28 септември 2017 г.

Благодаря, господин Председател. Ако позволите, процедура за допускане в пленарната зала. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъдат допуснати в залата господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, госпожа Ирина Романска – член на КРС, госпожа Милена Петкова и госпожа Боряна Стоева – началници на отдели в дирекция „Пазарно регулиране“ в КРС.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г., № 720-00-11, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г. На заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 19 юли 2017 г., бе разгледан Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г., № 720-00-11, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г. На заседанието присъстваха господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, членове на Комисията – госпожа Андриана Атанасова и госпожа Ирина Романска, експерти от Комисията и представители на браншови организации в областта на електронните съобщения. Годишният доклад бе представен от господин Веселин Божков. Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията, изготвен на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения, представлява анализ върху развитието и напредъка в сектора на електронните съобщения за 2016 г. При представянето на доклада господин Божков очерта основните тенденции в развитието на пазара на електронни съобщения в България за 2016 г. По данни от регистъра на КРС към 31 декември 2016 г. общо 1134 предприятия са регистрирали намерение да осъществяват дейност по предоставяне на обществени електронни съобщения, като за една година броят им е спаднал с 2,4%. В изпълнение на чл. 5 от Общите условия при осъществяване на обществени електронни съобщения е постъпила информация от общо 1040 предприятия. През 2016 г. дейност са осъществявали 856 предприятия, като спадът в техния брой в сравнение с предходната година е 4,04%. Това се отразява върху общия обем на пазара на електронни съобщения в България през годината, който през 2016 г. възлиза на 2,480 млрд. лв., като намалява с 0,99% спрямо 2015 г. Както през предходните години, така и през 2016 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България се определя от приходите от гласовите услуги, пакетните услуги и услугите за пренос на данни и/или достъп до интернет, предлагани самостоятелно. Господин Божков отбеляза, че през 2016 г. 452 предприятия са вложили инвестиции в изграждането и поддържането на обществени електронни мрежи в размер на 479 млн. лв. при планирани за 2015 г. 503 млн. лв. Тези данни показват, че планираните от предприятията инвестиции за 2016 г. са реализирани на 95%. Председателят на КРС изтъкна, че отчитайки тенденцията на динамично нарастване на трафика на данни в мобилните мрежи, още през първата половина на 2016 г. на мобилните оператори е бил предоставен допълнителен радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz. По този начин КРС е създала условия за развитието и широко проникване на 4G мрежите и предоставянето на 4G услугата на територията на България. С цел повишаване на ефективността на контролната дейност, свързана с осъществяването на електронните съобщения и спазването на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, през 2016 г. са извършени инспекторски проверки. Беше изтъкнато, че особено внимание е обърнато на спазването на изискванията на Закона за електронните съобщения по отношение на защита на обществения интерес и интересите на крайните потребители. В тази връзка господин Божков подчерта, че около 49% от инспекторските проверки са извършени на трите най-големи предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги - БТК ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД, във връзка с подадени жалби от крайни потребители, касаещи предлаганите от тях услуги. През 2016 г. са извършени 4 планови проверки относно спазване изискванията на Закона за електронния документ и на електронния подпис, при които не са констатирани нарушения на изискванията на закона. След представяне на Доклада се проведе дискусия, в която взеха участие народните представители Халил Летифов и Димитър Данчев, господин Божков, представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и на ТЕРАПРО - Сдружение за защита на легалното разпространение на телевизионно съдържание в България. Представителите на браншовите организации изразиха мнение, че част от кабелните оператори не отчитат коректно броя на своите абонати пред Комисията за регулиране на съобщенията. В тази връзка изтъкнаха необходимостта от законови изменения с цел засилване правомощията на КРС за осъществяване на мониторинг и контрол. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 7 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да приеме следния: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за електронните съобщения РЕШИ: Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г.“ Благодаря.

Благодаря. Госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 720 00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г. На свои редовни заседания, проведени на 19 юли 2017 г. и 13 септември 2017 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“, № 720-00-12, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 30 юни 2017 г. и Приложението с корекциите към Годишния доклад, № 720-00-17, внесен от Комисията за регулиране на съобщенията на 7 август 2017 г. В заседанието взеха участие: господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Деян Дънешки – главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, господин Веселин Божков – председател на Комисията за регулиране на съобщенията, и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията – госпожа Андреана Атанасова и госпожа Ирина Романска, както и експерти от Комисията. Господин Веселин Божков представи Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“, както и корекциите към него. В Доклада, изготвен на основание чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги, е направен анализ на предоставянето на универсалната и на неуниверсалната пощенски услуги в страната. Съдържа се и информация за състоянието на конкуренцията на пощенския пазар. В него е посочено, че секторът на пощенските услуги се развива бързо в последните години, главно поради променящите се пазарни условия и развитието на нуждите на потребителите, което от своя страна обуславя промяна в търсенето на пощенските услуги. При представянето на Доклада пред членовете на Комисията бе заявено, че предоставянето на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България и на услуги, включени в обхвата на универсалните пощенски услуги, както и предоставянето на услугата „пощенски парични преводи“ се осъществяват въз основа на издадени от Комисията за регулиране на съобщенията индивидуални лицензи. В края на 2016 г. броят на участниците на пощенския пазар е 160, което представлява нарастване на показателя с 4% спрямо предходната година. Господин Божков отбеляза, че за 2016 г. обемът на пощенския пазар възлиза на около 393 млн. лв. и се формира от приходите, предоставени в пазарните сегменти на универсалните пощенски услуги и неуниверсалната пощенска услуга. Този обем е изчислен на база на получените данни от 73% от лицензираните и регистрирани оператори в България. В Доклада е отбелязано, че обемът на пазара на пощенски услуги отбелязва ръст, възлизащ на 25%, спрямо 2015 г. Двигател на развитието на пощенския пазар през последните години са услугите от сегмента на неуниверсалните пощенски услуги, но въпреки това през 2016 г. и приходите на услугите от универсални пощенски услуги бележат увеличение, като достигат ръст от 18% спрямо 2015 г. Общият брой пратки и услуги, предоставени през 2016 г., възлиза на 184 млн. бр., което представлява нарастване с около 5% спрямо 2015 г. Отчетеното увеличение в броя на пощенските пратки и услуги през 2016 г. спрямо 2015 г. се дължи на увеличението с близо 5% на пратките от сегмента на неуниверсалните пощенски услуги и ръст от 4% на броя на реализираните пратки от обхвата на универсалните пощенски услуги. В Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията в областта на пощенските услуги за 2016 г. е посочено, че пазарният дял на „Български пощи“ ЕАД бележи намаление от 3 процентни пункта спрямо 2015 г., като основни причини са намаленият обем на реализираните услуги от пазарния сегмент –универсални пощенски услуги, при относително запазване обема на приходите от пазарния сегмент – неуниверсални пощенски услуги, както и значителният ръст на куриерските услуги, реализирани от конкурентните оператори. Предоставените в Доклада данни сочат намаление – със 7%, на дела на „Български пощи“ ЕАД от пазарния сегмент на универсалните пощенски услуги, изчислен на база приходи през 2016 г. спрямо 2015 г. В сегмента на неуниверсалните пощенски услуги пазарният дял на историческия оператор през 2016 г. спада с 1% спрямо 2015 г. и достига до 4 на сто от общите приходи, реализирани от предоставените неуниверсални пощенски услуги. (Шум и реплики.) Съгласно обобщените от Комисията за регулиране на съобщенията данни в Доклада, през 2016 г. приходите от универсални пощенски услуги възлизат на около 77 млн. лв. и бележат ръст спрямо 2015 г. в размер на около 18%. Броят на реализираните пратки и услуги от обхвата на универсалните пощенски услуги общо за страната и чужбина е около 38 милиона. В Годишния доклад е посочено, че при анализа в обхвата на неуниверсалните пощенски услуги са включени предоставянето на куриерски услуги до 35 кг, хибридната поща, пряката пощенска реклама и допълнителните услуги „наложен платеж“ и „известие за доставка“. Приходите от неуниверсалните пощенски услуги през 2016 г. са в размер на 305 млн. лв., като в сравнение с 2015 г. са нараснали с около 27%. За същия период общият брой на обработените пратки е 136 млн. бр., което е увеличение с 3% спрямо 2015 г. През разглеждания период куриерските услуги формират ежегодно близо 90% от пазара на неуниверсалните пощенски услуги. В едногодишен период техният дял е нараснал с близо 3 процентни пункта, а този на пряката пощенска реклама е намалял с около 3 процентни пункта. В Доклада е отбелязано, че през 2016 г. приходите от куриерски услуги са в размер на 282 млн. лв., като в едногодишен период те нарастват с 31%. Общият брой приети, пренесени и доставени куриерски пратки е в размер на 48 млн. бр. Нарастването и на приходите, и на пратките през отчетния период показва подем на пазара на куриерски услуги, като основен двигател на бизнеса е електронната търговия. В изпълнение на законовото задължение за контрол по спазването на нормативните актове в областта на пощенските услуги, изискванията за извършване на универсална пощенска услуга, условията по изпълнение на издадените индивидуални лицензни и задълженията на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги, през 2016 г. от оправомощени служители на КРС са извършени общо 137 инспекторски проверки. Съставени са 10 акта за установяване на административно нарушение в областта на пощенските услуги, от които 9 са за непредоставяне на информация на КРС и 1 за нарушение на чл. 105б от Закона за пощенските услуги. Във връзка с постъпили жалби/сигнали или вследствие на извършени проверки от Главна дирекция „Контрол на съобщенията“ има 7 случая на ангажирана административнонаказателна отговорност, като във всички случаи са издадени и наказателни постановления. При представянето на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“, господин Божков обърна внимание на членовете на Комисията, че в първоначално внесения доклад, с № 720 00 12 от 30 юни 2017 г., са нанесени корекции, които са отразени в изпратеното приложение към Доклада, и предоставени на Народното събрание под № 720-00-17 от 7 август 2017 г. Причината за допусната грешка е софтуерната обработка на данните от информационната система на един от операторите на пощенски услуги. Посочената грешка се отразява на подадените от оператора данни във въпросника за дейността на операторите, извършващи услуги от обхвата на универсалната пощенска услуга за 2016 г. Допуснатата грешка се състои в дублиране на приходи от извършване на пощенски парични преводи в два въпросника – за оператори, извършващи пощенски парични преводи, и за оператори, извършващи услуги от обхвата на универсалните пощенски услуги. Представените корекции налагат промени в следните раздели от Годишния доклад: I. Състояние на пощенския пазар в България 2. Обем и структура на пощенския пазар в България. II. Предоставяне на универсалните пощенски услуги 2. Обем и структура на пазара на универсалните пощенски услуги. 4. Състояние на конкуренцията при универсалните пощенски услуги. Господин Божков добави още, че поради представените неточни данни, на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1, във връзка с чл. 106 от Закона за пощенските услуги операторът подлежи на санкциониране. Представените корекции в Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги за 2016 г.“, бяха обсъдени и гласувани на заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 13 септември 2017 г. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – с 14 гласа „за“ и 7 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да приеме следното решение: „Проект! РЕШЕНИЕ за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“ Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 90, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за пощенските услуги РЕШИ: Приема Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2016 г. – „Анализ на пощенските услуги“.“ Благодаря.

Аз го прочетох, то това беше.

Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Божков, в пълна хармония върви обсъждането на докладите, представени от КРС, но аз ще си позволя тук да поставя два въпроса. Единият е по изложените цифри в Доклада на Комисията и в Доклада, който е представен от КРС, а вторият въпрос е по същество – за работата и бъдещето на „Български пощи“ ЕАД. Какво показват цифрите, както са дадени? Спирам се само на две цифри. Предоставените – това е абзацът на втора страница, извинете, че ще прочета част от него, но за да разберем за какво става въпрос: „В пазарния сегмент на универсални пощенски услуги, изчислен на база приходи през 2016 г. спрямо 2015 г., ръстът е 77 млн. лв., или е изчислен на 18%.“ Това е записано в Доклада на Комисията. В Доклада, който е представен от Комисията за регулиране на съобщенията, в точка втора: „Обем и структура на пазара на универсалните пощенски услуги“, ръстът от 2015 г. към 2016 г. е записан, че е 27%. Става въпрос за ръст, който е за една и съща пощенска услуга, за един и същи период от време. Откъде идват тези 8% разлика в Доклада на Комисията и Доклада, който е представен от Комисията за регулиране на съобщенията? Какво не е сметнато вътре? Разминаването е доста съществено. Вторият въпрос, който искам да поставя и да обърна внимание на уважаемите народни представители, на вниманието на министъра и на правителството: има ли някаква идея за развитието на „Български пощи“ ЕАД и какво става на този пазар? Защото, ако ръстът на универсални пощенски услуги за една година на пазара е 28%, според едната цифра, която ни е дадена – 27%, а 18% – според другата цифра, която ни е дадена, загубата на пазарен дял от „Български пощи“ за същия период на годината е 7%. За какво става въпрос, уважаеми колеги народни представители? Това са елементарни неща. Какво става в „Български пощи“? Как може при ръст от 27% на дела на универсалните пощенски услуги, „Български пощи“ да остъпи пазарен дял 7%? Това, изчислено в левчета, нали знаете как изглежда? Каква е държавната политика по отношение на развитието на този сектор? Какво е бъдещето на „Български пощи“, което е държавното предприятие в този сектор, и каква е отгоговността на министъра, на министерството, на правителството и кой се разпорежда с този пазар? Защото, както става известно, дори за лаици като мен, от този Доклад, развитието на пазара на универсалните пощенски услуги най-вероятно се дължи на изключителната динамика в развитието на електронната търговия в последните няколко години – така наречените „сайтове“, откъдето хората си купуват различни видове стоки. Каква е политиката на ръководството на „Български пощи“ ЕАД за участието в този пазарен сегмент? Струва ми се, че това е причината да има 7% загуба на пазарния дял, като страничен наблюдател на този процес. Ако има възможност, ръководството на Комитета да даде информация по въпроса. Едва ли е в състояние да каже каква е държавната политика по отношение на „Български пощи“, защото, струва ми се, от години такава няма, освен да се продават имотите на това предприятие на безценица и да се отдава под наем, аз нещо друго не съм забелязал да се прави там. Фактът, че днес тези доклади минават при пълно мълчание на пленарната зала, без изказвания, включително и от комисиите, при очевидни фактически грешки в докладите, говори изключително лошо за работата и на комисиите на Народното събрание, и на експертите, които са ни предоставили тези цифри. В тези доклади липсва всякакъв анализ за фактическото състояние. Не знам дали Комисията за регулиране на съобщенията е регистратор за това, което се случва на пазара, или може да предлага и решения на правителството, на министерството за подобряване качеството на работата на държавното предприятие „Български пощи“ ЕАД. Ако ние продължаваме да бъдем регистратор, недоволството на българските граждани от качеството на пощенските услуги, размерът на таксите, качеството на обслужването на цели райони на страната ще продължи да спада. Струва ми се, че това е една тема, на която си заслужава да се обърне внимание. Едва ли ще стане днес, на това заседание, при разискването на тези доклади, но струва ми се, задължението на народните представители и в комисиите, за които споменах, е да променят чисто формалното си отношение към приемането на тези доклади и към ангажиментите на изпълнителната власт. Ние се занимаваме тук с много големите въпроси на политиката, но как работи сигурно едно от най-големите български държавни предприятия никой не повдига и изречение по въпроса. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа заместник-председатели, уважаеми народни представители, дами и господа! Първо, благодаря за отделеното внимание, второ, благодаря за направените коментарии от страна на господин Жаблянов. Както сам той каза, част от тях се отнасят до други институции, включително изпълнителната власт, за която аз не мога да поема ангажимент да отговоря, въпреки че имам позиция по дадените въпроси. По отношение на първия въпрос: защо има разминаване? Може би има разминаване в Доклада, който е чел господин Жаблянов, защото имахме две заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и искам да кажа, не че се явявам адвокат, но мисля, че Комисията в този си състав работи изключително съзнателно. Два пъти разгледахме Годишния доклад за пощенските услуги за 2016 г., тъй като в последния момент настъпиха корекции, поради причината, че „Еконт Експрес“ – един от най-големите оператори в пощенските услуги, дублира два пъти една сума от 6 милиона и фактически тези 6 милиона дадоха тази разлика. Затова при първия Доклад ние имаме обем на пощенския пазар 399 милиона, което е нарастване с 27%, както правилно отбеляза и господин Жаблянов, но втория Доклад, който беше приет със съответните корекции, благодарение на тези дублирания на суми в размер на 6 млн. лв., пазарът става 393 милиона и нарастването е 25%. Съответно отпадат общият размер на приходите от универсалната пощенска услуга от 83 милиона – нарастване 27%, на 77 милиона – нарастване на 18%. Така че просто трябва да се чете. Аз смятам, че може би сте направили тази грешка, тъй като сте прочели първия, а не втория Доклад, който беше окончателен преди една седмица. С това отговорих на първия въпрос. По отношение състоянието на българския пощенски пазар. Тъй като може би малко хора знаят, но аз се явявам и председател на Европейския регулатор по пощенски услуги, което е една оценка за работата и на Комисията за регулиране на съобщенията, от погледа, който имам на ниво Европейски съюз, мога да кажа, че България е единствената страна, в която имаме нарастване на приходите, защото не е тайна, че традиционните пощенски услуги, особено в последните години, губят място и, както Вие казахте, вече по-модерните услуги са електронна търговия, хибридна поща и прочее. В този аспект ние трябва да се радваме, че както изпълнителната власт, така и Комисията създават достатъчно условия за насърчаване на инвестициите, достатъчно условия за насърчаване на конкуренцията. В резултат на това, както е отбелязано и в Доклада, имаме нарастване на пощенските пратки с 5% и на приходите с 25%. Що се отнася до положението на историческото предприятие, тази тенденция е характерна не само за България, тя е характерна за всички страни – членки на Европейския съюз, и действително в края на крайщата ние отворихме пазара, гарантираме, че сме отворена пазарна икономика. Икономическите играчи според своите качества, със своя капацитет увеличават своето влияние и в резултат на това пазарният дял на историческото предприятие в последните три години, ако хванем тренда 2014 – 2016 г., съответно намалява от 66% до 53%, и разбира се, расте участието на другите оператори, така че ние в това не виждаме драма, напротив, нали това е пазарната икономика – който е по-добър, той да работи. Другият момент, който е в нашите компетенции, това е оценяване на тежестта от извършването на универсалната пощенска услуга. Всяка година знаете, че се прави одит и тази година одитът, който направи съответната фирма, доказа, че има 17 млн. тежест. Нашите експерти го разгледаха и потвърждаваме тези 17 млн. лв. да бъдат направени като компенсация за извършването на универсалната пощенска услуга от страна на „Български пощи“. Разбира се, че има още какво да се желае и по отношение на качеството на услугата. Там, където те имат нарушения, разбира се, правим проверки и ги санкционираме, но по отношение на развитието на мрежата не позволяваме закриването на пощенски клонове където и да е, ако те не докажат, че могат по алтернативен начин и със съответните мобилни станции и така нататък, да предоставят същото ниво или по-добро качество на услугата. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаема госпожо Председател! Съжалявам, че трябва да се вместя в тази процедура, но пожене става въпрос за нещо сериозно. Въпросът не е, господин Божков, аз кой Доклад съм чел и кой вариант. Въпросът е: кой е раздаден в момента? Това е Докладът, текстът, който стои пред мен и който ние трябва да го гласуваме. Ако има друг вариант на Доклада, интересно защо не е раздаден той и кога е приет в Комисията с коригираните цифри? Приемам това, което казвате, като фактическо обяснение, но тогава стои още един, по-съществен въпрос: кой Доклад приемаме? Ето, тук, вторият – от кога, с кой номер? Защото този е на 30 юни 2017 г. За този Доклад ли става въпрос – № 750-01-83? Ако приемаме този Доклад, той е с фактическата грешка и има разминаване между Доклада на Комисията със 6 милиона лева, както каза господин Божков, и Доклада, който приемаме на Комисията за регулиране на съобщенията. Ако е друг, моля да се направят съответните корекции. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Моето излизане на трибуната можеше да стане и под формата на реплика по отношение на изказването на уважавания от мен господин Жаблянов. Взимам думата за изказване, за да имам малко повече време, господин Жаблянов. Излизам в качеството на лаик, както Вие казахте, да отговоря на един лаик, защото и Вие във Вашето изказване споменахте, че в това качество излизате и говорите. Ще се опитам на Вас, като един от идеолозите на БСП – признавам, че сте такъв и уважавам Вашето мнение – да Ви обясня откъде и защо се случва така, че се осъществяват Вашите опасения за намаляване на пазарния дял на БТК с шест или осем процента. Да, това е така, но това са обективни неща. Господин Божков Ви обясни някои от причините. Такава е действителността, такъв е икономическият и пазарният модел, включително и в нишата, за която говорим – по отношение БТК. Това е така, защото нашата Конституция казва, че България е социална, не социалистическа, социална държава, но всъщност цялата й икономика и всичко е приведено на либерални правила. По същество България е либерална държава, що се касае до икономика и всичко друго. Оттук, особено по време на Вашето управление – на БСП в тройната коалиция, и когато сте управлявали, беше осъществен до голяма степен този път: от социална държава в либерална държава, включително на икономиката, на икономическия модел. Оттук тази услуга и тези дейности, които в нормалната, класическата държава, са един от символите на държавността, нали няма съмнение в това, се приведоха в последните десетина, петнадесет години в една ниша, в едно състояние, такива каквито са във федералната държава. Освободи се браншът, освободи се цялата система и в нея навлязоха множество частни фирми, на различни български юридически и чужди юридически лица и в това няма спор. По този начин се стеснява целият дял – пазарът се свива по отношение на възможностите на БТК, това е естествено, господин Жаблянов, логиката е елементарна, и оттам пада и пазарният дял. Затова Вашите опасения и притеснения се обясняват по елементарен и прост, логичен начин. И Вие трябва да го разбирате. Може би Вашето изказване е в контекста на това, което прави БСП непрекъснато – за всяко нещо да скача, да опонира, да оспорва. Намирате тази цифра – от толкова на толкова, и Вие влизате отново в качеството на критикар. Вие сте изключително сериозен човек. Недейте, просто Ви съветвам, на дребно да свеждате нещата в залата до единоборство, едни ежби… Мислете логично. Няма нищо чудно в това, че намалява пазарният дял. Това, господин Жаблянов, и всеки, който би станал да опонира, не е въпрос на лошо управление. То е въпрос на обективни закони, на обективни пазарни развития, на това, че България е либерална държава, че едни чужди фирми влизат и оперират тук – няма да споменавам имена на прочути в света фирми, на които виждаме колите, които се движат по цялата страна с пратки. Те конкурират БТК. Ако щете, аз съм лаик, но съм наясно с обстоятелството, че и българските частни фирми в бранша също продават своя собственост на чужди фирми и все повече тази дейност се изземва от чужденци, от чужди гости, които идват, смучат българския пазар, българския потребител. Либералите, либералстващите ще кажат: това е добре, има конкуренция. Според моите представи българската икономика е просто един разграден двор, в който идват, оперират, печелят, изнасят печалбата и ние ще си стоим бедни. Но това е въпрос, господин Жаблянов, на стратегическа, икономическа, политическа, изобщо държавническа визия. Затова излизам в тази зала и ще го правя всеки път, когато има място за сблъсък на тези тéзи, на тези проблеми. И аз с Вас съм много по-близо във вижданията си, отколкото с либералите, либералстващите – тези, които допуснаха това положение на нещата, защото по тази логика на нещата аз мога и съм сигурен, че и Вие ще започнете да критикувате: защо пазарният дял, например токът, който ни свети, на прима виста казвам, в тази зала, в момента държавният е вече нула в дистрибуцията на електроенергия. Защото либералният модел ни накара да дадем трите енергоразпределителни дружества някъде, някому, които печелят. Едни семейства във Виена и в други градове, кой знае къде, живеят и пилеят, имат собственост в България за без пари и пазарният дял на българската държава, която можеше да печели от тока, да влизат пари в държавния бюджет, е нулев. Така че хайде да си говорим обективно и когато мислим за тези неща, да мислим с големите категории, да мислим за истинските причини, а не българите да се дрънкаме на дребно и да се обвиняваме едни други в лошо управление и разни какви ли не още, няма да изброявам, грехове, които да ни карат да си посипваме главите с пепел и да се самообвиняваме.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Шопов! Не мислех да се изказвам, но в контекста на Вашето изказване ще си позволя да Ви направя реплика, защото Вие добре очертахте ситуацията, в която работят може би не само „Български пощи“, а всяко едно държавно предприятие, но когато едно предприятие губи пазарен дял, повярвайте ми, по-голямата част от причините това да се случва е мениджмънтът и управлението. За да ти вземат пазарен дял, ти трябва да позволиш това нещо. Когато от другата страна имаш пасивно отношение, затваряш си очите, създаваш условия това нещо да се случи, няма как частните фирми да не се възползват. Прав е господин Жаблянов, когато поставя въпроса, и това е наша работа, защото действително докладите са констативна част какво се е случило през 2016 г. и ние сега не можем да ги променимq както и да гласуваме, но можем да покажем отношението си към това какво са правили в случая „Български пощи“. Ще Ви дам само един пример от миналата година – в пощенските клонове има гишета, които събират сметките за ток, парно, телефони, комунални плащания. В „Български пощи“ тези гишета работеха до 17,00 ч., при положение че пощата работи до 19,00 ч. В 17,00 ч. затваряха, за да може хората, които трябва да си плащат сметките, да отидат отвън, в частните фирми. Това е мениджмънтът, за който тогава поставихме въпроса. Мисля, че „Български пощи“ взеха някакво решение, което да направи така, че да работят малко до по-късно, но нямаше обяснение. Това е може би с всяка една дейност на „Български пощи“. Мястото на този разговор е действително да го проведем в Транспортна комисия, за да видим как се развиват „Български пощи“, каква е визията на управляващите за това дружество – искат ли да го има, или искат да го няма? Защото колкото искат да го има, една по-голяма част иска това дружество да приключи, тъй като има база, има клонове, има персонал. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Да, приключвам, госпожо Председател. От тази гледна точка мога да се съглася с това, което казахте, господин Шопов, за цялата среда, в която работят „Български пощи“, но не мога да се съглася, че мениджмънтът не носи отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, господин Шопов! Днес разискваме въпрос, който е важен в една сфера, в която работят над десет хиляди души – пощенци, участници в тази дейност в „Български пощи“ АД, а не в БТК, които, за съжаление, изпълняват важна за държавата функция, въпреки огромната конкуренция на българските и чужди частни фирми. Считам, че има място държавата да подкрепи Акционерното дружество „Български пощи“, защото те срещат сериозна конкуренция, имат големи проблеми, а би могло държавата да се позаинтересува доколко държавната администрация, държавните фирми се възползват от възможността на „Български пощи“, а не търсят услугите на частните фирми, за да получат една или друга лична облага. Вярвам, че възможността заместник-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който беше досега заместник-директор на „Български пощи“, а сега е заместник-министър, да е назначен с такава задача – да подкрепи това важно за държавата дружество. Вярвам, че той ще направи възможното да се променят нещата, така че държавата да намери своето място в подкрепата на пощенци и на „Български пощи“ АД. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не смятах да взимам отношение по темата, но тъй като преждеговорившият колега ми напомни доста за времето през 2005 г., когато всъщност тройната коалиция в лицето на Петър Мутафчиев, който беше министър на транспорта, започна и постави основите на разграждането на българските пощи или още по точно – разграбването. Нека да си спомним тези неща, тъй като бяха отправени някакви упреци за сегашното състояние. Като хора, които сме аналитични, и хора, които трябва да потърсим причината защо се е случило това, трябва да кажем, че по това време се стартира раздържавяването на „Български пощи“. Нещо повече, по това време – даже си спомням, мисля, че Харманджиев беше тогава шеф на „Български пощи“ – какво се получи? Получи се така, че се даде възможност без „Български пощи“ да са подготвени за една конкурентна ситуация, бяха допуснати много частни фирми и големи външни фирми на пистата на българските пощи. Така много бързо те станаха плячка на големите частни фирми и частни интереси. Така че, когато днес сядаме и говорим за Доклада и за състоянието на БТК и респективно на „Български пощи“, трябва да си спомним генезиса откъде и как е тръгнало, защото още тогава беше заложен моделът „Български пощи“ да не проработят и във времето те лека-полека да имат затихваща функция. Затова не виждам нищо учудващо в днешния ден, когато разглеждаме тези доклади, какво е реалното състояние. Позволих си да кажа тези неща, защото паметта на някои хора изневерява, на други – не, по-младите не знаят, но нека ние да извадим съответните изводи и когато говорим за държава и за запазване на държавни интереси трябва да кажем пътя, по който е стигнало дотук състоянието на пощите, на БТК като цяло. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Иванов, когато припомняте 2009 г. и хвърляте обвинения…

2005 г.

…2005 г. и хвърляте обвинения, че тогава е поставено началото на разграбването на „Български пощи“, когато министър е бил наш колега, от 2005 до 2017 г. са минали 12 години, в които 10 управлява ГЕРБ. Къде бяхте? Вие бяхте народен представител през всичките тези години, включително и 2005 – 2009 г. Защо не дадохте сигнал до органите, които трябва да се грижат за реда в държавата, че „Български пощи“ се разграбва? Защо стояхте тук на топло на тези места и чакахте да видите какво ще се случи, ако е имало такова разграбване, за което Вие твърдите? Примера, който дадох аз, беше от миналата година, а не от 2005 г. Тоест пътят, който е поставен, нека се анализира, но нека да се анализира правилно и коректно. И ако има някакви обвинения за това, че някой си е позволил да разграбва „Български пощи“, има органи, които трябва да направят това нещо и да стигнат до този, който е причинил тези неща. А от тази трибуна да си хвърляме обвинения – мисля, че няма смисъл. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колега Иванов, най-вероятно става дума за техническа грешка. Аз взимам реплика по две причини – едната е морална, другата е фактическа. Морална е, защото Енцислав Харманджиев е колега от моята катедра „Икономикс“, познавам го от дълго време. И второ, познавам фактологията на „Български пощи“. Периодът, за който говорите, когато беше освободен колегата Енцислав Харманджиев, Пощите бяха на печалба от 8 – 9 млн. лв. След този период се случиха промени в ръководствата на Пощата през всичките тези години, което доведоха до това състояние. Така че явно става дума за някакво недоразумение, първо. Второ, нека вземем повод от това обсъждане, защото нали всички разбираме, че „благодарение“ на партийни калинки от най-различни цветове, особено от някои, да не ги уточнявам, държавните фирми се намират в състоянието, в което се намират – лошо управление, некадърни калинки управляват държавните фирми в много случаи, обрастване на държавните фирми и източване от приятелски частни фирми. Така че това, колега Иванов, е един чудесен повод да разгледаме този въпрос комплексно. Но при колегата Харманджиев Пощите бяха на рекордна печалба. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Колеги! Господин Иванов, позволявам си да направя реплика, първо, защото ми е приятел Петър Мутафчиев и не като такъв, а като бивш министър, аз смятам, че той направи доста добро в това Министерство и не приемам оценката, която Вие дадохте. Истина е, че България има пазарна икономика. Истина е, че в България вече има десетки български и чужди фирми и има сериозна конкуренция на „Български пощи“ – Акционерно дружество. Важни са ръководствата на Дружеството, важно е и друго, още веднъж казвам, държавата трябва да подкрепя държавния сектор. Има място държавата да подкрепи „Български пощи“ и ние към това се стараем. Мисля, тъй като е сериозно предприятие, трябва да имаме възможност да изслушаме и ръководството на „Български пощи“ ЕАД. Такова предложение ще направим в Комисията, за да се видят реално възможностите и перспективите за развитието му. В бъдеще още по-голяма ще бъде конкуренцията и още по-трудна ще бъде дейността на това Дружество. Благодаря Ви.

Искам да благодаря на колегите, които ми направиха реплика. Благодаря им. Ще започна с това, че ще напомня, че Законът за Българските пощи беше променен точно по времето на тройната коалиция. Тогава Законът беше променен за българските универсални пощи. Започвам оттам – промяна на Закона. Второто нещо, за което благодаря на господин Гечев, не го виждам, но това, което тогава се говореше, бе, че лично предложение на господин Гечев е бил господин Харманджиев. Нещо друго. Понеже каза, че Пощите са били на печалба – благодаря и за това, може да бъдат извадени точно списъци защо са били на печалба. Защото започна разпродаването на част от имуществото и от базите на „Български пощи“, да видят колко бази са продадени. Не искам да влизам в тази тема, тъй като става твърде топла. В случая разглеждаме съвсем друг Доклад и ще се отклоним от темата. Излязох да направя това изказване, за да припомня на някои от моралните стожери тук, от тази трибуна, че се хвърлят упреци без основание в момента и да кажа, че с 16 милиона са в загуба. Няма икономист и финансист, тук има и професори, които завеждат катедри: когато едно предприятие няма нужния финансов капацитет, то не е конкурентно, и когато отива да участва на търгове, то няма как да участва на тези търгове, да може да печели. Когато едно дружество е източено, и когато няма финансови възможности, няма как в съвременните условия на свободна конкуренция, то да успее. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам, че въпросът с Пощите е изключително важен и че числата в Доклада дават основание да проведем тази дискусия. Но нека да не забравяме, че дискусията, която провеждаме е за период 2016 г. с идеята да видим какво ще правим 2017 г., 2018 г., 2019 г., тоест оттук нататък какво ще правим. Темите какво е било преди 12 години, разбирам, че някои колеги бавно възприемат реалността и след 12 години са осъзнали какво се е случило, но това не е повод да губим времето на Народното събрание с неща, които…

Процедурата е да ги прекъсвате, госпожо Председател, защото всякакви реминисценции и лични спомени, когато ти си бил тук и си имал възможност реално да влияеш върху нещата, а сега правиш констатации. Единственото нещо, което може би е причината, и Вие би трябвало да го коригирате, това е, че човекът някъде ги е проспал тези 12 години и сега се е събудил. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нека се върнем на дебата за Пощите. Тук чух различни изказвания, които не бяха съвсем точни, затова държа да внеса малко яснота по отношение на „Български пощи“. Първо, беше споменато кой Доклад гледаме. Гледаме Доклад, който е разгледан на 13 септември 2017 г., тъй като предишният Доклад беше с фактическа грешка, двойно завишаване на стойността на една от фирмите. Поради тази причина е гледан допълнителен Доклад на заседание на нашата Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Този Доклад е предаден на Народното събрание, входиран е.

Не знам за какво беше притеснението на част от колегите. По отношение на универсалната пощенска услуга – чух, че „Български пощи“ губели от универсалната пощенска услуга, от електронната търговия. Държа да внеса пояснение, че универсалната пощенска услуга по никакъв начин не се занимава с електронната търговия. Универсалната пощенска услуга е нещо различно от търговската дейност на тези предприятия, които извършват различните видове дейности по отношение на доставяне на пакети, електронна търговия и така нататък. По отношение обаче на електронната търговия, за която също беше споменато, искам да подчертая, че „Български пощи“ в момента разработват план за намеса на пазара именно на тези електронни услуги и се надявам, че съвсем скоро те ще предоставят този план. Този план ще доведе до приходи в дружеството и по този начин това дружество ще може да се стабилизира. Надявам се скоро да мине и на печалба. Това бяха моите пояснения по отношение на „Български пощи“. Надявам се, че се разбраха от всички и няма нужда повече да спекулираме с темата „Български пощи“. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги! Политическа партия „Воля“ е силно разтревожена от информацията, че в Проектозакона за защита на малцинствата в Албания, подготвен от албанското правителство, сред признатите налични малцинства липсва българското. Според различни източници на информация в Албания живеят между 50 и 100 хиляди лица с български произход. Ако се стигне до подобен резултат, той ще противоречи на приетата през месец февруари от Европейския парламент резолюция за Албания, в която е включен текст, потвърждаващ необходимостта да се дадат права на българското население в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора. В същия документ се препоръчва българското малцинство да бъде признато в законодателството на страната и да му бъдат гарантирани съответните права. Политическа партия „Воля“ изразява съжаление, че действията на българските евродепутати в защита на представителите на българското малцинство в Албания не бяха подкрепени с целенасочени, последователни действия от страна на българските държавни институции. Поради тази причина призоваваме каузата на българите в Албания да се превърне в реален приоритет за българската държава, да бъде една от водещите политики за страната ни по време на българското председателство на Съвета на Европа през 2018 г. Желанието и практическите действия на Албания в посока признаване на българското малцинство трябва да бъде основен критерии за оценката на властите в Тирана, за тяхната готовност за по-нататъшното продължаване процеса на евроинтеграция.