СЛУЖЕБЕН МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ПАВЛОВ1900 думи
Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Бойчев!
В отговор на поставените от Вас парламентарни въпроси и във връзка с искането ми да бъда изслушан в парламента във връзка с дело № 39816 на Европейската комисия срещу „Газпром“ представям на Вашето внимание становище и позиция, която съдържа отговор на поставените въпроси.
На 16 март 2017 г. Европейската комисия публикува в „Официален вестник“ на Европейския съюз съобщение, с което кани всички заинтересовани страни да предоставят коментари по предложените от „Газпром“ ангажименти по чл. 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с образувано дело срещу „Газпром“ за нарушаване на правилата на конкуренция посредством цялостна стратегия за разделяне на централно- и източноевропейските газови пазари. Срокът от седем седмици изтича на 4 май 2017 г.
Очаква се въз основа на всички получени коментари, така нареченият „пазарен тест“, Европейската комисия да реши окончателно дали предложените от „Газпром“ ангажименти представляват задоволителен отговор на опасенията за нарушаване на конкуренцията.
Производството пред Европейската комисия е започнало през 2012 г., като на 22 април 2015 г. Комисията е приела изложение на възраженията във връзка с предполагаемо нарушение на чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз от „Газпром“ на пазарите за доставка на едро нагоре по веригата на природен газ в осем държави членки: България, Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия.
Комисията счита, че „Газпром“ има господстващо положение и на осемте пазара на Централна и Източна Европа за доставките на едро нагоре по веригата на газ и че може да е злоупотребил с господстващото си положение.
Според Европейската комисия „Газпром“ е прилагал цялостна стратегия за злоупотреба, като е налагал териториални ограничения в договорите си за доставка с държавите от Централна и Източна Европа, и по-специално забрана за износ, клаузи за местоназначение и еквивалентни мерки, които може да са възпрепятствали трансграничния пренос на газ. Това е довело до налагане на нелоялна ценова политика в пет държави членки: България, Естония, Латвия, Литва и Полша, тъй като по изчисления на Европейската комисия „Газпром“ е определял цени на търговци на едро, които са значително по-високи от конкурентните цени на газ в Западна Европа.
Също така според Европейската комисия „Газпром“ е злоупотребил с господстващото си положение на пазара за доставки на едро нагоре по веригата на природен газ в България, като е обвързал доставките на газ с инвестиции в Проекта „Южен поток“.
Посочените по-горе нарушения са евентуални и са основани само на предварителната оценка на Европейската комисия. В случай че тя приеме ангажиментите във вида, в който са предложени или съответно изменени в резултат на пазарния тест, който се провежда в момента, съгласно чл. 9 от Регламент 1/2003 Европейската комисия ще прекрати производството и няма да се произнесе дали „Газпром“ е извършил нарушение. Съответно Европейската комисия няма да наложи финансова санкция, а „Газпром“ ще бъде задължен да изпълни поетите ангажименти.
В направеното предложение за ангажименти „Газпром“ се задължава да измени договорите със своите клиенти като премахне пречките за свободен пренос на газ на конкурентни цени в Централна и Източна Европа.
Съгласно предложените ангажименти:
Първо, „Газпром“ се задължава да не прилага и да не въвежда клаузи в съществуващите и бъдещите си договори за доставка на газ в Централна и Източна Европа, които могат пряко и непряко да забранят или да ограничат възможността на клиентите за реекспорт и препродажба на природен газ.
Второ, „Газпром“ ще гарантира изменение на договорите си с контрагентите от България и Гърция, необходими за сключването на споразумение за междусистемно свързване между България и другите държави – членки на Европейския съюз.
Трето, „Газпром“ ще предложи на клиентите си от Централна и Източна Европа възможността да поискат всички или част от договорените им обеми природен газ, доставени в няколко точки за доставка в Централна и Източна Европа, да бъдат доставени от „Газпром“ в друга точка на доставка до България и балтийските държави. „Газпром“ ще предлага тази възможност, докато клиентът не е в състояние сам да организира преноса на природен газ.
Четвърто, „Газпром“ ще въведе клауза за преразглеждане на цената в договорите си или ще измени съществуващия механизъм по начин, който позволява на всяка една от страните да задейства при разглеждане на цената, ако тя не отразява промяната на цените на границата на Германия, Франция и Италия или промяната на цените на природния газ в газоразпределителните центрове, или така наречените „хъбове“ в континентална Европа, „Газпром“ ще се ангажира и да увеличи честотата и бързината на преразглеждането на цените.
Пето, „Газпром“ няма да претендира неустойки на основание прекратяването на Проекта „Южен поток“ от българските контрагенти. Прекратяването е потвърдено от „Газпром“.
Ангажиментите са предложени за срок от осем години, като финалният им вариант ще стане известен след приключване на процедурата на пазарен тест.
Съобразно получените становища Европейската комисия може да поиска от „Газпром“ те да бъдат изменени или допълнени, преди да бъдат одобрени. Ангажиментите ще станат задължителни за „Газпром“ само ако Европейската комисия вземе решение, с което ги приема и ги прави юридически обвързващи.
Едва след окончателното приемане на ангажиментите в разписаните в тях срокове трябва да започнат двустранните преговори между „Газпром“ и българските контрагенти по изменение на действащите договори, включително конкретните търговски въпроси.
Каква е позицията на България? Предложените ангажименти пряко засягат Българския енергиен холдинг (БЕХ), „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ и техните договорни отношения с „Газпром“. „Булгаргаз“ има сключен договор за доставка на природен газ, който е с продължителност до 2022 г. „Булгартрансгаз“ е сключил договор за транзитен пренос през територията на Република България с „Газпром“ със срок на действие до 2030 г. Всяко от тези дружества е изготвило своята позиция от гледна точка на очакваните последици от ангажиментите върху дейността, която извършва, сигурността на доставките и развитието на пазара на природен газ в България.
Становищата са готови и ще бъдат депозирани в Европейската комисия в началото на следващата седмица.
Същевременно, поради множество неясноти в предложението на „Газпром“, дружествата са в контакт с Европейската комисия за получаване на допълнителна информация и разяснение. След изясняване на отворените въпроси, становищата ще бъдат допълнени и разширени.
Какво е становището на дружествата? Без да нарушаваме клаузите за конфиденциалност по действащите договори, най-общо дружествата дават положителна оценка на ангажиментите, но считат, че те следва да бъдат изменени и допълнени.
Последните ключови въпроси.
Първо, осигуряване на прозрачни източници на информация за референтните цени на границите на Германия, Франция и Италия и газовите хъбове, които могат да бъдат използвани при периодични актуализации на цената на природния газ.
Второ, преходен период с възможност за по-често предоговаряне на цените на предвидените в предложението две години, за да могат страните да адаптират своята ценова формула по начин, който да не допусне сътресение на пазара и резки ценови промени.
Трето, равнопоставеност на българските газови търговци с тези на Централна и Източна Европа при използване на възможността за промяна на точка на доставка на природен газ.
Целта е да се обезпечи възможност не само чуждестранни търговци да получат съдействие от страна на „Газпром“, за да оперират на българския пазар, но и българските да получат такова за държавите от Централна и Източна Европа, и Балтика.
Четвърто, обвързване на задълженията за гарантиране на качеството на природния газ с реципрочни ангажименти на газовите оператори нагоре по веригата на доставка.
Пето, увеличени правомощия на контролиращия орган, който е предвидено да бъде номиниран от Европейската комисия, за да мониторира изпълнението на ангажиментите по отношение на ценообразуването на природния газ.
В момента правомощията му са насочени основно към размера на таксите за пренос, които „Газпром“ може да начисли при промяна на точката на доставка.
Акцентирам още веднъж върху това, че дружествата са поискали допълнителна информация от Европейската комисия. Ако ангажиментите бъдат одобрени, на дружествата предстоят сериозни преговори с „Газпром“.
От българска гледна точка е важно във възможно най-ранна фаза да бъдат изяснени всеки един детайл, всички възможности и рискове, които ангажиментите създават в тези преговори.
Каква е нашата позиция? На 10 април 2017 г. беше сформирана Междуведомствена група с участието на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и на Външните работи, която анализира предложените от „Газпром“ ангажименти. Български представители от Българския енергиен холдинг, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и Министерството на енергетиката взеха участие на Газовия форум във Варшава, организиран от страните от Вишеградската четворка.
Заключенията на работната група ще представя накратко и те са следните.
Предложените от „Газпром“ ангажименти представляват стъпка напред и създават възможности българските дружества да договорят с руската страна ценообразуване, съобразено изцяло или частично с динамиката на цените на големите пазари в Западна Европа, и да сключат постоянни споразумения за междусистемна свързаност с Румъния и Гърция.
Предложенията на „Газпром“, свързани с премахването на клаузи за териториални ограничения от договорите за доставка на природен газ и отказ от претенции към българската страна във връзка с прекратяването на „Южен поток“, не съдържат нови моменти за България, но на принципно ниво се оценяват положително, тъй като допринасят за правна сигурност.
Какво имам предвид? В договора на „Булгаргаз“ за доставка с „Газпромекспорт“ няма клауза, която да забранява реекспорт.
По отношение на Договора за „Южен поток“ няма основание за претенция от страна на „Газпром“ за неустойки в размер на 70 млн. щатски долара, тъй като окончателното инвестиционно решение е прието в срок.
Наред с положителните страни, ангажиментите създават и рискове. България има нужда от допълнителна информация относно предвидената в ангажиментите възможност „Газпром“ да променя точката на доставка Негру Вода с друга гранична точка на доставка за България. Възможно е това да е свързано с предстоящото изтичане на срока на договорите за транзит през Украйна през 2019 г. Ако това се потвърди и „Газпром“ възнамерява да спре да използва настоящия маршрут, то за сигурността на доставките е важно да има яснота как ще бъдат гарантирани количествата за България и коя ще бъде новата точка за доставка. Ще пренасочи ли „Газпром“ доставките например през Турция или Западна Европа, по какъв маршрут и срещу какви транзитни такси?
На следващо място, в интерес на българската държава е ангажиментите да не създават предпоставки за изолиране на страната от транзита на руски газ към Гърция, Турция и Македония. България следва да запази ролята си на разпределителен център в региона, както и съответните финансови постъпления от транзитни такси.
В контекста на предложението стои въпросът и за бъдещето на газоразпределителния център, който за България би бил гаранция за независимост на доставките и разширяване на регионалната ни роля.
По въпросите от стратегически характер, те не са обвързани с крайния срок за предоставяне на становище пред Европейската комисия. В рамките на пазарния тест този срок е обвързващ само за конкретно засегнатите от практиките на „Газпром“ и предложените ангажименти, дружества и лица.
В заключение, поканата на Европейската комисия за представяне на становища по предложенията на „Газпром“ не е отправена само към държавните енергийни дружества или държава, а към всички засегнати страни. Това беше достатъчно добре разяснено от Европейската комисия в медийното представяне на ангажиментите и се надявам да е достигнало до българското общество. Министерството на енергетиката също се обърна към бизнес организации в този смисъл. Българският бизнес и всички други засегнати лица са равноправен участник в тези консултации и могат да изразят отношението си, като изпратят становища до Европейската комисия.
Надявам се, че такива позиции са подготвени и България ще участва в пазарния тест не само чрез държавните си дружества, но и с представители на частния сектор. Ангажиментите на „Газпром“ са едновременно възможност и предизвикателство пред България и са необходими усилия както на държавата, така и на всички пазарни участници, за да бъдат използвани по най-добрия начин за подобряване на условията на българския пазар на природен газ.
Предизвикателството пред следващото правителство ще бъде страната да не се превърне само в потребител на природен газ – клиент, а да запази ролята на транзитен център в региона. Благодаря Ви.