29 юни 2017 г.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-01, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017г. На свое заседание, проведено на 27 юни 2017 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 –2020 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Руска Ружинова – началник на отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерството на финансите, и Галина Папушева – държавен експерт в същия отдел. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев. С решение по т. 20 от протокол № 51 от заседанието на Министерския съвет на 7 декември 2016 г. е одобрен Проект на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ) и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от ЕС по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г. Рамковото споразумение за заем е подписано на 21 декември 2016 г. Размерът на заема е 200 млн. евро, предоставя се от БРСЕ при много благоприятни финансови условия, ще се усвоява на траншове, които ще се обвързват с разчетите по оперативните програми за националното съфинансиране в средносрочен план и ще се предвиждат по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година. Средствата могат да се усвояват на минимум два транша, като максималният размер на първия транш не може да надвишава 50 на сто от стойността на заема. Целта на заема е в рамките на програмния период да подпомага усвояването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, а също и частично да покрива българския принос във финансиране изпълнението на инвестиционни проекти, изпълнявани със средства от оперативни програми „Региони в растеж 2014 – 2020“, „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Рамковото споразумение за заем в размер на 200 млн. евро между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване при следните резултати: 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултата от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г. На свое заседание, проведено на 21 юни 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерски съвет на 9 юни 2017 г. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: господин Кирил Ананиев – замeстник-министър на финансите, госпожа Руска Ружинова – началник-отдел, и госпожа Галина Папушева – държавен експерт в отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“. Законопроектът беше представен от господин Ананиев, който посочи, че с ратифицирането на Проекта на закон се създава правната основа за подпомагане на усвояването на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Предвидено е средствата да покрият българския принос във финансиране на изпълнението на инвестиционните проекти, изпълнявани по оперативните програми „Региони в растеж 2014 – 2020”, „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020” и „Науки и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020”. Той отбеляза, че Рамковото споразумение за заем е подписано на 21 декември 2016 г. при условията на последваща ратификация от Народното събрание. Рамковото споразумение за заем е в размер на 200 милиона евро и ще се усвоява на траншове, чиито размер ще се определя в зависимост от капацитета на усвояване на проектите, включени в оперативните програми. Ратификацията на Рамковото споразумение се извършва в съответствие с изискванията на чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България. В обсъждането взеха участие народните представители Крум Зарков, Мария Илиева, Емил Димитров и Данаил Кирилов. В отговор на поставения от господин Зарков въпрос относно необходимостта от сключване на Рамково споразумение за заем предвид установения към март 2017 г. излишък в Държавния бюджет, господин Ананиев отбеляза, че по силата на фискалните правила, предвидени в Закона за публичните финанси, излишъкът във фискалния резерв се изразходва за покриване на дефицит и погасяване на задължения по външния дълг. Той допълни, че финансирането на държавите – членки на Европейския съюз, чрез отпускане на заем при съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства на Европейския съюз, е инструмент за подкрепа на бенефициентите по Европейските структурни и инвестиционни фондове, но и механизъм за контрол при разпределяне на средствата за допустимите проекти. Госпожа Мария Илиева и господин Данаил Кирилов изразиха подкрепата си към Законопроекта, като посочиха, че механизмът по съфинансиране чрез заем от Банката за развитие на Съвета на Европа е кредитен инструмент, който ще допринесе за по-добро усвояване на бъдещите проекти, включени в Оперативните програми. В отговор на поставения от господин Кирилов въпрос госпожа Ружинова уточни, че в Рамковото споразумение за заем е предвиден променлив и фиксиран годишен лихвен процент, който се определя в зависимост от направения с искането за отпускане на средства избор, както и лихвен процент за неизпълнение. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, 5 гласа „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 –2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 21 юни 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 –2020 г., внесен от Министерски съвет. Законопроектът беше представен от господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите; госпожа Руска Ружинова – началник-отдел „Европейски финансови институции“ в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“ в Министерство на финансите, и госпожа Галина Папушева – държавен експерт в същата дирекция. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България с настоящия Законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосоченото Споразумение, подписано за Република България от министъра на финансите на 21 декември 2016 г. Заемът от Банката за развитие на Съвета на Европа за програмен период 2014 – 2020 г. следва да подпомогне усвояването на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Предвижда се чрез него частично да бъде покрит българският принос във финансиране изпълнението на инвестиционни проекти, изпълнявани със средствата от оперативни програми „Региони в растеж 2014 – 2020“, „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ и „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020“. Секторите, към които се предвижда да бъдат насочени средствата, са: образование и професионално обучение; помощ за бежанци, мигранти и разселени лица; опазване и възстановяване на историческото и културно наследство; опазване на околната среда и подобряване на условията на живот на градските и селски райони. Всички инвестиции и проекти по горепосочените оперативни програми ще се считат за допустими за финансиране по Механизма за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средствата на Европейския съюз, дори когато включват инвестиции, които иначе биха били предмет на проучване за допустимост съгласно стандартните критерии на Банката за развитие на Съвета на Европа. Посочва се, че приоритетна ос 7 (Регионална пътна инфраструктура) на ОП „Региони в растеж“ няма да бъде финансирана от този Механизъм. Заемът, предоставен от банката, ще бъде в размер на 200 млн. евро. По отношение на неговото усвояване се посочва, че то ще се осъществява на минимум два транша, като се има предвид че първият не трябва да надвишава 50% процента от размера на цялата сума. Паричните преводи ще бъдат обвързани с разчетите по оперативните програми за националното съфинансиране в средносрочен план и ще се предвиждат по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година. В последвалата дискусия взеха участие народните представители Полина Цанкова-Христова, Ивелина Василева и Кристиан Вигенин, които поставиха въпроси, свързани с условията по кредита и неговото погасяване, както и за реалната нужда от такъв тип съфинансиране на проекти, изпълнявани с европейски средства. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното след дискусията гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 4 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., № 702-02-1, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предлагам този Проект за ратификация да бъде оттеглен по две причини – да бъде доработен и, когато отговаря на условията, да бъде представен на вниманието на народните представители. Какво имам предвид, уважаеми колеги? Първо, мотивите на правителството са в пет, шест изречения за заем от близо половин милиард лева. Какво има в така нарачените „мотиви“? В тях има, първо, подвеждаща информация и, второ, липса на информация. Какви са аргументите? Тук се посочва, че заемът е за – цитирам: „Програми – „Региони в растеж“, „Развитие на човешките ресурси“, „Наука и образование за интелигентен растеж“. Уважаеми колеги, като отворите Приложението на Проекта за рамково споразумение II – ще видите: „1. Образование и професионално обучение.” И внимавайте, уважаеми колеги! „2. Помощи за бежанци, мигранти и разселени лица.” Защо българското правителство в мотивите крие от народните представители, че всъщност този заем отива за мигранти и разселване на лица? Вие уведомихте ли българския народ, че ще теглим такъв заем с такава цел? Откъде-накъде ние ще поемаме заем от 200 млн. евро – близо половин милиард, за да осъществяваме политики на част от Европейския съюз, които са отречени от цяла Източна Европа без България. Защо се крие в мотивите, че става дума точно за това нещо? Никъде в споразумението не пише колко средства ще отидат за наука, колко ще отидат за регионите и колко за мигрантите. Ами, каква ни е гаранцията на нас като народни представители, че пет лева няма да отидат за „Наука и растеж“, а другите 200 млн. евро ще отидат за решаване на проблеми на мигрантите? Тоест българското правителство в мотивите подвежда Народното събрание и не казва, че всъщност ключовото, на второ място (показва документ), ето го приложението – № 1 към Рамковото споразумение… Някой си мисли, че ние не четем целия договор? Много бърка! Това първо. Второ, откъде-накъде ние ще теглим заем, за да осъществяваме такива операции с мигрантите? Обърнете внимание! Нашата страна загуби пазари от разсипването на Северна Африка и от разсипването на Близкия Изток – лекарства, оръжия, машини и съоръжения, които България изнасяше. Сега, не само, че заради тях загубихме тези пазари, не само, че заради тях мигрантите дойдоха в Европа, но сега ще накарат българския народ да теглим заем, за да плащаме техните сметки! Къде се намирате Вие? Кой е разрешил ние да теглим такива заеми, с такава цел? После, тук се иска един заем от 200 млн. евро. Ама, дами и господа, ама, всеки ден в медиите разбираме, че финансовото състояние на България е чудесно! Пред Бюджетната комисия колегата Ананиев – заместник-министър на финансите, каза, че към края на месеца фискалният резерв е 12 млрд. 700 млн. Ама, извинявайте, Вие чули ли сте за някое нормално семейство да има на влог 1 млн. лв., а да чака за кредит да си купи плазмен телевизор за 350 лв. или за 500 лв.? Тук нещо не е така. Или това е балон от 12 млрд. 700 млн., какъвто е, и сме я докарали до това да плачем на Съвета за Европа за 200 млн. евро – балон, или пък не е балон, обаче пак се впрягаме със Съвета за Европа заради мигрантите, за да слугуваме, да поемаме допълнителни заеми. Кажете коя е истината, едно от двете: или сме във финансова трагедия и лъжем, и сме опрели до 200 млн. евро, или нямаме нужда от 200 млн. евро, но ще слугуваме? Кажете, какъв е отговорът? Защото, ако ще слугуваме за мигрантите, няма как ние да подкрепим такова решение. В заключение – искам да бъда кратък и ясен, няма да гласуваме! Ще цитирам премиера господин Борисов по повод на изтегления страхотен 1 милиард заем – спомняте си какви дандании бяха! Но, разбира се, за 16 милиардния заем няма никакъв проблем! Той е хубав, той е евроатлантически, той е обвързан с панделки. Какво е това 1 милиард заем? Това е несериозно за българската държава! Така че, 16 милиарда сте гласували, сега искате още 200 милиона. Защо? За да гледаме мигрантите в България! Ето какво казва Вашият премиер и затова Вие не трябва да гласувате. Цитирам точно: „Всеки ден се опитваме да обясняваме колко е пагубно това, което правят, но те си приемат, лъжат си. И следващото правителство ще казва: дайте 1 милиард, дайте още 1 милиард и като изхабим дълга с няколко милиарда, ще станем гръцкия сценарий.“ – казва господин Бойко Борисов на 1 август 2013 г. Да подчертая – 1 милиард, още 1 милиард, 200 милиона още, 300 милиона – гръцкият сценарий. Втори цитат, много важен, точно цитирам – от 16 август 2013 г. по повод на едномилиарден заем: „Вместо да се стегнат и да събират приходи, и да работят, те тръгнаха по най-лесния начин – с кредити, които да похарчат, а лихвите по кредитите и това, което след това ще се връща, главници, ги оставят на младите хора“. С две ръце гласувам за това изказване на господин Борисов. Въпросът е: ще слугувате ли на тези, които ни вкараха във финансовия капан да теглим заеми, за да гледаме мигранти – номер едно, и второ, ще послушате ли Вашия премиер, че Вие вкарвате следващите поколения в нови и нови дългове? Натиснете червения бутон! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председателстващ. Професор Гечев, отнасях се с дълбоко уважение към Вас като един от големите специалисти, като един от педагозите на много икономисти в България, но трябва да Ви направя една забележка, позволявам си това, че Вие не четете също добре и внимателно материалите. Става въпрос за вземане на заем за тази част от оперативните програми и съответно проектите, които се изпълняват, които България по задължение си плаща – 15%, 5%. Вие знаете, че във всяко едно финансиране от Европейската комисия имаме национално съфинансиране. В случая става въпрос за средства, които България ще даде по оперативни програми. Ако в оперативните програми са предвидени средства за това те да отидат за мигрантите, така или иначе ще бъдат съфинансирани от България. Вие защо не попитахте и защо не коментирахте условията, по които се взема този заем? Лично аз бих препоръчал да се вземат още такива заеми. (Възгласи от „БСП за България“: „Браво, бе!“.) Защо? Защото лихвата, по която се дава този заем, е отрицателна. (Възгласи от „БСП за България”: „Ееее“. ) Защото, ако, разбира се, за този 20-годишен период се фиксира, тя ще стане 1% с 5 години гратисен период. А това 16 милиарда, което го говорите, не Ви отива като професор, да говорите неща, които се коментират по селските кръчми. Това беше едно рефинансиране на дълг, част от който Вие сте взели като партия и управляващи. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми професор Гечев, понеже Вие изчетохте Приложение № 1, като посочихте, че било „помощи за бежанци, мигранти и разселени лица”, това е в секторите на действие, но пропускате да прочетете критериите за допустимост. В тези критерии за самия заем е описано: „Заемът по Механизма е хармонизиран със съответните програми на ЕС, което позволява пълна допустимост и съфинансиране на проекти, когато са допустими по съответните документи на оперитавните програми. Всички инвестиции и проекти, допустими по І) ОП „Развитие на човешките ресурси“, ІІ) ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и ІІІ) ОП „Региони в растеж“, ще се считат за допустими за финансиране…” и така нататък. Тоест това, което Вие изчетохте в Приложение № 1, не е цялостната информация, която трябва да бъде представена, и само по себе си също представлява заблуждение, за което Вие апелирате, че правителството заблуждавало Народното събрание. Защото, ако бяхте достатъчно обективен, щяхте да изчетете и критериите за допустимост на лицата, които могат включително и да кандидатстват за тези средства. Там, освен стойността от 200 млн. евра, е записана и общата прогнозна стойност на всички проекти, включително със съфинансирането от коя до коя дата ще бъде осъществено, като последната дата е 2023 г. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаеми колега, благодаря Ви за този въпрос, защото това е една високо вдигната топка. Първо, по отношение на лихвата. Уважаеми колеги, няма отрицателни лихви на банките, и не може да има. Такова чудо няма – банките не са социални организации. Ако прочетете договора на български или на английски, препоръчително е да се чете и на двата езика, защото може да има някои интересни разлики понякога, но тук няма разлика. Ето го тук заместник-министъра на финансите. Това го разисквахме и в Бюджетната комисия. Когато пазарната лихва е отрицателна – може да е, но не при такива заеми, Банката за развитие на Съвета на Европа е казала в договора, че когато е отрицателна пазарната лихва за определен период, лихвата по този договор се формира така: започва се от нула – нали така, колега Ананиев – и се слага надбавка към нулевата лихва. Тоест категорично Ви заявявам: няма такова чудо, лихвата е положителна. Вярно е, че лихвите в момента са сравнително ниски, но аз Ви питам, и отново благодаря за въпроса: Вие знаете ли в момента валутният резерв на България за какво се използва? По-голямата част е в държавни ценни книжа на същите западни страни, които ни поучават и ни предлагат заемите. В момента българският народ финансира бюджетните дефицити и дълговете на развитите страни в Западна Европа и Съединените щати, тъй като доходността по държавните ценни книжа, които имаме в резервите, е отрицателна. Тоест вместо това, което казвам: да се използва фискалният резерв – тези 200 млн. евро, ние губим пари от финансирането на Запада по отрицателните лихви на ценните книжа, вземаме и заеми с положителна лихва. Няма такъв филм! Ето, това е антилогиката на този заем. Ако няма пари в резерва и се лъже за резерва, да излезе и да каже: „Фалираме, затова трябва да вземем този заем!“. Освен това заемът за 16 милиарда. Колега, не друг, господин Борисов даже каза, че от тези 16 милиарда 8 били за стари дългове, каквито няма. Ама, извинете, кой е казал, че ще тегли 16 милиарда – меката дума е: доста неразумно – да платиш външен дълг, който е 17 милиарда, вместо да го плащаш 20 години?! По някакви причини да му хрумне на един министър-председател да го плати в понеделник сутринта. Това е малоумие и нашият министър-председател не постъпва така – той си плаща всяка година главници и лихви, защото е рационален, така че никакви 16 милиарда за стари дългове от 16 милиарда. И накрая, колегите, които са от „Обединени патриоти“, разбирам, че сега ще се гънете и ще е много трудно да гласувате, защото тук пише: „помощи за бежанци, мигранти и разселени лица“. (Шум и реплики от „Обединени патриоти“.) И след един час ще трябва да излезете да обяснявате на Вашите избиратели…

…защо Вие сте гласували по това перо. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България цели частично съфинансиране по три оперативни програми. Банката за развитие на Съвета на Европа е създадена още през 1956 г. първоначално като Фонд за социално развитие (шум и реплики от „БСП за България“) и едва от 1999 г. тя става банка. България е член на Банката от 1994 г., заедно с още 40 от общо 47-те държави – членки на Съвета на Европа. Тази Банка предоставя заеми на своите членове за финансиране на проекти, които съответстват на определени критерии: секторни, социални, финансови. Казвам това неслучайно, а за да подчертая, че това не е обикновен заем, а е механизъм за финансиране на проекти – инструмент, който се ползва в Европа за създаване на благоприятни условия и за ефективно използване на структурните инвестиционни фондове. Този механизъм е хармонизиран със съответните програми на Европейския съюз и неговите позитиви се изразяват в пълната допустимост и съфинансиране на проекти, които вече са били одобрени за финансиране по оперативните програми. В този смисъл проектите, ако не са финансирани чрез този механизъм, биха били предмет на допълнително проучване за допустимост. По отношение на фискалния резерв, да, той наистина е добър – около 13 млрд. лв., но и аз, и Вие знаем, че всъщност тази величина не е константа, че съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. в края на годината сме длъжни да имаме не по-малко от 4,5 милиарда, че съгласно новите европейски изисквания е необходимо да заделяме ресурс, който да гарантира сигурността на банковата система в случай на евентуална криза, и че когато говорим за едни благоприятни условия по механизъм, който се ползва от много от държавите членки, е логично правителството да използва този ресурс, за да постигне ефективност при усвояването на европейските фондове. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Господин Председател, искам да помоля за процедура на основание чл. 80, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да бъде допуснато второ гласуване на Законопроекта днес.

„Проект! ЗАКОН за ратифициране на Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г. Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г., подписано на 21 декември 2016 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, №754-01-10, внесен от народните представители Делян Добрев и Данаил Кирилов на 25 май 2017 г. На заседание, проведено на 15 юни 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерство на финансите: Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари”; на Комисията за финансов надзор: Ана Андонова – директор на дирекция „Правна”; на Българска фондова борса – Иван Такев – изпълнителен директор, и Георги Български – член на Съвета на директорите; на „Централен депозитар” АД – Васил Големански – изпълнителен директор; на Фонда за гарантиране на влоговете в банките – Борислав Стратев – член на Управителния съвет; и на Асоциация на банките в България – Ирина Казанджиева – началник направление „Банкова политика и анализи”. Законопроектът беше представен от народния представител Делян Добрев. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) се цели да се постигне развитие на стабилен капиталов пазар в страната, както и да се преодолеят, установени през последните години, проблеми в практиката по прилагането на закона. Със Законопроекта се предвиждат следните промени: 1. В уредбата на публичното предлагане на ценни книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар се предлага: - промяна в дефиницията за публично предлагане на ценни книжа, като се увеличава броят на лицата от 100 на 150; - да се въведе ново изключение от задължението за публикуване на проспект за емисии ценни книжа, чиято обща стойност в рамките на Европейския съюз е по-малка от левовата равностойност на 1 млн. евро, като прагът се изчислява за период от 12 месеца; намалява се срокът за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявления за потвърждаване на проспекти на емитенти, които нямат ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, и не са предлагали публично ценни книжа, като по този начин се улеснява достъпът на дружествата до регулиран пазар; - да се облекчат нормативните изисквания относно публикуване на съобщението за начало на публично предлагане на ценни книжа, с цел минимизиране на разходите за емитентите на ценни книжа и избягване дублиране на информацията, като същевременно се осигурява достатъчна степен на осведоменост на инвеститорите в ценни книжа. 2. В уредбата на Фонда за компенсиране на инвеститорите се предлага: - да се включи в Управителния съвет на фонда и един представител на Асоциацията на управляващите дружества, като по този начин се осигурява представителство в управлението на фонда на всички лица, които са задължени да правят вноски във Фонда за компенсиране на инвеститорите (инвестиционни посредници, инвестиционни посредници-банки и управляващи дружества); - да се прецизират разпоредбите, свързани с определяне размера на вноската във Фонда за компенсиране на инвеститорите, като се въвежда минимален праг за размера на общата годишна вноска на всеки участник във фонда, който управлява защитени клиентски активи. - да се разширят хипотезите, при които се изплащат компенсации на клиентите на инвестиционния посредник от Фонда за компенсиране на инвеститорите. По този начин се осигурява защита на интересите на клиентите на инвестиционния посредник в случаите, когато последният е в невъзможност, по причини, пряко свързани с неговото финансово състояние, да изплати паричните средства, съответно да възстанови финансовите инструменти на своите клиенти. - да бъде освободен Фондът за компенсиране на инвеститорите от заплащане на корпоративен данък за дейностите по възстановяване и преструктуриране на инвестиционни посредници. Към настоящия момент по силата на чл. 77м, ал. 3 от ЗППЦК Фондът за компенсиране на инвеститорите е освободен от заплащане на корпоративен данък за дейностите по компенсиране на инвеститорите. Със Закона за възстановяване и преструктурирате на кредитни институции и инвестиционни посредници е създаден Фонд за преструктуриране на инвестиционни посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите, а разходите, свързани с управлението на Фонда за преструктуриране на инвестиционни посредници, са част от общите административни разходи на Фонда за компенсиране на инвеститорите. 3. В уредбата на първичното публично предлагане на облигации и допускането им до търговия на регулиран пазар се предлага: - да се въведе задължение за емитента да оказва съдействие на довереника на облигационерите при подготовката и провеждането на Общото събрание на облигационерите; - да се регламентират възможностите за уреждане на отношенията между облигационерите във връзка с разноските по принудителното изпълнение върху имуществото на емитента за вземания на облигационерите, като се предвижда разноските да се разпределят с решение на Общото събрание на облигационерите, освен ако друго не е уговорено в условията на емисията или в споразумение между облигационерите; - да се създадат правила, свързани с извършването на промени в условията, при които са издадени облигациите, както и за предсрочно погасяване на облигационните емисии; - да се въведат минимални изисквания за кворум и мнозинство на Общото събрание, на което се взема решение за такава промяна; - да се въведе краен срок за допускане на промени в условията, при които са издадени облигациите, и в параметрите на емисията; - да се регламентира нищожност на решенията на общото събрание на облигационерите за промяна в условията, при които са издадени облигациите, и в параметрите на емисията в случаите, когато промените не са предвидени в проспекта и не е спазена процедурата за това; - да се разшири кръгът на лицата, които могат да бъдат довереник на облигационерите, като се регламентира възможност това да бъде банка със седалище в държава – членка на Европейския съюз, както и инвестиционен посредник по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти; - като вид обезпечение по емисиите облигации изрично се посочва застраховката, като се въвежда изискването тя да се сключва със застраховател с присъден кредитен рейтинг с минимално ниво. Застраховката ще се приема като обезпечение, само когато застрахователят е поел безусловно задължение за целия срок на застрахователния договор, без значение дали премията е заплатена изцяло. За прилагането на Законопроекта не са необходими допълнителни финансови средства от държавния бюджет. След обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 21 народни представители, без „против” и „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, №754-01-10, внесен от народните представители Делян Добрев и Данаил Кирилов на 25 май 2017 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Добрев и Данаил Кирилов на 25 май 2017 г. На свое заседание, проведено на 31 май 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г. На заседанието присъства г-н Александър Цветков – директор на дирекция „Координация, анализ и политика на регулаторната и надзорната дейност“ към Комисията за финансов надзор. От името на вносителите Законопроектът беше представен от г-н Кирилов, който посочи, че с него се цели подобряване на инвестиционната среда и на капиталовия пазар в страната, защита на интересите на инвеститорите и облекчаване на административната тежест за публичните дружества и емитентите на ценни книжа. Със Законопроекта се предлагат промени в уредбата на публичното предлагане на ценни книжа и допускането им до търговия на регулиран пазар. Прецизират се разпоредбите относно дейността на Фонда за компенсиране на инвеститорите. С предлаганите промени се увеличава броят на лицата, до които се предоставя информацията за предлагане на ценни книжа, от 100 на 150 за непублична емисия, въвежда се изключение от задължението за публикуване на проспект за емисии на ценни книжа, чиято обща стойност в рамките на Европейския съюз е по-малка от 1 000 000 евро, както и се намалява срокът за разглеждане и произнасяне на Комисията за финансов надзор по заявления за потвърждаване на проспекти на емитенти. Законопроектът предвижда участие на представител на Асоциацията на управляващите дружества във Фонда за компенсиране на инвеститорите, с което се осигурява представителство в управлението на всички лица, които са задължени да правят вноски в него. Законопроектът въвежда минимален праг на размера на общата годишна вноска на всеки участник във Фонда за компенсиране на инвеститорите, както и освобождаване на Фонда от заплащане на корпоративен данък за дейностите по възстановяване и преструктуриране на инвестиционни посредници. Вменява се в задължение за емитента да изкупи по искане на облигационер облигациите по емисионна стойност, когато не са допуснати до търговия на регулиран пазар на ценни книжа. Господин Кирилов посочи, че с предложените изменения и допълнения в Закона се прецизират условията, при които се издават облигации, както и параметрите на емисията, като се цели осигуряване на по-голяма защита на облигационерите. Той допълни, че водещ в проекта е принципът за пропорционално погасяване по всяка издадена облигация в случаите на частично предсрочно погасяване на облигационната емисия, като се предлага и разширяване на кръга на лицата, които могат да бъдат довереник на облигационерите. С цел по-голяма прозрачност при вземане на решения се допълват разпоредбите относно провеждането на общото събрание на акционерите на публичното дружество, като се вменяват допълнителни задължения за лицата, които го управляват и представляват и се въвеждат изисквания към воденето на протокол от проведеното събрание. Във връзка със заложените със Законопроекта цели се предвиждат изменения и в Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за гарантиране на влоговете в банките, Закона за особените залози, Търговския закон и в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране. Г-н Цветков отбеляза, че законодателните промени отразяват целите, поставени със стратегията за развитие на Българския капиталов пазар от 2016 г. и са в изпълнение на Стратегията на Комисията за финансов надзор за периода 2016 – 2018 г. В обсъждането взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Крум Зарков и Емил Димитров. Мнозинството от народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, като част от тях се обединиха около становището относно необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за”, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, №754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Само в рамките на няколко минути ще посоча, че този Законопроект е изготвен основно от Комисията по финансов надзор и от всички заинтересовани страни. Капиталовият пазар е изключително важен за развитието на икономиката в страната – по това нямаме спор с нито една от парламентарно представените групи. Законопроектът беше подкрепен единодушно и в Комисията по икономическа политика и туризъм, и в Комисията по бюджет и финанси. Той е част от предизборните програми най-малкото на две от парламентарно представени групи – и на ГЕРБ, като най-голяма, и на БСП, като втора парламентарна група. Подкрепен е, разбира се, и от колегите от останалите парламентарни групи. Промените са свързани основно със съкращаване на сроковете, опростяване на процедурите, с приложение в българското законодателство на две директиви на Европейския съюз, приети само преди няколко месеца в рамките на Европейския съюз. Те дават редица облекчения по отношение на набирането на капитал за малки фирми в размер до един милион евро, като опроставят процеса и премахват изискването за разработване на проспект за първично публично предлагане на ценни книжа, тоест намаляват включително и разходите за тези малки фирми, които ще се опитат да наберат капитал през капиталовия пазар. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! „БСП за България“ ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Считаме, че това е Законопроект, който ще доведе до развитието на капиталовия пазар. Считаме, че това трябва да бъде обща тема на всички национално представени парламентарни групи, защото в страната наистина има проблем. Има проблем с развитието на капиталовия пазар и не е нормално в държава – членка на Европейския съюз основната част от финансирането на българските предприятия да се осъществява именно от банковия сектор. Считаме, че така предложените промени в Закона наистина ще доведат до по-голяма прозрачност и ще активизират капиталовия пазар. За развитието на капиталовия пазар двете най-големи политически партии – „БСП за България“ и ГЕРБ, ясно коментираха своите предложения. Считам, че можем да намерим обща точка и именно чрез този Закон да покажем, че когато става въпрос за национална кауза, може да имаме и конкретни предложения. Това обаче не означава, че между първо и второ четене няма да се правят предложения. Напротив, от „БСП за България“ сме готови с предложения и, разбира се, с препратки и промени в останали закони, които касаят именно развитието на капиталовия пазар. Считаме също, че е крайно време в България да се даде начало на модерно законодателство, което да подпомогне българските предприятия. Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи този Законопроект. Ще дадем и нашите предложения. Хубавото е, че най-накрая може би това ще бъде първият Законопроект в това Народно събрание, който ще бъде приет и от двете основни парламентарни групи. Хубаво е и е успокоение за българския бизнес, че когато става въпрос за неговото развитие, те могат да получат подкрепа от българския парламент в закон, който, подчертавам, наистина е необходим; закон, върху който е работено дълго време, чути са почти всички страни. Може да има предложения между първо и второ четене, но философията е добра. Това е правилната философия и с това се показа и сближаването между двете политически партии по време на предизборния дебат, че за развитието на капиталовия пазар трябва да се гледа от прагматична гледна точка, така че българските предприятия да се чувстват свободни и да могат да набират финансиране, както се случва и в Полша, и в Румъния. На първо четене Законопроектът ще бъде подкрепен от нас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, на Вашето внимание сме внесли Проект за решение за създаване на Временна комисия, която да разследва всички факти и обстоятелства по разходването на целево отпуснатите средства за Националния дворец на културата относно подготовката и провеждането на българското председателство през 2018 г. Искам да припомня, че голяма част от събитията, които се предвиждат през тези шест месеца, когато България ще председателства Съвета на Европейския съюз, домакин ще бъде основната сграда на Националния дворец на културата. В тази връзка имаме две решения на българското правителство. С едното се отпускат 17 милиона, а от този месец имаме още едно решение на българското правителство, с което се отпускат 28 милиона за подготовка на основната сграда на НДК относно българското председателство. Паралелно с това се развиват няколко сюжетни линии. Пряко отговорният министър – госпожа Лиляна Павлова, която до вчера беше и принципал на НДК, твърди, че НДК се управлява лошо, липсва дисциплина, ред и не се спазват сроковете. Като контрапункт на това досегашният ръководител на НДК Мирослав Боршош заявява: „Отказвам да подписвам обществени поръчки под натиск, на ръба на закона и против правилата. През последните два месеца цялото управление на процеса по подготовка на българското председателство е в хаос. Провеждането на председателството е застрашено.“. Това твърди той. Какво остава на българската опозиция при тези твърдения на високопоставени длъжностни лица, освен да поискаме анкетна комисия, и то в българския парламент, за да проверим всички тези обстоятелства и факти. Какво означава: „оказван натиск за сключване на обществени поръчки отвъд правилата и закона?“ Кой е оказал този натиск – трябва да стане ясно в тази зала. В медиите излезе информация, а от вчера и прокуратурата в свое прессъобщение потвърди, че има констатирани нарушения относно разходването на тези средства. Припомням, че с двете решения на Министерския съвет те са целево отпуснати на НДК и са само за дейностите по подготовката на председателството. Оказва се, че от тези средства е харчено и за други цели. Предмет на дейност на тази комисия трябва да бъде също и проверката на тези факти и обстоятелства. Констатират се също и забавяне на всички срокове относно подготовката и приключването на строително-монтажните дейности в сградата на НДК. Въобще, ако трябва да върна лентата още по-назад – само за седмица-две, и мога да цитирам още една размяна на реплики между министър Павлова и господин Боршош. Министър Павлова излиза и казва: „Няма предвиден международен пресцентър за провеждане на председателството. Следва да се предвиди допълнителен ресурс и време за неговото изграждане и оборудване.“. Веднага след това господин Боршош излиза и казва: „Напротив, в проектната документация е предвидено изграждането на пресцентър.“. Въпросът е: кой от двамата лъже и заблуждава обществото? Тук въобще няма да се спирам на въпросите: кой и по какъв начин е възложил подготовката на идейния проект, неговия обхват и работно-техническия проект за преустройство на НДК? Има ли издадени въобще и съгласувани строителни книжа за това? Спазено ли е авторското право? Всички тези дейности, които в крайна сметка, обаче, могат да доведат до следното: да бъде застрашено провеждането на българското председателство. Както, за съжаление, се казва дами и господа: има реален шанс да се изложим пред чужденците. Големият въпрос, който стои пред тази Комисия е: как и по какъв начин се харчат парите на българските данъкоплатци? Затова настояваме да бъде създадена такъв тип анкетна комисия и предвид това, че тя ще проверява дейността на министър, на ръководител на НДК – по-високо от Министерския съвет, е само българският парламент. Мисля, че тук е мястото, където всичките тези факти и обстоятелства могат да станат известни и да бъдат установени: има ли такъв натиск, оказван ли е от някой за заобикаляне на закона, как и по какъв начин са били определяни изпълнителите в провежданите строително-монтажни работи? Каква е въобще готовността за провеждането на българското председателство. Надявам се тази комисия да получи подкрепа от пленарната зала. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ винаги е била за прозрачност и нашето политическо решение е да приемем Вашето предложение. Защото вчерашните твърдения, че ГЕРБ няма да подкрепи създаването на временна комисия за всичко това, което се изнесе в публичното пространство по Председателството и по ремонтните дейности в НДК, са Вашата възможност да създадете фалшиви новини. Но това, което днес заявяваме категорично след вчерашно решение, което има на парламентарната група, заедно с председателя на Политическа партия ГЕРБ и министър-председател на България Бойко Борисов, за нас водещо е правилото за прозрачността и когато има теми, които са с широк обществен отзвук, да бъдат дискутирани и да подкрепяме всяка инициатива, независимо от коя парламентарна група е. А що се касае до мотивите и начина, по който бяха поднесени само преди минути, мога да заявя следното: има Междинен одитен доклад, който е на независим орган, министър Лиляна Павлова се е съобразила с него и е направила съответният доклад, с който е запознала министър-председателят Бойко Борисов. Всичко, което се предприе като действие от страна на изпълнителната власт, е да може действително да се навакса изоставането и ако има някои процедури, за които има съмнения за незаконосъобразност, да бъдат приведени в съответните законови норми и да бъдат проведени и финализирани по съответния ред. Така че няма абсолютно никаква тема, която може да ни притеснява. Ето това е подходът, който трябва да изразява всяка една парламентарна група, когато има достатъчно съмнения или обществото се интересува да разбере истината, а няма по-добро място от българския парламент. И не знам, колеги от ляво, защо вчера влязохте в такава защитна теза – да няма анкетна комисия за всичко, което се случва с предстоящото харчене на 1 млрд. 500 млн. лв. Защото и Вие, и ние, и българските граждани се запознават ежедневно със скандали, които са възникнали в държави на НАТО, където са провеждани процедури за закупуването на тази техника, която искаше да се направи от тази Комисия и това, което беше анонсирано.

Какво общо има това, господин Председател?

Просто правя съпоставка за начина на поведението вчера от парламентарната група на ГЕРБ и парламентарната група на БСП. И днес, когато Вие казахте, че ще дадете отпор и ще дадете Вашата защитна теза със създаването на нова анкетна комисия, ние заставаме пред Вас и казваме, че ние сме съгласни, ще я подкрепим. Аз смятам, че по-добре е да се ориентираме към гласуване за състава на тази комисия. Колкото по-рано започне да работи тя, толкова по-рано ще отпаднат абсолютно всички съмнения. Или, ако има някой, който е нарушил закона, а смятам, че няма политическа сила – или при Вас, ако е имало политически чадъри, в Политическа партия ГЕРБ няма и ние сме го доказали за всички тези години. Благодаря Ви. (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, разбира се, че приветстваме Вашето желание да подкрепите тази Комисия и считаме, че това е редно. Може би щеше да е хубаво да бяхте подкрепили и комисията, която искаме да създадем относно начина, по който се строят българските магистрали, но в крайна сметка АПИ и прокуратурата вече си вършат работата. Тогава също щеше да излезе истината. Но репликата ми към Вас е следната: къде видяхте фалшивата новина? В това, че прокуратурата разследва и има досъдебно производство за това, че Лиляна Павлова, министърката, желае да уволни господин Боршош заради некомпетентност и забавяне на сроковете или за това, че господин Боршош заяви, че върху него е оказван натиск да подписва обществени поръчки? Къде намесихте БСП тук във фалшивата новина?! Това ми е репликата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, да, действително е така.

Господин Стойнев, извинявайте. След това може и господин Бойчев, ако се почувства засегнат, да вземе думата и да поиска лично обяснение, но тонът ми е съвсем добронамерен и няма абсолютно нищо, което би могло да провокира някаква реакция в тази посока. Господин Стойнев, мога да Ви кажа, че фалшивата новина – винаги слагате нещо, което отговаря на някакви факти, които са истина, но вчерашното твърдение от Вашата парламентарна група и то от най-високото политическо ниво, имаше твърдения, че ГЕРБ няма да подкрепи и няма политическата воля да се бори срещу корупцията... (Реплики от „БСП за България“: „Имаше въпрос.“) Да, дори и да приемем, че е било въпрос. Моля Ви, господин Председател, нека, когато говорим от парламентарната трибуна, да имаме все пак уважение. (Оживление. Шум и реплики от „БСП за България“.)

Това, което е важно да знаете, е, че ние сме „за“ прозрачност, ние сме „за“ да има такава комисия и ще подкрепим Вашето предложение. От тук нататък това е противодействието на опитите Ви за манипулации, за внушения, които правите в публичното пространство. Защото, ако ГЕРБ спазваше тази практика, която Вие я правихте в годините, когато управлявахте, мисля, че отдавна щяха да ни спрат еврофондовете (шум и реплики от „БСП за България“), а вие виждате, че в трите мандата на ГЕРБ еврофондовете се усвояват (реплика от „БСП за България“: „фалшива новина“) и в момента премиерът Борисов се ползва с най-големия авторитет на български политик на международната сцена. Самият факт, че направи тези работни посещения, за които Вие един път не казахте – поздравления за всичко това, което прави министър-председателят и българското правителство във връзка с председателството, което предстои от 1 януари 2018 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Благодаря Ви. Уважаеми колеги, Вие знаете, че рейтинга на парламента не е висок. Това е публичен факт. От друга страна, има един парадокс, че именно парламентът става мястото, в което може да се стигне до някаква справедливост, до някаква обективна истина, до някакви публични факти и данни, които да внесат яснота, спокойствие и предвидимост в обществото. Това трябва да е ясно. Може би много хора не го разбират, но все по-често ставаме свидетели на това – и по отношение на Временната комисия за замърсяването с уран, и сега за този казус. Благодаря и на господин Цветанов, и на господин Стойнев за това, че изразяват една и съща позиция. Имайте предвид, че времето ни е нищожно малко, времето е много малко. Нямаме време да политизираме този въпрос. Една скоба искам да отворя. Всъщност странно е как, бидейки на едно и също мнение, много често от двете страни на залата започват да се конфронтират, изказвайки едни и същи тези. Въпросът е много сериозен, може да е много дребен факт това, че трябва да се види как са вървели строително-довършителните, реконструкционните и други дейности в НДК, защото голямата задача пред България е политическото представителство и овладяването на този процес и председателството от месец януари. Но ние често, когато губим детайлите, започваме да замъгляваме и голямата картина. Така че наистина Ви моля да подкрепите подобна Комисия. Мисля, че тя трябва обективно, ясно и честно да представи фактите. Самият факт, че създаваме такава Комисия, по някакъв начин вече даваме лош сигнал пред нашите партньори от Европа, че България за пореден път се върти в един кръг. Така че, нека създадем тази Комисия, нека я подкрепим и да довършим голямата задача. Благодаря.

Уважаеми колега, не мислех да взема думата, но да Ви задам един риторичен въпрос: каква работа върши тогава Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че създаваме тази Комисия? Това беше въпросът… (Шум и реплики.)

…тъкмо това щях да Ви кажа. Вчера задавахте през цялото време въпроса: каква работа върши Комисията по отбрана? Сега аз Ви задавам този въпрос. Ние мултиплицираме комисия след комисия по всяко жълто заглавие във вестниците. И според мен това наистина не прави добър имидж нито на парламента като цяло, нито на държавата ни пред Европейския съюз, с оглед предстоящото председателство. Очевидно така заклинанията за публичност, за прозрачност ще родят тази Комисия и не смятам, че ще свърши нещо добро.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Репликата на колегата според мен доказва първата ми теза – че обществото ни се намира в критично публично състояние и гледа към парламента с някаква надежда. Това е отговорът на този въпрос. Смятам, че ние трябва да отговорим на очакванията и да внесем тук някаква яснота. Това повишава ролята на парламента, а не отдалечава хората от него. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Естествено, ще подкрепя създаването на такава Комисия, но тъй като тази седмица се оформи като седмицата на анкетните комисии, смятам, че всички трябва да имат еднакъв подход към казусите, които обсъждаме. Тъй като вчерашната Комисия беше създадена на пропорционален принцип, правя следното предложение за промяна в точка втора на внесения Проект за решение, а именно: „2. Временната комисия се създава на пропорционален принцип, общо от 19 членове в съотношение: парламентарна група на ПП ГЕРБ – 8 представители, парламентарна група на „БСП за България“ – 6 представители, парламентарна група на „Обединените патриоти“ – 2 представители, парламентарна група на „Движение за права и свободи“ – 2 представители, и парламентарна група на ПП „Воля“ – 1 представител.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Честит имен ден на всички, които носят имената на светите апостоли Петър и Павел! Има и други наши колеги, от всички парламентарни групи. Може би на този празничен за мен ден не е редно да излизам да правя изказвания, но съм изкушен. Знаете ли, уважаеми колеги, изведнъж се получи някакво неловко мълчание в залата. Излизам да кажа няколко думи относно психоклимата в този парламент – онова, което се развива от самото начало. И защо става така? То не е лошо, че стана така днес. Стана така, защото опозицията се беше наострила днес да развие поредната драматична своя свада, ярост. В момента особено разочаровах господин Кутев, ми се струва. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ и ОП.)

И други колеги, особено по-младите, които са наточени, наострени, инструктирани, подготвени, цяла нощ – опорните точки за днешния ден! (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ и ОП.)

Не спим!

И изведнъж ние, управляващите, приемаме това предложение! Вчера – цял ден артилерийска подготовка по телевизионните екрани, днес по вестниците четем! (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ и ОП.) И днес някои щяха да се проявят, някои щяха, като в партизански отряд, да прикриват отряда, да нападат врага, да го громят, а изведнъж се оказа удар в празно пространство! (Оживление, шум и реплики.) Мисля, че днешният ден трябва да ни бъде поука – на всички. Нищо лошо не казвам. Такава Ви е стратегията, знаем – това е. Тук са разпределени ролите. Трябва да бъде дразнен уважаемият господин председател, той е основна фигура! (Весело оживление, реплики от „БСП за България“.) Да бъдем удряни ние, „Обединените патриоти“, непрекъснато, защото сте решили, но много грешно – Ви казвам, че ние сме слабото звено. Знаем го. Няма да стане това. Излизам да кажа всичко това и друг път да постъпваме така. Бих продължил още много в тази връзка. Госпожа Нинова се усмихва, тя е доволна от това, което става до този момент. Ние много често се хващаме на въдицата и участваме тук в едни циркове. От тази гледна точка искам да приканя всички да имаме повече мъдрост, да имаме повече разум. Спорните въпроси и проблемни теми да ги решаваме, така както днес. Аз се обръщам и към управляващите – също да постъпват така мъдро, както постъпиха днес. Комисия – да, комисия. Комисия можем да направим например за Бузлуджа и аз се надявам Вие да се съгласите. (Ръкопляскания и смях от ГЕРБ и ОП.) Кой докара Бузлуджа до това състояние? Кой осъществи този мастодонт, този огромен проект? Какви средства са хвърлени там? Кои са виновните лица? Кой? Да кажем кой е виновният за това състояние на Бузлуджа! Какви са перспективите пред Бузлуджа? Да не би българският народ да се лиши от…

…един огромен актив в лицето на Бузлуджа, който би имал бизнес перспективи?! Всичко това трябва да се обсъди много сериозно. Ето пример – да направим още една комисия. Да си направим комисията и да си решаваме проблемите. В този план с това мое изказване се опитвам да приканя всички към повече мъдрост, към повече конструктивност и въпросите, проблемите да ги решаваме, както ги решаваме днес със създаването на тази Комисия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Все пак мисля, че дължа няколко думи от мое име в качеството ми на председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Първо искам да благодаря на групата на „БСП за лява България“ (весело оживление в ГЕРБ) – извинете, „БСП за България“, за това, че… Вижте сега, в края на краищата сме леви, нали? Това не го подлагате на съмнение. Искам да благодаря на парламентарната група „БСП за България“, че прави това предложение, както и на парламентарната група на ГЕРБ за това, че го подкрепят, защото е много важно да бъдат свалени всякакви съмнения около ремонтите в НДК, които се разглеждат като цяло като съществена част от подготовката за българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Защото последното, което бихме искали за всяко заседание, което се провежда там – първата и интересна част от запознаването със сградата да бъде, че около нея е имало сериозни скандали и проблеми с обществени поръчки, съмнения за корупция и така нататък. Надявам се Комисията да изясни всички тези въпроси. И оттук нататък работата да продължи по начин, който да позволи адекватно завършване на дейностите там. Искам да обърна внимание, понеже беше зададен и въпрос, че Комисията по европейските въпроси се състои от 10 членове. Тя не би могла в такива детайли да се заеме с въпроса, който коментираме днес. И в края на краищата не е нейна работа да се занимава с такива аспекти, които възникват встрани от реалната подготовка за председателството. Ние, разбира се, заедно с това, ще държим да бъдем информирани както с доклада на ДАНС и дейностите, които прокуратурата е извършила досега, така и с текущата работа на Комисията, която ще бъде създадена днес. Използвам случая да кажа, че ние ще обърнем внимание и на въпроса как от тук нататък ще продължи работата и координацията по тези въпроси. Използвам също случая да се обърна по-скоро и към управляващото мнозинство, но и чрез парламентарната трибуна към изпълнителната власт да намери в най-кратки срокове начините, по които министърът на културата по адекватен начин да бъде инкорпориран в този процес, защото най-важното, което има да се върши в НДК до края на тази година, е подготовката, ремонтите, свързани с председателството, а по този начин, по който в момента е структурирана дейността и принципал става министърът на културата, става много сложно да бъде извършван този контрол. Така че максимално бързо трябва да бъде свършено това. И освен това смятам, че е редно новото – старо ръководство на НДК да представи ясен план, по който от тук нататък ще продължат дейностите. Не може в периода на дейност на нашата Комисия, която създаваме днес, да има каквито и да е паузи. Работата трябва да продължи ускорено, защото това, което е ясно и което не подлежи на съмнение е, че има значителни забавяния в част от дейностите и трябва да имаме много ясен план как това се свършва, отделно от въпроса за нарушенията, обществените поръчки, корупцията, неяснотите и така нататък. Благодаря.

За какво предложение ще гласуваме?

Уважаеми, господин Председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността да обоснова отрицателния си вот. Широк обществен отзвук имат събитията, които бяха в последните дни. В крайна сметка добрата новина е, че Националният дворец на културата вече е под юрисдикцията, принципал вече е Министерството на културата и министърът. Нашето предложение за Проект на решение, което Вие обявихте, господин Цветанов, че ще подкрепите, беше за сформирането на анкетна комисия, която да е на паритетен принцип и в момента Вие променяте предложението за решение като си гарантирате мнозинство в тази анкетна комисия. Нали смятаме правилно? Числата, събирайки ги, от 19 члена управляващото мнозинство ще разчита на 10 от тях. (Шум.)

... което своеобразно в мен лично поражда съмнение за резултата от работата на тази Комисия като мнозинство, но имате възможност да се поправите. Понеже Вие, господин Цветанов, говорите нещо от трибуната и след това правите нещо различно, поне с гласуването, което преди малко направихме. Затова Ви призовавам да помислите и да подкрепите от опозицията, от най-голямата опозиционна група – „БСП за България“, да бъде излъчен председател на тази Комисия. Тогава Вие ще докажете, че искате да предоставите на обществото и на хората истината...

... само истината. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ предлагаме за членове на Временната комисия: Диана Иванова Йорданова – за председател, Снежана Георгиева Дукова – за заместник-председател (шум и реплики), Диана Димова Саватева, Младен Николов Шишков, Петя Цветанова Аврамова, Георги Запрев Динев, Дилян Станимиров Димитров, Тома Любомиров Биков.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме за председател на Временната комисия господин Атанас Костадинов и за членове – господин Румен Гечев, господин Жельо Бойчев, господин Никола Динков, господин Любомир Бонев и господин Димитър Георгиев. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагаме за членове на парламентарната комисия народните представители Йордан Апостолов и Маргарита Николова.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, предвид важността с оглед обществения интерес на тази комисия, от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ предлагаме две дами – госпожа Велислава Кръстева и госпожа Адлен Шевкед.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! От името на парламентарната група на политическа партия „Воля“ предлагаме Дора Стоянова Христова за член и заместник-председател.