KRISTIAN VIGENIN (БСП за България)1,486 words
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Премиер, уважаеми дами и господа министри, колеги народни представители! Днес е важен ден за Народното събрание. За пръв път от началото на неговия мандат министър-председателят е тук, за да разисква с народните представители, а чрез тях и с българските граждани въпроси за развитието на Европейския съюз. Впрочем европейските теми по принцип бяха сбутани в ъгъла в последните години, но искрено вярваме, че това се променя трайно.
Искам да припомня, че непосредствено след изборите и преди формирането на правителството БСП чрез своя лидер Корнелия Нинова обяви намерението си да търси съгласие с управляващите по въпросите, свързани с Европейския съюз и конкретно по подготовката на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, при ясно условие – важните решения да бъдат обсъждани и приемани тук, в Народното събрание. Важен знак, че този отговорен жест е разбран стана фактът, че представител на опозицията стана председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. От тези заявки и намерения БСП не се е отклонявала. Въпреки че днешните разисквания са предизвикани от опозицията, вярвам, че те ще създадат добър прецедент и ще превърнат разговора между народните представители и премиера в една обичайна практика.
С особено внимание БСП следи подготовката за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. То има, най-общо казано, три аспекта. Първо, какви приоритети за Европейския съюз ще предложи България за периода на председателството? Какви позиции ще изработи и отстоява България по важните за Европейския съюз въпроси, които самите ние поставяме в дневния ред на председателството? И, трето, как ще протече подготовката като организация и логистика?
По първия въпрос БСП нееднократно изразяваше притеснение, че уточняването и представянето на тези приоритети се бави. Мога само да изразя удовлетворение, че нашите призиви бяха чути и в сряда тази седмица правителството прие Проект на програма на Република България за председателството на Съвета на Европейския съюз. Часове след това тя беше представена в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, а ден по-късно официално внесена в Народното събрание. Бяха направени заявки за широк обществен дебат. БСП очаква такъв да има и в Народното събрание. Нормално е всяка парламентарна комисия да разгледа приоритетите, да представи своя принос, а обобщеният от Комисията по европейските въпроси контрол на европейските фондове материал да бъде дебатиран и приет в пленарно заседание наесен. Такъв приобщаващ подход сме готови да подкрепим, при това с активна работа, защото председателството все пак не е на ГЕРБ, то е на България.
Въпреки че днес не коментираме приоритетите по същество, мога също така да изтъкна, че част от нашите искания вече са намерили място в тази Програма – Западните Балкани, Черноморския регион, създаването на една по-справедлива Европа с акцент върху инвестирането в образование, човешки ресурси, борба с бедността.
Голямото предизвикателство пред правителството и мнозинството от тук нататък ще бъде могат ли да докажат, че няма да има двойни стандарти – да предлагат едни приоритети за Европейския съюз, а в България да работят или без приоритети, или в противоречие с европейските приоритети.
Господин Премиер, Вашият министър Лиляна Павлова успя да подготви Проект за приоритети на Европейския съюз, вземете този Проект и го развийте в управленска програма на Вашето правителство. Крайно време е да представите такава пред нас.
Накрая, тъй като първа точка от нашия Проект междувременно беше изпълнена от правителството, предлагам тя да не бъде подлагана на гласуване.
По втория елемент от нашата подготовка. Отсега е ясно, че някои ключови за бъдещето на Европейския съюз въпроси ще бъдат във фокуса на вниманието по време на Българското председателство – кохезионната политика, общата селскостопанска политика, икономическият и паричен съюз, вероятно ще започне дебатът и по многодишната финансова рамка. Всяка една от тези теми е следствие от най-главния въпрос: как искаме да се промени Европейският съюз? От отговора на този въпрос, който за пръв път стои толкова остро 60 години след началото на европейските интеграционни процеси и 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз, зависят и всички останали политики.
Европейската комисия предложи пет варианта. Съгласно предложените пет сценария за отделните политики и области на сътрудничество, има изгодни за страната ни постановки, визирани в различните сценарии, но трябва да се търси оценка на въздействие върху отделните публични сфери и политики.
Необходимо е българската национална позиция да акумулира и да вземе предвид заключението от разработването на цялостен детайлен секторен анализ, който отчита последствията, спецификите от различните сценарии върху конкретните политики, защитава националния интерес и взема предвид общественото въздействие. Това ще отвори път за разработването на български сценарий, който днес засега липсва.
Може да са налице отделни анализи, разработени от експерти в администрацията, но е необходим общонационален прочит, който да изведе на преден план и да отчете виждането на всички заинтересовани страни – работодатели и социални партньори, младите хора, гражданското общество, академичните среди, местната власт, да бъдат чути техните вдъхновения, надежди, грижи за България и за Европа.
Съществуват редица формати, в чиито рамки може да бъде проведен този дебат. Най-важен, смятам, че е парламентарният.
За нас националният прочит трябва да бъде проведен и в контекста на 10-годишнината от присъединяването ни към Европейския съюз – един колкото солиден, толкова и кратък период, за да отчетем поуките, научените уроци, но и постиженията, ползите от нашия безспорен и категоричен цивилизационен избор. Това ще отвори пътя към формулирането на истински консолидирана национална позиция, отчитайки висотата на решенията, които предстоят в рамките на Европейския съюз за самия Европейски съюз, от които за България ще има директни последици.
И към момента са налице червени линии, от които България не трябва да отстъпва в отстояването на своята позиция. Ще маркирам само няколко от тях, тъй като днешният дебат все още не е по същество.
Сериозен сигнал за бъдещето на Европа ще бъде договарянето на бюджета на Европейския съюз за следващия програмен период с оглед настоящите предизвикателства и вземайки предвид излизането на Обединеното кралство от Съюза.
Практическата солидарност и кохезията се нуждаят от препотвърждение като хоризонтални принципи във всички действия на Съюза. Кохезията и догонващото развитие на новите държави членки са от ключово значение за единството и цялостното развитие на Европейския съюз.
Четирите свободи на движение, разглеждани като неделими в рамките на вътрешния пазар, не следва да бъдат засегнати в процеса на адаптиране на Европейския съюз към новите предизвикателства. Гарантирането на външната и вътрешна сигурност, прилагане на всеобхватната политика за миграция и постоянен ангажимент за солидарна подкрепа спрямо държавите членки от външните граници на Европейския съюз, реформа на европейската система за убежище и превръщането й в ефективна и справедлива политика на убежището са и други червени линии, по които България не бива да си позволява да отстъпва.
Ще има време за дебати, но има и нещо наистина важно за нас. Европейският съюз трябва да се запази като общност на равноправни и равнопоставени участници. Против сме нарушаването на единството и целостта на Съюза чрез диференциране на целите на интеграцията или конфигуриране на някакъв вид „многоизмерна“ Европа или „Европа на различни скорости“.
В противен случай това ще направи Европа по-сложна, по-трудно разбираема, по-непоследователна и по-неспособна да адресира ефективно настоящите трудности. Формализирането на „Европа на различни скорости“ или „кръгове на интеграция“ би се разглеждало не като изключение или етап от развитие на държавите членки, а, за съжаление, като осъзнат избор.
Заради всичко това, парламентарната група на „БСП за България“ предлага в срок до 30 септември правителството да представи анализ за ефектите за България от различните варианти за развитие на Европейския съюз и позицията на България по тях. Нека след това заедно да изработим наш, български сценарий за развитието на Европейския съюз.
По третия елемент на подготовката – логистиката, няма да говоря. Само ще кажа, че времето тече бързо и трябва да гарантираме, че трите „к“ – консенсус, конкурентоспособност и кохезия, няма да придобият в очите на нашите партньори съвсем друг прочит, като корупция, кражби и други интересни думи с „к“.
Искам да кажа накрая, че в трите предложени проекта има допирни точки. Не зная дали днес ще бъдем в състояние да направим такъв общ проект, но, първо, разбира се, ние трябва да бъдем готови да приемем информацията, която министър-председателят ще представи пред нас.
Напълно логично е, както предлага ГЕРБ, вицепремиерът Екатерина Захариева да докладва редовно за развитието на дебата в Европейския съюз, бих казал не само в Комисията по външна политика, защото Европейският съюз не е само външна политика, но и в други комисии, включително Комисията по европейските въпроси.
Разбира се, не бива да оставаме на това пасивно равнище на информиране на българския парламент. Ние имаме нужда от дебат и решения тук, в пленарна зала, в ресорните комисии по този ключов въпрос.
Така че аз призовавам, със съответните корекции и адаптации, да бъдат подкрепени точките, предложени в трите проекта, които са достатъчно адекватни, и да се опитаме наистина по тази тема да вървим заедно, да не се опитваме да се надлъгваме, а да покажем, че България, българският парламент, различните политически сили могат да работят заедно по важните за България въпроси, защото конфигурацията е една днес – може да бъде съвсем различна само след година, но България остава и мястото й в Европейския съюз е изключително важно. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)