ГЕОРГИ МАРКОВ (ГЕРБ)1925 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз взимам думата като човек с тридесет-четиридесет години трудов стаж в областта на правото и далеч преди да стана конституционен съдия бях много запален по административното право, като практикуващ правник, юрисконсулт и адвокат, и като преподавател пет години по административно право – хоноруван асистент в Софийския университет по покана на проф. Кино Лазаров.
През всичките тези години, когато се занимавах с административно право, и на думи, и на дела съм бил за засилен съдебен контрол на администрацията. Ще ми позволите да се похваля – 1988 г. не с кого да е, аз 38-годишното момче, написах съвместна статия с проф. д-р Живко Сталев в списание „Държава и право“, която беше изключително посветена в ония години на разширяване на съдебния контрол над администрацията и се казваше – „За усъвършенстване на административното правосъдие“.
И за мен е чест, че това, което написахме с този гениален български учен, в тази зала 1990 г. и с подкрепата на „Движение за права и свободи“, и с подкрепата на БСП бяха приети моите предложения за разширяване на съдебния контрол върху администрацията, чрез промени в Закона за административното производство тогава, и закриване на така наречените „административни юрисдикции“, органи към администрацията, които правораздаваха.
Затова аз се отнасям с респект към ветото на държавния глава не само защото това е негово конституционно право, а защото в самото вето има правилни съждения за ролята на съдебната власт спрямо администрацията, за ролята на съответните инстанции, и тук съм абсолютно съгласен с президента, че няма в системата на правни гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите, по-висши от съдебните.
Аз обаче ще призова да преодолеем ветото с аргумент на по-силно основание от изрична конституционна разпоредба, която не е коментирана във ветото, може би защото не ползва суверенната воля на държавния глава. Няма начин юристи от ранга на Емилия Друмева, на Пенчо Пенев, на Атанас Семов, които са негови юридически съветници, да не я знаят.
Уважаеми колеги, трябва ясно да се чуе. Административните актове по българската Конституция подлежат на съдебен контрол, освен ако Народното събрание реши друго.
Член 120, ал. 2 – имаме обща клауза за съдебен контрол, но имаме право на Народното събрание в определени институции не да намали броя на инстанциите, а въобще да изключи определена категория административни актове от съдебен контрол. Абсолютно ще е вярно, ако кажем, че не може парламентът да злоупотреби с това, значи не може изключението на чл. 120, ал. 2 да стане правилото – а общата клауза – изключението.
Но чуйте няколко решения на Конституционния съд. Първото от тях е № 5, много известно решение от 1997 г. Докладчик е Пенчо Пенев – мой голям приятел, чудесен юрист, Ваш депутат, Ваш министър, след това конституционен съдия. Вижте какво казва Конституционният съд. Става дума за административни актове в областта на железопътния транспорт, свързани със Закона за административното производство, един указ за жп транспорта, който е със силата на закон. Народното събрание изключва съдебния контрол.
Конституционният съд казва: право е Народното събрание: „защото става дума за специфични актове в специфична дейност, свързана с живота и здравето на българските граждани“, тоест конституционна ценност, която е съпоставима с другата конституционна ценност – правото на защита по чл. 56. Изключение № 2 – същата година, Решение № 18. Народното събрание тогава си позволява да изключи от съдебен контрол актове на Централната банка, така наречените „отнемания“ или давания на сертификати и Конституционният съд в това Решение същата година казва, че Народното събрание е право, защото конституционното право на обжалване се конкурира с принципа на правовата държава, че трябва да бъдат защитени милионите вложители, за да стигнем до едно много популярно Решение.
То е № 4 от 2001 г., разбуни много духовете, тъй като беше свързано с футболен клуб „Левски“, с милиони привърженици, изгонването на Майкъл Чорни, не собственик, благодетел на „Левски“ беше, 20 милиона. Синята ми душа се разкъса, „7 дни спорт“ писаха: „Левскар закла „Левски“, но гласувах, че не може да бъде обжалван акт, когато е свързан с националната сигурност на страната. Не казвам, че господин Чорни е бил опасност, но така бяха мотивите и Законът за чужденците в България не позволява. Всичко отиде на кино, и Конвенцията за защита на правата на човека.
И ако трябва да обобщим, Конституционният съд казва така: може да се изключи по чл. 120, ал. 2 не просто инстанциите, въобще съдебното обжалване, когато конституционно установени принципи и ценности могат да бъдат конкуренти на правото на защита. И, общо-взето, Конституционният съд се върти около това, тъй като в Конституцията няма ориентир, за съжаление – национална сигурност, национален суверенитет, живота и здравето на гражданите и така нататък.
А сега по въпроса за инстанциите. Тук трябва много ясно да се каже нещо – има млади колеги, има колеги, които не са юристи. Няма съмнение, че в България се въведе триинстанционен процес: в гражданското, в наказателното съдопроизводство. Възстанови се Върховният административен съд.
Аз включих това възстановяване в Програмата на СДС. Покойният ми приятел д-р Желев вика: „Как така два съда, бе, Жоро?“, викам: „Жельо, то е имало Върховен административен съд, но след 9-и септември го закриват, ние не измисляме нещо ново“.
Значи, има триинстанционен процес, защото пише, че има апелативни съдилища, пише, че има Касационен върховен съд. И вижте какво казва в Решение № 16 от 1998 г., искам да подчертая: председател на състава е Живко Сталев – ако не е най-добрият юрист в България за всички времена, със сигурност е най-добрият процесуалист. Неговият учебник десетки години е настолна книга за много юристи и ще бъде четен столетия и няма да имаме юрист-процесуалист от такъв ранг. Та, казва Конституционният съд: „Да, правило е, че има триинстанционно производство“. Във върховното административно правосъдие може да има двуинстанционно, но никъде Конституцията не казва, че има триинстанционно. Тоест, може да има изключения и процесът в гражданското, наказателното съдопроизводство и така нататък да бъде двуинстанционен и тогава оставяме в сила промените в НПК, които са до две инстанции. Мотивите на Конституционния съд са за това изключение от правилото – бързина в процеса, дисциплинираност, правна сигурност и незлоупотребяване с право.
Ако ние чуем всички тези решения на Конституционния съд, а няма какво да чуем друго, защото Конституцията нищо не казва по чл. 120, ал. 2, а и тя не може да каже, защото животът е по-силен от всичко и не може всичко да влезе в Конституцията, че може не само инстанциите да се ограничат, ами може въобще съдебното обжалване на административните актове, когато става дума за национален суверенитет, национална сигурност – също защитени конституционни права, като живота и здравето на българските граждани, и ако се прехвърлим на конкретния случай – обекти с национално значение, обекти със стратегическо значение в отрасли като енергетика, до един свързани с национална сигурност и национален суверенитет, интелигентни хора сте и много добре разбирате за какво става дума – енергетика, инфраструктура, ж.п. и така нататък. Утре ще стане едно земетресение, каквото е станало тази сутрин и ще паднат скалите на Кресна, и свърши! Бойко трябва да праща единствения или двата хеликоптера, които имаме, за да спасяват. Тоест, в този случай нашето Народно събрание можеше дори да не допусне съдебен контрол, допусна една съдебна инстанция, за да дойдем до решение. Да не кажете: „Той, Георги Марков, ни разказа само решения от миналото хилядолетие“, ето, и от новото хилядолетие – Решение № 6 от 2008 г. То е по повод обществените поръчки, които се обжалват до Комисията за защита на конкуренцията и отиват в една инстанция във Върховния съд. Конституционният съд през 2008 г. казва: „Налице е правораздаване, щом има решен правен спор със сила на присъдено нещо от една съдебна инстанция, посочена в българската Конституция“. Свърших с правната част.
Ще си позволя да кажа няколко неща за така наречените „неправителствени организации“. Аз съм обикновен депутат, не ща и да ставам друг, не съм член на партии. Аз съм – за мен това е чест – от гражданската квота на ГЕРБ. За най-голямо съжаление гражданското общество в България се изроди и неправителствени организации, някои от които с пари отвън, се опитват да се качват на главата на националното правителство и в България, и в другите соцстрани. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Всички Вие сте демократи, всички Вие си спомняте, че промените в България започнаха с екодвиженията. Имаше и от лявата страна, и от дясната, и от центъра екозащитници. Аз никога не съм бил член на „Екогласност“, не ги разбирам много зелените работи, но на 3 ноември отидох на шествието им – на „Екогласност“. Нито на Нешка Робева, нито на Петър Слабаков, нито на Сашко Каракачанов някой е плащал! Ние плащахме за плакати и пяхме отвън пред парламента: „Хубава си, моя горо!“. За първи път извикахме на 3 ноември – бяха отворени прозорците на тоалетните и там стояха служители да гледат кои са тези певци, като викнахме: „Демокрация!“, затвориха прозорците. Никой не ни е плащал. Така се роди промяната в България, така се роди гражданското общество. Сега то стана на платени протестъри, и то се опитва – и тук съм съгласен с уважаемата госпожа Нинова и се радвам, че е тук, въпреки че е претърпяла инцидент – има паралелна държава в някои случаи. Аз видях тази паралелна държава, уважаеми колеги, с очите си.
Отивам преди три години, не съм скиор и няма да бъда, но съм влюбен в Тина Мазе – словенката, отивам цветя да поднеса в Банско. Търся букет, намерих – то само булчински имаше, взех, тя омъжена. (Оживление.) Гледам сутринта по „Евроспорт“ – това е телевизия, която я гледа цял свят, грейнало Банско, то едни планини, красив град, и на този фон се появяват една след друга любимката Тина Мазе, след нея Линдзи Вон от Съединените щати, след нея Лара Гут от Швейцария, след нея Ана Фенингер от Австрия – красиви, та дрънкат, и добри. И това на фона на Банско! Викам: „Е, станахме европейска страна“.
Само след половин час тръгнах да се качвам – випперсона, не защото съм Георги Марков, а защото съм член на Бюрото на БОК, дали ми едно картонче и минах по една пътека направо на лифта. Като погледнах, видях другата паралелна България – хиляди обикновени български граждани, нечленове на Бюрото на БОК, се наредили на опашка за единствения нещастен лифт да отидат да гледат състезанието. А то вече маншът върви – те като минат първите 15, иди гледай след това в мъглата!? Е, не може да няма втори лифт на Банско… (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво, браво!“) и не може правозащитни организации… (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Вижте, тук не става дума за БСП, ГЕРБ, Движението за права и свободи, тук става дума за нормално и ненормално. Не може да докараме най-големите скиори на България, за което заслуга има и Федерацията ни, и да се опитаме да имаме втори Попангелов, където бягахме от кръчмите, за да гледаме как кара със Стенмарк и Хайдегер и да нямаме втори лифт! Както има в Австрия и в Швейцария!
България е Република, парламентарна, разбира се, подчертавам – с правителствено управление. Защото вътрешната и външната политика се осъществява от правителство. Правителствено управление, а не неправителствено управление! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
По Конституция сдруженията нямат право на политическа дейност. Те си позволяват истеричен политически език. Протестърите, ако искат да управляват, да направят партии, да влязат в парламента, да правят три инстанции, 30 или 300, да спрат лифтове, да спрат развитието, да вземат да спрат и метрото – чудя се как не са се сетили. (Смях.)
Ние сме обаче, парламентарна група на ГЕРБ, спечелила четири пъти изборите, уважаваме държавната институция Президент, уважаваме самия господин президент, избран с два милиона българи, но имаме право да не се съгласим с ветото и да вървим напред. Правителствена, а не неправителствена демокрация! Благодаря. (Бурни и продължителни ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)