20 януари 2017 г.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1.Създава се нова ал. 2: „(2) Водач на пътно превозно средство, който се движи по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и по такива, които са извън нея или по техни участъци, без да е заплатил съответната такса по ал. 1, заплаща компенсаторна такса, която му дава право да довърши пътуването си в рамките на 24 часа след заплащането й. Размерът на компенсаторната такса се определя от Министерския съвет с тарифата по чл. 10, ал. 6 в зависимост от вида на пътното превозно средство.“. 2. Досегашната ал. 2 става ал. 8“.

Колеги, искам да поясня за какво става въпрос в § 2 и изменението в чл. 10. Става въпрос за това, че масово хората и чужденците, които минават през нашата територия, често, даже повече от 50% от тях рискуват да преминат през нашата пътна мрежа без да заплащат така наречените „винетни стикери“. С този Законопроект се опитваме да въведем и ще въведем така наречената „компенсаторна такса“, което ще рече, че когато водач на пътно превозно средство бъде хванат и не е заплатил, не си е купил винетен стикер, ще има два варианта. Единият вариант е да си заплати тази компенсаторна такса, която ще е в порядъка между стойността на годишната винетка и стойността на глобата, която евентуално примерно всеки един от нас заплаща, ако не си е купил такъв винетен стикер. Така че в порядъка между двете ще има стимул да плати и тази компенсаторна такса на мига, в който бъде спрян. В противен случай той няма да може да продължи движението със своя автомобил. Ако заплати съответната такса, има възможност в рамките на 24 часа да продължи пътя си и да излезе от страната. След това ще стане въпрос, но мога и сега да обясня, че когато пък някой е рискувал и е минал през цялата територия на страната, не е хванат от органите на властта, че не е закупил такъв винетен стикер, то когато стигне до контролно-пропускателните пунктове и в самите митници ще имат такива специализирани звена, където ще могат да видят, ако някой не си е платил съответната компенсаторна такса, той да бъде длъжен да я плати на место, преди да напусне страната. Няма да има никаква възможност който и да било транзитиращ през страната ни чужд гражданин да не заплати съответния винетен стикер или съответната глоба, ако е некоректен. Благодаря, господин Председател.

По § 3 има предложение от народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) В зависимост от срока винетните такси биват годишна, тримесечна, месечна, седмична и дневна. За пътните превозни средства по ал. 7, т. 1 и 2 се издават годишна, месечна, седмична и дневна винетки. За пътните превозни средства по ал. 7, т. 3 се издават годишна, тримесечна, месечна и седмична винетки. Винетките са валидни съответно за срок от една година, три месеца, един месец, една седмица или един ден, считано от деня на закупуването им. Валидността на винетките се определя в наредбата по чл. 10, ал. 6.“ 2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „който се отбелязва в платежния документ“. 3. В ал. 5, т. 2 след думите „валиден винетен стикер“ се поставя запетая и се добавя „по начин, възпрепятстващ повторното му ползване“. 4. Създава се ал. 14: „(14) При определяне на графичното оформление по ал. 13 задължително се предвижда възможност за трайно отбелязване върху винетката на деня, месеца и годината на нейното закупуване.“

Благодаря, господин Председател. Ще бъда съвсем кратък. Искам да благодаря на колегите, защото тези текстове са консенсусни и особено § 3, който въвежда времето на винетките да се зачита като срок от дата до дата – нещо, което беше пропуснато, и една несправедливост беше поправена. Това е показател, че когато има диалог, се случват хубави неща и са в полза на българските граждани. Това исках да кажа. Още веднъж благодаря на колегите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§4. В чл. 10е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 след думите „чл. 10, ал. 1“ се добавя „или 2“, след думите „заплащане на таксата“ се добавя „по чл. 10, ал. 2“, а думите „съгласно чл. 10а, ал. 7“ се заменят с „пътно превозно средство“. 2. Създава се нова ал. 3: „(3) Пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България, без да притежава валиден документ за платена такса по чл. 10, ал. 1, може да продължи пътуването си само след заплащане на таксата за съответната категория пътно превозно средство в специализираното звено на Агенция „Митници“ на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 55 след думите „винетните такси“ се добавя „и таксите по чл. 10, ал. 2“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

Параграф 7. Предложение от народния представител Петър Славов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7: „§ 7. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 100, ал. 2 в изречение първо след думите „предното стъкло на моторното пътно превозно средство“ се добавя „по начин, възпрепятстващ повторното му ползване“. 2. Член 102 се изменя така: ,,Чл.102. На водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: 1. на водач, който е под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач; 2. за движение по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци без закупен и залепен винетен стикер, валиден към момента на предоставянето.“ 3. В чл. 140, ал. 1 се създава изречение второ: „По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.“ 4. В чл. 165: а) в ал. 1, т. 11 накрая се поставя запетая и се добавя „както и заплащането на компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата“; б) в ал. 2 се създава т. 11: „11. не допускат движение по републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци на моторно превозно средство без валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.“ 5. В чл. 166, ал. 1 се създава т. 6: „6. заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за пътищата и поставянето на валидни винетни стикери.“

Параграф 9. Предложение от народния представител Александър Ненков. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 8: „§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 3, т. 1 относно чл. 10а, ал. 3, изречение първо и трето в частта „тримесечна“, изречение четвърто в частта „три месеца“, както и за едногодишния срок на валидност на годишната винетка от деня на нейното закупуване, и т. 4 относно ал. 14, които влизат в сила от 1 януари 2018 г.“

Процедура съм поискал, господин Иванов, с любезното разрешение на господин председателя. Уважаеми колеги, моята процедура е по дневния ред. Но преди това наистина да благодаря на всички колеги и да Ви кажа, че направихме за около 20 минути нещо изключително полезно, като въведохме тримесечната сезонна винетка и променихме така закона, че вече годишната ще важи от датата на закупуването й до следващата година на същия ден. Това, което искам да предложа по дневния ред, колеги, е точката за Закона за задълженията и договорите, така наречената „наказателна лихва за просрочие“, да стане следваща точка и да я разгледаме сега. Законопроектът представлява точно една страница, който мисля, че няма да ни отнеме повече време от току-що посветеното време на тази добра кауза. Докато, ако се захванем със Закона за концесиите – искам да Ви се извиня за онзи ден, ако бях малко емоционален, но вижте за какво става дума: около 300 страници Законопроект, който аз лично не мога да си представя как ще го изгледаме. Това е Законопроект може би за едно или за две извънредни заседания, но не за час, час и половина пленарно време. Така че Ви предлагам: нека да направим още нещо полезно – да дадем отпор на монополистите и да разгледаме Закона за задълженията и договорите като следваща точка.

Законът за задълженията и договорите да стане следваща точка по дневния ред, господин Председателю.

Прегласуване.

Благодаря, господин Председател. Правя процедура по прегласуване. Колеги, този Законопроект ще отнеме не повече от 15 минути.

Прав сте, господин Председател, но в оставащите шест дни нека наистина направим нещо хубаво. Така и така са ни квалифицирали като гадове, мръсници и какви ли не.

Без да искам да обидя някого, но нека да дадем тези 15 минути, които ще са един отпор на монополистите и ще са в полза на българските граждани. Умолявам Ви да подкрепите това предложение и в рамките на около 15 – 20 минути да приключим с този Законопроект и наистина да направим нещо хубаво в оставащите шест дни. А не се знае дали ще са и шест, може в понеделник да ни покажат червен картон.

Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В § 12а, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 8“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 17, и предлага следната редакция: „§ 17. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда в § 29, ал. 1 думите „до подаване на заявление за одобряване на актуализиран доклад за безопасност на предприятието/съоръжението в съответствие с чл. 116ж“ се заменят с „до влизането в сила на решението по чл. 116ж, ал. 4 относно актуализирания доклад за безопасност на предприятието/съоръжението“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 21.

По § 20 Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за параграфа, който става § 22, и предлага следната редакция: „§ 22. В Закона за защита от шума в околната среда (обн., ДВ, бр…) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, ал. 5 след думата „актуализират“ се добавя „и одобряват“. 2. В чл. 6, ал. 3 след думата „актуализират“ се добавя „и одобряват“. 3. Наименованието „Допълнителна разпоредба“ се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 4. В допълнителните разпоредби се създава параграф § 1а: „§ 1а. Този Закон въвежда изискванията на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189/12 от 18 юли 2002 г.).“ 5. В Преходните и заключителните разпоредби: а) в § 2 се създава т. 3: „3. за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 30 юни на всеки следващ 5-годишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и 2.”; б) в § 3 се създава т. 3: „3. за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 30 септември на всеки следващ петгодишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и 2.”; в) в § 4 се създава т. 3: „3. за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 18 юли на всеки следващ 5-годишен период, след изтичането на сроковете по т. 1 и 2.”; г) в § 5 се създава т. 3: „3. за всички агломерации, основни пътища, основни железопътни линии и основни летища в България – до 31 октомври на всеки следващ 5-годишен период, считано от изтичането на сроковете по т. 1 и т. 2.”; д) в § 6 се създава изречение второ: „След изтичането на сроковете по изречение първо – ежегодно до края на месец февруари.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 23 и предлага следната редакция: „§ 23. В Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. ….) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9: а) в ал. 5 думите „чл. 9а – 9в“ се заменят с „чл. 9а – 9г“; б) в ал. 7 думите „чл. 9а – 9в“ се заменят с „чл. 9а – 9г“. 2. Създава се чл. 9г: „Чл. 9г. (1) Правилата за контрол на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани във въздуха от средни горивни инсталации (СГИ), както и правилата за мониторинг на емисиите на въглероден оксид, изпускани в атмосферния въздух от СГИ, се определят с наредба на Министерския съвет. (2) За СГИ по ал. 1 с изключение на инсталациите с издадено комплексно разрешително по реда на глава седма от Закона за опазване на околната среда изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда създава и технически поддържа публичен регистър, достъпен чрез интернет, а директорът на съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) поддържа и актуализира информацията в регистъра. (3) Регистърът по ал. 2 съдържа: 1. номинална входяща топлинна мощност (MW) на СГИ; 2. вид на СГИ (дизелов двигател, газов двигател, газова турбина, двигател, работещ с два вида гориво, друг двигател или друга СГИ); 3. вид и дял на използваните горива съгласно следната категоризация на горивата: а) твърда биомаса; б) други твърди горива; в) газьол; г) течни горива, различни от газьол; д) природен газ; е) газообразни горива, различни от природен газ. 4. датата на започване на експлоатация на СГИ или когато датата на започване на експлоатация не е известна, доказателство за това, че експлоатацията e започнала преди 20 декември 2018 г.; 5. сектор на дейност на СГИ или съоръжението, в което се използва инсталацията (код по NACE); 6. очакван брой експлоатационни часове годишно на СГИ и средно работно натоварване; 7. декларация, подписана от оператора, че СГИ ще бъде експлоатирана не повече от броя часове, посочени в наредбата по ал. 1, в случай че СГИ се възползва от дерогация/дерогации съгласно наредбата по ал. 1; 8. наименование, единен идентификационен код (ЕИК) и седалище на оператора, а в случай на стационарна СГИ – и адрес, на който се намира инсталацията; 9. всяка планирана промяна в СГИ, която води до промяна в приложимите норми за допустими емисии; 10. номер и дата на удостоверението за регистрация; 11. дата на прекратяване на регистрацията; 12. номер и дата на заповедта за заличаване; 13. данни за извършена регистрация съгласно друго национално законодателство или правото на Европейския съюз, която може да бъде комбинирана с регистрацията съгласно ал. 2, за да се получи единна регистрация, при условие че тя съдържа информацията, която се изисква по тази алинея; 14. общи годишни емисии на SO2, NOx, прах и CO от съответната СГИ; 15. концентрация на CO в емисиите от съответната СГИ. (4) За вписване в регистъра по ал. 2 и издаване на удостоверение за регистрация операторът подава заявление до директора на съответната РИОСВ, както следва: 1. по местонахождение на инсталацията – за стационарни СГИ; 2. по седалище на оператора – за мобилни СГИ. (5) Към заявлението по ал. 4 се прилагат: 1. единен идентификационен код, а за чуждестранните лица – документ, издаден в съответствие с националното им законодателство, удостоверяващ правния им статус; 2. информацията и документите по ал. 3, т. 1 – 8 и 13; 3. документ за платена такса. (6) Министърът на околната среда и водите одобрява образец на заявлението и удостоверението по ал. 4. (7) Когато заявителят е чуждестранно физическо или юридическо лице, документът по ал. 5, т. 1 се представя и в легализиран превод на български език. (8) В срок до 7 дни от подаване на заявлението по ал. 4 директорът на съответната РИОСВ уведомява писмено заявителя в случаите на допуснати нередовности и/или при необходимост от предоставяне на допълнителна информация в заявлението и приложените към него документи и определя срок 14 дни за отстраняването им. При неотстраняване на нередовностите и/или непредоставяне на допълнителна информация в указания срок заявлението не се разглежда. (9) В срок до 14 дни от подаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите, и/или от предоставянето на допълнителната информация директорът на съответната РИОСВ вписва инсталацията в регистъра и издава удостоверение за регистрация, а в случаите по ал. 3, т. 13 издава комбинирано удостоверение за регистрация. (10) Регистрацията е безсрочна. (11) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписването в регистъра и издаването на удостоверение за регистрация при неспазване изискванията на ал. 5. (12) Отказът по ал. 11 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. (13) Вписване в регистъра на промяна по ал. 3, т. 9, промяна на оператора на СГИ и на промяна на адреса на стационарна СГИ се извършва от директора на съответната РИОСВ въз основа на заявление от оператора, към което се прилагат документи, удостоверяващи промяната, и документ за платена такса. (14) Операторът подава заявление за вписване в регистъра на промяна по ал. 3, т. 9 незабавно, а в случаите на промяна на оператора на СГИ и на промяна на адреса на стационарна СГИ, заявлението за вписване на промяна се подава в срок до 14 дни от настъпването на промяната. (15) Заявлението по ал. 14 се разглежда по реда на ал. 8 и 9. (16) Директорът на съответната РИОСВ вписва в регистъра промяната по ал. 14 и издава удостоверение за актуалното състояние на СГИ. (17) Директорът на съответната РИОСВ отказва мотивирано вписване в регистъра на промяна по ал. 14 – в случай на неспазване изискванията на ал. 13. (18) Отказът по ал. 17 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му. (19) В случаите на прекратяване на дейността на СГИ операторът уведомява директора на съответната РИОСВ в срок до 14 дни. (20) В случаите на прекратяване дейността на СГИ регистрацията по ал. 9 се заличава и издаденото удостоверение се обезсилва. (21) В случаите по ал. 20 директорът на съответната РИОСВ издава заповед за заличаване на инсталацията от регистъра и за обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. (22) Информацията по ал. 3, т. 14 и 15 се предоставя от операторите на СГИ на директора на съответната РИОСВ за вписване в регистъра ежегодно, до края на месец февруари, и се отнася за предходната календарна година.” 3. Създава се чл. 9д: „Чл. 9д. (1) Операторът на нова СГИ не може да я експлоатира, преди да е регистрирана в регистъра по чл. 9г, ал. 2.“ 4. В чл. 17, ал. 9, т. 2, буква „а“ думата „съответния“ се заменя с „допустимия“, а след думите „митнически режим” се поставя запетая и се добавя „реекспорт или унищожаване“. 5. В чл. 17a, ал. 2 думите „рециклиране и повторното им използване за сервиз и поддръжка на хладилни или климатични инсталации и топлинни помпи“ се заменят с „унищожаването им“. 6. В чл. 17б, ал. 4: а) в т. 2 думите „член 10 от Регламент (ЕО) № 303/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на компании и персонал по отношение на стационарни хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи някои флуорирани парникови газове (ОВ, L 92/3 от 3 април 2008 г.)“ се заменят с „член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2067 на Комисията от 17 ноември 2015 г. за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване и хладилни устройства на хладилни камиони и ремаркета, съдържащи флуорсъдържащи парникови газове, както и за сертифицирането на дружества по отношение на стационарно хладилно, климатично и термопомпено оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове (ОВ, L 301/28 от 18 ноември 2015 г.)“; б) в т. 4 думите „член 5 от Регламент (ЕО) № 305/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители по отношение на извличането на флуорирани парникови газове от комутационна апаратура за високо напрежение (ОВ, L 92/17 от 9 април 2008 г.)“ се заменят с „член 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2066 на Комисията от 17 ноември 2015 г. за установяване, съгласно Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на физически лица, извършващи монтаж, сервизно обслужване, поддръжка, ремонт или извеждане от експлоатация на електрическа комутационна апаратура, съдържаща флуорсъдържащи парникови газове, или събиране и съхраняване на флуорсъдържащи парникови газове от стационарна електрическа комутационна апаратура (ОВ, L 301/22 от 18 ноември 2015 г.)“. 7. В чл. 33а, т. 3 след думите „чл. 9в, ал. 1“ се добавя „чл. 9г, ал. 1“ и се поставя запетая. 8. В чл. 34е се създава т. 7: „7. при отказ за утвърждаване на план за управление на разтворителите поради непредставяне на информация и/или при представяне на непълна информация от страна на оператора, и/или непредставяне в срок на такава информация – с глоба или с имуществена санкция от 500 до 15 000 лв.“ 9. Създава се чл. 34о: „Чл. 34о. (1) Лице, което не изпълнява изискванията на наредбата по чл. 9г, ал. 1, се наказва: 1. при неспазване на нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах – по реда, определен в чл. 69 от Закона за опазване на околната среда; 2. при неспазване на изискванията за мониторинг на емисиите и оценка на съответствието – с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.; 3. при неуведомяване на контролния орган за всяка планирана промяна в СГИ по чл. 9г, ал. 14 – с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 15 000 лв.; 4. при несъответствие между подадените данни по чл. 9г, ал. 3 за актуална регистрация по чл. 9г от оператора и актуалното състояние на съответната СГИ – с глоба или с имуществена санкция от 500 до 15 000 лв.; 5. при възпрепятстване на контролните органи и/или при непредставяне на информация, изисквана от тях, и/или при непредставяне в срок на такава информация – с глоба или с имуществена санкция в размер от 500 до 20 000 лв. (2) При повторно нарушение глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага в двоен размер.“ 10. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създават т. 35-42: „35. „Средна горивна инсталация (СГИ)“ е горивна инсталация, чиято номинална входяща топлинна мощност е равна на или по-голяма от 1 MW и по-малка от 50 MW, независимо от използвания вид гориво. 36. „Съществуваща средна горивна инсталация“ e горивна инсталация, въведена в експлоатация преди 20 декември 2018 г., или която има действащо разрешение за строеж или одобрен инвестиционен проект, който не е изгубил правното си действие, или за който е започнало производство по одобряване на инвестиционния проект преди 19 декември 2017 г., при условие че инсталацията е въведена в експлоатация не по-късно от 20 декември 2018 г. 37. „Нова средна горивна инсталация“ е горивна инсталация, за която е започнало производство по одобряване на инвестиционни проекти или, за която възложителят е подал пред компетентния орган заявление за въвеждането й в експлоатация след 20 декември 2018 г. За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. 38. „Двигател“ е газов двигател, дизелов двигател или двигател, работещ с два вида гориво. 39. „Газов двигател“ е двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с цикъла на Ото и използва искрово запалване, за да изгаря горивото. 40. „Дизелов двигател“ е двигател с вътрешно горене, който работи в съответствие с цикъла на Дизел и използва запалване чрез сгъстяване, за да изгаря горивото. 41. „Двигател, работещ с два вида гориво“ е двигател с вътрешно горене, който използва запалване чрез сгъстяване и работи в съответствие с цикъла на Дизел, когато изгаря течни горива, и в съответствие с цикъла на Ото, когато изгаря газообразни горива. 42. „Газова турбина“ е всяка ротационна машина, която превръща термичната енергия в механична работа и се състои главно от компресор, термичен агрегат, в който се окислява горивото, така че да се подгрява работният флуид, и турбина; тук се включват газови турбини с отворен цикъл и с комбиниран цикъл, както и газови турбини, работещи в когенерационен режим, като всички те са със или без допълнително горене.”; б) в § 1б съюзът „и“ пред думите „на Директива 2012/33/ЕС“ се заменя със запетая и накрая се добавя „на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ, L 334/17 от 17 декември 2010 г.) и на Директива (ЕС) 2015/2193 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за ограничаване на емисиите във въздуха на определени замърсители, изпускани от средни горивни инсталации (ОВ, L 313/19 от 28 ноември 2015 г.)“. 11. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 102 от 2012 г.) § 23 се отменя. 12. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ДВ, бр. 101 от 2015 г.) в § 36, т. 1 думата „януари” се заменя с „юли”.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен като т. 11 в § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като систематично е отразен като т. 12 в § 22.

Господин Председател, моля за едно редакционно допълнение. Моля в § 22, 23 да се чете като т. 11 в § 23 и т. 11 в § 23, както е по нормалния доклад на Комисията. Аз просто имам доклад с параграфите…

Комисията предлага да се създадат нови параграфи 24, 25 и 26: „§ 24. Регистърът по чл. 9г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух се създава в срок до 20 ноември 2018 г. § 25. Операторът на съществуваща СГИ с номинална входяща мощност, по-голяма от 5 MW, е длъжен да я регистрира в регистъра по чл. 9г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух до 1 януари 2024 г. § 26. Операторът на съществуваща СГИ с номинална входяща мощност, по-малка или равна на 5 MW, е длъжен да я регистрира в регистъра по чл. 9г, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух до 1 януари 2029 г.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 27…

То е оттеглено писмено.

Писмено е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 24, който става § 27 и предлага следната редакция: „§ 27. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 50 се създава ал. 10: „(10) Когато от дейността на обекта, който се предвижда да бъде водоснабден, се формират отпадъчни води, съдържащи приоритетни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 17 или опасни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2, и ВиК операторът на обособената територия удостовери, че не може да включи отпадъчните води в канализационната система: 1. заедно със заявлението за издаване на разрешително за водовземане се подава и заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти; 2. процедурата за издаване на разрешително за водовземане се извършва съгласувано с процедурата за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води.“ 2. В чл. 60, ал. 6 се създава т. 4: „4. документ от ВиК оператора на обособената територия, удостоверяващ, че няма възможност за осигуряване на необходимите количества от съществуващата водоснабдителна система.“ 3. В чл. 118ж, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „освен когато те са със значим обществен интерес и/или ползите за обществото превишават ползите от постигане на екологичните цели и са обосновани като изключение по чл. 156е в действащия план за управление на речния басейн”. 4. В чл. 135, ал. 1, т. 2 думите „министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на здравеопазването, министърът на икономиката и министърът на енергетиката издават“ се заменят с „Министерският съвет приема“. 5. В чл. 155, ал. 1, т. 23 се изменя така: „23. издава становища за допустимост на инвестиционни предложения, които са предмет на процедура по Глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, за съответствието им с плана за управление на речния басейн и/или с плана за управление на риска от наводнения, със съдържание, определено в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 1а, 2 и 13; становищата се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции.“ 6. В чл. 185, ал. 2 след думите „този закон“ се поставя запетая и се добавя „наредбите по чл. 135, т. 1а, 2 и 13“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.

Има предложение от народния представител Станислав Иванов: Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 29: „§ 29. В Закона за ограничаване изменението на климата (Обн., ДВ, бр...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 5, т. 5 изречение второ се заличава. 2. В чл. 64, ал. 3 думите „приета от Европейската комисия“ се заменят с „одобрена от министъра на околната среда и водите“. 3. В чл. 81, ал. 2 след думите „чл. 66, ал. 1“ се добавя „или наруши изискванията по чл. 66, ал. 3 или на наредбата по чл. 5, т. 5“.“ Комисията предлага да се създаде § 30: „§ 30. Параграф 23, т. 12 влиза в сила от 1 януари 2017 г.“

Уважаеми народни представители, моля за процедура за допуск във връзка с обсъждане за второ гласуване на Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет, на 9 юни 2016 г.; от администрацията на Министерския съвет госпожа Мариета Немска – директор на Дирекция „Икономическа и социална политика“, госпожа Мариана Славкова – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“, господин Георги Йончев – държавен експерт в Дирекция „Икономическа и социална политика“.

„Доклад относно Законопроект за концесиите, № 602-01-29, внесен от Министерския съвет на 09.06.2016 г. „Закон за концесиите“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа ¬¬– Основни положения.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа. „Раздел І – Предмет и цел“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. По чл. 1 има предложение от Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2: „2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Законът урежда и публично-частното партньорство под формата на концесия за строителство или концесия за услуги.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. (1) С този Закон се урежда публично-частното партньорство, при което икономически оператор изпълнява строителство или предоставя услуги по възлагане от публичен орган чрез концесия за строителство или концесия за услуги. (2) Този Закон урежда и условията и реда за възлагане на концесия за ползване на обекти, публична държавна или публична общинска собственост.“

Член 2. Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2, а по т. 2 е следното: „2. Досегашните т. 1 - 3 стават съответно т. 2 - 4, като: а) в т. 2 думата „задоволяване“ се заменя със „защита“. б) в т. 3 думите „и ефикасност“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. Целта на този закон е да осигури: 1. развитие на качествени и достъпни инфраструктура и услуги от обществен интерес чрез партньорство между публичните органи и икономическите оператори; 2. задоволяване на обществени потребности чрез включване на частни инвестиции в строителството и в предоставянето и управлението на услуги при най-добро съотношение на качество и цена; 3. ефективност и ефикасност при разходването на публични средства и на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и програми. 4. икономическа ефективност при управлението на публичната собственост в защита интереса на гражданите и обществото.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3. „Раздел ІІ – Принципи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Член 4. Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението по т. 1, буква „а“, подкрепя по принцип буква „б“, която е отразена на систематичното й място в чл. 2, т. 4 и подкрепя предложението по т. 2. Неподкрепената буква „а“ на т. 1 е следната: „В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) след думата „концесия“ се добавя „и създаването на публично-частно партньорство“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Възлагането на концесия се извършва при спазване на принципите на публичност, прозрачност, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. (2) Принципите на публичност и прозрачност може да бъдат ограничени в случаите, определени със закон. (3) Изискванията към икономическите оператори трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема на строителството или на услугите, особеностите на обекта на концесията и сложността на концесията.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) Определянето на стойността на концесията не може да има за цел да обоснове прилагане на по-облекчен ред за възлагане или неспазване на принципите по чл. 4, ал. 1. (2) Процедурата за определяне на концесионер не може да се проведе по начин, който да даде необосновано предимство или да постави в по-неблагоприятно положение определени икономически оператори или определено строителство или услуги. (3) Концесиите се възлагат и изпълняват при спазване на приложимите правила относно държавните помощи.“ „Раздел ІІІ – Видове концесии“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) Концесията се възлага за определен срок от един или повече публични органи на един или повече икономически оператори с дългосрочен възмезден договор, наричан по-нататък „концесионен договор“. (2) Според предмета си концесиите по този закон са: 1. концесия за строителство; 2. концесия за услуги; 3. концесия за ползване на публична държавна или публична общинска собственост, наричана по-нататък „концесия за ползване“. (3) Според органа, който ги възлага, концесиите са държавни или общински. (4) Когато се възлага от два или повече публични органа, концесията е съвместна концесия. Съвместната концесия може да бъде държавна – когато се възлага от двама или повече министри, общинска – когато се възлага от двама или повече кметове на общини, и съвместна концесия с държавно и общинско участие – в останалите случаи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Концесията за услуги е публично-частно партньорство, при което публичен орган възлага на икономически оператор предоставяне и управление на една или повече услуги, различни от строителство, срещу което предоставя на икономическия оператор правото да получава приходи от извършването на тези услуги при поемане на оперативния риск, наричано по-нататък „експлоатация на услугите“. (2) Концесия за услуги се възлага за услуги, които са в полза на обществото или на публичния орган, както и за дейностите по Приложение № 2. (3) С концесия за услуги може да се възлагат социални или други специфични услуги по Приложение № 3. Когато част от услугите са социални или други специфични услуги по Приложение № 3 и стойността им е по-голяма от стойността на останалите услуги, се прилагат правилата за социални или други специфични услуги по този Закон. (4) С концесия за услуги може да се възлага строителство по чл. 7, ал. 2, т. 3. (5) С концесия за услуги може да се възлага доставка на стоки от икономически оператор за публичен орган, стойността на която е по-малка от стойността на услугите. Когато стойността на доставката е по-голяма от стойността на услугите, се прилага Законът за обществените поръчки.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) С концесията за ползване публичен орган предоставя възмездно на икономически оператор право да извършва определена стопанска дейност с обект, който е публична държавна или публична общинска собственост, без да възлага изпълнение на строителство или предоставяне и управление на услуги. Концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение и поема задължение за изпълнение на инвестиционна програма, с която осигурява поддържането на обекта в експлоатационна годност. (2) Икономическият оператор има право да получава приходите от стопанската дейност, извършвана с обекта на концесията. (3) Икономическият оператор е длъжен да опазва и поддържа обекта на концесията, като изпълнява предложената инвестиционна програма и може да изпълнява строителство за своя сметка, освен ако е забранено от концедента.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Когато публичен орган възлага на икономически оператор както изпълнение на строителство по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 2 така и предоставяне и управление на услуги, концесията се определя като концесия за строителство. (2) Когато публичен орган възлага както изпълнение на строителство и/или предоставяне и управление на услуги така и предоставяне на ползване върху обект – публична държавна или публична общинска собственост, концесията се определя като: 1. концесия за строителство, когато е възложено строителство по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 2; 2. концесия за услуги – извън случаите по т. 1.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Концесия за строителство и концесия за услуги, чиято стойност е по-голяма или равна на левовата равностойност на 5 225 000 евро, определена с Регламент на Европейската комисия, приет на основание чл. 9 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ, L 94/1 от 28 март 2014 г.), наричана по-нататък „Директива 2014/23/ЕС”, са концесии с трансграничен интерес. (2) Концесия за строителство и концесия за услуги, чиято стойност е под прага по ал. 1, както и всяка концесия за ползване са концесии без трансграничен интерес. (3) Актуална информация за промените в размера на прага по ал. 1, наричан по-нататък „европейския праг“ се поддържа на интернет страницата на Националния концесионен регистър.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. Този Закон се прилага и за концесия, която независимо от предмета й включва, изисква или съдържа класифицирана информация, наричана по-нататък „концесия с класифицирана информация“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Независимо от предмета й всяка концесия може да бъде определена от концедента като запазена концесия. (2) Запазена е концесията, която се изпълнява по програми за създаване на защитени работни места на хора с увреждания или хора в неравностойно положение. (3) Концесионер на запазена концесия може да бъде само икономически оператор, при условие че най-малко 30 на сто от неговите работници и служители са хора с увреждания или хора в неравностойно положение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. При възлагане на концесия се използват кодовете на номенклатурите в Общия терминологичен речник.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, моето изказване е по отношение на чл. 13 и така наречените „запазени концесии“ – в процеса на разглеждане на второ четене от Комисията по правни въпроси този текст и този тип концесии бяха доста широко обсъждани. Оказа се, че всъщност Директивата само ни препоръчва въвеждането на такъв тип концесии с използване на израза: „държавите членки може да въведат „запазени концесии“, тоест ние не сме задължени да ги въвеждаме. С начина, по който е въведен в Закона този тип концесии, на практика се отваря вратата, и то особено в общините, да бъде използвано това от концесионери, които искат да спечелят и да получат едно предимство – на практика с наемане на определен брой лица, които са в неравностойно положение, както е записано, и които по този начин само с наемане на тези лица, да спечелят едно предимство в процедурата по отдаване на концесия. Още тогава при обсъжданията стана ясно, че няма социални програми, за които се говори в този текст, изработени от Министерството на труда и социалната политика, или някъде другаде. Но това не пречи в общините, пак подчертавам, такава програма да бъде изработена и това да отвори вратата на недобросъвестни концесионери да се възползват от тази възможност и по този начин да спечелят съответно процедурата по отдаване на концесия на съответния обект. За да бъде предотвратено това, аз правя редакционна поправка в чл. 13, ал. 3 числото „30“ да се замени със „70%“. Това не е, разбира се, достатъчна гаранция, но поне е някаква стъпка към ограничаване възможността да се злоупотребява с това изискване, както това се случваше в Закона за обществените поръчки и както това може да се случи в Закона за концесиите. Използвам възможността да помоля за разделно гласуване на чл. 13 от останалите текстове, които бяха докладвани, господин Председател. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми колега Митев, ние имахме подробен дебат по този въпрос както в работната група, така и в един друг законопроект, който вече е закон – Законът за обществените поръчки. Принципно имаме склонност и тогава колегата Анна Александрова предложи по-висок размер на процента на участие на лица, които да са в неравностойно положение, но след подробен анализ останахме на предложението, което най съответства на изискванията по директивите и на действащото законодателство. Иначе признавам, че изпитах огромно желание за себе си да подкрепя Вашето предложение, но Ви предлагам да останем на текста на вносител така, както е. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми колега Кирилов! Все пак си поддържам предложението. Смятам това за някаква бариера. Нещо повече, ще напомня, че в Директивата няма изискване какъв да бъде процентът. Това беше изрично казано и от вносителите. Процентът на лицата, които следва да бъдат заети в съответния концесионер, се определя от нас. Затова продължавам да поддържам предложението си. Благодаря.

„Раздел ІV – Обекти на концесия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Чл. 15. (1) Обект на концесия за строителство е един или повече самостоятелни строежи или част от строеж с определено наименование, местоположение и самостоятелно функционално предназначение, за който публичният орган е възложил конкретното строителство. (2) Обект на концесия за услуги е конкретната вещ или съвкупност от вещи, чрез които се предоставят услугите. Обект на концесия за услуги може да бъде и съществуващ строеж. (3) Обектът на концесия за строителство и на концесия за услуги може да е държавна, съответно общинска собственост, както и собственост на концесионера или на друго лице. (4) Обект на концесия за ползване е обект, определен със закон за изключителна държавна собственост, както и обект, имот или част от имот – публична държавна или публична общинска собственост.“ По чл. 16 – предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 16: „Чл. 16. (1) При концесия за строителство към обекта на концесия концедентът определя концесионна територия. При концесия за услуги концесионна територия се определя само когато това следва от естеството на обекта на концесията. Към обекта на концесията концедентът може да определи една или повече принадлежности. (2) Концесионна територия е поземленият имот или имоти, или част от поземлен имот, върху или под който е разположен обектът на концесията. (3) Принадлежност е територията, прилежаща към обекта на концесията или към концесионната територия, прилежащата техническа инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и всяка друга самостоятелна вещ, които осигуряват безпрепятствено, нормално и безопасно функциониране на обекта на концесията или на предоставянето на услугите, както и територии извън обекта на концесията, които не са физически свързани с обекта на концесията, но са необходими за изпълнението на дейностите по концесията. (4) До прекратяването на концесионния договор страните по него не може да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност или с концесионната територия. (5) Приращенията и подобренията върху обект на концесия, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или публична общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им. (6) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия и на негова принадлежност или на концесионна територия, които са частна държавна или частна общинска собственост, се урежда с концесионния договор. Във всички случаи вещните права върху недвижими имоти, които се учредяват или възникват в полза на концесионера, са със срок до прекратяване на концесионния договор. (7) Когато обектът на концесия е собственост на концесионера, с концесионния договор се урежда собствеността върху него след прекратяването на концесионния договор, включително дали концедентът има право да придобие собствеността върху обекта, както и цената на придобиването или начинът на нейното изчисляване.“

„Раздел V – Субекти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. По чл. 17 – предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, като в ал. 1 след думата „орган“ да се добави „наричан по-нататък“, а в ал. 6 думата „това“ да се замени с „прекратяването“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Чл. 18. (1) Икономически оператор е всяко физическо лице, юридическо лице или друго образувание, или група от такива лица и/или образувания, включително временно обединение от предприятия, които предлагат на пазара изпълнение на строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги. (2) Икономическите оператори може да участват в процедура за определяне на концесионер самостоятелно или като се сдружават в избрана от тях форма, наричана по-нататък „група от икономически оператори“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20: „Чл. 20. (1) Концесионер е икономическият оператор, на когото с концесионния договор се възлага концесията. (2) Концесионният договор се сключва с участника, определен за концесионер, а в случаите, определени с този закон – с проектно дружество или с публично-частно дружество. (3) Когато участникът, определен за концесионер, е група от икономически оператори и не е предвидено учредяване на проектно дружество или на публично-частно дружество, концесионният договор се сключва с всички участници в групата. Когато в заявлението е посочено, концесионният договор се сключва с оператора, който представлява групата или с водещия партньор. Във всички случаи участващите в групата икономически оператори отговарят солидарно за изпълнението на концесионния договор. (4) Когато концесията е с плащане от концедента, концесионерът трябва да е капиталово търговско дружество. В случай че участникът, определен за концесионер, има друга правно-организационна форма, концесионният договор се сключва с проектно дружество.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 21: „Чл. 21. (1) Концесионният договор може да се сключи с проектно дружество, което се учредява за тази цел във формата на капиталово търговско дружество. (2) Изискване за учредяване на проектно дружество може да бъде поставено от концедента като условие, когато участникът, определен за концесионер, е група от икономически оператори. В този случай икономическите оператори, участвали в процедурата за определяне на концесионер като група, записват целия капитал в съотношението, посочено в офертата. (3) Проектно дружество може да се учреди по предложение на участващи в група икономически оператори, като притежанието на капитала се разпределя според предложеното в офертата. (4) Проектно дружество може да се учреди по предложение на икономически оператор. В този случай участникът определен за концесионер, поема като едноличен собственик капитала на проектното дружество. (5) Участващите в групата икономически оператори по ал. 2 и 3, както и икономическият оператор по ал. 4 отговарят солидарно с проектното дружество за изпълнението на договора.“ По чл. 22 има предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители: „В чл. 22 се правят следните изменения: 1. Алинея 3 се отменя. 2. Досегашната ал. 4 става ал. 3, като: а) в т. 4, в края на разпоредбата, след думата „съдружник“ се поставя запетая и се добавя „извън правата по ал. 6“. б) създава се нова т. 5: „5. разпределяне на печалбата;“ в) досегашната т. 5 става т. 6. 3. Досегашните ал. 5 и 6 стават съответно ал. 4 и 5. 4. Досегашната ал. 7 става ал. 6, като изречение първо се изменя така: „Правата върху недвижими вещи – предмет на непарична вноска на публичния партньор, не могат да бъдат обект на разпоредителни действия от страна на публично-частното дружество.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество. (2) Публично-частно дружество се учредява за целите на сключване на концесионен договор във формата на капиталово търговско дружество, в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер, наричано по-нататък „частен съдружник“ и държавата, една или повече общини или определено от концедента публично предприятие, наричани по-нататък „публичен съдружник“. (3) Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник. Публичният съдружник също може да участва в управлението. (4) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземането на следните решения: 1. изменение на устава или на дружествения договор; 2. увеличаване и намаляване на капитала; 3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон; 4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния съдружник; 5. преобразуване и прекратяване на дружеството. (5) Частният съдружник отговаря солидарно с публично-частното дружество за изпълнението на концесионния договор. (6) Публично-частното дружество се учредява за срок до прекратяване на концесионния договор. (7) Предоставените права върху недвижими имоти, които са предмет на непарична вноска от публичния съдружник, се смятат за предоставени до прекратяване на дружеството. При прекратяване на дружеството предоставените права преминават обратно към държавата, съответно към общината или публичното предприятие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.

„Раздел VI – „Изключения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VI. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24. По чл. 25 има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25: „Чл. 25. (1) Концесиите за подземни богатства се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за подземните богатства. (2) Концесиите за добив на минерални води се предоставят и изпълняват при условията и по реда на Закона за водите.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26: „Чл. 26. Този Закон не се прилага за възлагане на строителство или на услуги в случаите, определени в приложение № 4.“

„Раздел VІІ – Финансово-икономически елементи на концесията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ. По чл. 27 – предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители: „В чл. 27, ал. 1 се създава изречение трето: Стойността на концесията, както и останалите финансово-икономически елементи се определят съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/207 на Комисията от 20 януари 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за доклад за напредъка, представяне на информация относно голям проект, съвместен план за действие, доклади за изпълнението по цел „Инвестиции за растеж и работни места“, декларация за управлението, одитна стратегия, одитно становище и годишен контролен доклад, както и методология за анализ на разходите и ползите и, в съответствие с Регламент(EC) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на образеца на доклади за изпълнението по цел „Европейско териториално сътрудничество“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27: „Чл. 27. (1) За всяка концесия за строителство и концесия за услуги се определя стойност на концесията. Стойността на концесията включва общия оборот на концесионера за срока на концесията без данък върху добавената стойност (ДДС), получен като приходи от експлоатацията на строежа и/или на услугите. (2) При откриване на процедурата за определяне на концесионер стойността на концесията се определя от концедента като прогнозна стойност.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28: „Чл. 28. (1) В прогнозната стойност на концесия за строителство и концесия за услуги се включва стойността на следните възможни прогнозни приходи на концесионера: 1. приходите от експлоатацията на строежа и/или на услугите, включени в предмета на концесията; 2. приходите от всяка възможна опция и от всяко удължаване на срока на концесията или от друго изменение на концесионния договор; 3. приходите от такси и глоби, заплащани от ползвателите на строителството или на услугите, освен тези, които е предвидено да събира за концедента; 4. плащанията или всякакви финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма на концесионера от концедента, включително компенсация за изпълнението на задължение във връзка с обществена услуга и субсидии; 5. безвъзмездните средства или всякакви други финансови предимства, предоставени под каквато и да е форма от други лица за изпълнението на концесията; 6. приходите от продажба на активи, които са част от обекта на концесия; 7. всички доставки и услуги, предоставени от концедента на концесионера, когато такива са необходими за изпълнението на строителството или предоставянето на услугите. (2) Когато строителството или услугите, включени в предмета на концесията, може да се възложат под формата на обособени позиции, в прогнозната стойност на концесията се включва стойността на всички обособени позиции. (3) Когато отделни обособени позиции се възлагат чрез отделни процедури, за всяка от тях се прилагат изискванията за концесии с трансграничен интерес, ако общата прогнозна стойност на обособените позиции е по-голяма или равна на европейския праг.“ По чл. 29 – предложение от народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29: „Чл. 29. (1) Прогнозната стойност на концесията за строителство и на концесията за услуги се изчислява въз основа на обективен метод съгласно наредбата по чл. 35, посочен в документацията за концесията. (2) Методът за изчисляване на прогнозната стойност на концесията не трябва да има за цел заобикаляне на този закон чрез определяне на концесията като концесия без трансграничен интерес. (3) Когато при провеждане на процедурата за определяне на концесионер първоначално определената прогнозна стойност се увеличи с повече от 20 на сто, за стойност на концесията се приема прогнозната стойност към датата на определяне на концесионера. Когато прогнозната стойност на концесията е по-голяма или равна на европейския праг, процедурата за определяне на концесионер се прекратява, ако е проведена съгласно изискванията за концесия без трансграничен интерес.“ По чл. 30 – предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков: „В чл. 30, ал. 1 след думите „и при концесиите за услуги“ се добавя „и при концесиите за ползване (добив) на минерална вода“.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30: „Чл. 30. (1) При концесия за строителство и при концесия за услуги се поддържа икономически баланс на концесията, който представлява равновесие между ползите за концесионера и концедента при поетите от тях рискове. (2) Определеният с договора икономически баланс на концесията се поддържа през целия срок на концесионния договор.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31: „Чл. 31. (1) Оперативният риск при концесията за строителство и при концесията за услуги се носи винаги от концесионера и се приема за поет, когато при нормални условия на експлоатация с концесионния договор не е гарантирано възвръщането на направените инвестиции и на разходите по експлоатацията на строителството или услугите – предмет на концесията. (2) Поетият от концесионера оперативен риск представлява риск от излагане на колебанията на пазара относно търсенето и/или предлагането на обекта на концесията и/или на услугите. Рисковете, свързани с лошо управление, с неизпълнение на договорни задължения от икономическия оператор, както и с непреодолима сила, не се смятат за оперативен риск. (3) Риск, свързан с търсенето, е вероятността за настъпване на събития, факти или обстоятелства, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху пазарното търсене на обекта на концесията, на предоставяните услуги или на извършваните други стопански дейности. (4) Риск, свързан с предлагането, е вероятността обектът на концесията, предлаганите услуги или извършваните други стопански дейности да не съответстват на изискванията на пазара. Рискът, свързан с предлагането, включва и риска за наличност на предоставяните услуги. Риск за наличност е вероятността за настъпване на събитие, факт или обстоятелство, което може да окаже влияние върху предоставянето на услугата във вид, обем, качество и време за изпълнение, които съответстват на определеното с концесионния договор. (5) При концесия за строителство заедно с оперативния риск концесионерът поема и строителния риск. Строителният риск е вероятността за настъпване на събития, факти или обстоятелства, които могат да окажат влияние върху стойността или върху времето за изпълнение на възложеното строителство. (6) Всички останали рискове при концесия за строителство и концесия за услуги се разпределят между концесионера и концедента с концесионния договор в зависимост от възможностите на всяка от страните по-добре да оцени, контролира и управлява съответния риск. Рисковете, които страните относително еднакво могат да оценяват, контролират и управляват, се разпределят между тях като споделени рискове. (7) При концесия за ползване всички рискове се поемат от концесионера, с изключение на риска от пълно погиване на обекта на концесията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32. По чл. 33 – предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Чавдар Георгиев и група народни представители: „В чл. 33, ал. 1 се изменя така: „(1) Когато обектът на концесията е собственост на държавата и/или на община се предвижда задължение на концесионера за заплащане на концесионно възнаграждение, чийто размер не може да е по-малък от 3 на сто от приходите от концесията, без данък върху добавената стойност.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33: „Чл. 33. (1) В определени с този закон случаи концесионерът заплаща на концедента концесионно възнаграждение. (2) При концесия за строителство и при концесия за услуги концесионно възнаграждение може да се предвиди, когато обектът на концесията е държавна или общинска собственост. Задължението за плащане на концесионно възнаграждение се определя от концедента във всеки конкретен случай в зависимост от: 1. справедливото разпределение на икономическата и финансовата изгода от концесията между концедента и концесионера; 2. постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията. (3) При концесия за ползване винаги се дължи концесионно възнаграждение.”

По чл. 34 има предложение от народните представители Петър Славов и Мартин Димитров: „В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 изречение първо след думите „на концесията“ се поставя запетая и се добавя „определен от концедента,“, а в изречение второ накрая точката се заменя със запетая и се добавя: „и не може да надхвърля 35 години, освен в случаите на ал. 3, 4, 5“. 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) По изключение и след решение на Народното събрание, срокът на концесия за строителство може да бъде удължен до 45 години. Процедурата за определяне на концесионер се открива след предложение от концедента до Народното събрание и приемане на решение по изречение първо. Концедентът прилага към предложението си подробна финансово-икономическа обосновка на необходимостта от удължаване на обичайния максимален срок за концесия за строителство.“ 3. В ал. 4 изречение първо, думите „или надвишава“ се заличават, а в изречение второ числото „50“ се заменя с „от 25 до максималния срок по ал. 2”. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Янаки Стоилов и група народни представители: „В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Той не може да бъде по-дълъг от 35 години – за държавните концесии, и 25 години – за общинските.“ 2. В ал. 2 изречение второ и изречение трето се заличават. 3. В ал. 3 числото „50“ се заменя с „20“, а думите „може да се открие“ се заменят със „се открива“. 4. В ал. 4: а) в изречение първо числото „25“ се заменя с „15“, а думите „може да се открие“ се заменят със „се открива“. б) в изречение второ числото „50“ се заменя с „20“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 34: „Чл. 34. (1) Всяка концесия се възлага за определен срок. Максималният срок на концесията се определя от концедента с обявлението за откриване на процедурата за определяне на концесионер, наричано по-нататък „обявление за откриване на процедурата“. (2) Максималният срок на концесията за строителство и на концесията за услуги не може да е по-дълъг от времето, необходимо на концесионера за възвръщане на направените инвестиции и на разходите по експлоатация на строежа или на услугите и за получаване на доход от вложения капитал, при отчитане на прогнозирания икономически баланс и на цената на услугите, които ще се предоставят. При определяне на максималния срок на концесията за ползване се вземат предвид техническите и/или технологичните особености на обекта на концесията и на принадлежностите, както и минималните разходи за поддържане на обекта в експлоатационна годност. (3) В максималния срок се включват и всички удължавания, допуснати с всяка възможна опция или клауза за преразглеждане. Максималният срок трябва да е определен по начин, който да не води до ограничаване на конкуренцията. (4) Когато определеният от концедента максимален срок за концесия за строителство или за концесия за услуги е 35 години или по-дълъг, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на Народното събрание, с което се разрешава възлагането на концесията за така определения срок. (5) За общински концесии за строителство и концесии за услуги, при които определеният от концедента максимален срок е 20 години или по-дълъг, процедурата за определяне на концесионер може да се открие след решение на общинския съвет, прието с мнозинство от две трети от общия брой на съветниците. Когато срокът е 35 години или по-дълъг, за откриване на процедурата е необходимо и разрешение по ал. 4. (6) Максималният срок на концесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със специален закон е предвиден друг срок. (7) Срокът на концесията винаги е отделен критерий за възлагане, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по дълга от максималния срок, определен с обявлението за откриване на процедурата.“ Член 35 – Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

„Глава втора –Стратегическо развитие и планиране на концесиите. Мониторинг, управление и контрол“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36: „Чл. 36. Органите, които имат функции по стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола в областта на концесиите, са: 1. Министерският съвет; 2. Координационният съвет по концесиите, наричан по-нататък „Координационен съвет“; 3. министрите, съобразно отрасловата им компетентност; 4. министърът на финансите; 5. общинските съвети; 6. кметовете на общини; 7. дирекция от специализираната администрация на Министерския съвет, определена със заповед на министър-председателя, наричана по-нататък „специализираната дирекция от АМС“; 8. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК); 9. Сметната палата; 10. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ); 11. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 37: „Чл. 37. Министерският съвет определя държавната политика за концесиите, като: 1. одобрява Национална стратегия за развитие на концесиите и план за действие за държавните концесии и техните изменения и допълнения по предложение на Координационния съвет; 2. одобрява преди тяхното издаване решенията на министрите за откриване и за прекратяване на процедурите за определяне на концесионер и за изменение или отказ за изменение и за прекратяване на концесионните договори за държавните концесии и за съвместните концесии с държавно и общинско участие; 3. одобрява годишни отчети на министрите относно изпълнението на включените в плана за действие проекти и на концесионните договори за държавни концесии и за съвместни концесии с държавно и общинско участие; 4. одобрява плана за работа на АПСК за съответната година по предложение на изпълнителния директор на агенцията; 5. определя с решение държавните такси, които се събират и/или постъпват в полза на концесионер на държавна концесия и на съвместна концесия с държавно и общинско участие, както и условията и реда за събиране на тези такси.“ Член 38. Предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков: „В чл. 38, ал. 1 се създава т. 6: „6. ежегодно обсъжда и приема доклад с обобщена информация за Плановете за действие за общинските концесии и тяхното изпълнение.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, като в ал. 4 думите “трети лица” се заменят с “експерти”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39: „Чл. 39. (1) Министрите изпълняват държавната политика за концесиите в съответствие с отрасловата им компетентност, като изпълняват правомощията на концедент, както и: 1. в съответствие с провежданата от тях секторна политика правят предложения до Координационния съвет относно Националната стратегия, както и за включването, изключването и промяната на проекти в плана за действие за държавните концесии; 2. извършват мониторинг и контрол на сключените от тях концесионни договори; 3. изготвят и внасят за одобрение в Министерския съвет годишни отчети относно изпълнението на включените в плана за действие за държавните концесии проекти, които са от тяхна компетентност, и на сключените от тях концесионни договори; 4. правят предложения до Координационния съвет за приемане на насоки относно отстраняване на проблеми в кръга на тяхната компетентност, които са свързани с възлагането на концесиите и с изпълнението или прекратяването на концесионните договори. (2) Министърът на финансите изпълнява държавната политика относно ефективното и ефикасното разходване на публични средства при планирането и изпълнението на концесиите, като: 1. дава писмени указания относно финансово-икономическите елементи на концесията при извършване на подготвителните дейности и при изпълнение на концесионните договори; 2. прави предложения до Координационния съвет за приемане на насоки относно финансово-икономическите елементи на концесиите; 3. одобрява ежегодно план-сметка за финансиране на разходите по държавните концесии; 4. извършва предварителна оценка относно спазване на фискалните правила и ограничения по Закона за публичните финанси на проектите за държавни концесии с плащания от концедентите преди включването им в плана за действие за държавните концесии, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 35; 5. изразява становище относно финансово-икономическите елементи на проектите за държавни и общински концесии с плащания от концедентите преди откриването на съответната процедура за определяне на концесионер; 6. може да изпраща наблюдател, който да присъства на заседанията на комисиите за провеждане на процедурата за определяне на концесионер без право на глас. (3) Концедентите са длъжни да предоставят на министъра на финансите, във връзка с правомощията му по ал. 2, изискваната от него информация, свързана с подготовката и провеждането на процедурите за определяне на концесионер, както и с изпълнението на концесионните договори.“ Член 40. Предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков: „В чл. 40, ал. 3 т. 6 се изменя така: „6. публикува в НКР Плана за действие за общинските концесии и документите по чл. 40, ал. 3, т. 1-5.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 40: „Чл. 40. (1) Политиката за общински концесии се определя от съответния общински съвет, който приема с решение план за действие за общинските концесии, и се изпълнява от кмета на общината. (2) Общинският съвет: 1. одобрява преди тяхното издаване решенията на кмета на общината за откриване и за прекратяване на процедурите за определяне на концесионер и за изменение или отказ за изменение и за прекратяване на концесионните договори, независимо от вида на концесията; 2. одобрява годишни отчети на кмета на общината относно изпълнението на включените в плана за действие за общинските концесии проекти и на концесионните договори; 3. определя с решение кои местни такси, установени със закон, и цени на услуги се събират и/или постъпват в полза на концесионер на общинска концесия и на съвместна концесия с държавно и общинско участие, както и условията и реда за събиране на тези такси. (3) Кметът на общината изпълнява правомощията на концедент, както и: 1. прави предложения до Координационния съвет относно Националната стратегия за развитие на концесиите; 2. прави предложения до общинския съвет за включването, изключването и промяната на проекти за концесии в плана за действие за общинските концесии; 3. извършва мониторинг и контрол на сключените от него концесионни договори; 4. изготвя и внася за одобрение в общинския съвет годишни отчети относно изпълнението на включените в плана за действие за общинските концесии проекти и на сключените от него концесионни договори; 5. прави предложения до Координационния съвет за приемане на насоки относно проблеми, които са свързани с възлагането на концесиите и с изпълнението или прекратяването на концесионните договори; 6. публикува в Националния концесионен регистър плана за действие за общинските концесии.“

В чл. 41 има предложение от народните представители Борислав Великов и Вили Лилков: „В чл. 41 се създава т. 13: „13. обобщава информация за Плановете за действие за общинските концесии и тяхното изпълнение, изготвя ежегодно доклад и го представя за обсъждане и приемане в Координационния съвет.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. Специализираната дирекция от АМС: 1. изпълнява функциите на секретариат на Координационния съвет, като го подпомага експертно и технически; 2. извършва мониторинг на прилагането на изискванията за възлагане на концесии, който включва наблюдение, анализ и оценка относно наличието на системни проблеми, и публично оповестява резултатите от мониторинга, а при искане от страна на Европейската комисия – изготвя и изпраща доклад за осъществявания мониторинг; 3. ежегодно уведомява Европейската комисия за решенията и определенията на КЗК и на Върховния административен съд по глава седма; 4. въз основа на мониторинга обобщава практиката и издава общи указания за прилагането на изискванията за възлагане на концесии; 5. извършва предварителен контрол за спазване на изискванията за възлагане на концесии, като: а) изразява становище по проектите на решения за откриване на процедура за определяне на концесионер, на обявление за откриване на процедурата и на документация за концесията; б) може да изпраща наблюдател, който присъства на заседанията на комисиите за провеждане на процедура за определяне на концесионер без право на глас; в) изразява становище по проектите на решения за отправяне или приемане на предложение за изменение на концесионен договор преди одобрението им от Министерския съвет, съответно от общинския съвет; 6. уведомява компетентните държавни органи за установените при извършване на мониторинга и на предварителния контрол нарушения на изискванията за възлагане на концесии; 7. събира от концедентите и обобщава информация относно мониторинга и контрола по изпълнение на концесионните договори; 8. на основата на събрана и обобщена информация и на годишните отчети на концедентите изготвя годишен доклад за състоянието на концесиите и го представя за разглеждане на Координационния съвет; 9. дава методически указания – общи и по запитвания от концеденти, и публично предоставя информация и насоки по прилагането на този Закон, за което не се събират такси; 10. разработва проекти на нормативни актове в областта на концесиите; 11. поддържа Националния концесионен регистър; 12. публикува в Националния концесионен регистър Националната стратегия за развитие на концесиите и плана за действие на държавните концесии.“ По чл. 42 има предложение от народните представители Даниела Савеклиева и Данаил Кирилов.

Оттегляме го.

Има предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в редакцията до 4 ноември 2016 г. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42: „Чл. 42. (1) Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол извършва независим външен контрол на изпълнението на определени концесионни договори. (2) Контролът от АПСК включва планови проверки, които се извършват по одобрен от Министерския съвет план за работа за съответната година, както и извънредни проверки, възложени от Координационния съвет. (3) За резултатите от извършения контрол за всеки концесионен договор изпълнителният директор на АПСК изготвя доклад, който се връчва на концедента и на министъра на финансите. В 30-дневен срок от връчването концедентът представя доклада на Координационния съвет с план-график за изпълнение на препоръките. (4) Изпълнителният директор на АПСК ежегодно изготвя обобщена информация за концесионните договори, върху които на АПСК е възложено да извършва контрол. Информацията се представя на Координационния съвет с предложение за приемане на насоки за отстраняване на системни проблеми, свързани с изпълнението или прекратяването на концесионните договори. (5) При извършване на независимия външен контрол АПСК се подпомага от Министерството на финансите. (6) По предложение на министър Министерският съвет с решение може да възложи на АПСК извършването на действия по възлагането на държавна концесия и по изпълнението и прекратяването на концесионния договор за тази концесия. С решението Министерският съвет може да определи изисквания за изпълнение на възложените действия и условия за осъществяване на концесията, които са задължителни за АПСК.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43: „Чл. 43. (1) Сметната палата и органите на АДФИ извършват последващия външен контрол по изпълнение на този Закон в рамките на своите правомощия. (2) Комисията за защита на конкуренцията упражнява контрол за законосъобразност на решенията и на действията и бездействията на концедентите в процедурите за определяне на концесионер при подадени жалби по реда на глава шеста.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44 като думата „осъществява“ се заменя с „извършва“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45. „Чл. 45. (1) Националната стратегия за развитие на концесиите съдържа общите и специфичните цели и основните приоритети за възлагане на концесии в страната. (2) Планът за действие за държавните концесии, съответно планът за действие за общинските концесии, се изготвя за всеки програмен период и съдържа: 1. проектите, които ще се възлагат чрез концесии; 2. сроковете за изпълнение на проектите; 3. прогнозираните публични средства за реализация на проектите по размер и източници на финансиране, включително от Европейските структурни и инвестиционни фондове; 4. прогнозираните концесионни възнаграждения. (3) Съвместните концесии с държавно и общинско участие се включват в плана за действие за държавните концесии и в плана за действие за общинските концесии. (4) Съдържанието на плановете по ал. 2 се определя по години и може да се изменя и допълва текущо. (5) Не може да се открие процедура за определяне на концесионер, която не е включена в плана за действие за държавните концесии, съответно в плана за действие за общинските концесии. (6) Редът за включване на проекти в плановете по ал. 2 се определя в наредбата по чл. 35.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46: „Чл. 46. (1) Конкретните бюджетни средства, необходими за плащания по сключени концесионни договори, се включват в Закона за държавния бюджет на Република България в хода на бюджетната процедура за съответната година, съответно в общинския бюджет за съответната година. (2) С решението за приемане на общинския бюджет за съответната година общинският съвет определя: 1. размера на плащанията по проектите към края на бюджетната година, включително остатъчния размер на задълженията по сключени концесионни договори; 2. общия размер на плащанията от общинския бюджет към концесионери за съответната година по всички сключени концесионни договори; 3. максималния размер на плащанията, който общината може да поеме като задължение по нови проекти за концесии през годината, включени в плана за действие за общинските концесии, съобразно изискванията на Закона.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. Сключването и изпълнението на концесионен договор не може да нарушава показателите и ограниченията, определени в Закона за публичните финанси, за всяка година от изпълнението на концесионния договор.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48, като в ал. 1 думата „приемане“ се заменя с „издаване“.

„Глава трета – Възлагане на концесия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета. „Раздел І – Общи положения. Видове процедури“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49: „Чл. 49. (1) Принципите по чл. 4, ал. 1 се спазват на всеки етап от възлагането на концесиите. (2) При организиране и провеждане на процедурата за определяне на концесионер концедентът: 1. взема необходимите мерки за борба с измамите, предоставянето на привилегии и корупцията, и за ефективно предотвратяване, разкриване и отстраняване на конфликтите на интереси; 2. осигурява публикуване на обявленията, на документацията за концесията и на други документи и информация, определени с този закон; 3. осигурява конкурентни условия, като не допуска предоставяне на информация по начин, по който необосновано се дава предимство или се поставят в неравностойно положение определени икономически оператори или определено строителство, услуги или свързани със строителството или услугите доставки. (3) При провеждане на процедурата за определяне на концесионер концедентът няма право да предоставя на икономически оператор информация, която би могла да го постави в по-благоприятно положение спрямо останалите, както и да разкрива на останалите икономически оператори предоставена от определен икономически оператор информация без неговото съгласие, освен в случаите, определени с този закон.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50: „Чл. 50. (1) Концедентът публично оповестява чрез обявления определени с този закон действия по възлагането и изпълнението на концесията. Обявленията се съставят във форма на електронен документ. Според действието, което оповестяват, обявленията са за: 1. откриване на процедурата; 2. поправка на обявлението за откриване на процедурата и/или на документацията за концесията, наричано по-нататък „обявление за поправка“; 3. възложена концесия; 4. изменение на възложена концесия. (2) Обявлението за концесиите с трансграничен интерес се попълва в електронен формуляр по образец, утвърден с акт на Европейската комисия. (3) Обявлението за концесиите без трансграничен интерес се попълва в електронен формуляр, публикуван на интернет страницата на Националния концесионен регистър.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 51. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52: „Чл. 52. (1) Процедурите за определяне на концесионер за концесиите с трансграничен интерес са открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. (2) За концесиите без трансграничен интерес определянето на концесионер се извършва чрез открита процедура. (3) При концесиите за социални и други специфични услуги концедентът може да определи процедура за определяне на концесионер, различна от посочените в ал. 1, независимо дали концесията е със, или е без трансграничен интерес. В този случай концедентът спазва принципите по чл. 4, ал. 1, осигурява публикуване на предвидените за тези концесии обявления и предварително оповестява редът за провеждане на процедурата.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53: „Чл. 53. (1) Откритата процедура се провежда на един етап, в който икономическият оператор подава едновременно заявление и оферта. Откритата процедура не включва договаряне. (2) Състезателната процедура с договаряне е етапна процедура, при която: 1. икономическият оператор подава заявление и участва в подбор, за да получи покана за подаване на предварителна оферта; 2. кандидатите, получили покана, подават предварителна оферта и участват в договаряне за подобряване на офертите; 3. след покана участвалите в договарянето кандидати подават оферта. (3) Състезателният диалог е етапна процедура, при която: 1. икономическият оператор подава заявление и предварителна оферта, и участва в подбор, за да получи покана за участие в диалога; 2. кандидатите, получили покана участват в диалог за изясняване на едно или повече решения на потребностите, които трябва да се задоволят с възлагането на концесията; 3. след покана участвалите в диалога кандидати подават оферта.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54: „Чл. 54. (1) При концесиите с трансграничен интерес концедентът определя вида на процедурата в съответствие с ал. 2 - 4. (2) Открита процедура при концесиите с трансграничен интерес се провежда когато концедентът е определил подходящи условия за осъществяване на концесията, финансово-икономически елементи и юридическа конструкция и за определянето на концесионер е достатъчно само прилагането на критериите за възлагане, без да се провеждат преговори. (3) Състезателна процедура с договаряне се провежда, когато концедентът е определил техническите, функционалните или качествените изисквания, но е възможно чрез преговори да се оптимизират качеството, финансово-икономическите елементи, сроковете, социални, екологични или иновативни решения, или преимущества за потребителите, както и юридическата конструкция. (4) Състезателен диалог се провежда когато относно строителството и/или услугите, включени в предмета на концесия с трансграничен интерес, е налице потребност, за задоволяване на която са възможни повече от едно решение относно техническите, функционалните или качествените изисквания, финансово-икономическия модел или юридическата конструкция, както и когато са налице възможности за включване на иновации.“

„Раздел ІІ – Подготвителни действия“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56: „Чл. 56. (1) Предложението на икономическия оператор за възлагане на концесия съдържа описание на предмета и на обекта на концесията, обосновка и финансово-икономически анализ. (2) Когато концесията включва възлагане на строителство, към предложението по ал. 1 се прилага инвестиционно предложение, което съдържа прединвестиционно проучване, задание за изработване на инвестиционен проект или идеен инвестиционен проект, с което определя и прогнозните технически и функционални характеристики и технико-икономически показатели на строителството. (3) Концедентът проучва предложението по ал. 1 и ако прецени, че е целесъобразно предприема действия за включването на проекта в съответния план за действие. (4) Инвестиционното предложение може да се използва от концедента при изработване на техническите и функционалните изисквания. (5) Когато концедентът е използвал изцяло или отчасти инвестиционното предложение, представилият го икономически оператор, ако не е избран за концесионер, има право на възнаграждение. Размерът на възнаграждението се определя от концедента по методика, определена с наредбата по чл. 35 и се заплаща в едногодишен срок от публикуване в Националния концесионен регистър на обявлението за откриване на процедурата. (6) Предложението по ал. 1 не поражда за икономическия оператор други права или привилегии освен правото по ал. 5.“ По чл. 57 има предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители: „В чл. 57 ал. 5 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57: „Чл. 57. (1) Концедентът осигурява извършването на подготвителни действия, за да се определят възможните решения на потребностите, които трябва да се задоволят, да се обоснове възлагането на концесия и да се определи подходящата процедура. При подготвителните действия се събират, обобщават и анализират наличните информация и документи. Подготвителните действия се извършват от екип от експерти, определени от концедента със заповед. (2) Според предмета и сложността на концесията при подготвителните действия може да се изготвят технически, финансово-икономически, правен и други анализи. (3) При концесия, с която се възлага строителство, техническият анализ може да се замени с инвестиционно предложение, което съдържа прединвестиционно проучване, задание за изработване на инвестиционен проект, идеен проект или друга фаза на инвестиционния проект. (4) Когато се предвижда концесията да е с плащане от концедента, за доказване на приложимите финансово-икономически елементи на концесията задължително се изготвя финансово-икономически анализ. В тези случаи финансово-икономическият анализ се изпраща за становище до министъра на финансите. Минималните изисквания към финансово-икономическия анализ и реда за съгласуването му се определят с наредбата по чл. 35. (5) Когато Народното събрание или общинският съвет не даде съответно разрешение по чл. 34, ал. 4 или 5 за предложения от концедента максимален срок, концедентът може да установи възможностите за намаляване на максималния срок чрез: 1. минимизиране на разходите и/или намаляване на икономическата и финансовата изгода от концесията; 2. възлагане на отделни концесии, ако това е технически и технологично възможно; 3. изключване на определено строителство и/или услуги от предмета на концесията и други.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 58: „Чл. 58. (1) В резултат от подготвителните действия се съставят обосновка относно законосъобразността и целесъобразността на концесията, наричана по-нататък „обосновка на концесията“ и проекти на обявление за откриване на процедурата и на документация за концесията. (2) Обосновката на концесията мотивира законосъобразността и целесъобразността на концесията и на решението за откриване на процедурата и определя: 1. предмета и обекта на концесията, а когато е приложимо – и на концесионната територия и/или принадлежностите към обекта на концесията; 2. изискванията към предварителните оферти и/или офертите, наричани по-нататък „минимални изисквания към офертите“; 3. прогнозни финансово-икономически елементи на концесията, включително максималния срок на концесията; 4. прогнозни юридически конструкции; 5. възможността за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ за финансиране на разходи по концесията чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. (3) Обосновката на концесията се изпраща от концедента на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, на Министерството на културата и на Държавна агенция „Национална сигурност“. В 14-дневен срок от получаване на обосновката ръководителят на съответното ведомство изразява становище по компетентност относно наличие или отсъствие на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред. При наличие на опасност, становището съдържа препоръки по законосъобразност за отстраняването на опасността, когато е приложимо. Когато органът не представи становище в определения срок, се приема, че не е налице опасност. При изразено становище за наличие на опасност се прилага забраната по чл. 24, освен когато са изпълнени дадените препоръки. (4) В случаите по ал. 2, т. 5 обосновката на концесията се съгласува със съответния управляващ орган.“

„Раздел ІІІ - Условия за възлагане на концесията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ, като думата „концесията“ се заменя с „концесия“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59: „Чл. 59. Концесия се възлага, когато са изпълнени следните условия: 1. за участника и за посочените от него подизпълнители и трети лица не е налице основание за изключване; 2. участникът отговаря на условията за участие в процедурата, наричани по-нататък „условия за участие“; 3. офертата на участника отговаря на минималните изисквания към офертите; 4. концедентът е приложил критериите за възлагане.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60: „Чл. 60. (1) При наличие на основание за изключване кандидатът или участникът се отстранява от процедурата за определяне на концесионер. (2) Основанията за изключване са: 1. влязла в сила присъда, с която кандидатът или участникът, или член на неговия управителен или надзорен орган, или лице, което има правомощия да представлява, да взема решения или да упражнява контрол в рамките на тези органи, е осъден за престъпление по чл. 108а, чл. 159а-159г, чл. 192а, чл. 212, ал. 3, чл. 248а, чл. 253, чл. 253а, чл. 254б, чл. 301-302а, чл. 304-305а, чл. 307, чл. 321 и 321а от Наказателния кодекс, или влязла в сила присъда или друг съдебен акт за аналогично престъпление в друга държава – членка на Европейския съюз или трета държава. 2. влязъл в сила съдебен или административен акт, с който е установено, че кандидатът или участникът не е изпълнил задължения, свързани с плащането на данъци или на задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях в Република България или аналогични задължения съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен; 3. влязъл в сила административен или съдебен акт, с който на кандидата или на участника е забранено да участва в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии съгласно законодателството на държавата, в която е установен, или в друга държава – членка на Европейския съюз; 4. влязъл в сила административен или съдебен акт, с който е установено, че кандидатът или участникът: а) виновно е извършил тежко професионално нарушение, или б) не е изпълнил задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с националното законодателство, правото на Европейския съюз, колективни споразумения или с международните конвенции в социалната област и в областта на околната среда по приложение № 5, или в) е сключил споразумение с един или повече други икономически оператори, с което е нарушил правилата на конкуренцията; 5. допуснато от кандидата или участника съществено неизпълнение на задължение по концесионен договор или по договор за обществена поръчка, което е довело до прекратяване на съответния договор; 6. регистрация на кандидата или участника, или на свързани с него лица в юрисдикция с преференциален данъчен режим по смисъла на § 1, т. 64 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане; 7. обявена несъстоятелност или ликвидация, или открито производство по несъстоятелност на кандидата или участника, или наличие на сходна процедура съгласно законодателството на държавата, в която е установен. (3) Основание за изключване е и всяко от следните обстоятелства, установено от концедента при провеждане на процедурата за определяне на концесионер и удостоверено с надлежни доказателства: 1. наличие на конфликт на интереси, който не може да бъде преодолян чрез отстраняване на лицето, за което е налице конфликт на интереси; 2. опит на кандидата или участника да упражни непозволено влияние върху процеса на вземане на решения от концедента, да получи поверителна информация, която може да му даде необосновано предимство в процедурата за определяне на концесионер, или да представи невярна, непълна или подвеждаща информация, която може да окаже влияние върху решенията за отстраняване от процедурата за определяне на концесионер, за подбор или за определяне на концесионер; 3. непредставяне от кандидата или от участника на информация, необходима за удостоверяване на отсъствие на основание за изключване или на изпълнението на изискванията относно професионалните или техническите способности, и/или към финансово и икономическо състояние, определени от концедента; 4. кандидатът или участникът не притежава необходимата надеждност, изключваща рискове за сигурността на Република България – при концесии с класифицирана информация; 5. невъзможност на кандидата или участника да представи необходимите документи за удостоверяване на информация по т. 4. (4) Основанията за изключване по ал. 2 не се прилагат, когато: 1. в случаите по т. 1 кандидатът или участникът е реабилитиран, както и когато са изтекли или до приключване на процедурата за определяне на концесионер ще изтекат 5 години от изтърпяване на наложеното наказание и кандидатът или участникът е представил доказателства, че е платил дължимите обезщетения за вредите, които са резултат от престъплението; 2. в случаите по т. 2: а) са изтекли или до приключване на процедурата за определяне на концесионер ще изтекат 5 години от влизането в сила на съответния акт и кандидатът или участникът е представил доказателства, че е изпълнил задълженията, включително за начислени лихви или глоби, или б) срокът по буква „а“ не е изтекъл, но кандидатът или участникът е представил доказателства, че: аа) е изпълнил задълженията си, като е платил, или че е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията, включително за начислени лихви или глоби, или бб) е уведомен за точния размер на задълженията, дължим вследствие на нарушението, в момент, в който не е бил в състояние да вземе мярка по буква „а“ преди изтичането на срока за представяне на заявлението; 3. в случаите по т. 3 е изтекъл срокът, за който е наложено изключването; 4. в случаите по т. 4, букви „а“ и „в“ и т. 5 са изтекли или до приключване на процедурата за определяне на концесионер ще изтекат три години от влизането в сила на съответния акт по т. 4, съответно от прекратяването на договора или налагането на санкция по т. 5, и кандидатът или участникът е представил доказателства, че е платил дължимите обезщетения, включително за вредите, които са резултат от съответното нарушение; 5. в случаите по т. 4, буква „б“ кандидатът или участникът е представил доказателства, че е изпълнил задължението или че до приключване на процедурата за определяне на концесионер ще изтекат три години от влизането в сила на акта, с който е установено неизпълнението, както и доказателства, че е платил дължимите обезщетения, включително за вредите, които са резултат от неизпълнението; 6. в случая по т. 6 кандидатът или участникът е представил доказателства, че е налице някое от обстоятелствата по чл. 4 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61: „Чл. 61. (1) Условията за участие са изисквания към икономическите оператори съгласно ал. 2-6, които са необходими за изпълнение на концесионния договор и са посочени в обявлението за откриване на процедурата. Условията за участие се прилагат и за подизпълнителите, освен ако този закон предвижда друго. (2) Кандидатът или участникът трябва да е вписан в съответния професионален или търговски регистър, когато това изискване е определено със закон като условие за изпълнението на включена в предмета на концесията дейност или услуга. (3) Кандидатът или участникът трябва да притежава специално разрешение или да членува в определена организация, когато законодателството на държавата, в която е установен, поставя такова изискване като условие за изпълнение на включена в предмета на концесията услуга или стопанска дейност. (4) Когато концесията е определена от концедента като запазена концесия, изискването най-малко 30 на сто от работниците и служителите на кандидата или на участника да са хора с увреждания или хора в неравностойно положение е условие за участие и се прилага за кандидата, участника, съответно за всеки от участниците в групата, когато в процедурата за определяне на концесионер участва група от икономически оператори. (5) За концесии с класифицирана информация концедентът определя като условие за участие изисквания за защита на класифицираната информация, на които трябва да отговарят кандидатът или участникът, съответно за всеки от участниците в групата, когато в процедурата за определяне на концесионер участва група от икономически оператори. Изискванията се определят в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62: „Чл. 62. (1) При концесиите с трансграничен интерес концедентът определя като условия за участие и едно или повече изисквания към професионалните или техническите способности на икономическите оператори и/или към тяхното финансово и икономическо състояние. Като условия за участие се определят и изискванията, при които може да бъде издаден лиценз или извършена регистрация за изпълнение на включена в предмета на концесията услуга или стопанска дейност, независимо от вида на концесията. (2) Изискванията по ал. 1 трябва да: 1. са съобразени с предмета и особеностите на концесията; 2. осигуряват реална конкуренция; (3) Изискванията по ал. 1 не може да се определят като условия за участие на подизпълнителите. (4) Изискванията по ал. 1, минималните нива относно тяхното изпълнение и документите, с които се доказват се описват в документацията за концесията и се посочват в обявлението за откриване на процедурата.“ Член 63. Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители: „В чл. 63 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и/или за финансово и икономическо състояние“ се заличават. 2. Алинея 3 се отменя.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 63: „Чл. 63. (1) Кандидатът или участникът може да докаже изпълнението на определените от концедента изисквания относно професионалните или техническите способности и/или финансовото и икономическото състояние на икономическите оператори с възможностите на едно или повече лица, наричани по-нататък „трети лица“, независимо от правната връзка с тях. За третите лица се прилагат основанията за изключване. (2) В случая по ал. 1 кандидатът или участникът представя документи, с които доказва, че за третите лица не е налице основание за изключване, както и че при изпълнението на концесионния договор ще има на разположение ресурсите на третите лица. (3) Третото лице, с възможностите на които се доказва финансовото и икономическото състояние, отговаря солидарно с концесионера за изпълнението на концесионния договор.“ Член 64. Предложение от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители – чл. 64 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64: „Чл. 64. При концесиите без трансграничен интерес концедентът може да не определя като условия за участие изисквания към професионалните или техническите способности на кандидатите или участниците и/или към тяхното финансово и икономическо състояние.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 65: „Чл. 65. (1) Минималните изисквания към офертите формират задължителните характеристики и минималните показатели на предмета и на обекта на концесията. (2) При концесия за строителство и концесия за услуги минималните изисквания към офертите са технически и функционални изисквания, финансово-икономически изисквания и правни изисквания, включително относно защита на конкуренцията, относно обекта на концесията и включените в предмета на концесията строителство и/или услуги. (3) При концесия за ползване минималните изисквания към офертите са технически и функционални изисквания, финансово-икономически изисквания и правни изисквания към обекта на концесията и към извършваната с него стопанска дейност, включително относно концесионното възнаграждение и инвестиционната програма.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66: „Чл. 66. (1) Техническите и функционалните изисквания трябва да: 1. са свързани с предмета и с обекта на концесията и да са пропорционални на нейната прогнозна стойност и цели; 2. осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за определяне на концесионер и да не създават необосновани пречки за възлагането на концесията в условията на конкуренция; 3. не съдържат конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира строителството или услугите, предлагани от конкретен икономически оператор, нито търговска или производствена марка или марка за произход, патент, тип или конкретен произход или производство, което би довело до облагодетелстване или отстраняване на определени лица или продукти. (2) Изискването по ал. 1, т. 3 не се прилага, когато не е възможно строителството или услугите да се опишат достатъчно точно и разбираемо без да се използва някоя от изброените характеристики. Използването на характеристиките не може да води до отстраняване или до облагодетелстване на определени икономически оператори или продукти. Към всяка използвана характеристика задължително се добавят думите „или еквивалентно“. (3) Техническите и функционалните изисквания определят характеристиките и показателите на обекта на концесията и на строителството и на услугите, включени в предмета на концесия за строителство и на концесия за услуга. (4) Техническите и функционалните изисквания относно включеното в предмета на концесията строителство включват: 1. устройствените характеристики и показатели на застрояването на концесионната територия и минимални технически, функционални и технологични характеристики и показатели на строежа – предмет на концесията; 2. специфичните изисквания към строежа, които осигуряват съответствието на строежа с предвидените от концедента предназначение, функционалност и технологичност за срока на концесията; 3. специфичните изисквания към строежа, които осигуряват предоставянето чрез него на определените от концедента услуги по обем, условия за предоставяне и ниво на качество за срока на концесията; 4. приложимите към обекта на концесията изисквания на чл. 169 и 169а от Закона за устройство на територията. (5) Техническите и функционалните изисквания относно включените в предмета на концесията услуги включват: 1. характеристиките на услугата относно обем, условия и ред за предоставяне, ниво на качество и ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на живота и здравето на гражданите, на околната среда, на защитените територии, зони и обекти и на обществения ред за всеки етап от предоставянето на услугите; 2. приложимите процедури за оценяване на съответствието на предоставяните услуги с определените от концедента изисквания за качество и наличност на услугите.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68: „Чл. 68. (1) Като критерии за възлагане концедентът определя обективни изисквания, свързани с предмета и обекта на концесията, оценката на които дава възможност да се определи икономически най-изгодната оферта при най-добро съотношение „качество-цена“. (2) Критериите за възлагане трябва да съответстват на принципите по чл. 4, ал. 1 и да гарантират, че офертите се оценяват в условията на конкуренция. (3) Критериите за възлагане може да съдържат функционални, технически и технологични показатели и характеристики, ниво на качество, изисквания или мерки, които са свързани с конкретното строителство или услуги или с изпълнението на концесионния договор. Критериите за възлагане може да се отнасят до фактори, които не са само икономически, но влияят върху стойността на офертата от гледна точка на концедента и му позволяват да определи общата икономическа и/или социална полза от възлагането на концесията при най-добро съотношение „качество-цена“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69: „Чл. 69. (1) Срокът на концесията и размерът на плащанията от концедента, когато такива се предвиждат, винаги се определят като критерии за възлагане. (2) Като критерии за възлагане може да се определят: 1. изисквания, свързани с предмета на концесията, като: а) качество на строителството и/или на управлението и поддържането на обекта на концесията; б) качество на предоставяните услуги; в) най-ниска цена на строителството; г) най-ниска цена на предоставяните услуги; д) технически предимства, в това число техническо оборудване и материално-техническа база; е) функционални характеристики и/или характеристики на строителството, и/или на услугите; ж) срок на завършване на строителството; з) срок на предоставяне на услугите при минимално определено от концедента ниво на качеството; 2. мерки над нормативно определените за опазване на околната среда, когато такива са необходими; 3. социални критерии; 4. енергийна ефективност; 5. критерии, свързани с иновациите; 6. размер на концесионното възнаграждение, когато такова е предвидено; 7. други, в зависимост от особеностите на концесията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70.

„Раздел IV – „Решение и обявление за откриване на процедурата за определяне на концесионер. Документация за концесията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименоването на Раздел IV. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71: „Чл. 71. (1) Процедурата за определяне на концесионер се открива с решение на концедента, наричано по-нататък „решение за откриване на процедурата“ след одобрение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет. (2) Процедура за определяне на концесионер за концесия, за която е предвидена възможност за получаване на финансова подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се открива след положително становище по обосновката на концесията от съответния управляващ орган. (3) Органите по ал. 1 одобряват решението след преценка на неговите законосъобразност и целесъобразност, мотивирани с обосновката на концесията. Органите по ал. 1 не одобряват решението когато се установи, че някоя от препоръките, съдържаща се в становището по чл. 58, ал. 3 не е изпълнена, а когато е приложимо – не е налице положително становище по ал. 2.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72. Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73: „Чл. 73. (1) Обявлението за концесия е с минимално съдържание, определено в Приложение № 6. (2) Като условия за осъществяване на концесията, при всички процедури за определяне на концесионер в обявлението за концесия се включват: 1. обстоятелствата от фактически или правен характер, настъпването или изменението на които може да доведе до нарушаване на икономическия баланс – когато такива се предвиждат; 2. приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото законодателство, установени с националното законодателство, правото на Европейския съюз, колективни споразумения или с международните конвенции в социалната област и в областта на околната среда по приложение № 5; 3. задълженията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, живота и здравето на гражданите, околната среда, защитените територии, зони и обекти и обществения ред, когато е приложимо; 4. задълженията за застраховане на обекта на концесията, когато е приложимо. 5. прогнозната цена на основните услуги, включени в предмета на концесията. (3) Обстоятелството, че концесията е запазена се посочва в обявлението за концесията или в обявлението за предварителна информация. (4) При открита процедура в обявлението за концесия се включват и: 1. условията за изпълнение на концесията, определени в зависимост от предмета и обекта, от особеностите на концесията и от вида и характеристиките на предоставяните услуги; 2. минималните изисквания към офертите. (5) При състезателна процедура с договаряне и при състезателен диалог в обявлението за концесия се посочват целите на концедента и потребностите, които трябва да се задоволят с изпълнението на концесията.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74: „Чл. 74. (1) Когато концедентът е поставил изискване за сключване на концесионния договор с публично-частно дружество, като условие за осъществяване на концесията, се посочват и: 1. размерът на дела на публичния и на частния съдружник в капитала на публично-частното дружество; 2. видът и размерът на вноските, с които публичният и частният съдружник участват в капитала; 3. непаричната вноска, с която публичният съдружник участва в капитала, когато такава е предвидена; 4. условията за финансиране дейността на дружеството; 5. редът за уведомяване на публичния съдружник при промяна на контрола на частния съдружник и последиците от промяната. (2) Условията за осъществяване на концесията по ал. 1 се посочват в обявлението за концесията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76: „Чл. 76. (1) След издаване на решението за откриване на процедурата, определено от концедента длъжностно лице изпраща по електронен път чрез електронни средства обявлението за концесия, съответно обявлението за предварителна информация на Службата за публикации на Европейския съюз за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, а националното обявление – за обнародване в интернет страницата на „Държавен вестник“, наричано по-нататък „публикуване“. (2) След извършване на действията по ал. 1 определеното от концедента длъжностно лице открива партида на процедурата в Националния концесионен регистър и публикува по партидата обявлението за откриване на процедурата, документацията за концесията и обосновката на концесията. (3) Обявлението за откриване на процедурата се публикува в Националния концесионен регистър във вида, в който е изпратено до Службата за публикации на Европейския съюз, съответно до „Държавен вестник“. Публикуването на обявлението за концесия и на обявлението за предварителна информация се извършва след получаване от Службата за публикации на Европейския съюз на съобщение за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз. Публикуването в Националния концесионен регистър може да се извърши и преди получаване на съобщението за публикуване в „Официален вестник“ на Европейския съюз, когато в срок от 48 часа след получено потвърждение за получаване на обявлението от Службата за публикации на Европейския съюз същото не е публикувано.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77: „Чл. 77. (1) Обявлението за откриване на процедурата и документацията за концесията може да се изменят в случаите по чл. 79, ал. 4, чл. 81, ал. 2 и чл. 94, ал. 1. (2) Измененията се извършват с обявление за поправка. (3) Когато измененията засягат предмета на концесията и условията за възлагане на концесията по чл. 59, концедентът прекратява процедурата.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 78: „Чл. 78. (1) Документацията за концесията съдържа, в зависимост от предмета на концесията и вида на процедурата за определяне на концесионер: 1. описание на предмета и на обекта на концесията; 2. документи, които удостоверяват собствеността и/или индивидуализират обекта на концесията, когато е приложимо; 3. описание на строителството и/или на услугите, включени в предмета на концесията, включително за всяка обособена позиция, когато е приложимо; 4. подробно описание на условията за осъществяване концесията; 5. минималните изисквания към офертите; 6. минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите на офертите, и начина на тяхното представяне, когато е приложимо; 7. условия за участие; 8. критерии за възлагане, както и методика за оценка на офертите; 9. описание на организацията на процедурата и планиран срок за нейното приключване; 10. документи, с които преди подписване на концесионния договор се удостоверява отсъствието на основание за изключване; 11. образци на заявление, оферта (предложение и обвързващо предложение) – при открита процедура и при състезателна процедура с договаряне, както и на предварителна оферта – при състезателна процедура с договаряне и при състезателен диалог; 12. проект на концесионен договор; 13. клаузи за преразглеждане, когато е приложимо; 14. дата и час за получаване на заявленията или офертите и дата и час за отваряне на офертите при открита процедура; 15. други изисквания, в зависимост от предмета на концесията. (2) Към документацията за концесията се прилагат решението за откриване на процедурата и обявлението за откриване на процедурата. Когато се предвижда концесията да е с плащане от концедента към документацията за концесията се прилага финансово-икономическият анализ по чл. 57, ал. 4. При концесия за строителство към документацията за концесията се прилага инвестиционното предложение по чл. 57, ал. 3 – когато такова е изготвено. (3) При състезателен диалог изискванията по ал. 1, т. 3-5, т. 8 относно методиката за оценка на офертите и т. 12 не се прилагат. В този случай концедентът включва в документацията за концесията описание на потребностите, които трябва да се задоволят с възлагането на концесията, като при възможност определя основни технически, функционални и качествени характеристики на строителството и/или на услугите, включени в предмета на концесията. (4) При състезателна процедура с договаряне и при състезателен диалог в документацията за концесията се определят и: 1. броят на кандидатите, които при състезателна процедура с договаряне ще получат покана за подаване на предварителна оферта, съответно които при състезателен диалог ще получат покана за участие в диалога; 2. обективни и недискриминационни критерии за подбор; 3. начинът, по който се прилагат критериите за подбор. (5) За концесии с класифицирана информация в документацията за концесията се посочват изискванията за защита на класифицираната информация, които се прилагат при провеждането на процедурата за определяне на концесионер и при изпълнението на концесионния договор. (6) При публикуване на документацията за концесията в Националния концесионен регистър се заличава защитената със закон информация, както и търговската или друга информация, която поради извънредни, свързани със сигурността или технически причини, или поради чувствителен характер изисква специално ниво на защита, наричана по-нататък „чувствителна информация“, като се посочва основанието за това. В тези случаи: 1. наличието на защитена със закон информация или на чувствителна информация се посочва в обявлението за откриване на процедурата; 2. в публикуваната документация се посочват условията и редът, по които икономическите оператори може да получат достъп до заличената информация.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 79: „Чл. 79. (1) Всяко лице може да поиска разяснения или допълнителна информация относно реда за провеждане на процедурата за определяне на концесионер, критериите за възлагане на концесията или документацията за концесията. (2) Искането на разяснения или на допълнителна информация се подава в 14-дневен срок преди изтичане на крайния срок за получаване на заявленията или офертите. (3) В срок до 4 работни дни от получаване на искането, но не по-късно от 6 дни преди изтичане на крайния срок за получаване на заявленията или офертите, определеното от концедента длъжностно лице публикува по партидата на процедурата в Националния концесионен регистър предоставени от комисията за провеждане на процедура за определяне на концесионер разяснения или допълнителна информация. (4) Когато разясненията или допълнителната информация водят до промени в обявлението за откриване на процедурата и/или в документацията за концесията, комисията за провеждане на процедура за определяне на концесионер предлага, а концедентът с решение одобрява обявление за поправка и съответните изменения на документацията за концесията, когато има такива. (5) С обявлението за поправка се определя нов срок за получаване на заявления или оферти, който е най-малко 7 дни по-дълъг от срока, определен с обявлението за откриване на процедурата.“

„Раздел V – Комисия за провеждане на процедурата за определяне на концесионер“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80: „Чл. 80. (1) Процедурата за определяне на концесионер се организира от концедента и се провежда от назначена от него комисия за провеждане на процедурата за определяне на концесионер, наричана по-нататък „комисията”. (2) Комисията се назначава в срок до три работни дни от издаване на решението за откриване на процедурата. (3) Комисията се състои от нечетен брой членове, които са не по-малко от петима, включително председател и заместник-председател. Повече от половината от членовете на комисията трябва да имат професионална компетентност, свързана с дейностите по предмета на концесията, или професионален опит във възлагането на концесии. Поне един от членовете на комисията трябва да е юрист. (4) Комисията приема решенията си с мнозинство повече от половината от членовете й. (5) Член на комисията не може да е лице: 1. за което е налице конфликт на интереси; 2. което е свързано лице с: а) кандидат или участник в процедурата, а когато кандидатът или участникът е юридическо лице – и с член на неговия управителен или контролен орган, или б) посочен подизпълнител или трето лице. (6) Членовете на комисията са длъжни в тридневен срок от: 1. получаване на заповедта за назначаване на комисията да подадат декларация за отсъствие на конфликт на интереси; 2. узнаване на обстоятелството, че в процедурата участва свързано с тях лице, да подадат искане за освобождаване от комисията. (7) При установен конфликт на интереси, при подадено искане за освобождаване, както и в други случаи, при които по обективни причини член на комисията не може да изпълнява задълженията си, концедентът назначава нов член на комисията. (8) На членовете на комисията се изплаща възнаграждение при спазване на ограниченията, определени с Кодекса на труда и със Закона за държавния служител, и при спазване на условията и реда на Закона за обществените поръчки.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81: „Чл. 81. (1) Комисията: 1. приема правила за работата си; 2. подготвя и предоставя на определеното от концедента длъжностно лице поисканите разяснения и допълнителна информация; 3. предлага на концедента отстраняване на незаконосъобразност в обявлението за откриване на процедурата и/или в документацията за концесията; 4. извършва действията по допускане на кандидатите или участниците; 5. извършва подбора в състезателната процедура с договаряне и в състезателния диалог; 6. провежда диалога в процедурата състезателен диалог; 7. провежда договарянето в състезателната процедура с договаряне; 8. предлага на концедента да удължи срока за получаване на заявленията, на предварителните оферти или на офертите, когато в срока, определен за получаването им, няма получено заявление, съответно оферта; 9. разглежда, допуска и оценява офертите и извършва класиране на участниците, като предлага класираният на първо място участник да бъде определен за концесионер; 10. изготвя проект на решение за определяне на концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата за определяне на концесионер, наричано по-нататък „решение за прекратяване на процедурата“; 11. извършва и други действия, определени с този закон. (2) В случаите по ал. 1, т. 3 концедентът с решение одобрява обявление за поправка и съответните изменения на документацията за концесията, когато има такива, като определя нов срок за получаване на заявления или оферти при условията на чл. 79, ал. 5. (3) Решенията на комисията се мотивират. Действията на комисията и приетите решения с мотивите към тях се отразяват в протокол. Когато член на комисията е против прието решение, той подписва протокола с особено мнение и прилага към него мотивите си. (4) Предвиденото с този закон уведомяване на кандидатите или участниците се извършва от комисията по електронен път чрез електронни средства.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82: „Чл. 82. (1) Със заповедта за назначаване на комисията концедентът определя едно или повече длъжностни лица, които подпомагат комисията технически и осъществяват обмен на информация с икономическите оператори, кандидатите или участниците, както и един или повече консултанти, които подпомагат комисията експертно, и лице с осигурен достъп до Националния концесионен регистър, което открива и поддържа партидата на процедурата. (2) За консултанти се определят длъжностни лица или външни експерти – физически или юридически лица, които имат професионална компетентност, свързана с дейностите, включени в предмета на концесията, или професионален опит във възлагането на концесии. Консултантите подпомагат комисията срещу възнаграждение при спазване на ограниченията, определени с Кодекса на труда и със Закона за държавния служител, и при спазване на условията и реда на Закона за обществените поръчки. (3) За длъжностните лица и консултантите се прилагат изискванията по чл. 80, ал. 5 и 6“.

„Раздел VІ – Комуникация при провеждане на процедурата за определяне на концесионер“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Раздел VІ: „Обмен на информация при провеждане на процедурата за определяне на концесионер“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 83: „Чл. 83. (1) Обменът на информация от концедента и комисията с икономическите оператори при провеждането на процедурата за определяне на концесионер се осъществява чрез едно или повече от следните средства: 1. електронни средства, включително електронна поща; 2. пощенска услуга; 3. връчване срещу подпис, за удостоверяване на датата, часа и лицето, на което е извършено връчването. (2) Средствата за обмен на информация, определени от концедента, се посочват в обявлението за откриване на процедурата.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84: „Чл. 84. (1) За обмен на информация чрез електронни средства концедентът осигурява електронна комуникационна система. Електронната комуникационна система трябва да е общодостъпна и оперативно съвместима с широко използваните продукти на информационните и комуникационните технологии и да не ограничава достъпа на икономическите оператори до процедурата за определяне на концесионер. (2) Електронната система по ал. 1 осигурява защита на целостта на данните и на поверителността на информацията и на заявленията и офертите. (3) Електронната система по ал. 1 трябва да осигурява: 1. достъп само на оправомощени лица до системата и до предаваните чрез нея документи; 2. електронно подписване или предаване на документи чрез системата; 3. идентифициране по установен начин на оправомощените за достъп до системата лица; 4. предоставяне на информация за лицата, които са имали достъп до данните и информацията, и за времето на достъп; 5. точно определяне на датата и часа на електронната транзакция; 6. невъзможност за отваряне на определени данни и информация, както и на заявленията и офертите преди точно определените дата и час; 7. запазване целостта на документите; 8. запазване поверителността на документите; 9. защита на личните данни. (4) Данните, изпратени или получени чрез електронната система по ал. 1, се ползват с юридическата презумпция за цялост на данните и точност на посочените от системата дата и час на изпращане или получаване на данните. (5) Документ, който е изпратен чрез електронната система по ал. 1 или е получен като електронен документ, подписан с електронен подпис се смята за еквивалентен на хартиен документ и за оригинал, допуска се като доказателство в производства пред КЗК и в съдебни производства и се ползва с юридическата презумпция за неговата автентичност и цялост, при условие че не съдържа никакви динамични елементи, които могат автоматично да го променят.“

„Раздел VІІ – „Заявления и оферти“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІ. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86: „Чл. 86. (1) Заявлението съдържа: 1. информация за процедурата за определяне на концесионер и за концедента; 2. информация за кандидата или участника относно: а) името, съответно наименованието на кандидата или участника, данните за контакт, включително електронен адрес; б) формата на участие – самостоятелно или в група от икономически оператори; в) лицата, които представляват кандидата или участника съгласно регистъра, в който е вписан, ако има такъв регистър; когато икономическият оператор не е вписан в регистър – лицата, които го представляват съгласно еквивалентен документ; г) определените към датата на подаване на заявлението подизпълнители и информация относно името, съответно наименованието, данните за контакт, включително електронен адрес, и лицата, които представляват всеки посочен подизпълнител съгласно регистъра, в който е вписан, ако има такъв регистър; д) третите лица; 3. начина на изпълнение на концесионния договор: а) при участие на група от икономически оператори – посочване на оператора, който представлява групата, или на водещия партньор, както и на дела от концесията и видовете дейности от предмета на концесията, който ще изпълнява всеки от партньорите; б) при използване на подизпълнители – посочване на дела от концесията и видовете дейности от предмета на концесията, който ще се изпълнява от подизпълнители; 4. деклариране отсъствието на основание за изключване относно кандидата или участника, както и относно посочените подизпълнители и трети лица; 5. деклариране на съответствието с условията за участие на кандидата или участника и на посочените подизпълнители. (2) Към заявлението се прилагат документите, с които кандидатът или участникът доказва изпълнението на изискванията за професионални или технически способности и/или за финансово и икономическо състояние. Когато кандидатът или участникът е посочил, че доказва съответствието си с изискванията за професионални или технически способности и/или за финансово и икономическо състояние с възможностите на трети лица, той прилага към заявлението и доказателства, че ще има на разположение ресурсите на третите лица за целия срок на концесията.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88: „Чл. 88. (1) Офертата се състои от предложение и обвързващо предложение. (2) Предложението съдържа: 1. конкретни предложения по критериите за възлагане; 2. мотивиране на предложенията по т. 1; 3. финансово-икономически модел, включващ анализ на паричните потоци на концесията; 4. доказателства за осъществимостта на направените предложения по критериите за възлагане; 5. имената и професионалната квалификация на лицата, които ще отговарят за изпълнението на концесионния договор, когато това е определено като изискване при концесии с трансграничен интерес, освен концесиите за социални и други специфични услуги; 6. други предложения, разработки и информация в изпълнение на изискванията, определени с документацията за концесията; 7. предложение за създаване на проектно дружество, когато е приложимо; 8. деклариране на срока на валидност на офертата; 9. деклариране на произхода на средствата съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари. (3) Обвързващото предложение съдържа резюме на конкретните предложения по критериите за възлагане. (4) Когато с обявлението за откриване на процедурата не е ограничена възможността за представяне на варианти на офертата, участникът представя предложение и обвързващо предложение за всеки предложен вариант. (5) При несъответствия между предложението и обвързващото предложение оценката на офертата се извършва по обвързващото предложение. (6) В предложението може да се определи поверителността на определена информация. Предложенията по критериите за възлагане не може да се определят като поверителна информация.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 89: „Чл. 89. (1) Заявлението, предварителната оферта, предложението и обвързващото предложение се изготвят по образци, които се съдържат в документацията за концесията. (2) Заявлението, предварителната оферта и предложението се представят на електронен носител във формата на електронен документ, подписан с електронен подпис от лицето, което представлява икономическия оператор. (3) Обвързващото предложение се представя на хартиен носител. (4) Електронният носител по ал. 2 включва и електронен образ на документите, с които икономическият оператор удостоверява твърдените от него факти и обстоятелства. Електронният образ се снема със сканиращо устройство във вид и по начин, позволяващи разчитането им. Пълното и точно съответствие на снетия електронен образ със снемания документ се удостоверява с електронен подпис. (5) В електронния носител, който съдържа предложението, се включва и електронен образ на обвързващото предложение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 90: „Чл. 90. (1) Съдържанието на заявленията, предварителните оферти и офертите е на езика, посочен в обявлението за откриване на процедурата. (2) Когато с обявлението е допуснато използването на чужд език, заявленията и офертите се представят и в превод на български език. (3) Документите, които се включват в електронния носител по чл. 89, ал. 2 са на езика на тяхното издаване и в превод на български език. При несъответствие между текстовете за верен се приема този в превод на български език, освен ако в документацията е посочено друго.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91: „Чл. 91. Заявленията и офертите се подават на адреса, посочен в обявлението за откриване на процедурата, чрез средствата за комуникация по чл. 83, ал. 1, т. 2 или 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 92: „Чл. 92. (1) Електронните носители, в които са включени заявлението, предварителната оферта и предложението, както и хартиеният носител с обвързващото предложение се поставят в отделни запечатани непрозрачни пликове, които се надписват съответно с посочване на: 1. съдържанието – „Заявление“, „Предварителна оферта“, „Предложение“, „Обвързващо предложение“; 2. наименованието на концесията; 3. името, съответно наименованието, адрес и електронен адрес на кандидата или участника. (2) При открита процедура заявлението и офертата се подават в общ плик с надпис „Заявление и оферта“ и информацията по ал. 1, т. 2 и 3. Общият плик съдържа пликовете със заявлението, предложението и обвързващото предложение. (3) При състезателна процедура с договаряне изискванията на ал. 2 за общ плик се прилагат при подаване на офертите, като в него се поставят предложението и обвързващото предложение. (4) При състезателен диалог изискванията на ал. 2 за общ плик се прилагат при подаване на заявлението, като в него се поставят заявлението и предварителната оферта.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93: „Чл. 93. (1) Сроковете за получаване на заявления, предварителни оферти и оферти се определят от концедента при отчитане на: 1. сложността и обема на документацията за концесията; 2. необходимостта част от документацията за концесията да бъде разгледана на място поради наличието на основание за ограничаване на публичния достъп до нея, посочено в обявлението; 3. времето, необходимо за изготвяне на заявленията или офертите; 4. необходимостта от оглед на място на обекта на концесията, а когато е приложимо – и на концесионната територия и/или на включените към обекта принадлежности. (2) Срокът за получаване на заявление в състезателна процедура с договаряне, на заявление и предварителна оферта в състезателен диалог, както и на заявление и оферти в открита процедура се определя с обявлението за откриване на процедурата и започва да тече от датата на изпращане за публикуване по чл. 76, ал. 1 на това обявление и не може да бъде по-кратък от 30 дни. За концесиите без трансграничен интерес срокът не може да бъде по-кратък от 25 дни. (3) Срокът за получаване на предварителни оферти в състезателна процедура с договаряне се определя с поканата за подаване на предварителни оферти и не може да бъде по-кратък от 22 дни. (4) Срокът за получаване на оферти в състезателна процедура с договаряне и в състезателен диалог започва да тече от датата на получаване на покана за подаване на оферти и не може да бъде по-кратък от 10 дни. (5) Когато в публикуваната в Националния концесионен регистър документация за концесията има заличена информация, защитена със закон или чувствителна информация, както и когато заявленията, предварителните оферти или офертите може да се изготвят само след посещение на обекта на концесията или на концесионната територия, минималните срокове по ал. 2 - 4 са не по-кратки от 40 дни, съответно от 32 дни и от 22 дни.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 94: „Чл. 94. (1) Всеки икономически оператор или кандидат може да поиска удължаване на срока за получаване на заявления, предварителни оферти или оферти, когато: 1. поисканите разяснения или допълнителна информация не са представени в определения от концедента срок, или 2. поисканата допълнителна информация или част от нея е защитена със закон или е чувствителна информация, или 3. изготвянето на предварителната оферта или офертата изисква оглед на място на обекта на концесията, а когато е приложимо – и на концесионната територия и/или на включените към обекта на концесията принадлежности, а такъв не е бил осигурен на всички участници. (2) В случаите по ал. 1 концедентът удължава срока за получаване на заявления, предварителни оферти или оферти. Когато първоначалният срок е определен с обявлението за откриване на процедурата, определеното от концедента длъжностно лице публикува обявление за поправка. В останалите случаи кандидатите или участниците се уведомяват чрез средствата за обмен на информация, посочени в обявлението за откриване на процедурата. (3) С обявлението за поправка се определя нов срок при условията на чл. 79, ал. 5.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95: „Чл. 95. (1) Заявленията, предварителните оферти и офертите се получават до определените дата и час чрез посочените в обявлението средства за обмен на информация. (2) Когато в определения краен час на мястото за получаване има един или повече кандидати или участници, те се включват в списък, който се подписва от определеното от концедента длъжностно лице и от присъстващите лица. Длъжностното лице приема пликовете със заявленията, предварителните оферти или офертите на всички кандидати или участници, включени в списъка. (3) Длъжностното лице отбелязва върху плика поредния номер, датата и часа на получаването, завежда заявленията, предварителните оферти или офертите във входящ регистър по реда на получаването им и издава на приносителя разписка за завеждането в регистъра. (4) Длъжностното лице не приема заявление, предварителна оферта или оферта, когато: 1. са подадени след определения срок, освен в случаите по ал. 2; 2. са подадени в незапечатан или с нарушена цялост плик; 3. пликът не е надписан в съответствие с изискванията на чл. 92, ал. 1 и 2. (5) Входящият регистър съдържа следната информация за заявленията, предварителните оферти или офертите: 1. регистрационен номер по реда на получаването; 2. данни за кандидата или участника; 3. дата и час на получаване; 4. начин на получаване – чрез пощенска услуга или връчване срещу подпис; 5. наличие на обстоятелство по ал. 4; 6. забележки по вписаните обстоятелства, включително за обстоятелство по ал. 2.“

„Раздел VІІІ – Действия на Комисията при провеждане на открита процедура.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96: „Чл. 96. (1) След изтичане на срока за получаване на заявления и оферти, определен с обявлението за откриване на процедурата, комисията в закрито заседание отваря получените в срок заявления и извършва действия по допускане на участниците. (2) Допускането на участник до участие в процедурата за определяне на концесионер се извършва след проверка от комисията относно: 1. наличието на основание за изключване за участника и за посочените в заявлението подизпълнители и трети лица, и 2. изпълнението на условията за участие от участника, а когато е приложимо – и от посочените в заявлението подизпълнители.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97: „Чл. 97. (1) Когато установи нередовност на заявлението, изразяваща се в непредставяне на документи, несъответствие с условията за участие или друга нередовност и/или непълнота, включително фактическа грешка, комисията уведомява участника за това. (2) Участникът отстранява нередовностите в срок до 5 работни дни от уведомяването. (3) Когато нередовността се състои в несъответствие с условията за участие, участникът може в съответствие с изискванията на концедента да замени представени документи или да представи нови, с които смята, че ще изпълни условията за участие.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 98: „Чл. 98. (1) Когато от датата на изпращане на протокола за извършените действия по допускане на участниците до посочения в документацията за концесията срок за отваряне на офертите остават по-малко от 8 работни дни комисията определя нов срок за отваряне на офертите. Комисията удължава срока за отваряне на офертите и когато прецени, че е необходимо да се извърши проверка на декларирани в заявленията обстоятелства. (2) За удължаването на срока за отваряне на офертите комисията уведомява всички участници.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99: „Чл. 99. (1) Комисията приключва действията по допускане на участниците с мотивирано решение, с което: 1. отстранява от участие в процедурата за определяне на концесионер участник, за когото или за посочен от него подизпълнител или трето лице е налице основание за изключване, или който не отговаря на условията за участие; 2. допуска разглеждане на офертите на участниците, които не са отстранени от участие. (2) Комисията съставя протокол за отварянето на заявленията, както и за извършените действия по допускане на участниците. (3) Решението на комисията за отстраняване на участник се съобщава в деня на отваряне на офертите и не подлежи на самостоятелно обжалване.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 101: „Чл. 101. (1) Отварянето на предложенията, разглеждането и оценяването на офертите и класирането на участниците се извършва в едно или повече закрити заседания на комисията. (2) При разглеждане и оценяване на офертите комисията проверява съответствието на предложението и на обвързващото предложение с изискванията на чл. 88 и с изискванията, определени с документацията за концесията, както и съответствието на предложенията по критериите за възлагане и на финансово-икономическия модел с критериите за възлагане. (3) При разглеждане на офертите комисията може да проверява заявените от участниците обстоятелства и верността или автентичността на приложени документи, включително чрез запитване към компетентни органи или други лица. (4) При необходимост комисията изисква от участниците в определен от нея срок, който не може да е по-кратък от три работни дни да: 1. предоставят разяснения относно представените разработки и информация или приложените в офертата документи, или 2. представят допълнителни доказателства за заявените в офертата обстоятелства, или 3. отстранят технически нередовности в предложението почл. 88, ал. 2. (5) Разясненията не може да променят предложенията, съдържащи се в обвързващото предложение по чл. 88, ал. 3.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 102: „Чл. 102. (1) Комисията не допуска до оценяване оферта на участник, който в определения от комисията срок по чл. 101, ал. 4 не е: 1. отстранил техническите нередовности в предложението по чл. 88, ал. 2, или 2. предоставил поисканите от комисията разяснения, или предоставените разяснения не са достатъчни за оценяване на офертата, или 3. представил поисканите от комисията допълнителни доказателства. (2) Комисията не оценява оферта: 1. за която при извършена проверка е установено, че участникът е представил невярна информация или неистински, преправен или с невярно съдържание документ; 2. която не отговаря на едно или повече изисквания, определени с документацията за концесията; 3. в която представените разработки и информация не съответстват на критериите за възлагане; 4. която е подадена в нарушение на изискванията на чл. 92, ал. 3 и 4. (3) Когато офертата на участника е подадена във варианти, основанията по ал. 1 и 2 се прилагат за всеки от предложените варианти. (4) Комисията приема решение, с което определя офертите, включително вариантите на офертите, които не се оценяват. (5) Решението по ал. 4 се съобщава на заинтересованите участници с решението на концедента за определяне на концесионер, съответно за прекратяване на процедурата, и не подлежи на самостоятелно обжалване.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103: „Чл. 103. (1) Комисията извършва оценка на допуснатите оферти по критериите за възлагане чрез прилагане на методиката за оценка на офертите, като оценява предложенията на участниците, съдържащи се в обвързващото предложение. (2) Въз основа на оценката на допуснатите оферти комисията класира участниците с решение. (3) Когато една или повече оферти съдържат варианти, които са допуснати до оценяване, комисията извършва предварителна оценка на всеки от вариантите и класира участниците с варианта на офертата, получил най-висока оценка. (4) До приключване на процедурата комисията служебно следи за наличие на основание за изключване. Когато установи съществуващо или нововъзникнало основание за изключване, комисията не оценява офертата и отстранява участника от участие в процедурата за определяне на концесионер.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 104: „Чл. 104. (1) След класиране на участниците комисията съставя протокол за отварянето и прочитането на обвързващите предложения, за разглеждането и оценяването на офертите и за класирането на участниците. (2) Въз основа на протокола по ал. 1 комисията изготвя проект на решение за определяне на класирания на първо място участник за концесионер или проект на решение за прекратяване на процедурата. (3) Комисията изготвя проект на решение за прекратяване на процедурата, когато не е подадена нито една оферта или няма допуснат нито един участник, както и когато всички подадени оферти не отговарят на изискванията на чл. 102, ал. 1 – 3.“

„Раздел ІХ –Действия на комисията при провеждане на състезателна процедура с договаряне“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 105: „Чл. 105. (1) След изтичането на срока за получаване на заявления, определен с обявлението за откриване на процедурата, комисията отваря заявленията и извършва действия по допускане при условията и по реда на чл. 96 и 97. (2) Когато с документацията за концесията концедентът е ограничил броя на кандидатите, които ще продължат участие в процедурата за определяне на концесионер, и допуснатите кандидати са повече от определения брой, при извършване на действията по допускане комисията извършва и подбор на допуснатите кандидати. (3) Подборът е оценка на професионалните и техническите способности и/или на икономическото и финансовото състояние на кандидатите и се извършва по начина и по критериите за подбор, посочени в документацията за концесията. (4) В резултат от извършения подбор комисията класира кандидатите и приключва действията по допускане и подбор с мотивирано решение.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 106: „Чл. 106. (1) С решението за приключване на действията по допускане и подбор в състезателна процедура с договаряне комисията: 1. отстранява от участие в процедурата за определяне на концесионер кандидат, за когото или за посочен от него подизпълнител или трето лице е налице основание за изключване, който не отговаря на условията за участие или при извършването на подбора е класиран на място, което не му позволява да продължи участието си в процедурата; 2. определя кандидатите, които допуска да продължат участие в процедурата за определяне на концесионер; 3. одобрява покана за подаване на предварителни оферти. (2) Поканата за подаване на предварителни оферти съдържа срок за получаване на предварителните оферти, както и указания и график за провеждане на договарянето. (3) Срокът за получаване на предварителните оферти не може да бъде по-кратък от 22 дни. (4) При определяне на графика по ал. 2 комисията определя еднаква продължителност на договарянето за всички кандидати.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на чл. 107: „Чл. 107. (1) Комисията съставя протокол за отварянето на заявленията, както и за извършените действия и за приетите решения по допускане и подбор на кандидатите. (2) Комисията уведомява всички кандидати за приключването на действията по допускане и подбор. Към уведомлението се прилага протоколът по ал. 1. На кандидатите, които са допуснати да продължат участието си в процедурата, се изпраща и поканата за подаване на предварителни оферти. (3) Кандидат, който е отстранен от участие при извършване на действията по допускане и подбор може в 10-дневен срок от уведомяването да обжалва решението на комисията за отстраняване по реда на Глава шеста.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 108: „Чл. 108. (1) Предварителната оферта трябва да отговаря на изискванията, определени с документацията за концесията. (2) Предварителната оферта се подава от поканените за участие кандидати и се получава при условията и по реда на чл. 95.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 109: „Чл. 109. (1) След изтичане на определения с поканата за подаване на предварителни оферти срок комисията в закрито заседание отваря получените предварителни оферти. Когато решението за отстраняване е обжалвано и има подадено искане за спиране на процедурата, комисията отваря предварителните оферти след влизането в сила на определението, с което се отхвърля искането за спиране на процедурата. Когато процедурата е спряна, комисията отваря предварителните оферти след влизането в сила на решението по жалбата. (2) Предварителните оферти се разглеждат от комисията за съответствието им с изискванията, определени с документацията за концесията. (3) Комисията с мотивирано решение отстранява кандидатите, чиито предварителни оферти не отговарят на едно или повече изисквания, определени с документацията за концесията. Комисията уведомява отстранения кандидат за решението. (4) Кандидат, който е отстранен от участие при разглеждането на предварителните оферти може в 10-дневен срок от уведомяването да обжалва решението на комисията по ал. 3 по реда на Глава шеста.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110: „Чл. 110. (1) Комисията провежда договарянето по графика, определен с поканата за подаване на предварителни оферти. (2) Договаряне се извършва с всеки кандидат за възможностите за подобряване на предложенията по критериите за възлагане и по проекта на концесионен договор. Кандидатите може да предлагат подобряване на предложенията си. (3) Комисията уведомява кандидатите относно предложенията на останалите кандидати и за последващите промени в резултат от договарянето, ако има такива. При уведомяването комисията не разкрива кое предложение на кой кандидат е, както и информацията, определена като поверителна. (4) След всяко уведомяване за промени в предложенията комисията може да провежда нов кръг преговори. Когато определи последния кръг преговори, комисията уведомява всички кандидати. (5) Комисията не може да договаря промени относно предмета на концесията, минималните изисквания към офертата, и критериите за възлагане. (6) Комисията съставя протокол за извършените действия по договарянето.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111: „Чл. 111. (1) След приключване на договарянето комисията определя срок за получаване на оферти при спазване на изискването на чл. 93, ал. 4 и уведомява кандидатите. (2) След уведомяване на кандидатите по ал. 1 състезателната процедура с договаряне продължава при условията и по реда на чл. 101 – 104.“

„Раздел X – Действия на Комисията при провеждане на състезателен диалог“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел X. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 112: „Чл. 112. (1) След изтичане на срока за получаване на заявления и предварителни оферти, определен с обявлението за откриване на процедурата, комисията отваря заявленията и извършва действията по допускане при условията и по реда на чл. 96 и 97, а когато е приложимо – и действията по подбор при условията и по реда на чл. 105, ал. 2-4. (2) Комисията приключва действията по допускане и подбор на кандидатите в състезателен диалог с мотивирано решение, с което: 1. отстранява от участие в процедурата за определяне на концесионер кандидат, за когото или за посочен от него подизпълнител или трето лице е налице основание за изключване, който не отговаря на условията за участие или при извършването на подбора е класиран на място, което не му позволява да продължи участието си в процедурата; 2. определя кандидатите, които допуска да продължат участието си в процедурата. (3) Комисията съставя протокол за отварянето на заявленията, както и за извършените действия и за приетите решения по допускане и подбор на кандидатите. (4) Комисията уведомява всички кандидати за приключването на действията по допускане и подбор. Към уведомлението се прилага протоколът по ал. 3. (5) Кандидат, който е отстранен от участие при извършване на действията по допускане и подбор, може в 10-дневен срок от уведомяването да обжалва решението на комисията за отстраняване по реда на Глава шеста.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 113: „Чл. 113. (1) Комисията в закрито заседание отваря предварителните оферти на допуснатите кандидати и разглежда съдържащите се в тях предложения. (2) Комисията може да поиска от допуснатите кандидати да предоставят разяснения или да правят допълнения по предложенията, съдържащи се в предварителните оферти.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 114: „Чл. 114. (1) Въз основа на предложенията, а когато са предоставени – и на разясненията и допълненията, комисията провежда диалог с допуснатите кандидати. (2) При диалога се обсъждат възможните решения за задоволяване на потребностите, посочени в документацията за концесията, относно техническите и функционалните изисквания, финансово-икономическите изисквания и/или правните изисквания, включително относно юридическите конструкции и проекта на концесионен договор. (3) Диалогът се провежда на последователни етапи, за да се намали броят на възможните решения на потребностите, които трябва да се задоволят с възлагането на концесията. След приключване на всеки етап от диалога комисията уведомява всички кандидати за предложенията на останалите участници, без да разкрива кое предложение на кой участник е и информацията, определена като поверителна. (4) Комисията съставя протокол за извършените действия по провеждането на диалога.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 115: „Чл. 115. (1) Когато прецени, че са изяснени възможните решения на потребностите, комисията изготвя проект на решение за допълване на документацията за концесията. Допълнената документация за концесията включва: 1. описание на предмета и на обекта на концесията в съответствие с резултатите от проведения диалог; 2. изискванията по чл. 78, ал. 1, т. 3-5, т. 8 относно методиката за оценка на офертите и проекта на концесионен договор; 3. образец на оферта (предложение и обвързващо предложение). (2) Концедентът издава решение за допълване на документацията за концесията и уведомява кандидатите за решението. Решението подлежи на обжалване в 10-дневен срок от уведомяването по реда на Глава шеста. (3) След допълване на документацията за концесията комисията изготвя покана за подаване на оферти, която съдържа срок за получаване на оферти и дата и час за отваряне на получените оферти. (4) Поканата за подаване на оферти и допълнената документация се изпращат от комисията до всички допуснати кандидати. (5) След изпращане на поканата процедурата състезателен диалог продължава при условията и по реда на чл. 101-104.“

„Раздел XI – Приключване и прекратяване на процедурата за определяне на концесионер“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел XI. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 116: „Чл. 116. (1) Процедурата за определяне на концесионер приключва с мотивирано решение за определяне на концесионер, което се издава от концедента. За концесионер се определя класираният на първо място участник. (2) С решението за определяне на концесионер се конкретизират техническите и функционалните изисквания, финансово-икономическите изисквания и правните изисквания в съответствие с офертата на участника, определен за концесионер, и се определя срок за сключване на концесионния договор. (3) Когато установи пропуск или нарушение в работата на комисията, което може да бъде отстранено, концедентът възлага на комисията да отстрани нередовността, след което да извърши ново класиране.“ Член 117. Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Свилен Иванов. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117: „Чл. 117. (1) Концедентът издава мотивирано решение за прекратяване на процедурата, когато: 1. не е подадено нито едно заявление, предварителна оферта или оферта или няма допуснат нито един кандидат или участник; 2. съдържанието на нито една оферта не отговаря на изискванията, определени в документацията за концесията; 3. отпадне необходимостта от провеждане на процедурата в резултат на обстоятелства, които не са предвидени при приемане на решението за откриването на процедурата; 4. се установят нарушения при откриването и провеждането на процедурата, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията за възлагане на концесията по чл. 59; 5. определеният за концесионер участник и класираният на второ място участник последователно откажат да сключат концесионния договор; 6. при поставено условие за подобряване на предложенията по критериите за възлагане от класирания на второ място участник не се постигне съгласие относно подобрението. (2) Концедентът издава решение за прекратяване на процедурата и когато прогнозната стойност на концесията при откриване на процедурата е била под европейския праг и процедурата е проведена съгласно изискванията на концесия без трансграничен интерес, но с финансово-икономическия модел, предложен с офертата на класирания на първо място участник, стойността се е увеличила с повече от 20 на сто и е преминала европейския праг. (3) Решението за прекратяване на процедурата се издава след одобрение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет. Концедентът прекратява процедурата и когато при нейното провеждане цената на основна услуга, включена в предмета на концесията, се е увеличила с повече от 20 на сто от прогнозната стойност на тази услуга, посочена в обявлението за концесия.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 118: „Чл. 118. (1) Решението за прекратяване на процедурата може да включва решение за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер или за провеждане на повторна процедура. (2) Решение за провеждане на нова процедура за определяне на концесионер може да се издаде във всички случаи на прекратяване на процедурата. С решението се одобряват ново обявление за откриване на процедурата и нова документация за концесията. (3) Решение за провеждане на повторна процедура за определяне на концесионер може да се издаде само в случаите по чл. 117, ал. 2, т. 1, 2 и 5. С решението може да се: 1. определи повторната процедура да се проведе при условията на прекратената, без промяна на първоначално публикуваното обявление, с изключение на определените в него срокове; или 2. одобрят промени в първоначално публикуваните обявление и документация за концесията само ако не са съществени и не засягат предмета на концесията, условията за участие, критериите за възлагане и минималните изисквания към офертите. (4) След издаване на решението по ал. 3 определеното от концедента длъжностно лице изпраща за публикуване в „Държавен вестник“: 1. първоначалното обявление – в случая по ал. 3, т. 1; 2. промененото обявление във формата на първоначално публикуваното – в случая по ал. 3, т. 2. (5) В срок до три работни дни от публикуване на обявление по ал. 4 определеното от концедента длъжностно лице публикува обявлението и по партидата на процедурата в Националния концесионен регистър.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119: „Чл. 119. (1) Концедентът уведомява по електронен път чрез електронни средства заинтересованите кандидати и участници за решението за определяне на концесионер, съответно за решението за прекратяване на процедурата. (2) Към уведомлението се прилага протоколът на Комисията за отваряне на предложенията, разглеждане и оценяване на офертите и класиране на участниците. (3) Решението за определяне на концесионер влиза в сила, когато всички предходни решения в процедурата за определяне на концесионер са влезли в сила, същото не е обжалвано, а ако е обжалвано – има влязло в сила решение по жалбата.“