18 октомври 2017 г.

Уважаеми господин Председателю, уважаеми колеги народни представители! Предлагам т. 8 от дневния ред да отпадне, поради следните аргументи. Само преди няколко дни в парламента влезе новият Закон за физическото възпитание и спорта, и вече даже е разпределен в нашата Комисия. Законът започва да се гледа на 1 ноември. От тези четири предложения има много разумни неща в четирите, но има и големи слабости. Има опасност ние като парламент да отхвърлим тези предложения. Хубаво е те да влязат между първо и второ четене в новия Закон. Така че моето предложение е да отпадне тази точка от дневния ред и направо тези четири ЗИД-а да си ги гледаме в новия Законопроект. Защото, разбирате, абсурдно е четири ЗИД-а да ги гледаме в сегашния действащ Закон за физическото възпитание и спорта, при положение че само след няколко дни започваме разглеждането на новия. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, моля за процедура по Законопроекта в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, госпожа Наталия Чернева, госпожа Анна Бъчварова – експерти „Данъчна политика“ в Министерството на финансите, господин Александър Георгиев – заместник-изпълнителен директор НАП и Росен Иванов – директор дирекция ДОМ на НАП.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г. На заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702 01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г. С предложените в Законопроекта промени се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като за целите на комплексното административно обслужване се посочва, че освен Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините също ще предоставят служебно по електронен път информация за наличие или липса на задължения. По този начин лицата ще бъдат освободени от задължението да предоставят пред компетентните органи удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане от Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“ и общините в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове. С § 2 от Законопроекта се предлага да отпадне задължението преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър да бъде уведомена Националната агенция за приходите, като това е мярка за намаляване на административната тежест. Във връзка с това и с оглед въвеждането и на други мерки за намаляване на административната тежест за лицата с преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са направени предложения за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данък върху добавената стойност и в други нормативни актове. С предложения Законопроект се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. Срокът за транспониране на Директивата е 31 декември 2017 г. В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 с § 1 от Законопроекта се предоставя право на достъп на органите по приходите до информацията и документите, събирани в рамките на комплексната проверка, извършвана от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849, до информация за прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента и до информация за действителните собственици на юридическите лица и други правни образувания. Промените, които се предвиждат в проекта на акт, няма да бъдат свързани с разходи за гражданите и представителите на бизнеса. След проведената дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 12 гласа „за”, без „против“ и 7 гласа „въздържали се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702 -01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г. На свое заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борбата със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г. На заседанието присъства: от Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“. Законопроектът беше представен от госпожа Петкова, която подчерта, че основните цели на проекта за нормативен акт са необходимостта от намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса, и въвеждане на Директива 2016/2258 на Съвета от 6 декември 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на достъпа на данъчните органи до информация за борбата с изпирането на пари. За постигането на първия приоритет се предлагат промени, с които се прецизира разпоредбата на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като за целите на комплексното административно обслужване се посочва, че освен Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, и общините също ще предоставят служебно по електронен път информация за наличие или липса на задължения на лица, които следва да предоставят удостоверение за наличие или липса на задължения, издадени по тяхно искане в изпълнение на задължения, предвидени в други нормативни актове. С част от промените се предлага да отпадне необходимостта от уведомяване на Националната агенция за приходите преди заличаване на едноличен търговец от търговския регистър, което е мярка за намаляване на административната тежест и е мотивирано от обстоятелството, че физическото лице отговаря неограничено с имуществото си за задълженията си като едноличен търговец. Законопроектът предвижда изменения в редица закони, включително в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за счетоводството. С цел облекчаване на данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството през съответната данъчната година и които не подават годишен отчет за дейността си, същите да бъдат освободени и от подаване на годишна данъчна декларация по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. С предложените промени в Закона за счетоводството се предвижда освобождаване от задължението за обявяване в Търговския регистър на годишните финансови отчети на предприятия, които не са осъществявали дейност през съответния период. В съответствие с Директива (ЕС) 2016/2258 със Законопроекта се предоставя право на достъп на органите по приходите до информацията и документите, събирани в рамките на комплексната проверка, извършвана от задължените лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който се транспонират правилата на Директива (ЕС) 2015/849, до информация за прилаганите мерки за комплексна проверка на клиента и до информация за действителните собственици на юридически лица и други правни образувания. Предоставянето на това правомощие на приходната администрация е свързано с необходимостта от ефективен контрол относно качеството на информацията – предмет на обмена за данъчни цели. При обсъждането на Законопроекта бе зададен въпрос от народния представител Дора Христова относно обвързването на предлаганите промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 12, ал. 9, с все още неприет Законопроект за мерките срещу изпирането на пари. Госпожа Петкова обясни, че препратката е направена с цел предотвратяване стартирането на наказателна процедура по отношение на българската държава за неспазен срок за транспониране на европейското законодателство, но ще бъде съобразена с приемането и влизането в сила на неприетия нормативен акт. След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 12 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържали се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение н допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет на 2 октомври 2017 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, представям Ви: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет На редовно заседание, проведено на 12 октомври 2017 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерски съвет на 2 октомври 2017 г. От името на вносителите Законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Основните промени, предложени в Законопроекта, са свързани с намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител. В тази връзка с Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са предложени и промени в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за местните данъци и такси, Закона за данъка върху добавената стойност и други нормативни актове. Предложените промени в Закона за местните данъци и такси са насочени към облекчаване на административното обслужване и повишаване на контрола при извършване на годишните прегледи за техническа изправност на превозните средства, като проверката за платен данък ще се извършва чрез достъп до автоматизирана система за обмен на информация. Във връзка с комплексното административно обслужване се предвижда при предоставяне по служебен път на информация за наличие или липса на задължения на лицето към съответната община по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да не се дължи такса. В Комисията е предоставено становище от Националното сдружение на общините в Република България, в което се изразява принципна подкрепа за предложените промени в Законопроекта, включително и за промените в Закона за местните данъци и такси. В становището на Националното сдружение на общините в Република България са направени и конкретни забележки и мотивирани предложения за допълнителни промени и прецизиране на определени разпоредби на Законопроекта, които са насочени към постигане на равнопоставеност между държавните и местни органи, администриращи данъчни приходи и повишаване на тяхната събираемост. Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 8 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-23, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 754-01-55, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 13 септември 2017 г., приет на първо гласуване на 29 септември 2017 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По параграф единствен има предложение на народния представител Димитър Лазаров, направено по реда на чл.83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграф единствен: „Параграф единствен. В чл. 19в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „за срок 5 години“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Председателят може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още 5 години.“ 3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея, в т. 4 думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ ал. 5“. 6. Досегашните ал. 6, 7 и 8 стават съответно ал. 7, 8 и 9.“

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с параграф единствен, първо, правя предложение за разделно гласуване на т. 1 на параграфа от т. 2 – създадената нова ал. 2. Какви са ми мотивите? Текстът на Закона за специалните разузнавателни средства в своя чл. 19в би следвало да звучи по следния начин: „Държавна агенция „Технически операции“ се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на Републиката по предложение на Министерския съвет за срок от пет години“ и да се постави точка. По този начин ще се уеднакви на практика, защото наистина има празнота в Закона и председателят няма мандат, не е ограничен във времето, в което може да изпълнява тази длъжност. С това предложение на практика ние ще уеднаквим неговия мандат с този на Държавна агенция „Национална сигурност“, защото Държавна агенция „Технически операции“ и Държавна агенция „Национална сигурност“ имат сходство в своите функции. Дори знаете, че в ДАНС има и такава дирекция. Това, което е направено като предложение в новата ал. 2, с която ние не сме съгласни и го обявихме още на първо четене на този Законопроект, е на практика председателят да може да бъде преназначен на същата длъжност за още пет години, което го уеднаквява като възможности с председателя на Държавна агенция „Разузнаване“. Тези две агенции обаче са с много различни функции като възможности, като значения, като правомощия. Ето защо аз правя това предложение. Ние държим на своето предложение, защото подкрепихме този Законопроект на първо четене именно с оглед попълване на празнотата в Закона, но той се изчерпва единствено и само с ал. 1 – това, което е записано, за срок 5 години. Като аз предлагам „за срок от“ – преди думата „5“ редакционна поправка, да е „за срок от 5 години“. На Комисията по контрол над службите също направихме предложение ал. 2 да отпадне. Не получи подкрепа това наше предложение в Комисията, затова го правя и в залата – за разделно гласуване на т. 1 и на новата ал. 2, и в т. 1 накрая се добавя „за срок от 5 години“. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Бих искал да започна с това, че подкрепям колегата Попов и продължаваме да държим на това предложение. Ще взема отношение само и единствено по т. 2, ал. 2 – председателят може да бъде преназначен на същата длъжност само за срок от още пет години. Какво имаме предвид, тъй като според мен недостатъчни са мотивите за подобно предложение? Първо, Държавната агенция „Технически операции“ по същество е служба, чийто статут – на председателя и на самата служба – не може да бъде приравняван с този на Държавна агенция „Разузнаване“, предвид факта, че характерът на задачите и спецификата на работа са съвсем различни. Колегата Попов вече изтъкна факта, че тя е по-скоро по-близо по дейност до Държавна агенция „Национална сигурност“, където има дирекция „Технически операции“, отколкото тази на разузнаването. По този начин, колеги, помислете добре, ние създаваме статут чрез председателя на Агенция, на служба, която се превръща в мега агенция. И, от друга страна, ние пренебрегваме и обиждаме статута на българските разузнавачи. Нека да бъдем наясно – хора, които работят при високорискови условия, повечето от тях зад граница, с недостатъчен бюджет и освен опасностите, на които са подложени от средата за сигурност, са подложени и на мощното въздействие на местните служби. Виждам прозрачността на подобно намерение. Този човек, който в момента оглавява Държавната агенция, вече има мандат четири години. Ако сега бъде даден мандат пет години, след пет години още един мандат само за още пет и неговият мандат става 14. Даже се учудих, че не сте поискали да бъде пожизнен мандатът. Нека да бъдем обективни, колеги, да не забравяме, че в Комисия докладът на тази служба не беше приет и то с основателни мотиви, и да си даваме ясна сметка, че когато искаме да даваме статут на длъжност, това не означава да уреждаме определен човек на тази длъжност. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедура за достъп на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля в залата да бъде допуснат кандидатът за генерален директор на Българската телеграфна агенция господин Максим Минчев.

„ДОКЛАД на Комисията по културата и медиите относно изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция Максим Христов Минчев На открито заседание, проведено на 12 октомври 2017 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по културата и медиите проведе изслушване на предложения кандидат за генерален директор на Българската телеграфна агенция по реда на Раздел V от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за генерален директор на Българската телеграфна агенция, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по културата и медиите, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 77 от 2017 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила“. В Деловодството на Народното събрание е получено едно предложение за генерален директор на Българската телеграфна агенция за Максим Минчев от народния представител Тома Биков. Председателят на Комисията по културата и медиите господин Вежди Рашидов отбеляза, че към предложението са представени изискуемите документи, съгласно Раздел І, т. 2 от Процедурните правила. Съгласно Раздел ІІІ от Процедурните правила становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент няма открити документи, установяващи принадлежност на Максим Христов Минчев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В резултат на извършена проверка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството е установено, че кандидатът за генерален директор е с българско гражданство и няма правно ограничение. Предложението за кандидата, заедно с всички документи са публикувани в срок на специализирания сайт на интернет страницата на Народното събрание. Народните представители от Комисията по културата и медиите, след като се убедиха в редовността на документите, пристъпиха към изслушване на предложения кандидат. Народният представител Тома Биков представи кандидатурата на господин Максим Минчев и изтъкна неговите безспорни качества като ръководител на Българската телеграфна агенция, дейността му като генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции и президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа. В представянето си Максим Минчев акцентира върху изпълнение на основната политика на Българската телеграфна агенция като национален информационен лидер, издигането на международния престиж на страната, както и политиката към българите по света. Изтъкна, че Националната агенция отделя специално внимание на видеоновините и новините с регионален характер. Кандидатът подчерта като основна мисия на Агенцията точни, бързи, безпристрастни и не-фалшиви новини. В обсъждането на кандидатурата за генерален директор на Българската телеграфна агенция взеха участие народните представители: Вежди Рашидов, Диана Саватева, Спас Гърневски, Красимир Богданов, Чавдар Велинов и Боряна Георгиева. Беше изразена единодушна подкрепа за кандидатурата на господин Минчев и на зададените въпроси той отговори обстойно. Въз основа на проведеното изслушване Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел VI на Процедурните правила предложената кандидатура на Максим Христов Минчев за генерален директор на Българската телеграфна агенция, за което към настоящия Доклад се прилага Проект на решение.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам Ви да подкрепим кандидатурата на господин Максим Минчев за председател на Българската телеграфна агенция. Господин Минчев е роден на 5 юни 1953 г. в град София. Завършил е „Журналистика“ в университета в Лвов, Украйна, през 1976 г. Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел, владее руски и английски език. Работил е като заместник главен редактор в Българското национално радио, като редактор и водещ в Радио „Свободна Европа“. Бил е редактор в различни вестници и списания. Господин Минчев има повече от 2500 публикации в ежедневния и периодичния печат, над 1500 анализи, репортажи и коментари в електронните медии. Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и Международната организация на журналистите. От 2006 г. е председател на Асоциацията на българските медии по света. От 2016 г. е генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции, президент на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа, и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион. От 2003 г. Максим Минчев е генерален директор на БТА. През декември 2017 г. изтича първият му 5-годишен мандат, съгласно Закона за Българската телеграфна агенция. Безспорните професионални качества и високият авторитет на Максим Минчев го правят достоен кандидат за отговорния пост на генерален директор на БТА. Извън тези мотиви ще подчертая, че само преди няколко месеца настоящият парламент прие с пълно единодушие Отчета на БТА за 2016 г., което беше своеобразна оценка за работата на господин Минчев, а Комисията по културата и медиите през миналата седмица с пълно единодушие подкрепи неговата кандидатура, което мисля, че е достатъчен мотив да подкрепим тази кандидатура и в пленарната зала. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Групата на „Обединени патриоти“ подкрепя кандидатурата на господин Максим Минчев, защото смятаме, че тази медия, която той управляваше толкова години, е една от малкото, която наистина е ангажирана с проблемите на българите зад граница. Това, което БТА и той лично прави през годините, а именно тези срещи на българските медии по света, е нещо, в което трябва да участват и други български медии. Това, че БТА направи кореспондентски центрове в Босилеград и Тараклия, също е показателно, че Българската телеграфна агенция наистина не дели българите на българи от България и българи от чужбина, а се грижи за всички. Смятаме, че примерът, който беше даден от БТА, трябва да е пример и за БНТ, и за Българското национално радио, а именно – да направят свои кореспондентски центрове навсякъде, където живеят компактни български общности. Затова ние подкрепяме тази политика на БТА и господин Минчев – политиката, която той водеше толкова години, и ще подкрепим неговата кандидатура. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, бих искал да кажа няколко думи за господин Максим Минчев. Има нещо, което е много интересно и е хубаво да се чуе в залата. Да оставим настрана, че той е избран за председател на Световната асоциация на медиите, а това значи, че е ценен и уважаван човек навън. Но трябва да кажа, че сме работили в годините, когато бях министър – да го чуете. Използвайки културните центрове, които има Министерството на културата и държавата в много страни в Европа, ние сме работили много сериозно и активно не само за популяризиране и за добри, ясни и честни новини за българите, които са в чужбина, но основната, голямата роля на Максим Минчев беше тези новини да стигат до европейските граждани за всичко, което касае достойнството на българската държава. Защото много често медиите излъчват такава информация, която носи лошо име на България и негативи за българската държава. Единствената Агенция, която в момента работи за популяризиране на положителното, което се случва в българската държава, за онова, което е качествено, добро, за всичко онова, което променя България, е БТА. И това е благодарение на самия генерален директор Максим Минчев. Ние също единодушно подкрепяме господин Минчев – дай Боже, тази медия да се развива и все повече да носи престиж на българския народ. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всичко, което се каза дотук, беше обсъждано и в Комисията. След блестящата концепция, която представи господин Минчев, всички се обединихме около това, че неговата кандидатура е достойна за директор на Българската телеграфна агенция. Както каза и господин Рашидов, хубаво е да се чуят някои неща в залата – хубаво е да се чуе, че БТА е оазис и че в БТА липсват фалшивите новини – нещо, от което страдаме всички, цялото общество в България. Групата на „БСП за България“ ще подкрепи кандидатурата на господин Минчев, защото наистина сме впечатлени от това, което той изложи пред Комисията. Пожелаваме му успех и, разбира се, да разширява още дейността на Българската телеграфна агенция – има нашата подкрепа. Благодаря Ви.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и да изпълнявам добросъвестно задълженията си на генерален директор на Българската телеграфна агенция, като се ръководя от принципите, предвидени в Закона за Българската телеграфна агенция. Заклех се!“ (Ръкопляскания. Народни представители поздравяват господин Максим Минчев.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Докато ораторите от опозицията се подготвят, бих искал да припомня, че в § 35 се регулира несеквестируемият минимум. По § 35 имаме предложение в три варианта. Имаме и редакция, която е предложена от Комисията. Вариант І – текст на вносител, вариант ІІ – текст на вносител, вариант ІІІ – предложението, което припознавам като предложение на колегите от Политическа партия ГЕРБ, вариант ІV – предложение на Пламен Трифонов Христов и група народни представители, и предложение на Комисията. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант ІІІ и предлага следната редакция на § 35, който става § 42: „§ 42. В чл. 446, ал. 1 се правят следните изменения:“ По т. 1 няма да чета. Точка 2 казва, че т. 1 от ал. 1 се отменя. В т. 3 е предложението да се измени т. 2: „2. ако осъденото лице получава суми в размер от минималната работна заплата до 600 лв. месечно – една трета част от горницата, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;“. Коментирахме с колеги вносители – ние сме склонни, вместо редакцията, която предлага Комисията по правни въпроси, да подкрепим варианта на колегите от „Воля“, където дават отделните етажи съобразно минималната работна заплата. Предлагам да подкрепим предложението на колегите от „Воля“, заедно с тяхната редакция, както е направена от Пламен Трифонов Христов и група народни представители.

Уважаеми господин Председател, ако може, да поясня – при това положение вероятно ще се наложи разделно гласуване на вариантите, така че моля да се приеме, че правя предложение за разделно гласуване.

Уточнявам, че ще подкрепим вариант ІІ, който е на колегите от „Воля“, заедно с редакционното предложение на господин Пламен Христов.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Действително засегнатата тема, касаеща чл. 446, е много важна, тъй като в момента работещите текстове на практика са неприложими, защото, знаете, минималната работна заплата, когато това нещо е било приемано, е била 220 лв. – оттогава насам се е увеличила многократно. Разбирам подхода, който имат и Комисията, и колегите, че тази разпоредба на Кодекса трябва да се промени. В случая ние сме внесли така наречения „І вариант“, в който предлагаме несеквестируемият минимум да се определя с постановление на Министерския съвет, тъй като това за нас е най-работещият вариант с оглед почти ежегодната промяна на минималния доход, който се определя с постановление на Министерския съвет. Още от тази година – ясно, че заявката, която управляващото мнозинство направи – минималната работна заплата да се увеличи на 510 лв., до голяма степен ще направи неработещо и това ново предложение. На практика ще се видим в ситуация още следващата година отново да променяме Гражданския процесуален кодекс. Като цяло и този подход, който е заложен и подкрепен от Правната комисия, до известна степен би могъл да бъде променен, но с оглед пестене на време на парламента и по-голяма адекватност на вземаните решения е по-нормално това нещо да минава през Министерския съвет. Тук по-спорна е темата, и ние държим, разбира се, ако бъде прието от залата решението да влезе в сила ІV вариант, да останат точки 5 и 6 от нашето предложение, от така наречения „І вариант“, където сме описали точно кои са несеквестируемите доходи и даваме възможност на банките да блокират всякакви възможности за опити за блокиране на тези несеквестируеми доходи, защото знаем, че и към днешна дата редовна практика на частните съдебни изпълнители, изобщо на съдебните изпълнители е да блокират доходи от пенсии. Тук сме го записали: „Несеквестируеми са доходите от трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или пенсия до размера на минималната работна заплата“ и „Когато от основанието за постъпилите суми по банковата сметка на длъжника е видно, че същите представляват несеквестируем доход по смисъла на ал. 5, банката уведомява съдебния изпълнител за причината за неизпълнение на запорното съобщение.“ Към днешна дата, повтарям, имаме десетки, стотици случаи, когато се запорират именно такъв вид доходи, банката не реагира своевременно и поставяме длъжника в неудобната ситуация след това той да води дела, за да му бъдат върнати именно тези средства. Надявам се и колегите в залата, и членовете на Правната комисия да разберат този наш подход като правилен, защото оставяйки неизяснена тази разпоредба, даваме много широко поле отново за своеволия върху доходи, които би трябвало да са гарантирани по Закон на длъжниците. Разпоредбата, дори и в променения си вид, отново става неработеща и не защитаваме по никакъв начин длъжника. Именно това е целта, знаете, на несеквестируемия минимум – длъжниците да имат доход, с който да осигурят поне своя праг на съществуване. Подобна разпоредба действително би го защитила. Пак ще помоля колегите да помислят дали не е по-работещ вариантът да оставим на Министерския съвет да определя този несеквестируем минимум именно с оглед ежегодното увеличаване на минималната работна заплата, тъй като в текста, който се предлага да бъде подкрепен, е записано, че таванът ще бъде 600 лв., а очакванията, които са заложени в предизборната програма на управляващите, са този таван да бъде преминат само след една-две години. В такъв случай ще влезем в ситуация отново да променяме Закона. Това е по-работещ вариант, доста по-лесен както за длъжниците, така и за кредиторите, естествено, и за законодателя, но все пак помислете. Мисля, че е много важно и правя процедурно предложение т. 5 и 6 да бъдат включени в предложението, което е одобрено от Правната комисия и беше направено от господин Кирилов. Пак казвам, това е един категоричен начин да защитим длъжниците от такива посегателства върху техните гарантирани доходи от страна на взискателите. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, като цяло също одобрявам принципа, който е заложен и във Вашето предложение – вариант І, и смятам, че той не се различава много от това, което ние сме предложили. Онова, което нас ни притеснява, е, че Вие възлагате да се определят от Министерския съвет – в досега действащото законодателство скалите също се определят, тоест те не са саморегулиращи се, а са фиксирани като числа. Обръщам внимание, че когато е влязла в сила сега действащата нормативна уредба, минималната работна заплата е била 220 лв. Сами разбирате, че до момента тя е трябвало да бъде актуализирана, но не е. Нас ни притеснява, че ако приемем Министерският съвет да актуализира, също може да се забавя във времето. Затова ние предлагаме един автоматизъм – самите скали да се саморегулират с нарастването на минималната работна заплата. Подкрепям Вашето предложение да се добави т. 6, която да вменява допълнителни задължения на банките, което е чудесна идея и е пропуск от наша страна, че не сме го включили. Обръщам Ви внимание, че по същество т. 5, която е залегнала във Вашия вариант, е залегнала и в нашия, защото нашият вариант урегулира случващото се със заплатите, които са над минималната работна заплата. Тоест и в нашия вариант минималната работна заплата е, ако мога така да кажа, неприкосновена. Принципно аз съм съгласен т. 6 да се присъедини към нашето предложение и бихме я подкрепили. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Иванов, вземам реплика, защото ние не приемаме подхода да прехвърлим тази работа на Министерския съвет. Да, Министерският съвет издава много актове, но подкрепям аргументите във всички обсъждания, които бяха по този въпрос, че това е работа на законодателя, която той трябва да свърши. Вярно е, че тук предизвикателството е да намерим точния инструмент, да дадем точен критерий за определяемост. Затова ще подкрепим предложението на колегите от „Воля“, които превързват отделните етажи съобразно критерия „минимална работна заплата“. Да, и минималната работна заплата се определя от Министерския съвет. Тук не искам да политизираме. Тук не е въпрос за прехвърляне на отговорността – дали тази отговорност да е на Министерския съвет, или да е на законодателя, но Гражданският процесуален кодекс е процесуалният акт, който урегулира всички гражданскоправни отношения в процедурен аспект. Затова е редно да не чакаме и да не прилагаме някакво постановление на Министерския съвет. Уточняваме следното: макар и по различен начин ние сме стигнали до сходни решения – това, което и колегите от „Воля“ коментират. Вие държите на Вашите алинеи 5 и 6, което е поведението на банка по отношение на изпълнение върху доход от трудови възнаграждения и такива подобни. Ние сме го дали в предложение за нов чл. 446а – това е следващият параграф. Там в пет алинеи развиваме поведението на банката при определяне на несеквестируемостта и евентуално спор в тази връзка. Комисията е приела – това е следващият § 36, нашето предложение. Мисля, че то може да бъде подкрепено, защото сме се постарали да бъде по-детайлно. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колеги Христов и Кирилов, действително имате Вашите основания, но в крайна сметка искам и аз да Ви насоча вниманието към факта, че обвързването на несеквестируем минимум с минималната работна заплата така или иначе ни прикрепя към постановление, което Министерският съвет издава във връзка с минималната работна заплата. Горната граница, която сте сложили – 600 лв., очаквам съвсем скоро да бъде премината. По тази причина именно за гъвкавост и за по-бърза реакция, за да не се налага да минаваме през целия законодателен процес, ние сме направили предложението и това да се урегулира с акт на Министерския съвет. Аз съм съгласен, че практиката до този момент – и законодателната, и съдебната, винаги е била това да бъде закотвено в Гражданския процесуален кодекс, но с оглед динамиката на променянето на минималната работна заплата е продиктувано и нашето предложение. Във връзка с това, което споделихте за чл. 446а, да, възприемаме го. Аз детайлно погледнах текста. Действително отговаря до голяма степен на нашите предложения, защото целта там е практиката, която имаме в момента – взискателите да успяват да блокират именно такъв вид несеквестируеми доходи на длъжниците, да престане. Надявам се и съдът впоследствие да ги прилага при спорове, и самите банки да ги прилагат на практика – да престане тази порочна практика да се блокират доходи от пенсии, минимални заплати и така нататък. Вашето предложение, господин Кирилов, го приемаме и разбираме, че е в подкрепа именно на нашето предложение. Но ще Ви помоля още веднъж да преосмислите подхода, който имаме по отношение на определянето на несеквестируем минимум с решение на Министерския съвет. Пак казвам, това е с оглед на динамичната промяна на минималната работна заплата ежегодно. Шестстотин лева горна граница според мен ще бъде много скоро премината, и буквално ще се наложи да променяме Закона. Благодаря.

Да.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Ние също сме склонни да подкрепим вариант ІІ на колегите от партия „Воля“. Забелязвам в тяхното предложение, че са дали скала, която е удачна, но едва в т. 4 са записали, че се удържа съответният размер за горницата, когато се получава четирикратният размер на минималната работна заплата. Преди това не видях дали става въпрос за горницата, или върху цялото възнаграждение? Виждам, че колегите от ГЕРБ и във варианта на Комисията също говорим за горница. Затова е добре да се уточни в скалата върху кое ще се удържа тази разлика – дали върху горницата над минималната работна заплата, или върху всичкото възнаграждение, което получава съответното лице? Затова предлагам, ако може, сега да го уточним и да направим редакционна поправка в текстовете по отношение на горницата. Ако не е възможно на момента да го направим, да отложим приемането и гласуването на тези текстове, да направим редакционната поправка и след това да се върнем. Ако считате изобщо, че е възможна и предлагате такава редакционна поправка. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Аз се радвам, че има такава еволюция от страна на колегите от ГЕРБ в лицето на колегата Кирилов по отношение на варианта, който да бъде възприет. Да, действително определянето на базата на минимална работна заплата е добър обективен критерий. Ние имаме подобно предложение, което се съдържа във вариант ІV, само че там стъпката е между една, две, респективно три и над три минимални работни заплати. Нямаме против да бъде възприето предложението на „Воля“. Тук трябва да бъде направено уточнението по отношение на вариант І. Защо не е добро това решение? Решението не е добро по простата причина, че актовете на Министерския съвет подлежат на контрол за законосъобразност. Този акт може да бъде атакуван във Върховен административен съд и да бъде отменен, ако вървим към такъв начин на определяне на несеквестируемите доходи, получени от пенсии. Смятам, че по тази причина не е удачно това предложение. Нещо повече, все пак законодателното уреждане дава една много по-голяма степен на правна стабилност, а и освен това залагането на минималната работна заплата като критерий дава пък условията за една обективност. По отношение на алинеи 5 и 6 от вариант І, смятам, че предложеното разрешение в § 36 със създаването на нов текст – несеквестируем доход, получен по сметка в банка, решава проблемите, които са заложени от колегите от БСП във вариант І. Присъединявам се към казаното от колегата Попов по отношение на горницата. Действително трябва да има такава редакция на текста. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам като процедура изказване, понеже пропуснах да отговоря на господин Попов. Искам т. 4, която обърнахте внимание, че е пропусната, да я изчета цялата, за да стане ясно, че всъщност няма такъв пропуск: „4. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата, горницата над двукратния размер“, господин Попов, „на минималната работна заплата“. Тоест определено е, че е горницата над двукратния – това исках само. Благодаря Ви.

Мисля, че сме готови.

Параграф 36 – текст на вносител – „Несеквестируем доход, получен по сметка в банка“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 43.

Параграф 37, вариант I – по вносител, вариант II – по вносител. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант II и предлага следната редакция на § 37, който става § 44: „§ 44. Чл. 450а се изменя така: „Електронен запор върху вземане по сметка в банка Чл. 450а. (1) Запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от съдебен изпълнител чрез запорно съобщение в електронна форма, подписано с квалифициран електронен подпис, изпратено по електронен път чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори. Запор върху други вземания на длъжника от банка се извършва по общия ред. (2) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите съобщения във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се с мятат за получени от адресата с изтеглянето им от средата по ал. 1. (3) Министърът на правосъдието издава наредба, с която се определят изискванията към средата по ал. 1.“

По § 38 има предложение от народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 45: „§ 45. В чл. 453 се създава т. 5: „5. договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването на движими и недвижими вещи.“

По § 39 – вариант I и вариант II. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 39, който става § 46: „§ 46. В чл. 454, ал. 1 думите „30 на сто“ се заменят с „20 на сто“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 47. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 41 и предлага да бъде отхвърлен.

По § 42 Комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 48.

По § 43: вариант I – по вносител, вариант II – по вносител. Има предложение на народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Кирилов, Александрова и Фикирлийска. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага следната редакция на § 43, който става § 49: „§ 49. В чл. 468 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „75 на сто“ се заменят с „85 на сто“. 2. Създават се алинеи 3, 4, 5 и 6: „(3) За определяне на стойността на вещите по чл. 474, ал. 5 съдебният изпълнител е длъжен да назначи вещо лице. Продажната цена на движимите вещи не може да бъде по-ниска от застрахователната им стойност, когато има такава. Това правило не се прилага при последващите продажби на същото имущество. (4) В първото обявление за продажба всяка от страните може да оспори цената на вещта към определянето ѝ от съдебния изпълнител и да поиска нова оценка с назначаване на вещо лице. Съдебният изпълнител определя срок за внасянето на разноските. (5) Съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на вещта, когато страната в срока по ал. 4 е внесла разноските за новата експертиза, като в случаите на ал. 2 и 3 назначава друго или повече вещи лица. (6) Определената по реда на ал. 4 и 5 нова оценка не подлежи на оспорване.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 50.

По § 45 има предложение на вносител Вариант I, Вариант II. Предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и II и предлага следната редакция на § 45, който става § 51: „§ 51. В чл. 474 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 след думите „движима вещ“ се добавя „съвкупности от вещи или групи от вещи“. 2. В ал. 5, изречение четвърто думите „и 521“ се заменят със “с изключение на обжалването на проданта и чл. 521”.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Правната комисия, обсъждайки въпроса по текста на настоящата разпоредба, добавихме и се радвам, че господин Митев припозна това, което изразих в Правната комисия – че правото борави с термина „съвкупности от вещи“. Вносителят беше предложил единствено съдебните изпълнители да могат по своя воля да групират вещите, които подлагат на публична продан и да ги предлагат като групи, а в правото няма дефиниция за „група от вещи“, докато за съвкупности има. С оглед на това приветствам включването на „съвкупности“ в текста, но отново изразявам притеснението си и пред Вас – как ще се приложи в практиката групирането на вещите по субективни критерии от частни съдебни и държавни съдебни изпълнители? Групирането може да направи вещите или непродаваеми, или да промени до голяма степен цената им. Всички знаем, че общото в никакъв случай не е равно на съставляващите го части. Винаги има промени. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Изказването е кратко. То цели да подкрепи анализа, който д-р Милков направи с оглед дебата на „групи“ и „съвкупности от вещи“. Предвидили сме най-широката възможност по отношение на възможността да се извършва публична продан на движими вещи. Смятаме, че това е в полза на изпълнението с оглед ускоряване на изпълнителното производство и постигане на по-бързо удовлетворение на кредиторите. Целта на изказването ми в тази връзка е да кажа, че това е една от първите стъпки – ние правим още четири стъпки в посока конкретизиране на прилагането на изпълнителни способи по отношение на отделни предмети. Тук разширяваме и специфицираме по отношение на движимите вещи. По-нататък ще видите обособени обекти и търговско предприятие, по-нататък също така ще видите разпоредби и по отношение на наличните акции. Благодаря Ви.

Параграф 46 – текст на вносител. Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 52: „§ 52. В чл. 475 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) По отношение на вещите по ал. 1 не се прилага чл. 468, ал. 4 – 6.“

По § 47 има текст на вносител – Вариант I и Вариант II. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и II на § 47 и предлага да бъде отхвърлен. Вариант I: „§ 47. В чл. 481 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 10 се изменя така: „(10) Когато търгът се обяви за не станал, се провежда нов търг по реда на ал. 1 – 9.“ 2. Създават се ал. 11 и 12: „(11) Цената на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната цена на предишния търг. (12) Когато след втория търг вещта не бъде продадена, съдебният изпълнител обявява проданта за не станала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.“ Вариант II: „§ 47. В чл. 481 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 10 се изменя така: „(10) Когато търгът се обяви за не станал, се провежда нов търг по реда на ал. 1-9.“ 2. Създават се ал. 11 и 12: „(11) Цената на вещта на новия търг се определя в размер 90 на сто от началната цена на предишния търг. (12) Когато след втория търг вещта не бъде продадена, съдебният изпълнител обявява проданта за не станала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 53.

По § 49 има предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 54: „§ 54. Член 485 се изменя така: „Определяне на началната цена за публична продан Чл. 485. (1) Съдебният изпълнител назначава вещо лице за определяне на стойността на имота. Вещото лице трябва да е вписано в регистъра на независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на Закона за съдебната власт. (2) Заключението на вещото лице се съобщава на страните, които в седемдневен срок могат да го оспорят. При оспорването страната посочва вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и внася разноски за извършването му, в противен случай повторно заключение не се извършва. (3) При две и повече оценки стойността на имота се определя като средно аритметична стойност от всички оценки. (4) Началната цена на имота, от която да започне наддаването, е 80 на сто от стойността на имота. (5) Правилата на ал. 2 и 3 за определяне на стойността на имота се прилагат само при първата публична продан. (6) Началната цена при първата публична продан не може да е по-ниска от данъчната оценка, когато такава е определена. (7) Правилата на ал. 2, 3 и 6 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, взимам думата главно, за да направя предложение за редакционно изменение в текста на тази разпоредба, като правя предложение за редакция на § 54 по доклада. Предлагам: 1.Алинея 5 да се отмени, защото тя се дублира частично с ал. 7. 2. Алинеи 5 и 6 да станат съответно ал. 5 и 6, като ал. 6 да се измени така: „(6) Правилата на ал. 2, 3 и 5 се прилагат само при извършване на първата публична продан.“ Иначе, извън предложението за редакционно изменение в текста на Комисията, искам да посоча, че с този текст уреждаме възможността за така наречената „защита на длъжника срещу оценката на вещта“ и правим арбитраж адхок на тези оценки, като по този начин спестяваме съдебното обжалване и запазваме скоростта на принудителното изпълнение. Същевременно считаме, че даваме гаранция за достоверност на цената по изпълнение, която да е близка до пазарната цена. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, взимам думата от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ и същевременно като председател за Групата за приятелство между България и Албания в Четиридесет и третото и Четиридесет и четвъртото Народно събрание. Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, през миналата седмица Албанският парламент прие Закон за защита на националните малцинства в страната със 102 гласа „за“, 10 – „против“, и 1 – „въздържал се“. С този закон Албанската държава признава официално съществуването на българско национално малцинство в Албания, наред с още осем други малцинства в страната. Този безспорен успех на българщината беше постигнат с изключителните дългогодишни усилия на много институции и личности. Той възстановява историческата истина, нанася съкрушителен удар на историческите фалшификации и лабораторно създадени национални доктрини и най-важното – реабилитира тази близка, но почти непозната за много наши сънародници българска общност. А българите в Албания са неразделна част от българското етническо землище още от годините на Ранното Средновековие. В големи периоди са били в състава на Първото и Второто българско царство. Тук се намират важни духовни и просветни български средища, като Девол и Берат, свързани с дейността на св. Климент и св. Наум. Тук се водят заключителните борби срещу Византия за запазване на българската държавна независимост в началото на ХΙ век. Земите на Голо бърдо и Мала Преспа са признати за български, по силата на Санстефанския договор. След Берлинския конгрес българите от тези райони продължават революционната борба срещу османската власт. След налагането на сръбския режим в Македония, българи и албанци заедно участват в Охридско-Дебърското въстание. Бурните събития и войните от първата половина на ХХ век променят картата на Балканите. Появява се независимата Албанска държава. През 1932 г., съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, България и Албания подписват заключителен протокол, в който се заявява, че албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания. Поради смяна на правителствата и настъпващата Световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. След 9 септември 1944 г. под влияние на външни сили, Народна република България изостави грижата за българското малцинство в Албания в полза на Социалистическа република Македония, част от Югославската федерация. Започва активен процес на македонизация, предимно на православното славяноезично население от Корчанския регион. Въпреки това голяма част от българите запазва спомена за своята етническа принадлежност. За това спомагат и изследванията и публикациите за историята, езика, фолклорните особености на тази общност на представители на Българската академия на науките, български висши учебни заведения, Македонския научен институт, неправителствени организации и много български и албански учени. По различни оценки днес в Албания живеят между 50 и 150 хил. души с българско самосъзнание в района на Мала Преспа и област Корча, Голо бърдо, Гора. Хиляди българи живеят и в големите градове във вътрешността на страната – Елбасан, Тиран, Драч, Берат, Вльора, Кукъс, Пешкопия. След 1990 г. те създават няколко свои организации като Културно-просветно дружество „Иван Вазов“, Културно дружество „Просперитет Голо бърдо“, Клуб за приятелство и сътрудничество „24 май“, Сдружение за Албано-българско приятелство. Отворени бяха три български съботно-неделни училища. В Тирана училището носи името на революционера Христо Ботев. Такива училища има още в Корча и в Билища. В село Стеблево – района на Голо бърдо, беше възстановен православният храм „Св. Никола“. Организират се множество културно-просветни прояви за 3 март, 24 май и други български празници. През годините въпросът за правата на българите в Албания е поставян неколкократно – при посещенията в България на бившите президенти на Албания Сали Бериша и Буяр Нишани; при посещение на българска парламентарна делегация в Тирана, пред ръководството на парламента на Албания през 2015 г.; между групите за приятелство на двата парламента; пред посланика на Албания в България негово превъзходителство господин Кирияко Курета. На тези срещи албанската страна заявява, че ще изпълни всички препоръки по отношение защитата на националните малцинства и с оглед на перспективите за еврочленство на страната. Големият пробив идва на 15 февруари 2017 г., благодарение на усилията най-вече на евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки. Европейският парламент в Годишния доклад за напредъка на Албания я призовава да признае българското малцинство в страната. В края на месец април на настоящата година в Албанския парламент беше внесен Проектозакон за защита на националните малцинства. В него българите не са посочени като такова. В този момент българските организации в Албания внасят заявления за включване на българите в Проектозакона. Поради провеждане на извънредни парламентарни избори в Албания, законът остава за разглеждане от новия парламент. Българските организации отново подават заявления, придружени с подписка от името на над 3000 души, които заявяват българския си етнически произход. Съпротива срещу признаването на българско малцинство изразяват единствено представителите на така нареченото „македонско малцинство“, което създава парадокса в една суверенна държава едно малцинство да се противопоставя на признаването на друго такова. Разговорите на министър-председателя на България Бойко Борисов с премиера на Албания Еди Рама от 28 септември, на госпожа Екатерина Захариева – с външния министър на Албания Дитмир Бушати, призивът на Комисията по външна политика на Народното събрание до албанските колеги, контактите на отделни народни представители, на Държавната агенция за българите в чужбина повлияват сериозно на позицията на албанската страна и в крайна сметка на 13 октомври 2017 г. Албанският парламент прие Закон за защита на малцинствата, в това число и поправката, с която Албания официално признава българското национално малцинство. Поздравления за усилията на българските дружества „Просперитет Голо бърдо“ с председател Хаджи Пируши, на ръководството „Албано-българско приятелство“ с ръководство Димитър Пандовски, Ервис Талюри и Яни Никола, на всички наши сънародници от цяла Албания; поздравления за българските учени и изследователи, популяризирали каузата на българите в Албания; за усилията на българските представители в Европейския парламент, Външно министерство и министър-председателя господин Борисов, народните представители Юлиан Ангелов, Борис Вангелов, Красимир Богданов, председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев. Признаването, уважаеми госпожи и господа народни представители, на българското национално малцинство в Албания от албанския парламент е исторически момент. То показва европейския подход от страна на Албанската държава към всички малцинства на нейна територия, доказва приятелските чувства между народите на Албания и България, открива пътя на Албания към европейската интеграция, но най-вече, уважаеми колеги, доказва за пореден път, че ние, българите, сме силни и постигаме националните си цели само тогава, когато сме единни. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Обединени патриоти“.)

По § 50 – вариант I по вносител, вариант II по вносител. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант І и ІІ и предлага следната редакция на § 50, който става § 55: „§ 55. В чл. 487, ал. 1 думите „и за каква сума“ се заменят с “има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем“.“

По § 51 – текст на вносител вариант I, текст на вносител вариант II, тест на вносител вариант III. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант II и III. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I, т. 2 и не подкрепя т. 1. Комисията предлага следната редакция на § 51, който става § 56: „§ 56. В чл. 489 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение второ думите „повече наддавателни предложения“ се заменят със „само едно наддавателно предложение“, а изречение трето се заличава. 2. Алинея 3 се отменя. 3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Наддавателните предложения могат да се оттеглят най-късно в този срок.“ 4. Алинея 6 се изменя така: „(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, предложения за цена под началната, както и предложения, надхвърлящи началната с повече от 30 на сто, са недействителни.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 52 и предлага да бъде отхвърлен.

Предложение на народния представител Хамид Хамид за създаване на нов параграф – чл. 491б със следния текст: „При правоприемство и прехвърляне на архива по реда на чл. 33 от Закона за частните съдебни изпълнители, в случаите когато липсват част или всички документи по конкретно изпълнително дело, приемащият съдебен изпълнител извършва действия по отмяна на обезпеченията и заличаване на вписаните възбрани по молба на длъжника, или трето лице – собственик на възбранения имот при представени писмени доказателства, че задължението е погасено след като е уведомил писмено взискателя по делото и същият не е оспорил в 14 дневен срок истинността на представените писмени доказателства.“ Комисията не подкрепя предложението.

По § 53 има вариант I по вносител, вариант II по вносител. Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 1 на вариант I и т. 1 на вариант II. Комисията подкрепя т. 2 на Вариант I и т. 2 на Вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 53, който става § 57: „§ 57. В чл. 492 ал. 3 се изменя така: „(3) Купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.“

По § 54 има вариант I – текст на вносител, вариант II – текст на вносител. Предложение на народните представители Пенчо Милков и Христиан Митев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и не го подкрепя за вариант II. Комисията предлага следната редакция на § 54, който става § 58. „ § 58. В чл. 493, т. 1 накрая се добавя: „а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък.“

По § 55 има вариант I по вносител, вариант II по вносител. Предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Предложение на народния представител Анна Александрова. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант I. Комисията подкрепя текста на вносителя за вариант II, т. 1 и не го подкрепя в т. 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант II, т. 2. Комисията предлага следната редакция на § 55, който става § 59: „§ 59. В чл. 494, ал. 2, изречение второ числото „80“ се заменя с „90“, а в изречение трето след думата „срок“ се добавя „от съобщението“.“

По § 56 има текст на вносител, предложение на народния представител Данаил Кирилов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 60: „§ 60. В чл. 495, изречение първо, думите „едноседмичен срок от разпределението“ се заменят с „двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението“.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 57 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 61. „§ 61. В чл. 498 се създава ал. 3: „(3) Ал. 2 се прилага и спрямо лицата, вписали договори за наеми и аренда след първата ипотека, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на имота.“

„§ 59. В Глава четиридесет и трета се създава Раздел II с чл. 501а – 501ж: „Раздел II „Електронни публични търгове“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 62.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Приветстваме идеята и концепцията за провеждане на електронни търгове, но в Комисията стана ясно, че такава система не е изградена, тоест текстовете, които приемаме, са на сляпо и бихме искали първо да видим тази система – как ще бъде създадена, как ще функционира и тогава да го подкрепим. Поради тези причини на този етап ще се въздържим.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Моята реплика във връзка с изказването на колегата Божанков е следната. Колега, ако се приеме и се подкрепи текстът, приемаме законовата регламентация на електронните публични търгове. В Преходните и заключителни правила предвиждаме задължения за Министерство на правосъдието да стори две неща и сме дали два срока. В рамките до 12 месеца да издаде наредба за прилагане на тези правила, а до 18 месеца да бъде стартирана и функционираща такава електронна система за публични търгове. И, общо взето, смятаме, че това е правилната процедура. Имах разговори в понеделник с министъра на правосъдието. Тя казва, че включва тази част в Проект по ОПДУ за финансиране и че ще следва сроковете, които са по този проект. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Кирилов, за изчерпателния отговор. Надявам се всичко със системата да се развие гладко. Аз го казвам от съображения, тъй като личният ми опит беше с една електронна система в управлението на отпадъците, която предизвика много полемики сред професионалната общност и всъщност се оказа, че нормативната уредба урежда нещо, но то не функционира добре и опасението ми беше да не се получи нещо такова и тук. Надявам се събитията да се развият според това, което казахте.

Предложение на народния представител Христиан Митев за създаване на § 59а. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народните представители Данаил Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска за създаване на нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 63: „§ 63. Създава се чл. 507а: „Запор на сметка Чл. 507а. (1) Запор на банкова сметка на длъжника се налага до размера на дълга по изпълнителното дело. (2) Когато съдебният изпълнител е допуснал явна несъразмерност по смисъла на чл. 442а, той носи отговорност по чл. 441.“

По § 60 има предложение на народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя за т. 1 Вариант 1 и Вариант 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 2. Комисията предлага следната редакция на § 60, който става § 64: „§ 64. В чл. 508, ал. 1 в текста преди т. 1, думата „тридневен“ се заменя с „едноседмичен“ и се създава т. 4. „4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размерът на сумата.“

По § 61 имаме предложение на народния представител Десислава Атанасова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 61, който става § 65: „§ 65. В чл. 512 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.“ 2. Досегашните ал. 2-6 стават съответно ал. 3-7.“

Предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – да се създаде нов параграф. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 66: „§ 66. В чл. 515 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават изречения второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо: „В случай, че съдебният изпълнител не намери ценните книжа в държане на длъжника, съдебният изпълнител кани длъжника да ги предаде в двуседмичен срок. За предадените му ценни книжа съдебният изпълнител съставя протокол. Ако длъжникът не предаде ценните книжа в дадения му срок, съдебният изпълнител овластява взискателя, поискал изпълнение върху ценните книжа, да подаде молба по чл. 560 за тяхното обезсилване. При постановяване на решение за обезсилване на ценните книжа, съдебният изпълнител извършва продан по реда на ал. 4 въз основа на съдебното решение за обезсилване. В случай, че длъжникът по реда на чл. 564, ал. 1 депозира ценните книжа в съда или в банка, съдът прекратява производството по обезсилване и разпорежда ценните книжа да се предадат на съдебния изпълнител. В случай, че молбата за обезсилване бъде оспорена от трето лице, което заявява самостоятелни права върху ценните книжа, се прилага редът по чл. 564, ал.2.” 2. В ал. 2 се създават изречения четвърто, пето и шесто: „Ако съдебният изпълнител не може да открие наличните поименни акции или облигации и същите не бъдат предадени доброволно от длъжника съгласно ал. 1, съдебният изпълнител нарежда на дружеството да издаде дубликат на същите, въз основа на който се провежда изпълнението. При отказ или бездействие на управителния орган на дружеството да издаде дубликат, съдебният изпълнител налага глоба по чл. 93, ал. 1, т. 3 и овластява взискателя да подаде молба по чл. 560. Редът за обезсилване на ценни книжа в този случай се прилага съответно спрямо поименните налични ценни книжа.” 3. В ал. 4 се създават изречения четвърто и пето: „Когато изпълнението се извършва въз основа на решение за обезсилване на ценните книжа, купувачът се легитимира пред дружеството и пред трети лица с влязлото в сила постановление за възлагане. Въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане купувачът може да поиска от управителните органи на дружеството да му бъде издаден дубликат на ценните книжа.“

Предложение на народните представители Даниел Кирилов, Анна Александрова и Йорданка Фикирлийска. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народния представител Христиан Митев. Предложението е оттеглено. Комисията предлага да се създаде нов § 67: „§ 67. Създава се чл. 517а: „Изпълнение върху обособена част от предприятие Чл. 517а. По искане на взискателя изпълнението може да бъде насочено и върху обособена част от предприятие по смисъла на § 1а от Допълнителните разпоредби на Търговския закон. Продажбата на обособена част се извършва по реда на публичната продан на недвижим имот.“

„§ 62. Създава се Глава четиридесет и пета „а“ с чл. 518а: „Глава четиридесет и пета „а“ – „Изпълнение върху права върху обекти на индустриална собственост на длъжника”. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 68.

По § 63 имаме вариант I – текст на вносител, и вариант II – текст на вносител. Комисията не подкрепя текста на вносителя за варианти I и II и предлага § 63 да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правната комисия не прие предложенията, направени от БСП и от „Воля“, ако не се лъжа, за промени в чл. 519, ал. 1, с които се цели да не се допуска изпълнение върху имоти, вещи и вземания – публична държавна или общинска собственост. Извън техническата част на дебата, който се проведе, все пак аз ще Ви помоля за Вашата подкрепа по тези текстове, тъй като знаете честите случаи, които има, и голямото обществено напрежение, което се предизвиква от възбрани или запори върху подобни публични или държавни собствености, особено, когато става дума за цели общини, които се оказват със запорирани сметки от частния съдебен изпълнител. Има достатъчно начини, по които да се удовлетворят легитимните интереси на взискателите и без тази мярка. Затова Ви моля все пак да подкрепим вариант I или вариант II на предложения доклад.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 69.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 70.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 66 и предлага да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 67 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря Ви, господин Председател. Предложение на народния представител Христиан Митев и Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I и II и предлага следната редакция на § 68, който става § 71: „§ 71. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 450а, ал. 3“.

Предложение от народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 72: „§ 72. (1) В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерството на правосъдието създава онлайн платформата за електронни публични търгове. (2) В 12-месечен срок от влизането в сила министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 501а, ал. 6.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за вариант I, II и III и предлага следната редакция на § 70, който става § 73: „§ 73. Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон.“

Параграф 71 – текст на вносител. Предложение от народния представител Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 74: „§ 74. Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.“

„§ 72. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …), в чл. 163 се създава ал. 4“ с посоченото съдържание. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 75.

Параграф 73 – текст на вносител, вариант І и вариант ІІ по отношение на т. 5. След това имаме предложение от народния представител Христиан Митев. Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 4, а по т. 2 и 3 е оттеглено. Предложение от народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението по т. 3, а по т. 1 и 2 е оттеглено. Предложение от народните представители Данаил Кирилов и Христиан Митев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за т. 1 и т. 4, буква „а“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за т. 7. Комисията не подкрепя текста на вносителя за т. 2, т. 3, т. 4, буква „б“, т. 5, вариант І и ІІ, т. 6 и т. 8. Комисията предлага следната редакция на § 73, който става § 76: „§ 76. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 18 ал. 5 се изменя така: „(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданско-правни отношения, а по разпореждане на съда – съобщения и призовки по граждански дела.“ 2. В чл. 68: а) в ал. 1: аа) в т. 2 числото „100“ се заменя с „1000“; бб) се създава т. 5: „5. лишаване от правоспособност завинаги“; б) създава се ал. 3: „(3) Наказанието по ал. 1, т. 5 може да се наложи на частен съдебен изпълнител, спрямо който са налице три или повече влезли в сила дисциплинарни наказания, поне едно от които е по ал. 1, т. 4.“ 3. Член 81 се изменя така: „Освобождаване от авансови такси Чл. 81. Дължимите авансови такси по изпълнението на вземания за издръжка, на работник по трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3, не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника.“ 4. В чл. 84, ал. 1 накрая се добавя „и е за сметка на взискателя“.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорно тези текстове в ГПК бяха едни от най-очакваните, защото повече от 10 години се правеше опит съдебните изпълнители да бъдат овладени, да бъдат дисциплинирани и да бъдат респектирани по силата на Закона, за да се престане с техните пълни беззакония. Трябва ясно да си кажем, че въпреки тези поправки –санкциите, които се предвиждат, това няма да стане. Този разговор по въпроса не е последен – той ще продължи оттук нататък, защото поначало институтът на частните съдебни изпълнители е анахронизъм в българското право, така както то е сложено, както са неговите основни начала и принципи. Институтът на частните съдебни изпълнители беше въведен в началото на 2007 или 2008 г., когато шестваше либералната вълна. Той е типичен плод на либералните схващания и виждания в правото. Тогава имаше идеята, тя още не е изоставена, от време на време се споменава, за приватизиране и на затворната дейност, на изпълнението на наказанията. Слава Богу, тя не мина, защото щяхме да бъдем изправени пред много по-тежки проблеми. Не може процесът, който е състезателен, на който изпълнението е продължение, да бъде даван в частни ръце и да бъде осъществяван от фигури, от лица, които наподобяват стопански субекти. По тази причина винаги ще има беззаконие, защото тук се гони печалба, гони се стопански ефект. Дейност, която е типична, класическа за държавата – изпълнението на наказанието, е хвърлена на частници. Тя на практика е приватизирана. Никога със санкции няма да бъдат спрени стопански субекти да се стремят и да осъществяват основната своя цел – печалбата. От тази гледна точка ние от „Атака“ от много години сме правили предложения за ликвидиране на института на частните съдебни изпълнители. Законът познава и другия институт – на държавните съдебни изпълнители. Тяхната фигура трябва да бъде изпълнена със съдържание в бъдеще, да се помисли за това. Аз предупреждавам, алармирам, че проблема не сме го решили – гражданите ще продължат да страдат. Тук юристите много добре разбират за какво става дума. Рискувам да привлека бурите, негодуванието на частните съдебни изпълнители, които са мощно лоби – трябва да си дадем сметка и за това. Отначало намеренията по отношение на тях бяха много по-радикални, накрая нашата позиция омекна и се стигна до това, което известно време ще битува, ще съществува като решение, но то няма да изпълни своята историческа роля. Ще Ви напомня, че някога съдебно-изпълнителската институция беше наричана „съдии и изпълнители“ – това не беше случайно. Хората, които осъществяваха тази функция, бяха съдии –продължение на състезателния процес, на исковото производство в другата му, втората му фаза. Тя е изпълнителната фаза. Не може едната фаза да се осъществява на принципа на състезателността, на принципа на държавната опека, принуда във всяко едно отношение и след завършващата – съдебното решение или присъдата, да се хвърли във фаза, която е съвсем различна по характер, по смисъл, по значение и има друг генезис, други корени, друго значение, друг смисъл. Завършвам с думите – много скоро пак ще бъдем изправени пред проблема, да не си въобразяваме, че сме го решили. Хвърляме малко пепел в очите на обществото, че правим нещо, но това не е краят на проблема. Благодаря Ви.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант І и вариант ІІ и предлага § 74 да бъде отхвърлен.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за вариант I и вариант II и предлага § 75 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаеми господин Председател. С тези предложения по § 75 е направен един, за съжаление, неуспешен опит да се намери сравнително лесно разрешаване на доста тежък и комплициран проблем. Това е проблемът с така наречения „вечен длъжник“. Така предложените обаче текстове на практика нито ще решат проблема, а напротив – ще го задълбочат. Крайно време е, уважаеми народни представители, да приемем и изпълним европейските изисквания да се насочим към изработване и приемане на Закон за фалит на физическите лица. Това е ключът към разрешаването на този проблем. Тук така предложеният ни вариант, който, слава Богу, на Комисия не беше подкрепен – нито единият, нито другият вариант, и аз призовавам народните представители да подкрепят в гласуването си Комисията, а именно тези два параграфа да бъдат отхвърлени. На практика тук се говори единствено и само за физически лица и за необезпечени вземания. Ами, кое вземане, досежно вземанията на банките, не е обезпечено? На 100% те са винаги обезпечени със залог, с ипотека или по други способи – чрез поръчители и така нататък, така че това на практика е, образно казано, дупка в морето. Нищо не може да се направи по този текст, дори той да беше приет. Затова може би банките, когато направихме това обсъждане, не възразиха по тези текстове, но остро възразиха, когато направих изказване за Закон за фалит на физическите лица. Това е ключът към разрешаването на проблема „вечния длъжник“. Има такова законодателство в Германия. Там, между другото, около пет години са обсъждали този проблем, за да намерят неговото трайно и знаково решение. Тук в България от доста време го обсъждаме като проблем. Правим някакви опити, очевидно несполучливи, а и мисля, че е крайно време да предприемем стъпка в тази посока. Затова ние ще гласуваме „за“ решението на Комисията тези два параграфа да бъдат отхвърлени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Колега Попов, текстовете не бяха подкрепени не заради възраженията на опозицията, която ние ценим и уважаваме, и не заради Вашето твърдение, че е необходим Закон за частния фалит. Текстовете не бяха подкрепени, защото не получиха подкрепа в Научно-теоретичната конференция, на която разчитахме да получим в голяма степен подкрепа и от доктрината, и от съдебната практика. Решихме да уважим съображенията, че десет години са кратък срок при настоящата скорост на правосъдието и това може да доведе до изкушение от длъжниците да се укриват дълго и продължително. Остро искам да възразя срещу Вашето твърдение, че Законът за фалита на частните лица би бил решение. Аз моля да не лъжете избирателите си! Моля да бъдете искрени, директни и откровени! С този Закон ще се създаде робия в държавата. Обяснете това на Вашите избиратели със социална нагласа и не ги заблуждавайте, че това е решение. Тук ние ще се придържаме към предложението, което учените и съдиите направиха, тоест да търсим трети разумен вариант. Да търсим съществуваща възможност, която и сега има в ГПК и би могла да се развие. Да дадем възможност на длъжника, който се чувства притиснат, да се освободи от този натиск, отивайки при районния съдия, декларирайки, обявявайки цялото имущество и ограничавайки отговорността си до това. Това е един хубав институт. Има го и в сега действащия Граждански процесуален кодекс. За съжаление, не се използва. Свръх длъжниците ми пишат от Лондон и ми държат сметка защо нямало да се приеме този Закон? Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Аз се радвам, че моите доводи и доводите на колегите, които изказахме, на практика съвпадат с тези на научната общност по отношение на Гражданския процесуален кодекс и на текстовете, които сте предложили. Относно Закона за фалит на физическите лица, категорично възразявам по отношение на Вашата реплика и твърдения, че лъжем хората. Не виждам в Германия, както споменах, да има робия, както Вие се изказахте. Много е важно какво ще пише в този Закон, уважаеми господин Кирилов, и той следва да бъде приет. Пример Ви давам – в Германия са разрешили подобен казус много елементарно и просто, разбира се, в съответствие с цялото законодателство. Там, след като физическо лице обяви фалит, две години или една година, това вече е въпрос на разсъждения, на теория, на проучвания, на анализи, срещу това лице не може да се образуват изпълнителни дела, да се наложат запори, възбрани върху неговото имущество. Това му дава глътка въздух, да може впоследствие да върне заемите и кредитите към кредиторите си. Ето, това е. Това само го давам като пример. Разбира се, той трябва да бъде анализиран, трябва да бъде много добре разработен и да съответства с цялото българско законодателство. Казвам това, защото Вие отново се опитвате да търсите лесен способ за решаване на този проблем, а такъв очевидно няма – не са направени необходимите анализи. Първата стъпка, която следва да направим, защото доста дълго време не сме я предприели, е да направим тези анализи и да видим как най-добре ще можем да имплицираме така наречения „Закон за фалита на физическите лица“ в българското законодателство. И моля, не въвеждайте Вие в заблуждение залата, а и уважаемите зрители, българските граждани, че става въпрос за робия. В никакъв случай, защото сега вечният длъжник на практика се превръща в роб на своите кредитори, независимо какви са те. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, безспорно беше заявено и от председателя на Правната комисия, и от колегите отляво, че текстът, който в момента се разглежда, няма да бъде подкрепен. Тоест ще се подкрепи предложението на Правната комисия да бъде отхвърлен този текст. Някак си колегите отляво повдигнаха темата за фалита на физически лица. Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, през 2013 г. от тази зала колеги от БСП говореха, че са разработили и ще внесат Законопроект за фалит на физически лица. Това не се случи. През 2014 г. отново повтаряха в тази зала, че те са готови и ще внесат Законопроект за фалит на физически лица. Също не се случи. И сега наново да почваме да говорим как, видите ли, трябва да се внася германският опит, не знам какъв опит. Това тогава не се случи, защото трябваше да се отговори на елементарния въпрос: а кой ще плаща на синдиците, които ще проверят дали това физическо лице, обявявайки фалит, има или няма имущество? Вещо лице или синдик, както искате го наричайте, трябва да направи съответната оценка. Дебатът започва да добива някакъв друг смисъл – за нещо, което някой е говорил, не го е направил, продължава да говори. Е, типично е за колегите от БСП, но да не политизираме дебата. Възползвам се от възможността да предложа, след като беше заявено, че ще се подкрепи решението на Правната комисия за отхвърляне на текстовете, моля да подложите на гласуване за прекратяване на дебатите.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не знам дали под формата на реплика, или обратно становище, но по същество искам да изкажа обратно становище. Дебатът си заслужава. Това, че няма да приемем тези текстове, не значи, че проблемът ще изчезне. Проблемът за хората, които са сринати под дълговете, съществува. Неслучайно и председателят на Правната комисия, и всички ние най-вероятно сме получили по пощите си съобщения с въпросителни: „Защо приемате този текст? Защо го отхвърляте? Ако го отхвърлите, какво ще направите?“ Процедурата по несъстоятелност, която съществува по аналогия за юридическите лица, е процедура, която трябва да подпомогне този, който е в затруднение. Затова си заслужава да водим този дебат. Това, че сме споменавали, че имаме различни идеи, разработки през годините, мисля и вярвам, че и други партии имат, е съвсем нормално. Спомена се тук, че в Германия този процес е отнел няколко години. Той не е лесен. Естествено, че има вътре интересите на синдиците и един куп проблеми. Неслучайно процедурата по несъстоятелност и в Търговския закон е една от най-сложните. Това, че не е лесен, не ни дава право да го неглижираме. Спомнете си, на първо четене от тази трибуна беше заявено, че едва ли не текстът, който предлагаме, приемем ли го, ще го направим революция, тъй като е поставян много пъти на дебат в тази зала. Този път няма да го приемем. Добре, няма да го приемем, но нека да дадем началото на един разговор, който да реши наболелия проблем за свръхзадлъжнялостта на физическите лица. Това е обратното ми предложение.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложение от народния представител Данаил Кирилов, относно създаване на нов параграф в Закона за енергетиката. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Данаил Кирилов за създаване на нова глава в Закона за водите. Комисията не подкрепя предложението.

Не, не са оттеглени.

Оттеглям двете предложения. Те не получиха подкрепа, специфично е производството, което се предлага, но трябва да се прецизира. Това е вид рекламационно производство по отношение на потребителите във ВиК услугите и електроснабдяването. Комисията предлага да се създадат параграфи 77, 78 и 79: „§ 77. В Кодекса на труда в чл. 349, ал. 1, т. 11 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. § 78. В Закона за държавния служител в чл. 112, ал. 1, т. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“. § 79. В Закона за политическите партии в чл. 18, ал. 1 след думите „ал. 1“ се добавя „и ал. 2“.“

Параграф 76 – Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага параграфът да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми народни представители! Използвам последния параграф, за да изкажа благодарност на председателя на Правната комисия – колегата Данаил Кирилов, на членовете на Комисията от управляващото мнозинство и от опозицията, да не ги изреждам всички – колегата Милков, колегата Зарков, Анна Александрова, Йорданка Фикирлийска, които стояха до късните часове, в които заседава Правната комисия. Благодаря на националния омбудсман, на представителите на Върховния касационен съд, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на референтите и експертите към Правната комисия, без които този Законопроект, който действително прави много сериозна реформа в гражданския процес, нямаше да се случи. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо Омбудсман! Аз благодаря на колегите от „Обединени патриоти“, лично и специално на колегата Митев – заместник-председател на Комисията по правни въпроси. Благодаря на всички, които участваха в тази работа. Тя беше дълга, сложна, силно противоречива, с много ясно отразени сблъсъци между тези идеи и интереси. Въпреки многото време, което заложихме в тази работа, смятам, че дискусията беше внимателна, обоснована, без излишни емоции и без нападки. Надявам се да сме стигнали до работещи решения. Това предстои да се провери от практиката. Също така искам да благодаря на учените, които взеха участие в научната конференция, на съдиите, които споделиха опит – безценен бих казал, в тяхната работа, макар да не бяхме съгласни с всички тези, които изразяваха. Позволявам си също да кажа, че един от тези участници, които бяха полезни, в момента е обект – субект на атака. В момента той се защитава и аз искам да изразя моята подкрепа към неговата работа, която той свърши по ГПК, и да му пожелая успех във всички битки. Искам да благодаря и на омбудсмана. Знам за колко много неща съм виновен. Знам какви щети и вреди съм причинил, но въпреки всичко мисля, че имахме добро взаимодействие и че това взаимодействие беше в полза на правото. За да не прекалявам, господин Председателю, имаме още две гласувания. Аз съм убеден, че омбудсманът ще има възможност да вземе становище по това. Благодаря на колегата Александрова, благодаря на четиримата заместник-председатели на Комисията по правни въпроси и на всички колеги-членове, и на всички Вас за подкрепата или неподкрепата на конкретни правни решения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! И от името на депутатите от „БСП за България“, участвали в работата на Правната комисия, искам да изразя благодарност за търпението и организацията на председателя на Правната комисия и на неговия екип, както и за цялостната работа в тази Комисия. (Ръкопляскания.) Мисля, че това е едно от смислените неща, които този парламент направи. То показа, че може да се съдейства законопроект, внесен от различни сили, намери своето място и в крайна сметка беше приет. Инициативата за всичко това дойде от омбудсмана на Републиката, на която също дължим своята благодарност. Сега остава да видим дали и как тези текстове ще проработят и да следим внимателно за допълнителни проблеми, които не можахме да решим, но работата продължава. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за часовете труд в пленарната зала в работата по този Законопроект. Благодаря Ви за ангажираността, благодаря Ви за това, че застанахте на страната на Вашите избиратели по една тема, която е изключително болезнена за тях. Знам, че не беше лесно, не беше лесно и да се удържи на натиска на частните съдебни изпълнители, но това беше тест за този парламент, защото аз водя тази битка от пет години. Внасяла съм този проект в три парламента. Това е първият парламент, който се реши на важната стъпка да ограничи свръхправомощията на частните съдебни изпълнители. (Ръкопляскания.) Благодаря на всички парламентарни групи, благодаря специално на Правната комисия за десетките часове, които употреби, за да стигне до този резултат, благодаря персонално и на председателя на Правната комисия – господин Кирилов, (ръкопляскания), защото аз съм реалист. Ако той се беше запънал, приемането на Законопроекта щеше да се стане още по-бавно, по-трудно и някъде по-далеч във времето. Той го направи от сърце и с желание да помогне на гражданите, които страдат от тормоза на частните съдебни изпълнители. Още две изречения. Приемам скептицизма, който прозвуча от тази част на пленарната зала (сочи дясната част). Аз също се ангажирам през следващите шест месеца да следя зорко как се прилагат новоприетите текстове – дали дават своя ефект. Имам непрекъсната обратна връзка с гражданите. Сигурна съм, че и Вие имате такава, и ако се окаже, че частните съдебни изпълнители са намери пролуки между приетите текстове, се ангажирам отново да настоявам за Вашето внимание за промени в Гражданския процесуален кодекс. За сега резултатът е добър. Пет от шест важни каузи намериха своето решение. Шестата кауза, която се отнася до ограничаване на свръхпривилегиите на банките, не е свалена от нашето внимание. Напротив, буквално от утре, както се договорихме с юристите от „Патриотичния фронт“, започваме работа по изработването на текстове, които да дадат възможност на гражданите да проверяват верността на сметките, които банките претендират срещу тях. Признавам си, че и текстовете, които аз бях предложила не бяха достатъчно прецизни. Те щяха да натоварят допълнително гражданите, както подчертах и по време на дебата. Най-доброто предложение беше на партия „Воля“, но то не беше подкрепено в залата. Ние ще направим един добър вариант, който, надявам се, отново с консенсус да бъде приет от този парламент. Още веднъж благодаря! Пожелавам Ви да работите неуморно по всички каузи, които са важни за Вашите избиратели, които са справедливи и даже когато е трудно да не се отказвате, както не се отказахме ние в тази важна битка! Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Накратко Ви връщам до предложението на Комисията за дефиниция на съразмерност и нов чл. 442а с три алинеи. С оглед дебатите и с оглед обстоятелството, че това беше последният текст, гласуван на финала на второто четене в Правната комисия и беше гласуван, без да бъде видян, тоест беше гласуван по устно изложение, се налага неговото редактиране. Бях предложил отпадането на ал. 2 и 3. Омбудсманът възрази срещу отпадането на ал. 2 и 3. Поиска прекъсване, за да може да се проведат допълнителни обсъждания и консултации. Към настоящия момент смятам, че всички, които участваха в работата на работната група и на Правната комисия сме съгласни със следното: В чл. 442а с наименование „Съразмерност“ Алинея 1: „Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено“. Моля да забележите финала накрая – „и възможността вземането да остане неудовлетворено“. Вместо ал. 2 и ал. 3, които виждате в доклада, предложението е за ал. 2 със следното съдържание: Алинея 2: „По възражение на длъжника и при установяване на несъразмерност съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки.“

Алинеи 2 и 3 отпадат с това съдържание, а вместо това е текстът на ал. 1 и 2, както ги прочетох.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги, на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание предлагам срокът за предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване Законопроект за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, № 754-01-50, внесен от Волен Сидеров и група народни представители, да бъде удължен с две седмици. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представям „ДОКЛАД на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерски съвет на 18 септември 2017 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 4 октомври 2017 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър; Христо Атанасов – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“; Иван Пенчев – началник отдел „Международно контролирана търговия“; Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“, и Мая Стоилова – главен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност. Законопроектът бе представен от Лъчезар Борисов. Според вносителя целта на предложения Законопроект е своевременно прилагане на Регламент № 2016/2134 и Регламент (ЕО) 1236/2005 за въвеждането на национално ниво на реда за издаване на разрешения за предоставяне на брокерски услуги, транзит и техническа помощ на стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Въвеждането на общи разрешения за износ и за предоставяне на брокерски услуги цели ограничаване на административната тежест за заявителите, като компетентните органи имат право да издадат общо разрешение. Във връзка с Решение № 338 на Министерския съвет от 2017 г. в Законопроекта е предвидено отпадане на изискването за предоставяне от заявителя на определени справки или актове, които се издават от други държавни органи, тъй като тяхното изискване и издаване ще става по служебен ред. Към Законопроекта са приложени изискващите се по чл. 76, ал. 1, т. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки. След гласуване с 19 гласа „за“, без „против” и „въздържали се” Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на Регламент на Съвета (ЕО) № 1236/2005 относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, № 702-01-17, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2017 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: № 754-01-52, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г.; № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г., и № 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г. Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 4 октомври 2017 г., на което бяха обсъдени трите цитирани законопроекта. В работата на комисията взеха участие от Министерството на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева – заместник-министър, Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, и Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. Присъстваха и представители на неправителствени и браншови организации. Законопроект № 754-01-52 беше представен от народния представител Йордан Апостолов. Със Законопроекта се въвежда изискването договорите за наем да се сключват от собственици или съсобственици на имоти, или от упълномощено от тях лице, като отношенията между съсобствениците ще се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. По отношение на съсобствените имоти е предложен и втори вариант, при който е поставено условие съсобственикът или съсобствениците, които сключват договора или упълномощават някого да сключи такъв, да притежават повече от 25 на сто от дяловете в съсобствеността. Пренаемане на земеделска земя ще се допуска, когато това е изрично уговорено в договора, като наемателят ще е длъжен незабавно писмено да уведоми наемодателя. При заверяването на подписите на страните по сключени договори за наем и за аренда, нотариусите ще проверяват доколко наемодателят, съответно арендодателят, отговарят на новите изисквания. Предвижда се при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи да се представят скици, като редът и условията за тяхната регистрация в общинската служба по земеделие ще бъдат определени от министъра на земеделието, храните и горите. Въвежда се фиксирана такса за вписване на договорите за повече от една година. Въвежда се забрана общинските служби по земеделие да регистрират договори за наем, аренда и съвместна обработка на земеделски земи, когато са сключени от несобственици, както и когато констатират, че са налични повече от един различни договора. Въвежда се изискване, когато в службата по вписванията има вписани договори за наем, които не са сключени от собствениците или от упълномощени от тях лица, собствениците да потвърдят тези договори в службата по вписванията в едномесечен срок. Това ще става с писмена декларация, която е с нотариална заверка на подписа. Липсата на декларация ще води до служебното заличаване на вписването от съдията по вписванията, съответно на регистрацията от органа по поземлената собственост. За едногодишните договори за наем декларацията ще се подава до общинската служба по земеделие. Новите правила ще се прилагат за стопанската 2017 – 2018 г. В тази връзка е предвидено да се прекратят неприключилите съдебни производства по обжалване на отказите на общинските служби по земеделие да регистрират договори за имоти, сключени от лица, които не са собственици, съсобственици или упълномощени от тях лица. В Закона за арендата в земеделието се предлагат аналогични промени по отношение на обхвата на проверката, извършвана от нотариусите при сключването на договори и изискването за предоставяне на скица при вписването на договорите за аренда на земеделска земя. В Комисията по Законопроекта са постъпили становища от Националната асоциация на зърнопроизводителите, от Българската асоциацията на съдиите по вписванията и от Българска асоциация на собствениците на земеделски земи с коментари и конкретни предложения. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя по принцип Законопроекта, като прави бележки по голяма част от текстовете. Законопроект № 754-01-61 беше представен от народния представител Светла Бъчварова. С него се предлага създаването на нарочен регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи, който да се води от общинските служби по земеделие. Собствениците ще имат задължение своевременно да заявяват настъпилите промени. При несъответствие между собствениците, вписани в представените от ползвателите договори и наличната в регистъра информация за тях, общинската служба ще бъде задължена да уведоми страните по договора. Отпада необходимостта от заявяване на начина на трайно ползване на имотите. Отпада текстът, регламентиращ, че при представяне на два и повече невписани в службата по вписванията договора за един и същ имот, регистрация се извършва на договора, посочен от собственикът в подадената декларация. Отпада и изискването за наличието на изрично писмено споразумение между страните при продължаване срока на невписани договори. Предлага се ежегодно до 5 август общинските служби по земеделие да подготвят систематизирана информация за земеделските земи в техните землища за предстоящата стопанска година и да осигурят нейната публичност. Събраната информация ще се изпраща на комисията, ръководеща сключването на споразумения за създаване на масиви за ползване между собствениците и/или ползвателите, вписани в регистъра. В Закона за арендата в земеделието се предлага при вписване на арендните договори задължително да се изисква скица на имотите. Арендаторите, които вече са вписали своите договори, следва да представят скиците в службите по вписвания в тримесечен срок. В Комисията е постъпило становище по Законопроекта на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Министерството на земеделието, храните и горите не подкрепя законопроекта и обръща внимание, че цялата информация е налична в съществуващите регистри като общинските служби по земеделие предоставят данните за регистрираните договори, заявления и декларации на собствениците и ползвателите на земеделските земи. Законопроект № 754-01-63 беше представен от народния представител Запрян Янков. С него се предлага договори за наем да могат да се сключват от собственик, от съсобственик или съсобственици, или от упълномощено от тях лице, както и от лице, получило от собственика или от упълномощеното лице право да ползва или да управлява земите. Упълномощаването следва да бъде с нотариална заверка на съдържанието и подписите на страните. Отношенията между съсобствениците ще се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Предвидено е земята да може да бъде пренаемана, ако е уговорено в договора, като наемателят ще е длъжен в тридневен срок да уведоми писмено наемодателя и общинската служба по земеделие. Договорите със срок за повече от една година ще се сключват с нотариална заверка на съдържанието и на подписите на страните. В общинската служба по земеделие ще се регистрират само договори за наем, отговарящи на новите изисквания. При предоставянето за регистриране на повече от един договор за един имот, ще се регистрира договорът, вписан в службата по вписванията с най-ранна дата. Тези изисквания ще се прилагат от стопанската 2017 – 2018 г. Конкретните правила за регистрация на договорите ще бъдат утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите. За да се запази регистрацията на вече сключените договори, те следва да бъдат потвърдени от собственика или съсобствениците с декларация, подадена в общинската служба по земеделие. Предлага се притежателите на компенсаторни инструменти, спечелили търгове за земеделски земи от държавния поземлен фонд, да заплащат четиридесет на сто от предложената цена с парични средства. От легалната дефиниция на понятието „Пасищни селскостопански животни“ отпадат конете. В Закона за арендата в земеделието се предлагат аналогични промени по отношение на сключването на договори за аренда, проверката от страна на нотариусите за спазване на новите изисквания и преарендуването на имотите. В Закона за кадастъра и имотния регистър се предлага Агенцията по геодезия, картография и кадастър да предоставя документите, необходими за нуждите на общинските служби по земеделие, чрез отдалечен достъп до информационната си система. В Закона за кооперациите е предвидено предоставените от членовете на кооперацията договори за съвместно обработване да подлежат на нотариална заверка и вписване. В Комисията е постъпило становище на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Постъпило е и становище на Националното сдружение на общините, което подкрепя законопроекта, като прави конкретни предложения. Министерството на земеделието, храните и горите подкрепя законопроекта. В последвалата дискусия по трите законопроекта от парламентарната група на „Воля“ заявиха, че няма да подкрепят законопроекта, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители. От парламентарната група на ГЕРБ отбелязаха, че са против изискването за предоставяне на скици при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи, предвидено в законопроектите на народния представител Йордан Апостолов и група народни представители и на народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители, тъй като скицата не представлява документ за собственост. Според тях, представянето на документ за правно основание, нотариалната заверка на подписите и съдържанието на договора и изискването договори да се сключват само от определен кръг лица е достатъчна гаранция против злоупотреби. Освен това от ГЕРБ се обявиха против създаването на нов регистър на собствениците и ползвателите, тъй като цялата информация вече е налична в съществуващите регистри. От парламентарната група ДПС заявиха готовност да подкрепят и трите законопроекта, но изразиха несъгласие с предложението за намаляване на процента, плащан с компенсаторни инструменти при търгове за земеделски земи от държавния поземлен фонд. Изразиха несъгласие и с отпадането на конете от понятието „Пасищни селскостопански животни“. От Асоциацията на земеделските производителите, от Националния съюз на говедовъдите в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявиха категорично против въвеждането на минимален процент собственост при сключването на договори за наем, предложен като вариант в законопроекта на народния представител Йордан Апостолов и група народни представители. Според тях проблемът със сключените от несобственици договори за „белите петна“ е породен от въведения в Закона за арендата текст, предвиждащ, че за да могат да сключват договори за аренда, собствениците следва да притежават повече от 50% от имотите. От браншовите организации бяха против предоставянето на скици при вписване на договорите за наем и аренда на земеделски земи и против създаването на допълнителен регистър. В заключение заявиха, че предложените промени ще доведат до голямо увеличаване на административната тежест за земеделските производители, без да спомогнат за разрешаване на проблемите. От Националния съюз на земеделските кооперации в България се съгласиха с аргументите на останалите представители на браншовите организации и в допълнение заявиха, че са категорично против договори за съвместно обработване да подлежат на нотариална заверка. От Българската асоциацията на съдиите по вписванията отбелязаха, че единствено за нотариусите се въвежда задължение да проверяват документите за собственост. Обърнаха внимание, че липсва срок за вписването, както и че не е предвидено съдиите по вписванията, които разполагат с най-актуалната информация за сделките с недвижими имоти и техните тежести, да извършват проверка на собствеността. Съответно няма никаква гаранция, че към момента на вписване на договора собствеността е останала същата. След проведените разисквания, Комисията по земеделието и храните: 1. С 19 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-52, внесен от народния представител Йордан Апостолов и група народни представители на 5 септември 2017 г. 2. С 9 гласа “за”, без “против” и 11 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 754-01-61, внесен от народния представител Драгомир Стойнев и група народни представители на 21 септември 2017 г. 3. С 11 гласа “за”, 1 глас “против” и 8 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи №, 754-01-63, внесен от народния представител Запрян Янков и група народни представители на 27 септември 2017 г.