АНТОН КУТЕВ (БСП за България)1150 думи
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма как вчерашните изявления на господин Касабов да останат без реакция. От тази гледна точка искам да кажа, че всички видяхме вчера, че станахме свидетели на поредния срамен епизод от парламентарната ни история. Съжалявам, че отново се занимаваме не с бъдещето на страната, не с благосъстоянието на хората, не с развитието на икономиката, не с потискащата бедност или с нарастващите проблеми в здравеопазването, а отново трябва да говорим за прояви на една политическа и морална несъстоятелност.
Дами и господа, чухме думи, като: „да внимават какво говорят и да не се пречкат в краката ни“. Става дума за дървеници, в превода от турски, доколкото разбирам, които щъкат и много миришат. „И трябва да внимават, защото можем да ги смачкаме.“ Това е риториката, която чухме вчера.
Извинявайте, колеги, но в тези думи има неприкрита заплаха – заплаха, която включва насилие, заплаха на чисто органично ниво. Обръщението не е към хора, а към дървеници, които лесно могат да бъдат „смачкани“.
Между другото има член в Наказателния кодекс, който се занимава с това. Аз обаче не съм съдия, а представител на демократично избран парламент. Именно заради това за мен заплахата в политическите отношения е недопустима. Тя всъщност не е допустима никъде, не само в политическите взаимоотношения. Нека бъдем наясно, аз тук не защитавам ДПС. Те, както виждаме, нямат нужда от нашата защита, нито пък са я искали, и това не е наша работа. За нас в това безочливо изказване има нарушаване на човешки права. Ние имаме хуманен проблем с него, защото подобна риторика е недопустима дори на най-долно улично ниво. Каквото и да е нивото ти в житейски план, попадайки в българския парламент, независимо дали по заслуги или по погрешка, а в парламента сме виждали и от двете, ти ставаш представител на политическия елит на държавата, колкото и провален да е той в очите на хората. А да си част от елита означава да имаш идеи, поведение, риторика, които, ако не да са значително, то поне малко над средното ниво за страната, защото ние тук даваме тона на това, което се случва в България. Твърдя, че в изказването на колегата видяхме говорене, което е рязко под допустимото ниво – не под средното, а под допустимото. И това говорене излиза на официална пресконференция от името на парламентарна група и е отправено към политическия противник. Тук не става дума за кръчмарски запой и за замаяни от алкохол глави. Посред бял ден, в парламента, вероятно на трезво, някой си позволява да заплашва политическия си противник и при това доста грубо. И това се извършва от депутат от управляващото мнозинство.
Аз имам въпрос към господа управляващите: добре, това беше насочено към ДПС, хубаво, ще ги смачкаме тях. А после българските граждани, които са техни членове и симпатизанти, тях ще ги мачкаме ли, или имаме други планове? И ако ще мачкаме, с парламентарната ли група почваме? Кметовете ще ги мачкате ли, общинските съветници, активистите? Къде ще спре парламентарният гняв на управлението? При това положение ще правим ли разлика между български граждани с турско и с арабско самосъзнание – при мачкането? Евреите и арменците малцинства ли са? Къде е границата, в която можем да си позволим да мачкаме, ако тръгнем оттук?
Между другото един от въпросите е хомосексуалните и комунистите, те в списъка ли са на мачканите? Тях ще ги оставяме, ще ги мачкаме – къде е границата? (Реплики.) Защото преди няколко дни един друг депутат от управлението издекламира гордо: „По-добре фашист, отколкото комунист“. Нали така беше? Между другото съм убеден, че колегата би го казал и от трибуната на Народното събрание. Идеята му хрумна, когато вече бе слязъл. Ако му беше хрумнала навреме, щеше да го изпляска.
Занимавам народното представителство с тази тема, главно защото това за мен не е епизодична грешка на човек, който трудно различава обществената поносимост към толерантността и нетолерантността. Говоря на тази тема, защото сигналите в тази посока стават тенденциозни. Мандатът Ви започна с шегички на фашистка тематика, премина през уволняване на журналисти, с парадиране на антикомунизъм и сега е във фазата на физическа заплаха към политически противник.
Колеги, тук има тенденция, която трябва да спре. Няма парламент в света, в който след подобни изказвания депутатът, който ги е направил, да остане в парламента. Съжалявам, колеги, няма такъв. Това е обратното на парламентаризма. Това е тъмното дъно на парламентаризма, заради което властта в България е под критичния минимум с доверие. Това е дъното на парламентаризма, защото основното качество на цивилизованата държава е монополът върху насилието. Когато народен представител заплашва с насилие по най-официалния възможен път, това детронира държавата и конституцията, защото държавата има монопол върху насилието, а не депутатът. И когато депутатът си позволи да го прави, ние тогава имаме определен, включително конституционен проблем. Имаме проблем с това кой управлява държавата и кой в този случай е този, който има правото да разпределя насилието. И тогава идват въпросите, които вече зададох. А къде стигаме, когато започнем да го правим? Именно затова има Конституция и ред в съвременните държави и е ясно, че не може един депутат да го прави.
И сега се обръщам към всички Вас: сред Вас – сред мнозинството, има хора безспорно интелигенти, с които включително имаме добри отношения, колкото и тежко да звучи това може би от парламентарната трибуна, абе, хора, това се пише на гърба на всички Ви!
Не виждам проф. Станилов, когото уважавам. Ето един от примерите. Аз не знам как проф. Станилов би застанал зад това изказване и зад подобно поведение. Не искам да изброявам други имена. Сред Вас има хора, които лично бих попитал: как ще застанете зад това?
Това е проблем, който трябва да бъде решен от така наречените „елити“, от политическия елит. Ако има в политиката хора, които да управляват държавата, те са тук, в тази зала. Ако мнозинството сега не си реши проблема с този депутат, защото казахме, че това е недопустимо, ще го решат хората. Ако Вие не намерите начин да премахнете нещо, което очевидно е вредно за цялата държава и за демокрацията, ще го направят хората. Как ще го направят – не знам. Те ще намерят своя път. Дали ще го направят през избори или през бунтове – това е въпрос на това, доколко ще им дойде до гуша. Но ако искаме да оставим по някакъв начин някаква стабилност в държавата, Вие сте длъжни да решите този проблем сега – Вие, мнозинството. Ваш проблем е, че оставките Ви стават една след друга. Както каза вчера Весела Лечева: „Като тръгна с оставките и така цяла сесия“. Това е Ваш проблем, но този човек в парламента не може да остане. Дали той ще си подаде оставка, или Вие ще го махнете – измислете си процедурата, но това, което се случва в момента, преминава границите.
Тук не става дума за език на омразата. Дори за това не става дума. Не става дума за европейски ценности. Тук става дума за това, че Конституцията и смисълът на държавата са подложени на обругаване. Оставка на Вашия колега! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)