27 април 2017 г.

Не можеш да бъдеш патриот и да подритваш националната сигурност, националните устои на държавата и да посягаш първо към медиите, към свободата и правата на гражданите. Затова гласувах „против“, защото не можеш да обичаш родината си, от една страна, а, от друга страна, да мразиш демокрацията, свободите и хората. Това е моят глас „против“. Гласувах „против“, казвам Ви го искрено, защото вчера бях изумен и стъписан от иронията и ехидността на господин Симеонов (шум и реплики, смях), от размахания пръст на господин Цветанов и начина, по който той държеше тон на нашия колега. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Уважаеми колеги от ГЕРБ, според мен подценявате политическия момент, защото два пъти се опитвате да завършите мандата си, сега ще се опитате трети път, но знаете кой човек, когато всеки път се опитва да прави нещата по един и същи начин, очаква различен резултат. Ето защо днес ще Ви кажа какъв ден е…

Днес не е ден, в който гласуваме „против“ публичните излъчвания, днес е началото на края на този модел на управление. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Господин Председател и колеги! Гласувах „против“ по причини, които вече изтъкнахме в дискусията – цензура, ограничаване свободата на словото, но най-вече по една трета и важна причина. За нас не е най-същественото, колеги, да ни дават по телевизора, дават ни достатъчно. Голямата причина е, че по този начин ограничихте правото на достъп до информация на български граждани. Това е една от причините да гласувам „против“. Но има и още една, която напомня за миналото, а и показва какво ще бъде бъдещето на Четиридесет и четвъртото народно събрание. И това е изказването на господин Цветанов, с което лично засегна, нападна и замеси семейството на мой колега. Господин Цветанов, няма да допуснем в този парламент да нападате депутати от “БСП за България”, без аргументи и без основания. (Смях. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)

Това е причина, защото то показва стила, който ще се налага в този парламент.

По повод едно гласуване човек от управляващото мнозинство намекна за човешки права, за демокрация. Искам да кажа за какъв стил говоря. Цветан Цветанов седем пъти е ставал повод за осъждането на България в Страсбург…

…като поименно е сочен в решението на Евросъда по човешките права и България е осъждана, а данъкоплатците са плащали. Вчера тук отново ни беше размахван пръст, говорено за човешки права и нападан млад колега от Парламентарната група на “БСП за България”. Ето това показва стил. Този стил, който беше в предишните парламенти, който ще налагате в този и срещу който ние категорично ще се противопоставим. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз давам своя отрицателен вот, тъй като вчера говорихме много за правата на човека и говориха най-много колегите от ГЕРБ. Искам да се обърна към тях с апел да бъдат по-смирени, когато говорим за правата на човека, тъй като в тази зала често пречупваме всяка тема през призмата на политическото говорене и не сме съвсем обективни. Ако искаме да бъдем обективни, то аз Ви призовавам да се разходите до болницата в Горна Оряховица, до родилното отделение, и да видите…

… снимките…

…да видите снимките, които стоят по стените, да говорите с лекарите, да чуете от тях тяхната гледна точка за потъпкването на човешките права…

Уважаеми Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова! Да, действително страната ни е осъдена, но не заради причини, които са само от Министерството на вътрешните работи. (Шум и реплики.) Момент, момент!

По начина на водене, защото, господин Председател, какво беше като отношение нейното изказване в начина на водене и всичко като процедура?

Да, упрекът е точно към Вас за начина на водене. („Еееее“.) Госпожо Нинова, когато говорим за засегнати права, само да припомня, че като заместник-министър на икономиката точно Вие дадохте Пловдивския панаир. (Силен шум и реплики.) Вие не ощетихте ли българските граждани по начина, по който подарихте един панаир на един Ваш съпартиец? Нека да бъдем умерени в изказванията си, защото това, което направи ГЕРБ в първия мандат в борбата срещу престъпността, даде признание на страната ни, че има ефективност и че действително спряхме тези отвличания, които бяха ежемесечни при Вас. Вие знаете ли за въоръжените грабежи, когато страната ни беше давана за пример в негативен план за това, което имаше като невъзможност хората да бъдат спокойни и сигурни в страната ни? Госпожо Нинова, Вие трябва да излезете и да кажете как и защо взехте това политическо решение в кабинета Станишев с министър Овчаров, за да може да подарите един Пловдивски панаир, който и до ден-днешен всички Вие знаете какво сте направили? Защо го направихте по този начин? Не ощетихте ли българския данъкоплатец? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не ощетихте ли българите? За милиони левове! И това, което направи Сергей Станишев, е да Ви уволни – не знам защо и какви бяха неговите мотиви, но доколкото знам, Ви уволни по начин, по който Вие понесохте и политическата си отговорност. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Председател, съжалявам, но това, което правите в момента, е, че изпускате залата. И не това е нещото, което трябва да свършим. Процедурата ми по начина на водене е, че трябва да намирате като председател на Народното събрание начин, а този начин е в процедурите, нещата да вървят гладко и да няма лични обиди. Това, което направи господин Цветанов, очевидно прекрачи всички граници. (Реплики от залата: „Корнелия, Корнелия!“.) „Корнелия“ ме питат от залата. Не знам защо трябва да водим този диалог между нас, но Корнелия говореше за дела, които са заведени и завършени…

…и по които някои хора са осъдени. Въпросът в случая е господин Цветанов.

Начинът на водене! Връщам се към него. Ако Вие не удържите с процедурите дисциплината и реда в залата, това ще се превърне в един махленски спор. Съжалявам, но господин Цветанов вече го обърна. Нивото е показано. Не го продължавайте нататък, моля! (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Благодаря, уважаеми господин Председател! Председателят на Народното събрание е пръв сред равни. Следва да прилага еднакъв аршин по отношение на всички народни представители. Недопустима е зависимостта, в която се поставихте и демонстрирахте тук – председателят на Народното събрание в тежка зависимост от председателя на Парламентарната група на ГЕРБ – това стана ясно току-що.

Господин Председател, чрез процедурата начин на водене се говорят неща, които не се отнасят към тази диаспора.

Така че се надявам и аз да имам тази възможност.

И да разделя изказването или начина на водене – процедура, на господин Цветанов на две. Едното е за човешките права, принципите и осъдителните процедури в Страсбург, за което той говори. Те са седем и седем пъти става дума за предварителни присъди, произнесени от господин Цветанов, за виновни хора, срещу които разследването продължава и не е приключило. Господин Цветанов е казал предварително кой е виновен и кой е невинен. Заради това България е осъдена и всички данъкоплатци са платили това негово своеволие и нарушаване на човешките права. Минавам към втората част – за панаира. Не издавайте отново присъди от тази трибуна! Има ред, закони и Конституция в държавата. От 2009 г. Вие управлявате тази държава с малки периоди, в които не сте на власт. Какво правехте досега та не разследвахте приватизацията на Пловдивския панаир? И, ако сте хора, които държат на законите, реда и Конституцията, знаете къде е прокуратурата, знаете къде е съдът, отивайте още днес, завеждайте дела срещу когото трябва и да се спази редът и Конституцията в държавата. Който ги е нарушил, да отива където му е мястото, но след като се произнесат оправомощените за това органи в България. А не един човек, както преди пет години, както преди две, така и в бъдеще, да издава присъди от трибуната на законодателния орган. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Господин Председател, уважаеми колеги! Мислихме, че дъното с приключването на Четиридесет и третия парламент е постигнато, но явно Четиридесет и четвъртият ще продължава да копае надолу. Не виждам как, ако от едната страна на залата имат претенции към възпитанието и поведението на другата страна на залата, съответно със същите действия и даже надвишавайки ги по невъзпитаност и невъздържаност, смятат да се борят с колегите си. Считам, че това не е правилно. В този смисъл нашата малка, сплотена група… (Шум и реплики.)

…на Политическа партия „Воля“, ще бъде примерът как трябва да се държим в Народното събрание и че не само с подвиквания, крясъци, а може би по-късно ще стигнете и до бой, а напротив, с възпитано поведение, само с доводи, аргументи трябва да защитаваме своите тези. И понеже е по начина на водене – господин Председател, аз ще Ви помоля хората, които не спазват освен морала и възпитанието и нормите, които са гласувани за начина на провеждане на заседанията в Народното събрание, да следвате най-строго Правилника, защото, ако пропуснем началото, аз наистина съм притеснен, че може би в един момент в Народното събрание ще се стигне до бой. Благодаря Ви. Пожелавам Ви успешно заседание – възпитано и конструктивно!

Уважаеми господин Председател, правя Ви забележка по начина на водене, тъй като в рамките на процедура „отрицателен вот“ позволихте колегите от БСП да говорят каквото си искат, нямащо нищо общо с гласувания текст дали парламентарният контрол да се предава по БНТ 1 или по БНТ 2. Явно колегите имаха някакви заучени изказвания, афектирани от незнайно какво в последните няколко дни, може би изнервени от заседанията в Изпълнителното бюро на БСП, което правят и актуалните теми от последните няколко дни, но Вие сте председател на Народното събрание и не трябва да позволявате на народните представители да използват процедурите като „отрицателен вот“ и по „начина на водене“, за да говорят каквото си искат. Защото точно това се случва в момента. Всеки взема думата, излиза на процедура и говори каквото си иска, предварително заучено. И ако младият колега, който се изказа на последния отрицателен вот, е за първи път народен представител, може би не познава процедурите, защото Правилника го приемаме току-що, няма никакво оправдание за госпожа Нинова, която не за първи път е в Народното събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, моето изказване е по отношение на начина на водене.

Защото под тази форма се позволи в залата да се говорят неистини от госпожа Нинова, изречени точно преди 10 минути от тези микрофони. Госпожо Нинова, не е вярно, че Политическа партия ГЕРБ не е правила проверки по кражбата на века в Пловдив – така наречения „Международен панаир“. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Потъват докладите на Главна дирекция „Криминална полиция“ през 2010 г. по посока прокуратурата. От миналото лято бях избран за представител на Община Пловдив в Общото събрание на „Пълдин туринвест“ – дружество, чрез което става тази приватизация, като представител на Политическа партия ГЕРБ. Кражбата на века чрез „Пълдин туринвест“, госпожо Нинова, и фирмите на Вашия другар Георги Гергов, успяват да източат от Община Пловдив 150 млн. лв. под формата на скъпи имоти. Чрез точно това дружество става приватизацията на Панаира, където се стига до половин милиард общо източване от общината и от държавата. Това става по времето от 15 юни 2006 г. до 19 април 2007 г., когато управлява тройната коалиция, когато министър на икономиката е господин Овчаров, а госпожа Нинова е заместник-министър и председател на борда на директорите на…

…същия този… (Народният представител Спас Гърневски говори при изключени микрофони.)

Уважаеми господин Главчев, най-добрата характеристика направихте Вие сам за себе си, като допуснахте пълно незачитане на Правилника на Народното събрание и хаотични изказвания по най-разнообразни теми. Ако мислите, че това е добър атестат за Вас, за нас не е и аз трябва да си призная, че не съм го очаквал, но ще кажа, че ми липсва Цецка Цачева. (Оживление.) Тъй като, очевидно неспособен да овладеете залата и процедурите, допуснахте тази ситуация, предлагам да отидете и да си починете малко в стаята на председателя на Народното събрание, и да отстъпите воденето на заседанието поне до обяд…

…на някой от заместник председателите, та бил той и госпожа Караянчева. Благодаря. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, много ще ми е трудно да говоря след пролетарския плам в очите и думите на господин Гърневски (ръкопляскания от „БСП за България“), но все пак, искам да се съглася с господин Добрев, че наистина Вие не се справяте с тази функция.

Господин Добрев, предложете някой друг, няма да гласуваме „въздържал се“, този път ще го подкрепим и ще изберем друг председател. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Обръщам се към Вас по начина на водене, тъй като това, което се случва в момента, малко обезсмисля процедурата.

Моля, вземете си бележка и нека да го преустановим поради една проста причина. Ако ми позволите, ще се обърна към всички колеги народни представители. В икономическата теория има един икономист – швед, Кнут Виксел, който има така наречения „Викселов капан“. За тези от Вас, които не знаят какво представлява, Викселовият капан е, когато смятате, че правите дадено действие и то ще донесе позитив за Вас, а всъщност води до негатив. Това важи за абсолютно всички в тази зала. Ако смятаме, че трябва да продължаваме по същия начин и че ще извлечем някакви позитиви, жестоко се лъжете. Накрая го довличаме само до негативи. Така че, господин Председател, и към всички колеги: нека като големи хора да помислим съвсем сериозно и да се отнесем сериозно към дебатите. Благодаря Ви.

Господин Председател…

И аз Ви благодаря за това отбелязване. Да, категорично съм съгласен с Вас, защото всяка една злоупотреба може да доведе до прецедент, а той е основание да се направи анализ и да се съобрази нарушението. Да, има нужда от процедура за прекратяване на процедурите по начина на водене.

По чл. 49 има предложение от народния представител Валери Симеонов и група народни представители: В чл. 49, ал. 1 се създава изречение второ: „Всяко заседание, с което започва пленарната седмица, започва с изслушване на Химна на Република България.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: В чл. 49, ал. 3 думите „само веднъж в едно заседание“ отпадат. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя теста на проекта за чл. 49, който става чл. 52.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложили сме в чл. 49, ал. 3 – касае се за поименната проверка и възможността за искане на такава, на практика да бъде заложена възможността всяка една парламентарна група в рамките на едно заседание да поиска тази процедура. Парламентарните групи във всички свои правомощия във всички останали процедури са идентични и равни с изключение на тази. Затова сме направили това предложение. Резонно е всяка една парламентарна група да има в рамките на заседанието тази възможност. Ако една парламентарна група поиска поименна проверка, после се преклудира, прекратява се възможността други парламентарни групи на един по-късен етап да направят, да изразят същата процедура. Това не е справедливо. То не е и в унисон с останалите правомощия на парламентарните групи, разписани подробно в Правилника. Затова се надяваме да бъде подкрепено това предложение. Благодарим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз ще мотивирам нашето предложение, то беше докладвано от господин Кирилов, а именно в началото на пленарната седмица Народното събрание да започва с изслушване на химна. Химнът, както всички знаете, е национален символ и елемент от самосъзнанието на българските граждани. В тази връзка намираме за редно народните представители, формиращи върховния законодателен орган на държавата, да започват работата си като в първото заседание за седмицата изслушват химна на републиката. Както останалите национални символи – знамето и гербът на Република България, присъстват всекидневно в пленарна зала, така е редно според нас да бъде изслушван и химнът при започване на пленарната седмица, а не единствено при започване на сесиите на Народното събрание, както е сега. Смятам, че това няма да отнеме нито особено голямо време от законодателната работа, нито пък би следвало някой от нас да се срамува от изслушването на химна на републиката. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз също искам да защитя предложението на колегите Жельо Бойчев и група народни представители относно отпадането на думите „само веднъж по искане на парламентарна група“ и да се опитам да го обоснова. Сега искам на всички, които бяхте в миналото Народно събрание, да Ви напомня как се приемаха закони със санитарния минимум от 61 гласа, и то важни закони, свързани с финанси, свързани с положението на хората, свързани с доходи, свързани с помощи и така нататък. Нали не се учудвате защо освен всички процедури, за които говорите и настоявате, че сриват авторитета на Народното събрание, това също е една от причините този авторитет да бъде сринат – приемането на важни закони с явно отсъствие на депутатите от техните места. Разбирам трика, който се прилагаше в миналото Народно събрание. Неслучайно използвам думата „трик“, за да не използвам думата „хитринка“ или нещо пò така, в която управляващото мнозинство, събирайки мнозинство в залата, за да може да има съответния кворум от 121 човека. След това бързо се разпускаше и си отиваше, и никой нямаше правото след това да проверява кворума при важни закони, а видимо в залата не присъстваха повече от 70-80 човека. Затова много Ви моля, ако не искате да бъде ограничителна тази мярка, нека да отпадне това ограничение. Защото всички парламентарни групи сме заинтересовани важните закони да бъдат приемани със съответното мнозинство. Колкото по-голямо е мнозинството и по-голямо участието на гласувалите за един закон, толкова според мен е по-голяма неговата тежест. Нищо че това е формалност, нищо че Вие ще ми кажете, че с 61 гласа може да се приеме всякакъв закон. Да, може – по формални причини може, но дали обществото приема начина, по който се приемат тези закони, е друг въпрос. В тази връзка нека всяка парламентарна група да има възможност, в случай че има съмнение за кворума в Народното събрание при гласуване на важни закони, и въобще при гласуване на закони, защото маловажни закони няма, да има възможност да поиска поименна проверка. Не казвам всяка група да има правото по 10 пъти на заседание, но всяка група поне един път на заседание да има възможност да иска поименна проверка, за да можем наистина, първо, да бъдем равнопоставени като парламентарни групи, второ, да имаме малко повече дисциплиниращо влияние върху присъствието на депутатите в зала и осигуряване на приемането на законите с все пак малко по-солидно участие на депутатите. Затова, ако според Вас изземването на целия израз „само веднъж в едно заседание“ е пресилено, Ви предлагам да го направите така, че „председателят има право по своя инициатива…“

Винаги има право.

„…винаги има право да свиква и да прави поименна проверка“ и „всяка парламентарна група само по веднъж в едно заседание има право да иска поименна проверка“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Взимам думата за реплика, за да възразя на становището на колегата Таско Ерменков по отношение практиката на миналия парламент. Смятам, че в практиката на миналия парламент имахме законодателство, което коренно се различаваше от предходното, тоест направихме опит в законодателната работа да търсим във възможно в най-голяма степен консенсуса. Това не беше така. Много законопроекти внесохме съвместно с вносители от различни парламентарни групи. Важните законопроекти, както казвате, получиха подкрепа не само на една парламентарна група. Ние в работата на Временната комисия изпадахме няколко пъти в тази ситуация, не ми се щеше и в пленарна зала да изпадаме, но ще помоля да сравним правилниците. В Правилника до 2013 г. се казва, че „може да се иска най-много два пъти общо в едно заседание поименна проверка от парламентарна група“. Правилникът на Четиридесет и второто народно събрание казва „не повече от един път“. Това е правилото, така както е било установено при 42-ия парламент. Благодаря Ви.

Колега Кирилов, аз съм привърженик на това също да четем кога какъв правилник е приет, но това, че е бил приет правилник, ограничаващ правата на народните представители и на парламентарните групи да искат поименна проверка, не може да бъде индулгенция, че и в бъдеще ще го правим така. Моментът е сега да поправим това нещо и аз пак казвам, всяка парламентарна група е равнопоставена на останалите парламентарни групи и няма нищо лошо в това всяка парламентарна група да има възможност,…

…да провалите заседанието.

…в случай че изпита съмнение в наличността на кворума, да поиска един път на заседание поименна проверка на кворума. Това че сме приемали закони с консенсус, хубаво, нямам нищо против, но това не е причина за ограничаване на броя на гласувалите за този закон. Още повече виждате, че в самото начало на регистриране на народните представители в залата, което също има значение към това с колко гласа са приемат законите, председателят на Народното събрание обикновено бърза така, ако може, да ги отсече на 121 регистрирани, нали, идеалният случай за регистриране за започване на работата. Така че още един път Ви моля, нека да бъдем разумни. Няма да се злоупотребява с това нещо, но ще има дисциплиниращ ефект… (Смях от ГЕРБ).

…върху колегите. Иначе си спомняте – в миналото Народно събрание, пак ще повторя, обикновено този, който най-много се обажда в момента от място, ставаше, искаше поименна проверка, тази проверка се провеждаше, след което, с извинение за израза, управляващите си биеха камшика (смях от ГЕРБ) и законите минаваха с по 61 гласа. Благодаря.

А Вие оставахте тук от сутрин до вечер!?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз приемам, че задачата, заради която сме се събрали, е да не правим така, че правилникът да работи, по възможност без да се злоупотребява от която и да е от страните. Сегашният текст, мисля, че е още от Четиридесет и третото или Четиридесет и второто народно събрание, идеята е, че ние сме го предлагали…

Помнете 2013 г.!

… и това е така.

С него се въвежда практика, както спомена и колегата, която самите ние очевидно намерихме начин да я заобикаляме. Примерно става Парламентарната група на ГЕРБ, иска поименна проверка и от тук нататък не може да се направи поименната проверка. Това, което ние предлагаме, дава възможност на всяка парламентарна група да прави това веднъж на заседание.

Ние го предлагахме в Четиридесет и първото народно събрание.

Според мен това също е възможност, но с нея не може да се злоупотребява. Българската социалистическа партия може да поиска само веднъж такава проверка. В това Народно събрание има пет парламентарни групи. Не вярвам и не виждам как може да се получи, че на едно заседание да има три поименни проверки просто защото няма такъв интерес в момента. Взех думата, за да кажа, че подкрепям текста, който сме направили като предложение, защото за мен той е начин да намерим консенсус, при който да не злоупотребяваме и едните, и другите. Струва ми се, че такъв текст е достатъчно разумен, за да запазим възможностите за нормална парламентарна работа. Иначе другият вариант е, когато има само петдесет човека в залата. Сами разбирате, че Вие с това се занимавахте – още в първото Народно събрание, в което влезе ГЕРБ, това беше основната Ви тема – колко човека стоят в залата, тоест този текст се занимава със същия въпрос. Струва ми се, че той дава разумност. Ако не го гласуваме в момента, просто ще влошим работата на Народното събрание. Следователно не става дума за спекулация, а за твърдата ми убеденост, че носи резултати.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Кутев, позволих си и, с извинение, наруших правилника, докато говорехте, да Ви репликирам: “помнете 2013 г.“. Тя в голяма степен е знакова за развитието и потъпкването на парламентаризма.

Не е вярно!

2013 г. има значение не само защото на Вас Ви трябваше един глас и сто и един гласа, за да приемете правителство, тя има значение, защото тогава ние оспорвахме правилата на Правилника не само в пленарната зала, а търсехме широк конституционен дебат – може ли с шестдесет и един гласа да се назначи правителство, да се приемат нормативни актове, законите в този парламент. Завършвам със следното: тенденцията за ограничаване на исканията за поименна проверка е от 2005 г., от 2005 г.! До 2005 г., до тройната коалиция, до парламента на тройната коалиция не е имало никакво ограничение парламентарните групи да искат такава процедура. След като за тези дванадесет години очевидно е доказано, че с тази процедура се злоупотребява, единствената разумна резерва е това правомощие да се усили от страна на Председателя, който следи за кворума и не може без кворума. Затова служебно може да се прави поименна проверка във всеки момент, когато, образно казано, кворумът е застрашен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички тук знаем, че този дебат е абсолютно безсмислен! Безсмислен е, защото всички знаем през тези години, откакто е въведено това правило, за какво се използва. И сега да седим тук и да се убеждаваме колко демократично би било всеки да иска поименна проверка, не е нормално, за мен не е нормално. Не може член на ръководството на дадена парламентарна група и да каже, че иска поименна проверка, като преди това е казал на всички да излязат от залата и той самият също излиза от залата, за да не би евентуално да бъде включен като присъстващ! За какво се лъжем тук и се правим на демократични?! (Шум и реплики.) През 2013 г. Вие въведохте това правило и много добре си спомняте, че тогава имаше четири парламентарни групи, три от които бяха в управлението. Вие го въведохте, защото ГЕРБ би могъл да поиска поименна проверка, а сега групите са пет, от които три са в опозиция. Искате да върнем нещо, за да може да влошим работата на Народното събрание! Всички ние знаем, че тази процедура влошава не само работата на Народното събрание, но уронва авторитета на Народното събрание.

От Вас го научихме.

Мисля, че това е задължение на всеки един от нас, независимо дали е в управлението, или в опозицията. Хайде да помислим малко върху това: дали трябва да работим за авторитета на Народното събрание, на народния представител, защото всички знаем, че в България има определен кръг хора, чиято цел е нито една институция в държавата да няма авторитет, да няма силни институции, защото когато институциите нямат авторитет, тогава се краде най-добре и се правят всички нередности в държавата. Когато в дадена държава има слаби институции, държавата е слаба! Нашето задължение тук, на всички нас, е всяка институция да има авторитет, за да имаме силна държава! Тогава и ние ще имаме авторитет! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От изказванията до тук на господин Кутев, господин Ерменков и господин Велчев започвам да се обнадеждавам, че всички искаме да се обединим около това да се вдигне рейтингът на Народното събрание. С такива безсмислени спорове обаче – по един, по два пъти, от колко парламентарни групи, това няма да стане! Ще Ви върна към това, което казах и предишния път и което обезсмисля спора, като дава надежда за това, за което всички сега говорим, а именно решенията в Народното събрание да се приемат със сто двадесет и един гласа. Тогава всяко гласуване ще бъде поименен кворум, броене на кворума. Какво се предлага в момента? По принцип можем да седим петдесет човека в залата, но ако някой има претенции към дадено решение, тогава да поиска кворум. Както забелязвате, ние сме постоянно тук и в пълен комплект и така ще бъдем. Идеята, ако всички приемем това решение, е решенията на Народното събрание да бъдат приемани с кворум от сто двадесет и един човека. Тогава Ви гарантирам, че всеки ден в залата ще има минимум двеста човека. Точно това е работата на народния представител. Ако някой не иска да бъде народен представител, да напусне Народното събрание. Ако иска, да идва на работа и да гласува законите, които да са в интерес на държавата и на народа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, мисля, че загрижеността за имиджа на Народното събрание тук е обща. Според мен обаче въпросът е как той се постига. Механизмът да има повече хора в залата не е само този. Може би този механизъм е най-малкият. Има и други механизми, например единият от тях е сутрин спирането на регистрацията да не се прави между трийсетата секунда и първата минута, а да се направи кръгло една минута, за да не може председателят да спира кворума на сто двадесет и осем. Ето Ви друг механизъм! Следователно дали ще изберем механизма, който сега обсъждаме, или ще приложим друг, който обаче не е предложен сега, е друг въпрос. Ако искаме да издигнем авторитета на Народното събрание, трябва да направим така, че тук да има хора, които да поемат отговорността. Когато хората ни гледат отвън, да не виждат залата ни празна. Това е част от тези механизми. Това, че ние сме го въвели през 2013 г., бил големият проблем. Да, ама ние въведохме и блицконтрола. Следователно обвинението, че през 2013 г. някакви зли антидемократи са управлявали, а сега са дошли демократите, очевидно не е така, защото сега демократите ще отменят блицконтрола, което пък е очевидно демократичен процес. Сигурно, когато става дума за политически процес, има някакъв сблъсък на интереси. Има обаче неща, по които можем да намерим консенсус, затова обсъждаме. Ако аз не се надявах по някакъв начин, че ще се обърна към съвест, към разбиране, към някакъв здрав разум във Вас, нямаше да говоря. Вие си имате мнозинство, ще си го изгласувате, няма нужда да обсъждаме това в Народното събрание. Целият дебат се води, защото имам надежда, че има някакъв здрав разум, вероятно и Вие за същото го правите. Продължавам да смятам, че тук има здрав разум предложението да бъде подкрепено. Ако не бъде подкрепено, тогава другата логика е, пак казвам, да се върнем и да направим регистрацията сутрин не между тридесет секунди и една минута, а кръгло една минута. Тогава кворумът ще е по-голям и ще постигнем това, за което говореше господин Марешки.

Господин Председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък. Много правилно казахте, господин Кутев, точно какви правила трябва да се изградят за авторитета. Ето, ако Вие сега, или всички ние решим, че при една поименна проверка всяка една парламентарна група, на която присъствието тук е по-малко от 50% се счита, че цялата парламентарна група не е била на работа и носи всичките санкции – финансови и така нататък, и пред медиите да обясняват защо цялата група не е била на работа. Ако въведем това правило, тогава съм съгласен да продължава самото регистриране до колкото кажете, или да има колкото n броя проверки искате, но при това условие – ако 50% от парламентарна група я няма, а това в предишни парламенти се случваше много често при Вас в предишния парламент. И може да се види… РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: И при Вас.

Не, ние излизахме. Изобщо напуснахме парламента, но това е друг прийом, който, ако искате, направете го и Вие.

Аз говоря, че се водите на работа, но не сте в залата. И това можем да го вземем по броя на гласуванията, защото знаете, че го има в Народното събрание. Ще извадим всичките протоколи от гласуванията и ще видите колко пъти Вие сте гласували като група, че има дни, в които цялата група не е гласувала толкова, колкото един депутат от ГЕРБ. (Оживление и реплики в “БСП за България” и ДПС.) Да. Добре, аз ще го извадя в медиите.

Извадете го и за предното Народно събрание.

Добре.

Господин Председател, дами и господа! Вземам изказване по повод предложението, което сме направили – всяка седмица в началото заседанията да започват с българския химн. Смятаме, че това е важно с оглед на това, че българските народни представители трябва да покажат уважение към българските символи. И няма нищо по-редно от това да започваме работа с българския химн. Смятам, че това е важно от гледна точка на това, че показването и уважаването на държавните символи ще направи така, че и харесването към парламента или одобрението към парламента ще е по-голямо от хората, защото ние ще засвидетелстваме едно уважение към държавните символи. Нищо не пречи българският химн да звучи по-често в пленарната зала както присъства гербът, както присъства и българското знаме. Слушахме безумни дебати в момента за това как да се поиска поименна проверка и така нататък, но не чух другите парламентарни групи да се изкажат по този въпрос. Много ми е интересно какво ще каже ДПС, БСП или партия „Воля“ – защо не подкрепят такова предложение? Какво против имат българския химн да звучи по често в българския парламент? Призовавам ви – вземете позиция като мъже, кажете каква е позицията на Вашите парламентарни групи и ще подкрепите ли това предложение? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ангелов, нищо против нямаме българския химн и ако си спомняте в Четиридесет и третото Народно събрание подкрепихме Вашето предложение той да звучи в началото на всяка сесия. Обаче, господин Ангелов, самият химн на Република България предполага тържественост, предполага нещо ново като начало. Самото ежеседмично звучене на този химн, самото рутинно звучене принизява малко тази тържественост. Нека да не принизяваме химна до нещо ежедневно, а той да остане като тържествен символ на откриването на сесията. Затова.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Ангелов, химнът на Република България е един чист и свят символ и не следва с него да се спекулира по този начин. Защото патриотизмът, уважението към държавността, към държавата, почитта към институциите и към химна, разбира се, не се изразява единствено с ежемесечно слушане на химна. Химнът наистина, тук съм съгласен с преждеговорившия, трябва да се използва наистина по по-специални поводи. Ние също подкрепихме идеята всяка сесия на Народното събрание да започва с химна, което е съвсем нормално, съвсем официално, адмирираме Ви за тази идея, но ежемесечното експлоатиране на химна ще доведе до неговото принизяване. И това не е въпрос на демагогия, това е въпрос на реалност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин Ангелов, съжалявам, че се стигна дотам, че на така наречените „патриоти“ от ДПС да им обясняват как всъщност се ползва химнът. (Реплики от ДПС.) Всъщност аз щях да Ви подкрепя, но Ваше си е мнението дали да изслушате възпитано това, което искам да кажа, както аз Ви изслушвам, или да репликирате от залата. Ние няма да подкрепим това предложение, защото българският химн не е българска популярна песен, която да си я пускаме, когато ни е хубаво да си я слушаме, защото след малко някой може да предложи след обедната почивка, преди обедната почивка и за вечеря преди да си тръгнем. Точно в тази връзка подкрепяме всички парламентарно представени партии, които се изказаха досега и по същия повод – за това, че химнът е нещо свято, нещо тържествено и е нормално да се пуска, когато има такива поводи, а именно в началото на сесиите. Това е един тържествен повод, а не ежедневната му употреба. Благодаря.

Господин Председател, дами и господа! Много ме забавляваха определенията на химна като забавна песничка или нещо, което всъщност ще го изтъркаме, ако го пускаме по-често. Ако всяко заседание или всеки ден на парламента не е нещо тържествено за българската демокрация и за българския народ, а именно, че тук тези хора трябва да определят бъдещето на страната и да вземат важни решения, тогава да махнем герба и знамето, защото и тях мърсим най-вероятно всеки ден като стоят, тоест да ги слагаме само в началото на сесията. Защото не виждам химна да е нещо повече от герба или от българското знаме.

Така че тази Ви логика не е правилна. И ще Ви дам няколко примера. Във Френския сенат всеки ден заседанията започват с френския химн. В любимата доскоро на вам държава на юг от нас – Турция, ще Ви кажа, че там не чакат определени тържества, а всяко училище и всеки ден започване на учебните занятия (реплики от ДПС)…

Всеки ден при започване на учебните занятия всяко училище в Турция започва с турския химн. И те ли не уважават химна и го търкат? Така че призовавам всички парламентарни групи да не си говорим глупости, да не си говорим как ще изтъркаме химна, а да уважаваме наистина българските символи. Ние сме длъжни пред България, както на последните избори заявихте, че всички са патриоти, а не само ние сме патриоти – бъдете патриоти и подкрепете това предложение. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Председател, моля да не допускате от трибуната на Народното събрание народни представители да използват термина „така наречените „патриоти“ към Парламентарната група на ДПС. Това определение е запазено за една друга парламентарна група и нямаме никакво желание да присвояваме техните неверни епитети. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС. Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Член 50. Предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: „В чл. 50, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. в изречение първо, в началото на текста думите „Законопроектите и проектите за решения“ се заменят с „Точките“; 2. в изречение шесто, в края на текста, след думата „предложения“ се поставя запетая и се добавя „започнало, но неприключило и/или обсъждане, по което не е проведено гласуването, поради приключване на заседанието, се довършва, съответно – провежда, в рамките на следващото пленарно заседание.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 50, който става чл. 53.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 50, алинея 8 дава много добра възможност всяка първа сряда на месеца дневният ред на Народното събрание да бъде формиран по предложение на парламентарните групи. Това е и много добра възможност опозицията да прави своите предложения и те да бъдат включвани в дневния ред на Народното събрание. От дебата във Временната комисия останах с впечатлението, че колегите от мнозинството не са съгласни да подкрепят нашето предложение. Забележките бяха по-скоро към т. 1. Затова, уважаеми господин Кирилов, ще направя предложение да подложите на разделно гласуване предложението ни по чл. 50.

Добре – към Вас, господин Председател. И да помоля колегите в залата да обърнат внимание на т. 2. Когато една парламентарна група е направила предложение за дневния ред, когато всички ние сме одобрили включването в този дневен ред на разглеждането на съответния законопроект или решение – много често в досегашната работа бяхме свидетели на ситуация, в която парламентарното време не стигаше, не беше достатъчно да се приключи дискусията и да се стигне до гласуване на съответния законопроект или проекторешение. Това, което правим, според мен е най-логичното при вече изразена воля за разглеждане на този въпрос от Народното събрание – ако не стигне парламентарното време в тази първа сряда на месеца, разглеждането и гласуването на законопроекта да продължи на следващото пленарно заседание. Съвсем логично предложение – моля да бъде подкрепено. Благодаря Ви.

Репликата ми, господин Бойчев, към Вас е чисто терминологично – не е по същество. Уважаемият председател вчера употреби израза „разделно гласуване“. Няма такова понятие – не знам откога се е въвело, дали в този парламент е започнало да се изрича. По отделното гласуване на хипотезите в един текст! Това не е разделно хранене, колеги, за да въвеждаме такава терминология. Трябва да използваме точни и чисти термини. Това е част от нашата работа и ние, които създаваме законите, ако не го правим тук, какво да говорим за онези, които ще ги прилагат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да развия още малко т. 2 от предложението на колегите от Парламентарната група „БСП за България“. В крайна сметка процедурата, която е предвидена за всяка първа сряда, е възможност опозицията да постави някой от законопроектите, които иначе, изхождайки от разстановката на силите в Народното събрание, няма как да бъдат включени в дневния ред. Идеята не е само тези законопроекти да бъдат включени, да се прочете тяхното заглавие, мотивите и проектът за решение и донякъде да бъдат обсъдени – според мен демократичното в този казус би било ако процесът на разглеждане на законопроекта бъде доведен до логичния му край. Нищо не пречи на управляващите, ако не са съгласни със законопроекта, който е предложен от опозицията или от някоя от парламентарните групи, да гласуват „против“. Не виждам логиката в това, след като си започнал обсъждане на един законопроект, да стигнеш до средата и да го приключиш поради формалното приключване на времето. Ако го съотнесем към всички други закони, това би означавало: ако в деня не си разгледал законопроекта, да не го прехвърляш за обсъждане на другия ден – просто го забравяш за неопределено бъдеще. В крайна сметка всички законопроекти, в това число и внесените по този ред, са равноправни и би трябвало да бъдат разглеждани по същество, да бъдат гласувани и с решението, което Народното събрание вземе, да бъдат или приети, или отхвърлени. Другото е само имитиране на някаква демократичност, която ще доведе до това: да, не можем да Ви отменим законопроекта – макар че имаше случаи в миналия парламент, когато по формални причини не се разглеждаха такива закони, но няма да Ви го приемем докрай, защото ще го разгледаме така, че времето ще свърши. Затова Ви призовавам – нека да подкрепим втора точка поне в това предложение и започнал законопроект за разглеждане да не бъде прекъсван по средата, а да бъде доведен до логичния му край – неговото гласуване. Надявам се на демократичен подход към този въпрос. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Практика е в много европейски парламенти в определени дни от седмицата единствено да се води разискване, а в други дни да се гласува само по вече разисквани законопроекти. Разбира се, при нас е друга практиката, но логиката е този законодателен процес да бъде непрекъснат. Законодателната работа на Народното събрание е именно да разисква и в крайна сметка да изрази воля всеки един народен представител чрез гласуване на съответния законопроект. Затова мисля, че и нашето предложение е достатъчно логично, то е в унисон и с европейската практика освен това, и в унисон и с парламентаризма и законодателните функции на Народното събрание като такова. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Постъпило е предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 51, който става 54.

„В чл. 51, ал. 6 думите „веднъж на заседание“ се заменят с „на заседанието, с което започва пленарната седмица“.

Член 52, който става чл. 55 е подкрепен от Комисията. Няма постъпили предложения. Член 53, който става чл. 56, също се подкрепя от Комисията. Комисията подкрепа текста на проекта за чл. 54, който става чл. 57. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 55, който става чл. 58. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 56, който става чл. 59.

Предложение на народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: „В чл. 57, ал. 1 съюзът „и” след „лично“ се заменя с „или“.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 57, който става чл. 60.

Благодаря, господин Председател. Нашето предложение е именно във връзка с чл. 57, ал. 1 – тогава, когато народният представител е бил засегнат лично или поименно. Този съюз „или“ се промени със съюза „и“, което предполага наличието на кумулация, тоест народният представител следва да е един път засегнат лично, втори път да е споменато и неговото име, за да има право на тази процедура на лично обяснение. Тази промяна се наложи в предишното Народно събрание. Мисля, че беше предложена от господин Байрактаров, ако не ме лъже паметта, а дотогава се използваше именно поотделно – лично или поименно, алтернативно. Дори и Вие вчера, господин Председател, в обсъждането твърдяхте, че става въпрос за съюза „или“ – по мой спомен, мисля, че е записано в стенограмата, защото един народен представител достатъчно добре може да бъде индивидуализиран, без да бъде споменато неговото име, по начин такъв, че той да бъде лично засегнат. Затова е и нашето предложение. Това ще има възпитаващ и възпиращ ефект по отношение на някои народни представители, които злоупотребяват и насочват обиди към определен народен представител. Надявам се да го приемете това предложение, въпреки че Комисията не го е приела, защото мисля, че е на едно добро европейско ниво и е една добра парламентарна практика, каквато би следвало да следваме в това Народно събрание. Благодаря Ви.

Господин Председател, правя предложение за прегласуване. Колегата Славчо Атанасов току-що не успя да гласува. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 58, който става чл. 61. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 59, който става чл. 62. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 60, който става чл. 63. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 61, който става чл. 64. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 62, който става чл. 65. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 63, който става чл. 66. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 64, който става чл. 67. По чл. 65 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 68: „Чл. 68. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 66, ал. 2, т. 1 е до 1 минута, но не по-малко от 30 секунди. (2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.“ Член 66 се подкрепя от Комисията и той става чл. 69. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 67, който става чл. 70. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 68, който става чл. 71. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 69, който става чл. 72. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 70, който става чл. 73. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 71, който става чл. 74. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 72, който става чл. 75.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, моите две изречения ще бъдат по текста на чл. 65 – предложението на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Всъщност преди минутка нагледно видяхте за какво иде реч, защо е предложението – ако предложението не мине на първо гласуване, да могат да съберат от кафето колегите народни представители. Само ми е интересно, като сформират министерствата, как ще ги събират? Малко е далечко за 60 секунди. (Оживление и реплики.)

„Глава осма – Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава осма. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 73, който става чл. 76. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 74, който става чл. 77. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 75, който става чл. 78. Постъпило е предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което се подкрепя от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на Проекта и предлага следната редакция за чл. 76, който става чл. 79: „Чл. 79. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 76, ал. 1 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. (5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет. (6) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите. (7) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание. (8) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 не спира обсъждането на законопроекта. (9) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.“ Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 77, който става чл. 80. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 78, който става чл. 81.

Предложение на Бойчев и група народни представители: „В чл. 79 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думата „три“ се заменя с „два“. 2. Алинеи 2 и 3 отпадат, а ал. 1 става текст на чл. 79.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 79, който става чл. 82.

Благодаря, господин Председател. Направили сме предложение срокът на такъв законопроект, който е бил отхвърлен на първо четене, да бъде съкратен с един месец, за да има възможност не след три, а след два месеца да бъде внесен отново в Народното събрание. Правим го с оглед на динамичната политическа обстановка – както в страната, така и в международен план. Мисля, че този срок е достатъчен. Два месеца са напълно достатъчни, за да може този законопроект същевременно и да е актуален, и да решава актуални обществени проблеми, а в същото време да бъде модифициран. Даден е достатъчен срок на вносителите, за да има промяна в неговите мотиви. И вчера казах, и днес повтарям – знаете, че законодателството винаги е една стъпка назад след уреждане на обществените отношения. Защо трябва да се чакат цели три месеца, за да се внесе наново почти същият законопроект, модифициран в съответствие с Правилника?! Мисля, че нашето предложение е разумно и би следвало да бъде подкрепено. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Имам кратка реплика към господин Попов, тъй като волята на Народното събрание е била такава, защото с гласуване то е отхвърлило този законопроект. Бих казал, че ако подходим сравнително правно, ще видим, че в други правни конституционни системи има по-радикални решения и отлагателният срок е доста по-дълъг. Няма основание да се очаква, че в рамките на един кратък срок ще са настъпили такива промени в обществените условия, които да променят волята на парламента. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Кирилов, ние искаме да се запази нормата в чл. 79, ал. 1, изречение първо, а именно Законопроектът, който е отхвърлен на първо гласуване, да може да бъде внесен и разгледан повторно само след съществени промени в основните му положения. Няма пречка това да остане. Но три месеца са достатъчно дълъг период предвид динамичната обстановка. Мога да дам пример, въпреки че не се касае за отделен законопроект, например за проблема с оградата по южната ни граница. Там три месеца са много. Говоря за наистина динамична обстановка от политическа гледна точка. Благодаря.

Предложение от Данаил Кирилов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от Жельо Бойчев и група народни представители: „В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В изречение първо след думата „представители“ в нейната втора употреба се поставя точка и текстът до края на изречението отпада. 2. В изречение трето след думата „три“ се добавя „работни“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 80, който става чл. 83: „Чл. 83. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 81, ал, 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2)При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. (3)Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1. (4) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. (5) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа: 1.направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2.предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията. Предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират. (6) Докладът по ал. 5 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.“

Благодаря, господин Председател. Правя предложение в чл. 83, ал. 1, изречение първо, след „народни представители“ да се постави точка и изразът „които се аргументират“ да отпадне. Уважаеми народни представители, тук се касае за предложение за второ четене. Аргументацията и мотивите са достатъчно развити на първо четене. Освен това предложенията за второ четене се аргументират при самото обсъждане на предложенията. Ето предложението на Данаил Кирилов: изречение първо, думите „съгласно методологията, приложение към Правилника“ се заличават. Хайде да го аргументираме – как ще стане тази работа?! Затова правя чисто редакционно предложение. Мисля, че това, което чухте, е резонно. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 81, който става чл. 84. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 82, който става чл. 85. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 83, който става чл. 86. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 84, който става чл. 87. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 85, който става чл. 88. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 86, който става чл. 89. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 87, който става чл. 90. Комисията подкрепя предложението на Данаил Кирилов. Комисията предлага да се създаде чл. 91: „Чл. 91. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Обсъждането на докладите се извършва по реда на чл. 90“. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 88, който става чл. 92. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 89, който става чл. 93. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 90, който става чл. 94.

„Глава девета – Парламентарен контрол“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава девета. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 91, който става чл. 95. Предложение от Валери Симеонов и група народни представители: „В чл. 92 ал. 7 се заличава“. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: „В чл. 92, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. създава се изречение второ: „Пленарното заседание, в рамките на което се провежда парламентарен контрол, продължава до изчерпване на въпросите и питанията, на които следва да се отговори“. 2 в сегашното изречение шесто думата „писмен“ – отпада“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 92, който става чл. 96.

Уважаеми колеги, смисълът на това, което предлагаме – далеч съм от мисълта, че като разберем смисъла или като не сме го разбрали ще го подкрепим, но все пак се опитвам да обясня защо правим всичко това. Смисълът на предложението да се работи до изчерпване на зададените въпроси при парламентарния контрол е следният. В момента всеки от нас, когато е бил в опозиция, на мен ми се е случвало да имам шест до седем месеца забавен въпрос или питане. Общо взето механизмите са едни: първоначално се използват нормалните механизми на отлагане. Оттам нататък се стига до ситуация, която всички знаем. В дневния ред на парламентарния контрол влиза прекалено дълъг списък от поканени министри, които няма как да минат. По този начин се оказва, че винаги примерно една трета или една втора от въпросите остават без отговор. При това положение според Правилника, който имаме, се оказва, че всъщност не можеш да виниш министъра, защото той е бил готов да дойде, но не е дошъл, защото времето за парламентарен контрол не е стигнало. Това е механизмът, по който един отговор може да се забави пет, шест, седем месеца и това се е случвало нееднократно. Желанието ни да вкараме тази точка има логика – по този начин се опитваме да дисциплинираме реда на парламентарния контрол по начин, по който това да не се случва. Отговорът е: изходът за цялата тази работа зависи веднага от председателя. Тоест, когато председателят знае, че ние не можем да приключим парламентарния контрол преди да е минал целият дневен ред, залегнал в парламентарния контрол – това, което предлагаме, той просто ще го раздели или ще направи извънреден парламентарен контрол. По този начин ще гарантираме, че парламентарният контрол ще се осъществява регулярно и няма да има възможност да се отлагат с месеци въпроси и питания, което ги прави несъстоятелни. Защото по този начин на куп въпроси и питания им се отговаря след месеци, за които всъщност отговорът вече няма смисъл. Смятам, че това има смисъл и затова се обръщам към Вас с идеята, че бихме могли да го подкрепим. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Присъединявам се към това, което каза колегата Кутев, като Ви обръщам и внимание – в чл. 91, ал. 1 ясно е записано следното: „народните представители отправят до министър-председател, заместник министър-председател или до министрите въпроси от актуален – повтарям – актуален характер…“. Какъв ще е този актуален характер, когато се отговори на въпроса след половин година? Категорично това няма актуален характер и на практика се обезсмисля чл. 91, ал. 1 в първото му изречение. По отношение на второто ни предложение: „в сегашното изречение шесто думата „писмен“ – отпада“, има пропуск в чл. 92. В него е залегнало, че има седемдневен срок за отговор на писмени въпроси, но няма никакъв срок за отговор за устен отговор на зададени въпроси. Мисля, че трябва да се изчисти тази непълнота и затова сме направили това предложение. Благодаря Ви.

Господин Председател, уважаеми колеги, смисълът на гледането на Правилника е да го усъвършенстваме на база на досегашния опит от предходните народни събрания. Това, което сме направили като предложение, именно помага за осъществяване на един пълноценен парламентарен контрол. Колегите споменаха част от аргументите, аз си пазя два въпроса от предходното Народно събрание, които бях задал към министър Москов месец септември. Това са скандалните случаи с онези ваксини, не само турските, а след това с цялата дейност на „Бул Био“ и наличието на един милион ваксини, съхранявани по не знам какви критерии, не е ясно на база на коя поръчка произведени, на какви търговски взаимоотношения предоставени на турската държава. Има прокурорска проверка по този случай, беше нашумял. Искам да Ви кажа, че беше прекратен мандатът на Четиридесет и третото народно събрание, но отговор на тези въпроси не постъпи. Това са септември, октомври, ноември, декември, до 26 януари – многократно отпадащи или включвани в парламентарния контрол, но времето все някак си не стигаше до тях. Това обезсмисля смисъла на актуалния парламентарен въпрос особено по такъв тип скандални случаи, които концентрират общественото внимание. С тази поправка искаме да предотвратим възможността по същество на най-скандалните и важни случаи да се дава възможност да не се стигне до отговор от тази трибуна и тези два примера, които аз, господин Председател, мога да покажа нагледно, са ясен пример за не добре осъществяван парламентарен контрол. Моля да подкрепите това ни предложение. Мисля, че ще бъде пълноценно за работата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.

Не, за изказване.

Редувайте ги.

Без да искам по начина на водене, господин Председател, ще Ви препоръчам да редувате изказващите се от различните парламентарни групи.

Надявам се, че не изглеждах нахален в очите на господин Ерменков, че го прередих и излязох на трибуната преди него точно за това – за да пледирам да бъдат редувани различните оратори, за да стане по-смислен дебат. По въпроса по същество – това е и като реплика към всички изказали се досега от БСП. Това е болката на всички депутати, че много често, даже по-често по отношение на опозицията, министрите не дават навреме своите отговори и въпросите стават неактуални. „Атака“ е била все опозиция от 2005 г. досега. Не съм участвал в едно Народно събрание и, вярвайте ми, много пъти съм страдал от този проблем. Логично е, естествено е, обяснимо е защо министрите бягат от отговори. Не съм участвал в едно Народно събрание, но през другите народни събрания, в които съм бил, винаги съм мислил какъв е начина да бъдат накарани министрите да идват своевременно тук и пак, вярвайте ми, не съм намирал отговор. Министърът не е престъпник, за да го доведе съдебната охрана, съдебната полиция, както това става в съдебната зала, в пленарната зала, което е нещо съвсем друго, даденостите са съвсем различни. Това предложение, което се дава в момента от БСП, е несъстоятелно. То не може да накара министрите просто да идват. Министрите имат работа, пътуват в чужбина, болни са, и те са хора. Не можем да ги арестуваме и да ги доведем да отговарят. Дайте нещо друго, измислете, защото аз поне до този момент, пак Ви казвам, когато съм бил в опозиция, когато безброй от моите въпроси – аз съм един от най-задаващите въпроси народен представител в три народни събрания, не съм намерил средства и начини за това. Отговорностите в живота, в обществото са най-различни – съдебна отговорност, морална отговорност. Тук отговорността за неотговарянето и за бягането на министрите от залата е политическа и никаква друга. Не можем да измислим друга, не можем да им вменим отговорност, не можем да им наложим наказание. Измислете нещо друго, колеги от БСП, да го направим и ще Ви бъда благодарен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Как беше онзи израз: „О времена, о нрави!“? Прав сте, господин Шопов, нелогично е, но същевременно е недопустимо. Недопустимо е в една парламентарна република, когато към един министър, към когото са отправени актуални въпроси, да не присъства в пленарната зала, за да отговори. Вие много добре знаете, че Правилникът има сила на закон и всеки един министър следва да му се подчинява и да дава пример със своето поведение, като част от ръководството на държавата – Министерският съвет, да бъде в пленарната зала и да отговаря на актуални въпроси, касаещи редица български граждани, касаещи тези хора, които в крайна сметка плащат заплатата на този министър и благодарение на тях той е там. Действително и тук отговорността е политическа и тя следва да се даде и към министрите и те да могат да дойдат тук, в залата. Това е тяхно задължение. Ние следва да вкараме това нещо и в Правилника, както сме го предложили. Това нещо може да съществува в Правилника и те са задължени по силата на Правилника, който има силата на закон, да дойдат. Да, не можем да им наложим санкции, не можем да ги докараме с белезници, но, опазил ни Господ от това да докараме министрите с белезници в пленарната зала да отговарят на въпроси. Знаем, че може би някоя следваща стъпка ще бъде и тази, но е невъзможно по този начин да се бяга от политическа отговорност, да се бяга от Народното събрание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, именно защото сте парламентарист с опит си позволявам да направя реплика, макар да подкрепям изцяло контекста на Вашето изложение. Според мен, има способ, но той касае добросъвестността на народния представител, както неговата вярна оценка и преценка. Тоест какво търси народният представител – дали търси съдържание, тоест фактология, изследване на казуса, изследване на въпроса или търси показност? Ако търси съдържание, народният представител ще поставя писмено въпроси и в краткия срок ще получи отговор, ще се запознае с това, ще прецени има ли смисъл да ескалира по тази тема. Но ако търси непрекъснато показност, тук няма спирка, няма рамка и затова опозицията ни предлага в петък, ако искате и в 23,51 часа ще изслушваме министри, защото на практика това означава въпросното предложение. Благодаря Ви.

Благодаря на двамата репликиращи. Благодаря за това, защото те или повториха, или взеха от мен с други думи това, което и аз говоря, за което и аз пледирам. Да, така е, господин Попов – няма никакъв спор, това е моята теза. Моята идея и моята мисъл преди малко в изказването ми беше – да, така е, но Вашето средство не променя нещата. Вашето предложение не е ефективно. Аз ще гласувам „въздържал се“, защото и това не е решение. Явно, че и в това Народно събрание ние не намираме начин за преодоляването на този проблем. Отговорността остава в министрите, които шикалкавят много често, които не желаят да отговарят, които бягат от отговорите, но тя е политическа и нищо, нищо друго.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, вземам думата, за да направя редакционно предложение. Аз изцяло приемам аргументите на господин Кутев, които той изложи тук, но колеги, съгласете се, че много често парламентарният контрол има седмици, в които е 13-16 часа. Хипотезата, ако започне в петък в 11,00 ч. трябва събота рано сутринта да си тръгваме. Аз предлагам в края на точка 1 от предложението след думата „отговори“, да запишем „но не по-късно от 19,00 ч.“. Това ми е предложението, с тези аргументи, все пак да не задържаме някой министър тук до събота в 5,00 сутринта. Не е много удобно за тях, не че ние не сме свикнали, но за тях не е удобно.

Уважаеми господин Хамид, уважаеми колеги! То е ясно, че никой от нас не си представя, че ще държим министрите да отговарят нощно време – първо, защото това не е рационално, второ, защото това не е целта на заниманието. Това, което каза и господин Кирилов, също не е реалност. Той казва: „Вие ще пуснете писмен въпрос, той ще отговори писмен отговор.“ Тези въпроси, аз поне, не ги задавам заради себе си. Честно казано обикновено в голямата си част ние задаваме въпроси, на които знаем отговорите. Ние не ги задаваме, за да ги разберем ние. Ние ги задаваме, за да ги разберат хората. При това положение логиката ви „абе пусни го писмено“, не е същата. Тя не работи. Нито пък логиката „пуснете го през нощта“. Нали и през нощта не щем?! Тук има отговор, който аз още в самото начало поставих, просто може като се види, че са се събрали повече въпроси, може да се направи извънредно заседание в понеделник и да се направи изслушването по тези въпроси в понеделник – това е смисълът, и това е решение на председателя. Това, което казвате за 17,00 ч. или за 19,00 ч. – как беше предложението, аз съм абсолютно „за“ и съм съгласен с това, и съм далеч от мисълта, че председателят ще насрочи заседание или ще сложи такъв дневен ред за въпроси, защото те са изчислими. Всеки от нас знае, че около 30 въпроса, господин Председател, според мен минават на едно нормално заседание. Като сложиш 50 – това ще ти отнеме до 17,00 ч. и няма да слагате повече от 50 въпроса в заседанието. Като са се събрали 70 – ще направим извънредно заседание. Има отговор.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че е излишно да Ви напомням, че в парламентарна република един от символите на парламентарната република е парламентарният контрол над изпълнителната власт – нещо, което е наше и задължение по това за какво сме избрани като народни представители, и пред нашите избиратели. Тук не знам защо се бъркат понятията „народният представител задава въпрос“. Народният представител всъщност е гласът на тези, които задават въпроса. Ние не задаваме въпроси по собствена инициатива или по някакви собствени и лични мотиви. Ние се опитваме винаги да задаваме онези въпроси, които са ни били поставени от нашите избиратели. Тези въпроси имат своята актуалност. Не случайно в самото начало се говори, че се задават въпроси по актуални проблеми. Няма как да задаваш актуален въпрос и да получаваш неактуален отговор – след известно време, някога. Нещо повече, при сегашната практика, която съществува в Народното събрание, ако някой министър започне да отговоря на актуални въпроси и случайно е попаднал в графика на актуалност, но не му стигне времето в парламентарния контрол да отговори на всички въпроси, които са отправени към него, и следвайки принципа, който е записан и в сегашния нов Проект на правилник за ротационност на отговорите на министрите, този министър някъде след около пет месеца пак ще му дойде реда да отговаря на парламентарни въпроси, които вече отдавна не са актуални, отдавна отговорът се е получил или от практиката, или от някакви случайности, или въобще го няма и няма как да го има. В тази връзка наистина едно от задълженията, които председателят трябва да има, е така да формира дневния ред на парламентарния контрол, защото той да стигне до определено време. Трите часа, според мен, са абсолютно недостатъчни, за да бъдат свършени всички тези въпроси, освен ако правителството работи в една прекрасна кондиция, върши си работата като хората и няма проблеми. Затова нека да поставим възможност всеки петък да се отговаря на въпросите толкова, доколкото те са включени в дневния ред – дневния ред, от председателя. От него зависят тези неща. Нека да не слагаме ограничения. Затова Ви моля да подкрепите предложението на моите колеги от Парламентарната група “БСП за България”, защото иначе се получава по логиката на председателя на комисията, който е предложил този Правилник, че няма нужда въобще да правим тогава и устни въпроси – всички въпроси ще ги задаваме писмено и ще решим въпроса и с това дали ще се излъчват по телевизия, няма ли да се излъчват по телевизия. Всъщност ще скрием парламентарния контрол окончателно. Ако това е целта, кажете да знаем и махнете тогава устните въпроси – пишете само писмени. Ако ще има устни въпроси, нека те да бъдат отговаряни във време, което е разумно, което отговаря на актуалността на въпроса, а не, примерно октомври месец да си попитал какво става с пътя Сливен – Ичера и след това някъде март месец следващата година да ти отговорят, че вече е направен проект. Нали разбирате, че няма нищо актуално в отговора на този въпрос. Още веднъж Ви моля да подкрепите предложението, защото парламентарният контрол всъщност е еманацията на парламентаризма във всяка държава. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колега Ерменков, аз много харесвам новия Ви по изчистен стил – много повече Ви приляга, първото, което е – адмирации към него. Относно парламентарния контрол трябва да бъде ясно и следното нещо. Когато има отправен въпрос, трябва да има не само отговор, но и по дадения въпрос, когато съществува проблем, трябва да има някакви действия по него. Отговорът сам по себе си не предизвиква действие. Ако целта ни е, когато се срещаме с нашите избиратели да преведем на практика, тоест да решим техните проблеми, то задаването на въпрос би имало за цел повече да нервира изпълнителната власт, която да реши дадения проблем и съответно да даде публичност. Това са двете страни на единия въпрос. Когато съществува хипотезата, че има натрупани въпроси в един парламентарен контрол, това Народно събрание в няколко състава подред, поне, в които аз съм участвал – Четиридесет и вторият и Четиридесет и третия парламент, е взимало нарочни решения, с които парламентарният контрол е започвал примерно от 9,00 сутринта в петък, което само по себе си е имало за цел да изчисти натрупаните въпроси. Ако ние оставим хипотезата, нека да няма срок, в който примерно да могат да се задават въпроси, или да е по-дълъг срокът за изчистване на въпроси, това означава, че ние трябва да оставим на субективния фактор, че народните представители няма да злоупотребяват с него. Аз ще Ви помоля, ако можете с ръка на сърцето да излезете и да кажете тук: „Да, аз тук казвам много ясно и заявявам, че няма да има народен представител, който ще злоупотреби с това“. Ясно ни е на всички, че се злоупотребява – до явяването на самите министри на парламентарен контрол, до голяма степен е освен политически ангажимент то е и морал, дори те ще имат моралния ангажимент да се явят и да отговорят. Пак Ви казвам, при положение че са се натрупали много въпроси нищо не пречи на ръководството на парламентарната група, на която и да е парламентарна група, по време на Председателски съвет да заяви (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) желанието си, с което да каже: „Нека в петък, при програмата, парламентарният контрол да започва от 9,00 ч. сутринта“. Благодаря Ви.

Господин Александров, от това, което Вие казахте, разбрах, че актуалността на въпроса зависи от началото на това, кога ще започне парламентарният контрол, а не кога ще завърши. Още повече, Вие много добре знаете как на Председателски съвет се вземат решенията по дневен ред, по това какво да бъде включено и силно се съмнявам, изхождайки от сегашната обстановка и начина, по който работим и на това заседание, че някой път ще бъде чут гласът на опозицията за това какъв дневен ред да бъде включен в Народното събрание. Затова този правилник, който приемаме в момента, трябва да бъде пътеводната ни нишка, по която да се движим към един нормален парламентарен живот, който изисква наистина отговорите на актуалните въпроси да бъдат актуални. Няма как да бъдат актуални отговори на въпроси, които идват след пет-седем месеца. Затова пак казвам, нека председателят на Народното събрание, ако ние запишем текста, че трябва да се отговаря на въпросите до тяхната наличност в написания дневен ред, да се отговаря точно толкова, колкото въпроса са включени. Вие знаете, че всеки четвъртък вечерта ни се дава точно списъкът на онези министри, които ще отговарят на въпросите следващия ден. Този списък да бъде съобразен така, че да бъде изпълнен. Това на практика означава, че ние ще знаем програмата, знаем колко въпроса има, знаем колко питания има, знаем горе-долу колко е времето за един въпрос, за едно питане и ще знаем точно колко време ще ни бъде работата, но трябва да си я свършим. Иначе, в това, което ни предлага председателят като списък на въпроси на министри, които ще отговарят, ако той някъде по средата прекъсне – една формалност, която просто виси във въздуха. Така че нашето предложение не е за безкрайно провеждане на парламентарен контрол, а за създаване на такъв дневен ред за парламентарния контрол, който да бъде изпълняем и който да съответства на въпросите, на отговорите и на сроковете, които са заложени в правилника. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на проекта за чл. 93, който става чл. 97. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 94, който става чл. 98. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 95, който става чл. 99. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 96, който става чл. 100. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 97, който става чл. 101. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 98, който става чл. 102. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 99, който става чл. 103. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 100, който става чл. 104. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 101, който става чл. 105. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 102, който става чл. 106.

Господин Председател!

По скоро една редакционна техническа поправка. В текста на проекта в чл. 101, който става чл. 105, в ал. 4 след думата „съответно на“ вместо чл. 101 и чл. 103, да се чете – 97 и 103.

Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители, което Комисията е подкрепила. Предложение от народния представител Филип Попов, което Комисията не подкрепя. „В чл. 103, ал. 3, изречение първо след думата „председателят“ се добавя „най-късно в деня, следващ отправянето на въпроса или питането“, а думите „в тридневен срок“ се заменят с „в срок до три работни дни“. Комисията подкрепя по принцип текста на проекта и предлага следната редакция за чл. 103, който става чл. 107: „Чл. 107. (1) Народният представител може да регистрира общо два въпроса или питания, с устен отговор, за една пленарна седмица. (2) Народен представител не може да зададе въпрос или питане, на които вече е отговорено. (3) В случаите, когато въпросите и питанията не съответстват на изискванията на този правилник или не са зададени към член на Министерския съвет, в чийто ресор на управление е предметът на въпроса или питането, председателят уведомява народния представител да отстрани в тридневен срок несъответствията. В същия срок уведоменият народен представител има право да оспори писмено допустимостта на въпроса или питането. След допитване до Председателския съвет по оспорваната допустимост председателят взема окончателно решение, за което народният представител се уведомява. При решение за допускане на въпрос или питане срокът за отговор, съответно по чл. 96, ал. 1 и чл. 99, ал. 1, се определя от датата на окончателното решение.“

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може би трябваше да изчакам, ама не знаех дали господин Кирилов ще мотивира неговото предложение, а именно „не повече от два въпроса и едно питане“ да се замени с „общо 2 въпроса или питания“. Но така или иначе, изказването ми сега е проблематично от тази гледна точка, че не знам неговата мотивация.

Но твърдо не съм съгласен с това. Не знам защо, между другото, тръгвате по тоя път, защо Ви е необходимо това ограничаване навсякъде по малко, достатъчно за да създаде скандал във всяка една от точките. Същото беше с БНТ, същото в момента правим - от три питания и въпроси да ги направим на два, дето се вика, очевидно е, че не можем да премахнем контрола. А защо вървим така, че да създадем проблем въпреки всичко, това вече че не го разбирам. Не смятам, че това по някакъв начин подпомага работата на Народното събрание, не смятам, че го прави по-прозрачно. Убеден съм, че това ограничаване броя на питанията и на въпросите ¬ общия брой, няма да направи рейтинга на Народното събрание по-голям. Тоест като цяло това е крачка, която, хубаво де, някакви вътрешни борби тука сигурно си правим, ама даже не ни спирате, някакво ограничение такова, дето е: абе, по-малко ще питате. Това изглежда като детска игра, сритване отзад примерно или нещо такова, не знам, това е логиката на това нещо. Моето предложение е да го оттеглите, защото е проблематично, очевидно е намаляване на възможностите за парламентарен контрол, очевидно това не спомага на демокрацията и на доброто име на Народното събрание, а пък в крайна сметка резултатът е, че питания пак ще има, то е ясно, ще има питания, ще има трибунки, ще говорим и няма как да затворим, демократична е системата, не може да затвори опозицията. Изобщо тия шегички ми изглеждат пресилени. Бих предложил да го оттеглите. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз също предлагам на господин Кирилов да оттегли това свое предложение, защото то не решава нито един от въпросите на парламентарния контрол. На практика става въпрос за това в рамките на една седмица народните представители да имат право да регистрират две питания или два въпроса. Знам аргументите, които ще ги кажете сега, вероятно в рамките на изказване или на реплика, ще кажете, че този текст съществува от 2013 г., че има възможност за задаване на писмени въпроси. Уважаеми колеги, ако по този начин ограничавате правото на народните представители да регистрират актуални въпроси или питания, Вие не решавате никакъв въпрос на изхода. Защо казвам това? Защото, ако отложите, ако примерно се отложат тези два въпроса или две питания за следващото заседание, на следващо заседание може да се случи така, че да отговаря на четири и на шест актуални въпроси или питания. Оптимизирате ли по този начин парламентарния контрол, подобрявате ли парламентарния контрол или оставяте впечатлението, че ограничавате правото народните представители да задават актуални въпроси? На практика излиза на преден план това, което казвам, опитвате се да ограничите правото на народните представители да регистрират актуални въпроси или питания. Пак повтарям, не решавате нито един от въпросите на оптимизирането на парламентарния контрол, защото в следващо заседание или в следващи заседания министърът може в рамките на едно заседание да отговори на пет или на шест въпроса.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Адемов, вземам реплика просто за да за да спра тази практика да се позовавате към мен като вносител. Очевидно е, че знаете аргументите, очевидно е, че ги възпроизведохте откъм съдържателна страна, но не ги интерпретирате правилно. Водехме този дебат дълго и продължително в Комисията по правилника. Очевидно е, че голяма част от тази аргументация ще се развие и сега, и понастоящем. Аз моля колегите да съобразят следното. Това дори не е дисциплинираща мярка. Тук господин Адемов използва израз, който наистина е доста точен: „оставя впечатлението“. Вие използвате това. Да, намалението от 3 на 2 оставя впечатлението за някакво намаление, но се прецизира обхватът, в него се включват и питанията. По-честата практика е народните представители да задават актуални въпроси, по-рядко се правят питанията. Нека пак казвам, да се дисциплинира народният представител, нека той да има една предварителна визия за това какво иска да постигне с въпроса или с питането. Два въпроса или въпрос и питане са предостатъчно за една парламентарна седмица. Няма смисъл, и това са единици народни представители, ако видите парламентарните архиви, ще видите, че във всеки един парламент има не повече от трима или четирима колеги, които задават множество въпроси. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ами ще се съобразя с поканата за изтичане на времето. Ако се наложи, ще доразвия аргументите. Благодаря.

(БСП за България): Благодаря, господин председател. Правя реплика, защото колегата може би пропусна: ясно и категорично е записано в чл. 90, ал. 1, че народните представители имат право на въпроси и питания до Министерския съвет, които са длъжни да отговарят. Наистина тук не става въпрос единствено за някаква технология, тук става въпрос за правомощия на всеки един народен представител. А в тези правомощия виждаме, че ясно и категорично, прокарвайки една линия през целия правилник от блицконтрола, Канал 1, петъчния парламентарен контрол, като стигнем и дотук – ограничаване на въпросите, е за намаляване на тези правомощия, за превръщането на Народното събрание в един гумен печат. И тук не става въпрос за дисциплиниране на народния представител, става въпрос за дисциплиниране на Министерския съвет и неговите членове, които да бъдат тук и да отговарят както им е записано и вменено по Конституция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще обърна внимание, че с направеното предложение, внесено от народните представители от ГЕРБ, трябва да поставим въпроса за прозрачността – за тази медийна прозрачност, за която е необходимо ние да създадем възможност на членовете на обществото да си изградят мнение за стойността на информацията. Защото има много източници на информация и управляващите явно разчитат на възможността за манипулиране на това обществено мнение чрез други източници на информация. Припомням Ви, че във връзка с кампания за медийна прозрачност е направено изследване в България и там се открояват осем фактора, които влияят на тази прозрачност, като един от тях – отчетност на изпълнителната власт пред гражданите на всички нива, е на водещо място. Защо ограничавате обаче възможността да бъдат задавани въпроси и питания към изпълнителната власт, към министри, вицепремиери и премиер? Кого ще скриете от парламентарен контрол, кой от министрите, предложен от големия или от малкия партньор? И аз мисля, че до този момент според практиката в предишни народни събрания и работата по Правилник на народните събрания нямаме основание да смятаме, че колегите, представители в изпълнителната власт, излъчени от Политическа партия ГЕРБ ще се скрият. Тоест логиката е, че малкият партньор – големият триглав малък партньор, ще бъде скрит (оживление в ГЕРБ) от парламентарен контрол. Защо го внасят народните представители на ГЕРБ? Това част от договорка, сделка, задкулисие или споразумение? (Реплики от ГЕРБ.) През медиите станахме свидетели на тридневен, четиридневен диалог. Сътвориха се 21 страници управленска програма… РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това какво общо има?

…без цели, без да има нищо конкретно.

Какво точно се договаряше в тези разговори става ясно от предложенията, които се правят за ограничаване на възможността за прозрачност и за информираност какво прави изпълнителната власт. (Реплики от ГЕРБ.) С това ли Ви извиха ръцете? Или, и с това ли? Колеги, изключително арогантно, самонадеяно и без да чувате нито един от аргументите на опозицията – разумните аргументи, механично гласувате Правилник, с който вероятно целите да приспите българското общество. Къде отидоха отстояваните позиции от председателя на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов? Между другото, той защо не е в залата? Той подкрепя ли тези предложения, които се правят за ограничаване на контрола върху изпълнителната власт? Тъй като Вие се разбрахте, че той ще бъде бъдещият министър-председател. Подкрепя ли това да няма прозрачност? Или вероятно се правят опити да бъде по-дълъг мандатът на бъдещото управление? Само че до този момент ние знаем, че Борисов 1 предсрочно прекрати мандата. РЕПЛИКА: Какво общо има мандатът?

Българският народ.

В рамките на Борисов 2 отново беше предсрочно прекратен мандатът? Сега колко да очакваме с тази Ваша арогантност и предложения – 6 месеца или година? (Реплики.) Вие си отговорете! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, по чл. 104 от Проекта – предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители: „В чл. 104, ал. 1 след „сряда“ се добавя „или четвъртък“. В чл. 104, ал. 3 в края се създава ново изречение: „Парламентарният контрол по чл. 104 не се провежда в отсъствието на министър-председателя.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов и група народни представители – чл. 104 се отменя. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: „В чл. 104, ал. 1 думите „всяка първа сряда“ се заменят с „всеки първи четвъртък“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията предлага чл. 104 да отпадне.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, имаме две предложения. С първото искаме да дадем алтернатива блицконтролът да се провежда всяка първа сряда или четвъртък. Това предложение е продиктувано от съвпадението на този ден сряда със заседанията на Министерския съвет. Така председателят на Народното събрание ще има възможност по силата на Правилника да съгласува с министър-председателя деня, в който да се проведе блицконтролът. Следващото предложение, всички колеги тук сте наясно защо искаме блицконтролът да не започва в отсъствието на министър-председателя. Колеги, миналата 2016 г. министър-председателят присъства само на два такива контрола. Блицконтролът беше ощетен, парламентът беше неглижиран. Естествено, едно от основанията, които чувахме, беше: “Няма как, има важно заседание на Министерския съвет“. Добре, сега даваме възможност контролът да бъде провеждан в четвъртък, когато няма заседания на Министерския съвет. Колеги, затова моля да подкрепите това наше предложение, още повече че у нас се поражда основателното съмнение, че текстът се премахва не заради отсъствието на министър-председателя, а заради новите евентуални двама вицепремиери, защото ако беше само за министър-председателя, това предложение нямаше да го има в Четиридесет и третото народно събрание. Някой явно иска да скрие новите двама вицепремиери от другия партньор. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Вземам кратка реплика, за да уточня и да представя на пленарната зала чиста фактология, защото спорихме по тези обстоятелства. Министър-председателят Бойко Борисов е бил на блицконтрол в половината от случаите, в които е имало блицконтрол – това са девет случая. Също в толкова случаи е присъствал на блицконтрола и предишният министър-председател. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамид, многозначително се изразявате! Какво имате предвид, казвайки „двама вицепремиери“? От изявление за бъдещето на коалиционното управление стана ясно, че ще има четирима вицепремиери. Ако имате предвид малкия коалиционен партньор, там са три глави. Кой е ощетеният? Кажете каква е информацията, за да знаем и да вземем разумно и обосновано решение. Благодаря Ви. (Смях, оживление и реплики.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, аз изрично казах: от направена справка за 2016 г.! Не минавайте на похвата и към старата приказка колко процента вода има в краставицата и да говорите за целия период на Четиридесет и третото народно събрание. Аз твърдя и съм си направил справка, че за 2016 г. на блицконтрол премиерът е присъствал точно два пъти – един път февруари и един път юни. Направете си справката и ще видите, че съм прав. Ако не съм прав, ме поправете, а не да цитирате за цялото Народно събрание. Господин Янков, и аз, като Вас се информирам от медиите кой колко вицепремиери ще има. Дали ще са двама, или трима, има ли някакво значение?! Баницата явно е поделена – това е коалиционното Ви споразумение. (Смях.)

Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! По отношение на предложението за отпадане на блиц-контрола, Вие, от една страна, говорите за конструктивност, но на практика налагате мракобесие! Ние въведохме блицконтрола, а Вие криете свенливо министър-председателя и вицетата му. Ние го въведохме като форма на контрол, на прозрачност, на публичност. От кого криете премиера и неговите заместници, от българите ли?! Или, когато Ви избират, те са народ, а сега следва да са непросветени избиратели?! Да, всички знаем, че пъченето от телевизионните екрани и рязането на лентички е едно, но е съвсем друго да отговаряш на актуални, злободневни въпроси, въпроси, които не ласкаят, а поставят пред обществото реалните проблеми.

Защо четеш, бе?

Вие променихте надписа, който стои отпред на Народното събрание, и от „Съединението прави силата“ той ще се превърне за това управление в „ Криенето е наше мото, страх ни е“.

Елена Йончева ли ти го е писала?

Вие превръщате последователно и арогантно Четиредесет и четвъртото народно събрание в четиридесет и четвърти гумен печат. Имахте четиридесет и първи, имахте и четиридесет и трети гумен печат, сега си конструирахте и четиридесет и четвърти! Тази конструкция обаче е кибритена кула и въпреки всичките Ви процедурни опити да убиете парламентаризма, да смачкате опозицията, просто няма да успеете! Най-мъдро е времето, уважаеми народни представители, защото то разкрива стойността на всичко. Вие още в първите дни на това Народно събрание разкрихте своята стойност, а тя не е достойна за уважение и респект. Що за патриоти оспорват формата на управление на държавата – парламентарна република? Защото това са Вашите предложения и подкрепа. Каква воля има Политическа партия „Воля“ за промяна, след като се отказва от основни демократични ценности и парламентарни практики и се колаборира с управляващите доста услужливо и някак си технократски изискано. Вие не сте управленци, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, а единствено една властогонеща фракция. (Реплики от ГЕРБ.) Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, явно голяма драма става. Тук говорим за мракобесие, говорим за край на демокрацията в България, всичко приключи, свърши, умираме, настава диктатура, връщат се годините едва ли не на другаря Тодор Живков. (Оживление.) Когато говорим за такива институции, да ги наречем, визирани в нашия Правилник и в нашата практика, трябва да си припомним историята – откъде идват те, откога са, кой ги въведе и защо? Такова нещо нямаше във всичките години на прехода. Няма спор въведе се от Вас, от БСП, и Вие защитавате тази практика, защото сигурно се въведе от БСП. Всичко, което БСП е въвела, което е предложила, трябва, естествено, да бъде защитавано. Нали така? Въведе се в Четиридесет и второто народно събрание в момента, когато отвън върлуваха буквално и взривяваха държавата протестърите, по предложение на една Ваша съпартийка, която в момента е Омбудсман и която няма да цитирам по име, защото не е коректно в пленарната зала да се цитират имена на отсъстващи от нея наши колеги. Защо? За един малък флирт с отвън протестиращите, с които не трябваше да се флиртува, а трябваха радикални действия, каквито Вие нямахте куража да проведете. Та този флирт беше: дайте да покажем на българския народ колко сме демократични, каква прозрачност въвеждаме и да се разпъва, ако щете, и министър-председателят – Вашият министър-председател, на кръст. Това за Вас нямаше значение, за да покажем някаква физиономия на демократи. И сега продължавате. Какво постига този институт? Нарушаване на ритъма, който се осъществява в Народното събрание: понеделник ден за работа по избирателните райони, вторник се събираме парламентарните групи и всяка сряда започва парламентарната дейност. На практика една сряда губим за сериозна парламентарна дейност. Защото един път в месеца всеки срядъчен ден, минава под знака: всичко тук е строено, готово, наострено, че ще дойде кой – министър-председателят, който може да е в чужбина, който, ако е в чужбина и не може да дойде, бива обвиняван в най-черни грехове, че се крие. Така беше тогава и с Вашия министър-председател. Това са общо взето едни пози и едни заигравки, флиртове с лукавого, са демагогия. Дайте да се върнем на старата добра изпитана практика. Такова нещо, така наречен „блицконтрол“ не е имало в българския парламент. Той не издържа на времето, не издържа на проверката. Той не е бил, не беше и не е актуален и сега. Нищо повече като информация няма да получим. Той е средство силно пропагандно, силно политическо, силно политизирано и е излишен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Шопов, аз Ви благодаря за това, че представихте историята по отношение на възникване на така наречения „блицконтрол“. Взимам реплика обаче, за да уточня следното: блицконтролът в комисии остава. В тази смешна демонстрационна рекламна форма на правителството Орешарски, всъщност ние претендираме, че трябва да остане конструктивният елемент, тоест срещата на министрите и тяхната отговорност пред парламентарните комисии, защото Вие знаете, че философията и логиката на Правилника е, че основният контрол се осъществява по сектори и от парламентарните комисии. Така че този институт се запазва и министрите в динамичен порядък ще контактуват и ще дават сведение пред комисиите. Благодаря Ви.

А министър-председателят кога ще дойде?

В отделна институция „изслушване“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, не е вярно, че блицконтролът не издържа проверката на времето, той не издържа Вашето влизане в управлението. Това, че Вие попаднахте в управлението, е краят на блицконтрола, защото ГЕРБ и преди това си бяха в управлението, ама не посмяха да го направят. Не посмяха, според мен, по две причини. Първо, че не бяха наясно колко бос е Бойко Борисов на блицконтрол. Като му се наложи да излезе няколко пъти – станаха. И ето сега това е резултатът. И вторият фактор, който определя тези неща, е Вашето участие и подкрепа, защото в момента, ако така наречените „патриоти“, дето се правите винаги на някаква опозиция (реплики от ОП), защото Вие друго освен опозиция и опозиционер не можете да играете, няма как да изиграете в момента положителната роля. Поредният опит да се направите на опозиционери, подкрепяйки едно очевидно недемократично решение, няма как да изиграете. Освен това БСП няма много общо с кози контрол, доколкото парламентарен контрол от този вид има в поне 5-6 държави на Европа – Англия, Германия, Дания, Гърция, Унгария, Ирландия ми казват оттук. Така че не сме го въвели ние, това е парламентарна практика. И тя е парламентарна практика, която е полезна. Това, че в момента ще скриете тази парламентарна практика цялото управляващо мнозинство, първо, не означава, че ще донесе позитиви на Народното събрание, защото винаги за това говорим. Издига ли се парламентаризмът? Не. И аз ще ползвам през целия мандат, докато сте на власт да Ви напомням, когато отчитаме поредния спад на доверието в Народното събрание и в председателя лично, ще Ви напомням днешния ден, когато гласувахте. Защото сега го гласувате, а там чувам реплики заради мен. Не е заради мен. Вие отнемате вече завоювани права и възможности. И в социалната сфера, си говорихме, с господин Адемов преди малко, и в парламентаризма е така – когато веднъж си…

Сега ще приключа, господин Председател.

Когато веднъж си постигнал някакви възможности, после не се отнемат.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Шопов, не съм съгласен с Вас по няколко пункта. На първо място, псевдосоциалистите, които съставиха правителството Орешарски, бяха в него младши партньор, така че всъщност основният им, водещ партньор ДПС има също сериозни заслуги за тази нова уж институция. Същевременно нека да не забравяме, че те направиха този блицконтрол не за да разпъват на кръст министър-председателя си, а да го направят поне малко популярен. Опитаха се да му правят реклама от трибуната на Народното събрание, което, за съжаление, не се получи, защото той не ставаше за реклама – нямаше какво положително да покажат в него. Като цяло празната форма, която измислиха, беше празна и в предишния мандат, както Вие правилно отбелязахте. Но може би трябваше да обърнете внимание, че нито един смислен въпрос през целия предишен мандат не дойде от лявата страна на залата. През цялото време бяха задавани въпроси, всъщност топ теми от вестниците, и колегите от ляво бяха влезли в ролята на журналисти, които трябва да популяризират определени проблеми, и без това известни на обществото. Освен това, като препоръка към Вас – в изказването си трябваше да отбележите, че остава формата за изслушване на министри, на министър-председателя. Всъщност това е традиционната и нормална форма, в която може да работи един парламент. Благодаря Ви.

Господин Кутев, казахте пет-шест държави в Европа. В Европа са близо 40 държави, тоест в другите 34 – 35 няма такова нещо. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)

Тук се спомена „заради Бойко Борисов“ – не заради Бойко Борисов в момента правим Правилник. Ние го правим за това Народно събрание. Всеки правилник се прави за това как ще бъдат по-добре нещата. Мисля, че Вие трябва да ни бъдете благодарни, че се премахва блицконтролът, защото той винаги съвпада с първата сряда, която е ден за опозицията, когато имахте право – досега по чл. 37, 38 ли беше…

Така че от тази гледна точка винаги не достига време. Често пъти въпроси, които са повдигани от опозицията и включвани в дневния ред по предложение на опозицията законопроекти и проекторешения, не са могли да минат, тъй като чакаме дванадесетия час на деня, за да дойде министър-председателят да отговаря на въпросите. Ако говорим за прагматизъм, кой каква полза има и кой има по-голяма полза, това е ползата за опозицията, защото остава целият ден, пълен. Така ли е, госпожо Янкова? Виждам, че сте съгласна. Целият първи ден от месеца остава за предложенията, които се внасят от опозицията. Господин Кутев, престанете с тези спекулации – уж патриоти, уж някакви… Аз съм наясно, че Вие сте социаллиберали. Това, ако е ласкателно за Вас, приемете го, но мисля, че поне не Ви обиждам.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Уважаеми господин Председател, вчера на заседанието няколко пъти, и съвсем правилно, направихте забележка на репликиращ изказване, че репликата е изразяване на несъгласие с изказващия се народен представител. Е, да, подробност е, че изказващият се и репликиращият бяха от опозицията. Днес обаче, преди малко не прекъснахте и не направихте забележка на двама от тримата репликиращи, които всъщност не репликираха, а доразвиха тезата на изказващия се. Нали няма да ме карате да съжалявам, че съм Ви подкрепил – да Ви изберем на този пост? Бъдете председател на цялото Народно събрание, моля Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма как да не съм доволен, че само една седмица след началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание вече започва да Ви е интересно каква е волята на Политическа партия „Воля“. Преди да Ви я кажа съвсем накратко, защото за нас една от основните думи е прагматизъм, както го уточняваме постоянно, ще кажа каква не е. Тя не е примерно да направим кражбата на века в Пловдив, да се държим невъзпитано, да подвикваме, да не спазваме Правилника и да заемаме скъпоструващото време на Народното събрание с празно говорене. Волята на Парламентарната група „Воля“ – както виждате, цялата е тук, в залата, е почтеност, прагматизъм и родолюбие. В тази връзка, използвайки едната дума – прагматизъм, ще Ви кажа защо не подкрепихме да има такъв контрол. Ние по принцип сме за много широк, всеобхватен парламентарен контрол върху институциите и правителството, но не по този начин, по който всъщност нищо не се върши, а просто се използва парламентарното време, за да може някой чрез въпроса, който уж задава от името на народа, да си вкарва неговата теза. В този смисъл ние подкрепяме основно прагматичното – въпрос, писмено зададен, който остава в архивите, изпраща се за отговор на съответната институция и отговорът също остава на хартия. Може да бъде публикуван във всички медии – и в партийни, и в общодържавни, и по Вашите партийни структури да стане достояние на всички наши съмишленици, на тези, които са ни изпратили в парламента. Ако Ви прави впечатление, ние се изказваме кратко и малко, защото от това, че ще излезе поредният наш партиен другар и ще повтори опорните точки на онова, което е казал предишният, с повтарянето няколко пъти на едни и същи тези те не стават по-верни. Затова Ви призовавам още веднъж преди всичко към прагматизъм, почтеност, родолюбие. Нека да направим така, че да има ефект от работата на Народното събрание, а не да запълваме времето с празно говорене. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Главчев, този път ще се обърна към Вас. Преди една седмица, когато бяхте избран, Вие се обърнахте към народните представители. Ще припомня няколко изречения от Вашето слово тогава: „Решаващо значение има парламентът да продължи да работи открито и прозрачно, което ще позволи на гражданите да участват отблизо в процеса на вземане на решения.“ Споделихте една мисъл на любимия Ви политик, държавник и финансист Атанас Буров, че има дълбока вяра в демокрацията, националната демокрация и в парламентаризма. Питам, господин Главчев: какво от всичко това, което направихме с промените в Правилника досега, е вследствие на тази Ваша убеденост и вяра в парламентаризма, в демокрацията и прозрачната работа на българския парламент? Стъпка по стъпка, системно, малко по малко Вие непрекъснато орязвахте всяко едно от тези завоевания в досегашния Правилник за работа на Събранието, за да стигнем до този блицконтрол. Едно от най-големите постижения на демокрацията е именно възможността за контрол върху дейността на изпълнителната власт. По същество Вие ще отнемете това право днес. Ако колегите от ГЕРБ са взели решение – днес са упълномощили министър-председател да бъде Бойко Борисов и са му гласували това доверие, ги питам: от какво се притесняват господин Борисов да излезе и от тази трибуна да даде отговор на актуалните въпроси? Доколкото разбирам от това коалиционно споразумение, ще има и няколко вицепремиери, които най-вероятно ще бъдат част от лидерите на Обединените патриоти, които са и утвърдени парламентаристи. Какво притеснение има тези вицепремиери да излязат тук, от тази трибуна, и дадат отговор за дейността на изпълнителната власт?! Разбирам, че сте си поставили голяма цел и голямо желание – поне един път да изкарате цял четиригодишен мандат. Искам да Ви уверя, че не сте разбрали поуките от досегашните си грешки. Този път, който сте избрали, е най-бързият път към предсрочно прекратен пореден мандат от Вас. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Господин Бойчев, може ли да Ви попитам в тази реплика: това изказване ли беше, или пас загадка? (Оживление и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бойчев, аз също бях изненадан от Вашето изказване – много внушения, много излъчване, много послания, пак драматизъм по отношение на парламентаризма, обаче нямаше нищо обективно. Най-необективно е твърдението, че Бойко Борисов като министър-председател се е крил, или планира да се крие от такъв контрол. Вие знаете, че още преди да се внесе искане за изслушване, още когато в парламентарните кулоари започне да се дискутира темата, Бойко Борисов като министър-председател винаги е идвал първи в парламента, за да го запознае, да даде обяснения и съответно да има парламентарен контрол. Защо това, което Вие наричате „инструмент за парламентарен контрол“, не е никакъв инструмент за парламентарен контрол? Погледнете текста на ал. 1: въпросите могат да се отнасят само до общата политика. Сравнете ги с искането за изслушване. В него трябва да дефинирате точно въпросите, за да получите конкретни отговори. Затова този блицконтрол си беше една говорилня, едно говорене по най-общополитическите въпроси. Институтът, който гарантира контрола по отношение на министър-председателя, е изслушването, както и парламентарният въпрос, както и парламентарното питане. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Господин Бойчев, два дена говорите за демокрация, за добри практики, за това как Вие сте радетели за запазването на добрите парламентарни такива, а всъщност не отговорихте на най-големия тест, когато Ви беше поставен. Сега Вашето изказване нямаше да бъде към господин Главчев, а щеше да бъде към госпожа Корнелия Нинова, защото практиката в развитите демокрации е точно такава – в Европейския парламент доскоро председател на парламента беше от социалистите, председател на Европейската комисия – от ЕНП. Това са добрите практики. Видяхте какво направихте и с министър Деница Златева (шум и реплики от “БСП за България”) – оттеглихте я по политически причини. Не защото не може или не иска, а защото по този начин… (Реплика от народния представител Антон Кутев.)

Господин Кутев, говорите много за морал, но като се обаждате оттам, някак си не Ви отива, да Ви кажа. На трибуната едно говорите, а иначе е друго. (Шум и реплики от “БСП за България”.) Що се отнася до този блицконтрол. На всички ни е известно, че той се беше превърнал точно в опит за някакви политически дивиденти. И то по какъв начин? Това, което каза Дани Кирилов, е много правилно, защото въпросите, които се задават на блицконтрола… (Реплика от “БСП за България”.) Вижте, блицконтролът – излизате на трибуната и питате министър-председателя по въпроси от общ характер, на които по същия общ начин може да Ви бъде отговорено, и това е било многократно като практика в предишното и по-предишното Народно събрание. Съвсем различен е парламентарният контрол, когато имаш предварително зададена тема, на която трябва да отговориш конкретно. Истината е, че говорите едни неща за конструктивна опозиция – наслушах се тук. Две седмици страшна демагогия се развива от тази трибуна. Нямах намерение да се изказвам и да Ви репликирам, но Вие прекалявате. Ако искате толкова да се спазват добрите практики, госпожа Корнелия Нинова щеше да е зад мен в момента и щях да кажа: „Госпожо Председател!“. Това са добрите практики, а не това, което излизате да говорите, и после с действията си да го опровергавате. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Кирилов, не споделям Вашето разбиране, тъй като ние смятаме, че блицконтролът беше едно завоевание за българския парламентаризъм. Знаете, че има такъв тип практика в много европейски парламенти. Две народни събрания работиха и считаха, че това е добра процедура – в едното ние носихме отговорност за управлението, в другото Вие. Затова не разбирам стремежа Ви в момента по същество да ограничите възможността министър-председателят да отговаря на българските граждани всяка сряда. Динамиката на политическия живот, в който се налага да работим, е видна. Непрекъснато според мен има нужда от такъв тип контрол, още повече че давате и възможност на опозицията по-пряко да контролира работата на изпълнителната власт. Господин Ненков, за пореден път се убедихме, че правилно сме отклонили поканата госпожа Нинова да не бъде председател на това Народно събрание. С такъв тип мнозинство, с това, което виждаме като действия, като подход, тя нямаше как да се справи с тази задача – да работи наистина за парламент, който да отговори на очакванията на българските граждани.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Някой в тази зала скоро да е чел Сократ? (Шум, реплики и оживление.) „Говори, за да те видя!“ – това е казал създателят на политическата етика. (Шум и реплики.) Блицконтролът беше въведен по време на управлението на кабинета Орешарски. Идеята е да се задават актуални въпроси на изпълнителната власт след Министерски съвет. Това е по примера на английския парламент – един от най-старите в Европа. Веднага след заседанието, това е максималната отчетност на изпълнителната власт за взетите решения пред представителите на избирателите. Ликвидирането създава куп затруднения в изясняването на решенията, които се вземат от съответната изпълнителна власт, и да имат директна отчетност, както казах, за дейността си пред представителите на избирателите. Отмяната на блицконтрола по същество ликвидира един демократичен контрол върху изпълнителната власт. Като демократи и либерали не можем да подкрепим такова действие. Ние сме служители на народа, не на изпълнителната власт, колеги. Обещали сме пред избирателите максимална прозрачност и ще го спазваме, като категорично се противопоставяме на премахването на тази прозрачност в управлението. Искам да напомня, че непрозрачността на решенията поражда сериозни съмнения за корупция. Задавам въпрос към бъдещите управляващи: дали и спрямо тях да има такива съмнения, или наистина смятат да се борят с корупцията? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание, че от дебата отсъстват нашите избиратели. Тук говорим цял ден как народният представител използва правото си на блицконтрол да задава въпроси, дали злоупотребява с него и ако злоупотребява, как да му ограничим това право. Аз в лично качество съм отегчен да слушам за прагматизма, примерно, на господин Марешки. Отегчен съм…

Отегчен съм да слушам за тяхната сплотена група, но неговите избиратели са го изпратили тук с тази цел. И моите избиратели са ме изпратили тук с цел да питам и да нося отговорите до тях. Вие ми ограничавате това право. Нека да се обоснова, преди, Ювигий председателю, да ми отнемете отново думата, защото миналия път не можах да развия тезата си.

Нямате право…

Искам да го развия.

И Вие можете да им помогнете малко.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, ако гледаме сериозно на парламента и парламентаризма, спор няма, че парламентарният контрол е една от основните функции на Народното събрание. Надявам се, че и бъдещата управляваща коалиция знае, че следващото правителство ще черпи своята легитимност от доверието на парламента. В този смисъл правителството функционира и под постоянния контрол на парламента. В стремеж да се рационализира дейността на Народното събрание, да, на 1 септември 2013 г. се въведе нова процедура, която да зададе актуални въпроси на ръководството на Министерския съвет – така нареченият „блицконтрол“. Тя стана по немски образец. Надявам се всички тук в залата, които сте подготвени като парламентаристи, знаете, че кумирът на десните, особено на ГЕРБ – госпожа Меркел, влиза с цялото правителство в началото на всяко заседание и отговаря устно поне на 20 въпроса. Това в немския парламент се прави поне 60 пъти в годината. Надявам се, че не казвате, че това е лоша практика за немския парламент и парламентаризъм. Аз лично очаквах Вие като хора по-консервативни и по-надясно да доразвиете блицконтрола като съвременна форма на контрола. Оказва се, че Вие бягате от това. Сега, колеги, ще кажа какво се случи с целия инструмент „парламентарен контрол“ до тук. Ние настоявахме в рамките на един месец да звучи актуалността на парламентарния контрол. Това го отхвърлихте. Тоест колкото и актуален да е въпросът в обществото, под контрола на който и да е народен представител, ние знаем парламентарните хватки – Вие ще го отхвърлите. Второ, ние настоявахме за повече демокрация в контрола. Ограничихте я – едно питане, един контрол, до две. Изпратихте контрола в БНТ 2. Сега отхвърляте блицконтрола. С това, че искате да криете или се правите на консерватори, или дебатирате липсата на време, или с това, което било като лоша практика, Вие реално не правите добра услуга на бъдещото българско правителство. Тук ние не правим добра услуга на парламента и парламентаризма. Аз лично знам – в съседната сграда има вече издадени учебници, където е записано буквално: „Изследователите и наблюдателите на парламентаризма“. Въведена е тази нова форма „блицконтрол“ и те очакват тя да бъде доразвита. Днес ние ще кажем на всички студенти по право, на всички правници, които имат надежда и вяра в парламента, че не сме носители на тези съвременни форми на парламент и парламентаризъм. Жалко за нашия парламент, жалко за разбирането и възгледа Ви. Тъй като уважавам господин Данаил Кирилов, господин Кирилов, оттеглете го това предложение. Оттеглете го и нека направим нова форма. В четвъртък идва цялото правителство. Поучете се от госпожа Меркел – цялото правителство един час да го питаме с 20 въпроса и ще освободим петъка за работа. Целият петък ще бъде работен. Разкрепостете се малко, не се притеснявайте. Ние сме носители на отговорността пред избирателите. Бъдете и Вие на нивото на съвременния парламентаризъм. (Ръкопляскания в “БСП за България”.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. За да обоснова процедурата, която ще направя след малко, ще кажа защо гласувах във Временната комисия за отпадането на тази възможност.

Но това ще бъде само 30 секунди. (Възгласи от “БСП за България”.) Две години наблюдавах какво се случва тук. Тази процедура означаваше премиерът да дойде, за две минути да обясни и 58 минути да се хвали. Ако някой сега смята, че блицконтролът ще стане блиц, това няма да се случи.

Гласувах да отнемем възможността и поне една сряда да работим спокойно, вместо да даваме възможност за реклама на премиера, поради което моля да прекратим изказванията и да преминем към гласуване.

Има ли такава процедура?

Аз съм се записал за изказване, но не съм само аз. Предполагам, че има и други колеги. Добре, спираме контрола, защо трябва да спрем дебата по него? Не виждам смисъл в това. Това е сериозна част от нашия разговор. Според мен не е редно да спираме дебата сега. Предлагам да го продължим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Реплики.) Като не можах да направя изказване, имам право на отрицателен вот. (Шум и реплики.) Виждам, че колегите оттам се вълнуват. Ако бях направил изказване, аз ще правя отрицателен вот, така че все тая. Искам да си дадем сметка какво правим в момента? Става ли по демократичен и по-добър Правилникът, който в момента изработваме с тези няколко промени, които вече направихме? Според мен не става. Няколко пъти вече ограничаваме систематично извоювани права и възможности досега. Защо го правим? Според мен го правим от чиста партизанщина, защото в момента сме решили, че по този начин това ще ни е по удобно в управлението. Редно ли е така да става? Честно казано, не мога в момента да се закълна, че когато БСП е била на власт и сме имали мнозинство, не сме правили и ние подобни неща. Мога да се закълна обаче, че никога това не е било полезно нито за нас, нито за гражданите отвън. Най-вероятно и за правителството не е било полезно. Затова искам да си дадем сметка, че когато – тук някои колеги са стари и пред тях може би съм казвал вече това, но другите не са го чували и е добре да си дадат сметка – влизаме тук, не се сравняваме с човечето до нас. Човекът до нас, макар и попаднал в тази среда, може да е попаднал и случайно. Излизаме отвън, зад тази стена, и гледаме портретите на онези хора там – започват от Антим I, минават през Петко Каравелов, Стамболов и кого ли не. С тях трябва да се сравняваме, ако искаме престоят ни в това Народно събрание да има смисъл. Убеден съм, че ако всички ние в гласуванията си се сравнявахме с тях, а не с другарчето до нас, това гласуване нямаше да бъде така.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители, за съжаление, с това гласуване и с цялата ни работа по Правилника вървим в посока на развитие на парламентаризма в България, който никак не е добър. Дори днес се учудих, когато патриоти дават за пример Турция. Опасявам се, че самите Вие не съзнавате как подобни ограничения изместват центъра на тежестта към изпълнителната власт, обезличават Народното събрание, лишават не само опозицията, но и Вас самите като народни представители – не знам защо го правите, от възможността да контролирате премиера и вицепремиерите. Искам да обърна внимание също, че възможността за блицконтрола беше не толкова за нас самите, не за премиера и вицепремиерите, а българските граждани да чуят какво актуално се случва в държавата и какво премиерът и вицепремиерите правят, за да решават тези актуални въпроси. Разбира се, това е по-големият въпрос. По-малкият, който обаче се опасявам, че също е част от Вашата мотивация за това решение – в предишния мандат видяхме как премиерът систематично избягваше присъствието на този блицконтрол. Видяхме вицепремиери, които идваха тук, мънкаха и не знаеха защо са дошли, които очевидно показваха непознаване на актуалните процеси в страната и не можеха да отговорят смислено на нито един конкретен въпрос. Нормално е сега да ги пазите, разбирам Ви. Не прекалявайте обаче с това пазене, тъй като накрая цялото това нещо ще се върне върху Вас. Съжалявам, че взехте това решение. Обръщам се към председателя на Народното събрание. Вашата предшественичка правеше всичко възможно да спре актуалните въпроси към премиера Борисов. Сега, след като ни лишихте от възможността да го контролираме по какъвто и да е начин, моля Ви да бъдете достатъчно привързан към демокрацията, за да може въпросите ни към премиера да не бъдат спирани, а Вие да направите необходимото той да отговаря на тях в петъчния контрол. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да повтарям това, което казаха колегите преди мен в отрицателния вот. Напълно се солидаризирам с тях. Искам да добавя обаче още два нюанса. Първо, към технократите. Колеги, със защитата на билцконтрола защитавахме Вас, защото, за да предизвикате изслушване на премиера в залата или каквото и да е било изслушване, са Ви необходими 48 гласа. Вие ги нямате. Ако имаше блицконтрол, можехте да го използвате точно, за да задавате въпросите, които вълнуват Вас и Вашите избиратели. Именно заради ограничаването на Вашите права гласувах „против“, защото от БСП можем да си правим изслушванията винаги. Имаме възможността да искаме изслушване всеки път, когато пожелаем да го искаме, защото имаме повече от 48 гласа. Колеги от ГЕРБ, Вие направихте голяма грешка. Вместо веднъж месечно да прежалите премиер и вицепремиер, за да ги изслушваме тук, Вие решихте да ги скриете, поради което ги изложихте на още по-големия риск – да отговарят на изслушвания, да участват в изслушвания с всички аргументи, които ще имаме за тяхната политика. Последно, колеги, безкрайно съжалявам! С господин Стефан Данаилов го обсъдихме – лишихте ни от възможността поне веднъж месечно да лицезрем премиера на Република България тук, в залата. Сега ще го видим само при заклеването и най-вероятно след това няма да имаме никаква възможност да го видим, защото Вие ще сте го скрили. (Оживление.)

Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 105, който става чл. 108. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 106, който става чл. 109. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 107, който става чл. 110. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 108, който става чл. 111. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 109, който става чл. 112.

„Глава десета – Парламентарни изслушвания, проучвания и анкети“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Глава десета. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 110, който става чл. 113. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 110а, който става чл. 114. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 111, който става чл. 115. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 112, който става чл. 116. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 113, който става чл. 117.

„Глава единадесета – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава единадесета. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 114, който става чл. 118. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 115, който става чл. 119. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 116, който става чл. 120. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 117, който става чл. 121. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 118, който става чл. 122. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 119, който става чл. 123. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 120, който става чл. 124. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 121, който става чл. 125. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 122, който става чл. 126. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 123, който става чл. 127. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 124, който става чл. 128. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 125, който става чл. 129.

„Глава дванадесета – Народни представители“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Глава дванадесета. „Раздел I – Правно положение“. Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел I. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 126, който става чл. 130. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 127, който става чл. 131. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 128, който става чл. 132. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 129, който става чл. 133. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 130, който става чл. 134. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 131, който става чл. 135. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 132, който става чл. 136. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 133, който става чл. 137. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 134, който става чл. 138. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 135, който става чл. 139. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 136, който става чл. 140. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 137, който става чл. 141. „Раздел II – Етични норми за поведение“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на Раздел II. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 138, който става чл. 142. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 139, който става чл. 143. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 140, който става чл. 144. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 141, който става чл. 145. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 142, който става чл. 146. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 143, който става чл. 147. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 144, който става чл. 148. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 145, който става чл. 149. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 145а, който става чл. 150. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 146, който става чл. 151. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 147, който става чл. 152. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 148, който става чл. 153. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 148а, който става чл. 154. „Раздел III – Парламентарно поведение” Комисията подкрепя текста на Проекта за наименованието на Раздел III. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 149, който става чл. 155. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 150, който става чл. 156. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 151, който става чл. 157. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 152, който става чл. 158. Комисията подкрепя теста на Проекта за чл. 153, който става чл. 159. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 154, който става чл. 160. Уважаеми господин Председател, тук правя редакционно уточнение, че препратката, която препраща към чл. 155, всъщност трябва да препраща към чл. 156. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 155, който става чл. 161. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 156, който става чл. 162. И тук, господин Председател, в ал. 2 правя предложение за редакционно уточнение – препратката, която сочи чл. 155, всъщност трябва да бъде чл. 161. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 157, който става чл. 163. Тук правя редакционно предложение за поправка по отношение на препратката – вместо чл. 155 да се чете чл. 161. Комисията подкрепя текста на Проекта за чл. 158, който става чл. 164.

Благодаря. Господин Председател, уважаеми колеги! Да, ползвам процедурата за декларация от името на Парламентарната група на “БСП за България”. Конкретният повод е нашият разговор днес – позоваването Ви на добри практики, блицконтрол и на неспиращите подмятания ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)

…за търсене на национално съгласие по важни теми…

…както и обвиненията за това, че БСП не е приела предложения за председателство на Народното събрание за участие с персонално участие на наши представители в кабинета на господин Борисов. Това с блицконтрола, разбира се, е конкретен случай. Аз няма да го засягам, защото познавам Правилника, но този въпрос ражда няколко други много по-сериозни и по-големи – първият е за смисъла на политиката и позоваването Ви на добрите практики за големи коалиции в Европа. Да, имаше такива, колеги, и всички видяхме до какво доведоха те – до раждането на популистки и националистически партии, защото големите коалиции унищожиха системните партии, унищожиха традиционната политика, унищожиха идеологическите различия и принципните спорове между ляво и дясно. Вторият въпрос, който възникна от тази дискусия, е за политическото представителство. Вие водите след себе си много хора – над 1 милион. Ние представляваме тук близо 1 милион души и тук не говорим от свое име и лично качество, а от тяхно име сме изпратени тук. (Реплики от ГЕРБ.) Когато постоянно внушавате, че БСП е деструктивна, защото не иска да участва под някаква форма в общо управление, питахте ли тези хора, чиито гласове представлявате тук дали те са съгласни на това. Всъщност, Вие скоро ги питахте Вашите и те казаха, че не са съгласни. Защо тогава постоянно внушавате деструктивност от страна на БСП, която не желаела да участва в общо управление, след като Вашите избиратели, които са Ви изпратили тук и от чието име говорите не го желаят? Може ли да ни обясните как така до 25 март се изправяте с лицата си пред едни хора и им казвате, че БСП е антиевропейска партия, а на 27 март им казвате, че единственият начин да се спаси европредседателството е Деница Златева от БСП да остане начело на този пост. (Шум и реплики от ГЕРБ: „Еееее!“) Аз не схващам общото между тези две твърдения – нито катарзиса, който преживяхте за една нощ.

Как така до 25 март говорите на тези хора, които Ви харесват, че БСП ще върне страната години назад и на 27 предлагате на БСП най-високия пост в парламентарната република? Обяснения за този катарзис имате ли? Ние имаме. Искате легитимация на бъдещите си решения и действия, с които ние не сме съгласни и ние няма да Ви станем „смокинов лист“ на тези решения. На това, което предлагате, му казвате „добра практика“. Да, това е практика, но не е добра. Това е практиката на политическата класа, на статуквото и на прехода в България през всичките 27 години. До изборите всички сме един срещу друг в името на народа, след изборите, всички сме заедно за келепира, но срещу народа. Ние не приемаме това. Ние искаме промяната. Искаме в тази политика освен власт, пари и келепир да има принципи, правила и морал. (Шум и реплики от ГЕРБ.) За това ще сложим край на тези процеси в българския политически живот. Когато обещаваме нещо на хората и по тяхна воля сме в опозиция, ще останем такива, но няма да отстъпим, защото днес се случва и нещо друго важно – в една демократична държава трябва да има и власт, и опозиция. Ние държим на тези принципи. Ето, днес се постигна коалиционно споразумение за управление. Вие търсите по теми, дори и в това споразумение, национално съгласие. Приветстваме израстването на Атака, на Патриотичния фронт и на НФСБ – днес Обединени патриоти, до извеждането на евроатлантическите ценности като абсолютен приоритет за България, както и членството ни в Европейския съюз и НАТО. Имате нашата подкрепа за това. Приветстваме поставянето на най-важното място в това споразумение на председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Но и да е ясно, и тук става вече въпрос за демократичната държава, за отговорността – да е ясно, че в тази коалиция така, както е подписано, решенията се взимат в консенсус. Тоест, уважаеми български граждани, от днес нататък политическата отговорност за това, което ще се случва в държавата, се носи от Бойко Борисов, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров. Така се случва в демократичната държава. Това е управлението, но това е и отговорността. Ако Вие от тук нататък обеднявате, ако вземат нов заем, ако не се чувствате сигурни на улицата и в домовете си, да се знае и да е принципно кой носи политическата отговорност за това. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

На трето място, отсега да си кажем, че тази коалиция, както сте я подписали, залага рискове, залага мина, залага нестабилност на България. Защо? Защото в т. 9 сте записали, че въпреки споразумението между Вас, всяка партия е свободна извън това споразумение да си отстоява различни политики и да търси подкрепа за тях в залата. На по-опитните колеги това напомня ли им нещо? На нас ни напомня коалицията ГЕРБ – Реформаторски блок. За едни неща сме заедно, но за други ще се търсят плаващи мнозинства, купуване на гласове вътре в залата и осигуряване на подкрепа. (Възгласи от ГЕРБ и ОП: „Еее!“.) Да се знае отсега, отговорността е там. Но това гарантира нестабилност, гарантира плаващи мнозинства и безпринципни споразумения в тази зала. Е не искаме да сме част от това и няма да ни внушавате, че това е дестабилизация от страна на БСП. Това е принцип, това са правила и това е морал. Чакаме с нетърпение две теми, за да ги видим тези плаващи мнозинства – увеличение на пенсии и доходи, референдум и мажоритарен вот. Това ще е изпитанието за Вашето споразумение, което обявявате като гарант за стабилност, а ние виждаме като заложен риск за нестабилност за България. Това е и последната причина да не сме съгласни по никакъв начин да участваме заедно с Вас в това съглашателство. Оставаме алтернатива и продължаваме пътя си за промяна, докато не променим България, политическата класа и статуквото в страната. (Ръкопляскания от “БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Както обещах преди „Допълнителните разпоредби“, искам да направя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на гласуването по Проекта за правилник и неговото приемане.

Продължавам, господин Председател, но възразявам, че изключиха осветлението в залата. Осветлението трябва да е за всички, не само за председателите на някои парламентарни групи, когато правят декларации. (Оживление. Смях.)

„Допълнителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 1. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 2. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 3. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 4. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 5. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 6. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 7. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 8.

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на проекта за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на Проекта за § 9. Уважаеми господин Председател, правя редакционно уточнение в текста, където се сочи разпоредбата на чл. 48, ал. 1 се има предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 1. Комисията подкрепя текста на проекта за § 10, който става § 11. Предложение на народния представител Данаил Кирилов и група народни представители за създаване на Заключителна разпоредба. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 80, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 10. Тук коригирам. „§ 10. (1) Членове 118 и 128 не се прилагат от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. (2) До 31 декември 2017 г. на всеки два месеца Министерският съвет внася за сведение доклад за изпълнението на Плана за подготовка на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. До 31 декември 2018 г. Министерският съвет внася за сведение и други документи, свързани с подготовката и провеждането на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“ Искам да предложа и § 12 със следното съдържание: „§ 12. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Кирилов, уважаеми дами и господа народни представители! Под формата на изказване, но просто искам да Ви задам въпроса, тъй като става дума за текстове, които касаят председателството на Европейския съюз, да обясните за какво се налага тази промяна, въпреки че нашите представители в Комисията ни казаха, заслужава цялото представителство да знае. Ние ще я подкрепим, но е важно да разберем какво точно правим за нещо, за което всички сме декларирали, че е консенсусно и заедно ще го заведем до добро. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! Не съм сигурен, че точно аз най-добре ще обясня всички детайли по въпроса, който поставяте, но инициативата за тези изменения дойде от служебното правителство и от служебния заместник министър-председател госпожа Деница Златева, която изпрати писмо. Тук колегите са ми дали текст без атрибутите, но го имаме и с изходящите номера, и с подписа на госпожа вицепремиера. С оглед обстоятелството, че по време на председателството някои от разпоредбите на Правилника би следвало да се съобразят с това обстоятелство, ние имаме режим, който е установен в две разпоредби, съгласно който се подготвят годишните планове по отношение на работата с Европейския съюз. Повече са документите, сега трудно ще ги цитирам. Тезата, която е на служебното правителство, е, че по време на председателството няма нужда от този режим. Вместо тези годишни доклади би следвало между изпълнителната власт и Парламента да се обсъждат докладите, свързани със самото председателство. За това в юридическия израз на двете преходни норми, които записахме, се казва, че за периода от време на председателството, който беше визиран и го изчетох, няма да се прилагат тези правила от корпуса на Закона, а вместо тях ще се прилагат специалните правила за докладване на документите по взаимната готовност във връзка с българското председателство. За да не бъда прекалено повърхностен, защото признавам, че по тази материя не мога да цитирам точно документите, ще си позволя да изчета фрагменти от писмото: „Предвид гореизложеното предлагам при приемането на нов Правилник за организацията и дейността на Народното събрание прилагането на разпоредбите относно изготвянето и внасянето в Народното събрание на Годишната работна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, и относно внасянето на доклади за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и за приоритетите на Република България по време на текущото председателство да бъде изключено ¬ това, което направихме ¬ за периода от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г. В заключение бих искала да изразя увереността си, че в основите на едно силно и успешно председателство на Съвета на Европейския съюз стои ползотворно сътрудничество и взаимодействие между Министерския съвет и Народното събрание. Това е пътят, който ще превърне бъдещото ни председателство в кауза, която да вдъхновява и обединява, а не да разделя и да противопоставя.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, използвам формата на реплика, за да Ви кажа нещо, което според мен не чух в залата. Чисто технически обаче те не са чл. 114, 124, 118 и 128? Добре, окей.

Да. Уважаеми господин Кутев, получих уверенията на колегите референти, че сме коригирали номерата на текстовете съобразно преномерацията. А по отношение на основния въпрос ¬ ето го оригинала на писмото на госпожа Златева. Той е с изходящ номер № 025547 от 24 април 2017 г. Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Приложение към Правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание“. Комисията подкрепя приложението към правилника. Предложение от народния представител Жельо Бойчев и група народни представители: във Финансовите правила по бюджета Народното събрание ¬ Приложение към правилника се създава допълнителна разпоредба: „Допълнителна разпоредба: „§ 1. За мандата на 44-то Народно събрание основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5 не се преизчислява и се определя в размера на възнаграждението, получено от народните представители в 43-тото Народно събрание за месец декември 2016 г.“ Комисията не подкрепя предложението.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Направихме това предложение, тъй като считаме, че това е най-малкият знак, който може да даде Народното събрание като съпричастност към огромното мнозинство български граждани, които живеят на прага или под прага на бедността. Логиката на нашето предложение е след като ангажиментът, който се вижда в коалиционното споразумение, управленската програма на бъдещото правителство, е за евентуално увеличение на доходите към края на мандата, няма как, според нас, да запазим досега действащата практика за тримесечно актуализиране на възнагражденията на народните представители. Мисля че това е един добър знак и пример за съпричастност към огромната част от българските граждани. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Направили сме това наше предложение под формата на Допълнителна разпоредба, тоест формулата за изчисляване на заплатите на народните представители остава такава, каквато е записана в Правилника, но за мандата на това Четиридесет и четвърто народно събрание заплатите следва да бъдат замразени към месец декември 2016 г. (Реплики от ДПС.) Тук и колегата Бойчев го каза, това го правим поради причина солидарност – солидарност с българските граждани, които живеят в убийствена мизерия, в тежка мизерия. Всички знаете последните случаи от тази тежка зима в България. Един от тях, сега се сещам, е когато един човек, български гражданин, беше ял сняг в продължение на една седмица, дадоха го по всички телевизии. Ето това е една крачка към солидарността с българските граждани, които така или иначе бяха доведени от това правителство – предишното, което се отиде, до прага на тази убийствена мизерия.

Бъдете солидарни и си замразете заплатите в рамките на Четиридесет и четвъртото народно събрание.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Взимам думата, за да коментирам предложението не само от гледна точка на техническото му естество, а и от гледна точка на практическия смисъл за подобен дебат. Странна техника използват колегите от левицата за институционализиране на тяхното предложение, тъй като това спокойно можеше да бъде решено в чл. 5 на Финансовите правила. Обръщам Ви внимание, че ние не препотвърждаваме стари правила, а приемаме нови. Ако сте имали желание да проявите юридическо творчество, можеше в чл. 5, изречение второ, да го заличите. (Реплики от “БСП за България”.) Тогава нямаше да има нужда от дебата в момента по начина, по който го водим. По-интересното обаче е смисълът на едно подобно решение. Ако Ви замразим възнагражденията по начина, по който Вие предлагате, ние не сме сигурни, че ще постигнем целта, която предлагате, защото е напълно възможно, както се случи през 2016 г., да има тримесечие, в което възнагражденията да намаляват. Какво правим тогава, колеги? Дебатът за възнагражденията на висшите държавни длъжности стои на обществено внимание и той не е решен от времето на Великото народно събрание, откогато между другото датира първата версия на тези правила. Към тях през годините са се субсидирали много други институции, в това число и власти, различни от законодателната – власти, върху които в момента ние ще повлияем по силата на Конституцията и върховенството на парламентарната държава. Но дали ще постигнем най-доброто златно сечение? Кой е казал, че трите заплати, които в момента са се утвърдили като признак или като принцип, са най-доброто решение за възнаграждението на народните представители? Колеги, ако смятате, че нашият труд е толкова надценен, защо не минем към определяне на номинално число и да наддаваме – да наддаваме за това номинално число, докато демагогията и глупостта достигнат до нула? Или до безкрайност! Ако искате, нека да запазим сега този принцип и заедно с Вас да измислим нов механизъм, по който народните представители заслужено да получават възнаграждения, каквито да отразяват реалното съотношение на възнагражденията в държавата. Винаги ще има бедни и богати. Винаги ще има бедни и богати! Ако решим, народните представители могат да работят и без възнаграждения. Подобно решение е възможно, въпреки че в Конституцията е заложен принцип, че всеки има право на възнаграждение. Това, което бих Ви предложил и бихме участвали в подобен дебат – аз знам откъде идва проблемът, проблемът на средните величини е, че понякога в икономически цикли, какъвто примерно имаше през 2009 г. и през 2010 г. средната величина расте, а реалните доходи на голяма част от хората намаляват и икономиката тръгва надолу. През 2015 г. и 2016 г. не е така. През 2016 г. имаме над 10 на сто номинално нарастване на средната работна заплата, като от 917 лв. средно за януари 2016 г. тя достига 1012 лв. в края на 2016 г. Тоест формулата в този случай работи в правилната посока и запазва съотношението на възнагражденията, които получават народните представители и висши държавни длъжности, като между другото президент, министър-председател, членове на Конституционния съд, участници в регулаторни органи, да не изброявам, които са обвързани с това. Къде е стимулът всъщност и как се мери нашата работа, освен чрез подобряване благосъстоянието на българските граждани? Ако благосъстоянието на българските граждани расте, ще расте и нашето възнаграждение. Ако благосъстоянието на българските граждани не расте, ще намаляват и нашите възнаграждения. Замразяването само по себе си не дава решение на този въпрос, не дава отговор на този въпрос. Затова Ви предлагам да спрем дебата дотук, тъй като той не е еднозначен, всеки да си гласува както прецени за едно подобно решение. Но ако имате желание, да седнем и с един конструктивен дебат да определим възнагражденията в тази държава за висшите държавни длъжности, които са определени като органи на държавна власт в Конституцията и в другите закони, и тази тема никога повече да не е тема на дебат. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“, от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Горанов, уважаеми колеги народни представители! Темата е изключително важна, и то не темата за заплатите на народните представители, а темата за заплатите в България, тяхното ниво и нивото на доходите. Приемете нашето предложение като един сигнал. И ми се струва, че господин Горанов го разчете по този начин, като предложи дебат за размера на заплатите на висшите държавни длъжности. Но аз искам да изразя едно опасение. Господин Горанов, Вашите очаквания, че може да се получи така, че общото ниво на доходите и заплатите в България в определени тримесечни или други времеви периоди да намалява, няма как да се случи, тъй като това влиза в остър разрез с програмата и принципите, които току-що прие новосформиращото се парламентарно мнозинство. От тази платформа ние очакваме растящи доходи, нови върхове в развитието на пазарната икономика и, разбира се, във връзка със сегашния механизъм – растящи заплати на народните представители. Затова ние предлагаме този член към Финансовите правила и замразяване. Вторият въпрос обаче – за нивото на доходите в България, ми се струва по-съществен. Тази средна заплата, която Вие цитирахте, която непрекъснато беше лансирана и в предизборните кампании, се формира за сметка на ръста на работните заплати в публичния сектор, в държавния сектор. Това следва да бъде много сериозен сигнал към всеки икономически екип на всяко правителство. Изоставането между заплатите в частния и в публичния сектор означава, че ние нямаме работеща икономика, че имаме дирижирани и режисирани заплати с различни подзаконови, надзаконови механизми и в същото време един частен сектор, който не може да догони ръста на заплатите и темпа на заплатите, който се предлага от държавните институции и държавните организации. Това е много сериозен повод за размисъл за една коалиция, която се заявява като дясна. Защото това съотношение, тази диспропорция е ясно доказателство за състоянието на икономиката и за състоянието на частния сектор. Ако смятате чрез заплатите на държавните чиновници чрез изкуствени механизми и правила… РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Времето, времето!

…да демонстрирате благосъстоянието на българските граждани, няма да се получи. Благодаря за вниманието, извинете за просроченото време.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, първо, напълно подкрепям казаното от господин Горанов за систематичното място на текста. Действително, прав сте, напълно сте прав. Да работим за нов механизъм – също, да, и Ваши представители на ГЕРБ са изразявали публично, че са готови да мислим по този въпрос, нека да го направим. Но всъщност това, което предлагаме сега, затова сме внесли и решение, е практически номинално да замразим заплатата към декември 2016 г., което е малко под 3 хил. лв. вместо първото преизчисление, направено и влязло в сила през 2017 г., когато заплатата става около 3200 хил. лв., което избухна насред кампанията. Помните какъв беше отзвукът. За съжаление, Народното събрание не се ползва кой знае с какъв авторитет и всяка седмица и всеки три месеца, когато си повишаваме заплатите, не допринасяме за това. Разбирам също така критиката Ви за средните стойности. Тя е отразявана и предишните два пъти – в предишното и в по-предишното Събрание са вземали решения за замразяване на заплатите, като са уточнявали, че то не трябва да надвиши, след преизчислението, заплатата от месец декември 2009 г., именно за да се избегне това, което Вие казахте. С други думи, ние сме съгласни да започнем да работим още сега и съм сигурен, че бързо може да се намери качествен механизъм, но е важно да го направим сега или поне преди месец април, когато ще дойде следващото повишаване. Важно е, защото междувременно – да, Вие говорите за нашия стимул, но заплатата остава доста висока. Знаете какви са статистиките, които излязоха онзи ден за бедността на населението. Нямаме нужда от този дебат. Нека да го започнем, за да го завършим. И действително 13 категории са висшите публични длъжности, които зависят пряко или косвено от това наше решение, така че въпросът не е само анекдотичен. Нека да го гласуваме, да кажем, че този парламент ще взима колкото месец декември 2016 г., с ясния ангажимент (шум и реплики) – свършвам, че ще подкрепим Ваше по-добро решение.

Благодаря, господин Председател. Не съм съгласен с Вашата формулировка, че би следвало да се промени чл. 5 и Вие сам се оборихте. Правилно и систематично е разположено нашето предложение, защото ние не правим промяна във формулата, за която следва да има наистина задълбочен и широк дебат за това как да се изчисляват депутатските заплати, и ние сме съгласни. Нека сега да ги замразим, а после да говорим по отношение на формулата. Защо следва да остане тази формула, а след това ние да я променяме? Нека да ги замразим, пък после нека да променим и формулата за изчисляване на депутатските заплати. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С юристи – за правна техника, аз като прост счетоводител няма да споря, но не бих разбрал как ще прилагам после чл. 5 или § 1. Това не е важно в случая, по същество искам само, под формата на дуплика, да изнеса данни, свързани със средната заплата. Не е вярно, колега Жаблянов, че средната заплата в България преимуществено се влияе от разходите в бюджетния сектор. За съжаление, по една или друга причина, като изключим някои отделни политики, свързани със социалния сектор, разходите за възнаграждение в бюджетната сфера през последните години не са увеличавани с целенасочена политика. Да, средната заплата в бюджетния сектор е малко по-висока от средната заплата в частния сектор, ако сравняваме форма на собственост, с 30-40 лв. Ще Ви дам конкретна статистика, има я на страницата на Националния статистически институт, но трябва да се има предвид, че броят на заетите в – и това всъщност е добра новина, частния сектор е четири-пет пъти по-голям от броя на заетите в бюджетната сфера. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже нямаше време да се изкажем и процедурата напредна, отрицателният вот е всъщност за обяснение на предишното гласуване.

На това гласуване ще го обясня, за да разберете за какво говоря!

Отчитайки точността, в 14,00 часа бяхме обявили трибунка и се представихме пред всички медии. Ние сме против популистичното предложение за замразяване на заплатите на народните представители. Ние сме за замразяване на депутатските заплати, но, първо, намалени наполовина. Ние считаме, че депутатските заплати не съответстват на работата, която се върши, и благосъстоянието на българския народ. Така че, ако бяхте предложили депутатските заплати да ги намалим наполовина и след това да ги замразим, докато започнем да се представяме по-добре пред българските граждани, ние щяхме да го подкрепим с удоволствие. Но популистичното, просто замразяване на високи нива – това съм го слушал и в търговията с лекарства – нека да изравним цените, нека да грабим българския народ! Това никога не бихме го подкрепили! Благодаря.

Приложение към чл. 76, ал. 1 – „Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите“. Комисията подкрепя Приложението към чл. 76, ал. 1.