25 май 2017 г.

…което по никакъв начин няма да се съобрази с вота на българските граждани.

Пет секунди, господин председател. Така че, уважаеми дами и господа, не е нормално Парламентът да функционира по този начин! Ние от „БСП за България“ апелираме по-бързо да се гледат законодателните инициативи, да влезе в ритъма, каквито са очакванията от българските граждани, защото наистина това, което се върши в момента, не отговаря на очакванията на българския избирател. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП лява България“.)

Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Вземам процедура по начина на водене с укор към Вас поради това, че Вие дадохте думата по дневния ред на колега, който разсъждаваше с някакви общи съображения, които, впрочем, чувахме в снощно телевизионно предаване, които не са свързани с дневния ред. Първо, по дневния ред процедура се дава тогава, когато се правят конкретни предложения за разместване на точките в дневния ред, даже и дискусионно дали може по дневния ред да се правят ад хок предложения за включване на нови точки, но е недопустимо да се правят общи разсъждения, политически внушения. Защо? Защото една парламентарна група била внесла три законопроекта, които са претопляни от миналия Парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Моля да съобразявате и следното! Има друг списък със 17 законопроекти, които чакат и са в една или друга степен на наказателна процедура. Първият от тях е Законът за концесиите, върнат с вето на Президента в междувремието, когато нямаше Парламент и този Закон другата седмица нашата парламентарна група ще го внесе също като приоритетен. (Реплики от „БСП лява България“.) Уважаеми колеги, питайте си президента как се отговаря на вето. (Шум и реплики „Еее!“ от „БСП лява България“, ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)

Той е президент на България!

Пропуснах следващия аргумент за начина на водене по същия повод и за да отговоря на неоснователните нападки, не ми дадохте думата преди гласуването на дневния ред. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ: Процедура! Процедура!

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Декларацията на парламентарната група на „БСП за България“ е по повод 24 май. Вярно е, празникът отмина. Но поради факта, че Народното събрание не работеше в понеделник и във вторник, аз смятам, че малко можем да излезем от протокола, тъй като празникът е изключително значим за цяла България, и днес да чуем нашата декларация. Всяка година 24 май – Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура, е повод да се обърнем с благодарност, уважение и респект към многобройните дейци на българското образование и култура, към всички, които в годините на прехода, устояха на политика, чрез които сферите на българската духовност се третираха като пазар и стока, на недоимъка – резултат от остатъчния принцип за разпределение на средствата за образование, наука и култура, на липсата на реална ангажираност на отговорни държавни институции, особено пред проблемите, пред които е изправено българското училище, на престъпно подценяване на значението на образованието, науката и изкуствата като основни фактори за съхраняване на българския дух и традиции. Поклон за това, че всички дейци на науката, образованието и науката устояха! Поклон за това, че въпреки всичко запазиха в себе си вярата и силата на духа! Поклон пред българските учители, които всеки ден влизат в класните стаи и застават пред бъдещето на България – нашите деца, с воля да успеят да запалят искрата на знанието в душите им и с надеждата, че обществото ще оцени по достойнство труда им! Поклон пред университетските преподаватели и учените на България, които въпреки системното недофинансиране и безнаказаните социални експерименти, продължават най-добрите традиции на българската наука и създават бъдещите специалисти за всички сфери на обществото ни. Поклон пред дейците на изкуството за тяхната отдаденост и за усилието им да достигнат до умовете и сърцата на българите в непреходните национални и общочовешки ценности. За нас, народните представители от „БСП за България“, решаването на проблемите на образованието и културата е приоритет. В парламентарната си дейност ще отстояваме всички поети ангажименти в Предизборната програма на БСП: неотклонно нарастване на публичните разходи за образование до достигане на 5% от брутния вътрешен продукт в рамките на следващите 4 години; неотложни промени в Закона за предучилищно и училищно образование и подзаконовата нормативна база; стимулиране на подготвени млади хора за придобиване на учителска правоспособност и за упражняване на професията; законодателни промени, които да гарантират реална грижа за детето и ученика от страна на всички институции с конкретни ангажименти и със срокове, в което те да се изпълняват; законодателни промени, които да създават условия за добро образование и в малките населени места; специално внимание за укрепване и развитие на публичните научни организации, включително и значимо увеличаване на средствата в държавния бюджет за научно-изследователска дейност – 1% от брутния вътрешен продукт; реална грижа и внимание към развитието на културните институти и достигане в кратки срокове на 1% от брутния вътрешен продукт в държавния бюджет по функция „Култура“. Скъпи учители, преподаватели, дейци на науката и културата! Вие сте пазителите на националния дух, нравственост и традиции. Вие сте тези, които развиват във времето великото дело на светите братя Кирил и Методий – дело българско, оказало влияние върху културното и духовно израстване на цялото славянство. В този смисъл бъдещето на Родината ни е във Вашите ръце. Ние имаме задължението и високата отговорност да Ви подкрепяме във всяко значимо и родолюбиво начинание. И го правим. И със задна дата, Честит празник на всички тях! Честит празник и на нас, колеги! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Декларация!

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Позволете ми преди да Ви представя доклада, да помоля за процедура за допуск в пленарната зала, на основание чл. 49, ал. 1 от Правилника, за господин Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Благодаря, госпожо Председател. „СТАНОВИЩЕ относно Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г. На свое заседание, проведено на 17 май 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720 00–2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г. На заседанието присъстваха от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество: господин Иво Иванов – заместник-председател, и господин Трифон Трифонов – главен секретар. Докладът за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., наричана по-нататък „Комисията”, беше представен от господин Иво Иванов. Той отбеляза, че целта на доклада е да представи организацията на работата на Комисията, постигнатите резултати в дейността й по установяване, обезпечение и отнемане на имущество, придобито от престъпна и незаконна дейност, както и осъщественото от нея през същия период институционално и международно сътрудничество. С влизането в сила на измененията през месец декември 2016 г. в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се очаква увеличаване на броя на образуваните производства, поради намаляване на прага на несъответствието между имуществото и нетния доход за целия проверяван период от 250 000 лв. на 150 000 лв. През 2016 г. численият състав на Комисията е 198 служители, като господин Иванов посочи, че основна причина да не бъдат заети нормативно определените щатни бройки е недостатъчният финансов ресурс. От започването на работата на Комисията са събрани повече от 81 000 000 лв. През 2016 г. по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е отнето имущество общо на стойност 1 899 849,84 лв. Дейността на Комисията обхваща довършване на неприключилите проверки и производства при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, който предвиждаше да има влязла в сила присъда, както и образуваните проверки и производства по сега действащия закон. Съгласно § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на отменения закон, през 2016 г. Комисията е взела едно решение за образуване на производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. В тази връзка Комисията е взела и три решения за внасяне на мотивирани искания за допускане на обезпечителни мерки по доклади на директорите на териториалните дирекции. Общата стойност на внесените през 2016 г. искове е в размер на 1 119 583,83 лв. Сравнителните данни от предходните години за престъпленията, привличането за чието извършване е предпоставка за започване на проверка, показват, че най-голям е делът на престъпленията по чл. 252 от Наказателния кодекс (незаконна банкова дейност), по чл. 321 от Наказателния кодекс (организиране, участие и членуване в организирана престъпна група), по чл. 354а от Наказателния кодекс (държане и разпространение на наркотични вещества) и други. На основата на мотивирани заключения на директорите на териториалните дирекции през 2016 г. Комисията е взела девет решения за внасяне на мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по отменения закон. Броят на внесените искове за отнемане намалява в сравнение с предходните години, като причината е в резултат от постепенното изчерпване на потенциала на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. През 2016 г. са влезли в сила 31 съдебни решения за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност 16 874 445,50 лв. Във връзка със същия период е отчетен положителен резултат в дейността на Комисията, като четири от влезлите в сила съдебни решения за отнемането на имущество са на стойност над 1 млн. лв. В териториалните звена на Комисията са получени 1 994 уведомления за 2 857 лица. Всички уведомления са получени на основание чл. 25 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от съответните наблюдаващи прокурори. По постъпилите уведомления са образувани 2 324 проверки. Анализът на престъпленията, привличането, за чието извършване е предпоставка за започване на проверка по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, показва, че през 2016 г. с най-голям относителен дял – 48,54 на сто от общия брой, са престъпленията, свързани с наркотичните вещества и техните аналози (чл. 354а до чл. 354в от Наказателния кодекс), следвани от престъпленията, свързани с измама (чл. 209 до чл. 212а от Наказателния кодекс), 17,30 на сто – престъпленията по чл. 321 от Наказателния кодекс (организиране, участие и членуване в организирана престъпна група), престъпленията против финансовата и данъчната система (чл. 253 до чл. 260, ал. 1 от Наказателния кодекс) – 6,41 на сто, и 17,47 на сто са други престъпления, попадащи в обхвата на чл. 22, ал. 1 от Закона. (Шум и реплики в дъното на залата.) Моля да пазите председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество. Образуваните производства от Комисията през 2016 г. са 53 съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона, като стойността на предложеното за обезпечение имущество за периода, след влизането в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество до края на 2016 г., е в размер на над 2 млрд. лв. През 2016 г. Комисията е приела решение за предявяване на 34 иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като общата стойност на внесените в съдилищата искове е 2 227 362 875,67 лв. Стремежът на Комисията е чрез осигуряване на електронен достъп до базата данни на повечето институции в страната да се постигне бързина при обработването на информационния поток с цел приключване на проверките в по-оптимални срокове от законоустановените. Към момента има изграден достъп до база данни на: Агенция „Митници“, Дирекция „Български документи за самоличност“ при Министерство на вътрешните работи, Централния регистър за особените залози, Търговския регистър, Национална агенция за приходите, две банки, „Интерпол“ и други. С прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност” са сключени споразумения за сътрудничество. По искане на Комисията са извършени 9 проверки за установяване на движимо и недвижимо имущество, придобито от незаконна дейност в чужбина. Получени са 51 искания за проверка на движимо и недвижимо имущество на лица, разследвани в други държави. В обсъждането на доклада взеха участие народните представители: Филип Попов, Хамид Хамид, Явор Божанков, Емил Димитров, Крум Зарков и Данаил Кирилов. Всички народни представители изразиха подкрепа за постигнатите резултати от дейността на Комисията. Народните представители Филип Попов, Данаил Кирилов, Хамид Хамид и Крум Зарков поставиха въпроси относно нуждата от законодателна промяна във връзка с начина на разпореждане с отнетото имущество от Комисията, обезпечаване на финансовия ресурс, необходим на Комисията за попълване на незаетите щатни бройки, и натовареността на експертния ѝ състав. В отговор господин Иванов посочи, че дейността на Комисията относно отнетото имущество приключва с изваждането на изпълнителен лист и междуведомствен съвет предлага на Министерския съвет да предостави за управление на бюджетни организации и общини отнетото имущество. Той акцентира, че механизмът за разпореждане с отнетото имущество следва да се прецизира в посока разширяване на обема от отнето имущество, което да се предоставя за социални цели. Господин Иванов подчерта, че поради недостъчно финансиране през 2016 г. са заети общо 198 щатни бройки от 310 утвърдени и всеки инспектор обработва средно между 60 и 100 преписки, като към тази дейност не се включва осъществяваното от инспекторите процесуално представителство. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, „против“ и „въздържали се” – няма, подкрепи внесения Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен на 11 май 2017г., и предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение по него със следната редакция: „Проект! РЕШЕНИЕ във връзка с Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г. Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, във връзка с чл. 90, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за 2016 г. Решението е прието от Четиридесет и четвъртото народно събрание и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „СТАНОВИЩЕ на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика относно Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г. На свое заседание, проведено на 18 май 2017 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г. На заседанието присъстваха: господин Пламен Георгиев – председател на КОНПИ, и господин Иво Иванов – заместник- председател. Годишният доклад за дейността на КОНПИ за 2016 г. беше представен от господин Пламен Георгиев. През отчетния период Комисията е работила в съответствие с два нормативни акта – отменения през 2012 г. Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, както и приетия през същата година Закон за отнемане на незаконно придобито имущество, с който е въведен институтът на гражданската конфискация. Дейността на Комисията през периода обхваща както довършване на неприключилите проверки и производства при условията и по реда на стария Закон, така и работа по новообразуваните проверки и производства по сега действащия такъв. Във връзка с актуализиране на нормативната уредба бяха посочени и влезлите в сила изменения на ЗОНПИ от месец декември 2016 г., с които е намален размерът на „значителното несъответствие“ между имуществото и нетния доход за целия проверяван период от 250 хил. на 150 хил.лв., като се очаква повишаване ефективността на КОНПИ и увеличаване на броя на образуваните от Комисията производства. Освен това тези промени целят установяване на по-ефикасни правила за конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретно престъпление. В Доклада се отбелязва, че отнетото в полза на държавата имущество през 2016 г. е на обща стойност 18 млн. 698 хил. 574 лв. и това е постижение в досегашната работа на Комисията. Общата стойност на внесените през 2016 г. искове е в размер на 1 млрд. 119 млн. 583 хил. 83 лева. Техният брой намалява в сравнение с предходните години, като причината е постепенното изчерпване на потенциала на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Сравнението на данните от предходните години за престъпленията, станали основание за започване на проверки по ЗОНПИ, показват, че най-голям е делът на тези, свързани с незаконна банкова дейност, организиране, участие и членуване в организирана престъпна група, държане и разпространение на наркотични вещества, престъпления против финансовата и данъчната система и други. Друг поставен от председателя на КОНПИ проблем е този, свързан с недостатъчния бюджет на Комисията. Изтъкнато бе, че утвърденият числен състав, включително на нейната администрация за 2016 год. е 310 щатни бройки, съгласно действащия Правилник, като реално към 31 декември 2016 г. са заети едва 198 бройки. През 2016 г. остава нерешен проблемът с осигуряване на достатъчно финансови средства за попълване на нейния числен състав и осигуряване на необходимия сграден фонд, което препятства постигането на максимални резултати. В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители: Борис Ячев, Симеон Найденов, Милко Недялков, Слави Нецов, Спас Гърневски и Антон Тодоров. Поставен бе въпросът относно нуждата от законодателна промяна във връзка с начина на разпореждане с отнетото в полза на държавата имущество, както и прецизиране на уредбата в посока разширяване на възможностите това имущество да се предоставя за социални цели. След проведеното обсъждане Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика единодушно с 8 гласа „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г., № 720-00-2, внесен от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на 11 май 2017 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател на Комисията! Комисията е една от малкото институции, за които Европейската комисия намери добри думи в последния си доклад. Нещо повече, в доклада се обърна специално внимание на това, че новото антикорупционно законодателство, което се надявам скоро пак да имаме възможност да разгледаме, трябва да стъпи върху изграденото досега, а не да рискува да наруши изградения ритъм чрез механично сливане на органи, част от които е и тази Комисия. Комисията работи добре и това е видно от нейния доклад, който ние от парламентарната група „БСП за България“ ще подкрепим. Комисията обаче има големи проблеми. Големият от тях според нас е несъответствието между огромните очаквания към нея, материалния интерес, с който тя се сблъсква, и малкия ѝ личен и кадрови състав. По щат Комисията разполага с 310 щатни бройки, но трайно, както стана ясно от докладите, са заети едва 198. Онова, което не казахме, е, че от тези 198 души само 126 са инспекторски състав. Това са инспектори икономисти, инспектори юристи, на които им се налага да работят едновременно по десетки преписки. Не е възможно един човек да обработва качествено 60, 100, 110 преписки, всяка от които засяга множество юридически и физически лица и представлява голяма икономическа и правна сложност. Евентуална грешка от работата на инспектора е винаги драматична. Тя означава или че някой, на който имуществото трябва да бъде отнето, ще продължи да се възползва от него, или, не по-малко страшно, че на някого, чието имущество е неприкосновено, ще бъде запорирано, възбранено или обезпечено по друг начин. Тоест отговорността на инспекторите и колегията от комисари е огромна и ние трябва да осигурим на тези хора необходимите условия за труд. Но не трябва и да забравяме – този Отчет е доста удобен повод за това – защо беше създаден специфичният статут на отнемане и специалният орган Комисия през 2005 г. Това не е орган за наказание, а институт за превенция. Той трябва да гарантира, че дори някой да успее да извърши престъпление, то той или тя няма да може да се възползва от облагите, които черпи. Затова и трудът на тази Комисия се обезсмисля, когато хора, чието имущество е отнето, продължават да се ползват от него. Някои измамници продължават да живеят в скъпите си къщи и да карат луксозните си коли – това е видимо с просто око. Още по-страшно, то често е обект на репортажи. Проблемът с иззетото по този Закон имущество е огромен и много важен, а често е подценяван. Откакто съществува Комисията, според Доклада, който разглеждаме, тя е отнела имущество на стойност повече от 81 милиона лева – коли, къщи и други вещи, много от които трудно могат да бъдат продадени, а опазването им, и дори ползването им, струва пари. Това не може, разбира се, да е причина да оставим хората, от които е отнето такова имущество, да се ползват от него. Тук нещата трябва да бъдат ясни, защото отговорността не е на Комисията – отговорността тук е на изпълнителната власт. Член 87 от Закона създава Междуведомствен съвет не за разпореждане, както беше казано в доклада на Правната комисия, а за управление на отнетото имущество – разликата е огромна. В този Съвет, който се председателства от заместник-министър на финансите, участват също заместник-министри на правосъдието, икономиката, труда и социалната политика, регионалното развитие и благоустройството. Съветът трябва да прецени кое имущество ще се продава, кое ще се предоставя на други бюджетни организации или на други, като според чл. 90, ал. 5 най-малко 30 на сто от това имущество трябва да се ползва за социални цели, а 10 на сто от него трябва да бъде посветено на кадровото обезпечаване, квалификацията и стимулирането на служителите на Комисията. За съжаление, нищо такова не се случи. Макар че Междуведомственият съвет е длъжен по Закон да заседава най-малко веднъж на два месеца, според Отчета, който ни е представен днес, Министерският съвет е приел едва седем решения по този ред. Затова нека не чакаме следващия телевизионен репортаж, а да обърнем внимание на съответните ресорни министри да не повтарят грешките на своите предшественици, да не неглижират процеса на управление на отнетото имущество, защото конфискацията има смисъл само когато е видима и явна за всички, а в момента единственото видимо и явно за всички е безсилието на държавата пред няколко нагли бандити. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми най-напред да пожелая ползотворна работа на Четиридесет и четвъртото народно събрание. Благодарим на Комисията по правни въпроси и на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, с които вече имахме възможност да обсъдим Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г. и да представим пред тях постигнатите успехи и проблемите, които срещаме, в нашата работа. Обнадеждени сме от проявеното разбиране. Ще се съглася с всичко, казано дотук от преждеговорившите – те много правилно маркираха и това, което сме постигнали, и проблемите, които предстоят за решаване, с оглед на нашата работа. Само за яснота ще кажа, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество работи по два закона – Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, който действаше до края на 2012 г., и Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, който действа от края на 2012 г. до настоящия момент. Затова в Доклада се отчитат резултати и по двата закона. Без да навлизам в подробности, само ще маркирам няколко числа, които са показателни за дейността на Комисията. Преди това обаче искам да отбележа, че тази година Доклада сме го изготвили не само за 2016 г., а сме дали обобщени данни за целия период от създаването на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност през 2005 г. и данни за периода след приемането на новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество през 2012 г., с който беше въведена вече гражданската конфискация в Република България. От тези данни може да се направи извод, че през годините Комисията е доказала своята ефективност с оглед на предотвратяване извличането на облаги от незаконна дейност чрез ограниченията на собствеността и отнемане на имуществото, придобито от престъпна или незаконна дейност. Могат да се направят и някои заключения относно действието и развитието на този механизъм през 11-годишния период от неговото създаване и какви са новите моменти, които предстоят. Смея да твърдя, в положителна насока се развиват нещата и това ще стане ясно от цифрите, които ще си позволя да посоча пред Вас. Връщам се съвсем накратко на обобщените данни. През 2016 г. в териториалните звена на Комисията са получили 1994 уведомления по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за 2857 лица. Разликата идва от това, че в някои уведомления се посочват повече от едно лица, на които е повдигнато обвинение. По постъпилите уведомления са образувани 2324 проверки. Разликата пък тук идва оттам, че прокуратурата е задължена да ни уведомява и за образувано производство само, без да е повдигнато обвинение. Но когато е образувано производство, ние няма как да започнем проверка срещу лицето. За периода след влизането в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 19 ноември 2012 до края на 2015 г. в териториалните дирекции на Комисията са получени общо 8152 уведомления по отношение на 10 104 лица, въз основа на които са образували 8001 проверки. През отчетната 2016 г. Комисията е приела три решения за внасяне на мотивирани искания за налагания на обезпечителни мерки по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 1 млн. 119 хил. 583 лв. и 60 искания за обезпечаване на бъдещи искове по реда на действащия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 1 млрд. 657 млн. 604 хил. 690 лв. През 2016 г. Комисията е взела девет решения за внасяне на мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на стойност 4 млн. 224 хил. 86 лв. по реда на отменения Закон и 34 иска за отнемане на незаконно придобито имущество вече по новия Закон, които са на стойност 2 млрд. 227 млн. 362 хил. 875 лв. В сравнение с предходните години се отбелязва спад на внесените в съда искания за налагане на обезпечителни мерки и мотивирани искания за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и това е съвсем естествено. Както казах, този Закон вече изчерпва своето действие. За сметка на това пък се вижда огромен ръст по всички показатели при работата по новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и това е логично. Много от проверките по този Закон вече приключват и поради това търпят развитие. Налагат се обезпечителни мерки, внасят се искания в съда за отнемане на незаконно придобито имущество. През 2016 г. са влезли в сила 31 съдебни решения по Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност 16 млн. 874 хил. 445 лв. и пет решения за отнемане на незаконно придобито имущество вече по новия Закон на стойност 1 млн. 899 хил. 849 лв. Общо през отчетната година съдът е уважил 36 искания на Комисията. Общият размер на отнетото имущество, както и преждеговорившите казаха, е 18 млн. 774 хил. 295 лв. Това е най-високият размер отнето имущество за една година през целия период на съществуване на Комисията. Позволете ми само да посоча, че тази година също стартира изключително успешно, независимо, че не обсъждаме доклада за тази година. През тази година само до настоящия момент – тоест преди края на месец май, вече Комисията е отнела имущества с окончателно влезли в сила решения на съда на стойност 14 млн. 724 хил. 551 лв. Ако тази тенденция се запази, категорично 2017 г. ще бъде поредната най-успешна година в историята на Комисията. За 11-годишния период на Комисията – от 2005 до 2016 г., стойността на отнетото имущество, съгласно влезли в сила вече 222 съдебни решения, възлиза на стойност 81 млн. 435 хил. 680 лв., в това число 216 решения на стойност 79 млн. 349 хил. лв. по реда на отменения Закон и шест решения на стойност 2 млн. 86 хил. лв. по реда на Закона за отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество гражданската конфискация – новия Закон. Разбира се, там отнема време – инстанциите са три. Има вече над 100 внесени иска по новия Закон, които тепърва ще дават своите плодове. Казах Ви вече, че над два милиарда е обезпеченото имущество там. Това са данните, които илюстрират дейността на Комисията, и мисля, че те не се нуждаят от коментар. Несъмнено обаче е ефективността на работата не може да се измерва само с броя на проверките, наложените запори и исковете за отнемане. Ще си позволя да припомня, че неслучайно при приемане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, акцентът беше поставен върху социалната справедливост и по-точно върху усещането за недосегаемост и безнаказаност, което силно ерозира чувството за справедливост и принципа за върховенство на закона. В тази връзка напълно се съгласявам с казаното преди мен от господин Зарков. Наистина бих искал да поставя пред Вас един проблем, който не е свързан с пряката наша работа, но оказва силно влияние върху доверието на гражданите и на държавните институции в дейността на Комисията. Става дума за управлението на отнетото имущество и по-специално за това, че много хора остават с усещането за неефективно действие на нашия орган, на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Този проблем, впрочем, беше обсъден и на заседанието в двете комисии, които приемаха нашия доклад. Факт е, че някои отнети в полза на държавата имоти по една или друга причина продължават да бъдат ползвани от лицата, от които са отнети и това е много лош знак, особено за хората по места. Плащат символични наеми, които са съизмерими с данъците, които лицето трябва да плати върху един имот, и за хората е неразбираемо – как така държавата отнема един имот с окончателно влязло в сила решение, в този имот продължават да живеят тези, от които е отнет имотът?! Това се вижда от хората и води до недоверие в дейността на нашата Комисия. Още веднъж искам да подчертая, че Комисията приключва работа с получаването на изпълнителен лист, който се предоставя, изпраща се с влезлите в сила решения на Междуведомствения съвет за управление на отнетото имущество. В повечето случаи Съветът няма какво друго да направи, освен да предложи на Министерския съвет да предостави имотите на Национална агенция по приходите, която да ги продаде по реда Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На практика твърде често тази продажба се оказва невъзможна или е на по-ниска цена. Имаше репортажи по телевизията, в които се виждат изключително скъпи имоти, които са в квартали, които нямат притегателна сила. Тези имоти няма как да се продадени на цената, която реално е вложена за изграждането им. Наистина следва да се намерят по-гъвкави начини за разпореждането с тези имоти. Разбира се, има добри примери – имоти, отнети от Комисията, са предоставени за нуждите на държавни институции. Такива имоти се ползват от различни общини; от Министерство на земеделието и храните; един имот в Несебър е предоставен за безвъзмездно управление на Министерството на правосъдието за нуждите на Агенцията по вписванията; един имот е предоставен за управление на областния управител на град Перник. Има един имот, който също е предоставен на данъчна служба. Това са добри примери, но те са много малко, много малко са съразмерно с отнетото имущество. Те са само няколко примера. По наше виждане би било удачно да се създаде специализирана структура, независим държавен орган или пък, дирекция в държавно ведомство, който да поеме функциите само по управление на обезпеченото и отнетото имущество от прокуратурата по реда на НПК и НК, а също и имуществото по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и останалите специални закони. Това би било в съответствие с Директива 2014/42 на Европейския парламент и Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средствата и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Тази Директива задължава държавите да създадат такъв орган, който се занимава само с това имущество, защото безспорно изключително важно е и най-показателно пред хората, за да видят силата на държавата, че отнетото имущество реално се отнема от тези, от които е отнето, а не те да продължават да го ползват, каквито лоши примери има. Нямам съмнение, че скоро тази Директива ще бъде транспонирана точно в насоката, в която и аз споделих с Вас – или създаване на независима агенция, или пък дирекция в някоя съществуваща агенция, която обаче да се занимава с ефективното отнемане само на това имущество. Продължавам с общи теми и няколко важни моменти в доклада на Комисията за дейността на Комисията за междуинституционалното и международното сътрудничество. През отчетната година са осъществени контакти с различни институции във връзка с осигуряването на достъп до електронния регистър, съдържащ информация в чл. 86 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както и до регистъра на отнетото имущество от страна на Комисията в качеството на оправомощена институция по чл. 56а, ал. 3, т. 5 от Закона за кредитните институции. Комисията вече предприе действия през 2016 г. за осигуряване на достъп до информация от електронната система за номерата на банковите сметки и техните титуляри, упълномощените да се разпореждат със сметки и лица, както и за лицата – наематели на сейфове в банки и техни пълномощници. Този регистър е поддържан от Българската народна банка. В изпълнение на подписаните през 2013 г. Инструкция за реда и сроковете за осъществяване на взаимодействие между Комисията и Държавната агенция „Национална сигурност“, Министерството на вътрешните работи и органите към министъра на финансите и прокуратурата, както и Споразумение за създаване на съвместна дейност и съвместни екипи между Комисията и прокуратурата на Република България, през 2016 г. бяха създадени 20 съвместни екипи заедно с прокурори, които разследваха случаи с особено значение. В резултат на ефективното сътрудничество с други ведомства и организации в периода 2013 – 2016 г., органите на Комисията на практика ползват електронен отдалечен достъп до информационните системи на всички държавни институции. Всеки един инспектор има електронен подпис, слага го в компютъра и може да има достъп навсякъде до базата данни на НАП, на НОИ, на КАТ – въобще до всички бази данни на държавни институции, от които има нужда. По линия на международния обмен са извършени девет проверки за установяване на движимо и недвижимо имущество, придобито от незаконна престъпна дейност в чужбина. Бяха наложени дори обезпечителни мерки на незаконно придобитото имущество в чужбина. По същите канали Карин, Сиена и Аро – това са партньорски институции на Комисията, са получени 51 искания за проверки на движимо и недвижимо имущество на територията на страната, които ние сме обработили и сме отговорили. Комисията е установила и през 2016 г. продължава да поддържа тясна връзка и сътрудничество с Интерпол, Европол, Евроджъст, Егмонт груп, Международния наказателен съд, Международния валутен фонд, Световната банка, Службата на ООН по наркотиците и престъпността, ОЛАФ и други органи – изброявам ги. С всички тези органи през изминалата година по един или друг начин се е налагало да осъществяваме комуникация. Мисля, че не звучи пресилено да кажа, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество стои много добре в международните институции. Оказваме съдействие, отправяме запитвания към чужди служби и съответно получаваме много добро взаимодействие, и то в изключително кратки срокове. Представители на Комисията участваха активно в различни работни срещи, събрания, международни конференции и обучения в страната и в чужбина с партньорски институции, където имаха възможност да представят българската законодателна рамка. Има изключителен интерес към „гражданската конфискация“, понеже вероятно знаете – все пак „гражданската конфискация“ действа в не много голям брой страни на Европа – България, Словакия, Словения. Има елементи в Италия, също и в Испания, но така или иначе не са толкова много държавите, затова често ни дават като пример как може да работи ефективно „гражданска конфискация“, и то именно в континенталната правна система, в която е България. Накрая ще си позволя да обърна внимание върху един проблем, за който казаха и преждеговорившите – действително липсва финансов ресурс. Тридесет и шест процента от нормативно определените 310 щатни бройки в Комисията не са заети. Апелирам, разбира се, ако има възможност, да се подсигури попълване на бюджета, защото проверките са много. Някои са изключително обемисти, буквално говорим за тонове хартия, класьори. Всичко това трябва да бъде изчетено и хората са свръхнатоварени. Наистина мисля, че предвид това и ефективността, която постигаме, е редно да се попълни съставът на Комисията. С това приключвам своето изложение по Доклада за дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество през 2016 г. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Както почти всички знаят – и нашите съграждани, и ние, в петък, в навечерието на 24 май искахме да използваме времето и да поздравим всички колеги от сферата на образованието и културата, но за съжаление от лявата част на залата зададоха друг тон тогава и друг дискурс на деня, затова днес, независимо че празникът беше вчера – най-хубавият, най-българският, най-истински празник – 24 май, ние смятаме, че енергията, която той носи – енергията на духовността, на книжовността, трябва да ги имаме, да ги следваме всеки ден. Не мислим, че ще бъде нередно и днес да поздравим всички наши колеги. И така, уважаеми учители, преподаватели и учени, уважаеми български творци и хора на словото и духовността, уважаеми деца, ученици, студенти и родители! 24 май е ден, на който свеждаме глави пред делото на светите братя Кирил и Методий, което ни нарежда на достойно място в европейската и световната цивилизация. 24 май е празник, който издига националното ни самочувствие, празник на всички, които ценят просветата и книжнината. Неподвластни на времето са думите от химна на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени“! Днес повече отвсякога имаме нужда от силата на книжовността, за да вървим заедно по пътя на прогреса, напред – към мощната просвета! Това е пътят, който ще отведе нашите деца към сигурно и стабилно бъдеще. Уважаеми госпожи и господа, ние – колегите от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, сме убедени, че всеки разумен човек вярва в силата на доброто образование и имаме волята да го постигнем – модерно, устойчиво, отговарящо на съвременните изисквания, образование, което да дава не само знания и умения на децата, но и да ги изгражда мислещи, да ги учи да отстояват каузи, да пазят и изконните ценности и вековните традиции на нашия народ. Развитието на образованието, науката и културата на България, съхранението на българския дух са наш дълг, отговорност и обещание пред бъдещето на България. Политическа партия ГЕРБ ще продължи с висока отговорност да изпълнява амбицията си за реформа в българското образование. В управленската програма на правителството са поети много ясни и конкретни ангажименти за развитието и повишаването на качеството му. Преодоляването на неграмотността е важен акцент от този процес. Знаем, че всяко дете има талант, всяко дете има шанс за успех и трябва да го получи. Поехме ясни ангажименти към българските учители като увеличението на заплатите е само един от тях. Всеки български учител, отдаден на каузата за добро образование на своите ученици, може да разчита на подкрепа от държавните институции и уважение от цялото българско общество. Ние искаме и ще осигурим спокойствие и свобода на колегите, за да разгърнат своите новаторски идеи и творчество. Така класната стая ще бъде желано място и за децата, и за техните преподаватели. Уважаеми колеги, днес – в XXI век, когато технологиите са неотменна част от човешкото общество, всички ние заедно сме длъжни да съхраним завета на светите братя Кирил и Методий и на учениците им, които продължават тяхното дело. Длъжни сме да опазим пламъка на просветата, на будния дух, на дръзновението. Днешните деца, ученици, студенти са нашето бъдеще. Те са утрешните лидери на съвременна България. От всички нас – техните родители, учители, от цялата общественост зависи те да бъдат смели и честни, да не се страхуват да питат, да спорят и да преследват щастието си, да не се отказват от мечтите си, да учат със същия плам и дръзновение, с които и нашите просветители, водени от смелите си идеи са поставили основите на нова духовност и култура. Тези идеали: справедливост, патриотизъм, мъдрост, достойнство и чест, любов към книгите и науката са опазили българската националност през вековете – от създаването на българската държава до днес. Те са и ключа към успешната реализация в съвременното глобално общество. Желаем на всички творчески успехи и удовлетвореност от труда, който полагат за запазване на духовността, за да остане силата на словото, на българската писменост и култура и в бъдеще едно от най-големите ни достойнства като народ! Бъдете здрави и успешни, уважаеми учители и просветители! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще си позволя да направя една техническа корекция: „За утвърждаване на Вътрешни правила“, което е по Правилник. „ДОКЛАД относно приемане на Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2017 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения (Комисията), разгледа Проекта за Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения. На заседанието присъстваха всички членове на Комисията. Проектът на Вътрешни правила бе представен от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров, който разясни неговите основни положения. Документът урежда организацията и функционирането на постоянната комисия в Четиридесет и четвъртото народно събрание. В него се определят обектите и обема на парламентарния контрол, както и се съдържат детайлно разписани правила относно провеждането на закрити заседания, реда за тяхното свикване и за взимането на решения. В обсъждането взеха участие народните представители Цветан Цветанов и Филип Попов, които изразиха подкрепа за предложените правила. След проведената дискусия, Комисията с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме предложения Проект за решение със следната редакция: „РЕШЕНИЕ за утвърждаване на Вътрешни правила за организацията идейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения Народното събрание на основание на чл. 18, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Утвърждава Вътрешните правила за организацията и дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“ Уважаема госпожо Председател, сега следва да прочета текст по текст Правилата. „Вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.“ „Глава първа – Общи положения“. „Чл. 1. Настоящите правила уреждат организацията и функционирането на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при 44-тото Народно събрание на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Чл. 2. Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения е постоянна комисия в 44-ото Народно събрание на основание чл. 17, ал. 2, т. 21 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Чл. 3. Комисията осъществява своята дейност въз основа на Конституцията, Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за електронните съобщения, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за въоръжените сили на Република България, Закон за Държавна агенция „Разузнаване“, Закон за военното разузнаване, Закон за националната служба за охрана и други закони и подзаконови нормативни актове. Чл. 4. Комисията се състои от председател, двама заместник-председатели и членове, избрани от Народното събрание по реда на чл. 21 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Чл. 5. В съответствие с българското законодателство Комисията осъществява парламентарен контрол върху: 1.Държавна агенция „Национална сигурност“; 2.Държавна агенция „Разузнаване“; 3.Националната служба за охрана; 4.Служба „Военна информация“; 5.Държавна агенция „Технически операции“; 6.Държавната комисия по сигурността на информацията; 7.Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Чл. 6. Комисията упражнява парламентарен контрол върху службите за сигурност за законосъобразност, както и целесъобразността на действията им, базиращи се на действащите стратегически документи за националната сигурност на Република България и сключените международни договори. Чл. 7. Комисията се представлява от своя председател, а при отсъствието му – от упълномощен от него заместник-председател. „Глава втора – Заседания и дейност на Комисията“. „Чл. 8. (1) Комисията провежда редовни и извънредни заседания. (2) Комисията се свиква на заседание от нейния председател по негова инициатива, по искане най-малко на една трета от членовете или от председателя на Народното събрание заедно с проект за дневен ред. (3) Заседанията се ръководят от председателя на Комисията, а в негово отсъствие – от определен от него заместник-председател. Чл. 9. Председателят на Комисията обявява писмено дневния ред, часа и мястото на заседанията на интернет страницата на Народното събрание и чрез електронна поща до членовете на Комисията. Дневният ред на редовните заседания се обявява най-малко два дни преди тяхното провеждане. В случаите, когато се провеждат извънредни заседания, дневният ред за тях се обявява едновременно с насрочването им. Чл. 10. Комисията заседава, когато присъстват повече от половината от нейните членове. Ако след обявеното време за започване на заседанието кворумът не е налице, Комисията може да заседава и при наличния състав, когато той е не по-малко от една трета от всичките й членове. Чл. 11. Решенията се взимат с мнозинство от присъстващите членове на Комисията. За заседанията на Комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол. Членовете на Комисията се подписват в присъствен списък, който се прилага към протокола от заседанието. Чл. 12. (1) Заседанията на Комисията са закрити. На тях присъстват освен нейните членове и сътрудници, единствено лицата, които изрично са поканени за изслушване, и то за времето, в което се обсъждат темите от дневния ред. (2) По решение на Комисията, народни представители, които не са членове на Комисията, могат да участват в нейните заседания без право да гласуват. Чл. 13. (1) В съответствие с принципа „необходимост да се знае“ (чл. 39, ал. 3 от ЗЗКИ), не се допускат до заседанията на Комисията народни представители, които не са нейни членове, в случаите, в които: 1. осъществява контрол върху приключили преписки и приключили оперативни дела на службите за сигурност; 2. упражнява контрол и по спазването на процедурите, предвидени в законите и вътрешните правилници по текущи оперативни дела на службите за сигурност; 3. изслушва доклади за оперативната работа на службите за сигурност и за състоянието на отделни компоненти на националната сигурност; 4.провежда изслушвания във връзка с действията на службите за сигурност относно специфични ситуации, свързани със сигурността на страната; 5.обсъжда друга информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, съгласно Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация. (2) Участието на народни представители, които не са членове на Комисията, в нейни закрити заседания, документите и тематиката, с които те са се запознали, се отбелязват в специален протокол, който се подписва от същите. Чл. 14. С решение на Комисията отделни нейни заседания може да бъдат открити и/или изнесени в съответните служби, агенции и бюра или извън столицата. Чл. 15. Комисията прилага необходимите средства за защита на класифицираната информация, включително по време на заседания. Председателят на Народното събрание осигурява защита на залата за заседанията на Комисията срещу подслушване, запис и наблюдение. Чл. 16. Председателят на Комисията осигурява равен достъп на всеки неин член до цялата налична информация. Чл. 17. (1) Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения: 1.осъществява парламентарен контрол върху дейността на службите за сигурност; 2.приема становища по годишните доклади и бюджетите на службите за сигурност; 3.в 14-дневен срок от избирането й приема вътрешни правила за работа, които се утвърждават от Народното събрание; 4.обсъжда в предвидените в Правилника срокове разпределени й от председателя на Народното събрание законопроекти, проекти за решения, декларации и обръщения на Народното събрание и изготвя становища по тях. Когато Комисията е водеща по законопроект, тя изготвя докладите за второто му гласуване; 5.регулярно изисква тематични доклади за работата на службите за сигурност и за състоянието на отделните компоненти на националната сигурност; 6.организира изслушвания на настоящи и бивши служители на службите за сигурност, включително на техните ръководители; 7.извършва проверки за спазването на нормативната уредба и спазването на основните човешки права при осъществяване дейността на службите за сигурност; 8.разглежда и прави препоръки за всички вътрешни нормативни актове на службите за сигурност, включително на тези, съдържащи класифицирана информация; 9.осъществява предвидения в Закона за специалните разузнавателни средства и в Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по: а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства; б) разрешаването и осъществяването на достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. 10. представя пред Народното събрание ежегодно в срок до 31 май доклад за извършената дейност по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който съдържа обобщени данни за: а) разрешаването, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специалните разузнавателни средства; б) извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните по Закона за електронните съобщения. 11.разглежда сигнали от граждани и организации, свързани с нарушения от страна на служители на службите за сигурност, и предложения за подобряване на тяхната работа; 12.сезира прокуратурата и други компетентни органи за противозаконни действия, установени в резултат на проверки на Комисията или на сигнали на граждани; 13. информира обществеността за резултатите от своята контролна дейност чрез писмени становища или изявления пред медиите. (2) Председателят на Народното събрание информира президента и министър–председателя за решенията и становищата на Комисията (18) Комисията се подпомага…“ Госпожо Председател, тук ще предложа една корекция, една техническа поправка. В проекта, който разлеждахме и гласувахме, е отбелязано „Дирекция“ – „Комисията се подпомага от Дирекция в рамките на специализираната администрация на Народното събрание“. Така бяха и предходните правила, но с оглед да се спази Законът за администрацията и по молба на администрацията на Народното събрание, предлагам текстът да бъде: „Чл. 18. Комисията се подпомага от специализирано звено в рамките на специализираната администрация на Народното събрание.“ Този текст дава възможност за съответните корекции. „Чл. 19. Председателят на Комисията може да привлича експерти по граждански договори. Заключителни разпоредби § 1 Настоящите Вътрешни правила са приети от Комисията на основание чл. 18, ал. 1, т. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и влизат в сила след утвърждаването им от Народното събрание. § 2 За неуредените в настоящите Вътрешни правила случаи в работата на Комисията се прилага Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание.“

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Аз като заместник-председател на Комисията съм участвал в обсъждането и гласуването на Вътрешните правила в Комисията и ще гласувам за утвърждаването им от Народното събрание. Бих искал обаче да обърна внимание върху чл. 6, който гласи: „Комисията упражнява парламентарен контрол върху службите за сигурност за законосъобразност, както и за целесъобразност на действията им, базиращи се на действащите стратегически документи за националната сигурност на Република България и сключените международни договори.“ Считам, че и тук можем да си позволим корекция предвид факта, че единственият действащ стратегически документ, който се отнася до националната сигурност на Република България, е Конституцията, която в чл. 5, ал. 1 точно и ясно визира, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат. Ако приемем, че стратегически документи са законите за Държавна агенция „Национална сигурност“, за Държавна агенция „Разузнаване“, за Служба „Военна информация“ и другите, които са субекти на Комисията, би трябвало добре да отчитаме, че това са временни документи, които се променят и нямат стратегическо значение. Затова предлагам, ако може господин Лазаров да поясни, какво се визира под „действащите стратегически документи“, освен Конституцията, кой е със стратегическо значение за националната сигурност, тоест за следващите няколко десетки години, да помислим, и ако е необходимо, да напишем: „съгласно Конституцията на Република България и сключените международни договори“. Това е изказването ми по отношение на предложеното утвърждаване на Вътрешните правила. Другото, госпожо Председател, и веднага искам да кажа, че съм го съгласувал с председателя господин Главчев, е, че през миналата седмица до сега чухме много неща по отоншение на убийства, съдилища, на рязания на глави. Днес ми стана особено приятно, когато колежката от ГЕРБ поднесе едно прочувствено слово по отношение на 24 май…

Да, и колежката от БСП, но бих искал да кажа, че колежката от ГЕРБ имаше прочувствено слово. Благодаря, госпожо Дукова. (Реплика на народния представител Снежана Дукова) И аз Ви харесвам, госпожо Дукова, но смятам, че не е тук мястото да си демонстрираме отношенията. Удовлетворен съм от това, тъй като съм университетски преподавател и няма как да не го отбележа. По онова, което съгласувах с господин Главчев. Европейският парламент, парламентите на европейските държави, светът оказа съпричастност към жервите и близките на жервите във връзка с чуводищния терористичен акт в Манчестър, Великобритания. Нека, госпожо Председател, да намерим удобна форма и ние като парламент да покажем нашата съпричастност. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважами колега, освен Конституцията, която е висшият закон за една държава, има закони, има и подзаконови нормативни актове. Уважаеми колега Велков, но има и Стратегия за националната сигурност. Тя действа. Тя е стратегически документ. Тя не е закон, не е подзаконов нормативен акт. С някои от законите ние задължаваме службите да приемат документи, някои от които са стратегически за реализацията им. Така че текстът много коректно е премислен и направен. Конституцията е общият закон, но законите детайлизират, регламентират обществените отношения с отделните законови разпоредби. Стратегиите също са част от нормотворчеството, но не са подзаконови актове. Те се приемат в тази зала. От тях произтичат права и задължения – както за органите на изпълнителната власт, така и за другите институции. В момента действа Стратегия за националната сигурност.

Благодаря. Господин Лазаров, аз много добре съзнавам какво означава стратегически документ. Още когато направих предложението, имах мотива при реакция от Ваша страна да го оттегля, но искам да Ви кажа, че стратегиите за национална сигурност на Република България през последните 25 години, както и концепциите и доктрините за национална сигурност, са променяни точно 7 пъти. Тоест не бих се съгласил, че имат стратегически характер. Исках обаче да чуя Вашето виждане. Аз съм заместник-председател на Комисията, но Вие сте моят председател. Оттеглям предложението си. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ)