23 юли 2009 г.

Може ли процедура?

Благодаря Ви, госпожо председател. Процедурата ми е към госпожа Фидосова. В правилника, по който работим в момента, този, който сме приели с решение в Четиридесетото Народно събрание, е записано, че когато са приети предложенията на парламентарна група или народен представител, те не се докладват в залата и по този начин се спестява време. Молбата ми е към докладващата госпожа Фидосова да не представя приетите текстове. Представяйте неприетите текстове, по които може да има дебат. По този начин ще спестим време. Това ми е процедурата.

По чл. 71 за неизчитане на тези текстове, които са подкрепени.

Да, да, то е по действащия правилник – да не се изчитат тези текстове, които са приети.

Как гласуваме текст от правилника?

Нали трябва да се гласува чл. 18?

Член 18 не сме го гласували.

Благодаря, госпожо председател. Следващият текст е чл. 19. Тук по ал. 1 предлагам, след като приемем текста по ал. 2 и състава на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, тогава да се върнем, тъй като трябва да направим корекция в ал. 1 по чл. 17, ал. 2. От вчера Комисията за контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност” е с по-различен състав и численост от останалите постоянни комисии в същия текст. Ще зачета най-напред предложението на ПГ на Синята коалиция за нов чл. 19, ал. 2, със следното съдържание: „Чл. 19. (2) Съставът на комисията по контрол на публичните финанси и европейските фондове; Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарната етика и Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” се определя на паритетен принцип между парламентарните групи и се председателства от представител на парламентарна група извън най-голямата парламентарна група.” Временната комисия не подкрепя това предложение. Следващото предложение е на народните представители Мая Манолова и Петър Мутафчиев – в чл. 19 се създава нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Съставите на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и за парламентарна етика и на Комисията за контрол на публичните финанси и европейските фондове се определят на паритетен принцип между парламентарните групи на управляващото мнозинство и парламентарните групи на опозицията. За техни председатели се избират представители от парламентарните групи на опозицията.” Досегашните ал. 2, 3, 4 и 5 стават съответно ал. 3, 4, 5 и 6. Това предложение също не се подкрепя от временната комисия. Следва предложението, направено от народните представители Цецка Цачева, Лъчезар Иванов и Искра Фидосова, което позволете ми от името на ПГ на ПП ГЕРБ да оттегля. Предлагам същия текст, който вчера приехме като редакция за Комисията за контрол върху Държавната агенция „Национална сигурност” да приложим и тук, а именно: „Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.”

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми народни представители, ние от Синята коалиция приветстваме този конструктивен подход и подхода на аналогия от вчерашните ни разисквания. Смятаме, че това е верният подход при съставянето на комисии. Обаче ще ми разрешите, госпожо председател, да реагирам на това, че виждам предложение на народните представители Манолова и Мутафчиев в този дух и си казвам, с какво лице Манолова и Мутафчиев застават два месеца по-късно на тази трибуна и предлагат нещо, което така категорично отхвърляха в предишния парламент? Аз ви питам, с какво лице заставате тук и правите това предложение? Защото ви е изгодно, а преди ви беше изгодно да слагате политическия чадър над своите партийни другари. Така ли е? Така е! Аз мисля, че достойното нещо е Манолова и Мутафчиев да си оттеглят това предложение, защото е срамота същите хора, които отхвърляха така нахално предложенията на опозицията, сега, когато са в опозиция, изведнъж решават, че трябва да го направят, защото сега такава е тяхната изгода. Госпожо председател, аз мисля, че е редно Мутафчиев и Манолова да си оттеглят предложението за честта на 41-то Народно събрание. (Ръкопляскания вдясно.) Второ, разрешете ми като любител на чистия български език да обърна внимание, че зачитаме достойнството на всеки един от нас, но прочитаме текстовете на правилника. За да стане ясно, просто искам да кажа, че е добре да прочитаме, а не да зачитаме текстовете от правилника. В името на добрия български език.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Нашето предложение е свързано изцяло с парламентарния контрол на тези комисии. И знаете, че това е принцип. Включително и в предложенията в предишното Народно събрание, които бяха направени от Коалиция за България, се търсеше паритетност на опозиционните сили. Но това беше и ваше виждане. И аз се учудвам, че господин Агов в момента, отмятайки се и заставайки на тази позиция, за която обвинява предишното мнозинство че не е допуснало, сега обвинява опозицията. Господин Агов, нека да престанем да мислим със стола си, нека да мислим с главата си, не кой на кое място стои – на мястото на мнозинството или на мястото на опозицията. Вие също променяте в момента своята позиция, защото се считате вече за част от едно голямо мнозинство на десните политически сили в парламента. И на Вас не Ви прави чест! Ако сте демократ, както винаги сте твърдели, ще подкрепите нашето предложение, а няма да го оспорвате. Надявам се, че за разлика от предишната комисия, за която отхвърлихте това наше предложение, сега добре ще помислите за бъдещето си като демократи и ще подкрепите това предложение. Благодаря.

Благодаря Ви. Аз искам да направя реплика на господин Мутафчиев. Господин Мутафчиев, когато говорите за демокрация и за такива хора като господин Агов, мисля, че за хората от ГЕРБ е допустимо, те за първи път влизат в тази зала. Но за другите нека само да припомня, господин Агов, че в 38-то Народно събрание, когато вие имахте абсолютно мнозинство, нямаше нито един председател на комисия от друга политическа сила освен от СДС. Това много бързо го забравихте. Много бързо забравихте, че всичко, което можеше да се вземе от парламента, вие го взехте. Не дадохте на никого нито едно място. (Ръкопляскания в КБ.) Затова недейте да злоупотребявате с паметта на хората, които са в залата и които са били в няколко парламента. Благодаря ви.

Налага се да обоснова още веднъж това предложение, което правим, с подобното предложение за паритета в състава на Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност” по чл. 18 от правилника предвид явното неразбиране на съдържанието, което се влага в понятието паритет от управляващото мнозинство, включително и от представителите на Синята коалиция. Допустимо е представителите на Синята коалиция да са забравили какво са правили по време на тяхното управление в периода 1997-2001 г., защото наистина това е един период, за който е по-добре да не си спомняме. Допустимо е да не помнят начина, по който са се отнасяли с парламентарната опозиция. Ние, които не сме участвали в състава на това Народно събрание, сме се информирали от съответните стенографски протоколи. Искам да напомня какво беше разбирането на понятието паритет и в кои комисии по време на 40-то Народно събрание беше приложено, тъй като вероятно господин Агов не е внимавал по време на работата на Народното събрание. В три постоянни комисии – Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”, Постоянната подкомисия, която беше създадена в Комисията по отбраната за контрол на службите, които касаят тази сфера, и Подкомисията за контрол на публичните финанси, която съществуваше към Комисията по бюджет и финанси, беше последователно въведен принципът на паритет. Което означава, че в тези контролиращи комисии имат равен брой участници представители на мнозинството и представители на опозицията – нещо, което не правим в този правилник. Аз не мога да не призная, че вчерашната позиция на господин Цветанов беше крачка в тази посока в момента, в който той се съгласи, че е редно да бъдат включени представители на всички парламентарни групи в тези комисии. Но истинският паритет, господин Цветанов, означава равно участие. Всъщност това е смисълът на думата – равно участие. Това е, което ние настояваме да се случи в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията за контрол на еврофондовете и Комисията за контрол на Държавна агенция „Национална сигурност”. Господин Агов, ако бъдете коректен, ако отворите парламентарния правилник, ако отворите стенограмите, няма как да не признаете, че това нещо беше въведено за първи път в 40-то Народно събрание. Да, ние сме допускали грешки (изказването на госпожа Манолова продължава на фона на продължителни ръкопляскания в ГЕРБ и вдясно) в нашата парламентарна дейност, нещо, от което не е застраховано нито едно Народно събрание. Но коректността и паметта са необходими за нормалното функциониране на парламента. (Пауза. Госпожа Манолова изчаква да спрат ръкоплясканията.) Не мисля също така, че е проява на добър тон и че е добър знак към българските граждани, уважаеми колеги, вашето нежелание да чуете това, какво мисли опозицията (ръкопляскания в ГЕРБ и вдясно) в един нормален парламентарен дебат.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Молбата ми към всички е: нека да се концентрираме върху това, което трябва да гласуваме като текстове, а не да си припомняме кой какъв е бил в предишното Народно събрание, защото волята на избирателя отреди коя политическа партия къде да бъде. ГЕРБ днес прави предложения, които смятам, че са толкова конструктивни, толкова позитивни и с толкова ясен знак за партньорство с всички парламентарни групи, за да постигнем един консенсус, който да бъде полезен за парламента, а не да е полезен за дадена политическа партия. И нека да не изпадаме в ситуация да говорим пълни глупости, защото това просто е губене и пилеене на време. Нека да се концентрираме основно върху текстовете, които трябва да бъдат приети. Колеги, бъдете конструктивни! Това че ГЕРБ се държи най-толерантно в парламентарната зала, не значи, че трябва да позволяваме вие да го правите по този начин, който според мен е неуважителен. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да се възпротивя на тона, който се налага от господин Цветанов, формалния лидер на ГЕРБ и председател на вашата парламентарна група. Не може да мислите, че Народното събрание е място, където народните представители не могат да изразяват своята позиция. Не може с вашето гилотиниращо мнозинство да спирате всякакви опити да се направят по-демократични и по-добри правилата, които приемаме. Вие ми дължите извинение, господин Цветанов. Вчера аз предложих нещо от тази трибуна, Вие станахте след мен и набързо унищожихте тази процедура, която е залегнала в действащия правилник и сте я предвидили в новия правилник. А днес с някакво будещо недоумение удовлетворение приехте същата процедура, предложена от колегата Методиев. Това не е почтено. Не си мислете, че когато имате гилотиниращо мнозинство, това е демокрация. Пътят от демокрацията до тоталитаризма, който забелязвам във Вашите изказвания, е много кратък. (Шум и реплики, ръкопляскания в ГЕРБ.) И ако на вас, уважаеми колеги, не са ви позволили да говорите, а само да ръкопляскате, правете го с удоволствие. (Ръкопляскания и подвиквания в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колеги, аз искам да се извиня на всички вас, с изключение на предишния, който говореше, за това, че търпим всичко това, което днес наблюдаваме в пленарната зала. Извинявайте, колеги, за това, че позволихме по този начин да се държат колегите от ляво! Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания в ГЕРБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чуха се мнения и бяха обосновани за пореден път качествени предложения на колеги вече от опозицията. Колеги, колкото и да ги обосновавате, дълго време ще гледате 40-50 гласа на таблото за вашите предложения. Доста дълго време! И тъй като дебатът беше изчерпан, предлагам да прекратим изказванията и да преминем към гласуване, за да приемаме конкретни текстове и да вървим напред. (Ръкопляскания в ГЕРБ и вдясно.)

Благодаря, госпожо председател. Предложението е ал. 2 на чл. 19 да бъде със следния текст: „(2) Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група, и се председателства на ротационен принцип на две последователни сесии от представители на парламентарните групи извън най-голямата парламентарна група.”

По чл. 19а има предложение, което е подкрепено от Временната комисия. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 19а: „Чл. 19а. В заседанията на парламентарните комисии имат право да участват и членовете на Европейския парламент от Република България с право на съвещателен глас.”

Има предложение от народните представители Мая Манолова и Петър Мутафчиев в чл. 20, ал. 1, т. 2 думите „половината от членовете на комисията” да се заменят с „една трета от членовете на комисията”. Временната комисия не подкрепя предложението. Временната комисия поддържа своята редакция на чл. 20, а именно: „Чл. 20. (1) Председателят, заместник-председателите и членовете на постоянните комисии се освобождават предсрочно: 1. по тяхно искане; 2. по искане на повече от половината от членовете на комисията – при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения за срок от шест месеца или при системно превишаване на правата, или системно неизпълнение на задълженията. (2) Председателят и заместник-председателите на постоянните комисии се освобождават предсрочно при прекратяване на членството си в парламентарната група, от чиято квота са избрани в комисията, по предложение на парламентарната група, след като им се даде правото да бъдат изслушани. (3) В случаите по т. 1 на ал. 1 и на ал. 2 освобождаването се обявява, без да се обсъжда и гласува, а в случаите по т. 2 на ал. 1 – с решение на Народното събрание. (4) В случаите по т. 2 на ал. 2 парламентарната комисия се произнася по искането с мнозинство повече от половината от членовете си.”

Уважаеми колеги, нашето предложение е по повод предложението на Политическа партия ГЕРБ да промени една съществуваща демократична процедура в действащия правилник, а именно възможността на една трета от членовете на всяка една постоянна комисия при определени хипотези, а именно при обективна невъзможност да изпълняват своите задължения председателят и заместник-председателите на комисията за срок от шест месеца, при системно превишаване на правата или при системно неизпълнение на задълженията да бъдат освободени предсрочно. Мисля, че това е една нормална парламентарна процедура, в която членове на ръководството на постоянна комисия не изпълняват своите задължения при тези ясни хипотези – може да бъде инициирано производство, в което те да бъдат отстранени предсрочно от заеманата от тях длъжност. Не е ясно какво притеснява колегите от ГЕРБ и защо предлагат инициирането на тази процедура да става по инициатива на половината от членовете на комисията. Може би защото се притесняват, че по този начин ще парират изцяло опитите да бъде извършена тази процедура по инициатива на членове извън управляващото мнозинство. Искам в интерес на обективната истина да кажа, че до хипотеза за предсрочно освобождаване на член на ръководство на постоянна парламентарна комисия практически в предишния парламент, а доколкото ми е известно и в по-предни парламенти, не се е стигало. Но самото започване на такава процедура е един знак за това, че има нередности в ръководството, които би следвало да бъдат обсъдени и ако повече от половината от членовете – дори мисля, че ако са две трети преценят, съответният председател или заместник-председател ще бъде освободен предсрочно. Уважаеми колеги, изключително лош знак, бих казала – пореден лош знак, който се прави в този правилник, е отстъплението от демократични процедури, които да бъдат заменяни с други по-малко или изобщо недемократични. Аз разчитам, че и колегите от Синята коалиция, сред които също има парламентаристи със сериозен опит, няма да подкрепят това предложение на ГЕРБ, а ще подкрепят съществуващата парламентарна практика, защото тя е гаранция за демократизма в този най-висш орган в българското общество.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, когато направихме това предложение от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, се водихме единствено от това, че заседанията на постоянните комисии трябва да се водят в един изключително конструктивен дух. Те трябва да се провеждат, както са разписани и както ще бъдат свиквани от съответното ръководство и с процедурни хватки и губене на време, както се получава вчера и днес в пленарните заседания, да се бави времето и отлага гледането и гласуването на важни законопроекти, смятам, че това не е добър знак от нас, като народни представители (реплики от КБ) в това Народно събрание към българските граждани, които ни гласуваха доверие. Благодаря. (Реплики от КБ.)

Наистина странни са разбиранията, които вие влагате в нормалните парламентарни процедури. Нормално е всеки народен представител, уважаеми колеги, който е направил предложение по акт, който се обсъжда в пленарната зала, да има възможност да обоснове и защити своето предложение. Това е нормална парламентарна практика. Това, което аз в момента виждам за странно и за необяснимо, е, че Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ тъне в мълчание втори ден и единственият, който си позволява да се изказва, е председателят на тази парламентарна група. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Нормално е, след като сте направили предложения, да станете и да ги обосновете. Що се отнася до конкретната процедура, вие бъркате очевидно дисциплината с реда и демокрацията с диктатурата. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото наистина парламентът не е военна организация, не е военизирана структура. Тук е нужно да има ред и правила и със старта на този парламент вие показвате точно, че не уважавате реда и правилата, както с подхода към този правилник, така и с невъзможността да ми бъде дадена възможност на мен или на други представители на опозицията да обосновем в спокойна обстановка своите предложения. А тук по конкретната процедура – една втора от членовете на комисията да инициират отстраняването на председателя и след това същото мнозинство да гласува и да взема решение по това предложение, това е против всички норми и правила във всички съществуващи органи. Така че много ви моля ревизирайте предложението си и не променяйте процедури, които са съществували в редица народни събрания преди това. Това са демократични процедури, към които така или иначе се придържат и представители на опозицията, и представители на управляващите мнозинства.

Продължаваме със следващия текст на чл. 21, където няма предложения за промени. Подкрепяме настоящия текст.

Следващият текст е на чл. 22, където има постъпило предложение от народните представители Мая Манолова и Петър Мутафчиев – в чл. 22 ал. 2 се изменя по следния начин: „(2) Към Комисията по европейските въпроси и контрол върху европейските фондове се създава постоянно действаща подкомисия, която следи за правилното и навременно усвояване на средствата от фондовете и програмите на Европейския съюз. Подкомисията се създава на паритетен принцип между парламентарните групи на управляващото мнозинство и парламентарните групи на опозицията. За неин председател се избира представител от парламентарните групи на опозицията.” Временната комисия не подкрепя това предложение. Има постъпили няколко предложения по ал. 4: от Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост”, от Парламентарната група на Синята коалиция и от Парламентарната група на ГЕРБ, които Временната комисия не е подложила на отделно гласуване по тази алинея, тъй като се е обединила около общ текст за ал. 4 на чл. 22. По ал. 4 на същия член има предложение от народните представители Мая Манолова и Петър Мутафчиев със следния текст: „(4) Към Комисията по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба „Военна информация” към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои от 10 народни представители на паритетен принцип между парламентарните групи на управляващото мнозинство и парламентарните групи на опозицията. За неин председател се избира представител от парламентарните групи на опозицията.” Забележка: ако се приеме предложението в чл. 17, ал. 2, точки 5 и 6, подкомисията да се създаде към Комисията по външна политика и отбрана. Временната комисия не подкрепя това предложение. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 22: „Чл. 22. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща Подкомисия по отчетност на публичния сектор. (3) Към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – както приехме промяната по чл. 17, ал. 2, тук отпада „и отбрана” – се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба „Военна информация” към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои общо от 6 народни представители, членове на комисията – по един от всяка парламентарна група. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени от комисията вътрешни правила, гарантиращи опазването на класифицирана информация и осъществяването на ефективен контрол.”

Искам да ви обърна внимание за промяната, която настъпи във вида на комисиите, а именно, че няма как да приемем чл. 22 според първоначалното предложение, защото отбраната отива към Комисията по външна политика.

Аз го коригирах по време на четенето.

Би следвало тук да се коригира точно каква подкомисия с оглед целите на тази комисия ще бъде сформирана. Предложението, което бяхме направили с господин Мутафчиев, което нямаше смисъл при вида на предварително предложените комисии, а именно Комисия за контрол на публичните финанси и европейските фондове и несъществуване на Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, нямаше смисъл. Това е нашето предложение на стр. 26. Сега, след като беше променена Комисията по европейските въпроси, към нея беше добавен и предмет на дейност контрол върху европейските фондове, има логика да бъде създадена такава подкомисия на паритетен принцип по начина, по който вие го разбирате. Но просто да съществува такава подкомисия, която беше практика и в 40-то Народно събрание. Ако трябва да конкретизирам своето предложение? (Шум и реплики от мнозинството.) Госпожа Фидосова ще го предложи в крайния текст.

Не го оттеглям, просто правя уточнение.

Уважаеми колеги, текстът, който ще се подложи на гласуване, е със следното съдържание: „Чл. 22. (1) Постоянните комисии могат да образуват от своя състав подкомисии, както и работни групи. (2) Към Комисията по бюджет и финанси се създава постоянно действаща Подкомисия по отчетност на публичния сектор. (3) Към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се създава постоянно действаща подкомисия, която осъществява парламентарен контрол върху дейността на Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и Служба „Военна информация” към Министерството на отбраната. Подкомисията се състои общо от 6 народни представители, членове на комисията – по един от всяка парламентарна група. Подкомисията заседава само в своя състав и работи по утвърдени от комисията вътрешни правила, гарантиращи опазването на класифицираната информация и осъществяването на ефективен контрол.” Тук ал. 4 става ал. 3, защото ал. 2 е отпаднала.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че вече гласувахме комисиите и гласувахме да има постоянна комисия на Народното събрание по външна политика и отбрана. Досегашната практика на Народното събрание беше тази комисия да осъществява контрол върху националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана и служба „Военна информация”, тъй като те са военизирани структури и са в компетенциите съответно на външната политика в голяма степен като информация, която те осигуряват, и на Министерството на отбраната. Няма отношение Комисията по вътрешен ред и сигурност, за да бъде в нейните компетенции тази подкомисия. Затова предлагам текстът да се промени: „Към Комисията по външна политика и отбрана се създава постоянно действаща комисия, която осъществява контрол върху тези служби.” Иначе няма да бъде коректно. Благодаря ви.

Благодаря на господин Тагарински. Ние също подкрепяме редакцията и Ви моля, госпожо председател, да го подложите на гласуване, като ал. 3 е към Комисията по външна политика и отбрана, надолу текстът се запазва.

По чл. 22а няма постъпили предложения от народни представители и парламентарни групи. Временната комисия подкрепя сега действащия текст.

По чл. 23 има постъпило предложение от народния представител Янаки Стоилов – в ал. 1 думите „годишната програма по чл. 97а” да отпадне. Временната комисия не подкрепя това предложение и подлага на гласуване текста на чл. 23 в действащия правилник.

Госпожо председател, господа народни представители! Това е първият случай, в който се засяга начинът на наблюдение и контрол по темите, които се отнасят към Европейския съюз. Моето предложение в случая е да отпадне ограничаването на въпросите, които парламентът обсъжда по отношение на годишната програма. Същината на предложението е Народното събрание да се възползва от новите права и възможности на националните парламенти за участие в законодателния процес на Европейския съюз, предоставени от Лисабонския договор, както и пълноценното използване на възможностите за парламентарен контрол и информация, които дава Конституцията на Република България. По-специално тук се залага на текущото, вместо на предварителното селектиране на проектоактовете на Европейския съюз, на парламентарното наблюдение и контрол на всички етапи на законодателния процес, защото понякога позицията, с която България е влязла в обсъждането на тези проектоактове, може да бъде променена, а това означава тя да бъде и допълнително консултирана, както и контрол по отчитане на действията на изпълнителната власт за участието в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Това предложение по-нататък е развито в Глава десета – Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз, и неговата цялостна логика може да бъде видяна именно в тази глава. Направил съм предложението по две съображения. Първото е досегашният ни опит, тъй като ние имахме възможност да приемаме такава годишна програма, да бъдат предлагани проектоактовете от постоянните комисии – от Комисията по европейските въпроси. И заедно с това второто съображение са възможностите, които ни дава Лисабонският договор, който Република България е ратифицирала и който, надяваме се, ще се прилага практически в цялата си пълнота след няколко месеца. Освен това най-добрите практики в европейските страни дават възможности за засилена комуникация между правителството и парламента. Само за пример ще посоча, че благодарение на това те отстояват по-добре своите интереси. Досегашният процес в голяма степен беше формализиран. Тези въпроси се обсъждаха от хората в европейските структури. По някой път те се обсъждаха повече от хора, които добре знаят езика, на който се води комуникацията, отколкото проблемите по същество, които засягат редица български граждани. Затова можем да обясним защо Литва постигна възможностите за подпомагане на земеделските производители, които имат по три крави, а в България поне по десет, и ред други подобни проблеми. Затова аз смятам, че това предложение би създало по-голяма ангажираност на всички постоянни комисии в хода на комуникацията с институциите на Европейския съюз. Нека това мое предложение да се смята като израз на отношението, което то ще формира и за Глава десета. Така че гласуването сега по него ще предопредели и вашето отношение по Глава десета. Аз нямам очаквания, че то ще бъде прието, съдейки по това, че предложенията, които не изхождат от мнозинството, се отхвърлят, независимо доколко те са приемливи или не по същество. Пак казвам нека това предложение бъде възприето или не и по-нататък ще отпадне дискусията за главата за парламентарното наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз. Благодаря.

Преминаваме към чл. 24. Временната комисия подкрепя настоящия текст. Предлагам да обединим при гласуването и чл. 25. Там има постъпило само едно предложение, което в момента се налага да го коригираме като редакционна поправка – в ал. 5 сме записали, че думите „Комисията по отбрана и Комисията по обществен ред” се заменят с „Комисията по вътрешна сигурност, обществен ред и отбрана”. Предлагам ал. 5 да остане с редакцията „се заменят с Комисията по външна политика и отбрана и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред”.

По текста на чл. 26 няма промяна, няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя този текст. Ще го подложа на обсъждане с чл. 27, тъй като има постъпили две предложения от Парламентарната група на ГЕРБ, които са подкрепени, но има допълнително предложение от народния представител Огнян Стоичков – в ал. 2 на чл. 27 да се добави „по аналогия на чл. 39, ал. 4”, което временната комисия не подкрепя.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението ми е технологично – по аналогия да се приложи чл. 39, ал. 4, в който е казано, че председателят в случай на прекъсване може да възобнови заседанието не по-късно от един час в рамките на работното време, ако при новата проверка е налице необходимият кворум. Аз предлагам при работата на постоянните комисии този срок от 1 час да стане 30 минути, тоест председателят прекъсва работата, ако не са налице повече от половината членове, и поканва членовете на комисията след 30 минути да заповядат пак на заседание. Ако тогава присъстват повече от половината, заседание на комисията се провежда. Ако приемем сегашния текст, рискуваме постоянните комисии да не работят – ако часът е 16,00, а в 16,03 ч. присъства малцинство, тоест няма мнозинство, комисията не заседава. Моето предложение е в обратен аспект, като приложим по аналогия чл. 39, ал. 4, само че заседанието да не се отлага за 1 час, а за 30 минути с оглед по-малкия състав на постоянните комисии. Благодаря.

Разбирам доброто намерение на това предложение, но ако са дошли няколко народни представители, а други не са дошли, то наказваме редовните да седят и да чакат половин час дали нередовните ще дойдат. Ако не дойдат, тогава седящите и чакащите половин час редовни народни представители ще трябва да продължат работата. Получава се санкция към редовните, а не към нередовните народни представители. От парламентарната практика мога да споделя, че по-вероятно е след половин час да няма никой. Мога да кажа в ролята и на управляваща, и на опозиция, понеже ходя редовно на заседания на комисии, че много често точно тези, които трябва да прокарват политика и са от управляващите, липсват. Ангажиментът на управляващите е да осигуряват присъствие на своите членове, за да има кворум, а на второ място – да осигуряват мнозинство за вземане на решения. Може би трябва да бъде направено нещо за падащ кворум, но ако волята на Политическата партия ГЕРБ е, както беше направено предложението за изменение на този текст – винаги да има кворум, тогава въвеждането на това предложение за половин час чакане и след това да се продължи заседанието, ми се струва, че не е най-доброто. Иначе разбирам логиката.

Част от това, което се подготвих да кажа като реплика, бе казано от госпожа Михайлова. Другият аргумент, който ще изложа, е когато стигнем до чл. 39. Нашето предложение беше да отпадне възможността за падащ кворум. Колеги, звучи несериозно да гледаме важни законопроекти и те да се гледат в състав една пета или една шеста от членовете на комисията. Смятам, че предложението на колегата Стоичков няма да бъде най-удачният вариант за прилагане по аналогия на чл. 39, ал. 4. Благодаря.

Уважаеми колеги, по чл. 39, ал. 4 аз не виждам падащ кворум. Ние трябва да преценим – ако приемем сега така предложената ал. 2 на чл. 27, трябва да приемем същото по аналогия в ал. 4 на чл. 39, тоест Народното събрание само се прекратява (не се прекъсва), ако не са налице 50% + 1 от числения състав 240 души, тоест да я няма тази защитна разпоредба. Съгласен съм с госпожа Михайлова, че в постоянните комисии не трябва да наказваме редовните членове, дошли навреме, да чакат още 30 минути, но това ще бъде в интерес на работата. Иначе ще обречем комисиите да не работят.

Уважаеми колеги, нашето предложение се основава на практиката на миналото Народно събрание, на по-миналото, пък и от практиката на парламентите от времето на демократичния преход. Нашите съображения са прагматични. Това е почерпено от опита. Нека да не гледаме на въпроса като санкция за присъстващите. Няма такова нещо. Въпросът е комисиите да работят. Много пъти по обективни и субективни причини депутатите не присъстват, а и много често депутатите не са от мнозинството. Хората се броят, чака се да се събере необходимият брой, минава време, но в крайна сметка според разпоредбите на миналия парламент, както тогавашното мнозинство ги беше заложило, почти не се случи да се провали заседание на комисия. Много често една комисия, ако проведе заседанието си, това е началото на процедурата, това е входът към всичко. Нуждае се след това много често бързо да се събере, за да може законопроектът или решението да влязат в пленарната зала и да се гледат. Когато се опонира относно това наше предложение, аз разбирам, че е и с оглед на дисциплиниращия ефект. Да, вярно е, че така ще има по-голям дисциплиниращ ефект, но той ще трябва да се прилага по една такава схема – санкция, защото ти не дойде и затова се провали комисията. Това е малко успокоение, че ще бъде наложена такава санкция и че този текст така, както вие го искате, от ГЕРБ, ще работи. Няма смисъл от това. Пак повтарям: гледайте на нещата просто прагматично. Приемете нашето предложение и ще видите как в работата на 41-то Народно събрание много пъти той ще бъде прилаган и как мнозинството ще спасява заседанията на комисиите, които иначе няма да могат да се състоят, и след това да изпълнят ефекта, предназначението, което имат, за да подготвят законопроекта, решението или декларацията за пленарната зала. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да направя две редакционни, по мое мнение, предложения за изменение като преди това ще взема отношение по повдигнатия въпрос от колегите от „Атака”. Струва си да чуете един-единствен аргумент, за да разберете, че има смисъл да има един толеранс от известно време преди разпускането на заседанието на комисията поради липса на кворум, а то е, че ако някой участва в две комисии в един и същи час, е принуден да притичва от едната към другата комисия, за да може да вземе участие и в двете. Началният час на регистрацията в едната комисия предполага, че не може да си едновременно и на двете места. Затова си струва, въпреки че разбирам, че желанието да се чуят предложения за усъвършенстване не е много налице. Моите предложения за редакционни поправки са следните: Първото – в ал. 1 на чл. 27 е казано достатъчно категорично, че председателите на постоянните комисии обявяват писмено дневния ред и т.н. Но във второто изречение, когато се определя кога да стане това, изведнъж там се поставя една запетая и се казва още веднъж как да стане това включително и чрез интернет-страницата на Народното събрание. Първо, не му е мястото и отговорът на въпроса „кога” да се казва „как”. Второ, това „как” създава впечатление поне у мен, че ако председателите решат, могат да направят това обявяване само чрез интернет-страницата, без да изпълнят първата част от изискванията на ал. 1. За да няма такова двоумение – може съмненията ми да са напразни, но ви предлагам нещо систематично и добре – в края на първото изречение, когато се говори за това как – след думите „или срещу подпис на техните членове” да се постави запетая и се запише „както и на интернет-страницата на Народното събрание”. По този начин ще е категорично и ясно, че имаме волята да става по тези три начина. Второто ми предложение касае ал. 3. Когато се говори за мнозинството, според мен трябва да се добави, че решенията на постоянните комисии се взимат с обикновено мнозинство от присъстващите, защото мнозинството може да бъде и квалифицирано. Да стане ясно, че мнозинството е обикновено. Благодаря.

Да се прочете целият текст.

Уважаеми колеги, по следващите текстове няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя сегашния текст на чл. 28. Временната комисия подкрепя настоящия текст на чл. 29. Временната комисия подкрепя настоящия текст на чл. 30. Временната комисия подкрепя настоящия текст на чл. 31. По чл. 32 има постъпило само едно предложение, което е подкрепено от временната комисия, което съм длъжна да прочета, и след това ви предлагам да подложите на гласуване тези няколко текста. Временната комисия подкрепя текста на чл. 32 със следните изменения: „Чл. 32. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянните делегации на Народното събрание в международните организации. (2) При определяне на състава на постоянните делегации на Народното събрание в международните организации се прилага принципът на пропорционално представителство. (3) При преустановяване съществуването на парламентарна група, избраният по нейно предложение представител в състава й се освобождава. (4) Постоянните делегации отчитат своята дейност пред председателя на Народното събрание.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. От името на временната комисия предлагам да подкрепим заглавието на Глава шеста – „Сесии и заседания на Народното събрание”. Заедно с това предлагам да подложите на гласуване и текста на чл. 33, който е подкрепен от временната комисия, и настоящия текст на чл. 34, който също е подкрепен от временната комисия. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, по текста на чл. 35 има постъпило предложение от народния представител Янаки Стоилов: „Чл. 35. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат: - във вторник от 14,00 ч. до 19,00 ч.; - в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани, но с не повече от четири часа. (2) През последната седмица от месеца, с изключение на месеците ноември, декември и януари, народните представители работят преимуществено в избирателните райони. Алинеи 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.” Временната комисия не подкрепя предложението. Има постъпило предложение на Политическа партия ГЕРБ, което се подкрепя. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 35: „Чл. 35. (1) Редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани. (2) Народното събрание може да промени времето за редовни заседания. (3) Народното събрание може да реши да проведе извънредни заседания по предварително обявен дневен ред по време на сесия, но извън дните по ал. 1. Извънредни заседания могат да се проведат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства.” Благодаря.

Госпожо председател, господа народни представители! Моето предложение, както виждате, е за известна промяна в досегашната работа на Народното събрание. Бях поставил на обсъждане това предложение и в началото на миналия парламент, но тогава е разбираемо, че още беше рано да се пристъпи към такава промяна, защото през последните два мандата законодателната дейност на Народното събрание беше свръхнатоварена заради необходимостта нашето законодателство да бъде синхронизирано с европейското, да бъдат приети основни нормативни актове, включително кодекси, които регулират съответните обществени отношения. Смятам, че вече сме във фазата, когато по-скоро трябва да бъдат правени промени в съществуващите закони, като изключим някои важни нови актове като Наказателния кодекс и др. Освен това от моите проучвания и наблюдения мога да ви уверя, че българският парламент е един от най-много заседаващите, в сравнение с другите европейски парламенти. Смятам, че броят на заседанията и броят на приетите закони може да бъде атестат за натовареност на Народното събрание, но сами по себе си те не са критерии за ефективността на извършената работа. Ние трябва да отчитаме не просто броя на приетите закони, а как с една или друга промяна сме решили определен обществен проблем – проблем на дадена социална или професионална група. За да нямате смущения, аз съм предложил да не намаляваме броя на заседанията и затова се предвижда такива да има и във вторник след обяд, като се даде възможност през една от седмиците на месеца – последната, народните представители да разполагат с няколко поредни дни, за да могат да проведат срещи и посещения в избирателните райони. Досега този ден – понеделник, който съществува в началото на всички седмици, е бил недостатъчен и твърде претоварен в това отношение. Една от причините за ниското доверие към парламента е недостатъчно тясната връзка между представителите и избирателите. Вие видяхте в периода на избирателната кампания, която, разбира се, е много натоварена, хората имат нужда от такива разговори, от срещи, които не могат да се изчерпят само с поканване на представители на различни организации в сградата на Народното събрание, включително и в комисиите. Много от тези срещи, обсъждания трябва да бъдат проведени там, където са самите проблеми. Един ден по-рано или по-късно аз съм сигурен, че това предложение ще се приеме. Вие имате шанс да го направите сега. Вероятно ще го пропуснете, но бъдете уверени, че начинът на работата на българския парламент ще бъде променен и тази промяна наистина ще отговори на потребността, която изтъквам тук пред вас. Вие сте мнозинство, вие можете да определите ритъма на работа на парламента. Вие възпроизвеждате сегашната практика, която според мен вече е достигнала своя предел за изминалите двадесет години. Ако смятате, че тя трябва да бъде продължена, ще подкрепите текстовете, които съществуват. Благодаря.

Временната комисия подкрепя текста на чл. 36. Временната комисия подкрепя текста на чл. 37. По чл. 38 има предложение от народните представители Цачева, Иванов и Фидосова, което комисията подкрепя. Има предложение от Парламентарната група на РЗС, по което Временната комисия не е провела отделно гласуване, тъй като има обединяване около предложението срокът да бъде до 7 дни. Временната комисия предлага окончателната редакция на чл. 38: „Чл. 38. (1) Откритите заседания на Народното събрание се предават пряко от Българското национално радио на определена от него честота, която покрива територията на цялата страна, и с репортажи по Българската национална телевизия. Откритите заседания на Народното събрание се излъчват в реално време в интернет, чрез сайта на Народното събрание. (2) Пряко предаване по Българската национална телевизия и Българското национално радио на пленарни заседания се излъчва по решение на Народното събрание. (3) Акредитираните журналисти и други журналисти, на които е осигурен достъп, могат да присъстват на откритите заседания на постоянните комисии на Народното събрание. (4) Пленарните заседания, в които се провежда парламентарен контрол, се предават пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (5) Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, се публикуват в срок до седем дни в сайта на Народното събрание.” Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам за коректност вместо думата „сайта” да използваме думата „интернет-страницата”, както е в други текстове на правилника.

От името на Временната комисия смятам, че предложението е уместно и предлагам на председателя да подложи на гласуване този текст с тази редакционна корекция.

По чл. 39 има предложение от Парламентарната група на Синята коалиция в ал. 4 да отпаднат думите „или прекъсва”, както и цялото второ изречение и алинеята добива следния вид: „(4) Председателят прекратява заседанието, когато в залата няма необходимия кворум.” Временната комисия не подкрепя предложението. Временната комисия подкрепя текста на чл. 39.

Благодаря ви много. Предложението, което правим, е предложение, което правихме и в миналия парламент. Става въпрос за следното. В ал. 4 е казано, че когато няма кворум, председателят прекратява или прекъсва заседанието. Сами разбирате, че това са две хипотези при една и съща ситуация – няма кворум в залата и оставяме на председателя субективно да реши дали да прекрати заседанието, или да го прекъсне – нещо, което смятаме, че не е редно, независимо от това кой е председател на заседанието на парламента. Казвам „независимо от това”. В миналия парламент направихме това предложение, правим го и сега. Това субективно решение ще го вземе председателят, който води заседанието, а не председателят на българския парламент, който сме избрали. Тук се разбира, както и в много от другите текстове, че председателят може да е един от заместник-председателите, може да е и председателят, това е човекът, който води съответното заседание. Затова смятам, че не е редно да има текст, който да дава субективна преценка на председателя при липса на кворум дали ще се прекрати, или ще се прекъсне заседанието. Тоест нашето предложение е да има само една хипотеза – при липса на кворум следва прекратяване на заседанието.

Благодаря, уважаема госпожо председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Михайлова! Мисля, че този текст е едно от добрите скорошни нововъдения в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Неговата цел е ясна – заради моментната липса на кворум да не се прекратява окончателно и да не се опропастява цял един парламентарен ден. Да се даде възможност на председателя да прецени, въпреки че няма кворум в момента, но би могъл да бъде събран, ако бъде дадена известна пауза, и той да има възможност да прекъсне заседанието. Мисля, че този текст е помагал много за това пленарните дни на Народното събрание да не бъдат безвъзвратно загубени като възможност за законодателстване. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че независимо дали председателят или някой от заместник-председателите е председателстващ заседанието, след като сме ви избрали и след като имате функцията да председателствате съответното заседание, необходимо е този, който председателства, да има и правото субективно да прецени съобразно някои обективни обстоятелства, като например дали е 13,30 ч. или 10,00 ч. сутринта и дали има време заседанието да бъде прекъснато и след това отново подновено или трябва да бъде прекратено. Така че аз правя реплика на госпожа Михайлова по това, че не трябва субективно председателстващият да решава. Смятам, че той би могъл да преценява дали да прекрати или да прекъсне заседанието на Народното събрание.

Благодаря Ви, госпожо председател. Обръщам се към колегите от ГЕРБ. Вие демонстрирате в първите два дена от работата на Народното събрание едно завидно присъствие в пленарната зала, за което чрез вашия председател на групата господин Цветанов ви поздравявам. Но казусът, за който говорим, е изключително важен, защото той е свързан с образа на Народното събрание – нещо, което приехме в декларацията вчера. Върху мнозинството във всеки парламент пада отговорността за кворума. Това е неизбежно, защото волята на избирателите е такава. Изключително некоректно, изключително лошо за образа на българския парламент е, когато в залата има по-малко от 120 човека, независимо колко е часът, както каза колегата Чукарски, и заседанието продължава. Затова глаголът „прекъсва” фактически създава тази неприятна ситуация, при която камерите, които в момента не работят, но когато работят и в залата са под 120 човека, тук да продължава дебат. Това е лоша практика според нас, затова е нашето предложение и нашата препоръка то да се приеме. Защото прекъсването и с по-малко хора дебат в залата създава онзи проблем, който вие всички, колеги от ГЕРБ, стоейки встрани от парламента в тези години, сте наблюдавали и сте слушали лошите думи по отношение на Народното събрание. Ето защо ви моля да премислите нашето предложение. Смисълът е да се пази авторитетът на парламента. Благодаря ви, госпожо председател.

Благодаря, госпожо председател. По чл. 40 има предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост – в чл. 40, ал. 3, в изречение последно отпада текстът „и чл. 75, ал. 3 са изтекли”. Временната комисия не подкрепя това предложение. Има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция, което е подкрепено от временната комисия. Временната комисия предлага следната редакция: „Чл. 40. (1) Народното събрание по предложение на председателя и след консултации по чл. 9, ал. 2, т. 1, приема програма за една или две работни седмици. При изготвянето на програмата, както и по други въпроси, свързани с парламентарните действия, председателят на Народното събрание се подпомага от заместник-председателите. (2) В края на всяко заседание председателят обявява датата и часа на следващото, както и дневния ред съгласно приетата програма. (3) Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 16,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма. Всеки народен представител може да предлага по една точка от дневния ред на Народното събрание при едноседмична програма, а при двуседмична програма – до две точки от дневния ред. Като точки в предстоящата програма могат да бъдат предлагани и законопроекти, и проекти за други актове на Народното събрание, по които няма постъпили доклади, но сроковете по чл. 65, ал. 2, и чл. 75, ал. 3, са изтекли. (4) Проектът за програма по ал. 1, предложен от председателя, и постъпилите предложения по ал. 3 се поставят на гласуване, без да се обсъждат в началото на пленарното заседание, на което се приема програма за предстоящите една или две седмици. Устни предложения не се допускат. (5) В изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред в началото на пленарното заседание. (6) Не могат да бъдат обсъждани въпроси, които не са включени в дневния ред. (7) Законопроектите и проектите за решения, които се включват в дневния ред на редовното пленарно заседание на Народното събрание, провеждано през първата сряда на всеки месец, се предлагат от парламентарните групи, извън най-голямата. Предложенията се правят до 16,00 ч. на предишния ден чрез председателя на Народното събрание. Всяка парламентарна група има право да предложи по една точка от дневния ред. Подреждането на точките от дневния ред става според големината на парламентарните групи. Всеки следващ месец подреждането на предложенията на парламентарните групи става на ротационен принцип. Народното събрание е длъжно да разгледа по същество направените предложения. Ако парламентарните групи не са направили предложения, Народното събрание работи по приетата програма.” Благодаря.

Уважаеми господин председателстващ пленарното заседание, уважаеми колеги народни представители! По чл. 41 има постъпили две предложения, които са подкрепени от временната комисия – едно предложение на Синята коалиция и предложение на Парламентарната група на партия Атака. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 41: „Чл. 41. (1) Председателят ръководи заседанието и дава думата за изказванe на народните представители. (2) Никой не може да се изказва, без да е получил думата от председателя. (3) Думата се иска от място с вдигане на ръка или с предварителна писмена заявка. (4) Председателят съставя списък на желаещите за изказване и определя реда на изказващите се: 1. в зависимост от поредността, представена от ръководствата на парламентарните групи за народните представители, които ще говорят от тяхно име, като се редуват представители на различни парламентарни групи; 2. в зависимост от поредността на заявките. (5) Председателят дава думата на председателите на парламентарните групи, а при тяхното отсъствие – на заместниците им или на упълномощен от тях народен представител, когато я поискат в рамките на дискусиите по дневния ред и времето, определено на парламентарните групи. (6) Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.” Предлагам да продължим по следващите три текста, тъй като по тях няма постъпили предложения. По чл. 42 Временната комисия подкрепя настоящия текст. Временната комисия подкрепя текста на чл. 43. Временната комисия подкрепя действащия в момента текст на чл. 44.

Благодаря. Уважаеми колеги, по текста на чл. 45 има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция, а именно ал. 1 да бъде със следното изменение: „Чл. 45. (1) Председателят определя времето за обсъждане на всяка точка от дневния ред, както и деня и часа, в който ще се извърши гласуването по нея. Времето за обсъждане се разпределя между парламентарните групи в зависимост от тяхната численост, като за най-малката от тях не може да бъде по-малко от 30 минути. Общо времето за изказване на независимите народни представители е до 15 минути, на отделните независими народни представители – до 5 минути. Временната комисия не подкрепя предложението. Временната комисия предлага да се запази текстът на досегашния чл. 45 с алинеи 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 по действащия правилник.

Уважаеми колеги, по текста на чл. 46 няма предложения. Временната комисия подкрепя текста на чл. 46. По чл. 47 има постъпило само едно предложение, което се подкрепя от временната комисия. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 47: „Чл. 47. (1) Народният представител има право на лично обяснение до 2 минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно. (2) Народният представител има право за обяснение на свой отрицателен вот в рамките на 2 минути след гласуването. (3) Право на обяснение на отрицателен вот има само този народен представител, който при обсъждането на въпроса не е изразил същото отрицателно становище или не се е изказвал. (4) За обяснение на отрицателен вот думата се дава най-много на трима народни представители. (5) Не се допуска обяснение на отрицателен вот след тайно гласуване или след гласуване на процедурни въпроси.” Предлагам в едно гласуване да включим и чл. 48, по който също няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя текста на чл. 48. По чл. 49 и чл. 50 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя и двата текста.

По чл. 51 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост – от ал. 2 да отпадне следният текст: „Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час от започването и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.”. Временната комисия не подкрепя това предложение. Временната комисия подкрепя да остане досега действащият текст на чл. 51 с ал. 1 и ал. 2.

По чл. 52 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост, а именно чл. 52 да придобие следната редакция: „Чл. 52. Членовете на Министерския съвет имат право да присъстват на заседанията на Народното събрание. Председателят на Народното събрание определя времето, през което министрите говорят по определен въпрос.” Временната комисия не подкрепя това предложение и предлага да се запази сега действащия текст на чл. 52.

Уважаеми колеги, по чл. 53 има постъпило предложение от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, което се подкрепя от Временната комисия. Има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция: в чл. 53, ал. 5 да се направят следните изменения и допълнения: „Чл. 53. (5) При компютъризираната система гласуването става със специална карта с биометрични данни на всеки един от народните представители. Народният представител не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта.” Временната комисия не подкрепя предложението. Тя предлага следната редакция на чл. 53: „Чл. 53. (1) Гласуването е лично. Гласува се “за”, “против” и “въздържал се”. Гласуването се извършва явно. По предложение на парламентарна група Народното събрание може да реши отделно гласуване да бъде тайно. (2) Явното гласуване се извършва чрез: 1. компютъризирана система за гласуване; 2. вдигане на ръка; 3. ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с „да”, „не” и „въздържал се”; 4. саморъчно подписване; 5. поименно изписване имената на народните представители и начина на тяхното гласуване чрез компютъризирана система за гласуване. (3) Явното гласуване се извършва до изчерпване на съответните въпроси и/или законопроекти и проекти за решения, по които обсъжданията са приключили. По изключение председателят на Народното събрание може да отложи началото на гласуването до приключване на вече започнат дебат или за проверка и осигуряване на кворум. (4) В случаите на чл. 84, т. 4-8 и 12, чл. 89, чл. 91 и чл. 112 от Конституцията на Република България, както и когато необходимостта за това произтича от естеството на акта или при извънредни заседания, Народното събрание може да определи и друго време за гласуване. (5) При компютъризирана система гласуването става със специална карта. Никой не може да преотстъпва своята карта и да гласува с чужда карта. (6) Тайното гласуване се извършва с бюлетини.” Извинявайте, колеги, от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ правя предложение ал. 3 и ал. 4 да отпаднат. В нашата Временна комисия приехме да върнем стария начин на работа: когато сме на второ четене актът се разглежда и гласува, разглежда и гласува. В този смисъл трябва да направим промяната, тук сме пропуснали. Затова правя предложението от името на парламентарната група.

Благодаря Ви, господин председател. Първо, да изразя съгласие, че гласуването веднага след четене на тестовете наистина е по-добрият начин. Опитът показа, че народните представители не могат да бъдат много ефикасни, когато един ден се е дебатирало, а на другия ден се гласува и тогава отново започва да се дебатира. Това е разумно, подкрепям го, мисля, че и цялата ни група. Уважаеми господин председател, поисках думата заради нашето предложение. Уважаеми колеги, предложеният текст за преборване на гласуването с чужди карти, който е в момента, ако не съдържа в себе си биометрични данни – една система, на която част от устройствата вече са вътре в сградата на Народното събрание и могат да се използват, целта няма да се постигне. Примамливостта да посегнеш към съседния пулт, когато са необходими няколко гласа, за да се вземе решение по даден законопроект, по даден текст, е много голяма. И да спасиш достойнството и честта на политическата партия, която защитаваш, на нейния законопроект – обикновено това се отнася до мнозинството, принуждава народните представители да извършват тази грешка или нарушение. За да стане уникална картата, тя трябва да съдържа в себе си тези биометрични данни. Иначе тя не е уникална, възможно е да се мести от пулт на пулт, да бъде винаги ползвана от друг народен представител, на когото не е тази карта. Затова е нашето предложение. Направено е с желанието наистина да се преустанови една доста неприятна практика от годините. Моля ви за подкрепа на това предложение. Благодаря ви.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, последната седмица много се говори за проблема с гласуването с чужди карти. От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ неведнъж заявявахме, че имаме амбицията, политическата воля и желанието да направим такива необходими промени – не само в правилника, а и други извън него, за да се справим с този проблем. Съгласна съм, че най-вероятно ще се стигне до въвеждането на биометрични данни, но гласувах “против” това предложение на Синята коалиция във Временната комисия, защото в момента не бива да обвързваме начина на гласуване с нещо, което не съществува на практика. Преди два дни започнахме да работим по техническата документация, която ни представи администрацията на Народното събрание, касаеща закупената техника. Поисках и техническата документация, касаеща настоящите пултове, за да видим какви технически възможности има за надграждане с евентуално включване на биометрични данни или по друг начин. Това е текст, който във времето трябва да бъде подкрепен. Помолихме за това и във Временната комисия, имам молба и към всички колеги от всички парламентарни групи: нека си дадем толеранс от време в порядъка не повече от три месеца, в който след като се запознаем с всички технически възможности и за системата, която имаме в момента, и евентуално купуване и въвеждане на друга, тогава да направим съответното предложение за промяна в правилника и тогава да го гласуваме, след като реално вече има такава система. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, в момента разглеждаме два от основните и тежки въпроси, които съпътстваха работата на 40-ото Народно събрание и предишните народни събрания. Един от тях е характерен само за 40-ото Народно събрание. Тогава беше въведена една много порочна практика – да се разисква на второ четене и след време след определени дни, много често това ставаше на следващата седмица, а и след ваканцията да се гласува. Това беше едно безумие. Тук най-после се променя и коригира тази порочна практика. В миналото Народно събрание единствено Атака се опълчи против въвеждането и през цялото време направи всичко възможно да се върне на стария принцип гласуването на второ четене. Това стана така, защото някои, например от тогавашната група на СДС се бяха повели по практиките на чужди парламенти. До това доведе привнесеният опит, защото така било в някои срани – Англия, Франция, някъде другаде, може би и в Съединените щати. От друга страна, тогавашното мнозинство реши по този начин тогава да реши въпроса с гласуването с чужди карти. Затова се прие и се счете, че ако бъдат определени дни, депутатите ще идват и ще гласуват със своите карти. Разбира се това не стана, макар че бяха определени дни и се наруши връзката между дебат и гласуване, стигна се отново до гласуване с чужди карти. Въпросът с гласуването с чужди карти е въпрос не само на въвеждане на биометрични карти и до уникална карта, то преди всичко е въпрос на морал. В 40-ото Народно събрание единствената политическа сила, която не гласува с чужди карти и няма нито един отбелязан опит, това беше действително така, беше Партия Атака. Така че преди всичко въпросът е на дълг и на отговорност пред избирателите. Дори да се въведат биометрични данни и някаква уникалност на картите, аз ви призовавам да имате преди всичко морал, както имаха депутатите от Партия Атака от 40-ото Народно събрание, и да гласувате само със своите карти, защото това е дълг пред избирателите.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа, най-вече за сведение на комисията, в България има технологически възможности, в момента има експериментални машини в МВР, в рамките на няколко дни могат да бъдат извадени такива карти, госпожо Фидосова. Да знаете, че има възможност за издаване на карти плюс биометрия, включително ако искате по-съвременни защити, като имиджпърк, където се постига пълна персонализация. Така че, ако имате желание, да знаете, че такива машини експериментално са вкарани във връзка с новите документи за самоличност, на разположение са. И ако имате желание може да се направят карти с биометрия.

Репликата ми е към господин Миков. Колеги, обърнете внимание на редакцията на ал. 5, която ни се предлага: „При компютризираната система гласуването става със специална карта с биометрични данни на всеки един от народните представители”. Ако приемем тази алинея, ние нямаме в момента карти с биометрични данни. Правилникът ще влезе в сила след като го приемем. Питам как ще гласуваме – ще използваме другите начини на гласуване с вдигане на ръка, поименно, как? Така че, моля ви, колеги, така записан текстът, тълкувайки го, означава, че от утре, ако днес приключим с правилника, ние трябва да гласуваме с такива карти. Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Миков! Предполагам, че тази система, за която вие говорите, че съществува в МВР, не е създадена днес. Моят въпрос към вас – след като две години бяхте министър на вътрешните работи, защо не предложихте на парламента тази система? А към цялата Парламентарна група на БСП, както и тази на ДПС искам да припомня, че председателят на 40-ото Народно събрание господин Георги Пирински беше поставил пред входа на Народното събрание именно две системи, които трябваше да работят по време на 40-ото Народно събрание. Коя е причината след това те да бъдат прибрани? Нежеланието на управляващото трипартийно мнозинство, страхувайки се, че не може да осигури за своите си хора присъствие в залата, респективно желанието ви да продължавате да гласувате с чужди карти, за да осигурите нужното мнозинство за гласуване на законите. Това е истината и вие я знаете по-добре и от мен.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми господин Иванов, очевидно дългото пребиваване в опозиция помрачава разсъдъка. Аз съм министър само от година и два месеца, но на вас ви се струва, че съм от две. Няма лошо. По същество да ви кажа, че тази технология съществува в България от около месец. Това са демоверсии на машините, с които ще се изработват бъдещите документи за самоличност. Тоест допреди месец наистина у нас нямаше такава технологична възможност. Тя съществува само от месец. Госпожо Фидосова, правото е измислило преходните разпоредби, за да може една разпоредба, на която не й е дошло времето, да изчака. Дотогава преходните разпоредби да решават въпросите. Благодаря ви.

Господин председателстващ, дами и господа, когато един бивш министър на вътрешните работи започне да говори за помрачаване на разсъдък, аз малко се притеснявам, но вероятно това е временно състояние, от което бързо ще успеете да излезнете, господин Миков. За гласуването с чужди карти нека да кажем простичко – БСП и ДПС не искаха този проблем да бъде решен. Те избягаха от него. Точка! Точка! Сега имам конкретно предложение. Госпожо Фидосова, това е един от проблемите, които ограждат цялото българско общество. И аз имам конкретно предложение, което, ако има политическа воля, може да бъде подкрепено още днес и сега и да покажем на БСП и ДПС как се върши работа. Конкретното предложение е следното – от 1 октомври 2009 г. ...

Защо чак от 1 октомври?

Необходим е преходен период, госпожо Манолова. На вашето правителство му трябваха три-четири години, за да изработи управленска програма, искам да ви върна на този пример, за да си спомните. „От 1 октомври 2009 г. народните представители гласуват с карта с биометрични данни.” Това включва в себе си преходен период, спасявания от бедата, за която вие, госпожо Фидосова казахте, че в момента такива карти не са налични, и решава окончателно този проблем веднъж завинаги. И аз ви моля това предложение да бъде подложено на гласуване и залата да се произнесе. Защото, ако този проблем не бъде решен сега, няма да бъде решен и до края на мандата. Смятам, че ще бъде много силен знак, ако българският парламент сега категорично реши гласуването с чужди карти. Благодаря за вниманието.

Благодаря, господин председател. Аз съм съгласна и с това, което каза колегата Димитров от името на Синята коалиция. Искам да заявя още веднъж, че ние подкрепяме и твърдо стоим зад това, което изразихме пред цялата българска общественост, пред всички медии в последните няколко дни, но ви моля да не се обвързваме с конкретен ден или поне правя предложение срокът да бъде до края на тази парламентарна сесия, така че наистина да имаме технологично време да въведем тази система и да се изработят такива карти. Не смятам, че в рамките на 20 или 30 дни след това, което прочетох лично аз и с което ме запознаха лица, които технически се занимават с изработването на такива системи, че е възможно да го направим в рамките на месец и половина – два. Това, което ми обясниха, е, че са ни необходими около не повече от три месеца, за да се справим с този проблем с въвеждането на такава система, така че, моля ви да се подкрепи нашето предложение срокът да бъде до края на парламентарната сесия, което мисля, че се пада пак в края на м. октомври, но нека просто да имаме малко повече време за това. Благодаря.

Аз смятам, госпожо Фидосова, че това, което вие казахте, е разумно и справедливо, затова нека предложението да бъде от 1 януари 2010 г. Смятам, че и вълкът е сит, и агнето е цяло. (Ръкопляскания от мнозинството.) Днес това е голям урок за БСП и ДПС. Надявам се – слушат и си записват. Благодаря. (Оживление в залата, смях.)

Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители, докато дойде моментът да имаме тези модерни карти с биометрични данни, би следвало извадените вече тук – видях в кулоарите на парламента – устройства да бъдат монтирани. Те са закупени през мандата на 40-ото Народно събрание, но истината е, която я каза и господин Иванов, че групата на БСП тогава не желаеше те да бъдат монтирани. И те стояха долу в мазето на парламента. Сега можете да ги видите тук, до пощенските кутии, те са извадени отвън. Има редица парламенти, международни асамблеи, например Асамблеята на Западноевропейския съюз, където точно на входа се слагат такива устройства. С картата се влиза и с картата се излиза. Компютърната система отбелязва дали човекът е в залата или не е в залата и само ако е в залата, може да гласува. И той не може да излезе от залата с повече от една карта, тоест нито да влезе с повече от една, защото там става регистрацията – на входа. Ето я системата. Нашият компютър тук има възможност с едно свързване за един ден да бъде монтирана тази система на входовете на пленарната зала, докато дойде моментът, когато ще решим да влезе в сила предложението за биометричните данни, примерно 1 януари догодина, до тогава да функционира тази система. Както ви казах, това вече е измислено, има го по света. Имаше намерение в предишното ръководство на Народното събрание да се монтира това, но нямаше политическа воля това да стане. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, тази система беше извадена от мазето на Народното събрание по искане на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ още в първия ден, в който дойдохме тук. Поискахме изваждането на тази система, тоест преди да започнат заседанията, три-четири дни преди 14 юли 2009 г. Предстои тестване на системата и свързване на системата с компютрите, които са тук, в залата. Колеги, надявам се, че в рамките буквално на дни до седмица технически би трябвало това да е готово и тази система да работи. Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз се учудвам на познанията на толкова много хора по информационните технологии, но ще поживеем и ще видим. Специалната карта – самият факт, че е специална, предполага, че в нея могат да се заложат доста данни и начини за проверка по съпоставимостта на този, който я ползва, и това, което трябва да се направи с нея. Аз искам да направя едно предложение за редакционна поправка, което за съжаление е било и в първоначалния текст на чл. 53, ал. 2, т. 3. В ал. 1 е казано, че се гласува „за”, „против” и „въздържал се” и изведнъж в ал. 2, т. 3 казваме, че се гласува с „да”, „не” и „въздържал се”. Това е нонсенс, просто трябва да се коригира.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Чух тук господин Миков преди малко, че се изказа и каза, че технологиите за разпознаване на биометрични данни едва ли не са внесени тук преди няколко дни или преди няколко месеца в България. Тези технологии съществуват поне от десет години. Един датчик с достоверност от около 99,8 % струва около 25 долара. Само да кажа колко струва една такава система. Така е и за софтуера, и за компютрите и т.н. Това не е нещо ново. Има и лазерни карти. Едно време за документите за самоличност водихме една борба. В тези лазерни карти можеха да бъдат вкарани всички данни на гражданите, свързани със здравните осигуровки, с абсолютно всички неща, които могат да бъдат сложени в един документ. Нека да не започваме пак този спор. Други интереси изиграха тогава роля. Става въпрос, че проблемът винаги е бил не технически, а политически, въпрос на воля на мнозинството е да реши този въпрос – за гласуването с чужди карти. Няколко пъти аз лично съм предлагал и на председателя Герджиков, след това на Великов, след това на Пирински, да се изработи такава система. Тя е елементарна. Всеки бутон има разпознаване, което не е разпознаване на папиларните линии, а датчикът генерира цифров код, който се разпознава от системата и всеки депутат може да гласува от всеки пулт, като по този начин ще бъде разпознат. Няма нужда от никакви специални карти. И ви казвам, че можете да проверите. Дори нашите специалисти тук, в парламента знаят, че един датчик струва, пак казвам, 25 долара, от сравнително добро качество цената му е около 50 долара с хиляда процента гаранция. Това не е никакъв проблем. Смятам, казах го и пред комисията, тук колегите помнят, че този въпрос може да бъде решен в рамките на един месец, месец и половина, но нека да запишем „от 1 януари 2010 г.”. Аз предлагам да се създаде една група от колеги от всички парламентарни групи, които имат афинитет или са специалисти в тази област, да поискаме от нашия Информационен отдел да ни представи необходимата информация за технологиите, за водещите фирми, които разполагат с тях. В България има добри фирми в областта на информационните технологии. И да намерим най-доброто решение, да го предложим на ръководството на парламента. След това никакъв проблем не е отново да гласуваме и да решим точно каква система да е. Нека да не предопределяме нещата – дали като влизаме, дали като излизаме, това е една остаряла методика, казвам ви го съвсем отговорно. Много по-лесно е: слагаме си пръстчето на бутончето и то ни разпознава. И няма нужда дори и от входящ контрол. Това е тествано. Аз лично съм го тествал преди десет години и работеше перфектно. Тогава, разбира се, имаше възражения, поради неразбиране, от страна на някои неправителствени организации, че се нарушавали правата на човека, тъй като се съхранявали негови лични данни и т.н. Както виждате, светът се промени и вече биометричните данни не са толкова секретни, както се казва. Минаваме през контрол по летища и граничен контрол и т.н. и нищо страшно не става от това нещо. По този начин се гарантира сигурността на всеки един от нас. Така че аз това предлагам, госпожо председател. Не знам как да го формулираме.

Господин председател, извинявайте, но аз се обърнах към госпожа Фидосова, тъй като с нея работихме в продължение на няколко дни по изготвянето на текстовете за правилника. Нека сега да отложим текста, да не го фиксираме и да предложим от всички парламентарни групи да се направи група, като намерим най-доброто решение. Правили сме го и преди и резултатът е бил добър, повярвайте ми. Благодаря ви. Процедурното ми предложение е да отложим този текст. Да използваме електронната система, която обобщава всичко това, а всяка доработка по електронната система е добре дошла. Нека да запишем такава система, която да не допуска такова гласуване, да гарантира персоналното гласуване на всеки народен представител. Имам едно такова добронамерено предложение, надявам се да го приемете. Благодаря ви.

Искам да се опитам да направя предложение за текста, за който говореше господин Тагарински. Колеги, ако сте съгласни по вашето предложение – от Синята коалиция, да запишем „при компютъризирана система гласуването става с карта с биометрични или други данни”, защото това, което каза господин Тагарински е, че е възможно да не са биометрични, но съпоставяне на пръста с капилярни... Аз не го разбирам това като материя, но ако това има предвид, просто да си оставим една възможност и да не остават само биометричните данни. (Шум и реплики в залата.)

Тоест, и с тази карта, с която може да се въведат, и фиксираме срока от 1 януари 2010 г. Благодаря.

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, тук имаше процедурно предложение да отложим текста, но за първи път има ясна воля в Народното събрание да се прекрати гласуването с чужди карти. Ако отложим текста, примерно, за утре или за вдругиден, отново създаваме впечатлението, че не искаме сега, веднага и бързо да го решим въпроса. Госпожо председател на Временната комисия, можем да запишем, ако желаете, тъй като явно има възможности да бъдат и други, а не само биометрични: „биометрични или други данни, непозволяващи гласуването с чужда карта”. Срокът от 1 януари 2010 г. да остане и да решим още сега този въпрос като не позволяваме неговото отлагане. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да изразя становището на нашата парламентарна група. Виждането на ДПС е, че наистина веднъж завинаги, ако има една воля в Народното събрание, този въпрос може да бъде решен. Тези, които разбират от тази техника, както каза господин Марио Тагарински, да се съберат, да предложат, да намерят начина. Тези, които сме юристи, икономисти, по-малко разбираме от тази техника. Нека да ни предложат някакъв вариант. По-важното, според мен, е позицията на отделните парламентарни групи. Тук няма разминаване. И аз затова поисках да взема отношение по този въпрос, за да не остане някой с впечатление, че може да има парламентарна група, която да не подкрепя предложението. Завършвайки казвам, че ние ще подкрепим всички усилия в тази посока, чакаме конкретни решения. Единствено една забележка имаме, господин председател. Като искаме думата, моето уважение към госпожа Фидосова, но като председател на Временната комисия това не й дава правото винаги когато иска да вземе думата, когато ние сме заявили желание за изказване. Така че, имайте го предвид това.

Благодаря Ви, господин председател. Господин председател, уважаеми колеги, обръщам внимание на онова, което спомена господин Тагарински, а то беше, че, както и неговото разбиране, биометричните данни служат за задействане на пулта, от който се гласува, което означава, че тези пултове, които са сега пред вас трябва да бъдат снабдени с още един сектор, който да бъде сектора, който задейства пулта въз основа на биометричните данни на пръста, който се поставя върху него. В този смисъл не е точен изразът „карти, които са с биометрични данни”. Това е към колегите от Синята коалиция. Какво да запишем сега? Бих предложил „при компютъризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни за всеки един от народните представители”, и да има преходна разпоредба, която да казва, че чл. 53, ал. 5 се прилага от момента на въвеждането на такава система в действие, но не по-късно от 1 януари 2010 г. Наистина смятам, че сега е моментът тази политическа воля, която се споделя, веднъж завинаги да се сложи край на гласуването с чужди карти, да бъде потвърдена с гласуване днес, не да се отлага и едновременно с това да отчетем обстоятелството, че за техническото осигуряване на такова гласуване е необходимо известно време. Да дадем възможност онова, за което говореше госпожа Фидосова да се случи, но да има този краен срок, който предложиха колегите от Синята коалиция – 1 януари 2010 г.

Има предложение да направим обобщен проект на текст, тези предложения, които се направиха, да бъдат оттеглени и да гласуваме този текст. Аз лично смятам, че може би текста на господин Пирински, който той предложи, е най-пълен като предвижда и двете хипотези. Той беше със следното съдържание: „При компютъризираната система гласуването става чрез биометрични данни на всеки един народен представител или чрез система, задействана с биометрични данни на всеки един народен представител”. Втората е необходима заради това, че коментирахме, че има разлика между чистите биометрични данни и друг начин, който работи на подобен принцип. В смисъл, че това, което каза господин Тагарински е възможно да стане за месец или два, то е може би по-добрият вариант и съответно, когато стигнем до Преходните разпоредби да предложим за гласуване преходна разпоредба, която да урежда, че прилагането на чл. 53, ал. 5 е от момента на въвеждане на такава система, но не по-късно от 1 януари 2010 г.

По чл. 55 има постъпило предложение, което по принцип се подкрепя от Временната комисия и тя предлага следната редакция за чл. 55: „Чл. 55. (1) Преди гласуването председателят приканва народните представители да заемат местата си. Времето за гласуване по чл. 53, ал. 2, т. 1 е до 30 секунди, но не по-малко от 15 секунди. (2) От обявяването на гласуването до завършването му не се допускат изказвания.” Това също е една от мерките, които предлагаме с оглед предотвратяване гласуването с чужди карти. Знаете, че досега времето за гласуване беше до 1 минута.

Прощавайте. По чл. 54 няма промени и предлагаме да бъде подкрепен настоящият текст.

Временната комисия подкрепя сега действащия текст на чл. 56. Временната комисия подкрепя сега действащия текст на чл. 57. Временната комисия подкрепя и текста на чл. 58.

Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ предлагам в понеделник – 27 юли 2009 г., от 10,00 ч. да се състои извънредно заседание на Народното събрание при следния дневен ред: 1. Избиране на министър-председател на Република България. 2. Структура на Министерския съвет. 3. Избиране на Министерски съвет на Република България.

По чл. 59 има постъпило предложение, което се подкрепя от Временната комисия. Предлагаме следната редакция: „Чл. 59. Председателят може да определи ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо четене.” Временната комисия подкрепя текста на чл. 60, по който няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя и текста на чл. 61. По чл. 62 има предложение от Парламентарната група на ГЕРБ, подкрепено от комисията. Временната комисия предлага следната окончателна редакция за чл. 62: „Чл. 62. (1) Поправки на фактически грешки в приетите от Народното събрание актове се допускат по писмено искане на докладчика на съответната комисия, след съгласуване с вносителя и се извършват по нареждане на председателя на Народното събрание, или само по нареждане на председателя на Народното събрание. (2) Председателят на Народното събрание обявява поправките пред Народното събрание на следващото заседание.”

Преминаваме към текстовете по Глава седма. Временната комисия подкрепя заглавието на Глава седма, а именно: „Внасяне, обсъждане и приемане на законопроекти и други актове на Народното събрание”. Временната комисия подкрепя сега действащия текст на чл. 63. По отношение на чл. 64 има постъпили две предложения, които са подкрепени от Временната комисия. Временната комисия предлага окончателният текст на чл. 64 със следната редакция: „Чл. 64. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите между постоянните комисии в тридневен срок от постъпването им. (2) Председателят на Народното събрание определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. (3) Председателят на всяко първо пленарно заседание през съответната седмица уведомява народните представители за новопостъпилите законопроекти, за техните вносители и за разпределението им по комисии. (4) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от вносителя на законопроекта и заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в едноседмичен срок от уведомяването по ал. 3, който се произнася по тях в двудневен срок.”

По чл. 65 има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция, което касае текста на ал. 1 и ал. 2. Временната комисия подкрепя предложението на Парламентарната група на Синята коалиция по ал. 1 и не подкрепя предложението по ал. 2, а именно: „Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от един месец от тяхното внасяне”. Има предложение и от народния представител Янаки Стоилов – в чл. 65 ал. 3 и 4 да отпаднат. Временната комисия не подкрепя предложението. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 65: „Чл. 65. (1) Постоянните комисии обсъждат законопроектите не по-рано от 24 часа и не по-късно от три седмици от получаването им от членовете на съответната комисия. Те представят на председателя на Народното събрание и на председателя на водещата комисия мотивиран доклад в срокове, съобразени със законодателната програма и приетата едноседмична или двуседмична програма за работата на Народното събрание. (2) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне. (3) Постоянните комисии изготвят предложения по Годишната програма по чл. 97а не по-късно от две седмици от получаване на разпореждането. (4) Комисията по европейските въпроси” – тук трябва да има корекция – „и контрол на еврофондовете, въз основа на становищата на другите постоянни комисии, изготвя окончателен проект за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз не по-късно от четири седмици от получаване на разпореждането.” Благодаря.

По чл. 66 има направено предложение от Парламентарната група на партия „Атака” за изменение на чл. 66, ал. 1 – текстът „не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието” се изменя с текста „не по-късно от 48 часа преди началото на заседанието”. Временната комисия не подкрепя това предложение. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 66: „Чл. 66. (1) Законопроектите заедно с мотивите към тях и доклада на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ четене. (2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му. (3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (4) Липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта. (5) Докладът на водещата комисия за първо четене съдържа и резюме на постъпилите предложения от заинтересованите обществени организации и граждани и обобщено становище на комисията.” Благодаря.

Благодаря Ви, господин председателстващ. Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да направя едно уточняващо предложение. Става въпрос за предложението на Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ по чл. 66 – „По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество”. Когато такива законопроекти, които регулират трудови и осигурителни отношения, с вносител Министерския съвет, тогава Министерският съвет е задължен да се консултира и да има становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Когато обаче имаме другата хипотеза – когато вносител е народен представител, тогава такова задължение няма. Затова моето предложение е: „По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, с вносител народен представител, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество”.

Благодаря. Този текст като предложение от името на Политическа партия ГЕРБ го направихме въз основа на постъпило до мен като председател на временната комисия искане от страна на синдикатите. То съдържаше две части. Първата част не се възприе в комисията, когато подложихме на обсъждане. Без да има внесено конкретно предложение, там се искаше по всички законопроекти задължително да се взима становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Обединихме се зад този текст, който е в момента, който съгласувахме и с това, което предлагат синдикатите. Ако не възразявате, да го подложим да се гласува по този начин?

Благодаря ви, господин председателстващ. Аз разбирам логиката на вносителите, но тук става въпрос за едно минимално уточнение за изчистване на текста. Когато вносител на един такъв законопроект, който е свързан с жизненото равнище, така както е записано в чл. 3 от Кодекса на труда, с трудови и осигурителни правоотношения, Министерският съвет, преди да внесе за разглеждане в рамките на заседанията на Министерския съвет, преди да се внесе в Народното събрание, задължително се консултира с Националния съвет за тристранно сътрудничество. В противен случай тези законодателни актове, ако бъдат атакувани във Върховния административен съд, падат. Затова моето предложение е само когато вносител на съответния законопроект е народен представител, тогава да има такова задължение или такава воля за съгласуване със становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество. В противен случай е безсмислено да се иска председателят на водещата комисия да иска от Националния съвет за тристранно сътрудничество становища, които вече са взети предвид при внасянето на законопроекта. Не става въпрос за никаква промяна, а за изчистване на текста.

Благодаря ви, уважаеми господин председателю. Уважаеми госпожи и господа, колеги, моля за прегласуване. Текстът, който предложи господин Адемов, е текст, който съществува като практика в парламента. Досега винаги сме имали едни коректни отношения със социалните партньори и винаги е било по-добре да чуем повече мнения и становища тогава, когато решаваме въпроси, свързани с труда и социалната политика така, както са по Конституция и така, както е задължен и Министерският съвет. Разбирам, че може би в комисията не сте обърнало достатъчно внимание на този текст, но това е практика. По-добре е предварително да чуем становищата, предварително да изразим аргументите си, предварително да сме подготвени, дори и тогава, когато ние тук, в парламента, мнозинството или който и да било решава дадени проблеми, да знаят къде са и подводните камъни, които обществото понякога поднася без ние самите да ги знаем. Аз съм убедена, че между вас има и хора в бизнеса, които биха могли да кажат много добри неща, в смисъл да подскажат някои неща. Но нека да се опрем на практиката, която съществува и в Международната организация на труда, която съществува и в Европейския съюз. Няма нищо страшно, ако подкрепим този текст. Моля за прегласуване. Благодаря.

Благодаря на госпожа Масларова, но тъй като тя закъсня и влезе по-късно, не чу, че има такъв основен текст, който ние предлагаме. Той се предлага точно за това, за да отдадем значимото и дължимото на нашите социални партньори. А това, което се предлага в момента на гласуване, то има само уточняваща редакционна част към нашия основен текст. Може би, защото влезе по-късно, не разбра, че има такъв основен текст. Моля ви да се придържаме към основния текст, който е съгласуван с нашите социални партньори. Благодаря.

По чл. 67 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя текста. Временната комисия подкрепя текста на чл. 68 поради това, че няма постъпили предложения. По чл. 69 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост. Временната комисия не е провела отделно гласуване по това предложение, тъй като е подкрепила свое предложение за промяна на чл. 69. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 69: „Чл. 69. Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.”

Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, по чл. 70 има предложение, направено от временната комисия. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 70: „Чл. 70. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения нов законопроект съгласно чл. 68, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, респективно от предоставянето му на народните представители.” Тук е разликата – в досегашния текст е записано: „предоставянето му на председателя на Народното събрание”, а нашето предложение е за „предоставянето му на народните представители”. „Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни. (2) В 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1 водещата комисия внася в Народното събрание мотивиран доклад, който съдържа: 1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях; 2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някой от нейните членове, направено по време на заседанията.”

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поради важността от това да приемем по-бързо този правилник на 41-ото Народно събрание, предлагам днес да удължим работното време въз основа на чл. 35, ал. 1 от стария правилник с още четири часа. РЕПЛИКИ: Два часа!

В ал. 1 е записано „до четири часа”, а не „до два часа”. Съжалявам. Благодаря ви.

Това е нашето предложение.

Благодаря. Уважаеми колеги, по чл. 71 има постъпило предложение, което се подкрепя по принцип от временната комисия. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 71: „Чл. 71. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.” С въвеждането на този текст предлагаме връщането на старата практика от пό предишното Народното събрание – да няма това прекъсване във времето от разглеждането до гласуването на второ четене и да става всяко едно гласуване веднага след разглеждането на съответните текстове. „(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. (3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение. (4) Гласуването се извършва по реда на чл. 56. По време на гласуването не се допускат изказвания и нови предложения. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, предложенията на водещата комисия, редакционните поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.” Следващият текст на чл. 72 също е подкрепен от временната комисия. Временната комисия подкрепя текста на чл. 73. Няма постъпили предложения. Текстът на чл. 74 също се подкрепя от временната комисия. Благодаря.

Господин председател, уважаеми колеги! Искам да върна вашето внимание на приетия вече чл. 56, където в ал. 1 приехме: „(1) Гласуването се извършва по следния ред: 1. предложения за отхвърляне;” – тоест за отпадане. Във вашето предложение за окончателна редакция на чл. 71 вие предлагате да отпаднат предложенията за отпадане или отлагане на текст. Ако имате някакви притеснения от гледна точка на това, че отлагането на текст ще затрудни приемането на законопроекта на второ четене, практиката показва, че на второ четене много често се налага, за да се изчисти текстът, да отпаднат някои части от него. Затова моята молба е да запазите поне възможността за отпадане на текстове, така както вече сме приели в чл. 56. Говоря за ал. 2 на чл. 71. Действащият текст в момента е: „Предложения на водещата комисия, редакционни поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отпадане или отлагане на текст.” Тази част в окончателната редакция на Временната комисия не съществува. В ал. 4, която вие предлагате, отсъства предложението за отпадане или отлагане на текст. Предлагам да се запази предложението за отпадане и отлагане на текст.

Господин Адемов, в ал. 4 накрая имаме този текст: „както и предложения за отпадане или отлагане на текст”. Аз го изчетох внимателно и бавно. Благодаря.

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми колеги, понеже госпожа Фидосова обърна специално внимание на въпроса, че с този текст Народното събрание се връща към една стара практика, която беше в предишни народни събрания – при второ четене едновременно с прочитането и обсъждането на текстовете да се гласува. Искам само да ви уведомя, че тази практика, която беше въведена, която сега действа, за гласуване в отделни дни, тоест в специален ден и час е взаимствана от подобни практики в парламенти на редица европейски държави, включително и на Европейския парламент, именно с цел да се гарантира по-широко присъствие и участие на народните представители в гласуването. Сега с въвеждането на всички тези мерки за ограничаване на гласуването с чужди карти, биометрични и т.н., имайте предвид, че тези текстове наистина ще изискват същото присъствие, каквото наблюдаваме в момента. Пожелавам ви да можете да осигурите това присъствие по време на всички обсъждания и гласувания на второ четене на всички законопроекти. Благодаря.

Преди всичко наистина искам да поздравя политическа партия ГЕРБ, че се връща именно към обсъждане и гласуване на второ четене на законопроекти в рамките на същия ден. Защото опитът, независимо от желанията и намеренията на предишното ръководство на Народното събрание да се съберат гласуванията в определени дни, доведе до пълно разкъсване между разискванията и гласуването. Много често по време на разисквания на конкретен законопроект е имало оживена дискусия между 15-20 души, стоящи в залата. Проблемът е, както каза и председателят господин Иванов, че следващата седмица има 150 души в залата, от които 130 не познават проблема, а единствено се позовават на това, което им се казва да се гласува от ръководството на парламентарната им група. Опитът е крайно отрицателен. Затова с въвеждането на карти с биометрични данни, с въвеждането на друга техника, която да осигури реално присъствие на хората в залата и гласуване единствено с картата на съответния народен представител, а не с чужди карти, и сега с този начин, по който ще се извърши гласуването на текстовете на второ четене, считам, че и авторитетът на Народното събрание ще бъде силно повишен, ще се засили и компетентността, ще се засили и вземането на собствено решение, когато трябва да се гласува по определени текстове, предложени за второ четене. Още веднъж поздравявам мнозинството от партия ГЕРБ за това предложение. (Ръкопляскания от мнозинството.)

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В този дух ще бъде и моето изказване. Изразявам официално позицията на нашата парламентарна група, че ние също ще подкрепим да се върнем на процедурата на гласуване, както беше. Доцент Иванов знае, че имахме сериозни проблеми не само със събирането на мнозинството, но големият въпрос беше, че се прекъсваше обсъждането от гласуването и човек не знаеше за какво гласува. Ние ще подкрепим тези процедури и тези текстове в правилника. По време на една дискусия възникват различни идеи и ако бъде отхвърлен един член, по-нататък не можеше повече да работим. Практиката е да се гласува текст по текст, както казва доц. Иванов. Не споделям това, което колегите са казвали, че заради събирането на мнозинството трябва да гласуваме точно в определен ден. И тогава позицията на ПГ на ДПС беше в тази посока. Така че ние също ще подкрепим това предложение.

По чл. 75 има предложение от РЗС – ал. 1 да има следната редакция: „(1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи. Същите се разглеждат и гласуват в заседанието, на което са внесени.” Алинея 2 и ал. 3 отпадат. Временната комисия не подкрепя предложението. Временната комисия подкрепя текста на чл. 75.

Благодаря, господин председателстващ. Колеги, по чл. 75а има постъпило предложение на Парламентарната група на РЗС – чл. 75а да отпадне. Временната комисия не подкрепя предложението и подкрепя настоящия текст.

Благодаря. Уважаеми колеги, по чл. 75б и чл. 76 няма постъпили предложения до Временната комисия. Временната комисия подкрепя и двата текста.

Уважаеми колеги, Временната комисия подкрепя заглавието на Глава осма да бъде „Парламентарен контрол” и настоящия текст на чл. 77, тъй като няма постъпили други предложения.

Благодаря. Уважаеми колеги, по текста на чл. 78 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост, а именно към съществуващия текст на ал. 2 се добавя следният текст: „Когато се предоставя устен отговор на зададен въпрос от актуален характер, заседанието на Народното събрание се провежда в зала “Запад” на Народното събрание”. Временната комисия не подкрепя това предложение. Има постъпило предложение от Парламентарната група на Синята коалиция, което е подкрепено. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 78: „Чл. 78. (1) Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание в писмена форма най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите следва да отговорят. Въпросите трябва да бъдат точно и ясно формулирани, да не съдържат лични нападки и обидни квалификации и да бъдат подписани от народния представител. Отговорът може да бъде устен или писмен. Отговорът е писмен само, когато народният представител е изразил изрично желание за това. Срокът за писмен отговор е седем дни. Народен представител, задал въпрос с устен отговор, може писмено да поиска промяна на вида на отговора в писмен до започване на заседанието, на което следва да се отговори. Срокът за писмени отговори е седем дни от деня на искането на промяната и не може да се отлага от министъра. (2) Председателят на Народното събрание уведомява незабавно министър-председателя, заместник министър-председателя или министъра за постъпилите въпроси и за деня и часа на заседанието, на което той трябва да отговори. (3) Министър-председателят, заместник министър-председателят или министърът, до когото е отправен въпросът, може да поиска отлагане на отговора, но с не повече от седем дни от срока, определен по ал. 1. (4) Когато народният представител, задал въпроса, отсъства от заседанието по уважителни причини, отговорът се отлага. (5) Когато се получи писмен отговор на въпроса, председателят съобщава за това на следващото заседание за парламентарен контрол и връчва екземпляр от него на народния представител. Въпросите за писмен отговор, както и самите писмени отговори, се прилагат към стенографския протокол на пленарното заседание. (6) Народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това. (7) Когато парламентарните групи са се възползвали от правото си по чл. 41, ал. 6, времето за парламентарен контрол се удължава със същия размер.”

Благодаря. По чл. 79 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост – в чл. 79, ал. 1 думата „два” се заменя с „три”. Временната комисия не подкрепя това предложение и подкрепя настоящия текст на чл. 79.

Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам да взема отношение по чл. 79, ал. 1. Тя гласи така: „(1) Народният представител може да зададе не повече от два въпроса за едно заседание за парламентарен контрол.” Искам да поставя на вниманието ви следната хипотеза. Аз задавам два въпроса към министър „Хикс”. Министър „Хикс” на следващото заседание, когато трябва да отговори, отсъства. По правилника той отменя въпроса за следващата седмица. За следващата седмица аз задавам други един или два въпроса към същия или друг министър. Този министър идва и отговаря. Другият министър също идва и е готов да отговори. Като имате предвид, че когато един министър отговаря една седмица, обикновено отговаря през две-три седмици, защото трябва да се натрупат определен брой въпроси. Не виждам логиката да ограничаваме правото за отговаряне на повече въпроси. По този начин това отива във времето много далече, отдалечава се актуалният въпрос. Той затова е актуален, за да се отговори в съответното време, в съответния срок. Друг е въпросът за питанията. Така се натрупват няколко въпроса, защото може и през следващата седмица да не дойде министърът да отговори, защото има ангажименти. Вие ще влезете в тази схема и ще видите, че има проблеми. Затова поставям въпроса: нека да отпадне това ограничение. Колегите от РЗС са направили първата стъпка за три въпроса. Такова ограничение ще създаде натоварване на министрите и ще видите, че ще натрупат въпроси и може би ще наложи да се отговаря на повече въпроси. Ще се наложи да се промени правилникът, когато се стигне до такава ситуация. Просто поставям въпроса от гледна точка на опита, който имам. Благодаря ви.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не бих искал да разглеждаме хипотезата на министъра „Хикс”, а да разглеждаме хипотезата на министър госпожа Масларова. Вие бяхте министър в предишния кабинет, когато имахте парламентарно мнозинство. Защо тогава е приет по този начин този текст, който сега искаме да подкрепим? В тази посока, нека да не изпадаме в празно говорене. А и чак такава голяма активност от един депутат?! Ако трябва, ще изчака един ден за парламентарния контрол и няма да има никакъв проблем. Смятам това предложение на министър Масларова за наудачно и нелогично. Благодаря.

Благодаря ви, господин председателю. Уважаеми господин Цветанов! Именно от опита си на министър казвам това. Имам опита като министър и казвам, че това, макар и предложено от предишното мнозинство, не е удачно. И затова предлагам сега да го променим. Аз не си позволявам никакви квалификации и да давам оценки кой какви предложения прави, колко са удачни или не. В рамките на добрия тон споделям нещо, което създава проблеми. Ако искате – приемете го, ако не искате – не го приемайте, никакъв проблем.

Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Да, този текст беше предложен в предишния правилник. Той е правилен при една хипотеза, която мисля да изясним тук и да кажем: да, това е хипотезата и да я гласуваме всички заедно. Каква е хипотезата? Всеки народен представител за едно заседание може да зададе до два въпроса. Тоест от вторник до петък мога да пусна два въпроса към различни министри. Но на самия ден на отговора вече по организацията на Народното събрание министърът може да отговори и на повече въпроси, ако са събрани, отлагани и т.н. Каква е целта? Целта е всички народни представители да могат да задават равноправно въпроси и да им се отговаря. Защото в противен случай, ако аз задам десет въпроса, ще затормозим един министър и той няма да може да отговори на други народни представители. Така че нека хипотезата бъде за задаването на въпросите, а не за отговорите. Аз съм отговарял на господин Иван Иванов и на господин Евгени Чачев на по четири въпроса и това никога не е било проблем. Смятам, че и вие ще приемете, че това няма да бъде проблем за правителството. Но ограничението за всяко едно заседание – да мога да задам до два въпроса, аз съм съгласен, ако това е хипотезата на предложителите и на този текст. Благодаря ви.

Колегите от Коалиция за България желаят потвърждаване на хипотезата. Колеги, наистина става въпрос само за възможността да бъдат зададени въпроси. Този текст не касае отговорите на министрите.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По текстовете по членове 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92 и 93 няма постъпили предложения от страна на народни представители или парламентарни групи и Временната комисия подкрепя сега действащите текстове. Моля, господин председател, да ги подложите на гласуване ан блок.

Колеги, по Глава девета – „Парламентарно проучване, анкети и изслушване” временната комисия подкрепя заглавието. По чл. 94 няма постъпили предложения. Временната комисия предлага народните представители да обсъдят предложението на главна прокуратура – думите „следствена тайна” да отпаднат. В комисията ние не приехме тези две думи да отпаднат от текста и подкрепяме настоящия текст. По чл. 96 Временната комисия подкрепя досегашния текст. По чл. 97 Временната комисия също подкрепя настоящия текст.

По Глава десета, уважаеми колеги, предлагаме да се запази настоящото заглавие „Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на Европейския съюз”. От името на народния представител Янаки Стоилов има постъпили предложения за промяна на целия текст на чл. 97 във всичките букви. Текстът, предложен от господин Стоилов, не се подкрепя от временната комисия. Временната комисия подкрепя наименованието на Глава десета и текстовете на чл. 97а до 97л включително.

Няма нужда да го оттеглям, тъй като вие вече го отхвърлихте.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, предлагаме от името на Временната комисия заглавието на Глава единадесета да се запази, а то е „Народни представители”. По чл. 98 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя този текст. По членове 99, 100, 101, 102 и 103 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя настоящите текстове. По текста на чл. 104 има постъпило едно предложение, което е подкрепено. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 104: „Чл. 104. (1) Народният представител има право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание. (2) Народният представител няма право на неплатен отпуск”. Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. По текста на чл. 105 има предложена редакция от Временната комисия – ал. 1 и ал. 2 се запазват в досегашния си вид, а имаме нова ал. 3 със следния текст: „(3) Народен представител, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание на Народното събрание или от заседание на комисия, предварително уведомява председателя на Народното събрание, респективно председателя на съответната комисия”. Това е един текст, който не беше формулиран от нас в комисията. Имахме обсъждания и дебат по това дали да има такъв текст, който да касае уважителните причини. След това текстът е формулиран от колегите, след приключване на последното заседание на временната комисия от отдел „Законодателна дейност и парламентарен контрол”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, в комисията бе обсъден и вариантът, който е досегашна практика, както разбрах от господин Тагарински, това уведомяване да става чрез съответната парламентарна група и затова аз предлагам накрая текстът да се допълни: „чрез съответната парламентарна група”. Парламентарната група е най-близко до народния представител от съответната група и се знаят уважителните причини за отсъствието. Съответно тя дава санкция, резолюира по някакъв начин тази молба. Разбрах, че и досега е такава практиката и моля да подкрепите това мое допълнение. Благодаря ви.

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, добре е да има ред в парламента, в това няма нищо лошо, но все пак, когато предлагаме едно решение в нашия правилник, което е задължително за всички народни представители, трябва и като процедура ясно да знаем за какво става дума, тоест писмено ли ще се уведомява за едно закъснение, примерно, сутрин или за второто заседание, виждам, че не се регистрираме след почивката за кворум и т.н., или съответно това ще става устно, но по какъв начин, след като това ще влияе и върху финансовите възнаграждения на народните представители и в счетоводството ще се отчита? Така че, ако това нещо става, трябва да е писмено и тогава дайте да видим какви са възможностите това да става – чрез председателя на парламентарната група, или по друг начин. Така звучи добре, но е нереализируемо. Не знам какъв ще е ефектът в цялата тази работа. Благодаря.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, аз се извинявам, но някак си бързо мина гласуването на чл. 104. Искам да задам един такъв въпрос на юристите в залата. Аз не съм юрист. Е ли възможно народното представителство с подзаконов нормативен акт да отменя законови текстове? Става въпрос за това, че народните представители нямат право на неплатен отпуск, който е по Кодекса на труда, утвърден за всички български граждани, които работят. Ние отменяме с подзаконов нормативен акт правото на неплатен отпуск. Струва ми се, че това би могло по някакъв начин да се оспорва, така че аз поставям въпроса съвсем коректно и искам все пак да помислим по този въпрос. Сигурно сте направили консултации, но имайки предвид опита, който имам с такива трудовоправни отношения на нарушаване Кодекса на труда, има доста сериозни спорове, затова поставям въпроса. Извинявам се, просто се връщам малко назад, но вие гласувахте текста. Аз видях, че има бележки по него и затова помислих, че ще го оставите да го гласувате за след малко. Нека да помислим, колеги. Казвам го съвсем добронамерено. В никакъв случай не искам да създавам напрежение, но ние не можем да се считаме за нещо по-различно от всички други. Този Кодекс на труда е приет в тази зала. Ако ние променим Кодекса на труда и пишем, че неплатеният отпуск не се отнася за народните представители, няма нищо лошо.

Уважаема госпожо Масларова, наистина в чл. 106 е записано, че Кодексът на труда се прилага и по отношение на народните представители, по-точно по отношение на социалните им права. Но Кодексът на труда се прилага в тези случаи, в които няма несъвместяване и точно затова сме го предложили изрично като запис, за да няма неразбиране и в отдела, който оформя месечните възнаграждения, тъй като това до този момент е било проблем, поради липсата на конкретния запис. Аз не смятам, че тук има колега юрист или народен представител, който да смята, че има право на неплатен отпуск. Кодексът на труда се прилага, това е безспорно, но по отношение на тези текстове, които … (Шум и реплики в залата.) Да, благодаря.

От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ по отношение на чл. 105, ал. 3 правя изказване, че не подкрепяме този текст. И в комисията по принцип възразих. Смятам, че тези правила трябва да бъдат уредени в друг допълнителен акт, не тук, в правилника. Можем да започнем обсъждането най-малкото на Председателския съвет.

Според мен най-голяма бъркотия ще настъпи тогава, когато се налага да се оцени какво означават уважителни причини. Госпожо председател, уважаеми колеги, не е ясно от това, което приемаме, какво значи уважителни и неуважителни причини? Ако си болен – има медицинско, ако си в командировка – има командировъчно. Но ако се наложи по решение на парламентарната група, на партията и така нататък да отидеш спешно в провинцията на някаква среща, или да решаваш някакъв спешен въпрос, тогава кой определя какво значи уважителни и какво значи неуважителни причини? Няма го този термин, не е разяснен и от това ще произлезе голяма бъркотия за опозиция, за управляващи – няма значение за кого, и ще настъпят големи спорове. Вероятно ще се стигне до Конституционен съд и по-нататък, тъй като това е изключително важно. Трябва да формулираме тук какво значи уважителна и какво значи неуважителна причина? И още по-важно: кой казва коя причина е уважителна и коя е неуважителна? Не правя никакво предложение. Призовавам всички, които са в тази зала и които разсъждават, за да направим работещ правилник, да няма пропуски вътре, да няма дупки, да няма неща, които ни препъват в работата ни, да разсъдят върху това нещо и то да се промени. Благодаря за вниманието.

Госпожо председател, господа народни представители! Това беше текст, който предложи комисията. Сега разбирам, че мнозинството в комисията иска да оттегли текста.

Не го е предложила комисията, а колегите от Движението за права и свободи.

Тъй или иначе комисията го е подкрепила. Аз не помня чия беше инициативата за този текст. Подобна разпоредба трябва да има, защото тя дава възможност на народните представители да извършват всички дейности, които са присъщи на тяхното положение. Това е коректният начин, за да свържем тази разпоредба със санкционните правила, които се съдържат малко по-нататък, защото те за първи път се въвеждат и в такава тежка форма – при три последователни отсъствия или пет отсъствия за месеца да се удържат две трети от възнаграждението. Следователно коректно е тези, които имат някакви неотложни, важни ангажименти във времето на заседанията, да могат да уведомят председателя. Това може да се контролира и от парламентарните групи. Дали тази условност „уважителни причини” ще бъде преценявана или не от председателя е наистина открит въпрос. Тук идеята на текста е по-скоро, че народните представители оценяват дали е необходим, неотложен този техен ангажимент, а парламентарните групи могат да решат нещо друго и по този начин да контролират присъствието или отсъствието на своите членове, но ако се запазват санкциите, които са предвидени, трябва да има възможност. Ще ви дам само 2-3 примера. Да речем, има някакво важно събитие в избирателния район, или има някаква среща с определени организации, които съответстват на ангажиментите на народния представител в съответната комисия. Целият живот не може да се пренастрои според програмата на Народното събрание. Налага се примерно някаква международна конференция – било по политическа или друга линия, която е в страната или в чужбина, и в този случай народните представители уведомяват. Досега практиката е била, че те пишат такова уведомително писмо до председателя. Често то се потвърждава или не от ръководителите на парламентарните групи и тези въпроси не са стояли, защото те не ангажират финансово парламента, но ангажират ръководството на Народното събрание и парламентарните групи, за да осигурят необходимата численост за провеждане на заседанията. Препоръката ми е: недейте препраща всичко към Председателския съвет, защото, както виждам, той се цитира като някакъв орган. Започва да ми напомня на Съвета на тройната коалиция. Не замествайте един орган, който беше много спорен, с друг също спорен, защото Председателският съвет има задача да организира работата на Народното събрание, а не да бъде някаква институция над Народното събрание, парламентарните групи, комисиите и самите народни представители. Затова настоявам да остане текст. Ако имате по-добра формулировка, нека тя бъде направена, но отсъствието на ал. 3 наистина ще предизвика значителни проблеми в работата и в крайна сметка ще бъде срещу народните представители. Благодаря.

Госпожо председател, ние сме наясно, че както председателят на Народното събрание, така и всички ние сме народни представители, тоест равни сме помежду си. Не виждам защо трябва да се съмняваме в качествата на председателя на Народното събрание, който е наш колега, да преценява дали причината е уважителна или не. Аз пледирам за това, както досега е било – да остане на дискрецията на председателя да прецени дали тази причина е уважителна, или не е уважителна. Единственото нещо, което трябва да бъде свършено по-нататък, е, когато бъде преценено, че тази причина е уважителна, самият председател или да нареди на началника на своя кабинет да придвижи това до съответните санкциониращи органи, за да се знае, че причината за отсъствието на народния представител е уважителна. В крайна сметка аз не мога да заложа предварително априори, както се казва, недоверие към председателя на Народното събрание, който някак си да действа враждебно спрямо мен. Затова смятам, че е необходимо да оставим нещата като практика така, както са били досега. Може би трябва да се добави в Допълнителните разпоредби, че се уведомява администрацията на парламента или главният секретар за уважителните причини за отсъствието и толкоз, дотук.

Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Агов, това, което казвате, е в хипотеза, ако възникващата причина „отсъствие от пленарно заседание по повод изпълнение на ангажименти като народен представител – било в избирателния район, било за друга среща”, възникне няколко дни по-рано и имате възможност да уведомите ръководството, респективно председателя, и той каже: „Да, тази причина е уважителна”. Много често обаче това се налага да се случи в момента, в същия ден. За да е спокоен народният представител, който иска да бъде коректен към правилника, трябва по някакъв начин да може да прецени попада ли в уважителните причини това, което му се налага, или не. Затова е необходимо да има запис: „При такива и такива поводи може да се ползва отсъствие, което се счита за уважително”. Но това не може да стане в движение сега. Нормално е да се разпише текст – било към Заключителните разпоредби, било в отделно решение на ръководството, но предварително трябва да се знае обхватът на уважителните причини.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не виждам никакъв проблем в този текст. Не виждам смисъл да разписваме какво е уважителна причина. Няма да можем да ги опишем. Хипотезите са най-различни. Обикновената хипотеза е да подадеш искане, че ще отсъстваш по уважителна причина. Не е нужно да описваме в правилника как се придвижват документите. По силата на гласуван текст в чл. 8, т. 13, на председателя на Народното събрание е дадено правото да утвърждава правилник за работа на администрацията. Там тези неща ще бъдат описани. Не можем в Правилника за работата на Народното събрание, в който е дадено протичането на законодателния процес, парламентарният контрол, нашето поведение, да опишем всичко, което трябва да се прави с придвижването на документи или задълженията на администрацията. Не виждам проблем. На мен ми се е налагало да отсъствам по уважителни причини. За да уведомя председателя, че тези причини са уважителни, не винаги съм писала писмо. Поглеждам към господин Пирински, когото последно съм молила за подобни неща. Освен че си подавам молбата, прилагам към нея поканата, примерно за участие в конференция, която е по партийна, а не по парламентарна линия. Тоест не мога да бъда командирована от страна на парламента, но причината е достатъчно уважителна, за да бъде удовлетворена. Тоест да описваме, че групите ще се съгласят, също не е необходимо. Има създадена практика. Това може да бъде дадено във вътрешните правила. Сега при командировките на делегатите в международни делегации винаги се иска съгласието на ръководството на парламентарните групи. Това е ангажимент към самите групи и те поемат ангажимента да се лишат в определени дни от свои народни представители. Не виждам проблем в текста. Нека не влизаме в описание на уважителни причини. Нека да дадем правото на председателя да прецени, а ние като депутати трябва достатъчно аргументирано да посочваме причините, а не просто да казваме: „Днес няма да дойда на пленарното заседание, било на заседанието на комисията, защото имам друга по-важна работа”. Просто трябва да се посочи работата, да бъдат уведомени ръководствата на групите, а ако има документация, да се приложи. Подобно нещо не е създавало проблеми, дори и да не го е имало като текст, описан в правилника. По-добре е да го приемем в този вид, за да може с оглед на финансовите санкции да се знае, че всеки от депутатите може да придвижи документите и да получи уважително отсъствие от съответното заседание.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ако не се лъжа, в ал. 2 се възприема народният представител, комуто се налага да отсъства или да закъснее за заседание, да уведоми дежурните секретари или ръководството на съответната група. Какво ни пречи да е така и в ал. 3? В парламентарните групи има технически сътрудници според големината на парламентарната група. Народният представител може да уведоми ръководството на парламентарната група, респективно председателя на комисията. Техническият секретариат ще придвижи нещата. Всяко ръководство си организира работата. Говоря за случаите, когато народният представител не се нуждае от официална командировка в чужбина. Когато обаче народният представител трябва да участва в някаква международна конференция, тогава е достатъчно да направи докладна записка до председателя на Народното събрание.

Благодаря, госпожо председател. Смятам, че във връзка с хипотезата за внезапно настъпили обстоятелства, е добре думата „предварително” в ал. 3 да отпадне. Нека това да може да бъде направено и след събитието, което е наложило отсъствието на съответния народен представител. Това се е практикувало – когато нещо се е случило, след това депутатът да иска да му бъде извинено отсъствието. Ако отпадне думата „предварително”, няма да се наложи глоба. Иначе какъв е смисълът само от уведомяване? Или имате предвид нещо друго? Аз възприемем, че този текст предлага да не се наказва с глоба съответният народен представител, ако това е по уважителни причини. В текста не е казано изрично, но аз така го възприемам. Затова предлагам и след това с писмо да може да се поиска отсъствието – ако нещо се е случило форсмажор и ако народният представител не е могъл да уведоми предварително председателя на събранието, да може да го направи след това.

Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме текста и да помислим малко. Дори болничният лист се носи след като си бил болен. Колегите, които са от Бургас, ще се обадят по телефона и ще кажат, че са в болница. Но това ти ще го заявиш след като дойдеш на работа тук, в Народното събрание. Понякога се налага дори да останеш извънредно в избирателния си район. Нека да я има тази възможност тогава, когато има основателни причини наистина, отсъствието да бъде извинено, но да има възможност и след като ти се е наложило да останеш в избирателния си район, след това да извиниш отсъствието си. Моля ви за малко по … Благодаря.

Уважаеми колеги, по текста на чл. 106 имаше постъпило предложение от народните представители Цецка Цачева, Лъчезар Иванов и Искра Фидосова, което е подкрепено от Временната комисия и се предлага следната редакция: „Чл. 106. За неуредените въпроси в този правилник се прилагат Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това не противоречи или е несъвместимо с положението на народните представители.” Смятам, че това отговаря изцяло на поставените преди малко въпроси и в двете дискусии по отношение на прилагането на Кодекса на труда и по отношение …

Извънреден труд има ли тук? Това не е уредено.

Уважаема госпожо председател, колеги, за да облекчим работата и да приемем текстовете до края на тази Глава единадесета, от името на Парламентарната група на „Ред, законност и справедливост” оттеглям предложението по чл. 109. То беше идеята да преповтори текста на закона. Преповторен е в това, което комисията предлага. Да вървим към другите членове и да ги гледаме заедно. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря. Уважаеми колеги, в комисията няма постъпили предложения по чл. 107. Временната комисия подкрепя текста на чл. 107. Временната комисия подкрепя текста на чл. 108. Временната комисия подкрепя текста за чл. 109.

Да, извинявайте. Текстът на временната комисия е: „Чл. 109. (1) В случаите, когато народен представител, избран като мажоритарен кандидат или с кандидатска листа на партия или коалиция, преминала изборната бариера, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър. Когато бъде освободен като министър, пълномощията на народен представител се възстановяват, а на заместващия го се прекратяват. Когато от една избирателна листа е извършено повече от едно заместване, при възстановяване на пълномощията на народен представител се прекратяват пълномощията на последния от листата, който ги е придобил по заместване.” В първата си част текстът е възпроизведен от Закона за избиране на народни представители.

Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми колеги, временната комисия подкрепя заглавието на Глава дванадесета, а именно – „Парламентарно поведение”. По чл. 110, чл. 111, чл. 112, чл. 113, чл. 114, чл. 115 и чл. 116 няма постъпили предложения и временната комисия подкрепя настоящите текстове. По отношение на чл. 117 има постъпило предложение от Парламентарната група на Ред, законност и справедливост. Временната комисия подкрепя това предложение и предлага следната редакция: „Чл. 117. (1) Председателят може да отстрани за повече от едно заседание, но не повече от три заседания, народен представител, който: 1. оскърбява Народното събрание или държавния глава; 2. призовава към насилие в залата или в сградата на Народното събрание; 3. повторно е гласувал с чужда карта. (2) Отстраненият от заседанието народен представител по ал. 1 и по чл. 116 не получава възнаграждения за заседанията, от които е бил отстранен. (3) Народният представител има право да оспорва наложената дисциплинарна мярка пред председателя на Народното събрание в тридневен срок от налагането й. Председателят може да потвърди, отмени или промени мотивирано наложената дисциплинарна мярка.” Благодаря.

Благодаря, госпожо председател. Временната комисия предлага да се създаде чл. 118 със следното съдържание: „Чл. 118. Всеки месец в сайта на Народното събрание се публикува информация за неоправданите месечни отсъствия на народните представители от заседания на постоянните комисии и от пленарни заседания. Информацията се публикува не по-късно от седем дни след приключване на месеца, за която се отнасят”. Аз предлагам „сайта” да бъде заменен с „интернет страницата”, както гласувахме преди обяд. По чл. 118 и следващите членове има постъпили предложения от народния представител Четин Казак. Те касаят създаване на нова Глава тринадесета с наименование: „Административен съвет”. Временната комисия не подкрепя предложението.

Уважаема госпожо председател, в Допълнителните разпоредби ние бяхме предложили едни текстове, които намериха по-добра редакция в началото на този правилник. По този повод оттеглям предложенията на РЗС за промени в Допълнителните разпоредби – 3а и 3б.

Уважаеми колеги народни представители, от името на временната комисия предлагам да подкрепим заглавието на раздела „Допълнителни разпоредби”. По § 1, § 2, § 3, § 4 и § 5 няма постъпили предложения с изключение на тези, които бяха оттеглени преди малко, така че предлагам да се подложи на гласуване до § 5 включително.

Има предложение от народните представители Мая Манолова и Петър Мутафчиев за създаване на нов § 5а със следното съдържание: „§ 5а. „Управляващо мнозинство” по смисъла на този правилник са парламентарните групи, изразили подкрепа за правителството.” Временната комисия не подкрепя предложението.

Временната комисия подкрепя заглавието „Заключителни разпоредби”. По § 6 и 7 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя настоящите текстове за § 6 и § 7. Предлагаме нов § 8 – това, което коментирахме, уважаеми колеги, когато гласувахме разпоредбата на чл. 53, ал. 5. Предлагаме § 8 със следния текст: „§ 8. Разпоредбата на чл. 53, ал. 5 се прилага от момента на въвеждане на такава система, но не по-късно от 1 януари 2010 г.” Става въпрос за системата за гласуване, която коментирахме днес. Госпожо председател, моля с тази добавка да подложите на гласуване цялата глава „Заключителни разпоредби”.

Временната комисия подкрепя заглавието на Приложение към правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание”. По отношение на чл. 1, 2, 2а, 2б и 3 няма постъпили предложения. По отношение на чл. 4 има постъпило предложение, което Временната комисия подкрепя. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 55 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3, заместник-председателите на Народното събрание – с 45 на сто, председателите на парламентарните комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 – с 35 на сто, заместник-председателите на комисиите – с 25 на сто, членовете на постоянна комисия – с 15 на сто, и парламентарните секретари – с 10 на сто. (2) При съпредседателство на парламентарна група се полага възнаграждение за един председател. (3) Народният представител, който заема повече от една ръководна длъжност, получава само по-високото възнаграждение измежду тях. (4) За участие в подкомисии, временни комисии, както и за работни групи, избрани от постоянните комисии, народните представители получават възнаграждение пропорционално на времето на работа, но не по-голямо от 5 на сто от основното месечно възнаграждение. При удължаване на срока на дейността на временните комисии и работните групи се решава дали участващите в тях получават допълнително възнаграждение.”

По чл. 5, 6, 7, 8 и 9 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя действащите в момента текстове. По отношение на чл. 10 има предложение от народните представители Цецка Цачева, Лъчезар Иванов и Искра Фидосова, което Временната комисия подкрепя. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на независимите народни представители в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 3. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й, и на независимите народни представители. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.” По чл. 11 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя текста на чл. 11.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги депутати! Извинявам се, първо, за неудобството за това, което ще предложа, но има едно предложение на ПГ на ГЕРБ във връзка с внесения проектосъстав на Министерския съвет от господин Бойко Борисов при президента, състава и структурата на Министерския съвет. Смятам, че е резонно да се направят две корекции в чл. 17, където са постоянните и временни комисии. Предложенията, които прави ПГ на ГЕРБ, са по чл. 17, ал. 2, като т. 1 – „Комисия по икономическа политика и високи технологии”, както беше приета вчера, да стане „Комисия по икономическа политика и енергетика”, а т. 12 - „Комисия по енергетика, транспорт и съобщения”, да стане „Комисия по транспорт, високи технологии и съобщения”. Такава е и структурата на Министерския съвет и смятам, че ще може да бъде осъществяван по-добър парламентарен контрол от съответните комисии към съответните ведомства. Търсим в общи линии съответствие на парламентарния контрол и функционирането на Министерския съвет. Благодаря ви.

Уважаеми колеги, уважаемо ръководство, уважаема госпожо Михайлова, като парламентарист с достатъчно дълъг опит, независимо че сте в групата на управляващите! Аз не искам да коментирам по същество и по целесъобразност направеното предложение. В някаква степен то даже повтаря предложението, което вчера беше направено от Коалиция за България, от господин Петър Мутафчиев, вероятно даже това е по-удачното решение от решението, което беше възприето от Народното събрание във вчерашния ден. Но няма как акт с нормативен характер, който е минал на две четения, да бъде прегласуван в рамките на това заседание. Няма пречка, след като приемем правилника, с допълнителен проект за изменение и допълнение да бъдат направени необходими корекции, ако такива се налагат. Но просто няма как да се случи в днешното заседание, в рамките на този проект и на тези гласувания, защото това ще направи моментално приетите текстове противоконституционни. (Реплики между народни представители от Синята коалиция и Мая Манолова.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че действително е така това, което каза госпожа Манолова, и придържайки се към новите практики, които искаме да наложим от ПГ на ГЕРБ, ще направим писменото предложение и в следващо заседание ще бъде гласувано. Направих предложението от гледна точка да икономисаме време. Но след като има такива възражения, естествено е, че ние ще се съобразим. Така че оттеглям така направеното предложение. То ще бъде внесено по етапния ред, за да избегнем подобни атаки. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Това, което предложи господин Цветанов, е предложение по чл. 17, ал. 2 на ПГ на Ред, законност и справедливост. Ние се придържаме към това наше предложение и Ви моля то да бъде предложено за прегласуване. РЕПЛИКИ ОТ КБ: Не може, не може!

Най-малкото госпожа Манолова може да дава съвети за процедури, защото ако аз взема да припомня как изглеждаше тя и какво говореше в началото на 40-то Народно събрание, ще има дълго кикотене в пленарната зала. (Ръкопляскания от РЗС.) Затова ви моля да не се правите на по-големи светци от папата. Тук става въпрос за процедура. Подобни грешки са допускани в миналия парламент системно, почти във всяко заседание. Тук става въпрос от принципна гледна точка. Затова, госпожо председател, Ви моля да подложите нашето предложение на гласуване. Благодаря.

И това не може.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Наименованието на Глава втора, което е подкрепено от Временната комисия, е „Конституиране на Народното събрание и промени в ръководството”.

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители! Ще прочета последните текстове от настоящия правилник. По чл. 12 има постъпило предложение от ПГ на ПП ГЕРБ, което Временната комисия подкрепя. Временната комисия предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. (1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на възнаграждението му за това заседание. (2) При неоправдано отсъствие от заседание на парламентарна комисия, подкомисия и работна група на народния представител се удържа сума, равна на съответната добавка за участие в заседанието. (3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение. (4) Данните за удръжки по ал. 1, 2 и 3 се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на парламентарни комисии, подкомисии и работни групи и от стенографските протоколи.” По чл. 13, 14, 14а и 15 няма постъпили предложения. Временната комисия подкрепя всички тези текстове. Благодаря.