13 юли 2017 г.

Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., доп. бр. 98 от 2016 г.) се създава § 83а: „§ 83а. (1) На държавните служители на Министерството на вътрешните работи към деня на влизането в сила на този Закон, които са имали право на униформено облекло за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. или 2015 г. и за които такова не е осигурено, се изплаща левовата му равностойност в размер на лимита за съответната година, пропорционално на отработените месеци на длъжност за държавен служител, носещ униформа през календарната година, като се приспадат усвоените лимити за всяка една от изброените години. След изплащане на левовата равностойност, не се предоставя униформено облекло за съответната година. (2) Сумите по ал. 1 не се облагат с данъци и за тях не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. (3) Редът за изплащане на сумите по ал. 1 се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. (4) Средствата за изплащане на сумите по ал. 1 се одобряват от Министерския съвет като допълнителни разходи за персонал по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2017 г.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителна разпоредба“.

По параграф 2 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Заповедта по § 83а, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., доп. бр. 98 от 2016 г.), се издава в срок до един месец от влизането в сила на този Закон.“

По параграф 3 има предложение от народния представител Цветан Цветанов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

Господин Председател, ако ми позволите, след като приехме измененията в Закона за Министерството на вътрешните работи, да благодаря на Министерството на финансите, на Министерството на вътрешните работи и на всички колеги от всички парламентарни групи, които участваха във Вътрешната комисия по тези законодателни промени и за пълния консенсус, който постигнахме с колегите от БСП, ДПС, „Воля“, „Обединени патриоти“ и ГЕРБ. Смятам, че когато даден законопроект е по тема „Сигурност“, трябва да се гласува по този начин. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Във връзка с разглежданите точки, моля да бъде допуснат в залата заместник-министърът на отбраната господин Атанас Запрянов.

„Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 6 юли 2017 г., Комисията по отбрана разгледа на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, № 702 -02-5, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2017 г. Присъстваха 19 народни представители. Председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на Комисията с разпореждането на председателя на Народното събрание, с което Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана, като водеща комисия и на още две комисии. Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов. Със Споразумението се регламентира статусът на всички щабове и структури на НАТО на територията на Република България. По този начин се детайлизира и разширява статусът на съответната структура, личния състав и придружаващите членове на семействата в сравнение с така наречения „Парижки протокол“ за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, ратифициран от Народното събрание на Република България през 2004 г. Подчертано беше, че сключването на Споразумението е от спешна необходимост. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Славчо Велков и Симеон Симеонов. В изказванията си те подкрепиха Законопроекта на първо гласуване. В последвалото гласуване участваха 19 народни представители. С 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2017 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям Ви: „Доклад относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 5 юли 2017 година, Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, както следва. С Решение № 614 от 25 юли 2016 г. Министерският съвет одобри като основа за водене на преговори Проект на Споразумение между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол. Целта на това Споразумение е да регламентира статуса на всички щабове и други структури на НАТО, които може да бъдат установени на територията на Република България. Споразумението беше подписано от българска страна на 15 март 2017 г. и от страна на двете върховни командвания на НАТО съответно на 24 март и на 26 април 2017 г. Понастоящем нашата страна е домакин на няколко такива структури на НАТО. На територията на страната е разположен Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО (NFIU) в изпълнение на решенията на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември 2014 г. В Република България е установен Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Република България осигурява в щатно и ресурсно отношение и Модул на КИС със способности за развръщане. Със Споразумението се детайлизира и разширява статусът на съответната структура на НАТО, нейният личен състав и придружаващите го членове на семействата в сравнение с установеното в Парижкия протокол (Протокол за статута на международните военни щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, ратифициран от Народното събрание на Република България). Споразумението беше изготвено и договорено въз основа на предоставен от Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени сили в Европа типов проект на допълнителни споразумения към Парижкия протокол, разпространени до всички страни членки, на чиято територия предстои или е установена структура на Алианса. Сключването на Споразумението е спешна необходимост за Република България, тъй като на територията на страната вече пребивават чужди военнослужещи, заемащи длъжности в структурите на НАТО. Тяхното пребиваване, както и на техните семейства, поставя много въпроси, които са извън компетентността на Министерството на отбраната, като необходимостта от издаване/признаване на идентификационни и други документи, регистрация на моторни превозни средства, данъчни облекчения. Тези въпроси, както и аспекти от статуса на самата военна структура, не са детайлно разрешени в действащия Парижки протокол и в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписан в Лондон на 19 юни 1951 г., поради което са предмет на регламентация в проекта на Допълнително споразумение. Ако страната не предприеме мерки за осигуряване на необходимия статус на тези лица и на техните семейства, това ще доведе до негативни последици за нейния имидж като надежден партньор и ще се отрази върху оценката относно изпълнението на политическия ангажимент за осигуряване на адекватно домакинство както на интегрираното логистично формирование, така и на останалите международни структури на Алианса. След изслушване на мотивите към Законопроекта, се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол.“ Благодаря Ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение на Парижкия протокол, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект № 702-02-5 от 26 юни 2017 г. Мотивите на Законопроекта бяха представени от Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната. В изложението си той подчерта, че Споразумението има особена важност по отношение на националната ни сигурност и регламентиране статуса на всички щабове и други структури на НАТО, които може да бъдат установени на територията на Република България. Тези въпроси, предмет на настоящето Споразумение, не са детайлно разрешени в действащия Парижки протокол и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор, подписан в Лондон на 19 юни 1951 г., поради което се налага подписване на Допълнително Споразумение. Ето защо с Решение № 614 от 25 юли 2016 г. Министерският съвет одобри като основа за водене на преговори Проект на Споразумение между Република България и Върховното главно командване на Обединените въоръжени сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол. Споразумението беше подписано от българска страна на 15 март 2017 г. и от страна на двете върховни командвания на НАТО съответно на 24 март и 26 април 2017 г. На територията на страната ни вече пребивават чужди военнослужещи, заемащи длъжности в структурите на НАТО. Със Споразумението се детайлизира и разширява статусът на съответната структура на НАТО, нейният личен състав и придружаващите го членове на семействата им. Понастоящем на територията на страната ни е разположен Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО съгласно приетите решения на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември 2014 г., както и Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Осигуряваме в щатно и ресурсно отношение и модул на КИС със способност за развръщане – (DSM) F, NATO Signal battalion -2NSB. Споразумението подлежи на ратификация със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, тъй като предвиденото в проекта по отношение правата и привилегиите на щаба на НАТО и на неговите членове изисква мерки от законодателен характер за изпълнението им. Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 18 гласа „за” предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република на България да приеме на първо гласуване внесения от Министерски съвет на 26 юни 2017 г. под № 702-02-5 Проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол.“

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 80, ал. 2 да преминем към гласуване за второ четене.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, на вниманието ни е „ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол Член единствен. Ратифицира Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол, подписано на 26 април 2017 г. Заключителна разпоредба Параграф единствен. Министърът на вътрешните работи, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на финансите в рамките на своята компетентност да приемат или да предложат на компетентните органи приемането на съответните нормативни актове, с които да се обезпечи изпълнението на разпоредбите на Споразумението между Република България и Върховното Главно Командване на Обединените Въоръжени Сили в Европа и Щаба на Върховния съюзен главнокомандващ по трансформацията за допълнение към Парижкия протокол“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ще Ви запозная и ще Ви предложа: „ДОКЛАД на Комисията по отбраната относно Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение относно Центъра за координация на придвижването „Европа“ между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, № 702-02-7, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 6 юли 2017 г., Комисията по отбрана разгледа за първо гласуване Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение относно Центъра за координация на придвижването „Европа“ между по-горе обявените страни. Присъстваха 19 народни представители. Председателят на Комисията по отбрана запозна членовете на Комисията с разпореждането на Председателя на Народното събрание, с което Законопроектът е разпределен на Комисията по отбрана, като водеща Комисия, и на още две комисии. Законопроектът беше представен от името на вносителите от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов. Със Споразумението се създава Център за координация на придвижването „Европа“ и се определят основните административни и финансови разпоредби за неговата експлоатация и поддръжка. Центърът е предназначен да координира между участващите държави и да подобри използването на способностите за въздушен и наземен транспорт, както и за дозареждане във въздуха. Българската страна се е присъединила към Споразумението с Нота за участие, подписана на 14 ноември 2016 г. Посочено беше, че по силата на Споразумението българската страна поема финансови задължения за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. По тази причина Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. Опитът от учения и мисии, както и от участието в други подобни инициативи показва, че с ползването на услугите на Центъра би могло значително да се намалят разходите по придвижването. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Николай Цонков и Кольо Милев. В изказванията си те подкрепиха Законопроекта на първо гласуване. Подчертано беше, че с присъединяването можем да покажем съпричастност и ангажираност към изграждането на колективни способности. В последвалото гласуване участваха 19 народни представители. С 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по отбрана прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение относно Центъра за координация на придвижването „Европа“ между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, № 702-02-7, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.“

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбрана на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Центъра за координация на придвижването „Европа”, № 702-02-7, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, както следва: На 14 ноември 2016 г. от българска страна е подписана Нота за участие в Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбрана на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Центъра за координация на придвижването „Европа”. Предмет на Техническотo споразумение е международното сътрудничество в рамките на Центъра за координация на придвижването „Европа” в областта на всички видове транспорт. Техническото споразумение конкретизира общите процедури и мерки, необходими за ефективно изпълнение на задачите, отговорностите на участниците в тях, включително процедурите за възстановяване на разходите при осигуряване на услуги в областта на транспортирането и придвижването. По силата на Споразумението Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. Това обстоятелство налага ратификация на Споразумението на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за“, без „против“ и 3 гласa „въздържали се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене, внесения от Министерския съвет проект за Закон за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбрана на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Центъра за координация на придвижването „Европа”.” Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде гласуван на второ четене.

Господин Председател! „ЗАКОН за ратифициране на Техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия и Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската Република, Федералното министерство на отбраната на Федерална Република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската Република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, правителството на Кралство Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия относно Център за координация на придвижването „Европа“. Член единствен. Ратифицира техническото споразумение между министъра на отбраната на Кралство Белгия, Департамента по националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Кралство Дания, министъра на отбраната на Френската Република, Федералното министерство на отбраната на Федерална Република Германия, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската Република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, правителството на Кралско Швеция, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия относно Център за координация на придвижване „Европа“, към което българската страна се присъедини с нота за участие, подписана на 14 ноември 2016 г.”

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господна народни представители! Днес отбелязваме годишнината от влизането в сила на най-новата Конституция на България. Независимо от своите несъвършенства, Конституцията от 13 юли 1991 г. осигури пътя на прехода и създаде основите на демократичното устройство на страната ни. Конституцията установи България като парламентарна република и единна държава, определи рамката, в която трябва да се създават другите закони. Установи принципите за изграждане на политическата система, принципа на разделение на властите, посочи и определи правомощията на държавните органи, както и принципите за демократични избори. Като фундамент на модерната държавност целта на Конституцията е да създава устойчиво, демократично управление на обществото и хуманни отношения, които поставят личността на най-високото стъпало в обществената ценностна система. Народните представители от Седмото велико народно събрание, следвайки този стремеж, обявиха верността си към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост. Издигнаха във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност и завещаха на бъдещите поколения да изграждат, заздравяват и да пазят демократичните устои на българската държава – единна и неделима. С приеманите закони в бъдеще, в съответствие с Конституцията, да създават здрави гаранции за това с ясното съзнание, че гарантирането на правата и свободите на гражданите е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото. В началото на демокрацията страната трябваше да реши успешно основни въпроси в областта на правата на човека, да сложи край на потъпкването на основни права и свободи на човека, и в същото време да създаде основа за гарантиране на спазването на тези права. Трябваше да се изгражда и укрепва гражданското общество при спазване на изискванията на международните стандарти по правата на човека и основните свободи. В годините на прехода в Република България се утвърди успешен модел в между етническите отношения, основаващ се на принципите на гражданското общество и на демокрацията. В същността си този модел изисква при решаването на малцинствените въпроси да се търси и намира баланс и хармония между принципа на интеграция на малцинствата в гражданското общество и принципа на защита на тяхната етническа, религиозна и езикова идентичност. В Конституцията залегна разбирането за нация, като гражданска нация, при която националната общност се състои от всички граждани на държавата, като отчита съществуването на етническо, религиозно и езиково разнообразие, респективно на носители на такива различия. Българската конституция включва разбирането, че защитата на малцинствата се осъществява чрез пълноценно гарантиране на индивидуалните права и свободи на лицата, принадлежащи към тях. Според Конституцията всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Не се допускат никакви ограничения на правата, нито привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, убеждение, политическа принадлежност и така нататък. Всички граждани са равни пред Закона. Конституцията прокламира равенството като общочовешка ценност наред със свободата, мира и хуманизма. Този принцип е един от фундаментите на гражданското общество и демократичната държава. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Конституцията основните права на гражданите са неотменими. Тази норма, както и всички конституционни норми, имат непосредствено действие съгласно чл. 5, ал. 2. Конституцията предоставя основни права и свободи на личността, но те са само предпоставка. Не могат и не са реална мяра за демократизма на обществото. Те са безпредметни, щом не са създадени необходимите политически, икономически и юридически механизми за тяхното осъществяване. Остават просто декларации. Независимо че новата ни Конституция създаде принципно нова по същност, съдържание и форма държава, няма гаранции, че тя няма да се окаже заложник на лица и формации, останали оковани в старите вериги на собствените си тежки предразсъдъци, особено когато са облечени във власт. Трябва ясно да се подчертае и да се напомня непрекъснато основната роля и отговорност на Народното събрание като законодателен орган за приемането на закони в съответствие с конституционните норми и международните договори, които са част от вътрешното право на страната и се ползват с предимство пред националните закони. Народните представители трябва ясно да осъзнават своята отговорност, че точното спазване на правата и свободите на гражданите се гарантира, чрез създаването на съответните юридически механизми и това е основно задължение и отговорност на народните представители и Народното събрание. Движението за права и свободи неотклонно се придържа към целите, заложени в програмните документи на партията, и работи последователно за постигане на разбирателство, единство и равенство между българските граждани чрез формиране на последователна и категорична национална политика, като се зачитат правата и свободите на всички общности в страната, съгласуване на националното законодателство с международните принципи и норми за осигуряване права и свободи на малцинствата в Република България, създаване на гаранции за недопускане на етническа и религиозна омраза и дискриминация, за равнопоставеност в правата, свободите и социалната сигурност на всички общности, както и икономически просперитет и устойчиво развитие на всички области и общини в страната. С тези принципи Движението за права и свободи се явява гарант за демокрация, стабилност, мир и просперитет, основа и гарант за българския етнически модел. Това трябва да бъде общо дело с усилията на всички заедно. През последните години регистрираме не просто как се погазват духът и философията на основния закон и конкретни нейни норми, но сме свидетели на изключително тревожни процеси и трайно очертаваща се тенденция за рязко и все по-скоростно отдалечаване и отстъпление от постиженията на демокрацията в нашата страна. И докато доскоро можехме да говорим за необходимост законите да доразвиват заложените демократични принципи и да създават стабилни гаранции за тяхното проявление, днес вече дори е малко да кажем, че мнозинството в законодателния орган не само не създава гаранции за реализиране на заложените в Конституцията права, нещо повече – създава закони, които ограничават права. Ярко доказателство за това е и последният доклад на ОССЕ. Днес трябва ясно и категорично да заявим, че демокрацията в нашата страна е застрашена, че мирът в нашата родина е на изпитание. Крайно време е да бъдат взети мерки за това. Всички органи да започнат да изпълняват своите законови правомощия, без намеса в чужда компетентност при стриктно спазване на законите на страната. Уважаеми госпожи и господа народни представители, демокрацията не е даденост, правата и свободите не са даденост. Всички ние сме длъжни да се борим и твърдо да ги отстояваме. Има много проблеми пред нас, има много въпроси, и то трудни въпроси, но в името на демокрацията и на мира трябва да се борим, за да продължаваме да живеем заедно, за да намираме вдъхновение за изграждане на по-добро общо бъдеще. Нека да потърсим опора за това вдъхновение в Конституцията и българския етнически модел, получил и международно признание. Нека да отговорим на предизвикателствата на актуалното политическо време с обединяващ патриотизъм, заедно да оценим силата и богатството на различията и да изградим онази България, която ще бъде желан дом за нашите деца поколения напред. И както каза нашият почетен председател д-р Ахмед Доган в своето политическо послание от месец март 2017 г.: „Съзнавайки че времето е в нас, нека да покажем на света, че и ние сме във времето!” (Възгласи: Ееее от ГЕРБ и ОП.) Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на парламентарната група на Движението за права и свободи призовавам всички демократични партии да бъдем отговорни и на необходимата висота в името на мира и просперитета, в името на Конституцията, в името на Република България! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и „БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля за допуск в залата на Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, и господин Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката.

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД на Комисията по образованието и науката относно - Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Димитрова Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.; - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Тодоров Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2017 г., Комисията по образованието и науката разгледа: - Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Димитрова Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.; - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Тодоров Станилов, Милена Дамянова и група народни представители на 21 юни 2017 г. На заседанието присъстваха: Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, проф. Костадин Костадинов – съветник на министъра на образованието и науката, проф. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, проф. Иван Илиев – ректор на Лесотехническия университет, член-кореспондент Константин Хаджииванов – заместник-председател на Българската академия на науките, представители на синдикални и граждански организации. По двата законопроекта са постъпили 10 писмени становища. За Законопроекта, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители, е изразена подкрепа от Българската академия на науките и Федерацията на университетските синдикати. Министърът на образованието и науката, министърът на финансите и ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ не подкрепят този Законопроект предвид аргументи, свързани със започналата реформа в областта на финансирането на висшето образование. По Законопроекта, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители, е изразена подкрепа и препоръки за подобряване на предложените текстове от Българската академия на науките, СУ „Св. Климент Охридски“, Министерството на образованието и науката, Федерацията на университетските синдикати и Съюза на учените в България. От Съвета на ректорите в Република България предлагат работна група и по-дълъг срок за обсъждане на предложените промени. От името на вносителите Законопроекта, № 754-01-20, бе представен от народния представител Анелия Клисарова, която посочи, че със Законопроекта се въвеждат минимални прагове за трудовите възнаграждения на учените и преподавателите, обвързани с минималната работна заплата за страната и отразяващи качеството на тяхната научна дейност. Предложението съответства на водещия европейски опит и ще гарантира необходимата мотивация на академичния състав и привличането на млади учени. За реализиране на предлагания модел за трудови възнаграждения ще са необходими не повече от 70 млн. лв. от държавния бюджет. От името на вносителите Законопроекта, № 754-01-27, бе представен от народния представител Станислав Станилов. Със Законопроекта се създава национална общовалидна рамка за участие в процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности като за всяко професионално направление се въвеждат минимални национални изисквания. Предвидено е за членове на научно жури да се избират само хабилитирани лица, които отговарят на съответните минимални национални изисквания. В Законопроекта се развива по-детайлно процедурата за осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката относно дейността на висшите училища при провеждане на процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Уреждат се правила за установяване на случаи на плагиатство в научните трудове. Законопроектът решава проблеми като защитата на правата на главните асистенти, които не са успели по обективни причини да придобият докторска степен и урежда процедурите по издаване на дубликати на изгубени дипломи, издадени по отменения Закон за научните степени и звания. В дискусията се включиха народните представители Стоян Мирчев, Румен Гечев, Снежана Дукова, Ирена Анастасова, Ерол Мехмед, Станислав Станилов, Анелия Клисарова и Милена Дамянова. При обсъждането на Законопроекта, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители, беше представена информация, че в много от водещите в научно отношение европейски страни има регулиране на минималните заплати на университетските преподаватели и на учените, без това да накърнява академичната автономия. Значителната разлика в заплащането между българските хабилитирани лица и техните западноевропейски колеги бе посочена като основна причина в България да има най-малко учени на 1000 души в Европа. Народните представители поискаха по-категорична позиция от ректорите по направените предложения. Изразено беше и становището, че в Проектозакона има много проблеми – финансови, технически, концептуални, които биха довели до промяна на модела на финансиране на висшите училища. Ключово условие за промяна на възнагражденията на преподавателите и учените е обществото да достигне до съгласие от необходимостта да подкрепи този приоритет в развитието на страната. По Законопроекта, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители, беше изразена оценката, че всеки опит да се въведат европейски практики трябва да бъде подкрепен. Направени бяха препоръки за възможността интернет платформите да бъдат използвани за проверка на плагиатството. Необходимо е при прилагането на Закона да бъдат изготвени работещи наукометрични показатели. Поставен беше въпросът защо не се обсъжда възможността научното жури да се съставя на случаен принцип. Милена Дамянова напомни, че текстовете до чл. 21 са разглеждани и приети консенсусно от Комисията на второ четене в 43-то Народно събрание. По принципните текстове, които са били задълбочено обсъждани, трябва да има приемственост, като са допустими евентуални корекции от технически характер. Представителите на Българската академия на науките, на Лесотехническия университет, на ръководството на КНСБ, на Национална федерация „Техническа индустрия, наука, информатика“ към КТ „Подкрепа“, на Федерацията на университетските синдикати и на Синдикалния академичен съюз – БАН, подкрепиха принципно и двата законопроекта с мотива, че въвеждането на национални изисквания за качество трябва да бъде обвързано с повишаване на заплащането. Представена беше информацията, че преподавателите, които печелят европейски проекти, получават по-ниско заплащане от колегите си в Европа, защото заплащането по проекти е обвързано с базисните заплати, които учените получават в своята страна. От национален браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ, изразиха несъгласие със Законопроекта, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители, защото гарантирането на минималната работна заплата е в противоречие с новите механизми за разпределение на субсидията в държавните висши училища според качеството на положения труд и насочиха вниманието върху недофинансираните професионални направления като технически, педагогически и аграрни науки. Подкрепени бяха мерките срещу плагиатството, предвидени в Законопроекта, внесен от Станислав Станилов, Милена Дамянова и група народни представители. Отправен беше призив за по-гъвкави наукометрични критерии, които да не дискриминират публикуването на кирилица. От Съвета на ректорите в Република България посочиха съществуващите трудности при формиране на научни журита и изявиха желание за участие в работна група за прецизиране на предложенията за второ четене. Ръководството на Комисията по образованието и науката напомни, че работните групи са трайна практика в дейността на Комисията през последните няколко мандата на Народното събрание. След приключване на обсъждането и проведено гласуване Комисията по образованието и науката: със 7 гласа „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Димитрова Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.; С 13 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-27, внесен от Станислав Тодоров Станилов и група народни представители на 21 юни 2017 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г. На заседание, проведено на 27 юни 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители. На заседанието присъстваха: проф. Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, проф. д-р инж. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите, доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и др. Законопроектът беше представен от госпожа Светла Бъчварова. Тя заяви, че основният мотив за внасянето на Законопроекта е промяна в заплащането на заетите в науката. Оценката на вносителите е, че системно през последните 10 години има недофинансиране в държавните висши училища и в научните общности – Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Работните заплати изостават драстично от минималната работна заплата. Предлага се промяната да стане от 2018 г. с приемане на Закона за бюджета, като се гарантират минимални заплати за заетите в науката. Заместник-министър Николов заяви, че Министерството на образованието и науката напълно споделя оценката, че заплатите на работещите в сферата на образованието в България са ниски и недостатъчни и именно поради този факт в двете ключови стратегии, които са приети – Стратегията за развитие на висшето образование и Стратегията за развитие на науката, повишаването на доходите на преподавателите и съответно на учените, също е изведено като основен приоритет. Господин Николов заяви, че становището на Министерството на образованието и науката по Законопроекта е отрицателно, защото той противоречи на Стратегията за развитие на висшето образование и на науката, изпреварва някои от процесите, които трябва да протекат и практически ще доведе образованието до криза, а не до разрешаване на проблеми. Основните мотиви за неподкрепа на този Законопроект са следните: - Проблемите в сектора трябва да се решават комплексно, а не с един административен акт, който не е подкрепен през държавния бюджет и през бюджетите на отделните университети. Приемането му би попречило на оздравителните програми и стратегии, които университетите се опитват да следват и би объркал пътя, по който се движат висшето образование и реформите в него. - Повишаването на доходите не трябва да става автоматично, а трябва да се прави, отчитайки различните постижения на един или друг преподавател. На това са подчинени и двете стратегии – да се даде възможност работещите, постигащи конкретни резултати, полагащите усилия, обучаващите повече хора преподаватели да имат добри доходи. Заместник-министър Кирил Ананиев заяви позицията за неподкрепа на Министерството на финансите със следните мотиви: Направените предложения са в противоречие с финансовия механизъм, който със Закона за висшето образование е предвиден за финансиране на висшите учебни заведения. Той е на базата на оценката, която се дава на висшите учебни заведения, на базата на търсенето на завършилите студенти от съответните висши учебни заведения, от икономиката, от предприятията, от бизнеса. Така се създават условия да се финансират с нарастващи размери специалностите и професионалните направления, които се търсят от икономиката, като другите, които са с ниски оценки, имат затихващо финансиране, което води до вътрешно преструктуриране на системата на висшето образование. Предложението за начални заплати в областта на науката не е обвързано с новите предизвикателства пред развитието на научния потенциал в страната и новата Стратегия за развитие. По-високите заплати трябва да бъдат доказани и заслужени чрез по-добър научен продукт, който е необходим както на българската икономика, така да може да се конкурира и с научния продукт, който се създава извън територията на страната, участвайки в европейската и световната конкуренция в областта на научните изследвания. Господин Любен Тотев изрази становище, че Законът за развитието на академичния състав и Законът за висшето образование не трябва да бъдат разглеждани поотделно, а да се отложат във времето и да се възложи на работна група да ти изготви паралелно. Госпожа Лиляна Вълчева подчерта, че автономията на висшите училища е изключително важно постижение и тя трябва да се запази. Тя заяви, че за трета поредна година Министерството на образованието, Министерството на финансите, синдикатите и ректорите работят съвместно по посока увеличаване на коефициентите при определяне на заплатите. От изключителна важност за развитие на системата е и притокът на млади преподаватели, които да получават адекватно заплащане. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за“ – 6 народни представители, „въздържали се“ – 15 народни представители, без „против“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен на 8 юни 2017 г. от Анелия Клисарова и група народни представители.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Опитът на развитите държави и на България показват, че академичното развитие е от съществено значение за постигане на икономически растеж и за реализиране на задачите на обществото, на знанието през XXI век или „икономика на знанието“, както ние казваме. Българските висши училища и научни институции са изправени пред едно огромно предизвикателство – да бъдат равностойни в една остра и оспорвана конкуренция през следващите години. Ние сме длъжни да развиваме нашите научни центрове и културни средища. Сложността на това предизвикателство налага държавата да се отнася към държавните висши училища и към научните центрове с особено внимание – да ги развива като центрове на знанието, да съхранява всички специалности, свързани с развитието на националната икономика, с националната сигурност, националната идентичност и да създава механизми за въздействие, насърчаващи научните изследвания и качествено образование, което е залегнало и в двете стратегии. Малко факти от независима експертна оценка на българската система за научни изследвания и иновации. Тази независима оценка е направена от панел експерти от Министерството на науката и висшето образование на Полша, Испания, Федералното министерство на Германия, Австрия, Холандия, Ирландия, Германия. Какви са техните основни изводи и послания? Законът за развитието на академичния състав трябва да преодолее предизвикателствата за изтичане на мозъци и остаряване на изследователския състав в дългосрочна перспектива. Втори важен момент. Налице е ясен въпрос във връзка с ниските заплати на докторантите и младите научни работници и това води до намаляване на способността на страната да запазва своите възпитаници. Представена е една таблица, където нашите докторанти имат заплати от 400–500 евро. Не знам как са стигнали до тази таблица. Нов извод – да се направи незабавна промяна, която е необходима, за да се въведе радикален подход и да се удвоят заплатите на докторантите и младите научни работници. Въпреки това, което беше казано в Доклада: самостоятелността на университетите и БАН, или тяхната автономия, тези мерки зависят изцяло от това правителството да осигури допълнително финансиране директно към институциите. Учените са разделени на четири групи – R1, R2, R3, R4, като тези групи съответно отговарят на „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, и основните въпроси за тези изследователи са заплатите, възможностите за повишаване на тези заплати и тяхното кариерно развитие. Въз основа на тази независима експертна оценка, както и въз основа на направения анализ за състоянието на науката и на научните работници в България – много ясно показани и в Стратегията, която гласувахме преди няма месец, искам да кажа, че качеството на висшето образование и на научните изследвания зависи преди всичко от качеството на научния потенциал. Този научен потенциал трябва да бъде запазен и развиван, а това няма как да стане, ако не бъде гарантирана необходимата мотивация на академичния състав. Затова, разбира се, е необходим и финансов ресурс. Демографската криза, мобилността на работната ръка, в това число на изследователи и преподаватели, интензивното научно техническо развитие и конкуренцията, свързани с него, трябва, налагат нов подход на държавата към финансирането на кадровия ресурс. Подчертавам още веднъж, колеги, нов подход. Те не противоречат на сега действащите закони. Свидетели сме на това как дългогодишното подценяване на научния капацитет и на високо интелектуалния труд в България демотивира кадрите и лишава страната от млади учени. Малко факти. Докато в цял свят броят на учените се увеличава и за Европа тези стойности от 5,1% в момента са на 7,3%, то в България тенденцията е абсолютно обратна – нашият научен потенциал намалява, и това се дължи на дългогодишната недофинансираност и липса на перспектива за израстване на изследователите. Резултат е на една недалновидна политика, което води до това, че учените от Българската академия на науките и Селскостопанската академия получават месечно възнаграждение с 200 лв. по-малко от средната работна заплата за страната, а понякога техните заплати са изравнени и с нискоквалифициран труд. През 2016 г. в БАН работната заплата е 776 лв., а заплатата на млад учен е равна на минималната работна заплата в страната. В Селскостопанската академия брутната работна заплата е 730 лв. Ето защо намалява броят и на младите учени, и на докторантите. В Доклада на Европейската комисия за състоянието на българската наука, представен от комисаря по наука през месец октомври 2016 г., какво показват данните? За 2015 г. учените средно за Европа на 1000 заети е 10,55, за България е 4,43 – повече от два пъти по-малко учени в България. Получили степен „доктор“ на 1000 души население за България – 0,6; за Европейския съюз – 1,7. Три пъти по-малко имаме учени с докторска степен. Да кажа: за Хърватия – 1,5; за Словакия – 1,9 на 1000; за Румъния – 1,7 на 1000. В Българската академия на науките до 35 години в момента са само 11,5% от общия брой на учените. Тези факти очертават пред България едни доста песимистични прогнози. Затова е необходимо спешно да вземем мерки, за да предотвратим изтичането на мозъци и нашите млади хора да остават и да се развиват в научното поприще в България. Промяната, която предлагаме въз основа на този анализ и на тези данни, е за въвеждане на минимални прагове на заплащане. Това означава минимални, още един път да кажа, минимални прагове и тези минимални прагове да са свързани с минималната работна заплата за страната. За асистент предлагаме две минимални работни заплати, за главен асистент – три минимални работни заплати, четири минимални работни заплати за доцент и пет минимални работни заплати за професор. Тези базови заплати не нарушават автономията и на висшите училища, и на научните институции. Това са минималните заплати. Могат да бъдат непрекъснато увеличавани и повишавани доходите на нашите учени в зависимост от качеството на труда, публикациите, участията в проекти. И в много университети това се случва, защото тези базови заплати са инструмент за преодоляване на очертаващата се в България тенденция за рязко намаляване на научния потенциал и научния капацитет. Какъв е опитът в чужбина? Нека да кажем, че в по-голямата част от западноевропейските страни, подчертавам – Германия, Франция, Испания, навсякъде има такива минимални прагове за преподавателите в университетите и в научните институции. Не искам да сравнявам заплатите, знам възможностите на нашата държава, защото трябва да Ви кажа – един доцент в Германия започва с 3890 евро, а един професор – с минимална заплата 4723 евро. Да, зная, че това е невъзможно, но можем да гарантираме на нашите учени поне минималните им заплати да бъдат гарантирани и да са свързани с минималната работна заплата, защото сега младите учени в Българската академия на науките например получават минимална работна заплата, или с 20 лв. повече от нея. Още един момент в нашия Проектозакон. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения за образователната и научна степен „доктор“ и за научната степен „доктор на науките“ гарантираните месечни плащания са: за „малък доктор“, както казваме, 15 лв. Всички от Вас можете да помислите как ще мотивираме младите хора да напишат дисертация, да защитят този дисертационен труд за 15 лв. Тези данни също – 200 лв. за „малък доктор на науките“ и 400 лв. за голям доктор – „доктор на науките“. Убедена съм, че тези прагови заплати ще доведат до повишаване на нашия потенциал от учени, както и до качеството на научните изследвания и са абсолютно в унисон със Стратегията за стимулиране на научните изследвания в България, приета преди един месец. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми колеги, внесеният от нас с колегата Дамянова Проектозакон е резултат от близо седем-осемгодишна дискусия, защото още в началото, когато беше приет предишният Закон, така нареченият „Закон Игнатов“, се оказа, че той има изключително големи слабости, и че броят на хабилитираните лица в България се увеличава безконтролно. Тук в залата веднъж от Вежди Рашидов ми беше подхвърлена фразата, че сме ги произвеждали – все едно че сме сложили някакъв гатер, който реже дъски, което беше вярно. Ще Ви изчета какви са основните приоритети на Закона – това, което прочетох и в Комисията. Аргументите, мотивацията е изложена в съответния документ, но ще се види в хода на дискусията, доколко е валидна тя. Предлаганите промени в Закона за развитие на академичния състав в Република България създават национална общовалидна рамка за участие в процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Рамката е съобразена с тенденциите на световната наука и със спецификата на различните научни области и професионални направления. За всяко професионално направление се въвеждат минимални национални изисквания. Обърнете внимание, това е всъщност един от най-важните, ако не първостепенният пункт, който стопира всички възможности в съответните ВУЗ-ове и изследователски институции да се вършат нарушения в същината на Закона. Групите показатели, които формират рамката на минималните национални изисквания, са посочени в Закона, а конкретните показатели за всяко професионално направление се публикуват в Правилник за прилагане на Закона, разработвани от МОН съвместно с представители на университети и научни организации. Предвижда се гъвкавост и взаимозаменяемост на показателите, които да отразяват съществуващите разлики между природни и хуманитарни науки, както и между университетски преподаватели и академични изследователи. Кандидатите ще могат да се явяват на процедури за академично израстване само ако покриват минималните национални изисквания за съответното професионално направление. Членовете на научните журита също трябва да покриват тези минимални национални изисквания за съответно направление. Индивидуалните наукометрични показатели ще се публикуват в електронен регистър на Министерството на образованието и науката, който се администрира от Националния център за информация и документация. Не се създава нов регистър, а се доразвива съществуващият за научните степени и академични длъжности. Няма санкция за лицата, които не достигат някои от показателите за минималните изисквания за съответното професионално направление, а само се забавя вписването им в електронния регистър до момента, в който те покрият тези показатели. Евентуалното забавяне на вписването не се отразява на приключените процедури по акредитация на висшите училища и научни организации. Висшите училища и научните организации могат да определят и по-високи изисквания от минималните национални. Осигурява се прозрачност на процедурите и международна видимост, като материалите за процедурите се публикуват на български език в открит достъп, а най-важните от тях – на един от езиците, които традиционно ползва съответната научна област. Ограничават се възможностите за конфликт на интереси между кандидатите в процедурите и членовете на научните журита, които ги провеждат. Улеснява се провеждането на съвместно обучение на докторанти между български и чуждестранни университети. Облекчават се условията за конкурсите за млади учени и преподаватели. Осигурява се възможност на министъра на образованието и науката да упражнява контрол върху процедурите – както по време на провеждането им, така и след приключването им. Не се ограничават, а се насърчават автономните възможности на висшите училища и научни организации да упражняват контрол на всеки етап от процедурите. Намесата на министъра се предвижда едва след изчерпването на възможностите за контрол на ниво висши училища и научни организации. При особено драстични случаи министърът на образованието и науката назначава Апелативна комисия за всеки отделен сигнал. Формирането на Апелативната комисия е предвидено в приетата от Народното събрание Актуализирана Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030. Апелативната комисия не е аналог на ВАК. Тя не присъжда и не отнема научни степени и звания, а само предлага на министъра да върне оспорената процедура за ново разглеждане във висшето училище или научната организация. Всички решения на министъра подлежат на съдебен контрол. Научното жури вече е задължено да се произнася при съмнения за плагиатство, както е нормалната европейска практика. Такова задължение имат и органите на всички следващи етапи от процедурата. Те също подлежат на съдебен контрол. Защитават се правата на асистентите, които не са успели да защитят дисертации в срок поради отпуски за бременност, раждане, осиновяване, за отглеждане на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител. Националният център получава правото да издава удостоверения в случай на изгубени, унищожени, повредени и станали негодни за употреба дипломи за научна степен и свидетелства за научно звание, издадени по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания. Накрая, смятаме, че с предвидените промени ще се постигне основната цел на Закона за развитие на академичния състав в Република България – повишаване качеството на академичния състав при спазване принципите на академичната автономия и етика. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес разглеждаме два законопроекта, които са с претенции за подкрепа за реално развитие на академичния състав в Република България. В заседанията на Комисията по образованието и науката се изказаха и мнения, че те не си противоречат, независимо от партийните противоречия на вносителите. Колегите от БСП предлагат изменение и допълнение само в два пункта, но те са съществени сами по себе си. Тяхното законотворчество се изразява във финансови средства – въвеждане на минимални прагове на трудовите възнаграждения на всички, които искат да се развиват в научната сфера. Добре звучи, важно е, в същото време е и реална политика. Не би следвало обаче това да е само партийна инициатива, а осъзната държавна отговорност с допълнението ни, че пари трябва да има не само за заплати и за научни изследвания, а за научни постижения, научна апаратура, както и за всички дейности, заложени в Стратегията за научни изследвания, поетапно до 2030 г. Другият Законопроект, уважаеми колеги, е по-интересен и достатъчно важен. Става въпрос за Законопроекта на проф. Станилов, Милена Дамянова и група народни представители. Ние го разглеждаме като опит за въвеждане на ред, на общ регламент. Ще ми позволите и аз да направя един разрез – вносителите на Законопроекта предлагат 42 нови параграфа, с които се изменят и допълват 30 члена, един параграф, съответно 44 алинеи, 12 точки, 20 подточки, като в същото време се създават нови три члена, 13 параграфа, 61 алинеи, 44 точки и други, включително и Преходни и заключителни разпоредби. Основополагащо тук е идентификацията на пет значими проблема, касаещи развитието на академичния състав, сред които: липса на общовалидни стандарти за научни постижения, което води до значително увеличаване броя на получените научни степени и титли след 2010 г., без това да е съпътствано правопропорционално с увеличение на научната продукция като количество и качество в институционален и национален мащаб; липса не толкова на строги, колкото на точно и конкретно дефинирани изисквания, касаещи сферата на професионална компетентност и обективност на членовете на научните журита, която липса създава възможности за прояви на субективизъм с вече налични негативни практически проявления; липса на конкретни механизми за ефективен контрол върху различните етапи от въвеждането на процедурите за присъждане на научни степени и заемане на академични длъжности, включително и на най-висшето ниво на изпълнителната власт в Министерството на образованието и науката; липса на ясно фиксиран механизъм, позволяващ и насърчаващ откриване и противодействие на плагиатство в сега действащата нормативна уредба, Закона за авторското право, Наказателния кодекс и други, и неприложимост на ключови нормативни документи, сред които са посочени Европейска харта за изследователи и Кодекс за подбор на изследователи, както и Етичен кодекс на учения. Тук, колеги, отварям една скоба – такъв обобщен Етичен кодекс на учения не съществува. Етичен кодекс има на Съюза на учените, както и Етичен кодекс на различни университети. Същите документи са споменати и в Актуализираната Национална стратегия, която приехме само преди един месец. Основен иновативен момент в предложения Законопроект е въвеждането на минимални национални изисквания под формата на наукометрични показатели, определяни чрез числови стойности и брой точки. Въпросните наукометрични показатели са изброени сравнително подробно, посредством които ще бъдат отразявани научни резултати и техният отзвук в научната литература или релевантни постижения в художественотворческата и спортната дейност. Включените в Законопроекта предложения като цяло са реално приложими и логически издържани, а практическата им реализация би довела до премахване в значителна степен на негативните прояви на субективизъм и неприкрито лично отношение при кариерното израстване на академичния състав в българските университети и научни институти. Същевременно трябва да се отбележи, че същинското фактическо действие на Закона ще стане възможно чрез Правилник за неговото приложение, който се приема от Министерския съвет. Тук по никакъв начин не може да се предвиди най-важното: дали наукометричните показатели ще бъдат определени по подходящ начин, в съответствие със спецификите на всяка една научна област, дали ще се стигне до полезна дискусия и публично обсъждане и на предлаганите изменения и допълнения в Правилника, дали Министерският съвет ще се съобрази с изказаните мнения и направените препоръки от пряко заинтересованите страни. Сред интересните страни на Законопроекта, а те могат да се разглеждат и като положителни, могат да се посочат още промените, които се отнасят до заемането на длъжността „главен асистент“. Съгласете се, че донякъде е нелепо да се изисква от човек, който е защитил дисертация, да се явява пак на изпит, при положение че в класическия случай той вече се е явил на такъв, кандидатствайки за редовна докторантура. Субективизмът при провеждането на такъв изпит, включително изнасянето на информация, е съвсем друга тема, а всъщност е неприятна реалност за „неправилните“ кандидати. Относно допълнението за тайно гласуване при избора на главни асистенти и доценти от факултетен, съответно научен съвет: задължителното становище, респективно решение на научното жури за липса на плагиатство – това е нова ал. 4 към чл. 26. Съвсем искрени аплодисменти! Задължителното публикуване с открит достъп, най-малко за срок от 5 години на всички рецензии и становища, резюмета, научни изследвания, автореферати – освен на български, така и на един чужд език в съответната научна област. Фактическото непризнаване на университетските учебници и подобни помагала за монографичен труд. Точно тези помагала в част от случаите се превръщат в обект на нелицеприятна търговия и студентите са принудени да си ги закупят, често пъти със задължителен автограф, за да могат да си вземат изпита. Доколкото ми е известно има и хора, които са се хабилитирали благодарение на издаден от тях учебници и учебни помагала, които дефакто са обикновена компилация. Необходимо е още едно уточнение във връзка с реферирани и индексирани издания. Според § 34, т. 9 от предложения Законопроект това са издания, в които статиите се публикуват след анонимно рецензиране и които са част от международното изследователско пространство. Публикациите в преобладаващата част на тези издания, поне в сферата на историята и близките ѝ - етнология, антропология, музеезнание и така нататък, уважаеми колеги, май са платени. Чувам, че някои университети правят конкурси за финансиране на подобни публикации, но броят на финансираните статии едва ли е голям, а подборът сигурно е и силно субективен. Това е част от така наречената „мила родна картинка“. След всичко изказано дотук възниква и моят естествен въпрос: кои, какви и колко са научните списания в България? В заключение би могло да се каже, че предлаганият Законопроект, за да доведе до реални резултати, тоест опитът за общ регламент да бъде успешен и работещ, трябва задължително да бъде последван от правилник за неговото приложение, изготвен при съобразяване със спецификите на всяка научна сфера и след широко публично обсъждане, не само с преките бенефициенти. Тук имам предвид настоящия академичен състав, същевременно и бъдещия. Те всъщност са и потребители на кадри, научна продукция, сред които мога да посоча и българския бизнес, образователната система, културната индустрия и така нататък. Остава въпросът: какво би следвало да се случи с хабилитиралите се след 2010 г., индивидуалните резултати от чиято преподавателска и изследователска дейност не са достатъчни, за да получат необходимия брой точки, с които да покрият минималните национални изисквания? Идентичен въпрос би могло да се зададе и по отношение на част от притежателите на образователно научната степен „доктор“, защитили дисертации след 2010 г. Логично е да задам и въпроса: кои и колко са тези, които в настоящия момент отговарят на предложените минимални изисквания да бъдат избирани за членове на научните журита? Уважаеми колеги, тук ще прекъсна, а и всички ние ще чакаме прецизиране на текстовете между първо и второ четене, за да видим дали ще има и допълнително предложение от наша страна. Благодаря, за вниманието и търпението. Моите колеги, от „Движението за права и свободи“ ще гласуват „въздържал се“ по двата законопроекта. Благодаря Ви.

Аз няма буквално да репликирам колегата Мехмед и неговото пространно изказване. Изказването беше справедливо и всичко, което каза, е вярно. Въпросът е, че тук той повдигна такъв въпрос: какво става с тези, които са защитили досега и които не отговарят на минималните изисквания? Ще Ви кажа как е в Румъния. Там министърът на науката тогава направи големите промени, когато действаше този хлабав Закон, направиха към 3000 извънредни професори и станаха за смях на цяла Европа. След това дойде един министър, който беше инженер и математик и който направи техния нов Закон изключително строг. Нашият пред него е либерален Закон. Там им отнеха всички степени и звания в този период и ги накараха отново да се хабилитират. Ние тук казваме само това: „Като не сте достигнали тези национални минимални изисквания, продължавайте да пишете, работете, пишете монографии, статии. Достигате нивото, влизате в системата и получавате право да ставате членове на жури.“ Други права не се отнемат, не се фиксират – заплати, четене на лекции и всички други академични неща, но специално за рецензиите – друг начин да се оценява науката няма. Тя се оценява единствено чрез рецензии. Затова и наукометричните показатели, които да оценяват качеството, няма как да се направят. Правят се само тези, които ги има – числовите. Направили сме го по най-мекия начин, но не може без тази санкция или каквото да е било. По този начин трябва да се отделят тези хора и да достигнат тези минимални изисквания.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми проф. Станилов, Вие всъщност се съгласихте с онова, което изказах като мнение. Това е още едно доказателство, че когато един Закон е достатъчно важен, той не би следвало да е само партийно ориентиран, и ако сме в реална полза за всички, които в настоящия момент представляват академичния състав в България, и ако сме полезни именно на тях, за тяхното израстване, значи сме си свършили работата. Мисля, че някои от текстовете подлежат на прецизиране. Все още получаваме становища от различни университетски преподаватели с различни предложения и идеи. Това са леки нюанси и може би ще намерят отражение между първо и второ четене. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание са два законопроекта, но те имат един общ знаменател и това е академичното развитие. В Комисията присъствах като гост и за моя радост беше направена една много добра дискусия по проблемите на науката. Тази дискусия даде основание да се направят изводи, да се направят промени, които да са в посока за подобряване на заплащането в сферата на науката, а също така регулациите, които в последните години доведоха до това, което и проф. Станилов каза: необоснован брой увеличаване на хабилитирани лица, на докторски степени, които не отговарят според нас на изискванията за притежаване на такива научни степени. Затова е тази корекция в Закона. По Законопроекта, който ние предлагаме, свързан с базови заплати на научните работници, преподаватели, заети в БАН, Селскостопанската академия и висшите училища, трябва да Ви кажа, че аз лично съм много учудена, първо, от становищата, които бяха дадени от Министерството на образованието и от синдикатите, затова, че виждате ли, този въпрос не е важен и той не касае развитието на науката, а са претенции на учените, които нямат основание в настоящия момент. Само един пример. В Доклада не беше посочено – докторант получава в продължение на 3 години 450 лв. месечно, без да има право да работи допълнително, за да си осигурява допълнителни доходи в семейството. Главен асистент получава 560 лв. Обяснете ми при тези нива на заплащане какво очаквате като научен продукт, какво очаквате като иновации в следващия етап, които да бъдат внесени в икономиката? Нашето предложение е свързано именно с необходимостта да има корекция. Защо? България през 2015 г. иска мониторинг на състоянието на изследванията в науката от Европейската комисия. Той беше направен. Изводът беше: ниско заплащане на труда в научната сфера. Преди един месец приехме Стратегия за научните изследвания. Там е записано императивно, че е необходимо от 2017 г. да се увеличават заплатите на заетите в науката, и то в съответствие със средната работна заплата. Ние предлагаме спрямо минималната работна заплата, защото това е някакъв ориентир, който може да даде предпоставки плавно, с приемането на бюджетите, да се реализира тази Стратегия. Защо се приема Стратегия, която няма да се изпълнява? Връщам се на дебата, когато се разглеждаше Стратегията. Тогава всички Вие подкрепихте, но с основното желание да не се изгубят средства от европейските фондове. Ако това е била целта – приехме Стратегия, но Стратегията е задължителен елемент за изпълнение от изпълнителната власт и затова ние предлагаме корекции на работните заплати за заетите в науката от 2018 г., с приемането на новия Закон за бюджета. Висшите училища казаха, че виждате ли, „нарушаваме автономии“. Не нарушаваме автономията при определянето на работните заплати. Ние искаме увеличаване на издръжките за обучение спрямо броя на студентите, които ще доведат именно до тези базови заплати, за които предлагаме в нашия Законопроект. Проблемите в науката на практика са два: едното е заплащането, другото е оценката. Оценката на заетите в науката се дава с предложението в Законопроекта за промяна в Закона за академичния състав и процедурите, по които ще се осъществява академичното развитие. Приветстваме дебата по този Законопроект, защото след 2010 г., както е записано и в мотивите на вносителите, има предпоставки наистина да се получи една инфлация от промени, от дейности, които доведоха до рязко повишаване на заетите в науката със степени доценти, професори. Но това, което не подкрепяме в Законопроекта, са в три основни направления. Първото направление са наукометричните показатели. Такива трябват. Трябва да има минимални наукометрични показатели. Обаче те са определени в Законопроекта много схематично, а препращането им към правилник, който ще определи кои са тези минимални изисквания, според нас няма да доведе до решаване на този проблем – кои са минималните изисквания. И всеобхватният ум на Лаплас да дойде тук, няма да може да направи правилник, в който тези наукометрични показатели в правилника да отговарят на някакви критерии за научни трудове и за тяхната оценка. Тук не се поставя въпросът, може би ще се постави в правилника, ако имате трима съавтори на една монография или научно изследване, или статия, и тримата кандидатстват за научна степен, всеки един от тях ще покрие критериите, нищо, че са съавтори. Този въпрос беше важен и се разглеждаше в съветите и комисиите до 2000 г., но сега също трябва да бъде поставен, защото много от критериите и показателите ще се постигнат именно по тази линия – съавторство или участие в различни направление на научни изследвания. Второ, научното жури. В обсъжданията в Четиридесет и третото Народно събрание научното жури трябваше и предлагахме да бъде избирано на случаен принцип. Всъщност, научното жури е най-важната част от цялата процедура. Но да вървим по пътя. Сега се предлага първичното звено. Първичното звено предлага научно жури. Ами това първично звено се състои от седем човека. Тези седем човека са водещи при определяне на научното жури, защото след това Факултетният съвет, както е записано в Законопроекта, само трябва да утвърди това научно жури. Няма избор. Няма случаен избор, което означава, че ще продължи същата система – „Добри познати сме, приятели сме, предлагам да бъдеш в научното жури“. По време на обсъжданията в Комисията, беше коментиран въпросът, че случайният избор не е удачен, защото няма достатъчно на брой хабилитирани лица, които да участват в научното жури. И пак се връщаме на въпроса – е, как да има достатъчен брой хабилитирани лица при това ниво на заплащане? Няма как да избягаме от този въпрос и затова в България броят на учените непрекъснато намалява именно поради тази причина. Така че нашето предложение между първо и второ четене ще бъде научните журита да бъдат на случаен принцип. Другото означава повтаряне на това, което е досега. Не може да се излезе от кръга на едни и същи хора, които са рецензенти, едни и същи хора, които съвсем добронамерено, може би към колегите си, но не и към научната общност или научното развитие като цяло, да създадат предпоставки за по-качествено научно обслужване и развитие на страната. Плагиатството. Отново научното жури е водещо. Всичко се фокусира в това научно жури. Научното жури ще прецени – ама как ще прецени? Те са хора, които се познават добре. Как ще прецени научното жури дали има или няма плагиатство и докъде има? Дали 10%, 20% ли, 30% ли? Не е формулирано достатъчно ясно и категорично какво представлява плагиатството. Плагиатството не е преписване. То е заимстване на нещо, което вече е реализирано като научен продукт. Та научното жури, което определя рецензентите, което гласува, в същото време ще оценява плагиатството. Отива се на следващата степен – Факултетен съвет, но там нещата пак стават много лични, което според нас няма да доведе до решаването на този въпрос, който е значим през последните години и няма институция, която да се заеме непрекъснато и постоянно да следи именно научните публикации и възможността или невъзможността при тях да има такова заимстване, при което съответните приноси на кандидата за една или друга научна степен да бъдат оценени по достойнство. Има качествени разработки, има български учени, които работят много активно, но има и много такива, които заимстват, които преписват, които превеждат и ги представят като свои научни изследвания. Няма да влизам в подробностите на другите предложения, които са свързани с ролята на Министерството на образованието и науката. Нашето виждане е, че ако не се коригират научните журита по начина, по който да си изпълняват професионално работата, каквито и други механизми след това да се измислят или предлагат, те няма да са работещи. Трябва да има постоянно действащ орган, който наистина да следи за проблеми при реализацията на процедури, които са в научните изследвания. Няма да подкрепим Законопроекта на колегата Станилов, ще се въздържим, именно поради разбирането, че това, което се предлага, не решава въпросите, записани в мотивите. Трябват много по-сериозни предложения в посока на контрол и регулации, които да решат въпросите в тази част. Благодаря.

Само във връзка с проблема с плагиатството, който беше обсъждан на всички нива най-подробно. Истината е, че трябва да има постоянна комисия по апелация. В първоначалния проект беше такава, но Министерството и особено Съветът на ректорите, които имат много силен глас по принцип в обществото, не се съгласиха с това. Мисля, че на второ четене можем да ги убедим Комисията по апелация да бъде постоянен орган. По Въпроса за оценката кое е плагиатство и кое не е, мога да кажа следното. Науката се оценява по един-единствен начин, ще повторя, по един-единствен начин. Друг не е измислен. Това е с рецензии. В рецензията, на отговорност на рецензента, на неговата съвест, трябва да бъдат отразени и тези мерки, трябва да бъде отразено дали има плагиатство, или няма плагиатство. Не винаги може да се хване плагиатството. То може да се хване дори след като цялата процедура е завършена, след като човекът, който е плагиатствал, е получил своята научна длъжност, своята научна степен, да бъде хванато след години и затова отива в Комисията по апелация, която взема съответните мерки. Не виждам как може да се формулира точно „плагиатство“, освен по един-единствен начин – директно използване на чужд текст, в който се взема чуждо научно изследване, дори и да бъде цитирано, ако текстът е приет буквално в страница, две, три, четири, има случаи на 20, на 100 и така нататък. Няма да изброявам случаи, с които съм добре запознат. Тогава е сигурно плагиатството. Плагиатството може да бъде поставено и обсъждано в самата Комисия по апелация. То може да бъде поправено, коригирано и така нататък. Не виждам как може да се формулира това. Знае се, в международно отношение дори има компютърни програми, които сравняват текстовете и ясно казват: това е плагиатство, това не е плагиатство.

Госпожо Председател, колеги, проф. Станилов! Благодаря, първо, за изразеното становище, че все пак е необходима постоянна комисия, която да успява да се справи с процедурите, начина им на провеждане, а също така и с проблеми, свързани с плагиатството. Другото означава, че на практика избирателно можем да решаваме въпроса на един или друг кандидат, срещу когото някой пише. В научните среди, трябва да Ви кажа, че много пишат. И когато някой не е добре поставен, писането е първата и основна задача. Трябва да има наистина обективност и тази Комисия да има възможността, апарата, а също така и достатъчни регистри, за да може да си свърши своята работа. По отношение на оценката за рецензиите. Вижте, аз съм виждала рецензии, които са копи-пейст – само отгоре се сменя името. При условие че в цели научни направления оставаме без хора, които да могат да пишат рецензии – скоро имаше изказване, в което се вижда, че в областта например на химическите науки не можем да намерим трима рецензенти – хабилитирани, няма интерес, няма развитие, как ще стане? (Реплики от ГЕРБ.) Точно затова предложението, което беше направено от нас и в предходния Закон, беше, че и близките научни направления трябва да се имат предвид, защото в едно тясно научно направление може да имате двама или трима човека, което означава, че само тези двама или трима човека ще бъдат в оборот за писане на рецензии. Затова в научни направления, които са допирателни на основното, могат да бъдат включени хора, които да се занимават и да бъдат оценители в журито. Въпросът е изключително сложен. Според мен особено при наукометричните показатели трябва да се взаимства опитът от съветите, които бяха действащи до 2000 г. Всеки един съвет имаше именно такива изисквания към кандидатите, който преценяваше дали са достатъчни, за да могат да бъдат реализирани процедурите в следващия етап. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Висшето образование и науката имат нужда от осъвременяване и от въвеждането на единни критерии за оценка и растеж. Като представител на академичната общност мога да кажа, че такъв законопроект отдавна се очаква и предизвиква множество дискусии в научните среди. Ни повече, ни по-малко със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в България ние правим стъпка в правилната посока, продиктувана от заинтересованите страни за осигуряване на условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единни национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и заемането на академични длъжности във висшите училища и научните организации, което да доведе до хармонична връзка между научните постижения на кандидатите и възможностите за тяхното академично развитие. С настоящия Законопроект целим да се справим с няколко основни проблема, касаещи развитието на академичния състав, като: липсата на общовалидни стандарти за научните постижения, необходими за придобиването на научни степени или заемането на академични длъжности; липсата на достатъчно строги изисквания за професионалната компетентност на членовете на научните журита; липсата на конкретни механизми за ефективен контрол, включително от страна на министъра на образованието и науката, върху процедурите по време на тяхното протичане и след приключването им, както и липсата за нормативно определен в специалния закон механизъм за противодействие на проявите на плагиатство в академичната общност. Посочените проблеми и създадените възможности за субективизъм в уредбата на подобен вид обществени отношения могат да бъдат решени трайно, единствено на законово ниво чрез приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав в Република България, чиито стратегически цели включват създаването на национална общовалидна рамка за участие в процедурите за придобиване на научни степени и за приемането на академични длъжности, разбира се, съобразена със спецификата на научните области и професионалните направления; въвеждането на правила за лицата, които ще участват в научните журита – те трябва да отговарят на минималните национални критерии за придобиването на научна степен и заемането на академична длъжност; създаването на публичен регистър като електронна база данни на лицата, придобили научна степен във висшите училища и научните организации в Република България, на защитените трудове и хабилитираните лица в страната. Новото тук е, че в тях ще се включват наукометричните показатели, както и показателите, които отразяват академичните постижения на кандидатите, тоест на заелите вече научни длъжности. Нормативно се урежда борбата с плагиатството, което е важен въпрос, свързан с повишаване качеството на образованието и на научните изследвания. Развива се и по-детайлно процедурата за осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката относно дейността на висшите училища и провеждането на процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Нашата цел е да въведем критерии, при които академичният растеж да се осъществява в условията на истинска конкуренция на научните и преподавателските постижения на всеки отделен кандидат, а не просто на обвързване на доходите му с постигната академична титла. Това, съгласете се, ще има най-голям ефект за повишаване качеството на научната продукция в страната. Във връзка с това, чрез предложените промени в Законопроекта на БСП се прави стъпка назад към начина, по който се развива българската академична общност, опитвайки да се върне ролята на държавата в контрола и разпределението на заплатите вътре в академичната автономия. Това не е работа на държавата, това е задача на ръководството на висшето училище и то е онова, което трябва да реши дали и как да обвързва доходите на своите служители с техните академични постижения. От текстовете лъха социален популизъм и желание да се разпределят целеви средства не според качеството на академичния състав, а според една силно разширена бюджетна рамка. Не съществува никаква логична финансова обосновка на Законопроекта на левицата, която да обслужва подобно предложение, но това е най-малкото. Всъщност големият проблем е, че философията на предложението – пряко да се обвързват доходите на академичния състав с минималната работна заплата в страната, е популистко по своя характер и финансово нездраво. То обаче противоречи и на здравата логика, защото атакува ключовия принцип на академичната автономия и се опитва да върне пряката зависимост на академичната общност от изпълнителната власт, която и да е тя. Законопроектът, внесен от ГЕРБ и от „Обединените патриоти“, не цели популистки предложения, отнасящи се само до минималните финансови параметри на работната заплата в академичната общност. С нашия Законопроект се противопоставяме на ударното производство на академични кадри чрез въвеждането на модерни и утвърдени критерии и стандарти. То е логично следствие и продължение на усилията ни в предходното Народно събрание да се сложи ред в сфера, която беше обхваната от хаос през последните години. Нашият Законопроект прави и друга стъпка в правилната посока – гарантира прекратяване на масовото и безконтролно присъждане на научни степени и звания на хора, които често не правят никакви съществени научни приноси и постижения. Той регламентира за първи път ясно и точно злоупотребата с чужди академични постижения и наказанията за плагиатство – проблем, на който ставаме свидетели в съвременния свят. Последно, но не по важност, този Законопроект е жизнено необходим, за да може върху него да стъпи новата Национална стратегия за развитие на научните изследвания. Този ход ще гарантира дългосрочно, балансирано и хармонично развитие на този сектор, без залитания в една или друга посока в зависимост от обществената конюнктура. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, как ще се върнете в университета си и ще кажете, че заплатите, които получават преподавателите там, са достатъчно високи, мотивирани и в съответствие с качеството на тяхната работа? Свищов е един от университетите, които не са с висока средна работна заплата, но Вие трябва да им обясните, че не искате да им се увеличи работната заплата. Казвате автономия. Каква автономия ще се наруши, при условие че се увеличи субсидията за издръжка на един студент и това даде възможност на ръководствата да мотивират тези, които работят в университетите според резултатите, но ще имат възможност да увеличат тези заплати, а не да ги намаляват, защото и броят на студентите намалява. Всеки един университет ще го почувства през следващите години. Селскостопанската академия. Как да си увеличи заплатата, като бюджетът на Селскостопанската академия идва с число, фонд „Работна заплата“, осигуровки на ниво 560 лв. средно? Как да стане? Имате бюджет. БАН – същото, десет милиона увеличение се искаха със Закона за бюджета. Не беше предоставен. Вие трябва да изпълнявате научни изследвания и да заплащате по достойнство труда на тези, които работят. Ако и двете ги няма в един институт, в една научна организация, това означава, че няма да има и научен процес. И не ми обяснявайте кое било популистко! Вашето е популистко, защото не искате да си отворите очите за действителността. В Комисията всички изказващи се говориха за ниското заплащане на труда. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Стоянова! Струва ми се, че отново тръгваме към, обръщам се към всички колеги, политизиране на дебата. Това е много специфична материя и моля всички да слязат до нивото на материята и, ако можем, да продължим дебата по чисто професионален начин. Въпросите, които се засягат и в Законопроекта на проф. Станилов, и в Законопроекта, който се предлага от „БСП за България“, са твърде специфични и засягат една част от научния потенциал на България. Мога да го кажа като човек, който почти изцяло е израснал в медицинските научни среди в Република България – една група от научни дейци, които се намират в много сериозно и тежко положение в момента. Съвсем отговорно мога да споделя, че интересът към научна работа не само в областта на медицината, която е високотехнологична, а и в много области на живота не сериозно, а драматично е спаднал. Ние имаме феномена на „Bleeding country“, както го наричат ирландците от своята история „кървяща страна“. От наша страна изтичат мозъци, предимно по финансови причини, което е много сериозен аргумент, много сериозен проблем. Той не е само проблем на България, той е проблем на цяла Източна Европа. Естония е загубила една трета от населението си през последните двадесет години след промените. В този смисъл има сериозни основания предложението, представено като Законопроект, от парламентарната група на „БСП за България“, безспорно, че има и сериозни основания в някои от предложенията на екипа на проф. Станилов, които предлага този Законопроект. Аз обаче имам отношение към някои от тези предложения и искам да го споделя тук. Когато се правят централизирани…

Не е изказване. Аз говоря…

Мога ли да довърша с едно изречение?

Благодаря. Бих искал да помоля и госпожа Стоянова, и всички останали, които ще се изказват, да се концентрират около предложенията, а не да правят заключения по направление популизъм или, така да се каже, целесъобразност на предложенията, тъй като те са много специфични и не бива да се политизират. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Бъчварова, как ще обясните на Вашите студенти, че трябва да им вдигнете семестриалните такси, за да повишите Вашите заплати, при положение че нямате логична финансова обосновка на Законопроекта, който предлагате? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Във връзка с призива: „Да се върнем към материята“ – няколко думи по Проектозакона, който внася БСП. Аз от тринадесет години говоря тези думи, които се произнасят във връзка с този Закон. Тринадесет години от тази трибуна това говоря. Стигал съм до положение да обидя министър-председателя, който седеше тук, с въпроса: „Кой убеди министър-председателя на българите, че те нямат нужда от високи материи, че са тъпи, прости и глупави?“. Повтарям Ви това, което казах и в Комисията: това е въпрос на обществени нагласи. Цялото общество трябва да стигне до това, че има нужда от наука и че тези мозъци не бива да изтичат извън страната, и че ние трябва да се превърнем във високотехнологична, развита държава, която се занимава с тези неща, както и другите държави. Академията на науките, която е на средноевропейско равнище, единствената институция, която има положителен европейски одит, която да заприлича наистина на Академия на науките, на изследователска структура. Ще Ви кажа и нещо, което е в разрез с всичко останало. Това, да се определят базовите заплати на изследователската група на университетските преподаватели не може да стане с такъв закон, и Вие знаете защо реално не може да стане. Защото трябва да има пари в самия бюджет, тоест, когато правим бюджета, трябва да се предвидят такива пари. Второ, защото тези заплати не се определят от Народното събрание, тези нива не се определят от Народното събрание, а от Министерския съвет. Това даже може да стане без закон, ако Министерският съвет вземе такова решение. Ето Ви драстичното ми предложение – като толкова искате да стане това, съжалявам, че госпожа Нинова я няма тук, да вземе да поиска среща с господин Борисов, да му каже много просто нещо: Нали искате да управляваме заедно, нали искате да Ви подкрепяме стабилно правителство, ето, дайте да си стиснем ръцете и този въпрос да го решим заедно. Да призоват всички ръководители на парламентарно представени партии да се договорят и Министерският съвет да вземе решение. Това е начинът, по който на сегашното ниво това може да се реши. Друг начин няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Дълбоко уважаеми от мен, проф. Станилов, в парламента не сме, за да се хванем за ръчички и да танцуваме заедно нагоре-надолу. Тук сме, за да водим дебат. И когато Вие казвате, че наистина системата на науката е обезкървена откъм финанси, трябва да гласувате, когато има предложения за поправяне на този недъг, а не да се оправдавате, че не сме били седнали на една маса и не знам си какво. Тук е мястото за дебат, за определяне на правилата. Когато твърдите, че сте се борили дълго време за достойно финансиране в науката и на хората на науката, на академичния състав и да гласувате по този начин, а не поради факта, че сте влезли в някаква коалиция на далаверата, да казвате: „Аз съм за повече пари, но няма да го подкрепя“. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Искам да напомня на БСП, че аз никога не съм влизал в далавери и това е признато от самите тях. Искам … (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не е ли вярно? (Възгласи в „БСП За България“: Ааа!)

Кой каза „Аааа“? Да стане и да каже „б“, да каже и „я“. Кога съм влизал в далавери? Кога съм влизал в далавери? РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Не Вие, колегите.

Аз съм в коалицията, влизал ли съм в далавери? Сега като далавера ли се държа пред Вас? Казах Ви как реално може да стане. И не искам да ми давате съвети. Аз имам 13-годишен опит, нам кое, как трябва да стане. И това, което предлагате Вие самите, знаете, че няма да стане. Вече колко пъти поред предлагате неща, проектозакони, в които трябва да се вземат пари от бюджета? А пари от бюджета, ако той не се преобразува, отново да се актуализира, пари не могат да се вземат. Затова се изисква общо решение на всички, а не само на опозицията. И да ме провокирате тук с това – гласувайте това! Ами като гласувам това, а другите гласуват „против“, то ще стане ли? Не, няма да стане!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Проф. Станилов, ще започна с това, че ние не говорим за определяне на тези минимални възнаграждения, за сегашния бюджет, а от 2018 г. Тоест, ще имаме време в бюджета за 2018 г. да заложим съответното вдигане на финансирането в частта за наука. Понеже една от колежките от ГЕРБ, която се изказа – аз съм напълно съгласен с Вас, колежке, че има хаос в науката и в академичните среди. Има хаос и ще Ви кажа защо има хаос. Има хаос, защото Бойко Борисов 1 – това правителство, 2010 г. една от първите, тоест мандатът стартира с една промяна – точно с унищожаване на българската наука. Оттогава всички проблеми, които се опитваме да решим в момента, са точно на база на тези решения. Нека да не забравяме 2009 г. когато Дянков каза: „Ще им спрем парите, те сами ще умрат“. От 2009 г. насам тече едно постоянно обезкървяване на науката и един геноцид върху българската наука. (Реплики от народния представител Милена Дамянова.) Колежке Дамянова, подскачате от място при всяко едно изказване. Има си процедури – заповядайте. Нека и госпожа Караянчева да Ви обясни какви са процедурите, ако не сте запозната. Ще Ви кажа какво имам предвид под финансово обезкървяване. В БАН асистент – това е начинаещ учен, ако не знаете, взима брутна заплата от 605 лв., ненаучният персонал е със заплата 609 лв. Как искате да има млади учени, като ненаучният персонал взима повече пари? За един млад учен – ще Ви дам пример в Германия, стартиращата заплата е 4300 евро. И за да Ви дам пример, производителността на България и на Германия е едно към три, но заплатите не са едно към три, а са едно към петнадесет. И ние искаме да държим тук младите учени?! Естествено, че те ще избягат веднага в чужбина. Понеже говорихте и за автономия, ми е много интересно да се обърнете примерно към хората, които са съдии, защото те са съвсем отделни от нас, но вижте какво пише в Закона за държавния бюджет. „Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниска съдийска, прокурорска и следователска длъжност за 2016 г. е 1732 лв.“. За какво бъркане на автономията говорим? Тук говорим да сложим едни първоначални, базови, финансови нива, за да може да задържим младите българи, които искат да се занимават с наука, тук в България, а не да бягат в чужбина. Тези, които остават в България, се занимават с всичко друго, но не и с наука, защото в науката заплатите са обидно ниски. Преди няколко седмици приехме и Стратегията за развитие на науката в България. Там сме заложили точно това, че трябва да се вдигне финансирането в науката. Трябва да влязат живи пари там. В момента ние Ви предлагаме истинско политическо решение и Вие казвате, че не сме прави. Спомняме си БАН като представяха доклада тука. Всички казвахме: „Ах, как правите чудеса без пари!“. Как България, образът на България в целия свят, научният образ на България идва от БАН. Над 50% от научния образ на България в света идва от БАН. Седим и казваме: „Леле, Вие без пари какви чудеса правите!“ и в момента, когато предлагаме решение, пак нищо не се случва от Ваша страна. Отношението Ви към науката се показва най-добре от статистиката. Най-малко учени на 1000 човека в Европейския съюз са тук, в България – 4,4. Учените в България са класически пример за работещи бедни. Този феномен „работещи бедни“. Госпожо Дамянова, не ми клатете глава. С 600 лв. ми е много интересно каква наука ще правите?!

Да не забравяме господин Горанов, тъй като казах за Стратегията за развитие на науката. Стратегията за развитие на науката беше подготвена от служебното правителство с абсолютно всички хора от науката. Те харесваха тази Стратегия. Първата работа на господин министъра на финансите беше да я обезкърви финансово и да я превърне в един кух документ. Затова пак ще завърша по първия, по нашия Законопроект. В момента Ви даваме едно решение, което може да намери своя път и в бюджет 2018 г., и най-накрая да помогнем за българите да седят тук и да правят наука. Относно Законопроекта на проф. Станилов. Професор Станилов, с Вас сме говорили по този Законопроект в Четиридесет и третото народно събрание. Той тогава решаваше много повече проблеми, отколкото в момента. В момента по-скоро този Законопроект решава второстепенните проблеми в академичната сфера, отколкото основните. Важните, ключовите моменти са отпаднали. Професор Бъчварова достатъчно говори по самата същност – че не може да няма случаен принцип при избора на журито; че, когато говорим за плагиатство, вече има достатъчно изградени електронни системи, в които научният труд се вкарва и се казва дали има плагиатство или не и така нататък, и така нататък. Да, имаме критики към Вашият законопроект, затова и ние ще се въздържим по него. Ще направим своите предложения между първо и по второ четене. Но моята молба към Вас е, първо, няма да струва толкова на държавата като ресурс. И второ, е от изключителна важност, за да изграждаме общество на знанието – един от основните принципи на Европейския съюз, най накрая в науката да има достойно заплащане, защото войната, която тече срещу науката от 2009 г., най накрая ще ни остави дотам, че да сме едно общество от третия свят, а не от Европейския съюз, където ни е мястото. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми професори, асистенти, хабилитирани лица и всички лица, които се интересуват от днешните закони! Аз ще започна нестандартно, с оглед на това да благодаря на проф. Станилов, когото не виждам тук, разбира се, и на колегите от ГЕРБ за изключителната работа, която направиха по втория Закон. Ще ги разделя на две. За мен първият Закон – на колегите от БСП с госпожа Клисарова – мога да ги разделя по следния начин: той е прагматичен, но е инстинктивен и демагогски, изключително популистки, докато вторият е философски и концептуален и цели промяната настина на системата, която от толкова години се задъхва, и най-после трябва да бъде сложен ред в нея. (Шум и реплики от „БСП за България”.) Аз не зная дали – не виждам и младия колега с ритъм в ентусиазма си от трибуната, за да му кажа… (В залата влиза народният представител Стоян Мирчев.) Ето го – едно- единствено нещо: няма да сваля доверието от него. Очаквах в този мандат той да стане по-балансиран, в един момент го направи и аз му казах, че е правилно, но нека да не надскачаме боя си, без оглед на това кой ни пише изказванията, дори той да е близък роднина. Само ще кажа следното: когато се обръща персонално към някого с нелицеприятни думи, нека да си спомни какво пише на Народното събрание: „Съединението прави силата!”. Наистина, когато сме заедно, можем да променим нещо, а това е алгоритъмът на нашата работа. Що се касае до първия Законопроект, колеги, вижте, че и моят ентусиазъм се охлади след почивката, ще кажа така: той е поредният Законопроект, който колегите внасят като Закон за изменение и допълнение, който касае пари. Имах възможността да го кажа от трибуната, обикновено така се случва, и днешният Закон е доказателство за това. Ще кажа и две мои лични думи, защото всичко това, което съм написала, е съгласувано и с професор, и с експерти, така че нека да не бъда в залата от тази страна, в която не съм хабилитирано лице. Искам да кажа, че този въпрос е изключително важен. Ние не подценяваме това, че системата е недофинансирана и че заплатите са високи, но аз искам, когато говорим за пари, да говорим и за доходи. И много скоро ще изляза пред Вас със справка за това какви са доходите в академичния състав, в ректорския състав, в директорския състав на висшите учебни заведения, и тогава ще Ви стане много изненадващо, изключително изненадващо от това, че там доходите никак не са малко. И второ, когато говорим и правим съпоставки между ситуацията, която е в България, и правим сравнения с други страни, най-често го правите Вие, от ляво, с Германия, нека да кажем колко университета има в България, колко от тях функционират и как, и какво е качеството, което произлиза от нашите висши учебни заведения? Разбира се, не навсякъде то е такова. И нека – пари, пари прим – да престане БСП да мисли, че това е политиката, която ще се прави в Народното събрание! Сега по отношение на първия Закон. Ще кажа, че е показателна значимостта, която отдаваме на този проблем, както и на останалите сфери в образованието и науката. Това е наистина един от основните ангажименти на управленската програма на правителството – увеличаване на инвестициите в образованието и гарантиран ежегоден ръст на бюджета за наука. Същевременно обаче трябва да си даваме явна сметка, че проблемите в системата на висшето образование са комплексни и изискват комплексни решения, в това число и финансови. Основна част от тях са свързани, разбира се, с постигане на целите на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България – периодът 2014 – 2020 г., и Стратегия за развитието на научните изследвания – 2017 – 2030 г., а именно: изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. На второ място: структурни промени в научноизследователските организации за избягване фрагментарността и повишаване ефективността на българската наука като цяло, значително идентифициране на връзките на науката с образованието, бизнеса, държавните органи и обществото като цяло. Считам, че разходването на средства за финансиране на висшето образование и наука следва да се прилагат чрез гъвкави и ефективни модели на финансиране, основани на постигнатите резултати съобразно индикаторите, въведени чрез рейтинговата система на висшите училища, и Правилника за оценка на научната дейност на научните организации и висшите училища от 18 септември 2015 г. В тези модели с помощта на обективни критерии в рейтинговата система следва да се стимулират както висшите училища, така и научните организации, така и академичният и научен състав в тях в зависимост от постигнатите резултати и в съответствие с приетите дългосрочни приоритети, и от анализа на ефективността на това финансиране въз основа на ежегодна оценка на дейността на научните организации и висшите училища. Заложеният в Законопроекта за допълнение и изменение на Закон за развитие на академичния състав, № 754-01-20, Механизъм за еднакво повишаване и определяне на задължителни минимални прагове на възнагражденията на академичните длъжности, в това число и на тези преподаватели и научни работници без никакви резултати и постижения, не отговаря на посочените по-горе изисквания за ефективност. Досегашният опит показва, че еднаквото заплащане за различните групи на академичния състав не стимулира привличането на най-добрите учени и преподаватели, тяхното развитие и конкурентоспособност. Задължителните минимални прагове на възнагражденията за академичните длъжности следва да са многостепенни, различни и обвързани с оценките за институционална и програмна акредитация, рейтингова система, научни резултати, както и индивидуалните оценки, съобразно вътрешните системи за оценяване и поддържане на качеството и обучение на академичния състав по чл. 30, ал. 1, т. 15, както и по чл. 57 от Закона за висшето образование. В по-голямата си част, колеги, във висшите училища и към момента работните заплати за отделните академични длъжности са на нивото на предложенията в Проектозакона, а в някои дори ги надхвърлят. Ректорът е разпоредител на бюджета на висшето училище и следва да преценява в зависимост от бюджетните взаимоотношения, какъв размер на трудови възнаграждения може да договаря. Ако е необходимо, ректорите, директорите, съгласувано със синдикатите, могат да въвеждат трудови възнаграждения, характеризиращи се с минимални осигурителни прагове за различните категории академичен състав. Считаме, че регламентирането на възнагражденията за лицата, заемащи академични длъжности в нормативен акт, е правно основано, но използването на минималната работна заплата като единствена база за по-нататъшни увеличения е неточен метод и в бъдеще може да доведе до сериозни диспропорции. В мотивите към Законопроекта липсва анализ и обосновка за конкретните размери на предложените минимални работни заплати за отделните академични длъжности. В тази връзка считаме за целесъобразно да не подкрепим Законопроекта в този му вид. Предложеният Законопроект по наше мнение следва да се преработи и в него да се заложат по-гъвкави и ефективни механизми за финансиране, позволяващи комплексното и дългосрочно решаване на проблемите в системата на висшето образование, както и да бъде – изключително важно, широко обсъдено с академичната общност. Преминавам към втория Законопроект за развитие на академичния състав. Той е приет нееднозначно от академичната общност. От една страна, Законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. В същото време липсата на общовалидни изисквания за научните резултати, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително принизяване на тези процедури, без това да е сравнимо в институционален и национален мащаб. Този проблем беше допълнително усложнен от липсата на достатъчно строги изисквания за професионална компетентност, етичност и обективност на членовете на научното жури, както и от липсата на конкретни механизми за ефективен контрол върху процедурите както по време на провеждането им, така и след приключването. Това създаде възможности за субективизъм в работата на научните журита като включително не са предвидени санкции и отговорности при недобросъвестното изпълнение на задълженията им. Резултатите от прилагането на Закона за академичния състав показват, че са налице проблеми, които противоречат на основната цел, заложена при разработването му, а именно: повишаване качеството на академичния състав при спазване принципите на академична автономия. Основно тези проблеми според мен се свеждат до следното: липса на минимални изисквания за научна компетентност и продуктивност за придобиване на научно образователна степен „Доктор“ и за заемане на академичните длъжности. Все още в Правилника на някои научни организации за прилагане на Закона няма минимални изисквания за придобиване на научно-образователна степен „Доктор“ и за заемане на академичните длъжности, които не само опорочават процедурите, но и ги превръщат в пълна зависимост от ректорите или директорите на тези организации. На много места липсва Етична комисия, която да решава етичните проблеми, свързани с плагиатството, конфликта на интереси. Тук отварям една скоба – знаете, че тази тема аз я поставих преди време в моето изказване... (Шум и реплики от „БСП за България”. Реплики от народния представител Румен Гечев.)

Не Ви чувам какво говорите?

Колеги, в такъв момент дебатът между нас е излишен, а и някои от Вас по социалните проблеми са големи специалисти като им е написано. Така че нека да не се обаждат!

…която да решава проблеми, свързани с плагиатството, конфликта на интереси. По правило такава комисия е прерогатив на професионалните организации например Съюз на учените, който е отказал да поеме тази отговорност, каквато са я приели за други цели например Съюз на лекарите и други. Досега плагиатството е оставено в ръцете на директорите и ректорите, както и на съда. Не е решен въпросът обаче със случаите на плагиатство с ректорите и директорите, липсата на контролен орган за начина за изпълнение на конкурсните процедури, освен в съда, който обаче отказва да вземе отношение по научните процедури и етика. Например в някои решения на научните журита, както и на факултетните, съответните на научните съвети, липсват мотиви, което води до субективност и липса на прозрачност при провеждане на процедурите за заемане на академични длъжности. Предлаганите изменения и допълнения ще осигурят условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на единни национални изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, което ще доведе според мен до хармонична връзка между научните резултати на кандидатите и тяхното академично развитие. Министърът на образованието и науката придобива възможност за административен контрол и върху прилагането на минималните национални критерии, както и върху дейността на висшите училища и научните организации при провеждане на процедурите по придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности в съответствие с изискванията на чл. 53, ал. 6 от Конституцията на Република България и Решение № 11 от 5 октомври 2010 г. Конституционният съд на Република България върху процедурите както по време на провеждането им, така и след приключването им, при спазване на разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс за реда за административно оспорване на съответните актове, издавани от органите на висшите училища и научните организации, в процедурите, провеждани по реда на Закона за развитие на академичния състав. Измененията и допълненията не засягат основния принцип за академична автономия на висшите училища, залегнал в настоящия Закон за развитие на академичния състав и в Закон за висшето образование, но въвежда минимални научни критерии за качество, продуктивност, както и етичност в процедурите. В средносрочен план Законът ще доведе до обективност и безпристрастност при оценяването, както и равнопоставеност на кандидатите при провеждане на процедурите, повишаване качеството на академичния състав чрез създаване на условия за обективна конкуренция на базата на националните изисквания, повишаване на качеството и количеството на научната продукция в България, осигуряване на ефективен контрол в провежданите процедури. Освен това, предложеният Проект за изменение на Закона отстранява някои неясноти и противоречия, позволяващи разнопосочно тълкуване при прилагане на разпоредбите му. Уважаеми колеги, проблемът е сериозен и важен, и аз искрено се надявам, че потокът на мислене в прилагането на този Законопроект и промените, които ние предлагаме, ще бъдат обективно приети от Вас и въпреки колебанията Ви ще подкрепите, защото той е нужен на системата. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първо, ще поискам удължаване на времето, за да не пропусна после, тъй като и други колеги ще искат изказване. Уважаема госпожо Дукова, говорите за диспропорции. Ще Ви зачета малко данните, като казахте, че сама ще ги изискате, но аз ще Ви ги предоставя. Те са на базата края на 2016 г., КНСБ –диспропорции. Средни брутни заплати в Икономическия университет – Варна, и УНСС. Във Варна е 2061 лв., а в УНСС – 1377 лв. Тук говорим за голяма диспропорция, тъй като не вярвам в Икономическия университет във Варна образованието да е два пъти по-добро, отколкото в УНСС. Всички разбираме това нещо! И ще Ви дам още една цифра за сравнение. В БАН средната заплата е 741 лв. И тук говорим пак за огромна диспропорция, приблизително три към едно, а говорим и за ефективност, тъй като и това намесихте. БАН, както казах и в предходното си изказване, представя лицето на България в науката с над 50%. И Вие ми говорите за ефективност! Ефективност има в БАН, но явно има голяма диспропорция при заплащането. Тъй че тази Ви теза не е правилна! Пак ще се върна. Първият финансов министър, който реши да съсипва науката, беше Дянков – каза: „Да ги оставим без пари, те сами ще изчезнат!“. А сегашният министър каза нещо много интересно: „Не ни трябва фундаментална наука, трябва ни само приложна.“! Извинявайте, но фундаменталната е фундамент, тя е основата. Без нея не може! И понеже казахте за писане и четене. Госпожо Дукова, Вие не спряхте да четете, а аз в изказването си не съм погледнал нищо, защото говорите, че някой на някого пишел. Разбираме кой пише! Говоря емоционално, защото за науката мен лично ме боли. Защото, последните седем години палачите на науката са точно финансовите министри на ГЕРБ и това са защитниците на посредствеността. И всичко това е разбираемо, защото министър-председателят на Република България, единствената книга, която е прочел, се нарича „Винету“. (Шум, реплики и ръкопляскания от „БСП за България”.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа! Госпожо Дукова, аз от Вашето изказване не разбрах това добро решение, което предлагат БСП, всъщност предлагали ли са го по времето на тройната коалиция, по времето на Орешарски? Защо не ги попитате това? Защо не предложиха това много добро решение тогава? Защо не решиха проблема с българската наука по времето на тройната коалиция или по времето, когато министър председателят Орешарски, посочен от ДПС, защото те бяха младшият партньор на ДПС тогава, защо това прекрасно решение не го предложиха тогава и да решат проблемите на България? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дукова, сега искам да кажа, че няма популизъм в това мое изказване, а още по-малко популизъм в предложението на БСП. Не, не е популистко! Това е една тревога за българската наука и висшето образование в България. И в никакъв случай не можем да кажем, че моментът не е тревожен при всички изнесени данни досега. Относно минималните, така наречени „базови заплати“. Те в никакъв случай не нарушават автономията и в никакъв случай не нарушават индивидуалния подход към всеки учен. Защото, мисля, всички знаем, в университетите има атестация, на базата на която се извършва и диференцираното или индивидуалното заплащане на всеки преподавател спрямо броя лекции, часове. Всяка година ние правим за всеки семестър даже отчет колко са лекциите, упражненията, научните постижения, наукометрични показатели. Така че това не нарушава този подход. Второ, много добре Ви е ясно, че когато асистентът три години не е защитил дисертация по Закона за висше образование, той напуска системата. Ето, това са контролни механизми и механизми, които мотивират младите учени да работят повече. Относно диспропорциите. Аз нямам предвид диспропорциите само в университета. Може ли един научен работник да получава една заплата, каквато получава един работник със средна квалификация? Това не е ли диспропорция в обществото? Може ли с минимална заплата 380 лв. и 420 лв. научен работник? А само за следващата реплика – не знам дали имам право да я направя, но казвам какво сме направили. През 2008 г. увеличихме субсидията за висшите училища със 70 млн. лв. спрямо 2007; през 2009 г. – 74 млн. спрямо 2008 г., и в същата година 450 лв. месечно заплащане. Така че БСП е последователна в политиката си за увеличаване на доходите на младите учени и работници. Мога да кажа какво се случва през 2010 г. – 40 млн. по-малко спрямо 2009 г. и 50 милиона по-малко спрямо 2011 г. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, чак не мога да се позная колко съм бяла и добра. Господин Мирчев, Вие ми давате избирателно някакви данни, с които ми сочите, че има някаква диспропорция и това, което е като заплати в два института и в БАН. Защо не ми давате анализ на качеството, а правите изключително само количествени анализи? Защо от тази трибуна Вие казвате, че студентите постоянно намаляват? Какъв е ресурсът? На базата но това ще направя наистина една изключително богата справка. Първо, какви доходи имат преподавателите, не защото не искам техните заплати да бъдат увеличени и защото не съм съгласна с тази теза, но тя не е достатъчно обоснована и мястото й не е тук. Сега смятам, че много бързо трябва да бъде променен Законът за висшето образование. Няма да питам персонално професорите от ляво в колко университета ходят да преподават, кога имат време за това и колко качествени студенти излизат от тяхното преподаване? Второ, колеги, науката е важна, не само фундаменталната наука, приложната, всичката наука е важна. Не подценявайте науката и не я клонирайте на безпринципна основа. Науката е тази, която трябва да заслужи наистина това, което й се полага, но когато даде качествения резултат и трябва да има мерни критерии, които да отговарят за този резултат. Апропо, господин Ангелов, Вие не се изненадвайте. То това е типично в този стил. Дефинитивно казах, че от тази трибуна трябва да се говори и ще се говори така до края – във всеки един закон: пари-пари-пари прим! Защото, когато са в опозицията, колегите говорят за много пари. Когато обаче са управляващи… Колега Мирчев, няма да бъда груба, трудно се овладявам в момента. Не може да обиждате и да си позволявате от тази трибуна тази недостойна реплика за министър-председателя на България. Колко от Вашите колеги министри – Станишев ли ще ми давате за пример, Орешарски ли ще ми давате за пример, извозени с белите автобуси?! В България няма по-добър политик и по-добър европейски приет политик отколкото премиера на България. Засрамете се, колеги! (Силен шум и скандиране в „БСП за България“: „Ааа!“, ръкопляскания в ГЕРБ.) Толкова позорно мислене не е имало в нито един... Жалко, че това го прави колега, който е млад и живее в едно друго време! Апропо, трябва да Ви кажа, че генът си е ген. Той трудно се променя. Това е истината! Професор Клисарова, има демагогия в цялата тази работа. Може да няма популизъм, но не е качествена тази демагогия. Когато не е обоснована, когато няма икономически, когато бюджетът е разчетен за годината, когато Вие не сте променили по никакъв начин по Ваше време, когато бяхте министър с колко увеличихте?

Искате ли да Ви кажа в цифри колко даваме ние за образование и за наука? Срам ме е да Ви ги кажа, защото трябва да излезете от залата. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ще направя всички справки, обещавам пред колегите, и ще ги дам за Ваше сведение. Бъдете толерантни към това, което се прави. Уважавайте тези, които управляват, по-добри са от Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Аз искам да Ви помоля, господин Председател, от тази трибуна да не се правят такива намеци от народни представители за генетичния фонд. Такова изказване е изключително девиантно, наричам го по най-културния начин. Не може да се прави характеристика на един народен представител за неговата генеалогия и да се предлага поговорката, че едва ли не „Ябълката не пада по-далеч от дървото“. Много Ви моля да се спазва добрият тон в тази зала и да не се допускат изказвания, които приличат повече – точният термин в медицината е „словесна салата“. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Ще ми бъде много трудно да достигна нивото, което беше зададено тук, от парламентарната трибуна, но ще направя един плах опит. Уважаеми колеги, какви са изводите от дискусията до момента и с какво бих желал да бъда полезен? Първо, вярно ли е, че Проектозаконът, който предлага левицата, отговаря на Стратегията на Европейския съюз за създаването на икономика на знанието за конкурентоспособност на Европейския съюз и че без изключение всички комисари, всички правителства на страните членки казват, че по-висока производителност може да стане от по-силна наука – фундаментална и приложна? Имаме ли различие? Нямаме! Второто, по отношение на европейската практика. Уважаеми колеги, не чух никакъв аргумент и няма как да има, но този Закон отговаря на практиките на Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, Словакия – да не продължавам. Тоест, ние не предлагаме нищо ново, нищо непроверено. Това са практики в Европа. Каква е разликата, уважаеми колеги? Както разбрахте от изказванията и от обсъжданията в различни комисии, разликата е следната в Европейския съюз: в някои страни има минимална заплата, няма максимално ограничение; във водещи страни, в това число като Германия, има ограничение; в повечето страни няма. Ние предлагаме да няма, тъй като е по-близо до това, което функционира в момента в българската икономика. Имаме практиката на други страни и предлагаме да има минимална работна заплата, а да бъде отворена максималната. Така че тук ние предлагаме европейска практика и предлагаме политики на Европейския съюз, под които са се подписали няколко български премиери. Второ, по отношение на минималната работна заплата, какъв акт е това? Вижте, уважаеми колеги, няма как да наречете популизъм или безхаберие това, което прави Федерална Република Германия и другите страни, които Ви казах. Вие искате да кажете, че тези развити народи са популисти, те така популистки въвеждат минимални и максимални заплати. Извинявайте, това е аргумент, който се срива на първата секунда. Бяха направени внушения, че минималната работна заплата е срещу автономията. Това е най-абсурдното твърдение. Нека да Ви кажа как звучи това. Един доктор по ядрена физика в Академията на науките или университета примерно началната му заплата е 623 лв. и като му стане 850 лв. той си губи автономията, милият. Ако му направим заплатата 2000 лв. той се връща в робовладелското общество, той няма никаква автономия. (Оживление.) Извинявайте, това противоречи на здравия разум. Аргументът, че като повишим минималната заплата и осигурим минимум за съществуване на един доктор по природни или обществени науки, или каквито и да било науки, той губи автономията. Значи, някой си е загубил разсъдъка да твърди такова нещо. Хайде да питаме научните работници дали искат да си загубят автономията. Знаете ли какво: всички искат да си загубят тази „автономия“ – автономия на 460 лв., срам и позор за една европейска държава. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Така че този аргумент е абсурден, той говори за психически проблеми. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Милена Дамянова.) Не, този аргумент не е казван тук. Аз съм го чул на други места. (Реплика от народния представител Милена Дамянова.) Да, за психическите проблеми. Второ, за бюджета на университетите. Уважаеми колеги, колко пъти беше обяснено и е ясно от Проектозакона, че не става дума това да бъде за сметка на текущия бюджет на университета, както е в Европа, тези 60 – 70 млн. лв. ще бъдат осигурени от централизирания бюджет. Това, първо, не поставя в неблагоприятно положение финансовата система на университетите – обратното, и, второ, моля Ви да не спекулирате със студентските такси. Няма никаква връзка – нито в Германия, нито в Италия, нито в България ще има между студентските такси и тези минимални заплати, които се осигуряват от бюджета. Така че нека да не заблуждаваме академичната и студентската общност в това число. Следващият аргумент, който се изтъква като аргумент трети, е въпросът за качеството. Уважаеми колеги, другите страни и народи в техните закони са решили този въпрос. В Германия заплатите са от – до, има скала с още шест допълнителни показатели – за качеството и мястото на научните публикации, за научните продукти, патенти и лицензи, където има такива, за качеството на преподаването, за заемането на академични длъжности. Другите страни са го разписали преди 70 и 100 години. Какво има да търсим? Така че минималната заплата е само минимална, от там нататък по-добрите изследователи, по-добрите преподаватели ще имат възможност да получават и по-високи доходи. Освен това, като казвате, че в университета нямало как да се измерва качеството, при положение че цяла Европа има такъв инструментариум, а в България имаме система на акредитация. Извинявайте, Вие, ако твърдите, как така ще даваме една и съща заплата на всички и че цяла Европа се е объркала, само някои хора тук са на прав път, аз бих Ви попитал: ми как е с учителите? Съвсем основателно повишихме заплатите на учителите. Само че трагедията е, че сега един младеж, завършващ университета, примерно „Педагогика“, като отиде учител, след повишението ще взима повече от преподавателя си в Софийския университет, което втори път противоречи на здравия разум. Ние не даваме ли на учителите еднакви заплати, гарантирани от бюджета, или се разсейваме нещо? Да не би да няма разлика между учител и учител? Всички си обичаме учителите, но те са различни. (Реплика от народния представител Снежана Дукова.) Има, ще има и в тази система. Това е по първия Закон. Отговаря на европейската практика и на европейската стратегия, прилага се в огромното болшинство от европейските страни, не е политическо предложението. Защото, вижте, ние още няколко години и ще загубим всичко, което сме изграждали с десетилетия в нашата страна на научния потенциал. Бяха изнесени примери. Техническият университет – от 30 души в катедра „Механика“, са останали 8 души. От 5 души назначени млади хора в последните три години – четирима са напуснали университета. Уважаеми колеги, ние носим отговорност за бъдещето на България, а то е в науката. Що се касае до втория Закон – ние ще подкрепим отделни текстове, които са разумни, тъй като всички сме съгласни, че действащият Закон е уникален в отрицателен знак в Европейския съюз. Само че този Закон беше приет от правителството на господин Борисов 1 и той доведе до аномалии и уникални промени в българската система на висшето образование. Няма нищо лошо един добър професор да чете лекции и на второ място. Тъй като разликата е следната, ще Ви кажа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Завършвам. Разликата е следната: един телохранител може и трябва да пази само един човек, но един професор може да изнесе лекция в Кеймбридж и след това да отиде в Оксфорд. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Не може и им е забранено в Оксфорд.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Много харесах препоръката на колегата от ляво, нивото да бъде такова, че да говорим за образование и наука без излишна емоция и без политика. Сред множеството и разнообразни проблеми пред българското висше образование се открояват загубата на доверие и обществен престиж на висшите училища в България. Ярък израз на това е отслабващият интерес към предлагания от българските университети образователен продукт. Това явление има своите конкретни основания. Сред тях са: водена целенасочена политика към ненасърчаване, усъвършенстването на преподаването във висшите училища, чрез въвеждане на съвременни методи, форми и средства, както и обновяване на учебното съдържание. Нещо, което в българските средни училища, вече е постигнато. Не се полагат достатъчно усилия за развитие на академичния състав във висшите училища. Резултатът от това е видим. Висшето образование все повече изостава от добрата международна практика, тъй като не се съобразява с нейните стандарти. Израз на това е липсата на българско висше училище сред водещите 700 университета в света. Повече от пет години след прилагане на Закона за развитие на академичния състав, който е приет през 2011 г., могат да се видят както положителните, така и отрицателните му ефекти.

От кого е приет?

Някои от последните са липса на способи за ефективен контрол на държавата върху процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Министерството на образованието и науката не упражнява административен надзор относно тяхната законосъобразност. Неясен е механизмът за формиране състава на оценителните органи, в които често пъти попадат удобни за кандидатите лица, небезпристрастни при преценката на тяхната научна продукция. Възникват основателни съмнения в обективността на оценките на журитата поради липса на общовалидни изисквания и единни правила за работа. Почти всички кандидати за получаване на научни степени или за заемане на академични длъжности биват подкрепяни, което често пъти се заплаща със загуба на самоуважение и престиж в професионалната колегия. В предлагания от ГЕРБ и „Обединените патриоти“ Законопроект за развитие на академичния състав, част от залегналите изменения и допълнения са в пълно съответствие със заложените в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г. цели. Решават се голяма част от маркираните проблеми, а именно: от съществено значение за развитие на академичния състав е въвеждане на единни държавни изисквания, както и контролът върху тяхното спазване. В Проекта за Закон по-ясно и по-точно са разписани административните и правни задължения и изисквания за провеждане на процедурите за научни степени и длъжности. Въвеждането на наукометрични показатели ще допринесе за много по-обективни критерии за оценка на научните трудове и постижения. В предложения Проект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав съзнателно се чувстват промените, съобразени с европейските конвенции в образованието. Организирането и поддържането на Национална информационна система на Министерството на образованието и науката, чрез различните си регистри, дава възможност да се вижда научното развитие на академичната област. Нормативното уреждане на борбата с плагиатството е много важен проблем, свързан с повишаване качеството на образованието и на научните изследвания. Според изследване в Румъния случаите на плагиатство са една четвърт от всички трудове на кандидатите, тоест става дума за широко разпространено явление, с пагубни последици за научния морал и за развитие на научните кадри. Считам за целесъобразно установеното по законов ред плагиатство да е пречка за заемане на академична длъжност завинаги. Единните изисквания стимулират публикациите в научни списания с импакт фактор и импакт ранг, включени в световна система за рефериране, индексиране и оценяване. Преподавателите в университетите рядко получават висококачествено обучение, с оглед уменията си да преподават. Това е една от констатациите в доклада „Модернизация на висшето образование в Европа. Академичен състав 2017“, публикуван скоро от Европейската комисия. В него се анализират изискванията за квалификация, процесът за развитие на академичния състав, заетостта и условията на труд в 35 държави. Европейската комисия препоръчва модернизация на сектора и академичния състав. Налице е дисбаланс между възможностите на младите и по-възрастните преподаватели, между мъже и жени, напредъкът, който се наблюдава в областта на иновациите. Според анализа нашата страна е със скромни постижения в областта на иновациите и развитието на академичния състав. Ето защо приемането на допълненията към този Закон ще осигури добра основа за израстване на качествени и висококвалифицирани кадри и, надявам се, за истинско развитие на младите учени в България. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Трудно е да се противопоставяш директно на добри намерения, но също така е известна и максимата, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Бих искал да взема думата по проблемите на висшето образование и преди всичко на държавните университети. Защо този Закон аз лично няма да го подкрепя? Защото, ще кажа, той е политически преднамерен. Ще се обоснова, уважаеми колеги. Държавните университети по силата на Закона за висше образование работят при условията на една стриктна, структурна и функционална регламентация. Те са задължени по силата на закон да отговарят на високи изисквания за структурата на основните и спомагателните звена в университетите. Нещо, което не важи за частните университети. Те трябва да отговарят за брой преподаватели в катедра, във факултет, за да могат да получат акредитация и да работят. С две думи, Законът въвежда в регламент за държавните университети тежки организационни изисквания, за да могат да преподават определени дисциплини, определени направления. Не може да съществува факултет, а оттам и обучение по едно професионално направление, ако не отговаря на определен брой преподаватели. Това само по себе си, при Вас има икономисти, означава, че това образование е скъпо, защото над 80% от разходите във висшето образование са Фонд „Работна заплата“. И това е законова регламентация. На второ място, пак по законова регламентация, държавните университети формират своя бюджет основно от две пера: от държавната субсидия и от таксите за обучение на студенти. Държавната субсидия се определя от държавата, таксите от академичната общност и ръководство в условията на брутална конкуренция и борба за всеки студент. При тези обстоятелства държавните университети биха били изправени пред сериозен казус, ако този Закон сега бъде приет. И ще кажа защо. Този Закон по своята същност може да бъде определен като бюджетен закон. Защото той предопределя, както споменахте тук, бюджетни разходи. Той предвижда, както се спомена от тази трибуна, минималните заплати да бъдат гарантирани от бюджета. Аз мисля, че ако трябва да бъде разглеждан такъв Законопроект, той трябва да бъде разглеждан в рамката на подготвянето на бъдещия бюджет за следващата година. Ако обаче ситуацията в страната се промени в негативен план и бюджетът не може да осигури тези изисквания, университетите ще бъдат изправени в ъгъла – или да изпълнят Закона и да търсят допълнителни приходи, които няма да бъдат осигурени от държавния бюджет, тоест да увеличат таксите, или да го нарушат. В този аспект на мисли е важно да подчертаем, че Законът в дадената ситуация води до задълбочаване на проблемите във висшето образование. Той, от една страна, е добър за онези университети, които притиснати от обстоятелствата не могат да покрият тези изисквания, защото им обещава държавна помощ и държавна подкрепа. Но, от друга страна, за други университети, които имат добри финансови възможности, той е безсмислен, защото те и сега са надхвърлили далеч тези минимални нива. Мисля, че когато говорим за висше образование, трябва да тръгнем от промяна на Закона за висше образование и най-малкото изравняването на държавните и частните университети в регламентацията и изискванията за тяхната дейност. Защото, от една страна, държавата сега е дала възможност за широка, гъвката и адаптивна структура на частните университети, за които тези държавни структурни и функционални изисквания не важат, а от друга страна, ние изискваме от нашите държавни университети да обучават с повече преподаватели, с повече структурни звена по-малко студенти. Затова ние ще се въздържим от подкрепа на този Законопроект.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който предлагаме заедно с „Обединените патриоти“, държа да подчертая, че не е за това колко професори, доценти и доктори да има в България, нито пък това са промени, които регламентират някакви нови правила за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Поправките имат няколко цели. Тези поправки имат за цел да регламентират качество, имат за цел да върнат доверието в избора на нови доктори, доценти и професори в България, да гарантират прозрачност на процедурите, да въведат контрол и защита на преподавателския и на научния труд. Каква е ситуацията в момента в България? По данни на Националната статистика в България сега има 243 хил. 199 студенти. За сравнение през 2011 г. – 2012 г., те са били 280 хил. 292 и са били обучавани от общо 22 хил. 955 преподаватели, от тях 2576 професори, 7139 доценти и 9881 асистенти. В момента, при по-малък брой студенти, броят на професорите е 3378, на доцентите 6312, а на асистентите 8674. Тоест тези данни показват, че нямаме някакъв невиждан бум, но в същото време имаме сериозен проблем и този проблем не е в броя на хабилитираните преподаватели, а в липсата на ясни гаранции и ясни механизми за контрол на качеството на научния потенциал, а от там на качеството на преподаване и съответно на качеството на научния продукт в България. Факт е, че през последните години изключително много девалвира доверието в стойността на хабилитациите и в заеманите академични длъжности. Факт е, за съжаление, че лошите примери като че ли заглушиха постиженията на академичните среди. Аз няма да се спирам на тези лоши примери не защото не трябва да ги обсъждаме днес в тази зала, а защото по-скоро трябва да говорим за това – какво ще направим и около какво трябва да се обединим от тук нататък, за да няма такива лоши примери. Да, настоящият Закон за развитие на академичния състав беше приет през 2010 г., и аз ще кажа, че беше стъпка в правилната посока с оглед целите, които си постави. От една страна, той си постави за цел да прекрати порочните практики на съществуващата тогава ВАК. От друга страна, си постави за цел да даде ясен хоризонт за професионално израстване именно на младите учени и на младите преподаватели. Практиката обаче показа, че имаме нужда от нови решения, и това е факт. Затова предложенията, които сме направили, са текстове, които са обсъждани в продължение на няколко години, текстове, които са обсъждани в Комисията по образованието с учени. Имаше направена и група от млади учени, които направиха своите предложения, и аз ще кажа, казах го и в Комисията – до чл. 21 и § 21 от нашия Законопроект текстовете бяха приети с единодушие в Комисията по образованието и науката към Четиридесет и третото народно събрание. Надявам се и тук да постигнем съгласие, защото това е необходимо. Няма да се спирам конкретно на предложенията, защото колегите преди мен вече ги споменаха, но ще кажа какво искаме да постигнем с тях. Както споменах и в началото на моето изказване, най-важно е да върнем доверието в избора на доценти и на професори, да върнем доверието в академичните среди. На второ място, искаме да имаме видими гаранции за това, че всеки човек, който придобие научна степен, който стане доцент или професор, отговаря на задължителни минимални национални изисквания. Искаме да запазим възможностите за бърза професионална кариера, каквато е основната цел на Закона за академичния състав. Искаме да запазим академичната автономия за вземане на решения. Освен това въвеждаме и допълнителни, разширени контролни функции на министъра, за да може да се произнася както по време на процедурите, така и след тяхното приключване, без обаче това да го превръща в последна инстанция. И не на последно място, искаме нетърпимост към плагиатството и защита на личния труд, защото това е изключително важно за нашите учени, когато говорим и за научна дейност в България. Да, предложеният от нас Законопроект не е за заплатите. Той пряко не коментира финансирането на висшите училища и на научните организации в България, но в основата му е точно това, защото с промените искаме да въведем нов ред, искаме да въведем ред в системата. Въвеждаме изискване за висок професионализъм, запазваме академичната автономия – това, заедно с всички промени в системата на висшето образование, които, колеги от ляво, заедно направихме в Четиридесет и третото народно събрание миналата година, и с промените, които предстоят, всъщност гарантират финансова стабилност на сектора. Обезпечават финансово сектора, от една страна, а от друга страна, показват управленската грижа, че всеки един лев на данъкоплатеца ще отиде за това, за което е нужно, но ще отиде и за качество, което също е изключително важно. Със сигурност е по-лесно да се каже, че ще дадем заплати. Лесно е, да. Колегите от ляво го правят с тяхното предложение, в което много щедро определят кой по колко заплати ще взема – кой две, кой пет и така нататък. Още по-смело са посочили, че това ще струва на бюджета едни 70 млн. лв. Няма да цитирам Становището на Министерството на финансите – има го на сайта на Комисията по образованието, може да го видите – в което се казва, че подобно боравене с ресурс е непрофесионално, защото е финансово необосновано. Ще си позволя обаче, колеги, да Ви цитирам дословно част от становището на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ето какво пише той, цитирам: „Предлаганите минимални възнаграждения са поне два пъти по-високи от настоящите възнаграждения на Софийския университет. На пръв поглед това означава удвояване на субсидията за издръжка. Като се има предвид обаче, че в момента тя стига само за половината Фонд „Работна заплата“, а останалата част от Фонда се осигурява от собствени средства, е необходимо субсидията да се утрои, или субсидията да се удвои, но да се удвоят и студентските такси“. Това е становището на ректора на Софийския университет. Последното е не само социално неприемливо, но в ред професионални направления е и невъзможно, тъй като таксите имат законово определена горна граница. Ще цитирам и някои от данните на синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ за заплатите в отделни висши училища. Те варират от 2061 лв. в Икономическия университет – Варна, колегата вече го спомена, между 2061 лв. и 860 лв. в Минно-геоложкия университет в София, в Софийския университет – 1193 лв., в Медицинския университет в София – 1995 лв., и така нататък. Още един факт, който трябва да спомена – минимални възнаграждения, колеги, в системата бяха въведени през 2004 г. Нека обаче да припомня, че тези минимални прагове, тези базови заплати бяха отменени през 2006 г. по времето на управлението на тройната коалиция, при правителство с министър-председател господин Сергей Станишев. Мотивът за тази отмяна тогава е бил, че трябва да се промени. Запазването им изисква промяна на цялостния модел на управление на висшите училища и научните организации в България, не че това е невъзможно. В държавите, които Вие цитирате – Германия и Франция, държавата определя всичко, включително тя назначава ректорите. Но питам се аз, колеги в ляво, не е ли Вашето предложение именно първа стъпка към тази промяна на модела на управление и към отнемане на автономията на висшите училища и научните организации? Ако това е така, нека много ясно да кажем, че опозицията иска промяна на модела на управление на висшите училища и научните организации. Колеги, всички, които работим в сферата на образованието, всички, които работим за образованието, знаем, че парите не са достатъчни. Не е приятно непрекъснато да говорим, че няма пари, да говорим колко сме бедни. Още по-тежък става разговорът, когато говорим за наука и за научна дейност в страната. Ето затова настояваме за промяна, която да въведе ред, но и промяна, която да бъде финансово обезпечена, промяна, която да върне доверието в академичните среди. Да е ясно кой професор защо е станал професор, какви са неговите научни постижения? Защото тогава студентите ще изберат даден университет заради професора с главно „П“, който преподава в него, заради научната школа, заради това че те ще видят в това висше училище перспектива за собственото си развитие. Знам, че всяка промяна е изключително трудна, изисква решителност и воля, защото всяка една промяна разбърква удобството на статуквото. Но смятам също така, че в образованието и науката е крайно време да спрем с популистичните мерки, а да предлагаме конкретни неща, конкретни мерки, които да гарантират качество в системата, качество на образованието, за да не губим своите деца. Да гарантират стабилност и перспектива не само на системата, но и на хората, които работят в нея. В образованието нямаме нужда, колеги, да говорим за милиони. Имаме нужда да създадем възможности тези милиони не утре, а днес да бъдат изработени и да бъдат спечелени за цялото общество. Иначе ще продължим да си говорим в тази зала как всички работим за това да имаме икономически стабилна държава, която да задържа младите хора, но, колеги, истината е, че непрекъснато разговорът ни се върти около това на кого и дали да дадем две или три заплати на едни хора, на други не. И последното изречение, което ще кажа, е, че минималните изисквания, колкото и атаки да има към тях, всъщност гарантират едно – че в България ще имаме университети, ще имаме наука, а няма да имаме места за дипломи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, моля за процедура по допуск по т. 8 и т. 9 от дневния ред на господин Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно безвъзмездно предоставяне за ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни, № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 5 юли 2017 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно безвъзмездно предоставяне за ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни, подписано на 19 януари 2017 г. в София, № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 г. Законопроектът беше представен от господин Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи. В мотивите на вносителя се изтъкна, че Споразумението е резултат от дълги консултации и преговори между двете държави и цели намирането на дългосрочно решение на въпроса за имотите, ползвани от дипломатическите представителства на двете страни. Такива споразумения за ползване на имоти от дипломатическите представителства на реципрочна основа са общоприета практика между страните. Съгласно сключеното Споразумение, българската държава ще ползва безвъзмездно две сгради – едната за административни нужди, а другата за резиденция на българския посланик в Република Куба. Кубинската страна ще ползва една сграда – за административни нужди и за резиденция. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно безвъзмездно предоставяне за ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни, подписано на 19 януари 2017 г. в София, № 702-02-2, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 г.“ Благодаря.

Господин Председател, моля на основание чл. 80, ал. 2 току-що приетият Законопроект за ратификация на първо четене да бъде разгледан и на второ гласуване в днешното заседание.

„Проект! ЗАКОН за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно безвъзмездно предоставяне за ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Куба за взаимно безвъзмездно предоставяне за ползване на имоти за нуждите на дипломатическите представителства на двете страни, подписано в София на 19 януари 2017 г.“

Господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за недвижимите имоти на дипломатическите представителства на двете страни, № 702-02-3, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 г. На редовно заседание, проведено на 5 юли 2017 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за недвижимите имоти на дипломатическите представителства на двете страни, подписана на 22 септември 2016 г. в Ню-Йорк, № 702-02-3, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 година. Законопроектът беше представен от Георг Георгиев – заместник-министър на външните работи. В мотивите към Законопроекта се изтъкна, че Спогодбата – резултат от 13-годишни преговори, съответства на принципите на международното право и е на реципрочна основа. Съгласно сключената Спогодба, по реда на виетнамското право, българската държава въз основа на договор за символичен наем от 1 виетнамски донг, ще придобие право на ползване за срок от 99 години на парцели с обща площ 2391.32 кв. м и ще придобие право на собственост върху настоящите и бъдещите сгради и постройки, изградени върху тях. Виетнамската страна по реда на българското право, въз основа на договор за символичен наем от 1 лев, ще придобие правото за ползване за срок от 99 години на парцел с обща площ 2849 кв. м и ще придобие правото на собственост върху настоящите и бъдещите сгради и постройки върху него. Важно е да се отбележи, че съгласно Спогодбата, българската страна се задължава да върне на виетнамската страна парцел с площ 3243 кв. м в Ханой, заедно с построените върху него сгради и постройки, а виетнамската страна ще върне на българската страна парцел с площ 2044 кв. м в София, заедно с постройката върху него. Страните се задължават да изплатят една на друга стойността на сградите и постройките върху върнатите парцели както следва: Република България – 27 000 евро, а Социалистическа Република Виетнам - 826 000 щатски долара. Правителството на СР Виетнам, ще заплати тази сума по курса щатски долар/евро на Държавната банка на Виетнам. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да приеме на първо четене Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за недвижимите имоти на дипломатическите представителства на двете страни, № 702-02-3, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2017 г.“

Господин Председател, моля току-що приетия на първо четене Законопроект за ратификация да бъде разгледан на второ гласуване в днешното заседание.

„Проект! ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за недвижимите имоти на дипломатическите представителства на двете страни Член единствен. Ратифицира Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Социалистическа Република Виетнам за недвижимите имоти на дипломатическите представителства на двете страни, подписана на 22 септември 2016 г. в Ню Йорк.“