20 август 2009 г.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да ви прочета декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България: „От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам да споделя нашата тревога от факта, че месец и половина след парламентарните избори висшият законодателен орган на републиката - Народното събрание, продължава да не работи. Днес се провежда, забележете, извънредно заседание на парламента с измислен дневен ред, само за да се симулира дейност. В дни, в които по правилник би трябвало да има редовни пленарни заседания на Народното събрание, се свикват извънредни заседания. Питам: какво е извънредното на заседание, което се провежда в работен ден на парламента с дневен ред, в който няма нищо неотложно и нищо извънредно? Новото управляващо мнозинство генерира огромни очаквания за приемане на извънредни мерки за справяне с финансовата и икономическа криза, за ограничаване ръста на безработицата, за защита на доходите и работните места. България действително се нуждае от извънредни заседания на парламента, на които да се обсъжда дневният ред на хората. Извънредно заседание, на което да се обсъди и приеме антикризисната програма на новото мнозинство, да се приемат мерките за защита на хората и бизнеса. Това е особено необходимо на фона на напрежението, създадено от предизвиканата от вас оставка на управителя на БНБ Иван Искров. Вместо това новото мнозинство занимава парламента, хората и България с битовите си проблеми. В други народни събрания депутатите живееха в хотели с години – в „Рила”, в „Люлин”, в други хотели, без обществото дори и да научи за това. Сега върви агресивно само уреждане на нови депутати с жилища, с кабинети, с нотариални практики. Ако новото мнозинство няма капацитет да осигури не извънредното, а нормалното функциониране на Народното събрание през август и началото на септември, то е морално парламентът да излезе във ваканция. По време на ваканция народните представители нямат право на пътни и дневни. С това щеше да се реализира съществена икономия на пари на българските данъкоплатци. Вместо това народните представители... (Ръкопляскания от ГЕРБ, частични ръкопляскания и възгласи в знак на несъгласие от СК, ОДС, РЗС, „Атака”.) Вместо това народните представители не работят, комисиите не работят, Събранието не работи. Свикват се извънредни заседания, на които се харчат хиляди левове за командировъчни, в това число за дневни. Спорадично се свикват и заседания на отделни комисии, за участие в които депутатите отново харчат пари за пътни, а самите заседания не са особено съдържателни. Господа управляващи, всички разбираме, че нямате необходимия парламентарен опит, което е естествено. Законодателната дейност е изключително сложна и безспорно изисква съответен опит и квалификация. Аналогична е ситуацията и с правителството, което не захранва парламента с проектозакони. Затова в цял свят се дава толеранс от 100 дни, за да усвоите основите на управлението, но часовникът на Четиридесет и първия парламент е пуснат и работи. Вече изминаха 45 дни. В наш общ интерес е да ползвате по-опитните парламентаристи от новото мнозинство – от СДС, от ОДС, от РЗС, „Атака”, дори от опозицията. В интерес на работата старото правителство внесе в парламента повторно редица проектозакони, по които Събранието можеше вече да работи. Между другото, това беше направено по искане на председателя на парламента. Ако тези закони не ви харесват, спокойно можете да ги коригирате между първо и второ четене. Особено важно е да ползвате и опита на експертите, които вече десетки години работят в комисиите и администрацията на парламента при различни управляващи мнозинства, вместо да ги травмирате, компрометирате и уволнявате. Затова от името на Парламентарната група на Коалиция за България призовавам новото мнозинство да осигури нормална работа на Народното събрание по същностния дневен ред на хората”. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от Коалиция за България! Моля ви да не превръщаме днешното пленарно заседание в махленско-битова среща. (Шум и реплики в КБ.) Това, което е предложено пред всички народни представители днес като дневен ред, касае работата не само на Народното събрание, касае работата и на Министерския съвет. Това, което очакват всички български граждани, е ревизия на досегашното управление на тройната коалиция, затова изключително важна е трета точка от дневния ред, в която имаме внесен проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление, на бюджета и имуществото на Министерския съвет или може би вие имате някакви притеснения по отношение на бързото приемане на тази точка, колеги?! Нека да се върнем към нормалната работа в днешното пленарно заседание и след това да обсъждаме битовите въпроси на вашите парламентарни групи. Благодаря (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги народни представители, като съвносител ще изложа първо мотивите за това проекторешение и предложението за промяна, която се налага с оглед настъпилите обстоятелства по внесеното писмено искане от господин Иван Искров – управител на Българска народна банка. Уважаеми колеги, съгласно Закона за Българската народна банка управителят се избира от Народното събрание, подуправителите – също, по предложение на управителя. Мандатът на членовете на Управителния съвет е шест години. Изборът на нов член на Управителния съвет се произвежда, съответно назначаването му се извършва, не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на действащия. Ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването, не бъде осъществено, членът на Управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждане на нов избор, съответно до назначаването. По аргумент на ал. 4, изречение трето на същата, срокът е инструктивен, тъй като ако до изтичането на мандата изборът, съответно назначаването, не бъде осъществено, членът на Управителния съвет с изтекъл мандат продължава изпълнението на правомощията си до произвеждането на нов избор, съответно до назначаването. И съгласно Решение № 2 от 18 февруари 1993 г. по конституционно дело № 36 от 1992 г. решенията на Народното събрание по своето естество са правни актове, които имат задължителна сила за всички държавни органи и организации и граждани. Приемането и правното действие са регламентирани с разпоредбите на чл. 81, 86, ал. 1 и 2, и 88, ал. 2 и 3 от Конституцията и съгласно Конституцията не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Народното събрание да ги отменя или изменя. С оглед на това и в рамките на своите конституционни правомощия Народното събрание има право да ги изменя и отменя, когато прецени, че има основание за това. И във връзка с постъпилото писмено искане от господин Иван Искров, управител на Българската народна банка, относно избора му за втори мандат като управител в тази връзка той моли да приемем неговата оставка като управител на БНБ втори мандат, считано от 10.10.2009 г., предлагам проект за решение с промяна на проекта за решение, който предварително сме внесли и аз като съвносител, а именно: „РЕШЕНИЕ относно избора на управител и подуправител на Българската народна банка Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Отменя решението за избиране на господин Иван Ганчев Искров за управител на Българска народна банка, прието от Народното събрание на 28 май 2009 г. 2. Отменя решението за избиране на подуправител на господин Николай Ненов Неновски на Българска народна банка, ръководител на управление „Емисионно”, прието от Народното събрание на 29 май 2009 г.” Моля, госпожо председател, да подложите така прочетения от мен проект за решение за гласуване.

Уважаеми дами и господа народни представители! Много ми се ще да помислим малко върху това, което в момента се опитваме да направим. Мисля, че в „Алиса в страната на чудесата” имаше едно изречение, което казваше, че човек няма как да стигне там, където трябва, ако не знае къде отива. Та и ние сега в момента ми се струва, че не знаем какво точно искаме да направим. С много голямо внимание чета доклада на Комисията по бюджет и финанси, участвах и в заседанието на тази комисия преди два дни. Там един от основните аргументи, който беше изложен от вносителите на проекта за решение, беше, че в условията на тежка световна финансова и икономическа криза трябва да се гарантира стабилността в работата на Българската народна банка, а оттам и стабилността на българската финансово-икономическа система. Поради тази причина колегите вносители приемаха, че господин Иван Искров може да бъде запазен като управител на Българската народна банка. Не знам по каква логика обаче тези аргументи се смятаха несъотносими (такъв е изразът, който е използван в мотивите) към подуправителя на банката. Може би вносителите бяха пропуснали един елементарен факт – ставаше дума за подуправител, който е ръководител на управление „Емисионно” на Българската народна банка. Управление „Емисионно” е управлението, което на практика ръководи Валутния борд в страната. Валутният борд или паричният съвет, или както искате го наречете, е фактически котвата, която стабилизира финансово-икономическата система. Тоест аргументът, че, видите ли, Иван Искров е много важен за стабилността, а Николай Неновски е абсолютно неважен, е напълно изпразнен от съдържание. Вторият момент, който даже не се и споменава, е един от приоритетите, който вие и вашият финансов министър обявихте – евроизацията на българската валута, въвеждането на еврото в България. Може би някои от вас са пропуснали елементарния факт, че проф. Неновски е един от малкото, да не кажа единственият специалист по евроизация и че ако някой можеше да бъде полезен на Българската народна банка точно в процеса, в който България ще въвежда еврото, е именно проф. Неновски. Изключително странно е и нещо, което направи тук сега госпожа Фидосова. Вие, така да се каже, черпите формална, процедурна сила от решение на Конституционния съд от 1993 г. по случая „Андрей Луканов”. Направихте ли си труда поне да видите за какво се отнася това решение на Конституционния съд? То се отнася до отмяна на част от решението, с което Народното събрание е решило да снеме имунитета на Андрей Луканов като народен представител и то тази част, която касае задържането му под стража. Какво общо има това решение с мандатността и избора на ръководители въобще в органите в Република България? Какво е общото между двете? Казах го в комисията, казвам го и сега: въвеждате прецедент за отмяна на решения по назначаване на фигури, които имат ключово значение за българската държава, за институциите в тази държава. Прецедент, с който тези фигури могат да бъдат уволнени във всеки един момент, независимо от мандата им – независимо дали е започнал, дали свършва, дали е в средата си. Отменяме решението и не се интересуваме от закона, с който тези фигури са били определени да бъдат назначавани и им е определен мандатът! В крайна сметка какво получаваме? Вследствие на тези недоразумения, които до момента излагам, Иван Искров като един достоен човек си подава оставката. И всички вопли за стабилност на българската финансово-икономическа система, за необходимост от продължаване на политиката, на действията, които са необходими за запазване на тази финансово-икономическа стабилност в условията на световна финансова и икономическа криза, на практика се оказват торпилирани, защото БНБ ще се окаже както без подуправител, така и без управител. Отново повтарям, можем да вземем всякакво решение. Аз бих приел като разумно и като нормално една нова управляваща сила да има свои представители в ръководството на БНБ. Но тези решения могат да бъдат взети и могат да бъдат реализирани в условията на спазване на законността, спазване на институционалната цялост и в крайна сметка на целесъобразността от гледна точка на финансово-икономическата стабилност на България. Иначе всичко останало е един волунтаризъм, който няма как да завържи добре. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Когато подготвяхме проекта на това решение, когато го входирахме в Народното събрание и го поставихме на обсъждане, сме се водили от силата на закона. Когато четем решенията на Конституционния съд, знаем по отношение на кое те имат задължителна сила и как трябва да тълкуваме тези решения. Може би, господин Овчаров, имате необходимост от консултации в тази посока. ( Реплики в КБ.) По отношение на гарантиране на нормалното функциониране и стабилността на Българската народна банка и на банковата система в страната и влоговете на гражданите ви напомням, че господин Искров продължава да изпълнява длъжността управител до 10 октомври 2009 г. На следващо заседание ще бъде предложен кандидат за управител и подуправител, съответно от кандидата за управител, както е записано в Закона за Българската народна банка, тъй като управителят прави предложение за назначение на подуправителите и ще бъде гласуван и избран предполагам с подкрепата на колегите и от другите парламентарни групи. Няма драма, няма проблем в днешния проект за решение, който сме представили в така изчетените от мен две точки: за освобождаване на господин Искров и на подуправителя на Българската народна банка.

Госпожо председател, по т. 3 от дневния ред за участие е поканен господин Валери Апостолов – член на Сметната палата и заместващ в момента председателя на Сметната палата. Моля да подложите на гласуване същият да бъде допуснат в залата за участие в обсъждането при необходимост.

„ДОКЛАД по Проект за Решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление и бюджета и имуществото на Министерския съвет, № 954-02-51, внесен от народния представител Стоян Тодоров Мавродиев и народния представител Димитър Борисов Главчев на 13 август 2009 г. На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 август 2009 г., беше разгледан проектът за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет, внесен от народните представители Стоян Тодоров Мавродиев и Димитър Борисов Главчев. На заседанието присъстваха от Сметната палата: господин Валери Апостолов и господин Петър Личев, от Министерството на финансите: господин Владислав Горанов – заместник-министър. Проектът за решение беше представен от господин Главчев и господин Мавродиев. Съгласно чл. 91 от Конституцията на Република България Народното събрание избира Сметната палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета. Организацията, правомощията и редът за дейността на Сметната палата се уреждат със закон, приет от Народното събрание в изпълнение на чл. 91 от Конституцията на Република България. Основната задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването им съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверно отчитане на изпълнението на съответните бюджети. Установено е тази основна задача да се изпълнява чрез извършване на финансов одит, който включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети, одит на изпълнението и други специфични одити. Одитната дейност и докладването на резултатите от нея се извършва по годишна програма, която се приема от Сметната палата в срок до два месеца от обнародването на Закона за държавния бюджет за съответната година. Сметната палата сама определя обектите за включване в годишната програма за одитна дейност, одитния подход и времето за извършване на одита. Съгласно закона в програмата могат да се включват и обекти, предложени от Народното събрание или Министерския съвет. С чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата изрично е разпоредено Сметната палата освен извършването на одити съгласно приетата от нея годишна програма за одитната дейност, да извършва и до пет одита годишно със специални решения на Народното събрание. За настоящата бюджетна година Народното събрание не е възлагало на Сметната палата да извършва одити по реда на чл. 37, ал. 1 от закона. С внесения проект за решение се предлага да се възложи на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет за периода от 1 януари 2008 г. до 31 юли 2009 г. Срокът на извършването на одита да бъде от 1 до 30 септември 2009 г., а срокът за внасянето в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата да е до 30 октомври 2009 г. По време на дискусията в Бюджетната комисия се изказаха мнения в подкрепа на проекторешението. Направи се предложение за поправка на сроковете в него, както и предложение за включване на решение за одит на изпълнението на политика „Определяне на национални приоритети и координация на политиките”, на програма „Национален компенсационен жилищен фонд” и на програма „Администрация”. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 16 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатът от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме следното решение: „РЕШЕНИЕ за възлагане на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата РЕШИ: 1. Възлага на Сметната палата да извърши одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Министерския съвет за периода 1 януари 2008 г. – 31 юли 2009 г. 2. Срокът за извършване на одита по т. 1 е до 30 септември 2009 г. 3. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата по т. 1 е 30 октомври 2009 г. 4. Възлага на Сметната палата да извърши одит и на изпълнението по бюджета на Министерския съвет за периода 1 януари 2009 г. - 31 юли 2009 г., както следва: – на политика „Определяне на националните приоритети и координация на политиките“; – на програма „Национален компенсационен жилищен фонд“; – на програма „Администрация“. 5. Срокът за извършване на одитите по т. 4 е до 30 октомври 2009 г. 6. Срокът за внасяне в Народното събрание на заключителния доклад на Сметната палата по т. 4 е 30 ноември 2009 г.“

Парламентарната група на Атака ще гласува проекта за решение. Смятаме, че то е справедливо, но тази справедливост не е достатъчна, тя е частична. Ние смятаме, че като изриваме Авгиевите обори не може да се изрине само част от тях, а трябва да се изринат целите. Затова би трябвало, ако има справедливост, да бъде внесено предложение за одит на всички министерски съвети, на правителствата, които са били по време на прехода, защото всички са виновни за провала на този преход, който сега се опитвате, колеги от ГЕРБ, да преправите. И трябва всички да отговарят. От тази трибуна при обсъждането на учителската стачка казах: Тук до Сергей Станишев трябва да стоят Симеон Сакскобургготски и Иван Костов, защото те имат обща отговорност, тъй като те управляваха страната по един и същи начин и провалът идва от погрешната философия за управление на страната, както и от погрешната политическа практика. Ние ще формираме, ще напишем и внесем предложение за такъв одит, ако може така да се нарече – ще видим каква ще бъде формата, но аз и ние от Атака смятаме, че трябва да отговарят всички. Иначе справедливостта, за която ни е изпратил народът в това Народно събрание, няма да я има и в следващото всички ще изчезнем. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от Атака.)

Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения проект за решение, макар че Министерският съвет ежегодно представя отчет за изпълнението на бюджета и предстои такъв да бъде внесен за полугодието на 2009 г. по програми и политики, така както това е посочено в решението. Сметната палата има своите законово установени ангажименти за извършване на одит по тези отчети на Министерския съвет. Въпреки това ние сме за изричното възлагане на такова задължение на Сметната палата, защото считаме, че това е един положителен знак, че това е един подход, който коренно се различава от пропагандните PR-пушилки, на които сме свидетели през последните дни. Ние ще подкрепим този акт и ще подкрепяме от тук и занапред всяко действие, което е в рамките на демократичните процедури. Това означава, че политическото говорене, политическият коментар, политическите оценки ще следват след изнасянето на цифри и факти, установени в рамките на процедурите от надлежните органи и от независимите контролни органи. Това е един съвсем различен подход от безогледната пропаганда, на която сме подложени напоследък и която си позволиха министрите и шефовете на различните ведомства - хора с европейски CV-та, които без проверки, без ревизии си позволяват да говорят ей-така, на ангро, изнасяйки понякога абсолютно произволни цифри и факти. Аз тук бих си позволила да попитам дали тези хора, част от тези министри, биха си позволили подобно поведение в институциите, от които идват – да говорят произволно, и какво би се случило, ако фактите и твърденията, за които говорят, се окажат истина, дали те биха запазили своята работа? В този ред на мисли аз бих подкрепила изказването и намерението на колегата Мавродиев, който предлага този подход да се превърне в една парламентарна практика, която да бъде приложена и по отношение на други органи и институции. Също така бих задала въпрос на колегата Главчев, който каза, че това е една нормална и стандартна процедура – дали вие, уважаеми колеги, бихте подкрепили един такъв подход по отношение на възлагането на одит на Столична община за изпълнението на бюджета, за финансовото управление на бюджета и имуществото предвид смяната в ръководството на Столична община, която предстои след няколко месеца? (Единични ръкопляскания от КБ.)

Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Ние от Парламентарната група на Синята коалиция категорично ще подкрепим това предложение. Смятаме, че то е уместно и правилно. Намирам известно противоречие, тъй като колегите на госпожа Манолова в Комисията по бюджет и финанси явно не са го подкрепили, а сега виждаме промяна на позицията. Но всеки има право да поправя своите грешки, така че виждам известен прогрес в този смисъл. Но това не е достатъчно, колеги! Ние от Синята коалиция поискахме парламентарна анкетна комисия – има такъв текст, той е даден за подписи в съответните парламентарни групи, нека да приключим и да го подпишем. Защото Сметната палата не може да свърши цялата работа. Това е само един детайл, а в последните дни от управлението на БСП, ДПС и НДСВ имаше огромни разходи, имаше много съмнителни назначения, които няма да бъдат извадени на светло. Така че нека да гласуваме днес този одит. Аз съм убеден, че това е правилна стъпка. Но нека също така да приемем и една парламентарна анкетна комисия, която да има по-общ поглед и която да направи още повече стъпки, за да се види какво всъщност направи в последните дни на своето управление БСП, ДПС и НДСВ, какви зулуми точно бяха направени. (Реплики от КБ.) И друго нещо, колеги, съвсем накратко. Чувам сега колко е загрижена госпожа Манолова за контролната система в България. Искам да ви напомня нещо много важно. Именно нейните колеги от БСП уволниха едни от най-добрите одитори в България. Хората, които специално бяха подготвени да работят с европейски средства, бяха уволнени - стотици хора, по време на мандата на предишното управление. И това сега трябва да бъде припомнено. (Реплики от КБ.) Една от причините да има толкова много злоупотреби с европейски фондове беше, че контролната система в България беше разбита по време на този мандат. Това трябва да се знае. Трябва да се знае защо. Защото този парламент и сегашното правителство трябва да възстановят тази система. Това е една от най-спешните задачи. Тя трябва да заработи отново, за да не позволява злоупотреби и да не позволява тези големи отклонения, които наблюдавахме при предишното правителство. Така че ние, колеги, напълно убедено ще подкрепим предложението на господин Мавродиев и господин Главчев. Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи също ще подкрепи предложението за одит на Министерския съвет. В същото време искам да кажа следното. Това е една тривиална одитна дейност, която се извършва почти всяка година, всеки месец, както по програмата на Сметната палата съгласно Закона за Сметната палата, така и по чл. 37, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Ако си направите труда и се разровите в архивите от последните няколко години, такива одити са правени и ще се правят и в бъдеще. Така че няма никакъв смисъл да се прави политическа сензация от такава проверка. Трябва да има такива проверки. Искам да добавя и още нещо. В Комисията по бюджет и финанси имаше сериозна дискусия по съдържанието на проекта за решение. Ако направите сравнение, уважаеми колеги, между първия и сегашния вариант на проекта, точките в предложението са удвоени. Задавам ви въпроса защо. Защото първото решение беше неясно, неконкретизирано, със съмнения за непознаване на материята, свързана с различните бюджети, които са обект на одита. Очевидно е, че щом Министерският съвет е обект на одитиране, ние имаме предвид средствата от централния бюджет, а в някои от вариантите се говореше за държавен бюджет, за републикански бюджет и т.н. Ние бихме желали управляващите да изпипват много добре следващите предложения, да ги прецизират, да ги конкретизират достатъчно ясно. Естествено, в това отношение сме готови да помагаме и да подкрепяме подобни решения. Уважаеми колеги, ако например отворите Приложение № 2 към Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г., ще видите всички програми, които е предвидено да бъдат изпълнени чрез този бюджет. Там са дадени програмите на Министерския съвет, които са общо 6. Възниква въпросът защо само две програми са включени в този одит и как са избрани точно тези две програми? А останалите четири? Това са решения, които се определят ад хок, определят се просто хей така. Спомням си, че по време на заседанието председателят на комисията спомена, че има сигнал от нейния избирателен район по една от програмите, затова би било добре да бъде включена в одита. Това е сериозен аргумент, но недостатъчно сериозен, за да се вземе специално решение на Народното събрание да се провери точно тази програма. А защо например не се провери Програмата за борба срещу престъпността на малолетните и непълнолетните, тя не е ли важна? Ето затова още веднъж ви казвам, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, ние очакваме програмни бюджети. Концентрирайте се върху Бюджет 2010. Ние изключително много ще държим на програмните бюджети - това, на което държеше по време на миналия мандат господин Мартин Димитров. И ние ще продължим тази политика, господин Димитров, и ще искаме от вас да реализирате програмните бюджети. Изразявам със съжаление своето становище, че не трябваше да се отказвате от специалната постояннодействаща Комисия за контрол над публичните средства, защото Европа ни дава пари за 7 години много по-малко, отколкото ние вземаме от данъкоплатците за една година. Вижте приходите и разходите в бюджета. Тези средства трябва да се контролират от една постоянна комисия. За съжаление, когато обсъждахме Правилника на Народното събрание, такова решение не беше взето. Благодаря ви. (Реплики от СК.)

Подкомисия не върши работа.

Благодаря Ви, госпожо председател. Чувствам се длъжна да взема думата, за да кажа, че изказването на господин Имамов не беше съвсем коректно. В комисията не е правена промяна на предложението за видовете бюджети. Бюджетът е такъв – бюджетът на Министерския съвет и това е именно собственият бюджет на Министерския съвет. Допълнението на решението, което бяха направили вносителите, е за възлагане на още един одит – това е именно одитът за изпълнението на бюджета по съответните политики и програми, който съгласно методологията на Закона за Сметната палата е единственият одит, който може да даде отговор за ефективността, ефикасността и икономичността при изпълнението на всяка една от политиките и програмите. Точно затова бяха допълнени и тези точки. Наистина политиките и програмите в бюджета на Министерския съвет са повече от предложените три, но ние в комисията обсъдихме и приехме точно тези три, защото те са с най-голям относителен дял в бюджета. Това са трите политики и програми, които формират най-голям дял в бюджета и с оглед на това, че този вид одит е изключително обемен, изключително труден във времето и с оглед на това да се получи по-бърза информация относно състоянието на изпълнението на бюджета на Министерския съвет, избрахме три, а не възложихме одит на всички политики и програми, което вероятно щеше да отнеме цяла година на Сметната палата. Благодаря.