13 октомври 2017 г.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, във връзка с обсъдено и подкрепено от Председателския съвет предложение парламентът да проведе извънредно пленарно заседание, предлагам да се приеме на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следното решение: „Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 17 октомври 2017 г., вторник, от 14,00 ч. при следния дневен ред: Точка единствена: Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданският процесуален кодекс – Общ проект, изготвен от Комисията по правни въпроси въз основа на приетите на първо гласуване на 7 юли 2017 г. законопроекти с вносители: Корнелия Нинова и народни представители – 10 май 2017 г.; Пламен Христов, Албена Найденова и Полина Цанкова – 12 май 2017 г.; Данаил Кирилов и група народни представители – 30 май 2017 г.; Христиан Митев и група народни представители – 4 юли 2017 г.“

Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69, внесен от Хамид Бари Хамид, Данаил Димитров Кирилов, Симеон Георгиев Найденов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Димитър Николов Лазаров и Анна Василева Александрова на 5 октомври 2017 г. На свое заседание, проведено на 11 октомври 2017 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69, внесен от Хамид Хамид, Данаил Кирилов, Симеон Найденов, Емил Симеонов, Христиан Митев, Димитър Лазаров и Анна Александрова на 5 октомври 2017 г. На заседанието присъстваха: от Министерство на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър; от Висшия съдебен съвет: господин Боян Магдалинчев – представляващ ВСС; от Върховния касационен съд: господин Лозан Панов – председател, и госпожа Павлина Панова – заместник-председател; от Прокуратурата на Република България госпожа Мария Шишкова – заместник-главен прокурор. От името на вносителите Законопроектът беше представен от Данаил Кирилов, който посочи, че разпоредбите на Закона за съдебната власт, свързани с командироването на магистрати, създават сериозни затруднения за обезпечаване на нормалното функциониране на органите на съдебната власт и следва да бъдат прецизирани. Той отбеляза, че няма основания за злоупотреби с института на командироването на незаета длъжност, тъй като Законът вече съдържа достатъчно гаранции за своевременното обявяване на свободните длъжности от административните ръководители за заемането им с конкурс, както и гаранции, че командироването се ограничава със срокове и няма да продължи неопределено време. Със Законопроекта се цели отпадането на ограниченията за повторно командироване с цел намаляване на натовареността и равномерно разпределение на работата в органите на съдебната власт. Предвижда се преди извършване на командироването да се взема предвид становище на общото събрание на съдиите от съответното отделение или колегия, в което ще се извърши командироването. Предлагат се и промени, свързани с института на командироване на магистрати в системата на прокуратурата и следствените органи по изключение на незаети щатни бройки, като окръжните и апелативни прокурори да използват тази възможност само в районните прокуратури от своя район, а главният прокурор за всички прокурори и следователи на всички нива на прокуратурата и следствените отдели в страната. Предвижда се разпределението на свободните щатни длъжности за първоначално назначаване в органите на съдебната власт да става по решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет – в органи от съответното ниво, които не са могли да усвоят свободните си бройки по другите предвидени конкурсни процедури. Въвежда се допълнително материално стимулиране за магистратите в специализираните прокуратури и съдилища, в следствения отдел на специализираната прокуратура, както и за служителите в тези структури. Със Законопроекта се въвеждат и промени, които са свързани с необходимостта от прехвърляне на осигурителните партиди на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители от бюджета на Министерството на правосъдието към бюджета на съдебната власт. С предложението се цели да бъде възстановена предходна правна уредба, която следва същността на статута на съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители и на устройството на съдебната система. В дискусията взеха участие народните представители Данаил Кирилов, Филип Попов, Христиан Митев, Емил Димитров, Крум Зарков и Явор Нотев, както и представителите на съдебната и изпълнителната власт. Всички народни представители и представителите на институциите се обединиха около становището, че промените в института на командироването са належащи и навременни и следва да бъдат подкрепени. В хода на дискусията се обърна внимание на нееднозначната разпоредба на допълнителното възнаграждение само за специализираните юрисдикции. Господин Панов и госпожа Панова заявиха, че предлаганата промяна, отнасяща се до допълнително материално стимулиране за определената категория магистрати, не би била най-подходящият начин за тяхното обезпечаване и би довело до получаването на дисбаланс в работата на останалите магистрати. В отговор на изразените опасения от страна на представителите на Върховния касационен съд, народните представители се обявиха за прецизиране на конкретните разпоредби относно допълнителното възнаграждение между първо и второ четене на Законопроекта. След проведената дискусия, Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 3 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 754-01-69, внесен от Хамид Бари Хамид, Данаил Димитров Кирилов, Симеон Георгиев Найденов, Емил Димитров Симеонов, Христиан Радев Митев, Димитър Николов Лазаров и Анна Василева Александрова на 5 октомври 2017 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Този Закон в голямата си част касае възможността магистратите да бъдат командировани, така че на практика системата на съдебната власт да не се задъхва и да може да си върши задачите, които са поставени пред съответните магистрати. Обаче в § 12 и в § 15 в този Законопроект на практика се касае за една допълнителна мотивация – материална, финансова, но единствено и само на тези магистрати, на тези съдебни служители, които работят в Специализирания съд и прокуратура, като е записано, че Висшият съдебен съвет, съобразно правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, определя до шест основни месечни възнаграждения годишно на всеки един от магистратите за определен резултат. Тук, уважаеми народни представители, се касае, от една страна, за мотивация на тези магистрати, но, от друга страна, се касае за демотивация на други магистрати. Защото, ако критерият и натовареността на магистрата – всички знаете каква е натовареността, да речем, в Софийския районен съд, в Софийския градски съд, в прокуратурата също, това ще демотивира тези магистрати. Освен това тук не се касае за възнаграждение в съответствие с ранга на магистрата. Защото този магистрат, да речем, във Върховен касационен съд съдията няма да получава такова възнаграждение, а ще е с по-висок ранг от тези, които са в Специализираната прокуратура или равен на техния ранг, което е несправедливо. На трето място, мисля, че тук ще се получи една вътрешна конкуренция между тези магистрати в Специализираната прокуратура и съд, което ще доведе до едни неясни последици, до едно бързане, не дай си Боже, част от критериите да бъдат и осъдителни присъди, това е изключително опасно. В тази насока бяха и всички становища на поканените в Правна комисия представители на съдебната власт. Следва да направите промени в § 12 и § 15, а по отношение на § 15 аз не виждам защо пък съдебните служители в Апелативен специализиран наказателен съд и прокуратура – тук се касае за съдебните служители, също ще имат право на този бонус? С какво те се различават по отношение на натовареност със служителите в районния или градски съд? Напротив, дори там те са много по-натоварени. На следващо място, тук се касае не за съставомерност, за тежест на делото, на престъплението, а се касае единствено и само за субект, който е извършил това деяние, това престъпление. Защото подсъдни на този Специализиран съд, знаете това, което го направихте с оглед субекта, са определени лица, заемащи определени длъжности, да речем, кмет на община, народен представител и така нататък. И само заради това нещо на тези магистрати трябва да им се дава допълнително материално стимулиране за резултатност. Тоест, казвате им, че трябва да ги осъдите тези хора, защото ще получите съответното възнаграждение, на всяка цена. Мисля, че това е изключително опасно и поради тези причини ние няма как да подкрепим този Законопроект. В останалата част нямам забележки, но тези два текста – особено § 12, са изключително опасни, поради което ще се въздържим от подкрепата на този Законопроект. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми народни представители! Аз искам да представя накратко проблематиката, която разглеждаме в настоящия Законопроект. Тя се явява естествено продължение от две предходни законодателни действия на Четиридесет и третото народно събрание и на Четиридесет и четвъртото народно събрание. През миналата календарна година, както знаете, ние извършихме съществено изменение на Закона за съдебната власт в много аспекти, които касаят статута на магистратите. Един от тях беше свързан с рязкото ограничаване на възможността магистрати да бъдат командировани. Давахме си сметка в това изменение, че при толкова радикална мярка съществува известна опасност да се ограничи, да се влоши възможността за динамика на кадрите вътре в съдебната система. Но този акт беше крайно необходим, за да се преодолеят съмненията и притесненията, че институтът на командироването се използва, казвам го директно, за лични цели или за скрито кариерно израстване на определени предпочетени или фаворизирани магистрати. Понастоящем онова изменение, смятам, че породи желания ефект. При всички положения магистратурата определено свързва преместването на друга позиция с провеждането на конкурси. Същевременно другото съществено законодателно изменение беше пък от тази година – беше от края на лятната сесия, когато изменихме Наказателнопроцесуалния кодекс и възложихме на Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура нови компетентности, нови правомощия във връзка с така наречените „корупционни престъпления от лица, заемащи високи длъжности в държавата“. Тази промяна непременно – и тогава си давахме сметка за това, ще доведе до претоварване на специализираните съдилища и Специализираната прокуратура. И тогава възприехме, че ако промяната бъде одобрена от парламента, то ние ще извършим последващите действия в двете посоки – в посока на кадровото обезпечаване и в посока на ресурсното обезпечаване. Предложението, което е на Вашето внимание, дава възможност за решаване на кадровия въпрос и за щатно окомплектоване на тези служби на съдебната система със съответните магистрати. Всички имаме консенсус по това. Законопроектът е подписан от четирите парламентарни групи. Единствено колегите от „БСП за България“ се въздържаха да подпишат и да се присъединят към този Законопроект. По въпроса, който преди малко колегата Филип Попов коментира и който подробно обсъдихме в заседанието на Комисията по правни въпроси. Вижте, това предложение в § 12, съответно и в § 15, то следваше логиката на дебата. Ще кажа на кой дебат. За да стигнем до този Законопроект Правна комисия покани ръководителите на всички апелативни съдилища, на всички апелативни прокуратури, представителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. При това обсъждане освен подкрепата за минимална, умерена и разумна корекция в института на командироването се постави въпросът и за ресурсното обезпечаване, затова че в наказателно-правната материя за наказателния съдия действа принципът, който е установен в наказателния процес, тоест един съдия участва непрекъснато в едно дело от началото до неговия край заради изискването за лично и непосредствено възприятие на всички доказателства в наказателния процес. По тази причина, ако командироваме наказателен съдия, той в един момент ще се окаже двойно натоварен. Той ще трябва да продължи всичките дела, които е водил на основното си работно място и към този обем дела да прибави още един обем дела – тези, които ще завари на новото място, където ще отиде. Тоест в този случай обемът на натовареността на този съдия става поне двойно по-голяма, а вероятно и много по-голям. По тази причина пък за магистратите отсъства мотив да искат такова командироване. Напротив, по-скоро възниква обратното – реакция на противопоставяне, на нежелание да се пристъпи в този режим на командироване. По тази причина в рамките на този дебат възникна това предложение. В дебата на Правна комисия ние изрично посочихме, че това не става случайно, че това допълнително възнаграждение не става на глава, на калпак, а по правила за индивидуална оценка, които следва да приеме и да прилага Висшият съдебен съвет. Но, уважаеми колеги, по този въпрос след като има дебат и за да няма ревност и вътрешно противопоставяне в рамките на съдебната система, нека да използваме времето между първо и второ четене и да предложим най-доброто решение по отношение на въпроса за едно такова, няма да го наричам „стимул“, това си е обезщетение за двойна работа. Моля в този анализ също така и добросъвестно да съобразявате и предходното изречение в ал. 6 на чл. 233, където изрично се казва: „Въз основа на степента на натовареността на съответния орган на съдебната система, Висшият съдебен съвет може да определя допълнително възнаграждение на съдия, прокурор и следовател“. Колеги, тази възможност и сега я има. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, днешният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е едно следствие от приетите промени, които ние сме направили в това Народно събрание, в НПК, НК и още няколко други закони, като разширихме обсега на прокурорската компетентност и правомощия, а също така и увеличихме наказателно отговорните лица пред Специализирания съд. Това хипотетично ще доведе до увеличение на работата на Специализирания съд, вероятно ще се стигне и до практическата такава дейност и увеличение, но все пак искам да разгледаме два аспекта, а именно: така наречените „бонуси“ за магистратите от Специализирания съд. Боя се, че това ще доведе до една нова висша каста магистрати, които ще получават възнаграждение само и единствено срещу положителен резултат, а именно осъдителна присъда, която трябва да бъде спрямо наказателно отговорните лица, тоест, ние предварително залагаме бонус и то паричен, като предполагаме някаква незаинтересованост или безпристрастност на съдиите. Двете неща взаимно си противоречат и ще доведе до демотивация при останалите съдии в районен и окръжен съд. Аз не виждам с какво един районен или окръжен съдия ще работи по-малко или ще работи по-некачествено, че да не получава такова възнаграждение. Второ, бих казал, че съдиите в окръжния съд работят със същата и по-голяма натовареност от съдиите и прокурорите в специализирания съд и делата от фактическа и правна сложност са не по-малко, или пък с не по-малка такава сложност, за да бъдат те пренебрегнати и да не получават такива бонуси. От друга страна, също искам да обърна внимание относно командироването, което се прави с цел изравняване натовареността в различните съдебни райони. Това донякъде е така. Но така предложените кодифицирани норми дават възможност за избягване на конкурсното начало и състезателното начало, дават възможност за скрито кариерно израстване на база командироване на магистрат в друг съдебен район. Конкурсното начало е поставено и цели най-доброто в съдебната система, чрез него да бъдат заети бройките от най-добрите юристи. Но какво се получава? Командироването върви не само към най-натоварените райони, но и към такива, които имат свободни щатни длъжности. Там се провежда един конкурс, заема се от даден магистрат и впоследствие той бива командирован в другия натоварен район, където също има свободна бройка. Бих искал тези два казуса, които в момента разгледах, нормите, които се предлагат, да бъдат прецизирани, за да можем ние от опозицията да ги подкрепим, тъй като ние сме принципно за промените, но имаме възражения само относно тези два казуса. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо, Председател, уважаеми народни представители! Моля за процедура – с оглед срока за предложения между първо и второ четене по Законопроекта, който беше гласуван сега като първа точка в дневния ред, да бъде до вторник, 18,00 ч. Благодаря Ви.

„ДОКЛАД по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. На заседание, проведено на 6 октомври 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за допълнение на Закона за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и директори на дирекции в същото министерство. Законопроектът беше представен от заместник-министър Петрова, която изтъкна, че основните мотиви за изготвянето на Законопроекта са свързани с необходимостта от прецизиране и доразвиване на Нормативната уредба в следните направления: фискални правила и бюджетна процедура; взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнение на общинските бюджети; трайна уредба на отношения, свързани с банковото обслужване и системата на единната сметка и съгласуване на разпоредби на свързано законодателство със Закона за публичните финанси. По първото направление се предлагат промени, свързани с постигането на пълно съответствие с изискванията за бюджетните рамки на държавите – членки във връзка с диалога с ЕК в рамките на прегледа по транспониране на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. в националните законодателства. Тъй като средносрочната бюджетна прогноза, респективно актуализираната, която представлява мотиви към Законопроекта за държавния бюджет, е основен национален бюджетен документ на правителството, се въвеждат допълнителни изисквания за разширяване на обхвата и съдържанието ѝ. Предвижда се включването на информация за основни показатели на сектор „Държавно управление“, в това число разчети при непроменени политики и такива, отразяващи фискалния ефект от предвижданите нови политики върху сектор „Държавно управление“. Залага се изискване да бъде представена информация за влиянието от дейността на предприятията, попадащи в обхвата на сектор „Държавно управление“ върху салдото и консолидирания дълг на сектора. Предвижда се също прогнозата да съдържа информация за условните задължения, които са риск за стабилността на публичните финанси. Въвежда се и изискване за изготвяне на анализ на чувствителността на прогнозите спрямо потенциални рискови сценарии. Въвежда се изискване Министерството на финансите да прави съпоставка, освен на актуалната си макроикономическа, така и на бюджетната си прогноза, с тази на Европейската комисия, както и да се аргументира при наличие на съществени разлики. Заложена е и възможност прогнозите за основни бюджетни показатели да могат да се сравняват и с тези на други независими организации. Прецизирани са разпоредбите относно процедурата по внасяне и представяне на програмните бюджети в Министерския съвет и в Народното събрание с цел гарантиране на съответствие на параметрите на бюджетните документи към Законопроекта за държавния бюджет. По второто направление се предлагат промени в частта за общините, които касаят основно регламентиране на взаимоотношенията на общинския бюджет с държавния бюджет – обособяване на основни взаимоотношения, чиито размери по видове се приемат със ЗДБРБ, както и доразвиване на уредбата относно други взаимоотношения с държавния бюджет. Определят се изчерпателно условията, при които може да се извършват промени в бюджетните взаимоотношения, като се посочва редът, по който се правят промените, както и компетентните органи. Доразвива се и се прецизира уредбата относно общините с финансови затруднения с цел ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция и върху местната общност. Третото направление е свързано основно с предложенията, с които се създава трайна уредба на материя, свързана с обезпечаване, реализация на обезпеченията и възстановяването на средствата по сметки на бюджетните организации, която досега е уреждана с годишните закони за бюджета. Също така е предложена и регламентация, с която се конкретизира прилагането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници в контекста на управлението на публичните финанси, както и произтичащите от това промени в Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в Закона за държавния дълг, в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Всички тези промени са свързани с изводите и заключенията и препоръките на протеклия в началото на тази година преглед на актуалното състояние на финансовия сектор, извършено съвместно със Световната банка и Международния валутен фонд. След представянето се проведе дискусия. Народният представител Георги Търновалийски изрази становище относно промените, свързани с взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнението на общинските бюджети, а именно, че отново се дава възможност да се променят бюджетите и бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет без Народното събрание. Това би влязло в противоречие с мотивите относно целта общините да спазват бюджетната дисциплина, да подобряват отчетността и да предоставят реалистични прогнози в процеса на бюджетното планиране. Господин Търновалийски пожела да бъде пояснено дали предлаганите промени означават, че ще се предоставя ликвидна подкрепа на банки и по какви критерии ще се преценява предоставянето на такава подкрепа и какво налага включването на такива текстове. Той настоя за уточняване на разликата в понятията „основни бюджетни взаимоотношения” и „бюджетни взаимоотношения”. Народният представител Дора Янкова изрази мнение, че не е унифициран подходът към първостепенните разпоредители с бюджет и е необходимо да се даде определение на понятията „Обща субсидия” и „Целева субсидия”. Заместник-министър Петрова даде следните подробни пояснения на поставените въпроси и мнения: По отношение взаимоотношенията с общините и по-точно становището за подчиненото отношение на общините спрямо първостепенните разпоредители – това би могло да се дискутира, становището в периода между първо и второ четене и да се консолидират мненията. По отношение понятията „основни бюджетни взаимоотношения” и „бюджетни взаимоотношения” бе уточнено, че в „бюджетните взаимоотношения” се съдържат и „основните бюджетни взаимоотношения. Разширяването на понятията се прави с цел по-голяма прозрачност и систематизиране на процеса, считайки, че основните дейности на общините следва да се регламентират с бюджета и да се одобряват от Народното събрание. Поясняват се допълнителните дейности, които са извън основните и са свързани с прилагането на политики, затова се внася разпоредбата, касаеща механизма на взаимоотношенията при изпълнението на области и на политики. По отношение на разпоредбите, които касаят осигуряване ликвидна подкрепа за банки и за БНБ. Това произхожда от заключенията от прегледа на финансовия сектор, осъществен от Международния валутен фонд и Световната банка. Една от препоръките е осигуряване на така наречената „Мрежа за сигурност” в екстремни случаи, когато една банка изпада във временно затруднение, без да е застрашено нейното функциониране. В този случай на необходимост от предоставяне на временна ликвидност, трябва да има механизъм за бързо действие, където БНБ, в ограничението си на действие в Паричен съвет, не може да предостави ликвидност, освен тази която е разписана по Наредбите на БНБ. Именно тогава държавата би могла да предостави някаква временна гаранция срещу ликвидната подкрепа, която се осигурява от БНБ. Тази норма не избягва правилата за държавна помощ. След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 14 народни представители, „против” – 7 народни представители, без „въздържали се”. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерски съвет На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет на 29 септември 2017 г. В заседанието на комисията взеха участие госпожа Светла Костова – директор на дирекция „Държавно съкровище", госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините" и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна" в Министерството на финансите. От името на вносителите законопроектът бе представен от госпожа Жени Начева. Предложените промени в Законопроекта са насочени към прецизиране и доразвиване на нормативната уредба в три основни направления – фискални правила и бюджетна процедура; взаимоотношения на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнение на общинските бюджети; трайна уредба на отношения, свързани с банковото обслужване и системата на единната сметка и съгласуване на разпоредби на свързано законодателство със Закона за публичните финанси. Промените, предложени в първото основно направление – фискални правила и бюджетна процедура, са свързани с постигането на пълно съответствие с изискванията за бюджетните рамки на държавите членки във връзка с диалога с Европейската комисия в рамките на прегледа по транспониране на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. в националните законодателства. Предвидено е разширяване на обхвата и съдържанието на средносрочната бюджетна прогноза с включване на допълнителна информация за основни показатели в сектор „Държавно управление". Предлага се прецизиране на процедурата по внасяне и представяне на програмните бюджети в Министерския съвет и в Народното събрание с цел гарантиране на съответствие на параметрите на бюджетните документи към Законопроекта за държавния бюджет. Предложените промени в частта за взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнение на общинските бюджети са свързани с обособяване на основните взаимоотношения, чиито размери по видове се приемат със Закона за държавния бюджет за съответната година, както и доразвиване на уредбата относно други взаимоотношения с държавния бюджет. С промените се определят изчерпателно условията, при които може да се извършват промени в бюджетните взаимоотношения, като е посочен редът за това и компетентните органи. Промените, свързани с прецизиране на уредбата относно общините с финансови затруднения, са насочени към ограничаване на негативните ефекти върху бюджетната позиция и върху местната общност и засилване на финансовата дисциплина при изпълнението на общинските бюджети. Предложени са и промени, с които се създава трайна уредба на материята, свързана с обезпечаване, реализация на обезпеченията и възстановяването на средствата по сметки на бюджетните организации, която към настоящия момент се урежда с годишните закони за държавния бюджет за съответната година. В Комисията са предоставени становища на Фискалния съвет и на Националното сдружение на общините в Република България, в които се изразява принципната подкрепа към Законопроекта. В становището на Националното сдружение на общините в Република България са направени и конкретни бележки и мотивирани предложения за промени в отделни разпоредби на Законопроекта, като са изразени резерви по отношение на ефекта от предлаганите промени за изравняване на някои условия и ограничения в случаите на вземане на решения за ползване на временни безлихвени заеми при временни касови разриви с тези за дългосрочния общинския дълг. В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха несъгласие с част от промените, свързани с взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнението на общинските бюджети и обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби от Законопроекта в съответствие с изразеното становище на Националното сдружение на общините в република България. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа – "за", 6 гласа – против" и 1 глас – "въздържал се", предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“

Уважаема госпожо Председател, колеги! Формалният повод за предложените промени в Закона за публичните финанси и според мотивите на вносителя е адресиране на констатирани от Европейската комисия неточности по отношение транспониране на Директива 2011/85 на Съвета на Европа. Предложените промени обаче са опит за решаване и на други проблеми, които са създадени в годините или при самото въвеждане на Закона за публичните финанси през 2014 г. Можем да ги разделим най-общо, така както е и според мотивите на вносителя, в три направления. Първото направление е „Фискални правила и бюджетни процедури“. Именно тук са отразени препоръките на Европейската комисия по отношение на транспонирането на Европейската директива. С тези промени се решава един доста наболял и сериозен проблем, тъй като с въвеждането на Закона за публичните финанси през 2014 г. беше въведено изискването министерствата да изготвят програмно своите бюджети. Този процес за съжаление през годините беше изпълняван напълно формално и с новите правила се цели да се прекрати формалността на този процес и то да бъде изпълнено със съдържание в бюджетния процес. За да се постигне това обаче, ще е необходимо като приложение към Закона за държавния бюджет, който ще бъде внесен съвсем скоро, да бъдат разписвани например капиталовите разходи, различните субсидии, другите трансфери и така нататък. Това не се прави, за което ние много пъти сме апелирали от тази трибуна при приемането на предходните бюджети за години. С това се цели, и ние вярваме, че ще се постигне изискването от Директивата за по-висока степен на бюджетна прозрачност и прозрачност в бюджетния процес като цяло. Второто направление няма нищо общо с извършения преглед от Европейската комисия – това е направлението, свързано с взаимоотношенията държавен бюджет – бюджет на общините, и изпълнението на общинските бюджети. Мотивите тук са промяна в текстове, за които ние тук, от тази трибуна, през 2016 г., а и по-късно с конституционна жалба заявихме, че са противоконституционни. Сега тези текстове се променят срамежливо, но въпреки това проблемът не се решава, отново се заобикаля и отново зад гърба на Народно събрание се прави опит да бъде прекрояван държавният бюджет именно в частта взаимоотношения държавен бюджет – бюджет на общините. Бюджетните взаимоотношения имат особено важна конституционна значимост. Точно поради това Конституцията им признава конституционен статут. Конституцията определя изключителната компетентност на Народното събрание за определяне и регулиране на бюджетните взаимоотношения между държавния бюджет и бюджета на общините чрез Закона за държавния бюджет или друг закон. Тук отново чрез чл. 55а се прави опит да се заобиколят тези изисквания на Конституцията. Много странно защо е казано, че тези взаимоотношения ще бъдат регулирани и променяни на основание разпоредбите на Раздел ІІ, Глава осма от Закона за публичните финанси, който, забележете, изключва бюджета на общините. Мотивирате това предложение с необходимостта на общините да се предоставят допълнителни средства за изпълнение на конкретни програми, проекти, дейности. Много странно: уж с промените в Закона целим да дисциплинираме общините, да стимулираме програмното бюджетиране, да спазваме бюджетната дисциплина, подобряването на отчетността и предоставянето на надеждни и реалистични прогнози в процеса на бюджетното планиране, а тук стимулираме общините в процеса на изпълнение на бюджета да предоставят искания за покриване на програми, проекти и дейности. С предлаганите промени също така не се унифицира подходът към първостепенните разпоредители, в това число общините, по отношение фискалните правила и показатели. Това беше прието от Министерство на финансите и се надявам, че между двете четения ще бъде регулирано. То беше записано и прочетено в Доклада. Третото направление е по отношение на трайна уредба на отношенията, свързани с банковото обслужване, и на системата на единната сметка и съгласуването на свързаното законодателство. Тук така, както беше казано и в Доклада, в Комисия обърнах внимание на чл. 154, ал. 23, където е дадена възможност на министъра на финансите да може да придобива от името на държавата финансови активи при прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна финансова подкрепа. Зададох въпросите: защо сега се прави; защо няма критерии, по които министърът на финансите ще дава тази ликвидна подкрепа? Отговорът беше, че това е от прегледа, извършен от Световната банка, от Международния валутен фонд, че това е тяхно изискване. Едва ли не те са изискали това да бъде записано само като текст, без правила и критерии! Процедурата по отпускане на тази ликвидна подкрепа била в Закона за преструктуриране на финансови институции (Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници). Смятам, че ако това е така, то трябва да бъде записано в Закона и да има препратка, че процедурата по отпускане на ликвидна подкрепа е по реда на този закон. Ако това наистина е така, очаквам между първо и второ четене то да бъде записано, за да е ясно по коя процедура ще бъде оказвана тази ликвидна подкрепа. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За пореден път в този парламент с транспонирането на европейска директива в български закон се вкарват под сурдинка текстове, които, меко казано, будят недоумение. Това вече е Ваша практика, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство. Зная, че и този път няма да ни чуете. Няма как да подкрепим Законопроект, с който се погазват принципите на местното самоуправление и Европейската харта за местно самоуправление. Символично съвпадение е, че това става точно в дните, в които българските общини отбелязват своя празник, и поне в тези дни очакват някакъв жест на партньорство от държавните институции. С този Законопроект се отнемат общински права, отвоювани с дългогодишни усилия от местните власти, има отстъпления от постигнати законоустановени нива на диалогичност с Националното сдружение на общините в Република България, както и правото на Сдружението да защитава интересите на общините в тяхната цялост по отношение проекта за държавния бюджет. Предвиденото в § 18 ползване на и без това мизерните приходи с инвестиционен характер на общините за погасяване на временни безлихвени заеми е прецедент. Текстът на § 19, с който се въвеждат допълнителни забрани за общините с финансови затруднения, е в абсолютно противоречие с чл. 4, т. 4 от Европейската харта за местно самоуправление, който гласи: „Правомощията, поверени на органите на местно самоуправление, поначало трябва да бъдат пълни и неограничени. Те могат да бъдат оспорвани или ограничавани от друга власт – централна или регионална, само в рамките на закона“. Зад загрижеността за финансово оздравяване на българските общини Вие, уважаеми дами и господа, се опитвате да поемете на ръчно управление местното самоуправление и да го поставите в зависимост. Това ще доведе до блокиране на основни дейности и пълна липса на каквато и да е възможност за неотложни разходи, дори и при временно отклонение, и то само по един от показателите за финансови затруднения. За каква самостоятелност на общините говорим, когато в такива случаи ще трябва на колене да се молят за милостиня на държавата?! Отново ще Ви цитирам Европейската харта за местно самоуправление: „Отпускането на субсидии не трябва да засяга основната свобода на органите на местно самоуправление да определят политиките си в рамките на своите правомощия“. Ясно е, че няма как да подкрепим такъв Законопроект. Смятаме, че щетите, които той ще нанесе на българските общини, ще бъдат непоправими. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите изразиха основните ни забележки относно приемането на предложения Закон за публичните финанси. Ще си позволя и аз да кажа няколко думи. Българската социалистическа партия внесе конституционна жалба за приетия Закон за публичните финанси през миналата година. Това по никакъв начин не осмисли поведението на управляващото мнозинство, излъчило това правителство. Напротив, с проекта, който ни се предлага в момента, не само че няма преразглеждане на тези постановки и принципи, които бяхте предложили в Закона за публичните финанси, а напротив, дори продължавате в тази порочна посока и ги доразвивате с новия предложен чл. 55а, който по изключителен начин дава правомощия на изпълнителната власт да се разпорежда с бюджетните взаимоотношения на общините. Трябва много ясно да се каже, че бюджетните отношения имат основен и съществен характер и затова са уредени в българската Конституция. Там много ясно е казано кой приема бюджета на страната и това е Народното събрание. Няма как Народното събрание да делегира тези свои правомощия, дадени му от Конституцията, и да ги прехвърли на Министерския съвет. Няма как такъв тип бюджетни взаимоотношения да бъдат осъществявани с поднормативни актове, с актове от поднормативен характер. Важното в случая е, че Вие, нарушавайки основните принципи на правовата държава, на разделение на властите, постигате нещо друго: Вие опитомявате българските общини. Това означава, че кметовете и мнозинствата от общинските съвети, които са от политическата сила, която управлява и формира мнозинството, ще бъдат стимулирани и на партиен признак ще получават субсидии, а за всички останали няма да има – нещо, на което сме свидетели, включително и тази година, когато с постановления на Министерския съвет се разпределят десетки милиони средства, без да е ясно на какво основание, без да е ясно какъв ефект и какви цели се постигат, давайки средства на определени общини, които в голямата си част са представители на Вашите кметове. Срещу това възразяваме ние. Конституцията много ясно казва, че Народно събрание е органът, който определя бюджетните взаимоотношения и техния размер. Конституцията много ясно казва, че местното самоуправление и общинските бюджети не са част от държавния бюджет, а са самостоятелни и като такива изпълнителната власт няма право и правомощия да се намесва в тяхното приемане, изпълнение и контролиране. Това е основен принцип, срещу който левицата възразява. Той уж е общоприет от всички като посока на децентрализация, която сме декларирали нееднократно, но Вие с правителството на Бойко Борисов 3 ежегодно го погазвате и се опитвате да контролирате и подчините местната власт само и единствено за политическите цели, които преследвате. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бойчев, не съм съгласен с ограничаването само до това, че с този Законопроект се прави опит за политическо подчиняване. Господин Бойчев, Вие пропускате икономическите обръчи. Пропускате да споменете, че по този начин се гарантира финансирането от страна на управляващата партия на родово-общинния строй в България, който вече се появява: когато родове управляват общини. Това всъщност е опасното, защото освен политическото подчинение, за което Вие говорите, има огромна опасност този публичен ресурс, който трябва да бъде в интерес на гражданите на всички общини от цяла България, да влезе в определени роднински джобове. Това пропуснахте. (Шум и реплики.)

Благодаря за репликата, господин Ерменков. Мисля, че бях ясен, но ще доразвия това, което Вие казахте. В основата на този порочен модел на управление на страната, на който сме свидетели, фундаментът е местната власт. За да бъде местната власт в основата на модела, който непрекъснато се възпроизвежда, й трябва финансов ресурс. Именно възможността на Министерския съвет в рамките на бюджетната година извън гласуваните от тази зала параметри в националния бюджет да разпределя по свое усмотрение финансови ресурси към общините, дава начин този модел да бъде захранван, а захранвайки този модел с финансови средства, той да се възпроизвежда непрекъснато. На отминалите избори в две общини в България, които бяха миналата неделя, това се видя по брутален начин, господин Ерменков, за съжаление. Стигна се дотам дори органи на социалния патронаж да бъдат вкарвани в политическа употреба, за да се печелят избори. Това са средства на държавата, на общините. Неприемливо е под никакъв начин те да бъдат използвани, за да се реализират определени политически повели! (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол за продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г. На свое редовно заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на икономиката Лъчезар Борисов. Със Законопроекта се намалява административната тежест чрез премахване на изискването за предоставяне на някои документи на хартиен носител, прецизират се текстове, с цел еднозначното им тълкуване, оптимизират се част от съществуващите административни процедури. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 15 народни представители, без „против“ и „въздържали се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, № 702-01-16, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, правя процедура за така приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба срокът между първо и второ гласуване да бъде три дни.

Госпожо Председател, Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен от Ивелина Василева и група на 8 септември 2017 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове“. Комисията подкрепя текста на вносителя. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1 и § 2.

По § 3 има предложение на народните представители Светла Бъчварова и Иван Иванов § 3 да отпадне. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за § 4: „§ 4. В чл. 27, ал. 6 изречение второ в началото се добавя „За производства по глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс и”.

По § 5 има предложение от народните представители Светла Бъчварова и Иван Иванов, подкрепено от Комисията. Предложение от народния представител Имрен Мехмедова, подкрепено от Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5 в чл. 36, ал. 2 думите „10-дневен” се заменят с „30-дневен”.

Комисията подкрепя текстовете на вносителя за параграфи 6, 7, 8 и 9.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Виждам, че Комисията е проявила известна степен на разум, намалявайки предложения първоначално срок, тоест отсъстващ краен срок за внасяне на необходимите документи. Все пак искам да защитя пред народните представители предложения от нас 15-дневен срок, защото той е доста по-дисциплиниращ и мотивиращ в посока тези бенефициенти, които са задължени да представят съответната документация, да я предоставят в 15-дневен срок – този срок е по ГПК и е напълно достатъчен да се съберат всички необходими документи. Добре, че разумът е надделял и е сложена някаква крайна граница на тези срокове, които отсъстваха в първоначалния вариант на текста.

Няма такова нещо – първоначално беше 10-дневен срок.

Не, първоначално, госпожо Стоянова, нямаше никакъв срок и пишеше „разумен срок“. Сега Комисията е възприела варианта „30-дневен срок“. Но все пак искам да защитя 15-дневния срок, който мисля, че е доста по-дисциплиниращ от 30-дневния и би накарал бенефициентите да извършат необходимите дейности, които са свързани с предоставянето на съответните документи пред управляващия орган. Призовавам колегите народни представители да подкрепят нашето предложение – именно за 15-дневен срок.

Уважаеми господин Иванов, Комисията реши срокът да бъде 30-дневен и това го обсъждахме много обстойно – искам да запозная народните представители. Петнадесет дни може да Ви изглежда дисциплиниращ срок, но всъщност няма да са достатъчни бенефициентите да се снабдят с документи, ако е необходимо, от НАП и ако тези бенефициенти по една или друга причина имат някакви задължения, им трябва техническо време в НАП – или да си ги заплатят и да бъдат отразени в системата, или да поискат разсрочване на тези задължения и да го получат, за да може да получат удостоверение за липса на задължения. Това беше причината срокът, който Вие предлагате, от 15 дни да стане 30 дни. Както и да твърдите, че този срок е по-малко дисциплиниращ от 15-дневния, аз смятам, че това е в интерес на бенефициентите.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова! Все пак целта, която ние имахме, е постигната. Очевидно сте се вслушали в дебатите, които се водиха на първо четене – в крайна сметка ще бъде сложена някаква горна граница, някакъв срок за подаването на документи. Дали ще бъде този 15-дневен срок, или 30-дневен, залата ще реши. Важното е, че Вие се вслушахте в гласа на опозицията и приехте като цяло да има срок, а не така наречения „разумен срок“, който беше в първоначалния вариант на текста. Аз се радвам, че управляващите в крайна сметка слушат опозицията. Така че нека залата да реши…

Записахте се, имате червена точка от госпожа Нинова – хайде да продължим нататък.

Госпожо Председател, не водим диалог с госпожа Стоянова.

От трибуната. (Весело оживление, смях.)

Щом е такава практиката, поне да променим Правилника – да си говорим…

Госпожа Стоянова води диалог с мен – аз се опитвам да се изкажа.

Така че залата да вземе крайното решение – дали ще бъде 15-дневен, или 30-дневен срокът, важното е, че бяха чути конструктивните наши предложения, за да има един дисциплиниращ срок. Както казахме и в самото начало – на първо четене, тези рамки, които бяха поставени – „разумен срок“, ще създадат доста противоречива съдебна практика. В момента облекчаваме както бенефициентите, така и управляващите органи, съответно всяка една страна по харченето на европейски средства. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Каква редакционна? Има си текст на Комисията.

Той не е направил редакционна поправка, госпожо – това е текстът на Комисията, за 30 дни. Просто си пише червени точки в изказването. (Весело оживление, смях.)

Имате ли редакционна поправка, господин Иванов?

Да, 15 дни!

Какво иска – 15 дни ли иска господин Иванов? (Оживление.) Госпожо Председател, много Ви моля да обясните на залата какво гласуваме в момента, какво подлагате на гласуване!

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10: „§ 10. В чл. 75 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „Чл. 75. (1) Финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. (2) След окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.” 2. В ал. 3 и 4 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11: „§ 11. Член 76 се отменя.“ По § 12 има предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12: „§ 12. В Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създава т. 8: „8. „Национално съфинансиране“ е съфинансиране, осигурено чрез трансфер от централния бюджет съгласно чл. 60, т. 2 от Закона за публичните финанси.“ 2. В § 4: а) в ал. 1 думите „и контрол“ се заменят с „контрол и администриране“; б) в ал. 2 думите „в Интегрираната система за администриране и контрол по реда на Глава трета от“ се заменят с „при условията и реда на“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Повод за днешната ни Декларация са изявления от 12 октомври тази година на националисти в Народното събрание. Вчера се чу националистически език в най-ярката му форма – пряко призовава за насилие и създава усещане за заплаха. Ето, за този език говорим от доста време – езикът на разделението на българи, турци, цигани, евреи, език на противопоставянето, езикът, който поражда конфликти. Този език има много проявления – чрез слово, снимки, действия. Изразява се в расова и верска омраза, антисемитизъм и всякакви форми на ксенофобия, базирани на нетолерантност. Носители на този език са националистите, но днешната Декларация не е за тях. Те са ни ясни отдавна, на Европа също, и на всички разумни и отговорни български граждани. Това са хора, които търсят политическа и личностна легитимация чрез конфликти за сметка на цялото общество и на държавата. Не за тях е нашата Декларация. Отговорни са тези, които позволяват този език. За техните думи, действия и последиците от това отговорност носи партия ГЕРБ. Колеги от ГЕРБ! Народът Ви възложи отговорността за управлението на страната, но не Ви възложи и включването на националисти във властта, а тяхното поведение днес е резултат от включването им във властта. Оправданието „така пожела народът“ не струва, както не е оправдание в Холандия, Франция, Германия и така нататък – в демократична Европа. И не ни отправяйте заплахи! Ще си позволя един цитат от тази пошла националистическа изява: „И да внимават, защото можем да ги смачкаме.“ Само ще напомня, че и Тодор Живков искаше да ни смачка. Не ни спряха нито дулата на автоматите, нито танковете по пътя на демокрацията. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Призоваваме всички национално отговорни партии, всички държавни органи и институции да предприемем бързо и адекватно лечение при така очертаната симптоматика. Днес не е достатъчно явлението да бъде осъдено, днес са необходими решителни действия. Ето защо от ДПС призоваваме министър-председателя да предприеме незабавно решителни действия. Обръщаме се към президента на Република България да изпълни своята мисия като обединител на нацията. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Няма как вчерашните изявления на господин Касабов да останат без реакция. От тази гледна точка искам да кажа, че всички видяхме вчера, че станахме свидетели на поредния срамен епизод от парламентарната ни история. Съжалявам, че отново се занимаваме не с бъдещето на страната, не с благосъстоянието на хората, не с развитието на икономиката, не с потискащата бедност или с нарастващите проблеми в здравеопазването, а отново трябва да говорим за прояви на една политическа и морална несъстоятелност. Дами и господа, чухме думи, като: „да внимават какво говорят и да не се пречкат в краката ни“. Става дума за дървеници, в превода от турски, доколкото разбирам, които щъкат и много миришат. „И трябва да внимават, защото можем да ги смачкаме.“ Това е риториката, която чухме вчера. Извинявайте, колеги, но в тези думи има неприкрита заплаха – заплаха, която включва насилие, заплаха на чисто органично ниво. Обръщението не е към хора, а към дървеници, които лесно могат да бъдат „смачкани“. Между другото има член в Наказателния кодекс, който се занимава с това. Аз обаче не съм съдия, а представител на демократично избран парламент. Именно заради това за мен заплахата в политическите отношения е недопустима. Тя всъщност не е допустима никъде, не само в политическите взаимоотношения. Нека бъдем наясно, аз тук не защитавам ДПС. Те, както виждаме, нямат нужда от нашата защита, нито пък са я искали, и това не е наша работа. За нас в това безочливо изказване има нарушаване на човешки права. Ние имаме хуманен проблем с него, защото подобна риторика е недопустима дори на най-долно улично ниво. Каквото и да е нивото ти в житейски план, попадайки в българския парламент, независимо дали по заслуги или по погрешка, а в парламента сме виждали и от двете, ти ставаш представител на политическия елит на държавата, колкото и провален да е той в очите на хората. А да си част от елита означава да имаш идеи, поведение, риторика, които, ако не да са значително, то поне малко над средното ниво за страната, защото ние тук даваме тона на това, което се случва в България. Твърдя, че в изказването на колегата видяхме говорене, което е рязко под допустимото ниво – не под средното, а под допустимото. И това говорене излиза на официална пресконференция от името на парламентарна група и е отправено към политическия противник. Тук не става дума за кръчмарски запой и за замаяни от алкохол глави. Посред бял ден, в парламента, вероятно на трезво, някой си позволява да заплашва политическия си противник и при това доста грубо. И това се извършва от депутат от управляващото мнозинство. Аз имам въпрос към господа управляващите: добре, това беше насочено към ДПС, хубаво, ще ги смачкаме тях. А после българските граждани, които са техни членове и симпатизанти, тях ще ги мачкаме ли, или имаме други планове? И ако ще мачкаме, с парламентарната ли група почваме? Кметовете ще ги мачкате ли, общинските съветници, активистите? Къде ще спре парламентарният гняв на управлението? При това положение ще правим ли разлика между български граждани с турско и с арабско самосъзнание – при мачкането? Евреите и арменците малцинства ли са? Къде е границата, в която можем да си позволим да мачкаме, ако тръгнем оттук? Между другото един от въпросите е хомосексуалните и комунистите, те в списъка ли са на мачканите? Тях ще ги оставяме, ще ги мачкаме – къде е границата? (Реплики.) Защото преди няколко дни един друг депутат от управлението издекламира гордо: „По-добре фашист, отколкото комунист“. Нали така беше? Между другото съм убеден, че колегата би го казал и от трибуната на Народното събрание. Идеята му хрумна, когато вече бе слязъл. Ако му беше хрумнала навреме, щеше да го изпляска. Занимавам народното представителство с тази тема, главно защото това за мен не е епизодична грешка на човек, който трудно различава обществената поносимост към толерантността и нетолерантността. Говоря на тази тема, защото сигналите в тази посока стават тенденциозни. Мандатът Ви започна с шегички на фашистка тематика, премина през уволняване на журналисти, с парадиране на антикомунизъм и сега е във фазата на физическа заплаха към политически противник. Колеги, тук има тенденция, която трябва да спре. Няма парламент в света, в който след подобни изказвания депутатът, който ги е направил, да остане в парламента. Съжалявам, колеги, няма такъв. Това е обратното на парламентаризма. Това е тъмното дъно на парламентаризма, заради което властта в България е под критичния минимум с доверие. Това е дъното на парламентаризма, защото основното качество на цивилизованата държава е монополът върху насилието. Когато народен представител заплашва с насилие по най-официалния възможен път, това детронира държавата и конституцията, защото държавата има монопол върху насилието, а не депутатът. И когато депутатът си позволи да го прави, ние тогава имаме определен, включително конституционен проблем. Имаме проблем с това кой управлява държавата и кой в този случай е този, който има правото да разпределя насилието. И тогава идват въпросите, които вече зададох. А къде стигаме, когато започнем да го правим? Именно затова има Конституция и ред в съвременните държави и е ясно, че не може един депутат да го прави. И сега се обръщам към всички Вас: сред Вас – сред мнозинството, има хора безспорно интелигенти, с които включително имаме добри отношения, колкото и тежко да звучи това може би от парламентарната трибуна, абе, хора, това се пише на гърба на всички Ви! Не виждам проф. Станилов, когото уважавам. Ето един от примерите. Аз не знам как проф. Станилов би застанал зад това изказване и зад подобно поведение. Не искам да изброявам други имена. Сред Вас има хора, които лично бих попитал: как ще застанете зад това? Това е проблем, който трябва да бъде решен от така наречените „елити“, от политическия елит. Ако има в политиката хора, които да управляват държавата, те са тук, в тази зала. Ако мнозинството сега не си реши проблема с този депутат, защото казахме, че това е недопустимо, ще го решат хората. Ако Вие не намерите начин да премахнете нещо, което очевидно е вредно за цялата държава и за демокрацията, ще го направят хората. Как ще го направят – не знам. Те ще намерят своя път. Дали ще го направят през избори или през бунтове – това е въпрос на това, доколко ще им дойде до гуша. Но ако искаме да оставим по някакъв начин някаква стабилност в държавата, Вие сте длъжни да решите този проблем сега – Вие, мнозинството. Ваш проблем е, че оставките Ви стават една след друга. Както каза вчера Весела Лечева: „Като тръгна с оставките и така цяла сесия“. Това е Ваш проблем, но този човек в парламента не може да остане. Дали той ще си подаде оставка, или Вие ще го махнете – измислете си процедурата, но това, което се случва в момента, преминава границите. Тук не става дума за език на омразата. Дори за това не става дума. Не става дума за европейски ценности. Тук става дума за това, че Конституцията и смисълът на държавата са подложени на обругаване. Оставка на Вашия колега! (Ръкопляскания от „БСП за България“ и ДПС.)

Господин Председател, дами и господа! Изслушахме две декларации от две различни политически партии от опозицията и разбрахме, че много ги било страх. (Парламентарната група на ДПС напуска залата.) Досега със своето държание показват, че са безстрашни, че не ги е страх от нищо и изведнъж се били изплашили и ги било страх. От какво Ви е страх? Нима „Обединени патриоти“ гонят някого по политически признак от работа? Нима „Обединени патриоти“ преследват някого за това, че е от различна религия или от различна националност. Напротив – тези неща ги правихте Вие и особено ДПС, които двадесет и няколко години мачкате по различни общини местното население, без значение дали са българи, цигани или турци. Точно Вие да говорите кой мачкал хората е най-малко морално. И най-добре, че излязохте от залата. Защото това, което ДПС прави вече почти три десетилетия в България, цялото общество го вижда. Затова резултатите на ДПС ще намаляват и занапред на избори, защото те са формация, която единствено се интересува от това как да участва във властта, как да усвоява средства и как да обслужва чужди национални интереси. Видите ли – ние, националистите, сме били лоши. Може да сме лоши, но сме български националисти, не сме националисти на чужди държави. Дами и господа от БСП, когато говорите за морал, първо погледнете това, което Вие сте правили през тези три десетилетия като управление. Първо погледнете как Вие сте мачкали хора за това, че са имали различни политически убеждения. Първо вижте историята на Вашата партия, която не отричате, как мачкахте българите…

Ние ли?

Вашата партия, на която сте се обявили като наследници – БКП. …как направихте така, че да има македонска нация и език, как биехте хората, за да бъдат македонци. И в днешно време, когато българското правителство и българското мнозинство успяха да направят така, че след сто и няколко години борба за това българите в Албания да бъдат признати, никаква активност от страна на ДПС – правозащитната партия, никаква активност от страна на БСП в подкрепа на нашите сънародници в Албания! Къде сте Вие? Нали сте морални, борите се за правата – защо не ги подкрепихте? Или Вас Ви интересуват единствено скандалите, Вас Ви интересува единствено кой какво бил казал? И Вие превърнахте парламента в махленски клюкарник – Вие точно! Вие се занимавате с това кой какво бил казал. Ако Ви е страх от някого какво може да каже, какво правите в парламента? Толкова ли Ви е страх? Някой народен представител бил казал еди-какво си и от това било ги страх. Ами, като Ви е страх, недейте влиза в парламента. Кой Ви кара? Дайте един пример за националистите, където са направили така, че да са смачкали някого, да са изгонили някого. Няма да дадете такъв пример. А примери от Вашата партия много. Няколко пъти участие в управлението на държавата! Няколко пъти участие в управлението на държавата имате през тези почти три десетилетия и какво свършихте? Днес предлагате най-различни законопроекти, които е можело да ги приемете, когато сте управлявали държавата. Днес сте най-моралните. Вие вчера се събудихте в политиката, Вие сте чисто нови, току-що родени! Ами, първо си признайте Вашите грешки и тогава говорете за морал. Първо се извинете на българите от Македония, за които Вие участвахте – Вашата партия, на която се обявявате за наследник, в това те да бъдат обезродени. Защо не се извинихте? Извинихте се на ДПС – целувахте се, прегръщахте се. Ами, извинете се и на българите, на българите от Македония, кажете: „Да, това беше грешка, това беше решение на друга държава или на други държави, не постъпихме правилно с тези хора“. Днес говорим за морал. И ще се върна отново на ДПС, които са великите правозащитници. Законопроект, внесен в Комисия за това българите, които се раждат българчета в чужбина, когато техните родители искат да ги запишат в България, а съответната държава, в която са родени, не дава възможност да имат бащино име, и в България също в момента не може да имат бащино име по тази причина, че трябва да мине решението през съда. Има внесен Законопроект от името на патриотите именно за това всяко българче и неговите родители, които желаят да запишат бащиното му име, да имат тази възможност да го направят. И къде са великите правозащитници и демократи от ДПС, които не подкрепиха този Законопроект? Те чии интереси обслужват? Тоест ДПС са против това българчетата в чужбина да имат бащино име. И те говорят за морал, и за насилие, и за страх?! Съжалявам, но нито ДПС, нито БСП имат право да говорят за морал, докато не се извинят за всичките си грешки, които сътвориха през тези три десетилетия преход. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, господин Председател. Спокойно, няма да има декларация.

Да, декларация. Господин Кутев, когато показвате тук част от нещо, случвало се в залата, бъдете обективен. От тази трибуна във всички мои изказвания съм говорил само истината и никой от Вас не я опровергава. (Оживление в „БСП за България“.) След последното ми изказване, аз вече слизах, Ваш депутат изсъска към мен с фразата: „Фашист!“. (Реплики от „БСП за България“.) Първо, научно е доказано, че в България никога не е имало фашизъм.

Второ, 27 години съм бил на страната на демократичните сили. Трето, цяла Европа и цивилизованият свят научно доказаха, че фашизмът е първият стадий на злото, а висшият стадий на злото е комунизмът. Това е научно доказано. В този смисъл, ако някой наречеш „фашист“ е по-малката обида от това да го наречеш „комунист“ – един осъден и в България строй, и диктатура. Благодаря. (Народният представител Антон Кутев иска думата.)

Процедура по начина на водене.

Това беше декларация. Така пишеше на таблото.

Господин Главчев, аз като човек, който следя динамиката, трябва да Ви кажа, че господин Гърневски нямаше никакво основание за лично обяснение, защото аз не му го дадох.

Не само. Аз изобщо не съм споменавал. Аз казах: „Един депутат казал“. Как се припознава той в това „Един депутат казал“ е друг въпрос, ама Вие пък как го познахте, е още по-различен.

Така че той нямаше лично обяснение. Господин Гърневски, аз не съм Ви оборил нито веднъж, не защото не мога да Ви оборя. Причината сам ще си разберете защо не го правя, за да не го казвам. Не искам да влизам в този разговор по хигиенични причини.

Не.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! През месец август 2016 г. стартира процедура „Изграждане и развитие на центрове за върховни постижения“. Крайният срок за подаване на проектните предложения по нея беше 23 януари 2017 г. И докато всички тези административни подробности текат, парите за наука въобще не могат да тръгнат. Замразени са плащания за вече договорени проекти за над 340 млн. лв. Това значи, че докато не бъдат пуснати отново, бюджетът ще поема разходите. Вие, господин Министър, споделихте, че вероятно България ще откаже част от договорените средства по тези договори, но най-тежка е ситуацията в първата ос. Там Вие, господин Министър, признавате, че съществува реален риск от загуба на средства. Става въпрос за 350 млн. лв., като условие на Европейската комисия е до края на 2018 г. да бъдат усвоени поне 30% от средствата по тази ос, което е малко повече от 100 млн. лв. Ако не бъдат поискани тези средства до края на 2018 г., ще се изплати по-малък процент от безвъзмездното финансиране по програмата и загубените средства ще бъдат най-много 70 млн. лв., което е 7% от програмата. Никак не е малка сума за една такава област в България. И ако нещо генерално не се подобри в програмата, то ще дойде познатото вече решение – прехвърляне към други такива. Основният ми въпрос, господин Министър, е: докъде е стигнала процедурата и кое наложи на няколко пъти да бъдат сменени оценителите? Какъв е резултатът от проверката на Европейската комисия по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Христов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Управляващият орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ работи по оценката на проектните предложения по процедурата „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“. На този етап – „Техническа и финансова оценка“ са допуснати осем предложения от постъпилите 11. С обществена поръчка беше избрана фирма, която да осигури експерти с международен опит за извършване на подадените проектни предложения. През месец февруари тази година процедурата беше прекратена, което доведе до нейното обжалване и приключването й стана възможно едва след решение на Върховния административен съд, което потвърди, че прекратяването е било неоснователно. В съответствие с решението на Върховния административен съд, управляващият орган сключи договор с избрания изпълнител в резултат на обществената поръчка и на 21 август проведе обучение на осигурените от нея международни оценители. Със заповед на ръководителя на управляващия орган е определен съставът на оценителната комисия и сроковете за извършване на техническа и финансова оценка на проектните предложения. Срокът за оценяване е два месеца, като всеки проект се разглежда и оценява минимум от пет международни оценители, подпомагани от експертни становища на финансист и инженер, осигурени също от външния изпълнител. Екипът на Министерството на образованието и науката работи интензивно и по изпълнението на Плана за действие по предварителния одитен доклад в Одитната мисия на Генерална дирекция „Регионална и урбанистична политика“ и Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, проведена в периода 24 – 28 октомври 2016 г. Към настоящия момент можем да отчетем, че са изпълнени над 90% от заложените в плана за действие мерки, които са от компетентността на Министерството на образованието и науката. Предприети са действия във връзка с най-критичната констатация на одитния доклад. Най-ключовата от тях е отделянето на управляващия орган в самостоятелно звено, което в най-висока степен ще гарантира неговата функционална независимост. На 31 август 2017 г. е публикуван за обществено обсъждане Проект на постановление на Министерския съвет за създаване на Изпълнителна агенция Оперативна програма „Наука, образование и интелигентен растеж“ за приемане на нейния устройствен правилник. Предвидено е новата Агенция да започне да функционира от 1 ноември 2017 г. Създадена е организация, преструктурирането да се извърши плавно без забавяне на работните процеси. Паралелно с изпълнението на останалите ангажименти, поети от българска страна към Министерския съвет, очаквам Постановлението да бъде прието следващата седмица от Министерския съвет. Предвид напредъка в изпълнението на Плана за действие и отделянето на управляващия орган в нова изпълнителна агенция, проведените срещи и консултации със заинтересованите страни в края на месец октомври ще внесем Проект на решение на Министерския съвет за актуализиране на Плана за действие, предвид постигнатите резултати и променените реалности. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Министър, от цялото Ваше изказване в писмена форма не разбрах, за съжаление, нищо. Разбрах, че са изпълнени мерките на 90%, каквото и да означава това. Тук не говорим за 100 хил. лв., тук говорим за 350 милиона! Не знам в кого точно е вината и у кого трябва да се търси вината, че едни пари се дават и явно ние не сме достатъчно кадърни, за да можем да ги усвоим по правилния начин. По правилния начин да ги усвоим! Надявам се, наистина да се случи нещо, защото това са 350 млн. лв. Благодаря Ви.

Вашият парламентарен въпрос съдържаше два подвъпроса. Единият е свързан с Втора и Трета ос на Оперативната програма. Отговорът ми е, че 90% от мерките по плана за преодоляване на препоръките в Одитния доклад са изпълнени, останалите 10% са свързани със създаването на Изпълнителната агенция и окончателната преоценка на проектните предложения, която също е със срок 1 ноември. По отношение на тези 350 милиона – те са свързани. Това е една от двете големи операции – центрове за върхови постижения и изграждане на центрове за компетентност. Имаме забавяния и те са през 2015 г., през 2016 г. и през 2017 г. По-скоро имаме натрупване на различния забавяния. Така например през 2017 г. забавянето е в резултат на прекратяването на процедурата за оценители. Може би имаме още малки забавяния след Решението на Върховния административен съд, докато стартират оценителите, но така или иначе в момента тече двумесечният срок за оценка на проектните предложения, което както Ви казах, изтича на 21 или на 22 октомври. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам процедура по начина на водене, за да обърна внимание върху парламентарния контрол и това което, господин Председател, би трябвало да следите. На 29 септември с колегата Иван Генов пуснахме въпрос с писмен отговор до госпожа Теменужка Петкова с молба да ни информира какви действия смята да предприеме относно закупеното оборудване от Русия във връзка с АЕЦ „Белене“. На 6-ти, когато трябваше да бъде планиран отговорът, нямаше от нея искане за отлагане, но ние тактично решихме да й дадем малко повече време, не сме повдигали въпроса. Днес сме 13-ти – крайният срок, в който вече няма право и на отлагане този въпрос и все още не сме получили отговор. Господин Председател, аз разбирам, че на министър Петкова й е трудно да обясни защо част от оборудването лежи на поляната в Белене и безброй милиони евро са хвърлени ей така да ръждясват. Все пак, нека да бъде доблестна и да дойде да ни информира за какво става въпрос, защото в противен случай се получава, господин Председател, че и ръководството на Народното събрание става съучастник в прикриването на факта, че Министерството на енергетиката въобще не знае какво става в Белене, какво става с оборудването, няма идеи какви действия трябва да предприеме и поради това нещо не може да ни даде отговор. Когато един данъкоплатец е платил над 600 млн. евро за тези реактори в България, защото знаете, че бяха платени с пари на държавата, тази министърка е длъжна да отговори на въпроса, какво смята да прави с това оборудване. Иначе се получава, че или не я интересува, или не знае. Ако не я интересува, значи не е политически достатъчно узряла по въпроса, ако не знае, значи не е професионално пригодена да изпълнява своите задължения. Много Ви моля да предприемете мерки по въпроса да получим отговор на този писмен въпрос. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Главчев, уважаеми господин Вълчев, уважаеми колеги! Година и два-три месеца действа новият Закон за предучилищното и училищно образование, в чийто чл. 22 се казва какви държавни образователни стандарти ще функционират в системата на образованието; с какъв нормативен акт се приемат те. В тази връзка част от тези стандарти още не са готови, част от тях не са пуснати за публично обсъждане, не са качени на сайта на Министерството. Стандартът за физическа среда, информационно и библиотечно осигуряване на институциите в системата на образованието, казано общо, е един от тези стандарти. Моят въпрос е: каква е причината такъв стандарт да не сме видели още? Мисля, че в Министерството на образованието се работи по него, но закъснението е доста сериозно. Кога смята Министерството на образованието да качи някакъв вариант на този стандарт за публично обсъждане и как се правят всички останали сметки в системата – казано най-общо, и разчети, без да имаме такъв стандарт за физическата среда? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Анастасова, уважаеми госпожи и господа народни представители! С приемането на Закона за предучилищното и училищно образование произтече и ангажиментът на Министерството на образованието да изработи, да утвърди и представи за приемане на Министерския съвет над 35 подзаконови нормативни акта, в това число и 19 образователни стандарта. Към днешна дата 18 от тях са утвърдени. Единственият, който не е утвърден, е стандартът, за който Вие поставихте питане. Министерството на образованието и науката продължава да работи по разработването на държавния образователен стандарт за физическа среда и информационното библиотечно осигуряване. Поставеният срок за приключване на проекта на наредбата от мен е в началото на 2018 г., по-конкретно края на месец януари 2018 г. Фактът, че актът все още не е пуснат за обществено обсъждане, се дължи на това, че обществените отношения предмет на акта са вече регламентирани в Наредба № РД 02-23/21.12.2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието, науката, здравеопазването, културата и изкуствата на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това обстоятелство предизвика дебат по въпроса доколко допустимо и целесъобразно е наличието на акт, третиращ въпроси, които вече са уредени в действащото законодателство. Вследствие на дискусията се наложи промяна в концепцията на Проекта на акта на наредбата. Обсъжда се необходимостта от създаването на правила за книжния фонд в библиотеките и ежегодно обновяване с книги в училищни библиотеки. В чл. 22, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование се предвижда този държавен образователен стандарт да се приеме с Наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, с министъра на финансите, с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България. В процеса на разработването му участват 15 външни експерти от 15 различни институции, имащи отношение към материята, които стандартът урежда. Предвиждат се множество срещи за постигане на баланс между интересите на институциите и обществените организации. Фактът, че двата посочени държавни образователни стандарта за финансирането на институциите и физическата среда и информационното библиотечно осигуряване са на различни етапи на готовност категорично не означава, че разписаните в тях правила не са синхронизирани помежду си. В изготвянето на проектите на наредби, с които се приемат стандартите по чл. 22, вземат участие експерти с експертиза в различни области и компетентност, така че да бъдат обезпечени всички елементи на обществените отношения предмет на акта. Подготовката на всяка от наредбите е продължителен процес, като работата по отделните актове протича успоредно. През периода на разработка текстовете за отделните актове се синхронизират, за да избегнат несъответствие и противоречие. Освен това, преди да бъдат представени за публично обсъждане, готовите проекти на наредби преминават през процедура за съгласуване и Министерството, чиято цел е отново да бъдат предотвратени неточности. Това всъщност е един от нормативните актове, който нямаше аналог преди като нормативно основание в Закона за народната просвета, един нов нормативен акт, от една страна. От друга страна, той не урежда нови обществени отношения дотолкова, доколкото норми за проектирането на различни норми по отношение на физическата среда са съществували досега в нормативната уредба. Честно казано, мен ме притеснява и това, че е забавено, но повече ме притеснява какви политики ще бъдат регламентирани с този стандарт. Тези политики са в проекция, намират своето място в Закона за държавния бюджет, разбира се, но намират връзка и с други нормативни документи. Благодаря.

Господин Министър, накрая много добре го казахте. Всъщност моите притеснения са също такива защото от този стандарт и от регламентираните в него положения следват или не следват съответно различни дейности и действия както в рамките на пълномощията на други институции, така и в рамките на всяка една институция каквато е училището, детската градина или центърът за личностно развитие. Във връзка с това през последните две седмици представителите на нашата парламентарна група в Комисията по образование към Народното събрание, заедно с останали колеги народни представители, сме в много от общините и областите на страната. Специално на мен ми направи впечатление, че досега не съм била в община, която да има Стратегия за развитие на училищната мрежа. Не знам да има такава Стратегия и в София като столица. Защо казвам това? Защото част от общините след влизането в сила на Закона, те бяха и задължени, разработиха правила или критерии, или наредби – всяка община по свой начин си го кръсти – за прием в I клас. Всеки прием в една образователна институция в определена степен е свързан с физическата среда. Освен тези общински стратегии, които би следвало да има всяка община според мен, и би следвало наредбите да са акт на изпълнение на тези стратегии, същото важи и за всяка образователна институция. Всички в училищата бяхме задължени да приемем стратегии за развитие. Нали разбирате, че когато се разработва една такава стратегия, също е много важно да имаме такъв стандарт за физическата среда, за да може да знаем увеличаваме ли приема, намаляваме ли приема, осигуряваме ли целодневно обучение, не осигуряваме ли целодневно обучение? В тази връзка този стандарт има отношение и към пълняемостта на паралелките, и към политиката с кадрите следователно от тук насетне, както и развитието на материалната база. Затова наистина мисля, че трябва сериозно да се подходи към него. Удовлетворена съм от отговора, че до края на тази година имате намерение да приключи разработването, защото пък и не виждам иначе как може да се говори за Бюджет 2018, ако нямаме и този стандарт. Не че не можем, но добре е да го имаме все пак. Благодаря.

Благодаря на госпожа Анастасова за тези връзки, които направи. Действително той е важен. Честно казано, този вариант, който видях и който беше разработен от Министерството, не ми хареса по отношение на това, че той не решава, или няма връзка точно с разрешаването на такива конкретни проблеми като преминаването към едносменен режим. Възложил съм на колегите да мислят за механизъм за най-големите училища все пак, за да не бъде много трудоемък, времеемък този механизъм за определяне на капацитет, тоест колко паралелки най-общо може едно училище да обучава. Факт е, че имаме свръх концентрация на деца в някои училища – повече отколкото материалната среда позволява. А иначе нормите, които и в момента имаме, разбира се, ще намерят отражение в стандарта, но сами по себе си няма да подобрят материалната база, ако нямаме конкретни механизми, както Ви казах, и проекция в бюджета. Иначе ежегодно, Вие знаете, и чрез държавния бюджет, и по линия на средствата от Европейския съюз се инвестират средства в подобряване на материалната база, която има нужда от множество потребности – физкултурни салони, спортни площадки, енергийна ефективност, отоплителни инсталации, дворни пространства, библиотеки и така нататък. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! На 1 септември тази година в Регионалното управление по образованието в Кърджали е съкратена щатна бройка за експерт по български език и литература след настояване на началника на управлението Гроздан Колев. Щатът се трансформира в длъжност „юрисконсулт“. Действията на началника са повече от странни и необясними, защото в щатното разписание на поверената му институция има два щата за експерт по природни науки, единият от които е навършил пенсионна възраст през март, но още продължава да работи. В разписанието могат да бъдат открити още три щата за експерти по организация на средното образование, въпреки че в областта са останали около 71 директори на училища и пет директори на центрове за личностно развитие. За сметка на това учителите по български език и литература са над 145 души, но е оставен един-единствен щат. От повече от 20 години в област Кърджали има по двама експерти по български език и литература поради много причини – отдалеченост на училищата, ниска степен на владеене на езика и липсата на мотивация за неговото овладяване. Заради това моят въпрос е: каква е причината за действията на господин Гроздан Колев и стоите ли зад решението му да съкрати щатовете за експерти по български език? Междувременно стана ясно, че е отпусната и допълнителна бройка за експерт, но по майчин език. Да разбираме ли, че това ще е част от политиката на Министерството на образованието от тук нататък за област Кърджали? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, това, което изложихте като факти, е коректно, с изключение на последното – не е отпусната допълнителна бройка за експерт по майчин език. По щатно разписание има експерт, който следи за нормално провеждане в това направление, но не е от тази година. Действително промяната в длъжностното разписание на Регионалното управление по образованието в Кърджали е направена по предложение на господин Гроздан Колев – началник на Регионалното управление. Мотивите му за тези промени са свързани с липсата на достатъчна натовареност, която да осигури заетост на двама експерти по български език и литература, като обстоятелството, че учителите по български език и литература и броят на училищата в област Кърджали са намалени в сравнение с предходните години. Обръщам Ви внимание, че в Регионалното управление по образованието в Кърджали има една щатна бройка за длъжността „старши експерт по български език и литература“ при 74 училища на територията на областта, които са с четири пъти по-малко в сравнение с броя на училищата на територията на област София-град – 281. Единствено в длъжностното разписание на РУО – София-град, има две щатни бройки за тази длъжност, а в останалите 27 регионални управления по образованието в страната длъжността „старши експерт по български език и литература“ е една щатна бройка. Това е причината и ние да приемем предложението с така изложените мотиви от страна на господин Колев. Разкриването на длъжността „юрисконсулт“ е свързана с необходимостта да се упражнява постоянен юридически контрол при изпълненията на дейностите в Регионалното управление, за да се гарантира тяхната правна съвместимост с прилаганата нормативна уредба. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, на мен ми е ясно, че могат да бъдат намерени всякакви административни формулировки, за да се извърши подобно съкращение, но в случая спецификата специално в Кърджали е това, че отстранената експертка по български език госпожа Гергана Пърличева е изключително известен, подготвен експерт, известена в цялата област, но, уви, най-вероятно е жертва на политическа репресия. Казвам го с тази тежка дума, тъй като в Кърджали това е обичайна практика. С други думи това, от което не съм доволен от Вашия отговор, е, че административната лексика тук не ми върши работа. Става въпрос за това има ли, оказва ли се политически натиск върху такива експерти и извършва ли се върху тях подобна репресия? Това е важното в този казус. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, съгласно Регламент за организиране и провеждане на Националната олимпиада по география и икономика, същата олимпиада се провежда в три възрастови групи: VII клас, VIII – IХ клас, и Х – ХII клас. Според чл. 10 от Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни и общински училища през 2017 г. годишни стипендии получават само двете възрастови групи, а именно VIII – IХ клас и Х – ХII клас. Също така съгласно чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VIII до ХII клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в Програмата по чл. 11. На практика правилата не допускат стипендии да получават ученици от VII клас. В тази връзка е моят въпрос: налице ли е допусната дискриминация по отношение тази група ученици, а именно VII клас, и ако е така, каква е причината за тази неравнопоставеност? Ако не е налице дискриминация, какво е обяснението за такова разделение на учениците в зависимост от тяхната възраст? И последно: колко средства спестява държавата с изключването на тази възрастова група от правото да получава стипендии и какви мерки смятате да предприемете за отстраняването на тази несправедливост? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тишев, Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби е нормативен акт на Министерския съвет, приет на основание на Закона за закрила на детето по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, министъра на младежта и спорта и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Стипендиите по реда на Наредбата за деца с изявени дарби са предвидени за учениците от VIII до ХII клас, класирани до навършване на 18 години в състезания, конкурси и олимпиади, които са с доказани високи критерии при излъчване на победителите. Наредбата определя като право на стипендия индивидуалната изява и класиране на децата и учениците. В системата на българското образование приемът и подборът на ученици в училища по изкуствата, спортните училища, профилираните и професионалните гимназии е след завършен VII клас. Традиционно и в нормативната уредба е предвидено стипендиите да се получават след завършване на основно образование, като до приемането и влизането в сила на новата образователна структура това беше след завършен VIII клас, тоест за учениците в гимназиален етап. Сега се прави промяна и се разширява правото на получаване на стипендии, и не само тези по реда на тази наредба, но и общи стипендии за учениците след завършване на VII клас. Тоест от тази учебна година стипендии ще получават и осмокласници. Това е свързано и с факта, че тези деца не са малолетни и имат възможност да се разпореждат със средствата. Министерството на образованието и науката е инициирало промени в Наредбата, свързани с предоставянето на възможност и на учениците от частни училища да получават стипендии при равни условия с учениците в държавни и общински училища. Промените в Наредбата ще бъдат подготвени от междуведомствена група с представители на отговорните за изпълнението на Наредбата институции. Работната група ще обсъди и варианти за разширяване на обхвата на определените в Наредбата възрастови групи, които имат право на стипендия, за да могат повече деца и ученици да се възползват от тази възможност. В този смисъл Ви благодаря за въпроса, защото той е навременен. В момента се обсъждат двата акта, свързани с предоставянето на стипендии, и този въпрос може да бъде разгледан, защото става въпрос само за един клас, който не е с толкова висока финансова тежест конкретно по тази Наредба. В изпълнение на Наредбата, ежегодно с постановление на Министерския съвет се приема Програма с мерки, която се състои от три раздела с конкретни прояви, предложени от министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, като при разработването обхватът на мерките се съобразява с определените в чл. 10 от Наредбата. При включване на нови възрастови групи с по-малко ученици в Наредбата, промените ще намерят отражение при разработването на Програмата с мерките за 2018 г., като Програмата ще бъде допълнена и с нови прояви, съобразени с възрастовата специфика и възможностите за изява на децата и учениците. В изпълнение на Програмата на мерките за закрила на децата с изявени дарби от държавните и общинските училища през 2017 г. от държавния бюджет са предвидени 1 млн. 800 хил. лв., при условие че бъдат включени ученици от всички възрастови групи при запазване на обхвата за мерките. Средствата, необходими за обезпечаване на Програмата, следва да се увеличат трикратно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора. Разбрах в края на Вашия отговор, че се мисли върху разширяване на обхвата на Наредбата. Само не чух конкретно: това означава ли, че ще бъде включен и VII клас? Искам тук да чуя Вашето мнение, защото е нормално министърът да бъде моторът за промени, в която и да е наредба, която касае неговата област. И второ, да Ви дам няколко примера, за да работите в тази посока. Имайте предвид, предполагам, че Вашите консултанти и съветници са Ви казали, че през 2014 г. родители на деца от VII клас завеждат дело в Комисията за защита от дискриминация точно по този въпрос. Комисията се произнася, че непредоставянето на стипендия за деца от VII клас, които, разбира се, имат изявени дарби и са спечелили награди, представлява форма на непряка дискриминация по признак възраст. Интересното е, въпреки че решението на Комисията не е задължително, а препоръчително, Министерският съвет обжалва това решение пред Административния съд, но Административният съд отхвърля жалбата и постановява, че с изменение на подзаконовата нормативна разпоредба – чл. 10 от Наредбата, Министерският съвет е поставил необосновано и незаконосъобразно ограничение по отношение на правото да получават стипендии и учениците от VII клас, каквото в Закона за закрила на детето законодателят не е поставил. Затова моето желание и моята молба е: работете в тази посока, не може по такъв фактор да бъдат делени децата. Благодаря.

Конкретно за тези стипендии, конкретно за седми клас, да.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Моят въпрос към Вас е провокиран от едно отворено писмо от учителските синдикати към КНСБ и към КТ „Подкрепа“. Уважаеми господин Министър, от месеци зрее скандал, свързан с преструктурирането на Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград, бивш ОДК и Младежки дом. Работещите в Центъра и двата учителски синдиката излязоха с общо протестно писмо до премиера, медиите и народните представители от региона, което е адресирано и до Вас. В писмото се сочат притеснителни факти за финансови, документни и кадрови нарушения в Центъра. Събират се такси от деца за обучение, въпреки че Центърът е на делегиран държавен бюджет. Въпросът ми към Вас е: не считате ли за редно да назначите цялостна проверка на Центъра за личностно и творческо развитие на децата в Благоевград за изясняване на реалната ситуация и за потушаване на общественото недоволство в града? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бошкилов! Министерството на образованието и науката извърши проверка по подадения сигнал, от който е констатирано, че посочените факти и обстоятелства относно допуснати нарушения в Центъра за подкрепа на личностното развитие в Благоевград не са верни. Съгласно Закона за предучилищно и училищното образование центровете за подкрепа за личностно развитие имат право на собствени приходи, едни от които са определени с нормативен акт. В този смисъл на основание на Наредбата за администриране на местните данъци и такси, с Решение на Общинския съвет в Благоевград са определени символични такси от два до пет лева за лицата от групите в Центъра. При направената проверка са предоставени и проверени книгите и плановете за контролна дейност на директора и заместник-директорите. Констатирано е, че предприетите кадрови промени и съкращения са направени след извършени проверки от директора и установени нарушения относно ниската посещаемост и въобще неприсъствие на деца в определени групи, което се дължи и на провеждането на подобни дейности в училището на територията на общината. Проверката от Министерството е отхвърлила твърденията в сигнала, че директорът на Центъра не притежава необходимия педагогически опит, както и че не са провеждани заседания на Педагогическия съвет през учебната 2016-2017 г. За подобряване на работата на Центъра за подкрепа на личностното развитие към директора са направени препоръки. Една от тях е контролната дейност да се извършва ритмично с цел своевременно да се установи посещаемостта на лицата в групите. При формирането им да се вземе предвид броят на подадените заявления от родителите, като се съблюдава нормативно определеният брой на лицата – учениците в тях. Дейностите да се провеждат само в предоставена база за ползване и разпореждане от Центъра за подкрепа. За направените препоръки ще бъде осъществена последваща проверка на Центъра за подкрепа на личностното развитие. При установени нарушения ще бъдат предприети съответните санкциониращи действия в съответствие с нормативните актове от системата на предучилищното и училищното образование. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, честно да си призная, от Вас научих подробностите по отношение на тази проверка, която е извършена, тъй като в Благоевград излязоха някакви епизодични мнения от тази проверка в някакви местни сайтове. Но аз искам да акцентирам на един друг въпрос. Пак с едно писмо, което е адресирано и до Вас, пак от синдикатите на българските учители. Ще го зачета, за да могат колегите и обществеността да се запознаят с него“ „Уважаеми господин Вълчев, на 26 септември 2017 г. изпратихме тревожни сигнали за нередности в Центъра за личностно развитие на децата от Благоевград и поискахме финансова и документална проверка на същия Център. Без да се съмняваме в експертизата на РУО Благоевград, възразяваме същата да бъде извършена от тях. Началникът на РУО Благоевград господин Ивайло Златанов е председател на Комисията по образование, култура и вероизповедание към Общинския съвет Благоевград и е общински съветник от листата на кмета Атанас Камбитов. Това поражда съмнение за обективност, тъй като много от случващото се в Центъра става под диктовката на зам.-кмета Христина Шопова и с мълчаливата намеса на господин Златанов. Още повече, че част от решенията на Общинския съвет Благоевград, касаещи Центъра, са станали със съгласието на началника на РУО в качеството му на общински съветник и председател на Комисията по образование, култура и вероизповедание към Общинския съвет в Благоевград. Господин Министър, от името на засегнатите членове на Съюза на българските учители към КНСБ настояваме за обективна проверка от експерти от МОН, за да избегнем съмненията за прикриване и смекчаване на нередностите и нарушенията.“ Това писмо, предполагам, е стигнало и до Вас. Затова, господин Министър, в заключение искам да кажа, че действително обществеността в Благоевград е силно скандализирана по отношение на този случай и за съжаление страдат децата на гр. Благоевград, децата, които посещават тези школи в Центъра. За да избегнем съмнение, че проверката е обективна, Ви моля да назначите проверка от експерти от МОН, които да извършат цялостно разследване за случая в този Център и съответно да ни уведомите от изхода на тази проверка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Господин Министър, в последната седмица на месец септември представители на МВР, комисари и главни комисари споделиха, че имате планове 12 районни пожарни служби да бъдат разпуснати. Медийно силно беше отразено всичко това, като със сигурност обявиха, че ще се разпуснат двете районни служби за пожарна безопасност и защита на населението в курортните комплекси в Пампорово и в Боровец. Вие знаете, че това са национални зимни курортни комплекси. Дай Боже да станат и целогодишни. Паралелно с това, в дискусията на експертите, които лансираха всичко това, споделиха, че от 30 минути времето ще бъде увеличено от седем до 12 минути и всички експерти – сигурно и Вие знаете, че има 10 първи, 10 златни минути за намесата на пожарникарите. В тази ситуация аз искам да се обърна към Вас. Вие знаете, че с колегата Стойчев от общностите, от бизнеса, от местните власти в двата национални курорта Пампорово и Боровец ни привлякоха сериозно вниманието, имаше протест на Пампорово от хората, които предлагат туристическите услуги, че зимно време в тези курорти се събират около осем, десет хиляди човека. Много. Аз си давам сметка и познавам района, Вие също. Знаете какво означава от Смолян или от Чепеларе да тръгне пожарна, ако има тупик, ако има големи снегове, както в момента се говори за такава зима. Паралелно с това многократно съм била на срещи, когато се е дискутирало от туроператорите има ли сигурност, МВР там ли е? Има ли сигурност за туристите? Има ли превенция? Има ли медицинско обслужване? И искам да споделя, че за всички хора, които живеят, те осъзнават и досега осъзнаха, че Районната служба за пожарна безопасност е и с онзи акцент за защита на населението, което гарантира спокоен туристически сезон. Нашият въпрос с моя колега Радослав Стойчев е: кое налага и такава реформа? Моля да ни информирате. Партньорите, туроператорите, хората, предлагащи туристически услуги, имат вече позвънявания, че това ще се отрази на един сериозен стопански отрасъл. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Янкова, уважаеми господин Стойчев! Във връзка с промяната на подзаконовата нормативна уредба, регламентираща пожарогасителната и спасителна дейност, направена през 2015 г., е определен минимален брой от трима служители в екип, работещи на смени в службите на противопожарна безопасност и защита на населението. Това изискване влиза в сила от 1 август 2017 г. Поради ограничение в Правилника за устройство на дейността на Министерство на вътрешните работи относно общата численост на личния състав, респективно числеността на тази главна дирекция, се налага преструктуриране на службите, находящи се на територията на курортните комплекси, включително и на тези – Пампорово и Боровец. Произшествията на територията на службите през последните три години са, както следва: в Пампорово средногодишно 56 произшествия, от които 11 пожара, два на територията на обекти в курортния комплекс; в 33 случая оперативните дейности са свързани с отстраняване на опасни предмети – обикновено ледени висулки; при 10 пътно-транспортни произшествия е оказана помощ на граждани. Годишната издръжка само за заплати и осигуровки е 360 хиляди лева. За Боровец: средногодишно 36 произшествия, от които 9 пожара – три на територията на курортния комплекс. Половината от произшествията – 18, са свързани с отстраняване на опасни предмети, отново ледени висулки, за които са отговорни собствениците на хотелските комплекси. Годишната издръжка тук е близо половин милион. По отношение на безопасността на туристите в комплекса следва да се отбележи, че за хотелите са регламентирани по-строги изисквания за осигуряване на пожарната безопасност в сравнение с административните и други обществени сгради. Това е по принцип в цялата държава. С оглед динамиката на произшествията и техния характер и отдалечеността на курортите от населените места са изградени звена за противопожарна безопасност. Времето за намеса на тези звена обуславя извода, че оперативните действия, осъществявани в Районна служба „Боровец“ и „Пампорово“, може да се поемат от други звена, без това да се отрази на сигурността на комплексите. Нормативната уредба дава възможност на собственици на обекти да наемат или да изградят звена за пожарна безопасност. Независимо от предстоящите структурни промени, пожарната безопасност в курортните комплекси „Боровец“ и „Пампорово“ ще бъде осигурена. Времето за реакция на структурите, които ще поемат оперативната намеса в районите на действие на закриващи се управления, ще бъде съпоставимо с времето за реагиране в множество от останалите места на страната. За отделни населени места то ще се увеличи, а за други ще бъде намалено. Съгласно статистиката на Международната асоциация на пожарникарите и спасителите, средният европейски коефициент за осигуреност на 1000 души население е 0,68. По отношение на този показател България заема осмо място с коефициент 1.02 – почти двойно по-голям, което е над средноевропейския. Към месец октомври 2017 г. на територията на Република България има регистрирани 2 900 доброволци. Това прави 0,4 доброволци на 1000 души. По този показател България е на 20-то място сред европейските страни и с много по-ниски показатели в сравнение със средноевропейските 4,45. Задълженията, произтичащи от Закона за защита на бедствията, както и статистическите данни на Международната асоциация на пожарникарите, за която споменах, ясно очертават каква следва да бъде структурата на системата за защита от пожари, бедствия и извънредни ситуации в България. Тя не е такава и правим всичко възможно да я направим такава, каквито са средните европейски показатели. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, господин Министър! Чиновнически отговор! Чиновнически – със статистика, с данни. Аз исках от Вас да чуя отношение на член на кабинета Борисов 3 – с грижа към стопанството на страната и с апорт към един зимен отрасъл, свързан със зимния туризъм за два национални курорта. Знаете ли какво казват хората? Удар в гърба на зимния туризъм от правителството! И ако с три щатни бройки тази зима ще спестите някакви пари, ще направите нещо, и ако онази наредба, която Ви е в ръцете, е панацеята да дадем нестабилност на тези зимни курорти, голяма грешка! Огромна грешка! Спомням си 2015 г. Попитайте – очакват се същите снегове, как се блокира курортът, как се блокира районът? Тогава ще Ви питам. Но след като сте го решили, обръщам се към всички, заети в бранша, да знаят, че правителството носи отговорността за сигурността и гарантира безопасността на двата зимни курорта. Ако, не дай боже, нещо стане, ще Ви питам отново от тази трибуна от името на всички тези хора. Трябва да дадем гаранция за сезонен зимен туризъм, а в крайна сметка са Ви направили бюрократично експозе, което не приляга на министър на вътрешните работи, на член на кабинета, на политическо лице. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, господин Стойчев! Естествено, че е бюрократичен отговорът. За три минути това мога да Ви отговоря. Разбира се, мога да Ви дам много повече информация и ще Ви кажа още нещо, ако искате, нещо по-прочувствено. Ние се грижим не само за Пампорово и за Боровец. Това, което е направено, е предложено от професионалното ръководство. Те са решили така и не са го решили, защото не им харесва Боровец или Пампорово. Напротив, има много неща, които са написани в критериите, има математически модел, съгласно който е погледнато какво може да се направи в цялата държава и къде могат да бъдат намалени или в случая съкратени и преместени примерно в Смолян – пожарните, а не да бъдат на територията на Пампорово. Това не е направено току-така и няма как Вие да го знаете, нито гражданите могат да знаят това. Това го знаят професионалистите и трябва да се доверим на тях. Както ме питате: защо Пампорово, защо Боровец, защо едната е в Смядово – седем, осем или десет бяха обектите?

Дванадесет.

Дванадесет, да. Има докладна записка, ще я публикуваме на сайта. Това не е тайна. Добре, какво да кажем на другите граждани?! Извинявайте, тази наредба е тръгнала от Народното събрание, не съм я измислил аз. От две години това е обсъждано тук. И Вие сте ни задължили да бъдат трима, вместо двама. И ние го изпълняваме. Ако сега Ви попитам: ще дадете ли повече пари за Пожарната, тоест за МВР? Ще кажете: „Да, ще обсъдим бюджета, и ще видим“. Тоест ние решаваме задачите при определени ограничения и решаваме според мен най-правилно. Професионалистите в държавата са в тази дирекция. И те са взели правилното решение, вярвайте ми. Те чрез мен – опитвам се и Вас, и гражданите да убедя, че решението е правилно и никой няма да пострада от това пренасочване на хората. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! ГПП „Капитан Андреево – Капъкуле“, е един от най-натоварените в Европа по брой пътници и количество товари, преминаващи през него, поради което проблемите с пътния трафик на българо-турската граница са доста чести. Това е видно и от справките на пресцентъра на Министерството на вътрешните работи. Засиленият контрол по границите е изключително важен и той не бива да се занижава. Затрудненията в пропускателния режим пораждат напрежение и образуват опашки, които понякога са над 10 км. Товарните автомобили заемат скоростната лента на магистралата и това поражда тези опашки и предпоставка за пътно-транспортни произшествия. Решение на един от проблемите и според нас най-голям може да се намери, ако се изгради паркинг, на който товарните автомобили да изчакват и да преминават през пропускателния пункт, когато бъдат извикани по установения ред. Това е тема, която нееднократно е коментирана. Облекчаването на трафика е необходимо, защото този граничен пункт е сред основните и за преминаването на българската граница. През него протича част от търговията между Турция, от една страна, и на страните от Европейския съюз, от друга страна. В тази връзка въпросът ни към Вас е: какви мерки ще предприеме правителството за подобряване на обстановката около граничния пункт и за решаването на този отдавна наболял проблем? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, господин Динков! ГКПП „Капитан Андреево“ е най-натовареният на българо-турската граница, както и на външните граници на страната, безспорно. Затруднения в пропускателната способност и образуването на колони от двете страни на граничния пункт са породени от различни причини, свързани с ежегодния ръст на преминаващи пътни превозни средства, пътници, въведени мерки за засилен граничен контрол, увеличеният миграционен натиск, терористичните актове в Париж – знаете през 2014 г., и други. „Капитан Андреево“, на този пункт дейността по граничния контрол се осъществява както от органите на Министерството на вътрешните работи в лицето на „Гранична полиция“, така и от компетентните органи на останалите ведомства от задължителния граничен контрол съгласно Наредбата за гранично пропускателните пунктове. Различните видове граничен контрол изискват технологично време за проверка на лицата, на пътните превозни средства, вещите, стоките, товарите, преминаващи през граничния пункт. Следва да се отбележи, че в резултат на направените на пункта разчети, средното време, необходимо за извършване на граничната проверка на служителите и там е около три минути. Интензивният трафик води до ежедневно високо натоварване на граничния пункт, увеличаване на времето за изчакване и в определени периоди до натрупване на колони от товарни и леки автомобили. През този граничен пункт ежедневно преминават между 2000 и 3000 товарни автомобила. Подходът към пункта „Капитан Андреево“ се осъществява чрез магистрала „Марица“. Изграден е пътен възел, който разделя изходящите от страната пътни превозни средства на два потока – единият от леки автомобили, микробуси и автобуси, вторият – товарни автомобили. Пътното трасе е изградено технологично така, че е необходимо товарните автомобили да се престрояват в лявата лента за движение, за да могат да влизат в пътния възел. При интензивен трафик и забавяне на движението през граничния пункт практически товарните автомобили престояват в скоростната лента – най-лявата, подчертавам, за движение по магистралата. За регулиране потока на тези транспортни средства с цел предотвратяване на ПТП там постоянно има наряди на „Пътна полиция“, съобразно възможностите на Областна дирекция МВР – Хасково,. Следва да се подчертае, че проблемът с организацията на движението на пътния участък, преди влизане в КПП „Капитан Андреево“, е разглеждан нееднократно на редица междуведомствени срещи и съвещания. Предлагани са различни варианти за решаването, включително изграждане на паркинги на автомагистрала „Марица“, които са в дясното платно, в скоростното, от дясната страна с капацитет, позволяващ преминаване и изчакване на преминаващите през границата товарни автомобили. На 10 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, който председателствам. В дневния ред на заседанието беше включено разглеждането точно на мерки, необходими за облекчаване на трафика през граничния пункт на страната – всички, включително и този, и конкретно организиране движението на тежкотоварния трафик през „Капитан Андреево“. Като възможен вариант е обсъден и въпросът за изграждане на паркинг за товарни автомобили в участъка Свиленград до „Капитан Андреево“. По информация на областния управител на Хасково, който присъства, областната администрация е в процес на търсене на терен за изграждане на такъв ТИР паркинг. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! Вие разказахте за проблемите, които има на Граничен пункт „Капитан Андреево“. Няма да се спирам на проблемите, които има и в митницата на „Капитан Андреево“, където заради намален състав на проверяващите или заради технически проблеми движението през пункта понякога се забавя. По-важният въпрос е – така или иначе, по различни причини, задръствания и опашки ще има. Понякога те достигат до 15 км. Вашите оперативни групи, които са по магистралата, знаят, че проблемите са много големи и условията за ПТП са очевадни. Мисля, че трябва да се настоява от Ваша страна за решаването на три инфраструктурни проблема. Единият Вие го казахте – изграждане на паркинг съвместно с община Свиленград, съвместно с държавата, за да се обработват и пускат по определен ред камионите, така че да няма опашки на скоростната лента. Второ, по време на строителството на магистралата беше спестено и не беше построена третата аварийна лента. Ако тази трета аварийна лента беше построена, положението с опашките щеше да бъде по-различно. Мисля, че за това също трябва да има решение. Третият въпрос, на който трябва да обърнете внимание и който трябва да поставите на междуведомствено разглеждане, на Междуведомствена комисия – осветлението на пътните възли за Свиленград и за КПП „Капитан Петко Войвода“ с Гърция, тъй като опашките понякога подминават и този пътен възел. Ако тези три проблема в близките две, три години не бъдат решени, проблемите с опашките за населението и за пътно-транспортни произшествия ще останат нерешени и заплахата ще бъде винаги за хората. Благодаря.

Благодаря господин Председател! Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Динков! Точно тук е мястото и хубаво, че ме питате. Народните представители питат министъра и той трябва да обяснява какво прави. Съгласен съм, същото беше и за госпожа Янкова. Не с протести на пожарникарите, в случая не с протести може би на някои други. Тук е мястото, тук се обяснявам и съм длъжен да давам обяснение какво прави Министерството. Вие казахте – някакво решение. Ако ме бяхте питали във въпроса, сигурно щях да кажа и за осветлението. Споменахте за магистралата – ако бяхте направили трето платно. Да, но я си представете, че нямаше магистрала. Сега сме намерили решение. Специалистите на Междуведомствената комисия според мен бяха най-компетентните. Това бяха всичките заместник-министри, включително и председателят на митницата. Всички обсъждахме точно това – как да направим тези паркинги. Как областният управител, защото това е негова работа, да намери начини, подходящи терени, да бъдат отчуждени или каквито процедури трябва да направят, това е решението в момента. Има магистрала с две платна. Да, трябва да направим и тази стъпка. Прави сте и двамата, разбира се. Има такова нещо, има такъв проблем. Между другото, подобен проблем има и на другата граница – на Кулата. И там правим магистрала. Там ще внимаваме с третото платно сигурно. Благодаря Ви за въпроса. Отговарям Ви по този начин и мисля, че общо взето мислим еднакво. И Вие казахте това, което и аз казах, добавих и някои дребни, други неща. Мога да добавя още, но времето не ми позволява да говоря повече. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Във връзка с провеждащия се конкурс за директор на Бургаската опера в приемния ми ден се жалваха нейни служители относно ниското художествено равнище на тази институция. Тъй като настоящият директор отново е кандидат, има факти относно дейността на операта, които будят безпокойство. Всички външни солисти се назначават на щат с 900 лв. заплата, като гастролират много рядко в Бургас. В същото време бургаските кадри са с най-ниските заплати от всички оперни театри в страната – 470 лв., тоест близки до минималната заплата. „Кадровият състав на операта е намален до оперетен такъв, съставен от самодейни дейци и кадри“ – това е по думите, разбира се, на жалващите се. „Седем години подред в операта гастролират едни и същи солисти, което повдига въпроса за взаимоотношенията между ръководството на операта и тези солисти“, и така нататък. Въпросът ми към Вас е: запознат ли сте с действителната ситуация в Държавна опера Бургас? Смятате ли за необходимо да бъде направена проверка или ревизия на настоящото ръководство във връзка с горепосочените сигнали? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Тишев, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам за следното. Министерството на културата ежегодно провежда мониторинг и извършва комплексна оценка на дейността на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Оценката отчита управленска дейност, финансова ефективност на продукцията, управлението на материалната база, художествената политика на културните институти и тяхното присъствие в общността. Съгласно чл. 23б, т. 3 от Закона за закрила и развитие на културата държавните и културните институти, осъществяващи дейност в областта на сценичните изкуства прилагат Система на делегирани бюджети, която дава право на директора на културния институт да се разпорежда самостоятелно със средствата на института, да извършва компенсирани промени на утвърдените с бюджета му приходи и разходи, като уведомява за това Министерството на културата; да определя числеността на персонала и възнагражденията на служителите и работниците при спазване на нормите, определени в съответните нормативни актове. Спецификата в дейността на държавните опери, предполагаща щатна численост не по-малка от 200 души, организирани в различни звена, в това число оркестър, хор, балет, солисти, техническа служба и администрация в сферата на музикално-сценичните изкуства, заетите в художествено-творческите състави с висше образование. Най-важното, в края на месец септември 2017 г. е извършена планова проверка от звеното за вътрешен одит на Министерството на културата. Изготвен е предварителен доклад, който предстои да ми бъде представен, след което, разбира се, ще Ви запозная и Вас. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, това че в системата на държавните театри действат делегираните бюджети все пак означава, че Министерството има възможност за контрол върху директорите на тези театри. Това, което казвате, а именно че септември месец е извършен одит, го доказва. Все пак се надявах в рамките между задаването на въпроса ми и Вашия отговор да сте направили някаква дори и частична проверка на това дали данните, които на мен са съобщили и аз съм Ви задал въпрос, отговарят на истината. Ако е така, какви мерки ще предприемете? Все пак, доколкото разбирам, в рамките на седмица или десет дни Вие ще имате този предварителен доклад и ще Ви помоля да ми го предоставите под някаква форма, за да може и аз да се запозная, а и за гражданите на Бургас ще е интересно, още повече щом има някакво напрежение в тази институция. Благодаря.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Тишев, само да кажа, че не мога да споделя това, че има напрежение в институцията. Сигналите, които са към Вас, вероятно са проверявани по време на самата проверка, но не мога да кажа, че има напрежение. Даже там има конкурс, ако не се лъжа, мина и имаше само един кандидат. Разбира се, ще Ви информирам за резултата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в отчетите за дейността на Национален фонд „Култура“ за периода 2014 – 2016 г. се наблюдава драстично намаление на приходите, постъпващи във Фонда, на основанията, посочени в чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, а именно: от 54 672 лв. през 2014 г. на 1640 лв. през 2016 г. В цитираната законова норма се съдържат 14 източника за набиране на средства във Фонда. Става дума за постъпления, събрани от наложени глоби и имуществени санкции; от платени такси за услуги, извършвани от културните институти; приходи от наеми, включително ежегодна целева субсидия, превеждана на основание § 32 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта – „Държавен вестник“ бр. 1 от 2014 г. Питането ми в тази връзка е: какви средства като размер са събрани през 2016 г. на всяко едно от основанията, посочени в чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата, включително съгласно цитираната по-горе норма от Закона за хазарта, и кои са причините в Национален фонд „Култура“ за 2016 г. да постъпи толкова нищожен размер от тях? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Йотова, във връзка с Вашия въпрос Ви предоставям следната информация. С размера на действително отчетените от съответните културни институти средства и на основание Постановление на Министерския съвет за всяка бюджетна година се извършва корекция в посока увеличение бюджета на Национален фонд „Култура“. За 2016 г. с Постановление на Министерския съвет № 361 от 16 декември 2016 г. корекцията е в размер на 65 723 лв. и е на следните основания: - на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 – 50 на сто от глобите по чл. 98в, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права наказателни постановления; - от Централната администрация на Министерството на културата са събрани 31 649 лв.; - на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 сумите по чл. 33, изречение първо от Закона за авторското право и сродните му права, упражняване на правата при липса на наследници от Централната администрация на Министерството на културата са събрани 8421 лв.; - на основание чл. 31, ал. 1, т. 10 – 50 на сто от постъпленията от таксите по чл. 4, ал. 2, т. 4 от Закона за закрила и развитие на културата държавните такси за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати в размери, определени с тарифа на Министерския съвет са събрани 19 635 лв., както следва: от Национална галерия – 8630 лв.; от Националния исторически музей – 9585 лв., и от къща-музей „Панчо Владигеров“ – 1420 лв. През цитирания период в бюджета на Национален фонд „Култура“ освен от гореизброените източници не са постъпвали други средства, включени в обхвата на чл. 31, ал. 1 от Закона за закрила и развитие на културата в това число и на основание по реда на чл. 31, ал. 1, т. 15 – „Други източници, определени със закон или акт на Министерския съвет“. Тоест, аз съзирам някакво разминаване в цифрите, които имате Вие и аз. Благодаря.

Господин председател, отнасям се с разбиране към министъра, че днес явно е важно с европейски комисар да прокарва политика на българското правителство, но моята молба към Вас е следващата седмица да може министърът да бъде изтеглен в по-първите редици за отговаряне, тъй като хората в Родопите, особено в Баните, чакат да чуят ще има ли перспектива Давидковското руднично поле. Благодаря Ви.