26 април 2017 г.

Съставът на Комисията.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам Проект за решение за създаване на Временна комисия за установяване на потенциално опасните конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на българските граждани. Защо една от отговорните за питейна вода институции прави проучване, установява наличието на радиоактивно замърсяване на водата в един град, а останалите институции започват да взимат мерки месеци по-късно? Примерът в Хасково – всички институции са знаели за радиоактивната вода и са мълчали. Ще напомня само за един факт относно водата в Хасково – докладът на Министерството на околната среда и водите, който показа завишени стойности, само на алфа-активност 13 пъти над нормата, е публикуван на интернет страницата на Министерството на 15 януари 2017 г., а Министерството на здравеопазването взима мерки едва след 4 април същата година. Какво се получава, уважаеми народни представители? Няма взаимодействие между институциите, отговорността се прехвърля. Днес установихме, че радиоактивна вода са пили и в Хасково. Кои са следващите български градове? Тази Временна комисия трябва да разбере защо няма взаимодействие между отговорните институции, защо гражданите не са били защитени и какво трябва да се направи, какви са последиците за здравето на хората? Да се проверят, да се установят всички случаи и на съмнение за радиоактивно заразяване на питейната вода.

Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! От отношението към Правилника прозира, а и може да се направи извод за бъдещата роля на Четиридесет и четвъртото народно събрание в управлението на държавата – ще ли остане то само един гумен печат за пореден път, или ще е политикоопределящо, както е по Конституция, както би следвало да е в една парламентарна република. Ето защо предлагам пряко излъчване на дебатите и гласуването на т. 2 от дневния ред да се излъчва пряко по БНТ, може би за последен път, както и по БНР.

Не успяха някои народни представители (силен шум и реплики от ДПС) от нашата група да гласуват. РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Кой?

Колеги, това е Правилникът, това са оперативните правила за нашата работа. Помислете и съобразете необходимо ли е да правим парламентарни циркове за нашите правила!

Вие ако се имате за циркаджия…

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на вниманието Ви доклад относно Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Наименование: „Правилник за организацията и дейността на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Правилника. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава първа. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 1. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 2.

„Глава втора – Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава втора. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 3. Уважаеми господин Председател, искам по отношение на чл. 3 да направя редакционна поправка по отношение на ал. 2, където се касае за препратката „народните представители полагат предвидената в чл. 79, ал. 2 от Конституцията клетва“ има се предвид и след номерацията това е чл. 76, ал. 2 от Конституцията.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 5.

По чл. 6 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Има предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители в чл. 6, цифрата „8“ да се замени с „5“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Жельо Бойчев и Красимир Янков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. Народното събрание избира от състава на народните представители секретари по предложение на парламентарните групи.“ Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 7.

„Глава трета – Ръководство на Народното събрание. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава трета. Член 8 – предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: в чл. 8, ал. 7 думите „може да създаде“ се заменят със „се създава“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Председателят на Народното събрание в изпълнение на правомощията по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, т. 1 от Конституцията: 1. съобщава и разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, между неговите комисии според техния предмет; 2. удостоверява съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 3. осигурява необходимите условия за дейността на комисиите на Народното събрание и на народните представители; 4. определя правилата за вътрешния ред в сградите на Народното събрание и използването на материалната база след съгласуване с Председателския съвет; 5. организира съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Народното събрание; 6. удостоверява с подписа си стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание; 7. упражнява контрол върху издаването на "Държавен вестник", както и другите правомощия по Закона за "Държавен вестник"; 8. определя местата в пленарната зала за народните представители, разпределени по парламентарни групи, за членовете на Министерския съвет, президента и вицепрезидента на републиката, след съгласуване с Председателския съвет; 9. след гласуване може да изисква от секретарите на Народното събрание информация за гласуването с чужди карти при гласуване извън случаите по чл. 66, ал. 3; 10. осигурява и следи за спазването на този правилник; 11. утвърждава класификатор на длъжностите в Народното събрание и щата на службите към него; 12. назначава и освобождава главния секретар на Народното събрание, служителите към кабинета на председателя, както и служителите към кабинетите на заместник-председателите и парламентарните групи по тяхно предложение; 13. утвърждава правилник за работата на администрацията на Народното събрание; 14. контролира вътрешната и външната охрана на Народното събрание, която е поставена под негово разпореждане; 15. назначава и освобождава квесторите на Народното събрание; 16. изпълнява и други функции, които са му възложени от Конституцията, законите и този правилник. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и осъществяват възложените от него дейности. (3) Председателят на Народното събрание, след съгласуване с Председателския съвет, определя с писмена заповед заместник-председателите, които участват в ръководството на заседанията на Народното събрание за съответната седмица. Местата на президиума се заемат от определените със заповедта заместник-председатели. (4) Когато председателят на Народното събрание реши да възложи на заместник-председателите постоянно извършването на дейности по ал. 1, той издава писмена заповед, с която разпределя тези дейности помежду им. (5) При отсъствие председателят на Народното събрание възлага на някой от заместник-председателите да го замества, а когато това не е направено, той се замества от заместник-председателя, излъчен от най-голямата парламентарно представена партия или коалиция, регистрирана в Централната избирателна комисия за самостоятелно участие в последните избори за народни представители. (6) При участие на председателя в разискванията по даден въпрос заседанието се ръководи от посочен от него заместник-председател. В този случай председателят не може да ръководи заседанието преди гласуването или приключването на обсъждането по този въпрос. (7) Председателят на Народното събрание може да създаде Консултативен съвет по законодателството. Организацията, дейността и съставът на съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателя на Народното събрание. В заседанията на съвета могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност.“

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители, предложили сме в ал. 7 на чл. 8 думата „може“ да отпадне и председателят на Народното събрание да създаде такъв Консултативен съвет по законодателство. Считаме, че има остра нужда от създаването на този Съвет. Всички имате – голяма част от Вас, опит от предишната легислатура, от предишното Народно събрание, когато в редица законопроекти се изпадаше в казуистика и нямаше едно добро ефективно законодателство. Необходима е експертиза, бързина и качество на законодателството. Защото, наистина ние живеем в една динамична обстановка. Още повече, знаете, че законът винаги урежда вече възникнали обществени отношения. В този смисъл той е една крачка назад в тези отношения, той винаги е изоставащ. Ето защо считаме, че един такъв Съвет би бил от голяма полза в работата и дейността на това Народно събрание, на Четиридесет и четвъртото, още повече, че и в рамките на това Народно събрание, на тази легислатура, мисля, че има около 27 или 29 юристи от всички 240 народни представители. А това ще доведе до липса на експертност, на бързина и качество в законодателството според нас. Затова предлагам и създаването, нарочното и задължителното създаване на такъв Консултативен съвет по законодателство. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във вчерашния ден ние обсъждахме това предложение на колегите от БСП. Аз апелирам към колегите за следното: нека темата остане отворена. Действително, може би, в това Четиридесет и четвърто народно събрание ще се наложи по-задълбочено да обсъдим необходимостта от създаването, от формирането на Съвет по законодателството. Но нека не го правим императивно, нека не го правим задължително, нека не се слагаме изначално в едни рамки. След дебата във Временната комисия аз направих проверка, във всичките събрания досега за тези 27 години е имало само три пъти такъв Съвет по законодателството и за всеки един от тези съвети може да се каже някакъв етикет. Много важно е, ако решим, и тук би трябвало с общо съгласие и на управляващите, и на опозицията, да вземем едно такова решение, да зададем точно параметрите на това, което желаем – не обикновен Консултативен съвет, не някакъв обществен съвет. Най-вероятно ще се наложи в този формат да имаме активното представителство на правната доктрина, но не подбирана по механични критерии, а подбирана съобразно нашата необходимост да получим тази експертиза. Ще припомня, че в миналото Събрание нямахме Съвет по законодателството. Правната комисия се опитваше да замести това с работни групи и работните групи са формат, който би могъл да помогне. Но нека не задължаваме, нека не слагаме рамка и нека в тази рамка, защото виждате нормата, че тази рамка задължава и председателя на Събранието – той да одобри правилата, той да даде формата. Аз мисля, че и председателят ще се съгласи, че това трябва да е наша обща работа. Нека да оставим така отворена възможността, мисля, че това е по-добрият вариант и да не спираме да мислим по това. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, затова голяма част от законопроектите, приети от предишната легислатура, са закачени на стената на позора от господин Вълчев и са пример за юристите по право как не трябва да се законодателства. По отношение на необходимостта от създаването на такъв Консултативен съвет, Вие заявихте, че искате да направите коренни промени в изборното законодателство, че искате да продължите реформата в съдебната власт. Това най-вероятно ще останат само заявления, предвид че не желаете да се намеси експертиза в промените, които така гръмко иначе обявявахте преди малко. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително оценяваме и уважаваме както това, което каза господин Кирилов, така и Вашия ангажимент, господин Председател. Такъв Съвет е необходим. Да, три народни събрания са имали такъв Съвет. Стенографските дневници на тези съвети си заслужава да бъдат преглеждани. Вижда се, че по различен начин се разглежда един законопроект, минал през този Съвет, и по съвсем друг, когато, за съжаление, отива в политизираната Правна комисия. Знаете, уважаеми дами и господа, че там често политическото взима превес над някои съвсем резонни предложения, каквото е и нашето. Уважаеми дами и господа, предлаганото от нас не е съществена промяна. Нека да кажем, че трябва да го има! Естествено, ще проявим цялото си разбиране за начина на конструиране, за времето, което отнема. Ако останем обаче да мислим по въпроса, той ще увисне, както увисна в предишното и в по-предишното Народно събрание. Позволете да припомня, че такъв дебат се е състоял и в Четиридесет и третото и в Четиридесет и второто народни събрания. Всеки председател, без значение от коя политическа сила, е поемал такъв ангажимент, но той е оставал неизпълнен. Нека дадем такъв ясен знак. Да не забравяме, че Консултативният съвет по законодателство играе роля както за опозицията, така и за управляващите, както и за качеството на законодателството. Той е и първа мембрана, при това много важна и трудна за преодоляване, срещу лобистки текстове, срещу текстове, които имат друг смисъл от показания в мотивите. Трудно може да се преодолее такава мембрана, когато избраните хора в този Съвет са авторитетни юристи, големи професори, видни практици, когато имат публична достъпност и сила. Това е важно. Използвам случая, за да кажа, че в нашата парламентарна група също работим и скоро ще конституираме такъв съвет от различни експерти, които да консултират и нашите, и Вашите предложения. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нека да не зацикляме, а да приемем, че като сме съгласни, можем да направим една възможност задължение. Тя ще е полезна за всички ни. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Не искам да удължавам дебата. Видно е, че мислим принципно в една посока. Ораторът обаче ме провокира да дам следните примери, които да съобразим със стенограмите. Единият от консултативните съвети е заседавал и обсъждал предимно дали е конституционно съобразен законопроектът и как народните представители нямат право да внасят такъв законопроект. Разбирате, че ако се стигне до такъв дебат, всеки от Вас ще каже, че това е филтър, който ограничава законодателната инициатива на народните представители. Пак от стенографските протоколи можем да видим и да се убедим как известни представители на науката и на правното познание са не по-лоши лобисти от някои мои колеги адвокати и че лобизмът е още и в Съвета по законодателството – в онези съвети по законодателството. Това имах предвид под необходимостта да постигнем консенсус и да знаем какво търсим в този формат. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Зарков! Проблемът не е в това дали ще бъде задължително конструирането на такъв Консултативен съвет, или ще бъде в правната възможност, каквато има в действащия Правилник. Проблемът е по какъв начин той ще бъде конструиран, какъв ще бъде Правилникът за организацията на неговата дейност. От тази гледна точка искам да благодаря за готовността на председателя на Народното събрание, че е съгласен да има такъв Съвет. Важен е въпросът каква дейност и по какъв начин предложенията и становищата на този Консултативен съвет ще стигат до народните представители. Практиката през последните години показа, че много често съдържателни и много смислени предложения и становища на Консултативния съвет не намират място в законодателството по различни причини: поради това, че водещата комисия ги отхвърля, поради това, че по-късно стигат до постоянните комисии. Идеята да има такъв Консултативен съвет е в правилната посока. Въпросът е заедно с ръководството на Народното събрание всички да помислим по какъв начин да оптимизираме дейността на този Консултативен съвет. Има смисъл да има такъв Съвет, важното е да се оптимизира дейността му от гледна точка на това становищата и предложенията му да намират място в окончателните текстове на второ четене.

Уважаеми репликиращи, уважаеми господин Адемов! Точно тук е въпросът – че няма да се стигне до този разговор. Практиката показва, че не се стига до такъв разговор, когато въпросът е оставен факултативно. Ако днес гласуваме „за“ и направим това задължително, отваряме разговора, за който говорите. Ние сме готови за него. Колкото до репликата на господин Кирилов, да, разбира се, винаги ще има съмнение. Ако обаче подхождаме така, няма да можем да направим нито един съвет, нито едно обществено събрание, нито една дискусия, винаги ще има съмнение! Затова Съветът е поставен под авторитета на председателя на Народното събрание и вярваме, че той ще се справи. Готови сме да помогнем, включително с предложения. Още веднъж повтарям: този Съвет дава само консултации. Трябва да можем да ги четем – това искаме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, използвам възможността във връзка с дебата да направя и предложение за редакционна поправка. От приемането или отхвърлянето на това предложение ще проличи дали парламентарните групи са готови да си взаимодействат при бъдещата законодателна дейност, дали има просто изявления като демагогия към българския избирател, или действително ще превърнем парламента в един работещ орган, в който ще има конструктивни, правилни решения във връзка с възможностите, които ни дава съвместната ни работа. Конкретното ми предложение е да се замени в ал. 7 думата „председателя“ с „председателския състав“.

Съвет.

С „председателския състав“. Имам предвид: „Организацията, дейността и съставът на Съвета се уреждат с правила, утвърдени от председателския състав на Народното събрание“, за да има възможност, всяка от парламентарните групи е излъчила заместник-председател на Народното събрание, този председателски състав – председател и заместник-председатели, да намерят консенсуса във връзка със заявката на всеки един от народните представители по отношение на бъдещата дейност и работата на този Съвет към председателя на Народното събрание. Благодаря Ви.

Под формата на реплика ще опитам да взема становище. Единият вариант е да е Председателски съвет, но господин Янков описа ръководството на Народното събрание. Ако описваме ръководството на Народното събрание, трябва да кажем или „ръководството на Народното събрание“, или „председателя и заместник-председателите“. Тоест трябва да изберем един от тези три варианта.

За да бъда коректен в текста, нека след „председателя“ да се добави „и заместник-председателите на Народното събрание“.

Да.

Изречение второ.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 9. По чл. 10 има предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 10. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 11. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Снежана Дукова по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде чл. 12: „Чл. 12. Парламентарните стенографи на Народното събрание изготвят стенографските протоколи: 1. от пленарните заседания на Народното събрание, на Председателския съвет, на пресконференциите и срещите на председателя; 2. по разпореждане на председателя на Народното събрание – и на заседания, организирани от заместник председатели на Народното събрание, на главния секретар и на международни инициативи на парламента; 3. от заседанията на комисии, работещи с класифицирана информация; 4. на постоянните комисии на Народното събрание в съответствие с разпоредбите на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, включително на изнесените заседания и на временните комисии.“

„Глава четвърта – Парламентарни групи“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава четвърта. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 12, който става чл. 13. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 13, който става чл. 14. По чл. 14 има предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 15: „Чл. 15. (1) Всеки народен представител може да членува само в една парламентарна група. (2) Условията за възникване, членуване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете се определят от самата парламентарна група в съответствие с разпоредбите на този правилник. (3) Народният представител може да напусне парламентарната група, като подаде писмено заявление до ръководителя на групата и до председателя на Народното събрание, което се съобщава на пленарно заседание. (4) При напускане на парламентарна група или изключване от състава й народният представител губи мястото си в постоянните комисии като представител на съответната парламентарна група, в делегациите на Народното събрание и други изборни длъжности в Народното събрание. (5) Народен представител, напуснал или изключен от парламентарна група, става народен представител, нечленуващ в парламентарна група, не може да заявява принадлежност и не може да бъде приет за член на друга парламентарна група. (6) В работата на парламентарните групи могат да участват с право на съвещателен глас и членовете на Европейския парламент от Република България от съответното на парламентарната група политическо семейство.“

Комисията подкрепя подкрепя текста на проекта за чл. 15, който става чл. 16.

„Глава пета – Комисии на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава пета. Член 16. Предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Красимир Янков по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17: „Чл. 17. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии на Народното събрание са: 1. Комисия по бюджет и финанси; 2. Комисия по правни въпроси; 3. Комисия по икономическа политика и туризъм; 4. Комисия по енергетика; 5. Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление; 6. Комисия по външна политика; 7. Комисия по отбрана; 8. Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред; 9. Комисия по земеделието и храните; 10. Комисия по труда, социалната и демографската политика; 11. Комисия по образованието и науката; 12. Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта; 13. Комисия по здравеопазването; 14. Комисия по околната среда и водите; 15. Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения; 16. Комисия по културата и медиите; 17. Комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите; 18. Комисия по вероизповеданията и правата на човека; 19. Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика; 20. Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове; 21. Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения; 22. Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране; 23. Комисия по политиките за българите в чужбина; 24. Комисия за наблюдение на приходните агенции, сивия сектор и контрабандата. (3) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове докладва на Народното събрание по изпълнение задължението на Министерския съвет за предварителна информираност при участието му в разработването и приемането на актове на Европейския съюз. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изготвя доклади и по други актове на институциите на Европейския съюз. (4) Народното събрание може да извършва промени във вида, броя и състава на постоянните комисии.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всички участници в проведеното заседание на Временната комисия бяха свидетели на дебата във връзка с предложението на „Обединени патриоти“ – на Валери Симеонов и група народни представители. С изненада виждам в доклада на Комисията, че фигурирам аз, като предложил наименование на Комисия за наблюдение на приходните агенции, сивия сектор и контрабандата. Предложението, уважаеми колеги, дойде от представителя на вносителите в лицето на господин Емил Димитров. То е във връзка с аргументи, изложени от мен, че така предложеното наименование на постоянна комисия – Комисия по данъчна политика, законодателство и борба със сивия сектор и контрабандата, съвместява дейността на постоянни комисии с практика в Народното събрание, а именно Бюджетната комисия, Правната комисия и в голяма степен двете комисии – по вътрешна сигурност и обществен ред и за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Разбирам желанието на новия коалиционен партньор на Политическа партия ГЕРБ за организиран натиск и през законодателния орган да осъществяват контрол по дейността на правителствени сектори, пряко наблюдавани от бъдещия премиер, досега пряко наблюдавани от Бойко Борисов, или от най-доверените и близки хора в кабинет – досега и в бъдеще. Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че само с наблюдение на изпълнението на данъчната политика, приходните агенции, сивия сектор и контрабандата от парламентарна комисия няма да стане. Ефективната борба, работата по намаляване на сивия сектор, по предотвратяване и противодействие на контрабандата става от изпълнителната власт. Призовавам Ви да преосмислите Вашето предложение и в развитие при преговорите за бъдещото правителство да имате ефективните лостове, след като признавате, че до този момент има сив сектор и контрабанда и има пропуски в приходните агенции.

Господин Янков, от Ваше време е този сив сектор, обаче сега се борим!

Да вземете мерки, тъй като от нас, като законодателен орган, се очаква да се излъчи изпълнителна власт, която да удовлетвори очакванията на хората. Благодаря Ви.

Емил Димитров – трябва да се погледне стенограмата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм изключително изненадана, като член на Временната комисия, която априори разгледа всички постоянни комисии, които са съществували в Народното събрание до момента. Консенсусът беше категоричен и ясен, докато се получи това предложение за тази 24-та комисия. Колеги, балансът на гласовете вътре във Временната комисия беше 10 към 9 в полза на това да има такава комисия. Колегите от Политическа партия ГЕРБ, от нашата група се въздържаха. Днес и сега моята изключителна изненада – всъщност защо пък изненада, това е доказателство, че за пореден път БСП ползва трибуната за популистки действия, за формални изказвания, за лъжа и демагогия (шум и реплики от „БСП за България“), защото те подкрепиха създаването на тази комисия, а днес излизат с аргументи, които нашата Политическа партия представи на заседанието на Временната комисия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Колеги, аз днес си мисля – не че Вие не сте свикнали на това, не че „чинията” на Бузлуджа не ни подсказва, че за толкова години Вие нищо не направихте…

…и трябва да се качите на нея, защото и тя ще се върне да я оправя държавата (шум и реплики), днес Вашето лицемерие надхвърли дори моята представа за това какво Вие можете да направите. Бъдете коректни, бъдете абсолютно точни и ясни в аргументите си, които представяте! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. Уважаеми господин Янков, съжалявам, че Вие сте се почувствали засегнат от това, че се идентифицира корекцията в наименованието с Ваше предложение, защото не Вие сте предложили въпросната Комисия, но в спора за наименованието, при три предложения по отношение на прецизиране на това наименование, Вашето по отношение на контрола върху приходните агенции очевидно натежа. Затова колегите са идентифицирали това Ваше предложение и са го посочили като предложение по чл. 80. Иначе, за да сме коректни, ще кажа следното, за да се чувствате спокоен по отношение на авторството. Първата корекция дойде от господин Димитров – Ревизоро (смях), следващата корекция беше от мен…

…и третата беше от Вас. Ако господин Димитров възразява, аз мисля, че той се идентифицира с…

…с това наименование, което му е псевдоним и под което е издавал и няколко книги. Три книги ли е издал? (Шум и реплики.) Искам обаче да направя заявление в контекста и на предходната реплика, че ще поискам изрично изказване, за да направя предложение по нормата.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След направените реплики предполагам на всички Ви се изясни и дебатът и начинът, по който се стигна до съответното наименование и предложение, Народното събрание да има 24-та постоянна комисия. Използвах възможността в изказването си да призова за прецизиране на самото наименование. Иначе какво се цели с такава постоянна комисия е ясно на всички! Не се чувствам засегнат във връзка с авторството, но Ви призовавам дебатът по Правилника, по който ще работи Народното събрание, да е сериозен, аргументиран и без нападки по отношение на самите текстове и желанието на всички ни да изразим волята на тези, които са ни изпратили в тази зала. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене, господин Председател, за да Ви обърна внимание, че Вие сте призван да спазвате реда в залата, да контролирате изказванията на народните представители – не да ги ограничавате, но все пак да се опитвате да ги вкарвате в темата, която обсъждаме, а не да правим свободни съчинения на теми, които в момента вдъхновено са ни дошли отвътре. По този начин, спазвайки тези правила, да бъдете така добър да пазите авторитета на Народното събрание. Но Вие, понеже сте излъчени от партия ГЕРБ, е хубаво да пазите авторитета на партия ГЕРБ, защото такива изказвания показват истинското Ви лице на хора, които не търпят чуждо мнение, на хора, които …

Не, не, Вас Ви репликирам, не някой друг. Хора, които са свикнали да говорят за смирение и компромиси, а на практика се озъбват от трибуната. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Добър ден! По волята на българските избиратели на Председателския съвет присъстваха представители на всички парламентарно представени партии и там с пълен консенсус, доколкото си спомням, се взе решение да не правим разводняване, раздробяване и така нататък на комисиите с цел на някой наш симпатизант да му се даде възможност да стане председател на някаква комисия. Така че ние ще се придържаме към този консенсус и няма да подкрепим създаването на нова комисия. Иначе, от гледна точка на контрабандата, където според мен господин Димитров е много наясно как стават нещата, във всяка от специализираните комисии ще подкрепим всяко едно предложение, независимо от коя парламентарна група е, и също ще бъдем инициатори на такива, които да ограничават и на практика да се стремим да премахнем въобще тези недъзи като контрабанда, корупция и така нататък. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Вече сме свидетели как в рамките на една нощ Политическа партия „Воля“ има различно мнение. Вчера на самото заседание представителят подкрепи такава комисия и то беше във връзка с манифестирането за активна борба срещу контрабандата през цялата кампания. След като „златният пръст”, балансът в този парламент, няма да подкрепи тази комисия, уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие постигате своето в предложението за парламентарни комисии в този парламент. Този път малкият Ви коалиционен партньор не Ви извива ръцете, но тепърва очаквайте от бъдещото…

Да, извинявайте, господин Председател.

Тепърва очаквайте извиване на ръце не само от Обединени патриоти, но и от Политическа партия „Воля“. Благодаря Ви.

Искам изказване.

Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Имам един въпрос, но не виждам господин Марешки – надявам се, че ще ми отговори все пак, когато дойде време за гласуването.

Въпросът е следният: дали, когато гласуваме тези комисии, той ще декларира конфликт на интереси? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Притеснението ми продължава да се покачва, когато именно създателите, основателите и поддръжниците на контрабандата в България се опитват да създават комисия, с която да я предотвратяват. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) В тази връзка, пак казвам, във всички комисии и в изпълнителната власт, където се налага, ще имате пълна подкрепа, както и досега, в борбата с всички негативи, а един от тях е в контрабандата, на каквото и да е. Що се отнася до декларирането, декларирам публично, и ще Ви помоля и Вие да го направите…

Декларирам публично, че нито един депутат от нашата парламентарна група не се е занимавал, не се занимава и няма да се занимава с контрабанда, с тежък лобизъм в помощ на контрабандисти и с възползване от делата на контрабандистите. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! (Шум и реплики.) Това, което изложи господин Янков преди малко, свързано с моя глас във Временната комисия,…

…е категорично невярно и държа да получа лично обяснение за изложената невярна информация. Благодаря. (Реплика от БСП за България: „Не е спомената поименно.“)

Уважаеми господин Главчев! Уважаеми колеги, и най-вече, господин Главчев, лично и поименно трябва да е споменаването, за да има лично обяснение. И ако така я караме, значи ще се върнем в началото на Четиридесет и третото народно събрание.

Нито беше лично спомената, нито поименно. (Смях и оживление.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Проведеният дебат според нас налага при това положение да бъдат направени няколко предложения, включително и по начина на гласуването. Правя предложение за отпадане на т. 22 – Комисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Аргументите са в следната посока, част от тях бяха представени на Вашето внимание. Действително на Председателски съвет се постигна консенсус по това броят на комисиите да остане същият – да останат 23 комисии, като в този формат се възприема, че би могло всяка една от петте парламентарни групи да осъществи, да обезпечи присъствието си във всички комисии. Създаването на 24-та комисия би затруднило, би увеличило необходимата бройка от народни представители за участие и би затруднило парламентарните групи. Припомням дебата за Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Много пъти сме коментирали дали това да бъде самостоятелна комисия, или да бъде подкомисия. Правя предложението да отпадне тази комисия като самостоятелна и да бъде подкомисия на Комисията по енергетика. Ако се приеме това решение, ще се наложи да направим и още едно редакционно предложение в чл. 25.

Тъй като имаме хипотеза на условност, Ви предлагам също така разделно гласуване. Тоест първо да се гласува, и отделно комисията под № 24 с работно наименование „Комисия за наблюдение на приходните агенции в сивия сектор и контрабандата“. И в случай че тази комисия получи подкрепата на пленарната зала и се учреди, тогава да се подложи на гласуване предложението за отпадане на комисията по т. 22 за наблюдение на КЕВР. (Реплика от “БСП за България”.) Това е най-накратко.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирилов, използвате аргументи, които са несъстоятелни. Ние трябва да решим какъв да е броят според представителството на народните представители като участие в комисиите. Аз самият бях избран за председател на Подкомисията за наблюдение на работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в Четиридесет и второто народно събрание, участвах в работата на постоянната Комисия, с председател Искрен Веселинов, за наблюдение на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране в Четиридесет и третото народно събрание. Не разбирам аргументите Ви, след като Вие дори не сте се запознали с дейността на комисиите в предишните народни събрания. Явно не разбирате обществения отзвук, който има във връзка с решенията на тази Комисия, и сигурно не сте разбрали, че органите от Държавна агенция „Национална сигурност“ и МВР в момента проверяват решения на тази Комисия във връзка с реакция на българското общество. Категорично съм против да няма постоянна Комисия за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Призовавам всички колеги да не приемате отпадане на такава Комисия именно във връзка със заявката от избирателите към нас за прозрачност и в работата на държавните регулатори. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Искането за втора реплика е по отношение на Комисията за наблюдение на приходните агенции в сивия сектор и контрабандата. Смятаме, че е допусната груба грешка във формулировката, в смисъл Народното събрание и неговите комисии не могат да наблюдават сивия сектор и контрабандата. За това има специализирани структури и органи и това им е работата. Затова репликата ми към господин Кирилов би трябвало да бъде – Комисия за наблюдение на приходните агенции – защото това е възможно, и законодателно осигуряване на противодействието на сивия сектор и контрабандата. Благодаря.

Нямам против начина на гласуване.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, правя реплика на колегата Кирилов и възразявам срещу неговото предложение. Считам, че днес парламентарната зала, ако приеме това предложение, ще даде много лош знак.

Предложението за отпадане на Комисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Едва ли има друг регулаторен орган, чиито решения по същество да касаят всички български граждани. На фона на скандалите, които текат в момента там, на последните решения на Комисията за драстично увеличение на цените, на проверките, които се извършват в нашата страна и в Европейската комисия, ще бъде много лош знак и ще бъде разчетен от българските граждани, че едва ли не има нещо, което укриваме, че има нещо, което прикриваме, защото, уважаеми дами и господа народни представители, няма по-подходящо място, където да се задават въпроси и да се търсят отговори от българското Народно събрание. Тази комисия в рамките на предходното Народно събрание установи един ред, по който викаше членовете на регулатора, заинтересованите лица, браншовите организации и се провеждаше изслушване. Българските граждани имаха възможност пряко да следят дейността на комисията и да бъдат информирани. Всичко това ставаше в българския парламент. Мисля, че ще бъде много лош знак и ще бъде разчетен, че едва ли не има нещо, от което се притесняваме в дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и разкриваме чадър върху нейната дейност. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съжалявам, че това предложение ескалира и ретроагира очевидно някакви спомени у колеги от БСП. Към момента не разполагам с Вашите становища за предния дебат – в миналия парламент, каква беше Вашата позиция за Комисията за наблюдение на ДКЕВР – дали да бъде подкомисия или отделна комисия. Мисля, че беше обратното. (Реплика в “БСП за България”). Не съм проверил.

Искам да подчертая следното. Казвам го като бивш член на Комисията по енергетика. Не мисля, че промяната в дефиницията – от комисия в подкомисия, би засегнало предметния обхват и тежестта. Напротив, като подкомисия тази комисия ще се интегрира в работата на Комисията по енергетика. На мен като член на миналата Комисия по енергетика ми липсваше взаимодействието с отделната Комисия по ДКЕВР. Молбата ми е да се насочим към прагматичния ефект, а не към фаворизиране на структурата. Пак ще посоча съображението за изцяло функционални комисии. Няма да успеем, включително и големите парламентарни групи, да покрием 24 комисии. Понеже господин Янков се засегна за авторството, искам да кажа на колегата за другата комисия – моето предложение за другата комисия беше съвсем друго. То беше за Комисия за борба със сивия сектор и контрабандата. Тъй като господин Янков тогава сподели, че би трябвало работата на тази комисия да се насочи и по отношение на приходните агенции, затова спорихме за името. Ако имате предложения по името, бихте могли да ги изложите тук и сега. Благодаря. (Народният представител Красимир Янков иска думата за лично обяснение).

Ще съчетая личното обяснение с процедура по начина на водене. Господин Председател, призовавам Ви от парламентарната трибуна да не се правят внушения и да не се сугестира както представителството, така и чрез медиите българското общество. Господин Кирилов прекрасно знае, че непроверени факти и обстоятелства не могат да бъдат обявявани като такива. По отношение на личното обяснение. Аз бях изключително прецизен при моето изказване. Обърнах внимание на вносителите да променят предложението си, ако все още го поддържат, да има такава комисия. Внимателно следейки дебата, става ясно, че Вие сте успели да ги убедите, тъй като те трябва да си знаят мястото като по-малкия Ви партньор. Благодаря.

Ние гласувахме против. (Силен шум в залата.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Нямаше да взема думата, ако не ставаше въпрос за създаване или отнемане на комисия, за сериозно отношение за дейността на Народното събрание при съставяне и формиране на комисиите, чрез които Народното събрание ще направи контрола и ще върши собствената си дейност. Уважаеми колеги, като че ли през последните години имаме стремеж към увеличаване броя на комисиите не с цел да се свърши работата, а да създадем възможност за заемане на председателски места на тези комисии и да се правят съответните излишни разходи. Много добре си спомням, че в предишното Народно събрание Комисията за енергийно и водно регулиране беше направена специално за един човек. Дълго време тази комисия се влачи. Ако днес някой от тази комисия стане и каже с какво са се занимавали и по какъв начин, и какво са постигнали, че днес ДАНС влезе на проверка в Комисията по енергийно и водно регулиране, ще поддържам да има такава комисия. Енергийната комисия или комисиите, които ще бъдат създадени, са директно за контрол към съответните министерства. Доколкото четох в медиите, ще има 17 министерства. Уважаеми колеги, на това Народно събрание му се полагат 17 комисии. 24-те комисии вече са за създаване и удовлетворяване на коалиционните взаимоотношения, за да може на тримата, тъй наречени „патриоти“, да им се раздадат съответните комисии. За нищо друго не става въпрос! Затова, колеги, ако искате да сме сериозни, ако искате да ни уважават хората – седемнадесет комисии към седемнадесет министерства! Комисията по енергийно и водно регулиране – мястото ѝ е в Комисията по енергетика. (Силен шум в залата.)

Комисията по енергетика може да контролира всички дейности, свързани с енергийната система на България. Доколкото става въпрос за контрабанда и за сивия сектор, колеги, също има Министерство на финансите. Ако ние днес и ГЕРБ предлагат да създадем такава комисия, то Вие признавате, че досега не сте се борили. Знаете, че има контрабанда и в момента ще създадете работа на още един от коалиционните си партньори, за да се занимава с това, с което министър-председателят и Министерският съвет трябва да се занимават. Нека да бъдем по-сериозни! Комисията по енергетика ще наблюдава Комисията по енергийно и водно регулиране, а Комисията по бюджет и финанси да се ангажира и да си свърши работата по контрола и на сивия сектор, а ако искате – и на белия сектор. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Репликата е по повод на изказването на представителя на тъй наречената „Българска партия ДПС“, ако мога и аз да си позволя „така наречената“. За Ваша информация, господин Аталай, не знам тук ли е Вашият началник господин Карадайъ, но можете да го попитате – на съвещанието, на което беше обсъждан броят на комисиите, лично аз направих предложение комисиите да се намалят с два до три броя. Така че внушенията, които правите, че едва ли не се търсело място на Патриотите, за да се наместят някъде, не отговаря на истината. Това по същество е една нечистоплътна поредна манипулация! Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, Председателският съвет не е нещо по-голямо от Народното събрание. Вие сте консултативен орган към Народното събрание и каквото решение вземе залата, това е решението.

Така че, Председателският съвет, моето уважение към Вас. Колкото това да има ли Комисия по енергийно и водно регулиране, контрол на тази комисия, аз пак Ви предлагам и Ви казвам, че не е целесъобразно и не е необходимо да създадем на някои така наречени „патриоти“ коли и секретарки, с които да се занимават. (Реплики от ОП.) Ако днес Народното събрание не тръгне и не работи на висотата на това, което очаква обществото от нас и допуснем да се оскверни тази трибуна от тук, както допускате и в управлението определени хора, които нямат място в Народното събрание, тогава си помислете за следващите последствия. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по повод предложението за оттегляне на Комисия за наблюдение на работата на Комисията за енергийно и водно регулиране. Ще се изкажа и като заместник-председател на тази Комисия в предишното Народно събрание. Тази Комисия имаше достатъчно обществено значение за работата на Народното събрание и за работата с потребителите, тоест с обществото – с онези, които са ни гласували доверието да сме тук. Тази Комисия освен проблеми на енергетиката разглеждаше и проблеми за цените на водата. Цените на водата тепърва ще бъдат основен проблем в България. Не подценявайте това, което ни очаква да се случи, защото с новите правила, които се приемат, имайте готовността и тези цени да скочат драстично нагоре, ако няма регулатор и ако няма законодателно наблюдение върху неговата дейност. Какво е свършила Комисията може да видите в архивите на Народното събрание. Какви изказвания са направени, какви предложения и каква оптимизация на работата е имало на Комисията за енергийно и водно регулиране – всичко това го има. Не е нещо ново, скрито, не е нещо тайно. На тези, които предлагате да има Комисия за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране или Комисия за наблюдение на финансовите институции, да го наречем условно „борба със сивия сектор и контрабандата“, искам да задам един въпрос. Смятате, че едното противостои на другото или смятате, че ако се заемем с едното, няма нужда да се заемаме с другото? Защо смятате, че примерно, ако приемем Комисия за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране, трябва да отпадне Комисията за наблюдение на финансовите институции или обратното? Къде е логиката? Каква е причината да обвързвате тези две неща? Народното събрание няма капацитета да наблюдава и двете ли, или прекалено много ще започне да се намесва в работата на така наречения „сив сектор“? Така че, ако ще ограничаваме едната страна на сивия сектор, по-добре да пуснем другата страна на сивия сектор да работи ли? Няма логика и Ви предлагам да не слагате, както и господин Янков каза, бройката на народните представители в парламентарните комисии като критерий за техния брой. Като не можем да имаме достатъчно парламентарни представители в комисиите, намалете броя на членовете на комисиите. Тогава вече ще покриете – в смисъл, тази бройка е някакъв измислен фактор, който Вие се опитвате да ни го дадете като аргумент. Според мен и двете комисии имат своето място в държавата. Ако някой в момента ми каже, че няма контрабанда и няма сив сектор, ще го попитам как ще излезе навън да обясни това на своите избиратели и колко те ще му повярват, което на практика означава, че специализираните институции не си вършат работата както трябва и че е необходима и законодателна инициатива, и контрол на Народното събрание върху тази дейност. Същото се отнася и за Комисията за енергийно и водно регулиране. Там има достатъчно неща, които са забатачени – неща, които доведоха до това прокуратурата да влезе в тази Комисия и неща, с които ако се заемем сериозно и поставим в центъра на нашето внимание наистина националния интерес, интереса на българския гражданин, на българския избирател, можем да постигнем значително по-големи успехи. Призовавам Ви да гласуваме комисиите, както са предложени от Комисията може би с редакцията – към наименованието на Комисията за наблюдение на финансовите институции да добавим „и борба със сивия сектор и контрабандата“, защото ако оставим само „наблюдение на сивия сектор и контрабандата“, тогава Ви предлагам да добавим и думата „обгрижване“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Ерменков! Тъй като този дебат наистина вади много спомени по отношение на позициите и политиките спрямо подкомисия или Комисия по енергийно и водно регулиране, си позволявам да изчета становището на колегата Филип Попов от миналия дебат – комисия или подкомисия. Колегата Попов казва следното: „Уважаеми господин Иванов, след като сте такива радетели на надзорните функции на Народното събрание, защо не възприехте нашето предложение това Народно събрание да може да обсъжда и да гледа внесените доклади на независимите регулатори, внесени в предходните легислатури? Защо не го възприехте? Нали сте радетели на тази функция на Народното събрание.“

Към кого е репликата?

„Освен това тази функция е вменена на Народното събрание, не на отделна комисия, която постоянно да извършва надзор върху един такъв независим регулаторен орган, какъвто е съответната комисия. Не изземвайте компетентността на Народното събрание и да я прехвърляте само на една комисия. Тук съм абсолютно съгласен и с колегата Казак – най-малко, наистина това е противоконституционно. Благодаря“. Тоест Вашата позиция от миналия парламент е, че е противоконституционно да имаме отделна комисия за наблюдение на КЕВР. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, искам да напомня на част от Вас, най-вече вляво, че по волята на всички нас това, което правим в момента, не се излъчва по телевизиите, така че можем да променим реториката. Стана ясно, че има така наречени „патриоти“, те пък контрираха така наречените „български партии“. Добре че има и представителство на силната гражданска формация „Воля“ в парламента, за да има представителство и на истинските родолюбци и най-вече на прагматиците – ще наблегна на думата „прагматизъм“ в момента. От това, което каза един от представителите на БСП – няма да споменавам името, за да не влизаме в диалог, стана ясно, че той е бил в една, във втора, в трета комисия и вследствие на всичко това имаме неефективно Народно събрание – предишното, с най-нисък рейтинг. Облягайки се и на други колеги, които казаха, че трябва да се стремим да бъдем прагматици, а не да раздробяваме по подобие на държавната администрация комисии, комисийки, подкомисийки, за да създаваме наистина работа на някои наши колеги, ние се противопоставяме да има раздробяване, защото това води само до неефективност. Следвайки нашите правила и път в живота на истински прагматици и технократи, предлагаме да се запази досегашната ситуация. Ако има предложение за намаляване на броя на комисиите, ние сме готови да го подкрепим. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, трудно се прави дуплика на липса на реплики, защото нито господин Кирилов направи реплика към мен, нито господин Марешки направи реплика към това, което изказах. Не знам какво точно ги накара да излязат на трибуната. Може би моето присъствие тук беше за тях възбуждащ елемент, за да се покажат и те?! Все пак искам да повторя още един път: това, че ние не сме имали мнение в началото на миналото Народно събрание по отношение на тази Комисия не ни пречи да сме го преразгледали. Но, господин Кирилов, Вие пък тогава гласувахте за тази Комисия. Защо сега искате сега да я премахнете? Нали Вие тогава направихте тази Комисия, с Вашите гласове стана, с всички тези, почти повечето, когато бяхте депутати тогава, Вие гласувахте за Комисията, Вие я направихте, Ваши бяха повечето членове и сега изведнъж се оказа, че тази Комисия няма нужда да бъде. Бъдете последователни, господин Кирилов, бъдете последователни! Господин Марешки, няма какво да Ви правя дуплика, защото Вие не направихте нищо като изказване по същество на моето изказване, освен общите приказки за това дали да има или да няма повече. Така и не разбрахме искате ли да са повече или не искате. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Кирилов, правилно споменахте, цитирайки мен и господин Казак мисля, че се касае за негледане на доклади на независимия регулатор от Народното събрание и за изоставане в тази процедура. Вие тогава искахте тези доклади да се гледат единствено от тази Комисия. За това става въпрос. Затова не вадете от контекста изказванията ни и не ги преписвайте по такъв начин, какъвто Ви е удобен в момента. Благодаря.

Уважаеми колеги! Господин Ерменков, не знам къде седнахте, не го виждам, наистина много трудно бюрократите могат да разберат технократите, но ние ще направим всичко възможно, доколкото има живот това Народно събрание, да помогнем да направите крачка в това да станете по-ефективни, което от своя страна да бъде в полза на българския народ и държава. Готови сме и по време на заседанията, и в извънработно време да Ви оказваме съдействие в тази посока. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, връщам се към чл. 17, който по същество определя в голяма степен нашата работа с наименованието и състава на постоянните и временни комисии в Народното събрание. Наистина на Председателския съвет беше коментиран съставът на комисиите, техният брой и беше постигнато принципно съгласие да бъде запазен. Като член на Временната комисия, която работи по предложенията за този Правилник, трябва да кажа, че беше постъпило предложение от името на Обединените патриоти за съставяне на нова комисия. Членовете на Комисията от „БСП за България“ подкрепихме това предложение. Днес аз бих искал да дам още малко аргументи за това ни решение. В голяма степен, преди да гласуваме какви ще бъдат комисиите в Народното събрание, трябва да се водим от предмета на тяхната дейност, от основанието и смисъла на тяхното съществуване. Едва ли има някой, който може да оспори наличието на сив сектор, по която и да е от методиките, по които е мерен, то е поне над 30% от брутния продукт на страната. Едва ли някой от нас може да оспори наличието на контрабанда и това, че тя по същество ощетява всички коректни играчи на пазара. Това бяха част от аргументите ние от БСП да подкрепим създаването на такъв тип комисия. Мисля, че и днес Народното събрание, с хода си да създаде такъв тип комисия, ще направи един добър старт и ще отговори на големите очаквания, които има към работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Моля да не допускате повторно да се нарушава Правилника, тъй като дадохте възможност на господин Марешки да вземе процедура за лично обяснение, тъй като беше споменато името му от господин Ерменков, но като дупликиращ по отношение репликата на господин Марешки. В чл. 57 ясно е записано, че народен представител има право на лично обяснение до две минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично и поименно. Тук ставаше въпрос за дуплика. Моля Ви от тук насетне да спазваме Правилника. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, взимам това изказване, за да изразя пълната си подкрепа към предложението на господин Кирилов. Ние ще подкрепим това предложение, а именно да се запази броя на комисиите на 23 не по причина на това, че трябва да се намери на всеки място в ръководството на каквато и да било комисия, а просто за да не се създава допълнително усложняване на дискусията, от която най-вероятно няма да стигнем до никъде, ако продължаваме по този начин. Така че има обединение около броя 23 на съответния Председателски съвет, колкото и той да не е орган, господин Аталай, дето го няма пак, но тази бройка може да бъде запазена. Също така напълно подкрепям негово предложение да отпадне Комисията за наблюдение върху Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Естественото място на тази Комисия е в Комисията по енергетика като подкомисия. Сега ще приведа аргументи, тъй като съм човек, който държи да казва истината. Първото, което искам да кажа, е, че съм изключително изненадан от изказванията на други двама колеги от БСП, които бяха членове на тази Комисия – КЕВР. Имам чувството, че сме били в различни комисии. Нима забравихте как от Комисията по енергетика притичвахме към Комисията по КЕВР и много често тази Комисия заседаваше с трима членове. Помните ли това? Така беше! В повечето от случаите по-голямата част от членовете на тази Комисия отсъстваха. Някои от тях минаваха, разписваха се и си заминаваха. Най-сериозната причина за това беше просто, че тази Комисия периодично изпадаше в липса на дневен ред. Нямаше работа! Така беше, господин Ерменков. Забравихте ли? Нямахме работа! Това беше истината. Искам да попитам например Вас и останалите колеги: всъщност какво гледахме през последната половин година, колко заседания имахме? Та, тази Комисия я събирахме, само за да регистрираме по едно заседание на месец, за да не се закрие. Така беше! От друга страна, характерът на работата и на взимането на решения на КЕВР обикновено е такъв, че взима решения на шест месеца, обикновено около тези решения има някаква дискусия и това е. Аз не виждам какво пречи към Комисията по енергетика, на която всички ние бяхме членове или повечето бяхме членове и на двете комисии, да се създаде съответната подкомисия, която да се занимава с наблюдение на КЕВР. Да не забравяме все пак, че КЕВР си е независима институция и взимането на решения по никакъв начин не може да бъде променяно, атакувано и така нататък от една комисия за наблюдение на КЕВР. Нали не е необходимо да Ви убеждавам, че повишението на газа сега, решението на КЕВР за повишаването на газа всъщност се базира върху изчисления от периода, в който ние бяхме членове на тази Комисия? Да не би да знаехме какво се подготвя? Да не би да имаме достъп до изчисленията на съответните специалисти по раздели и по отрасли? Става въпрос за доста сериозни изчисления, в които съм сигурен, че не са навлезли и членовете на КЕВР. Те просто приемат предложенията, стъпвайки върху изходните данни, анализи и сметки. Но това няма как да бъде достъпно и не е по силите на една парламентарна комисия. Който желае, може да влезе в детайли, но… Пак повтарям, това просто няма как да се реализира. Така че естественото място на тази комисия е да си остане като подкомисия към Комисията по енергетика. Това не омаловажава наблюдението на КЕВР. На критиките, че преди две години сме гласували за създаването на такава комисия, а сега не сме съгласни със съществуването на такава комисия като самостоятелна, мога да отговоря по следния начин: да, две години работи тази Комисия, видя се накрая, че няма работа. Защо да продължаваме да упорстваме да съществува тази комисия? – За да заблуждаваме обществото, че едва ли не от нея зависи цената на тока, на газа и на водата. Не е така! Знаете, че не е така. Мисля, че има достатъчно сериозни аргументи. Подкрепям предложението на господин Кирилов и апелирам към всички да гласуват броят да остане 23 и тази комисия да отпадне и да остане като подкомисия. Благодаря Ви.

Вземам повод от думите, които бяха казани по работата на тази Комисия и личното ми споменаване, и едва ли не, че сме седели там и нищо не сме вършили. Първо, искам да напомня на народните представители, ако са го забравили, че заседанията на Комисията се организират и свикват от нейното ръководство. Доколкото си спомням ръководството на Комисията беше от Обединени патриоти – тогава Патриотичния фронт. Това, че Патриотичният фронт и неговият представител като председател на Комисията не са свиквали заседания на Комисията е проблем не на Комисията, а на ръководството – повтарям още един път. Втори път, искам да кажа, че това, че някой е притичвал, разписвал се е и си е отивал, е въпрос на съвестта му, вече не е работа на Комисията. Последното, което ще кажа, е, че освен дето сме разглеждали едни и същи въпроси, които са били в Комисията по енергетика, която всъщност не заседаваше много по-често от тази Комисия за енергийно и водно регулиране, да не казвам, че заседаваше точно толкова често – един път месечно, ние сме разглеждали и сме свиквали заседания за изслушване на председателя на Комисията по текущи проблеми, които са предизвикани от обществото, и поради тази причина сме вършили тази работа, в това число и по водите, които, ако тази Комисия отиде към енергетиката не знам кой ще трябва да извършва тази дейност по наблюдаване на дейността ѝ във връзка с водния сектор. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще направя предложение за редакция на нововъзникналата т. 24, която е съответно така наречената „нова комисия“ – по-често споменавана, а именно наименованието на Комисията да придобие следния текст: „Комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата“. Също така ще Ви кажа няколко думи, понеже още в началото на Четиридесет и третия парламент, когато беше конструирана КЕВР, аз имах изказване по тази тема и включително господин Главчев ме прекъсваше тогава. Още тогава обяснявах, че, ако има един регулатор, на който направите нарочна комисия за наблюдение, трябва да направите и на останалите. Примерът с подкомисията е много виден, включително е записан в Правилника. Ако погледнете по-нататък като подкомисии ще забележете, че като подкомисия на Комисията по икономическа политика и туризъм има подкомисия, която наблюдава монополите и защитава конкуренцията – функция, която е на КЗК. Ако оставите КЕВР-а да бъде по наблюдение – външно на Комисията, то следователно означава, че оттук насетне ние трябва да спазим същия принцип, който трябва да бъде на еднаквост, а именно да създадем Комисия за СЕМ, КЗК, КРС, АДФИ, и всички независими регулатори, които се сетите. Ще Ви помоля да подкрепите това предложение, защото е най-логично и в момента съществува в Правилника. Господин Кънев, който беше председател на Комисията по икономическа политика и туризъм в миналото Народно събрание, много добре е запознат с наличието на такава подкомисия, която е функция на независимия регулатор. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Освен обективната причина, че имаше колеги, които да…

Господин Председател, не ме прекъсвайте… (Силен шум и реплики от “БСП за България”. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)

По начина на водене, господин Председател.

По начина на водене…

По начина на водене…

По начина на водене.

Господин Председател, въведете ред в залата. Нека си седнат колегите отляво. Пречат. (Реплики от “БСП за България”.)

По начина на водене. (Силен шум.)

Уважаеми колеги, оказа се, че горе-долу знаем Правилника колкото господин Главчев.

Аз гласувах „против“ решението за отпадане на тази комисия. Няма да повтарям думите на колегите, които се изказаха преди мен и изразиха това становище. Искам да кажа „Честито!“ на управляващите, честита Ви нова коалиция. Явно се видя, че още с първите гласувания по време на Правилника тя работи срещу интересите на българския народ с изключването от постоянните комисии, от списъка на тези комисии – на комисията, която ще контролира водния и енергийния регулатор. Явно интересите на хората ги закачихме на тавана в интерес на общото управление. Да Ви е честито още веднъж! (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Направихме грешка, когато отменихме тази Комисия. За всички е ясно, че в следващите месеци случващото се в КЕВР и по отношение на цените ще бъде обществен въпрос от огромно значение и никой няма да може да се покрие от него. Вместо да дадете форум, където да говорим, Вие се правите на „дръж ми шапката“. Това не е добър подход.

Приемам забележката. Гласувах „против“, защото аз съм за първи път в това Народно събрание и съм дошъл тук да се опитвам да решавам проблемите, а не да ги прикривам.

Колеги, гласувах „против“ отпадането на Комисията, въпреки че в предишното Народно събрание не съм бил, за да видя как работи тя. Но това, което видях, е, че на Комисията й беше необходимо да няма Народно събрание… (Силен шум.)

Благодаря, господин Председател. Видях, че на Комисията й беше необходимо да няма Народно събрание, за да направи промените, за да направи резките промени в цените. Факт е, че резките промени дойдоха тогава, когато нямаше наблюдение върху Комисията, което лично аз си обяснявам до голяма степен и с това, че тази Комисия я е имало. Тоест за мен Комисията има смисъл и ние правим сега една от грешките. Вярно е, че тя можеше да бъде като подкомисия, но е вярно, че когато има Комисия, вниманието е по-голямо и според мен ние в момента правим груба грешка, защото отслабваме контрола върху нея, резултатът ще бъде винаги спекулативен. Винаги големият капитал, за съжаление, има повече възможности от нас за контрол.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Отнемане на думата на народен представител – едно конституционно право, и неспазването категорично на Правилника на Народното събрание е един изключително лош атестат за бъдещата работа на Четиридесет и четвъртото народно събрание, още повече в частност с Вашето водене в тази зала. Вие не дадохте дори възможност на народния представител, в мое лице, да се аргументира защо трябва да се направи това гласуване повторно. Можеше Вие дори да не одобрите моята причина по която искам повторното гласуване. (Шум.)

Това, което Вие правихте, и го виждаме с тези отявлени нарушения на Правилника на Народното събрание са изключително лошо послание към всички народни представители, включително и тези, които за първи път са в тази зала. Моля от тук нататък да вземете мерки да се спазва изрично този Правилник и от Вас, не само от Вашите подгласници, но от самия Вас. Благодаря, господин Председател.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Молбата ми в ляво е: бъдете малко по-сдържани. (Реплики от “БСП за България”.) Изборите минаха. Нека от парламентарната трибуна действително да има авторитет на тези, които говорят.

Защото това не е студиото на Нова телевизия, където господин Зарков обвиняваше, че излъчва за някакви възрастни хора, защото тук има ученици, които са дошли днес, за да гледат заседанието. По-добре да ги аплодираме тях, че са тук в пленарна зала (ръкопляскания), но нека да не аплодираме Вашето поведение, което демонстрирате тук, когато гледаме един важен проектозакон и той е свързан с Правилника за дейността на Четиридесет и четвъртия парламент. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 17, който става чл. 18. По чл. 18 има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: Член 18 се изменя както следва: „Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията за контрол над службите за сигурност и използване на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения се формират на паритетен принцип по двама от всяка парламентарна група.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 18, който става член 19.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, ние предлагаме наред с Комисията, която е в момента на паритетен принцип, още две комисии да бъдат създадени на този принцип, а именно първата е Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и другата комисия, която предлагаме на паритетен принцип, това е Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. Аргументите са ми следните. По първата комисия чухме от декларациите на председателите на парламентарни групи в първия ден на това Народно събрание, че това е безспорен приоритет на всички парламентарни групи. По този начин ще покажем, че всички работим в една посока и не се делим на партии. Затова мисля, че е редно тази Комисия да бъде сформирана на паритетен принцип. Аргументите ми втората Комисия по нашето предложение - тази за контрол на службите да бъде формирана на паритетен принцип, са, че от създаването на Комисията, с изключение на 43- то Народно събрание, тя винаги се е формирала на този принцип - чувствителна, деликатна тема, където няма как да има партийни противоборства. Става въпрос за националната сигурност и за работа с класифицирана информация. Използвам това изказване, да взема процедура предложението по двете комисии да бъде гласувано разделно, защото някой колега народен представител може да харесва работата едната комисия, да е на този принцип, а на другата ¬ не. Благодаря Ви. Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид. Заповядайте, господин Янков.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Прозрачно е искането на колегите от парламентарната група на ДПС, но аз възразявам срещу предложението, тъй като е променена средата за сигурност, специфична е работата на сектор „Сигурност“ и специално Комисията, която Вие предлагате да е структурирана на паритетен принцип - Комисията за контрол над службите за сигурност и използване на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, трябва да има възможност за по-голямо представителство на парламентарните групи според волята на избирателя. Не чух аргументите Ви на предложението за паритетен принцип на представителство в третата комисия, което е озадачаващо, при условие че с тази комисия и с работата на народните представители в по-широк формат, отново според волята на българските избиратели, може да се спре противоборството, словесните атаки и кой на кого е спрял еврофондовете и да се работи в името на България за усвояването на максимално повече средства, които да са в подобряване на средата за живот и начина, по който живеят нашите съграждани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Хамид! Благодаря за представянето, което направихте на Вашето процедурно предложение. Ще възразя в частта на паритетен принцип по отношение на Комисията за контрол над службите за сигурност и използването на специалните разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения с оглед обстоятелството, че в миналия парламент тази комисия функционираше на пропорционален принцип и доказа състоятелността на дейността си по този начин. Но благодаря за предложението за разделно гласуване, защото аз лично бих подкрепил предложението Ви за паритетен принцип по отношение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, особено в контекста на предстоящото председателство на Република България. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Хамид! До известна степен има логика Във Вашите съждения и предложения, но, все пак, съгласете се, уважаеми колеги, че ни предстои председателството на Европейския съюз. Една комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в редуциран състав от по двама души от парламентарно представена партия със сигурност би затруднило до голяма степен работата й и вземането на решенията. Защото парламентарното измерение на нашето председателство ще бъде изключително натоварено и тази комисия ще има доста сериозни функции. Така че мисля, че здравият разум не би позволил една такава изключително важна комисия в този период да бъде с такъв редуциран състав. Аз също се изненадах от подкрепата на господин Кирилов в тази посока, тъй като вчера беше артикулирано съвсем друго във Временната комисия и аргументите, които бяха поставени в тази посока, бяха именно в подкрепа на отпадане на подобно предложение. Разберете, тежестта, която ще има тази комисия в следващите месеци, ще бъде изключително висока и такъв редуциран състав до голяма степен би омаловажил нейните функции и би затруднил работата и на самия парламент по отношение на нашето председателство. Благодаря.

Благодаря Ви, Уважаеми господин председател. Точно с Вашите аргументи, защото ситуацията е малко по-тревожна, трябва доста по-голямо обединение и по-сериозно отношение към националната сигурност, тя не може да бъде приоритет на една или две по-големи партии. Затова предлагаме паритетен принцип. Вие във Вашата реплика ако имате предвид, че сте много по-голяма група от нашата, никога не забравяйте, че освен количествените измерения има и качествени такива.

Следва нашето предложение, господин председател, точно така. Да се гласува първо Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове…

Да отпадне последната комисия, а после да се гласува преди първата цялото. Благодаря.

Благодаря Ви, Господин председател. Ще бъда съвсем кратък. Разбирам защо ГЕРБ не иска някои от тези комисии или всичките да бъдат на паритетен принцип, но не разбрах защо колегите от БСП не искат? Да имаш повече представители в една комисия не означава, че имаш повече тежест във вземането на решения. Не виждам по-сериозно поле на национален консенсус, от, да кажем, първо: приоритетите за европейското ни председателство. Защо тази комисия да не е на паритетен принцип? Защо опозицията да няма равни гласове с управляващото мнозинство? Няма никаква логика. За да имаме един представител повече. И какво от това? Точно в тази комисия и точно защото предстои председателството, тя трябва да бъде за първи път на паритетен принцип. Не помня да е била някога досега. Колкото до Комисията за контрол върху службите. Колеги, именно поради променената ситуация тя трябва да е на паритетен принцип. Можете ли да ми кажете друго по-важно обществено поле, по което да е по-наложителен консенсусът от националната сигурност? Особено с оглед на събитията, които текат около нас. Тези две комисии трябва да бъдат на паритетен принцип. Това го изисква и логиката, и ситуацията, и променената ситуация в страната. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Всъщност изказването ще бъде максимално кратко. След обсъждане с ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ, нашето решение ще бъде да подкрепим предложението на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, така както е направено. Тоест и трите комисии да бъдат на паритетен принцип – Комисията за конфликт на интереси, Комисията за европейските въпроси и фондове, и Комисията за контрол над службите и специалните разузнавателни средства. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Член 19. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 19, който става чл. 20. Член 20 – предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: а в чл. 20 в края на изречението се добавя „и т. 20 и т. 21“. Комисията не подкрепя предложението. Тук само ще посоча, че с оглед предходното ни гласуване би следвало в пленарна зала да се подкрепи това предложение. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 20, който става чл. 21.

Член 21. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 21, който става чл. 22. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 22, който става чл. 23. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 23, който става чл. 24. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 24, който става чл. 25. Но тук, уважаеми господин Председателю, с оглед гласуването и волята на Народното събрание, в предходна разпоредба следва да се създаде нова ал. 4 със следното съдържание: (4) „Към Комисията по енергетика се създава постоянно действаща подкомисия за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, а сегашната ал. 4 да стане ал. 5.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 25, който става чл. 26. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители за създаване на нов чл. 26. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 27. Господин Председател, тук правя предложение да се коригира номерацията. „Чл. 27. Комисията по правни въпроси на всеки три месеца отправя покана до главния прокурор за провеждане на обсъждане, свързано с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на съдебната власт, резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупцията, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията Комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители.“

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 26, който става чл. 28. По чл. 27 – предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция за чл. 27, който става чл. 29: „Чл. 29. (1) В първия един час от заседанията на постоянните комисии, всяка първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри се явяват пред съответните комисии и отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. Отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искания за предоставяне на подробни числови данни. (2) Право на по два актуални устни въпроса има член на комисията от всяка парламентарна група, а народните представители, нечленуващи в парламентарна група, имат право общо на два въпроса. (3) Ресорният министър, към когото е отправен въпросът, отговаря веднага след задаването му. В случай на отсъствие на министъра по уважителни причини комисията съгласувано с него определя заседанието, на което ще отговаря на актуални устни въпроси. (4) Редът за задаване на актуалните устни въпроси по ал. 1 се определя съобразно числеността на парламентарните групи по низходящ ред, като последен в реда е народен представител, нечленуващ в парламентарна група. Задаването на вторите въпроси е по същия ред след изчерпване на процедурата по зададените първи въпроси. (5) Времето за изложение на въпроса е до 2 минути. Отговорът на министъра е до 3 минути. Народният представител, задал въпроса, има право на реплика до 2 минути, а министърът – на дуплика, също до 2 минути.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е по повод предложението на председателя на Комисията Данаил Кирилов. Той предлага: „последният до един час и половина“ да се замени с „първият един час“. Вижте за какво става въпрос, уважаеми дами и господа. Това, което е записано в ал. 2, е право на по два актуални устни въпроса, на каквито има право всеки член на комисията. Пет парламентарни групи по два въпроса са десет въпроса. Процедурата „въпрос – отговор от министър – реплика – дуплика“ продължава точно девет минути. Девет по пет от първия кръг въпроси са 45 минути. Вторият кръг въпроси са още 45 минути. Тогава ограничаваме правото на народните представители да контролират изпълнителната власт. Нали се сещате, че ал. 2 противоречи на това, което приемаме като окончателна редакция на Комисията? Това по чисто аритметични сметки няма как да се случи, ако не приемем хипотезата, че нарочно искаме да ограничим правото на народните представители да контролират изпълнителната власт в лицето на ресорните министри. Господин Кирилов, затова предлагам да оттеглите предложението си и да остане старата процедура, защото практиката сочи, че по никакъв начин тя не пречи на дейността на отделните комисии. Не го правете, няма никакъв смисъл от това!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Съвсем накратко ще опитам да представя аргументите на нашата парламентарна група, направила предложението. Смисълът и основата му е блицконтролът на министрите в комисиите да се провежда в началото на заседанието им. Така практикувахме в предходното Събрание без значение на обратния запис, че изслушването става в края на заседанието на комисията. Това е централното ни намерение. По отношение на времето, което сме коригирали, заявявам категорично, че не сме имали преднамерена ограничителна цел. Обясних това и в Комисията. Логиката ни е следната. Преди бяха осем парламентарни групи, сега групите са пет. Редукцията на броя на парламентарните групи би могла да доведе до редукция на времето. Действително изчислението на господин Адемов е коректно, ако всеки един въпрос следва категорично цялата процедура. Да, тогава два кръга по 45 минути действително правят час и половина. Моля обаче да забележите следното. Първо, това не се случва точно така. Второ, при наличие на интерес, за да се задават въпроси, не мисля, че който и да е председател на комисия, изслушващ министър, ще ограничи контрола с аргумента, че времето изтича. Не мисля, че трябва да спорим по това. Пак казвам: не всеки въпрос води до пълната процедура, до реплика и дуплика. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател и госпожо Председател в момента. Господин Кирилов, аргументите, с които защитихте Вашето предложение, ме карат да си мисля, че съм напълно прав. Това е абсолютно безсмислен дебат. Да предполагате сега от мястото, което заемате в момента, от позицията, която заемате, на председател на Временната комисия за изготвяне на Правилника, да твърдите, че в една или друга комисия ще се случи едната или другата хипотеза, тогава, когато има неудобни въпроси естествено е, че председателят, особено ако е от управляващата партия, ще си позволи да ограничи правото на задаване на въпроси. Така че моля Ви, съобразете се с моето мнение и приемете отпадането на предложението, което предлагате, защото с аргументите, с които защитихте Вашето предложение, ме карате да си мисля, че съм напълно прав.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, аз правя редакционно предложение. Нека да остане първият един час, но да се добави към него „първият един час и половина“. Да се запази този половин час за възможност за контрол над съответните министри, защото противното, особено в кореспонденция и в унисон с това, което е предложено по-нататък в правилника за отпадане на практика на блицконтрола, просто прозира един тежък опит за ограничаване на парламентарния контрол от страна на Народното събрание към изпълнителната власт. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Попов, вероятно и аз бих разсъждавал като Вас, но бих се опитал да си спомня логиката на тази редакция и в предишното й битие. Ако подозирате нас с тези основания, моля да направите аритметиката и в предходния парламент, когато бяха осем парламентарни групи по 9 минути, тоест два пъти по 72 минути, общо 144 минути. Сто четиридесет и четири минути нали са много повече от „до час и половина“, тоест от 90 минути? Но това беше действаща редакция и това е действаща редакция и в Четиридесет и втория, и в Четиридесет и третия парламент. Ако залата подкрепи Вашето предложение, аз моля тогава да се използва изразът, както е бил в действащата досега разпоредба – „до“, тоест да стане „В първия до един час и половина от заседанията“, защото този час и половина няма да се покрива винаги. Благодаря Ви.

Абсолютно съм съгласен с Вас. Точно това предложих – да е до един час и половина. Дали ще е в началото на заседанието или в края – това няма никакво значение. Действително практиката в предишното Народно събрание беше в началото на заседанието на съответната комисия да се изслушват ресорните министри. Затова и моето предложение е до един час и половина в началото на заседанието. Мисля, че няма никакъв проблем в това. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кирилов, към Вас е въпросът, за да можете да ми отговорите във формата на реплика: защо трябва да определяме часове? Имаме процедура, по която провеждаме блицконтрол с определени вътре в блицконтрола времена, в които се задават въпроси, отговори, реплики, дуплики, брой на въпросите. Защо не запишем само текста: „В началото на заседанията на постоянните комисии всяка първа среща“ и така нататък продължава по текста, с което нито ще ограничаваме времето, нито ще има някакви подозрения за това нещо, просто приключваме с цикъла първи, втори въпрос, ако има втори въпрос, и нещата се решават. Не е необходимо да слагаме каквито и да било времеви параметри, които, от една страна, може да се окажат твърде дълги, от друга страна – твърде къси. Затова моето предложение е редакционно: „В началото на заседанията на постоянните комисии“ и нататък по текста, както Вие сте го предложили. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Въпреки че взимам реплика, има логика в предложението на господин Ерменков. Аз бих го подкрепил в този вид и бих помолил и колегите от нашата парламентарна група да го подкрепят. Благодаря Ви. (Оживление.)

След предложението на господин Ерменков аз оттеглям моето предложение.

Не.

Да.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 28, който става чл. 30. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 29, който става чл. 31. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 30, който става чл. 32. По чл. 31 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 31, който става чл. 33: „Чл. 33. (1) Председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на комисията. Дневният ред за редовните заседания на комисиите се обявява най-малко два дни преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания на комисиите, дневният ред се обявява едновременно с насрочването им. (2) Постоянните комисии заседават, когато присъстват повече от половината от техните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. (3) При обсъждане на законопроекти и други актове на заседанията на комисиите се изслушва вносителят. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, на заседанието се изслушва член на Министерския съвет или заместник-министър. (4) Решенията на постоянните комисии се вземат с мнозинство от присъстващите.“

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 32, който става чл. 34. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 33, който става чл. 35. Комисията не подкрепя текста на проекта за чл. 34. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде чл. 36: „Чл. 36. (1) За заседанията на постоянните и временните комисии на Народното събрание се води стенографски протокол, както и аудиозапис. (2) Протоколите се подписват от председателя на комисията и от водещия протокола. (3) Протоколите от обсъждането на законопроекти се публикуват на сайта на комисията на интернет страницата на Народното събрание в 7-дневен срок от заседанието и не по-късно от 24 часа преди разглеждането на доклада в пленарна зала. (4) Протоколите от закритите заседания на постоянните комисии са със специален режим на съхранение, отчет и достъп съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.“

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 35, който става чл. 37. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 36, който става чл. 38.

„Глава шеста – Взаимодействие с неправителствени организации“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава шеста. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 37, който става чл. 39. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 38, който става чл. 40. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 39, който става чл. 41. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 40, който става чл. 42. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 41, който става чл. 43. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 42, който става чл. 44.

„Глава седма – Сесии и заседания на Народното събрание”. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава седма. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 43, който става чл. 45. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 44, който става чл. 46. По чл. 44а има предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 44а, който става чл. 47: „Чл. 47. Всяка сесия се открива с химна на Република България и химна на Европейския съюз.”. Комисията подкрепя текста на проекта по чл. 45, който става чл. 48. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 46, който става чл. 49. По чл. 47 има предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 47, който става чл. 50: „Чл. 50. (1) Заседанията на Народното събрание са закрити, когато: 1. важни държавни интереси налагат това; 2. се обсъждат документи, класифицирани по Закона за защита на класифицираната информация. (2) Предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 могат да направят председателят на Народното събрание, една десета от народните представители или Министерският съвет. (3) При постъпило предложение за закрито заседание по ал. 1, т. 1 председателят разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет. След като изслуша мотивите на предложителя, Народното събрание обсъжда и гласува предложението. Съобразно резултата от гласуването заседанието продължава като закрито или открито. (4) В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито без това да се обсъжда и гласува. Председателят съобщава грифа, с който документът е класифициран по Закона за защита на класифицираната информация и разпорежда всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет, след което заседанието продължава като закрито, без това да се обсъжда и гласува. (5)Обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и други лица, които имат достъп до тях. (6)Решенията, взети на закрито заседание, се обявяват публично.”

Благодаря, господин Председател. Моето изказване… Като цяло съм съгласен с предложението на Комисията, с изключение на ал. 4 – „В случаите по ал. 1, т. 2 заседанието е закрито без това да се обсъжда и гласува“, както и на предишната алинея отново е предложено „без да се обсъжда и гласува”. Мисля, че е редно все пак Народното събрание, преди да пристъпим към закрито заседание, да обсъдим дали наистина заседанието следва да бъде закрито. Защо да се отнема тази възможност за дискусия от народните представители, а директно да се закрие заседанието? Това е моето предложение. Нека да остане, разбира се, възможността за закрито заседание, но не пречи да има и възможност за обсъждане дали то да е закрито, или да не е закрито. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това предложение номинално и поименно е внесено от нас, от нашата група, но то беше заявено по искане на дирекция „Парламентарни заседания“, за да се отграничат ясно двете хипотези – кога заседанието се закрива по волята на Народното събрание и кога то се закрива автоматично, просто защото е налице засекретен документ, който е с гриф, и тогава няма защо да има дебат. То няма и как да има дебат, защото дебатът е за секретен документ, тоест задължително дебатът трябва да е в закрито заседание. Така че това е извън опцията на волята на народните представители. Те няма как да съобразяват. Тогава те трябва да изпълнят Закона за класифицираната информация, който разпорежда обсъждането да е закрито. Това е била логиката и ние тук сме предложили текста така, както беше предложен от дирекцията.

По чл. 48 има предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 48, който става чл. 51: „Чл. 51. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, с репортажи по Българската национална телевизия, както и от парламентарен телевизионен канал (БНТ). Излъчваният сигнал се предоставя за свободно и безплатно ползване. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. (2) Пряко предаване на пленарни заседания по Българската национална телевизия и Българското национално радио се излъчва по решение на Народното събрание. (3) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по програма БНТ 2 на Българската национална телевизия и Българското национално радио.”

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За мен интересното е, че всички – как да го кажа – проблемни, точно тези, които са спорните и проблемните, от гледна точка на демократичния механизъм предложения, вече не идват от групата на ГЕРБ, а на Обединените патриоти, което е показателно. За по-голямата част от нас е ясно, че когато преместваш парламентарния контрол от Канал 1 към БНТ 2, всъщност има проблеми, защото е очевидно, че БНТ 2 се гледа много по-малко, отколкото основната програма Канал 1 на Националната телевизия. И това е очевидно! И сега, ако някой се прави, че не знае, че шеърът на единия канал е различен от на другия и че всъщност е достигащ до различен, значително по-малък брой зрители …. (Шум и реплики.) Естествено, че го знаете, господа! Просто Вие в момента се опитвате да измъкнете горещите кестени и Вас Ви използват. А защо Вие се съгласявате да Ви използват, на мен ми е непонятно. Но го свързвам донякъде с гузна съвест и с лош маниер. Проблем е обаче, че това нещо довежда до щети, които не могат да бъдат поправени. Аз знам колко трудно ми беше да въведем блицконтрола, защото когато тръгнеш да въвеждаш някакви демократични механизми при свое управление, винаги срещаш съпротива. Много е лесно да направите услуга на БНТ и въпреки парите, които ѝ даваме, да я освободите от необходимостта по Канал 1 да излъчва парламентарния контрол. Но като представител на партия, която много пъти се е качвала и падала от власт, Ви казвам, че възможностите на опозицията, демократичните механизми трябва да се пазят. Защото това е основа на обществото, в което живеем. И това, че някой по случайност – ще ме извините, ама точно Обединените патриоти по случайност сте се качили не задълго във властта…

…не означава, че може да си позволите да съсипвате механизми, които са съществували много преди Вас и които след това не е ясно, когато останете задълго в опозиция или отпаднете от Народното събрание, можете да възстановите. Защото да рушиш демократични възможности е лесно, но да ги строиш е трудно, а Вие не сте от хората, които сте го правили. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Една от основните функции на народните представители е да артикулират пред обществото своята дейност. Публичността на работата на Народното събрание винаги трябва да бъде на преден план. Подобно предложение, което се прави за ограничаване излъчването на предаванията на Българската национална телевизия в канал БНТ 2, до голяма степен ограничава тези възможности. Мисля, че на всеки един тук присъстващ народен представител, особено на тези, които са били в предходни народни събрания, в срещите със своите избиратели нееднократно са им били задавани въпросите, примерно: „Защо не стоите на парламентарен контрол? Защо не сте в залата? Защо не сте достатъчно активни?“ Това е единствената възможност за подобно наблюдение върху работата на народните представители. Това беше прякото предаване по Канал 1. С подобно предложение и вкарването ни в БНТ 2… Аз не искам да омаловажа каналите на Българската национална телевизия, но БНТ 2 не се хваща навсякъде. Той се хваща в определени населени места, но не се хваща от всеки телевизор, от всеки български гражданин. Налагането на подобна завеса върху дейността на народните представители със сигурност няма да повдигне авторитета на тази институция. Особено 43-тото Народно събрание завърши с изключително нисък рейтинг. Да не допускаме днес с подобно решение да потънем съвсем на дъното на блатото на недоверието на хората към подобна институция. Нашата работа е – и това беше артикулирано още от парламентарните сили при създаването на това Народно събрание – да издигаме авторитета на тази институция. Моля Ви с подобни решения да не изпадаме в ситуация, в която да нямаме вече контакт със своите избиратели. Единственият контакт, единственият начин да покажем, че сме разбрали нещо от срещите си с тях, е парламентарният контрол и излъчването на тези предавания на живо по Канал 1 на Българската национална телевизия. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Създава се усещането, че в този Правилник някак тихо и полека се прокарва една „хубава“ линия – линията на цензура и подкопаване на доверието, и без това ниско към Народното събрание. Защото с това предложение, както и с други предложения, които предстоят да се гласуват в този Правилник, и които гласувахте към момента, се създава усещане за задкулисие. (Възгласи: „Еееее“ в блока на ОП.)

Е или не, такова е усещането.

Защо трябва да се вмени на Българската национална телевизия по кой от своите канали да предава пряко излъчването? Защо тя да няма тази оперативна самостоятелност? В записа, който съществува в момента, ясно е казано, че „пряко се излъчва по Българската национална телевизия“. Дали ще се излъчва по Канал 1 или по БНТ 2, това вече е въпрос на ръководството на телевизията – по кой от двата канала да излъчват прякото предаване. Защо Вие трябва да им отнемате тази възможност? Голяма част от българските граждани нямат възможност да гледат БНТ 2, защото тя няма покритие в цялата страна. Това е категорично! Моля, недейте да погазвате за пореден път парламентаризма! Вижда се и относно блицконтрола, за който ще гласуваме в предстоящите текстове, и в това предложение. Няма какво да се крие тук в Народното събрание. То затова е Народно събрание, затова е публично – за да имат гражданите пряк контакт, да видят какво се случва тук, в това Народно събрание, кой е тук, кой гласува, кой какви въпроси задава и кой министър или министър-председател не е тук. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! Във връзка с гарантирането на публичност, прозрачност и даване на възможност на всички български граждани да наблюдават работата на своите народни представители, на контрола, който те осъществяват от свое име и от тяхно име върху работата на изпълнителната власт, мисля, че е несъстоятелно предложението излъчванията на парламентарния контрол да бъдат ограничени в БНТ 2. Без да изпадам в излишни разсъждения защо, кой и как е направил това предложение – тук не виждам господин Симеонов – ще направя предложение за редакционна поправка, а именно отпадането на цифрата 2 от ал. 3 на чл. 48, който по доклада на Комисията е чл. 51. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със Закона за радиото и телевизията и Правилника за структурата и организацията на Българската национална телевизия, чл. 7, в съответствие с изискванията на закона – ал. 1, т. 2 и 3, за излъчването – пряко предаване на пленарни заседания по решение на Народното събрание и парламентарен контрол, е внесено предложение, което променя досегашната практика за излъчването на заседанията и парламентарния контрол по основния канал на БНТ – Канал 1. Обръщам Ви внимание, понеже има и полемика по отношение на гледаемостта на отделните канали. Да, те са Българска национална телевизия, но ръководството ѝ на сайта на телевизията изрично информира обществеността, че Канал 1 е основен национален обществен канал, широко таргетиран политематичен профил, насочен към най-широката аудитория с акценти върху новините, силната публицистика, документалистика и развлекателни програми за цялото семейство, докато за БНТ 2 е обявено: „Каналът обединява в единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове – София, Пловдив, Варна, Русе и Благоевград.“ Несъстоятелно е твърдението, че ще има същата публичност и същата аудитория. Колеги, обръщам Ви внимание, че във връзка с издадения лиценз от СЕМ на БНТ 2, в който изрично е упоменато, че 12% от дневното програмно време трябва да са новини; 25% от седмичното програмно време – актуални предавания; културни, научни, религиозни, и други предавания – 30%; детски и младежки предавания – 7%, ще трябва националната телевизия да кандидатства за нов лиценз. Всъщност кого искате да скриете от широката общественост, както е обявило и ръководството на БНТ? Бъдещата изпълнителна власт?! Бойко Борисов като премиер?! И го предлага малкият коалиционен партньор, за да си знае мястото?! Благодаря Ви.

Всеки, който подаде заявка, му се дава думата. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На път сме да направим нещо, което – като информация за новите народни представители, почти във всяко Народно събрание този въпрос започва да се гледа под една или друга форма. Започва да се обяснява, видите ли, как пречим на програмната схема на Българската национална телевизия, която, между другото, е обществена телевизия и се финансира от държавния бюджет. Как не могат да си подреждат предаванията. Как това било едва ли не загуба на време и никой не го гледал. Как по-добре било Народното събрание да си направи собствен канал, който да излъчва не знам откъде. Истината обаче е само една: всяко мнозинство започва и прави опит максимално да затруднява публичността на работата на Народното събрание. Ако днес ние вземем това решение, това ще бъде огромен пробив и първа стъпка към пълзящата цензура, която се налага с този Правилник. Ще премахнете и блицконтрола, ще премахнете излъчването на парламентарния контрол по Българската национална телевизия. Дайте тогава въобще да не заседаваме. Дайте тогава въобще да не попитаме никой, защото, видите ли, може да бъде неудобно на министър-председателя, на някой от министрите да излезе и да обясни от тази трибуна и пред българския народ за какво става въпрос, забележете, на актуален въпрос, зададен от народен представител. Какъв е смисълът да крием тези хора? Съжалявам, че господин Главчев не е зад мен в момента. Това е акт пряко насочен срещу новоизбрания председател на Народното събрание. В първите си изявления той декларира нещо съвсем различно – какво ще следва от тази трибуна и какво ще отстоява като работа, като търсене на съгласие, като публичност на Народното събрание с оглед ниския авторитет, от който тръгва тази институция. Питам: с това какво от тези неща ще изпълним? Категорично възразяваме срещу това и няма да подкрепим ограничаването на възможността парламентарният контрол да се предава по Българска национална телевизия.

Уважаема госпожо Председател, не всички хора в нашата държава имат достъп до интернет. С това искам да започна… (Реплики. Шум и възгласи.)

Въведете ред! Господин Манушев много репликира там, обажда се неправилно.

Уважаеми колеги, това е поредното престъпление срещу българската демокрация, срещу прозрачността. Ами, дайте да разпуснем парламента. За какво сме тук? Не може да зададеш въпрос, няма кой да ти отговори. Може би искате да си скриете бъдещи резили в управлението? Вероятно това е целта на мероприятието, което правим. Аз по друг начин не го разбирам. Добре, че имаме търпелив народ. Спомнете си какво стана в Полша преди няколко месеца, когато там парламентът гласува – такива хора като Вас, застанали от тази страна, гласуваха ограничаване на медийния достъп до работата на парламента. Добре, че имаме търпелив народ и още търпи такива като Вас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Личното ми мнение, че такава дискусия е абсолютно безсмислена! Не приемам никакви упреци от рода, че едва ли не сме вадили кестените на някой друг, както каза колега от БСП. Колегата сигурно слабо ни познава. Няма такъв филм. Няма кой да ни накара да правим нещо, което е против нашата воля – говоря от името на Обединените патриоти. Сигурен съм, че в следващите четири години ще се убедите в това. Така че без такива упреци и намеци! Искам да Ви обърна внимание върху това: всъщност има ли някакво ограничаване на достъпа до информация от парламента? Има ли нарушаване на принципите на демокрация, за каквито някои от Вашите колеги споменават реално? Ограничава ли се правото на човек, който има желание да следи заседанията, да го прави? Не, не се ограничава по никакъв начин – нито технически, нито политически. Защо? По простата причина, че канал 2, БНТ 2 се гледа на абсолютно всички места, където се гледа канал 1 като техническа възможност. Между Вас има специалисти, ако имат достойнство, да станат да го отрекат. (Реплики.) Точно така е. БНТ 2 се излъчва от мултиплексора, както се излъчва и БНТ 1, Канал 1. Никъде, където се излъчва Канал 1, не отсъства БНТ 2. Така че всеки зрител, който желае да има достъп и да гледа на телевизионен екран заседанията, може да го прави навсякъде в България. Изключвам случая, за който спомена госпожа Караянчева – излъчването по интернет. Изключвам това, че редица телевизии, чиито имена няма да споменавам, излъчват директно, включително и телевизията, която доскоро управлявах има излъчване на цели заседания. (Реплика.) Да, така е. Чии права ограничаваме тогава? Защо е този вой? Защо са тези силни думи, след като в края на краищата… Знаете ли в какво се свежда този разговор и докъде водят изводите от Вашите изказвания? Изводът е само един: много сме велики, неповторими сме, уникални сме, нас трябва да ни излъчват на всяка цена! Тропаме с крачета, трябва да ни излъчват, нали?! И то по БНТ 1. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Вие, предполагам сте информирани, поне ръководството, защото голяма част от ръководството на Четиридесет и третото народно събрание, на Вашата група, е същото сега, предполагам, знаете за писмата на БНТ – няколко писма Ви показвам. Тук са изредени десетки случаи, в които се е наложило да се наруши програмната схема на канал 1 и то с прекратяване не на някакви сериали или филми, а с прекратяване на международни събития, на олимпийски състезания, затова че на някоя си комисия от парламента и скимнало да излъчва това заседание в момента, защото много била уникална тази комисия, заседанието било много уникално. (Шум и реплики.) Не си ли позволявате прекалено много?! Не се ли надценявате прекалено много или правите това поради политическия момент, в който водим тази дискусия? Хайде, малко по-кротко. Ничии права не се ограничават. Всеки, който желае, може да гледа заседанията на парламента, абсолютно всеки. За какво тогава е този шум? За какво губим толкова време за обсъждането на тази точка? Мисля, че все пак трябва да си дадем оценка, че не можем да налагаме на хората да гледат това, което не желаят. Извинявайте, има няколко телевизии, които ни зариват в най-гледано време с турски сериали, но да ме вържете, аз няма да гледам тези сериали. Ще си затворя очите. Същото се отнася и за хората, които не желаят да гледат парламента. Защо си въобразявате, че по някакъв начин се хвърля завеса върху работата на парламента? Най-накрая, хайде да Ви задам въпроса съвсем откровено: Вие тук за какво сте? – За да Ви показват по телевизора ли? (Смях, весело оживление, ръкопляскания в ГЕРБ и ОП.) Не сме ли всички тук по волята на нашите избиратели, на българския народ, за да вършим работа? Трябва ли всички Ваши усилия да отиват в парата в свирката? Не трябва ли парата да бъде насочена в движението на парахода, който трябва да пренесе съответните товари? Това е задължението на Народното събрание, а не да ни гледат, да ни виждат, да вдигаме шум и после да питаме роднините: „Добре ли изглеждах? Добре ли бях, агресивен ли бях? Запомнихте ли ме с нещо?“. Това мога да кажа. Между другото, действително трябва да се помисли съвсем сериозно, ако мислите практически и искате парламента да има съответното отразяване, трябва да се помисли върху реализирането на този канал, така както има във всички други парламенти канали на парламента, на които се излъчват не само заседания, но и комисии. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще предложа на господин Симеонов да направи един нов принос в работата на Българската национална телевизия и когато премиерът на републиката, президентът на републиката искат да дадат изявления, да не им бърка програмната дейност, техните изявления да се излъчват по БНТ 2 и задължително по телевизия СКАТ. Благодаря. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Симеонов, изкушена съм от Вашето изказване да направя тази реплика и да не правя изказване по две причини. Първо, защото Вие сте медиен човек и разбирате от тези неща. Второ, защото когато говорим за медии, трябва да имаме елементарни познания за тях. Трето, защото когато говорим за БНТ 1 и 2, трябва да знаем, че това е национален ефир – и едната, и другата телевизия. Четвърто, защото покритието в цяла България с мултиплекса, както казаха, е тотално навсякъде в цяла България. Защо говорим обаче за това? Първо, защото подценяваме интелигентността на зрителя и желанието му в кой момент, кога, по кой канал да гледа това, което се случва в парламента. Апропо, зад стандарта и зад статуса на Събрание започна при Вашето управление да върви надолу.

Медийната политика е много сериозно нещо и никой не я отрича, и никой не я прикрива. Но тук, господин Симеонов, става въпрос за още две неща: за една група, формирана група – ще я нарека „Комсомолски устрем“, която е готова да говори по всякаква тема в този комсомолски екип. Кое ме учудва? Не толкова познанието и незнанието за медийната политика, колкото начинът и възможността да се разграничиш обаче по много неадекватен начин от темата задкулисие. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) РЕПЛИКИ ОТ „БСП за България“: Времето, времето!

А отговора на това задкулисие, как се прави то…

…кой го осъществява и изведнъж да го покрием с медийно затъмнение.

Колеги, не Ви прилича. Вашите ръководители казаха, че задкулисието е при Вас и ние няма да го допуснем.

Функцията на Българската национална телевизия като обществена медия е определена със закон и за да изпълнява тази си функция, тя получава бюджет. Не може да има по-висок приоритет от гарантирането на публичност и контрол върху работата на изпълнителната власт включително, от тази – обществената телевизия. Няма състезание, което е приоритетно. Не говорим за това на кого какво му се иска да гледа. Така че в парламентарния контрол ние не се демонстрираме по телевизията или по телевизора. В парламентарния контрол ние говорим от името на нашите избиратели. Не можете да ограничавате това право. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, аз съм абсолютно на Вашата позиция. Не виждам причина изявленията на президента и на премиера да бъдат по Канал 1, а да не бъдат по БНТ 2. Няма нищо лошо в това. Нищо лошо! Защото, пак повтарям, може би увлечени в своето парламентарно ежедневие, някак си много сме полетели, много сме си повярвали, че сме най важните и най-значимите в този живот и всички наши действия трябва да бъдат сведени за дознание на обикновения български гражданин. Защо не си зададем въпрос дали това интересува българския гражданин? Но това е друг въпрос. По-нататък обаче се разминахме. По СКАТ няма да стане без пари. Ако платят, ще ги излъчим и по СКАТ. Да знаете! Въпрос на бизнес. (Шум и реплики.) На госпожица Кръстева с това хубаво християнско име Кръстева, което идва от Светия кръст – член на ДПС. БНТ получава бюджет, но не получава такъв бюджет, който да харчи за това, което в момента прахосва. Защото не знам дали си давате сметка, но аз съм професионалист и мога да Ви кажа какво означава да поддържаш ти една готовност във всяка една секунда да включиш парламентарната зала. Вижте колко камери са, вижте колко хора са. Те се сменят и така нататък, и така нататък. (Шум и реплики.)

Нещо се объркахте, че не можело да има по-висок приоритет от отразяването на действията на изпълнителната власт и така нататък. РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Контролът, контролът!

За контрола. Добре, може да не съм разбрал. Вижте какво, по всички учебници по журналистика – тук има хора журналисти, е написано, че политиката не е първостепенното събитие, от което се интересуват хората. На първо място е икономика, бюджетът и то личният семеен бюджет. На второ място са въпросите, свързани със здравето и техните деца, на трето – образованието, и някъде по-назад е политиката. Недейте си въобразява, че вършим толкова значими и важни неща, които трябва да бъдат отразявани, особено въпроси, които са свързани с регионални проблеми, три четвърти от парламентарните въпроси са свързани с провинциални проблеми и мястото им е точно в БНТ 2, която има точно такава функция – да отразява регионалните новини. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, по волята на българския народ Парламентарната група на „Воля“, съставена и представляваща българските прагматици, технократи и родолюбци, е част от това, което се случва в момента тук. В почивката, която всички имахме, ние се събрахме, гледахме се, чудихме се, и с много малки разлики едни казваха за пет, други за шест или за седем, но не повече от 10 минути се обединихме около това, че това, което свършихме за няколкото часа тук, ако зависеше от нас, в същото качество или по добро, щяхме да го свършим за не повече от тези пет или десет минути, както казах по-рано. Ще се възползвам от предходно говорящите, някои от които споменаха: „Това е поредното престъпление“. Да, считаме и около това също сме обединени, че това е поредното престъпление към интересите на българския народ и безсмислено харчене на български пари. Считам, че е хубаво това да бъде показвано, за да могат българските граждани в следващите избори да правят по-ясен избор за кого гласуват. Все пак, за да можем да защитим заплатите си, защото според мен някои са тук просто, за да си загубят времето и да вземат поредния надник, аз ще Ви концентрирам малко по-рано към една по-важна тема, а именно чл. 67. Правя го сега, за да можете да се концентрирате и да имате възможност да се подготвите. Това е членът, който е по-важен – че не можели решенията в българското Народно събрание, за което всички твърдим, че трябва да сме 240 и настояваме, че не трябва да се намаляват, да бъдат взимани с мнозинство от 61 или 62 гласа. Подгответе се, сериозните разисквания ще бъдат, когато стигнем до чл. 67, а не тези неща, които говорихме до момента. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, скъпи колеги! Тук се направи едно изключително невярно твърдение и трябва да го кажем веднага – БНТ 2 не се хваща навсякъде из България. В Кърджалийския район, из Родопите БНТ 2 просто няма. (Ръкопляскания от “БСП за България”.) По същество прехвърлянето на парламентарния контрол към БНТ 2 е начин да се спре прозрачността, в която чувах всички да се кълнат тук миналата седмица. Това е и начин за спиране на свободата на словото както и да го говорим. Днес излезе една класация, че България е на последно място по свобода на словото в Европейския съюз. Ние много често се фиксираме в медиите, но парламентът днес прави своя дан в потъпкването на тази свобода. Като се замисля обаче ГЕРБ и Обединените патриоти вече успяха да потъпчат всичките си обещания – една свобода на словото ли ще им се опре?! Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП. Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Симов, аз не знам откъде знаете, че в Кърджали не се хваща БНТ 2, тъй като Вие дори не знаете броя на общините, които обхваща регион Кърджали. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Да, благодаря Ви, господин Председател. Ако сте стъпили във всяко едно населено място и във всяка една община, както аз съм обиколила, ще знаете, че има обхват и хората могат да гледат спокойно както и БНТ 2, както и БНТ 1, и всяка една телевизия, която решат да гледат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Симов, шеговито, ако мога да кажа – новобранец в парламента, за съжаление, новобранец и в техниката. Мултиплексното излъчване осигурява покритие навсякъде в цялата страна и това, което казахте, не е вярно. Ако на мен не вярвате, мога да Ви цитирам писмото на генералния директор на Българската национална телевизия от 17 март 2015 г., в което казва следното: „Разпространението на БНТ 2 покрива цялата територия на страната и се извършва от всички основни регионални доставчици. БНТ 2 се разпространява цифрово – ефирно, което прави канала достъпен до максимален брой зрители“. Последно, за Ваша информация – излъчва се и в кабелна телевизия СКАТ – навсякъде в нейните мрежи. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Най-накрая, аз не можах да разбера, дано от Вашата дуплика да разбера, какво общо има между излъчването на парламентарния контрол в петък и свободата на словото.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Репликата ми е към господин Симеонов.

Към Симов, извинявайте. И към господин Симеонов имах, но както и да е. Аз съм съгласен с голяма част от Вашето изказване, но и Вие пропуснахте едно нещо. Защо го предложиха в крайна сметка като няма никакъв проблем? Защо се предлага? Защо не оставиха на ръководството на БНТ да реши по кой от двата канала – по Канал 1 или по Канал 2? Това е въпрос, ако щете, чисто търговски – те да си решат защо трябва да им се наложи тази цензура? Вие не попитахте това. И още нещо не попитахте: това в унисон ли е с разбиранията на гражданите за европейско развитие на България, защото в Европа не знам за има такава цензура? Благодаря Ви.

Ти ходил ли си в Европейския парламент?

Госпожо Караянчева, Вашите лекции по география на Кърджалийския край бяха полезни за мен – вече знам всичко. Не знам обаче дали Вие сте била в село Минзухар, Черноочене, където БНТ 2 няма. (Шум и реплики от ГЕРБ.) На много други места БНТ 2 не се излъчва. Много кабелни оператори не вкарват БНТ 2 в своите пътеки. Може би тук трябва да се помисли за някаква регулация. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.) Може би трябва да ги задължим да вкарват и БНТ 2, при условие че те ще излъчват парламентарния контрол, но да твърдите, че БНТ е навсякъде – това просто не е вярно. Второ, как ще се отнася ограничаването на възможността на един човек да гледа парламентарния контрол към свободата на словото е повече от ясно. Ограничаването на възможността на един човек да види какви безумия върши едно управление. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Много време отделихме на тази тема и за пореден път колегите отляво не са информирани и не са запознати. Аз ще Ви предоставя двете копия на писмата, които са от БНТ и тук е написано абсолютно всичко, и няма никаква възможност да има някакви ограничения, защото това ще даде по-голяма пълнота и дори тук в едно от писмата пише, че могат да развият концепция, с която действително да задоволят целия интерес на всички български граждани. Аз ще Ви предоставя тези две копия, за да може действително да ги прочетете или тези, които се изказват да имат предвид какво е написано като позиция на Българската национална телевизия. Нека тази тема вече да я прекратим и да минем към гласуване, защото действително, ако всичко това стане достояние на нашите избиратели, те ще кажат: „Тези цял ден какво говореха? Говореха само за това дали да бъдат по БНТ 1 или БНТ 2.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, писма от БНТ и искане от БНТ за освобождаване на това ефирно време има не от вчера. Ние сме водили тези разговори и в предишни години. Просто в момента има подаване на този разговор. Ще се върна само на факта как било едно и също – изобщо не е едно и също по две причини. Тук обсъждаме дали мултиплексите покривали навсякъде – не покриват навсякъде! Стотици села има в България, в които мултиплексите не стигат, и това го знае всеки, който се занимава с това. Друг е въпросът дали кабеларките, които стигат там, където не стигат мултиплексите, излъчват Канал 1 и респективно дали излъчват БНТ 2. Този въпрос стои и господин Симеонов, който, общо взето, е вносителят на това нещо много добре го знае. Той много добре знае, че не е едно и също, но той има интерес, защото като не се излъчи по Канал 1 ще се излъчи по Алфа или по СКАТ (шум и реплики от ОП.) – и двете Ваши, до момента на Обединените патриоти. Оттук обаче по-важното е друго, че говорим не за това кой достига до него, който е важен разговор. Говорим за това какъв е достъпът до една програма или друга. Знаем каква е гледаемостта на Канал 1, на БТВ или на Нова телевизия – това са най-гледаните телевизии в България. Знаем каква е гледаемостта на БНТ 2. Хората, които включват БНТ 2, подредбата на каналите – Канал 1 винаги е първа, БНТ 2 е примерно 7, 8 или 15 в зависимост от кабелния оператор. Достъпът до БНТ 2 и до Канал 1 е съвършено различен и Вие много добре го разбирате. Вие знаете, Вие затова го правите! Вие не го правите защото не сте разбрали. Вие сте разбрали и го правите, защото искате да ограничите достъпа до парламентарен контрол.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Цветанов, хубаво е да дадете и на БНТ, както ни дадохте на нас тези две писма от тях, Правилника за дейността на Народното събрание. В чл. 48 – те сигурно са го чели, ама Вие понеже раздавате тези неща, хубаво е да им го дадете. Там категорично си е записано, че се излъчва по Българската национална телевизия – нито е споменат Канал 1, нито Канал 2. Това си е тяхна възможност, но опитът да завоалирате цензурата с тези писма просто не минава. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! И Вие, и ние, и всеки тук в тази зала знае за какво става въпрос. Става въпрос за това, че има притеснение на властта от публичност. За нищо друго. Каквото и да говорим, както и да го завоалираме, каквито и аргументи да се излъчат тук, аз мисля, че има някакво притеснение, сигурно имате и някакво решение по какъв начин да подходите. Нека да гласуваме. Но, ако направите допитване до българските граждани – на улицата тук да излезете с една камера, ще чуете техния отговор. Хората са свикнали, защото престижът е в БНТ 1, парламентът да се представя чрез Българската национална телевизия – Канал 1. Всичко останало са приказки, чрез които по някакъв начин ние трябва да внушим на обществото, че еди-си нещо е еди-си какво, а то всъщност не е това. Истината съвсем ни е ясна, каквото и да говорим. Това е един от проблемите на Народното събрание, защото ние излизаме тук, представяме една теза, и то по такъв начин я представяме, каквото всъщност тя не представлява. Разбирате ли? Това е проблем! И в Закона е така, а с тази порочна практика трябва да се скъса. Нека да минем, ако може, към гласуване, ясно е за какво става въпрос. Няма какво да се лъжем.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите отляво – единственото, което разбрахме от този безсмислен дебат, е, че направихте една безплатна реклама на СКАТ и на Алфа. (Оживление.) Защо беше нужно да го правите? Моля Ви, нека да остане само БНТ и там да се предават всички тези неща, които са свързани с парламентарната дейност – БНТ 2. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние с господин Симеонов сме съграждани и аз съм новобранец в това Народно събрание, но си спомням 2011 г. – Вие също трябва да си спомняте, защото бяхте общински съветник в Бургас. Тогава ГЕРБ вече имаха абсолютно мнозинство в общинския съвет. Не им трябваха гласовете на НФСБ и те предприеха промяна в Правилника на общинския съвет, като орязаха правата на местните телевизии да предават пряко сесиите на Общински съвет – Бургас. Ясно е, че тогава това беше принципно правилна позиция – общинските съветници от Патриотичния фронт, подкрепени от БСП, застанаха на принципната позиция, че това ограничава информираността на бургазлии и бургаските избиратели. И тогава това беше правилна позиция. Забелязвам, че за няколко години има еволюция във Вашето мнение и становище и не я разбирам. Ясно е, че ако преместим излъчването на парламентарния контрол от БНТ 1 в БНТ 2, това ще ограничи достъпа до информация на немалка част от българските граждани и избиратели и не смятам, че е правилно. Затова моят призив към Вас е или да оттеглите предложението, или да си коригирате позицията. Благодаря. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Тишев, Вие припомняте една история с леки неточности. Първо, аз тогава не бях в общинския съвет – бях избран, но не влязох в общинския съвет. Разбрах, че няма смисъл при такова съотношение на силите да си губя времето и годините. (Реплики от ГЕРБ: „А сега има ли?“) Сега има смисъл. (Смях.) По отношение на въпросното прекратяване на излъчването, истината е следната. Тогава беше прекратен допускът на камери не само на СКАТ, но и на други телевизии в залата на общинския съвет, но автоматично беше предоставен интернет сигнал – беше пуснат отделен канал, от който всички телевизии, включително и СКАТ, вземахме сигнала и го излъчвахме. Вие знаете това нещо, нали така? Сега не става въпрос за никакво прекратяване на излъчването, изместено е от една програма в друга. Който иска, може да си го вземе откъдето си иска. Който иска да го гледа, може да го гледа когато си иска, включително има опции за връщане на сигнала с пропуснати часове и събития да се гледат. Просто цялата тази дискусия до голяма степен е безсмислена, безплодна е, няма никакъв смисъл. Различна е ситуацията. Сега никой не ограничава нищо. И тогава не беше така. Най-накрая ще Ви кажа последното. От търговска, от бизнес гледна точка, мога да Ви кажа какво се случи с излъчването на сесията на бургаския общински съвет – по СКАТ, говоря. След няколко месеца го спряхме. Знаете ли какво показа едно социологическо проучване сред зрителите на телевизия СКАТ-аудиторията? Не го гледаха просто. Дано да не се случи това и с нас. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Елементаризирането на дебата е ясен от страна на ГЕРБ, тъй като винаги са се опитвали да го правят, но в парламентарна държава най-важният орган е парламентът, а националната телевизия – Канал 1, е телевизията, която я гледат най-много българи. Това е телевизията на българите, не е частна телевизия. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Няма по-нормално нещо от това парламентът и парламентарният контрол, който по Конституция е начин да контролираме министрите, да бъде излъчван по Канал 1. Ще Ви дам за пример, че рейтингът на БНТ 2 е под 1%, а на Канал 1 е над 10%. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Реално това, което се опитвате да направите...

Госпожо Дукова, разбирам възпалението Ви, ако може да се изслушваме!

Това, което искате да направите… (реплика от народния представител Снежана Дукова, фактически да си измиете ръцете и да кажете: „Да, дава се по БНТ“…

…но реално хората да не гледат парламентарния контрол. Ще Ви кажа защо. В миналото Народно събрание господин Бойко Борисов редовно бягаше от парламентарен контрол. Имаше случаи, в които откриваше примерно пеещи паметници, но по важни теми бягаше от парламента. Госпожа Лиляна Павлова от Министерството на регионалното развитие с месеци бавеше отговорите. Всичките тези нарушения, които се правеха от председателката тогава Цачева, се прикриваха, но, за съжаление, хората виждаха и това беше срамно за всички нас, че се бягаше от контрол. А сега просто искате да избягате от неудобната ситуация, масово българите да гледат как бягате от неудобните въпроси. И накрая ще завърша с това. Аз разбирам защо патриотите го предлагат, защото в този мандат на Четиридесет и четвъртото народно събрание те ще вадят горещите картофи на безобразията, които предстоят срещу българския народ, българската държава и българската демокрация. Благодаря. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Мирчев, аз ще се обърна към Вас и към тези, които говориха преди Вас, защото тук 10-15 човека говорят едно и също нещо – говорите за цензура. Първо, използвайте думите правилно. За цензура може да говори телевизионно предаване, може да говори някое шоу, което да дава после пресконференции. Една парламентарна група, когато започне да говори, че й налагат цензура в петък на парламентарния контрол, означава, че се е превърнала или в някакво жълто издание, в което сте се превърнали напоследък, или в шоу…

…включително и господин Мирчев. Тук се излиза с героичната поза, че няма да Ви чуят. Има още десетки телевизии, медии, в които присъствате всички до един, давате интервюта и хората са запознати прекрасно с Вашите позиции. Това, че в петък от 11,00 ч. до 14,00 ч. няма да могат да Ви виждат в БНТ 1, а ще Ви виждат в БНТ 2, по никакъв начин няма да наруши демокрацията. Нека да употребяваме думите по предназначение, а не тук да излизаме като на Тридесетия конгрес на БКП и да се изживяваме като Цола Драгойчева пред някакви... и да правим театри. (Шум.) Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Мирчев, преждеговорившият донякъде ме облекчи в моята реплика, защото точно това исках да Ви кажа. Вие не направихте акцента върху това, че парламентарният контрол е важен с въпросите си наистина, но е още по-важен с министрите, които излизат и отговарят. И точно това искат да скрият. Ние не искаме да се показваме по телевизията и да задаваме въпросите! Ние искаме министрите да отговарят на народа си как управляват и затова трябваше може би точно с това да започнете! И на още нещо ще Ви обърна внимание. Пийпълметрията, която, казахте, е абсолютно точна – да, под 1 % е БНТ 2, 10 % и малко отгоре е Канал 1. Може би пък някои колеги имат интерес да развият БНТ 2, за да може да бъде по-гледаема, да се вдигне неговата пийпълметрия, може би някои там очакват на малко по-ниски ценички да вземат външни продукции, за да може след това да се възползват от това телевизионно време? Разбирате ли, тук проблемът е много по-комплексен. Затова, много Ви моля, когато излезете за своята дуплика, обяснете на колегите, че парламентарният контрол не е важен с въпросите, които се задават. Те са въпроси, които не ние задаваме, народът задава чрез нас, нас са ни питали! Той е важен с това какво министрите отговарят. Именно това искат да скрият нашите колеги! (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Няма нужда от толкова високопарни и тежки слова: демокрацията, страната и така нататък, когато става въпрос за съвсем очевадни неща. Достатъчен е въпросът към даже един от тези, които Ви репликираха – господин Биков, не го виждам къде стои, да го погледна. Достатъчен е само този въпрос: защо Националната телевизия не предаваше по втория си канал, когато онази групичка платени циркаджии протестираше срещу кабинета Орешарски, ами предаваше по Канал 1?

Да, към него е – да зададе този въпрос на господин Биков и на тези, които предлагат сега втория канал като равностоен на първия. Защо тогава не ги питахте? А предаваха, като че ли се случваше революция по Канал 1. (Реплики от ГЕРБ.) Знаете отговора на въпроса, нали? Защото двата канала са изобщо неравностойни.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Ерменков, наистина парламентарият контрол е арена, в която ние задаваме въпросите на избирателите и министрите отговарят. И заради това те искат да скрият министрите, както беше и в предишното Народно събрание. Искам да отговоря и на господин Биков, въпреки че неговите въпроси бяха доста несериозни. Цензурата не е върху една или друга партия, господин Биков. Цензурата е върху информацията и върху истината. Това е, което се опитвате да скриете. Конституционно задължение е парламентарният контрол – Министерският съвет и министрите да бъдат контролирани чрез Народното събрание. И това трябва да е достъпно до максимален брой български граждани, което може да стане чрез Канал 1 на БНТ. Разбирам и Вашия ентусиазъм в политическо-историческа ретроспекция, но мисля, че на един политически номад не му отива да класифицира хора, които стоят зад принципите…

...какво и как правят. Благодаря.(Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Десет пъти ми се повтори...

Вие като Народния съд го подкарахте, човек няма…

Добре, хайде.

Извинете ме, господин Председател, и благодаря, че ми давате думата, но искам да оспоря забележката, която дадохте.

Искам да оспоря забележката, която я направихте…

Начинът на водене.

Не проявявате един и същи аршин, срещу което възразявам. Фразата „политически номад“ не беше насочена да обиди господин Биков, когото ние уважаваме и с когото дебатирахме (реплики от ГЕРБ), а за да се определи един феномен, за който има специфични текстове в Правилника, който гласуваме. Ние там забранихме подобни явления. Така че, много Ви моля, оттеглете бележката, която направихте на господин Мирчев. Много хора прекалиха днес, аз също бях обиден, не взех отношение (възгласи: „Ооо!“ от ГЕРБ), защото честно Ви казвам, Цветан Цветанов да ми държи сметка за човешките права, е все едно Торквемада да съди Пепеляшка. (Ръкопляскания и оживление в “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, първо да кажа, че не съм се обидил, защото няма член на БСП, който мен може да ме обиди. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Никога не се обиждам от хора, които са направили такива неща и изглеждат по този начин като Вашите предшественици, а пък и някои от Вас. И към господин Цонев искам да отправя забележка, той нарече „циркаджии“ тези, които…

Добре, по начина на водене. Не съм се обидил и се надявам (силен шум и реплики от „БСП за България“) Вашият летящ цирк да продължи по същия начин, защото това е в наша полза. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От уважение към младите хора и уважение към майка Ви няма да се възползвам от правото да Ви кажа истината за Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото, когато се намирате в пленарната зала, когато заставате от тази висока трибуна, личните нападки си ги оставете някъде другаде или там, където не сте си решили Вашите лични проблеми. Тук е парламент и тук трябва да ковем закони и да работим в интерес на България и на обществото! Ако ти искаш да работиш за твоите лични интереси, можеш да го правиш някъде другаде, но не тук, от пленарната зала! Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Очевидно дебатът по тази разпоредба и по предложенията беше много разгорещен. Затова правя предложение, грехота ще е след този дебат да не приключим с гласуване. Моля за удължаване на пленарното време, докато приключим с гласуване по тази разпоредба. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, нека да спазваме Правилника. Извън времето на пленарното заседание господин Кирилов предлага удължаване на същото. Това е недопустимо. Моля Ви да се спазва Правилникът за реда и дейността на Народното събрание.