ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ)2414 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Има нещо много символично в това, че именно нашият парламент ще дебатира толкова важен въпрос – дали да минем от чисто пропорционална избирателна система, която господства в България над четвърт век, към мажоритарна. Казвам, че е символично, защото нашият парламент е юбилеен – той е десетият парламент от демократичните промени в България през 1989 г. И ако сме живи и здрави всички тук, именно този парламент би трябвало 2019 г. да посрещне 30 годишнината от онези паметни месеци ноември-декември на 1989 г., тоест 30 години, които са достатъчно време да се направи осмисляне на извървения път в България, що се касае до избирателното право. Българските граждани имаха достатъчно време да ползват тази пропорционална система и най-накрая да кажат с гласа си свободно и демократично дали я харесват. И те казаха, че не я харесват.
И понеже гледам тук много млади колеги, много млади народни представители, което според мен е силата на този парламент, това са бъдещи добри политици, аз ще се върна малко назад, защото някои от тях са родени след 10 ноември 1989 г.
В България имаше много голям дебат каква да бъде избирателната система в зората на самата демокрация. И този дебат стана пред очите на милиони българи. Не знам как е било в провинцията, но София приличаше на светулка. Градът светеше нощем до 3,00 ч., за да слуша Кръглата маса, все едно има олимпиада или световно по футбол, как да изберем Великото народно събрание, как да изберем тези 400 души народни представители.
Две крайно противоположни тези на двете големи формации на Кръглата маса. Българската социалистическа партия тогава настояваше за абсолютно мажоритарна система на всичките 400 народни представители. И тя беше права за себе си, защото към този момент, съвсем естествено, тя разполагаше с много по-популярни, много по-известни държавни и партийни функционери. СДС в лицето на покойния доктор Желев, беше за изцяло пропорционална система. Доктор Желев, покойният ми приятел, казваше, че в крайна сметка ще се гласува на тези избори за идеи, за смяна на системата, или с две думи: за комунизъм или за демокрация.
Този голям спор свърши с един исторически компромис, който за мен беше добър – прие се смесена избирателна система: 200 народни представители да се изберат пропорционално и 200 мажоритарно в едномандатни райони на два тура с абсолютно мнозинство.
Аз имах честта да бъда един от тези избрани народни представители. Тук има още един колега – уважаемият господин Бояджиев от Разград, и той мажоритарно избран. Двама сме от Великото народно събрание. Даже бях един от тези 32-ма от СДС избран на първи тур – 54 на 46 с много силен кандидат от БСП, един много уважаван шеф на Окръжна болница.
Много жалко беше, че в следващата година – 1991 г., когато трябваше да се избира обикновено Народно събрание, за съжаление, Българската социалистическа партия на 360 градуса смени своето виждане за избирателната система и от желание в 1990 г. за чисто мажоритарно, с абсолютното си мнозинство във Великото народно събрание наложи пропорционална система. Бяха прави за себе си социалистите тогава, защото СДС чрез микрофона на Великото народно събрание имаше вече много популярни депутати. От друга страна, започна да се разцепва – СДС с тирета, център, либерали, петковисти. Взеха тогава 10% и на 13 октомври ние победихме само с 1%, а не с 10, примерно. Говоря за СДС.
Истината е, че с тази смесена система тогава, в 1990 г. гласуваха над 92% български избиратели. И понеже много се говори за немска смесена система, има и унгарска, ние си направихме 1990 г. българска смесена избирателна система. И тогава имаше немска усложнена, имаше и унгарска с остатъчни листи, но ние си направихме българска смесена система, която, за съжаление, отпадна в 1991 г. и оттогава насам сме заробени с тази пропорционална система с малкото омекотяване, което се направи 2009 г., когато бяха избрани мажоритарно 31 народни представители.
Искам да Ви кажа, че съм голям привърженик, това е мое становище над две десетилетия, голям привърженик на мажоритарната система, то не е конюнктурно. Затова в далечната 1993 г., беше 20 май, внесох предложение за референдум за мажоритарни избори. Вчера отидох в Библиотеката, беше много любезна госпожата да ми направи извадка от протоколите, и видях, че едва една година по-късно – 1994 г. въпросът, първо, Сашо Йорданов, като председател на парламента, второ, уважаемият Кадир Кадир се опита да го вкара в дневния ред, но не можа да мине за няколко гласа. СДС и ДПС гласуваха шарено, БСП беше против. Янаки Стоилов, който ми е приятел, добър юрист, тогава от името на БСП каза: „Не му е дошло още времето за референдум“. Може би 1993 г. не му е било дошло, но вече му дойде и той се състоя.
Защо съм такъв почитател на мажоритарната система? Защото като бях избран мажоритарно, след това бях избран в Тридесет и шестото и по листи, бях даже в основата на успеха на СДС, хората ми реагираха много добре, аз живея в центъра на София, ходя си пеша, никога не съм имал кола, защото няма къде да ходя с нея, ме спираха и ми викаха: „Ние сме люлинци!“. Те знаеха кого са избрали, говорихме си, ходихме си на срещи – тогава нямаше такива зали и не беше толкова модерно парламентарното житие – в един трафопост. Тоест дълги години след това те знаеха кого са избрали, радваха се, че ме виждат и аз можех да им кажа какво съм направил, например, че бях депутатът във Великото народно събрание, макар и от опозицията, с най-много приети законопроекти.
На второ място, личностният принцип е безспорен при мажоритарната система. Това е много важно. Хората искат да избират в едномандатен район лице срещу лице кандидати. Тези депутати не са анонимни. Връзката между избрания народен представител и избирателите очевидно е много по-голяма. Казах на практика, но така е и на теория.
Второ, самият мажоритарен вот прави изборите много интересни, той е непредсказуем. Ще дам пример. Кой е мислил 1990 г., че е възможно армейският генерал Добри Джуров, та той беше легенда за милиони българи предимно от лявата страна на залата, дългогодишен министър, той загуби мажоритарно не в синя София, той загуби в Троян от никому неизвестния, освен в малки литературни среди, Йордан Василев. Обратен пример в София, синя София: с 22 на 2 СДС побеждава БСП, но решава СДС в един избирателен район в столицата, наситен с много ромско население, да издигне рома интелектуалец – Мануш Романов, почтен човек, но хората предпочетоха Вашия колега Янаки Стоилов, защото Янаки е юрист, по-добре говори и си спечели мажоритарно един мандат.
Имаше и много голям сблъсък на личности, защото партиите тогава при мажоритарния вот се стремяха да издигат силни кандидатури. Един пример: поетесата Блага Димитрова, кандидат на СДС. Срещу нея не кой да е, а големият български артист Васил Михайлов от БСП. И Петко войвода спечели тогава мажоритарния вот между двамата.
И трето, което е много важно и е предимство на мажоритарната система, е правенето на по-големи и по-силни парламентарни мнозинства. Това е и в теорията, така е и на практика. Сега големият въпрос е: лошо ли е това? Аз мисля, че това не е лошо. Прави сте във Вашите изказвания, че пропорционалната система има по-голяма представителност, това е нейната сила, влизат и малки партии, все пак представителен орган сме. Но ако погледнем от гледна точка на Конституцията, а всички българи искат да е силно управлението, за да има силно управление трябва да е не само можещ премиерът и можещи министри, трябва да има силно парламентарно мнозинство, защото правителството е еманация на парламента. А ние в новото хилядолетие, колеги, не сме били свидетели на нито една партия да може да постигне самостоятелно мнозинство и да може да управлява, носейки си съответно и отговорността.
Стигна се дори до парадокса: в 2014 г. ГЕРБ побеждава втората и третата партия взети заедно, това е един много голям резултат. И ако дойде някой чужденец, ще каже: „Сигурно са взели 120-130 депутата“. Не. Взеха 84, защото след тях се бяха накачулили партии и коалиции. Тоест нашата пропорционална система със сравнително ниска бариера от 4%, в повечето страни е 5, и без бонус, какъвто хитрите гърци направиха – който победи, днес е Ципрас, утре ще е Нова демокрация, ето му 50 депутата отгоре, създаде нагон за правене на коалиции. И най-простият пример беше Реформаторският блок. Получили на последните избори 1, 2 и 3 процента, събрали се и направили 7%. И каква беше тази тяхна представителност? Съжалявам, че ги няма, но не ги избраха хората. Всичките бяха в коалиция с ГЕРБ, но едните подкрепяха управлението, другите бяха люта опозиция, но и като люта опозиция имаха министри. Това е псевдопарламентаризъм и псевдодемокрация.
Да не говорим за една друга партия, на един уважаван български журналист – господин Бареков. Какво беше нейното представителство? Тя влезе в парламента да си представлява избирателите и преди клетвата се разпадна! Тоест струва ми се, че 40 партии за малка България са прекалено много.
Ако нашата идея е да вкарваме всички малки партии, те са стотици, дайте да махнем четирите процента – да влизат всички. Пък кой ще иска да стане министър-председател с 80-партиен парламент?! Това е голям проблем и голямо преимущество на мажоритарните…
Тук си говоря с колеги, от БСП имам приятели – с Иво Христов, с Тома Томов, от Патриотите. Те симпатизират на Виктор Орбан!
Като идвам пеша към парламента, хора ме питат: как ги прави тези работи? Не само с мигрантите. Как ги прави с монополите? Как ги прави с банките? Как направи така да дава 33 хил. евро за трето дете – подарък от държавата? Прави ги с две трети. Защото там голямата част от народните представители – той намали техния брой на 199, но 106 избират мажоритарно. Там спечели с 96:10! Иначе по листи – 52% само.
И да си дойдем на думата. Този дебат може да е безкраен, защото е вековен – коя система е по-добра, той е вековен в различни общества, в различни демокрации. Имало е и пропорционална, и мажоритарна. Сега в Германия, в Унгария е смесена, която, както казах, е най-справедлива. Но българските граждани се произнесоха по този въпрос.
И сега нека видим вота – 2,5 млн. български граждани! Нека да видим в новото хилядолетие: кой получи такъв вот, коя политическа фигура, кой кандидат за президент и коя партия?
Уважаемият господин Радев спечели много убедително на втори тур, силно групиране на гласове – с половин милион под този резултат.
Царят дойде – вълна, ще ни оправя за 800 дни! Хората: „Ура!“, спечели във всички избирателни райони. Само че и той – половин милион по-малко.
На първи тур на тези президентски избори: господин Радев – шеф на Военновъздушните сили, госпожа Цачева – два пъти председател на парламента, господин Орешарски – министър-председател, ами те тримата не взеха 2,5 млн. гласа.
Ако се върнем в края на 90-те години, Петър Стоянов – 2,5 млн. гласа с голямо групиране на гласове, включително и с помощта на ДПС, пак е със 7 хил. гласа по-малко.
И като сложим чертата, какво излиза? Излиза, че след януари 1992 г., когато д-р Желев получи 2 млн. 738 хил. гласа, такъв вот няма.
Сега някои казват: „Да, 2,5 млн. само гласуваха, но останалите милиони са против мажоритарната система“.
Колеги, дайте да обърнем обратно нещата. Дайте да видим колко гласуваха за пропорционалната – 500 хиляди от милионите български избиратели. Просто червен картон на тази пропорционална система.
Българската избирателна система има нужда от освежаване. Виждате, партии се явяват – Нова република искат. Това е някаква неолиберална фантазия. Каква нова република може да има в България?
С тази република ще си караме, госпожи и господа, защото за да имаме нова република, трябва Велико народно събрание – да стане президентска. Това Велико народно събрание трябва да има на три четения по две трети! Така че това са неолиберални някакви неща, ходят си хората, протестират си.
Нова република искаха и през 2012 г. в Унгария, защото Орбан ги би две трети. Те не знаят какво да искат – викат: „Нова република искаме, нови хора!“.
Така че има нужда от освежаване и това освежаване може да дойде при смяна на мажоритарната система, която в България е приета през 1880 година.
Има някои проблеми. Единият от тях е с районирането. Тук съм съгласен – не е работа на държавния глава да се занимава с районирането. Ако ние видим Закона за Великото народно събрание, който, за съжаление, беше отменен преди три години – наистина държавният глава определи 200-те мажоритарни района, само че при действието на старата Конституция тогава държавният глава имаше изключителни правомощия! Доктор Желев имаше законодателна инициатива – макар избран от парламента, внесе Закона за деполитизация на армията, отмени Наредбата за жителството, Наредба за временно ограничаване приемането на нови жители.
Сегашният президент обаче, макар и мажоритарно избран, за съжаление, има доста по-ограничени правомощия – те са конституционно посочени. Не може ние със закон – това не мога да го приема като човек, който е бил 9 години конституционен съдия –да му възлагаме задачи, които не са негова работа.
Съгласен съм с колегата, който каза за задължителното гласуване. Тази норма не е само мъртва. Видях Мая Манолова публично, тук при охраната, и я поздравих за куража да сезира Конституционния съд. Страхотен резултат – 11:0 гласа, не може да има задължително гласуване в България, без промяна на Конституцията. Това е елементарно.
Ако бяхме казали на Орлов мост на 7 юни, че ще караме хората да гласуват задължително, щяха да ни обесят на орлите! Че всичко дойде в името на свободата на мисълта, съвестта – чл. 39, правото на свободен избор. И чл. 57 забранява някой да пипа тези основни права. Текстът е: те са „неотменими“.
Така че дали ще се отмени, или не този член 3, има пряко действие на Конституцията. Българските граждани трябва да знаят, че могат да се позовават на това пряко действие и че това тяхно право на свободен глас е неотменимо. Тоест наистина е мъртва нормата, по-добре беше да я отменим.
Искам да завърша с това. Казва се: „Няма я никъде тази мажоритарна система в момента в Европа“ – има я в друг вариант във Франция и Англия, в различни времена я има по различен начин.
Ние сме суверенна държава. Член 1 от българската Конституция казва, че цялата власт принадлежи не на Брюксел, не на Франция, не на Русия, не на Америка, а на българския народ; че тя се упражнява от него не само чрез нас – органите, които е избрал, но и не-по-сред-ствено! Никой не може да си присвои народния суверенитет.
Над 2,5 млн. български граждани упражниха своето суверенно право на непосредствено упражняване на държавната власт. Надявам се да се съобразим с него, да чуем гласа на народа ни Божий и да не погребваме пряката демокрация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)