SNEZHANA DUKOVA1,164 words
Да, тук сте, господин Търновалийски.
… че Законът ни, видите ли, нарушавал Закона за нормативните актове.
Днес и сега ние гледаме един Закон, който не само нарушава Закона за нормативните актове, който грубо погазва норми от Конституцията на Република България – досега не е имало такъв случай. Бих разбрала всичко – и идеологически пристрастия, и носталгичен привкус и жалба по минало и младост, но когато те са структурирани на професионален признак и принцип, на експертен анализ, на добри практики, на адекватни изисквания на времето, в този случай, с този ЗИД, това не е така.
Моята тема е частна, по отношение на всеобхватните неща, които, бих искала да кажа за този Закон и за това, което Вие говорите. Моите колеги ще направят основни изказвания и моята тема няма да е пунктуална. Тя е тема, която съм обяснявала многократно, за финансирането на частните училища, защото в този Закон няма норма, която да отговаря юридически и да кореспондира с нормите, които са в българското законодателство. Нещо повече, този Закон противоречи не само на юридическите норми, той противоречи на философията на Закона за предучилищното и училищното образование. И ако вчера или онзи ден беше бях изненадана и попитах колежката в Комисията дали е чела Закона, сега съм убедена – чела го е, колеги, но не го е разбрала! Не е разбрала, защото философията на този Закон носи нещо различно. Носи промяна на Закон, който има един куп проблеми и носеше несправедливи упреци и дефекти на системата на българското образование. Законът, който беше приет, е тежко предизвикателство – с това съм съгласна, към системата на българското образование и към образованието на нашите деца.
Ще разделя аргументите си на две: нормативни и такива, които са политически. За да е ясно, ще уточня: говорим, колеги, за финансиране на деца и ученици, които се обучават в частни училища и частни детски градини. Не говорим за финансиране на частни училища и частни детски градини, първо.
Второ, защо, колеги, Вие не изпълнихте Националната програма от 2006 г., която трябваше да бъде изпълнена още в 2009 г. и да бъде приложен този принцип, който, апропо, не е нов за България. Вие добре знаете, че той е функционирал далеч преди това. Това е норма, която Вие сте приели и така не намерихте сили или пък възможност, или пък разбиране, за да я изпълните, но това трябваше да започне, както казах 2009 г. Това не е нова тема за България и аз казвам, че тя е действала от 1909 г. до 1948 г.
Втори сериозен аргумент. Колеги, много добре знаете, че Комисията за защита от дискриминация със своите решения: Решение 234 от 2008 г. има еднозначно решение, че всяко дете и ученик трябва да получава единния разходен стандарт за обучение, независимо от статута на училището. Това е утвърдена държавна политика в много европейски страни. Сред тях са държави, които имат изключително високи резултати от своите ученици.
Ще цитирам само някои от тях, без да цитирам процента, който те, апропо, в една публикация, която, в миналия парламент спорихме с днешния председател, само доказва, че тя се увеличава, а не намалява. Тези страни са Финландия, Швеция, Холандия, Дания, Германия, Норвегия, Испания, Унгария, Чехия, Полша, като в голяма част от тях, в една от най-социалните държави – Франция например – Вие добре знаете, тя е 100%.
Наличието на конституционно установени норми в контекста на Конституцията на Република България в чл. 53, ал. 6, не дефинира училищата според това дали са държавни, общински и частни, правата на детето са гарантирани по безспорен начин, без оглед на собствеността на съответното училище и в съответствие с принципите, заложени в Конвенцията за борба с дискриминацията в областта на образованието.
Колеги, частните училища са реален сектор в системата на средното образование. Ще отворя скоба и ще направя кратка справка, защото има спекулации по отношение на тях. Ще Ви кажа няколко числа, за да бъда убедителна, така или иначе го правя.
През 2010 г. частните училища в България са 162, а частните детски градини са 54, в 2014 г., колеги, частните училища са 99, детските градини са 72, скоба – капка в морето.
На фона на близо 3 000 български държавни и общински училища или средно изчислено в сума около 13-15 млн. годишно от бюджета, който би трябвало да бъде заделен за тях, апропо, той си е заделен, защото никой не може да гарантира това дете къде ще бъде записано – дали в частно, общинско или държавно училище.
Две думи за механизма на финансирането на частните училища и детски градини, който е съгласуван – много държа да го отбележа, с правилата за държавните помощи съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3, тоест обучение по учебен план и нищо друго.
Няколко политически аргумента. Първо, всяко дете ще получава единен разходен стандарт за обучение, независимо от статута на училището. Това е справедливо, това е равно отношение към децата ни и не знам защо Вие го саботирате. Частните училища ще получават средства само за обучение, повтарям. Държавната субсидия за образование се полага на всяко дете. Частните училища и детски градини изпълняват държавните образователни стандарти и тяхната дейност ще бъде контролирана и мониторирана, което към момента трудно се прави.
Държавното финансиране се спира, когато бъдат установени нарушения, с изрични норми в Закона, както и при ниски образователни резултати. Това, за Ваше сведение, става с решение на министъра на финансите по предложение на министъра на образованието.
Последен аргумент – конкуренцията, колеги, ражда високо качество и високи резултати. Няма конспирация, няма задкулисни действия, които Вие отляво винаги съзирате, когато говорим за частния сектор както в здравеопазването, така и в образованието.
Генералният въпрос според мен е дават ли шанс на българските деца правата, които изработва държавата, или не дават такъв? Има ли опасност тази конкурентна среда, която рязко да се смени в полза на частните училища и там да отиде елитът на нацията, като под елит винаги разбираме богатите хора – доста остарял възглед, съвсем неадекватен на времето. Времето, колеги, позволява на знаещите и можещите, независимо от коя страна са на социалната стълбица и на социалното имане, да могат и да успяват в едно общество. Може да си много богат, но училището да не те направи по-умен, ще си останеш глупав, където и в което училище да се учиш.
Смятам, че най-после трябва да разберете, че заложените и кодираните принципи няма да дадат резултати нито за една, нито за две години. Важното е, че започнахме. Важното е, че дори и Вие приехте някои неща.
Ще завърша с това, че съжалявам, че в това финансиране се подведохме по част от колегите от Реформаторския блок и приехме норма, която сега частните училища, мисля, че по никакъв начин няма да искат публични финанси, за да вършат своята образователна дейност, и ще бъдат прави.
Желая младите и нови колеги, които са тук, които работят на тази нива, ама не като волове, а с много морал, съзнание и с отношение към българското образование и към българските деца, да разбират това. Иначе е жалко. А ние ще работим за българските деца и за българската нация. Тя ни трябва образована и конкурентна на световния пазар! Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)