ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА2759 думи
Колеги, в предишните изказвания се изясни историята на този Законопроект и неговото начало в далечната 2013 г. в търсене на консенсус и на най-добрия вариант. Оказа се, че най-лесното всъщност е отлагането и невземането на решение, защото невземането на решение на практика означава и непоемане на отговорност.
Аз разбирам, че всички в тази зала са наясно, че принципите, по които се изчислява таксата смет като цяло, от една страна, и, второ, начинът, по който, тя се разпределя, основата, на която тя се разпределя между хората, бизнеса – тези, които замърсяват, всъщност трябва да бъде променена. Всички са наясно, че трябва да бъде променена.
За първи път сега, независимо че такъв консенсус на работните групи за толкова години не успя да се постигне, правителството пое своята отговорност и внесе този Законопроект, за да го разглеждаме ние. Естествено, БСП ще търси възможност политически да използва това, че някой поема отговорност да свърши работа, която не е свършена години наред. Но всъщност няма лошо!
В предходните изказвания беше казано, че промяната на Закона за местните данъци и такси в частта „Такса смет“ е политически акт, политическо решение. Мисля, че това е силно преувеличено.
Искам да Ви върна към това какво значи такса смет и защо е такса, тя не е данък, такса е.
Съгласно Закона за таксите, таксите трябва да бъдат цена на услугата, която държава, в случая община предоставя на гражданите, на бизнеса, на хората. И размерът на всяка такса трябва да бъде разходно ориентиран. Той трябва да бъде равен на размера, който е необходим, за да се покрият разходите за осъществяването на тази такса. Това в годините при такса смет все повече и повече се отдалечава от истинските разходи, които са необходими за нейното формиране. Това е и една от целите на Законопроекта, а именно справедливото определяне на таксата за битовите отпадъци.
И аз тук искам да се спра на първия проблем: колко в една община трябва да бъде сумата, събрана от такса битови отпадъци, така че тя да даде възможност на общината да извърши качествено услугата по сметосъбиране, сметоизвозване, третиране на отпадъците и поддържането на териториите.
За да е ясно това, в Закона са предвидени много текстове, първият от които ясно дефинира какво включва въпросната услуга. Дефинирани са три компонента на тази услуга: събирането и извозването на битовите отпадъци; тяхната обработка в депата; последният компонент е поддържането чистотата на териториите.
Следващият момент, който решава Законът, е какви разходи са необходими за осъществяването на всяка една от тези услуги и тези разходи да не бъдат измислени от общината, а да бъдат реални. В тази посока в Законопроекта са записани текстове, които казват точно кои разходи трябва да влязат по трите компонента и план- сметката не може да бъде попълвана с други разходи.
Ще кажете: „Ама то и сега е така“! Да, така е, така пише в Закона. Но е общо изречение и, за съжаление, всички проверки, които извършват Сметната палата и Агенцията за финансова инспекция, на практика констатират, че това не се спазва и много общини са включили в план-сметката си разходи, които нямат общо с разходите по тези три компонента, като разходи за поддържане и напояване на зелените площи, по озеленяване, по дезинсекция, по поддържане на уличната мрежа, по ремонт на дъждоприемни шахти, по възстановяване на решетки, по ремонт на детски площадки и така нататък, и така нататък.
Нещо повече. На това трябва да се сложи край! Законът ясно дефинира разходите. Казано е, че план-сметката ще бъде унифицирана с наредба на Министерския съвет. Тя ще бъде приета, задължителна и използвана от всички общини. За да гарантираме, че това ще се случи са предвидени механизми за прозрачност, за обществено обсъждане, за качване на сайта както на план-сметката, така и на това как тя се изпълнява и как е изпълнена за предходната година. Тоест, по всяко перо, планирано в план-сметката, колко пари са похарчени точно по това перо.
И мисля, че по този начин – включвайки в дискусията цялото население на една община, неправителствените организации в една община, това е пътят, по който ще гарантираме правилното определяне на размера на таксата. Защото разковничето не е в това как ще я разпределим на ползвателите, а в това колко такса е необходима, за да се свърши работата от страна на общината и наистина да имаме качество на услугата.
Именно заради справедливото определяне на таксата битови отпадъци е и голямата част от текстовете в този Законопроект.
Преди да премина към следващата голяма тема – по какъв начин да се разпределя, искам да кажа, че в крайна сметка въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ не е самоцелно. Смисълът на това наистина замърсителят – този, който ползва услугата, защото той я ползва, поради това че замърсява, да плаща в размера на неговия дял от това замърсяване. Но „замърсителят плаща“ не е само принцип, който трябва да се приложи при разпределението на таксата. „Замърсителят плаща“ е принцип, който би стимулирал общините и хората за опазване на околната среда, за разделно събиране на отпадъците, за оползотворяване на голяма част от отпадъците, с което биха генерирали и допълнителни приходи за общината, и в крайна сметка – намаляване на самия размер на битовите отпадъци.
Ще Ви кажа едни цифри, защото това го говорим от много години. От много години общините декларират, че правят в тази посока промени, но ще Ви кажа цифрите. От 2010 г. до 2015 г. приходите от такса битови отпадъци от всички общини на Република България са се увеличили от 468 милиона на 513 милиона.
Едновременно с това за същия период битовите отпадъци, които са генерирани на човек в килограми за година, са се намалили от 542 кг на човек до 419 кг. Това са 130 кг по-малко за пет години, което е една четвърт намаление. Какво се получава? Имаме намаление на генерираните битови отпадъци като количество и имаме увеличение на приходите, събирани от такса смет. Някъде тук имаме бъг в системата. Бъгът е в начина, по който се определя чрез план-сметката. Този Закон ще сложи край на това.
Трябва да стимулираме разделното събиране, защото едни други данни показват, че по рециклиране на опаковки, където знаете, че работят фирмите по разделното събиране, най-общо казано, и производителите на опаковки, ние сме на средните нива на Европейския съюз, тоест там, където са и другите държави, но по показателя „Компостиране на битовите отпадъци“ ние сме на последно място и ако продължаваме тази политика – да нямаме стимул и притискане, защото това са двата способа, ние ще продължаваме да сме на опашката и ще продължаваме да изхвърляме ценни суровини на сметищата и едновременно с това да увеличаваме цената на услугата, и едновременно с това да увеличаваме и броя на сметищата, и начина, по който те функционират, и начина, по който трябва да се рециклират. На това трябва да се сложи край и аз мисля, че в тази част Законопроектът дава едно стабилно решение.
Сега, естествено отиваме на другия въпрос, който е по-пикантен и по-интересен за политическото говорене и това е въпросът: по какъв начин, на каква база трябва така определената такса смет да бъде разпределена на ползвателите?
Всички сме наясно, че данъчната оценка не може да бъде на тази основа. Тя е толкова далеч от генерирания отпадък, че е превърнала таксата смет в данък. На практика го е превърнала в данък, което е незаконосъобразно, бих казала и противоконституционно, затова трябва да се намери друга данъчна основа.
Това, което се случи в 2013 г. какво беше? Махаме ние там опашката, няма да е данъчната оценка, и казваме само „количество битов отпадък“. Това гласувахте като мнозинство – БСП и ДПС, тук, в тази зала. И оставихме общините да се оправят както намерят за добре, да определят количеството на изхвърления битов отпадък.
За малките общини това не е проблем. В еднофамилните къщи много лесно могат да се заявят съдове, тяхната кратност на извозване и наистина хората да плащат за това, което са генерирали като отпадък.
Проблемът е в големите градове, в големите комплекси, където живеят много хора и е изключително трудно да се приложи каквато и да било мярка за определяне на количеството отпадък, който изхвърля всяко едно домакинство, или всяко едно семейство, или в крайна сметка всеки един човек.
След много дискусии компромисно беше приет вариантът, който е най-близо до „Замърсителят плаща“ – брой живущи в съответния имот, затова защото на практика човекът е този, който генерира отпадъка и мисля, че и за големите градове това е една относително справедлива база, независимо че не отговаря на 100% на количеството на изхвърлените отпадъци.
Тук, разбира се, мога да дам примери, които бяха дадени вече от тази трибуна и няма да се връщам на тях.
Естествено, когато законодателят търси подходящото решение, той трябва да държи сметка не само за справедливостта и законосъобразността, но да държи сметка и за начина, по който общините биха оперирали такса битови отпадъци, начина по който общините биха администрирали тази такса битови отпадъци.
Сега те си имат една система – данъчна оценка, начисляват там промила, определят, хората плащат и така нататък, но това трябва да се промени, което означава, че трябва да се направят нови бази данни, общините трябва малко да помислят, трябва да бъдат по-гъвкави. Никой не ги задължава да приемат в дадена община една-единствена основа. Може да бъде комбинация от основи – такива, каквито са подходящи, за да се приложи справедливо този принцип „Замърсителят плаща“. И тук трябва да дадем възможност на общините, съобразно своята специфика, да изберат един или друг подход – такъв, който би бил най-справедлив и който най-малко би натоварил с допълнителна тежест хората.
Сигурно от тази трибуна ще се чуят много приказки против, но през всичките тези години в работните групи, в които участваха почти всички заинтересовани страни, никой не можа да предложи и да измисли основа, която да бъде лесна за администриране и едновременно с това справедлива и да отговаря на принципа „Замърсителят плаща“. В крайна сметка и затова Министерският съвет предлага на законодателя тази основа да бъде брой на живущите.
Тук се чуха приказки, че в момента таксата битови отпадъци е разпределена 30 към 70, видите ли – 70% плаща бизнесът, 30% плащат хората, и сега, когато отидем на принципа „Замърсителят плаща“, това съотношение ще се обърне.
Искам да кажа, че Националното сдружение на общините до момента не е представило справка за това какво е съотношението между вноските на бизнеса и на обикновените граждани, от една страна, от друга страна – бизнесът или голяма част от бизнеса, отдавна плаща на принципа „Замърсителят плаща“ чрез договорите за съдове за изхвърляне на битовата смет и кратността на нейното извозване, така че отдавна, ако общините са спазвали принципа таксата да е разходно оправдана, разходно ориентирана и да отговоря на необходимостта от разходите за тази такса, отдавна този принцип, който използват предприятията, вече е дал своето влияние в това съотношение, но тепърва ще се правят анализи в тази посока.
Съгласна съм, че ако се въведе един или друг вид данъчна основа е необходима една доста сериозна подготовка от страна на общините, за която в този Законопроект е предвидена една година, тоест през следващата 2018 г. да се извърши тази подготовка и от 2019 г. да бъдат гласувани новите размери.
Имаме призив от страна на общините да се удължи този срок. Аз лично смятам, че наистина едва ли в този едногодишен срок общините ще успеят да се справят, защото тук не говорим само за приемане на наредбите, които определено ще имат обществено обсъждани обществен отзвук. Говорим за механизма, евентуално подаване на някакви декларации, ангажиране на етажните собствености в по-големите градове и така нататък, които ще отнемат и повече време, и, разбира се, след това създаването на съответната база данни, която да може да бъде използвана за изчисляване на таксата и нейното събиране.
Ние между първо и второ четене ще разгледаме този проблем – има ли възможност да се справят общините в този срок от една година или трябва той да бъде удължен с още една година, каквото е тяхното искане, както и ще разгледаме всякакви конструктивни предложения, които биха постъпили от народни представители по механизма, по който се образуват разходите в план-сметката за таксата битови отпадъци, както и по механизма за нейното разпределяне.
Тук се чу призив, че, видите ли, бизнесът ни притиска. Аз мисля, че бизнесът отдавна е спрял да ни притиска, защото той си плаща на база на съдове и на действително изхвърлен битов отпадък и натискът е по-скоро чисто, как да кажа, емоционален и медиен, от Българска стопанска камара, която е взела като своя кауза таксата смет и това е по-скоро по медиите, отколкото е реален.
Друг е въпросът, че кметовете на 264 общини, освен да бъдат креативни, трябва да бъдат изключително заинтересовани и да предприемат наистина реални мерки, които да доведат до намаляване на количеството битови отпадъци. Това е пътят – до търсене на възможности за оползотворяване на онази част от отпадъците, която може да бъде оползотворена, която може да бъде друг източник на приходи в приходната сметка на такса битови отпадъци.
Тук се чу от тази трибуна, видите ли, как неравнопоставени ще бъдат общините, които имат регионални депа и другите, които возят до тези регионални депа, а какво пречи на тези общини и какво им е пречело досега да организират сепариращи инсталации и това, което ще возят до регионалното депо да бъде намалено не само на половина, но и да генерират приходи от сепарирането на тези отпадъци и продажбата на обработваемите отпадъци? Нищо не им пречи, само че досега те не бяха притиснати от Закона, не бяха притиснати от хората и защо да се мърдат, да си създават проблеми?
Ако ние като законодатели не създадем условия общините да станат активни в тази посока, от една страна, и населението на съответната община, като натиск върху ръководството на общината, да стане активно по тази посока, никога няма да стигнем до справедливост в таксата битови отпадъци и все повече таксата битови отпадъци ще се отдалечава от цената на услугата за нея.
Даже се чуха призиви по времето на тези работни групи: „А, бе що е такса? Дайте да го направим данък, да си го определяме ние, както намерим за добре, на каквато си решим основа – данъчна оценка ли, човек ли, няма значение и да няма нищо общо с разходите за осъществяването на тази услуга“. Ами това е изключително удобно за кметовете. Изключително удобно и за администрацията, разбира се.
Всички вие знаете, че администрацията е много често една от основните пречки за промяна в подходите и в принципите в една или друга посока.
Мисля, че много време тази тема се дебатира. Много време! Всички заинтересовани страни са казали своите мнения. Крайно време е законодателят да поеме своята отговорност, да приемем на първо четене Закона, да си дадем достатъчен срок между първо и второ четене, като аз Ви гарантирам, че всяко предложение ще бъде разгледано. Всяко конструктивно предложение, което може да бъде в посока подобряване на механизма, ще бъде формулирано и прието. Така че очаквам от Вас не политическо противопоставяне, не използване на темата да веете политическия байрак, не използване на темата „видите ли, ГЕРБ дойдоха на власт и обещаха да не вдигат данъци и такси, ама сега ги вдигат“. Не, не ги вдигаме! Таксата битови отпадъци не само че няма да бъде като цяло повишена, тя ще бъде намалена, когато се въведат принципите на това кои разходи трябва да бъдат вътре, и тези разходи да бъдат отчитани и контролирани.
Друг е въпросът по какъв начин тази такса битови отпадъци ще бъде разпределена и на някой може да бъде намалена, на друг може да бъде повишена. Защото има много примери, когато един човек живее в апартамент или къща, плащайки на данъчната оценка, в центъра на София или в центъра на някой град той плаща много повече, отколкото четиричленно семейство в края на града. Кой колко замърсява и кой колко трябва да плаща?!
Тук се чуха изказвания: „видите ли, в едно малко село, където били построени по три етажа къщи, как тази разгърната застроена площ, която е вариант на данъчна основа за третата компонента – поддържане на териториите, ще натовари тези хора“. Ами, няма да ги натовари, по простата причина че разгърнатата застроена площ е основата, но промилът, процентът, който ще се наложи върху тази основа, ще бъде толкова, колкото е необходимо за поддържането на територията на това населено място – село ли ще бъде, или малко градче. И ето тук е мястото и на общинския съвет, тук е мястото и на обществеността да контролира колко разходи се правят, кои са тези разходи. Струва ми се, че ще има много спекулации по отделни подробности.
Призовавам Ви, нека по един Закон, който е много важен и който отлагаме много, много години, даже не само от 2013 г., а доста преди това, да се опитаме да се абстрахираме от чисто политическите си желания да използваме всяка тема за политическо противопоставяне и политически дивиденти, и да се обединим за конструктивни решения. Благодаря.