14 юли 2017 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър Горанов, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно разходването на над 14 млн. лв. с Решение на Министерския съвет за обезвреждането на отпадъци в частен имот. По същество, 2014-2015 г. е поръчан от Областна управа – Варна, един анализ на текущата ситуация, която често бива обявявана за бедствена. Има едно предварително проучване, което – ще изчакам Вашия отговор и тогава ще го спомена. На 27 ноември 2015 г. областният управител пита няколко водещи европейски фирми за цените и условията и получава надлежен отговор от тези водещи фирми, като индикативната цена е около 500-600 евро на тон за тези 2600 тона, така наречен „опасен отпадък“. И въпреки че ситуацията е спешна и неотложна, година по-късно, на 6 октомври се обявява процедурата, на 8 декември се съставя Комисия и на 29 декември, малко преди новогодишните празници, се избира изпълнител, във връзка с тази обществена поръчка, като, забележете, четирима от петимата участници са отстранени без да се отваря ценовото им предложение, само на техническа оценка, а на 31 януари с Решение на областния управител, един ден преди да бъде освободен като областен управител, подписва договор с тази фирма. Интересното е, че на 30 май, месеци по-късно, КЗК обявява поръчката за незаконосъобразна, неотговаряща на Закона, но това е едно допълнение. Наложената глоба на областния управител е 65 хил. лв. за това, че незаконосъобразно е отстранил другите дружества и е подписал договор на стойност 14 милиона. Интересното е, че в същото време на 14 март е продадена въпросната площадка, за която са отпуснати 14 млн. лв. Моят въпрос е: как при тези условия на 22-ри Вие внесохте предложение за решение на Министерския съвет, с което да финансирате при тази ситуация, този проблем? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Костадинов! Фактите и обстоятелствата, които изнесохте, не са били предмет на анализ на Министерството на финансите като орган, координиращ финансовата политика на Република България. В този смисъл ще ги приема за информация. Ако смятате, че има нарушение някъде в Закона, не само като народен представител, а и като обикновен български гражданин може да сезирате компетентните институции. Всичко друго е белетристика. Във връзка с Вашия въпрос относно определяне размера на средствата в размер на 14,4 милиона за обезвреждане на опасен отпадък трихлоретан, намиращ се на площадката на „Полимери“ АД, в несъстоятелност, град Девня, област Варна, Ви предоставям следната информация. Проблемът с обезвреждането на опасния отпадък датира от 2013 г., когато е констатиран теч от съоръженията, в които същият се съхранява. Трихлоретанът, с общо количество 2640 тона, се съхранява в метални резервоари на площадката на „Полимери“ АД – град Девня, които са в много лошо техническо състояние и представляват сериозна заплаха както за сигурността на населението, така и за замърсяване на околната среда. През същата година директорът на Регионална инспекция по околна среда и води - Варна, съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологичните щети – припомням, говорим за 2013 г., издава заповед за предприемане на необходимите действия от страна на „Полимери“ АД, в несъстоятелност, за отстраняване на непосредствената заплаха за възникване на екологични щети. С писмо до РИОСВ – Варна, синдикът на предприятието господин Иван Балабанов е заявил, за невъзможността за изпълнение на тази заповед поради финансовото състояние на дружеството. С Решение на Върховния административен съд № 1758 от 2012 г., е открито производство по несъстоятелност на „Полимери“ АД – град Девня. В тази връзка на основание чл. 24, ал. 2 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, министърът на околната среда и водите издава Заповед № РД 402 от 24 април 2013 г., с която определя областният управител на Варна за отговорен за изпълнението на превантивните мерки. Същата година е проведена обществена поръчка за изготвяне на Проект за техническа спецификация и финансов разчет, представляващ част от тръжна документация за провеждане на обществена поръчка и е сключен договор № 31 от 9 декември 2013 г. с „Еко Дизайн 2010“ ЕООД. През изминалата година е проведена открита процедура за избор на изпълнител с Решение № 1 от 31 януари 2017 г. на областния управител на Варна и е определен изпълнител на обществената поръчка „Еко Дизайн 2010“ ЕООД с предмет „Транспортиране, екологично третиране чрез крайно оползотворяване на отпадък“, с код и наименование № 07-01-07 халогенирани остатъци от дестилации и остатъци от реакция тежки фракции от метален резервоар, вертикален метален цилиндър и метален резервоар, хоризонтален метален цилиндър, находящи се в град Девня, промишлена зона. Основният критерий за оценка на поръчката е избор на най-изгодното предложение при оптимално съотношение качество – цена при комплексна оценка, изчислявана на база на техническо предложение и предложена цена. Избраният изпълнител е калкулирал и предложил единична цена 5455 лв. за един тон отпадък, или общо 14 млн. 402 хил. лв. Считано от 16 май 2017 г. е в сила сключен договор между областния управител и изпълнителя на обществената поръчка. По силата на договор, финансирането следва да се осигури до два месеца от неговото приключване. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2, осъществяването на дейности на органите на изпълнителната власт се финансира от държавния бюджет, като със Закона за държавния бюджет за съответната година се осигуряват средства по бюджета на Министерството на околна среда и водите и на Министерския съвет, като конкретният случай касае бюджета на Министерския съвет. Относно собствеността на имота, където се помещават резервоарите с опасния остатък, от 16 юни 2006 г. „Полимери“ е собственик на имота и на въпросните резервоари. От 2 юни 2017 г. собственик на имота става „Хъс“ ООД – град Пловдив, докато собственикът на резервоарите с трихлоретан продължава да бъде „Полимери“ АД. В крайна сметка в изпълнение на разпоредбите на Закона и предвид сериозната опасност от настъпване на значителни трудно поправими екологични щети, бе прието Постановление № 118 на Министерския съвет от 2017 г., с което се одобрява разходването на необходимите средства по бюджета на Министерския съвет, респективно бюджета на областния управител на Варна.

Уважаеми господин Горанов, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз очевидно ще се възползвам от Вашия съвет и като гражданин, и като народен представител, за да се стигне до някаква истина. Бих искал да кажа, че възможно е да са Ви заблудили, възможно е Вие да не сте упражнили контрол. Има и трета възможност, разбира се, която не искам да предполагам. Не само че индикативната цена, средно европейска, за тази дейност е около 500-600 евро, а е спечелено на 2600 евро или над 4 пъти над цената, за която може да бъде оторизиран този отпадък, не само че този отпадък по класификатора на „Дау Кемикълс“ е суровина, а не опасно вещество, тоест той има цена. В заключение искам да кажа, че огромна е разликата между 4-4,5 милиона до 14 милиона за тази работа, която е свършена, тъй като това са парите, с които може да бъде свършена цялата дейност. Не на последно място, ако проследите това, което са Ви представили като информация, ако проследите идентификационния номер на поземления участък, на поземления имот, който е приватизиран от „Хъс“ или е закупен от „Хъс“, на него са разположени въпросните трайно прикрепени съоръжения или баки. Така че няма никаква възможност, абсолютна никаква възможност, това да не е част от сделката. „Хъс“ закупува за 14,5 милиона тази площадка, 14 млн. 400 хил. лв. се отпускат от държавния бюджет. По Закона за предотвратяване на екологичните щети и отговорността, абсолютно задължение е да бъде издадено разпореждане на новия собственик да обезвреди този отпадък, а не българските граждани чрез държавния бюджет да бъдат ощетени. Ще се възползвам от съвета, който ми дадохте. Благодаря Ви.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с действията на Министерството на вътрешните работи за удвояване на капацитета на Академията на Министерството и обновяване на инфраструктурата на учебните й звена в страната. Във връзка със засиления обществен интерес и въпроси на избиратели, особено от Многомандатен район – Пазарджик, където има учебна структура на Академията, бих искал да кажа две думи за мотивите, тъй като тук присъстващият уважаван от мен господин Цветанов по време на предизборната кампания обеща двойно увеличаване капацитета на Академията по бакалавърски програми за обучение на полицаи и пълно обновяване на центровете за първоначална професионална подготовка. В тази връзка, като съзнавам добре, че това вече е Ваша отговорност, моля да ми отговорите на следния въпрос: Какви мерки и действия са предприети за повишаване на броя на професорско-преподавателския състав, разработване на нови учебни планове, набиране на нови курсисти, планиране на строително-ремонтни и други дейности и пълно, разбирам го 100%, обновяване на инфраструктурата, надявам се в петте обекта на Академията на МВР? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Велков! В началото на годината са разработени 23 учебни програми и планове, с тях е актуализирано учебното съдържание на настъпилите промени, които осигуряват адекватно обучение на обучаемите курсанти и специалисти. Изградената до момента образователна инфраструктура и тази, която предстои да бъде изградена, създава условия за провеждане на практическо ориентирано обучение и повишаване ефективността на експертната дейност на нашите възпитаници. По Проект „Утвърждаване на принципите на спазване на правата на човека в полицейската дейност в България“ по българо-швейцарска програма започна изграждането на полигон за тактическа полицейска дейност. Полигонът се състои от пет подобекта – банки, офиси и така нататък, на място в Академията. По друг проект, финансиран от норвежкия финансов механизъм, са напълно реновирани шест учебни зали с капацитет 620 места. Залите са оборудвани с най-модерна обучаема техника и обзавеждане, което представлява условие за провеждане на обучение на по-голям брой полицейски служители. По Проект „Повишаване капацитета на експертните криминалисти“, финансиран по тематичен Фонд „Сигурност“ на българо-швейцарската програма за сътрудничество, се изграждат и се очаква да бъдат пуснати в експлоатационен център за обучение за експерт-криминалисти. В рамките на проекта са изградени две криминалистични лаборатории, обзаведени със съвременна криминалистична техника. Освен гореизложеното Академията на МВР е асоцииран партньор по Проект „Центрове за повишаване готовността на населението за реакция при наводнения“, в рамките на която на територията на Академията на МВР ще бъде изграден обучителен център. В периода 2012 – 2016 г. са реновирани сградите на две общежития на територията на Академията на МВР, а през 2018 г. ще стартира основният ремонт на още един блок от общежитията, с което капацитетът за настаняване на курсанти, студенти и стажанти ще се увеличи на 800 души. Освен това, имаме и осигурено финансиране за цялостно саниране на сградата на Академията. Що се касае за центровете ни за обучение и професионална подготовка – знаете ги – в Пазарджик, два във Варна и Казанлък, четирите, както Вие споменахте, през 2017 г. в градовете, които споменах, е планирано да бъдат обучени 1600 стажанти, спечелили конкурси за назначаване на младши изпълнителни длъжности в МВР. За обновяване на инфраструктурата на центровете са набелязани за изпълнение следните дейности, ще спомена основните: обновяване на два спални блока със 152 легла, оръжеен склад и спортна зала в Центъра за специализация и професионална подготовка в Казанлък; изграждане на нова газова мрежа за отоплителна инсталация на сградите за ремонт на двете общежития в Пазарджик – най-големия център; ремонт на покривите на учебната сграда в киносалона, подмяна на дограми, ремонт на котлите на пароцентралата, ремонт на санитарни помещения в двата центъра във Варна. В заключение: през учебната 2017 – 2018 г. в Академията на МВР ще бъдат приети 32 курсанти повече от миналата година, като за следващата кампания се предвижда ново увеличение на приема. През 2017 г., това е важно, в Академията на МВР са назначени 16 преподаватели, от които 9 академични длъжности и 7 в центровете за специализация и професионална подготовка. Обявени са 16 конкурсни процедури за заемане на преподавателски и академични длъжности, одобрено е и обявяването на пет конкурса за заемане на преподавателски длъжности в Център за пожарна безопасност и защита на населението в град Варна. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър! На предишното ни кратко виждане тук Ви казах една поговорка, че е тежка царската корона, но не дават на хамалите да я носят. Носят си я царете. Това го казах в смисъл, че Вие сте поели една изключително, изключително тежка отговорност, свързана с Министерството на вътрешните работи. Това, което чувам като отговор, на пръв поглед радва, но бих искал да кажа, че всичко това, което Вие ми давате като отговор, оценявам го горе-долу, че е правено от началник на учебен отдел в Академията, по стила, по-скоро говори за дейности, които са извършени през 2016 г. Аз питам за онези обещания, които господин Цветанов даде за двойно увеличаване на капацитета на Академията по бакалавърски програми за обучение на полицаи. За да не издаваме тайни, Вие сега обучавате малко над 100 човека тук, в Академията, по бакалавърски програми. Казвате, че през 2017 г. ще бъдат увеличени с 32 повече. Това не е двойно увеличение, би трябвало да говорим за 140, 150. По отношение на криминалистични лаборатории, по съвместни програми, по капацитета българо-швейцарска, саниране на сградата на Академията на МВР – всичко това е вярно, но това са дейности, които са планирани в предишен период, някои от тях ще се извършат сега, а господин Цветанов обеща пълно обновяване на центровете за първоначална професионална подготовка. Казвате саниране на сградата – Вие в момента имате пет корпуса тук в София, от които ефективно се ползват два. Как ще ги обновите напълно? Искам да кажа, че когато се дават обещания, те трябва да се изпълняват. Ще се радваме, ако те влязат във Вашата управленска програма, много стриктно ще следим и ще Ви задаваме още въпроси, тъй като там беше обещано и нещо друго – осигуряване на 6 хил. полицаи за извършване на неотложни действия по разследване. Всички тези полицаи трябва да преминат през съответните учебни структури за обучение. Така че, доволен съм от отговора, който давате Вие, но не съм доволен от начина, по който се обещава и не се изпълнява. Едва ли – аз се съмнявам, че това може да влезе в управленска програма. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Велков, благодаря Ви за ангажираността. Точно така е: обещаваме, но за целия период, все пак. Вие искате да го направим веднага. Трябва да Ви информирам – за още неща се сещам, които сигурно ще Ви помогнат да прецените дали се справяме добре там. Има назначен специален съветник при мен. Той се занимава точно с това. Неговата задача е да направи така, че Академията на МВР наистина да увеличи капацитета си двойно, да увеличи обучението на тези две хиляди разследващи полицаи, да станат шест хиляди, което е много важно, няма Вас да Ви убеждавам за това. Прокуратурата прояви също желание и те да ни дадат техни преподаватели-прокурори, които да ни помогнат точно в тази дейност, така че сме фокусирани върху това, но на Вас няма да Ви обяснявам колко бавно стават нещата в академичната област, особено там. За санирането и другите неща – тях ще ги направим по-бързо. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През последните години трафикът по главен път Е79 от Мездра до Ботевград значително се увеличи. Този път свързва цяла Северозападна България със столицата и Автомагистрала „Хемус“ и осигурява достъп до работните места на много хора. Спецификата на терена, натовареността и движението на тежкотоварни автомобили ограничават възможността за нормално придвижване. Това води до изнервяне на водачите и предприемане на рисковани изпреварвания в малкото участъци, където това е възможно. Като резултат сериозно нарасна броят на пътно-транспортните произшествия. По данни на КАТ – „Пътна полиция“ само за периода 1 април – 20 юни 2017 г. на територията на община Мездра са станали 28 пътно-транспортни произшествия, завършили с трима убити и 13 ранени. По-голяма част от пътните инциденти са на пътя Мездра – Ботевград, и особено в участъците от Мездра до село Люти дол и кръстовището при село Ребърково, както и спускането към село Новачене. Основни причини за инцидентите са несъобразена скорост, употреба на алкохол, неспазване на дистанция между превозните средства, неправилно отнемане на предимство. Уважаеми господин Радев, очевидно е, че цялостното справяне с проблема изисква изграждането на четирилентовия път по трасето Мездра – Ботевград, което е заявено и като приоритет на настоящото правителство. Изпълнението на този инфраструктурен проект обаче изисква време, най-малко в рамките на управленския мандат. Дотогава са необходими спешни мерки, които да доведат до намаляване на катастрофите и жертвите по този опасен път. В тази връзка е и моят въпрос: какви мерки предприема Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и намаляване на пътно-транспортните произшествия по пътя Мездра – Ботевград? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Богданов! Сложили сте пръста в раната – много тежък участък. Ще Ви докладвам какво ние можем да направим, Министерството на вътрешните работи. След пускане в експлоатация на ГКПП „Дунав мост 2” при град Видин, главният път Е79 се натовари много и основно не само с леки автомобили, но се увеличи и трафикът на товарните превозни средства. Пътният участък от Мездра до Ботевград се характеризира с тесни участъци, остри наклони, които правят пътя рисков, особено в дните и в часовете с интензивен трафик и в двете посоки. От страна на Областните дирекция на МВР – Враца и София се предприемат мерки по контрол и подпомагане на движението, като особено внимание се обръща на уязвимите участъци – те са ни известни. Същевременно липсата на подходящи и безопасни места за контрол по участъка не позволява постоянно полицейско присъствие на конкретните точки, а по-скоро се извършва периодичен обход на трасето. Вие сигурно много добре познавате терена, той е толкова сложен точно в тази посока. Важно е да се отбележи, че контролът точно в този участък, чрез спиране на моторни превозни средства, по-скоро би затруднил, отколкото би помогнал на движението, ако си го позволят контролните органи. В тази връзка за контрол на скоростта се използват мобилни системи, монтирани в полицейски автомобили, без да се спират водачите. Действията по спиране на моторните превозни средства се предприемат само при явни нарушения, създаващи предпоставки за произшествие. Настоящото състояние на инфраструктурата в участъка не може да поеме натоварения трафик, за който стана дума през Дунав мост, което създава затруднения в движението и предпоставки за пътнотранспортни произшествия. С оглед частичното разтоварване на движението товарният трафик по Е79 при село Ребърково се отклонява по път II-16 през град Своге към град София, което от своя страна води до пълно изчистване на товарните автомобили в участъка, за който Вие говорите – от село Ребърково до град Ботевград. Това може и това прави Министерството на вътрешните работи. За пътната инфраструктура е отговорно друго министерство. Разбира се, ще сезирам колегата и той да подпомогне, ако е възможно, но Вие сам казахте и подчертахте, че решението е изграждането на новия четирилентов път. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, несъмнено част от мерките, които Министерството е набелязало, имат ефект, но смятам, че не са достатъчни и има още възможности, които могат да бъдат използвани в тази посока. Почти ежедневие е – могат да кажат и колегите народни представители, които пътуват по този опасен път, че поне на две пътувания се натъкваме на една катастрофа и то обикновено тежки катастрофи, които или осакатяват, или водят до невинни жертви. В крайна сметка ролята на Министерството на вътрешните работи е да създаде такива условия, които да нормализират трафика и Вие, както казахте, отклонявате тежките машини през село Ребърково и от този път, който коментираме в момента, но смятам, че има мерки, като да речем – хоризонтални релефни маркировки, поставяне на камери за видеонаблюдение, пък и автомобили – полицейски патрули могат да бъдат поставени на определени места, които също могат да осигурят възможност за намаляване на тези пътнотранспортни произшествия. Надявам се това, което Вие казвате, и моят сигнал и апел, който отправям към Вас, да доведат до повишаване на мерките за предотвратяване на катастрофите по този път. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Моят въпрос е свързан с функционирането на Единен номер за спешни повиквания –телефон 112. Единният номер гарантира бързата реакция в кризисни ситуации като бедствия, аварии и възможност за терористични атаки и нападения. Създаден е с решение на Европейската комисия от 1991 г. Заменен с Директива на Европейския парламент и Съвета на Европа. От 2008 г. има пълно покритие на територията на Република България съвместно с националните номера – 150, 160, 166, а от 2010 г. всички спешни повиквания се прехвърлят на телефон 112. Или накратко: всеки изпаднал в беда може да позвъни на телефон 112. Услугата е денонощна и безплатна, но за жалост от 2015 г. насам се оказва доста недостъпна. При срив в нея за живота и здравето на хората в рискова ситуация гаранция няма. В кризисни ситуации под заплаха е поставена дори националната ни сигурност! Съществуват множество сигнали за проблеми в система, за нередности при поддръжката на софтуера, за нередности при остарялата техника и работата с нея, както и че системата работи на авариен режим. Фактите предизвикват тревоги в обществото, затова и задавам своя въпрос – по какви причини не е обновявана софтуерната система от две години насам? Какви мерки ще предприеме Министерството за преодоляване на проблемите и в какви срокове? Благодаря Ви.

Господин Председател благодаря! Уважаеми народни представители, госпожо Халачева, конкретно ще Ви отговоря за софтуера, иначе тази тема е доста обширна и вълнува много хора, но конкретно. Версията на софтуерното приложение на обслужване на сигналите към Единния европейски номер за спешни повиквания 112, номерът й е М4.01. Този софтуер е от 2006 г. и е актуализиран през 2010 г. Тази версия ще се поддържа от производителя до 2017 г. Причините, поради които софтуерът не е актуализиран, е, че към датата на изтичане на последния договор за следгаранционна поддръжка на Националната система 112 – месец април 2015 г., не е била налична новата версия. Към днешна дата последната версия на софтуера М4.16 вече, предишната беше М4.01, на Националната система 112 разполага с хардуер, който отговаря на изискванията на старата версия М4.01, но не и на новата версия М4.16. С използването на новата версия е необходимо хардуерът, сървърът и крайни работни инстанции да отговарят на техническите изисквания за новата версия М4.16, посочен от производителя. За да се обнови версията, е необходимо да бъде подменен наличният хардуер, отговарящ за хардуерни параметри. В момента се предприемат спешни мерки, за да може в рамките на възможното, в най-кратък срок, да бъде възстановена работоспособността на Националната система 112 напълно – тя работи и сега, а именно да се осигури техническа поддръжка на системата, да бъде закупен нов хардуер и да бъде въведена в експлоатация новата версия на софтуера. Това накратко, ако за малкото време можах да го обясня добре – сагата с тези версии. Сигурно Ви е известно, госпожо Халачева, има обявена обществена поръчка, в момента е спряна поради технически нарушения, направени в нея, но системата работи, включително когато се наложи и на ръчен режим, така че да не страдат гражданите. Благодаря Ви.

Повдигам въпроса, защото е с изключителна важност за цялото население на територията на Република България. Стана ясно, че правителството не е плащало поддръжка на системата. Телефонът е оставен без следгаранционен контрол от 2015 г. насам. Според експерти през 2015 г. проблемът е можел да бъде решен с 3 млн. лв. В момента очакваме обществена поръчка на стойност 13 милиона. Не разбрах, какъв ще бъде очакваният ефект с 13 милиона, които ще бъдат вкарани в системата? Има ли опция за нова система на стойност 50 милиона, за която се говореше в медиите? И още нещо – относно кадровия ресурс. Навременната помощ на служителите често се оказва решаваща за човешки живот. На 27 април тази година в сайта на МВР има обявени свободни позиции – 13 на брой за длъжност „системен оператор“. Попълнен ли е кадровият дефицит към момента и има ли такъв в системата на Телефон 112? Основното възнаграждение на операторите към момента е 600 лв., а задълженията по длъжностна характеристика и очакванията от служителите са огромни. Затова искам да попитам, предвиждате ли увеличаване на работните заплати? Предвиждате ли да подобрите тяхната езикова квалификация, все пак говорим за Единен европейски номер за спешни повиквания? Бихте ли гарантирали на българското население, че Телефон 112 ще бъде достъпен 24 часа в денонощието, каквато е неговата мисия? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Наистина, госпожо Халачева, е от изключителна важност телефон 112 – аз го подчертах и Вие го казахте, но няколко правителства не са направили необходимото. Аз обясних техническите причини и донякъде съм съгласен с тях, няколко пъти се срещам с ръководителя на звеното 112. Той между другото е назначен в края на 2016 г. и не е много запознат с историята, но това, което Ви докладвах, е истината. Имало е такива проблеми – има една българска фирма, която е междинна. Не искам да навлизам в подробности, защото вероятно ще има нов конкурс или пряко договаряне с тях, за да не ги активирам. Нещата са направени така, че някой да взима много големи пари за поддръжка – в милиони левове става дума. И това, което Вие ми казвате, за пет милиона и тринадесет милиона – аз неслучайно я спрях, когато видях, че става въпрос за тринадесет милиона. Отново няма да вляза в подробности, но Ви информирам, че това е една от причините в момента да бъде спряна тази обществена поръчка. Настина има такава или поне е обсъждано в Министерство на вътрешните работи – за смяна на платформата, основата. Тя да не бъде на някаква „Oracle“ може би, да не отивам в такива термини и да не правя реклама, а някаква друга. И така правят по Европа, но това са много големи пари. А ние сега имаме уверението, че това може да бъде направено с не толкова много средства и това правим в момента – прецизираме тази обществена поръчка и тя ще бъде пусната отново. За кадрите там. Абсолютно права сте. Тринадесет човека, те са малко от процента на хората – не са много, но заплатите са ниски, а изискваме от тези хора да знаят и език буквално. И тук сте права. И още нещо ще Ви кажа. Аз лично съм притеснен. Идва председателството и тези хора как ще говорят, как ще обсъждат, ще приемат и ще предават съответно сигнали, където трябва – на Червения кръст или на Здравеопазването, на чужди езици. Голям проблем е и не само там и, разбира се, в държавата и на други места. Вгледали сме се в това, ще направим необходимото. Точно как, още не сме решили, но най-важната задача е да работи системата. Това правим в момента. Следващата стъпка ще бъдат и кадрите, защото проблемът ни е известен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! В края на месец юни тази година в Будапеща се състоя министерска конференция на държавите от Залцбургския форум. По информация от медиите на срещата са били обсъждани въпроси, свързани със сигурността на границите и подобрение на сътрудничеството при противодействието на нелегалната миграция и тероризма. Уважаеми господин Министър, моля да ни запознаете по-обстойно с дискутираните теми на форума, възможността за намиране на решение на актуалните въпроси за нелегалната миграция и тероризма относно проведените от Вас двустранни срещи на форума, срещахте ли необходимата подкрепа в партньорите ни и по други от обсъжданите теми и въпроси? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Пеева и господин Кръстев, на 19 и 20 юни тази година, както посочихте, в Будапеща се проведе министерската конференция на Залцбургския форум, заключително мероприятие на унгарското председателство на този форум. Конференцията се проведе в два формата – закрит за държавите – членки на форума и европейските институции и агенции, и разширен с групата на приятелите от Западните Балкани и Молдова. В закрития формат бях обсъдени граничната сигурност, миграцията и убежището, теми, които ни вълнуват пряко. Направен бе преглед на миграционната обстановка по Западнобалканския маршрут като бе подчертано, че ситуацията е стабилна, но решителните общи действия трябва да продължат. Като ключови за подобряване на сътрудничеството бяха определени въвеждането на новите системи Вход/Изход и ETIAS-системата, които изискват и много ресурси от страна на държавите – членки за поддръжката на тези системи. В този контекст България и Румъния поставиха акцент върху предоставения пасивен достъп до системата ВИС – това ни беше разрешено, и решението за единния калкулатор, който дава възможност на държавите да допринасят за общата сигурност на Съюза. Останалите държави подчертаха за пореден път общото становище на форума, че двете държави – България и Румъния, са напълно готови за пълноправно членство в Шенген. Това беше много важно потвърждение за нас, добавихме и Хърватска. По отношение на темата за вътрешната сигурност бе поставен акцент върху подобряване на информационния обмен, пълно използване на всички налични платформи и сътрудничество между правоприлагащите органи и службите за сигурност на членките на форума. Изразена бе готовност за сътрудничество при обмена на данни, както и търсене на проактивен регионален подход за противодействието на толкова модерния в последно време кибертероризъм. В рамките на сесиите в разширен формат беше разгледана миграционната ситуация в района, като бе отчетено значително подобрение и същевременно бе декларирано, че държавите продължават да следят внимателно за признаци за нов миграционен натиск или изменение на маршрутите. Представителят на „Фронтекс” също отчете усилията на държавите от региона и декларира готовността за продължаване и подпомагане сътрудничеството по противодействие на незаконната миграция. Беше подчертан и българският принос. Обсъдена бе и връзката между незаконната миграция и тероризма и екстремизма. Представителите, които присъстваха там, на Интерпол, на Европол и „Фронтекс” дадоха висока оценка за работата на държавите на Форума и Западните Балкани, включително и България. Като ключови елементи бяха изтъкнати и засилване на превенцията на радикализацията на всички нива, обменът на опит, както и извършването на проверки за установяване на всички лица, влизащи на територията на дадена държава и своевременния обмен на информация между компетентните органи, както на национално, така и на европейско ниво. Между другото, обменът на информация е много актуален въпрос в Европейския съюз, свързан с миграцията. България има необходимата подкрепа сред партньорите ни по важните за нас въпроси и тя бе декларирана в рамките на проведените двустранни срещи освен на общия форум, за който споменах. Двустранните срещи. Една от тях беше с господин Шандор Пинтер, министър на вътрешните работи на Унгария, който отново изрази безусловната подкрепа за страната ни за присъединяване на България към Шенген. Наред с това бе дадена висока оценка за съществуващото двустранно сътрудничество. Втората среща беше с господин Роберт Марин, държавен секретар на Румъния, който също даде висока оценка на двустранното сътрудничество по всички направления и изрази готовността на Румъния да продължи да оказва подкрепа на България за справяне с миграционния натиск, чрез активно участие в операциите на „Фронтекс” на българска територия. Знаете, че имаме техни представители у нас. Следваща среща беше с Михаел Шпинделегер – генерален директор на Международния център за развитие на миграционната политика, който потвърди готовността да подпомага и за в бъдеще българската страна. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря за изчерпателния отговор. На провелия се форум бяха ли обсъждани решения за противодействие на преминаването на нелегални мигранти и за борба с тероризма чрез присъединяването на България към страните от Шенгенското пространство? Срещнахме ли подкрепа на партньорите? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Да, бяха обсъждани темите. За краткото време аз се опитах декларативно да кажа какво се е случило там, включително и за двустранните срещи. Почти всички въпроси, включително и за трафика, а особено внимание беше отделено и аз настоявах всички да го чуят, като и на други форуми, но тук особено, затова, че България е подложена на потенциален риск. Това беше много важно, тъй като знаете – ние получаваме средства, солидарно – 160 млн. евро, а всички ни наблюдават. Ние постоянно декларираме, че сме се справили с проблема, построили сме инженерното съоръжение, намалял е натискът върху границата ни и остава открит въпроса тогава: за какво толкова много Ви помагаме? Все пак това не са малко средства. Там отново трябваше да го казвам, но останах с впечатление, че всички бяха много запознати. Благодаря на румънските колеги, които през цялото време ни подкрепяха и обясняваха, че това, което аз казах там, е вярно, тъй като те присъстват тук. Не само те, но те особено с „Фронтекс”, с колегите, за които стана дума. И много важен беше въпросът, разбира се, за трафика през държавата ни. Това се притесняваха и други едни държави, които обаче не бяха на форума, за щастие, и по-малко ни притискаха, примерно Германия. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Министър, знаете, че около ГКПП „Дунав мост“ – Русе, много често се образуват, меко казано, задръствания и понякога е затруднено движението с дълги километри опашки от товарни автомобили, за които всички сме чували, но русенци търпят всеки ден, особено по бул. „България“, по кръговото движение пред входа на ГКПП-то, по бул. „Тутракан“, в частта му около свободната зона в Русе и Индустриалния парк. Почти ежедневно пътищата са претоварени, настилката се разрушава, а околните пространства са изключително замърсени. Съществува усещането, господин Министър, и аз Ви моля да ми отговорите дали то е истина, че част от тази ситуация се дължи и на организацията на работата на ГКПП. Ако това е така, моля да ни отговорите какви мерки могат да се предприемат, за да се облекчи и ускори преминаването на леки и товарни автомобили през ГКПП „Дунав мост“? Наясно сме, че съгласно Закона за пътищата винетката се закупува на граничния пункт, но считате ли, че не би било удачно това да става и навътре – след него и/или електронно, което би спомогнало изключително много за преминаването на този пропускателен пункт? Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми господа Зарков и Милков, ситуацията, която описвате пред граничния пункт „Дунав мост“, се дължи на непрекъснато нарастване на броя на преминаващите през пункта и това се очертава като трайна тенденция през последните години. За първите шест месеца на 2017 г. през граничния пункт са преминали 914 хил. 649 лица и 654 хил. превозни средства, което сравнено със същия период за 2016 г., което е по-важното, показва нарастване с 68% при лицата и малко по-малко при превозните средства, тъй като по няколко души се возят в превозно средство. Времето за преминаване на пътници и превозни средства през граничния пункт Русе – Дунав мост, е в пряка зависимост от контролните дейности на отделните държавни структури, които ги осъществяват и чийто технологичен ред се основава на конкретни разпоредби на европейското и националното законодателство. Организацията на работата на граничните полицаи няма отношение към образуваните опашки на пункта и това се доказа много лесно. Аз ще Ви приведа само няколко примера. Първо, извършва се само едно спиране от гранични полицейски органи и на двете държави – на вход на българската територия и на изход на румънската територия. Второ, освен това максималната експедитивност на времето, с което се извършват необходимите проверки за леките автомобили, се включват проверките на пътните документи на пътниците в тях и физическата проверка за превозните средства, която за всяко лице е от 30 до 50 секунди – под минута, а физическата проверка на автомобил – около една минута. Проверката на товарните пътни средства от българските и румънските гранични полицаи е сведена от три до пет минути, в зависимост от автомобила, което освен проверката на документите, включва и физическа проверка на самото превозно средство. На следващо място, допълнително от това е осигурен максимален брой трасета за преминаване, с оглед на настоящата инфраструктура. Процесът на работа е непрекъснат, включително и във времето на отсъствие и застъпване на дежурни смени. Покриваме го и това. На следващо място, извършва се гранична проверка на трасе – извън контролните обекти, на товарните автомобили. Когато има задръстване и при интензивен график се осигурява своевременно допълнително трасе за нормализиране на обстановката. Това го правим при всички ГКПП-та. Подчертавам, че времетраенето при извършване на проверки на товарните автомобили зависи и от контрола, извършван от органите на Агенция „Митници“ и от румънската служба ANAF, които осъществяват фискален контрол. В изпълнение на решение на заседание на Междуведомствения съвет по въпросите за граничния контрол, проведено на 1 юли миналата година, с цел подобряване на организацията на движението и повишаване на пропускателната способност на пункта, от страна на Агенция „Митници“ са предприети дейности за извършване ремонтни дейности за инфраструктурните обекти и съоръжения на зона „Изток“, за която Вие споменавате. След реализирането им е предвидено всички входящи пътни превозни средства в Република България да се извършват в споменатата зона. По въпроса с винетните стикери Ви обръщам внимание, че контролът за тяхното заплащане се осъществява от длъжностните лица на Агенция „Митници“, с оглед разпоредбите на Закона за пътищата и МВР и нямат отношение по промяна на тези текстове. Ние нямаме отношение. Може би следва да представите тези идеи в Министерство на финансите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаеми господин министър Радев, очевидно от отговора Ви е, че след нашия въпрос сте се запознали със ситуацията на Граничния контролно-пропускателен пункт в Русе и казахте в отговора си, че времето за преминаване е пряко свързано с вида и броя на контролните проверки, които се извършват. По силата на европейското право на действащите регламенти и директиви, както и на Шенгенския граничен кодекс, гражданите на страните – членки на Европейския съюз следва да подлежат на облекчен граничен паспортно-визов контрол, тоест да не се регистрират в информационната система. По данни на преминаващи границата граждани от около година контролът е пълен, тоест всички преминаващи лица и превозни средства се регистрират в информационната система като се правят някои изключения за граждани на Европейския съюз, които пътуват с леки коли в пикови моменти, но всички излизащи от страната български граждани се регистрират в информационната система. Предвид това, което Вие казахте, че времето за преминаване и натовареността е точно в пряка връзка с контролните мерки, няколко други въпроса: защо гражданите на Европейския съюз са предмет на пълен паспортно-визов контрол? Защо българските граждани подлежат при излизане от страната също на пълен такъв контрол, при положение че, казах Ви, следва да бъде облекчен? Същата ли е процедурата и на другите Гранични контролно-пропускателни пунктове? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Милков, трябва да Ви кажа, че аз на това ГКПП не съм ходил все още. Ходих на другите ГКПП-та, ще отида и на това. (Реплики от народния представител Пенчо Милков.) Ако искате и заедно можем да отидем. Убеден съм, че това, което казвате, е вярно. Не мога да разбера само защо казвате, че се проверяват европейските и българските граждани, а пък не е трябвало да се проверяват. Ще го проверя и това. Съмнявам се, че ние ще проявим някаква по-голяма инициативност – да проверяваме европейските и българските граждани и да им правим „пълен контрол“ – Вие използвахте думата, това ще бъде проверено. Ако пък това е причина за забавянето, сещате се, че няма как да се осъществява по-натам. Исках само да допълня още нещо, което сигурно не знаете. За да олекотим този трафик, особено през летния режим, се опитваме да пуснем и други два ГКПП-та на сухоземната граница с Румъния. Голям проблем имаме. Знаете, че ние сме много изправни – построили сме пътя, построили сме КПП-то. Румънската страна, поради смяна на правителства, политическа нестабилност или каквото и там да се случва при тях – постоянно сме в контакт, и не можем да ги пуснем. Две КПП-та са такива – трябва да бъдат временни, особено за туристите, които минават и отиват в нашите курорти. Това според мен – затова Ви го казвам, може да не сте информирани – надявам се, допълнително ще разтовари, но там проблемът като че ли са товарните автомобили. Доколкото е възможно, ще се запозная, също и колегата от Финансово министерство за АПИ, и колегата, който в момента ще отговаря на въпросите, защото проблемът не е само на Министерство на вътрешните работи, но Ви благодаря за акцента. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан с контрола на движението на опасни стоки и товари. През 2015 г., по време на управлението на кабинета Борисов-2 и лично по настояване на премиера Борисов, беше създаден Междуведомствен координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на опасни стоки и товари. Основната цел на този Междуведомствен координационен център беше да координира действията на всички служби и институции в страната, с цел качествено противодействие и ефективен контрол на опасните стоки и товари. Това нещо е свързано и с приходната част на републиканския бюджет. Моят конкретен въпрос към Вас, господин Радев, е следният: какви са реализациите и ползите за държавния бюджет от работата на Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрола на движение на рискови стоки и товари от началото на година до момента? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, Междуведомственият координационен център – това е краткото му име, то иначе е много дълго – е създаден, както казахте, през април 2015 г. като част от мерките, които правителството предприе с цел осигуряване на ефективна защита на вътрешните фискални интереси – второто правителство на ГЕРБ. Включен в структурата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, в него служители на Дирекцията „Борба с организираната престъпност“, на Националната полиция, на Главна дирекция „Гранична полиция“ работят съвместно с експерти от ДАНС, Държавната агенция „Национална сигурност“, Агенция „Митници“, Националната агенция за приходите и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Представете си ги в една зала с монитори – аз ходих там и ги видях, и всички тези хора, всички тези служби едновременно следят информацията. С цел предотвратяване укриването на данъци и извършването на данъчни измами, във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, Дирекция „Фискален контрол“ към Националната агенция за приходите също има постоянни представители в Центъра, които координират действията на мобилните екипи, осъществяващи контрол на граничните фискални пунктове и на местата за разтоварване на стоки. През първите шест месеца на 2017 г. са извършени 31 451 проверки във вътрешността на страната. Органите по приходите са наложили предварителни обезпечителни мерки по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс на близо 1000 – точното число е 952 в случая. Само за първото полугодие през 2017 г. облагаемата данъчна основа на стоките с висок фискален риск е увеличена с 587 036 622 лв. спрямо същия период на 2016 г. – повече от половин милион. В хода на извършените съвместни и специализирани проверки със структурите на МВР и компетентните външни контролни органи – това е направено заедно, от служителите на Фискалния контрол са съставени повече от 400 акта за установени административни нарушения. Оперативното сътрудничество между държавните институции и използваният общ подход за противодействие на данъчни измами и опити за отклонение на данъчно облагане оказват положително влияние върху приходната част на републиканския бюджет постоянно. По данни на Националната агенция за приходите, внесените приходи от ДДС от контролираните търговски дружества са завишени над три пъти. Три пъти! 70 ревизии са инициирани във връзка с осъществения контрол, като от приключилите към момента са установени допълнителни задължения към бюджета в размер близо 1 млн. лв. Постигнат е, което е по-важно тук, траен дисциплиниращ ефект по отношение на търговското и фискалното поведение на контролираните търговски дружества. За установените нарушения в хода на контролните мероприятия са образувани 10 досъдебни производства за извършване на престъпление по чл. 172б от Наказателния кодекс, разследвани от Столична дирекция на вътрешните работи и областните структури на МВР. Иззети са над 12 хиляди артикула, носещи логото на защитени търговски марки – също голям бич. Освен гореизложеното, още 15 тематични специализирани операции и над 140 мероприятия със структурите на МВР и други държавни контролни органи са организирани и координирани от Междуведомствения център през първите шест месеца на тази година. В заключение, дейността на Междуведомствения координационен център има явен принос към усилията на нашето правителство за повишаване на бюджетните приходи чрез ефективно противодействие и борба за пресичане на контрабандните канали и намаляване дела на сивата икономика – неща, за които особено много ни наблюдават и нашите партньори от Европейския съюз. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря, уважаеми господин министър Радев, за изчерпателния отговор. Това, което беше важно за мен и за колегите народни представители, е, че този Междуведомствен координационен център ефективно изпълнява ролята си на такъв, след като има много добра събираемост и много добра борба със сивата икономика, тоест в приходната част разбрах, че има почти половин милиард повече с допълнително събрани средства и от останалото противодействие. Благодаря Ви още един път.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Имам следния въпрос, уважаеми господин Министър. На срещи в избирателния ми район беше поставен въпросът за състоянието на републикански път II-11, свързващ община Гулянци с община Никопол, което хората определят като бедствено. За жителите на селата Дъбован и Сомовит това е най-болезненият проблем. Пътят не е асфалтиран от 1977 г. Повтарям, от 1977 г.! В село Сомовит пристанището е отдадено на концесия и това е свързано с постоянното транспортиране на зърно в летния сезон от тежкотоварни автомобили, които, преминавайки по разбития път, нанасят поражения на къщите, находящи се в близост до пътя. Уважаеми господин Министър, какви мерки ще предприемете и в какъв срок, като моля да отчетете сериозността на въпроса и потенциалните рискове и опасности за населението на двете общини, които касае пътят? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, отсечката на път II-11 между село Гиген и село Милковица на територията на община Гулянци е рехабилитирана в периода 2011 – 2012 г. и в момента е в добро състояние. В незадоволително състояние обаче е участъкът между село Милковица, община Гулянци, и село Черковица, община Никопол, с дължина около 17,5 км, който, както споменахте, не е основно ремонтиран 40 години. Предвид това Агенция „Пътна инфраструктура“ включи за рехабилитация отсечката от пътя с дължина от около 10,7 км – с 200 метра по-малко, в списък с проекти, предложени за финансиране по Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014 – 2020 г.“. Проектното предложение за осигуряване на нужното финансиране е подадено и към момента е в процес на оценяване от съвместния Секретариат на Програмата. Очаква се през август тази година Секретариатът да излезе с решение относно финансирането на Проекта, като индикативната стойност за строително монтажните ремонтни дейности е в размер малко над 3 млн. 640 хил. евро с ДДС. За обекта има изготвен технически проект и при осигуряване на необходимото финансиране по Програмата, която споменах, ще се стартира процедура за избор на изпълнител на строително монтажните дейности и на строителен надзор. Съобразно бюджетните средства по Програма „Текущ ремонт и поддържане“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ се полагат грижи за обезопасяването на участъка. От началото на годината до момента са извършени ремонтни дейности наистина на една ниска стойност, но това са и възможностите на бюджета, на стойност от 13 хил. лв. Необходимо е средствата за поддържане и подобряване на състоянието на пътната мрежа – знаете, отговарял съм и преди на подобни въпроси – да се повишат. За да се осигури дългосрочно и предвидимо финансиране, нашето правителство предвижда въвеждането на смесена система – електронна винетка и тол такса, като тази система ще повиши събираемостта на средствата от пътни такси до почти 1 млрд. лв. В момента държавата събира и реинвестира едва 300 млн. лв. Конкретно да кажа какви са дейностите, извършени през настоящата година. По път II-11 Милковица – Черковица от началото на година имаме машинно подравняване на четири хиляди квадратни метра банкети; през месец май е извършено машинно изкърпване на 200 кв. м единични дупки и полагане на пласт от плътен асфалтобетон в участъка на село Сомовит; през месец юни е извършено ръчно и машинно косене на 48 дка тревни площи, за осигуряване – макар и палиативни да са тези мерки, знаете с какви бюджетни възможности разполагаме – на едно нормално придвижване по пътя. Завършвам с факта, че Проектът за нас е приоритетен, затова е подаден за финансиране по линия на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България“. Имам надеждата, не просто надеждата, а и предварителната информация, че ще бъде одобрен, и наистина ще бъде извършена пълна рехабилитация на този нерехабилитиран, неремонтиран път повече от 40 години. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Министър, отчитам това, че Ви засипваме с проблеми относно пътната инфраструктура, и особено в Северна България, но във Вашия отговор чух, че е в процедура и е заложено като приоритет на Вашата програма. Все пак аз съм изключително притеснен от това, което би могло да се случи, защото наистина има възможност къщи да започнат да падат и да се стигне до гражданско неподчинение. На хората им е стигнало до един праг, от който повече не би имало търпимост, ако нещо се случи, а то е твърде вероятно. Там нещата са трагични, за да приложа така илюстративно една подписка, която ми е изпратена през тези хора, и диск със снимков материал. Разбирам и оценявам Вашето желание, многото отговорности и проблеми в ресора Ви, но моля Ви от мое и от името на тези хора да направите всичко възможно да ускорите и да дадете ход нещата да се случат. Прилагам Ви илюстративни материали. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, факт е, че това са наистина пътища, неремонтирани повече от 30 – 40 години. Повечето въпроси от колеги от Вашата парламентарна група касаят именно такива проблемни участъци. Гражданско неподчинение, гражданско недоволство – да, нормално е, разбираемо е, оценяваме крайно незадоволителното състояние на тези пътища. Ако Вие съответно дадете тласък като народен представител, може да има и протести, може да има гражданско неподчинение. Но за да се реализира един пътен проект, какво е нужно? Техническа готовност да бъде приоритизиран в списък по дадена програма, която ще е финансиращ орган, и да се намери съответно финансовият ресурс. Всичко това сме изпълнили към момента, тъй като споменах, това е един от приоритетните третокласни пътища в Северозападна България, в частност в Плевенска област, които ние ще рехабилитираме. Съвместна е работата на Секретариата и Комитета за наблюдение между България и Румъния. Като бъде взето решение, надявам се това да стане още през месец септември – да бъде осигурено финансиране, ние ще възложим и самото изграждане на пътя. Аз споменах, имаме техническа готовност, имаме и ресурс по линия на Програма „ИНТЕРРЕГ V-А България – Румъния“. Имаме и амбицията да го направим. Убеден съм, не сте очаквали за два месеца да рехабилитираме пътя. Факт е, че сме намерили финансиране, че сме направили проекта. Пътя ще го направим, бъдете сигурен, успокойте Вашите избиратели, по-скоро може би не всички са Ваши избиратели, но ангажиментът, който поемаме за този път, ще бъде реализиран. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, пак съм аз и пак с въпрос, който е проблемен и касаещ Вашия ресор. (Оживление.) Съжалявам, едва ли не трябва да се чувстваме неудобно, че Ви занимаваме с проблемите на хората и даваме тласъци, или не даваме.

Ще мина към въпроса. Уважаеми господин Министър, път III-305 е част от републиканската пътна мрежа. Минава през две населени места – село Крушовица и село Садовец, на територията на Плевенска област. Състоянието на асфалтовото покритие е с множество дупки, бабуни и неравности. Всяка година се изкърпват отделни участъци, но по технология със студено валиране, която е подходяща за равнинните терени и то само при малки дупки. Участъкът през територията на село Садовец не е равнинен терен, което изцяло обезсмисля каквото и да е изкърпване по посочената технология. Отделен проблем е, че не се валира покритието и по този начин се образуват нови бабуни и неравности. Освен това остават и доста неизкърпени участъци. По пораженията върху пътното платно се събира вода, която се отцежда и допълнително руши това асфалтово покритие. След последната рехабилитация, участъкът през село Садовец остава в най-лошо състояние, с множество дупки и незапълнени, но незаравнени такива. Това затруднява движението и създава рискове от пътнотранспортни произшествия. Необходимо е цялостно изрязване на старото асфалтово покритие в най-засегнатите зони и цялостно преасфалтиране на целия пътен участък, който е с хълмист релеф. Повтарям, с хълмист релеф. (Шум и реплики.) Във връзка с горното моля за Вашия отговор на следното: какви мерки ще бъдат предприети и в какъв срок?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бурджев, още един проблемен път в Плевенска област. Аз мога още четири да Ви спомена, крайно критични, нуждаещи се, но ще изчета отговора, който ми е подготвила Агенция „Пътна инфраструктура“. Ще имам възможност и в дупликата да дам малко повече подробности. Агенция „Пътна инфраструктура“ полага усилия и предприема необходимите действия за осигуряване безопасността и подобряване състоянието на третокласната пътна мрежа на територията на област Плевен, съобразно разполагаемите бюджетни средства, както разбрахте и от предишния ми отговор. През 2017 г. на третокласния път III-305/пътен възел „Нефтохимически комбинат“ (с републикански път I-3, Бяла – Ботевград) през Крушовица – Садовец – граница с област Ловеч, с дължина около 25 км на територията на област Плевен, са предприети ремонтни дейности по линия на текущия ремонт и поддръжката на стойност почти 50 хил. лв. с ДДС. През 2016 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ извърши спешен ремонт на настилката поради пропадане на участък в края на регулацията на село Садовец в посока град Тетевен, който заедно с ремонта на банкета е на стойност почти 60 хил. лв. Извършени са още дейности по изкърпване на пътната настилка чрез полагане на 69 тона неплътен и 40 тона плътен асфалтобетон, дейности по изкърпване с полимермодифицирана битумна емулсия и фракция под налягане, машинно и ръчно изкърпване, косене на тревни площи и изсичане на храсти. В отговор на посочения от Вас проблем, че при извършване на дейностите по текущ ремонт не се предприема валиране, което предизвиква образуване на неравности по настилката, Ви информираме, че основната технология, която се използва при дейности по текущ ремонт, е така нареченото „студено изкърпване“ чрез печматик – битумна емулсия и фракция под налягане. Този способ е най-подходящ и икономически изгоден при ремонт на единични разрушения на пътната настилка. При тази технология повреденото място се продухва и почиства с поток от сгъстен въздух за отстраняване на прах и други замърсявания. След това се впръсква под налягане битумната емулсия, която трябва добре да проникне във всички кухини и пукнатини и да покрива цялата дупка, без значение малка или голяма по Вашата класификация, включително стените. Следва едновременно впръскване на битумна емулсия и съответното количество каменна фракция, която постепенно, заедно с емулсията, запълва пространството на повреденото място до нивото на съществуващата настилка. След преустановяване на подаването на емулсията, на повърхността на ремонтираното място се насипва предпазен слой от суха фракция. Доуплътняването се извършва от самото движение на автомобилите по естествен способ. Ограниченият бюджет на Агенцията, за който всеки път коментирам от тази висока трибуна, за 2017 г. не позволява основен ремонт на път III-305 в рамките на настоящата бюджетна година. След утвърждаване на бюджета за 2018 г., ще бъдат разгледани възможностите за включване на обекта в инвестиционната програма на Агенцията. Средствата, необходими за поддържане и подобряване на състоянието на пътната мрежа, превишават многократно текущото финансиране. Именно за осигуряване на по-голям финансов ресурс, повтарям се може би за двадесети път от тази висока трибуна, нашето правителство предвижда въвеждането на смесена система – електронна винетка за леките автомобили и ТОЛ такса за тежкотоварните автомобили. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Парите, че не стигат и са малко, е ясно. И ТОЛ таксата взе да ми излиза на челото. Въпросът е – ще Ви приложа снимки, да видим дали сте доволен от работата на Областна пътна агенция и на изпълнителя, на когото е възложена тази рехабилитация, че дори с малко пари не е свършена за три лева работа. Ето ги снимките – нагледни материали. Ако Вие сте доволен от тази работа и това Ви харесва, защото, едно, че е излагация като изпълнение, второ, с партията, от която Вие сте министър, ние се обединихме за намаляване на пътнотранспортните произшествия по пътищата, с тази работа – абдалска, не само че не ги намаляваме, ние ще увеличаваме пътнотранспортните произшествия. Нека да го кажем така – директно. Оставям Ви снимките, доста големи са, да не ги размахвам сега пред камерата. Въпросът ми е: харесва ли Ви това изпълнение, този процент на изкърпване, тази рехабилитация? Защото това е срамна работа. Благодаря Ви.

Няма да си позволя, уважаеми господин Председател, да използвам подобна терминология. Дали е абдалска, или не, други органи биха могли да коментират. Уважаеми господин Бурджев, естествено, че не съм доволен за процента, както споменахте, отговарям Ви директно, на отремонтирания участък. Вие правилно забелязахте, че наистина на база на финансовите възможности, които има Агенцията – крайно недостатъчни, все пак нещо е направено. Относно ефекта и качеството на извършените ремонтни дейности. Да, винаги може да се желае по-високо качество. Но по линия на текущия ремонт, палиативното решение – закърпваме дупки, разбира се, че не е най-подходящото. На чие чело ще излязат ТОЛ таксите може би ще трябва да попитате тези, които обжалват процедурата вече година и три месеца. Ние ще заведем и дело, между другото, подготвили сме и насрещен иск за причинени материални щети, тъй като държавата губи по милион и половина лева всеки божи ден от невъвеждането на ТОЛ системата за тежкотоварните автомобили. Отделно от това трудно бихме могли да измислим технология за полагане на асфалт, която да направи асфалта така, че да не се яде. Това беше мантра на Ваш бивш председател на Националния съвет. Технологията, която към момента се използва, е икономически най-ефективната на база на редуцирания и ограничен бюджет. Факт е, че пътят трябва да бъде рехабилитиран. Това ще стане поетапно с внедряването на ТОЛ таксата и с приоритизирането му през следващата бюджетна година – 2018 г. Благодаря за вниманието.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! За да бъда коректен, ще Ви споделя, че този въпрос го задавах миналата седмица на вицепремиера госпожа Захариева, но така или иначе не получих конкретен отговор. Той беше в едно необозримо бъдеще, че, видите ли, някога нещо ще се случи по този въпрос. Това ми прозвуча като една култова реплика от български филм: „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. За какво става въпрос? На 16 юни 1999 г. е подписана Спогодба между Република България и Република Македония за откриване на два нови ГКПП-та, свързващи общините Симитли и Пехчево, Струмяни и Берово, която е влязла в сила на 13 септември същата година. По-късно, през 2004 г., е подписана и Спогодбата за откриване на трети пункт, който да свърже общините Невестино и Делчево, одобрена от правителството през месец юни 2005 г. И трите пункта към настоящия момент не са открити. През годините са правени различни по интензивност усилия за реализирането на тази Спогодба, като и думите, и обещанията са били много повече от делата, а темата е повдигана безрезултатно при всяко правителство и всеки парламент. Това може да се види от съответните стенограми. Най-близо до реализация е бил Проектът „Струмяни – Берово“, с одобрено финансиране по Програма ФАР, но необходимата инфраструктура от българска страна не е изградена поради фалит на спечелилата търга фирма. По отношение на този пункт обаче от македонска страна са изградени всички съоръжения, включително и сградите на ГКПП. Във връзка с това въпросът е: има ли намерение българското правителство да заложи като приоритет изграждането на българската част от пътя от село Микрево до границата с Република Македония? Ако – да, в какви срокове? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бошкилов! В Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ на този етап не е предвиден проект за осигуряване на транспортен достъп до ГКПП „Клепало“ от българска страна чрез републиканския път III-1008 Струмяни – Раздол – граница Република Македония. Трафикът между двете държави се провежда през три гранично контролно-пропускателни пункта: ГКПП „Гюешево“ – чрез републикански път I-6 граница Македония, областно пътно Кюстендил – Радомир; през ГКПП „Логодаж“ – чрез републикански път III-106 – областно пътно управление Благоевград – Станке Лисичково – граница Македония и ГКПП „Златарево“ – чрез републикански път III-198 Гоце Делчев – Катунци – Петрич – граница Македония. Пътната инфраструктура, обслужваща трите гранично контролно-пропускателни пункта, се поддържа в добро състояние. Първоначалният проект за третокласния път III-1008, по който ще се осъществява връзката между град Струмяни и границата с Република Македония – ГКПП „Клепало“ е от 2000 г., и е изработен за четвъртокласен, тоест общински. След промяна в Закона за пътищата с решение на Министерския съвет от 2004 г. пътят се прекласира в третокласен и получава номер III-1008, като през 2005 г. проектната документация е актуализирана. Проектът предвижда следното: за участъка от километър 0+000 до километър 15+392 – рехабилитация. През 2006 г. проектът е одобрен от община Струмяни и е издадено частично разрешение за строеж за този участък; За участъка от километър 15+392 до километър 22+600 – реконструкция. Габаритът на пътя е 3,50/6 м и асфалтовата настилка почти изцяло липсва и през зимата е невъзможно движението на моторни превозни средства до село Раздол; За участъка от километър 22+600 до километър 30+198 – изцяло ново строителство. Реализирането на проекта е било планирано по Програма ФАР – Трансгранично сътрудничество с Република Македония и поради забавяне на процедурата – фалирал изпълнител, знаете, не споменахте умишлено коя е годината, не се стига до подписване на договор с избрания изпълнител, през което време изтича Финансовият меморандум, тоест губим финансирането. Чрез път III-1008 се обслужват крайно отдалечени населени места: село Добри лаки, село Горна Рибница, село Седелец, село Цапарево, пътят е и единствената връзка със Защитени жилища и Дом за възрастни хора с психични разстройства в село Раздол. Експлоатационното състояние на пътя допълнително се влошава от движението на тежкотоварни моторни превозни средства, превозващи дървен материал. На този етап изпълнението на дейности по текущ ремонт и поддържане е нерентабилно. При осигурен финансов ресурс се предприемат необходимите действия за изготвяне на технически проект, въз основа на което ще се изготви доклад по оценка за въздействието върху околната среда, ще се проведат съответните отчуждителни процедури за новото трасе и ще се стартират строително монтажни работи. За повишаване на събираемостта на средствата за пътищата, както и да бъдат реинвестирани в пътната инфраструктура и за повишаване на пътната безопасност, правителството и в частност нашето Министерство и Агенция „Пътна инфраструктура“ предвиждат въвеждане на смесена система – електронна винетка за леките и ТОЛ система за тежкотоварните автомобили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Мисля, че въпросът ми беше много конкретен: ако – да, в какви срокове? Не чух някакви срокове, не чух някакъв конкретен ангажимент. Явно някога, ама не сега. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Нанков! Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ предвижда, че ще финансира изграждането на ВиК инфраструктура само ако тя се изпълнява в консолидирани райони, които се обслужват от един ВиК оператор въз основа на регионални прединвестиционни проучвания. До финализиране е одобрението на регионалните прединвестиционни проучвания по ос 1: „Води“ на Оперативна програма „Околна среда“ и може да стартират изпълнението на големите проекти, изпратени за преглед в Европейската комисия от предишния програмен период, както и проекти, одобрени от „Джаспърс“ и фазираните проекти от предишния програмен период. За новите ВиК проекти, идентифицирани като приоритетни в регионалните прединвестиционни проучвания, бенефициенти могат да бъдат само ВиК операторите и Столична община. Реформата във ВиК сектора за консолидацията на ВиК операторите и обслужването им, които трябва да бъдат 28 за нашата страна, стартира в предишния програмен период и вече би следвало да е приключила. На 10 февруари 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството започна изпълнението на Проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъла ВиК“, финансиран по Оперативна програма „Околна среда“. Целта е ясна – подготовката на регионалните прединвестиционни проучвания. Срокът за изпълнение на този Проект е 52 месеца, тоест четири години и четири месеца – ако направим равносметка, от 2016 г. приключването на Проекта е към 2020 г. Но тогава приключва и програмният период. Същевременно министърът на околната среда и водите обяви, че в края на тази година, на следващата, ВиК операторите могат да кандидатстват за проекти, които са готови. В тази връзка моят въпрос към Вас е: каква е готовността на ВиК сектора за кандидатстване по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ и в частност в какъв етап на изпълнение е Проект „Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК“? Има ли готови регионални прединвестиционни проучвания? На какъв етап достигна ВиК реформата и консолидацията на ВиК районите и ВиК операторите, и колко от тях се консолидираха? Колко ВиК оператори имат проектна готовност да кандидатстват по Оперативна програма „Околна среда“ при обявяване на процедурата към края на 2017 г.? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров! Проектът, за който споменахте, тъй като Вие изложихте цялата фактическа обстановка – и фазираните, и ранните проекти в момента се изпълняват. Промени се моделът, подходът. Бенефициентите ще бъдат ВиК операторите на база на изготвените прединвестиционни проучвания. Ще кажа няколко думи и по темата в отговор на Вашия въпрос. Проект „Подпомагане на регионалното инвестиционно планиране за отрасъл ВиК“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“, стартирана през февруари 2016 г. На 31 март 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството сключи четири договора за изпълнение на обществена поръчка с предмет: „Регионални прединвестиционни проучвания“ за обособените територии, обслужвани от ВиК операторите – общо 14 на брой. Столицата, знаете, е различен пример, затова споменах, че Столична община ще кандидатства заради концесионния договор със „Софийска вода“ отделно. Област Смолян има изготвено прединвестиционно пилотно проучване, което се разработи още в предишния програмен период за Област Смолян. В останалите 14: ВиК ЕАД, гр. Бургас; ВиК ООД, гр. Варна; ВиК ЕОД, гр. Видин; ВиК ООД, гр. Враца; ВиК ЕООД, гр. Добрич; ВиК ЕООД, гр. Кърджали; ВиК ООД, гр. Перник; ВиК ЕООД, гр. Пловдив; ВиК ООД, гр. Русе; ВиК ООД, гр. Силистра; ВиК ООД, гр. Сливен; ВиК ЕООД, гр. Стара Загора; ВиК ЕООД, гр. Шумен и ВиК ООД, гр. Ямбол, в четири обособени позиции беше обявена, знаете, и тръжната процедура. В периода от подписване на договорите до 22 юни 2017 г., спазвайки графика на Проекта, изпълнителите са предали встъпителни доклади – седем двумесечни доклада за напредъка по изпълнението на договорите. Първите междинни доклади – за отчитане на работата по Фаза I от техническото задание и вторите междинни доклади – за отчитане по т. 2.1 от договора от Фаза II от техническото задание. В рамките на фаза 1 е извършено събиране и анализ на данните за съществуващата ситуация на водоснабдителните и канализационни системи на територията на тези 14 ВиК оператора, както и е определена необходимостта от реализиране на мерки за постигане на съответствие с приложимото национално и европейско законодателство в областта на питейните води, отвеждането и почистването на отпадъчните води. Фаза II обхваща разработката на прединвестиционни проучвания, формуляри за кандидатстване за европейско финансиране със съответните приложения: технически, екологични, финансови и икономически доклади, и комплексни проекти за инвестиционна инициатива за агломерациите над 10 000 еквивалент жители, като срокът е есента на 2017 г., месец ноември по линейния график, който понастоящем се спазва. Навакса се едно изоставане от три месеца. Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ финансира обектите в агломерации с над 10 000 еквивалент жители, Вие знаете, за изграждане и реконструкция на водопроводи, канализация, пречиствателни станции за питейни води, пречиствателни станции за отпадъчни води, помпени станции и така нататък с цел да се постигне съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на питейните и отпадъчните води. Поставеният от Вас въпрос засяга и провежданата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството реформа в отрасъл ВиК. Нашето Министерство провежда държавната политика, чиято основна цел е отрасъл ВиК в хоризонт от 10 години да постигне техническа, екологична и финансова устойчивост и съответствие с директивите на Европейския съюз в областта на питейните и отпадъчните води, разбира се, и отчитайки социалната поносимост на цената на ВиК услугите, като, разбира се, работи последователно за изпълнение на дейностите, заложени в реформата. Публичната ВиК инфраструктура в страната е описана, изготвени са индивидуални договори за стопанисване, поддръжка и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите, в които са заложени договорени показатели за качество на услугите и задължителни инвестиции, които ВиК операторът трябва да направи в системите. Учредиха се асоциации по част от ВиК реформата, които, като представители на публичните собственици на ВиК инфраструктурата – общинската и държавната публична собственост, през периода 2015 г. – 2017 г., подписаха договорите с ВиК операторите в 27 от 28 административни области в страната. За 28-та административна област – Столична община, има действащ концесионен договор, споменах за него. Затова хипотезата за Столична община е малко по-различна. За планиране на развитието на ВиК инфраструктурата се изготвиха регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни инвестиционни програми към тях. С консолидирането на общините на територията на съответната област в рамките на един ВиК оператор ще се създаде предпоставка за оптимизиране на разходите на регионално ниво, планиране на дългосрочни инвестиции и осигуряване на възможности за кандидатстване за национално и европейско финансиране. Министерството на регионалното развитие и благоустройството изпълнява План за действие към Стратегията за развитие и управление на отрасъл ВиК в Република България за периода 2014 г. – 2023 г., с който се дава устойчивост на реформата и се дава възможност за ефективното развитие на отрасъла в дългосрочен план. Още нови пет консолидирани области имат възможност и ще получат европейско финансиране за изготвянето на пет инвестиционни проучвания на база на тези 14, плюс двете: Смолян и София, за които споменах, така че в 21 от 28 административни области на България ще се реализират проекти с европейско финансиране по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, за съжаление, строителството на водните цикли закъснява – това е повече от видно. Видно от това, което представихте, е, че се работи ускорено и с ясна визия. Не знам обаче дали това е достатъчно с оглед на това, че всички знаем, и Вие много добре знаете, особено хората, които сме имали ангажименти в тази сфера, че години наред се подготвяха така наречените „мастър планове“, тоест генералните планове. След това се правиха прединвестиционни проучвания, сега продължават под нова рубрика „регионални прединвестиционни проучвания“. Надявам се, че има приемственост в базата информация, натрупана в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за ВиК сектора, така че да надградим. Това не е само пилеене на средства. Най-важният фактор, който днес ни притиска, е факторът „време“, защото програмният период за ос 1: „Води“ на Оперативна програма „Околна среда“ е стартирал 2014 г., а днес сме 2017 г. Вярно е, че се работят проекти от предишния период, но това е крайно недостатъчно. Моите притеснения и опасения са този път отново да няма така нареченото „релокиране“ на средства от Оперативна програма „Околна среда“ за ос 1: „Води“ за ВиК инфраструктура в други направления, не че там няма потребности. Вие много добре знаете, че потребността, когато имаше представяне на така наречените „мастър планове“, на български да го кажем – „на генералните планове“, първоначално беше визирана сумата от 7 млрд. евро, днес е много по-висока, така че средствата, предвидени по еврофондовете, ще покрият само част от потребността за модернизиране на ВиК инфраструктурата. Това е императив на всички ни и всички – обединени с надпартиен политически консенсус, трябва да положим усилия да се реализират тези средства. Пожелавам Ви успешна работа и колкото по-навреме и по-напред във времето стартира реализацията на тези проекти, толкова по-добре за страната ни и за хората, защото по този начин ще се подобри качеството и стандарта на живот на хората, които живеят в съответните населени места. Освен това в последствие те няма да бъдат натоварени с увеличаване на цената на така наречената „водна услуга“. Надявам се, че всичко това ще се случи във времето. Да си пожелаем успех, но има за какво да се притесняваме. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Чакъров, благодаря Ви. Едва ли в залата, където видях Ивелина Василева, има по-запознати от Вас с проблематиката в сектор „Води“ и по-скоро с усвояването на европейските фондове. Те наистина са крайно недостатъчни, но все пак трябва да положим максимални усилия, за да ги усвоим в пълнота. Те ще решат част от проблемите във ВиК сектора. Споменахте за мастер плановете. Знаете, че те бяха изготвени на база на дългосрочната Стратегия за развитие на ВиК отрасъла в 10-годишен период. Тя дава първоначално 14 милиарда, но около 2 млрд. инвестиции бяха отчетени на последващ етап и нуждите към момента са около 12 милиарда за целия сектор. Прединвестиционните проучвания се изготвят единствено и само за целите на европейското финансиране, а по линия на Оперативна програма „Околна среда“ – за агломерации с над 10 хиляди еквивалент жители. На нейна база ще получим възможността да усвоим успешно – убеден съм, ще дам малко повече разяснения относно сроковете – ресурса, който остана по приоритетна ос 1 на база на изпълнявани в момента фазирани и ранни проекти по стария принцип бенефициенти и общини. Знаете, че прединвестиционните проучвания за фаза 2, която споменах, в своята детайлност се опират на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Когато говорим за линейна инфраструктура, ще бъдат на ниво завършени идейни проекти, а когато говорим за обхватни съоръжения за отпадни или питейни води, говорим за прединвестиционни проучвания, съгласно Наредба № 4. В този си обхват, заедно с готовите формуляри за кандидатстване и финансово-икономическите анализи в края на годината – ноември месец, ще сме готови с всички обособени позиции. Спокойно в края на годината и в началото на 2018 г. ще започнем възлагането по линията на ВиК операторите, като възложител на обществените поръчки и бенефициенти на инфраструктурните проекти – възлагането на самите строително-монтажни и ремонтни дейности, за да се вместим не до 2020 г., когато е краят на програмния период, но допустимостта на разходите е на база на правилото „m+c 2023 г.“, за да може в края на 2023 г. да сме завършили, да сме реализирали всички проекти и респективно да сме отчели резултатите и ползите. Правилно споменахте – за да може тези инвестиции да не се отразят върху цената на водата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми към Вас е относно пътя между село Цървеняно и границата с Областно пътно управление – Перник, който се явява основна пътна артерия с национално значение за Република България. Път 1-6 осигурява връзката на ГКПП Гюешево, град Кюстендил, град Радомир и на град Перник с град София, а също така обслужва и регионалния трафик между прилежащите населени места. Пътен участък от километър 37+550 до километър 42+480 – границата с област Перник, е с влошени техникоексплоатационни качества и условия за безопасност на движението. Пътната настилка е изпълнявана през 1982 г., с грапав асфалтобетон с набита фракция, която на този етап е видимо остаряла, силно износена, с множество пукнатини, изкърпвания и постоянно отварящи се нови дупки, особено след есенно-зимния експлоатационен период. Трябва само да допълня, че от село Коняво до края на Цървеняно пътната настилка е добре направена, тоест участъкът – половината, така да се каже, е добър, а за останалата част въпроси са задавани, но този пътен участък не е довършен. Затова въпросът ми към Вас е: кога ще се направи това? Какво точно предлагате? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калфин! Пътният участък Цървеняно – границата с ОПУ Перник е част от републиканския път 1-6, границата с Република Македония, Гърлино, Околовръстен път Кюстендил, Радомир, Перник, София. Пътят се намира на територията на област Кюстендил. Отсечката, която е границата с област Перник, е с дължина 4 км 930 м – почти 5 километра и с влошени техникоексплоатационни качества. Пътната настилка е с грапав асфалтобетон и набита фракция, изпълнена, както споменахте, през 1982 г. Виждаме вече 35 години нерехабилитиран участък, в момента силно износен, с множество пукнатини и изкърпвания. През 2016 г. по програма „Текущ ремонт и поддържане на Агенция „Пътна инфраструктура“ е извършено изкърпване на повредени площи, деформация на настилката, на стойност над 110 хил. лв. с ДДС. През настоящата година по същата Програма е извършено запълване на пукнатини и фуги, ремонт на повредени площи и деформации на обща стойност почти 90 хил. лв. с ДДС. С оглед на подобряване на техникоексплоатационното състояние на пътния участък е необходимо да се извърши превантивен ремонт, който по предварителна експертна оценка е на стойност около 2 млн. 300 хил. лв. Към момента пътят не е включен в бюджетната прогноза за 2017 г. поради ограничения бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“, но пък за сметка на това сме подготвили искане за нарочно постановление за част от пътищата на база на въпроси, които задават колегите, на база и на пътя, за който питате – с нарочно постановление да бъде увеличен бюджетът на Агенция „Пътна инфраструктура“ още през 2017 г., за да може той да бъде включен в Програмата на АПИ и изпълнен още през настоящата 2017 г. Агенцията все пак полага грижи и усилия за поддържане на първокласния път в добро експлоатационно състояние и осигурява безопасността на движение. Споменахте за участъка, който е рехабилитиран, но тези 5 км ще бъдат включени в поименния списък на обектите, които ще кандидатстват за нарочно финансиране. Може още в рамките на годината да изпълним пътната отсечка. Благодаря. РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А тол таксите?

Благодаря Ви за отговора, господин Министър. Надявам се този път наистина посоченият участък от пътя да бъде направен и да осигури сериозна, стабилна връзка, която съществува между София и Кюстендил, и не само за този участък, но и за съседните области. Както знаете, пътят и от Перник минава през този участък. Надявам се всичко това да бъде така, както преди малко обяснихте. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, следващият ми въпрос към Вас е относно пътния участък село Горна Козница-Мала Фуча-Бабино-Бобов дол, който безспорно има важно значение за населените места в община Кюстендил и Бобов дол. По него се осъществява транспортна връзка между общинските центрове на горепосочените съседни общини, както и връзката на общинските центрове с областния град Кюстендил. Пътят има също така важно стопанско значение за региона, използва се за транспорт на работници на мини „Бобов дол“ и ТЕЦ „Бобов дол“, както и за транспорт и доставка на въглища. Съществуващата настилка на пътния участък е видимо остаряла, има множество пукнатини, единични повреди и деформации, с лошо отводняване, недобра хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Пътният участък не е реконструиран след изграждането си през 1970 г. Затова Ви моля да отговорите на този въпрос и да кажете какво се предвижда за този пътен участък. Има ли възможност това да се случи през тази година и кога би станало това? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Калфин! Агенция „Пътна инфраструктура“ полага усилия и предприема действия за осигуряване безопасността и подобряването на състоянието на републиканската пътна мрежа, както винаги съм отговарял – съобразно с разполагаемия финансов ресурс и бюджетни средства. Републиканският път 3-602, за който споменахте – от околовръстен път Кюстендил – Радомир, през Коняво, Горна Козница, Мала Фуча, Бобов дол се намира изцяло на територията на област Кюстендил. Настилката в участъка Горна Козница, Мала Фуча, Бабино, Бобов дол е с дължина почти 15 км, 14,950 м, тя е остаряла, с множество пукнатини, единични повреди и деформации. През 2014 г. на територията на град Бобов дол е положена плътна асфалтова смес на пластове със средна дебелина в уплътнено състояние от 4 см, поради което пътят в този участък е в добро състояние. По програма „Текущ ремонт и поддържане“ през 2016 г. е направено укрепване на разрушен участък Мала Фуча – Бабино, на стойност 573 хил. 339 лв. с ДДС. През тази година по същата Програма Агенция „Пътна инфраструктура“ е извършила ремонт на слягане, изкърпване със студена асфалтова смес и косене на тревни площи. Към настоящия момент поради ограничения финансов ресурс пътят отново, както и предишният, не е заложен в инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2017 г. Вариантите отново са два – с нарочно постановление, което ще входираме в Министерски съвет, или след утвърждаване на бюджета за 2018 г. този изключително важен за територията на област Кюстендил пътен участък да бъде рехабилитиран и реконструиран. И за да не разочаровам народния представител от Ловеч, който зададе въпроса и подвикна от място за тол таксите, ще отговоря в заключение, че са необходими повече средства, които да бъдат реинвестирани в пътната инфраструктура, и наш основен приоритет в областта на безопасността, сигурността и пътния сектор като цяло е именно въвеждането на смесената система – електронна винетка за леки и тежкотоварни автомобили и тол система за тежкотоварни автомобили, с които ще генерираме достатъчен ресурс, за да може да отговорим на очакванията не само на уважаемите колеги народни представители, а и съответно на всички български граждани. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, ясно е, че от тази трибуна ще задаваме въпроси, свързани със състоянието на държавните пътища и особени тези от втори и трети клас. Днес въпросът ми е относно трагичното положение на републиканската пътна мрежа на територията на община Роман. Голяма част от тези участъци са в аварийно състояние и по-конкретно пътищата Роман – Червен бряг и Роман – Правец, както казах вече, в частта им на територията на община Роман. В определени участъци от тях са се образували тежки пропадания и свлачищни процеси, както и в района на село Хубавене, на пътя Роман – Правец. Хората от община Роман дълги години слушат обещания за ангажимент за ремонт на пътната мрежа на територията на общината и вече са обезверени. Въпросът ми към Вас е – какви ремонтни дейности се предвиждат през 2017 г. за пътищата от републиканската пътна мрежа в община Роман, и по-конкретно за цитираните от мен по-горе пътни участъци? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! В участъка от републиканската мрежа на община Роман, област Враца, третокласните пътища 3-308 – Ябланица – Ботевград – Правешка Лъкавица – Калугерово – Своде – Роман – Златна Панега и третокласният път 3-1031 – Роман – Кунино - Реселец – Червен бряг, пътищата имат сравнително ниска интензивност на трафика. Път 3-308 е с трошено-каменна настилка и недостатъчен габарит, тоест – тесен път. При осигуряване на необходимите средства за този участък на третокласния път ще се възложи изготвянето на проект за реконструкция, при което габаритът му ще се разшири до стандартния за този клас път. Ремонтните дейности ще бъдат възложени след провеждане на тръжна процедура. В началото на 2015 г. е активизирано свлачище, поради което със заповед от 3 април същата година директорът на Областно пътно управление – Враца, движението е пренасочено по обходен маршрут Роман – Ябланица – Осикова Лъкавица – Правешка Лъкавица – Караш. Необходимо е възлагане на инженерно-геоложко проучване за изясняване на причините за дестабилизационните процеси и изготвяне на доклад с мерките, които следва да предприемат за укрепването на свлачището. Към момента финансовият ресурс на Агенция „Пътна инфраструктура“ е ограничен, поради което на този етап е невъзможно да се възложат и изпълняват съответните ремонтно-възстановителни дейности. Ще продължават да се търсят възможности за осигуряване на необходимите средства за възлагане на проучвателно-проектантски работи и изпълнението на ремонтно-укрепителните мероприятия за свлачища, включително и от спестения ресурс по Оперативна програма „Околна среда“ по проектната ос за превенция на свлачищните и аеродинамични процеси, бенефициент по която ос е Агенция „Пътна инфраструктура“. Път 3-1031, 1031, през 2000 г. пътят е класиран от общински в третокласен. Характеризира се с изключително ниска интензивност на движението. Пътят се поддържа по програма „Текущ ремонт и поддържане“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ в рамките на разполагаемия финансов ресурс. През миналата година са изпълнени отводнителни мероприятия и ландшафтно оформяне на изключително ниска стойност – около 10 хил. лв. с ДДС. За постигане обаче на траен ефект за подобряване на технико-икономическото и експлоатационното му състояние е необходимо да се извърши превантивен ремонт, който по експертна оценка, без да имаме проект – по експертна оценка от Агенция „Пътна инфраструктура“, ще бъде на стойност около 8 млн. лв. с данък добавен стойност. Виждате за какъв огромен ресурс говорим за третокласния път, който споменах. С оглед осигуряване нормална пътна комуникация на територията на община Роман ще продължава да се търсят възможности за осигуряване на средства за съответните ремонтни дейности чрез включване в някоя от бюджетните програми на АПИ през 2018 г. и 2019 г., както и чрез целево финансиране. Ще заключа отново с факта, че тези въпроси и проблеми ще бъдат трайно нерешавани, ако ние отхвърлим с лека ръка темата и не работим по въпроса за бързото внедряване на смесената система тол такси за тежкотоварни и електронни винетки за леките автомобили. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, естествено, няма как да съм удовлетворен от отговора Ви, въпреки че няма човек в тази зала, който не е наясно с недостатъчния бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Надявах се, както казахте миналата седмица в парламентарния контрол – че голяма част от логиката на Вашите действия предхожда нашите въпроси, и че това ще важи и за този случай, но явно не. Разбирам, че ниският интензитет на движението по тези пътища е една от основните причини да не са приоритетни, но ситуацията в Роман е изключително тежка. Връзката на община Роман по републиканската пътна мрежа с пътя София – Варна, с област Плевен, с област София, за които стана дума в този въпрос, са в изключително тежко състояние. Подобно е състоянието, както казахте, и на пътната отсечка, която е вътрешнообластният път в посока Мездра, където също е необходима сериозна реконструкция. На практика общината е откъсната от нормален достъп до публични услуги, до областни административни центрове или въобще за осигуряване на нормален трафик в целия регион и цялата област. Надявам се, че в следващата година – говорим за ремонтни дейности и напълно разбирам, че едва ли е възможно да се осигурят средства за цялостна реконструкция, наистина е необходимо да се обърне по-сериозно внимание на републиканската пътна мрежа на територията на община Роман. Едно предложение към Вас, господин Министър. Имаше една добра практика в миналото, когато е ясна рамката на бюджета на Областно пътно управление, заедно с кметовете на общини и с областния управител да се обсъждат най-приоритетните и най-тежките участъци поне за аварийните ремонти през съответната бюджетна година. Тази практика винаги позволява да се идентифицират най-важните ремонти дейности през годината. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, напротив, логиката на Вашите въпроси винаги следва и логиката на предприетите от нас действия, именно в случая на въвеждането на смесената система – основно на тол таксата, ще позволи решаването на всички тези проблеми, които Вие задавате от парламентарната трибуна. И да, факт е, практиката е добра – ще продължим да я следваме заедно с кметовете и съответните областни пътни управления и да приоритизираме при недостатъчния финансов ресурс най-спешните и неотложни ремонтни дейности. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Борисов, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Вчера депутатите от управляващото мнозинство отново отхвърлиха нашето предложение за промяна в Закона за развитие на академичния състав, чрез което предложение искахме да въведем задължителен минимален размер на заплащането на учените, заемащи академични длъжности, на основен трудов договор във висшите училища, в Българската академия на науката и в Селскостопанската академия. Предложените базови заплати трябваше да са между две минимални работни заплати за асистент и пет минимални заплати –за професор. За съжаление, това предложение за пореден път се отхвърля от народните представители от политическите партии от управляващата коалиция, от Министерството на финансите и от Министерството на науката и образованието, без това да има сериозни аргументи. Нямаше също и алтернативни предложения. Направихме това предложение, разтревожени от критичния дисбаланс, който съществува в България, заплащането в труда на учените и другите видове неквалифициран труд. В нито една европейска страна, а и в останалия свят, учените не получават заплати, по-ниски от заплатите за неквалифициран труд. Неразбираемо е, че това се отнася най-вече за хората с висша квалификация, работещи в БАН, в Селскостопанската академия и, забележете, дори във висши училища, част от които са с много висок рейтинг. Свидетели сме на деформация, предизвикана съзнателно от държавна политика, която води десницата и оглавяваните от господин Борисов правителства. Непрекъснато се говори за качество в образованието, за качество в преподаването, в науката. Но за какво качество може да става дума, когато хората, които създават наука и обучават бъдещите специалисти на страната, нямат елементарните си средства за съществуване. Без да са осигурени основните потребности за живот на учените не е възможно да се въведе и диференцираното заплащане, според постигнатите индивидуални резултати. Умишлено поддържаните ниски заплати вече почти десет години спират всички други възможности за заплащане, което да стимулира труда и качествената работа на отделните учени, качествените научни изследвания. Уважаеми колеги, проблемът не е от вчера и Ви благодаря, че беше признат вчера от всички. Но решаването му не може повече да се отлага, защото последиците са все по-тежки и започват да стават необратими. Главно заради ниското заплащане и неадекватните условия за научни изследвания в последните години българските учени масово напускат страната. В България вече има цели научни области, в които не достига компетентност. Дългогодишното подценяване на висококвалифицирания труд доведе страната ни до последните места по брой на изследователи. В доклада на Европейската комисия бе отчетено, че докато в Европейския съюз изследователите са средно 10,55 на хиляда, то у нас са 4,43. Тройно повече са даже в Румъния, в Хърватия, в Словения. Категорична е препоръката на Европейския съюз да се увеличат заплатите на учените! И сега за доводите. Абсурден е въпросът дали държавата трябва да плаща заплатите на учените в държавните научни институции. Този въпрос се промъкна в разсъжденията на Министерството на финансите. Но още по-абсурден е аргументът, че въвеждането на минимални заплати, осигурени от държавата за държавните висши училища и институции, би нарушило тяхната автономия. В повечето европейски страни са въведени такива прагове за заплащане на академичния състав, който се определя от правителствата. В Германия минималната заплата на млад учен е 3405 евро, на доцент – 3800 евро, на професор – 4700 евро. Питам: когато средната заплата в БАН е 741 лв., в Селскостопанската академия е 730 лв., в четири висши училища заплатата е между 860 и 980 лв., когато възнаграждението на младите учени е равно на минималната заплата в страната, а професорите получават под 1000 лв., на какво бъдеще се надяваме? Начинаещият учител започва с по-висока заплата от своя асистент, а понякога и от своя професор. Дори от тези, които наемаме като сервитьори, са с над 1000 лв. заплата. Важното е това, че европейските научни проекти също се определят от заплатата на нашите учени и тогава нашите колеги получават три пъти, четири пъти по-ниски заплащания за един и същи труд. В резултат на недалновидната политика деградира научният климат. Погубват се авторитетни български и научни школи, а младите учени от БАН останаха само 11% от целия академичен състав. Всяка година над 10 хиляди способни млади българи заминават в чуждите университети. Това би трябвало да тревожи всички ни. Ако някой си мисли, че може без наука и без образование да има икономика, то това е пълна заблуда. Ако няма кой да обучава нашите учители, те как ще обучават децата ни? Тогава настъпва деградацията по цялата верига на професионално развитие. Това поведение на депутатите от ГЕРБ е необяснимо на фона на предизборните клетви за подкрепа, за приоритет, за любов към образованието и науката. Знаете ли за колко души става въпрос? За 16 хиляди души академичен състав във висшите училища и в държавните академии, при това за определяне само на минимален праг на заплащане, над който всеки университет или институт може сам да надгражда своите заплащания според индивидуалните способности на учения и собствените приходи. Допълнителните средства за въвеждането на минимални базови заплати са нищожни в сравнение с тези два милиарда, които отделяме за саниране. Винаги ли е качествено това саниране? В крайна сметка спешно трябва да променим недомислието! В България трябва да се влагат пари за научни изследвания. В момента те са само 0,25% от брутния вътрешен продукт. За Европа средните стойности са 2,0 – 2,5. От това зависи истинската конкурентоспособност на държавата и на българския бизнес. Вие сочите в своите приоритети за Българското председателство на Европейския съюз нарастващата роля на човешките ресурси и необходимите инвестиции в това. Дано това не са поредните красиви думи, уважаеми дами и господа, които отново ще останат само на хартия. Проблемът в никакъв случай не е партиен, той е много надпартиен, той е национален. Това е проблем на нашата национална сигурност и на нашето национално развитие. България губи интелекта си. Цените ли аргумента, че парите трябва да се заработят, когато се отнася за хора, които повече от месец не работеха, които заработваха парите си с политика, оспорвана от половин България? Политическият въпрос е не дали, а на кого и за какво трябва да даваме пари. Затова още веднъж се обръщам към всички свои колеги, към всички партии, към правителството, към обществото и Ви призоваваме да положим всички усилия за постигане на положително политическо решение, за връщане на страната ни към европейските цели, за изграждане на икономика и общество на знанието! А първото условие за това е да осигурим заплащане на учените и преподавателите, което да им позволи да живеят достойно – достойно от своя квалифициран труд, а не от каране на такси. В противен случай ще трябва да разширяваме магистралите към Терминал 2. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Днес е важен ден за Народното събрание. За пръв път от началото на неговия мандат министър-председателят е тук, за да разисква с народните представители, а чрез тях и с българските граждани въпроси за развитието на Европейския съюз. Впрочем европейските теми по принцип бяха сбутани в ъгъла в последните години, но искрено вярваме, че това се променя трайно. Искам да припомня, че непосредствено след изборите и преди формирането на правителството БСП чрез своя лидер Корнелия Нинова обяви намерението си да търси съгласие с управляващите по въпросите, свързани с Европейския съюз и конкретно по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, при ясно условие – важните решения да бъдат обсъждани и приемани тук, в Народното събрание. Важен знак, че този отговорен жест е разбран стана фактът, че представител на опозицията стана председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. От тези заявки и намерения БСП не се е отклонявала. Въпреки че днешните разисквания са предизвикани от опозицията, вярвам, че те ще създадат добър прецедент и ще превърнат разговора между народните представители и премиера в една обичайна практика. С особено внимание БСП следи подготовката за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. То има, най-общо казано, три аспекта. Първо, какви приоритети за Европейския съюз ще предложи България за периода на председателството? Какви позиции ще изработи и отстоява България по важните за Европейския съюз въпроси, които самите ние поставяме в дневния ред на председателството? И, трето, как ще протече подготовката като организация и логистика? По първия въпрос БСП нееднократно изразяваше притеснение, че уточняването и представянето на тези приоритети се бави. Мога само да изразя удовлетворение, че нашите призиви бяха чути и в сряда тази седмица правителството прие Проект на програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Часове след това тя беше представена в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а ден по-късно официално внесена в Народното събрание. Бяха направени заявки за широк обществен дебат. БСП очаква такъв да има и в Народното събрание. Нормално е всяка парламентарна комисия да разгледа приоритетите, да представи своя принос, а обобщеният от Комисията по европейските въпроси контрол на европейските фондове материал да бъде дебатиран и приет в пленарно заседание наесен. Такъв приобщаващ подход сме готови да подкрепим, при това с активна работа, защото председателството все пак не е на ГЕРБ, то е на България. Въпреки че днес не коментираме приоритетите по същество, мога също така да изтъкна, че част от нашите искания вече са намерили място в тази Програма – Западните Балкани, Черноморския регион, създаването на една по-справедлива Европа с акцент върху инвестирането в образование, човешки ресурси, борба с бедността. Голямото предизвикателство пред правителството и мнозинството от тук нататък ще бъде могат ли да докажат, че няма да има двойни стандарти – да предлагат едни приоритети за Европейския съюз, а в България да работят или без приоритети, или в противоречие с европейските приоритети. Господин Премиер, Вашият министър Лиляна Павлова успя да подготви Проект за приоритети на Европейския съюз, вземете този Проект и го развийте в управленска програма на Вашето правителство. Крайно време е да представите такава пред нас. Накрая, тъй като първа точка от нашия Проект междувременно беше изпълнена от правителството, предлагам тя да не бъде подлагана на гласуване. По втория елемент от нашата подготовка. Отсега е ясно, че някои ключови за бъдещето на Европейския съюз въпроси ще бъдат във фокуса на вниманието по време на Българското председателство – кохезионната политика, общата селскостопанска политика, икономическият и паричен съюз, вероятно ще започне дебатът и по многодишната финансова рамка. Всяка една от тези теми е следствие от най-главния въпрос: как искаме да се промени Европейският съюз? От отговора на този въпрос, който за пръв път стои толкова остро 60 години след началото на европейските интеграционни процеси и 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз, зависят и всички останали политики. Европейската комисия предложи пет варианта. Съгласно предложените пет сценария за отделните политики и области на сътрудничество, има изгодни за страната ни постановки, визирани в различните сценарии, но трябва да се търси оценка на въздействие върху отделните публични сфери и политики. Необходимо е българската национална позиция да акумулира и да вземе предвид заключението от разработването на цялостен детайлен секторен анализ, който отчита последствията, спецификите от различните сценарии върху конкретните политики, защитава националния интерес и взема предвид общественото въздействие. Това ще отвори път за разработването на български сценарий, който днес засега липсва. Може да са налице отделни анализи, разработени от експерти в администрацията, но е необходим общонационален прочит, който да изведе на преден план и да отчете виждането на всички заинтересовани страни – работодатели и социални партньори, младите хора, гражданското общество, академичните среди, местната власт, да бъдат чути техните вдъхновения, надежди, грижи за България и за Европа. Съществуват редица формати, в чиито рамки може да бъде проведен този дебат. Най-важен, смятам, че е парламентарният. За нас националният прочит трябва да бъде проведен и в контекста на 10-годишнината от присъединяването ни към Европейския съюз – един колкото солиден, толкова и кратък период, за да отчетем поуките, научените уроци, но и постиженията, ползите от нашия безспорен и категоричен цивилизационен избор. Това ще отвори пътя към формулирането на истински консолидирана национална позиция, отчитайки висотата на решенията, които предстоят в рамките на Европейския съюз за самия Европейски съюз, от които за България ще има директни последици. И към момента са налице червени линии, от които България не трябва да отстъпва в отстояването на своята позиция. Ще маркирам само няколко от тях, тъй като днешният дебат все още не е по същество. Сериозен сигнал за бъдещето на Европа ще бъде договарянето на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период с оглед настоящите предизвикателства и вземайки предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза. Практическата солидарност и кохезията се нуждаят от препотвърждение като хоризонтални принципи във всички действия на Съюза. Кохезията и догонващото развитие на новите държави членки са от ключово значение за единството и цялостното развитие на Европейския съюз. Четирите свободи на движение, разглеждани като неделими в рамките на вътрешния пазар, не следва да бъдат засегнати в процеса на адаптиране на Европейския съюз към новите предизвикателства. Гарантирането на външната и вътрешна сигурност, прилагане на всеобхватната политика за миграция и постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки от външните граници на Европейския съюз, реформа на европейската система за убежище и превръщането й в ефективна и справедлива политика на убежището са и други червени линии, по които България не бива да си позволява да отстъпва. Ще има време за дебати, но има и нещо наистина важно за нас. Европейският съюз трябва да се запази като общност на равноправни и равнопоставени участници. Против сме нарушаването на единството и целостта на Съюза чрез диференциране на целите на интеграцията или конфигуриране на някакъв вид „многоизмерна“ Европа или „Европа на различни скорости“. В противен случай това ще направи Европа по-сложна, по-трудно разбираема, по-непоследователна и по-неспособна да адресира ефективно настоящите трудности. Формализирането на „Европа на различни скорости“ или „кръгове на интеграция“ би се разглеждало не като изключение или етап от развитие на държавите членки, а, за съжаление, като осъзнат избор. Заради всичко това, парламентарната група на „БСП за България“ предлага в срок до 30 септември правителството да представи анализ за ефектите за България от различните варианти за развитие на Европейския съюз и позицията на България по тях. Нека след това заедно да изработим наш, български сценарий за развитието на Европейския съюз. По третия елемент на подготовката – логистиката, няма да говоря. Само ще кажа, че времето тече бързо и трябва да гарантираме, че трите „к“ – консенсус, конкурентоспособност и кохезия, няма да придобият в очите на нашите партньори съвсем друг прочит, като корупция, кражби и други интересни думи с „к“. Искам да кажа накрая, че в трите предложени проекта има допирни точки. Не зная дали днес ще бъдем в състояние да направим такъв общ проект, но, първо, разбира се, ние трябва да бъдем готови да приемем информацията, която министър-председателят ще представи пред нас. Напълно логично е, както предлага ГЕРБ, вицепремиерът Екатерина Захариева да докладва редовно за развитието на дебата в Европейския съюз, бих казал не само в Комисията по външна политика, защото Европейският съюз не е само външна политика, но и в други комисии, включително Комисията по европейските въпроси. Разбира се, не бива да оставаме на това пасивно равнище на информиране на българския парламент. Ние имаме нужда от дебат и решения тук, в пленарна зала, в ресорните комисии по този ключов въпрос. Така че аз призовавам, със съответните корекции и адаптации, да бъдат подкрепени точките, предложени в трите проекта, които са достатъчно адекватни, и да се опитаме наистина по тази тема да вървим заедно, да не се опитваме да се надлъгваме, а да покажем, че България, българският парламент, различните политически сили могат да работят заедно по важните за България въпроси, защото конфигурацията е една днес – може да бъде съвсем различна само след година, но България остава и мястото й в Европейския съюз е изключително важно. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, господин Премиер, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Ще представя нашия Проект на решение и ще обоснова защо е такъв. Нашата първа точка казва, че приемаме информацията, представена от министър-председателя Бойко Борисов, относно Бялата книга. Нека не забравяме днес, че говорим за Бялата книга, представена от Жан-Клод Юнкер на 1 март 2017 г. Казваме това, защото такава информация беше представена миналия петък на парламентарния контрол. Разбира се, няма нищо лошо днес да има разисквания по този въпрос. Втора точка е, че заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи периодично представя пред Комисията по външна политика информация, която е актуална за развитието на общоевропейския дебат относно Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз. Ще кажем защо ние не искаме да поставяме срокове за този процес. Уважаеми дами и господа народни представители, Бялата книга, както казах вече, е документ, представен от Европейската комисия и нейния председател Жан-Клод Юнкер. Това е инициатива за обсъждане на варианти за бъдещето на Европейския съюз, който няма нормативен характер и не е правно обвързващ. Целта е да се предизвика вниманието на държавите членки по секторите, засегнати в този документ, и в сценариите, които са представени. Ще добавя, че през месец юни тази година Европейската комисия – това е само преди един месец, няма и толкова, представи така наречените „документи за размисъл“. Те са по темите „Социално развитие“, „Европейска отбрана“, „Финансиране на Европейския съюз“, „Задълбочаване на икономическия и паричен съюз“ и по „Извличане на ползите от глобализацията“, в която, разбира се, се включва и Европейският съюз. Обръщам внимание, че тези документи допълват Бялата книга, която е представена през месец март. Значи ли това, че Вие, които желаете днес анализ, ще очаквате анализ след това на анализа, който е представен през месец юни? Мисля, че не, защото сами разбираме, че това е излишно. Бялата книга е приносът на една от институциите на Европейския съюз, а именно Европейската комисия, към дебата за бъдещето на Европейския съюз. Основната цел на документа е да въвлече в този дебат както европейските институции, така държавите членки, а също и най-вече гражданското общество, бизнеса и академичните среди. Всичко това е с цел да се постигне политически консенсус. Дебатът за бъдещето на Европа е в развитие. Към момента той протича на ниво национални правителства и националните правителства до момента не са дали и не са формулирали конкретни позиции. Какво предстои да се случи? През месец септември тази година Жан-Клод Юнкер ще представи традиционната си реч за състоянието на Съюза и ще доразвие идеите на Бялата книга. След това българското правителство ще продължи да работи по подготовката на Рамкова позиция за участието ни в Европейския съвет през месец декември тази година, когато се очаква да се приемат заключенията по бъдещето на Съюза. Предлагам да оставим правителството да си свърши работата, като отделните ведомства продължат да подготвят съответните материали за финализирането на такава позиция. Такива материали има и в този момент, и те се обобщават от Министерството на външните работи. Затова в нашия Проект на решение предлагаме, както вече казах, заместник министър-председателят и министър на външните работи периодично да информира за този процес. Имам предвид два етапа на информиране. Първият, след заключителната реч за състоянието на Съюза на Жан-Клод Юнкер през септември и преди Европейския съвет през месец декември. Искам да подчертая, че според нашия Правилник Народното събрание разглежда и се произнася по рамкови позиции, изготвени от Съвета по европейски въпроси единствено по съответствието на директивите или законодателните актове на Европейския съюз с принципите на субсидиарност и пропорционалност и не може да дава мнения и становища, които да променят съдържанието на рамковите позиции. Затова Народното събрание няма да как да обсъди и приеме Рамкова позиция за визия за развитие на Европейския съюз, както се казва в Проекта на решение на Движението за права и свободи, защото нямаме такива правомощия по Правилник. Начинът да се взаимодейства със Съвета по европейски въпроси е народните представители, които са членове на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, да присъстват на заседанията на Съвета по европейски въпроси и по този начин да участват в процеса на формиране на тези позиции. Изключително важно е, дами и господа, Европейският съюз да постигне единна перспектива за бъдещето си. Вярвам, че основите на това единство са поставени в Римската декларация от 25 март 2017 г. и за мен това е основополагащият документ на този етап за бъдещето на Европейския съюз. Знаете, че ние добре взехме участие и дадохме своята позиция за кохезионната политика в този документ. Ние ще продължим да настояваме, че принципите на солидарност и кохезия са водещи и не бива да отстъпваме от тях. Искам да припомня, че през 2015 г., когато България беше председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа, тази организация, състояща се от 47 държави – членки на голяма Европа, прие така наречената „Софийска декларация за европейското единство и сътрудничество“, което всъщност е доказателство за нашата позиция, така и за подкрепата, която умеем да получаваме, когато вътрешнополитическите партии сме единни. Затова Ви призовавам да не прибързваме с поставяне на срокове, защото дебатът по Бялата книга и по бъдещето на Европейския съюз тепърва започва и ще се развива. Информацията за този процес ще бъде давана в парламентарните комисии на Народното събрание. Искам да кажа също, че Европейският парламент на този етап не участва в този дебат, очаква се това да се случи и да започне през месец септември. И пак да кажа, че позицията е прерогатив и крайните решения се вземат от националните правителства. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Движението за права и свободи винаги е имало принципна позиция, че България трябва да бъде активен член на Европейския съюз. Много е лесно всяка партия, която е на власт, да извлече политически дивидент с едни или други действия, свързани с Европейския съюз или външната политика на страната ни. Например от ДПС може да изтъкнем, че ние сме политическата сила, която за първи път говори за членството в НАТО и, че правителството с нашия мандат завърши преговорите и направи България член на Европейския съюз. Но това би било егоистично от наша страна и ние го осъзнаваме. Нещо повече, всяко действие, свързано с членството на България в Европейския съюз и външната политика, носи със себе си огромна отговорност, която не е за плещите само на една партия или на едно управление. Именно поради тази причина ние от ДПС нееднократно сме изразявали мнението, че всички позиции на България в европейски и външнополитически план трябва да бъдат консенсусни. В дискусията за бъдещето на Европейския съюз Бялата книга е един от структуриращите документи. Очаква се той да окаже влияние върху работните програми на Европейската комисия до края на мандата й, както и върху програмата на следващото трио председателство на Европейския съюз, включително и българското председателство от началото на 2018 г. Ето защо ние от ДПС изискваме да се представи анализ на ефектите за България от различните варианти за развитието на Европейския съюз, приложени в Бялата книга и проектна позиция, защитаваща нашите национални интереси. Република България, като председател на Съвета на Европейския съюз, трябва да има конкретно приложими аспекти на развитие, за да може да поема отговорността по време на своето председателство и да бъде балансьор и страна, която търси компромис и разбирателство между членките на Европейския съюз по отношение на законодателните актове. Знаем много добре, че Бялата книга е един дискусионен инструмент, в който се представя информация за бъдещите законодателни инициативи, в случая за реформирането на Европейския съюз. В рамките на дебата може да се чуе мнение, че ние като малка страна е добре да изчакаме да видим какво ще кажат по-големите –дали петте сценария няма да се сведат до два или три и чак тогава ние да се включим в процеса. Това може да е рефлекс от последните години, включително наблюдаван и в процес на релокация на две европейски агенции – тази за лекарствата и банковият орган. Пропускането на три рунда от дискусии и включването на България във финалния етап, когато всички артерии вече са определени и решението де факто е предопределено, очевидно не е най-успешният подход за участие на България в решаването на европейските въпроси. Не ни разбирайте погрешно! Това не е самоцелна критика. Ние знаем, че реформирането на Европейския съюз на практика ще има ефект върху всички български граждани, живеещи в родината ни и в Европа. Именно сериозността на тези факти задължава изпълнителната власт и парламентът заедно да проучим и намерим най-добрите решения, така че да можем да се включим в процеса на дискусия в Европа във възможно най-ранен етап. Ние от Движението за права и свободи вярваме, че там е разковничето за една успешна европейска политика на Република България. И, ако трябва да използваме брюкселски жаргон, да видим как да се възползваме в самото начало от играта на трите „п“, а именно: процедурите, персоните и политиците, така че най-ефективно да защитим националния си интерес. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми народни представители! Дори и да сме изтървали времето за позиционирането на България в някои от тези три вектора, все още имаме време да наваксаме и да начертаем печеливша стратегия и тактика, като имаме предвид, че това е възможно само при едно условие: ако действаме заедно с консенсус, ако действаме бързо и оперативно, използвайки всички измерения и представителства, с които България разполага в европейските институции. Това е основната причина за предложения от нас проект за решение, а именно: Министерският съвет в срок до 7 септември 2017 г. да представи анализ на ефектите за България от различните варианти за развитие на Европейския съюз, предложени в Бялата книга за бъдещето на Европа, и проектна позиция на България; Народното събрание в срок до 30 септември 2017 г. да обсъди и приеме рамкова позиция за визия за развитието на Европейския съюз, съобразена с националния интерес на Република България. Благодаря Ви. Както винаги от ДПС вярваме, че разумът ще победи, когато става въпрос за Република България и за бъдещия ни общоевропейски дом. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Премиер, послушахте БСП и не сбъркахте. (Оживление.) Когато дойдохте на власт, Ви казахме: имате подкрепа от страна на БСП за Европредседателството, тук трябва консенсус. Това, че преди дни внесохте за обсъждане проекта на програма на България за председателството на Съвета на Европейския съюз, е резултат от настояването на БСП. Редно е документът – тук се обръщам към Председателя на Народното събрание, да влезе и в ресорните комисии в парламента за детайлен дебат. Знам, господин Премиер, че е трудно да поемете ръката на опозицията, но само така в края на годината България ще излезе с един общ политически документ, който ще покаже зрялост и отговорност. Предстои ни много работа и Ви гарантирам, че депутатите от БСП отново ще бъдат конструктивни. Тук искам да повдигна темата за България и Европейския съюз в друга светлина. Председателството е координиран и точно разписан процес. В Европейския съюз обаче тече голям дебат за това как ще продължи да функционира той.

Точно за това е, господин Председател. Не се подвеждайте, защото едното и другото е абсолютно свързано.

По повод сценариите ние трябва да имаме точно координирана политика. Моето притеснение и въпроси са: каква е българската позиция за промяната в Европейския съюз? Ние участваме ли в този дебат въобще? Днес Европейският съюз преминава през една от най-големите си кризи. Криза на целостта, криза на доверие в европейската идея, криза на механизмите – финансови, административни, политически, чрез които се поддържа единството, и най-вече криза на сигурността заради тероризма и бежанците. По външните граници на Европейския съюз гори и друг голям пожар – регионът е дестабилизиран. Съюзът или големите в Съюза реагират, започват да говорят за нови политики и нива на взаимодействие, за отбрана и сигурност, за нужда те да бъдат финансирани, за промени в европейския бюджет. Истината е, че Вие, управляващите, се движите формално и по течението на фона на тази динамика. Петте сценария за бъдещето на Европейския съюз, известни като Бяла книга, както и излезлите в края на миналия месец пет сценария за бъдещата Многогодишна финансова рамка на Европейския съюз след 2020 г. не са бюрократични документи за поредния европейски дебат. Те са червена лампа, знак, че Европейската комисия, която винаги е изключително предпазлива казва: Съюзът ще се промени, проблемите са много, парите не стигат, финансирането ще се промени. От това, което върви като европейски дебат в момента по тези пет сценария, се виждат нови приоритети и съответно пренасочване на финансиране. Не обичам бюрократичните термини, но Вие ще ме разберете. Силни гласове в Европейския съюз вече не говорят за кохезия, а за конвергенция на процесите. Не говорят за насърчаване на икономиките на отделните страни членки, а за макроикономическа стабилност и наднационални проекти. Има сценарии за нови политики в енергетиката и опазване на околната среда, които могат да ударят националния ни интерес като затворят „неподходящи мощности“ или контролират стратегически държавни активи. Не казвам, че ще се случи, но има силни фактори в Европейския съюз, за съжаление, които го искат. Точно когато сме в председателство – през 2017 г., ще започне подготовката на Многогодишната финансова рамка на Евросъюза след 2020 г. Или казано по-ясно: ще започне да става ясно какви ще са промените, кой ще надделее и как ще бъде разпределян бюджетът. Формални и тихи – такива ли ще бъдем отново? Няма ли да загуби от това самият Европейски съюз? Затова БСП днес Ви предлага, както в началото на мандата Ви: ще Ви подкрепим в изготвянето на българския сценарий за бъдещето на Евросъюза, в отстояването на националния интерес в Брюксел. Ако искате да имаме силна позиция навън, преди това нека да построим зад нея национален консенсус. Червените линии, за които БСП смята, че България не трябва да отстъпва в този дебат, са няколко: икономически растеж, заетост, изкореняване на бедността, опазване на позиции в енергетиката и енергийната независимост на страната. В сферата на икономиката ще настояваме да се продължат политиките за подкрепа на малки и средни предприятия, а не създаване на правила според интереса на големи корпорации и монополите. Помощ за осигуряване на достъпен финансов ресурс, превеждане на малкия и среден бизнес по пътя към технологично обновление, защита на интересите на българските производители в рамките на единния пазар. В сферата на доходите, изкореняване на явлението работещи и бедни. По-бърз темп на сближаване на доходите на българските граждани с тези на богатите страни – членки на Европейския съюз. Интегриране на хората с увреждания в пазара на труда. Четиристотин хиляди, повтарям, 400 хиляди са работещите бедни в България. Те са не само граждани на България, но и граждани на Европейския съюз. В сферата на енергетиката. Запазване на целостта и независимостта на българската енергетика и на енергийни мощности. За нас е непосилно да отговорим на нови и високи изисквания на бюрократични норми и директиви за опазване на околната среда. За нас е невъзможно да затворим въглищни електроцентрали, заради високи еко норми и да оставим без работа стотици хиляди семейства, а в същото време, уважаеми колеги, в една съседна Турция замърсяването да не се контролира. За нас е невъзможно да се разделим със стратегически активи в икономиката и енергетиката. Европа днес трябва да погледне реално на опасните процеси. Освен бежанската криза, вътре в Евросъюза тече една друга голяма криза –криза на евроскептицизма. Промяната в Европейския съюз е необходима, но не както я виждат често от Брюксел – все по-високи изисквания, все повече регулации, все по-трудно изпълними условия. Промяната в Европейския съюз трябва да е свързана със солидарност и разбиране на жизнените нужди на всички страни членки. България е в позиция да започне такъв разговор в Европейския съюз не само заради председателството, а и заради фактите, че сме външна граница, че през територията ни преминават стратегически енергийни пътища, че сме държава, която е гарант за стабилността в един много динамичен регион – говоря и за Западните Балкани, и за Черноморския регион. България не трябва да иска нищо от Европейския съюз, България трябва да предлага и да формира дневен ред заради тези ни качества. Затова, колеги от ГЕРБ, нека бъдем отговорни и освен формалния процес на обсъждане на българската програма за председателството, влезем в много по-голяма тема за това как се променя Европейския съюз и къде е интересът на региона ни. Нека се позиционираме високо и си поставим високи цели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, колеги! Мога и по-бавно, ако трябва, но не е необходимо.

А иначе процедурата ми е с молба… Аз разбирам, че дебатът тръгва така, но, доколкото разбирам, е предвидено всички да се изговорят и след това министър-председателят и министрите да вземат думата. Няма лошо, те могат да я вземат и след това. Според мен за целите на смисления дебат и на конструктивния дебат е по-добре дали министър-председателят или някои от министрите да изложи виждането на правителството по това, което правим в момента.

Напротив, има практика, защото те могат да вземат думата по всяко време и за колкото време искат. Това не значи, че те не могат да я вземат и след това, но дебатът ще протече по съвсем друг начин, ако чуем мнението в момента на правителството и тогава да се обсъжда това, което те говорят, защото това ще има смисъл за целите на самия дебат. Те, разбира се, могат да не го направят. Това ще бъде в ущърб на дебата. Така че моето предложение, за да проведем смислен дебат и той да се проведе качествено и полезно за всички нас и за гражданите, е да си кажат това, което те мислят по въпроса, за да може мненията да не бъдат сблъсък на две политически сили от двете страни, а да има нещо конструктивно в него. Така че предлагам да дадете думата на министър-председателя или на някои от министрите, който реши да изложи гледната точка.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Бялата книга с петте сценария за бъдещето на Европейския съюз на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер се обсъжда вече доста подробно в рамките на Европейския съюз, и то напълно обяснимо. Дебатът, който трябваше да се проведе в България, не се състоя поне на този етап в рамките, в които бихме искали да се състои, а отделни изказвания на наши държавници минаха в рамките на общоевропейските дебати. Преди малко чухме позицията, която представи колежката от ГЕРБ, председател на Външната комисия. Това, че във Външната комисия се представят развитието и дебатът в нашата страна, е добре, но добре е този дебат да бъде и достояние както на всички народни представители, така и на цялата ни общественост. Защото не бива да подценяваме, че няма правна обвързаност с Бялата книга на председателя на Европейската комисия господин Жан-Клод Юнкер. Той наистина чертае нови перспективи в развитието на Европа, на Европейския съюз и на страните – членки на Европейския съюз. Това касае и нашата страна. С една дума, едва ли можем да наречем този дебат, който се провежда в страната, като задълбочен национален дебат. Това е целта на всички ни – да има задълбочен национален дебат, в който да бъдат изяснени нашите позиции. Липсва все още, подчертавам, ясна информация кой от петте сценария или комбинации от кои сценарии България подкрепя и кои сценарии от тези сценарии или комбинация от тях би била най-добра за нас в защита на нашия национален интерес, на България. Не е ясно има ли последователна политика в позицията на съответните министри, когато участват в различни формати. Добре е това да бъде също обществено достояние на всички нас. За съжаление и след като 18-месечната програма на Съвета, изготвена от бъдещото естонско, наше българско и австрийско председателства, стана факт от заложените приоритетни области в нея, не става отново ясно нашата българска позиция по предложените сценарии в Бялата книга или поне да има адресат. За съжаление, наистина липсва задълбочен, политически, стойностен дебат, в който да изясним каква би била нашата позиция. Според нас, логично беше първо да постигнем национален консенсус как виждаме бъдещето на Европейския съюз и едва след това да определяме приоритетите на бъдещото ни председателство, пак в контекста на развитието на Европейския съюз и защитата на българския национален интерес. Освен това, уважаеми колеги, наближава и Брекзит. В Европа текат сериозни дебати по бъдещето на Съюза, а ние тук спорим за битовизми, за ремонти. Наистина трябва да се концентрираме, да се съсредоточим по перспективните за страната и сериозни казуси, които трябва да обсъдим. Разбрахме, че ще има девет приоритетни области - това всичкото, господин председател, го казвам в контекста на Бялата книга, и те са определени засега, като от наша страна, на които България ще залага, са консенсус, кохезия и конкурентоспособност. Там също трябваше да се проведе или предстои да бъде проведен дебат, макар и късно. Не е лошо да бъде проведен, за да изясним нашите позиции. Позицията на ДПС, на парламентарната група на ДПС е, освен тези три приоритета, да се обърне внимание, първо, на насърчаване на предприемачеството и подкрепа на малките и средни предприятия; подготвяне в достатъчна степен на младите хора за активно участие на пазара на труда; равно третиране и не дискриминация; насърчаване на социалната справедливост; борба срещу бедността и социалното изключване. Нека да не забравяме и винаги да бъде пред нас, политиците, и обстоятелството, че, за съжаление, нашата страна е с най-ниското GDP и всяка една възможност и повод да бъде използвана, с оглед на това той да бъде повишаван. За съжаление, не ни радва статистиката, която е факт, макар че считам, че имаме потенциал и всички трябва да се обединим за правилни ефективни политики. Това, че Румъния ни изпреварва по отношение на минималните заплати и по отношение на брутния вътрешен продукт, трябва да бъде много мотивиращ момент за всички нас. Във връзка с предстоящите промени в кохезионната политика и Общата селскостопанската политика, както се представят, ние изразяваме притеснението си относно слуховете, че се готви намаляване на средствата в тези направления. Това е важно, уважаеми колеги, с оглед на това, че за страната ни и за другите страни, които са в приблизителна равнопоставеност спрямо нашата страна, е важно тези средства и в следващия програмен период да бъдат налични с оглед на повишаване, както преди малко казах, на стандарта на живот, на брутния вътрешен продукт и на подобряването на инфраструктурата и въобще на качествения стандарт в нашата страна. Отчитаме също така, че бъдещето на Европейския съюз е чувствителна тема и това, което бихме предложили, едва ли веднага би било прието от другите страни и в контекста на Бялата книга, и възможностите, които ни предоставя председателството на страната след 1 януари следващата година. Но ние сме длъжни да представим нашите позиции пред нашите партньори и в максимална степен да ги отстояваме, те да бъдат възприети и по този начин да се провокира и дебат – дебат, в който ние призоваваме, както и колежката, която говори от името на парламентарната ни група, при представянето на Проекта за решение. Бих казал, че всички политически сили в този дебат трябва да бъдем обединени с надпартиен политически консенсус. Както досега не веднъж сме призовали от ДПС – за максимална защита на българския национален интерес в този дебат и в европейското политическо пространство, и в цялостната ни външна политика. Надяваме се това да бъде успешно и това трябва да се случи, уважаеми господин министър-председател, преди да бъдат направени първоначалните заключения по отношение на Бялата книга през месец декември, преди Съвета на Европа и преди първите позиции, които би представил отново Председателят на Европейската комисия господин Жан-Клод Юнкер. Всичко това го казвам в контекста да бъде защитен максимално нашият интерес в европейското политическо пространство за развитието на страната и председателството да бъде максимално ефективно за всички нас, гражданите на България, както и за развитието на Европейския съюз. С общи усилия считам, че бихме могли да постигнем това. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми колеги! Темите, които обсъждаме днес, безспорно са предмет на национален консенсус, защото обществото ни наистина се умори от ежби, остро противопоставяне, дребно партийни боричкания и фалшиви новини. Казвам това, за да провокирам колегите в ляво да положат усилия наистина да бъдат конструктивна опозиция, която да допринесе за развитието на държавата и просперитета на обществото ни с реални политики, идеи и предложения. Това не става нито с лансирането и разпространяването на фалшиви новини, като например тази, че щели да ни отнемат председателството. Още по-малко става с ненавременни предложения за решения на Народното събрание…

Кой от ляво е казал такова нещо?

…като това правителството да представи Проекта на програмата за председателството в бъдеще време, при положение че съгласно отдавна заявените планове на правителството, поетите ангажименти от него, документът вече е приет на Министерски съвет и внесен в Деловодството на Народното събрание. Добре е, че днешният дебат не е за плочки, хоросан и горещо кафе. Днешният дебат, колеги, е за бъдещето на Европа. Днешният дебат е за бъдещето на България и мястото, и ролята на България при формулирането на европейските политики и справянето със сложните предизвикателства на съвремието ни. Предизвикателства като тероризъм, миграция, климатични промени. Предизвикателства, които стоят пред нас, с много остра сила. Говорим за сценариите за бъдещето на Европа и както премиерът Борисов по време на парламентарния контрол през изминалата седмица каза: „Сценариите за бъдещето на Европа могат да бъдат приемливи, само ако се базират на волята на дадена страна членка сама да решава къде иска да бъде, а не друг да определя мястото й. България има интерес да участва в силна и обединена Европа, с повече интеграция“. Затова нека да подходим наистина надпартийно и национално отговорно към темите, които обсъждаме. Нека да си припомним онзи подем и позитивизъм, който беше обхванал всички нас в годините, когато България се беше устремила и се беше обединила около каузата да бъде приета в Европейския съюз. Предстоят ни сериозни предизвикателства. Предстои ни и първото председателство на Съвета на Европейския съюз. Надявам се това също да бъде обединителна кауза за България. Защото ние от ГЕРБ вярваме, че когато ни свързват европейските ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона, зачитане на човешките права, обединението в името на България, не е трудно. Важно е да съхраним тези ценности и да ги предадем на децата си. Работата на правителството и на Народното събрание от първия ден, в който те бяха конституирани, до голяма степен е предопределена с приоритетен фокус върху въпросите, касаещи бъдещето на Европа, бъдещето на България и бъдещото първо ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз. Малко хронология. Спомняте си, че с Решение от 26 юли 2016 г. беше променен редът, в който държавите – членки да поемат председателството на Европейския съюз и, съгласно това решение, България трябваше да поеме ангажимента да председателства в Съвета на Европейския съюз от 1 януари до 30 юни 2018 г. Затова, както второто правителство на премиера Борисов, така и служебното правителство, и настоящото трето правителство на премиера Борисов работят активно и приоритетно за подготовката по провеждане на председателството. Разбира се, бъдещето на Европа и дебатите във връзка с предложената от Жан-Клод Юнкер Бяла книга и ролята ни по време на председателството имат своята пряка връзка, защото това ще бъде времето, по което активно ще се обсъждат сценариите за бъдещето на Европа. На 23 юни България, Естония и Австрия официално приеха Програмата за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. На 28 юни вицепремиерът Захариева и министър Павлова представиха пред Комисията по външна политика приоритетите на триото и целите на българското правителство в рамките на естонското председателство на Съвета на Европейския съюз. На 30 юни имахме заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, по време на което се състоя дискусия за политическите аспекти на парламентарното измерение на първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз с участие на членовете на Европейския парламент. Голяма част от разговорите, касаеха бъдещето на Европа. Вече е одобрен, както споменах, първият Проект на програмата на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Още същия ден той беше представен пред Комисията по европейските въпроси и контрол на европейките фондове. И за да се постигне максимално широк обществен консенсус, правителството вече започна обществен дебат с всички заинтересовани страни. Тук е и сериозната роля на Народното събрание, тъй като предстои разискване във всяка една от ресорните комисии за важните теми, които касаят обществото ни и бъдещето на България. Аз съм убедена, че ще има активно участие и сериозен принос на всички народни представители, защото както правителството, така и ние в Народното събрание активно работим за провеждането на успешно българско председателство. Предстоят ни месеци, през които страната ни има амбицията, не само да бъде координатор и администратор на процесите, но и активен посредник и политически лидер в рамките на председателството, защото председателството е отговорност, то е предизвикателство, но и възможност. И нека да имаме самочувствието, защото България има своята важна роля и място сред държавите в Европейския съюз, имаме и лидера, който поставя важните въпроси в дневния ред на Европа, и предлага решения. Затова е необходим диалог между всички парламентарни групи, които да работят заедно за това да се намери най-доброто решение за България, най-добрият сценарии за България. Разбира се, времето е подходящо за изграждане на стратегия за Западните Балкани, която да остане в дневния ред на Европейския съюз. Важно е за налагането на устойчив и интегриран подход за Дунавския и Черноморския регион. Важно е и за бъдещето на кохезионната политика, защото това е основният инструмент за постигане на икономическо и социално сближаване на регионите. Ние сме за силна Европа, ние сме за това, България да не бъде в периферията, а в сърцевината на Европа, както каза премиерът Борисов. Във фокуса на вниманието ще бъдат сценариите, предложени от Жан-Клод Юнкер, за бъдещето на Европейския съюз. Нека всички ние активно да дадем своя принос за това да докажем, че България има своята воля да бъде сериозен фактор във взимането на решенията за бъдещето на Европа. (Шум и реплики от „БСП за България”.) Това е дискусия, която продължава, затова уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепите Решението, предложено от парламентарната група на ГЕРБ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Виждам, че колегата Стойнев се ядосва с право, защото и аз се ядосвам на същото. Ако ми позволите, тонът го зададохте Вие. Ще кажа защо – когато излезеш и кажеш: „Благодарение на нас, правителството прие преди няколко дена решение” – все едно ние без Вас нямаше да го приемем, тонът да дебата става друг. Тази част се възпалява като Вас и започваме едно… Ще загубим час и половина и дебат няма да има. В петък, ако не ме лъже паметта, с Вас – имаше и други депутати от БСП, от ДПС и от нашите, дадохме пример в Стара Загора, включително и лидерът на ПЕС, как като поставим реално – мисля, че и Таско Ерменков беше, и други, да не пропусна, когато видим един сериозен проблем, а проблемът е безспорен, макар че в своето изказване Вие сега малко го вкарахте, все едно ние не се притесняваме като Вас за енергетиката, но цялата истина е, че там ни трябва милиард двеста тридесет и три милиона евро – близо два и половина милиарда лева, ако не ме лъже паметта, за пречиствателните инсталации. Огромна сума! В същото време казвате, че са се завишили нивата. Завишили са се нивата за живак и серен диоксид. В същото време, в друго изказване тук се казва, в друг ден, разбира се, че смъртността на българите е най-голяма. Да, когато от въздуха пада живак и серен диоксид, безспорно е така. Затова давам пример: когато сме градивни и всички признаем, че проблемът съществува, проблемът ще трябва да решим от чистките в ТЕЦ-те. Няма значение дали съм аз или ти на този стол. Проблемът е огромен, и касае милиарди инвестиция за двойката, а и за другите няколко ТЕЦ-а. Затова, ако има смисъл – не да ни провокирате и ние да отговаряме по същия начин, за да мине времето. Има смисъл, и в последните няколко дни виждате, не сме се спрели – и по Западни Балкани, и с Турция, и с газовия хъб, сутринта с Борхард нещата вървят прекрасно, и ще станат, неща, по които всички сме работили и можем да ги докараме до победен край, до хубав край за държавата. Много ми се ще оставащото време, ако може действително да говорим за дебати, защото говорим за Бяла книга. Имаше и Бяла книга навремето в НДСВ, мисля. Тази Бяла книга дава теми за размисъл. Тя няма никакъв реален ефект върху нас. Да, много държави, особено по-мощните, които се сърдят на тези, които не приемат мигранти, а иначе приемат милиарди евро от европейските фондове, търсят да излязат от кохезията. Благодарение на България, Римската декларация се вкара в кохезията. Тогава президентът Радев беше там, така че му благодаря. В Римската декларация – март или кога беше – 25 март, сиреч кохезията е жизнено важна за нас. Но вече действа от онзи ден, от Триест, Берлинският процес. Ние сме успели да вкараме коридор № 8 между Скопие и България, да върви присъединяването, включително София – Белград, София – Солун, София – Скопие и този проект, който в момента работим с Гърция, съответно вчера го обявихме – някъде октомври, мисля, да стартираме по тези пристанища. Да си хабим времето сега какво пише в Бялата книга и кой вариант… Не е важно днес! Няма да стане нито един от тези варианти. (Шум и реплики.) Хората си пишат! Затова дадох пример – има бели книги за едно, бели книги… Аз не знам дали и ние не писахме Бяла книга на ГЕРБ в един от опозиционните мандати. Може и ние да сме писали. Нищо лошо. Истината е тази, че зависи от самите държави. Ако ние искаме да сме на първа скорост, трябва да се атакува чакалнята на Еврозоната, бой по корупцията, реформите – всичко това, което се прави и правим, кохезионната политика да се развива, свързаността на региона да се развие, и тогава ще сме на първа скорост. Зависи от нас. Ако не искаме да се движим на първа скорост, другите не са ни длъжни. Ние сега бихме ли спрели заради Македония и да кажем: докато Македония не стигне като нас, или примерно Черна гора, или Босна, България ще стои на това ниво и ще чака. Няма да го направим! А какво им казваме – работете бързо, правете бързо реформи да ни достигнете, ще Ви помагаме да ни достигнете, но не ни забавяйте! Така че не виждам смисъл тук да … Да, може да философстваме – ще възложа, ще напишат един анализ. Има писмовни хора, знаете, много – един вектор оттук, друг вектор оттук, до септември ще имаме вектори по всички линии. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.) В случая имаме дебата върху темата. Нашите приоритети – как и по какъв начин да ги промъкнем да влязат, да намерим единственото в Съюза, за да може да се възползваме от времето, в което ще сме в председателството. Председателството не е да изземеш властта на Европейския съюз, председателството е да синхронизираш дейността на 27-те. Брекзитът ще е тежък процес. Преди да дойда, тук беше британският министър, в Министерския съвет. Единственото, което е ясно, е, че тези знаещи и можещи българи, които работят във Великобритания, те искат да си ги запазят. Защото ние като държава сме дали много пари да обучим тези доктори, тези медицински сестри и те наготово са ги взели. И нашите български граждани работят прекрасно там. (Реплики от „БСП за България”: Изнасяне на национален доход.) Точно така. Е, тук може да се дебатира. Тук можем да търсим консенсус – трябва ли, редно ли е държавата шест години да те обучава и накрая да си заминеш, без да дадеш един лев за това? Редно ли е?! И ето тук може да търсим консенсус – да си говорим за образоването тогава – на едните, на вторите, на третите. Уважавам господин Кутев. Животът така се сведе, че десетина години все стоим един срещу друг – предложението му е правилно, да хванем две-три теми, да има смисъл, че сме дошли. Иначе ще изцедим времето, Вие ще викате: „Благодарение на нас се съмва“, ние ще се опитваме да кажем, че не се е съмнало благодарение на Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Няма да има смисъл. Дали сме действително в моменти, в които отговорно гледаме, затова давам пример с господин Стойнев в петък и останалите колеги, там нямаше никакво боричкане. Там знаехме, че проблемът е голям – чака ни, трябва да го решим. Същото е в енергетиката, същото е в други сфери. Ако искате да има смисъл, нека да спрем „благодарение на кой какво е станало”, а има действително няколко въпроса, които можем да си решим и по-спокойно да ги защитаваме. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат има смисъл и не само, ако се съсредоточим върху един или друг въпрос. Тези въпроси се обсъждат всекидневно. И не случайно не сме питали за председателството. Този въпрос също се обсъжда всекидневно. Председателството на България е важно, но то е шест месеца – ще започне и ще свърши. Надявам се да започне добре и да свърши успешно, и ние ще помогнем за това. Попитахме обаче за Бялата книга и аз искам да защитя само с няколко думи Проекта ни за решение. Анализ на ефекта за България от различните варианти по съществото си ще представляват дефиниране на българския национален интерес вътре в Европа – това ще е за първи път и, ако Вие го направите като правителство, и ние го приемем като парламент, тогава с най-голямо удоволствие, аз и всичките ми колеги, ще кажем: благодарение на Вас и на нашата подкрепа (възгласи: „Ееее!” от ГЕРБ.) имаме позиция как искаме да се развива Европа и ние в нея. Защото Бялата книга – да, тя няма нормативно измерение, Римската декларация също, но това са важни решения, важни стъпки от един процес. Този процес върви и само ние тук можем да решим искаме ли да вървим с него, да го насочваме, или просто да търпим последствията му. Това е въпросът на днешния дебат. И моля Ви затова да приемем все пак втората точка от нашето решение. Благодаря Ви, че вече изпълнихте първата точка – Вие я изпълнихте, но втората точка има целия си смисъл – да се направи такъв анализ, защото той ще помогне, включително и на дебата, воден от председателя Юнкер, който ще се състои в Европейския парламент. Нека и хората в Европа знаят, че България има ясна визия за това накъде трябва да върви нашият общ континент.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, уважаеми министри, дами и господа! Разговорът за Бялата книга е разговор за бъдещето на Европа. Това е разговор и за сигурността на Европа. В този аспект България трябва да има своя позиция, своя визия за сигурността в Европа, сигурността на Западните Балкани и сигурността в Черноморския регион. В рамките на Европейския съюз НАТО е гарант за нашата сигурност и нашата безопасност. Но в условията на съвременните заплахи Европа се нуждае от един допълнителен гарант. Европа се нуждае сама да бъде гарант, допълнителният гарант за своята сигурност. Създаването на европейски въоръжени сили би могло да гарантира много по-голяма сигурност, по-голяма независимост както на Европейския съюз, така и на всяка държава поотделно. Тероризмът. За съжаление, заплахата от тероризъм се превръща днес в ежедневие за голяма част от страните. Но, ако искаме да се борим ефективно с това явление, е необходима засилена координация между службите и споделяне на информация. За това обаче е необходима политическа воля. Не са необходими само политически акции от рода на „Je suis …“, които служат само за политическа индулгенция. Политиците са отговорни не само за жертвите, те трябва да покажат не само съпричастност, те трябва да покажат и отговорност. Правилна стъпка в тази посока би било да се разширят правомощията на Европол, защото от координиращи функции трябва да се стигне до по-широк обмен на информация особено в новия отдел, който се занимава с борба с тероризма. България също така трябва да настоява Европейският съюз да поеме свой ясен ангажимент за охрана на българо-турската граница, която се явява нейна външна граница. Ако Анкара реши да насочи мигрантския поток, ние, дами и господа, не сме защитени! Съществуващото преградно съоръжение в момента, то не се преминава само от тези, които…

…не са решили да го преминат. Това е част от темата за сигурност, това е част от темата за Бялата книга, дами и господа. Вие много добре знаете, че нелегалните мигранти и бежанците – научаваме за тях едва след като катастрофират по българските магистрали. Ето защо трябва да настояваме Европейският съюз да има активна роля в опазването на българо турската граница, защото, независимо от предприетите мерки, които на практика все още трудно се прилагат, истината е, че нелегалната имиграция е потенциален източник както на организирана престъпност, така и на международния тероризъм. Действащите текстове в Дъблинското споразумение – друг проблем, не са добри за България. Промените, които се подготвят в това Споразумение за България не очертават нищо по добро – квотният принцип не работи. България трябва да настоява Европейският съюз да има по-активна роля извън своите граници. Това означава да изнася мир, а не да изнася нестабилност. Защото, ако не изнасяме мир, ако не изнасяме стабилност, ако изнасяме например оръжия, които с наше знание попадат в ръцете на терористи, ние ще…

…внасяме бежански вълни, ще внасяме нестабилност не само в България, но и в целия Европейски съюз.

Благодаря Ви.

Това е част от дискурса, за който призова Министър-председателя за бъдещето на Европа, а сигурността е част от това бъдеще, господин Председател. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър-председател, министри, колеги! Господин Главчев, първият път, в духа на конструктивността на този дебат и важността на страната, не взех правото по начина на водете.

Искам да Ви кажа, че на второто изречение, господин Главчев, на колегата Драгомир Стойнев, което започна по същество – за Бялата книга и сценариите за бъдещето на Европа, Вие му направихте забележка.

Не, той говореше само за това в цялото си изказване. На всяко второ изречение на колежката Елена Йончева й правите забележка. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Искам да Ви кажа, че когато Ивелина Василева тук говори, на деветата минута от нейното изказване започна да говори за сценариите. Говори през цялото време за председателството… (Силен шум и реплики.)

…за приоритетите и програмата за предстоящото председателство. Тогава Вие не казахте една дума. Замълчахме си. Ние сме поискали този дебат, има какво да кажем за председателството. Аз знам, че големият Ви страх е да не говорим тук каква е готовността за това председателство. (Реплика от министър-председателя Бойко Борисов.) Ще стане въпрос и за НДК, господин Министър-председател. Рано или късно, ще стане въпрос за НДК, за това какво е свършено и кой какво не е свършил там.

Затова, господин Главчев, моля Ви да прилагате с еднакъв аршин Правилника към всички народни представители тук. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Господин Председател, господин Министър-председател, дами и господа министри! Изказването ми е по повод това, което и госпожа Йончева разви като тема – сценариите от Бялата книга и много неща, свързани с тях, включително и сигурността. Западните Балкани беше част от сценария в Бялата книга. Като става въпрос за Западните Балкани и сигурността в Западните Балкани, интересно ми е да разбера БСП и госпожа Йончева „за“ ли са с договора за добросъседство и приятелство с Македония, или са „против“, защото техните представители…

Напротив, има общо, защото това беше казано, че част от сценариите в Бялата книга касаят и сигурността на Западните Балкани. Така че интересно е БСП да каже един път завинаги – подкрепя ли договор за добросъседство, или се обявява против, за да обслужва интереси на други държави, както го правят техни представители. Бъдете малко по-мъжки и го кажете тук, защото това е важна тема. (Силен шум и реплики.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Моето изказване е във връзка със следното: моля Ви, господин Премиер и господа министри, не подценявайте детайлния прочит и детайлния поглед върху Бялата книга. Дебатът върху Бялата книга има само една-единствена цел. Когато трябваше да представи своите приоритети във връзка със Споразумението за партньорство от деветте хоризонтални политики, България заяви и деветте. Много моля, положете усилия. Ние също ще помагаме, както виждате, с всичко възможно, да направим такова фокусиране на нашите приоритети – тези три, четири конкурентни предимства, които България може да сложи, така че да покажем истински прочит на Бялата книга. Молбата ми е да не подценявате този процес. Ние, гледам, че сме на път да се изложим пред правителството по начина, по който говорим и премиерът забеляза една възпалена среда. Може би не знаете, но вчера госпожа Дукова Ви обяви за най-големия политик.

Тази възпалена среда е резултат от вчерашното изказване. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Аз не мога да знам какво вчера е казала Дукова. Тя си има по-особен начин на изразяване. Даже някой път, аз съм известен със своята скромност, ми става неудобно като говоря. (Оживление. Смях.) Така че се извинявам, ако оттам е тръгнало напрежението. Действително тези два дни положих големи усилия. Госпожа Йончева искам да я подкрепя в доста от нещата, които каза, са и мои тези, особено за европейската армия. Но пътувах със „Спартана“, както Вие обичахте, а той пътува бавно и е топло, и бръмчи много – за един път става, но по принцип иначе е по-трудно, затова се наложи през нощите да ходим от Триест до Солун. Но, така или иначе, има засилен интерес към Западните Балкани. Най-сетне Берлинският процес според мен – след четири заседания досега къде ли не, стартира в Триест. Защото, когато канцлерите на Германия и Австрия, президентът на Франция и премиерът на Италия са на едно място с Борис Джонсън и лидерите на шестте държави плюс България като специален гост, отчитайки това, което сме направили на Балканите, мисля, че има реален шанс Берлинският процес да стане реалност на Балканите. Действително има много интереси. Завчера на Световния газов и петролен конгрес ги видяхме и от страна на Турция. Конфликтът, който се заражда – Кипърският, за голямото находище на газ между Турция и Гърция, никак небезобиден конфликт. Конфликтът, който го има от другата страна на Украйна – Крим – Русия. Сутринта Борхард, шефът на дирекция беше. Европа твърдо стои зад нашия газов хъб и мисля, че след днес съм много по-голям оптимист, след разговорите и в Истанбул, и днес – с господин Борхард, по нашия газов хъб. Това е една тема, която много бих искал да споделям с депутатите и от БСП, и от ДПС, и от другите, защото действително може да стане. Не само да не ни заобиколят, може да станем в момента вследствие на тези конфликти действително регионалният център, да си върнем позициите. Тук много бих се радвал да имаме обща тема и език. Госпожо Йончева, това е самата истина, която ние с Вас пропагандираме и няма логика да нямаме въоръжени европейски въоръжени сили. Действително, за да ги няма, има други лостове, които действат, но все повече държави почват да си дават сметка. Вижте само в последната една седмица – Турция взе решение да прави самолетоносач. Няколко дни преди това Великобритания пусна самолетоносач, а завчера Германия и Франция взеха решение за самолетоносачи. Един самолетоносач е минимум 20 млрд. евро или 60 млрд. евро само в региона. Въобще нашата доктрина, да не влизам в други теми, защото, ето това е хубаво – военните да ни кажат всъщност от кой се пазим и с кой ще воюваме. Защото Вие виждате и в Кипър сега, НАТО не е според мен…, хайде няма да го казвам, че това ще излезе като заглавие. НАТО е хубаво нещо, ние сме натовски страни (оживление, смях), но Европа си има едно наум. Затова, макар че сега още е като ерес, но колкото повече говорим за европейските въоръжени сили, затова ние самите да имаме своята отбранителна мощ, аз мисля, че обикновено две години някъде е този период на осмисляне – ще видите, че след това ще стане като с бежанската вълна. Имаме всичките гаранции на колегите в Турция. Факт е, че натискът е почти нулев, така че не очаквам изненади оттам. Ето сега сме вече в пика, когато би трябвало да има най-много мигранти. Виждате – един, трима, преди една седмица имахме по-голяма група, турците си я взеха. С гърците работим добре, връщаме всичко. Така че в общи линии предпазното съоръжение, правилно го нарекохте, защото то е предпазно съоръжение, то е да помогне евентуално при натиск на полицаите и армията да ги държат напред. Това не е Берлинска стена, нито като унгарската с ток по нея. Далеч сме от тези мисли. Така че много теми има, по които България с умни ходове може да се придвижи напред. По Бялата книга. Пак казвам, не е наложително, но щом държите, ще възложим, ще направим един драфт, ще анализираме, ще предложим вектори, ще ги представим септември и ще поработят малко хората. Нищо лошо няма в това. Те са такива взаимоизключващи се вариантите в него, че действително трябва много свободно съчинение по вариантите – кой с кой да се комбинира или кой с кой да не се комбинира. Истината в тази Бяла книга е, че не трябва да допуснем, първо, Европа на две или повече скорости и, второ, кохезията да отпадне. Това е. Отсега, ако аз пиша – анализът ми го дадете, тези две точки, като извод ще… (Реплики от „БСП за България“.) Моля? (Шум и реплики от „БСП за България“. Реплика от „БСП за България“: „Не е лошо да има решение на парламента“.) Не е лошо, ето аз пропагандирам. (Реплика от „БСП за България“: „Ние сме „за“.) Не сте „за“, защото като кажете „за“ – защо тръгвате да ги дразните?! (Силен шум. Смях. Реплика от „БСП за България“: „Много са чувствителни“.) Ами, чувствителни са! Ние сме демократи, интелигентна партия (силен смях, ръкопляскания) и като ни закачате по този начин, ние се дразним. Как няма да се дразнят? (Шум.) Затова аз съм „за“ и ще го направим. Но те са двата извода, които накрая трябва да имаме. Добре, благодаря Ви. Аз се надявам колегата Цветанов, като си дойде, и госпожа Нинова да седнат и малко в спокоен… (Реплики от „БСП за България“.) Поне така знам от Цветанов, че те се погаждат повече, отколкото аз с нея (смях), така че може да се намери добър вариант. Това, което каза и госпожа Янчева, също има много логика и смисъл в него, да се подкрепиме. Защото и по темата „тероризъм“ – нали виждате как се отнасяме с едни държави, където се готвят да има смъртни присъди, в същото време по Европа колко терористи бяха ликвидирани още по време на акциите?! Така че има много теми, по които да си говорим кое е правилно и кое не. Надявам се в следващи дебати да бъдем по-рационални. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, правя процедура по прегласуване. Доколкото разбрах министър-председателят искаше да му се даде възможност…

… българският парламент да го подкрепи в това решение. Това именно правим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър Нанков, уважаеми колеги народни представители! През месец септември 2008 г. е сключен договор между Консорциум „Главболгарстрой“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на пречиствателна станция за питейни води в град Сливен. Договорът е за 34 млн. лв., като до есента на следващата година са изработени строителни дейности и са заплатени някъде около 30 млн. лв. За съжаление, само месец по-късно, поради липса на финансови средства се спира обектът и досега той е замразен. Ние правихме опити през последните години както в община Сливен, така и чрез Министерството да се размрази обектът и да бъде довършен, тъй като гражданите на град Сливен пият вода с повишено съдържание на манган. Моят въпрос към Вас е: планирате ли в най-скоро време да се разконсервира обектът и да се пристъпи към неговото завършване, тъй като това е жизнено важен проблем за град Сливен? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милев, пречиствателната станция за питейни води за град Сливен е проектирана през 80-те години с предназначение да пречиства питейната вода, подавана за града от язовир „Асеновец“. През дългия период на изграждане на съоръжението, започнало още през 1987 г., строителството е спирано многократно, а проектът е променян неколкократно, тъй като са настъпили промени в нормативната уредба, промяна в качествата на суровата вода, тоест водата от водоизточника, намаляване на населението на град Сливен и индустриалното производство в града, което респективно е намалило водопотреблението през тези години. В периода 2008 – 2009 г. строителството е подновено, както и Вие споменахте, при което голяма част от строителните дейности по завършването са изпълнени, но поради липса на финансиране през 2009 г. строежът е спрян. Към днешна дата пречиствателната станция е почти изцяло изградена. За въвеждане на обекта в експлоатация е необходимо да бъдат изградени външни водопроводни връзки на пречиствателната станция за питейни води със съществуващата респективно водоснабдителна мрежа на града. В бюджета на Министерството в последните години се предвиждат средства за доизграждането на пречиствателна станция за питейни води – Сливен, на годишна база, но разходването им се възпрепятства от редица проблеми, предполагам, Вие сте запознат като бивш кмет на община Сливен с тях, свързани, голяма част от които, с регламентиране на взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес, неизрядни строителни книжа и задължително пълно комплектуване на строителната документация. В началото на 2016 г. Министерството възложи изготвянето на регионални прединвестиционни проучвания и формуляри за кандидатстване за европейско финансиране за обособените територии на 14 ВиК оператора, в това число и за обособената територия на „ВиК“ ООД – град Сливен. В регионалното прединвестиционно проучване е извършено и обследване, и технико-икономическо сравнение на различни варианти на водоснабдителни схеми и е предложено оптимално решение за включване на пречиствателна станция за питейни води – град Сливен, към водоснабдителната система на населеното място. Инвестиционните мерки за избрания вариант ще бъдат включени в регионалния ВиК проект, с който ще се кандидатства за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“. Формулярът за кандидатстване ще бъде готов през есента на тази година, като се предвижда проектирането и строителните дейности по външните водопроводни връзки да стартират – след възлагане, може да има обжалване – през 2019 г. Оставащи строителни дейности по завършването на пречиствателната станция за питейни води ще се финансират от държавния бюджет. Пречиствателната станция за питейни води – град Сливен, може да бъде въведена в експлоатация след изграждане на външните връзки, за които споменах, извършването на всички изпитания на станцията и включването й към водоснабдителната система на града. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, Господин Министър! Аз разбирам, че проектните дейности са завършени на 100% и вече няма проблем да започне изграждането на този въвеждащ водопровод – от напорния водопровод до пречиствателната станция, от пречиствателната до един резервоар 10 хиляди, който също трябва да се изгради, и след това вече да се включи с водопроводната мрежа на града. Не ми харесва това, че някъде около 10 милиона, може би до 15 милиона са необходими да се завърши пречиствателната станция, и това се планира в един по-далечен период до 2019 – 2020 г., тъй като всяка година при повече дъждове и снеговалежи помътняването на водата се увеличава, също така манганът, който в момента е 15 милиграма на литър, достига до 20 милиграма, а пък крайните стойности са 30 милиграма. Ние не можем да приемем, че още четири-пет години ще чакаме да се намерят средства, за да се завърши станцията. Аз Ви моля, по най-бързия начин, както се казва, да отделите тези първоначални средства, за да може да се разконсервира обектът и да започне неговото довършване. Също така колко милиона са изхарчени от спирането му досега за поддържане на обекта от охранителните фирми? Вие ще прекратите ли договора с „Главболгарстрой“ и нова поръчка ще се изпълнява ли? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Милев, факт е, че проектът, още когато стартира 2008 г., не включваше в себе си външния водопровод. Много пъти сме го коментирали и с Вас, и с други кметове на община Сливен – паметник на глупостта. Пречиствателна станция за питейни води без водопровод, извинявайте, несериозно е. В тази връзка споменах 2017 г., ноември месец – това беше в отговор на въпрос от народния представител Джевдет Чакъров като цяло за ВиК проектите – ще имаме готов формуляр за кандидатстване по новото прединвестиционно проучване. Колко по-бързо да го възложим? 2017, тази година, възлагаме строителство на водопровода. Няма как да мине без обществена поръчка, ако това искате да ми вмените като отговорност. Ще трябва да мине през обществена поръчка. Ресурсът е наличен, тоест финансирането е осигурено по линия на Оперативна програма „Околна среда“. С тези темпове на прогрес в рамките на тези два месеца, оставащи четири – края на октомври месец, докато се подготви формулярът за кандидатстване и се обяви от ВиК – Сливен, обществената поръчка, мисля, че е абсолютно нормален срок. Девет-десет години не е правено нищо, Вие искате за четири месеца да я построим. Не, ще обявим до четири месеца обществената поръчка, тя ще си протече, ще бъде избран изпълнител и ще се изгради и водопроводът, за да може да бъде свързана пречиствателната станция с град Сливен. Отделно от това, факт е, че понастоящем държавата разходва ресурс за охрана на обекта. Тази година той трябва да бъде и приет – говоря за пречиствателната станция. След доста дребни спорове с изпълнителя, Вие го цитирахте кой е, от общо техническата документация да може да приемем обекта, да го предадем в управление и стопанисване на ВиК – Сливен, което да довърши, споменах с какъв източник и в какъв срок, и проекта за бъдещия водопровод. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Актуалността на въпроса, който задаваме, е във връзка с проблема със снабдяването с питейна вода на населението от област Хасково, и град Хасково по-точно. Известно е, че има Проект, наречен под кодовото название, ако мога така да се изразя, „Каскада Въча“, който е някъде от средата на 80-те години на миналия век. Той предвижда изграждане на водосборни мероприятия в Родопите, което е известно като „Каскада Въча“, и освен за промишлени нужди, водата да достигне до Пловдив, Първомай и Хасково, а по някои наши данни почти до района на град Свиленград. Известно е също, че повърхностната вода е с по-добри питейни качества отколкото дълбочинната вода, тъй като тя не преминава през слоеве, които да я замърсят допълнително. Известно е, че преди около десетина години Проектът беше актуализиран в частта си до Пловдив и неговата цена за строителство тогава, при съвременните строителни мероприятия, не е толкова висока. Затова нашият въпрос е следният: считате ли, че Проектът с названието „Каскада Въча“, който определя достигането на водата от Родопите и от района на град Девин – Кричим, до района на Хасково – Свиленград, преминавайки през Пловдив, е актуален? Считате ли, че той може да бъде един от големите проекти за Република България? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йорданов, идеята за водоснабдяване на град Пловдив и района около Пловдив, разбира се, от язовир „Въча“, бивш „Антонивановци“, се заражда през 70-те години, както споменахте, на миналия век, като през 80-те години е разработен технически проект „Водоснабдителна система „Антонивановци“ за водоснабдяване както на град Пловдив, така и на град Димитровград, град Хасково и други селища в Тракийската низина – Първомай, да не ги изброявам, Минерални бани. Министерството не разполага с проекта. Старият проект, между другото, документацията е изчезнала, не е в Министерството. През този период за населението и за индустрията, предвид вида на производствата, са били необходими огромни количества вода – факт, говорейки за него време. През 2005 г. отново се повдига въпросът за ползване на водата от язовир „Въча“ за водоснабдяване, когато с Решение на Общинския съвет в Пловдив като приоритет в програмата за развитие на града за периода 2005 – 2013 г. в Общинския план за развитие на община Пловдив е заложено изграждането на водоснабдителната система на град Пловдив от водите на каскада „Въча“. През 2009 г. в тази връзка е разработен Идеен проект за водоснабдяване на град Пловдив и двадесет и две населени места от каскада „Въча“, като в него не са включени за изграждане резервоари и довеждащи водопроводи до прилежащите селища. През 2014 г. в разработения и приет по програма в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Регионален генерален план, така нареченият „Мастър план“ за територията, подробно е разгледан обект „Водоснабдяване на град Пловдив от каскада „Въча“, в който вече са включени и изграждането на резервоари и довеждащи водопроводи до прилежащите по трасето двадесет и две населени места от област Пловдив. Тук говорим за област Пловдив. В регионалния план не е разгледана хипотезата водата от каскада „Въча“ да достигне и до Димитровград и Хасково, респективно до Хасковска област. Стойността на проекта е определена индикативно на 386 млн. лв. за тези двадесет и две селища, водопровод, каскада „Въча“ и връзките с тях, като в нея не са включени средства за изграждане на санитарно-охранителната зона на язовир „Въча“, тъй като ще се използва за питейно водоснабдяване, нито мерки за изграждане на канализация за отвеждане на отпадъчните води и тяхното пречистване от обекти, заустяващи в язовира. Това е само за инфраструктурата, Проект „Каскада Въча“ с водопровод, който ще свързва населените места съответно с обекта. В град Пловдив със средства от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ ще се изпълняват два проекта: ранен проект, който в момента тече, и регионален ВиК проект, в който инвестициите са определени на база регионално прединвестиционно проучване за територията на област Пловдив. На база проведените проучвания е установено, че съществуващите водни ресурси са достатъчни за водоснабдяването на населените места с питейна вода. Специално за града няма недостиг на вода, въпреки икономическите и демографските предвиждания за неговото увеличаване, съответно и разрастване на индустриалното производство, с изключение на някои случаи през много горещи летни месеци в някои от малките населени места на областта. В същото време прирастът на населението е отрицателен за цялата област, изключая, споменах за града, където механичният е положителен на база на отрицателния естествен прираст. В регионалното прединвестиционно проучване ще се финансират проекти за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води, с които ще се реконструират довеждащи водопроводи, вътрешни водопроводни и канализационни мрежи, ще се изпълнят мерки, свързани с енергийната ефективност на конкретното дружество, ако говорим за помпажна вода, и съответно помпите, които трябва да бъдат подменени. Основната цел на разработваните регионални ВиК проекти е да се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води, техническа, екологична и финансова устойчивост на ВиК сектора, съобразени със социалната поносимост на цената на водата. Ако трябва да резюмирам в заключение, необходимата сумата от 384 млн. лв., за която споменах, няма да е достатъчна за цялата реализация на проекта. Споменах какви дейности не са калкулирани по линия на идейния проект. Може да бъде разглеждана като алтернатива единствено и само под формата на някакво друго частно партньорство, което да генерира в себе си може би и по-голям проект, в който да има и хидроенергийна част. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Министър, за Вашия отговор. Виждам, че Вие не отричате с лека ръка осъществяването на този Проект. Да, цената е нещо, което е доста високо, но за един републикански проект, евроосновен проект, бих казал, централния еврорайон на България, цената не е толкова впечатляваща. Ползата от него обаче е впечатляваща, защото, виждате, каква психоза стана в град Хасково. Същата психоза беше и в Първомай, в Раковски. С един такъв проект бихме направили превенция на проблемите, които се случват. Когато ползваш нещо, което е по-екологично, по-съвременно, естествено, че се плаща малко по-висока цена. Мисля, че този Проект може да бъде осъществен и ще направим всичко възможно да подбутнем отделните етапи, за да бъде той осъществен.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Министър! Състоянието на пътя Поликраище – Първомайци – Горна Оряховица, е изключително лошо – добре известен проблем от години. Проблем също е и мостът, който свързва селото със железничарския град, затова и местното население наскоро организира протест. Във връзка с това общинска администрация Горна Оряховица разпространи информация, че е изготвен проект за цялостна рехабилитация, включително и на моста по Оперативна програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния 2014 – 2020 г. Във връзка с това се обръщам към Вас със следните въпроси: осигурено ли е финансиране за цялостна рехабилитация? В какви срокове ще започне изпълнението и какви дейности са предвидени по подготвяния проект? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков! Второкласен път II-53: „Полски Тръмбеш – Велико Търново – Поликраище – Горна Оряховица, околовръстен път Лясково в района на Стара река – Бяла, околовръстен път Сливен, околовръстен път Ямбол – Калчево – Средец“. Това е целият маршрут на второкласния път и се намира на територията на четири области: Велико Търново, Сливен, Ямбол и Бургас. На територията на област Велико Търново пътят е с дължина около 72 км. На участък Поликраище – Първомайци – Горна Оряховица, основен ремонт не е правен повече от 30 години. Състоянието на пътя е незадоволително особено в село Първомайци. Причината е некачествено изпълнените възстановителни работи на настилката при изграждането на водопроводната и канализационната мрежа на селото, ако трябва да сме честни. През 2016 г. е разработен Технически проект за основен ремонт – рехабилитация и частична реконструкция, по обособена позиция № 5 на обект „Път II-53 Поликраище – Елена – Сливен“, на няколко участъка в областите Велико Търново и Сливен, един от които, е този между Поликраище – Първомайци – Горна Оряховица, преминаващ през урбанизираната територия на село Първомайци и включващ „Александровския мост“ преди град Горна Оряховица. Агенция „Пътна инфраструктура“ кандидатства съвместно с румънски партньори за финансиране на рехабилитацията на „Път II-53 Поликраище – Първомайци – Горна Оряховица“ по Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г. Това е един от шестте проекта, преди около час отговорих за още един подобен проект, в който сме кандидатствали и ще бъде финансиран по съвместната Програма Интеррег V-А между България и Румъния. В момента се извършва оценка на подадените проектни предложения, резултатите от която се очакват да бъдат обявени в началото на месец август 2017 г. Надявам се след около месец да имаме приключила работа на оценителната комисия, след което процедурата е следната: свиква се заседание на секретариата да се одобрят проектите и финалната процедура е решение на Комитета за наблюдение – двустранния, между българската и румънската страна. По тази програма нашето Министерство е партниращ орган, водеща е румънската страна, както и с гръцката програма. Положени са всички усилия, разбира се, за разработването на проектно предложение на високо ниво и при спазване на изискванията за кандидатстване по Програмата. Проектът представлява рехабилитация на съществуващия път, при което ще се подобрят носимоспособността на настилката, отводняването на пътя, ограничителните системи на пътя, хоризонталната и вертикалната сигнализация. Мостът между Първомайци и Горна Оряховица също е предвиден за рехабилитация в одобрения технически проект на обекта. Индикативната стойност на обекта е 4 680 000 лв. с ДДС. Съгласно правилата на Програмата кандидатстването се извършва на два етапа – подаване на заявление за интерес и подаване на формуляр за кандидатстване от одобрените на първия етап кандидати – споменах каква е процедурата преди минута, относно одобрението и реализирането на проекта. Имаме готовност веднага след подписване на договора за финансиране да се обявят тръжните процедури за избор на строителство или надзор. Тук мога да отворя скоба – това са го подготвили колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“. Можем още сега да възложим под условие обществената поръчка, за да спестим време до одобряването на проектното предложение от Съвместния комитет за наблюдение на Трансграничната програма. Междувременно за пътя се полагат грижи по Програма „Текущ ремонт и поддържане“ от Агенция „Пътна инфраструктура“, като през 2015 г. и 2016 г. са извършени много палиативни ремонти във въпросния участък. На 28 юни тази година започна ремонт на асфалтовата настилка с плътна асфалтова смес с дебелина до 5 см. в участъка между село Поликраище и град Горна Оряховица – най-тежкият участък от пътя, включително на територията на село Първомайци. Докладваха ми сутринта, че в рамките до края на седмицата, този ремонт, който е текущ, в най-тежкия участък ще приключи. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Министър, благодаря за уточнението, тъй като местното население е останало с впечатление, че рехабилитацията вече е договорена и тя ще се случи. Желая Ви успех! Надявам се всичко по проекта да мине гладко. Много е важно и за безопасността, и за спокойствието на живущите в селото. Искам да Ви обърна внимание на няколко неща, когато изготвяте проекта. Самият мост, който свързва града, според мен и според местното население не е годен за рехабилитация, а трябва да бъде заменен. Той не трябва да остава. Много е стар, основите са му в реката и той е основната причина селото да бъде наводнявано, тъй като, когато реката е по-пълноводна, той играе ролята на бент. Подготвил съм няколко снимки от наводнения в селото и от отпушването на моста. Ще Ви ги покажа и ще разберете добре защо този мост не е годен за ремонт и разширяване. Това трябва да го осмислим много сериозно. Той ще създава проблеми винаги. Споменахте във Вашето обяснение за изграждането на канализацията в селото. По мнение на местното население инфраструктурата след реализирането на този проект е била в много по-тежко състояние, отколкото преди него. Тук не е лошо да помислите дали не е редно да се потърси отговорност на фирмата, работила по проекта за канализация, защото досега две мнения не съм чувал. Инфраструктурата е в по-лошо състояние след реализиране на този проект. Благодаря Ви, господин Министър.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони е нееднократно потвърждаван ангажимент за развитието на България. Осем са общините от област Хасковско, попадащи в тази Програма. В район Родопи са седем общини: Хасково, Минерални бани, Харманли, Стамболово, Любимец, Маджарово, Ивайловград, район Странджа – Сакар, община Тополовград. Програмата цели преодоляването на икономическата изостаналост на тези райони. Предоставена е за обсъждане още през 2015 г., но реално към този момент не е стартирала. Необходимо е да се актуализира и да започне реализацията на Стратегията, в противен случай районите, които се справят трудно, се обезлюдяват и вместо да скъсят дистанцията с по-развитите райони, тя става още по-драматична и катастрофална. Проблемът е не само в доходите и в инфраструктурата, а в достъпа до образование, култура и здравеопазване. Трябва да се отдели специално внимание на малките отдалечени общини, за чието обезлюдяване способстват тези проблеми. За изпълнението и реализацията на Програмата като цяло за 2017 г. и 2018 г. в инвестиционната част не са предвидени такива средства и не са обявени като планирани. Уважаеми господин Министър, във връзка с това въпросът ми към Вас е: какви са причините да не е стартирала реализацията на Целенасочената инвестиционна програма? Как виждате във времето започването на нейното изпълнение, в частност – районите „Родопи“ и „Странджа – Сакар“? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Желева! Разработеният Проект за Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони съдържа четири подпрограми с общи приоритетни области. Първата е „Стимулиране на икономиката“, втората е „Укрепване на човешките ресурси“, третата е „Обновяване на инфраструктурните системи и превенция на рискове“, четвъртата – „Балансирано пространствено развитие чрез трансгранично сътрудничество“. Финансовата рамка на Програмата е разработена за периода 2017 – 2025 г. За цялостното й изпълнение е необходимо да се осигурят допълнителни средства в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството общо в размер – една грандиозна сума, 1 295 576,3 хил. лв., съобразно възможностите на държавния бюджет за съответната година. Така е приета Програмата. Подпрограма „Родопи“ се предвижда да стартира през 2019 г. с изпълнението на приоритетите: „Планово осигуряване за растеж и развитие на района“ и „Обновяване на оборудване и учебни програми в професионалните училища, насърчаване на заетостта“ като трета. От 2020 г. се предвижда изпълнението на приоритетите: „Нови инвестиции – в индустриални паркове, в пазарна инфраструктура и в мрежи от преработвателни предприятия; „Аграрен сектор – възстановяване на традиционни производства, биоземеделие, „Тютюнът няма алтернатива“ е наречена част от Програмата. На трето място, „Туризъм – инвестиции в инфраструктура, социализация и валоризиране на културно и природно наследство, създаване и маркетинг на регионален туристически продукт в туристически район „Родопи“, както и мерките по цел 2 „Укрепване на човешкия ресурс и административния капацитет“. Цел 3„Обновяване на инфраструктурните системи и превенция на рисковете“ и по цел 4, за която споменах – „Балансирано пространствено развитие чрез трансгранично сътрудничество“. Подпрограма „Странджа – Сакар“ се предвижда да стартира през 2019 г. с изпълнението на приоритетите: „Планово осигуряване за растеж и развитие на района“, и „Укрепване на човешкия ресурс и административния капацитет“. През 2020 г. е планирано да започне – отново имаме два етапа, както и подпрограма „Родопи“ – изпълнението на приоритетите: „Нови инвестиции – в индустриални паркове, в пазарна инфраструктура, в мрежи от преработвателни предприятия и сертифициращи лаборатории; Аграрен сектор – възстановено зеленчукопроизводство, разширени трайни насаждения и биоземеделие, подкрепено животновъдство; и приоритет Туризъм – инвестиции в инфраструктура, социализация и валоризиране на културно и природно наследство по одобрен маркетинг на туристическия продукт – регионализация бранд „Странджа“, както и мерки по цел 2 „Укрепване на човешкия ресурс и административния капацитет“ и цел 3 „Обновяване на инфраструктура и превенция на риска“. Проектът на Целенасочена инвестиционна програма е преминал процедура по съгласуване от страна на Министерския съвет и неговата администрация през месец ноември 2016 г. Програмата не е стартирала до момента, както коректно забелязахте, поради липса на одобрено финансиране. Какъв по-сериозен аргумент от този?! В началото на месец март 2017 г. от Министерството на финансите е получено становище по време на служебния кабинет, според което подходът за икономическото възстановяване трябва да бъде осъществен с приоритетни специфични, а не хоризонтални мерки по отношение на въздействието върху човешкия капитал в районите, попадащи в обхвата на Програмата. Ще продължи обсъждането на Целенасочената инвестиционна програма със заинтересованите страни, с цел извеждане приоритетно на мерки и конкретни проекти, които да доведат до решаването на проблемите, свързани с качеството на работната сила и човешките ресурси в дългосрочен план. На следващ етап, след проучване на подкрепата за районите, получавана по линия на оперативните програми, ще се очертаят и определят параметрите на проектни предложения за национално финансиране, съобразени с целите на Целенасочената инвестиционна програма, като специфичен фокус ще бъде поставен върху развитието на човешките ресурси. Средствата съгласно насоките, дадени от Министерство на финансите, ще се разчитат в рамките на бюджетната процедура за съответната година, съобразно възможностите на държавния бюджет и в съответствие с изпълнението на параметрите по консолидираната фискална програма. Надявам се изключително много – скоро ще започнат и дебатите за новата бюджетна прогноза и за бюджета през 2018 г., да получим подкрепа в това си намерение, за да реализираме поне част от мерките, заложени в Целенасочената инвестиционна програма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! В тази Програма са заложени много мероприятия и финансирането трябва да стане чрез националния бюджет и чрез европейските програми. Вие споменахте за финансиране от националния бюджет, но за европейските програми не споменахте. Що се касае до инфраструктурните проекти в тези региони, мисля, че основната тяхна реализация би трябвало да стане по европейски програми. В отговорите на много въпроси Вие споменавате „региони в растеж“. Освен инфраструктурното развитие на тези райони с цел да се стопира обезлюдяването, жестоката демографска криза, има заложени много мероприятия, на които ние чакаме да получим отговор за тяхното решение. Например медицинското обслужване в тези райони. Знам, че това не е приоритет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но въпреки това там е споменато за мобилни групи, за подвижни аптеки. Хората чакат решаването на този въпрос. Инвестициите в селското стопанство, мерките, които трябва да се вземат, за да може в тези райони да се случат инвестиции, с които да има осигурена заетост и хората да почувстват наистина действието на тази Програма. Чакам от Вас обаче какви обекти ще бъдат заложени за общините, включени в Програмата, по европейските програми. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Динков, това, което казахте в реплика, звучи наистина прекрасно, но знаете колко е неизпълнимо, ако познавате по-добре и процеса на програмиране, който е свързан с усвояване на европейските средства, и на планиране, какъвто е процесът по изготвянето на Целенасочената инвестиционна програма. Разбира се, европейските средства по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“ или по Програма за развитие на селските райони, са налична база на програмираното през 2012 – 2013 г., за да може да бъдат одобрени през 2014 г. и да заработят двете програми, които имат и регионален характер, и регионална насоченост. Част от проектите в Целенасочената инвестиционна програма, които впоследствие, тъй като тя е разработена две години след периода на програмиране, да се изпълняват и се реализират с европейски средства, са включени в целенасочените инвестиционни програми, които попадат в документи на общините – бенефициенти по Проект Оперативна програма „Региони в растеж“, или попадат в приоритетите или в одобрените проекти на Програмата за развитие на селските райони. Бъдете сигурен, че европейският ресурс, за мен лично, е добре програмиран през настоящия програмен период, не е панацея за всички болки и трудно би могъл да допринесе за решаването на всички проблеми. Затова именно е новият инструмент, тъй като Целенасочената инвестиционна програма е нов и като подход, и като инструмент модел и документ за реализирането на адекватна регионална политика. Той трябва да бъде изпълнен с финансово съдържание, за което аз призовах и уважаемите колеги, задали настоящия въпрос, предполагам ще подкрепите параметрите, които ще бъдат заложени в бюджета през 2018 г. в тази насока, тъй като нереализирането понастоящем и нестартирането на отделни проекти по така изложените цели, по така изложените приоритети на Програмата се дължи именно и само поради липса на акумулиран финансов ресурс. Това че част от проектите се препокриват с дейностите и мерките, заложени в Целенасочената инвестиционна програма, с мерките, с дейностите и с проекти, които ще се реализират по Оперативна програма „Региони в растеж“ или Програмата за развитие на селските райони, говори само и единствено за добрата субординация и координация на екипите, изготвили Целенасочената инвестиционна програма, тъй като отново потвърждават проблемните области и конкретните проблемни проекти, които ще бъдат финансирани, ще повторя, по линия на европейските фондове. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Поставям отново въпроса за изграждането на тунел под връх Шипка, макар че той нееднократно е звучал от трибуната на Народното събрание. Поставям го, защото на всички приемни на депутатите от Старозагорска област се поставя въпросът от десетки хора и те питат: ще имаме ли най-после тунел под връх Шипка? Несъмнено изграждането на тунела под Шипка има огромно значение както за жителите на областите Габрово, Стара Загора, Велико Търново, така той си има и своето национално значение, защото би бил добра връзка между Северна и Южна България. Тъй като той може да бъде част и от Трансевропейския коридор № 9, има и своето европейско значение. Може би точно заради това проектът за изграждането на тунел под връх Шипка е част от предизборните програми на Политическа партия ГЕРБ и е приоритет на трите правителства на господин Борисов. На въпрос на народния представител господин Кирил Добрев в Четиридесет и третото Народно събрание, относно изграждането на обходния път на град Габрово и тунела под връх Шипка, тогава заместник министър-председателят по Европейските фондове и икономическата политика господин Дончев отговаря, че към 8 септември 2016 г. – отговорът е от тази дата, обходният път на град Габрово и тунелът под връх Шипка се изграждат на две фази, като тунелът е включен във втора фаза и на този етап се намира на ниво „изготвяне на идеен проект“. Задавам Ви въпрос, уважаеми господин Министър: на този етап проектът за строеж на тунел под връх Шипка на какъв етап се намира? Какви са сроковете за неговото изпълнение и осигурени ли са финансови средства? Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Симеонова! Да, тунел под Шипка ще има. Не защото е единствено и само приоритет в предизборната, а впоследствие в управленската програма на ГЕРБ, а защото е жизнено важен. Вие споменахте – като част от Транспортен коридор № 9, а и като най-бързата връзка, която ще бъде осъществявана между Северна и Южна България в централната й част. Проектът за тунела под връх Шипка е от стратегическо значение за страната. Той е един от приоритетите, заложени в Проекта на програма за управление на правителството 2017 г. –2020 г. Изграждането му ще улесни транспортните потоци в направление „Север – Юг“ и ще се съдейства за преодоляване на дисбаланса в икономическото развитие на Северна и Южна България. Също така ще се подобри транспортната свързаност на основните пътни направления „Русе – Велико Търново – Шипка – Стара Загора – Свиленград – Маказа“ и „Оряхово – Севлиево – Шипка – Стара Загора – Свиленград – Маказа“, като ще се активират и търговските връзки на България с Гърция и Румъния, а и на цялата Източна и Централна част от Европа с Близкия Изток. Тунелът под връх Шипка е част от проект „Обход на град Габрово“, който е разделен на пет етапа и се изпълнява в две фази. Фаза едно включва строителството на етапи от 1 до 4 с обща дължина 23 км 555 мм и изготвянето на разширен идеен проект за тунел под връх Шипка. Към момента е отчетен значителен напредък като индикативният срок за завършване строително-монтажните работи на обекта е септември 2018 г. Една скоба само ще отворя: за да има реализиран подобен обект, подобен проект – тунел под връх Шипка, нормално е да има най-малкото идеен проект. Впоследствие ще има и работен проект, ще има строително разрешение и след това ще пристъпим към изграждането. Фаза две включва строителството по етап 5 от проекта с обща дължина 5548 км ново строителство на пътната част и обхваща тунела под връх Шипка с дължина 3 220 км. Напредъкът по Фаза две – конкретика и отговор на Вашия въпрос, е както следва: По формуляри за кандидатстване за финансиране на Проект „Обход на град Габрово“ е разработен анализ „разходи и ползи“ и индикативната стойност на проекта е в размер на 520 млн. лв. с ДДС. По процедурите за ОВОС е издадено решение от 3 април 2012 г. Учредителните процедури са приключени за основното трасе. След разработването на проекта за тунел под връх Шипка ще се изясни дали ще са необходими допълните отчуждения за предпорталните площадки на тунела. Когато имаме идеен проект, ще ни бъде отговорено на въпроса на нас, както и на Вас. За тунела е възложено разработване на разширен идеен проект, споменахме три пъти за него. Целта на разработката включва обстойни геоложки и хидрогеоложки проучвания, извършване на подробно геологическо заснемане в зоните на порталите на тунела, разработване на варианти решения на системите, свързани с експлоатацията на тунела, вентилацията, осветлението, водоснабдяването и противопожарната защита, пътната сигнализация, телевизионен контрол, телефонна система, общо електроснабдяване, централен диспечерски пункт. Приключване на разработката на идеен проект – фаза едно. В процес на подготовка е разширен идеен проект – фаза две. Предвид значението на проекта на тунела под връх Шипка, като важна транспортна комуникация в направлението „Север – Юг“, се търсят различни възможности за финансово му обезпечаване, включително и чрез публично частно партньорство. Това е последният възможен вариант. Осигуряването на дългосрочното финансиране чрез въвеждането на електронна система – електронните винетки за леки автомобили и тол таксите ще налеят достатъчно средства в държавния бюджет. Отделно от това имаме хипотеза част от средствата за автомагистрала „Струма“ да бъдат пренасочени към Северна България, ако там по обективни причини, независещи от правителството, а от евентуалните жалби на еко организации, биха могли да стопират, най-малко да забавят процеса и да изпаднем извън рамките на допустимостта на средствата по Оперативна програма „Транспорт“, така че и тези средства биха могли да бъдат насочени към тунела под Шипка, но със сигурност в рамките на настоящия мандат ние ще стартираме реализацията на самия тунел. Ще завършим първите четири етапа по Фаза едно, за които споменах. Най-важната част е „Обходът на град Габрово“ с тунелното съоръжение 550 м и с едно тежко мостово съоръжение, което в момента се укрепва. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър! Искам да Ви уверя, че ние ще продължим да следим развитието на проекта за тунел под връх Шипка, още повече че вече 120 години строим този тунел. Знаете, предполагам, че в далечната 1897 г. Деветото народно събрание взема единодушно решение да има тунел под връх Шипка, само че тогава железопътен тунел, и не едно и две правителства са използвали тази идея. Само че наистина правителствата на ГЕРБ я приемат като приоритет и ние се радваме за това. Първите две правителства на господин Борисов търсеха всякакви възможности – от еврофондовете, от Оперативна програма „Транспорт“, от инвеститори, от държавния бюджет. За съжаление, не беше построен тунелът под Шипка. Знаете, миналата година медиите дори ни убеждаваха, че през юли 2017 г. ние ще открием тунел под връх Шипка. Така че, както Вие казахте, в Политическата програма на партия ГЕРБ е записано в раздел „Регионална политика“, в точка 4, която е за безопасна и модерна инфраструктура, за изграждането на тунела под връх Шипка. Уважаеми господин Министър, много се надяваме и изразявам мечтата на хиляди хора, да имаме тунел под връх Шипка. И това да не бъде и да не остане, за съжаление, само една PR-акция. Моля Ви, нека в следващата предизборна програма да бъде включен. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо Симеонова! Да, следете ни, когато се бавим, засилвайте работните процесите. И вицепремиерът Дончев ни следи за конкретния обект и факт е – трудно ще стане. Виждате, че проектната му готовност вече е на 90 и повече процента завършена. Обходът ще бъде завършен според мен през 2018 г. Живот и здраве, аз тогава мисля, че ще започнем възлагането. Поели сме като ангажимент възлагането на самото строителство. Дотогава трябва да имаме и готов идеен проект със строително разрешение. Предполагам, че ще бъде инженеринг възлагане с допроектиране – работно проектиране плюс строителство, така че ние също се надяваме и полагаме неимоверни усилия, повярвайте, в рамките на един пълен мандат да бъде реализиран проектът. Колегите от Ловешка област например – аз също съм от Ловешка област, ще питат защо не се изгражда тунелът Троян – Кърнаре, като още по-централен. Колегите от Видинска или пък от Софийска област ще питат за тунела под Петрохан например, като част от транспортен коридор № 4. Факт е, че в СИВ икономиката, ако върнете назад във времето – 60% от транзитния товаропоток минаваше по 9-ти транспортен коридор – Хелзинки – Санкт Петербург; Дунав-мост през Русе и оттам вече през Прохода на Републиката, локацията може да бъде или към Солун или Истанбул по протежение на транспортен коридор № 9. В момента около две трети от този транзитен товаропоток минава по транспортен коридор № 10. Въпреки това, за съживяване на товаропотока по Девети транспортен коридор така и споменах – и Вие знаете още по-добре дори от мен ползите, не само местните, регионалните, а и националните и наднационалните такива от развитието на този обект. Отчитайки тези обективни факти, наистина няколко правителства назад във времето, Вие ме върнахте много назад във времето, още тогава е генерирана идеята за тунела под Шипка, но наистина от десетина години се работи изключително активно. Такива са и сроковете в инвестиционния процес. Наша цел е да ги облекчаваме в бъдеще, но наистина с основния ангажимент тунелът под Шипка да бъде изграден. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Нашият въпрос е относно съществуващи проблеми с водоснабдяването на обекти и почивни станции, хотели, къщи за гости и други във вилна зона в село Чифлик, община Троян. Уважаеми господин Министър, обръщаме се към Вас, във връзка с постъпила информация за съществуващи проблеми с водоснабдяването на обекти, почивни станции, хотели, къщи за гости и други във вилна зона в село Чифлик, община Троян и липсата на водоснабдяване от общинското ВиК дружество. Част от хотелите в село Чифлик имат издадени разрешителни за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване от Басейнова дирекция – Дунавски район, но не е ясно как е решено питейното водоснабдяване за останалите обекти. В тази връзка нашите въпроси са следните: първо, как и ще бъде ли решен въпросът с питейно-битовото водоснабдяване на обектите, намиращи се на територията на вилна зона в село Чифлик, хотелски комплекси, къщи за гости, вили и други? И вторият въпрос е: как са изградени и са получили разрешение за строеж в съответствие с изискванията на Закона за устройство на територията обектите, за които не е осигурено питейно-битово водоснабдяване от ВиК оператора или по реда на Закона за водите, самостоятелно питейно водоснабдяване? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Василев, село Чифлик се намира в община Троян, предполагам знаете, услугите по водоснабдяване и канализация се предоставят изцяло от общинското дружество ВиК „Стенето“ ЕООД – град Троян. Съгласно действащата нормативна уредба в отрасъл ВиК, предоставянето на ВиК услугите в обособената територия на ВиК „Стенето“ – град Троян, трябва да съответства на разпоредбите на Закона за водите и Закона за регулиране на ВиК услугите. Тъй като в границата на обособената територия попадат ВиК системи собственост само на община Троян – подчертавам дебело, управлението се осъществява от Общинския съвет на град Троян. Общинският съвет приема програма за развитието на водоснабдяването и канализацията на територията на общината, в съответствие с плановете за управление на речните басейни, Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в съответствие с общинския план за развитие и Програмата за реализация на общинския план за развитие на община Троян. За предоставянето на ВиК услугите на територията на община Троян операторът ВиК „Стенето“ ЕООД – град Троян, използва активи – публична общинска собственост, като ВиК инфраструктурата трябва да е изградена в съответствие със законовите разпоредби, за да се гарантира опазване здравето на населението и да се предотвратява замърсяването на околната среда. Цените на ВиК услугата на територията се предлагат от общинското дружество ВиК „Стенето“ с бизнес плана му и с одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното дотук следва да се има предвид, че инвестиционните намерения на територията на община Троян, включително хотели, къщи за гости и вили, се съгласуват от ВиК дружеството, именно с цел да гарантира възможността за предоставянето на адекватна, нормална, законосъобразна ВиК услуга. Разрешителни за изграждането им, от друга страна, се издават от общинската администрация. Тук няма обекти от национално и регионално значение .на територията на село Чифлик, като тя е следвало да посочи към коя публична ВиК инфраструктура ще се извърши присъединяването на имотите и дали за обектите е гарантирано непрекъснато водоснабдяване и безопасна питейна вода, отговаряща на стандартите. Съгласно българското законодателство е недопустимо, отново дебело подчертавам: недопустимо е да се изгражда самостоятелна частна инфраструктура за предоставяне на ВиК услуги, какъвто случай има в момента. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за отговора, господин Министър! Искам само да уточня. Сезирана е Районна прокуратура Троян с вх. № 3501 от 2017 г. и Окръжна прокуратура – Ловеч. Има тъжба от четири лица, приложили са документи. Те са уведомили Комисията за енергийно и водно регулиране. Има запитване, има и отговор от 27 юни 2017 г. Ще Ви прочета какъв е отговорът на Комисията за енергийно и водно регулиране: „При липса на издадени окончателни протоколи за разпределяне на собствеността на публичните ВиК активи на обособена територия на ВиК „Стенето“ ЕООД – град Троян, не може да се изясни дали управлението на ВиК системите следва да се реализира по реда на чл. 198б, т. 2 от Закона за водите – това е Асоциацията на ВиК, или по реда на чл. 198б, т. 3 от общинския съвет на община Троян. Ако в обособената територия има ВиК активи публична държавна собственост, то следва да бъде учредена Асоциация по ВиК с участието на областния управител на област Ловеч и кмета на община Троян, която да избере ВиК оператор и да сключи с него договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставяне на ВиК услугите на потребителите срещу заплащане.“ Мисля че, държавата трябва да се намеси в този казус. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев! Наистина с благодарност, че ме запознахте с отговора на компетентните разследващи институции. Затова дебело подчертах в отговора си по случая, че инфраструктурата е единствено и само публично-общинска. На територията на населеното място нямаме публична държавна собственост, така че хипотеза няма. Тук единствен компетентен орган по закон е общинският съвет, който в обслужването на населените места от общински ВиК оператор играе ролята на Асоциация по ВиК. Хубаво е, че сигнализирахте и Министерството, за което ние също ще направим проверка, ще бъдем достатъчно осторожни в своите правомощия. Всъщност сме подготвили сигнал за сезиране на компетентните институции, като отговаряме дори в анонс на това, което Вие току-що изчетохте, че в случая хипотеза няма. Повтарям се, говорим за публично-общинска собственост и, разбира се, ще сезираме компетентните органи по случая. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, през територията на Област Пазарджик преминава път II-37. В участъка от Панагюрище до Пазарджик през изминалите години беше направена рехабилитация. След наводненията през 2005 г. и частично разрушаване на отсечката Пещера – Батак е направен проект от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и са извършени строително-ремонтни работи по нея, като се изграждат множество подпорни стени, сменят се мантинели, частично се полага асфалт. През 2014 г., по наше настояване беше изготвен проект, с който трябваше участъкът от Пазарджик до Батак, с изключение на участъка в Пещера, да бъде включен в Оперативна програма „Региони в растеж“. Лошото състояние на участъка затруднява транспортната връзка от Източна България към региона и особено възможностите за развитието на икономиката и туризма в общините в областта – общини, които са богати на културно историческо наследство и природни дадености. Господин Министър, моят въпрос е: включен ли е този важен за населението на Област Пазарджик път Пазарджик – Пещера –Батак в Оперативна програма „Региони в растеж“ и ще има ли средства за рехабилитация?

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, пътният участък Пазарджик – Пещера – Батак с дължина 30,5 км е част от републиканския път II-37 и се намира на територията на Област Пазарджик. По Програма „Текущ ремонт и поддържане“ през 2016 г. в тази отсечка са извършени дейности на стойност 111 хил. лв. с ДДС, включващи подравняване и попълване на банкети, почистване на окопи, изкърпване на асфалтова настилка, озеленяване, ландшафтно оформяне и полагане на пътна маркировка. През 2017 г. по същата програма е направено изкърпване на 3500 квадратни метра асфалтова настилка, почиствани са и окопи, извършвано е и косене на тревните площи, изсичане на храсти. За участъка с начало град Пещера и край – град Батак, с дължина 18,1 км, споменахте, през 2007 г. е сключен договор за рехабилитация на стойност почти 17,7 млн. лв. с ДДС. Финансирането е осигурено по ремонтна програма на Агенция „Пътна инфраструктура“. Изпълнени са дейности в участъка в регулацията на град Пещера и на 4 км след нея в посока град Батак. Осигурена е безопасността на движението. Всяка година в отсечката се изпълняват дейности по поддържане, съобразно разполагаемите бюджетни средства. Останалата част от обекта с дължина 8 км остава незавършена поради изчерпания финансов ресурс по Програмата, а през 2010 г. работата по обекта спира с акт Образец 10. На изпълнителя са изплатени средства в размер малко над 12 млн. лв. с ДДС за сертифицирани дейности. Необходимо е проектодокументацията да бъде актуализирана и обектът да бъде включен в ремонтната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“, като е осигурено финансиране. Само да спомена, както и в отговора на народния представител Кирил Калфин от Кюстендил, при предвиденото постановление на Министерския съвет и евентуално неговото реализиране в рамките на календарната 2017 г. сме отчели необходимостта от ремонтни дейности по настоящата пътна отсечка и сме включили участъка от Пазарджик до Пещера в ремонтната програма. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, но предполагам не сте учуден, че не съм удовлетворен от него. Този участък е много важен, още един път казвам, за развитието на Област Пазарджик. И ще Ви зачета само – това са изяви от местни и национални медии през последните няколко месеца: „Скална маса затрупа пътя Пещера –Батак“, „Подпорна стена е надвиснала на пътя Пещера – Батак“, „Пътят Пещера – Батак е само 17 км, но шофирането по този участък е истинско предизвикателство. Вече цяла година пътят е в ремонт, но налице нищо.“ Това са само няколко излезли в медиите информации. Мога да Ви покажа и множество снимки, какво представлява в момента този път и аз ще Ви ги дам. (Народният представител Йордан Младенов дава материали, излезли в медиите, на министъра.) Уважаеми господин Министър, преди 141 години в Батак, там горе в планината, хората са се борили за своите домове, за своята вяра. Днес е XXI век и ние не можем да им направим достъп да могат да се придвижват до своите семейства, да се прибират при своите родители. Не можем да дадем възможност да се развива икономиката и по-специално туризма. Знаем самата СПА столица Велинград е на 20-тина километра от Батак, минава целият път от Източна България, има множество курорти, които имат нужда от подкрепа, имат нужда от инфраструктура. Така че аз съм крайно недоволен от Вашият отговор и още повече, че през 2014 г. този път беше актуализиран, доколкото знам, беше направено заснемане на пътя и беше предвидено той да влезе в Оперативна програма „Региони в растеж“. Недоумявам защо е излязъл от тази Програма.

Какво разбрах от репликата, господин Председател, дами и господа народни представители? – Правителствата на Борисов са лишили достъпа до Батак на българските граждани, а тези на Луканов, лека му пръст, на Орешарски, на Виденов са изградили пътя и са го направили достъпен. Малко не ми стана ясна репликата на уважаемия народен представител. И не разбрах, той не разбра ли моя отговор? Защо остана недоволен от факта, че споменах, че сме осигурили финансиране за проекта? Може би ще остане доволен, ако кажа, че няма да осигурим финансиране за проекта и ще го дадем за някой друг път?! Примерно господин Гьоков зададе преди две седмици въпрос за Стара Загора. Тогава ли ще остане доволен народният представител Младенов?! В „Региони в растеж“ не знам с каква информация разполага, аз не съм виждал проектът да бъде включен в приоритетите и в приоритетните обекти по Оперативна програма „Региони в растеж“ за тези два месеца. Ако Вие имате друга информация моля да ме запознаете. Аз споменавам, не съм виждал, не знам кой Ви е давал обещания, но аз не съм виждал проекта да е бил включван, за да е изключван оттам. И споменах, че финансиране за пътя ще бъде намерено. Споменах какъв е източникът на финансирането. Ако не сте доволен, не знам от какво бихте били?! Да го включим в Оперативна програма „Региони в растеж“ – трябва да изключим друг път. И в тези два месеца наистина не съм забелязвал той да е бил попадал там, във времеви период 3, 4, 5 години назад във времето. Напротив, финансирането за пътя е от държавния бюджет и неговата рехабилитация. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, става въпрос за един път в област Плевен, община Левски. Това е пътят от град Левски до село Асеновци, с граница област Ловеч. Пътят, както разбирате, затова задавам въпроса, е в лошо състояние. Има дупки, асфалтовата настилка е нарушена на места и при моите срещи с хората от региона, винаги се поставя този въпрос – кога ще се направи този път? Затова Ви задавам следния въпрос: предвиждат ли се строителни дейности с цел възстановяване и подобряване на технико-експлоатационните качества на този път, ако такива се предвиждат, моля да отговорите в какъв срок и обем ще бъдат изпълнени? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми народни представители, уважаеми господин Николов! Правилно сте забелязали – това е границата между Ловешка и Плевенска област. В Ловешка област пътят е наистина перфектно изпълнен, поддържан добре повече от 10 години. Пътят, за който задавате въпроса, е в трагично състояние, в много лошо експлоатационно състояние, особено в рамките на населеното място на село Асеновци. Участъкът от третокласния път, за който споменахте – ІІІ-301 от регулацията на град Левски през село Асеновци до границата с Ловешка област и Летнишка община, е с дължина 5 км и 400 м. Споменах, действително е в крайно незадоволително състояние – 30 години и повече той не е ремонтиран. По експертна оценка за цялостен ремонт на отсечката са нужни около 2 млн. 374 хил. лв. с ДДС. За участъка няма проектна готовност и не е включен в ремонтните програми на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2017 г., за разлика от предходния въпрос, за който колегата не беше доволен, предполагам също няма да сте доволен, че пътят не е включен за 2017 г. За отсечката се полагат грижи съобразно средствата по Програмата „Текущи ремонти“ и поддържане на Агенция „Пътна инфраструктура“. В периода март – юни тази година са извършени ремонтни работи на компрометирани места по настилката на стойност малко над 23 хил. лв. Индикативната стойност на ремонтните работи, за които аз веднъж при едно мое посещение в град Левски поех ангажимент, е на база, на която ще се извърши фрезоване и полагане на плътна и неплътна асфалтова смес на компрометираните места, основно в населеното място в най-трагичния участък на село Асеновци, е в размер на 452 хил. лв. и те ще бъдат осигурени в рамките на настоящата година, за да оправим пътния участък поетапно поне тази част в рамките на населеното място и в неговата регулация от. Разглежда се възможността за осигуряването на необходимите средства от бюджета на Агенцията за останалата част от пътя в рамките на бюджетната 2018 г. Но аз на база на всички въпроси, които получавам по линия на рехабилитация, ремонтни дейности и бъдещи такива, и по-скоро недоволството от местните общности за състоянието на третокласната и второкласната пътна мрежа в страната, все повече се убеждавам, предполагам и Вие, от необходимостта от въвеждането на тол таксата – без да излиза на никой народен представител, на министър или на заместник-министър на челото, това ще е подходът, това ще е решението в пътния сектор, за да имаме достатъчно генериран ресурс да поддържаме и в добро, и в безопасно състояние републиканските пътища, а и да изграждаме нови пътни отсечки. Коментирахме и тунела „Почивка“, и участъци от автомагистрала „Хемус“, и най-голямата ни цел и глобална визия в пътния сектор е да направим българските пътища по-безопасни и сигурни. При 300-милионен бюджет, с така наречените „скъпи винетки”, нуждите на годишна база са между деветстотин милиона и един милиард. Трудно бихме могли да отговорим на тези потребности, затова приоритизираме дадени отсечки. Специално за Вашия път – „Вашия”, той не е Ваш, той е на Вашите избиратели от Плевенска област, споменах – през село Асеновци в рамките на тази година, какъвто ангажимент вече поех, заявявам го и от трибуната, в 2018 г. е останалата част на трасето, за да може все пак и община Левски да има поне толкова добър път, колкото и община Летница. Благодаря Ви.

Аз Ви благодаря за отговора, господин Министър. Радвам се, че взехте така бързо мерки и най-лошият участък ще бъде направен още тази година. Разбирам затрудненията, разбирам и какъв е бюджетът на АПИ. Надявам се с тол таксите да решим изцяло проблемите, защото когато повече от 30 години не са правени, не са поддържани едни пътища, не може за една, две, три години да се решат проблемите на цяла България. Надявам се, че с тол таксите ще можем успешно да решим проблемите на повечето пътища в повечето области. Предполагам и при колегите в другите области положението на пътната инфраструктура е същото.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Министър, питането ми е за пътя от град Левски до село Градище. Този въпрос съм го поставил няколко пъти. Затова се обръщам и в този мандат към Вас с питане за рехабилитацията на Републикански път ІІІ-303. Пътят е в много лошо състояние, има и големи дупки по пътя, на някои места дори е невъзможно разминаването, има и пътни инциденти. Затова и в мои приемни хората поставят постоянно – и с право, този въпрос за цялостната рехабилитация за пътя. Затова Ви задавам следния въпрос: кога, в какъв обем и в какъв срок ще бъде извършена рехабилитацията, ако бъде направена? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Николов! Поредният третокласен път е в крайно лошо, незадоволително състояние. Не незадоволително, а крайно лошо експлоатационно състояние! И понеже на мен самият ми омръзна от себе си да повтарям за тол таксите и винетките, няма да изчитам буквално отговора, който са ми подготвили колегите от Агенция „Пътна инфраструктура“. Ще Ви кажа само някои основни параметри за пътя и какво предвиждаме да направим. Участъкът от третокласния път ІІІ-303 между Левски и село Градище е с дължина 7 км и 400 м – отново над 30 години без основна рехабилитация, без основен ремонт. Предвид това аз включих участъка в списъка с пътни отсечки, планирани за превантивен ремонт през тази година, през 2017 г., докато трябва да бъде осигурено целево финансиране. По експертна оценка необходимите средства са малко над 3 млн. лв. с Данък добавена стойност. Те включват преасфалтиране на участъка по цялата му ширина, възстановяване на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация. Поели сме ангажимент 2017 г. пътят да бъде рехабилитиран. Наистина недостигът в бюджетната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ е огромен, затова ще разчитаме и на известна помощ от Министерството на финансите не само за тази отсечка, а и за някои от отсечките, за които и колегите от ляво, и от дясно са задавали въпроси, но колкото и да не ми се иска, тол системата е решението за всички проблеми, свързани с рехабилитацията, специално на пътните отсечки от първи, втори и трети клас, тъй като и понастоящем, а и в бъдеще за изграждането на новите отсечки се намират и европейски, и други източници на финансиране. Ангажиментът, който сме поели и за този път, ще бъде изпълнен, въпреки огромните дефицити и в нашите бюджети. Само една скоба ще отворя – върху природата трудно може да се влияе, но само за тази зима бяха разходвани за снегопочистване 80 милиона от 300-милионния бюджет на Агенция „Пътна инфраструктура“ – почти два пъти повече от предходната година, които средства, като разходно перо, можеха да отидат и за други дейности, включително и за рехабилитация на други пътни отсечки. Но какво да се направи? Там също има да оптимизираме, ще сключваме нови договори – да не се отклонявам от темата, пък и в 2017 г., надявам се, със сигурност в началото на 2018 г., пътят ще бъде рехабилитиран. Благодаря Ви.

Господин Министър, искам да Ви благодаря. Проблемът е поставян дълги години и не е решен. Това, което чухме, удовлетворява. Разчитам, че в близките няколко месеца това ще се случи, по Вашите думи. Най-после ще бъде решен голям проблем, защото това е път, по който пътуват до Общинския център. В много лошо състояние е – чупят се коли, автобусите оттам пътуват, затова много разчитам, че това ще се случи в летните месеци или есента, по Вашите думи, така че най-после в този район – само искам да отбележа, че в община Левски кметът е от БСП. Аз съм народен представител от ГЕРБ, но това мен нищо… Искам да поставям проблемите на хората от всяка една община в моята област. Радвам се, че има решение за два пътя в нашата област и в община Левски, по-точно. Благодаря Ви, господин Министър.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. е включена мярка за подкрепа на реформата в сектор „Здравеопазване“ за реформиране на спешната помощ. В рамките на служебния кабинет не бяха предприети мерки за успешната подготовка, което допринася за забавяне на подготвителния процес и оттам до рискове при изпълнението на целите на Програмата. Във връзка с това, може ли да получим понастоящем информация: предвидени ли са стъпки за натрупаната забава, в каква посока и считате ли, че към момента предприетите стъпки ще могат да осигурят успешно изпълнение на Проекта? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, Министерството на здравеопазването е определено за конкретен бенефициент по Приоритетна ос 4 на Оперативната програма „Региони в растеж“ относно регионална здравна инфраструктура. Тя е предвидена за изпълнение посредством голям проект по смисъла на чл. 100 от Регламент на Европейския съюз № 1303 от 2013 г. Проектът е свързан с обновяване и модернизация на сградния фонд и оборудването в системата за Спешна медицинска помощ. Предвидено е дейностите да обхванат спешните отделения на 34 лечебни заведения, 27 центрове за спешна медицинска помощ и разкритите към тях 170 филиала за спешна медицинска помощ, по определен бюджет на стойност 163 млн. 502 хил. лв. С решение на Министерството на здравеопазването е подписан договор за услуга с предмет „Избор на изпълнител за подготовка на проектно предложение за кандидатстване с голям инвестиционен проект за подкрепа на Спешната медицинска помощ по ОПРР 2014 – 2020 г.“ В рамките на договора с изпълнителя следва да бъде изготвено цялостното предпроектно проучване в съответствие с изискванията на чл. 100 от Регламента, който цитирах преди малко, включително и формуляр за кандидатстване за безвъзмездната финансова помощ, с всички приложими към него документи по Оперативната програма. Предвид сложната фактическа обстановка и сложността на самия Проект е поискана техническа помощ по инициативата „Съвместна помощ за подкрепа на европейските региони“ – „Джаспърс“, свързана с преглед на качеството на документацията и отстраняване на пропуските при подготовката на проектното предложение. Министерството на здравеопазването е предприело действия за определяне на подходящи терени за изграждане на нови или обновяване на съществуващи сгради на действащи структури на Спешната медицинска помощ. Предвид че голяма част от изброените сгради са собственост на търговски дружества – общинска собственост или държавна собственост, Министерството на здравеопазването сключва договори със съответните страни за учредяване на ограничени вещни права, съгласно Закона за устройство на територията, в полза на държавата, като до момента са придобити права върху повече от половината имоти. С оглед ускоряване на процеса по подготовка на големия проект на Министерството на здравеопазването за кандидатстване по Оперативната програма и наваксването на натрупаното закъснение, е изготвена пътна карта с линеен план-график за заложените дейности, междинни срокове и отговорни институции. Създадена е направляваща група по Проекта, включваща двама заместник министри от МРРБ, колегата Мирослав Ненков от Министерството на здравеопазването, респективно и от Министерския съвет, Министерство на финансите, която направляваща група ще проследява напредъка по подготовката на Проекта и ще го ускорява. В тази връзка са предприети действия за наваксване на натрупаното по време на служебното правителство закъснение, но и не само по време на служебното правителство. Предстои в рамките на месец юли 2017 г. да бъде публикуван на страницата на Министерството на здравеопазването за публично обсъждане ревизиран стандарт за спешна медицинска помощ – едно от необходимите условия, за да стартира големият проект. До края на месец юли 2017 г. се планира стандартът да бъде одобрен, съответно публикуван в „Държавен вестник“. В рамките на месец юли тази година се предвижда и да бъде актуализиран анализът за нуждите съобразно коментарите на екипа на „Джаспърс“ с конкретните обекти на интервенция по настоящия Проект. Съгласно пътната карта, за която споменах, Министерството на здравеопазването е поело ангажимент до края на месец декември 2017 г. да бъде готово с подаването на проектното предложение към Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ в нашето Министерство. Към момента е постигната отлична координация, смея да го заявя категорично, между МРРБ и Министерството на здравеопазването, и са преодолени основните предизвикателства по отношение на подготовката на този мащабен, важен и изключително сложен за реализация и изпълнение инвестиционен Проект. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър Нанков, уважаеми колеги! Болничните заведения, общините и областните администрации през последната година, година и половина положиха изключително много усилия, за да осигурят терени и сграден фонд, за да може този Проект да се реализира. В края на днешния парламентарен контрол аз искам да Ви благодаря за компенсирането на забавянето, което осъществявате, и за полагането на усилия, за да се създаде този координационен механизъм, с който да може Проектът да се доведе докрай успешно. Този проект има два аспекта – важни са пациентите, всички ние, които ползваме спешна помощ. Но има друг задължителен аспект – служителите, които работят в спешна помощ. Така че Ви благодаря за предприетите действия и си запазваме правото да продължим да следим този процес. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сираков, с цялата отговорност, като представляващ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, осъзнавам това, което казахте. Наистина този Проект е изключително важен, не само защото е единственият мащабен проект, реализиран със средства от Европейския съюз в настоящия програмен период, който касае сектор „Здравеопазване“, в частност „Спешната медицинска помощ“, а и защото в средата на програмния период трудно би могло да насочим ресурс, ако се провалим с неговата реализация в други приоритети и други секторни политики. Точно затова двете министерства с ускорени максимални усилия ще доведем до успешен край Проекта. Факт е, че забавянето беше в рамките на повече от осем месеца и трудно ще стане за четири месеца да наваксаме тези осем, но до края на годината с новата пътна карта ще успеем, убеден съм, оптимист съм да ги наваксаме и 2018 г. да започне реалното възлагане на дейностите по Проекта, които ще включват не само закупуване на мобилен състав – линейки с необходимата апаратура, а и обзавеждане и оборудване на центровете и филиалите за спешна медицинска помощ, които ще бъдат обект на интервенция по Проекта и извършването на строително монтажни ремонтни дейности за рехабилитация и реконструкция на тези центрове. Не знам дали е мястото от тази висока трибуна да кажа, но с ръководството на Министерството на здравеопазването в този му състав имаме отлична комуникация и Ви уверявам, не само комуникация, а и отношения в рамките за реализирането на този Проект, така че отново заявявам с цялата отговорност на тежестта на тези думи от високата трибуна на Народното събрание, че Проектът ще бъде успешно реализиран. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател, за разбирането. Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви влизам в положението. Много е трудно положението, защото състоянието на пътната мрежа в страната ни е изключително тежко състояние. В Стара Загора, Старозагорска област е може би над средното ниво. Аз го казах и предния път, че е в по-добро състояние отколкото в повечето други области. Има пътища, които са наистина в окаяно състояние. Позволил съм си тези два пътя да поставя в един и същи въпрос, за да не разводнявам нещата. Ако Ви задам десет въпроса, сигурно няма да е по-различно. Двата пътя са третокласни. Единият с № 608, другият 565. Единият път е Пъстрово – Сърневец – Съединение – участък от 10 км и 300 м, който е в изключително тежко състояние, от 25 години не е правен ремонт. Другият път е Опълченец – Оризово – Черна гора и южно от село Партизанин се свързва с Републикански път 664. Тези два пътя са едни от основните пътища в Братядаскалоската община, там хората по тях си комуникират и се свързват с областния център, от тях зависи общо взето и препитанието им, и инвестициите, доколкото можем да говорим за инвестиции в един такъв район. От тези пътища зависи дори хлябът им, защото по тези пътища им доставят хляб. И фирмите, които доставят хляба, отказват да минават по тези пътища. Аз, знам стандартния отговор, който ще дадете сега: тол такси, не знам какво си, няма пари – това е ясно. Въпросът е друг. Аз ще продължа да повдигам въпроса, защото в приемните, които организираме в населените места, хората повдигат тези въпроси. Нека те да стоят на вниманието Ви – когато се изготвя планът на Агенция „Пътна инфраструктура“ за следващата година и когато тези пътища вече са в невъзможност да бъдат използвани, да се включат в тази програма. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! По класификацията на състоянието на пътищата на Агенция „Пътна инфраструктура“, разделяме ги на три класа: добро, средно и в лошо състояние. Не по-голямата част е в лошо. От над 22 хиляди километра републиканска пътна инфраструктура, около 8500 са в лошо състояние, към които ние фокусираме основно усилията си, но върви поддръжката и експлоатацията на останалите 13 хиляди. Факт е, че пътните отсечки, за които споменах на територията на област Стара Загора, са в наистина тежко, лошо състояние. Коректно в зададения от Вас въпрос е, че област Стара Загора в инфраструктурно от гледна точка на републиканска пътна мрежа е в наистина сравнително добро положение, да не кажа в едно от най-добрите състояния на фона на всички останали 27 области в страната. Специално за път III 608 Казанлък – Средногорово – Пъстрово – Съединение – Чирпан, в участъка между село Пъстрово и село Съединение е крайно незадоволително. Значителна част от него дори е без асфалтова настилка. Участъкът се нуждае от основен ремонт, тъй като влагането на средства за текущо поддържане, каквито средства реализираме и каквито средства ще бъдат вложени, въпреки че колегата Младенов, Вашият колега не е доволен от пътя Пазарджик – Пещера – Батак, в случая е нецелесъобразно. Пътят се нуждае от основен ремонт и частични изкърпвания или текущ ремонт, или дори превантивен ремонт не е възможен. На територията на община Братя Даскалови, Републикански път III 565, граница Областно пътно управление – Пловдив – Опълченец – Оризово – Черна гора, с дължина около 15,5 км също е в незадоволително състояние с множество неравности и нарушено отводняване. Като възникнали извънредни ситуации по автомагистрала „Тракия“ републиканският път се използва като обходен маршрут, което допълнително влошава състоянието, но основен ремонт не е извършван повече от 25 години. До края на летния сезон е предвидено изкърпване на най-опасните неравности на пътното платно и почистване на кривите от храсти за осигуряване на видимост и малко по-добра безопасност на предвижване. По него дейностите ще бъдат изпълнени съобразно разполагаемия финансов ресурс с цел подобряване безопасността на движение. Така за двата пътни участъка няма изработени технически проекти и не са включени в Програма на основен ремонт за 2017 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“. Не е осигурено финансиране. Да не споменавам отговора, който Вие чакате и знаете. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще планира изработката на техническата документация и изпълнението на най-необходимите основни ремонти по двата третокласни пътя. Извинявайте, може би не е мястото тук да се усмихвам, не подхождам иронично, но в чистосърдечен тон и на мен ми омръзна да отговарям едно и също, но без тол системата – това трябва да е ясно, не на нашето правителство, и на следващите правителства – в България пътният сектор винаги ще разчита на дотации, било по линия на кредитни инструменти, отново за сметка българския данъкоплатец, заемни фондове, Световна банка и така нататък, било по линия на европейски фондове (до 2020 г. я има, я няма кохезионна политика за пътища и асфалт), било по линия на дотации от Министерство на финансите, когато реализира излишъци на база на годишно преизпълнение или половин годишно преизпълнение на приходите, спрямо разходите в бюджета. Така че единственият шанс пътният сектор да е устойчив, да се самофинансира, са тол таксите. След въвеждането на тол системата той ще бъде единственият инфраструктурен сектор, който ще се самоиздържа и ще генерира точния ресурс за адекватна поддръжка и изграждане на нови участъци от републиканската пътна мрежа. С извинение още веднъж, че отговарям по един и същ начин, но това са нашите възможности. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, ще ми се да Ви кажа: аз Ви благодаря за отговора и ми се ще да Ви кажа, че съм удовлетворен, но няма как да го кажа, защото аз задавам този въпрос не от мое име, а от името на тези хора там, с които се срещам и те ми казват: „Ние сме забравени от правителството, от Народното събрание, а пък си плащаме винетки, данъци, всичко каквото трябва.“ Предният път Ви казах за табелата с „Добре дошли на Марс“ , а сега ми казаха една приказка – във Франция и Германия може да си имат широки улици, но в България пък си имаме „дълбоки“ улици. И ми пратиха снимки. Не само един човек ми донесе в приемната, после по имейла ми пратиха редица снимки и аз няма да правя циркове тук да размахвам, и да ги показвам, защото Вие ги знаете. Те водят кореспонденция с Областното пътно управление, с областния управител. Всички им влизат в положението. И Вие им влизате в положението, и аз им влизам в положението, но в края на краищата пътят си седи все такъв. От приемните са се натрупали още 5 – 6 въпроса. Аз знам какво ще ми отговорите. Тези хора искат да се чуят, че техните пътища не са в ред, че заради техните пътища, ако някой е решил да си купи къща в този район, не го прави, защото пътят е в ужасно състояние и не може да се стигне до там. Дай Боже да е по-скоро – някой да иска да направи инвестиции, но не ги прави заради пътищата. Така че превръщаме едни райони заради комуникациите в обезлюдения район. Не това е основната причина, но е част от причините. Въпросите ще ги пускаме, ще ги задаваме, за да стоят на вниманието на Програмата на Агенция „Пътна инфраструктура“ за следващия бюджет. И последното нещо, което казвам, е: изключително много говорим сега за тази тол система. Сигурно очакваме от нея да ни реши всичките проблеми, но дано не се окаже, че не е така. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Предполагам знаете, колко несправедлив е сегашният модел на таксуването на експлоатацията, поддръжката, таксуването на българските граждани, на преминаването по републиканските пътища. Не че е много справедливо таксуването по общинските. Несправедлив е моделът за таксуване на преминаването през държавни пътища, но 70 и малко повече процента от приходите в Агенцията „Пътна инфраструктура“ се събират именно от тези български граждани, които ежеседмично Ви заливат с подобни въпроси. Докато не обърнем модела, и то аз съм убеден, че това ще стане в рамките на този мандат, на това правителство, ние ще си задаваме десетки години напред във времето подобни въпроси и няма да имаме възможност по линия на Агенцията и на държавния бюджет да имаме съвременен европейски пътен сектор. Казвам „европейски“, защото тук коментирахме европейската тематика с широките или пък българската с дълбоките улици и пътища. Не извеждам тол таксата като панацея за решаването на всички проблеми. Ако трябва да сме честни, тол таксата ще натовари един друг бранш – този, който основно амортизира, натоварва и разрушава републиканските пътища. Наша цел е голяма част от приходите от този бранш – от тежкотоварните превози, да бъде на база на транзитно преминаващите през България, тоест това ще е един много адекватен модел. За първи път, между другото, в нашата съвременна история ще можем да си използваме по-адекватно геостратегическото положение на Балканите. През нашата територия, знаем, минават пет от десетте транспортни коридора. Ако единият от тях е плавателният път на река Дунав, четири от десетте паневропейски транспортни коридора минават през нашата територия. Ние трябва и ще направим всичко възможно и ще видите, че ще има добри резултати. Дай Боже, след нас Вие да дойдете на власт, ще имате достатъчно генериран ресурс за поддръжка на пътища. Винаги съм бил удовлетворен, когато задавате въпроси за републикански пътища и за пътна инфраструктура, тъй като вече всички ние сме прозряли, без значение от политическите пристрастия и ориентация – ляво, дясно, какви са нормалните, социални и икономически зависимости и че без инфраструктура – било то пътна, било то екологична, било то газопреносна, енергийна и така нататък, трудно бихме могли да имаме адекватно социално-икономическо и демографско развитие. Благодаря Ви.