SVETLA BACHVAROVA1,504 words
Можем да спорим за това. Може да видите, не искам да влизам в дебат по нещо, което знам със сигурност как е тръгнало и как е приключило.
В момента проблем на България е концентрацията на земята.
Цифрите, числата: около 3% от земеделските стопани в страните от Европейския съюз контролират 50 на сто от използваемата земеделска площ, а 80 на сто от стопанствата разполагат само с 12% от земеделската земя. Обхватът и темповете на концентрация на земя са тревожни и това се отнася особено тревожно за държави като Румъния, България и Унгария. Посочените данни не са от аграрния доклад на Министерството на земеделието, храните и горите, а от доклад, представен в Европейската комисия през месец март 2017 г. Този доклад е гласуван и в него се дават препоръки и насоки как да бъде преодоляна концентрацията на земята и как да се осигури достъп до земята, особено на млади земеделски стопани. Проблемът в момента е, че те нямат възможност да наемат, да арендуват земя именно поради тази концентрация.
Ако се вслушаме в тези препоръки, гласувани с огромно мнозинство, ще направим съответните изводи и ще можем да променяме законодателството така, че наистина да работим в полза на земеделските стопани, които имат бъдеще, могат да развиват отрасъла и да променят неговата структура.
В същия този доклад се казва, че почти всички системи имат изградена интегрирана система за администриране и контрол. Събира се разнообразна информация, но тя не се публикува и не е достатъчна за вземане на каквито и да било решения. Съгласна съм с това. Опитайте се да намерите в България актуална информация към настоящия момент колко арендодатели имаме, колко земя предоставят. Не можете да намерите. До 2011 – 2012 г. такава информация се събираше. След това информацията започна да се събира от Националния статистически институт, но там след извадки и системи, в които цялата информация се размива, Вие просто нямате идея за какво става въпрос. Информация, събирана съответно до 2013 г., показва, че тези, които предоставят земя под аренда, са около 1 млн. 200 хил. души. Всяка година се сключват между 150 до 160 хил. договора за наем или аренда.
Какво се оказва? Оказва се, че злоупотребите при сключването на договори за наем и аренда имат вече внушителни размери. Просто всеки един от тези, които наемат земя, независимо под каква форма, изпробва такива системи, включително и законови, че арендодателят няма никаква възможност да реагира, да се защити, ако договорът за него е неприемлив. Единственият начин, по който може да го направи, е в съда. Това за малките, за дребните собственици се оказва почти непосилна задача.
За нас проблемите в това направление са два. Първо, неравнопоставеност на дребните собственици и ползватели при сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на наемните, арендните договори. И втори проблем, неефективни механизми за недопускане и защита при неправомерно ползване на земята.
Като основание за получаване на субсидии се изисква договорите да бъдат регистрирани правно, но оттук нататък връзката се къса. Правното основание за съответния договор само се регистрира в общинските служби, но по същество никой и под никаква форма не следи дали съответните клаузи в тези договори се изпълняват. И какво се получава? Договор за наем или аренда – 60 години! С очите си съм го виждала – 60 години! Клауза: може и да не се плаща рента, зависи от доходите на стопанството. Аз питам: как така независимо от доходите се получават субсидии, а рента не се плаща, независимо от доходите?
Други примери: масово в Южна България съсобственици на земя в идеална част. Единият съсобственик сключва или дарява договор, при което част от рентата на другия се спестява. Ползва се много повече земя от това, което арендаторът е наел, или това, което арендодателят е получил като дарение.
Преарендуването на земята също е един сериозен проблем – моят колега го каза. Въпреки че в Закона е разписано кой и как плаща, се получава така, че собствениците на земя, при които е преарендувана земята, едва ли не трябва да издирват този, който обработва земята към настоящия момент. Посредниците са много добре действащи и организирани. Те продават всички договори за наем или аренда на някой, който ги обработва, при което собствениците в края на краищата нямат никаква възможност под някаква форма да се защитят и получат рентните си плащания. Смея да кажа, че тази практика е масова и доста сериозно се разраства.
Господин Министър, във Вашето кратко експозе обърнахте внимание за фалшивите договори и реакцията на общинските служби. Това е проблем, който се явява поради тълкуване на законодателството, вратичка, възможност, начин да се реализира. Когато обаче има фалшиви договори и арендаторите са поставили този въпрос, общинските служби реагират. Когато отидат собствениците на земя и си поставят въпросите, никой под никаква форма не реагира на техните нужди: да им се обърне внимание за неизпълнението на договорите.
Оттук нататък, поне за мен, е необяснимо как при милион и двеста хиляди собственици ние нямаме никакъв механизъм, никаква комисия, никаква структура, която да обръща внимание на тези договори. Имаме Комисия за защита на потребителите – тя се занимава с проблемите на потребителите. Това не е потребител. Но при милион и двеста хиляди да нямате никаква възможност да се справите с проблема, освен чрез съда, струва ми се, че ние наистина създаваме предпоставки някой да се възползва от слабата възможност за реакция от собствениците и наистина по места да създава проблеми, които в противен случай не биха се появили, ако има по-сериозен контрол.
Въпросът с белите петна вероятно и други мои колеги ще го поставят. Там също има тълкувания, казуси, системи, в които всеки един може да се възползва от белите петна. Даже ако вземе един декар, участвайки в търговете за Държавния поземлен фонд, вече участва в разпределението на белите петна. Това също съм го виждала като процедури.
Искам да обърна внимание върху полските пътища. Вярно е, ние дадохме възможност полските пътища, които са отразени в Картата за възстановена собственост, на базата на сключени договори да бъдат като основание за плащане на субсидии, тоест те имат правно основание. Но какво се получава? В същото време в Закона е записано, че на дребните собственици обаче трябва да се осигури достъп в пътищата, тоест те също да могат да осъществяват своята дейност. Това е проблем, който го решава законът, но администрирането му не води до решения, които да защитят собствениците именно в тази посока.
Ние предлагаме да се направи анализ, но в сравнително по-кратък период от време, и да се обсъдят законодателните идеи: как виждаме промяната в поземлените отношения; как искаме да въведем ред, сигурност и устойчивост? Колегите от ГЕРБ правят друго предложение, което лично мен ме шокира. Значи ние ще разсъждаваме четиринадесет месеца, докато имаме някакъв акт. Това означава, че ако следим по този график, евентуално ще имаме законодателство, което да създава предпоставки и ред в поземлените отношения 2019 – 2020 г. Това е абсолютно неприемливо.
Само един аргумент ще кажа: приветствам министър Порожанов, че направиха обсъждане от гледна точка на бъдещата обща селскостопанска политика. Браншът като цяло се обедини върху искането, че директните плащания трябва да продължат да бъдат като един от елементите за подкрепа на доходите – мисля, че така прочетох в медиите. Тоест браншът каза: директните плащания са ни необходими. Но ако нямаме промяна в поземлените отношения, сега нямаме мотиви да оборим този доклад на Европейския парламент, който Ви казва, че концентрацията застрашава социалната стабилност на селата, застрашава въобще структурата на земеделието в много от страните.
В доклада се цитират три страни, но почти всички страни от Европейския съюз – в резултат именно на общата селскостопанска политика, единствената им цел е да концентрират в себе си все повече и повече територии, защото това е основание да получават съответно европейски субсидии. Така че четиринадесет месеца законодателство, което трябва да започне и да покаже усилия в посока как управляваме поземлените отношения, няма да ни позволят да се защитим и да поискаме точно тази мотивация, която Европейската комисия изисква винаги когато дадена държава дава едно или друго предложение.
Малко ще се върна в изказването на госпожа Караянчева, която, доколкото разбрах, каза: „поземлените отношения са собственост и стопанисване“, само че в Проекта за решение влиза думата „управление“. Управлението е нещо много хубаво и аз съм първият човек, който ще Ви приветства, ако се управляват поземлените отношения, тоест собствеността да е защитена. А тези, които стопанисват, които са читавите арендатори – наематели, да имат сигурност в земеползването, но когато има подходи, които водят до изкривяване на тези поземлени отношения, когато тарикати могат по всяко време, благодарение включително на администрацията, да преправят договори – фалшиви, полуфалшиви, собственикът да не знае и да не може по никакъв начин да реагира на това, което се предлага, за мен това е проблем. И тъй като лавината от подобни жалби расте, тъй като проблемите навсякъде са едни и същи и те вече могат да бъдат откроени, задача именно на законодателството е да постави тези въпроси и да ги реши. За нас като цяло държавата трябва да се намеси. Това го казва и докладът на Европейския парламент, това ще бъде и в основата на бъдещата обща селскостопанска политика. Изискват се драстични законодателни решения и много силен административен контрол.
Трябваше да говоря десет минути, извинявам се за отнетото време. Благодаря за вниманието.