 2016 г. това ще бъде факт в бюджета. Само че това не се случи! Не само в 2016-а, но то не се случи и в бюджета за 2017 г. Тук сте записали във Вашия доклад, че за 2017 г. е предвидена потенциална възможност за финансиране. Какво означава в Закона за държавния бюджет „потенциална възможност“?! И най-притеснителното за мен е, че във Вашия доклад е записано, че проектът на акт не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет за 2016 г. Че как платихте този 1 млрд. лв., ако не оказва въздействие върху бюджета за 2016 г.?! Оказва! Това го показа Постановлението от 2 декември 2016 г., което сте приели и с което одобрявате допълнителни разходи. Финансирате с публичен ресурс частна собственост. Сега искате одобрение за още 1 млрд. лв., без анализ, без мотив защо искате 1 милиард. А защо не 2, защо не 3 или 10 милиарда, въпреки че това беше дебатирано и при разискванията?! Към доклада, който прилагате, няма финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, защото такава липсва. Дами и господа от управляващото мнозинство, щом тази Програма за саниране е предизборно обещание на ГЕРБ, правителствена политика, Национална програма, защо тя не стана част от нито един от приеманите през годините бюджети, нито в 3 годишните бюджетни прогнози, а се финансира като допълнителни разходи с постановление на Министерския съвет?! Как така основна политика на правителството – Национална програма, е допълнителен разход?! Няма нищо нормално! Още по-малко е законосъобразно да се харчат милиарди от публичния ресурс без санкцията на парламента и на тъмно! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Излизам на трибуната може би с право, защото през месец януари 2015 г. на наше питане към министър Павлова, което след това прерасна в парламентарен дебат именно по Националната програма, ние направихме предложение действително да направим национална програма, която да обхване целия жилищен фонд, в която да бъдат ясни източниците за финансиране, да има финансов микс от публични средства, от бюджет, от европейски средства, от публично-частни партньорства и други, да е ясен какъв е капацитетът на обследването, пътна карта, българинът да знае, да намира себе си в годините кога и къде ще има възможност и по какъв начин и неговото жилище да бъде санирано. Всъщност според философията на нашата партия и на тези, които подкрепиха, ние търсихме национален и солидарен ефект за цялостния жилищен и сграден фонд на страната. В първата част на нашето предложение, колеги, тогава го игнорирахте с малко повече самочувствие, с настроение и тръгнахте към реализирането на Програмата. Няма спор, че за голяма част от българите тази Програма е добре, действително има и екологичен, и икономически, и социален ефект. Вижте само че какво се случва. Дотук, това, което министър Павлова сподели – ние имаме в работа около 203 до 210 завършени сгради в строително монтажните работи, в изпълнение, и в строителство около 550 или с един милиард и 750 хиляди сгради. Ще Ви припомня, че само по едропанелен способ са 18 900 блока. Ще Ви припомня, че повече от 50% от тези жилищни блокове са в четирите големи градове – София, Пловдив, Варна, Бургас и, че там живее повече от милион и 700 хиляди население. Тоест дотук сме направили около, няма и 5% от този фонд. Затова ние говорим за философия – ако ще бъде национална програма, тя да има яснота за обхват, ако ще бъде за панелките – да има яснота кога ще ги направим всичките, за колко години, с какъв ресурс, с какви средства? Безспорно това не е станало. Тук обаче, тъй като сме българският парламент и говорим от името на българските граждани, има няколко неща. Изпусна се контролът на Програмата. Направи се такова завъртане на финансовите средства – Министерството на финансите подготвяше държавните гаранции, в парламента трябваше да вземем решение, за да направим обезпечението за Банката за развитие, Министерството на регионалното развитие с ангажимента от Министерския съвет, че отговаря за Програмата, даде методичните ангажименти. Хвърлихте отговорността на кметовете, защото те правиха обществените поръчки, като им дадохте коридори до 360 лв. на квадратен метър. След това пазарът и публичното говорене – прибрахте се на 280 лв. и сега е около 200 лв. с ДДС на квадратен метър. Ние смятаме, че с този публичен ресурс можеше да се направят двойно повече сгради. Знам, че министър Павлова ще каже: „Ние правихме конструктивно укрепване“. Сигурно някой ще каже в колко сгради е направено конструктивно укрепване, защото много малко са жилищните блокове, ако има конструктивно укрепване. Преждеговорившите тук бяха прави. Когато дадеш на хората, които ще харчат не свой, а публичен ресурс до 360 лв. на квадратен метър, те казват: „Да, ние трябва да ги усвоим“. Но когато ние, като Народно събрание, казваме, че ние говорим и контролираме публичен ресурс на българския народ, който тук трябва да гарантираме като контрол, смятам, че имаме отговорност и като Народно събрание да знаем за какво става въпрос именно в тази Програма. Може би ще има мнозинство да мине тази Програма и за следващия етап. Тук не говоря за разминаването в говоренето на министър Павлова и на министър Горанов. През лятото на питане на Манол Генов министър Горанов каза, че има договорени вече повече от един милиард проекти. В доклада казваме, че в момента сме около един милиард. Усещането ми от пространството е, че са договорени много повече средства от един милиард. Че има нарушение на Закона – спор няма, тук имаше говорене преди мен. Обръщам се към министъра все още в оставка и към тези, които ще приемат управлението. Необходим е контрол за всеки лев, който отива, необходимо е изпълнение на проектите, ако ще се изпълняват, със съзнанието, че това е ресурс на българския народ. Пак ще предложим, и пак ще искаме национална програма за целия сграден фонд, ако това ще продължи като политика, да е ясно на българския народ, на принципа на солидарността. Не може бабата от Турян – малко селце близо до Смолян, на която й зеят прозорците и й е студено, и хората, които в Киселчово починаха от измръзване, да се лишават едните от публичен ресурс през този милиард, който е дошъл в края на година и паралелно с това да правим качество на живота на друго място с крештящата липса на солидарност в българското общество. Като такъв възглед, ние ще се въздържим от подкрепа на Програмата и ще искаме преди всичко контрол от името на министъра, контрол върху това, което се е случило досега в изпълнението на Програмата и задължително Национална програма на принципа на солидарността, защото тя в момента нито е национална, нито е солидарна. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, искрено се радвам, че обсъждането на Националната програма за енергийна ефективност и отпускането на допълнителен милиард случайно или не съвпада с края на живота на Четиридесет и третото народно събрание и с края на правителството на Борисов 2. Ще Ви кажа защо. По тази Програма още преди няколко години започнахме да говорим и да коментираме как да бъде изградена, как да бъде финансирана, кой да бъде в нейния обхват, кой да има тази възможност. Тъй като наистина тя е солидарна, имахме няколко варианта. Вариант едно, който и до този момент по различни финансови инструменти или оперативни програми, собствениците на жилища, които живеят в многофамилните жилищни сгради, да имат съфинансиране. Факт е обаче, че до този момент програмите, които действаха, не даваха добър резултат. Вие много добре съзнавате, когато се налага хората да вадят пари от джоба си, обикновено са доста по-скептично настроени и към ефекта на крайния продукт, и към това да дават пари. Следователно започнахме с другия вариант, тъй като въпросът наистина е много належащ, изисква много сериозна работа, изисква много усилия не от едно правителство, а от всичките правителства оттук занапред, тъй като много сме изостанали в този процес. Всъщност мотивът ни да започнем с това тя да бъде безвъзмездна в началото, е именно да породим обществен интерес. Мисля и затова преди малко казах, много се радвам, че съвпада с кабинета на Борисов и Четиридесет и третото народно събрание, защото сега в отчета на министъра реално можем да видим какви са реалните ефекти от тази Програма. Самият факт, че се предвижда някъде около 1 млн. мегават часа на година спестена електроенергия, това са – колегата Добрев преди малко каза между 150 и 200 млн. лв. на година, това реално са пари, спестени от тези хора, възползващи се от тази Програма, които ще отидат в икономиката по един или друг начин. Самият факт, че обликът на тези сгради се променя, самият факт, че цената на тези имоти се покачва, защото Вие много добре съзнавате, че една такава сграда повишава своята стойност. Самият факт, който е – неслучайно го казвам накрая, но той може би, всъщност е един от най-важните, е конструктивното укрепване на тези сгради. Колеги, Вие знаете, че голяма от част от тези сгради вече са накрая на своя конструктивен жизнен път. Следователно ние трябва да вървим в тази посока оттук нататък все по-засилено. Тук не става въпрос за един или два милиарда – аз съм съгласен, трябва да има контрол, трябва всеки един лев на българския данъкоплатец да бъде изразходен целесъобразно – затова нямаме абсолютно никакъв спор. За тези две години откакто стартира Програмата – много от колегите, много от парламентарните групи, да не влизам в политически нападки, много неща изговориха за тази Програма, да не говорим за това как се харчат парите до там, че на хората ще им бъдат откраднати апартаментите и все такива подобни безпочвени обвинения, които в крайна сметка, в началото дадоха своя ефект, защото много хора се повлияха от тези негативни оценки и говорения. Сега, в днешно време, виждайки, че 6 хиляди – имаме общо 6 хиляди сдружения на собствениците, които са готови, чакащи за тази Програма, самият факт, че има такъв интерес, виждайки съседите около себе си, виждайки какво спестяват те като топлоенергия, очевидно е, че Програмата дава своя резултат и аз много се радвам, че днес имаме възможност за говорим по тази тема. Друго нещо искам да кажа – добре, всички говорят против Програмата или поне почти всички – не е добра, не е целесъобразна, не е достатъчно солидарна, по-добре да вдигнем парите за пенсии или някакви други такива тези. Добре, колеги, ако ние сме против тази Програма – какво предлагаме насреща? Каква е алтернативата? Алтернативата е тези блокове да седят по този начин, по който и на Вас съм сигурен, че ни Ви харесва, много добре съзнавате тяхната конструктивна устойчивост на какъв етап е и че са излезли от срок на експлоатация. Какво предлагаме тогава? Хайде нищо да не правим по този начин и да видим какво ще се случи! Не, колеги – това не е правилното! Аз съм съгласен, че Програмата трябва да се развива, съгласен съм, че трябва да се търси съфинансиране от всички живущи в тези сгради и това е моето разбиране и на голяма част от моите колеги просто казвам какъв беше мотивът Програмата да бъде стартирана по този начин. Съгласен съм, че Програмата трябва да се развива не само за многофамилните жилищни сгради, а за в бъдеще и за еднофамилните. Това зависи от волята на всичките народни представители оттук нататък в следващите парламенти и следващите правителства. Каква алтернатива сме давали до този момент? Вместо да инвестираме част от парите на данъкоплатците именно в нещо полезно, нещо, което хората пряко ще усетят като финансово изражение, и до този момент, само да Ви припомня, преди няколко седмици дадохме милиард и двеста хиляди за едни два реактора, които в някакъв момент ще дойдат от Русия. Какво ще ги правим тия реактори? Така два милиарда и половина отидоха на вятъра. Тези два милиарда и половина, ако бяхме ги инвестирали примерно в енергийна ефективност, въпреки че наистина не е хубаво да се правят такива сравнения, защото нещата са различни, но искам да кажа, че тези два милиарда и половина до този момент, на този етап са прахосани пари. Те не са довели нищо като добавена стойност нито за българската икономика, нито за данъкоплатците, нито за всеки от гражданите. Колеги, апелирам, загърбвайки тесните си партийни интереси, предвид факта, че сме в предизборна кампания, да подкрепим Програмата, защото тя е нещо добро. Ако има нещо, което Ви притеснява, нещо, което може да бъде подобрено – днес министър Павлова е министър, утре може да е някой друг, въпросът е Програмата да върви в тази насока, да не се губят темпове, а напротив, да се търси възможност да увеличаваме темповете и само по този начин има наистина реален шанс всички тези блокове, възможности, които се разкриват през енергийната ефективност с цел спестяване, което реално ще усетят българските граждани, да бъде факт. Апелирам да подкрепим Програмата и се надявам следващите бъдещи мнозинства, парламенти, кабинети не само да вървят с тези темпове, които не са никак малки, но, ако могат, да ги увеличат. Благодаря, господин Председател.

Аз апелирам за по-малко общи приказки и повече вещество в изявленията, господин Ненков. Едно трябва да излезете и да кажете – кой ще връща милиардите. Кой ще ги връща? Точно преди една година февруари месец 2016 г. Вашата група си гласувахте държавни гаранции за заем на Българската банка за развитие от „Кредит анщалт“ – Германска държавна банка, за 250 млн. евро. Кой ще ги връща? През последните две години многократно съм задавала въпроса на министър Павлова и на вицепремиера Томислав Дончев: защо след като Законът за управление на етажната собственост дава възможност на общото събрание на собствениците да сключват договори за саниране, ремонт и така нататък, защо Вие принуждавате хората да влизат в юридическо лице – в сдружение на собствениците? Вашите министри тъпкаха, тъпкаха, тъпкаха, въртяха, сукаха и накрая казаха: „Защото кредиторите искат така“. Щом имаме кредитори – имаме и длъжници. Излезте и кажете, защото аз се съмнявам, че министър Павлова ще отговори кой ще връща парите. Откъде ще дойдат – от хазната ли, по дърветата ли ще ги берете, с утрешния ли дъжд ще падат пачки? Излезте и кажете кой ще върне заемите!

Госпожо Ташева, не разбрах какво имате предвид под вещество. Аз преди малко много внимателно слушах Вашето изказване и не разбрах някаква конкретика освен прости и евтини нападки. Ще се опитам да Ви отговоря на въпроса. Естествено, че тези пари идват от данъкоплатеца, естествено – това са пари, които са събрани от българския народ било то чрез излишък, който има в бюджета, тъй като единият милиард ще дойде от излишъка, другият милиард естествено пак със заемни средства, които са с гаранция от българската държава. Естествено, че те ще са от българския данъкоплатец. Крайно време е – предполагам, че и Вие знаете – държавата не е някаква химерна крава, дето точим и даваме пари, това са парите, които сме изкарали. Въпросът на едно правителство, на едно мнозинство е как ще разпределя тези блага и как ще разпределя този финансов ресурс. Аз казвам само, че тази Програма има своя смисъл, защото тези пари реално се връщат. Когато спестяваме, примерно от тези блокове, които в момента участват в Програмата и спестяваме един милион мегават часа и ги умножим по толкова, колкото струва на мегават час в момента електроенергията, ще установим, че това са между 150 – 200 милиона. Ако ги сложим предвид единия милиард, който вече е изхарчен, тази възвръщаемост ще бъде някъде за около 8 – 9 години. Кое друго не Ви е ясно на Вас – откъде ще се връщат тези пари? Естествено, че тези пари, оставайки повече в домакинствата, те ще влязат или чрез потребление, или чрез банките под формата на кредити, така че парите не се губят, те не изчезват в пространството и държавата не е някаква дойна крава – това са парите на данъкоплатеца. Нашата задача е да видим как да ги разпределим, за да бъдат най-целесъобразно изхарчени и да има наистина възвръщаемост. Само в годините назад – проектът „Белене“, казах преди малко – два милиарда и половина до този момент са отишли абсолютно на вятъра – няма нищо построено, нито каквото и да било. Ето така са отишли. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! На 12 януари 2017 г. в Комисията по енергетиката бе разгледан Проектът за продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., № 602-03-17, внесен от Министерския съвет на 15 декември 2016 г. Тази Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2 февруари 2015 г. Програмата е разработена и се реализира в изпълнение на правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в Закона за енергийната ефективност. Приетата програма е в унисон със съществуващата в Европейския съюз твърда убеденост за приноса на енергийната ефективност за устойчиво развитие на общността. Поради това енергийната ефективност е определена за траен приоритет в развитието на Европейския съюз до 2020 г. и в дългосрочен времеви хоризонт до 2050 г. От десетилетия насам енергийната ефективност е припозната като ценно средство за преодоляване на предизвикателствата пред Европейския съюз в резултат на повишената му зависимост от подобряване на сигурността на енергийните доставки и на необходимостта от действия за ограничаване изменението на климата в резултат от използването на енергия. При прилагането на изискванията на Програмата в течение на времето възникнаха затруднения при нейното изпълнение, което от своя страна предизвика да се извършват промени поне в три последователни постановления на Министерския съвет, както следва: Постановление № 114 на Министерския съвет от 8 май 2015 г., Постановление № 282 на Министерския съвет от 19 октомври 2015 г. и последното Постановление е от 23 април 2016 г. Тези три постановления на Министерския съвет облекчиха и подобриха изменението на Програмата в тези две години и създадоха по-благоприятни условия за населението от институциите, работещи по нея. Няма да се спирам подробно на направените три промени с постановленията на Министерския съвет, надявайки се, че всички сте запознати с тях. Мога да кажа защо при разглеждането на Проекта за решението за продължаване на изпълнението на Националната програма за енергийната ефективност на многофамилните жилищни сгради и на действията на Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв. гласувах „за“ в Комисията по енергетиката и защо и сега в пленарната зала ще гласувам „за“. Аз съм народен представител от Двадесет и шести многомандатен избирателен район – София област, и жител на Средногорието, включващо Златица, Пирдоп и другите основни и малки общини. В този район в началото на действието на тази Програма една част от населението с недоверие се отнесоха към нея. Независимо от това друга част от хората рискуваха и в гр. Златица тя заработи изключително успешно. Кметовете в Средногорието са представители на „БСП лява България%, но това по никакъв начин не бе пречка те да кандидатстват и Програмата успешно да заработи, какъвто е случаят с гр. Златица. Към момента в Златица са санирани три блока, като два са приети и официално открити от областния управител на София област, а третият блок е пред завършване. Бяха извършени, забележете, следните строително-монтажни дейности от фирмите-изпълнители: цялостна подмяна на покривната хидроизолация, монтиране на гръмозащитна система, каквато много от блоковете в момента нямат, цялостна подмяна на жилищната дограма, поставяне на иноксови парапети на жилищните тераси, където преди малко се спомена, че не се работи нищо по самите тераси. Цялостна подмяна на водосъбирателни и водосточни тръби, външна топлоизолация с 10 см изолационен материал и минерална мазилка. Знаем, че всички частници, които си правим изолациите на апартаментите, се прави с 5 см изолационен материал, а тук навсякъде се работи с 10 см. И още много други, които няма да изреждам. Промени се цялата визия на тези многофамилни сгради, което от своя страна допринесе за засилване интереса на хората към Националната програма за енергийната ефективност. При срещите ми с избирателите в района, чийто представител съм, се задават въпроси – възможно ли е продължението на тази Програма както за многофамилните сгради, така и за еднофамилни. Убеден съм и призовавам народните представители от всички парламентарни партии, загърбвайки партийните пристрастия, да гласуваме и да подкрепим Министерския съвет на Република България за увеличаване на финансовия ресурс на 2 млрд. лв., с което ще подобрим условията и бита на хората, визията на населените места, енергийната ефективност на жилищата им, както и успешното развитие на малкия и средния бизнес в Република България. Благодаря Ви за вниманието.

Да удължим времето, ако може.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме Проект за решение за подкрепа на продължаване на изпълнение на Националната програма енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради. Аз твърдя, че такава програма няма. Ние няма какво да подкрепим, защото досега Програма за енергийната ефективност, още повече пък национална, няма! Ще се опитам да Ви докажа защо. Първо, защото за да е национална програма, тя трябва да има наистина национален обхват, а не 3% от жилищния фонд, който с двата милиарда ще станат 6 млрд. лв., и е само за многофамилни сгради. Второто нещо, което искам да Ви кажа, е, че това не е енергийна ефективност. И ще Ви докажа защо. Защото енергийната ефективност по определение трябва да отговаря на четири условия. Ще ме извините малко за менторския, лекторски тон, но видимо трябва да Ви запозная с тези факти, за да разберете защо не е енергийна ефективността. Първото изискване, за да се признае едно действие за енергийна ефективност, това е намаляване на енергопотреблението към базова линия. Тук, да кажем, с някои приблизителни допускания бихме могли да говорим, че тази Програма съответства на това изискване. Второто е запазване или увеличаване на енергийния комфорт, в който живеят хората след взетите мерки. Тук съмненията са доста големи. Ето, господин Веселинов говореше даже за мухъла, който се появява от време на време в някои от сградите. Но да кажем, че и това донякъде би могло да се съотнесе в лошо изпълнение, но в концептуалната част на Програмата отговаря. Следват още две изисквания, за да може Програмата да бъде енергийна ефективност, а не инвестиционно упражнение. Изискването е инвестицията да се изплаща от икономията на енергията спрямо базова линия. Питам аз – с тези цени, които след малко ще Ви кажа, кога ще се плати това и дали въобще ще се изплати? Второто нещо, което е още по-важно, че срокът на изплащане на тази инвестиция, трябва да бъде не по-дълъг от срока на действие на мярката. Давам го като пример. Ако изолацията, която сте положили, има 10-годишен експлоатационен срок, то инвестицията за полагането на тази изолация трябва да бъде не по-дълъг от тези 10 години. Колеги, нали разбирате, че като направите едно малко изчисление върху това какво е изхарчено, върху това какво е икономисано, нито инвестицията ще се върне от икономиите, пък за срока на изплащане въобще да не говорим. Така че нека да не говорим за Програма за енергийна ефективност, за която сега в момента да решим, че трябва да продължим. Такава програма, още един път повтарям, няма! Ще Ви дам изчисленията, поради които също базирам своите изводи. Примерно, тук беше казано по време на заседанието на Комисията по енергетиката и малко оспорено с господин Добрев – ще ме извини, не са 150, а са 135 мегаватите, защото не са 8 квтч, а са малко по-малко на средно определено часове. (Реплика на народния представител Делян Добрев.) Да, 135 мегавата, и със заместник-министъра се уточнихме, че съм близо до това число. Така че, когато се правят изчисления за енергийна ефективност и дали инвестициите са полезни, те по принцип трябва да са по-ниски от инвестициите за изграждане на нови енергийни мощности. Как изглеждат числата? Един икономисан киловат по Програмата – 135 мгвт за 1 млрд. лв., означава 3788 евро на киловат. Само да Ви кажа, че инвестиционната стойност на така любимия Ваш Проект „АЕЦ – Белене“ на един киловат е 3155 евро. Доста по-ниско, нали? Питам аз – за каква ефективност говорим тук? Кога и по какъв начин тази ефективност ще се изплати? Ние нямаме нищо против българите да живеят в по-добри условия. Българската социалистическа партия винаги е подкрепяла програми, които са разумни, които са изградени по начина, по който се изгражда една програма. А това е преди всичко поставяне на стратегическа цел, след което поставяне на междинни етапи, определяне на мероприятията, които трябва да се предприемат в последователни срокове, и колко струват тези мероприятия, и дали финансовият ресурс на държавата е възможно да ги посрещне, и едва тогава пристъпваме към някакви действия. Иначе всякакво друго харчене на парите се превръща в едно изразходване на финансов ресурс. Понеже имах възможността да го видя как се изразходва, тъй като моят блок е един от тези, които беше подложен на тази мярка, искам да Ви кажа, че беше доста интересна гледка как хора от една малцинствена група – без каски, без осигурителни ремъци, тичаха по скелето нагоре надолу, лепиха някаква изолация, после трябваше да ги викам три пъти да ми оправят корниза, че водата влизаше вътре. (Реплики.) Прав сте, господин Веселинов, така беше, така го направиха при мен. Четири пъти трябваше да ги викаме да дооправят неща, които отдолу не са свързани, и то само благодарение на мен. Нали се сещате, че ако не бях аз, нямаше да го направят това нещо, да го наречем „злоупотреба със служебно положение“ и познание на процесите. (Смях и реплики.) Искам да Ви кажа… Да, казвам го отговорно. Защото на колко блока не е имало хора, които да им помогнат? Защото контролът върху изпълнението на тази програма беше нулев. Защото попитайте дали някъде в тези блокове, които са изграждани, е отишъл някой от строителния надзор на общината, за да види какво се извършва и какви са резултатите? И питам аз: кой накрая ще даде окончателната оценка за качеството на извършената работа? Предвидено ли е в тази Програма да се направят финалните обследвания за енергийна ефективност, за да се види какво е било и какво се е получило? Именно поради тази причина, пак казвам: Програма за енергийна ефективност не е имало, за да подкрепяме нейното продължение! Имало е една инвестиционна програма, в която са изхарчени едни пари – колко ефективно, колко не, бъдещето ще покаже. Аз лично професионално мога да кажа, че не са изразходвани ефективно, но няма значение. Това по-скоро беше една Програма, пардон, програмка, не е програма, а програмка или програмчица за обновяване на сградния фонд – на 3% от него – нито е национална, нито е всеобхватна, нито е социална. Защото няма как да бъде социална програмата, когато в многофамилните жилищни блокове живеят хора с различно материално състояние, но всички получават безплатно, а в крайна сметка целият български народ връща този заем, защото тези пари се връщат от народа, а не от някой друг и накрая резултатите ще бъдат такива, каквито се получават обикновено. Парите, вярно е, не изчезват, както каза един колега, те отиват в джобовете на определени фирми. Ние няма да бъдем съучастници на това нещо и когато дойдем на власт тази Програма ще я коригираме – и като контрол, и като обхват, и като изпълнение, за да бъде наистина Програма за енергийна ефективност, а не Програма за обогатяване на приближени придворни фирми. Благодаря.

Аз силно сега се притесних къде живее господин Ерменков, защото програмата хем я няма, пък хем блокът му е саниран. Силно се притеснявам, че има жилищен проблем. Разбира се, традицията повелява, когато дойде БСП, много програми спират. Затова моят съвет към тях е да гласуват за тази Програма, защото може би това ще е единственото нещо, което ще върви, ако те се върнат на власт. Другият вариант е, разбира се, да построим АЕЦ „Белене“, вместо дограма да имаме найлони по прозорците и да се отопляваме с калорифери. Сигурно така ще изкарат сметките, че това ще бъде по изгодно икономически. Програмата си има своите кусури – може много да се говори за тях, сигурно има проблеми и с контрола, въпреки че това е един инвестиционен процес, в който ясно е регламентирано кой за какво отговаря. Да, влиза в строителния надзор, да, има клаузи в договорите на фирмите – изпълнителки, в които има описани гаранционни срокове, има гаранционни суми, които ще бъдат удържани, ако има нещо некачествено, така че в тази насока аз не бих развил критики. Може да се желае много в посока конструктивното обследване на сградите, на конструктивния ефект от санирането на сградите, който не съм убеден, че ще бъде постигнат, но това е една добра начална стъпка. Подкрепям това, което каза колегата преди мен в едно изказване, че е по-добре вече да се мине към вариант не 100% съфинансиране, а самоучастие на собствениците, и това е нормална следваща фаза в подобен тип програми. Така че колегите от Реформаторския блок и аз, надявам се, да подкрепим втория етап на тази Програма.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ерменков. Имам толкова много възражения спрямо Вашите тези, които се опитахте да развиете, че наистина се колебая от къде да започна. Първо, казвате – четири критерия за енергийна ефективност. Кой ги направи тези четири критерии? Кой е източникът? Кой е универсалният, да кажем, тоест удостовереният източник на тези четири критерия? Да не би това да е Агенцията за енергийна ефективност в някой минал период? Второ, по отношение на контрола. За мен тази Програма е изключително уникална, защото съдържа всички възможни форми на контрол. Всички възможни форми на контрол! Най-силната форма на контрол обаче за мен в този случай е контролът на етажната собственост – сдружението на съсобствениците в сградата. Да, след това е контролът на кмета, след това е контролът на областния управител. Междувременно е целият контрол, който е по ЗУТ по отношение на инвестиционния процес. Но най-силният контрол, тук казвам, това вече е гражданският контрол за изразходването на тези средства, е на заинтересованите собственици. Защото тях не можеш да ги купиш с нещо друго, освен с качество и с добро изпълнение. Като изразявам много дълбоко съмнение по всички числа, господин Ерменков, които посочихте, аз ще Ви помоля да си припомните Столична община през 2004 г. – Програма за енергийна ефективност – как с лепенето на едно фолио зад радиатора общината изплащаше милиони на частни дружества, защото те подпомогнали общината и общинските структури да постигнат енергийна ефективност! Е, това е различното в конкретния случай! Благодаря Ви.

Господин Ерменков, от Министерството на регионалното развитие са ни дали една много ясна табличка, с всички параметри по Програмата. Вие малко четете числата като дяволът Евангелието. Няма нужда толкова много да изкривявате числата, може да погледнете само очакваната икономия на енергия от обновените жилищни сгради – близо един милион мегаватчаса, по 18 – 19 стотинки крайна цена, прави близо 200 милиона. Нали така? Нямаме спор в тази аритметика – около 200 милиона. Ако това са постигнати спестявания от един милиард, 200 милиона се пестят на година, означава че за пет години инвестираните средства ще се върнат, така да се каже. Но не само ще се върнат, те ще генерират допълнително икономически растеж и активност в страната. А по отношение сравнението Ви за това със същите пари каква инсталирана мощност можем да построим, колегата преди мен даде много хубав пример – да сложим найлони по прозорците и да се топлим с калорифери и акумулиращи печки просто защото трябва да строим нови инсталирани мощности, но аз искам чисто професионално да Ви обърна внимание, че тази сметка – Вашата, е некоректна, защото дори и 135 мегавата да са, между другото моята калкулация е за 144 мегавата, ако не се лъжа, беше при 7800 часа, не повече от 8000, при 7800 часа – около 140 и няколко мегавата. Както и да е, вземаме ги 135. Но това е 135, ако говорим за базова мощност, която работи 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Вие знаете, че това е спестена енергия по време на трите – четирите месеца през зимата. Ако умножим тези 135 мегавата по четири, за да заместим спестената енергия с нови инсталирани мощности, означава, че трябва да построим 500 – 600 мегавата. Нали така?! Прав ли съм? Защото спестяванията са в рамките на три месеца. Консумацията не е през 12-те месеца. Благодаря.

Господин Марков, не съм казвал, че на блока не му е сложена изолация, говорех за качеството. Смешно е да го казвате, не Ви отива. Въпросът ми към Вас е като към радетели, хора, които смятат, че общественият ресурс трябва да се харчи по-внимателно: колко блока и колко квадратни метра в Бургас бяха направени на 360 лв. квадратният метър? Питайте кмета, той ще Ви отговори! Към господин Кирилов, да кажа, че има учебници, в които пише какво е „енергийна ефективност“. След събранието ще Ви ги дам да ги прочетете, ако имате толкова голямо желание. Има европейски директиви и документи, където това е написано. По това, което казахте, единственото нещо, което мога да Ви репликирам, е: „О, санта симплицитас!“ Да го преведа, ако искате: „О, свещена простота!“ Господин Добрев, прав сте донякъде в числата, които казвате, но това е еквилибристика. Изчисленията за икономия се правят на квадратен метър, а не на сезон и се правят по базова линия. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) Момент, чакайте. Какво би било по базова линия, ако там всичко беше направено така, както трябва да бъде, но това не са реалните стойности, знаете много добре! Все пак за всички, които се интересуват, от края на месец февруари – началото на март в Софийския университет водя един магистърски курс „Енергийна ефективност“.

Елате, ще ми бъде приятно да Ви понауча на някои работи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Искам само да Ви припомня, че преди две години пак от тази трибуна завърших едно свое изказване с думите, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Ето, че днес обсъждаме Програма, дали е национална, това е интересна Програма, която си заслужава подкрепата. Преди да започнем да обясняваме на обществото и на някои наши колеги, трябва да попитаме: защо човек, когато идват избори, не трябва да изпада в популизъм и защо, когато сте на власт, определени програми, които приехте, не се случиха, каква е причината? Защо всъщност нямате партньори? Защо днес Вашите партньори не Ви подкрепят и искат да променят онези парични средства, които са отделени за национална програма, за други социални цели? Защо се стигна до там, че ГЕРБ чак чрез имейли тръгнаха да си търсят партньори? – Поради това, че не можахте да разсеете съмненията в обществото, че в Програмата, която е толкова добра за страната, има определени опорочени дейности. Дали е така, или не – Вие сте длъжни и трябва да ги опровергаете, но съмненията в политиката са реалност. Първото съмнение, което всички колеги днес тук на глас изказват, е, че се опитахте да използвате Програмата за политически цели, и то по време на предизборната кампания за президент. Сега се сещам, че понякога, когато се искат имунитетите на определени наши колеги за купуване на гласове, се питам, дали това не е и влияние чрез власт? Няма го господин Цветанов, не искам да говоря за продаване на телефони на определени селски кметове в община Кайнарджа за удължаване на сроковете на договорите, с цел определена част от гласоподавателите да могат да гласуват за Вас. Когато Вие се опитате да използвате тази Програма за Ваши политически цели, не можахте да разберете, че и господин Таско Ерменков живее в такъв блок и няма как да го убедите да гласува за ГЕРБ! Следващо нещо: има съмнение за реалните разходи. Вие сте хората, които трябва да излезете и да кажете, че Банката за развитие, надзорът й, всичко, което се изпълнява като дейности за енергийна ефективност, е изпълнена, защото отделените средства са от средствата на данъкоплатеца. Трябва да направите това нещо и трябва да успеете! Ако не успеете, ще има колеги, които ще излязат тук и ще кажат: „По-добре тези средства да отидат за пенсии“. Колеги, наистина пенсиите са много ниски. Ако политиката по пенсионната система не беше погрешна и не беше променена след 2009 г., сега минималната пенсия щеше да бъде 267 лв. Трябва да признаете грешната си политика по пенсионната система, за да може веднъж завинаги да опровергаете и да кажете, че това са еднократни средства и са за тази Програма. Още веднъж казвам, че Програмата е добра и положителна. Дайте да не я опорочаваме повече. Контролът по изпълнение на дейностите и особено на фирмите, които правят одитите за енергийна ефективност и впоследствие онова, което трябва да докажат със сертификат „С“, че са изпълнени всички изискуеми условия според Програмата, трябва да бъде разяснен първо на народните представители, защото виждам, че голяма част от колегите имат съмнения и в това, включително и аз, госпожо Министър, имам съмнения, защото има дискриминация, която се случи по време на двугодишния период. Обществото реагира, че не може да се отделят определени парични средства само за големите жилищни блокове, макар че се коригирахте – от 36 апартамента за многофамилни жилища слязохте до шест апартамента, но негодуванието на еднофамилните жилища си остана. Може би в тази Програма, говорихме дълго време с господин Добрев за това, което предложи Движение за права и свободи по време на Комисията – за тези средства, уважаеми колеги, да направим определени правила, спазвайки всички контролни функции и изисквания за енергийна ефективност, като обърнем внимание на малките населени места и на еднофамилните жилищни сгради. Иначе съмненията, че определени средства от данъци отиват само в големите населени места, където гласоподавателите са само за определена политическа сила, ще си останат. Уважаеми колеги, решихме в Комисията да посетим няколко санирани блока. Проблемът на „Топлофикация София“ ако не се реши заедно с процеса на саниране, ако вертикалните щрангове на топлоподаването или подаването на енергия във всяко жилище не бъдат изведени в общите части и търговските уреди не бъдат поставени на входа на апартамента, съмнението, че енергийната ефективност не е изпълнила поставената си задача, ще остане и ще е реалност. Уважаеми колеги, дейностите за енергийната ефективност са описани в тези програми, но тези дейности дали се изпълняват, или не – ние, като Народно събрание, или следващите, които ще дойдат на власт, трябва да ги контролират. Сещате ли се защо нямате партньори? (Реплики от ГЕРБ.) Сещате ли се защо нямате партньори? Дано се сетите. Няколко думи за Програмата. Няма как да не се признае, че след като са направени определените дейности по саниране на жилищния блок, не може да няма ефект. Изключено е. По една проста сметка, която направихме – тези 6666 лева средно, които са отделени за всеки апартамент в София, да направим така, че да бъдат дадени и на всяка къща в определеното населено място, където хората да могат да си изпълнят енергийната ефективност. Ако, колеги, бяхме си изпълнили Енергийната стратегия от 2008 г. и бяхме направили така, че поетапно да бъдат изведени от експлоатация онези стари електроенергийни мощности и бяхме направили така, че да бъдат построени нови енергийноефективни мощности, и ако бяхме извършили дейностите… Защото Движението за права и свободи от 2008 г. всяка година предлагаше от портфейла на всеки един министър-председател да бъдат отделени в рамките на 50 до 70 милиона, за да се направят енергийните одити и същевременно да се започне енергийната ефективност. В 2008 г. Германия беше завършила енергийната си ефективност с 20 милиарда на всички многофамилни жилища. Нищо друго не оставаше и ние да направим това, което е полезно за обществото. Ще подкрепим Програмата, без да се откажем да търсим отговорност и за реализацията на Програмата, и за разходите, които се правят, и за предложението ни, на което настояваме – от тези средства първоначално да могат да бъдат отделени 200 млн. лв. за еднофамилни жилища, за да се махне дискриминацията на обществото. И, уважаеми колеги, да бъдем разумни и да не прекъснем една започната добра дейност само за това, защото идват следващите избори. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Тук чух доста определения за Програмата. Господин Кирилов каза, че тя е уникална. Наистина е уникална. Такова чудо нито в Европа, нито в света има. И по това как се раздава всичко и се прави… (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Уникално е, уникално е. (Реплики от ГЕРБ.) Явно е заимстван някакъв опит от Северна Корея. Китай не може да измисли такова нещо. Уникална е хранителната среда за корупция, колеги, която се създава с тази Програма. Определи се една фирма да изпълнява един обект. Защо не се препоръча това и за наздора, а сега да ходи да рекетира изпълнителите и да им подписва тук и там срещу съответно възнаграждение, за да си свърши работата и да си изпълни задълженията? Уникална е хранителната среда за корупция и господин Методи Андреев даже се съгласи с мен. В Банката – отиват документите, потъват и само някой служител знае кога ще плати и на кого, и колко. Аз ще помоля уважаемата госпожа Павлова да каже, ако има информация, след 1 януари 2017 г. на кого от чакащите фирми, общини, които са дали документи за плащане в банката, е платено. Пълен хаос е с прозрачността на Програмата. От тази трибуна съм поставял въпроса на финансовия министър, че регистърът, който се води от банката, е изключителен като заблуждаващ факт за обществото. От там не става ясно. Има заявления – подали хората, сключили договор, платили едни пари. Ама кога е свършена тази работа, кога е дадена фактурата, колко време се изчаква да бъде платена тази фактура, не е ясно! И оттам произтичат съмненията, които и господин Аталай сподели от тази трибуна преди малко. Това с вертикалните щрангове на топлофикациите, бих добавил и на ВиК дружествата, е друг въпрос. От тази трибуна съм го говорил. Госпожа Павлова декламираше, че ще го имат предвид, но не го видях, пък нито съм чул някъде да се е случило. И още един интересен въпрос има – сключени договори на 360 лева. След това се изпълняват договори при индикативна стойност 260 лв. Къде отиде разликата? Да не дойдат някой ден някакви чичковци да питат къде отидоха тези пари, да проявят интерес? Това са ни въпросите и съмненията, колеги. Ние нямаме нищо срещу философията на Програмата. На господин Добрев ще кажа, защото каза за някакво фолио, ще му припомня един случай, когато той беше консултант по един проект – санирахте оградата на едно училище, господин Добрев. Санирахте оградата, за да я направите енергийно ефективна. Благодаря.

Лично обяснение.

Уважаеми господин Генов, за каква санирана ограда говорите?! Не съм бил консултант на никаква санирана ограда. Ако искате, продължете Вашето изречение, за да мога да Ви съдя и да получа справедливост за тази клевета, която изказахте от трибуната. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Българска банка за развитие изпълнява чисто агентска функция по отношение на Националната програма за енергийна ефективност. Тя е свързана с разплащане на дейностите по сключени анекси за енергийно обследване и за извършване на строително-монтажните работи. Имайте предвид, че проблемите, които се пораждат при нас, са свързани най-вече с качеството на оформената документация при представяне на съответните искания от общините. Основният двигател на Програмата са общините – множество на брой, които имат съответните проблеми с административния си капацитет, съответно в много голяма част от случаите забавите са свързани с неизпълнение на изискванията по Програмата. Банката за развитие няма абсолютно никаква полза от това да бави каквото и да било плащане. В момента, в който искането е депозирано съобразно изискванията на Програмата, разплащането се извършва в рамките на два-три дни. За жалост, много пъти документите не са окомплектовани съгласно изисванията, което означава връщане обратно, правене на съответните корекции, повторно изпращане. Както добре разбирате, това технологично удължава много сроковете. Да не говорим, че много често се случва да има разлики в искането за плащане и в приложената към документацията фактура. Давам Ви абсолютно обичаен случай. По издадената фактура, която примерно е за 100 лв., искането за плащане е за 95 лв. Имайте предвид, че нямаме никакво касателство по отношение на цялата технология на процеса за извършване на енергийната ефективност. Отговаряме единствено и само за финансовата част на операцията. Финансирането е осигурено чрез собствени средства и чрез сключените към момента две кредитни линии от Банката за развитие към Съвета на Европа и KfW, които считаме, че към настоящия момент покриват финансовите нужда на Програмата. Имаме готовност при необходимост да увеличим финансирането до пълния му размер от 1 милиард. Това бих могъл да споделя накратко по повод Вашите въпроси. Ако имате някакви допълнителни питания, съм готов да отговоря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички за конструктивния дебат, за конструктивната критика. Безспорно, най-вероятно не сме безгрешни. Ние сами оценяваме, че имаме възможност, имаме желание, има накъде да подобрим Програмата, условията, контрола и всички усилия, които вложихме за две години. Въпреки всичко смятам, че постигнахме много за тези две години. Промяната на облика особено на тези градове, които успяха да направят по-голям мащаб сгради, е видим и безспорен. Готова съм във всяко едно качество, което заемам сега в оставка и впоследствие, заедно да намерим най-добрия начин, най-добрите механизми, по които да усъвършенстваме Програмата. Ще се опитам, разбира се, да отговоря на почти всички, на по-голямата част от основните коментари, въпроси или критики. Със сигурност може би няма да съм на 100% изчерпателна, но предлагам дебатът да продължи. Ще започна от госпожа Ташева – по реда на изказванията. Госпожа Ташева беше първа по отношение на спестяванията. Да, госпожо Ташева, имаме данни, защото това са кумулативни изчислявания на спестяванията. Това се казва „спестявания от отопление и осветление“. Разбира се, те са в различни стойности по всичките отделни показатели на енергийното обследване, на енергийния одит на сградата. По всеки един отделен показател се изчислява конкретен процент спестявания, който в общо спестяване на едно жилище, на едно домакинство, на един апартамент варира между 40 и 80%. В нашите сгради отчитаме около 50-60% спестявания. Безспорно, освен спестяванията за разходите за отопление, имаме и спестяване между 40 и 60% от намаленото електропотребление в резултат на инсталиране на енергийно спестяващо осветление, както и съответно промяната на инсталациите, за които говорим. По отношение на несъгласните – неслучайно, въпреки че Законът за етажната собсвеност дава възможност на всяка една етажна собственост, независимо дали е за Програмата за саниране, за собствени цели или собствено самостоятелно саниране, или други въпроси, Законът за етажната собственост дава възможност 67% от собствениците, ако са съгласни, мерки по ремонт и саниране на една сграда да се случат. (Шум и реплики.) Знаете, че ние в рамките на Програмата увеличихме този процент и той е 95% съгласие именно, за да сме сигурни, че когато инвестираме публичен ресурс, но в неприкосновена частна собственост, имаме пълното максимално възможно съгласие на максимален брой живеещи в сградата. Ако част от тези 5% от живеещите в една сграда не са съгласни, да не ощетяват останалите 95%, в тези апартаменти не се влиза и не се извършват ремонтни дейности. Така че частната собственост остава неприкосновена. Отчет има, отчет има в доклада и съгласно изпълнението на Програмата ежегодно има отчет до Народното събрание. Отчетността е ясна, прозрачна и е налице. По отношение на коментара на господин Веселинов. Господин Веселинов, бих апелирала към нещо много важно. Не трябва да противопоставяме пенсиите, санирането и магистралите. Трябва да направим така, че за всяка една от тези политики и програми да имаме достатъчно ресурс, да има достатъчно приходи в държавата, да има достатъчно добре работеща икономика, за да може те да се случват. Чрез санирането – това е повече заетост, повече социално осигуряване, повече пари в НОИ, повече възможности за увеличаване на пенсиите с много повече, с колкото и ние желаем да ги увеличим годишно. Господин Търновалийски за бюджетните въпроси. Не виждам господин Търновалийски в залата, но ще отговоря на коментара му. Има разлика, когато имаме акт на Министерския съвет, и той е постановление, когато е решение на Министерския съвет. Когато говорим за решение на Министерския съвет за предлагане предложение на Народното събрание, то винаги върви с проста финансова обосновка, защото това не е вземане на решение за финансиране, и то не изисква, и докато не се приеме от Народното събрание, няма и не оказва пряко или косвено влияние върху държавния бюджет. Ако днес гласувате позитивно, за което апелирам и Ви благодаря, положително тогава ще има и тогава бюджетът ще трябва да вземе решение да увеличи ресурса и той да се включи. Именно защото не нарушаваме Закона за публичните финанси съм днес тук от името на правителството да представя, да защитя и да получим подкрепата на Народното събрание в следващите години напред тази Програма да продължи и да реализира своите ползи. Господин Ерменков, хем я няма Програмата, хем не съществува, хем бяхте първите, които се санирахте. Не само се санирахте, приехте разходите и се подписахте, че приемате извършените дейности. Има издаден Акт 16 и въвеждане в експлоатация. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Хем я няма, ама хем първи се възползвахте! Това показва много, но мисля, че всички могат да си направят изводите, без да го коментирам. Уважаема госпожо Янкова, Вие знаете, с Вас сме работили и преди с европейско финансиране, с Програмата на ПРООН. Смолян е една от общиние, в която първи се санираха. Виждаме ефектите, виждаме огромните ползи от Програмата. Искрено съжалявам, много жалко и много тъжно, че именно БСП няма да подкрепи тази социално-икономическа програма. Ефектите са видими както в малките населени места, така и в големите. Но това е Вашето решение. По отношение на коментара с цените и броя сгради. Мога да кажа: нека не забравяме, че статистиката, която Вие цитирахте за броя сгради, за броя панелни сгради или броя сгради, строени по индустриален способ, включват отделни блок-секции. В нашата Програма, говорейки за една сграда, говорим за комбинации от всички блок-секции, от които тя се формира. Знам, че панелните сгради, в повечето случаи в големите панелни сгради, които са основен фокус и приоритет до момента по Програмата, включват по три-четири-пет блок-секции. Така че реално броят сгради по статистиката, която цитирате, са много повече. Затова говорим за над 160 хиляди жилища, които са в обхвата и обема на Програмата. Имаше и други коментари. Аз ще се опитам в общите коментари в заключение да кажа: нашата воля, нашето желание от първия ден на създаването на тази Програма и към ден днешен, и от тук нататък, е тази Програма да продължи. Тя не е заложена да се реализира само за две години и само с един милиард, напротив. Тази Програма трябва да продължи и тя изначално е заложена – първо, да е дългосрочна, минимум 10 години. Стартовата инвестиция да е от един милиард. Надявам се след днес да бъде и два милиарда, да бъде разширен сградният фонд, който влиза в Програмата. Ние вече го намалихме като възможност за по-малките сгради, и впоследствие да се добавят тухлените сгради и по-ниското строителство, и, разбира се, в дългосрочна перспектива да влязат и еднофамилните жилищни сгради, но трябваше, приоритизирахме и започнахме с големите панелни сгради, защото в тях живее най-голям брой от населението и покрива в най-голям мащаб именно факта, защото тя е национална, на територията на всички области, на територията на всички общини, на които има такъв тип сгради. По отношение на собствения принос – още когато стартирахме Програмата, в самата Програма е записано, че – да, след първите години на нейната реализация, за да продължи успешно напред, трябва да има и собствен принос на живеещите в тези сгради в следващите години, така че това е заложено и сега. Това го има, така че тук да отговоря на господин Марков: благодаря Ви за подкрепата. Да, трябва да има и собствен принос. Впоследствие Програмата не само да се разшири, но и да има собствен принос на участниците. А към Патриотичния фронт: там, където има социално слаби и хора пенсионери – да, за тях тя трябва да продължи да бъде социална със 100% финансиране и съфинансиране от тези семейства и домакинства, които съответно могат да я подкрепят. Това е един модел, който трябва и може да бъде развит, за да може Програмата да се реализира. По отношение на Българската банка за развитие и финансирането на Програмата и защо не я виждаме в бюджета – Програмата е изградена на принципа тя да е дългогодишна, излиза много над обхвата на едно тригодишно бюджетиране, защото тя е заложила Българската банка за развитие да играе като финансов агент, като финансиращ орган за своя сметка и за сметка на заемни споразумения в годините напред, а тогава, когато има възможности на бюджета, каквито благодарение на реализираните приходи, спестявания и действията от контрабанда имахме през декември миналата година и я обезпечихме финансово с първия милиард, държавата да се разплаща поетапно напред в годините, без да обременява бюджета. Когато има възможност бюджетът и добра фискална позиция, тогава да изплаща тези разходи и това да се случва напред в годините. Така че Българската банка за развитие е тази, която финансира – финансира на основата на собствен ресурс и на основата на две кредитни споразумения, ратифицирани от Вас, уважаеми дами и господа народни представители, две кредитни споразумения на обща стойност 250 млн. евро, одобрени, подкрепени от Народното събрание и ратифицирани със закон. Те дават възможност на банката да обезпечи разплащанията и за в бъдеще и, надявам се, и за следващия бюджет, който да бъде приет, да бъде увеличен и наистина това да е една поредна стъпка напред, а не последния милиард, а да е следващият милиард, който заедно да утвърдим и заедно да направим правилата по-добри, по-качествени, защото българските граждани го заслужават. Убедена съм в това. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 27 юли 2016 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 554-01-184, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 3 декември 2015 г.; № 654-01-10, внесен от Петър Славов и група народни представители на 3 февруари 2016 г.; и № 654-01-57, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 20 април 2016 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Методи Андреев и група народни представители: „Във вариант 1 на § 1 се правят следните изменения и допълнения: 1.1 за т. 1: а) създава се нова т. 8 със следния текст: „8. „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект, в който може да се произвежда повече от 10 хектолитра чист алкохол на година само за лично потребление на физически лица – производители на грозде и плодове, като за количества до 30 литра етанол годишно на семейство се прилага акцизната ставка съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6.“; б) досегашната т. 8 става т. 8а със следните допълнения и изменения: - изразът, „специализиран малък обект за дестилиране“ се заменя със „специализиран малък обект за дестилиране на малък производител“; - в подточка „а“ след израза „обект за дестилиране“ се поставя запетая и се добавя „работи на база издаден лиценз на физическо или юридическо лице-регистриран земеделски производител на грозде и/или плодове и не може да осъществява дейността си по предоставен лиценз“; - съществуващият текст на подточка „б“ се заличава, като се замества със следния нов текст: „б) не е данъчен склад, но разполага със средства за измерване и контрол, чрез които се отчитат едновременно обем в литри, приравнен към сравнителна температура 20°С и алкохолно съдържание, изчислено при температура 20°С“; - в текста на предложената нова подточка „в“ (Вариант 1) в края на изречението, след думата „година“, се добавя изразът „от грозде, плодове или винен дестилат – собствено производство“; в) създава се нова т. 8б със следния текст: „8б. „Малък производител на етилов алкохол“ е физическо или юридическо лице, което: а) произвежда етилов алкохол (гроздова, винена, плодова или крушова ракия) само от грозде, плодове или винен дестилат-собствено производство без добавяне на захароза или други подсладители, освен в годините, когато има официално разрешение от Агенцията по лозата и виното, в количество до 4,5 обемни процента; б) може да предлага произведения от него етилов алкохол (ракия) за потребление само на крайни потребители, ресторанти или питейни заведения срещу издаден документ за произход, след като плати целия дължим акциз съгласно чл. 31, ал. 1, т. 6, без да прилага правилата за данъчните складове; в) подава декларации и води дневници съгласно разпоредбите на Раздел IV и V от Закона за виното и спиртните напитки; г) не произвежда етилов алкохол за лично потребление на физически лица – производители на грозде и плодове.“; 1.2. за т. 2: „В т. 38а от чл. 4 на Закона, в израза „Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране“ след думата „дестилиране“ се добавя „на малък производител“, думите „чл. 57, ал. 1“ се заменят с „чл. 58и, ал. 2, т. 2“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г.: „В § 1, вариант 1, т. 1, буква „б“ да отпадне.“ Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант 2 на § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант 1 на § 1 и предлага следната редакция: „§ 1. В чл. 4, т. 8, буква „б“ числото „500“ се заменя с „1000“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Още в началото искам да кажа, че по време на Комисията оттеглих всичките свои предложения от това нататък не защото те не бяха правилни, не защото те не бяха съобразени с Директива № 9283, а защото прецених, че политическата конюнктура в момента е такава, че тя не може да позволи да приеме тези предложения, които като възможност ни дава Европейският съюз. Предварително искам да кажа, че това, което сега правим, е благодарение на политическата воля на Цветан Цветанов, на Валери Симеонов и на много народни представители, включително и на хората от така наречената „група за натиск“. Но какво правим всъщност ние? Да обясним на тези хора, които досега не са се интересували от тази материя и защо аз съм си избрал точно тази материя, за да я обяснявам от трибуната на Народното събрание. Защото когато говорим за корпорации, за монополи, много трудно можем да обясним какво представлява това нещо, освен ако не говорим за горива. Ракия – това е нещо от ежедневния бит на българина. С този Законопроект практически можем да покажем как при наличие на законова рамка, която ни позволява Европейският съюз, ние се отказваме от нея и не искаме да я приложим в България само защото един държавен монопол, какъвто беше спиртният монопол, премина в частни ръце. След това той започна да управлява държавата, реално погледнато, той започна да влияе върху политическите решения на българския законодателен орган, какъвто е Народното събрание. Няма друго обяснение. Митниците казаха: „Да, господин Андреев, знаем, че това, което сте предложили, изцяло е в съответствие с Европейската директива, но дали то ще бъде приложено, зависи от Народното събрание“. И за да не преча на хората, на малките производители, които една година несправедливо бяха мачкани от митниците и понесоха твърде сериозни финансови загуби, аз реших да оттегля предложението, както направи Валери Симеонов, за да не създаваме допълнителна суматоха. Но не можем да не признаем, че това, което ни позволява Европа, ние не го искаме. Затова днес, когато ще гласуваме тези текстове, дай Боже да възстановим онова положение, което беше преди тези поправки. Това всъщност е времето на Тодор Живков. Ние това правим в момента. Даже по времето на Тодор Живков това беше много по-либерално, защото тогава пунктовете, които извършваха тази услуга, нямаха лимит. Сега слагаме лимит 1000 литра. Нека някой от големите експерти по този Закон да ми покаже в Директива № 9283, която урежда тази материя, къде има лимит, къде има ограничен обем за въпросните малки обекти! Няма такъв обем! Няма такъв лимит! Даже Министерството на финансите се е чудило как да оправдае своето предложение. Дори са пратили писмо до Европейската комисия да искат обяснение тези 1000 литра чист алкохол могат ли да бъдат приложени към пунктовете за изваряване на ракия. Тези 1000 литра чист алкохол, които фигурират във въпросната Директива, разграничават кои са малки и кои са средни и големи производители. Те се отнасят единствено до акциза. Европейската директива казва, че когато си малък производител, имаш право да произвеждаш до 1000 литра. Какво значи „малък производител“? Това означава човек, който си е получил земята, има лозарско стопанство, има сливова градина, има кайсиева градина, по Европейската директива може да лицензира казан, да го обяви на данъчните, да си сложи мерни уреди, да измине целия път за регистрация, който е един и същ – няма малък, няма голям – и да произвежда ракия, за която да плаща акциз до 50%. Това го дава Европейският съюз като право – наведнъж, без данъчен склад. Защо го е направил така Европейският съюз? За да могат малките производители да съществуват. Но тъй като в България стабилността е като мъртвото вълнение, най-напред се давят малките плавателни съдове – средният и дребният бизнес. Ето, това правим! Ние фактически връщаме положение, което ни дава право на развитие на тези хора, съответстващо на нашата роля и на нашето членство в Европейския съюз. Затова пожелавам на партиите, които претендират, че са десноцентристки, в следващия парламент да вземат моите предложения, които съм дал в този Закон, да ги припознаят и ако имат смелост, да покажат, че е приключило времето на корпоративния политически мениджмънт, че е приключило времето, когато монополите определят какво ще решава Събранието. Затова сега, за да не преча на Народното събрание – това изказване беше, за да се съберат депутатите, аз оттеглям предложението, което беше изчетено от трибуната на Народното събрание. Пак казвам – не защото не е правилно, а защото не му е дошло времето. Дай Боже да му дойде!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпреки че съм наясно, че този текст ще мине и като цяло залата ще го подкрепи, смятам, че в рамките на дебата трябва да се кажат много важни неща. На първо място, ораторите на първо и на второ четене смесват понятията. Казанджиите, казаните и изваряването на ракията е услуга. Производството на ракия от хора, които имат казани и купуват грозде, вече е производство. Според мен няма никаква разлика между тях и другите производства, които трябва да минат през регистрационни режими. Лошото е, че през цялото време се говореше за домашната ракия, а в крайна сметка ще се облагодетелстват фабрики за производството на незаконен алкохол. С колегата Емил Димитров бяхме направили алтернативно предложение – преди да дадем възможност на всяко домакинство самостоятелно да си изварява домашната ракия, но в България се продават десетки и стотици видове дестилационни съоръжения. Това можеше да стане, но не беше прието на първо четене. Да изваряваш материала на съответния гражданин и да правиш домашна ракия е едно, но за мен по-опасен е другият процес, който наблюдаваме, особено в морските области – Бургас и Варна.

И Карнобат!

Благодаря, господин Иванов. В Карнобат имаме заловен най-много спирт за подготовка на етилов алкохол, който лятото се продава като местна водка и местно уиски. Това е етилов спирт с глюкоза или етилов спирт с карамел. Спомняме си за 12-те смъртни случая в Якоруда. Ще бъде жалко, ако поради намаление на контрола и непремерване на онова, което правим, оставим големи дестилационни съоръжения без никакъв контрол – нито по отношение на количеството, нито по отношение на качеството. Понеже наближава краят на Народното събрание и не могат да стават повече законодателни инициативи, може би през следващото Народно събрание трябва да се помисли за медицински контрол по отношение на годността на произвежданите алкохоли във всички дестилационни инсталации на територията на страната. Аз няма да подкрепя предложението, защото както 500, така и 1000 литра изглеждат нещо непремерено – защо да са например 1000, а да не са 1200 или 800 литра?! Призовавам всички парламентарни групи да се замислят над това. Едно е домашната ракия и изваряването й. Ние сме задължени по отношение на фабриките, които бълват десетки хиляди литри незаконен алкохол, върху който не се плаща нито акциз, нито ДДС, а се реализира основно в заведения през летния сезон по морето, именно те чрез митниците и другите правоохранителни органи да бъдат проверявани, следени. Това, което излиза като тонове алкохол, не е домашна ракия. Това е фалшива ракия, фалшива водка, фалшиво уиски. Такава трябва да бъде нашата цел – борба с този незаконен алкохол с неясна годност за употреба от човешко същество. По отношение на него трябва да се стовари цялата строгост на Закона и на държавата. Благодаря за вниманието. Смятам, че бихте гласували разумно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! В този час имаме шанс да сложим точка на несправедливо решение, което Народното събрание прие преди година и един месец. Непосредствено след приемането на решението, което ограничи възможността да се произвеждат спиртни напитки в така наречените „селски казани“, основно ракия, с обем над 500 литра, поставяйки ги в режим на данъчни складове, от една страна, от друга страна, с ограничаването на възможността да работят половин година, за съжаление, Народното събрание нанесе доста тежък удър върху този бранш. Този бранш е на услугите, това са дребни производители, хора, около които се изхранват по няколко семейства, така че става въпрос за няколко хиляди човека. Така или иначе, ние се опитваме да поставим точка и да върнем старите условия на стария Закон. От тази гледна точка, господин Кенов, не мога да разбера защо Вие няма да го подкрепите. Естествено, това е крачка в правилната посока. Ние смятаме, живот и здраве, в следващото Народно събрание още повече да облекчим и да освободим целия този бранш от ограничителните условия, но това е въпрос на бъдеще. Вероятно всички сте наясно, знаете, че такива ограничения няма нито в Гърция, нито в Чехия, нито в Италия, нито където и да било. Направихме си труда да проучим. Действително това, което каза господин Андреев, е така – Европейската директива не внася ограничение по отношение на категорията на извършителите на услуги, каквито са тези казани. Повтарям – допуснахме тази грешка и искрено се надявам, че в тази година всички са успели да се запознаят с предложението, което сме направили още на 3 декември 2015 г. Обсъдили сме подробно и всички доста детайлно сме разисквали във всички парламентарни групи, и в Комисията, и в свободни разговори възможността да бъде въведена, върната по-справедлива законова норма. Днес имаме текст, около който, слава Богу, сме обединени всички парламентарни партии. Искам да благодаря за пълното разбиране на колегите от ГЕРБ, от БСП, на колегите от Реформаторския блок и на всички останали български партии. Използвам да им благодаря за гласуването и за приемането на Закона на първо четене. Благодаря Ви, колеги. По този начин доказахме, че обединени можем да вършим и добри неща. Да припомня, че единствените, които се въздържаха и не гласуваха приемането на тези текстове на първо четене, бяха от Парламентарната група на ДПС. Призовавам ги, обръщам се към тях, въпреки че не ги виждам в залата, нека да покажат дали са българска партия и дали биха застъпили интересите на дребните български търговци. Още веднъж апелирам за подкрепа на този Закон. Естествено, като вносители Патриотичният фронт ще го подкрепим. Още веднъж благодаря за съдействието на останалите парламентарни групи. Пожелавам в същия този порядък да успеем да отстраним и други недостатъци в нашето законодателство в бъдеще време. Благодаря.

Макар че въпросът, който ще поставя, беше обсъден в Комисията, длъжен съм да го поставя и пред Народното събрание. Това, което Комисията е одобрила като текст – числото „500“ се заменя с „1000“, да запишем „работен обем“. Само пояснявам за хората, които не са присъствали на заседанието на Комисията. Работен обем, защото ако един съд е 1000 литра обем, той не може да бъде запълнен догоре с материал. Трябва да има свободно пространство, защото в това свободно пространство се създава въпросното налягане. Това е като тенджера под налягане – дадох много хубав пример там. На всяка тенджера под налягане пише „работен обем“. Много е важно да бъде записано „работен обем“, защото хората от бранша се притесняват, че митниците ще започнат да им мерят включително обема на колонките и по този начин това, което правим, реално ще е частично, палеативно. Няма да бъде в духа на идеите, които в момента влагаме в тази промяна. Затова предлагам да се напише „1000 литра работен обем“. Това е моето редакционно предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, напълно ще подкрепя господин Андреев в това му предложение, защото, който не е ходил на казан, не знае какво е работен обем. Той е абсолютно прав, че ако се сметне обемът и на колоната – колоната има въздух, оттам преминава само изпарението от материала, който е сложен. Нормално и логично е да се запише този текст. Благодаря.

Параграф 2 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 2 да бъде отхвърлен. Параграф 3 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Параграф 4 – предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следната редакция: „§ 2. В чл. 48, ал. 2 се създава т. 21: „21. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са закупени от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки“.“

Има предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция: „§ 3. В чл. 57, ал. 3 се създава т. 9: „9. документ, доказващ че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол (ракия) са закупени от лице, регистрирано по Закона за виното и спиртните напитки.“

По § 8 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народния представител Валери Симеонов и група, което бе оттеглено в Комисията. Има предложение на народния представител Георги Търновалийски: „В § 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „регистрация“ се добавя „във водени към общините регистри“. 2. В ал. 5, изр. второ отпада...“

Оттеглям го.

Благодаря, господин Търновалийски. Да поясня за залата – господин Търновалийски оттегля предложението, тъй като е във връзка с вече отпаднали текстове, касаещи прехвърлянето на контрола към общините. Има предложение на народния представител Методи Андреев и група, което е оттеглено. Комисията предлага § 8 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 4.

По § 10 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 10 да бъде отхвърлен. По § 11 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 11 да бъде отхвърлен. По § 12 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на Методи Андреев и група, което е оттеглено в Комисията. Комисията предлага § 12 да бъде отхвърлен. По § 13 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 13 да бъде отхвърлен. По § 14 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 14 да бъде отхвърлен. По § 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 15 да бъде отхвърлен. По § 16 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Има предложение на народните представители Методи Андреев и група, което е оттеглено в Комисията. Комисията предлага § 16 да бъде отхвърлен. По § 17 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението и предлага § 17 да бъде отхвърлен.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 18 има предложение на народните представители Валери Симеонов и група, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Георги Търновалийски, което е оттеглено. Има предложение на народния представител Методи Андреев и група също е оттеглено. Има предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага § 18 да бъде отхвърлен.

Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция: „§ 5. (1) Изискването по чл. 48, ал. 2, т. 21 не се прилага за лицата по чл. 47, ал. 1, които подадат искане за издаване на лиценз по чл. 48, ал. 1 в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон. (2) Изискването по чл. 57, ал. 3, т. 9 не се прилага за лицата по чл. 56, ал. 1, т. 1, които подадат искане за регистрация по чл. 57, ал. 2 в срок до 3 месеца от влизането в сила на този закон.“ Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 6 със следната редакция: „§ 6. Изискванията по чл. 48, ал. 2, т. 21 или чл. 57, ал. 3, т. 9 не се прилагат за лицата, които към датата на влизане в сила на този закон са получили лиценз за управление на данъчен склад по чл. 50, ал. 1 или удостоверение за регистрация по чл. 57, ал. 4.“

Предложение на народния представител Менда Стоянова, което е оттеглено. Параграф 19. Предложение на народния представител Методи Андреев и група народни представители, което е оттеглено. Предложение на народния представител Менда Стоянова, което е оттеглено по буква „а“ и подкрепено в останалата част. Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 7 със следната редакция: „§ 7. В Закона за виното и спиртните напитки (Обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В Глава девета се създава Раздел IIIа с чл. 142а – 142в: „Раздел IIIа Регистър на лицата, които извършват дейности с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки Чл. 142а. (1) Създава се регистър на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне или предлагане на дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. (2) Регистърът по ал. 1 е публичен и се води от Министерството на икономиката. (3) Редът и начинът за водене на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на икономиката. (4) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, могат да продават или предоставят дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки на лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт. (5) Лицата, които са вписани в регистъра по чл. 132, ал. 2, могат да търгуват с дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, като уведомяват за това Министерството на икономиката. (6) Редът за уведомяване по ал. 5 се определя с наредбата по ал. 3. Чл. 142б. (1) Лицата подават заявление до Министерството на икономиката за вписване в регистъра преди да започнат да извършват дейностите по чл. 142a, ал. 1. (2) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на лицата и вписването им в регистъра по чл. 142а, ал. 1. Чл. 142в. (1) Лицата по чл. 142а, ал. 1: 1. водят отчетност, позволяваща установяването на лицето, което е получило дестилационното съоръжение за производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки; 2. до 14-о число на месеца, следващ месеца, в който са се разпоредили с дестилационното съоръжение, предоставят информация на Министерството на икономиката за лицата, получили дестилационното съоръжение, включваща най-малко следните идентификационни данни – пълно наименование, единен идентификационен код от Търговския регистър или код по БУЛСТАТ. (2) При поискване или по собствена инициатива Министерството на икономиката предоставя на Агенция „Митници“ информацията по ал. 1, т. 2, както и информация за установените случаи на дейности с дестилационни съоръжения, извършвани от лица, които не са вписани в регистъра по чл. 142а. 2. В чл. 213: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) На лице, което не изпълни задължение да се регистрира в регистъра по чл. 142а, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5 000 лв. (3) На лице, което не изпълни задължение по чл. 142в, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 200 до 1000 лв.“

Параграф 20. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 8 със следната редакция: „§ 8. Лицата, които до влизането в сила на този Закон са извършвали дейностите по чл. 142а, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, се регистрират в тримесечен срок от влизането в сила на този Закон.“

Предложение на народния представител Методи Андреев, което е оттеглено. Параграф 21. Предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става 9 със следната редакция: „§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Първо искам процедура за допуск в пленарната зала на заместник-министър Валери Борисов от Министерството на транспорта, заместник министър Филип Гунев – МВР, Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“, и Красимир Калайджиев от Автомобилна администрация.

Продължаваме с § 3. Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 6: „§ 6. В чл. 138в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Техническите служби са юридически лица или еднолични търговци, които отговарят на изискванията на приложим регулаторен акт и/или на чл. 61 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 168/2013“.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Съответствието с изискванията по ал. 1 се удостоверява с оценъчен доклад. Докладът може да включва и сертификат за акредитация по стандартите, посочени в приложимите регулаторни актове, както и други документи, издадени от компетентнен орган на държава-членка на Европейския съюз, удостоверяващи възможността на техническите служби да извършват посочените в доклада дейности.“ 3. В ал. 3: а) в т. 1 думите „Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ се заменят с „Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а думите „наредбите по чл. 138, ал. 4“ се заменят с „приложимите регулаторни актове“; б) точка 2 се изменя така: „2. се издава за дейностите, за които техническата служба кандидатства да извършва, и с обхват, в който да са включени методите за изпитване и/или проверки, съгласно приложимите регулаторни актове.“ 4. В ал. 4 след думите „Директива 2007/46/ЕО“ се добавя „или по чл. 66, т. 1 от Регламент 168/2013“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7, като в ал. 10, т. 4 думите „неговия притежател“ се заменят с „лицето по чл. 138в, ал. 1“.

Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Станислав Иванов по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 8 и 9: „§ 8. В чл. 140 се създава ал. 7: „(7) Исторически превозни средства се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2. При регистриране на историческо превозно средство се представят документ за собственост и идентификационна карта, издадена от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощенa от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.“ § 9. В чл. 143 се създава ал. 14: „(14) По искане на собственика регистрираното пътно превозно средство може да бъде пререгистрирано като историческо превозно средство, при условията и по реда за регистриране на такива превозни средства, определени с наредбата по чл. 140, ал. 2. В този случай предоставените при първоначалната регистрация оригинални документи за регистрация на пътното превозното средство може да бъдат върнати на собственика.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става §12.

Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 13: „§ 13. В чл. 152 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 2, буква „б” след думата „превоз” се добавя „или превоз за собствена сметка”. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) За издаване или за удължаване на срока на разрешението лицата по ал. 3 подават заявление, към което прилагат декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност, и документите, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.“ 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Издаването на разрешението и удължаване на срока му се извършват в 30-дневен срок от получаването на заявлението.“ 4. В ал. 7 след думата „съобщенията“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 5. В ал. 9 думите „за всеки клон” се заличават и се създава изречение второ: „Срокът на разрешението се удължава за нови 5 години, когато лицето по ал. 3 е подало заявление за това преди изтичането на срока на разрешението и отговаря на изискванията, определени с наредбата по ал. 1, т. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.

По § 10 –предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 15: „§ 15. В чл. 166а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 думите „с одобрен тип“ се заличават, а след думата „средства“ се поставя запетая и се добавя „различни от категория L“; б) в т. 2 след думата „средства“ се поставя запетая и се добавя „различни от категория L“; в) в т. 3 думата „нормативен“ се заменя с „регулаторен“. 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите е компетентният орган за надзор на пазара по смисъла на чл. 6, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013. Председателят на Комисията за защита на потребителите организира и извършва дейности по надзор на пазара на превозни средства от категория L, както и на системи, компоненти или отделни технически възли за тях, в съответствие с чл. 8 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и Глава III от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.), което включва извършването на проверки за: 1. наличието на валиден сертификат за съответствие; 2. наличието на задължителните табели и маркировки за одобряване на типа, нанесени върху превозни средства, компоненти или отделни технически възли в съответствие с чл. 39 от Регламент (ЕС) № 168/2013; 3. нанесено наименование на производителя, регистрирано търговско наименование или регистрирана търговска марка и адреса в Европейския съюз върху произведените от него превозни средства, компоненти или отделни технически възли, предоставяни на пазара, или, ако това не е възможно, върху опаковката или в документ, който придружава компонента или отделния технически възел; 4. предприетите мерки от икономическите оператори по Глава II и Глава XII на Регламент (ЕС) № 168/2013 в случаите, в които задължението се отнася за органа по надзор на пазара; 5. съответствието на предоставените на пазара превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип; 6. предоставянето на информация на потребителите съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013, включително делегираните актове и актовете за изпълнение, издадени на основание на този регламент; 7. осигуряване изпълнението на мерки, свързани с провеждането на кампании по изтегляне от пазара, в случаите, в които съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 се изисква участие на органа по чл. 166а, ал. 2; 8. частите и оборудването, които могат да изложат на сериозен риск правилното функциониране на основни системи, свързани с безопасността на превозните средства при движението им по пътищата или с техните екологични характеристики. (3) При осъществяване на дейностите по надзор на пазара по ал. 2, т. 5, 7 и 8 на пътни превозни средства от категория L, както и на системи, компоненти или отделни технически възли за тях, органът по чл. 166а, ал. 2 може да изисква необходимата му информация за осъществяване на надзора от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и от органа по регистрацията на пътните превозни средства в страната.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея: а) в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“; б) в т. 2 думите „с одобрения тип“ се заличават. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея: а) в текста преди т. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“; б) в т. 1 накрая се добавя „или надзор на пазара“. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“, а след думата „контрол“ се добавя „или надзор на пазара“. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея след думите „ал. 1“ се добавя „и 2“.

Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Предложение от народния представител Георги Свиленски по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя и двете предложения. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 171 се правят следните допълнения: 1. В т. 1 се създава б. „ж”: „ж) който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок от един месец.” 2. В т. 2 се създава буква „н”: „н) на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца.”

Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 17: „§ 17. В чл. 172 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „букви „б“ и „е“” се заменят с „буквите „б”, „е” и „ж“”. 2. В ал. 4 думите „букви „в“, „и“, „к“, „л“, „м“” се заменят с „букви „в“, „и“, „к“, „л“, „м“, „н“”, а думите „букви „в“, „и“, „к“, „л“ и „м“” се заменят с „букви „в“, „и“, „к“, „л“ , „м“ и „н“”.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 18. Предложение от народния представител Иван Вълков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 175 се създава ал. 5: „(5) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и с глоба от 1000 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна организация на движението или временна забрана за движение.”

Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 20: „§ 20. В чл. 178в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 6 след думата „допусне“ се добавя „даването на заключение за психологическа годност и/или“, а след думата „данни“ се добавя „с изключение на случаите, в които е дадено заключение „не се допуска“ при повече от един невалиден тест за познавателната сфера и/или невалиден личностов тест“; б) създават се точки 8-12: „8. разпореди или допусне започване на психологическото изследване в час, различен от предварително определения в графика; 9. разпореди или допусне неспазването на изискванията за водене на документацията във връзка с организирането и провеждането на психологическите изследвания; 10. разпореди или допусне провеждането на психологическото изследване в помещение, различно от регистрираното в протокола за оглед на лабораторията; 11. разпореди или допусне провеждането на психологическото изследване на чужденец при отсъствие на преводач или при липса на декларация от преводача, че преводът ще бъде направен коректно; 12. разпореди или допусне провеждане на психологическо изследване на лице, което не е представило документите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2.“ 2. В ал. 3: а) точка 2 се изменя така: „2. започне психологическото изследване в час, различен от предварително обявения в графика час;“ б) в т. 4 в началото се добавя „даде заключение за психологическа годност и/или“, а след думата „данни“ се добавя „(с изключение на случаите, в които е дадено заключение „Не се допуска“ при повече от един невалиден тест за познавателната сфера и/или невалиден личностов тест)“; в) в т. 5 в началото се добавя „даде заключение за психологическа годност и/или“; г) създават се точки 6-9: „6. не спази изискванията за водене на документацията във връзка с организирането и провеждането на психологическите изследвания; 7. проведе психологическото изследване в помещение, различно от регистрираното в протокола за оглед на лабораторията; 8. проведе психологическо изследване на чужденец при отсъствие на преводач или при липса на декларация от преводача, че преводът ще бъде направен коректно; 9. проведе психологическо изследване на лице, което не представи документите, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, и/или не архивира копия от тях.“ 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Налага се глоба или имуществена санкция в размер 200 лв. на физическо или юридическо лице, което допусне или извърши нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2, ако не е предвидено друго по-тежко наказание.“ 4. В ал. 5 след думата „таксиметрови“ се поставя запетая и се добавя „превози за собствена сметка“.“

Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 21: „§ 21. В чл. 178г се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Който пуска на пазара превозно средство, за което се изисква сертификат за съответствие с одобрен тип, без да е издаден такъв, или пуска превозното средство на пазара в нарушение на приложим регулаторен акт, се наказва с глоба 2500 лв.“ 2. В ал. 3 думите „приложимите наредби по чл. 138, ал. 4 или на правилата на ООН/ИКЕ, или на регламенти на европейските институции в областта на одобряването на типа на превозни средства и“ се заменят с „приложим регулаторен акт или“, а след думата „им“ се добавя „с изискванията“. 3. Алинея 7 се изменя така: „(7) За нарушенията, предвидени във: 1. член 13, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (OB, L 171/1 от 29 юни 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 715/2007“; 2. член 15, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 79/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно одобрение на типа на моторни превозни средства, задвижвани с водород, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (ОВ, L 35/32 от 4 февруари 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 79/2009“; 3. член 11, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 595/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за одобрението на типа на моторни превозни средства и двигатели по отношение на емисиите от тежки превозни средства (Евро VI) и за достъпа до информация за ремонта и техническото обслужване на превозните средства и за изменение на Регламент (ЕО) № 715/2007 и Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 80/1269/ЕИО, 2005/55/ЕО и 2005/78/ЕО (OB, L 188/1 от 18 юли 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 595/2009“; 4. член 76, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 168/2013; 5. член 11, параграф 2, букви „г“ и „д“ от Регламент (ЕС) № 2015/758 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (OB, L 123/77 от 19 май 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 2015/758“, на физическо лице се налага глоба в размер 4000 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер 8000 лв.“ 4. Създават се алинеи 8, 9 и 10: „(8) За нарушенията, предвидени в: 1. член 13, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 715/2007; 2. член 13, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 78/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно типовото одобрение на моторни превозни средства по отношение на защитата на пешеходците и на останалите уязвими участници в движението по пътищата, за изменение на Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на директиви 2003/102/ЕО и 2005/66/ЕО, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 78/2009“; 3. член 15, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 79/2009; 4. член 11, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 595/2009; 5. член 16, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях; 6. член 76, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 168/2013; 7. член 11, параграф 2, букви „а“ и „в“ от Регламент (ЕС) № 2015/758, на физическо лице се налага глоба в размер 3000 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер 6000 лв. (9) За нарушенията, предвидени в: 1. член 13, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 715/2007; 2. член 13, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 78/2009; 3. член 15, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 79/2009; 4. член 11, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 595/2009; 5. член 16, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 661/2009; 6. член 76, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 168/2013; 7. член 11, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 2015/758, на физическо лице се налага глоба в размер 4000 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер 8000 лв. (10) За нарушенията, предвидени в: 1. член 13, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 715/2007; 2. член 13, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 78/2009; 3. член 15, параграф 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 79/2009; 4. член 11, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕО) № 595/2009; 5. член 76, параграф 2, буква „д“ от Регламент (ЕС) № 168/2013, на физическо лице се налага глоба в размер 2000 лв., а на юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция в размер 4000 лв.“

Предложение от народния представител Станислав Иванов по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 22: „§ 22. В чл. 183 се създава ал. 7: „(7) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение.“

По § 14 – предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Искрен Веселинов и Станислав Иванов по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14, който става § 23: „§ 23. В § 6 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 9 се изменя така: „9. „Одобряване на типа“ е процедура, с която се удостоверява, че даден тип превозно средство, система, компонент или отделен технически възел отговаря на съответните административни разпоредби и технически изисквания, определени в приложим регулаторен акт.“ 2. Създава се т. 66: „66. „Регулаторен акт“ са: а) наредбите по чл. 138, ал. 4; б) Регламент (ЕО) № 715/2007, включително актовете за прилагането му; в) Регламент (ЕО) № 78/2009; г) Регламент (ЕО) № 79/2009; д) Регламент (ЕО) № 595/2009, включително актовете за прилагането му; е) Регламент (ЕО) № 661/2009, включително актовете за прилагането му; ж) Регламент (ЕС) № 168/2013, включително актовете за изпълнение и делегираните актове; з) правило на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, приложено към Спогодбата за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения, издавани на основата на тези предписания, подписана в Женева на 20 март 1958 г.; и) регламентите, посочени в Част I от Приложение IV на Директива 2007/46/ЕО, включително техните актове за изпълнение; к) Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; л) Регламент (ЕС) №2015/758. 3. Създава се т. 67: „67. „Историческо превозно средство“ е механично задвижвано пътно превозно средство, което е минимум 30-годишно, не се използва за ежедневен транспорт, запазено и поддържано в исторически коректно състояние, част е от световното техническо и културно наследство и за което има издадена идентификационна карта от Международната федерация за старинни автомобили или от друга упълномощена от нея организация на територията на държава – членка на Европейския съюз.“

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Благодаря Ви за репликата. Първо, трябва да кажа, че не съм длъжен да декларирам конфликт на интереси, защото моето прословуто превозно средство е твърде младо. То е за ежедневна употреба и все още не е станало част от световното културно-историческо наследство, но може би един ден ще стане. Вземам думата преди всичко да благодаря на колегите от Транспортната комисия – на господин Ананиев, на господин Иванов, на господин Искрен Веселинов, че подкрепиха тази поправка. Малко история. Още в Четиридесет и първото народно събрание е имало законодателна инициатива. Днес мисля, че правим нещо добро за всички любители на автомобилите, за всички запалени по историята на автомобилостроенето. Това е добро и аз се надявам, така както първи член, касаещ тази промяна, беше приет единодушно, да го приемем също така. Още един път благодаря на колегите от Транспортната комисия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 24. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 25 и в него думата „преди“ се заменя с „до“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 26 и в него думата „преди“ се заменя с „до“.

Предложение от народния представител Настимир Ананиев по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 18, който става § 27: „§ 27. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграф 13, т. 1 и § 20, които влизат в сила един месец след обнародването на Закона в „Държавен вестник“; 2. параграфи 8, 9 и § 23, т. 3, които влизат в сила 6 месеца след обнародването на Закона в „Държавен вестник“; 3. параграф 21, т. 3 относно ал. 7, т. 5, § 21, т. 4 относно ал. 8, т. 7 и ал. 9, т. 7 и § 23, т. 2 относно т. 66, буква „л“, които влизат в сила от 31 март 2018 г. 4. параграфи 1 и 17, които влизат в сила от 22 януари 2017 г.“ Тук имам редакционно предложение – т. 4 да отпадне, тъй като я добавихме в хипотеза, че гласуваме този Закон след 21 януари, когато влиза в сила другият закон, а ние вече не сме в такава хипотеза.

Процедурата ми е свързана с техническа грешка, която е допусната в Закона за автомобилните превози в гласуваната т. 1 от § 39. Отнася се до разпоредбите на ал. 2, в която има препратка към чл. 26, ал. 3 и 4 от отменения Закон за народната просвета. Моля да допуснете за прегласуване в пленарната зала следния текст на § 39: „§ 39. В § 4 от Заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за превози по градски допълнителни линии, за превози по градски и междуселищни линии, които се поддържат главно поради историческия интерес към тях или туристическото им значение, за специализираните и за случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози, освен в случаите по чл. 283, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.” 2. Създава се ал. 5: „(5) За целите на разпределяне на средствата по ал. 1 се включват и вътрешноградски превози, извършени с трамваен и тролейбусен транспорт и метро.“

Благодаря, господин Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 602-01-53, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2016 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Процедура – на основание чл. 46, ал. 2 от нашия Правилник, моля да бъдат допуснати в пленарната зала Първолета Лулева – директор на дирекция „Превантивна дейност“ в МОСВ, Силвия Димитрова – началник на отдел, Мария Гълъбова – началник на отдел в същата дирекция, и Таня Христова – директор.

Те ще бъдат допуснати и за утрешното заседание.