12 октомври 2017 г.

Благодаря, господин Председател! Уважаеми колеги народни представители! „ДОКЛАД на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 13 септември 2017 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители. Законопроектът беше представен от господин Димитър Геновски – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Петър Петров – народен представител, вносител на Законопроекта, госпожа Красимира Стоянова – изпълняващ длъжността началник на кабинета на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и директор на Дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта, информационните технология и съобщенията, и госпожа Жанета Рогова – началник отдел в Дирекция „Правна“ в същото министерство. Настоящият Законопроект цели въвеждането в националното законодателство разпоредбите на Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи по отношение на намаляването на разходите за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи и осъвременяването на нормативни актове, с които се определят изисквания към разгръщане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им инфраструктура. Законопроектът е разделен на девет глави, както следва: „Общи разпоредби“; „Цели и принципи“; „Достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура“; „Координиране на дейности“; „Разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура“; „Електронни съобщителни мрежа и инфраструктура в сгради“; „Решаване на спорове“; „Контрол и административнонаказателни разпоредби“. Вносителят посочва, че на 24 март 2016 г. Европейската комисия (ЕК) е изпратила официално уведомително писмо № C (2016) 2005/3 относно процедура за нарушение 2016/0167 във връзка с неизпълнение на задължението на Република България да нотифицира националните мерки, транспониращи Директива 2014/61/ЕС. На 29 септември 2016 г. Европейската комисия е взела решение за изпращане на мотивирано становище, което е наложено от продължаващото неизпълнение на задълженията за пълното транспониране на Директивата. Въпреки приемането на Законопроекта на първо гласуване на 28 септември 2016 г. от 43-тото Народно събрание неизпълнението на задълженията за пълно транспониране на Директивата продължава и съществува реална опасност Европейската комисия да сезира Съда на ЕС и да поиска налагането на значителни финансови санкции за България, считано от 15 август 2015 г. С цел привеждане в съответствие с националното законодателство с въвежданата Директива в Законопроекта се предвиждат редица мерки, сред които необходимостта от целенасочени политики за намаляване на разходите за разгръщане на електронни съобщителни мрежи, осигуряване на достъпна информация за налична подходяща (съществуваща или бъдеща инфраструктура), координация на дейностите по изграждането и поддържането на такава инфраструктура и насърчаването на съвместното използване на физическа инфраструктура от повече оператори на мрежи. Посредством гореизложеното се очаква да бъде постигнат растеж, конкурентоспособност и производителност по отношение на широколентовия достъп. Вносителите посочват, че в Директивата са създадени редица правила на ниво Европейски съюз, свързани с достъпа до информация, достъпа до изградена или в процес на изграждане физическа инфраструктура, различна от тази, предназначена изрично за разполагането на електронни съобщителни мрежи. В допълнение се въвеждат правила за координация между операторите, правила при строежа на нови сгради или основен ремонт на съществуващи да се включи физическа инфраструктура, готова за разполагането на мрежи. Поради това че действащото законодателство на Република България не съдържа такива правила и без те да бъдат създадени не могат да бъдат решени посочените въпроси, е необходимо надлежното въвеждане на изискванията на Директивата чрез предлагания Законопроект. Не на последно място следва да се има предвид, че с цел осигуряването на практическото изпълнение на изискванията на Директива 2014/61/ЕС е необходимо да се създаде и осигури реално функциониране на Единна информационна точка (ЕИТ), чийто функции следва да се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Единната информационна точка ще има съществено значение за постигането на целите на закона и дейността й ще включва поддържането на единна база данни с актуална информация, която да улесни координирането на съвместното изграждане и ползване на физическата инфраструктура, както и разполагането на електронни съобщителни мрежи. В тази връзка се предвижда за разработването на софтуер и за активите за стартиране на ЕИТ да се използват средства по Оперативна програма „Добро управление“ на база сключен договор с прогнозна стойност 2 млн. лева. В последвалата дискусия господин Кристиан Вигенин зададе въпрос относно различията между настоящия Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура и този, приет на първо гласуване в Четиридесет и третото народно събрание. Заместник-министър Геновски увери председателя на КЕВКЕФ, че измененията са несъществени, и подчерта, че приемането му е важно както за изискванията на бизнеса, така и за тези на потребителите. На заседанието бяха изложени и становищата по Законопроекта от господин Славчо Нейков – председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, и на госпожа Галя Маринова – председател на Управителния съвет на Българска асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО). С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 9 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура № 754-01-50, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 28 юли 2017 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя мотивите към Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Предложеният Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е изготвен във връзка с въвеждането в националното законодателство на разпоредби на Директива 2014/61 на Европейския съюз за намаляване на разходите и за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи и осъвременяване на нормативните актове, с които се определят изискванията за разгръщане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им инфраструктура. Законопроектът се подкрепя от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от Националното сдружение на общините в Република България. Законопроектът е структуриран в девет глави. „Глава първа – Общи положения“, и в „Глава втора – Цели и принципи“ са регламентирани приложното поле на Закона и са заложени за постигане стратегическите цели в светлината на въвежданата Директива. В „Глава трета – Достъп до информация по отношение на физическата инфраструктура“ е предвидено създаване на Единна информационна точка. Предвижда се функциите на Единна информационна точка да се изпълняват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Също така се предлага да се осигури попълване и подаване по електронен път на заявления и други документи, необходими за изграждането на съобщителните мрежи и прилежащата им физическа инфраструктура, както и за получаване на информация за хода на разглеждането им от съответните компетентни органи. Това ще облекчи чувствително инвестиционния процес в съответствие с концепцията за обслужване на едно гише, характерна за модерното комплексно административно обслужване. „Глава четвърта – Предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическата инфраструктура“, е посветена на предоставянето на права и сервитути, свързани с изграждането на физическата инфраструктура и разполагане на мрежи. Законът предвижда задължение на мрежовите оператори да предоставят достъп за съвместно използване на съществуващата инфраструктура и предварително оповестени на интернет страницата им условия, включително цена, като сключват договор в писмена форма с оператора на електронната съобщителна мрежа. В допълнение, предвиденото за преминаване и по-специално ползване на пътищата да се урежда въз основа на еднократно обезщетение, докато правото на достъп и съвместно ползване – срещу възнаграждение. Предложени са ясни правила за разграничаване на отговорността между лицата, ползващи съвместно една и съща инфраструктура за осъществяване на различни стопански дейности. Чрез достъпа и до съвместно ползване на вече изградената инфраструктура се очаква да се понижат разходите, да се облекчи инвестиционният процес и да се ускори разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за да се спомогне преодоляването на трудностите при разполагане на електронни съобщителни мрежи в трудно достъпни райони, както и в райони, където нови инженерно-строителни дейности биха имали неблагоприятно въздействие върху околната среда или биха изисквали сериозни инвестиции. В „Глава пета – Координиране на дейности“ е създадена процедура за достъп до информация относно планираните дейности по разполагане на елементи на електронни съобщителни мрежи или изграждане на физическа инфраструктура. Освен по-ниската цена на строежите и ремонтите и разполагането на мрежи координирането на дейността има значение за обществеността, защото се избягват ремонти на обществени пространства и съоръжения, а също така и свързаните с тях ремонтни дейности – запрашаване, замърсяване, шум и общо понижаване качеството на живот в близост до ремонтираните обекти. В „Глава шеста – Разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждане на прилежащата им физическа инфраструктура“ в два отделни раздела, са разграничени дейностите, които ще се извършват по реда на Закона за устройство на територията, свързани с „Изграждане на физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи – Раздел I, и Общи правила за дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата й физическа инфраструктура – Раздел II. В Раздел I е определен 30-дневен срок за произнасяне на мрежовите оператори, стопанисващи физическата инфраструктура в съответния район, при съгласуване с възложителя на инвестиционния проект за изграждане на линейната физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи. Предвидени са и правила за незабавно отстраняване на повреди, правила за изместване на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Предвидена е и специална уредба за премахване на незаконните електронни съобщителни мрежи, за да се гарантира сигурността и качеството на предоставяните чрез енергийните обекти услуги от обществен интерес. В „Глава седма – Електронни съобщителни мрежи и инфраструктура в сгради“. В Раздел I се поставя изискване още при проектирането на новите сгради да се предвижда изграждане на физическа инфраструктура, подходяща за разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, а също и при извършване на основен ремонт на сградата, да бъде изградена такава физическа инфраструктура. С цел избягване на създаването на дублиращи се инфраструктури, намаляване на строителните разходи и нова физическа инфраструктура, за разполагането на елементи на съобщителни мрежи се допуска при техническа невъзможност да се използва съществуващата мрежа. В Глава осма се предлага Комисията за регулиране на съобщенията да изпълнява ролята на орган за решаване на спорове, свързани с предоставянето на достъп до съществуващата инфраструктура, включително и определяне на цени за достъп, координиране на дейностите по разполагане, поддържане или подобряване на елементи от електронни съобщителни мрежи или съвместно изграждане на прилежащата физическа инфраструктура. Контролът върху дейностите е регламентиран в Раздел I на Глава девета, като са конкретизирани органите с конкретни дейности – Комисията за регулиране на съобщенията, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общини. В Раздел II са предложени размери на съответните глоби, имуществени санкции за неспазване изискванията на Закона, като на база са използвани административнонаказателни разпоредби за Закона за електронните съобщения и Закона за устройство на територията при сходни състави.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Като народен представител от София, разбира се, искам София, но и останалите градове в страната да имат европейски вид, да бъдат подредени и да няма висящи кабели, опънати понякога направо на височината на човешки бой. Не искам нашият град и останалите градове в страната да се сравняват с градове от страните от третия свят. Сигурно Ви е направило впечатление, че има оператори, които стриктно спазват правилата и прокарват кабелните трасета подземно, и други, които решават, че могат да опъват кабелите както им е най-удобно на тях. Разбира се, всички искаме да имаме евтин достъп до високоскоростен интернет, но съгласете се, колеги, че често окабеляването е изпълнено по начин, по който не са спазени елементарни технически изисквания, което със сигурност нарушава и качеството на услугата, и безопасността. Всеки от нас знае какво се случва, когато се развали времето, появи се гръмотевична буря, какво става с достъпа до интернет и до кабелната телевизия. Не само че изчезва, но често горят телевизори, рутери, приемници и така нататък. При обсъждането в Транспортната комисия споделих с колегите своето притеснение, че някои от предложените текстове не само не решават тези проблеми, но вероятно ще ги узаконят. Към тези аргументи, уважаеми колеги, бих искал да добавя и още един, който не само буди недоумение у мен, но смятам, че е типичен пример за абсолютно незачитане на субординацията на институциите в страната. Обърнете внимание, днес разглеждаме предложения Законопроект, чисто нов закон на първо четене, макар вече да стана ясно от докладите, които бяха изнесени, че той е гласуван на първо четене и в предишното Народно събрание, но за нас все пак той е чисто нов. Този Законопроект е внесен в Деловодството на Народното събрание на 28 юли тази година. Обърнете внимание, на 30 август тази година министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Ивайло Московски изпраща писмо до предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, с което ги уведомява, че съгласно чл. 3, ал. 4, т. 3 от Законопроекта има задължение за предоставяне на актуална информация на Единна информационна точка и иска от тях да дефинират начините и сроковете за предоставяне на гореспоменатата информация. Колеги, Народното събрание още не е приело духа на Закона, за който говорим, но министърът вече прилага отделни негови разпоредби. У мен, а сигурен съм и у Вас, се създава впечатление, че някой откровено си мисли, че Народното събрание е изпълнителен орган на правителството. Първо, Законопроектът очевидно е на Министерския съвет и за пореден път се внася като Законопроект на група народни представители с обяснението, че трябва да се транспонира час по-скоро една европейска директива, което, разбира се, приемаме. Все пак нека да Ви помоля да изчакаме първо да бъде приет поне духът на Закона. В този смисъл аз ще гласувам „въздържал се“. Ще предложа и на нашата парламентарна група също да гласува с „въздържал се“. В случай че Законопроектът бъде приет на първо четене – несъмнено това е важен законопроект, който касае много лица в страната, предлагам да се направи работна група към Транспортната комисия, която внимателно да разгледа и да изчисти всички проблеми, за които стана въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Приемането на Закона е необходимо от гледна точка на транспонирането на Директива 2014/61 от месец май 2014 г., приета от Европейския парламент. Тя касае естествено намаляване на разходи за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи. Според експерти обаче, и сред част от гилдията, се споделя мнението, че предложеният Законопроект не транспонира Директивата в нейната цялост и цел. Не се намаляват разходите, не се облекчава административната тежест за разполагане на СМ, а напротив – въвеждат се административни усложнения и бюрократични процедури. Също така се коментира мнението, че духът на Законопроекта е в полза основно на електроразпределителните дружества, като за тях са създадени изрични, даже специфични условия, а именно, цитирам: „чл. 53, ал. 1, чл. 65, ал. 5 и § 4 на ал. 7, т. 1“. В предложения Законопроект има отстъпление, като се въвеждат неясни, донякъде противоречиви и лишени от практическа насоченост разпоредби за определяне на цена за достъп и разполагане, като при спор се допуска търг – и сега, забележете – който ще бъде спечелен, естествено от предложилия най-висока цена. Съгласно чл. 3, ал. 4 на Проекта цените на мрежовите оператори отразяват всички разходи, които са свързани със съответната дейност, като едновременно с това ще има и методика за определяне на цената за достъп. Друг основен проблем, който се посочва и остава нерешен с предложения Проект, е, че има много мрежи, които към днешна дата имат издадени строителни книжа – проекти, заснемане, разрешителни, паспорти. Всичко това не е взето под внимание и същите мрежи ще се третират наравно с незаконните мрежи, които са разположени без всякакви разрешения и проекти. Това поставя в неравностойно положение коректните и некоректните субекти и противоречи на обичайните законови практики. Друго – предоставянето на предимство на националните оператори пред регионалните и местните при удовлетворяване на искания за разполагане на мрежи в ограничена инфраструктура е неправилно, тъй като, първо, искането ще касае определено населено място или район, а не цялата територия на страната. И, второ, с предложената разпоредба се дава предимство на големите оператори пред малките и средните, като така се нарушава конкурентността в сектора. Трябва да отбележим, че справедливо се въвежда изискването за размер на местни такси за административни услуги, които да не надвишават съответната държавна такса за същата услуга, която е определена или със закон, или с акт на Министерския съвет. По този начин се премахва порочната практика, която съществува в някои общини, за невъзможни по размер такси. Но като цяло, ако трябва да обобщим, основно се толерират монополните организации като енергоразпределителните дружества и се дава пазарно предимство на монополиста на физическата инфраструктура за електронни съобщения, задължавайки останалите телекомуникационни предприятия да плащат непосилни цени за наем за подземните тръби на БТК. И затова това, което каза и колегата Данчев, ние на първо четене ще се въздържим. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, аз ще Ви призова да подкрепите този Законопроект. И от докладите на комисиите, и от становищата на вносителя стана ясно, че този Законопроект е внасян в предходния състав на Народното събрание. Беше разгледан не само на първо, а и разгледан на второ четене в специализираната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения и имаше само, доколкото си спомням, няколко текста, по които имаше спорове. По-голямата част от спорните моменти бяха изчистени и по-голямата част от становищата на заинтересованите страни бяха взети предвид в този Законопроект. Не само че сме пред прага на наказателна процедура и пред опасността да заплащаме огромни суми за невъвеждането на европейската Директива, но и защото този Законопроект касае една качествена промяна по отношение на разглежданата от него материя за електронни съобщителни мрежи, считам, че този Законопроект следва да бъде приет. Действително няма никаква пречка, разбира се, между първо и второ четене да се прави работна група в специализираната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения, но не виждам нищо лошо в това, че този Законопроект се движи по така наречената „бърза писта“, още повече, че той на практика преминава едно второ обсъждане, след като вече преди една година е минал. Така че аз вярвам, че след като бъде разгледан и от специалната Комисия, ще бъде изработен един текст, който ще бъде максимално добър, затова Ви призовавам да го подкрепите. По отношение на изказването на колегите, само ще обърна внимание, че ние чухме само едно от становищата, представено от колегата Тишев, на „Сдружение на кабелните оператори 2000“. Всъщност имаме и други становища, които са изцяло положителни и изцяло в подкрепа на Законопроекта, както от ресорните Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие, Българска асоциация на кабелните оператори, да не изреждам всички неправителствени организации, които са дали подкрепата си за този Законопроект. На финала ще си позволя да благодаря на колегите от ГЕРБ – Станислав Иванов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска, които видяха положителните моменти в Законопроекта и го подкрепиха, като станаха негови съвносители. Призовавам Ви да подкрепите този Законопроект! Всичко останало, което може да бъде направено между първо и второ четене за подобряване на отделните текстове и за решаване на останалите нерешени при първото разглеждане на този Законопроект проблеми, ще го направи Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения максимално компетентно, вярвам в това. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 702-01-15, внесен от Министерския съвет на 29 август 2017 г., приет на първо гласуване на 21 септември 2017 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията текста на вносителя за § 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

Параграф 7. Текст на вносител – предложение от народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. …) в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „съгласувано със Съвета за административната реформа към Министерския съвет“ се заменят със „след предварително съгласуване с администрацията на Министерския съвет“. 2. В ал. 5 думите „заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси“ се заменят с „министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“.“

„Заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“:

Параграф 8. Текст на вносител и предложение от народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Очевидно, господин Председател, в доклада не е отразено, че Комисията е подкрепила това предложение на госпожа Александрова. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8: „§ 8. В 5-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл. 46б, ал. 2.“

Госпожо Председател, преди това ми позволете да направя процедурно предложение във връзка с обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания – в залата да бъде поканена заместник-министърът на труда и социалната политика госпожа Султанка Петрова.

„ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 702-01-19, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2017 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания № 702-01-19, внесен от Министерски съвет. В заседанието участваха госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания, госпожа Румяна Георгиева – главен директор на Главна дирекция „Социално подпомагане в Агенцията за социално подпомагане, госпожа Адриана Стоименова – заместник-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, и други представители на държавни институции и на национално представени неправителствени организации. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Димитрова – заместник-министър на труда и социалната политика. Акцент в представянето на Законопроекта бяха целите, които се поставят с предложените промени, а именно: по-добро регулиране на изискванията за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания и за упражняване на техните права, както и намаляването на административната и регулаторната тежест за гражданите и бизнеса чрез: - намаляване на изискуемите от заявителите документи и въвеждане на задължение за административните органи служебно да събират информация от други институции; - обединяване на част от декларациите в една - изискваните до три декларации, с които се доказват определени обстоятелства, могат да бъдат обединени в една; - служебно събиране на необходимата информация от Национална база данни „Население“, Търговския регистър и Националната агенция по приходите. На Агенцията за социално подпомагане се осигурява безплатен достъп до Национална база „Население“ и при необходимост да се изисква по служебен път информация от държавни и общински органи, както и от физически и юридически лица. По този начин ще се намали броят на изискваните от гражданите документи, ще се създаде правна сигурност и ще се намали възможността за дублиране на социални плащания и за злоупотреби със социални права, съответно многократно упражняване на социални права без правно основание. С предложените промени на Националната агенция за приходите се дава възможността да предоставя информация на Агенцията за хората с увреждания относно възстановяването на определен процент от внесените осигурителни вноски от работодатели, което ще облекчи чувствително административната тежест. За сравнение – към момента тази информация се предоставя от заинтересованите лица чрез документ, попълван от лицата и заверен в териториалните поделения на Националната агенция по приходите. Друга цел на Законопроекта е синхронизиране и подобряване на нормативната уредба в областта на хората с увреждания, като се извърши прецизиране на някои от действащите текстове. В Законопроекта се предлага в социалната оценка да бъде отменено изискването за отмяна на мотивираното предложение за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Назначаването на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия се извършва от органите на медицинската експертиза – ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК, а условията и редът са уредени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Мотивираното предложение от страна на Консултативната комисия е без правни последици. Със Законопроекта се предоставя възможност на хората с увреждания подаването на искането за извършване на социалната оценка да се извършва както от тях самите, така и от упълномощено лице и от директора на специализирана институция или социална услуга, резидентен тип, в които са настанени децата с увреждания. В представянето на Законопроекта заместник-министър Димитрова очерта заинтересованите страни, а именно: на първо място – 529 973 лица с увреждания и техните семейства; на второ – Агенцията за социално подпомагане чрез 147 дирекции „Социално подпомагане“; на трето – Агенцията за хората с увреждания; и на последно място – 328 лица, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания. За намаляване на административната тежест за гражданите се предлага изменение на текста в чл. 42ж от Закона за интеграция на хората с увреждания, като така ще бъде отменена и Наредба № 35 от 2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за социална адаптация и ще отпадне изискването лицата да представят удостоверение от общопрактикуващия лекар. Отпада изискването при подаване на заявление за вписване в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински заявления да представят единен идентификационен код на лицето и декларация за липса на задължения към Националната агенция за приходите. Данните за тези обстоятелства ще се вписват при подаване на заявлението. Наред с това отпада изискването за представяне на списък на медицинските изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения, предназначени за хора с увреждания, на хартиен носител и се въвежда само на електронен носител. С предложените промени се дава възможност на Националната агенция по приходите да предоставя данъчно-осигурителни данни за работодатели и физически лица в съответствие с разпоредбите на Закона за националната агенция за приходите, тоест НАП ще може да предоставя информация относно възстановяването на определен процент от внесените осигурителни вноски от работодатели. Към момента тази информация се предоставя от заинтересованите лица чрез документ, попълван от лицата и заверен в териториалните поделения на Националната агенция за приходите. Това изменението ще облекчи чувствително административната тежест. Заместник-министър Димитрова подчерта, че очакван резултат от предложените промени е оптимизирането и повишаването на качеството на предоставяните услуги от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията за хората с увреждания, също така, че Законопроектът няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. В проведената дискусия взеха участие народните представители Хасан Адемов, Светлана Ангелова и Калин Поповски, както и представители на институциите и неправителствените организации. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания изтъкна едно от преимуществата на предложените промени, а именно отпадането на изискванията необходимата информация да се предоставя от заинтересованите лица чрез документ, попълван от лицата и заверен в териториалните поделения на Националната агенция за приходите, като се дава възможност на Агенцията за хората с увреждания да събира тази информация по служебен ред. Господин Минчо Коралски подчерта, че в България този режим е най-либералният, тъй като това е единствената услуга без никаква държавна такса за фирми, които предоставят помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания. В допълнение изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания изрази резерви относно разписаните в § 6 в нова т. 5 твърде общи постановки или изисквания, които впоследствие не се спазват. Председателят на Комисията Хасан Адемов насочи дискусията към отговор на въпроси относно прецизиране на текстовете в Законопроекта относно разписаните права на дирекциите „Социално подпомагане“ за служебно събиране на информация, като подчерта, че е необходимо да бъдат отстранени известни неясноти в разпоредбите. Народният представител Светлана Ангелова изрази становището на парламентарната група на ГЕРБ, които ще подкрепят Законопроекта, като подчерта, че текстът на чл. 5, ал. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания е неясен и създава условия за двузначно тълкуване и противоречия. Госпожа Ангелова изрази убеденост, че народните представители могат да се обединят около един прецизиран текст на посочената разпоредба. Народният представител Калин Поповски заяви, че парламентарната група на „Обединените патриоти“ ще подкрепи Законопроекта с известни поправки на текстовете между първо и второ гласуване. В дискусията взе участие и заместник-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания госпожа Адриана Стоименова, която изрази подкрепата на представляваните от нея неправителствени организации за Законопроекта, с препоръката за прецизиране на текстовете на чл. 5, ал. 5 на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, внесен от Министерски съвет на 28 септември 2017 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ ще подкрепим този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Искам да кажа, че по време на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика Законопроектът беше подкрепен от всички членове на Комисията от петте парламентарно представени групи. Тъй като се предлагат промени, които са в подкрепа на лицата с увреждания, намалява се регулаторната и административната тежест за лицата с увреждания и лицата, които осъществяват дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, на практика тази административна тежест ще се извърши чрез намаляване на изискуемите документи, които трябва да предоставят лицата в дирекциите „Социално подпомагане“ по този Закон, и се въвежда задължението административният орган служебно да събира информация от институциите. Тези промени ще доведат до оптимизиране и повишаване качеството на услугите, които предоставя Агенцията за социално подпомагане. Предложението ще окаже положителен ефект върху около 530 хиляди лица с увреждания, които имат право на помощи, на обезщетение по Закона за интеграция на хората с увреждания. Също така ще окаже положителен ефект и върху 328 лица, които осъществяват дейност по предоставяне на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения. На заседание на Комисията от всички парламентарни групи ние изказахме притеснение по § 1, че се дава възможност прекалено разширяване правомощията на дирекциите „Социално подпомагане“, а именно да могат да изискват необходимата информация и от физически, и юридически лица. Така, както е записан текстът в § 1, че дирекциите могат да изземат всякаква информация от публичен и частен субект, прекалено разширява правомощията. Този текст според нас е непрецизен и може да създаде условия за злоупотреби от страна на служителите на дирекциите „Социално подпомагане“. В Националния съвет за интеграция на хората с увреждания този текст е разгледан. Те също имат забележки по отношение на необходимостта дирекциите „Социално подпомагане“ да изискват такава информация от всеки публичен и частен субект. Имам уверението от заместник-министър Димитрова, вчера разговарях и с представители на Агенцията за социално подпомагане, този текст да бъде прецизиран, за да не създаде проблеми и се надявам между първо и второ четене да бъде коригиран. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! БСП ще подкрепи така предложения Законопроект. Да, наистина – намалява се административната тежест, но всъщност това ли е най-важното за хората с уврежданията? Предполагате, че ще чуете от мен критика. Не, няма да бъде критика, а ще говоря с факти. Десет процента от населението на България са хора с увреждания. Осемдесет процента от тези хора живеят под прага на бедността. Осемдесет и два процента от децата с увреждания не посещават редовно училище. В Инструкцията за помощните средства продължава да присъства думата „дървена протеза“ и други технически помощни средства, излезли от употреба. С подобни законопроекти ние не намаляваме тежестта към хората с увреждания, единствено спестяваме на дирекция „Социално подпомагане“ малко повече работата. Госпожо Ангелова, Вие казахте, че този Законопроект ще помогне на 500 хиляди души с увреждания и на около триста и няколко фирми. Нали знаете, че за помощни средства се дават около 50 млн. лв. на година. Много интересен факт е с тези триста и няколко фирми, които предлагат помощни средства. Единственото, което ще се случи, е, че ще улесним тези фирми да продължават да източват Социалното министерство. И ще Ви дам пример: количка за хора с увреждания – не казвам „инвалидна количка“, защото най-малкото тази дума е обидна, обидна е в мое присъствие – се препродава през фирми около десет пъти. Една протеза за горен крайник струва около 15 хил. лв., Министерството дава 3 хил. лв. и парите се усвояват. Много интересно как тя струва 15 хил. лв., Министерството дава 3 хил. лв. и кой получава протезата? Никой не получава протеза. Протезите в България не струват нищо. Извинявам се за израза, но е така. На мен са ми се обаждали да ми казват: „Протезата седи в гардероба.“ Госпожо Ангелова, на никой не помагаме. На мен не помагате. Ето този Законопроект на мен по никакъв начин не ми помага. Как ми помага? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Христов, не съм съгласна с Вашето изказване, защото в момента ние разглеждаме промени в Закона за интеграция на хората с увреждания, които действително намаляват административната тежест. Премахват се някои декларации, премахва се възможността да се предоставят куп документи и хората с увреждания да се разкарват по няколко пъти в различни държавни институции за предоставянето на тези документи, които са необходими за отпускане на социална оценка за интеграционни добавки. Недейте да изкривявате по този начин с Вашето изказване духа на Законопроекта, който в момента разглеждаме. Прав сте донякъде, че има нужда от преразглеждане на цените по отношение начина на отпускане на медицинските изделия, помощните средства, приспособления, съоръжения. Затова съм съгласна, защото част от този списък, и особено ценовият списък, е остарял. Да, абсолютно съм права. Но в момента ние имаме като тема на дискусия конкретни текстове, които след малко трябва да гласуваме. Благодаря.

Госпожо Ангелова, абсолютно сте права – разглеждаме този Законопроект. Но пак Ви питам: това ли е най-важното нещо – да се намалят хартийките и декларацийките от десет на пет? Как улесняваме хората? Казвате: „ще се разкарват по-малко“. Вие виждали ли сте скоро човек с количка някъде по улицата? Не, защото няма инфраструктура. Това са важните и наболелите теми, а не дали ще се намали административната тежест или не. Не е това най-важното. И точно тук, в този парламент, трябва да се решават важните въпроси, не административната тежест. Важните въпроси са, че тези хора не излизат, живеят под прага на бедността. Разбирам, че живеем в едно общество, което до голяма степен е икономически ограничено, и за хората с увреждания остават най-малко ресурси. В същото време обаче живеем в едно солидарно общество и трябва да се подкрепяме. Пак повтарям – ние ще подкрепим Законопроекта, но не това е нещото, което интересува хората с увреждания. Ето, пред Вас стои един човек с увреждания и Ви казва: „Този Законопроект на мен не ми помага по никакъв начин. Ще ми помогне, ако се промени инструкцията за помощните средства и се актуализират цените.“ Това са важните неща. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник-министър! След това откровено емоционално изказване на господин Христов е трудно човек да се изкаже по този Законопроект, защото действително проблемите, които той посочи, са важните в политиката за хората с увреждания. Но така или иначе този Законопроект има съвършено различна цел и тя е свързана с намаляване на административната и регулаторната тежест, защото част от регулациите за хората с увреждания действително предизвиква проблеми и този Законопроект се опитва да реши част от тях, а не всички. Важните проблеми действително са тези, за които говори господин Христов. Този Законопроект има за цел да намали регулаторната тежест. Как се постига това за хората с увреждания например? Хората с увреждания, които не могат да подадат самостоятелно заявление по причините, за които говори преди малко господин Христов, сега вече упълномощени лица или директори на съответните институции, на съответните институции от резидентен тип, ще могат да подават вместо тях заявление за социална оценка. Това е облекчение за хората с увреждания. За това никой няма основание да се притеснява. За регулаторните и лицензионните режими нашата парламентарна група в предизборната си платформа има много ясно очертани и заявени намерения да намали административната и регулаторната тежест както за бизнеса, така и за лицата, които имат интерес от намаляването на тези режими. Така че в този смисъл ние подкрепяме идеята за намаляване на административната и регулаторната тежест във всички сфери. Когато ние бяхме в управлението, господин Стойнев е пред мен и той знае, бяха идентифицирани стотици такива режими, с които още тогава започнахме да решаваме част от проблемите. Сега затова подкрепяме идеята за намаляването на тези режими, които са в интерес както на подопечните лица, така и на бизнеса като цяло. Тук обаче има един текст, който притесни абсолютно всички членове на Комисията. Той дава възможност на Дирекция „Социално подпомагане“ да изиска информация, забележете, става въпрос за всякаква информация, от Главна инспекция по труда, от Националната агенция за приходите. Вижте какъв е точно текстът! Искам да го изчета, за да видите за какъв абсурд става въпрос и неслучайно, включително управляващите, оспорваха този текст. Става въпрос за следното: „За изпълнение на функциите по социална интеграция и упражняване правата на хората с увреждания Дирекция „Социално подпомагане“ – 147 дирекции! Кой от дирекцията? Само този, който има достъп до лични данни, само този, който е администратор на лични данни, или всички? Тук този текст не казва за какво става въпрос. „…имат право на безплатен достъп до Националната база данни на населението и при необходимост изискват по служебен път нужната им информация от Общинска администрация, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, териториалните структури на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Агенцията по заетостта, Националния осигурителен институт и други държавни и общински органи“, и сега забележете,“ както и от физически и юридически лица? Каква информация ще изискват? Някъде да е казано? Дали ще изискват информация, примерно, за партийна принадлежност? Този текст не казва, не дава отговор на тези въпроси. Затова всички се обединихме около това този текст да бъде пренаписан, защото в момента Главната прокуратура и следствените органи нямат право да изискват такава информация, уважаеми дами и господа! Каква информация – не е казано. Ние сега от тези структури ще изискаме информация! Този текст е оспорван и в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, беше оспорен и в Комисията. За съжаление той влиза в залата във вида, в който предварително е разписан. Затова ние в Комисията по труда, социалната и демографска политика заедно с представители на неправителствените организации се обединихме около това да го редактираме наново, за да може да не допуска произвол. Нямам основание да се съмнявам в колегите, които работят в Агенция „Социално подпомагане“, но така или иначе законът в този вид им дава права, които надвишават далеч това, което е допустимо по съответните нормативни документи. Нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Законопроект с бележката, за която Ви казах, за промени този в § 1.

Благодаря госпожо Председател. Моля за процедура – в залата да бъде допусната госпожа Лидия Атима – директор на дирекция „Държавни помощи“ в Министерството на финансите.

„Доклад относно Законопроект за държавните помощи № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г. и приет на първо гласуване на 26 юли 2017 г. „Закон за държавните помощи“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

„Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава първа.

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 1, 2, 3 и 4.

По чл. 5 – предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Принципи Чл. 5. (1) При предоставянето на държавна помощ се прилагат следните принципи: 1. необходимост – насочване на държавната помощ към сфери на дейност, за които е нужно съществено подобрение или развитие, което не може да се осъществи при нормални пазарни условия; 2. целесъобразност – подпомагане постигането на цел от общ интерес за Европейския съюз, включително при съпоставяне на действителните и очакваните резултати; 3. пропорционалност и ефективност – изискванията трябва да са подходящи за постигане на преследваната цел и не трябва да надхвърлят необходимото за нейното постигане, като се целят максимални резултати с най-малък размер на държавната помощ; 4. прозрачност – осигуряване на правила за публичност при предоставянето и разходването на публични средства по начин, който позволява достъп, използване и анализ на информация за финансовите взаимоотношения и който дава възможност за извършване на наблюдение, координация и контрол; 5. балансираност – достигане на положителен резултат при отчитане на отрицателните ефекти върху конкуренцията; 6. съпоставимост – избор на подходящ начин за предоставяне на държавна помощ, влияещ в най-малка степен върху конкуренцията, при постигане на целта й; 7. стимулиращ ефект – положителна промяна в поведението и дейността на получателя на помощта, така че той да осъществи съответната дейност, която не би предприел без помощ или би я предприел, но в ограничен обем и по различен начин. (2) Стимулиращият ефект по ал. 1, т. 7 се определя въз основа на критериите, определени в акта на Европейския съюз, с който се предоставя държавната помощ. (3) Когато в акта по ал. 2 не са определени критерии, но се изисква държавната помощ да има стимулиращ ефект, същият се определя най-малко чрез сравнителен анализ на вариант при предоставяне на помощта и на вариант без предоставяне на помощта. (4) Администраторът на помощ мотивира писмено прилагането на принципите по ал. 1, когато това е приложимо, въз основа на акта на Европейския съюз, с който се предоставя държавната помощ. Мотивите са неразделна част от документите по предоставяне на държавната помощ.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 6.

Глава втора – „Органи на изпълнителната власт, отговарящи за държавните помощи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.

Глава трета – „Администратор на помощ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за членове 9, 10, 11 и 12.

По чл. 13 – предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Администраторът на помощ определя предварително целите и разработва съдържанието, параметрите и механизмите за предоставяне и контрол на всяка нова държавна помощ, която възнамерява да предостави, както и оценява нейното въздействие, когато това се изисква. (2) Администраторът на помощ е длъжен да изготви и план за оценка на въздействието на мерките за помощта и доклад към него за представяне пред Европейската комисия, когато това се изисква въз основа на акт на Европейския съюз или по искане на Европейската комисия. (3) При схема за държавна помощ или при минимална помощ администраторът на помощ е длъжен да осигури съответствието с правилата в областта на държавните помощи за всеки отделен случай в обхвата на схемата.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.

По чл. 15 има предложение на народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15: „Уведомяване Чл. 15. (1) Администраторът на помощ е длъжен преди предоставяне на нова държавна помощ да уведоми министъра на финансите. (2) Условията и редът за уведомяване по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите. (3) Предоставянето на нова държавна помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството се извършва по решение или по предложение на министъра на земеделието, храните и горите.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 16 и 17.

По чл. 18 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 18: „Капацитет Чл. 18. (1) Администраторът на помощ е длъжен да осигури и поддържа достатъчен капацитет за осъществяване на дейностите по планиране, разработване, уведомяване, документиране, предоставяне и управление, докладване и контрол на предоставянето на държавни помощи и минимални помощи. (2) Администраторът на помощ е длъжен да определи необходимите мерки за изпълнение на дейностите по ал. 1 съобразно обема и спецификата на администрираните помощи, като включва най-малко техническа, кадрова обезпеченост и мерки за съхранение на информация. (3) За всяка държавна помощ и минимална помощ администраторът на помощ може да определи лица, които да отговарят за изпълнение на дейностите по ал. 1.“

Има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19: „Поддържане и съхраняване на информация Чл. 19. (1) Администраторът на помощ е длъжен да поддържа и съхранява информацията за извършените от него действия, свързани с предоставените държавни помощи и минимални помощи, като отговаря за нейната достоверност. (2) Всички документи, които администраторите на помощ представят в Министерството на финансите, се съставят на български език, а когато са съставени на чужд език – придружени с превод на български език. (3) Срокът за съхранение на информацията по ал. 1 е не по кратък от 10 години, считано от датата на последното предоставяне на помощ по схема за държавна помощ или минимална помощ, или от датата на предоставяне на индивидуална държавна помощ или минимална помощ. (4) В случаите на помощ, предоставяна на части, срокът по ал. 3 започва да тече от датата на последно предоставената част. (5) При поискване достъп до информацията по ал. 1, или до част от нея, се предоставя на лица, определени от министъра на финансите или от Европейската комисия, във вида и в срока, указани в искането.“

„Глава четвърта – Получател на помощ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.

Комисията подкрепа текста на вносителя за чл. 20.

„Глава пета – Видове държавни помощи и ред за предоставяне“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета.

Членове 21, 22, 23, 24 и 25 – Комисията подкрепя текста на вносителя.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 26 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 4, ал. 1, т. 1.

Господин Главчев, моля за процедура по прегласуване – не успях да гласувам.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 27.

По чл. 29 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 28: „Разглеждане Чл. 28. (1) Министърът на финансите разглежда информацията по чл. 27 по реда, по който е постъпила, и изготвя оценка за съответствието на държавната помощ с правилата за групово освобождаване. Оценката се изготвя в едномесечен срок от получаване на информацията. (2) Когато за изготвяне на оценката е необходима допълнителна информация, министърът на финансите уведомява администратора на помощ. В този случай срокът по ал. 1 започва да тече от получаване на допълнителната информация. При всяко следващо предоставяне на допълнителна информация започва да тече нов срок. (3) В случаите на несъответствие, министърът на финансите предлага на администратора на помощ да приведе мярката за помощ в съответствие с правилата на общ регламент за групово освобождаване или с приложимите актове на Европейския съюз.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 29.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31, който става чл. 30, като предлага в т. 2 думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 32, който става чл. 31.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 32, като предлага в ал. 1 думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34, който става чл. 33.

По чл. 35 има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 34: „Информация от администратора Чл. 34. (1) В срок до три работни дни от предоставянето на помощ, попадаща в обхвата на регламент за минимална помощ, администраторът на помощ информира министъра на финансите, съответно министъра на земеделието, храните и горите. (2) Алинея 1 не се прилага, когато с акт на Европейския съюз е предвидено друго.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 36.

По чл. 38 има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 37: „Вземания за неправомерно получена минимална помощ Чл. 37. (1) Неправомерно получената минимална помощ или помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, представлява публично вземане, което се установява от администратора на помощ чрез издаване на акт за установяване на публичното вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (2) Вземанията по издадените актове по ал. 1 подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите. (3) Администраторът на помощ, издал акт по ал. 1, е длъжен в срок до три работни дни от издаването на акта да информира министъра на финансите, съответно министъра на земеделието, храните и горите, освен когато издател на акта е съответният министър.“

„Глава шеста – Възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ по решение на Европейската комисия. Възстановяване на неправилно използвана държавна помощ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 38.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 39, като предлага в ал. 2, т. 1 думите „чл. 38“ да се заменят с „чл. 37“, и навсякъде в текста думите „чл. 39“ да се заменят с „38“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за 41, който става чл. 40.

По чл. 42 – „Регистър на решенията за възстановяване“, има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 41: „Регистър на решенията за възстановяване Чл. 41. (1) Националната агенция за приходите, съответно администраторът на помощ, уведомява министъра на финансите за всяко погасено задължение за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ в срок до 7 работни дни от датата на погасяването. (2) Министърът на финансите води регистър на решенията на Европейската комисия по чл. 38, ал. 1, в който вписва и тяхното изпълнение.“

По чл. 43 – „Изпълнение на решение за възстановяване“, има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 42: „Изпълнение на решение за възстановяване Чл. 42. (1) В срока определен в решението на Европейската комисия по чл. 38, ал. 1, а когато такъв не е определен, в срок до два месеца от датата на решението на Европейската комисия, на министъра на финансите, съответно на министъра на земеделието, храните и горите се предоставя информация от: 1. администратора на помощ за: а) лицата, получатели на помощта, с тяхната данъчна идентификация; б) размера на помощта за възстановяване, включително главница и лихви; в) предприетите и планирани мерки за изпълнение на решението на Европейската комисия (описание, анализ, план за действие); г) издадените актове за установяване на вземанията, както и изпълнението по тях; д) обжалваните актове за установяване на вземанията; 2. Националната агенция за приходите за: а) предприетите действия при производства по несъстоятелност за събиране на вземанията; б) други предприети мерки за изпълнение на решението на Европейската комисия, включително правното им основание. (2) В срока определен в решението на Европейската комисия по чл. 38, ал. 1, а когато такъв не е определен, в срок до 6 месеца от датата на решението на Европейската комисия, Националната агенция за приходите уведомява министъра на финансите, съответно министъра на земеделието, храните и горите за изпълнението на решението. (3) Министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите, може да изиска от Националната агенция за приходите, съответно от администратора на помощ, предоставянето на допълнителна информация и доказателства за окончателното изпълнение на решението. (4) Информацията по ал. 1 - 3 се предава на Европейската комисия при определените от нея условия и срокове чрез министъра на финансите.“

По чл. 44 – „Невъзможност за възстановяване“ има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 43: „Невъзможност за възстановяване Чл. 43. При наличие на доказателства за невъзможност за пълно или частично възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ Националната агенция за приходите, съответно администраторът на помощ, незабавно уведомява Европейската комисия чрез министъра на финансите за възможността нейното решение за възстановяване на помощта да остане изцяло или частично неизпълнено.“

Член 45 – „Забрана за предоставяне на нова помощ“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45, който става чл. 44, като предлага думите „чл. 39, ал. 1“ да се заменят с „чл. 38, ал. 1“.“

Член 46 – „Субсидиарно прилагане“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 45.

„Глава седма – Информация и координация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.

По чл. 47 – „Обмен на информация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 46.

По чл. 48 – „Предоставяне на информация“. Предложение от народния представител Диана Йорданова направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 47: „Чл. 47. Администраторът на помощ, публичните органи и Държавен фонд „Земеделие“ са длъжни да предоставят на министъра на финансите, съответно на министъра на земеделието, храните и горите информация за администрираните от тях държавни помощи и минимални помощи.“

По чл. 49 – „Годишни доклади“. Предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 48: „Годишни доклади Чл. 48 (1) Ежегодно до 31 март администраторите на помощ публичните органи, са длъжни да предоставят на министъра на финансите годишен доклад за администрираните от тях държавни помощи по отчетни данни за предходната година. Докладът не се смята за уведомяване по чл. 15, ал. 1. (2) Ежегодно до 31 януари Държавен фонд „Земеделие” и администраторите на помощ в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството предоставят на министъра на земеделието, храните и горите годишен доклад за администрираните от тях държавни помощи по отчетни данни за предходната година. (3) Докладите по ал. 1 и 2 за държавни помощи, свързани с прилагане на данъчни мерки, изискващи обработка на декларации на данъчно задължените лица, се предоставят не по-късно от 10 юни на текущата година по предварителни данни, като окончателните данни се предоставят не по-късно от 10 юли. (4) Администраторите на помощ, публичните органи и Държавен фонд „Земеделие“, са длъжни да публикуват на интернет страниците си докладите по ал. 1 и 2 във вида и в сроковете, в които са изпратени до съответния министър. (5) Въз основа на получените доклади по ал. 1 министърът на финансите изготвя годишен доклад за предоставените държавни помощи за предходната година и го представя на Европейската комисия в срок до 30 юни на текущата година. (6) Въз основа на получените доклади по ал. 2 министърът на земеделието, храните и горите изготвя годишен доклад за предоставените държавни помощи за предходната година в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство, и рибарството и го представя на Европейската комисия в срок до 30 юни на текущата година. (7) Когато окончателните данни по ал. 3 се различават от предварителните данни в докладите по ал. 1 и 2, министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите изпраща на Европейската комисия информация за необходимите корекции към докладите по ал. 5 или 6.“

По чл. 50 –„Координация“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50, който става чл. 49.

По чл. 51 – „Съдействие“. Предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 50: „Съдействие Чл. 50. (1) Когато Европейската комисия поиска информация или съдействие от Република България по мярка за помощ, министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите изпраща на администратора на помощ или на съответния компетентен орган и на получателя на помощта искане за предоставяне на информация, като определя условията и срока за нейното предоставяне. (2) Администраторът на помощ или съответният компетентен орган е длъжен в определения от министъра на финансите или от министъра на земеделието, храните и горите срок да предостави исканата информация и да окаже необходимото съдействие. (3) Получателят на помощ е длъжен да оказва необходимото съдействие на администратора на помощ, на министъра на финансите, съответно на министъра на земеделието, храните и горите и на Европейската комисия, включително чрез осигуряване на достъп, предоставяне на информация или на декларация и изразяване на становище по всеки конкретен случай, при условията и в срока, определени в искането по ал. 1. (4) Искането за предоставяне на информация по ал. 1 може да се направи и по електронен път. (5) Министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите в срок седем работни дни от получаване на решение на Европейската комисия за прекратяване предоставянето на помощ изисква от администратора на помощ да предприеме действия за изпълнение на това решение. Когато администратор на помощта е съответният министър, той предприема действия за изпълнение на решението. Решението се публикува на интернет страницата на съответното министерство. (6) С решение на Министерския съвет може да се определят мерки за помощи по чл. 21, които да се разгледат от Европейската комисия с приоритет. Министърът на финансите информира Европейската комисия за решението.“

По чл. 52 – „Условия и ред за обмен на информация“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 52 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място – като § 4, ал. 1, т. 1.

По чл. 53 – „Информационна система за държавните помощи“, има предложение на народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 51: „Информационна система за държавните помощи Чл. 51. (1) Министърът на финансите изгражда и поддържа информационна система за наблюдение и координация на държавните помощи на централно, областно и общинско ниво в съответствие с компетентността му по чл. 7, ал. 1. (2) Системата по ал. 1 е комплекс от мерки за обмен на информация, изграждане и поддържане на административен капацитет, която включва най-малко: специализирана интернет страница, регистър на минималните помощи, стандартизирани формуляри и друга информация, осигуряваща прозрачността на държавните помощи. (3) Министърът на земеделието, храните и горите поддържа информация за предоставяните държавни помощи и минимални помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, както и осигурява тяхната прозрачност.“

Чл. 54 – „Архиви и регистри“, има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52: „Архиви и регистри Чл. 52. (1) Въз основа на информацията от администраторите на помощ, министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите, обработва и съхранява обобщена информация за предоставените държавни помощи и минимални помощи. (2) За осигуряване на прозрачност и докладване на държавните помощи и минималните помощи министърът на финансите, съответно министърът на земеделието, храните и горите, поддържа архиви и регистри с информация за: 1. уведомленията за помощ, включително изпратените до Европейската комисия; 2. решенията на Европейската комисия за схемите за държавна помощ и индивидуалните държавни помощи; 3. предоставените минимални помощи; 4. решенията за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или на неправилно използвана държавна помощ, както и за получателите на помощ, която трябва да се възстанови; 5. други данни, когато това е необходимо. (3) За осигуряване на прозрачност на държавните помощи администраторите на помощ предоставят информация за обявяване в регистъра, поддържан от Европейската комисия.“

Член 55 – „Прозрачност“. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 55 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 4, ал. 1, т. 1.

„Глава осма – Оспорване по съдебен ред“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.

По чл. 56 – „Предмет и обхват“, Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56, който става чл. 53.

По чл. 57 – „Право на оспорване и право на иск“, Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57, който става чл. 54, като предлага в ал. 4, т. 5 думите „чл. 38“ да се заменят с „чл. 37“.

Господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, моля от името на парламентарната група на ГЕРБ да дадете 30-минутна почивка. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58, който става чл. 55, като предлага в ал. 1 навсякъде и в ал. 2 думите „чл. 57“ да се заменят с „чл. 54“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59, който става чл. 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60, който става чл. 57.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61, който става чл. 58, като предлага думите „чл. 60“ да се заменят с „чл. 57“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62, който става чл. 59, като предлага думите „чл. 60 и 61“ да се заменят с „чл. 57 и 58“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63, който става чл. 60, като предлага в т. 6 думите „чл. 38“ да се заменят с „чл. 37“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64, който става чл. 61.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65, който става чл. 62, като предлага в ал. 1 и 2 думите „чл. 63“ да се заменят с „чл. 60“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66, който става чл. 63, като предлага думите „чл. 63“ да се заменят с „чл. 60“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67, който става чл. 64.

„Глава девета – Административно-наказателни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава девета.

По чл. 68 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68, който става чл. 65: „Неопределяне на администратора Чл. 65. (1) На лице, което наруши изискванията на чл. 11, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв. (2) Длъжностно лице, което извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв.“

По чл. 69 има предложение от народния представители Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 66: „Обща отговорност Чл. 66. (1) На администратор на помощ, който предостави или разходи държавни помощи или минимални помощи в нарушение на правото на Европейския съюз или на българското законодателство, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) Длъжностно лице, което извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 200 до 500 лв.“

По чл. 70 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 67: „Отговорност при неспазване на процедури Чл. 67. (1) На администратор на помощ, който не изпълни задължение по чл. 13, 14 или чл. 15, ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. (2) Длъжностно лице, което извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 до 400 лв.“

По чл. 71 има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 3, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 68: „Неизпълнение по документиране, информиране и съгласуване Чл. 68. (1) На администратор на помощ, който не изпълни задължение по чл. 17, чл. 24, ал. 3, чл. 27 или чл. 50, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. (2) Длъжностно лице, което допусне нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 50 до 300 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 72, който става чл. 69.

Комисията подкрепя текста на вносителя чл. 73, който става чл. 70, като предлага в ал. 1 думите „чл. 35“ да се заменят с „чл. 34“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, който става чл. 71, като предлага в ал. 1 думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който става чл. 72, като предлага в ал. 1 думите „чл. 33“ да се заменят с „чл. 32“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, който става чл. 73, като предлага в ал. 1 думите „чл. 37“ да се заменят с „чл. 36“.

По чл. 77 има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 74: „Неиздаване на акт Чл. 74. (1) На администратор на помощ, който не издаде акт за установяване на публично вземане по чл. 37, ал. 1 или чл. 38, ал. 3, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 4000 до 10 000 лв. (2) Длъжностно лице, което допусне нарушение по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 400 до 1000 лв.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 75, като предлага в ал. 1 думите „чл. 45“ да се заменят с „чл. 44“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 79, който става чл. 76, като предлага в ал. 1 думите „чл. 49“ да се заменят с „чл. 48“.

По чл. 80 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80, който става чл. 77 и предлага в ал. 1 думите „чл. 51“ да се заменят с „чл. 50“. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81, който става чл. 78, като предлага думите „чл. 68-80“ да се заменят с „чл. 65-77“.

По чл. 82 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 79: „Съставяне на актове Чл. 79. (1) Актовете за установяване на нарушения по този Закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, в срок 6 месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 4 години от извършване на нарушението. (2) Наказателните постановления се издават от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция или от оправомощени от него длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83 който става чл. 80.

„Допълнителна разпоредба“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 1 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. По смисъла на този Закон: 1. „Акт за предоставяне“ е всяка нормативна разпоредба, писмен акт, действия или бездействия, с които се предоставя или възниква право за получаване на държавна помощ или на минимална помощ. 2. „Възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ“ е изпълнение на комплекс от мерки с цел получателят на помощ да върне полученото обратно съобразно определени условия, така че да се установи съществувалото положение на пазара преди предоставянето на помощта, все едно същата не е била предоставяна. 3. „Вътрешен пазар“ е понятие по смисъла на чл. 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 4. „Горско стопанство“ са дейности, свързани с поддържането, развитието, опазването и защитата на горските територии и добива, и ползване на дървесина и недървесни горски продукти. 5. „Дата на предоставяне на помощта“ е датата на влизане в сила на акта, въз основа на който помощта се предоставя на получателя. 6. „Доминиращо влияние“ е налице, когато публичен орган: а) притежава над 50 на сто от капитала на предприятието или от гласовете в общото събрание на съдружниците, или б) притежава блокираща квота в капитала на предприятието, или в) може да назначава повече от половината от членовете на управителните или контролните органи на предприятието, или г) може да влияе самостоятелно върху вземането на решенията по управление на предприятието. 7. „Държавна помощ“ е всяка помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предоставена от държавата или от общината, или за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, производството или търговията на определени стоки, или предоставянето на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите-членки на Европейския съюз. 8. „Задължение за отлагане“ е изискване за въздържане от въвеждане в действие на предвидена мярка за държавна помощ преди надлежното уведомяване и произнасянето на решение на Европейската комисия по тази мярка. 9. „Заинтересовано лице“ е понятие по смисъла на член 1, буква „з“ от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 248/9 от 24 септември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2015/1589“. 10. „Земеделие” са дейности, свързани с производството, преработката, подготовката за предлагане на пазара и търговията на селскостопански продукти, посочени в приложение I към чл. 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 11. „Индивидуална държавна помощ“ е всяка помощ, която не е предоставена въз основа на схема, или помощ, която е предоставена въз основа на схема, но подлежи на индивидуално уведомяване. 12. „Извънредни събития“ са събития, предизвикани с настъпването на непредвидени или непредотвратими обстоятелства от извънреден характер, които не са следствие на природни бедствия, а са следствие на форсмажорни обстоятелства като блокади, локаут, аварии, въстания, революции, войни, пожари, големи производствени аварии и други обстоятелства, в резултат на които е нарушено съществувалото до тяхното настъпване развитие на обществените отношения. 13. „Икономическа дейност“ е всяка дейност по предлагане на стоки и услуги на пазара, както и всяка дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара, независимо дали от това се формира и разпределя печалба или друг доход. За икономическа дейност се смята и предоставянето за ползване на материално и нематериално имущество и права. 14. „Лихва за неправомерност“ е размерът на лихвения процент, компенсиращ остойностеното предимство на получателя на неправомерна държавна помощ за периода от датата, на която помощта е на разположение при получателя, до датата на нейното напълно възстановяване, определена с натрупване по реда на глава V от Регламент (EO) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 15. „Минимална помощ“ е помощта de minimis, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е определена в действащите регламенти за минимална помощ, приети от Европейската комисия по прилагането на чл. 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 16. „Мярка за помощ“ е всяка разработена или предоставена в съответствие с правото на Европейския съюз и българското законодателство държавна помощ или минимална помощ, независимо от нейния характер и дали се предоставя под формата на схема за помощ или като индивидуална помощ. 17. „Неправилно използвана държавна помощ“ е такава държавна помощ, която се използва от получателя в нарушение на решение, взето съгласно чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589, включително неговите изменения и допълнения. 18. „Неправомерна държавна помощ” е държавна помощ, която е предоставена в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 19. „Неправомерно получена минимална помощ“ е минимална помощ, предоставена в нарушение на регламент за минимална помощ. 20. „Нова държавна помощ“ е помощ, включително схема за държавна помощ и индивидуална държавна помощ, която не е съществуваща, включително изменение на съществуваща държавна помощ по т. 34. 21. „Общ регламент за групово освобождаване" е освобождаването от задължение за предварително уведомяване по чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз при предоставяне на определени категории държавни помощи в съответствие с регламенти на Европейската комисия, приети на основание чл. 1 от Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (OB, L 248/1 от 24 септември 2015 г.), включително техните изменения и допълнения, с изключение на регламент за минимална помощ и регламентите в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. 22. „Отчетни данни” са данните, които по силата на акта за предоставяне на държавна помощ се отнасят за средствата, които са: а) действително изплатени, и/или б) подлежащи на изплащане. 23. „Официална процедура по разследване” е процедура по чл. 6 от Регламент (ЕС) 2015/1589. 24. „Повторно нарушение” е нарушението, извършено в срок до една година от влизането в сила на акт, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 25. „Помощ, освободена от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия“ е помощ, спрямо която не се прилага задължението за предварително уведомяване по чл. 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз на основание, различно от общ регламент за групово освобождаване и от регламент за минимална помощ. 26. „Предоставяне и управляване“ на държавна помощ или на минимална помощ е създаването под каквато и да е форма на възможност за използване на публичен ресурс и свързаните с това действия по въвеждането на изпълнение и контрол върху изпълнението на условията и реда за усвояване на помощта, съобразно правилата за държавните помощи, регламентирани в правото на Европейския съюз и българското законодателство. 27. „Публичен орган“ е eдноличен или колегиален орган, който е носител на властнически правомощия в сферата на държавното и местното обществено и/или икономическо устройство, управление и контрол, и се финансира от държавния или от общинския бюджет. 28. „Публичноправна организация“ е юридическо лице, за което са изпълнени следните условия: а) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки или повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване, от общинските бюджети или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; б) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 14 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. 29. „Публично предприятие“ е всяко предприятие, върху което публични органи могат да упражняват, пряко или косвено, доминиращо влияние. За публично предприятие се смята и всяко юридически обособено лице, което се финансира, изцяло или частично, със средства от държавния или от общинския бюджет или има право да разходва такива средства. 30. „Разработване“ е дейността по определяне на условията, реда и механизма за предоставяне на държавна помощ или на минимална помощ в полза на конкретен получател, както и определяне на мерки за осъществяване на контрол за съответствие на нейното предоставяне с правилата за държавните помощи, регламентирани в правото на Европейския съюз и българското законодателство. 31. „Регионална помощ” е държавна помощ за насърчаване на икономическото развитие на региони в неравностойно положение в Европейския съюз, която може да бъде приета за съвместима на основание чл. 107, параграф 3, букви „а” и „в” от Договора за функционирането на Европейския съюз. 32. „Решение за разрешаване на планираната държавна помощ” е акт на Европейската комисия за неповдигане на възражения, положително решение и положително решение под определени условия. 33. „Рибарство” са дейности на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, обхващащи стопански риболов и аквакултури. 34. „Съществуваща държавна помощ“ е понятие по смисъла на чл. 1, буква „б“ от Регламент (ЕС) 2015/1589. 35. „Схема за държавна помощ“ е всеки акт, въз основа на който, без да се изискват допълнителни мерки за изпълнение, може да се предоставят индивидуално държавни помощи на едно или повече предприятия, определени в акта по общ и абстрактен начин, и всеки акт, въз основа на който помощ, която не е свързана с определен проект, може да се предостави на едно или няколко предприятия за неопределен период и/или в неопределен размер.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Параграф 4 – предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4.(1) В срок до една година от влизането в сила на закона: 1. Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона. 2. Министърът на финансите приема наредбата по чл. 15, ал. 2. (2) До приемането, съответно издаването на актовете по ал. 1 се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, доколкото не противоречат на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. По параграф 6 има предложение от народния представител Диана Йорданова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6: § 6. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 4, т. 7 в началото се добавя „администраторите на помощ“, а след думата „държавни“ се добавя „или минимални“. 2. в чл. 5, ал. 1, т. 3 думите „усвояването на държавни“ се заменят с „правомерното предоставяне и усвояване на държавни или минимални“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, като предлага в т. 2 думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, като предлага думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, като предлага думите „чл. 29“ да се заменят с „чл. 28“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.