7 септември 2017 г.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по земеделието и храните за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 26 юли 2017 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Александър Мацурев. Със Законопроекта се предлага санкцията, предвидена според действащата разпоредба за лицата, пуснали животни през селскостопански земи и с това причинили вреди на селскостопанско имущество, вече да се налага на собствениците, пуснали или допуснали животни да бъдат пуснати през селскостопански земи. Освен това, се завишава размерът на санкцията и е предвидено такава да се налага и на еднолични търговци и юридически лица. Според вносителите промените ще улеснят установяването на субекта на нарушението и ще допринесат за повишаване на отговорността на собствениците на селскостопанските животни да осъществяват ефективен контрол върху пастирите. В Комисията по земеделието и храните е постъпило становище на Националното сдружение на общините в Република България, които нямат допълнителни бележки и предложения. В последвалата дискусия народните представители от всички парламентарни групи изразиха принципна подкрепа към предложените промени, като същевременно направиха редица бележки. От парламентарната група „Обединени патриоти“ отбелязаха, че между първо и второ четене на Законопроекта следва да бъдат предвидени подобни санкции за всички, причиняващи щети на селскостопанската продукция, като дадоха пример с водачите на моторни превозни средства, превозващи дърва, които причиняват не по-малки вреди, преминавайки през земеделските земи. От парламентарната група „БСП за България“ обърнаха внимание, че има редица текстове, които следва да бъдат прецизирани и синхронизирани между двете четения на Законопроекта и че следва да се предвиди ред, по който ще бъдат обезщетявани лицата, претърпели вреди. Освен това, предложиха да бъде изискано от Националното сдружение на общините в Република България допълнително становище по съществото на направените предложения. От парламентарната група „Движение за права и свободи“ отбелязаха, че предвид архаичността на голяма част от текстовете, целият Закон следва да бъде прецизиран. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 754-01-44, внесен от Александър Мацурев и група народни представители на 12 юли 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В действащата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е предвидена глоба от 200 до 500 лева за лице, което, без да има право, пуска животни през селскостопански земи като това е причинило вреди на селскостопанско имущество. Така глобата се налага единствено на прекия извършител на нарушението, тоест на лицето, пуснало животните, а не на техния собственик, когато са различни лица. В повечето случаи за служителите на общинските администрации е изключително трудно да издирят прекия извършител на деянието, тъй като животните се пускат на паша в ранните сутрешни часове и често ги оставят без надзор до тяхното прибиране. Това прави невъзможно да се докаже по безспорен начин кое е лицето пуснало животните, особено когато никой друг не ги прибира. На практика при нарушение длъжностните лица от общинската администрация най-често констатират наличие на непридружени от конкретно лице животни, а случаите, в които контролните органи имат пряк извършител или има свидетел, посочват пряк извършител, са значително редки. Така поради липса на доказателства за установяване на субекта на нарушението нарушителите остават ненаказани, а собствениците на селскостопански животни, които носят административнонаказателна отговорност към настоящия момент, не са достатъчно мотивирани да осъществяват ефективен контрол върху пастирите. Това от своя страна оставя впечатление за липса на контрол и на адекватна обществена реакция срещу извършените нарушения както в обществото, така и в земеделските стопани, претърпели вреди. В тази връзка сме предложили промени в закона, с които се предвижда санкция за самите собственици на селскостопански животни, които пряко са пуснали животните или са допуснали извършването на такова нарушение. Наред с това предлагаме тази санкция да се налага и не само на физически лица, а на еднолични търговци и юридически лица, тъй като към настоящия момент собствениците на животни могат да бъдат както физически така и юридически лица и еднолични търговци. Според нас това ще допринесе за по-ефективно извършване на контролната дейност от страна на служителите в общинските администрации, които ще разполагат с реална възможност да установяват нарушителите. Ще се отговори на обществените потребности за прилагане на адекватни мерки срещу нарушителите. Освен това повишаването на отговорността на собственика на животни ще доведе до значително намаляване на случаите на нарушения и нанасяне на вреди върху селскостопанското имущество. Не на последно място, въвеждането на предложените промени ще има благоприятен финансов ефект върху общинските бюджети, доколкото ще се позволи на общинските органи и служителите да установяват по безспорен начин нарушителите и да издават наказателни постановления, които да бъдат защитими пред съда в случай на обжалване, което към настоящия момент не е така. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обсъждането на промените в Закона за опазване на селскостопанското имущество са важни и ние подходихме с изключително задълбочено обсъждане в нашата парламентарна група, на това какво се цели с този законопроект и как се решава проблемът. Първо, искам да обърна внимание, че този законопроект е от 1974 г. и даже вътре има текстове, които будят сериозни съмнения за приложимост на част от това законодателство и на този действащ закон и едва ли с такива козметични промени ще могат да се решат проблемите свързани с опазването на земеделското имущество. Като подчертавам, че въпросът е сериозен искам да кажа, че промените, които се предлагат, ще създадат много повече нови проблеми, отколкото да решат този, който вносителите на законопроекта искат и представят на нашето внимание. Предвижда се увеличаването на административната санкция, тоест собствениците на животни да плащат санкция в размер от 200 до 500 лева за първо нарушение и от 600 до 1000 лева с всяко следващо нарушение. Тоест собственикът е този, който ще бъде отговорен за деянията, които са извършени по време на осъществяването на дейността по отглеждането на животните. Тук възникват най-малко два въпроса: първо, собствениците на животни ще бъдат санкционирани два пъти. Според действащия закон на собствениците на животни трябва да им бъдат отнети животните. Този текст не е отменен в закона и втори път, трябва да има административна санкция. Смятам, че в условията, в които съответно и в България се развиват особено малките и дребни животновъдни стопанства, това ще бъде изключително тежко наказание за собствениците на животни. Отделно от това в законопроекта не се прави разлика от това от колко собственици ще се заплаща глобата. Най-често пасищното животновъдство означава, че имате събрани животни от много на брой собственици. Всеки един собственик ще плаща 300 лева ли? Отговор на този въпрос в законопроекта няма. От тази гледна точка въпросите са много повече в тази си част за собствениците, отколкото решението, което е намерено. Друг един въпрос, както и проблемът, който поставяме, е свързан с полските пътища. На много места няма полски пътища, които да осигуряват достъп на животните съответно до местата, където да се осъществява тази дейност. Какво правим оттук нататък? Как решаваме този въпрос, защото нямат осигурен достъп? Трети проблем: тези, на които е унищожено имуществото ще получат обезщетение. В закона няма разписана процедура как се осъществява това обезщетение, няма и допълнителни нормативни актове, които да го описват. Оттук нататък поставяме въпроса: как ще обезщетим собствениците на унищожено имущество? Отново един въпрос, на който ние нямаме съответното решение. Фактът, че се поставя въпросът за защита на унищожено имущество, че този закон се поставя на дневен ред, за нас е важен и затова ние ще го подкрепим, но държим да има максимално дълъг срок за обсъждане и предложение, за да може да се получи наистина един действащ законопроект, който да даде възможност да се реши въпросът не само на собствениците на унищожено имущество, но също така да се защити интересът и на тези, които са подложени на санкции. По време на обсъждането в Комисията беше поставен също така въпросът, че част от имуществото се унищожава и по причина, че моторни превозни средства минават през нивите и унищожават имуществото. Трябва да Ви кажа, че на пръв поглед това изглеждаше разумно предложение, но съгласете се, че когато става дума за преминаване на селскостопански животни, това най-често не са умишлени действия, а ние санкционираме собственика два пъти - и административно със санкция глоба, и с отнемане на животните. Когато става въпрос за преминаване на моторни превозни средства, това вече е съзнателна човешка дейност, тоест съзнателно се унищожава нещо и смятам, че не му е мястото точно в този законопроект по отношение на опазване на земеделското имущество да се разглежда и този въпрос. Пак искам да кажа ще подкрепим законопроекта, необходим е, но решенията не са в посоката, в която са предоставени от колегите. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Правя процедурно предложение на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: моля в залата да бъде допусната София Владимирова – председател на Съвета за електронни медии.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 754-01-42, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Станилов, Стефан Данаилов, Велислава Кръстева, Ерджан Ебатин и Боряна Георгиева на 7 юли 2017 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 20 юли 2017 г. беше разгледан Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 754-01-42, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Станилов, Стефан Данаилов, Велислава Кръстева, Ерджан Ебатин и Боряна Георгиева на 7 юли 2017 г. В заседанието участваха представители от Съвета за електронни медии: Розита Еленова – член, Доротея Петрова – експерт. От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Вежди Рашидов. Съветът за електронни медии, съгласно сега действащата норма на чл. 39, ал.1 от Закона за радиото и телевизията, представя за обсъждане в Народното събрание отчет за дейността си не по-късно от 31 октомври за първото полугодие и 31 март за второто полугодие на предходната година и го публикува на страницата си в интернет. Със Законопроекта се предлага да бъде внасян годишен отчет за дейността на Съвета за електронни медии, не по-късно от 31 март на следващата година, който се публикува на интернет страницата на регулатора. Този подход е възприет при представянето на отчетите/докладите на редица други регулаторни органи в Народното събрание. Законопроектът е придружен с предварителна оценка на въздействието и не изисква допълнителни финансови средства. Съветът за електронни медии подкрепя предлаганото изменение на Закона за радиото и телевизията. След проведено гласуване Комисията по културата и медиите единодушно със 17 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 754-01-42, внесен от Вежди Рашидов, Станислав Станилов, Стефан Данаилов, Велислава Кръстева, Ерджан Ебатин и Боряна Георгиева на 7 юли 2017 г.“

На основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да приемем на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Госпожо Председател целия ли текст да прочета или първо заглавието?

„ЗАКОН за изменение на Закона за радиото и телевизията Параграф единствен. В чл. 39 ал. 1 се изменя така: „(1) Съветът за електронни медии представя за обсъждане и приемане от Народното събрание годишен отчет за дейността си, не по-късно от 31 март на следващата година, и го публикува на своята интернет страница.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, внесен от Министерския съвет Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 26 юли 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, внесен от Министерския съвет. В заседанието участваха господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, и госпожа Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика. Законопроектът беше представен от господин Бисер Петков. Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко е подписана на 21 септември 2016 г. в Рабат. Тя е разработена след консултации от двете страни, като са спазени всички норми на международното право и принципите на социалната сигурност. Тъй като Спогодбата води до финансови ангажименти за България, тя подлежи на ратификация. В персоналния й обхват са включени гражданите на всяка от договарящите страни, които са или са били подчинени на законодателството на една от договарящите страни, както и лицата, чиито права произтичат от правата на тези лица. В материалния обхват от българска страна са включени следните видове обезщетения: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; обезщетения и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване; наследствени пенсии, произтичащи от тези пенсии; парични обезщетения за безработица; помощи при смърт. По отношение на Кралство Мароко Спогодбата ще обхваща общата схема за социална сигурност в частния сектор; схемата за граждански и военни пенсии; колективната пенсионна схема; схемата, покриваща трудови злополуки. Във връзка с обезщетенията за временна неработоспособност и майчинство по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни. Осигурителните периоди ще бъдат сумирани до степен, необходима за получаване на право на обезщетение съгласно законодателството, което се прилага. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат, те ще се отчитат само веднъж. Що се отнася до пенсиите за инвалидност, за старост и наследствените пенсии, също е предвидено взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни, при условие че тези периоди не се припокриват. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизането в сила на Спогодбата. Предвидена е и възможност да се вземат предвид осигурителни периоди, завършени по законодателството на трета страна, с която и двете договарящи страни са обвързани чрез инструмент за координиране в областта на социалната сигурност, в който е предвидена възможността за сумиране на осигурителните периоди. В Спогодбата е предвидено, че ако условията за придобиване на право на обезщетение съгласно законодателството на една от договарящите страни са изпълнени, независимо от осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на другата договаряща страна, компетентната институция на първата договаряща страна определя обезщетението изключително въз основа на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на тази договаряща страна. Ако осигурителният период, завършен съгласно законодателството на една от договарящите страни, е по-кратък от дванайсет месеца и ако, вземайки предвид само този период, лицето не придобива право на обезщетение, компетентната институция на тази договаряща страна не е задължена да отпуска обезщетения за този период. В случаите, в които лицето отговаря на условията за отпускане на пенсия, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди, пенсията се отпуска и изплаща изключително съгласно законодателството на държавата, в която лицето отговаря на изискванията за пенсиониране. При необходимост от сумиране на осигурителни периоди с оглед придобиване на право за определяне на размера на пенсиите, е възприет принципът на пропорционално изчисление, при който всяка държава определя размер, съответстващ на периодите, придобити по нейното законодателство. Парично обезщетение в случай на трудова злополука или професионална болест се предоставя съгласно законодателството на договарящата страна, на което е подчинено наетото лице в момента на настъпване на злополуката или болестта. Обезщетенията за професионална болест се отпускат съгласно законодателството на компетентната институция на договарящата страна, на чието законодателство е било подчинено лицето в момента на упражняване на трудовата дейност, довела до професионалната болест. Това правило се прилага и в случаите, когато болестта е била установена по време, през което лицето е било подчинено на законодателството на другата договаряща страна. По отношение на обезщетението за безработица или обезщетение при загуба на работа също е предвидена възможност за сумиране на осигурителни периоди, завършени по законодателството на другата договаряща страна, при условие че осигуреното лице е завършило последните си осигурителни периоди в съответствие със законодателството, съгласно което се претендира за тези обезщетения. Уточнено е, че при определяне на размера на обезщетението за безработица или на обезщетението за загуба на работа компетентната институция на всяка от договарящите страни зачита единствено осигурителните доходи и периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. В Спогодбата е регламентирано, че ако на лицето не достигат необходимите осигурителни периоди за придобиване, запазване или възстановяване на правото на помощ при смърт, предвидени от законодателството на една от двете държави, за допълване на осигурителните периоди, завършени в тази държава, се вземат предвид и предишни осигурителни периоди, завършени съгласно законодателството на другата държава. Всяка компетентна институция изплаща дължимата съгласно нейното законодателство помощ при смърт, независимо от мястото на пребиваване на получателя. В останалите части на Спогодбата се съдържат стандартни разпоредби относно сключването на административно споразумение, процедурни правила за подаване на заявления, определяне и изплащане на обезщетенията, достъпа до информация и защита на личните данни, административно сътрудничество и други. Спогодбата ще влезе в сила на първия ден от третия месец след месеца на получаване на втората от нотите, с които договарящите се страни взаимно се уведомят по дипломатически път, че са спазени всички изисквания на техните национални законодателства за влизане в сила на Спогодбата. Тази Спогодба се сключва за неопределен срок от време. В случай на прекратяване всички права, придобити от лицата в съответствие с разпоредбите на спогодбата, остават в сила. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, № 702 2 8, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законoпроект за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, № 702 02-8, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2017 г. На редовно заседание, проведено на 26 юли 2017 г., Комисията по външна политика разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект. Мотивите по Законопроекта бяха представени от Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика. Спогодбата е подписана на 21 септември 2016 г. в Рабат. Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата; износ на пенсии; приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. От българска страна са включени следните видове обезщетения: парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство; обезщетения и пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест; пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване; наследствени пенсии, произтичащи от тези пенсии; парични обезщетения за безработица; помощи при смърт. По отношение на Кралство Мароко Спогодбата ще обхваща общата схема за социална сигурност в частния сектор; схемата за граждански и военни пенсии; колективната пенсионна схема; схемата, покриваща трудови злополуки. В Спогодбата е предвидено, че ако условията за придобиване на право на обезщетение съгласно законодателството на една от договарящите страни са изпълнени, независимо от осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на другата договаряща страна, компетентната институция на първата договаряща страна определя обезщетението изключително въз основа на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателството на тази договаряща страна. Ако осигурителният период, завършен съгласно законодателството на една от договарящите страни, е по-кратък от дванайсет месеца и ако, вземайки предвид само този период, лицето не придобива право на обезщетение, компетентната институция на тази договаряща страна не е задължена да отпуска обезщетения за този период. В Спогодбата е предвидено, че тя влиза в сила от първия ден на третия месец, следващ месеца, през който е получена втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на националните им законодателства за влизането й в сила. Сключва се за неопределен период. В случай на прекратяване всички права, придобити от лицата в съответствие с разпоредбите на спогодбата, остават в сила. Съгласно § 1а, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за нормативните актове, глави втора и трета от същия Закон, с изключение на изискването за мотиви по чл. 28, ал. 1, не се прилагат за законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори. Във връзка с това не е необходимо да бъде извършена оценка на въздействието, да се провеждат обществени консултации и да бъде изготвена справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека на проекта на Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко. След изслушване на мотивите към Законопроекта се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което с 15 гласа „за“, без „против“ и въздържали се“, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 8 от Конституцията на Република България, да приеме на първо четене, внесения от Министерския съвет Проект на Закон за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко.“

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Повече от 50 години отношенията между България и Кралство Мароко спомагаха за това да има едно сериозно сътрудничество в различните области на стопанския, икономическия и културен живот в отношенията между двете страни. Хиляди са българските граждани, които работеха в Кралство Мароко и макар закъсняла Спогодбата, аз се радвам, че има такова предложение, че е подписана и смятам, че ние трябва да подкрепим ратифицирането на този документ, който ще даде възможност и на тези, които са работили, и тези, които и днес работят в областта на образованието, здравеопазването, културата, спорта, да разчитат на една сериозна загриженост за тях като български граждани в Кралство Мароко, а и мароканските граждани, които по една или друга причина, се намират в България. Убеден съм, че колегите ще подкрепят ратифицирането. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя процедурно предложение съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене в рамките на днешното заседание.

Благодаря, госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко Член единствен. Ратифицира Спогодбата за социална сигурност между Република България и Кралство Мароко, подписана на 21 септември 2016 г. в Рабат.“

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Правя предложение на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът между двете четения на Закона за изменение и допълнение на Закона за електронни документи и електронния подпис да бъде удължен с още една седмица. Така ще бъде достигнат максималният срок от четири седмици между двете четения. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет. На редовно заседание, проведено на 20 юли 2017 г. Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. От името на вносител Законопроектът бе представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалната политика. Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 е одобрена с Решение на Европейската комисия С(2015) г. под № 5444 от 30 юли 2015 г. Меморандумът за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРЕГГ – ИПП България –Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия е подписан за Република България на 15 декември 2016 г. и за Република Сърбия на 27 януари 2017 г. Меморандумът определя общите правила за управление и изпълнение на Програмата, както и структурите по Програмата и разпределението на функциите между тях. Програмата е насочена към финансиране на проекти, свързани с развитието на устойчив туризъм, младежи и околна среда. Меморандумът се състои от пет глави. Глава I „Общи разпоредби“ определя предмета и приложимите разпоредби на меморандума, и дава информация относно термините, използвани в него. В Глава II „Административни разпоредби“ се определят институциите, които участват в изпълнението и управлението на програмата, и техните отговорности. В тази глава се уреждат и въпросите, свързани със сформирането и работата на Съвместния комитет за наблюдение, гарантирането на първо ниво на контрол за операциите, както и на оценители за извършване на техническа оценка за подадените проектни предложения. В Глава III „Изпълнение“ са посочени процедурите, свързани с изпълнението на Програмата, като подбор на операции и договаряне, наддоговаряне и тръжни процедури. В Глава IV „Финансови разпоредби и контрол“ включва разпоредби, свързани с националното съфинансиране, плащанията към водещи бенефициенти по приоритетни оси 1. „Устойчив туризъм“, 2. „Младежи“, 3. „Околната среда“ и по приоритетна ос 4 „Техническа помощ“, както и разпоредби свързани с допустимост на разходите, нередности и възстановяване на неправомерно изплатени средства и финансовите корекции от страна на Европейската комисия. В „Заключителни разпоредби“ регламентира разработването на правила за изпълнение на Програмата и проектите, езика за комуникация, разрешаването на спорове във връзка с изпълнението на Програмата, както и влизането в сила на Меморандума. Подписаният Меморандум подлежи на ратификацията със Закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. В резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление единодушно с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет да бъде приет на първо гласуване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017г. На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2017 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014ТС16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – зам. министър на регионалното развитие и благоустройството. Меморандумът за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия е подписан за Република България на 15 декември 2016 г. и за Република Сърбия на 27 януари 2017 г. Той определя общите правила за управление и изпълнение на Програмата, структурите по нея и разпределението на функциите между тях. Съдържанието обхваща „Общи разпоредби“ с описание на предмета и приложимите разпоредби на меморандума, както и дефиниции на термините, използвани в него; „Административни разпоредби“, които визират институциите, участващи в изпълнението и управлението на програмата, и техните отговорности, в това число Управляващ орган – Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България; Национален орган – Службата за европейска интеграция на Република Сърбия, отдел за програми за трансгранично и транснационално сътрудничество; Сертифициращ орган – дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите на Република България, и Одитен орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съвет“ към министъра на финансите на Република България. За целите на изпълнението на програмата са създадени Съвместен секретариат със седалище в гр. София, Република България и клон на секретариата в гр. Ниш, Република Сърбия. В Глава II се уреждат и въпроси, свързани със сформирането и работата на Съвместния комитет за наблюдение, гарантирането на първо ниво на контрол за операциите, както и на оценители за извършване на техническа оценка на подадените проектни предложения. Меморандумът посочва още процедурите, свързани с изпълнението на програмата, като подбор на операции и договаряне, наддоговаряне и тръжни процедури, както и разпоредби, свързани с националното съфинансиране, плащанията към водещи бенефициенти по приоритетни оси 1, 2 и 3, плащанията по Приоритетна ос 4 „Техническа помощ“, допустимост на разходите, нередности и възстановяване на неправомерно платени средства и финансовите корекции от страна на Европейската комисия. В заключителните си разпоредби е регламентирано разработването на правила за изпълнение на програмата и проектите, езика за комуникация, разрешаването на спорове във връзка с изпълнението на програмата, както и влизането в сила на меморандума. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, подлежи на ратификация със закон. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: С 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702 02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 19 юли 2017 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет. Законопроектът беше представен от госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България с настоящия законопроект се предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Меморандум, подписан за Република България от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 15 декември 2016 г. Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ– ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 е одобрена с Решение № 654 на Министерски съвет от 18 септември 2014 г. и с Решение на Европейската комисия С(2015) 5444 от 30 юли 2015 г. Целта й е да финансира проекти, свързани с развитието на устойчив туризъм, младежи и околна среда. Меморандумът определя общите правила за управление и изпълнение на програмата, както и структурите по програмата и разпределението на функциите между тях. Документът се състои от пет глави, както следва: „Общи разпоредби“ – главата описва предмета и приложимите разпоредби на меморандума и дава информация, относно термините, използвани в него; „Административни разпоредби“ – в тази глава се определят институциите, които участват в изпълнението и управлението на програмата и техните отговорности. Управляващ орган е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България. Национален орган е Службата за европейска интеграция на Република Сърбия, отдел за програми за трансгранично и транснационално сътрудничество. Сертифициращият орган е дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите на Република България, а Одитен орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата на ЕС“ към министъра на финансите на Република България. С оглед изпълнение целите на програмата е създаден Съвместен секретариат в град София и негов клон в град Ниш, Република Сърбия. В тази глава се уреждат и въпросите, свързани със сформирането и дейността на Съвместния комитет за наблюдение; Глава „Изпълнение“ – предоставя информация относно процедурите, свързани с изпълнението на програма, като подбор на операции и договаряне, над договаряне и тръжни процедури; Глава 4 „Финансови разпоредби и контрол“ – тук са включени разпоредби по отношение на националното съфинансиране, плащанията към водещи бенефициенти по приоритетните оси 1. „Устойчив туризъм“, 2. „Младежи“, 3. „Околна среда“ и по приоритетна ос 4 „Техническа помощ". В тази глава се уреждат и въпросите, свързани с допустимост на разходите, нередности и възстановяване на неправомерно изплатени средства и финансовите корекции от страна на Европейската комисия; Глава 5 „Заключителни разпоредби“ – регламентира разработването на правила за изпълнение на програмата и проектите, езика за комуникация, разрешаването на спорове във връзка с изпълнението на програмата, както и влизането в сила на меморандума. С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 6 гласа „за“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България –Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия“ CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. На заседание, проведено на 12 юли 2017 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, подписан за Република България на 15 декември 2016 г. и за Република Сърбия на 27 януари 2017 г. Мотивите към законопроекта бяха представени от госпожа Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. С Решение № 654 на Министерския съвет от 18 септември 2014 г. Република България изрази съгласие със съдържанието на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 преди представянето й в Европейската комисия за одобряване, както и ангажиментите на Република България като държава – участник в програмата. Програмата е одобрена с Решение на Европейската комисия С(2015) 5444 от 30 юли 2015 г. Това е една от програмите на Европейския съюз за трансгранично сътрудничество, в които страната ни участва през периода 2014-2020 година. Съвместната стратегическа цел на регионалното сътрудничество между секторите и административните единици, която трябва да бъде постигната чрез Програмата, е да се насърчи балансираното и устойчиво развитие на трансграничния регион между България и Сърбия – интегриран в европейското пространство чрез интелигентен икономически растеж, приспособяване към промените в околната среда и подобряване на културата на обучение. Териториалният обхват на Програмата включва региони, разположени на границата между двете партниращи държави, а именно: областите Видин, Монтана, Враца, София област, Перник и Кюстендил на територията на Република България и областите Бор, Зайчар, Нишава, Топлица, Пирот, Ябланица и Пчиня на територията на Република Сърбия. Общият размер на средствата по нея възлиза на 34 млн. 102 хил. 256 евро, от които 28 млн. 986 хил. 914 са от Инструмента за предприсъединителна помощ, а 5 млн. 115 хил. 342 евро от национално – публично съфинансиране, предоставено от двете държави. Програмата ще функционира чрез три приоритетни оси, като разпределението на средствата по тях е както следва: - Приоритетна ос 1 „Устойчив туризъм“ – 35%; - Приоритетна ос 2 „Младежи“ – 25%; - Приоритетна ос 3 „Околна среда“ – 30%; - Приоритетна ос 4 „Техническа помощ“ – 10%. Бенефициенти по Програмата могат да бъдат юридически лица, регистрирани в допустимия регион, като следва да са организации, които не генерират печалба. Управляващ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България, а Министерството по европейските въпроси на Турция изпълнява функциите на Национален орган. За целите на изпълнението на Програмата е създаден Съвместен секретариат с главен офис в София – Република България, с клон в Ниш – Република Сърбия. Меморандумът урежда сформирането и работата на Съвместен комитет за наблюдение. За сертифициращ орган е определена дирекция „Национален фонд“ на Министерството на финансите на Република България, и Одитен орган – Изпълнителна агенция „Одит на средствата от ЕС“ към министъра на финансите на Република България. Управляващ орган по Програмата е Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, а Национален партниращ орган е Службата за европейска интеграция на Република Сърбия. С предложението за ратифициране със закон Меморандум се осигурява пълноправното участие на Република България в Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия по линия на Инструмента за предприсъединителна помощ CCI 2014ТС16Г5СВ007, като се определят правомощията на органите, отговорни за ефективното управление и изпълнение на програмата, в съответствие с поетите ангажименти от Република България. С меморандума се договаря националното съфинансиране по приоритетните оси и участието между партньорите от всяка държава. Меморандумът за изпълнението на Програмата влиза в сила от датата на получаване по дипломатически път на втората от нотите, с която страните се уведомяват, че са изпълнени изискванията на съответните законодателства за влизането му в сила. Меморандумът подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия CCI 2014TC16I5CB007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г.“ В заключение бих искал да кажа, че най-вероятно има правописна грешка в самия доклад и като управляващ орган от страна на Министерство по европейските въпроси на Република Сърбия да се чете, а тук е записано Република Турция.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение за удължаване на срока за предложения между първо и второ четене по отношение на общия проект, обединяващ приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с още пет дни, тоест до максималния възможен срок, който да изтече на 18 септември 2017 г. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, правя процедура на базата на чл. 80, ал. 2 от Правилника ни – да подложим на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Сърбия, който преди малко приехме на първо четене.

Благодаря. „Проект! ЗАКОН за ратифициране на Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия Член единствен. Ратифицира Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – ИПП България – Сърбия ССI 2014ТС16I5СВ007 между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, подписан за Република България на 15 декември 2016 г. и за Република Сърбия на 27 януари 2017 г. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Уважаема госпожо Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъде допуснат в пленарната зала заместник-министърът на здравеопазването д р Мирослав Ненков.

„ДОКЛАД относно Проект на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 702-00-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2017 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Проект на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 702-00-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г. На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, д р Димитър Петров – изпълняващ длъжността управител на НЗОК, представители на Министерството на здравеопазването, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации. Годишният отчет беше представен от председателя на Надзорния съвет на НЗОК господин Кирил Ананиев. Той информира народните представители, че през 2016 г. дейността на НЗОК е свързана основно с изпълнението на функционалните й задължения в съответствие с относимото европейско и национално законодателство, както и с опазване рамката на бюджета на НЗОК за финансовата година. Господин Ананиев посочи, че през отчетния период е повишена ефективността и резултатността на системата за финансово управление и контрол на Централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси и на системата за предварителен контрол относно законосъобразността на всички действия и документи, свързани с финансовата дейност. При изготвянето на Отчета за дейността на НЗОК за 2016 г. е отчетено и влиянието на здравно-демографската среда, като демографските показатели, при които се наблюдават устойчиви тенденции – застаряващо население и отрицателен естествен прираст, които имат непосредствено влияние върху финансовата стабилност на НЗОК. От една страна, неблагоприятното демографско развитие е предпоставка за намаляване на реалните приходи от икономически активното население, като този проблем се задълбочава и поради високото ниво на емиграция. От друга страна, застаряващото население и високото ниво на хронична заболеваемост води до значително увеличаване на здравноосигурителните разходи. Годишният отчет е структуриран по отделните функционални направления от дейността на НЗОК и здравноосигурителни плащания, като детайлно са отчетени проверките, извършени от експерти на Централното управление на НЗОК и на контролните органи на РЗОК. В съответствие с промените в нормативната уредба е разработена и утвърдена „Инструкция за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 – 8 от Закона за здравното осигуряване”. Проверките са осъществявани при стриктно изпълнение на инструкцията и на предвидения в нея алгоритъм. Посочени са и констатираните нарушения по изпълнение на договорите с изпълнителите на медицинска помощ, както и установените проблеми и конкретни предложения за оптимизация на дейността. В сферата на извънболничната медицинска помощ през отчетния период са сключени 13 434 договора за извънболнична медицинска и дентална помощ. Осигуреността с общопрактикуващи лекари средно за страната е един лекар на 1649 здравноосигурени лица, спрямо един лекар на 1655 здравноосигурени лица за 2015 г., като същевременно се запазва тенденцията за неравномерно осигуряване с медицински специалисти на територията на страната. Средната осигуреност с лекари по дентална медицина през 2016 г. е един лекар на 1143 здравноосигурени лица, което спрямо предходната година представлява увеличение от 2,81%, и е свързано както с повишаване броя на лекарите по дентална медицина, така и с незначително намаление в броя на здравноосигурените лица. Делът на здравноосигурените лица, получили първична извънболнична дентална помощ през 2016 г., е намалял незначително спрямо 2015 г. от 24,8% на 24,4%. По отношение на болничната медицинска помощ се отчита увеличение на броя на изпълнителите на болнична медицинска помощ, сключили договор с НЗОК, спрямо 2015 г. Същевременно общият брой на договорените клинични пътеки за отчетния период бележи лек спад, дължащ се основно на промени в нормативната уредба, промяна на изискванията за изпълнение и договаряне на клинични пътеки поради приемането на нови медицински стандарти, както и на отпадането на част от клиничните пътеки и договарянето им като амбулаторни процедури. През 2016 г. сключилите договори с НЗОК лечебни заведения, изпълнители на болнична помощ, са 365, като от тях 311 са лечебни заведения за болнична медицинска помощ, 42 са лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ и 12 диализни центъра. За периода 2014 – 2016 г. броят на лечебните заведения, изпълнители на болнична помощ, се е увеличил общо с 62, като 22 са лечебни заведения за болнична помощ, от които 16 специализирани болници, 9 диализни центъра и 7 многопрофилни болници, като само за 2016 г. новите лечебни заведения за болнична помощ са три. Тези данни затвърждават положителната тенденция за подобряване достъпа на пациентите до болнична медицинска помощ на територията на цялата страна. В заключение господин Ананиев посочи, че през отчетния период установената система за вътрешен контрол е осигурила условия за идентифициране на рисковете, прилагане на критерии за оценка на изпълнението и докладване на резултатите. Функционирането на системата е било подчинено на изискванията за стриктно спазване на финансовата рамка, на правилната координация на административната дейност и на законосъобразността на процесите при електронното отчитане и дейността на договорните партньори. В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването се обединиха около становището, че в съдържанието на представения отчет, въпреки подробната информация, липсва сериозен анализ на един от основните аспекти от дейността на НЗОК, а именно по какъв начин през 2016 г. се е подобрила здравната система, достъпът и качеството на медицинската помощ и спазването правата на пациентите. Основната и най-важна част в отчета би следвало да бъде изводът в каква степен, чрез изразходване средствата от здравноосигурителните вноски на всички български граждани, са реализирани заложените мисия и цели. Народните представители отправиха и конкретни въпроси във връзка с констатациите относно детската смъртност, резултатите от осъществен съвместен проект за остойностяване на различни клинични пътеки по истории на заболяванията, броя на влезлите в сила наказателни постановления, издадени от НЗОК, и размера на реално събраните средства от глоби и имуществени санкции в резултат на контролната дейност на НЗОК за 2016 г., както и относно тревожните констатации по отношение лечението на български граждани в други европейски държави. Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „за“ – 11, „против“ – 9, без „въздържали се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., № 702-00-21, внесен от Министерския съвет на 23 юни 2017 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване РЕШИ: Приема Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Ние сме свидетели на поредния казионен Отчет на Здравната каса, който се представя за одобрение от Народното събрание. Има някои въпроси, които трябва да зададем и на които не получихме отговор по време на неговото обсъждане в Здравната комисия. Така се ситуираха нещата, че органът, който определя развитието на здравеопазването и неговото състояние, основно е Здравната каса, за съжаление, защото тя финансира здравеопазването почти 99%, както сме свикнали да казваме, и тук решенията, които взима Надзорният съвет и които се изпълняват от Националната здравноосигурителна каса, са изключително важни. Въпросите, които искаме да зададем, са: защо лекарствоснабдяването се превърна в основния приоритет за кумулиране на средствата на Здравната каса? Ние мислим, че въпросите на болничното здравеопазване, въпросите на извън болничното здравеопазване и на другите отдели, на които плаща Здравната каса, също са важни и имат своето значение. Не може всичките резерви на Здравната каса да се насочват само към лекарствоснабдяването и те да се изплащат навременно и точно, в срок. На второ място, считаме, че бюджетът не представя в цяло финансовото състояние на Здравноосигурителната каса, при положение че поради финансови причини колегите от нея казват, че не могат да платят извършената дейност от болничните заведения, която е приблизително между 20 до 30 милиона годишно, а в края на годината, си представете, на отчетния период Здравната каса завършва с около милион и половина плюс. Защо, когато в същото време никой не представя в точност как стоят нещата със заплащането на лечението на българските граждани в чужбина? Там се говорят неща – за съжаление, нямаме точни данни, за около 200 милиона, които Здравната каса трябва да изплати за лечението на българските граждани в чуждите страни. Не е тайна, че вече има страни, които не приемат за лечение български граждани, просто защото Здравната каса не изплаща това лечение. Тези въпроси могат да бъдат зададени и за денталната помощ. Тези въпроси могат да бъдат зададени и за достъпа на здравноосигурените лица до извън болничната помощ. Но особено важно е защо здравноосигуреното лице, което плаща своите вноски, има препятствия при желание му да влезе в определено болнично заведение, което не го приема, защото в края на месеца то нямало лимит за приемане на болни? Когато се касае за тези области на България, където имаме само едно болнично заведение, и това обикновено е областната болница, болният се принуждава да отиде в съседна област, ако там има лимит за лечение на пациента, или да изчака тези седмица или две да дойде новият отчетен период, новият месец, и той да постъпи в болницата. Това при определени състояния може да се отрази изключително тежко на неговото здравословно състояние, включително до най-тежкото състояние. Затова ние, моите колеги от парламентарната група на БСП, не можем да гласуваме положително за приемането на този бюджет. Крайно време е да разберем, че бюджетът на Здравноосигурителната каса…

Отчет за дейността.

Доктор Дариткова, моля Ви, никога, когато аз се изказвам, не желая Вие да ме апострофирате! Имаме достатъчно време да Ви обърна внимание, когато искате, и да коментираме нещата.

Коригирам Ви.

Трябва да разберем, че нещата в българското здравеопазване основно зависят от това как приемаме бюджета и неговото изпълнение. В подробности лично аз считам, че това, което ние мислим, че сме приели и възложили на Националната здравноосигурителна каса, не е изпълнено, с което създаваме съществени затруднения при лечението и достъпа на здравноосигурените лица до болнична помощ. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Аз два пъти задълбочено се запознах с Доклада и положих старание, но това, което ми липсваше – искам да кажа просто цифри, цифри, анализ няма. Изключително важно е, когато Здравната каса представя своя Доклад, да имаме анализ – да знаем каква политика е искала да проведе и докъде е постигнала своята политика. Сега какво правим, как планираме? Не можем, защото нямаме анализ. Винаги казваме: историческият принцип. Преди беше последните три месеца, сега направихме нова формула за последната година. Трябва ли само да следваме историческия принцип? Докъде ни доведе историческият принцип? До една неравнопоставеност между различните области – всички питахме и здравния министър, чухме и изслушването на директора на Касата –неравнопоставеност между отделните болници. Голяма част от университетските и областните болници имаха намаление благодарение на този исторически принцип – до 15%. Това до какво доведе? – пациентите да търсят в коя болница има лимит, а не обратното, парите да следват пациента и пациентът сам да избере своята болница. Нека нарушим този принцип само на цифри и поставим анализ. На второ място, изключително важна тема е – заедно обсъдихме на Комисията – че няма интегрирана информационна система между Министерството на здравеопазването и НЗОК. Нямахме сведение за ваксинираните деца от морбили. Това не бива и не може да се допуска, защото води до тежки последствия за здравето на цялото население. Какво стана с Касата? Надзорният съвет решава, но с какво? С тези пари, отпуснати от Министерството на финансите. Касата, вместо да провежда политики заедно с Министерството, тя се явява само като разпределителна гара на отпуснатите средства. Изключително трябва да внимаваме за бюджета, за да бъдат реализирани добрите предложения, които правят нашите колеги от МЗ, колегите от Касата и лекарите от доболничната и болничната помощ. Следваща точка – свръхлимитиране. Колко от нашите пациенти чакат, за да имат направление в извънболничната помощ?! А сега има и свръхлимитиране на болничната помощ. Ще чакаме. Така е. Нека тези лимити бъдат регламентирани така, че да не се налага такова дълго изчакване на пациентите. Нека не се налага пациентите да плащат от собствения си джоб. Всички знаем колко са средствата, които отделят пациентите, въпреки че са здравно осигурени, за регламентирани и нерегламентирани плащания. Много правилно беше подчертано, че има излишък от 1,6 милиона (мисля, че такава беше цифрата), а всъщност не плащаме на здравните заведения. Какво е истинското финансово състояние? След като има излишък, защо прехвърляме за следващия бюджет?! Ето, от 2016 г. прехвърлихме за 2017 г. Коя е истината? Къде е вечната тема – клиничните пътеки?! Кога ще ги остойностим и кога ще остойностим лекарския труд?! Затова започваме политики как да има лекари. Цифрите сочат, че за 2016 г. имаме по-малко лекари и здравни работници на човек от населението в сравнение с 2015 г. Затова тези проблеми трябва да ги обсъдим още сега, при формирането на бюджета на Касата, за да можем да направим политики, за да имаме превенция, за да нямаме неваксинирани деца, за да няма доплащания от джоба. И не само историческият принцип, а това, което ще е полезно за здравето на нацията! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми народни представители! Считам за грешка практиката да се разделят двата годишни отчета. Припомням само, че по Закона, който сме приели, трябва да се внасят от Здравната каса и от Министерския съвет два отчета – Отчет за дейността на НЗОК за съответната година, който обсъждаме в момента, и Годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК. Смятам за грешно решението днес да разгледаме само първия отчет, а да се отлага във времето дебатът по Отчета за изпълнението на бюджета. Ето защо колегите навлязоха в дискусията в рамките на това, че има излишък на Здравната каса за 2016 г. от 1 млн. 600 хил. лв., а в същото време има неразплатени разходи в огромни размери. Отчетът за дейността на НЗОК би трябвало да е отчет за работата, свършена от Надзорния съвет, от съответните регионални здравни каси във връзка със сключването на договори, контрола и анализа за съответния период. Факт е, че НЗОК не разполага с единна информационна система, не разполага с регистри, на които да се позовава, за да прави анализи на тенденциите за заболеваемост, смъртност, лечение и ефекта от това лечение. Факт е, че тези отчети започват да си приличат, а резултатът е, че всяка година бюджетът на Здравната каса е с 200-250 милиона повече, но въпреки всичко се натрупват дефицити, защото този модел на Здравната каса генерира дефицит. Ето защо смятам, че този дебат днес е изключително неефективен. Няма да има резултат от него. Странно е, че председателят на Здравната комисия предложи на заседанието на Комисията на 12 юли, когато разглеждахме двата отчета, предложи те и дебатът по тях да вървят успоредно. Това беше подкрепено от председателя на Надзора на Здравната каса господин Ананиев, а днес бе направено така, че да обсъждаме само Отчета за дейността. Разбирам, че причината за това е, че Комисията по бюджет и финанси не е успяла да разгледа Отчета за бюджета. За да има анализ на това, което се случва, за да има намеса за обръщане на тенденциите, а те са изключително неблагоприятни, трябва да се създаде аналитично звено. За мен това е основният извод от дебата в Здравната комисия. Очаквах този разговор да се пренесе и в залата. За съжаление днес не очаквам такъв резултат. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги! Не знам дали убегна от Вашето внимание фактът, че в графа „Други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ“, указани в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, парите, които България дължи към чужди здравноосигурителни системи, са в рамките около 330 милиона – нещо, което нас, лекарите, много ни озадачи. Ние получихме отговор на въпроса, който зададохме на представителя на Касата, но констатацията е, не че в България нямаме необходимата техника, не че нямаме добри специалисти, не че нямаме добри болници. Болници колкото щеш! Толкова много пари са дадени дори за нови технологии, но въпреки всичко наши пациенти отиват да се лекуват навън. Предпочитат навън! Ако се погледне делът от лечението, преобладаващо е плановото, а не спешното лечение – още по-тревожен факт! Няма да разкривам повече неща от заседанието на Комисията, но ще кажа, че се натъкнахме на много фрапиращи данни, включително изпращане от страна на колеги на български пациенти, целенасочено, тъй като колегите са учили там, знаят кои са добрите специалисти и по чисто приятелски съвет ги насочват. Спирам дотук. Мисля, че присъствието на заместник-министъра в тази зала днес ще спомогне по-нататък точно тази част да бъде детайлно анализирана. В помощ бих му подала една ръкавичка – тя се състои точно в Регламент 631/2004 на Европейския парламент и на Съвета. В скоби само ще добавя, че там са показани три-четири неща, когато други здравноосигурителни каси няма да плащат за държавата, която е изпратила пациента. Оттам трябва да тръгнем назад и да намалим бройката на пациентите, които ще търсят помощ навън. Защото усилията, които полага държавата, са насочени те да останат тук. Да не говоря за фрапантни случаи, за които и д-р Тимчев – един от действащите лекари, ще Ви каже.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Разбирам объркването на колегите. Затова си позволявах да ги направлявам от място, защото наистина има два отчета – единият е за дейността, на който водеща е Комисията по здравеопазване. Другият отчет е за финансирането, за бюджета. Там водеща е Комисията по бюджет и финанси. В Комисията разгледахме заедно двата отчета, защото те са неразривно свързани, но в залата влиза за разглеждане Проект за решение за приемане, след като Водещата комисия е гледала съответния документ.

Не е задължително!

Затова в момента се гледа само отчета за дейността. Не е задължително тези два отчета да вървят заедно. Волята на народните представители и на Председателския съвет е да се определи дневният ред. Ние приехме този дневен ред и затова те се гледат в този ред. Ако смятате, че не е ефективно такива два бюджета да вървят отделно, може да се внесе съответното законодателно предложение и в рамките на един отчет да се отчита както дейността, така и финансирането, защото те са неразривно свързани. За да се прецени ефектът от инвестициите на вноските на здравноосигурените граждани и какво се случва от това със здравето на българските граждани, много важно е тези два отчета да вървят едновременно. Може да се обмисли и такава законодателна промяна. В момента се концентрираме върху Отчета за дейността на Касата, който е разгледан от Комисията по здравеопазване и който разгледахме детайлно по време на заседанието. Всеки направи своите заключения, но гласувайки тук „за“ или „против“, не можем да кажем дали одобряваме или не здравната система в България. Днес ние гласуваме един отчет. Нашето гласуване показва дали смятаме, че той е достоверен. Аз смятам, че Касата, представяйки ни този отчет, в подробности е представила дейността си за 2016 г. Законодателната рамка и нормативната уредба се определят от Народното събрание и Министерството на здравеопазването. В този случай Касата няма как сама да прави политика. Много са проблемите в българската здравна система. Те са намерили своето отражение в този отчет. Въпросът е, че всички години отчетите са доста обемни, малко объркващи, а аналитичната част е малко оскъдна. Това сме констатирали винаги. Смятам, че новото управление на Надзорния съвет на Касата възприе идеята обемът и материалът да бъдат доста по-синтезиран в следващите години и да се даде възможност, ако се създаде аналитично звено, каквото е намерението на новия управител на Касата, той да бъде много по-полезен на народните представители, за да могат да насочат своята дейност и да променят законодателната рамка, че да се постигнат ефектите, които си поставя НЗОК. Ще кажа, че нашата парламентарна група ще подкрепи този отчет, защото той обективно отразява дейността на Централното управление на НЗОК и на районните здравноосигурителни каси, отразява и състоянието на българската здравна система в момента. А тя е неефективна, с малко профилактична дейност, с болнична помощ, която непрекъснато се разраства. Факт е, че макар да имаме дефицит на общопрактикуващи лекари, недостатъчно представени в извънболничната помощ, имаме 22 нови болници в отчетния период. Това е тема, която трябва да ангажира вниманието на народните представители. Да търсим решение как да направим възможно българските граждани да получават медицинска помощ в достатъчен обем, да има своевременна диагностика и лечение в извънболничната помощ, а скъпото болнично лечение да се остави само за случаите, когато не могат да се постигнат резултати в извънболничната система. Такава е амбицията и задачата ни. Другата амбиция е как да намерим начин ефективно да се изразходват средствата за лекарства, защото там виждаме подобрен достъп, но в същото време всички ограничения и лимитиране, които се налагат на дейността, все още са в недостатъчен размер относно разходите за лекарствена политика. Тук предизвикателството към нас като правещи политика в здравеопазването, е как да намерим точния баланс – от една страна да гарантираме достъп до нова, ефективна съвременна терапия, а от друга страна да гарантираме, че средствата, които се отделят за това, ще бъдат балансирани, съотнесено към дейността на медицинските специалисти. Отново казвам, че решение на всички проблеми в днешния дебат няма да намерим, но отчетът за дейността би следвало да бъде подкрепен, защото обективно отразява свършеното. Тук не трябва да изпадаме в политически залитания.