19 януари 2017 г.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“

Уважаеми господин Президент, уважаема госпожо Вицепрезидент, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми господин Премиер в оставка, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа членове на Конституционния съд, уважаеми членове на Министерски съвет в оставка, уважаеми народни представители, Ваши превъзходителства, господа генерали и адмирали, скъпи съотечественици! Позволете ми най-напред да благодаря за доверието да бъда президент на държава с 13 века история, да бъда държавен глава на многолик народ, в който от столетия съжителстват етноси и религии, но отказват да се смирят политическите страсти. Мнозина днес казват, че времената са трудни, но животът изглежда подреден само в застиналите страници на историята, когато е преразказан в минало свършено време. Политиката се случва винаги в сегашно тревожно време. Тя зависи от способността на милионите граждани да осъзнаят общите си интереси, от лоялността на политиците към народа, от морала им да надмогват личната корист и егото си в името на обществения интерес, от волята им да отстояват дори непримирими позиции в името на добруването на България. Такава е логиката на демокрацията. Държавност се гради с натрупване, затова бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици – Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Всяко поколение има своите изпитания. Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени. Приета бе нова Конституция. Тя установи демократичните принципи, плурализма и разделението на властите. Икономическите реформи, макар и болезнени, доведоха до превръщането на плановата икономика в пазарна. България постигна важни стратегически цели: членството в Европейския съюз и НАТО. От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но панорамният поглед е привилегия на политиците, инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго. Свикнахме да гласуваме, ала мнозина днес не виждат смисъл да го правят. Примирихме се с изборните злоупотреби. Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Появиха се бизнес партии, лабораторни политически проекти, чуждопоклоннически формации. Партийната генетика в зората на прехода изглеждаше по-автентична от днешната политическа ГМО-кухня, а отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизъм. Ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем. Проведеният през ноември 2016 г. референдум, макар да остана под законовия праг за валидност, показа, че българите искат личности в парламента и ограничаване на партийните субсидии. Отговорност на народните представители е да намерят решение на тези граждански очаквания. Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши, да повиши индивидуалната отговорност на народните представители пред избирателите, да предложи на гражданите избор между личности, но да не остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Парите за партиите следва да се ограничат чувствително, но с ясното съзнание, че, лишени от разумно финансиране, партиите ще станат още по-зависими от лобисти и външни фактори. Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество. Тя е навред – в драматичната пропаст между бедни и богати, в контраста между столицата и селата, в окаяното състояние на българския Северозапад, в чувството за социална обреченост, безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция. Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта. Тук погледът на европейските партньори и този на българските граждани вижда едно и също – правосъдието е бавно, общественият авторитет на съдебната власт е нисък, шири се усещане за безнаказаност. Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание и да постигне ясни цели: бързо, справедливо и независимо правосъдие, но само промяната в структурата на съдебната власт не решава проблемите в правораздаването. Необходим е комплексен подход, усъвършенстване на процесуалните закони, осигуряване на необходимия брой магистрати, повишена отговорност в системата, решителни антикорупционни мерки. В същото време съдебната реформа не трябва да се възприема като панацея за справянето с недъзите в обществото ни. Без обединените усилия на институциите, партиите и гражданските структури и без непримиримостта на обществото няма как да се справим с корупцията и престъпността. Сянката на несправедливостта лежи и върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието. Проведените реформи не създадоха работещи механизми. Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село – без училище и без доктор. В здравеопазването отчитаме все повече отделени средства, но обикновеният пациент често се сблъсква с доплащане, чакане и некачествени здравни услуги. Българските лекари масово емигрират. Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук, в България. Образованието би трябвало да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. Уви, тук също обикновеният българин се сблъсква с формален учебен процес и доплащане. Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата. Във висшето образование очевидно се налага оптимизация на многобройните висши училища. Местата за студентите са повече от кандидатите за тях. На трудовия пазар дипломите и научните звания без покритие имат вреден ефект, сравним с фалшивите пари в икономиката. Нужни са обединените усилия на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на млади хора, които да посрещат предизвикателствата на бъдещето не само с наизустени знания, а и с умения за самостоятелно, творческо мислене и адаптивност. (Шум и реплики.)

Българската наука е сред недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране е плод на невежество. Собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизнено важни за обществото. Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми. Културата, редом с образованието, е другият стожер на националната идентичност. Държавната подкрепа е наложителна за оцеляването и развитието на нашата култура в епохата на глобализация. Българският преход съвпадна с триумфа на пазарната икономика в цял свят. Но пазарна ли е българската икономика към днешна дата? Механизмите за защита на конкуренцията очевидно работят зле, картелизацията е осезаема в много сфери. Потребителската защита е недостатъчно обезпечена от закона, административните тежести спъват бизнеса. Българската икономика изглежда устойчива, данъците са ниски, растежът е налице, макар и далеч от необходимия, за да наваксаме общото си изоставане. Но и тук погледът на обикновения гражданин вижда друго. Десетки хиляди българи са на гурбет, за да изхранят семействата си. Липсата на действаща регионална политика води до икономическа и социална некроза на обширни региони. В много села се завърна вересията. Корупцията и несигурната нормативна среда възпират чуждите инвеститори. Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността. Бизнесът има нужда от реална конкуренция и ограничена, но действена регулация, а българите заслужват достойно заплащане. Задлъжняването и обедняването на домакинствата подронва средносрочната перспектива на обществото. Преходът е тежко изпитание за българите, но в пустинята на прехода не бива да изоставяме по-немощните и най-бедните. Сред тях са хората с увреждания и пенсионерите. Икономическата логика, според която слабите хора са в тежест на обществото, трябва да отстъпи пред разбирането, че тъкмо слабите поддържат будна нашата човечност. Общество, което загърбва солидарността, се обрича на духовен фалит. Нерешените проблеми на прехода прераснаха в опустошителна демографска криза. Тя може да бъде преодоляна само с комплексни мерки в областта на икономиката, образованието, здравеопазването, масовия спорт, културата, хармоничното развитие на регионите и общините и социални политики, ограничаващи бедността и изключването. Мерките за понижаване на смъртността и повишаване на раждаемостта не могат да решат проблема сами. Важно е да създадем условията, при които младите да остават в България, да създават семейства и да раждат децата си тук, а българите, живеещи в чужбина, да не късат духовната връзка с родината. Ще работя с всички сили сънародниците ни зад граница да усещат подкрепата и грижите на България, независимо в кой край на света се намират. Дами и господа, като президент нямам амбицията да превишавам своите конституционни правомощия, но и няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия, но и никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти. Ще използвам всички възможности за насърчаване на диалога и взаимодействието между институциите, политическите и обществените сили, защото не партийният монопол върху институциите, а балансът и сътрудничеството между властите и диалогът с гражданското общество са гарант за демократичното развитие и просперитета на страната ни. Ще стимулирам обществени дебати по важни теми и ще търся максимално съгласие при вземане на решения, ще следя институциите да работят за дългосрочните интереси на страната, а не да подменят приоритетите на нацията в името на краткосрочни цели. Ще бъда президент на всички българи, независимо от партийна принадлежност, религия и етност. Ще отстоявам надпартийността на институцията и ще се противопоставям решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни. Българската Конституция отрежда на президента важни прерогативи в сферата на външната политика и сигурността. Националната сигурност е всеобхватна система. Тя започва от външната политика, продължава със сигурността на националните граници и завършва с осигуряването на реда в страната и гарантирането на спокойствието, свободата и достойнството на отделния гражданин. България днес е член на Европейския съюз и НАТО. Членството в двата съюза е стратегически избор, който не трябва да бъде поставян под въпрос. Той почива на споделени ценности и отговорности с останалите партньори, но ефективното членство предполага ясно осъзнаване и последователно отстояване на националния интерес в рамките на двете семейства с активно участие в изработването на общите решения. Българската външна политика трябва да се формулира у нас и да се отстоява навън, а не обратното. Тази политика трябва да бъде отворена към света и да печели приятели и партньори, а не врагове. България има потенциал да засили активната си роля в Югоизточна Европа с инициативи и действия за повишаване на сигурността, сътрудничеството и икономическото развитие на региона. Изминалата година беше белязана от британския вот за напускане на Европейския съюз и мигрантската криза. Двете събития поставиха на изпитание Съюза. Нарастват антиевропейските настроения. Свикнахме да таксуваме като популизъм всяка остра критика към европейските институции и политики, но от това броят на недоволните само нараства. Убеден съм, че обединена Европа трябва да бъде съхранена на всяка цена. Противното би значило непростима загуба на историческо време. Отговорът на всички кризи е в солидарните ни усилия за тяхното преодоляване. Предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз е предизвикателство, но и огромна възможност за България, изискваща отговорност и обединени усилия на всички нива. Мигрантската криза изисква обща и решителна европейска политика. Засега имаме отделни действия, но не и цялостна политика. Предвид това считам, че са необходими решителни мерки за укрепване на границата, за пресичане на нелегалния трафик на хора и за ограничаване на броя на нелегалните мигранти на наша територия. България трябва да отстоява за ревизия на Дъблинското споразумение, което отрежда на периферните държави от Съюза ролята на буферна зона. Очевидна е кризата между Европейския съюз и НАТО, от една страна, и Русия, от друга. Засилването на конфронтацията не е път за нейното решаване. Студената война е печален опит от миналото. В този контекст смятам, че ролята на държавния глава не е да екзалтира тревогите и да посочва враг, а да способства за разрешаването на кризата с механизмите на съюзите, в които членуваме. Вярвам, че резултатите от президентските избори в Съединените американски щати и новата политическа конюнктура в света дават надежда за скоростно възстановяване на диалога. Изминалата година бе белязана и от кръвопролитната война в Сирия, която покачи градуса на военното противопоставяне до исторически максимум в периода след Студената война. Тлее конфликтът в Източна Украйна. В съседна Турция бе осуетен опит за преврат. Терористичните атаки станаха част от печалните хроники в Европа и Близкия Изток. Гарантирането на сигурността на България и българите се превръща в приоритетна задача. Приетата нормативна база за обособяване на единна система за национална сигурност бе важна стъпка напред. Все още остават редица въпроси относно задачите, структурата, функционалните връзки, управлението и взаимодействието между различните органи и структури, ангажирани с отбраната и обществения ред. Това води до проблеми в контрола и координацията, занижена ефективност и преразход на ресурси. Необходими са усилия за гарантиране на професионалната подготовка и мотивацията на служителите от МВР и службите за сигурност така, че те да работят ефективно в защита на националните интереси и особено в борбата с престъпността и корупцията. Израстването в йерархията трябва да става на основата на достатъчно опит и доказан професионализъм, а не на политическа лоялност. Като върховен главнокомандващ ще работя за изграждане на Въоръжени сили, способни не само да участват достойно в колективната отбрана на НАТО, но и да гарантират суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. След дълго протакане най-сетне можем да се похвалим с приети инвестиционни проекти и гарантирано финансиране за превъоръжаването на част от Българската армия. Ще следя отблизо действията на отговорните институции, защото в този сложен процес и от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности. Реализацията на проектите трябва да бъде от полза не само за отбраната, но и за цялото общество, да бъде съпроводена задължително с принос към икономическото развитие на страната чрез разгръщане на програми за индустриално сътрудничество, внедряване на високи технологии, създаване на нови работни места и стимулиране на българската отбранителна индустрия. Финансовото осигуряване на превъоръжаването не трябва в никакъв случай да снема вниманието от проблемите в отбраната. Придобиването на съвременно въоръжение е необходимо, но недостатъчно условие за модернизация на армията. Решаването на натрупаните с десетилетия проблеми изисква прилагане на системен и всеобхватен подход. Необходимо е усъвършенстване на нормативната уредба, на организационната структура на Въоръжените сили, на системата на военното образование и обучение. Трябва да е ясно, че граждански контрол не означава гражданско управление. Военната експертиза следва да заеме подобаващо място в процеса на планиране и развитие на отбраната. Ще работя за подобряване на социалния статус на военнослужещите и преустановяване на придобиващия опасни размери отлив от военната професия. Ще настоявам за водене на реална бойна подготовка, като най-важен елемент от съвременните отбранителни способности. Уважаема госпожо Председател, дами и господа! От прекалена употреба думите се обезценяват. Моето кредо е: „Малко думи, но резултатни действия!“. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Имате още една седмица. (Смях, силни и бурни ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС.)

Убеден съм, че няма да решим проблемите с бодряшка декламация, а с точни диагнози и конкретни мерки. (Шум и реплики. Депутати от ПФ, РБ и ГЕРБ напускат залата.) У нас все още има политици, които водят битки с миналото – близкото и далечното. Тези битки раждат фалшиви герои. Бизнесът с миналото е част от безпътицата. Фатализмът е друга наша слабост, но нека не забравяме, че България е оцеляла 13 века на исторически и географски кръстопът. Какво по-убедително доказателство, че знанията, че апатията не е наш вроден порок? Тя е слабост, с която ще се преборим. Скъпи съотечественици, Вие ми поверихте най-отговорната мисия. Вярвам, че да си българин не е участ, да си българин е чест. Заедно с вицепрезидента госпожа Йотова ще вложим всичките си сили, за да оправдаем доверието Ви. Убеден съм, че с таланта на нацията, с ясна визия, с разумни реформи и с общи усилия ще изградим по-справедливо общество и ще превърнем България в модерна, динамична, благоденстваща държава, в която свободни и достойни граждани ще сбъдват мечтите си. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от БСП ЛБ и ДПС. Гостите от балкона стават и ръкопляскат.)

Уважаеми господин Председател, правя процедурно предложение – да помолите квесторите да поканят лявата част на Народното събрание. Все пак току-що беше припомнено, че имат още една седмица. Нека колегите да се върнат и да работят.

Гласували сме наименованието на Закона и допуск до пленарната зала. Има предложение от народния представител Чавдар Георгиев. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2: „2. В ал. 6 след думите „не се отнасят до“ се добавя „състоянието на компонентите по чл. 4 и факторите по чл. 5, взаимодействието между тях, включително информацията за“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 20, ал. 1, т. 5 и 6 преди думата „която“ се добавя „разкриването им“.“

Благодаря, господин Председател. Колеги, тъй като ни остава една седмица, моля за поименна проверка, за да могат всички колеги да пристигнат в залата.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, който става § 2 и предлага следната редакция: „§ 2. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 5 – 7 се изменят така: „(5) За плановете, програмите и инвестиционните предложения или техните изменения или разширения, попадащи в обхвата на оценките по ал. 1, се извършва и оценка за съвместимостта по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. (6) Извършване на ОВОС на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2, на части от инвестиционни предложения, когато те са единствено за целите на националната отбрана, или на инвестиционни предложения, които са вследствие на природни явления по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия, се преценява за всеки конкретен случай. Преценката да не се извършва ОВОС се мотивира с решение на Министерския съвет по обосновано предложение на министъра на околната среда и водите и съответния компетентен орган по реда на специален закон, като се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на националната отбрана или за реагирането при природни явления. (7) С изключение на случаите по чл. 98 процедурата по ОВОС на инвестиционни предложения може в изключителни случаи да не се провежда – по предложение на компетентния орган, когато предложенията се одобряват по процедура, включваща подобна оценка и при осигурен обществен достъп до информацията. При предложението за освобождаване се взема предвид очакваното неблагоприятно въздействие, което извършването на ОВОС би оказало върху целите на инвестиционното предложение.“ 2. Създава се ал. 8: „(8) В случаите по ал. 7: 1. компетентният орган мотивира дали друга подобна оценка е подходяща; 2. компетентният орган предоставя на засегнатата общественост информацията, получена чрез оценката по т. 1, както и информация относно решението за предоставяне на освобождаване и за причините и мотивите за освобождаването; 3. преди даване на съгласие министърът на околната среда и водите информира Европейската комисия за причините, обосноваващи освобождаването, и предоставя информацията по т. 2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5 и предлага следната редакция: „§ 5. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 7: „7. в случаите, когато директорът на РИОСВ е възложител.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Директорът на съответната РИОСВ е компетентен орган за вземане на решение по ОВОС за инвестиционни предложения, разширения или изменения извън случаите по ал. 1, както и когато министърът на околната среда и водите е възложител.” 3. Създава се ал. 3: „(3) За лицата, участващи в процедурите по ОВОС, се прилага Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 11 и предлага следната редакция: „§ 11. В чл. 112 ал. 6 се изменя така: „(6) В случаите по ал. 4 и 5 изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда в 14-дневен срок от получаване на искането писмено уведомява оператора дали искането е частично, или е напълно уважено и определя срок до 5 дни за внасяне на преработен вариант на документите на хартиен и електронен носител – за целите на обществения достъп, в който не се съдържа информацията, която е приета за поверителна. В случаите по чл. 114, ал. 1 едновременно с коригираните и допълнените документи се внася и преработен вариант на документите за целите на обществения достъп.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. По § 13 има предложение на народните представители Иван Чолаков и Валентин Радев: „В Приложение 1 към чл. 92, т. 1 се правят следните изменения: „1. Създава се нова т. 38 със следния текст: „38. Предприятия/съоръжения с нисък или висок рисков потенциал за технологични дейности и/или съхраняване на боеприпаси и взривни вещества.” 2. Досегашната точка 38 става 39.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.

По § 14 има предложение от народния представител Свилен Иванов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в редакцията му до 4 ноември: „В Приложение № 2 към чл. 81, ал. 1, т. 2 в т. 11, б. „з” се изменя така: „з) предприятие/съоръжения за производство, съхраняване, обезвреждане и/или унищожаване на взривни вещества и изделия от тях;”. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 15 и предлага следната редакция: „§ 15. В приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 буква „д“ се изменя така: „д) добив или промишлени инсталации за въглища, нефт, природен газ, руди и битуминозни шисти;“. 2. В т. 4: а) в буква „б“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; б) в буква „г“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; в) в буква „д“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават. 3. В т. 5: а) в буква „б“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; б) в буква „в“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; в) в буква „г“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; г) в буква „д“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; д) в буква „е“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават. 4. В т. 7: а) в текста преди буква „а“ думите „невключени в приложение № 1“ и скобите се заличават; б) буква „б“ се изменя така: „б) пакетиране и консервиране на растителни и животински продукти;“. 5. В т. 8: а) в буква „б“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; б) в буква „в“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават. 6. В т. 10: а) в буква „з“ след думата „събиране“ съюзът „и“ се заменя с „или“; б) в буква „м“ след думата „защитни“ се добавя „морски“; в) буква „н“ се изменя така: „н) схеми за добив на подземни води и изкуствено подхранване на подземни води (невключени в приложение № 1);“. 7. В т. 11: „а) в буква „б“ след думата „обезвреждане“ се добавя „и/или оползотворяване“; б) в буква „ж“ думите „(невключени в приложение № 1)“ се заличават; в) буква „з” се изменя така: „з) предприятие/съоръжения за производство, съхраняване, обезвреждане и/или унищожаване на взривни вещества и изделия от тях;” г) буква „и“ се изменя така: „и) инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове или животински отпадъци;“ д) буква „к“ се отменя; е) буква „л“ се отменя.“

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което ще гласуваме след малко е изключително важно, тъй като определя обхвата на едни превантивни процедури, които гарантират опазването на компонентите на околната среда. Моето изказване е във връзка с отменените буква „к“ и буква „л“. Не считам, че тези основания трябва да се отменят. По принцип ние в момента разширяваме малко обсега на хипотезите, в които ще се прилагат различните процедури. Според мен това е правилната тенденция за регулация на тези отношения и ние трябва да бъдем изключително грижовни към компонентите на околната среда. Затова аз считам, че буква „к“ и буква „л“ не следва да се отменят.

Точно така, господин Председател. Затова Ви моля да гласуваме разделно тези две подточки – те да си останат, да не бъдат отменяни, а всичко останало да бъде прието. Благодаря Ви.

Добър ден на всички и благодаря! Предложението за промени като цяло в позициите на Приложение 1 и Приложение 2 на Закона е да бъдат в абсолютно съответствие с Директивата за ОВОС. Това, което констатирахме при прегледа на позициите, е, че без да имаме конкретни мотиви, тези приложения – например около една трета от позициите или 16 конкретни дейности, са залегнали в нашето Приложение 1 за задължителен ОВОС, което не го изисква Директивата за ОВОС. По принцип има различни механизми, не само процедурите по ОВОС, които да регулират такива дейности. Конкретно по предложението на господин Георгиев – „к“ позицията се отнася за цехове за разфасоване на продукти за растителна защита, а „л“ е складове за съхранение на продукти за растителна защита. Тоест това са конкретни позиционирани постройки, в които си даваме сметка, че има конкретно съхранение на продукти. Доколко една процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС може да бъде мотивирана точно за такъв вид складови съоръжения. Тоест, предложили сме да отпаднат, тъй като в поддирективата за ОВОС нямаме такова задължително изискване като държава.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам процедура за прегласуване. Ще използвам възможността да кажа, че ако не отпаднат точки „к“ и „л“, няма да постигнем целта за намаляване на административната тежест върху бизнеса. Това е една от целите, заложени в Закона, освен пълно транспониране на Директивата, намаляване на административната тежест върху бизнеса.

Благодаря, господин Председател. Моля за прегласуване. Колеги, става дума за разтоварване на бизнеса! Така че призовавам БСП да гласуват по съвест. След това, ако може – почивка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя противно предложение да не се прегласува това, което вече беше гласувано от Народното събрание, тъй като, разберете, тук не става въпрос за някаква административна тежест. Пестицидите и другите препарати за растителна защита са особено опасни химични вещества. Не може поне да не ги подлагаме на преценка за оценка на ОВОС. Това е целият въпрос. Затова предлагам редакционно предложение, господин Председател, което да не включва така посочените точки „к“ и „л“. Нека да си гласуваме този текст.

Отпадането на тези точки като редакция. Разберете, аргументите, че това го няма в Директивата, не значат нищо. Директивата има принципи, Директивата има цели за постигане на опазване на околната среда и това изцяло съответства на целите. Затова правя това редакционно предложение да гласуваме текста без тези две подточки. Благодаря Ви.

Моята процедура, господин Председател, е просто да отложим тази точка и да продължим със Законопроекта нататък, докато не се изясним. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моля от името на Парламентарната група за 30 минути почивка.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Въпреки почивката, която имахме, не можахме да изясним спора около предстоящото гласуване, така че на основание чл. 60 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам прекъсване на заседанието от името на парламентарна група.