19 юли 2017 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на Вашето внимание, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова-Събева на 4 юли 2017 г. На свое заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова-Събева на 4 юли 2017 г. На заседанието присъства от Министерството на правосъдието – госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Кирилов, който посочи, че с него се цели повишаване на гаранциите за независимост и безпристрастност на съдиите, прокурорите и следователите, както и премахване на всички предпоставки за упражняване на влияние върху органите на съдебната власт. Предлага се изравняване на статута на изборните членове на Висшия съдебен съвет при прекратяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в чл. 195 ал. 3 от Закона за съдебната власт, както и се прецизира забраната за упражняване на търговска дейност от магистратите. С цел гарантиране на пълен политически неутралитет на магистратите се предлага отнемане на възможността магистратите да могат да бъдат членове на избирателни комисии. Въвеждат се гаранции за свободата на професионално сдружаване на магистратите и се предвижда съсловните организации да не могат да упражняват дейност, различна от тази, насочена към защитата на професионалните им интереси, както и се предлага в такива организации да членуват единствено лица, които са действащи магистрати. Със Законопроекта се въвеждат промени във финансирането и в начина на формиране на имуществото на сдруженията с идеална цел, създадени от съдии, прокурори и следователи, както и на професионалните организации на съдебните служители. С оглед особеностите на тяхната професия се предвижда източници на финансиране да бъдат само членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове. Предлага се създаването на Съвет за партньорство, който да обхваща представители на всички професионални организации, чиито членове са над пет процента от съответния числен състав на съдии, прокурори и следователи, като се гарантира и представителство на магистратите, които не членуват в такива организации. Законопроектът въвежда отстраняване от длъжност на магистрати във всички случаи на обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, като се запазват гаранциите, свързани с временния характер на такова отстраняване, както и с получаването на минимална работна заплата за срока на действието на тази мярка. Предвижда се всички магистрати да подават декларация, в която да се разкриват техните дейности и членства, а не само за новоназначените, като така се цели да се гарантира независимостта и равнопоставеността на магистратите. В обсъждането взеха участие народните представители Филип Попов, Денчо Бояджиев, Данаил Кирилов, Крум Зарков, Емил Димитров и Христиан Митев. Господин Попов и господин Бояджиев посочиха, че ще гласуват „въздържал се”, като господин Бояджиев приветства идеята на Законопроекта, но изрази необходимост от прецизиране на отделни разпоредби между първо и второ гласуване, особено по отношение на подаването на декларация на лицата по чл. 195а, ал. 1, изр. 1. Народният представител Крум Зарков изрази отрицателно становище по отношение на така предлагания Законопроект, като заяви, че е против концепцията му. Господин Митев и господин Димитров се изказаха в подкрепа на Законопроекта, като господин Митев отбеляза, че с неговото приемане ще се повиши доверието на гражданите в съдебната власт. Господин Данаил Кирилов се обяви за стабилност, независимост и прозрачност на съдебната система, като посочи, че парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще направи предложение между първо и второ гласуване относно финансирането на съсловните магистратски организации по проекти по европейски програми и фондове на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за”, 1 глас „против“ и 5 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-35, внесен от Данаил Димитров Кирилов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Анна Василева Александрова и Иглика Иванова-Събева на 4 юли 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще започна представянето на този Законопроект, активирайки Вашата памет, ще върна лентата една година назад, когато точно по това време обсъждахме цялостния пакет за изменение на Закона за съдебната власт не само в частта „Отразяване на измененията в Конституцията“, но и съществени промени относно статуса и съдийското самоуправление на магистратите. Припомням това обстоятелство, защото в дебатите през миналия юли месец, доста подробно коментирахме правния режим, свързан с гарантиране на независимостта на магистратите. Изказаха се много становища, направихме много предложения, част от тях бяха приети, станаха действащи правни норми, задължителни за субектите. Във връзка с режима на деклариране на обстоятелства, предвидихме и допълнихме нови обстоятелства, които да бъдат гарантирани от магистратите. Към настоящия момент ние нямаме данни за цялостно изпълнение на задължението за деклариране на обстоятелства, така както ги бяхме предвидили в Закона. По тази причина с настоящия Законопроект припомняме това задължение на магистратите и, ако бъдат приети текстовете, предвиждаме съответно нов 30-дневен срок, в който това задължение да бъде изпълнено, подчертавам, от всички магистрати – от всички магистрати, такава каквато беше волята на законодателя тогава. Именно, изследвайки зависимостите, риска от изпадане в такива зависимости и с оглед да постигнем в максимална степен връзката между финансирането на работата на съсловните за магистратурата организации с техните цели, сме предложили аналогично правило и решение, свързано с това финансиране, а именно средствата за осъществяване на тази дейност от съсловните организации да се събират от членски внос на членовете, от лични вноски и от дарения, но само на членовете. Смятаме също така, че е особено необходимо да довършим развитието на законодателството в тази посока като усилим гаранциите за прозрачност. Нека е ясно, че ако не бъде прието това правило само за вътрешно финансиране на съсловните организации, тогава нека се знае, нека са публични данните за това кой, по какви проекти от тези организации, получава средства, с какви клаузи, модалитети, ако има такива, са направени въпросните дарения, каква е връзката между дарените средства и преследваните цели. Ако се наложи, в изказване бих развил повече и в детайли този въпрос. Тук ще подчертая, че вносителите не сме имали коментар в мотивите по въпроса за участието на такива съсловни организации в проекти на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Това най-вероятно е, защото имаме прекрасна и задълбочена представа за дейността на тези съсловни организации. Този въпрос възникна впоследствие и както беше прочетено в доклада – ние, колегите от ГЕРБ, като вносители, сме направили изрична уговорка в обсъждането пред Правната комисия, потвърждаваме я и пред Вас, че ако се приеме Законопроектът на първо четене, ще направим предложение за изрична уредба, във връзка с това съсловните организации да могат да участват в проектите на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Множество са разпоредбите, които предлагаме да се прецизират, във връзка с независимостта и безпристрастността на съдиите. Предлагаме да се изравни статусът на изборните членове на Висшия съдебен съвет при прекратяване на мандата им с този на магистратите, заемали длъжностите, посочени в чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Предлагаме да се конкретизира забраната за упражняване на търговска дейност от магистратите, като тук вероятно и в рамките на дебата, би станало необходимо да уточним и да конкретизираме някои от тези забрани. Смятаме, че е специално достижение обстоятелството, че предлагаме да се създаде Съвет за партньорство от членове на Висшия съдебен съвет, който да осъществява комуникацията между Висшия съдебен съвет и съсловните организации. Смятаме, че това е в полза на взаимната работа и на укрепване на самоуправлението. Прецизираме някои хипотези при отстраняване на съдия, прокурор или следовател от длъжност с оглед престъпленията, за които се извършва разследване. Споменах и подробно развих пред Вас предложението за 30-дневен срок от приемането на този Закон – да има задължение за подаване на такива декларации. Тук ще припомня, че това са декларациите, които подробно обсъждахме в Четиридесет и третия парламент за членство във всички организации – както в така наречените „тайни организации“, така и в съсловни организации, така и във всякакви други организации. Благодаря за Вашето внимание. Ще участваме в този дебат.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение за удължаване на срока за писмени предложения по Закона за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав на максимален, тоест удължаваме с още три седмици.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Председателстващ! Взимам думата, за да подкрепя Законопроекта на колегата Данаил Кирилов и на останалите колеги, който е свързан с независимостта на съдебната власт в България. Веднага искам да кажа, че съм в правото си и имам самочувствието да говоря по тази тема, защото съм бил девет години конституционен съдия на тази страна и многократно съм гласувал в множество решения защита на независимата съдебна власт, както е по Конституция. Нещо повече, бил съм докладчик на дело, свързано със съдебната власт, при което Конституционният съд отмени над 40 разпоредби от Закона за съдебната власт – това беше по времето на НДСВ, когато министърът на правосъдието си беше повярвал, че може да командва съдебната власт. Нещо много важно. В далечната 1990 г. тук, в тази зала, много преди да се приеме Конституцията на България, имах честта като депутат от опозицията да изпитам удоволствието цялото Велико народно събрание да приеме законопроектите, които внесох за ликвидиране на административните юрисдикции в България, за утвърждаване на ролята на съда като единствен правораздавателен орган в тази страна и неговата независимост. Тогава отменихме и закрихме комисиите по чл. 15 и чл. 30 от Закона за наемните отношения, когато съдии напускаха съдебните си учреждения и отиваха в районните народни съвети, за да седнат отляво или отдясно на този или онзи председател на Изпълнителния комитет и да решават с присъдено нещо въпроси от компетентност на съда. Закрихме особената комисия към Комитета за териториално и селищно устройство, когато върховни съдии напускаха съдебните учреждения, за да отидат в Комитета и да застават вляво и отдясно, на този или онзи председател на Комитета, който беше с ранг на министерство, да решават с присъдено нещо въпроси от планово изграждане на населените места. Закрихме другарските съдилища, разширихме съдебния контрол върху администрацията, дадохме възможност съдът при отказ на администрацията, веднага да постанови решение, а не както беше – това да стане след втори отказ, да не говорим за възстановяването на Върховния административен съд. Когато българската Конституция прие, че съдебната власт е независима, тя просто го направи, защото милиони български граждани още от първия митинг на 18 ноември, от всички политически сили, издигнаха лозунги: „Независим съд и прокуратура!“. Затова българската прокуратура попадна в съдебната власт, защото можеше да бъде и в отделно място, както е примерно в други конституции. Но това беше направено от конституционния законодател – да се подчертае ролята на независимите съдебни институции в България. Нещо повече. Нашата Конституция предвиди, че съдебната власт има самостоятелен бюджет като гаранция за нейната независимост и излезе тълкувателно решение на Конституционния съд. Това беше 1995 г. – Решение № 17, с което се каза, че ако някое парламентарно мнозинство се опита да пипне финансово някои от органите на съдебната власт, тогава това беше Висшият съдебен съвет, ще последва отмяна на целия Закон за държавния бюджет. Тоест независимостта на българската съдебна власт, съчетана с нейния самостоятелен бюджет и прякото действие на Конституцията, изисква каквото и да било финансиране на български съдии, прокурори и следователи от други органи. Това следва директно от Конституцията и е хубаво сега, че е казано в Закона, защото независимостта не е само от политическите партии и от партията държава. Когато беше приета българската Конституция 1991 г., чл. 1 отдавна беше паднал. Това е независимост не само от партиите и други държавни органи, а е въобще независимост от всичко и всички. Такава е волята на българския конституционен законодател. И членството в Европейския съюз с нищо не променя тази независимост. С нищо! Защото членството, а България е лоялен член на Европейския съюз. Това не е поставено под съмнение в България – ние сме не само член, а сме много лоялен член, ние не сме загубили националния си суверенитет, както и независимостта на съдебната власт. Аз чух тази сутрин, че са казали, че господин Данаил Кирилов прилича на Виктор Орбан и направо мога да го поздравя за такъв комплимент (оживление, частични ръкопляскания), защото е млад политик и няма по-голям комплимент за един млад политик, от която и да е от бившите соцстрани – да те сравнят с Орбан. Не само заради неговото минало преди 10-ти ноември 1989 г., когато създаде партия за борба с комунизма, не само заради това че призова съветските танкове да напуснат страната, не само заради охраната на границата, но защото се обяви срещу опитите чужди фондации, чрез неправителствени организации в страната, да се налагат на наднационалното правителство. За съжаление, нашите медии не отразиха вчера една голяма среща и това беше срещата на Виктор Орбан с господин Нетаняху, където той получи директна подкрепа от премиера на Израел, защото беше обвиняван в антиеврейски чувства. И в момента тече среща между Нетаняху, Орбан и Вишеградската четворка. (Реплики от „БСП за България“: Какво общо има това?!) Българската държава осигури много добро заплащане на българските магистрати и така трябва да бъде, предвид голямата тяхна отговорност. Да бъдат така добри от членски внос техните съсловни организации да защитават, както намерят за добре, техните интереси – професионални, битови и така нататък. Не може чужди фондации – американски, руски, ирански, арабски или така нататък, да финансират българските магистрати. Това въобще е несъвместимо с независимостта на съдебната власт. Затова има самостоятелен бюджет, за да получават пари само от българската държава, оформени в републиканския бюджет. Понеже много западни посланици наблюдават нашата съдебна власт и често пъти правят бележки, те трябва да знаят, че българският парламент е направил всичко, което може едно обикновено Народно събрание да направи миналата година. На ръба на Конституцията на три четения беше разделен Висшият съдебен съвет, прие се с две трети да се попълва парламентарната квота – пряк избор. Повече няма какво да се случи. Никой вече не пречи на българските магистрати добре да правораздават, да си създават съсловни организации и да ги самофинансират и да спрат да говорят от телевизията, а да говорят със съдебните решения, което е работа на магистратите. Те нямат друга работа освен тази по Конституция – да защитават правата на гражданите, правата на юридическите лица и българската държава. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги и аз като господин Марков имам самочувствието и претендирам, че познавам тази система и то от много години. Тя е особена система и в нея понятие като „бързи реформи“ са контрапродуктивни. Такива изисквания към тази система се правят винаги със спекулативна цел. Тази система е консервативна и кой казва, че тя не се променя? Тя се променя, но ето, виждаме, внасяме този Законопроект – промени се и миналата година, но това трябва да става постепенно, добре осмислено, след дълъг дебат, защото целта й по отношение на тази система, както на всички други система и сфери в обществения, икономически, политически и духовен живот е нейното овладяване и това се прави от едни либералстващи среди от години наред. Техния проблем е, че понеже тя е консервативна система, тя по-трудно се овладява от другите и нещо не им върви. Напоследък са интензифицирали усилията си, за да прибарат и нея, да я разрушат и да я подчинят на собствените си цели. Ето, виждате, колко актуален е този Законопроект, внесен точно сега, в този момента, когато обществото чрез неговата еманация – българското Народно събрание, усеща за какво става дума, усеща опасността, която е надвиснала над тази система и внасяме този Законопроект, за да преустановим тези действия. Има обществен инстинкт и в момента този Законопроект е точно такъв. И има недоволни хора от този Законопроект, които в момента скачат два метра над земята и се чудят как да възпрат разпоредбите, които сме им представили на гласуване. И хората, които искат да овладеят тази система – говоря малко иносказателно, както говорилите преди мен – господин Марков, и господин Кирилов, са хора извън тази система, те са и вътре в тази система. Всички ние тук се досещаме за един висш магистрат, председател на висш съд, който вече именуват не какъв да е, а „първият съдия на България“. Няма колеги, първи, втори, трети и пети. Всички съдии са магистрати, те са равни и всеки си е на позицията, на която се намира – един в районен съд, друг в окръжен съд, друг в апелативен, трети в административен или във Върховен касационен съд, но няма първи. Не мога да разбера как обществото, как анализаторите, как журналистите продължават с тази цялата лъжа и издигат, тук някои хора ги абсолютизират, те ги въвеждат в длъжности, на позиции, които не им се следват, на които те нямат право и ние всички се хващаме, включително министри, които контактуват с тях, като че ли те носят реформата, те се изказват от името на правосъдието. Един магистрат не може да прави политика. Той има едно задължение – да решава дела и нищо повече. Това му е вменено от Закона, от Конституцията и той няма право да дава интервюта, няма право да участва в действия на политически сили. И това, което всички ние правим, е да митологизираме определени хора, да ги обличаме в одеждите на реформатори, на хората, които носят едва ли не истината и реформата в тази система. Съдебната система не е лоша, тя не е и добра, тя е такава като всички други сфери и системи от обществения живот, от онова, до което е достигнала нашата страна в своето развитие. Но някои хора много я корят, много я плюят и то с тази цел. И сега какво правим ние днес? Много актуален е въпросът за влиянието на тези неправителствени организации. Имаме прекрасния пример в това отношение в страна, която може да бъде за нас като пример – това е Унгария. Ние правим тези промени в Закона с цел именно да ограничим влиянието, което неминуемо виждаме. Аз ще преустановя да говоря, ще спра да говоря за този „магистрат“, това ще бъде отделна тема. В един случай – това не е конкретно темата в момента, ще развия своята теза и ще се обърна към всички, които неволно така или иначе създават илюзията, че тези хора – този човек и останалите около него, са носители на промяната в съдебната власт. Промяната в съдебната власт е правене по малко, на части, на парче, както го правим в момента – последователно, така че тази система да бъде адекватна, да бъде на мястото си и ние ще подкрепим този Законопроект като полезен в тази насока. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, „Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за военните паметници, № 754-01-21, внесен от Валентин Касабов и група народни представители на 14 юни 2017 г., приет на първо гласуване на 28 юни 2017 г. „Закон за допълнение на Закона за военните паметници“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона. „Закон за изменение и допълнение на Закона за военните паметници“.

По § 1 има предложение от народните представители Славчо Велков, Таско Ерменков, Кольо Милев и Николай Цонков. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1. Предложението по т. 2 не е обсъдено и гласувано на основание чл. 84, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Предложение от народния представител Пламен Манушев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен. „Параграф единствен. В чл. 4, ал. 1, думите „Българската армия“ се заменят с „Въоръжените сили“, а след думата „населението“ се добавя „на българските граничари, загинали при охраната или отбраната на държавната граница“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата по отношение на т. 2, която не беше обсъждана, като първо, искам да обърна внимание, че според мен, а и според колегите чл. 84, който е даден за основание, да не се гласува в Комисията този текст, регламентира начина, по който се гласува закон на второ четене в пленарната зала, а не в комисии. Поне така според мен е логиката на Правилника, който имаме. Така че според мен недопустимо не беше обсъждано нашето предложение. И за да бъдем и конструктивни с това, което сме предложили, аз ще се възползвам от възможността още един път да мотивирам нашата т. 2, тъй като става въпрос за паметници, които са свързани с именити български герои, които не са погребани във военни гробища, тъй като такива гробища не е имало, погребани са в индивидуални гробища, но са военачалници, които са признати – само едно име ще Ви дам: Владимир Вазов, за други няма да влизам в подробности. Между другото, мога да дам и името на Иван Луков, който е един от героите на ВМРО, така че… Не се подвеждайте по фамилията Луков, колеги, говоря за Иван Луков. Така че смятам, че това, което ние предлагаме, е правилно, допустимо е за обсъждане, още повече че вече Законът не е само за допълнение, а и за изменение на Закон и в тази връзка, за да покажем и конструктивност, и това, което беше споменато в дебатите, предлагам и едно редакционно допълнение към нашето предложение, а именно да се съобразим със становището на Министерството на отбраната, което по принцип, приемайки нашите мотиви, също е съгласно да има една такава точка втора, като предлагам редакционно в т. 2 нашата, която е „не са военни паметници по този закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1“ да добавим, което предлага и Министерство на отбраната: „освен тези на бележити пълководци и военни герои“, нататък върви по текста. Мисля, че по този начин ние ще успеем да отговорим и на това, че в България има герои и тези герои трябва да играят обединяваща роля. Техните паметници трябва да бъдат почетени, а не да бъдат оставени на произвола на съдбата, защото наистина паметникът на Владимир Вазов в Централни гробища е нещо ужасяващо, ако човек отиде да го види. Надявам се, че колегите наистина ще преосмислят възможността да подкрепим това наше предложение, заедно с редакцията на Министерството на отбраната, подписано от заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната господин Каракачанов. Тоест, както виждате, това, което ние предлагаме, е приемливо и от Министерството на отбраната, от самия министър. Още един път много моля, първо, допуснете до гласуване господин Председател, това нещо, защото според мен наистина беше неправомерно негласувано по член, който не регламентира работата на Комисията, регламентира работата на пленарната зала ако има въпроси по същество да обсъждаме точка втора, нека да ги обсъдим сега. Още един прът призовавам да бъде подкрепена нашата точка втора. Ние ще подкрепим първа точка, изобщо подкрепяме цялата идея, вложена в този Закон, защото наистина граничарите някак си ги бяхме изпуснали, а те наистина са герои, които са загинали за защита на държавата, но Ви моля, използвайки сега възможността, да разширим и възможността да се грижим и за паметници на герои, които са безусловно герои на българската история, отдали живота си, отдали и действали за единението на България, за нейния просперитет, за това да ни има на картата на света. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. С цялото ми уважение към колегите от БСП, аз специално в Комисията помолих този спор да не го извеждаме в залата, защото незаслужено ще коментираме национални герои, които нямат партийна принадлежност, които са в пантеона на вечната слава на България и които са допринесли изключително много за това ние днес да можем да спорим тук в тази зала по този начин. Защо не приехме предложението на колегите да бъде обсъждано и гласувано на второ четене в Комисията? Първо, защото първоначално, когато обсъдихме Закона, той беше само за допълнение и ставаше въпрос за граничарите. Колегите от ВМРО изключително основателно направиха това допълнение към Закона за паметниците, защото в една голяма част от историята на България, Гранични войски или както да се наричали, не са били част нито от Българската армия, нито от Въоръжените сили на България. По този начин ние отдаваме почит, заслуга, уважение към хора, които са защитавали нашата териториална цялост и са дали живота си за България и за всички нас. Защо обаче не приехме … Между другото, искам съвсем коректно да Ви прочета Становището, подписано от министър Каракачанов, защото не разбрах господин Ерменков откъде го чете. Подписът на Каракачанов е под текста: „Не приемаме отпадането на текста от ал. 2 на чл. 4. „не са военни паметници и така нататък“.“ Не приемаме! Защо? Колеги, само за справка, без да подценявам никого в залата, в Първата световна война, България във войните – поредицата от 1913 г. до 1919 г. са участвали над един милион българи. От тях са загинали около 120 хиляди, останалите 900 хиляди по живо, по здраво са се прибрали в къщи и са починали по естествени биологически причини, и са погребани. Те са герои, те са участвали във войната. Само че след тях имаме в България православна християнска, родова или каквато искаме традиция, в семейните гробове след определен период от време да се погребват деди, бащи, синове и така нататък. И сега ако приемем да отпадне този текст, това означава, че по текста на ал. 1, ние ще включим тези над 900 хиляди гроба, ще включим и останалите приблизително 400 хиляди, които са участвали във Втората световна война, от които са загинали само около шестдесет и няколко хиляди човека, останалите по живо, по здраво са се прибрали, трудили са се и са починали 1965 – 1970 година, не знам кога. И по този начин по една груба сметка на първо четене, без да е правен абсолютно никакъв анализ, ние ще добавим към военните паметници в България над милион и 400 хиляди гроба. Чест и почитание на всички, които са воювали и които са гнили по окопите. Само че, казах го в Комисията, с цялото ми уважение към един от славните, велики генерали на България – ген. Колев, ние ще добавим към неговия паметник и гроба на неговия коняр, който му е гледал конете. Може би също е проявил героизъм, но ако е проявил героизъм, хората са щели да го почетат със самостоятелен паметник. Отделно от това, господин Председател, ако сега допуснем да гледаме този текст на колегите, ние нямаме анализа, първо административния, второ, финансовия, трето, последствения какво ще се случи. Давам един пример. Министерството на отбраната трябва да се грижи примерно за милион и половина паметника, по 50 лв. на година, са седемдесет и няколко милиона. Ние ги нямаме заложени в бюджета, нито за тази, нито за следващата година. Отделено от това, колеги, чест и почитание и към ген. Вазов и към ген. Данаил Николаев, и към всички генерали, и ген. Колев и така нататък, които не са уважени с обществени паметници, но има ред, има процедура по Правилник на Министерството на отбраната със специални комисии по области за военните паметници, които могат да бъдат зачетени, само че тогава влизаме в процедурата да търсим наследниците на тези хора, и да искаме разрешение, един частен имот, един частен паметник… (председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател, да бъде обявен за военен паметник, на който да се отдават почести. Така че аз предлагам да се придържаме към това, което Комисията предложи, а на колегите им казахме: нека да го предложат като отделен Законопроект за изменение на Закона, и ще го обсъдим, и ще го гласуваме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, като четете т. 2 на министъра на отбраната, много Ви моля да я прочетете цялата, а не само началото: „Не приемаме отпадането на текста от ал. 2 на чл. 4 – не са военни паметници…“, и така нататък, а след точката четете какво пише нататък. Пише: „Приемайки мотивите за това предложение, предлагаме следната редакция на ал. 2.“. И редакцията е следната: „(2) Не са военни паметници по този закон индивидуалните гробове и трайните надгробни символи върху тях на лицата по ал. 1 в гражданските гробищни паркове, освен тези на бележити пълководци и военни герои, както и паметниците на лицата по ал. 1, осъдени за умишлени престъпления от общ характер против Републиката, собствеността и личността.“ Самият министър го е направил това като предложение в изменението на Закона. Ако Вие не приемете нашето предложение, ще направя формално редакционно предложение – решението на Народното събрание, предложено от Комисията, да бъде т. 1, а това да бъде т. 2 от това Решение.

Е, много редакционно!?

Да.

Това, което е тук, предложено от министъра на отбраната, господин Председател.

Господин Председател, не бих си позволил да съветвам опитен парламентарист като господин Ерменков, че това, което той току-що предложи от името на министъра на отбраната, не е допустимо. Министърът на отбраната в този случай не е страна. Той дава само становище. Ако Вие го предлагате, това е друго. Вие ми четете текста, който аз не прочетох, но министърът на отбраната предлага нещо, което ние можем да приемем, може и да не приемем.

Така че, ако колегите предложат нещо, аз мисля, че тук и колегите юристи трябва да кажат, и Вие, дали това е допустимо, но ние променяме смисъла на самия Законопроект, който сме приели на първо четене. Така че между първо и второ четене едва ли имаме право да правим промени, които надхвърлят значително рамките на Законопроекта, приет на първо четене.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, първо, бих искал да кажа, че ние оценяваме по достойнство предложението на господин Касабов и неговите колеги, за това, че са се сетили почти девет години след Закона да предложат тази промяна. В подкрепа на това, което каза моят колега Таско Ерменков, бих искал да заявя следното. Нашите мотиви за предложение за ал. 2 бяха продиктувани от идеята от необходимостта да се съхрани паметта на прославени българи, които са допринесли и за развитието на военното изкуство, на военната наука. Ние чухме аргументите и в Комисията. Прав е господин Тошев, че не трябва да го превръщаме в спор. Идеята за тези 1 млн. и 600 хил. гроба не е състоятелна, извинявам се, тъй като става въпрос, както е и предложението на министър Каракачанов, който не е страна – да, но би трябвало в Комисията да се съобразим с това, което ни предлага Министерството. Ще го кажа пак, освен тези на бележити пълководци и военни герои. Аз не виждам как доц. Михов, ако е тук, ще гласува „против“ предложението за генерал-лейтенант Иван Цонев Луков – герой от войната, носител на 20 и повече ордена, Кавалер на цялата гама „Орден за храброст“, да не бъде зачетен неговият паметник за военен? Какво имаме предвид? Нещо съвсем обикновено. Вие, господин Тошев, не сте ходили, препоръчвам Ви, идете да видите гроба на ген. Владимир Вазов в 48-ми парцел на Софийските централни гробища – отдавна непотърсени от родини, неплащани такси, запуснати, немити. Нашата идея беше много, много обикновена. Два или три пъти в годината, в зависимост от категорията, която почитаме – дали са опълченци, дали са герои от войните, да кажем на 3-ти март, на Гергьовден – Денят на храбростта, на Задушница, да се почистят тези паметници, да се измият, и най-вече, онази идея на министър Каракачанов за военно-патриотичното възпитание – там да се водят ученици, деца, да поднасят букети и да им се казва: „Ето, това е паметникът на Бащата на българската конница!“ или „Това е паметникът на храбреците, загинали при Сливница.“. Тяхна ли е вината, че са загинали преди да бъде създадено военно гробище? Говорим за милиони! – Не, става въпрос за нещо съвсем обикновено и Министерство на отбраната, там където може, може да ги поддържа тези паметници. Ние можем да препоръчаме, господин Тошев, и на областните структури, и на регионалните структури на Съюза на офицерите, сержантите от запаса и резерва, и те също да се грижат. Господин Касабов е тук, ще Ви каже, че паметниците на загиналите граничари с много малки изключения са разположени в приграничната полоса. Те са по селата, държавна граница. Там много трудно се полагат грижи, но се полагат на място, включително от ученици и от колективи. Те са 196, забележете, и всички са по протежение на държавната граница. Затова аз ще подкрепя колегата Ерменков, който ще направи предложението. Бихме искали и Ви молим затова да се съгласите да остане това, което предлага министър Каракачанов, а именно: „освен тези на бележити пълководци и военни герои“. Нищо повече не искаме! Съгласяваме се с всичко останало. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, макар и закъсняло, предложението на колегата Касабов с този Законопроект е коректно и аз се радвам, че в Комисията имахме пълно разбиране и подкрепа на предложението за Законопроекта. Заслужено е хората, които са дали живота си в защита на държавата, за България, да бъдат почитани и някой да се грижи за тяхната памет. Съжалявам, че не получихме разбиране за това да бъде разширен Законопроектът, но тъй като става дума за хора, които също заслужават почит и уважение, ние ще внесем нов Законопроект, с който ще искаме това да бъде решено и аз вярвам, че тогава Народното събрание ще подкрепи нашето предложение. Защото с него ние не търсим политически дивиденти, а искаме наистина паметта на хората да бъде запазена и уважавана. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Напълно споделям част от нещата, които каза преждеговорившият. Само искам да уточня още един път. Оттегляме го, не защото не искаме да го има. Оттегляме го, защото искаме да го направим регламентирано и да не създаваме разделителни линии там, където трябва да търсим обединението. По тази причина оттегляме нашето предложение и се надяваме наистина в един диспут, в който да намерим онова, което ще ни обедини около тези герои, да бъде внесено в Народното събрание и също така единодушно прието, както сега ще бъде приета и т. 1. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Разбира се, това исках и аз да кажа. Вярвам, че в следващите месеци, когато ние направим предложението за промяна, ще получим подкрепа и ще бъде решен и този въпрос. Благодаря Ви отново.

Господин Председател, моля за допуск в зала на Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, и на господин Бойко Малинов – директор-дирекция „Превантивна дейност“. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Моля срокът на приетия преди малко като точка първа Закон за изменение на Закона за съдебната власт да бъде съкратен от 7 дни на 5 дни и да изтече следващия понеделник в 18,00 ч. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям: „ДОКЛАД относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2017 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от народните представители Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г. От Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: Николай Кънчев – заместник-министър, Бойко Малинов – директор „Превантивна дейност”, Венета Начева – главен експерт „Връзки с обществеността и протокол”, и Ивайло Петков – парламентарен секретар. От Министерство на правосъдието присъства Ива Крумова – държавен експерт в Съвета по законодателство. Заседанието беше открито от председателя Ивелина Василева, която представи гостите и обяви дневния ред, приет единодушно от членовете на Комисията. От името на вносителя Законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Данаил Кирилов, който подчерта значението на Законопроекта, включително за стратегически планове и програми, и посочи, че процедурата по оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), регламентирана в Закона за опазване на околната среда (ЗООС) въвежда превантивната дейност като основен принцип при управлението на околната среда. С редица промени на ЗООС са усъвършенствани правилата и изискванията по ОВОС, както и са поставени конкретни критерии за извършване на задължителна оценка и са регламентирани компетентните органи. С предложения Законопроект се цели съкращаване на времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обекти с национално значение, избягване на дългите и тежки процедури по обжалване и отпадане на касационния контрол, когато предмет на ОВОС са обекти с национално значение, определени с акт на Министерски съвет за такива. Същите обекти са преминали всички съгласувателни процедури, включително етапите по уведомяване на компетентните органи и засегнатото население, преценка за необходимостта от ОВОС, извършване на консултации, определяне обхвата, съдържанието и формата на доклада, оценяване на неговото качество, организиране на обществено обсъждане и вземане на решение, както и осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС. Посочените етапи гарантират участието на обществеността, което е задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС. Регламентираните изисквания позволяват изразяване на общественото мнение към извършената оценка на най-ранен етап, като е уредена и процедурата за обжалване. Предлаганите промени гарантират спазването на публичността, като също така ускоряват влизането в сила на инвестиционните предложения, като се въвежда и особено съдебно производство, което трябва да приключи в срок до шест месеца от подаване на жалбите. С предложенията се цели уеднаквяване на правния режим при обжалване на ОВОС и са аналогични с облекчената процедура по обжалване в Закона за устройство на територията. Според чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията, решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по одобряване на комплексни проекти за обекти с национално значение и срещу строителни разрешения за обекти от национално значение, както и отказите за издаване на такива актове. Господин Кирилов подчерта още, че са гарантирани правата на всички участници в процедурата, като се съкращава срокът за обжалване до шест месеца. Към Законопроекта е приложена и предварителна оценка на въздействието му, включваща основания, заинтересовани страни, анализ на разходи и ползи, административна тежест и въздействие върху нормативна уредба. Отношение по внесения Законопроект взеха: народният представител Ивелина Василева, която подчерта, че се ускорява процедурата за национални обекти, при запазване изискванията за опазване на околната среда; заместник-министър Кънчев, който изрази подкрепата на Законопроекта от страна на МОСВ; госпожа Ива Крумова от Министерство на правосъдието – в подкрепа на предлаганите промени; народният представител Николай Пенев с въпрос за броя на забавени проекти и обекти, получил отговор от господин Кънчев; народният представител Данаил Кирилов, който посочи, че разполага с такъв списък и че разчита с направените предложения да се активизира процесът по реализация на такива проекти. Народният представител Джевдет Чакъров изрази подкрепа на Законопроекта, като посочи, че ще направят предложения между двете гласувания; народният представител Манол Генов относно възможността за допускане на грешки и възможността за повторно разглеждане; народният представител Ивелина Василева, която посочи още веднъж, че става дума за обекти от национално значение, а относно повторното разглеждане – има достатъчно процедури: от намерение до решение за реализация; народният представител Атанас Стоянов относно контрола по процедурите и народният представител Атанас Костадинов, който изрази становище, че предложения Законопроект е неприемлив за парламентарната им група и че ще направят предложения за нови текстове относно национални проекти и обекти. Председателят прикани към други изказвания, след което прекрати дискусията и обяви процедура по гласуване, при която Комисията по околната среда и водите с 15 гласа „за”, 5 – „против”, и без „въздържали се” подкрепи Законопроекта и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 754-01-43, внесен от Данаил Кирилов, Станислав Иванов и Ивелина Василева на 11 юли 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, внесен от народните представители от парламентарната група на ГЕРБ, цели ускоряване на процедурите по реда на екологичното законодателство при реализация на обекти от национално значение, които са определени като такива с акт на Министерски съвет. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда касае три процедури, които са свързани с основния принцип при управлението на околната среда, а именно превантивната дейност. Процедурите са: - решение на компетентния орган за преценка от необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда; - решение по оценката за въздействието върху околната среда, както и свързаният с тази процедура акт; - решение по оценка за съвместимост с предмета и целите на екологичната мрежа „Натура“, като изискване и регламент, заложено в Закона за биологичното разнообразие. Основните промени, които предлагаме, както казах, касаещи националните обекти, а това са обекти от пътната инфраструктура, включващи магистрали и първокласна инфраструктура; от железопътната инфраструктура – пристанищни съоръжения; газопреносна система и други, свързани с преминаването при обжалване на тези процедури на едноинстанционно производство. Какво означава това, съгласно нашето предложение? Ние предлагаме при обжалване на подобни актове, издадени от компетентния орган – министъра на околната среда и водите, да бъдат разглеждани на една инстанция като съдът се произнесе с окончателно решение в рамките на шест месеца. Тоест в рамките на шест месеца да приключи съдебното производство. Каква е аргументацията за промените, които предлагаме? Безспорно, големият обществен интерес от реализацията на обекти от национално значение. Справката показва, че неведнъж поради обжалвания на такъв тип проекти, които са свързани с изпълнението на национални цели и стратегически задачи по обезпечаването на националната ни инфраструктура с адекватните съоръжения, отнемат дълго време. Нерядко те водят до забавяния при реализация на инвестиционните предложения, които нерядко са обвързани и с европейско финансиране. В този смисъл промените са предопределени от високия приоритет, който се дава на тези обекти, като обекти с национално значение, определени с актове на Министерския съвет. Това са процедури, които са предмет на съгласуване в рамките на съгласувателната процедура по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет, с приемането на решение за определяне на обект от национално значение. На тях се признава особен режим на защита, с оглед запазване както на обществения интерес, така и защитата на правата на заинтересованите лица. Това е отговор на притесненията, изразени от някои заинтересовани страни, че се ограничава достъпът до правосъдие. Не, не е така, защото основните принципи, които са заложени във фундамента на екологичното законодателство, се запазват и се защитават и чрез промените, които ние предлагаме. Основните принципи са: достъп до информация, възможност обществеността да вземе участие в решенията, които касаят опазването на околната среда, и, разбира се, достъпът до правосъдие. Тези принципи са валидни във всички етапи на приложимите процедури. Процедурите, които са заложени в Закона за опазване на околната среда и цялата нормативна уредба, касаеща околната среда, включват: етапи на уведомяване на компетентните органи и засегнатото население; преценяване на необходимостта; извършване на консултации, що се отнася до оценката за въздействието върху околната среда; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС; оценяване качеството на доклада за ОВОС; организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС; взимане на решения; осъществяване на контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС. В този смисъл всички тези етапи гарантират участието на обществеността и тя става задължителна и съществена част от процедурата по ОВОС. Разбира се, предлаганите промени гарантират спазването на публичността – това, което даваме като приоритет на тези обекти, пренасяме и върху съда, който регламентирано трябва да се произнесе с решение в рамките на шест месеца от подаване на жалбата. Направените предложения целят и уеднаквяване на правния режим за обжалване на оценката за въздействие върху околната среда и са аналогични с вече въведените промени в Закона за устройство на територията и облекчената процедура по обжалване по реда на чл. 215, ал. 7, от Закона за устройство на територията, според която са окончателни решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива за обекти с национално значение и срещу разрешение за строителството и изграждането на обекти с национално значение, както и отказите за издаване на такива актове. В заключение, благодаря на колегите, които подкрепиха Законопроекта на първо четене в Комисията по околната среда и водите, и да призова колегите да подкрепят нашето предложение, отново изхождайки от принципите на екологичното законодателство, разбира се, защитата на околната среда преди всичко, превантивните усилия, но съобразено с високия обществен интерес, значимостта, важността на тези обекти. Нека да ускорим процедурите, така че да не се получават забавяния, които биха имали негативно въздействие върху реализацията на национални и стратегически обекти, които, разбира се, имат значение и за икономиката, и за държавата ни. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги, похвални са усилията на вносителите за това да се създаде къса и бърза пътека за решаване на въпроси, свързани с инвестиционните намерения на държавата, когато засягат определен обхват от защитени територии в националните паркове. Промените в Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие засягат само актовете по опазване на околната среда и биологичното разнообразие, които винаги са необходима предпоставка за издаване разрешенията за строеж на различни инвестиционни предложения, съставляващи обекти от национално значение от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. Това пояснение го правя, защото е необходимо, тъй като процедурите по екологичното законодателство са задължителна предпоставка не само за издаване разрешенията за строеж, а основно за одобряване на общите и подробни устройствени планове. В хода на тях се провеждат задължителните процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Тези актове подлежат на съдебен контрол по общите правила на Административнопроцесуалния кодекс, независимо от това че актовете за одобряване на проекта и на подробните устройствени планове за обекти с национално значение подлежат на едноинстанционен съдебен контрол. Вносителите според нас са изхождали от установената практика да се допускат и одобряват проекти на подробни устройствени планове в обхват, съвпадащ с териториалния обхват на обектите с национално значение и от възможности за изработване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, при които възложителят се ползва от правната възможност да се допусне извършване само на една от оценките по Глава шеста от ЗОС, така наречената „екологична оценка“ или ОВОС. Мотивът е много хубав – да се съкрати съществено времето за процедиране и влизане в сила на изграждането на обектите с национално значение и да се избегнат дългите и тежки процедури. Но в крайна сметка какво се получава? Позовавайки се на измененията на чл. 215 от ЗУТ, които бяха направени преди шест месеца само, не може да се даде едностранна правна оценка за това какъв е ефектът от това изменение. И някак си виси във въздуха поставянето като аналог от вносителите на това изменение. Ние още на Комисията не подкрепихме Законопроекта. Ще направим предложения между първо и второ четене. Искам само да отбележа, тук се въвежда инстанцията Върховен административен съд (ВАС). За сведение на колегите, един съдия във Висшия административен съд има 25 дела. Практически невъзможно е, ще създадем закон, ще заложим срок, който практически не може да бъде изпълнен поради натовареността на този орган. Сега се създават предпоставки той да бъде натоварен допълнително, а обемът, обхватът на обстоятелствата, на фактите по целия този процес, свързан с екологичното законодателство, е изключително голям по обем. Така че ние ще направим още веднъж, повтарям, ще направим предложения между първо и второ четене. Уважаваме, подкрепяме желанието за бърза писта, така да се каже, но искаме да има и равнопоставеност между страните, защото сега държавата ще е едни гърди напред, а какво ще кажем за частните инвеститори, които имат същите инвестиционни намерения, които ще изпитват същите тревоги и ще минат през същата бюрокрация, за да стигнат до реализация на своите проекти? Нали, колеги, искаме в България да се инвестира, нали искаме работни места, нали искаме много неща да се случват след тези инвестиции. Така че ние от „БСП за България“ ще направим нашите предложения. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, с риск да повторя някои от доводите на преждеговорившия и за да не продължава много този дебат, бих искал съвсем ясно и простичко да кажа, че смятаме за много ценно създаването на бърза писта за одобрението на национално значими инвестиционни проекти. В същото време даже бихме подкрепили и бихме настоявали, заедно с колегите от ГЕРБ, да създадем такава регламентация, която има аналог в доста други закони – и в ЗОП, и в ЗУТ, и в Закона за управление на средствата от европейските фондове, и в Изборния кодекс. В същото време не бихме искали да се откажем от двуинстанционността на този процес от гледна точка на защита на публичния интерес. Обратно, има и доста примери, че има едноинстанционно производство, което е допустимо по нашето законодателство, но все пак то касае казуси, които не са с толкова широк публичен интерес. Затова, без да продължавам много, наистина мисля, че е удачно между първо и второ четене да помислим и да подкрепим такава бърза писта, дори доста по-кратка от тази, която е заложена, но тя трябва да бъде съчетана и с реформа в други закони, така че да могат съдилищата ефективно да си вършат работата, защото знаете, че ВАС е претрупан с такава дейност и не може да си изпълнява задълженията. Искам да кажа нещо по отношение на инвестиционната среда. Разбира се, атрактивността и конкурентоспособността на българската икономика според мен донякъде е факт, ние имаме доста конкурентни предимства. Но, ако не създадем правна легитимна среда, която да накара да се чувстват спокойни инвеститорите, мисля, че няма да вървим в правилна посока. Така че Ви моля още веднъж да уважите нашето мнение. Подкрепяме това, което доста хора са го взели за своя кауза – да спират, но много често злонамерено и умишлено големите инвестиционни проекти, да пречат по незнайни какви причини. Ние смятаме, че трябва нормално да се развива този процес. Това е нашата позиция много кратко дефинирана. Да, за една бърза писта, която Вие предлагате и каквато е основната идея, но моля да помислим да запазим на този етап двуинстанционната процедура със съответните реформи. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, предлагам за Законопроекта, който разглеждахме току-що, срокът между първо и второ четене за внасяне на предложения да бъде съкратен на пет дни.

Колеги, за допуск в залата предлагам: от Комисията по финансов надзор – Владимир Савов, изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, Александър Цветков – началник на отдел „Правоприлагане“ в дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, и Анна Андонова – директор на дирекция „Правна“.

Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Делян Александров Добрев и Данаил Димитров Кирилов на 25 май 2017 г., приет на първо гласуване на 29 юни 2017 г. – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. По § 3 има предложение на народния представител Делян Добрев, подкрепен е от Комисията. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В чл. 77б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 3: „3. с решение на Комисията е установено, че са налице едновременно следните условия: а) финансовите инструменти и/или паричните средства, държани от инвестиционния посредник за сметка на негови клиенти, не са налични по съответните сметки по причини, различни от изпълнение на договорни отношения с клиентите; б) по преценка на Комисията към този момент инвестиционният посредник е в невъзможност, по причини, пряко свързани с неговото финансово състояние, да изплати на клиентите паричните средства, съответно да възстанови финансовите инструменти, и няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива.” 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Решението по ал. 1, т. 3 се взема в срок от 10 работни дни от узнаването, че инвестиционният посредник не изпълнява задълженията си към клиенти за изплащане на парични средства и/или за прехвърляне на финансови инструменти. Комисията за финансов надзор може да вземе решение по ал. 1, т. 3 и след отнемане на лиценз на инвестиционен посредник за извършване на дейност, извън случаите по чл. 20, ал. 2, т. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „т. 1 или 2“ се заменят с „т. 1-3“. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 1”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея в началото се добавя „В случаите по ал. 1, т. 1“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 77е, ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. лице, предложено от асоциация или асоциации, представляващи управляващи дружества, получили лиценз за извършване на дейности и предоставяне на услуги по чл. 86, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и които са длъжни да правят парични вноски във фонда при условията и по реда на този закон.”

Точно така. По § 5 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 77ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Заместник-председателят уведомява асоциациите по чл. 77е, ал. 3 за началото на тримесечния срок, в който да представят предложение за членове на управителния съвет на фонда.” 2. В ал. 3, т. 6 думата „разкриване” се заменя с „установяване”.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 77з, ал. 1, т. 3 думата „инвестира“ се заменя с “взема решения за инвестиране на“ и накрая се добавя „и приети вътрешни правила и ограничения“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В чл. 77н се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7 думите „вписването на инвестиционния посредник, съответно на промяната на предмета му на дейност, в Търговския регистър” се заменят с „получаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник”. 2. Създава се нова ал. 13: „(13) В случаите, когато размерът на клиентските активи по ал. 2, определен на средномесечна основа, е по-голям от нула, годишната вноска е в размер не по-малък от 100 лв.” 3. Досегашната ал. 13 става ал. 14.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9: „§ 9. В чл. 77ф се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 77б, ал. 1, т. 3, ако Комисията не е взела решение за назначаване на квестор, заместник-председателят представя на фонда писмената информация за клиентските активи.” 2. В ал. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.

По следващия параграф има предложение на народния представител Делян Добрев за нов параграф. Комисията подкрепя това предложение. Комисията предлага да се създаде нов § 12: „§12. Създава се чл. 79б: „Чл. 79б. (1) За допускане до търговия на регулиран пазар, емитентите на ценни книжа са длъжни да разполагат с идентификационни кодове на правния субект. (2) Емитентът уведомява заместник-председателя на комисията и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия ценните книжа, за своя идентификационен код в 7-дневен срок от издаването на съответния код. 3) Информацията, предоставяна на Европейския орган за ценни книжа и пазари относно емитентите и техните емисии, съдържа посочване на съответните идентификационни кодове.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.я Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 15.

Има предложение за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 16: „§ 16. В чл. 92г, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Проспектът се предоставя на разположение на обществеността на език, който е обичаен в областта на международните финанси или на български език, по избор на емитента, предложителят или лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар.” По § 15 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 17: „§ 17. В чл. 100а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Ако след изтичане на 6 месеца от емитирането на облигационната емисия, облигациите не са допуснати до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, емитентът е длъжен да изкупи по искане на облигационер облигациите по емисионна стойност в 7 дневен срок от получаване на искането.” 2. Досегашните ал. 2, 3, 4, 5 и 6 стават съответно ал. 3, 4, 5, 6 и 7. 3. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея се създава ново изречение трето: „Емитентът е длъжен да оказва съдействие на довереника на облигационерите при подготовката и провеждането на общото събрание на облигационерите.”, а досегашното изречение трето става изречение четвърто. 4. Създава се ал. 9: „(9) Ако не е уредено друго в условията на емисията и/или в споразумение между облигационерите, разходите по принудителното изпълнение върху имуществото на емитента за вземанията на облигационерите, включително но не само такси, адвокатски и юрисконсултски възнаграждения, се разпределят с решение на общото събрание на облигационерите, взето по реда на чл. 204, ал. 3 от Търговския закон. Довереникът не отговаря за събиране на вземанията на облигационерите в случай на неизпълнение от емитента на задълженията му по облигационния заем, ако общото събрание на облигационерите не вземе решение по изречение първо, че са преведени по-малко от 80 на сто от дължимите от облигационерите, съгласно решението по изречение първо, суми за разноски по изпълнението.”

По § 16 Комисията подкрепя предложението от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 18: „§ 18. В чл. 100б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 думите „включително изискванията за кворум и мнозинство за приемане на промените от страна на общото събрание на облигационерите” се заменят с „включително конкретните параметри на емисията облигации, които подлежат на последваща промяна”. 2. Създават се нова ал. 3 и алинеи 4, 5, 6 и 7: „(3) Промени в условията, при които са издадени облигациите, включително в конкретните параметрите на емисията облигации може да се извършват не по-късно от два месеца преди падежа на облигационната емисия. (4) Промените по ал. 1, т. 4 се приемат от общото събрание на облигационерите, на което са представени не по-малко от две трети от издадените облигации, с решение, взето с мнозинство не по-малко от три четвърти от представените облигации. В проспекта, съответно в предложението за записване на облигациите, може да се предвиди и по-голям кворум и мнозинство при вземане на решения за промяна в условията и параметрите на облигационната емисия. (5) В случай че решението по ал. 4 е за частично предсрочно погасяване на облигационната емисия, погасяването се извършва пропорционално по всяка издадена облигация. (6) Промени в облигационната емисия, извън тези по ал. 1, т. 4, както и промени, извършени в нарушение на ал. 3-5, са нищожни. (7) В срок до 5 работни дни от вземане на решението по ал. 4 се изготвя информационен документ, който включва актуална информация относно всички параметри на облигационната емисия. В срока по изречение първо, информационният документ се разкрива публично чрез предоставянето му на Комисията, регулирания пазар и обществеността по реда на чл. 1, ал. 3 и 4.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 8.“

По § 17 има предложение. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 19: „§ 19. В чл. 100г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „само търговска банка със седалище в страната, или банка” се заменят с „банка със седалище в страната, банка” и накрая се добавя „както и банка със седалище в държава –членка на Европейския съюз, при условията на установяване”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Довереник на облигационерите може да бъде и инвестиционен посредник, който притежава: 1. лиценз, издаден от Комисията, за предоставяне на инвестиционни услуги и/или за извършване на инвестиционни дейности по Закона за пазарите на финансови инструменти, или е инвестиционен посредник от държава членка, който извършва посочените дейности на територията на Република България чрез клон; 2. собствен капитал в размер не по-малък от 1 500 000 лв. и отговаря на изискванията за капиталова адекватност на инвестиционните посредници; 3. кадрова и информационна обезпеченост за ефективно изпълнение на функциите и задълженията си като довереник съгласно изискванията на този Закон, на актовете по прилагането му и на договора по чл. 100а.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) в текста преди т. 1 думите „търговска банка” се заменят с „банка или инвестиционен посредник”; б) в т. 1 думите „която е” се заменя с „които са“; в) точка 2 се изменя така: „2. които контролират пряко или непряко емитента или са контролирани пряко или непряко от емитента на облигациите”; г) в т. 3 думата „която” се заменя с „които”; д) в т. 4 думите „значителен конфликт между интереса на банката или на лице, което я контролира” се заменят с „конфликт между интереса на банката или инвестиционния посредник, или на лице, което контролира банката или инвестиционния посредник”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”. 5. Създават се ал. 5, 6, 7 и 8: „(5) Емитентът уведомява Комисията и обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4 за необходимостта от прекратяване на договора с довереника на облигационерите в 7 дневен срок от изтичане на 30 дневния срок по ал. 4, когато несъответствието с обстоятелствата по ал. 3 не е отстранено. (6) В 7-дневен срок от сключването на договора с новия довереник на облигационерите промяната на довереника на облигационерите се заявява в съответния регистър на обезпеченията без това да влияе върху реда на обезпечението. (7) Промяната по ал. 6 се отбелязва в съответния регистър, в който е вписано обезпечението, въз основа на договора, сключен с новия довереник и решението на Общото събрание на облигационерите за даване на съгласие за промяната на довереника. В случай че отбелязването следва да бъде извършено в имотния регистър, договорът, сключен с новия довереник, трябва да бъде с нотариална заверка на подписите. (8) В случай на промяна по ал. 6, досегашният довереник е длъжен да оказва пълно съдействие на емитента и на новия довереник, във връзка с действията по ал. 6 и 7, включително като извършва необходимите правни и фактически действия, необходими за ефективната замяна на довереника без промяна на реда на обезпеченията.”. 6. Досегашната ал. 4 става ал. 9 и в нея думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”. 7. Създава се ал. 10: „(10) При наличие на обстоятелство по ал. 9, емитентът на облигациите е длъжен да свика Общо събрание на облигационерите в срок от 30 дни от датата на вписването в търговския регистър, на обстоятелството по ал. 9. В срока по изречение първо емитентът е длъжен да представи на Комисията поканата заедно с материалите по чл. 100а, ал. 3, изречение второ, при спазване на изискванията по ал. 2 и 3, по реда на чл. 100т, ал. 4, както и да я оповести на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3. Договорът с новоизбрания довереник на облигационерите се сключва в срока по чл. 100а, ал. 1, изречение второ.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20: „§ 20. В чл. 100е се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3: аа) в текста преди буква „а“ след думата „облигационерите” се добавя „както и обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3“; бб) в буква „г” думите „като емитентът представя и съответни доказателства за датата и размера на извършените плащания” се заличават; б) точка 4 се изменя така: „4. при условията, определени в договора, както и при поискване от страна на довереника да му предоставя всяка друга информация и документи, посочени в договора или необходими на довереника за изпълнение на задълженията му, като при липса на уговорен в договора срок за предоставяне на информацията тя се предоставя в срок до три работни дни от отправяне на искането от довереника.” 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на Комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 21: „§ 21. В чл. 100ж се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3: аа) в текста преди буква „а“ думите „чл. 100б, ал. 3” се заменят с „чл. 100б, ал. 8”; бб) в буква „д” думите „чл. 100г, ал. 2” се заменят с „чл. 100г, ал. 3”; б) в т. 7 думите „където се търгуват” се заменят с „на който са допуснати до търговия”. 2. В ал. 2: а) точка 1 се изменя така: „1. до края на работния ден, следващ деня на узнаването да уведоми регулирания пазар, на който са допуснати до търговия облигациите, и комисията относно неизпълнението на емитента;” б) в т. 2: аа) в буква „г” накрая се добавя „да представлява облигационерите и да защитава техните права в исковите производства”; бб) в буква „д” накрая се добавя „да представлява облигационерите и да защитава техните права в производството по несъстоятелност на емитента”; вв) създава се буква „е”: „е) да пристъпи към индивидуално принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс спрямо емитента или трети лица, предоставили обезпечения във връзка със задълженията на емитента по облигационния заем.”; в) създава се т. 3: „3. да уведоми до края на следващия работен ден регулирания пазар, на който са допуснати до търговия облигациите, и комисията за предприетите действия по т. 2.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Регулираният пазар оповестява на интернет страницата си до края на работния ден, в който е уведомен, информацията по ал. 2, т. 1 и 2.”. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Централният депозитар е длъжен да предостави книгата на облигационерите по искане на довереника, който ги представлява, съответно на емитента в случаите по чл. 100г, ал. 5.”

По § 20 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 22: „§ 22. В чл. 100з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „по друг начин” се заменят със „застраховка”. 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) В полза на облигационерите могат да бъдат учредявани само първи по ред залози и ипотеки, освен когато чрез емисията облигации се рефинансират задължения на емитента, които вече са обезпечени със залог или ипотека, които ще служат за обезпечение по новата емисия облигации. Учредените в полза на облигационерите залози и ипотеки може да бъдат различни от първи по ред, като в условията на емисията следва да се предвиди срокът, в който обезпеченията по рефинансираните задължения следва да бъдат заличени, след което заличаване обезпеченията по новата емисия облигации ще бъдат първи по ред.” 4. Създава се ал. 4: „(4) В случай, че обезпечението е застраховка, тя се сключва със застраховател с присъден кредитен рейтинг с минимално ниво, определено с наредбата по чл. 100о, ал. 4, т. 4. Застраховката се приема като обезпечение по смисъла на ал. 1, само ако застрахователят е поел безусловно задължение за целия срок на застрахователния договор без значение дали премията е заплатена изцяло.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 23: „§ 23. В чл. 100и се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя „освен ако в условията на емисията облигации е предвидено освобождаването на набраните средства от облигационния заем да бъде осъществено след учредяването на обезпечението, което е извършено в срок, указан в условията на емисията.”, създава се ново изречение второ: „Ако не бъде учредено обезпечение в срока по изречение първо, набраните парични средства се връщат на лицата, записали облигациите, при условията и в сроковете по чл. 89.”, а досегашното изречение второ става изречение трето. 2. В ал. 3 думите „банката довереник” се заменят с „довереникът”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 24.

По § 23 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 25: „§ 25. В чл. 100ц се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в изречение първо след думата „комисията” се добавя „и да оповести на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4”. 2. В ал. 2: а) в текста преди т. 1 след думата „комисията” се добавя „и да оповести на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4”; б) в т. 2 след думата „превръщане” се добавя „предсрочно погасяване, обратно изкупуване”.“ По § 24 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 26: „§ 26. В чл. 110 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 7 думите „7-дневен срок” се заменят със „срок два работни дни”. 2. В ал. 9: а) в т. 1 думите „7-дневен срок” се заменят със „срок два работни дни”; б) в т. 2 думите „7-дневен срок” се заменят със „срок два работни дни”. 3. Създава се ал. 10: „(10) Комисията за финансов надзор вписва в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор емисията по ал. 9, т. 1 в срок до два работни дни от постъпване на заявлението, съответно от представяне на всички изискуеми документи за вписването.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 27: „§ 27. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 6, изречение първо след думата „комисията” се добавя „и обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4”, а изречение трето се заличава. 2. Създават се нови ал. 8 и 9: „(8) Публичното дружество уведомява комисията и обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и регулирания пазар, на който акциите са допуснати до търговия, за броя обратно изкупени собствени акции не по-късно от края на работния ден, следващ деня на обратното изкупуване, осъществено съгласно ал. 5. (9) При неспазване на чл. 187а, ал. 5, съответно на чл. 187г от Търговския закон, публичното дружество е длъжно в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 187а, ал. 4, съответно по чл. 187г от Търговския закон да свика общо събрание на акционерите, на което да бъде взето решение за намаляване на капитала на дружеството в резултат на обезсилването на притежаваните в нарушение на посочените разпоредби собствени акции.” 3. Досегашните ал. 8 и 9 стават съответно ал. 10 и 11.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 29.

По § 28 има предложение от народен представител. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 30. „§ 30. В чл. 114 се правят следните изменения и допълнения. 1. В ал. 1: а) в т. 1 : аа) буква „а” се изменя така: „а) една трета от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т;“ бб) в буква „б“ думите „последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на дружеството“ се заменят с „последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т;” б) в т. 4 думите „последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на публичното дружество“ се заменят с „последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, а когато сделките са извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството и в полза на дъщерно дружество – над стойността по т. 1, буква „а“;“; в) в т. 5 думите „на обща стойност“ се заменят с „чиято стойност за всяко едно от дружествата е“; г) точка 6 се изменя така: „6. дружеството придобива или прехвърля търговско предприятие или придобива или прехвърля съвкупност от права, задължения или фактически отношения, представляващи част от търговско предприятие;“ д) в т. 7 думите „последния одитиран или последния изготвен счетоводен баланс на публичното дружество“ се заменят с „последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т“. 2. В ал. 3: а) в т. 1: аа) в текста преди буква „а“, в началото се добавя „придобива”, а думата „дълготрайни“ се заличава; бб) в буква „б“ думата „две“ се заменя с „пет“; б) в т. 2 навсякъде думата „или“ се заменя с „и/или“. 3. Създава се нова ал. 4: „(4) На предварително одобрение от управителния орган на публичното дружество подлежи и решението на дъщерно дружество да не участва в увеличаването на капитала на свое дъщерно дружество в свое дъщерно дружество, в резултат на което участието на дъщерното дружество ще спадне под 25 на сто или число, кратно на 25 на сто от капитала на неговото дъщерно дружество.” 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в изречение първо думите „и 7“ се заличават, след думите „обезпечение имущество“ се добавя „по ал. 1, т. 1 и 7“, накрая се добавя „който е разкрит публично по реда на чл. 100т.”, а накрая в изречение пето се добавя „който е разкрит публично по реда на чл. 100т”. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „Сделки, които поотделно са под праговете по ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7 и ал. 3“ се заменят със „Сделки, в резултат на които дружеството придобива, прехвърля, получава или предоставя за ползване или като обезпечение под каквато и да е форма активи; или сделки, в резултат на които възникват задължения за дружеството към едно лице или към свързани лица; или сделки, в резултат на които възникват вземания на дружеството към едно лице или към свързани лица; или сделки по прехвърляне на търговско предприятие или по прехвърляне на права, задължения или фактически отношения, представляващи част от търговско предприятие, както и сделки по ал. 3, всяка една от които е под праговете по ал. 1, т. 1 – 3, 6 и 7 и ал. 3”. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея в т. 2 накрая се добавя „или”. 7. Досегашната ал. 7 става ал. 8. 8. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 8“. 9. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея: а) в текста преди т. 1 думата „Разпоредбата“ се заменя с „Разпоредбите“, а думата „прилага“ се заменя с „прилагат“; б) точки 1 и 2 се изменят така: „1. при сключване на договори за банкови кредити и предоставяне на обезпечения по тях, както и при сделки, извършени при осъществяване на обичайната търговска дейност на дружеството; изречение първо не се прилага при участие на заинтересовани лица в някоя от посочените сделки; 2. при поемане на задължения и/или предоставяне на активи като обезпечение от публичното дружество при предоставяне или във връзка с предоставяне на дъщерно дружество на банков кредит; изречение първо не се прилага при участие на заинтересовани лица в някоя от посочените сделки, с изключение на заинтересоваността между публичното и дъщерното дружество“; в) в т. 3 думите „от холдингово дружество“ се заменят с „на дъщерно дружество от дружество майка“; г) създава се т. 5: „5. на сделки, извършени в изпълнение на императивни разпоредби, регулиращи специфична отраслова дейност на дружеството.“ 10. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 9, т. 1“ се заменят с „ал. 10, т. 1“. 11. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея числото „10“ се заменя с „11”. 12. Досегашната ал. 12 става ал. 13 и в нея думите „ал. 9, т. 3“ се заменят с „ал. 10, т. 3“, а думите „холдинговото дружество“ се заменят с „дружеството майка”. 13. Създава се ал. 14: „(14) В случаите на сделка по ал. 10, т. 5, лицата, които управляват и представляват публичното дружество, са длъжни да уведомят комисията в 7-дневен срок преди сключването й, и да оповестят по реда на чл. 100т, ал. 3 информация относно основанията за сключване и условията на сделката, включително страни, предмет, стойност, срок и участие на заинтересовани лица. В случай че оповестяването на определени данни за сделката би могло да доведе до съществени вреди за дружеството, данните не се включват в информацията по изречение първо и това обстоятелство се оповестява. В случай на невъзможност за посочване на определени данни предвид характера на сделката, това обстоятелство се оповестява.“

По § 29 има предложение от народен представител. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 31: „§ 31. В чл. 114а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думата „дълготрайни” се заличава. 2. В ал. 3, в изречение трето след думите „в срок“ се добавя „до”. 3. В ал. 4 изречение първо думата „заинтересуваните“ се заменя със „заинтересованите“, създава се ново изречение второ „При определяне на кворума за вземане на решение по изречение първо се вземат предвид всички представени на общото събрание гласове, а при определяне на мнозинството за вземане на решение не се включват гласовете на заинтересованите лица.”, а досегашното изречение второ става изречение трето и в него думата „Заинтересуваните“ се заменя със „Заинтересованите“ и след думите „управителния орган” се добавя „на публичното дружество”. 4. В ал. 5, в изречение първо след думата „лица“ се добавя „както и по чл. 114, ал. 1, т. 6, а в изречение второ след думите „чл. 114, ал. 1, т. 1, буква „б“ се добавя „ и т. 6“ 5. В ал. 6 думите „ал. 4” се заменят с „чл. 114, ал. 1-3“ , а думата „следва“ се заменя с „трябва“.“

По § 30 има предложение от народния представител Делян Добрев. Предложението по т. 2 и 3 е оттеглено. Комисията подкрепя предложението в останалата му част. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 32: „§ 32. В чл. 115 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създава се нова т. 3: „3. правото на акционерите да правят по същество предложения за решения по всеки въпрос, включен в дневния ред и при спазване изискванията на закона, като ограничението по чл. 118, ал. 3 се прилага съответно; крайният срок за упражняване на това право е до прекратяване на разискванията по този въпрос преди гласуване на решението от общото събрание;“ б) досегашните т. 3-8 стават съответно т. 4-9. 2. В ал. 5 след думата „комисията” се добавя „и регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството”. 3. В ал. 7, изречение първо думите „и на публичното дружество” се заменят с „на публичното дружество и на регулирания пазар, на който са допуснати до търговия акциите на дружеството” и се създава изречение трето: „В актуализираната покана се посочва, че акционерите, които ще гласуват чрез пълномощници, упълномощават изрично пълномощниците за точките от дневния ред, включени по реда на чл. 118, ал. 2, т. 4.” 4. В ал. 8 след думите „в своя устав” се добавя „и/или в поканата за свикване на общото събрание”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 33. Предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34: „§ 34. В чл. 115в се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Публичните дружества имат право да изплащат 6-месечен и годишен дивидент, ако това е предвидено в устава и при съответно прилагане на чл. 247а от Търговския закон.” 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Публичните дружества могат да изплащат междинен дивидент на базата на 6-месечен финансов отчет, само ако са изпълнени следните условия: 1. има изготвен 6-месечен финансов отчет; към отчета е изготвен доклад на базата на счетоводната информация, доказващ, че дружеството разполага с достатъчно средства за изплащане на дивидентите и че изплащането им няма да доведе до задлъжнялост на дружеството към кредитори, персонал, бюджет и други; 2. финансовият резултат за 6-месечния период е печалба и има решение на общото събрание на акционерите за разпределение на печалбата. 3. размерът на средствата, които могат да бъдат разпределени в съответствие с чл. 247а от Търговския закон, не трябва да надвишава общата печалба, получена като: а) текущият счетоводен резултат за периода от 1 януари до 30 юни на текущата година; б) неразпределена печалба от предходни години; в) сумата на резерви, разпределянето на които не е забранено от закон или устава на дружеството; г) общата сума по букви „а“-„в“ се намалява с пренесените загуби и законовите резерви, образувани в съответствие с изискванията на чл. 246 от Търговския закон и/или задължителните резерви по устава на дружеството; 4. акционерното дружество няма поети и неизплатени задължения, чийто срок на погасяване е изтекъл преди приемане на решението за разпределение на печалбата, и след изплащането на междинните дивиденти ще бъде в състояние да изпълни своите задължения за текущата финансова година. (3) Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в регистрите на Централния депозитар като такива с право на дивидент на 14-ия ден след деня на общото събрание, на което е приет годишният, съответно 6-месечният финансов отчет и е взето решение за разпределение на печалбата. Член 115б, ал. 2 се прилага съответно.” 3. Досегашната ал. 2 става ал. 4. 4. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 4”, а думите „се търгуват” се заменят със „са допуснати до търговия”. 5. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 4”, а думите „ал. 3” се заменят с „ал. 5”. 6. Досегашната ал. 5 става ал. 7 и в нея думите „3-месечен срок” се заменят с „60-дневен срок”. 7. Досегашната ал. 6 става ал. 8.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 37.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! През този месец се навършват 140 години от клането в Стара Загора в хода на Руско-турската освободителна война. Четиринадесет хиляди и петстотин българи от града и околните села са избити, а десет хиляди, предимно жени, са отвлечени. Нека ние, българските народни представители, сведем глави пред паметта на жертвите и да заявим своята непоколебима воля никога повече да не допуснем подобни събития! Днес България живее със спомена за това непредизвикано зверство. България намери сили да превъзмогне и да надживее! Нека Господ съди виновните, а ние хората да живеем в мир помежду си. Но днес България е изправена пред същата опасност! Да, пред същата! Защото днес на югоизток от нас се надига ислямизъм и ново османство. Това е същата идея, която изкла онези невинни хора! Да, тази същата идея, макар и скрита зад съвременни думи и маниери и търсеща диалог с нас, тази идея днес управлява на много места в света, включително и до самата България. Затова и ние, българските народни представители, сме преден пост не само на българщината. Ние трябва да сме преден пост на човещината, на свободолюбието и на демокрацията. Борбата ни в името на тези ценности е борба за България. Ние сме в това управление, за да служим на страната си и да помогнем на свободата, човеколюбието и демокрацията да станат непреходни ценности и при нашите съседи. Днес, особено в месеците, когато ще поемем председателството на Европейския съюз, ние българите, сме призвани да поведем нашия регион, нашите близки и съседни страни към ценностите на Европа. Ако те странят от тези ценности, ние ще положим усилия, но преди всичко ще трябва да защитим България. Наше призвание днес е да защитим страната си и Европа от всякакъв радикализъм и човеконенавистни идеи. Трябва да създадем истинско усещане за сигурност у сънародниците ни, където и да се намират. Трябва да осигурим достойнството им, достойнството им на български граждани, но и достойното им качество на живот. Но преди всичко това, трябва да помним историята си, за да не се повтарят ужасяващите моменти от нея. Бог да прости жертвите! Вечна им памет! (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

Предложение от народния представител Делян Добрев за създаването на нов § 35а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 38. „§ 38. В чл. 116в ал. 8 се изменя така: „(8) Общото събрание може да освободи от отговорност член на управителен и контролен орган при наличие на заверени от регистриран одитор Годишен финансов отчет за предходната година, приет от общото събрание на акционерите, а в случаите на освобождаване от отговорност на член на управителен и контролен орган за текущата година – при наличие на заверен от регистриран одитор и междинен финансов отчет за периода от началото на текущата година до последния ден на месеца, предхождащ месеца, в който е обявена поканата за свикване на общото събрание.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 40. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 41.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 42. „§ 42. В чл. 119 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 „заместник-председателя за отписване от регистъра, воден от комисията“ се заменят с „Комисията за отписване от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“; б) в т. 2 след думите „присъствали“ се добавя „или са представени“; в) създават се т. 6 и 7: „6. дружеството е обявено в несъстоятелност; 7. е налице влязла в сила принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 10.“ 2. В ал. 4 думите „воден от комисията“ се заменят с „по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“. 3. В ал. 5 думите „Заместник-председателят“ се заменят с „Комисията за финансов надзор“, след думата „регистъра“ се добавя „по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“, а думите „ал. 1, т. 1, 3“ се заменят с „ал. 1, т. 1-3“. 4. В ал. 6, изречение първо думите „заместник-председателя“ се заменят с „комисията“, а след думата „регистъра“ се добавя „по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“. 5. В ал. 7 думите „заместник-председателя“ се заменят с „комисията“, а след думата „регистъра“ се добавя „по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“. 6. В ал. 8 думите „заместник-председателя“ се заменят с „комисията“, а след думата „регистъра“ се добавя „по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 44. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 45. „§ 45. В чл. 149 се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „лицето, което“ се добавя „пряко“. 2. В ал. 5 се създава изречение второ: „При придобиване на акционерно участие чрез свързани лица в случаите по ал. 1 и 2 контролираният пряк акционер в публичното дружество не може да упражнява правото си на глас в Общото събрание до отправяне на търгово предложение или до загубата на контрол върху него от задълженото лице по ал. 1 и 2.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да се върнем на § 17, защото Комисията е допуснала техническа грешка при § 17, т. 4, ал. 9.

Не, редакцията на Комисията – последното изречение – „Довереникът не отговаря за събиране на вземания на облигационерите в случай неизпълнение от емитента на задълженията му по облигационния заем, ако Общото събрание на акционерите не вземе решение по изречение първо, че са преведени по-малко от 80 на сто…“ и така нататък, вместо запетая и „че“ трябва да се замести с „или“. Правя процедурно предложение за такава редакция в зала.

Точно така – последно изречение.

На мястото на „ , че“ да се сложи „или“.

Да.

И на тяхно място поставяме „или“.

Да, точно така.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 46: „§ 46. В чл. 150 се правят следните изменения: 1. В ал. 7, т. 2 цифрата „3“ се заменя с „6“, а думата „три“ се заменя с „6“. 2. В ал. 8 думите „3 месеца” се заменят с „6 месеца”.“ По § 44 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 47: „§ 47. В чл. 151 ал. 4 се изменя така: „(4) Членовете на управителния орган на дружеството – обект на търгово предложение, предоставят търговото предложение на представителите на своите служители или на служителите, когато няма такива представители, и до края на работния ден оповестяват информацията за постъпилото предложение и съществените условия по него по реда на чл. 100т. Съществени условия по смисъла на изречение първо са: информация относно търговия предложител; предлаганата цена за акция, издадена от дружеството – обект на търгово предложение, и/или съотношението й на замяна с акции по чл. 149, ал. 1, т. 1; броя на акциите с право на глас, които предложителят не притежава и е длъжен да поиска или иска да придобие; информация за бъдещите намерения и стратегическите планове на предложителя относно дружеството – обект на търговото предложение и резюме на обосновката на цената.” Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 49.

По § 47 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 50: „§ 50. В чл. 154 се правят следните изменения: 1. В ал. 1: а) изречение първо се изменя така: „В срок от три работни дни от изтичането на срока по чл. 151, ал. 1, съответно по чл. 153, ал. 1, предложителят публикува в един централен ежедневник или на интернет страницата на информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки, съобщение за търговото предложение и съществените му условия съгласно чл. 151, ал. 4 и предоставя търговото предложение в окончателната му редакция на публичното дружество и на регулирания пазар, на който акциите са допуснати до търговия.”; б) изречение трето се изменя така: „Публичното дружество, инвестиционният посредник по чл. 149, ал. 12 и регулираният пазар, на който акциите на публичното дружество са приети за търговия, оповестяват търговото предложение на интернет страниците си за срока на приемането му, като публичното дружество извършва оповестяване на търговото предложение и на становището на управителния орган на публичното дружество и по реда на чл. 100т, ал. 3.“ 2. В ал. 2 думите „централните ежедневници” се заменят с „централния ежедневник и интернет страниците”.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 51: „§ 51. В чл. 155 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, изречение четвърто думите „два централни ежедневника” се заменят с „един централен ежедневник или на интернет страницата на информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки”. 2. В ал. 5 думите „два централни ежедневника” се заменят с „един централен ежедневник или на интернет страницата на информационна агенция или друга медия, която може да осигури ефективното разпространение на регулираната информация до обществеността във всички държави членки”. По § 49 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 52: „§ 52. В чл. 212 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Когато установи, че поднадзорни лица, техни служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции или сключват сделки за сметка на поднадзорни лица, техни ликвидатори или синдици, както и довереници на облигационерите, с действие или бездействие нарушават този закон, актовете по прилагането му, решения на комисията или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от комисията или от заместник-председателя или са застрашени интересите на инвеститорите, комисията, съответно заместник-председателят, може:”; б) в т. 4 думите „или да спре окончателно” се заличават; в) създава се т. 10: „10. да спре окончателно продажбата или извършването на сделки с определени ценни книжа на публично дружество, ако е налице някое от следните условия: а) в продължение на повече от 6 месеца броят на членовете на управителния или надзорния съвет на дружеството е по-малък от предвидения в Закона минимум; б) в продължение на повече от една година дружеството не може да бъде намерено на публично обявените от него адреси на управление и кореспонденция или чрез други средства за комуникация; в) в продължение на една година дружеството не изпълнява задълженията си по чл. 100н; г) в продължение на една година дружеството не изпълнява задълженията си по чл. 115, ал. 1; д) дружеството е в производство по ликвидация, което не е приключило повече от три години от вписване на производството по ликвидация в търговския регистър.“ 2. Алинеи 4 и 5 се отменят.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 53.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 51 да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 54: „§ 54. В чл. 213 навсякъде думите „т. 5, 6 и 7“ се заменят с „т. 5-7 и 10“.“ Предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 55: „§ 55. В чл. 221 се правят следните изменения и допълнения. 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „чл. 77б, ал. 4 се заменят с „чл. 77б, ал. 5, думите „чл. 100а, ал. 2” се заменят с „чл. 100а, ал. 2 и 3”, думите „чл. 100б, ал. 3” се заменят с „чл. 100б, ал. 3, 5, 7 и 8”, думите „чл. 100ж, ал. 3” се заменят с „чл. 100ж, ал. 4”, след думите „чл. 115, ал. 1” думите „изречение първо и второ” се заличават, думите „чл. 115в, ал. 2 и 3” се заменят с „чл. 115в, ал. 4 и 5”, думите „чл. 116, ал. 3, 5-7 и 11” се заменят с „чл. 116, ал. 3, 5-7”, думите „чл. 116в, ал. 2, 4 и 5” се заменят с „чл. 116в, ал. 1, 2, 4, 5 и 6”, а след думите „чл. 117” се добавя „чл. 118, ал. 3, изречение второ”; б) в т. 3 думите „чл. 100а, ал. 1, 4, 6 и 7” се заменят с „чл. 100а, ал. 1, 5, 7 и 8”, думите „чл. 111, ал. 2, 5, 7 и 8” се заменят с „чл. 111, ал. 2, 5, 7-10”, думите „чл. 115в, ал. 5” се заменят с „чл. 115в, ал. 7”, а думите „и § 7, ал. 2“ се заменят с „§ 7, ал. 2“; в) в т. 4 думите „чл. 100г, ал. 2, 3 и 4” се заменят с „чл. 100г, ал. 2-6 и ал. 8-10”, а думите „чл. 114, ал. 2 и 12” се заменят с „чл. 114, ал. 2, 13 и ал. 14, изречение първо”. 2. В ал. 5 думите „чл. 114, ал. 1, 3, 7 и 8” се заменят с „чл. 114, ал. 1, 3, 4, 8 и 9”.“

По § 54 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 56: „§ 56. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създава т. 49: „49. „Идентификационен код на правния субект” е международен 20-знаков буквено-цифрен код, който позволява уникална идентификация на юридическите лица, участващи на световните финансови пазари.“ 2. В § 1д: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Изискването за представяне по реда на чл. 100т, ал. 4 на финансови отчети пред Комисията по чл. 100н, ал. 1, 2 и ал. 4, т. 1 (само в случаите на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37 от Закона за счетоводството), т. 2, 4 и 5, както и чл. 100о, ал. 1, 2, 4 и 5, се прилага и за лицата, извършващи дейност регулирана по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране и търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие в капитала. Лицата по изречение първо изготвят и представят финансовите си отчети съгласно приложима счетоводна база, определена по реда на Глава четвърта от Закона за счетоводството.“; б) Създава се нова ал. 2: „(2) Изискванията на чл. 100н, ал. 7, т. 1 не се прилагат за лицата по ал. 1.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея: а) в т. 1 думата „годината“ се заменя с „отчетния период“; б) в т. 2 думите „31 декември“ се заменят с „края на отчетния период“, а числото „700 000“ се заменя с „2 000 000“; в) в т. 3 числото „300 000“ се заменя с „1 000 000“.“

Уважаеми господин Председател, искам да направя процедура да се върнем отново на § 30, защото отново има техническа грешка в доклада на Комисията. Параграф 30 по доклада на Комисията, в т. 3 относно новата ал. 4 думите „в свое дъщерно дружество“ да се заличат.

Да, да се заличат.

Правя предложение в § 30…

Да, „свое дъщерно дружество“ – да се заличи, да отпадне.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 57. Комисията подкрепя теста на вносителя за § 56, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 59.

Предложение от народния представител Делян Добрев за създаването на нов § 57а. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 60: „§ 60. Емитентите на ценни книжа, които са допуснати до търговия на регулиран пазар до влизането в сила на този закон, са длъжни да подадат заявления за издаване на идентификационен код на правния субект в срок до 30 ноември 2017 г.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 61. Комисията предлага да се създаде нов § 62: „62. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 176, ал. 1 се създава точка 17: „17. акции, предлагани при условията на първично публично предлагане по законодателството на държава членка, за което е одобрен и публикуван проспект, предвиждащ задължение да се иска приемане на акциите и те да се приемат за търговия на регулиран пазар в държава членка в срок, не по-дълъг от 12 месеца от издаването им.“ 2. В чл. 178 се създава ал. 13: „(13) Не повече от 1 на сто от активите на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 17.“ 3. В чл. 251: а) създава се нова ал. 8: „(8) Не повече от 2 на сто от активите на фондовете за допълнително доброволно пенсионно осигуряване могат да бъдат инвестирани в ценни книжа по чл. 176, ал. 1, т. 17.“; б) досегашните ал. 8-10 стават съответно ал. 9-11.“

По § 59 има предложение от народния представител Делян Добрев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в § 59, т. 1 се отменя. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 63: „§ 63. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Лицето, получило лиценз за извършване на услуги и дейности по чл. 5, ал. 2 и 3, подава заявление за вписване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в срок до 7 дни от получаване на лиценза.” 2. В чл. 20, ал. 2 се създава т. 7: „7. е взела решение по чл. 77б, ал. 1, т. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.” 3. В чл. 34, ал. 3, т. 3 думата „банка” се заменя с „кредитна институция”. 4. В чл. 122, ал. 1, т. 2: а) създава се нова буква „б”: „б) с вземането на решение по чл. 77б, ал. 1, т. 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа, или”; б) досегашната буква „б” става буква „в”. 5. Създава се глава осма „а“ с чл. 126а: „Глава осма „а“ Таен клиент Чл. 126а. (1) За целите на осъществявания надзор по спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му, заместник-председателят може да възложи на трето лице да извърши конкретни действия като таен клиент. (2) Отношенията между комисията и лицето по ал. 1 се уреждат с договор, като договорът се подписва от председателя на комисията. (3) В договора се посочват конкретните действия, които лицето по ал. 1 приема да извърши като таен клиент, срок за изпълнение на договора, доказателства за извършените действия и резултатите от тях. (4) Разходите във връзка с изпълнението на дейностите по ал. 1 са за сметка на комисията. 6. В Глава девета: а) В чл. 127: аа) в ал. 3 числото „5000“ се заменя с „10 000“, а числото „50 000“ се заменя със „100 000“; бб) в ал. 4 числото „20 000“ се заменя с „40 000“, а числото „50 000“ се заменя със „100 000“; вв) в ал. 6 думите „ал. 3 и 5“ се заменят с „алинея от 3 до 5“; гг) в ал. 7, т. 9 се изменя така: 9. за нарушения по ал. 3 и 4 от 100 000 лв. до 200 000 лв., а при повторно нарушение от 200 000 лв. до 400 000 лв. б) Създава се чл. 129а: „Чл. 129а. (1) С решение на комисията по предложение на заместник-председателя се оповестяват интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят на територията на Република България такива услуги. На интернет страницата на комисията се поддържа актуален списък на интернет страниците по изречение първо. (2) Решенията по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези решения са отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници. (3) Ако в тридневен срок от публикуването на решението по ал. 2 лицето не преустанови нарушението, за което е взето решението, комисията подава искане до председателя на Софийския районен съд да разпореди всички предприятия, предоставящи обществени и електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. (4) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му; (5) Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на комисията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

Параграф 60. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 60 да бъде отхвърлен.

По § 61 има предложение от народния представител Делян Добрев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 64: „§ 64. В Закона за особените залози се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 3 след думите „залог на безналични ценни книжа“ се добавя „и дялове на колективни инвестиционни схеми“. 2. В чл. 4, ал. 1: а) точка 3 се изменя така: „3. вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми;“ б) в т. 8 накрая се добавя „както и дялове на колективни инвестиционни схеми“. 3. В чл. 18: а) в заглавието накрая се добавя „и дялове на колективни инвестиционни схеми“; б) в ал. 1 след думата „книга“ се добавя „и дялове на колективни инвестиционни схеми“; в) в ал. 2 след думата „книга“ се добавя „или дялове на колективна инвестиционна схема“; г) създава се ал. 5: (5) Централният депозитар уведомява в срок от един работен ден съответното управляващо дружество за всяко вписване и заличаване на залог върху дялове на колективна инвестиционна схема. В случаите на обратно изкупуване на дялове на колективна инвестиционна схема, предмет на особен залог, се изисква съгласие от заложния кредитор по реда на чл. 8.“

Параграф 62. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 65: „§ 65. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 204: а) в ал. 1 изречение второ се заличава; б) алинея 2 се отменя. 2. В чл. 208 след думата „представена“ се добавя „поне“. 3. В чл. 214: а) създава се нова ал. 6: „(6) Правото на глас по безналични облигации се упражнява от лицата, притежаващи облигации 5 дни преди датата на общото събрание на облигационерите.”; б) досегашната ал. 6 става ал. 7.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 66.

Комисията предлага да се създадат § 67 и 68: „§ 67. В Закона за дружествата със специална и инвестиционна цел (обн., ДВ, бр. …) в чл. 30, ал. 1 думите „ал. 2-6“ се заменят с „ал. 2 и 3“. § 68. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. …) в чл. 15, ал. 1, т. 5 думите „по чл. 212, ал. 4 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа“ се заличават.“

Предложение от народния представител Делян Добрев за създаването на нов § 64. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов § 62. Предложение от народния представител Делян Добрев за създаването на нов § 65. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 69: „§ 69. Параграфи 7 и 34 влизат в сила от 1 януари 2018 г.“

Уважаема госпожо Председател, моля да подложите на гласуване процедура за допуск в зала на зам.-министъра на вътрешните работи господин Красимир Ципов и комисар Бойко Рановски.

Уважаема госпожо Председател, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 юли 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г. На заседанието присъства комисар Бойко Рановски – началник отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът бе представен от народния представител Станислав Иванов, който подчерта, че в чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е дадено правото на службите за контрол, определени от кметовете на общините, да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. От вносителя бе заявено, че към настоящия момент липсва законова регламентация на действията, в които посочената мярка е приложена, но пътното превозно средство престоява с техническото след изтичане на времето, указано на неподвижен пътен знак. Както и че на местно ниво тази празнота е разрешена с подзаконови нормативни актове – наредби за организация на паркирането (с различни наименования в различните общини), в които се предвижда, че след престояване определено време с техническо средство тип „скоба“ и/или в края на работното време на съответната зона за почасово платено паркиране, автомобилите могат да бъдат принудително преместени. Друго предлагано изменение на Закона цели улесняване придвижването на пътни превозни средства на обществения транспорт в градовете. Промяната предвижда, когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови превозни средства, да се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства, с изключение на превозните средства от основните градски линии. В тази посока е и предлаганото изменение на чл. 19, ал. 1 от Закона, според което, когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на нерелсовите пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на превозните средства от редовните градски линии, за да го пропуснат да премине. В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители: Георги Свиленски, Лало Кирилов и Павел Христов. По време на изказването си господин Свиленски изрази резерви относно предлаганите изменения на закона в тази му част и необходимостта от тях. От страна на вносителя на Законопроекта, господин Станислав Иванов, му бе отговорено, че с приемането на предлаганите разпоредби ще бъде премахната една празнота в законодателството, както и, че ще се създаде възможност да се регулира времето за придвижване в големите градове, което от своя страна би довело до намаляване на вредните емисии. В подкрепа на Законопроекта се изказа и господин Бойко Рановски, който представи становището на Министерство на вътрешните работи. В него са разписани предложения за усъвършенстване на определени разпоредби от него. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за”, 8 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-33, внесен от народния представител Станислав Иванов на 30 юни 2017 г.“

Уважаема госпожо Председателстващ, уважаеми колеги! Ще представя на вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 5 юли 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г. На заседанието присъстваха: господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи, и комисар Бойко Рановски – началник-отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът бе представен от народния представител Росен Живков Иванов, който подчерта, че изготвянето му е във връзка с необходимостта от разработване на нов нормативен акт по смисъла на чл. 174, ал. 4 от Закона за движение по пътищата, регламентиращ реда, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС. Друга основна цел, която се постига със Законопроекта, според вносителите е синхронизирането на нормативната база у нас по отношение установяването на употреба на алкохол и наркотични вещества от водачи на МПС, а именно с разпоредбата на чл. 343б от Наказателния кодекс на Република България, съгласно която съставът на посоченото престъпление се изпълнява за лице, което управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По този начин е заложен нулевият толеранс в нашето законодателство относно управлението на МПС след употреба на наркотични вещества. В мотивите към Законопроекта е посочено, че в този случай изследването на водача цели да установи единствено употребата на наркотично вещество (или аналог), без отношение към реализирания ефект по отношение на водача – като вид или степен на изява. Подобна нормативна уредба е възприета вече в повечето страни от Европейския съюз, доколкото, за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества – видът и проявата на ефекта са строго индивидуални и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество (в кръвта) и реализиран (като вид и степен на изява) ефект. От вносителите на Законопроекта бе изказано мнение, че в сега действащото законодателство е налице противоречие между Наказателния кодекс и Закона за движението по пътищата, свързано с разликата в смисъла на употребените понятия „под въздействие на“ в Закона за движение по пътищата и „след употреба на“ в Наказателния кодекс. Посоченото противоречие се превръща в предпоставка за създаване на редица проблеми и недоразумения при прилагането на закона, включително за оспорването на категорично доказана употреба на наркотични вещества от водачи на МПС и освобождаването им от наказателна отговорност. Пример за сериозността на възникналия проблем е и наличието на различни по смисъл тълкувателни решения на ВКС, произлезли от посочените разлики в понятията. По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на здравеопазването. В тях се изразява принципна подкрепа на законопроекта, като са посочени и предложения за редакция на определени текстове от него. По време на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Георги Свиленски, Станислав Иванов, Спас Панчев и Александър Паунов. От представителите на Министерството на вътрешните работи изказаха мнение, че предлаганите промени на Закона са уместни. По този начин ще се уеднакви терминологията в Закона за движението по пътищата с тази в Наказателния кодекс. Същевременно направиха и предложение за прецизиране на разпоредбата на чл. 125, т. 5. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 11 гласа „за“, без „против“ и 9 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, позволявам си да направя процедура по начина на водене. Прави ми впечатление понякога, нямам нищо против колегата Иванов, разбира се, много колеги се обръщат с обръщението „госпожо/господин Председателстващ“. „Председателстващ“ е използвано само на едно място в нашия Правилник – в Допълнителните разпоредби, § 3. Там е записано: „Председател по смисъла на този Правилник, е председателстващият съответното пленарно заседание на Народното събрание.“ Моля Ви, да работим в съответствие с Правилника и да уеднаквим обръщението, към този, който води заседанията – „господин и госпожо председател“.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете да Ви представя „ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 12 юли 2017 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г. На заседанието присъства комисар Бойко Рановски – началник отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“. Законопроектът бе представен от народния представител Боряна Георгиева, която очерта основните му цели. Според вносителите, приемането на Законопроекта ще доведе до: повишаване на събираемостта на глобите наложени с фишове, електронни фишове и наказателни постановления; намаляване на административната тежест върху гражданите и пестене на време, както на гражданите, така и на контролните орган, като се даде възможността за заплащане на глобите на място; намаляване на вероятността лица с чуждо гражданство и управляващи моторни превозни средства (МПС) с чужда регистрация да напускат страната преди да са заплатили наложените им санкции на територията на Република България. При представянето на Законопроекта госпожа Георгиева подчерта, че при сега действащото законодателство на водач, който не е заплатил наложените му глоби в срок и това се установи при проверка на пътя, се отнема свидетелството му за управление на МПС до заплащане на глобите в пълния им размер. С предлаганите промени, според вносителите, се предвижда възможност на всички автомобили на контролните органи на Министерството на вътрешните работи, които разполагат с връзка към Автоматизираната информационна система „Административно-наказателна дейност“ (АИС-АНД), да се инсталира и ПОС-терминално устройство, чрез което да се събират на място плащанията по глобите. Със Законопроекта се предвижда и вариант за плащането на глобите, според който задълженото лице може да извърши това в рамките на два часа след връчването на акта за принудителна административна мярка „отнемане на свидетелство за управление“. С друга част от промените в Закона за движението по пътищата се предлага и изменение на чл. 172, ал. 7, като се предлага да се отнема само едната табела с регистрационните номера на автомобила при нарушение на чл. 171, т. 2, буква „а“, а не както посоченото до момента – да се отнемат двете табели. Според вносителите така ще бъде отстранено несъвършенство в закона, защото движението на МПС без табели на практика оставя без възможност за установяване на нарушения от водач на такова МПС. Промените в чл. 42, ал. 2, т. 1 касаят страничното разстояние при изпреварване на велосипеди и други двуколесни превозни средства, като се предлага да се въведе минимална дистанция от 1,5 метра. По Законопроекта в Комисията е постъпило становище от Министерството на вътрешните работи, което бе представено пред народните представители от комисар Бойко Рановски. Той подчерта, че в предварителната оценка за въздействие към Законопроекта е посочено Министерството на вътрешните работи да направи разходи по инсталиране на мобилните ПОС терминални устройства и обучение на служителите за работа с тях, като пожелателно е записано, че тези разходи, както и стойността на самите устройства, следва да бъдат поети от обслужващите банки, без да е регламентирано в съответен закон такова задължение за банките, както и без да са предвидени допълнителни бюджетни средства за тези разходи за МВР. Също така не е предвиден и разход по бюджета на министерството за изграждане на допълнителен интерфейс към Информационната система, чрез който да могат да бъдат индивидуализирани плащанията, които предстои да се извършват чрез ПОС терминал, тъй като за целите на отразяване на плащането не е достатъчно да е постъпила само сума, а трябва тази сума да се отнесе към определените глоби, наложени със съответният фиш, електронен фиш или наказателно постановление и да се разнесат като платени в картона на точно този водач, за когото се отнасят. В хода на дебатите отношение по Законопроекта взеха народните представители: Станислав Иванов, Георги Свиленски, Андон Дончев, Валентин Милушев и Павел Христов, който заяви, че подкрепя принципно идеите за промяна на Закона за движението по пътищата в тази му част, но поради липсата на техническа готовност на институциите ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта на този етап. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 1 глас „за”, 1 глас „против“ и 18 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-37, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 5 юли 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви запозная с: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г. На заседанието присъства Красимир Ципов, заместник-министър на Министерството на вътрешните работи. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Борис Ячев. Основна цел на Законопроекта е да се синхронизира нормативната уредба, отнасяща се до установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства. В действащото законодателство съществува противоречие между формулировките в Закона за движението по пътищата, където е употребен изразът „под въздействие“ и Наказателния кодекс, в който е записано „след употреба на“. Това противоречие е предпоставка за различно тълкуване на нормите при прилагане на Закона и се ползва като основание за оспорване на категорично доказана употреба на наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства и освобождаването им от наказателна отговорност. Като пример за противоречива съдебна практика са тълкувателните решения на ВКС (Решение № 483 от 17 декември 2015 г. по Наказателно дело № 1488/2015 и Решение № 116 от 8 август 2016 г. по Наказателно дело № 34/2016 г.), произлезли от разликите в употребените изрази. В първото тълкувателно решение на ВКС се приема, че след откриване употреба на наркотични вещества в кръвта е необходимо да се установи дали поведението му е повлияно от техния прием. Във второто тълкувателно решение на ВКС се приема, че не се изисква наличие на определена концентрация на наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на моторно превозно средство. За прилагането на предлаганите изменения и допълнения не са необходими финансови средства. По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са постъпили становища от Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи, с които се подкрепят предлаганите промени. Твърди се, че ще се отстранят възникналите проблеми по доказване на деяния, свързани с управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Министерството на вътрешните работи предлага прецизиране на редакцията. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 18 гласа „за“, без „против” и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 754-01-24, внесен от Борис Ячев и група народни представители на 15 юни 2017 г.“ Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Предложенията на парламентарната група на „Обединени патриоти“ за промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата са във връзка с необходимостта от изработването на нов нормативен акт, наредба, по смисъла на чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, който регламентира реда, по който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози от водачи на моторни превозни средства. Направените промени са с цел синхронизиране на нормативната база у нас по отношение установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства, а именно чл. 343б от Наказателния кодекс на Република България. В тази връзка нашите предложения са да бъдат извършени следните изменения и допълнения в Закона за движение по пътищата: изменение и допълнение на разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1; чл. 102, т. 1; чл. 125, т. 5; чл. 189б, т. 1, в които се добавят изразите „и/или“ и „след употреба на наркотични вещества“. Съгласно чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, съставът на посоченото престъпление се изпълнява за лице, което управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. По този начин е заложен нулев толеранс в нашето законодателство относно управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество. В този случай изследването на водача цели да установи единствено употребата на наркотично вещество или негов аналог, без отношение към реализирания ефект по отношение на водача, като вид и степен на изява. Подобна нормативна уредба е възприета в повечето страни на Европейския съюз, доколкото, за разлика от употребата на алкохол, при употребата на наркотични вещества видът и проявата на ефекта са строго индивидуални спрямо определеното лице и не съществува общоприета зависимост между концентрация на наркотичното вещество в кръв и реализирания като вид и степен на изява ефект. В сега действащото законодателство е налице противоречие между Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата, което е свързано с разликата в смисъла на употребените понятия „под въздействие“ в Закона за движение по пътищата и „след употреба“ в Наказателния кодекс. Посоченото противоречие често се превръща в предпоставка за създаване на редица проблеми и недоразумения при прилагането на Закона, включително в предпоставка за оспорването на категорично доказана употреба на наркотични вещества от водачи на моторни превозни средства и освобождаването им от наказателна отговорност. Противоречивата съдебна практика води често и до сериозни последици и неадекватност при прилагането на Закона, като изисква предприемане на своевременни мерки както за хармонизиране на свързаните текстове, така и за разработване на адекватна процедура и ред, по който да се извършва установяване на употребата на наркотични вещества и техни аналози от водачи на моторни превозни средства, а именно по реда на чл. 174, ал. 4 на Закона за движението по пътищата. За предлагането на предлаганите изменения и допълнения не са необходими финансови средства и законовите промени, предложени от парламентарната група на „Обединени патриоти“, са съобразени с приложимото законодателство на Европейския съюз.“ Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, не мислех да се изказвам, но за няколко минути ще разясня моето предложение. Първото предложение от предложенията, които съм направил за изменение на Закона за движението по пътищата, касае основно град София. С това предложение даваме възможност на обществения пътен транспорт, така наречените „рейсове“ да се движат по трамвайните линии, защото това нещо към момента е забранено. По този начин считам, че ще облекчим многократно движението в София, защото знаете, че в невралгичните кръстовища, където има рейсове, те не влизат в кръстовищата без да имат възможност да бъдат пропуснати да излязат от тях, задръстват движението. Тъй като трамваите се движат по обособени трасета на повечето места, нямат такива пречки. Затова считам, че това е една добра практика, която ще се получи. Второто предложение касае всички градове в страната, където има „Зелена“ или „Синя зона“ за платено паркиране. Става въпрос за следното: когато на МПС му бъде поставена скоба преди 19,00 ч. и водачът не си е заплатил глобата до 19,00 ч., да може да бъде репатрирано. Защото, уважаеми колеги, иначе се получава следният парадокс: ако водачът не си заплати глобата до 19,00 ч., не може да бъде репатрирано моторното превозно средство, от една страна. От втора страна, трябва да му бъде премахната скобата или, от трета страна, да бъде оставена скобата. Ако бъде оставена скобата, сутринта я намираме счупена. Поради тази причина правя това предложение за промяна в Закона за движение по пътищата и даване право на съответните общински администрации да репатрират тези автомобили, които до 19,00 ч. не са си заплатили дължимите глоби към общината. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Това, което искам да кажа, е, че в Комисията обсъдихме много внимателно предложенията на господин Станислав Иванов. Истината обаче е, че зад добрия замисъл за облекчаване на движението, основно в столичния град, тъй като релсов транспорт има само в София, всъщност се крие една възможност да се извършват редица нарушения на движението по пътищата. Една наша проверка, която направихме, установи, че подобно разрешение за движение, в това число на автобуси по релсовия път, няма в нито една друга европейска страна. В този смисъл предложението е противоречиво. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително мярката, която предлага господин Иванов, може да е полезна за София. И друг път е ставало тема в тази зала – защо най-накрая не се предложи изцяло нов Закон за движение по пътищата, който след голям дебат в обществото, след дебат в залата, действително… (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) В правото си на дуплика ще ми отговорите. Действително след голям обществен дебат ние да приемем един Закон, в който да не внасяме всяка седмица по лъжичка някакви малки ЗИД-ове, защото това говори за липса на визия в тази сфера и за липса на визия от страна на управляващите въобще в законодателната им дейност.

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Иванов, нормално е да търсим практики – да гледаме другите европейски държави, и да не намираме типично балканските начини с това разни паяци да ходят непрекъснато да вдигат коли, да се слагат скоби и всичко останало, защото това по никакъв начин не изглежда добре, в който и да е град, в която и да е столица. Вашето предложение, което касае колите, на които е била поставена скоба, но не е платена глобата до 19,00 ч., да бъдат репатрирани, просто няма никаква логика, ако колата не пречи на движението. В крайна сметка този човек не е престъпник – може да е станало нещо с него, може да се е случило всичко. Това, че държавата или общините не си събират глобите, ние не трябва да се занимаваме тук, в Народното събрание непрекъснато с това – да има скоби, да няма скоби, да ги катерим с паяците, защото това е пълен абсурд. Не може кола, която не пречи на движението, да я качваш на паяк, да я махаш и човекът след това да плаща огромни глоби и паркинг. Предлагам Ви, специално за това предложение, което касае репатрирането на автомобилите, да го оттеглите, защото наистина се превръщаме в една джунгла, което е абсурдно, не е нормално, не е европейско, по никакъв начин няма как да се случи това нещо. (Частични ръкопляскания отляво.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги! На първата реплика няма да отговарям, но на втората реплика съм съгласен, че трябва да се направи нов Закон. Знаете, че се работи по този Закон, няма нужда да го обявяваме всеки път, когато се прави промяна в законодателството по отношение на Закона за движение по пътищата. Знаете, че работим. Надявам се, че през есенната сесия ще успеем да го внесем за обсъждане в тази зала – трите нови закона, които ще бъдат предоставени на Вашето внимание. По отношение на репликата на господин Ангелов. Господин Ангелов, няма начин да обвиняваме КАТ, че репатрират автомобили – заскобени, не заскобени и така нататък, защото всички спазваме законите. За автомобили, които са паркирали в нарушение на Закона за движение по пътищата, който касае платените зони – там не се репатрират автомобили през деня, просто се заскобяват. Но има водачи, които изчакват края на работното време, чупят скобата и след това си тръгват с автомобила и именно против тези водачи е промяната. А тя е продиктувана отново от решение на ВАС, което премахна това правило, да може да бъдат репатрирани. Защото всичките общини към момента са включили в наредбите възможността за репатриране на автомобили с паяци, но понеже ВАС го премахна, защото не го пише в Закона, ние го добавяме в Закона и практиката остава. Това не е нещо ново. Това е нещо, което се прави в момента във всички градове в България и не виждам защо трябва да дебатираме по този начин. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, наистина от три месеца ние слушаме, че има нов подготвен Закон за движение по пътищата, но още не сме видели нищо черно на бяло в Народното събрание. Има идея този Закон да бъде разделен на три части, както се казва „паживьом – увидим“. Истината е, че Законът за движение по пътищата е най-често изменяният Закон в България. Кой, когато се присети, кой, когато сутрин се събуди и е сънувал нещо, някой властимащ, когато го изпреварят двама мотористи по магистралата, и ние всяка седмица в Комисията по транспорт разглеждаме промени на този Закон. Във връзка с предлаганите от Вас промени – има три законопроекта. Аз ще коментирам този – № 754-301-33, от господин Иванов и група народни представители. Трябва да заявя, че има предложения за промени в два члена, като предложенията бих ги определил като един абсолютен миш-маш. Няма нито един термин в предложенията, който да съответства на терминологията на Закона за движение по пътищата. Оставаме с впечатлението, че този Законопроект или е писан на коляно, или прибързано, което най-малкото е неуважително към Народното събрание и към народните представители. Конкретно по предложенията за изменение. В чл. 19 народните представители от ГЕРБ предлагат автобусите от градския и обществен транспорт в София, защото става дума само за София, да могат да се движат по платна, определени за релсови превозни средства. Откъде идва проблемът? Ако ние допуснем това нещо, след автобусите от градския транспорт веднага ще тръгнат и маршрутките. Отделно в Законопроекта не е регламентирано кой ще бъде с предимство върху тези платна – дали трамваят, или автобусът. Какво правим, когато два автобуса се засекат в тесен участък и трябва да се разминат? Защото при трамваите е ясно – там има две успоредни релсови пътя, при които няма проблем с разминаването. Според нас тези промените в този член създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия. По чл. 171 – тази промяна, която касае превозно средство, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране и е блокирано с техническо средство тип „скоба“, съответната зона за почасово платено паркиране, не е освободено до края на работното време на съответната зона. Тук даже няма да коментирам какво значи работно време на синя зона. Синята зона има времеви период, в който е платена, след това е безплатна. Това абсолютно противоречи на друга точка от чл. 171. Там пише следното: „Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач - когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак или когато създава опасност, или прави невъзможно преминаването на други участници.“. Какво имаме тук – паркиране на автомобил в синя зона? Синята зона са места, определени за паркиране, тоест ние нямаме нарушение на правилата за паркиране и мисля, че общините имат други възможности да си съберат глобите от некоректни платци, защото това са некоректни платци, които в 19,00 ч. не са си пуснали SMS-а. И законът предвижда такава санкция, а именно поставянето на скоба. Затова и двата члена, които са предложени за промяна в този Законопроект, ние от БСП няма да ги подкрепим. Благодаря. (Ръкопляскания от БСП за България.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушаме за промени в Закона за движение по пътищата, а реално няма някакъв краен срок, който да е даден за този Закон. Не се знае тази работна група колко време ще работи и колко време ще отнеме. Затова се налага всяка седмица да се правят предложения за изменение и допълнение в Закона за движението. Ние внесохме настоящето предложение за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата с ясното съзнание, че сме наистина в XXI век, във век на електронизация и все по-добре работещи системи за сигурност и за банкиране. МВР не може да си събере глобите за нарушение по пътищата, а шофьорите се налага да изпадат в ситуации да си взимат ден отпуск, за да могат да отидат до КАТ или до някоя банка и до различни гишета, за да могат да си заплатят глобите. Може и по интернет. С тази цел предлагаме да се въведат в експлоатация ПОС терминали във всички автомобили на контролните органи на Министерството на вътрешните работи, които разполагат с връзка към Автоматизираната информационна система „Административно- наказателна дейност“ или накратко да се въведат ПОС терминали във всички автомобили, които имат таблети. Основните цели на тези промени са: да се повиши събираемостта на глобите по фишове, електронни фишове и наказателни постановления, които се налагат на база на издадените от оправомощените да осъществяват контрол органи, да се намали административната тежест върху гражданите и да се спести време и на тях, и на контролния орган, като се даде възможност за заплащане на глобите на място; да се намали вероятността на лица с чуждо гражданство и управляващи моторни превозни средства с чужда регистрация да напускат страната преди да са заплатили наложените им санкции.

Също така предлагаме изменение на чл. 172, ал. 7, като се определя да се отнема само едната табела с регистрационните номера на автомобила при нарушение на чл. 171, т. 2, буква „а“, а не както посоченото до момента, да се отнемат и двете табели. Това на практика е отстраняване на несъвършенство в Закона, защото придвижването на МПС без табели на практика оставя без възможност за установяване на нарушение от водач на такова МПС. Третата промяна, която ние предлагаме, е измененията в чл. 72, ал. 2, т. 1, които касаят страничното разстояние при изпреварване на велосипеди и други двуколесни превозни средства, като се въвежда минимална граница на дистанцията от 1,5 м. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“ и „БСП за България.)

Уважаема госпожо Председател, предлагам процедура за удължаване на днешното заседание до приемане и гласуване на настоящия Законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Ние ще подкрепим два от Законопроектите. Разбираемо – първия, който е нашият, вторият, който е на колегите от ГЕРБ, тъй като действително в предложението им има много резонни неща, на господин Иванов. Доколкото поне ми е известно, навсякъде в цял свят, всички столици насърчават използването на градски транспорт като начин, който да спестява вредни емисии, които се отделят в атмосферата. Все пак един от най-големите замърсители са именно автомобилните двигатели, аз това не веднъж съм го говорил тук. Наскоро имахме среща с група за приятелство на Южна Корея ги попитахме: как извинявайте, постигнахте да бъдете едни от най-екологично чистите, макар и градската Ви агломерация да бъде 25 милионен град? Отговорът беше, че с насърчаване на градския транспорт. Включването на преференции за градския транспорт и използването на такива пътища е именно такова насърчаване. Знаете много добре какво се случва в Софийската котловина или поне, които са от София, тези които са гости на София, ще разберат, в студените месеци, когато въздухът спадне на дъното на котловината, когато се получават едни доста сериозни замъглявания. Относно третия Законопроект, аз винаги съм насърчавал личния пример и смятам, че личният пример трябва да бъде водещ. Когато предлагаш нещо, хубаво е да погледнеш първо в своята кошница, след това да го предложиш на всички останали. Ние няма как да го подкрепим. Относно единствено, може би, на колегата Иванов предполагам, че ще имаме доста конструктивен диалог между първо и второ четене, където и колегите ще могат да направят своите предложения, и действително да постигнем възможно най-добри работещи текстове за всички, защото те касаят абсолютно всички нас тук, в залата, тъй като поне почти всички сме активни шофьори. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение само и единствено по Законопроекта, внесен от колегата Станислав Иванов, и то по начина, по който беше внесен и гласуван. Отделно ще засегна част от мотивите и част от предварителната оценка на въздействие като част, от които най-вероятно и странстващият пролетарски поет С.Г. няма да може да вземе отношение, тъй като музата му ще бъде… няма да има думи за това, което се предлага. (Оживление.) По Законопроекта. Към мотивите по чл. 19 е вписано, че ще се подобри безопасността на пътниците. Направих си труда да проверя за последните три години колко ПТП-та са станали на територията на град София, тъй като този Законопроект, откровено казано, се отнася само за град София, тъй като релсови пътища има само и единствено в град София. Искам да Ви кажа, че са станали три тежки пътнотранспортни произшествия, като около 20 пътника са пребивавали в „Пирогов“. Така е, господин Иванов, нали? (Реплика на народния представител Станислав Иванов.) Относно намаляване на трафика, от нашата парламентарна група също не може да се съгласим. Как може да бъде намален трафикът, при положение че по релсовия път, където се движат трамваите, започват да се движат и автобуси на градския транспорт и тролеи? Трафикът не може да бъде намален! С това, което Вие предлагате, ще създадете транспортен хаос по два от скоростните булеварди на град София, а именно бул. „България“ и бул. „Княз Борис“. (Реплики от ГЕРБ.) Не, аз цитирам това, което е написано като оценка на въздействието.

Ние сме я чели всички!

Относно заинтересованите групи, Вие така и не обяснихте как ще намалите вредните емисии, при положение че по платната, където се движат трите вида превозни средства, автобусите не са онези въздушни автобуси, които обещавахте 2008 – 2009 г. да се появят в София. А и колегата ми цитира как всичко в Южна Корея било екологично чисто и всичко било наред. (Реплики и смях от ГЕРБ.) Всичко е в сферата на добрите пожелания и Ви призовавам да си свалите розовите очила и да погледнете реалността. Освен това много добре знаете, че на 5 юли част от Вашите колеги, най-вероятно неинцидентно, не присъстваха на гласуването на дневния ред. Най-вероятно в тях е заговорила съвестта, че Законопроектът, който Вие предлагате, не трябва да бъде гласуван. (Реплики.) Искам да Ви кажа, че в зала 356 на площад „Княз Александър I“ стените още кънтят от психологическия побой, който им нанесохте в коридора. Така ли беше, господин Иванов? (Реплики и единични ръкопляскания. Оживление.) Така беше! Оставям Ви да ме репликирате. Благодаря, колеги. (Шум, смях и ръкопляскания от „БСП за България“ и от ОП.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, истина е, че в работата на Комисията по транспорт много пъти ние гледаме законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Убеден съм, че го правим само в интерес на това да намаляват катастрофите, да се облекчава движението и да има по-ясни правила. Министърът ни увери, че този Закон, който действа в момента, вероятно наесен ще бъде разделен в три нови закона – един за автомобилите, един за пътищата и един за движението по пътищата. Тогава може би много от тези въпроси, които сега дискутираме, ще намерят точното място в тези законопроекти. Поздравявам колегите от „Обединени патриоти“ за предложението им. Считам, че наистина и сме закъснели, и е належащо да бъде уеднаквена терминологията по използването на наркотичните вещества и да не даваме възможност на нарушителите да се измъкват заради някаква вратичка в законодателството, а да има строг ред както за тези, които карат, използвали алкохол, така и тези, които са използвали наркотични вещества. Мисля, че Законопроектът, който предлагат колегите от „Воля“, също заслужава да бъде подкрепен. Аз съм плащал глоби, знам как се чака в КАТ, за да платиш – нищо, че има и плащане по интернет, по електронен път и така нататък. Така или иначе отнема време, а идеята, която колегите предлагат с техния Законопроект, не изисква много усилия от органите на КАТ, на полицията и би могло наистина да се помогне за по-коректното и навременно събиране на глобите и наказанията. Особено като знам, че пътниците, които минават през България и не са от европейските страни, като нарушат и им наложат някаква санкция, те напускат същия ден страната и много от тези глоби не се плащат. Това ще даде възможност и на хората, които нарушават, и на граждани извън страната ни, също своевременно да плащат глобите си, за да има някакъв контрол по нашите пътища. За съжаление, според мен предложението, което правят колегите от „Воля“ – да има странично разстояние от 1,5 м при изпреварване на моторни средства с две колела, някак си е пожелателно според мен, защото няма уред, с който контролният орган да определи дали това разстояние е точно, или е по-малко, или повече. Според мен една такава промяна в Закона би дала малко повече възможност за корупция сред органите, защото това наистина трудно би могло да се определи, но така или иначе намирам резон в двата законопроекта – на „Обединени патриоти“ и на „Воля“, и аз ще ги подкрепя с удоволствие. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Бих искал да говоря по Законопроекта, предложен от народните представители от „Обединени патриоти“, като заявя, че ние от Българската социалистическа партия ще го подкрепим, тъй като предложените поправки са правилни, макар и ужасно закъснели във времето. Бих искал да кажа също така, че в настоящата, действащата съдебна система има един правен вакуум, от който се възползват закононарушителите и избягват съдебното преследване и съответната санкция на закона. Тези правни пропуски и юридически трикове успешно са се вплели в юридическите хватки на адвокатите. Казвам това като юрист-адвокат. Аз също съм се възползвал от това си право. Настоящата поправка ще даде облекчаване на досъдебното производство и на съдебното производство в частта, че ще се пести от времето, няма нужда да се доказват ноторно известни факти, ще се пестят средства, няма да се назначават експертизи, а също така ще се пести от експертната оценка, защото вещите лица ще бъдат освободени от ненужни експертизи. Искам също така да кажа, че експертните оценки са много трудни по отношение заключението на вещите лица да ги дадат, да направят единно заключение, тъй като всяка една експертна оценка на вещо лице по отношение на нарушителя, когато бъде правена, от огромно значение е пола на нарушителя, неговата възраст, здравословното му състояние, килограми и вида на наркотика, който е използван, тъй като съответно всеки наркотик въздейства върху различна точка от нервната система и не може да се прави общ генерален извод относно въздействието на наркотиците. Все пак с този Законопроект се дава ясен сигнал към обществото, че ние, като законотворци и като общество, сме срещу използването на наркотични вещества и съответно след това управлението на моторно-превозно средство след употребата на такова вещество. От друга страна, всеки закон си има своя философия, цел, начин на постигане и реализация на тази философия. В настоящия случай бих желал да критикувам начина на постигане на тази философия, тъй като, господа Патриоти, Вие вече сте управляващи и се работи на парче. Това е вече третият Законопроект от страна на управляващите по отношение на Закона за движение по пътищата, който влиза в Народното събрание. Би следвало да си ги съгласувате, да ги обедините в един общ проект и да влизат заедно, за да може да има по-задълбочено изследване на проблема. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, по повод на Законопроекта, който е внесен от „Обединени патриоти“, ние също ще го подкрепим, но по-скоро изказването ми е във връзка със Законопроекта, който е внесен от нас, от „Воля“. Усещане за беззаконие и липса на наказание има в българите, защото каква полза от това, че си глобен, ако не платиш своето наказание? Искам да Ви обърна внимание, че всички, които няма да подкрепите Законопроекта на „Воля“, ние сме намерили пропуск в Закона и, ако го прочетете внимателно, ще видите, че в момента Законът дава възможност по пътя да се движи автомобил, без регистрационни табели, и то в продължение на цели дванадесет часа. Ние сме намерили тази грешка и Ви предлагаме да я коригираме заедно сега. Не разбираме защо не искате да го приемете и оставам с впечатление, че това е само защото е Законопроект на „Воля“?! Също така моля да погледнете и допълнението, което правим във връзка с колоездачите, което е по идея на омбудсмана госпожа Мая Манолова. Имаме отстоянието при изпреварване на велосипед да е минимум 1,5 м. Ще отхвърлим ли това предложение на „Воля“, също защото е Законопроект на „Воля“? Искам да Ви напомня, че близо 70 млн. лв. са несъбраните средства от глоби от фишове, и електронни фишове и наказателни постановления. Голяма част от тях са за суми по 20, 30, 50, 100 лв. и са определени от Националната агенция по приходите като несъбираеми. Нека на първо четене да позволите този Законопроект да име и след това, ако имате по-добри идеи, ние ще ги приемем и на второ четене да помогнем на държавата да събира парите си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Воля“.)

Уважаеми госпожо Председател, уважаеми колеги, специално искам да се обърна към вносителя на тази промяна. Господин Иванов, ние дискутирахме в Комисията …

Трима сме вносителите.

Ти си най-висок и най-изявен, затова се обръщам към теб, а и така – удобен за атака. Ние дискутирахме в Комисията за движението на автобусите по релсите на трамваите, защото това се отнася само за София. Разбрахме, че по „Граф Игнатиев“ няма как да стане, защото не може да се размине трамваят с автобус. (Реплики от народния представител Станислав Иванов.)

Столичният съвет може да реши да пусне линия, след като Вие давате тази възможност, защо да не тръгне един автобус от там? Това, което се уточнихме за булевард „България“, че от там могат да тръгнат автобусите, първо, на булевард „България“ съвсем скоро беше демонтирано трасето. И ако Вие имахте такова намерение, може би щяхте да спестите сега да се прави там асфалтиране, за да може да се движи автобусът. Нови обществени поръчки, нови пари – първо. Второ, през зимата знаете как замръзват релсите. Наредили са се два автобуса, пристига трамваят с по-дълъг спирачен път, трамваите се блъскат един след друг, а какво става, ако ударят един автобус? Знаете ли колко хора ще влезнат в „Пирогов“? Така че не е много удачна идеята да се движат. Покрай трамвайната линия има една широка непрекъсната, която забранява да се стъпва на трамвайните релси. Ако се пробие това, което Вие предлагате, ще почнат и много други превозни средства да имитират автобусите и смятам, че ще се увеличат пътно-транспортните произшествия, а няма да се намалят. От друга страна, това, което предлагат колегите от „Воля“, според мен е правилно да бъде подкрепено, защото ще се повиши събираемостта. Проблемът е в КАТ, защото при въпроса, който беше зададен и на комисаря, той отговори, че те нямат ПОС терминали в своите гишета за глобите. От там идва проблема. Значи трябва да се модернизира най-напред КАТ с ПОС терминалите на гишетата и тогава вече – в самите патрулки. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, моля за прегласуване. Част от колегите не успяха да гласуват. Благодаря Ви.