ОМБУДСМАН МАЯ МАНОЛОВА2129 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас Доклада за работата на институцията на Омбудсмана за 2016 г. Това е Докладът. (Показва доклада.) Колкото и да се старахме с моя екип да отбележим в него най-важното, не можахме да се поберем в под 230 страници, така че сега пред мен има две възможности за представянето на този доклад – да започна да го чета, което означава, че няма да имате тревоги с дневния ред и през следващата седмица, или да представя презентация, която сме подготвили заедно с моя екип.
Искам специално да отбележа, че Докладът, както и резюмето, което е в 72 страници, както съвсем справедливо ги преброи господин Адемов по време на заседанието на Социалната комисия, са на разположение на всички народни представители. Така че ако някой се интересува по-детайлно от свършеното от нас по отделните направления, може да прочете, а и, разбира се, аз и госпожа Диана Ковачева – заместник-омбудсманът, сме тук, за да отговорим на Вашите въпроси.
Пристъпваме към презентацията.
Институцията на омбудсмана в България е относително нова, всъщност най-новата и най-младата в Европа, работи вече 11-та година. Всички сте наясно, че има двама предшественици – господин Гиньо Ганев и господин Константин Пенчев, към които се отнасям с огромно уважение и респект. Те поставиха основите на институцията.
Това, което аз се опитах да направя, е да уплътня всичките правомощия и възможности на омбудсмана, да надградя и да променя, образно казано, четири неща. На първо място, опитах се да направя институцията проактивна, не просто гара „Разпределителна“ за жалби, а омбудсман в действие, омбудсман, който е на терен, и пресреща проблемите на гражданите на място.
Опитах се да направя институцията абсолютно прозрачна. Опитах се да събера достатъчен експертен потенциал около омбудсмана в лицето на именити юристи, професионалисти, хора с експертиза.
Работя с Консултативен конституционен съвет, в който са включени топ юристи, представители на целия политически и професионален спектър. По отделните теми работя с повече от 150 неправителствени организации, които разполагат с много сериозна експертиза.
И четвърто, което смятам за най-важно, положих усилия да направя институциите мои съюзници. Казвам го не, защото съм пред Вас и не, защото искам да Ви благодаря за добрата работа в интерес на българските граждани, но и за да призная очевидното. Да, работя добре и с изпълнителната власт, с министрите – редовни и служебни, с различните агенции, с областните управители, с кметовете и всичко това е в интерес на гражданите.
Благодарение на това, отчитайки 2016 г., мога да го направя с едно изречение – 2016 г. за омбудсмана беше година на действия, но и година на резултати. Защото така отчетох, така усетих очакванията на хората – не просто от една институция, която е последната врата, на която ще почукат, която е готова да ги изслуша, да ги утеши, но и институция, която е готова да решава проблеми, да стои зад гърба им, да ги подкрепя докрай и в крайна сметка да намери решение на техния проблем.
Така, благодарение на доброто взаимодействие с институциите, успяхме да решим много конкретни казуси, но и завършихме няколко мащабни кампании, които са в интерес на десетки хиляди, бих казала, на стотици хиляди български граждани.
Например: успяхме да затворим паралелната частна съдебна система, която функционираше в страната и която съдеше граждани. Затворихме я за потребителски спорове – става дума за така наречените „арбитражни съдилища“, които съдеха зад гърба им, дори без да ги уведомят, граждани, даже и за несъществуващи вземания. Успяхме, благодарение на съдействието на Правната комисия, на депутати от всички цветове, които внесоха Законопроекта.
Използвам случая да благодаря на тези, които бяха и в предния парламент, и сега са в Правната комисия, и специално на нейния председател господин Кирилов за добре свършената работа по тази гражданска кауза.
Успяхме да се преборим и финализирахме кампанията за отпадане на ДДС върху дарените храни. Това също е много важна кампания, която е в интерес на българските граждани, на бедните и гладните, на тези, които нямат достатъчно възможности да хранят децата си пълноценно. Тя е в интерес и на българския хранителен бранш, защото не се пилее трудът на производителите на храни. В интерес на обществото, надявам се, че много скоро ще е и в интерес на държавата, защото социалното напрежение, когато има подкрепа за гладните хора на България, неизбежно пада.
Успяхме да го направим заедно с подкрепата на Бюджетната комисия в парламента, на депутати от всички цветове и, разбира се, на финансовия министър. Обещах и няма как да не го отбележа, но всички си даваме сметка, че без благословията на Финансовото министерство подобна кампания няма как да бъде финализирана. Така че благодаря изрично и на депутати, които не са в този парламент, в лицето на господин Славов и господин Мартин Димитров, които внесоха законодателните предложения.
Всъщност с тази кампания надградихме кампанията „Великден за всеки“, която е единствената национална кампания, насочена към българските пенсионери. Вчера получих много трогателно писмо от възрастна жена, бивша учителка, която е пенсионер, получава минимална пенсия, която ми пише, че изобщо не е очаквала и наистина е щастлива за това, че е получила един хранителен ваучер в рамките на тази кампания.
Поздравявам Ви за решимостта да започнете действия за повишаването на доходите на българските граждани и на първо място – на българските пенсионери. Те имат нужда от подкрепата на всички институции и от повече уважение и съпричастност в обществото.
През тази година, използвам да Ви информирам, продължаваме кампанията с друга, която сме нарекли условно „Не хаби – дари“, която вече е насочена и към българските домакинства, защото годишно в България се унищожават 670 000 тона храни! 670 000 тона, а се спасяват само 250! Не 250 000, а 250 тона, като две трети от тази храна се разпилява именно от българските домакинства, от всички нас, които не уважаваме достатъчно храната, купуваме, изхвърляме, докато има хора, които гладуват – и те, и техните семейства.
Друга важна кампания беше насочена срещу произвола на монополите в България. Тук имам най-малко с какво да се похваля, защото битката е сериозна, бих казала, неравна, но отново това, което успях да постигна, е благодарение на подкрепата на парламента. Намалихме шест пъти юрисконсултските възнаграждения, с което надбавките върху един дълг в съдебен процес и в частно съдебно изпълнение бяха намалени шест пъти. Ако досега „Топлофикация“, ЕРП-та, ВиК-та си начисляваха 3 пъти по 300 за техните юрисконсулти, с което един дълг се увеличаваше с 1000 лв., сега максимумът, който могат да направят, е 3 по 50, което е 150 – намаление шест пъти.
И кампанията „В нашите ръце“ за правата на българските деца, но за нея ще говоря по-късно.
Това са всъщност пό мащабните кампании, но ако трябва да кажа кои са най-значимите резултати, трябва да направя уговорката, че за всеки отделен гражданин, който се е обърнал към мен за подкрепа и за съдействие, най-важен, най-значим е неговият проблем и най-голямата победа е в случай, че сме успели да помогнем неговият проблем да бъде решен.
А за мен и за моя екип най-голямата победа е промяната в отношението към институцията. Ако до вчера се казваше, че омбудсманът няма никакви правомощия и от него нищо не зависи, днес не е така. Доживях да чуя в една от парламентарните комисии, че изглежда, че омбудсманът има прекалено много правомощия и би следвало те да бъдат преразгледани от гледна точка на тяхното поорязване. Разбира се, депутатите сте в правото си, но това, което исках да покажа, е, че една институция изглежда и работи така, както работят хората, които са в нея. Тук е моментът да благодаря на моя екип, с който наистина положихме много усилия.
Всъщност един от критериите за доверието в институцията е и повишеният брой жалби. Може би сега е моментът да поговоря с числа. През миналата година ръстът на жалбите спрямо 2015 г. е точно със 74%. 10 640 жалби и сигнали са постъпили в институцията срещу 6202 през 2015 г., от които 9675 са приключени срещу 5250 през 2015 г. Тоест ние не просто получаваме и прибираме жалби и сигнали от граждани, а работим по преписките и се произнасяме, решаваме казусите в срок.
17 362 души са приети и консултирани в приемната на омбудсмана, от които 1109 са се срещнали лично с мен, а няколкостотин – със заместник-омбудсмана, който също всяка седмица има един приемен ден. Или 27 037 души са потърсили помощ и съдействие от институцията, и са я получили, с жалба, с писмо, с посещение в приемната или с обаждане по горещата телефонна линия, което е с 12 000 повече от 2015 г.
Както поех ангажимент пред тези от Вас, които участваха в моя избор, изнесох изцяло работата на институцията на терен, като сме провели 27 изнесени приемни, от които например във всички общини в област Монтана – специален акцент върху Северозапада.
Проведохме и първите тематични приемни. Една – посветена на проблемите на столичани с „Топлофикация“, в която се включиха над 250 души. Една специализирана приемна по проблемите на децата в Перник, в която участваха над 35 души.
Повдигнахме за публично обсъждане важни за българските граждани теми, като ги обсъдихме на 18 кръгли маси и обществени дискусии с участието на всички отговорни институции, експерти и, разбира се, граждански организации.
Изготвихме четири специални доклада по важни теми, три от които внесохме в Народното събрание – Доклад за проблемите на децата в конфликт със закона и за специализираните интернати, който беше на разположение на предния парламент, специален Доклад за непридружените деца бежанци и Доклад за проблемите на гражданите с топлофикационните дружества. За съжаление, предното Народно събрание не успя в своя мандат да разгледа тези важни теми.
В резултат на свършеното ние сме отправили 840 препоръки към различни институции, към администрацията – централна и местна. Статистиката е положителна – всяка втора препоръка на омбудсмана е била изпълнена от съответните институции.
Написали сме и сме изпратили на съответни институции 5176 становища, а в 447 конкретни случая сме осъществили посредничество между страните за успешно решаване на конкретните случаи.
Може би трябва да отбележа един проблем. Все още е сериозен броят на жалбите, които традиционно се отчитат като недопустими, тоест са свързани с теми, които са извън правомощията на омбудсмана. Опитали сме се обаче, нищо че нямаме правомощия по тези казуси, да обърнем внимание на всеки, който се е обърнал към нас, и ако не можем да му помогнем с друго, да му дадем съвет по какъв начин би могъл да търси решение на своя проблем.
В „Топ 5“ на жалбите срещу нарушени права на граждани, на първо място са права на потребители, проблеми на гражданите с монополните дружества. През миналата година сме работили по 3138 жалби и сигнали. Има ръст на тези жалби от 100%.
На второ място са социалните права на гражданите, където също има близо 100-процентов ръст – 1429 жалби по трудови и социални права срещу 761 през 2015 г.
На трето място са нарушенията, свързани с правото на собственост на гражданите – 1169 срещу 889.
На четвърто място, жалби, свързани с основни права и свободи.
На пето място жалби, свързани с лошо административно обслужване – и на централно, и на местно ниво.
В „Топ 6“ от слайда за правата на потребителите очаквано най-много жалби има срещу топлофикационните дружества – 886, срещу мобилните оператори – 531, срещу електроснабдяващите дружества – 503, срещу ВиК-тата – 422, срещу банки и финансови институции – 322.
През 2016 г. отправих четири искания до Конституционния съд. Мисля, че с това доказвам, че притесненията на част от народните представители, участвали в моя избор, са били неоснователни, тъй като най-голямата тревога беше дали няма да злоупотребявам с това свое правомощие и да изпращам много законодателни решения на парламента в Конституционния съд. Направила съм го само по четири случая и мисля, че с одобрението – гласно или негласно, на народните представители от всички парламентарни групи.
Първата моя конституционна жалба беше знакова, посветена на защитата на производителите на домашна ракия, жалба за възстановяване справедливостта в полза на малките срещу големите, защото такова беше законодателното решение. Конституционният съд отказа да се произнесе по нея с мотива, че нямам право да защитавам еднолични търговци, каквито са производителите на ракия. Благодаря, че парламентът се съобрази с моето настояване и по предложение на Патриотичния фронт тази несправедливост беше поправена, така че нещата си дойдоха на местата.
Друга важна жалба беше тази срещу юрисконсултските възнаграждения. Загубих битката в Конституционния съд, но спечелих в парламента. Благодаря, защото заедно променихме закона и юрисконсултските възнаграждения бяха намалени шест пъти.
Имаше две жалби по повод на текстове от Изборния кодекс, свързани с правото на глас на нашите сънародници в чужбина. Междувременно парламентът сам промени текстовете, така че едната жалба се оказа безпредметна. По другата мисля, че всички отдъхнахте с облекчение, когато Конституционният съд отмени санкцията при задължително гласуване, а именно заличаването от избирателните списъци. Мисля, че това е нещо, което така или иначе не съответстваше на идеята на парламента да повишава избирателната активност чрез въвеждане на задължително гласуване.
Сега, в зависимост от това колко издържите да слушате, ще мина телеграфно по отделните теми – предмет на работа на институцията.