ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ ХРИСТОВ8592 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Със свое решение от 28 юни 2017 г. Четиридесет и четвъртото народно събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание създаде Временна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет. Съгласно решението, Временната комисия следва да се запознае с всички факти и обстоятелства относно проведената процедура по избор на нов тип боен самолет; извършените действия от длъжностни лица по разглеждане на постъпилите предложения от страните доставчици; отговорностите по управлението на процеса и реда за вземане на решение за завършване на процедурата по избора от Министерския съвет.
Представеният доклад отразява фактите и обстоятелствата относно проведената процедура за избор на нов тип боен самолет в периода 2010 – 2017 г., представя произлизащите изводи и препоръки и е в изпълнение на по-горе цитираното решение на Народното събрание.
В работата си членовете на комисия се ръководеха от Вътрешни правила за работа на Времената комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет, приети на заседанието на комисията на 5 юли 2017 г. При изготвянето на Доклада членовете на Времената комисия имаха на разположение:
- документацията и становища по реализация на Проекта, обхващащи периода 2010 – 2017 година (повече от 320 явни документа и 56 класифицирани), предоставени от Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Министерството на финансите по искане на председателя на Времената комисия. Те са изложени в Приложения 1 и 2;
- доклад с анализ и сравняване на „Методика за избор на оптимален вариант за реализация на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип основен многофункционален самолет“ с математически модел за оценка на вариантите за реализация, разработена от Института по отбрана на Министерството на отбраната, Министерството на отбраната и Военновъздушните сили на основание Заповед на министъра на отбраната № Р 249 от 1 август 2012 г. и прецизирана от външни независими експерти по договор с Министерството на отбраната № РД-27932 от 22 април 2013 г., както и „Методика за избор на оптимален вариант за реализация на проект „Придобиване на нов тип боен самолет“, с № 400-6198 от 27 юни 2016 г., изготвен от външния експерт проф. д-р Венелин Ангелов Георгиев в съответствие с договор № 19 от 24 юли 2017 г.;
- резултатите от проведените изслушвания в комисията на петима министри на отбраната – Аню Ангелов, Ангел Найденов, Николай Ненчев, Тодор Тагарев и Велизар Шаламанов, един заместник-министър на отбраната – Иван Иванов, и настоящия председател на Борда за управление на проекта – генерал-майор Цанко Стойков.
Времената комисия проведе шест заседания, всичките открити и на тях, освен акредитираните журналисти, присъстваха представители на различни държавни органи и неправителствени организации.
Основание за стартиране на Проекта.
Официално основание за стартиране на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет е Визията за развитие на Военновъздушните сили, заложена в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили на Република България, приета с решение на Четиридесет и първото народно събрание на 28 октомври 2010 г.
Впоследствие Проектът е включен в „Дългосрочния инвестиционен План-програма на Министерството на отбраната до 2020“ в категорията приоритетни инвестиционни проекти под наименованието: „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“.
Нормативна база за подготовка и реализация на Проекта.
Проектът стартира в съответствие с разпоредбите на „Правилник за придобиване, поддържане и снемане от употреба на отбранителни продукти“ № П-3.
През 2011 г. правилник П-3 е отменен и заменен с „Правилник за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти“ № П-7. По-нататъшната реализация на проекта се осъществява в съответствие с разпоредбите на правилник П-7.
В последствие на 19 юли 2013 г. правилник П-7 е отменен и се създава нормативен вакуум при изпълнението на Проекта.
През 2014 г., с въвеждане на проектно управление в Министерство на отбраната, се прави опит за създаване на нормативна регулация при изпълнението на проектите за модернизация. Най-съществената промяна по отношение на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет е, че Направляващият комитет като орган за управление на проекта на стратегическо ниво се закрива и функциите му се поемат отчасти от Борд за управление на портфолио от проекти. На практика Бордът за управление на портфолио от проекти не заработва като пълноценен орган за управление и вакуумът при управлението на Проекта на стратегическо ниво, получил се със закриването на Направляващия комитет, не се запълва.
От самото начало на реализация на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет се предвижда договорът за придобиване да се подпише съгласно Закона за международните договори на Република България.
Етапи на реализация и по-важни дейности по години.
Проектът стартира през 2010 г. и към настоящия момент все още не е завършил. В утвърдения от министъра на отбраната през 2011 г. „Алгоритъм за реализация на инвестиционен проект „Придобиване на нов модел основен боен самолет“ се дефинират три основни етапа по реализацията на инвестиционния проект: подготовка, тръжна процедура и изпълнение. Първият етап условно завършва с утвърждаването от Четиридесет и третото народно събрание на Проекта за инвестиционен разход.
По-важните дейности, извършени до момента, условно разделени на няколко периода в зависимост от постигнатите резултати са:
Период 2010 – 2013 г.:
- на свое заседание на 9 февруари 2010 г. Съветът по необходимите оперативни способности към министъра на отбраната на Република България взема решение за стартиране на проект „Придобиване на нов тип многоцелеви самолет“;
- на 21 септември 2010 г. министърът на отбраната утвърждава „Оперативни и тактико-технически изисквания към новия модел основен боен самолет за българските ВВС и изисквания към подготовката на личния състав“, разработени в изпълнение на заповед на министъра на отбраната № ОХ-435 от 12 юли 2010 г.;
- на 24 ноември 2010 г. е изготвена Заявка за придобиване на отбранителен продукт „Нов модел основен боен самолет“;
- в периода от 21 януари до 24 януари 2011 г. са изпратени писма с искане на информация до САЩ – за F-16 и F-18, Германия и Италия – за Eurofighter, Франция – за Rafale и Mirage 2000-5, и Швеция – за Gripen.
В периода от март до април 2011 г. са получени отговорите на Искането за информация:
- в периода август – септември 2011 г. е проведен преглед на инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево от Швеция, Португалия, САЩ и Германия, съответно за самолети Gripen, F-16 и нови Юрофайтер Транш 3;
- на 3 септември 2012 г. е изготвен Конфигурационен пакет на Проекта. Конфигурационният пакет е основен документ по Проекта и представлява списък с количествата на стоките и услугите, които Министерството на отбраната има изискване за придобиване по Проекта. С него минималната бройка на изтребителите за придобиване е определена на 9 – с един повече от заложения в RFI;
- на 20 септември 2012 г. са разработени Задължителни основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация на Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“ и Основополагащи критерии и коефициенти за разработване на математически модел за оценка на вариантите за реализация на Проекта;
- на 28 септември 2012 г. е изготвена Методика за избор на оптимален вариант за реализация на Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“;
- на 28 септември 2012 г. е изготвен Математически модел за оценка на вариантите за реализация на Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“;
- на 22 октомври 2012 г. е изготвен Анализ и оценка на риска на вариантите за реализация на Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка;
- на 26 октомври 2012 г. е изготвена и Концепция за изграждане на отбранителна способност по Инвестиционен проект № 3 от инвестиционния План-програма на Министерството на отбраната на Република България до 2020 г. „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“. Концепцията включва така наречения „кратък списък“ на кандидатите, които покриват военните изисквания и се приближават, макар и в различна степен, до финансовите възможности на Министерството на отбраната в средносрочен план. От предоставената първоначална информация с отговорите на RFI единствено вариантът за придобиване на F-16 се е влагал във финансовата рамка от 700 млн. лв., но поради изискванията на чл. 27 от ПУЖЦОП за разглеждане на минимум два варианта за преодоляване на дефицита от отбранителни способности са разгледани три варианта за реализация на Проекта, отговарящи най пълно на утвърдените изисквания, детайлно описани в утвърдената от министъра на отбраната Концепция;
- на 19 декември 2012 г. Министерският съвет упълномощава министъра на отбраната да проведе преговори за уточняване на всички параметри по придобиване на нов боен самолет за българските ВВС. На база на постигнатите резултати следва да се подготви „Проект на инвестиционен разход“, който да бъде предложен на Народното събрание;
- на 29 януари 2013 г. са изпратени писма до страните от така наречения „кратък списък“ с информация, осигуряваща водене на открити и равнопоставени преговори по Проекта. C писмата страните са поканени да подобрят предложенията си, дадени с отговорите на RFI;
- в периода 14 февруари – 1 март 2013 г. са проведени преговори със страните от така наречения „кратък списък“;
- през месец април 2013 г. е проведен преглед на инфраструктурата на авиобаза Граф Игнатиево от Италия за самолети Юрофайтер Транш 1;
- през 2013 г. е разработена Методика за технико икономическа оценка на вариантите за реализация на проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“.
Период 2014 – 2016 г.:
- през 2014 г. и 2015 г. се изпращат в Министерския съвет и Министерството на финансите два проекта на Инвестиционен проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“ за финансиране с държавен заем, или със заем с осигурена държавна гаранция за 2015 и 2016 г. съответно, съгласно изискванията на „Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавен заем, или проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане“. Същите не са одобрени.
Период 2016 – 2017 г.:
- на 19 януари 2016 г. в Министерството на финансите е проведена среща между работна група по заповед на министъра на отбраната № ОХ-045 и екип от финансови експерти, на която са уточнени финансовите параметри на Проекта;
- в опит да се осигурят възможности за придобиване на употребявани самолети F-16 (след закупуване от Румъния през 2013 г. на предлаганите от Португалия), работната група по Заповед № ОХ-045 провежда редица срещи: на 25 януари 2016 г. в Министерството на отбраната с представители на Военновъздушните сили на САЩ; на 1 февруари 2016 г. в Министерството на националната отбрана на Португалия с представители на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили на Португалия и представители на Военновъздушните сили на САЩ; на 2 и 3 февруари 2016 г. в Департамента по отбрана на САЩ със заместник-помощник секретаря по отбраната на САЩ, отговарящ за политиката за Европа и НАТО. В резултат на срещите се създават условия за рестартиране на възможностите за придобиване на самолети от Португалия съвместно с правителството на САЩ;
- на 2 юни 2016 г. 43-то народно събрание приема Проект на инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“;
- на 27 юни 2016 г. е актуализирана Методика за избор на оптимален вариант за реализация на Проекта;
- през месец юли 2016 г. е разработена „Дървовидна йерархична структура от критерии, подкритерии и показатели за сравняване на алтернативите“;
- през месец юли 2016 г. е актуализиран Анализ и оценка на риска на вариантите за реализация на Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“;
- на 1 август 2016 г. са разработени „Ограничения, допускания и базови данни за реализиране на „Методика за избор на оптимален вариант за реализация на Проект „Придобиване на нов тип боен самолет“;
- на 12 декември 2016 г. е изпратено Искане за предоставяне на предложения;
- на 10 март 2017 г. е назначена междуведомствена работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение;
- на 13 март 2017 г. са приети предложения по RFP от Португалия/САЩ, Италия и Швеция, като на 5 април 2017 г. междуведомствената работна група завършва работа и изготвя протокол с резултатите от анализа и оценката на отговорите, както и класиране на кандидатите с мотиви и съображения;
- на 26 април 2017 г. Министерският съвет разглежда Доклада на министъра на отбраната и министъра на икономиката, с който внасят Протокол за резултатите от анализа и оценката на отговорите, както и класиране на кандидатите с мотиви и съображения.
Управление и организация на процеса по избор на нов тип боен самолет
Първоначалната организация за изпълнение на основните мероприятия по подготовката, разработването и реализацията на Инвестиционен проект „Придобиване на нов модел основен боен самолет“ е създадена със заповед на министъра на отбраната № ОХ 704 от 12 ноември 2010 г. С тази заповед и с утвърдените от министъра на отбраната през същия месец „Алгоритъм за реализация на Инвестиционен проект „Придобиване на нов модел основен боен самолет“ и „Пътна карта за изпълнение на основните дейности, свързани с подготовката и реализирането на Инвестиционен проект „Придобиване на нов модел основен боен самолет“ за въоръжените сили на Република България“ се създава следната организация:
- на стратегическо ниво е назначен Направляващ комитет за общо управление и координация на процеса и на дейностите по подготовката, разработването и реализацията на Проекта с председател заместник-министър на отбраната;
- на оперативно-тактическо ниво е назначен Интегриран Проектен Екип за непосредствена подготовка, разработване и реализация на Проекта с ръководител заместник-началника на Военновъздушните сили; и
- Екип за разработване на математически модел за оценка на офертите на кандидатите за изпълнители по обществената поръчка за реализация на Инвестиционния проект, с ръководител директор на дирекция „Въоръжение, техника и тилово имущество“ в Института по отбрана на Министерството на отбраната.
Със Заповед на министъра на отбраната № ОХ-704 и утвърдените от него Алгоритъм и Пътна карта за реализация на Проекта се създава реално работеща организация за подготовка за стартиране и реализация на Проекта с ясно дефинирани отговорности, правомощия, дейности и срокове за тяхното изпълнение от всички структури от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. С известни изменения, наложени от промяната на позициите на определени длъжностни лица от ръководните органи, организацията, създадена със Заповед № ОХ-704 се запазва до въвеждането на проектното управление в Министерството на отбраната през 2014 г. Независимо че със Заповед ОХ 310/27 май 2011 г. се създава организация за изпълнение на всички проекти от Дългосрочния инвестиционен План-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., организацията за изпълнение на Проекта за избор на нов тип боен самолет, създадена със Заповед № ОХ-704, се запазва.
Важен елемент от създадената организация по реализацията на Проекта е ясното разграничаване на нивата на управление: стратегическо, оперативно и тактическо и дефинирането на отговорностите и правомощията им. По отношение на утвърждаването на разработените ръководни документи само министърът на отбраната или изрично упълномощено от него лице може да извършва това. Така например на Интегрирания проектен екип се възлага задача да разработи Методика за избор на оптимален вариант, а отделна Работна група да разработи Математически модел за оценка на вариантите за реализация на Проекта. На председателя на Направляващия комитет се делегират правомощия да утвърди по-горе цитираните документи. Министърът на отбраната си запазва правомощията да утвърждава Задължителните основни изисквания за анализ на съответствието на възможните варианти и Основополагащите критерии и коефициенти за разработването на Математическия модел. План-графиците/Пътните карти за изпълнение на основните дейности и за разработване на необходимите документи до въвеждане на проектното управление се разработват от Интегрирания проектен екип и се утвърждават от министъра на отбраната.
Със Заповед № ОХ-744/14 октомври 2014 г. относно въвеждане на проектно управление в Министерството на отбраната се създава Борд за управление на портфолио от проекти, като висш орган за стратегическо ръководство на проектното управление в Министерството на отбраната. Съгласно заповедта, стартиралите към онзи момент проекти следва да бъдат преформатирани към правилата за проектно управление, въведени със същата. С последващи заповеди на министъра на отбраната организацията на проектното управление, органите за управление и правилата за работа се доразвиват.
Със Заповед № ОХ-876/16 декември 2015 г. се назначава Борд за управление на Проекта, проектен ръководител и ръководител на екипа и се отменя заповед ОХ-216 за Интегрираните проектни екипи.
Със Заповед № ОХ-947/9 декември 2016 г. се утвърждава „Ръководството за проектно управление в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия“.
Временната комисия констатира със съжаление, че начинът на въвеждане на проектното управление в Министерството на отбраната не създава нужната яснота и нееднозначност по отношение на отговорностите и правомощията на структурите, ангажирани в процеса, както ще бъде дискутирано в Раздел IX от настоящия доклад.
Успоредно с процесите, протичащи по линия на проектното управление, министърът на отбраната отдава нова заповед, която има отношение към изпълнението на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Със Заповед № ОХ-045/2 ноември 2015 г. се създава Работна група за подготовка и провеждане на консултации с държави, предлагащи многоцелеви самолети. Основна цел на заповедта е да се завърши и се изпрати за одобрение в Министерския съвет и Народното събрание на Инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет. Странното е, че със заповедта се поставят задачи на проектния екип за актуализация на Инвестиционния проект, а в същото време се отменя заповедта, с която този проектен екип е назначен! Със Заповед ОХ-045 се отменя Заповед ОХ-440/26 юни 2013 г., с което официално се отменя създадената организация по управление на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет, включваща Направляващ комитет, Интегриран проектен екип и Екип за разработване на математически модел за оценка на офертите. За съжаление, на мястото на отменената организация не се създава нова. Заповед ОХ-045 е отменена със Заповед № ОХ-027/18 април 2016 г., но това не възстановява предишната организация.
Финансова рамка за реализация на Проекта
Както беше посочено по-рано в доклада, формалното основание за стартиране на Проекта е включването му в Дългосрочния инвестиционен План-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., утвърден със Заповед № РД 85 5/7 април 2011 г. на министъра на отбраната. Направените първоначални анализи говорят, че средствата, необходими за реализация на Проекта, могат да бъдат осигурени изцяло в рамките на бюджета на Министерството на отбраната, като пакетът за придобиване трябва да включва закупуването на самолета, придобиване на необходимата логистика и въоръжение и обучението на пилотите и техническия състав. Приетата от Народното събрание Бяла книга за отбраната предвижда осигуряване на бюджет за отбрана на средногодишна основа от 1,5% от БВП. Съгласно План-програма на Министерството на отбраната до 2020 г., за периода 2014 – 2020 г., при прогнозен бюджет за Министерството на отбраната в размер на 1,50% от БВП и 15% от прогнозния бюджет, предвидени за капиталови разходи, средствата за капиталови разходи са изчислени в размер на 2 091 744 млн. лв. Средствата, които реално остават за изпълнение на новите приоритетни проекти за периода до 2020 г., са в размер до 1 787,983 млн. лв. На базата на тези допускания, финансовата рамка на Проекта за избор на нов тип боен самолет е изчислена в размер на 1.43 млрд. лв.
При обсъждане на проекта на бюджетната рамка на Министерството на отбраната за 2012 г. се взема решение да не се започва процедурата за закупуване на многоцелеви изтребител поради липса на финансова обезпеченост за календарната година.
Съгласно Решение на Министерския съвет, № 820 от 11 октомври 2012 г. бюджетът на Министерството на отбраната за 2013 г. е в размер на 1,36% от БВП. Разчетите на Министерството на отбраната към месец октомври 2012 г. показват, че ако в средносрочен план до 2020 г. бюджетът за отбрана достигне средно 1,45% от БВП за периода 2014 – 2020 г., то средствата, които Министерството на отбраната ще е в състояние да задели за този проект, са в рамките на около 700 млн. лв.
За стартиране на конкурсната процедура и преминаване към фаза „Тръжна процедура“ на инвестиционния проект е необходимо осигуряване на по-горе цитирания бюджет за проекта.
През 2014 г. и 2015 г. се правят опити за осигуряване на финансиране с държавен заем или със заем с осигурена държавна гаранция за периода съответно през 2015 и 2016 г. В тази връзка е изготвен Инвестиционен проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“ съгласно изискванията на Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавен заем или проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане .
С Инвестиционния проект за финансиране през 2015 г. се предвижда реализацията на Проекта да стане на два етапа:
Първи етап – закупуване на 8 или 9 самолета, и втори етап – закупуване на 8 или 7 самолета. Инвестиционният проект е за реализация на първия етап. На базата на получената в Министерството на отбраната информация в периода 2011 – 2013 г. и с отговорите на Искането на информация (RFI), стойността на първия етап от 8 или 9 самолета е разчетена ориентировъчно на 800 млн. лв. Като възможни начини на плащане се обсъждат авансово плащане при подписване на договора или три отделни варианта на разсрочено плащане.
С Инвестиционния проект за финансиране през 2016 г. се предвижда реализацията на Проекта да стане на един етап – закупуване на 16 самолета на ориентировъчна стойност 1,84 млрд. лв.
И двата инвестиционни проекта, цитирани по-горе, не са получили одобрение.
През 2015 г. усилията за финансово осигуряване на Проекта се ускоряват. През месец март и юни са разработени два проекта на инвестиционен разход. Проектът за инвестиционен разход за месец март 2015 г. предвижда придобиване на 16 самолета на цена от 1,84 млрд. лв., а Проектът за инвестиционен разход от месец юни 2015 г. предвижда придобиване на 16 самолета на цена от 1,84 до 2,3 млрд. лв.
През месец юли 2015 г. Министерският съвет на Република България дава мандат на министъра на отбраната за провеждане на консултации с държави, предлагащи многоцелеви самолети. На 19 януари 2016 г. в Министерство на финансите е проведена среща между работна група по заповед, № ОХ-045, на министъра на отбраната и екип от финансови експерти, на която са уточнени финансовите параметри на проекта. В крайна сметка се стига до разработване на Проект за инвестиционен разход, който впоследствие е утвърден с решение на Четиридесет и третото народно събрание на 2 юни 2016 г. Утвърденият Проект на инвестиционен разход от Народното събрание предвижда придобиване на 8 или 9 броя самолети на цена до 1,5 млрд. лв.
Методика за избор на оптимален вариант за реализация на Проекта
На външен независим оценител проф. д-р Венелин Георгиев беше възложено да извърши анализ и сравняване на „Методика за избор на оптимален вариант за реализация на Инвестиционен проект „Придобиване на нов тип основен многофункционален самолет““ с математически модел за оценка на вариантите за реализация, разработена от Института по отбрана на Министерството на отбраната, Министерството на отбраната и ВВС на основание Заповед на министъра на отбраната, № Р-249 от 1 август 2012 г., и прецизирана от външни независими експерти по договор с Министерството на отбраната, № РД-27932, от 22 април 2013 г., както и „Методика за избор на оптимален вариант за реализация на проект „Придобиване на нов тип боен самолет““, № 400-6198, от 27 юни 2016 г.
Докладът на проф. д-р Георгиев с резултатите от анализа и сравняването на посочените методики бяха приети от Времената комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет на заседание, проведено на 7 септември 2017 г. и се намират в Приложение 3 към доклада.
Междуведомствена работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложения (RFP)
Със Заповед № Р-53 от 10 март 2017 г. на министър-председателя Огнян Герджиков е назначена Междуведомствена работна група (МВРГ) за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение (Request for proposals – RFP) по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. Съгласно заповедта Междуведомствената работна група след завършването на работа следва да представи за утвърждаване на министъра на отбраната и на министъра на икономиката протокол за работата си, съдържащ резултатите от анализа и от оценката на отговорите, както и класирането на кандидатите според подадените оферти с подробни мотиви и съображения за тези решения. В срок три дни от утвърждаване на протокола министърът на икономиката и министърът на отбраната следва да представят на министър-председателя доклад с приложен протокол от работата на Междуведомствената работна група и предложения за последващи действия.
Междуведомствената работна група обобщава, анализира и оценява отговорите на Искане за предоставяне на предложение по проекта в периода 13 март – 5 април 2017 г. и съгласно по-горе цитираната заповед представя за утвърждаване на министъра на отбраната и на министъра на икономиката протокол за работата си, съдържащ резултатите от анализа и от оценката на отговорите, както и класирането на кандидатите.
На свое заседание, проведено на 26 април 2017 г., Министерският съвет разглежда „Доклад за одобряване на резултатите от работата на Междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“.
Изводи на Времената комисия
Усъвършенстването на своевременното и ефективно изграждане на отбранителните способности следва да бъде постоянна и приоритетна задача пред Министерството на отбраната. Бързината на промените в стратегическата среда (сигурност, икономическа и технологична) и времето, необходимо за развиване на способности, налагат непрекъснати подобрения в начина, по който се развиват и осигуряват способностите на Въоръжените сили. Съвременните финансови ограничения налагат необходимост наличните ресурси да се използват по най-ефективния начин.
Сложността на всички направления на работа, свързани с изграждането на отбранителните способности, както и взаимозависимостта между всички фази и линии на развитие през целия жизнен цикъл, правят процесът на изграждане на отбранителни способности изключително комплексен и предизвикателен. От съществено значение за успеха е прилагането на всеобхватни действия, координация между различните участници и процеси и способност за своевременно идентифициране на проблемите и предприемане на коригиращи действия, когато е необходимо.
Създадената организация и извършените дейности по реализацията на Проекта за избор на нов тип боен самолет са уникални за най-новата история на Министерството на отбраната. В голяма степен организацията е била повлияна от политиката на НАТО в областта на управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти, адаптирана за нашите условия с Правилника за придобиване, поддържане и снемане от употреба на отбранителните продукти и най-вече с Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти.
Обстойно са били изучени и приложени и добрите практики на водещи страни при придобиване на сложни системи въоръжение. По много въпроси работните екипи са намирали интуитивно най-вярното решение. Натрупаният опит при реализацията на Проекта следва да се анализира задълбочено и да се използва при разработването на необходимата нормативна база за реализация на бъдещи модернизационни проекти на Министерството на отбраната.
В същото време Временната комисия констатира и редица недостатъци при организацията и изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет, които са описани в следващите параграфи.
По Концепция за изграждане на отбранителна способност (КИОС)
Според Временната комисия много от проблемите, свързани с реализацията на Проекта, произтичат от неясноти в Концепцията за изграждане на отбранителната способност. Тези проблеми бяха дискутирани подробно на заседанието на Временната комисия на 27 юли 2017 г.
Концепцията за изграждане на отбранителна способност (КИОС) по проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка“ от 2012 г. е разработена при финансова рамка от 700 млн. лв. Утвърденият от Народното събрание Проект на инвестиционен разход от 2016 г. е в размер на 1,5 млрд. лв. Промяната на първоначално заложената финансова рамка е налагала актуализация на КИОС. Неизвършването на актуализация на КИОС след промяната на финансовата рамка за реализация на проекта от 700 млн. лв. на 1,5 млрд. лв. прави така наречения „кратък списък“ (Short list) на кандидатите, които покриват военните изисквания и се приближават, макар и в различна степен, до финансовите възможности на Министерството на отбраната в средносрочен план нелегитимен.
Друг въпрос, който се задава постоянно в хода на реализация на Проекта, е за типа на самолета – многоцелеви, или само за въздушно патрулиране. Този въпрос е поставен и в доклад на Института по отбрана на МО във връзка с разглеждане на проект на Искането на предложения (RFP). Категоричен отговор на този въпрос все още не е даден.
Със съжаление трябва да констатираме, че въпреки че има заповед за актуализация на КИОС, то такава не е извършена.
По нормативната база
Както беше посочено в Раздел III, в голям период от изпълнението си Проектът се реализира при нормативен вакуум и липса на ясни регламентиращи правила.
Първоначално създадената организация в периода 2010 – 2013 г. е в съответствие с разпоредбите на Правилника за придобиване, поддържане и снемане от употреба на отбранителни продукти (ПППСУОП), № П-3/28 юли 2008 г. и Правилника за управление на жизнения цикъл на отбранителните продукти (ПУЖЦОП), № П-7/19 август 2011 г. На базата на тези правилници са разработени основните регламентиращи документи за реализацията на Проекта (заповеди на министъра на отбраната, указания, графици, концепции и други.).
С отмяната на правилник П-7 на 19 юли 2013 г. се създава нормативен вакуум при изпълнението на Проекта. Извършваните дейности по Проекта продължават да следват по инерция създадената от предходния период организация. Заповедите на министрите на отбраната запазват духа на първоначално създадената организация като само актуализират поименния състав на работните органи. Това продължава до месец октомври 2014 г.
През месец октомври 2014 г. с въвеждане на проектно управление в Министерство на отбраната се прави опит за създаване на нормативна база за реализация на проектите за модернизация. Най-съществената промяна по отношение на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет е, че Направляващият комитет като орган за управление на Проекта на стратегическо ниво се закрива и се предвижда функциите му да се поемат от Борд за управление на портфолио от проекти (П2Б).
На практика регламентиращите документи по отношение на проектното управление не създават необходимите правила с ясно дефиниране на отговорности, правомощия, дейности и срокове за тяхното изпълнение по отношение на участниците и органите в процеса. П2Б не заработва като пълноценен орган за управление на Проекта на стратегическо ниво и вакуума при управлението на проекта, получил се със закриването на Направляващия комитет се чувства осезателно. За последствията относно управлението на Проекта за придобиване на нов тип боен самолет от липсата на ясна нормативна база ще говорим по-подробно в следващия параграф.
По управлението на процеса
С въвеждането на проектното управление на практика се закрива досегашното управление чрез Направляващ комитет (НК). С неговото закриване функциите му като орган на стратегическо ниво да ръководи и контролира дейността на Интегрирания проектен екип (ИПЕ) и Екипа за разработване на математическия модел за оценка (ЕРММО) като осигурява и подпомага тяхната дейност по въпроси извън правомощията и компетенциите на съответните ръководители, би следвало да се поемат от Борда за управление на портфолио проекта (П2Б). На практика това не се реализира. Както беше подчертано на заседанието на Временната комисия на 14 септември 2017 г. и от предоставените ни документи, свързани с организацията и работата на П2Борда, същият не изпълнява функциите си като орган за стратегическо ръководство на процеса, а остава на нивото на „пощенска кутия", която прехвърля едни документи от една структура на друга.
Със заповед № ОХ-876/16 декември 2015 г. се създава Борд за управление на проекта (БУП), проектен ръководител (ПрР) и ръководител на екип/и. При липсата на реално работещ орган за стратегическо ръководство на процеса, създадените двусмислия и неясноти при регламентиране на задълженията и отговорностите на П2Борда и Борда за управление на проекта и липсата на политически контрол се появяват стремежи Борда за управление на проекта да поеме функциите на орган за стратегическо ръководство. Много ясна представа за липсата на политически контрол дават думите на един от изслушаните на заседанието на Временната комисия на 19 юли 2017 г.: „Разчитал съм преди всичко на експертизата и съм се доверявал на нея. Изцяло съм приемал, ако щете – и на доверие констатациите, които са ми докладвали, като завършен процес". За стремежите на председателя на Борда за управление на проекта да придобие по големи правомощия говори негова докладна записка до министъра на отбраната – тя е с № 400 10-777 от 16 декември 2015 г. В нея, описвайки проблемите по реализация на проекта, председателят на Борда за управление на проекта иска по големи правомощия.
Наблюдава се и тенденция за ограничаване на състава на Борда за управление на проекта „Придобиване на нов тип боен самолет" и снижаване на нивото на неговата представителност. Това води до структура, доминирана от нейния председател. Срещу тази тенденция реагират директорите на дирекции „Планиране и бюджетиране“ (ППБ), „Правно-нормативна дейност“ (ПНД) и „Финанси" от Министерството на отбраната, които с писмо до заместник-министъра на отбраната настояват в Борда за управление на проекта да се назначават длъжностни лица от ръководния състав на съответната структура или такива упълномощени да дават становище по отношение на реализацията на проекта. С писмото се настоява, също така, в Борда за управление на проекта да се включат и представители на ключови дирекции в Министерството на отбраната, като дирекция „Отбранителна аквизиция", „Отбранителна политика" и „Стратегическо планиране". В резултат на това писмо са направени незначителни промени в състава на Борда за управление на проекта.
Както беше посочено в Раздел V и в т. 2 на Раздел IX, след отмяната на Правилника П-7 (ПУЖЦОП) и особено след въвеждане на проектното управление по въпроса за правомощията за утвърждаване на разработените при изпълнението на проекта документи настава нормативен хаос. Редица документи, които до този момент са утвърждавани от министъра на отбраната или от упълномощено от него лице, започват да се утвърждават от председателя на Борда за управление на проекта без да има изрично упълномощаване за това. Самият ръководител на Борда за управление на проекта на заседание на П2Борда на 17 юни 2016 г. поставя въпроса от кого се утвърждават актуализираната Методика и Анализ и ранжирането на получените резултати? Редица документи, които са били утвърдени от министъра на отбраната, след тяхната промяна или актуализация се утвърждават от председателя на Борда за управление на проекта без надлежно упълномощаване.
Може би тук е момента да покажем таблицата. (Показва на слайд.)
Колеги, виждате в таблицата са дадени кой разработва определените документи и кой ги утвърждава в различните периоди. Например Методиката за избор от 2012 г. се разработва от интегрирания проектен екип и се утвърждава от председателя на Направляващия комитет, който е упълномощен да я утвърди със заповед на министъра на отбраната.
Методиката за избор от 2016 г. се разработва от Борда за управление на проекта и се утвърждава от председателя на Борда за управление на проекта.
Математическият модел от 2012 г. се разработва от Екипа за разработване на математическия модел за оценка и се утвърждава от председателя на Направляващия комитет, който има, отново посочвам, оторизация от министъра на отбраната, обаче математическият модел, който се разработва през 2016 г. и се разработва от Борда за управление на проекта, се утвърждава от председателя на Борда за управление на проекта. (Показва на слайд.)
Относно пътните карти Ви моля да запомните тази таблица, защото за нея ще стане въпрос малко по-нататък, когато разглеждаме и Проекта за инвестиционен разход. План-график или Пътна карта за 2012 г. се разработва от Направляващия комитет, но се утвърждава от министъра на отбраната на стратегическо ниво, докато План-графика или Пътната карта от 2016 г. се разработва от Борда за управление на проекта и се утвърждава от председателя на Борда за управление на проекта. (Показва на слайд.)
Между другото, и План-графикът от 2013 г. е разработен от интегрирания проектен екип и е утвърден от министъра на отбраната тогава Ангел Найденов.
Задължителните изисквания и основополагащите критерии, които са с министерска заповед от 2012 г., са разработени от Направляващия комитет, но са утвърдени от министъра на отбраната, а критериите, подкритериите и показателите за сравняването на алтернативи от 2016 г. се разработват от Борда за управление на проекта и се утвърждават от председателя на Борда за управление на проекта.
Казаното до тук поставя под сериозно съмнение тяхната легитимност. Така например, по време на заседанието на Временната комисия на 7 септември 2017 г. един от членовете на комисията постави риторичен въпрос по отношение на легитимността на Методиката: „Ако нямаме заповед на министъра – затова питам в крайна сметка кой е органът, който трябва да определи Методиката, защото това опорочава каквото и да е класиране, ако ти имаш различни органи, които са утвърждавали една методика или промените в нея“.
Със заповед на министъра на отбраната, № ОХ-443 от 8 юни 2016 г. дейностите по разработване на математическия модел се разпорежда да се извършват от един и същи екип с тези по разработване на модела за оценка, а не от специално назначена работна група. Това е екипът за разработване на математическия модел за оценка (ЕРММО). С този акт на практика екипът се слива с работните екипи и се подчинява на ръководителя на проекта и председателя на Борда за управление на проекта, което противоречи на първоначалния замисъл при стартиране на проекта, който предвижда, че при разработването на концепцията, модела и методиката екипът да изпълнява указанията единствено на Направляващия комитет и на министъра на отбраната.
Начинът на практическо прилагане на проектното управление в Министерството на отбраната води до размиване на отговорностите, правомощията, дейностите и сроковете за тяхното изпълнение по отношение на проекта за придобиване на нов тип боен самолет. Липсата на ясни правила поставя под съмнение легитимността на редица ключови документи. Видно е и от таблицата, че приносът на Борда за управление на портфолио проекти за реализацията на проекта е незначителна, а хаосът, който се създава, е огромен. Бордът за управление на проекта и неговият председател се стремят да придобият по-големи правомощия и при липсата на ефективен политически контрол се създават реални условия за изкривяване на крайните резултати при избора на нов тип боен самолет.
Няма да разглеждаме таблицата, защото това беше достатъчно.
Преминаваме към Методиката за избор на оптимален вариант за реализация на проекта
Изводите от направения анализ и сравняване на вариантите на Методика за избор на оптимален вариант за реализация на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип основен многофункционален самолет“, направени в доклада на външния независим оценител проф. д-р Венелин Георгиев, са разделени в две части – изводи, свързани с направените изменения и допълнения в съдържанието и инструментариума на методиката, и изводи, свързани с условията или логиката, средата за прилагане на методиката.
По отношение на съдържанието и инструментариума на методиката може да се обобщи, че всеки от нейните варианти развива тези два компонента и повишава степента на приспособеност на методиката за целите, за които е разработена. Като краен продукт методиката се доближава до изискванията на теоретичните концепции и добрите практики в тази област, като постепенно добива вид на обективен инструмент за нуждите на изследванията. Направени са предложения за доусъвършенстване на Методиката, като се препоръчва вниманието да се насочи основно върху четири компонента: пренасочване на базата на методиката от подхода „анализ на алтернативи“ към подхода „икономическо оценяване на алтернативи“; категорично въвеждане и използване на параметъра „разходи за жизнения цикъл на отбранителния продукт“; усъвършенстване на инструментариума за така наречения „анализ на чувствителността“ или създаване на условия за измерване и оценяване на допълнителните възможности (ефекти, способности).
По мнение на проф. д-р Венелин Георгиев повечето проблеми и слабости във връзка с анализа и оценяването на алтернативите за реализиране на проекта за придобиване на нов тип основен боен самолет са свързани с условията (логиката, средата) за прилагане на методиката, тоест в основата им стои човешкият фактор. Тези слабости, които по-подробно са описани в отделните точки на отчета, могат да бъдат обобщени по следния начин: липса на логичност, аргументираност и системност при извършване на промени в условията за прилагане на методиката и ограничаване на използваната експертиза и източниците на информация.
При обсъждане на доклада на професор Георгиев на заседанието на Временната комисия на 7 септември 2017 г. бе посочено, че в Методиката – вариант 2 от 2016 г., един от досегашните основополагащи критерии, а именно „схема за плащане", е трансформиран в задължително изискване, като посочените аргументи за това са некоректни. При положение че „схемата за плащане“ изпълнява роля на задължително изискване за проекта, ако една от изследваните алтернативи не отговаря на зададената схема за плащане, същата алтернатива автоматично ще отпадне от списъка на алтернативите, които ще бъдат задълбочено анализирани и подредени и сред които ще бъде направен избор за реализиране на проекта. На практика, умишлено или не, описаната по-горе промяна в задължителните условия и основополагащите критерии, направена в Методиката от 2016 г., автоматично води до отпадане на една от алтернативите (F16), които до момента са обсъждани.
В крайна сметка като обобщаващ извод от проведеното изследване се констатира, че вследствие на направените изменения и допълнения в периода 2010 – 2017 г. Проектът за придобиване на нов тип основен боен самолет разполага с методика, която се доближава до добрите примери в областта и която с минимални допълнения би изиграла ролята на обективно средство (инструмент) за извършване на изследвания и получаване на резултати, позволяващи използването им при взимане на окончателното решение. Налице са факти, които сочат, че субективният фактор въвежда изменения в условията за прилагане на методиката, които в повечето случаи не са в достатъчна степен аргументирани и не следват курс на приемственост. По този начин резултатите от изследването, получени с помощта на обективно средство, каквото е изследователската методика, могат в значителна степен и по достатъчно субективен начин да бъдат повлияни с отражение върху взимане на окончателното решение за реализиране на проекта.
В доклад на Института по отбрана (ИО) на Министерството на отбраната, представен пред заседание на Съвета по отбрана на 22 август 2016 г., във връзка с разглеждането на Искането за предложение) е посочено по отношение на Методиката, че Моделът за оценяване на алтернативи в RFP съдържа технически неточности, които са свързани с нормирането на оценките по критерии, които задължително трябва да бъдат отстранени. Институтът по отбрана посочва, че моделът за изчисляване на крайната оценка включва три критерия на първо ниво: 1. Оперативна ефективност, с тегло 0.4; 2. Ценова ефективност, с тегло 0.35; 3. Очакван живот (календарен и в летателни часове), с тегло 0.25. С въвеждането на третия критерий се дублират съображенията за остатъчния живот на самолета, които вече са отчетени във втория критерий чрез така наречената „остатъчна стойност“. По този начин се създават преференциални условия за ново произведени самолети От методическа гледна точка, аналогични съображения трябва да се отчитат в един „клон“ на дървото от критерии. Утвърдена практика е при сравняване на алтернативи да се отчита „остатъчната стойност“ след изтичане на времето, за което се оценява стойността на жизнения цикъл. На основание на доклада на Института по отбрана, Съветът по отбрана взема решение по т. 2 от дневния ред на по-горе цитираното заседание от оценката да отпадне критерий 3 или да се прецизира. В свой доклад до министъра на отбраната командирът на Военно въздушните сили докладва за изпълнението на решението.
По финансовата рамка
Както беше посочено в Раздел VI, необходимо условие за стартиране на конкурсната процедура и преминаване към фаза „Тръжна процедура“ на инвестиционния проект е осигуряване на необходимия за реализация на проекта бюджет. В зависимост от броя на самолетите наличната информация за цените и прогнозните данни за възможностите на бюджета на Министерството на отбраната, разчетите за необходимите финансови средства варират през годините от 1 млрд. 430 млн. лв. през 700 или 800 млн. лв. до 1 млрд. 840 млн. лв. или 2 млрд. 300 млн. лв. Логично е да се предположи, че осигуряването на такава сума от държавния бюджет и още повече от бюджета на Министерството на отбраната не е лека задача. Затова и утвърждаването на бюджет за реализацията на проекта в размер на 1,5 млрд. лв. с решението на Народното събрание за приемане на Проекта за инвестиционен разход на 2 юни 2016 г. отнема повече от шест години.
В Концепцията за изграждане на отбранителна способност по Проект „Придобиване на нов тип основен боен самолет“ е записано, че финансовата рамка за придобиване на 9 самолета е 700 млн. лв. На база на отговорите на Исканията за предоставяне на информация (RFI) 15 варианта от 9 държави са подложени на анализ на съответствието при изготвянето на концепцията. Преценено е, че само 3 от представените варианти отговарят на утвърдените от министъра на отбраната Задължителни основни изисквания за анализ и съответствие на възможните варианти за реализация на проекта и са подложени на същински анализ при разработването на Концепцията за изграждане на отбранителна способност. Преценено е още, че единствено варианта за придобиване на Ф-16 се влага във финансовата рамка от 700 млн. лв., но поради изискванията на чл. 27 на правилник П-7 за разглеждане на минимум два варианта за преодоляване на дефицита от отбранителни способности се допускат 3 варианта, отговарящи най-пълно на утвърдените изисквания.
При тази ситуация възникват поне два въпроса, които биха били обект на по-обстоен анализ при наличие на повече време:
1. Защо и как беше завишена финансовата рамка от 700 млн. лв. на 1,5 млрд. лв.?
2. Защо не беше преработена Концепцията за изграждане на отбранителна способност така, че да съответства на новата финансова рамка?
За съжаление, времевата рамка, заложена с мандата на Временната комисия, не позволява по-сериозен анализ на тези въпроси.
По работата на Междуведомствената работна група
Както беше посочено в Раздел VIII , със заповед № Р 53 от 10 март 2017 г. на министър-председателя се назначава междуведомствена работна група (МВРГ) за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“. За съжаление, както беше констатирано многократно по отношение на работните органи по проекта за избор на нов тип боен самолет, и този орган е лишен от представителност. В съставът на Междуведомствената работна група е включен само един експерт от външна структура – Министерство на икономиката и един представител на ДАНС. Важни структури като Министерството на външните работи и Министерството на финансите не са представени в Междуведомствената работна група.
От протокола от заседанието на Министерския съвет на 26 април 2017 г. относно „Доклад за одобряване на резултатите от работата на Междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“ е видно, че на практика Министерският съвет взима двусмислено решение, което не предполага нито изпълнение, нито продължаване на процедурата, като същевременно не дава основание за започването й отново.
В потвърждение на това е и отговорът на Министерството на външните работи, получен в резултат на запитване от председателя на Временната комисия. В него Министерството на външните работи потвърждава, че към момента няма решение на Министерския съвет относно „Доклад за одобряване на резултатите от работата на междуведомствената работна група за обобщаване, анализиране и оценка на отговорите на Искане за предоставяне на предложение по Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“.“
По създаване на конкурентни условия за избор на нов тип боен самолет и равнопоставеност на потенциалните изпълнители
Едни от основните правила за осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства са осигуряване на равнопоставеност, свободна конкуренция и недопускане на дискриминация. Независимо че договорът за придобиване на нов тип боен самолет се предвижда да се подпише съгласно Закона за международните договори на Република България, а не по ЗОП, то според Временната комисия, тъй като става въпрос за разходване на значителни публични средства, по-горе изброените правила следва да се прилагат и при реализацията на Проекта за избор на нов тип боен самолет.
Констатацията на Временната комисия е, че по-горе посочените правила са били заложени при първоначалната организация по реализацията на проекта. За спазване на тези правила говори и председателят на Борда за управление на проекта в докладна записка до министъра на отбраната с рег. № 400-10779/16 декември 2015 г.
Впоследствие обаче Временната комисия констатира, че в резултат от извеждането на схемата за плащане, при актуализацията на Методиката за оценка през 2016 г., от основополагащ и залагането й като задължителен критерий се създават условия за необосновано отстраняване на една от офертите. От оставащите две оферти, които продължават да се съревновават, едната е практически неконкурентноспособна. За съжаление, Временната комисия не намери разумни основания за тази промяна на Методиката. Обяснението, дадено от председателят на Борда по време на заседанието на 14 септември 2017 г., че това е записано като изискване в ПИР не издържа на проверка – в т. 5.2 на Проект на инвестиционен разход е записано, че схемата за плащане е примерна.
За несъстоятелността на взетото решение за отстраняване на една от офертите на база несъответствия със схемата за плащане говорят и следните два факта.
Готовност за преодоляване на правни и финансови проблеми при придобиване на отбранителни продукти по Програмата за задгранични военни доставки на САЩ е декларирана от представители на САЩ при провеждане на двустранна среща в Министерството на отбраната на 25 януари 2016 г. с работна група, назначена със заповед МЗ ОХ-045. На срещата, представителите на САЩ са предложили разделяне на проекта на фази в съответствие със схемата за разсрочено плащане.
Като отговор на уточняващите въпроси от страна на председателя на Борда за управление на проекта се получава положителен отговор от САЩ и Португалия на изискването за съобразяване със схемата за плащане.
Беше установено също така, че в края на месец февруари на България е направена оферта за новопроизведен самолет, която се е включвала в утвърдената финансова рамка за проекта. На заседанието на Временната комисия на 14 септември 2017 г. председателят на Борда за управление на проекта потвърди за тази оферта и изказа положително мнение за нейните характеристики. Аргументите му, с които обясни защо офертата не е била разгледана бяха, че същата не е включвала въоръжението на самолета. Това обяснение буди недоумение като се има предвид, че и офертите на другите кандидати са без въоръжение.
Заключение
Временната комисия констатира, че при подготовката и в хода на реализацията на проект „Придобиване на нов тип боен самолет“ е извършена огромна по обем работа, която по своята същност е уникална за най-новата история на Министерството на отбраната.
В същото време Временната комисия констатира, че липсата на политическо ръководство и контрол на процеса, създаденият нормативен вакуум, липсата на ясни правила за утвърждаване на разработените документи, ограничаването на участието и нивото на представителност на външни за ВВС експерти в органите за управление на проекта през по-голяма част от неговата реализация, са създали възможност за промяната в задължителните условия и основополагащите критерии, направена в Методиката от 2016 г., която автоматично води до отпадане на един от вариантите за реализация, изкривяване на крайния резултат и сериозни съмнения за ефективността на изразходване на значителните публични средства.
Въз основа на констатираното в доклада, и на факта, че към момента няма решение на Министерския съвет по Доклада за одобряване на резултатите от работата на междуведомствената работна група, Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет предлага на Министерството на отбраната:
1. Във връзка с постигнатия политически консенсус от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност на 30 май 2017 г. за ускорена реализация на проектите за модернизация, Министерството на отбраната да изготви и след съгласуване с Министерство на финансите да внесе за приемане от Министерския съвет и от Народното събрание на промяна на приетия от Народното събрание Проект за инвестиционен разход по проект „Придобиване на нов тип боен самолет“.
Промяната, като минимум следва да включва ново примерно разпределение (схема) на плащането, която следва да осигурява реализацията на трите приоритетни проекта за превъоръжаване на Въоръжените сили. В същото време, в Проекта за инвестиционен разход следва да се отстранят неяснотите и съмненията за ограничителни изисквания към основните варианти за реализация, свързани със схемата за плащане.
2. Да актуализира основните варианти за реализация на проекта на база на офертите, постъпили след изпращането през месец декември 2016 г. на Искане за предложение. Актуализираните основни варианти за реализация на проекта да бъдат внесени за приемане от Народното събрание заедно със схемата на плащане.
3. Да изпрати отново Искане за предложение до държавите от актуализираните основни варианти, след приемане от Народното събрание на предложенията по точки 1 и 2.
4. След получаване на отговорите на Искането за предложение да оцени подадените оферти по предвидения ред и да предложи на Министерския съвет предложение за избор.
5. Да набележи мерки и проведе преглед на процесите и структурите, ангажирани с изграждане на отбранителни способности в Министерството на отбраната с цел подобряване на тяхната съгласуваност и ефективност чрез повишаване на контрола, координацията и управлението.
Приложенията съдържат списък с явни документи, изискани от Временната комисия за проучване и изпълнение по избор на нов тип боен самолет, списък на класифицираните документи, изискани от Временната комисия и отчета на проф. д-р Венелин Георгиев за изпълнените дейности по договора на тема „Анализ и сравняване на вариантите за методика за избор на оптимален вариант за реализация на инвестиционния проект.“