МИНИСТЪР ЛИЛЯНА ПАВЛОВА1473 думи
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да благодаря на всички за конструктивния дебат, за конструктивната критика. Безспорно, най-вероятно не сме безгрешни. Ние сами оценяваме, че имаме възможност, имаме желание, има накъде да подобрим Програмата, условията, контрола и всички усилия, които вложихме за две години. Въпреки всичко смятам, че постигнахме много за тези две години. Промяната на облика особено на тези градове, които успяха да направят по-голям мащаб сгради, е видим и безспорен.
Готова съм във всяко едно качество, което заемам сега в оставка и впоследствие, заедно да намерим най-добрия начин, най-добрите механизми, по които да усъвършенстваме Програмата. Ще се опитам, разбира се, да отговоря на почти всички, на по-голямата част от основните коментари, въпроси или критики. Със сигурност може би няма да съм на 100% изчерпателна, но предлагам дебатът да продължи.
Ще започна от госпожа Ташева – по реда на изказванията. Госпожа Ташева беше първа по отношение на спестяванията.
Да, госпожо Ташева, имаме данни, защото това са кумулативни изчислявания на спестяванията. Това се казва „спестявания от отопление и осветление“. Разбира се, те са в различни стойности по всичките отделни показатели на енергийното обследване, на енергийния одит на сградата. По всеки един отделен показател се изчислява конкретен процент спестявания, който в общо спестяване на едно жилище, на едно домакинство, на един апартамент варира между 40 и 80%. В нашите сгради отчитаме около 50-60% спестявания.
Безспорно, освен спестяванията за разходите за отопление, имаме и спестяване между 40 и 60% от намаленото електропотребление в резултат на инсталиране на енергийно спестяващо осветление, както и съответно промяната на инсталациите, за които говорим.
По отношение на несъгласните – неслучайно, въпреки че Законът за етажната собсвеност дава възможност на всяка една етажна собственост, независимо дали е за Програмата за саниране, за собствени цели или собствено самостоятелно саниране, или други въпроси, Законът за етажната собственост дава възможност 67% от собствениците, ако са съгласни, мерки по ремонт и саниране на една сграда да се случат. (Шум и реплики.)
Знаете, че ние в рамките на Програмата увеличихме този процент и той е 95% съгласие именно, за да сме сигурни, че когато инвестираме публичен ресурс, но в неприкосновена частна собственост, имаме пълното максимално възможно съгласие на максимален брой живеещи в сградата. Ако част от тези 5% от живеещите в една сграда не са съгласни, да не ощетяват останалите 95%, в тези апартаменти не се влиза и не се извършват ремонтни дейности. Така че частната собственост остава неприкосновена.
Отчет има, отчет има в доклада и съгласно изпълнението на Програмата ежегодно има отчет до Народното събрание. Отчетността е ясна, прозрачна и е налице.
По отношение на коментара на господин Веселинов. Господин Веселинов, бих апелирала към нещо много важно. Не трябва да противопоставяме пенсиите, санирането и магистралите. Трябва да направим така, че за всяка една от тези политики и програми да имаме достатъчно ресурс, да има достатъчно приходи в държавата, да има достатъчно добре работеща икономика, за да може те да се случват. Чрез санирането – това е повече заетост, повече социално осигуряване, повече пари в НОИ, повече възможности за увеличаване на пенсиите с много повече, с колкото и ние желаем да ги увеличим годишно.
Господин Търновалийски за бюджетните въпроси. Не виждам господин Търновалийски в залата, но ще отговоря на коментара му. Има разлика, когато имаме акт на Министерския съвет, и той е постановление, когато е решение на Министерския съвет. Когато говорим за решение на Министерския съвет за предлагане предложение на Народното събрание, то винаги върви с проста финансова обосновка, защото това не е вземане на решение за финансиране, и то не изисква, и докато не се приеме от Народното събрание, няма и не оказва пряко или косвено влияние върху държавния бюджет.
Ако днес гласувате позитивно, за което апелирам и Ви благодаря, положително тогава ще има и тогава бюджетът ще трябва да вземе решение да увеличи ресурса и той да се включи.
Именно защото не нарушаваме Закона за публичните финанси съм днес тук от името на правителството да представя, да защитя и да получим подкрепата на Народното събрание в следващите години напред тази Програма да продължи и да реализира своите ползи.
Господин Ерменков, хем я няма Програмата, хем не съществува, хем бяхте първите, които се санирахте. Не само се санирахте, приехте разходите и се подписахте, че приемате извършените дейности. Има издаден Акт 16 и въвеждане в експлоатация. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Хем я няма, ама хем първи се възползвахте!
Това показва много, но мисля, че всички могат да си направят изводите, без да го коментирам.
Уважаема госпожо Янкова, Вие знаете, с Вас сме работили и преди с европейско финансиране, с Програмата на ПРООН. Смолян е една от общиние, в която първи се санираха. Виждаме ефектите, виждаме огромните ползи от Програмата. Искрено съжалявам, много жалко и много тъжно, че именно БСП няма да подкрепи тази социално-икономическа програма. Ефектите са видими както в малките населени места, така и в големите. Но това е Вашето решение.
По отношение на коментара с цените и броя сгради. Мога да кажа: нека не забравяме, че статистиката, която Вие цитирахте за броя сгради, за броя панелни сгради или броя сгради, строени по индустриален способ, включват отделни блок-секции. В нашата Програма, говорейки за една сграда, говорим за комбинации от всички блок-секции, от които тя се формира. Знам, че панелните сгради, в повечето случаи в големите панелни сгради, които са основен фокус и приоритет до момента по Програмата, включват по три-четири-пет блок-секции. Така че реално броят сгради по статистиката, която цитирате, са много повече. Затова говорим за над 160 хиляди жилища, които са в обхвата и обема на Програмата.
Имаше и други коментари. Аз ще се опитам в общите коментари в заключение да кажа: нашата воля, нашето желание от първия ден на създаването на тази Програма и към ден днешен, и от тук нататък, е тази Програма да продължи. Тя не е заложена да се реализира само за две години и само с един милиард, напротив.
Тази Програма трябва да продължи и тя изначално е заложена – първо, да е дългосрочна, минимум 10 години. Стартовата инвестиция да е от един милиард. Надявам се след днес да бъде и два милиарда, да бъде разширен сградният фонд, който влиза в Програмата. Ние вече го намалихме като възможност за по-малките сгради, и впоследствие да се добавят тухлените сгради и по-ниското строителство, и, разбира се, в дългосрочна перспектива да влязат и еднофамилните жилищни сгради, но трябваше, приоритизирахме и започнахме с големите панелни сгради, защото в тях живее най-голям брой от населението и покрива в най-голям мащаб именно факта, защото тя е национална, на територията на всички области, на територията на всички общини, на които има такъв тип сгради.
По отношение на собствения принос – още когато стартирахме Програмата, в самата Програма е записано, че – да, след първите години на нейната реализация, за да продължи успешно напред, трябва да има и собствен принос на живеещите в тези сгради в следващите години, така че това е заложено и сега. Това го има, така че тук да отговоря на господин Марков: благодаря Ви за подкрепата. Да, трябва да има и собствен принос. Впоследствие Програмата не само да се разшири, но и да има собствен принос на участниците.
А към Патриотичния фронт: там, където има социално слаби и хора пенсионери – да, за тях тя трябва да продължи да бъде социална със 100% финансиране и съфинансиране от тези семейства и домакинства, които съответно могат да я подкрепят. Това е един модел, който трябва и може да бъде развит, за да може Програмата да се реализира.
По отношение на Българската банка за развитие и финансирането на Програмата и защо не я виждаме в бюджета – Програмата е изградена на принципа тя да е дългогодишна, излиза много над обхвата на едно тригодишно бюджетиране, защото тя е заложила Българската банка за развитие да играе като финансов агент, като финансиращ орган за своя сметка и за сметка на заемни споразумения в годините напред, а тогава, когато има възможности на бюджета, каквито благодарение на реализираните приходи, спестявания и действията от контрабанда имахме през декември миналата година и я обезпечихме финансово с първия милиард, държавата да се разплаща поетапно напред в годините, без да обременява бюджета. Когато има възможност бюджетът и добра фискална позиция, тогава да изплаща тези разходи и това да се случва напред в годините.
Така че Българската банка за развитие е тази, която финансира – финансира на основата на собствен ресурс и на основата на две кредитни споразумения, ратифицирани от Вас, уважаеми дами и господа народни представители, две кредитни споразумения на обща стойност 250 млн. евро, одобрени, подкрепени от Народното събрание и ратифицирани със закон. Те дават възможност на банката да обезпечи разплащанията и за в бъдеще и, надявам се, и за следващия бюджет, който да бъде приет, да бъде увеличен и наистина това да е една поредна стъпка напред, а не последния милиард, а да е следващият милиард, който заедно да утвърдим и заедно да направим правилата по-добри, по-качествени, защото българските граждани го заслужават. Убедена съм в това. Благодаря Ви.