26 юли 2017 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Към вече приетата програма правя процедурно предложение т. 10 от дневния ред, която е Проект за удължаване срока на Временната комисия за НДК и приемане на Доклада на Временната комисия, да стане т. 5, преди да започнем работа по Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Имаме доста амбициозна програма тази седмица и бих искал да сме сигурни, че ще приключим с разглеждане на точката за Временната комисия за НДК и приемане на нейния доклад, тъй като срокът изтича на 29 юли 2017 г., който беше даден за нейната работа с решение на парламента.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. На заседание, проведено на 20 юли 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект. На заседанието присъстваше заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който представи Законопроекта. „Българска банка за развитие“ АД е търговска банка, в която правата на държавата в капитала на банката се упражняват от министъра на финансите. Сред основните цели на банката са подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната. Мисията на Българската банка за развитие е да бъде основен инструмент за провеждане на държавни политики в икономиката. Тя взаимодейства интензивно с всички останали държавни структури с цел осигуряване на максимално въздействие на насочваните публични средства в подкрепа на развитието на икономиката. Едно от основните правомощия на министъра на икономиката е да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия чрез създаването и развитието на конкурентоспособни малки и средни предприятия при отчитане на необходимостта от постигане на балансирано социално-икономическо развитие на отделните райони на страната. С оглед на целите и дейностите, за които е създадена Българската банка за развитие и компетенциите на министъра на икономиката, се предлага министърът на икономиката да бъде определен за орган, упражняващ правата на държавата в капитала на Българската банка за развитие. По този начин ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло. След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ 20 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г.“

„ДОКЛАД за първо гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 юли 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерски съвет на 13 юли 2017 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката – Маринела Петрова, заместник-министър, Диана Драгнева, директор на дирекция „Правна“ и Галин Желев, държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”; от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, и Валентин Груев, директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“. Законопроектът бе представен от заместник-министър Маринела Петрова. Приоритетните дейности на Българската банка за развитие са съобразени с политиката на правителството по отношение на малките и средните предприятия. Едно от основните правомощия на министъра на икономиката е да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика за насърчаването на малките и средните предприятия. В същото време „Българската банка за развитие” АД е основен инструмент за провеждане на държавни политики в икономиката. В тази връзка с оглед на целите и дейностите, за които е създадена Българската банка за развитие и компетенциите на министъра на икономиката, се предлага министърът на икономиката на упражнява правата на държавата в Общото събрание на акционерите на банката. Останалите предлагани промени са в съответствие с горната. Към Законопроекта е приложена частична предварителна оценка на въздействието, като се отбелязва, че с Проектозакона по принцип не се предлага ново законодателство, а само промяна на съществуващо, касаещо единствено промяна на органа, упражняващ правата на държавата в Общото събрание на акционерите на „Българската банка за развитие” АД. Не са идентифицирани възможни конкретни рискове от приемането на Закона, включително възникване на съдебни спорове. Приемането на Законопроекта не произтича от правото на Европейския съюз. На поставените въпроси от народните представител Румен Гечев, Димитър Бойчев и Жельо Бойчев отговори заместник-министър Борисов. След гласуване с резултати: „за” 16 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие, № 702-01-7, внесен от Министерския съвет на 13 юли 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем Законопроекта на второ гласуване.

„Проект! ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за Българската банка за развитие „§ 1. В чл. 4, ал. 4 думите „министър на финансите и“ се заличават. § 2. В чл. 5, ал. 2 и ал. 3 думите „финансите“ се заменя с „икономиката“. § 3. В чл. 10, ал. 3 след думата „съвет“ се добавя „чрез министъра на икономиката“.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще поднеса на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. На свое заседание, проведено на 19 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. На заседанието присъства от Министерството на финансите – госпожа Лидия Атева – началник отдел „Методология, наблюдение и координация на държавните помощи“ към дирекция „Държавни помощи и реален сектор“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Атева. Тя посочи, че Проектът на нов Закон за държавните помощи създава нов механизъм за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ, както и за възстановяване на неправилно използвана държавна помощ. Госпожа Атева акцентира върху въведените основни принципи, които трябва да се спазват при предоставянето на държавна помощ и разширяването на правомощията на министъра на финансите – да издава методически указания и да предприема мерки за развитието и усъвършенстването на режима и осигуряването на прозрачност. Със на Законопроекта се дефинират понятията „администратор на помощ” и „получател на помощ” и се прецизират отговорностите на предоставящия държавна и минимална помощ. Съществена новост в Законопроекта е въвеждането на задължението за установяване на размера и лицата, получатели на неправомерна и несъвместима държавна помощ, от страна на администратора в случаите, когато с решение на Европейската комисия те не са предварително определени. Госпожа Атева посочи, че нов ключов елемент в Законопроекта е създаването на правна възможност за оспорване на актовете за предоставяне на държавна помощ или на минимална помощ, както и на действия по допуснати нарушения на националното и европейското законодателство във връзка с предоставянето на държавна или минимална помощ. Със Законопроекта се променя контролът по изпълнение на Закона за държавните помощи, който ще се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция. По силата на вменените ѝ правомощия Агенцията за държавна финансова инспекция ще издава актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Прецизират се и административнонаказателните разпоредби, като се правят промени в размера на глобите и имуществените санкции. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев, Данаил Кирилов и Пенчо Милков, които заявиха, че ще подкрепят Законопроекта на първо гласуване. Господин Милков посочи, че по отношение на така внесения Законопроект има редица бележки, поради което между първо и второ гласуване ще направи конкретни предложения. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.“.

„ДОКЛАД по Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 юли 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. На заседанието присъстваха от Министерство на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Лидия Атева – началник на отдел, и Маргарита Борисова – държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и реален сектор”. Законопроектът бе представен от Маринела Петрова. Според вносителя предложеният Законопроект не изменя принципно съществуващия ред. Едновременно с това са направени законодателни изменения от правно и техническо естество. Същностните изменения се налагат от промени в европейското законодателство, регламентиращи обхвата и съдържанието на конкретните процедури, наложени от изискванията на европейските регламенти и развитието на практиката на Европейската комисия в областта на държавните помощи. Наложително е създаването на национален механизъм за възстановяване на несъвместима и неправомерна държавна помощ и възстановяване на неправилно използвана държавна помощ. Предлага се контролът по изпълнението на Закона за държавните помощи, съставянето на актове за установяване на нарушенията и издаването на наказателните постановления да се извършва от длъжностни лица на Агенцията за държавната финансова инспекция. Уреждат се специфики на съдебното производство по оспорване на актове за предоставяне на държавни помощи. Въведено е задължително възстановяване в пълен размер на неправомерно получена държавна помощ, както и присъждане на лихва за неправомерност. Предвидена е възможност националният съд да се обърне към Европейската комисия за изразяване на становище относно приложимостта и валидността на акт на орган на Европейския съюз. С цел прецизиране на правната рамка се разширяват функциите на министъра на финансите да предоставя методически указания и да предприема мерки за развитието и усъвършенстването на режима на прозрачност. Определени са в пълнота и функциите на министъра на земеделието, храните и горите относно държавните помощи в областта на земеделието. Законопроектът усъвършенства различни терминологични понятия. Със Законопроекта се отменя действащия до момента Закон за държавните помощи. Предвидени са съответстващи промени в редица нормативни актове. Определен е едногодишен срок за приемането на подзаконови нормативни актове. Извършена е цялостна предварителна оценка на въздействието на Законопроекта като очаквани резултати са създаването на правна среда, която да препятства незаконосъобразното разходване на публичен ресурс и нарушаването на Договора за функционирането на Европейския съюз. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 18 гласа, „против“ и „въздържали се“ - няма, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Моля за процедура срокът между първо и второ четене на Закона за държавните помощи да бъде удължен с още три седмици, тоест максималния срок.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока по общия Доклад на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на ГПК. Докладът е с № 753-03-17. Срокът за предложения между първо и второ четене да се удължи с 16 дни, тоест да изтече на 11 септември в 18,00 часа. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40 с вносители Диана Йорданова и група народни представители на 6 юли 2017 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Диана Йорданова и група народни представители от всички парламентарни групи. На заседанието присъстваха: заместник-министърът на труда и социалната политика господин Ивайло Иванов, госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика, Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерството на правосъдието, Димитър Бранков – заместник-председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“ в Асоциация на индустриалния капитал в България, Васил Тодоров – главен секретар на Българската търговско-промишлена палата, и представители на национално представителни синдикални организации. Законопроектът беше представен от господин Хасан Адемов. В изложението си той подчерта, че основната цел на Законопроекта, изготвен от представители на всички парламентарни групи вследствие на работата им във Временната комисия по установяване на случаите със неизплатените заплати на работниците и служителите, е да се осигури допълнителна защита на правата на работниците и служителите, когато работодателите не им изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения. С предвидените в Кодекса на труда изменения се цели да се засилят контролните функции на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. На Агенцията се предоставят правомощия да извършва проверки по повод изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения и след прекратяване на трудовите правоотношения и да дава задължителни предписания в тази насока. Изрично се регламентира срокът, в който работодателят е задължен да изплати обезщетенията, дължими на работниците и служителите му, като се дължи и законната лихва при неизпълнение. С предложеното изменение в Гражданския процесуален кодекс се предвижда възможността работниците и служителите да искат по-бързото издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Така работещите ще бъдат улеснени да търсят съответните начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения, които работодателят им дължи. Освен това няма да се налага да водят съдебни дела за установяване на основанието и размера на дължимите суми. Със Законопроекта се предлага работодатели, които дължат възнаграждения и обезщетения на работниците си, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Законопроектът предоставя допълнителни възможности за работещите да получат вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения от Фонда за гарантиране на вземанията на работници и служители. Гарантираните вземания ще бъдат отпускани на работниците и служителите в тримесечен срок от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Според вносителите основната цел на предложението за промяна на Търговския закон е насочена към защитата интересите на кредиторите и контрагентите на дружеството с ограничена отговорност в случаите, когато след вписване в Търговския регистър освобождаване на управителя, съответно управителите, дружеството остава без управител и не назначава такъв. Срещу такова дружество не може ефективно да започне производство както по гражданско правен ред, така и по административно правен ред поради невъзможността на същото да бъде извършвано връчване на съобщения и други актове. В Комисията бяха получени и предоставени на вносителите на Законопроекта и членовете на Комисията становища от Министерството на труда и социалната политика, Министерство на правосъдието, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Съюза за стопанска инициатива, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Протокол от заседанието на Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество от 14 юли 2017 г. относно обсъждания Законопроект. Министерството на труда и социалната политика подкрепя направените предложения за изменения и допълнения в Кодекса на труда, тъй като с тях се гарантира по-добра защита на работниците и служителите и се създава по-голяма правна сигурност при осъществяване на контрол върху задължения на работодателите след прекратяване на трудовите правоотношения. Във връзка с предложението за нова ал. 3 в чл. 228 от Кодекса на труда, в която се предвижда краен срок за изплащане на обезщетенията, следва да се има предвид, че разпоредбата не би била приложима спрямо обезщетението за оставане без работа, тъй като задължението за работодателя възниква от момента на предявяване на искането и удостоверяване на обстоятелствата от страна на работника или служителя. Също така срокът, за който се изплаща обезщетението за оставане без работа, може да бъде по-дълъг от един месец – определен с акт на Министерския съвет, индивидуален или колективен трудов договор, което обстоятелството ще направи разпоредбата неприложима. Освен това с разпоредбата се създава възможност с колективен трудов договор да се договаря друг срок за изплащане на обезщетенията, тоест допуска се и договаряне на по-дълъг срок. Това от своя страна противоречи на принципа, че с колективен трудов договор могат да се договаря по-благоприятни условия за работника или служителя. МТСП подкрепя по принцип предложението да се включат работниците и служителите към лицата, които имат право по реда на Гражданския процесуален кодекс да поискат от съда издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но следва народните представители да имат предвид, че предложената разпоредба може да създаде проблеми при прилагането й поради невъзможността на работника или служителя да получи копие от протокола на Инспекция по труда, с който са наложени принудителните административни мерки на работодателя. От Министерството на труда и социалната политика подкрепят предложенията за изменение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Търговския закон. От Министерството на правосъдието подкрепят по принцип предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в основната му цел да се предостави допълнителна защита на правата на работниците и служителите в случаите, когато работодателите не им изплащат трудовите възнаграждения и обезщетения. Не подкрепят направеното предложение за член 412а от Кодекса на труда, с което се предлага допълнение, съгласно което и на дружествата, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, да може да се налага административно наказание „имуществена санкция“. Според становището на Министерство на правосъдието, дружеството носи отговорност по Закона за задълженията и договорите и не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност по Кодекса на труда. Освен това съгласно Закона за административните нарушения и наказания административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. От становищата на синдикалните организации става ясно, че КТ „Подкрепа“ подкрепят безусловно Законопроекта, докато КНСБ намират, че има непрецизни и неясни текстове, които трябва да бъдат коригирани. В противен случай, те трудно биха били прилагани и няма да се постигне целта на Законопроекта. В становищата на работодателските организации има принципна подкрепа за някои от измененията и категорично неприемане на други от тях. По отношение на разширените правомощия на Инспекцията по труда всички работодателски организации смятат, че с тях се нарушават основни принципи на гражданското право. Инспекцията по труда не може да изземва компетенциите на българския съд. Тя контролира спазването на трудовото законодателство, но само докато съществува трудово правоотношение. След прекратяването му може да възникне трудов спор, като преценката на доказателствата следва да се извършва от съда, който има право да назначи съдебно-счетоводна експертиза и да събира и други доказателства. Що се отнася до промяната в Гражданския процесуален кодекс – и работодателските, и синдикалните организации я отхвърлят, защото считат, че основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение не трябва да бъде предписанието на Инспекцията по труда, а извлечението от ведомости за заплати. Промяната в Търговския закон също не се подкрепя поради разбирането, че представителната власт винаги се упражнява от правоимащо лице и тя не може да се прехвърля на съдружниците. Предложението противоречи на чл. 155, т. 3 от Търговския закон, където е уредена процедура за искане за заличаване на дружеството и на чл. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя синдикалните организации подкрепят по принцип измененията, докато работодателските организации ги отхвърлят. Те отхвърлят категорично и предложенията за изменение на Закона за обществените поръчки. В проведената дискусия взеха участие народните представители, Хасан Адемов, Павел Шопов, Светлана Ангелова и Георги Гьоков. Те изразиха мнението си, че постижение на този Законопроект е постигнатия консенсус при изработването му. Промените, които се предлагат не са радикални, но определено ще имат дисциплиниращ ефект върху некоректните работодатели и положителен ефект за работниците и служителите, които имат очакванията да получат неизплатените си трудови възнаграждения и обезщетения. Вярно е, че проблемите, които се опитва да реши Законопроекта няма да бъдат изкоренени, но се прави положителна стъпка във посока на тяхното разрешаване. В обсъждането на Законопроекта се включи и госпожа Мая Манолова, която призова народните представители да направят няколко задължителни промени при изработването на Законопроекта при второто му обсъждане. Тя смята, че ако текстовете останат в този им вид, проблемът с неизплатените заплати няма да бъде отстранен. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Йорданова и група народни представители.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги. „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Иванова Йорданова, Павел Димитров Шопов, Светлана Ангелова Найденова, Драгомир Велков Стойнев, Крум Костадинов Зарков, Дора Стоянова Христова, Албена Владимирова Найденова, Хасан Ахмед Адемов, Александър Николаев Сабанов и Елхан Мехмедов Кълков на 6 юли 2017 г. На свое заседание, проведено на 19 юли 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Иванова Йорданова, Павел Димитров Шопов, Светлана Ангелова Найденова, Драгомир Велков Стойнев, Крум Костадинов Зарков, Дора Стоянова Христова, Албена Владимирова Найденова, Хасан Ахмед Адемов, Александър Николаев Сабанов и Елхан Мехмедов Кълков на 6 юли 2017 г. На заседанието присъстваха: oт Министерството на труда и социалната политика – госпожа Зорница Русинова – заместник-министър. С внесения Законопроект се цели да се регулират обществените отношения по повод предоставянето на труд и справедливото му навременно заплащане, с което ще се създаде допълнителна защита на правата на работниците и служителите. Предвидените изменения целят засилване на контролните функции на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по повод сигнали за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители. Създава се правна възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на работници и служители въз основа на влязло в сила предписание на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като се предвиждат промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, Закона за обществените поръчки и Търговския закон, с които се цели обезпечаване на правата и на законните интереси не само на работещите, но и на кредиторите и контрагентите на работодателите. Госпожа Русинова представи становището на Министъра на труда и социалната политика, с което се подкрепя по принцип Законопроекта и посочи, че предложените промени в Кодекса на труда дават допълнителна гаранция за защита правата на работниците и служителите. В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Пенчо Милков, Симеон Найденов, Христиан Митев и Данаил Кирилов, които заявиха своята принципна подкрепа за Законопроекта и обявиха, че ще направят предложения за прецизиране на текстовете между първо и второ гласуване. След проведената дискусия Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против“ и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 754-01-40, внесен от Диана Иванова Йорданова, Павел Димитров Шопов, Светлана Ангелова Найденова, Драгомир Велков Стойнев, Крум Костадинов Зарков, Дора Стоянова Христова, Албена Владимирова Найденова, Хасан Ахмед Адемов, Александър Николаев Сабанов и Елхан Мехмедов Кълков на 6 юли 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, измененията, които сме предложили с група народни представители, виждате, че са подписани от народни представители от всички парламентарни групи и са плод на работата на Временната комисия за установяване на случаите за неизплатени заплати, въпреки че предметът на нашата дейност обхващаше единствено и само разглеждане на такива случаи, ние се обединихме около идеята, че в крайна сметка е добра не само да се запознаем, да разгледаме и да анализираме, а и да предложим конкретни мерки. Затова тук е мястото да благодаря на всички колеги, участвали в работата на Временната комисия, на първо място. На второ място, да призова и останалите народни представители, когато разглеждаме проблеми, касаещи огромен кръг хора, без да политизираме, без да се мъчим да вадим политически дивиденти, действително да изпълняваме своята основна роля, за която тук са ни изпратили хората, а именно да се опитаме да решаваме техните проблеми. Искам да ви кажа, че проблемът с неизплатените заплати е тема, която не съществува от днес или от вчера, за съжаление, в годините е имал своите върхове. Радващото е, че в момента се отчитат спадове, сумите стават доста по-малки, но все още съществуват такива случаи. Мерките, които предлагаме да се предприемат – може би между първо и второ четене ще има и други предложения, са доста добра стъпка в тази посока. Общо взето е горещ картоф, с който никой, за съжаление, в последните над 20 години не се е занимавал. Предложенията са подписани от всички народни представители независимо, че колегите от БСП имаха особено мнение при подписване на доклада, но тяхното особено мнение се изразяваше в това, че на практика ще имат прецизиране и внасяне на нови предложения между първо и второ четене. Ние вероятно ще направим такива също, така че призовавам всички колеги, които са изкушени от темата, действително да разгледат Законопроекта и ако могат да допринесат съответно за неговото по-добро приемане и прилагане, да направят своите предложения. В крайна сметка с предложенията ние целим да се предостави допълнителна защита на всички работници и служители в случаите, когато техните работодатели по една или по друга причина не изплащат или забавят изплащането на възнагражденията и обезщетенията. Направили сме промени в няколко закона като, от една страна, разширяваме правомощията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като им предоставяме правомощия да извършват проверки по повод, забележете, изплащане на трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите правоотношения и дават задължителни предписания в тази посока. Предвиждаме също така изричното регламентиране на срок, с който работодателят да е обвързан и да е задължен да заплати обезщетенията, дължими на своите работници и служители, като за всеки ден забавяне независимо от срока, който въвеждаме, той дължи лихва при неизпълнение. Предвиждаме промени и в чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, който предвижда, ако мога така да кажа, бърза писта за работниците и служителите, а именно те да могат бързо и лесно да искат въз основа, забележете, нещо революционно, на влезли в сила предписания на Инспекцията по труда за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По този начин работещите ще бъдат улеснени да търсят от неиздължилия се към тях работодател съответните признати и неначислени възнаграждения и обезщетения, без да се налага да водят дълги съдебни дела за установяване на основания и съответно размер на обезщетението. В Проекта също предлагаме нещо ново. За първи път, радвам се, че всички се обединихме около него, работодателите, които дължат възнаграждения на своите работници и служители, както и обезщетения, да не могат да участват в процедури по обществени поръчки като изпълнители и подизпълнители. Тоест това ще бъде един допълнителен стимул към самите коректни работодатели за сметка на некоректните, които в голяма част от случаите се явяват един вид тяхна конкуренция. Съществена промяна правим и по отношение на Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, като предоставяме допълнителни възможности на работещите да получават вземанията си за трудови възнаграждения и обезщетения, като увеличаваме срока за подаване на заявлението за получаването им. Освен това се прави изменение и в Търговския закон, което е насочено към защита интересите на кредиторите и техните контрагенти. Когато след вписване в Търговския регистър освобождаване на управител или управители, самото дружество остава без такъв и не назначава такъв дори и след срока, който е регламентиран в чл. 155, т. 3 от Търговския закон. Предложението е в интерес на правната сигурност и е насочено срещу увреждане на трети лица, чрез просто шиканиране от страна на съдружниците, неизпълнението на собствените задължения. Това затруднява лицата, с които тези дружества имат както търговски, така и трудовоправни и административноправни отношения. Срещу такова дружество не може ефективно да се започне производство както по гражданскоправен ред, така и по административен, поради невъзможност на същото да бъде връчено съобщение или някакъв друг акт. Това е вследствие на наложила се, за съжаление, недобра практика по невписване на лице за контакт, невписване на управител и, когато било то държавен орган, било контрагент на съответното дружество, иска да предяви искания…

…то в крайна сметка да няма към кого да ги отправи. На практика досегашната действителност показва, че въпреки съществуването на тази разпоредба съществуват непрекратени дружества, които, както вече казах, нямат вписан управител дълго след като е изтекъл задължителният тримесечен срок по Търговския закон. В тази връзка правим и предложение в чл. 141 от Търговския закон, за да се постигне търсената защита на трети лица и правна сигурност. Колеги, призовавам така, както в Комисия работихме и така, както всички заедно внесохме предложенията, да подкрепим внесения Общ законопроект на всички народни представители. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Работата на Комисията е впечатляваща и Законопроектът е в отговор на едно изключително негативно явление със сериозни социални последствия на неизплатени отработени възнаграждения, работни заплати. Индустрията в България реализира една от най-големите и високи норми на печалба в Европа, а в същото време плаща най-ниските заплати в Европейския съюз. В България няма справедливо и достойно заплащане на труда и на фона на всичко това има хора, които не получават и тези ниски заплати, независимо че добросъвестно са изпълнявали трудовите си задължения на работните си места. У нас, като правова държава, основното съдържание на всеки трудов договор се състои в това, че служителят предоставя на работодателя работната си сила срещу възнаграждение. Редовното изплащане на това възнаграждение е основно задължение на работодателя и той следва да го изпълнява точно във времево и в количествено отношение. Разбира се, в нашата страна, както и много други законови задължения, това основно задължение се нарушава и не се спазва в редица случаи поради финансови затруднения, които работодателят изпитва, но в много случаи и съвсем умишлено с цел реализиране на по-големи печалби. Умишлено или не, това неизплащане на заплати създава сериозни проблеми в трудовите отношения и е с голяма социална значимост. Разбираемо и възможно е един работодател да изпитва временни затруднения, временни трудности и да не може да изплати в уговорения срок заплатите, което не значи, че трябва да влезе в затвора, но трябва да е категорично ясно, че тези временни затруднения не трябва в никакъв случай да са за сметка на работниците и служителите. Изхождайки от всичко това, парламентарната група на „БСП за България“ предложи създаването на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати. Задачата й бе да събере, обобщи и анализира данните за случаи на дължими, но неизплатени заплати от страна на некоректни работодатели. По време на работата си членовете на Комисията се обединиха, на база на идентифицирани проблеми в действащото законодателство, около това да предложат законодателни инициативи, които да намалят случаите на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на работници и служители от техните работодатели. Ние приветстваме това решение на Комисията. Вследствие работата на Комисията е налице доклад от 63 страници и предложения за законодателни инициативи, които най-общо могат да се разделят в четири групи: разширяване правомощията на Инспекцията по труда, промени в Гражданския процесуален кодекс с цел работниците и служителите да могат бързо и лесно да искат, въз основа на влезли в сила предписания на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, издаване на заповед за незабавно изпълнение, или както стана популярно „бърза писта“ за получаване на това изпълнение, работодатели, които дължат заплати, да не могат да участват в обществени поръчки и увеличаване срока за подаване на заявления към Гаранционния фонд за получаване на дължимите заплати. За съжаление, след усилената и, бих казал, ползотворна работа на Временната комисия, тя успя да предложи задоволително решение само на част от проблемите, но пропусна възможността да реши проблема изцяло. Вносителите трябва да признаят, че за по-голямата част от описаните в доклада случаи на нарушения с работници, абсолютно нищо не се променя в резултат на направените предложения. Аз и народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепим тези предложения, предполагам, че ще ги приемем, защото са добри и защото и ние, парламентарната група, настоявахме за тях, настояваха за тях синдикатите и омбудсманът. Дали обаче резултатът, който в крайна сметка всеки от нас иска да бъде постигнат – да може ощетеният работник с няколко заработени, но неизплатени заплати, да си ги вземе, на практика ще се случи? Мога да дам много примери, но ще си послужа само с един и той е от доклада. Не е тайна порочната практика фирми с натрупани задължения, включително и неизплатени заплати на работници и служители, да се прехвърлят на трети лица, които са социално слаби граждани, нямат имущество и кредиторите не могат да съберат вземанията си от тях по никакъв начин. Много ярък пример в това отношение е случаят с „Еко Скарпе“ ЕООД, при който в началото на 2017 г. собственикът, който е италиански гражданин, прехвърля дружеството заедно с прекратилия дейност цех в село Ветрен, област Пазарджик на жена с адресна регистрация в село Крива Бара, област Монтана. При проверка в Търговския регистър се установява, че същата жена притежава или участва в управлението на общо 22 фирми. Така некоректни работодатели, като този италиански гражданин се освобождават от пасивите на фирмата и остават всички задължения на новия собственик, след това най-често регистрират друга фирма и започват отначало – в повечето случаи, същите практики на задлъжнялост. Питам вносителите, пък и всички народни представители в залата: как се решава този случай с предложените от Комисията промени? Веднага, без да чакам отговор от Вас, отговарям – никак! Категорично не прекратяваме тази измамна практика, а тя е една от най-дразнещите, които съществуват наред, разбира се, с това, че работниците не си получават заплатите. Още много въпроси, на които не намирам отговор в доклада на Комисията, а още по-малко в направените на база на работата на Комисията и на констатациите в доклада предложения. Първият от тях е: улесни ли се достъпът на ощетените работници и служители до средствата, набирани във Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“? Пак отговарям: не! Не се улесни този достъп. В хода на дискусиите във Временната комисия и в Комисията по труда, социалната и демографската политика работодателски организации се надпреварваха да ни обясняват как добре се управлява Фондът, как всичко е наред, как са натрупани повече от 250-260 милиона в него. Не чух поне в мое присъствие някой да оспорва и да отрича, че Фондът е стабилен, че се управлява добре. Имаме обаче фонд, който е натрупал пари, имаме некоректни работодатели, които са сигурно много малка част от работодателите, но има и работници и служители, които не си получават заплатите от тези некоректни работодатели. И какво? Кое му е хубавото на това, че във Фонда има пари, но те не отиват по предназначението си. Възниква въпросът: изпълнява ли Фондът законово вменената му функция да изплаща гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, при откриване на процедура по несъстоятелност? – Не! Не я изпълнява в пълна степен! Има някакъв страх в работодателски организации да не би средствата във Фонда да намалеят и да се възобнови вноската в него. Затова е съпротивата срещу улесняване на достъпа до средствата в него. Няма как да се случи това. По данни на Главна инспекция по труда неизплатените заплати са в рамките на 10 млн. лв. Да предположим, че облекчим достъпа до средства от Фонда и всички работници успеят да се доберат до правото си да получат неизплатените им заплати, тогава ще се похарчат максимум 10 милиона от фонда. В него има 250-260 милиона. За какво пазене на този Фонд става въпрос? Фондът е богат, Фондът е цял, непокътнат, а не всички работници си получават дължимото. Какво правим като неразвързваме докрай възможността хората да си получат заплатите, които им се дължат? Само вдигнахме шум с тази Комисия, изслушахме хората, дадохме им надежда и недовършихме нещата докрай. Такъв случай имам в моя избирателен район – Старозагорски, с „Ремотекс“. Може би помните – този случай се влачеше от Четиридесет и второто, Четиридесет и третото, сега е в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Кажете ми как, след като Комисията приеме техните предложения, как аз ще се изправя пред тези хора в избирателен район и ще им кажа, че отново не е решен проблемът с неизплатените им заплати?! Не беше ли разумно да дадем възможност на заетите работници и служители да искат от съда откриване на производство по несъстоятелност, защото в един момент те може да се явят най-големият кредитор на работодателя с неизплатените им заплати. Това е необходимо, за да могат работниците или служителите да разполагат с инициатива, със средства за защита, когато въпреки задължението за това, техният работодател не е поискал откриване на процедура и на производство по несъстоятелност. Това е начин да се прекрати практиката на ощетяване на работниците и служители, които не са си получили дължимото възнаграждение, поради това че работодателят не желае да открие производство по несъстоятелност и работниците пропускат сроковете, в които могат да претендират за изплащането на вземанията си от Фонда. Казвате, че са възможни злоупотреби. Ами, прилагайте такова законодателство, че да няма злоупотреби. Не може под такъв предлог и с такива мотиви да се отхвърлят работещи предложения. Може да не е мястото тук, но мимоходом ще спомена и още нещо, което според мен бе задължително да се предложи от Комисията – промяна в реда на кредиторите, установени в чл. 722 от Търговския закон, което в рамките на процедурата по несъстоятелност да даде предимство на вземанията, произтичащи от трудови или прекратени трудови взаимоотношения. Когато държавата не може да ти гарантира изплащането на трудовото възнаграждение, да те предпази от некоректните работодатели, както е предвидено в редица закони, не е ли редно да ти отреди място в челото на списъка за удовлетворяване на претенции, защото много често при разпределението не остана имущество за удовлетворяване на четвъртите в реда на този списък, където в момента са вземанията на работниците и служителите. Дебатът за некоректните работодатели в България с неизплатените възнаграждения, обезщетения, извънреден труд, осигуровки се води от дълги години. Анализът на Комисията показва, че са налице сериозни пропуски в законодателството, които дават възможност на непочтените и некоректни работодатели да се възползват от тях. Сега беше моментът да се реши изцяло проблемът с неизплащането на възнагражденията, защото това не е в полза само на работниците и служители, а е в полза и на коректните работодатели. Иначе все повече ще се засилва натискът да се криминализира неизплащането на заплати, както е с неплащането на осигуровките. Криминализирането няма да реши проблема и въпроса на работника да си получи заплатата. Като български парламентаристи трябва наред с напъните за облекчаване на бизнеса и стимулиране на предприемачеството категорично да се противопоставим и да направим практики, ощетяващи хиляди работници в страната, да станат невъзможни. Трябва да гарантираме трудовите права на работниците и служителите в пълна степен. Едно от тези права е изплащане на договорените възнаграждения. Трябва категорично да се противопоставим на активното лобиране от много високи места за скандални промени на трудовото законодателство, насочени към орязване на придобивки и допълнителни защити на работниците и служителите като например премахване на клас „прослужено време“, премахване на минимални осигурителни доходи, минимални работни заплати и така нататък. Още веднъж ще обърна внимание, че парламентарната група ще подкрепи тези предложения, защото са добри, няма да говоря, че са закъснели, защото те наистина са такива. Оставаме с впечатлението, че не решаваме проблема докрай и затова от парламентарната група сме инициирали поправки в Търговския закон, които смятаме, че ще допринесат за пълното решаване на проблема. За съжаление, това наше предложение не се разглежда заедно и паралелно с предложението за промени в Кодекса на труда, но когато дойде времето, ние ще ги предложим и ще Ви убеждаваме да гласувате за тях. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гьоков! Притеснена съм от тона на Вашето изказване и най-вече от опита да омаловажите работата на Временната комисия. В случая ние не разглеждаме работата на Временната комисия – това беше преди няколко седмици. В случая разглеждаме пакет от законодателни мерки с цел да помогнем на хиляди работници и служители, които от месеци, от години наред не могат да си получат изработените заплати в резултат на некоректното отношение на недобросъвестни работодатели – има много такива случаи. Смятам, че този пакет от законодателни инициативи в Кодекса на труда и в останалите закони заслужава внимание и трябва да бъде подкрепен от всички народни представители, но не мога да се съглася с опита да критикувате този Законопроект, да кажете, че тези промени са маловажни. Това е първата крачка към решаването на този изключително важен проблем, защото решенията в областта на заплащането на труда не са лесни. Те трябва да са консенсусни, да са разумни и да бъдат устойчиви. В никакъв случай не мога да приема и начина, по който правите опит да политизирате Законопроекта и проблема с неизплатените заплати. Проблемът с неизплатените заплати не е нито ляв, нито десен, той не е проблем нито на ГЕРБ, нито на БСП и тук няма никакво място за политика. Водени от Вашето типично монотонно опозиционно говорене, Вие явно не можете да се откъснете от същността на разгледания проблем. Не мога да се съглася с изказването Ви, особено с последните думи, с които омаловажихте този Законопроект.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков! Не разбрах Вашето изказване като омаловажаване на Комисията. Тази Комисия имаше смисъл. Основният й смисъл беше, че дадохме сериозен знак, че всичките партии в Народното събрание идентифицираме много сериозен проблем и сме готови да го решим. В хода на обсъждането на Законопроекта, а не на работата на самата Комисия и на нейния продукт, стана ясно, че предложените текстове, аз съм сред вносителите, съдържат и някои слабости, някои от технически и юридически характер, но които може да се окажат важни. Защо? Защото проблемът е много тежък, много сериозен и всяка брънка на непрецизност може всъщност да провали иначе много добрата ни работа. В този ред на мисли, разбрах Вашето изказване и затова е моята реплика като един апел за продължаване на тази работа. Длъжен съм също да кажа, че процесът не приключва днес, ние сме на първо четене на Законопроект. По темата има вече внесени в Народното събрание и други законопроекти, пък и този, който днес, надявам се, всички заедно ще приемем, подлежи на обогатяване, на прецизиране, така че да бъде наистина ефективен. И най-важното може би, веднъж гласуван този Законопроект, поправен и приет окончателно и на второ четене, ще зависи изключително много и от волята на изпълнителната власт, от начина на организация на работа и пак от нас, когато чрез бюджета гласуваме съответните промени, които да дадат на контролните органи възможности да изпълнят своите задачите, които им вменяваме днес.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще започна отзад напред. Уважаеми господин Зарков, съгласен съм с Вашата реплика. Много хубаво, че направихте уточнението, че в никакъв случай не омаловажавам работата на Комисията. Може би малко по-дълго се спрях на работата й, въпреки че говорим за Законопроекта. Няма как обаче да изляза от това говорене за Комисията и за нейната работа, която, повтарям, въпреки че не бях член на Комисията, присъствах на няколко от заседанията, оценявам като висока и отговорна, и с резултати от работата. Наистина моето изказване беше апел за продължаване на работата в тази посока и за постигане на резултати, защото сега сме наполовина. Относно госпожа Ангелова. Не знам какво притеснително имаше в моя тон на изказване и не знам някой да забеляза заплаха за приемането на Законопроекта или изказване въобще против Законопроекта. Омаловажаване работата на Комисията – в никакъв случай. Отново Ви повтарям, че Комисията, лично аз, пък и парламентарната ми група, оценяваме работата на Комисията много високо. Нямаше и намек в изказването ми за омаловажаване на работата й. Разбира се, че Законопроектът, който сте внесли, пакетът от мерки, както го наричате Вие, от законодателни инициативи заслужава адмирации. Адмирациите ще ги получите с гласуването. Ще видите, че Законопроектът, който е внесен по инициатива на Комисията и подписан от народни представители от всички парламентарни групи, ще бъде приет с изключителен консенсус без хора против и въздържали се. Отново Ви казвам, че този Законопроект, казах го в основното си изложение, сега и в дупликата към Вас го казвам, не решава изцяло проблема с неизплащаните заплати. Не го решава! Няма как да убедите хората, които ще продължат да не си получават заплатите от работодателите и от Фонда за гарантиране на тези заплати, че сте направили нещо, тъй като те ще продължат да не си получават заплатите. Казвате, че сте направили първата крачка. Аз Ви казвам: този проблем е пропаст. А пропаст не се прескача на няколко крачки. Той трябва да се прекрачи изведнъж. От набраната инерция трябваше да решим проблема изцяло. За другото, което казахте – че съм политизирал проблема, въобще няма да се спирам. Никакво политизиране няма в това, което казах преди малко и това, което казвам сега. Наистина няма място за политизиране. Относно монотонното опозиционно говорене, си е Ваш проблем, че не разбирате. Мисля, че говоря достатъчно изразително и 90% може би 99%, с изключение на Вас, са разбрали какво съм казал и са разбрали, че в момента правим половинчати неща. Дай Боже, да свършим работата докрай. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Много накратко. На Вашето внимание днес са промените в Кодекса на труда, които са в резултат на финализирането на дейността на Комисията по установяване на неизплатени работни заплати и обезщетения. Самият факт, че с промените в Кодекса на труда в Преходните и заключителни разпоредби променяме Търговския закон, Закона за гарантиране на вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, променяме Закона за обществените поръчки означава, че този проблем е многопластов и едва ли някой от вносителите има претенцията да твърди, че всички въпроси, свързани с неизплатените заплати могат да бъдат решени с един законопроект, макар и плод на консенсус. Този Законопроект трябва да получи подкрепа, защото той е една от първите стъпки за решаването на този проблем. Не казвам, че този проблем може да бъде решен с един законопроект или с няколко законопроекта, защото трябва да сме наясно с целта, която си поставя този Законопроект. Целта е допълнителна подкрепа за работници и служители, които имат да получават неизплатени заплати и обезщетения и, от друга страна, много важна страна на този Законопроект е, че предявява и претенцията да дисциплинира некоректните работодатели, което е много важно. Очакванията обаче към този Законопроект на онези български работници и служители, които имат да получават неизплатени заплати и обезщетение е, че след приемането на този Законопроект, те веднага ще си получат обезщетенията и заплатите, които са забавени. За съжаление, това няма как да се случи, но този Законопроект е, пак повтарям, първата крачка към запушване на пробойните в българското законодателство, които дават възможност на некоректните работодатели да лавират по този начин. Молбата ми е, въпреки несъвършенствата на предложения Законопроект, на някои от текстовете, разбира се, имаме волята, имаме капацитета и потенциала между първо и второ четене с участието на вносителите и на експерти от различните министерства да предложим на второ четене на вниманието на Народното събрание Законопроект, който да бъде първа крачка към решаването на този изключително важен и наболял проблем. Искам, уважаеми дами и господа, да Ви припомня едно от заключенията на Временната комисия. Знаете, че по информация на Главната инспекция по труда през 2016 г. размерът на неизплатените заплати е някъде около 22 милиона, говоря за некоректните работодатели. След намесата на Инспекцията по труда и другите органи на държавата, са изплатени голяма част от дължимите за 2016 г., а тези, които са останали, са само 22 милиона. Това означава, че срещу тях стоят 3 милиарда изплатени, тоест коректните работодатели са много повече отколкото некоректните. Идеята на този Законопроект е да дисциплинираме, пак повтарям, много важно, некоректните работодатели. Да се надяваме, че с усилията на всички народни представители ще успеем да предложим на вниманието на Народното събрание проект, който да бъде първа стъпка за решаването на този много важен социален проблем.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от ПОДНС правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене за предложения по току-що приетия на първо четене Законопроект за изменение на кодекса на труда да бъде 3 седмици.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сблъсъците в обществото ни вече достигнаха точката на взривяване. Има нетърпимост между цели съсловия, между работодатели и работници, ежедневни криминални прояви. Новинарски емисии представят грозни сцени от цялата държава. За жалост България вече не прилича на европейска страна от XXI век. И всичко това е практически резултат от трите поредни управления на ГЕРБ и Бойко Борисов вече осем години (възгласи от ГЕРБ: „Ууу!“) – Борисов 1, Борисов 2 и в момента Борисов 3. Ето фактите само от последните две седмици. Вчера пребиха в парк известен журналист от Българската национална телевизия. Онзи ден пребиха на улицата нотариус. Бият лекари и учители. Лице, близко до вицепремиер, бе арестувано с банда трафиканти на незаконни емигранти. По някои плажове отново безчинстват въоръжени мутренски отряди. Член на СЕМ вместо да бъде изгонен оттам, заради публична заплаха над журналисти, тези дни ще решава кой да бъде следващият директор на БНТ. В НДК не можем да разберем злоупотребата за 1,4 милиона ли е, или за десетки пъти повече. Да продължавам ли? Скандал за партиен рекет за тонове суджук, който ще влезе в съда. И това е непрекъснат процес още от началото на третото правителство на ГЕРБ. Колеги, ние вече сме взривено общество и държава. Властта произвежда единствено и само грозни скандали. На крачка сме да ни отнемат председателството на Европейския съюз от 1 януари. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“.) А отговорността се носи само от „бушоните“, наредени от господин Борисов и господин Цветанов. Отговорност Вие не носите. На фона на всичко това правителството в лицето на Валери Симеонов и работодателските организации също наливат масло в огъня. Искат да бъдат елиминирани синдикатите, защото пречили на бизнеса. Те били виновни за неуспехите им. Но, колеги това не е ли връщане в XIX век.? Тогава индустриалните работници са водили кървави битки с полиция, за да отстояват своите трудови права – осемчасов работен ден, право на протести и така нататък. На всичко отгоре, тези образовани хора, работодателите, незнайно защо смесват минимална работна заплата и линия на бедност. Тоест те искат минималната работна заплата от 460 лв. да стане 314 лв., колкото е линията на бедност. Това е орязване с една трета, с 32%. Тук да Ви припомня една интересна съпоставка. Заплатите в целия реален сектор у нас са малко над 16 милиарда годишно, докато печалбите са повече от 20 милиарда. Само с малка част от тези печалби реалните доходи, особено на работещите бедни, могат чувствително да бъдат повишени, вместо да бъдат намалявани още. От това би спечелила и икономиката като цяло, и държавата ни, и дори Вие, управляващите, ако се похвалите, че това е Ваша заслуга. У нас трудът вече 27 години е подценен поне два пъти спрямо реалната производителност на труда. Изискванията към хората растат, а възнагражденията на поне две трети от работниците не растат. Условията на труд в определени ситуации са брутално лоши и тежки, и социално незащитени. Това е реалност не от цивилизована Европа, а от Третия свят. Колеги, крайно време е да обърнем тази реалност. Затова апелираме към властта и към работодателските организации. Нека не забравяме, че ние сме държава от Европа, но с най-висок процент работещи бедни. И затова най-малка вина имат работниците. Тук да прибавим и пораженията от демографската катастрофа, не само разрастването на гетата, но и възрастовата диспропорция. През 2040 г. от всички петима души, трима ще бъдат пенсионери, а само двама ще са работещи. И при това единият от работещите ще е неквалифициран и полуграмотен. Да добавим и образователната ни система, която произвежда 40% функционално неграмотни. Такова нещо не можем да приемем не само защото сме лява партия, но преди всичко, защото сме нормални хора и милеем за България. Как можем да обобщим ситуацията? Държавните системи колабиратова. Икономиката ни се крепи на европейско донорство, което няма да е безкрайно. Демографската катастрофа ни изправя пред национален апокалипсис. Обширни територии се обезлюдяват. И при всичко това част от едрия бизнес иска да елиминира синдикатите. Те били пречили на производителността!? На практика за какво става дума. Мафията превзема и тероризира все повече от градовете ни, а съдебната система вместо да се мобилизира за защита на обществото, прави обратното. Сътворява ежедневно крещящи примери за хора, ненамиращи правосъдие. Самоуправството се превръща в естествена форма на взаимоотношения в обществото ни. Вече всеки ден научаваме за открито тероризиране по плажове и паркове, по улици и пред офиси. Върнахте ни в бруталните „мутренски времена“ от средата на 90-те години. И това под зоркия поглед на Борисов и треперещите под него „бушончета“. Дами и господа управляващи, трябва да си кажем, че поведението ви в парламента в тази първа сесия показва, дали от нежелание или от неможене, не знам, но не започнахте да решавате нито един проблем от горепосочените. Изгубихте ценно национално време в един критичен момент. Свидетели сме на ежедневни корупционни скандали. „Патриоти“ прекарват бежанци!? Любими министърки на Борисов гърмят със скандали около корупция в АПИ и НДК. Задържаният шеф на ДАИ за сделка със Столична община за 135 млн. лв. Това е днес България под Вашата власт! Позорно стоим на първо място по корупция. Чуждестранните инвестиции се върнаха отпреди двадесет години. Пребиват хора посред бял ден в центъра на столицата. Държавата колабира, колеги, и това става поради две прости причини: за трети път от 2009 г. Борисов управлява държавата, но по един и същи бандитски начин. Не се вслушвате в нито една конструктивна критика – нито от обществото, нито от опозицията в този парламент, а именно БСП. Ако не ни чуете и този път, мандатът Ви ще е още по-къс от предишния. Гневът се натрупва в обществото. Колкото и комично да звучи, господин Цветанов, аферата със суджука от Добрич, то е олицетворение на същността на управлението Ви. Веднъж за 4 тона, друг път са 4 милиарда. Алтернатива на пагубното Ви управление има. Хората ще я потърсят съвсем скоро. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП.)

Нека да бъде декларация, за да избегнем тези спорове, които са безсмислени. От името на парламентарната група категорично искам да заявя, че се разграничаваме от подобно поведение от пленарната зала. Това, че някой влиза в парламента, за да прави скандали, да провокира напрежение, единствено води до уронване престижа на институцията Народно събрание. И днес, когато имаме една изключително сериозна програма, както за днешния ден, така също и за седмицата, аз смятах, че трябваше да се концентрираме повече по това, което трябва да свършим като народни представители. Тези обидни квалификации и всичко това, което изрекохте, уважаеми господин народен представител, така и името не Ви помня (ръкопляскания от ГЕРБ), но искам да Ви уверя, че парламентарната група на ГЕРБ и всички останали народни представители от парламентарните групи, които участват активно в законодателната дейност и в нормалното реално функциониране на българския парламент, те винаги са били хора, които могат да се разберат по дадените национални теми. Аз смятам, че подобно поведение е опит като защитна реакция за проблемите, които имате в БСП (ръкопляскания от ГЕРБ), защото Вие говорите за суджука, за което вече стана говорене. Да, суджукът не е проблем на БСП, но партия ГЕРБ взе ясното решение и се разграничи от подобно поведение и оставихме компетентните органи да се произнесат. Само да кажа, че няма нито един народен представител, на който да му е поискан имунитетът, който да не си го е дал. Няма нито един народен представител, на който му е поискан имунитета, който да е разговарял със затворници и да е осъществявал купуване на гласове, за да влезе в българския парламент. (Ръкопляскания.) Къде беше Вашата позиция? Това е проблемът на БСП, защото Вие не можете да изразите позитивната си принципна позиция, а винаги искате да се връщате във времена, където само да има конфронтация. Така че проблемът със суджука, ако го сложим от едната страна, от другата страна е купуване на ромски гласове, за да влезете в българския парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Кое според Вас е демократичното и кое е силното като политическа реакция? Защото реакцията, която има и народният представител, който беше до днес такъв, си подаде оставката от българския парламент, за да не пречи на разследването и да няма подобни спекулации, които Вие днес лъхате от тази парламентарна трибуна за това какво ГЕРБ прави и какво не прави. Само да Ви уверя, че ние получаваме пълната международна подкрепа за политиките, които прави днешното правителство. А те са свързани и с предстоящото председателство, с което България ще бъде водеща и ще бъдем столица на европейските политики. Нека да бъдем консолидирани и да покажем действително и патриотичното си отношение, и национално отговорното си поведение, което трябва да демонстрираме като българи на първо място, а след това нека вече да бъдат политическите ни пристрастия. Защото, уважаеми колеги, знаем, че Ви боли, че загубихте изборите. Знаем, че още не може да излезете от този стрес. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Знаем, че това ще Ви държи през всичките тези четири години на сегашното управление. А това, че имаме кабинет Борисов 1, кабинет Борисов 2, кабинет Борисов 3, смятам, че може да има и кабинет Борисов 4 (бурни ръкопляскания от ГЕРБ), защото българските граждани са тези, които дават оценка за политиката, за поведението на всяка една партия и гласа, който получават. Затова аз мога да Ви пожелая успех във всичко, което може да бъде позитивно и градивно от Вас. И ще получите нашата подкрепа. Благодаря на тези достойни народни представители от БСП, които споделят тревогите си, че подобно поведение е недопустимо в българския парламент, което се провокира от ръководството на БСП. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Уважаеми колеги народни представители, разбираме болката Ви, разбираме Вашето неодобрение, но може би ще намерите повече смелост, за да може действително да дадете повече позитивен знак в дейността на Четиридесет и четвъртия парламент. Ние сме с протегната ръка. Искам да благодаря на „Обединени патриоти“ за това, че действително имаме едно мнозинство, което ни дава стабилност страната ни да бъде член на Европейския съюз. Искам да благодаря и на народните представители от „Воля“, от Движението за права и свободи – когато има национални теми, те ни подкрепят. Убеден съм, че и разумните народни представители в БСП ще провокират повече смислен дебат във Вашата парламентарна група, за да намалим това напрежение. Това напрежение може да бъде намалено от всички нас. То не може да бъде намалено с подобни декларации, които провокират омраза, разделение и противопоставяне. Повярвайте, това е времето, в което Вие сте постигали някакви политически позиции или политически успехи, но днес времената са други. Днес сме член на Европейския съюз. Страната ни е изключително сериозен субект в региона, в който се намираме. Тук трябва да отдадем заслуженото на премиера Борисов за неговите лидерски качества и за оценката, която дадоха европейските лидери. Да, може би лидерите на БСП не я дават тази оценка, но ние разчитаме избирателите да са тези, които да дават оценка за нашата дейност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Председател, процедурата ми е свързана с това, че при изказванията си господин Цветанов, който ни призова към… (Реплика на народния представител Снежана Дукова.)

Не викайте, госпожо Дукова! Не викайте! По-спокойно! …единодействие и общи цели, в същото време си позволи да прави нещо, което според мен Вие не би трябвало да го позволявате. Позволи си един вид търсейки единство, за пореден път да издава присъди оттук, от Народното събрание. Между другото това нещо не за първи път го прави господин Цветанов. Предишните пъти, включително за Горна Оряховица, даже има присъда срещу това.

По начина на водене, господин Председател. Не може един народен представител, който и да е било, да издава присъди, при положение че в момента, ако визирахте господин Генов преди това…

Там няма приключено и дали той е купувал гласове или не, не знам дали е вярно. Знам, че имаше кметица на ГЕРБ, за която се говори…

Добре. Обръщам се към Вас, господин Главчев.

Не може да позволявате да се издават присъди тук, от трибуната на Народното събрание, защото господин Цветанов, който го правеше, вече е съден за това, с Горна Оряховица. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Показал е, че това е лоша парламентарна практика и в този случай специално няма как да получите единство, господин Цветанов. Може да е била рязка, но тя не беше обидна, за разлика от Вашата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Представям на Вашето внимание доклада за Общ законопроект на приетите на 30 юни 2017 г. на първо гласуване четири законопроекта, както уважаваният господин председател ги посочи и индивидуализира. (Силен шум, много депутати напускат залата.)

Благодаря, господин Председател. „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. По § 1 – Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „ § 1. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 8а: „8а. извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство;“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.“

По § 2 Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 3 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

По § 4 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 3, като след думите „ал. 1“ се добавя „т. 1“.

Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 39, ал. 3 думите: „и типа на затворническо заведение“ се заличават.“ Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 5 и 6. „§5. В чл. 48, ал. 1, думите „чл. 24, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 5“. §6. В чл. 49 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 24, ал. 1, т. от 1 до 8 и 10 се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. от 1 до 8а и 10“. 2. В ал. 2 думите „чл. 24, ал. 4 се заменят с „чл. 24, ал. 5“.“ Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска, Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 7: „§ 7. В чл. 50 думите „ако прокурорът намери, че са налице основанията по чл. 49” се заменят с „като прокурорът уведомява пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81.“

Благодаря, господин Председател. Моето изказване е във връзка с новия § 7. С първоначалната редакция, както беше предложена в Комисия, по никакъв начин не се защитаваха законните права и интереси на пострадалия. Впоследствие обаче, за което благодаря за усилията, положени в Комисията, този текст се изчисти и придоби редакцията, която виждате, а именно „Прокурор уведомява пострадали за правата му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81“, което е нещо съвсем различно от първоначално предложеното, поради което ние ще подкрепим текста. Благодаря Ви.

По § 5 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 8. Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска, Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава т. 4: „4. обвинението е повдигнато при условията на чл. 269, ал. 3.“ 2. Създава се нова ал. 5: „(5) Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление по чл. 411а, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и повече от една година – в останалите случаи.“ 3. Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.“ По § 6 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 10. По § 7 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 11. По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 12. По § 9 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 13.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение по предлагането за създаване на нов § 9, с който се правят съществени, струва ми се, изменения в чл. 63 на Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 63, който засяга „задържането под стража“. Вносителите и Комисията предлагат основание за „задържане под стража“ да има и тогава, когато по същия Наказателен кодекс е предвидено, че обективната истина може да бъде разкрита в делото и в отсъствие на обвиняем. С други думи отсъствието на обвиняем по делото би могло да бъде на собствено основание, прието като реална опасност, тоест да доведе до най-тежката мярка за отклонение „задържане под стража“. Струва ми се, че в това предложение няма никаква логика. Той не се вписва нито в идеята на чл. 63, нито съответно в идеята на чл. 269. Член 63 предвижда задържане на това лице при доста сериозни основания, а именно, когато е възможно да се направи обосновано предположение, че би извършил друго престъпление и да се укрие. Обратно, чл. 269 предвижда, че отсъствието на това лице не пречи да се открие обективната истина, тоест ние сме в съвсем различна хипотеза – идеята на единия текст е да може отсъствието да не пречи на развитието на производството, идеята на другия текст е да бъде задържано едно потенциално опасно лице, което може да избегне правосъдие. Смесването на тези два института е най-меко казано трудно за обяснение от гледна точка на логиката на целия Кодекс и на логиката на процеса така, както той е разписан и се развива. Няма общо с първоначалните мотиви, поради които гледаме този важен Законопроект днес. Моля да подложите отделно на гласуване предложението за нов § 9, тъй като ние от парламентарната група на БСП ще му се противопоставим. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков. Действително този текст породи сериозен дебат в Правната комисия. Спорехме дълго и обстоятелствено, спорехме дали тази презумпция или фикция, която се урежда с това правило, отговаря на обективната житейска истина. В тази връзка и дебатът в голяма степен ескалира. За да е по-ясен казусът на уважаваните народни представители, иде реч, по-просто казано, за следното: ако лицето отсъства и е повдигнато обвинение задочно, тоест на отсъстващо лице, това означава ли допускане, предположение, презумпция за наличието на риск то да се отклони от наказателното преследване, респективно такъв риск, който да наложи да обоснове налагането на мярката „задържане под стража“? Нашата позиция на народните представители – по-голямата част от народните представители, беше, че тази презумпция, това допускане е обосновано. Позицията на представителите на Върховния касационен съд, с оглед практиката на този съд, беше, че всеки конкретен случай би следвало да се преценява поотделно и не следва да се допуска още една презумпция в тази връзка. Представяме на Вашето внимание Вие да прецените и да вземете решение по този въпрос. Аз лично смятам, че ако се повдига обвинение срещу едно лице и това обвинение е задочно, това, че то бере ягоди в Англия, не е освобождаващо обстоятелство, а напротив, е индикация за това, че има опасност лицето да се отклони от обвинението и респективно от евентуалното наказание.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мярката „задържане под стража“ е най-тежката мярка, която може да бъде налагана на обвиняемо лице, така че трябва по-подробно да се обсъди този въпрос и нашата партия ще гласува „против“ това предложение. Не може едно лице, за което е повдигната задочна мярка „задържане под стража“, без то да знае, да му бъде определена такава тежка мярка. Лицето може да отсъства, може въобще да не знае, че има обвинение и поради тази причина да не е уведомено и да не се явява на досъдебните производства и наказателните дела. Поради тази причина аз считам, че такава мярка не следва да бъде вземана по отношение на лица, които не са уведомени, че срещу тях е повдигнато и водено задочно производство. Спрямо такива лица може да бъде взето друго отношение да бъдат подсигурени на досъдебното производство или на наказателните производства. Те могат да бъдат обявени на издирване, но без да бъде вземана такава мярка. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин Найденов, действително открадна моята дуплика до голяма степен, но затова ще бъда пределно кратък, уважаеми господин Кирилов. Аз разбирам логиката, но не мога да я приема, тъй като презумпцията, която се създава, e много тежка, а именно, че ако не се е явил редовно призованият подсъдим, то ние трябва да презумираме неговото желание да се укрие. Това е много тежка презумпция и тя не отговаря на изписаните в чл. 269, ал. 3, която е цитирана в цялост хипотези. Той може да не е намерен на посочения адрес, може да е направил нарушение, променяйки адреса си, като не го е съобщил на съответните органи. Може да е, както Вие казахте, в чужбина. Не може да се презумира нещо толкова тежко, като желанието да се укриеш от правосъдие, още повече че по дефиниция ние сме на ниво подсъдим – този човек може да е напълно невинен и да му се налага най-тежката мярка за неотклонение и би довела до много тежки последици след края на процеса, ако влезе в сила оправдателна присъда. Затова оставам на нашата позиция, тъй като хипотезата, която Вие допускате е една, но може да бъдат допуснати десетки други хипотези, при което това да играе обратната роля и да не спомогне развитието на процеса, а напротив.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители, нека да изхождаме тук от тази хипотеза, от основната в правото максима, а именно презумпцията за невинност в един наказателен процес. Още на фаза на досъдебно производство, налага му се най-тежката мярка „задържане под стража“, и то за един много значителен период – това са две години, уважаеми народни представители. Това, което сподели колегата Крум Зарков, са тежки последици и намесване в правната сфера на този правен субект, който към този момент, когато му се налага мярката, все още не е доказано, че е виновен и съответно осъден. При една оправдателна присъда, последиците и за българската държава при такъв огромен период „задържане под стража“ и на практика изкарване на този човек от гражданския оборот като цяло, ще има много тежки последици. Поради тези причини, които и колегата Зарков спомена, и колегата от „Воля“, и които аз казвам, ние няма как да подкрепим такъв текст. Благодаря Ви.

Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска, Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 14: „§ 14. В чл. 81, ал. 3 след думата „или“ се добавя „в едномесечен срок“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 17.

Предложение от народните представители Кирилов, Фикерлийска, Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения: „1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се поставя запетая и се добавя „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи.“ 2. Създава се ал. 2: „(2) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на данните от ревизионните актове, докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция, одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата, докладите относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите, и приложените към тях документи.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 21. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 22.

Господин Председател, колеги, аз ще се изкажа сравнително кратко по § 18. Парламентарна група на „БСП за България“ няма да го подкрепим, тъй като считаме, че това е един излишен текст, който допълнително усложнява и утежнява самия Закон. Какво имам предвид? Предлага се да се допълнят писмените доказателствени средства с ревизионни актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и така нататък. Не знам защо, но се предава допълнителна сила на тези доказателствени средства, като изхождам от факта, че всички те са оборими, тъй като подлежат на съдебен контрол. Едновременно с това ал. 2 прави уточнение, че присъдата не може да почива само на тези допълнителни доказателства, с което ал. 2 обезсмисля ал. 1. Поради тази причина ние няма да го подкрепим. Смятаме, че сега съществуващият текст ни решава всички въпроси. Благодаря.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 23: „§ 23. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създават се нова ал. 6 и ал. 7: „(6) Когато глобата по ал. 5 е наложена от орган на досъдебното производство, постановлението се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в тридневен срок от съобщението за налагането й. Съдът се произнася незабавно в закрито заседание с определение, което е окончателно. (7) Определението на съда, с което той отказва да отмени глоба по ал. 5, подлежи на обжалване по реда на Глава двадесет и втора.“ 2. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и в нея думите „което се намира извън страната“ и запетаите пред и след тях се заличават.“

По § 18 – предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 24: „§ 24. В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 5, изречение първо думите „отношение на“ се заменят със „за престъпления, осъществени от“, след думата „предварително“ се добавя „по отношение на всички участници, включително и лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за специалните разузнавателни средства“, а изречение трето се заличава. 2. В ал. 6, изречение първо думите „отношение на“ се заменят със „за престъпления, осъществени от“, след думата „дава“ се добавя „предварително по отношение на всички участници, включително и лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за специалните разузнавателни средства“, а изречение второ се заличава.“

Само една секунда, уважаеми господин Председател, да проверим разпоредбата. Господин Председател, уважаеми колеги, Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 29.

Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 30: „§ 30.В чл. 227, ал. 5 думите „назначава защитник“ се заменят с „назначава резервен защитник независимо от упълномощаването на защитник“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 31. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§32. В чл. 235 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 63, ал. 9“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 33.

Господин Председател, колеги, ние няма да подкрепим предложената промяна в чл. 227, ал. 5. На първо място, самият текст не е прецизен. Ще Ви го прочета с допълнението: „Когато обвиняемият се яви без упълномощен защитник, разследващият орган му предявява разследването, като в случаите по чл. 94, ал. 1 назначава резервен защитник независимо от упълномощаването на защитника“. В самото начало на текста Вие виждате, че той няма защитник, а след това в края на текста се появява защитник. Едновременно с това не е ясно защо на един обвиняем, който има няколко защитника – това обикновено е практика при много сложни дела, на него трябва да му се назначи още един резервен защитник. Това, от една страна, води до значителни разходи, които след това се предявяват на самия обвиняем. Едновременно с това, тъй като този защитник се назначава при предявяването на материалите, когато досъдебното производство е приключило и основното задължение и право на обвиняемия е да се запознае с тези материали, защо точно в този момент трябва да му се назначи резервен защитник? При положение че до този момент той не е имал защитник, или неговият защитник – този, който той си е избрал, по някаква причина отсъства, тогава резервният защитник трябва да вземе решение по отношение искане на допълнителни доказателства и множество други процедури, които му дава законът. Това е изключително важно, тъй като на следващата фаза се провежда тъй нареченото „разпоредително заседание“. В това разпоредително заседание се разглеждат всички въпроси, свързани с доказателствени средства. Ако резервният защитник допусне някаква грешка и не е добре подготвен, след това подсъдимият няма вече никаква възможност отново да представи доказателства и да се бори за своята правда. Искам да посоча нещо, което трябва да имате предвид. По делата истината не е тази житейска истина, която съществува, а истината по делата е истината, затворена между кориците на съответното дело. Каквото е вътре, това съдът приема, че е истина. Много често тази истина не съответства на обективната истина. Изключително много се опасявам от допускането на съдебни грешки, когато е осъден невинен човек, и затова го посочвам. Едновременно с това е налице противоречие в промените, които се предлагат впоследствие. Когато става въпрос за разпоредителните заседания, чл. 247б, ние отново пишем, че на този обвиняем, който вече е станал подсъдим, ще му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1. Ние веднъж му назначаваме резервен защитник, следващия път на разпоредителното заседание трябва да му назначим още един защитник. Не разбирам цялата работа и ми се струва, че целият текст не е прецизен. Затова няма да го подкрепим. Благодаря.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тази поправка на практика се прави, за да се съкрати производството, тоест резервният защитник да присъства при предявяване на обвиненията. Същевременно обаче няма логика в това, което приехте току- що преди малко, а именно възможността до две години да се приложи мярката задържане под стража. На практика това ще стимулира бавното досъдебно производство, тоест органите на досъдебното производство, казано на друг език, яваш-яваш две години ще си водят досъдебното производство. Тук – обратното, искате бързо да се предяви обвинението, но чисто само на формално основание този резервен защитник ще присъства само на тази фаза от досъдебния процес, а след това и на съдебния процес. Това обаче ще лиши от възможност обвиняемия, а впоследствие и подсъдимия да организира своевременно своята защита. Освен това оттук насетне – след предявяване на обвинението, започват да текат редица срокове и възможности обвиняемият да извърши определени процесуални действия. Ако те не се извършат в този момент или в кратък момент след предявяване на обвинението, той по-нататък губи това свое право в производството. От друга страна, това води до значителни други разноски за обвиняемия впоследствие и то при защитник, назначен служебно. Той не го е избирал, не го искал, не го е търсил, дори си е определил друг защитник, упълномощил го е за това, а в същото време държавата на практика му назначава допълнителен резервен защитник само за да могат да му бъдат предявени обвиненията. Обвинението ще бъде предявено, но пред защитника, ако той е решил и е упълномощил такъв защитник, който да го представлява и да ръководи процеса и в следващата фаза, а именно в съдебната фаза. Този защитник, който е упълномощен от обвиняемия, следва да е много добре запознат с цялото дело – с досъдебното производство, след това на съдебна фаза – дали са извършени съществени процесуални нарушения, дали не са, и прочее. Явяването само проформа – за да се предяви обвинението на адвокат към обвиняемия, според нас просто ще доведе до тежки последици относно невъзможността за организиране на адекватна защита от страна на обвиняемия, който към този момент все още е невинен поради презумпцията за невиновност. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, политическа партия „Воля“ няма да подкрепи предложението за резервния защитник. Резервният защитник се определя от адвокатската колегия, но когато обвиняемият види своя резервен защитник, той може да заяви: аз не желая този резервен защитник, познавам го и съм чувал негативни думи за него и считам, че няма да защити правилно моята защитна позиция. Така че той може да не го възприеме и разследващият орган не може да извърши своето планирано следствено действие и го считам за напълно безсмислено. Освен това, дали той ще го приеме, или не, то със сигурност ще бъде натоварен да заплати разноските по неговото явяване до съдебния орган, или съдът ще определи да се платят разноските, така че това ще бъде допълнително натоварване по отношение на обвиняемия. Затова ние няма да подкрепим това предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Бяха докладвани наведнъж няколко текста, някои от които ние ще подкрепим. Разбира се, че няма да подкрепим § 18, но моля да бъде поставен на отделно гласуване и § 32 – нов, защото той съдържа препратка към чл. 63, който променихме с § 9, на който се противопоставихме, да имаме възможност да гласуваме „против“ и § 32.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Много колеги все още влизат в залата и не успяха да гласуват. Моля за процедура за прегласуване.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Възползвам се от правото си да се обърна към Вас от името на парламентарна група, за да Ви напомня, че на 6 юли ние се обърнахме с официално писмо към всички парламентарни групи с молба да подкрепите нашия Законопроект за промяна на Конституцията във връзка с отпадането на имунитетите на народните представители. Всяка една от политическите партии или парламентарните групи тук в медийните си изяви чрез свои представители доста радушно подкрепят такава инициатива, такава идея. За момента обаче под нашия Законопроект са се подписали само 12 човека и те са от нашата политическа партия. Надявам се, че в оставащите два дни и днес трети ден, ще успеем да получим подкрепата поне на 60 човека от Вас, като по този начин се надявам, че ще успеем да покажем и на себе си, и на българския народ, че не се притесняваме да останем без имунитет и че нямаме нужда от него, и че това, което говорим не е само за пред медиите. Ако все пак някой се притеснява да се подпише под нашия Законопроект в нашата стая, изразявам готовността от свое име и от името на колегите си лично да го посетя на удобно за него място, за да му предоставя Законопроекта за подпис. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Може ли преди § 26 по вносител да поискам редакционно уточнение във връзка с § 24 по вносител, където в първа и във втора точка текстът в ал. 5 изречение първо думите „отношение на“, всъщност е техническа грешка и трябва да бъде „по отношение на се заменят със“ и следва текстът, с който се заменят. Това е в двата случая – и в т. 1, и в т. 2 в текста, който е предложен от Комисията.

Параграф 24 по доклада.

Първа и втора точка отпадащите думи са записани „отношение на“, а всъщност идва реч за „по отношение на“. Да се добави „по“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 34: „§ 34. В чл. 243 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, поради това че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „седем дни“ се заменят с „един месец“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „ал. 5“ се заменят с „ал. 6“. 6. Досегашните ал. 7 – 10 стават съответно ал. 8 – 11.“ Комисията предлага да се създаде нов § 35: „§ 35. В чл. 246, ал. 4 думите „чл. 63, ал. 8“ се заменят с „чл. 63, ал. 9“.“

По § 27 има предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Християн Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Кирилов, Фикерлийска, Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение от народния представител Християн Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 3 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, но на основание чл. 50, ал. 1, от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 27 да се раздели на параграфи от 36 до 46 със следната редакция: „§ 36. Наименованието на глава деветнадесета се изменя така: „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание”. § 37. В глава деветнадесета наименованието „Раздел І Предаване на съд“ се заличава. § 38. В чл. 247 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 тирето и думите „с разпореждане на председателя на съда“ се заличават. 2. Алинея 2 се отменя. § 39. Създават се чл. от 247а до 247в: „Определяне на съдия-докладчик и проверка на подсъдността на делото Чл. 247а. (1) След образуване на делото се определя съдия-докладчик. (2) Когато съдията-докладчик намери, че делото е подсъдно на съда: 1. насрочва образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание в двумесечен срок от постъпването му, а когато представлява фактическа или правна сложност, както и в други изключителни случаи, председателят на съда може писмено да разреши разпоредителното заседание да бъде насрочено в определен от него по-дълъг срок, но не повече от три месеца; 2. осъществява правомощията по чл. 250-252, когато делото е образувано по тъжба на пострадалия. (3) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство, когато намери, че делото не е подсъдно на съда. Съобщения за насрочване на разпоредителното заседание Съобщения за насрочване на разпоредителното заседание Чл. 247б. (1) По разпореждане на съдията-докладчик препис от обвинителния акт се връчва на подсъдимия. С връчването на обвинителния акт на подсъдимия се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен защитник в случаите по чл. 94, ал. 1, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269. (2) За разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1 се уведомяват прокурорът и защитникът, както и пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице, на които се съобщава за правото да упълномощят повереник. (3) В 7-дневен срок от връчването на съобщението прокурорът и лицата по ал. 1 и 2 могат да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание, и да направят своите искания. (4) В 7-дневен срок от връчването на съобщението пострадалият или неговите наследници могат да направят искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец, а ощетеното юридическо лице – като граждански ищец. (5) Съдията-докладчик осигурява възможност на лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание ,да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. Участници в разпоредителното заседание Чл. 247в. (1) Разпоредителното заседание се отлага, когато не се яви: 1. прокурорът; 2. подсъдимият, ако явяването му е задължително, освен в случаите по чл. 269, ал. 3; 3. защитникът - в случаите по чл. 94, ал. 1. (2) Неявяването на пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице без уважителна причина не е пречка за провеждане на разпоредителното заседание. (3) Разпоредителното заседание не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници, както и ощетеното юридическо лице не са намерени на посочен от тях адрес за призоваване в страната.“ § 40. Член 248 се изменя така: „Въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание Чл. 248. (1) В разпоредителното заседание се обсъждат следните въпроси: 1. подсъдно ли е делото на съда; 2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; 3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници; 4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; 5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; 6. взетите мерки за процесуална принуда; 7. искания за събиране на нови доказателства; 8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него. (2) Съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в производството. (3) В съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. (4) В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. (5) След изслушване на прокурора и лицата по чл. 247б, ал. 1 и 2 съдът се произнася с определение, с което: 1. прекратява съдебното производство; 2. прекратява наказателното производство; 3. спира наказателното производство; 4. насрочва делото и уведомява явилите се лица, когато не са налице основания за разглеждането му по реда на глава двадесет и седма, глава двадесет и осма и глава двадесет и девета или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт. (6) Определението се обявява в разпоредителното заседание.” § 41. Създава се чл. 248а: „Отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт Чл. 248а. (1) Когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани. (2) Съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание отменя определението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в срока по ал. 1 или не е отстранил очевидните фактически грешки. Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране. (3) Препис от разпореждането на съдията-докладчик се изпраща на страните и се уведомяват призованите лица.“ § 42. Член 249 се изменя така: „Прекратяване на съдебното производство от съда Чл. 249. (1) Съдът прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 1, т. 1 и 3. (2) Когато прекратява съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т. 3, съдът връща делото на прокурора, като с определение посочва допуснатите нарушения. В тези случаи прокурорът отстранява допуснатите процесуални нарушения по реда на чл. 242, като започва да тече нов срок от получаване на делото. (3) Определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 и 6, както и отказът на съда по чл. 248, ал. 2 да допусне частен обвинител подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. (4) Допуснато на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на: 1. обвиняемия – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3, когато не владее български език; 2. пострадалия или на неговите наследници – да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство; да бъде уведомен за правата си и да участва в производството; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език. (5) Съдът изпраща делото на горната инстанция след изтичането на срока по чл. 248а, ал. 1.“ § 43. Член 250 се изменя така: „Прекратяване на наказателното производство от съда Чл. 250. (1) Съдът прекратява наказателното производство: 1. в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия – и в случаите по чл. 24, ал. 5; 2. когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение. (2) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. В случаите по ал. 1, т. 3 съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган. (3) Препис от разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на обвиняемия. (4) Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.“ § 44. Член 251 се изменя така: „Спиране на наказателното производство от съда Чл. 251. (1) Съдът спира наказателното производство в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 и чл. 26. (2) Съдът се произнася относно мерките за процесуална принуда. (3) Съдът отменя и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало. (4) Препис от определението за спиране на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се връчва на частния тъжител и на подсъдимия. (5) Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.“ § 45. Член 252 се изменя така: „Подготовка на съдебното заседание Чл. 252. (1) Когато са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета, а по искане на страните – и по реда на глава двадесет и седма и глава двадесет и осма, съдът разглежда делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание. (2) Когато не са налице основания за разглеждане на дело, образувано по обвинителен акт, по реда на глава двадесет и седма, глава двадесет и осма и глава двадесет и девета, съдебното заседание се насрочва в едномесечен срок от разпоредителното заседание. (3) За насрочване на съдебното заседание се уведомяват неявилите се в разпоредителното заседание лица. (4) Съдията-докладчик насрочва в едномесечен срок образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основания за разглеждането й в съдебно заседание. Препис от определението и от тъжбата се връчват на подсъдимия, като му се съобщава за датата на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269. В седемдневен срок от връчването на книжата, подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи нови искания.” Уважаеми господин Председател, искам да направя редакционно предложение във връзка с току-що прочетената разпоредба на чл. 252 в редакцията, както се предлага от Комисията, в ал. 2. Тъй като ал. 2 на § 40 от доклада трябва да съответства на чл. 248, ал. 5, т. 4 затова би следвало след думите „Глава двадесет и девета“ да се добави „или когато е констатирал очевидни и фактически грешки в обвинителния акт“. Така ще се получи съответствие на текста на чл. 248, ал. 5, т. 4 с този текст. Благодаря Ви.

Господин Председател, колеги, ние няма да подкрепим текста на чл. 248. Основанията ни за това са следните и те се намират в алинеи 3 и 4. На първо място, в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, което означава, че всичко това, което е събрано до момента от досъдебното производство, не може да се разисква в това заседание и по него не може да се правят никакви допълнителни искания. Едновременно с това на първоинстанционно въззивния и Касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения, които са свързани с процесуалните правила. Много често поради някакви причини, примерно върху подсъдимия, е наложено насилие, с което са снемани негови обяснения, той поради някакви причини, лично свои, не иска да си признае това нещо. То се появява на един по-късен етап от съдебното следствие. Ние с това разпоредително заседание преклудираме всяка възможност да се преразгледат тези първоначални становища. Аз и преди Ви казах, че много неща се намират между кориците на делото и ако на разпоредителното заседание не е заявено доказателство, което се появява впоследствие и нововъзникнало или новооткрито доказателство, то не може да се използва. Съществуват големи опасения от допускането на съдебни грешки. В правото се счита, че е много по-добре да не се осъдят няколко виновни, отколкото да се осъди един невинен. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги, ще продължа от мястото, където завърши моят колега, ще взема отношение по следващия § 42, в който ни се предлага нова редакция на чл. 249. Ние не приемаме редакцията на новата ал. 4 и ще Ви обясня защо. В момента е предоставено право на съда, което е и нормално, да прецени във всеки конкретен случай кои нарушения са съществени за конкретното дело. Сега вносителят, а и Комисията подкрепя това предложение, се дават точни хипотези какво е конкретно съществено процесуално нарушение. Тази норма предизвика спор и в Правна комисия, където изразих своето становище. Сега го поддържам, че във всеки конкретен случай едно нарушение може да е оказало съществено въздействие за неправомерността на действията. Затова според нас не трябва да се посочва в закона кое нарушение априори е съществено и кое не. Затова няма да подкрепим текста на 249. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, аз ще бъда съвсем кратък. В Правната комисия чухме доводите на колегите и не бих казал, че възникна спор. На практика предлаганата редакция повтаря тълкувателно Решение № 2 на Върховния касационен съд от 2002 г. Уважаеми колеги, ще кажете: „Защо?“. Това тълкувателно Решение № 2, което тогава не е оспорвано, то се и чакаше, за да преодолее случаите, когато по една или друга причина, основателно или неоснователно, съдилищата връщаха на досъдебното производство, преценявайки, че са съществени нарушенията, а пък се оказва, че те не са чак толкова съществени или са отстраними в съдебната фаза. Аз искам да напомня, че досъдебната фаза, в новия НПК, за разлика от тогава действащия, всъщност и концепцията казва, че досъдебното производство е подготвителната фаза, а същинската фаза е в съдебното производство. Така че, да, има хипотези, когато наистина би могло да се върне от съдебна фаза в досъдебна фаза. В конкретната хипотеза тълкувателно Решение № 2 не е оспорено, то се чакаше и то наистина въведе донякъде ред в безразборното връщане на дела. Ние имахме за сметка на това много осъдителни присъди в съда за забавяне на производството от досъдебна, включително и в съдебна фаза, така че аз призовавам: подкрепете този текст. Той наистина повтаря тълкувателно Решение № 2. Ще го кажа още веднъж: от 2002 г., влизайки като текст в Закона, това означава, че съдиите ще трябва да се съобразяват, защото все още има случаи, когато се връщат дела в досъдебна фаза. Аз не искам да давам примери, такива бяха изнесени съвсем скоро по проверката, която беше извършена по механизма, ако не се лъжа от петнадесет или не помня точно колко случаи на дела, които са върнати в досъдебна фаза, Апелативният съд, отмени тези постановения за връщане в дванадесет случая. Ето за това говорим – когато ще говорим за бързина, нека да говорим за бързина и в досъдебната фаза, и в съдебната фаза, където е същинската фаза, и тогава правата на подсъдимия могат да бъдат защитени.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Лазаров, прав сте. Ние не отричаме съществуването на проблема. Прав сте да споменете и тълкувателно Решение № 2, което имаше за цел да унифицира една разнородна практика. Това бяха и мотивите да се предложи този текст от страна на вносителите, а именно съществуването на разнородни и противоречиви си практики. Нашата теза обаче е, че тук става дума за нещо различно. Не става дума за противоречаща се практика, а за различна практика, породена от дискреционното право на съда да преценява кога, в кое дело едно процесуално нарушение е съществено отстранимо. И това не противоречи на тълкувателното дело, което Вие правилно споменахте, че въведе ред. Не виждам защо този въведен вече ред трябва да бъде променян, а промяната е съществена, тъй като така, както е написан текстът, той императивно казва кога едно такова процесуално нарушение е съществено отстранимо и кога не, ако излиза от тези хипотези. Истината и реалността показват, че едно нарушение на процесуалните права може да е съществено отстранимо в един случай и да не е в друг. Именно тази дискреция на съда се отнема тук и именно срещу нея се противопоставяме. Не отричаме проблема, който съществува.

Смятам, че говорим за различни неща. Всички парламентарни групи в Комисията бяхме обединени от идеята, а предполагам и тук, в залата, че се налага ускоряване на наказателното производство. В случая това, което аз поставих като въпрос, е невъзможността след разпоредителното заседание да се събират допълнителни доказателства – отнема се тази възможност. Ние не говорим за връщане на делото в досъдебното производство, въпреки че в някои случаи това също е вариант. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, на практика репликите потвърдиха и моята теза. Никой не отрича, че в този текст на практика се разписва в Наказателно-процесуалния кодекс тълкувателно Решение № 2 от 2002 г., което никой не го е оспорвал. Аз не искам да изпадам в теоретичните дебри и да се връщам назад доколко едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, било гражданските колегии, било наказателните, идеята, целта на което е да уеднаквява практиката, доколко би дописало Закона? За мен е по-нормално, много е теоретичен и дълъг спорът. Много практики и теории има, като се върнем назад, но нищо ненормално няма и колегите, репликирайки ме, също казаха, че „да, на практика са текстовете на тълкувателно Решение № 2“. А, иначе нека да обърна внимание, колеги, че всички актове на съда, включително и в така нареченото сега „разпоредително заседание“, а и преди, и в съдебна фаза подлежат на съдебен институционален контрол.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. Искам да обърна вниманието и върху текста на § 38, чл. 247, където е предложено под тъжба на пострадали от престъплението да се образува автоматично производство, а не както е сега – с разпореждане на председателя на съда. Считам този текст за неуместен, поради простата причина, че тази цепка, която е създадена от законодателя при приемането на сегашния Наказателно-процесуалния кодекс, има за цел да направи една първоначална съвсем елементарна проверка на допустимостта на съответния акт, тъй като тъжбата на частно лице може да не отговаря на най-елементарни условия за нейното разглеждане. Не намирам никаква логика в отмяната на този текст. Става дума за една резолюция, която няма с нищо да допринесе за по-бързия процес. В първоначалния вариант на вносителите „председателят на съда“ беше заменен със „съдията-докладчик“, доколкото си спомням, в което можеше да се намери евентуално някаква логика. Така, както е поднесен сега, а именно автоматично да се образува това производство и с промяната на следващия текст чл. 248, където практически изчезва практически изискването председателят на съда да определя съдията-докладчик, ние всъщност създаваме възможност за проблем, тъй като на практика най-вероятно това, което се случва, че председателят на съда, тъй като няма кой друг, пак ще определя съдията-докладчик със съответната резолюция, в която ще трябва да пише защо това дело не може да бъде разгледано за абсолютно елементарни неща. Намирам това предложение за нецелесъобразно, поради което ние му се противопоставяме.

§ 46. В Глава деветнадесета, Раздел II, от чл. 254 до чл. 257, се отменя.

Параграф 28. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 47. „§ 47. В чл. 260 се правят следните изменения: 1. В заглавието думата „запасни“ се заменя с „резервни“. 2. В ал. 1 думата „запасен“ се заменя с „резервен“. 3. В ал. 2 думата „запасният“ се заменя с „резервният“. 4. В ал. 3 думата „запасният“ се заменя с „резервният“.“

§ 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 50. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 51: „§ 51. В чл. 271 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 4 думите „чл. 24, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 5“. 2. Алинея 6 се отменя. 3. В ал. 11 се създава изречение второ: „Определението на съда, с което той отказва да отмени глобата, може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и втора.“

Комисията предлага да се създаде нов § 52: „§ 52. В чл. 272, ал. 4 думите „чл. 254 и 255“ се заменят с „чл. 247б“.“ Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 53: „§ 53. В чл. 276, ал. 1 след думите „с прочитане на“ се добавя „заключителната част на“.“

Да, беше § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 56.

Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Аз бих желал да направя изказване по § 53 и да бъде гласуван отделно. В направеното предложение от вносителите има една промяна, която от „БСП за България“ няма да подкрепим, като мотивите ни са следните. Прави се предложение за промяна на чл. 276, ал. 1, който гласи: „Съдебното следствие се ръководи от председателя на състава и започва с прочитане на заключителната част на обвинителния акт от прокурора при дела от общ характер“ и така нататък. В настоящия момент се чете целият обвинителен акт, а не само неговата заключителна част. Направеното предложение за поправка, за съжаление, ще забави наказателното производство, а няма да го ускори, каквато е неговата цел. Също така произнесените присъди ще дават основание за атакуване дори и на международни инстанции. Какво имам предвид? Когато се чете само заключителната част на обвинителния акт, трябва да си определено професионалист, за да разбереш за какво става въпрос. Например, обвинението би било следното – че подсъдимият се обвинява в нарушение на чл. 343, буква „б“ на ал. 1. На колко от Вас му говори нещо това, което току-що казах? А именно става въпрос за шофиране в нетрезво състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. От друга страна, не всеки може да има такава богата обща и правна култура. Също така искам да добавя, че ал. 3 си остава и няма да бъде променяна, а именно съдията ще попита подсъдимия дали разбира в какво е обвинен и най-нормално е подсъдимият да каже, че не разбира. Затова е нужно да бъде прочетен целият обвинителен акт и най-вече обстоятелствената част, която сега желаем да бъде прескочена, тъй като в нея е възможно да бъдат допуснати грешки или да има някакви неверни данни. А обстоятелствената и заключителната част трябва да кореспондират помежду си. Всичко това ще доведе до концептуална несъстоятелност на внесеното обвинение. По тази причина ние няма да подкрепим предложената промяна. Благодаря Ви.

Комисията предлага да се създаде нов § 57: „§ 57. В чл. 289, ал. 1 думите „ал. 4 се заменят с „ал. 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 62.

Уважаеми господин Председател, колеги! Взимам отношение по § 40, последният, който беше поставен на Вашето внимание. С него се прави съществено изменение на чл. 320 от НПК, а именно какво съдържат жалбата и протеста във въззивното производство. В текста е записано, че не могат да се правят възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с изключение на нарушения, свързани с допускане на доказателства или доказателствени средства. Според нас този текст, както и неговият аналогичен близнак в касационното производство, също съществено ограничават правилата на обжалване. Непонятно остава защо могат да се правят възражения единствено и само във връзка с доказателствата? Процесуални нарушения могат да бъдат допуснати от първоинстанционния съд не само в рамките на събирането на доказателства, тяхната оценка. Във връзка с призоваването, съобщенията и други действия на съда също може да има съществени процесуални нарушения, още повече с оглед дефиницията, която приехте преди малко, на която се противопоставихме, също считаме, че тази редакция не следва да се подкрепя. Ние сме „против“. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 63. „§ 63. В чл. 323 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „и 2“ се заменят с „и 3“. 2. В ал. 2 думите „тази глава“ се заменят с „глава двадесет и втора“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 64. Параграф 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 65.

Комисията предлага да се създаде нов § 66. „§ 66. В чл. 334, т. 4 думите „чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8 и 10 и ал. 4, както и когато първоинстанционният съд не е упражнил правомощието си по чл. 369, ал. 4“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 2 - 8а и 10 и ал. 5“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 71.

По § 49 има предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, и предлага следната редакция на § 49, който става § 72: „§ 72. В чл. 351 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) С касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея в т. 1 думите „и 2“ се заменят с „и 3“. 4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея след думите „подлежи на обжалване“ се добавя „в седемдневен срок от съобщението“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 75, като в него след думите „чл. 357, ал. 1“ се добавя „в текста преди т. 1“.

Уважаеми господин Председател, колеги! За да не се повтарям, това е текстът близнак в касационното производство, за който преди малко Ви говорих. Във въззивното приехме такъв текст, но в касационното производство е последната линия на защита на едно лице – жалбата или протеста, съответно ако протестира прокурор. Така че, отново Ви приканвам, да не ограничаваме нарушенията, които лицата могат да навеждат в касационната си жалба или протест на прокурор. (Реплики.) Тъй като процесуалните нарушения могат да не бъдат свързани единствено и само с допускането и събирането на доказателства, а с много други действия на съдебните инстанции. Всеки един гражданин може рано или късно да се окаже пускащ своята последна касационна жалба. Затова предлагам да не ограничаваме процесуалните права на гражданите. Благодаря Ви.

Параграф 53 – предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 76: „§ 76. В чл. 358 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1“; б) в т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „като не провежда разпоредително заседание по чл. 248”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1, т. 3 делото не може да бъде върнато повторно на същото основание.” 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“

Параграф 54 – предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 77: „§ 77. В чл. 359 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „представлява” се добавя „фактическа и”. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл. 249, ал. 4, т. 1.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 79.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 57, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 57 да се раздели на § 80 – 83 със следната редакция: „§ 80. Наименованието на Глава двадесет и шеста се изменя така: „Ускоряване на наказателното производство”. § 81. Член 368 се изменя така: „Ускоряване на досъдебното производство Чл. 368. (1) Ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи, обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25. (2) Искането по ал. 1 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда. (3) Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок. § 82. Създава се чл. 368а: „Ускоряване на съдебното производство Чл. 368а. (1) Ако от образуването на производството пред първата инстанция са изтекли повече от две години или повече от една година във въззивното производство, страните могат да направят искане за ускоряване. В този срок не се включва времето, през което делото е било спряно на основание чл. 25. (2) Искането се подава чрез съда, който разглежда делото. В него се посочват неизвършените действия, които забавят съдебното производство. (3) Искането се счита за оттеглено, ако в едномесечен срок от постъпването му съдът, който разглежда делото, извърши съответните действия. (4) По дела на районен съд искането се разглежда от окръжния съд, а по дела, разглеждани от окръжния съд като първа и въззивна инстанция – от апелативния съд. По дела на апелативния съд искането се разглежда от Върховния касационен съд. (5) След изтичането на срока по ал. 3 съдията-докладчик изпраща делото заедно с искането на компетентния съд, който го разглежда в състав от трима съдии в закрито заседание. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване и протест.” § 83. Член 369 се изменя така: „Произнасяне на съда. Мерки за ускоряване на наказателното производство Чл. 369. (1) Съдът се произнася, като преценява фактическата и правната сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и причините за това. (2) Когато констатира неоправдано забавяне, съдът определя подходящ срок за извършване на действията. Определението е окончателно. (3) Нови искания за ускоряване могат да се правят след изтичането на срока по ал. 2.“

Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова за създаване на нов § 58. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 84: „§ 84. В чл. 381, ал. 5, т. 3 думите „и типът затворническо заведение“ се заличават.“

Уважаеми господин Председател, параграф 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 85, като в новата ал. 2 думата „приложението“ се заменя с „прилагането“.

Уважаеми господин Председател, преди да продължим с § 59, моля за процедура за удължаване на пленарното заседание в днешния ден до приключване с гласуване на второто четене на настоящия Общ законопроект.

Параграф 59. Предложение от народния представител Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 86: „§ 86. В Глава двадесет и девета се създава чл. 384а: „Чл. 384а. Произнасяне по споразумението, постигнато с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията. Чл. 384а. (1) Когато след образуване на съдебното производство, но преди приключване на съдебното следствие, е постигнато споразумение с някой от подсъдимите или за някое от престъпленията, съдът отлага разглеждането на делото. (2) По постигнатото споразумение в 7-дневен срок от получаване на делото се произнася друг съдебен състав. (3) Съдебният състав по ал. 1 продължава разглеждането на делото след произнасянето по споразумението.“.“

Параграф 60. Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Димитър Лазаров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 87: „§ 87. В чл. 411а, ал. 1 се създава т. 4: „4. Член 201-205, 212, 212а, 219, 220, 224, 225б, 226, 250, 251, 253-253б, 254а, 254б, 256, 282-283а, 285, 287-289, 294, 295, 299, 301-307, 310, 311 и 313 от Наказателния кодекс, извършени от: а) народни представители; б) членове на Министерския съвет и заместник-министри; в) председатели на държавни агенции и държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителните агенции и техните заместници; г) управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, изпълнителния директор и директорите на териториалните дирекции на Националната агенция по приходите; д) директора на Агенция „Митници“, началници на митници, митнически бюра и пунктове; е) членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства; ж) областни управители и заместник областни управители; з) съдии, прокурори и следователи; и) членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и инспекторите в Инспектората на ВСС; к) кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.“

Господин Председател, колеги! „БСП за България“ няма да подкрепи така предложената редакция на чл. 411, ал. 1, т. 4. Ние считаме, че в наказателния процес се въвежда правото за търсене на наказателна отговорност според заеманата длъжност. Това от една страна. От друга страна, на Специализирания съд, където ни насочва т. 4, се възлага да се занимава с престъпления, които са маловажни, ако са извършени, и въобще, които са маловажни, когато става въпрос за разследване на съответната дейност. Вижте как стои въпросът. Примерно в чл. 310, ал. 2 на Наказателния кодекс се предвижда една година лишаване от свобода или пробация. В чл. 311, ал. 2 наказанието е същото. В една голяма част от посочените текстове, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години, което с прилагането на чл. 78а от Наказателния кодекс наказателното преследване се заменя с „налагане на административно наказание“, като лицето се смята за неосъждано. Не мога да разбера защо е тази насока? Имам чувството, че на Специализирания наказателен съд се стреми да му се създаде допълнителна работа. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирилов! И в правната доктрина, пък и от моя скромен опит досега съм на мнение, че съдът трябва да се специализира в предмета на делото, така както административните съдилища гледат определен предмет дела и са специализирани в него. Тук по-скоро става дума за определена професия, което според мен, влиза в колизия с Конституцията и крие риск тези текстове да бъдат обявени, ако влязат в Конституционния съд, за противоконституционни. Помните дебата в Правна комисия, който се заформи около това защо тази професия е вътре, а я няма другата. Естествено, имаше много аргументи, много идеи. Така се стигна и до едно предложение да бъдат включени и други професии. Този списък може да бъде допълван до безкрайност, но това, когато става дума за наказателното право, не звучи много сериозно, тъй като наказателното право е най-тежкият инструмент на държавата, защото се посяга на свободата на гражданите. Затова мисля, че трябва да подходим по-отговорно към този текст и дебатът в Правна косия подсказва, че в тази посока трябва да работим. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам да отделя по-особено внимание на конкретното предложение, на конкретните текстове, включително и с оглед евентуалните твърдения по отношение на конституционосъобразността на това законодателно решение, ако бъде подкрепено. Ние смятаме, че това законодателно решение съответства и на изискванията на Конституцията, и е изцяло съобразено и с Решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по Конституционно дело № 6 от 2011 г. В това Конституционно дело Конституционният съд подробно е изследвал възникването, учредяването на Специализирания наказателен съд. За колегите уточнявам, че иде реч за добавяне на компетентност на Специализирания наказателен съд с дела и разследвания, които определяме като корупционни престъпления, извършени от лица, заемащи високи длъжности. Конституционният съд тогава е разсъждавал много подробно, много пунктуално, много детайлно и, бих казал, доста правилно, по всеки един от детайлите на учредяването на този съд. В анализа между Специализирания и извънреден съд Върховният конституционен съд е преценил, че Специализираният наказателен съд не е извънреден съд, а той е Специализиран съд, и че неговата специализация се предлага да бъде с оглед предмета на престъпленията и качествена характеристика на дейците, а именно престъпления, извършени в организирана престъпна група. В тази връзка искам единствено да акцентирам, защото много спорихме, дали може като критерий за определяне на компетентността да се използват качествата на дееца. Искам да представя на Вашето внимание следния абзац от конституционното решение. „Критерият за определяне на компетентността на Специализирания наказателен съд е предметът на делото, а не качеството на извършителя на престъпленията“, това е към онзи момент, когато говорим за ОПГ. Вторият критерий, е вече използван при определяне подсъдността на военните съдилища и на Софийския градски съд, който разглежда като първа инстанция и делата за престъпления от общ характер, извършени, моля да забележите, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет съгласно неоспорения чл. 35, ал. 3 от Наказателния кодекс. Тоест, колеги, Конституционният съд изрично е допуснал, че можем да имаме диференциация на компетентността на Специализиран съд и с оглед личността, качеството на извършителя, като в конкретното предложение ние сме определили това да бъдат лица, заемащи висши длъжности, които пунктуално, казуистично, конкретно бяха изброени в текста, който преди малко прочетох на Вашето внимание от трибуната. В тази причина ние смятаме, че това предложение е конституционосъобразно и предлагаме на народните представители да го подкрепят.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! България се превръща в шампион по специализираните органи. Налага се практиката от 2005 г. насам, тя не е нова, когато нещо не върви, то да се специализира, но от това не тръгва по-добре по принцип. Този текст действително заслужава внимание и аз съм благодарен и на председателя на Правната комисия, че се спря на него, защото още на първо четене много ясно беше заявено, че работната група, която дълги години е подготвяла много от текстовете по днес разглежданото НПК, особено тези, свързани с ускорителното производство и тези, които трябва да спестят време на процеса, не беше виждала тези предложения. Тоест твърдението от първото четене и в мотивите на Законопроекта към първото му четене, че виждате ли, това е продукт на някаква предварителна работа, не са съвсем достоверни. Естествено, вносителите имат право да направят предложението, което е направено, но то не е обсъждано и като че ли не среща подкрепа сред голяма част от експертната общност или поне така показват повечето от становищата, качени на сайта на Комисията. По същество, да, специализираното по качество на подсъдимия, на обвиняемия, не е противоконституционно само по себе си. Беше споменато, такова вече има в Софийския градски съд и то, между другото, не бива отменено от сегашната разпоредба. Тоест тези лица, които са изредени тук, ще бъдат подсъдни и на Софийския градски съд, както досега, и на Специализирания съд, ако влизат в един от съставите, които са изброени, нека си признаем честно, без особена логика или принцип, или поне той не беше ясен – защо точно тези състави, а не други, както не стана ясно и защо точно тези длъжностни лица, а не други. Беше направена една аналогия в процеса на обсъжданията и с различните предложения, които влязоха със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, но тази аналогия не издържа на логиката на Законопроекта. Логиката на Законопроекта, както беше представена на първо четене, беше да се съдят за корупция висшите държавни длъжности – разбирайте депутати и министри в Специализирания съда. И тази логика би могла да се включи в една по-цялостна политика на единен, специален антикорупционен орган, на отделяне, на наслагане на цялата репресивна мощ на държавата върху този проблем, който никой не оспорва. Само че тук това не може да бъде проследено. Изброени са различни текстове – за длъжностни присвоявания, за най-различни неща, изброен е и един доста сериозен списък, който кара някои от моите колеги и наблюдатели да мислят, че наистина се търси да се заеме време и работа на Специализирания съд, който, между другото, трябва да споменем, за да сме коректни, среща добри думи особено в доклада на Европейската комисия по отношение на досегашната си дейност. И тук е въпросът, защо, след като тъкмо започва тази машина да работи, ние правим тази кардинална, защото промяната е кардинална. Отговорите могат да бъдат много, но ние като законодатели и независимо какво мислим за работата на съдилищата, трябва да мислим в смисъла: кой би трябвало да съди според ясно определени принципи, политики, идеи, а не кой би съдил по-добре. Защото, ако мислим по принципа: кой би съдил по-добре, то тогава една от репликите, които се размениха в Правната комисия, а именно, че щом е зле за нас, видите ли, е добре, да не се окаже в крайна сметка, че е по-добре за нас. За да е изчистено от всички тези съмнения, ние трябва с ясни принципи и много по-обосновано да направим една такава проверка. По отношение на конституционосъобразността, действително ние също сме запознати с това дело и цитат за цитата: в онова дело, което последва създаването в началото на Специализирания съд, беше предвидена и една друга Разпоредба на чл. 411а, ал. 4 тогава, която, за да сме коректни, засяга възможността други лица, които имат най-различни обвинения, но едно от тях влиза в предметния обхват на съда – да бъдат подсъдни на него, и тя е отменена, защото казва Конституционният съд: „е несъвместима с идеята за създаване на Специализиран наказателен съд по материя, а не по субект“. Тоест първоначалната идея на този съд, тази, която е била обект и на конституционно обследване, и на много тежък дебат, повечето от Вас го помнят, някои от тях са участвали в него, е този съд да бъде квалифициран и специализиран по материя, каквато е и логиката на най-различните законодателства, от които той е взаимстван. Защото, още веднъж, това не сме го измислили съвсем сами ние, а сме преписали чужд закон по чужд модел, който тогава е бил доста модерен. Извинявам се, приключвам, но ние ще сме против този текст.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Зарков! Аз нямам съмнение, че Вие ще сте против текста и че няма да го подкрепите, но ще опитам в краткото време на реплика просто да отстраня някои от неособено точните интерпретации относно дебата в Правна комисия. Но, първо, ще започна с доклада. Много моля, не вкарвайте в онази матрица, в която се вкара Правна комисия, че това са предложения на тримата народни представители. Моля, вижте текста в доклада, вижте, че още на вносител това е предложението на вносителя по отношение на новата специализация на Специализирания наказателен съд. И престъпленията са същите, и лицата са 90% същите, като на второ четене в Правна комисия дебатът по отношение на лицата протече в посока да се добавят кметовете, заместник-кметовете, председателите на общинските съвети, както и членовете на Комисията КОНПИ. Така че, много моля, това си е елемент от онзи двугодишен, да го нарека „експертен дебат“, който си е бил в основната работна група проведен и се е състоял. По отношение на цитата за конкретния казус. Нека от изключението, защото това е произнасяне на Конституционния съд по изключения, да не вадим генерален извод! И искам да посоча, че ние не търсим работа на Специализирания съд, търсим специализация. Вие сам казахте, че този съд получава все по-сериозна подкрепа и че се е доказал в това качество. След като имаме голяма група дела, които са особено значими, и имаме възможност да специализираме там, би следвало да потърсим и да постигнем специализация на този съд и в тази материя. Времето свърши, затова се ограничавам.

Уважаеми господин Кирилов, аз не съм правил инсинуации. Това, което казвам, е, че може да се проследи работата на работната група, която е изготвила страшно много от предложенията за ускореното производство и другите процесуални промени, които ние правим. Подчертах, че вносителите – в случая Министерският съвет, има право да внесе което си иска предложение, но то не е било предмет на дълъг и достатъчно сериозен публичен дебат. Това твърдя най-отговорно. Няма да влизам в спор за конституционосъобразността. Аз не твърдя, че е неконституционосъобразно да се лимитира и специализира по субект, само че за каква специализация може да става дума в едно такова меню от престъпни състави, което практиката с други такива списъци показва? От тук нататък ще бъде периодично допълвано нещо, ще се сваля нещо, ще се маха, както със списъците на хората, които подлежат на тази процедура, така и със съставите, които са… Досега нещата бяха ясни – този Специализиран съд е специалист в една отделна материя. Сега нещата се размиват и аз искрено се съмнявам, че това ще е в полза на българското правосъдие и на ефективността му.

Благодаря Ви, господин Председател. Съвсем накратко: ние тук сме против самия принцип, уважаеми народни представители, да бъдат подсъдни не с оглед състава на престъплението, не с оглед самото деяние като такова, а именно с оглед заемане на определена длъжност. Заемането на определена длъжност и извършването на престъпление е квалифициращ състав по смисъла на Наказателния кодекс, но не следва само въз основа на това кой каква длъжност е заел, да бъде подложен на по-специални мерки в съдебната фаза, тоест този Специализиран съд да гледа неговите дела. И тук много казуистично се подхожда в тези разпоредби. Забележете, тук в точка „д“ е „директор на митнически бюра и пунктове“. Знаете ли колко държавни длъжности има в България в момента, в които държавните служители разполагат с много повече правомощия и възможности за извършване на престъпления от директора на митническите пунктове? И ако трябва всички да ги изброим в Наказателния процесуален кодекс, то ще стане един ферман. Безсмислено е да се изпада в тази казуистика в Наказателно-процесуалния кодекс. Поради тези причини ние няма как да подкрепим тази казуистика, съжалявам. Благодаря.

Предложение на народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 88. „§ 88. Създава се нов чл. 411г: „Срок за извършване на разследването по дела, подсъдни на специализирания наказателен съд и на мерките за процесуална принуда Чл. 411г. (1) Разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в едногодишен срок от деня на образуването му. (2) Прокурорът може да определи по-кратък срок. Ако този срок се окаже недостатъчен, той може да го продължи до изтичане на срока по ал. 1. (3) При фактическа и правна сложност на делото прокурорът може да удължи срока по ал. 1 до 6 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор. Срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от три месеца. (4) Мотивираното искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичането на сроковете по ал. 1-3. (5) Взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало, се отменят от прокурора след изтичане на повече от две години от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от една година – в останалите случаи. В тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук вече дебатът, който водихме преди малко за предишния текст приема съвсем различни размери, тъй като доколкото аргументите от предишния текст, да кажем има „за“, „против“, конституционно решение, което може да четем, параграфи и абзаци, с които да се замеряме, тук нещата ми се виждат пределно ясни. Между другото, тук вече става дума за предложение между първо и второ четене, внесено от група народни представители, което е съществено и което не е било подлежало на обсъждане, и според мен, поне мое мнение, недостатъчно добре мотивирано. Става дума за съществено отклонение от общите правила на процеса, когато се изправяме пред този съд. Казвам ние, защото той говори и за нас. А какво ни казва конституционното дело, за което говорихме преди малко? Въпросът, поставен тогава на Конституционния съд е: това Специализиран съд ли е или извънреден? И разликата е огромна, защото извънреден съд по българската Конституция не може да има. Кой е маркерът, който поставя Конституционния съд тогава? От особено съществено е, казва съда, за да не бъде определян Специализираният наказателен съд като извънреден и да отговаря на изискванията за пристрастност и независимост, на първо място той да прилага общоустановените правила, които се съдържат в материалните и процесуалните закони. А тук се извършва в полза на обвинението, трябва да го кажем, увеличаване на сроковете, както за извършване на решение, на разследване, така и за отмяна на мерките за удължаване на разследването, за задържане, за всичко. Когато се изправите пред този съд ще има различни условия, отколкото ако се бяхте изправили пред друг. И това, съчетано с неясните критерии, които споменахме преди малко, прави тук вече със сигурност този текст неконституционосъобразен и ще е въпрос на време това да бъде констатирано от българския конституционен съд или от международните съдилища.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Този текст, който ни предлагате, изобщо не отговаря на логиката на други части на Законопроекта, а именно ускоряване на производството. Тук в ал. 3 на практика, при фактическа и правна сложност на делото, прокурорът може да удължи срокът по ал. 1 до шест месеца. Преди това, една година. Станаха една година и шест месеца. После срокът на всяко удължаване може да бъде с повече от три месеца, тоест поредното удължаване на срока с не повече от три месеца. Безконечно! В същото време взетите по отношение на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск и основанието за нейното налагане е отпаднало, а отменянето от прокурора – след изтичането на повечето от две години. Въвеждаме две години, от една страна, за мярката за процесуална принуда като максимален срок, като, забележете, в този срок не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно, което също удължава срока. Тоест наистина тук в тази концепция, която в момента разглеждаме, тя коренно противоречи на останалата концепция в Наказателно-процесуалния кодекс за ускоряване на сроковете в наказателното производство както на досъдебна фаза, така и в съдебната фаза. Това именно говори за една извънредност на този състав, който създадохте преди малко с гласуването и на делата, които ще му бъдат подсъдни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Формата реплика не е адекватна в конкретния случай. Обсъдихме с колегите от Правна комисия, колегите предложители, ръководството на парламентарната ни група и аз, като вносител на този текст и колегите Фикирлийска и Александрова – го оттегляме. Оттегляме го главно, за да не заразяваме с аргумент за противоконституционност едно правилно решение. Смятаме, че имаме достатъчно процесуална гъвкавост, ако се наложи промяна в сроковете, то тази промяна да бъде разпоредена от ръководителя на съответната фаза. Така че оттегляме го, но то е прието от Комисия.

Ако прецените, че тъй като е прието от Комисия, аз ще помоля нашите колеги от парламентарната група на ГЕРБ да се въздържим.

Да.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 89. Предложение от народните представители Данаил Кирилов, Йорданка Фикирлийска и Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 62. Комисията предлага да се създаде § 90: „§ 90. В чл. 416 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Прокурорът уведомява съда, постановил решението, с което присъдата е влязла в сила, за предприетите действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.“ 2. Създава се ал. 7: „(7) Решението, с което присъдата по ал. 2 е влязла в сила, се публикува на интернет страницата на съответния съд, след получаване на уведомление от прокурора за предприети действия по привеждане в изпълнение на наложеното наказание.“

Параграф 62. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 91: „§ 91. В чл. 419 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 243, ал. 5“ се заменят с „чл. 243, ал. 6“. 2. Алинея 2 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 92. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 93. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 94. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 95.

Параграф 67 – предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 96: „§ 96. В чл. 437, ал. 2, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „който задължително дава становище по молбата.“

Комисията не подкрепя текста на вносители и предлага § 68 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 69 да бъде отхвърлен. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 70 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Емил Димитров по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 97: „§ 97. В чл. 440, ал. 2, изречение второ думите „частен протест, който не е в интерес“ се заменят с „частен протест или жалба, които не са в интерес“.“ Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде § 98: „§ 98. В чл. 450, ал. 3 изречение второ се изменя така: „Определението на съда подлежи на обжалване от осъдения и от началника на затвора, както и на протест на прокурора по реда на глава двадесет и втора“ и се създава изречение трето: „Определението се изпълнява незабавно след изтичане на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест или жалба, които не са в интерес на осъдения.“ Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 72. Комисията предлага да се създаде § 99. „§ 99. В чл. 457, ал. 3 думите „и типът затворническо заведение" се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 100.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 72, но на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, предлага § 72 да се раздели на § 101 и § 102 със следната редакция: „§ 101. В Глава тридесет и шеста след чл. 479 се създава наименование „Раздел V. Решение по субсидиарна компетентност. Паралелни наказателни производства“. § 102. В Глава тридесет и шеста се създават чл. 481-484: „Информация при паралелни наказателни производства Чл. 481. При паралелни наказателни производства в Република България и други държави – членки на Европейския съюз, компетентните органи си предоставят взаимно информация относно: 1. фактите и обстоятелствата, които са предмет на наказателното производство; 2. данни за самоличността на извършителя и за пострадалите от престъплението лица; 3. извършените процесуални действия; 4. наложени мерки за процесуална принуда; 5. наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на компетентния орган; 6. друга информация. Обмен на информация Чл. 482. (1) Обменът на информация може да се осъществи чрез: 1. звената за контакт на Европейската съдебна мрежа; 2. Евроджъст (Eurojust); 3. поща, електронна поща или факс; 4. всеки друг надлежно защитен начин, при който може да се установи автентичността й. (2) Информацията се предоставя от българския компетентен орган на компетентния орган на другата държава – членка на Европейския съюз, в посочения срок, заедно с превод на официалния език на държавата членка, която е отправила искането, или на друг официален език на институциите на Европейския съюз, който тя е приела чрез декларация, депозирана при Генералния секретариат на Съвета. (3) Информация, изпратена до компетентен орган в Република България, се придружава с превод на български език. Консултации Чл. 483. (1) Решение за провеждане на наказателно производство в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, се взема след преки консултации и писмено съгласие между съответните компетентни органи. (2) Компетентни да предоставят информация и да участват при вземане на решение по ал. 1 са наблюдаващият прокурор – за досъдебното производство, и съдът, който разглежда делото. Последици от постигането на съгласие Чл. 484. (1) При постигнато съгласие за провеждане на наказателното производство в друга държава – членка на Европейския съюз, образуваното в Република България се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 6. (2) При съгласие за провеждане на наказателното производство в Република България компетентният български орган уведомява органа на другата държава членка за резултата.“

По § 73 – предложение от народния представител Пенчо Милков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 73, който става § 103: „§ 103. Създава се Глава тридесет и седма с чл. 485-490: „Глава тридесет и седма ПРЕЮДИЦИАЛНИЗАПИТВАНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ Компетентност на националния съд Чл. 485. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Отправяне на запитване Чл. 486. (1) Запитването се отправя от съда служебно или по искане на някоя от страните. (2) Съдът, чиято присъда или решение подлежи на обжалване, може да не уважи искане за преюдициално запитване, освен ако сам не намери основанията по ал. 4. Определението не подлежи на обжалване и протестиране. (3) Съдът, чиято присъда или решение не подлежи на обжалване, отправя запитване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейския съюз или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. (4) Съдът винаги отправя запитване, когато има съмнение за валидността на акт по чл. 485. (5) При отправяне на преюдициално запитване съдът изпраща копие от него до звеното, осъществяващо процесуалното представителство на Република България пред Съда на Европейския съюз. Съдържание на запитването Чл. 487. (1) Преюдициалното запитване съдържа: 1. релевантните факти и обстоятелства по делото и предмета на спора; 2. приложимото национално право и съдебна практика; 3. разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска; 4. причините, поради които съдът приема, че преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване на делото; 5. кратко изложение на релевантните становища на страните; 6. конкретните преюдициални въпроси; 7. изложение на фактите и обстоятелствата, които обосновават необходимост от разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство, ако такава необходимост съществува; 8. електронна поща или факс за осъществяване на директен контакт. (2) Съдът може да запази в тайна самоличността на един или няколко участници или страни в производството. (3) Преюдициалното запитване се изпраща заедно със заверени преписи от относимите документи по делото. Спиране и възобновяване на производството пред националния съд „Чл. 488. (1) С отправяне на запитването съдът спира производството по делото. Определението за спиране не подлежи на обжалване и протестиране. (2) Производството по делото се възобновя незабавно след получаването на съдебния акт по преюдициалното производство. (3) Съдът може да възобнови производството по делото и преди получаването на съдебния акт по преюдициалното производство, ако е необходимо провеждане на процесуални действия като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. При установяване на нови факти от значение за преюдициалното запитване съдът незабавно уведомява Съда на Европейския съюз. Мерки за процесуална принуда при спиране на производството Чл. 489. (1) При спиране на наказателното производство по реда на чл. 488, ал. 1 съдът се произнася по мерките за процесуална принуда. (2) Страните могат да правят искания за изменение или отмяна на мерките за процесуална принуда и при спряно производство. (3) Определенията по ал. 1 подлежат на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора с частна жалба или частен протест. Изпращане на препис Чл. 490. Съдът изпраща на Съда на Европейския съюз препис от влезлия в сила акт по делото, във връзка с което е било отправено преюдициалното запитване.“

(БСП за България): Благодаря, господин Председател. Аз ще направя процедура и тя е свързана със следното: тъй като колегите оттеглиха предложението си по чл. 411г, то обаче е свързано с предложението, което вече гласувахме и приехме в новия § 9. „В чл. 63 се правят следните изменения и допълнения: „2. Създава се нова ал. 5: „(5) мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство може да продължава повече от две години, ако лицето е привлечено като обвиняемо за тежко умишлено престъпление по чл. 411а“…, да не изчитам текста до края, както и т. 3 – „досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.“ Предлагам отново да прегласуваме този текст, защото той на практика без чл. 411г, който беше оттеглен, остава мъртъв, висящ текст без никакво продължение и без никакъв смисъл. В тази връзка предлагам отново да се гласува т. 2 и т. 3, като същите следва да отпаднат от Законопроекта. Благодаря Ви.

Не възразяваме.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, предложението е за прегласуване на § 9 по доклада, а иначе е § 5 по вносител, който става § 9. Текстът на Комисията, където са т. 1, т. 2 и т. 3, на практика колегите предлагат и би следвало да се съобрази връзката, да отпадне т. 2, тоест да отпадне новата ал. 5.

По вносител е § 5 на страница 4 от доклада – нов § 9.

Да отпадне т. 2, като …

Точно така. И т. 3 също отпада, защото тя е преномерация на алинеи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 104: „§ 104. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават ал. 3 и ал. 4: „(3) „Паралелни производства“ по смисъла на този кодекс са наказателни производства, които се провеждат в две или повече държави – членки на Европейския съюз, по отношение на едни и същи факти спрямо едно и също лице. (4) „Специфични нужди от защита“ по смисъла на този кодекс са налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание, включително за запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит.“

„Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 105.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 106. По § 77 има предложение от народния представител Явор Божанков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77, който става § 107: „§ 107. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: „1. В чл. 33 ал. 2 се изменя така: „(2) При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“ 2. В чл. 36, ал. 2 след думите „съда или прокурора“ се добавя „или прокурорът е отказал да образува наказателно производство“. 3. В чл. 70 се създава буква „д“: ,,д) когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.“ 4. В чл. 72 след думите „окръжният прокурор“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 70, буква „д“ – от наблюдаващия прокурор“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 78, който става § 108: „§ 108. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, ал. 3, изречения първо и второ думата „спрямо“ се заменя със „за престъпления, осъществени от“. 2. В чл. 15: а) в ал. 1 думите „72 часа“ се заменят с „48 часа“; б) в ал. 4: аа) в текста преди т. 1 след думите „се дава“ се добавя „за престъпления, осъществени от“; бб) в т. 1 и 2 думата „спрямо“ се заличава.“ По § 79 има предложение от народните представители Христиан Митев, Емил Димитров и Явор Нотев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 79, който става § 109: „§ 109. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 42, ал. 1 след думите „по чл. 340, ал. 5“ се добавя „и чл. 354, ал. 7“. 2. В чл. 58 в текста преди т. 1 думите „чл. 43, ал. 3“ се заменят с „чл. 43, ал. 4“. 3. В чл. 62, ал. 1, т. 5 думите „чл. 43, ал. 3“ се заменят с „чл. 43, ал. 4“. 4. В чл. 64, ал. 2 думите „чл. 43, ал. 3“ се заменят с „чл. 43, ал. 4“.“ Предложение от народните представители Кирилов, Фикирлийска и Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 110: „§ 110. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) в чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думата „съдилищата“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават ал. 3 и 4.“ Предложение от народния представител Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат параграфи от 111 до 113: „§ 111. В Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (обн., ДВ, бр. …) в чл. 12, ал. 2, т. 3 думите „чл. 24, ал. 1, т. 1, 7 и 9“ се заменят с „чл. 24, ал. 1, т. 1, 7, 8а и 9“. § 112. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. …) в чл. 28, ал. 1 думите „и незабавно“ се заличават. § 113. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) в чл. 124, ал. 5 думите „чл. 25, т. 2“ се заменят с „чл. 25, ал. 1, т. 2“.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 80, който става § 114: „§ 114. (1) Неприключените до влизането в сила на този Закон дела, чиято подсъдност се променя, се разглеждат от съдилищата, в които са образувани. (2) Неприключените до влизането в сила на този закон досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи. (3) Неприключените до влизането в сила на този Закон производства по отменената Глава двадесет и пета се довършват по досегашния ред.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 81, който става § 115: „§ 115. Разпоредбите на параграфи 13, 15, 36 – 46, 62, 72, 76, 77 и 78 не се прилагат за неприключените до влизането в сила на този Закон съдебни производства, по които е започнато съдебното следствие.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 116. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83, който става § 117.

Благодаря, господин Председател. Имам редакционно предложение по отношение на § 77 по вносител, който става § 106.

Параграф 78 по вносител в Закона за специалните разузнавателни средства, в текста преди точка първа след думите „се дава“ се добавя и трябва да стане „по отделно по отношение на всички участници, включително и за лица и свидетели по чл. 12, ал. 2 и ал. 3“.

След „се дава“.

„… се дава по отношение на всички участници, включително и за лица, и свидетели по чл. 12, ал. 2 и ал. 3.“, за да бъде абсолютно симетрично на текста, който сме приели в § 24 по отношение на чл. 174 от НПК.

Да, § 78.