ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ4185 думи
Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание
На свое заседание, проведено на 7 септември 2017 г., Комисията по правни въпроси проведе изслушване на допуснатите кандидати за членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, в съответствие с Раздел IV от Решение на Народното събрание за приемане на Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, изслушване на кандидатите и за избор на членове за съдийската и за прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, приети на 31 май 2017 г., обн. в ДВ, бр. 44 от 2 юни 2017 г.
На заседанието присъстваха: от Института за пазарна икономика – господин Иван Георгиев – правен експерт, и от Института „Отворено общество” – госпожа Иванка Иванова – директор на „Правна програма”.
В срока, определен в Процедурните правила, са постъпили осемнадесет предложения за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на Народното събрание. Към предложенията са представени всички изискуеми документи съгласно Раздел I, т. 2 от процедурните правила.
В съответствие с процедурните правила на 12 юли 2017 г. Комисията по правни въпроси извърши проверка за допустимост на предложените кандидати на основание разпоредбите на Закона за съдебната власт и Раздел ІІI, т. 1 от Процедурните правила, като взе решение до изслушване да бъдат допуснати всички осемнадесет кандидати, от които 11 за съдийската колегия и 7 за прокурорската колегия.
На основание Раздел IV поредността на изслушването се проведе по азбучен ред според собствените имена на кандидатите.
Кандидатът за член на ВСС госпожа Ангелинка Николова беше представена от народния представител Симеон Найденов, който изтъкна, че госпожа Николова има 26 години стаж в съдебната система, като е преминала през всички нива от младши съдия, съдия изпълнител, районен съдия и съдия в Окръжен съд – град Търговище. Разглеждала е граждански, наказателни, административни и търговски дела.
През 2017 г., госпожа Николова е напуснала съдебната система и към настоящия момент е адвокат в Адвокатска колегия Търговище, като е включена и в списъка на синдиците към Министерството на правосъдието.
В подкрепа на кандидата са постъпили становища от Окръжен съд град Търговище и Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Търговище.
В представянето си госпожа Николова акцентира върху необходимостта от въвеждане на ефективни правила в съдилищата, борба с корупционните практики и издигане на авторитета на съдебната система. Според нея повишаването на авторитета на съдебната власт минава през прозрачен, принципен и компетентен избор на административни ръководители, промяна в системата за повишаване и преместване на съдии чрез обективна оценка на работата им.
Госпожа Николова предложи промени в дисциплинарните производства, целящи бързото им провеждане и оповестяване на постановените решения пред обществеността.
Народният представител Данаил Кирилов представи кандидатурата на господин Боян Магдалинчев като посочи, че съдия Магдалинчев е юрист с високи професионални и нравствени качества, доказани в дългогодишната му 35-годишна съдийска практика и 38-годишния му общ юридически стаж, който последователно преминава през всички нива на съдебната система.
Господин Магдалинчев е лектор на множество семинари в национален и международен план, участва и в множество работни групи по различни законопроекти и активно допринася за развитието на концепции за стратегическо управление на съдебната система, в частност – на административните съдилища.
В подкрепа на господин Магдалинчев са постъпили становища от Европейската асоциация на административните съдии, Главния инспектор на съдебния инспекторат на Румъния, Русенския университет „Ангел Кънчев” и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
В изложението си господин Магдалинчев акцентира върху възможността ВСС чрез изготвянето на становища по законопроекти да подобри организацията на съдилищата и предложи създаването на аналитично звено за правни анализи в съвета, което да се фокусира върху проблемите на съдебната система. Според него ВСС следва да използва правомощията си и да промени границите на съдебните райони и добави, че не е задължително те да съвпадат с административното деление на страната. Господин Магдалинчев изрази необходимостта от въвеждане на ясен и обективен механизъм за оценка на магистратите-кандидати за административни ръководители, който да проверява правните и организационните им компетенции, както и качествата им с оглед представителния характер за длъжността.
В отговор на поставения от господин Филип Попов въпрос относно това какви мерки следва да бъдат предприети във връзка с неравномерната натовареност на магистратите, господин Магдалинчев посочи, че пленумът на ВСС може да предприеме действия за оптимизиране на съдебните райони чрез промяна на съдебния район в някои административно-териториални единици.
Кандидатурата на господин Боян Новански беше представена от народния представител Христиан Митев, който посочи, че господин Новански е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски” с 20-годишна практика като адвокат. Практикува в областта на наказателното, търговското и корпоративното право. Участвал е в редица семинари, конференции и симпозиуми в страната и чужбина по проблемите на съдебната система.
В подкрепа на кандидатурата е постъпило становище от юристи от различни отрасли на съдебната система.
По време на изслушването господин Новански се обяви за регулярно провеждане на конкурси и за преустановяване на командироването на магистрати. Според него настоящият състав на ВСС води немотивирана кадрова политика и това следва да се промени. Той посочи, че трябва да се подобри кадровата и битовата обезпеченост на съдилищата чрез увеличаване на щатната численост на съдии и съдебната администрация в натоварените съдилища за сметка на по-малко натоварените.
Господин Новански постави акцент върху необходимостта от прецизиране на механизма за оценяване при кариерното развитие на магистратите с прилагането на справедливи показатели, както и прозрачни правила при избора на административните ръководители.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Вероника Имова беше представена от народния представител Димитър Лазаров, който отбеляза, че госпожа Имова има над 36 години юридически стаж в органите на съдебната власт и е дългогодишен лектор по актуални наказателни въпроси, като е взела участие в редица международни обучения и семинари по наказателно право, както и в състава на експертни работни групи към Съвета по законодателството при Министерство на правосъдието за изготвяне на законопроекти. Той посочи, че госпожа Имова е била докладчик на пленума на Върховния касационен съд (ВКС), както и по четири тълкувателни дела на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, участвала е в изготвяне на становища по конституционни дела и е автор на редица статии и публикации по наказателноправни въпроси.
При представянето на своята концепция госпожа Имова отбеляза като свои основни идеи укрепването на независимостта на съдебната власт, предоставянето на обществото на качествено и ефективно правосъдие, както и решаването на проблема с неравномерната натовареност на магистратите, съдилищата и прокуратурите в страната. Тя се обяви за проявяването на по-голяма активност от ВСС чрез изготвянето на становища по законопроекти, които се отнасят до дейността на съдебната власт.
На въпроса на господин Емил Димитров относно предизвикателствата в дейността на Комисията по атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС при решаване на въпросите за статута на магистратите, госпожа Имова отбеляза, че Комисията е подготвяла и предлагала решения по всички въпроси, които регулират статута на магистратите, и посочи като предизвикателство създаването на принципни правила и критерии при оценка на работата на всеки един магистрат.
Кандидатурата на госпожа Даниела Маринова-Марчева беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че тя има над 21 години юридически стаж, като е заемала последователно длъжността съдия в Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Участвала е в редица семинари и обучения, свързани с гражданското и търговското право.
В представянето на своята концепция госпожа Маринова-Марчева постави акцент върху индивидуалната и институционалната независимост на магистратите. Според нея при решаване на проблемите Висшия съдебен съвет следва да упражнява правомощията си при условия на прозрачност, публичност и отчетност, като се избягват привидност и формалност. Тя застъпи идеята за периодични срещи със съдиите по апелативни райони за дискутиране на възникнали проблеми във връзка с правораздаването в рамките на определена материя. Госпожа Марчева добави, че реализирането на дисциплинарната отговорност трябва да се осъществява чрез задълбочено анализиране на всички релевантни факти и съобразяване на ефекта от същото върху конкретния магистрат и цялата общност.
Народният представител Анна Александрова постави въпрос относно конкретните мерки, които трябва да се предприемат за индивидуалната независимост на съдиите. В отговор госпожа Марчева посочи, че за да се осигури тяхната независимост следва процедурите по първоначално назначаване и процедурите за повишаване в длъжност да почиват на обективни критерии. Според кандидата влияние върху независимостта на магистратите оказват натовареността, възможностите за квалификация и спазването на принципа за случайното разпределение на делата.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Диана Хитова беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че съдия Хитова е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски” и допълни, че професионалният й опит е преминал като адвокат и председател на Адвокатска колегия – Сливен, синдик, народен представител в 40 ото Народно събрание, член на Комисията за защита на конкуренцията, а към момента е съдия във Върховния касационен съд. В заключение той изтъкна участието на госпожа Хитова в разработването на законопроекти в областта на гражданското право и обществените поръчки.
В подкрепа на Диана Хитова е постъпило становище от Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – Сливен.
В представянето си госпожа Хитова акцентира върху подобряване на съдържанието на Кодекса за етично поведение на магистратите, необходимостта от усъвършенстване на системата за случайно разпределение на делата с допълнителни критерии, насочени към по-голяма специализация в правната материя и отчитане на фактическата и правна сложност. Според нея в дейността си Висшият съдебен съвет трябва активно да насърчава съдиите чрез прилагане на система за материални и морални поощрения и увеличаване на обученията в сферата на право на ЕС.
Тя предложи създаването на единни правила за осъществяване на административно обслужване на граждани, провеждането на местни конкурси за назначаване на магистрати и създаването на общи критерии в дисциплинарната практика. Госпожа Хитова представи идеите си за създаване на единна система, по подобие на Търговския регистър, за централно разпределение на всички подадени заявления по заповедни и обезпечителни производства и съставянето на каталог на всички отправени от България преюдициални запитвания и резултатите от тях.
Народният представител Крум Зарков представи кандидатурата на господин Драгомир Кояджиков, като отбеляза, че професионалното му развитие започва като следовател в Окръжна следствена служба – град Русе, преминава като съдия в Районен съд – град Русе и Софийски районен съд, а към момента е съдия в Апелативния специализиран наказателен съд.
В изложението си господин Кояджиков отбеляза като важен момент в развитието на новоизбрания Висш съдебен съвет отстояването на независимостта на съдебната система и предложи създаването на раздел в електронната страница на Висшия съдебен съвет, в който всеки магистрат да може да поставя въпроси. Той отбеляза, че Висшият съдебен съвет следва да обобщи и уеднакви дисциплинарната си практика, както и че са необходими промени в законодателството във връзка с натовареността на магистратите. В допълнение кандидатът акцентира върху необходимостта от продължаване на работата по изготвянето на съдебната карта и увеличаване на магистратското възнаграждение на районно ниво.
От името на вносителите, кандидатурата на госпожа Марина Дойчинова беше представена от народния представител Крум Зарков, който отбеляза, че съдия Дойчинова започва професионалния си път като юрисконсулт, а впоследствие работи като съдия на всички нива на съдебната система. Била е съдия в Районен съд – град Ботевград, Софийски районен съд, Софийски окръжен съд и Върховен административен съд, и има над 36 години юридически стаж. Той добави, че госпожа Дойчинова е защитила докторантура по право във Варненския свободен университет, работила е като преподавател в Националния институт по правосъдие и е участвала в работни групи към Министерството на правосъдието по изготвяне на законопроекти.
В подкрепа на госпожа Марина Дойчинова са постъпили становища от Националната асоциация за обществена защита и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
В представянето си госпожа Дойчинова акцентира върху необходимостта Висшият съдебен съвет да насочи усилията си за осигуряване и отстояване независимостта на съдебната власт, прокуратурата и следствените органи, тяхното финансово и техническо обезпечаване. Според нея гаранция за независимостта на съдебната власт е дейността на Висшия съдебен съвет по атестирането, повишаването в длъжност и преместването на магистратите. Госпожа Дойчинова счита като основна задача на Висшия съдебен съвет определянето на норма на натовареност на магистратите, на председателите на съдилищата и на съдебните служители.
На поставения от господин Крум Зарков въпрос госпожа Дойчинова посочи, че не счита, че издигането на кандидатурата й от парламентарната квота ще повлияе на нейната работа във Висшия съдебен съвет и изрази мнение, че това се отнася до всички кандидати за членове от парламентарната квота, стига да работят съвестно и да следват убежденията си.
От името на вносителите, кандидатурата на господин Мирослав Джеров беше представена от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че господин Джеров е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, с повече от 17 години юридически стаж към Софийската адвокатска колегия, като неговата сфера на дейност е свързана с гражданското право. Господин Джеров е обществено ангажиран човек, изявен защитник на основополагащите демократични принципи като върховенството на закона, разделението и взаимния контрол между властите, както и равенството пред закона за всички български граждани и организации.
Съюзът на младите юристи представи становище в подкрепа на господин Мирослав Джеров.
При представянето на своята концепция господин Джеров също засегна въпроса за независимостта, като според него основната задача на Висшия съдебен съвет е да гарантира независимостта на съдиите и съдебната система и в тази връзка предложи Съветът да създаде допълнителни структури, които автономно да изпълняват тази функция. Той се обяви за осигуряване на незабавна реакция при накърняване на независимостта на съдиите, което би повишило авторитета на Съвета в съдебната власт.
Според кандидата гаранции за случайното разпределение на делата може да бъде само безукорният морал на ръководителя на конкретния съд. Господин Джеров предложи да се създаде орган по командироване на магистрати и да се увеличи броят на конкурсите, като изложи идеята за изцяло нов начин за атестиране на магистратите, основаващ се на оценка на работата им при включване на гражданско участие при оценяването.
Госпожа Нели Виодорова беше представена от вносителя Ангел Исаев, който отбеляза, че госпожа Виодорова е адвокат с повече от 26-годишен стаж, явяващ се по граждански, наказателни и административни дела в съдилищата в Република България и по дела по жалби пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
В подкрепа на кандидатурата са постъпили становища от Софийския адвокатски съвет, Асоциацията на жените адвокати, Националното бюро за правна помощ, Сдружението с нестопанска цел „Проект права на човека” и юристи, поддържащи нейната кандидатура.
Госпожа Виодорова посочи като първостепенна задача в дейността на Висшия съдебен съвет утвърждаването на независимостта на съдебната власт и създаването на механизми за защита на магистратите от нерегламентиран обществен, политически, медиен и йерархически натиск. Тя обърна внимание върху нуждата от провеждане и утвърждаване на трайна и последователна дисциплинарна практика и въвеждането на електронното правосъдие.
Народният представител Хамид Хамид представи кандидата господин Стефан Гроздев като изтъкна, че господин Гроздев е магистрат с над 28 години юридически стаж, работил е като съдия в Софийския районен съд, Софийския апелативен съд, а понастоящем е заместник-председател на Апелативен съд – София, и ръководител на Търговската колегия. Господин Гроздев притежава допълнителни квалификации и специализации в областта на международното право.
В подкрепа на господин Стефан Гроздев е постъпило становище от Частно висше училище – Колеж по туризъм – Благоевград.
В допълнение към представянето си господин Гроздев посочи необходимостта от институционална независимост на съдебната власт, нуждата от провеждане на обективни, прозрачни и предвидими конкурсни и атестационни процедури, както и от осигуряването на широка публичност на кандидатурите за административни ръководители. Според него промяната на съдебната карта следва да бъде извършена както с оглед решаване на проблемите с неравномерната натовареност на различни звена от системата, така и с оглед осигуряване на нормален достъп до правосъдие на гражданите и организациите. Той постави акцент на връзката между съдебната карта и натовареността на магистратите, въвеждането на електронното правосъдие и създаването на единна деловодна програма за всички съдилища.
Народният представител Симеон Найденов представи господин Владислав Томов, като отбеляза, че той е магистър по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“, има 20 години юридически стаж и последователно е работил като юрисконсулт, младши прокурор в Районна прокуратура – гр. Сандански, адвокат и прокурор в Районна прокуратура – гр. Варна, и е участвал в множество семинари, организирани от Националния институт на правосъдието.
В представянето си господин Владислав Томов постави акцент върху необходимостта от промяна на критериите при провеждането на изпитите за първоначално назначаване в съдебната система и от създаване на обективни процедури за повишаването в длъжност на магистратите. Според кандидата за осигуряването на независимост на магистратите е нужно увеличаване на техните възнаграждения. Той предложи да се съкратят сроковете при разглеждане на дисциплинарните дела и да се осъществи постоянен мониторинг на натовареността на отделните звена в съдебната система. Господин Томов отбеляза също нуждата от продължаване на работата по изготвяне на съдебна карта.
От името на вносителите кандидатурата на госпожа Гергана Мутафова беше представена от народния представител Данаил Кирилов, който посочи, че г-жа Мутафова последователно преминава през всички нива на съдебната система. Била е прокурор в Районна прокуратура – гр. Пловдив, изпълнявала е длъжността административен ръководител на Районна прокуратура – гр. Асеновград, и на Районна прокуратура – гр. Пловдив. Той добави, че Гергана Мутафова е заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България, член е на Националната прокурорска мрежа за международно сътрудничество и има многобройни специализации у нас и в чужбина.
В подкрепа на госпожа Гергана Мутафова са постъпили становища от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, Асоциацията на прокурорите в България, Института по Европейско право, Българско училище за политика „Димитър Паница“ и Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив.
В своето представяне госпожа Мутафова посочи, че най-големият проблем е неравномерното натоварване на съдиите и прокурорите, което на свой ред се отразява и на качеството на тяхната работа. Тя застъпи идеята за въвеждане на нови стандарти за обмен на информацията между отделните подсистеми на съдебната власт и постави като приоритет бързото въвеждане на електронното правосъдие. Госпожа Мутафова предложи създаването на общ софтуер, който да предоставя възможността за проследяване на наказателното производство от неговото образуване до постановяване на окончателна присъда или постановление. Според кандидата съдилищата трябва да могат да задържат процент от приходите от съдебни такси, за да има средства за поддържане на съдебните сгради.
Народният представител Емил Димитров представи кандидатурата на господин Йордан Стоев като посочи, че кандидатът е магистър по право, завършил е Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност – МВР София, и има 21 години юридически стаж. Господин Стоев е работил последователно като следовател, адвокат, заместник-директор на Столична следствена служба, прокурор и понастоящем е заместник-апелативен прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София.
В подкрепа на г-н Йордан Стоев е постъпило становище от Частно висше училище – Колеж по туризъм Благоевград.
В допълнение към своята концепция г-н Стоев посочи, че е необходимо въвеждане на единен и комплексен стандарт за оценяване на магистратите, преразглеждане на концепцията на конкурсите за преместване в равен по степен орган на съдебната власт и кадровата политика на Висшия съдебен съвет. Според него трябва да се създаде единна норма за натовареност на магистратите и да се продължи работата по изработването на съдебната карта. Той подчерта нуждата от единни и обективни критерии в дисциплинарните производства, като предложи механизми за поощряване на отделните магистрати. Господин Стоев отбеляза като приоритет активното взаимодействие между ВСС и Министерството на правосъдието при изработването на законопроекти в областта на съдебната система.
От името на вносителите народният представител Данаил Кирилов представи кандидатурата на госпожа Калина Чапкънова-Кючукова, като отбеляза, че тя е преминала през всички нива на прокуратурата, има над 20 години юридически стаж в органите на съдебната власт, като понастоящем е окръжен прокурор на гр. Бургас за втори мандат. Той добави, че тя е била хоноруван асистент в Бургаския свободен университет и е участвала в редица международни обучения, свързани с тероризма. В работата си госпожа Чапкънова е била наблюдаващ прокурор по редица значими за съдебната практика дела, като сред тях е делото относно терористичния акт на летище Сарафово в гр. Бургас.
Кандидатурата на г-жа Чапкънова беше подкрепена от Бургаски свободен университет, проф. Борис Велчев и Сдружение с нестопанска цел „Асоциация Деметра“.
При представянето на своята концепция госпожа Чапкънова отбеляза, че сред основните въпроси за новия състав на ВСС са независимостта на системата и осигуряване на равен достъп до правосъдие. Тя заяви подкрепа за приетия от Прокурорската колегия на Съвета вариант за реформа на съдебната карта, а именно – окрупняване на районните прокуратури и свиването на техния брой до 28, тъй като според нея този вариант би дал възможност за по-лесно пренасочване на хора по преценка на ръководителите на прокуратурите и би изравнило натоварването в системата. Основната задача на новия Съдебен съвет според нея трябва да е спечелване на загубеното доверие в съдебната система. Госпожа Чапкънова се обяви и за единен подход и прозрачност при атестиране, повишаване в длъжност и назначаване на административни ръководители. Тя посочи, че оценката на дейността на магистратите трябва да е обективна и безпристрастна и следва да се промени досегашната практика за оценяване.
Господин Зарков постави въпрос относно необходимостта от прецизиране на дисциплинарната практика на ВСС. В отговор госпожа Чапкънова отбеляза, че практиката на настоящия Висш съдебен съвет е разнопосочна и следва да се изработят обективни и детайлни правила за провеждане на дисциплинарното производство след обстоен анализ на досегашната практика.
Кандидатурата на госпожа Маринела Тотева беше представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че тя има над 17 години юридически стаж, последователно преминава от младши прокурор в Софийската окръжна прокуратура, през прокурор в Софийската районна прокуратура, Софийската окръжна прокуратура и Върховната административна прокуратура. Той добави, че госпожа Тотева е участвала в работни групи за изготвяне на становища по тълкувателни дела на Върховния административен съд, както и като ръководител на работни групи за анализ на дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет.
От Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“ изразиха своята подкрепа за кандидатурата на госпожа Маринела Тотева.
В изложението си госпожа Тотева предложи да се въведе наблюдение на ротационен принцип на апелативните и окръжните съдилища от конкретни членове на Съвета, както и да се прецизира уредбата за атестиране на магистратите, за придобиване на статут на несменяемост и уеднаквяване на дисциплинарната практика на ВСС. Според нея изграждането на електронна деловодна система за обмен на документите на разследващите органи и прокуратурата ще допринесе за бързина и ефективност в наказателния процес. Госпожа Тотева определи натовареността на магистратите като ключов фактор за предстоящата реформа на съдебната карта и подкрепи приетия от прокурорската колегия модел за реформа, според който от 113 районни прокуратури трябва да останат само 28.
Кандидатурата на госпожа Пламена Апостолова бе представена от народния представител Йордан Цонев, който изтъкна, че госпожа Цветанова е магистрат с над 23 години юридически стаж като следовател. От 2014 г. завежда специализиран отдел в Националната следствена служба. Госпожа Апостолова участва в множество конкурси и обучения в областта на наказателното право. В подкрепа на Пламена Апостолова са постъпили становища от Камарата на следователите в България и от Софийската градска прокуратура.
В представянето си госпожа Апостолова изложи своите аргументи за утвърждаване на независимостта на съдебната власт, оптимизирането на структурата и реорганизацията на съдебната карта. Тя посочи необходимостта от създаването на единни критерии и показатели за оценяване на първоначално назначаване, както и ясни и прозрачни процедури за кариерно развитие.
Госпожа Апостолова отбеляза също, че ВСС следва да насочи усилията си върху анализ и обобщение на дисциплинарните производства. Според кандидата следва да се осигури финансова обезпеченост за въвеждане на електронно правосъдие и прекрояване на съдебната карта.
Госпожа Светлана Бошнакова бе представена от народния представител Крум Зарков, който посочи, че прокурор Бошнакова има над 28 години юридически стаж. Тя започва професионалното си развитие като младши съдия и последователно заема длъжностите съдия, прокурор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, и към настоящия момент госпожа Бошнакова е прокурор във Върховна касационна прокуратура.
В подкрепа на госпожа Светлана Бошнакова са представени становища от главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет и ръководствата на Окръжната прокуратура и Окръжния съд в град Кюстендил.
В представянето си госпожа Бошнакова изложи, че приоритет в работата на ВСС следва да е независимостта на бюджета на съдебната власт и осигуряването на достатъчен финансов ресурс. Тя посочи необходимостта от промени на съдебните райони и разкриване на териториални отделения на прокуратурите, с което в значителна степен да се облекчи неравномерната натовареност на магистратите. Като важно условие за ефективността на съдебната система тя посочи спазването на конкурсното начало при назначаване на магистратите и служителите в съдебната система, тяхното професионално обучение и повишаване на квалификацията им. Госпожа Бошнакова акцентира върху взаимодействието на Висшия съдебен съвет с изпълнителната и със законодателната власт и въвеждането на електронното правосъдие.
Въпроси към кандидатите са постъпили от: Българския институт за правни инициативи, Съюза на съдиите в България, Института за пазарна икономика, Съюза на одиторите от Сметната палата, сдружението „Обществен съвет за правосъдие“ и Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт.
След проведеното изслушване и въз основа на представените концепции народните представители се обединиха около становището, че кандидатите отговарят на законовите изисквания за членове на Висшия съдебен съвет. По отношение на тях не са представени данни, които да поставят под съмнение нравствените и професионалните им качества, както и че всички кандидати притежават необходимата квалификация и опит, специфична подготовка и лична мотивация, ползват се с безупречна професионална репутация и обществена подкрепа.
Комисията по правни въпроси – със 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“, предлага на Народното събрание 18-те кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание, от които 11 – за съдийската колегия, и 7 – за прокурорската колегия, да бъдат предложени на обсъждане и последователно гласуване, за което прилага списък на кандидатите – Приложение № 1, и проекти за решенията за избор на членове на Висшия съдебен съвет за съдийската и за прокурорската колегия, съгласно Приложения № 2 и № 3 на доклада. Благодаря Ви.